Авторски
- Кой лъже за числеността на митингите на Орлов мост? – съпоставка на видео материали
След като от трибуната на червения митинг на Орлов мост Лютви Местан заяви,че на булеварда присъстват 60 – 70 000 хиляди души, и получихме редица писма от възмутени приятели на Videonews.bg, решихме да ви предложим интересна съпоставка на видео материали – пише сайтът Videonews.bg. И продължава:
За опорна точка взехме спонтанният неорганизиран митинг на #ДАНСwithme от 7 юли, като видеото от тогава ясно показва, че хората стигат до алея „Яворов“. Днес (вчера – бел.ред.) от видеоматериалите, предоставени от БСП TV, също се вижда ясно, че привържениците на червената идея стигат до средата на Борисовата градина. За справка, на 7 юли властта обяви, че протестът против Орешарски е събрал около 3000 души. След като прегледате видеоматериалите, ви предоставяме въпрос за размисъл: Кой излъга?
Видео на
Източник: Videonews.bg
- От vox populi до популизъм
Веселина Седларска, сп. „Тема“
.
По телевизиите показали едни момчета с националсоциалистическа идеология, които били учредили партия, бива ли такова нещо…, тези телевизии наистина вече се замозабравят в търсене на рейтинг, не мислите ли?
Теоретично или практично да отговоря? Теоретично: не, не бива, защото всяко показване на злото увеличава територията на злото. Дори когато става дума за плурализъм, пак не е добре да се дава дума на злото, за да не се внушава, че то е един от изборите. Практично: Момчетата с националистическа идеология обясняват по телевизиите себе си така: ние сме особени…, ние сме специфични… За да не кажат: „Ние сме фашисти.” Ползата от показването им е да го кажем ние. Да го разпознаем и да изкрещим: „Това е заявка за фашизъм!”. Има моменти, в които работата на интелигенцията не е да щади политкоректно демократичния слух, а да увеличи децибелите на заплашителните шепоти. Такъв е моментът тук и сега.
За предизборната си кампания през 2000 година Берлускони прави два плаката. На първия той е облечен в спортен пуловер, надписът гласи „Работническият лидер!”. На другия Берлускони е в костюм, а надписът е: „Лидерът на предприемачите!”. Само няколко години по-късно този будещ кикот и естетско презрение десен популизъм вече е толкова по-голям и по-страховит, че никой в Европа не си позволява да омаловажава и най-малкия признак за радикален десен популизъм. Смешният Берлускони и зловещият Андерш Брайвик са от едно тесте карти, все по-често поставяно на европейската политическа маса.
Т.нар. политическо пространство, онова кръгло като житената питка апетитно нещо, вече изобщо не е кръгло. У нас то е сплескано в една линия, която също вече не сочи класическите „ляво” и „дясно”. Посоките и инструментите в тези дни са различни. Единият край сочи „национално отговорни политици”, другият – „предатели”, а инструментариумът се състои от различни степени популизъм. Популизмът далеч не е само онова угодническо прахосване на думи и финанси, с които левите партии прикъткват избиратели. Популизъм бяха и 800-те дни на Симеон Сакскобургготски (конструиран в този случай около месианство и харизматичен лидер). Популизмът изведе партия „Атака” на висота, която само седмици преди това не бе предвидима (в този случай популизъм, разчитащ на дихотомията „свой – враг”). Популизмът направи Бойко Борисов премиер (в неговия случай като емблема на възмездие и реваншизъм).
Популизмът отдавна не е новина. Той е най-гъвката, най-дълголетната, най-жизнената идеология, точно защото не е идеология, а смесица от всякакви семена, които са в състояние да дадат плод точно на това място в точно това време. Популизмът не е придирчив, той си приготвя два портрета – един с пуловер и един с костюм, той не е верен на същността си, а на целта си. Спектакълът на популизма се нарича „Както ви се хареса”. Можем с пуловер, можем и с костюм, важното е да се наложим както ви се харесва, за да бъде после така, както на нас ни харесва. Затова популизмът е трудно разпознаваем, привлекателен и изобщо не е новина. Новина е неговата степен. Степента, за която е подготвена почвата в България, е такава, че Симеон Сакскобургготски ще изглежда като академик, Волен Сидеров като херувим, а Бойко Борисов като Тимур и неговата команда.
В западните Холандия, Франция, Белгия, Италия и в северните Дания, Норвегия, Швеция, Финландия десният популизъм покълна от корена на ксенофобията. Много чужденци, много опасения за социалната система, много местен гняв – и ето ги италианските „Клоуни”, „Истинските финландци” „Народната партия” в Дания, „Австрийската партия на свободата”, холандската „Партия на свободата”… Едрогабаритните партии се движат с по-бавна скорост, отколкото бързината, с която в тези страни се скъсаха стари устои и трябваше да се заплитат нови културни връзки. Появиха се малки, гневни, бързи и кресливи партийки, които от периферията на популизма атакуваха новопородилите се страхове и техни представители се настаниха в парламентите.
В източната част на Европа гневът и страхът бяха различни – гняв от нечестните резултати от прехода и страх от нечестно бъдеще. Братя Качински в Полша, Виктор Орбан в Унгария, Бъсеску в Румъния, Борисов в България – ето го източноевропейския вариант на възмущението от това, което стана, и на страха от това, което ще става. Виктор Орбан е най-успешният и най-устойчивият сред тези имена, той е и най-критикуваният от Европейския съюз. Но това, което го прави интересен за нас, българите, е, че в България се случват неща, които правят унгарския модел възможно най-близък.
Как, мислите, биха реагирали българите на политиката на Орбан по отношение на режийните разноски? Партията на министър-председателя на Унгария ФИДЕС си има отговорник за намаляване на режийните разходи, казва се Силард Немет. На 1 ноември Немет внесе предложение за намаляване на цената на ток, газ и топлоенергия. На 14 ноември предложението бе прието от унгарския парламент с 311 гласа „за”, 16 „против” и 1 „въздържал се” (ФИДЕС има 227 мандата в унгарския парламент, който се състои от 386 депутати, 176 се избират мажоритарно.) Така разноските за режийните във всяко домакинство станаха с 20 процента по-ниски в сравнение с декември 2012 година. През тази година имаше още две подобни намаления: от 1 юни бе намалена с 10 процента цената на газа, а от 1 юли поевтиня такса смет и услугите за почистване на комини, ями, канализации.
Сметка за ток, в червеното поле е написано колко е спестено на домакинството, благодарение на правителствените решения за намаляване на режийните разноски.Явно тази политика ще продължи, защото управляващите нарекоха бюджета за 2014 година „Бюджет на намаляването на режийните разходи”, говори се, че се целят нови 30 процента намаление на разноските на домакинствата. Намаленията се поемат изцяло от доставчиците на услугите, не от правителството.
Това не се харесва на унгарски икономисти, които предричат, че ще се стигне до режим на тока, но пък се харесва на избирателите – унгарските. Със сигурност и на българските.
Във всяка месечна фактура на домакинството за ток и газ има червено поле, в което се отбелязва как политиката на правителството на Орбан се отразява на семейния портфейл. В публикуваната фактура за ток в червеното поле пише: „В резултат на постановлението на правителството за намаляване на режийните разноски вашите икономии за този месец са 917 форинта (6,33 лв.). От 1 януари 2013 г. досега вие сте спестили 2 803 форинта.” (Минималната работна заплата в Унгария е 98 000 форинта, около 675 лева.) Същото червено поле има и във фактурите за газ – то съобщава колко ви е спестил Орбан от сметката.
Виктор Орбан не е първият, който еднолично променя цените на тока. Това е правил и Никола Саркози, макар и при по-подходящи за това условия – във Франция преобладаващата част от енергийния сектор е държавна собственост, като огромна част от електроенергията се добива от атомни и водно-електрически централи, където себестойността е минимална. В Унгария Орбан просто стъпи на врата на монополистите (впрочем и на банките), което се харесва на хора, за които свободата на словото и пазарното стопанство не са първа грижа, но – странно на пръв поглед! – премиерът получава широка подкрепа и от убедени десни демократи.
„Аз също бих гласувал за него, ако не бях журналист и нямах причини, свързани с ограничаване на свободата на словото – казва унгарски колега. – Разумните хора гласуват за Орбан, защото знаят, че той е надеждната преграда пред по-лошото.”
Тук колегата се изкушава от играта на думи, защото по-лошото в Унгария е радикалната дясна партия „Йоббик”, което се превежда като „по-доброто”. „Йоббик” е националистическа партия, класира се трета на последните избори и зае 47 места в парламента. Тя беше във връзка с вече разпуснатата със съдебно решение „Унгарска гвардия”, паравоенно формирование, известно с изстъпленията си срещу циганите. На Унгария й се наложи да избира между десния популизъм и радикалния десен популизъм и тя избра един имал много общо с демокрацията популист пред имащите много общо с национализма популисти.
Ще бъдем ли и ние изправени пред подобна дилема? Нашият избор ще е още по-важен и още по-тежък. Теоретиците на популизма се обединяват около това, че причините за него са две: първата вълна е от 90-те години, свързана е с ксенофобия и залива западноевропейските страни. Втората вълна е свързана с резултатите от прехода и покрива източноевропейски държави. Сега при нас тези две вълни се събраха. Като по-бавно движеща се по трасето на своя преход, България стигна кулминацията на отвращението си от неговите резултати през тази година. По злощастно стечение на обстоятелствата това е и годината, в която дойдоха бежанци от войната в Сирия и други неидентифицирани бегълци. Сега ние сме с проблема на западните страни от предпоследното десетилетие и с проблемите на източните от последното десетилетие. Ако някой се съмнява, че в България няма условия за десен популизъм, нека кажем – има ги, умножени по две. Ето точен цитат от социалните мрежи: „Брат ми се прибира с жена си и децата си от Австралия след 2 седмици за празниците и, тъй като е малко по-тъмен, съм го инструктирала да си обръсне брадата и да се подстриже, за да минимизираме вероятността да има какъвто и да било проблем по улиците. Умирам от срам, че го казвам, но това е положението. Много е страшно, да.”
„Срам ме е да го кажа, но колкото повече гледам „Йоббик”, толкова повече си мисля, че на следващите избори ще гласувам за Орбан…”, каза унгарският колега. И мен ме е срам да го кажа, но като гледам учредителите на новата националистическа партия в България, си мисля – а ние за кого?
Източник: Reduta.bg
- Студенти „играха” „мъртвешко хоро” пред БГ парламента
Снимка: Newsline.bg „Ранобудните студенти” отбелязаха с пърформанс пред парламента Международния ден на студента. Акцията им премина спокойно под засилено полицейско присъствие. Младежите, облечени в тениски, оцапани с кръв, легнаха на жълтите павета и играха „мъртвешко хоро”. Така те отбелязаха годишнината от нахлуването на нацисти в Университета в Прага през 1939 г. и 40 години от навлизането на танкове в Политехниката в Атина, съобщи Дарик.
За подготвяната акция студентите съобщиха още вчера на страницата на групата във Facebook. „През изминалия месец окупацията на СУ стана повод за безкрайни дебати около въпроса къде е мястото на студента в обществения живот, къде той може да извиси своя глас, да изрази своите виждания и идеали и къде това не е удачно. Датата 17 ноември ни дава добър повод да обърнем взора си назад в историята, за да сверим часовниците си, защото, усвоили добре уроците на миналото, можем по-смело и ясно да гледаме напред”, написаха студентите.
Те припомнят събитията от 1939 г., когато хитлеристки части атакуват протестиращи студенти в Карловия университет в Прага. „В жертва падат 9 студенти, 1200 са изпратени в концентрационни лагери. Две години по-късно в Лондон Международният студентски съвет избира тази дата за Ден на студентите в чест на загиналите”, припомнят младите в социалната мрежа.
На 23 октомври студенти окупираха най-голямата аудитория в Софийския университет „Св. Климент Охридски” – 272-ра. Акцията им бе форма на протест срещу председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев и решението на институцията Делян Пеевски да бъде възстановен като народен представител. Протестът бе обявен за безсрочен, а Ректоратът – напълно окупиран, след като студентите промениха първоначалното си намерение акцията да продължи няколко дни.
Акцията на студентите от Алма Матер бе подкрепена от техни колеги в Нов български университет, НБУ, Великотърновския университет, НАТФИЗ. Десетки преподаватели също подкрепиха студентите. Стотици хора излязоха по улиците на демонстрации с плакати „Студенти, с вас сме”.
Източник: в. „Сега“
- Арестуваха Олег Ковачев с 30-сантиметров нож на червения митинг
Известният режисьор и актьор Олег Ковачев изкара цялата събота в районното, след като беше арестуван в центъра на София с 30-сантиметров нож на броени метри от Пламен Орешарски и Сергей Станишев, които оглавяваха „червения” митинг на Орлов мост.Детето-чудо на българското кино, както е известен Олег, чиято звезда изгря в класиката „Рицар без броня”, всъщност носел ножа не за да коли омразните му социалисти, а да разреже торта за рождения ден на предаването „Бразди”, чиито режисьор е.
Ето какво сподели самия Ковачев: „Днес екипът на тв предаването „Бразди“ беше гост на Мира Добрева в БНТ. Подариха ни голяма торта, защото тази година „Бразди“ става на 50. След предаването искахме да почерпим всички колеги. Оказа се, че в телевизията няма такъв нож, който може да я среже както трябва. Живея наблизо и отскочих за нож. Навън ченгета на всеки метър – митинг на Държавна сигурност на Орлов мост. Слагам ножа в един плик и тръгвам обратно. Малко преди БНТ ме спират за проверка на документите.
После питат: „Какво носите в торбичката?“ Казвам: „Нож!“ и го вадя – а той 30 сантиметров, сериозен. Ония откачиха. Познайте какво се случи после…”, написа той във Фейсбук. Час по-късно той добави: „Ба, чак сега ме пуснаха от районното. Ножът го конфискуваха, аз ще се разписвам на всеки два часа. Колегите, като не ме дочакали разкъсали тортата с ръце и я изяли. Подписах декларация, че нямам право да се доближавам на по -малко от 30 сантиметра от Орешарски, Местан, Станишев и Азис. Баси…”.
Източник: БЛИЦ
- 40$ – толкова струва човешкият живот в България
Възмездие с отложен платежПреди 18 години камион с 14 войничета изгоря на Околовръстното – причината за това и до ден днешен си остава мистерия. Вторачени в „кървавото хоро“ на тогавашния премиер Жан Виденов, който по същото време открива фолклорен събор в Копривщица, медиите започват да търсят в станалото знак за голямото безхаберие на държавата. 18 години по-късно Виденов отдавна вече не е премиер, но, оказва се, държавата все още е безхаберна по отношение на станалото. Поне що се отнася до съдбата на единственото сираче, оставено от изгорелия войник Ботьо Шанков – малката Атанаска.
Преди две години, когато навършва пълнолетие, момичето потърсва книжката, в която държавата е внесла обезщетението й за смъртта на бащата, за която така и не е намерен отговор. Навремето то й било преведено с условието да го изтегли едва когато стане на 18. Оказало се, че разполага цифром и словом с 60 лева – стопени от хиперинфлацията, през която държавата ни премина скоро след това. Стойността на един човешки живот, очевидно подложен на най-страшната инфлация, която можем да си представим – тази на забравата.
Атанаска се обърнала към институциите, но те й предложили да сезира „компетентните органи“ – които и да са те. Вероятно не им е хрумнало, че тяхна обща отговорност е поне да поправят стореното. Малката Атанаска, и вероятно мнозина като нея, вече са били отметнати точки от дневния ред на чиновниците. Държавата си е платила масрафа – не я занимавайте повече.
В тази връзка се сещам за още едно сираче, за което преди време писаха медиите – наследило колосален дълг от баща си, който не съумял да понесе тежестта на борчовете си и сложил край на живота си. Банките обаче прехвърлили заема върху детето – ще си потърсят парите в мига, когато то стане пълнолетно. С лихвите. „Чисто човешки съчувствам на момичето, но борчът си е борч“, казал един от съдебните изпълнители, когато дошъл да описва табуретките в дома им. Никой не споменава за обезценяване – докато момичето расте, лихвите ще се трупат, докато целият борч се стовари отгоре му като бумеранг. Държавата отказала да го защити – ставало дума за „гражданско-правни отношения“. А всъщност става дума за две съдби, превърнати, макар и по различен начин, в бурмички в машината на безхаберието.
Незащитени от закона, вторачен в други, далеч по-важни неща, незащитени и от институциите, от които чисто човешкият елемент на състраданието е ампутиран безвъзвратно и до второ нареждане. Да съчувстваш „чисто човешки“, докато оставяш едно беззащитно дете, оковано в прангите на доживотното робство, може да е индулгенция за чиста съвест само ако наистина си опериран от нея.
Безхаберието винаги има общо с някой друг. И никога – с нас самите. „Компетентните институции“ никога няма да възстановят стойността на обезщетението на Атанаска – точно както едва ли ще разкрият и смъртта на баща й, превърнала се в част от една от най-големите мистерии в новата ни история. Мистерия с криминален привкус, в която човешките животи играят само поддържаща роля. Никой не носи отговорност за съдбата на пострадалото от нея дете. За 18 години са се обезценили не само парите на Атанаска – обезценила се е самата държава, която все по-малко ни защитава, все по-малко мисли за нас и в общи линии сме й нужни само за да плащаме данъци и да й гласуваме. Обезценила се е способността й да протяга ръка към гражданите си тогава, когато те имат нужда от нея. И най-вече – да си признава грешките, които не се побират в параграфи и алинеи. Чудно ли е тогава, че в случаи като този на Атанаска възмездието винаги идва с отложен платеж. Понякога – изобщо не идва. А дойде ли – прилича или на подигравка, или на проклятие.
От „висотата“ на глобалните съдбоносни проблеми, които властта решава, подобни деца са просто косвени жертви. Пострадали от „приятелски огън“ във войната на големите пари, тежкоподвижната държавна машина и дребните чиновнически душици. А косвените жертви, знаем, не ги броят.
Стела Стоянова, в. „Стандарт„
- Новият член 1-ви
Владимир Шопов, Reduta.bg
.
Снимка: Владимир Шопов Преди време го описах с предложение за медицинска диагноза, неототалитарна хиперфагия. Или безконтролна политическа лакомия, атрофирала всеядност без граници. Звучеше като хипербола, вече не. Пред нас се разстила в своята цялост милитаристичното туловище на една безконтролна власт. След агресията на думите и жестовете дойде и голата сила, пладнешкия милиционерски преврат на градските пространства, озъбването на железата и щитовете. Изсипването на целия силов ресурс на партията-държава върху тялото на града и неговите най-млади обитатели. Превръщането на България в „ушевланд“. Всичко това може да е увертюра към финал, но съвсем спокойно може и да е обратното. Вече никой не може да гарантира за съзнанието и вменяемостта на хората, които в момента доиграват патологичните си политически игри.
Заедно с ежедневния милитаристичен парад върви и постепенното суспендиране на конституцията. Протестиращи са обект на разследвания за диверсия, а премиерът на републиката очевидно се занимава с „оперативни данни“ за гражданската позиция на държавните служители и посяга на техните конституционни права. Полицията влиза в университети и обикаля в ранни зори домовете на най-активно протестиращите. Създаването на нов милиционерски Франкенщайн в лицето на ДАНС е сред най-големите концентрации на правомощия и репресия. Откровеното полицейско насилие се отрича от главния прокурор при наличието на стотици документирани свидетелства за свръхупотреба на сила. С партийно „окръжно“ и през институциите на държавата се вменява невменяемост. Неправителствените организации се описват като инструменти на чужда диверсия. Директното институционално насаждане на страх чрез показни демонстрации и упражняване на сила са на ръба на системната държавна репресия. Последните дни носят почти истерично ускоряване на тези процеси и от правовата държава вече са останали съвсем малки парчета.
За разлика от други не съм особен оптимист. Изглеждащият като внезапен разрив между най-различни хора в обществото ни се описва като временно състояние на разделение, в което ситуацията и разни хора са ни запратили. Аз виждам друго. По-скоро се ускори и втвърди невидимото отдалечаване между много от нас, всеки по посока на своята мечта за България, на своята воля за промяна, на своята енергия за нея, на границите на своя компромис. Не мога да видя как добрият тон и политическата коректност ще създадат трайни мостове между едните и другите. Абсурдът на тази власт разкъса тези съшити с компромиси и илюзии връзки и между нас зейнаха пропасти. Призивите и воплите към единение и клетви ала „клета майка България“ трудно могат да генерират тази минимална солидарност, която се изисква за слепване на нацията. След като оставим настрани всякакви условности, вежливост, уточнения и нюанси, остават две Българии. Една, която гледа на Запад, и една която гледа на Изток. Социологически нюанси тук не помагат. Не, това не значи война, не значи национална трагедия, но означава, че е време да се разбере коя от двете ще надделее, коя най-накрая ще триумфира по тези земи. В подобен пат те вече не могат да останат.
Безконтролно лакомата власт иска да си произведе и подходяща социална структура. Пенсионериат, който да стои завинаги заклещен в своята безпомощност и безкрайна надежда за държавно подаяние. Силовиат, който да се грижи за последователното оглупяване и физическо респектиране на независимите единици в обществото. Емиграиат, в който попадат заблудени от своите мечти за нормалност млади хора и чиито надежди хирургически се отстраняват от типажи като патологичния Стати Статев. Непукиариат, излегнал се безцелно в собственото си битие, чужд за собствения си живот и отдаден на „малките радости“. Чалгариат, изсмукан от цели, ценности и бъдеще, вакуум, запълнен от вторични субстанции и кич. В самото подножие на върха на социалната пирамида е обслужващия персонал на олигархията, услужливата многолика периферия с десетки причини да не бъде свободна. Най-усърдните пък могат да бъдат допуснати и до самия олигархичен двор, за освежаване на „елита“, генетично разнообразие или просто веселба. Засиленото ускоряване на концентрацията на власт, пари и сила прави подобна структура не просто възможна, но и вероятна.
Новият член първи не е в конституцията, няма нужда. Той е в способността да произвежда политически идиоти, полуфабрикати и откровени чудовища и да ги инсталира по целия терен на институции и публичност. Да произвежда и налага картини на нашия свят чрез медии и говорители. Власт, която има ресурса да умножава публичните си рупори и виртуалните си опори и да размива безкрай картините на нашия свят. Имаме власт, която не може да търпи дори символно своя противник и реши да нахлуе в неговото знаково пространство на „Орлов мост“. Власт, която размята и транспортира тела и ги подрежда в най-различни фигурки според ежедневните си стратегии. Власт, успяваща да си дозира бежанска криза точно колкото й трябва, за да пусне в ход новата вълна политически патерици. Власт, която успява да произведе достатъчно несигурност, за да избута фокуса от собствената си управленска несъстоятелност. Власт, която ще се опита да произведе толкова сюжети през идните месеци само, за да не позволи светлината да грее собствената й криза.
Крушение на това трагикомично правителство ще има, но властта зад него е далеч по-структурирана и осигурена. Ако не беше толкова лакома и малко по-умна, щеше да е още по-сериозна преграда. Ако имаше повече акъл, щеше да се направи по-невидима. След този фарс ще имаме малък прозорец, възможност за разместване, нещо като малка 1997. Въпросът е колко сме готови, какви уроци са научени, какви идеи има за осезаем скок. Радостта ще е за миг. Хубав, ценен, заслужен, но само миг. След него е истински трудното.
- Отец Васил: Управлявайте така, че хората да ви обичат и прегръщат
Отец Васил от Железница, който помоли полицията да не посяга на протестиращите в София, пред Нова телевизия, 14 ноември 2013 г.
.
„Много ви обичам и затова съм тук. Обичам отечеството, държавата, народа и децата. Дойдох, защото и преди не беше добре, но от пет месеца държавата не отива на добре. Беше ми много тъжно и всеки момент, когато виждах какво става по телевизията, аз всеки момент бях готов да дотичам до града и да кажа на полиците – не бийте протестиращите, те не са виновни. И полицаите също не са виновни. Виновните са на друго място, то се знае“.Това заяви за „Здравей, България” отец Васил от храма в с. „Железница” – „Успение Богородично”, който дойде в София, за да помоли полицията да се смири.
Отец Васил обясни, че не търси изява и дори се обърна към патриарх Неофит и го помоли за прошка за това, че не е взел разрешение от него да присъства в студиото.
„Не съм дошъл да правя бунтове, а да призова хората към мир и правителството към мъдрост. Считам, че тези хора нямат мъдрост и трябва да престанат да си обиждат хорицата, защото всяко едно човешко същество по земята е Божие създание”, заяви отецът.
Той бе категоричен, че със собствените си очи е видял „да бият студентите и да ги мятат като чували с картофи”.
Отец Васил отправи и един личен апел към управляващите:
„Не е начинът да ви ограждат с железни огради. Не е редно да ви пази жандармерия. Управлявайте така, че хората да ви обичат и прегръщат. Мен като ме видяха, прегърнаха ме и ми казаха – „Отче, добре си дошъл”.
Отецът сподели, че се надява Църквата да не го накаже за това, че е си е позволил да бъде миротворец.
Източник: Novanews.bg
- БСП и ДПС докараха хиляди симпатизанти от провинцията на Орлов мост
Снимки: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова, Фейсбук
Хиляди симпатизанти на БСП и ДПС се събраха на Орлов мост, за да изразят подкрепата си към кабинета „Орешарски“.
Движението по „Цариградско шосе“ – между „Плиска“ и Орлов мост, е спряно и в двете посоки, като участниците в митинга се разполагат именно в този участък.
Към тях вече се присъединиха премиерът Пламен Орешарски, председателят на парламента Михаил Миков, лидерът на ДПС Лютви Местан, министри от кабинета и депутати.
Каква е обстановката на Орлов мост, можете да видите ТУК
Депутатът от левицата Антон Кутев заяви в „Седмицата“ на Дарик, че „задачата“ е в митинга да се включат 50 000 души.
Очаква се към 13:00 часа митингът да тръгне към парламента и да продължи към Министерски съвет.
Движението по „Евлоги Георгиев“ се пропуска благодарение на регулировчици.
Зад идеята, под надслов „Да на свободата, Не на омразата“, се обединиха БСП и ДПС.
От сутринта извънредни влакове, автобуси, лични коли със симпатизанти и активисти на двете партии пристигат в столицата.
На предварително уточнени сборни пунктове в София на участниците в митинга се раздаваха знамена и плакати.
По думите на изпълнителния директор на „БДЖ Холдинг“ Християн Кръстев от ДПС направили заявка за извозване на пътници от Варна и от Бургас.
„За двата влака са платени 70 000 лева. Това са приходи за дружеството, които са допълнителни и никак не са ни излишни“, коментира Кръстев.
Междувременно транспортният министър Данаил Папазов обясни в „Седмицата“ на Дарик, че са наети допълнителни влакове за протестите и в София, и в Пловдив. Малко по-късно от ГЕРБ опровергаха информацията и заявиха, че не са наемали влакове, за да извозват участниците в пловдивския митинг.
Министърът уточни, че не се предвиждат извънредни мерки за контрол по отношение на това дали са лицензирани многобройните автобуси, които днес ще пътуват към двата града.
Днес в столицата ще се играе и вечното дерби между отборите на „Левски“ и ЦСКА. Мачът е от 15:15 часа на Националния стадион „Васил Левски“.
„Знаем за дербито „Левски“ – ЦСКА, затова е предвидено да приключим до 13:30 часа“, успокои вчера Местан.
София под блокада от сутринта
Във връзка с митинга в подкрепа на правителството се въвеждат редица промени в движението в столицата.
От 10:30 до 12:30 ч. се забранява влизането на пътни превозни средства по бул. „Цариградско шосе“ – между пл.“Орлов мост“ до бул. „Пейо Яворов“, по бул. „Цар Освободител“ – между пл. „Орлов мост“ и бул. „Васил Левски“.
От 12:30 до приключването на мероприятието се забранява влизането на пътни превозни средства по бул. „Цар Освободител“ – между бул. „Г. С. Раковски“ и бул. „Княз Александър Дондуков“.
––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.
- Орешарски: Държавни служители, участващи в протестите, ще бъдат уволнени
Държавни служители, които участват в антиправителствените протести, ще бъдат освобождавани от работа. Това обяви премиерът Пламен Орешарски на среща с гражданските организации, цитиран от „Дарик“.Орешарски допълни, че има служители, които „все още са на работа“, въпреки че за тях е потвърдено, че са участници „в събитията пред сградата на Министерския съвет“.
Има и други, за които има оперативни данни.
„По отношение на длъжностни лица, за които вие казахте, че има информация, че работят срещу правителството – стремим се да подбираме най-добрите кадри, сигурно не винаги успяваме. За да може да освободим администрацията от политически пристрастни фигури“, добави премиерът.
„Досега има няколко случая, за които всички знаем и обществото разбра, че са преки участници в събитията тук пред тази сграда и все още на държавна длъжност, или други, за които има оперативни данни. Затова ще се въздържа от имена, не е хубаво непотвърдена докрай информация да се изнася публично. Стремим се да се освободим от такива хора. За мен саботирането на дейност на което и да е ведомство, не е най-добрият начин да служи всеки държавен служител на държавата си. Мисля, че той прави обратното в такива случаи“, каза още Орешарски.
.
Източник: в. „24 часа“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Всъщност заканата, че отсега ще уволняват държавни служители за участие в антиправителствени протести, може да доведе до някакъв вид заблуждение, че досега не се е случвало подобно нещо. Което не е вярно. Най-малкото защото още преди месеци заради участие в антиправителствен протест бе уволнен шефът на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов, без значение, че по мнението на мнозина, той беше един от най-полезните, компетентни и отдадени на работата си ръководители на тази агенция. Снимки на г-н Иванов и неговото семейство като участници в антиправителствен протест са били в кабинета на един от вицепремиерите на това правителство, преди Иванов да бъде уволнен. Което значи, че следенето за това кой участва в антипрателствените протести изобщо не е от днес.
- ЦРУ следи паричните преводи по света
Централното разузнавателно управление на САЩ тайно събирало информация за международни парични трансфери във и извън Съединените щати.Агентите са следили дори операции, извършвани от фирми като Уестърн Юниън. Шпионите трупали огромна база данни за преводите под закрилата на същия закон, който Агенцията за национална сигурност на САЩ използва, за да събира база данни за телефонни разговори на американците.
Програмата за финансовите транзакции е прикрита от приетия след 11-ти септември закон Patriot Act и е наблюдавана от специализирания съд FISA (Foreign Intelligence Surveillance Court).
Програмата се осъществява съвместно с Федералното бюро за разследване по линия на борбата с тероризма.
Данните не включват само вътрешни преводи или банкови трансфери. Официални представители, пожелали анонимност, отбелязват, че схемата е помогнала за разкриването на терористични и незаконни финансови мрежи.
Източник: в. „Новинар“
- Полиция окупира журналистическия факултет на СУ
Снимка: Лидия Христова, OFFNews Полицейски кордони са преградили Факултета по журналистика на Софийския университет и не пускат студенти и преподаватели в учебното заведение, видя репортер на OFFNews.
Няколко преподаватели пред входа на факултета влязоха в спор с петимата полицаи, спиращи колегите им и студентите с искане да се легитимират. На въпрос защо са без идентификационни значки и по каква причина спират влизащите във факултета, униформените отвърнаха: свържете се по този въпрос с пресцентъра на МВР.
От студентите се изискват студентски книжки, а от преподавателите – пропуски, каквито те по правило нямат. Въпреки, че в момента текат лекции във факултета, полицаите не допускат много от студентите.
Факултетът е преграден от двете страни – откъм булевард “Левски”, където са разположени три реда полицаи, охраняващи днешната окупация на парламента и откъм ул. “Московска”, където са разположени около 40 униформени. В двора пред съседния факултет по фармация бе паркирана кола на жандармерията.
Източник: OFFNews
- Митниците на прехода
Емил Петров, Христо Николов,
в. „Труд“
.
Трети шеф на митниците в рамките на 1 година – превъртането начело на ключовата приходна агенция през 2013 г. е рекордно за годините на прехода. Бившият зам. финансов министър Кирил Желев, сменил титуляря на ГЕРБ Ваньо Танов, преседя на ветровитото място 2 месеца, след което на свой ред бе сменен от Павел Тонев. От 1990 година досега митниците са били арена на подмолни политически игри. Да си припомним кои бяха ръководителите им от началото на прехода и с какво останаха в историята.
.
Илюстрация: в. „Труд“ Югоембаргото – българският Клондайк
Когато някои казват, че югоембаргото е виновно за проблемите с корупцията и престъпността в България, до голяма степен са прави. Забраната за търговия с република Сърбия бе наложено от ООН през април 1992 г. и бе вдигната чак през ноември 1995 г. с подписването на Дейтънското споразумение. През тези над 3 години нарушаването на забраната се превърна в българския Клондайк за възникващите икономически групировки, а до известна степен и за всеки по-предприемчив българин, особено ако живее в Кюстендилско, Пернишко или Видинско.
Според различни оценки по време на югоембаргото у нас са влезли нелегално между 4 и 6 млрд. долара, притежание на сръбски граждани, с които са купувани най-вече горива, но и други стоки, а в страната са регистрирани стотици фирми на сръбски граждани. Докато многото все още държавни по онова време фирми са спазвали забраната за търговия през границата, частниците са се възползвали в максимална степен от хлабавия контрол на границите и особено на митниците.
В България няма случай на ефективно осъден за нарушение на югоембаргото, въпреки че незаконната търговия се вършеше пред очите на всички. Едва през 1999 г. прокуратурата повдигна обвинение на Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров, за незаконен износ на жп вагони с петрол и дизел през 1993 г., докато беше на власт. Но съдът го оправда поради липса на доказателства. Шеф на митниците през цялото време на югоембаргото е Христо Кулишев, срещу когото никога не е имало разработки, дела или обвинения въпреки многото приказки по негов адрес.
Името му не е било споменавано и в прословутата афера с фирмата на “Мултигруп” “Бартекс Трейдинг”. Въпреки че е разследвана години по-късно – през 1998 г., аферата с внос на захар е започната по времето, когато начело на митниците е Кулишев. През 1998 г. служители на НСБОП в Бургас откриха, че между 1994 и 1998 г. фирма “Бартекс Трейдинг” е внесла с различни митнически нарушения над 305 тона захар, като на бюджета са нанесени щети за 52 млрд. (неденоминирани) лева. В аферата бяха замесени 13 митничари, които са обмитявали захарта на много по-ниски стойности от действителните. Според експерти вносът на такива количества захар на нереални цени няма как да съществува години наред без покровителството на хора от митническото учреждение, и то от високите етажи на управлението му.
Без акциз, но с чадър
Най-дългогодишният шеф на митниците в годините на прехода е Асен Асенов. Той бе назначен от финансовия министър Милен Велчев по времето на НДСВ и щеше да изкара и мандата на тройната коалиция след това, но през юни 2008 г. подаде оставка заедно с двама от заместниците си. Като официален мотив посочи, че успешно е подготвил митническата администрация за членството в ЕС, а по-късно твърдеше в интервюта, че вече е уморен.
Интересното е, че моментът на оставката настъпи малко след като мегаскандал с фалшиви бандероли разтресе МВР.
Тогава прокуратурата съобщи, че е започнала проверка и в митниците заради доклад на ДАНС, че човек на най-високо ниво там с прякор Дебелия е покровителствал продажбата на алкохол и цигари с фалшиви бандероли и дори е опънал чадър върху вноса на алкохол и цигари, без да се плати акциз. Бившият шеф на агенцията Емил Димитров-Ревизоро даде да се разбере, че зад прякора се крие самият Асен Асенов.
Скандалът тръгна от арестуването на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов, чиито подслушани телефонни разговори с алкохолен бос изтекоха в публичното пространство. От тях обществото запомни само, че висшият полицай си иска подаръци от бизнесмен, но в разговора ставаше и въпрос за покровителство от страна на митниците. Разплитайки аферата, ченгетата засякоха контакти на Иванов и с много други лица от сенчестата икономика. Но делото срещу него приключи с условна присъда, а Асен Асенов или друг висш служител на митниците така и не попаднаха сред обвиняемите.
Цигарите – тази сладка афера
Контрабандата на цигари до такава степен избуя през последните години, особено след шоковото вдигане на цените им през 2010 г., че спокойно може да бъде наречена най-голямата митническа афера.
В нея обаче няма знакови лица, нито изявени лидери. Просто през 2009-2010 г. акцизът на практика се удвои и цените на цигарите се увеличиха до такава степен, че вносът на тютюневи изделия без бандерол стана изключително доходоносен. Според полицейски източници дори наркотрафиканти са зарязали наркотиците и се насочили към нерегламентиран внос на цигари. Приходите от акциз върху тютюневи изделия в хазната падна двойно още през 2010 г. и до момента не може да се възстановят нивата отпреди това.
- Събитията в България. Видео
По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да ти го разкажат.
Една картина струва повече от хиляда думи.
Събитията в България. Видео
Христо Бисеров удря репортер на „Господари на ефира“ с вратата на автомобила си
- Управляващите в България увеличиха драстично парите за подслушване и следене
Няма логично обяснение защо са толкова големи бюджетите на новата мегаагенция за специалните разузнавателни средства и ДАНС
Камен Костадинов. Снимка: Михаела Катеринска, в. „Сега“
Управляващите очевидно са забравили как обвиняваха ГЕРБ, че са превърнали България в полицейска държава с масовото и безконтролното подслушване, и са на път да мултиплицират всички порочни практики. Противно на предизборните обещания, при приемането на бюджета за 2014 г. на първо четене стана ясно, че необосновано се увеличават парите точно за подслушване и следене. Бюджетът на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) също скача с близо 30 млн. лв. А новата агенция „Технически операции“ (ДАТО), която е на подчинение на правителството, ще бъде мегаминистерство. Именно тя ще прилага целия набор от специални разузнавателни средства – подслушване, следене, филмиране, външно наблюдение, доверителни сделки, прикриване на фирми, бележене на пари. За ДАТО са предвидени 49.5 млн. лв. – два и половина пъти повече от обичайните средства. Това противоречи на обещанията на сегашната власт, че ще се подслушва и следи много по-малко.
Преди дни бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че по негово време за специализираната дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО) са отивали не повече от 20 млн. лв. годишно. ДАТО бе създадена, след като гръмна скандалът за масово нерегламентирано подслушване, заради който Цветанов вече е обвиняем. Новата структура трябваше да изчисти тази дейност и да я постави под тотален, включително и финансов контрол.
Сега обаче се оказва, че се правят сериозни отстъпления от обещанията. В „Държавен вестник“ бе публикувано постановление за нов устройствен правилник на агенцията. Според стария, който бе приет през лятото, тя трябваше да е с малка администрация и мобилна. Сега се оказва, че ще има 8 дирекции, плюс още секретни и териториални поделения.
Веселин Вучков. Снимка: Юлиян Савчев, в. „Сега“ „Изключително важно е, че на 1 януари влиза в сила изричен текст от Закона за СРС, че заявителите си плащат. Ако този принцип влезе, то това би означавало, че ДАТО трябва да работи на практика без бюджет. Явно принципът няма да действа“, заяви пред „Сега“ Веселин Вучков, депутат от ГЕРБ, бивш зам. вътрешен министър и член на парламентарната комисия за контрол над специалните служби и над използването на СРС. Той припомни, че в бюджетите на възможните заявители към дейността на ДАТО, например МВР и прокуратурата, не се предвиждат пари специално за подслушване.
Вучков попитал шефа на ДАТО Цветан Китов защо е толкова голям бюджетът. Той му отговорил: „Без коментар.“ Според Вучков за първи път се приема самостоятелен бюджет за подслушването и следенето и затова било изключително важно да се знае за какво ще отидат тези пари, а не да се дават без финансова обосновка. „Несериозно и опасно е да се приема за даденост. И в пленарната зала никой не каза нищо по този въпрос. Това е необяснимо отстъпление“, коментира той. И се закани, че между двете четения ще предложи бюджетът на ДАТО да стане 20 млн. лв.
Допълнителен проблем е и че първоначално ДАТО трябваше да бъде единствената служба, която подслушва и следи. После обаче се оказа, че дирекцията за подслушване и следене в ДАНС си запазва правото на самостоятелна дейност. Същото важи и за двете разузнавания.
Цветан Китов. Снимка: Борислав Николов, в. „Сега“ „Според мен парите за подслушване не се увеличават. Досега нямаше как да се установи как се харчи този около 1 млрд. лв. бюджет за МВР“, заяви пред „Сега“ Камен Костадинов, зам.-председател на парламентарната комисия за контрол на използването на СРС. „Преди години стана известна сумата 100 млн. лв. за тази дейност. Няма как да се направи сравнение между старото звено и агенцията, която сега стартира. Поискал съм разговор с министър Цветлин Йовчев, защото има несъответствие – в закона приехме, че поръчителите ще плащат за използването на СРС, тогава за какво ще се харчат предвидените от бюджета пари – да се уточни за техника или друго. Не съм съгласен с Цветанов, че досега са харчени само по 17 млн. лв. годишно, защото само фонд „Работна заплата“ е повече – 1.5 млн. лв. на месец. Мога да гарантирам, че подслушванията няма да бъдат повече от предходните 4 години и контролът ще е много по-добър“, коментира Костадинов.
УВЕЛИЧЕНИЯ
Бюджетът на ДАНС за догодина се увеличава с близо 30 млн. лв. – от 85 млн. на 112 млн. лв. Основният аргумент е преместването на ГДБОП от МВР в ДАНС. Увеличението е обаче повече от парите, давани досега за ГДБОП, и то поне с 10 млн. лв. Освен това не цялата ГДБОП се вля в ДАНС. Според Камен Костадинов дори с това увеличение имало опасност ДАНС да остане недофинансирана заради много нови функции, които поема. „Бюджетът на ДАНС е за малко над 3000 души. Ако се следва тази логика, на МВР трябва да е 2.5 млрд.“, контрира Веселин Вучков. Тези увеличения със сигурност означават, че ще се възлагат много повече дейности и на ДАТО, и на ДАНС. Например, докато за ДАТО се дават 49 млн. лв., то за цялото разузнаване се отпускат 16 млн. лв. Самото МВР ще получи 999.56 млн. лв.
- Ректорът на СУ пита вътрешния министър за присъствието на полицаи в университета
Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев изпрати писмо до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, в което пита отговаря ли на истината информацията за полицейско присъствие в двора и около сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, както и твърденията на студенти, че от тях са изисквани студентски книжки или други лични документи при влизането им на територията на Факултета.
Това не са само твърдения на студенти, но и има снимки във Фейсбук, на които се виждат униформени пред и вътре в сградата.
В писмото ректорът на Софийския университет напомня, че съгласно чл. 22, т. 2 от Закона за висшето образование, автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез: „влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии”.
Полицията наруши автономията и на друго висше учебно заведение – Националната художествена академия, като нейни служители влязоха в двора на академията и останаха дълго време, въпреки настойчивите подкани на ректора и преподаватели да напуснат.
Източник: Mediapool
- Вашингтон вече с улица “Димитър Пешев”
Кръстовището до българското посолство във Вашингтон вече се казва „Димитър Пешев“*. Кръстено е на човека, за когото се смята, че има ключов принос за спасението на българските евреи. Събитието обаче предизвика смесени реакции.
Обстоятелството, че място в сърцето на Вашингтон се кръщава на чужденец, е само по себе си събитие – поради простата причина, че американците нямат навика да кръщават улиците си на чужденци. Улиците във Вашингтон по традиция носят имена, които се състоят от букви и цифри, булевардите носят имена на щати, а площадите – на важни събития и личности от американската история. В дългия списък с вашингтонските улици трудно ще намерите име на чужденец, освен ако не става дума за принц, принцеса или друга кралска знаменитост. Сега едно централно място в града се нарича „Димитър Пешев” – в знак на почит към „човека, който спря Хитлер”, както го нарича италианският историк Габриеле Нисим.
Нисим беше първият, който извади Пешев от забвението. Благодарение на публикуваната му през 1998 година книга Пешев стана известен по цял свят. Извършеното от Пешев през пролетта на 1943 година води до спасението на десетки хиляди български евреи от сигурна смърт. Но интерпретациите относно личността на Пешев, а и относно събитията, свързани със спасяването на българските евреи, не са еднозначни. Поради което и преименуването на вашингтонското кръстовище се оказа трудно начинание.
Предисторията
Предложението за преименуване на въпросното кръстовище идва от американския гражданин от еврейски произход Нийл Глик, бизнесмен и член на комисия към градската управа на Вашингтон. По време на кратко посещение в България преди около 20 години Глик по случайност научава за уникалната съдба на българските евреи по време на Втората световна война. Именно тогава той чува и за ролята на Пешев, който е почетен в Гората на праведниците в Ерусалим и обявен посмъртно за почетен гражданин на Израел. Глик казва, че е бил впечатлен от силата на моралния избор, направен от българския политик. „Той жертва целия си живот и кариера, за да спаси живота на тези хора. Ако по време на Втората световна война във всяка европейска държава имаше по един Димитър Пешев, нямаше да има Холокост”, заяви Глик по време на тържествената церемония по преименуването, състояла се във вторник.
Ентусиазмът на Глик се сблъсква с хладната реакция на Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон. „От музея не отричат спасението на близо 50 хиляди български евреи, нито пък ролята на Димитър Пешев, но те смятат, че България трябва да поеме еднолично и еднозначно пълна отговорност за депортирането на 11 343 евреи от окупираните тогава от България територии”, заяви за Дойче веле посланикът на България в САЩ г-жа Елена Поптодорова. „Темата за тези депортации е мъчителна и с поколения наред тя не се коментира. Говореше се само за героичната част – за евреите, които са били спасени”, добавя Поптодорова. По време на церемонията, в рамките на която табелата с името на Димитър Пешев бе официално открита, Поптодорова изтъкна, че за съдбата на неспасените евреи трябва да се говори открито и помоли за минута мълчание в тяхна памет.
В дебата за Пешев с писмо се е намесил и Габриеле Нисим: „Пешев не успява да спаси евреите от администрираните от България територии. Но това не е негова вина. Напротив – заради действията си той е изхвърлен от парламента и едва ли не е обявен за враг на народа”, пише Нисим.
Пешев под лупа
Комисията към градския съвет, която разглежда предложението за табела с името на Пешев, изучава много внимателно биографията му. Тук трябва да уточним, че при кръщаването на улици и площади градските власти в САЩ се ръководят от философия, съгласно която „планът и архитектурата на един град имат морално въздействие върху неговите жители”. Казано другояче: имената на улиците са натоварени с морален смисъл. С оглед на това не е учудващо, че преди да одобри предложението за табела с името на Пешев, комисията е изслушала множество експерти. Техните свидетелства ѝ помагат да прецени дали Пешев издържа моралния тест.
„Историческите фигури често не са съвършени, такъв е и случаят с Пешев”, коментира председателят на градския съвет Фил Менделсън, който заедно с посланик Поптодорова откри табелата с името на Пешев. „Той участва в създаването на антиеврейски закони – това е факт, но когато животът на евреите в България е пряко застрашен, Пешев решава да им помогне”, гласи заключението на комисията.
Въпреки принципните си възражения, Мемориалният музей на Холокоста признава, че: „интервенцията на Пешев има решаващо значение за спиране на депортациите в първоначалната им фаза”. Крайното заключение на градския съвет гласи, че „Димитър Пешев е фигура с ключово значение за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта”.
„Пешев – една личност, с която всяка нация би се гордяла, умира в нищета и забрава”, заяви в словото си председателят на градския съвет Фил Менделсън. И добави следното: „Ние правим точно обратното на забравата, отдавайки почит на този забележителен човек. Неговото име е сега на тази табела. Нека хората питат кой е този човек, за да може историята му да бъде разказвана”.
.
Соня Каникова,
Дойче веле
––––––––––––––––––––––––––––––
* Преименуването на кръстовището във Вашингтон по-късно бе избрано единодушно за българско събитие на годината в САЩ за 2013 г., а инициаторите и помогналите това да се случи получиха почетни плаки от Еврочикаго, връчени в българското посолство (вж.тук)..
- Д. Горчева: БСП никога не е била българска партия
Истината е, че БКП или както там се нарича в съответния исторически момент, не е спирала войната срещу собствения си народ, защото никога не е имала подкрепата му и се е докопвала до властта единствено чрез насилие, манипулации и измами, казва за Фрогнюз журналистката Даниела Горчева.– Почти четвърт век след събарянето на Берлинската стена, къде се намира днес България ?
– Върти се в спиралата на един престъпен преход, за който основна вина носи Българската комунистическа партия, преименувала се на „социалистическа”. В тази спирала част от обществото се мъчи да изтика държавата си нагоре, към демокрацията, а БСП и производните й партии – ментета я тикат обратно надолу в криминалната среда, която непрекъснато възпроизвеждат и поддържат. Последният път, когато БСП управляваше самостоятелно, беше през 1995 -1996. И всички помним какво се случи. Точно тогава бе извършено и едно от най-големите престъпления – бяха обрани спестяванията на българските граждани. Това, което малцина знаят, е как е осъществено това ограбване и за каква обща сума става дума. Затова е добре да се прочете „Плячкосването на държавата” от Венелин Й. Ганев, научен труд, издаден през 2007 г. в САЩ. Тази година издателство „Изток- Запад” я предложи и в превод на български.
– Вкратце напомни как е осъществено ограбването?
– Това е изключително интересно и поучително, защото показва безогледния начин, по който влиятелни политици от БСП използват властта си, за да разсипват и държавата, и гражданите й. Венелин Ганев разглежда приетия в края на 1991 година закон, чийто прочит показва, че законодателите са били напълно сериозни в намерението си да осигурят автономност на БНБ и са я замислили като институция, независима от правителството. Авторът цитира чл. 47 от Закона за Българската национална банка, който гласи: „При изпълнение на своите функции БНБ е независима от нарежданията на Министерски съвет и други държавни органи.” По-натам уточнява, че според Закона прякото кредитиране на управлението е изрично забранено и само на правителството се разрешава да взема заеми от БНБ, но не и на отделни министерства, общински съвети, държавни предприятия и пр. Обаче това положение, което слага прегради пред навикнали да се разполагат с държавата като с бащиния политици от БСП, не им се нрави и когато се оказва, че един от заместник-председателите на БНБ твърде упорито защитава независимостта на БНБ, започват грозните сцени. Официално, пише В. Ганев, случаят е представен за по-наивната публика като сложен конфликт между законотворци, но всъщност е завоалиран опит да се отстрани въпросният защитник на независимостта на БНБ, а именно Емил Хърсев. Атаката е предвождана от добре организирани политици на БСП, начело с небезизвестния Красимир Премянов и в крайна сметка успява. Намира се формален предлог да бъдат преназначени шефовете на БНБ, но гласуване за размирника Хърсев не е проведено и така той де факто е отстранен, въпреки че Законът не разрешава освобождаване на членовете на съвета без причина. След освобождаването на Емил Хърсев и с очевидно сплашения до степен да се подчинява Вълчев, продължава разказа си Венелин Ганев, на ограниченията за даване на заеми на правителството вече не се обръща никакво внимание. На няколко пъти дефицитът е покриван от Банката, макар че това е нарушение на конституционните й задължения. И не стига това, но отново в нарушение на Закона на БНБ е наредено да повиши кредитните тавани на различни банки. След това е притисната да закупи лошите кредити на Икономическата банка, които правителството използва за субсидиране на енергийния сектор. Невъзможно е да се изброи всичко в едно интервю, но резултатът е ясен. Особено пък на българските граждани, които в крайна сметка платиха целия масраф. Впрочем, авторът цитира общата сума, която българските вложители са загубили: 2 745 578 458 000 лева.
– Т.е. да не се питаме защо сме най-бедната страна в ЕС ?
– Разбира се, че ще сме най-бедната, когато имаме най-безскрупулните комунистически крадци и национални предатели. А общество, в което липсва справедливост, деградира. Още повече, че това е само капка в морето от ненаказани престъпления. И да не забравяме, че тази огромна сума от близо три трилиона тогавашни лева, ограбена от българските граждни е разпределена между 3 000 „кредитни милионери”, произлезли от комунистическата номенклатура и обслужващия й персонал. Всеки от тях е изтеглил средно по три „заема”, които никога не си е направил труда да върне. Така че с право се скандира по улици и площади: „И преди, и сега, БСП е мафия”.
Всъщност, БСП/БКП е партия, която последователно унищожава собствения си народ. Кога като го обере с чудовищна сума (1996), кога като избие целия политически, административен, духовен и стопански елит на нацията по заповед на Москва (1945), кога като взриви катедрала, пълна с хора по време на погребение (1925).– Не му ли се вижда краят на този преход?
– Оня ден, препрочитайки Дневника на Чудомир, попаднах на следния ироничен пасаж, писан през далечната 1953 година: „… Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения.“ Откак съм се родил, периодът е все „преходен“ и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм – хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в „преходния период“ между живота и смъртта и няма да се оправят работите.”
– Не звучи оптимистично, май?
– Да, още повече, че днес имаме сериозна политическа криза. И че човек не може да посочи в момента нито една авторитетна и действително демократична партия, която би могла да поеме управлението в интерес на България. Но въпреки че положението е сериозно, то не е безизходно.
– Във вторник отново станахме свидетели на сблъсъци и насилие, отново имаше пребити български граждани, които протестират срещу сегашното управление на БСП и ДПС.
– За жалост това се превърна в закономерност. Всеки път, когато БСП е на власт, има масови протести. И всеки път, когато има протести срещу управлението на БСП, ставаме свидетели на брутално и непредизвикано полицейско насилие, на разбити глави, на окървавени лица… Така беше и на 10 януари 1997, и на 14 януари 2009, и на 24 юли 2013, и вчера, на 12 ноември. Единствено през 1990 година не посмяха, но след като се двоумиха дали да викат танковете или не, в крайна сметка подпалиха райхстага си, тоест Партийния дом.
– Да, наистина сякаш забравихме за грозните сцени през януари 2009-та…
– И сега, както и през януари 2009, при предишното участие на БСП в управлението с т.нар. тройна коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) в интернет бяха качени шокиращи кадри на полицейско насилие. Тогава видяхме полицаи, които се държат като мутри, полицаи, които абсолютно безпричинно пребиват хора и дори полицаи, които се гаврят с младежи, седнали на една пейка в парка (вж. линк).
– Тези полицаи не бяха ли наказани за скандалното си поведение ?
– Не, разбира се. Нека да напомним, че на 12 февруари 2009 г. БСП и ДПС отхвърлиха създаването на временна парламентарна комисия, която да проучи случаите на полицейско насилие, извършени на 14 януари. Предложението на коалиционния им партньор НДСВ не беше прието, въпреки че бе подкрепено от цялата опозиция. И нека да напомним, че за да бъде отхвърлено това предложение за разследване на случаите на полицейско насилие, тъкмо отсъствието на парламентарната група на “Атака” се оказа решаващо.
– Искаш да кажеш, че още през 2009 г., АТАКА негласно е подкрепяла БСП и ДПС?
– Такива са фактите: парламентарната група на „Атака” отсъстваше, а някои от независимите депутати не гласуваха. Предложението бе прегласувано, НДСВ и опозицията гласуваха „за”, но БСП и ДПС мобилизираха парламентарните си групи да гласуват против създаването на анкетна комисия.
– Но защо се страхуваха управляващите от БСП и ДПС от парламентарно разследване на случаите на полицейско насилие?
– Там е въпросът, защо? Тогава Минчо Спасов (НДСВ), който беше председател на комисията по вътрешна сигурност в Народното събрание заяви: „Създаването на тази комисия няма никакви цели да блокира работата на МВР, напротив тази комисия трябва да изчисти лицето на МВР. Полицията трябва да служи на хората и на гражданите и ние трябва да й помогнем да го направи.“ Той, обаче, бе репликиран от Татяна Дончева от БСП с думи, които повече приличаха на заплаха: „Ако имате някакви възражения по коалицията, има съвет на коалицията в петък. Няма нужда от груби знаци, непремерени и непремислени. БСП е политическа сила, която повече от всички други може да отиде на избори и утре. Не е зле, когато употребявате оръжия, да знаете, че те могат да се обърнат срещу самите вас.“ (Вж. линк)
– През юли вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви, че полицаите са си свършили перфектно работата.
– Ами явно БСП и ДПС имат съвсем последователно отношение към полицейското насилие – отношение на насърчение и на прикриване, което навежда на мисълта, че на полицаите (или на част от тях) е била гарантирана безнаказаност. Ако за министър Йовчев „перфектно” означава побой, събаряне на земята на възрастни жени и на млади момичета, на окървавени глави на мирно протестиращи невъоръжени граждани, които скандират „оставка” и „мафия”, ако за него „перфектно” означава непровокирани с нищо удари с палки и употреба на заплахи, псувни и ругатни от униформени полицаи, значи министър Йовчев не може да бъде министър в демократична правова държава. За сведение на управляващите и на законоопазващите органи, в интернет, в социалните мрежи и на Ю тюб са качени десетки филмчета, които показват брутално насилие от страна на полицията. И това не са гафове на полицията. Едно е, ако стане гаф, ако при създало се напрежение, случайно бъде ударен невинен човек, а съвсем друго очевидната агресивност на някои полицаи–бабаити, продължаващо нанасяне на удари и недопустимо поведение спрямо хора, които вече са задържали и които не представляват заплаха в дадения момент, нито в предходния. А това, което отново се случи във вторник показва, че полицията явно отново се чувства безнаказана. И за съжаление, това е полиция, която щом БСП/ДПС са на власт изведнъж се оказва безпомощна пред най-обикновени и примитивни бандити, които отвличат хора, режат пръсти и уши, за да „стимулират” близките им да платят по-бързо фантастичните откупи, които искат.
– Как си го обясняваш?
– Ами да отговорят от БСП и ДПС те как си го обясняват. Сякаш престъпниците започват да се чувстват съвсем безнаказани. Тия дни прочетох журналистическото разследване на Слави Ангелов за т.нар. „Наглите” – бандата, която от март 2007 до октомври 2009 година отвлича 13 души (вкл. едно дете на 15 години) и която убива двама души. Това, което ме порази е, че жертвите дори не мислят да се обърнат за съдействие към полицията. Бях изумена от този феномен. Толкова ли е безсилна българската полиция? Или е толкова корумпирана? Разбира се, че сред полицаите не са малко хората, които искат и могат да си вършат работата. Но рибата се вмирисва откъм главата, както се казва. Защото по същото време, когато въпросните са отвличали хора, тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков осигуряваше охрана на сикаджии и ходеше по срещи с „оперативно интересни лица”, а „Куйович, Муйович” и пр. може и да бяха обявени за международно издирване, но си влизаха и излизаха от България с по едно тесте фалшиви паспорти. Така че никак не е изненадващо, че българските граждани по начало нямат доверие нито на БСП, нито на ДПС и че, когато стана ясно, че те пак са си същите, започнаха да протестират и не престават вече над 150 дни.
– Добре, а какво е твоето обяснение за употребата на полицейско насилие спрямо протестиращите граждани?
– Страх. Агресията винаги е израз на страх. Истината е, че БКП или както там се нарича в съответния исторически момент, не е спирала войната срещу собствения си народ и никога не е била българска партия. А не е спирала да воюва с него, защото никога не е имала подкрепата на този народ и се е докопвала до властта единствено чрез насилие, манипулации и измами.
– Какво е най-тревожното сега според теб?
– Огромната енергийна зависимост от Русия – една държава,която не крие своите имперски намерения и която не се свени да използва шантаж и да изнудва цели държави. Липсата на добро образование. Говоря за задължителното образование. Трябват ни образовани, подготвени хора. Хора научени от деца да разсъждават самостоятелно, получили от деца необходимата правна и демократична култура. Затова на първо място трябва да се погрижим да осигурим правото на всяко дете да ходи на училище. Без това нямаме бъдеще, нямаме нищо. Освен мизерия – и материална, и духовна. На трето, но не на последно място идва и опитът да се насъскват българските граждани едни срещу други. Или срещу бежанците от Сирия. Да се създават измислени врагове, за да може една престъпна върхушка да запази властта си на принципа „разделяй и владей”. Защото неслучайно се създадоха тези псевдонационалистически партии – „скачени съдове” като ДПС и „Атака”, чиято цел е да се насъскват жертвите на този престъпен преход (българи, турци, роми и т.н.) едни срещу други. Е, сега се лъснаха нещата при това управление. Гласуваш за „Атака”, получаваш ДПС. Гласуваш за ДПС, честита ти „Атака”. А и двете са само едни маши на БСП, която пък е пета колона на олигархията в Русия. Всичко останало е за парлама.
.
––––––––––––––––––––––––––
Още по същата тема:
- Драконови мерки за сигурност пред БГ парламента
Блокада на Народното събрание и днес. Около 300 души се отзоваха на призива на „Ранобудните студенти“ да се съберат отново на жълтите павета. Те бяха посрещнати от нови черни заграждения пред сградата на НС и мощно полицейско присъствие.
.
Така изглеждаше пространството пред парламента вчера. Снимка: Ройтерс До подмяната на металните ограждения се стигна, след като по време на снощния протест демонстрантите отмъкнаха загражденията и с тях блокираха кръстовището пред Ректората.
Част от протестиращите блокираха бул. „Цар Освободител“в участъка пред Народното събрание.
Около 11.00 часа към демонстрантите се присъединиха и студентите, които повече от две седмици са окупирали сградата на Ректората на Софийския университет. Протестиращите посрещнаха студентите с аплодисменти и скандирания: „браво“ и „поклон“.
Студентите и през днешния ден ще се опитат да обсадят парламента и да не позволят на народните избраници да напуснат сградата на НС.
„Днес отново ние ще излезем и с жива верига, ще блокираме входовете на парламента. Така ще бъде поне до края на седмицата. Нашата цел е оставка на правителството и сме готови на всичко, което не провокира насилие“, заяви за Дарик Ангел Златков, който е един от организаторите на студентската окупация.
В следобедните часове редиците на протестиращите значително оредяха. Около 14.00 ч. около 200 души са останали покрай парламента, а малко по-рано за около 30 минути демонстрацията се премести пред Софийския университет. Там студентите застанаха от двете страни на пътното платно и по средата му. Така те не блокираха движението по бул. „Васил Левски”, както и трафика в посока Орлов мост. Със скандирания „Оставка” протестиращите посрещаха шофьорите, които минаваха покрай тях, те пък им отвръщаха с клаксони в знак на подкрепа.
На няколко пъти студентите и полицията опитваха да се надхитрят. Част от демонстрантите внезапно тръгна към ул. „6-ти септември”, но там бяха пресрещнати от служители на реда. При един от тези походи 30-ина студенти седнаха на платното пред полицаите и започнаха да пеят възрожденски песни.
Полицейското присъствие в района е изключително засилено. Няма обаче напрежение между полиция и протестиращи.
Вчера късно вечерта стана ясно, че студентската окупация остава. По думите на студентите до това решение се е стигнало заради вчерашните протестни действия и сблъсъците между полицията и протестиращите.
Общо 23-ма протестиращи са били задържани по време на вчерашните демонстрации в столицата, съобщиха за Дарик от полицията. От МВР обясниха, че причина за арестите са различни хулигански прояви и неподчинение на полицейски разпореждания. По време на снощния протест, в опит да се отскубнат загражденията около сградата на Народното събрание, многократно се стигна до сблъсъци между демонстрантите и органите на реда.
Какво се случва пред сградата на Народното събрание, можете да следите ТУК
Във вторник „Ранобудни студенти“ от цялата страна излязоха още от сутринта на протест пред Народното събрание с искане за оставка на кабинета „Орешарски“ . Студентите символично окупираха парламента, като го обградиха от всички страни.
Целта на протестиращите бе да не пускат народните представители да напуснат парламента. Поредният опит за блокада на Народното събрание, обаче, не беше успешен и депутатите си тръгнаха невредими от парламента.
През целия ден периодично напрежението ескалираше и на няколко пъти се стигна до сблъсъци между полиция и демонстранти.
По време на вечерния протест протестиращите успяха да изтръгнат металните загражденията, разположени край сградата на Народното събрание. Около 21.30 часа полицията изненадващо изтласка демонстрантите от периметъра на парламента към сградата на Ректора на Софийския университет. След тези действия на органите на реда протестиращите постепенно започнаха да се разотиват.
Източник: Dariknews.bg
- България се разпада
М. Иванова, Дойче Веле
.
България ври и кипи. И е на път да се разпадне. Бедни срещу богати, деца срещу родители, столичани срещу провинциалисти, народ срещу политици – твърде много станаха разделителните линии, пише М. Иванова в коментара си.
Политическите сили в обсадения български парламент се обявяват срещу насилието, насилието е заклеймено и в общата декларация на президент и премиер. Но вече дори не ни е интересно защо думите, изговорени от трибуни и разпространени в медиите, кънтят кухо и празно, преминали са дори отвъд границата на приемливия популизъм.
Опасна игра с огъня
Във властовите сгради всеки е петимен да се изприкаже, а отвън полицията бие студентите. Една група българи е насъскана срещу друга. Платено и безплатно се насажда и провокира омраза – и намира добра почва, подхранена от масовата бедност, острия недостиг на елементарна битова сигурност и разпространяваните слухове и откровени лъжи, окалващи всекиго.
Виждаме „метежния устрем”, с който ГЕРБ иска на всяка цена да се върне на власт, свидетели сме и на решимостта на управляващата коалиция да не отстъпи и на йота от узурпираното място. Демонстративната глухота на правителството към всички видове недоволство, от социално до морално, не създава атмосфера на разум и съгласие, напротив. Сблъсъкът и противоборството между тези само на пръв поглед несъвместими сили, злоупотребяващи и с организираните в платени агитки хора, и с прилежащите им „подгряващи” омразата медии, е опасна игра с огъня. Най-вече защото внушава, че участниците в българския политически театър са обзети от властта като самоцел, без да си дават сметка, че могат да предизвикат ужасяващи последици за страната, да я доведат до окончателен икономически и нравствен срив, до безмилостен разпад на общността: всеки да е срещу всекиго, нахъсен от гняв, неотстъпчив фанатизъм и социално безсилие.
Кадър от вчерашните протести в София.
Черга за подпалване
В момент, когато България трябва да се справя със стотици конкретни предизвикателства, е твърде късогледо да се отглежда и храни общностната омраза. Защото това е най-лесната „черга за подпалване”. Бежанците се превръщат в субект на „втвърдяващата се ненавист”, един жесток побой в центъра на София вече е знак за това. Създаването на профашистка партия – също.
И ваденето на фалшиви компромати нахъсва – убеждава ни, че злото не спи, не си почива дори. Бедни срещу богати, леви срещу десни, деца срещу родители, столичани срещу провинциалисти, неуспели просветени срещу замогнали се тъпаци, националисти срещу патриоти и още хиляда разделителни линии поне… Наблюдава се масово „изтрещяване” и сред прости, и сред сложни хора, едни интелектуалци враждебно се зъбят срещу други в медиите, горят се снимки на инакомислещи във Фейсбук.
Да не забравяме историческата си податливост на саморазрушението, родено от омраза – има водоразделни злокобни дати в следосвобожденската ни памет, оставили неизлечими рани в съзнанието ни и до днес.
- К. Тренчев и Д. Гочев се обявиха за изменения в Конституцията и Изборния кодекс
Снимка: БГНЕС Две конституционни изменения и ключова промяна в Изборния кодекс в полза на българите в чужбина поискаха председателят на КТ „Подкрепа“ Констатин Тренчев, дългогодишният конституционен съдия Димитър Гочев и други, формирали Национална гражданска инициатива „За изменение в Конституцията и Изборния кодекс“, съобщи в. „Строител“.
Конституционните промени, за които настояват от комитета, касаят чл. 65, ал. 1 и чл. 150, ал. 1. Първият член касае невъзможността български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, а вторият определя процедурата, по която може да се сезира Конституционния съд.
В Изборния кодекс инициаторите настояват за създаване на 33-ти многомандатен избирателен район „Чужбина“, както и за възможност за онлайн гласуване на българите в чужбина.
„Когато се писа Конституцията, в нея покрай множеството друго нелепости залегна и един текст, който е дискриминационен спрямо наши сънародници, които са успели да се спасят от прелестите на комунистическия режим“, припомни Константин Тренчев.
Според него въпросният текст, който не позволява избирането за народни представители на лица с двойно гражданство е бил въведен, тъй като напусналите преди 10-ти ноември страната са били хора с „категорично демократични убеждения и определени финансови възможности“, които са били невъзможни за манипулиране и командване. „Това беше в основната на замисъла на този текст – страхът от тези хора“, настоя Тренчев като припомни, че КТ „Подкрепа“ не признава „Лукановата“ конституция и отдавна настоява за нова такава.
Онлайн гласуването пък ще спести много средства на държавата, сигурен е Тренчев. Що се касае до създаването на отделен МИР за българите в чужбина Тренчев бе категоричен, че в момента нашите сънародници извън страната не знаят за кого гласуват.
Техните гласове се разпределят някъде и се хвърлят в някой регион, подчерта Тренчев. „Те обслужват определени политически сметки“, категоричен бе той. В полза на трите промени, за които настояват организаторите ще се инициира подписка, която ще бъде внесена в Народното събрание.
Димитър Гочев бе категоричен, че желаните конституционни промени могат да бъдат осъществени и без Велико народно събрание, а само с конституционно мнозинство. От КТ „Подкрепа“ бяха категорични, че доводът „сега не му е времето“ е нелеп и не го чува за първи път, като категорично го отхвърля като сериозен.
С инициативата ще бъдат запознати всички парламентарни групи, а дали и колко народни представители ще я подкрепят зависи само от тях, поясни председателят на КТ „Подкрепа“.
Тренчев категорично отказа днес да коментира предвидените за утре събития. Припомняме, отново на пресконференция в БТА КТ „Подкрепа“ заедно с КНСБ ще обявяват създаването на общ стачен комитет.
.
Източник: Fakti.bg
