Авторски
- Ново „кърваво писмо“ на Октай Енимехмедов
Разделението на българските граждани е основен приоритет на всички демократични правителства до момента. Това пише в ново кърваво писмо Октай Енимехмедов, срещу когото тече дело заради опита му да стреля срещу Ахмед Доган с газов пистолет.Писмото е пуснато от брат му Метин Енимехмедов през Фейсбук.
Ето цялото съдържание на написаното от Октай:
Държавата ни е като престъпна организация, мачка този, който я пази и този, който й вреди! Попаднала в ръцете на зли хора, тя може да се превърне в оръжие срещу собствения си народ. Историята е дала много примери за подобни явления. Днес, когато разделението на българските граждани е основен приоритет на правителството, необходимостта от обединение и любов между нас, истинските патриоти, расте! На карта е заложена репутацията на България и бъдещето на идните поколения! Наш дълг е да зачитаме честта и достойнството на родината ни и по този начин да почетем паметта на всички онези, храбри мъже и жени, които са се жертвали в името на свободата, демокрацията и едно по-добро бъдеще за всички нас. Съвестта ми е чиста! Каквото правя, го правя от любов към истината, към справедливостта, към Бог и държавата ! Чувствам се гражданин на света, но България е моят дом, моята родина! За съжаление, това в нея не е моята държава. Честит Празник и простете за невежеството!
С любов: Октай Енимехмедов
.
Източник: Worldtoday.bg
- Притча: В магазина на Бог
На една жена й се присънил необикновен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там, вместо продавач, стоял Господ.
– Боже! Наистина ли си Ти?
– Да, Аз съм – отвърнал Бог.
– А какво мога да купя от Теб?
– Всичко!
– Тогава бих искала да си взема здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал и влязъл в малка стаичка отзад, за да изпълни поръчката. Скоро се върнал с малка картонена кутийка.
– Това ли е всичко?! – възкликнала жената.
– Да. Нима не знаеш, че при Мен се продават само семена?
***
Източник: Мениджър NEWS
- Изследване: 30 млн. души са жертва на модерното робство
Материал на OFFNews
Близо 30 млн. души са жертва на “модерното робство” според ново изследване на австралийска правна организация, пише Би Би Си.
Изследването включва 162 държави по целия свят и се формира по 3 признака: финансовите задължения на човек към банки, компании и институции, брак по принуда, както и трафик на хора.
“Глобалният робски индекс ‘2013″ поставя Индия на първо място в отрицателната класация. Там почти 14 млн. души живеят в условия на модерното робство.
Според изследването, около 29.8 млн. души са робите по света. Индия, Китай, Пакистан и Нигерия са лидерите в класацията на австралийската организация “Фондация Уок Фри”.
България е сред страните на Балканския полуостров с висок индекс на робство. У нас “новите роби” са между 26 000 и 29 000 души.
Най-робската държава в Европа се оказва Молдова, където около 35 000 души могат да се нарекат роби на новото време.
- Протестна мрежа стартира операция „Чисти ръце“
Гражданският протест започва Операция „Чисти ръце“ в 3 стъпки:
– Оставка веднага;
– Незабавни избори;
– Премахване на всички връзки между държавното управление и мафията.Протестираме над четири месеца, защото системата от правила е блокирана от мафията. По върховете на институциите продължават да се поставят некомпетентни и зависими хора, които служат не на закона, а на патрона, който ги е посочил.
Над 120 дни сме на улицата, защото искаме да прекъснем веднага връзката на това управление с мафията. Оставката е първата задължителна стъпка от операция „Чисти ръце“ – санкцията за злоупотребата с власт, позволила наемането на правителството за подизпълнител на олигархията.
Операция „Чисти ръце” е изконно искане за равенство пред закона и справедливост, която да изхвърли зад борда кастата на недосегаемите – на тези, които никога не падат от власт.
Операция „Чисти ръце“ означава изваждането на мафията от обществения живот, установяване на върховенство на закона, разделение на властите и връщане на смисъла на демократичните институции.
Операция „Чисти ръце“ в политическата система означава осигуряване на политическо представителство на интересите на гражданите, не на обръчите от фирми и олигархията – пречупване на корпоративната стратегия на партийните върхушки, целяща облагодетелстване на техните клики.
Операция „Чисти ръце“ означава чрез справедливи правила да бъдат излъчвани почтени политици, магистрати, членове на регулаторни органи, които имат гръбнак да излязат фронтално срещу монополите и мафията, слагане на край на „управлението“ с тефтерчета и използването на институциите като бухалки за лична употреба и разчистване на сметки на принципа “да се удари” неудобният опонент и да се разпъва чадър над приятелите.
Операция „Чисти ръце“ в медиите е премахване на медийната концентрация и установяване на прозрачност в собствеността на медиите.
Ако политически партии и организации са готови да подкрепят „Чисти ръце”, нека да декларират публично как ще участват и какви конкретни стъпки ще предприемат.
Операция „Чисти ръце“ ще превърне България в нормална държава, в която достойните граждани да работят и живеят свободно.
Протестното движение няма да спре – стартирана е Операция „Чисти ръце“!
Протестна мрежа
17.10.2013 г.
noresharski.com
- Десетата световна медийна среща ще бъде в Брюксел
17 октомври 2013 г. Юбилейната Десета световна медийна среща ще бъде в Брюксел. Това заяви генералният директор на БТА Максим Минчев при закриването на деветото издание на организирания от агенцията форум, който тази година започна в София и продължи в Пловдив и Велико Търново.
Заедно започнахме преди девет години тези срещи, заедно поддържаме жив и действен този форум, затова днес той се разраства все повече и повече, отбеляза Максим Минчев. Той се обърна към българските журналисти от чужбина да се включат с предложенията за темата на юбилейната догодина среща, защото колкото повече са идеите, толкова повече ще бъдат ползите.
Изключително полезна беше и тази Девета световна среща, защото говорихме за каузите и доказахме, че можем да се обединим, посочи генералният директор на БТА.
На финала на Деветата световна среша изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ проф. Греди Асса награди Светла Кьосева от сп. „Хемус“ в Унгария за приноса й за разпространението на българската култура и български медии в чужбина.
Срещата тази година събра рекорден брой участници от всички досега – над 370. В нея освен български журналисти от чужбина се включиха редица значими обществени фигури, интелектуалци, експерти. Специални гости на форума са генерални и регионални директори на информационни агенции от Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Сирия, Азербайджан, Палестина, Македония, Румъния, Словения, Словакия и други. /БТА/
Очаквайте фоторепортаж от закриването.
- Български журналисти в чужбина поискаха самостоятелен избирателен район
Десимира Миткова, БТА
.
Български журналисти в чужбина поискаха самостоятелен избирателен район и електронно гласуване за българите, които гласуват извън страната. Това стана по време на Деветата световна среща, организирана от БТА. Те повдигнаха въпроса, който по думите им се полага според Конституцията, по времето на панела „Медии и толерантност към и в българските общности по света“.
Сега действащите правила не им позволява да имат самостоятелен избирателен район, а гласовете от чужбина се разпределят в секциите в България, обясни българският журналист Евгений Веселинов, който живее в САЩ. Според него правото им да участват в управлението на страната по този начин е отнето, защото „умният трудно се управлява“. Чрез възможността за самостоятелен избирателен район могат да си осигурят собствено представителство в българския парламент, добави Веселинов.
Иван Карчев от Австрия повдигна въпроса за броя на секциите, които се разкриват в чужбина по време на избори, като обясни, че са крайно недостатъчни. Той даде пример, че в Австрия има само една секция, която се намира във Виена. Българските журналисти от чужбина се обединиха около идеята това да бъде тяхната национална кауза.
По време на дискусията за медиите и толерантността Ализа Давид-Цветков от Yaffaball.net, Израел, посочи, че тази пословична черта от българския характер отдавна е подложена на изпитание и това е с помощта на медиите. Според нея в началото на прехода пресата е била очарована да бъде свободна и е забравили, че има отговорност – да пази толерантността и да бъде силна в информацията.
Програмният директор на БНТ Бойко Станкушев отбеляза, че твърдението, че българинът е сговорчив, търпелив и толерантен човек ни отличава от целия свят, но в същото време ни прави лоши шеги понякога. „В най-новата ни история най-големият цинизъм е спекулациите една политическа партия да отрича, че е етническа, но не спира да се държи като такава и непрекъснато хвърля обвинения, че се проявява етническа нетолерантност“, заяви той. Докато не се създаде остра нетърпимост към всички в България, които злоупотребяват с положението си, няма да изведем децата от кочината, добави Бойко Станкушев. Той призова всички да се върнат към поведението си на истински европейски граждани.„Нетърпимост към търпимостта“ – описа ситуацията главният редактор на излизащия в Канада в. „Форум“ Борислав Николов, а изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ проф. Греди Асса – с пословицата „Ако искаш да отсечеш едно дърво, сечи го само на едно место и така по-бързо ще падне“.
Според Александър Димитров от сдружение „Глас“ в Сърбия българите все още нямаме съзнание за ясна национална кауза. Той смята, че трябва да си направим равносметка, да видим къде грешим, за да влезем отново в пътя. Димитров постави като кауза проблемът с хората в т.нар. Западни покрайнини. Версията, че когато и Сърбия се присъедини към ЕС и границите паднат, проблемът ще се реши от само себе си, показва липса на европейска зрялост.
- Кога ще има политика за задграничните български медии?
Борислав Николов*, Forumbulgare.ca
.
Борислав Николов. Снимка: bulmont.com Всяка есен италианските вестници от цяла Канада получават от печатниците, с които работят, легални документи, удостоверяващи годишния им тираж, разбит по месеци, седмици, вкратце според честота на печатането. На тази база, както разбира се и на качествени критерии, италианското правителство дава годишни субсидии на някои от медиите, които ние познаваме в Монреал или Торонто.
Аналогично е положението с руските медии. От години насам има утвърдена политика, може би най-добре формулирана от Путин преди две години на една от руските медийни срещи: пишете каквото искате, пишете срещу правителството, но пишете на руски! Излишно е да добавям, че това желание е също гарнирано със субсидии.
Въпросът за единна политика за българските медии не е нов. В тоталитарно време Агенция София-прес се занимаваше с всичко, свързано с облика на България, както справедливо отбеляза Иво Хаджимишев, известен наш фотограф, в изказванията си на Римската медийна среща.
Една година по-късно, лично аз запитах тогавашния външен министър Ивайло Калфин, кога ще има политика за българските медии в чужбина? Съвсем скоро, заяви той. Колко скоро? Ами наесен, наесен!
И ако имате идеи, пишете ми. На мейла във Външно.
Ако не ме лъже паметта, подобен въпрос бе зададен и на Бойко Борисов и отговорът му, а именно че в България се готви Закон за печата, предизвика огромна суматоха – Закон за печата означава въвеждане на цензура. Естествено, Б. Борисов нямаше това предвид, нека приемем, че казаното е било дребна неточност.
Политика за задграничните медии е нещо съвършено различно. За никого не е тайна, че зад граница живеят над 2 милиона българи, които четат или слушат медии на родния си език по цял свят. Как преживяват тези медии, мислите? И най-вече, ако хората се нуждаят от тях, какъвто е случаят на повечето места, защо няма активна подкрепа от страна на българската държава, каквато подкрепа има за други български организации? Ето, колежката Мая Василева ни разказва, на следващите страници на в-к Форум, за финансовата подкрепа от българската държава към църквата и неделното ни училище, тези средища на патриотизъм и българщина. Без да са огромни, отпуснатите фондове позволяват и на двете организации да дишат по-спокойно.
Това е прекрасно, особено ако същата политика се прилага в цяла Канада, а също и на други места в света. Може спокойно да заключим, че пари за училища има – до 200 000 лева струва ми се, както и за църквите, както заявили на Калина Коцева, главна редакторка на в-к Форум в Агенцията за българите в чужбина.
Непредубеденият читател ще заключи, че за образователните ни центрове и за тези свързани с духовното оцеляване на българите зад граница пари има. Също така непредубедения читател ще заключи обаче, че щом за тези организации пари има, а за медиите няма, въпреки години наред повдигания въпрос, същите тези медии на никого не са нужни? И нямат никакъв принос във така свидното на Българската държава съхранение на българщината? Че същите тези медии не са общественото пространство, в което се сблъскват мнения, разменя се информация, накратко гради се социалната тъкан на общностите ни зад граница?
Разбира се, без никакво въображение можем да си представим българско общество, сплотено около нечие църковно расо и около нещо средно между детска градина и неделна забавачка. Никакви медии, никакви мнения – пази Боже! – просто си живеят хората зад граница ей така.
И все по-малко знаят едни за други, все по-малко въпроси, все повече единомислие. Вкратце, мечтата на всеки политик.
Е, защо тогава да повдигаме изобщо въпроса за липсата на политика за българските медии от страна на България? Политика има: медиите не са ни нужни кой знае колко много, особено ако задават въпроси и изказват мнения, като Форум например.
Виж, църквата и неделното училище – това е друго нещо нали?
……………………………………………………………………………………….
* Авторът живее повече от 20 години в Канада. От 12 години издава в Монреал българския вестник „Форум“. Той е един от участниците в Деветата световна среща на българските медии, която тази година се провежда в Пловдив и Велико Търново.
- Какво нямат Пеевски и Василев…
Депутатът от ДПС и следовател в неплатен отпуск Делян Пеевски не е собственик на „Нова българска медийна група“. А председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не притежава чрез Делян Пеевски медиите от „Нова българска медийна група“, защото, както е известно, парламентаристът не е техен собственик. Вероятно по тази причина във въпросните издания не намери място изказването на германския посланик Матиас Хьопфнер от миналата седмица.
„Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медиите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация (…) Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от “държава в държавата”, каза дипломатът.
Няма друго основание, освен горепосоченото, тези думи иначе да не присъстват в изданията, които не са на Пеевски.
Тъкмо защото медиите, за които говорим, не са нито на Пеевски, нито на Василев, в тях не намери място безпрецедентната пресконференция на ръководството на германската държавна медия „Дойче Веле“ , което пристигна в България, за да се разграничи от КТБ и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Той, помните, заплаши ДВ със съд, защото двама български кореспонденти – Еми Барух и Иван Бедров, са спрегнали името му в нечиста близост Пеевски.
Такъв инцест между едрия капитал, съдебната, законодателната и четвъртата власт, разбира се, документално няма. Защото Цветан Василев не е собственик чрез Пеевски на медиите, които всъщност Пеевски не притежава.
И именно по тази причина във вестниците на Нова българска медийна група липсваше кратката информация, че народният представител от ДПС, чиято съдба на парламентарист трябва да реши Конституционния съд, е отказал да се яви пред пазителите на основния закон с мотива, че били предубедени.
Може би по същата логика в медиите, които Пеевски не притежава, отсъстваше и предисторията на казуса, който стигна до Конституционния съд – може ли депутатът да остане такъв, след като е шествал в ДАНС, в качеството си на избран председател на т.нар. „българско ФБР“.
Разбира се, в медиите, които Пеевски не притежава, протестите предизвикани от неговото назначение в тайната служба на държавата, бяха представяни като недоволство срещу президента, а после неохотно се споменаваше, че някакви хора искали оставката на кабинета „Орешарски“. Защо, обаче остана неясно.
И това е естествено – няма причина бунтът да е с причинител „Певски“. Той е 30-годишен, образован, следовател, който трябва да бъде деполитизиран и затова не е член на ДПС, а депутат- гражданска квота на движението. Във всичките му качества, достойни почти за юпи, той няма никаква документална връзка с едрия капитал на КТБ, а оттам и няма нищо общо с Цветан Василев.
Деполитизираният законодател, който няма внесен нито един проектозакон, няма и никакви интереси в съдебната власт. Затова и медиите, които той не притежава, не сметнаха за необходимо да споменат факта, че избраният по времето на ГЕРБ член на Висшия съдебен съвет – Васил Петров е „тъст“ на Пеевски. Тъст, разбира се – условно, той просто е дядо на детето на депутата, а и не бива да нарушаваме традицията: нищо документално.
Медиите, които Пеевски не притежава, логично, не откриха и нищо ненормално в това, че главният прокурор Сотир Цацаров и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов си прехвърляха почти ужасени една тяхна среща, на която е присъствал депутатът Делян Пеевски. Впрочем, така и не стана ясно кой е поканил Пеевски на нея, пък и защо е толкова компрометиращо да е бил там, защото той е чист като сълза. Поне документално.
Изданията на Нова българска медийна група не откриха и нищо нередно във факта, че още преди да бъде гласуван Висшият съдебен съвет, който от своя страна избира главния прокурор, останалите медии знаеха, че обвинител номер едно ще е Сотир Цацаров.
Вестниците, които не са на Пеевски, не се обезпокоиха и от факта, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказа да съобщи колко пъти Пеевски е посещавал МВР в предходното управление на ГЕРБ. Защото депутатът не позволил огласяването на гостуванията му при Цветан Цветанов.
Впрочем, медиите, които Цветан Василев не притежава чрез депутата, не забелязваха, че СРС-та, които Цветанов изчете в миналия парламент, бяха незаконни; не чуха и за пържолките-награда за немската овчарка, намерила трупа на момичето от Перник; и твърдяха с увереността на физкултурник-вътрешен министър, че съдия Мирослава Тодорова е магистрат „на мафията“.
„Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, и имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от “държава в държавата”, каза посланик Матиас Хьопфнер в речта си, която няма как да бъде прочетена в медиите, които Пеевски не притежава.
И пропусна да спомене, че щом има държава в държавата, няма как тя да не се е създала, стъпвайки върху „действителност“ в действителността.
В този смисъл – ако се придържаме към правилото, че в театъра на абсурдизма най-добрите постановки, принадлежат на реалистите, няма как да не споменем два жизнено важни факта.
Народният представител от ДПС Делян Пеевски не е фактически собственик на нито една медия, а председателят на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев не е свързан по никакъв документален начин с Пеевски, за който казахме, че не притежава медии.
Ето защо никога няма да чуете въпросът „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС“ от репортер на медиите, които Цветан Василев не притежава чрез Преевски.
А от липсата на този отговор зависи в коя от двете реалности ще живеем.В тези медии, обаче утре – 9 октомври 2013 година /тестът е качен в блога на авторката на 8 октомври бел.ред./ ще откриете обширни заглавия, че Конституционният съд остави Делян Пеевски като депутат. Естествено, тонът ще бъде похвален. Защото живеем в “правова” държава в държавата.
Въпросите “кой” и “защо” ще останат за другите медии, които не са на Делян Пеевски, не само документално..
Източник: System of Errors
- Наши роми с домове на “Шанз-Елизе”
Ромите ни в Париж скоро ще забравят подлезите и колибите на Марсово поле. Празните жилища във френската столица ще бъдат предадени на държавата, за да настани в тях мургавите ни събратя, гръмна в. „Монд“. Те дори може да живеят на “Шанз-Елизе”.
Общинският съвет в Града на любовта е одобрил с мнозинство предложението на кмета Бертран Деланое. Нито един парижки район няма да е изключение от новата наредба, гласи становището на съвета. Това означава, че българските и румънски роми могат да станат обитатели дори на “Шанз-Елизе”.
Инициативата е навременна, предвид приближаването на зимата. Перспективата европейските граждани от този етнос да я посрещнат за пореден път в окаяни постройки от шперплат и картон е разтревожила общинарите. Те дори ще проучат възможността да се изгради специален квартал край Париж за интегриране на ромите.
Източник: БЛИЦ
- Месечна заплата 35 000 лв. Отделно 850 000 000 от рекет…
Борецът Гриша Ганчев разказва за невижданата подлост на каратиста Бойко Борисов.
Или защо и с каква цел известният СИК-аджия Митко Каратиста е внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ. И как – посредством рекет, бившият шофьор на Пашата – съдружник на Борисов, е назначен в Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева.
В ранната пролет на 2012-а ловешкият борец и назначен бизнесмен Гриша Ганчев е особено горд, че е включен в правителствената делегация, предвождана лично от Бойко Борисов за посещение в Катар. Ганчев вярвал, че е удостоен с тази чест заради предстоящото официално откриване на завода му за автомобили „Грейт Уол”.
Уви – дни по-късно Гриша Ганчев ще разкаже разочарован пред свои приятели за невижданата подлост на каратиста Борисов. „Бойко седна при мен в началото на полета за Катар и цели 3 часа си говорихме за футбол и за бизнес… В Катар нищо не направихме, а като се завърнах в България, при мен дойде едно момче – Митко Каратиста. Каза ми, че идва от името на Бойко и че щял да ми помогне да продам ВЕЦ-овете за стотици милиони, ако го направя свой съдружник. Изгоних го от офиса и му обясних, че аз нямам съдружници и не подарявам пари на Сульо и Пульо, щото и на мен никой не ми е давал даром“.
Само месец, след като Ганчев е отклонил офертата на Димитър Стефанов – Митко Каратиста, показно е арестуван Данаил Ганчев – син на боса на футболен клуб „Литекс“. Ганчев-младши, който наскоро се е прибрал в България след завършено висше образование в Лондон, е задържан заедно с Милко Талев и още четирима души от мениджърския екип на „Литекс комерс“ по обвинение в данъчни престъпления в захарния бизнес.
Същевременно Ганчев-старши също е обявен за задържане – бил заплашил да разпори корема на шефа на НАП Красимир Стефанов, днес народен представител от ГЕРБ. На Г. Ганчев е определена гаранция от 500 000 лева. Същевременно мнозина алармират, че в захарния бизнес има контрабандна схема за захар, влизаща в България от Полша, без да бъде плащано ДДС на държавата и е свързана с фирмата „Бахами“ ЕООД – собственост на Румяна Николова, съпруга на Румен Николов Пашата… Всъщност, истинската причина Ганчев да бъде ударен, е отказът му да продаде енергийните си дружества на Румен Николов – Пашата. Борецът Ганчев контролираше 9 водноелектрически централи по поречието на река Благоевградска Бистрица, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. През декември 2012-а ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ„Славово“ и каскада от още седем водноелектрически мини-централи бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. Посредник в сделката между Гриша Ганчев и чехите е Димитър Стефанов – Каратиста, действащ като подставено лице на Румен Николов – Пашата. Половината от парите, преведени от „Енерго про“ по сметки на фирмата „Хидро-електрик България“, впоследствие са трансферирани в офшорни дружества. Така Румен Пашата прибира 75 милиона евро от рекет. Малко след като сделката е финализирана, обвиненията срещу сина на Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета, тихомълком са свалени и 26-годишният мъж е освободен от ареста. Аферата с ВЕЦ-овете на Гриша Ганчев не е единствената задкулисна енергийна схема на Румен Николов – Пашата.
От есента на 2009-а босът на СИК бе внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ чрез протежето си Димитър Стефанов – Митко Каратиста. 44-годишният бандит от столичния квартал „Надежда“ Митко Каратиста, разследван в средата на 90-те за рекет и умишлени палежи над складови бази в „Илиянци“, е назначен изненадващо за член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева. Високата заплата позволява на Митко Каратиста да легализира по-голяма част от криминалните си доходи. Тя обаче съвсем не е същината на далаверата на Румен Пашата и компания в ЧЕЗ. Енергийните монополисти от Чехия са уличени още през есента на 2009-а в далавери с обществен и поръчки и с кражби в ТЕЦ „Варна“ чрез закупуването на скъпи въглища от Донбас, Украйна, на двойни цени.
Притиснати по СИК-аджийски и за да не им бъде отнет лицензът, чехите се съгласяват да поставят в Надзорния съвет посочения от Бойко Борисов представител на Румен Н. Пашата – Митко Каратиста. Така всички обществени поръчки започват да минават през силовака от квартал „Надежда“. За периода 2009-2012-а „ЧЕЗ България“ е сключила договори с фирми от орбитата на Митко Каратиста за предоставяне на услуги на обща стойност над 500 милиона лева! Към тази сума се прибавят и още 340 милиона лева, разпределени от Митко Каратиста по договори за избор на доставчици. Тоест – човекът на Румен Пашата е разпределял енергиен бюджет за 850 милиона в качеството си на началник в „ЧЕЗ България“.
Чистата печалба на Румен Николов – Пашата и подставеното му лице Димитър Стефанов от „ЧЕЗ България“ е около 450 милиона лева за последните години. Заради това човек от управата на чешкото енергийно дружество сподели пред репортер съмненията си, че масовите протести срещу енергийните доставчици са инспирирани от Румен Николов Пашата. „Наше частно проучване установи категорично, че първите бунтове в Благоевград са проведени от хора на Румен Николов – Пашата. Целта е била акциите ни на борсата да се сринат и мафиотски кръгове от България да изкупят на безценица между 20 и 30% от акциите ни. Важно уточнение – фирми на Румен Николов – Пашата и до ден днешен отчитат електромерите на „ЧЕЗ България“…
.
Източник: NEWS глас
(Със съкращения)
- Медиите и националните каузи
Бунтовници без кауза ли са българските медии? Разбира се, не медиите са тези, които имат отговорността да обединят българите за една или друга кауза, но без тях нито една кауза не може да стане достатъчно популярна в съвременното информационно общество. Кауза, казано на обикновен български език, означава общо дело. Има ли обаче сега такова дело, което да стане общо за всички българи: учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света? Вероятно няма такова дело и точно затова Максим Минчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция и председател на Асоциацията на българските медии по света, който е инициатор и организатор на медийните срещи, е избрал темата за медиите и националните каузи тази година.
Нека се върнем малко назад в историята и да се опитаме да си спомним няколко национални каузи, които са накарали почти винаги разединените българи да забравят разногласията си и да пренебрегнат различията помежду си в името на общото дело. Според Соломон Паси, бивш министър на външните работи и сегашен председател на Атлантическия клуб, има пет такива случая в нашата история. Това са освобождението на България през 1878 г., Сединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., обявяването на независимостта на България през 1908 г., присъединяването на България към НАТО през 2003 г. и присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. А сега? Мисля, че едно сравнение между изброените вече събития и каузите, които бяха предложени при откриването и по време на дискусиите на Деветата световна среща на българските медии, по-добре от всичко показват липсата на национално единство и исторически хоризонт пред страната ни.
В Археологическия музей, където се състоя официалното откриване на медийната среща в понеделник, кметът на София Йорданка Фандъкова предложи кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. да се превърне в национална кауза. Това е рядка и уникална възможност да промотираме града и региона на европейската културна сцена и да създадем по-добър живот за нашите граждани, бизнеси и международни посетители, каза тя. Сред тоновете история и култура в Археологическия музей това предложение прозвуча убедително, но трудно всички българи ще го подкрепят поради простата причина, че Пловдив, а и други български градове са конкуренти на София, тъй като също кандидатстват за европейска столица на културата. Напълно естествено е пловдивчани да подкрепят своя град в тази европейска надпревара.
Петър Стоянович, министър на културата, който говори след Йорданка Фандъкова, предложи модерният национализъм да стане нашата национална кауза. Какво точно този министър разбира по “модерен национализъм” не стане съвсем ясно на присъстващите, защото в краткото си слово той се спря на необходимостта от по-голяма адекватност и прагматичност, на проблемите на образованието, на пропастта между деца и родители и на положението на ромите. Трябва да обясним на българите дали ще я има България, каза в заключение министър Стоянович.
След официалното откриване в София медийната среща продължи в Пловдив. В зала “Проф. арх. Йолов” на хотел “Тримонциум” стартира дискусия по главната тема на срещата. Български журналисти от цял свят с любопитство излушаха Максим Минчев, който предложи единствено още един въпрос: “Защо България се нуждае от национална кауза точно сега?” Вместо директен отговор, Соломон Паси лансира няколко идеи, които изглеждат достатъчно неосъществими, за да се превърнат в национални каузи. Ето само две от тях: България да стане космическа сила и да се преборим с несправедливостта.
На мен лично ми е интересно как първите хора в държавата биха коментирали предложенията, защото – при цялото ми уважение към всички участници в софийската и пловдивската дискусия – без институционална подкрепа едва ли някоя от споделените идеи може да се превърне в национална кауза. За съжаление, тези първи хора отсъстваха от срещата. Макар че официалното откриване бе в Архелогическия музей, който се намира само на сто метра от офиса на българския президент и на триста метра от Министерския съвет, нито президентът Росен Плевнелиев, нито министър-председателят Пламен Орешарски дойдоха да споделят идеите си за бъдещето на България с представителите на българските медии по света. Може би са били заети или организаторите не са ги поканили, не знам. Но като прегледах брошурата със снимки от състоялите се вече осем журналистически срещи, видях, че е в предишни години първите хора в държавата не са пропускали възможността да присъстват на откриването на срещите и да изпратят по този начин конкретно свое послание до българите по света. Тази година обаче ситуацията е друга. България е още по-разделена, противопоставянето между българите е още по-силно и хоризонтът пред страната ни е още по-тъмен.
Може би затова изказването на Светлозар Момчилов, издател и главен редактор на вестник “България СЕГА”, бе посрещнато с такъв интерес от участниците в срещата. Привличайки вниманието към опитите да се постави в зависимост българската общност в Чикаго чрез стратегии и похвати, които са всекидневие в България, той разкри на практика причината за невъзможността българите да се обединят около обща кауза днес. Тази причина е “България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри”, която, наложила своите правила в страната, вече протяга пипалата си и към българите по света, за да нанесе превантивен удар по общности, в които е създадена “атмосфера на позитивизъм, конструктивизъм и толерантност”. (Цялото изказване на Светлозар Момчилов ще публикуваме отделно в следващия брой #43, дата 24-ти октомври 2013)
Предполагам, че лъч на надежда ще се появи във Велико Търново, където в сряда следобед и в четвъртък продължава Деветата световна среща на българските медии. Предвидено е академик Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, академик Антон Дончев, автор на романа “Време разделно”, Пламен Карталов, директор на Националаната опера и балет, и историкът академик Георги Марков споделят виданията си за основните национални цели на България. Може би е време да престанем да обръщаме толкова голямо внимание на българските политици и да се обърнем към българските интелектуалци, които да предложат идеи за едно по-добро бъдеще на страната. Защото съм сигурен, че ако се появи кауза, която да обедини всички българи – учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света – тя няма да е дело на българските политици, а на духовни апостоли, които са запазили в себе си пламъка на доброто и са готови да се посветят на общото дело.
Иван Сотиров
в. “България Сега” - TimeLine Theatre Company: “Изюминка на солнце” (“A Raisin in the Sun”)
Новый, семнадцатый сезон театральная компания TimeLine открыла спектаклем “Изюминка на солнце” по одноименной пьесе Лорейн Хэнсберри. Написанная в 1959 году, пьеса произвела эффект разорвавшейся бомбы и стала первым сочинением афроамериканского автора, поставленным на Бродвее. В центре пьесы – живущая на юге Чикаго семья Янгеров: мать Лина (Грета Оглсби) и двое детей. Сын Уолтер Ли (Джерод Хайнс) работает шофером, у него приятная жена Рут (Тони Мартин) и сын Трэвис (Оскар Васкес-третий). Дочь Бенита (Милдред Мари Лангфорд) заканчивает университет, мечтает стать врачом. Мы встречаемся с героями вскоре после смерти отца семейства. Все в ожидании чека (страхование жизни) от страховой компании. Планы на будущие деньги у детей разные. Уолтер Ли мечтает вложить все в свой бизнес и открыть магазин, Бенита хочет оплатить учебу, Рут думает уехать из трущоб и купить собственное жилье. И вот чек на десять тысяч долларов получен. Теперь все зависит от Лины. Только она вправе распорядиться этими деньгами… Таков фон, на котором развивается сюжет пьесы. В спектакле театра TimeLine мы (зрители) входим в квартиру Лины и становимся свидетелями разыгрывающейся на наших глазах драмы. Драмы непонимания, предательства, неосуществленных желаний, любви…
Спектакль очень реалистичный. Когда Рут готовит сыну завтрак, запах от плиты распространяется на весь небольшой зал театра; когда Бенита кутается от холода в платок, зябко становится зрителям в последнем ряду; когда в финале спектакля семья переезжает и Лина уходит, забывая на столе цветок, многим (и мне в том числе) хочется крикнуть ей вслед: “Вернитесь!” Режиссерский прием сработал, и ”ружье” (цветок на столе) “выстрелило” в нужный момент…Спектакль очень добрый. Он о семье, вере и надежде. В центре спектакля – образ матери Лины: понимающей, любящей детей и внуков, умеющей прощать их ошибки. Лина “научилась просто, мудро жить”. Она пережила многое, и ничто не смогло сломить ее. Поэтому она не теряет голову от свалившейся на нее огромной суммы денег и не сдается, когда деньги теряются. Она думает о другом: как важно не потерять веру и сохранить себя…
Спектакль очень профессиональный. Блестяще продуманы мизансцены, прекрасно играют актеры. При всей непохожести ситуаций и судеб, афроамериканская семья Янгеров заставляет вспомнить русскую семью Бессеменовых из горьковских “Мещан” или еврейскую из “Тевье-молочника” Шолом-Алейхема. Роль матери (отца) в доме, взаимоотношения в семье, нравственные принципы – они едины во всех семьях независимо от национальности и цвета кожи. Пьеса “Изюминка на солнце” входит в школьную программу первого года обучения в старших классах американских школ. На такой литературе у детей воспитывается чувство толерантности, уважения к другой культуре, истории. Мы оставляем семью Янгеров в момент переезда в новый дом. В районе Клайборн-парка, где Лина купила жилье, до этого не селились “цветные люди”. Человеку из ассоциации, который пытался подкупить Янгеров, только чтобы не оказаться их соседом, Уолтер Ли ответил отказом. Но что делать с ежедневным неприятием людей другого цвета кожи, бытовой неприязнью, враждой, отчуждением? Очень хочется надеяться, что полюбившиеся нам герои найдут достойных соседей и избегут знакомые многими – в том числе автором пьесы – проблемы. Лорейн Хэнсберри вспоминала, как третировали ее семью, когда отец купил дом в белом районе Чикаго Вашингтон-парк. Один раз ее – восьмилетнюю девочку – чуть не выбросил из окна верзила-сосед. “Все разные – все равные” – эту аксиому утверждают и пропагандируют авторы спектакля. Они подчеркивают, что темы, поднимаемые в пьесе Лорейн Хэнсберри, актуальны и сегодня. Режиссер Рон О Джей Парсон говорит: “Пьеса “Изюминка на солнце”, написанная более полувека назад, остается, наверно, величайшей пьесой, действие которой происходит в Чикаго. Она так же много говорит о нашем городе сегодня, как и пятьдесят лет назад. Эта пьеса – американская классика. Она заставила меня по-другому взглянуть на мир и изменила не только как режиссера и артиста, но, в первую очередь, человека”. Выпускник театрального факультета Мичиганского университета Рон Парсон начинал с постановок в маленьких театрах Нью-Йорка. После переезда в Чикаго в 1994 году активно включился в театральную жизнь города. В настоящее время режиссер является членом труппы Court Theatre.
В роли мамы Лины – лауреат Jeff Award, чикагская актриса Грета Оглсби. Она была второй исполнительницей этой роли в бродвейской постановке 2004 года.Американская писательница Лорейн Хэнсберри родилась 19 мая 1930 года в Чикаго в богатой семье. Училась в школе при Чикагском АРТ-институте, Колледже Рузвельта (Чикаго), в Висконсинском университете и университете Гвадалахары (Мексика). Одно время сотрудничала в основанной Полем Робсоном газете “Freedom”. Ее муж – еврейский издатель и политический активист Роберт Немирофф. В своей монографии “Современная американская литература” критик Г.Злобин пишет об исключительной роли Хэнсберри в развитии афроамериканской драматургии после Второй мировой войны: “Ее можно назвать матерью современной драмы черных так же, как Юджин О’Нил является отцом национальной драмы. В этом смысле “Изюминка на солнце” есть для драмы то же, что “Сын Америки“ Р.Райта – для черного романа (а “Гек Финн” Марка Твена – для всякого американского романа, появившегося после него)”.
Лорейн Хэнсберри умерла 12 января 1965 года в возрасте тридцати четырех лет.
Мировая премьера спектакля “Изюминка на солнце” состоялась 11 марта 1959 года в Ethel Barrymore Theatre на Бродвее. В том же году пьеса была номинирована на четыре премии “Тони”, получила Премию театральных критиков Нью-Йорка и, по словам критика газеты “The New York Times”, навсегда изменила американский театр. В 1961 году пьеса была экранизирована голливудским режиссером Дэниелем Петри. Главную роль в картине сыграл выдающийся американский актер Сидней Пуатье. Вторая экранизация пьесы была снята для телевидения в 1989 году режиссером Биллом Дьюком. В 2004 году на Бродвее с большим успехом прошла новая постановка “Изюминки на солнце”. Исполнительница главной роли в этом спектакле Фелиция Рашад стала первой афроамериканской актрисой, удостоенной премии “Тони” за лучшую женскую роль.
Творчество Лорейн Хэнсберри оказало огромное влияние на последующие поколения американских драматургов. Среди них – Брюс Норрис с пьесой “Клайборн-парк”, само название которой вызывает ассоциации с “Изюминкой…”. Мировая премьера спектакля по этой пьесе прошла два года назад в Steppenwolf Theatre.
Театральная компания TimeLine основана в апреле 1997 года. В течение шестнадцати сезонов в театре было поставлено более пятидесяти спектаклей. Среди них – девять мировых и девятнадцать чикагских премьер. За эти годы театр получил сорок семь чикагских театральных наград Jeff Awards, включая девять – в номинации “Выдающийся спектакль”. Организацией “American Theatre Wing” TimeLine Theatre Company был назван одним из десяти лучших театральных коллективов США. В 2010 году газета “The Wall Street Journal” назвала этот театр лучшим в США, а в 2011 году журнал “Chicagomagazine” назвал его лучшим театром Чикаго.
Мне остается только сказать, что название пьесы “Изюминка на солнце” цитирует строчку из стихотворения американского поэта Лэнгстона Хьюза (он, кстати, тоже жил в Иллинойсе, в городке Линкольн) “Гарлем, или Что случится, если отложить мечту?”, и пригласить вас посмотреть этот интересный спектакль.
Спектакль “Изюминка на солнце” идет до 7 декабря 2013 года. TimeLineTheatre, 615 West Wellington Avenue, Chicago, IL 60022. Справки и заказ билетов на сайте www.timelinetheatre.com, по телефону 773-281-8463x6 или в кассе театра. Для студентов предусмотрена скидка $10. При входе необходимо предъявить студенческое удостоверение. Специальные цены для групп от десяти человек и больше. В одном блоке от театра (3012 North Broadway) находится самый дешевый паркинг. Цена – $6 за пять часов.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1. ЛОГО TimeLine Theatre Company
Фото 2-3. Сцены из спектакля “Изюминка на солнце”. Фото Лары Гетч
- Пеевски – главен прокурор
Стоимен Войнов,в. „Дневник“
Да се изгавриш по такъв начин с конституцията и да обявиш, че това е по волята на независимата съдебна система е същото, като публично пред всички да насилиш жена и да обявиш, че е било по любов.
Това направи Делян Пеевски и след това с предварително подготвено писмо изкрещя: „Дръжте Пеевски“ (разбирай „контрабандистите и корумпираните“). Явно няма граници за наглостта, след като
символът на олигархията и политическата корупция
в България се самообяви за успял и почтен млад човек на 33.
Обикновено успехът се свързва с благосъстояние. Пеевски трудно минава за заможен дори и по българските стандарти – с имоти на скромна стойност за олигарх, общо под 100 000 лева и автомобил на над 10 години. Разминаването с действителния му стандарт на живот е очевидно. Пеевски се движи с кортеж от 3 коли, екип от 10 души лична охрана, живее в скъпи и големи резиденции и често пътува луксозно в чужбина. Този, който искаше да контролира злоупотребите с данъци и акцизи като шеф на ДАНС, видимо не си плаща данъците дори и върху разходите за начина на живот, който публично демонстрира.
Част от колегите на Пеевски в парламента го посочиха за успял поради огромен опит в бизнеса. А официално той никога не е имал собствен бизнес, нито участия във фирми. Неофициално или задкулисно заедно с Цветан Василев като представител на икономическите интереси на Ахмед Доган и ДПС контролира значителни активи, между които Корпоративна търговска банка, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и множество други. Но е абсурдно откраднатото от обществото чрез механизмите на политическата корупция да се дава като пример за постижение в мениджмънта.
Може би „успехът“ е в политиката
Лидерът на ДПС Местан многократно посочи като безспорен успех на Пеевски фактът, че за него са гласували хиляди избиратели и той е разширил влиянието на ДПС в Пазарджик и Стара Загора. Журналистическо разследване на „Капитал“ показа, че гласовете за Пеевски са основно от ромски райони. Броят на гласувалите роми се свързва по-малко с програмата на ДПС и с харизмата на Делян Пеевски, а главно с парите, които са платени, за да бъдат купени гласовете им. Безспорен политически успех, няма никакво съмнение.
И още един детайл за хроникьорите. Позовавайки се в писмото си на „независимата съдебна система“, „магистратът“ Делян Пеевски би трябвало да знае, че Конституционният съд не е част от съдебната система. Явно и юридическото му образование е същото като останалите му „успехи“ – заплатено с големи торби с пари.
Като се замислиш за случилото се през отминалата седмица, натрапчиво се набиват и други (не)зависимости:
Всички институции в България вече са напълно независими.
Като се започне с Конституционния съд – независим от това какво пише в конституцията.
Съдебната система е независима от справедливостта.
Медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев са независими от истината.
Политиците са независими от волята на избирателите си.
Регулаторите са независими от обществения интерес в секторите, за които отговарят.
Правителството е независимо от партиите, които едва го крепят.
Пълна независимост. Всичко зависи от началника на Пеевски, от Пеевски, бизнес партньорите му и от торби, пълни с пари.
Чудехме се дали изборът на Пеевски за шеф на ДАНС е дъното?
Не е. Още може. Да напуснем НАТО и Европейския съюз или да бъдем изгонени оттам.
А когато „магистратът“ Пеевски натрупа нужния стаж, дори и без ден да е бил на работа, независимият Висш съдебен съвет сигурно ще го избере за…главен прокурор.
Това вече ще бъде тотален успех за Делян Пеевски и ще се постигне най-пълна (не)зависимост в България.
За нормалните хора в България обаче остават още въпроси:
„А ако не искат такъв успех?“
„Ако не са съгласни, освен финансовите ресурси Пеевски да им открадне и идеята за почтеност и успех, отъждествявайки себе си с нея?“
- Деветата световна среща на българските медии започва днес
Деветата световна среща на българските медии започва в 10.00 ч. днес, 14 октомври 2013 г., в Националния археологически музей в София. Най-големият медиен форум у нас ще бъде открит от генералния директор на БТА Максим Минчев, министъра на културата Петър Стоянович и кмета на София Йорданка Фандъкова. Организираното от БТА и Асоциацията на българските медии по света събитие ще продължи до 18 октомври в Пловдив и Велико Търново. Темата тази година е „Медиите и социалните каузи“.
Първите панели започват днес следобед в Пловдив, където ще се включат 45 представители на медии от над 20 държави. Медийната среща започва с темата „Защо се нуждае България от национални каузи”. Модератори са генералният директор на БТА Максим Минчев и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.
Другите акценти в програмата в Пловдив са „Каузите на бизнеса. Здравеопазването като национален приоритет”, „Икономическо развитие на регионите”, „Социалните мрежи – новото гражданско общество” и „Медии и регулация. Необходимост от нови регламенти”. По време на Деветата медийна среща ще бъдат представени и проблемите на българите в чужбина.
Очаква се утре в Пловдив да бъдат обявени предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията. За форума пристигат председателят на СЕМ Георги Лозанов и бизнес елитът, а също и кметове на по-малки селища.
В програмата е включен и спектакъл на фолклорен ансамбъл „Тракия”. Той ще се състои в Дома на културата „Борис Христов” тази вечер от 19 часа, с вход свободен.
Деветата световна среща на българските медии се осъществява с подкрепата на „ЧЕЗ България“, „Петрол“, ARPharM, „БГФармА“, „Средногорие Мед Индустриален Клъстер“, „Мтел“, КЦМ.
Източник: БТА и БНР
Виена, 2010 г. - Първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват
Много е важно дали ти липсват първите седем години!
Минаха първите 7 години, откакто на 8 октомври 2006-та беше излъчено последното издание на неделното публицистично предаване „В десетката“ по Би Ти Ви. Тогава водещият, т.е. аз, си позволих да обезпокоя самия президент президент Георги Първанов с въпрос дали е придобил като подарък от спонсор два мезонета в София.
Понеже днес е неделя, седем години по-късно (се ) питам друго: липсват ли ми тези първи седем години след деня, когато бях заплашен с уволнение, беше свалено предаването ми и съответно си тръгнах от Би Ти Ви в знак на протест срещу съюзяването на „моята“ телевизия с моя политически душманин, наредил разправата с един журналист с размахване на заканителен пръст чрез „нарочна декларация“ с поименно заклеймяване от екрана на същата телевизия.
( Който смята, че го „занимавам“ със себе си, може да си спести четенето и да се занимава с нещо по-малко дразнещо…).
Останалите питам същото, което и себе си: липсват ли ни въпросните изминали 7 години?
През „отчетния период“, за който пиша, животът ми се промени (не само професионално) толкова щастливо, че би трябвало да съм благодарен на онзи „симбиоз“ между Първанов, олигархичните босове и обслужващия ги персонал, който ме направи отново свободен човек.
Спокойно, няма да се „хваля“ с написаните междувременно книги, с милионите посещения в блога ми и с вниманието на световните медии, които, смея да твърдя, ме превърнаха в най-цитирания в чужбина български журналист ( от „Ню Йорк таймс“, до „Файненшъл таймс“).
Лично на мен първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват и макар да липсвам все повече от екрана на телевизиите, които по изключение ме канят ( обикновено да „запуша някоя дупка“ в някое храбро предаване), за мен е комплимент да ме няма в списъка на дежурните гости точно на онези канали, от които намирисва на манджа, поръчана от кухнята на задкулисието.
Това е добрата новина в личен план. Как обаче се отразиха въпросните 7 години на българската журналистика и на медийната ни среда, която все повече прилича на среден пръст спрямо очакванията за бунт на журналистическата съвест в България?
В случая не си меря пръстите с никого, още повече, че оценявам неравностойното си положение спрямо колегите, които са длъжни да си мерят приказките, ако не искат да се мъчат тепърва да стават блогъри по принуда и да се освобождават от оковите на заплатите и произтичащите от тях зависимости.
Питам за онзи плонж в калта от 35-то до 85-то място ( или нещо подобно като статистика) , където се е пльоснала именно след въпросните 7 години българската журналистика, съизмерена с посестримите й по света в съответните международни класации.
Отговор не чакам на принципа за умрелия и писмото.
.
Иво Инджев,
Ivo.bg
- След 120 години история БСП се превърна в съпруга на ДПС
Социалистическите лидери носят историческа отговорност, че поставиха партията си в пълна зависимост от ДПС
.
Диян Божидаров, в. „Сега“
Снимка: Борислав Николов, в. „Сега“ „БСП е заложник на „Атака“, на собственото си ръководство, в изолация е“, заяви преди дни Георги Първанов. Прав е, но не дотам. БСП има един голям, почти исторически проблем – тя е заложник, само че не на „Атака“, а на ДПС.
БСП е в особено състояние. Два пъти в последните 10 години управлява с Движението. Очевидно – без него не може да управлява. Перспективите са за още по-тясно сътрудничество. В същото време който и град да посетиш, което и село, структура, по хоризонтала в партията, нагоре по вертикала, ще видиш
пълно отхвърляне на ДПС –
активът се отвращава от този съюз. Не го иска, смята го за нечистоплътен, противоестествен. Но няма накъде – всички съзнават, че властта е възможна само и единствено чрез ДПС. Други варианти просто… няма.
Как една партия със 120-годишна история, 1 млн. избиратели, стотици първични организации и с европейски социалистически лидер се докара до това състояние, е исторически ребус. Изследователите ще кажат след десетилетия. Вероятно ще се забавляват, тъй като си е смешно – БСП единствена през прехода функционираше като колективен политически субект, тя бе камък, който конюнктурата не завлече. За 24 години роди и погреба ред политически проекти. И точно тя изпадна в такава зависимост. Фактите са налице – след 1997 г. (цикъл на „организационно и идейно модернизиране“) управленското й настояще е плътски обвързано с ДПС – два пъти в изпълнителната власт, два пъти избиран президент. ДПС подкрепи и още един кандидат за държавен глава (Калфин). БСП не просто разчита на този съюз. Тя е наясно, че без него е загубена. Ние не знаем има ли харем ДПС, но жена има – БСП.
Няма смисъл да изреждаме подробностите по коалициите през годините. Всички до една бяха формирани предварително, безрезервно, безалтернативно, със съзнанието, че това е единствената и сигурна възможност за БСП. Няма да припомняме и хилядите кадрови назначения из страната.
Но вкопчването в ДПС прави БСП не само зависима. Изолира я.
Съюзът им ражда естествени контрасъюзи
Три четвърти от българските партии, съответно и избирателите им, съществуват, за да се противостоят на социалистическата. Срещу нея са и тия, които се борят против движението. Оста БСП-ДПС може да бъде продължена единствено чрез комична и нестабилна подкрепа като тази на „Атака“. БСП губи и от Сидеров.
Днешната ситуация е предвестник на още по-големи проблеми. Огледайте се – БСП и ДПС са заедно, други край тях няма. „Атака“ ще ги напусне, когато наближат изборите. Но отсреща са ГЕРБ, Реформаторският блок, НФСБ. Дясното ветрило се разтваря, прибира националисти, приобщава различни обществени групи, най-важното – електорат. А БСП се удря в таван от 1 млн. избиратели, ДПС – 550 000.
Но тук има задачка-закачка. ДПС може и без БСП. Завивала е надясно, пак ще го прави. А може ли БСП без ДПС? Не, тя не може без ДПС, избирателите й стигат за не повече от 100 депутати. Тази зависимост е огромното страшно унижение за партията.
Погледнете бъдещето и кажете може ли БСП нещо да стори без ДПС. Каквото и да е. Не, няма как. За партия, в която 99% от актива изпитва емоционална, но и физическа непоносимост към формацията, оглавявана сега от Местан, това означава омерзение – към приятели, лидери, към себе си. Може ли партия да съществува в такова състояние? Социалистическите лидери носят историческа отговорност за това положение. Това е
огромна, безумна, направо невероятна
грешка. Разбира се, партията може да се коалира и с други формации, направи го с НДСВ. Но коалиция с трети не може да има без задължително обвързване с втория.
Първанов днес е критичен към Сергей Станишев, но именно той наля основите на достлука – в името на президентското си бъдеще. Преизбирането му бе скрепено с правителствена коалиция през 2005 г., Станишев задълбочи близостта. Интимността завъртя обръчи, днешният скандал „Пеевски“ е едно от следствията. В ръководството на БСП започнаха да текат неминуеми турбуленции – някой се оплаква от процентите на Доган, на друг му извиват ръцете, недоволен е. Но това бяха скандали в семейство.
Политиката е среда на инженерство. Вероятно ръководните социалисти някога са направили сметка, че ако към сигурния червен електорат се прибави още по-сигурния турски, се получава съюз нерушим. Но през май 2013 г. ДПС загуби 170 000 гласа спрямо 2009 г. Резултатът е по-нисък и от 2005 г. Заради достлука електорат губи и БСП. По-важното – обществото се променя, навлизат нови течения, нагласи. БСП по традиция е консервативна, с ДПС е динозавър, обречен да няма приятели.
Парадоксалното е, че темата за „естествения съюзник“ бе многократно поставяна през годините. Именно липсата му е в основата на проблема. БСП се гордее, че е безалтернативна вляво,
но победата е пирова
Безалтернативността я затваря, единствената възможност обективно се оказва ДПС. Навремето Първанов говореше за ляво ветрило, няколко писти. Нищо не се случи, провалиха се социалдемократи, лейбъристи… Но БСП трябваше да отгледа лявоцентристкия си съюзник. Длъжна беше. Той щеше да й даде въздух, възможности. Щеше да отвоюва електорат и да е припознаван като приятел от редовите социалисти, да е мост към бъдещето.
В последните 13 години българската политика бе връхлетяна от три популистки вълни: две големи (НДСВ и ГЕРБ) в център-дясно; една малка („Атака“), отхапала червен електорат. Интересно е защо големите бяха вдясно. Защо десният електорат е голям, при положение че доход, статус, поминък не предполагат да е такъв? Отговорът е: дясното у нас се смята за модерно, европейско, реформистко; лявото, БСП – за носител на старото. Преобладаващите нагласи са такива. Поради тази причина БСП се удря в собствен таван, а коалициите с ДПС я правят още по-отблъскваща. Далновидността изискваше инвестиции в друг съюзник.
- Семейство Обама прие в Белия дом носителката на наградата „Сахаров“ Малала Юсуфзай
Президентът на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама се срещнаха с пакистанската ученичка, правозащитник и активист за човешките права Малала Юсуфзай в Овалния кабинет, предаде Би Би Си.
Семейство Обама изрази благодарността си на 16-годишната Малала, която миналата година бе простреляна в главата от талибаните, заради нейната „вдъхновяваща и пламенна работа” за образованието за момичета. В четвъртък Малала получи наградата „Сахаров” за човешки права.
На срещата присъства също 15-годишната дъщеря на Обама – Малия.
Белят дом заяви, че американският държавен глава и съпругата му са похвалили от името на САЩ куража на Малала и решимостта й да защитава правата на момичетата да посещават училище.
Първата дама на САЩ е заявила, че „инвестирането в образованието на момичетата е най-доброто, което може да се направи не само за нашите дъщери и внучки, но и за техните семейства, общества и държави, казва се в изявление на Белия дом.
Източник: в. „Сега“
Малала Юсуфзай след прострелването си. - Агенти на ДС ще могат да ръководят обществените медии
Красен Николов, Mediapool
.
Конституционният съд премахна лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняваха на служители и сътрудници на Държавна сигурност да участват в управлението на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Нормите бяха приети през далечната 1998 година със Закона за радио и телевизия, но никой не беше ги атакувал до началото на тази година, когато това направиха 57 депутати от БСП и ДПС. Обяснението е просто – при провеждането на конкурси и избори на членове не се бяха явявали кандидати с принадлежност към ДС. Възражения срещу текстовете обаче е имало през всичките години с аргумента, че в България лустрация не е провеждана и за никои държавни постове няма изискване за непринадлежност към ДС.
Решението на КС е прокарано от минималния необходим брой членове на КС – седем. Против решението се обявяват трима съдии – докладчикът по делото Благовест Пунев, Анастас Анастасов и Кети Маркова. Двама съдии не вземат участие в заседанието – Румен Ненков и Стефка Стоева. Така почти изцяло се повтаря гласуването в институцията по казуса „Пеевски“.
Показателни са становищата на заинтересованите страни по делото. БНР се обявява за премахването на лустрацията, а БНТ настоява за нейното запазване.
Решението беше очаквано предвид дългогодишната практика на Конституционния съд да „чисти“ всякакви лустрационни норми от българското законодателство. Последният случая бе премахването на лустрацията за ръководителя на БТА.
Според мнозинството в КС лустрацията в закона противоречи на международното право и международните договори, по които България е страна. Съдът смята, че негативната оценка към ДС не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.
„Недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 година“, твърдят седемте съдии.
Според тях лустрацията е дискриминация по своята същност и противоречи на конституцията. Те припомнят, че през годините практиката на КС е еднозначна в това отношение.
Съдиите считат, че Законът за досиетата, който осветява хората от ДС, няма за цел да им дава морална или политическа оценка. Те твърдят, че лустрацията представляват непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Седемте съдии (от общо 12) смятат, че лустрацията може да бъде допусната, ако тя преследва цел, за „създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. „Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели“, се казва в решението.
Тримата съдии с особено мнение оспорват твърденията на колегите си. Те заявяват, че Законът за досиетата гарантира правото на защита на хората, които са осветени като сътрудници на репресивния апарат на БКП. Те напомнят, че законът не е приет единствено за да осигури достъп на обществото до информация за ДС, но и да да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на такива длъжности.
Законът дава отрицателна морално-политическа оценка на миналото на тези хора и предоставя възможност да се решават въпросите, свързани с назначенията на публични длъжности, въпреки че не предвижда ограничения. Тримата припомнят, че сътрудничеството на репресивните органи на тоталитарните режими е получило своето морално и правно осъждане от редица международни организации.
Съдиите казва, че в случая няма дискриминация, защото конституцията мълчи по темата за агентите на ДС. „Несъстоятелно е твърдението, че с тях се въвежда дискриминация на плоскостта на един от тези признаци – обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към структурите на бившата ДС“, се казва в решението.
„Посочената позиция (на мнозинството – бел. ред.) е израз на вулгаризирана версия на юридическия позитивизъм, представляваща концепция, според която правото е ценностно неутрално по отношение на общочовешкия морален опит. Тя е неприемлива, защото извежда неговата легитимност само от това, че то е установено от държавата, независимо от това дали е тоталитарна по същността си и нихилистична по отношение на човешките права“, казват съдиите.
Тримата припомнят, че „демократичната информационна политика на държавата предполага прозрачност, откритост и сигурност на източниците на информация и нейното предоставяне, докато дейността на бившите тайни служби е точно обратната – тя се свързва с конспиративност и провеждане на активни мероприятия с дезинформационен ефект по отношение на общественото мнение“.
„Тези съмнения се свързват с опасността от нарушаване на изискванията за безпристрастно представяне на информацията и плурализъм на мненията от обществените национални електронни медии и заместването им с деформирана медийна среда с манипулативен ефект върху масовите обществени нагласи“, казват съдиите, неподкрепили отхвърлянето на лустрацията в ръководствата на обществените медии.
- Успехите на Пеевски и аварийният изход за демокрацията
Полина Паунова, Sofialive.bg
.
Снимка: Георги Кожухаров, в. „Дневник“ „Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“ Тези думи принадлежат на Делян Пеевски, знаете.
„Прекрасно се чувствам, защото има толкова много неща да се свършат в държавата.“ Тези пък са на министър-председателя Пламен Орешарски, който така отговори на въпрос как се чувства, преследван от стотици протестиращи и вечно влизайки или излизайки през задните входове на посещаваните от него сгради.
Няколко дни по-рано депутатът от Атака Десислав Чуколов не каза нито дали е успял, нито как се чувства, но го показа. Със среден пръст към протестиращите, които четвърти месец искат нормализация на държавата.
А тя, държавата, се крепи на три стълба – успех, добро настроение и онзи жест от горното изречение.
Да, Делян Пеевски е успял човек. А Орешарски пък не се е изразил правилно – искал е да каже, че толкова „задачи“ са му поставени, че няма друг избор, освен да се чувства добре.
Невръстният депутат на 33 успя – да разклати нервите на цяла България, да създаде безпрецедентна ситуация, в която хората вместо да озвереят и да му покажат как се измерва успехът в шамари, го правят мирно и усмихнато. Успял е, защото заради него промениха закон, прекрачиха всички демократични правила. Успял е, защото именно той е причината за широко затворените очи на всички държавни органи, без изключение.
Успял е, защото най-висшата институция в държавата – Конституционният съд, смирено коленичи пред неговата крехка възраст и му каза да прави, каквото намери за добре.
Успял е, защото ги страхува. Страхува и БСП, според които той е българският Марк Зукърбърг; страхува и ДПС, според които „целият преход не е доказал нищо нередно за Пеевски“; страхува и ГЕРБ, чийто лидер срамежливо свежда очи и променя темата, когато се заговори за народния представител.
Успял е, защото заради него изпъдиха, макар и за кратко, двама български журналисти от Дойче Веле. Да, германската държавна медия.
Успял е да свърши „разни неща“ (както казват неговите колеги) в Държавния резерв, докато го е надзиравал. В пристанище Варна – също.
Успял е да е следовател без нито едно разследване.
И успява да е депутат без нито един внесен закон. Успява да е медиен собственик, без нито една медия.
Вече четири месеца Пеевски успява да попречи на отговора на въпроса кой го предложи за шеф на ДАНС.
Успява да бъде такъв, какъвто пожелае, без да оставя видими следи.
Успява да накара 240 депутати да бъдат най-малкото предпазливи, а в повечето случаи – сервилни в оценката за него.
33-годишният младенец на българската политика успя да накара и най-унизения човек в държавата – нейния премиер Пламен Орешарски, да промълви, че се чувства „прекрасно“. Защото, очевидно, поради чуждите успехи министър-председателят няма право на други чувства, освен на радост и задоволство. А и има още много „работа за вършене“.
Пеевски съумя да слепи управление – триглава ламя, чийто мозък е предимно гръбначен – което да служи за равновесие. Разбирайте, не дотам успешното поддържане на кворум в парламента. Разбира се, има и бонус – едно от разклоненията на политико-интелектуалния зеленчук съумява да покаже среден пръст, което е връх в интелектуалното усилие.
Впрочем, среден пръст ни показват всички – от Конституционния съд до депутата Христо Монов (БСП), който произведе Пеевски в чин „Марк Зукърбърг“. Правят го обаче по малко по-възпитан начин.
Делян Пеевски е успешен. Успя да накара министър-председателя да не се интересува дали влиза и излиза от задния вход на учреждения и институции. Вход, обикновено ползван от персонала.
Младият народен представител обаче е успешен най-вече заради факта, че точно когато си помисли, че е напъдил демокрацията през задния вход, се оказа, че неподозирано количество хора потърсиха авариен изход. И това се случва въпреки гората от средни пръсти, размахани насреща.
- Назовете най-сетне поименно мафията и олигархията
Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете
.
Илия Вълков*, в. „Сега“
Тази година се наместиха удобно две думи в гражданската и политическа реч: мафия и олигархия. Мазно, лепкаво значение за управление на задкулисието, облагодетелстване на кръгове, симбиоза на медии-власт-политика, институционализиране на престъпността… За съжаление обаче това са само послания, които хвърчат от уста на уста подобно на „фехтовка с вятъра“. Намеренията са едно, действията – друго. Въпросът „Кой предложи Пеевски“ е фундамент, но вече не е актуален. Въпросът е кой първи ще започне да говори с имена и факти.Замерянето с обвинения между политици и обществени фигури, замесени в кризата на управлението, в която е затънала България, вече започва да се превръща в сериал с очакван край. Уморително представление, в което всички знаем кой нарича себе си „добър“ и кои са лошите. Противоборството между две медийни групировки дори роди симпатичния етикет за „по-добрия олигарх“. Един банкер и един финансист разменят заклинания за морал, а двамата заедно са се превърнали в „мезе“ при всеки лют спор по темата за това кой управлява България. За съжаление ролята на „тъпото копеле“ остава за безпомощния зрител на тази престрелка за това кой е олигарх, кой е мафиот, кой се облагодетелства от държавни пари, назначава, натиска конституционалисти.
Интересен феномен е как темата за олигархията
навлиза в речника на политиците. През март 2009 г. лидерът на БСП Сергей Станишев казва в интервю: „Олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен.“
В последните месеци Сергей Станишев започна да очертава два кръга – и двата подплатени от корпоративно тяло, защитавано от ариергарда на медийни групировки. Темата за олигархията и мафията обаче започва да прилича на онзи виц за НЛО – всички са чували за него, но никой не го е виждал. Но тези два феномена се свързват с какви ли не сфери.
Политологът Огнян Минчев обяви през май, че „интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт“. Председателят на парламента Михаил Миков обвърза протестите с „енергийната мафия“. Бойко Борисов обяви: „Страната се управлява от олигархична клика, задкулисно, без Орешарски да разбира за какво става въпрос.“ Лютви Местан се разграничи: „Нямам самочувствието на човек, който нито да представлява, нито да е обвързан с олигархични кръгове.“
Президентът Росен Плевнелиев (той самият е обвинен от политическите си опоненти, че е ограден от олигархичен кръг) обобщи: „Да, в България има олигарси.“ Според него „една малка група от хора, която се е концентрирала чрез изграждане на връзки от зависимости – политико-икономически, медийни, и по този начин тя цели само едно – забогатяване за сметка на обществения ресурс“.
Да ви прави впечатление, че никой не посочва имена, фирми, корпорации?
Споменават се предъвквани лица, които задкулисието явно бута напред, включително и успелия 33-годишен политик (самоопределението е на г-н Пеевски), заради когото пружината на протеста отново беше навита с нова сила.
Гражданите имат очаквания към политиците и администрацията да започнат да им решават проблемите, а не да участват в кабаретни постановки. От поне три години насам недоволството срещу мобилни оператори, петролни компании, електроразпределителни дружества и сметките за ток, тихото недоволство срещу работодатели, превърнали своите служители в крепостни, всички тези индикатори са показател за надигащото се напрежение в обществото. Трябва да си или безчувствен тип, или късоглед политик, за да не забележиш това тектонично разместване на социалните пластове в обществото.Всички лица, които вземат решения в държавата,
предпочитат да говорят за всичко, което касае личността им, но не и да се заемат с актуалните обществени проблеми. Превърнаха политиката в „лаладжийско занимание“. Известно е, че има фирми, които се облагодетелстват от обществените поръчки. Държавните пари се раздават на близки до властта бизнесмени, но никой не иска да поеме отговорността и да разплете този възел, който задушава малкия и средния бизнес, подяжда семейния бюджет.
Смущаващо е мълчанието на главния прокурор, който доскоро с охота демонстрираше презентаторски умения. Оказва се, че е словоохотлив само по угодни нему теми. Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете, в които са се затворили т.нар. олигархия и мафия. Ще бъде жалко, ако тази важна тема се окаже като предупреждението на Местан: „Разговорът за Делян Пеевски не е в полза на ГЕРБ“. Ще станем ли свидетели на ефекта на петела, който пръв буди селото? И ще се намери ли кой да изкукурига първи имената и фактите за мафията и олигархията в България?
.
–––––––––––––––––––––––––––––
*Авторът е журналист в Дарик радио.
Снимки: Борислав Николов, в. „Сега“
