Всички авторски страници

Авторски

• 1986, The Nuclear Fiasco of Westinghouse in the Philippines

  THE $2.2 BILLION NUCLEAR FIASCO Westinghouse’s Philippine power plant is a management nightmare, and it isn’t even running. The Aquino government charges that the company bribed Ferdinand Marcos and did sloppy work. It wants restitution.

  (FORTUNE Magazine)

  By Brian Dumaine REPORTER ASSOCIATE Brett Duval Fromson
  September 1, 1986

  (FORTUNE Magazine) – THE FIRST NUCLEAR power plant in the Philippines sits on a verdant bluff overlooking the South China Sea, just off the road where U.S. soldiers marched to their death under the bayonets of Japanese captors in 1942. The location on the Bataan peninsula seems sadly appropriate for a project that has become a bitter commercial tragedy. The somber, hulking plant has stood idle since construction crews finished work in early 1985. It is a $2.2-billion burden on an impoverished nation, running up interest charges of about $350,000 a day, and may never produce a watt of nuclear-generated electricity. The plant also is big trouble for Westinghouse Electric, the company that built it. The government of President Corazon Aquino has accused Westinghouse of bribing former President Ferdinand Marcos to get the contract and then foisting an unsafe plant on the Philippine people. Westinghouse vehemently denies those charges. “This is strictly political,“ says Theodore Stern, executive vice president in charge of nuclear energy systems. “Mrs. Aquino campaigned on a pledge not to operate the plant.“ What makes the Bataan plant especially noteworthy is the extraordinary combination of events that came together to produce a management disaster for Westinghouse. The company has one of the best safety records in the nuclear power business: With 71 plants operating in 12 countries, it has never had a major accident. But Westinghouse got into the competition for the Philippine proj ect late, after General Electric had a head start in the bidding. Eager to wrench the business away from its rival, Westinghouse turned to a Filipino with close ties to President Ferdinand Marcos. Though Westinghouse disputes it, evidence indicates that large sums of money ended up in the dictator’s hands. Having won the business, Westinghouse had to cope with the curse of victory. The National Power Co., the government-owned electric utility, chose a site for the plant that is just five miles from a volcano and within 25 $ miles of three geologic faults. Nuclear experts who examined the site at Philippine request questioned its safety. Internal memos between employees of a U.S. contractor involved in the plant discuss political arm twisting to get Philippine regulators to approve construction at the disputed site. Nuclear specialists have also challenged the quality of construction. By the time Westinghouse declared the plant ready for core loading, these experts say, deficiencies remained in wiring, in brackets that support the miles of electrical cable and pipes that carry steam and water (some of it radioactive), and in several other areas. Nuclear experts who were in Bataan during construction say Westinghouse dealt with some defects by rewriting specifications after the plant was built. The Aquino government says it plans to seek restitution from Westinghouse that could run into hundreds of millions of dollars. The U.S. Justice Department has reopened a bribery investigation it dropped in 1978, this time with eager cooperation from the Philippine government, and the Securities and Exchange Commission has apparently returned to an old investigation of its own. If its agents did pay bribes, Westinghouse would be guilty of violating the Foreign Corrupt Practices Act unless it was genuinely ignorant of what was going on. The act calls for penalties of up to $1 million in fines for corporations and up to $10,000 and five years in prison for individuals. Westinghouse has had trouble over foreign payments before. In 1978 it paid a $300,000 fine after pleading guilty to Justice Department charges that it bribed an Egyptian official to get a contract for a conventional power plant. Westinghouse gets about one-quarter of its earnings from nuclear power and is bidding on plants in Egypt, South Korea, and Yugoslavia, and talking with the People’s Republic of China, Taiwan, and the Netherlands. With the Chernobyl accident having raised fears all over the world, this is an awkward time for the company to face questions about the quality of its work. Just about everyone connected with the Philippine power plant has ample incentive to distort the facts. And as with all things nuclear, honest experts differ honestly over what is safe. But months of reporting, from Bataan to Pittsburgh, lead FORTUNE to piece together the story as follows: In 1973 Marcos ordered National Power to negotiate a deal to buy two 600- megawatt nuclear plants. By early 1974 GE was deep into negotiations with National Power. Apparently looking for a way to leapfrog GE, Westinghouse’s district manager in the Philippines, Len Sabol, went to Jesus Vergara for help. Vergara, a Filipino, was president of Asia Industries Inc., a subsidiary of U.S. Industries, then a highflying U.S. outfit, which later was taken over by Hanson Trust in England. Asia Industries distributed commercial and industrial products for Westinghouse in the Philippines. According to a confidential SEC summary of its earlier investigation, Vergara told Sabol that Westinghouse should hire a lobbyist who was close to Marcos. HE LED Sabol to Herminio Disini, the well-connected chairman of Herdis Management & Investment, a Philippine conglomerate. Disini played golf regularly with Marcos; his wife was Imelda Marcos’s cousin and medical adviser. Vergara told FORTUNE he mentioned the job to Disini after a round on the links at the Wack Wack Golf and Country Club in Manila, but Disini wasn’t interested until Vergara pointed out that the commission could run well into the millions. On May 7, 1974, Disini swung open the doors to Malacanang Palace and Westinghouse’s salesmen made their pitch directly to Marcos and his cabinet. They offered to supply a single plant with two 620-megawatt reactors at a base price of $500 million. Other charges, for such things as fuel and transmission lines, raised the estimated total price to around $650 million before interest and inflation during the construction period. By this time, GE had spent nearly nine months wooing the Filipinos, but had not sought an audience with the President. On Friday, June 14, a GE group met with National Power’s nuclear-plant committee in the palace office of Alejandro Melchor, Marcos’s executive secretary and a National Power director. The GE salesmen brought along a 200-page prospectus detailing the costs of its plants and their design. Says a former GE executive who was there: “I felt euphoric when I left the meeting.“ He flew back to the States that weekend and stopped at his boss’s office in San Jose, California, first thing Monday to tell him how well the presentation had gone. But when he arrived at his own office, the executive found a telex from GE’s Manila office: Westinghouse had won. Unknown to GE, Westinghouse had the deal locked up more than a week before the meeting in Melchor’s office. In late May or early June, Marcos phoned Ramon Ravanzo, the general manager of National Power, and ordered him to give the business to Westinghouse. He followed up the phone call with a letter to Ravanzo and Melchor on June 7 giving them official authorization to negotiate a contract with Westinghouse. On June 14, the same day GE presented its detailed proposal to the committee, the board of National Power went through the formality of ratifying Marcos’s order. Ravanzo was miffed that he had no part in Marcos’s decision. “There never was any bidding,“ he says. Melchor describes the selection of Westinghouse as lutong macao, Tagalog for Chinese cooking. He translates that to English as: “The deal was cooked.“ At about the same time, National Power hired Ebasco Services, a subsidiary of Enserch Corp. of Dallas, to test the safety of prospective plant sites and monitor construction. Ebasco had signed a letter of intent with National Power to act as a consultant in selecting the supplier of the reactor part of the plant. The company thought it also had locked up a bigger contract to do the architectural and engineering work and manage construction. Says Carl Whitehead, the group vice president in charge of Ebasco’s international operations: “After Westinghouse came in, we were out. The damn thing happened so fast we didn’t know what had happened. It was very embarrassing. The only story we got was that the decision was made at the very highest levels of the Philippine government.“ Melchor set up a “palace team“ to examine financing and the technical aspects of the plant while National Power and Westinghouse negotiated a formal contract. The palace team continued to look at other proposals, thinking it could persuade Marcos to drop Westinghouse if it came up with a better deal. Meanwhile the Westinghouse price was climbing. Melchor wrote a long memorandum to Marcos in September 1974 complaining that Westinghouse’s base price had jumped from $500 million to $695 million in just four months. Fermin Javier, a member of the palace team, says the group found that just about every alternative was cheaper than Westinghouse, including GE. But the team found Marcos immovable. As the contract negotiations dragged into 1975, Marcos made late-night phone calls to Ravanzo, impatiently telling him to conclude the deal. Melchor, who is Aquino’s ambassador designate to the Soviet Union, says he tried to intercede with Marcos on Ravanzo’s behalf: “I told Marcos one day in the palace that Ravanzo is a professional and his technical competence is all he * has. If he’s forced to prostitute himself, he has nothing. I was shouting at Marcos. I had never done that before.“ But Marcos would not bend. He wanted a contract quickly, and Ravanzo could negotiate only with Westinghouse. Ravanzo says it was virtually impossible to bargain with the Westinghouse team: “They knew about the order we had from Marcos and that we couldn’t go elsewhere no matter what Westinghouse demanded.“ When pressed, Ravanzo concedes he has no direct evidence that Westinghouse knew of the order, but he says nothing else can explain the company’s arrogance. By the time a formal contract was signed in February 1976, the deal called for a plant with just one 626-megawatt reactor because the Philippines could not get financing for a second. Westinghouse was to provide the plant on a turnkey basis, overseeing all the design and construction and training National Power employees in its operation. Instead of getting a twin-reactor plant for $650 million, the Philippines was paying $722 million for a single- reactor plant with half the power output. Another $387 million for interest and escalation costs raised the total contract price to $1.1 billion. Inured to the ways of the Marcos regime, at least one Filipino involved in the project simply assumed Westinghouse had bribed the President. He was Librado Ibe, then chairman of the Philippine Atomic Energy Commission and the country’s top nuclear regulator. “Once Marcos decided to hire Westinghouse,“ says Ibe, “whatever Westinghouse wanted, Westinghouse got.“ He says flatly, however, that he has no specific knowledge to back up the contention that Marcos took a bribe. THE AQUINO government has gathered evidence that bribes were paid – though not directly by Westinghouse. Jesus Vergara, the former head of Westinghouse’s Philippine sales affiliate, told Aquino interrogators in April that Westinghouse paid Disini a commission of at least $50 million, just under 5% of the contract price. Disini gave Marcos about $30 million of that, Vergara said, and split the rest with Vergara and Rodolfo Jacob, the president of Disini’s conglomerate. Jacob also told Aquino investigators that money went to Marcos. When interviewed by FORTUNE, Vergara said Marcos got $25 million, but denied that he, Disini, or Jacob pocketed anything. Said Vergara: “The Westinghouse deal was the cleanest Marcos deal. Usually the President took 15% of a deal.“ One Westinghouse action raises questions about the company’s conduct. According to the summary of the earlier SEC investigation, Sabol, Westinghouse’s district manager in the Philippines, destroyed six volumes of documents that apparently related to the project. The SEC summary says the precise contents of the volumes were unknown. A Westinghouse spokesman told FORTUNE that the six volumes contained correspondence that the company managed to reconstruct with duplicates from other files and turned over to the Justice Department. The Justice Department refuses to comment. FORTUNE could not locate Sabol, who has retired, and Westinghouse would not disclose where he is living now. Westinghouse vehemently denies that money went to Marcos. The company says it paid Disini only $17 million in commissions, or about 1.5% of the total contract price. It says the contract price, called exorbitant by some critics, was justified by the turnkey nature of the deal, which left Westinghouse with full responsibility for all the construction. Monroe W. Walcher, the Westinghouse manager of the Philippine project, says the price was high partly because of escalation provisions and because Westinghouse had to build housing for employees at the remote site. “We were dealing with inexperienced people,“ Walcher adds. “Besides, no one can estimate within 20% of a project like this.“ Whatever Disini collected in commissions, he also got a lot of business from Westinghouse. After he helped the company win the deal, Disini bought Asia Industries from U.S. Industries and thus became Westinghouse’s Philippine distributor. His Summa Insurance Co. wrote part of the plant’s coverage. And though he had no prior construction experience, Disini formed a consortium of contractors called Power Contractors Inc., to which Westinghouse awarded major subcontracts on the plant. Disini’s empire collapsed in the early Eighties and the government took over many of his businesses. He left the Philippines for Austria, where he lives in a turn-of-the-century villa outside Vienna. Disini and his lawyers refused FORTUNE’s requests for interviews. Once they had a contract and financing from the U.S. Export-Import Bank, Westinghouse and National Power needed a place to build. In the Philippines that is a problem. Antinuclear activists argue that the island group is so prone to earthquakes that no safe sites exist. Other experts say that nuclear power plants can be built there, provided that they are designed to withstand enormous shocks. National Power, with help from the International Atomic Energy Agency (IAEA), a U.N. group headquartered in Vienna, first picked a seaside location on the Bataan peninsula. But Ebasco concluded that among other problems the site was so close to sea level that the plant would be vulnerable to tsunamis, the tidal waves caused by the earthquakes that frequently occur in the South China Sea. Just before the contract was signed, Ebasco and National Power settled on the present site, a bluff eight miles north of the original spot. Just a month later, in March 1976, Westinghouse began clearing the site. National Power had not yet obtained a construction permit from the Philippine Atomic Energy Commission and Ebasco was still performing on-site tests to determine whether the site was safe. Ebasco says it is not unusual to begin construction before site tests are complete, adding that it had already made preliminary studies of the general area. The detailed seismic tests and other analyses at the site, it says, were largely to determine the amount of reinforcement needed to protect the plant from earthquakes. Two former Ebasco engineers who worked on the project say, however, that work began so early that the bulldozers rumbling around the site interfered with the seismic tests. Librado Ibe, the Philippine regulator, says Westinghouse rushed into construction because National Power and Marcos wanted the plant built quickly. Ibe was the sole member of the Philippine Atomic Energy Commission (the number of commissioners has since been raised to five). Prior to the Westinghouse plant, the commission’s jobs were to oversee a research reactor the U.S. gave the Philippines under President Eisenhower’s Atoms for Peace program and to monitor the use of radioactive isotopes in agriculture and industry. Ibe, 62, was Marcos’s top nuclear expert. He began his career as an engineer at National Power in 1949 and earned a doctorate in nuclear engineering at Purdue University in 1967. In July 1977, a month before Westinghouse began pouring concrete, Ebasco submitted its studies to National Power. Based on Ebasco’s report, National Power asked the commission to grant a construction permit. But Ibe was concerned about Ebasco’s work. He doubted that the company had adequately considered the dangers posed by earthquakes and by Mount Natib, the dormant volcano five miles away.

  IBE ASKED the IAEA to help him evaluate Ebasco’s conclusions. The IAEA often advises countries, especially “under-teched“ Third World nations, on nuclear matters but has no enforcement authority. The agency draws experts from regulatory agencies, nuclear power companies, consulting firms, and academia. An IAEA team of five analysts visited the site in the spring of 1978 and studied Ebasco’s data. The team drafted a report saying Ebasco had improperly addressed both the earthquake and volcanic hazards, and recommended that National Power halt construction until Ebasco performed more tests. Westinghouse reportedly had spent about $200 million on the plant by then. Ebasco executives learned about the IAEA report in May. Ebasco documents FORTUNE has obtained show that James Logan, Ebasco’s project manager on the site, got a copy of a draft report on May 11 and cabled headquarters in New York saying that its contents were “dynamite“ and too sensitive to telex. A week later Logan and three Philippine officials wrote a memo saying “the consequences of the findings, if formally published or leaked to the media, would be disastrous . . .“ The main point of contention between Ebasco and the IAEA team concerned the volcano. If it erupts, the volcano could send lava pouring over the plant, engulf it in a cloud of 8,000 0 F gases, or bury it under a mountain of ash. Ebasco’s position was that Mount Natib, which has not erupted in an estimated 70,000 years, poses no serious threat. Ebasco also maintained that if the volcano does blow, the eruption would occur on the east flank of the mountain, away from the plant. It argued that a west-flank eruption facing the plant is impossible. The issue was crucial. If a west-flank eruption were considered possible, as the IAEA contended, the site could have been ruled out. In a memo to senior vice president Whitehead, a project manager named John Hazak said that the plant could not be made safe from a west-flank eruption even if National Power knew it was coming long enough to remove the nuclear fuel. “Removal of fuel will not make the plant safe,“ Hazak wrote, “as the radioactive gases, solid waste, and plant equipment could be scattered to the wind contaminating a wide area.“ Ebasco dismisses Hazak’s comments, saying he had a tendency to intrude in areas where he had no expertise. FORTUNE was unable to locate Hazak, who has left Ebasco. Ebasco scrambled to arrange a meeting with the IAEA to argue that the agency should soften the recommendations. But its arguments did not convince the IAEA team. It then tried to persuade Ibe to reject the recommendations and accept the company’s studies as adequate. If Ibe adopted the IAEA’s conclusions, which he seemed inclined to do, he could withhold the construction permit for another year or more while Ebasco and National Power performed further tests. On August 17, Logan, the Ebasco project manager, telexed the company’s chief geologist at his office in Greensboro, North Carolina, saying: “There is going to be some arm twisting of (the commission) and a great deal less acceptance of treadmill investigatory programs . . .“ Logan added that the decision to dispense with the tests recommended by the IAEA and proceed with construction “may well be politically oriented.“ Ebasco says the telex and other documents obtained by FORTUNE are authentic but maintains that the company never put pressure on anyone in the Philippines and did not know of any pressure on Ibe or his agency. It says Logan has a penchant for “colorful language“ and that his words should not be taken at face value. Ibe says that by late 1978 he was being urged in private to approve the site by the energy minister, Geronimo Velasco, by National Power, and by Westinghouse executives in Manila. The lack of a permit had begun slowing construction because Westinghouse could not begin building the actual reactor until one was issued. Ibe says the urgings from Westinghouse came with reminders to the effect that “the President is very much involved in this project.“ Ibe says Westinghouse also tried to win his cooperation by cultivating his friendship. He recalls attending dinners at the Peninsula Hotel in Manila hosted by Westinghouse and its Filipino agents for employees of his commission and National Power. The Filipino agents, Ibe says, sometimes offered him the services of prostitutes. Such favors are common business entertainment in the Philippines, but Ibe felt it was out of line to offer them to the country’s top regulator. Westinghouse denies the allegation. Late 1978 and early 1979 was a time of constant tension for Ibe. He still had doubts about the safety of the site and wanted National Power and Ebasco to do more testing, but he had to withstand constant pressure to stop delaying the project. He finally relented and issued the construction permit in April 1979, just a week after the Three Mile Island accident in Pennsylvania. Ibe explains that it was unsafe to resist Marcos’s lieutenants too long. Four ^ days later he left the country with his wife and two younger children. Ibe now works for a nuclear engineering firm in Maryland. Surprisingly, Marcos himself halted construction a few months after Ibe left, and appointed a three-man commission, headed by Ricardo Puno, who later became minister of justice, to investigate the plant. Filipinos who had opposed the plant from its inception say Marcos only wanted to defuse growing political opposition. Others say he was genuinely concerned about safety following Three Mile Island and wanted to ensure he was getting a plant built to the latest standards of the U.S. Nuclear Regulatory Commission (NRC). National Power and Philippine Atomic Energy Commission officials say they had insisted from the outset that the facility meet NRC requirements. To the surprise of just about everyone in the Philippines, the Puno commission concluded that the plant’s design was unsafe – a verdict Westinghouse disputes. The commission wanted design changes it considered necessary to bring the plant up to U.S. standards. In addition, it wanted Westinghouse to incorporate any new safety features that the NRC mandated in the U.S. as a result of Three Mile Island. Westinghouse and National Power renegotiated the contract to meet these objections. When they finished haggling, the price was $1.8 billion. Of the $700-million increase, $55 million was for added safety equipment. The balance represented higher interest costs and inflation. Since then the cost has escalated to $2.2 billion, reflecting more capitalized interest and delay costs. Westinghouse finally returned to work at the beginning of 1981, a year and a half after the shutdown began. Back on the job, Westinghouse and its subcontractors worked like dervishes. The company says it was hustling to get the plant into operation in January 1985, as it had promised National Power. Some observers say it was racing to finish because Marcos’s grip on the country had begun to wane. Marcos, says a Philippine official, was growing “old and scared“ and could no longer squelch criticism of the plant. William Albert, an IAEA adviser to the Atomic Energy Commission, says he thought Westinghouse was rushing to finish the job, collect its money, and leave. Says Albert: “Westinghouse sensed a change in the political winds and wanted to get out of there.“ WHATEVER its motives, Westinghouse kept to its timetable. In June 1984 National Power applied on schedule to the Atomic Energy Commission for a license to operate the plant. Westinghouse declared that the plant was ready to run the following January and turned it over to National Power. Most Westinghouse employees had left the site by the end of February, and the last construction worker departed in May. Whether what they left behind is safe to run is a matter of contention. One commissioner complains that the plant has numerous construction flaws that must be corrected. Some officials contend that the plant fails to meet U.S. design standards. Westinghouse scoffs at such claims. Says executive vice president Stern: “That plant has been ready since January 1985.“ Westinghouse engineering executives told FORTUNE that only seven “non- conformances,“ all minor, remain to be corrected. The company also argues that commission officials are criticizing the plant to curry favor with Aquino. While there is little evidence of that, and much evidence that they have had objections about the plant all along, some criticisms are clearly exaggerated or just plain wrong. And some safety inspectors who worked at the site support Westinghouse. For instance, Martin Mell, an Ebasco quality control expert who advised National Power, says he thinks the plant is safer than most in the U.S. Of the experts who were at the plant during construction, the most persuasive witness is William Albert, the IAEA adviser. Albert spent 18 years with the NRC and its predecessor, the U.S. Atomic Energy Commission, before retiring this year. NRC safety specialists describe him as one of the best inspectors the agency ever had. He spent 3 1/2 years in the Philippines – from July 1979 to July 1981 and from October 1983 to March 1985. Westinghouse itself recommended Albert to FORTUNE as a competent expert who paid close attention to what happened at the plant. Albert does not say the plant is hopelessly flawed. Indeed, he argues that Aquino should fix it and put it in operation. But he says it could conceivably cost hundreds of millions of dollars to do that. To know for sure, he says, would require a detailed inspection by a team of 40 to 50 specialists. One major problem Albert describes involves welds in a system of thousands of hangers for water pipes that snake throughout the plant. A badly welded hanger could allow a pipe to burst, causing a major accident or the failure of an essential safety system. The welders at the Philippine plant, Albert charges, broke many rules of the trade.

  Welders use a metal called weld rod, which in humid Bataan must be kept dry because moisture can cause a seam to crack. To keep the rod dry, welders store it in a small, box-shaped electric oven that is supposed to be plugged in at all times. But the welders at the plant often played a game: They would see how long they could fool inspectors by keeping their ovens unplugged. Albert says the welders did not want to bother stringing extension cords to the ovens. Albert adds that welders worked around the clock when Westinghouse sped up construction at the plant. He came upon one welder who had been on the job for 26 hours. “They let me get an hour of sleep now and then,“ the worker explained. Says Albert: “There’s no way a welder can work for 26 hours straight and do quality work.“ Westinghouse insists that it has checked all the welds and verified that they are fine. But that is difficult to prove since record keeping at the plant was sloppy. An inspector on the site found couplings in a cooling-tower fan that were grossly misaligned. When he checked the records, he found the paperwork for couplings that had been properly installed, but not for those that were bungled. Westinghouse concedes that quality was sometimes hard to monitor because reports were illegible. Albert also criticizes the work on base plates that hold pipe hangers in place. Each hanger is attached to a metal plate, which in turn is bolted to the concrete walls, ceilings, or floors. Albert says many of these plates were installed so badly that they were not flush to the surface. Bolts holding the plates frequently did not grip the concrete and twisted continuously if turned. If plates broke away from the wall during an earthquake, Albert says, pipes could fly around the plant like loose fire hoses. Some pipes are meant to move because they must flex as the pressure or temperature in them rises and falls. Albert says plates and hangers that are supposed to allow movement were sometimes badly aligned, preventing the pipes from shifting freely. In other instances plates designed to move were bolted fast to the floor. Albert pointed this out to Westinghouse, he says, “and they accepted it as is.“ An IAEA team that inspected the plant in June 1984 noted that many valves controlling water flow were poorly marked or unmarked. Albert says the valves were still poorly marked in February 1985, after Westinghouse had pronounced the plant complete. He adds that workers blithely twisted valves with tags on them saying DO NOT OPERATE. A worker caught tampering with a valve in a U.S. nuclear plant would be fired. During the rainy season, underground conduits and vaults carrying electrical cables between buildings fill with water. Westinghouse says the flooding was expected and is not a problem. The cables running between buildings, it says, are designed to operate under water. Another safety expert from the IAEA who was on the scene to advise the Philippine Atomic Energy Commission disagrees. He is Lucian Vorderbrueggen, an electrical engineer who recently retired from his job as a senior safety inspector with the NRC. “Cable is not designed to be constantly submerged,“ he says, explaining that the insulation could eventually break down and the cable short-circuit, cutting off power to safety equipment. Vorderbrueggen, who was at the plant until last September, says the underground vaults were badly built and leak constantly. To repair them properly, he says, would require major redesign and rebuilding. He adds that Westinghouse did nothing about the leaking in most of the vaults, but dealt with the problem in a couple of them by trying to seal them and putting in sump pumps, which he calls “a real Band-Aid fix.“ Says Vorderbrueggen: “In the U.S. (the NRC) would say, ‘Fix it right or we won’t license the plant.’ “ ALBERT ATTRIBUTES all these problems to a breakdown in quality control. Westinghouse had a quality control staff of 45 persons at peak construction. Albert estimates that its two principal subcontractors, Disini’s Power Contractors Inc. and Miescor, a company controlled by a brother of Imelda Marcos, had 40 or more. National Power had 30, plus five Ebasco experts to advise them. And the Philippine Atomic Energy Commission had two inspectors who visited the site occasionally and eight advisers like Albert who were there under the aegis of the IAEA. Why couldn’t all those inspectors ensure that the work was done right? Witnesses disagree. Albert says Westinghouse had the final authority on how problems were resolved, and some of its inspectors would not take the necessary corrective action. “They couldn’t have cared less,“ he says. Josue Polintan, the National Power senior vice president in charge of the plant, agrees that quality control was poor but says the Westinghouse inspectors were not to blame. “If the guys at Westinghouse found out about it,“ he says, “they would try to fix the problems, but their workers would try to cover up and Westinghouse couldn’t possibly catch it all.“ Albert claims that Westinghouse officials routinely took too little action in response to complaints from its subcontractors and National Power inspectors. He says much of the clout National Power had came through the Atomic Energy Commission, which had the final say about whether the plant was acceptable. As a result, National Power inspectors would sometimes ask the commission to intervene when Westinghouse did not heed complaints from the utility. But even that often failed. “If you got Westinghouse to say they would do something, usually something would be done,“ says Albert. “But whether it was satisfactory was another matter.“ IN 1979 Albert reported to Westinghouse that workers were not heating high- carbon-steel reinforcing rods in the concrete structure before welding them. Failure to heat the rods increases the risk that the welds will crack. Albert says Westinghouse agreed to teach the welders how to do the job right. When he returned to the site over four years later, however, they still weren’t heating the rods. “The only difference,“ he says, “was that they knew better.“ Westinghouse appears to have solved some deficiencies by rewriting specifications. Paul van Gemst, a Swedish engineer on loan to the IAEA from ASEA-ATOM, a company that builds nuclear plants, says commission employees told him that was how Westinghouse cured the problems with the base plates for the pipe support brackets. “Westinghouse tried to recalculate the hangers and base plates to prove that they did meet specifications,“ says van Gemst. “When they failed to meet the specs, Westinghouse modified them.“ Westinghouse acknowledges that it changed specifications for base plates and hangers, but says design engineers certified that the new specs met design requirements. In disputing the charges of construction flaws, Westinghouse relies heavily on reports made in February 1985 by an IAEA inspection team and the Philippine Atomic Energy Commission’s technical staff. Westinghouse says both groups concluded that the plant “meets international safety standards followed by 26 nations“ and was ready for core loading. The commission staff report does not provide the endorsement Westinghouse describes. The staff said that National Power and Westinghouse had all their paperwork in order, so the commission could begin considering the application for an operating license. The report added that several safety issues still had to be resolved before the nuclear fuel could be loaded. The IAEA report that Westinghouse cites was a follow-up to a report by another IAEA team that found a morass of defects in June 1984. “In the past,“ the 1984 IAEA team said, “quality assurance in construction work showed major weaknesses, as was indicated by generic deficiencies, which went undetected for a long time, especially in respect of welding-rod control, cable pulling, and valve installations. The result was a deterioration in the work quality on-site.“ The 1985 report indicates that the problems had been solved and concludes that “there is no technical obstacle“ to loading fuel and running the plant. How could two IAEA teams, both led by the agency’s safety director, Morris Rosen, arrive at such different conclusions just eight months apart? For one thing, a construction expert on the 1984 team who was critical of the plant, William Ang of the NRC, was not on the 1985 team. Apart from an engineer who visited in 1984 and found some continuing problems with the electrical cables when he returned in 1985, the members of the second team were not construction experts. They specialized in such areas as training and radiation exposure. Albert maintains, and other NRC safety experts agree, that the IAEA team could not possibly have done a thorough inspection in the week it spent at the plant. He also says that many problems cited by the 1984 team still existed a month after the 1985 team had left. Rosen refuses to say what the second team did to reexamine the problems reported by the 1984 team. “I won’t comment on specifics,“ he says. “These are very technical. People involved at the plant say nothing was wrong with it.“ The Aquino government has not calculated how much it might cost to fix the plant, and says it is not interested since it will never operate the reactor. Two days after the Soviet Union acknowledged the Chernobyl accident, Aquino’s cabinet mothballed the plant. In late June the government ordered a study to determine whether it is feasible to convert the plant to a coal-fired generator. But Aquino does want restitution from Westinghouse. Rene Saguisag, a cabinet minister whose sole responsibility is the nuclear plant, plans to begin negotiating soon with Westinghouse. If the company does not offer a satisfactory settlement – Saguisag won’t say how much that is – the Aquino ; government says it plans to sue Westinghouse for the full $2.2 billion. Saguisag, a Harvard Law School graduate, says he may sue in the U.S. under the Racketeer Influenced and Corrupt Organizations statute, which provides for triple damages. Westinghouse must also contend with the Justice Department and the SEC. A grand jury voted not to indict Westinghouse over its Philippine project in 1978. This time Justice is getting cooperation from Manila that its first probe lacked. And the SEC, which abandoned its earlier investigation without taking action, appears to be retracing its steps. In April the SEC’s enforcement division told Congressman Stephen J. Solarz, chairman of the Asian and Pacific affairs subcommittee, that it was considering a new probe, and in July its investigators were questioning present and former GE executives about Westinghouse’s actions. Meanwhile the plant stands idle, the Philippines anticipates a shortage of electricity by 1990, and those interest charges keep piling up.

  CHART: INVESTOR’S SNAPSHOT WESTINGHOUSE ELECTRIC SALES (LATEST FOUR QUARTERS) $11.1 BILLION CHANGE FROM YEAR EARLIER UP 8% NET PROFIT $630.0 MILLION CHANGE UP 12% RETURN ON COMMON STOCKHOLDERS’ EQUITY 19% FIVE-YEAR AVERAGE 15% RECENT SHARE PRICE $54.25 PRICE/EARNINGS MULTIPLE 14 TOTAL RETURN TO INVESTORS (12 MONTHS TO 8/1) 54% PRINCIPAL MARKET NYSE ENSERCH ASSETS (AS OF 3/31) $3.3 BILLION CHANGE FROM YEAR EARLIER DOWN 5% NET LOSS (LATEST FOUR QUARTERS) $66.3 MILLION CHANGE PROFIT YEAR EARLIER RETURN ON COMMON STOCKHOLDERS’ EQUITY -11% FIVE-YEAR AVERAGE 9% RECENT SHARE PRICE $13.50 PRICE/EARNINGS MULTIPLE N.A. TOTAL RETURN TO INVESTORS (12 MONTHS TO 8/1) -37% PRINCIPAL MARKET NYSE

  Source:  Money.cnn.com

• Изтече строго секретен инструктаж на Държавна сигурност за т.нар. Възродителен процес

  Той е подготвен на 17 януари 1985 г. в разгара на насилствената смяна на имената на българските турци

  .

  Христо Христов,  Desebg.com
  

  

  Строго секретно предложение относно: Инструктажа във връзка с провеждане на мероприятия за подмяна на турско-арабските имена бе публикувано в сайта desebg.com. Документът е на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия, но се отнася до целия състав на Държавна сигурност.

  Той е подготвен на 17 януари 1985 г. в разгара на насилствената смяна на имената на българските турци и бунтовете срещу акцията, засегнала над 800 000 души и е подписан от началника на Шесто управление ген. Антон Мусаков.

  „Мероприятията по подмяната на турско-арабските имена ще се провеждат при изключително сложна оперативна обстановка. Това налага целият състав на Държавна сигурност да работи при пълна мобилизация и натовареност, при удължено или непрекъснато работно време”, се посочва в началото на документа.

  В него е описана организацията в МВР при провеждането на „възродителния процес“ и задълженията на ръководителите в централните поделения на ДС, както и по места.

  Набелязани са редица мерки за ограничаването на бунтовете и протестите, сред които и недопускането на български турци до столицата и окръжните центрове.

  Създаване на специални контролно-пропускателни пунктове

  Сред предложенията фигурира и създаването на контролно-пропускателни пунктове между отделните населени места, където се провежда насилственото преименуване и съседните окръзи. Предвижда се да се използват възможностите на КАТ за пресичане на пътуване с лични МПС по време на „мероприятието”.

  Идеологическото управление на ДС предлага незабавно да бъдат изведени и да не се допуска по никакъв начин в районите, където се провежда „възродителния процес” граждани на Турция, западни и необвързани лица, включително граждани на Югославия и Румъния.

  Прекъсване на телефоните

  Предвидено е в населените места да бъдат прекъсвани телефонните връзки, а след приключването на „възродителния процес” под различни предложи да не се допуска телефонна връзка с Турция.

  Шесто управление предлага да се обезпечат с надежда охрана всички отговорни местни партийни и държавни ръководители, партийните комитети и народните съвети, като се вземат бързи и ефикасни мерки за пресичане дейността на лицата, които се заканват или подготвят терористични актове.

  Разясняване на политиката на БКП на агентурния апарат

  Всеки един оперативен работник е задължен да осигури бързо получаване на информация от агентурата, особено за намерения или подготовка за извършване на „остра подривна дейност, диверсии, организиране на масови безредици, нелегални организации и други националистически прояви”.

  Спечелване на колебаещите се агенти – чрез заплащане

  „На всички агенти с турско-арабски имена да се разясни политиката на партията във връзка с провеждащите се мероприятия”, се посочва още в документа. Според Шесто управление следва „открито да им се постави въпроса, че те трябва да приемат български имена и активно да съдействат за успешното изпълнение на тези мероприятия”.

  Важността за спечелването на агентите – български турци на страната на режима изисква „да се положат особени грижи за укрепване на колебаещите се, включително и чрез заплащане”.

  Шесто управление на ДС предвижда да се ангажира цялата агентура за оказване на положително влияние, „включително разколебаване на лица и групи, които подготвят остри и масови националистически прояви”.

  Политически изявените – арестувани и в Белене

  В документа е посочено, че е необходимо всички лица от т. нар. вражески контингент, съдени за „политически престъпления” да бъдат арестувани, а след преценка да се предложи кои от тях да бъдат изпратени в затвора „Белене” или разселени.

  Незабавно задържане, даване под съд и разселени са мерките срещу активните български турци от средите на младежта, интелигенцията, мюсюлманското духовенство и лидерите на новосъздадените протестни групи.

  Профилактика – ДС действа твърдо и безкомпромисно

  В документа са набелязани и редица профилактични мерки, които трябва да убедят българските турци, че органите на Държавна сигурност действат „твърдо и безкомпромисно” за пресичане на всякакви „нелоялни и враждебни прояви”.

  Към документа е приложено пет странично приложение, в което е синтезирана обстановката по окръзи. Приложението е от 23 януари 1985 г. В него се предлага да бъде съкратена процедурата по изпращането на изявени противници на „възродителния процес” в затвора „Белене”.

  Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника на комисията по досиетата “Държавна сигурност – политическа полиция“, 2012 година.

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

• Юрген Рот: В България нищо не се е променило

  

  Случаят с бившия зам.-председател на Народното събрание и втори човек в ДПС Христо Бисеров е симптом, че в България нищо не се е променило и отговорни за това са социалистите като наследници на комунистическата партия. Това заяви разследващият журналист Юрген Рот в телевизионна връзка с предаването „120 минути” от дома в Германия.

  „Социалистите като наследници на комунистическата партия са дълбоко свързани, дори отговорни е по-правилната дума за тази структура на политическа и икономическа обвързаност в България. Социалистите и Движението за права и свободи, вашата така наречена турска партия. Ако се вгледаме в последните събития и помислим за случая с господин Бисеров, който беше доста високопоставен в тази партия, е очевидно, че нещо не е наред. Той е обвинен в пране на пари. Така се създава впечатлението, че нищо не се е променило през годините”, коментира Юрген Рот.

  Той обаче беше и сред хората, които през 2009 г. заявиха, че тогавашният нов български премиер Бойко Борисов не е никакъв нов месия.

  „Нов месия… Той беше нещо като месия в това време, когато беше избран. Много хора в България, а и в цяла Европа вярваха, че той ще се бори срещу корупцията и организираната престъпност. Хората вярваха, че той е носител на промяна. И хората се надяваха, вярваха, но след няколко години много хора не само в България, но и в Западна Европа, и Германия виждат, че нищо не се е променило. На фона на това обещание, тезата, че не е месия, се оказа вярна”, подчерта Рот.

  Той коментира и доклад на германските тайни служби от декември 2011 г. и, който цитира в своя публикация за България в „Дойче Веле”. „Този документ анализира високото ниво на корупцията в България, която преминава през политическите партии. Разглежда се и въпроса за трансформацията, начина по който ограничен брой българи, свързани със старата комунистическа партия и тайните служби, а също и организираната престъпност окупират страната. Това казано накратко е най-важната част от този доклад на нашето външно разузнаване”, обясни Рот в ефира на bTV.

  С препратка към книгата си „Гангстерска икономика„, издадена преди няколко години, той позиционира и България на картата на „гангстерските икономики”.

  „Ако си представим наистина обвързаността на нещата като карта, България има своето топ място. Ако се вгледате в съседните страни, държавите около вас, например Гърция, Румъния, Сърбия или Австрия ще видите еднотипни системи на корупция. Когато някои говори как олигарси си купуват политически партии, всеки би погледнал първо към България, но в Австрия нещата са по-зле. Ако си зададете въпроса кой държи мнозинството, 99% от медиите, бихте погледнали към България, но това не е правилно, защото верният отговор е Италия. На по-глобално ниво всичко е свързано особено тук, в Европа”, обясни журналистът.

  През годините Юрген Рот е отправял редица обвинения, свързани с организираната престъпност, връзките, корените, проблемите на политиците, икономиката и влиянието на престъпността. На въпрос какво е постигнал с това той отговаря: „Имахте един бивш министър на вътрешните работи, който беше обвинен във връзки с някои известни мафиоти и беше свързан с контрабанда. Това беше казано на глас в съдебна зала в София. И какво се случи? Нищо не се случи… Ето ви отговора ми…”

  Източник:  Nakratko.bg

• В Чикаго се появи Надежда! (за българския театър в Чикаго)

  Светлозар Момчилов, в. „България СЕГА“

   

  

  Беше събота, малко преди седем часа вечерта…

  Това е ден и час, когато хората в Чикаго обикновено избират измежду няколко мероприятия къде да отидат. В случая трябваше да реша дали да отида на среща с украинския патриарх,за която бях поел ангажимент преди доста време или да посетя новата българска пиеса „Попитай ме утре: Надежда“. Освен че се чувствах морално задължен да уважа труда на Иван Ангелов, Дарина Проданова и техния екип, интуицията ми подсказваше, че тази вечер ще се случи нещо значимо в театралната зала на Elk Grove High School.

  Макар и да закъснявах с десетина минути, бях спокоен, понеже от опит знам, че обявеният за начало час почти никога не се спазва при мероприятия в нашата общност. Пътувах в страшна буря и ми стана жал за екипа на постановката, понеже предположих, че вече доста хора може би са се отказали да дойдат именно заради ужасното време. Не намерих място да паркирам на основния паркинг и чак в самия край на резервния видях 3-4 свободни места. Помислих си, че най-вероятно има и друго събитие същата вечер освен българската пиеса. Когато обаче влязох в театралната зала, за моя изненада разбрах, че всички бяха дошли именно на премиерата на „Попитай ме утре: Надежда“. За да отделят от най-ценното си време – събота вечерта – и то когато навън се вихри буря, значи хората в залата имаха не по-малки очаквания от мен.

  Малко след като пристигнах, представлението започна и от този момент моето внимание и вниманието на всички в тази зала беше приковано към актьорите и сцената. Прекрасният сценарий на Дарина Проданова, умелата режисура на Иван Ангелов, убедителната актьорска игра на Милена Черчеланова и Венцислав Перфанов, автентичното художествено и музикално оформление на Владислав Гичев и Василен Васевски, светлинните ефекти – всичко това заедно ни помогна да усетим красотата и силата  на изкуството, наречено театър.

   Има нещо особено романтично, когато гледаш български спектакъл, създаден в Чикаго, а когато виждаш, че нивото му не отстъпва на това в България, емоциите са още по-силни.

  Днес не е никак лесно да се задържи вниманието и интереса на публиката. Не е лесно и да успееш да изненадваш зрителя така, че залата да се смее и да аплодира спонтанно отново и отново. Особено, когато това е български спектакъл, създаден в Чикаго. И този спектакъл идва точно навреме, когато българите са уморени от разделение, омраза, пошлост, страх и липса на толерантност. Дарина, Иван и екипът на „Попитай ме утре: Надежда“ получиха признанието на публиката, защото успяха да й дадат това, от което тя имаше нужда. Хората, които бяха на спектакъла, не само забавляваха, но получиха и духовна наслада.

  Едно от нещата, които не ми бяха съвсем ясни бе названието на спектакъла. По време на представлението също търсих отговор на този въпрос. Дали случайно или не, едва в самия край разбрах какво всъщност означава “Попитай ме утре: Надежда”.

  Това можете да разберете и Вие, когато посетите второто представление, което доколкото разбрах се планира да бъде в БПЦ „Света София“.

  Една от приятните изненади тази вечер бе, че се разиграваше не един спектакъл, както очаквах, а няколко. Мястото на действието постоянно се сменяше и двамата актьори се преобразяваха в различни герои. Това е сравнително лесно да се направи в една книга, но не и в живо изкуство, каквото е театъра.

  Актьорите явно се чувстваха толкова уверени, че на определени момента се намираха буквално на сантиметри от зрителите в първия ред.

  Дълбочината на сценария, лекотата с която актьорите играха, изобилието на хумор, режисирането на сложни елементи в едно хармонично цяло, което бе лесно за възприемане от публиката бяха все неща, които надминаха моите очаквания.

   Не е никаква тайна, че България днес е съдбовно разделена и от противопоставянето на хората едни на други се ражда само омраза, която залива улиците и площадите на многострадалната ни родина.

  За съжаление, през последните няколко години българската общност в Чикаго също е поставена на изпитание от пошлостта и негативизма, които тези, които контролират родината ни, се опитват да пренесат и тук.

  Ето защо за мен този спектакъл е поредната Голяма Надежда, че ние сме духовно силни и че в нашата общност има достойни лидери. Ето защо този спектакъл затвърди убеждението ми, че именно нашата чикагска българска общност ще продължи да бъде най-яркият лъч  на надежда за България и за българите по света.

  „Попитай ме утре: Надежда“  е определено най-високото творческо постижение до момента в нашата общност. Потенциалът на екипа е голям и съм убеден, че предстоят нови спектакли. Българите в Чикаго ги очакват и имат нужда от тях.

  За да имаме обаче наш български театър в Чикаго, трябва да подкрепим Иван, Дарина,Милена, Венцислав, Владислав и Василен.

  Казват, че българинът не е свикнал да плаща за това, което получава. Това може и да е така за обобщения образ на българина, но ние, които живеем в Америка, не сме такива.

  Тук плащаме за много неща, защото виждаме какво получаваме срещу парите си. Така е и с българския театър в Чикаго. Той се прави за НАС! Това е нашият театър и НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА НЕГО!

  Имаме достатъчно финансови възможности за поддържането на един театър в Чикаго и съм убеден, че ако се обединим около тази идея, може да я осъществим. Ако някой се съмнява в това, нека да умножи броя на българите в Чикаго по това, което според него средно всеки българин тук притежава като активи. Резултатът ще покаже, че няма български олигарх в България или извън България, който да разполага с повече финансови средства от нас. Има едно „обаче“ и то е, че ние трябва да  осъзнаем интересите си и да сме единни в тяхното отстояване. Точно това няма да се хареса на определени хора тук, които правят всичко възможно, за да ни разединят. Нека им покажем, че няма да успеят, защото интересите на българската общност означават да търсим общото между нас, а не различията

  Какво е необходимо да се направи, за да се помогне на българския театър в
  Чикаго не само да съществува, но и да се утвърждава и развива?

  Помощта Ви може да бъде във вид на време, труд, финансови средства и т.н.

  Не чакайте да Ви поискат тази помощ, а сами я предложете!
  (http://popitaimeutre.weebly.com)

  Екипът на „Попитай ме утре: Надежда“ ще намери подходящия начин да Ви се отблагодари. Независимо от скромното спонсорство на този етап, което НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО, за да се покрият разходите по постановката, на всички, които помогнаха, бе нееднократно благодарено.

  Убеден съм, че Иван, Дарина и техният екип, независимо че имат финансова загуба до момента, се чувстват духовно богати и удовлетворени.

  Тук неволно се сещам за една мисъл споделена във Фейсбук:

   „Той беше толкова беден, че всичко, което имаше, беше много пари…“

  Екипът на „Попитай ме утре: Надежда“, както и другите обществено полезни организации и бизнеси се нуждаят от истински меценати. Хора, които ценят тяхната дейност и им помагат заради каузата.

  Нека да помогнем на нашите сънародници! Те ще ни направят по-добри, а нашата общност – по-сплотена!

  Именно заради това, че с минимални средства, но затова пък с много труд, желание, вяра и упоритост Иван, Дарина и техния екип създадоха този великолепен спектакъл, аз ги уважавам многократно повече. Лесно е да направиш нещо с много пари. Те са един ярък пример, че в нашата общност могат да се правят изключително качествени неща, без да се чака „зелена светлина“ от  някой „голям спонсор“,  а като се разчита единствено на помощта на отделни хора и легитимни бизнеси на наши сънародници.

  Спектакълът „Попитай ме утре: Надежда“ заслужава да бъде представен във всички големи български общности в Северна Америка, а също така и в България.

  Вяра, Надежда, Любов са не само класически непреходни понятия, които се преплитат в сюжетните нишки на „Попитай ме утре: Надежда“ , но и нещо, от което именно СЕГА се нуждаят българите в Америка и България

  Бъдещето ще покаже дали нашите сънародници в САЩ, Канада и България ще имат шанса и привилегията да посетят този спектакъл в своя град.

  Това, което обаче днес можем да заявим с пълна увереност, е, че:

   В ЧИКАГО СЕ ПОЯВИ НАДЕЖДА!

   

  „Попитай ме утре, Надежда“ се осъществи с любезната помощ на:

   Българска православна църква „Света София“

   Малко българско училище – Elk Grove Village

   NT Communications

  Kosara Inc.

  SOF Shipping

  Борис Георгиев,

  Атанас Андреев

  Беатрис Минева

  Георги Стойков

  Живка Бубалова

  Ангел Славчев

   

  За повече информация можете да посетите уеб сайта на спектакъла на адрес:

  http://popitaimeutre.weebly.com

  
  Снимки: Слави Иванов

  

  Екип на “Попитай ме утре: Надежда” 

  Дарина Проданова е родена в Бургас през 1979 г. Завършва Aнглийската
  гимназия в родния си град, a през 1998 г. имигрира в Америка. Тук, в Чикаго,
  завършва Aнглийска литература в Northwestern University, където в момента
  работи като администратор. Обича театъра, музиката и литературата.
  Занимава се с куклен и любителски театър, писане и танци. Мечтае за едно
  по-обединено българско общество в Чикаго.

  Иван  Ангелов е роден е през 1972 г. в гр. Сливен. Завършил e НАТФИЗ
  „Кръстю Сарафов“, София, специалност Aктьорско майсторство и режисура
  при проф. Енчо Халачев. За театъра е открит от известният режисьор H.
  Априлов, който го кани в детските театрални студия към театър „Ст. Киров“,
  Сливен. Участвaл е в множество детски спектакли и мюзикъли, по-известни
  от тях са „Вълшебникът от Оз“, „Сватбата на Мишока Мики“, „Здравей, aз съм
  Рачето Стаматко“ и „Счупената чаша“. През 1997 г.  e водещ на тв предаванeто
  „Монополи“. За кратко се изявява и като директор на cливенската eфирна
  телевизия през 1998 г. Автор е на тв и радио реклами, както и на актуалнoтo
  за региона предаванe „Неделя, cедмият ден“. Иван също е композитор на
  музиката за някои от спектаклите, в  които е участвал и e режисирал.
  През 1999 г. пристига в гр.Чикаго, САЩ. Съосновател е на театър „Апостоли“
  към БПЦ „Св.Иван Рилски“, където създава един от най- добрите си спектакли,
  моноспектакъла „Греховната любов на Зографа Захарий“ от Павел Спасов.
  През 2010/11 играе в спектакъла на Майя Праматарова „Револверът“.
  Създател е на продуцентска театрална къща „Дивна Стар Студио“.
  „Попитай ме утре: Надежда“ е първата театрална постановка, която излиза
  под шапката на „Дивна Стар Студио“.

  Милена Черчеланова e pодена в град Видин. Учила e Право в  СУ
  „Св. Климент Охридски“. Работила e като детски аниматор, както и като водеща на
  различни развлекателни програми. Живее от няколко години в САЩ, в началото
  в  Ню Йорк, след това  и в Чикаго. Обича животните и дългите разходки из природата.
  Любител актьор. Участва в пиесата, защото иска да помогне на българското културно
  и духовно развитие в Чикаго.

  Венцислав Перфанов e pоден в Пловдив през 1995 г. Започва paно своята
  актьорска кариера – eдва на 14 години, в 8-ми клас, c мюзикълa “Guys and Dolls”.
  През всичките си години в гимназията е играл в мюзикъли и театрални постановки.
  Cъщо така e певец в църква. Вярва в Бог и дължи всичките си таланти, както и
  живота си на Него.

  Владислав Гичев e pоден през 1974 г. в Добрич и e израснал в родния си град.
  През 1995 г. завършва техническо образование. През 2003 г. пристига в Америка и
  оттогава до ден днешен живее северозападните събърби на  гр. Чикаго. Обича да
  ходи на кино и театър, върл привърженик на повечето чикагски отбори, болен фен
  на филмовата поредица Star Wars. Вярва в хората и в това, че доброто и усмивката
  ще спасят света, мрази клюките и пошлостта.

  Василен Вaceвcки  е роден през 1969 г.  в Сливен. Завършил е Живопис
  в Националната художествена академия в София и Kомпютърна графика в
  Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уейн, САЩ. Професионален художник,
  с многобройни изяви в Европа и Америка (за информация: www.vassi-art.com).
  Живее в Чикаго, САЩ, където е доцент по рисуване в Илинойския институт
  по изкуство.

  
  

  
  

• Стойнев ще предложи американски реактор за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“

  

  Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще препоръча на правителството да бъде построен седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията на американската компания „Уестингхауз“.

  Това заяви Стойнев в края на посещението си в „Уестингхауз“ в САЩ, предаде Агенция „Фокус“. А пред БНР Стойнев допълни: „Не е необходим конкурс за изграждането на нов 7-ми блок в Козлодуй“.*

  „Веднага след завръщането ми в България ще изготвя доклад за всички срещи, които са протекли, разбира се, за визитата ми в Питсбърг в централата на „Уестингхауз“. Ще предложа на правителството да вземе решение да даде мандат на Българския енергиен холдинг да започне преговори с „Уестингхауз“ за бъдещо изграждане на седми блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

  Драгомир Стойнев подчерта, че амбицията му е реиндустриализация на българската икономика и въвеждането на най-модерните технологии. Министърът се е запознал с реактора от 3+ поколение АР 1000, който е най-модерният в момента в света.

  Реакторът AP1000 е известен с мерките си за сигурност и по думите на компанията, ако в японската АЕЦ „Фукушима“ е имало този тип реактори, аварията не би се случила.

  Министър Стойнев съобщи, че от турската банка „Ексимбанк“ са изразили готовност за финансиране на проекта за VII блок в АЕЦ „Козлодуй“, и че при добра подготовка до 2016-та може да започне строителството.

  „Смятам, че договорът ще може да бъде подписан в края на следващата година, което означава, че в началото на 2016-а да бъде направена първа копка. Това е възможно най-краткият срок, за който може да бъде даден старт на строителството“.

  Ако процедурата се случи по план, строежът би започнал през 2016 г. и ще продължи 5 години.

  България и САЩ тръгват по нов път на взаимоотношения, заяви още министърът на икономиката и енергетиката.

  Стойнев отбеляза факта, че български министър на икономиката за първи път е приет в Съвета за национална сигурност на САЩ за среща икономическите съветници на президента Барак Обама, е показателен в това отношение.

  „Срещата ми с толкова много инвеститори, които имат конкретни предложения за инвестиции в България, ясно показва, че оттук нататък взаимоотношенията ни със Съединените щати ще се засилят в сферата на икономиката“, подчерта министърът.

  Източник:  Агенция „Фокус“

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Попитан за коментар, гл. редактор на Еврочикаго нарече думите на министъра „некомпетентна изцепка, направена от престараване, която би трябвало да е срамна за ядрените ни специалисти, представени за пореден път като аборигени“.

   

• А. Оганов: Страна без наука няма бъдеще

  Той работи успешно на три континента и вероятно бе на крачка от Нобел по химия тази година. Кристалографът Артьом Оганов, за своя метод за откриване на нови материали, за финансирането на науката и предизвикателствата пред учените
  
  

  Интервю на Светла Василева,  Сhara.blog.bg

  .

  Артьом Оганов е едва на 38 г., а вече беше сред артикулираните имена за Нобелова награда по химия тази година. Той е един от най-известните и цитирани минералози-теоретици в света. Носител на множество научни награди. На 12-о място в класацията на Newsweek (2008 г.) за руски учени, работещи в чужбина и 6-и в класацията на Forbs (2011 г.) за най-успешни руски учени.
  Роден е в Москва през 1975 г. Завършва геоложкия факултет на Московския университет. Защитава докторати в Лондон (2002 г. University College London) и Цюрих (2007 г. ETH Zurich). Работил е в университетите на Англия и Швейцария и като гост професор в университетите в Милано (2005), Париж (2006, 2007, 2010) Хонконг (2008), Лил (2009, 2010, 2012), Гуейлин (2009). От 2010 г. до момента е професор в State University of New York at Stony Brook и завеждащ лабораторията по компютърен дизайн на нови материали към същия, адъюнкт професор в Московския държавен университет и почетен професор на Гуейлинския университет. Ръководи и създадената тази година в Московския физико-технически институт (МФТИ) научна лаборатория и също такава в Китай.
  Специалността на Артьом Оганов е кристалография – наука за строежа на веществата, оперираща на границата на физиката, химията, менералогията и материалознанието. Руският учен е автор на метод, предсказващ структурата на веществата USPEX (Universal Structure Predictor: Evolutionary Xtallography). Разработената от него програма е достъпна за всеки, който иска да я ползва. Фирмите заплащат за нея право на ползване, а учените, работещи в академичната наука, я получават безплатно. Програмата има вече около 1500 ползватели в целия свят. Благодарение на алгоритъма, създаден от Оганов, с помощта на компютър и знаейки само химичната формула на минерала, могат да се откриват нови материали.

  Резултатите от проучванията му са описани в 109 научни статии (в т.ч. 5 в Nature, по една в Nature Materials и Nature Chemistry, 2 в Scientific Reports). Член е на редакционната колегия на „Journal of Superhard Materials“ и „Scientific Reports“, основател и председател на Комисията по кристалография на материалите към Международния съюз по кристалография.

  .

  – Г-н Оганов, разкажете с какво се занимавате и за какво бяхте номинирани за премията на Нобел по химия тази година? 
  

  – Аз съм кристалограф-теоретик. Създавам методи за предсказване на нови материали. Благодарение на тях отпада необходимостта от дългогодишни трудоемки експериментални опити „на тъмно“. Сега компютърът може да покаже каква структура и какъв състав трябва да притежава материалът със свойствата, които са ни необходими.
  

  – Кристалографията е безполезна наука, макар и да привлича умни хора. Готови ли сте да оспорите това мнение на Гьоте?
  

  – Не е необходимо да го оспорвам. Гьоте е бил любител-кристалограф и тези думи ги е казвал на шега. През 20-21 век кристалографията създаде фундамента на химията, физиката, материалознанието и молекулярната биология. Отричането на ползата от тази наука е невъзможно.
  

  – Методът, който вие сте разработили, къде намира приложение?
  

  – С негова помощ могат да се разработват нови материали с нужните ни свойства. Това се прави в редица компании – Тойота го ползва при разработване на материали за нови акумулатори. Има много и различни приложения – за изучаване на веществата в екстремни състояния, например при високите налягания на земните недра. Разбирането на много от химичните процеси предполага познаване на структурата – и тук моят метод често се оказва незаменим.
  

  – Назовете някои от проектите, най-интересните, върху които работите в момента?
  

  – Единият проект е за откриване на нови съединения, устойчиви под налягане и противоречащи на класическата химия, например  Mg3O2. Аз се занимавам със създаването на нови модели, които биха описвали такива вещества. Другият проект е за търсене на нови силни постоянни магнити. Третият – изучава химията на повърхността на кристалите. Тук също класическите правила на химията невинаги работят и има огромно поле за изследвания.
  

  – През последните години все по-често сякаш имаме поводи да казваме, че младежите не се интересуват от „тежките“ физико-математически науки. Така ли е в действителност, според вас?
  

  – В богатите страни младежта рядко се стреми да се занимава с физика, химия или математика. Но има и приятни изключения. В Русия тенденцията е същата, но за сметка на това в Китай има масово увлечение по науката и множество талантливи хора в науката.
  

  – Вие работите на границата на химията и физиката, а, струва ми се, понякога и на други науки. Кажете, какво удивително все още предстои? Все пак това, което сте направили, някога е смятано за фантазия и вълшебство?
  

  – Предстои да се направи още повече! Ние се научихме да предсказваме материали с нужните ни свойства, но все още предстои да се научим да предсказваме как да ги синтезираме в лабораторни условия. Ние предсказахме множество необикновени химични явления в условията на високи налягания, но все още предстои тяхното обяснение, както и създаването на нови химични правила и теории, които биха ги описали.
  

  – В България преди година тогавашните управляващи имаха намерения да закриват Българската академия на науките. Аргументите им бяха следните – фундаменталната наука вече не е модерна, тя е по-малко атрактивна и е скъпоструващо удоволствие. Така ли е?
  

  –  Това би било голяма грешка. Страна без наука няма бъдеще. Науката дава качествено образование, образовани хора, култура и технологии, които в края на краищата ще изплатят разходите, направени за науката. Да се убие науката – значи да се убие културата. За какво ни е тогава общество, ако то не създава култура?
  

  – Български докторант на Лайбниц университет в Германия ми разказа в началото на годината, че САЩ привличат учени от цял свят, но въпреки условията, които им се предоставят, те, все пак според него, работят за жълти стотинки, както и че системата е много рестриктивна по отношение спазването на срокове, качество на експертизата.  Конкуренцията е огромна. Така ли е това?
  

  – Системата на науката в САЩ е трудна! Но тя има и ред силни страни. На първо място, американците практически са лишени от ксенофобия и заради това да се живее в САЩ за чужденците е много по-лесно, отколкото в Европа. Второ. Университетската система е достатъчно гъвкава и на тези, които са успешни и успяват, тук се дава голяма свобода и подкрепа. Това няма как да не привлича учените. Нали основната нужда на който и да е творец, в това число и на учения – е от свобода. Да не ти „стоят на главата“, да те оставят да работиш работата си.
  

  – Дори и да приемем, че в САЩ учените работят за „жълти стотинки“, с цялата условност на това твърдение, все пак желаещи от цял свят непрекъснато щурмуват страната отвъд океана. У нас в България непрекъснато се говори, особено последните години, че пари за наука няма и че трябва да се печелят грантове и да се пишат проекти. Могат ли проектите да бъдат панацея за решаване на всички проблеми с финансирането и не мислите ли, че тези разговори само за пари вече са малко прекалени? На мен ми се струва, че първо трябва да се оценява ползата за хората, която идва от труда на учените, а после да се говори за пари!
  

  – В САЩ също има залитане по темата за парите. Но парите и науката съвсем не са едно и също! Има тенденция на преклонение пред „златния телец“ и на мен тя не ми харесва. Аз имам спечелени голям брой грантове и в тази система съм успешен, но аз не забравям и помня, че критерият за научните постижения не са парите.
  

  – Вие работите и имате преки впечатления от САЩ и Китай. Как се финансират там фундаменталните изследвания?
  

  – Чрез различни фондове за научни изследвания. В Китай всяка година финансирането на науката, в това число и на фундаменталната, нараства с около 30%. В САЩ няма такъв ръст и финансирането на фундаменталната наука е недостатъчно, но все пак е по-добро, отколкото в много други страни. В моята лаборатория например съотношението между фундаментални и приложни проекти е 50 на 50.
  

  – Вие обучавате и докторанти при това не само от САЩ. Има ли сред тях учени по душа и сърце?
  

  – На практика всички мои аспиранти и сътрудници не са американци. Те са забележителни хора и учени, талантливи и открити. Аз вземам само онези, за които науката е призвание.
  

  – Вашата последна „рожба“ е лабораторията по компютърен дизайн на материалите в Московския физико-технически институт. Но вие работите и в САЩ, и в Китай, както е правил един български професор – Марин Върбанов. Като гражданин на света ли се чувствате, или все пак сърцето ви си остава в Русия?
  

  – Аз се чувствам комфортно във всяка страна, но считам, че Русия е моят дом и именно Русия обичам повече от другите страни. Аз имам много приятели в Китай и обичам тази страна. Корените на семейството ми са в Армения и аз винаги си спомням за това с любов. По-голямата част от годината живея в САЩ. Тук е работата ми, тук е домът ми – това, което ми е близко и скъпо. Но най-важната страна за мен е Русия.
  

  – Каква е вашата рецепта за успех. Безнадеждно ли е заниманието с наука днес? Какво ще кажете на младите хора, които са на кръстопът – да се занимават с наука или с друго, което носи много пари?
  

  – Всеки трябва да избира онова, което му лежи на сърцето. Ако науката е онова, което обичате с цялата си душа и не можете да си представите друго занимание за себе си, вървете смело в науката. Няма да е лесно, но ще е интересно! Ако можете да живеете и без науката – вероятно си струва да потърсите нещо друго за себе си. Интересът към науката задоволявайте с четене на книги. Занятието, което си избирате, трябва да бъде вашата страст, вашето призвание. Тогава ще бъдете щастливи. 

   

• САЩ отбелязват 50-годишнината от убийството на Джон Кенеди

  Със сваляне наполовина на националните флагове пред официалните сгради в САЩ ще бъде почетена паметта на президента Джон Кенеди, убит преди 50 години на днешния ден 22 ноември в Далас, щата Тексас.

  В цялата страна ще бъдат отслужени възпоменателни меси, ще има минути мълчание, лекции, посветени на делото на 35-ия американски президент и други прояви.

  Точно в 12.30 ч местно време (20.30 ч българско) ще има минута мълчание, за да се отбележи точният момент, в който президентът беше прострелян от 24-годишния симпатизант на комунистическата идеология Ли Харви Осуалд.

  Възпоменателни прояви ще има на всички места в САЩ, носещи името „Джон Ф. Кенеди“.

  Музеи, библиотеки, училища и църкви в цялата страна също ще отбележат смъртта му с изложби, лекции и мемориали.

  По последни данни след убийството на Кенеди са публикувани 40 000 книги, в които престъплението е представено под най-различни ъгли. Преди годишнината на пазара излязоха още десетки книги. Една от тях, озаглавена „Ако Кенеди беше жив“, разказва какво би се случило със САЩ, ако Кенеди не беше убит. Годишнината беше отбелязана от Епъл с разработването на приложения за айфон, които препращат към исторически документи.

  Тезата с конспиративна теория е все още е широко отразявана в книгоиздаването, а според анкета на Галъп 61% от американците са на мнение, че Лий Харви Осуалд не е единственият убиец. Но според института това е най-ниският показател от 50 години насам.

  На 22 ноември Музеят на печата във Вашингтон „Newseum“ ще излъчи отново като на живо три часа репортажи на Си Би Ес. Годишнината беше отбелязана от „Епъл“ с разработването на приложения за iPhone, които препращат към исторически документи.

  Президентът на САЩ Барак Обама обяви 22 ноември за Ден в памет на Кенеди.

  Повече информация четете тук

  

  

  Източници: mediapool.bg, novinar.bg

• Nation pays tribute to President Kennedy on 50th anniversary of assassination

  Few tragedies loom as large in the American psyche as the assassination of President John F. Kennedy, who was gunned down in Dallas a half-century ago today.

   

  By Daniel Arkin, Staff Writer, NBC News

  

  Now, we pause to remember that dark day in the country’s history — recalling a shared trauma that can feel both political and personal.

  „I remember it as if it were yesterday,“ President Bill Clinton told NBC News’ Tom Brokaw earlier this year. „He meant something to the country and he symbolized the future. And it was as if he was snuffed out.“

  It was raining in Dallas on the morning of Nov. 22, 1963, when Kennedy and First Lady Jacqueline Kennedy touched down at Love Field amid a five-city swing through the Lone Star State.

  But the clouds soon cleared, and the day began as bid to boost Kennedy’s re-election prospects in right-leaning Texas.

  It ended with Vice President Lyndon Johnson being sworn in on Air Force One — with a stunned, stricken widow at his side.

  For the last month, NBC News has explored the legacy of the Kennedy assassination — from the mysteries surrounding Lee Harvey Oswald, the man officially held responsible for gunning down the president, to the most compelling conspiracy theories that have become part of national mythology.

  And now, with the 50th anniversary of the Kennedy assassination finally upon us, here is a snapshot of some of the memorials and tributes taking place across the nation Friday.

  Dallas: A solemn ceremony

  Thousands of people are expected to flood a free event at Dealey Plaza, which is bounded by the Texas School Book Depository building where accused assassin Lee Harvey Oswald fired three shots from a 6.5-mm Mannlicher-Carcano rifle from his perch on the sixth floor. The somber ceremony will include short remarks from Dallas Mayor Mike Rawlings, the tolling of church bells and a moment of silence at 12:30 p.m. — the moment Kennedy was fatally shot. A monument on the infamous grassy knoll is slated to be unveiled during the mayor’s speech. The organizers behind the gathering wanted to wanted to put emphasis „in a positive way more on the legacy of President Kennedy,“ Rob Kirk, a former mayor and a member of the planning committee, told the Associated Press.

  Dallas will also host other events on the occasion of the auspicious anniversary, including a ceremony at Parkland Memorial Hospital, where Kennedy was declared dead, to lower the American flag to half-staff, according to the AP. Meanwhile, in Fort Worth, the city’s Chamber of Commerce will host a breakfast at the hotel where Kennedy delivered his final speech — and spent the last night of his life.

  Boston: A nod to the past

  The JFK Presidential Library and Museum in Boston — just a short drive from Kennedy’s birthplace in Brookline, Mass. — will unveil a small exhibit of never-before-displayed artifacts and tokens from the president’s state funeral and host a musical tribute that won’t be open to the public. According to the library’s website, some of the priceless items on display include: the American flag that was laid over the president’s coffin and was later presented to his widow; the saddle, sword and boots from Black Jack, the riderless horse that accompanied the president’s horse-drawn coffin in the funeral cortege; the Green Beret placed by a serviceman on the president’s gravesite; and historic film footage and photographs of the state funeral.

  Washington, D.C.: „44“ honors „35“
  President Barack Obama, the 44th president, will meet privately at the White House with leaders and volunteers from the Peace Corps program — an iconic American program Kennedy established in March 1961.

   

   

• Българи от Харвард, Оксфорт и Кембридж подкрепиха студентите в България

  

  Възпитаници на водещи международни университети обявиха подкрепата си за студентите и техният протест в декларация, изпратена до медиите. В нея са се подписали 86 випускници, които заявяват „огромното си уважение към гражданската позиция на студентите и решимостта им да отстояват ценностите, необходими за успешно развитие на гражданското ни общество“. Освен това те застават зад искането на оставка на правителството на Пламен Орешарски.

  Декларацията е по инициатива на випускници от бизнес училището INSEAD, към която са се
  присъединили техни колеги от Харвард, Уортън, Станфорд, Оксфорд, Кеймбридж и други. Те са се подписали поименно.

  Възпитаниците на международните университети се обявяват против „употребата на сила и тоталитарни форми на пропаганда и натиск – както срещу студентите, така и срещу всички, изразяващи своя протест срещу корупцията, беззаконието, некомпетентността и цинизма в политиката, които властват в България“, пишат още възпитаниците.

  Ето пълният текст на декларацията:
  

   

  Декларация от български възпитаници на международни университети и бизнес училища в подкрепа на студентските протести в България

  Ние, група българи, възпитаници на водещи международни университети и бизнес училища, изразяваме безусловната си подкрепа към мирните и независими протести на студентите от СУ „Св. Климент Охридски“, НБУ, УАСГ, Лесотехнически университет, НХА, НАТФИЗ, ЮЗУ, МУ, НМА, ПУ „Паисий Хилендарски“, Американски университет в България, ВТУ, УНСС, Русенски университет, Технически университет – София, Бургаски свободен университет и други висши училища.

  Заявяваме огромното си уважение към гражданската позиция на студентите и решимостта им да отстояват ценностите, необходими за успешно развитие на гражданското ни общество. Солидарни сме с исканията за незабавна оставка на дискредитираното правителство на г-н Пламен Орешарски, промяна в изборните правила и провеждане на нови избори. Oбявяваме се категорично против употребата на сила и тоталитарни форми на пропаганда и натиск – както срещу студентите, така и срещу всички, изразяващи своя протест срещу корупцията, беззаконието, некомпетентността и цинизма в политиката, които властват в България.

  Подкрепяме действията на студентите, защото смятаме, че те са чакана и небходима стъпка към изграждането на общество и държава, в която младите хора искат да останат и да се развиват в личен и професионален план.

  Подкрепяме действията на студентите, защото те показват ангажираност с бъдещето на България от хората, които сега влизат в разцвета на силите и способностите си. Тяхната енергия и желание за промяна са жизнено необходими на България днес, когато повечето българи ежедневно са притиснати от бедност и разочарование, превърнали апатията и усещането за безизходица в норма.

  Подкрепяме действията на студентите, защото техният протест заявява право в лицето на морално-осакатената ни политическа класа – не искаме въпросът „В България или в чужбина?“ да бъде риторичен!

  Гордеем се с вас и ви желаем успех!

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Искате да пуснете атомна бомба? Където и да е? Моля! Това вече е възможно

  Георги Котев,  Gikotev.blog.bg

  .
  

  Какви творчески пориви възбужда ядрената мафия само, а?! Вече е почти възможно всеки един от вас да се приближи максимално плътно до злокобноста на творенията им – атомните бомби. Това можете да сторите, ако кликнете ТУК. За по-мързеливите от вас съм подготвил, както винаги, кратка серия от снимки, онагледяващи възможности на виртуалния продукт. Всички показани по-долу снимки се увеличават след кликване с мишката върху тях. Продуктът предлага много повече възможности за правене на оценки и анализи, отколкото аз ви показвам тук. Оставам това на въображението ви.

  

  Така изглежда остров Манхатън, в град Ню Йорк, САЩ, след като над него е „пусната“ бомбата „Момченцето“ (Litle Boy), използвана на 6 август 1945 г. над град Хирошима, Япония. Можете да се на върнете на навигационното табло, като натиснете бялата стрелка в горния десен ъгъл на снимката. (В препубликувания вариант на материала може да се върнете чрез стрелката за връщане в предишно състояние в горния ляв ъгъл на монитора ви – бел.ред.)
  
  

  Така изглежда островът, на чието име е кръстена най-злокобната програма в човешката история, за създаването на ядрените оръжия, преди да сте избрали и взривили нещо над него.

  

  Служебен списък от цели, сред които можете да избирате. Но ако там не се среща желаното от вас място, не се отчайвайте, вие можете да си го посочите лично.
  
  

  Столицата на България, град София.

  

  Над София е „пусната“ бомбата „Тълстяка“ (Fat man). Същата като онази над Нагазаки, Япония, на 9-ти август 1945 г.

  

  Можете да наблюдавате в режим на анимация, ако активирате съответната опция.
  
  

  Други опции, ако си ги активирате де.
  
  

  „Случайно“ избрано място и бомба („Цар бомба“ – 50 мегатона тротилов еквивалент). Бомбата, предпоследната от списъка с предложените варианти, е хибрид – атомно-водородна, и е най-мощната, взривявана някота на Земята. По-мощна от нея в списъка е само нейния прототип, два пъти по-мощна (100 мегатона тротилов еквивалент), както се е планирало да бъде изградена, но това никога не се е случило.
  Какво ще се случи, като я взривите с помощта на червения бутон? Вижте сами.
  

  Все пак е по-добре да се взривяват виртуални, а не реални бомби. Това „удоволствие“ дължите на многогодишните усилия на ядрената мафия.

  .

• Бедна България

  Материал на Дойче Веле

  Нескончаем недоимък, хронични страхове, симулация на преход, ново Средновековие – така двама експерти описват дневния ред на съвременното българско общество. Дневен ред, който продължава вече твърде дълго.

  

  Почти два милиона българи живеят под прага на бедността – тоест, с по-малко от 214 лева на месец. Близо четири милиона души оцеляват с минималния доход от 310 лева, а половин милион граждани попадат в категорията „работещи бедни”, тъй като заплатата им е под 400 лева. Евростат обобщава нещата така: близо половината от българите са застрашени от бедност или социално изключване, а според най-широко използваната мярка за благосъстояние – БВП на глава от населението – България е на последно място сред 28-те страни-членки на ЕС.

  В рамките на дискусия в парламента, организирана с помощта на фондация „Фридрих Еберт”, председателят на НС Михаил Миков заяви, че борбата срещу бедността е „основен приоритет за 42-то Народно събрание”, а министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов настоя за „активно използване на европейските средства” за справяне с недоимъка. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев заяви на свой ред, че положението в провинцията е страшно и че „бедността и безработицата са страховити”, а другият голям синдикат – КНСБ, организира предупредителен протест с искания за промени в проектобюджета за идната година.

  Да се храниш с хорските страхове

  Безизходицата, бедността и ниските доходи са в основата и на тазгодишните граждански протести, казва за Дойче веле президентът на КНСБ Пламен Димитров. През февруари основен акцент бяха мизерните доходи, докато през лятото общественото недоволство се взриви заради липсата на морал в политиката. През цялото това време обаче управляващите и много от новите лица в политиката се „хранеха” със страховете на българина – това важи както за опасенията от недоимък, така и за новия страх от бежанците, казва Димитров и добавя: „Много от политическите лидери се опитват да експлоатират страховете на българина, като ги проектират в едни абсолютно невъзможни проекти и заявки. По този начин те засилват напрежението, правят завръщането към политическата нормалност де факто невъзможно и в крайна сметка доказват, че промяната е наистина необходима”, посочва президентът на КНСБ.

  Години наред безизходица и безпаричие

  .

  За „перестройката„ и новото Средновековие

  През последния половин век българските политици престанаха да мислят за бедността на хората, твърди на свой ред проф. Тодор Танев от Софийския университет. „Българският „естаблишмънт” – тази отчетливо доминантна група, която държи в ръцете си властта и нейните лостове, е центриран единствено върху партиите и така той се отделя от хората, страхува се от тях, презира ги дори. Ако беше иначе, нямаше да имаме тези възпроизвеждащи се проблеми с мизерията. България е бедна не само сега, тя е циклично в тежък недоимък – тоест, става дума за систематичен процес. Нито една партия от сегашния политически елит не може да реши проблема с бедността, защото това са всъщност партии на „перестройката”. А самата „перестройка” е симулация на преход, който никога не бива да свършва, за да могат определени „феодални” фамилии от миналото да узурпират властта и да я предават на наследниците си. В този смисъл става дума за един вид ново Средновековие”, смята проф. Тодор Танев.

  Идва зима…

  „В основния финансов механизъм на държавата – бюджета и свързаните с него данъчни закони – не виждаме намерение за нова, различна от досегашната политика, не виждаме намерение за глътка въздух за най-засегнатите”, посочва профсъюзният лидер Пламен Димитров. Той е на мнение, че ако до окончателното гласуване на бюджета не настъпи някаква промяна и не се обърне внимание на енергетиката, на нейното съживяване и оздравяване, през зимните месеци хората отново ще изпаднат в положението да не могат да си плащат сметките. „Това неизбежно ще предизвика срив, който може да доведе до режим на електроенергията, а той от своя страна ще предизвика силно социално недоволство. Тези бунтове може и да не са точно „хлебни”, но със сигурност ще бъдат резултат именно от безизходицата, немотията и глада”, заключава Пламен Димитров.

   

• Андрей Ковачев призова социалдемократите в Европа да помогнат за свалянето на Станишев

  В емоционална реч пред Европейския парламент евродепутатът от ПП ГЕРБ Андрей Ковачев призова социалдемократите от цяла Европа, да помогнат за свалянето на Сергей Станишев от власт

  

  Евродепутатът Андрей Ковачев

  Скандалното правителство, създадено с мандата на БСП, води антиевропейска политика и потъпква демократичните ценности, посочи с примери Ковачев – който заема в Европейския парламент важни постове и се ползва с уважение.

  Вече шест месеца усилията на Станишев да се държи на власт, задълбочават кризата в България, посочи българският евродепутат. Лидерът на БСП, който европейските леви избраха за председател на ПЕС, създаде една парадоксална коалиция между социалисти, националисти и чисто етническа партия, с откровената подкрепа на олигархията.

  Орешарски и Станишев действат в услуга на геополитическите цели на Москва и грубо потъпква демократичните ценности, още с първите стъпки във властта, заяви Андрей Ковачев и призова европейските социалдемократи да заемат отговорна и правилна позиция с думите:

  

   

  Източник:  Razkritia.com

   

• ДАНС: Има опасност от тероризъм, джихадисти и конфликти с бежанци

  Има две основни заплахи за националната сигурност – тероризъм и влизане на джихадисти в България, както и обществено-политическа криза. Това са изводите в докладите на МВР и ДАНС пред Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Заседанието при президента, което се проведе под обсадата на движение „България без цензура“ на Николай Бареков, засегна основно бежанската вълна и политическата конфронтация.

  Рисковете за националната сигурност, посочени в доклада на ДАНС, са:

  1. неблагоприятно отражение върху институциите и бюджета,
  2. възможността за изграждане на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони,
  3. прояви на социално напрежение,
  4. влошаване на криминогенната обстановка.

  Рискът от терористични посегателства срещу български контингенти в коалиционни мисии и официални представителства в държави с екстремистка активност също е висок.

  Не следва да се изключват опити за отвличане (в т.ч. с цел откуп) на дипломати или български граждани, пребиваващи в подобни страни по служебни задачи или с туристическа цел, пише още в доклада. 

  Нараства негативното отношение на обществото към имигрантите, свързано с опасения от влошаване на криминогенната обстановка и разпространяване на зарази.

  При увеличаване на лицата с бежански статут, може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места (и социални помощи), основно в сектора за нискоквалифициран труд. 

  В тази обстановка с най-значим потенциал са рисковете от прояви на ксенофобия, се казва още в доклада, представен от шефа на ДАНС Владимир Писанчев.

  В него се посочва още, че се увеличават нелегалните мигранти, като най-голям е относителният дял на тези, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на тези от Афганистан и в по-малка степен от Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.

  В доклада, представен от вътрешния министър Цветлин Йовчев, пък се казва, че изострената обстановка в страната генерира следните основни заплахи:  

  • Отсъствието на конструктивен диалог както между властите, така и в обществото затруднява създаването и прилагането на ефективни политики и прави недостатъчно ефикасна работата на институциите.

  • Насажданата омраза и насилие заплашват единството на нацията.

  • Влошена е бизнес средата и свързаните с това рискове за публичните финанси, за инвестиционната активност, обема на чуждите инвестиции и усвояването фондовете на ЕС.

  • Разпиляване и изтощаване на ресурсите на държавата, както и на обществената енергия в посоки, които не са утвърдени като приоритетни за развитието на националната икономика и държавата.

  При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите, пише още в доклада.

  Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и нямат програмни цели. Налице са определени опити за насочване, включително и на спонтанно протестиращите, в посока, която преследва конкретни политически цели. По този начин обществената енергия често се насочва към погрешни посоки и към деструктивни действия.

  Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел.

  Нещо повече, нови избори няма да доведат до стабилност, напротив, вероятно следващата политическа конфигурация в Народното събрание ще бъде по-нестабилна, докладва още Йовчев.

  Той е разписал план със цели, сред които намаляване на нелегалните имигранти и ограничаването на рисковете, произтичащи от пребиваването им – тероризъм и радикален екстремизъм, пандемии и епидемии, етнически, религиозни, политически конфликти, криминална престъпност.

  Източник:  Dir.bg

• Истини за демографската катастрофа в България

  Проф. Петър Иванов*,  Bezpartien.com

   .

  

  Публикуваният тези дни доклад-отчет за изпълнение на демографската стратегия през 2012 г. съдържа ужасяващи факти и тенденции. В голямата си част те са доста скрити и фризирани, казват възможно по-удобни за властта неща, липсват сравнения или просто най-страшното се премълчава.

  Първо, обявеното в доклада население на България 7 282 041 се различава твърде много (с над 300 399 души) от обявеното число на българите 6 981 642 души в сайта на ЦРУ, което учреждение според мен определено заслужава повече доверие от държавните чиновници в НСИ, там нямат причини да крият истини. Докладът посочва, че намаляването на българите, обозначено в него със щадящия статистически израз „отрицателен прираст”, е -5,5‰, но не казва, че намаляването расте и е с цели 10 процента по-голямо спрямо индекса за предходната 2011 г., който е -5,1‰. Такова демографско сриване за само една година не е познато в новата европейската история.

  Второ, в доклада не се посочва достатъчно пълно фактът, че за намаляването на населението влияе не само отрицателният прираст, който е разлика между раждаемостта и смъртността в държавата, но и миграцията, която според сайта на ЦРУ е -2,86‰. Излиза, че общото намаляване на българите е с 8,36‰. Тогава годишното намаляване е в размер на 58 520 души, а не е 45 183, както сочи българската статистика. При запазване на тенденцията е съвсем ясно, че за десет години българите намаляват с повече от половин милион, за двадесет години – с над 1 милион.

  В доклада не се посочва, че в световната ранг листа (Рopulation growth rate), ние сме възможно най-зле, на 229-то място от 232 страни. Според доклад на фонда на ООН за периода 2010-2015 година, ние сме на последно място по прираст в света, т.е. абсолютни световни шампиони по намаляване и изчезване. Що се отнася до компонентите на намаляването на българското население, то истината е, че по статистически данни раждаемостта рязко намалява и от 69 121 родени бебета през 2011 г. само за една година те са намалели до около 63 000 през 2012 г., а през 2013 г. ще са още по-малко.

  Интересно е, че в доклада не се казва нищо за една важна личностна характеристика на всеки новороден български гражданин – неговия етнически произход. Това е строга тайна, но все е известно от публикувани данни, че, например, от 1907 родени в Русе бебета 1004 не са от майки с майчин език български, а 1070 са извънбрачни. Можем да предположим, че това са циганчета. Нямаме основание да не мислим, че не е така навсякъде в България. За това сочат по косвен път и данни в доклада, според които 57,4% от новородените през 2012 г. са извънбрачни. Известно е, че циганките винаги се възползват от възможността да вземат пари от държавата и заради това родилките се водят самотни майки и получават съответните за този свой статут държавни помощи от бюджета. Само за 20 години – от 1992 до 2012 г. – извънбрачните раждания са скочили от 18,5% до посочените 57,4%. Увеличението е фантастично – с цели 210% спрямо базата за 1992 г. Според мен този процент показва и размера на увеличаването на циганския етнос у нас, който според преброяването на НСИ рязко намалявал.

  Докладът не анализира и фрапиращите факти, че в някои региони извънбрачните раждания са изключително голям процент: в Ловеч – 76%, в Сливен и Видин – 73% и т.н. Всичко това говори за много сериозни етнически деформации в структурата на българското общество, но този проблем въобще не интересува демографската стратегия. Тя не иска да знае, че етническите българи просто постепенно изчезват.

  Смъртността в България според доклада е 15‰, починалите през 2012 г. били 109 000 души, и това било с около 1 пункт повече в сравнение с 2011 г. Според данните на световната ранг листа на смъртността в различните държави, България е на 8 място между Афганистан и Сомалия, до Лесото, Чад, Гвинея-Бисау и други най-изпаднали африкански страни, които обаче са с много висока раждаемост… С по-малка смъртност от нас е даже Свазиленд, където 25,9% от населението е болно от СПИН. Докладът не прави сравнителен анализ на проблема с изключително голямата смъртност, не съобщава, че само преди две години България беше на малко по-благоприятното 12-то място, че само за две години се приближи плътно до върховете на най-голямата смъртност сред всички 232 държави в света. Докладът не използва термина „демографска катастрофа”, който е задължителен при тези обстоятелства.

  Държавните демографски стратези не се интересуват от шокиращите факти на регионално различие по отношение на броя починали български граждани. След като средната смъртност за страната е 15‰, би трябвало те да бъдем разтревожени, че смъртността при жителите на столицата е 11,8‰, а смъртността в селата на Видинския регион, например, е 38,3‰ е 27,5 (!) промила, в региона на Монтана е 33,1‰, в Габровско – 32,6‰. Тревожна е разликата. За една година във Видинско всеки 25-ти човек умира, а в София умира всеки 80-ти човек. Детската смъртност тук е 15,7‰, а в София е 4,1%, т.е. близо четири пъти е по-висока детската смъртност на север от София. В Разград смъртността при момченцата е 30,6‰. Подобно е положението в Ямбол, Разград, Силистра и др. Всичко това е много тревожно.

  Пак според НСИ, заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи, например, в Северен централен район, са с 32% (!) повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София, т.е. на всеки трима от хиляда починали по тази причина от региона на софиянци се падат четирима починали от региона, в който са Русе и Велико Търново. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, диабета, астмата и т.н.  Докладът не посочва, че по 17 причини за смъртност ние сме над средния показател за Европа, а по 5 причини за смъртност (инфаркти, инсулти, рак и др.) сме абсолютни европейски шампиони.

  В доклада не се анализират състоянието, факторите и динамиката на миграционните процеси. Известно е от социологически данни, че 70% от младите българи искат веднага и завинаги да напуснат страната и да търсят препитание в чужбина. Демографските стратези сочат съмнително ниско число на емигриралите от България през 2012 г. – 12 147 души, което очевидно е занижено число. Според данните на ЦРУ (2,86‰ нетен миграционен коефициент) емигрантите са поне 20 100 души, т.е. с около 8 000 повече. Средното число на емигрантите за последните две десетилетия е 35 000 и 45 000 души.

  Докладът се въздържа да покаже проблема с регионализма, представляващ пристрастеност само към интересите на един регион – София – за сметка на мизерията във всички останали региони на България. Регионализмът, заедно с корупцията, престъпността и монополната алчност, са основните фактори за демографската катастрофа. Според данните на НСИ, общият доход средно на лице от домакинство, както и темпът на неговото нарастване, са драстично по-високи в София, в сравнения с останалите региони на България. Общият среден доход на лице от домакинство в София според НСИ е 1159 лв., което е с 406 лв. повече от сумата (753 лв.), получавана в Силистра. Разликата представлява близо 60% от средния доход на силистренци. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите, който за София е 12,54%, а за Силистра е 5,98%, и ако настоящата тенденция се запази, то след двадесет години силистренци ще получават около една пета от доходите на столичани.

  За демографските стратези в България сякаш няма никакви проблеми с бедността на хората, с образованието им, със здравеопазването им и т.н. Не се анализира и проблемът за вътрешната миграция, която по тези причини представлява просто един увеличаващ се поток от заселници в София и напускане на бедните села и малки градове, в които остават да живеят само старци. За последната година преселилите се в София българи са около 20 000 души. Населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България със София. Стотици български селища се обезлюдяват.

  В този си вид докладът-отчет не може да не бъде определен като напълно безполезен, даже вреден, тъй като не посочва нито важни факти и тенденции, нито търси пътищата за преодоляване на демографската катастрофа, ако все още има такива.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът работи в Център за демографска политика (www.bgdemography.eu)

• Протести на синдикалисти, студенти и таксиметрови шофьори в София

  Елена Бейкова,  Dariknews.bg

  .

  Масови граждански протести блокират днес центъра на София – синдикалисти, студенти и таксиметрови шофьори излизат да протестират с различни искания.

  Протестната демонстрация на КНСБ тръгна от площад „Македония”, като протестиращите са планирали да спрат пред здравното министерство и Министерския съвет, а крайната им точка ще бъде пред Народното събрание. Шествието се води на работещите в здравеопазването, следвано от Синдикатите на миньорите, работещите в сферата на земеделието и горите, културата, държавните служители, енергетиците и транспортния сектор.

  По данни на КНСБ са се включили около 6000 души. Има участници от различни градове на България като Габрово, Харманли, Монтана и други. Участници в шествието носят транспарант, на който пише: „Работеща България – по-високи заплати и сигурност”.

  Представители на „Ранобудните студенти” вече пристигнаха пред сградата на Народното събрание на протест срещу правителството на Пламен Орешарски. Чуват се обичайните скандирания „Оставка”.

  

  Основните искания на КНСБ към управляващите са свързани с въвеждане на възстановяване на платения годишен данък за работещите със заплата до 400 лева, увеличаване на заплатите в бюджетния сектор с поне 10% и замразяване на пенсионната реформа за период от 7 години.

  Лидерът на КНСБ Пламен Димитров формулира основното послание на протестиращите така: „Най-накрая правителството и управляващите да чуят гласа на работеща България, да чуе исканията за доходи, работни места, гаранцията им за пенсиите на работещите българи. Ако това не се чува, това ще бъде само първият предупредителен знак към властта. Ще следват доста по-тежки, макар и на локални и браншови нива, конфликтни ситуации”.

  

  КНСБ настоява също за спешни мерки в енергийния сектор и последователна политика в здравеопазването. Протестиращите синдикалисти ще се влеят в блокадата на „Ранобудните студенти” около парламента. Там ще бъдат и протестиращите таксиметрови шофьори. Междувременно пред сградата на президентството ще се съберат гражданите, подкрепящи правителството, които от няколко месеца настояват за оставката на президента Росен Плевнелиев.

  

  В същото време „Ранобудните студенти” организират общонационална блокада на парламента, която започва в 11.00 ч. Таксиметрови шофьори от цялата страна пък се събират пред храм-паметника „Александър Невски” в знак на протест срещу намерението за въвеждане на патентен данък в бранша.

  Напрежение се очаква и пред сградата на президентството преди началото на Консултативния съвет за национална сигурност. Вчера лидерът на „България без цензура” Николай Бареков настоя да бъде допуснат да присъства на дискусията и заплаши да окупира Президентството, ако не бъде допуснат в залата.

  
• Десетки къщи във Вашингтон, Илинойс, са изравнени със земята

  

  Извънредно положение е обявено в седем окръга на щата Илинойс заради серията мощни бури-торнадо, бушуващи в Средния Запад на САЩ в неделя, разрушавайки градове и отнемайки живота най-малко на 5 души.

  В град Вашингтон в щата Илинойс с население от 15 000 души една от вече 60-те бури-торнадо изравни със земята най-малко 70 къщи. Десетки ранени местни жители са откарани в близкия Пеория за медицинско лечение, докато спасителните екипи продължават да претърсват разрушените квартали за оцелели под развалините. „Беше тотално унищожение. Има хора по улиците, който просто плачат“, каза за Си Ен Ен Антъни Кхури, който живее във Вашингтон.

  По думите му, единственото, което той е можел да стори по време на стихията, е да се моли на Господ, докато е гледал как торнадото удря града и се приближава към дома му. „Торнадото направо удари в задния ми двор. Чувах как хората пищят от ужас. Всички много се бяхме изплашили“, каза още той. Кхури и домът му успяват да оцелеят.

  Пет жертви са взели бурите-торнадо в Средния Запад на САЩ. Съдебният лекар в окръг Вашингтон обяви, че 80-годишен мъж и 78-годишната му сестра са загинали, когато торнадо е ударило дома им в Ню Миндън, Илинойс. По-късно бе потвърден трети смъртен случай в град Вашингтон.

  

  Въпреки, че градовете Ню Минден и Вашингтон в щата Илинойс се намират на около 300 километра един от друг, и двата бяха ударени от силни бури-торнадо в неделя. Разстоянието показва силата и скоростта на групата бури-торнадо, върлуваща в Средния Запад на САЩ.

  Снимки, направени след удара на торнадото във Вашингтон, показват разрушени квартали и къщи, изравнени със земята, и коли, качени по дърветата. На тях още се вижда как местни жители обикалят засипаните с отломки улици, умувайки как да започнал да събират парче по парче разбитите си от стихията животи.

  Вашингтон не бе единствения ударен от стихията град. Тони Лаубах е гледал как друго торнадо удря Лебанон в щата Индиана, разположен на около 300 километра от Вашингтон. „Бурите се движат много бързо днес, трудни са за следене“, казва Лаубах, който е преследвач на бури.

  Около 50 бури-торнадо бяха регистрирани до 16:00 часа в неделя. Два часа по-късно броят им бе вече над 60.

  Източник:  БЛИЦ

  

• Governor Quinn Adds Six Counties to State Disaster Declaration

  Volunteer Efforts Underway to Assist Victims of Recent Tornadoes

  SPRINGFIELD – Governor Pat Quinn today declared Douglas, Jasper, Pope, Wabash, Wayne and Will counties state disaster areas following violent storms and tornadoes on Sunday that affected several regions of the state. The declaration increases the number of declared counties to 13. On Monday, Governor Quinn declared Champaign, Grundy, LaSalle, Massac, Tazewell, Washington and Woodford counties state disaster areas after a severe storm system ripped across Illinois, spawning at least two EF4 tornadoes.

  “Yesterday I saw firsthand the devastation caused by these deadly storms,” Governor Quinn said. “While the recovery will be long and hard, we will work in the coming days, weeks and months to assist these communities and help the people who live there rebuild their lives.“

  On Monday, Governor Quinn personally inspected the damage in some of Illinois’ hardest hit communities: Washington, Diamond, Gifford, Brookport and New Minden.

  The state disaster declaration makes available a wide variety of state resources that can help affected communities respond and recover from the storms. The state of Illinois has personnel and assets that can be mobilized to help local government officials with disaster recovery, including such things as trucks, heavy equipment to remove debris, communications equipment and provide assistance with security and other public safety issues.

  Governor Quinn also announced that volunteer efforts are well underway to assist the victims of the November 17 tornadoes that devastated several communities in Illinois. Financial donations to volunteer disaster response agencies are the best way to help. Cash donations allow these agencies to purchase exactly what is needed, when it is needed. If materials are donated, they should only be those items specifically requested by officials, and these should be brought to officially designated collection centers.

  Those who wish to volunteer in person should not go to the disaster scene, since there are far more volunteer offers than there are volunteer needs, and the arrival of unexpected volunteers will interfere with recovery efforts. Volunteers should first go to a reputable volunteer agency that is responding to the disaster, and they will be assigned when and where their services can best be used. Volunteers should be patient and wait until they can be adequately trained by relief agencies. The most crucial need will be for volunteers during the long-term recovery phase, which could last for several months.

  Volunteer information for specific areas is listed below. For more information visit Ready.illinois.gov for information on specific sites that can utilize volunteers.

  • Gifford (Champaign County). American Red Cross-Central Illinois chapter, (217) 351-5861.
  • Coal City (Grundy County). Coal City High School, Mr. Rich Kapinus, (815) 207-0926.
  • Washington County. No need for volunteers or donations at this time.
  • City of Washington (Tazewell County). Call (309) 573-4035.

  In addition, the Illinois Department of Insurance (DOI) will offer free one-on-one insurance counseling services to assist Washington residents recovering from the November 17 tornado. DOI staff will help individuals with the insurance claims process by providing information on how to properly document storm damage, whether to make temporary repairs, what a consumer’s homeowner policy covers and what to expect during the claims process.

  The first day of counseling will take place on Tuesday, November 19 in the Wal-Mart Supercenter parking lot at 1980 Freedom Parkway in Washington. Those seeking assistance should arrive by 10 a.m. DOI staff will offer free counseling daily thereafter from 9 a.m. to 4 p.m. If available, consumers should bring an inventory of contents, policy information and all documentation they have received from company adjusters or public adjusters.

  Other state assistance to impacted communities to date includes:

  • Four Technical Rescue Teams were sent to Washington.
  • One Technical Rescue Team was sent to Gifford.
  • Two three-man engine companies will work 12-hour shifts through Wednesday in Gifford to provide much-needed relief to the town’s firefighters.
  • More than 40 light towers have been delivered to assist with nighttime operations in Washington (26), Pekin (6), Gifford (10) and Brookport (2).
  • Command vehicles have been deployed to Washington and Pekin to support response operations.
  • Law enforcement support has come from the Illinois State Police, Illinois Department of Natural Resources conservation officers and Illinois Commerce Commission officers.
  • One five-person Emergency Management Assistance Team support trailer and 10 Starcom radios have been provided to Brookport.
  • 40 Starcom 21 radios have been provided to assist Washington responders with emergency communications.

  More info: Governor Quinn Declares Seven Counties State Disaster Areas

  

• Полк. Николай Марков: Таен план „Йовчев” налага до май червен фашизъм

   

  Рестартирането на „Белене” е главната цел на тази власт

  Агенти с  бели костюми овладяха окупацията в Ректората, без младите да усетят

  Обществото е под упойка,  в България се извършва метеж, но не от студентите, предупреждава експертът по сигурност

   

  Полковник Николай Марков е бивш служител на НСО, отстранен от службата след скандал с президента  Георги Първанов, че гардове събират нерегламентирано информация за политиците, които охраняват.
  

  .

  Интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg
  

  .

  – Г-н Марков, реалистични ли са опасенията, че през следващата година може да ни залее вълна от 200 хил. бежанци?

  – Бъдещото развитие на тази криза няма да бъде по-различно от случващото се сега в България. Тоест, всичко остава обвито в мъгла.  И това състояние произтича от факта, че извън ангажиментите, които сме поели към ЕС и НАТО, всичко друго в България се диктува и направлява от една политическа сила, която е реалният мандатоносител.

  – За БСП ли говорите?

  – Мандатоносител на всичките политически партии в България е ДПС, и който има други представи за политиката просто се заблуждава.

  – Каква е връзката на ДПС с бежанския проблем?

  – За навлизащите у нас неконтролируемо и масово имигранти, трябва да се даде обяснение от лидера на ДПС, говоря за почетния и за юридически регистрирания в съда лидер. Но в никакъв случай няма нужда да се обясняват на обществото хора, които са свързани с БСП. Просто трябва да е ясно, че в позиционирането на тази власт БСП са маша, или инструмент, но от най-простите оръдия.

  – Управляващите успяха ли да дефинират заплахите пред държавата от този поток от нелегални имигранти?

  – Заплахите за нас са същите, които дефинира г-жа Меркел в Германия. Проблемът не са хората, които търсят някакво убежище, проблемът е радикалният ислям, който навлиза чрез определени лица, които имат мисия. Чрез тях навлизат и опасни капитали на ислямистки фондации, които идват у нас със стратегически цели и в един бъдещ етап, могат да се окажат фатални за България. Радикалният ислям е средна опасност за Европа, но стъпил в България може да унищожи страната. Европа все пак е силна, има богати държави, които могат да отделят ресурс, за да противодействат, но България е беззащитна. В момента на нашата територия се случват неща, които се прокарват от една политическа партия и пак повтарям – тя не е БСП.

  Като говорим за тази съдбовна за нас тема, трябва да е ясно, че не става дума за омраза към чужденците, нито за ксенофобия, а за национални интереси. А  още по-важно е, ако обществото осъзнае този проблем и като национална кауза, защото нашата сигурност и идентичност вече могат да бъдат защитени само, ако се превърнат в кауза на българите.

  – В телевизионно интервю преди дни министър Цветлин Йовчев категорично отрече Турция да стои зад целенасоченото вкарване на джихадисти у нас?

  – Министър Йовчев не е добър пример за стратегически анализ. Твърде млад е, но освен това е и твърде зависим, за да може да представи реална оценка на случващото се в България. Добре да се избягват съвети и оценки от зависими хора. Освен това, в негово лице аз не припознавам политик или държавник, за който българският народ да си е дал гласа на изборите, за да дава Йовчев оценки и анализи. Ако думата преврат има реално измерение в лексиката на тази страна в настоящия момент, то тя е свързана с този силов министър, а не с ранобудните студенти.

  – Да оставим Йовчев настрана, влизат ли контролирано опасни ислямисти на наша територия, наясно ли са държавниците с този проблем?

  – Влизат и това е безспорен факт, който и Йовчев не отрича. Но става дума за политическо решение, което е взето в България. То не е официално, а задкулисна договорка в случая с Република Турция, но не и без знанието на ЕС. Проблемът е, че нашият национален интерес, ако въобще можем да говорим за национален интерес не се припокрива в момента с временния интерес на южната ни съседка, или на партньорите от съюза.

  – Реалистичен ли е сценарият, че този пробив в националната сигурност се случва планирано на фона на политическа конфронтация, стачки, протести, окупации, митинги?

  – Като хипотеза е възможно, но няма толкова добри диригенти в България, за да свържат много събития в една мащабна провокация. Аз не познавам такъв човек или организация с потенциал да осъществи подобен заговор по такъв сценарий. По-скоро политици и свързани с тях корпоративни интереси се възползват от тази лабилна ситуация в държавата и подлагат на риск националната сигурност. Но трябва да е ясно, че всичко това не е проблем на настоящето, а преди всичко на бъдещето. Бъдещето на България е заложено на карта. Дори сега, когато се говори от МВР и службите за сигурност, че има контрол на нелегалните бежанци, у нас реално влизат много повече, отколкото преди да се пусне в действие планът „Йовчев”. Гражданите просто са сугестирани и не виждат и не чуват истинските проблеми.

  – Таен ли е планът „Йовчев”?

  – Говоря за напълно реален план, който е създаден в Института по психология на МВР, но в никакъв случай не е факт за обществото. Той предвижда няколко точки, с които да се  ограничат източниците на напрежение и да се стабилизира  държавата. Но в същността си този план предвижда цялата държавност да се изземе в ръцете на поредни политически и олигархични кръгове, а на хората да се внуши, че имаме стабилно и силно управление на държавата и негов гарант са главният прокурор Цацаров, Цветлин Йовчев и Сергей Станишев. Тези намерения разбира се са забавни, но в действителност те са реални и вече са вкарани в действие. Надявам се всеки да ги усети.

  – В новия бюджет за 2014 г. за подслушване са предвидени към 50 млн. лв., а предишното правителство бе обявено за най-опасното „ухо” с ресурс от 20 млн., каква завера се крие зад тези удвоени цифри?

  – Всяка политическа класа, която изземе власт има определен план, как да постигне това по най-оптимален начин. Генералният план на тази власт, която управлява в момента, е да се реализира без апелационно проектът „Белен”. Докато не се стигне до реализирането на тази точка, няма да се спре с изземването на властта и тоталното контролиране на държавата. Всичко това се извършва по образец, който ние сме забравили преди 24 години. Но в момента ни промиват мозъците и ни внушават, че едва ли не се прилагат европейски модели и форми на управление в условия на демокрация. Тоест, ние отново сме в пълна заблуда и този голям бюджет за подслушване е само малка част от този мащабен план за контрол на държавата. Контролират се политици от опозицията, от извън парламентарните партии, контролират се журналисти, интелектуалци, всички са хвърлени в кюпа. Ако бъдем достатъчно търпеливи до месец май догодина, просто ще бъдем в ситуация на червен фашизъм. Но това може да се случи, ако бъдем дебилно търпеливи –  нямаме избор, чака ни червен фашизъм.

  – Последните седмици улиците на София са пълни с полицаи, доколко с насилие може да се задържи една диктаторска власт?

  – Последните 50 години властта в България се държа с милиционерщина, а сега може да се случи с полицейщина.

  – Къде отиват тогава европейските ценности?

  – Добрите пожелания за Европа не са конкретните измерения за ставащото в България. България не е Европа, това, че сме формален член на съюза, съвсем не ни прави носители на ценности, култура и демокрация, които са непознати на наша територия. Да не забравяме, че сме източна държава, с източни нрави, и при нас продължават да важат източни правила повече, отколкото западни. За  да станем западно общество, трябва първо да имаме съзнание на общност, да започнем да си говорим открито и да осъзнаем ценността на този народ каква е и да разберем, че сме българи и трябва да сме единни в защитата на националните ни интереси, независимо на кой сме член. Интересът на една нация за мен не е ксенофобия, а национално осъзната гордост. Ние не можем да забравим Паисий Хелендарски, само защото знаем, кой е Бисмарк. Но европейските ценности изискват и германците да знаят кой е отец Паисий.

  – Има ли задкулисие, което обезсили студентските протести и вместо радикализация, младите свиха тихо знамената?

  – Задкулисие има винаги, но в случая студентските протести бяха овладени с полицейската машина, от полицаи, които не действат с щитове, каски и палки. Неслучайно на обществото набиха в съзнанието плътните полицейски кордони. Целта беше с това масирано присъствие на униформени в София да се отклони вниманието към тях, а реално цивилни с костюм – агенти, овладяват студентите и намеренията им без никой да ги вижда и усеща. Най-тъжното е, че се използват познатите комунистически методи. И всички тези стратегии за овладяване се изготвят в Института по психология на МВР. Сега там работят ударно. Нямам никакво съмнение, че развитието на студентската стачка е овладяно чрез службите, а не е резултат от личната воля на младите. Ако трябва да сме точни – окупацията е потушена, тя не е овладяна. Скоро ще бъде и смазана, дори и самите студенти няма да разберат как. Срещу тях е изправена машина, работила дълго и с голям опит. С нея не могат да се справят деца на 20 години. Срещу тази машина може да се изправи успешно само цялата нация, но както виждате нацията е в състояние на пълна упойка. Змийска отрова тече по вените ни, ако сами не си вземем антиотровата – сме мъртви.

  – На фона на тези задкулисия в държавата, как се проектира аферата „Бисеров”?

  – С тази тема се прави политическо преиграване. Отдавна задавам въпроса – как се движат определени стратегически капитали, свързани с ислямски организации. По какви пътища и чрез кои банки тези пари стигат до България. Съвсем не става дума за капитали, които се носят в джоба. По един или друг начин Бисеров е бил заплетен в мрежа от такива капитали. Вероятно е играл ролята на предпазен бушон, но по тази схема всички българи можем да се окажем бушони. Христо Бисеров в крайна сметка няма да види полза ни от пари, ни от позиции. В момента идват неговите черни дни. Но  по-сериозният въпрос е кога ще излязат сметките на хора, които са над него в тази партия. Съмнявам се, че само Христо Бисеров има такива сметки. Не ме притеснява ДПС като партия, а ислямизмът и неоосманизмът, а те вече са част от тази система.

  – Реалистична ли е претенцията на Волен Сидеров атакист да поеме ръководството на МВР?

  – Волен Сидеров не е част от схемите, които се реализират, твърдя го с категоричност. Той е част  от периферията. И каквото и да казва, никой не се интересува от него. Ситуацията е неопределена, за всичко се говори само в бъдеще време. Обществото се отклонява от факта, че в България се извършва метеж, но не от студентите, а от властта, която ни управлява. Защото само хора с власт, интереси и много пари могат да правят метежи. Тези хора се знаят кои са, но проблемът е, че няма кой да им отговори на този етап.

  – Каква е възможността за реакция на опозиционните партии?

  – Те също са в желязна хватка, няма лидер от опозицията, който да не е хванат за гушата за определени неща, които е вършил. Неслучайно всички мълчат. Или, ако кажат нещо, то ще е със задъхващ се глас, трептящ. Все пак има лъч светлина, той е част от народопсихологията ни. Ние българите съвсем не сме толкова кротки и търпеливи и в определен момент робът се надига, и отговаря на тези, които се опитват чрез политика да си прокарват много големи финансови интереси, превръщайки България в роб, а народът в безгласна буква. Почти съм сигурен, че много скоро с решенията, които взимат тези хора, ще възпроизведат реакция срещу себе си. Да нямат усещането, че като са на власт, имат сигурност. Ще им бъде отговорено и то точно така, както не очакват, съвсем не сме телета. Българинът може да е всякакъв, но не е и глупак. Вече има хора, които са вдянали какво се случва в държавата и анализите на Цветлин Йовчев вече не са актуални.

  – Изоставени ли сме от Европа и САЩ?

  – На този етап да, но българинът се ориентира и действа най-добре, когато е изоставен. Така е по време на Съединението и по време на Априлското въстание. И тогава се е случвало великото чудо. Българинът изразява себе си, когато е сложен до стената. Тогава се събужда нашата енергия, тогава Бог ни помага. И сега има хора, които са готови да се жертват с цената на всичко. Добре ще е, ако политиците бъдат достатъчно интелигентни, да не се стига до тази крайност.

   

• Открих границата на безочието

  Избягвам личните нападки, освен ако не става дума за честта на България. Оставям вие, приятелите и читателите, да прецените дали в настоящия случай постъпвам правилно.

  .

  

  През 2009 г. на европейските избори НДСВ печели 8%. Водач на листата е Меглена Кунева, по това време еврокомисар, представител на България в Брюксел. Лозунгът на партията е: „Европейското лице на България“. Като бивш служител в пропагандния апарат на БКП, госпожа Кунева владее отлично силата на лозунгите. Стотици билбордове с нейния образ гледат настоятелно българските избиратели. И те й гласуват доверие. НДСВ получава два мандата. Между другото, истинският спасител на листата НДСВ от окончателното му елиминиране се оказва Ахмед Доган, който дава нареждане на избирателите си да гласуват за партията на Симеон Сакскобургготски. Избрани са Кунева и Антония Първанова. Последната е замесена в някакви фармацевтични далавери, но реномето на Кунева служи за оправдателен чадър.

  Веднъж изборите приключили, Меглена пренебрегва гласуваното й доверие, като се отказва от мандата си. Поради липса на време, загадъчното отдръпване на дамата е оставено настрана и на нейно място в Страсбург е пратен друг член на „царската“ партия Станимир Илчев. Неговият син Владимир Илчев развява знамето на „Европейското лице на България“ в испанските затвори за сводничество, но това не пречи на никого. Малко след това избухва бомбата за назначението на Кунева за администратор в управителния съвет на френската банка Париба. Според нея, тя била „избрана“. Защо – е друга загадка.

  Няма по-грозен и явен пример за използване на обществена позиция в услуга на лични интереси. Шпагата мeжду думи и дела на Меглена Кунева не може да носи друго име, освен безочие или гьонсуратлък. В своята страница в Уикипедия Кунева се опитва да се изплъзне от обвинението за „Конфликт на интереси“, като се позовава на Етичната комисия към Европарламента. Други еврокомисари, като Гюнтер Ферхойген и Бенита Фереро, също преминали в частния сектор. Това е така, но с тази огромна разлика, че те не са захвърляли своя избирателен мандат, както постъпи Кунева.

  И още една значителна подробност. Кунева не беше осъдена за „Конфликт на интереси“ не защото беше невинна, а защото Европарламентът не разполагаше със закон, който да осъжда подобни случаи. Преминаването на българката от Комисията в Банката повдигна в Европа (за разлика от България) вълна от възмущение. 160 неправителствени организации се обединиха срещу подобни действия и наложиха нов правилник, който забранява за 3 години на Еврокомисарите да продават натрупаните в Комисията познания.

  След всичко случило се считам, че призивите на Меглена Кунева за нов морал в политиката, като има предвид себе си – след като се подигра с българските избиратели, след като злепостави България в очите на европейците – са истинско безочие. Глутницата службогонци, която върти опашки около нея, ми помогнаха да открия границата на безочието. Тя се казва СЛЕПОТА!

  .

  Божидар Чеков,

  Kajeteda.com

• „Ройтерс“: САЩ ще обучават хиляди либийски войници в България

  Военните в САЩ разработват план за обучение на между 5 и 7 хиляди либийски войници, както и специални антитерористични части, съобщи агенция „Ройтерс“.

  .

  

  Обучението ще се извършва на ротационен принцип за период от няколко години в България, казва неназован представител на американската армия. Той обаче подчертава, че все още е необходимо изясняването на много детайли, преди обучението да започне.

  През септември министърът на отбраната Ангел Найденов за първи път разкри подробности за предложението. То е постъпило през юли и се предвижда обучението да се провежда в съвместните поделения със САЩ в Ново село и в Граф Игнатиево.

  „Това към този момент е двустранно предложение, но то се обсъжда и в рамките на НАТО и може да се очаква, че това ще бъде част от мисията на НАТО за следвоенното възстановяване на Либия и съответно подготовка и обучение на части от либийските сили за сигурност“, посочи още Найденов, цитиран от „Труд“. Министърът е допълнил, че премиерът Орешарски е информиран за предложението на САЩ. Найденов също така казва, че ще поиска Народното събрание също да се произнесе.

  Либия все още се опитва да обезоръжи групировките, които свалиха от власт полковник Муамар Кадафи през 2011 г. През последните няколко дни в Триполи има ожесточени сблъсъци между различните фракции. В края на миналата седмица Източна Либия обяви, че сформира автономно правителство. Затова се смята, че има нужда от по-добра подготовка на либийската официална армия.

  Адмирал Уилям Макрейвън, който ръководи спецчастите в американската армия, не разкрива повече подробности за плана с изключение на това, че той все още е в преговорна фаза.

  „Достатъчно е да кажем, че това ще е конвенционален опит, да обучим конвенционалните сили, между 5 и 7 хиляди войници. Имаме и допълнителни усилия да обучим определен брой сили, които ще действат срещу тероризма“, заяви Макрейвън през уикенда по време на отбранителен семинар в Калифорния.

  Макрейвън също така казва, че обучаваните от САЩ либийски войници ще бъдат много внимателно проучвани. Той обаче признава, че това може и да не свърши много работа, защото бившите бойци са наемани от официалните сили, но си остават лоялни на командирите или племената, откъдето идват.

  „В момента търсим добър начин да създадем либийски сили за сигурност така, че те не са контролирани от въоръжени групировки. Трябва да приемем, че има определени рискове“, казва Макрейвън. „Съществува риск, че може би някои от хората в обучението няма да са с напълно чисти досиета. Но в края на деня най-доброто решение е да ги обучим, така че те да се грижат за собствените си проблеми.“

  Друг представител за сигурност от САЩ коментира пред Reuters, че обучението ще продължи няколко години на ротационен принцип в България. През септември министърът на отбраната Ангел Найденов заяви, че до 8 хиляди либийци ще се обучават в американски бази в България.

  Източник:  в. „Дневник“

• <<
• 1
...
• 135
• 136
• 137
• 138
• 139
• 140
• 141
• 142
• 143
• 144
• 145
...
• 415
• >>