Авторски
- Колко са българските работници в ЕС?
Материал на Еconomynews.bg
Българските граждани, пребиваващи в друга държава членка на ЕС, живеят основно в Испания (38%), Германия (15%), Гърция (12%), Италия (10%) и Обединеното кралство (7%). Според данни на Евростат броят на българите, които пребивават в друга държава – членка на ЕС, нараства постоянно от 2009 г. насам, съобщи Агенция по заетостта в отговор на въпрос на EconomyNews.bg.
Посочените в таблицата цифри са по-ниски от реалните стойности, тъй като за част от държавите-членки няма информация – Естония, Гърция, Франция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта и Обединеното кралство за целия период и Австрия – от 2009 до 2012 г., Португалия – за 2012 г. и Румъния – за 2010 и 2011 г.Според предоставените данни най-голям е броят на българските граждани в Испания. Само за периода 2011-2012 г. той се увеличава с около 10 хиляди души. На второ място по брой български граждани е Федерална република Германия, където за периода 2009-2012 г. увеличението е почти двойно (43%).
Значителен е броят и на българските граждани в Италия – 55 378 през 2012 г., като броят им е нараснал с 14 498 спрямо 2009 г. Следват Белгия и Нидерландия съответно с 20 7791 и 16 760 лица през 2012 г. Интересно е, че броят на българите в Белгия се е увеличил около 2 пъти за периода, а на тези в Нидерландия – с 6570 (около 40%).
Броят на българите в Република Чехия е 7434 през 2012 г.
Ето и обобщените данни за българските граждани в ЕС по години и държави:
Таблица: ЕП
- Над 500 преподаватели подкрепиха протестиращите български студенти
Александра Маркарян, OFFNews.bg
.
Снимка: Сергей Антонов, OFFNews.bg 520 преподаватели са се включили в подписката към декларацията в подкрепа на протестиращите студенти.
В декларацията от 28 октомври се казва:
“Ние, подписалите тази декларация преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и други висши училища в страната, заявяваме подкрепата си за протестиращите студенти.
Подкрепяме техните справедливи искания за възстановяване на демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред в страната. За 24 години ние самите не успяхме да гарантираме най-базовите демократични ценности – затова дължим подкрепа на тези студенти, които имат смелостта да се борят за тях.
Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание и насрочване на нови избори.
Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Затова се чувстваме длъжни да подкрепим студентите, дръзнали да се надигнат срещу цинизма, бездушието, пасивността и недоверието, разяждащи основите на обществото ни и поставящи под въпрос нашето бъдеще като политическа общност.
С вас сме – успех!”
.
Подписката тече паралелно в интернет и на хартия. Периодично електронната се допълва с новите имена на преподаватели, които са подписали хартиения вариант в университета си – затова между двете има разминаване в броя. Електронната подписка може да видите ТУК.
Публикуваме пълния списък към 4 ноември (част от включилите се днес следобед ще бъдат добавени допълнително, OFFNews ще обновява списъка при всяка промяна). Имената са подредени по азбучен ред.
Аглая Маврова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Адриана Дамянова, д-р, СУ
Адриана Тафрова-Григорова, проф.
Албена Вачева, доц. дфн, ЮЗУ
Албена Мирчева, д-р, ФСлФ, СУ
Албена Раленкова, хон. ас., НБУ
Албена Руневска, НБУ
Албена Танева, доц. д-р, СУ
Албена Тодорова, ФКНФ, СУ
Албена Хранова проф. д-р, ПУ
Александра Соскова, доц. д-р, ФМИ, СУ
Александър Александров, проф., УАСГ
Александър Илчев, проф., НМА
Александър Кацарски, гл.ас., ЮФ, СУ
Александър Коцев, доц. д-р, ГГФ, СУ
Александър Кънев, проф. дфн, ФФ, СУ
Александър Кьосев, проф. дфн, ФФ, СУ
Александър Порталски, гл. ас. д-р, ЮЗУ
Александър Стоянов, гл.ас., УНСС
Александър Ценов, доц. д-р, ТУ
Алексей Кальонски, д-р, ИФ, СУ
Алина Добрева, д-р
Амелия Личева, проф., ФСлФ, СУ
Амелия Марева, гл.ас., НБУ
Ана Стойкова, доц. д-р, ИЛ към БАН
Ангел Ангелов, проф. дн, ЮЗУ
Ангел Ангелов, проф., УХТ, Пловдив
Ангел Ангелов, Robert Gordon University, London
Ангел Калайджиев, София
Ангел Луканов, София
Ангел Манчев, ас. д-р, ФЖМК, СУ
Ангел Шишков, проф. д-р, НСА
Андрей Александров, д-р, ЮФ, СУ
Андрей Андронов, УНСС
Андрей Бояджиев, доц., ФСлФ, СУ
Анета Димитрова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Анета Петрова, гл.ас. д-р, ПУ
Ани Илков, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Ани Шумкова,гл.ас. д-р,ХМУ
Анисава Милтенова, проф. дфн, БАН
Анна Бешкова, доц. д-р, ФФ, СУ
Анна Кръстева, доц. д-р, НБУ
Анна Лазарова, ас., ФКНФ, СУ
Антоан Божинов, хон. преп., ФЖМК, СУ; НБУ
Антоанета Димитрова, д-р
Антоанета Дочева, д-р, ПУ
Антоанета Дончева
Антон Герунов, ФМИ, СУ
Антон Петков, доц. д-р, ФМИ, СУ
Антони Стоилов, доц. д-р, ЮЗУ
Антонина Желязкова, д-р, МЦИМКВ
Антония Замбова, доц. д-р, ФСлФ, СУ
Антония Стоянова, доц д-р, ИЕЕС, БАН
Ася Асенова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Атанас Атанасов, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Атанас Терзийски, д-р, ПУ
Атанас Славов, гл. ас. д-р, ФФ, СУ
Атанас Стаматов, проф. дфн, МГУ
Атанас Шопов, ас., ЮФ, СУ
Ахинора Балтакова, ас. д-р, СУ
Бека Натан, хон. ас, ФФ, СУ
Биляна Борисова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Биляна Курташева, гл.ас. д-р, НБУ
Биляна Радева, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Благовест Христовски, Биол. ф-тет, СУ
Бойко Пенчев, доц. д-р, ФСлФ, СУ
Борис Бакалов, БФ, СУ
Борис Вунчев, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Борис Сергинов, доц. д-р, НБУ
Борис Стоянов, гл. ас., д-р, ИФ, СУ
Борислав Гаврилов, проф. д-р, ИФ, СУ
Борислав Георгиев, доц. д-р, НБУ
Боряна Димитрова, доц. д-р, НБУ
Боряна Мусева, гл. ас. д-р, ЮФ, СУ
Боряна Николова, University of Wisconsin
Борислав Мавров, д-р, НБУ
Борислава Танева, проф. д-р, СУ
Боряна Кючукова-Петринска, гл.ас. д-р, СУ
Боряна Михайлова, гл.ас., ВТУ
Боряна Русева, доц. д-р, София
Боян Думанов, гл.ас. д-р, НБУ
Боян Знеполски, доц. д-р, ФФ, СУ
Боян Славейков, доц. д-р, ПУ
Валентин Аспарухов, ПУ
Валентин Миланов, ас., ТУ
Валентина Георгиева, гл. ас. д-р, ФФ, СУ
Валентина Златанова, проф. дсн, БАН
Валентина Иванова, гл. ас. д-р, Информатика, НБУ
Валентина Маринова, хон.преп., ДПН, СУ
Валентина Наумова, гл.ас., ФСлФ, СУ
Валери Голев , доц., Физ. ф-тет, СУ
Валери Колев, доц. д-р, ИФ, СУ
Валерия Хаджийска, д-р
Ваня Колева, д-р, МФ, СУ
Ваня Пенчева, ас., ТУ, Габрово
Ваня Серафимова, гл.ас., МГУ
Васил Гарнизов, доц. д-р, НБУ
Васил Георгиев, д-р
Васил Колев, ас., НХА
Васил Попвасилев, OCAD, Toronto
Велин Белев, ас. д-р, НБУ
Велислава Петрова, гл.ас. д-р, ФФ, СУ
Венета Савова, ас., ФСлФ, СУ
Вера Стаевска, д-р, ФФ, СУ
Вержиния Арсова-Балчева, НАТФИЗ
Вероника Димитрова, ас., ФФ, СУ
Весела Герчева, НБУ
Весела Статкова Карева, доц., АМТИ, Пловдив
Весела Цокева, ФФ, СУ
Весела Чергова, гл.ас.д-р, ФКНФ, СУ
Весела Шушкина, хон.преп. д-р, ФСлФ, СУ
Веселин Будаков, гл.ас. д-р, ФКНФ, СУ
Веселин Гръцманов, Русенски университет “Ангел Кънчев”
Веселин Дафов, доц. д-р, ФФ, СУ
Веселин Деков, д-р, IFREMER, Франция
Веселин Кметов, д-р, ПУ
Веселин Страхилов, проф. дфзн, ФзФ, СУ
Веселин Тепавичаров, доц. д-р, ИФ, СУ
Веселин Тончев, доц. д-р ИФХ – БАН, ХФ на СУ
Веселина Вълканова, доц. д-р, СУ, ФЖМК
Веселина Георгиева
Веселина Синивирска, хон.ас., СУ
Веско Иванов
Виктория Викторова
Вили Лилков, проф. д-р, МГУ
Виолета Герджикова, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Витан Стефанов, проф., ФФ, СУ
Вихър Георгиев, гл. ас. д-р, ФФ, СУ
Владимир Донев, доц. д-р, ВТУ
Владимир Маринов, ас., НБУ
Владимир Сунгарски, ас., ФКНФ, СУ
Владимир Томов, гл. ас. ДЕО
Владимир Трендафилов, проф. д-р, ФКНФ, СУ
Владимир Шопов, хон. преп., ФФ, СУ
Владислав Господинов, доц., ФП
Вяра Калфина, гл. ас. д-р, ФФ, СУ
Вяра Николова, доц. д-фн, ЮЗУ
Галина Величкова
Галина Гончарова, гл. ас. д-р, ФФ, СУ
Галя Вълчинова, д-р, Université Toulouse 2 Le Mirail
Галя Габровска, хон.преп., НАТФИЗ
Галя Митова, СУ
Гено Генов, доц. д-р, ВТУ
Георги Александров, ТУ
Георги Ангелов, гл. ас., ИИОЗ, БАН
Георги Атанасов
Георги Близнашки, проф. д-р, ЮФ, СУ
Георги Ганев, гл.ас. д-р, Стоп. ф-тет, СУ
Георги Господинов, гл.ас. д-р, ИЛ към БАН, СУ
Георги Гочев, ас. д-р, НБУ
Георги Д. Димитрв, проф. дсн, ФФ, СУ
Георги Жечев, гл.ас. д-р, ФКНФ, СУ
Георги Каприев, проф. дфн, ФФ, СУ
Георги Костов, д-р, ЛТУ
Георги Кънев, гл.ас., ГГФ, СУ
Георги Мандичев, СУ
Георги Менгов, доц. д-р, СУ
Георги Няголов, гл. ас. д-р, ФКНФ, СУ
Георги П. Антов, проф. БАН
Георги Папакочев, НАТФИЗ
Георги Фотев, проф. дфн, НБУ
Георги Янков, проф., НХА
Гергана Георгиева, гл.ас. д-р, ИФ, ВТУ
Гергана Герова, доц. д-р, ФзФ, СУ
Гергана Гугунска, СУ
Гергана Динева, ас. д-р, ФФ, СУ
Гергана Тонкова-Илчева, хон. ас., НМА
Даниел Смилов, доц. д-р, СУ
Даниела Колева, доц., ФФ, СУ
Дария Карапеткова, гл. ас. д-р, ФКНФ, СУ
Делчо Илчев, департ. Спорт, СУ
Деница Хинкова, гл.ас. д-р, СУ
Десислава Бошнакова, доц. д-р, НБУ
Десислава Валериева, гл. ас., СУ
Десислава Данкова, НБУ
Десислава Димкова, ас. БАН
Диана Върголонова, ас., ФКНФ, СУ
Диана Йонова, доц., Медиц. у-тет
Диана Терзийска, доц. д-р, УНСС
Дилян Николчев, доц., Бог. ф-тет
Димитри Гинев, проф. дфн, ФФ, СУ
Димитър Бечев, д-р, ас., ФФ, СУ
Димитър Божков, гл.ас. д-р, ФФ, СУ
Димитър Вацов, доц. д-р, НБУ
Димитър Димитров, доц. д-р, УХТ, Пловдив
Димитър Димитров, гл.ас., бог. ф-тет
Димитър Добрев, хон. ас., ФМИ
Димитър Илиев, гл. ас. д-р, ФКНФ, СУ
Димитър Кюмюрджиев, СУ
Димитър Стоименов, хон. ас., ЮФ, СУ
Димитър Тодоров, ТУ
Димо Арнаудов, ас. д-р, ФзФ, СУ
Димчо Аджаров, проф., Медиц. у-тет
Добрин Тодоров, проф., МГУ
Добринка Парушева, доц. д-р, ПУ, БАН
Добромира Николова
Драгомира Вълчева, гл. ас. д-р, ФКНФ, СУ
Ева Волицер, НБУ
Евгений Дайнов, проф., НБУ
Едвин Сугарев, доц. д-р, НБУ
Екатерина Дамянова, д-р, Бог.ф-тет
Екатерина Търпоманова, д-р
Екатерина Пейковска, ФКНФ, СУ
Елена Джамбазова, доц. д-р, ФНПП, СУ
Елена Динева, ас., ФКНФ, СУ
Елена Метева, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Елена Стоянова-Узунова, НБУ
Елена Тарашева, д-р, НБУ
Елена Хаджиева, доц. ФСлФ, СУ
Елена Цонева-Папуджиева, хон. преп. д-р, НБУ
Елисавета Мусакова, доц. д-р, хон. преп., НХА
Елица Дубарова-Петкова, гл.ас. д-р, НБУ
Елица Йорданова, СУ
Елмира Василева, БАН
Емил Георгиев, СУ
Емил Колчев, гл.ас., НБУ
Емил Трайчев, проф. дбгн, СУ
Емил Хорозов, проф. дмн, ФМИ, СУ
Емилия Братанова, НБУ
Емилия Георгиева, проф. д-р, Медиц. у-тет
Емилия Дворянова, доц. д-р НБУ
Емилия Занкина, гл.ас. д-р, АУБ
Емилия Славова, гл. ас. д-р, ФКНФ, СУ
Есмералда Камбурова, д-р
Жана Дамянова, гл.ас. д-р, ФФ, СУ
Жана Попова, гл.ас. д-р , ФЖМК, СУ
Жеко Кьосев, доц. д-р, ЮЗУ
Женя Георгиева, гл. ас., Медиц. у-тет
Живка Колева-Златева, проф. дфн, ВТУ
Живко Жечев, ВТУ
Живко Живков, ст.преп., УНСС
Жюстин Томс, Масови комуникации, НБУ
Здравко Дунов, проф. дфн, БАН
Златка Гочева, СУ
Златко Гулеков
Ивайло Дичев, проф., ФФ, СУ
Ивайло Маринов
Иван Билярски, проф. дин, БАН, ВСУ
Иван Гацов, проф., НБУ
Иван Евтимов, доц. д-р, НБУ
Иван Манев, д-р
Иван Марков, проф., АУ – Пловдив
Иван Петров, хон.ас., ПУ
Иван Попов, ас., ФКНФ, СУ
Иван Станев, гл. ас., Русенски У-тет
Иван Христов, доц., Богосл. ф-тет, СУ
Иво Пиперков, гл. ас., ФЖМК, СУ
Иглена Русева, доц, НАТФИЗ
Илиана Борисова-Кацарова, гл.ас. д-р, ИФ, СУ
Илиана Гълъбова, д-р, ХТМУ
Илиана Мирчева, доц.д-р, ФНПП, СУ
Илинка Терзийска, д-р, ЮЗУ
Илия Груев, доц. д-р, НХА
Илко Пенелов, д-р, СУ
Иля Йончев, проф. д-р, НМА
Йоана Сиракова, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Йордан Ликов
Йордан Петров, ТУ и УНСС
Йорданка Велкова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Ирен Иванчева, доц., ФСлФ, СУ
Ирена Кръстева, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Ирена Павлова, СУ
Ирена Тодорова, НБУ
Ирина Зиновиева, проф., дпсн, ФФ, СУ
Ирина Стрикова, ас., ФКНФ, СУ
Искра Благоева
Искра Христова-Шомова, проф., ФСлФ, СУ
Калин Манолов, СУ
Калин Янакиев, проф. д-р, ФФ, СУ
Камелия Джурелова, НБУ
Камелия Спасова, гл.ас., д-р, ФСлФ, СУ
Кирилка Ставрева, проф., Cornell College, Iowa
Кица Диаманджиева-Лъвчиева, хон. преп, ФНХФ, СУ
Клавдий Тютюлков, ФзФ, СУ
Клео Протохристова, проф. дфн, ПУ
Кольо Коев, проф. дсн, НБУ
Коста Герджиков, доц., ФНПП, СУ
Костадин Гърдев, доц. д-р, ИФ, СУ
Костадин Соколов, Университет Майнц, Германия
Красен Станчев, доц. д-р, ФФ, СУ
Красимир Лещаков, доц. д-р, ИФ, СУ
Красияна Радева Денева
Кремона Павлова, СУ
Кристиан Таков, доц. д-р, ЮФ, СУ
Кристин Трендафилова, гл. ас., ФКНФ, СУ
Кристина Попова, доц. д-р, ЮЗУ
Ласка Ласкова, гл.ас. д-р, ФСлФ, СУ
Лилия Илиева, д-р, Любляна
Лилия Илиева, проф. д-р, ЮЗУ
Лиляна Деянова, проф. дсн, ФФ, СУ
Лиляна Симеонова, проф. дин, БАН
Лиляна Табакова, гл.ас., ФКНФ, СУ
Линка Тонева-Методиева, ас. д-р, ФФ, СУ
Линда Николова, University of Utah, Salt Lake City
Лъчезар Томов, ас. д-р, НБУ
Люба Атанасова, д-р, Пекински университет
Любен Витанов, доц. д-р, ФНПП
Любен Иванов, ас., СУ
Любка Алексиева, СУ
Любов Минчева, доц. д-р, ФФ, СУ
Любомир Гаврилов
Любомир Христов, д-р, ВТУ
Людмил Цанков, доц. д-р, ФзФ, СУ
Людмила Милкова, УНСС
Магдалена Абаджиева
Магдалена Веселинова, ПУ
Магдалена Гуцева-Тонева, социолог, УЦУК
Майа Разбойникова-Фратева, доц. дфн, ФКНФ, СУ
Майя Грекова, проф. дсн, ФФ, СУ
Майя Стойнева, проф. д-р, БФ, СУ
Максим Иванов
Маргарета Димитрова, доц. д-р, ФСлФ, СУ
Маргарита Желязкова, у-тет Твенте, Холандия
Маргарита Карамихова, доц., ВТУ
Мариана Димитрова, доц. д-р, СУ
Мариана Камбурова
Мариана Малинова, доц. д-р, НБУ, СУ
Марин Бодаков, гл.ас., ФЖМК, СУ
Марин Паунов, проф. д-р, УНСС
Мария Ендрева, д-р, ФКНФ, СУ
Мария Йовчева, доц. д-р, Бог. ф-тет, СУ
Мария Костадинова
Мария Костова, проф., ФКНФ, СУ
Мария Нейкова, доц. д-р, СУ
Мария Огойска, ас., НБУ
Мария Соскова, доц. д-р, ФМИ, СУ
Мария Стамболиева, доц. д-р, НБУ
Мария Цанкова, adjunct ass. Pol.Sci & IR, PhD, АУБ
Марияна Любенова, доц. СУ
Марияна Николова, СУ
Марта Ивайлова, ас. д-р, ФКНФ, СУ
Мартин Граматиков, д-р, СУ
Мартин Канушев, доц. д-р, НБУ
Мартин Русков, Университетски колеж, Лондон
Мартин Тимчев, доц. д-р, ДИУУ
Мартина Печинова, доц. д-р инж., УАСГ
Мая Бахчеванова, СУ
Мая Русева, д-р, ВТУ
Миглена Ваклинова,
Миглена Николчина, проф.ФСлФ, СУ
Мила Манчева, ас. д-р, СУ
Мила Минева, ас., ФФ, СУ
Миладин Хаджиев, СУ
Милен Замфиров, гл. ас. д-р, ФНПП, СУ
Милена Григорова, НБУ
Милена Демирева, СУ
Милена Миленова, гл. ас., ФКНФ, СУ
Милена Николова, гл.ас. д-р, АУБ
Милена Попова, Русенски университет
Милена Стефанова, доц.д-р, ФФ, СУ
Милена Якимова, доц. д-р, СУ
Милица Минева, ас., ВТУ
Мина Петрова, СУ
Минко Марков, гл.ас. д-р, ФМИ, СУ
Мира Ковачева, проф. д-р, ФКНФ, СУ
Мира Майер, доц. д-р, НБУ
Миряна Янакиева, доц. д-р, ИЛ на БАН, СУ
Михаил Груев, доц. д-р, ИФ, СУ
Михаил Неделчев, проф., НБУ
Михаил Тодоров, проф., ТУ
Моис Файон, д-р, ФФ, СУ
Момчил Дойчев-Баджаков, д-р, НБУ
Момчил Методиев, дфн, ИФ, СУ
Момчил Христов, хон. ас., ФФ, СУ
Морис Фадел, доц. д-р, НБУ
Надежда Желязкова, Goldsmiths University, London
Надежда Тодорова, СУ
Надка Бакалова, доц., БСУ
Надя Данова, проф. дин, БАН, СУ, НБУ
Наум Якимов, проф. дн, НБУ
Невена Германова, ФФ, СУ
Невена Панова, доц. д-р, СУ
Неделя Китаева, гл.ас., д-р, НБУ, СУ
Недялка Видева, проф. д-р, ФФ, СУ
Недялка Георгиева, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Нели Методиева, ас., ФКНФ, СУ
Нели Огнянова, проф. дпн, СУ
Нели Стоева, ас.
Нели Христова, проф. д-р, ГГФ, СУ
Никола Николов
Николай Аретов, проф. дфн, ИЛ към БАН
Николай Вазов, д-р
Николай Драгов, СУ
Николай Киров, доц. д-р, НБУ
Николай Найденов, проф. дпн, ФФ, СУ
Николай Ризов, хон.преп. доц., НБУ
Николай Папучиев, доц. д-р, ФСлФ, СУ
Николай Чернокожев, проф., ФСлФ, СУ
Николина Янева, ЮЗУ
Нинел Нешева-Кьосева, доц. д-р, НБУ
Нора Голешевска, д-р, ФФ, СУ
Огнян Минчев, доц., д-р, ФФ, СУ
Олег Георгиев, проф. дфн, ФФ, СУ
Олег Константинов, ФФ, СУ
Павел Белчев, д-р, СУ
Павел Павлович, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Павел Стоянов,
Палма Златева, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Пепка Бояджиева, проф. дсн, СУ
Петко Пройнов, проф., ПУ
Петра Олесен, СУ
Петранка Евтимова, д-р
Петранка Филева, проф. д-р, СУ
Петър Евтимов, преподавател в ИФ на СУ
Петър Кърджилов, д-р, ФЖМК, СУ
Петър Марков, ЮЗУ
Петър Николов, гл.ас. д-р, НБУ
Петър Писаров
Петър Станков, д-р, УНСС
Петър Цанев, проф. д. изк., НХА
Петър Цонев, д-р, ЮЗУ
Петя Георгиева, доц. д-р, СУ
Петя Загорчева, хон. преп., ИФ, ФКНФ, СУ
Петя Кабакчиева, доц., ФФ, СУ
Петя Николова, НБУ
Петя Осенова, доц. д-р, ФСлФ, СУ
Пламен Бардраски
Пламен Макариев, проф. дфн, ФФ, СУ
Пламен Русев, д-р, ВТУ
Пламен Цветков, проф. дин, НБУ
Полина Балканска, хон.преп., доц., Медиц. у-тет
Правдолюб Иванов, ст.ас., НХА
Радка Влахова, доц. д-р, СУ
Радко Кръстанов
Радослав Йорданов, САС
Радослав Цонев, д-р, ЮЗУ
Райна Гаврилова,проф., ФФ, СУ
Райна Камберова, гл.ас., СУ
Райчо Пожарлиев, проф., ФФ, СУ
Ралица Кацарска, СУ
Ралица Русева, доц. д-р, БАН
Рая Заимова, проф дин, хон.преп., ИФ, СУ, НБУ, БАН
Роман Хаджикосев, доц. д-р, ЮЗУ
Росен Елезов, НАТФИЗ
Росен Цонев, доц. д-р, СУ
Росина Костова, доц. д-р, ИФ, ВТУ
Росица Градева, доц. д-р, АУБ и БАН
Росица Кендерова, доц., ГГФ, СУ
Ружа Смилова, гл. ас, д-р, ФФ, СУ
Румен Драганов
Румяна Парашкевова, гл.ас., СУ
Светла Маринова, доц. д-р, ФФ, СУ
Светла Черпокова, доц. д-р, ПУ
Светлана Божилова, доц., ФЖМК, СУ
Светлана Дамянова
Светлана Иванова, доц. д-р, ИФ, СУ
Светлана Колева, хон.ас., ФКНФ, СУ
Светлозар Алексиев
Светлозар Василев, д-р, София
Светлозар Влайков, доц. д-р, Богосл. ф-тет, ВТУ
Светослав Герганов, УНСС
Светослав Димов, доц. д-р, БФ, СУ
Светослав Живков, гл.ас. д-р, ИФ, СУ
Светослав Куртев, д-р
Светослав Малинов, доц. д-р, ФФ, СУ
Светослав Риболов, Бог. ф-тет
Сергей Стефанов, ас. д-р, НБУ
Сияна Харизанова, НБУ
Смилен Марков, гл.ас. д-р, ВТУ
Снежа Цонева-Матюсън, гл.ас. д-р, ПУ
Снежана Попова, проф., СУ
Снежана Томова, д-р, СУ
Снежана Янакиева-Калчева, доц. д-р, СУ
Соня Каникова, Лондонски университет
Ставрос Ставру, ФМИ, СУ
Стелиян Димитров, доц. д-р, СУ
Стефан Дечев, доц. д-р, ЮЗУ, хон.ас.; ФФ, СУ
Стефан Дипчиков
Стефан Ем. Николов, д-р
Стефан Иванчев, хон.ас., ФКНФ, СУ
Стефан Манев, доц. д-р, НБУ
Стефан Ницолов, доц. д-р, ТУ
Стефан Попов, гл.ас. д-р, ФФ, СУ
Стефан Стефанов, гл.ас. д-р
Стефан Стефанов
Стефка Фетваджиева, гл.ас., ФСлФ, СУ
Стилиян Йотов, проф., дфн, ФФ, СУ
Стойчо, Стойчев, гл.ас. д-р, ФФ, СУ
Стоян Асенов, ас., ФФ, СУ
Стоян Бъчваров, д-р, ВТУ
Стоян Михайлов
Стоян Танев, Богосл. ф-тет, СУ
Таня Чавдарова, доц. д-р, ФФ, СУ
Татяна Дронзина, проф. СУ
Теодор Пиперков, гл.ас., ЮФ, СУ
Теодора Георгиева
Теодора Карамелска, д-р, НБУ
Теодора Петрова, доц., ФЖМК
Теодора Цанкова, хон. ас. д-р, ФСлФ, СУ
Теофил Ямболиев, доц. д-р, ТУ, София, филиал Пловдив
Тодор Велчев, д-р, СУ
Тодор Груев, доц., УАСГ
Тодор Танев, проф., ФФ, СУ
Тодор Ялъмов, гл.ас., Стоп. ф-тет, СУ
Тодорка Минева, хон. преп., ФСлФ, СУ
Тони Николов, хон.ас., ФФ, СУ
Фанка Рибарова, проф., Медиц. у-тет
Филип Григоров, Перник
Христина Чобанова, гл.ас., ФКНФ, СУ
Христо Андреев, ТУ
Христо Гьошев, гл.ас. д-р, НБУ
Христо Тодоров, проф., НБУ
Христо Христев, гл.ас. д-р ЮФ, СУ
Цанка Николова, СУ
Цвета Попова, гл.ас., ЮФ, СУ
Цвета Хубенова, доц., ФСлФ, СУ
Цветан Спасов
Цветана Стоянова, д-р, СУ
Цветелина Сантулова, д-р, ФФ, СУ
Цветомира Пашова, доц. д-р, ФКНФ, СУ
Цочо Бояджиев, проф. дфн, ФФ, СУ
Юлиан Минков, София
Юлиан Рангелов, гл. ас., д-р, ТУ, Варна
Юлиана Николова, хон. преп., ФФ, СУ
Юлия Велковска, проф. физика, Университета „Вандербилт“, САЩ
Юра Константинова, гл.ас. д-р, БАН
Яна Иванова, ас., ФДМ – Медиц. у-тет
Яна Рангелова, СУ
Яна Шишкова, хон.ас., ФКНФ, СУ
Ясен Захариев, доц. д-р, НБУ
- Ранобудните студенти с открити въпроси до патриарх Неофит
Открито писмо с въпроси, адресирани до патриарх Неофит, изпратиха днес младежите, нарекли себе си “ранобудните студенти”
Елица Мартинова, OFFNews.bg
Обръщението е публикувано на профила им във Facebook. To e отправено и до председателя и членовете на Светия Синод и до предстоятеля на храм-паметника “Св. Александър Невски”.
Националният флаг на купола на патриаршеската катедрала, заради който един български богослов бе уволнен. Снимка: Фейсбук В писмото си протестиращите младежи търсят позицията на патриарх Неофит във връзка с уволнението на студента в Богословския факултет Станислав Въчин. OFFNews припомня, че на 1 ноември, по време на протестните шествия пред СУ от камбанарията на “Св. Александър Невски” бе развято българското знаме. Часове по-късно Въчин, който е служител в храма, е бил уволнен.
Младежите засягат и изказването на депутата на ДПС Йордан Цонев, който в четвъртък заяви от парламентарната трибуна, че преподавателите в Богословския факултет, които подкрепят протеста, са разколници.
Студентите поставят въпроса и за широкия периметър за сигурност около парламента, който бе обособен, за да гарантира, че депутатите ще напуснат Народното събрание, въпреки заканите за блокада от страната на протестиращите. В петък периметърът обхващаше и площада около храм-паметника.
OFFNews припомня, че протестното шествие “Събудете се” на студентите се опита да премине и покрай храм-паметника, но бе възпрепятстване от полицаите. Тогава студенти заявиха, че служителите на реда нарушават гражданските им права и се заканиха да потърсят правата си.
Пълният вид на въпросите на студентите до патриарх Неофит без редакторска намеса:
.
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
На 1 ноември 2013 г., в деня на всенародния празник Ден на народните будители, с който Българската православна църква исторически дълбоко е свързана, студенти и преподаватели от Софийския университет и от множество други висши училища от София и страната, както и български граждани, почетоха по своеобразен начин този най-народен празник, като в същото време изразиха своята позиция по актуални всеобществени въпроси, най-същественият от които е въпросът за липсата на морал в българската политика. Това събитие обаче бе помрачено от следните събитийни моменти, които имат пряко отношение към Българската православна църква, по-конкретно към нейното ръководство:
- Огромното пространство около патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, църковен и всенароден храм-паметник, бе блокирано от безпрецедентно количество полиция. Тези действия на органите за сигурност доведеха до обстоятелството на фактическото блокиране на храм-паметника, на практика до негово затваряне отвън. Намиращата се в съседство старинна църква „Св. София” също се оказа в аналогично положение.
2. По време на преминаването на шествието на студентите, преподавателите и гражданите покрай цитираните два богослужебни храма, от камбанарията на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” прозвуча празничен камбанен звън, а минути след това, от същата тази камбанария, бе развят националния трибагреник. По-късно през денят в медиите се появи информация, според която камбанния звън е бил възпроизведен от студента в Богословския факултет Станислав Въчин, който е и служител на храма. На същия е заявено минути по-късно от църковни длъжностни лица, че е уволнен за тази си проява.
Във връзка с тези събития се обръщаме към Вас, като архиереи на Българската православна църква, със следните въпроси:
1. Каква е позицията на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, на Св. Синод като цяло, както и на предстоятеля на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” по отношение окупирането на практика от страна на полицейските сили на пространството около Св. Синод – храм-паметник „Св. Александър Невски” – църквата „Св. София”; не смятат ли същите църковни фактори, че по този начин се нарушават религиозните права на членовете на Православната църква, както и правата на българските граждани?
2. В случай, че информацията за уволнението на колегата ни Станислав Въчин, студент в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” е вярна, не смятат ли горепосочените църковни представителства, че няма нищо по-добро и уважавано от постъпката на Вашия служител Въчин – да бие празнично камбаната на патриаршеската катедрала в един от най-светлите всенародни празници, в съчетание с развяването на националния трибагреник?
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, задавайки публично тези въпроси ние се надяваме на ясни и категорични отговори и проява на Вашата пастирска загриженост. Проявявайки студентска солидарност, надяваме се също, че ако поводът за отстраняването на студента Станислав Въчин от служение в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е гореописания, то той да бъде възстановен, защото няма по- Богоугодна и Богонародна изява от това да удариш празнично църковните камбани и да развееш родния трибагреник, и то в Денят на народните будители.
Редом с тези въпроси, ние, ранобудните студенти, се обръщаме към всички Вас с молба да отговорите на един актуален въпрос, имащ пряко отношение към Православната църква, към християнския и богословския морал. Става дума за това, че на 31 октомври т.г., в парламентарната зала на Народното събрание, депутатът от ДПС г-н Йордан Цонев е заявил, че знае, че протестите на студентите и гражданите в страната ни, се поддържали в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” от преподаватели, които подкрепяли разкола. В същия ден следобед обаче Факултетният съвет на Богословския факултет, с почти пълно мнозинство, подкрепи протестите на академичната общност, на студентите в частност и въобще на гражданското общество. В тази връзка, смятате ли Вие, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, че преподавателите от Богословския факултет, а също и студентите и докторантите, които изразяват своята гражданска позиция и настояват за оставка на правителството на настоящото управляващо мнозинство са разколници? Последният въпрос е продиктуван от наша страна по причина, че Богословският факултет е част от академичното семейство на СУ „Св. Климент Охридски” и подобни изявление, като това на депутата от ДПС г-н Йордан Цонев, подронват пряко авторитета на Българската православна църква, разрушително са насочени към Богословския факултет, който тази година чества своя 90-годишен юбилей. Смятаме също, че подобни атаки петнят доброто име и на Софийския университет, на който Негово Светейшество Българския хатриарх Неофит е Доктор хонорис кауза, и който, от своя страна, в личностен план, е бил част от академичната общност на Университета, в качеството си на пръв декан на Богословския факултет след демократичните промени.
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, през последните две години Вашият авторитет бе дълбоко накърнен по публично известни причини. Ние се надяваме, че давайки ясни отговори на поставените от нас въпроси Вие ще засвидетелствате пред Бога и народа тази християнска позиция, която подобава на архиереи.
- Маратонът в Ню Йорк при засилени мерки за сигурност
В Ню Йорк в неделя за 43-ти път се провежда маратонът, в който се очаква да участват около 48 000 души. Те ще пробягат маратонската дистанция от 42 километра и 195 метра, която ще ги отведе из петте района на мегаполиса. Маратонът ще стартира от Стейтън айлънд и ще продължи през Куинс, Бронкс, Бруклин, като финалът ще бъде в Сентръл парк в Манхатън.Спортната проява ще протече при изключителни мерки за сигурност, защото властите не искат да се повтори трагедията от маратона в Бостън през април, когато терористи взривиха самоделни устройства, убиха трима души и раниха 260 души. Хеликоптери, катери, водолази, кучета, разпознаващи укрити експлозиви, стотици камери „са впрегнати“ в мерките за сигурност.
Началникът на полицията в Ню Йорк Реймънд Кели увери, че маратонът ще бъде най-добре защитената спортна проява. Той обаче предупреди участниците, че в ерата след 11 септември 2001 г. гаранции няма.
Заради дългото си трасе гарантирането на безопасността на маратона е трудна за осъществяване задача, отбелязва ДПА. Според новите мерки за сигурност участниците в маратона и зрителите ще бъдат подложени на допълнителни проверки, като например претърсване на раниците. Охранителните камери ще следят цялото трасе на маратона.
Вече бяха претърсени и небостъргачи покрай трасето, откъдето терористи-снайперисти биха могли да стрелят по маратонците. Водолази пък провериха крайбрежните зони и районите под мостовете за укрити предмети.
Източник: Mediapool
- Провинцията мре, дивото зове
Светлозар Стоянов, в. „Новинар“
.
Снимка: m.btvnews.bg Миналата седмица една констатация, която отдавна вече не е новина, умря. Като стара и безинтересна мома в обезлюдено българско село. Обидена, че никой не й е обърнал внимание.
С нейната смърт настъпва и смъртта на селото. Българското, онова с отколешните традиции, млякото на баба и гегата на дядо. Онова толкова подигравано през последния половин век (и повече) село.
Миналата седмица от БАН съобщиха, че около 200 села в България, населени (някога) предимно с българи, вече са мъртви. И там вече няма нито един жител. Някои села от години нямат население, но не са изтрити от регистъра на населените места. В останалите млади почти няма. В над хиляда села от десетки години не се е родило и едно дете.
Виж, селата със смесено население, турските, помашките и циганските, са друга работа. Там хората се женят и се плодят. Колкото повече са хората от малцинствата, толкова по-голяма е плодовитостта. Селата с българско население обаче си отиват.
Погледнато отдалеч, селото обикновено разкрива романтична картина, чист въздух, вода студена, тежък (но здравословен) труд и една безкрайна хармония в човешките отношения. Киприте момичета от картините на Майстора и фотосите на потънали в цветя и здравец реставрирани къщи от рекламните диплянки също носят багрите на патриархалната хармония, която едва ли някога е била чак толкова хармонична, но никога няма да се върне в този й вид.
Българското село, от което извират корените на почти всички българи, днес е обитавано само от духа на дедите ни. Или от едни бедни и стари хора, които кретат с кривите си тояжки по пустите улици. Като вехти призраци.
В края на ХІХ век и началото на следващия на село живеят 80% от българите. Днес населените места, които нямат статут на град, са повече от четири хиляди и там живее по-малко от 25% от цялото ни население.
През последните години много села провидяха селския туризъм и екопътеките като панацея за всички болести, от които умира българското село. Но се забрави главното му богатство – земята и плодовете на тази земя. Лошото е, че не всичко опира до липса на пари. Защото да си изчистиш двора, който си превърнал в клошарски склад, не е само въпрос на средства.
Идете в който и да е (оцелял) хоремаг. Там ще ви предложат кебапчета по 19 стотинки, сирене по селски, приготвено от прясно палмово масло, или селска салата от пластмасови домати и турски гумени краставици. Да, бабите с мотиките вече измряха.
Първият удар, който понесе българското село, бе криворазбраната социалистическа урбанизация. Тя превърна селяните в градски хора от селски тип и ги натика в заводите.
По-лошото е, че днес издъхват и малките български градове. Вземете например родния ми Казанлък. Според последното преброяване през 2011 г., само за 10 години този град се е смъкнал с 10 хиляди души. От 55 хиляди днес казанлъчани са по-малко от 45 хиляди. Сметката е проста. След 45 години Казанлък изчезва.
Ах, ще кажете, невъзможно е да се случи! Напротив, ще ви кажа аз. Градове умират дори в Щатите. И то големи градове. Погледнете Детройт. Изпари се пред очите ни.
Ето защо, винаги съм се чудел как ще свърши България. Дали ще се превърне в огромен цигански катун, дали ще ни превземат турците или ще ни преобразуват в бежански лагер за близкоизточни терористи.
Гледах обаче по телевизията как в обезлюдена Странджа група учени се опитват да възстановят изчезналите популации на дивите коне и зубри. И се сетих за финала на един мой стар разказ. Двама дядовци пътуват във влак и оплакват пустеещата българска земя, която препуска зад прозорците. Разказът завършва така: „Колко изоставени земи и запустели градини има в нашата литература и с каква любов се описват те винаги! Защо буренясването, бездействието, разоряването и примирението са толкова скъпи на българина? Тухлени складове, краварници, хамбари и прочие земеделски сгради без керемиди, прозорци и черчевета – всичко е порутено, всичко се разпада и подивява. Гледката овехтява навред и с всяка изминала година става все по-пленителна. А природата с нямото си спокойствие търпеливо чака този народ да измре и цивилизациите да преминат, за да залее отново всичко с неувяхващата си вечност.”
Да, явно винаги съм знаел какво ще се случи. Просто го бях забравил. България ще свърши като резерват. В по-добрия случай – за тарпани и зубри.
В по-лошия – за българи.
- Big Sugar is having its tobacco moment
By Dr Kieron Rooney*, Sciencealert.com.au
Image: Vladimir Jotov/Shutterstock „There is not a single study showing that added sugar is good for you.“
These words are from investment banking firm Credit Suisse.
While many may question nutritional advice from a group of economists, few could dispute their ability to identify accurate trends in data.
In a report on global sugar consumption, Credit Suisse has identified growing negative views towards sugar which it says provides „green shoots for dietary changes and social health advancement„.
The report is a warning to the food and beverage industry and specifically to companies with an economic model that is dependent on products manufactured with added sugar.
The Credit Suisse warning suggests these companies should prepare for government-imposed changes to the way they operate their businesses including regulations on sugar-sweetened foods, taxation or greater opportunities for consumers to self-regulate sugar consumption by providing ‘healthier‘ alternatives including products manufactured with non-sugar sweeteners.
Ultimately, the investment bankers believe taxation would be the best approach and will provide the best outcome.
If all this tax and regulation sounds familiar, well, it is.
Calls for the government to intervene to regulate excess sugar consumption have been compared to the anti-smoking movement.
Just like Big Tobacco, Big Sugar could be the next big public health campaign.
Some have suggested that the sugar industry is approaching its Tobacco Moment – when regulators need to step in to protect society before any more harm is done.
The Credit Suisse report argues that regulators should adopt strategies from the battle against smoking to fight the looming war with sugar.
The template would include restricting advertising space to hurt marketing appeal, increase tax on foods containing added sugar, and including health warnings on labels.
Diabetes and obesity – associated with excess sugar consumption – would provide imagery that is just as confronting as the smoking-related conditions that now decorate cigarette packaging.
The suggestion is that these measures would be used concurrently with public education programs that highlight the dangers of excess sugar consumption (see the rethinksugarydrink campaign as an example).
The silver lining for the sugar industry, according to Credit Suisse, is the potential to develop businesses that produce non-sugar sweeteners. In this way the sugar industry – which can shift from Big Sugar to Big Sweetener – may be protected, unlike tobacco which had nowhere to turn.
This is where we need to remind ourselves that Credit Suisse is an expert in investment, not public health.
I would dispute the sense of encouraging a switch from sugar to sweetener for three reasons.
Firstly, a comprehensive understanding of the direct metabolic effects of consumption of these alternative sweeteners is not known.
Secondly, we don’t know the indirect metabolic or behavioural effects of consumption of these alternative sweeteners.
And most importantly, by justifying the production and consumption of low/non caloric sweeteners as healthy alternatives, the food and beverage industry further encourages the consumption of manufactured foods over fresh natural foods.
But the sugar industry has one other advantage over tobacco: does anybody care about passive sugar consumption?
The movement against tobacco smoking was helped by growing public concern over passive smoking and the idea that someone else’s smoking habit could impact the health of the non-smoker sitting near them.This is not likely to occur with sugar consumption because if someone else is consuming excess sugar then that is unlikely to have any impact on my health.
The effective regulation of sugar consumption needs to focus on the individual.
This is where plain packaging, health warnings on labels and public education campaigns are likely to have great impact. But could we go further?
Could we treat foods and drinks high in added sugars like we do alcohol?
After all, national dietary guidelines suggest we „limit“ both sugary foods and alcohol in our diets. Both are implicated in fatty liver and cardiovascular diseases.
Just as we have bottle shops for alcohol, imagine dedicated party shops or segregated areas in supermarkets where sugar-laden foods such as confectionary, sweetened beverages, bottled sauces and breakfast cereals would be sold. The goal would be to drive home awareness of the prevalence of added sugar in foods and its negative impact on our health.
In a number of places the Credit Suisse report notes that scientific evidence against sugar’s role in driving metabolic disease is inconclusive.
It appears that the surge of negative public opinion towards sugar is one of the driving forces behind changing trends in sugar consumption and what that might mean for investment in the food and beverage industry.
This is a powerful message which seems to be saying that society is not prepared to wait for slow-moving governments, regulators (and, dare I say, academia) to provide conclusive evidence of sugar’s detrimental effects.
There is a community desire to force profiteering food and beverage companies into changing for the good of public health.
Empowering individuals with knowledge about the impact of food choices on their own health is of primary importance if we are to improve community health.
For best health Australians need to be encouraged at every occasion to choose fresh, whole natural foods over the packaged, manufactured option.
What makes this particularly difficult is that our ‘choice‘ is influenced strongly by marketing and branding that has society either convinced that these packaged foods are good for us or at the very least are a convenient necessity despite having very little if any nutritious benefit.
We need to get something straight then.
There is no metabolic, physiological or nutritional need for added sugar in foods. As such, an avoidance of manufactured foods and drinks with added sugar can be and should be achieved for optimal health.
This awareness is at the crux of the negative opinion towards sugar identified by Credit Suisse.
Allowing consumers to make choices free from brand influence would be a vital first step.
––––––––––––––-
* Kieron Rooney is a senior lecturer in the University of Sydney’s Faculty of Health Sciences. He has been a named chief investigator on research grants that have received funding from: the National Health and Medical Research Council; Meat & Livestock Australia; NSW Sporting Injuries Committee and PepsiCo Australia & New Zealand. He has not received any personal financial or in kind payments from any of these companies or others that may be related to the article.
- Студенти и преподаватели поискаха национална стачка и оставката на Орешарски
Снимка: Noresharski.com
„Вие сте позор! Оставка и затвор!“, „Кой?“ и „Окупация“. Това са част от скандиранията, които можеха да се чуят в петък – Деня на народните будители, пред Ректората на Софийския университет, Националната библиотека и Народното събрание. С тези искания „Ранобудните студенти“ и подкрепящите ги преподаватели обиколиха парламента и призоваха за национална стачка докато правителството на Пламен Орешарски не подаде оставка.
Демонстрацията започна в 11 часа, когато на кръстовището пред СУ се събраха стотици хора – студенти и подкрепящи ги преподаватели и обикновени граждани. Мнозина от присъстващите носеха баджове с надпис „Подкрепям ранобудните студенти“. Чуваха се скандирания „Ние сме с вас“ и „Браво“. Присъединиха се и група студенти от Медицинския университет-София, облечени с лекарски престилки и аплодирани от останалите участници в протеста.
Минути по-късно на стълбите на Ректората, до студентите си, преподаватели от Софийския университет издигнаха голям трансператнт „Университетските преподаватели призовават: Събудете се!“. Студентите и преподавателите носеха и други големи плакати с надписи – „Кой предложи Пеевски?“ и „Оставка“.
В словото си пред събралите се преподавателят от СУ Александър Кьосев каза, че българското общество е застрашено, защото в сърцевината му има лъжа, и затова е протестът. Той добави, че за да може едно общество да съществува, в него трябва да има истина. „Протестът не е син, не е червен, не е зелен, той е на всички възмутени граждани“, заяви Кьосев.
От студентите пък бе изчетена декларация, в която се посочва, че демокрацията в страната е вече само фасадна, че законодателната и изпълнителната власт са в ръцете на цинични лица. Студентите настояват, че това положение е нетърпимо и призоват да се премине към ефективна общонационална стачка.
Стотици хора пяха „Я, кажи ми облаче ли бяло“, а много от университетските преподаватели се просълзиха, наблюдавайки своите студенти, след което бурно ги аплодираха.
Пред университета студентите от НАТФИЗ се хванаха за ръце и пеейки посрещаха прииждащите да ги подкрепят. По-рано през деня младите актьори блокираха за кратко пешеходната пътека пред сградата си на ул. „Раковски“. Както и предните дни бъдещите артисти организираха флашмоб, изигравайки кратка мълчалива пиеса. Този път мотото бе „Да будиш, или не?“ – препратка към „Да бъдеш или да не бъдеш“ от шекспировия „Хамлет“ и към днешния Ден на народните будители.
След 11 часа студентите от НАТФИЗ със скандирания „Честит празник“ потеглиха, за да се присъединят към шествието пред Софийския университет. На ул. „Раковски“ те отново изписаха с телата си думата „оставка“, после на ъгъла с „Гурко“ имитираха затворници, подаващи ръце през клетка.
След като всички групи студенти се събраха пред Софийски университет, шествието под наслов „Събудете се!“ тръгна от централния вход на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ към Националната библиотека, която цяла сутрин бе под строга охрана.
Пред библиотеката студентите от НАТФИЗ хванаха за ръце и се въртяха в кръг тичайки. Пред тях се виждаше рисунка с образа на Шекспир и цитати от негови произведения: „Това е болестта на времето ни. Луди водят слепи“ и „А, ти, пленен от свойта красота богатството превръщаш в нищета“.
Техните колеги от другите университети, подредени един до друг, носейки кадастрони с надписи – заглавия от българската литература, скандираха „Единство“.
Някои от подкрепящите младите хора започнаха да крещят „Червени боклуци“, но студентите прекратиха тези викове с песента „Тих бял Дунав“.
Веднага след това полицията обаче не пропусна шествието да премине по ул. „Оборище“, за да достигне до парламента. Борислав Муеров – заместник-директор на отдела „Охранителна полиция“ на СДВР, обясни, цитиран от БТА, че от общината няма заявен маршрут на студентското шествие и затова полицаите го насочват по бул. „Васил Левски“, ул. „Московска“ и бул. „Г. С. Раковски“. На Военния клуб, протестиращите завиха в посока към Народното събрание.
С пристигането на студенти и преподаватели пред парламента протестиращите замълчаха заради изпълнението на песента „Излел е Делю хайдутин“ на Яна Шишкова, преподавател в катедра „Езици и култури на Източа Азия“.
Изпълнението завърши с „Народът ви иска вън“.
Песента бе последвана от спонтанно хващане за ръце между протестиращите, които направиха жива верига около Народното събрание. Минути по-късно от катедралния храм „Св. Александър Невски“ се спусна националния флаг, а камбаните на църквата забиха.
По-късно сред протестиращите се появи информация, че човекът, издигнал трибагреника на „Св. Александър Невски“, е клисарят на храма. Отново според твърдения на протестиращи, мъжът е бил уволнен заради самоинициативата си.
Пак автобусен контрапротест
Междувременно докато студенти и преподаватели скандираха пред парламента управляващите отново организираха дублиращ контрапротест на антиправителствената акция. Както и в предишни случаи, от провинцията бяха докарани партийни симпатизанти с автобуси.
По информация на сайта „За Перник“ автобус с общински служители от града е потеглил рано сутринта в петък към проправителствената проява в София.
Хората се разгневили, когато журналистите им задали въпроса дали отиват да протестират срещу студентите и заявили, че ще пътуват за събор по повод Деня на будителите в пернишкото село Ярджиловци. По-късно обаче автобусът потеглил към столицата.
„Община Перник не е организирала и не изпраща в София никакви автобуси. Автобусите, за които има информация, се организират от БСП – Перник. В тях няма общински служители”, заяви пред Нова телевизия кметът на Перник Росица Янакиева. В коментар на кадрите, председателят на Общинския съвет, който е от ГЕРБ и е опонент на Янакиева, обаче заяви, че в организираните автобуси има и общински служители.
Още около 9 часа поддръжници на кабинета „Орешарски” започнаха да се събират в пространството между храм-паметника „Св. Александър Невски” и Народното събрание и с възгласи „Подкрепа” засвидетелстваха своите симпатии към управляващите. Сред тях имаше хора от Перник, Враца и от София.
Контрапротестиращите носеха плакати „Окупаторите оковаха будителите“ и „Университетът не е равен на политика“. Някои скандираха „Искаме да учим“.
При тях излязоха, за да ги поздравят и да им благодарят за подкрепата, депутати от ДПС и БСП.
- Проф. Николай Слатински за днешните акции на българските студенти
Да, подкрепям!
.
Проф. Н. Слатински Като гражданин,
като родител,
като университетски преподавател
и като бивш политик, натоварен с огромно чувство на вина, че бях от първия и истински Съюз на демократичните сили, който не успя да се пребори за демократична, европейска, модерна и развита България,аз нямам колебание в отношението си към протестите през цялата тази година и към сегашната, на моменти отчаяна, но при все това вдъхновена съпротива на част от студентите.
Ще кажа тук само следните четири неща.
Първо, моята гледна точка е свързана с драматичното осъзнаване на необходимостта България да се промени – за да се спаси.
И поради това подкрепям със сърце и с разум всичко, което дава шанс за промяна, дори да не е по-по-най-правилното (вероятно) и съвсем напълно естетичното (може би) в редица очи. И съм категорично и убедено против това, което циментира статуквото и досъсипва България, дори да има резонни аргументи в някои неща от неговите действия.Второ, не искам да се бия публично в гърдите за своята подкрепа към студентите, защото не желая по никакъв начин да хвърлям сянка върху акцията им – за да не каже някой – ето и този се прикачи към тях, защото много му се иска да ги използва за своето връщане в политиката!
Трето, колкото и както ние по-възрастните да подкрепяме младостта, младите хора на България, това е преди всичко ТЯХНАТА борба – защото те се борят да си отвоюват България
от проваления Преход,
от огромната маса пасивни и примирени, махнали с ръка и свели глава, озлобени и отчаяни, тихи и безгласи „мнозинства“,
от корумпираната и алчна, реакционна и популистка политическа каста
и от олигархичното, антинационално и антибългарско задкулисие.Младите хора искат да си отвоюват България, за да живеят нормално в нея, а не да се спасяват от нея с бягство и обръщайки се с гняв назад, казвайки с горест и жал: Няма да им живеем в тази скапана държава!
Четвърто, нека, ако може всички, а ако не може всички, то поне част от хвърлящите злоба и буквално помия (както направи например един доскоро несъмнено уважаван от мен и отскоро вероятно склеротизирал професор) по протестиращите студенти,
да не разглеждат техните сегашни действия изолирано, сами по себе си, като отделен акт,
а ги осмислят като поредната, радикална крачка в една вече много дълга, агонизираща страната политическа и морална криза!А също така, вдигналите ръка да осъдят и охулят сърдитите и гневни студенти, нека не се взират само и единствено в протестиращите, а насочат поне 1% от своя гняв и негативните си преценки и към онези, срещу които се протестира.
Защото онези, срещу които се протестира са ключова, перманентна и вечно присъстваща част от дълбоката причина, от истинското зло, което като раково образувание разяжда България и изпива съпротивителните й сили.
Николай Слатински
28.10.2013 г.
.
Източник: Nslatinski.org
- British Pre-Roman Roads Lead to Genesis
by Brian Thomas*, Icr.org
.
Archaeologists uncovered the remains of a well-maintained and well-built British road beneath an ancient Roman road in 2011. This evidence contrasts what modern texts teach about primitive-pagan peoples inhabiting the land before Caesar conquered it and even draws into question the long ages of human development suggested by evolution.
The ancient road, just south of Shrewsbury, was cobbled and even engineered with a camber for draining off water. The Daily Mail reported, „[It] even has a kerb fence system to hold the edge in place.“1 Researchers used carbon-dating to determine its pre-Roman status.
Tim Malim, an archaeologist working on the project, told the Daily Mail, „The traditional view currently is that the Romans came over to Britain, built the roads and civilised the people. But we have found that this road was built before the Romans invaded.“1
And only knowledgeable and civilized people could have built roads so well, which means these ancients were not at all „primitive“ in their abilities to build and design like we do today.A new book by former Exeter College Fellow Graham Robb examined in more detail the concept of pre-Roman roads and other civil structures in Britain. In The Ancient Paths, Robb showed how hundreds of ancient towns were aligned and connected with a certain order. He told the Telegraph, „I thought it can’t be true, I have to disprove it. But they were a very advanced civilisation.“2
„Very advanced“ does not fit the standard conception of Stone Age or Iron Age peoples. But it does match ancient records.
In his book, After the Flood, historian Bill Cooper wrote of ancient Welsh records containing a list of kings going back centuries before the Roman invasion. Cooper referenced Geoffrey of Monmouth, a 12th-century Welsh monk and scholar who translated The Chronicle of the Early Britons from Welsh into Latin.3 Cooper wrote, „Geoffrey tells us that Belinus was a great road-builder, and that Billingsgate in London was built by and named after him.“4 Belinus „ruled the [entire British] kingdom from ca 380-374 BC.“5, 6
The Chronicle itself, recently translated from ancient Welsh to English, provides details about these roads, including how their layout is reminiscent of the striped pattern on the British flag:
And so he, Belinus, summoned before him all the stonemasons of Britain, and commanded them to build roads of stone and mortar, according to law. And one of the roads ran through such cities as lay in its path from the tip of Cornwall [Totnes] up to Cape Bladdon [Caithness] in Albany, the entire length of Britain. And another was built at his command to run across the land from Menevia [present-day St David’s] on the one coast to Port Hamon on the other, the same being Southampton. And two other roads also he caused to be laid, running obliquely from corner to corner, passing, as did the others, through the cities [that lay in their path].“7
So, artifacts like well-maintained stone roads built prior to Julius Caesar’s 55 BC invasion of Britain and ancient chronicles that plainly state that is exactly what took place (not to mention the name of modern-day „Billingsgate“ matches king Belinus’ chronicled name) do not at all support secular historians’ assertions of an opaque history featuring vague iron, bronze, stone, primitive, and even ape-man ages.8 After all, British chronicles, as well as those of several other European and ancient nations, trace their kings’ ancestries all the way back to Japheth—Noah’s son!
Bible-affirming historical evidence, both written and buried, not only affirms pre-Roman British civilization but also corroborates a Genesis-based history that stands starkly at odds with evolutionary ages.
Do all roads lead to Rome? Perhaps on closer inspection, all roads lead back to Genesis.
References
1.Ellicott, C. So what did the Romans do for us? Archaeologists find cobbled road that was built 100 years BEFORE they invaded. Mail Online. Posted on dailymail.co.uk March 16, 2011, accessed October 16, 2013.
2.Dixon, H. ‘Roman’ roads were actually built by the Celts, new book claims. The Telegraph. Posted on telegraph.co.uk October 13, 2013, accessed October 18, 2013.
3.The work of Geoffrey of Monmouth and others „was consigned to oblivion after the massacre, at the instigation of Augustine, of the [1,200] British monks at Bangor in AD 604 and was thus entirely unknown or ignored by the later Saxon and Norman chroniclers of England.“ See Cooper, B. 1995. After the Flood. Chichester, England: New Wine Press, 69.
4.Ibid, 74.
5.“Belinus“ is his Latinized name, which in Welsh was Beli. His brother Bran (Brennius in Latin) was famous because he „eventually led the Celtic sack of Rome in ca 390 BC,“ an event that Roman records separately verify. See Ibid, 74.
6.Ibid, 73.
7.Cooper, B. (trans.) 2002. Chronicle of the Early Britons. Digital book, accessed October 28, 2013.
8.Thomas, B. Were Stone Age Britons Trigonometry Experts? Creation Science Update. Posted on icr.org September 21, 2009, accessed October 18, 2013.* Mr. Thomas is Science Writer at the Institute for Creation Research.
- Путин оглави класацията на „Форбс“
Руският президент Владимир Путин оглави класация на американското списание „Форбс“ за най-влиятелните личности в света, съобщи днес изданието в електронната си версия.
На второ място в списъка се нарежда президентът на САЩ Барак Обама, който миналата година беше начело на класацията.
Третото място заема китайският президент Си Цзинпин.
Както посочва „Форбс„, по решение на редакторите на списанието, в списъка са влезли 72 души, държавни и обществени дейци, ръководители на корпорации, „които действително управляват света“.
На четвърто място е ръководителят на Римокатолическата църква папа Франциск, следван от германската канцлерка Ангела Меркел.
Класацията на най-влиятелните личности датира от 2009 г., като във всичките години досега с изключение на една начело е бил американският президент Барак Обама – през 2010 г. списъка е оглавявал тогавашният китайски президент Ху Дзинтао.
Източник: в. „Сега“
- Как елитите на дясното се конвертираха с елитите на лявото
Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби
.
Христо Христов, www.desebg.com
Бившите премиери на две знакови правителства в началото на българския прехода Андрей Луканов и Любен Беров са били сътрудници на комунистическите тоталитарни служби. Това разтърсващо разкритие направи днес Методи Андреев, председател на закритата през 2002 г. от НДСВ, БСП и ДПС комисията по досиетата, по време на кръглата маса в Народно събрание, организирана от фондация „Конрад Аденауер” за „Предизвикателствата през разкриването на досиетата в България”.
.
По думите му Андрей Луканов, който е високопоставен функционер на БКП, отговарящ дълго време за икономическите връзки на НРБ в Съвета за икономическо развитие (СИВ) и премиер на правителствата на БКП и БСП в периода февруари 1990 г. – декември 1990 г., е сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.Проф. Любен Беров, чието правителство е съставено с мандата на ДПС след свалянето на кабинета на Филип Димитров (СДС) и е известно като правителството на „Мултигруп”, тъй като по него време силовите групировки и новопоявили се икономически структури като тази на Илия Павлов направиха гръбнака на организираната престъпност в България, е агент на Второ главно управление на ДС.
До днес официалните данни гласяха, че от министър-председателите след промените сътрудник на ДС е единствено Жан Виденов. Информацията за агентурната принадлежност на премиерите Луканов и Беров става публично достояние за първи път, тъй като и двамата са покойници и поради тази причина тяхната принадлежност не е обявявана от нито една комисия по досиетата. Луканов беше убит на 2 октомври 1996 г., година преди приемането на първия закон за досиетата, а Беров почина на 7 декември 2006 г., ден след приемането на действащия в момента закон за досиетата.
„Нали никой не се съмнява, че Андрей Карлович не е бил само агент на българските специални служби”, попита реторично Методи Андреев.
„Любен Беров е друг знаков премиер – агент, защото управлява, когато мафията си взе държавата. Тогава „Мултигруп” стана най-силната групировка в България”, добави Андреев.
Той разкри, че по време на управлението на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) до оглавяваната от него комисия е достигнала информация, че един от подготвяните за министри в правителството на бившия монарх е бил Стоян Сталев. „Той тогава не стана министър, но впоследствие неговата принадлежност към ДС беше обявена”.По думите на Методи Андреев по времето на царя министър на държавната администрация е трябвало да стане сегашният ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев, също агент на ДС. „Той се отказа, но на негово място беше сложен един виден масон и агент Димитър Калчев. Тогава се питах, защото „Мултигруп” толкова държи да сложи шеф на държавната администрация, а това се оказа много просто и практично: защото министърът на държавната администрация контролира обществените поръчки”, разкри още бившият шеф на комисията по досиетата.
Според него това задкулисие продължава и в момента и неговият фундамент е формиран от около 3500 души. „Когато Сергей Станишев се чеше и се върти по въпроса трябва или не да връща параграф 12 нека му припомним, че той е син на Димитър Станишев, съветски гражданин и секретар на ЦК на БКП. И аз питам: има ли сериозно разузнаване в света, което да не се интересува от такива лица”, каза още Андреев.
Той посочи, че гуверньор на БНБ точно по времето на натрупване на първоначалния капитал и създаването на частни банки, а след това и на източването им е бил също агент на комунистическите тайни служби (Тодор Вълчев – б.а.).„Това показва, че в началото на прехода другарите от Държавна сигурност предпочетоха да правят пари вместо политика, защото те знаеха, че рано или късно парите ще им създадат една тайна власт, която отново ще ги вкара във властта на държавата, това което наблюдаваме днес”, е убеден Андреев.
Той припомни, че когато Обединените демократични сили са дошли на власт през 1997 г. са се случили няколко странни неща. Говорители и съветници на премиера Иван Костов са се оказали агенти на ДС. Президентът от СДС Петър Стоянов също е имал съветници от Държавна сигурност. „Странно е, че президентът от СДС беше официален противник на лустрацията, защото липсата на истинска лустрация в началото на прехода създаде днешното задкулисие”, категоричен е Андреев.
„Човешката енергия, която беше впрегната в неуспешния български преход, беше употребена по един изключително перфиден начин от една група хора, наречена сега от нас олигархия, която разми границите между реалната политика и декларативната политика”, добави той.
По думите му политиците са правили повече декларации отколкото да са предприемали реални действия за прекъсването на бившите връзки на комунистическите служби и създаващата се след 10 ноември 1989 г. мафия в България.
„В основата на проявленията й, на които днес се „наслаждаваме”, сто крилатата фраза на началника на КГБ Юрий Андропов, а именно че конфронтацията на системите трябва да се превърне в конвергенция на елитите. В края на прехода ние станахме свидетели как елитите на дясното се конвертираха с елитите на лявото, за да се създаде тази олигархия”, заключи Андреев.
- Ботевградчанин оглавява протестите на българите във Валенсия, Испания
Пеци Петров: Хора, не знаете да си търсите правата!Здравейте, мили ми съграждани. Аз не мога да съм с вас, но също ще протестирам, защото водя протестите във Валенсия, Испания.
Ние имаме само едно искане: Да няма мизерия в Родината.
Макар че зад мен стои асоциация на българите, аз ви пиша от свое лично име:Писна ми в Родината хората да мизеруват за надница, която в нормалните страни е почасово заплащане.
Писна ми да гледам СМС-кампании за помощ, които в нормалните държави са невъзможни и абсурдни.
Писна ми да падат мостове /на Чомаковци/, а грандомански политици да крадат милиони за магистрали.
Писна ми като си дойда в Ботевград да минавам по пътища като след бомбандировки.
Затова не издържах и си тръгнах. А вие сте много смели да живеете така и много плахи да си поискате своето.
Не знам кои и как ще ви станат лидери, но сегашните до един ви ограбват и са за изхвърляне.….Ами, какво чакате? Друг ли да ви оправи? Вие сте, ние ви подкрепяме!!!
Това е написал във Фейсбук на страницата на ботевградския гражданския протест Пеци Николов Петров.
Той е на 44 години, от 12 години живее в Испания. Свързахме се с него, за да ни разкаже своята история.„Казвам се Пеци Николов Петров, женен съм, с три деца. В продължение на 11 години работех в стокова борса в Бенидорм, област Валенсия.
В момента съм на трудова борса по здравословни причини. Лекувам левкемия. Медикаментите ми струват 5000 евро на месец, които ми осигурява държавата. Не България, естествено. И забележете – абсолютно безвъзмездно!
България напуснах по икономически причини преди 12 години. За това време съм си ходил само три пъти за по десетина дена, колкото да си сменя паспорта.
След като се разболях, реших, че трябва нещо да направя за българската общност тук, във Валенсия. С още двама сънародници създадохме Асоциация на българите, а целта бе създаване на Българско училище. Училището вече е факт. В него учат 50 деца!
Макар че отдавна не живея в България, не мога да не съм съпричастен със случващото се в Родината и по-специално в моя роден Ботевград.
Знам за високите ви сметки за ток. Правя съпоставка с това, което аз плащам в Испания. Моята сметка за ток е от 20 до 40 евро за 200 кв.м. дом. Тази сметка въобще не ме затруднява, защото социалното плащане, което получавам от трудовата борса, е 1100 евро на месец.
Но токът е най-малкият проблем за вас… Затова ви казвам, хора, не знаете да си търсите правата.
Припомнете си „Моята молитва” на Христо Ботев. Не сте я забравили, нали? Време е да се помолим… Ние, българите, живеещи в област Валенсия, се присъединяваме към нашите сънародници в България и настояваме за промяна на Конституцията.
Аз оглавих протестите в област Валенсия, защото съм супер активен в нета, а не защото искам да съм лидер. Имам безброй контакти с много известни българи, но за жалост те са повече по света, не толкова в България.
От години се занимавам с благотворителност, но предпочитам да не коментирам темата.
Мисля, че като българи е важно не само да отгледаме потомство, но сме длъжни да съхраним много неща. Където и да сме – Родината е една.“
Източник: Botevgrad.com
- „Конрад Аденауер” открива дебат за агентите на ДС, които БСП иска да скрие
Днес в зала „Изток” на българското Народното събрание от 10,30 ч. стартира кръгла масата, озаглавена „Предизвикателствата пред разкриването на досиетата в България”. Тя е организирана от Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” и има за цел да дебатира какви са истинските предизвикателства пред отварянето на досиетата и защо политическите посегателства срещу Комисията по досиетата са неприемливи за гражданското общество.В дебата ще вземат участие лидери на парламентарни и извънпарламентарни партии, представители на президента, Комисията по досиетата, министри, шефове на разузнавателни служби, депутати, националният омбудсман, както и редица експерти от гражданския сектор, историци, журналисти, правозащитници и общественици.
На практика кръглата маса ще замести несъстоялия се по вина на управляващите обществен дебат, който трябваше да предшества внесения през септември тази година от група депутати от БСП и „Атака”законопроект, с който се предлага връщане на отменения параграф 12 и на практика отново се затварят досиетата на една група сътрудници на комунистическите тайни служби в съвременното разузнаване на България. Дискусията става още по-актуална, защото управляващата партия БСП обсъжда варианти за закриване на комисията по досиетата, а работата й да премине към Аенция „Архиви”.
Чрез Комисията по досиетата в момента България е част от европейската мрежа на страните от Източна Европа, в които действат подобни независими органи, натоварени с разкриването на зависимостите от комунистическите режими чрез огласяване на сътрудниците им и осигуряването на широк достъп до документите на тайните служби при комунизма, а архивите ня да могат да изпълнят тази специфична задача, категорична е Екатерина Бончева, от комисията по досиетата.
Източник: Faktor.bg
- За изложбата на Светлана Георгиева в Букурещ „Европа помага на децата на Африка“
На 24 октомври 2013 г., Посолство на Република България в Букурещ организира изложба на младата българска художничка Светлана Георгиева. Мероприятието се проведе с подкрепата на представителството на Европейската комисия в Румъния и Информационното бюро на Европейския парламент в Румъния, които също прегърнаха идеята за представянето на тази изложба.Експозицията бе открита от Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в Румъния, Н.Пр. Никулае Иду, и от Н.Пр. Александър Филипов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Румъния. Присъстваха дипломати, представители на бизнеса, ученици от лицей “Христо Ботев” в Букурещ и граждани на Букурещ.
Както е видно и от името на самата изложба ”ЕВРОПА ПОМАГА НА ДЕЦАТА В АФРИКА”, високо моралната задача на това начинание е включено в неговото наименование. Разбира се всички сме напълно наясно, че този проект не би могъл да реши социалните проблеми на африканския континент. Но това е една малка стъпка на един млад човек, гражданин на Европа, с която се опитва да направи нещо реално. Но най-важното, което всъщност прави е, че дава пример за гражданско поведение.
Светлана Георгиева, освен че рисува, е и доброволец на организацията „Активни Идеи“ и в момента подпомага деца в неравностойно положение и възрастни хора в гр. Браила.Ето и какво казва самата авторка на картините:
Уважаеми дами и господа, скъпи деца,
В моите картини аз не търся реалността, за мен е важна концепцията. За мен е важно усещането, което картината оставя върху зрителя.
Африка е много живописен континент. Златото на жълтата пустиня е златото в душите на хората. Цветът на пустинята е такъв, какъвто го чувстваш. За мен пустинята няма определен цвят.
Един мой приятел африканец ми разказа за своите роднини и приятели, и аз ги нарисувах, и местата, в които е живял. Когато ги видя, той се разплака.
В картината си „Магията на България” нарисувах (българин, българка, африканка и японец) в български национални носии сред пейзаж от Родопите. Това е обединителна картина , която характеризира това, че човек като дойде в България, се омагьосва от красотата й и се чувства като българин.
Бих желала картините ми да са послание към света. Моята мечта е картините ми да се направят на картички и приходите от които да отидат за децата от Африка в неравностойно положение. С това искам да дам пример на мои колеги и те да продължат посланието. Чрез символите на изкуството да променим живота на децата към по-добро.
Да направим Планетата Земя един по-добър свят за всички деца, защото те са еднакви, без значение в коя държава или континент живеят.
С това желая да се впиша в редовете на посланиците на добра воля. Като европейски доброволец аз вече съм посланик на добра воля, за което благодаря на клуб „Волтин” – гр. Браила.
Източник: Bgembassy-romania.org
- Протестна треска в София
Снимка: Mediapool Протестна треска обхвана центъра на София в понеделник вечер, когато хиляди хора излязоха да подкрепят антиправителствените окупационни акции на студентите от различни висши училища.
По-рано Академичният съвет на Софийския университет подкрепи правото на протест на възпитаниците си, но се обяви окупацията на Алма Матер. Именно от Ректората на СУ тръгна протестното шествие в подкрепа на студентската акция.
То бе предвождано отголям плакат с надпис „Безпартийни сме”. От сградата на университета студентите спуснаха огромен транспарант с надпис “Благодарим Ви”. На митинга дойдоха и студенти от НАТФИЗ, които също обявиха окупация и също не срещнаха подкрепа от академичното ръководство.
Над 2000 души блокираха около 19 ч. кръстовището пред СУ и се отправиха към Ларгото пред Министерския съвет, което традиционно е отправна точка на протестите.
Междувременно жандармерията бе оградила и пазеше разпънатите до фонтана пред сградата на Президентството „контрапротестни“ палатки.
Протести имаше също пред Народното събрание и пред НАТФИЗ, където движението по ул. „Раковски“ бе блокирано. На пътното платно хората опънаха плакат с надпис: „Оставка! Оглушарски, чуй народа!”. Полицейското присъствие бе засилено.
Демонстрантите биха барабани, надуваха свирки и вувузели и развяваха българското знаме. Сред издигнатите плакати се четяха лозунги: „Народе събуди се, окраден, измамен, измъчван докрай, от БСП, ДПС и „Атака”, „Вашите бездействия = на смърт”, „Народе???? Търси водачи, не лапачи”.
Източник: Mediapool
- Обама щял да забрани подслушването на лидери на държави, съюзници на САЩ
Президентът на САЩ Барак Обама ще нареди на Агенцията за национална сигурност да спре да шпионира лидери на съюзнически страни, твърди сенаторката от Демократическата партия и председател на сенатската комисия за разузнаване Даян Файнстейн, цитирана от „Гласът на Америка“.
Тя заяви, че Белият дом е информирал за това оглавяваната от нея комисия. „Събирането на данни за нашите съюзници няма да продължи”, категорична бе Файнстейн.
От администрацията на Обама съобщиха, че вече били „взети някои решения”, но отказаха да коментират думите на сенаторката.
Източник: в. „Сега“
- Студентската окупация се разраства, шефовете на ВУЗ-ове се опитват да я спрат
Полина Паунова, Мила Василева, Mediapool
Студенти от различни висши училища последваха окупационните антиправителствени акции на Софийския университет, чийто Академичен съвет обаче се обяви срещу тази форма на протест, след като със сходна позиция излезе Съветът на ректорите на всички висши училища в страната и образователният министър от БСП Анелия Клисарова.
В същото време напрежението расте, след като граждани, подкрепящи окупацията на Алма Матер, се събраха още в понеделник по обед в двора, изчаквайки позицията на академичното ръководство.
Ректорът на най-старото висше училище проф. Иван Илчев призова студентите да намерят друга форма на протест. „Убедени сме, че младите хора трябва да бъдат насърчавани да изразяват обществената си позиция. Окупацията е крайно средство“, обяви той.
„Академичният съвет се обявява против опитите на външни сили да използват действията на студентите за политически цели”, повтори неколкократно Илчев. Изявлението му бе посрещнато с мощни викове „Оставка“ и едва десетина одобрителни ръкопляскания. 28 октомври бе обявен за неучебен в СУ.
В 18 ч. е насрочена среща на Студентските съвети в СУ „Св. Климент Охридски“, след която ще стане ясно какво ще е развитието на събитията.
Продължаващата шести ден студентската акция в Алма Матер срещу правителството и решението на Конституционния съд да остави Делян Пеевски депутат, взето с гласа на неговия председател и преподавател в СУ проф. Димитър Токушев, се разраства. Примерът бе последван от младежи от Нов български университет (НБУ), Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ).
Имате право на протест, но не трябва да пречите да се учиПоставен в трудното положение да избира между гражданското израстване на студентите и нарушаването на академичния ред, Съветът на ректорите излезе с позиция, в която признава правото на младежите да протестират, но възразява срещу възпрепятстването на учебния процес. Ректорите настояват да се спазва академичната автономия на висшите училища.“Съветът на ректорите на висшите училища в България признава конституционното право на студентите да протестират, но възразява срещу допускането на злоупотреба с права, както и с тяхното упражняване, ако това накърнява права или законни интереси на други“, се казва в позиция на съвета, цитирана от Дарик.ОщеСледобед в двора на Софийския университет пристигнаха студенти от частния НБУ с плакат „СУ и НБУ заедно“.
Както се очакваше, че се появиха и „контрапротестиращи“, някои от които просто искат да не се прекъсва учебният процес, а други нападат „окупаторите“ с добре познатите пропагандни клишета на орготдела на БСП и медиите, контролирани от Пеевски.
В понеделник студенти блокираха голямата зала на НБУ, където започна подписка в подкрепа на студентските искания за оставка, разпускане на парламента и насрочване на нови избори, като за един час бяха събрани над сто подписа, включително и от преподаватели.
„Окупаторите от ВТУ” информираха чрез имейл медиите, че в 9.15 часа е била окупирана 321 аудитория на университета. Поради несъгласието на ръководството на ВТУ, обаче, студентите призоваха за подкрепление от съмишленици.
Протест и в Пловдивския университет, ректорът иска да прати „окупаторите“ в София
Духът на протеста завзе и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В 16 ч. студенти окупираха Пета аудитория в Ректората. Студентският съвет на университета обяви, че окупацията ще е безсрочна, а исканията са идентични с тези на студентите в София – оставка на правителството и предсрочни избори. Протестът в Пловдив не е обвързан с нито една партия, декларираха студенти.
От прозорец над входа на Ректората е спуснат транспарант с надпис “Ако не ние, кой? Ако не сега, кога?”. Ректорът на университета проф. Запрян Козлуджов заяви, че е готов да осигури автобуси на студентите, които искат да подкрепят колегите си в София. Той обяви, че е освободил Пета аудитория от занятия.
Начало на промяна
„Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепата си към колегите от СУ „Св. Кл. Охридски“. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна“, пише в тяхна декларация, разпространявана в социалните мрежи.
Според великотърновските студенти „разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото“. Затова те настояват за „оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии“, както и на „всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените“. Иска се също „повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството“.Аулата в НАТФИЗ също бе „превзета“ и студентите там обявиха с декларация подкрепата си за „окупаторите“ от СУ.“Политическата система, в която живеем, е лишена от стабилни ценности, от вяра, от цели. Оставяме се да бъдем носени по течението на една власт без принципи, която ни лишава от достойнство. Ние не сме дори бездушни обекти на управляващите – в своята самодостатъчност те ни правят невидими, несъществуващи“, пишат студентите от НАТФИЗ.Подкрепата си изрази и Общото събрание на Философския факултет, което излезе с позиция, в която се казва, че „когато студентите настояват за участие в публичното вземане на решения, ние няма как да не застанем зад тях – заедно сме в усилието да върнем смисъла на политическата ни общност тук и сега“.Идеализъм срещу действителност
„Сега не е времето, не е мястото и не е това начинът. Студентите дадоха един достатъчно ясен знак какво искат. Но същевременно е лесно да си герой, когато на раменете ти не виси грижа за семейство, за заплата, за хора, за които си отговорен. Така, че идеализмът трябва да се съобразява с отговорността“, коментира в в понеделник ректорът на СУ Иван Илчев пред БНР.
По думите му студентският протест започва да събира повече негативи, тъй като е привлякъл „апетитите и мераците на доста хора от различни политически групировки да се възкачат на раменете на студентите към ново стъпало в своята политическа кариера“.
„Окупацията на Ректората ще продължи докато бъдат изпълнени исканията ни“, увери пред БНР и един от участниците в акцията – студентът от Математическия факултет Александър Витанов.
„Протест, който не пречи на никого, не е никакъв протест. На нас със сигурност не ни е най-приятното нещо да не спим по цели дни и нощи и да будуваме в Софийския университет. Ние го правим, за да привлечем вниманието на хората“, заяви студентът, коментирайки призива на премиера Пламен Орешарски – да не се стига до крайности.
Ученолюбиви вместо агресивни контрапротестиращи
Планираният за 11.00 часа контрапротест пред СУ, насочен срещу окупацията на университета, успя да събере не повече от двайсетина души, сред които традиционно имаше и доста пенсионери.
За разлика от ситуацията в неделя сутринта, когато двайсетина души, предвождани от депутата на БСП Борис Цветков и известната контрапротестираща Нина Гергова, нахлуха в двора на Ректората и с викове „Ку*ви на Бойко!“ опитаха да проникнат в сградата, в понеделник агресивни хора нямаше.
Вместо това срещу действията на студентите се обявиха няколко техни колеги, представящи се за възпитаници на Историческия и Юридическия факултети, които са възмутени, че не могат да посещават лекциите си. Те залепиха плакат „Политиката вън от СУ“ до входа на университета откъм подлеза и дадоха обширни интервюта пред телевизиите.
Същевременно над 70 преподаватели от Софийския и други университети в страната излязоха в понеделник с декларация в подкрепа на студентските окупации.
„Подкрепяме техните справедливи искания за възстановяване на демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред в страната“, пишат преподавателите. „За 24 години ние самите не успяхме да гарантираме най-базовите демократични ценности – затова дължим подкрепа на тези студенти, които имат смелостта да се борят за тях.“
Подписалите се под декларацията заявяват още: „Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.
Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Затова се чувстваме длъжни да подкрепим студентите, дръзнали да се надигнат срещу цинизма, бездушието, пасивността и недоверието, разяждащи основите на обществото ни и поставящи под въпрос нашето бъдеще като политическа общност.“ Kъм обяд в понеделник в групата „Преподаватели в подкрепа на студентския протест“ във Фейсбук вече се бяха присъединили над 200 души.
Многолюдно гражданско присъствие в СУ подкрепи „окупаторите“
Докато заседаваше Академичният съвет на СУ, настроението в двора бе приповдигнато. Новодошлите от други университети, подкрепящи протеста, бяха посрещани с радостни викове и ръкопляскания.
Към 14.30 ч. сред множеството проникна провокатор. Младежът, представящ се като Борис Боев, твърди, че е докторант и се опита да проникне до заседанието на Академическия съвет, но не бе допуснат. Той се опита да прочете декларация против окупацията от движение „Призив“, което, по думите му, било създадено през 2006 г. Не се разбра как „контрата“ е влязъл в двора, но журналисти и студенти направиха кордон около него, за да си тръгне безопасно.
Преди 3 години името на Боев стана известно със злополучната акция на анархисти, организирана от него против лошите условия на живот в бежанския лагер в Бусманци. Тя така и не се състоя, тъй като съмишлениците на Боев бяха нападнати и бити от група националисти.
- Студентската окупация във ВТУ и НАТФИЗ. Българи от Торонто солидарни със студентите
Александра Маркарян, Оffnews.bg
Студентска окупация в НАФТИЗ „Кр. Сарафов“. Снимка: „Ранобудните студенти“ Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория на Великотърновския университет.
“Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.
Окупацията, започнала от 272-ра аудитория в Ректората на Софийския университет, вече обхвана няколко факултета и университета. За днес са планирани нови инициативи в различни университети.
Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).
Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.
Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още утре (бел. ред. – днес) всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.
.
.
Българите от Торонто солидарни със студентите
.
Снимка: Магда Илиева “Българите в Канада не са безучастни към протестите в България. Следим всяка минута от последните събития. Събрахме се и днес, за пореден път, да изразим подкрепа за протестираща България и окупацията на студентите”, написа за OFFNews един от тях – Магда Илиева, която ни изпрати и снимки.
“Много се надяваме, че това ще е последната фаза на протеста, защото студентите са авангардната част на обществото ни, с тях всяко управление трябва да се съобразява.
В студентите ни е надеждата и в техните категорични и справедливи искания. Затова ги подкрепяме и с действия и морално, с мисъл и молитви – да са живи и здрави, да издържат изпитанието на неудобства, физически натиск и психологическа преса, но да се преборят за държавата ни – без олигархия и мафия, за почтеност, патриотизъм и просперитет. „Кураж, студенти! Торонто е с вас!”, пише още Магда Илиева.
- Най-силният жокер за икономиката ни са българите в чужбина, време е да го използваме
Николай Ников*, Money.bg
.
Карта на българските емигрантски общности по света. Източник: Napred-nazad.com Основна част от двигателя на българския потенциал е в чужбина – над два милиона емигранти. Сега е подходящият момент да накараме тези хора да се върнат в България и има реални шансове това амбициозно начинание да се превърне в реалност, което ще вкара държавата в режим на бърз растеж. Има начини това да се случи в следващите шест месеца, защото основната предпоставка е налице, а именно огромното желание на тези хора да се върнат в тяхната родина. Необходимо е обаче държавата и обществото да подпомогнат това да се случи, което не е никак сложно за изпълнение.
Работещите в България са едва една-трета от хората или 2 188 749 от 7 364 570 души приблизително, като горе-долу същия брой активно население е в чужбина, основно в добре развити и силни икономики. Населението обаче, което е навън, като съвкупност, е с по-добри показатели от това, което е останало при нас. Типичният профил на българския емигрант е човек между 20 и 35 години, а повече от 75% от тях са със средно и висше образование. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.
Този процес е започнал от 1989 година и за двайсетина години сме „изгонили“ потенциала на нацията. Не бих използвал термина изтичане на мозъци, защото той не обхваща достатъчно добре размера на проблема. Следва да се добавят понятия като износ на жени в родилна възраст, което, на практика, в момента с тези размери, понижава бъдещата раждаемост за дълъг период от време, приблизително 50 години.
Също така по-голямата част от тези хора са активно заети навън и често работят на две или три места, за да могат да се справят с темпа на живот и изисквания в по-развитите пазарни икономики, в които се намират. Въпреки че голяма част от тях извършват често по-ниско квалифициран труд от това, за което са учили в България, темпът на работа, постоянната ангажираност и по-добрите практики ги правят по-ефективен кадрови ресурс от този, който е в България в момента. Ситуацията в България, световната криза и безумно тежките фискални рестрикции, които следваме нанесоха жесток удар върху трудовия потенциал на България. В следствие на постоянен темп на намаляване на доходите, нарастваща безработица, свито потребление, разнообразието на употребявани стоки и услуги рязко се ограничи до няколко основни като горива, храни, лекарства, алкохол и комунални услуги. Това насочи интереси за монополизиране на тези сектори и съответно поддържане на високи цени с цел поддържане и увеличение на печалбите. Всичко това наложи пренасочване на много хора в извършване на нискоквалифициран труд с критично слабо заплащане.
Освен всичко от гореизброените е налице обостряне на стремежа към вклиняване към така известната „шуробаджанащина“, хората все по-малко разчитат на своите професионални качества. Фокусът драстично е изместен от това хората да развиват своите умения и полагат все по-голямо старание да опознават невидимите сили, които ръководят процесите като това на кой да се подмажат, къде да внимават и как по-явно да превият гръб, където е необходимо. Следователно професионалният капацитет и качественото усъвършенстване са значимо влошени. Често срещана практика е да се назначават явно некомпетентни и неспособни кадри поради наличие на скрити уговорки. Например, скучаеща домакиня с абсолютно незначителен трудов стаж и образователен ценз може да бъде назначена на високо ръководна позиция, само защото мъжът й помогнал за това компанията, която я назначава, да спечели някакъв държавен търг. Това автоматично демотивира хората, които дамата ръководи и елиминира стремежа към това да работят добре и качествено.
Налице е вече много трагичен феномен, който е нетипичен за условията на пазарна икономика, а именно хората да работят на много ниски обороти, както и да не изразяват искания за растеж в кариерата. Убийствено оскъдното доверие на хората към институциите, нефункциониране на принципите на пазарната икономика, мизерията, злобата, разделението, царящата всеобхватна депресия, демонизация на повечето общественици нанасят пореден почти фатален удар върху съществуващия трудов ресурс в България. С други думи, съвсем скоро това, което е останало, няма да става за нищо.
Всичко това означава, че България се е движела през последните 20 години само с половин двигател, който вече е на път тотално да изпрегне и е време да си съберем това, което сме дарили на света. Защо това е възможно сега?
По-голямата част от нашите емигранти са вече навън повече от пет години, което е критичният минимум от време, необходимо за достигане на състояние на силно отчаяние и носталгия. Първоначално хората, когато заминат да работят в чужбина, изпадат във възторг от това, което виждат, а именно ред, дисциплина, усмихнати хора, евтина храна и комунални услуги, съпоставими с доходите, независимо от това с какво се занимават. Това, което става ясно в последствие, е, че системата в развитите държави е устроена по начин, който да не позволява лесно забогатяване. Това е така поради много причини, но основно поради факта, че хората харчат по-голямата част от парите си там, където ги генерират, независимо от работата, която работят, и нивото на реализация. Дори и тези, които заемат високи позиции във водещи световни компании, бързо разбират, че парите им общо взето отиват там, от където са дошли. Става въпрос за високи данъци, социален натиск за разширяване стандарта на живот като скъпи къщи, коли, костюми, почивки и т.н. Остава единствено душевният уют на тези хора, че могат да идват няколко пъти в годината в България, да се чувстват богати и помагат на близките си. През последните години обаче животът в България значимо поскъпна и дори това не се получава както преди 10-15 години, например. Започват да търсят все повече, други, по-евтини дестинации, като пътувайки до тях наричат себе граждани на света и убеждават всички, най-вече себе си, че са направили правилен избор да напуснат България.
Световната криза доведе до увеличение на националистичните настроения, инфлацията и безработицата в Европа и Америка, където се намират по-голямата част от нашите сънародници. Това повлия драстично върху техните доходи, което бе съчетано с нарастваща нужда от това да изпращат все повече пари за техните близки в България. Неслучайно работещите българи в чужбина са инвеститор №1 у нас, вкарвайки по 800 млн. евро в държавата всяка година, което означава, че те ни хранят, но с цената на лишения от тяхна страна. Освен това, след петата година извън граница идва моментът на интересно самоосъзнаване, а именно чувство за безполезност поради факта, че хората дават своята енергия, ресурси и данъци за благото на чужда държава, тази, в която работят. Чувстват се все повече изолирани от България заради липсата на възможности, ниски доходи и страх от това, че са загубили своите позиции, работейки дълго време работа, която не отговаря на тяхната първоначална квалификация. Всичко това ги прави носталгично настроени и страдащи родолюбци. Казано накратко, станали са много по-ценни отколкото преди да заминат, да не говорим и за тези, които са учили там. Остава да решим въпроса как да си ги върнем в България.
Преди всичко е необходима активна държавна политика, която да промени обществените нагласи и настроения. Една от причините великите империи да са съществували особено в периодите на колонизациите и налагане на империализъм е това, че щедро са възнаграждавали своите верни войни – завоеватели. Нашите емигранти са днешните войни – завоеватели за България. Те ще ни донесат познание, образование, култура, стандарти на работа, дисциплина, инвеститори, пари и хуманност, ако щете. Трябва да им се обърне специално внимание, защото голяма част от тези хора се чувстват прогонени от България и съответно обидени. Мултиплицирали са негативните нагласи за България като честo ще ги чуете да говорят за ченгета, мутри, чалга, мизерия, „леки жени“, простотия, кражби, мръсотия, неуредици и т.н.
Важното е да им покажем, че са добре дошли и имат привилегия, защото носят блага за България. Държавата, чрез регулаторните органи, може лесно да внедри доказани и образовани кадри от водещи световни университети и компании в ключови за България институции. Например, министерствата могат да наложат натиск върху определящи за държавата предприятия да приемат в управителните си органи такъв тип кадри и да им осигурят високо заплащане. Същото може да направят Комисията по Финансов надзор спрямо застрахователните дружества, БНБ спрямо банките и т.н. Пари, разбира се има, необходимо е оптимизиране на процесите в повечето, ограничаване на безсмислените разходи и разбира се, развитие на бизнеса и ще осигурим завръщане на способните ни Българи на бял кон като първа стъпка.
Същата приемственост следва да има в политиката и цялата държавна администрация. Това ще има лавинообразен ефект и притока на завръщащи се българи бързо ще се засили. Важно е обаче тези хора да бъдат дарени с власт веднага след тяхното завръщаме, а не да им кажем ‘Изчакайте докато се научите, за да видите как стават нещата в България“. Това е така, защото няма да можем да се възползваме от техния ентусиазъм, пресни и добре усвоени навици за конкурентоспособност, справедливост и добра корпоративна култура. Тези хора няма да се съобразяват, разбират и толерират вредните скрити сили като това да държат някой си шеф на някое управление, защото бил шофьорът на някой си преди години. Нашите сънародници, учили и живели навън, ще подобрят значимо политическата класа. Освен че ще влязат в политиката няма да търпят някой да излезе и да им обяснява как някой друг бил калпазанин и виновен за всичко, както и това, че всички процедури били спазени, когато стринка му спечелила държавна поръчка за 100 млн.лева. Само по този начин ще започнат да се разрязват вредните възли в нашата родна икономика и общество.
Не следва да се тревожим, че хората от чужбина ще вземат и без това ограничените блага на България, защото те ще създадат нашата икономика. В случай, че бъдем консервативни и приемем, че ще се върнат един милион души, средно с идването си ще донесат поне по 10 000 евро всеки, което е 10 милиарда евро ударна икономическа инжекция за държавата, поне 30% от тях ще си купят жилища, а продажбата на 300 000 жилища ще доведе до рязко съживяване. Това са още 15 милиарда евро в икономиката на България. Тези хора имат контакти във фирми, с които са работили, лесно ще доведат чужди инвеститори. Самите инвеститори ще имат по-голяма увереност в своите инвестиции, след като видят, че България подменя залинялата кръв в своя организъм, подобрява управленския си и кадровия потенциал като цяло. Освен това активността на тези 25 милиарда евро ще нагреят икономиката драстично, за да се засили цялостното вътрешно потребление, което съответно ще направи много бизнеси печеливши. Пазарът просто ще се разшири и това, което ще произвеждаме, ще се определи от наличието на потенциал, хора и инвестиции и нови ниши. Икономиката просто е много свита в момента и ако на един пазар няма хора и една сергия за домати е много, то там, където има тълпи и десет ще бъдат малко.
В случай, че не успеем да върнем българите обратно в България, ще трябва да се насочим към други, защото икономиката и природата не позволяват вакуум. Имиграцията в страната е все още с ограничен размер, но с тенденция към нарастване и се определя от лица, идващи от страни с по-слабо икономическо и социално развитие. Няма как, рано или късно България ще трябва да внесе население, за да създаде ‘някаква’ активност и защо това да не са нашите сънародници навън.
В заключение, време е да върнем нашия потенциал на България, нашите сигурни жокери за икономически просперитет, които са нашите сънародници, пръснати в изгнание по света и впрегнати да ни хранят. Това изгнание от друга гледна точка е полезна школа за нашия ценен кадрови ресурс. Сега е момента да го направим, всички предпоставки и нужди са налице.
–––––––––––––––––––––––––––-
* Авторът е икономист.
- Протест във Вашингтон: Спрете да ни подслушвате!
Жителите на Вашингтон се събраха на митинг срещу подслушването
.
В столицата на САЩ, под мотото „Спрете да ни следите!”, се проведе масов митинг в знак на протест срещу подслушването. По думите на организаторите, той обещава да стане едва ли не най-голямата акция по този въпрос в историята на страната.Приветствие към участниците в митинга по-рано изпрати бившият американски разузнавач Едуард Сноудън.
Акцията в събота бе насрочена към 12-годишнината от т.нар. Патриотичен акт в САЩ, приет след атентатите от 11 септември 2001 г. и открил пътя до системно ограничаване на гражданските права и свободи в страната.
Източник: Bulgarian.ruvr.ru
