Всички авторски страници

Авторски

• Тамплиери, архонти, масони…

  Димитрина Чернева, портал „Култура“

  .

  България е на второ място в света по брой на рицарите тамплиери. У нас те наричат себе си православни тамплиери, като в същото време не пропускат да отбележат, че са „наследници на древната тамплиерска традиция”. Разбира се, излишно е да търсим в миналото и традициите на Православната църква следи, обясняващи произхода и популярността на новотамплиерската мода. Така или иначе, съвременната масова култура предлага неизчерпаем резервоар от културно-исторически отломки, символи и ритуали, чието произволно съчленяване е твърде изкусително и често води до съвместяването на всевъзможни вярвания и религиозни практики. По правило подобни синкретични форми виреят върху плиткия терен на религиозното невежество и често полагат себе си в сферата на комерсиалното и показното.

  Всъщност зад инициативи от типа на т.нар. ордени на рицарите тамплиери в България и прословутия Върховен архонтски събор стои стремежът на една определена класа да легитимира себе си като аристокрация. В повечето случаи става дума за хора със съмнителна репутация, успели да се замогнат в годините на прехода най-често благодарение на престъпни сделки и унаследени мрежи и влияния от тоталитарния период. В амбицията да реализират себе си като елит – не просто финансов, но и духовен и политически (властови) – те демонстрират нуждата си от сакрална санкция, от меродавен печат, който би препотвърдил тяхната знатност, правото им да бъдат „избрани”, „необикновени”, „нередови” хора. Потребността им да заличат миналото си на простолюдие и да се закичат със знаците на всепризнат престиж, реабилитира значението на Църквата, но не като общност от вярващи, на която глава е сам Иисус Христос, а като древна институция, съхранила през вековете сакраменталната си власт. Неслучайно т.нар. тамплиери признават, че ритуалите им започват и завършват с молитва и че във всичко, което правят, те търсят и имат подкрепата на „отделни християнски проповедници”. Обикновено на техните церемонии присъстват православни духовници, в това число и митрополити. Архонтите пък получават своята титла директно в църковна среда с едно чинопоследование, което напомня ръкополагането в духовен сан.

  

  Не е изненадващ и фактът, че повечето представители на тези парамасонски организации имат и политически амбиции. Така например архонтът Слави Бинев, който освен това е и рицар тамплиер, е също така учредител – заедно с Великия приор на Ордена на рицарите тамплиери Румен Ралчев и едновременно с това масон – на партия ГОРД.

  Какво дава основание на споменатите вече „православни тамплиери” да определят себе си като „наследници на древната тамплиерска традиция” и да припознават като своя мисията за „разширяването на диалога” между Източната и Западната църква? Прави впечатление, че представяйки своите организации, днешните новотамплиери започват разказа си от далечната 1118 г., когато всъщност „било създадено тайното общество на тамплиерите”. Съществува ли обаче приемственост между средновековния католически военно-монашески орден на тамплиерите и днешните новопосветени рицари и дами?

  .

  Средновековният орден на тамплиерите

  Орденът на тамплиерите или на братята рицари от Соломоновия храм в Йерусалим е католически военно-монашески орден, който възниква в началото на XII в. (1118 г.) в резултат на Първия кръстоносен поход. Освен обичайните за всеки монашески орден обети – на послушание, на бедност и на безбрачие – монасите тамплиери давали и обет за защита на поклонниците, които посещават Йерусалим. „Баща на този вид монашество е св. Бернар от Клерво, който християнизира образа на рицаря”, разказва отец Петко Вълов от Католическата апостолическа екзархия. Самите тамплиери наричали себе си „бедните рицари на Христа от храма на Соломон”. Това название е свързано с факта, че кралят на Йерусалим Балдуин II настанил тамплиерите в превзетата джамия Ал Акса, за която се счита, че е построена върху останките на Соломоновия храм. С течение на времето се налага наименованието Орден на храма (temple) или на тамплиерите.

  Постепенно рицарите тамплиери започнали да помагат на поклонниците не само по отношение на личната им безопасност, но и като пазели имуществото им и финансирали пътешествията им. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Загубата от кръстоносците на Йерусалим през 1187 г. заставила тамплиерите да се замислят за алтернативни източници на доходи. Те започнали да финансират чужди операции и да осъществяват онова, което днес наричаме банкови преводи – онзи, който внесе определена сума в дадена държава, може да си я получи където и да е другаде в местна валута. Така орденът се превърнал в една от най-заможните институции в Европа.

  В основата на преследването и драматичния финал на тамплиерите стои френският крал Филип IV Хубави, който искал да конфискува имотите на ордена. През 1307 г. той издава тайна заповед всички членове на ордена във Франция да бъдат арестувани в един и същи ден. Това става на 13 октомври, петък, откъдето идва и изразът за „фаталния петък”. Малко след това тогавашният папа Климент V, който бил под непосредственото влияние на френския двор, обвинява рицарите тамплиери в ерес и в най-различни богохулни деяния. Срещу тях започва процес, който е воден както от светските власти, така и от Инквизицията. При ужасяващи мъчения тамплиерите се признават за виновни почти по всички точки на обвиненията. През 1312 г. на събора във френския град Виен папата официално разпуска ордена. Съдът осъжда голяма част от членовете на ордена на смърт чрез изгаряне. Не е пощаден и Великият магистър на тамплиерите Жак дьо Моле, който умира на кладата в Париж на 18 март 1314 г.

  Фактически с булата на папа Климент V от 1312 г. орденът на тамплиерите е разпуснат и престава да съществува. За разлика от Ордена на йезуитите например, който е бил забранен от папа Климент XIV през 1773 г. и след това възстановен отново през 1814 г. от папа Пий VII, орденът на тамплиерите не е възстановен никога повече. „И макар да не е изключено в бъдеще да се стигне до някаква реабилитация на тамплиерите, в момента Католическата църква признава само два рицарски ордена – това са Суверенният Малтийски орден, известен още като Орден на хоспиталиерите, и Орденът на Светия гроб в Йерусалим”, пояснява отец Петко Вълов. Независимо от това в момента на Запад съществуват 27 организации, които претендират, че са автентични наследници на тамплиерите. „Католическата църква е отворена към сътрудничество с всички хора с добра воля. Съществува обаче проблемът с името, защото трябва да се знае откъде идва то и какъв е неговият исторически произход”, допълва още отец Вълов.

  Според секретаря на посолството на Малтийския орден у нас Богдан Паташев, когато става дума за монашески структури, изключително важен е въпросът за приемствеността. „Приемствеността, в която Католическата църква вярва, тръгва от апостолите и чрез ръкополагане от епископ на епископ се осъществява непрекъснато до наши дни. Приемствеността от първия абат до сегашния Велик магистър на Малтийския орден е важна и е описана в нашите хроники. Ние вярваме, че сегашният ръководител на Малтийския орден, който е монах, е приемник на първия, който някога е създал монашеското братство, посветено на св. Йоан Кръстител”. При тамплиерите обаче приемствеността е прекъсната. Проблемът на новите организации, които се появяват с претенцията, че са „наследници на древната традиция”, е, че те сами афишират себе си. След като обаче е прекъсната приемствеността и не съществува връзка с Църквата, подобна претенция е абсолютно безпочвена. „Все едно една държава, която е изчезнала от картата на света, да се появи на друго място и в друго време, обявявайки, че е продължител на историята и традициите на изчезналата държава”, казва Богдан Паташев. По думите му в момента е пълно и със структури, които обявяват себе си за наследници на Малтийския орден. „Общото е, че винаги става дума за граждански, а не за монашески организации. В съвременния свят те търсят припознаване чрез средствата на правото и регистрирайки се като юридически лица, афишират себе си като автентични организации”.

  .

  Православни тамплиери

  В България съществуват поне две организации, регистрирани като Орден на тамплиерите, и разбира се, всяка от тях претендира, че е легитимен наследник на някогашните рицари. Ръководител на сдружението „Върховен военен орден на храма на Йерусалим – Велик магистериален приорат на България” е „Рицарят на Великия Кръст” Асен Асенов. Според тамплиерите, оглавявани от Асенов, след разпускането му през 1312 г. някогашният военно-монашески орден „продължил съществуването си тайно с непрекъсната поредица от велики магистри до март 1705 г.”, когато няколко френски благородници направили събор на тамплиерите във Версай. Великият приор Асен Асенов признава, че преди да стане тамплиер е членувал в „друго общество”, в което контактите били „ограничени”. Именно там обаче идва поканата да стане тамплиер. „В началото бяхме 17 човека. От тези 17 реда издържаха само 4 човека – другите 13 се отказаха, след което бяхме ръкоположени и тогава имах честта да държа българския флаг сред всички чуждестранни представители на ордена. Усещането е невероятно. Всички членове на Ордена в Западна Европа са благородници – барони, графове, лордове и когато се изправиш и предизвикаш желанието им да те аплодират е доста вълнуващо… В момента, в който те ръкоположат за рицар, ти ставаш равен с тях”.

  

  Тамплиерите на Асенов определят собствената си организация като „законния исторически директен наследник на древния Орден на Храма, основан през 1118 г.”. Твърдят, че не са свързани с масонството, тъй като, за разлика от тамплиерството, „масонството е тайна организация”. Същевременно обаче полагат „клетва за мълчание”, която изисква от членовете на организацията да „спазват предпазливост и сдържаност относно вътрешните дела на Ордена”. Твърдят също така, че избягват медийните изяви, тъй като смятат, че „само така може да оцелее едно затворено общество” и упрекват представителите на другата новотамплиерска организация в България, че „живеят в медийното пространство, а не това са правилата на Ордена на Храма”. Титлите, които раздават, са част от „публични церемонии или служби по обличане във власт, на които присъства християнски свещеник”. Прави впечатление също така непоколебимото им убеждение, че още през Средновековието тамплиерството е имало дълбоки корени и трайно присъствие по нашите земи. Според Асен Асенов съществува дълбока връзка между богомилството и тамплиерството и това е едно от нещата, които българските членове на ордена са се нагърбили да докажат.

  Другото тамплиерско сдружение е с наименование „Орден на рицарите тамплиери на Йерусалим” и е регистрирано у нас през 2004 г. През август 2008 г. българската организация придобива статут на самостоятелна структура и е обявена за Велик приорат, а за неин велик приор е провъзгласен о.р. генерал-майор Румен Ралчев. До 1989 г. Ралчев е офицер от УБО (Управление „Безопасност и охрана”) и началник на охраната на Тодор Живков. В първите години на прехода създава една от знаковите охранителни фирми. От 1991 г. е масон. Членува във „Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България” и е неин велик майстор допреди няколко години. В момента се занимава с охранителен бизнес, собственик е на гимназия и колежи за охранители. Според Ралчев тамплиерският орден, чийто приорат в България оглавява той, е възстановен от Наполеон в Париж през 1804 г. и оттогава съществува като „граждански орган с регистрация в Швейцария”.

  В българското сдружение днес членуват предимно бизнесмени, а също и немалко популярни лица – общественици, интелектуалци, актьори, телевизионни водещи. Твърди се, че сред членовете на ръководения от Ралчев орден са поетът Любомир Левчев, издателят Иван Гранитски, омбудсманът Гиньо Ганев, историкът проф. Андрей Пантев. Наскоро медиите съобщиха, че макар да не смята да се връща в политиката, Любомир Левчев е присъствал на сбирка на новата политическа формация ГОРД, чийто съучредител е Великият приор Румен Ралчев. Един от най-известните родни тамплиери е археологът проф. Николай Овчаров, който освен Велик рицар е и директор на създадения към ордена Институт за изследване на историята. Овчаров нарича себе си „православен тамплиер” и обяснява, че орденът „използва православни свещеници, които четат молитвите в началото и в края на събранията”. „В ордена имаме православни свещеници, имаме няколко човека, които са си истински свещеници и са членове на ордена. Ние сме православни християни, защото съвременният орден е доста по-различен от католическия орден, който е съществувал през XIV век. Съвременният орден включва всички видове християни – православни, католици, протестанти. Единственото условие е кандидатите да са кръстени християни”, разказва известният археолог. Основната цел, която си поставят членовете на ордена е разширяването на диалога между различните християнски църкви. „Ние изповядваме икуменизма. Смятаме, че разделението на църквите днес е напълно изкуствено и неприсъщо за XXI век. Да бъдат обединени под една егида всички християни по света – това е главното нещо”, казва още проф. Овчаров. Според него „начинът, по който действа Православната църква в момента, не е най-правилният”. „Православната църква трябва да се отвори много повече към света, както се отвори преди 30 години Католическата църква, която също беше доста канонична и догматична, но в крайна сметка сега в католическите катедрали може да видите млади хора с китари… Искаме да съдействаме християнството да се реформира”, признава рицарят тамплиер.

  Парадоксално, но стремежът на родните тамплиери да бъдат модернизатори и реформатори на християнството, както и упрекът им към монасите от Атон, че „разсъждават с понятия от XIV–XV век”, не проблематизират идентифицирането им с една традиция, появила се през Средновековието и пресечена с решение на папа Климент V в началото на XIV век. По време на своите събрания т.нар. „наследници на древното тамплиерство” се появяват облечени в бели плащове с червени кръстове и мечове в ръце, наричат себе си рицари и дами, почитат паметта на изгорения на клада рицар Жак дьо Моле и на деветимата основатели на ордена, приписват богомилско влияние на тамплиерството и благоговеят пред богомилите, тъй като последните се обявявали против „богатите одежди, обилната храна и веселбите” и почитали единствено молитвата „Отче наш”. Разбира се, преклонението пред „оригиналната и витална богомилска ерес” не пречи на новопосветените рицари и дами да демонстрират положителното си отношение към парите, блясъка и лукса. В крайна сметка дълбоката стратегия на този бриколаж от възгледи, практики и стилове отвежда до заличаването на всякаква вероизповедна разлика и идентичност и до възпроизводството на едно изпразнено от съдържание религиозно комерсиализиране.

  .

  Позицията на Църквата

  Тук възниква и най-важният въпрос – каква е реакцията на Църквата по отношение на тези относително нови синкретични форми и организации. Както казва митрополит Йоан Зизиулас, „Църквата е призвана да бди новите културни форми без изкривяване да въплащават основните екзистенциални истини, които възвестява на света Евангелието Христово”. Това, разбира се, не означава, че Евангелието трябва да бъде отделено напълно от всички форми на културата. Основният коз на т.нар. тамплиери, архонти и всякакви парамасонски структури е показната съпричастност към традиционни ценности и добродетели и най-вече към дарителството и благотворителността. По думите на отец Петко Вълов „Католическата църква е отворена за сътрудничество с всички хора, които имат добра воля и няма никакъв документ, който да заклеймява подобни организации или да ги определя като неприятели”. Въпреки това католическите духовници не могат да взимат участие в техните ритуали. Богдан Паташев уточнява, че преди около десет години е изпратено циркулярно писмо на Светия престол до всички епископи, приканващо ги да бъдат внимателни и да не допускат отслужването в храмовете на ритуали с неясен произход. „Това не е преследване, а по-скоро предупреждение към духовниците и миряните да бъдат предпазливи по отношение на структури с неясен произход и цели”. Що се отнася до икуменическите претенции на новотамплиерите разбирането на католиците е, че обединяването на християните е работа на самите християни и на ръководителите на отделните деноминации. „Не може пет души, събрани някъде, да решат, че могат да слеят в едно католицизма и православието, без да имат нужната компетенция за това и без да познават вероизповедните разлики между двете църкви”, смята представителят на Малтийския орден. „Нормално е всеки да пази своята традиция и идентичност”, казва от своя страна отец Вълов и недоумява защо вместо да размахват рицарски мантии и символи демонстриращите воля за благотворителност тукашни тамплиери и архонти не потърсят по-скоро вдъхновение от опита на св. Василий Велики и неговата „Василиада” – един истински град на милосърдието и прекрасен пример за социално-благотворителна дейност.

  Българската православната църква също няма официална и ясна позиция по въпроса за т.нар. тамплиерски ордени и тяхната псевдорелигиозна дейност. „В общи линии църквата си мълчи в това отношение. Не съм чувал да са издавали срещу нас някакъв акт или закон, или едикт, или нещо такова. Доколкото знам, все още не сме анатемосани. Напротив, на нашите събрания са присъствали и митрополити. Присъствал е например митрополит Галактион Старозагорски и по моя преценка в това няма нищо лошо”, признава рицарят тамплиер проф. Николай Овчаров. Според специалиста по църковно право доц. Дилян Николчев няма как да очакваме ясна позиция по този въпрос от страна на Светия синод на БПЦ, тъй като по-голямата част от представителите на висшия клир са били сътрудници и агенти на Държавна сигурност и като такива немалко от тях „са проникнали в подобни ордени и така да ги наречем екстраординерни среди още през онези години”. Поради тази причина единствените текстове със законодателна и канонична насока, които могат да бъдат отнесени към този въпрос, трябва да бъдат потърсени сред правилата на Православната църква. „Ако се върнем към православната традиция и църковната практика от първите векове, ще видим, че за подобни съслужения с псевдорелигиозни общества каноничната присъда е била най-строга – уточнява доц. Николчев. В такъв случай канонът повелява низвержение и отлъчване, ако духовникът продължава да упорства в греховете си”.

  

  Именно поради множеството скандални общи „служби” на клирици на БПЦ с представители на архонтски и рицарски ордени и следвайки апостолските правила, през юли 2009 г. Светият синод изпраща окръжно до митрополиите в страната, в което се дават указания на духовниците “да не се намират на едно и също място с религиозни представители на инославни и иноверни”. На събрания с хора от други деноминации българските свещенослужители да не бъдат с богослужебни одежди и да не участват в техни служби, се казва още в окръжното. Тази забрана за съслужение с инославни и иноверни обаче е едно от първите неща, които бъдещите духовници научават още в семинарията. Липсата на по-сериозни мерки от страна на висшия клир формализира изцяло синодалните указания и допуска дейността на български православни духовници в съмнителни структури да бъде абсолютно необезпокоявана и днес.

  Стъписваща е например информацията за мястото и начина, по който ръководените от Румен Ралчев тамплери отбелязват третата годишнина от обявяването на организацията им за „Велик приорат”. Под заглавие „Православна литургия и грегориански псалми за рождения ден на рицарите” в свой репортаж от 20 август 2011 г. в. „Стандарт” публикува следния текст: Едва ли българските рицари и дами от Ордена на тамплиерите можеха да изберат по-удачно място за отбелязване на празника си от храма в пазарджишкото село Паталеница. Църквата „Свети Димитър” е може би единствената у нас, която се е запазила автентична от построяването си през ХII век. Същият век, в който е основан и Орденът. Затова и някак съвсем на място са белите плащове с червени кръстове, мечовете и огърлиците на дошлите да отбележат третата годишнина от създаването на Велик Приорат България нашенски следовници на Юг дьо Паен. Великият Приор Румен Ралчев и Великият Секретар Хермина Георгиева водеха тамплиерския ритуал в храма „Свети Димитър” в село Паталеница. Всичко се извършва по ритуал, установен преди осем века. Стражници с мечове бдят на входа на храма, в който церемониалмайсторът на домакините от Командерия „Св. св. Константин и Елена” – Пазарджик, Росица Беберова въвежда в строга последователност участниците в ритуала. Първо гостите, после постулантите (кандидати за рицари), след това редовите рицари, Великите Офицери и накрая – Великият Приор Румен Ралчев. Той дава знак да се запалят трите свещника, символизиращи цялата история и същност на Ордена. Единият е с 9 червени свещи в памет на първите 9 рицари основатели. На другия има четири свещи – черна, бяла, зелена и червена. Черната и бялата са цветовете на ордена, червената е символ на пролятата кръв в защита на вярата, а зелената – на надеждата. На самия олтар пък са положени отделно 5 бели свещи – за Света Троица, за Великия Приор и за Великия Приорат… През цялото време звучат грегориански псалми, а водосвет служат православни свещеници – братята близнаци Никола и Лазар Миневи от Пазарджик.

  Остава въпросът кое всъщност е по-скандално – дали бутафорната псевдорелигиозност на хора с претенции за благороднически титли и потекло, или фактът, че техните инициативи получават сериозна институционална тежест и подкрепа. На своите събрания българските новотамплиери се радват на присъствието на православни свещеници и митрополити, на областни управители и кметове. Благодарение на съдействието на Министерството на образованието, младежта и науката те имат достъп до българските училища, където работят с деца на всякаква възраст, създават клубове „Млад рицар”, разпространяват списанието „Тамплиер” и утвърждават сред учениците „християнските ценности на ордена”. Доколко безобидно е това явление? Просто смешна церемония и „манифестация на лошия вкус” или опит за подмяна и дискредитация на дълбочината на християнската доктрина? И разбира се, въпросът на въпросите – защо висшият клир на Българската православна църква остава все така дълбоко безответен и все по-плътно обграден от тамплиери, архонти и масони?

   

• Работна среща на учители от български училища в чужбина в Тарагона, Испания

  Илияна Илиева-Дъбова,  Ilieva-dabova.blogspot.com.es

  .

  Свидетели сме на непрестанно нарастване на броя на българските училища в чужбина, което иде да покаже нарастващата нужда от тях. Въпреки че се организират често на хиляди километри от Родината, основните функции на тези школа са образователната и възпитателната. Изпълнението на фундаментална им цел – съхраняване на българската идентичност сред младото поколение, налага изпълнението на редица задачи, сред които особено важно място заема професионалното развитие и израстване на педагогическите специалисти.

  Поставени в незавидната позиция на „допълнителни“ и „незадължителни“, неделните училища са изправени пред редица проблеми. В началото на настоящата учебна година се появиха така желаните и чакани учебни помагала по български език и литература за деца, които се обучават в училища в чужбина. Доколко тези помагала ще отговорят на реалните нужди, времето ще покаже, но е напълно ясно, че универсални учебници, които напълно да съответстват на особеностите на 300 школа, разпръснати по почти цялата земна шир, не може да се създадат. В този случай особено важна е ролята на учителя, който със знанията, уменията и сърцето си води децата по прекрасния път на българщината.

  Необходимостта от срещи и разговори между учители от български училища в чужбина и обмяната на информация, споделяне на професионален опит и успешни педагогически практики породи идеята за осъществяване на работна среща на български учители в чужбина. Тя беше проведена на 21 септември 2013 г. в сградата на БНУ „Св. Седмочисленици“ в Реус, провинция Тарагона, Испания.

  Основните теми, разгледани на срещата бяха две:

  „Използване на информационните технологии в обучението по български език и литература, история и цивилизация и география и икономика“ и „Използване на иновативни методи на преподаване в българското неделно училище“.

  В първата част на работната среща госпожа Таня Търкаланова, учител в БНУ „Св. Седмочисленици“ запозна присъстващите учители с някои основни моменти при използването на PowerPoint в учебния процес: преместване и движение на обекти, изработване на покана, изготвяне на слайд шоу с помощта на PowerPoint и други дейности, които предизвикаха интереса на присъстващите. В края на първата част от срещата, за да се приложи споделеното, всеки учител изработи свой продукт.

  По втората тема „Използване на иновативни методи на преподаване в българското неделно училище“ госпожа Илиана Т. Илиева – Дъбова, учител в БНУ „Св. Седмочисленици“, след като представи някои иновативни методи на преподаване, сподели своя опит в прилагането им. Интерес предизвикаха и трите групи иновативни техники: работа в екип, учебно-игровите методи и моделът на проекти и проблемното обучение. Специално внимание беше отделено на апробираните в неделните училища техники на екипна работа, на ролевите игри „Болярски съвет“ и „На пазар в края на 19 век“, както и участието в Национален образователен проект „Машината на времето“ с училищния проект „Европейски замъци: Баба Вида и Миравет“.

  Основната цел на срещата – обмяна на идеи и споделяне на опит, беше напълно осъществена.
  С ясното съзнание за добре свършена работа си обещахме и други подобни срещи.

  Материали от срещата:

  * Използване на информационните технологии в обучението по български език и литература, история и цивилизация и география и икономика

  * Използване на иновативни методи на преподаване в българското неделно училище

  * На пазар в края на 19 век. Ролева игра. Презентационен материал

  * Машина на времето

  Европейски замъци. Баба Вида и Муравет. Указания за работа

• Незаконно строителство в центъра на Пловдив

  Граждани начертаха границите на Цар-Симеоновата градина

  .

  Материал на Podtepeto.com

  Брошура „Битка за Цар Симеоновата градина. Призив за гражданска съпротива“ се разпространява от няколко дни от ръка на ръка под тепетата. Автори на книжката, която проследява целия казус около изграждането на спорния паркинг под Пеещите фонтани, са еколозите от СНЦ „Граждански контрол- защитата на животните“, а изданието е изработено с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот“, представена чрез фондация ЕкоОбщност“. Вчера (на 23 септември  – бел.ред.) бе проведена и поредна акция по опазването на зелената площ – паметник на градинското и парковото изкуство. Ентусиасти начертаха със зелена боя границите на градината така, както са описани в Държавен вестник, бр. 41 от 1992 г., в който тя е призната за недвижима културна ценност от категория „Местно значение“ и получава статут на защитена зона.

  Идеята да рисуваме бордюрите днес е да покажем на политиците къде минават границите на Цар-Симеоновата градина, защото те се опитват да ни направят на луди, че Пеещите фонтани не попадали в рамките на парка. А те категорично са описани в Държавен вестник: на север – „Гладстон“, на изток- площад „Централен“, на югоизток – „Велико Търново“, на югозапад- „Никола Вапцаров“ тогава, „Авксентий Велешки“ днес, на северозапад- „Филип Македонски“. Със зелената боя освен границите чертаем и местата, на които гражданите ще правят жива
  верига, ако не се вслушат в нас и пуснат багерите, каза Георги Сербезов за „Под тепето“. Той е категоричен, че въздействията върху околната среда при евентуално изграждане на паркинг под фонтаните ще са ужасяващи, това застрашава сериозно растителността в градината. Те алармират, че ако пловдивчани не се събудят, тежкотоварните машини ще влязат още през октомври.

  На 26 септември организираме голяма кръгла маса на тема „Съдбата на Цар Симеоновата градина“ в голямата зала на бившото Лъки синема. Ще участват еколози, експерти, ландшафтни архитекти. Надяваме се да присъстват повече хора, за да чуем повече мнения. Надяваме се и някой да се вслуша в тях, допълни Сербезов.
  

   

   

   

   

  ––––––––––––––––––––––––

  Запис от предаване по същата тема на DC TV

  http://www.youtube.com/watch?v=lck0uh5ArGY&feature=share&list=PLc4kiFPNh4bIaw6I-PzqtoVnzJ07nDBRT

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.:  Във връзка със заплахата част от Цар-Симеоновата градина – паметник на градинарското изкуство, изграден преди повече от сто години – да бъде унищожена, разтревожени граждани на Пловдив писаха и до нашето издание. Според тях става въпрос за един безумен проект, предложен и подкрепян от кмета на града и от повечето общински съветници, който е на път да се осъществи, въпреки, че е в нарушение на ред закони. До този момент опитващите се да спасят границата пловдивчани, обединени в група във Фейсбук „Гражданска коалиция за Пловдив“, са се обръщали за съдействие за спиране на проекта към всевъзможни държавни и общински институции в България, които за съжаление са останали глухи. Очаквайте скоро още информация за неравната битка на граждани срещу общинската администрация за спасяване на Цар-Симеоновата градина в Пловдив, която тече вече трети месец. Според защитниците на градината, много медии избягвали да отразяват темата за разрушаването на част от Цар-Симеоновота градина, или пък създавали невярна представа за смисъла на протестните действия в нейна защита.
  

   

• Плевнелиев вечеря с Обама преди сесията на ООН

  

  Под знака на сирийския конфликт, в Ню Йорк вчера официално се откри Общия дебат на 68-мата редовна сесия на Общото събрание на ООН. Програмата за устойчиво развитие след 2015 година е другата основна тема, която обсъждат държавните и правителствените ръководители на страните членки. Президентът Росен Плевнелиев и външният министър Кристиан Вигенин са българските представители на сесията.

  Бурни протести в Ню Йорк съпътстват сесията още от първия й ден. Най-масови бяха тези на противниците на политиката на иранския президент Хасан Роухани.

  “Роухани е в този хотел, отпред. За съжаление са опънали червен килим за него, а той е свързан с убийството на няколкостотин хиляди ирански граждани. Той е и сценаристът на иранската ядрена програма. И сега е тук, в този хотел, за да се прави на модерен реформатор”, изрази недоволството си протестиращ.

  За възможна среща Обама-Роухани в рамките на сесията продължава да се говори сред участниците, но такава възможност бе отново опровергана от говорителя на Белия дом.

  В подкрепа на сирийските граждани бяха другите скандирания на протестиращите. Бъдещето на Сирия бе общият знаменател и в поредица срещи на външния министър Кристиан Вигенин с колегите му от Катар, Израел, Ливан и с главния секретар на лигата на арабските държави.

  Еднакво бе мнението, че оттук нататък трябва да бъдат предприети стъпки, които целят не само да бъдат унищожени химическите оръжия на Асад, но и да се върнат бежанците обратно, като им се даде възможност спокойно да градят нормално демократично бъдеще.

  Обща бе и позицията за решаващата роля на ООН за разрешаването на сирийския конфликт. “ООН трябва да поеме своята отговорност, особено Съветът за сигурност и постоянните страни членки, и оттук нататък нямаме повече време за чакане, нямаме повече време за извинения и трябва да направим така, че различните страни да седнат на една маса и да се договорят за това накъде върви Сирия оттук нататък”, заяви Кристиан Вигенин.

  Президентът Плевнелиев бе гост на официалната вечеря, дадена на 23 септември от американския президент Барак Обама за държавните и правителствените ръководители на страните членки на ООН.
  Драконовски мерки за сигурност и затваряне на улиците в половината Ню Йорк съпътстваха събитието.

  Източник: БЛИЦ

• Банките си имат държава – хронология на ограбването

  Материал на targ.bg и advocati.org

  .

  

  Едва ли всички си спомнят ясно механизма, по който се осъществи първият акт по ограбването на българския народ след „падането“ на комунистическия режим – чрез банковата система. За да обобщим картината на незавършилия и до днес преход и ограбване на народа с дейната подкрепа на държавата, ще припомним няколко исторически факта:

  1. След свалянето на диктатора Тодор Живков от власт и преименуването на Българската комунистическа партия в Българска социалистическа партия, едно от първите мащабни престъпления на посткомунистическата номенклатура и 200-хилядния репресивен апарат на Държавна сигурност (ДС) беше да организира създаването на собствени и верни на Партията „капиталисти“ дружества – чрез учредяването на повече от 50 банки в периода 90-95 г. Целта на операцията беше една – комунистическата власт да бъде преобразувана в капиталистическа.

  Както можем да проследим от публикувания неотдавна „Доклад Добрев“, (докладът е подготвен от покойния Николай Добрев, министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов), от българския народ и държава за онзи период са ограбени над 342,7 млрд. лева (приблизително $ 7,6 млрд.). Това става възможно благодарение на специално подготвената за тази цел нормативна уредба, гарантирала безконтролното и без всякакви последствия създаване, управление и източване на банковата система.

  Много от по-възрастните български граждани помнят как спестяваните от тях в продължение на десетилетия влогове се бяха обезценени от хиперинфлация и внуците и децата им след държавния фалит по време на правителството на БСП с премиер Жан Виденов получиха смехотворни суми (при депозирани 2 000 лв. се получаваха по 20 лв. – чифт долнопробни турски маратонки).

  В периода 1989-1996 г. не са осъществени значими приватизационни сделки – въпреки бързото изоставане на повечето от държавните стопански активи и лишаването им от всякаква конкурентоспособност. Целта на този етап е държавните дружества да бъдат употребени за преливане на средства към частните търговски банки. На следващ етап – след държавния фалит от 1996-1997 г. – със същите откраднати от народа и държавата капитали, в условията на съсипана икономика, ще се осъществи мащабна „приватизация“ на безценица. Операцията е извършена чрез така наречените „червени куфарчета“, което финализира успешно плана по превръщане на комунистическата власт в капиталистическа!

  След осъществяването на първоначалния грабеж и формирането на новите номенклатурни капиталисти стартира следващият процес – по „прочистване“ на т.нар. „мутри“ (послужили през 90-те години за всяване на страх у населението и отклоняване на общественото внимание от осъществяваното по същото време преливане на капиталите към новите им собственици. „Прочистването“ се осъществи главно чрез показни разстрели на ключовите лица от средния ешелон. Номенклатурните банкери – вече финансово обезпечени с парите на българските граждани и незасегнати по никакъв начин от специално подготвените за това закони – нямаха повече нужда от лошия имидж на силоваците, непригодни за настъпващите „нови времена“.

  Според обявените досега данни от архивите на ДС в българската банкова система единствено за една банка не е установено присъствие в управленския и надзорния състав на агенти от репресивния апарат на БКП. Голяма част от лицата, участвали в описаните събития през 90-те години, днес са видни бизнесмени, политици и общественици, които отново имат пълна власт над обществено-икономическите процеси в страната. Въпреки колосалните злоупотреби и разграбване на българските капитали, няма нито един осъден от т.нар. „кредитни милионери“ – банковото, търговското и наказателно законодателство е специално прочистено от възможностите да им бъде търсена каквато и да било отговорност. Няма нито един възстановен лев, но за сметка на това има множество съсипани съдби (населението на България намаля с 30% в периода на „прехода“, което може да се сравни с военна интервенция или геноцид)!

  Въпреки обличането на бели якички и поставянето на преден план на нови, „чисти“ лица, политическата номенклатура и новосформираните от нея банкерски кръгове продължават да третират българския народ със същите комунистически прийоми – народът е стадо (от работници), над което те имат пълни права и власт. Старата схема продължава да действа и по нея законите се структурират така, че да облагодетелстват безсрамно банковата система – за сметка на народа, подлаган вече 24 години на всевъзможни форми на геноцид и воден почти към унищожение. Един от ключовите законови текстове, обезпечаващи банковото върховенство над българския народ, е скандалният чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

  В поредица от материали (десет на брой) от днес нататък ще проследим хронологията по замислянето, приемането и последиците на чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК (2007 г.) – такъв, какъвто го консумираме днес. Чрез този текст беше отнето правото на справедлив и равнопоставен съдебен процес – в противоречие с изконни граждански права, заложени в Конституцията (каквито властта им никога не е смятала, че трябва да притежаваме). Твърдим, че за да бъде прокаран този противоконституционен закон, българското общество е държано съвсем целенасочено в неведение: „видни“ български политици, общественици и експерти – чрез манипулация и откровени документирани лъжи – продадоха справедливостта в името на просперитета на банковата ИМ индустрия; чрез целенасочени законодателни интервенции тези мракобесни субекти са се опитали да прикрият генезиса на поредния си престъпен замисъл за капитализиране на печалбите от банкова дейност и прехвърляне на загубите върху гражданите и техния малък и среден бизнес. Ако се чудите защо те (банките) ви вдигат едностранно лихвите и нарушават договорите ви без последствия – заради това е. Загубите (цената на кризата) са за нас, а печалбите – за тях. Схемата в основата си е същата, като от 90-те, само хореографията формално е съобразена с новия по-голям брат – Европейския съюз (ЕС).

  „Чл. 417 т. 2, хипотеза 3 от ГПК позволява кредиторът (банка) да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ неговото вземане и позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави на осъждането. Длъжникът разбира за осъждането едва когато получи призовка от съдебния изпълнител за доброволно изпълнение. По този начин длъжникът се лишава от основни права, признати от Конституцията (чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 – равенство пред съда и право на защита). И като се има предвид, че според фундаментални за правото принципи никой не може да осъжда другиго само на базата на собствените си твърдения в своя полза; че дори и престъпникът, който сам прави признание за своите прегрешения, не може да бъде осъден само на това основание, достигаме до въпроса – кой, как и защо създаде и връчи на банковия сектор такава „нормативна бухалка“, чрез която банковата индустрия да „млати“ когото и както намери за добре при най-малък опит за нарушаване на интересите й; които тя диктува едностранно и безусловно на българските граждани и техния бизнес (констатирано и в доклад на Комисия за защита на потребителя (КЗП), която междувременно направи и невъзможното, за да скрие имената на банките-нарушители).

  Няма как да не направи впечатление, че всички политически сили (изразители и крепители на статуквото) са зависими и гузно мълчащи; мълчат, защото прокарването на тази безумна норма в периода 2006-2007 г. става със съдействието практически на всички представени в тогавашния парламент политически сили (БСП, ДПС, НДСВ, АТАКА, ССД, ОДС, ДСБ, „независими“ и 139 гузно „въздържали се“). Ето ги – „леви“ и „десни“, „центристи“ и „независими“ номенклатурни сателити! И ако днес някой търси отговор на въпроса какво е това „мафия в държавата“, ще има възможност да проследи процеса по внедряването на поредния престъпен законов акт – от замислянето му, през приемането му и прилагането му – до чудовищните последствия за българския народ и бизнес; сметката ще я плащат хората, така както я платиха и през 90-те!

  Ще анализираме въздействието на закона; ще покажем конкретни механизми за „рекет“, обезпечавани в полза на Банката с приличащия на „мутренска бухалка“ закон – чл. 417, т. 2, хипотеза 3 от ГПК; ще потърсим отговори от тези, които мотивираха и гласуваха престъпния закон; ще искаме точни отговори на конкретни въпроси. За да погледнем откриващите се проблеми от всички страни, ще обединим експертните усилията на икономисти от www.Targ.bg и юристи от www.Advocati.org, за да извадим на светло цялата информация и да назовем нещата с истинските им имена. Българинът – като пълноправен гражданин на Европа – има право на законов и справедлив съдебен процес – вместо осигурявания от българския законодател мутренско-номеклатурен рекет! Няма да спрем, докато чл. 417, т. 2, хипотеза 3 не се отмени. Безусловно!

  Схемата по ограбване на националното богатство (парите и активите в държавните дружества и банки) и парите на гражданите, спестявани в ДСК) се осъществи по следния начин:

  .

  

  
   

• Меркел за трети път

  Когато през 2005 г. Ангела Меркел стана за пръв път канцлерка на Германия, надали някой е вярвал, че тази жена би могла да бъде преизбрана за трети мандат. Подобно нещо досега са постигали само Конрад Аденауер и Хелмут Кол.

  .
  
  През 2005-та година Ангела Меркел не стана канцлерка по някакво случайно стечение на обстоятелствата, нито пък между другото. Тя демонстрира желанието си за власт още много преди да влезе за пръв път в канцлерството.

  Опитът ѝ като федерална министърка датира още от времето, когато беше член на кабинета на Хелмут Кол. Насред аферата с партийните дарения на ХДС обаче тя публично се отвърна от политическия си настойник Кол. Малко по-късно стана председател на ХДС.

  Най-влиятелната жена

  

  Властовият инстинкт на Меркел, тактическите и стратегическите ѝ умения, както и способността ѝ да се нагажда към всяка ситуация я наредиха сред най-значимите съвременни политици в Германия и Европа.

  Тя обеща на гражданите, че Германия ще излезе от настоящата криза по-силна отпреди. И действително – думите ѝ се потвърждават от трайно добрите данни за развитието на икономиката и пазара на труда. В чужбина Меркел се изявява като силен защитник на германските интереси. Както на срещите на Г-8, така и на форумите на високо равнище на ЕС тя неизменно оставя впечатлението, че в нейните ръци парите на германците са добре защитени. В англосаксонския свят Меркел междувременно е смятана за най-влиятелната жена на планетата.

  По време на европейската икономическа и финансова криза, Меркел се превърна във фигура, символизираща политиката по спасяването на еврото. „Не само Германия, но и цяла Европа трябва да излязат от кризата подсилени“, повтаряше тя. „Финансова помощ за другите? Да, но само ако се изпълнят определени условия.“ Това е същината на нейния курс. Това е пътят, по който Европа може да стане по-конкурентоспособна.

  Как Меркел промени ХДС

  Християндемократите също промениха значително своя облик под влиянието на Меркел. В началото канцлерката имаше редица вътрешнопартийни конкуренти. Те обаче бяха умело изтикани от нея на заден план или сами се забъркаха в някакви афери, поради което отпаднаха от борбата за лидерския пост.

  Меркел знае, че политиката се нуждае от власт. Тя се възползва от своята власт, за да направи основни програмни промени в ХДС, с което измести партията към центъра на политическия спектър. Навремето военната наборна служба, атомната енергия или класическите представи за семейството бяха фундаментални за християндемократическия мироглед. Меркел промени и това.

  Някои критици смятат, че канцлерката е обезличила собствената си партия, засилвайки в нея социалдемократическите елементи. Те я обвиняват в опортюнизъм. Поради това някои членове на ХДС напуснаха партията и се преориентираха към новосъздадената Алтернатива за Германия. Сред младите хора обаче курсът на Меркел изглежда има шансове за успех. Една широка, макар и непредставителна анкета сред младежи под 18-годишна възраст показа, че одобрението за ХДС междувременно е нараснало. Докато през 2009 партията на Меркел е заемала трето място в предпочитанията на младите германци, днес тя е вече първа!

  Като цяло Меркел се радва от години на доста голямо одобрение сред гражданите. Тя си го изработи благодарение на неотклонно изграждания имидж на човек, който осигурява сигурност, стабилност и ориентация в трудни времена. А това се харесва на германците. „Почти безстрастно и твърде трезво, но пък сериозно и автентично тя служи на избирателите, а не на личните си интереси“ – така я описва политологът Карл-Рудолф Корте.

  Лично, но без интимничене

  

  И външно Меркел постоянно сигнализира стабилност. Прическата ѝ остава почти непроменена през всичките години досега, а типичните за нея сака се менят единствено по цвят, носени обикновено в комбинация с обикновен черен панталон. Колкото и бурен да е светът в даден момент, телевизионните новини неизменно показват все същата Меркел – с типичната ѝ невъзмутимост.

  Един от предизборните плакати на канцлерката беше типичен за цялата ѝ кампания. На него се виждат преплетените ѝ пръсти, а този детайл показва, че ХДС залага изцяло на Меркел за спечелването на парламентарните избори. И за да може да стане това, беше необходимо тя да разкрие поне малка част от личния си живот или по-скоро прецизно премерени детайли от него. Така например през лятото тя се показа като „баба Меркел“ заедно с внуците на съпруга ѝ Йоахим Зауер. На обществеността беше разказано и кой вид сладкиш предпочита г-н Зауер.

  Известно е, че Меркел и съпругът ѝ живеят в старо жилище в историческия център на Берлин. Знае се още, че канцлерката прекарва свободните си дни в идиличната област Укермарк, където е израснала. Майка ѝ все още живее там, а баща ѝ, който е бил теолог, почина през 2011 година.

  „Меркел се рекламира чрез личността си, но обществеността така и не научава нещо наистина лично за нея“, казва политологът Корте. И това не е учудващо: в крайна сметка от значение е само това, което Меркел върши като канцлерка пред очите на обществеността.

  К. А. Шолц, Б. Узунова
  Дойче Веле
  

• От 60 екипа на КАТ само един не взема подкупи

  Само един от общо 60 екипа на КАТ не взема подкупи от шофьори. Единствената честна смяна обаче работи за тайно разследване на МВР и има за задача да уличи колегите си.
  Това разкрива Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, докато наблюдава в продължение на два месеца и половина униформените служители на контролните пунктове около София в операция „Палките 2“.

  Тези и още шокиращи данни ще излязат наяве скоро в съда при старта на процеса срещу 17 уличени в корупция пътни полицаи през есента на 2011 година.

  Акцията на подчинената директно на министъра „Вътрешна сигурност“ стартира през лятото преди две години след многобройни сигнали на шофьори за драстичен рекет, който им се налага на караулките на входовете и изходите на столицата. Водачите, между които повече шофьори на тирове и турски гастарбайтери, се оплакали, че масово плащат рушвети дори и когато не са извършвали нарушения.

  В резултат на множеството сигнали първоначално на няколко от караулките с разрешение на съда са монтирани скрити камери. Записите от тях буквално втрещяват разследващите.

  От качествените цветни видеозаписи те виждат ясно, че всичките смени на пътна полиция делят пари, взети незаконно от шофьорите. Плячката се изсипва на края на смяната във фуражка, а парите се делят между служителите от целия екип.

  Единствените полицаи, които не вземат подкупи и дават информация срещу колегите си, свидетелстват, че другите са се хвалели, че се е случвало да прибират от рушветите дори и по 1000 лева на дежурство.

  Тогава, за да докаже престъплението, „Вътрешна сигурност“ подготвя полицаи под прикритие, които да преминават уж като обикновени шофьори покрай караулките на КАТ. Някои от тях умишлено нарушават правилата на движение, за да привлекат нездравия интерес на колегите си. Така един по един във вземане на подкупи с доказателства, събрани по реда на НПК, са уличени общо 17 служители от Пътна полиция.

  Тайното видеонаблюдение обаче, което продължава два месеца и половина, уличава във вземане на рушвети цели 59 смени на КАТ. Не прибират незаконно пари единствено служителите, които дават информация срещу колегите си.

  17-те уличени полицаи са задържани на 29 септември 2011 г. В следващите две седмици всичките са пуснати срещу подписки или гаранции между 1000 и 3000 лева да чакат на свобода старта на процеса.

  Един от арестуваните – Велин Велинов, бе кандидат за кмет на Нови хан и спечели изборите по-късно. В средата на ноември 2011 г. на всички арестувани в „Палките 2“ бяха връчени заповеди за уволнение. Тогава се разбра, че с най-малък стаж в МВР е Веселин Стоилов (8 месеца), а най-дълго е работил в системата съименникът на Големия Маргин – Красимир Маринов (28 години).

  Предстои в съда да стане ясно дали МВР и прокуратурата са събрали качествени доказателства срещу корумпираната банда. Законът предвижда за това престъпление наказание от 3 до 10 г. затвор.

  Миналата седмица делото срещу задържаните корумпирани полицаи в акция „Палките 1“ (общо 12 души) започна с фалстарт в София заради отсъствието на двама от общо 15 адвокати на подсъдимите.

  Очаква се процесът по „Палките 2“ да е още по-муден, защото подсъдимите по него са повече.

  Източник:  в. „24 часа“

• Скандал! И Бойко Василев махнат заради Орешарски

  

  Нова журналистическа глава падна заради премиера Пламен Орешарски! Шефът на новините в БНТ Бойко Василев е махнат скандално от поста след интервю с министър-председателя в „Панорама“, в което си позволи дързостта да го попита кой все пак е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
  
  Дни след интервюто миналия петък Василев неочаквано сдава поста, а на негово място идва колегата му Даниел Чипев. Всички в БНТ си обясняват напълно неочакваната кадрова промяна с гнева на Орешарски и олигарсите над него.

  По същата схема от Би Ти Ви си отидоха водещите на сутрешния блок Ани Цолова и Виктор Николаев, припомнят медийни деятели. В интервю с Орешарски те го припотиха десетина пъти, задавайки неудобни въпроси за Пеевски.

  Междувременно преди броени дни като коментатори на „Дойче веле“ бяха освободени Иван Бедров и Еми Барух. Те си тръгнаха след протестно писмо на Корпоративна търговска банка на Цветан Василев до централата на радиото.

  Колко още журналисти ще паднат в неравната битка с Пеевски, чудят се къде на шега, къде на истина коментатори.

  Според осведомени Бойко Василев е махнат като шеф на новините и заради роднинските си връзки с пиарката на служебния кабинет на Марин Райков – Ивет Добромирова. Тя е съпруга на неговия брат, а в същото време е сред инициаторките на протестите срещу кабинета на Орешарски.

  Източник:  ПИК

• Шокиращ анализ за правосъдната система връчен на Орешарски и Златанова

  На 20 септември т.г. в Министерски съвет в София се е провела среща на премиера Орешарски с граждански движения, която е била посветена на правосъдието. В срещата са участвали, освен Орешарски, и министърът на правосъдието Зинаида Златанова, информира сайтът Нarmonypragma.com. Малко след началото на срещата журналистите са излезли и тя се е провела при закрити врати. По обявената тема на срещата – правосъдната система в страната, са били направени само три изказвания – едно на министър Златанова и две на граждани.

  Изявлението на Зинаида Златанова е събудило съмнения, че информацията, която достига до нея, е достоверна и отговаря на истината. Тя е заявила, че България е правова държава и няма как съдиите да носят отговорност за действията си по време на процеса.

  Бойко Никифоров от Национална гражданска инициатива против корупцията, за честно правосъдие и правова държава е опонирал, че видно от изказването, министърката не е запозната с истинското състояние на съдебната система в България. „Тотална корупция и търговия с човешки съдби“ – така Никифоров определил българската съдебна. „Но проблемът е съвсем лесен за решаване, предпоставката да се случва това е единствено, че магистратите могат да лъжат безнаказано. Те могат да пишат в решенията и другите съдебни актове, че в делото има доказателства, които всъщност не съществуват, и да се подписват под думите си. Гарантирано е с чл. 290 на Наказателния кодекс. Ако пресечем това, ще спре и корупцията в съдилищата.“ – цитира думите на гражданският активист сайтът Harmonypragma.com.

  Бойко Никифоров е дал на премиера и министъра на правосъдието по един екземпляр от Анализ на правосъдието в България, изготвен от Гражданската иницатива, и е изразил надеждата, че след като се запознаят с него, управляващите ще приемат изложените там шокиращи факти и заключения и ще променят нещата.

  Следва целият текст на споменатия Анализ без приложенията към него (документални свидетелства, които също са били предадени на Златанова и Орещарски).
  

  –––––––––––––––––-

  .

   Национална гражданска инициатива против корупцията,

  за честно правосъдие и правова държава

  .

  АНАЛИЗ

  на правосъдието в Република България,

  причините за неговото състояние и предлагани мерки за подобряването му

           .

     Въведение:

            Настоящият доклад има за цел да представи състоянието на правосъдието в България, причините поради които то не изпълнява своите цели, както и да предложи мерки за въвеждане на честно правосъдие и създаване на правова държава.

  78 % от българите нямат доверие в съдебната система.

  На 99 % от подадените в прокуратурата сигнали е отговорено с отказ да бъде извършена проверка.

  87 % от подадените във ВКС касационни жалби не са допуснати до разглеждане по същество.

  83 %  от подадените във ВАС жалби срещу действия на институциите са отхвърлени или не са допуснати до разглеждане.

          Съдебната система на всяка държава е основата, върху която тя съществува и се развива. Тя  охранява спазването на обществените правила (закони) и решава възникналите спорове в съответствие с тях. Заемайки това място, тя е в основата на развитието на всяко общество и следва да гарантира реализацията на обществено полезните личности, които със своите действия в ежедневието решават проблемите на всички, а чрез своята реализация помагат на цялото общество. От друга страна, правилата на обществения живот, които наричаме закони, служат за основа при планирането на всяка част от нашия живот. Тяхното спазване и решаването на споровете в съответствие с тях предполагат при всеки възникнал спор изходът от него да бъде предизвестен и предвидим. Това е особено важно за точното прилагане на Закона за задълженията и договорите, законите отнасящи се до собствеността, трудовите закони и законите охраняващи интелектуалната собственост. Нека вземем за пример един човек, който навлиза в живота, получил е добро образование и е предприемчив. В съответствие с законите той планира своето бъдеще, а в съответствие с точното прилагане на закона при евентуален съдебен спор той предвижда и изхода от него. За съжаление това не е така и това е най-важният за решаване проблем в България. Без неговото решаване държавата е обречена на разруха, защото реализацията на обществено полезните личности е невъзможна. Те са основата на всяко общество, на неговото културно, научно и духовно развитие. Когато се сблъскат с корупцията в съдилищата, те напускат България завинаги. Това е катастрофално за България.

          Написаното в доклада е анализ и заключения от реални съдебни процеси. Дадени са примери от практиката на ВКС и ВАС, която е задължителна за всички съдилища, поради което той не отразява частни случаи, а общото състояние на правосъдието.

              Състояние на съдебната система

              Законодателната власт създава законите, а съдебната ги прилага при споровете. Това означава, че съдилищата и прокуратурата са част от изпълнителната власт. И така трябва да бъде. Тук се сблъскваме с основния порок на съдебната система.

  Когато ВКС или ВАС решат дело, то става задължителна практика и всички съдилища в България решават подобните дела съгласно него.

              Къде е парадоксът? Съгласно Закона за нормативните актове, ако нормативният акт е неясен или непълен, неговото задължително тълкуване прави същият орган, който го е издал. Тълкуването важи със задна дата от момента, в който тълкуваният акт е влязъл в сила. Законите се приемат от 240 души народни представители и тяхното тълкуване следва да се прави също от тях. Това е логично и правилно, защото законодателят най-добре знае смисъла, който е вложил в нормите.  Днес тази дейност е иззета от Върховните съдилища. Често съдебни състави само от трима души, субективно, в зависимост от личната изгода, тълкуват волята на законодателя и решават делата в съответствие с поръчката. Тези решения стават задължителна практика, игнорираща закона в полза на лични интереси.

              Вторият парадокс: Структура на съдебната власт.  Върховен административен орган на съдебната система е Висшият съдебен съвет. Много хора са с грешно разбиране, че той контролира качеството на съдебната система. Неговите функции се изчерпват с назначаването, повишаването, наказването и уволняването на магистратите, но ВСС не може да извършва проверки как съдиите вършат основните си служебни задължения, в частност дали решават делата в съответствие с истината и закона, дали лъжат когато описват намиращите се в делата доказателства и дали мотивите съответстват на нормите на закона. Всички подадени до съвета жалби с искане за проверка на законосъобразността и честността на приключили дела не се разглеждат с мотив, че съдът е независим при вземането на решенията. Същото е и с инспектората към ВСС. Писмо № 94-00-527/2013г..на ВСС.

              Тогава как съветът, след като не се интересува дали даден магистрат лъже в издадените от него актове преценява дейността му? Отговорът е че ВСС контолир единствено  спазването на сроковете за решаване на делата и поведението му извън съдебната зала. Това е истината. Голямата борба за членство във ВСС се обяснява единствено с получаваната огромна заплата и възможността да влияеш на съдиите при решаването на делата като ги заплашиш с наказание или уволнение.

              75 % от българите считат, че в съдилищата делата се решават поръчково в интерес на платилата подкуп страна. Правната уредба създава прекрасни условия за това. В чл. 121 (2) на Конституцията е записано, че  Производството по делата осигурява установяването на истината. В съдебната практика това изречение няма смисъл. Основен инструмент за изпълняване на поръчка в съда е съдията да излъже, че в делото има доказателства в полза  на страната, която е платила. Не съществува никаква възможност той да бъде наказан, нито решението да бъде отменено. ГПК предвижда възможност когато бъде установено, че в делото има извършени престъпни деяния от страна на съда, влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено, но ВКС е блокирал тази възможност и е въвел практика, че ако наказателно производство не може да бъде възбудено на основание, различно от посочените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК, искът по чл.124 ал.5 ГПК е недопустим. Когато съдии и прокурори лъжат, те не попадат в полето на Наказателния кодекс. За лъжа в процеса носят наказателна отговорност само страните, вещите лица, свидетелите и тълкувателите, но не и магистратите! (Писмо №3071/12  на МВР)

              Поради тази причина срещу тях наказателно преследване не може да бъде образувано. Тази причина не попада сред изброените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК и ВКС е приел, че установяването на обстоятелството, че съдиите лъжат по реда на ГПК също е недопустимо. (Определение №156/ 11.03.2013г. ВКС)

              Практика е съдебните измами да се извършват чрез институции, които се явяват като страна в процеса, но всъщност обслужват лични интереси. Такива са кметове, областни управители, Комисия за защита на личните данни, и др. Институциите и въобще юридическите лица могат безконтролно да представят в съда писмени доказателства – документи с невярно съдържание. Съгласно практиката на ВКС иск за установяване на престъпно деяние в процеса извършено от институция или юридическо лице е недопустимо. Няма никакъв начин влезлите в сила решения, доказани с документи с невярно съдържание представени от институция или юридическо лице, да бъдат отменени и делото решено в съответствие с истината. (Определение №277/11.07.2013г.)

              Съдът може да откаже установяването на верността на представени в делото документи с невярно съдържание и чрез тях да реши делото, без да носи никаква отговорност за това. Обикновено това става като в първа инстанция съдията излъже, че документът е разпоредителен, а не удостоверителен. Такива са случаите с актове за държавна собственост.

              Особено вредно е обстоятелството, че в съдебната практика е прието, че разпоредителните документи (разпореждания, заповеди, постановления и решения), не могат да бъдат с невярно съдържание и не подлежат на контрол дали записаното в тях е истина. Примерно с една заповед, министър се разпорежда с частен имот, върху който няма абсолютно никакви права. С нея го подарява на трето лице. Тази заповед се признава като доказателство в съда и верността на съдържанието и не може да бъде оспорено нито в гражданския съд, нито в прокуратурата. В съда Истинският собственик няма никакви шансове да си върне имота.

              В Закона за съдебната власт и Конституцията е записано, че делата се разпределят на принципа на случаен подбор и е пояснено, че това става по електронен път. Всъщност това не означава нищо, тъй като от практиката на Върховен касационен съд е видно, че дори когато дадено дело е разгледано и решено от съдебен състав на когото въобще не е разпределяно, решението му е допустимо и влиза в сила. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

              Съгласно Конституцията на Република България делата се решават в съответствие с закона и осигуряват установяването на истината. Всъщност няма никаква гаранция за това, тъй като решението по всяко дело може да бъде взето преди да бъде проведено последното заседание по делото. От съществено значение за решаването на делата са обстоятелствата записани в протоколите от заседанията. Съгласно ГПК, това което не е записано в протокола не се е случило. Това се отнася до дадените в заседанието показания, писмени доказателства и извършените от съда разпити на страните, вещите лица и свидетелите, т.е обстоятелствата изясняващи истината по спора. Текстът на протоколите може да се допълва по искане на страна в спора. Това се  прави в отделно открито заседание. Честа практика е протоколът да не е пълен, да е оспорен и за допълването му да има насрочено открито заседание, но съдът да постанови решение, преди то да се е състояло. Такова решение не е съобразено с всички обстоятелства по делото. Въпреки това практиката на ВКС определя, че тези решения са допустими. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

              Особено място в решаването на делата намира понятието “Правен интерес”. Въпреки че съгласно ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба отнасяща се до нарушени права и такова понятие в ГПК не съществува, ВКС го е въвел в своята практика и е дал на съдиите властта да преценяват дали страната подала иска има такъв. Това е унизително и обидно, тъй като ищецът плаща съдебните такси и е преценил, че има смисъл да води делото. Всъщност преценката за наличие на  “правен интерес” е инструмент за манипулиране на делата. Няма по-лесен начин, когато ищецът докаже иска си, а ответникът е платил на съда, за да спечели делото, съдът да обяви липса на “правен интерес” и иска да бъде обявен за недопустим. Това може да стане в първа, втора и дори в касационната инстанция.

              При воденето на делата всяка от страните е длъжна да докаже своите твърдения и да обори твърденията на другата страна. Всички доказателства извън този спор не се приемат от съда, тъй като те не са относими към спора. Практика е съдът да се произнесе по теза, която не е била сочена от никоя от страните и те не са имали възможност да представят доказателства относно нея. Парадоксално е, че ВКС не уважава молбите за отмяна на такива решения и се мотивира, че страната е можела да се сдобие с доказателството още в първата инстанция въпреки, че тезата не е разглеждана в делото. (Решение№419/13.11.2012г. на ВКС I гр. Отд.)

              Съдът не зачита елементарните норми на закона. Пример за това е, че съгласно ГПК когато жалба или молба е изпратена по пощата за дата се счита тази на пощенското клеймо. Вместо да вземе за достоверна датата на пощенското клеймо, тричленен състав на ВАС определя, че датата е тази, на която върху молбата е поставено разпореждане от председателя на отделението. Определение в протокол от 19.12.2011г. по адм. дело №4758 по описа за 2011 година на ВАС)

              Съгласно действащият ГПК, до касационно разглеждане се допускат само жалби по решения, за които страната докаже, че не съответстват на съдебната практика, или  по казуса не съществува такава. Това задължава страната да познава цялата практика на ВКС. Не се приемат касационни жалби, които не са подписани от адвокат. Това задължава страните да наемат такъв и да плащат непосилни такси за това. Не се допускат до касационно разглеждане жалби, които не отговарят на горните изисквания, въпреки че в тях са посочени незаконосъобразност и нарушаване на процесуалните правила. Преценката за допустимост се извършва субективно, а решенията по недопуснатите жалби влизат в сила. Тази преценка е основен инструмент, чрез който се финализират съдебните измами.

             ВКС не зачита дори собствените си тълкувателни решения. Той не допуска до разглеждане по същество на касационни жалби, в които се сочи недопустимост на въззивното решение, въпреки че в ТР №1/2010г. е записано, че ако има съмнения за недопустимост съдът е длъжен да допусне жалбата до разглеждане по същество. (Определение №343/08.06.12 по гр.д.№342/12 ВКС второ отд.) Подадените в Софийска градска прокуратура, ВКП и ВСС сигнали за длъжностно престъпление извършено от съдиите защото не са изпълнили това задължение остават без извършена проверка.

              Защо прокуратурата не работи?

             Съгласно Закона за съдебната власт, прокурорът може да извършва определени действия. Това означава, че той не е длъжен да ги извършва, а може да го направи само ако пожелае. Обществена заблуда е, че дейностите които институциите извършват съгласно  конституцията и законите за задължителни за тях. В свое решение ВАС е решил, че е налице отказ на административен орган (в случая Министерски съвет)  да извърши определено действие само когато в закона е изрично записано, че той е длъжен да го направи. (Определение 15961/22.12.2009г. на ВАС)

  Това означава, че в България институциите и органите на властта вършат дейността си само ако пожелаят.

              Прокуратурата въобще не работи и не извършва проверки. В своята дейност прокурорите копират стари постановления, сменят само номера и имената.

              По жалбите сочещи престъпления извършени от магистрати в съда, прокурорите от ВКП отказват образуване на  проверки с мотив, че страната е недоволна от решението.  В инспектората на ВКП и СГП прокурори лъжат, че сигналите се отнасят до висящи съдебни производства въпреки, че става дума за приключени такива и престъплението е завършено с влязло в сила решение. Отказите за извършвене на проверка се правят не с резолюция или постановление , с обикновено писмо. (Писмо №6775/2013 на ВКС)

              Прокурорите отказват образуването на досъдебни производства, ползвайки всевъзможни мотиви. Характерен е случай на отказ с мотив, че в НК няма легална дефиниция що е документ. Така всеки прокурор може субективно да реши дали е извършена документна измама, преценявайки сам дали въпросният фалшифициран текст е документ или не е.

              Възможността да не бъдат образувани в МВР и прокуратурата проверки по сигнали за закононарушения е дадена с нормативен документ издаден от бившия министър на вътрешните работи и бившият Главен прокурор. Това е Инструкция за провеждане на предварителните проверки Із – 673/16.03.2011 г. Въпреки че тя е вътрешноведомствена, в чл. 4 от нея е дадена възможност органите да отказват образуване на проверки по закононарушения, които не са квалифицирани като престъпления от общ характер в НК, както и прокурорът субективно да прецени, че подаденият сигнал съдържа общи изявления.  С нея прокуратурата и МВР са освободени от всякакво отношение към престъпленията от личен характер и закононарушенията извършвани в изборния процес. Благодарение на нея в електронните медии се публикуват безнаказано клевети за публични личности, които нямат възможност да се защитят, защото органите отказват да издирят извършителя.

  В заключение за състоянието на съдебната система можем да кажем следното:

  Съдебната власт дублира законодателната, а с правомощията, които има, я игнорира. Излизайки извън границите на изпълнителната власт, тя  се е превърнала в най-влиятелната. На нея е подвластен целият обществен и политически живот. Решаването на делата е превърнато в инструмент за престъпно решаване на човешки съдби. Магистрати безнаказано лъжат в протоколите, определенията и решенията. Дела се гледат и решават от състави, на които не са разпределени. Институциите доказват тезите си в съда чрез документи с невярно съдържание. Прокуратурата, МВР, ВСС и инспектората към него нямат отношение към този процес и отказват да проверяват  действията на магистратите.(Писмо №94-00-527/2013г. на ВСС).

              ДАНС е затрупана от сигнали за корупция сред магистрати, но не образува проверки. Установяването на престъпно деяние, извършено от съдебен състав в процеса не е възможно по никакъв начин. Гражданите не могат да подават касационни жалби, без да наемат адвокат. Таксите за водене на делата са непосилни. Обезщетенията по загубени от България дела в ЕСПЧ се изплащат от данъкоплатеца, вместо от виновните за това магистрати. Това положение заедно с наличните предпоставки за корупция са превърнали съдебната система в истинската мафия на България. Чрез съда могат да се продадат и купят човешки съдби.

              Очаквания на гражданите от правосъдието:

              Съвсем естествено е гражданите да очакват от съдебната система тя да върши работата, за която е създадена. Те я издържат със своите данъци и е нормално да са недоволни когато не работи. Само за 2013 г. държавата е изплатила на съдебната система около 404 млн. лева субсидия. Едни нормално функциониращи съдилища биха изглеждали така: Има спор, подава се молба до съда и се получава честно и съобразено със закона и истината решение. За нормална прокуратура: подаден сигнал за извършено закононарушение, извършена проверка и установено извършено ли е такова в действителност. Това е нормалното очакване на гражданите, но в действителност не се случва. За огромен брой подадени молби за защита на лични и имуществени права е отказано да бъдат решени, а друга част са решени не според закона, а по лични убеждения на съдебния състав, което нормално се приема от гражданите като корупция. Липсата на доверието на гражданите в съдебната система е факт. Това явление е с огромно значение и последствия за обществото и държавността.

              Решение на проблема.

              Първо: крайно необходимо е да бъде сложен край на тълкуването на законите от съда, а това да се извършва, както е по закон, от  Народното събрание. Съдът да има право и задължение да иска такова тълкуване, когато закона е неясен.

              Второ: да бъде записано в Наказателния кодекс, че магистратите се наказват със затвор когато затаят истина или потвърдят неистина, за срок по-дълъг от наказанието отнасящо се за вещи лица и свидетели. Когато това е извършено писмено в мотивите или  обстоятелствата на решение или друг документ, да се счита, че е извършено с умисъл и цел. Когато е извършено от съдебен състав от повече от един човек, да се счита за престъпна група. За тези престъпления да няма давност.

              Трето: В закона за съдебната власт да бъде записано задължението на прокурора да извърши проверка на всеки сигнал за извършено закононарушение, без оглед дали в сигнала е посочено престъпление записано в Наказателния кодекс и без оглед от какъв характер е. Отказът това да бъде извършено да се счита за престъпление. За него да няма давност.

              Четвърто: ВКС да е задължен да установява истината по делата и да отменя всички решения по чийто дела има открити нови доказателства, без оглед дали е имало възможност да бъдат представени в съда по-рано.

              Пето: В Закона за съдебната власт да бъдат записано като служебно задължение на съдиите установяването на истината преди постановяване на съдебен акт и ако това не се прави, същите да бъдат осъждани за престъпление по служба.

              Шесто: Да бъде въведен стандарт за водене на делата в съда, който да включва издаването на удостоверителен документ, в който да се записват в табличен вид приетите доказателства, кое от тях какво точно доказва, тезите на страните и приложената норма на закона. За съставянето му с невярно съдържание извършителите да носят наказателна отговорност.

              Седмо: Съдът да бъде задължен да установява верността на всички оспорени доказателства, които са представени в делото.

              Осмо: Магистратите да отговарят персонално за всички щети нанесени върху физически или юридически лица, които са пряко или косвено следствие от постановен от тях акт.

              Девето: Когато България бъде осъдена да заплати обезщетение по дело в ЕСПЧ заради отказано право на справедлив и безпристрастен съд, обезщетението да се изплаща автоматично чрез изпълнително дело солидарно от последния съдебен състав. За несправедливо задържане същото да се прави от прокурорите.

              Десето: Да бъдат разгледани всички касационни жалби, които не са допуснати и в които има посочени касационни основания.

  __________________________________________________________

  Национална гражданска инициатива Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава

  За контакт:  Бойко Никифоров, e-mail: [email protected]

• Социалистът Близнашки: БСП трябваше да бъде забранена, робувал съм на илюзия

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  БСП в момента е партията на Тодор Живков. Това каза протестиращият бесепар – конституционалист Георги Близнашки в предаването „Всяка неделя” по Нова ТВ.

  Имаше сблъсък Лилов срещу Луканов. Живков посочи като свой наследник Лилов и в крайна сметка така и стана, обясни Близнашки.

  По думите му – в момента на дневен ред са бившите комсомолци, а за тях партията е всьо и вся – те нямат представа от управление и държавност.

  Георги Близнашки даде да се разбере, че БСП е трябвало да бъде забранена, както в другите посткомунистически държави. „КПСС в Русия бе поставена извън закона, в Чехия, Полша и Унгария бившите компартии бяха разпуснати. Ние тръгнахме по друг път и аз съм робувал на тази илюзия”, каза Близнашки.

  Според него Сергей Станишев е бил наложен от генералското движение около БСП. Ролята на Станишев е изключително вредна, категоричен е Георги Близнашки.

  Източник: ПИК

• Как правителството освободи обществото от страха

  

  I. Конкретни мерки по отношение на националната сигурност:

  1. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Делян Пеевски – беше назначен за шеф на ДАНС.
  2. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Волен Сидеров – беше оставен да размахва оръжие в парламента, в медиите и по улиците, като заплашва хората с граждански арести.
  3. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Бисер Миланов (Петното) – беше приет от премиера и министъра на вътрешните работи, за да ги консултира и предложи услугите на своите бойни отряди в установяването на ред и дисциплина.

  II. Конкретни мерки по отношение на медийната регулация:

  1. Изтъкнат медиен експерт – Михаил Миков – предупреди медиите като цяло, че очаква от тях отговорно поведение.
  2. Изтъкнат медиен експерт – Цветан Василев – поиска и получи уволнение на журналисти, които не се вслушаха в предупреждението.
  3. Изтъкнат медиен експерт – Мишо Шамара – заплаши с физическа саморазправа председателя на Съвета за елекронни медии.

  Под кодовите названия „Бял автобус“, „Бузлуджа да дойде в София“, „Дай си личната карта“, „Сорос – антихрист“ и „Президентът – педе…аст“, бяха проведени успешни разработки за овладяване, стратегическо противопоставяне, оклеветяване и неутрализиране на хора, посочени от политическото ръководство като проводници на страх, или директно такива, които страхуват.

  И само след сто дни страхът си отиде. Това, което остана, е само един въпрос: КОЙ?

  .

  Стоян Радев

  ––––––––––––––––––––––

  * Текстът е публикуван на стената на автора във Фейсбук.
  
• Преди 105 години България провъзгласява независимост

  Обявяване на независимостта на България и борбата за нейното утвърждаване

   

  На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. За една голяма част от българите датата 22 септември остава свързана основно с манифеста, прочетен преди повече от сто години от цар Фердинанд във Велико Търново. Княжеството става царство, България вече не е във васална зависимост от Османската империя. Но дали всичко се изчерпва само с това?

   

  

  Всъщност, за да се осъзнае значението на този акт, трябва да върнем времето назад и да проследим как Англия, Франция и Австро-Унгария, водени от своите интереси, разпокъсват България и я поставят в подчинено положение спрямо Турция. Тогава Санстефанска България е разкъсана на васално Княжество България, автономна област Източна Румелия, а Македония е върната в пределите на империята. Въпреки акта на Съединението от 6 септември 1885 г., Княжеството остава във васална зависимост. Това дава възможност на Турция и великите сили да се намесват в суверенните му и икономически права. Освен политическите последици, сериозно е засегната икономиката от вноса на западни стоки при ниско мито. Това разорява много от традиционните български занаяти и не позволява индустрията да стъпи на крака, да се превърне в конкурентноспособна на международния пазар. Допълнителна тежест се явяват данъците, които Княжество България и бившата Източна Румелия трябва да плащат на империята.

  Васалното положение заплашва и Съединението, тъй като е в противоречие с клаузите на Берлинския договор, а те продължават да са в сила юридически. Факт е, че България е единствената страна в Европа, поставена във васално положение. Това е сериозна пречка за нашата дипломация при осъществяването на външната политика. Всички постижения за тридесет години свободен живот костват големи усилия. Идеята за българската независимост се ражда след Съединението. Водят се преговори с великите сили, но без резултат. Назначеното през януари 1908 г. правителство на Александър Малинов поставя постигането на независимостта като първостепенна задача.

  На 11 юли 1908 г. В Турция е извършен младотурският преврат. В империята се извършват преобразования в посока демократизация на страната. В същото време се засилва националистичната пропаганда в насока изграждане на Отоманска нация. Това може да се превърне в сериозна пречка за постигане независимостта на България. Още по това време българският представител в Цариград Иван Евстатиев Гешов лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Ст. Паприков. Българската дипломация сондира мнението на Русия. Руският външен министър Изволски съветва да се изчака Австро-Унгария да наруши първа Берлинския договор. По това време изтича срокът, за който тя има право да окупира Босна и Херцеговина. Повечето от великите сили са информирани, че тя иска да удължи срока на окупацията – да анексира.

  На 30 август 1908 г. в Цариград се случва прословутият “инцидент Гешов”. Устроена е гала вечеря по случай рождения ден на султана, на която са поканени дипломатическите представители на всички държави с изключение на българския представител Иван Евстатиев Гешов. Това влошава отношенията между двеет държави. На 1 септември Гешов е отзован и заминава за София. Турция също отзовава своя комисар от българската столица.

  На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите от Източните железници. В България тя обслужва линиите Свиленград – Белово, Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. На 6 септември линиите са поети от персонал на Български държавни железници. На 9 септември компанията успява да прекрати стачката, но по нареждане на българското правителство, линията е окупирана от войсково подразделение и обявена за българска собственост. Тук освен правата на Турция са засегнати и интересите на западни банки, които имат капитали в Източните железници.

  Генерал Паприков изпраща К. Хаджикалчов в Цариград, за да направи опит за директно споразумение с Турция. В същото време княз Фердинанд проучва позициите на Австро-Унгария по въпроса за обявяване на българската независимост. На 60-годишния юбилей на император Франц Йосиф в Будапеща на 10 септември князът е приет като независим владетел. На следващия ден той води важен разговор с външния министър барон Ерентал. Въпреки че не подписват никакъв документ, установява се, че синхрон в действията на Виена и София все пак има.

  Правителствотo на Малинов поддържа курс да постави Европа пред свършен факт. На 16 септември то взема решение да обяви независимостта на 21 септември. Телеграфират на княза да се завърне незабавно в страната.

   

  

  На 21 септември княз Фердинанд пристига в Русе, където е посрещнат от министрите, а на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, в храма “Св. Четиридесет мъченици” със специален манифест обявява България за независимо царство. Новината е посрещната с възторг от целия български народ. Оттук започва борбата за международно признаване на българската независимост, тъй като тя е нарушение клаузите на Берлинския договор.

  Ден по-късно, на 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, на 24 септември Гърция присъединява към своята територия автономния остров Крит. Още на 22 септември Фердинанд телеграфира на султан Абдул Хамид II, като го уведомява за извършения акт и го уверява в личната си вярност. С официална нота до великите сили са направени постъпки за признаване на българската независимост. Нито една от тях, обаче, не проявява готовност за това. Австроунгарския външен министър Ерентал поставя въпроса за отнетите от компанията на Източните железници железопътни линии. Русия предлага на муждународна конференция да се ревизира Берлинския договор, но в действителност целта е да си осигури свободно преминаване през проливите. Англия поддържа младотурците и иска да издейства компенсации за Турция, затова е съгласна на конференция. Това одобряват също Франция и Италия. Съседните държави Румъния, Сърбия и Гърция очакват решението на великите сили, за да го последват. Между двата лагера на великите сили има противоречия, но в едно са единодушни – България трябва да ликвидира финансовите въпроси, произтичащи от независимостта.

  На 1 октомври министър председателят Малинов заявява пред кореспондента на в. “Матен” в София: “Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!” До турското правителство е адресирана нота, до три дни да бъде призната българската независимост. Турция обявява частична мобилизация, а България събира в бойна готовност запасни. В същото време редакторът на “Ени газета” – Зия бей е изпратен в Цариград да съобщи на Великия везир Камил паша готовността на българската страна за преговори. Направени са постъпки за преговори и с Източните железници. Великият везир също няма доверие на великите сили при свикване на международна конференция, тъй като знае, че всяка ще търси изгода за себе си.

  

  Българските делегати в Цариград – П. Димитров и Иван Стоянович разбират, че Високата порта не е готова на отстъпки. Българското правителство, въпреки че се стреми към мирен изход от кризата, взема мерки, Министерския съвет отпуска кредит за закупуването на пушки и патрони. В Турция има антибългарски митинги. В Сърбия и Черна гора организират демонстрации против Австро-Унгария. Последната струпва войски по границите с двете държави. Английската флота се насочва към турски и гръцки води, а руската флота в Черно море получава заповед за мобилизация. С цел предотвратяване на въоръжен конфликт, силите от Антантата връчват на външния министър ген. Паприков нота с настояване да се разпуснат свиканите резерви и да изпрати делегати да преговарят в турската столица. В този исторически момент никоя от заинтересованите държави не е готова за война и ново преразпределение сферите на влияние.

  България демобилизира запасните и изпраща в на 18 октомври министър Ляпчев в Цариград. Освен с преговори за железницата, Ляпчев трябва да настоява за статуквото на Екзархията, за защита на българите в Македония и др. Турция иска 572 милиона лева компенсация, а Компанията по Източните железници предоставя сметка от 54 милиона лева.

  Министър Паприков се обръща към руския, френския и английския агенти в София. Трите държави съветват Цариград да не прекалява с исканията. Българската дипломация показва отстъпчивост по въпроса за железниците, за да спечели великите сили. Ляпчев е отзован, но оставя декларация за предложенията на България. Изплащане на 40 милиона за румелийския данък и за собственотта и експлоатацията на железниците 42 милиона лева, общо 82 милиона лева. Руският и френският посланици намират сумата за приемлива. Англия настоява тя да се увеличи на 120 милиона. Преговорите са в застой.

  На 9 декември българското правителство отправя циркулярна нота до Великите сили и изтъква, че няма да плаща турския външен дълг, но ако страните не съдействат, ще търси “други средства”. Великите сили започват надпревара за привличане на страната.

  В началото на 1909 г. Турция повдига и искания за териториални отстъпки в района на днешния Свиленград. Започва съсредоточаване на войска в района на границата. Българското правителство мобилизира 8-ма Тунджанска дивизия.

  На 17 януари 1909 година руското правителство излиза с инициатива съгласувана с Франция и Англия. Русия поема исканите от Турция 125 милиона лева, като приспадне тази сума от контрибуциите от Освободителната война (1877-1878). България няма да плаща нищо на Турция, а ще сключи формален заем с Русия с дълъг срок и ниска лихва. Преговорите са подновени. Цариград издига нови искания, българският делегат Ляпчев проявява търпение и гъвкавост. В крайна сметка на 6 април 1909 г. Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за признаване на независимостта.

  На 7 април руското правителство официално признава независимостта на България. Скоро това правят Англия, Франция и Италия, последвани са от Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април германското и австроунгарското правителства поздравяват Фердинанд и кабинета Малинов с държавния суверенитет.

  От изложеното по-горе се вижда, че актът по обявяване независимостта на България от 22 септември не свършва с изчитането на манифеста във Велико Търново и обявяването на България за независимо царство. Месеци наред траят усилията на правителството на Малинов да защити и утвърди държавния суверенитет. България отхвърля васалната зависимост от Турция и се превръща в самостоятелна държава с по-голяма свобода във външната политика. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да плаща източнорумелийския данък. Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия. Турция изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е доутвърден актът на Съединението от 1885 г. България се изравнява със своите съседи Сърбия и Румъния. Извоюва си преднина в усилията за равноправно третиране в международно отношение. Тези постижения са резултат на смела, но разумна политика, на дипломатически такт и ловкост, резултат на умение на Българската дипломация да се възползва от условията на международната ситуация.

   

  Цветан Диковски,

  Pravoslavie.bg
  

  –––––––––––––––––

  * Днес, 22 септември 2013 г., сто и пет години по-късно, българите в България и по света се обединяват около един лозунг – за независимост на България от мафията и олигархията (клептокрацията). Очаквайте по-късно тук, на страниците на Еврочикаго, фоторепортажи от протестите и събитията, организирани от нашите съотечественици по цял свят по случай националния празник. В Манифеста за провъзгласяване на независимостта е написано: „Народът днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.“

  

• 2013 Emmy Awards

  The 65th Annual Primetime Emmy Awards, honoring the best in primetime television programming from June 1, 2012 until May 31, 2013, will be held on September 22, 2013 at the Nokia Theatre in Downtown Los Angeles, California on CBS.

  .

  

  Neil Patrick Harris will host  the 65th Primetime Emmy Awards, his second time at the helm of television’s biggest night.

  „Four years ago, Neil was an amazing Emmy host and we are excited to have him back,“ said Television Academy Chairman and CEO Bruce Rosenblum. „Neil is an extremely gifted and inventive performer, and we look forward to seeing what he has in store this year.“

  This year’s Emmy Awards will feature the traditional In Memoriam segment, plus special tributes honoring five individuals who warrant special recognition. To honor them, close friends and co-workers have been invited to provide personal tributes which will be presented during the ceremony. Those who will provide special tributes include Edie Falco, who will remember Sopranos co-star James Gandolfini; Michael J. Fox who will pay tribute to Family Ties producer Gary David Goldberg; Jane Lynch will remember her friend and Glee co-star Cory Monteith; Rob Reiner will pay tribute to his long time All in the Family cast member Jean Stapleton; and Robin Williams will remember his friend and mentor Jonathan Winters (Mork and Mindy).

  This year’s Creative Arts Emmys will be broadcast on the FXX Network on Saturday, Sept. 21 at 9:00 p.m. ET/PT, with an encore airing at midnight.

  Some 88 awards were given away on September 15, 2013. To try to get it done in a reasonable time, Creative Arts Emmys producer Spike Jones Jr. appeared onstage before show time to urge winners to keep it short, announcing a 45-seconds limit from the moment the winner’s name is announced.

  See the full list of 2013 Primetime Creative Arts Emmy Awards winners here

  

  Heidi Klum and Tim Gunn at 2013 Primetime Emmy Awards
• Водолазите, извадили тялото на митрополит Кирил, са мъртви

  Причината за смъртта на митрополит Кирил остава неизвестна – пише в. Struma.com, цитирайки информация от Днес.бг и блога le-mousquetaire.blogspot.com. Ето какво публикува още като информация вестникът във връзка с водолазите, извадили тялото на дядо Кирил, и начина, по който те самите са починали по-късно.

  

  Водолазите, участвали в изваждането на тялото на мъртвия митрополит Кирил, са се удавили дни след неговата кончина. Това скандално разкритие направи в своя блог за православното християнство варненецът Светльо Ангелов – Портос*, пише БгДнес.бг.

  Според Ангелов първият водолаз е е загинал на 19 юли тази година. Това е 26-годишният военен, пострадал при инцидент, докато е бил на катер с колегите си. Тялото на професионалния гмуркач бе извадено от морето край Бяла. И до момента причината за смъртта му остава мистериозна. Официалната версия е, че се е подхлъзнал, докато бутилките са били на гърба му.

  Православният блогър твърди още в разследването си, че вторият водолаз е от Белослав, а пред свои близки мъжът е съобщил, че митрополит Кирил е бил убит. Тъй като по време на изваждането на трупа от морето по главата му е имало отоци, водолазът е решил, че става въпрос за насилствена смърт.

  Този водолаз също е намерен удавен според Светльо Ангелов. В блога си той посочва, че инцидентът е станал край устието на река Камчия.

  „Стигаме до неизбежното заключение, че никоя институция не работи, нито може да осъществява нормален диалог и да представя прозрачност в работата си пред обществото – от съдебна медицина, следствие и прокуратура, занимавали се със смъртта на митрополит Кирил до Военна полиция, но това е тема на отделна публикация“, пише Портос.

  Вчера от полицията във Варна отказаха да коментират случая. Според ченгетата не може да се намери връзка между удавянето на двамата професионални водолази и смъртта на митрополит Кирил… Разследващите не коментираха дали точно те са извадили трупа.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––-

  * В блога на споменатия Светльо Ангелов – Портос, който следва богословие в Белград и който изглежда е убеден, че смъртта на покойния Варненски митрополит Кирил не е била нещастен случай, в момента не може да се открие такава публикация (тя може би е била свалена?), но могат да се открият други материали, свързани със смъртта на митрополита.  Ето например една от тях – „Фактите, които свидетелите по едно убийство скриха…“.

• Орлин Спасов: Журналистите в България са все по-склонни да се отказват от свободата си

  Интервю на Красен Николов с доц. Орлин Спасов,  Mediapool

  .

  

  – Защо България слиза в класациите за свободата на медиите, доцент Спасов?

  – Причините не са една или две, а и медиите не действат в изолирана сфера. В тях много ясно се оглежда общото състояние на обществото, на политиката, икономиката и културата. Сякаш има твърде малко области, в която България напоследък да не отбелязва регрес. Ето, тези дни, например, се появи информация от международно проучване, според което София е сред градовете по света, в които качеството на живот през последните пет години се е влошило най-много.

  Сигурен съм, че подобни резултати в една или друга степен бихме отчели за състоянието на образованието, здравеопазването, в сферата на сигурността и т.н. Тези процеси са свързани, има нещо като мрежа от фактори, които действат паралелно и очертават общата рамка. Налице е и тревожен общ упадък на демократичната култура.

  Състоянието на медиите е част от тази картина.

  Скорошно изследване на Фондация „Медийна демокрация“ ясно показа, че всички институции, които коментират медийната среда у нас, поставят на първо място проблема за политическия натиск върху средствата за информация. След това идват икономическите зависимости.

  През последните години започнахме да говорим за олигархическа зависимост на българските медии, при която политическото и икономическото влияние са тясно преплетени. Има и други причини за упадъка – прекият натиск върху журналисти, който понякога е придружен и с физически заплахи, дефицитът на плурализъм и т.н.

  Ключова особеност за България е, че влошаването на медийната среда дойде от частните медии, а не от работата на обществените телевизия и радио. БНТ и БНР успяха да се утвърдят като зона на обективност и независимост тъкмо във времето, в което България се срина в класациите. Така че все пак имаме поне два примера за сравнително добре работещи медии.

  – Има ли проблем с морала на самите журналисти? Защо те не протестират, както се случва навсякъде в Европа?

  – На този въпрос бих отговорил с въпрос. Защо почти нямаше недоволство в медиите по време на управлението на ГЕРБ? Именно през този период върху средствата за информация започна да се упражнява брутален натиск. Въпреки това нищо особено не се случи и повечето журналисти предпочетоха да кажат „пас“.

  Още преди десетина години в един свой анализ Михаил Неделчев постави провокативния въпрос желаят ли всъщност българските журналисти свободата си. И отговори много аргументирано с „не“. В анализа му се доказваше, че журналистите не желаят свободата си, защото несвободата в тази професия често е по-удобна, тя осигурява определен комфорт.

  Когато се противопоставиш на несвободата, рискуваш да станеш уязвим. Много журналисти предпочитат да не си създават проблеми, работейки в уюта на конюнктурата. Днес, след толкова време, нищо не се е променило. Картината стана дори по-грозна. Все повече журналисти са готови да направят компромиси не само със свободата на словото, но и с нивото на труда си. Защо тогава изобщо да се учудваме, че качествената журналистика е на изчезване?

  За честата гражданската пасивност на журналистиката в България и за превиването на гръб пред медийните собственици отговорност носи и образованието по журналистика. То остава длъжник на професията, защото все още не успява да формира онези морални качества, които да позволят противопоставяне на диктата на корпоративния или партиен интерес.

  Младите журналисти веднага се сблъскват с грубите „ценности“ на пазара, който е силно изкривен от политически и икономически зависимости.

  В резултат на тези намеси общественият статус на професията спадна съвсем. Постепенно журналистиката престана да има онзи престиж, който по-рано имаше и днес почти без изключения се разглежда като вид слугинаж. Има сериозен проблем и вътре в самата журналистическа среда, която е силно неконсолидирана. Тя не може да достигне нивото на истинска професионална общност, която е способна да защити интересите си, свързани със заплащането, с качеството на журналистическото съдържание, с моралните норми и т.н. На практика има професия журналист, но няма истинска професионална гилдия.

  – Можем ли да очакваме започването на процес на изсветляване на собствеността на медиите?

  – Вече бяха предприети важни стъпки в тази посока. Налице е изискване на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, което принуди изданията да декларират в началото на всяка календарна година своята действителна собственост, включително до физически лица. Министерството на културата публикува на сайта си списък на подадените декларации.

  Все още обаче не всички медии изпълняват това задължение, защото санкциите са символични. В същото време по силата на Закона за радио и телевизия собствеността върху електронните медии трябва да се декларира в хода на процедурата по получаване на лиценз.

  Като цяло България макар и бавно започва да се движи в правилната посока. През тази година станахме свидетели на няколко големи сделки в интернет. Купувачи придобиха цели пакети от информационни и развлекателни сайтове. Тези сделки се реализираха при голяма прозрачност по отношение на собствеността. Ясно бе кой продава, кой купува, какво купува и каква е стойността на придобиванията. Това е позитивна тенденция.

  По-важният въпрос сега вече става не кой е собственикът, а какъв е произходът и характерът на капитала, как е осигурен той, налице ли е тенденция към монополизация. Нужна е също така дискусия дали ние като общество сме съгласни медийна собственост да бъде свързана с офшорни фирми.

  – Отново станахме свидетели на движение на известни лица из големите телевизии. Прави впечатление, че едни и същи хора циркулират по телевизиите и това се случва непрестанно поне през последните 10 години. Симптом за какво е това?

  – Ако погледнем чисто формално на тези движения, те би трябвало да са нещо стандартно. В крайна сметка те биха показали, че в българските медии съществува реална конкуренция и че телевизиите просто се състезават, за да имат най-добрите и най-успешни журналисти.

  Телевизията е силно персонифицирана медия, затова водещите й лица са от толкава голямо значение. За съжаление обаче такова формално описание не покрива добре реалността. В България често движението на едни и същи фигури между различните медии по-скоро е признак за несигурна медийна среда. И, по-важното, за среда, лишена от стабилна ценностна система. В Германия например не може журналист, който дълго е работил в политически консервативно ориентирана медия просто така да премине в медия, която е по-либерално или ляво ориентирана. В момента журналисти от списание „Шпигел“ стачкуват, защото не са съгласни в ръководството на изданието да влезе журналист, който преди е работил за консервативния „Билд цайтунг“.

  – Способни ли са телевизиите да произвеждат качествени нови лица, нови продукти и в областта на публицистиката и новинарството?

  – Създаването на качествени журналисти изисква време. Те трябва да се утвърдят, трябва да са талантливи. Телевизиите обаче бързат. Искат на момента да имат най-доброто и това изостря конкуренцията помежду им. Вместо да изграждат постепенно собствени емблематични лица в сферата на новинарството, те са готови направо да ги купят от конкуренцията. Така журналистиката полека-лека заприличва на футбола, където играчите са вид наемници.

  В същото време раздялата на медиите с един или друг журналист често не е доброволна и приема формата на санкция. Да си спомним за траекториите на Иво Инджев, Светла Петрова, Георги Коритаров и т.н. Или да вземем последния случай с Анна Цолова и Виктор Николаев. Лесно бихме приели, че са привлечени от конкурентната „Нова телевизия”, но начинът, по който напуснаха бТВ, остави съмнения, че раздялата едва ли е била безконфликтна.

  Аргументите на телевизията не бяха убедителни. Медията отначало заяви, че сутрешният блок излиза в лятна почивка, нещо, което никога до момента не се беше случвало. След това отпуската намери продължение в напускане на двамата журналисти. Тези действия оставиха впечатлението, че бТВ се дистанцира от позициите, които водещите имаха по време на протестите срещу правителството. Неяснотата се подсили от мълчанието на самите Цолова и Николаев. Бизнес интересите очевидно наложиха затъмнение за истинските причини за този неочакван трансфер.

  – Как българските медии отразяваха протестите? Сякаш медиите не могат да произвеждат относително обективно отразяване на подобни силно политизирани събития?

  – Да се отразяват протестите срещу правителството на Орешарски, се оказа доста по-трудно, отколкото февруарските протести. Помните, че протестите през февруари на практика обединиха всички медии. Ключът при отразяването им беше един и същ – медиите застанаха на страната на хората и това беше еднозначна позиция. Заеха я бързо дори медии, които до този момент бяха сред най-големите апологети на тогавашното управление.

  Още февруарските протести обаче внесоха в обществото елемент на силна поляризация. Тогава протестиращите носеха бесилки, горяха конституцията и чучела на политици, носеха дори дръвници, на които символно искаха да отрежат главите на управляващите. Основното противопоставяне беше между хората и политиците. Неслучайно един от запомнящите се лозунги беше „Всички вън!“.

  Поляризацията придоби друг характер, но се задълбочи по време на протестите срещу правителството на Орешарски. Прокарани бяха разделителни линии между демократи и недемократи, русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти, красиви и не толкова красиви. Тази нова по характера си поляризация направи отразяването на протестите много по-трудно, защото и медиите не останаха изолирани от процеса и на свой ред също се поляризираха. Те се политизираха до степен, която помним от началото на 90-те години.

  Сега виждаме ясно коя медия с каква позиция е. Голямата група около Делян Пеевски и Ирена Кръстева подкрепя правителството на Пламен Орешарски. „Икономедиа“ се превърна в информационен хъб на протестите и започна да гравитира около президента Росен Плевнелиев. Около „Нова телевизия“ пък се оформи един кръг, който повече или по-малко може да бъде интерпретиран като про-ГЕРБ. И така нататък.

  При подобно ниво на поляризация обективността лесно се превръща в проблем. Вместо нея по-често виждаме да се изразяват ангажирани позиции. Всичко това има и един страничен ефект. В условията на екстремна поляризация авторитетите оцеляват трудно, защото взаимно се очернят. Това се отнася както за политиката, така и за журналистиката.

  – През последните няколко години нараства влиянието на онлайн медиите. В същото време ставаме свидетели и на процес по овладяване на онлайн сегмента от определени групировки. И в интернет ли се случва това, което се случва в пресата – монополизиране и налагане на политическа цензура?

  – От една страна, интернет е среда, в която публиката е готова да инвестира повече доверие. От друга, много от традиционните медии с разклатена репутация присъстват активно и онлайн. Обикновено политиката им тук възпроизвежда тази от офлайн пространството. По този начин няма как да очакваме в интернет да се случи нещо различно от това, което доведе до пропадането на България в класациите за свободата на медиите. Доверието лесно се оказва подведено. Няма такова нещо като интернет сам по себе си, който е много демократичен. Какво се случва в интернет, зависи от това кой какво прави в тази среда.

  Ще дам един пример с Варна. Скоро беше направено изследване, които показа, че традиционните печатни медии в града оцеляват все по-трудно, докато в същото време е налице истински бум в появата на многобройни информационни сайтове в интернет. На пръв поглед това е една изцяло позитивна тенденция.

  Наскоро коментирах това развитие със Спас Спасов, кореспондент на сайта „Дневник“ в града. Той ми каза, че няма особен повод за радост и че всъщност реална алтернатива не се е появила. Причината е, че голяма част от тези онлайн медии са с неясни собственици, прокарват неясни интереси и често откровено манипулират публиката. Те възпроизвеждат на медийно ниво един компрометиран модел на управление, наложен в местната община.

  Ето защо няма как автоматично да очакваме, че интернет медиите ще бъдат нещо много по-различно от хартиените издания или от телевизията. Качеството на журналистиката в интернет средата често е значително по-ниско от това в традиционните медии. За щастие, вече има и няколко сериозни медийни проекта, които се реализират онлайн и които са независими.

  Все още обаче е далече моментът, в който те ще добият възможности да влияят осезаемо върху цялостния медиен климат в България.

  Очевидно е, че след като у нас базови институции за канализиране на гражданската активност като партиите и традиционните медии не функционират ефективно, много хора са склонни да оттеглят доверието си от тях и да го пренасочат към Фейсбук, към блогосферата и социалните сайтове. От друга страна, поради голямата фрагментираност на средата в интернет и поради факта, че изказваните в блоговете и в социалните мрежи твърдения по принцип са субективни, се създават условия за усилване на поляризацията на мненията. Това, което традиционно разбираме под общество, все по-активно се подменя от една дълбоко сегментирана публика, която трудно намира общ знаменател. Вместо търсенето на консенсус, превес вземат емоциите. Така, парадоксално, едновременно се разширяват възможностите за директни граждански интервенции в сферата на вземане на решения и се засилва нестабилността на системата като цяло, защото тя става все по-непредвидима и сложна. Партийната интервенция в социалните медии засилва тази нестабилност.

  – На този фон какво се случва в българската преса?

  – Пресата е на последно място по доверие сред традиционните медии у нас. Недоверието към нея надхвърля доверието. Може да се каже, че телевизията победи в битката за доверието на българина.

  Друг е въпросът заслужено или не, защото тя роди феномени като Бареков, който, освен с всичко друго, ще се запомни и като журналистът, който си позволи демонстративно да къса вестник в ефир.

  Днешната преса се отличава с няколко основни черти. Тя е предимно булевардна. На пръсти се броят сериозните издания. Най-голямата пресгрупа е опортюнистки настроена – сменя ориентацията си при всяка промяна на властта. Финансирането на редица издания става от източници, които нямат нищо общо с медии. С други думи, много печатни медии на практика функционират извън нормалните пазарни условия. Налице е свръхпроизводство на вестници. Националните всекидневници са доста повече, отколкото излизат в страна като Германия. Реалните тиражи остават неизвестни.

  Има една стара медийна теория, според която пресата е по-подходяща за условията на демокрация, защото насърчава задълбочения дебат между отделните политически групи, докато телевизията обикновено се плъзга по повърхността на нещата и затова е по-полезна в плана на забавлението.

  У нас пресата до голяма степен се отказа от ролята си на поддръжник да демократичния дебат и започна да подражава на телевизията.

  ________________________________

  * Доц. Орлин Спасов е изпълнителен директор на Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

• The Top .01 Percent Reach New Heights

  By Joe Hines, Demos.org

  .

  While this week’s inequality numbers have gotten a lot of attention, Paul Krugman points out an interesting corollary: not only are the top 10 percent taking home nearly half of the country’s income, and the top 1 percent taking their largest share since 1928, but the top .01 percent have climbed to even more staggering highs.

  Paul Krugman correctly notes that the dominance of this highest income group, the .01 percent, is the biggest story in Saez numbers. He cites the chart below to show their change during from 1979-2012, the period in which inequality really took off:
  

  Krugman writes:

  Of the gains made by the top 10 percent, almost none went to the 90-95 group; in fact, the great bulk went to the top 1 percent. The bulk of the gains of the top 1, in turn, went to the top 0.1; and the bulk of those gains went to the top 0.01.

  What he fails to mention is that the story is even more remarkable over the entire 20th century. After a steady rise from 1978 on, the top .01 percent of earners made nearly five percent of the national income in 2012.
  

  That’s just 16,000 Americans that make over ten million dollars a year. And their dominance is strengthening: the share of income controlled by that tiny group of people jumped over a percentage point from 3.7 percent in 2011 to 4.8 percent in 2012. This is the donor class, the same group of people that donate to political campaigns and determine the structure of the market they have so clearly mastered.

  Not only is that five percent a historical high, it’s much higher than it was during the 1920s, when that same top .01% made a peak of two million dollars and 3.7 percent of the national income. They make 30 percent more today.

  Krugman is right that you miss a lot of the story if you focus only on the top ten percent, or even the top one percent. That group of 16,000 Americans, the top .01 percent of income earners, is where the most power lies and who have seen the most remarkable rise. They make an increasing share of the national income and control an increasing amount of political power.

   

• „Франкфуртер нойе пресе“: В България управлява организираната престъпност

  В България управлява организираната престъпност, в Румъния съдебната система е зависима, а в Унгария правителството ограничава основните права на гражданите.

  Това твърди в свой коментар в четвъртък журналистът Сузане Кийдинг в германското издание „Франкфуртер нойе пресе“.

  Статията й се позовава на констатации от последните доклади на Европейската комисия, отбелязвайки, че евроекспертите редовно установяват хроничните дефицити на Румъния, България и Унгария, а наскоро и при хърватите.

  През 2008 г. ЕК замрази 800 милиона евро помощи за България. По-късно парите бяха освободени. На всичко отгоре, проблемните държави имат много добра представа за уникалния си потенциал за изнудване – много важни решения в рамките на ЕС изискват консенсус. Така санкциите могат лесно да се превърнат в разменна монета, пише изданието.

  Кийдинг отбелязва като най-сериозен проблем неспособността на Европа да си вземе поуки, посочвайки, че „Черна гора и Сърбия вече са кандидатки за присъединяване, а в не много далечно бъдеще следва Албания“.

  Без структурни реформи, това е още една крачка към ръба на неефективността, подчертава в коментара си германският журналист.

  Източник:  Mediapool

• Шекспировият Орешарски

  Драгомир Симеонов,  Dariknews.bg

   .

  

  „Направих толкова много лоши преценки. Най-лошите бяха по-скоро грешки на сърцето, отколкото на ума. Човек на толкова отговорна служба трябва да има сърце, но умът му винаги трябва да управлява сърцето.“

  С тези думи Ричард Никсън признава в телевизионен ефир провала си като президент.

  И макар от днешна гледна точка те да звучат като слабо оправдание, през 1977 г. съдържат в себе си нещо нечувано. Те са израз на публичното разкаяние на един държавник, подвел огромна част от народа си и достигнал политическа смърт дълго преди да освободи офиса.

  Усещането за погрешимост е силно притъпено у човека с власт, защото той е убеден, че когато управникът направи нещо некоректно, то не е некоректно, точно защото е направено от него.

  Ето ви големият парадокс на властта и Никсън го формулира прекрасно, макар думите му да имат опустошителен ефект. Те унищожават невзрачните опити да изчисти репутацията си, да намери разумна аргументация за действията си и да изтъкне достойнствата си.

  Всъщност, след интервюто с Дейвид Фрост (когато въпросните изказвания са направени) никой вече не помни за положителните страни от управлението, макар такива безспорно да са съществували. Никсън остава за всички безпринципен негодник, превърнал не само себе си в карикатура, но и политическата система като цяло.

  Драматизмът на мъченичеството му се оказва фалшив; дори да е направил всички грешки в името на едно по-добро бъдеще, той вече го е дискредитирал допускайки ги.

  Без частен случай

  Припомняме ви този елемент от една чужда политическа история, защото управляващите навсякъде до голяма степен си приличат. Далеч сме от мисълта да сравняваме мащаба на Никсън с този на Орешарски, но някои паралели веднага се набиват на очи.

  И двамата държат да скрият безпринципността си зад фасадата на принципи, отдават грешките си на сърцето, не на разума, опитват се да ги оправдаят с визията си бъдещето и непременно държат да се говори за позитивите от управлението им.

  Уви, никак не си дават сметка, че тези позитиви отдавна са обезсмислени от собственото им поведение и те са единствено обект на присмех или неприязън. Политическият им живот е свършил – още докато обитават кабинетите си, упорството им изглежда користно, дори когато е проява на криворазбрано мъченичество и самото им присъствие в системата я прави нетърпима.

  Най-пагубното естествено остава в личен план – името им вече няма тежест. Това е извод, който узрява мъчително. Никсън се предава под тежестта му в ефир пред милиони.

  Но какво ли се случва в сърцето на Орешарски след три месеца недоволство и на място ли е умът му?

  Този път ъгълът към политическите събития у нас, който ни вълнува, е личен. Настоящият премиер, точно както и презокеанския си колега, е в известен смисъл трагичен образ. Той не е изначално зъл, но попада в клопката на дезориентация си, и вече не знае кои са приятелите и кои враговете му; вижда единствено барикадата и суетенето.

  Отчаян е в опита да изчисти репутацията си, да покаже, че не е дезертьор, а боец в името на по-доброто и не проумява, че по-доброто му вече буди отврат заради обстоятелствата.

  Те и двамата са Шекспирови персонажи и в несъзнаваната им обреченост има нещо покъртително. За Никсън трагедията е завършила. Орешарски в момента я изживява. Дали суховатият прагматик някога ще бъде в състояние да погледне вътре в себе си и да свали товара с така любимия на бойните му другари „катарзис“?

  Това естествено няма да го лиши от нелепия образ, който сам си изгради, но поне ще проветри бъдещето, за което ден след ден така неуморно се жертва.

   

• Трима млади българи от Лондон: На малко хора им допада тук

  Невена Борисова,  e-vestnik.bg

  .

  Неотдавна британският крайнодесен политик Найджъл Фараж, подел темата за емиграцията на българи и румънци в кралството, заяви, че ако е млад българин в затруднено положение, би се готвил да емигрира. Изявлението, част от една цялостна негативна кампания на британски медии и някои политици, смути и българите, и част от британците.

  Михаела, Ивайло и Радо са млади българи, избрали в настоящето да работят или учат във Великобритания. Всеки от тях има и различна от икономическите проблеми мотивация да бъде в UK, както и различни нагласи за бъдещето. Тримата са сред около 70-80 хиляди български граждани, живеещи в кралството (2009 г.). Както много българи, и те не са безразлични към дебата, в чийто център се озоваха България и Румъния – ще има ли последици и какви ще са те след отваряне на пазара на труда за българи и румънци през 2014 г.?

  Общо около 7 млн. души  са чужденците във Великобритания (данни на Евростат, 2012 г.). През 2004 г. тогавашното лейбъристко правителство отваря пазара на труда за новите страни-членки на ЕС, прогнозирайки приток от около 30 000 души. В Англия се излива пъстър емигрантски поток от около 3 милиона души. От 1 януари 2014 г., Великобритания ще отвори пазара си за Румъния и България, които обаче са с много по-малко население – общо около 29 милиона.

  .

  Михаела Тодорова: Не мога да почувствам това място като свое

  .

  “Бях много любопитна и въодушевена от мисълта да се озова на напълно различно място и да започна да градя всичко отначало” – това е основната мотивация на 25-годишната Михаела Тодорова да живее и работи в Лондон.

  

  Михаела Тодорова. Снимка: Личен архив

  .

  В британската столица се намира най-голямата българска общност във Великобритания (около 39 хил. души). Михаела живее там от около година и работи като координатор по онлайн маркетингови проекти. Преди решението да замине, докато търси работа в България, приятел „подхвърля” идеята за работа в чужбина и тя подава CV почти на шега. Не е очаквала да получи отговор, тъй като се е нуждаела от съдействие от работодателя за разрешително.

  Междувременно продължава да се явява на много интервюта за работа в София. Месец след месец не успява да намери подходяща позиция. Междувременно от британската фирма се обаждат, че е одобрена.
  “Реших, че след като ми се предостави тази възможност, е най-добре да се възползвам от нея”.
  Скоро след като приема предложението, Михаела получава оферта за работа и в България.

  Тя намира дебата “българи/румънци vs. Англия” за “крайно неприятен и ненужен”, както и за “обиден, само поради причината, че съществува”. Според нея официалните представители не би трябвало да имат право да правят публични и оценъчни изказвания, които “засягат цели нации”, защото “все пак живеем във времена, утвърждаващи човешките права и равенство”. Застъпва тезата, че някои британски политици опитват да спечелят гласове за предстоящите избори, възползвайки се от ситуацията.

  Михаела има разрешително за т.нар. employed person, за което съдейства работодателят. Същевременно немалко българи работят със self-employed разрешително, което се добива много по-лесно, но което ограничава много отношение на местата, на които може да работи човек. При self-employed разрешителното човекът, подобно на фирма, предлага услуга, срещу която му се плаща надница.

  Впечатленията на Михаела от Лондон са смесени. В началото градът категорично не й харесва, но от един момент нататък започва да оценява положителните му страни. В момента се чувства добре, но това „определено” не е страната или града, в който би искала да се установи дългосрочно. Споделя, че оценява целия опит, който Лондон й дава, защото там има много повече възможности за реализация и кариера, но от друга страна “не мога да почувствам това място като свое”. Предполага, че ще остане тук още известно време и ще използва възможностите за нещо по-добро, вероятно в България.

  „Винаги съм обичала България, но сега още повече”, разказва Михаела.
  “От сегашната ми гледна точка бих предпочела един ден, когато дойде време да създам семейство, децата ми да говорят български и да отраснат в България”, но “времето ще покаже, трудно е да се правят планове, никога не знаеш как ще се завърти животът”.

  .

  Радо Христов: Това, което пишат за предстоящата емигрантска вълна, не е вярно

  .

  Радо Христов живее в Лондон от две години и работи със self-employed разрешително в сферата на строителството.

  “Аз съм по точно Handy man, което ще рече, че покривам доста сфери като дърводелство, зидарство, занимавам се и с гипсокартон, като цяло от пода до покрива мога да покривам колегите и да им помагам”, разказва Радо.

  

  Радо Христов. Снимка: Личен архив

  .

  Решава да се премести в Лондон, защото е имал изтеглен заем в България. Преди това е имал „хубава работа, кола, но и доста разходи”, които не е можел да покрие със средната заплата за Шумен около 400 лв.

  Фирмата в която Радо работи в Лондон, е английска, но повечето му колеги са поляци и латвийци. Извън работа има приятели, които са българи и англичани.

  “В момента доста се пише в медиите какво ще стане, когато румънци и българи могат да идват тук свободно, но не мисля че това чак толкова се дискутира. Това, което пишат – че ще залеят Острова, не е вярно според мен”, смята Радо. “Първо, ние сме по-малко като население от румънците. Вярно е, че доста българи ще дойдат, защото знам какъв е живота в България, но ние сме горд народ и работим, а не крадем, не го караме по лесната, скатавайки се.“

  Радо се чувства „удобно и приятно” и мисли да остане по-дълго, ако има възможност. Едно от нещата, които харесва в Лондон, е че “тук дори и с минимална заплата може да си позволиш да излизаш на пъб или клуб веднъж седмично, храната за тукашния стандарт не е скъпа, дрехите – също. Постоянно има промоции на половин цена, дори и повече. Същевременно постоянно става нещо ново, има доста неща, които могат да се видят”.

  ”Поне според мен за британците няма стереотипи за това кой откъде е. Сигурен съм дори, че някой от тях са научили повече за България едва сега, от вестниците и темите, които се дискутират”.

  Според Радо в момента всеки се страхува за работното си място, било то британец или някой друг, защото вече няма толкова работни места, както преди. „Един англичанин обаче винаги ще си намери работа  тук, защото има работни места, които могат да се заемат само от британци”.

  Радо добавя, че има хора, които не общуват с източноевропейци, но “като цяло британците са толкова широко отворени към обществото, че когато излезеш някъде в т.нар. британски пъб, не ти прави впечатление, че си някъде в чужда държава, британецът не се интересува толкова откъде е човекът до него, който седи до бара”.

  .

  Студентът Ивайло Яйджиев: Камерън не се цели в 20-годишните студенти в топ университетите

  .

  За разлика от динамичен Лондон, вълнуващ се от медийните кампании, в университетските среди се обръща по-малко внимание на дебата, защото се чете повече като политическа реторика без съдържание, смята Ивайло Яйлджев, студент в Оксфордския университет. 23-годишният Ивайло следва едногодишна магистратура по Дипломация и международни организации.

  

  Ивайло Яйджиев (вдясно) със свои колеги в Оксфорд. Снимка: Личен архив

  .

  В Оксфорд има около 30 колежа, като всеки е устроен и като студентски кампус. Колежите са разположени из целия град и “до голяма степен самият град е кампус”. Студентството според Ивайло „сплотява повече, отколкото националността разделя, и ако човек е готов езиково, както и да се грижи сам за себе си, ще се ‘интегрира”.

  За Ивайло с включването си в дебата за имиграцията във Великобритания британският премиер Камерън “не се цели в 20-годишните студенти в топ университети, защото за тях дебатите за имиграцията нямат смисъл и съдържание”. Коментарите от тази гледна точка са прицелени към безработните/нискоквалифицирани кадри, които приемат имиграцията като заплаха.

  “До голяма степен, поне хората, които познавам, не се вълнуват кой знае колко от темата; всъщност май повече го обърнаха на майтап. Сега, доколко се интересуват, е свързано с по-голямата тема за имиграцията, която си е част от британската реторика во век веков”, коментира Ивайло.

  „А и който е искал много да работи в Англия, вече го е направил след 7 години в ЕС… Аз лично чета изказванията тук като политически – Камерън е много слаб в собствената си партия и има реална опасност да го свалят. За да не го свалят, той трябва да търси подкрепа от крайнодесните (по традиция евроскептици) в партията си, тъй като UKIP на Фараж (малко по-вдясно от крайнодесните консерватори) отбелязва сериозен скок в подкрепата си. Така че ние се вписваме в тази реторика, в която влиза и речта за излизане от ЕС, и т.н.”.

  За Ивайло 21 век не е като времето отпреди 1989-та и 90-те, когато има двустранен избор – или оставаш, или си тръгваш. Сега „много хора завършват в чужбина, връщат се за няколко години в България, поради по-интересните перспективи за развитие, и после пак заминават, пак се връщат”…

  По принцип таксите за бакалавърски програми във Великобритания се покриват с изгоден държавен заем, който се връща чак като се започне работа. „Разходите за един студент са главно свързани с ежедневието, като тук вече зависи много от това с какво разполагат родителите. Като цяло според мен човек с не особено високи претенции за начина на живот може да се издържа дори и сам с почасова работа”.

  “Но пък ако 9 месеца не ти издават разрешително и нямаш достатъчно заможни родители, това създава сериозни проблеми”, добавя Ивайло, който е сред организаторите на кампания за повече права за българските и румънските студенти.

  На въпрос дали възнамерява да остане във Великобритания, отговаря отрицателно.

  “Страната не ми допада – всъщност на много малко хора им допада, просто обаче реализацията тук изглежда основана в по-голяма степен на лични заслуги и по-справедливо възнаградена”, подчертава той.

  “В моята област е специфично и, че реално нямам кой знай колко други опции – не е лесно да станеш примерно английски дипломат, като си българин. Но причината да уча политически науки и дипломация, е че ми писна от хора, които седят в кръчмата и се вайкат колко е лошо в България, без да правят нищо”.

  Ивайло има коментар и за настоящите протести: „За мен те са най-ясната манифестация на някакво гражданско общество от Орлов мост насам. Те показват, че България е изключително динамично и интересно място с потенциал за промени, което привлича хората да се „връщат”.

   

• Проф. Я. Янков: Червените магистрати – съучастници в прикриване на престъплението, че няма такава партия!

  На 17 септември 2013 г. известният правозащитник, учен, университетски преподавател, Политзатворник №1 на комунизма в България – Янко Н. Янков-Вельовски регистрира във Върховната касационна прокуратура (ВКП № 13033 / 2013, V) Отворено писмо* до българския главен прокурор, до всички дипломатически мисии в България и до чуждестранните информационни агенции. Което се  отнася за това, че съгласно фактите, доказателствата и принципите и нормите на Правото тази т.нар. БСП (БКП) има статуса на нелигитимно институционализирана като политическа партия ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА СТРУКТУРА, ТОТАЛНО РАЗПРОСТРЯЛА СВОИТЕ ЗЛОВЕЩИ МЕТАСТАЗИ НЕ САМО В СФЕРАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, НЕ САМО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА, НО И В ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО. 

  –––––––––––––––––––––––––––––

   

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  до Главния прокурор на България,
  до всички дипломатически мисии в България,
  и до всички чуждестранни информационни агенции в България

  Относно:

  необходимостта от пълен публичен информационен достъп до всички данни и
  обезпечаване на ТОТАЛНА (наказателна, репараторна и всякаква друга) отговорност
  за

  престъпната съдийска дейност
  на съдиите
  Екатерина Иванова,
  Алексей Иванов,
  Димитър Гочев,
  Николай Урумов,
  Маргарита Златарова,
  Класимир Влахов,
  анонимен съдия, постановил Разпореждане от 22.12.2009 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав,
  анонимен съдия, постановил Разпореждане от 08.03.2010 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав,
  Росица Ковачева,
  Лидия Иванова,
  Емилия Василева
  Николай Хитров,
  Елеонора Чаначева,
  Емил Марков,

  официално действуващи като съдии по

  гражданско дело № 4013 / 1991 г.
  по описа на Софийския Районен съд, Първи район, 24-ти (бивш 13-ти) състав.

  Отнася се за официално прикрит като правосъдие фактически противоправен и престъпен отказ да се извърши легитимно правораздаване.

  Отнася се за престъпна дейност, извършена в престъпна полза на престъпно подвизаващата се в общественото, политическото и държавно-властовото пространство т.нар. БСП

  (Българска социалистическа партия.

  Отнася се за това, че съгласно
  фактите, доказателствата и принципите и нормите на Правото
  тази т.нар. БСП
  има статуса на

  НЕЛЕГИТИМНО ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ
  ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА СТРУКТУРА,
  ТОТАЛНО РАЗПРОСТРЯЛА
  СВОИТЕ ЗЛОВЕЩИ МЕТАСТАЗИ
  НЕ САМО В СФЕРАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ,
  НЕ САМО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА,
  НО И В ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.

  Отнася се за
  ПРЕСТЪПНА ТОТАЛНА И СЕЛЕКТИВА
  ГЕНОЦИДНА ДЕЙНОСТ,
  осъществявана срещу всички личности и социални и семейни групи,
  които се проявяват като носители на човешко достойнство и като носители на висок Дух на противопоставителност срещу различните форми на
  комунистическото обществено-политическо Зло.

  ***

  Уточнявам, че:
  От съдържащите се във визираното съдебно дело доказателства е видно, че:

  1.
  По предвидения в Закона ред на 09.10.1991 г. съм предявил пред Софийския Районен съд Установителен съдебен Иск да бъде постановено решение, съгласно което да бъде установено,
  че според действуващото законодателство до 10.04.1990 г.
  Българската комунистическа партия (БКП) не е съществувала като легитимно юридическо лице,
  и че следователно нелегитимно е и съществуването на Българската социалистическа партия (БСП), която претендира да е правоприемник на БКП.

  2.
  В Иска ми изрично и ясно е посочено, че тъй като БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице, то и извършената през 1990 г. т. нар. „промяна в наименованието” е юридически несъстоятелна, и поради тази причина и на това основание и Българската социалистическа партия няма статуса на легитимно юридическо лице.

  3.
  На 26.03.1992 г. Софийският районен съд, Първи район, 13-ти състав, постанови Решение по гр. дело № 4013/1991 г., съгласно което
  „признава за установено по отношение на Партия Либерален Конгрес, че по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българска комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българска социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице – сдружение с нестопанска цел, партия”.

  4.
  Тъй като това Решение бе оспорено от ответника БСП, на 22 юли 1992 г. Софийски градски съд (СГС), Гражданска колегия, Първо гражданско отделение постанови Решение, съгласно което бе отменено Решението на Районния съд.

  Решението на СГС бе постановено
  при Особено мнение на Председателя на съдебния състав съдия Елса Ташева,
  която изключително обстойно и аргументирано изрази категорично „несъгласие с решението на настоящата инстанция”,
  и изрично настоя: „Ето защо следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ГПК, като решението бъде отменено и вместо него постановено друго с отрицателно установителен диспозитив срещу ответника”.
  Така отменителното решение на Втората инстанция фактически е било постановено от съдебните заседатели Екатерина Иванова и Алексей Иванов при аргументираното противопоставително мнение на Председателя на съдебния състав.

  5.
  Тъй като това решение, естествено, бе атакувано от мен по реда на т. нар. „преглед по реда на надзора”, на 09.03.1993 г. Върховният съд, Пето гражданско отделение, постанови Решение, по силата на което остави без уважение моето искане за преглед и отмяна на решението на Софийския градски съд.
  Решението на Върховния съд бе постановено под председателството на съдията Димитър Гочев и при участието на съдиите Николай Урумов и Маргарита Златарева.
  Специално внимание заслужава фактът, че участвуващият в делото представител на Главния прокурор (Цв. Сурлекова) изрично, ясно и недвусмислено бе заявил,
  че втората инстанция е извършила съществени нарушения на процесуалния закон, поради което е необходимо да бъде отменено решението на Софийския градски съд.

  6.
  Неотдавна по официален начин стана публично известно, че
  съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент на комунистическата Държавна сигурност.

  Тъй като:
  държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен;
  понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи, съображения и основания в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Правото, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране;
  и в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано,
  че постановявайки своето решение като съдия, агентът на ДС Димитър Бонев Гочев
  е действувал изцяло в престъпен интерес на „партията” БСП, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес, са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност, чийто агент е бил и посоченият съдия,

  то ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ
  СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО Е БИЛО ПОСТАНОВЕНО ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ПОСОЧЕНИЯ СЪДИЯ, ПОДЛЕЖИ НА ОТМЯНА.

  В този именно смисъл:
  т. нар. „политическа партия БСП” никога не е имала и в момента няма легитимен статус;
  през последните почти две десетилетия БСП напълно достойно е продължила стогодишните традиции на престъпната терористична организация БКП;
  цялото досегашно (включително и правителствено!!!) участие на БСП в политическия живот на България е нелегитимно, престъпно и терористично;
  участието на БСП във всички, вкл. и в последните парламентарни избори, е нелегитимно, нелегитимно е и нейното присъствие в сега действуващото Народно събрание.

  7.
  Ноторно известно е, че още през юни и юли 2007 г. заместник-председателят на предишната Комисия по досиетата Евгени Димитров публично заяви, че лично е бил установил принадлежността към ДС на голямо множество съдии, имената на които сегашната Комисия просто е „скрила”.
  Тъй като моето лично мнение е, че такива ангажирани с ДС и БКП/БСП съдии са били още и останалите посочени по-горе съдии, то повече от очевидно е, че всичките факти в това отношение подлежат на съответното юридическо структуриране; и че посоченото решение на Върховния, респ. на Градския съд по цитираното дело, подлежи на преглед и отмяна.

  Засега Мафията разсекрети агентурната принадлежност само на Председателя на съдебния състав, постановил посоченото престъпно Решение на Върховния съд. Но преди това, в съответствие със сключения договор със сатаната, Димитър Бонев Гочев беше пребогато възнаграден, като бе институционализиран за член на Европейския съд за защита на човешките права в Стразбург (със заплата и привилегии, на които биха завидели дори повечето президенти на републики!) и като член на българския Конституционен съд (с аналогични финансови облаги и привилегии).
  Разбира се, днес България щеше да е съвсем друга, ако на 9 март 1993 г. Димитър Гочев не беше препотвърдил договора си със сатаната.

  Николай Урумов също така не беше пренебрегнат – скоро след съдбоносното за България решение от 9 март 1993 г. той беше назначен за Председател на отделение във Върховния административен съд и само до преди няколко месеци все още бе на върха на магистратския сатанинско-мафиотски слугинаж, като едва наскоро бе отстранен заради неимоверно нагли корупционни участия и принадлежност към страктурите на Мафията.

  Маргарита Златарева също така получи щастието да се радва на 30-сребърников член в кресло на Конституционния съд.

  8.
  Ноторно известно е, че:
  именно по време на управляващия мандат на БСП Правителството (Министерският съвет) бе издигнало кандидатурата на Димитър Бонев Гочев за съдия в Международния наказателен съд в Хага;
  това несъмнено е било свързано именно с неговата не само агентурна свързаност с ДС, но и с мафиотската му свързаност с БСП, в полза на която той е бил постановил посоченото съдебно решение.

  9.
  На основание така посочените факти и изложените съображения
  на 03 Август 2009 г. съм предявил пред Върховния Касационен съд Иск за отмяна на въпросното влязло в сила съдебно решение.

  10.
  ПОСЛЕ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДНА ГОДИНА, ЗАПОЧНА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРОЦЕДУРНИ ФОКУСИ, целящи ако не недопускането, но поне забавянето на изпращането на делото във Върховния Касационен съд.

  В крайна сметка на 03.06.2010 г. тричленен състав на Върховния Касационен съд, Търговска колегия, постанови „Определение № 55“,
  което аз обжалвах на 14 Юни 2010 г.,
  след което едва на 14 Декември 2010 г. на мен ми бе даден достъп до и копие от „Определение № 813 от 09.11.2010 г.“, с което ВКС е оставил в сила визираните по-горе решения.

  В цялата тази престъпна процедура
  са участвували и останалите посочени по-горе
  действуващи като съдии
  престъпни функционери на
  сатаниско-мафиотския политически режим,

  за цялостното разкриване на истината за които
  и за налагане на наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност
  на които
  тук и сега пледирам!

  .

  ––––––––––––––––––––––

  * Пълният текст на Отвореното писмо е достъпен на http://iankov.blogspot.com/2013/09/653.html).

   

• <<
• 1
...
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
...
• 415
• >>