Всички авторски страници

Авторски

• Илия Троянов: Защо не ме пуснаха в САЩ?

   Илия Троянов, Eurozine*

   .

  

  В понеделник, 30 септември 2013 г., стоях пред гишето на American Airlines в Салвадор да Бахиа, Бразилия, за да се регистрирам: полет АА 238 за Маями. Там исках да се прехвърля и да летя по-нататък с АА 1391 за Денвър, Колорадо, за да участвам от 4 до 6 октомври в една конференция на американски германисти. Но щом само въведе името ми в компютъра, служителката на авиокомпанията изведнъж спря, изправи се и без обяснения изчезна зад една врата.

  Малко по-късно тя се върна обратно, придружавана от друга, очевидно с по-висок ранг личност, която ми обясни – първо на светкавичен португалски, а малко по-късно на също толкова забързан английски, че е принудена поради „Border Crossing Security“ да уведоми американските власти веднага след появяването ми на летището. Попита ме дали може да вземе паспорта ми с онзи тон на проформа любезност, който не ви оставя никакъв избор, след което се оттегли.

  След като почаках няколко минути, запитах служителката на гишето дали всички небразилски жители са длъжни да се подлагат на такава специална проверка. Тя отговори отрицателно. „Вашият случай е специален“, каза тя тайнствено. След двадесет минути – междувременно аз бях единственият останал на гишето пасажер – попитах отново дали подобни допълнителни проверки трябва да се провеждат непременно. „Не много често – отговори госпожата едносрично, – около веднъж месечно“.

  Без обяснения и коментари

  Малко след това се появи друг служител с моя паспорт в ръка и помоли дамата на гишето да запише данните ми. Тя ме попита дали мога да представя валиден сертификат на Електронната система за разрешения за пътуване. Подадох й документа, който удостоверяваше валидния ми статус и заплатената такса. Дамата записа номера на разрешението, а след това се опита да удостовери националната ми принадлежност. За пръв път осъзнах, че немският паспорт се представя като космополитен едва в дребния шрифт на последната си страница: „Germany“, „Allemagne“. Очевидно нашите органи изхождат от мисълта, че думата „Deutschland“ е глобално разбираема.

  45 минути преди отлитане микрофонът изпращя и присъдата в моя случай беше оповестена: дамата ми каза кратко и без емоции, че влизането ми в Съединените американски щати не е разрешено. Без каквито и да било обяснения. Трябвало да се обърна към посолството и там да поискам виза. Както и останалите служители на „Американ Еърлайнс“ тя беше зле информирана, защото в Салвадор де Бахиа няма американско посолство, а заявката за виза изисква седмици. И тъй като тази възможност нямаше каквото и да е отношение към пътния ми план, тя прозвуча почти като подигравка.

  Един от най-важните и заплашителни аспекти на скандала около Националната служба за сигурност е пресилено-тайнствената същина на системата. Прозрачността очевидно е най-големият враг на онези, които претендират да защищават свободата. Още през миналата година американското консулство в Мюнхен отначало беше отхвърлило заявката ми за работна виза с цел преподавателска работа в университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис и я издаде едва след значителни протести от страна на университета и дълго забавяне, през което голяма част от семестъра вече беше безвъзвратно отминала. В онзи случай също без даване на причини, без коментар, без обяснения. И, не – тук също не можеше да се получи никаква информация относно това защо точно съм попаднал на прицела на службите.

  Отмъщение за протеста ми?

  Разбира се, моят случай не е нито голямо изключение, нито пък някаква еднократна особеност – аз съм просто номерче в колелата на един гигантски държавен апарат, който има да обработва безброй много отделни случаи. Но именно по тази причина той е показателен. Вече в продължение на много години аз се занимавам в публицистичната си работа с различни международни и национални структури за наблюдение – в множество статии и есета, както и в книгата „Нападение срещу свободата“ (написана заедно с Юли Цее, 2009).

  В последно време бях съинициатор на едно отворено писмо до канцлера Ангела Меркел, публикувано във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 26 юли 2013.

  Едва наскоро, на 18 септември, събраните повече от 63 000 подписа под това писмо (на което, между другото, също не получихме никакъв отговор), бяха връчени на правителството, при значително медийно внимание, от някои от писателите участници от Берлин. Междувременно писмото е подписано от повече от 70 000 души.

  По време на връчването на писмото аз бях в Рио де Жанейро, където работи критично настроеният американски журналист Глен Грийнуалд, който е подложен в САЩ на значителен тормоз, може би дори заплашен от арест.

  Едно от първите ми впечатления от Бразилия беше интересната заглавна страница на местно списание, представяща Обама като Терминатор. Първите новини, на които попаднах, касаеха репортажа на ТВ Глобо за начина, по който американската разузнавателна служба Националната агенция по сигурността си пробива път до вътрешните мрежи на големи фирми, като например бразилския петролен концерн „Петробрас“.

  Ободрително беше човек да се почувства пощаден от уморителната реторика за закрила на човешките права и защита срещу тероризма и вместо това да чуе от медиите откровена реч: за икономически шпионаж, властови интереси и тайна полиция, която се е изплъзнала от какъвто и да било контрол. Само седмица преди това бразилската президентка Дилма Русеф – единствена от всички присъстващи! – беше казала по този повод ясни предупредителни думи пред Генералната асамблея на ООН.

  Повече от иронично е, когато на един писател, който от години насам надига глас срещу опасностите, идещи от всеобщото наблюдение и тайната държава вътре в държавата, се отказва правото да пътува в „страната на смелите и свободните“.

  Разбира се, само единичен случай, но той илюстрира последиците от едно катастрофално развитие и разкрива като наивна позицията на множество граждани, които се успокояват с мантрата „това не ме засяга“. Може и да е така, но ударите се приближават все повече и повече.

  В момента тези граждани получават единствено мълчалива поща от разузнавателните служби, но в един не толкова далечен ден те също ще получат сметката за собствената си доверчивост.

  .

  Източник:  в. „Гласове“

  ––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналното заглавие в  Eurozine  е  Отказан достъп до „страната на смелите и свободните“.

• БСП продължава контрабандата на ГЕРБ или защо няма да има коледни пенсии

  Юлиан Христов, Оffnews.bg

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Едно от най-важните предизборни обещания на БСП беше, че ще намали контрабандата, ще вдигне събираемостта от митниците, а с тези пари ще осигури коледни добавки за пенсионерите.

  5 месеца след старта на новото правителство контрабандата си върви в същия размер, ако не и по-голям. Приходите при Орешарски са същите, като при Бойко Борисов, че и малко по-ниски. А заловените контрабандни цигари са 2 пъти по-малко.

  Вариант коледните пенсии да се платят с повишените приходи в митниците вече няма.

  Ако все пак има пари за коледни надбавки, те няма да са от повишената събираемост, а от нов дълг, който правителството на БСП любезно ще прехвърли на внуците и правнуците на пенсионерите.

  Според официалната статистика на Министерството на финансите, към месец юли постъпленията от акцизи са 21,8 млн. лв. или с 1% по-малко в сравнение с миналата година.

  Сравнението с миналата година е удобно. Както справедливо и многократно БСП отбеляза в предизборния период 2010, 2011 и 2012 година са срив в събираемостта на акцизите.

  През 2008 г. (последната цяла година, в която Станишев е премиер) са обмитени 21,9 милиарда къса.

  В следващата 2009 г. (през първата половин година премиер е Станишев, през втората Бойко Борисов) са обмитени 17,9 милиарда къса.

  После Борисов хваща здраво юздите, българите масово отказват цигарите и обмитените цигари спадат до 11,96 млрд. къса през 2010 г. и рекордните 10,9 млрд. къса през 2011 г. През 2012 г. увеличението е колкото да отчетем “успехче” – 11,6 млрд. къса.

  Та затова 2012 г. е много удобна за сравнение.

  21,8 млрд. къса е бройката цигари, които са минавали през митниците по време на известната с корупцията си Тройна коалиция. Която никога не е твърдяла, че се е справила с корупцията в митниците и с контрабандата. Т.е. и тогава реалният брой на цигарите е бил много, много по-голям.

  Разбира се, Орешарски и Станишев могат публично да признаят, че Бойко Борисов е бил прав, когато казваше, че заради мерките на ГЕРБ българите масово са отказали цигарите и ето – даже самият Бойко е минал на пури.

  Могат и да му лапнат пурата, ако ги влече, но истината е друга – при това правителство от митниците се краде точно толкова, колкото и при ГЕРБ.

  Събраните към седмия месец от годината 2,18 млрд. лв. акциз съставляват 50.7% от планираните годишни приходи. Планирал ги е Дянков, известен с това, че залагаше много по-малко отколкото реално ще дойде. Но новата власт даже неговият план не успява да изпълни.

  Не се и опитва да го изпълни. Агенция “Митници” на практика няма действащо ръководство. Новият шеф Кирил Желев още няма допуск за работа със секретни документи. Без него няма право да изчете и най-обикновения доклад за контрабанда.

  По щат Желев трябва да има трима заместници. Има само един. Този заместник се казва Николай Попов и нашумя с това, че допускът му за информация е бил отнет. В отговор на запитване от OFFNews Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) обясни защо допускът е бил отнет – защото е имал връзки с хора, които могат да го изнудват и защото е укрил информация.

  На запитване на OFFNews от митниците отговориха, че Попов още не е подал заявление за допуск. Т.е. ще продължи да бъде фигурант, който ще върши всякаква работа, само не и такава, която да е от полза на държавата.

  Постовете за другите двама заместници още са вакантни. От митниците отказаха да отговорят на въпроса кога Кирил Желев ще представи новия си екип.

  В странни трудово-правни отношения са и останалите ръководни кадри на агенцията. Повечето шефове на митници са “изпълняващи длъжността”, а не титуляри. Т.е. лесно могат да ги махнат, ако не слушкат.

  За сметка на официалните държавни чиновници, обаче в системата циркулират нови прякори на хора, за които някой бил казал, че всяко тяхно желание трябва да се изпълнява. С други думи – спусната е парола за нови контрабандни канали, а хората, които трябва да се борят с тях, ги няма.

  Нека сега пак да се върнем на въпроса ще има ли коледни пенсии. И да си дадем отговора каква е връзката между задкулисието и социалните плащания.

   

• Избор на здравни застраховки по Affordable Care Act

  На 1 октомври 2013 г. започна да работи сайтът www.heаlthcare.gov, от който може да си купите здравна застраховка. Това е първата стъпка от въвеждането на Закона за достъпно здравно осигуряване (Affordable Care Act) на президента Обама. Законът беше гласуван в парламента и Върховният съд постанови, че не е неконстуционален.

  Повече от 40 милиона души в Съединените щати, които нямат здравни осигуровки, ще могат да купуват покритие или да получат безплатно или евтино покритие чрез Medicaid, или детската програма за здравното осигуряване (CHIP), в зависимост от доходите на домакинствата. По закон, на 1-ви януари 2014 г. всички американци трябва да имат здравна застраховка или ще трябва да платят глоба.

  Регистрацията започва с попълване на формуляр, в който се отговаря на въпроси за размера на семейството, възрастта на членовете на семейството и дохода на домакинството. Ако не разполагате с достъп до интернет, можете да се обадите 24/7 на Службата за здравни услуги (Department of Health and Human Services) на безплатен номер и да говорите с техен представител. Телефонът е 1-800-318-2596. Можете да поискате представител, който говори на български език.

  Застраховките влизат в сила на 1 януари, 2014 г. Периодът за записване е шест месеца – от 1 октомври 2013 до 31 март 2014 г. Ако семейството ви отговаря на изискванията за държавните застраховки за хора с ниски доходи – Medicaid или CHIP – може да ги изберете веднага.

  През юли администрацията на Обама обяви закъснение от една година на срока за големите работодатели, които трябва да купят застраховка за своите работници. На 26 септември администрацията обяви, че онлайн записване за малки предприятия (по-малко от 50 служители) ще се забави до 1-ви ноември.

  Хората, които са в страната нелегално, нямат право да закупят здравна застраховка от сайта. Законните имигранти, включително и хора със зелени карти, могат да направят това. Те обаче не могат да кандидатстват за Medicaid, ако не са били в САЩ в продължение на пет години.

  Източник: Bulgarians in Detroit Newsletter – October 2013

• Пир побежденных

  Валерия Новодворская,  Grani.ru

  .

  

  Наша вторая гражданская война началась и закончилась в октябре 1993 года, 20 лет назад. И почти все ее участники живы кроме главных победителей – Бориса Ельцина и Егора Гайдара. Но побежденные врут так, как будто не осталось очевидцев. Кроме Марианны Максимовской никто даже не попытался хотя бы вспомнить факты…

  Про вторую гражданскую мы знаем все: мы очевидцы, мы комбатанты, мы участники. Верховный совет, глубоко социалистический по своей сути, висел у страны на шее как жернов. Это они остановили реформы, заставили Ельцина убрать Гайдара, не давали и шагу ступить вперед – от имени народа, как это принято у всех левых.

  А Борис Ельцин уступал, потому что, вопреки всем сегодняшним версиям, не хотел силового варианта и боялся, что придется кого-то подавлять. Это он не умел и не хотел делать, по крайней мере, со своими (чеченцев, боюсь, он своими не считал). Указ №1400 появился не на пустом месте. Уступали сколько могли. Это мы на Васильевском спуске просили у Ельцина разрешения взять депутатов за руки и за ноги, вынести из „парламента“ и положить на газончик. Это у меня на шее висел лозунг с цитатой из поэмы Иосифа Уткина: „Дай Бог сгореть Советам, провалиться депутатам“.

  Ельцин предлагал парламентский путь: перевыборы. Мы вместе выиграли референдум: „Да-да-нет-да“. А что он не хотел уходить вместе с Верховным советом – так это правильно. Безвластие, смутное время, разбой, беспредел, да еще в стране с ядерным оружием? Не имел Ельцин права уходить. Но чем мягче были с распущенным Верховным советом (жалование за три месяца вперед), чем яснее становилось, что Ельцин не хочет крови, тем больше наглели „осажденные“, тем больше баркашовцев, приднестровцев и других вооруженных экстремистов скапливалось в Белом доме. Они шли убивать, они шли вешать. Сотрудника мэрии Александра Брагинского избили и изувечили до полусмерти. Завели проскрипционный список, расстрельный список для демократов (напечатанный потом „МК“), где есть и моя фамилия. Потом они заявят, что список составили мы сами. Ну, а где же список для их стороны, с их фамилиями? Что же „Завтра“ потом не опубликовало?

  Руцкой и Бабурин сварганили документ о смертной казни для тех, кто поддержит Ельцина (см. „Огонек“ того времени). А документа от Ельцина – не было. Не угрожал он тем, кто поддержит Руцкого.

  Эти ребята, Руцкой, Хасбулатов и иже с ними, действительно хотели власти. В отличие от Бориса Ельцина, который 31 декабря 1999 года добровольно ушел в отставку под наши горькие слезы. Они были согласны властвовать при полной реставрации советских порядков. Правда, они были настолько глупы, что не поняли, что им тоже светит расстрел за Август 1991 года. Баркашовцы и Анпилов их не предупредили.

  Но не Руцкой с Ельциным выясняли отношения, а будущее в очередной раз схватилось с прошлым. Советский Союз полез назад из могилы, чтобы утащить в нее живых. И мы этот тур выиграли. Безоружные ополченцы 1993 года, закрывшие собой беззащитную, брошенную милицией и спецслужбами Москву, легшие на амбразуру Второй гражданской войны. Просто Гайдар, который привел к Моссовету свою семью, и мы все готовы были умереть, а Руцкой с Хасбулатовым для себя это не планировали. Белых было меньше, но белые были храбрее.

  Оказалось, что ОМОН не выдерживает натиска озверевшей толпы с железными прутьями (это вам не вежливые „болотники“). Оказалось, что армия будет ждать, пока не станет ясно, за кем победа. Наша ставка была – 30 000 трупов, наших трупов в центре Москвы, что исключало легитимность для мира „той“ стороны.

  И армия пришла к Ельцину, который навсегда останется нашим однополчанином. Кто пойдет прощаться с Хасбулатовым, Анпиловым и Руцким? А к Егору Гайдару в двадцатиградусный мороз шли пять часов подряд, шли 10 000 человек, которые тогда первыми стали на Тверской. А ко гробу Ельцина стояли в очереди целую ночь. Вот вам и народ (не чернь!), который сказал свое последнее слово.

  И не было никакого расстрела парламента. Во-первых, там, где красный флаг и баркашовцы, там нет парламента. Было театрализованное представление, хеппенинг для слабонервных Хасбулатова и Руцкого. Много копоти, много шума, много эффекта. Стреляли болванками, а не снарядами, устроили „психическую атаку“, и никто за циклопическими стенами не пострадал. „Альфа“ всех собрала в кошелку, и они пошли с охотой, потому что, в отличие от нас, очень хотели жить.

  Цена нашей победы – роскошная Конституция, одна из лучших в мире, приватизация (надо было обессилить самодержавное государство), вывод последних войск из Восточной Европы и стран Балтии. И даже Путин всего этого не успел отобрать.

  От 1993 года до 2000-го мы катились по наклонной плоскости. А в 1993 году страна сорвалась бы в пике – с виселицами и конфискациями.

  Победитель Ельцин был великодушен сверх меры: мятежники просидели только 4 месяца, не было ни стадионов, ни других арестов, даже Баркашова не взяли. Он до сих пор удивляется. Конечно, надо было напугать, как это делали другие победители: Маннергейм, Франко, Пиночет. Но ни Ельцин, ни мы не оказались способными к роли усмирителей и палачей. Вместо арестов были честные выборы – и здесь побежденная чернь свела с нами счеты, и сводит их под руководством Путина до сих пор. Но пока в стране еще остались белые антисоветчики, есть кому вставлять палки в Красное Колесо.

   

• Швейцарците гласуват дали минималната им заплата да стане… 2000 евро

  Жители на богатата държава събраха необходимите за провеждане на референдум 100 000 подписа

  .

  

  Швейцария ще гласува на референдум дали да бъде въведена минимална държавна заплата за всички пълнолетни граждани, съобщи „Ройтерс“. Според агенцията това е поредният пример за растяща обществена активност относно неравенството в доходите от избухването на финансовата криза насам.

  Инициативен комитет призова всички пълнолетни швейцарци безусловно да получават всеки месец доход от 2500 франка (2035 евро) от държавата. Целта е да се разгърне финансова мрежа за сигурност, коята да помага на хората, останали без работа и източници на препитание.

  Организаторите връчиха събраните над 100 000 подписа, необходими за насрочване на референдум. Освен това те изсипаха пред сградата на парламента в Берн 8 милиона монети от по 5 рапен – по една за всеки от гражданите на Швейцария.

  Съгласно швейцарските закони гражданите имат право на собствени инициативи, чрез които общественото недоволоство се канализира в политическо действие. Страната обикновено провежда по няколко референдума всяка година.

  През март бе подкрепен един от най-строгите в света режими за контрол над заплатите на ръководните кадри – сега вече мнението на акционерите за бонусите и обезщетенията има задължителна сила.

  На 24 ноември предстои допитване по въпроса дали месечното възнаграждение на шефовете в една компания да не надхвърля годишния доход на най-ниско платения й служител – т.нар. инициатива 1:12.

  Източник: БЛИЦ

• Борисов не успя да уволни Лили Маринкова, Станишев и Местан успяха

  Тома Биков, Оffnews.bg

  .

  *Биков бе един от гостите в последното излъчено предаване на журналистката Лили Маринкова, преди “Вън от рая” да бъде свалено от програмата на Канал 3.

  

  Новината, че Лили Маринкова е уволнена от Канал 3 без обяснения и мотиви, е поредното доказателство, че медийната среда в България продължава да се влошава.

  Имах честта да участвам в последното издание на предаването „Вън от рая”, заедно с лидера на НПСД Корман Исмаилов и бившият служител на НСО Николай Марков. По време на разговора беше повдигната темата за свързаността между управляващите от БСП и ДПС с кръга около Корпоративна търговска банка и ролята на депутата от партията на Ахмед Доган Делян Пеевски в задкулисните договорки, които диктуват българската политическа логика от доста време насам. Коментирахме и ролята на предложения от Пламен Орешарски за председател на ДАНС по време на управлението на Бойко Борисов, както и предупреждението на лидера на ДПС Лютви Местан към депутатите от ГЕРБ да не говорят за Пеевски, защото не е в тяхна полза. Изказването на Местан беше отправено от парламентарната трибуна.

  Разказвам всичко това, защото предаването, в което участвах, вече не е на сайта на Канал 3, което е още една причина да смятам, че уволнението на Лили Маринкова е политическо и е дело на същите кръгове, които бяха споменати по време на разговора. Уволнението на Лили Маринкова е най-силният образ за характера на настоящото управление. През 2008 година Лили Маринкова беше единственият български журналист, който ме покани в предаването си, за да коментирам досието на Ахмед Доган в предаването й. По това време Доган беше мандатоносител, а аз публикувах доносите му за ДС в несъществуващия вече в. „Гласове”. Вестникът спря да съществува след като Пеевски придоби 80 процента от вестникарската разпространителска мрежа в България. При управлението на Бойко Борисов тя беше от малкото журналисти, на чиято територия можеше да се говори свободно за управлението на ГЕРБ, свързаността му с Пеевски и злоупотребите с власт на Цветан Цветанов. Днес, когато тази трибуна е унищожена по поръчка на онези, които управляват и които дойдоха на власт с обещанието за повече свобода, съм наясно, че сегашното управление е още по-арогантно и цинично от предишното.

  Съжалявам, че съм станал част от поводите за уволнението на Лили Маринкова, но не съжалявам за думите си, казани в предаването. Че България се управлява от мафиоти и престъпници, ще продължа да повтарям и занапред. Разликата между управлението на Борисов и това на БСП и ДПС е, че при Борисов мафията обслужваше управляващите, а при Местан и Станишев, управляващите обслужват мафията.

  Интересно ми е да чуя какво мисли за уволнението на Лили Маринкова президента на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Какво е мнението за този случай на главния либерал на републиката Лютви Местан? Те са длъжни да имат позиция по казуса, защото са главните заподозрени за извършването на това престъпление по отношение на публичната среда в България.

  .

  ––––––––––––––––––––––––-

  И пак: #КОЙ уволни Маринкова? –
  

  коментар на  Атанас Чобанов във Фейсбук
  

   

  Кой ли? Европейските пари уволниха Лили Маринкова от Канал 3. Парадокс? Не! Ето защо:

  Телевизията Канал 3 беше купена от „Медийна инвестиционна организация“ АД през юни 2013 г. Относно средствата за придобиване новият собственик Мария Опренова заяви пред Радио К2, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

  Съпругът на Мария Опренова е Любомир Минчев, който е в борда на директорите на фирмата за телекомуникационно оборудване „Телелинк“, еднолична собственост на „Телелинк Холдингс Б.В.“ Нидерландия (предишно име „СийТех Холдинг“). Директори на холандската фирма са лицата Спас Русев, Любомир Минчев, Йордан Попов, Якобус Схаутен и Робърт Доуел.

  Откъде такива „семейни пари“ ли? Ами от печалбата на Любомир Минчев от обществена поръчка за 28 149 242.79 лв. от по европейските оперативни програми. Поръчката е възложена от Дирекция „Международни проекти“ на МВР на 07.05.2013 г.

   

• Училище „България“ – Детройт отвори врати

  Нина Трифонова, Bulgarians in Detroit.com

  .

  За четвърта поредна година неделно училище “България” отвори врати за своите ученици. През тази учебна година училището ще бъде посещавано от 51 български деца, които ще изучават български език, роден край, музика и български народни танци.

  

  Факт е, че училището се разраства и развива. Тази учебна година броят на паралелките ще бъде по-голям, тъй като има сформиран трети клас и в двата филиала на училището – Трой и Плимут. С учениците ще работят квалифицирани по специалните предмети учители, с дългогодишен опит в България. Осигурени са учебници, учебни програми и помагала за обучението според изискванията на Министерството на образованието и науката (МОН). Работи се по документацията на училището и програмите за обучение.

  Предстои провеждане на родителски срещи по класове и групи. Ще бъде приет актуализиран Правилник на училището за тази учебна година с цел оптимизиране на учебния процес и постигане на по-добри резултати. Ще се избере родителски съвет, който съвместно с Българския културен център ще се включи и подпомага дейностите в училището. Ще се подготви план за съвместните дейности, които трябва да подобрят, допълнят и подпомогнат цялостната организация на учебния процес.

  Разбира се, с разрастването училището има и по-голяма нужда от финансово подпомагане. Затова и тази учебна година ще разчитаме на финансовата помощ от спонсори и родолюбиви българи. Благодарим на българското правителство и на МОН за финансовата помощ по Постановление 334, която прави възможно съществуването на българско училище тук и на Българския културен център, който има принос за регистрирането му.

  За момента са налични всички необходими ресурси за една успешна учебна година. Нека си пожелаем да сме здрави, да работим добре и с отговорност, за да получим добри резултати от обучението на децата по родния език. Освен това, нека всички ние, родители, учители, членове на българската общност бъдем модел за успех и добре свършена работа за нашите подрастващи български деца, защото всички имаме ценни качества за това.

  .

  

   

• Богомил Манчев обвинен, че подбудил присвояване покрай АЕЦ „Белене“

  Собственикът на „Риск Инженеринг“ с рекордна парична гаранция от 1 млн. лв.

  .

  

  Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу собственика на „Риск Инженеринг“ Богомил Манчев за това, че е подтикнал директор на НЕК да извърши длъжностно присвояване. Прокуратурата е определила 1 милион лева парична гаранция, за да остане Манчев на свобода.

  Не е ясно кой от всички директори на „Националната електрическа електрическа компания“, които в последно време се сменят през няколко месеца, е подбудил бизнесменът.

  Манчев, чиято фирма от години работи по проекта за строеж на АЕЦ „Белене“ като поизпълнител на инженеринговия консултант „Уорли Парсънс“, стана обект на прокурорска проверка заради разследване на длъжностно присвояване на 18 млн. евро, изплатени от НЕК след решението на правителството и парламента в края на март 2012 г. за спиране на ядрения проект. Стана ясно, че НЕК е платила над 7.5 млн. лв. по издадени от „УорлиПарсънс“ фактури за извършен „нормален труд“, част от които са отивали за „Риск Инженеринг“ като строителен надзорник на площадката, където започна строежът на АЕЦ „Белене“.

  Бизнесът на Манчев

  Макар Манчев да е публично известен като собственик на „Риск Инженеринг“, която изпълнява и редица обществени поръчка на АЕЦ „Козлодуй“, както и работи по ядрени проекти в Източна Европа, той има доста разнообразен бизнес, сочат данните в Търговския регистър.

  Манчев държи 90 на сто от „Риск Инженеринг“, която от своя страна има редица дъщерни фирми. Повечето от тях работят в сферата на възобновяемите енергийни източници като фирмите „Грийн Енерджи“, ВЕЦ-Камчия, „Солар Енерджи“, „Пирин Енерджи“, както „Кремена Солар“, „ГенералТ Солар“ и „Дебър Солар“, които произвеждат енергия от слънцето.

  Портфолиото на „Риск Инженеринг“ обаче има и дружества, които се занимават с производство на хляб като „Риск Инженеринг-Ф“, с преработка на дървесен материал – „Риск Инженеринг-Д“, както и „Джи Си Ар“, която се занимава с енергиен инженеринг.

  Съдружник е в общо 17 фирми, сред които „Нова Софт Технолоджи“, която се занимана с проектиране и внедряване на софтуерни продукти; „Ес Си И-Ес“, която създава, разпространява и опазва културни ценности; „Понтика“, която търгува с недвижими имоти“; „Фиск Консулт“ – за счетоводни услуги. Отделно притежава дял в ВЕЦ-ММД, което има хидроцентрала.

  Едноличен собственик е на „Еко Ризорт“, което се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Има участие и в „Заводски строежи-Козлодуй“, чиято дейност е проектиране, ремонт и оборудване на жилищни промишлени сгради.

  В акция на Софийската градска прокуратура, ДАНС и МВР на 20 септември бяха извършени обиски на офиси на двете дружества и НЕК заради данни на държавното обвинение, че се унищожават важни за досъдебното производство документи. Тогава бяха арестувани за 24 часа двамата последни директори на НЕК – Крум Анастасов и Иво Лефтеров, който е нареджал последните плащания за „УорлиПарсънс“, както и управителят на българското дружество на „УорлиПарсънс“ Събин Събинов. Те обаче бяха освободени и привлечени като свидетели по делото.

  Манчев, който по време на прокурорската акция бе в Турция, след като се върна бе посетен от прокурори, но не бе разпитан и не бе привлечен дори като свидетел. Тогава собственикът на „Риск Инженеринг“ обяви, че срещу него се води „политическа атака“ и че се прави опит да бъде изхвърлен от бизнеса като посочи, че зад това стои човек, висок метър и деветдесет. Той обаче не назова името му.

  Сега става ясно, че засега Манчев се оказва единственият обвиняем по воденото дело и му е наложена безпрецедентната досега парична гаранция от 1 млн. лева, която чупи досегашните рекорди.

  Гаранция от 500 хил. лв. бе определена за съсобственика на акции в „Петрол“ Денис Ершов, разследван за източване на компанията. Същият размер гаранция бе определен и за собственика на „Литекс Комерс“ Гриша Ганчев по обвинение за данъчни измами и той се плати исканите му от държавата суми. Преди това собственикът на мини и ТЕЦ-ове Христо Ковачки имаше гаранция от 300 хил. лв. също по обвинение за данъчни измами. Тези гаранции обаче бяха обжалвани и намалени.

  Манчев също може да обжалва наложената му мярка за неотклонение.

  Източник:  Mediapool

• Обама предупреди за опасността от фалит на САЩ

  

  Американският президент Барак Обама предупреди, че малка група консервативни републиканци искат да оставят САЩ да фалира по дълга си, съобщи Би Би Си. Американското правителство частично спря работа на 1 октомври защото двете партии в Конгреса не успяха да се споразумеят за бюджета. По-страшната дата обаче може да се окаже 17 октомври, защото дотогава законодателите трябва да се договорят за увеличаване на тавана на дълга. В противен случай САЩ на практика ще трябва да обявят фалит.

  В телевизионно интервю от сряда президентът Обама заяви, че е бесен. По-късно той е провел разговори с лидери и от двете партии в Конгреса, които приключили без споразумение.

  Би Би Си отбелязва, че и за двата проблема – бюджета и увеличаването на тавана на дълга, републиканците настояват за отстъпки от страна на демократите най-вече заради здравната реформа на Обама, или т.нар. Obamacare. Голяма част от нея влезе в сила на 1 октомври, задължава всеки американец да си купува здравна застраховка и според консерваторите представлява груба намеса на държавата.

  В сряда Обама се е срещнал с председателите на едни от най-големите банки на Уолстрийт – JPMorgan Chase, Goldman Sachs, Bank of America, за да обсъди тавана на дълга и други икономически проблеми. Банкерите са членове на Форума за финансови услуги, лобистка група, която заедно с още 250 други компании изпрати писмо до Конгреса с призива да увеличат тавана на дълга.

  В интервюто си от неделя Обама каза, че няма желание да преговаря с „екстремисткото крило на републиканската партия“ с наближаването на 17 октомври.

  Чуждестранните пазари също следят внимателно бюджетната криза в САЩ. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги предупреди, че продължително блокиране на американското правителство представлява риск не само за САЩ, но и за световната икономика.

  В сряда вечерта Обама се е срещнал с говорителя на Камарата на представителите, републиканеца Джон Бейнър, с лидера на консерваторите в Сената Мич Макконъл, на демократите – Хари Рийд, както и с председателя на демократичното малцинство в Камарата Нанси Пелоси. Бейнър е нкапуснал разговорите, като заявил, че демократите не искат да преговарят. Хари Рийд от своя страна заяви, че демократите няма да приемат промени в Obamacare.

  Според анализатори Джон Бейнър би могъл да допринесе за разрешаване на бюджетната криза, като позволи на Камарата на представителите да гласуват за „чист“ бюджет, който не променя здравната реформа, защото той може да бъде приет с подкрепата на демократите и умерените републиканци. Такова действие от неговата страна обаче крие рискове Бейнър да си навлече гнева на консервативното крило в партията му.

  По-рано в сряда високопоставени представители на тайните служби предупредиха, че заради спряната работа на правителството шпионските агенции може и да не успеят да гарантират националната сигурност на САЩ.

  Източник:  в. „Дневник“

• Доц. Христов: България се движи към олигархичен модел от 25 години

  България се движи към олигархичен модел на развитие не от вчера, а от 25 години. Това заяви в „Студио БГНЕС“ социологът и политолог доцент Иво Христов.

  През последните месеци в страната сме наблюдавали конфликта между два олигархични кръга – около „Пеевски“ и „Капитал“ – които си дадоха среща на терена, като използваха хората за масовка, заяви доцент Христов.

  Той заяви, че в България няма не само гражданско общество, а въобще общество, защото за българина единственото ценно нещо е семейството и до там. „Руинирането на обществото върви с бързи темпове“, добави доцент Христов.

  Той посочи, че даже да напишем най-добрите закони и Конституция няма да си решим проблемите, защото ако зад тях не стои едно активно общество, те ще останат само за музея.

  Доцент Христов заяви, че сегашното правителство на Пламен Орешарски на фона на предишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов е образец за добро управление.

  „ГЕРБ е най-тежкото недоразумение в българския политически и обществен живот. Около 15-20% от българите очакват някой да дойде на бял кон и да реши със замах всичките им проблеми. Тези очаквания са устойчива тенденция“, каза доцент Христов.

  Според него основният проблем на съвремието е неосъзнаването на това, което се случва. Изглежда, че българският елит също не осъзнава случващото се, защото му липсва исторически хоризонт. Той се интересува само от положението си в момента – пари, имоти, къде ще учат децата му, заяви доцент Христов.

  Източник: БГНЕС

• Гергана Апостолова – шеста шампионска титла по ката на All American Open

  Родената в Бургас българка Гергана Апостолова спечели шестата си титла на международния отворен турнир „All American Open“, който се проведе в Ню Йорк. Нейният треньор – световният шампион сенсей Емил Костов, за пореден път се доказа и като треньор на шампиони. Първенството бе на без-категории, за всички възрастови групи, а в дисциплина „ката“ се съревноваваха мъже и жени заедно.

  Захари Дамянов за 4-ти пореден път печели този престижен турнир, в който и тази година взеха участие квалитетни бойци, като Алехандро Наваро (световен шампион в кат.до 90кг от 2013г., шампион на Япония и многократен европейски шампион), Илия Карпенко и Дармен Садвокасов (шампиони на Русия), Олександър Йероменко (европейски шампион) и др. 

  Дамянов изигра 4-ри срещи, неутрализирайки съперници от Канада, Америка, Франция и Русия. Христо Йорданов и Петър Добрев – национални шампиони, съответно Христо в дисциплина ката, а Петър дисциплина кумите, дебютираха на този международен турнир. Христо Йорданов отпадна след 1-вата квалификация на ката, а Петър Добрев извоюва шампионска титла, надделявайки над двама съперника от Русия.

  Гергана Апостолова, която през май месец се завърна с вицеевропейска титла от Украйна, за шести пореден път стана шампион на ката на „All American Open“ надигравайки 17 състезатели в нейната дисциплина.

  Сенсей Костов, който бе съдия и главен рефер в първенството, заедно с Гергана Апостолова-Костова, взеха участие в традиционния семинар, чийто инструктор бе президентът на Международната карате организация „Киокушинкайкан“ – световният шампион от 1987 г. на без-категории – Канчо Шокей Матцуи.

  Източник:  Сhernomorie-bg.com

• Бывший министр финансов Болгарии Дянков назначен новым ректором РЭШ

  

  МОСКВА, 1 октября. /ИТАР-ТАСС/. Бывший вице-премьер и министр финансов Болгарии Симеон Дянков назначен ректором Российской экономической школы /РЭШ/. Об этом говорится в сообщении учебного заведения.

  „Основным вопросом в повестке дня заседания было утверждение кандидатуры нового ректора. Совет директоров принял решение о назначении на пост ректора Российской экономической школы Симеона Дянкова“, – говорится в сообщении. Симеон Дянков, как ректор РЭШ, также вошел в состав совета директоров Школы, сменив в этом качестве Станислава Анатольева, исполнявшего прежде обязанности ректора.

  Дянков с 27 июля 2009 года по 13 марта 2013 года был вице-премьером и министром финансов Болгарии.

  Гуриев спешно уехал из России

  В мае экс-глава РЭШ Сергей Гуриев спешно уехал из России, поскольку „счел, что существовала реальная угроза“ того, что у него отберут паспорт или задержат. Он говорил, что получил предложение о работе преподавателем в парижском университете „Сьянс-По“.

  Следственный комитет подтвердил, что Гуриев накануне отъезда был допрошен в рамках „дела ЮКОСа“.

  Российские СМИ сообщали, что следователи по решению суда изъяли у Гуриева электронную переписку за несколько лет. „Я не могу сказать, ни какие именно документы их интересовали, ни по поводу чего проводились допросы, поскольку я подписал обязательство о соблюдении конфиденциальности. Но я знаю, что их неблаговидные действия не имели под собой оснований, и в результате всего этого из свидетеля по „делу Ходорковского“ я мог превратиться в обвиняемого. В отношении меня начали расследование. Я не знаю, будут ли меня преследовать“, – пояснил сам Гуриев.

  30 мая совет директоров Российской экономической школы /РЭШ/ удовлетворил заявление Сергея Гуриева об отставке с поста ректора.

  По данным французских СМИ, ему была выдана французская виза на один год.

  Гуриев заявил журналистам, что планирует остаться во Франции, где уже несколько лет живет его супруга.

  Источник: ИТАР-ТАСС

• На файтон с Христо Ботев до хотел „България“

  Милен Радев,  De-zorata.de

  .

  

  В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 часа закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и – навярно – удивено оглеждащ се поглед.

  Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя.

  От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел “България”. До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев.

  Мисля, че трудно може да се измисли по-знаково навлизане в отредената му за втора родина страна от онова, което съдбата организира на 22-годишния студент. С Христо Ботев, на път към хотел „България“… През следващите от тогава почти 60 години на Норберт Рандов му е съдено да превърне българската литература, дружбата си с най-добрите нейни създатели в център на своя творчески живот. А България ще му дарява отново и отново възможности за покой и работа, за срещи тук с приятели и близки хора, за потъване в нейния вековен интелектуален и художествен свят, който Норберт познава така дълбоко, както много малко от нашите съвременници.

  След 1952 година гостуванията в България се зареждат едно след друго. Началният повод, както често става е разбира се романтичен – пламналата в Балчик страст към прелестно черноморско чедо. По-късно, след едномесечно пропътуване на 2000 км с обиколен ЖП-билет, Норберт Рандов опознава и залюбва и други красоти на България. В София случайността го отвежда на квартира у забележителната интелектуалка, познавачка на литературните и стари светски кръгове, някогашна учителка от Италианската гимназия Жана Николова. Изгонена като “фашистка” след преврата на 9.IX. в циганско училище в Коньовица, Жана Николова става за Норберт живата връзка с традицията и най-ценното в българския интелектуален живот.

  Започнал аспирантура в София на тема “Пенчо Славейков и немската литература”, през 1954 г. Норберт присъства на откриването на музея на Яворов в Чирпан. На връщане го канят да пътува с писателския автобус и замръкват в Казанлък. Случаят го настанява в една хотелска стая с Атанас Далчев и Иван Рудников. Нощният разговор до зори – от Марсел Пруст, през германската философия до българската литература – поставя началото на едно от най-важните приятелства на Норберт Рандов в България – това с Атанас Далчев, великия “отказник”, както той го нарича. Човекът, категорично отказващ да се подчини както на властващата идеология така и на пошлия битовизъм в Съюза на писателите.

  Аспирантурата на Норберт Рандов в СУ приключва преждевременно след като публикува в “Стършел” сатирична рецензия за току що излязъл в София комично-некадърен Немско-български речник. Съставителят се оказва обаче “наш другар”. Посолството на ГДР отзовава Норберт за “намеса във вътрешните работи на братска България”.

  След 1956 г. и разкритията на XX конгрес на КПСС в Москва, започва проглеждането на възторжено вярващия дотогава в марксистките идеологеми гедееровски комсомолец. При обиск през 1962 г. ЩАЗИ намира у дома му екземпляр на “Доктор Живаго” на Пастернак. Това е достатъчно за обвинение в “антисъветска клевета”. Година след построяването на Берлинската стена обаче по-сериозни са другите инкриминирани му “престъпления” – негов приятел е избягал през канализацията в Западен Берлин и оставил свой ръкопис на Норберт за да го препрати по хора на Запад. Това вече е “злостна пропаганда” и “съучастие в бягство през границата” – или “знаел, но недонесъл”, както се изразява народът…

  32-годишният Норберт Рандов е осъден на 3 години затвор. Излиза от тъмницата през 1965 г. От този момент нататък и до 1989 г. ЩАЗИ се разпорежда той да не бъде назначаван никъде на постоянна работа. Преживява скромно с преводачески и издателски труд на свободна практика. Домът му на Ахтерманщрасе в квартала Панков се превръща в легендарно място за задушевни срещи на източноберлински свободомислещи интелектуалци и артистични натури. И внимателно следен обект от ЩАЗИ, както се разбра след 1989 г. от дебелите папки за оперативно наблюдение, до които Норберт получи достъп.

  Подслушвано е било през стената на съседната квартира, протоколирани са разговори и регистрирани посетители. Особено съмнително се е показало на ЩАЗИ например обстоятелството, че на 43-ия рожден ден на писателя в апартамента му са дошли точно 43-ма души. При това били идвали “конспиративно, един по един или по двама”. Навярно според източногерманските чекисти всички гости е трябвало да пристигнат заедно, с маршова стъпка, под строй и с духова музика…

  В течение на няколко години за пътувания до България не може да става и дума. Но Норберт Рандов вече превежда от български и издава българска литература в източногермански издателства. Благодарение на съществуващите там квоти за литературите на “братските народи”, може да се издават и ценни заглавия от българската класика – “Под игото”, “Записки по българските въстания”, сборници съвременна проза, българска поезия… През 1967 г. Норберт Рандов се запознава с по-сетнешната си съпруга Теда – студентка от Западен Берлин. Срещите им на Изток са епизодични, само за по един-два дни, прекъсвани от усложненията на граничния режим за посетители от Запад. Връзката на двамата се оказва по-здрава от строената като да векува Стена. През 1978 г. се ражда техният син. Наричат го Климент – в чест на Охридския чудотворец.

  Колкото и да изглежда странно, тогава тъкмо България се превръща в единственото място на света, където това разделено от Желязната завеса семейство може да се среща и Климент да живее заедно с баща си в относително спокойствие. Макар и винаги за ограничено време. Центърът по българистика в София започва да кани активно превеждащия и помагащия за популяризиране на българската литература в немскоезичния свят Норберт Рандов, “заедно със семейството си” за по няколко месеца на творчески гостувания в България.

  Норберт работи усилено, превежда “Житието” на Софроний Врачански, след едногодишен труд издава на немски и “Историята” на отец Паисий с 90 страничен уникален коментар към нея, какъвто на български не съществува и до ден днешен.

  През 1985 г. БАН го удостоява за този превод с наградата “Паисий Хилендарски”. В България Норберт общува с голям приятелски кръг от хора на художествения труд – сред близките му приятели са Александър Геров, Минко Николов, Борис Делчев, Радой Ралин, Димитър Аврамов… Неуморно пише в немскоезични издания и в периодиката на литературни и литературоведчески теми, свързани с България. Библиографският списък на негови оригинални работи обхваща 168 позиции, преводните заглавия наброяват стотици.

  След падането на стената през 1989 г. Норберт Рандов можа за пръв път да посети дома на своята съпруга в Западната част на Берлин и да види детската стая на своя израснал вече син. Хумболдтовият университет в Берлин, откъдето той е уволнен след влизането си в затвора, го възстанови на работа, а не след дълго го назначи за професор по българска и белоруска литература до пенсионирането му след няколко семестъра. През 2000 г. президентът Петър Стоянов връчи на Норберт Рандов най-високото (тогава все още не обезценено и не осрамено) отличие – ордена “Стара планина”. Миналата година литераторът бе удостоен в Берлин и с най-високото германско отличие – Кръста за заслуги с лента.

  Домът на Норберт Рандов в Берлин може с пълно основание да бъде наречен музей на българската литература. Сигурен съм, че извън България не съществува толкова пълна колекция, включително на първи и уникални издания – както на книги, така и на периодика – от XIX век до днешния ден. При това те не са натъпкани из безкрайните рафтове само за съзерцание – не, с тях се работи непрестанно, а пъргавият юбиляр във всеки момент на разговора току припва и с безпогрешна точност вади нужния му за справка, цитат или потвърждение том.

  Много малко са по света нашите приятели, толкова истински и дълбоко свързали своя личен и професионален живот с България. Всъщност Норберт Рандов не влиза в тяхното число. Защото е неточно той да бъде наричан приятел на България. За мен Норберт е българин от Северна Германия, от така любимото му херцогство Мекленбург – Щрелиц. При това българин по избор – по избор на сърцето и на духа, емоционално и интелектуално свързан със страната на розите и музите, критичен към днешната страна на мутрите, преживяващ и страдащ за нея, както всички ние.

  Нека пожелаем на Норберт Рандов за днешния му 80-ти рожден ден*, както е прието, здраве и дълъг живот. И нека добавим и едно лично пожелание: дай Боже да се изпълни съкровената мечта на Норберт и така ценените от него “Строители на съвременна България” на Симеон Радев да стигнат един недалечен ден и до немския читател.

  –––––––––––––––––––––––––––––––-
  * Текстът е публикуван за първи път на 27 ноември 2009 г.
  

• Белият дом нареди правителствените служби да спрат работа

  

  Белият дом нареди на правителствените служби да спрат работа, след като Конгресът не успя да постигне компромис по бюджета, преди да изтече крайният срок в полунощ местно време. Мярката ще засегне около 800 000 държавни служители.

  Въздушният контрол, военните и други жизненоважни служби нямат да спират работа, предаде Асошиейтед прес. За пръв път от 17 години САЩ влизат в новата финансова година, която започва днес, без бюджет. Причината е, че администрацията на Барак Обама и републиканската опозиция в Конгреса не успя да се споразумее за финансирането на правителството.

  Камарата на представителите вчера за пореден път гласува законопроект за временно финансиране, който е неприемлив за Белия дом. В документа бе включена поправка, която лишава здравната реформа от един от важните й елементи – задължителното медицинско застраховане на всички граждани на САЩ от 1 януари 2014 г. Така на практика се блокира влизането в сила на реформата на Обама.

  За последен път САЩ бяха в подобна ситуация преди 17 години, по времето на Бил Клинтън. Тогава държавните учреждения не работиха 21 дни, което струваше на страната 1 млрд. долара.

  Американският президент Барак Обама обеща кризата с финансирането на правителствените служби да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. Той увери американските военнослужещи, че ще получат възнагражденията си навреме, въпреки частичното затваряне на част от правителствените служби. „Заплахите за нашата национална сигурност не са намалели и ние трябва да бъдем готови за всякакви непредвидени ситуации”, изтъкна Обама.

  Източник:  в. „Сега“

• България е 8-а в класацията на най-полицейските държави в света

  Класацията е на агенция Bloomberg.

  В първата тройка на най-полицейските държави в света са Русия, Турция и Италия.

  В Русия на 100 000 души население се падат средно по 564.6 полицаи, в Турция те са 474.8, а в Италия – 467.2.

  В България има средно по 398.1 полицаи на 100 000 души население.

  Непосредствено след нас са Словакия, Чехия и Испания.

  Значително след нас са САЩ – на 32-ро място с 226.7 полицаи на 100 000 души население.

  Последните три места се заемат от Гвинея (52.4 на 100 000 души население), Унгария и Кения.

  Източник: offnews.bg

• No charge for love

  

  A farmer had some puppies he needed to sell. He painted a sign advertising the 4 pups, and set about nailing it to a post on the edge of his yard.

  As he was driving the last nail into the post, he felt tug on his overalls.

  He looked down into the eyes of a little boy.

  “Mister,” he said, “I want to buy one of your puppies.”

  “Well,” said the farmer, as he rubbed the sweat of the back of his neck, “these puppies come from fine parents and cost a good deal of money.”

  The boy dropped his head for a moment. Then reaching deep into his pocket,
  he pulled out a handful of change and held it up to the farmer. “I’ve
  got thirty-nine cents. Is that enough to take a look?”

  “Sure,” said the farmer. And with that he let out a whistle. “Here Dolly!” he called.

  Out from the doghouse and down ramp ran Dolly followed by four little balls of fur.

  The little boy pressed his face against the chain link fence. His eyes danced with delight.

  As the dogs made their way to the fence, the little boy noticed
  something else stirring inside the doghouse.

  Slowly another little ball appeared, this one noticeably smaller.

  Down the ramp it slid. Then in a awkward manner, the little pup began hobbling toward the others, doing its best to catch up….

  “I want that one,” the little boy said, pointing to the runt.

  The farmer knelt down at the boy’s side and said, “Son, you don’t want that puppy. He will never be able to run and play with you like these other dogs would.”

  With that the little boy stepped back from the fence, reached down, and began rolling up one leg of his trousers. In doing so he revealed a steel brace running down both sides of his leg attaching itself to a specially made shoe.

  Looking back up at the farmer, he said, “You see sir, I don’t run too well myself, and he will need someone who understands.”

  With tears in his eyes, the farmer reached down and picked up the little pup. Holding it carefully he handed it to the little boy.

  “How much?” asked the little boy.

  “No charge,” answered the farmer, “There’s no charge for love.”

  From: wisdomquotesandstories.com

• Куп политически джуджета, маскирани като Дядо Мраз

  Николай Бареков копира партията на Яне Янев. БАСТА върви по стъпките на “Лидер”. Колкото и парадоксално да звучи, никой не бива да бъде отписван

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  В политиката Бареков е като клонинг на Яне Янев. Снимки: БГНЕС

  „Демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците“, е казал Марк Твен. „Демокрацията не може да се издигне по-високо от този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“, добавил Джордж Бърнард Шоу. В ход в момента са прогнози кой би влязъл в следващия парламент при предсрочни избори. В публичното пространство звучат невероятни предсказания. Колкото и да са шокиращи обаче, не трябва да забравяме, че иде реч за демокрация.

  Шок 1: Партия на Бареков влиза в парламента

  Прогнозата я даде социологът Васил Тончев, изчислявайки подкрепата на „България без цензура“ на 4.8%. Колегата му Андрей Рачев се басира, че формацията ще влезе в Народното събрание. Лично аз не познавам хора, които биха гласували за Бареков. Но в 2009 г. не познавах и хора, които ще гласуват за Яне Янев. А той влезе в парламента.

  Историята на РЗС е много интересна. Паралелите с днес – също. Около 2007-2008 г. Янев в качеството си на депутат бе хумористично отблъскващ. Но какво се случи? След едногодишно жителство в сутрешни блокове, размахване на папки, обвинения, гръмки клетви и грандомански обещания партията му РЗС се вреди в НС. Не бе само това. Политолози твърдяха, че Янев наистина ще спре корупцията. Социолози добавяха, че ще разбърка картите на големите. Румен Овчаров пък каза (впоследствие), че според Георги Първанов РЗС ще е от полза за социалистите. Пари, гръб, приятели и ваятели на образ си имаше Янев. Кое липсва на Бареков?

  Самият той каза, че ще стане министър-председател. „Готов съм за премиер“, бе заявил и Янев. Забелязвате ли приликата? Те няма да бъдат министър-председател, но в тази игра е важно да си в новините. В политиката често балонът се превръща в самолет. Как става, не знам. Може би Твен и Шоу знаят.

  Помните ли, че в 2009 г. Янев бореше корупцията и цензурата? Със серия разкрития (къде истина, къде – не) напакости на управляващите. На 11 май 2013 г. Бареков също напакости на управляващите. По стил, енергичност, комуникация, послания, а и вероятно електорален профил „България без цензура“ е РЗС-2.

  „Бареков е единственият десен с абсолютно еднозначна позиция към Борисов, т.е. в остра война с него“, възвестяват апологети. „Точно той ли?“, търкат очи хиляди невярващи хора. Но изборите се решават от вярващите. След като милиони повярваха, че един бивш член на БКП, възпитаник на „Симеоново“, бодигард на Тодор Живков, уличен силовак и главен секретар на МВР е алтернатива на олигархията, значи българинът може да повярва на всеки.

  Шок 2: БАСТА влиза в парламента

  Каза го Мирослав Найденов в края на август. Говореше за следващия парламент, но вероятно имаше предвид и днешния. Партията бе учредена на 22 септември и лидерите й предсказаха, че настоящи депутати от ГЕРБ ще припознаят „ценностите и идеите“ на БАСТА.

  Ние не можем да очакваме, че активисти ще се изказват неласкаво за собствената си партия. Изявлението на Найденов е нормално, макар БАСТА доста да прилича на БНД (помни ли ги някой?). По-вероятно да сподели съдбата й. Но историята пак ни кара да бъдем предпазливи. БАСТА не може да разчита на харизма, послания, „ценности и идеи“. Може да се надява на пари, медиен достъп, „сигурни избиратели“. В една сходна ситуация преди четири години партия „Лидер“ взе 3.26%, не й стигнаха 20 000 гласа. Да бе знаел Христо Ковачки, че едва 20 000 гласа ще го спънат, мъничко да бе натиснал педалите още, в парламента щяхме да видим и чудото „Лидер“. Тъй и за БАСТА. Когато казваме, че нямат шанс за парламента, трябва да помним, че „Лидер“ бе на сантиметър.

  Скоро авторитетни хора ще се явят по телевизията и ще разправят, че Мирослав Найденов е „жертва на цветановщината“. Че Емил Димитров е борец срещу нея. Даже може да „припомнят“ как ядем първокачествен хляб и чисто месо благодарение на Найденов. Познато, нали?

  Шок 3: Партията на Татяна Дончева ще даде лява алтернатива

  Вечната вътрешнопартийна опозиционерка напуска БСП и основава нова формация. Казано на шега, би имала успех само ако смята да става шеф на ЦСКА. Защото бившият й колега дисидент – Александър Томов, е единственият, който тръгна по този трънлив път и направи пробив. „Българска евролевица“ се оказа успешен проект в рамките на един мандат (1997-2001 г.). ГОР, ДАР, БСД и други забравени формации родиха единствено мъки.

  През 2005 г. „лявата алтернатива“ на БСП, олицетворена от обединените сили на Томов, Кръстьо Петков и Гюнер Тахир, взе на изборите точно 1.3%. Четири години по-късно джуджета конкурираха БСП вляво, спечелиха общо 0.9%. В този смисъл Дончева няма шанс да е Снежанка, ще е джудже.

  Но отделни хора от партията й може да се вредят за подаръци, а и да ги раздават. Както и хора от БАСТА, „България без цензура“, дори и да не влязат в парламента. „Експертният им потенциал“ може да бъде припознат от управляващите, които и да са те. Колкото повече партии има, толкова повече расте „банката кадри“, към която правителствата посягат, демонстрирайки радушна и надпартийна коалиционна култура.

  Още няколко думи за демокрацията. Когато социолог шокира с изказване, че някаква партия има неподозиран до момента шанс за парламента, не лъже. Хем е прав, хем не е. Изследователска методология, контекст, начин на представяне на фактите позволяват волни интерпретации. Но има и нещо сигурно – изявлението му налива нови проценти в споменатата партия. Тъй се градят образи, увеличават се глупците.

  

• Кой смее да посочи олигарсите

   Елена Кодинова, в. „Преса“*
  

   

  

  Кои са олигарсите?“, засече наскоро водещите Ани Цолова и Виктор Николаев по Нова телевизия бившият премиер Бойко Борисов, точно когато те се бяха развихрили да питат как ще се борим с олигархията. И обясни на умълчалите се колеги: „Нали виждате как никой не смее да ги посочи? Защото това са богати хора и ще има съдебни дела.“ Водещите предложиха да питат президента Плевнелиев. „И той няма да ви каже, ще се измъкне по някакъв начин“, уточни лидерът на ГЕРБ за някогашния си подопечен.

  Никой не може да ме заподозре в симпатия към г-н Борисов, но когато е прав – прав е. Макар че и неговият кураж се спихна, щом споменатите водещи го накараха да назове олигарсите, защото сигурно като бивш премиер ги познава. Щом и този храбър мъжкар се бои да произнесе на глас имената им, значи наистина трябва да са много страшни.

  Напоследък всички се скъсват да говорят за битка с олигархията, а на никого не му стиска да я посочи. И не просто да я посочи, а да я закове с неоспорими доказателства. Въртят се няколко имена на богати хора, които се дъвчат и отляво, и отдясно по различни партизански причини, но никога с аргументи, издържащи в съда, само пропагандно. Пък и откога да си богат е престъпление? Финансовият ти статут сам по себе си не е достатъчен, за да бъдеш обвинен.

  Излиза, че цялата нация е въстанала срещу нещо, което не познава. Срещу призрачна заплаха, фикция, демон, който дори не е виждала. Говорим си с недомлъвки и намигания. Различни амбициозни хора се опитват да правят политически кариери, като ни плашат успешно по принцип с пустата олигархия, която и те май не са виждали на живо и не знаят как да ни докажат вредността й. И ако вече на някого му се върти някаква донкихотовска метафора в главата – да не бърза. Лудият идалго е бил сигурен срещу какво се бори, просто е бъркал едно нещо с друго. И именно тази негова увереност в правотата му го прави симпатичен герой. А подобна сигурност ние в борците против олигархията някак си не виждаме. Първо правило на Бойния клуб против олигархията: никой не говори поименно и конкретно за нея, защото може някой ден да му потрябва подкрепата й.

  Че не знаем срещу какво и кого се борим, става още по-безпощадно ясно и когато установим объркването на понятията. Всички говорят за олигархия, а имат предвид плутокрация.

  Олигархията е „власт на малцина“, тези малцина могат да бъдат аристокрация по рождение, военна хунта, диктатура на етническо малцинство или тоталитарна партия. А плутокрацията е „власт на богатите“ и активните борци за демокрация от последните дни у нас имат точно това второто предвид, макар често да го наричат неправилно олигархия. Дори и тези отдясно, колкото и да е странно да виждаме такава класова омраза у хора, които твърдят, че милеят за частната собственост, поставят я на върха на пирамидата на човешките права и желаят да осигурят на всеки условия да се замогва финансово. И на тях неприлично богатите са им врагове, което ме кара да се усъмня в това, че са искрено десни.

  Няма да направя откритие, ако кажа, че богатите хора навсякъде по света съсредоточават много власт и понякога са по-големи от държавни политики и признати международни организации. И се опитват да си купят възможността да въртят света в своя угода, за да стават още по-богати. Това е природен закон. Тези хора са станали богати именно защото са се възползвали от всяка възможност, която им се е предоставяла – независимо дали е легална, полулегална или чисто престъпление. Многото пари, съсредоточени на едно място, имат собствена логика и тя невинаги съвпада със законите. Не можем да очакваме парите да се съобразяват със законите, законите трябва да са безпощадни и корави пред парите.

  В света има около хиляда милиардери

  – членове на елитен глобален клуб, които вероятно се познават лично помежду си и които сигурно често заговорничат как да влияят на световната политика и на решенията на лидерите на най-силните държави. И това не е теория на конспирацията, а осъзнаване на реалностите. Сред тези хиляда милиардери я има, я няма българин. По-скоро няма. Дори да разполагаме поне с един сънародник с финансов ценз за влизане в този клуб, не е вероятно да го допуснат сред световния елит поради малкото значение на страната ни в глобален план.

  На фона на тези богаташи, от които често зависи ще има ли война в Близкия изток, ще се отвори ли тази или онази граница, ще падне ли тази или онази международна забрана, родните „олигарси“ сигурно изглеждат нелепи. А нашето плашливо и угодническо отношение към тях – направо глупаво. Сравняването на мащабите прави пропагандните бури в чаша вода на родна почва абсурдни.

  Борбата с плутокрацията – с малцината незаконно забогатели, които

  поставят на колене

  политиката и съдебната система – не може да се води така наивно, както това се прави у нас досега. Не може да е по принцип, а само конкретно – и имена, ЕГН, документи, свидетели, показания. Всичко друго изглежда като лицемерие. Като опит да се смени плутокрацията на политическия противник с нашата. Вашите богаташи са лоши, нашите са добри – това разчитам аз в отказа на политическата опозиция и гражданското общество да говори конкретно. Страх, че ако извади истински доказателства срещу „тяхната“ плутокрация, врагът ще отвърне със същото и ще ги съсипе посредством подкрепящите ги „добри плутократи“ още преди да са дошли на власт. Така не се разгражда система, а се бетонира порочен кръг.

  Защото политиците отглеждат и отхранват плутокрацията, тя не се появява от нищото. Ако някой е истински виновен, не е този, който е ял зелника, а този, който му го е опекъл и сервирал с надеждата за хубав бакшиш. Докато говорим с недомлъвки, ресторантът, в който богатият яде, а политикът сервира, остава непокътнат, просто се сменят клиентите и обслужващият персонал.

  Демонизирането на богаташа

  по принцип от всички партии без изключение показва тяхното дълбоко интимно познание за генезиса на благосъстоянието у нас и нежеланието им да го променят. Докато пътят към финансовия успех не се смени, докато той е така порочен и зависи толкова много от властта, предприемчивите хора ще продължават да си купуват пътя нагоре и да се превръщат в олигарси и плутократи. И отговорността това да престане да се случва е изцяло на политиците, не на богаташите, към които всички в момента се опитват да насочат всенародната омраза.

  В момента България прилича на днешните развити демокрации, но от XVIII и XIX век. В Америка по това време например е съществувало прочутото тайно общество „Тамани Хол“ със седалище в Манхатън, Ню Йорк, което е диктувало цялата политика на Демократическата партия. То се е грижело да се осигуряват гласовете на ирландските имигранти и да се издигат в политиката хора с такова етническо потекло. Целта е била осигуряване на достъп до публичните ресурси на свои хора, обогатяването им и използването на събраните капитали за нови подкупи и напредване във властта. Идеално смазана и безотказно работеща корумпирана политическа машина, която почти два века влияе на американската политика и изглежда вечна. В сравнение с нея нашите системи за купуване на цигански гласове са детска градина. Разбита е отвътре, от реформаторите в Демократическата партия, окончателно това става през 50-те години на миналия век.

  Ето един хубав пример колко вредна е партийната дисциплина и колко правилно и демократично е политическите сили да си имат вътрешна опозиция. Лидерските формации, единните сплотени партии са

  инкубатори на корупция и клиентелизъм

  А у нас като че ли други няма. Докато те съществуват, ще има олигархия и плутокрация. Вътрешната партийна опозиция не позволява на лидера еднолично да договаря нечие нечестно забогатяване в името на личния си успех, да продава влиянието на партията си в своя собствена изгода.

  Партийните дисиденти са истинските контрольори на демокрацията, на тях им стиска да посочат с пръст и конкретно. У нас все още от тях има огромен страх и обикновено ги напъждат, дори от партиите с претенции за най-голям демократизъм. Докато това става, системата ще си остане непокътната и всеки ще се бои да назове олигарсите.

  ––––––––––––––––––––––

  *Печатно издание, брой 264/28.09. 2013 г.

• David Attenborough: „Stop feeding Third world nations to reduce population“

  By Anthony Gucciardi, Storyleak.com

  .

  

  Speaking with the Daily Telegraph, the highly decorated psychopath expanded upon his notion that the plague of humanity must be reduced throughout the world. Reduction that, according to him, really starts with starving poorer nations that have been decimated by first world global powers (and could be fed with about a week or so of military spending). The problem, Attenborough says, however, comes down to numerous “huge sensitivities” that continue to block the goal of massive population reduction.

  And what are these ‘huge sensitivities’?

  Well, it turns out that the ‘sensitivities’ blocking the decimation of the world’s human population include ‘the right to have children’. How truly horrible. Instead, it seems Attenborough thinks that we should revoke the right of citizens to even have children, let alone feed the existing humans in hungry nations. In the interview, Attenborough states:

  “We say, get the United Nations to send them bags of flour. That’s barmy.”

  Now perhaps the most alarming thing to note here is that this psychopath who justifies his genocide with faulty reasoning is considered a ‘national treasure’ in Britain. Better yet, Attenborough also has 31 honorary degrees from British universities, which is more than any other person. This is in addition to his numerous ‘royal’ titles.

  Truly, Attenborough’s comments being met with mainstream media attention in a positive light shows just how far gone the mega media is. Ultimately, there is a war on our right to not only have a family and basic necessities, but life itself. If Attenborough wants to reduce the population and starve entire nations into death, then why does he not offer up his own life first?

   

• Бюджетът на САЩ се нуждае от нови дългове, за да избегне фалита

  Финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю уведоми конгреса, че след 17 октомври държавния бюджет ще бъде изчерпан и САЩ се нуждае от нови дългове, за да избегне фалита – информира сайтът Alterinformation.wordpress.com, позовавайки се на неотдавнашно изявление на финансовия министър Джейкъб Лю. Ето още какво пише изданието:

   

  

  За първи път финансов министър на САЩ дава конкретна дата, след която банкрута на САЩ ще бъде факт.

  Toва е поредния път, когато САЩ са застрашени от банкрута, който вече покоси някои големи градове като Детройт. И единственото, което САЩ може да стори е да отложи банкрута, увеличавайки тавана на бюджетния дефицит и увеличавайки дълговете си, които към момента надхвърлят $16,7 трлн. Това обаче не може да продължава вечно и ще дойде момент, в който САЩ няма да могат да се справят с огромния си външен дълг и бюджетни дефицити.

  „Към 17-ти октомври правителството на САЩ ще разполага едва с 30 млрд. долара, като ежедневните разходи съставляват средно 60 млрд. – това обстоятелство наистина е обезпокоително.“, заяви Джейкъб Лю, цитиран от Ройтерс.

  Увеличаването тавана на бюджетния дефицит обаче не е проста работа. Демократи и републиканци постигнаха съгласие през 2011 г. буквално часове преди банкрута отново да надвисне над САЩ след тежки дебати и преговори. 

  Китай се опитва да откупува дълговете на САЩ, като засега е закупил над $2 трлн. от целия дълг на САЩ. Китайците хвърлиха око на 8,133 тона злато, което се намира в банки на САЩ и представлява 74,5% от общия обем на златния резерв. Китай иска това злато за сметка на дълга на САЩ. Ако Китай изтегли своя дял от $2 трлн., икономиката на САЩ ще рухне.

  За САЩ ще бъде все по-трудно да поддържа позициите си в геополитическото съревнование срещу Китай и Русия, след като става ясно, че САЩ може да избегне фалита само временно и то трупайки още дългове. 

   

• <<
• 1
...
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
...
• 414
• >>