Всички авторски страници

Авторски

• Наши роми с домове на “Шанз-Елизе”

  

  Ромите ни в Париж скоро ще забравят подлезите и колибите на Марсово поле. Празните жилища във френската столица ще бъдат предадени на държавата, за да настани в тях мургавите ни събратя, гръмна в. „Монд“. Те дори може да живеят на “Шанз-Елизе”.

  Общинският съвет в Града на любовта е одобрил с мнозинство предложението на кмета Бертран Деланое. Нито един парижки район няма да е изключение от новата наредба, гласи становището на съвета. Това означава, че българските и румънски роми могат да станат обитатели дори на “Шанз-Елизе”.

  Инициативата е навременна, предвид приближаването на зимата. Перспективата европейските граждани от този етнос да я посрещнат за пореден път в окаяни постройки от шперплат и картон е разтревожила общинарите. Те дори ще проучат възможността да се изгради специален квартал край Париж за интегриране на ромите.

  Източник: БЛИЦ

• Месечна заплата 35 000 лв. Отделно 850 000 000 от рекет…

  

  Борецът Гриша Ганчев разказва за невижданата подлост на каратиста Бойко Борисов.

  Или защо и с каква цел известният СИК-аджия Митко Каратиста е внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ. И как – посредством рекет, бившият шофьор на Пашата – съдружник на Борисов, е назначен в Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева.

  В ранната пролет на 2012-а ловешкият борец и назначен бизнесмен Гриша Ганчев е особено горд, че е включен в правителствената делегация, предвождана лично от Бойко Борисов за посещение в Катар. Ганчев вярвал, че е удостоен с тази чест заради предстоящото официално откриване на завода му за автомобили „Грейт Уол”.

  Уви – дни по-късно Гриша Ганчев ще разкаже разочарован пред свои приятели за невижданата подлост на каратиста Борисов. „Бойко седна при мен в началото на полета за Катар и цели 3 часа си говорихме за футбол и за бизнес… В Катар нищо не направихме, а като се завърнах в България, при мен дойде едно момче – Митко Каратиста. Каза ми, че идва от името на Бойко и че щял да ми помогне да продам ВЕЦ-овете за стотици милиони, ако го направя свой съдружник. Изгоних го от офиса и му обясних, че аз нямам съдружници и не подарявам пари на Сульо и Пульо, щото и на мен никой не ми е давал даром“.

  Само месец, след като Ганчев е отклонил офертата на Димитър Стефанов – Митко Каратиста, показно е арестуван Данаил Ганчев – син на боса на футболен клуб „Литекс“. Ганчев-младши, който наскоро се е прибрал в България след завършено висше образование в Лондон, е задържан заедно с Милко Талев и още четирима души от мениджърския екип на „Литекс комерс“ по обвинение в данъчни престъпления в захарния бизнес.

  Същевременно Ганчев-старши също е обявен за задържане – бил заплашил да разпори корема на шефа на НАП Красимир Стефанов, днес народен представител от ГЕРБ. На Г. Ганчев е определена гаранция от 500 000 лева. Същевременно мнозина алармират, че в захарния бизнес има контрабандна схема за захар, влизаща в България от Полша, без да бъде плащано ДДС на държавата и е свързана с фирмата „Бахами“ ЕООД – собственост на Румяна Николова, съпруга на Румен Николов Пашата… Всъщност, истинската причина Ганчев да бъде ударен, е отказът му да продаде енергийните си дружества на Румен Николов – Пашата. Борецът Ганчев контролираше 9 водноелектрически централи по поречието на река Благоевградска Бистрица, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. През декември 2012-а ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ„Славово“ и каскада от още седем водноелектрически мини-централи бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. Посредник в сделката между Гриша Ганчев и чехите е Димитър Стефанов – Каратиста, действащ като подставено лице на Румен Николов – Пашата. Половината от парите, преведени от „Енерго про“ по сметки на фирмата „Хидро-електрик България“, впоследствие са трансферирани в офшорни дружества. Така Румен Пашата прибира 75 милиона евро от рекет. Малко след като сделката е финализирана, обвиненията срещу сина на Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета, тихомълком са свалени и 26-годишният мъж е освободен от ареста. Аферата с ВЕЦ-овете на Гриша Ганчев не е единствената задкулисна енергийна схема на Румен Николов – Пашата.

  От есента на 2009-а босът на СИК бе внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ чрез протежето си Димитър Стефанов – Митко Каратиста. 44-годишният бандит от столичния квартал „Надежда“ Митко Каратиста, разследван в средата на 90-те за рекет и умишлени палежи над складови бази в „Илиянци“, е назначен изненадващо за член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева. Високата заплата позволява на Митко Каратиста да легализира по-голяма част от криминалните си доходи. Тя обаче съвсем не е същината на далаверата на Румен Пашата и компания в ЧЕЗ. Енергийните монополисти от Чехия са уличени още през есента на 2009-а в далавери с обществен и поръчки и с кражби в ТЕЦ „Варна“ чрез закупуването на скъпи въглища от Донбас, Украйна, на двойни цени.

  Притиснати по СИК-аджийски и за да не им бъде отнет лицензът, чехите се съгласяват да поставят в Надзорния съвет посочения от Бойко Борисов представител на Румен Н. Пашата – Митко Каратиста. Така всички обществени поръчки започват да минават през силовака от квартал „Надежда“. За периода 2009-2012-а „ЧЕЗ България“ е сключила договори с фирми от орбитата на Митко Каратиста за предоставяне на услуги на обща стойност над 500 милиона лева! Към тази сума се прибавят и още 340 милиона лева, разпределени от Митко Каратиста по договори за избор на доставчици. Тоест – човекът на Румен Пашата е разпределял енергиен бюджет за 850 милиона в качеството си на началник в „ЧЕЗ България“.

  Чистата печалба на Румен Николов – Пашата и подставеното му лице Димитър Стефанов от „ЧЕЗ България“ е около 450 милиона лева за последните години. Заради това човек от управата на чешкото енергийно дружество сподели пред репортер съмненията си, че масовите протести срещу енергийните доставчици са инспирирани от Румен Николов Пашата. „Наше частно проучване установи категорично, че първите бунтове в Благоевград са проведени от хора на Румен Николов – Пашата. Целта е била акциите ни на борсата да се сринат и мафиотски кръгове от България да изкупят на безценица между 20 и 30% от акциите ни. Важно уточнение – фирми на Румен Николов – Пашата и до ден днешен отчитат електромерите на „ЧЕЗ България“…
  

  .

  Източник: NEWS глас

  (Със съкращения)

• Медиите и националните каузи

  Бунтовници без кауза ли са българските медии? Разбира се, не медиите са тези, които имат отговорността да обединят българите за една или друга кауза, но без тях нито една кауза не може да стане достатъчно популярна в съвременното информационно общество. Кауза, казано на обикновен български език, означава общо дело. Има ли обаче сега такова дело, което да стане общо за всички българи: учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света? Вероятно няма такова дело и точно затова Максим Минчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция и председател на Асоциацията на българските медии по света, който е инициатор и организатор на медийните срещи, е избрал темата за медиите и националните каузи тази година.

  Нека се върнем малко назад в историята и да се опитаме да си спомним няколко национални каузи, които са накарали почти винаги разединените българи да забравят разногласията си и да пренебрегнат различията помежду си в името на общото дело. Според Соломон Паси, бивш министър на външните работи и сегашен председател на Атлантическия клуб, има пет такива случая в нашата история. Това са освобождението на България през 1878 г., Сединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., обявяването на независимостта на България през 1908 г., присъединяването на България към НАТО през 2003 г. и присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. А сега? Мисля, че едно сравнение между изброените вече събития и каузите, които бяха предложени при откриването и по време на дискусиите на Деветата световна среща на българските медии, по-добре от всичко показват липсата на национално единство и исторически хоризонт пред страната ни.

  В Археологическия музей, където се състоя официалното откриване на медийната среща в понеделник, кметът на София Йорданка Фандъкова предложи кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. да се превърне в национална кауза. Това е рядка и уникална възможност да промотираме града и региона на европейската културна сцена и да създадем по-добър живот за нашите граждани, бизнеси и международни посетители, каза тя. Сред тоновете история и култура в Археологическия музей това предложение прозвуча убедително, но трудно всички българи ще го подкрепят поради простата причина, че Пловдив, а и други български градове са конкуренти на София, тъй като също кандидатстват за европейска столица на културата. Напълно естествено е пловдивчани да подкрепят своя град в тази европейска надпревара.

  Петър Стоянович, министър на културата, който говори след Йорданка Фандъкова, предложи модерният национализъм да стане нашата национална кауза. Какво точно този министър разбира по “модерен национализъм” не стане съвсем ясно на присъстващите, защото в краткото си слово той се спря на необходимостта от по-голяма адекватност и прагматичност, на проблемите на образованието, на пропастта между деца и родители и на положението на ромите. Трябва да обясним на българите дали ще я има България, каза в заключение министър Стоянович.

  След официалното откриване в София медийната среща продължи в Пловдив. В зала “Проф. арх. Йолов” на хотел “Тримонциум” стартира дискусия по главната тема на срещата. Български журналисти от цял свят с любопитство излушаха Максим Минчев, който предложи единствено още един въпрос: “Защо България се нуждае от национална кауза точно сега?” Вместо директен отговор, Соломон Паси лансира няколко идеи, които изглеждат достатъчно неосъществими, за да се превърнат в национални каузи. Ето само две от тях: България да стане космическа сила и да се преборим с несправедливостта.

  На мен лично ми е интересно как първите хора в държавата биха коментирали предложенията, защото – при цялото ми уважение към всички участници в софийската и пловдивската дискусия – без институционална подкрепа едва ли някоя от споделените идеи може да се превърне в национална кауза. За съжаление, тези първи хора отсъстваха от срещата. Макар че официалното откриване бе в Архелогическия музей, който се намира само на сто метра от офиса на българския президент и на триста метра от Министерския съвет, нито президентът Росен Плевнелиев, нито министър-председателят Пламен Орешарски дойдоха да споделят идеите си за бъдещето на България с представителите на българските медии по света. Може би са били заети или организаторите не са ги поканили, не знам. Но като прегледах брошурата със снимки от състоялите се вече осем журналистически срещи, видях, че е в предишни години първите хора в държавата не са пропускали възможността да присъстват на откриването на срещите и да изпратят по този начин конкретно свое послание до българите по света. Тази година обаче ситуацията е друга. България е още по-разделена, противопоставянето между българите е още по-силно и хоризонтът пред страната ни е още по-тъмен.

  Може би затова изказването на Светлозар Момчилов, издател и главен редактор на вестник “България СЕГА”, бе посрещнато с такъв интерес от участниците в срещата. Привличайки вниманието към опитите да се постави в зависимост българската общност в Чикаго чрез стратегии и похвати, които са всекидневие в България, той разкри на практика причината за невъзможността българите да се обединят около обща кауза днес. Тази причина е “България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри”, която, наложила своите правила в страната, вече протяга пипалата си и към българите по света, за да нанесе превантивен удар по общности, в които е създадена “атмосфера на позитивизъм, конструктивизъм и толерантност”. (Цялото изказване на Светлозар Момчилов ще публикуваме отделно в следващия брой #43, дата 24-ти октомври 2013)

  Предполагам, че лъч на надежда ще се появи във Велико Търново, където в сряда следобед и в четвъртък продължава Деветата световна среща на българските медии. Предвидено е академик Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, академик Антон Дончев, автор на романа “Време разделно”, Пламен Карталов, директор на Националаната опера и балет, и историкът академик Георги Марков споделят виданията си за основните национални цели на България. Може би е време да престанем да обръщаме толкова голямо внимание на българските политици и да се обърнем към българските интелектуалци, които да предложат идеи за едно по-добро бъдеще на страната. Защото съм сигурен, че ако се появи кауза, която да обедини всички българи – учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света – тя няма да е дело на българските политици, а на духовни апостоли, които са запазили в себе си пламъка на доброто и са готови да се посветят на общото дело.

  Иван Сотиров
  в. “България Сега”

• TimeLine Theatre Company: “Изюминка на солнце” (“A Raisin in the Sun”)

  Новый, семнадцатый сезон театральная компания TimeLine открыла спектаклем “Изюминка на солнце” по одноименной пьесе Лорейн Хэнсберри. Написанная в 1959 году, пьеса произвела эффект разорвавшейся бомбы и стала первым сочинением афроамериканского автора, поставленным на Бродвее. В центре пьесы – живущая на юге Чикаго семья Янгеров: мать Лина (Грета Оглсби) и двое детей. Сын Уолтер Ли (Джерод Хайнс) работает шофером, у него приятная жена Рут (Тони Мартин) и сын Трэвис (Оскар Васкес-третий). Дочь Бенита (Милдред Мари Лангфорд) заканчивает университет, мечтает стать врачом. Мы встречаемся с героями вскоре после смерти отца семейства. Все в ожидании чека (страхование жизни) от страховой компании. Планы на будущие деньги у детей разные. Уолтер Ли мечтает вложить все в свой бизнес и открыть магазин, Бенита хочет оплатить учебу, Рут думает уехать из трущоб и купить собственное жилье. И вот чек на десять тысяч долларов получен. Теперь все зависит от Лины. Только она вправе распорядиться этими деньгами… Таков фон, на котором развивается сюжет пьесы. В спектакле театра TimeLine мы (зрители) входим в квартиру Лины и становимся свидетелями разыгрывающейся на наших глазах драмы. Драмы непонимания, предательства, неосуществленных желаний, любви…

  Спектакль очень реалистичный. Когда Рут готовит сыну завтрак, запах от плиты распространяется на весь небольшой зал театра; когда Бенита кутается от холода в платок, зябко становится зрителям в последнем ряду; когда в финале спектакля семья переезжает и Лина уходит, забывая на столе цветок, многим (и мне в том числе) хочется крикнуть ей вслед: “Вернитесь!” Режиссерский прием сработал, и ”ружье” (цветок на столе) “выстрелило” в нужный момент…

  Спектакль очень добрый. Он о семье, вере и надежде. В центре спектакля – образ матери Лины: понимающей, любящей детей и внуков, умеющей прощать их ошибки. Лина “научилась просто, мудро жить”. Она пережила многое, и ничто не смогло сломить ее. Поэтому она не теряет голову от свалившейся на нее огромной суммы денег и не сдается, когда деньги теряются. Она думает о другом: как важно не потерять веру и сохранить себя…

  Спектакль очень профессиональный. Блестяще продуманы мизансцены, прекрасно играют актеры. При всей непохожести ситуаций и судеб, афроамериканская семья Янгеров заставляет вспомнить русскую семью Бессеменовых из горьковских “Мещан” или еврейскую из “Тевье-молочника” Шолом-Алейхема. Роль матери (отца) в доме, взаимоотношения в семье, нравственные принципы – они едины во всех семьях независимо от национальности и цвета кожи. Пьеса “Изюминка на солнце” входит в школьную программу первого года обучения в старших классах американских школ. На такой литературе у детей воспитывается чувство толерантности, уважения к другой культуре, истории. Мы оставляем семью Янгеров в момент переезда в новый дом. В районе Клайборн-парка, где Лина купила жилье, до этого не селились “цветные люди”. Человеку из ассоциации, который пытался подкупить Янгеров, только чтобы не оказаться их соседом, Уолтер Ли ответил отказом. Но что делать с ежедневным неприятием людей другого цвета кожи, бытовой неприязнью, враждой, отчуждением? Очень хочется надеяться, что полюбившиеся нам герои найдут достойных соседей и избегут знакомые многими – в том числе автором пьесы – проблемы. Лорейн Хэнсберри вспоминала, как третировали ее семью, когда отец купил дом в белом районе Чикаго Вашингтон-парк. Один раз ее – восьмилетнюю девочку – чуть не выбросил из окна верзила-сосед. “Все разные – все равные” – эту аксиому утверждают и пропагандируют авторы спектакля. Они подчеркивают, что темы, поднимаемые в пьесе Лорейн Хэнсберри, актуальны и сегодня. Режиссер Рон О Джей Парсон говорит: “Пьеса “Изюминка на солнце”, написанная более полувека назад, остается, наверно, величайшей пьесой, действие которой происходит в Чикаго. Она так же много говорит о нашем городе сегодня, как и пятьдесят лет назад. Эта пьеса – американская классика. Она заставила меня по-другому взглянуть на мир и изменила не только как режиссера и артиста, но, в первую очередь, человека”. Выпускник театрального факультета Мичиганского университета Рон Парсон начинал с постановок в маленьких театрах Нью-Йорка. После переезда в Чикаго в 1994 году активно включился в театральную жизнь города. В настоящее время режиссер является членом труппы Court Theatre.

  В роли мамы Лины – лауреат Jeff Award, чикагская актриса Грета Оглсби. Она была второй исполнительницей этой роли в бродвейской постановке 2004 года.

  Американская писательница Лорейн Хэнсберри родилась 19 мая 1930 года в Чикаго в богатой семье. Училась в школе при Чикагском АРТ-институте, Колледже Рузвельта (Чикаго), в Висконсинском университете и университете Гвадалахары (Мексика). Одно время сотрудничала в основанной Полем Робсоном газете “Freedom”. Ее муж – еврейский издатель и политический активист Роберт Немирофф. В своей монографии “Современная американская литература” критик Г.Злобин пишет об исключительной роли Хэнсберри в развитии афроамериканской драматургии после Второй мировой войны: “Ее можно назвать матерью современной драмы черных так же, как Юджин О’Нил является отцом национальной драмы. В этом смысле “Изюминка на солнце” есть для драмы то же, что “Сын Америки“ Р.Райта – для черного романа (а “Гек Финн” Марка Твена – для всякого американского романа, появившегося после него)”.

  Лорейн Хэнсберри умерла 12 января 1965 года в возрасте тридцати четырех лет.

  Мировая премьера спектакля “Изюминка на солнце” состоялась 11 марта 1959 года в Ethel Barrymore Theatre на Бродвее. В том же году пьеса была номинирована на четыре премии “Тони”, получила Премию театральных критиков Нью-Йорка и, по словам критика газеты “The New York Times”, навсегда изменила американский театр. В 1961 году пьеса была экранизирована голливудским режиссером Дэниелем Петри. Главную роль в картине сыграл выдающийся американский актер Сидней Пуатье. Вторая экранизация пьесы была снята для телевидения в 1989 году режиссером Биллом Дьюком. В 2004 году на Бродвее с большим успехом прошла новая постановка “Изюминки на солнце”. Исполнительница главной роли в этом спектакле Фелиция Рашад стала первой афроамериканской актрисой, удостоенной премии “Тони” за лучшую женскую роль.

  Творчество Лорейн Хэнсберри оказало огромное влияние на последующие поколения американских драматургов. Среди них – Брюс Норрис с пьесой “Клайборн-парк”, само название которой вызывает ассоциации с “Изюминкой…”. Мировая премьера спектакля по этой пьесе прошла два года назад в Steppenwolf Theatre.

   

  Театральная компания TimeLine основана в апреле 1997 года. В течение шестнадцати сезонов в театре было поставлено более пятидесяти спектаклей. Среди них – девять мировых и девятнадцать чикагских премьер. За эти годы театр получил сорок семь чикагских театральных наград Jeff Awards, включая девять – в номинации “Выдающийся спектакль”. Организацией “American Theatre Wing” TimeLine Theatre Company был назван одним из десяти лучших театральных коллективов США. В 2010 году газета “The Wall Street Journal” назвала этот театр лучшим в США, а в 2011 году журнал “Chicagomagazine” назвал его лучшим театром Чикаго.

  Мне остается только сказать, что название пьесы “Изюминка на солнце” цитирует строчку из стихотворения американского поэта Лэнгстона Хьюза (он, кстати, тоже жил в Иллинойсе, в городке Линкольн) “Гарлем, или Что случится, если отложить мечту?”, и пригласить вас посмотреть этот интересный спектакль.

  Спектакль “Изюминка на солнце” идет до 7 декабря 2013 года. TimeLineTheatre, 615 West Wellington Avenue, Chicago, IL 60022. Справки и заказ билетов на сайте www.timelinetheatre.com, по телефону 773-281-8463x6 или в кассе театра. Для студентов предусмотрена скидка $10. При входе необходимо предъявить студенческое удостоверение. Специальные цены для групп от десяти человек и больше. В одном блоке от театра (3012 North Broadway) находится самый дешевый паркинг. Цена – $6 за пять часов.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО TimeLine Theatre Company

  Фото 2-3. Сцены из спектакля “Изюминка на солнце”. Фото Лары Гетч

• Пеевски – главен прокурор

  Стоимен Войнов,в. „Дневник“

   

  Да се изгавриш по такъв начин с конституцията и да обявиш, че това е по волята на независимата съдебна система е същото, като публично пред всички да насилиш жена и да обявиш, че е било по любов.

  Това направи Делян Пеевски и след това с предварително подготвено писмо изкрещя: „Дръжте Пеевски“ (разбирай „контрабандистите и корумпираните“). Явно няма граници за наглостта, след като

  символът на олигархията и политическата корупция

  в България се самообяви за успял и почтен млад човек на 33.

  Обикновено успехът се свързва с благосъстояние. Пеевски трудно минава за заможен дори и по българските стандарти – с имоти на скромна стойност за олигарх, общо под 100 000 лева и автомобил на над 10 години. Разминаването с действителния му стандарт на живот е очевидно. Пеевски се движи с кортеж от 3 коли, екип от 10 души лична охрана, живее в скъпи и големи резиденции и често пътува луксозно в чужбина. Този, който искаше да контролира злоупотребите с данъци и акцизи като шеф на ДАНС, видимо не си плаща данъците дори и върху разходите за начина на живот, който публично демонстрира.

  Част от колегите на Пеевски в парламента го посочиха за успял поради огромен опит в бизнеса. А официално той никога не е имал собствен бизнес, нито участия във фирми. Неофициално или задкулисно заедно с Цветан Василев като представител на икономическите интереси на Ахмед Доган и ДПС контролира значителни активи, между които Корпоративна търговска банка, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и множество други. Но е абсурдно откраднатото от обществото чрез механизмите на политическата корупция да се дава като пример за постижение в мениджмънта.

  Може би „успехът“ е в политиката

  Лидерът на ДПС Местан многократно посочи като безспорен успех на Пеевски фактът, че за него са гласували хиляди избиратели и той е разширил влиянието на ДПС в Пазарджик и Стара Загора. Журналистическо разследване на „Капитал“ показа, че гласовете за Пеевски са основно от ромски райони. Броят на гласувалите роми се свързва по-малко с програмата на ДПС и с харизмата на Делян Пеевски, а главно с парите, които са платени, за да бъдат купени гласовете им. Безспорен политически успех, няма никакво съмнение.

  И още един детайл за хроникьорите. Позовавайки се в писмото си на „независимата съдебна система“, „магистратът“ Делян Пеевски би трябвало да знае, че Конституционният съд не е част от съдебната система. Явно и юридическото му образование е същото като останалите му „успехи“ – заплатено с големи торби с пари.

  Като се замислиш за случилото се през отминалата седмица, натрапчиво се набиват и други (не)зависимости:

  Всички институции в България вече са напълно независими.

  Като се започне с Конституционния съд – независим от това какво пише в конституцията.

  Съдебната система е независима от справедливостта.

  Медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев са независими от истината.

  Политиците са независими от волята на избирателите си.

  Регулаторите са независими от обществения интерес в секторите, за които отговарят.

  Правителството е независимо от партиите, които едва го крепят.

  Пълна независимост. Всичко зависи от началника на Пеевски, от Пеевски, бизнес партньорите му и от торби, пълни с пари.

  Чудехме се дали изборът на Пеевски за шеф на ДАНС е дъното?

  Не е. Още може. Да напуснем НАТО и Европейския съюз или да бъдем изгонени оттам.

  А когато „магистратът“ Пеевски натрупа нужния стаж, дори и без ден да е бил на работа, независимият Висш съдебен съвет сигурно ще го избере за…главен прокурор.

  Това вече ще бъде тотален успех за Делян Пеевски и ще се постигне най-пълна (не)зависимост в България.

  За нормалните хора в България обаче остават още въпроси:

  „А ако не искат такъв успех?“

  „Ако не са съгласни, освен финансовите ресурси Пеевски да им открадне и идеята за почтеност и успех, отъждествявайки себе си с нея?“

   

• Деветата световна среща на българските медии започва днес

  Деветата световна среща на българските медии започва в 10.00 ч. днес, 14 октомври 2013 г., в Националния археологически музей в София. Най-големият медиен форум у нас ще бъде открит от генералния директор на БТА Максим Минчев, министъра на културата Петър Стоянович и кмета на София Йорданка Фандъкова. Организираното от БТА и Асоциацията на българските медии по света събитие ще продължи до 18 октомври в Пловдив и Велико Търново. Темата тази година е „Медиите и социалните каузи“.

  Първите панели започват днес следобед в Пловдив, където ще се включат 45 представители на медии от над 20 държави. Медийната среща започва с темата „Защо се нуждае България от национални каузи”. Модератори са генералният директор на БТА Максим Минчев и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.

  Другите акценти в програмата в Пловдив са „Каузите на бизнеса. Здравеопазването като национален приоритет”, „Икономическо развитие на регионите”, „Социалните мрежи – новото гражданско общество” и „Медии и регулация. Необходимост от нови регламенти”. По време на Деветата медийна среща ще бъдат представени и проблемите на българите в чужбина.

  Очаква се утре в Пловдив да бъдат обявени предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията. За форума пристигат председателят на СЕМ Георги Лозанов и бизнес елитът, а също и кметове на по-малки селища.

  В програмата е включен и спектакъл на фолклорен ансамбъл „Тракия”. Той ще се състои в Дома на културата „Борис Христов” тази вечер от 19 часа, с вход свободен.

  Деветата световна среща на българските медии се осъществява с подкрепата на „ЧЕЗ България“, „Петрол“, ARPharM, „БГФармА“, „Средногорие Мед Индустриален Клъстер“, „Мтел“, КЦМ.

  Източник: БТА и БНР

  
  Виена, 2010 г.

• Първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват

  Много е важно дали ти липсват първите седем години!

  Минаха първите 7 години, откакто на 8 октомври 2006-та беше излъчено последното издание на неделното публицистично предаване „В десетката“ по Би Ти Ви. Тогава водещият, т.е. аз, си позволих да обезпокоя самия президент президент Георги Първанов с въпрос дали е придобил като подарък от спонсор два мезонета в София.

  Понеже днес е неделя, седем години по-късно (се ) питам друго: липсват ли ми тези първи седем години след деня, когато бях заплашен с уволнение, беше свалено предаването ми и съответно си тръгнах от Би Ти Ви в знак на протест срещу съюзяването на „моята“ телевизия с моя политически душманин, наредил разправата с един журналист с размахване на заканителен пръст чрез „нарочна декларация“ с поименно заклеймяване от екрана на същата телевизия.

  ( Който смята, че го „занимавам“ със себе си, може да си спести четенето и да се занимава с нещо по-малко дразнещо…).

  Останалите питам същото, което и себе си: липсват ли ни въпросните изминали 7 години?

  През „отчетния период“, за който пиша, животът ми се промени (не само професионално) толкова щастливо, че би трябвало да съм благодарен на онзи „симбиоз“ между Първанов, олигархичните босове и обслужващия ги персонал, който ме направи отново свободен човек.

  Спокойно, няма да се „хваля“ с написаните междувременно книги, с милионите посещения в блога ми и с вниманието на световните медии, които, смея да твърдя, ме превърнаха в най-цитирания в чужбина български журналист ( от „Ню Йорк таймс“, до „Файненшъл таймс“).

  Лично на мен първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват и макар да липсвам все повече от екрана на телевизиите, които по изключение ме канят ( обикновено да „запуша някоя дупка“ в някое храбро предаване), за мен е комплимент да ме няма в списъка на дежурните гости точно на онези канали, от които намирисва на манджа, поръчана от кухнята на задкулисието.

  Това е добрата новина в личен план. Как обаче се отразиха въпросните 7 години на българската журналистика и на медийната ни среда, която все повече прилича на среден пръст спрямо очакванията за бунт на журналистическата съвест в България?

  В случая не си меря пръстите с никого, още повече, че оценявам неравностойното си положение спрямо колегите, които са длъжни да си мерят приказките, ако не искат да се мъчат тепърва да стават блогъри по принуда и да се освобождават от оковите на заплатите и произтичащите от тях зависимости.

  Питам за онзи плонж в калта от 35-то до 85-то място ( или нещо подобно като статистика) , където се е пльоснала именно след въпросните 7 години българската журналистика, съизмерена с посестримите й по света в съответните международни класации.

  Отговор не чакам на принципа за умрелия и писмото.

  .

  Иво Инджев,

  Ivo.bg

• След 120 години история БСП се превърна в съпруга на ДПС

  Социалистическите лидери носят историческа отговорност, че поставиха партията си в пълна зависимост от ДПС

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  

  „БСП е заложник на „Атака“, на собственото си ръководство, в изолация е“, заяви преди дни Георги Първанов. Прав е, но не дотам. БСП има един голям, почти исторически проблем – тя е заложник, само че не на „Атака“, а на ДПС.

  БСП е в особено състояние. Два пъти в последните 10 години управлява с Движението. Очевидно – без него не може да управлява. Перспективите са за още по-тясно сътрудничество. В същото време който и град да посетиш, което и село, структура, по хоризонтала в партията, нагоре по вертикала, ще видиш

  пълно отхвърляне на ДПС –

  активът се отвращава от този съюз. Не го иска, смята го за нечистоплътен, противоестествен. Но няма накъде – всички съзнават, че властта е възможна само и единствено чрез ДПС. Други варианти просто… няма.

  Как една партия със 120-годишна история, 1 млн. избиратели, стотици първични организации и с европейски социалистически лидер се докара до това състояние, е исторически ребус. Изследователите ще кажат след десетилетия. Вероятно ще се забавляват, тъй като си е смешно – БСП единствена през прехода функционираше като колективен политически субект, тя бе камък, който конюнктурата не завлече. За 24 години роди и погреба ред политически проекти. И точно тя изпадна в такава зависимост. Фактите са налице – след 1997 г. (цикъл на „организационно и идейно модернизиране“) управленското й настояще е плътски обвързано с ДПС – два пъти в изпълнителната власт, два пъти избиран президент. ДПС подкрепи и още един кандидат за държавен глава (Калфин). БСП не просто разчита на този съюз. Тя е наясно, че без него е загубена. Ние не знаем има ли харем ДПС, но жена има – БСП.

  Няма смисъл да изреждаме подробностите по коалициите през годините. Всички до една бяха формирани предварително, безрезервно, безалтернативно, със съзнанието, че това е единствената и сигурна възможност за БСП. Няма да припомняме и хилядите кадрови назначения из страната.

  Но вкопчването в ДПС прави БСП не само зависима. Изолира я.

  Съюзът им ражда естествени контрасъюзи

  Три четвърти от българските партии, съответно и избирателите им, съществуват, за да се противостоят на социалистическата. Срещу нея са и тия, които се борят против движението. Оста БСП-ДПС може да бъде продължена единствено чрез комична и нестабилна подкрепа като тази на „Атака“. БСП губи и от Сидеров.

  Днешната ситуация е предвестник на още по-големи проблеми. Огледайте се – БСП и ДПС са заедно, други край тях няма. „Атака“ ще ги напусне, когато наближат изборите. Но отсреща са ГЕРБ, Реформаторският блок, НФСБ. Дясното ветрило се разтваря, прибира националисти, приобщава различни обществени групи, най-важното – електорат. А БСП се удря в таван от 1 млн. избиратели, ДПС – 550 000.

  Но тук има задачка-закачка. ДПС може и без БСП. Завивала е надясно, пак ще го прави. А може ли БСП без ДПС? Не, тя не може без ДПС, избирателите й стигат за не повече от 100 депутати. Тази зависимост е огромното страшно унижение за партията.

  Погледнете бъдещето и кажете може ли БСП нещо да стори без ДПС. Каквото и да е. Не, няма как. За партия, в която 99% от актива изпитва емоционална, но и физическа непоносимост към формацията, оглавявана сега от Местан, това означава омерзение – към приятели, лидери, към себе си. Може ли партия да съществува в такова състояние? Социалистическите лидери носят историческа отговорност за това положение. Това е

  огромна, безумна, направо невероятна

  грешка. Разбира се, партията може да се коалира и с други формации, направи го с НДСВ. Но коалиция с трети не може да има без задължително обвързване с втория.

  Първанов днес е критичен към Сергей Станишев, но именно той наля основите на достлука – в името на президентското си бъдеще. Преизбирането му бе скрепено с правителствена коалиция през 2005 г., Станишев задълбочи близостта. Интимността завъртя обръчи, днешният скандал „Пеевски“ е едно от следствията. В ръководството на БСП започнаха да текат неминуеми турбуленции – някой се оплаква от процентите на Доган, на друг му извиват ръцете, недоволен е. Но това бяха скандали в семейство.

  Политиката е среда на инженерство. Вероятно ръководните социалисти някога са направили сметка, че ако към сигурния червен електорат се прибави още по-сигурния турски, се получава съюз нерушим. Но през май 2013 г. ДПС загуби 170 000 гласа спрямо 2009 г. Резултатът е по-нисък и от 2005 г. Заради достлука електорат губи и БСП. По-важното – обществото се променя, навлизат нови течения, нагласи. БСП по традиция е консервативна, с ДПС е динозавър, обречен да няма приятели.

  Парадоксалното е, че темата за „естествения съюзник“ бе многократно поставяна през годините. Именно липсата му е в основата на проблема. БСП се гордее, че е безалтернативна вляво,

  но победата е пирова

  Безалтернативността я затваря, единствената възможност обективно се оказва ДПС. Навремето Първанов говореше за ляво ветрило, няколко писти. Нищо не се случи, провалиха се социалдемократи, лейбъристи… Но БСП трябваше да отгледа лявоцентристкия си съюзник. Длъжна беше. Той щеше да й даде въздух, възможности. Щеше да отвоюва електорат и да е припознаван като приятел от редовите социалисти, да е мост към бъдещето.

  В последните 13 години българската политика бе връхлетяна от три популистки вълни: две големи (НДСВ и ГЕРБ) в център-дясно; една малка („Атака“), отхапала червен електорат. Интересно е защо големите бяха вдясно. Защо десният електорат е голям, при положение че доход, статус, поминък не предполагат да е такъв? Отговорът е: дясното у нас се смята за модерно, европейско, реформистко; лявото, БСП – за носител на старото. Преобладаващите нагласи са такива. Поради тази причина БСП се удря в собствен таван, а коалициите с ДПС я правят още по-отблъскваща. Далновидността изискваше инвестиции в друг съюзник.

   

• Семейство Обама прие в Белия дом носителката на наградата „Сахаров“ Малала Юсуфзай

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Президентът на САЩ Барак Обама и първата дама Мишел Обама се срещнаха с пакистанската ученичка, правозащитник и активист за човешките права Малала Юсуфзай в Овалния кабинет, предаде Би Би Си.

  Семейство Обама изрази благодарността си на 16-годишната Малала, която миналата година бе простреляна в главата от талибаните, заради нейната „вдъхновяваща и пламенна работа” за образованието за момичета. В четвъртък Малала получи наградата „Сахаров” за човешки права.

  На срещата присъства също 15-годишната дъщеря на Обама – Малия.

  Белят дом заяви, че американският държавен глава и съпругата му са похвалили от името на САЩ куража на Малала и решимостта й да защитава правата на момичетата да посещават училище.

  Първата дама на САЩ е заявила, че „инвестирането в образованието на момичетата е най-доброто, което може да се направи не само за нашите дъщери и внучки, но и за техните семейства, общества и държави, казва се в изявление на Белия дом.

  Източник:  в. „Сега“

  

• Агенти на ДС ще могат да ръководят обществените медии

  Красен Николов, Mediapool

  .

  Конституционният съд премахна лустрационните текстове от Закона за радиото и телевизията, които забраняваха на служители и сътрудници на Държавна сигурност да участват в управлението на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

  Нормите бяха приети през далечната 1998 година със Закона за радио и телевизия, но никой не беше ги атакувал до началото на тази година, когато това направиха 57 депутати от БСП и ДПС. Обяснението е просто – при провеждането на конкурси и избори на членове не се бяха явявали кандидати с принадлежност към ДС. Възражения срещу текстовете обаче е имало през всичките години с аргумента, че в България лустрация не е провеждана и за никои държавни постове няма изискване за непринадлежност към ДС.

  Решението на КС е прокарано от минималния необходим брой членове на КС – седем. Против решението се обявяват трима съдии – докладчикът по делото Благовест Пунев, Анастас Анастасов и Кети Маркова. Двама съдии не вземат участие в заседанието – Румен Ненков и Стефка Стоева. Така почти изцяло се повтаря гласуването в институцията по казуса „Пеевски“.

  Показателни са становищата на заинтересованите страни по делото. БНР се обявява за премахването на лустрацията, а БНТ настоява за нейното запазване.

  Решението беше очаквано предвид дългогодишната практика на Конституционния съд да „чисти“ всякакви лустрационни норми от българското законодателство. Последният случая бе премахването на лустрацията за ръководителя на БТА.

  Според мнозинството в КС лустрацията в закона противоречи на международното право и международните договори, по които България е страна. Съдът смята, че негативната оценка към ДС не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество.

  „Недопустимо е тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 година“, твърдят седемте съдии.

  Според тях лустрацията е дискриминация по своята същност и противоречи на конституцията. Те припомнят, че през годините практиката на КС е еднозначна в това отношение.

  Съдиите считат, че Законът за досиетата, който осветява хората от ДС, няма за цел да им дава морална или политическа оценка. Те твърдят, че лустрацията представляват непропорционално ограничаване на човешки права по смисъла на европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

  Седемте съдии (от общо 12) смятат, че лустрацията може да бъде допусната, ако тя преследва цел, за „създаването на защитни механизми за демократичното устройство”. Според съда ограничаването на някои човешки права чрез лустрация е пропорционално в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитарна към демократична система, доколкото съществуват сериозни рискове за този преход. „Отдалечаването на тези мерки във времето обаче ги прави непропорционални на преследваните цели“, се казва в решението.

  Тримата съдии с особено мнение оспорват твърденията на колегите си. Те заявяват, че Законът за досиетата гарантира правото на защита на хората, които са осветени като сътрудници на репресивния апарат на БКП. Те напомнят, че законът не е приет единствено за да осигури достъп на обществото до информация за ДС, но и да да се направи информирана преценка за допустимостта да продължат да заемат или да бъдат назначавани на такива длъжности.

  Законът дава отрицателна морално-политическа оценка на миналото на тези хора и предоставя възможност да се решават въпросите, свързани с назначенията на публични длъжности, въпреки че не предвижда ограничения. Тримата припомнят, че сътрудничеството на репресивните органи на тоталитарните режими е получило своето морално и правно осъждане от редица международни организации.

  Съдиите казва, че в случая няма дискриминация, защото конституцията мълчи по темата за агентите на ДС. „Несъстоятелно е твърдението, че с тях се въвежда дискриминация на плоскостта на един от тези признаци – обществено положение, тъй като този признак не може да се свърже с принадлежността към структурите на бившата ДС“, се казва в решението.

  „Посочената позиция (на мнозинството – бел. ред.) е израз на вулгаризирана версия на юридическия позитивизъм, представляваща концепция, според която правото е ценностно неутрално по отношение на общочовешкия морален опит. Тя е неприемлива, защото извежда неговата легитимност само от това, че то е установено от държавата, независимо от това дали е тоталитарна по същността си и нихилистична по отношение на човешките права“, казват съдиите.

  Тримата припомнят, че „демократичната информационна политика на държавата предполага прозрачност, откритост и сигурност на източниците на информация и нейното предоставяне, докато дейността на бившите тайни служби е точно обратната – тя се свързва с конспиративност и провеждане на активни мероприятия с дезинформационен ефект по отношение на общественото мнение“.

  „Тези съмнения се свързват с опасността от нарушаване на изискванията за безпристрастно представяне на информацията и плурализъм на мненията от обществените национални електронни медии и заместването им с деформирана медийна среда с манипулативен ефект върху масовите обществени нагласи“, казват съдиите, неподкрепили отхвърлянето на лустрацията в ръководствата на обществените медии.

   

• Успехите на Пеевски и аварийният изход за демокрацията

  Полина Паунова, Sofialive.bg

  .

  

  „Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“ Тези думи принадлежат на Делян Пеевски, знаете.

  „Прекрасно се чувствам, защото има толкова много неща да се свършат в държавата.“ Тези пък са на министър-председателя Пламен Орешарски, който така отговори на въпрос как се чувства, преследван от стотици протестиращи и вечно влизайки или излизайки през задните входове на посещаваните от него сгради.

  Няколко дни по-рано депутатът от Атака Десислав Чуколов не каза нито дали е успял, нито как се чувства, но го показа. Със среден пръст към протестиращите, които четвърти месец искат нормализация на държавата.

  А тя, държавата, се крепи на три стълба – успех, добро настроение и онзи жест от горното изречение.

  Да, Делян Пеевски е успял човек. А Орешарски пък не се е изразил правилно – искал е да каже, че толкова „задачи“ са му поставени, че няма друг избор, освен да се чувства добре.

  Невръстният депутат на 33 успя – да разклати нервите на цяла България, да създаде безпрецедентна ситуация, в която хората вместо да озвереят и да му покажат как се измерва успехът в шамари, го правят мирно и усмихнато. Успял е, защото заради него промениха закон, прекрачиха всички демократични правила. Успял е, защото именно той е причината за широко затворените очи на всички държавни органи, без изключение.

  Успял е, защото най-висшата институция в държавата – Конституционният съд, смирено коленичи пред неговата крехка възраст и му каза да прави, каквото намери за добре.

  Успял е, защото ги страхува. Страхува и БСП, според които той е българският Марк Зукърбърг; страхува и ДПС, според които „целият преход не е доказал нищо нередно за Пеевски“; страхува и ГЕРБ, чийто лидер срамежливо свежда очи и променя темата, когато се заговори за народния представител.

  Успял е, защото заради него изпъдиха, макар и за кратко, двама български журналисти от Дойче Веле. Да, германската държавна медия.

  Успял е да свърши „разни неща“ (както казват неговите колеги) в Държавния резерв, докато го е надзиравал. В пристанище Варна – също.

  Успял е да е следовател без нито едно разследване.

  И успява да е депутат без нито един внесен закон. Успява да е медиен собственик, без нито една медия.

  Вече четири месеца Пеевски успява да попречи на отговора на въпроса кой го предложи за шеф на ДАНС.

  Успява да бъде такъв, какъвто пожелае, без да оставя видими следи.

  Успява да накара 240 депутати да бъдат най-малкото предпазливи, а в повечето случаи – сервилни в оценката за него.

  33-годишният младенец на българската политика успя да накара и най-унизения човек в държавата – нейния премиер Пламен Орешарски, да промълви, че се чувства „прекрасно“. Защото, очевидно, поради чуждите успехи министър-председателят няма право на други чувства, освен на радост и задоволство. А и има още много „работа за вършене“.

  Пеевски съумя да слепи управление – триглава ламя, чийто мозък е предимно гръбначен – което да служи за равновесие. Разбирайте, не дотам успешното поддържане на кворум в парламента. Разбира се, има и бонус – едно от разклоненията на политико-интелектуалния зеленчук съумява да покаже среден пръст, което е връх в интелектуалното усилие.

  Впрочем, среден пръст ни показват всички – от Конституционния съд до депутата Христо Монов (БСП), който произведе Пеевски в чин „Марк Зукърбърг“. Правят го обаче по малко по-възпитан начин.

  Делян Пеевски е успешен. Успя да накара министър-председателя да не се интересува дали влиза и излиза от задния вход на учреждения и институции. Вход, обикновено ползван от персонала.

  Младият народен представител обаче е успешен най-вече заради факта, че точно когато си помисли, че е напъдил демокрацията през задния вход, се оказа, че неподозирано количество хора потърсиха авариен изход. И това се случва въпреки гората от средни пръсти, размахани насреща.

   

• Назовете най-сетне поименно мафията и олигархията

  Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете

  .

  Илия Вълков*,  в. „Сега“

  Тази година се наместиха удобно две думи в гражданската и политическа реч: мафия и олигархия. Мазно, лепкаво значение за управление на задкулисието, облагодетелстване на кръгове, симбиоза на медии-власт-политика, институционализиране на престъпността… За съжаление обаче това са само послания, които хвърчат от уста на уста подобно на „фехтовка с вятъра“. Намеренията са едно, действията – друго. Въпросът „Кой предложи Пеевски“ е фундамент, но вече не е актуален. Въпросът е кой първи ще започне да говори с имена и факти.

  Замерянето с обвинения между политици и обществени фигури, замесени в кризата на управлението, в която е затънала България, вече започва да се превръща в сериал с очакван край. Уморително представление, в което всички знаем кой нарича себе си „добър“ и кои са лошите. Противоборството между две медийни групировки дори роди симпатичния етикет за „по-добрия олигарх“. Един банкер и един финансист разменят заклинания за морал, а двамата заедно са се превърнали в „мезе“ при всеки лют спор по темата за това кой управлява България. За съжаление ролята на „тъпото копеле“ остава за безпомощния зрител на тази престрелка за това кой е олигарх, кой е мафиот, кой се облагодетелства от държавни пари, назначава, натиска конституционалисти.

  Интересен феномен е как темата за олигархията

  навлиза в речника на политиците. През март 2009 г. лидерът на БСП Сергей Станишев казва в интервю: „Олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен.“

  В последните месеци Сергей Станишев започна да очертава два кръга – и двата подплатени от корпоративно тяло, защитавано от ариергарда на медийни групировки. Темата за олигархията и мафията обаче започва да прилича на онзи виц за НЛО – всички са чували за него, но никой не го е виждал. Но тези два феномена се свързват с какви ли не сфери.

  Политологът Огнян Минчев обяви през май, че „интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт“. Председателят на парламента Михаил Миков обвърза протестите с „енергийната мафия“. Бойко Борисов обяви: „Страната се управлява от олигархична клика, задкулисно, без Орешарски да разбира за какво става въпрос.“ Лютви Местан се разграничи: „Нямам самочувствието на човек, който нито да представлява, нито да е обвързан с олигархични кръгове.“

  Президентът Росен Плевнелиев (той самият е обвинен от политическите си опоненти, че е ограден от олигархичен кръг) обобщи: „Да, в България има олигарси.“ Според него „една малка група от хора, която се е концентрирала чрез изграждане на връзки от зависимости – политико-икономически, медийни, и по този начин тя цели само едно – забогатяване за сметка на обществения ресурс“.

  Да ви прави впечатление, че никой не посочва имена, фирми, корпорации?

  Споменават се предъвквани лица, които задкулисието явно бута напред, включително и успелия 33-годишен политик (самоопределението е на г-н Пеевски), заради когото пружината на протеста отново беше навита с нова сила.

  Гражданите имат очаквания към политиците и администрацията да започнат да им решават проблемите, а не да участват в кабаретни постановки. От поне три години насам недоволството срещу мобилни оператори, петролни компании, електроразпределителни дружества и сметките за ток, тихото недоволство срещу работодатели, превърнали своите служители в крепостни, всички тези индикатори са показател за надигащото се напрежение в обществото. Трябва да си или безчувствен тип, или късоглед политик, за да не забележиш това тектонично разместване на социалните пластове в обществото.

  Всички лица, които вземат решения в държавата,

  предпочитат да говорят за всичко, което касае личността им, но не и да се заемат с актуалните обществени проблеми. Превърнаха политиката в „лаладжийско занимание“. Известно е, че има фирми, които се облагодетелстват от обществените поръчки. Държавните пари се раздават на близки до властта бизнесмени, но никой не иска да поеме отговорността и да разплете този възел, който задушава малкия и средния бизнес, подяжда семейния бюджет.

  Смущаващо е мълчанието на главния прокурор, който доскоро с охота демонстрираше презентаторски умения. Оказва се, че е словоохотлив само по угодни нему теми. Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете, в които са се затворили т.нар. олигархия и мафия. Ще бъде жалко, ако тази важна тема се окаже като предупреждението на Местан: „Разговорът за Делян Пеевски не е в полза на ГЕРБ“. Ще станем ли свидетели на ефекта на петела, който пръв буди селото? И ще се намери ли кой да изкукурига първи имената и фактите за мафията и олигархията в България?

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––

  *Авторът е журналист в Дарик радио.

  Снимки: Борислав Николов, в. „Сега“

• Искате ли гражданска война?

  Материал на Lentata.com

  .

  

  Ще я получите. Ще получите разплакани майки, кръв по улиците и бягство на стотици хиляди българи като сирийци по цялата планета. В интернет набират сила посланията, които търсят хаос, смърт и насилие. Още един повод да разберем, че не всички проблеми, които съдбата ни носи, са заради отвратителните политици.

  Искате ли гражданска война? Ще я получите. Ще получите каквото заслужавате след толкова партийна партизанщина и саботиране на нормалното. И тук това заглавие не е за политиците. То е за всеки, който ползва интернет като трибуна, за да говори за кръв, за спане с майки и конкретно – за гражданска война. Защото отдолу в обществото се прокрадва един призрак – желанието да разкървавим лицето на клетата майка България.

  Това заглавие е и за унижението. Да разсъблечеш треньора на Левски, да го изгониш на пресконференция – това е разговорът, който ни се предлага. Колкото у нас емигрират заради беднотията, толкова емигрират и заради разговора, който ни се предлага. Дивашка и нецивилизована страна. Това е казано за щата Мисисипи пред 1960 година. Днес се огледайте – страх ни е да кажем истината за себе си. А тя е, че ползваме интернет като бухалка, фейсбук като партиен циклостил, телевизиите като вендета  и вестниците като масови гробове. Какво ви става, бе хора, как така искате всички да влезем насила във вашето ТКЗС на омразата, да станем хунвейбини и да гоним врабчетата, които уж ядат нашата реколта?

  Мразите „чорбата“ – окей, убийте Наско Сираков. Мразите комунистите – окей, щурмувайте Зимния дворец. Мразите комунистите?! Какво по-комунистическо от това да направиш ляв бунт без цел, посока и лидер?

  В интернет някакви хора искат кръв. Други казват – без гражданска война няма да се оправим. Ние приличаме на тълпа, която се бута един в друг и отива към пропастта. Всяко побутване изглежда невинно, всяко лашкане на тълпата се приема като демокрация, но истината е, че пропастта вече се вижда.

  Партийната партизанщина и опростачената медия направиха така, че пред погледа на българина една гражданска война да изглежда приемлива. И понеже вече е късно да говорим за причината за тоя тип мислене, искам само да ви кажа – една гражданска война ще донесе само кръв и сълзи. В нея ще участват всички, които мразят мястото, където живеем. Ще има отряди от турци, сирийци, джихадисти, руснаци и синове на пакистанец и сръбкиня. Искате да взривите мътилката? Това ли ви е решението, това ли ни предлагате?! Как не разбирате, че с война и кръв, и омраза няма да оправим нищо. Прочетете „История на Америка“ от Пол Джонсън – това е една книга, в която няма кръв, няма революции, въпреки че исторически се споменават битки като тази при Гетисбърг. В тази книга, в историята на Америка има само хора, които са направили така, че да живеят заедно. Има всичко, което се случва и на нас, но никой не е крещял за кръв и гражданска война. Кое ни тегли към брадвата, запитайте се?

  Хубаво е да мразиш комунистите, но с комунистически прийоми светът няма да стане по добър. Хубаво да искаш да убиеш всички цесекари, но те са ти съседи. Можеш да съблечеш всички треньори, но това няма да направи играта на отбора ти. Бунтове за Пеевски с 200 човека, метеж на пресконференция с 20 човека – ние живеем в диктатурата на минималната тълпа. И, забележете, дори когато тълпата е права, тя ще продължи да ни бута към пропастта. Искате ли гражданска война? А?!

   

• Външно министерство поема българите в чужбина

  Агенцията за българите в чужбина да бъде закрита, а дейността – прехвърлена към Министерството на външните работи. Тази идея се обсъжда в правителството, призна външният министър Кристиан Вигенин след заседание на кабинета. Но уточни, че решение не е взето. Ако това се направи, трябва да се промени устройственият правилник на министерството, който бе ремонтиран преди седмица.

  В понеделник си подаде оставката шефът на агенцията Росен Иванов. Той временно ще бъде заменен от досегашния си заместник Йордан Янев.

  Освен че отговаря за връзките с нашата диаспора в странство, агенцията се занимава и с издаване на удостоверения за български произход. Те са необходими на кандидатите за гражданство, които искат да получат паспорт на основание етническа принадлежност.

  От години медиите пишат, че кандидатите за гражданство са подложени на корупционен натиск. Преди месеци проверка на службите в агенцията се натъкна на странни преписки. Оказа се, че един и същи човек първо получава удостоверение за недоказан български произход. А няколко месеца по-късно – документ с обратното съдържание. Имаше и случай, при който баща е определен от чиновниците като българин, а синът му – не.

  Източник:  в. „Труд“

• Кой написа писмото на Пеевски?

  Деян Енев, портал „Култура“

  .

  Един нов въпрос „Кой” е на път да измести стария въпрос „Кой”.

  Старият въпрос беше „Кой предложи Пеевски?”

  Той вече поникна и по асфалта на София.

  Но от вчера този въпрос мина в запас.

  Защото се появи нов въпрос „Кой?”

  И този нов въпрос е – „Кой написа писмото на Пеевски?”

  Това писмо е истинска висока литература. Неподражаем образец!

  Това писмо е сложно изпълнение в неподражаемия древен стил „плетение словес”.

  «Целта на литературната творба от стила „плетение словес” е чрез изящно художествено слово и поетично изплетена фраза да се постигне „свръхсмисъл”», сочи дефиницията.

  Филологът Местан може допълнително да обясни за какво става дума. Че терминът „плетение словес” е свързан с личността и делото на св. Патриарх Евтимий и прочие и прочие.

   

  Та да се върнем на приказката си. Това писмо май като че ли е писано от екип от доценти, дълго е работено върху него, извайвана е всяка дума.

  За да не бъдем голословни, ето няколко цитата от писмото:

  „Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволи да стана председател на ДАНС. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият” и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки.“

  „Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на решение на парламента на Република България. В случая – за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили

  ПРЕЗИДЕНТЪТ – ДЛЪЖНИК ИМ ЗА ПОЗИЦИЯТА СИ, ОФИЦИАЛИЗИРА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦИНИЗЪМ”

   

  «Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за председател на ДАНС. Само че и до днес президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича. Защо президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин? Кой и кога ме обвини в нещо?

  КОЙ И КОГА ОБОСНОВА НЕСЪГЛАСИЕТО СИ С МОЕТО ИЗБИРАНЕ

  с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход? В какво ме обвинява президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса” се срина в Костинброд? Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.”

   

  Вчера просто е нямало нужното технологично време за появата на това писмо.

  Кога взе решението си Конституционният съд, кога беше написано писмото и кога беше разпратено до медиите.

  Такова писмо не се пише на крак. Такова писмо не се пише за час-два.

  То е писано предварително. То е писано още преди заседанието на Конституционния съд. Което може да означава само едно – че решението на това заседание е било предизвестено.

  И именно фактът, че някой може да диктува какво да е решението на самия Конституционния съд, призван да брани устоите на държавността, говори не само за задкулисие, а за ярко задкулисие.

  В частен порядък трябва да призная, че се възхищавам от здравите нерви на господин Пеевски. И кокошките в България научиха името му. А той не трепва

  Само в едно сбърка той – не трябваше да вади това писмо.

  На това писмо, като въшка на челото му личи, че е писано от екип от доценти.

  Поне доцентите са захлебили.

  Както си спомняме, в двучасовото си битие на председател на ДАНС през лятото господин Пеевски даде едно-единствено интервю – пред Валерия Велева от в. „Преса”. Там господин Пеевски казва едно знаменателно изречение.

  „Когато човек е добър и върши това, което трябва, има някой отгоре, който го пази.”

  Това изречение вече наистина е казано от млад, 33-годишен човек.

  Не е зле господин Пеевски отново и отново да се връща към това свое изречение.

  Понякога «свръхсмисълът» е пред очите ни.

  И без да прибягваме до «плетение словес».

   

• За прозрачността не може да има двойни стандарти

  Препубликуваме този текст от блога на Светла Василева – Чара, тъй като смятаме, че той повдига важния въпрос за това, че за публичността наистина не може да има двойни стандарти. Без значение, че не споделяме всички нейни оценки. И въпреки това, че поне част от споменатите в този текст представители на НПО са уважавани от нас знакови фигури на гражданско общество в България, срещу които противостои една политическа и административна власт, способна на всякакви недомислия и гафове.  Ако те имат какво да кажат във връзка с цитираните в този материал данни, готови сме да публикуваме разбира се и техните отговори и/или коментари.

   

  ………………………………………………………………

  Платените борци за публичност и демокрация

  .

  Светла Василева, Сara.blog.bg

   

  НПО – (не)прозрачни и (без)отчетни

  Слушай ме какво говоря, не ме гледай какво върша. Следването на тази максима сякаш има шансове да добие размери на епидемия. Традиционно считана за прерогатив на проповедниците в храма, в съвременния свят тя напусна светите места. „Прегърнаха“ я политици, финансисти, бюрократи и чиновници всякакви, а напоследък и видни представители на родни неправителствени организации (НПО). Капанът на култовото кредо обаче е коварен и падането в него е въпрос на време за всеки, избрал да играе на дребно с публиката в театъра на обществото ни.

  Убийството на политиката и на всичко политическо, ритуално извършено от ГЕРБ през последните близо 4 години, съпътствано от срив на доверието в институциите, изтласкаха на преден план представители на НПО, претендиращи да говорят от името на гражданите, при това от позицията на безкомпромисен морален съдник, чиято истина е от последна инстанция и следователно единствено възможната. Внимателното вглеждане в публичните им изяви, апелиращи категорично и настойчиво за прозрачност и откритост на институциите, и анализът на „поведението“ на собствените им организации по критериите на тяхната безкомпромисност, показват

  неподозирано разминаване между думи и дела

  Преглед на интернет страниците на девет наложили се с присъствието си в публичното пространство НПО, изброени по година на регистрация и с имената на техни представители, с които се асоциират – Институт „Отворено общество“ (Георги Стойчев, Георги Ангелов), Център за изследване на демокрацията (Огнян Шентов), „Зелени балкани“ (Тома Белев), Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Иван Кръстев), Българско училище за политика „Д. Паница“ (Саша Безуханова), Институт за развитие на публичната среда (Антоанета Цонева), РискМонитор (Стефан Попов), Четиринадесети януари (Асен Генов) – показва, че от „визитката“ им в мрежата могат да се научат всякакви неща с изключение на едно – финансовите отчети за 2012 г. Те липсват от страниците на седем от наблюдаваните НПО (вж. таблица 1). Единствено Институт „Отворено общество“ и Институт за пазарна икономика са ги публикували. Странно поведение за организации, които декларират още с акта на създаването си, че ще работят за осигуряване на публичност и прозрачност на обществената среда. А се държат все едно са извън нея. Често ги наричат „тинк танкове“ – мозъчни тръстове у нас на чужди институции. 

  

   

  Онези, които упорстват в търсенето на информация за финансите на организациите, трябва да посетят страницата на централния регистър на Министерството на правосъдието. Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел НПО, регистрирани в обществена полза, са длъжни всяка година до 31 май да представят отчет за дейността си и финансови отчети. От наблюдаваните девет организации само една не е представила такъв отчет, според справка на Министерството на правосъдието – нито към определената в закона дата, нито днес, видно от липсата на същия в регистъра. Организацията, пренебрегнала правната норма, е фондация „Четиринадесети януари“, чиито съучредител е Асен Генов, станал известен с домакинството си на събитието #ДАНСwithme и с амбицията да организира, смислоопределя, рамкира и комуникира протестите срещу кабинета „Орешарски“. Парадоксално, но за това погазване на закона фондация „Четиринадесети януари“ няма да бъде санкционирана. Ако и следващата година „забрави“ да предаде отчетите си, ще бъде изключена от регистъра. А междувременно нейните учредители могат без свян да се „борят“ за високи стандарти на откритост в реалния и дигиталния свят и да ни поучават на воля през всички медийни канали и от пиедестала на непогрешимостта, на който сами са се въздигнали, как да живеем в рамките на закона.  

  

  Прегледът на финансовите отчети на наблюдаваните НПО сочи ръст от 43.5% на получените средства от дарения за 2012 г. в сравнение със същите за 2011 г. (вж. таблица 2). На практика

  осем НПО са получили над 12 млн. лв.

  за една година, като всяка една от организациите бележи ръст на привлечените средства. Отделно от тях някои структури отчитат и впечатляваща стопанска дейност, достигаща по обем 2/3 от стойността на даренията (Център за изследване на демокрацията). Законът позволява подобна инициатива, стига приходите от нея да бъдат използвани за огласените в уставите цели на НПО. Как се изразходват те обаче, никой не контролира.
  

  Достоверна информация за сумите, получавани от дарения в български НПО, в момента не може да бъде събрана. От една страна, заради факта, че темата за финансирането им и за паричните потоци съвсем не е сред любимите за дискутиране. На 1 август т.г. в сутрешното предаване на БНТ журналистът Марин Маринов дръзна да попита гостите си Антоанета Цонева (Институт за развитие на публичната среда) и Асен Генов (Четиринадесети януари) за средствата, с които се издържат организациите им. Отговорът беше, че това са пари на частни дарители и като такива не би следвало да бъдат коментирани. А защо да не бъдат? При положение, че НПО са обявили дейността си в обществена полза. Хайке Маккерън, член на директорския борд на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) – организация, дарила на български НПО през последните 12 години сумата от 10 846 601.40 щатски долара, в интервю за Дарик радио (29.08.2013 г.) заяви, че НПО, които са получавали пари, „просто трябва да опишат ситуацията фактологически“. Те обаче не мислят така. Колкото и внимателно да четете отчетите, представени в регистъра на Министерството на правосъдието, не може да си съставите обективна представа за това кой ги финансира, с каква сума, за каква дейност и какво те отчитат като резултат. Затова пък част от описанието на някои от проектите дава поводи за размисъл и още въпроси, например:

  „задачата на проекта е да повлияе на публичния дебат, като промени обхвата му и ангажира в него нови гласове… да се разчита най-вече на активисти на НПО като средство за мобилизиране на обществото. Търсим онези активни граждани, които хоризонтално влияят на своите общности.

  Тяхното мнeние днес, утре се превръща в обществено мнение“

  (Фондация Център за либерални стратегии, проект „В търсене на гражданска подкрепа за реформаторски политики“ на CEE Trust).
  

  – „проектът цели изграждане на добро взаимодействие с медиите и увеличаване влиянието на института в социалните мрежи“ (Сдружение Институт за развитие на публичната среда, проект Програма за развитие на устойчивост на основните приоритети на ИРПС, стойност 41 500 щатски долара, юли 2011 г. – 09.2012 г.)

  От публикуваното в отчетите на мониторираните НПО става ясно, че Столичната община е донор на фондация „РискМонитор“. За каква дейност, в какъв период и на каква стойност – няма откъде да се разбере. Както и, че Българското училище за политика (Саша Безуханова) е изработило по договор с ЧЕЗ „Енергиен спестовник“ и детска книжка „Къде е дядо Електричко“. Срещу каква сума – знаят единствено възложителят и изпълнителят. Училището ревностно пази и друга информация – тази за имената на политическите лидери, които обучава. Отказът му да дава информация се мотивира с това, че е оператор на лични данни. Което обаче няма да попречи на сдружението да усвои 84 990 щатски долара от CEE Trust (проект за периода 01.09.2012 г. – 31.08.2014 г.), за да „подобри качеството на политическия процес и разширяване на информираното обществено участие в политиката на България чрез постигане на по-висока политическа прозрачност и по-добра отчетност“.

  В действителност какво се получава. Всички се борят за публичност, прозрачност и отчетност, за което им се плаща, разбира се, те не го правят pro bonum (безвъзмездно), но когато става въпрос да отмерят със същата мярка спрямо себе си,

  нещата потъват в зоните на здрача

  Ситуацията с отчетността става още по-комплицирана, когато към НПО в обществена полза добавим създадените да работят в частна такава. Те нямат никакви ангажименти към регистъра на Министерството на правосъдието и това е другата страна на проблема. С какво се занимават и срещу какви суми, е тайна, по-голяма от търговската, понеже статутът им дава почти неограничена свобода. Такова сдружение в частна полза е Институтът за регионални и международни изследвания (Огнян Минчев). От отчети, приложени в съдебното делото на организацията, става ясно, че за 9 години същата е привлякла 2 076 000 лв. (период 2002 г. – 2011 г.). На 14.01.2013 г. институтът се е пререгистрирал в обществена полза, което ще му даде възможност да получава финансиране не само от частни донори, а и от централния и общинските бюджети, както и от държавни и общински дружества и от средства по Европейските фондове. Но също ще го задължи да прави публични отчети пред регистъра на Министерството на правосъдието. Макар пререгистрацията да е факт от началото на годината, в момента на интернет страницата на организацията няма никаква информация за финансирането на дейността й.
  

  Всички НПО, независимо в чия полза са регистрирани – частна или обществена, имат задължение да регистрират в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) мерки срещу прането на пари. Презумпцията за включването на тези организации като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари идва от факта, че те

  получават дарения предимно от чуждестранни лица

  и изпълняват тяхната воля, артикулирана в проекти. Услугите, които извършват, са от експертен характер – анализи, социологически проучвания, директно лобиране за законодателни промени, за налагане на медийно и корпоративно влияние и са трудни за проследяване и отчитане. Подобни, но много по-рестриктивни норми има в законодателството на САЩ и Русия (вж. карета). Ползвайки възможностите на Закона за достъп до обществена информация, попитах ДАНС цитираните по-горе НПО спазили ли са изискванията на закона. За моя изненада с Решение 1290 от 30.09.2013 г. председателят на ДАНС Владимир Писанчев отказа да предостави исканата информация, позовавайки се на „служебна тайна“. Интересното в случая е, че преди 17.09.2012 г. тази информация е била достъпна. Кое е наложило скриването й, вероятно може да обясни Константин Казаков, председател на агенцията през септември миналата година, сега – заместник на същата. Според чл. 32 от Закона за ДАНС списъкът с категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на ДАНС. А според Програма Достъп до информация този списък трябва да е публичен. Трябва, но не е. Няма такъв на интернет страницата на агенцията. И отново потъваме в зоната на здрача, на догадките и хипотезите.

  Защо ДАНС слага бариера пред информацията за НПО

  Това допълнителен чадър ли е върху организации, които и без това са с особен статут в обществото, или просто се прикрива нещо друго, съставомерно на Наказателния кодекс? Да не би никоя от мониторираните НПО да не е спазила закона? Или пък ДАНС да не обръщат особено внимание точно на тези задължени лица. В отчета на дирекция финансово разузнаване за 2012 г., която пряко администрира мерките, няма нито дума за НПО. Добавена към това неохотата, с която представители на неправителствения сектор коментират и публикуват информация за финансирането си, дава само поводи за още и още въпроси. Публичност, откритост и прозрачност. Може за всички останали, но не и за някои от най-ревностните платени „борци“ за тях. 

  
  Мерки срещу намесата на чужденци (правителства, физически и юридически лица) във вътрешните работи на държавата

  САЩ
  

  През 1938 г. е приет Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA – Foreign Agents Registration Act). Според него чуждите агенти, представляващи в американската политика чужди правителства, задгранични физически и юридически лица, са длъжни да разкриват дейността и източниците си на финансиране. В контекста на днешния ден „чуждестранен агент“ е лице, което действа „по поръчка, молба, под ръководството на чуждестранен принципал“ при това занимавайки се с „политическа дейност в интерес на чуждестранния принципал“. Целта на закона е да улесни „оценката на правителството и на американския народ за заявленията и действията на такива лица“. Под политическа активност се разбира дейността, насочена към промяна на позицията на федералното правителство на САЩ или на „която и да е част от населението“ по повод вътрешната или външната политика на САЩ, или по отношение на чуждо правителство или политическа партия. Реализацията на закона е поверена на контраразузнавателната секция на отдела по национална безопасност в Министерството на правосъдието.

  Русия
  

  На 13 юли 2012 г. парламентът на Руската федерация приема поправки в закона за неправителствените организации. Съгласно тях статут на „чуждестранни агенти“ имат онези руски неправителствени организации, които се „занимават с политическа дейност“ на територията на Русия, „участват (в това число и чрез финансиране) в организиране и провеждане на политически акции, целящи да въздействат върху решенията, приемани от държавните институции, нацелени на промяна на провежданата от тях държавна политика, а също и за формиране на общественото мнение в указаната насока“ и които получават „парични средства и друго имущество от чужди държави, чуждестранни организации и чужди граждани“. Съгласно поправките в закона чуждите агенти са длъжни да се регистрират като такива в Министерството на правосъдието и да посочват своя статус във всичките си публикации в средствата за масова информация и в интернет. 

  България
  
  В страната към настоящия момент има около 35 000 неправителствени организации (НПО). Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в чл. 40 и чл. 46 вменява задължения на онези от тях, които са регистрирани в обществена полза. Те трябва да изготвят доклад за дейността си веднъж годишно, съдържащ осъществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати; размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства; вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите. Този доклад се представя до 31 май в Министерството на правосъдието, което администрира регистъра на НПО. Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в чл. 16 (1) задължава всички НПО да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари, които да изпратят за утвърждаване в ДАНС. Вменените и с двата закона задължения са инструктивни. Санкции за неспазването им не са предвидени.
  Светла Василева
• Кой е виновен, че сме толкова бедни?

  Престъпни схеми

  

  НЕ ТРЯБВА ЛИ ДА РАЗБЕРЕ СВЕТЪТ КОЙ Е ВИНОВЕН, ЗА ДА СМЕ ТОЛКОВА БЕДНИ !

  ГЮНТЕР ФЕРХОЙГЕН беше властният еврокомисар, който имаше решаващата дума кандидатите, между които и България кога ще станат членове на Европейския съюз. Но тази власт, която му беше дадена от ЕС, той не винаги я използваше в интерес на хуманната идея за европейското интегриране. Той прокарваше и решаваше лобистки интереси във вреда на кандидатите, какъвто беше случаят с България.

  Ферхойген съзнателно взе на прицел и направи всичко възможно, да ликвидира печелившата българска атомна енергетика.

  Интерес от това имаше единствено голямата френска банка БНП ”Париба”, която инвестираше милиарди евро в румънската атомна централа „Черна вода” и на която българската АЕЦ ”Козлодуй” с евтиния ток беше “трън в очите”.

  Ферхойген защитаваше користни лобистки интереси както със законни, така и с незаконни средства.

  В защита на АЕЦ ”Козлодуй” и България застанаха всички международни ядрени организации и световни специалисти и експерти, при това без страната ни да е търсила тяхното съдействие.

  Бездействието на българското правителство и преговарящата Меглена Кунева беше непонятно за чужденците, които защитаваха атомната ни Централа. Но те не знаеха, че пасивното им поведение е съзнателно и преднамерено, защото то е купено.

  

  Тя ни внушаваше, че за очакваното великодушно и спасително влизане в Европейския съюз, България трябва да пожертва няколко реактора от АЕЦ”Козлодей”.

  Малките – 1-ви и 2-ри бяха лесно прежалени, но тя разбираше, че голямата цел на Ферхойген е ликвидирането на печелившите 3-ти и 4-ти реактор. Само от продажбата на ток те печелеха ежегодно над 1 милиард евро.

  Използвайки заплахи срещу България, лъжи, дори фалшификации и измами, с помощта на подкупни български държавници, Ферхойген успя да затвори 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ ”Козлодей” като ги набеди, че са опасни.

  Гюнтер Ферхойген е висшият ръководител от ЕС, който преднамерено ликвидира атомната ни енергетика, обричайки България на мизерия. Вина за това имат и българските му помагачи.

  ПЕТЕР КОШЕЛ – един от най-големите европейски и световни ядрени специалисти, в стенограма от 2004 година изпратена до Европейския парламент пише:

  “Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва, поради липсата на ГОТОВНОСТ, СМЕЛОСТ и ЖЕЛАНИЕ на БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО да се застъпи за националното богатство на България пред европейските партньори с ВСИЧКИ СРЕДСТВА. Тази ПАСИВНОСТ на правителството доведе до големи и ненужни вреди за България.”

  Какво ще отговорят на това категорично обвинение Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Соломон Паси или Милко Ковачев?

  ЛИПСА НА ГОТОВНОСТ, СМЕЛОСТ И ЖЕЛАНИЕ на БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО? Защото бяха купени ли?

  ДЖЕРАЛД ГРАНДИ – президентът на World Nuclear Association (Световната ядрена асоциация), който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа заяви:

  “Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” да не работят още 10 години. Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние”, казва убедено Гранди. Според него България е затворила глава “Енергетика” от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. И Меглена Кунева не е разбрала това, или по-скоро не е искала да го разбере.

  Целта на посещението си у нас той определи като: “ ОПИТ ДА НАСЪРЧИ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ЗАСТАНЕ ЗАД АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА”.

  Чужденци да насърчават българското правителство да излезе от бездействието – какъв жалък парадокс!

  „АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика. България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график”, добавя Гранди.

  Според него, новото отваряне на преговорната глава “Енергетика” няма да забави този процес. Световно известният експерт Джералд Гранди бе убеден в своето становище. Но правителството играеше играта на Ферхойген и имаше за цел затварянето на двата печеливши реактора.

  Цензурираните средства за масова информация в България не дадоха гласност на правдивата критика на Петер Кошел към Брюксел и най-вече към българските управници, за тяхната непонятна за него пасивност. Потули се и опита на Джералд Гранди да насърчи правителството да действа в защита на Атомната централа.

  Кошел и Гранди не можеха да допуснат, че има хора от управляващите, които са продали българските национални интереси и са заитересовани от затварянето на АЕЦ”Козлодуй”.

  -ПИТЪР ХАУГ – изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия на 2 април 2004 г. прави следното обръщение към българите:

  “Не само не затваряйте 3-ти и 4-ти блок, но отворете незабавно 1-ви и 2-ри”.

  “Виждам, че българското правителство НЕ ЖЕЛАЕ да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на Международната агенция за атомна енергия – МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ “Козлодуй”.

  Професор АНДРЕ МАЙСЬО – президентът на Световната асоциация на ядрените оператори е най-ревностният защитник на АЕЦ”Козлодуй”.

  През 2004 г. – два месеца след като Европарламента е гласувал затварянето на 3–ти и 4-ти блок на Централата, пристига в София и написва писмо до премиера Симеон Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев, в което казва:

  “Затварянето на 3-и и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй” е технически и политически скандал. Къде е логиката – Европа се нуждае от вашата атомна централа.

  Затварянето на 3-и и 4-ти блок ще бъде повече от ПОЛИТИЧЕСКИ и ИКОНОМИЧЕСКИ СКАНДАЛ И ЩЕ ДОНЕСЕ ОГРОМНИ ЗАГУБИ ОТ МИЛИАРДИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.”

  Симеон Сакскобургготски и Милко Ковачев не реагиат.

  Проф. Анре Майсьо също така публично разкри, че България е отстъпила пред шантажа на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, като е допуснала неизвестни технически експерти, да дават мнение на Европейската комисия за състоянието на централата АЕЦ”Козлодуй” – „експерти”, които в Световния съвет на ядрените работници никой не познавал!

  Според проф. Майсьо “необяснимо е, че от Европейската комисия са потърсили оценка от неизвестни експерти, а не от председателствания от него съвет, който бил най-реномираната и компетентна международна инстанция”.

  “Изпратили сме въпроси към Европейската комисия, сред които е и този за техническите експерти, дали подробна оценка за централата ви. Кои са те? Ние не ги познаваме”, казва Майсьо. Абсурдно било обосновките за спирането на централата да са от 1991 г., при положение че сега е 2002 г”.

  „В Световния съвет на ядрените работници членуват 1.4 млн. работници от 26 държави в целия свят и всички са единодушни, че АЕЦ “Козлодуй” е безопасна”, бе категоричен още през 2002 година професорът.

  Анре Майсьо разкрива невероятни неща, свързани с ЛЪЖИ, ШАНТАЖИ И ИЗМАМИ на комисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген.

  Той уточни, че е имало „СКРИТИ ОБСТОЯТЕЛСТВА” около решението за затваряне на двата реактора на АЕЦ “Козлодуй”, като на първо място постави „измамната позиция на Ферхойген в писмо от 26.09.2000 г., в което еврокомисарят представя ЛЪЖЛИВ ЦИТАТ от Доклада на ВЕИРА от март 1999 г. В цитата на Ферхойген се казвало:

  “Въз основа на наличните сведения, съществуващите и предстоящите програми за подобряване на ядрената сигурност на Централата Козлодуй, не могат да доведат тези реактори до приемливо за Западна Европа равнище”.

  Истинският текст в Доклада, според професор Майсьо обаче гласял: “тези централи (АЕЦ “Козлодуй) като всички реактори тип ВВЕР 440, представляват същностни характеристики на сигурността, които надвишават тези на повечето в западните централи”, т. е. точно обратното по смисъл на твърдението на Ферхойген.

  Анре Майсьо също разкри, че нямало техническа обосновка на иска за затварянето на АЕЦ “Козлодуй” и именно поради тази причина Световният съвет на ядрените работници е завел СЪДЕБЕН ИСК за отмяна на решението на Европейската комисия в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург.

  Колкото и да е срамно, трябва да кажем, че съдбата на този съдебен иск е неизвестна, поради преднамерената пасивност и нежелание от българска страна, да има положително становище на иска за отмяна на решението на Европейската комисия.

  “На базата на нашия анализ считаме, че блоковете на АЕЦ “Козлодуй” могат да фукционират безопасно”, каза Майсьо. Той също категорично заяви, че всички доклади на Световната агенция за ядрена енергия, категорично противоречат на заявеното от Ферхойген!

  Всичко това, Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева съзнателно криеха от българската общественост.

  Срамно е, че Световният съвет на ядрените работници е завел съдебен иск за отмяна на решението на Европейската комисия в Първоинстанционния съд на Европейските общности в Люксембург, а нашите държавници нищо не са предприели, мълчат и се спотайват.
  
  Много са фактите, уличаващи Ферхойген, че той цели на всяка цена да ликвидира нашата печеливша ядрена енергетика.

  Първо – Измамната, лъжлива и нагласена теза на подбраната от него комисия от непознати псевдоспециалисти от ядрената енергетика. Те съзнателно включват в Доклада на Ферхойген стари данни още от 1991 г. с цел да представят АЕЦ ”Козлодуй” като несигурна и опасна.

  Второ – Шантажирането и плашенето на Парламента, с това и българската общественост чрез измисленото от Ферхойген и несъществуващо решение на Европейската комисия, че ще бъдем приети в Европейския съюз само ако затворим 3-ти и 4-ти блок от АЕЦ”Козлодуй”. Европейският съвет официално потвърди, че няма такова решение.

  Заплашването на Ферхоййген беше подхванато и шумно раздухвано от Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Парламента, НДСВ, както и от купените средства за масова информация. И народът действително се уплаши и повярва.

  Трето – СЪЗНАТЕЛНО ПОДПРАВЕНИЯ И ЛЪЖЛИВ ЦИТАТ в Доклада на Ферхойген, който представя чрез лъжа „Козлодуй” като ненадеждна, несигурна и опасна.

  Четвърто – Безотговорният, вероятно по внушение на Ферхойген ход на премиера Сакскобурготски, когато на срещата в Атина на 22 януари 2002 г. с гръцкия премиер Симитис той еднолично обещава, че”България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.”!

  СЛЕД КАТО БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ПРОДЪЛЖАВА ДА БЕЗДЕЙСТВА, КАКВО НАПРАВИ ОЩЕ ПРОФ. МАЙСЬО В ЗАЩИТА НА АТОМНАТА НИ ЦЕНТРАЛА:

  “Писах на Романо Проди – председателят на Европейската комисия, за да му кажа, че тогавашният еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген е ИЗЛЪГАЛ. Писмото ми беше публикувано в Интернет и стоя там година и половина. Никой не ме обвини в клевета, защото казах истината”.

  “Ферхойген излъга, той е фалшифицирал заключението на Доклада, за да изтръгне от българския Парламент решение за затваряне на Трети и Четвърти блок. Сега Европейският съюз се опира на гласуването на българския парламент, за да иска затварянето на реакторите…”

  Според компетентни български и чуждестранни юристи, ” Шантажът, измамата и лъжата на Ферхойген са грубо нарушение на член 49 от Виенската конвенция, ратифицирана и от страните на Европейския съюз”!

  Част пета, Раздел I от Общи разпоредби на Виенската конвенция, е озаглавена:

  НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРИТЕ

  Член 49 – ИЗМАМА

  „Ако държавата е подведена да сключи договор под влияние на измамно поведение на друга участвуваща в преговорите държава, тя може да се позовава на измамата като основание за недействителност на своето съгласие да се обвърже с договора”.
  
  Престъпленията по чл. 49 нямат давност и остава да се намери държавна институция в България, която да постави въпроса с ИЗМАМАТА на Ферхойген пред председатеря на Европейската комисия Барозо, в Европарламента и в Специализирания съд на Европейския съюз. Успоредно с това, в България да се заведе дело срещу Ферхойген.

  Преднамереното измамно поведение – ШАНТАЖ, ЛЪЖА И ФАЛШИФИКАЦИЯ НА ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ от страна на Ферхойген спрямо България Е ФАКТ. Има и СВИДЕТЕЛИ! Доказуеми са и другите негови фалшификации!

  Текстът на чл.49 прави НЕДЕЙСТВИТЕЛНО сключеното от Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Меглена Кунева „СЪГЛАСИЕ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”.
  
  Професор Анре Майсьо – председателят на Световния съвет на ядрените работници разкри в Интернет пред цял свят, че България е била изнудена да закрие ядрените си реактори чрез шантажа на бившия еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген.

  А къде бяха българският съд, прокуратура, следствие, разузнаване и още много други служби, които уж работят за националната сигурност и интереси на България?

  Иска се голяма дързост, нахалство и лицемерие след всичко онова, което сътвори Меглена Кунева като преговарящ и комисар, да застане пред хората и да говори, че е “ЧИСТА”, “НЕПОРОЧНА”, ”НЕОБВЪРЗАНА” и готова за алтернатива на България.

  След като не успя с президентството, по указание на „ задкулисието”, с много пари тя направи собствена партия, чрез която сега с ”лакти и нокти” се мъчи да се добере до властта.

  Меглена Кунева трябва да бъде уличена, порицана, да й се търси сметка за предателство на националните интереси и да застане пред съда заедно с Гюнтер Ферхойген.
  
  Има ли в България държавници, политици, следователи, прокурори, или съдии, които са готови да измият позора от лицето на България и да докажат, кои са виновниците за прословутата ни бедност?

  Да докажат, че АЕЦ ”Козлодуй” беше продадена от подкупни висши политици като Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева и някои други царедворци.

  Източник:  Noligarh.com

  

• Измерване на българската сила в Чикаго

  Климент Величков, в. „България Сега“

  Създадена в Чикаго през януари 2002 година Българо-американската асоциация (БАА) постави началото на своя елитен продукт – Фестивалът „Български дни в Чикаго“, през 2004-та… Тук ще говорим за 6 октомври 2013-та година, за финалната изява на Деветнадесетата (Есенна) Сесия, на българската чикагска поредица.

  Оказа се, че тя е своеобразен връх на българското присъствие в този най-голям „български град“ зад граница и има поне две събития, които подчертават тази теза.
  Първото е безпрецедентното внимание, което бе оказано към дейността на една българска обществена организация в Америка. Наистина – поканата, отправена от БАА към вицепрезидента на България Маргарита Попова, не получи пълната си реализация. Но ние започнахме нашата делова работа в Конферентния център на „PAVILION“, Чикаго, след като видяхме и чухме от големия екран на заседателната зала специално заснетото в България.

  Обръщение на вицепрезидента на република България Маргарита Попова до българите в Чикаго и САЩ по случай Деветнадесетата открита сесия на БАА и Фестивала на „Български дни в Чикаго – Есен 2013“
  .

  .
  Като че това Обръщение на Вицепрезидента беше потвърждението, че и в България вече знаят Силата на Българското Чикаго… Започват да я оценяват и търсят повече близост с нея. Но всичко това беше казано много коректно, елегантно и конструктивно…
  Още първите думи в този първи по своята обществена и политическа значимост жест към Българското Чикаго – най-голямата и най-добре развита българска общност в Америка и света, откроиха, сред всичко познато досега, неговата сърдечност и топлота.
  „Чувствам се малко тъжна – отдавна желаех и се готвех емоционално да се срещнем и да бъдем заедно в Чикаго по времето на това събитие – каза Маргарита Попова. – Уви, нямах това време и програмна възможност да дойда за тези незабравими дни, каквито си ги представях. Но приемете уверенията ми, че с моето сърца и душа ще бъда през цялото врема на Вашата делова работа и празненствата в Чикаго“.

  По-нататък Вицепрезидентът говори за Чикагската българска общност като за безценен капитал от български дух и култура, като за развиващ се икономически потенциал на друг континент, но с български знак и строителна марка.
  „Убедена съм във Вашето желание за близост и сътрудничество с България и високо оценявам тази благодатна възможност в такова единение да се създадат нови възможности за бъдещия просперитет – както на нашата древна родина България, така и на българската общност в „Новия свят“ – Америка“.

  Маргарита Попова подчерта, че въпреки и не всичко, поставено на дневен ред при взаимоотношенията между България и Българските общности по света, да е свършено, първите успехи от една нова политика са на лице. Това е методичното, морално и материално подпомагане на учебното дело . Това е основата, която се създава и създаде в Чикаго, за укрепване на многобройните институции и обществени организации, които с успех пазят и развиват българската духовност, език и култура, а така също икономика, бит и жизненост на Българската диаспора в Чикаго и САЩ. Оптимистично бе да се чуе, че Президентството в България ще работи за изменение на Изборния кодекс и създаването на по-добри форми за участие на българите зад граница в изборните процеси в България, която никога не ще пренебрегнат и забравят.

  Вицепрезидентът завърши своето приветствие с това, че днешното политическо и икономическо развитие, както на България, така и на целия свят е предизвикателство, което се нуждае от разумни и далновидни действия от всяка страна, народ, общност и отделната личност, нуждае се от единение, спокойствие, разбирателство. И ние, като разумна нация, не бива повече да си създаваме проблеми. Тя отправи към нас гореща молба да поставим на дневен ред в дейността на нашата БАА разума и любовта към българското , да споделим какви общи изводи сме достигнали и спомена, че нейният интерес , вниманието на Президентската институция, ще бъде постоянно насочено към българите в различите страни по света и техните стремежи и достижения.
  „Нека сме заедно и си помагаме… желая радостни дни и усмивки…“ бяха част от пожеланията на Маргарита Попова, които тя предаде, чрез БАА, на всички българи в Чикаго.

  Българо-Американската Асоциация препрати записа на Обръщението на стотици свои активисти, които също по-нататък го препратиха на други и то влезе в много български домове в Америка.

  Български лица от Чикаго

  Второто събитие, непознато до сега в предишните осемнадесет сесии на БАА в Чикаго, беше представянето на четирима наши сънародници и съграждани, които бяха постигнали в последните двадесетина месеца изключителни успехи… Успехи в рамките на нашата Българо-Американнска Асоциация, но и на Чикаго и САЩ, дори и от глобален характер. В един от така наречените „панели“, в който тези личности бяха представени пред чикагската общност, видяхме абсолютно различни лица, но обединени от българския дух, с неугасим пламък от воля и трудолюбие, от блестящ талант! Това още веднаж ни убеди, че в нашата общност имаме почти от всички хора, които се раждат по света, за да станат „строители“ на обществото и просперитета на цивилизацията.

  

  Сред тях е и „Българката на годината“ /2012/ Боянка Иванова. С фундаментални заслуги за българското просветно дело в чужбина, за опазване на българския език и култура в имигрантска среда. Една от създателите и член на Управителния съвет на Асоциацията на Българските училища в чужбина, основтел и директор на широко известното училище „Джон Атанасов“, член на Българо-Американската Асоциация.

  Тук беше със своя висок талант на художник Кина Бъговска, възпитаник на българската и полска художествени академии, преподавател в Българската художествена гимназия, сега и в американски колежи и българските училища в Чикаго, с много самостоятелни художествени изложби в България, Европа и САЩ, последната от които бе нейната юбилейна експозиция това лято в сакралната за българския художествен свят галерия на „Шипка 6“ в София, носител на много български и американски награди и признания, включително и за нейната дейност в българските чикагски медии и обществена дейност в „Българо-Американския център за културно наследство“ в Чикаго.

  Малък фурор и голям интерес предизвика Невена Чалова – „Мис България-САЩ 2013“, 21-годишна българска студентка, която отново видяхме и чухме с голямо удоволствие, защото и думите и мислите й са също така добре скроени и отлично представят нея и България – като хубостта й…

  И накрая – сензационният световен шампион по риторика Пресиян Василев, който само преди месец или два, след като премина през 6 /шест!/ регионални, полуфинални и финални конкурса, спечели златния медал, както и приза на шампион и лаврите на победител сред 30 000 конкуренти от 14 350 клуба по риторика от 122 страни!

  Клиповете, които гледахме от финала в САЩ, зашеметяват. А разговорите, които всички се хвърлихме да направим с него на Деветнадесетата сесия на БАА в Чикаго – пленяваха. На всички ни се искаше поне малко да „проговорим“ като него, защото неговата реч прави индивида по-уверен в себе си и по-успешен в почти всякакви контакти от служебен или личен характер… Вестник „България Сега“ и „Еврочикаго“ имаха удоволствието да запознаят своите почитатели с Пресиян – този удивителен феномен с чудесен български глас, интелект и визия, още почти в същия ден на неговия триумф!

  Разбира се, Есенната сесия на „Български дни в Чикаго“ на БАА представи още много и много от богатия спектър на своите теми, третирани от капацитетите, които ги разглеждат и коментират. Технологията на самата Сесия беше представена от Вицепрезидента на БАА Петранка Стаматова, която заедно с Президента Динко Динев и Секретаря на организациятна проф. д-р Никола Чаракчиев, с Патрона на Сесията Кина Бъговска и Директора на „Наградния форум“ – д-р Виолета Симов – Динев, бяха подготвили по особено изискан начин.

  

  Традиционното участие на Генералното консулство на Република България във форумите на БАА този път бе изразено с поздравително писмо от Генералния консул Симеон Стоилов, който в тези ден бе в Небраска, един от 14-те Средноамерикански щати, които са в Консулския окръг на Чикаго, където са били организирани специалните Консулски дни, спестяващи много време и средства на много наши сънародници.

  В един от най-оживените панели – по актуални правни проблеми, под ръководството на Цветелина Бойновска, взеха участие и адвокатите София Знаймер, Елена Коста, Таня Георгиева, както и една тяхна американска колежка .

  

  Президентът Динко Динев представи българския енциклопедичен тритомник на български и английски език, който се подготвя в Чикаго с теми от миналото, настоящето и бъдещето на Българската диаспора в града. Проф. д-р Чаракчиев имаше две участия – като общественик с темата „Етапи на развитието на Българо-Американската Асоциация 2002 – 2022 година“ и „Езикът на Бог“, една формулировка на президента Клинтън за генетиката. Никола Чаракчиев коментира и страхът у някои хора от ДНК-тестовете. Новите тенденции в продажбите на недвижими имоти беше тема на Петранка Стаматова.

  Директорът на Наградния фонд на БАА д-р Виолета Симов – Динев, представи дейността на отдела. В шоуто „Българският вкус в Чикаго“ участваха ресторанти и магазини – „Вкусен Свят“, „Младост“, „Механата“, „Сердика“ и прочутата кухня на Залата за български срещи при Българската Православна Църква „Света София.

  Октомврийската в 2013-та „Сесия на БАА“ разкри непознат потенциал на българите в Чикаго

  При разговора ни с проф. д-р Никола Чаракчиев, всепризнат като пословично работлив и инициативен ръководител на БАА, той сподели следното:
  – Основен лайтмотив, основна нишка, неофициална функция на Семинара, беше свободният „обмен на житейски ценности“. Сякаш интуитивно към всичко това се присъедини и Вицепрезидент Маргарита Попова със своето Обръщение, което е и едно Послание към българската общност в Чикаго.

  Сесията започна да прилича на дискусионен философски клуб на ценности, което е в синхрон с Втория етап от развитието на Българската общност в Чикаго – етапът на „Развиващото се общество“.

  При дискутиране на „Българският вкус в Чикаго“, Никола Чаракчиев сподели с усмивка мисли за високата обществената значимост на многобройните български заведения в Чикаго.
  – Например „Механата“ ще остане незабравимо място за моето семейство. Там, в началото на годината, сегашният ми зет „поиска ръката“ на моята дъщеря! Според Чаракчиев Деветнадесетата сесия е разкрила непознат, или поне необхванат като цяло, интелектуален потенциал на българите в Чикаго. На нея са били защитени прогнозите, че започва нов етап в развитието на нашата диаспора. Българите показват своите възможности за действия, и за аналитично и философско мислене. Оказва се, че ние в САЩ добре обмисляме всяко наше действие. Например дори толкова младо момиче като 21 годишната „Мис България – САЩ“ Невена Чалова, има ясна представа за следващите 20 години от своя живот. Пресиян обмисля с абсолютна прецизност всички детайли на онова, което върши. В риториката той има силата да прикове вниманието към това, което казва и да управлява огромния потенциал на милиони хора…

  

  Художничката Кина Бъговска показа своето дълбоко проникновение в света на жената – пазителка на дома и на човешкия род и тя го предава с изкуството си обзримо и ярко. Чухме колко точно „Българката на годината“ Боянка Иванова анализира някои популярни лица в Чикаго и това подсказва, че като опитен психолог тя поставя на здрава основа своята училищна педагогическа дейност…

  Посланието на Вицепрезидент Маргарита Попова стана своеобразен връх на внимание, грижа и уважение на държавата България към нашата Българо-Американска Асоциация и въобще към българите, които живеят по всички части на днешния глобален свят. Тя още веднаж изложи своята и на Президентството позитивна платформа и първите стъпки, с които тя постепенно се реализира.

  Продължихме обсъждането темата за Българо-американска генерация 1.5 . Поради големия интерес това стана и в сутрешните и следобедните часове. В подкрепа на идеята се изиказаха много от присъстващите какато и  Галя Должева и Милена Ласкова.

  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Голям беше интересът на Чигагската преса към събитието. Освен традиционните вестни „България сега“ и www.eurochicago.com  имаше предствители на вестник „България“ и BIT.

  

  

  
  

  

  

   

  

• Герой не нашего времени. Подвиг пловца Шаварша Карапетяна

  

  Этот человек в своей реальной жизни совершил подвиги, достойные Геракла и Супермена. Его спортивные достижения Овечкину и Кержакову не могут присниться даже в самых радужных снах. Однако сегодня имя Шаварша Карапетяна большинству ни о чем не говорит.

  Родом из Ванадзора

  Грузный, немолодой человек бежал с олимпийским факелом по Кремлю. Было видно, как неимоверно тяжело даются ему эти сотни метров. Внезапно факел погас. Сотрудник ФСО торопливо вновь зажег пламя от своей зажигалки. Мужчина продолжил бег, добежав отведенные ему метры и передав эстафету.

  А в это время соцсети уже взорвались злорадством – вот-де, какой-то чиновник решил поучаствовать в олимпийской эстафете и опозорился. Блогеры пустились в рассуждения о символизме олимпийского огня, горящего от зажигалки сотрудника спецслужб, и даже не потрудились разобраться толком, с каким человеком сыграл злую шутку московский ветер, и почему он оказался в числе факелоносцев Олимпиады-2014.

  Шаварш Владимирович Карапетян родился 19 мая 1953 года в армянском Ванадзоре, в семье Владимира и Асмик Карапетян. Своего первенца родители назвали Шаваршем, в честь родственника, который погиб в Великую Отечественную.

  С детства мальчика приобщали к спорту, а всерьез он им занялся в 1964 году, когда семья переехала в Ереван. Отец думал отдать сына в спортивную гимнастику, но тренеры сказали – мальчик маловат ростом, дальше мастера спорта не пойдет. А это ни Владимира, ни Шаварша не устраивало – спортивное честолюбие у отца и сына было на высоте.

  Поначалу Шаварш занимался классическим плаванием. В 16 лет на Всесоюзной спартакиаде школьников он занимал места в третьем десятке, но год спустя уже выигрывал чемпионат республики в своей возрастной категории.

  Неолимпийская легенда

  Кто знает, возможно, Шаварш Карапетян вскоре заблистал бы на Олимпийских играх, но тут вмешались неспортивные обстоятельства. Конфликт между тренерами привел к тому, что парня отчислили из республиканской команды как «неперспективного».

  Расстроенному 17-летнему Шаваршу помог Липарит Алмасакян, тренировавший пловцов-подводников. Так Шаварш Карапетян из классического плавания ушел в подводное.

  Подводное плавание в ластах на задержке дыхания и с аквалангом — технически более сложный вид спорта, чем плавание классическое. Однако для непосвященных зрителей эта дисциплина не столь интересна визуально. Наверное, именно поэтому подводное плавание не входит в олимпийскую программу.

  Только это обстоятельство и является причиной того, что о великих спортивных достижениях Шаварша Карапетяна помнят лишь специалисты.

  Уже через год в новой для себя дисциплине Шаварш выиграл «серебро» и «бронзу» на чемпионате СССР. С учетом того, что советские подводные пловцы считались одними из сильнейших в мире, это был весомый успех. Но Шаварш на этом не остановился. В августе 1972 года на первом для себя чемпионате Европы он выиграл две золотые медали и установил два мировых рекорда.

  От этого момента до фактического окончания карьеры Шаварша пройдет всего четыре года. За это время он станет 17-кратным чемпионом мира, 13-кратным чемпионом Европы и 10-кратным рекордсменом мира. К своим 23 годам в своем виде спорта он превратился в настоящую легенду.

  Но свой спортивный талант Шаварш отдал ради спасения людей.

  Подвиг за гранью возможного

  Впервые Шаварш Карапетян спас жизни десятков людей в январе 1974 года. Спортсмен вместе с товарищами по команде и тренерами на автобусе возвращался в Ереван со знаменитой высокогорной спортивной базы в Цахкадзоре. На горной дороге у машины начались неполадки, и водитель остановился для ремонта. Пока шофер возился в моторе, автобус внезапно покатился к краю дороги, и через несколько мгновений мог упасть в ущелье.

  Шаварш, сидевший ближе к кабине водителя, сориентировался первым. Он разбил стеклянную стенку кабины и резко вывернул руль в сторону горы. Специалисты потом говорили, что в той ситуации это было единственно правильное решение. Благодаря ему уцелел и сам спортсмен, и еще три десятка человек.

  16 сентября 1976 года у Шаварша Карапетяна было обычная тренировка на берегу Ереванского озера. Вместе с ним пробежку совершали его брат Камо и тренер Липарит Алмасакян.

  Буквально на их глазах с дороги в озеро слетел переполненный людьми троллейбус. В считанные секунды он ушел на дно.

  По официальной версии, причиной аварии стал сердечный приступ у водителя. Гораздо позже выплыла настоящая причина трагедии – шофер сцепился с пассажиром, желавшим выйти в неположенном месте. Заварушка между двумя чересчур темпераментными южными мужчинами закончилась плачевно.

  Троллейбус оказался на глубине 10 метров. Шаварш принял решение молниеносно – он будет нырять, а брат и тренер – вытаскивать пострадавших на берег.

  Это была невероятно сложная задача. Вода в Ереванском озере была очень холодной, видимость практически нулевой. Эти «радости» дополнялись тем, что в озеро поступали отходы жизнедеятельности столицы Советской Армении.

  Шаварш нырнул на 10 метров, выбил ногами заднее стекло троллейбуса, и стал доставать гибнущих людей.

  Медики и спасатели, разбиравшие впоследствии ситуацию, пришли к выводу, что то, что сделал Шаварш Карапетян, вряд ли смог бы сделать еще хоть один человек на свете. Его подвиг сродни подвигам Геракла или Супермена.

  Даже если бы он спас одного, двух, трех человек, это было бы фантастикой, учитывая условия, в которых приходилось действовать. Шаварш Карапетян в буквальном смысле вернул с того света 20 (!!!) человек.

  На самом деле спортсмен вытащил значительно больше пострадавших, но многим уже не смогли помочь врачи.

  А сам Шаварш, сотворивший невозможное, говорил, что ему долго снилась кожаная подушка сиденья троллейбуса. Во время одного из своих нырков он схватил ее, приняв за человека. Ошибку свою пловец понял только на поверхности, и потом еще очень долго переживал из-за того, что этим лишил кого-то шанса на спасение.

  Планета по имени Шаварш

  Нырять он перестал тогда, когда кончились все физические и моральные силы. Но прежде он еще успел зацепить трос за утонувший троллейбус – у прибывших на место спасателей не оказалось аквалангов, а повторить то, что делал спортсмен, им было не под силу.

  
  Шаварш Карапетян (в центре). Слева – инструктор-методист по плаванию Камо Карапетян, справа – тренер детской спортивной школы при Ереванском институте физкультуры Анатолий Карапетян. Фото: РИА Новости / Олег Макаров

  Сам Шаварш тоже оказался в больнице – тяжелейшая пневмония, заражение крови, происшедшее из-за порезов об стекло в грязной воде… Он провел на больничной койке 45 дней. Когда он вернулся домой, его буквально тошнило от воды. Вернуться в спорт было дело почти нереальным. И, тем не менее, он вернулся, вновь поразив всех. Вернулся, чтобы уйти красиво – в 1977 году он установил свой последний, 11-й мировой рекорд.

  Но это было исключительно через «не могу». Все свои силы он оставил там, в Ереванском озере.

  О его подвиге большая страна узнала не сразу – не любили в те времена писать о катастрофах. А когда узнала, в Ереван пошли десятки тысяч писем с благодарностью, на которых был простой адрес «Армения, город Ереван, Шаваршу Карапетяну».

  То, что понятно простым людям, не всегда понятно чиновникам. Великий спортсмен и великий человек Шаварш Карапетян не стал Героем Советского Союза – его отметили орденом «Знак Почета». 8 августа 1978 года советский астроном Николай Черных открыл астероид под номером 3027, который ученый назвал Шаварш – в честь пловца-героя.

  19 февраля 1985 года в Ереване загорелся Спортивно-концертный комплекс – гордость города. С пожаром боролись всем миром. Позже с пожара в больницу доставили добровольца, одним из первых бросившегося на борьбу с огнем, выводившего людей из опасной зоны. Добровольцем, который получил ожоги, но спас несколько человеческих жизней, оказался Шаварш Карапетян.

  В 1993 году жизнь сложилась так, что из Еревана Шаварш Карапетян вынужден был переехать в Москву. У него небольшая обувная мастерская под названием «Второе дыхание». Он никогда не жалуется на жизнь, не сетует на судьбу.

  Его самопожертвование не могло не сказаться на здоровье. Для 60-летнего Шаварша Владимировича Карапетяна сотни метров олимпийской эстафеты, которые он должен был пробежать, были непростым испытанием, но он, как всегда, сумел преодолеть трудности.

  И невероятно обидно, что олимпийский факел погас именно в руках человека, который подобной участи заслуживал менее всего.

  А может, мы просто все не так поняли? Может, олимпийский огонь не погас, а склонился перед мужеством и величием Шаварша Карапетяна? Ведь огонь души этого спортсмена и настоящего человека, огонь, который он бескорыстно дарит людям, не погаснет никогда.

  .

  Андрей Сидорчик,
  „Аргументы и Факты“

• Председателят на Aгенцията за българите в чужбина подаде оставка

  

  Правителството освободи по негова молба председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов, съобщиха от правителствената пресслужба. До назначаването на титуляр, за временно изпълняващ длъжността е определен сегашният заместник-председател на агенцията Йордан Янев. Той ще остане на поста до назначаването на титуляр, е посочено в съобщението.

  „Причините за напускането ми са лична преценка, че политиката, която води агенцията, и политиката, която трябва да бъде в синхрон с другите институции, се разминават. И тъй като считам, че имаме разминаване на позициите – хубаво е тази политика да бъде отпушена„, заяви Росен Иванов пред „Фокус“.

  Росен Иванов оглави Агенцията за българите в чужбина през май 2010 г., след като правителството на ГЕРБ освободи от поста Райна Манджукова.

  Иванов беше съветник на тогавашния министър без портфейл и настоящ директор на Националния исторически музей Божидар Димитров.

• <<
• 1
...
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
...
• 416
• >>