Всички авторски страници

Авторски

• In memoriam: What every entrepreneur can learn from Nelson Mandela

  By Caroline Quigley,  Incplan.net

  .

  Can leaders of opposition movements be judged as entrepreneurs?

  Their objective is often to end an existing (bad) system. An entrepreneur is looking to start a business and make it flourish. Even the people we call social entrepreneurs are about using business to improve a society. In the case of Nelson Mandela, while he was first and foremost a revolutionary who strove to dismantle the corrupt system of apartheid, he was also a visionary who helped create a society that would benefit all of its members. Such were his beliefs, actions and their outcomes that if he himself is not an entrepreneur then he created a climate where entrepreneurs, and established businesses, could flourish.

  The underlying principles of Mandela’s fight were ones that Americans consider their birthright:

  Freedom of speech, freedom of education, freedom of movement, freedom of choice and more equal opportunity are the cornerstones of capitalism.

  It is how Mandela achieved his amazing accomplishments that is unique.

  Close relationships with those who shared his goals

  He deeply valued the company, support and advice of his comrades in arms. We see examples

  of both of this from his time (28 years) in the Robben Island prison. This was a brutal hell hole where he was able to maintain his humanity. His jailors respected him and the other political prisoners looked to him for guidance and support.

  Uniting, rather than dividing, all South Africans
  
  He used all opportunities to bring the country of South Africa, with its many often bitterly divided groups, together. One of his most brilliant decisions was to create unity through support of the national Springboks rugby team in 1995. In a country crazy for rugby, this was one of the turning points that created a united mentality for the “New South Africa”.

  The right policies created a prospering economy
  
  It is clear the end of apartheid (in and of itself stifling to the economy of South Africa) would have ended differently without the moral and political leadership of Nelson Mandela. Wholesale massacre and bloodshed would have occurred. Instead a society where everyone had a place was created. “Truth and Reconciliation” meant that the past was not left to fester. The sins of the past were confronted, reconciliation occurred and the country was free to move forward into the future.

  Mandela also understood the importance of leaving a thriving economy in place. This allowed the world to be confident enough to conduct business in South Africa. This is in sharp contrast to Zimbabwe where major industries were nationalized and within a very short time the country fell into a catastrophic economic decline.

  So we may hail Nelson Mandela as a great man, a moral giant and a heroic leader of a people and a country. All of that is true. But let us also remember that he exemplified an approach to commerce that created a prosperity and economic future for South Africa that is not true for many post-revolutionary societies. Madiba was a great Entrepreneur for a new and better social order.

   

• За какво мечтаеше д-р Атанас Москов и за какво ни предупреди

  Д-р Атанас Москов: Дошло е време да служим!

  В края на ХХ век “поетът” на социалдемокрацията провидя злините, които допуснахме да бележат днешното ни време

  .

  Светла Василева,  Chara.blog.bg

  .

  Пролетта на 1990 г. моя близка ме заведе на гости при своя приятелка. Да пием по кафе и да обсъдим случващото се в София. Единственото, което предварително знаех за домакинята беше, че е лекар. Апартаментът й се намираше на Петте кьошета между булевардите “Хр. Ботев” и “Скобелев” в сградата със странните островръхи триъгълни балкони.

  Когато ароматът на ръчно смляното кафе се смеси с дима на цигарата й, преди да отпия първата глътка вече бях разбрала къде съм, в дома на д-р Правда Кючукова, племенница на д-р Атанас Москов, човекът, който заедно със свои съратници няколко месеца преди срещата ни беше обявил възстановяването на БСДП. Д-р Кючукова живееше сама и аз с наивно любопитство попитах виждали ли са се и дали пък д-р Москов няма да се установи в София предвид промените. “Да” и “Не” бяха отговорите й. “Да” – Атанас Москов беше седял в нейния хол и от телефона върху малката масичка до прозореца се беше обадил на Вили Бранд – председателя на социлистическия интернационал, за да го информира за възстановената дейност на БСДП. И “не” – няма намерение да се връща в София, ще остане да живее както до сега в къщичката си, намираща се на края на Севлиево. Още няколко пъти имах щастието да бъда в този апартамент и да се радвам на компанията на собственичката му. Всеки път, когато сядахме в хола, погледът ми търсеше малката масичка с телефона като особен знак за присъствие на един Мечтател, успял да запази и пренесе идеите си през превратностите на времето.

  Миналата седмица ПП “Движение за социален хуманизъм” представи сборник с материали на своя идеен патрон и почетен председател на БСДП д-р Атанас Москов. Във второто издание на книгата “Социалният хуманизъм – бъдеще на човечеството” са събрани негови статии и интервюта, писани и давани в периода между 1990 г. и 1995 г. Прелиствайки страниците на томчето, очите ми “препускат” през редовете на времето, уверявайки ме за пореден път в прозорливостта на човека, политика и мечтателя. Много от казаното от него се сбъдна – за съдбата на реформите, за последствията от приватизацията, за същността на “лудия” капитализъм.

  – за собствеността

  „Проблемът за собствеността – около него ще се оформят две течения: една десница (тя и сега съществува в СДС), която идеализира американския капитализъм и защитава крайното становище, че ние трябва да преминем към свещена частна собственост, към либералния, или както някои го наричат „луд“ капитализъм, към абсолютно свободен пазарен режим.
  … Днес отрицателите на държавния капитализъм, какъвто досега имахме, се увлякоха в отрицание на всякаква форма на обществена собственост. Те вярват, че като дойде чуждият капитал в България, ще ни залее благоденствието. Тази илюзия скоро ще се превърне в жестоко разочарование. Чуждият капитал ще дойде тук заради печалба, а не от благодеяние. Той много бързо може да ни превърне в колония от африкански тип без национална инициатива и възможности.”

  – за приватизацията

  В годините между 1920 и 1940 България беше наречена втората кооперативна страна след Дания. В Европа! Истинска кооперация, в която човек участва и в творчеството, и в производството, и в доставянето, и в разпределението на капитала и на благата – материални и духовни. Да дадем възможност на производителите да поемат нещата в свои ръце във форма на кооперация, а не на акционерни дружества. така донякъде ще може да отстраним злините от приватизацията. По моя идеал тя беше избежима и не се налагаше. Но грешката вече е направена. И сега приватизацията е вече необходимо зло. Въпросът е как да се ограничи това, което аз наричам луд капитализъм. Официално му казват див, но дивият е малко по-горна форма, по висша от лудия капитализъм. И при това увлечение към приватизацията, към частната инициатива, към надеждата във финансовия капитал у нас, ще се установи за известно време (както във всички азиатски и африкански страни) лудият капитализъм – кой както може да се обогатява – едни с кражби, други със спекула, трети с престъпления…(стр. 53)

  „Нашумелите закони за „реституция“ и за „приватизация“ са за много от управниците в правителството и в НС нещо като самоцел. Те не са държавнически обосновани в един цялостен план от народополезни предприятия, осигуряващи икономически подем и работа за всички в една социално справедлива пазарна система, каквато конституцията изисква за социалната Република България.
  Не бива, не може да се създават закони, които ще разделят хората и ще предизвикват враждебност между тях, а всичко това да се забулва с някакъв култ към частната собственост.
  Никъде в развитите страни, на които уж искаме да подражаваме няма абсолютно частна икономика.
  Със същата слепота, със същия умствен и морален багаж, със същия фанатизъм сега се вика: повече, все повече, ако може всичко да е частна собственост. Това е равносилно на злонамерено залагане бомба със закъснител срещу социалния мир, срещу демокрацията.
  Това е трижди по-опасно. (стр. 81)

  “ … нека не се колебаем да кажем, че по принцип приватизацията не е път за изход от бездната, не ще осигури работа на безработните, не ще донесе всеобщо благополучие. За дълго време тя ще бъде за страдащите от “прехода” към “пазарна система” безкреан мъчителен кошмар от неизвестности”. (стр. 142)

  – за МВФ

  Българинът мисли, че това са богатите хора (МВФ), дето дават пари. Ама те не дават пари. Те чакат да видят какво ще стане и няма да вложат пари. Четири пети от МВФ е борсовият, спекулативният капитал. Нашето нещастие е, че се свързахме и ще понасяме ярема, а той е социалната сфера – затягане на колана, недояждане, лишаване от всички блага. МВФ казва – безработицата ще изплати всичко, ще изгладуват хората, спестяванията ще са стопят. България вече не може да изплува по друг начин освен с големи лишения и с реакционна, антисоциална политика. (стр. 54)

  – за капитализма

  Нито политическият режим на САЩ може да бъде пример за нас, нито техният капитализъм може да бъде пример за нас. Ние се стремим към Европа. Ние трябва да се интегрираме в европейския начин на разбиране в ръководенето на стопанството. В Европа капитализмът е предимно социален, заставен е да бъде такъв. (стр. 55)

  Ние, погълнати тука в нашите дребни работи, не виждаме самия ход на капитализма. Капитализмът се изражда, капитализмът е неспособен да се справи с глобалните въпроси на човечеството. И все повече и повече те минават в тежест на народа. Нито екологическите проблеми, нито борбата с глада, нито борбата за труд могат да бъдат решени от частния капитал. А това е големият социален въпрос. Ние не виждаме, че капитализмът е достигнал крайният предел на своите възможности като фактор в световната динамика. Социализмът се налага като световно явление, като световна необходимост за съхранение на човечеството. И моето духовно завещание към партията е приемането на социализма като цел на социалдемокрацията.“ ( 1991 г., стр. 66)

  „Смесената, пазарно-регламентирана икономика ще бъде. Но тя ще дойде и със своите пороци и злини: експлоатацията на човек от човека, злоупотребите на печалбарската страст, отблъскващото неравенство между хората (разделянето им на прекалено богати и на унизително бедни) и най-страшното – безработицата, тази поразителна за човечността болест на частнокапиталистическия строй. Безработицата, която сега ни души и плаши – тези стотици хиляди затъмнени очи на българи. Сега те са все още жертва и резултат на неопитни, пък и невежи управници. Но те са предвестници на нещо, което ще бъде и при талантливо управление, като болест на системата, към която се стремим с толкова надежди.“ (стр. 92)

  „Досега реформата се изрази в едно отсъствие на държавата при скандалното разграбване на общонародното имущество. Като че ли целта на реформата е била да се даде възможност на бившите грабители да оползотворят заграбеното и на талантливи спекуланти да използват безвластието за натрупване на милиони. А в това време народът се разделя на невероятно богати и мъчително бедни. В това отношение ние направихме неморалното, което никоя друга от източноевропейските страни не си позволи.

  Със своето законодателство сегашното Народно събрание злепостави нашия народ пред световното обществено мнение: гласуваха се закони за облагодетелстване на лица и сравнително малобройни групи. Законът за реституцията, както и току-що гласуваният Закон за приватизацията са предумишлено така изработени, че от тях да се ползват точно определени кръгове. Чрез тях реформата се затлачва в едно блато на тесните интереси и корупцията. И именно в това виждам черните месеци и може би години за народа.
  Периодът на либералната демокрация е окончателно изживян световно и е безперспективен у нас. Ако сме приели в конституцията, че сме социална република, и то парламентарно демократична, това значи, че трябва да дадем на демокрацията у нас социално съдържание. (стр. 97)

  Дали мечтите на д-р Москов ще станат реалност:

  – за социална справедливост

  „Ние като социалдемократи искаме преди всичко свобода. И когато сме свободни, когато всички сме равни в правата си, само тогава ние ще вдигнем знамето и ще кажем: а сега – социална справедливост! Защото не е достатъчно всеки да бъде добре нахранен. Това беше един от идеалите, една от мечтите преди един век, век и нещо. Но сега вече тази социална справедливост – всеки да има какво да яде, се разширява и всеки трябва да има онова, което прогресът, културата, техниката, издигнатата човешка душа дават на всички хора“. (1990 г., стр. 10)

  – за социален хуманизъм

  „Не се срамете, не се стеснявайте от това, че някои са опозорили името „социализъм“, както опозориха и името „демокрация“. Социализмът не е една предварително начертана форма. Но човечеството има нужда – във всички времена – от една утопия. Нима раят на небето не е голямата утопия от 2000 години на християнството? И социализмът сега, за ХХ и ХХІ век е утопията, която си поставя за задача частица по частица да снеме рая от небето на земята – демокрацията да стане социална. Двадесет и първият век, новото хилядолетие ще бъде хилядолетието на социалния хуманизъм“. (стр.33)

  – за политиката и политиците

  „Политиката е висока култура, държавничеството е сериозна работа. И двете се добиват с продължително усилие, а като всяко изкуство – и с малко поне талант.“ (стр. 36)

  „… да вложат колкото се може повече усилия в приказките си, в действията си и във въздържанието си от действия – усилия за национална солидарност, за национална вярност, и за социална справедливост. Това са добродетели, необходимости, без които един нормален политически живот не ще бъде възможен. Докато всички не го осъзнаят ще имаме и кризите, и пороците, които сега живеят. (стр. 45)

  Внушете си, осъзнайте, че е дошло време да служим, да правим жертви едни за други, един за всички и всички за един. И не забравяйте, че човекът, личността, това е чудото на сегашно известната вселена (стр. 109).

  – за общочовешката солидарност

  “Общочовешка солидарност. Там виждам бъдещето на социалната демокрация. Няма изход за света въобще, за човечеството въобще. Правят си илюзии онези, които мислят, че капитализмът, че пазарната икономика ще разреши глобалните проблеми на човечеството. Нито търговията, нито частният капитал, нито помощите от разни фондове могат да разрешат въпросите за глада, за болестите, за опазването на Земята като планета. Иска се пак държавите чрез данъците, чрез общочовешката солидарност за плащане на данъци да посрещне общочовешките нужди. (стр. 89)

  “Има хора, които умират от глад, има хора, които умират от болести, има вече един милиард човеци на това земно кълбо, които са без труд, без поминък, излишни хора. Какво ще им обещаете вие на тях? И какво България може да даде на тях утре, когато ние ще бъдем с либералната икономика на пазара, щом като вие нямате рецепта и нямате средства, а всички инициативи, които са сега в полза на цялото човечество, глобалните въпроси на човечеството са в тежест на ООН, на Червен кръст, на Световната здравна организация, все на сдружения, все на организации, които са вече с един нов пълнеж и хуманизъм.

  Касае се вече не за интересите на една класа, не за интересите на едно съсловие, не за интересите на един народ или на един континент, а за самото човечество. Това човечество може да го спаси само солидарността между всички човеци.
  Вие сте поколенията, които навлизате и ще навлезете в новия век и ще доживеете времето, когато социалната демокрация с нейните три лозунга “свобода, солидарност и социална справедливост” ще бъде тъй както беше “свобода, братство, равенство”, преди два века, преди революцията, която свърши със средните векове.” (стр. 198)

   

• ДПС ще лиши от смисъл ключови предложения на БСП за Изборния кодекс

  Прагът за пренареждане ще бъде 7%, но за преференциален вот ще се броят и бюлетини за партийната листа

   

  Полина Паунова, Mediapool

  .

  Преговорите между БСП и ДПС за промени в Изборния кодекс не са довели до сериозно сближаване на позициите и най-вероятно общ проектозакон няма да има. Очаква се следващата седмица социалистите да внесат своя проект, а ДПС да направят свои предложения и редакции по него между първо и второ четене, научи Mediapool. Какъв в крайна сметка ще е резултатът от законотворчеството, на този етап не е ясно, но той може би ще се различава доста от проекта, който социалистите ще внесат до дни в деловодството на парламента.

  БСП твърдят, че няма да отстъпят от текстовете за преференциален вот с праг 7 на сто, активна регистрация за прочистване на списъците от мъртви души, професионална изборна администрация и машинно гласуване. ДПС обаче няма интерес от тези прогресивни нововъведения и ще се опита да направи така, че те да останат само „декорация“, но не и реално действащи норми, според източници на Mediapool.

  Изработването на Изборния кодекс бе сред приоритетните ангажименти на новото мнозинство, напомпан с многозначителни политически послания: да гарантира честни избори, да отговори на препоръките на международните наблюдатели, както и на обществените очаквания. Поради тази причина бе създаден обществен съвет към временната комисия, натоварена с работата по закона, чиито заседания бяха широко отразявани в медиите и рекламирани като модел за диалог, откритост и чуваемост.

  Мая Манолова от БСП, която бе начело на комисията, в четвъртък отказа да коментира докъде е стигнала работата по проектозакона. „Няма как, докато преговаряме с ДПС, да кажа предварително за какво преговаряме. Имайте малко търпение“, каза тя пред Mediapool.

  Според източници от ръководствата на БСП и ДПС, обаче, преговорите са към своя край.

  „Ще внесем предложенията си, а ДПС ще ги „редактират“ в движение между двете четения на закона“, заявиха от БСП.

  „Колегите нека си внесат кодекса с тези предложения, близки до популизма, а вече НС ще реши окончателно“, казват от движението.

  Квазипреференция и „какво мисли избирателят“

  ДПС ще се „съгласи“ със 7% преференция, но само ако за подаден преференциален вот се брои и гласуването без изрично указано пренареждане. Ако това се приеме, партийната листа на практика няма да има шанс да бъде преподредена от избирателя, защото повечето хора по навик пускат бюлетината без да отбелязват предпочитан от тях кандидат. При това положение преференциалният вот, чиято цел е гражданите да могат да коригират партийните централи и да изкарат напред предпочитани от тях кандидати, губи своя смисъл.

  ДПС най-вероятно ще оправдаят „авангардното“ си предложение с мотива, че тези, които не отбелязали преференциален кандидат, всъщност са направили това, приемайки подредбата в партийната листа.

  „Повечето от избирателите, твърдите ядра на една партия, мислят сходно с ръководството й, така че това не би трябвало да бъде проблем“, обясниха депутати.

  По отношение на предложението за активна регистрация, ДПС може да се съгласят такава да бъде въведена някога, но условното й начало при всички случаи няма да са изборите за Европейски парламент през май.

  Това бе очаквана позиция на ДПС, защото, ако за основна база се броят гласувалите на евровота, то движението няма да използва потенциала си зад граница, а впоследствие трябва да има много дописани в списъците.

  ДПС имат резерви и към машинното гласуване, но най-вероятно ще приемат последната официална позиция на БСП – техниката да се въвежда по-скоро експериментално в 100 до 500 секции в страната, което на практика не „застрашава“ хартиените бюлетини в смесените райони.

   

• Кольо Парамов: В ДАНС вече имат сили да бъдат като Шесто управление

  Интервю на Владимир Йончев, OFFNews.bg

  .

  

  Кольо Парамов е финансов експерт и политик. Бил е главен ревизор на БНБ, депутат от БСП в 36-ото Народно събрание и съветник на премиера Бойко Борисов.

   

  – Г-н Парамов, какво Ви принуждава да реагирате така и да настоявате за това интервю?

  – Причината да дам това интервю е необходимостта от изразяване на остро негодувание от ситуацията, която е свързана с нотки за преформирането на ДАНС в политическа полиция. Това е опасен елемент от цялата аналитико-разузнавателна и контраразузнавателна дейност на ДАНС. От тази гледна точка искам да не се допуснат по-големи извращения, които могат да доведат до тотално разконцентриране на държавното управление в това отношение и да се постигнат още по-негативни резултати, които да доведат пък до срутване на самата система.

  – Политическа полиция? Нали точно Станишев обясняваше, докато беше в опозиция, че Цветановщината, и подслушванията на Цветан Цветанов са най-голямото престъпление.

  – За съжаление, сега с още по-голям устрем се търси повод и елемент от повод да се накара проследяването, подслушването на всички онези, които бяха около Бойко Борисов, и онези, които изразяват днес държавническо отношение по политиката на БСП, да бъдат по един или друг начин прихванати, реализирани и систематизирани в антилогични операции, насочени против БСП, а впоследствие и провокирани към тотален негатив, за да могат да бъдат най-вече дискредитирани.

  – Искате да кажете, че имате данни за подслушвани лица?

  – Точно така. Така се случва и с мен в момента. При мен от няколко месеца върви едно много интересно проучване с цел да бъда дискредитиран. Тъй като аз много ясно и категорично профилирах моето поведение от гледна точка на отказа да подкрепям каквито и да е фантасмагории на премиера Орешарски, още повече на цялата тази груба и несъвършена финансова политическа схема, която е оформена в парламента, в ДАНС върви разработка по мен по отношение на блокирането ми, свързано с някакво символично, реално или каквото и да е разследване, свързано с ДДС-източване. Аз изрично заявявам, че от 2 октомври 1989 г. до днес се занимавам само с висша политика и с нищо друго, независимо от това, че в момента, в последните 13-14 г., едвам оцелявам като база и възможности от финансова гледна точка. С една дума – ДАНС, докато водиха това разследване в последните 50-60 дни, аз се държах много противоречиво, артистично, комедийно на моменти с цел да видя докъде ще стигнат.

  – Правилно ли Ви разбирам – води се разследване на ДДС и затова, че Вие сте говорил с някой човек, вече подслушват и Вас?

  – И аз съм станал обект от гледна точка на моите разговори. За да започне разследването, за да си даде съдията съгласието, това значи, че аз трябва да съм или организаторът на това ДДС-източване, или да съм направил програмата, или да получавам част от това ДДС-източване. Просто не ми го побира главата като съставомерка от гледна точка на реализацията. Бях решил да мълча постоянно, имайки здравите нерви на човек, който е работил 26 години в службите. Започнал съм през септември месец 1973 г. и съм работил до 15 февруари 1999 г., и бях най-младият резидент в България по турска и по гръцка линия на прикритие. Това отношение на колегите жестоко ме засегна. То засяга един от важните принципи, защото дори да са ме прихванали, че съм говорил с някого, тъй като аз съм ръководител на партия „Обединена социалдемокрация“ и дневно ми се обаждат 20-30-40-50 човека и не мога да знам кой се занимава с ДДС-авантюри, кой се занимава с каквото и да било, не мога да знам кой и дали е превключен по някоя операция, а аз съвсем културно и внимателно се отнасям към всички обаждания към двата ми телефона и по двата телефона на жена ми. Фактът, че се стигна до това подслушване в този груб план, вменявайки му политическа окраска, за мен заговори нещо по-важно.

  – А как установихте това подслушване?

  – Има си прийоми, методи, условия, възможности. Ние, хората, които сме работили в службите, знаем стила и всичко, и можем бързо да се сетим по един или друг начин, за да работим.

  – Знаете, че подслушват само Вас или и хората, на които Вие се обаждате?

  – По всяка вероятност вече, може би, става някаква кръгова отбрана, която не ми е ясно и не ми е известна. Фактът обаче, че бях сигнализиран от чужбина, че впоследствие аз съм разработван вече в комплект с президента Първанов и с професор Кръстьо Петков по нашата обща инициатива за изграждане на цялостен национален нов ляв блок, в политически план означава, че подслушвачите стигат до най-силното ниво на политическата демаркационна линия, която не може в никакъв случай да се нарушава.

  – Значи от чужбина Ви уведомяват, че Сергей Станишев подслушва Георги Първанов?

  – Не мога да дам повече подробности, но да – Първанов и Парамов. Това е върхът на наглостта и аз не мога да не реагирам. И тъй като всяко негативно действие към която и да е личност има определени параметри на въздействие, то отиването в абсолютната крайност и използването на методите на политическата полиция от Шесто управление, с която много трудно се разделихме, но много често се ползва като опит и методика, трябва да стане ясно на всички и хората трябва да разберат.

  Защо? Защото ако днес Сергей Станишев като председател на ПЕС има да уточнява някакви сметки със своя политически противник Кольо Парамов или със своя бивш началник – президента Георги Първанов. Станишев може да ги изрази тези становища на публичен политически диспут и да докаже до каква степен неговата роля като водач на социалдемократите в Европа е балансирана в интерес на хората и като лидер на социалистическата партия в България той е работил за каузата на страната, и в момента работи за същите тези пълноценни народополезни неща.

  В случая обаче Сергей Станишев е тръгнал накриво. Той започва да преследва чрез политическо-полицейски методи своите противници и това ще го отведе директно на бунището на историята, защото ние ще реагираме много остро в национален и в международен план и ще направим всичко възможно целият свят да разбере за този подход на Станишев. При условието, че ние направихме един огромен компромис към баща му в 1991 г. след 40-ия конгрес. Ние трябваше да го вкараме в затвора и безкомпромисно да го държим в затвора за извращения, които той допусна заради износ на комунизъм, заради смазване и някои други приоритети по отношение на комунистическо въздействие в Западна Европа.

  – Какво е правил бащата на Станишев?

  – Бащата на Станишев разрешаваше, организираше и финансираше всички онези негативни прояви в Европа, които се случваха след 80-а година, когато еврокомунизмът влезе в критичната си фаза. Той настройваше Енрико Берлингуер (1) и чрез него и Италианската комунистическа партия. Бъркаше се по делата на Жорж Марше (2) във Франция. Изнасяхме революция директно чрез Червените бригади (3) и твърде много негативни явления в Африка, Латинска Америка и навсякъде. За това нещо трябва да бъдат информирани западноевропейските ръководители днес – за несъвместимостта на онзи, който разтваряше арогантно поведение в Западна Европа. И затова, че неговият син днес предопределя бъдещето на Европа, на България и на света в другия демократичен похват и модел.

  – Само да уточним малко събитията. Най-известният атентат на Червените бригади – убийството на премиера Алдо Моро, е през 70-те. През 80-те години тяхната дейност не затихва ли? И Димитър Станишев в качеството си на какъв е бил и каква точно роля е имал?

  – Напротив. Най-големите проблеми са след 79-а година, особено след идването на Берлингуер в България след 80-та година. Станишев е вторият човек, основният човек, който отговаряше в ЦК на Партията за износа на революция и финансирането на тази революция в чужбина. Той отговаряше абсолютно за всичко по това направление. Той водеше международния отдел, бе директно подчинен на Борис Николаевич Пономарьов (4) и всичко онова, което трябваше да се реализира чрез ДС на Запад, минаваше през кабинета и през поименния подпис за всяка операция на самия Димитър Станишев.

  – След неговия контакт с Енрико Берлингуер извършени ли са атентати от Червените бригади?

  – Има много атентати, има препоръчани, моделирани и реализирани в тази насока. Тази несъвместимост трябва да бъде ясна на западноевропейските ръководители в момента. Аз мога да свидетелствам в директен план, аз само нещо подсказвам. Тя трябва да стане ясна и категорична, за да не влизаме в задкулисието на този тип поведение. И Станишев-младши, който ръководи днешната БСП, трябва да проумее, че ние много ясно осъзнаваме ситуацията в България и в продължение на 24 г. проявихме уникално търпение при подготовката и реализацията му, а той започва да използва методология и схеми на развитие и отклоняване на хора, които са достатъчно добре запознати с всички тези прояви, с цел да постигне тотална изолация. Това няма да стане. Искам само едно да му подскажа в този повод. Фактът, че той си позволи да ангажира вътрешното министерство и ДАНС с модела да подслушват Парамов, Първанов, проф. Кръстьо Петков за дискредитирането им като организатори на социалдемократизирането на цялата левица в България, ще понесе безкомпромисни политически удари от нас в директен план. Първият, например, е това, че той не успя миналата седмица да се яви на речта си в LSE (Лондонското училище по икономика и политически науки – бел. ред.) пред студентите като възпитаник на това училище. Припомням му да си спомни как той беше пратен от БСП в Лондон, след като беше автор само на 20-30 статии, как му намериха квартира, как му намериха издръжка и как бе върнат, за да бъде направен шеф на външнополитическия отдел на партията, а впоследствие и председател.

  – Външнополитическият отдел, на който е бил шеф и баща му преди това?

  – Предстои да обясним и на самия Шрьодер (5), защото Шрьодер познава Димитър Станишев от 1968 г. от Младежкия фестивал, че Димитър Станишев от 68-а година не е онзи Димитър Станишев, който е след 78-а година. Тъй като Шрьодер бе човекът, който се застъпи за реализацията на Станишев впоследствие като председател на БСП и доведе до тези арогантни, комплексирани модели на олигархията и хаоса в държавата, които виждаме в момента. Защото не Бойко Борисов беше направил изстъпленията по време на управлението на Тройната коалиция, когато народът се отврати от тях и гласува за Бойко Борисов, а обратно. И не може днес Станишев да организира подслушването на всички онези, които поддържат някакви контакти с Бойко Борисов и с Първанов – това е абсурдно. И това няма да му го простим.

  – След като се е стигнало дотам да се подслушва президентът Първанов, имате ли предположение, че подслушването е масово сред политическия елит?

  – Аз искам да предупредя парламента, Дъбов, да се замислят, защото ще изгорят заедно всички. Много добре да се замислят, имат двама-трима достатъчно грамотни съветници. Тръгнали са по път, по който много яко ще закъсат. И ако при първия вариант с назначения млад и перспективен кадър Пеевски накараха обществото да изригне срещу тях, то при сегашните действия ще доведат обществото яростно да ги ликвидира като политическа класа и като схема за развитие на лявото пространство.

  Станишев има 20-30 души наемници, които са около него и се занимават само с компроматна схема на развитие в обществото. Хора, които арогантно забогатяха, арогантно живеят и не допускат дори в помислите си, че Станишев може да бъде изолиран от политиката, за да приемат едно такова, бих казал, гадно поведение. Във всяка демократична държава нещата се крепят на трите функционални връзки на демокрацията и тази публичност, която е необходима като политическа перспектива и като възможности за изява на политическите лидери, не е нужно да се подсигурява от политическа полиция.

  – ДАНС беше създаден по време на Тройната коалиция и тогава много хора го определиха като възраждане на ДС. Имате ли обяснение защо точно Станишев го създаде?

  – ДАНС беше създаден по време на Тройната коалиция, за да се изолира Румен Петков от общата ситуация в държавата. Тогава, след провала на операцията по „Лиани“, когато се пропусна залавянето на тези 30-40 лица, които разнасяха парите на ДПС и бяха поръчковите връзки по схемата на „Лиани“, се наложи ДАНС да се създаде, да се преформатира и тъй като Румен Петков твърде много пречеше на Станишев да вземе цялата власт, на него му трябваше един нов орган, може би и с по-слаб ръководител, който да осигури коренно различна информационна база. Бяха похарчени 82 млн. лева и тогава Станишев не успя да прозре, тъй като няма понятие от тая работа, че едно е да раздвижиш схемата на цялото наследство на Второ главно управление като контраразузнаване, друго е да прикачиш Военното контраразузнаване плюс Финансовото разузнаване вътре, които до ден днешен не са свършили за пет лева работа, и да премоделираш цялото поведение на Сигурността в държавата, правейки дубъл на вътрешното министерство.

  – А Станишев ли си избра Алексей Петров за началник на ДАНС?

  – Не ми е известно. Достатъчно добре познавам обкръжението на другите хора. Вероятно търсенето на такива хора като взаимноотричащи се връзки, впоследствие всички разбрахме за какво става дума, доведе до това недостатъчно добро разположение на политическите сили. Защото хората могат да мислят много по какъв начин да забогатеят и как да прецакат държавата, но трябва и да се съобразяват насреща, че има един достоен, перфектен държавен орган, който е в състояние да знае, да процедира и да моделира всичко. И когато насочим самия орган да работи против бившите кадри с условие, че те са носители на тези категорично отрицателни отношения и го поставим на политическа основа, тогава тази безразсъдност и наглостта на тези, които определят този подход на работа, вече не е критериен. Той е извън всякаква логика. Ако са имали в ДАНС информация, че някой се е свързал с мен по телефона и той прави ДДС-операции, нищо не им костваше на ДАНС да ме извикат и да ми кажат: „Г-н Парамов, разполагаме с информация, че във Вашето обкръжение има този и този човек, който се занимава с такава работа. Моля ви, помогнете, знаете ли нещо по въпроса, имате ли някаква информация, за да блокираме нещата“. А те мълчат. Не само мълчат, но ме и слагат на пързалката. И сега вместо аз да им връча една разработка, която я имам у мен, която касае държавата за загуби от 300 до 500 млн., аз ще я дам на партньорските служби, ще я пратя във Вашингтон и от Вашингтон ДАНС ще получат информация по същия силов модел, по какъвто получиха за Христо Бисеров.

  – А какво получиха за Христо Бисеров, знае ли се?

  – Ако от ДАНС искат по този начин да работим – нямаме никакъв проблем. Пращам я там, където се полага, и обратно те получават информация от партньорските служби с прецизност до един час, нямаме никакъв проблем по отношение на това. Но тази наглост, проявена към мен и особено към президента Първанов, аз не мога да я замълча, защото така, както ми сложиха на мен четири микрофона, така ще сложат на президента Първанов четири микрофона и тогава държавата на България ще отече в канала.

  Докато ме слушаха само мен – няма никакъв проблем, аз съм г-н Никой, но когато вече включиха в системата за подслушване и когато вече в кабинета на Папандреу се знае това, и когато в кабинета на председателя на Социнтерна Луис Аяла се знае това, и когато аз не можах да отида на съвещанието на 5 и 6 ноември в Истанбул, за да се срещнем и да доуточним работите по новия български ПАСОК, да научавам обратно, че съм със сянка на съмнение за някаква антидържавна, корупционна схема, просто не мога да премълча. Затова така директно, жестоко и категорично реагирам.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  (1) Енрико Берлингуер е идеологът на еврокомунизма. Идеологията си той разработва в болницата, където се лекува след като е блъснат от самосвал в София по време на посещение при Тодор Живков.

  (2) Жорж Марше е лидер на Френската комунистическа партия. През 1977 г. той влиза в конфликт със Социалистическата партия, която обвинява в опортюнизъм. През 1979 г. е един от малкото европейски лидери, които подкрепят съветската агресия в Афганистан. През 1981 г. се кандидатира за президент и печели 15,6% от гласовете.

  (3) Червените бригади са италианска крайнолява терористична организация. Заражда се в началото на 70-те. Най-известният й атентат е отвличането и убийството на италианския премиер Алдо Моро през 1978 г. През първата половина на 80-те Червените бригади провеждат още много акции, съпроводени с убийства на висши политически дейци. Приема се, че след масовите арести, последвали убийството на сенатор Роберто Руфили през 1986 г., организацията се разпада. Последната й известна изява обаче е чак през 2001 г. – декларация в подкрепа на атентаторите от 11 септември.

  (4) Борис Николаевич Пономарьов е секретар на ЦК на КПСС. Несменяем ръководител от 1955 до 1986 на международния отдел, който отговаря за връзките с чуждестранните комунистически партии.

  (5) Герхард Шрьодер – федерален канцлер на Германия между 1998 и 2005 г. от социалдемократическата партия. След напускането на поста преминава на работа в Газпром.

• Кой прибира парите за бежанците?

  Стотици хиляди левове се разпределят непрозрачно от Държавната агенция за бежанците

  .

  

  Под благовидния предлог, че трябват спешни мерки за решаване на бежанската криза в страната, без обществени поръчки шефовете на държавната институция раздават пари по собствено усмотрение. Това, от своя страна, позволява тайни договорки и всевъзможни корупционни схеми между чиновници и бизнесмени.

  Използвайки вратички в Закона за обществените поръчки (чл. 90, ал. 1, т. 4), шефът на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев и чиновниците му наемат фирми чрез „договаряне без обявление“, установи проверка на BPоst.bg.

  Стартът на тази практика е даден през октомври, когато фирма „Гея –Дек“ ЕООД е наета за „спешния ремонт на общежитията за имигранти в столичните квартали „Военна рампа“ и Враждебна“. Впоследствие тя получава и 190 546 лв. за изграждане на санитарни възли, и ВиК и електрическа инсталация. От телевизионни репортажи със скрита камера обаче стана ясно, че бежанците във „Военна рампа“ нямат тоалетни.

  Както BPost.bg съобщи, на 20 ноември по неизвестни критерии е избрана напълно неизвестната фирма „Сим Адвайс“ ЕООД за ремонта на сградите в Националния детски екологичен комплекс в село Ковачевци. Куриозното в случая е, че ден преди сключването на договора, съдия – изпълнител запорира имуществото на фирмата заради дълг от 130 000 лв. на собственика Ивайло Пашов. „Бизнесменът“ е бивш служител в охранителната фирма „Ипон“ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и често парадирал с това.

  В средата на миналия месец, пак по „договаряне без обявление“ е фирма „Бат секюрити“ ЕООД е избрана да охранява бежанските центрове във „Военна рампа“ и „Враждебна“. В Агенцията за обществените поръчки не е посочен срокът на сключения договор. Впоследствие обаче става ясно, че на охранителя са платени 142 848 лева.

  На 12 ноември се появява съобщение на Агенцията за бежанците за взето решение фирма „Хитбилдинг“ да бъде ангажирана за строително-ремонтните работи на пет от десетте сгради в бежанския лагер в Харманли. Не са известни критериите за избора й.

  По идентична схема неизвестната „Зевс секюрити“ също „удря джакпота“. Тя е избрана да инсталира автоматичните пожароизвестителни системи и аварийното евакуационно осветление във Военна рампа“ и „Враждебна“. Чиновниците в Агенцията въобще не са притеснени от факта, че фирмата е едва на 8 м. и няма никакъв опит в бранша.

  Безобразията в парите за бежанците продължават и с определянето на фирмата – доставчик на спално бельо за бежанците. По неизвестни причини е посочена… фирмата „Изола парадайз“ със седалище в Слънчев бряг. Неин собственик е Иван Петров, известен повече с фирмата си „Изола Петров“.

  Последните 2 обществени поръчки са дадени на две фирми, собственост на турския гражданин Ахмет Юмербейоглу. Първата поръчка е за доставка на 2 000 двуетажни метални легла за бежанците в Харманли, „Враждебна“ и „Военна рампа“. Друга фирма на Юмербейоглу – „Д и Ш“ ООД, която е регистрирана в Джебел, е одобрена да достави 4 000 матрака, възглавници и одеяла, както и 8 000 комплекта спално бельо.

  Близо седмица BPost.bg прави опити да се свърже с председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев. Секретарката му обаче измисляше всевъзможни оправдания, за да скрие шефа си, особено след като разбра, че се интересуваме от начините, по които се разпределят държавните и европейски пари за чужденците.

  Източник:  Bpost.bg

• 4 млн. долара откраднати от наследството на Ванга

  Фондацията „Ванга“ е станала приют за кадри на бившата политическа милиция ДС, показва разследване на в. „Галерия“, цитирано от „Слава“. Освен безспорни авторитети в организацията, която е основана на 4 декември 1994 година, в нея са се загнездили офицери и агенти от бившата Държавна сигурност, като целите им са чисто меркантилни, твърдят източниците на „Галерия“.

  Част от тези хора окупират Ванга през последните няколко години от живота й. Дори се твърди, че точно те са сложили ръка върху милионите долари на пророчицата.

  По онова време сред най-близките й са магистратът Димитър Вълчев, тогава районен прокурор в Петрич, сега във ВКП, бившият шеф на КАТ в града Павел Канджиков, бизнесменът и кмет на Мелник Емануил Деведжиев и полицейският началник Димитър Лъонов – въобще отбрано общество.

  Имената на почетния член на фондацията Димитър Вълчев и неговия приближен Емануил Деведжиев изплуват в мистерията с изнесените милиони на петричката пророчица в САЩ.

  През 1996 г., малко преди смъртта на Ванга, двамата прелитат океана и кацат в Чикаго. При това успяват да пренесат в САЩ 4 милиона долара, собственост на петричката пророчица, твърдят пред Галерия отлично информирани за трансфера на парите. Предават ги в ръцете на български емигрант в Чикаго. След време при едно от идванията му в България мъртвото му тяло е открито във водите на река Дунав. Какво става с милионите долари на баба Ванга, е пълна мистерия.

  Източник: ПИК

• Facts about Bulgaria, the country most of you had probably not heard of

  

  Source:  9gag.com

• 2000 г.: Защо напускам България? / Променило ли се е нещо днес?

  Авторката на публикувания по-долу тъжен и разтърсващ текст е Яна Добрева, журналист по образование и драматург по призвание. До началото на новия век тя написва в България 8 пиеси, поставяни в различни български театри. (Сред които са „Пясъчен пъзел“, играна в Театър 199; „Да поиграем на чилик“, представена от  Държавен пътуващ театър; „Боже! Крокодили!“, играна в Държавния сатиричен театър, и др. )

  Добрева печели награди от международни конкурси за драматургия още в средата на 90-те – в Германия през 1994 г. и във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награждава преди години за принос към националната ни драматургия.

  Преди 13 години Яна, съпругът й и 10-годишният им тогава син заминават за Канадa. Преди да тръгне от родината си през септември 2000 г., Яна написва този много силен и разтърсващ текст, публикуван преди време в „Литературен форум“ /2002 г./, който текст и днес се разпространява и споделя обаче във Фейсбук. И се оказва, че не са малко хората, които го приемат за нещо, написано скоро, а не преди 13 години.
  

  .

  

  Яна Добрева със семейството си при първото й връщане за коледните празници в България, 2001 г. Вдясно са родителите й, актьорът и преподавателят доц. Илия Добрев и актрисата Нина Стамова. Снимка: в. „Сега“

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи… Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж…  Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман… Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние… Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“…

  Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи… Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата… Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло… Когато се оказа, че не става с молби, а с пари…

  Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства… Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие… Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая… Когато страхът се настани сред близките ми… Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити… Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници…

  И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде е баща му, който никога не отсъства от къщи… Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди…  Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка…

  Тогава реших, че се отричам от България.

  Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега.

  Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани.

  Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора.

  Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност.

  Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността.

  Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията.

  Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“.

  Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще.
  Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България. Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение!

  Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България.

  Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.
  

  Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията.

  Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко, изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

  Честито, господа Мутри! Победихте!

  Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха: „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“

  Господи, това ли е България!

  Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

  Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве!

  Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое.

  Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава.

  Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор.

  Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират.

  Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България.

  Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи.

  Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии.

  Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите.

  Ще се връщам в тази моя България.

  Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа.

  Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски.

  Знаете ли за какво става дума в приказките, господа?

  В тях Доброто накрая винаги побеждава.

   

  Яна Добрева

• Орешарски готов да закрие Комисията по досиетата, но когато си свърши работата

  Никола Лалов, Mediapool

  .

  Премиерът Пламен Орешарски обяви, че Комисията по досиетата ще бъде закрита, след като си свърши работата, но не би приел това да стане по-рано. „Останал съм с впечатление, че Комисията по досиетата отвори почти всички досиета – какво повече да отваря? А ако не е, да побърза и да си свърши работата. След като си свърши работата, не виждам за какво трябва да съществува“, заяви Орешарски в сряда, след като от БСП отново заговориха за закриването на комисията.

  Само няколко часа по-рано председателят на парламентарната вътрешна комисия Атанас Мерджанов (БСП) официализира намерението на левицата да превърне комисията в Институт за национална памет, който просто да съхранява документи от миналото. Според него сегашната комисия, „вместо да има позитивен характер, внася разделителни линии в обществото“.

  „Аз не възприемам тази комисия като вечна, а като комисия с определена задача. Тази комисия има задача, която не е безгранична във времето. Когато свърши своята работа, не виждам основание за съществуването й. След известен период от време – например 20 години – кого всъщност ще проверява тази комисия? Родените по днешно време?”, посочи Орешарски.

  Според оценките на председателя на комисията Евтим Костадинов, „ако тези, които ни предоставят документите, са прецизни, би трябвало в рамките на година и половина – две да приключим“. Военното разузнаване, Министерството на правосъдието и Националната разузнавателна служба обаче все още не са изпълнили задължението си да предадат всички документи.

  В сряда Мерджанов оспори и значението на закона, по който работи Комисията по досиетата, приет по времето на тройната коалиция.

  Според него законът нямал оздравяващ характер в сектор „Сигурност“ и „внася повече разделителни линии, защото непременно когато се спомене за издигане на определена личност в някоя институция, ние се вторачваме, и тези, които не са съгласни, прибягват на първо място до закона“.

  „В същото време искам да кажа, че въпросът не е на дневен ред в парламента, тъй като имаме сериозни ангажименти по данъчните и социалните закони. Но във всички случаи тази дискусия трябва да се проведе и да се прецени дали в този си вид и състав Комисията по досиетата е нужна на обществото и дали не би било по-правилно и полезно постепенно да се превърне в Институт за национална памет, който да съхранява обективни действителности от близкото и по-далечното минало“, заяви Мерджанов в сряда пред БНР.

  БСП се зае приоритетно с дейността на Комисията по досиетата, като поиска законови промени, които да възстановят „чадъра“ над висши ДС-кадри в цивилното и военното разузнаване. Тази инициатива обаче не получи подкрепата на парламентарния партньор ДПС и временно е замразена. В същото време излезе неофициална информация, че БСП готви направо закриването на комисията, а председателят й Евтим Костадинов заяви, че „лица и кръгове в БСП имат интерес да пречат на дейността на Комисията по досиетата“.

  Преди дни офицери от запаса излязоха с предложение за закриване на комисията, а Мерджанов в сряда се съгласи, че те „имат реално основание да не одобряват действията“ й.

  Според него законът за разкриване на документите на ДС и лицата, които са сътрудничили, нямал оздравяващ характер в сектор „Сигурност“. „Ние виждаме, че той внася повече разделителни линии, защото непременно, когато се спомене за издигане на определена личност в някоя институция, ние се вторачваме, и тези, които не са съгласни, прибягват на първо място до закона“.

  По българското законодателство няма забрана за хора, работили за ДС, да заемат публични длъжности.

  Мерджанов смята, че дискусията за Комисията по досиетата трябва да върви паралелно с обсъждането на четирите закона в сектора за сигурност. За тях е създадена работна група под ръководството на министъра на вътрешните работи. Преди Нова година тя трябва да приключи своята работа и в началото на следващата година да бъде представен пакетът от закони.

  Пакетът, включващ общ закон за националната сигурност и отделни документи за НРС, НСО и военното разузнаване, бе подготвен преди извънредните парламентарни избори, като бе постигнато съгласие НРС да премине към изпълнителната власт, а НСО да остане към президентството. БСП и ДПС обаче спряха процедурата по приемането им, като се готвят да ги пренапишат. Една от лансираните възможни промени бе извеждането и на НСО от контрола на президента.

  Очакванията са, че държавният глава ще възрази не само за тази промяна, но и за евентуалното закриване на Комисията по досиетата.

  Мерджанов коментира и председателя на комисията Евтим Костадинов, който бе излъчен от редиците на БСП.

  „Вижте, всеки може да бъде излъчен от определена политическа партия и в същото време изобщо да не се съобразява по никакъв начин с целите, интересите и идеите на партията. Още повече, че той винаги се е… оправдавал в защита и в спазването на закона“, каза Мерджанов.

  В същото време той отхвърли допускането, че има „някакви забележки към състава и действията на председателя на комисията“.

   

• Корабът на Църквата в бурите човешки

  Теофил,  Сonservative.bg

  .

  Показват публично блудни сцени с йеромонах в голям манастир. Май почти цялото му братство е в плен на содомския грях. Не изпитват срам от това, правят си пошли шеги с падението си. Епископ – известен блудник, чревоугодник и сребролюбец – сега е обвинен и в симония (опит да купи духовен сан). Висшите духовници в управителното тяло на Църквата нехаят, оставят го в списъка на достойните да стане един от тях. Обвиняват могъщ архиерей в убийството на свой събрат, той пък иска разследване за опита да бъде отровен трети свещеноначалник. Произвежда се църковен съд над друг епископ, задето май, въпреки монашеския си обет, има тайно семейство и дете и симпатизира на масоните…

  Не, това не са сцени от „Борджиите”. Това са истински новини от Българската православна църква само от последната седмица. Либералният мейнстрийм тържествува. Изпълва ефира и социалните мрежи с жлъчните си коментари за расоносците, които са призвани да показват морал, смирение и духовност, а всъщност…

  Тези, които иначе са за узаконяване на еднополовите бракове, сега са скандализирани, че йеромонахът – гей се е поддал на греховната си страст. Това са същите тези, които считат себе си за просветени хора, които никога не биха посветили себе си или децата си на Бога, ставайки свещеници или поемайки монашески подвиг. Te просто не вярват, че Бог съществува, а смятат, че християнството и религиите въобще са средновековни заблуди. Те са агностици от нов, европейски клас – модерни и образовани, надхвърлили примитивизма на комунистическите си предходници с техния „войнстващ атеизъм”, които обаче, довършват започнатото от последните.

  За четвърт век български преход, тези светли умове успяха с публичните си позиции да убедят обществото, че Църквата в България е маргинализирана общност – традиционно-ритуално сдружение, което има протоколни задължения по отношение на държавата, между другото покрива духовните нужди на най-примитивните и лековерни слоеве на населението, а тези, които го ръководят се занимават само с имотни разправии, тънат в разкош и произвеждат периодично скандали. Да се посветиш на Църквата в България днес е занимание непрестижно – препитание на отчаянието и последен пристан за полуобразовани несретници, които нямат никакъв друг вариант за оцеляването си.

  Предимно такива свещеници и монаси успява да привлече нашата Църква, при това в изключително ограничен брой (само в един голям манастир в Румъния има повече монаси, отколкото в цяла България; мюсюлманските духовници у нас също са повече от православните свещеници, въпреки много по-големия брой на официално определилите се като православни християни). Печалните резултати на този отрицателен подбор, започнат още от безбожния режим, са видни за всички и днес. Положението няма да се подобри, докато много повече хора не се обърнат към свещеническото и монашеско призвание.

  Колкото до модерните агностици, те никога не са се интересували какво всъщност представлява Църквата. Коментират нейните проблеми единствено като средство в необявената война срещу нея, чиято цел е сломяването ѝ, отказа ѝ от основополагащите истини на учението и нравствеността, които проповядва, и подчиняването ѝ на либералния дневен ред.

  Всичко това няма как да не обезкуражава неголемия брой истински верни християни, онова малко стадо Христово, съставляващо Църквата на земята. Усещането за безсмислието на всякакви верови усилия (след като тези, които би трябвало да са стълбове във вярата, така лесно падат) лесно може да доведе до отчаяние. В такива моменти трябва да си припомняме какво е Църквата според нейното собствено учение.

  Разбира се, тя е и кораб, носещ общността на спасяващите се грешници – един ще стигне до обетования бряг, друг ще изпадне зад борда, но може и с Божия помощ да настигне кораба плувайки и да бъде изтеглен обратно на него.

  Църквата на земята е и малка армия, водеща бран с поднебесните сили на злото. В тази война на живот и смърт едни воини са по-силни и опитни, получават по-високи звания и отговорности. При все това, остават еднакво уязвими за вражите оръжия, падат ранени, а понякога и погиват.

  Но най-вече Църквата е Богочовешки организъм, мистично Тяло Христово, в което ние сме членовете, а Сам Господ е Главата. В нея присъстват както спасените, така и спасяващите се, живите и вече покойните, ангелите и човеците. Църквата е свята тъкмо заради светостта на своя Основател и Глава – Този, Който проля кръвта Си, за да победи света, потъпка дявола и обезсили смъртта – и заради Светия Дух, Който я изпълва с благодат. Ние, земните членове, не сме свети, а сме призовани да се стремим към святост. По пътя към тази цел има падания и ставания, грехове и покаяния, както и непрекъсната борба за достигане на съвършенство. Това, което не ни достига, Бог ни го допълва, поради великата Си милост.

  Каквито и недостойнства да имат българските монаси и свещеници, каквито и грехове да вършат в лично качество по своята паднала човешка природа (за които и ще бъдат съдени, когато застанат пред престола на Всевишния), то те си остават нашите свещеници – над главите им е излята благодатта на Св. Дух чрез полагането на ръцете на епископите, които са ги хиротонисали. Те пък я имат от епископите, които са хиротонисали тях и така нататък назад във времето до онези бивши прости рибари, митари и изцелени блудници, които получиха същата благодат в деня на Петдесетница, когато се роди Църквата, и които знаем днес като Христови апостоли и ги облажаваме за тяхната святост.

  Затова, не бой се, малко стадо (Лук. 12:32)! „Щом вярвате в Христа Спасителя, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А Неговото дело е Църквата, корабът на спасението. На него се носят воинствата на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал върху вярата, яка като камък. Както е рекъл и прорекъл: на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).” (св. Николай Велимирович).

• Възможни са нови форми на протест и изостряне на политическо противопоставяне в България

  Протестният потенциал в българското общество нараства в условията на общо и трайно недоверие към институциите, на задълбочаване на несигурността и скъсяване на хоризонта на предвидимост за хората и фирмите. Това се казва в публикувания в понеделник междинен доклад на Лабораторията за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет (НБУ), създадена и ръководена от бившия премиер Иван Костов. 

  Докладът разглежда гражданските протести като фактор за несигурност в страната, без да ги оценява положително или отрицателно.Паралелно с високия протестен потенциал в българското общество, експертите от аналитичната група констатират, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви.Те отбелязват, че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.

  Според тях основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството, се казва в междинния доклад.

  „Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си“, е изводът на експертите.

  Докладът обръща внимание и на т. нар. „контрапротести“. Според анализаторите публичните акции на привърженици на управляващите са всъщност традиционни манифестации. Те не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Социологическите сондажи обаче достатъчно ясно са показали, че обществената подкрепа за протестите и за проправителствените манифестации не е симетрична.

  Интересен ефект, отчетен от лабораторията, е, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.

  Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и „Атака“ в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.

  Докладът отбелязва очакванията на управляващите за относителна изолация на гражданския протест и постепенното му затихване в зимните месеци, стимулирано от направените „бюджетните социални стъпки“, с които се очаква да се демотивират отделните групи с конкретни искания към закона за бюджета.

  Според експертите от ЛУР обаче по-скоро има вероятност за поява на нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне. От лабораторията напомнят, че протестите имат потенциал да предизвикват политическа криза, както се е случвало през зимите на 1990, 1996/97 и 2013 г.

  Източник:  Mediapool 

• МВР и НАП осигурявали чадър за финансови измами за близо 40 млн. лева

  МВР и НАП са осигурявали чадър на група, разследвана за укриване на близо 10 млн. лева от ДДС и пране на 30 милиона лева. Това заяви главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, който посети Пловдив за представянето на новия шеф на полицията в града Пламен Узунов.

   

  Виктор Кадири,  Dariknews.bg

  По думите на Лазаров става въпрос за две пловдивски фирми, които са внасяли сухо мляко от държави от Европейския съюз, след което са ги продавали по различни мандри. 1/3 от продаденото мляко е било с фактури, а останалото „под масата“. По документи част от стоката е била апортирана в други фирми, като по този начин измамниците са придобивали дялове в тях.

  По време на акцията, за която Дарик радио писа още миналата седмица, са претърсени 23 адреса на територията на градовете Пловдив, София, Варна, Исперих и Монтана и са задържани петима души. За трима от тях се смята, че са контролирали цялата дейност и има искане за задържането им под стража. Останалите двама са пуснати с парична гаранция. Двама от измамниците са живели на съпружески начала в София, където са били задържани, а истинската съпруга на единия е хваната във Варна.

  „Някои от задържаните бяха много изненадани, че се занимаваме с тях, защото имали чадър от МВР и структури на Министерството на финансите“, разказа още Лазаров.

  По думите му част от групата е била разследвана преди около година, но нищо не се е случило в последствие. „Освен двете пловдивски фирми, се разследват още 30 юридически лица, сред които има и две офшорни компании, регистрирани на Шейселските острови“, каза в допълнение говорителят на Окръжна прокуратура Галина Андреева.

  Срещу трима от задържаните е повдигнато обвинение за това, че в периода между февруари 2009 г. и април 2012 г., в Пловдив са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за близо 2,5 млн. лева.

  По думите на Андреева двете пловдивски фирми се водят собственост на клошар от Монтанска област.

  Още едно лице се издирва по случая с нападнатите трима чужденци на бул. „Сливница“ в София, каза още Лазаров. Нападнатите бяха двама сирийци, а един е ливанец. До момента за нападението има задържани две лица, каза главният секретар. За задържането им са събрани достатъчно доказателства. Става дума за грабеж, има приложена сила и отнети финансови средства, уточни Лазаров. По случая все още се работи.

  По думите му няма данни в София да се е увеличила престъпността след бежанския поток. Случаят от последните дни не е единственият грабеж на територията на България към настоящия етап. Въпреки това полицейското присъствие в София е засилено, каза още главният секретар, както заради бежанския поток, така и заради самоинициативите на отделни организации у нас. По този повод е имало специална среща между министъра на МВР и главния прокурор.

   

• Евросъвет предлага да се въведе минимален доход между 400 и 1000 евро в ЕС

  Всички европейски държави да въведат минимален доход, който да варира между 400 и 1000 евро, ще предложи Европейският икономически и социален съвет на Европейския парламент и Европейската комисия. Това съобщи Анри Малос, председател на Европейски икономически и социален комитет.

   

  

  „Всяко лице, което легално е във Франция, трябва да получава като минимум определена сума и, ако той не може да получава тази сума от трудови доходи, тогава държавата го компенсира. Това е един от елементите ни от концепцията ни за социална Европа, за да се избегне социалният дъмпинг, защото именно той храни екстремизма и ксенофобията и това изключване, за което в момента в центъра са българските и румънските емигранти“, обясни той. Малос не е голям оптимист, че предложението ще бъде прието.

  „Надяваме, че следващата Европейска комисия ще бъде по-отворена към тази концепция, която според идеите ни, върви към сближаване в Европа.

  Важно и значимо е – да има съгласие, между всички социални актьори. Важното е да се подсигури принцип за минимален доход във всички европейски страни и след това – да се определи ножицата между 400 и 1000 евро, между по-развитите държави. Следващата цел е малко по малко тази ножица да се затвори и сближи, което ще отнеме време”, заяви още Малос. Според него за въвеждането на подобен инструмент ще са нужни 5-6 години.

  „Ако се тръгне към решение за въвеждане на социален минимум, то трябва да бъде съобразено с реалностите, включително и в по-бедните страни, а това не е лесно“, коментира идеята министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. „Очевидна е целта, която г-н Малос визира, да се намали ножицата между ниските и високите доходи, между различните нива на заплащане в отделните европейски страни, но не случайно той говори за препоръка, имайки предвид и ситуацията, която съществува към днешна дата в някои от европейските страни. Не е лошо човек да си поставя цели. Надяваме се, че следващата Европейска комисия ще бъде в състояние да стигне до едни минимални нива на заплащане, които да бъдат договорени със социалните партньори и страните-членки на Европейския съюз, за да може да си стигне до нива, които да са общоприемливи, без от това да се увеличат безработните”, заяви още Хасан Адемов.

  Източник:  в. „Сега“

• 12 бизнесмени, които движат икономиката на света

  B списъка на „Форбс“ за 2013 г. на най-влиятелните в света има всякакви хора – политици, общественици, милиардери, изпълнителни директори и бюрократи. 12 от общо 72-те имена, подбрани от „Форбс“, са на предприемачи. Те формират една още по-елитна подкласация на основатели на компании и предприемачи, които със своите идеи и бизнес на практика движат икономиката на света и освен това променят живота на хората.

  Списъкът на най-влиятелните бизнесмени в света се характеризира от 3 неща – те са само мъже, работят главно в САЩ, с бизнес предимно в IT индустрията.

  Нещо, което свързва и 12-те обаче, е че всеки от тях е изградил своя бизнес от нулата и вече използва своето влияние и пари, за да прави две неща – участва в благотворителни каузи и се опитва да разреши проблеми на глобалното развитие на човечеството. Затова и основен критерий за тази класация е не личното богатство на бизнесмените, а как те променят икономическото и социалното развитие по света с бизнес и благотворителност.

  

  Не е изненадващо, че номер едно в този списък е основателят на „Майкрософт“ Бил Гейтс, който продължава да бъде най-богатият човек на света, като държи това място от 1994 г. насам. Гейтс в момента е председател на борда на директорите на корпорацията и има състояние в размер на 72 млрд. долара. През последните години шефът на софтуеърния гигант постави много високи стандарти в световните усилия за изкореняване на цяла група от различни болести от детски паралич до ХИВ. Благодарение на влиятелните си връзки с милиардери съмишленици като мексиканеца Карлос Слим и Майкъл Блумбърг, Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ успяха да съберат дарения на стойност 335 милиона долара досега, отбелязва „Форбс“.

  

  Втора позиция в списъка на най-влиятелните предприемачи си поделят създателите на „Гугъл“ – Лари Пейдж (състояние 24,9 млрд. долара) и Сергей Брин (24,2 млрд. долара). Лари Пейдж, който е и изпълнителен директор на най- престижната компания в Силиконовата долина, дава огромни суми пари за изследвания и нови технорешения.

  През септември той обяви новата инвестиция на „Гугъл“ в „Калико“ – компания, създадена, за да се справя с предизвикателствата на болести, характерни за възрастните хора.

  Сергей Брин пък отговаря за Google X, подразделение на компанията, което непрекъснато демонстрира на света нови изобретения в областта на технологиите като кола без шофьор и очилата на „Гугъл“, на които е монтиран преносим компютър. По-рано тази година той и съпругата му Ан Войжицки, с която от скоро са разделени, дариха 52 милиона долара на фондацията „Майкъл Джей Фокс“ за борба с болестта на Паркинсон.

  

  Трети в класацията е основателят и главен изпълнителен директор на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг (19 млрд. долара). На 29 години Зукърбърг е най-младият предприемач, който влиза в престижния световен списък. Той увеличи многократно влиянието си, като започна кампания да реформа в областта на имиграцията в САЩ и за технологично образование. Миналата година Зукърбърг дари акции за 10 милиона долара на компанията му на фондацията на обществено развитие на Силиконовата долина.

  

  На четвърто място в престижната класация е поставен доскорошният кмет на Ню Йорк и собственик на една от най-влиятелните информационни агенции в света Майкъл Блумбърг, със състояния 31 млрд. долара.

  

  Пети е генералният директор на Softbank – японецът Масайоши Сон (9,1 млрд. долара), следван от американския изобретател и бизнесмен Елън Мъск (6,7 млрд. долара), който е и главен изпълнителен директор на компанията „Спейс експлорейшън текнолоджис“.

  

  Седмата позиция е за тайванския бизнесмен Тери Гоу – генерален директор на компанията Foxconn, която произвежда продукти за Apple и друи ИТ брандове. Състоянието на Гоу се оценява на 4,8 млрд. долара. Осми е шефът на софтуерния гигант „Оракъл“ – американецът Лари Елисън (41 млрд. долара).

  

  В челната десетка попадат още мениджърът на най-голямата китайска търсачка „Байду“, (наричана китайския „Гугъл“ – Робин Ли (11,1 млрд. долара) и шефът на „Данготе груп“ в Нигерия – Алико Данготе (16,1 млрд. долара).

  

  Последните две места в класацията – 11-то и 12-то, заемат съоснователят и крупен инвеститор в едни от най-печелившите IT проекти – LinkenIn, Facebook и PayPal – Рид Хофман (4,4 млрд. долара) и основателят на първия в Африка мобилен оператор Ceitel – Мохамед Ибрахим ( 1,1 млрд. долара).

  

  ––––––––––––––––––––––––––

  Източник:  в. „24 часа“

• „Ранобудните монтанчани” протестират срещу тровенето им с хвост пълен с тежки метали

  

  Протест срещу хвостохранилището край Чипровци се проведе в Монтана. Това съобщи за Агенция „Фокус” Петър Пенчев, организатор на протестиращите „Ранобудните монтанчани” и председател на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” (За смъртните заплахите срещу него, Еврочикаго вече писа тук).

  Днешният протест се е провел пред Областната администрация в Монтана, на който са присъствали около 100 души, каза той. Протестиращите са се организирали в социалните мрежи. „Ние ще продължаване да се борим и да протестираме”, каза Пенчев. Местните управници се опитаха да направи един черен пиар, като поканиха един доцент, който цитира едно число 120, което е накрая на наредбата при най-тежките индустриални и промишлени почви, че там има допустимост на арсен. Ние протестираме за въздуха, който дишат всички хора в града. При топло време, хвостът се разнася като прах”, каза Пенчев.

  Хвостът в града е 12 пъти над нормата. Според протокол, който е Евротест-контрол ЕАД, за химичните в стойностите на хвоста, 890 % над нормата за замърсяване е арсенът, оловото е с отклонение 490 % и живакът е – 670 %, заяви Пенчев.
  Той посочи, че първото искане на протестиращите е – веднага да се спре хвостът, идващ от Чипровци. Той беше спрян два месеца, след като подадохме искането си, уточни Пенчев.

  „Второто ни искане е – тези 15 – 16 километра, които са изпълнени от проект, да бъдат разкопани, и хвостът да бъде изваден, защото подпочвените води са много високо в Монтана. Третото ни искане е – да се смени ръководителят на проекта за водния цикъл на Монтана, който беше зам.-кмет по строителството, и през април беше осъден на последна инстанция от съда. Той за нас е престъпник”, каза Петър Пенчев. Четвъртото искане на протестиращите се касае до смяната на канализационните тръби и поставянето на етернитови.

  По думите на Петров – тези искания, и сигналът за замърсяването на града, са постъпили в Прокуратурата, Главна дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, ОЛАФ, ДАНС, защото, според него, това е заплаха за националната сигурност. Уведомени са парламентарната комисия за околната среда, министърът на околната среда и водите Искра Михайлова и президентът Росен Плевнелиев”, добави Пенчев.

  Източник:  Агенция Фокус

• Преди 70 години в Техеран Сталин постави началото на социалистическия лагер

  Виктор Суворов (писател и историк) споделя мнението си за конференцията в Техеран през 1943 г. в ексклузивно интервю за „Гласът на Америка“:  „Ако съюзниците бяха отворили „втори фронт“ на юг, а не в Нормандия, тогава социалистическият лагер никога не би възникнал. Решението, че САЩ и Великобритания ще направят десант в северната част на Франция, е най-великата победа на Сталин.“

  По-долу публикуваме цялото интервю на руски език.

  

  Виктор Суворов: Тегеран-1943 был началом большой комбинации Сталина

  Писатель и историк поделился своим мнением о Тегеранской конференции 1943 года в эксклюзивном интервью «Голосу Америки»

  В эти выходные исполнилось ровно 70 лет с момента проведения Тегеранской конференции лидеров Великобритании, СССР и США – конференции, на которой впервые Франклин Рузвельт, Иосиф Сталин и Уинстон Черчилль встретились лично для решения вопросов войны с Гитлером и послевоенного устройства Европы и мира. Бывший советский разведчик, перебежавший на Запад, автор исторических исследований о начале Второй мировой войны Виктор Суворов дал эксклюзивное интервью «Голосу Америки» со своей оценкой Тегерана-1943.

  Данила Гальперович: Насколько исход войны был решен к концу ноября 1943 года, когда в Тегеране встретились Рузвельт, Сталин и Черчилль?

  Виктор Суворов: Если мы посмотрим на стратегическую обстановку, хотя бы только на стратегическую обстановку Советского Союза на ноябрь 1943 года – 7 ноября Красная Армия взяла Киев, Днепр был форсирован. Где немцы теоретически могли удержаться – это на Днепре: это мощная военная преграда, правый берег – высокий, обрывистый. Когда их прогнали с Днепра – надеяться им уже было не на что. Началось движение немцев вспять, до этого были Сталинград и Курская битва, а с форсированием Днепра наступил полный перелом в войне. Можно сказать, что для гитлеровской Германии началось скольжение по ледяной горке вниз.

  Д.Г.: В какой обстановке проходила Тегеранская конференция, и вообще, почему в Тегеране?

  В.С.: Когда мы говорим о Тегеранской конференции, нужно сразу же иметь в виду, что после нее были еще две – Ялтинская и Потсдамская. Почему я считаю, что это при обсуждении Тегерана-1943 нужно держать в голове сразу – потому, что иногда часто мы не понимаем первый ход игрока, и только через два-три хода осознаем, зачем был сделан первый. Тегеранская, Ялтинская и Потсдамская конференции – это неразрывная сталинская комбинация, которую он выиграл полностью, вчистую. Давайте обратим внимание на общие моменты этих конференций. Один из главных общих моментов – все три конференции проходили во владениях товарища Сталина. Первая же из них, Тегеранская, происходит в Иране, который оккупирован советскими и британскими войсками. С советской стороны там было три армии, а с британской – две дивизии, то есть разница была огромной, и, фактически, это была вотчина Сталина. Он захотел провести конференцию в своих владениях, и США с Великобританией на это пошли: ведь еще в качестве возможного места был и Каир, и Стамбул, и еще несколько предложений, но Сталин сказал – или в Тегеране, или никак.

  Д.Г.: Хорошо, но вы упомянули Ялту и Потсдам – они-то тут причем?

  В.С.: Рад, что вы спросили. Именно посмотрев на то, где жили в Ялте Рузвельт и Черчилль – и почему они жили в Ялте – мы лучше поймем Тегеран. Итак, Ялта-1945, ненадолго как бы перенесемся в будущее. Раз уж президент США и премьер Великобритании оказались в Советском Союзе, то что мешало даже из той же Ялты привезти их в Москву, подав правительственный поезд? Что мешало им прилететь прямо в Москву? Мешало вот что: в Москве Рузвельт и Черчилль жили бы в своих посольствах, и товарищ Сталин не мог бы подслушивать их разговоры. Поэтому он пригласил их на берег Черного моря в бывшие царские дворцы, которые были заранее оборудованы прослушкой, и поэтому, когда завершилась конференция, «вы там у себя неофициально болтаете, а мы вас слушаем». Итак, вернемся в Тегеран. Британское и советское посольства находились рядом, их связывал брезентовый туннель-коридор, вокруг – ограждение из солдат, части НКВД, три кольца советских танков. А американское посольство находилось довольно далеко. И для встреч приходилось либо советским и британским представителям ездить к американцам, либо американцам приезжать в расположение британцев и советских. И тогда Сталин предложил Рузвельту – мол, посольство у меня большое, переезжай и живи в моем, чтобы не ездить. Как раз ко времени советская разведка докладывает, что враги хотят всех участников конференции убить или похитить, упоминается имя Отто Скорцени, и советской стороной хорошо организуется демонстрация этой угрозы. И Рузвельт перебрался в советское посольство вместе со всей своей делегацией. Сталин для его размещения даже повыгонял из посольства некоторых дипломатов, уплотнил всех. Генерал-полковник Сергей Штеменко, тогда – начальник Оперативного управления Генштаба, бывший тогда в Тегеране, вспоминал, что ему и его людям пришлось разместиться чуть ли не под лестницей, чтобы для американцев отвести много места. А Штеменко, между прочим, снабжал Сталина информацией о положении на фронтах, это не второразрядная служба какая-то. Штеменко даже пожаловался Сталину, и ему с его шифровальщикам в результате выделили что-то поприличнее.

  Есть и еще интересная деталь, о которой вспоминал сын Рузвельта Эллиотт, который был с отцом в Тегеране. Он писал, что, живя в расположении Сталина, вынужден переносить некоторые трудности советского распорядка дня, в частности, бокал коньяка на завтрак. Эллиотт писал, что потом бывало много еще разной выпивки, причем с понижением, а не с повышением градуса – сладкое вино, шампанское, и так далее. Было даже ощущение, что Сталин знал какие-то цирковые трюки – ему, вроде бы, наливали из той же бутылки, но он почему-то не пьянел. В общем, делалось все, чтобы участники конференции плясали под дудку Сталина.

  Д.Г.: Когда мы говорим про Тегеранскую конференцию, справедливо ли будет сказать, что на ней обсуждалось не столько боевое сотрудничество стран антигитлеровской коалиции и тактические вопросы, сколько послевоенное устройство мира?

  В.С.: В большой степени справедливо. На конференции решался, в частности, очень важный вопрос о Польше, я напомню, что Польша была причиной, по которой Британия и Франция вступили в войну против Гитлера, по которой вообще началась Вторая мировая война. Так вот, по итогам Тегерана Польша была фактически отдана Сталину под контроль – страна, из-за которой гибли британцы в то время, как Сталин еще вовсю дружил с Гитлером. Кроме того, там решался вопрос о том, что будет с Эстонией, Литвой и Латвией – как мы помним, в 1940 году Сталин «подарил этим странам свободу», захватив их. И американцы с британцами в Тегеране, обсуждая будущее Европы, фактически одобрили этот захват – они не выразились «за», но и не выразились «против» того, чтобы эти страны остались в составе СССР. То же самое произошло с захваченными СССР в 1939 году территориями Западной Украины и Западной Белоруссии. Сталин сказал: «Это – мое». Там же ставился вопрос и о Восточной Пруссии, говорилось о том, что это – гнездо прусского милитаризма, и надо бы Кенигсберг передать под контроль СССР. Решение такое еще принято не было, но как бы заброс в эту сторону уже был сделан, и было понятно, что заброс был небезуспешный.

  Д.Г.: А что говорили в Тегеране про «второй фронт», открытия которого Сталин требовал от западных держав буквально с первого дня войны Гитлера против СССР?

  В.С.: Да, это очень важный вопрос. Главная претензия советских историков, генералов, всех подряд, включая Сталина, состояла в том, что США и Британия никак не хотели якобы открывать «второй фронт». Эта ложь повторялась активно во все советские годы, тогда как правда заключалась в следующем – это Сталину в 1939 году нужно было открывать «второй фронт» против Гитлера, чего он не сделал. К началу войны Гитлера против СССР Британия уже давно воевала с ним, они уже потопили линкор «Бисмарк», был Дюнкерк, была война в Африке, британцы бомбили Берлин, велись сражения в бассейне Средиземного моря. Британцы, таким образом, уже пытались блокировать Гитлера на западе и на юге. Советский Союз, в то время, как британцы воевали с Гитлером, поставлял Германии хлеб, нефть, железную руду, вольфрам, молибден, никель – все, без чего Гитлер не смог бы воевать. Главная же победа Сталина в Тегеране в смысле второго фронта заключалась не в удовлетворении его требования открыть второй фронт немедленно – это было сделано, но только через полгода, а в определении направления удара. Черчилль считал, что главный удар по Германии нужно наносить с «мягкого подбрюшья Европы» – с юга. Через Румынию, которая была для Германии главным источником нефти, через Грецию, Болгарию, Югославию. Если бы американские и британские войска высадились в этом районе, на юге, то в этом случае Германия бы быстро потеряла эти страны, и ей пришлось бы очень трудно – в Югославии шла партизанская война, да и другие страны были бы потеряны Гитлером очень быстро. Но это очень не нравилось Сталину, ему нужно было, чтобы США и Великобритания высаживали свои армии в Нормандии – с другой стороны Европы. Тогда у Сталина появлялась возможность захватить всю Восточную Европу, включая часть Германии, Венгрию, Чехословакию, и так далее. Если бы союзники высадились на юге, то никакого «социалистического лагеря» никогда бы не возникло. Решение о том, что США и Великобритания будут открывать «второй фронт» на севере Франции, было величайшей победой Сталина.

  Източник: Golos-ameriki.ru

• Насилие беляза Черния петък в САЩ, идва Кибер понеделникът

  Няколко епизода на насилие помрачиха Черния петък, когато по традиция американците обсаждат големите молове и магазини в търсене на изгодни оферти, съобщава ВВС.

  В Чикаго полицаи са простреляли крадец в магазин, в Лас Вегас обирджия стреля по купувач, а полицай от Калифорния бе ранен по време на бой в мол. Това са само част от случките, съпътствали тазгодишния Черен петък, който все повече оправдава името си заради хаоса и разправиите, които често се развихрят сред тълпата.

  И тази година дванадесет големи вериги отвориха магазините си с обещания за агресивни намаления. Само в клона на Macy’s в Ню Йорк се изсипаха над 15 000 души, създавайки истинска лудница, по думите на очевидци.

  .

  „Тук има толкова много хора, че направо не можеш да видиш какво всъщност се продава“, разказва бразилският турист Луиш Фигуейро.

  В Чикаго полицията подгони крадец, който напусна голям магазин на Kohl’s с кола, влачейки служител на реда с нея. Общо трима души са били арестувани. В Лас Вегас мъж, закупил HD телевизор е бил нападнат и прострелян в крака на път за дома си. В магазин на Walmart в Южна Калифорния полицай се опитал да спре сбиване между двама разгневени купувачи и в резултат китката му била счупена; в същия магазин избухнали още две ръкопашни схватки. 23-годишен мъж бе напръскан със спрей от полицай, отзовал се на мястото на спор за телевизор в магазин на Walmart в Гарфийлд, щата Ню Джърси. Въпреки уверенията на управата на въпросната верига, че ще бъдат взети всички мерки за сигурност, магазин във Форт Уърт, щата Тексас е станал арена на масов бой, запечатан на видео от свидетели. И пак в магазин на Walmart в щата Вирджиния избухнала свада за паркомясто, в резултат на която били арестувани двама души.

  По оценки на Националната федерация на търговците на дребно около 97 милиона американци се втурват към магазините по време на Черния петък. Миналата година при масовите покупки са били похарчени 11.2 милиарда долара, пише списание „Мениджър“.

  Не забравили петъчните битки днешният понеделник ни предлага ново изпитание с реклами от рода на:

  CYBER MONDAY STARTS NOW! 60% OFF EVERYTHING ONLINE!

• Отворено писмо до членовете на Факултетния съвет на Философския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“

  Проф. Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил Отворено писмо до членовете на Факултетния съвет и до Декана на Философския факултет при Софийския университет, по повод скандалния казус с Людмил Георгиев, нарекъл протестиращите студенти „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, „свине“.

  Следва пълният текст на Отвореното писмо, публикувано тук.

   ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

   

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  .

  ДО членовете на Факултетния съвет
  на Философския факултет
  при СУ „Св. Климент Охридски“

  ДО Декана на Философския факултет
  проф. д-р Димитър Динков

  Копие:

  ДО Ректора
  на СУ „Св. Климент Охридски“
  чл.-кор. проф. дин Иван Илчев

  ДО членовете на Академичния съвет
  на Софийски университет

  .

  Уважаеми колеги,

  Позволявам си да се обърна към вас, тъй като получих информация за поредния опит за манипулация, осъществен от лицето Людмил Георгиев, в която е замесено и моето име. Става дума за следното:

  На 17 ноември (неделя) написах и датирах, и на 18 ноември (понеделник) 2013 г. по надлежния официален ред внесох и регистрирах в офиса на Върховната Касационна прокуратура и в офиса на Парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси при 42-то Народно събрание официален текст, имащ характера на Искане за провеждане на Прокурорско и Парламентарно разследване.

  Водещото официално заглавие на текста гласи: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции! – 718“,
  а подзаглавието е: „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“.

  Във визирания текст съм направил сравнително обстойно описание на дългогодишната дейност на лицето Людмил Георгиев, която пределно изрично и ясно съм квалифицирал като корупционна, престъпна и обществено опасна.

  При това от текста пределно ясно личи, че даденото от мен обобщително описание на визираната дейност е основано върху вече отдавна появилите се в публичното информационно пространство многобройни текстове, като пределно ясно съм дал да се разбере, че моята заслуга се състои само в обобщаването на информацията в един отделен и цялостен документ.
  Така, именно този документ беше официално внесен и регистриран в Прокуратурата и Парламента, където има следните входящи регистрационни характеристики:

  ***Върховна касационна прокуратура, вх.рег. №13033 / 2013, V, 18.11.2013 г.;
  ***Народно събрание, Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, вх.рег № ПГ-3194-Я-8, 18.11.2013 г.
  –
  За да са пределно ясни характерът и значението на този документ, както и контекстът на институционалното му депозиране и публично оповестяване, УТОЧНЯВАМ, че НЕГОВОТО ДЕПОЗИРАНЕ (РЕГИСТРИРАНЕ) както в Прокуратурата, така и в Парламента, А СЪЩО И ПУБЛИКУВАНЕТО МУ В МОЯ ЛИЧЕН САЙТ, Е СТАНАЛО ПО ЕДНО И СЪЩО КАЛЕНДАРНО ВРЕМЕ ЗАЕДНО С АНАЛОГИЧНИТЕ ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ, СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ТЕКСТОВЕ относно лицата:

  ***Росен Плевнелиев, Президент на България;
  ***Сотир Цацаров, Главен прокурор на България;
  ***Камен Ситнилски, Екс-Заместник-Главен Прокурор и член на Висшия съдебен съвет;
  ***Всички официални длъжностни лица (Президент на България, Премиер на България, Кмет на София и други), които са обезпечили сключването на корупционния концесионен договор за водоснабдяването на град София чрез фирмата „Софийска вода“ И ЕДНА АНГЛИЙСКА ФИРМА, НАМИРАЩА СЕ ПОД КОРУПЦИОННАТА ОПЕКА НА ТОГАВАШНИЯ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР ТОНИ БЛЕЪР, както и всички прокурори и други държавни институционални лица, които са положили усилия да не бъде разследвана тази корупционна дейност и така от гражданите на София да бъде ограбена колосална сума пари, далеч надхвърляща МИЛИАРД И ПОЛОВИНА ЛЕВА.

  Отделно от това тези текстове са публикувани в моя сайт.
  –
  След регистрацията на документа относно лицето Людмил Георгиев изпратих от моя персонален имейл адрес официално писмо до Ректора на Софийския университет и до Ректорското ръководство, с което ги уведомих за посочения документ, надлежно приложен в прикачен файл.

  Решението ми да уведомя ръководството на университета беше дълбоко осъзнат мой дълг, тъй като документът вече беше публикуван в моя официален сайт, а също така и в сайта на електронния вестник „ЕвроЧикаго“, и би било некоректно онези, които са отговорни за нашата свята Алма Матер, да не знаят кой пребивава в нейните аудитории и се крие зад нейните дебели академични стени.

  Точно 8 (осем) дни по-късно, на 26 ноември в сайта afera.bg се появи материал от лицето Людмил Георгиев със заглавие „ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА КАМПАНИЯ СРЕЩУ МЕН НЯМА ДА МЕ УПЛАШИ ДА ИЗРАЗЯВАМ СВОБОДНО ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ!“, в който по манипулативен начин се прави опит да се заблуди общественото мнение, че някаква задкулисна група води „ченгеджийска“ кампания“ срещу него – невинния, безстрашния борец за права и свободи.

  Този опит за манипулация на читателската аудитория, чрез който въпросното лице се опитва да свърже по индиректен начин името ми с някаква анонимна „ченгеджийска“ група, разпространяваща компромати срещу него, е твърде елементарен, тъй като в депозирания от мен в Прокуратурата и Парламента официален документ няма абсолютно нищо анонимно – аз още в началото съм посочил имената си и всички възможни мои електронни и други координати, включително и точно посочен домашен адрес.

  Бих добавил, че визираният манипулативен опит на лицето Людмил Георгиев е не само елементарен, но попада и под ударите на текстове от Наказателния кодекс, ала аз все пак пренебрегнах този факт и само си позволих незабавно да изпратя чрез Afera.bg до въпросното лице информация относно входящите номера на депозирания в Прокуратурата и Парламента документ (Виж: http://afera.bg/pozitsia/52819.html).

  Защо ли не бях изненадан, когато разбрах, че лицето Людмил Георгиев,
  въпреки че е било официално информирано за характера на документа с наименование „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“,
  е останало вярно на своя стил и е продължило манипулативните си действия – този път спрямо членовете на Факултетния съвет на Философски факултет.

  С тази поредна манипулация обаче въпросното лице е допуснало фатална грешка – то не само е подценило интелигентността на своите колеги, но е пренебрегнало и моята непоколебимост, калена в годините, прекарани в комунистическите затвори.
  Ето защо ви уведомявам, че давам под съд лицето Людмил Георгиев и основанията ми за това са следните:

  Първо.
  Чрез съдържанието на документа, изпратен от визираното лице до Факултетния съвет на Философския факултет аз съм директно и недвусмислено наклеветен и ми е нанесена обида с твърдението, че съм бивш агент на комунистическата ДС.
  На всеки политически компетентен и непредубеден човек му е известно, че по времето на комунистическия режим репресивните служби на ДС съставяха така наречените „черни списъци“, в които включваха имената на онези синове и дъщери на българския народ, които с течение на годините с цената на собствената си и на близките си хора съдба категорично и ясно демонстрираха своя непреклонен патриотизъм, демократизъм и антикомунизъм, и именно на тези хора службите скалъпваха фалшиви досиета – в България тези хора съвсем не са малко и аз съм само един от тех.

  Така, съгласно стратегическия замисъл на високопоставените престъпници от Държавна сигурност тези скалъпени досиета са имали предназначението да бъдат използвани срещу достойните синове и дъщери на българския народ като обществено-политически компромати, като оръжие за гражданско и обществено-политическо убийство с една единствена цел – отстраняване от обществено-политическата сцена именно на тези хора, което да бъде осъществено в така нареченият „момент Х“, имащ характера на политическа „промяна“, върху която промяна престъпниците от Държавна сигурност да осъществят своя тотален контрол, като сломят тяхната съпротивата и ги лишат от електоралната подкрепа на населението, и така да обезпечат безотговорност за червените палачи на българския народ.

  Моето име беше на първо място в тези списъци, тъй като аз бях официално обявен от „Амнести интернешънъл“ за Политически затворник № 1 на комунизма в България.

  Скалъпеното ми фалшиво досие беше извадено точно в настъпилия момент „Х“ – 1989-1990 г. (Национална политическа „Кръгла маса“ и Велико Народно Събрание), при това точно
  когато след шестгодишен кошмар аз бях току-що освободен от затвора,
  а в резултат на кошмара от оперативните мероприятия на Държавна сигурност половината от най-близките ми роднини вече бяха намерили смъртта си, а другата половина, вече безнадеждно болна, изживяваше последните си дни на мъки и страдания.

  Така, точно в този момент бях единственият
  НАЙ-СИЛНО МОТИВИРАН И
  НАЙ-ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛНО-ЮРИДИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТЕН
  ДА СЕ СПРАВЯ ПО НАПЪЛНО ЛЕГИТИМЕН НАЧИН С ЧЕРВЕНАТА ПРЕСТЪПНА КЛИКА.

  Именно тогава, по времето на Националната политическа „Кръгла маса“ и Великото Народно събрание и непосредствено след това,
  започнах поредната си битка срещу репресивните комунистически служби,
  като в частност една от непосредствените цели на тази моя битка беше да изпратя на подсъдимата скамейка фалшификаторите на досиета и палачите на човешки съдби.

  Водих битката в продължение на 15 години, през което време почти всички, които бяха се оказали свидетели за моята невинност, бяха избити.

  В крайна сметка битката ми се увенча с успех и
  по Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура
  бе издадено Постановление,
  в което изрично и пределно ясно е записано, че
  „неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“
  е извършило „престъпление“,
  изразяващо се в „манипулации с документи“,
  като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков,
  и че „от това са произлезли вредни последици“.

  От документацията по същото следствено дело е видно, че впоследствие е било прието, че наказателната отговорност на визираното „неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“ „е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“.

  Впрочем, информацията относно официалното становище на Софийската военноокръжна прокуратура по визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. впоследствие бе разпространена в множество печатни вестници и електронни сайтове,
  който факт несъмнено обосновава тезата,
  че всеки, който твърди обратното, носи отговорност, тъй като е знаел или, макар и фактически да не е знаел, е бил длъжен да знае истината в това отношение.

  Така, след всичките преживени от мен кошмарни страдания и след страданията и ликвидирането (фактическото убийство) на цялото ми семейство от комунистическите тайни служби (баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима),
  ДНЕС на сцената се появява лицето Людмил Георгиев, за да обяви чрез официален документ, че именно аз съм бивш агент на ДС.
  За това негово гнусно и престъпно деяние аз давам под съд въпросното лице.

  Второ.
  Чрез официалния документ, изпратен до членовете на Факултетния съвет, лицето Людмил Георгиев прави директен опит да внуши, че аз, в качеството на „бивш агент на Държавна сигурност“, се занимавам с инсинуации, разпространявам клевети, компромати и, че върша „опасни престъпления, за които са предвидени строги санкции“.
  Както вече посочих, това е поредният опит за манипулация от страна на въпросното лице, тъй като всички мои действия са абсолютно изрядни от правна гледна точка – на 18 Ноември е депозиран от мен в Прокуратурата и Парламента документ, уличаващ лицето Людмил Георгиев в продължителна престъпна дейност по време на така наречения „Преход“.
  Именно за неверните обвинения към мен в разпространяване на клевети и компромати давам въпросното лице на съд.

  Трето.
  В публикацията си от 20.11.2013г. със заглавие „АЛООО, ТЪПАНАРИТЕ, КАТО СТЕ А ЛА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ”, ЗАЩО НЕ ОКУПИРАХТЕ БАНКИТЕ И ЗАЩО ТЪКМО ОЛИГАРХИЯТА ПРОКОПИЕВА ВИ Е ВОДАЧ?!“
  и в публикацията си от 30.11.2013г., озаглавена „А ВИЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ СВИНЕ!“,
  лицето Людмил Георгиев публично и директно назовава студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, и индиректно ги нарича „свине“.
  Това е публична обида към студентите, включително и към моята дъщеря, която е студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ,
  и това обстоятелство несъмнено също така е фактическо и правно основание да поискам от Правосъдието да бъде потърсена отговорност от визираното лице Людмил Георгиев.

  Уважаеми колеги,

  В заключение си позволявам да уточня защо се занимавам именно с лицето Людмил Георгиев.
  Отговорът ми е лаконичен – заради Смисъла и Разочарованието.
  Смисълът на моя живот беше да водя битка срещу комунистическия режим за свобода и демокрация.
  Заради този мой Смисъл бях осъден на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, от които
  две години и половина прекарах в единична килия без прозорци,
  без да видя небето и каквато и да е дневна светлина и
  без каквото и да е излизане от килията,
  а близките ми фактически бяха избити заради категоричния им отказ да направят публично изявление, че ме порицават и се отказват от мен.

  Най-голямото разочарование дойде после, след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г.,
  когато пред всички нас изгря Надеждата,
  която впоследствие бе жестоко и перверзно потъпкана от Людмиловците на „Прехода“ и фактически се превърна в химера.

  Именно заради потъпканата надежда аз се заех да обобщя в отделен документ и да извадя пред обществеността деянията на лицето Людмил Георгиев и неговото близко обкръжение.

  При това не само неговото, а и на онези високопоставени личности, които именно в този момент продължават престъпната си дейност по унищожаването на Надеждата, включително и на Надеждата на нашите деца – студентите от нашата свята Алма Матер.
  И макар че именно разочарованието беше причината за оттеглянето ми от активна политическа дейност,
  Надеждата и Смисълът отново се възвърнаха у мен,
  когато на българската политическа сцена излязоха студентите – нашите студенти, нашите деца, нашата надежда!

  Представете си само – точно студентите, нашите деца, издигнаха точно същия лозунг, който винаги и неизменно е стоял в основата на моя живот в продължение на четвърт век след така наречените „промени“ – „ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕХОДА!“
  И именно тогава разочарованието ми се превърна в Гняв – неописуем гняв към Людмиловци, които изправиха пигмейския си политически ръст срещу нашите студенти, срещу нашите деца, срещу нашата Надежда!

  Не е за вярване и аз наистина не повярвах на очите си, че е възможно университетски професор, за какъвто се представя лицето Людмил Георгиев, публично да нарича собствените си студенти „кретени“ и „тъпанари“.
  Не повярвах на очите си и днес, когато прочетох в Afera.bg, че същото лице отново и в условията на продължавано престъпление е нарекло студентите „свине“ и „невзрачни джуджета“.

  Уважаеми колеги,
  уважаеми мои приятели и познати,
  тъй като с повечето от Вас се познаваме лично вече почти половин век, през което време аз съм чел почти всички ваши научни трудове и в лични разговори изрично и ясно съм изрязявал възхищението си от написаното от вас,

  ДНЕС СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИ ВАС,
  ЗА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ МИ Е МНОГО, МНОГО ТРУДНО ДА ПОВЯРВАМ,
  ЧЕ ВАШАТА ВИСОКА АКАДЕМИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ И ТЪРПИМОСТ
  В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВА И СЕ СЪЧЕТАВА И С
  престъпната патологична арогантност на лицето Людмил Георгиев.

  Наистина не е за вярване, че някъде по света може да съществува такова академично безхаберие като това на Ректорското ръководство на Софийския университет,
  което е оставило една от най-емблематичните фигури на проваления български Преход да дерибейства и издевателства над собствените си студенти.

  Не е за вярване наистина, че не можем да се събудим от патологичния кошмар, в който живеем, и да изринем с един замах престъпните гноми, които съсипаха живота ни…

  Неделя, 1 (първи) декември 2013 г.            

  Янко Н. Янков
  

   

• Ефектът на мама, благодарение на който България оцелява

  Те ходят на гурбет, за да пращат пари на порасналите си деца тук

  .

  Марта Радева*, в. „Сега“
  

  Социолозите нарекоха ефект на мама нежеланието на младежи, родени през деветдесетте години, да си търсят работа, след като „мама праща пари от чужбина“. Гледах репортажа по телевизията, но не видях нахални млади готованковци, а смутени момичета, уморени от хлопане по много врати, останали неумолимо затворени за тях… И все пак сигурно е можело да станат сервитьорки или барманки в някое заведение, пък било то и долнопробно; да продават на сергия вестници или зеленчуци; да метат улиците… Работа има, стига да я искаш, а не да харчиш паричките на мама, спечелени в чужбина, докато години наред се е грижила за болни хора в Англия, Гърция или Кипър… Какво като си завършила приложна лингвистика?! И майка ти е филоложка, но сменя памперси и не се оплаква!

  Имам няколко приятелки с висше образование,

  които мият чинии и перат чаршафи в чужбина. Завършила българска филология, Нора* беше сред най-харизматичните млади учителки в родното си южно градче. Но след раздялата с мъжа си остана без жилище, с две деца. Наложи се да ги остави при родителите си и да замине за Гърция. Петнайсетина години оттогава. От обикновена прислужница Нора израсна до уважавана и търсена (поради трудолюбието, сръчността и дискретността си) домашна помощница на повикване със самостоятелна квартира. Но пътят й до това относително благополучие мина през упорито учене на гръцки език с помощта на книги и телевизионни предавания; през изпити и изпитания. Стъпка по стъпка крехката, дребничка българка спечелваше доверието на домакините, за които работеше, с непринуденото си (защото е вградено в нея от детството, а не прието като роля) добронамерено отношение към всички. Разказвала ми е как, докато самата тя глади, стопанката на къщата (учителка по гръцка литература), я моли да й разказва за героите от древногръцката митология, защото много сладкодумно говорела. В друго семейство момченцето не искало да заспи без приказките на Нора… През това време нейните собствени деца заспиваха без приказка. Току-що завършила езикова гимназия, дъщеря й се обади, че се жени. Не беше я виждала от три години и новината я стресна. Кое момиче, желаещо да постигне нещо в живота, се жени на 19 години сега?! За кого се жени? Какво е станало с детето ми, докато ме няма? Или може би очаква дете? Слава богу, детето не очакваше дете, момчето се оказа свястно, заедно записаха английска филология в Софийския университет, заедно учиха след това в Германия; заедно работят и сега там – тя преподава английски на студенти, той е музикант. Но докато се лутаха, отчаяно желаейки да се реализират в България – от София в Пловдив, после в Благоевград и отново в София, мама, разбира се, продължаваше да изпраща парички. Защото, като се вглеждаше в захабените си от препаратите ръце и когато сутрин в огледалото едва разпознаваше подпухналите си от недоспиване очи, мама си мислеше, че може да понесе още колкото трябва подобни години само децата да не преживеят никога онова, което се случва на нея…

  Друг случай. Млада пианистка, дъщеря на учителката ни по френски, изгубила надежда в музикалната си кариера, няколко години издържаше себе си и малкото си момченце със сезонна работа. После замина за Франция. И там е камериерка в хотел, но парите, които получава, стигат на родителите й, за да отглеждат без особени материални затруднения внучето си, едно от хилядите скайп деца на България. Иво вече е второкласник. Има си всичко. Свири на пиано… Но мама му говори само от компютъра. А когато се скрие от екрана, сигурно се успокоява, че всичко това си струва, защото го прави и за детето си. И не би спряла да изпраща изстраданите си, изкарани със загрубелите си пръсти на някогашна пианистка, пари, докато не бъде сигурна, че Ивайло ще победи неблагополучието на собствената й съдба…

  Това са само два от случаите на заточените от милата ни родна действителност мами, които познавам. А

  колко ли от двата милиона българи, живеещи в чужбина, са жертвоготовни мами

  Има сред ромските деца във всеки клас добре облечени момичета и момчета, със смартфони, слушалки и добро самочувствие. Те рязко се отличават от облечените в стари нечисти дрехи, с гладни очи, често отсъстващи свитички циганчета. И причината за този контраст е ясна: мама и татко работят в чужбина. Какво точно работят, достатъчно почтено и престижно ли е? Не е важно. От значение е, че мургавите деца не създават проблеми: чистички са, не просят, не крадат, учат се сравнително добре, редовно посещават училище. Изобщо: ефектът на мама. Мама Европа, благодарение на чиито работни места и изстраданите пари, идващи от Гърция, Кипър, Италия, Испания, Англия, Германия… някак си оцеляват не само ромите, но и икономиката на България. И престъпността в държавата ни се удържа в някакви поносими граници. Ефектът на мама, заради който от десетилетия българските политици не си дават особено зор да направят нещо съществено за собствения си народ…

  И днес аз не се притеснявам за момичетата и момчетата, родени през деветдесетте. Горчивият майчин хляб ще лежи „като неплатен огромен данък“ (П. Матев) върху съвестта им и ще ги подтиква да вървят напред. Не се притеснявам и за техните майки. Открай време светът се крепи на майчините жертви и на майчините молитви. Страхувам се обаче за онези и от онези, които (защото не познават саможертвата) реват с цяло гърло: „Чужденците вън!“. Вън откъде? От България? Или от Европа, където нейните (на България) деца, благодарение на които страната ни все още диша, също са чужденци. Но по-силен от страха е срамът. Той обаче е недостъпен за примитивните съзнания…

  ––––––––––––––––––––––––-

  * Авторката е учителка.

• Цензура на световния форум на демокрацията

  ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА BALKANLEAKS БЕ ГРУБО ЦЕНЗУРИРАНА НА СВЕТОВНИЯ ФОРУМ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

  Видеозапис от цяла сесия не бе излъчен заради споменаване на Буда и Моника

  

  Карикатура: Aurélien Cantou

  Журналистите от Биволъ Асен Йорданов и Атанас Чобанов бяха поканени от Съвета на Европа да представят платформата Болканлийкс на Световния Форум за Демокрация, който се проведе в сградата на Съвета на Европа в Страсбург от 23 до 29 ноември. Болканлийкс /Balkanleaks/ и канадската инициатива OpenNet, която следи за цензурата в интернет бяха водещите презентации в панела озаглавен „В търсене на прозрачността“ (LAB 5), част от Тема 1: „Алтернативи на представителната демокрация“.

  Видеозаписът от този панел бе единственият, който не беше качен на сайта на форума. Информацията, която получихме от високопоставено официално лице в Съвета на Европа е, че цензурирането е станало по нареждане на Главния секретар на Съвета на Европа Торборн Ягланд. Причината – в презентацията на Болканлийкс са споменати имената на Бойко Борисов – Буда, Сергей Станишев и Моника Йосифова.

  Освен журналистите от Биволъ и Адам Сенфт (Adam SENFT) от OpenNet в същия панел се изказаха конституционния съдия от Южна Корея Юнг-Уон Ким (Jung-Won KIM), главният секретар на австралийската Wikileaks Party Джон Шиптън (John SHIPTON), професор Шантал Кутажар (Chantal CUTAJAR) от Международната обсерватория за финансова прозрачост /COIFT/ и на френския клон на Transparency International. Рашел Олдройд (Rachel Oldroyd), редактор от английското Бюро за разследваща журналистика. Дискусията се модерираше от съдията в ЕСПЧ Джулия Лафранк (Julia LAFFRANQUE), а докладчик пред пленарната сесия беше посланикът на Нидерландия в Съвета на Европа Елен Берендс (Ellen BERENDS).

  Всяка от дискусиите беше докладвана на пленарна сесия и участниците във Форума имаха възможност да гласуват онлайн и в пленарна зала с ДА или НЕ на въпроса дали съответната инициатива увеличава значително влиянието на гражданите над процесите на вземане на политически решения и дали прави демократичните институции по-прозрачни и отчетни. Инициативата Болканлийкс /Balkanleaks/ получи 74% положителни и 26% отрицателни вота в онлайн гласуването. В пленарна зала 83% гласуваха с ДА, срещу 17% с НЕ. Сравнението сочи, че това е един от най-високите рейтинги от всичките над 20 конференции в Световния Форум.

  

  Скрийншот от гласуването в зала за Балканлийкс.  Пълен запис от гласуването в пленарна зала може да бъде видян тук

  Самата презентация бе изслушана с огромен интерес и бе приветствана с аплаузи. Говорителите бяха специално поздравени персонално от водещите панела и всички останали експерти в залата.

  Впоследствие се оказа, че специално за нея беше пристигнала многобройна българска група съставена преобладаващо от администратори и магистрати. След края няколко човека обсадиха Асен Йорданов в кулоарите и шумно нападнаха журналиста с думите, че било недостойно да се говори критично за България на подобен форум. Атакуващите не признаваха изнесените данни за тоталния срив на свободата на словото в страната в последните 6 години, зависимостта на българските медии и непрозрачността на тяхната собственост в преобладаващата им част, налагащата се полицейщина и следене на опозиционните на властта елементи и т.н. За простаците световната организация, изследваща тези процеси „Репортери без граници“ е неизвестна и незначителна. Организираната невъзпитана агитка привлече веднага публичен интерес на доста други българи, които открито влязоха в спор с тях и бързо ги сложиха на място с неопровержими аргументи за това що е демокрация и как трябва да се бори едно общество за нея. Именно тяхната категорична и безапелационна подкрепа ни мотивира да продължаваме да вършим тази неблагодарна работа! От словесните престрелки веднага стана ясно, че „хейтърите“ са върли фенове на управляващата в момента партия и тяхната политическа принадлежност бе веднага разкрита от колегите им по група.

  Няколко минути след това Атанас Чобанов бе известен от служителката в Съвета на Европа Ирена Гидикова, че презентацията е създала политически проблем и не се е понравила на организаторите. Тези събития дадоха бърз индикатор за ефекта на изнесеното от Болканлийкс сред присъстващите в Страсбург сънародници. Може само да се предположи колко бързо е протекла информацията до София и как добросъвестно е докладвано какви неприятни за родната политико-бандитска клика факти са били разкрити от журналистите пред световната общественост. Споменаването на Партията на европейските социалисти, под ръководството на един виден нашенски герой на новото време неприкрито хвърли в ужас неговите запалянковци.

  Лъжата с техническия проблем

  Видеозаписи от всички останали дискусионни панели бяха качени в страницата на форума още в четвъртък следобед. Освен LAB 5, който мистериозно отсъстваше. В петък сутринта отправихме запитване до началника Дирекция „Комуникации“ на Съвета на Европа Даниел Холтген. В 10:23 се получи отговор от сътрудник на дирекцията Естел Щайнер с обяснение, че има „технически проблем“. Около обед директорът Даниел Холтген потвърди по телефона, че има технически проблем точно с LAB 5 и се подготвя официален отговор за липсата на видеото.

  

  Лъжата   Разкриването на истинския “политически проблем” стана с цената на повече от 24 часова безцеремонна лъжа към всички засегнати участници за това кое и защо е възпрепятствало излъчването на конференцията! Един прецедент, който е крайно унизителен за участниците, но определено недопустимо срамен за високите критерии на световна институция, като Съвета на Европа, която има претенциите да отстоява Свободата на словото, прозрачността и демократичните принципи. Едва ли с измама и лъжа това е постижимо! Обяснението за тази лъжа дадено както от Клаудия Лучиани (чуйте записа), така и от Ирина Гидикова, в присъствието на Уилърс Рабеа от Дирекцията за Демократично управление и Джон Шипмън, бе повече от абсурдно. А именно, че се били объркали и в стреса излъгали, защото се чудели какво обяснение точно да дадат за безпрецедентното цензуриране на видеозаписа!!!! Според нас, подобно поведение не подхожда на висши служители от Съвета на ЕС. За съжаление, срамната сцена не остана скрита както за публиката, така и за журналисти на форума.

  Опитвайки се да изясним какъв точно „технически проблем“ е попречил на качването на записа, стигнахме до службата „Мултимедия“. Там обясниха, че и двете записващи камери неясно как едновременно са произвели повредени файлове, а техниците се опитвали да ги възстановят. На въпроса към кого да се обърнем за повече информация бяхме препратени отново към Ирена Гидикова, отговорен организатор на Форума от Главна Дирекция за Демокрацията (Directorate General of Democracy (DGII), Департамент за Демократични Инициативи (Democratic Initiatives Department).

  Намекът пред г-жа Гидикова, че имаме намерение да дадем пресконференция даде бърз резултат. Малко преди 3 часа с Джон Шипмън разговаряхме с г-жа Клаудия Лучиани, директор на Дирекция Демократично Управление. Тя директно призна, че всъщност не „техническият проблем“ е причината за цензурирането на цялата лаборатория. Лучиани заяви в прав текст, че Главният секретар на Съвета на Европа е взел решение видеото да не се качва на сайта, защото казаното в този панел било против правилата на Съвета и създавало юридически проблем поради споменати имена на личности (individuals). Ето така по «·най-демократичен·» начин, а не заради техниката, „проблемът“ е бил спрян от разпространение онлайн.

  Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

  claudia-luciani-coe-29-11-13 Download

  В същото време туитър акаунта на Форума продължаваше да твърди, че причината за липсата на LAB 5 е технически проблем.

  

  Г-жа Лучиани се затрудни да отговори на въпроса защо в пленарна зала делегати от Русия споменаваха директно личността и името на руския Президент Владимир Путин и то в определено негативен контекст, но излъчването на живо не беше прекъснато в нито един момент? Записите бяха качени своевременно и се намираха на същата страница с липсващото видео от LAB 5.

  

  Карикатуристът Орелиен Канту (Aurélien Cantou) фиксира ключовия момент, когато Клаудия Лучини призна пред Атанас Чобанов и Джон Шиптън за лъжата с техническия проблем и цензурата, наложена от Главния секретар на Съвета на Европа.

  Компромис с цензурата

  След обсъждане и тежки преговори на организаторите с Биволъ, се стигна до следния компромис: видеото да се обработи, за да се скрият имената на засегнатите личности (Борисов, Станишев и Моника) както в картината, така и в звука, след което файлът да бъде все пак качен на официалната страница на форума. Това обаче можело да стане не по-рано от вторник, уточни представителят на отдел „Мултимедия“. Видимо притеснен той продължаваше да твърди, че е имало технически проблем, но само с единия файл, а не с двата записа, както той самият заяви първоначално.

  Настояхме междувременно на сайта да бъде качено обяснение защо видеото от LAB 5 липсва, а към „обработеното“ видео (служителите на Съвета на Европа не обичат думата „цензура“), да има пояснение защо части от него са замъглени (като лицата на субекти в криминална хроника), а звукът липсва или е заменен с бипове (по метода на СЕМ за нецензурните изрази). 24 часа по-късно на сайта няма никакво съобщение защо липсва именно видеото от LAB 5. Нямаме и писмено потвърждение, че обещаното ще се случи (ОБНОВЕНО на 30.11.13 в 17:30 В късния следобед в събота се появи отделна страница за трейлъра от LAB 5, каквато преди изобщо липсваше, но видеото продължава да не е достъпно)

  Храм на демокрацията ли?

  Признаваме, че не очаквахме да ни бъде оказана такава чест. Да бъдем безцеремонно цензурирани и то в самия „Храм на Демокрацията“, както обича да се титулова Съветът на Европа. Да бъдем цензурирани на Форум за Демокрацията, в панел посветен на прозрачността и борбата с цензурата!

  Същата г-жа Гидикова преди време изпрати по мейла « опорни точки », в които намекваше какво е редно да се говори и какво не. Заявката беше да не се фокусираме върху отделни личности и случаи. Сам по себе си такъв странен анонс трябваше да ни постави нащрек, но кой да знае, че в « Храма на демокрацията » свободното слово е прецизно нормирано?

  Презентацията ни е онлайн и всеки може да се убеди, че в нея са засегнати глобални въпроси за достъпа до информация, сигурността и защитата срещу проследяване на хората, които дръзват да разкрият важни за обществото факти. За нас, журналистите в Биволъ, Болканлийкс е преди всичко технически инструмент за прозрачност в условията на все по-влошаваща се медийна свобода. Дадохме примери както за сгромолясването на свободата на словото (класацията на „Репортери без граници“), така и за отношенията с непрозрачни институции, които крият като държавна тайна документи от голямо обществено значение. Получаването на такива некласифицирани документи по реда на ЗДОИ може да отнеме месеци и години в съдебни битки. И това е възможно както в България, лош пример за прозрачност, така и в Европейските институции, които поне на теория трябва да са изрядни.

  За да илюстрираме твърденията си показахме протокола от митническа проверка във фабриката на Мишо Бирата. Отне ни две години, за да получим този документ, в който пише черно на бяло, че някой е възпрепятствал приключването на митническата проверка. Този някой си има име, но то е незаконно заличено, дори и в получения с цената на присъда срещу държавната институция протокол! Фактите иначе са ясни: Бойко Борисов, бивш премиер, се обажда на Ваньо Танов и му нарежда: „Хайде, изваждай ги оттам… щото аз не съм Първанов… там, поех ангажимент, че няма да го закачам“.

  Другият пример е опитът да получим от Европейския парламент финансовите документи за грант от 60 000 евро получен от съпругата на шефа на ПЕС – Моника Йосифова. Мотивът ни е пълното мълчание на семейство Станишеви по въпроса: Има ли в подобна съвместна с ЕП дейност с евросредства конфликт на интереси, или не? Там също ударихме „на камък“ и вече подготвяме жалба до европейския омбудсман и Съда на европейските общности.

  Подчертахме, че тези документи, които не са никаква тайна и би трябвало да са прозрачни на публичното внимание, са точно от този тип, който очакваме да получаваме в платформата Болканлийкс. Навременното (а не след години) им подаване от съвестни, пожелали анонимност свидетели, определено би било от безспорен обществен и демократичен интерес.

  Нито един от колегите, взели думата в панела, не намери за скандална нашата презентация. Но някой явно е решил, че не става. Едва ли генералният секретар Торбьорн Ягланд се е сезирал сам и би решил да опозори институцията, която ръководи с подобни антидемократични действия. Поне не без външен натиск, според нас. Въпросът пак е Кой? Такъв прецедент обезсмисля въобще съществуването на един бутафорен Съвет на Европа, който харчи милиони на европейските данъкоплатци, уж за да развива демокрацията в света.

  Финал

  Тъжно е да си свободен и маргинален български журналист, който си е сложил „главата в торбата“, за да рути посткомунистическата корупция и политическо-мафиотска шайка в България от всички цветове и партии. Жалко е да видиш заразата на родната смъртоносна болест, обхванала и европейските институции. A ако някой подценява тези симптоми, то тогава положението става трагично.

  Източник: Биволъ

• <<
• 1
...
• 133
• 134
• 135
• 136
• 137
• 138
• 139
• 140
• 141
• 142
• 143
...
• 414
• >>