Всички авторски страници

Авторски

• ЦРУ следи паричните преводи по света

  Централното разузнавателно управление на САЩ тайно събирало информация за международни парични трансфери във и извън Съединените щати.

  Агентите са следили дори операции, извършвани от фирми като Уестърн Юниън. Шпионите трупали огромна база данни за преводите под закрилата на същия закон, който Агенцията за национална сигурност на САЩ използва, за да събира база данни за телефонни разговори на американците.

  Програмата за финансовите транзакции е прикрита от приетия след 11-ти септември закон Patriot Act и е наблюдавана от специализирания съд FISA (Foreign Intelligence Surveillance Court).

  Програмата се осъществява съвместно с Федералното бюро за разследване по линия на борбата с тероризма.

  Данните не включват само вътрешни преводи или банкови трансфери. Официални представители, пожелали анонимност, отбелязват, че схемата е помогнала за разкриването на терористични и незаконни финансови мрежи.

  Източник:  в. „Новинар“

• Полиция окупира журналистическия факултет на СУ

  

  Полицейски кордони са преградили Факултета по журналистика на Софийския университет и не пускат студенти и преподаватели в учебното заведение, видя репортер на OFFNews.

  Няколко преподаватели пред входа на факултета влязоха в спор с петимата полицаи, спиращи колегите им и студентите с искане да се легитимират. На въпрос защо са без идентификационни значки и по каква причина спират влизащите във факултета, униформените отвърнаха: свържете се по този въпрос с пресцентъра на МВР.

  От студентите се изискват студентски книжки, а от преподавателите – пропуски, каквито те по правило нямат. Въпреки, че в момента текат лекции във факултета, полицаите не допускат много от студентите.

  Факултетът е преграден от двете страни – откъм булевард “Левски”, където са разположени три реда полицаи, охраняващи днешната окупация на парламента и откъм ул. “Московска”, където са разположени около 40 униформени. В двора пред съседния факултет по фармация бе паркирана кола на жандармерията.

  Източник:  OFFNews

• Митниците на прехода

  Емил Петров, Христо Николов,

  в. „Труд“

  .

  Трети шеф на митниците в рамките на 1 година – превъртането начело на ключовата приходна агенция през 2013 г. е рекордно за годините на прехода. Бившият зам. финансов министър Кирил Желев, сменил титуляря на ГЕРБ Ваньо Танов, преседя на ветровитото място 2 месеца, след което на свой ред бе сменен от Павел Тонев. От 1990 година досега митниците са били арена на подмолни политически игри. Да си припомним кои бяха ръководителите им от началото на прехода и с какво останаха в историята.

  .

  

  Югоембаргото – българският Клондайк

  Когато някои казват, че югоембаргото е виновно за проблемите с корупцията и престъпността в България, до голяма степен са прави. Забраната за търговия с република Сърбия бе наложено от ООН през април 1992 г. и бе вдигната чак през ноември 1995 г. с подписването на Дейтънското споразумение. През тези над 3 години нарушаването на забраната се превърна в българския Клондайк за възникващите икономически групировки, а до известна степен и за всеки по-предприемчив българин, особено ако живее в Кюстендилско, Пернишко или Видинско.

  Според различни оценки по време на югоембаргото у нас са влезли нелегално между 4 и 6 млрд. долара, притежание на сръбски граждани, с които са купувани най-вече горива, но и други стоки, а в страната са регистрирани стотици фирми на сръбски граждани. Докато многото все още държавни по онова време фирми са спазвали забраната за търговия през границата, частниците са се възползвали в максимална степен от хлабавия контрол на границите и особено на митниците.

  В България няма случай на ефективно осъден за нарушение на югоембаргото, въпреки че незаконната търговия се вършеше пред очите на всички. Едва през 1999 г. прокуратурата повдигна обвинение на Нейчо Неев, вицепремиер на Любен Беров, за незаконен износ на жп вагони с петрол и дизел през 1993 г., докато беше на власт. Но съдът го оправда поради липса на доказателства. Шеф на митниците през цялото време на югоембаргото е Христо Кулишев, срещу когото никога не е имало разработки, дела или обвинения въпреки многото приказки по негов адрес.

  Името му не е било споменавано и в прословутата афера с фирмата на “Мултигруп” “Бартекс Трейдинг”. Въпреки че е разследвана години по-късно – през 1998 г., аферата с внос на захар е започната по времето, когато начело на митниците е Кулишев. През 1998 г. служители на НСБОП в Бургас откриха, че между 1994 и 1998 г. фирма “Бартекс Трейдинг” е внесла с различни митнически нарушения над 305 тона захар, като на бюджета са нанесени щети за 52 млрд. (неденоминирани) лева. В аферата бяха замесени 13 митничари, които са обмитявали захарта на много по-ниски стойности от действителните. Според експерти вносът на такива количества захар на нереални цени няма как да съществува години наред без покровителството на хора от митническото учреждение, и то от високите етажи на управлението му.

  Без акциз, но с чадър

  Най-дългогодишният шеф на митниците в годините на прехода е Асен Асенов. Той бе назначен от финансовия министър Милен Велчев по времето на НДСВ и щеше да изкара и мандата на тройната коалиция след това, но през юни 2008 г. подаде оставка заедно с двама от заместниците си. Като официален мотив посочи, че успешно е подготвил митническата администрация за членството в ЕС, а по-късно твърдеше в интервюта, че вече е уморен.

  Интересното е, че моментът на оставката настъпи малко след като мегаскандал с фалшиви бандероли разтресе МВР.

  Тогава прокуратурата съобщи, че е започнала проверка и в митниците заради доклад на ДАНС, че човек на най-високо ниво там с прякор Дебелия е покровителствал продажбата на алкохол и цигари с фалшиви бандероли и дори е опънал чадър върху вноса на алкохол и цигари, без да се плати акциз. Бившият шеф на агенцията Емил Димитров-Ревизоро даде да се разбере, че зад прякора се крие самият Асен Асенов.

  Скандалът тръгна от арестуването на зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов, чиито подслушани телефонни разговори с алкохолен бос изтекоха в публичното пространство. От тях обществото запомни само, че висшият полицай си иска подаръци от бизнесмен, но в разговора ставаше и въпрос за покровителство от страна на митниците. Разплитайки аферата, ченгетата засякоха контакти на Иванов и с много други лица от сенчестата икономика. Но делото срещу него приключи с условна присъда, а Асен Асенов или друг висш служител на митниците така и не попаднаха сред обвиняемите.

  Цигарите – тази сладка афера

  Контрабандата на цигари до такава степен избуя през последните години, особено след шоковото вдигане на цените им през 2010 г., че спокойно може да бъде наречена най-голямата митническа афера.

  В нея обаче няма знакови лица, нито изявени лидери. Просто през 2009-2010 г. акцизът на практика се удвои и цените на цигарите се увеличиха до такава степен, че вносът на тютюневи изделия без бандерол стана изключително доходоносен. Според полицейски източници дори наркотрафиканти са зарязали наркотиците и се насочили към нерегламентиран внос на цигари. Приходите от акциз върху тютюневи изделия в хазната падна двойно още през 2010 г. и до момента не може да се възстановят нивата отпреди това.

   

• Събитията в България. Видео

  По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да ти го разкажат.

  Една картина струва повече от хиляда думи.

  Събитията в България. Видео
  
   
  Христо Бисеров удря репортер на „Господари на ефира“ с вратата на автомобила си
   
  
   

• Управляващите в България увеличиха драстично парите за подслушване и следене

  Няма логично обяснение защо са толкова големи бюджетите на новата мегаагенция за специалните разузнавателни средства и ДАНС

  .

  Материал на в. „Сега“

  Камен Костадинов. Снимка: Михаела Катеринска, в. „Сега“

  Управляващите очевидно са забравили как обвиняваха ГЕРБ, че са превърнали България в полицейска държава с масовото и безконтролното подслушване, и са на път да мултиплицират всички порочни практики. Противно на предизборните обещания, при приемането на бюджета за 2014 г. на първо четене стана ясно, че необосновано се увеличават парите точно за подслушване и следене. Бюджетът на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) също скача с близо 30 млн. лв. А новата агенция „Технически операции“ (ДАТО), която е на подчинение на правителството, ще бъде мегаминистерство. Именно тя ще прилага целия набор от специални разузнавателни средства – подслушване, следене, филмиране, външно наблюдение, доверителни сделки, прикриване на фирми, бележене на пари. За ДАТО са предвидени 49.5 млн. лв. – два и половина пъти повече от обичайните средства. Това противоречи на обещанията на сегашната власт, че ще се подслушва и следи много по-малко.

  Преди дни бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че по негово време за специализираната дирекция „Оперативно-технически операции“ (СДОТО) са отивали не повече от 20 млн. лв. годишно. ДАТО бе създадена, след като гръмна скандалът за масово нерегламентирано подслушване, заради който Цветанов вече е обвиняем. Новата структура трябваше да изчисти тази дейност и да я постави под тотален, включително и финансов контрол.

  Сега обаче се оказва, че се правят сериозни отстъпления от обещанията. В „Държавен вестник“ бе публикувано постановление за нов устройствен правилник на агенцията. Според стария, който бе приет през лятото, тя трябваше да е с малка администрация и мобилна. Сега се оказва, че ще има 8 дирекции, плюс още секретни и териториални поделения.

  

  „Изключително важно е, че на 1 януари влиза в сила изричен текст от Закона за СРС, че заявителите си плащат. Ако този принцип влезе, то това би означавало, че ДАТО трябва да работи на практика без бюджет. Явно принципът няма да действа“, заяви пред „Сега“ Веселин Вучков, депутат от ГЕРБ, бивш зам. вътрешен министър и член на парламентарната комисия за контрол над специалните служби и над използването на СРС. Той припомни, че в бюджетите на възможните заявители към дейността на ДАТО, например МВР и прокуратурата, не се предвиждат пари специално за подслушване.

  Вучков попитал шефа на ДАТО Цветан Китов защо е толкова голям бюджетът. Той му отговорил: „Без коментар.“ Според Вучков за първи път се приема самостоятелен бюджет за подслушването и следенето и затова било изключително важно да се знае за какво ще отидат тези пари, а не да се дават без финансова обосновка. „Несериозно и опасно е да се приема за даденост. И в пленарната зала никой не каза нищо по този въпрос. Това е необяснимо отстъпление“, коментира той. И се закани, че между двете четения ще предложи бюджетът на ДАТО да стане 20 млн. лв.

  Допълнителен проблем е и че първоначално ДАТО трябваше да бъде единствената служба, която подслушва и следи. После обаче се оказа, че дирекцията за подслушване и следене в ДАНС си запазва правото на самостоятелна дейност. Същото важи и за двете разузнавания.

  

  „Според мен парите за подслушване не се увеличават. Досега нямаше как да се установи как се харчи този около 1 млрд. лв. бюджет за МВР“, заяви пред „Сега“ Камен Костадинов, зам.-председател на парламентарната комисия за контрол на използването на СРС. „Преди години стана известна сумата 100 млн. лв. за тази дейност. Няма как да се направи сравнение между старото звено и агенцията, която сега стартира. Поискал съм разговор с министър Цветлин Йовчев, защото има несъответствие – в закона приехме, че поръчителите ще плащат за използването на СРС, тогава за какво ще се харчат предвидените от бюджета пари – да се уточни за техника или друго. Не съм съгласен с Цветанов, че досега са харчени само по 17 млн. лв. годишно, защото само фонд „Работна заплата“ е повече – 1.5 млн. лв. на месец. Мога да гарантирам, че подслушванията няма да бъдат повече от предходните 4 години и контролът ще е много по-добър“, коментира Костадинов.

   

  УВЕЛИЧЕНИЯ

  Бюджетът на ДАНС за догодина се увеличава с близо 30 млн. лв. – от 85 млн. на 112 млн. лв. Основният аргумент е преместването на ГДБОП от МВР в ДАНС. Увеличението е обаче повече от парите, давани досега за ГДБОП, и то поне с 10 млн. лв. Освен това не цялата ГДБОП се вля в ДАНС. Според Камен Костадинов дори с това увеличение имало опасност ДАНС да остане недофинансирана заради много нови функции, които поема. „Бюджетът на ДАНС е за малко над 3000 души. Ако се следва тази логика, на МВР трябва да е 2.5 млрд.“, контрира Веселин Вучков. Тези увеличения със сигурност означават, че ще се възлагат много повече дейности и на ДАТО, и на ДАНС. Например, докато за ДАТО се дават 49 млн. лв., то за цялото разузнаване се отпускат 16 млн. лв. Самото МВР ще получи 999.56 млн. лв.

  
  

• Ректорът на СУ пита вътрешния министър за присъствието на полицаи в университета

  Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Иван Илчев изпрати писмо до министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, в което пита отговаря ли на истината информацията за полицейско присъствие в двора и около сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, както и твърденията на студенти, че от тях са изисквани студентски книжки или други лични документи при влизането им на територията на Факултета.

  Това не са само твърдения на студенти, но и има снимки във Фейсбук, на които се виждат униформени пред и вътре в сградата.

  В писмото ректорът на Софийския университет напомня, че съгласно чл. 22, т. 2 от Закона за висшето образование, автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез: „влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии”.

  Полицията наруши автономията и на друго висше учебно заведение – Националната художествена академия, като нейни служители влязоха в двора на академията и останаха дълго време, въпреки настойчивите подкани на ректора и преподаватели да напуснат.

  Източник:  Mediapool

• Вашингтон вече с улица “Димитър Пешев”

  Кръстовището до българското посолство във Вашингтон вече се казва „Димитър Пешев“*. Кръстено е на човека, за когото се смята, че има ключов принос за спасението на българските евреи. Събитието обаче предизвика смесени реакции.

  

  Обстоятелството, че място в сърцето на Вашингтон се кръщава на чужденец, е само по себе си събитие – поради простата причина, че американците нямат навика да кръщават улиците си на чужденци. Улиците във Вашингтон по традиция носят имена, които се състоят от букви и цифри, булевардите носят имена на щати, а площадите – на важни събития и личности от американската история. В дългия списък с вашингтонските улици трудно ще намерите име на чужденец, освен ако не става дума за принц, принцеса или друга кралска знаменитост. Сега едно централно място в града се нарича „Димитър Пешев” – в знак на почит към „човека, който спря Хитлер”, както го нарича италианският историк Габриеле Нисим.

  Нисим беше първият, който извади Пешев от забвението. Благодарение на публикуваната му през 1998 година книга Пешев стана известен по цял свят. Извършеното от Пешев през пролетта на 1943 година води до спасението на десетки хиляди български евреи от сигурна смърт. Но интерпретациите относно личността на Пешев, а и относно събитията, свързани със спасяването на българските евреи, не са еднозначни. Поради което и преименуването на вашингтонското кръстовище се оказа трудно начинание.

  Предисторията

  Предложението за преименуване на въпросното кръстовище идва от американския гражданин от еврейски произход Нийл Глик, бизнесмен и член на комисия към градската управа на Вашингтон. По време на кратко посещение в България преди около 20 години Глик по случайност научава за уникалната съдба на българските евреи по време на Втората световна война. Именно тогава той чува и за ролята на Пешев, който е почетен в Гората на праведниците в Ерусалим и обявен посмъртно за почетен гражданин на Израел. Глик казва, че е бил впечатлен от силата на моралния избор, направен от българския политик. „Той жертва целия си живот и кариера, за да спаси живота на тези хора. Ако по време на Втората световна война във всяка европейска държава имаше по един Димитър Пешев, нямаше да има Холокост”, заяви Глик по време на тържествената церемония по преименуването, състояла се във вторник.

  Ентусиазмът на Глик се сблъсква с хладната реакция на Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон. „От музея не отричат спасението на близо 50 хиляди български евреи, нито пък ролята на Димитър Пешев, но те смятат, че България трябва да поеме еднолично и еднозначно пълна отговорност за депортирането на 11 343 евреи от окупираните тогава от България територии”, заяви за Дойче веле посланикът на България в САЩ г-жа Елена Поптодорова. „Темата за тези депортации е мъчителна и с поколения наред тя не се коментира. Говореше се само за героичната част – за евреите, които са били спасени”, добавя Поптодорова. По време на церемонията, в рамките на която табелата с името на Димитър Пешев бе официално открита, Поптодорова изтъкна, че за съдбата на неспасените евреи трябва да се говори открито и помоли за минута мълчание в тяхна памет.

  В дебата за Пешев с писмо се е намесил и Габриеле Нисим: „Пешев не успява да спаси евреите от администрираните от България територии. Но това не е негова вина. Напротив – заради действията си той е изхвърлен от парламента и едва ли не е обявен за враг на народа”, пише Нисим.

  Пешев под лупа

  Комисията към градския съвет, която разглежда предложението за табела с името на Пешев, изучава много внимателно биографията му. Тук трябва да уточним, че при кръщаването на улици и площади градските власти в САЩ се ръководят от философия, съгласно която „планът и архитектурата на един град имат морално въздействие върху неговите жители”. Казано другояче: имената на улиците са натоварени с морален смисъл. С оглед на това не е учудващо, че преди да одобри предложението за табела с името на Пешев, комисията е изслушала множество експерти. Техните свидетелства ѝ помагат да прецени дали Пешев издържа моралния тест.

  „Историческите фигури често не са съвършени, такъв е и случаят с Пешев”, коментира председателят на градския съвет Фил Менделсън, който заедно с посланик Поптодорова откри табелата с името на Пешев. „Той участва в създаването на антиеврейски закони – това е факт, но когато животът на евреите в България е пряко застрашен, Пешев решава да им помогне”, гласи заключението на комисията.

  Въпреки принципните си възражения, Мемориалният музей на Холокоста признава, че: „интервенцията на Пешев има решаващо значение за спиране на депортациите в първоначалната им фаза”. Крайното заключение на градския съвет гласи, че „Димитър Пешев е фигура с ключово значение за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта”.

  „Пешев – една личност, с която всяка нация би се гордяла, умира в нищета и забрава”, заяви в словото си председателят на градския съвет Фил Менделсън. И добави следното: „Ние правим точно обратното на забравата, отдавайки почит на този забележителен човек. Неговото име е сега на тази табела. Нека хората питат кой е този човек, за да може историята му да бъде разказвана”.

  .

  Соня Каникова,

  Дойче веле

  ––––––––––––––––––––––––––––––
  * Преименуването на кръстовището във Вашингтон по-късно бе избрано единодушно за българско събитие на годината в САЩ за 2013 г., а инициаторите и помогналите това да се случи получиха почетни плаки от Еврочикаго, връчени в българското посолство (вж.тук).

  .

• Д. Горчева: БСП никога не е била българска партия

  Истината е, че БКП или както там се нарича в съответния исторически момент, не е спирала войната срещу собствения си народ, защото никога не е имала подкрепата му и се е докопвала до властта единствено чрез насилие, манипулации и измами, казва за Фрогнюз журналистката Даниела Горчева.

   

  – Почти четвърт век след събарянето на Берлинската стена, къде се намира днес България ?

  – Върти се в спиралата на един престъпен преход, за който основна вина носи Българската комунистическа партия, преименувала се на „социалистическа”. В тази спирала част от обществото се мъчи да изтика държавата си нагоре, към демокрацията, а БСП и производните й партии – ментета я тикат обратно надолу в криминалната среда, която непрекъснато възпроизвеждат и поддържат. Последният път, когато БСП управляваше самостоятелно, беше през 1995 -1996. И всички помним какво се случи. Точно тогава бе извършено и едно от най-големите престъпления – бяха обрани спестяванията на българските граждани. Това, което малцина знаят, е как е осъществено това ограбване и за каква обща сума става дума. Затова е добре да се прочете „Плячкосването на държавата” от Венелин Й. Ганев, научен труд, издаден през 2007 г. в САЩ. Тази година издателство „Изток- Запад” я предложи и в превод на български.

  – Вкратце напомни как е осъществено ограбването?

  – Това е изключително интересно и поучително, защото показва безогледния начин, по който влиятелни политици от БСП използват властта си, за да разсипват и държавата, и гражданите й. Венелин Ганев разглежда приетия в края на 1991 година закон, чийто прочит показва, че законодателите са били напълно сериозни в намерението си да осигурят автономност на БНБ и са я замислили като институция, независима от правителството. Авторът цитира чл. 47 от Закона за Българската национална банка, който гласи: „При изпълнение на своите функции БНБ е независима от нарежданията на Министерски съвет и други държавни органи.” По-натам уточнява, че според Закона прякото кредитиране на управлението е изрично забранено и само на правителството се разрешава да взема заеми от БНБ, но не и на отделни министерства, общински съвети, държавни предприятия и пр. Обаче това положение, което слага прегради пред навикнали да се разполагат с държавата като с бащиния политици от БСП, не им се нрави и когато се оказва, че един от заместник-председателите на БНБ твърде упорито защитава независимостта на БНБ, започват грозните сцени. Официално, пише В. Ганев, случаят е представен за по-наивната публика като сложен конфликт между законотворци, но всъщност е завоалиран опит да се отстрани въпросният защитник на независимостта на БНБ, а именно Емил Хърсев. Атаката е предвождана от добре организирани политици на БСП, начело с небезизвестния Красимир Премянов и в крайна сметка успява. Намира се формален предлог да бъдат преназначени шефовете на БНБ, но гласуване за размирника Хърсев не е проведено и така той де факто е отстранен, въпреки че Законът не разрешава освобождаване на членовете на съвета без причина. След освобождаването на Емил Хърсев и с очевидно сплашения до степен да се подчинява Вълчев, продължава разказа си Венелин Ганев, на ограниченията за даване на заеми на правителството вече не се обръща никакво внимание. На няколко пъти дефицитът е покриван от Банката, макар че това е нарушение на конституционните й задължения. И не стига това, но отново в нарушение на Закона на БНБ е наредено да повиши кредитните тавани на различни банки. След това е притисната да закупи лошите кредити на Икономическата банка, които правителството използва за субсидиране на енергийния сектор. Невъзможно е да се изброи всичко в едно интервю, но резултатът е ясен. Особено пък на българските граждани, които в крайна сметка платиха целия масраф. Впрочем, авторът цитира общата сума, която българските вложители са загубили: 2 745 578 458 000 лева.
  
  – Т.е. да не се питаме защо сме най-бедната страна в ЕС ?
  
  – Разбира се, че ще сме най-бедната, когато имаме най-безскрупулните комунистически крадци и национални предатели. А общество, в което липсва справедливост, деградира. Още повече, че това е само капка в морето от ненаказани престъпления. И да не забравяме, че тази огромна сума от близо три трилиона тогавашни лева, ограбена от българските граждни е разпределена между 3 000 „кредитни милионери”, произлезли от комунистическата номенклатура и обслужващия й персонал. Всеки от тях е изтеглил средно по три „заема”, които никога не си е направил труда да върне. Така че с право се скандира по улици и площади: „И преди, и сега, БСП е мафия”.
  Всъщност, БСП/БКП е партия, която последователно унищожава собствения си народ. Кога като го обере с чудовищна сума (1996), кога като избие целия политически, административен, духовен и стопански елит на нацията по заповед на Москва (1945), кога като взриви катедрала, пълна с хора по време на погребение (1925).

  – Не му ли се вижда краят на този преход?

  – Оня ден, препрочитайки Дневника на Чудомир, попаднах на следния ироничен пасаж, писан през далечната 1953 година: „… Преходен период, ще се помъчим малко, ще потърпим лишения.“ Откак съм се родил, периодът е все „преходен“ и все трудности преодоляваме. В началото, от буржоазен строй към социализъм, след това от социализъм към комунизъм – хай, да му се не видят преходните периоди макар, кога се не свършиха! Аз съм вече в „преходния период“ между живота и смъртта и няма да се оправят работите.”

  – Не звучи оптимистично, май?

  – Да, още повече, че днес имаме сериозна политическа криза. И че човек не може да посочи в момента нито една авторитетна и действително демократична партия, която би могла да поеме управлението в интерес на България. Но въпреки че положението е сериозно, то не е безизходно.

  – Във вторник отново станахме свидетели на сблъсъци и насилие, отново имаше пребити български граждани, които протестират срещу сегашното управление на БСП и ДПС.

  – За жалост това се превърна в закономерност. Всеки път, когато БСП е на власт, има масови протести. И всеки път, когато има протести срещу управлението на БСП, ставаме свидетели на брутално и непредизвикано полицейско насилие, на разбити глави, на окървавени лица… Така беше и на 10 януари 1997, и на 14 януари 2009, и на 24 юли 2013, и вчера, на 12 ноември. Единствено през 1990 година не посмяха, но след като се двоумиха дали да викат танковете или не, в крайна сметка подпалиха райхстага си, тоест Партийния дом.

  – Да, наистина сякаш забравихме за грозните сцени през януари 2009-та…

  – И сега, както и през януари 2009, при предишното участие на БСП в управлението с т.нар. тройна коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) в интернет бяха качени шокиращи кадри на полицейско насилие. Тогава видяхме полицаи, които се държат като мутри, полицаи, които абсолютно безпричинно пребиват хора и дори полицаи, които се гаврят с младежи, седнали на една пейка в парка (вж. линк).

  – Тези полицаи не бяха ли наказани за скандалното си поведение ?

  – Не, разбира се. Нека да напомним, че на 12 февруари 2009 г. БСП и ДПС отхвърлиха създаването на временна парламентарна комисия, която да проучи случаите на полицейско насилие, извършени на 14 януари. Предложението на коалиционния им партньор НДСВ не беше прието, въпреки че бе подкрепено от цялата опозиция. И нека да напомним, че за да бъде отхвърлено това предложение за разследване на случаите на полицейско насилие, тъкмо отсъствието на парламентарната група на “Атака” се оказа решаващо.

  – Искаш да кажеш, че още през 2009 г., АТАКА негласно е подкрепяла БСП и ДПС?

  – Такива са фактите: парламентарната група на „Атака” отсъстваше, а някои от независимите депутати не гласуваха. Предложението бе прегласувано, НДСВ и опозицията гласуваха „за”, но БСП и ДПС мобилизираха парламентарните си групи да гласуват против създаването на анкетна комисия.

  – Но защо се страхуваха управляващите от БСП и ДПС от парламентарно разследване на случаите на полицейско насилие?

  – Там е въпросът, защо? Тогава Минчо Спасов (НДСВ), който беше председател на комисията по вътрешна сигурност в Народното събрание заяви: „Създаването на тази комисия няма никакви цели да блокира работата на МВР, напротив тази комисия трябва да изчисти лицето на МВР. Полицията трябва да служи на хората и на гражданите и ние трябва да й помогнем да го направи.“ Той, обаче, бе репликиран от Татяна Дончева от БСП с думи, които повече приличаха на заплаха: „Ако имате някакви възражения по коалицията, има съвет на коалицията в петък. Няма нужда от груби знаци, непремерени и непремислени. БСП е политическа сила, която повече от всички други може да отиде на избори и утре. Не е зле, когато употребявате оръжия, да знаете, че те могат да се обърнат срещу самите вас.“ (Вж. линк)

  – През юли вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви, че полицаите са си свършили перфектно работата.

  – Ами явно БСП и ДПС имат съвсем последователно отношение към полицейското насилие – отношение на насърчение и на прикриване, което навежда на мисълта, че на полицаите (или на част от тях) е била гарантирана безнаказаност. Ако за министър Йовчев „перфектно” означава побой, събаряне на земята на възрастни жени и на млади момичета, на окървавени глави на мирно протестиращи невъоръжени граждани, които скандират „оставка” и „мафия”, ако за него „перфектно” означава непровокирани с нищо удари с палки и употреба на заплахи, псувни и ругатни от униформени полицаи, значи министър Йовчев не може да бъде министър в демократична правова държава. За сведение на управляващите и на законоопазващите органи, в интернет, в социалните мрежи и на Ю тюб са качени десетки филмчета, които показват брутално насилие от страна на полицията. И това не са гафове на полицията. Едно е, ако стане гаф, ако при създало се напрежение, случайно бъде ударен невинен човек, а съвсем друго очевидната агресивност на някои полицаи–бабаити, продължаващо нанасяне на удари и недопустимо поведение спрямо хора, които вече са задържали и които не представляват заплаха в дадения момент, нито в предходния. А това, което отново се случи във вторник показва, че полицията явно отново се чувства безнаказана. И за съжаление, това е полиция, която щом БСП/ДПС са на власт изведнъж се оказва безпомощна пред най-обикновени и примитивни бандити, които отвличат хора, режат пръсти и уши, за да „стимулират” близките им да платят по-бързо фантастичните откупи, които искат.

  – Как си го обясняваш?

  – Ами да отговорят от БСП и ДПС те как си го обясняват. Сякаш престъпниците започват да се чувстват съвсем безнаказани. Тия дни прочетох журналистическото разследване на Слави Ангелов за т.нар. „Наглите” – бандата, която от март 2007 до октомври 2009 година отвлича 13 души (вкл. едно дете на 15 години) и която убива двама души. Това, което ме порази е, че жертвите дори не мислят да се обърнат за съдействие към полицията. Бях изумена от този феномен. Толкова ли е безсилна българската полиция? Или е толкова корумпирана? Разбира се, че сред полицаите не са малко хората, които искат и могат да си вършат работата. Но рибата се вмирисва откъм главата, както се казва. Защото по същото време, когато въпросните са отвличали хора, тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков осигуряваше охрана на сикаджии и ходеше по срещи с „оперативно интересни лица”, а „Куйович, Муйович” и пр. може и да бяха обявени за международно издирване, но си влизаха и излизаха от България с по едно тесте фалшиви паспорти. Така че никак не е изненадващо, че българските граждани по начало нямат доверие нито на БСП, нито на ДПС и че, когато стана ясно, че те пак са си същите, започнаха да протестират и не престават вече над 150 дни.

  – Добре, а какво е твоето обяснение за употребата на полицейско насилие спрямо протестиращите граждани?

  – Страх. Агресията винаги е израз на страх. Истината е, че БКП или както там се нарича в съответния исторически момент, не е спирала войната срещу собствения си народ и никога не е била българска партия. А не е спирала да воюва с него, защото никога не е имала подкрепата на този народ и се е докопвала до властта единствено чрез насилие, манипулации и измами.

  – Какво е най-тревожното сега според теб?

  – Огромната енергийна зависимост от Русия – една държава,която не крие своите имперски намерения и която не се свени да използва шантаж и да изнудва цели държави. Липсата на добро образование. Говоря за задължителното образование. Трябват ни образовани, подготвени хора. Хора научени от деца да разсъждават самостоятелно, получили от деца необходимата правна и демократична култура. Затова на първо място трябва да се погрижим да осигурим правото на всяко дете да ходи на училище. Без това нямаме бъдеще, нямаме нищо. Освен мизерия – и материална, и духовна. На трето, но не на последно място идва и опитът да се насъскват българските граждани едни срещу други. Или срещу бежанците от Сирия. Да се създават измислени врагове, за да може една престъпна върхушка да запази властта си на принципа „разделяй и владей”. Защото неслучайно се създадоха тези псевдонационалистически партии – „скачени съдове” като ДПС и „Атака”, чиято цел е да се насъскват жертвите на този престъпен преход (българи, турци, роми и т.н.) едни срещу други. Е, сега се лъснаха нещата при това управление. Гласуваш за „Атака”, получаваш ДПС. Гласуваш за ДПС, честита ти „Атака”. А и двете са само едни маши на БСП, която пък е пета колона на олигархията в Русия. Всичко останало е за парлама.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––

  Още по същата тема:

  Проф. Я. Янков: Червените магистрати – съучастници в прикриване на престъплението, че няма такава партия!

  Проф. Михаил Константинов: Няма такава Партия (БКП/БСП)!

• Драконови мерки за сигурност пред БГ парламента

  Блокада на Народното събрание и днес. Около 300 души се отзоваха на призива на „Ранобудните студенти“ да се съберат отново на жълтите павета. Те бяха посрещнати от нови черни заграждения пред сградата на НС и мощно полицейско присъствие.

  .

  

  До подмяната на металните ограждения се стигна, след като по време на снощния протест демонстрантите отмъкнаха загражденията и с тях блокираха кръстовището пред Ректората.

  Част от протестиращите блокираха бул. „Цар Освободител“в участъка пред Народното събрание.

  Около 11.00 часа към демонстрантите се присъединиха и студентите, които повече от две седмици са окупирали сградата на Ректората на Софийския университет. Протестиращите посрещнаха студентите с аплодисменти и скандирания: „браво“ и „поклон“.

  Студентите и през днешния ден ще се опитат да обсадят парламента и да не позволят на народните избраници да напуснат сградата на НС.

  „Днес отново ние ще излезем и с жива верига, ще блокираме входовете на парламента. Така ще бъде поне до края на седмицата. Нашата цел е оставка на правителството и сме готови на всичко, което не провокира насилие“, заяви за Дарик Ангел Златков, който е един от организаторите на студентската окупация.

  В следобедните часове редиците на протестиращите значително оредяха. Около 14.00 ч. около 200 души са останали покрай парламента, а малко по-рано за около 30 минути демонстрацията се премести пред Софийския университет. Там студентите застанаха от двете страни на пътното платно и по средата му. Така те не блокираха движението по бул. „Васил Левски”, както и трафика в посока Орлов мост. Със скандирания „Оставка” протестиращите посрещаха шофьорите, които минаваха покрай тях, те пък им отвръщаха с клаксони в знак на подкрепа.

  На няколко пъти студентите и полицията опитваха да се надхитрят. Част от демонстрантите внезапно тръгна към ул. „6-ти септември”, но там бяха пресрещнати от служители на реда. При един от тези походи 30-ина студенти седнаха на платното пред полицаите и започнаха да пеят възрожденски песни.

  Полицейското присъствие в района е изключително засилено. Няма обаче напрежение между полиция и протестиращи.

  Вчера късно вечерта стана ясно, че студентската окупация остава. По думите на студентите до това решение се е стигнало заради вчерашните протестни действия и сблъсъците между полицията и протестиращите.

  Общо 23-ма протестиращи са били задържани по време на вчерашните демонстрации в столицата, съобщиха за Дарик от полицията. От МВР обясниха, че причина за арестите са различни хулигански прояви и неподчинение на полицейски разпореждания. По време на снощния протест, в опит да се отскубнат загражденията около сградата на Народното събрание, многократно се стигна до сблъсъци между демонстрантите и органите на реда.

  Какво се случва пред сградата на Народното събрание, можете да следите ТУК

  Във вторник „Ранобудни студенти“ от цялата страна излязоха още от сутринта на протест пред Народното събрание с искане за оставка на кабинета „Орешарски“ . Студентите символично окупираха парламента, като го обградиха от всички страни.

  Целта на протестиращите бе да не пускат народните представители да напуснат парламента. Поредният опит за блокада на Народното събрание, обаче, не беше успешен и депутатите си тръгнаха невредими от парламента.

  През целия ден периодично напрежението ескалираше и на няколко пъти се стигна до сблъсъци между полиция и демонстранти.

  По време на вечерния протест протестиращите успяха да изтръгнат металните загражденията, разположени край сградата на Народното събрание. Около 21.30 часа полицията изненадващо изтласка демонстрантите от периметъра на парламента към сградата на Ректора на Софийския университет. След тези действия на органите на реда протестиращите постепенно започнаха да се разотиват.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• България се разпада

  М. Иванова,  Дойче Веле

  .

  България ври и кипи. И е на път да се разпадне. Бедни срещу богати, деца срещу родители, столичани срещу провинциалисти, народ срещу политици – твърде много станаха разделителните линии, пише М. Иванова в коментара си.

  

  Политическите сили в обсадения български парламент се обявяват срещу насилието, насилието е заклеймено и в общата декларация на президент и премиер. Но вече дори не ни е интересно защо думите, изговорени от трибуни и разпространени в медиите, кънтят кухо и празно, преминали са дори отвъд границата на приемливия популизъм.

  Опасна игра с огъня

  Във властовите сгради всеки е петимен да се изприкаже, а отвън полицията бие студентите. Една група българи е насъскана срещу друга. Платено и безплатно се насажда и провокира омраза – и намира добра почва, подхранена от масовата бедност, острия недостиг на елементарна битова сигурност и разпространяваните слухове и откровени лъжи, окалващи всекиго.

  Виждаме „метежния устрем”, с който ГЕРБ иска на всяка цена да се върне на власт, свидетели сме и на решимостта на управляващата коалиция да не отстъпи и на йота от узурпираното място. Демонстративната глухота на правителството към всички видове недоволство, от социално до морално, не създава атмосфера на разум и съгласие, напротив. Сблъсъкът и противоборството между тези само на пръв поглед несъвместими сили, злоупотребяващи и с организираните в платени агитки хора, и с прилежащите им „подгряващи” омразата медии, е опасна игра с огъня. Най-вече защото внушава, че участниците в българския политически театър са обзети от властта като самоцел, без да си дават сметка, че могат да предизвикат ужасяващи последици за страната, да я доведат до окончателен икономически и нравствен срив, до безмилостен разпад на общността: всеки да е срещу всекиго, нахъсен от гняв, неотстъпчив фанатизъм и социално безсилие.

  Кадър от вчерашните протести в София

  .

  Черга за подпалване

  В момент, когато България трябва да се справя със стотици конкретни предизвикателства, е твърде късогледо да се отглежда и храни общностната омраза. Защото това е най-лесната „черга за подпалване”. Бежанците се превръщат в субект на „втвърдяващата се ненавист”, един жесток побой в центъра на София вече е знак за това. Създаването на профашистка партия – също.

  И ваденето на фалшиви компромати нахъсва – убеждава ни, че злото не спи, не си почива дори. Бедни срещу богати, леви срещу десни, деца срещу родители, столичани срещу провинциалисти, неуспели просветени срещу замогнали се тъпаци, националисти срещу патриоти и още хиляда разделителни линии поне… Наблюдава се масово „изтрещяване” и сред прости, и сред сложни хора, едни интелектуалци враждебно се зъбят срещу други в медиите, горят се снимки на инакомислещи във Фейсбук.

  Да не забравяме историческата си податливост на саморазрушението, родено от омраза – има водоразделни злокобни дати в следосвобожденската ни памет, оставили неизлечими рани в съзнанието ни и до днес.

   

• К. Тренчев и Д. Гочев се обявиха за изменения в Конституцията и Изборния кодекс

  

  Две конституционни изменения и ключова промяна в Изборния кодекс в полза на българите в чужбина поискаха председателят на КТ „Подкрепа“ Констатин Тренчев, дългогодишният конституционен съдия Димитър Гочев и други, формирали Национална гражданска инициатива „За изменение в Конституцията и Изборния кодекс“, съобщи в. „Строител“.

  Конституционните промени, за които настояват от комитета, касаят чл. 65, ал. 1 и чл. 150, ал. 1. Първият член касае невъзможността български граждани с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители, а вторият определя процедурата, по която може да се сезира Конституционния съд.

  В Изборния кодекс инициаторите настояват за създаване на 33-ти многомандатен избирателен район „Чужбина“, както и за възможност за онлайн гласуване на българите в чужбина.

  „Когато се писа Конституцията, в нея покрай множеството друго нелепости залегна и един текст, който е дискриминационен спрямо наши сънародници, които са успели да се спасят от прелестите на комунистическия режим“, припомни Константин Тренчев.

  Според него въпросният текст, който не позволява избирането за народни представители на лица с двойно гражданство е бил въведен, тъй като напусналите преди 10-ти ноември страната са били хора с „категорично демократични убеждения и определени финансови възможности“, които са били невъзможни за манипулиране и командване. „Това беше в основната на замисъла на този текст – страхът от тези хора“, настоя Тренчев като припомни, че КТ „Подкрепа“ не признава „Лукановата“ конституция и отдавна настоява за нова такава.

  Онлайн гласуването пък ще спести много средства на държавата, сигурен е Тренчев. Що се касае до създаването на отделен МИР за българите в чужбина Тренчев бе категоричен, че в момента нашите сънародници извън страната не знаят за кого гласуват.

  Техните гласове се разпределят някъде и се хвърлят в някой регион, подчерта Тренчев. „Те обслужват определени политически сметки“, категоричен бе той. В полза на трите промени, за които настояват организаторите ще се инициира подписка, която ще бъде внесена в Народното събрание.

  Димитър Гочев бе категоричен, че желаните конституционни промени могат да бъдат осъществени и без Велико народно събрание, а само с конституционно мнозинство. От КТ „Подкрепа“ бяха категорични, че доводът „сега не му е времето“ е нелеп и не го чува за първи път, като категорично го отхвърля като сериозен.

  С инициативата ще бъдат запознати всички парламентарни групи, а дали и колко народни представители ще я подкрепят зависи само от тях, поясни председателят на КТ „Подкрепа“.

  Тренчев категорично отказа днес да коментира предвидените за утре събития. Припомняме, отново на пресконференция в БТА КТ „Подкрепа“ заедно с КНСБ ще обявяват създаването на общ стачен комитет.

  .

  Източник:  Fakti.bg

• Сблъсъци и кръв до българския парламент

  

  Сблъсъци между полицията, охраняваща Народното събрание, и протестиращи студенти и граждани, наобиколили сградата, се случиха на няколко пъти днес между 11.00 и 12.30 часа.

  По това време течеше извънредното пленарно заседание на депутатите, които избраха нов зам.-председател на НС на мястото на Христо Бисеров и председател на правната комисия. Във вторник парламентът трябва да обсъжда на първо четене държавния бюджет и парите за общественото осигуряване и здравната каса.

  Напрежението ескалира най-много около задния вход на парламента, откъм храм-паметника „Св. Александър Невски“, където демонстрантите правеха опити да отрежат пътя на депутатските коли. Действията им предизвикаха употреба на сила от страна на полицаите, които започнаха да дърпат и влачат седящите по паважа протестиращи.

  Стигна се и до отделни спречквания, като двама се оплакаха, че са били бити от полицията. Единият пострадал твърдеше, че му е лошо и има комоцио. В крайна сметка беше откаран с линейка. Другият млад мъж бе с разбита вежда, като обясни, че е бил ударен от униформен, държащ в ръката си ключове.

  Междувременно пред сградата на НС полицията организира изненадваща акция по евакуирането на няколко коли с депутати, повечето от които бяха от „Атака“. Използвайки тактиката от предната блокада на парламента на 23 юли, униформените обградиха с плътен кордон демонстрантите пред паметника на Цар Освободител, осигурявайки път за излизането на депутатските возила в посока към Централния военен клуб.

  Това предизвика протестиращите да насядат на булеварда плътно пред полицаите. Един човек успя да пробие кордона и се изплю върху колата на депутата от „Атака“ Венцислав Лаков. След това униформените се прибраха обратно в зоната за сигурност, а демонстрантите отново се наредиха пред оградите.

  Заради масовия протест във вторник служителите на МВР отцепиха по-голям периметър от този през последните седмици. Подобно на събитията през юли охраняваната зона включваше почти цялото пространство между парламента, „Александър Невски“ и ул. „Московска“. Блокиран бе и подстъпът към сградата на Светия синод откъм ул. „Париж“.

  Демонстрантите пък отговориха с своеобразна барикада на бул. „Цар Освободител“, изградена от кофи за боклук, върху които се качваха хора. Боклуците в един от контейнерите дори бяха запалени. Засега от МВР не са обявили официални данни за арестувани по време на сблъсъците, нито пък за сериозно пострадали.

  Малко след 13.00 часа бе задържан един протестиращ пред НС, което предизвика реакцията на други демонстранти, които започнаха да дърпат загражденията. Арестът обаче бе предизвикан не от действията на задържания, а от факта, че той е бил обявен за национално издирване, съобщи БНР, позовавайки се на свои източници в СДВР. По-късно стана ясно, че мъжът е един от демонстрантите, които в неделя сваляха реклами на телевизията на Волен Сидеров „Алфа“ по Цариградско шосе.

  Към 14.00 часа се стигна до нови сблъсъци между демонстранти и униформени в района на ул. „Оборище“ в частта й до „Александър Невски“, където протестиращите също бяха изградили барикади със саксии и други предмети. На мястото пристигнаха голям брой полицаи и жандармеристи, които разрушиха барикадата. Въпреки че отново се стигна до стълкновения, униформените избягваха да правят арести.

  Час по-късно пред централния вход на Народното събрание бе останала малка група протестиращи. Друга група пред входа откъм БАН се опита да препречи направения от полицията коридор за излизане пеш на депутатите в посока италианското посолство.

  

  По-голямата част от демонстрантите са от страната на парламента към площад „Св. Александър Невски“, където сблъсъците с полицията продължиха спорадично. На няколко пъти униформените се опитаха да разширят охранявания периметър. Стигна се до поваляване на земята на демонстранти, посипаха се удари, гражданите отвърнаха с мятане на пластмасови бутилки вода по служителите на реда.

  Начело на бунтуващите се граждани стояха младежи. Те бяха изтласкали по-възрастните и жените в задните редици, за да ги пазят от палките на полицаите.

  Дойдоха и специални части на МВР.

  От вътрешното министерство потвърдиха, че към момента са задържани петима граждани, четирима от които за неизпълнение на полицейско разпореждане, а петият – заради това, че е разпознат като унищожавал реклами на телевизията на партия „Атака“ в неделя.

  По повод действията на демонстрантите зам.-председателят на парламента Мая Манолова коментира, че с колегите й следят ситуацията и, ако се наложи, в пленарната зала ще бъдат извикани служители на МВР. Тя призова участниците в протеста и депутатите да не провокират по никакъв начин агресия.

  Извънредното заседание на НС бе прекъснато за кратко заради искане от ГЕРБ представител на МВР спешно да бъде извикан в пленарната зала, за да коментира информациите за бити студенти и протестиращи. Вътрешният министър Цветлин Йовчев обаче в момента е на официално посещение в Израел.

  „След справка във вътрешното министерство е установено, че подадената от ГЕРБ информация не отговаря на истината“, заяви Манолова. От трибуната депутатът от ДПС Йордан Цонев обвини ГЕРБ, че от партията са изпратили футболни агитки сред протестиращите именно с цел да предизвикат сблъсъци.

  В кулоарите на парламента можеха да се видят множество цивилни служители на НСО. Неофициално се коментираше, че ръководството на НС обсъжда варианти за извеждане на депутатите от сградата. Единият – през централния вход, където протестиращите към 15 часа бяха около стотина души, вторият – пеш – през входа откъм БАН. На паркинга на Народното събрание можеха да се видят спрени няколко буса.

  Протестът пред Народното събрание бе свикан от „Ранобудните студенти“, окупирали Ректората на Софийския университет и зали в други ВУЗ-ове в страната. Към него се присъединиха и граждани, а намерението на протестиращите е да останат целия ден, за да не допуснат депутатите да си тръгнат от НС.

  Източник:  Mediapool

  Video streaming by Ustream

• Сляпото българче, което стана детето-чудо на САЩ… (видео)

  Лола Уолтърс е само на 13 години, когато се превръща в детето-чудо на Америка. На 2-годишна възраст момичето ослепява, но това не я отказва от желанието й да се занимава с нейния любим спорт – гимнастика. И представете си – тя печели купата на Американската гимнастическа академия!

  Вдъхновяващо, нали? А знаете ли кое е още по-вдъхновяващо? Тя е българка!

  Да, Лола е сляпо българче, осиновено от американка. Нейната приемна майка не е знаела за недъга й, когато я приема за свое дете, но след като скоро научава за него това не я отказва от Лола. Напротив, детето е получило безкрайна любов и стимул да вярва в мечтите си и да се развива още от съвсем малка.

  На какво е способна човешката воля? Ето на какво!

  Днес това изоставено българско дете е една от най-известните гимнастички на Америка. Наричат я детето-чудо на Америка. Не на България, на Америка…

  Тази история трябваше да ни направи горди, но истината е, че тя малко ни натъжи и ни жегна. Защото ОК, навсякъде има хора, които се отказват от децата си. И понякога това е за добро. Но тя ни напомня как една не малка част от хората в нашата мила родина са се отказали доброволно от мечтите си. А това не е на добро.

  Лола споделя, че само силната мотивация и воля не са достатъчни. Тя казва, че успехите й се дължат на огромната подкрепа от семейството, приятелите и съотборничките й. Подкрепа, която я превръща в истински победител!

  „Никога не споделям, че съм сляпа по време на състезание. Искам да ме оценяват заради таланта ми, а не заради зрителния ми проблем” – споделя тя.

  И наистина, когато я види човек, трудно би си представил, че това дете е сляпо! Ето как изоставените деца на България ни „прославят“! Вдъхновяващо? По-скоро тъжно…

  Източник:  Вeu.bg

• Incredible Microprocessor Protein Acts as Genome Guardian

  Вy Jeffrey Tomkins, Ph.D.*, icr.org
  

  

  Researchers recently studied a highly sophisticated cellular machine that acts as a guard for the genome against harmful mutations and that evolution cannot explain.1

  Humans have two sets of 23 chromosomes, and a mutational deletion in chromosome 22 causes a disease called DiGeorge syndrome in which heart and immune system defects occur, in addition to learning difficulties, mental retardation, and psychiatric disorders. The deletion eliminates a protein and stops the formation of a key piece of cellular machinery called a „microprocessor.“

  The microprocessor is actually a working complex of two important proteins called Drosha and DGCR8 (DiGeorge syndrome critical region 8). The mutation causing the microprocessor to be defective affects DGCR8.2 The microprocessor protein complex itself gets its name from the fact that it processes an important group of molecules called microRNAs. MicroRNAs are small molecules that help regulate gene expression.3

  It turns out that the microprocessor does other important things besides processing microRNAs, like regulating transposable element activity. Just over 50 percent of the human genome contains a complex set of DNA features called transposable elements. Transposable elements and the important DNA features they encode are involved in gene regulation and genome function during development, growth, and normal cellular activity—negating their original prediction as „junk DNA.“4

  A small percentage of transposable elements in the human genome can be copied and moved around. This can cause problems and disrupt genes if not properly controlled. However, in its proper place, this activity has been found to play important roles in creating natural genetic variability.5 The genetic variability in the genome is why no two humans are exactly the same. In humans, little was known about how the regulation and control of transposable elements in the genome was accomplished until a research team recently studied how the microprocessor interacted with transposable elements.1

  The researchers found that the microprocessor regulates transposable element activity by binding and cleaving the RNA copies (transcripts) originating from their DNA sequences across the genome. Thus, the microprocessor is an important player in keeping harmful mutations from developing in the cell by controlling transposable element activity. And it is possible that the RNA fragments produced from this process may be used in some aspect of genome regulation. Many processes in the cell produce byproducts that have important functions.

  With such a multi-purpose and highly specific function, it is clear that the incredibly engineered microprocessors show powerful design features that are critical to life and good health and that cannot be explained by random evolutionary processes.
  __________________________________________

  References

  1. Heras, S. R. et al. 2013. The Microprocessor controls the activity of mammalian retrotransposons. Nature Structural & Molecular Biology. 20:1173-1181.
  2. Roth, B., D. Ishimaru, and M. Hennig. 2013. The core Microprocessor component DiGeorge syndrome critical region 8 (DGCR8) is a non- specific RNA-binding protein. Journal of Biological Chemistry. 288 (37): 26785-26799.
  3. Salmena, L. et al. 2011. A ceRNA Hypothesis: The Rosetta Stone of a Hidden RNA Language? Cell. 146 (3): 353-358.
  4. Tomkins, J. 2013. Transposable Elements Are Key to Genome Regulation. Creation Science Updates. Posted on icr.org March 27, 2013, accessed November 7, 2013.
  5. Bennett, E. A., et al. 2004. Natural Genetic Variation Caused by Transposable Elements in Humans. Genetics. 168 (2): 933-951.

  * Dr. Tomkins is Research Associate at the Institute for Creation Research and received his Ph.D. in genetics from Clemson University.

   

• Плевнелиев поиска национално обединение срещу олигархията

  „Задкулисието продължава, далеч сме от медийна свобода и не сме изпратили Държавна сигурност в архива“

  .

  Никола Лалов,  Mediapool

  

  Президентът Росен Плевнелиев заяви, че „проблемът на проблемите е разделението в нацията“ и призова за обединение около продължаването на реформата в съдебната система, медийната свобода и борбата с корупцията, олигархията и монополите.

  Държавният глава каза, че при обединение около националните приоритети е готов да работи и за промяна в конституцията, „ако в нея има пречки и слабости, за да бъде страната ни истински демократична, правова и справедлива държава“.

  Плевнелиев посочи още, че трябва да се подкрепят малките и средни предприятия, които са „99 процента от икономиката ни и които са важните, а не една група влиятелни бизнесмени“, и отбеляза, че „не може българското общество да е заложник на липсата на медийна свобода“.

  „Далеч сме от истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията. Хората имат усещането, че задкулисие продължава да направлява важни политически процеси… Трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи за формиране за позицията на гражданите“, посочи президентът.

  В понеделник той се срещна с държавници от началото на прехода досега по повод 24 години от началото на демократичните промени.

  В изявление след срещата Плевнелиев каза още, че „не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в Държавния архив, където отдавна им е мястото“ и посочи, че като най-тежки проблеми остават ниският жизнен стандарт, безработицата и демографската криза.

  „Хората имат усещането, че задкулисие продължава да направлява важни политически процеси.. Не е преодоляно усещането за липса на справедливост… Не успяхме да изградим възможности и среда, които да накарат младите хора да не напускат родината, а да останат в България и да развиват своя потенциал тук. Пазарната икономика и съдебната система трябва да се подобрят, образованието и здравеопазването се нуждаят от дълбока реформа.”, каза президентът.

  Той призова всички политически сили да загърбят тяснопартийните си интереси в името на бъдещето на нацията и за пореден път каза, че президентството е отворено за дебат с политическите сили за постигане на консенсус по дългосрочните приоритети.

  Той коментира, че в момента най-много ни липсва обща кауза, около която да се обединим.

  „Много изострена фаза на противопоставяне. Докарахме го до там, че имаме граждани, срещу контраграждани, имаме протести срещу контрапротести, София срещу провинцията. Дълбокото усещане за неработещи институции е много сериозен проблем. Опитът ни от изминалите 24 години на преход показва, че успехът идва когато имаме стратегическа цел, когато постигнем съгласие по приоритетите на нацията и заедно полагаме усилия, за да ги изпълним“, каза Плевнелиев.

  Президентът Георги Първанов (2000-2010 г.) и председателят на парламента Михаил Миков не уважиха срещата при държавния глава заради „ангажименти“.На срещата не присъства и президентът Жельо Желев по лични причини.

  На поканата на Плевнелиев се отзоваха президентът Петър Стоянов, председателите на парламента от 1989 г. насам Александър Йорданов, Благовест Сендов, Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Борислав Великов и Цецка Цачева.

   

• Пълна окупация на Ректората на Софийския университет

  Софийският университет „Св. Климент Охридски“ вече е под пълна окупация. Студенти заключиха с вериги и катинари двора на Ректората, като от днес не допускат преподаватели, журналисти и администрация.

  .

  

  Представители на „Ранобудните студенти“ заявиха, че са „решили да предприемат по-крайни действия, след като 150 дни не се чува призивът им за оставка на правителството и ще пускат само хора, които са привърженици на каузата им“.

  До момента администрацията осигуряваше минимално функциониране на институцията, докато трае студентският протест.

  Служители на ВУЗ-а казаха, че откъм Университетската библиотека има верига и надписи: „Администрация не се допуска“ и „Университетът няма да отвори врати днес“.

  До решението се стигна, след като неделният многохиляден протест „Поход на справедливостта“ не доведе до оставката на премиера Пламен Орешарски.

  „След като видяхме, че имаме подкрепата на много хора, решихме, че трябва да предприеме по-крайни действия, след като 150 дни не се чува призивът ни за оставка на това правителство“, каза за Нова телевизия Йордан, който е един от окупаторите.

  „Това ще продължи до оставката на правителството“, категоричен беше той. Попитан не е ли крайно решението им, той отговори с въпрос, като попита не е ли крайно парламентът да е трибуна, от която политиците са си разменят обидни думи.

  На 23 октомври студенти окупираха най-голямата аудитория в Софийския университет – 272-ра. Акцията им бе форма на протест срещу председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев и решението на институцията Делян Пеевски да бъде възстановен като народен представител. Протестът бе обявен за безсрочен, а Ректоратът – напълно окупиран, след като студентите промениха първоначалното си намерение акцията да продължи няколко дни.

  Акцията на студентите от Алма Матер е подкрепена от техни колеги в много университети в столицата и страната, хиляди преподаватели и обикновени хора.

  Източник:   Dariknews.bg

• The Independent: Българските студенти извикаха духа на 1968-ма

  

  Една от най-уважаваните британски медии, “The Independent”, публикува наскоро материал за студентски протести в България, озаглавен “Students invoke spirit of ’68 in fight to rid Bulgaria of corruption” (“Студентите предизвикаха духа на 68-ма в борбата си срещу корупцията в България”).  Сайтът OFFNews.bg публикува превод на материала на „The Independent“ в леко съкратен вариант.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Младите мъже и жени в окупирания Софийски университет знаят много добре с кого се сравняват. На огромния плакат “1968″ стои надписът “Сега е наш ред”.

  “През 1968 г. студентите във Франция казаха “Стига! Светът не е това, което искаме”, казва Ивайло Динев, 24-годишен студент по антропология. “Сега сме поставени в същата ситуацията. Когато студентите се вдигнат, всяко правителство пада”, с надежда споделя Иво пред британския “The Independent”.

  Динев проговаря от “свободната територия на студентите”, както той сам я нарича. Тук, зад величествената университетска фасада и охранителните пунктове, стоят стотици млади хора, които правят плакати, вдигат барикади и се запасяват с храна за поредната вълна от протести, която днес е най-голямото антиправителствено действие в Европа.

  В последните социологически проучвания ясно се вижда, че голяма част от българите подкрепят студентската окупация. “Когато започнахме окупацията, бяхме около 50 души. Казахме си, че ако не получим подкрепа отвън, ще спрем. Вече знаем, че времето е перфектно за тази акция”, казва Ивайло.

  Вече 147 дни българите са на улицата, искайки оставката на правителството и край на корупцията и непотизма, които са обхванали страната. Българските протести са породени от страха, че бъдещето им зависи от една малка група “елит”.

  Най-бедната страна в ЕС може да се “похвали” и с високото си ниво на корупция – само Гърция е над България. Симпатиите към протестиращите българи нарастват с всеки изминал ден. След началото на демонстрациите френският и германският посланик показаха своята подкрепа и порицаха “олигархичния модел” на управление, който не е съвместим с този на европейския.

  Днес протестите имат нов епицентър. В края на октомври студентите в Софийския университет се барикадираха в Ректората и отказват да излязат, докато правителството не подаде оставка. Около 500 студенти всеки ден взимат участват в акцията, както в Софийския, така и в много други университети в страната.

  В окупирания СУ и в социалните мрежи най-срещаната дума е “Оставка”. В залите матраците са изблъскани в ъглите, за да има място за дебати и обсъждания по различни теми. Има планини от хляб и ябълки. Може да се видят и предостатъчно запаси от тоалетна хартия. Бюрата служат за барикади на входовете, където хулигани се опитват да проникнат. На входовете охраната събира подписи в подкрепа на протеста, както и провизии, дарени от гражданите.

  През това време премиерът на България Пламен Орешарски игнорира исканията за оставка, надявайки се те да отшумят.

  “Най-важното е раждането на гражданското общество, защото няма значение кое правителство ще дойде, ние вече ще му дишаме във врата и ще реагираме, казва Габриела, 23-годишна студентска по изкуства. “Знаем, че битката ще е дълга, но ще се борим и няма да се предадем”, завършва тя.

   

• 10 ноември – 24 години по-късно

  Български емигранти за 10-ти ноември

  .

  

  Христина Карагеоргиева, на 35 години, Амстердам – Холандия

  За куфарите

  За българската емиграция винаги се е говорело по терлици, в такава степен, че дори статистиката за броя на постоянно живеещите българи в чужбина е приблизителна. Ако преди 1989 тя беше онзи издайнически знак, че комунистическият строй не е висшата реализация на човешкия блян за обществена справедливост, днес шумотевицата в общественото пространство около проблематиката на напускането на родината отново идва да покаже известно неудобство. Най-ясната му проява е лашкането в крайности: от патетично-сантименталната реторика на инициативите за приобщаване до нерядко подемания от почти всички партии популистко-патриотарски вой на емигрантите със запазено българско гражданство да се отнеме гарантираното с Конституцията право на гласуване. Преекспонирането на социално-икономическия мотив на избралите летище София като „най-бърз изход от кризата“ обаче къде случайно, къде нарочно се стреми да прикрие един далеч по-важен, но политически неудобен факт. Само през 1960 перспективата за светло комунистическо бъдеще накара 200 000 граждани на Източен Берлин да избягат в Западен и наложи изграждането на Стената. Четири десетилетия по-късно неуспешната декомунизация, пропадналите надежди и нежеланието да легитимират с присъствието си „нормалността“ на една пропита от корупция държава изпрати близо една осма от населението на България в чужбина.

  За шегите на историята

  Всичко започва не от Ялта, а от една хартийка пет месеца по-рано.
  – Не мислите ли, че е малко цинично да разрешаваме съдбовни за милиони хора въпроси по такъв импровизиран начин? Хайде да я изгорим.
  – Не, запазете я вие.
  Годината на този разговор е 1944-та. След дълго протакане западните съюзници най-накрая са се съгласили да отворят втори фронт и вече са в Нормандия. На изток съветската армия е успяла без съществени трудности да прегази Полша, Унгария, Румъния, Чехословакия. Разтревожен от парадния марш на комунизма през половин Европа, Чърчил бърза да договори следвоенните сфери на влияние в Източна Европа и Средиземноморието.

  На девети октомври британският премиер и външният му министър се срещат в Москва със Сталин и Молотов. На един лист първият написва и предлага на идеологическия си враг това, което ще влезе в историята под името „процентово споразумение“: за сметка на Гърция, където британците искат 90% влияние, Сталин получава 50% в Унгария и Югославия и 75% в Румъния и България. С договорената между Молотов и Идън на следващия ден ревизия на споразумението, на предоставеното на Сталин влияние в България става 80%.

  65 години по-късно и вече член на ЕС, страната все още се определя от западните анализатори като „държава с особено тежко комунистическо наследство“.

  За надеждата

  Датата е 12 юни 1987-ма. Пред Бранденбургската врата в Западен Берлин президентът Рейгън произнася реч, която малко след това ще промени историята. През усилвателите звукът без усилие прехвърля печалния символ на разделението и ясно се чува и в източната част на града.

  „През 1950-те години Хрушчов бе предрекъл: ‘Ще ви закопаем!’
  Днес на Запад ние виждаме как свободният свят е постигнал безпрецедентно в историята на човечеството благоденствие и добруване. В комунистическия свят виждаме провал, технологична изостаналост, влошени здравни стандарти, недостиг от дори най-просто естество: храна. Днес Съветският съюз не може да изхранва населението си. След четири десетилетия пред целия свят стои едно голямо и неизбежно заключение: Свободата ражда благоденствие. Свободата заменя древните вражди между държавите с приятелство и мир. Свободата побеждава. (…) Г-н Генерален секретар Горбачов, ако искате мир, ако искате благоденствие за СССР и Източна Европа, ако искате либерализация, елате при тази врата! Г-н Горбачов, отворете я! Г-н Горбачов, съборете тази стена!

  С падането на стената две години по-късно дойде времето на надеждата. Но какво се случи после?

  Времето бе наше. Но свърши

  След 45 години в сферата на влияние на една азиатска свръхсила България получи историческия шанс да се върне в Европа. Наместо това с дворцов преврат задунайската квазигуберния благодари на диктатора си за вярната служба и го прати на заслужен отдих.

  Вярно, не “дойдоха танковете”, но подкопаването на демократичния процес започна още през 1990-та година с инфилтрирането на сините. Дисидентското движение за човешки права и свободи се трансформира в оръжие на Държавна сигурност за шантаж с етническия мир.

  Вярна на дългия си опит в поддържането на система чрез терор, българската Щази създаде групировките, за да всява страх у хората и да дискредитира демокрацията.

  Междувременно зад сянката на витиевати фрази и стратегическо протакане бившата комунистическа номенклатура успя да трансформира политическата си власт в икономическа и реално да си осигури пълен контрол над държавата.

  С това бе пропилян и шансът за декомунизация на България, заложен още в първата предизборна платформа на СДС: “Апаратът на комунистическата партия трябва да се отдели докрай от държавата във финансово, кадрово и структурно отношение”. Нищо от това не се случи.

  Проектът гражданско общество не се състоя. Ангажиран в борбата си за оцеляване, останалият обществено-политически неграмотен и не ценящ свободата си българин не стана коректив на политиците си, чието последващо от липсата на обществен контрол чувство на пълна безнаказаност запрати държавата в порочния кръг на корупцията, подкопа международния й престиж и дискредитира демокрацията. Хората не осъзнаха, че за разлика от сантименталния национализъм на ХІХ век, патриотизмът в ХХІ век е гражданството. Активната грижа на всеки един гражданин за добруването на всички останали.

  Подобно осъзнаване нямаше и как да се случи. Уморена от загуби, останалата в България интелигенция се изгуби в отшелничеството на доброволната вътрешна емиграция и абдикира от социалната си роля да води и образова обществото си, като подви опашка и замълча.

  ЕС се умори от жестове, захвърли дипломатическия език и врътна кранчето.

  .

  А сега накъде, l’Europeo

  Неизбежният въпрос е готова ли беше България за членство в Европейския съюз? Според Фриц Болкестейн никак. Редовните доклади на Европейската комисия за предприсъединителния й напредък редовно ратифицираха този възглед с печално вярното „в страната няма политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност”. Дори по-лошо – с предсрочното й приемане ЕС изгуби инструментите си за натиск.

  Въпросът, който би трябвало да си зададем, е какво би се случило, ако знакът на добронамереност, наречен „приемане в клуба“, не беше направен. И тук историческият паралел е неизбежен.
  През 1958 година британският посланик Ричард Спейт пише до Форин офис следното:

  “Наистина може да се изложи силен аргумент за закриване на легацията на Нейно Величество или най-малкото за понижаването й на ниво на консулство – така България реално ще бъде третирана като руска провинция, наместо да се подпомага нейното правителство и да се поддържа фикцията, че притежава суверенна власт. Но аз мисля, че като се направи равносметка, ние ще се окажем губещите от такова действие. (…) Нашето оттегляне също би отбелязало началото на края на онези в България, които вероятно са по-многобройни, отколкото ние смятаме и които гледат на присъствието на британската и на други западни легации като на осезаемо доказателство, че външният свят все още не ги е изоставил окончателно на Кремъл. Вероятно единствената услуга, която можем да направим на българите при сегашните обстоятелства, е да помогнем на този народ да запази до известна степен порив за свобода, за да могат да се възползват от шансовете си, когато Кремъл започне да отпуска своята хватка”.
  …
  След сто години съществуване на картата на света като суверенна държава и над двадесет години след „цивилизационния избор“ да стане член на двете най-важни за континента си международни организации, е време България да спре да се оправдава с „турското робство” и комунизма и не само формално, но и ценностно да се върне на картата на Европа. В което все още се крие последната й голяма надежда.

   

  Радостина Шаренкова, на 31 години, Лайден – Холандия

  … началото на 90-те години. … Съвременната ситуация е нестабилна, революционна, разрушителна, но не и непременно градивна. Хората емигрират. 24 години по-късно, в България се е променило само едно – липсва ентусиазмът на промяната. След постигането на голямата външнополитическа мечта – признанието от Старата Европа, вече и посока нямаме. Мечтите ни не са ориентирани към бъдещето, гледаме само назад към миналото.

  Никога не съм се замисляла, защо тази дата не е празник в държава, която се е “освободила” от тоталитаризма. Хората все по-малко знаят за не-свободата по време на социализма. Всекидневната история на 45-годишния режим се помни, но не се говори за нея. Тя е тема-табу. Табуто е нещо опасно за общността. Но заради мълчанието, никой вече не помни, кое точно е опасното и защо е необходимо екстра-внимание, предпазни мерки, почукване на дърво, за да “не чуе дяволът”. И когато мине време, и всички забравят същността на опасността, тя не предизвиква страх. Тогава миналото бива лесно реабилитирано. Затова съвременното общество употребява празниците, за да си припомни грешки като Холокоста и те да не бъдат повтаряни. На 10 ноември в България не се случи нещо кой знае какво: един дългогодишен владетел беше подменен. Но датата-символ разделя епохи в мисленето и поведението. Материализирането на страховете все още не позволява на българите да се зарадват и да празнуват свободата си.

  .

  Източник:  Вizimi.com

• Студенти от няколко университета тръгнаха на „Поход на справедливостта”

  

  Хиляди студенти, преподаватели и недоволни от управлението на страната се събраха на протест в 11.00 часа пред сградата на Ректората на Софийския университет.

  Движението в центъра на столицата е затруднено.

  Протестиращите настояват за оставка на кабинета на Пламен Орешарски. Малко след 12.00 часа шествието на недоволни от управлението на страната, преподаватели и студенти тръгна на своя „Поход на справедливостта“. Протестиращите преминаха по жълтите павета, спряха се пред сградата на Народното събрание и след това продължиха в посока Министерски съвет.

  За да подкрепят колегите си от Софийския университет, са дошли студенти от различни ВУЗ-ове в страната – от Великотърновския университет, от Нов български университет, от Югозападния университет, от Американския колеж, от Медицинския университет, Техническия университет, Лесотехническия университет.

  

  Участниците в общонационалния протест скандират „оставка“, „емигрирайте“, „окупация“. Издигнат е плакат с надпис: „Ние сме децата на прехода и искаме да живеем тук“. Сред останалите плакати се чете още: „Времето ви изтече! 24 години фалшив преход стигат“.

  Шествието протича спокойно под призива: „Ако не искате да продължавате да живеете както досега: Протестирайте, Окупирйте, Стачкувайте!“.

  В началото на протеста студенти от различни университети, подкрепящи окупацията, обясниха в кратки изказвания пред събралите се хора защо окупацията трябва да продължава и заявиха, че няма да се откажат. Младите българи бяха категорични, че дори да получат оставка на кабинета, ще бъдат бдителни във всяко следващо правителство и неговите действия.

  По думите им въпросът не е само да получат оставка, а да получат моралност в управлението на държавата.

  В 17 ч. на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ ще започне и концерт „Вдигни очи: стоп на псевдопрехода“, в който ще участват Ваня Костова, Васко Кръпката, Валди Тотев, Група 7, от Тоника – Милица, Ралица, PIF, Драго и Ева, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Шкумбата и др.

   

  

  Междувременно главният секретар на МВР Светлозар Лазаров заяви, че е създадена стандартната организация за охраната на днешния протест в столицата. Той не изключи да се стигне до ескалация на напрежението по време на протестите. Запитан дали има сигнали за готвени провокации, Светлозар Лазаров заяви: „Очаквам някои неща, но не искам да коментирам на този етап“.

  На 23 октомври студенти окупираха най-голямата аудитория в Софийския университет – 272-ра. Акцията им бе форма на протест срещу председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев и решението на институцията Делян Пеевски да бъде възстановен като народен представител. Протестът бе обявен за безсрочен, а Ректоратът – напълно окупиран, след като студентите промениха първоначалното си намерение акцията да продължи няколко дни.

  Акцията на студентите от Алма Матер е подкрепена от техни колеги в много университети в столицата и страната, хиляди преподаватели и обикновени хора.

  .

  Източник:  Dariknews.bg

  –––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Протестното шествие може да се гледа на живо чрез сайта OFFNews/ канала USTREAM /

   

• „Ранобудните студенти“ призовават на „Поход на справедливостта: общонационален протест“

  „Ранобудните студенти“ канят всички да се съберат в неделя, 10 ноември, в 11 часа пред сградата на Ректората, за да се включат в „Поход на справедливостта: общонационален протест“.

  

  „Ако не искате да продължавате да живеете както досега: ПРОТЕСТИРАЙТЕ, ОКУПИРАЙТЕ, СТАЧКУВАЙТЕ!“, се казва в призива на студентите, разпространен във „Фейсбук“.

  „Излизаме, за да окупираме узурпирана България!

  Излизаме, защото е несправедливо заплатите и пенсиите да са по-малки отколкото политическият и икономическият каймак харчи за един обяд.

  Излизаме, за да се противопоставим на бедността и безработицата.

  Излизаме, защото мястото на мафията не е в управлението.

  Излизаме, защото сме против потъпкването на обществения интерес в името на олигархичния.

  Излизаме, за да не емигрираме.

  Излизаме, за да отхвърлим образованието, което ни прави роби, а не свободни.

  Излизаме, защото не можем да търпим унищожението на природата.

  Излизаме сега, докато не е дошъл гладът и не са спрели тока.

  Излизаме преди да сме станали висококвалифицирани просяци.

  Излизаме, за да кажем „стоп” на неумолимото превръщане на здравеопазването в привилегия.

  Излизаме, за да покажем, че има алтернатива отвъд партиите: гражданите са властта – ние сме суверенът.

  Ако не искате да продължавате да живеете както досега: ПРОТЕСТИРАЙТЕ, ОКУПИРАЙТЕ, СТАЧКУВАЙТЕ!

  Напук на всеобщото мнение ние не довършваме започнатото дело. Напротив, ние започваме нещо ново. Нямаме само памет, но и визия. Заставаме зад:

  1. Отговорна държавна политика в образованието, която да стимулира и изисква изграждането на независими и критично мислещи личности, а не на апатични изпълнители.

  2. Изграждане на независими държавни институции, работещи в полза на обществото, а не обслужващи частни олигархични или партийни интереси;

  3. Създаване на адекватни дългосрочни стратегии за развитие на всички сфери от обществения живот и приемственост в прилагането им;

  4. Допускане до висши държавни длъжности само на доказали се професионалисти, чиито действия да се ръководят единствено от интересите на суверена;

  5. Прекратяване на системната практика държавните медии да се използват за партийна пропаганда и конструиране на псевдореалност.

  6. МОРАЛ и ОТГОВОРНОСТ.

  11 часа на стълбите на Ректората на Софийския университет“, гласи пълният текст на съобщението на протестиращите студенти.

  За 10 ноември, деня, в който се навършват 24 години от падането на комунистическия режим, протестно шествие с начало на същото място и в същия час обявиха и преподавателите, подкрепящи студентите. Шествието ще премине през Народното събрание, Министерския съвет и ще завърши на стълбите пред бившия Партиен дом, обявиха инициаторите във Фейсбук групата „Преподавателите казват: повече така не може“.

  „По повод 24 години от падането на тоталитарния режим в България ви каним на протестно шествие, с което:
  – да дадем пример за гражданска позиция, към която да приобщим и студентите;
  – да огласим публично оценката си за състоянието на държавността и демокрацията в България;
  – да защитим правото си на свободна волеизява като пълноправни европейски граждани.“, се казва в поканата за шествието, отправена към колеги, студенти и граждани“, се казва в призива на преподавателите.

  В неделя е планирана още една протестна проява – Инициативният комитет „Чисти ръце“ организира концерт от 17 часа пред храма-паметника „Св. Александър Невски“ под мотото „Вдигни очи: стоп на псевдопрехода“. Потвърдилите до момента участие са Ваня Костова, Васко Кръпката, Валди Тотев, Група 7, от Тоника – Милица, Ралица, PIF, Драго и Ева, Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Шкумбата.

  Източник:  Mediapool

• <<
• 1
...
• 137
• 138
• 139
• 140
• 141
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
...
• 415
• >>