Всички авторски страници

Авторски

• Хиляди се събраха пред СУ да подкрепят протестиращите студенти

  

  София, 27 октомври, към 19 часа местно време.

  Няколко хиляди души са се събрали пред Софийския университет, за да изразят своята подкрепа с протестиращите студенти.

  Кръстовището пред Ректората е затворено. В сградата продължават да не пускат журналисти, по сведения на очевидци вътре е пълно със студенти, които смятат да нощуват в 272-а аудитория. Според Оffnews, окупирана е и най-голямата зала в НАТФИЗ.

  Протестиращите студенти публикуваха условията, при които биха се съгласили на среща с премиера Орешарски. По-рано днес в интервю за „Неделя 150“ той заяви, че би разговарял с тях.

  „Първото е срещата да се предава на живо по студентската телевизия “Алма матер” и по БНТ 1. Второто е срещата да е на територията на окупирания Ректорат на Софийския университет и под модераторството на Омбудсмана на Републиката Константин Пенчев“, са условията на студентите, публикувани в Оffnews.

  Относно окупацията на Софийския университет и протеста на студентите пред БНР Орешарски заяви, че е готов на диалог с тях. „Има много неща, които студентите да ми кажат и аз да има кажа, струва ми, че може да направим диалог с тях. Те са в правото си да протестират, разбира се, но трябва да избираме формите на протест, за да не пречим на останалите“, коментира премиерът. Той си припомни за студентските стачки от 90-те, когато като преподавател лично подкрепил студентите си.

  Източник:  в. „Сега“

• Иван Костов и късата памет на българина

  Престъпни схеми

  

  Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца.

  Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличането му като агент на руското военно разузнаване – ГРУ.

  След престой от около два месеца в Кременчук той е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но е приет за редовен студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

  Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО „Вторични суровини„.

  През 1982 г. завършва вечерно висше образование във физикоматематическия факултет на Софийския университет, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

  

  Не е ясно кой и как му е уредил специализацията в Съветския съюз, но обикновено под такава легенда в Москва се извършва строго индивидуална подготовка на руските чуждестранни агенти. Осигурява им се за легенда и гражданска квалификация. Като “свободен” аспирант Костов защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

  След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини.

  През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националното стопанство на България.

  Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

  ”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

  В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
  

  

  На Кръглата маса Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

  Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”.

  От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

  Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.

  Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидно, от тогава датира по-близката връзка на Иван Костов с Андрей Луканов.

  Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП и наблюдава отблизо борбата между политическите партии.

  ………..

  Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

  Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.Такава бърза кариера на Костов в парламента е невъзможна без благословията на Луканов.
  
  В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Но очевидно умее много добре да се нагажда.

  Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

  В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.

  Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

  Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

  След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС.

  За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.

  Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

  Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

  На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително.

  В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

  Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии, а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

  Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д–р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

  

  Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с широка популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов:

  „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

  …………..

  На Национална конференция на СДС лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

  Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
  По време на събитията през ноември 1989 г. Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство.

  Неговата статия за подмазване на управляващите ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП!”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

  .

  Източник:  Svobodnoslovo.eu

  (Със съкращения)

  

   

• Маоист, комунисти и ченгета оглавяват Европа

  Бивши комунисти и агенти на тоталитарните тайни служби се разпореждат днес със съдбата на Европа, тръбят блогъри.

  И са напълно прави. Достатъчно е човек само да направи кратък преглед на биографиите както на настоящи, така и на бивши еврокомисари.

  Сред тези хора има дори маоист. И той не е кой да е, а самият председател на Еврокомисията Жозе Барозу. От много години насам той е член на Социалдемократическата партия в родната си Португалия. Въпреки названието си обаче тя е дясна и е член на Европейската народна партия. Социалдемократите в иберийската страна са в Социалистическата партия. Като португалски премиер Барозу бе сред най-яростните привърженици на войната в Ирак Нещо повече – преди 10 г. той бе домакин на спешна среща на Азорските острови с американския президент Джордж Буш и колегите си Хосе Мария Аснар от Испания и Тони Блеър от Великобритания. Четиримата се събраха на 16 март в опит да убедят ООН в правотата си. А войната в Ирак започна само 4 дни по-късно.

  Като ученик обаче Барозу изповядва съвсем други възгледи. По време на режима на Марселу Каетану той членува в нелегалното маоистко Реорганизиращо движение на Партията на пролетариата (РДПП). По-късно то прибавя отпред абревиатурата КППР – Комунистическа партия на португалските работници. И става КППР-РДПП.

  Години по-късно, като десен, Барозу се оправда публично, че се присъединил към това движение, за да се бори срещу друго, контролирано от просъветските комунисти. В архивите обаче се пази негово интервю от 1976 г. за държавната телевизия РТП. Тогава едва 20-годишният Барозу яростно критикува буржоазната образователна система, която според него “насъсква студентите срещу работниците и обратно”.

  Само след 4 г. обаче Барозу прави завой на 180 градуса и влиза в Народната демократична партия, днес десни социалдемократи.
  Зам.-председателите на Еврокомисията също не са цвете за мирисане.

  Британската баронеса Катрин Аштън, която се явява и първи дипломат на ЕС, в периода 1977-1983 г. е била ковчежник на Кампанията за ядрено разоръжаване (КЯР) в родината си. Тя се бори и до днес за едностранен отказ на Обединеното кралство от всички ядрени оръжия. Говори се, че СССР финансирал и всячески подкрепял тази организация. Британските служби създават проамериканската Коалиция за мир чрез сигурност (КМС). Веднъж нейни привърженици пускат над Лондон самолет с плаката “Помогнете на Съветите, подкрепете КЯР”. През 1990 г. от разсекретените архиви на бившите тайни източногермански служби Щази стана ясно, че те вербували за свой агент Вик Алън – един от най-видните членове на КЯР.

  Испанецът Хоакин Алмуния – зам.-шеф на ЕК и комисар по въпросите на конкуренцията, е бил член на марксисткото, или крайнолявото, крило на Испанската социалистическа работническа партия. И тогава той се е изказвал против независимостта на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония от СССР.

  Какво да кажем и за естонеца Сим Калас – също зам.-председател на ЕК и комисар по транспорта. Роден и отраснал в СССР, на младини той е бил член първо на Естонската компартия, а след това и на КПСС. Издига се дори до член на Президиума на Върховния съвет на СССР – еквивалент на българския комунистически Държавен съвет. Когато Талин номинира Калас за еврокомисар през 2004 г., имаше настоявания кандидатурата му да бъде оттеглена. Естония не го стори и Сим Калас днес е еврокомисар, вече като член на либералната Естонска реформистка партия. Комунисти са били почти всички комисари от бившите соцстрани. Сред тях са словаците Марош Шефчович и Щефан Фюле. И двамата са членували в Чехословашката комунистическа партия – една от най-ортодоксалните в бившия соцлагер, която открито нападаше перестройката на Михаил Горбачов. Тя изчезна преди 20 г. заедно с Чехословакия.

  Екскомунисти са латвиецът Андрис Пиебалгс и литовката Далия Грибаускайте, която днес вече е президент на страната си.

  Може би миналото тежи по-малко на съвестта на словенеца Янез Поточник, членувал в Съюза на югославските комунисти. Все пак режимът на Йосип Броз Тито в бившата федерация бе значително по-либерален.

  Българката Меглена Кунева, заемала поста еврокомисар за защита на потребителите през 2007-2009 г., е “по-чиста”. Затова я атакуват чрез семейството . Изтъква се фактът, че тя е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на някогашния секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Блогъри твърдят, че именно той я е вкарал в тогавашното “голямо добрутро”.

  Както се вижда, съвсем не са неоснователни страховете на евроскептиците в Източна Европа, че са попаднали от едни на други комунисти.

  Гъркиня комисар почва като сталинистка

  Гъркинята Мария Даманаки – комисар по рибарството и морското дело, явно е антипод на шефа на ЕК Жозе Барозу.

  От преглед на биографията става ясно, че тя е извървяла точно обратния на неговия път. През 1972 г., едва 20-годишна, Даманаки става член на Гръцката комунистическа партия, известна с твърде консервативните си, почти сталинистки позиции. Била е и неин депутат в парламента в Атина. През 1991 г. обаче тя основава и оглавява центристката партия “Синасписмос”.

  Източник: 24chasa.bg

• С. Гаспаров: Без средна класа се връщаме във феодализма

  Журналистът Симеон Гаспаров: Няма лесна имиграция! Беше ми много тежко, когато си тръгвах от България. Като че ли едно парченце от сърцето ми се откъсна, търкулна се по улиците на нашата София…
  

  

  Интервю на Ана Кочева, Frognews.bg

  .

  – Мони, последната ти книга, която представяш, се нарича „Бизони край Дунава”. На пръв поглед невъзможно, но къде е обединителната нишка?

  – В тази книга аз се опитах да обединя 80-те години на миналия век и нещата, с които тогава не бях съгласен, и да ги проектирам върху екрана на времето, в което живеем днес. Опитах се да ги съпоставя с това, което днес също ме кара да не съм съгласен – като масовото обедняване на хората по света, например, войните, загиването на средната класа и все повече увеличаващата се армия от работещите бедни и у нас в България, и в Америка, а и вече навсякъде. “Бизони край Дунава” се състои от два романа, “вградени”, така да се каже, един в друг. Първият е за онази България, изправена на кръстопътя на промените от края на 80-те години на ХХ, и драмата на едно обикновено българско семейство, станало неволна жертва на системата, която мнозина вече са забравили. Случващото се в него е пречупено през мирогледа на шестгодишния Наско от София, който по един невинен, чист детски начин се опитва да намери отговори на въпросите, които вълнуват възрастните, и ни разказва за живота си и събитията от онова време така, че да ни накара едновременно и да страдаме, и да се смеем от сърце.

  В следващата част на “Бизони Край Дунава” аз се опитах да пресъздам “другата” Америка. Невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на индианските племена от резерватите. На потъналите в бедност и безпътност първи жители на тази земя, на изгубилите всичко в настъпилата световна криза, обикновени хора на Америка. На борбата и страданието на обикновените хора на България, гетата на Чикаго и детските улични банди в тях. Това е книга за болката, за обичта, за родителите, за децата, за изгубените домове. Но и за надеждата.

  – Всяка книга носи някакъв автобиографичен заряд. Да го търсим ли и тук?

  – Тази книга може би носи някакъв миниатюрен автобиографичен заряд, но като цяло бих я определил като фикция, вдъхновена от истински хора и събития. Такъв герой, например, в книгата е един индианец, с когото се запознах край Чикаго преди 6-7 години и дори го интервюирах веднъж. Неговото име беше Джо – Изправената Мечка. На мен много ми хареса не само името му, но и това, което правеше за опазването на околната среда, природата и отношението му към младите хора, изпаднали в беда.

  – Сега идва ред на традиционния въпрос, заради онези, които не те познават – ти защо напусна България; не ти ли липсва, би ли се върнал някой ден? Станаха повече от един, но поне са взаимосвързани…

  – Аз напуснах България през 1997-ма година, защото се ожених за едно момиче от Щатите. Ние с нея се запознахме още през 1990-та г. После през 1996-та тя дойде в София при мен и на следващата година се оженихме. Но не си мислете, че в началото ни беше лесно. Въпреки че не бях изобщо добре финансово в България по онова време – родителите ми бяха пенсионери, а майка ми полуинвалид, и едва свързвахме двата края – на мен ми беше много тежко, когато си тръгвах от България. Като че ли едно парченце от сърцето ми се откъсна, търкулна се по улиците на София и побягна след моето отдавна отишло си детство, след моята младост, която току що бе преминала по същите тези шантави, но изпълнени с толкова много любов, романтика и мечти улици. Улиците на нашата София. Със съпругата ми напуснахме нейното семейство в Колорадо и се преместихме в Чикаго. Аз работех дълго време нощни смени на конвейр в една много голяма издателска къща, като през деня ходех на училище, за да усвоя по-бързо езика, но от прахта, а може би и от стреса от промяната, хванах астма, та ми беше трудно да продължа работа там. Започнах да работя на други места и дори завърших Чикагския Университет.

  – Живееш в Чикаго, където има голяма българска колония. Виждаш ли разлика между отделните генерации българи в Америка? Каква е тя?

  – Честно казано, не знам дали има голяма разлика, но ми се струва, че между отделните генерации български имигранти в Чикаго има едно полезно сътрудничество. По-старата генерация имигранти има голям опит, докато по-младите имат голям ентусиазъм. Заради това, в момента има много български училища, магазини, ресторанти, бизнеси, в които и млади и стари имигранти си сътрудничат. Искам да се знае също, че никой от тях не е забравил нито страната си, нито близките си у нас. Знам колко трудно мнозина от имигрантите ни изкарват парите си, но въпреки всичко, вместо да отидат на почивка, те заделят от заплатите си, лишават се, но изпращат всеки месец пари на възрастните си родители или нуждаещи се роднини в България.

  – У нас напоследък много актуална, да не кажа болезнена, стана темата за бежанците. Уж ги приемаме, но с голяма доза неохота (отделен е въпросът какви условия им предоставяме). Има, разбира се, и основания за оправдани опасения, но как суперсила като САЩ се справя с миграционния натиск; каква е ситуацията по границите й – там, където той е най-силен?

  – Наистина това е един много сериозен болезнен и хуманитарен проблем, не само за икономически слаби страни като България, но и за страни като САЩ и Германия дори. Аз между другото исках да работя в тази насока и да помагам на бежанци или социално слаби хора, изпаднали зад борда на живота, но така се случи, че съдбата ми се разви в друга посока. В Щатите една от най-популярните организации, които се занимават с тези проблеми е “U.S. Committee for Refugees and Immigrants (USCRI)” http://www.refugees.org/ . Тази организация съществува от 1911 г. и нейната цел е да се осигурява подслон на пристигналите в страната бежанци. В Америка разбира се този проблем не е толкова ярко изразен, защото освен неправителствените организации, които участвуват пряко в неговото решение, помощ оказват различните християнски, религиозни и доброволни граждански организации, така че да не се натовари бюджетът на страната домакин. Тук обаче бих искал да отворя една скоба. В САЩ има разделение между нелегални имигранти и бежанци. Често нелегалните имигранти, когато биват заловени, ги затварят в центрове и ги изпращат обратно в страните, от които са дошли. Трагедията на хората, попаднали в такава ситуация, е неописуема, защото за дълги години се разделят цели семейства. Наистина много е тежко и не знам как би се решил този проблем, ако няма адекватна ангажираност от всички институции. Но нека да ти кажа за Германия. Това лято пътувахме до Нюрнберг с мой приятел германец. Пътят ни премина покрай заградено с телена ограда място. Оказа се, че това бе бежански лагер, в който моят приятел бе идвал преди няколко месеца да оправя интернета. Пред мен той сподели, че му бе много тъжно за начина, по който хората живееха там. Дори ми каза за случай, в който вследствие на спречкване между бежанци, човек бе загинал.

  – Срещал ли си там бежанци, как се чувстват тези хора?

  – Срещал съм, разбира се. Най-пресният ми случай бе с младо семейство. Мъжът бе по-млад от мен иракчанин. Жена му – сирийка. Човекът работеше в автосервиз, беше бягал няколко пъти от войната през Турция. Не му беше лесно, но какво да се прави, такъв е животът. Спомням си също за семейство босненци. Мъжът искаше да се връща, не му се живееше вече в Щатите, но жена му все се страхуваше да се прибере в дома им близо да Сараево. Виж, няма лесна имиграция.

  – Тъй като “Бизони Край Дунава” е книга и за другата Америка, тази на индианските племена от резерватите, потъналите в бедност, както и за обикновените хора на Америка, запазили ли са тези хора нещо човешко у себе си? Питам неслучайно, защото бих помолила да направиш и известен паралел. У нас бедните стават все повече, а редом с това, духовната безпътица и маргинализацията придобиват застрашителни размери. Може ли някак да се противодейства на това?

  – Масовото обедняване, изчезването на средната класа в световен и дори български, роден мащаб, и стремглавото забогатяване на единици е изключително сериозен проблем. Този процес трябва да спре. Трябва да се намери балансът. Никой не мрази богатите като Бил Гейтс например, които с ума си и труда си са успели. Напротив! Но не мисля, че хората изпитват особено положителни чувства към борсовите акули от Уолстрийт и т.н. Не може средната класа и дори под средната класа да плащат по-големи данъци от милиардерите. Това важи не само за Щатите, но и за богаташите у нас, а и навсякъде по света. Това не е капитализъм, а корпоративно-олигархски комунизъм. Преди години интервюирах американския професор по литература и изследовател на бийт движението професор Джон Лонг. По време на интервюто засегнахме темата за масовото обедняване на голяма част на населението в страната. Тогава той ми сподели нещо, което аз не знаех, а това е, че преди около 30 години богатите в САЩ са плащали по-високи данъци. Което е нещо, подобно на това, което плащат в момента в Скандинавието или в Западна Европа, например. И не са били бедни. Напротив, пак си е имало и милионери, и милиардери. Сега те плащат около 35%. И какъв е резултатът от намаляването на техните данъци? Пътищата, мостовете, инфраструктурата, училищата, здравеопазването на Америка са в плачевно състояние – каза ми тогава той. Не знам как може да се противодейства на този процес, ако не се намери балансът и не се възроди средната класа. Вярно е, че ако някой се труди неуморно, открива работни места, дава път на желаещите да се издигнат и да успеят в живота, а друг не иска да се труди и не му дреме от нищо, не е честно да ощетяваш другите за сметка на такъв човек. Но не е и честно на хора, които се трудят сърцато, да не им се вдигат заплатите, да не им се осигурява по-спокоен и достоен начин на живот, за сметка на мениджъра, който прибира по над 100 млн. бонуси на края на годината, например. Не е честно, нали? Така че, според мен, решението е в създаването на здрава средна класа, която да дава възможност на бедните да се издигнат нагоре. Средна класа, която активно да участва в управлението но и да не позволява да се съсредоточават огромни суми пари, богатство и власт у шепа хора, защото това няма нищо общо с капитализма, а с феодализма, диктатурата и комунизма.

  – Мони, още ли си „пич от ‘Кравай’” по душа? Събирате ли се бандата, къде са повечето, остана ли нещичко от онова време непокътнато?

  – Ами мисля, че още съм, но ще е хубаво другите да кажат какво мислят по въпроса. Иначе – събираме се с тайфата от време на време. Но не е, както преди. Времето естествено ни е попроменило малко, но дълбоко в себе си мисля, че си останахме все същите тийнейджъри.

  – И накрая, ще издадеш ли каква музика слушат твоите деца? А твоят топ 5 на любими банди промени ли се през годините? Кои са?

  – Аз имам две момичета, едната от които скоро ще стане на 13 години, а другата е на 10. Те много обичат да слушат Пинк. Иначе слушат с мен всякаква музика. Често си говорим, не само за музиката, но и за текстовете на песните, които им пускам, независимо дали ще са на Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Алис ин чейнс, Пърл Джем, Ей Си Дий Си, Блек Сабат или Боб Дилън. Даже сега, когато си тръгвах за България, малката ми дъщеря ми пусна за довиждане в колата любимата ми песен – “Като търкалящ се камък” на Боб Дилън. Слушаме и българска рок музика, разбира се. Аз съм много близък с много наши музиканти и не пропускам да пусна на децата да слушаме техни изпълнения. Честно да си призная, трудно ми е да си кажа кои са ми любимите 5 групи, защото те са много повече. Просто обичам музиката и смятам, че рокендролът може не само да ни направи по-добри хора, но се надявам, че може пък и да спаси този наш объркан свят. Дано да не греша.

• Политическият театър за българската земя

  Даниела Пенкова, Dokumentalni.blog.bg

  .

  Членувам във Фейсбук групата „ЗА Земята на България” от първия ден на създаването й. В нея се обсъжда най-вече големият световен проблем, свързан с изкупуването на земеделските земи на бедните държави от страна на богатите държави и корпорации. И притесненията са основателни – всички познаваме историята на Палестина, както и изкупуването на земеделските земи на Африка от големите американски мултинационални компании Монсанто, Дел Монте, Каргил, Синджента, които наскоро заявиха намерението си да превърнат Африка в „основния износител на храни в света” . Ще пропусна печалния факт, че цялата продукция на тези корпорации е ГМО.

  Лесно човек може да си помисли, че борбата за налагане на мораториум върху продажбата на българските земи на чужденци ще спаси България от окончателно затриване. Затова реших да напиша някои неща, които толкова усилено се крият от обществото, че ни принуждават да се борим с несъществуващи дракони, тотално разсейвайки вниманието ни от истинския проблем. А той е, че земята на България отдавна се разпродава и то заради закони, приети с помощта на същите юнаци, които днес популистки се представят за „защитници на българското”.

  Но нека започна от самото начало. Законите, на които искам да обърна внимание са два: Първият е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи, а вторият е Търговският закон с неговия прекрасен член 117 , гласуван дори от „Атака“ през 2009 г. – днес първи „пазители на българската земя”. Веднага ще обясня за какво става дума.

  Според Закона за земеделските земи, чл.3, собственик на земя в България може да стане всяко едно юридическо лице, сиреч – фирма, регистрирана в България. И това е така от 1992 г. – правителството на СДС, начело с Филип Димитров.
  

  Тоест, всяка една чуждестранна фирма и всеки един чуждестранен гражданин, които регистрират фирма със седалище в България, може да купува земя. Прави се от години.
  

  И тук стигаме до втория проблем, за който вероятно не сте чували: Как един чуждестранен гражданин и една чуждестранна фирма могат да открият фирма в България? Ако през 1992 г. това не е било толкова лесно, то днес става за 3 дни, благодарение на чл. 117 от Търговския закон.

  В България сега може да се открие дружество с ограничена отговорност с огромната сума от… 2 лева. Не се шегувам. Всеки може да отвори ЕООД или ООД за два лева, и дори да си спести цялото ходене по службите, плащайки на една от множеството счетоводни фирми скромната сума от 180 лв.  Цялата процедура отнема 3 дни, а вие, чужденецът – европеец или не – ще имате фирма в България за общо 182 лв.
  

  За това изменение, внесено от Министерския съвет на ГЕРБ, на 17.09.2009 г. са гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.  Дори не ми се обсъжда факта, че подобен омерзителен закон, развръзващ ръцете на всеки измамник, желаещ да регистрира фирма с нулева отговорност (точно това означава ООД), е гласуван с пълно мнозинство от „народните” представители. Вместо да вдигнат сумата за регистрация на този вид фирми и да попречат на неправомерното й изтегляне седмица след регистрацията, приемат подобен закон – мечта на измамниците! Ако желаеха да подпомогнат младите предприемачи, съществуват хиляди други начини. За регистрация на ЕТ са нужни 50 лева, предприемачът носи пълна отговорност пред закона и такъв не може да бъде чужденец, който не пребивава постоянно в страната. Толкова по темата с фалшивите мотиви за приемане на противонароден закон.
  

  Възмутена чета стенограмата. „Атака“ се бие в гърдите, че е първата, пожелала закона, а днес се обявява за „защитник на българската земя”. Чист популизъм. И не се отнася само за „Атака“, а за всички, гласували през 2009 г., които днес „налагат мораториум”. 
  

  Следните мултинационални компании са регистрирани в търговския ни регистър:

  Монсанто България ООД 

  Синджента България ЕООД (същата, предвиждаща в Африка инвестиции от 1 млрд долара в земеделски земи)
  

  Каргил България ЕООД
  

  Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън – ЕООД
  

  Всяка от тези фирми има правото да купува земеделска земя. После могат да сеят каквото си решат и да дупчат, както си искат. Има и хиляди други чужди фирми и фирмички, които всъщност са… български.
  

  Това е положението. Лично аз не се притеснявам толкова от европейските граждани, решили да си купят някъде вила с прилежаща земя. Според мен е хиляди пъти по-страшно, че никой не споменава за законите, които наистина развързват ръцете на чужденците и мултинационалните компании. Изобщо не се мисли как хем да се подпомагат младежите, желаещи да си открият фирма, хем да се попречи на измамниците и на чуждите фирми да си веят байрака. Ако трябва да протестираме срещу нещо, най-добре е да се съсредоточим в цитираните по-горе закони.
  

  Докато наблюдаваме театъра на политическите партии, „загрижени” за България и на техните „опоненти“, изгубваме от поглед си факта, че отдавна не съществуват никакви пречки за изкупуването на земята. Никакви.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  

• Студентският протест в София се разраства

  Продължава окупацията в СУ, студентите канят за разговор Димитър Токушев

  .

  

  Продължава окупацията от студенти на три аудитории в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ръководството успява да осигури зали за учебни занятия, но основната ни трудност е свързана с 272-ра аудитория, защото тя е най-голямата ни зала. Затова юристите от първи курс учат в аулата на Софийския университет, заяви за БТА ректорът на висшето училище проф. Иван Илчев.

  Окупирани от студенти са 272-ра аудитория, както и по една зала във факултетите по журналистика и по математика и информатика на СУ. Протестиращите студенти се обявиха срещу решението на Конституционния съд за Делян Пеевски.

  Проф. Иван Илчев откри днес в СУ националната студентска конференция на тема „Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото”. Форумът се организира от Студентския съвет на Софийския университет.

  В словото си проф. Илчев каза, че е изключително важно студентските съвети да бъдат активни – не да слушкат това, което им казват ректорите, а да подемат инициативи, да изразяват несъгласия, където има място за тях и да организират студентите. „Заедно с това ректорското ръководство на СУ винаги е поддържало връзки и със студентските неформални групи, както сега поддържаме връзки със студентите в 272-ра аудитория и в другите две аудитории”, заяви ректорът.

  Проф. Илчев отбеляза факта, че в днешния ден в Софийския университет се организират от студенти две съвсем различни по смисъл, организация и насоченост събития, които показват, че студентството има да мине още дълъг път, докато осъзнае какви са интересите му и каква е силата му. Ректорът на СУ визира окупацията на зали и конференцията на студентските съвети.

  Междувременно ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изпрати до медиите позиция по повод студентския протест. „Действията на студентите са естествена реакция на нелицеприятните събития през последните месеци и очевидната липса на морал в политическия живот. Убедени сме, че младите хора имат право да изразят гражданската си позиция“, посочват от ръководството на Ректората.

  От там подчертават обаче, че тъй като действията на студентите се упражняват в сградите на Университета, това създава определени затруднения, още повече, че много от студентите желаели, а и имали право да посещават редовно лекциите си.

  От ръководството на ВУЗ-а подчертават, че са реагирали своевременно и са осигурили нормалното протичане на учебните занятия в други учебни зали.

  За 18.00 ч. днес е предвидена общостудентска среща, на която да се обсъдят следващите действия. Студентите са поканили председателят на Конституционния съд Димитър Токушев, пред който в сряда те изчетоха декларацията си, а той се обърна и си тръгна.

  В социалните мрежи се организира среща на журналисти, завършили Факултета по журналистика, с която да се солидализират със студентите, които вчера окупираха най-голямата зала там. „Всички заедно ще попитаме „Кой?”, защото онези малки смели хора там вярват, че въпросите им са важни, въпреки, че цялата държавна машина и придворните й медии, се опитват да им обяснят, че няма никакво значение не само кой, но и защо”, се призовава в мрежата.

  Източник:  Dariknews.bg

• Би Би Си обяви награда на името на Георги Марков

  В памет на българския писател и журналист в Би Би Си Георги Марков, британската медия обяви допълнителна награда тази година в рамките на международния конкурс за радиопиеси. Сценарият, който бъде отличен с приза, трябва да притежава изключителен потенциал, дори и да не е готов да бъде поставен и излъчен в представения за състезанието вид, поясняват организаторите на сайта на Би Би Си.

  Наградата включва двупосочен билет до Лондон и разходите по настаняване за 2 седмици, в едната от които победителят ще посещава отдела по радиодрама на Би Би Си Лондон, а през втората седмица ще се запознае с работата в Световната новинарска служба на Би Би Си. Тези две седмици ще съвпаднат с периода, в който ще се поставят пиесите – победители в състезанието. Лауреатът на наградата „Георги Марков“ ще присъства на церемонията по връчване на наградите от международния радиоконкурс и ще получи и своя приз.

  Наградата не включва запис или излъчване на отличения драматургичен текст и няма възможност за осребрявне на наградата.

  Наградата е учредена от Световната служба на Би Би Си, програмата Writer in Residence и Open University, с участието на Анабел и Саша Маркови.

  Източник:  в. „Сега“

• Полк. Н. Марков: Вкарват бомба в държавата, ще ни взривят дистанционно

  

  Има пълно затъмнение през коя банка у нас минават парите на фундаменталисти и терористи.

  Делян Пеевски имаше специален пропуск от охранителната фирма на Борисов да влиза по всяко време при Царя.

  Когато мафията настъпва, обича тишината, а свободните журналисти ги наказват.

  Наскоро посланикът на Германия Матиас Хьопфнер обяви открито, че в България се симулира медийна свобода, а върху дейността на журналистите се упражнява натиск. И сякаш като отговор на критиките му, най-безцеремонно Лили Маринкова, един от символите на свободното слово бе отстранена от Канал 3, а предаването й спряно.

  Faktor.bg разговаря с последния й гост, предизвикал вероятно скандала. Полковник Николай Марков е бивш служител на НСО, отстранен от службата след скандал с президента Георги Първанов, че гардове събират нерегламентирано информация за политиците, които охраняват.
  

  Интервю на Стойко Стоянов с Николай Марков, Factor.bg

  .
  

  – Г-н Марков, вярно ли е, че заради интервю с вас, журналистът Лили Маринкова е отстранена от телевизионния Канл 3, вие ли бяхте последният й гост?

  – Да, вярно е, всичко се случи преди седмица. За съжаление бях един от последните й гости. А самото предаване явно се е оказало толкова опасно, че е изтрито и изчистено от архива на медията. Доколкото знам, дори самата Лили Маринкова няма копие от него.

  – Какво толкова страшно и опасно сте говорили, за да предизвикате тази буря?

  – В студиото беше и Корман Исмаилов, и други политици, така че не мисля, че нещо извънредно опасно и необичайно сме коментирали. Смятам, че напрежението идва от засегнатата тема за Корпоративна банка, начинът й на опериране и влиянието, което налага в обществото. Засегнахме и темата за свързания с нея депутат Делян Пеевски.

  Препоръчвам на всеки интелигентен гражданин да намери начин и да поиска от ръководството на Канал 3 да пуснат отново това предаване, то е било публично и всеки от гостите носи отговорност за думите си, както и аз за своите.

  – С какво засегнахте така наречената банка на властта и свързания с нея Делян Пеевски?

  – Коментирахме вариантите за навлизане на пари за финансиране на терористични организации, които евентуално биха могли да минат през нашата страна и вероятно минават. Освен това говорихме и за възможностите с държавни пари да се прави частен бизнес. Така се осъществява реално най-голямата форма за политически рекет върху българския народ, тоест с пари на данъкоплатците се завърта огромен частен бизнес.

  Например точно с такива пари става финансирането на медии, а след това тези медии се използват за промиване и манипулиране съзнанието на хората.

  – Парите за финансиране на тероризъм през тази банка ли минават?
  

  – Искам да припомня, че в София трябваше да бъде реализиран ислямски център. В България навлязоха и много организации проповядващи ислямски фундаментализъм, под формата на фондации и неправителствени организации, които също разполагат и оперират с финансов ресурс. Но остава висящ въпросът коя банка оперира с тези средства и къде са те? Няма как някой да ги носи в джобовете си или в куфари.

  – През Корпоративна банка ли минават тези суми?

  – Аз смятам, че тази банка е избрана от държавата да оперира и с тези пари. Но в предаването на Маринкова говорихме за хипотези, защото в крайна сметка има абсолютно затъмнение по тази тема и никой не може да посочи по какъв начин се финансират тези организации и кой оперира със средствата.

  Тук съвсем не става дума дали са „мръсни” или „чисти” тези капитали, а по какъв механизъм и с какъв контрол влизат в държавата, и как в един момент една банка може да се окаже финансовото сърце на държавата. Това в общи линии беше „опасният” за някои хора сюжет.

  – А какво нечувано досега разкрихте за Делян Пеевски?

  – Изказани бяха политически тези, но лично аз коментирах, че прекалено много се инвестира в личността на Пеевски и то от доста дълго време. Още с идването на Симеон Сакскобурготски Пеевски е бил представен на Царя. Той имаше специален пропуск от фирмата на Бойко Борисов, която тогава охраняваше бившия монарх, и с него безпрепятствено влизаше при него.

  Допускането на Пеевски в политиката не е без участието на всички политици, той е рожба на тази политическа класа и сега не е почтено да се прехвърля отговорността на един или друг. Пеевски просто е човек на всички.

  – Какво е ценното на проекта „Пеевски”, че е обект на толкова мащабно финансиране?

  – Интересното при него е, че той не е значима фигура на финансовия капитал, който стои зад него. Тоест, този сериозен финансов ресурс не е негов. Освен това проектът „Пеевски” не е еднозначен за създателите си и в един момент може да бъде жертван.

  Преди няколко месеца реално той беше готвен за точно такава жертва, но не се стигна до крайната фаза. Трябваше да го хвърлят в ДАНС за да направи лична вендета и саморазправа с Борисов.

  – Години наред сте бил част от специалните служби, познавате кухнята – ако допуснем, че Пеевски беше заел безпроблемно шефския пост, можеше ли да се справи със системата?

  – Нямам никаква илюзия, че лицето Делян Пеевски има хипотетичната възможност да се справи с работата на шеф на ДАНС. Още повече пък с изменението на законодателство, с което на Агенцията се дадоха специални правомощия. Тоест столът на Пеевски беше осигурен с увеличени правомощия на самата ДАНС, към тях минаха звеното за подслушване, част от ГДБОП. Нямам илюзията, че той има капацитет да управлява такава мега система. Големият проблем е, че и тези, които го сложиха са били наясно, че той не може да се справи професионално.

  Но целта на неговото назначаване беше да изпълни вендета от позицията на държавната власт с Борисов и Цветанов. Говоря за лична вендета, която да осигури на лобисткия финансов кръг, който стои зад него, едно спокойствие, защото вече не бяха приятели с Борисов и ГЕРБ.

  – Какво включва тази лична вендета?

  – Да се използват законни и незаконни методи за дискредитиране на бившия премиер и заместника му. Трябва да сте сигурни, че тези хора щяха да бъдат демонстративно арестувани. Целта е била по-скоро дискредитиране от името на държавата, буквално да бъдат унищожени като личности.

  Трябва да е ясно, че 6 лица преди Пеевски са отказали да заемат този пост за шеф на ДАНС, включително и сегашният вицепремиер Йовчев.

  – Този нестандартен избор на Пеевски не може ли да се разглежда като капан за него, реално е бил бушон?

  – Разбира се, че беше бушон. Той не е нито толкова изобретателен, нито толкова умен, нито е политик. Той е едно момче, което има огромни амбиции, заради лична мотивация и просто избива някакви комплекси. И тези комплекси щяха да бъдат използвани в негова вреда. Познавам хората, които стоят зад тази схема, те са много разумни и добре се възползват от недостатъците и амбициите на хората.

  Но пак повтарям, той беше избран, за да свърши определена саморазправа, а не да овладява ДАНС, нито пък да гарантира сигурността на държавата.

  – Толкова опасни ли са тези теми, че да предизвикат отстраняването на Лили Маринкова, по-зловеща ли става примката около медийната свобода?

  – Лили Маринкова е човек, който се опитва да прави свободна журналистика и да бъде независима. Тя беше последният трибун в големите публични медии, който трябваше да бъде свален. Опитът да бъдеш свободен като журналист винаги в България се наказва.

  Не е тайна, че през последните месеци собствеността на Канал 3 беше сменена и в основата й вече стоят интереси на олигарси. Те са също от кръга на Корпоративна банка.

  – Здравата ръка на тази банка е подчинила на волята си и Канал 3?

  – Точно така, съмнения не трябва да има. Илюзия е след последните избори и избухналите протести, че медийната свобода се отваря – напротив когато настъпва мафията, запушва устата на медиите. Това е наблюдавано и в Италия, и през 30-те години на миналия век в САЩ.

  Мафията обича тишина, затова сега е определено тихо.

  – Освен вътрешното задкулисие, българите нямат никаква реална информация за кризата със сирийските бежанци, какви опасности идват от южната ни граница?
  

  – Основното, което трябва да се разбере е, че ние нямаме граница със страна, която е във война, тоест съмнявам се тези хора да са бежанци. Сирия граничи с Турция и между нас стоят повече от 1000 км разстояние. Така наречените бежанци идват у нас от Турция, а в тази страна няма война. Сирийците пресичат три граници, на които не се водят военни действия.

  Но в България се случва нещо много опасно. В момента сме свидетели на политическо предателство от страна на властта, която ни управлява. Вкарват ни бомба със закъснител, и тя ще бъде дистанционно взривена. Вероятно когато това се случи, тези, които го правят, няма да бъдат на власт, но въвличат държавата в жесток сценарий. Аз съчувствам на пристигащите сирийци, но преди всичко оценявам и анализирам ситуацията от гледна точка на националните ни интереси и от родолюбиви позиции.

  Страшната истина е, че България е набелязана да се ислямизира. С навлизането безразборно на тези бежанци тук се изправяме пред демографски, социални и конституционни предизвикателства. Инспирирането на религиозен конфликт не е изключено, независимо, че много хора ни втълпяват, че сме мултиетническа и мултинационална държава, но това е също бомба със закъснител.

  В тази посока Франция може да ни бъде отправна точка. Там сега имат много тежки проблеми, заради политиката, която провеждаха през последните години на приемане на емигранти, изповядващи исляма. Все пак ние сме християнска държава и открит е въпросът, защо да не приемам сирийци, но християни. Разбирам, че това деление е условно и спорно, но когато нещата опират до националната сигурност, трябва да я защитим.

  – Смятате, че влизащите у нас бежанци са филтрирани и подбрани?

  – Определено, подбрани са, и то много добре. Процентът на случайно озовалите се тук е нищожен. Големият проблем е защо на този процес не се дава гласност от правителството, защо всичко се прави тихомълком и не се коментира бомбата, която ни се залага сега.

  Явно хората, които упражняват властта, са чиста проба национални предатели и трябва да им се потърси отговорност. Това предателство към България е нищо в сравнение със скандала с Делян Пеевски. Зад него стоят икономически интереси и мафия, която е вътрешна.

  Но вклиняването на тези бежанци в България е изцяло и без съмнение под ръководството на вицепремиера Цветлин Йовчев. Това е човекът, който дирижира тези процеси и е отговорен за бъдещето на нашите деца.

  – Възможно ли е съществуването на неофициално тайно споразумение между българската и турската страна за бежанците?

  – Със сигурност има такова споразумение и то е направено зад гърба на народа. Турция не е напълно демократична държава, там действа в определена степен режим, тоест там нищо не става случайно. Бъдете сигурни, че никой случайно не може да премине 1000 км през Турция с един куфар и да се озове пред нашата граница. Всичко случващо се сега у нас е преценено и изчистено в Турция до съвършенство, а филтърът е много фин.

  – Знаем ли реално колко са вече бежанците, идващи от Турция?

  – Категорично са над 10 хиляди. Разполагам с обективна информация от хора, които години наред са работели и продължават да служат в Гранични войски. Живеят в този район, познават проблема, следят го.

  Правителствената пропаганда говори за съвсем друго нещо, но най-опасното е, че този процес няма да спре. До Нова година бройката им може да се удвои. Но тези хора ще получат гражданство, права и помислете, че след години вече ще бъдат потенциални гласоподаватели. А за коя партия ще гласуват е ясно от сега?

  Страшното е, че българските политици проспиват тази опасна тема. Едните заиграват с американските интереси, а другите с европейските. Всеки иска да се сложи на определен тип международна политика, партиите ни са нагаждачи и страшното е, че сред тях няма родолюбци и патриоти.

• Трима олигарси и управляващ политик надничат зад порнокакичка в НЕК

  Григор Лилов, Фейсбук страница

  .

  „Не искам да влизам в обяснителен режим. Има такъв човек при нас, работи като технически сътрудник. Добър и съвестен професионалист е“. Това заяви днес (22 октомври – бел.ред.) по телефона пред Нова телевизия пиарът на Националната електрическа компания Христина Стоянова. Според пиарката на НЕК за заемането на длъжността „технически секретар“ не се изисква висше образование.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  За порносайтовете, на които се вижда „дамата“ – служител, въобще не стана дума. Засега* този скандал е ограничен до моята страница във Фейсбук. (Явно „еротичен модел“ звучи по-благозвучно за държавната администрация, отколкото порногърла, макар че за мен практически са синоними.)

  И понеже НЕК не иска да влезе в „обяснителен режим“, като разследващ журналист аз ще вляза, за да се видят дълбоките олигархични корени на скандала.

  Ценният кадър на НЕК Елена Бончева е близка до бургазлията Ясен Василев.

  А кой е той?

  Води се мултимилионер едва на 33 г. Инвестира в строителството, застроил е Черноморието с над 350 000 квадрата комплекси и катагодишно строи по още стотина хиляди квадрата. Първо е започнал с дистрибуция на горива чрез „Василев ойл“ – навремето едно от големите фирми в бранша.

  На фирмената връвчица около Василев са навързани ред фирми, от които интересната е „Евробилдинг инженеринг“. В нея съдружник е бил Георги Танев, чийто живот приключи на 24 март 2011 г. след „инцидент“, представен като спречкване в бургаския бар „Интрига“. Сега водещо лице в дружеството е Мартин Дяков – един от щедрите спонсори на партия „Атака“ (отчетът им е фиксирал подарените пари).

  А защо близката до тези хора специалист по еротиката и „обслужващ персонал“ Елена Бончева е постъпила именно в централното управление, и то в „обществени поръчки“? И е секретарка на Борда?!

  Подсказва порносайтът – който си те поръча. Подсказват обаче и неочаквани документи за… АЕЦ „Белене“.

  Необходима е малко история. Без търг и конкурс през 2008 г. бяха избрани подизпълнители на площадката на новата АЕЦ – вкл. консорциума „Евромин билд“. Същественото за него:

  – Там е участвал Людмил Стойков – близкия до Първанов бизнесмен, заради който ни спряха парите по САПАРД. След като навремето се зарових в историята, той продаде дела си на Борислав Райчев. Людмил Стойков имаше фирма в Бургас – същата, за която вече стана дума по-нагоре.

  – Друг участващ е „Минстрой“ – на олигарха Николай Вълканов, толкова близък на Ахмед Доган (именно „Минстрой“ плати хорорара на политика-хидроконсултант).

  – И най-сетне сред участниците в консорцуиума е и „Евробилд“, за която вече стана дума, и с която е свързан Ясен Василев, който наднича зад еротичния модел в „обществени поръчки“ на НЕК.

  А зад цялата тази галиматия, освен изброените фигури, наднича и още един олигарх – енергийният бос Богомил Манчев. Именно неговата „Риск инженеринг“ и с неговия подпис е дала препоръка на „Евробилд“. Явно и той ги е осигурил с работа на площадката на АЕЦ „Белене“ като основен подизпълнител. Другият е фирма на Манчев. Сумата по онзи договор, по който са само те двамата е 108 млн. евро.

  Та порногърлата, която издирих в онзи сайт, явно няма нито скрупули, нито морал, нито задръжки.

  Еротиката си е еротика и сигурно е ценена. Но парите са си пари и може би далеч по-важни. Човек, доказал се в онази „индустрия“, готов на всичко срещу заплащане, размотал се около част от лицата в тази история, ще е наистина ценен кадър в централното управление на НЕК, в звеното „обществени поръчки“, в Борда, в мозъчния център, през който преминават всички материали и документация, вкл. и на евентуалните конкуренти. Както се казва, кадър – проверен лично и заслужил доверието.

  Както виждате, не става дума за компетентност само в списание „69“ като еротичен модел. Винаги съм твърдял, че колкото си по-омазан, толкова си по-подходящ за държавното управление – да те държат изкъсо. Та затова и разкритията ми за порносайта си стоят единствено на моята стена във Фейсбук*. Частичната „истина“ за еротичния модел е прикритието им – пушилката, в която може да има догадки, но не и аргументация за делови и нравствени качества.

  Но такива са много от кадрите на НЕК. Апропо, пиарката им Христина Стоянова е също „блестящ“ специалист – със същата начална педагогика от Шумен, която е била недовършената идея на моделката и порногърла Елена Бончева. макар че пиарката е по-друго тесто – била е жена на политика и депутат Емил Стоянов и така е сродена като снаха с президента Петър Стоянов.

  Ето ви една малка история – потвърдена с документи, започнала от един порносайт, преминала през НЕК, опряла до родни подставени лица – 33-годишни „бизнезвезди“, стигнала до най-големите олигарси у нас, забърсала партии като „Атака“ и ДПС, и завършила с няколко от най-именитите политици.

  Това е порнографията на българския обществен живот и управлението у нас. Зад чистия секс се оказа, че се е скрил и груповия разноцветен политически секс върху леглото на парите.

  

   

   

   

   

   

  –––––––––––––––––––––-

  * Този текст на Григор Лилов вече е публикуван в няколко сайта. Материали за случая са публикували и някои вестници.
  

• Мафията – организирана, службите – в хаос

   Румен Савов,  Вanker.bg

  .

  

  Организираната ни престъпност взе да си прави майтап с МВР и ДАНС. Тъкмо бившите антимафиоти от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ започнаха да се адаптират към новата си роля на агенти, след като шоково закриха дирекцията им, и петима въоръжени с калашници и облечени в черни тениски с надпис „ГДБОП“ бандити обраха касите на спедиторската фирма „Спиди“ на „Самоковско шосе“ в столицата. По-горчиво потвърждение на популярната шега, че у нас всичко е в хаос, само престъпността е организирана, здраве му кажи!

  Дръзкият и добре организиран въоръжен грабеж е станал към 20 часа в понеделник (14 октомври). Петимата мъже, въоръжени с автомати „Калашников“, прескочили оградата, на метри от отдела за логистика на куриерската фирма. Нахлули вътре и ударили намиращата се там служителка с бухалка. Обирджиите са действали по-малко от пет минути и са разбили четири каси, от които задигнали общо около 340 000 лева. След това по обратния път през оградата те побегнали в посока на ж.к. „Младост“.

  Сигналът за грабежа е получен на тел. 112 около 20.20 часа. За случая е уведомена Софийската градска прокуратура. На място е извършен оглед. Процесуално-следствените действия и работата по разследването продължават.

  Веднага след обира в публичното пространство започна да снове слух, че въоръженият обир е бил организиран от

  бивш или от действащ полицай

  който е разполагал с информация кога и къде се отчитат оборотите от дейността на спедиторската фирма в цяла София – в централния офис на ул. „Самоковско шосе“ в столичния кв. „Горубляне“.

  Дали обирът е бил организиран и извършен от бивши или работещи сега полицаи, не е от толкова голямо значение. Факт е, че организацията е била на висота, а това изправя службите, борещи се с мафията пред истинско предизвикателство. През септември на кръгла маса по тема „Противодействие на организираната престъпност и свързаните с нея престъпления“, организирана от фондация „Прозрачност без граници“, беше формулиран изводът, че динамиката и развитието на българската организирана престъпност са уникални. Участниците във форума разкриха, че в рамките на по-малко от 20 години България се е сдобила с всички форми на проявление на организираната престъпност, които в други страни са се развивали в рамките на век – век и половина.

  В такава динамика и бурен кипеж на мафиотската дейност управляващите предприеха шокираща стъпка и закриха дирекцията, която основно се занимаваше с организираната престъпност. Досегашните й отговорности пък бяха прехвърлени на дирекция „Криминална полиция“, която до този момент си живуркаше под шапката на Главна дирекция „Национална полиция“. Логично бе

  в условията на антимафиотски вакуум

  организираните престъпни банди у нас да се почувстват по-комфортно, отколкото преди, и да запретнат ръкави за нови задачи.

  Трябва да споменем, че решението да бъда закрита единствената структура за борба с мафията не е нашенски патент. В това отношение се родеем не с кого да е, а с Великобритания. Когато през 2010 г. Дейвид Камерън пое премиерския пост, той реши да замени досегашната Агенция за сериозна организирана престъпност (SOCA) с нещо по-ново и отговарящо на реалността звено. Така на бял свят се появи нова Национална агенция по престъпността (NCA), която наскоро представи обновена стратегия за борба с организираните криминални дейности. Хората в агенцията веднага изчислиха, че мафията струва на държавата 24 млн. паунда годишно и застрашава сериозно националната й сигурност. Според сметките на NCA във Великобритания има около 37 000 бандити, групирани в 5500 групи, свързани с организирана престъпност, като 22% от тези лица са чужденци. Държавата предприема по-твърд подход към мафията, като в националната стратегия бяха вписани основните принципи на британския подход в борбата с тероризма: „преследвай“, „предотвратявай“, „подготви се“ и „защитавай“. Целта е не просто повече преследване, а безмилостно разбиване на криминалните групировки на Острова.

  Разбира се, и в Англия, както и у нас, новата агенция не беше приета еднозначно. Лейбъристите определиха NCА като опит за ребрандинг, който цели да прикрие бюджетните съкращения. Новата агенция не е достатъчно силна, за да се справи с показателния растеж на икономическата и онлайн престъпност, заяви говорителят на лейбъристите Дейвид Хенсън.

  У нас дебат по прекрояването на МВР и преминаването на ГДБОП към ДАНС на практика не се състоя и всичко се случи с усещането, че всяко чудо е за три дни. Когато дойдат следващите управляващи, нещата ще се върнат в предишните си рамки. Именно това усещане пие от силата на нашенските служби, които са призвани да се борят с организираната престъпност. И, естествено, вместо те да стискат мафията за гърлото, тя диша с пълни гърди.

  Примери колкото щеш.

  Показателна е черната хроника от началото на годината. В края на първия месец на 2013 г. бе извършен въоръжен обир на инкасо автомобил пред офис на „Easy Pay“в квартал „Слатина“. Нападателите бяха трима, естествено – маскирани, които си отиват със 173 хил. лева. Един от бандитите бил въоръжен с автомат, другият – с чук. За сметка на това автомобилът изобщо не бил обезопасен, което максимално улеснило бандитите.

  След обира МВР отново направи масирани проверки във фирмите, извършващи инкасова дейност. Бяха установени тежки нарушения при дейността на инкасо фирмата, от чиято кола бяха задигнати парите. Служителите, които я придружават, и шофьорът на инкасо автомобила не са били въоръжени, в нея е назначен чуждестранен гражданин – македонец, което е условие за отнемане на лиценза на фирмата. Дотам обаче не се стигна, полицията се задоволи с предупредителен протокол да задължи шефовете и в срок до един месец да отстранят нередностите.

  Случаят даде повод на МВР да заговори за промяна на действащия закон за лицензите на охранителни фирми, по отношение на административнонаказателната дейност. Оказа се също, че намерението да бъдат проверени всички фирми, извършващи такива услуги, е обречено, тъй като в Главна дирекция“Национална полиция“ има едва трима души, които имат капацитет да извършват такива проверки. В добавка стана ясно, че обикновено една проверка продължава около два месеца и… идеята умря още в зародиш.

  Очевидно е, че от подобни мерки файда няма. Ако някой се съмнява, нека си припомни обира на инкасо автомобила в Пловдив, от който охранителят Георги Енев открадна 1 470 000 лв. на 22 юни 2012 година. И тогава МВР разпореди проверки на всички фирми.

  Явно във вакуумния период, когато

  ГДБОП се настройва на вълната на ДАНС

  а самите агенти вече планират и действия за борба с организираната престъпност, освен приоритетите по националната сигурност все по-често ще ставаме свидетели на престъпления, като това в София тази седмица. Необходимо е твърдост да прояви друга структура – например специализираната прокуратура. „Характерно е, че над определено равнище на организирана престъпност тя става невъзможна без взаимодействие с международната организирана престъпност. Има много силно противопоставяне между локални и секторни групи. Привидните големи структури вече не съществуват, действат много по-динамични групи. Срещу подобен риск за общественото развитие Специализираната прокуратура се намира в особено положение“, посочиха преди време от „Прозрачност без граници“. Новите структури на прокуратурата трябва да генерират вътрешна сплотеност и да мобилизират усилията на прокурорите, работещи в тях, обявиха експертите.

  А дано, ама надали. Преди броени дни, когато в парламента се обсъждаха докладите за дейността на държавното обвинение през 2011-а и 2012 г., се стигна до предложението в едногодишен срок специализираната прокуратура да даде доказателства, че има смисъл от съществуването й. След като самите законодатели се чудят какъв е ефектът от дейността й, значи проблемите в родената през 2012 г. структура са сериозни. И ще е необходимо време за преодоляването им.

   

• Студенти окупираха зала на Софийския университет с искане за оставка на кабинета

  Лора Филева,  в. „Дневник“

   

  

  Окупация на помнещата много студентски политически протести зала 272 на СУ „Св. Климент Охридски“. Снимка: Борис Рангелов

  Студенти са окупирали зала 272 – най-голямата аудитория в Софийския университет – по време на лекция на председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев*. След появата на студентите Токушев е напуснал лекцията.

  Планът на студентите е да останат в Ректората до петък и по този начин да го блокират. Лекциите в аудиторията са отменени дотогава. По-късно те съобщиха, че в 15 ч. ще бъде окупирана и аудитория в Нов български университет.

  Акцията е на групата „Ранобудните студенти„, които настояват за оставка на кабинета „Орешарски“. Тя е продължение на акцията от миналата седмица в Народното събрание, когато трима студенти опънаха транспарант „Не ви ли е срам?“.

  Протестиращите студенти са влезли в залата, след като лекцията е започнала, прочели са декларацията си, което е довело до напускането на Токушев.

  „Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите“, пише в декларацията. „Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени“, продължава текстът.

  Някои от студентите са се възмутили от това, че лекцията им е прекъсната, защото „са си платили да учат“. Други около 20-30 първокурсници са подкрепили протестиращите си колеги и са останали в аудиторията.

  

  Транспарант, разпънат на една от външните стени на университета. Снимка: „Ранобудните студенти“

  Две-три студентки от провалената лекция се върнаха в аудиторията и поискаха да разберат защо младежите си позволяват да протестират в университета. Според тях най-малкото акцията била обидна за професор Токушев.

  Едно от момичетата, което не се представи, заяви, че протестът трябва да е на улицата. Тя имала политическо мислене, но по думите ѝ не е мястото да го изразява в аудиторията. Според момичето тя ще може да изразява мнение, след като завърши петте години образование по право.

  Момичето мисли, че не може да се промени системата през университета и с подобни акции, но не каза как трябва да се случат нещата.

  

  Снимка: Ангел Златков

  Младежите, превзели залата, са от различни факултети и пред „Дневник“ заявиха, че приканват хора от други университети да направят нещо подобно. Идеята им е да няма лекции в най-голямата аудитория, която се използва основно от Юридическия факултет.

  През времето на окупацията ще се водят дискусии, ще се прожектират филми, за да се разнообразява времето. Хората ще се редуват на смени. Студентите са разписали правила, ще има и нощни дежурства, така че да има поне по 15-20 човека в залата. В момента „окупаторите“ обсъждат каква ще е програмата на акцията.

  Сред правилата, изписани на дъската в аудиторията, са: „без алкохол и цигари, без хора в нетрезво състояние, без политическа агитация, без насилие и нарушаване на реда, да сме солидарни с исканията, да се спазват правилата.“

  

  Окачване на плакат с надпис „Окупация“. Снимка: Tihich Tihichat

  Студентите опънаха голям транспарант „Окупация“ пред залата.

  Те обсъдиха, че ще поканят за някоя от дискусиите си професорите Нели Огнянова, Калин Янакиев, Георги Близнашки.

  Към 13 ч. в залата при тях дойде проф. Георги Близнашки – преподавател по конституционно право и бивш депутат от БСП. Той каза, че се гордее със студентите. Решението за Пеевски постави под съмнение дейността на КС. Беше черен ден за българското право, каза той и допълни: „Ако не бяхте вие, Пеевски все още щеше да е шеф на ДАНС“.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Проф. Димитър Токушев е преподавател по история на българската държава и право. Той е и председател на Конституционния съд, и един от съдиите, гласували за връщането на Делян Пеевски като депутат.

• Нищо лично – В България всеки получава точно това и нищо повече

  Ако търсите европейска държава, в която да получите нормално битие – сбъркали сте адреса. Мястото е някъде по на запад от българо-румънската граница

  .

  Димитрина Пандурова, EuroPlovdiv.com

  .

  

  Уважаеми бежанци,

  Скъпи правозащитници,

  С ясната идея, че ще разгневя огромен кръг от организации и личности, мисля, че е време да кажем на онези хора, които бягат и си мислят, че спасението е там някъде – наречено България, една малка, спретната и европейска държава – какво ги очаква всъщност тук.

  Добре е да знаете някои факти, преди да предприемете генералното решение и рисковано пътуване.

  Това ще ви спести най-малкото огромно разочарование и ще ви подготви за голата истина! Бягството няма да ви отведе нито в спретната държава, още по-малко пък с европейски норми и порядки, и правила, и доходи, и отношение към нуждаещите се.

  И колкото по-бързо истината бъде разбрана, толкова по-скоро няма да изпадаме в това безумно оправдаване и обясняване – защо лагерите ни били такива, защо центровете ни са онакива, защо нямало тоалетни, защо хората спели по земята… защо… Защо ли?

  Защото така си живеем отдавна!

  Че нима е изключение тоалетните на български училища да изглеждат по-добре? Да има тоалетен сапун или хартия? Да не говорим за повечето тоалетни в болничните заведения – успели ли сте въобще някога да се осмелите да влезете там?

  Почти седем години България е член на Европейския съюз, но нито доходите ни са европейски, нито пътищата, нито социалната политика, нито отношението – към нямащите, към бедните, към хората в нужда. Тях си ги имаме с изобилие, звучи овчедушно и брутално…, но е самата истина!

  Както се казва нищо лично – разбирам колко тежко е положението на бежанците, независимо дали идват от Сирия, Египет, Тунис, Либия… Опитвам се да им вляза в положение, но… не мога. Не мога да приема упреците на всички медии и колеги как нищо не се правело за бежанците… как били настанявани в мизерия…, тънела нищета…, нямали какво да ядат… Съчувствам им, но какво повече можем да им дадем – ние, като държава, в която стотици българи живеят в не по-малко мизерни условия, с не по-малко мизерни и оскъдни доходи? Какво по-точно се очаква от държава, в която детските добавки – за родените на нейна територия деца, не стига, че са само 35 лв., а и ги получават определен кръг лица? Или в държава, в която минималната пенсия предстои да бъде увеличена на 150 лв., а масово възрастните хора трябва да преживяват с около 200 лв.? Държава, в която интеграционната добавка за инвалиди е също някъде от порядъка на 30-ина лева, в която има фондове и организации, но въпреки това непрекъснато се събират средства за скъпоструващи операции на един или друг българин.

  Аз не знам какъв е бил животът на тези хора преди, но знам, че са в огромна грешка от това, което очакват да открият и намерят в България!

  Гняв – това чувство предизвика у мен един репортаж, който гледах преди десетина дни за бежанците. Въпреки че целта на видеоматериала бе тъкмо обратната – да провокира съчувствие към тези хора, в този момент цялата ми душа въстана срещу безпардонното им отношение, когато видях купища дрехи, разпилени по един двор, а жена обясняваше, че те нямали нужда от това… защото… си имали всичко…!

  А тези дрехи… можеха да стоплят… толкова много души!

  И накрая, но не като за финал, искам да подчертая дебело – аз не съм против бежанците! Аз не съм против това да помогнем и да бъдем човеци, но нека бъдем такива и към тези, с които винаги сме живели в една държава!

  Редно е ясно да разграничим кои сме, къде сме, какво имаме и какво можем – да дадем, независимо дали той е български, иракски или сирийски гражданин, защото лицемерието тук е напълно излишно, а дипломатичната маска още по-грозна!

  Не е срамно да си признаем – ние сме бедна държава, която отдавна е претръпнала към всичко!

  
  

• ДСБ: Моделът „Пеевски“ трябва да се изкорени, персоната е второстепенна

  

  „Реформаторският блок настоява моделът „Пеевски“ да бъде изкоренен от държавата и обществения живот, а личността Пеевски е второстепенна“.

  Това заяви зам.-председателят на ДСБ Петър Москов пред bTV.

  Коментарът му дойде след изявлението на бившия партиен лидер Иван Костов, който нарече Пеевски „демонизиран“, и последвалото потвърждение на настоящия председател Радан Кънев, че Реформаторския блок „не се интересува от персоната, а от проблема „Пеевски“.

  „Пеевски е съобщение, че има недосегаем елит, който си има банка, медии, парламент, прокурори, очевидно и Конституционен съд и няма да позволи демокрацията да се развива на легитимни основания като избори“, посочи Петър Москов.

  „Искаме да демонтираме модела „Пеевски“ от властта и да го махнем от живота си“, категоричен бе Петър Москов, според когото депутатът от ДПС, заедно с провалената номинация за конституционен съдия Венета Марковска, са част от „повтаряща се матрица, която трябва да бъде извадена“, защото в противен случай пред българското общество се оформя избора между бедност или емиграция.

  Москов коментира и повторното сезиране на Конституционния съд по казуса „Пеевски“ от страна на президента Росен Плевнелиев след призив от страна на Реформаторския блок.

  От обединението обаче настояват за тълкуване на въпроса „Може ли парламентът да отмени своя избор за председател на ДАНС?“.

  „Единствено президентът намери сили да внесе това искане. В Конституцията е забранено парламентът да отменя решението си за назначаване на висш държавен чиновник. Има друго решение на КС, според което мандатността е охрана на демокрацията. КС казва, че мандатът е неприкосновен“, подчерта Петър Москов.

  Според него обаче, въпреки неоспоримата компетентност на конституционните съдии, липсата на решение по казуса, която на практика „възроди“ Делян Пеевски като депутат, означава „зависимост от мафията и олигархията, независимо колко коректно е зададен въпроса от страна на ГЕРБ“.

  Източник:  Dariknews.bg

• Как американци говорят български (видео)

  Знаем, че българският език не е лесен. Има думи, които дори ние изговаряме трудно, какво остава за чужденците. Скоропоговорките също са предизвикателство за част от българите. Как се справят обаче чужденците, и в частност американците, може да видите в прикаченото видео.

  Участниците във филмчето са служители на посолството на САЩ в София, а идеята е на представителството на Щатите във Варшава.

   

  U.S. Diplomats attempt to pronounce Bulgarian tongue twisters

• Държавата на самоубийците – поради неизлечими болести или „неизлечими” кредити

  Интервю на Славей Костадинов, Noligarh.com
  

  .

  

  Бившият депутат от 40-то Народно събрание Минчо Христов, който и преди, и сега е трън в задника на монополистите, отдавна „врачува” как големите деребеи в различните отрасли на българската икономика ще обезкостят държавата. И това се случи! Кои са проекциите и мимикриите на родни и чужди монополисти в България? Кои от тях са се добрали най-близо до джоба на нашенеца и съвсем директно, нагло и безнаказано бъркат в него?

  .

  – Доц. Христов, кой носи отговорност за безумните договори с приватизацията на ЕРП-тата и още по-безумното тяхно изпълнение?

  – Въпросните договори бяха сключени при управлението на гражданина Симеон Борисов Сакскобургготски и неговия антураж. Тук огромната вина е на Меглена Кунева, Лидия Шулева и енергийния министър Милко Ковачев. Едно „дребно” сравнение – електроразпределителните дружества бяха продадени общо за 700 млн. евро, а само кабелите струваха приблизително два пъти повече, ако бяха продадени за скрап. Разбира се, перлата в короната на Меглена Кунева в съсипването на българската енергетика беше закриването 3-ти и 4-ти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй.”

  – ЕРП-тата отчитат огромни загуби от електропреносната мрежа. Не са ли в правото си да ги калкулират в крайната цена за потребителя?
  – За въпросните загуби вече има

  потресаващи данни!

  Стана ясно, например, че някои ЕРП-та са делегирали своята дейност в отделни райони в страната на… частни лица от ромски произход, които събират вместо тях пари от хората в циганските махали. Наглите ЕРП-та начисляват този ток като загуби и го включват в цената на тока, който плащаме.

  – Почти в навечерието на “абдикацията” на Бойко Борисов чух в предаването ви „Премълчани истини” по „Евроком” със събеседник Ангел Джамбазки от ВМРО, че ЕРП-тата искат да прокарат в Народното събрание текст за отмяна в Закона за енергетиката на забранителния чл. 120 за събиране на такса електромер. Как би могло да стане това, кои биха могли да бъдат лобистите им?
  – Слава Богу, още не са успели да отменят тази забрана. Въпреки че опитаха. Вече шеста година ЕРП-тата напъват да ни грабят с по пет лева месечно само затова, че притежаваме електромер вкъщи. Начисляването на консумирания ток си е съвсем отделно. Дори беше внесен законопроект от името на Министерския съвет с подписа на Бойко Борисов. Какво сочи аритметиката? В България има около 4 млн. електромера. Умножено по 5 лв. за 12 месеца в годината, това прави 240 милиона, с които ЕРП-тата искат да ни бръкнат в джоба и да реализират тези печалби за година буквално от въздуха. Тогава

  вдигнах шум в няколко медии, включително и във вашата

  написах и официално писмо до Бойко Борисов, който, в интерес на истината, бързо се осъзна, и лобистите на ЕРП-тата увиснаха. Всъщност премиерът Борисов бързо проумя, че ако се прокара този главорезки проектозакон, столът му ще започне да се клати с огромна амплитуда. Гордея се, че с едно единствено изречение съм спестил на българите над 1 млрд. и 400 млн. лв. за последните 6 години. Това означава по 360 лева на всяко българско семейство. След шума, който вдигнахме, Министерският съвет тихомълком си изтегли предложението. Явно са си дали сметка, че ако подобна наглост мине, хората ще ги изгонят с камъни.

  Но пък грабежът с умопомрачителните консултантски хонорари все още минава. Има одитен доклад от 2010 г., който показва ясно и категорично как тези ЕРП-та са крали. Давам пример – плащанията и консултантските договори със свързани фирми и лица, които са получавали пари от порядъка на 5000 лева на ден! Сами сметнете, че когато 1000 човека получават по 5000 лв. на ден, когато ги взимат в продължение на 2-3 месеца, цялото дружество може да бъде „източено”!

  Така ЕРП-ето отчита загуба и иска ново и ново увеличение на тока, а нашите левчета да изтичат към Чехия, Австрия и Германия, както става от доста време насам. Положението е нетърпимо и заявявам, че то никога няма да се промени при „гальовно” отношение към тези разбойници! Затова съветвам Орешарски да прояви голяма решителност, политическа воля и да върне ЕРП-тата под патримониума на държавата. Унгария например вече предприема действия в тази насока и явно ще успее. Една Албания вече отне лиценза на ЧЕЗ и ги изгони от страната си, въпреки че чешкото дружество се опита да я съди, но удари на камък. У нас този въпрос може да бъде решен още по-лесно при наличието на политическа воля.

  Повтарям, че има одитен доклад от 2010 г., който ясно и категорично показва как тези ЕРП-та са крали. Аз изнесох тези факти в публичното пространство – консултантски и всякакъв друг вид хонорари от порядъка на 5000 лв. на ден, сипещи се като от рога на изобилието към свързани лица и фирми с ЕРП-тата. Разбойничеството на тези дружества имаше и директни трагични социални измерения. Всяка година десетки селища в България остават без ток. Това е така, защото ЕРП-тата почти не влагат средства за нови стълбове, съоръжения и поддръжка, но за сметка на това постоянно отчитат загуби и искат нови и нови увеличения, обричайки на студ цели семейства, малки деца и пенсионери. За сметка на това с нашите пари ЧЕЗ захранваше сметките за чешките пенсионери, които получават многократно повече от нашите.

  – А как стои мистериозният въпрос с така нар. възобновяеми енергоизточници? Доколкото си спомням, в едно ваше предаване се спомена, че около 150-160 депутати от предишния парламент са си стъкмили по-големи или по-малки слънчеви централки. Кои са монополистите тук?

  – Много са. От това анонимно парламентарно мнозинство дори социолозите и политолозите едва ли са запомнили повече от няколко физиономии. Аз – също. Всъщност това е другата основна причина за скъпия ток, който плащаме днес. Още като депутат в 40-то НС предупредих от парламентарната трибуна, че този криминален закон ще покачи сметките за електроенергия драстично, което и стана. А бумът с инвестициите в зелената енергия по времето на Бойко Борисов надмина и моите очаквания.

  – Все пак имаше и европейски директиви по въпроса?

  – Веднага отговарям. Европейската директива е през 2020 г. да имаме 16 % ток от възобновяеми енергийни източници. В момента сме 2013 г., а имаме около… 30 % такъв ток, т.е. ние сме преизпълнили двойно ангажиментите си, защото все пак сме 2013 г., а произвеждаме двойно повече електроенергия, която държавата е длъжна да изкупува на безумни цени. И друго – няколко пъти вече засичам от данни на НЕК, че през нощта се произвежда огромно количество ток от… слънчева енергия – нещо, което не е възможно! Явно с този “ток” определени слънчеви централи крадат от всички нас, “слънчасалите”…

  – Как става номерът?

  – Много просто. Те купуват тока от държавата за 20 ст. киловата и го препродават на същата тази държава с един обратен електромер за 70 ст. Тези мошеници могат лесно да се хванат, да се разследват и да се вкарат в затвора, защото става дума за кражби в особено големи размери! Това ставаше по времето на миналото правителство, продължава и сега. Чудя се защо прокуратурата мълчи?!…

  – И ако теглим чертата на всички афери и далавери на държавно и „частно” ниво, каква е равносметката?

  – Само това, което плащаме на шепа тарикати от слънчевите централи, е

  над 1 милиард лева годишно!

  Съветвам премиера Орешарски да предизвика международна проверка на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”. Ако те са безопасни – да ги пусне – само оттам цената на тока веднага ще падне с около 25%. Ако преразгледа криминалните договори с ТЕЦ „Марица” – 1 и 3, цената пада с още 10%. Ако ревизира договорите и ликвидира далаверите на собствениците на слънчеви централи – ето още 10%. Ако бъде отнет лицензът на ЕРП-тата, които не са вложили почти нищо в модернизирането и поддържането на сегашната енергоинфраструктура, още утре токът може да падне с 50 процента.

  – Сега постоянно се пише за цирковете в парламента, за кадровата политика на сегашния кабинет, от време на време за гербаджийското наследство, наследено от Орешарски. В същото време открай време Софийска община също е един вид монополист. Делата й продължават да тънат в пълна тишина. Какво всъщност се случва там? Например, лично вие цитирахте в едно от предаванията си, че трима зам.-кметове на Софийска община, дори цитирахте имената им, получават надбавки по 33 000 лв. годишно извън заплатата си!!! А лично Бойко Борисов се закле при встъпването си на власт, че нито един държавен и общински служител няма да получи и една стотинка, какъвто и да е бонус при неговото управление…

  – Ами това си е една стара порочна практика. Тя продължи и се утвърди, при управлението на Фандъкова – зам.-кметове и членове на Общинския съвет в София да са в по няколко борда на директорите в общински фирми и да лапат огромни суми. Навремето предложих проектозакон, с който политици и общински съветници да работят като членове на бордове на фирми без заплащане…

  – Фандъкова обаче казва, че не е срамно да получаваш, щом работиш?

  – Не знам как може г-жа Фандъкова да е толкова нагла, при условие, че един зам.-кмет или общински съветник работят на своето място като такива, вземат своята заплата и аз не мога да си представя как могат да бъдат в бордове на 2, 3, 5 или 10 дори фирми и да лапат такива огромни пари!? Кога им остава време да си свършат основната си работа, за която са назначени? Така, че Фандъкова да има много здраве от мен!

  Тя трябва да изкупува и друг един голям грях. Става дума за „Софийска вода”. На времето Софиянски я даде на концесия на една английска компания, чийто директор получаваше по 68 000 лв. на месец, и която после я прехвърли на друга английска фирма, а тя пък я препродаде за трети път на френска компания. Настоящият френски концесионер в момента купува водата от язовир „Искър” за две стотинки кубическия метър, а го продава за… два лева!? И иска ново увеличение! Това вече е наглост!

  – Концесионерът твърди, че търпи огромни загуби от водопреносната мрежа?

  – Това е нагла лъжа!

  Концесионерът начислява и калкулира в сметките ни всички свои загуби в размер на 54 %, по официални техни данни, докато във всички европейски столици те са около 10%, някъде – и по-малко. Това е невероятен грабеж и се чудя защо Фандъкова и мнозинството на ГЕРБ в Общинския съвет на София мълчат по този въпрос. Това мародерство може да бъде спряно с едно законодателно изречение – концесионерът може да начислява загуби в сметките си не повече от 20%. През 2007 внесох такъв закон, достатъчно е да го извадят от деловодството. Така цената на водата автоматично ще падне с около 40-50%. Не само в София, но и във всички други градове и села. Сега концесионерите имат интерес не да инвестират във водопреносната мрежа, а дори умишлено да предизвикват аварии и водата да изтича в канализацията, защото тази вода, пак подчертавам, се плаща от нашия джоб. Концесионерът, подобно на ЕРП-тата, си начислява и надчислява разходите за отстраняване на авариите също от нашия джоб.

  – Твърдите също, че синята зона в София е друга голяма дупка в прокъсания джоб на данъкоплатеца, през която изтичат парите му; че скоро ще „посинеят” и най-крайните квартали на столицата…?

  – Това е огромен проблем не само за София, но вече и за много други големи областни градове. Навремето като член на Комисията за борба с корупцията извадих факти как се краде от общинското дружество „Паркинги и гаражи”. Спомням си, че шефът на фирмата тогава се оплакваше, че от 500 паркоместа, които държавни институции използвали за свои нужди, загубите били около 3 млн. лв. В същото време поисках справка от тогавашния кмет Бойко Борисов и се оказа, че цялата печалба на „Паркинги и гаражи” от близо 10 000 паркоместа е 1,5 млн. лв. Значи губиш от 500 места 3 млн. лв., а печелиш от 10 000 места милион и половина?!? Сами разбирате, че това е пълен абсурд и този абсурд беше достатъчен аргумент да вкарам този проблем в комисията за корупцията. Разглеждането му показа, че

  наистина се краде като за последно
  
  от тази общинска фирма. Грабеж за десетки милиони на година!

  – По какъв начин?

  – Ами от тези 10 000 паркоместа, три четвърти от тях се водят постоянно празни. Достатъчно е човек да се поразходи из центъра на София и около него, за да види, че просто няма къде да се паркира. Аферата е огромна – кражби за десетки милиони, повтарям – десетки милиони! А сега паркоместата в синята зона са много повече, увеличиха цената за паркиране, но въпросните приходи от тях едва ли са се качили особено. Нещо повече – по времето на Фандъкова събраха „Паркинги и гаражи” с транспорта на София и се роди новата фирма „Градска мобилност”. Тук наистина вече никой не може да хване колко се краде и това беше целта.

  Сега билетчето е левче, някои общински съветници предлагат ново увеличение. Вече е по-икономично да пътуваш със собствената си кола, отколкото с градския транспорт, особено ако трябва да сменяш две или три превозни средства. Но други, още по-болни общински мозъци поискаха да се вадят карти и за бебетата! И, забележете – със снимка – може би, за да не може някоя майка да вози бебето на комшийката гратис?!… Можете ли да си представите – да се плаща, да се хабят нерви и време за карти на бебета, които са в ръцете на майка си!? Ами пенсионерските карти?

  Това е другото мародерство на софийския градски транспорт. И не само в София! Пенсионери трябва да плащат, макар и с намаление, много от тях тежко болни или на патерици се мъкнат из столицата, за да си вадят карти. Да не говорим за БДЖ, където ги разкарват като маймуни, за да вадят куп документи, докато им издадат заветната карта. За мен това също е форма на геноцид на родни монополисти от общински мащаб спрямо най-беззащитната част от народа ни! Ще направя отново едно драстично сравнение. Навсякъде в Европа пенсионерът се движи със своята лична карта, качва се в автобуса, показва я, в нея има и снимката и датата на раждането, и пътува безплатно. Защо тук да не е така?

  – Най-безочливият монополист обаче май е родната т.нар. Национална здравна осигурителна каса, която стартира със скандали за милионните си „ремонти” на поверените й сгради и всякакви екстри във всичките си регионални филиали, с новозакупените си лимузини, супер обзавеждане, заплати, за които се облизват и държавните служители и т.н. Извинявайте, но аз се чудя откъде се намериха тези стартови парични ресурси? Според мен въпросната Каса е създадена от самото си начало като инструмент за източване левчета и стотинки от болния български народ. Вие имате ли друго обяснение за постоянните кадрови въртележки и сигнали за аферите в НЗОК?

  – Проблемът с лекарствата е направо геноцид, на който са обречени българите. Липсата на нормално действаща спешна помощ, която буквално беше ликвидирана по времето на Дянков и Борисов, е, подчертавам, геноцид спрямо българския народ! В резултат

  на съвестта им тежат хиляди починали по време на техния мандат
  
  Защо да крием истината – при предишното управление България се превърна в бедстващ район на обречени на смърт българи и страна на самоубийците, много от тях – поради неизлечими болести или „неизлечими” кредити. Здравната каса в тоя си вид е крайно време да бъде премахната и да минем на бюджетно здравеопазване, както беше навремето. КАСАТА се е превърнала в един излишен порочен посредник, чрез който се източват огромни пари. Ако се направи една проверка, ще се установи, че хора, които са влезли само за преглед, им е изписана операция – изваждане на апендицит, сърдечни манипулации и пр. “интервенции”, които касата плаща.

  – Извинявайте, но това едва ли може да стане без „партньорството” на самите болници?!

  – Така е, това не може да стане без съучастието между болници и КАСА. Без нея не могат да стават невероятните злоупотреби с лекарствата, например. Как става така, че лекарство, което вие може да си купите от всяка аптека за 20 лв. на дребно, КАСАТА да го купува от същите тези аптеки на едро за 40! На това се казва кражба, грабеж и каквото искате! Здравната каса ли не знае кое лекарство колко струва? Тоест, въпросът, че тя в този си вид се е превърнала в един грабителски посредник, не подлежи на обсъждане.

  – Защо постоянно държите КАСАТА да се изписва с главни букви?

  – Защото

  КАСАТА трябва да се изписва като МАФИЯТА
  
  Тя е „касичката” на патологично мафиотизирани нейни служители и политици, които натрупаха милиони за сметка на здравето на българския народ! Там се правят невероятни далавери, трупат се невероятни пари! Няма пари за онкоболните и за лекарства. Но за политическите партии пък винаги има – по 50 милиона на година. Знаете ли, че за двумилионна София има 18 линейки, а за 240 депутати – над 100 скъпи нови лимузини, закупени от Цецка Цачева?! Нека хората знаят – финансовият министър Дянков открадна 2 милиарда от парите на болните български граждани и за това трябва да има разследване и съд!

  

   

• САЩ подслушвали масово французи

  Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е записвала масово телефонни разговори на френски граждани, съобщи в. „Монд“, цитирайки документи, предоставени от бившия консултант на американските специални служби Едуард Сноудън. В периода от 10 декември 2012 г. до 8 януари 2013 г. са били направени 70,3 милиона записа на телефонни разговори на французи.

  Според „Монд“ АНС разполага с няколко начина за събиране на информация. Когато във Франция се използват някои телефонни номера, те активират сигнал, който включва автоматично записването на някои разговори. Това се отнася и за SMS-и и тяхното съдържание в зависимост от ключови думи. Освен това АНС записва цялата кореспонденция на определени телефони, добавя вестникът.

  Информациите, че американската Агенция за национална сигурност е засичала масово телефонни разговори на граждани на Франция, са „шокиращи и ще изискват обяснения“, заяви френският министър на вътрешните работи Манюел Валс. Той добави, че Париж незабавно ще поиска обяснения от Вашингтон. „Франция е в приятелски отношения със САЩ, двете страни поддържат тесни връзки, включително в борбата с тероризма… Ако обаче бъде доказано, че става въпрос за промишлен шпионаж, за подслушване на високопоставени френски граждани, за намеса в личния живот на французи, такава практика е напълно недопустима“, подчерта министър Валс.

  Източник:  в. „Сега“

• Кризата в България – смърт на кредит

  Коментатори: Кризата в България – смърт на кредит.* Сили и интереси държат контролния пакет върху неморалността на българския преход… 

  .

  Текст и видео: Novanews.bg

  Не живот на заем, а смърт на кредит – така определи кризата в България Георги Коритаров. На палубата на разлюления български кораб всеки повръща върху всекиго, посочи метафорично журналистът. Конкретен повод за гостуването му в „На светло” с Люба Кулезич, стана новата компроматна канонада, която тръгна срещу президента Росен Плевнелиев. В описанието на случващото се в обществено-политическия живот у нас му помогнаха политологът Антон Тодоров и Методи Андреев, бившият депутат от СДС Методи Андреев.

  Новата атака срещу държавния глава се фокусира около обвиненията, че е платил 700 хил. евро на ръка за имот в Гърция. Впоследствие президентът обяви, че разполага с доказателства, че сделката е станала чрез банков превод.

  Сили и интереси държат контролния пакет върху неморалността на българския преход, смята Коритаров. „Тази неморалност прави така, че в голямата мътилка да се печелят или евтини конюнктурни дивиденти, или пари”.

  Кризата в обществото е липса на моралЛипсата на морал е основната криза на българското общество, съгласи се строителният инженер Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата и бивш депутат от Съюза на демократичните сили. Като всеки човек, Плевнелиев е уязвим за много неща, смята Андреев. По думите му обаче в конкретния случай той е бил набеден за нещо, което не е направил. Според него моментът на компроматния удар срещу президента е подбран, защото той има правилна позиция по най-злободневните въпроси – връщането на Делян Пеевски в парламента и очакваното вето, което той би наложил върху връщането на параграф 12 от Закона за досиетата.

  Атаката срещу Плевнелиев би могла да има да има политическа логика, ако потърсим такава – това е продължение на атаката срещу политическото управление на ГЕРБ и нейната философия като управляваща партия, добави Георги Коритаров. По думите му президентът се явява последната крепост на този десен политически проект. 

  „Дясното в България е куче, което мяука”, коментира политологът Антон Тодоров. Според него Плевнелиев е другото крило на една и съща птица. „Едното е групировката около КТБ – Пеевски, ДПС и цялата колонада, другото е Иво Прокопиев, чиито корени са от същите ДС-фамилии”, посочи Тодоров.

  –––––––––––––––––––––––––

  * Целия разговор на Люба Кулезич с Георги Коритаров, Методи Андреев и Антон Тодоров можете да проследите във видеозапис на предаването „На светло“ на сайта на Nova ТВ.

   

• Forget Survival of the Fittest: It Is Kindness That Counts

  by David DiSalvo,  Scientificamerican.com

  .

  A psychologist probes how altruism, Darwinism and neurobiology mean that we can succeed by not being cutthroat.

  Why do people do good things? Is kindness hard-wired into the brain, or does this tendency arise via experience? Or is goodness some combination of nature and nurture?

  Dacher Keltner, director of the Berkeley Social Interaction Laboratory, investigates these questions from multiple angles, and often generates results that are both surprising and challenging. In his new book, Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life, Keltner weaves together scientific findings with personal narrative to uncover the innate power of human emotion to connect people with each other, which he argues is the path to living the good life. Keltner was kind enough to take some time out to discuss altruism, Darwinism, neurobiology and practical applications of his findings with David DiSalvo.

  DISALVO: You have a book that was just released called Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life. What in a nutshell does the term “born to be good” mean to you, and what are you hoping people learn from reading the book?

  KELTNER: “Born to be good” for me means that our mammalian and hominid evolution have crafted a species—us—with remarkable tendencies toward kindness, play, generosity, reverence and self-sacrifice, which are vital to the classic tasks of evolution—survival, gene replication and smooth functioning groups. These tendencies are felt in the wonderful realm of emotion—emotions such as compassion, gratitude, awe, embarrassment and mirth. These emotions were of interest to Darwin, and Darwin-inspired studies have revealed that our capacity for caring, for play, for reverence and modesty are built into our brains, bodies, genes and social practices. My hopes for potential readers are numerous. I hope they learn about the remarkable wisdom of Darwin and the wonders of the study of emotion. I hope they come to look at human nature in a new light, one that is more hopeful and sanguine. I hope they may see the profoundly cooperative nature of much of our daily social living.

  DISALVO: You’ve said that one of the inspirations for your work was Charles Darwin’s insights into human goodness. Because most people equate his name with “survival of the fittest,” it’ll probably be surprising to many that Darwin focused on goodness at all. What were a few of your take aways from Darwin’s work that really inspired you?

  KELTNER: What an important question. We so often assume both in the scientific community, and in our culture at large, that Darwin thought humans were violent and competitive and self-interested in their natural state. That is a misrepresentation of what Darwin actually believed, and where the evolutionary study of human goodness is going.

  My take aways from Darwin are twofold, and as you suggest above, I was surprised as well in arriving at an understanding of Darwin’s view of human nature. The first take away is found in Descent of Man, where Darwin argues that we are a profoundly social and caring species. This idea is reflected in the two quotes below, where Darwin argues that our tendencies toward sympathy are instinctual and evolved (and not some cultural construct as so many have assumed), and even stronger (or perhaps more ethical—see his observation about the “timid man” below) than the instinct for self-preservation:

  “For firstly, the social instincts lead an animal to take pleasure in the society of his fellows, to feel a certain amount of sympathy with them, and to perform various services for them. … Such actions as the above appear to be the simple result of the greater strength of the social or maternal instincts than that of any other instinct or motive; for they are performed too instantaneously for reflection, or for pleasure or even misery might be felt. In a timid man, on the other hand, the instinct of self-preservation might be so strong, that he would be unable to force himself to run any such risk, perhaps not even for his own child.”

  The second take away comes from close study of Darwin’s Expression of Emotion in Man and Animals, published one year after Descent of Man. There, Darwin details descriptions of emotions such as reverence, love, tenderness, laughter, embarrassment and the conceptual tools to document the evolutionary origins of these emotions. That led me to my own work on the physiology and display of these remarkable emotions, and to the science-based conclusion that these emotions lie at the core of our capacities for virtue and cooperation.

  DISALVO: You recently wrote an article with the provocative title “In Defense of Teasing.” Because we’re ostensibly a society set against teasing in any form (school, workplace, and so on), what do you think teasing has to offer that we might be missing?

  KELTNER: Teasing is the art of playful provocation, of using our playful voices and bodies to provoke others to avoid inappropriate behaviors. Marc Bekoff, a biologist at the University of Colorado, Boulder, has found in remarkable work with coyotes that they sort out leaders from aggressive types in their rough-and-tumble biting. The coyotes that bite too hard in such provocative play are relegated to low status positions. We likewise accomplish so much with the right kind of teasing.

  Teasing (in the right way, which is what most people do) offers so much. It is a way to play and express affection. It is a way of negotiating conflicts at work and in the family. Teasing exchanges teach children how to use their voices in innumerable ways—such an important medium of communication. In teasing, children learn boundaries between harm and play. And children learn empathy in teasing, and how to appreciate others’ feelings (for example, in going too far). And in teasing we have fun. All of this benefit is accomplished in this remarkable modality of play.

  DISALVO: Your team at U.C. Berkley has done a lot of interesting research on the vagus nerve and its association with altruistic feelings. Tell us a bit about this research and its implications for better understanding the nature of altruism.

  KELTNER: The vagus nerve is part of the parasympathetic autonomic nervous system. It is a bundle of nerves that originates in the top of the spinal cord, it activates different organs throughout the body (heart, lungs, liver, digestive organs). When active, it is likely to produce that feeling of warm expansion in the chest, for example when we are moved by someone’s goodness or when we appreciate a beautiful piece of music. University of Illinois, Chicago, psychiatrist Steve Porges long ago argued that the vagus nerve is a care-taking organ in the body (of course, it serves many other functions as well). Several reasons justify this claim. The vagus nerve is thought to stimulate certain muscles in the vocal chamber, enabling communication. It reduces heart rate. Very new science suggests that it may be closely connected to oxytocin receptor networks. And it is unique to mammals.

  Our research and that of other scientists suggests that the vagus nerve may be a physiological system that supports caretaking and altruism. We have found that activation of the vagus nerve is associated with feelings of compassion and the ethical intuition that humans from different social groups (even adversarial ones) share a common humanity. People who have high vagus nerve activation in a resting state, we have found, are prone to feeling emotions that promote altruism—compassion, gratitude, love, happiness. Arizona State University psychologist Nancy Eisenberg has found that children with elevated vagal tone (high baseline vagus nerve activity) are more cooperative and likely to give. This area of study is the beginning of a fascinating new argument about altruism—that a branch of our nervous system evolved to support such behavior.

  DISALVO: Oftentimes we learn about intriguing academic work being done on emotions, morality and related areas, but are left asking, “OK, but how do we do any of this? Is there anything we can make actual use of here?” Looking down the road, what do you want the impact of your work to be out in the world?

  KELTNER: I have always felt that our science is only as good as the truthful rendition of reality that it provides and the good that it brings to our species. In summarizing the new science of emotion in Born To Be Good, I was struck by how useful this science is. The ancient approaches to ethics and virtue—for example, found in Aristotle or Confucius—privileged things such as compassion, gratitude and reverence. A new science of virtue and morality is suggesting that our capacities for virtue and cooperation and our moral sense are old in evolutionary terms, and found in emotions that I write about in Born To Be Good.

  And a new science of happiness is finding that these emotions can be readily cultivated in familiar ways, bringing out the good in others and in oneself. Here are some recent empirical examples:

  Meditating on a compassionate approach to others shifts resting brain activation to the left hemisphere, a region associated with happiness, and boosts immune functions.

  Talking about areas of gratitude, in classrooms, at the dinner table or in the diary, boosts happiness and social well-being and health.

  Experiences of reverence in nature or around morally inspiring others improves people’s sense of connection to others and sense of purpose.

  Laughing and playing in the face of trauma gives the person perspective upon life’s inevitable difficulties, and improves resilience and adjustment.

  Devoting resources to others, rather than indulging a materialist desire, brings about lasting well being.

  This kind of science gives me many hopes for the future. At the broadest level, I hope that our culture shifts from a consumption-based, materialist culture to one that privileges the social joys (play, caring, touch, mirth) that are our older (in the evolutionary sense) sources of the good life. In more specific terms, I see this new science informing practices in almost every realm of life. Here again are some well-founded examples. Medical doctors are now receiving training in the tools of compassion—empathetic listening, warm touch—that almost certainly improve basic health outcomes. Teachers now regularly teach the tools of empathy and respect. Executives are learning the wisdom around the country of emotional intelligence—respect, building trust—that there is more to a company’s thriving than profit or the bottom line. In prisons and juvenile detention centers, meditation is being taught.

  Are you a scientist? Have you recently read a peer-reviewed paper that you want to write about? Then contact Mind Matters editor Jonah Lehrer, the science writer behind the blog The Frontal Cortex and the book Proust Was a Neuroscientist. His latest book is How We Decide.

  _______________________________________________________________

  Dacher Keltner, Ph.D., is the executive editor of Greater Good, the founding faculty director of the Greater Good Science Center, and a professor of psychology at the University of California, Berkeley. He is also the author of Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life and a co-editor of The Compassionate Instinct: The Science of Human Goodness. David DiSalvo is the science, technology and culture writer behind the blog Neuronarrative.

• Ада тепе: Проклятието на златния хълм

  Материал на сп. „Тема“

  .

  Златна мина в Крумовград ще донесе няколко милиона на държавата и общината и работа на 250 души. Но ще изложи на опасност поминъка на целия регион.   

  

  Пробило мъглата, до нас достига далечно кукуригане на петел. То вдъхва смелост на туриста, залутал се из пътеките на гъсто обраслото Ада тепе, но е и зловещ сигнал колко близо до жилищата на хората е разположен хълмът, който скоро може да бъде сринат заради намиращите се в него 30 тона злато. Крумовград, тихо петхилядно градче, от няколко години е средище на огромни икономически интереси: по-големи дори от стойността на златото в хълма над града. Ако канадската компания „Дънди Прешъс Металс” успее да извлече благородните метали от Ада тепе, половин дузина фирми ще последват примера й с други златни мини в Източните Родопи и в Гърция.

  Евентуалният златодобив в Крумовград е изключително комплексен проблем. Никой не си прави илюзията, че животът в града ще продължи постарому, ако мината заработи. Натиск върху водните ресурси, шум и запрашаване от взривовете в открития рудник, огромни камиони, извозващи рудния концентрат, риск от замърсяване на околността с тежки метали: по-странно би било, ако хората не се бояха за живота и здравето си. Но в този граничен регион с висока безработица млади хора трудно се задържат. Лесно е да се говори по принцип, че мината е екологично бедствие: хората, които с години са без доходи, обръщат по-голямо внимание на обещанията, че 250 от тях ще имат добре платена работа.

  Галеници на българските политици     

  Фирмата, която иска да разшири златния си бизнес в България, не е от гигантите в бранша: според специализирания сайт 24hGold, Dundee Precious Metals е на 65-то място в света по размер на златните ресурси. От 2003 г. тя държи концесията на рудника в Челопеч, едно от най-големите златни находища в Европа и най-голяма действаща златна мина на Балканите. Държавният бюджет едва разбира, че тя се намира точно в България. Концесионната такса за разработването на златото в Челопеч, платена през 2012 г., възлиза на 6 851 261 лева: нищожна величина, предвид финансовите резултати на компанията. Но въпреки гръмките предизборни призиви на националистите, преразглеждането на концесионния договор у нас остава политическо табу.

  Броени дни след победата на изборите за евродепутати през 2009 г., която бе заявка за властта, политическа партия ГЕРБ подписа меморандум за разбирателство с влиятелната Българска минно-геоложка камара. От новите управляващи се искаше да улеснят минния бизнес и очакванията не бяха излъгани. Отдавна дремещият проект за златото край Крумовград бързо тръгна по дългото трасе на държавните разрешителни. Впрочем находището в Ада тепе, регистрирано като търговско откритие от „Дънди”, според български геолози е известно на науката от десетилетия. Както и на други места в страната, тук не се е пристъпвало към разработване на златните залежи главно по екологични съображения.

  В рамките на управлението на ГЕРБ, Министерството на околната среда и водите се съгласи без особени възражения с оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на открита златна мина край Крумовград. Докладът по ОВОС беше обжалван групово, включително от община Крумовград. Независимо от изказаните притеснения, че документът не обръща внимание на здравето на хората, а мерките, предвидени за опазване на водните ресурси в този засушлив край са неубедителни, Върховният административен съд потвърди валидността на оценката, поръчана от фирмата и одобрена от МОСВ.

  В една правова държава на този етап разговорите приключват. В България остава съмнението, че интересите на компанията, които се измерват в злато за над 2 млрд. долара, са надделели над здравните съображения. Хълмът Ада тепе отстои само на 3 км. от Крумовград. Хидрологът д-р Робърт Моран, световно признат експерт по екологични въздействия от минната дейност, твърди: „Този документ (ОВОС) просто не отговаря на изискванията… Нямаше да бъде приет нито в Западна Европа, нито в САЩ, нито в страната, от която идва Dundee Precious Metals – Канада”. Впрочем доц. Груев и доц. Лесидренски, основни автори в екооценката на златната мина, са познати със становища, че безвредни са и употребата на цианиди в центъра на Кърджали, и ядреният реактор в столичния кв. „Младост”.

  „Учудени сме от значителния спад на цената на нашите акции след изборните резултати в България”, заяви през май Рик Хоус, президент и главен изпълнителен директор на DPM. Това изказване само по себе си е показателно колко важна е политическата протекция за оспорвания проект в Крумовград. Заслужава внимание и това, че мината в Крумовград се представя пред инвеститорите като проект с ниски разходи, който остава атрактивен „дори при ниски цени на златото”. Уверението не подейства и през последната година фирмата загуби почти половината от борсовата си капитализация.

  Подобни „гмуркания” на акциите на „Дънди” са се случвали и преди, особено от края на 2008 до средата на 2009 г. Очевидно е, че пазарната стойност на фирмата силно се влияе от политическата конюнктура у нас. Наистина ли вездесъщият пазар вече не вярва в Ада тепе? Пазарът също греши, разбира се: БСП и ГЕРБ размениха местата си в управлението, но златната щафета беше предадена без сътресения. Областният лидер на социалистите Милко Багдасаров от началото на септември внушава, че мината е неизбежна. Лично или партийно е това мнение, е трудно е да се каже, тъй като на президентските избори през 2011 г. червеният кандидат Ивайло Калфин се заричаше, че ще се бори срещу мината със всички сили. Същото впечатление оставя и депутатът на БСП от Кърджали Димчо Михалевски.

  В регион, където 70% от хората се самоопределят като турци, последната дума е на ДПС. Кметът на Крумовград Себихан Мехмед дълго и упорито отклоняваше проекта, но и нейният процесуален арсенал вече се изчерпва. Общината не може вечно да отлага приемането на Подробния устройствен план на открития златен рудник. „Дънди” са на една ръка разстояние от златото в Ада тепе.

  Когато златото носи бедност

  Опозицията дава обещания точно толкова лесно, колкото ги забравя, когато се докопа до висотите на властта. На предизборните митинги сегашният румънски премиер Виктор Понта декларираше, че ако бъде избран, незабавно ще забрани добива на шистов газ и ще попречи на разработването на златното находище в съхранената планинска област Рошия Монтана. Щом беше избран, той позволи и двете – и многохилядни улични протести заляха страната. Понта „клекна” пред народното възмущение и се оправда, че в качеството си на премиер мислел за по-други проблеми, отколкото като опозиционен лидер: за работни места, за приходи в хазната, за инвестиционна привлекателност, за преодоляване на бедността.

  „Има ли бедни във вашето село?” – питам Раами Азис, кмет на близкото село Дъждовник. Залязващото зад Ада тепе есенно слънце блести в очите ни и сигурно затова кметът гледа надолу. Който иска, има работа, дори да е пенсионер – твърди мъжът. „Имат градини, гледат животни. Всяка къща има крава, изкупуват млякото редовно”. „А искате ли мината?” „Не искаме, как да искаме, всеки път го казваме, ама кой ни пита”. Софийската кола на мегдана буди интерес и скоро местните се събират около нас. Едни твърдят, че в мината щяло да има работа за хората, други – че подкупите са вече взети и няма какво да се обсъжда. Работещите в Турция се възмущават, че мината ще убие това село. Кметът е на същото мнение: „Сега ако искат, като поработи година-две, друго ще говорят”. На тръгване Азис отговаря на първия ми въпрос: „Бедни тук няма. Богати няма, но и бедни няма”.

  Три четвърти от жителите в община Крумовград са селяни и животновъдството и земеделието не са пренебрежим въпрос, все пак говорим за поминъка на над 10 хил. души. Телевизионно разследване наскоро показа, че в зеленчукови градини край Челопеч съдържанието на арсен в почвата е в пъти над нормите. В рудата от Ада тепе също има много арсен, 145 грама на тон, както и кадмий. Съдебна експертиза категорично твърди, че този арсен не е разтворим във вода. Дано е така, но ОВОС казва твърде малко за проблемите на замърсяването с прах. Надеждна преграда за праховите частици ли са дърветата и храстите, или пък оросяването с дъждовна и речна вода, на които компанията разчита? Разполагаме с информация, че край мината Капан в Армения, която е собственост на DPM, през август е допуснато замърсяване на земята, за което прокуратурата там е образувала дело.

  Регионът около Крумовград не е индустриализиран и това, заедно с голямото биоразнообразие, го прави особено подходящ за все по-популярните алтернативни форми на туризъм: селски, археологически, с наблюдение на диви животни, приключенски, гастрономически и какъв ли още не. В този бизнес има много хляб: около 80 хил. туристи годишно посещават френския природен парк „Севан”, за да се любуват на тамошните белоглави и египетски лешояди. В резерват „Вълчи дол” на територията на община Крумовград лешояди има в изобилие. Чуждестранните туристи с интерес към орнитологията оставят в България поне 500 евро, тоест говорим за бизнес за десетки милиони, ако бъде правилно разработен.

  Какво общо има това с мината? Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов е пределно ясен: „Крумовград е един от най-съхранените от гледище на околната среда райони в България. Откриването на мина при Ада тепе ще предизвика трайно замърсяване. Особено негативен ефект това ще има за туризма. Никой не ходи на туризъм в близост до такова производство. Засегнат ще бъде не само Крумовград, но и целите Източни Родопи, защото няма граници за черния пиар от такова производство. Гърците само ще ни благодарят, че ще се самозачеркнем от картата на техните естествени конкуренти”.

  Около 40 бизнес проекта в Източните Родопи получиха подкрепа и финансиране по холандската програма „Новото тракийско злато”: те са пряко свързани с чистата природна среда и с биоразнообразието. Попйорданов счита, че ефектът от мината върху тези начинания ще е пагубен: „Струва ми се особено нечестно към тези няколкостотин души, които било като къщи за гости, било като ферми, земеделци или винопроизводители, вече години работят, за да наложат тази дестинация. Що за грозен лобизъм! Питам се, с какво право се взимат такива решения и се разрешават такива експерименти?!”

  Страх мина пази

  Мината действително ще даде работа, но в Крумовград, още повече в Източните Родопи, все пак има повече от 250 семейства. Местните със сигурност смятат да живеят тук по-дълго от деветте години, за които според документите компанията инвеститор ще извлече златото от Ада тепе. Какво става, след като мината затвори, демонстрира съседният град Маджарово. В това призрачно селище край река Арда сега живеят едва 500 души. Рудниците, които бяха основен поминък на местните, затвориха и тук вече няма какво да се прави. Дори изграденият център за наблюдение на лешояди не помага. Апартаменти в миньорските блокове се продават за по хиляда лева, но купувачи няма.

  Населението на Крумовград не е сляпо за екологичните и стопанските последици от мината и не оказва безусловна подкрепа за „Дънди”, напротив. Но когато гражданското общество се самоорганизира, за да предпази средата и начина си на живот, в полза на „Дънди” се намесиха политиците. Над 5000 подписа срещу златната мина бяха събрани в общината, което е впечатляващ резултат, предвид етническите и езиковите особености на региона. Но по сигнал от общинските съветници на ГЕРБ, че подписката е фалшифицирана, полицията в града започна да привиква по-дейните граждани. За да потвърдят дали подписът е техен, хората са карани да се подписват отново: прави,  седнали, на коляно. Дори, казват, легнали.

  Ходенето в полицията е достатъчно стряскащо за хора, живеещи със съзнанието, че не са направили нищо лошо. Жив е и споменът за т.нар. възродителен процес. Затова местните са се затворили в себе си, някои вече са се и огънали вътрешно, особено след като БСП би отбой. Типичната история на малкия човек, смазан от голямата машина, която декларира, че съществува, за да помага на малкия човек.

  Цената на златото на световните борси през последната година се понижи с близо четвърт. То все още е достатъчно скъпо, за да оправдае смилането на 25 милиона тона земна маса в златния хълм, но първоначалните щедри социални и екологични обещания на „Дънди” не изглеждат вече безспорни. Като начало, беше обявено, че мината ще се регистрира като нова компания със седалище в Крумовград, за да внася там данъците си. В наскоро обнародвания концесионен договор, концесията е предоставена на оператора на Челопеч „Болкан Минерал енд Майнинг”. Когато румънците разбраха, че са договорени само 6% отчисления за държавата от Рошия Монтана, плюс 25% държавен дял в дружеството, те грабнаха плакатите и свирките, възмутени, че националното им богатство се ограбва. България няма дял в Ада тепе и се задоволява с 2-4% в концесионния договор, подписан тихомълком.

  Източник:  mittag.wordpress.com

  About these
  
• Дългът на САЩ за първи път мина $17 трилиона

  Държавният дълг на САЩ официално мина границата от 17 трилиона долара, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“, като се позовава на информация от американското министерство на финансите. Това става за първи път в историята.

  За един ден дългът е нараснал с 328 милиарда долара и е стигнал 17,027 трилиона, след като правителството на САЩ, в резултат навлезлия в сила закон за повишаване на тавана на държавния дълг, отново получи възможност да заема пари.

  В началото на седмицата рейтинговата агенция Фич даде негативна прогноза по сегашния суверенен рейтинг ААА на САЩ.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 140
• 141
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
...
• 415
• >>