Всички авторски страници

Авторски

• British Pre-Roman Roads Lead to Genesis

  by Brian Thomas*,  Icr.org
  

  .

  

  Archaeologists uncovered the remains of a well-maintained and well-built British road beneath an ancient Roman road in 2011. This evidence contrasts what modern texts teach about primitive-pagan peoples inhabiting the land before Caesar conquered it and even draws into question the long ages of human development suggested by evolution.

  The ancient road, just south of Shrewsbury, was cobbled and even engineered with a camber for draining off water. The Daily Mail reported, „[It] even has a kerb fence system to hold the edge in place.“1 Researchers used carbon-dating to determine its pre-Roman status.

  Tim Malim, an archaeologist working on the project, told the Daily Mail, „The traditional view currently is that the Romans came over to Britain, built the roads and civilised the people. But we have found that this road was built before the Romans invaded.“1

  And only knowledgeable and civilized people could have built roads so well, which means these ancients were not at all „primitive“ in their abilities to build and design like we do today.

  A new book by former Exeter College Fellow Graham Robb examined in more detail the concept of pre-Roman roads and other civil structures in Britain. In The Ancient Paths, Robb showed how hundreds of ancient towns were aligned and connected with a certain order. He told the Telegraph, „I thought it can’t be true, I have to disprove it. But they were a very advanced civilisation.“2

  „Very advanced“ does not fit the standard conception of Stone Age or Iron Age peoples. But it does match ancient records.

  In his book, After the Flood, historian Bill Cooper wrote of ancient Welsh records containing a list of kings going back centuries before the Roman invasion. Cooper referenced Geoffrey of Monmouth, a 12th-century Welsh monk and scholar who translated The Chronicle of the Early Britons from Welsh into Latin.3 Cooper wrote, „Geoffrey tells us that Belinus was a great road-builder, and that Billingsgate in London was built by and named after him.“4 Belinus „ruled the [entire British] kingdom from ca 380-374 BC.“5, 6

  The Chronicle itself, recently translated from ancient Welsh to English, provides details about these roads, including how their layout is reminiscent of the striped pattern on the British flag:

  And so he, Belinus, summoned before him all the stonemasons of Britain, and commanded them to build roads of stone and mortar, according to law. And one of the roads ran through such cities as lay in its path from the tip of Cornwall [Totnes] up to Cape Bladdon [Caithness] in Albany, the entire length of Britain. And another was built at his command to run across the land from Menevia [present-day St David’s] on the one coast to Port Hamon on the other, the same being Southampton. And two other roads also he caused to be laid, running obliquely from corner to corner, passing, as did the others, through the cities [that lay in their path].“7

  So, artifacts like well-maintained stone roads built prior to Julius Caesar’s 55 BC invasion of Britain and ancient chronicles that plainly state that is exactly what took place (not to mention the name of modern-day „Billingsgate“ matches king Belinus’ chronicled name) do not at all support secular historians’ assertions of an opaque history featuring vague iron, bronze, stone, primitive, and even ape-man ages.8 After all, British chronicles, as well as those of several other European and ancient nations, trace their kings’ ancestries all the way back to Japheth—Noah’s son!

  Bible-affirming historical evidence, both written and buried, not only affirms pre-Roman British civilization but also corroborates a Genesis-based history that stands starkly at odds with evolutionary ages.

  Do all roads lead to Rome? Perhaps on closer inspection, all roads lead back to Genesis.

  References

  1.Ellicott, C. So what did the Romans do for us? Archaeologists find cobbled road that was built 100 years BEFORE they invaded. Mail Online. Posted on dailymail.co.uk March 16, 2011, accessed October 16, 2013.
  2.Dixon, H. ‘Roman’ roads were actually built by the Celts, new book claims. The Telegraph. Posted on telegraph.co.uk October 13, 2013, accessed October 18, 2013.
  3.The work of Geoffrey of Monmouth and others „was consigned to oblivion after the massacre, at the instigation of Augustine, of the [1,200] British monks at Bangor in AD 604 and was thus entirely unknown or ignored by the later Saxon and Norman chroniclers of England.“ See Cooper, B. 1995. After the Flood. Chichester, England: New Wine Press, 69.
  4.Ibid, 74.
  5.“Belinus“ is his Latinized name, which in Welsh was Beli. His brother Bran (Brennius in Latin) was famous because he „eventually led the Celtic sack of Rome in ca 390 BC,“ an event that Roman records separately verify. See Ibid, 74.
  6.Ibid, 73.
  7.Cooper, B. (trans.) 2002. Chronicle of the Early Britons. Digital book, accessed October 28, 2013.
  8.Thomas, B. Were Stone Age Britons Trigonometry Experts? Creation Science Update. Posted on icr.org September 21, 2009, accessed October 18, 2013.

  * Mr. Thomas is Science Writer at the Institute for Creation Research.

• Путин оглави класацията на „Форбс“

  Руският президент Владимир Путин оглави класация на американското списание „Форбс“ за най-влиятелните личности в света, съобщи днес изданието в електронната си версия.

  На второ място в списъка се нарежда президентът на САЩ Барак Обама, който миналата година беше начело на класацията.

  Третото място заема китайският президент Си Цзинпин.

  Както посочва „Форбс„, по решение на редакторите на списанието, в списъка са влезли 72 души, държавни и обществени дейци, ръководители на корпорации, „които действително управляват света“.

  На четвърто място е ръководителят на Римокатолическата църква папа Франциск, следван от германската канцлерка Ангела Меркел.

  Класацията на най-влиятелните личности датира от 2009 г., като във всичките години досега с изключение на една начело е бил американският президент Барак Обама – през 2010 г. списъка е оглавявал тогавашният китайски президент Ху Дзинтао.

  Източник:  в. „Сега“

• Как елитите на дясното се конвертираха с елитите на лявото

  Андрей Луканов и Любен Беров са били агенти на комунистическите служби

  .

  Христо Христов, www.desebg.com

  Бившите премиери на две знакови правителства в началото на българския прехода Андрей Луканов и Любен Беров са били сътрудници на комунистическите тоталитарни служби. Това разтърсващо разкритие направи днес Методи Андреев, председател на закритата през 2002 г. от НДСВ, БСП и ДПС комисията по досиетата, по време на кръглата маса в Народно събрание, организирана от фондация „Конрад Аденауер” за „Предизвикателствата през разкриването на досиетата в България”.

  .
  По думите му Андрей Луканов, който е високопоставен функционер на БКП, отговарящ дълго време за икономическите връзки на НРБ в Съвета за икономическо развитие (СИВ) и премиер на правителствата на БКП и БСП в периода февруари 1990 г. – декември 1990 г., е сътрудник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.

  Проф. Любен Беров, чието правителство е съставено с мандата на ДПС след свалянето на кабинета на Филип Димитров (СДС) и е известно като правителството на „Мултигруп”, тъй като по него време силовите групировки и новопоявили се икономически структури като тази на Илия Павлов направиха гръбнака на организираната престъпност в България, е агент на Второ главно управление на ДС.

  До днес официалните данни гласяха, че от министър-председателите след промените сътрудник на ДС е единствено Жан Виденов. Информацията за агентурната принадлежност на премиерите Луканов и Беров става публично достояние за първи път, тъй като и двамата са покойници и поради тази причина тяхната принадлежност не е обявявана от нито една комисия по досиетата. Луканов беше убит на 2 октомври 1996 г., година преди приемането на първия закон за досиетата, а Беров почина на 7 декември 2006 г., ден след приемането на действащия в момента закон за досиетата.

  „Нали никой не се съмнява, че Андрей Карлович не е бил само агент на българските специални служби”, попита реторично Методи Андреев.
  

  „Любен Беров е друг знаков премиер – агент, защото управлява, когато мафията си взе държавата. Тогава „Мултигруп” стана най-силната групировка в България”, добави Андреев.
  Той разкри, че по време на управлението на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) до оглавяваната от него комисия е достигнала информация, че един от подготвяните за министри в правителството на бившия монарх е бил Стоян Сталев. „Той тогава не стана министър, но впоследствие неговата принадлежност към ДС беше обявена”.

  По думите на Методи Андреев по времето на царя министър на държавната администрация е трябвало да стане сегашният ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии Стоян Денчев, също агент на ДС. „Той се отказа, но на негово място беше сложен един виден масон и агент Димитър Калчев. Тогава се питах, защото „Мултигруп” толкова държи да сложи шеф на държавната администрация, а това се оказа много просто и практично: защото министърът на държавната администрация контролира обществените поръчки”, разкри още бившият шеф на комисията по досиетата.

  Според него това задкулисие продължава и в момента и неговият фундамент е формиран от около 3500 души. „Когато Сергей Станишев се чеше и се върти по въпроса трябва или не да връща параграф 12 нека му припомним, че той е син на Димитър Станишев, съветски гражданин и секретар на ЦК на БКП. И аз питам: има ли сериозно разузнаване в света, което да не се интересува от такива лица”, каза още Андреев.
  Той посочи, че гуверньор на БНБ точно по времето на натрупване на първоначалния капитал и създаването на частни банки, а след това и на източването им е бил също агент на комунистическите тайни служби (Тодор Вълчев – б.а.).

  „Това показва, че в началото на прехода другарите от Държавна сигурност предпочетоха да правят пари вместо политика, защото те знаеха, че рано или късно парите ще им създадат една тайна власт, която отново ще ги вкара във властта на държавата, това което наблюдаваме днес”, е убеден Андреев.

  Той припомни, че когато Обединените демократични сили са дошли на власт през 1997 г. са се случили няколко странни неща. Говорители и съветници на премиера Иван Костов са се оказали агенти на ДС. Президентът от СДС Петър Стоянов също е имал съветници от Държавна сигурност. „Странно е, че президентът от СДС беше официален противник на лустрацията, защото липсата на истинска лустрация в началото на прехода създаде днешното задкулисие”, категоричен е Андреев.

  „Човешката енергия, която беше впрегната в неуспешния български преход, беше употребена по един изключително перфиден начин от една група хора, наречена сега от нас олигархия, която разми границите между реалната политика и декларативната политика”, добави той.

  По думите му политиците са правили повече декларации отколкото да са предприемали реални действия за прекъсването на бившите връзки на комунистическите служби и създаващата се след 10 ноември 1989 г. мафия в България.

  „В основата на проявленията й, на които днес се „наслаждаваме”, сто крилатата фраза на началника на КГБ Юрий Андропов, а именно че конфронтацията на системите трябва да се превърне в конвергенция на елитите. В края на прехода ние станахме свидетели как елитите на дясното се конвертираха с елитите на лявото, за да се създаде тази олигархия”, заключи Андреев.

  
  

• Ботевградчанин оглавява протестите на българите във Валенсия, Испания

  Пеци Петров:  Хора, не знаете да си търсите правата!

  Здравейте, мили ми съграждани. Аз не мога да съм с вас, но също ще протестирам, защото водя протестите във Валенсия, Испания.

  Ние имаме само едно искане: Да няма мизерия в Родината.
  Макар че зад мен стои асоциация на българите, аз ви пиша от свое лично име:

  Писна ми в Родината хората да мизеруват за надница, която в нормалните страни е почасово заплащане.

  Писна ми да гледам СМС-кампании за помощ, които в нормалните държави са невъзможни и абсурдни.

  Писна ми да падат мостове /на Чомаковци/, а грандомански политици да крадат милиони за магистрали.

  Писна ми като си дойда в Ботевград да минавам по пътища като след бомбандировки.

  Затова не издържах и си тръгнах. А вие сте много смели да живеете така и много плахи да си поискате своето.

  Не знам кои и как ще ви станат лидери, но сегашните до един ви ограбват и са за изхвърляне.….Ами, какво чакате? Друг ли да ви оправи? Вие сте, ние ви подкрепяме!!!

  Това е написал във Фейсбук на страницата на ботевградския гражданския протест Пеци Николов Петров.
  Той е на 44 години, от 12 години живее в Испания. Свързахме се с него, за да ни разкаже своята история.

  „Казвам се Пеци Николов Петров, женен съм, с три деца. В продължение на 11 години работех в стокова борса в Бенидорм, област Валенсия.

  В момента съм на трудова борса по здравословни причини. Лекувам левкемия. Медикаментите ми струват 5000 евро на месец, които ми осигурява държавата. Не България, естествено. И забележете – абсолютно безвъзмездно!

  България напуснах по икономически причини преди 12 години. За това време съм си ходил само три пъти за по десетина дена, колкото да си сменя паспорта.

  След като се разболях, реших, че трябва нещо да направя за българската общност тук, във Валенсия. С още двама сънародници създадохме Асоциация на българите, а целта бе създаване на Българско училище. Училището вече е факт. В него учат 50 деца!

  Макар че отдавна не живея в България, не мога да не съм съпричастен със случващото се в Родината и по-специално в моя роден Ботевград.

  Знам за високите ви сметки за ток. Правя съпоставка с това, което аз плащам в Испания. Моята сметка за ток е от 20 до 40 евро за 200 кв.м. дом. Тази сметка въобще не ме затруднява, защото социалното плащане, което получавам от трудовата борса, е 1100 евро на месец.

  Но токът е най-малкият проблем за вас… Затова ви казвам, хора, не знаете да си търсите правата.

  Припомнете си „Моята молитва” на Христо Ботев. Не сте я забравили, нали? Време е да се помолим… Ние, българите, живеещи в област Валенсия, се присъединяваме към нашите сънародници в България и настояваме за промяна на Конституцията.

  Аз оглавих протестите в област Валенсия, защото съм супер активен в нета, а не защото искам да съм лидер. Имам безброй контакти с много известни българи, но за жалост те са повече по света, не толкова в България.

  От години се занимавам с благотворителност, но предпочитам да не коментирам темата.

  Мисля, че като българи е важно не само да отгледаме потомство, но сме длъжни да съхраним много неща. Където и да сме – Родината е една.“

  Източник:  Botevgrad.com

• „Конрад Аденауер” открива дебат за агентите на ДС, които БСП иска да скрие

  Днес в зала „Изток” на българското Народното събрание от 10,30 ч. стартира кръгла масата, озаглавена „Предизвикателствата пред разкриването на досиетата в България”. Тя е организирана от Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер” и има за цел да дебатира какви са истинските предизвикателства пред отварянето на досиетата и защо политическите посегателства срещу Комисията по досиетата са неприемливи за гражданското общество.

  В дебата ще вземат участие лидери на парламентарни и извънпарламентарни партии, представители на президента, Комисията по досиетата, министри, шефове на разузнавателни служби, депутати, националният омбудсман, както и редица експерти от гражданския сектор, историци, журналисти, правозащитници и общественици.

  На практика кръглата маса ще замести несъстоялия се по вина на управляващите обществен дебат, който трябваше да предшества внесения през септември тази година от група депутати от БСП и „Атака”законопроект, с който се предлага връщане на отменения параграф 12 и на практика отново се затварят досиетата на една група сътрудници на комунистическите тайни служби в съвременното разузнаване на България. Дискусията става още по-актуална, защото управляващата партия БСП обсъжда варианти за закриване на комисията по досиетата, а работата й да премине към Аенция „Архиви”.

  Чрез Комисията по досиетата в момента България е част от европейската мрежа на страните от Източна Европа, в които действат подобни независими органи, натоварени с разкриването на зависимостите от комунистическите режими чрез огласяване на сътрудниците им и осигуряването на широк достъп до документите на тайните служби при комунизма, а архивите ня да могат да изпълнят тази специфична задача, категорична е Екатерина Бончева, от комисията по досиетата.

  Източник:  Faktor.bg

• За изложбата на Светлана Георгиева в Букурещ „Европа помага на децата на Африка“

  На 24 октомври 2013 г., Посолство на Република България в Букурещ организира изложба на младата българска художничка Светлана Георгиева. Мероприятието се проведе с подкрепата на представителството на Европейската комисия в Румъния и Информационното бюро на Европейския парламент в Румъния, които също прегърнаха идеята за представянето на тази изложба.

  Експозицията бе открита от Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в Румъния, Н.Пр. Никулае Иду, и от Н.Пр. Александър Филипов, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Румъния. Присъстваха дипломати, представители на бизнеса, ученици от лицей “Христо Ботев” в Букурещ и граждани на Букурещ.

  Както е видно и от името на самата изложба ”ЕВРОПА ПОМАГА НА ДЕЦАТА В АФРИКА”, високо моралната задача на това начинание е включено в неговото наименование. Разбира се всички сме напълно наясно, че този проект не би могъл да реши социалните проблеми на африканския континент. Но това е една малка стъпка на един млад човек, гражданин на Европа, с която се опитва да направи нещо реално. Но най-важното, което всъщност прави е, че дава пример за гражданско поведение.

  Светлана Георгиева, освен че рисува, е и доброволец на организацията „Активни Идеи“ и в момента подпомага деца в неравностойно положение и възрастни хора в гр. Браила.

  Ето и какво казва самата авторка на картините:

  Уважаеми дами и господа, скъпи деца,

  В моите картини аз не търся реалността, за мен е важна концепцията. За мен е важно усещането, което картината оставя върху зрителя.

  Африка е много живописен континент. Златото на жълтата пустиня е златото в душите на хората. Цветът на пустинята е такъв, какъвто го чувстваш. За мен пустинята няма определен цвят.

  Един мой приятел африканец ми разказа за своите роднини и приятели, и аз ги нарисувах, и местата, в които е живял. Когато ги видя, той се разплака.

  В картината си „Магията на България” нарисувах (българин, българка, африканка и японец) в български национални носии сред пейзаж от Родопите. Това е обединителна картина , която характеризира това, че човек като дойде в България, се омагьосва от красотата й и се чувства като българин.

  

  Бих желала картините ми да са послание към света. Моята мечта е картините ми да се направят на картички и приходите от които да отидат за децата от Африка в неравностойно положение. С това искам да дам пример на мои колеги и те да продължат посланието. Чрез символите на изкуството да променим живота на децата към по-добро.

  Да направим Планетата Земя един по-добър свят за всички деца, защото те са еднакви, без значение в коя държава или континент живеят.

  С това желая да се впиша в редовете на посланиците на добра воля. Като европейски доброволец аз вече съм посланик на добра воля, за което благодаря на клуб „Волтин” – гр. Браила.

  Източник:  Bgembassy-romania.org

• Протестна треска в София

  

  Протестна треска обхвана центъра на София в понеделник вечер, когато хиляди хора излязоха да подкрепят антиправителствените окупационни акции на студентите от различни висши училища.

  По-рано Академичният съвет на Софийския университет подкрепи правото на протест на възпитаниците си, но се обяви окупацията на Алма Матер. Именно от Ректората на СУ тръгна протестното шествие в подкрепа на студентската акция.

  То бе предвождано отголям плакат с надпис „Безпартийни сме”. От сградата на университета студентите спуснаха огромен транспарант с надпис “Благодарим Ви”. На митинга дойдоха и студенти от НАТФИЗ, които също обявиха окупация и също не срещнаха подкрепа от академичното ръководство.

  Над 2000 души блокираха около 19 ч. кръстовището пред СУ и се отправиха към Ларгото пред Министерския съвет, което традиционно е отправна точка на протестите.

  Междувременно жандармерията бе оградила и пазеше разпънатите до фонтана пред сградата на Президентството „контрапротестни“ палатки.

  Протести имаше също пред Народното събрание и пред НАТФИЗ, където движението по ул. „Раковски“ бе блокирано. На пътното платно хората опънаха плакат с надпис: „Оставка! Оглушарски, чуй народа!”. Полицейското присъствие бе засилено.

  Демонстрантите биха барабани, надуваха свирки и вувузели и развяваха българското знаме. Сред издигнатите плакати се четяха лозунги: „Народе събуди се, окраден, измамен, измъчван докрай, от БСП, ДПС и „Атака”, „Вашите бездействия = на смърт”, „Народе???? Търси водачи, не лапачи”.

  Източник:  Mediapool

• Обама щял да забрани подслушването на лидери на държави, съюзници на САЩ

  Президентът на САЩ Барак Обама ще нареди на Агенцията за национална сигурност да спре да шпионира лидери на съюзнически страни, твърди сенаторката от Демократическата партия и председател на сенатската комисия за разузнаване Даян Файнстейн, цитирана от „Гласът на Америка“.

  Тя заяви, че Белият дом е информирал за това оглавяваната от нея комисия. „Събирането на данни за нашите съюзници няма да продължи”, категорична бе Файнстейн.

  От администрацията на Обама съобщиха, че вече били „взети някои решения”, но отказаха да коментират думите на сенаторката.

  Източник:  в. „Сега“

• Студентската окупация се разраства, шефовете на ВУЗ-ове се опитват да я спрат
  

  Полина Паунова, Мила Василева, Mediapool

  Студенти от различни висши училища последваха окупационните антиправителствени акции на Софийския университет, чийто Академичен съвет обаче се обяви срещу тази форма на протест, след като със сходна позиция излезе Съветът на ректорите на всички висши училища в страната и образователният министър от БСП Анелия Клисарова.

  В същото време напрежението расте, след като граждани, подкрепящи окупацията на Алма Матер, се събраха още в понеделник по обед в двора, изчаквайки позицията на академичното ръководство.

  Ректорът на най-старото висше училище проф. Иван Илчев призова студентите да намерят друга форма на протест. „Убедени сме, че младите хора трябва да бъдат насърчавани да изразяват обществената си позиция. Окупацията е крайно средство“, обяви той.

  „Академичният съвет се обявява против опитите на външни сили да използват действията на студентите за политически цели”, повтори неколкократно Илчев. Изявлението му бе посрещнато с мощни викове „Оставка“ и едва десетина одобрителни ръкопляскания. 28 октомври бе обявен за неучебен в СУ.

  В 18 ч. е насрочена среща на Студентските съвети в СУ „Св. Климент Охридски“, след която ще стане ясно какво ще е развитието на събитията.

  Продължаващата шести ден студентската акция в Алма Матер срещу правителството и решението на Конституционния съд да остави Делян Пеевски депутат, взето с гласа на неговия председател и преподавател в СУ проф. Димитър Токушев, се разраства. Примерът бе последван от младежи от Нов български университет (НБУ), Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (ВТУ).

  Имате право на протест, но не трябва да пречите да се учиПоставен в трудното положение да избира между гражданското израстване на студентите и нарушаването на академичния ред, Съветът на ректорите излезе с позиция, в която признава правото на младежите да протестират, но възразява срещу възпрепятстването на учебния процес. Ректорите настояват да се спазва академичната автономия на висшите училища.“Съветът на ректорите на висшите училища в България признава конституционното право на студентите да протестират, но възразява срещу допускането на злоупотреба с права, както и с тяхното упражняване, ако това накърнява права или законни интереси на други“, се казва в позиция на съвета, цитирана от Дарик.Още

  Следобед в двора на Софийския университет пристигнаха студенти от частния НБУ с плакат „СУ и НБУ заедно“.

  Както се очакваше, че се появиха и „контрапротестиращи“, някои от които просто искат да не се прекъсва учебният процес, а други нападат „окупаторите“ с добре познатите пропагандни клишета на орготдела на БСП и медиите, контролирани от Пеевски.

  В понеделник студенти блокираха голямата зала на НБУ, където започна подписка в подкрепа на студентските искания за оставка, разпускане на парламента и насрочване на нови избори, като за един час бяха събрани над сто подписа, включително и от преподаватели.

  „Окупаторите от ВТУ” информираха чрез имейл медиите, че в 9.15 часа е била окупирана 321 аудитория на университета. Поради несъгласието на ръководството на ВТУ, обаче, студентите призоваха за подкрепление от съмишленици.

  Протест и в Пловдивския университет, ректорът иска да прати „окупаторите“ в София

  Духът на протеста завзе и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В 16 ч. студенти окупираха Пета аудитория в Ректората. Студентският съвет на университета обяви, че окупацията ще е безсрочна, а исканията са идентични с тези на студентите в София – оставка на правителството и предсрочни избори. Протестът в Пловдив не е обвързан с нито една партия, декларираха студенти.

  От прозорец над входа на Ректората е спуснат транспарант с надпис “Ако не ние, кой? Ако не сега, кога?”. Ректорът на университета проф. Запрян Козлуджов заяви, че е готов да осигури автобуси на студентите, които искат да подкрепят колегите си в София. Той обяви, че е освободил Пета аудитория от занятия.

  Начало на промяна

  „Ние осъзнаваме своята отговорност към обществените проблеми като граждани на Република България и заявяваме подкрепата си към колегите от СУ „Св. Кл. Охридски“. Разбираме сложността на ситуацията в България днес и поставяме началото на процес, който да доведе до промяна“, пише в тяхна декларация, разпространявана в социалните мрежи.

  Според великотърновските студенти „разпускането на Народното събрание и предсрочните избори сами по себе си няма да променят статуквото“. Затова те настояват за „оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии“, както и на „всички членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, които са били на управленски позиции във властта в периода след промените“. Иска се също „повишаване на образователния стандарт и установяване на регламент, стимулиращ качеството“.Аулата в НАТФИЗ също бе „превзета“ и студентите там обявиха с декларация подкрепата си за „окупаторите“ от СУ.“Политическата система, в която живеем, е лишена от стабилни ценности, от вяра, от цели. Оставяме се да бъдем носени по течението на една власт без принципи, която ни лишава от достойнство. Ние не сме дори бездушни обекти на управляващите – в своята самодостатъчност те ни правят невидими, несъществуващи“, пишат студентите от НАТФИЗ.Подкрепата си изрази и Общото събрание на Философския факултет, което излезе с позиция, в която се казва, че „когато студентите настояват за участие в публичното вземане на решения, ние няма как да не застанем зад тях – заедно сме в усилието да върнем смисъла на политическата ни общност тук и сега“.

  Идеализъм срещу действителност

  „Сега не е времето, не е мястото и не е това начинът. Студентите дадоха един достатъчно ясен знак какво искат. Но същевременно е лесно да си герой, когато на раменете ти не виси грижа за семейство, за заплата, за хора, за които си отговорен. Така, че идеализмът трябва да се съобразява с отговорността“, коментира в в понеделник ректорът на СУ Иван Илчев пред БНР.

  По думите му студентският протест започва да събира повече негативи, тъй като е привлякъл „апетитите и мераците на доста хора от различни политически групировки да се възкачат на раменете на студентите към ново стъпало в своята политическа кариера“.

  „Окупацията на Ректората ще продължи докато бъдат изпълнени исканията ни“, увери пред БНР и един от участниците в акцията – студентът от Математическия факултет Александър Витанов.

  „Протест, който не пречи на никого, не е никакъв протест. На нас със сигурност не ни е най-приятното нещо да не спим по цели дни и нощи и да будуваме в Софийския университет. Ние го правим, за да привлечем вниманието на хората“, заяви студентът, коментирайки призива на премиера Пламен Орешарски – да не се стига до крайности.

  Ученолюбиви вместо агресивни контрапротестиращи

  Планираният за 11.00 часа контрапротест пред СУ, насочен срещу окупацията на университета, успя да събере не повече от двайсетина души, сред които традиционно имаше и доста пенсионери.

  За разлика от ситуацията в неделя сутринта, когато двайсетина души, предвождани от депутата на БСП Борис Цветков и известната контрапротестираща Нина Гергова, нахлуха в двора на Ректората и с викове „Ку*ви на Бойко!“ опитаха да проникнат в сградата, в понеделник агресивни хора нямаше.

  Вместо това срещу действията на студентите се обявиха няколко техни колеги, представящи се за възпитаници на Историческия и Юридическия факултети, които са възмутени, че не могат да посещават лекциите си. Те залепиха плакат „Политиката вън от СУ“ до входа на университета откъм подлеза и дадоха обширни интервюта пред телевизиите.

  Същевременно над 70 преподаватели от Софийския и други университети в страната излязоха в понеделник с декларация в подкрепа на студентските окупации.

  „Подкрепяме техните справедливи искания за възстановяване на демокрацията, върховенството на закона и конституционния ред в страната“, пишат преподавателите. „За 24 години ние самите не успяхме да гарантираме най-базовите демократични ценности – затова дължим подкрепа на тези студенти, които имат смелостта да се борят за тях.“

  Подписалите се под декларацията заявяват още: „Убедени сме, че правителството на г-н Пламен Орешарски е напълно компрометирано, а XLII Народно събрание е делегитимирано и всекидневно подрива и малкото останало доверие в политическите институции на страната. Затова заставаме зад исканията на студентите за оставка на правителството на г-н Орешарски, незабавното разпускане на Народното събрание, и насрочване на нови избори.

  Вярваме, че в политиката моралът има място – и то днес, тук и сега. Затова се чувстваме длъжни да подкрепим студентите, дръзнали да се надигнат срещу цинизма, бездушието, пасивността и недоверието, разяждащи основите на обществото ни и поставящи под въпрос нашето бъдеще като политическа общност.“ Kъм обяд в понеделник в групата „Преподаватели в подкрепа на студентския протест“ във Фейсбук вече се бяха присъединили над 200 души.

  Многолюдно гражданско присъствие в СУ подкрепи „окупаторите“

  Докато заседаваше Академичният съвет на СУ, настроението в двора бе приповдигнато. Новодошлите от други университети, подкрепящи протеста, бяха посрещани с радостни викове и ръкопляскания.

  Към 14.30 ч. сред множеството проникна провокатор. Младежът, представящ се като Борис Боев, твърди, че е докторант и се опита да проникне до заседанието на Академическия съвет, но не бе допуснат. Той се опита да прочете декларация против окупацията от движение „Призив“, което, по думите му, било създадено през 2006 г. Не се разбра как „контрата“ е влязъл в двора, но журналисти и студенти направиха кордон около него, за да си тръгне безопасно.

  Преди 3 години името на Боев стана известно със злополучната акция на анархисти, организирана от него против лошите условия на живот в бежанския лагер в Бусманци. Тя така и не се състоя, тъй като съмишлениците на Боев бяха нападнати и бити от група националисти.

• Студентската окупация във ВТУ и НАТФИЗ. Българи от Торонто солидарни със студентите

  Александра Маркарян,  Оffnews.bg

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Тази сутрин в 9,15 ч. бе окупирана 321-ва аудитория на Великотърновския университет.

  “Не срещаме подкрепа от ръководството. Очакваме вашето присъствие”, пишат към колегите си и медиите младежите, окупирали аудиторията.

  Окупацията, започнала от 272-ра аудитория в Ректората на Софийския университет, вече обхвана няколко факултета и университета. За днес са планирани нови инициативи в различни университети.

  Тази сутрин бе окупирана и Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

  Студенти обявиха окупацията тази сутрин, след като в първите минути на 28 октомври разпратиха до медиите декларация в подкрепа на колегите им от Софийския университет, които започнаха окупациите на 23 октомври в 272-ра аудитория на Ректората.

  Вчера подкрепа за студентите изрази председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, който дойде заедно с колегата си Ивайло Захариев в двора на Ректората на СУ. Там той заяви пред журналистите, че неговата роля е да даде знак, че още утре (бел. ред. – днес) всичките му колеги ще подкрепят протестиращите студенти.

  .

  .

  Българите от Торонто солидарни със студентите

  .

  

  “Българите в Канада не са безучастни към протестите в България. Следим всяка минута от последните събития. Събрахме се и днес, за пореден път, да изразим подкрепа за протестираща България и окупацията на студентите”, написа за OFFNews един от тях – Магда Илиева, която ни изпрати и снимки.

  “Много се надяваме, че това ще е последната фаза на протеста, защото студентите са авангардната част на обществото ни, с тях всяко управление трябва да се съобразява.

  В студентите ни е надеждата и в техните категорични и справедливи искания. Затова ги подкрепяме и с действия и морално, с мисъл и молитви – да са живи и здрави, да издържат изпитанието на неудобства, физически натиск и психологическа преса, но да се преборят за държавата ни – без олигархия и мафия, за почтеност, патриотизъм и просперитет. „Кураж, студенти! Торонто е с вас!”, пише още Магда Илиева.

   

• Най-силният жокер за икономиката ни са българите в чужбина, време е да го използваме

  Николай Ников*,  Money.bg

  .

  

  Основна част от двигателя на българския потенциал е в чужбина – над два милиона емигранти. Сега е подходящият момент да накараме тези хора да се върнат в България и има реални шансове това амбициозно начинание да се превърне в реалност, което ще вкара държавата в режим на бърз растеж. Има начини това да се случи в следващите шест месеца, защото основната предпоставка е налице, а именно огромното желание на тези хора да се върнат в тяхната родина. Необходимо е обаче държавата и обществото да подпомогнат това да се случи, което не е никак сложно за изпълнение.

  Работещите в България са едва една-трета от хората или 2 188 749 от 7 364 570 души приблизително, като горе-долу същия брой активно население е в чужбина, основно в добре развити и силни икономики. Населението обаче, което е навън, като съвкупност, е с по-добри показатели от това, което е останало при нас. Типичният профил на българския емигрант е човек между 20 и 35 години, а повече от 75% от тях са със средно и висше образование. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт на емигрантите. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

  Този процес е започнал от 1989 година и за двайсетина години сме „изгонили“ потенциала на нацията. Не бих използвал термина изтичане на мозъци, защото той не обхваща достатъчно добре размера на проблема. Следва да се добавят понятия като износ на жени в родилна възраст, което, на практика, в момента с тези размери, понижава бъдещата раждаемост за дълъг период от време, приблизително 50 години.

  Също така по-голямата част от тези хора са активно заети навън и често работят на две или три места, за да могат да се справят с темпа на живот и изисквания в по-развитите пазарни икономики, в които се намират. Въпреки че голяма част от тях извършват често по-ниско квалифициран труд от това, за което са учили в България, темпът на работа, постоянната ангажираност и по-добрите практики ги правят по-ефективен кадрови ресурс от този, който е в България в момента. Ситуацията в България, световната криза и безумно тежките фискални рестрикции, които следваме нанесоха жесток удар върху трудовия потенциал на България. В следствие на постоянен темп на намаляване на доходите, нарастваща безработица, свито потребление, разнообразието на употребявани стоки и услуги рязко се ограничи до няколко основни като горива, храни, лекарства, алкохол и комунални услуги. Това насочи интереси за монополизиране на тези сектори и съответно поддържане на високи цени с цел поддържане и увеличение на печалбите. Всичко това наложи пренасочване на много хора в извършване на нискоквалифициран труд с критично слабо заплащане.

  Освен всичко от гореизброените е налице обостряне на стремежа към вклиняване към така известната „шуробаджанащина“, хората все по-малко разчитат на своите професионални качества. Фокусът драстично е изместен от това хората да развиват своите умения и полагат все по-голямо старание да опознават невидимите сили, които ръководят процесите като това на кой да се подмажат, къде да внимават и как по-явно да превият гръб, където е необходимо. Следователно професионалният капацитет и качественото усъвършенстване са значимо влошени. Често срещана практика е да се назначават явно некомпетентни и неспособни кадри поради наличие на скрити уговорки. Например, скучаеща домакиня с абсолютно незначителен трудов стаж и образователен ценз може да бъде назначена на високо ръководна позиция, само защото мъжът й помогнал за това компанията, която я назначава, да спечели някакъв държавен търг. Това автоматично демотивира хората, които дамата ръководи и елиминира стремежа към това да работят добре и качествено.

  Налице е вече много трагичен феномен, който е нетипичен за условията на пазарна икономика, а именно хората да работят на много ниски обороти, както и да не изразяват искания за растеж в кариерата. Убийствено оскъдното доверие на хората към институциите, нефункциониране на принципите на пазарната икономика, мизерията, злобата, разделението, царящата всеобхватна депресия, демонизация на повечето общественици нанасят пореден почти фатален удар върху съществуващия трудов ресурс в България. С други думи, съвсем скоро това, което е останало, няма да става за нищо.

  Всичко това означава, че България се е движела през последните 20 години само с половин двигател, който вече е на път тотално да изпрегне и е време да си съберем това, което сме дарили на света. Защо това е възможно сега?

  По-голямата част от нашите емигранти са вече навън повече от пет години, което е критичният минимум от време, необходимо за достигане на състояние на силно отчаяние и носталгия. Първоначално хората, когато заминат да работят в чужбина, изпадат във възторг от това, което виждат, а именно ред, дисциплина, усмихнати хора, евтина храна и комунални услуги, съпоставими с доходите, независимо от това с какво се занимават. Това, което става ясно в последствие, е, че системата в развитите държави е устроена по начин, който да не позволява лесно забогатяване. Това е така поради много причини, но основно поради факта, че хората харчат по-голямата част от парите си там, където ги генерират, независимо от работата, която работят, и нивото на реализация. Дори и тези, които заемат високи позиции във водещи световни компании, бързо разбират, че парите им общо взето отиват там, от където са дошли. Става въпрос за високи данъци, социален натиск за разширяване стандарта на живот като скъпи къщи, коли, костюми, почивки и т.н. Остава единствено душевният уют на тези хора, че могат да идват няколко пъти в годината в България, да се чувстват богати и помагат на близките си. През последните години обаче животът в България значимо поскъпна и дори това не се получава както преди 10-15 години, например. Започват да търсят все повече, други, по-евтини дестинации, като пътувайки до тях наричат себе граждани на света и убеждават всички, най-вече себе си, че са направили правилен избор да напуснат България.

  Световната криза доведе до увеличение на националистичните настроения, инфлацията и безработицата в Европа и Америка, където се намират по-голямата част от нашите сънародници. Това повлия драстично върху техните доходи, което бе съчетано с нарастваща нужда от това да изпращат все повече пари за техните близки в България. Неслучайно работещите българи в чужбина са инвеститор №1 у нас, вкарвайки по 800 млн. евро в държавата всяка година, което означава, че те ни хранят, но с цената на лишения от тяхна страна. Освен това, след петата година извън граница идва моментът на интересно самоосъзнаване, а именно чувство за безполезност поради факта, че хората дават своята енергия, ресурси и данъци за благото на чужда държава, тази, в която работят. Чувстват се все повече изолирани от България заради липсата на възможности, ниски доходи и страх от това, че са загубили своите позиции, работейки дълго време работа, която не отговаря на тяхната първоначална квалификация. Всичко това ги прави носталгично настроени и страдащи родолюбци. Казано накратко, станали са много по-ценни отколкото преди да заминат, да не говорим и за тези, които са учили там. Остава да решим въпроса как да си ги върнем в България.

  Преди всичко е необходима активна държавна политика, която да промени обществените нагласи и настроения. Една от причините великите империи да са съществували особено в периодите на колонизациите и налагане на империализъм е това, че щедро са възнаграждавали своите верни войни – завоеватели. Нашите емигранти са днешните войни – завоеватели за България. Те ще ни донесат познание, образование, култура, стандарти на работа, дисциплина, инвеститори, пари и хуманност, ако щете. Трябва да им се обърне специално внимание, защото голяма част от тези хора се чувстват прогонени от България и съответно обидени. Мултиплицирали са негативните нагласи за България като честo ще ги чуете да говорят за ченгета, мутри, чалга, мизерия, „леки жени“, простотия, кражби, мръсотия, неуредици и т.н.

  Важното е да им покажем, че са добре дошли и имат привилегия, защото носят блага за България. Държавата, чрез регулаторните органи, може лесно да внедри доказани и образовани кадри от водещи световни университети и компании в ключови за България институции. Например, министерствата могат да наложат натиск върху определящи за държавата предприятия да приемат в управителните си органи такъв тип кадри и да им осигурят високо заплащане. Същото може да направят Комисията по Финансов надзор спрямо застрахователните дружества, БНБ спрямо банките и т.н. Пари, разбира се има, необходимо е оптимизиране на процесите в повечето, ограничаване на безсмислените разходи и разбира се, развитие на бизнеса и ще осигурим завръщане на способните ни Българи на бял кон като първа стъпка.

  Същата приемственост следва да има в политиката и цялата държавна администрация. Това ще има лавинообразен ефект и притока на завръщащи се българи бързо ще се засили. Важно е обаче тези хора да бъдат дарени с власт веднага след тяхното завръщаме, а не да им кажем ‘Изчакайте докато се научите, за да видите как стават нещата в България“. Това е така, защото няма да можем да се възползваме от техния ентусиазъм, пресни и добре усвоени навици за конкурентоспособност, справедливост и добра корпоративна култура. Тези хора няма да се съобразяват, разбират и толерират вредните скрити сили като това да държат някой си шеф на някое управление, защото бил шофьорът на някой си преди години. Нашите сънародници, учили и живели навън, ще подобрят значимо политическата класа. Освен че ще влязат в политиката няма да търпят някой да излезе и да им обяснява как някой друг бил калпазанин и виновен за всичко, както и това, че всички процедури били спазени, когато стринка му спечелила държавна поръчка за 100 млн.лева. Само по този начин ще започнат да се разрязват вредните възли в нашата родна икономика и общество.

  Не следва да се тревожим, че хората от чужбина ще вземат и без това ограничените блага на България, защото те ще създадат нашата икономика. В случай, че бъдем консервативни и приемем, че ще се върнат един милион души, средно с идването си ще донесат поне по 10 000 евро всеки, което е 10 милиарда евро ударна икономическа инжекция за държавата, поне 30% от тях ще си купят жилища, а продажбата на 300 000 жилища ще доведе до рязко съживяване. Това са още 15 милиарда евро в икономиката на България. Тези хора имат контакти във фирми, с които са работили, лесно ще доведат чужди инвеститори. Самите инвеститори ще имат по-голяма увереност в своите инвестиции, след като видят, че България подменя залинялата кръв в своя организъм, подобрява управленския си и кадровия потенциал като цяло. Освен това активността на тези 25 милиарда евро ще нагреят икономиката драстично, за да се засили цялостното вътрешно потребление, което съответно ще направи много бизнеси печеливши. Пазарът просто ще се разшири и това, което ще произвеждаме, ще се определи от наличието на потенциал, хора и инвестиции и нови ниши. Икономиката просто е много свита в момента и ако на един пазар няма хора и една сергия за домати е много, то там, където има тълпи и десет ще бъдат малко.

  В случай, че не успеем да върнем българите обратно в България, ще трябва да се насочим към други, защото икономиката и природата не позволяват вакуум. Имиграцията в страната е все още с ограничен размер, но с тенденция към нарастване и се определя от лица, идващи от страни с по-слабо икономическо и социално развитие. Няма как, рано или късно България ще трябва да внесе население, за да създаде ‘някаква’ активност и защо това да не са нашите сънародници навън.

  В заключение, време е да върнем нашия потенциал на България, нашите сигурни жокери за икономически просперитет, които са нашите сънародници, пръснати в изгнание по света и впрегнати да ни хранят. Това изгнание от друга гледна точка е полезна школа за нашия ценен кадрови ресурс. Сега е момента да го направим, всички предпоставки и нужди са налице.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е икономист.

• Протест във Вашингтон: Спрете да ни подслушвате!

  Жителите на Вашингтон се събраха на митинг срещу подслушването

  .

  В столицата на САЩ, под мотото „Спрете да ни следите!”, се проведе масов митинг в знак на протест срещу подслушването. По думите на организаторите, той обещава да стане едва ли не най-голямата акция по този въпрос в историята на страната.

  Приветствие към участниците в митинга по-рано изпрати бившият американски разузнавач Едуард Сноудън.

  Акцията в събота бе насрочена към 12-годишнината от т.нар. Патриотичен акт в САЩ, приет след атентатите от 11 септември 2001 г. и открил пътя до системно ограничаване на гражданските права и свободи в страната.
  

  Източник: Bulgarian.ruvr.ru

• Хиляди се събраха пред СУ да подкрепят протестиращите студенти

  

  София, 27 октомври, към 19 часа местно време.

  Няколко хиляди души са се събрали пред Софийския университет, за да изразят своята подкрепа с протестиращите студенти.

  Кръстовището пред Ректората е затворено. В сградата продължават да не пускат журналисти, по сведения на очевидци вътре е пълно със студенти, които смятат да нощуват в 272-а аудитория. Според Оffnews, окупирана е и най-голямата зала в НАТФИЗ.

  Протестиращите студенти публикуваха условията, при които биха се съгласили на среща с премиера Орешарски. По-рано днес в интервю за „Неделя 150“ той заяви, че би разговарял с тях.

  „Първото е срещата да се предава на живо по студентската телевизия “Алма матер” и по БНТ 1. Второто е срещата да е на територията на окупирания Ректорат на Софийския университет и под модераторството на Омбудсмана на Републиката Константин Пенчев“, са условията на студентите, публикувани в Оffnews.

  Относно окупацията на Софийския университет и протеста на студентите пред БНР Орешарски заяви, че е готов на диалог с тях. „Има много неща, които студентите да ми кажат и аз да има кажа, струва ми, че може да направим диалог с тях. Те са в правото си да протестират, разбира се, но трябва да избираме формите на протест, за да не пречим на останалите“, коментира премиерът. Той си припомни за студентските стачки от 90-те, когато като преподавател лично подкрепил студентите си.

  Източник:  в. „Сега“

• Иван Костов и късата памет на българина

  Престъпни схеми

  

  Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца.

  Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличането му като агент на руското военно разузнаване – ГРУ.

  След престой от около два месеца в Кременчук той е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но е приет за редовен студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.

  Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО „Вторични суровини„.

  През 1982 г. завършва вечерно висше образование във физикоматематическия факултет на Софийския университет, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.

  

  Не е ясно кой и как му е уредил специализацията в Съветския съюз, но обикновено под такава легенда в Москва се извършва строго индивидуална подготовка на руските чуждестранни агенти. Осигурява им се за легенда и гражданска квалификация. Като “свободен” аспирант Костов защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.

  След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини.

  През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националното стопанство на България.

  Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.

  ”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.

  В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
  

  

  На Кръглата маса Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.

  Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”.

  От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.

  Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.

  Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидно, от тогава датира по-близката връзка на Иван Костов с Андрей Луканов.

  Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП и наблюдава отблизо борбата между политическите партии.

  ………..

  Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.

  Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.Такава бърза кариера на Костов в парламента е невъзможна без благословията на Луканов.
  
  В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Но очевидно умее много добре да се нагажда.

  Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.

  В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.

  Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..

  Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.

  След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС.

  За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.

  Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.

  Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.

  На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително.

  В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.

  Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии, а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.

  Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д–р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.

  

  Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с широка популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов:

  „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.

  …………..

  На Национална конференция на СДС лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.

  Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
  По време на събитията през ноември 1989 г. Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство.

  Неговата статия за подмазване на управляващите ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП!”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.

  .

  Източник:  Svobodnoslovo.eu

  (Със съкращения)

  

   

• Маоист, комунисти и ченгета оглавяват Европа

  Бивши комунисти и агенти на тоталитарните тайни служби се разпореждат днес със съдбата на Европа, тръбят блогъри.

  И са напълно прави. Достатъчно е човек само да направи кратък преглед на биографиите както на настоящи, така и на бивши еврокомисари.

  Сред тези хора има дори маоист. И той не е кой да е, а самият председател на Еврокомисията Жозе Барозу. От много години насам той е член на Социалдемократическата партия в родната си Португалия. Въпреки названието си обаче тя е дясна и е член на Европейската народна партия. Социалдемократите в иберийската страна са в Социалистическата партия. Като португалски премиер Барозу бе сред най-яростните привърженици на войната в Ирак Нещо повече – преди 10 г. той бе домакин на спешна среща на Азорските острови с американския президент Джордж Буш и колегите си Хосе Мария Аснар от Испания и Тони Блеър от Великобритания. Четиримата се събраха на 16 март в опит да убедят ООН в правотата си. А войната в Ирак започна само 4 дни по-късно.

  Като ученик обаче Барозу изповядва съвсем други възгледи. По време на режима на Марселу Каетану той членува в нелегалното маоистко Реорганизиращо движение на Партията на пролетариата (РДПП). По-късно то прибавя отпред абревиатурата КППР – Комунистическа партия на португалските работници. И става КППР-РДПП.

  Години по-късно, като десен, Барозу се оправда публично, че се присъединил към това движение, за да се бори срещу друго, контролирано от просъветските комунисти. В архивите обаче се пази негово интервю от 1976 г. за държавната телевизия РТП. Тогава едва 20-годишният Барозу яростно критикува буржоазната образователна система, която според него “насъсква студентите срещу работниците и обратно”.

  Само след 4 г. обаче Барозу прави завой на 180 градуса и влиза в Народната демократична партия, днес десни социалдемократи.
  Зам.-председателите на Еврокомисията също не са цвете за мирисане.

  Британската баронеса Катрин Аштън, която се явява и първи дипломат на ЕС, в периода 1977-1983 г. е била ковчежник на Кампанията за ядрено разоръжаване (КЯР) в родината си. Тя се бори и до днес за едностранен отказ на Обединеното кралство от всички ядрени оръжия. Говори се, че СССР финансирал и всячески подкрепял тази организация. Британските служби създават проамериканската Коалиция за мир чрез сигурност (КМС). Веднъж нейни привърженици пускат над Лондон самолет с плаката “Помогнете на Съветите, подкрепете КЯР”. През 1990 г. от разсекретените архиви на бившите тайни източногермански служби Щази стана ясно, че те вербували за свой агент Вик Алън – един от най-видните членове на КЯР.

  Испанецът Хоакин Алмуния – зам.-шеф на ЕК и комисар по въпросите на конкуренцията, е бил член на марксисткото, или крайнолявото, крило на Испанската социалистическа работническа партия. И тогава той се е изказвал против независимостта на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония от СССР.

  Какво да кажем и за естонеца Сим Калас – също зам.-председател на ЕК и комисар по транспорта. Роден и отраснал в СССР, на младини той е бил член първо на Естонската компартия, а след това и на КПСС. Издига се дори до член на Президиума на Върховния съвет на СССР – еквивалент на българския комунистически Държавен съвет. Когато Талин номинира Калас за еврокомисар през 2004 г., имаше настоявания кандидатурата му да бъде оттеглена. Естония не го стори и Сим Калас днес е еврокомисар, вече като член на либералната Естонска реформистка партия. Комунисти са били почти всички комисари от бившите соцстрани. Сред тях са словаците Марош Шефчович и Щефан Фюле. И двамата са членували в Чехословашката комунистическа партия – една от най-ортодоксалните в бившия соцлагер, която открито нападаше перестройката на Михаил Горбачов. Тя изчезна преди 20 г. заедно с Чехословакия.

  Екскомунисти са латвиецът Андрис Пиебалгс и литовката Далия Грибаускайте, която днес вече е президент на страната си.

  Може би миналото тежи по-малко на съвестта на словенеца Янез Поточник, членувал в Съюза на югославските комунисти. Все пак режимът на Йосип Броз Тито в бившата федерация бе значително по-либерален.

  Българката Меглена Кунева, заемала поста еврокомисар за защита на потребителите през 2007-2009 г., е “по-чиста”. Затова я атакуват чрез семейството . Изтъква се фактът, че тя е омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на някогашния секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Блогъри твърдят, че именно той я е вкарал в тогавашното “голямо добрутро”.

  Както се вижда, съвсем не са неоснователни страховете на евроскептиците в Източна Европа, че са попаднали от едни на други комунисти.

  Гъркиня комисар почва като сталинистка

  Гъркинята Мария Даманаки – комисар по рибарството и морското дело, явно е антипод на шефа на ЕК Жозе Барозу.

  От преглед на биографията става ясно, че тя е извървяла точно обратния на неговия път. През 1972 г., едва 20-годишна, Даманаки става член на Гръцката комунистическа партия, известна с твърде консервативните си, почти сталинистки позиции. Била е и неин депутат в парламента в Атина. През 1991 г. обаче тя основава и оглавява центристката партия “Синасписмос”.

  Източник: 24chasa.bg

• С. Гаспаров: Без средна класа се връщаме във феодализма

  Журналистът Симеон Гаспаров: Няма лесна имиграция! Беше ми много тежко, когато си тръгвах от България. Като че ли едно парченце от сърцето ми се откъсна, търкулна се по улиците на нашата София…
  

  

  Интервю на Ана Кочева, Frognews.bg

  .

  – Мони, последната ти книга, която представяш, се нарича „Бизони край Дунава”. На пръв поглед невъзможно, но къде е обединителната нишка?

  – В тази книга аз се опитах да обединя 80-те години на миналия век и нещата, с които тогава не бях съгласен, и да ги проектирам върху екрана на времето, в което живеем днес. Опитах се да ги съпоставя с това, което днес също ме кара да не съм съгласен – като масовото обедняване на хората по света, например, войните, загиването на средната класа и все повече увеличаващата се армия от работещите бедни и у нас в България, и в Америка, а и вече навсякъде. “Бизони край Дунава” се състои от два романа, “вградени”, така да се каже, един в друг. Първият е за онази България, изправена на кръстопътя на промените от края на 80-те години на ХХ, и драмата на едно обикновено българско семейство, станало неволна жертва на системата, която мнозина вече са забравили. Случващото се в него е пречупено през мирогледа на шестгодишния Наско от София, който по един невинен, чист детски начин се опитва да намери отговори на въпросите, които вълнуват възрастните, и ни разказва за живота си и събитията от онова време така, че да ни накара едновременно и да страдаме, и да се смеем от сърце.

  В следващата част на “Бизони Край Дунава” аз се опитах да пресъздам “другата” Америка. Невидимата от лъскавите списания и реклами Америка. Америката на индианските племена от резерватите. На потъналите в бедност и безпътност първи жители на тази земя, на изгубилите всичко в настъпилата световна криза, обикновени хора на Америка. На борбата и страданието на обикновените хора на България, гетата на Чикаго и детските улични банди в тях. Това е книга за болката, за обичта, за родителите, за децата, за изгубените домове. Но и за надеждата.

  – Всяка книга носи някакъв автобиографичен заряд. Да го търсим ли и тук?

  – Тази книга може би носи някакъв миниатюрен автобиографичен заряд, но като цяло бих я определил като фикция, вдъхновена от истински хора и събития. Такъв герой, например, в книгата е един индианец, с когото се запознах край Чикаго преди 6-7 години и дори го интервюирах веднъж. Неговото име беше Джо – Изправената Мечка. На мен много ми хареса не само името му, но и това, което правеше за опазването на околната среда, природата и отношението му към младите хора, изпаднали в беда.

  – Сега идва ред на традиционния въпрос, заради онези, които не те познават – ти защо напусна България; не ти ли липсва, би ли се върнал някой ден? Станаха повече от един, но поне са взаимосвързани…

  – Аз напуснах България през 1997-ма година, защото се ожених за едно момиче от Щатите. Ние с нея се запознахме още през 1990-та г. После през 1996-та тя дойде в София при мен и на следващата година се оженихме. Но не си мислете, че в началото ни беше лесно. Въпреки че не бях изобщо добре финансово в България по онова време – родителите ми бяха пенсионери, а майка ми полуинвалид, и едва свързвахме двата края – на мен ми беше много тежко, когато си тръгвах от България. Като че ли едно парченце от сърцето ми се откъсна, търкулна се по улиците на София и побягна след моето отдавна отишло си детство, след моята младост, която току що бе преминала по същите тези шантави, но изпълнени с толкова много любов, романтика и мечти улици. Улиците на нашата София. Със съпругата ми напуснахме нейното семейство в Колорадо и се преместихме в Чикаго. Аз работех дълго време нощни смени на конвейр в една много голяма издателска къща, като през деня ходех на училище, за да усвоя по-бързо езика, но от прахта, а може би и от стреса от промяната, хванах астма, та ми беше трудно да продължа работа там. Започнах да работя на други места и дори завърших Чикагския Университет.

  – Живееш в Чикаго, където има голяма българска колония. Виждаш ли разлика между отделните генерации българи в Америка? Каква е тя?

  – Честно казано, не знам дали има голяма разлика, но ми се струва, че между отделните генерации български имигранти в Чикаго има едно полезно сътрудничество. По-старата генерация имигранти има голям опит, докато по-младите имат голям ентусиазъм. Заради това, в момента има много български училища, магазини, ресторанти, бизнеси, в които и млади и стари имигранти си сътрудничат. Искам да се знае също, че никой от тях не е забравил нито страната си, нито близките си у нас. Знам колко трудно мнозина от имигрантите ни изкарват парите си, но въпреки всичко, вместо да отидат на почивка, те заделят от заплатите си, лишават се, но изпращат всеки месец пари на възрастните си родители или нуждаещи се роднини в България.

  – У нас напоследък много актуална, да не кажа болезнена, стана темата за бежанците. Уж ги приемаме, но с голяма доза неохота (отделен е въпросът какви условия им предоставяме). Има, разбира се, и основания за оправдани опасения, но как суперсила като САЩ се справя с миграционния натиск; каква е ситуацията по границите й – там, където той е най-силен?

  – Наистина това е един много сериозен болезнен и хуманитарен проблем, не само за икономически слаби страни като България, но и за страни като САЩ и Германия дори. Аз между другото исках да работя в тази насока и да помагам на бежанци или социално слаби хора, изпаднали зад борда на живота, но така се случи, че съдбата ми се разви в друга посока. В Щатите една от най-популярните организации, които се занимават с тези проблеми е “U.S. Committee for Refugees and Immigrants (USCRI)” http://www.refugees.org/ . Тази организация съществува от 1911 г. и нейната цел е да се осигурява подслон на пристигналите в страната бежанци. В Америка разбира се този проблем не е толкова ярко изразен, защото освен неправителствените организации, които участвуват пряко в неговото решение, помощ оказват различните християнски, религиозни и доброволни граждански организации, така че да не се натовари бюджетът на страната домакин. Тук обаче бих искал да отворя една скоба. В САЩ има разделение между нелегални имигранти и бежанци. Често нелегалните имигранти, когато биват заловени, ги затварят в центрове и ги изпращат обратно в страните, от които са дошли. Трагедията на хората, попаднали в такава ситуация, е неописуема, защото за дълги години се разделят цели семейства. Наистина много е тежко и не знам как би се решил този проблем, ако няма адекватна ангажираност от всички институции. Но нека да ти кажа за Германия. Това лято пътувахме до Нюрнберг с мой приятел германец. Пътят ни премина покрай заградено с телена ограда място. Оказа се, че това бе бежански лагер, в който моят приятел бе идвал преди няколко месеца да оправя интернета. Пред мен той сподели, че му бе много тъжно за начина, по който хората живееха там. Дори ми каза за случай, в който вследствие на спречкване между бежанци, човек бе загинал.

  – Срещал ли си там бежанци, как се чувстват тези хора?

  – Срещал съм, разбира се. Най-пресният ми случай бе с младо семейство. Мъжът бе по-млад от мен иракчанин. Жена му – сирийка. Човекът работеше в автосервиз, беше бягал няколко пъти от войната през Турция. Не му беше лесно, но какво да се прави, такъв е животът. Спомням си също за семейство босненци. Мъжът искаше да се връща, не му се живееше вече в Щатите, но жена му все се страхуваше да се прибере в дома им близо да Сараево. Виж, няма лесна имиграция.

  – Тъй като “Бизони Край Дунава” е книга и за другата Америка, тази на индианските племена от резерватите, потъналите в бедност, както и за обикновените хора на Америка, запазили ли са тези хора нещо човешко у себе си? Питам неслучайно, защото бих помолила да направиш и известен паралел. У нас бедните стават все повече, а редом с това, духовната безпътица и маргинализацията придобиват застрашителни размери. Може ли някак да се противодейства на това?

  – Масовото обедняване, изчезването на средната класа в световен и дори български, роден мащаб, и стремглавото забогатяване на единици е изключително сериозен проблем. Този процес трябва да спре. Трябва да се намери балансът. Никой не мрази богатите като Бил Гейтс например, които с ума си и труда си са успели. Напротив! Но не мисля, че хората изпитват особено положителни чувства към борсовите акули от Уолстрийт и т.н. Не може средната класа и дори под средната класа да плащат по-големи данъци от милиардерите. Това важи не само за Щатите, но и за богаташите у нас, а и навсякъде по света. Това не е капитализъм, а корпоративно-олигархски комунизъм. Преди години интервюирах американския професор по литература и изследовател на бийт движението професор Джон Лонг. По време на интервюто засегнахме темата за масовото обедняване на голяма част на населението в страната. Тогава той ми сподели нещо, което аз не знаех, а това е, че преди около 30 години богатите в САЩ са плащали по-високи данъци. Което е нещо, подобно на това, което плащат в момента в Скандинавието или в Западна Европа, например. И не са били бедни. Напротив, пак си е имало и милионери, и милиардери. Сега те плащат около 35%. И какъв е резултатът от намаляването на техните данъци? Пътищата, мостовете, инфраструктурата, училищата, здравеопазването на Америка са в плачевно състояние – каза ми тогава той. Не знам как може да се противодейства на този процес, ако не се намери балансът и не се възроди средната класа. Вярно е, че ако някой се труди неуморно, открива работни места, дава път на желаещите да се издигнат и да успеят в живота, а друг не иска да се труди и не му дреме от нищо, не е честно да ощетяваш другите за сметка на такъв човек. Но не е и честно на хора, които се трудят сърцато, да не им се вдигат заплатите, да не им се осигурява по-спокоен и достоен начин на живот, за сметка на мениджъра, който прибира по над 100 млн. бонуси на края на годината, например. Не е честно, нали? Така че, според мен, решението е в създаването на здрава средна класа, която да дава възможност на бедните да се издигнат нагоре. Средна класа, която активно да участва в управлението но и да не позволява да се съсредоточават огромни суми пари, богатство и власт у шепа хора, защото това няма нищо общо с капитализма, а с феодализма, диктатурата и комунизма.

  – Мони, още ли си „пич от ‘Кравай’” по душа? Събирате ли се бандата, къде са повечето, остана ли нещичко от онова време непокътнато?

  – Ами мисля, че още съм, но ще е хубаво другите да кажат какво мислят по въпроса. Иначе – събираме се с тайфата от време на време. Но не е, както преди. Времето естествено ни е попроменило малко, но дълбоко в себе си мисля, че си останахме все същите тийнейджъри.

  – И накрая, ще издадеш ли каква музика слушат твоите деца? А твоят топ 5 на любими банди промени ли се през годините? Кои са?

  – Аз имам две момичета, едната от които скоро ще стане на 13 години, а другата е на 10. Те много обичат да слушат Пинк. Иначе слушат с мен всякаква музика. Често си говорим, не само за музиката, но и за текстовете на песните, които им пускам, независимо дали ще са на Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Алис ин чейнс, Пърл Джем, Ей Си Дий Си, Блек Сабат или Боб Дилън. Даже сега, когато си тръгвах за България, малката ми дъщеря ми пусна за довиждане в колата любимата ми песен – “Като търкалящ се камък” на Боб Дилън. Слушаме и българска рок музика, разбира се. Аз съм много близък с много наши музиканти и не пропускам да пусна на децата да слушаме техни изпълнения. Честно да си призная, трудно ми е да си кажа кои са ми любимите 5 групи, защото те са много повече. Просто обичам музиката и смятам, че рокендролът може не само да ни направи по-добри хора, но се надявам, че може пък и да спаси този наш объркан свят. Дано да не греша.

• Политическият театър за българската земя

  Даниела Пенкова, Dokumentalni.blog.bg

  .

  Членувам във Фейсбук групата „ЗА Земята на България” от първия ден на създаването й. В нея се обсъжда най-вече големият световен проблем, свързан с изкупуването на земеделските земи на бедните държави от страна на богатите държави и корпорации. И притесненията са основателни – всички познаваме историята на Палестина, както и изкупуването на земеделските земи на Африка от големите американски мултинационални компании Монсанто, Дел Монте, Каргил, Синджента, които наскоро заявиха намерението си да превърнат Африка в „основния износител на храни в света” . Ще пропусна печалния факт, че цялата продукция на тези корпорации е ГМО.

  Лесно човек може да си помисли, че борбата за налагане на мораториум върху продажбата на българските земи на чужденци ще спаси България от окончателно затриване. Затова реших да напиша някои неща, които толкова усилено се крият от обществото, че ни принуждават да се борим с несъществуващи дракони, тотално разсейвайки вниманието ни от истинския проблем. А той е, че земята на България отдавна се разпродава и то заради закони, приети с помощта на същите юнаци, които днес популистки се представят за „защитници на българското”.

  Но нека започна от самото начало. Законите, на които искам да обърна внимание са два: Първият е Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи, а вторият е Търговският закон с неговия прекрасен член 117 , гласуван дори от „Атака“ през 2009 г. – днес първи „пазители на българската земя”. Веднага ще обясня за какво става дума.

  Според Закона за земеделските земи, чл.3, собственик на земя в България може да стане всяко едно юридическо лице, сиреч – фирма, регистрирана в България. И това е така от 1992 г. – правителството на СДС, начело с Филип Димитров.
  

  Тоест, всяка една чуждестранна фирма и всеки един чуждестранен гражданин, които регистрират фирма със седалище в България, може да купува земя. Прави се от години.
  

  И тук стигаме до втория проблем, за който вероятно не сте чували: Как един чуждестранен гражданин и една чуждестранна фирма могат да открият фирма в България? Ако през 1992 г. това не е било толкова лесно, то днес става за 3 дни, благодарение на чл. 117 от Търговския закон.

  В България сега може да се открие дружество с ограничена отговорност с огромната сума от… 2 лева. Не се шегувам. Всеки може да отвори ЕООД или ООД за два лева, и дори да си спести цялото ходене по службите, плащайки на една от множеството счетоводни фирми скромната сума от 180 лв.  Цялата процедура отнема 3 дни, а вие, чужденецът – европеец или не – ще имате фирма в България за общо 182 лв.
  

  За това изменение, внесено от Министерския съвет на ГЕРБ, на 17.09.2009 г. са гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.  Дори не ми се обсъжда факта, че подобен омерзителен закон, развръзващ ръцете на всеки измамник, желаещ да регистрира фирма с нулева отговорност (точно това означава ООД), е гласуван с пълно мнозинство от „народните” представители. Вместо да вдигнат сумата за регистрация на този вид фирми и да попречат на неправомерното й изтегляне седмица след регистрацията, приемат подобен закон – мечта на измамниците! Ако желаеха да подпомогнат младите предприемачи, съществуват хиляди други начини. За регистрация на ЕТ са нужни 50 лева, предприемачът носи пълна отговорност пред закона и такъв не може да бъде чужденец, който не пребивава постоянно в страната. Толкова по темата с фалшивите мотиви за приемане на противонароден закон.
  

  Възмутена чета стенограмата. „Атака“ се бие в гърдите, че е първата, пожелала закона, а днес се обявява за „защитник на българската земя”. Чист популизъм. И не се отнася само за „Атака“, а за всички, гласували през 2009 г., които днес „налагат мораториум”. 
  

  Следните мултинационални компании са регистрирани в търговския ни регистър:

  Монсанто България ООД 

  Синджента България ЕООД (същата, предвиждаща в Африка инвестиции от 1 млрд долара в земеделски земи)
  

  Каргил България ЕООД
  

  Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън – ЕООД
  

  Всяка от тези фирми има правото да купува земеделска земя. После могат да сеят каквото си решат и да дупчат, както си искат. Има и хиляди други чужди фирми и фирмички, които всъщност са… български.
  

  Това е положението. Лично аз не се притеснявам толкова от европейските граждани, решили да си купят някъде вила с прилежаща земя. Според мен е хиляди пъти по-страшно, че никой не споменава за законите, които наистина развързват ръцете на чужденците и мултинационалните компании. Изобщо не се мисли как хем да се подпомагат младежите, желаещи да си открият фирма, хем да се попречи на измамниците и на чуждите фирми да си веят байрака. Ако трябва да протестираме срещу нещо, най-добре е да се съсредоточим в цитираните по-горе закони.
  

  Докато наблюдаваме театъра на политическите партии, „загрижени” за България и на техните „опоненти“, изгубваме от поглед си факта, че отдавна не съществуват никакви пречки за изкупуването на земята. Никакви.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  

• Студентският протест в София се разраства

  Продължава окупацията в СУ, студентите канят за разговор Димитър Токушев

  .

  

  Продължава окупацията от студенти на три аудитории в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ръководството успява да осигури зали за учебни занятия, но основната ни трудност е свързана с 272-ра аудитория, защото тя е най-голямата ни зала. Затова юристите от първи курс учат в аулата на Софийския университет, заяви за БТА ректорът на висшето училище проф. Иван Илчев.

  Окупирани от студенти са 272-ра аудитория, както и по една зала във факултетите по журналистика и по математика и информатика на СУ. Протестиращите студенти се обявиха срещу решението на Конституционния съд за Делян Пеевски.

  Проф. Иван Илчев откри днес в СУ националната студентска конференция на тема „Висшето образование, студентството в България и тяхната роля в обществото”. Форумът се организира от Студентския съвет на Софийския университет.

  В словото си проф. Илчев каза, че е изключително важно студентските съвети да бъдат активни – не да слушкат това, което им казват ректорите, а да подемат инициативи, да изразяват несъгласия, където има място за тях и да организират студентите. „Заедно с това ректорското ръководство на СУ винаги е поддържало връзки и със студентските неформални групи, както сега поддържаме връзки със студентите в 272-ра аудитория и в другите две аудитории”, заяви ректорът.

  Проф. Илчев отбеляза факта, че в днешния ден в Софийския университет се организират от студенти две съвсем различни по смисъл, организация и насоченост събития, които показват, че студентството има да мине още дълъг път, докато осъзнае какви са интересите му и каква е силата му. Ректорът на СУ визира окупацията на зали и конференцията на студентските съвети.

  Междувременно ръководството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изпрати до медиите позиция по повод студентския протест. „Действията на студентите са естествена реакция на нелицеприятните събития през последните месеци и очевидната липса на морал в политическия живот. Убедени сме, че младите хора имат право да изразят гражданската си позиция“, посочват от ръководството на Ректората.

  От там подчертават обаче, че тъй като действията на студентите се упражняват в сградите на Университета, това създава определени затруднения, още повече, че много от студентите желаели, а и имали право да посещават редовно лекциите си.

  От ръководството на ВУЗ-а подчертават, че са реагирали своевременно и са осигурили нормалното протичане на учебните занятия в други учебни зали.

  За 18.00 ч. днес е предвидена общостудентска среща, на която да се обсъдят следващите действия. Студентите са поканили председателят на Конституционния съд Димитър Токушев, пред който в сряда те изчетоха декларацията си, а той се обърна и си тръгна.

  В социалните мрежи се организира среща на журналисти, завършили Факултета по журналистика, с която да се солидализират със студентите, които вчера окупираха най-голямата зала там. „Всички заедно ще попитаме „Кой?”, защото онези малки смели хора там вярват, че въпросите им са важни, въпреки, че цялата държавна машина и придворните й медии, се опитват да им обяснят, че няма никакво значение не само кой, но и защо”, се призовава в мрежата.

  Източник:  Dariknews.bg

• Би Би Си обяви награда на името на Георги Марков

  В памет на българския писател и журналист в Би Би Си Георги Марков, британската медия обяви допълнителна награда тази година в рамките на международния конкурс за радиопиеси. Сценарият, който бъде отличен с приза, трябва да притежава изключителен потенциал, дори и да не е готов да бъде поставен и излъчен в представения за състезанието вид, поясняват организаторите на сайта на Би Би Си.

  Наградата включва двупосочен билет до Лондон и разходите по настаняване за 2 седмици, в едната от които победителят ще посещава отдела по радиодрама на Би Би Си Лондон, а през втората седмица ще се запознае с работата в Световната новинарска служба на Би Би Си. Тези две седмици ще съвпаднат с периода, в който ще се поставят пиесите – победители в състезанието. Лауреатът на наградата „Георги Марков“ ще присъства на церемонията по връчване на наградите от международния радиоконкурс и ще получи и своя приз.

  Наградата не включва запис или излъчване на отличения драматургичен текст и няма възможност за осребрявне на наградата.

  Наградата е учредена от Световната служба на Би Би Си, програмата Writer in Residence и Open University, с участието на Анабел и Саша Маркови.

  Източник:  в. „Сега“

• Полк. Н. Марков: Вкарват бомба в държавата, ще ни взривят дистанционно

  

  Има пълно затъмнение през коя банка у нас минават парите на фундаменталисти и терористи.

  Делян Пеевски имаше специален пропуск от охранителната фирма на Борисов да влиза по всяко време при Царя.

  Когато мафията настъпва, обича тишината, а свободните журналисти ги наказват.

  Наскоро посланикът на Германия Матиас Хьопфнер обяви открито, че в България се симулира медийна свобода, а върху дейността на журналистите се упражнява натиск. И сякаш като отговор на критиките му, най-безцеремонно Лили Маринкова, един от символите на свободното слово бе отстранена от Канал 3, а предаването й спряно.

  Faktor.bg разговаря с последния й гост, предизвикал вероятно скандала. Полковник Николай Марков е бивш служител на НСО, отстранен от службата след скандал с президента Георги Първанов, че гардове събират нерегламентирано информация за политиците, които охраняват.
  

  Интервю на Стойко Стоянов с Николай Марков, Factor.bg

  .
  

  – Г-н Марков, вярно ли е, че заради интервю с вас, журналистът Лили Маринкова е отстранена от телевизионния Канл 3, вие ли бяхте последният й гост?

  – Да, вярно е, всичко се случи преди седмица. За съжаление бях един от последните й гости. А самото предаване явно се е оказало толкова опасно, че е изтрито и изчистено от архива на медията. Доколкото знам, дори самата Лили Маринкова няма копие от него.

  – Какво толкова страшно и опасно сте говорили, за да предизвикате тази буря?

  – В студиото беше и Корман Исмаилов, и други политици, така че не мисля, че нещо извънредно опасно и необичайно сме коментирали. Смятам, че напрежението идва от засегнатата тема за Корпоративна банка, начинът й на опериране и влиянието, което налага в обществото. Засегнахме и темата за свързания с нея депутат Делян Пеевски.

  Препоръчвам на всеки интелигентен гражданин да намери начин и да поиска от ръководството на Канал 3 да пуснат отново това предаване, то е било публично и всеки от гостите носи отговорност за думите си, както и аз за своите.

  – С какво засегнахте така наречената банка на властта и свързания с нея Делян Пеевски?

  – Коментирахме вариантите за навлизане на пари за финансиране на терористични организации, които евентуално биха могли да минат през нашата страна и вероятно минават. Освен това говорихме и за възможностите с държавни пари да се прави частен бизнес. Така се осъществява реално най-голямата форма за политически рекет върху българския народ, тоест с пари на данъкоплатците се завърта огромен частен бизнес.

  Например точно с такива пари става финансирането на медии, а след това тези медии се използват за промиване и манипулиране съзнанието на хората.

  – Парите за финансиране на тероризъм през тази банка ли минават?
  

  – Искам да припомня, че в София трябваше да бъде реализиран ислямски център. В България навлязоха и много организации проповядващи ислямски фундаментализъм, под формата на фондации и неправителствени организации, които също разполагат и оперират с финансов ресурс. Но остава висящ въпросът коя банка оперира с тези средства и къде са те? Няма как някой да ги носи в джобовете си или в куфари.

  – През Корпоративна банка ли минават тези суми?

  – Аз смятам, че тази банка е избрана от държавата да оперира и с тези пари. Но в предаването на Маринкова говорихме за хипотези, защото в крайна сметка има абсолютно затъмнение по тази тема и никой не може да посочи по какъв начин се финансират тези организации и кой оперира със средствата.

  Тук съвсем не става дума дали са „мръсни” или „чисти” тези капитали, а по какъв механизъм и с какъв контрол влизат в държавата, и как в един момент една банка може да се окаже финансовото сърце на държавата. Това в общи линии беше „опасният” за някои хора сюжет.

  – А какво нечувано досега разкрихте за Делян Пеевски?

  – Изказани бяха политически тези, но лично аз коментирах, че прекалено много се инвестира в личността на Пеевски и то от доста дълго време. Още с идването на Симеон Сакскобурготски Пеевски е бил представен на Царя. Той имаше специален пропуск от фирмата на Бойко Борисов, която тогава охраняваше бившия монарх, и с него безпрепятствено влизаше при него.

  Допускането на Пеевски в политиката не е без участието на всички политици, той е рожба на тази политическа класа и сега не е почтено да се прехвърля отговорността на един или друг. Пеевски просто е човек на всички.

  – Какво е ценното на проекта „Пеевски”, че е обект на толкова мащабно финансиране?

  – Интересното при него е, че той не е значима фигура на финансовия капитал, който стои зад него. Тоест, този сериозен финансов ресурс не е негов. Освен това проектът „Пеевски” не е еднозначен за създателите си и в един момент може да бъде жертван.

  Преди няколко месеца реално той беше готвен за точно такава жертва, но не се стигна до крайната фаза. Трябваше да го хвърлят в ДАНС за да направи лична вендета и саморазправа с Борисов.

  – Години наред сте бил част от специалните служби, познавате кухнята – ако допуснем, че Пеевски беше заел безпроблемно шефския пост, можеше ли да се справи със системата?

  – Нямам никаква илюзия, че лицето Делян Пеевски има хипотетичната възможност да се справи с работата на шеф на ДАНС. Още повече пък с изменението на законодателство, с което на Агенцията се дадоха специални правомощия. Тоест столът на Пеевски беше осигурен с увеличени правомощия на самата ДАНС, към тях минаха звеното за подслушване, част от ГДБОП. Нямам илюзията, че той има капацитет да управлява такава мега система. Големият проблем е, че и тези, които го сложиха са били наясно, че той не може да се справи професионално.

  Но целта на неговото назначаване беше да изпълни вендета от позицията на държавната власт с Борисов и Цветанов. Говоря за лична вендета, която да осигури на лобисткия финансов кръг, който стои зад него, едно спокойствие, защото вече не бяха приятели с Борисов и ГЕРБ.

  – Какво включва тази лична вендета?

  – Да се използват законни и незаконни методи за дискредитиране на бившия премиер и заместника му. Трябва да сте сигурни, че тези хора щяха да бъдат демонстративно арестувани. Целта е била по-скоро дискредитиране от името на държавата, буквално да бъдат унищожени като личности.

  Трябва да е ясно, че 6 лица преди Пеевски са отказали да заемат този пост за шеф на ДАНС, включително и сегашният вицепремиер Йовчев.

  – Този нестандартен избор на Пеевски не може ли да се разглежда като капан за него, реално е бил бушон?

  – Разбира се, че беше бушон. Той не е нито толкова изобретателен, нито толкова умен, нито е политик. Той е едно момче, което има огромни амбиции, заради лична мотивация и просто избива някакви комплекси. И тези комплекси щяха да бъдат използвани в негова вреда. Познавам хората, които стоят зад тази схема, те са много разумни и добре се възползват от недостатъците и амбициите на хората.

  Но пак повтарям, той беше избран, за да свърши определена саморазправа, а не да овладява ДАНС, нито пък да гарантира сигурността на държавата.

  – Толкова опасни ли са тези теми, че да предизвикат отстраняването на Лили Маринкова, по-зловеща ли става примката около медийната свобода?

  – Лили Маринкова е човек, който се опитва да прави свободна журналистика и да бъде независима. Тя беше последният трибун в големите публични медии, който трябваше да бъде свален. Опитът да бъдеш свободен като журналист винаги в България се наказва.

  Не е тайна, че през последните месеци собствеността на Канал 3 беше сменена и в основата й вече стоят интереси на олигарси. Те са също от кръга на Корпоративна банка.

  – Здравата ръка на тази банка е подчинила на волята си и Канал 3?

  – Точно така, съмнения не трябва да има. Илюзия е след последните избори и избухналите протести, че медийната свобода се отваря – напротив когато настъпва мафията, запушва устата на медиите. Това е наблюдавано и в Италия, и през 30-те години на миналия век в САЩ.

  Мафията обича тишина, затова сега е определено тихо.

  – Освен вътрешното задкулисие, българите нямат никаква реална информация за кризата със сирийските бежанци, какви опасности идват от южната ни граница?
  

  – Основното, което трябва да се разбере е, че ние нямаме граница със страна, която е във война, тоест съмнявам се тези хора да са бежанци. Сирия граничи с Турция и между нас стоят повече от 1000 км разстояние. Така наречените бежанци идват у нас от Турция, а в тази страна няма война. Сирийците пресичат три граници, на които не се водят военни действия.

  Но в България се случва нещо много опасно. В момента сме свидетели на политическо предателство от страна на властта, която ни управлява. Вкарват ни бомба със закъснител, и тя ще бъде дистанционно взривена. Вероятно когато това се случи, тези, които го правят, няма да бъдат на власт, но въвличат държавата в жесток сценарий. Аз съчувствам на пристигащите сирийци, но преди всичко оценявам и анализирам ситуацията от гледна точка на националните ни интереси и от родолюбиви позиции.

  Страшната истина е, че България е набелязана да се ислямизира. С навлизането безразборно на тези бежанци тук се изправяме пред демографски, социални и конституционни предизвикателства. Инспирирането на религиозен конфликт не е изключено, независимо, че много хора ни втълпяват, че сме мултиетническа и мултинационална държава, но това е също бомба със закъснител.

  В тази посока Франция може да ни бъде отправна точка. Там сега имат много тежки проблеми, заради политиката, която провеждаха през последните години на приемане на емигранти, изповядващи исляма. Все пак ние сме християнска държава и открит е въпросът, защо да не приемам сирийци, но християни. Разбирам, че това деление е условно и спорно, но когато нещата опират до националната сигурност, трябва да я защитим.

  – Смятате, че влизащите у нас бежанци са филтрирани и подбрани?

  – Определено, подбрани са, и то много добре. Процентът на случайно озовалите се тук е нищожен. Големият проблем е защо на този процес не се дава гласност от правителството, защо всичко се прави тихомълком и не се коментира бомбата, която ни се залага сега.

  Явно хората, които упражняват властта, са чиста проба национални предатели и трябва да им се потърси отговорност. Това предателство към България е нищо в сравнение със скандала с Делян Пеевски. Зад него стоят икономически интереси и мафия, която е вътрешна.

  Но вклиняването на тези бежанци в България е изцяло и без съмнение под ръководството на вицепремиера Цветлин Йовчев. Това е човекът, който дирижира тези процеси и е отговорен за бъдещето на нашите деца.

  – Възможно ли е съществуването на неофициално тайно споразумение между българската и турската страна за бежанците?

  – Със сигурност има такова споразумение и то е направено зад гърба на народа. Турция не е напълно демократична държава, там действа в определена степен режим, тоест там нищо не става случайно. Бъдете сигурни, че никой случайно не може да премине 1000 км през Турция с един куфар и да се озове пред нашата граница. Всичко случващо се сега у нас е преценено и изчистено в Турция до съвършенство, а филтърът е много фин.

  – Знаем ли реално колко са вече бежанците, идващи от Турция?

  – Категорично са над 10 хиляди. Разполагам с обективна информация от хора, които години наред са работели и продължават да служат в Гранични войски. Живеят в този район, познават проблема, следят го.

  Правителствената пропаганда говори за съвсем друго нещо, но най-опасното е, че този процес няма да спре. До Нова година бройката им може да се удвои. Но тези хора ще получат гражданство, права и помислете, че след години вече ще бъдат потенциални гласоподаватели. А за коя партия ще гласуват е ясно от сега?

  Страшното е, че българските политици проспиват тази опасна тема. Едните заиграват с американските интереси, а другите с европейските. Всеки иска да се сложи на определен тип международна политика, партиите ни са нагаждачи и страшното е, че сред тях няма родолюбци и патриоти.

• <<
• 1
...
• 140
• 141
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
...
• 416
• >>