Всички авторски страници

Авторски

• За американското издание на „Избрани разкази“ на Людмил Тодоров

   

  По-долу е представена последната книга (на английски език) на известния български кинорежисьор и писател, автор на три сборника с разкази и пет романа, Людмил Тодоров. Сборникът му „Избрани разкази“ бе публикуван през 2021 г. от американското издателство „Аксентс“ и днес може да бъде намерен и купен на Амазон (вж. линк).

  

  Ето какво откриваме във в. „Дума“ по този повод:

  Людмил Тодоров е написал и сценариите за шестте си игрални филма, получили висока оценка у нас и в чужбина. Съвсем скоро предстоят нови срещи на почитателите му с неговото писано слово. През първото полугодие на тази година великотърновското издателство „Фабер“ ще публикува литературния триптих на Людмил Тодоров със заглавие „Посланичката„. А през втората половина на 2022 г. в каталога на софийското издателство „Ентусиаст“ ще бъде включен неговият роман „Смяна на оптиката„.

  Сборникът „Избрани разкази“ на Людмил Тодоров бе публикуван през 2021 г. на английски език от американското издателство „Аксентс“. Той съдържа 28 разказа, половината от които не са излизали досега. С ненадмината ирония и чувство за хумор, както и с много топлота, изкусният разказвач Людмил Тодоров ни запознава с героите си в специфични, преломни моменти от живота им. Автор на корицата е художникът Кирил Златков.

  От няколко години „Accents Publishing“, специализирано в издаването на поезия, прави стъпки към разнообразяване на жанровете, разказа за „Дума“ издателката Катерина Стойкова – поетеса, преводачка, радиоводеща и актриса, която от дълги години живее в САЩ. Постепенно към поетичните книги тя добавя и два романа на Керана Ангелова, с партньорството на ИК „Знаци“ и в превод на Христина Керанова и Кристофър Бъкстон. През 2019 г. е проведен конкурс за новели и са подбрани четири интересни заглавия. Книгата на Людмил Тодоров е нашият първи сборник с разкази и за нас е гордост да предложим на нашите читатели гласа на този опитен разказвач, казва г-жа Стойкова. И уточнява, че писателят сам е направил подбора на разказите за книгата, „с присъщия си безкомпромисен фокус върху качество и подредба“.

  За впечатленията на американските читатели от сборника говорят често споделяните отзиви: „Невероятни разкази!“ и „С удоволствие прочетох книгата!“. Никак не съм изненадана от тези читателски реакции, моята собствена реакция беше точно такава, добавя издателката.

  По нейните думи, преводът на „Избрани разкази“ е впечатляващ. Имала съм удоволствието да прочета част от тях и на български и най-големият комплимент, който мога да направя, е, че се четат като оригинал, споделя Катерина Стойкова. Златна Костова и Матей Тодоров не са пестили време и усилия и, заедно с редакторката Бисера Костова, ми изпратиха езиково издържан ръкопис, казва тя.

  Съвсем обяснимо е, като се има предвид, че Златна Костова и Матей Тодоров са съпругата и синът на Людмил Тодоров, които в тънкости познават неговото творчество и авторски стил. Освен това и двамата са сред най-известните у нас майстори на превода от английски език на филми, театрални пиеси и книги.

  До края на годината англоезичното издание „Избрани разкази“ ще бъде представено в Българския културен институт в Лондон. „Директорката Светла Дионисиева умее да създава празници за българската диаспора в Обединеното кралство“, сподели за „Дума“ Златна Костова. Вероятно е там да бъдат представени и двата романа, които предстои да излязат у нас. Българите в Лондон отдавна очакват нов роман от Людмил Тодоров – хубаво ще бъде, ако успеем да ги зарадваме, казва Златна Костова.

   

  .

• E-vestnik: Олиото ще е най-малкият проблем

  .

  ОЛИОТО ЩЕ Е НАЙ-МАЛКИЯТ ПРОБЛЕМ. КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

   

  Войната в Украйна дори да свърши до месец, катаклизмите в живота ни ще продължат.

  Цената на тока скочи още преди войната, заедно със световна инфлация. Няма никакви начини токът да поевтинее, нито правителството, което и да е то, да продължи да дотира цената на тока. Предстои домакинствата да получат първите си сметки с увеличение на цената, без дотации от държавата. И след това започва ново увеличение.

  Положението в България е особено сериозно, защото поради свои вътрешни причини, тя е усложнила положението си.

  Излезе от строя важен елемент на енергийната система – ПАВЕЦ „Чаира“. Това е уникално съоръжение, с мощност почти колкото един блок в Козлодуй. Четири турбини, които се включват само в пикови часове и гарантират натоварването на енергийната система. Нощем, когато има излишък на ток от АЕЦ, турбините изпомпват водата обратно в горния язовир „Белмекен“. Нещо като гигантски акумулатор. Сега работи само една турбина, другите са извън строя. Правителството на Борисов е дало ремонта на две от турбините на гаражна фирма от кохортата калинки и теменужки на ГЕРБ.

  ПАВЕЦ е проектирана и строена при соца и още тогава са дали производството на турбините на „Тошиба“. В Япония са произведени две от турбините, другите две в плевенски и софийски завод под контрола на „Тошиба“. Тези заводи отдавна не съществуват. Сега съществуват цехчета, на едно от които са поверили този сложен ремонт. Първата ремонтирана турбина гръмна още при пускането, втората не смеят да я пуснат, защото ще стане същото. Това са подробности. Най-важното е че, не сме защитени с нищо от растящата цена на тока. Тецовете „Марица Изток“ (американска собственост) ще останат най-важния производител на ток, с местни въглища. Ама бил скъп… Всички други тецове дори да заработят с въглища, ще трябва да внасят руски и/или украински, ако можем въобще да купуваме оттам.

  АЕЦ „Козлодуй“ работи с руско ядрено гориво. Дори България да поръча примерно на „Уестингхауз“ да произведе касети с гориво пригодени за централата в Козлодуй, няма да излезе по-евтино, нито ще стане бързо.

  Петролната рафинерия в Бургас е пригодена за руски петрол. Възможно е вносът му да бъде забранен. И без друго цената на бензин и дизел мина над 3 лв. литъра, а

  до месец ще премине над 4 лв. за литър

  – колкото достигна в някои европейски страни. Българите и това ще преглътнат, стига въобще да има бензин и дизел, защото са възможни и купони.

  ЕС и САЩ обявиха ембарго, т. нар. санкции, които изключват продажба на западни производства на Русия, също и закупуване на суровини от там. Засега в Европа правят изключение за газ и петрол, но предстои свиване на вноса от Русия до възможни граници. 100% замяна на руския газ едва ли е възможна в близко бъдеще. Но и без Русия да спира доставките за Европа, цената на газа и петрола скочи повече от тази на тока.

  Отоплението на парно ще поскъпне поне 100%, сегашните сметки от които се оплакват софиянци ще изглеждат евтиния. Тецовете на София работят с газ, могат да минат на мазут само временно, още по-скъпо. И ще бъде късмет да има скъпо парно, вместо режим на отоплението.

  Отоплението с газови инсталации по домовете, което и сега е по-скъпо от парно, ще скочи пропорционално на цената на газа.
  Отоплението на климатици, на което разчитат в по-топлите райони и сгради, вече няма да е никак икономично. Електрически печки за отопление ще могат да си позволят само хора, които могат да плащат между 1000 и 2000 лева на месец.

  Софиянци едва ли ги интересува, но 85% от България не се топли с парно.

  Дървата вече са над 100 лева кубик. Нацепени, доставени, с транспорт и подреждане, излизат към 150 лева кубика, в момента в районите около София. Една двуетажна къща гори по около 5 кубика на месец. Нека

  средният софиянец или жълтопаветник да си представи размера на бедствието

  И да проумее политическите хватки на ГЕРБ – техните назначения в горски стопанства и агенции осигуряваха предизборно подаръци и дърва на ниска цена в малките населени места.

  Това, което се задава, не е някакъв плашещ филмов сценарий. Войната в Украйна дори да свърши утре, продължава другата война – икономическа. Ембаргото върху руски доставки е особено тежко за деиндустриализирани страни като България. У нас всичко е вносно – от кафемелачки и климатици до телевизори и автомобили.

  Как е например у нас производството на стомана и откъде ще идва тя занапред? „Стомана“-Перник (гръцки завод) претопява главно скрап и поскъпващи полуфабрикати. И понеже остави Перник без вода, вече ще си плаща по-скъпо. „Кремиковци“, който работеше с българска и вносна руда, е закрит. Заводът в Дебелт край Бургас е украински, работеше при соца с алжирска руда, после с руско-украинска, доколкото идва от спорните райони, за които воюват в Украйна, населени предимно с руснаци. Досега заводът е спирал заради доставки и преди войната.

  Стоманата поскъпна рекордно още миналата година, тук не се усети много, поради регионалните доставки и по-слабо търсене.
  Тя ще стане предимно вносна с всички произтичащи последствия – цените на арматура, винкели, тенекии, до най-сложни индустриални изделия ще скочат. Дори цените на колите на старо ще скочат.

  За храните – у нас дори доматите са три четвърти вносни. Без внос на основни неща като лук или картофи, вътрешния ни пазар не може да осигури търсенето. И агнешкото по Гергьовден е вносно, свинско. Овцете в България са намалели около 10 пъти, в сравнение с края на соца, кравите – около 7 пъти. Без преувеличение. Това е картината в България, която влиза в незапомнена досега криза от началото на 90-те, вероятно и по-сериозна.

  Цените на зърно и храни продължават нагоре. В Украйна остават почти наполовина незасадени площи със зърно, Това ще повлияе на световната цена. България има достатъчно запаси и производство на пшеница, поради дотациите от ЕС, но цените няма начин да не се увеличат.

  Хляб, вода, месо, сирене и т. н. до ток, вода, отопление, бензин и т. н.
  Няма нещо, което да не поскъпне, а правителството единствено може да взима заеми, за да дотира цени, но до време, като при комунизма. И точно така разбира населението у нас ролята на правителството – да му осигурява евтин ток и бензин. Дори тези, които се бият в гърдите, че са десни, искат държавата да плаща.

  На този фон популистът Борисов периодично се явява да каже, че той поддържал години наред ниски цените на тока и газа…

  Въпросът е – колко останаха да му вярват? Защото икономическата война води и до политическа криза.

  .

• Океанът, който обичаме и на който вярваме

  .

  В издателство „Морски свят“ във Варна излезе книгата на български език „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“, автор на която е доктор на психологическите науки, професор Илия Пеев. Това е научна монография. Тя е посветена на Десетилетието на науките за Океана в интерес на устойчивото развитие (2021-2030), обявено от ООН на 5 декември 2017 година.

  

  Проф. Пеев се явява единственият в България към дадения момент доктор на психологическите науки в областта на морското образование, военноморските сили и търговския флот на Р България. Неговото име е добре известно в родината, в света, в нашата страна, благодарение на многобройните публикации (повече от 300) на български, английски и руски език в авторитетни научни издания, популярни средства за масова информация и на международни форуми.

  

  За своите научни трудове и многолетна педагогическа дейност той е удостоен с много награди в своята страна и задгранични институции.

  Книгата „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“ е посветена на водещата роля на представителите на морските професии в развитието на световната икономика и социалния живот на планетата, героизма на мореплавателите и техните семейства. Включените в книгата статии на морска тематика, публикувани от автора през последните години, съставляват нейната композиционна характеристика. Трябва да подчертаем, че вниманието ни се привлича от оригиналността не само на съдържанието, но и от структурата на книгата: нейните пет глави предизвикват в паметта на читателя детската песен за петте океана, която не само им помага да ги изучат, но и предизвиква към тях любов. Благодарение на това, на автора успешно се удава да изпълни с конкретно съдържание главния лозунг на Десетилетието: „От Океана, който имаме сега – към Океана, за който мечтаем“.

  На дадения момент тази книга се явява единственото научно изследване, посветено на Десетилетието на науките за Океана.

  На 10 април 2021 г. монографията с успех беше представена пред Международната научна конференция в Санкт-Петербург „165 години руска психотерапия“, по време на XIII Лазурски четения, посветени на паметта на проф. д-р Александър Фьодорович Лазурский.

  На конференцията проф. Илия Пеев бе награден за изключителен личен принос в развитието на психотерапията в Русия от Международната асоциация „Позитивна динамическа психотерапия“ и Санктпетербургския институт по психотерапия и психология на отношенията със статуетка и диплом „Янтарный дельфин“.

  

  Статуетката „Янтарный дельфин“

  Няма да бъде преувеличено да кажем, че тази книга е призвана да внесе значителен дял в решаването на двете фундаментални задачи на Десетилетието. Именно на тези задачи авторът фокусира вниманието на читателите, призовавайки ги за увеличаване знанията за Океана, неговото съвременно състояние и проблемите, които в тази връзка трябва да решат хората на планетата. Без тези знания, по мнението на автора, хората не могат да схванат, че тяхното благосъстояние пряко зависи от потенциала на ресурсите, с които разполага Световният океан, и че самите те могат да съдействат за разрешаване проблемите на Океана и моретата. Това е и една от причините, поради които на този етап от човешкото развитие, Океанът е много по-слабо изучен от Космоса и не могат да използват огромните океански ресурси.

  Друг, не по-малко важен комплекс от задачи, се явява повишаване на авторитета и значението в обществото на науките за морето, които за съжаление през последните години и даже десетилетия забележимо се снижи.

  Проф. Илия Пеев акцентира вниманието на читателите върху това, че в условията на съвременното цивилизационно развитие, само чрез задълбочено изучаване на целия комплекс от проблеми за Океана, можем да разберем какви изменения протичат в него, към какви загуби за цялото човечество те могат да доведат и какви мерки е необходимо да се предприемат, за тяхното преодоляване или смекчаване.

  Изключително убедително са представени твърденията на автора, че очакваните резултати от Десетилетието на науките за Океана могат да станат реалност при следните проявления и достижения:

  • ако Световният океан стане чист;
  • здравословен и устойчив;
  • предсказуем;
  • безопасен;
  • с устойчива продуктивност;
  • прозрачен и достъпен.

  Можем да не се съмняваме, че книгата на проф. Илия Пеев ще изиграе не само позитивна роля за разбирането на гореуказаните задачи от тези, от които в максимална степен зависи тяхното решаване, но и ще стане своеобразен генератор на мотивационна енергия в Десетилетието на науките за Океана в периода 2021 г. до 2030 г.

  В хода на своето изследване авторът отделя особено внимание на Черно море, като част от Световния океан. И това е не само защото то е родно море за проф. Илия Пеев, свързано с различните етапи в неговия живот. Авторът умело се възползва и прилага принципа за единство на общото и особеното. Неговата аргументация позволява на читателите да разберат цялото многообразие на връзките на това море с проблемите на другите морета, в частност, и Океана, като цяло. В книгата се представя и интересен очерк от гледна точка на геологическия и историко-географския анализ.

  Показана е уникалната красота и природно-ресурсното богатство на Черно море.

  „Преди тридесет години – констатира авторът, – през 1990 година на Черно море се роди красивата идея за „Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие“ и бяха заложени основите на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) – Organisazion of the Black Sea Economic Cooperation (BSEC).

  Символически – това е продължение на традициите от древността. След усвояване бреговете на Черно море от понтийските колонизатори, Черно море е започнало да се нарича Понт Евксински (гр. Pontos Euxinos – Гостоприемно море).

  Наш дълг е – подчертава професор Илия Пеев – да съхраним Черно море като Гостоприемно море.

  За съжаление, през последните години ние ставаме свидетели на сериозна трансформация на обстановката около Черно море. Все по-често информационните съобщения на световните масмедии за ситуацията в този басейн са проникнати от тревога и растящо напрежение. За никого не е тайна, че това е свързано с действията на извънрегионални сили.

  За подобряването на климата в региона никак не способства така наречената инициатива „Триморие“, която обедини властта на 12 страни от Централна и Източна Европа, по оста от Балтийско към Адриатическо и Черно море.

  Такива действия няма да доведат до създаване около Черно море зона на стабилност, сътрудничество и благоденствие, към което призовава книгата на проф. Илия Пеев. Но за съжаление подобни действия създават допълнително напрежение с непредсказуема перспектива.

  В тази връзка особен интерес предизвиква направения от автора призив да се разберат посланията на Черно море за неговите потенциални възможности и синергия, обърнати към третото хилядолетие, а така също за ролята на човека в усвояването на богатствата на Световния океан. По мнението на проф. Илия Пеев, това може да се постигне само чрез огромни синеретически усилия на учените и специалистите-практици.

  Една от главните теми и цели на книгата е отразена в първата глава на монографията: Черно море: пъзел от въоръжени конфликти или море от възможности и синергия през третото хилядолетие? Разпознаваме ли Черноморските послания и ще се вслушаме ли в тях? (Черноморска зона за сътрудничество и благоденствие). Тази идея горещо се поддържа в публикуваната в книгата рецензия на посланик Майкъл В. Христидис (Michael B. Christides), Генерален секретар на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).

  В книгата читателите ще се запознаят с новата интерпретация на автора на така наречената „триада на безопасността“ и проблемите на безопасността на корабоплаването, а също и с интересния обзор на подводния експеримент „Хеброс ‘67“, проведен с усилията на български акванавти – изследователи.

  Иска ми се да привлека вниманието на читателите към изразената в книгата лична позиция на автора по въпроса за защита на правата на моряците в условията на пандемията COVID-19. Неговите препоръки успешно се използват в психотерапията, сугестологията и сугестопедията, в това число и на корабите и в семействата на моряците.

  Много авторитетни международни институции активно поддържат предложението, направено от проф. Илия Пеев през 2020 г., за учредяване на Вапцаровска международна премия „Морето и машините“.

  Иска ми се да изразя надеждата, новата книга на проф. Илия Пеев „НА ОКЕАНА с любов, вяра и надежда“ ще бъде посрещната с голям интерес от научната и морската общественост, политиците  и държавниците, специалистите, заети в морското дело, а така също от широк кръг читатели.

  (Със съкращения.)

   

  Д-р Анатолий Щелкунов

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е кандидат на философските науки, бивш руски посланик, почетен гражданин на Варна.

  .

• Българи са сред доброволците, които изпращат храна и дрехи от Валенсия за Украйна

   

  Украинци, руснаци, българи, испанци, латиноамериканци и румънци вече цяла седмица работят рамо до рамо и сърце до сърце, от сутрин до вечер като доброволци в изпращането на храна, дрехи и продукти от Валенсия за Украйна.

  Всички тях ги обединява искането за мир, солидарност с мирното население на Украйна и несъгласието с решенията на политици, които работят в ущърб на интересите на собствените си народи, превърнали войната в бизнес.

  Украйнецът Олександър Тамазлекар от Червенци, женен за рускиня – Наталия от Москва са семейство с две деца и са начело на цялата организация с фирмата си “Интерком”. В рамките на една седмица са изпратени 5 камиона с продукти и дрехи за Украйна. Най-големият дарител е испанец с лично дарение над 30 000.

  В кампанията се включи и “Испано-българска Асоциация за интеграция и развитие“, представлявана от писателката Бойка Николас и музикантът Пламен Пенев.

  Трогателно е как хора от различни националности в Испания работят заедно по цял ден в склада на фирмата – прегръщат се, говорят и плачат лице до лице, ръка до ръка, рамо до рамо, потресени от страданието на мирното украинско население.

  Източник: Focus-news.net

  .

• За ареста на Бойко Борисов – колко пъти излъга и как саботира прокуратурата

  .

  Димитър Гочев, e-vestnik-bg

  .

  Виждам, че доста приятели се вълнуват от днешната ситуация и казват, че с арестите била направена голяма грешка. Не съм тесен специалист по наказателен процес, но това е стандартната процедура при данни за извършено престъпление – каквито в случая има много.

  В никакъв случай не става дума за “медийни публикации” както се опитват да внушават ГЕРБ-ерите и подчинената им прокуратура.

  Иначе – както обикновено – прокуратурата просто излъга в брифинга си. Подчертавам и натъртвам – казаните неща на прокурорския брифинг бяха лъжа.

  Прокуратурата днес излъга, че МВР нямало правомощие да разследва. Едновременно с това, на изслушването в сряда Гешев, стоейки на 2 метра от мен, пак излъга, че и прокуратурата нямала правомощия да разследва. Тогава кой има правомощия да разследва в тази държава?? Арменския поп, може би?

  Изобщо, прокурорите лъжат, при това не особено умно – поне да се бяха опитали да има някаква последователност в измислиците им.

  Преди да дойда в политиката знаех, че функцията по обвинение е пробита, но не очаквах мащабите да са толкова големи. Едно е да го гледаш по телевизора, друго е от първа ръка да виждаш, че институцията призвана да противодейства на престъпността, подпомага същата – нарочно и целенасочено.

  По лъжите, свързани с конкретните арести:

  1. МВР не е направило искане за повдигане на обвинение на трите задържани лица – лъжа – има си надлежните документи, в които е обективирано и подробно мотивирано искането на органите на МВР да бъде повдигнато обвинение на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Стоянова;

  2. По преписката няма данни за лично предаване на парични суми на значителна стойност в полза на задържаните лица – лъжа – да, по преписката няма свидетелски показания на Божков; Говорителката на СГП обаче пропуска да отбележи, че по нея има собственоръчно подписани сведения от Васил Божков, в които подробно и в детайли предоставя информация как точно са били предоставяне милиони левове и евро на въпросните лица.

  Единствената разлика между сведения и свидетелски показания е, че свидетелските показания са сведения, дадени след образуване на досъдебно производство. Именно това действие обаче прокуратурата отказва да извърши. Налице са и банкови документи и извлечения, предоставени от същото лице.

  Удобно, прокуратурата укрива и изкривява и други данни, получени от трети лица, които доказват, че г-н Божков не е ходил само с пури при Бойко Борисов и Владислав Горанов.

  Изправени сме за пореден път пред абсолютен саботаж от страна на прокуратурата на Република България, под ръководството на Гешев, която:

  – Укрива документи за искане за повдигане на обвинение, а те лесно се проследяват;

  – Прикрива и игнорира сведенията, получени от изнудвано лице, само и само за да не извърши разследване по закон. Сведения, които са всеобщоизвестни, а вече и достояние на Европейската прокуратура;

  – Отрича законовите правомощия на разследващите органи, за да спъва дейността на всеки, който се опитва да работи срещу корупцията в страната.

  В България независима прокуратура няма. Затова е крайно време ВСС да си изготви правилата по-скоро и да изпълни конституционните си задължения по отношение на Гешев!

  От страницата на автора. Заглавието е на e-vestnik.bg.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е юрист, народен представител от „Продължаваме промяната“.

  .

• Задържаха Бойко Борисов и други членове на ГЕРБ

  .

  В ход е мащабна операция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България, съобщиха от МВР.

  Извършват се претърсвания и изземвания на много адреси. Към момента са задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов, Менда Стоянова и Севдалина Арнаудова.

  От ГЕРБ заявиха, че те не са задържани, а се правят обиски в домовете им.

  „Това е началото на края на правителството на Петков“, посочи зам.-председателят на партията Тома Биков.

  „В момента виждаме отново една ПР акция. Аз нямам притеснения. Притеснява ме това, че законите в България все повече и повече не се спазват. Това, което се случва е безпрецедентно. Показва законите в страната. Не може да се прави по подобен начин обиск“, категорична е Деница Сачева.

  „Тази акция идва само ден, след като се обяви новата социология, според която ГЕРБ не само наваксва изоставането от ПП, но и е напът да ги изпревари“, посочи Георг Георгиев.

  В момента Младен Маринов, Кирил Ананиев, Костадин Ангелов, Томислав Дончев, Тома Биков, Деница Сачева и членове от младежката организация на ГЕРБ се намират пред дома на Борисов в Банкя и скандират „оставка“.

  ПР-ът на ГЕРБ Никола Николов също за NOVA, че Борисов не е задържан, а се извършва само проверка в домовете им.

  По информация от разследването в дома на Арнаудова е открит джип, който се води собственост на фирмата „Аркад“. Тя строи газопровода „Турски поток“ през България.

  Междувременно премиерът Кирил Петков написа в страницата си във Фейсбук: „Няма никой над закона!“.

  
  .

• За фондация „Миню Балкански“ и нейните лауреати

  .

  Разширен репортаж на EuroTV.media 

  Висшият институт за развитие на културата, науката и технологиите в България е основан от професор Минко Балкански през 1993 година. Той ратува да се прочуят в световен мащаб най-блестящите български таланти, както и богатството на българската култура. Стъпките, предприети от фондацията в насока образование, са следните:

  – провеждане на курсове за усъвършенстване на преподаватели;
  – възстановяване на ентусиазма и авторитета на българските учители;
  – провеждане на курсове за усъвършенстване на преподавателите с цел възстановяване на ентусиазма и авторитета на българските учители;
  – въвеждане на „Морал, етика и гражданско образование“ като редовна дисциплина в образователната система на България;
  – привличане към България на специалисти от световна класа в области с висок научен и икономически потенциал;
  – участие от страна на тези специалисти в конференции, симпозиуми и работни срещи, даващи възможност на българските учени, инженери и предприемачи да черпят от техните опит и познания.

  .

  .

  Източник: EuroTV.media

  .

• „За всичко случващо се в САЩ е виновна Русия…“

   

  В Америка се сблъскваме с най-високите цени на бензина в историята на САЩ, надминавайки дори предишния връх отпреди финансовата криза през 2008 година. Тази седмица средната национална стойност за галон бензин беше над $4,10.

  Белият дом миналата сряда се опита да хвърли вината на президента на Руската федерация Владимир Путин за рекордно високо ниво на цените.

  „Месеци наред Путин дрънка с оръжията си и месеци наред цените на газа се покачват…“  – пише в Туитър Кейт Бедингфийлд (вж. снимката горе).

  „Ако отидете да напълните колата или камиона си с бензин и сте изненадани от скорошното увеличение на цените, то обвинете диктатора Путин и неговата безумна война…“ – предложи и бившият посланик на САЩ в Канада Брус Хейман (@BruceAHeyman).

  Две подходящи карикатури по този повод, които са разбираеми и без превод. С едно обединяващо изречение като коментар: „На кривата ракета космосът й пречи.“

  
  ‘
  
  .

  И накрая, една предизборна снимка. Текстът на задното стъкло гласи: “Ако сте гласували за Байдън, моля, последвайте ме до близката бензиностанция, за да платите вие сметката!”

  

   

  .

• Джорд Сорос: Путин и Третата световна война

  Джордж Сорос е основател и председател на фондациите за отворено общество, автор на „В защита на отвореното общество“ (2019). Коментарът му е за платформата Project Syndicate.

  Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари беше началото на трета световна война, която има потенциала да унищожи нашата цивилизация. Инвазията беше предшествана от дълга среща между руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин на 4 февруари – началото на празнуването на китайската лунна Нова година и Зимните олимпийски игри в Пекин. В края на тази среща двамата мъже пуснаха внимателно изготвен документ от 5000 думи, обявяващ тясно партньорство между двете им страни. Документът е по-силен от всеки договор и би трябвало да е предшестван от подробни преговори.

  Бях изненадан, че Си, изглежда, е дал на Путин картбланш да нахлуе и да води война срещу Украйна. Той трябва да е много уверен, че потвърждаването му като доживотен владетел на Китай по-късно тази година ще бъде просто формалност. След като съсредоточи цялата власт в собствените си ръце, Си внимателно написа сценария, по който ще бъде издигнат до нивото на Мао Цзедун и Дън Сяопин.

  След като получи подкрепата на Си, Путин се зае да реализира мечтата на живота си с невероятна бруталност. Наближавайки 70-годишната си възраст, Путин смята, че ако иска да остави своя отпечатък в руската история, то е сега или никога. Но неговата концепция за ролята на Русия в света е деформирана. Той, изглежда, вярва, че руският народ се нуждае от цар, когото да следва сляпо. Това е пряката противоположност на демократичното общество и това е визия, изкривяваща руската „душа“, която е емоционална до степен на сантименталност.

  Като дете имах много срещи с руски войници, когато окупираха Унгария през 1945 г. Научих, че те ще споделят последното си парче хляб с вас, ако им допадаш. По-късно, в началото на 80-те години, се впуснах в това, което наричам моя политическа филантропия.

  Първо създадох фондация в родната си Унгария, а след това активно участвах в разпадането на Съветската империя. Когато Михаил Горбачов дойде на власт през 1985 г., разпадането вече беше започнало. Създадох фондация в Русия и след това направих същото във всяка от държавите, останали след това. В Украйна създадох фондация още преди тя да стане независима държава. Посетих и Китай през 1984 г., където бях първият чужденец, на когото беше разрешено да създаде фондация (която затворих през 1989 г., точно преди клането на площад „Тянанмън“).

  Не познавам Путин лично, но съм наблюдавал издигането му много внимателно и съм наясно с неговата безмилостност. Той превърна столицата на Чечения Грозни в руини, точно както в момента заплашва да направи и с Киев.

  Путин беше хитър оперативен работник на КГБ, но, изглежда, се промени напоследък. След като е развил своята фиксидея, изглежда, е загубил връзка с реалността. Той определено е преценил погрешно ситуацията в Украйна. Очакваше руски говорещите украинци да посрещнат руските войници с отворени обятия, но се оказа, че те не се различават от украиноезичното население. Украинците оказаха невероятно смела съпротива срещу привидно огромни шансове за руска победа.

  През юли 2021 г. Путин публикува дълго есе, в което твърди, че руснаците и украинците са наистина един народ и че украинците са били подведени от неонацистки агитки. Първата част от неговия аргумент не е лишена от историческа обосновка, като се има предвид, че Киев е първоначалното седалище на Руската православна църква. Но във втората част Путин се оказа подведеният. Трябваше да се информира по-добре. Много украинци се сражаваха храбро по време на протестите на Евромайдана през 2014 г.

  Събитията от 2014 г. много го ядосаха. Но руската армия се представи зле, когато получи заповед да атакува украинските си братя. Вкоренената корупция при възлагането на поръчки за отбрана също е изиграла важна роля за неефективността му. Вместо да се обвинява, Путин изглежда сякаш буквално е полудял. Той е решил да накаже Украйна за това, че му се противопостави, и изглежда, че действа без никакви задръжки.

  Той хвърля цялата руска армия в битката и пренебрегва всички правила на войната, не на последно място като бомбардира безразборно цивилното население. Пострадали са много болници, а електрическата мрежа, захранваща атомната електроцентрала в Чернобил (в момента окупирана от руски войски), е повредена. В обсадения Мариупол 400 000 души са без вода и храна от близо седмица.

  Русия може да загуби войната. Съединените щати и Европейският съюз изпращат отбранителни оръжия в Украйна и се полагат усилия за закупуване на руски изтребители МиГ, с които украинските пилоти знаят как да летят. Те биха могли да направят ситуацията много по-различна. Независимо от резултата, Путин вече направи чудеса, що се отнася до укрепване решителността и единството на ЕС.

  Междувременно Си, изглежда, е осъзнал, че Путин е станал измамник. На 8 март, един ден след като китайският външен министър Ван И настоя, че приятелството между Китай и Русия остава „стабилно“, Си се обади на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, за да каже, че подкрепя техните миротворчески усилия. Той иска максимална сдържаност във войната, за да предотврати хуманитарна криза.

  Далеч не е сигурно, че Путин ще изпълни желанието на Си. Можем само да се надяваме, че Путин и Си ще бъдат отстранени от власт, преди да унищожат нашата цивилизация.

   

  Източник: dnes.dir.bg   

  .

• Разписание за евакуация на граждани от Украйна

  .

  Министерството на външните работи на Р България оповести актуално разписание на зелените коридори за евакуация на гражданите от Украйна за 6 март 2022 г.

  Във връзка със силно влошаващата се обстановка в Украйна и осигурените зелени коридори за напускане на гражданското население на Украйна, Mинистерството​ на външните работи на България призовава всички български граждани да използват осигурените евакуационни влакове от жп гарите на територията на Украйна.

  Актуално разписание за днес, 06.03.2022 г.:

  № 7603/7604 Львов – Пшемысль, отправлением в 00:40;

  № 7605/7606 Львов – Пшемысль, отправлением в 05:27;

  №950 Львов – Хрубешув (схемой 20 вагонов), отправлением 07:10;

  № 35/36 Львов – Пшемысль (схемой 15 вагонов), отправлением в 07:10;

  № 7607/7608 Львов – Пшемысль, отправлением в 08:52;

  № 902/903 Днепр – Хелм, отправлением в 09:00;

  № 7614/7615 Львов – Хелм, отправлением ДПКр-2 в 09:30;

  № 918/919 Запорожье – Хелм, отправлением в 06.03.2022 в 11:00;

  № 7609/7610 Львов – Пшемысль, отправлением в 12:12;

  №952 Львов – Хрубешув (схемой 20 вагонов), отправлением в 13:20;

  №7616/7617 Львов – Хелм, отправлением в 14:00 (двойной состав ДПКр-3);

  № 7611/7612 Львов – Пшемысль, отправлением в 15:40;

  №939/940 Харьков – Хелм, отправлением в 17:00;

  №67/68 Киев – Варшава (5 вагонов RIC) с группой вагонов Киев – Хелм (8 вагонов), отправлением в 19:13;

  №7601/7602 Львов – Пшемысль, отправлением в 19:55.

  Со станции Чоп на станцию Захонь (Венгрия) будут курсировать 9 пар поездов венгерского формирования.

  Сигнали и молби за съдействие на български граждани се приемат денонощно на дежурните телефони на дирекция „Ситуационен център“: +35929482404; +35929713856; +35929482552; +35929482085; +35929483051; +35929483052 или на имейл: [email protected].

  .

• Защо САЩ назовават атаката на Русия в Украйна „непровокирана“?

  .

  БРАЙС ГРИЙН (FAIR, 4 март 2022 г.)

  .

  Много правителства и медийни фигури с право осъждат атаката на руския президент Владимир Путин срещу Украйна като акт на агресия и нарушение на международното право. Но в първата си реч за инвазията на 24 февруари президентът на САЩ Джо Байдън също нарече инвазията „непредизвикана“.

  Това е дума, която е повтаряна многократно в медийната екосистема. „Силите на Путин влязоха във втория по големина град в Украйна на четвъртия ден от непровокираната инвазия“, съобщи Axios ( 2/27/22 ); „Непредизвикана инвазия на Русия в Украйна влезе във втората си седмица в петък“, каза CNBC ( 3/4/22 ). Vox ( 3/1/22 ) пише за „решението на Путин да започне непредизвикана и ненужна война с втората по големина държава в Европа“.

  Изразът „непровокирана атака“ прикрива дълга история на провокативно поведение от Съединените щати по отношение на Украйна. Тази история е важна за разбирането как стигнахме дотук и каква степен на отговорност носят САЩ за настоящата атака срещу Украйна.

  Пренебрегване на експертни съвети
  

  Историята започва в края на Студената война, когато САЩ бяха единственият глобален хегемон. Като част от сделката, която финализира обединението на Германия, САЩ обещаха на Русия, че НАТО няма да се разширява „един инч на изток“.   Въпреки това, не след дълго разговорите за разширяване започнаха да циркулират сред политиците.

  През 1997 г. десетки ветерани от външната политика (включително бившия министър на отбраната Робърт Макнамара и бившия директор на ЦРУ Стансфийлд Търнър) изпратиха съвместно писмо до тогавашния президент Бил Клинтън, наричайки „настоящите ръководени от САЩ усилия за разширяване на НАТО… политическа грешка с исторически размери ” Те прогнозираха:

  В Русия разширяването на НАТО, което продължава да се противопоставя в целия политически спектър, ще засили недемократичната опозиция, ще подкопае онези, които подкрепят реформите и сътрудничеството със Запада [и] ще постави руснаците под въпрос цялото уреждане след Студената война.

  Колумнистът на New York Times Томас Фридман ( 5/2/98 ) през 1998 г. попита известния дипломат Джордж Кенън – архитект на стратегията на САЩ за сдържане от Студената война – относно разширяването на НАТО. Отговорът на Кенан:

  Мисля, че това е началото на нова студена война. Мисля, че руснаците постепенно ще реагират доста негативно и това ще се отрази на политиката им. Мисля, че това е трагична грешка. Нямаше никаква причина за това. Никой не е заплашвал никой друг.

  Разбира се, ще има лоша реакция от Русия и тогава [разширителите на НАТО] ще кажат, че винаги сме ви казвали, че така са руснаците, но това е просто погрешно.

  Въпреки тези предупреждения, Полша, Унгария и Чехия бяха добавени към НАТО през 1999 г., а България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения последваха през 2004 г.

  Американските планиращи бяха предупредени отново през 2008 г. от посланика на САЩ в Москва Уилям Бърнс (сега директор на ЦРУ при Джо Байдън). WikiLeaks изтече телеграма от Бърнс, озаглавена „Nyet означава Nyet: Червените линии за разширяване на НАТО на Русия“, която включва друго пророческо предупреждение, което си струва да се цитира изцяло:

  Аспирациите на Украйна и Грузия към НАТО не само докосват грубия нерв в Русия, но и пораждат сериозни опасения относно последствията за стабилността в региона .   Русия не само усеща обкръжаване и усилия за подкопаване на влиянието на Русия в региона, но също така се страхува от непредвидими и неконтролирани последици, които биха засегнали сериозно интересите на руската сигурност.

  Експертите ни казват, че Русия е особено притеснена, че силните разделения в Украйна относно членството в НАТО , като голяма част от етническата руска общност е против членството, могат да доведат до голямо разцепление, включващо насилие или в най-лошия случай гражданска война . В този случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси; решение , пред което Русия не иска да се изправя .

  Де факто съюзник в НАТО

  Но САЩ подтикнаха Русия да вземе такова решение. Въпреки че европейските страни са разделени относно това дали Украйна трябва да се присъедини или не, мнозина в лагера на НАТО са категорични относно поддържането на „политиката на отворените врати“ на алианса. Дори когато американските специалисти по планиране предупреждаваха за руска инвазия, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг повтори плановете на НАТО от 2008 г. за интегриране на Украйна в алианса ( Ню Йорк Таймс, 16.12.21 ). Администрацията на Байдън е възприела по-заобиколен подход, подкрепяйки абстрактно „правото на Киев да избира свои собствени мерки за сигурност и съюзи“. Но внушението е очевидно.

  Дори и без официално да е в НАТО, Украйна се превърна в де факто съюзник на НАТО — и ​​Русия обърна голямо внимание на тези събития. В реч през декември 2021 г. пред своите висши военни, Путин изрази загрижеността си:

  През последните няколко години военни контингенти на страните от НАТО почти постоянно присъстваха на украинска територия под предлог на учения. Украинската система за контрол на войските вече е интегрирана в НАТО. Това означава, че щабът на НАТО може да издава преки команди на украинските въоръжени сили, дори на техните отделни части и отряди…

  Киев отдавна прокламира стратегически курс за присъединяване към НАТО. Всъщност всяка страна има право да избере своя собствена система за сигурност и да влезе във военни съюзи. Нямаше да има проблем с това, ако не беше едно „но“. Международните документи изрично уреждат принципа на равна и неделима сигурност, който включва задължения да не се засилва собствената сигурност за сметка на сигурността на други държави…

  С други думи, изборът на пътища за гарантиране на сигурността не трябва да представлява заплаха за други държави, докато присъединяването на Украйна към НАТО е пряка заплаха за сигурността на Русия.

  В разяснителна статия Ню Йорк Таймс ( 2/24/22 ) изтъкна разширяването на НАТО като основна причина за войната. За съжаление, Times пропусна критичния контекст на обещанието на НАТО да не се разширява и последващото изоставяне на това обещание. Това е важен контекст за разбиране на руския възглед за политиката на САЩ, особено предвид множеството предупреждения от американски дипломати и експерти по външната политика.

  Превратът на Майдана от 2014 г

  Основен повратен момент в отношенията САЩ/Украйна/Русия беше насилственото и противоконституционно сваляне от власт през 2014 г. на президента Виктор Янукович, избран през 2010 г. при гласуване , силно разделено между Източна и Западна Украйна. Отстраняването му дойде след месеци на протести, водени отчасти от крайнодесни екстремисти ( FAIR.org , 3/7/14 ). Седмици преди свалянето му, неизвестна страна изтече телефонно обаждане между американски служители, обсъждайки кой трябва и не трябва да бъде част от новото правителство и намиране на начини да „запечата сделката“. След свалянето политик, който чиновниците определиха като „мъжът“, дори стана министър-председател.

  Участието на САЩ беше част от кампания, насочена към използване на разделенията в украинското общество, за да изтласкат страната в сферата на влияние на САЩ, изваждайки я от руската сфера ( FAIR.org , 1/28/22 ). След свалянето от власт Русия незаконно анексира Крим от Украйна, отчасти за да осигури голяма военноморска база от новото украинско правителство.

  New York Times ( 2/24/22 ) и Washington Post (2/28/22 ) пропуснаха ролята на САЩ в тези събития. В американските медии този критичен момент от историята е напълно изчистен от влиянието на САЩ, заличавайки критична стъпка по пътя към настоящата война.

  Поддържане на гражданската война жива

  В друг отговор на свалянето от власт, въстание в украинския регион Донбас прерасна в бунтовническо движение, което обяви независимост от Украйна и обяви създаването на свои собствени републики. Произтичащата гражданска война отне хиляди животи, но беше до голяма степен спряна през 2015 г. със споразумение за прекратяване на огъня, известно като споразуменията Минск II.

  Сделката, договорена от Украйна, Русия и други европейски страни, имаше за цел да предостави някаква форма на автономия на отцепилите се региони в замяна на реинтегрирането им в украинската държава. За съжаление украинското правителство отказа да приложи предвиденото в споразуменията автономия. Анатол Ливен, изследовател от Института за отговорно управление на държавата Куинси, пише в The Nation ( 15/11/21 ): 

  Основната причина за този отказ, освен общия ангажимент за запазване на централизираната власт в Киев, е вярата, че постоянната автономия за Донбас ще попречи на Украйна да се присъедини към НАТО и Европейския съюз, тъй като регионът може да използва конституционното си положение в рамките на Украйна. за блокиране на членството.

  Вместо това Украйна избра да удължи конфликта в Донбас и никога не е имало значителен натиск от страна на Запада за промяна на курса. Въпреки че имаше кратки съобщения за възобновяването на споразуменията още в края на януари, шефът на украинската сигурност Алексей Данилов предупреди Запада да не оказва натиск върху Украйна за изпълнение на мирното споразумение. „Изпълнението на споразумението от Минск означава унищожаване на страната“, каза той ( AP , 1/31/22 ). Данилов твърди, че още при подписването на споразумението преди осем години „за всички разумни хора вече е било ясно, че е невъзможно да се приложи”.

  Ливен отбелязва, че дълбочината на руската ангажираност все още не е напълно изпитана, но Путин подкрепи споразуменията от Минск, като се въздържа от официално признаване на републиките на Донбас до миналата седмица .

  “Ню Йорк Таймс“ ( 2/8/22 ) обяснява споразуменията от Минск, обвини техния провал в разногласието между Украйна и Русия относно тяхното прилагане. Това обаче е недостатъчно за обяснение на провала на споразуменията, като се има предвид, че Русия не може да засегне украинската парламентарна процедура. “ Таймс“ тихо призна, че законът, предназначен да определи специален статут в Донбас, е бил „отложен“ от украинците, което показва, че страната е спряла да се опитва да реши проблема в полза на безизходица.

  Нямаше споменаване на коментарите на висш украински служител, които открито осъждат мирните споразумения. Нито пък беше признато, че САЩ биха могли да използват влиянието си, за да накарат Украйна да реши проблема, но се въздържаха да го направят.

  Украинска ракетна криза

  Един недостатъчно обсъждан аспект на тази криза е ролята на американските ракети, разположени в страните от НАТО. Много медии твърдят, че Путин прилича на Хитлер ( Вашингтон пост, 2/24/22 ; Бостън Глоуб, 2/24/22 ), адски настроен да завладее старите съветски държави, за да „пресъздаде [е] Руската империя със себе си като Цар“, както каза пред Politico служителят на Държавния департамент на Клинтън Строуб Талбот ( 25.02.22 ).

  Експертите се опитват да психоанализират Путин, питайки „Какво го мотивира?“ и отговаря , като цитира неговата телевизионна реч на 21 февруари, която разказва историята на отношенията на Украйна с Русия.

  Тази реч е широко характеризирана като призив за възстановяване на Съветската империя и предизвикателство към правото на Украйна да съществува като суверенна нация. Корпоративните медии игнорират други публични изявления на Путин през последните месеци. Например, на разширено заседание на Съвета на Министерството на отбраната, Путин разясни какво смята за основна военна заплаха от разширяването на САЩ/НАТО в Украйна:

  Изключително тревожно е, че в близост до Русия се разполагат елементи от глобалната отбранителна система на САЩ. Пускови установки Mk 41, които се намират в Румъния и трябва да бъдат разположени в Полша, са пригодени за изстрелване на ударни ракети Tomahawk. Ако тази инфраструктура продължи да се движи напред и ако ракетните системи на САЩ и НАТО бъдат разположени в Украйна, времето за полет до Москва ще бъде само 7-10 минути или дори пет минути за хиперзвукови системи. Това е огромно предизвикателство за нас, за нашата сигурност.

  Съединените щати все още не притежават хиперзвукови оръжия, но знаем кога ще ги имат… Те ще доставят хиперзвукови оръжия на Украйна и след това ще ги използват като прикритие… за да въоръжат екстремисти от съседна държава и да ги подтикнат срещу определени региони на Руската федерация, като Крим, когато смятат, че обстоятелствата са благоприятни.

  Наистина ли смятат, че не виждаме тези заплахи? Или смятат, че просто ще стоим безучастни и гледаме как се появяват заплахи за Русия? Това е проблемът: ние просто нямаме място за отстъпление.

  Наличието на тези ракети толкова близо до Русия – оръжия, които Русия (и Китай) виждат като част от плана да дадат на Съединените щати капацитет да нанесат първи ядрен удар без отмъщение – сериозно оспорва възпирането на Студената война на взаимно гарантираното унищожение и прилича повече на пистолет, насочен към главата на Русия до края на ядрената ера. Това би ли било приемливо за някоя страна?

  Медиите отказват да представят този важен въпрос на публиката си, вместо това излагат мотивите на Путин в чисто агресивни термини.

  Отказ за деескалация

  До декември 2021 г. американските разузнавателни агенции бият тревога, че Русия трупа войски на украинската граница и планира да атакува. И все пак Путин беше много ясен за пътя към деескалация: той призова Запада да спре разширяването на НАТО, да договори украинския неутралитет в съперничеството Изток/Запад, да премахне ядрените оръжия на САЩ от неразпространяващите се страни и да премахне ракетите, войските и бази близо до Русия. Това са искания, които САЩ със сигурност биха направили, ако бяха на позицията на Русия.

  За съжаление САЩ отказаха да преговарят по основните опасения на Русия. САЩ предложиха някои сериозни стъпки към по-голямо споразумение за контрол на въоръженията ( Antiwar.com , 2/2/22 ) – нещо, което руснаците признаха и оцениха – но пренебрегнаха въпросите за военната дейност на НАТО в Украйна и разполагането на ядрени оръжия в Източна Европа ( Antiwar.com , 2/17/22 ).

  Що се отнася до разширяването на НАТО, Държавният департамент продължи да настоява , че те няма да компрометират политиката на отворени врати на НАТО – с други думи, той отстояваше правото да разширява НАТО и да игнорира червената линия на Русия.

  Въпреки че САЩ сигнализираха , че ще одобрят неформално споразумение, което да попречи на Украйна да се присъедини към алианса за определен период от време, това очевидно няма да е достатъчно за Русия, която все още помни последното нарушено споразумение.

  Вместо да се справят с притесненията на Русия относно отношенията на Украйна с НАТО, САЩ вместо това избраха да излеят стотици милиони долари оръжия в Украйна, което изостря изразените от Путин опасения. Украинският президент Владимир Зеленски не помогна на нещата, като предположи , че Украйна може да започне програма за ядрени оръжия в разгара на напрежението.

  След като Путин обяви признаването си на отцепилите се републики, държавният секретар Антони Блинкен отмени преговорите с Путин и започна процеса на въвеждане на санкции срещу Русия – всичко това преди руските войници да стъпят в Украйна.

  Ако САЩ бяха истински заинтересовани да избегнат войната, щяха да използват всяка възможност да деескалират ситуацията. Вместо това правеше обратното почти на всяка стъпка от пътя.

  В разяснителната си статия Washington Post ( 2/28/22 ) омаловажи значението на отхвърлянето на САЩ от основните опасения на Русия, като написа: „Русия каза, че иска гаранции, че Украйна няма да бъде забранена да се присъедини към НАТО – нестартер за западния алианс, който поддържа политика на отворени врати“. Политиката на отворените врати на НАТО просто се приема като неизменна политика, с която Путин просто трябва да се справи. Точно това предположение, толкова ключово за кризата в Украйна, остава неоспорено в медийната екосистема на САЩ.

  „Стратегическият случай за риск от война“

  Невъзможно е да се каже със сигурност защо администрацията на Байдън е възприела подход, който увеличава вероятността от война, но една статия на Wall Street Journal от миналия месец може да предложи известна представа.

  Вестникът ( 12/22/21 ) публикува статия от Джон Дени, изследовател в Атлантическия съвет , мозъчен тръст, финансиран от САЩ и съюзническите правителства, който служи като де факто мозъчен тръст на НАТО. Статията беше с провокативно заглавие „Стратегическият случай за риск от война в Украйна“. Аргументът на Дени беше, че Западът трябва да откаже да преговаря с Русия, защото всеки потенциален резултат би бил от полза за интересите на САЩ.

  Ако Путин отстъпи без сделка, това ще бъде голям срам. Той ще загуби лице и ръст, както в страната, така и на световната сцена.

  Но влизането на Путин във война също би било добре за САЩ, твърди изданието на Journal . Първо, това ще даде на НАТО повече легитимност чрез „изковаване на още по-силен антируски консенсус в цяла Европа“. Второ, голяма атака ще предизвика „поредния кръг от по-изтощителни икономически санкции“, отслабвайки руската икономика и нейната способност да се конкурира със САЩ за глобално влияние. Трето, една инвазия е „вероятно да породи партизанска война“, която „ще подкопае силата и морала на руските военни, като същевременно ще подкопае вътрешната популярност на г-н Путин и ще намали меката сила на Русия в световен мащаб“.

  Накратко, ние имаме част от мозъчния тръст на НАТО, който се застъпва за рискуването на украинските цивилни като пионки в стремежа на САЩ да укрепят позициите си по света.

  „Нещо, дори по-лошо от войната“

  Доклад на Ню Йорк Таймс ( 2/3/22 ) на Иван Кръстев от Виенския институт по човешки науки също предполага, че руската инвазия в Украйна няма да бъде най-лошият резултат:

  Едно руско нахлуване в Украйна би могло по перверзен начин да спаси сегашния европейски ред. НАТО нямаше друг избор, освен да отговори категорично, като въведе строги санкции и действа в решително единство. Като втвърди конфликта, г-н Путин можеше да сплоти опонентите си.

  Докладът беше озаглавен „Европа мисли, че Путин планира нещо, дори по-лошо от войната“ – това нещо е „нова европейска архитектура за сигурност, която признава сферата на влияние на Русия в постсъветското пространство“.

  Невъзможно е да се знае със сигурност дали администрацията на Байдън споделя това усещане, че руската инвазия ще има полза, но стимулите са ясни и голяма част от предсказаното в тези публикации ще се сбъдне.

  Нищо от това не означава, че нахлуването на Путин е оправдано – FAIR решително осъжда инвазията като незаконна и пагубна – но наричането й „непредизвикана“ отвлича вниманието от собствения принос на САЩ към този катастрофален резултат. САЩ пренебрегнаха предупрежденията както на руските, така и на американските официални лица, че може да избухне голям пожар, ако САЩ продължат по пътя си, и не трябва да е изненадващо, че в крайна сметка това го направи.

  Сега, когато светът отново се приближава до ръба на ядреното всеубийство, за западната публика е по-важно от всякога да разбере и оспори ролята на собственото си правителство в довличането на всички ни до тази точка.

  Източник: fair.org

   

• САЩ: Похищението на Европа

  Автор: Велислава Дърева*

   

  Зевс под прикритие. Новият заден двор на Америка. Плач за Крим.

  Първа част от поредицата „САЩ: Похищението на Европа“ /Поглед.инфо/**

  Митология

  Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор, била наивна и доверчива девойка. Играела си тя с приятелки на морския бряг и не забелязала кога и откъде се появил един бял бик, който бил похотливецът Зевс под прикритие. Грабнал белият бик Европа, метнал я на гръб, и я отвлякъл, и я похитил, и я замъкнал на остров Крит, и я завлякъл в една пещера, а тя плачела и ридаела, но било късно, безвъзвратно късно. Прелъстителят Зевс се преобразил на красив младеж, врътнал главата на Европа, и се родили Радамант, Сарпедон и Минос – онзи цар Минос, дето повикал Дедал (бащата на Икар) да построи един лабиринт, за да скрие там чудовището Минотавър (позорния плод на прелюбодеянието на царската съпруга с един бик, който не бил Зевс), същият Минотавър, който обичал да се забавлява с невинни юноши и девойчета, обаче Тезей го убил с един удар на своя магически меч, подарен от Ариадна, дъщерята на Минос, която се влюбила в Тезей, и му дала освен меч и едно клъбце прежда, че да си маркира пътя и да излезе от лабиринта…

  При Тициан Европа е пухкава, разголена дебеланка; при Рембранд е комай по-едричка от своя похитител; при Джанбатиста Тиеполо – хладна кокетка; при единия бикът е някак безучастен; при другия – мил и ласкав; при третия – умоляващ, чака да нагиздят Европа, че да я отвлече, и изобщо цялата работа не прилича на похищение. И неизменно – бузести ангелчета и пълнички нимфи.

  В Ringling Museum of Art в Сарасота, щата Флорида, нещата изглеждат драматични – Европа е здраво завързана, направо разпната върху гърба на страховит бронзов бик; тя – безпомощна, той – брутален, тя – безволева, той – свиреп и неумолим. Не знам кой е скулпторът, но е казал всичко.

   

  

   

  Няма битка за Украйна, има война срещу Русия.

  Войната срещу Русия е война срещу Европа, за окончателното омаломощаване и покоряване на Европа от САЩ.

  Войната на САЩ е война срещу всяка възможност Европа да се превърне в геополитически субект, да си върне изначалната роля на истински, а не привиден, сомнанбулен фактор на световната сцена. Войната на САЩ е война срещу всяка мисъл, срещу всяка стъпка за нормално сътрудничество между Русия и Европа – не лицемерно, не рекетьорско, не колонизаторско, не използваческо, не високомерно.

  И най-сетне – войната на САЩ е война срещу Европа като цивилизация, история и култура. Който не разбира това, нищо не разбира.

  Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия с патологична смесица от паника, алчност, колониална корист и подли надежди. Надежди, които замъгляват погледа на Европа още от времената на ливонските и тевтонските рицари, които Светият Благоверен княз Александър Невски срази преди близо 800 години.

  Днес една орда евробюрократи, лобисти и безгръбначни хищници продъниха и дискредитираха европейската идея, произвеждат идиотски директиви, мерят ханша на доматите, грижат се за психичното здраве на прасетата и душевния комфорт на кокошките, гледат на бившите соц.държави („новите европейци” в ЕС) като на територии, предназначени за оплячкосване и опустошаване, титулуват себе си „европейски лидери”, говорят по телефона крадешком и боязливо, като камериерки в билдинга на бруталния американския интерес (каквито са), и междувременно, в непрогледна тайнственост, преговарят със САЩ за пълната и безусловна капитулация на Европа.

  Капитулация, разписана в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). „Партньорство”, което обезсмисля и ликвидира суверенитета на ЕС (и на всяка държава в ЕС, включително – България), подменя го с безграничните и безконтролни, наддържавни и антидържавни „права” на мултинационалните компании, подменя демокрацията с диктатура на хищния глобален капитал (той пък истеризира само при споменаването на думи като държава и държавност), с диктатура на корпорациите, с една порочна, противочовешка корпократура, за да се възцари над света пълновластният и недосегаем американски олигархат.

  За корпорациите хората, гражданите, човеците не съществуват, а ако случайно съществуват, те права нямат никакви – нито граждански, нито човешки. Те дори право на живот нямат, те трябва да бъдат тровени с ГМО-боклуци, а земята, по която стъпват, трябва да бъде погубена от шистовите сонди. За благото на корпорациите и в името на техните чудовищни печалби. Това представлява накратко ТПТИ. Една корпоративна вариация на НАТО.

  Ако Европа не излезе от удобния пантоф на своите русофобски предразсъдъци и предубеждения; ако продължава да рецитира мухлясалите, пошли, невежествени заклинания, че Русия е „варварска империя”,„ексцентричнаолигархияна източнисатрапи”,„деспотична държава, управлявана с меч” – тази Европа ще бъде изметена и ще се превърне в американска плячка, в задния двор на САЩ, където ще вилнеят Monsanto и Chevron. Което е и целта. Понеже САЩ изгубиха своя любим заден двор – Латинска Америка. При това – без „латиноамерикански пролети”.

  Европа съучаства във войната на САЩ срещу Русия, сиреч – срещу самата себе си.

  Европа е само инструмент в ръцете на САЩ във войната срещу самата себе си, както Украйна е само инструмент в тази война.

  Европа е жалка, безволева и безпринципна, страхлива и продажна.

  Европа е само един колективен васал на сюзерена САЩ.

  Европа се самоубива пред собствените си очи и затова не смее да се погледне в огледалото.

  Вярно, напоследък взе да се освества – отвреме-навреме и за кратко, в мимолетни проблясъци на инстинкт за самосъхранение. Измъкването на Европа от антируската и проамериканската наркозависимост ще бъде дълго и мъчително, с абстинентни кризи поради ограничения прием на обичайната доза русофобски стимуланти.

  Лекомислие

  Сърбия 2001-а, Грузия 2003-а, Украйна 2004-а, Киргизстан 2005-а. Това е „хронограмата” на „цветните революции” – до една вдъхновени, режисирани, организирани и финансирани отUSAID,Freedom House, National Endowment for Democracy, институтите на Джон Маккейн, Мадлин Олбрайт и Джийн Шарп.

  Манон Лоазо изобличи тази матрица за преврати в документалния филм „САЩ: завладяването на Изтока” („Etats-Unis: a la conquete de l,Est”). Разказах ви този филм („Дума”, http://82.103.69.26/node/67680, http://82.103.69.26/node/67691).

  От години Европа наблюдава американския Drang nach Osten (вече трябва да казваме Drive toward the East) със зле прикрито удоволствие. Няма нищо против целта на занятието – обрамчването на Русия с гирлянд от русофобско-натовски държави. И, колкото и да е странно за нейната достопочтена възраст, Европа се държи лекомислено като наивната дъщеря на фригийския цар Агенор, и не забелязва белия бик, който рие земята от нетърпение да я грабне, да я похити, изнасили и покори. И не разбира или отказва да разбере, че след Завладяването на Изтока (А la conquete de l,Est) иде ред на втора серия – Похищението на Европа(Le Raptd,Europeили ако по ви харесва -The Rape of Europa).

  Крим

  Това беше целта на САЩ. И дълго ще оплакват загубата на Крим, както се оплаква несбъдната мечта. САЩ вече виждаха Крим като свой, беше им обещан и харизан.

  Според „Целевия план Украйна-НАТО” и конфиденциалната „Аналитична записка по изпълнение на Целевия план” (и двата документа са от 2008 г.) до 15 май 2014 г. Украйна трябваше да е денонсирала договора за Руския Черноморски флот (създаден по заповед на Екатерина ІІ от Светлейшия княз Григорий Александрович Потемкин-Таврически през 1783 г. с 11 кораба), и до 30 май трябваше да го е натирила от Крим след 231 години, с всичките 370 кораба, 14 подводници, 161 самолета и 13 000 души. Плюс възможността Русия да прехвърли във всеки момент 80 000 войници от специализираната групировка за борба с тероризма в Средиземноморския басейн, Африка, Близкия Изток и Персийския залив. Плюс Центъра за командване на космическите полети и за ранно предупреждение. Там са системите „Воронеж-М”, които в радиус от 6 хил. км. откриват изстрелването на крилати и балистични ракети.

  В края на май 2014 г. Крим трябваше да е станал централна НАТО-вска база, „стационарен непотопяем самолетоносач до руския стобор”. Накратко – САЩ (НАТО) трябваше вече да са окупирали Крим. За демокрацията – апотеоз, заслугата – на Яценюк. Защо точно негова? Ами това е външният министър, под чието мъдро ръководство Украйна подписа „Целевия план”. Някой да не е разбрал защо САЩ инсталираха въпросното лице на премиерския пост? След провокацията с „Боинг”-а и хладнокръвното убийство на 298 невинни, лицето метна оставка. Безуспешното, гузното бягство от отговорност само доказва кой е извършителят на това международно престъпление. Обаче Яценюк забрави, че треньорът е този, който хвърля кърпата на ринга, за да спаси от позор своя нефелен питомец.

  САЩ дълго ще оплакват загубата на Крим, защото който контролира Крим, той контролира Проливите. И защото всенародният референдум на 16 март 2014 г. ги изпревари и им развали оста на три морета: Балтийско-Черно-Каспийско.

  Контролът на САЩ (НАТО) над Крим означава: създаване на буферен регион от Балтика до Каспийско море; контрол над Черно и Азовско море, над Мала Азия, Северен Кавказ, Грузия, Молдова, южните граници на Русия и Украйна, източните граници на Румъния и България, и – пътьом – „стимулиране” на всякакви „демократични” провокации. И още: който контролира Черно море, той контролира енергийния кръстопът – Черно море е центърът на енергийните коридори Изток-Запад и Север-Юг – отгоре танкерите носят нефт, под водата минават газопреносните тръби. Което означава контрол над енергийната политика на Европа и света.

  Крим е стратегически военен форпост, но и политико-икономически инструмент. Ако Балканите и Балтийските страни постелиха с цветя и рози пътя на НАТО към Русия, то Крим е ключът за евразийските порти.

  Тук е титаничният сблъсък. От едната страна са Евразийският проект и нормалното сътрудничество Русия-Европа като контрапункт на всеобемащата американска агресия (икономическа, военна и всякаква). От другата – амбицията на САЩ (Бжежински, конкретно) за Трансатлантическа Европа, просната до Урал. Целта на САЩ е да подчинят Европа, да я обезличат като конкурент, и накрая – да я погълнат грижовно. Всичко извън полезрението на тази амбиция – и БРИКС, и партньорството Русия-Европа, и Евразийският проект – е заплаха за САЩ. Трансатлантическият проект на САЩ е заплаха за света. Защото който контролира Европа и Русия, той контролира света.

  Стремлението на САЩ към Крим надхвърля амбициите и коварството на лорд Палмерстон, Дизраели и Сюлейман Великолепни, взети заедно. Само че ключът остана в ръцете на своя законен притежател – на кримчани.

  И вие да сте на мястото на САЩ, и вие щяхте да плачете за Крим.

  

  

  Пътеводител на световния паразит

  Част втора от поредицата „САЩ: Похищението на Европа“ /Поглед.инфо/ 

  Откровение

  Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.

  Защо САЩ водят тази война? От любов към демокрацията и човешките права? Поради безкористна загриженост за бъдещето на Европа и света? „За да разпространят покой и благоденствие по цялото земно кълбо”, както каза Обама? Дрън-дрън!

  Отговорът е отвратително циничен – заради 17-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат за себе си; заради запазването на долара като световна валута, щото откъм Изток се е задал юанът, а страните от БРИКС току-що учредиха своя банка и свой валутен фонд.

  Това е откровението на Пол Кристи, д-р по философия, изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет и преди всичко – служител на Агенцията за национална сигурност (АНС).

  Как изглеждат 17 трилиона? Ето така: 17 000 000 000 000 (1 трилион е равен на хиляда милиарда). Задълженията на САЩ растат с $3,5 млрд. на ден. Всеки американец лично дължи по $148 хил. на държавите-кредиторки. Най-големите кредитори на САЩ са: 1. Китай ($2 трилиона) 2. Япония ($1,14 трилиона) 3. Бразилия ($256,4 млрд.) 4. Тайван ($185,8 млрд.) 5. Швейцария ($178,2 млрд.) 6. Белгия ($167,7 млрд.) 7. Великобритания ($156,9 млрд.) 8. Люксембург ($146,8 млрд.) 9. Русия ($131,6 млрд.) 10. Хонконг ($120 млрд.).

  За „да се справят САЩ със своите дългове”, обясни Кристи, „трябваше да организират такъв катаклизъм, който да няма разрушителни последици за САЩ” (последиците винаги са за другите), „проблемът с дълговете да се разреши без световна касапница” („само” европейска, за предпочитане руска), „в която касапница самият ти ще изгориш” (да изгорят други, по възможност живи, за препоръчване в Одеса), „без да падне стандарта на собственото ти население, за чужда сметка”, и изобщо – „целият свят, всяка една държава да участва в разрешаването на финансовите трудности на Америка”.

  Кристи описа кристалните цели на САЩ:

  • Да предизвикат непреодолим разрив между Европа и Русия, да създадат „в Украйна управляем хаос”, за да „бъдат спрени енергоносителите от Русия”, а Европа „да кипне от възмущение” срещу Русия и да кипи, „докато узрее” и сама закопнее и възжелае „безвъзвратно разкъсване на отношенията с Русия”, докато „бъде принудена да се преориентира на енергодоставки от САЩ”.

  • „И тогава ние (САЩ) с нашия шистов газ отново ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на своеобразна енергийна вълшебна пръчица”. Това „ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, до създаването на мощна инфраструктура за преработката и доставката му в Европа”. А Старата дама, останала на студено без руски газ, „ няма да се скъпи на разходи, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидират финансовите си проблеми”.

  • Така „благодетелят” ще печели, а „облагодетелствана” Европа ще плаща двойно и тройно по-скъп американски шистов газ, и за утешение ще слави и възпява своето щастливо избавление от диктата на руския енергиен гнет, ботуш, будьоновка и тачанка.

  Най-големите находища на шистов газ са в Луганск и Славянск. В земята на Славянск, в същата тая земя, където погребаха 12-годишното момченце, простреляно на 9 май в сърцето от неонацистите на Бесен сектор, понеже имало георгиевска лентичка на ризката и следователно е терорист и сепаратист. Нищожна цена за шистовото господство…

  • Да завземат европейския пазар, като принудят „европейците да свържат своя икономически интерес с доставките на американски енергоносители”, а всъщност – внимание! – „иде реч двете икономики буквално да се слеят в една”. Не за сливане става дума, а за поглъщане.

  • Освен това „Трябва (императивно!) тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка”.

  • Да наплашат Европа, да й внушат страховита „руска опасност и агресивност”, да обливат Европа ежесекундно с лъжи за „руски зверства и жестокости” в Украйна, за „прииждащи пълчища руски танкове” към Киев, за „настъпваща армада от руски бойни кораби към бреговете на Прибалтика”, да истеризират Европа до припадък, а Русия „да бъде провокирана към изостряне на конфликта в Украйна”.

  • И „нека европейците изтръпнат от евентуалното руско нахлуване”!

  • Да превърнат „и Русия, и Европа в заложници на пълната непредсказуемост и нелогичност в действията на новите украински власти” – непредсказуемост и нелогичност, контролирани от американските ментори на майдановците, защото – „Колкото повече неразбиране възниква между Русия и Европа, толкова по-бързо ще да бъдат реализирани плановете на САЩ”.

  • Така Америка „ще запази мира на планетата и ще даде възможно най-силен импулс за напредъка” (американският, естествено). Е, и Европа ще припечели нещичко: „Отказвайки се от руските доставки, Европа би съхранила лицето си на защитник на европейските ценности за правата на човека и заедно с това би помогнала на САЩ да решат проблема с дълга си”.

  Паразит

  Така преди време Путин нарече САЩ – „световен паразит”. От недостижимите небеса на своя висш морал „световният паразит” разпорежда на света:

  „Ние страшно искаме да ви върнем парите, които ви дължим, ама направо нямаме търпение да ви ги върнем, обаче – по нашия начин. Ние ще ви организираме „цветни революцийки”, „арабски пролети” и „майдановски преврати”; ще заграбим най-демократично вашите земи, води и гори, вашите нефт, газ, злато, диаманти и к,вото имате там (щото и ние трябва да живеем, нали!); ще разрушим най-цивилизационно и ценностно вашата индустрия, армия, култура, история, памет и духовност; ще ви ограбим и опоскаме най-благородно и прецизно, до шушка. Ако обаче имате наглостта да не се подчините, ние ще ви изтребим, изпепелим и разбомбим най-човеколюбиво и мироопазващо, ще ви подчиним най-евроатлантически, и изобщо – ще ви организираме страховита касапница. И естествено, няма да ви върнем нищо, щото нямаме такива намерения, но пък за награда ще ви вземем всичко”.

  САЩ са царе на страховитите касапници, преврати и масови изтребления.

  Уйлям Блум, един от най-авторитетните американски анализатори, журналист и публицист, създател на първия алтернативен вестник в САЩ („Washington Free Press”), събра и подреди в две книги престъпленията на САЩ по света от 1945 г. до 2000 г. Книгите са: „Държава престъпник: пътеводител за единствената световна суперсила” („Rogue State: A Guide to the World,s Only Superpower”) и „Убитите надежди: интервенциите на САЩ и ЦРУ след Втората световна война” („Кilling Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II”),

  Списъкът на Блум съдържа:

  • Интервенции на САЩ – срещу 67 суверенни държави

  • Бомбардировки на САЩ – срещу 25 суверенни държави

  • Намеса на САЩ в изборите – в 23 суверенни държави

  • Политически убийства (и опити), организирани от САЩ – в 35 държави

  • Прилагани изтезания – в 11 държави

  Общо – за 50 години 167 случая на престъпно политическо насилие, извършено от САЩ след Втората световна война.

  Брой на убитите от САЩ при тези 167 случая – между 13 и 15 милиона души.

  Прибавете първите 14 години от нашия век и ще видите как

  кървавата сметка на САЩ нараства със скоростта, с която расте техният външен дълг.

  САЩ натрапват своите проблеми на света, за да ги решат за чужда сметка и на чужд гръб, да възвърнат изгубения (си) комфорт на еднополюсния (си) свят, за да бъдат вечен хегемон – енергиен, икономически, търговски, военен, геополитически, глобален, планетарен, вселенски.

  Безразделен, безнаказан, безотговорен.

  Свлачище

  А Украйна? На кого му пука!

  „Дали Украйна ще остане единна или ще се разпадне, няма никакво значение. Какво ще става с Украйна, това не интересува никого. Украйна е само средството, чрез което може да бъдат разрешени всички проблеми (на САЩ, естествено – б.а.). На Украйна е отредена ролята на свлачище, което ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. Само народът на Украйна ще може да определи доколко трагична ще бъде съдбата му в установяването на новия ред в Европа. Събитията в Украйна може да си вървят както си искат, но в крайна сметка те трябва да доведат до разрив между руснаците и европейците”, заключава велемъдро Пол Кристи.

  Бъбрив е този Пол. Мадам Нюланд е пестелива: „Fuck!”. Кратко и ясно. „Fuck Украйна!”, „Fuck Русия!”, „Fuck Европа!”.

  Subhumans

  Украйна е само инструмент, само буфер, само подстъп на хитлеристкото – ах! пардон! – на американското настъпление към Русия. Само територия, където САЩ да натресат своите ракети, военни бази и шистови сонди. Територия, предназначена за оплячкосване, захвърлена в безметежна мизерия от всякакъв вид, обречена на братоубийствени войни, дискриминация, прочистване и откровен геноцид на всичко, що накърнява крехката душевност на бандеровците. От Киевска Рус и руския език, кирилицата и православието, през Великата Отечествена война (която бандеровската Рада иска да заличи със специален закон), до самото съществуване на презрените москали (руснаци), които Яценюк, в унисон със славните нацистки традиции, нарича „subhumans”, т.е. „Untermenschen”, т.е. под-човеци, не-човеци, не-хора. Подчовеците – на одеската клада и под минометния огън на свръхчовеците от Бесен сектор.

  Целта е Украйна да бъде превърната в една европейска Сирия (щом трябва, САЩ и радикални ислямисти ще внесат), в един европейски Виетнам, Ирак или Афганистан (щом трябва, САЩ и коалиция на желаещите пудели ще спретнат). Или – в една гигантска Македония (представете си 46 Македонии на куп!), която няма друго занимание, друга цел, друго вдъхновение и друг инструмент за самоидентификация, освен да краде, да фалшифицира, да подменя и да отрича историята, страстно и в захлас.

  А Русия – тя трябва да бъде превърната в икономически парий, в геополитически пигмей, в историческа несъстоятелност, в просяк, в нищожество; да бъде прекършена, разпадната и разчленена; да бъде натикана обратно в забвението, където Елцин я запокити и откъдето Путин я измъкна. Само тогава САЩ ще могат да подчинят Европа, която – за неин ужас – също принадлежи към „subhumans”. Безусловно и според философията за американската изключителност. Защото „Америка е единствената незаменима нация”, каза Обама пред питомците на Уест Пойнт. И оживя филмът „Триумф на волята” („Triumph des Willens”) на Лени Рифенщал, и думите на Хитлер, произнесени точно преди 80 години, оживяха: „Пред нас, около нас, зад нас – навсякъде е Германия”.
  

  .

  САЩ: Похищението на Европа

  Част трета: Антология на Студената война. Пътеводител на разчленителите.

  Доктрини

  Няма битка за Украйна, има война срещу Русия. И тази война никога не свършва.

  •Нацистка Германия току-що е нападнала СССР, и на другия ден, 23 юни 1941 г. Хари Труман, сенатор и бъдещ президент вече е заложил основите на „студената война”: „Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”.

  •1079 дни (3 години без 16 дни) наблюдават как „те се избиват колкото се може повече”. Най-сетне Чърчил настоява да се открие втори фронт – не заради „съюзническа отговорност”, а защото „първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното (на Русия! – б.а.) стремително настъпление”, и още – за „да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. И това е истинското предназначение на Втория фронт.

  •До края на Втората световна война остават по-малко от 100 дни, а на 24 февруари 1945 г. Алън Дълес, шеф на ЦРУ, държи реч при награждаването на висши офицери от американската армия:

  „Ще свърши войната. И ние ще хвърлим всичките сили, всичкото зло на САЩ, цялата материална сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическите странии главно – Русия. Ще заменим човешките ценности с фалшиви. От литературата и изкуството ще изтръгнем тяхната социална същност, те ще прославят най-низките човешки чувства и страсти, ще насаждат и втълпяват култ към секса, насилието, садизма и предателството, и всяка безнравственост.

  Честността и почтеността ще се осмиват, ще станат ненужни, ще се превърнат в отживелица. Простащината и наглостта, лъжата и измамата, наркоманията, безсрамието, национализмът и враждебността между народите, най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това най-ловко и незабелязано ще култивираме.
  Малцина ще разберат какво става.Тях ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Главният залог ще бъде младежта. Ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Всичко това ще извършим под девиза: „Защита на правата на човека и гражданските му свободи…”

  Това е „доктрината Дълес”. Така битува в интернет. Автентичността на текста не е доказана, но автентичността на тактиката, стратегията и философията е абсолютен факт.

  •Войната е приключила преди 10 дни, и на 19 май 1945 г., по нареждане на президента Труман и под ръководството на ген. Дуайт Айзенхауер (бъдещ президент) САЩ разработват два плана за атомна война срещу СССР – Dropshot и Totality, с разчет още първия месец да бъдат унищожени 85 % от населението.

  •Войната е завършила преди 1 година, и на 5 март 1946 г. Чърчил спуска „желязната завеса”: „От Щечин в Балтика до Триест в Адриатика на континента се спусна „желязна завеса”. От другата страна на завесата са всички столици на древните държави на Централна и Източна Европа – Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ, София…”.

  Речта на Дълес може и да е призрак, но речта във Фултън не е. И скулптурният апотеоз на желязната реч не е призрак. През 2011 г. в затънтения Фултън тържествено откриха композицията „Желязната завеса”. Авторът – Дон Вайганд, идеята – на Ричард Махони, изпълнителен директор на…Monsanto!

  Директива

  „Правителството е принудено да набележи много по-яснии войнствени цели по отношение на Русия…Нашите цели са:

  1) намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; 2) коренни изменения в теорията и практиката на външната политика, към които се придържа правителството в Русия”. Главната цел е „Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.

  Принципи: „Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина… Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност за тези събития… Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили…

  Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими… Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа…”

  Това не е поредното откровение на Пол Кристи. Това е „Директивата на Съвета по национална сигурност на САЩ 20/1, 18 август 1948 г.”.

  Проекти

  •Харвардски проект (след 1985-а)

  В преабмюла пише, че на границата между XX и XXI в. човечеството е заплашено от страшна криза заради недостиг на суровини и енергийни ресурси; че спасението на планетата зависи от пълното унищожение на „империята на злото” (СССР), с планирано съкращение на населението 10 пъти и разрушение на националната държава.

  Програмата е разчетена за 3 петилетки (1 том -1 петилетка).

  І том/Іпетилетка (1985-1990 г.)- „Перестройка”. Цели: гласност, борба за социализъм „с човешколице”, подготовка за реформи „от социализъм към капитализъм”.

  ІІ том/ІІ петилетка (1990-1995 г.)- „Реформа”. Цели: ликвидация на световната социалистическа система; ликвидация на Варшавския договор; ликвидация на КПСС; ликвидация на СССР; ликвидация на патриотичното съзнание.

  ІІІтом /ІІІ петилетка (1996-2000 г.)- „Завършек”. Цели: ликвидация на Съветската армия; ликвидация на Русия като държава; ликвидация на „атрибутите на социализма”: безплатно образование и здравеопазване ; въвеждане на „атрибутите на капитализма”: за всичко се плаща; ликвидация на добрия и мирен живот в Ленинград и Москва; ликвидация на обществената и държавна собственост. Този етап предвижда строителство на добри пътища към морските пристанища, по които суровините и богатствата на Русия да бъдат надлежно изведени зад граница.

  •Хюстънски проект(след 1991 г.)

  Представлява детайлна разработка на етапа „Завършек”. Вече не се говори за разчленение на СССР- Харвардският проект е изпълнен. Главната цел е да бъде разчленена Русия.

  Първо – на 4 области, като:

  -Сибир отива към САЩ

  -Северо-Западът на Русия -към Германия

  -Юг и Поволжие-към Турция

  -Далечният Изток-към Япония,за да има пряк контрол над суровините от Сибир и Далечния Изток.

  Второ – на малки държавички – 26, 45 или 52 на брой.

  Нищо оригинално!

  „Русия е твърде голяма и твърде хомогенна за нашата безопасност. Аз бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части… Останалият свят ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Годината е 1918-а, авторът – Едуард Мандел Хаус, един от „бащите” на „новия световен ред”, най-близкият съветник на президента Уудроу Уилсън.

  Сто години от извора на англо-американската политика блика все същата ръждива стратегия. И никакво въображение!

  Клинтън, 25 октомври 1995 г. (закрито съвещание на комитета на началник-щабовете): „Използвайки грешките на съветската дипломация, прекалената самонадеяност на Горбачов и обкръжението му, в т. ч. и на ония, които откровено заеха проамериканска позиция, ние постигнахме това, което се канеше да направи президентът Труман със СССР посредством атомната бомба. С една съществена разлика – ние получихме суровинен придатък, неразрушена атомна държава. За последните 4 години (първи мандат на Елцин – б.а.) получихме стратегически суровини за 15 млрд. долара, стотици тонове злато, скъпоценни камъни и т.н. По несъществуващи проекти ни бяха предадени за нищожно малки суми над 20 хил. т. мед, почти 50 хил. т. алуминий, 2 хил. т. цезий, берилий, стронций… В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми:

  – разчленяване на Русия на дребни държави, посредством регионални войни, подобни на тези, които ние организирахме в Югославия;

  – окончателно разрушаване на ВПК и армията;

  – в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас.

  Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ”.

  Бжежински, един от авторите на„Хюстънския проект” (закрито американо-украинско съвещание): „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна”.

  Кисинджър: „Аз предпочитам в Русия да има хаос и гражданска война пред тенденциите към нейното обединение в единна, силна, централизирана държава”.

  Тачър (2002 г.) и Олбрайт (2006 г.): „По оценки на световната общност икономически целесъобразно е територията на Русия да бъде населявана от15 млн.души” (населението на Русия е 150 млн. – б.а.).

  През 1994 г. Бжежински предложи на Русия да се саморазглоби на 5-6 части, през 2000 г. Паси написа вдъхновено есе как Русия ще бъде натрошена на 7 парчета. („Дума” – http://mail.duma.bg/node/75469, http://mail.duma.bg/node/75560, http://mail.duma.bg/node/75660)

  Хюстънският творчески колектив изисква отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държави, и разработва тактиката на етническото прочистване:

  – затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;

  – принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;

  – заселване и завземане на освободените територии.

  Днес потоци бежанци (включително – украински войници) се спасяват от Украйна в Русия, а не обратното, както си мисли Джаки Псаки, таз американска „калинка”.

  Справка

  В помощ на разчленителите:

  През 1941г. идеологът на нацисткия режим Алфред Розенберг парцелира съветската територия на 5 Райхскомисариата (Reichskommissariat):

  – Moskowien (Московия), разделен на 5 до 8 генерални окръга (Generalbezirk): Москва, Тула, Горки, Вятка, Казан, Уфа, Перм (Урал и Западен Сибир) и Ленинград – или изличен, или прекръстен на Адолфсбург/Adolfsburg. Хитлер забранява думи като „руско” и „Русия” и ги заменя с „московско” и „Московия”;

  – Ukraine (Украйна – до Волга), 6 генерални окръга: Днепропетровск, Киев, Николаев, Житомир, Волин-Подолия и Крим с полуокръг Таврия; плюс още 9 генерални окръга и сред тях – Сталинград;

  – Ostland (Остланд), 4 Генерални окръга: Weißruthenien (Белорутения, Белорусия), Litauen (Литауен, Литва), Lettland (Летланд, Латвия) и Estland (Естланд, Естония);

  -Kaukasien (Южна Русия и Кавказ), 7 Генерални комисариата: Азербайджан, Грузия, Кубан, Терек, Калмикия, Армения, плюс Планински комисариат, плюс 7 Зондеркомисариата (Дагестан, Чечено-Ингушетия, Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, АдигеяиКара-Ногайска област);

  – Turkestan (Туркестан) – включва 5 Съветски републики: Казахска, Узбекска, Туркменска, Таджикска и Киргизска.

  За още по-голямо улеснение на разчленителите, предлагам да помислят по-сериозно дали да не разпаднат Русия на 85 части (46 области, 22 републики, 9 края, 3 града с федерално значение, 4 автономни окръга и 1 автономна област); или на 172 парчета (толкова езика се говорят на територията на Руската федерация); или на 195 държавички (толкова са народите и етническите групи в РФ).

  Така разчленителите ще унищожат Русия в съответствие с геополитическата доктрина на Хитлер „Lebensraum”(„living space”) и ще осигурят „жизнено пространство за бъдещите поколения на нордическата арийска господарска раса”, чието красиво продължение е „единствената незаменима нация” – американската. Според Обама. Всички останали са заменими, незначителни, несъществени, несъществуващи.

  Диагноза

  А Европа?

  „На Европа не й трябва истината за Русия; трябва й удобната лъжа за Русия. На европейците им е нужна „една лоша ”Русия: варварска , за да я „цивилизоват”; заплашителна със своите размери, за да я разчленят; завоевателна, за да организират коалиция срещу нея; стопански-несъстоятелна, за да претендират за „неизползованите й пространства”, за суровините й, или в краен случай за изгодн итърговски договори и концесии. Но ако тази „гнила ”Руси яможе да бъде използвана стратегически, тогава европейците са готови да сключат с нея съюзи и да изискват от нея военни усилия, до последната капка руска кръв”.

  Споко, хейтъри!

  Не запрятайте ръкави, форумни псувачи!

  Тези думи не са мои, нито на Путин, нито на някой омразен вам „москал”. Тези думи са написани преди повече от 60 години и принадлежат на Иван Илин. Още от и за него – утре.

  

  .

  САЩ: Похищението на Европа

  Част четвърта: Пътеводител на „световните ценности”. Православието на прицел. Реабилитацията на нацизма. В лабиринта на минотавъра

  Плашило

  Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.

  И третото действие на тази война е откъсването на Европа от Русия културно-исторически и духовно. И без друго Западна Европа гледа на Русия надменно и с пренебрежение, защото е болна от своите вековни предразсъдъци и предубеждения, защото си самовнушава и си вярва, че Европа свършва там, където започват православните храмове, кирилицата и славянството.

  „Европейците разбират само това, което прилича на тях. За тях руското е инородно, чуждо, странно, непривлекателно. Тяхното мъртво сърце е мъртво за нас. Те ни гледат горделивоотгоре надолу и смятат нашата култура или за нищожна, или за някакво голямо, загадъчно„недоразумение”… Те си самовнушават, че руският народ е народ варварски, тъп, нищожен, привикнал на робство и деспотизъм, на безправие и жестокост, че неговата Вяра се състои отсуеверия и празни обреди. Те си направиха плашило от Русия. Но страхът унижава човека и затова той го прикрива с презрение и ненавист…

  Европейското мнозинство и особено неговите демократични министри се хранят с незнание… На тях им е нужна слаба Русия, Русия безволева, Русия разчленена, съгласна на разчленение,въобразяваща си, че нейното „благо” е в нейния разпад”.

  И тези думи са на Иван Илин – професор по право в Московския Императорски университет, познавач на Хегеловата философия, роден през 1883 г. в аристократично семейство (баща му е кръстник на Александър ІІ), непримирим противник на болшевиките, осъден на смърт за антисъветска дейност и спасен от Ленин. Натоварват го на един кораб с още 150 философи, лекари, университетски преподаватели, и този „философски кораб” отнася Иван Илин в изгнание. В Берлин става един от идеолозите на Бялото движение, после нацистите го затрупват с примамливи предложения при едно условие – да стане съучастник на хитлеристката кауза. Отказва да работи срещу Русия, Гестапо го преследва и той едва се спасява в Швейцария.

  Ценности

  Преди 25 години Бжежински произнесе сакралната фраза: „След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието”. Днес шведският външен министър Карл Билд рециклира Бжежински: „Православието е главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма”, защото „Владимир Путин демонстрира привързаност не към световните, а към православните ценности”.

  Кои, прочее, са „световните ценности”? Кой ги определя? И като как изглеждат те?

  Ами – ето така изглеждат:

  „Световна ценност” са „свещените” американски интереси, протегнати към всяка точка, кътче и ъгълче на планетата и вселената, в собствения ни дом, в миналото и в бъдещето.

  „Световна ценност” е „правото” на САЩ да организират на конвейер войни, преврати, „цветни революции” и „арабски пролети”; да си назначават хунти и марионетки; да налагат санкции и блокади; да окупират суверенни държави, да ги разоряват и разпарчетосват; да изтребват милиони „subhumans”; да плодят ислямски терористи и неонацисти. За тях Международен съд няма.

  „Световна ценност” са контрабандистите и наркотрафикантите от АОК – тях Западът закичи със званието „борци за свобода” и ги гледаше благо и насърчително, докато те скверняха и рушаха православни храмове в Косово, 503 на брой. За тях Международен съд няма.

  „Световна ценност” е да разбомбиш една независима държава, а после да я мародерстваш, да разбогатяваш върху нейните руини и да се представяш за спасител, освободител и благодетел. Като Уесли Кларк и Мадлин Олбрайт, Дик Чейни и Кондълиза Райс. „Световна ценност” е да назначиш в борда на директорите на украинската газова компания Burisma Holdings Limited Хантър Байдън (син на американския вицепрезидент Джо Байдън) и Девън Арчър (съветник на Байдън и близък приятел на доведения син на американския държавен секретар Джон Кери). И за тях няма съд.

  „Световна ценност” са Pussy Riot, тез боркини за свобода, демокрация и порно, които вдъхновиха „прогресивното човечество” със своите гениални творби „Мочи Путина перед обедом” и „Пиздец сексистам ебаным путинистам!”, и особено – с изпълнението на „Срань, срань, срань Господня!” в храма „Христос Спасител”. За този подвиг „демократичният свят” ги прогласи за „носители на ново политическо съзнание”, за „най-новата класика в антологията на дисидентството след Солженицин и Сахаров”, за „съвременното въплъщение на бунтуващия се човек” „тройнолика Жана д`Арк” и „единосъщна антипутинистка Света троица”. (Дума,http://www.duma.bg/node/39091, http://duma.bg/node/39170)

  „Световна ценност” са бандеровците, киевските превратаджии, „неизвестните снайперисти”, които убиха 100 души на Майдана – тях славят като „пазители на демокрацията” и „носители на евроатлантическите ценности”, обучават ги, финансират ги, легитимират ги, овластяват ги, насърчават ги, величаят всичките им престъпления, всичките им зверства, всичката им свирепост, и приписват техните зверства и ужаси на техните жертви.

  Те бомбардират болници и училища, горят живи хора, избиват беззащитни граждани с напалм и фосфорни бомби, с балистични ракети и миномети, разстрелват жени и деца от хеликоптери със знаците на ООН. Убийството на мирни граждани е престъпление. Убийството на мирни граждани под флага и под прикритието на ООН е двойно престъпление, цинична злоупотреба с името и авторитета на ООН, за което украинските власти трябва да понесат най-сурово наказание. За тях няма разследване, нито съд.

  „Световна ценност” е неонацистката сган, която се надовлече в Югоизточна Украйна от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания. Тази сган пристигна в подкрепа на кланицата, организирана от Бесен сектор. Пристигна като в увеселителен парк за екстремни развлечения, като на сафари – да ловува, да стреля, да тренира, да убива на воля „туземци”, да си прави селфита с трупове и да мечтае за фашистка държава в Украйна. „Аз съм тук, за да убивам”, казва италианецът Франческо Фонтана, дошъл да отмъсти за дядо си, убит по време на войната като берсалиере в армията на Мусолини. За тях няма разследване, нито съд.

  „Световна ценност” са бандите на Коломойски, както и всичките над 30 батальона – правителствени и частни, които вилнеят в украинския Югоизток. И за тях няма разследване, нито съд.

  „Световна ценност” е самият нацизъм който САЩ (Западът) реабилитираха и канонизираха.

  Виж, опълченците, антимайдановците, антинацистите – те не са световна ценност. Те са терористи и престъпници. Те трябва да бъдат разстрелвани, задушавани, горени, осакатявани, разчленявани, взривявани.

  Това са „световните ценности”! Те наистина нямат нищо общо със Светото Православие, нито с християнството, нито с европейските принципи.

  Срам

  А Европа? Какво прави Европа?

  Европа пресмята своята плячка. Като куче, което чака обичайните огризки под масата на господаря.

  Европа не гъкна след откровението на мадам Нюланд: „Fuck the EU!”. Европа, която нацизмът прегази, Европа, която Червената армия спаси от нацизма, не произнася и звук пред нацисткия разгул в Украйна.

  Европарламентът (ЕП) не смее да си припомни собствените резолюции.

  На 20.01.2010 г. Ющенко удостои Степан Бандера със званието „Герой на Украйна” (указ № 46/2010) – „за несъкрушимост на духа в отстояване на национална идея, героизъм и саможертва в борбата за независима Украинска държава”.

  На 5.02.2010 г. полският президент Лех Качински (!!!) осъди героизацията на Бандера и приравняването на ОУН/УПА към ветераните от Втората световна война: „Тези действия на президента на Украйна са насочени против процеса на историческия диалог и помирението. Текущите политически интереси победиха историческата истина. Оценката за ОУН и УПА в Полша е еднозначно негативна. Те са виновни за масовите убийства на полски граждани, техни жертви са повече от 100 хиляди души, убити, само защото са поляци. Тези престъпления извикват еднозначен протест в полското общество”.

  Центърът „Симон Визентал” реагира с „дълбоко отвращение по повод позорното награждаване на Бандера”.

  На 25.02.2010 г. ЕП изрази „дълбоко съжаление за решението на Виктор Юшченко да даде посмъртно на Степан Бандера, водач на Организацията на украинските националисти (ОУН), сътрудничила с нацистка Германия, званието „Национален герой на Украйна” и призова „новото украинско ръководство да се придържа към ангажираността си с европейските ценности” (т. 20 от Резолюцията на ЕП за положението в Украйна).

  На 12.04.2010 г. Донецкият окръжен съд отмени указа на Ющенко, на 2.08. 2011 г. Върховният административен съд на Украйна отмени окончателно позорния указ. Това, че на хунтата не й пука какво бил решил ВАС, не е удивително. Удивително е, че на никого в ЕС, ЕП, ЕК, ЕСПЧ и прочее абревиатури също не му пука.

  След възхода на партия „Свобода” ЕП изрази „загриженост относно нарастващите националистически настроения в Украйна”, припомни, „че расистките, антисемитските и ксенофобските възгледи са в противоречие с фундаменталните ценности и принципи на ЕС”, ипризова „продемократичните партии във Върховната рада да не се присъединяват към, да не подкрепят и да не формират коалиции с тази партия” (т. 8 от Резолюция на ЕП за положението в Украйна, 13.12.2012 г.) Този текст е предложен от тогавашния български евродепутат Кристиян Вигенин.

  Днес Европа чрез своите мекотели говорители настоява нацистите да продължат „антитерористичната операция” срещу антинацистите, разхвалва тази „операция” като „умерена и сдържана”, от което следва, че масовите убийства, етническото прочистване, геноцидът, са нещо умерено и сдържано, похвално и умилително, демократично и евроценностно. Днес европейски „лидери” без свян и срам се снимат с Ярош и Тягнибок, и позират ухилени пред монументите на Бандера.

  Какъв монументален позор!

  А Европа чака своя дял от плячката. И не разбира, че тя е самата плячка.

  Спомен

  „И ето – движи се през Украйна към Белорусия нашата мосфилмовска кавалкада – камери, прожектори, автобуси, реквизит, и една колона „нацистки” камиони, и спираме сред пътя, и от камионите слизат за по една цигара „войниците” в нацистки униформи, и някакви възрастни жени на полето, със забрадки, кръстят се широко, и викат „Доживяхме! Нашите пак дойдоха!”, и на мен ми идеше да се гръмна в слепоочието, и се затворих в хотела, и три дни не излязох навън… Казах си – защо го правя този филм, за кого загинаха тия хора, за кого, Господи…” – това разказа със задавен глас Елем Климов в една лятна вечер, в един варненски двор, на масата под ябълката…

  „Иди и виж” – най-потресаващият филм на Елем Климов. За Хатин. За онова белоруско село, в което през март 1943 г. бандеровците от 118 Schutzmannschaft Batalion провеждат наказателна операция и изгарят живи в колхозния плевник 149 души (от тях – 75 деца). Който се опита да изпълзи навън, разстрелват го с картечници. От цялото село се спасяват 6 деца и 56-годишният ковач Йосиф Камински.

  Няма го Елем, за да види повторението на Хатин и на Бабий Яр, на Волинското клане и на Лвовското. Добре, че го няма.

  Изпепеляване

  От 1994 г. композицията „Похищението на Европа” украсява Большая фонтанная дорога – един от най-красивите булеварди на Одеса. Композицията е подарък от скулптора Александър Токарев и архитекта Владимир Чепелев в чест на 200-годишнината от основаването на града.

  Европа, разпната върху гърба на страховит бронзов бик. Тя – безпомощна, той – брутален, тя – безволева, той – свиреп и неумолим. Спомняте си тази скулптура в Сарасота, щата Флорида

  В Одеса всичко е различно. Лети бронзовият бик, могъщ и доброжелателен, и носи на гърба си една приказна, изящна девойка, храбро изправена, озарена от надежди, устремена към светлото бъдеще, и това не е Европа, а самата Одеса. „Това е моят съвременен прочит на мита: бикът носи прекрасната Одеса в Европа”, казва тогава Александър Петрович.

  Преди 20 години той и не подозира, че неонацистите ще превърнат прекрасната Одеса в крематориум, в бандеровска кланица, че ще изгорят живи повече от 50 души; че ще доубиват оцелелите с метални пръти, ще мародерстват мъртвите и ще се снимат с тях, с техните изпепелени тела; ще крещят радостно и злостно „Москалiв – на ножi, Путиняку – на гiлляку! Хто не скаче – той москал!” („Москалите – под ножа, Путин – на въжето! Който не скача, е москал!”); че фюрерчетата на Бесен сектор ще квичат щастливо по своите фейсбуци и туитъри „Каква красота! Да горят руските свине! Да изгорят в огнения ад!”, ще наричат жертвите „негри”, „майски шишчета”, „препечени курабийки” и „пушена сланинка”, а после, през нощта, ще вилнеят из скърбящата Одеса в тържествено, факелно шествие… И адът следва подире им, и тяхното име е смърт…

  Скулпторът и архитектът живеят в Одеса, но имат „малък” проблем. Те са руснаци, значи – москали, значи „subhumans”, „Untermenschen”, под-човеци, не-човеци, не-хора. Значи – „На ножi!”…

  Не подозира Александър Петрович, че няколко дни след зловещия 2 май 2014 г. сърцето на неговия скъп приятел и съавтор, архитектът Владимир Николаевич, ще се взриви от скръб и ужас, и това ще бъде поредната жертва на Бесен сектор.

  А бронзовият бик завлече и „прекрасната Одеса”, и леконравната Европа в лабиринта на Минотавъра.

  

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * В. Дърева – публицист, есеист, политически анализатор, кинодокументалист; един от създателите на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, вечен дисидент, преди 10 ноември са забранени 2 нейни книги, 2 сценария и 1 пиеса; автор на над 2000 публикации; носител на многобройни награди за публицистика и документално кино.

  ** Първоизточник: https://duma.bg/sasht-pohishtenieto-na-evropa-n83321
   

  .

• Бивши европейски премиери бързат да напуснат бордовете на руски компании

   

  Военната инвазия на Русия в Украйна „оголи“ част от ключовите управленски позиции в руски банки и компании заради напускането им от страна на бивши европейски политици, четем в boulevardbulgaria.bg

  Всички чуждестранни членове на надзорния съвет най-голямата банка „Сбербанк“ са се оттеглили от позициите си.

  Сред тях е бившият премиер на Финландия Еско Ахо (1991-1995), който e независим директор на банката от 2016 г. насам. От съвета излизат още Надя Уелс и Натали Брагински Муние, съобщава РБК. Тримата са подали оставка „по лично желание“.

  Бившият премиер на Италия Матео Ренци (2014-2016) също е напуснал съвета на директорите на Delimobil – най-голямата руска услуга за споделени превози, която е основана от италианския бизнесмен Винченцо Трани.

  Ренци е изпратил съобщение до борда на директорите, за да обяви, че оставката му влиза в сила незабавно.

  Бившият канцлер на Австрия Кристиан Керн също е подал оставка като член на надзорния съвет на руските държавни железници РЖД.

  „От тази нощ РЖД всъщност стана част от военната логистика. Дълбоко съжалявам за това. Мислите ми са с жертвите на тази безумна агресия„, казва Керн пред Der Standard.

  Още един бивш австрийски лидер – Волфганг Шюсел, който управляваше страната между 2000 и 2007 г. – е поставен под натиск да се откаже от мястото си в руски борд.

  Шюсел е в ръководството на петролната компания „Лукойл“ от 2019 г. Неговата говорителка е заявила пред Standard, че той не вижда необходимост да прекрати мандата си в дружеството, защото срещу него не са налагани санкции.

  Известната с близостта си до Путин бивша министърка на външните работи на Австрия Карин Кнайсл също продължава да е част от борда на „Роснефт“, чийто председател все още е бившият германски канцлер Герхард Шрьодер.

  Преди седмици Шрьодер беше предложен и за член на борда на „Газпром“, а в Германия тече дебат за отнемането на държавните му привилегии заради скандалните му изказвания в защита на руския военен натиск спрямо Украйна.

  Дори той обаче смени тона спрямо Москва след действителното начало на бойните действия, инициирани от руската армия.

  Друг германец с тесни връзки с Владимир Путин – Матиас Варниг – беше поставен под санкции от САЩ като шеф на компанията „Северен поток 2“. Той е и член на борда на директорите на „Транснефт“ и алуминиевия производител „Русал“. Варниг е и член на надзорния съвет на ВТБ Банк.

  Варниг засега запазва руските си позиции, но реши да се оттегли от надзорния съвет на германския ФК „Шалке 04“.

  Главният изпълнителен директор на BP Бърнард Луни също е член на съвета на „Роснефт“, тъй като британската петролна компания е сред големите акционери в руското дружество.

  В „Роснефт“ е и Робърт Дъдли, бивш ръководител на BP от 2009 до 2020 г., както и шефът на италианската Eni Ернесто Ферленги (той е и в борда на руския държавен оператор на електропреносната мрежа на страната).

  Директорът на компанията En+, която притежава „Русал“ и е свързана с олигарха Олег Дерипаска, е бившият министър на енергетиката и климатичните промени в кабинета на Дейвид Камерън лорд Грег Баркър, съобщава „Файненшъл таймс“.

  .

  

• Експерт от МОН: Е*ати училището! Аз не бих си дал детето да мине покрай него! ВИДЕО

  .

  Под горното заглавие БЛИЦ разказва история, която се е случила преди десетинча дни в училище* в гр. Суворово.

  БЛИЦ излиза и с голямо подзаглавие: Остава да видим след като тази „бляскава“ реч на образователния експерт се осветли за обществото, дали той ще си „отиде“ от МОН.

  Ето какво още четем в материала: Дългогодишният експерт от Министерството на образованието и науката Румен Вангелов бе записан в момент на афект с грозен речник, спрямо училищен директор и заместниците му!

  
  Вангелов, който бил изпратен от министъра на образованието и науката Николай Денков в Средно училище „Никола Вапцаров“ в гр. Суворово, област Варна, трябвало да провери сигнали на възмутени родители срещу учителка, която на 7 февруари 2022 г., след като влязла в онлайн платформата от дома си, за да съобщи на учениците си, че няма да имат час, понеже е болна, забравила да изключи своя микрофон и така те станали неволни слушатели на порно-еротични онлайн стенания.

  След като пристигнал в школото на 11.02.2022 г., експертът от МОН започнал с назидателен тон да говори на „ТИ“ на училищното ръководство, като в пледоарията си така се отплесва, че казва на директора Димитър Кирилов: „Е*ати училището! Аз не бих си дал детето да мине покрай него !“, както и че хората едно време имали достойнство и като се „издънили“ – си ходили.

  Чуйте записа на разговора, който е качен в You Tube.

  
  .

  Остава да видим, след като тази „бляскава“ реч на образователния експерт се осветли за обществото, дали той ще си „отиде“ от МОН.

  Междувременно стана ясно, че Началникът на РУО – Варна Ирена Радева е уволнила директора на СУ „Никола Вапцаров“ в Суворово Димитър Кирилов миналия петък, 18 февруари 2022 г., за липса на качества да заема длъжността.

  При уволнението, обаче, са допуснати процедурни нарушения, тъй като той бил синдикален лидер, а в стремежа си да го отстрани Радева пропуснала да поиска разрешение от синдиката за неговото уволнение. Това ни съобщи адвокатът му Кристиан Гьошев от Пловдивската адвокатска колегия, който ни предостави и въпросния запис на експерта от МОН.

  Той коментира ситуацията така:

  „Аз съм изненадан и доста шокиран от чутото. Познавам Румен Вангелов като интелигентен мъж, дори съм го разпитвал като свидетел на дело и направо не мога да повярвам на чутото. Това е все едно съдия във Върховен съд да говори на адвокатите на „ТИ“ и да им говори цинизми.

  Считам, че това поведение към училищна институция не бива да се толерира от правителството на т.нар. Промяна“.

  По повод уволнението на Димитър Кирилов, адв. Гьошев коментира случилото се така:

  „Кирилов работи в училището от 1998 г. като директор. През есента на 2020 г. беше пенсиониран неправомерно с т.нар. „ранно пенсиониране“, но съдът го върна на работа още есента на 2021 г. Само 3 месеца по-късно го уволняват за несправяне с работата. Не Ви ли изглежда странно?

  В Община Суворово има една групичка, която по мое виждане много обича да „завзема“ училища и да се „грижи“ да се уволняват директори. Направете проверка и вижте – училището в с. Николаевка, училището в Суворово, а сега и това в Каменар. Проверете кои са били бивши и настоящи директори и техните заместници, как са назначени и къде са работили преди. Може би това са най-добрите експерти в образованието там, според местното РУО, и им поверяват лесно тези институции.

  Не давам категорични оценки, само мога да предполагам. Димитър Кирилов е жертва на тази група. Самата Началничка на РУО Радева е признала за гафа с уволнението и, че то ще бъде отменено, но ние знаем как действа МОН – скандал – уволнение. После cъдът връща уволнените. Това е игра с хорските съдби, което е жестоко.“

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  * Нашето издание Еврочикаго също е писало за проблемите с училищата в малкия град, които често се предизвикват дори преднамерено (вж. ТУК)

  .

• Сбогом на илюзиите

  .

  Енчо Господинов, Kvadrat5.bg

  .

  Дрънкането на оръжия, както и безотговорното дрънкане, може да е опасно занимание

  От няколко месеца насам световни, регионални и национални медии облъчват близо 8 милиарда човешки същества с неспирна вакханалия от военни термини, американски и други оръжейни доставки, руска агресивност, украинска смелост, НАТО-вска щедрост и българска екранна мъдрост. Журналисти и дипломати, политолози и историци, статистици и невротици анализират, коментират и възхваляват или съдират кожите на Путин и Байдън, на Зеленски или Лукашенко, а на търпеливата аудитория й е позволено да слуша, да кима с глава и да се ориентира, преди да „вземе страна“.

  И това е разбираемо. Както е разбираемо, че противниците или привържениците на „двата лагера“, на „добрите и лошите“ – в зависимост от мирогледа на вторачения в екрана или четящия/слушащия хомо сапиенс – искат най-сетне да разберат ще има ли война „в сряда“, та най-сетне да видим какво ще се случи, или „срядата“ пак се отлага за неопределен четвъртък.

  Вероятно е добре да напомним още в увода на това съчинение, че „Истината е първата жертва на всяка война“. Защото пропагандата е в състояние да размие границите между истината и лъжата и да промие милиони мозъци, които се чудят как да се ориентират в джунглата от исторически паралели, оръжейна терминология, шумна реторика и справедливи (или не) каузи, облечени в белоснежни одежди от думи.

  Какво ли не сме чували за войната: че тя е „…продължение на мира с други средства“ (Клаузевиц); че само мъртвите успяват да видят края на войната (Платон); че „старците обявяват войните, но младите трябва да ги водят и да умират“ (X. Хувър); че „Бог е създал войната, за да може американците да научат географията…“ (Марк Твен). Последното обяснение на великия присмехулник е много деликатно, ако трябва да се преподава като философско понятие във военните академии на свободния свят. Но, както биха казали много генерали, не сме длъжни да се съобразяваме със Самюъл Лангхорн Клемънс, по-известен като лоцмана от Мисисипи Марк Твен, когото оставяме на милостта на критиците му, на Том Сойър и Хък Фин.

  Войната е толкова сериозна работа, че е грехота да я оставяме само на политиците или само на генералите. За коментаторите да не говорим. Още повече, че вероятно 90% от тези нови проповедници, било политици, дипломати или новинари, никога в живота си не са виждали война. Нито знаят как мирише войната, както ни напомни по националното радио проф. Андерй Пантев, цитирайки най-човечния и най-брилянтен израелски писател Амос Оз: „от войната съм запомнил само миризмата на кръв и на фекалии“. Добре е анализаторите да запомнят това.

  Амос Оз почина преди няколко години. Имаше и още има многохилядни читатели в България. Надявам се всички, които говорят с пристрастия за „войната в сряда“, да препрочетат книгите му. Той обичаше да казва неприятни политически истини, вероятно и затова Нобеловият комитет го подмина. Израелският Чехов. Понякога е добре да сме хладнокръвни и безпристрастни.

  Джеръми Паксман, един от най-брилянтните журналисти на Би Би Си, често ни напомня, че историята на една държава зависи до голяма степен от географията й. Това обяснява както афоризма на Марк Твен, така и нашата съдба да живеем на кръстопът. Америка е огромна, богата, силна и далечна, затова може да си позволи някои, дори много неща. Русия е още по-огромна, военно силна, но близка, затова ние можем също да си позволим лукса да виждаме нещата във всичките им измерения. А оглеждането на нещата от всички страни може да ни напомни, че историята ни често се е определяла от нашата кръстопътна география. Повечето географски кръстопътища са неприятно ветреливи в исторически контекст. Вижте нашата съдба от Аспарух, та до днес.

  Така се случи, че в моето битие на репортер от „ПОГЛЕД“ се наложи да помогна в организирането на едно много тъжно събитие през пролетта на 1979 г.: импровизирано погребение и китка бамбукови клонки в памет на нашия убит японски колега Исао Такано на китайско-виетнамската граница по време на войната през 1979 г. Исао Такано беше застрелян в челото от китайски снайперист, защото отразяваше сраженията от виетнамска страна. Тогава двете страни не бяха в извънрдено добри междусъседски отношения. Беше само няколко години след края на американската война във Виетнам (1975). С моя японски приятел и колега Казуо Йошинага от агенция „Denpa news limited“ поляхме няколко капки саке върху мястото, където беше убит Исао Такано. Наоколо миришеше на кръв. Три години по-късно на десетина метра от мен шрапнел от израелско оръдие натроши ръката на колега от сп. „Нюзуик“ на една от централните улици в Бейрут. Замириса по същия начин.

  Подобни картини – и отвратителна миризма на война – съм виждал и усещал в Афганистан (1980), когато съветските солдати бяха затънали в тресавището, в което щяха да затънат и съюзниците от НАТО двайсетина години по-късно. В едно кирпичено селце в провинция Пактия, на границата с Пакистан, видях двама съветски офицери – руснак и украинец – служещи под общ флаг – да броят последните си часове в кирпичена колиба, натъпкана с гранати като Форт Уърт: но не се надяваха да оцелеят. Предишната нощ афганските войници, които те бяха дошли да обучават, бяха изгорили жив съветския полковник, който ги учеше как да управляват и да стрелят от съветски танк срещу муджахиддините. Около още димящия танк миришеше на човешко печено. Шокиращо дори и за читателите, предполагам…

  Не зная колко от нашите храбри коментатори и генерали са усещали тази миризма. Лично.

  Мога да разкажа подобни отвратителни истории и от бивша Югославия, където „служих“ 7 години (1992-1999) в хуманитарните редици на Международния Червен кръст. Миришеше на война от Белград до Сараево, от Прищина до Вуковар и от Пале до Мостар. И от други места в Азия и Африка, където история и география се преплитаха в невъобразима смес от кръв и сълзи, ако леко перифразираме думите на Амос Оз.

  Пламенните призиви за силна армия, модерни оръжия и съюзническа лоялност са абсолютно разбираеми, оправдани и очаквани. Но това не е знак на равенство със затваряне на очите за реалностите, географията като фактор в историята и специфичните национални интереси. А и не всякога някоя заблудена ракета може да падне на покрив в Горна баня, под който няма никой. Или пък да не се взриви… Такива случаи са по-скоро рядкост.

  За сметка на това драматургът Чехов често ни напомня, че ако в първото действие на стената виси пушка, тя трябва да гръмне в третото действие, по законите на драматургията. И в политиката е така, в това число и в Черноморския басейн. И не само.

  Естествено, добре би било да сме постоянно неутрални, както швейцарците. Но за това е необходим не само куражът на Шилеровия стрелец Вилхелм Тел. Необходим е талантът и визионерството на швейцарската политическа класа, която скромно не нарича себе си „елит“, за разлика от нашата. Която краде никак или минимално, но работи максимално. И мисли от векове насам предимно за интересите на самата Швейцария. И на доста трудолюбивия й „електорат“, който не се плаши от никакви референдуми, където гласът му не само се чува, но и диктува на елита какво да прави.

  А престараването и кариерната услужливост както в дипломцията, така и в ефирните проповеди, могат да имат трагикомични последици за протагонистите на „бойната слава“. Двама от най-брилянтните дипломати в ООН по време втората война в Ирак (2003) – сър Джеръми Гриийнсток и Джон Негропонте, съответно посланици на Великобритания и САЩ, го изпитаха лично на гърба си. След като патриотично и лоялно проповядваха необходимостта от война в Ирак, поради „наличието“ на химически и други оръжия в арсенала на диктатора Саддам, техните шефове изпратиха тези иначе блестящи дипломати на работа в Багдад, да построят „нова държавност“, както я виждаха от амвона на Съвета за сигурност. Когато службата им в Багдад приключи, сър Джеръми се върна в Лондон, пенсионира се набързо и написа две страници в сп. „Икономист“ с доста по-отрезвяващи думи от онези, които проповядваше преди командировката в района на Тигър и Ефрат. А неговият шеф Тони Блеър се опозори с лакейническата си роля към Джордж Буш-Младши и остана с прякора „Пуделът на Буш“.

  Но най-тъжна беше съдбата на един достоен войник и дипломат: генерал Колин Пауъл, вече също покойник. На генерала беше тикната една епруветка в ръцете, написан му беше текст, който да прочете пред Съвета за сигурност на ООН и да убеди света в неубедителната теория за оръжията на Саддам. После всичко се оказа един голям балон. Французите обаче не се хванаха на тази въдица. Останаха реалисти. (А години по-късно новите им подводници за Австралия потънаха някъде и останаха на хартия…)

  Колкото до информационното „обслужване“ на армии от всякакъв географски и исторически произход, нещата всъщност поеха към регрес: през първата война в Ирак (1991) CNN и блестящите й репортери Питър Арнет, Бърни Шоу и Джон Холиман, подкрепяни от дома от самия шеф и собственик на CNN Тед Търнър, предаваха реалистично, професионално и твърде смело репортажите си от покрива на хотел „Ал Рашид“ в Багдад. Това не остана незабелязано от световната аудитория на CNN, но и не предизвика възторг в Пентагона. Но тримата репортери не останаха в историята като пудели в скута на политиката.

  Интересното е, че нерядко именно генералите са тези, които не искат да дрънкат с оръжия, докато политиците обичат да се показват как си точат вербалните саби. А услужливите медии подготвят атмосферата за предстоящата вакханалия на терена.

  За кандидатите на славата в новинарството ще напомним, че Ърнест Хемингуей, един смел мъж и талантлив майстор в използването на думите, отива на война едва 17-годишен, при това Световна война. Първата. Отказват да го запишат в редовната армия: малолетен е, дюстабанлия и късоглед. Но Хемингуей надхитря армейската Наборна комисия: записва се доброволец в Американския Червен кръст и бързо попада като санитар на фронта в Северна Италия. Много скоро младият репортер и бъдещ лауреат на „Пулицър“ и „Нобел“ за литература разбира какво е война, когато кракът му е раздробен на парчета от шрапнел и му замирисва на кръв и фекалии. Така се ражда романът му „Сбогом на оръжията“.

  И сбогом на илюзиите, че войната може да е „добра“.

  Още по-трагична е съдбата на Робърт Капа (Ендре Фридман), легендарният американски фоторепортер от унгарско еврейско семейство). Приятел на Хемингуей и на Стайнбек, Капа е авторът на световноизвестната репортажна снимка „Падащият войник“ от Испанската Гражданска война (1936-37). Карабината излита от ръцете на простреляния войник и показва една човешка трагедия, а не „напомпан героизъм“. В 1954 г. Капа отразява френската война в Индокитай, стъпва на пехотна мина и умира на място. И той, и Хемингуей, и Стайнбек, като журналисти са ненавиждали войната.

  Може би е добре от време на време шефовете на телевизии и други медии да поразказват на младите си коментатори за тези детайли от живота на великаните в журналистиката.

  А политици, бивши и бъдещи посланици, както и хора с лъскави еполети и едри звезди по пагоните, да препрочитат от време на време словото на Ейбръхам Линкълн на Военното гробище в Гетисбърг, след края на Гражданската война в Америка. Линкълн пише прочутата си реч „Gettysburg Address“ на коляното си, докато пътува с влака към Пенсилвания, където е „вечният дом“ на падналите синове и дъщери на Америка, от Съюза и Конфедерацията, от Севера и Юга.

  Посланието на Линкълн е просто: във войната не избиваме враговете си. Избиваме нашите братя и сестри. И себе си. И, че от живите зависи дали жертвите на войната не са били на вятъра…

  Текстът на Линкълн не е дълъг: само 271 думи. Чете са за две минути. Преведен е на почти всички езици в света, да могат да го четат всички политици, генерали и коментатори от Атлантика до Урал и от Камчатка до Киев.

  

  .

• Войната на келешите

  .

  Когато бях малко момче, любимите ми играчки бяха войниците. Събирах колекции с години. Наполеонци, германци, индианци, италианци, руснаци, каубойци. Шарени, малки, изящни войничета, носещи тънки, чупливи оръжия.

  С братовчед ми юркахме малката му сестра, моята мила братовчедка, да играе с нас на война. След кратко чудене тя се съгласяваше – не, че имаше избор. Разделяхме си войниците. Уж по равно, но на нея все гледахме да дадем по-смотаните. Нали е момиче.

  После дълго време всеки подготвяше своята крепост. Превръщахме дивани, фотьойли и секции с книги в непревземаеми държави. И точно когато бяхме готови да почваме войната, моята братовчедка променяше правилата на играта и предлагаше да почнем да си ходим на гости. Иначе няма да играе, естествено.

  Ние, като момчета, се отегчавахме бързо от тази лигава история и измисляхме нова стратегия. Разделяхме си войниците на две, без значение кои ще ни се паднат. Заставахме в двата края на хола, подреждахме човечетата пред себе си, а после хващахме едно метално топче и го мятахме по килима, един към друг. По пътя си топчето отнасяше наполеонци, германци, индианци, италианци, руснаци, каубойци. Не просто ги буташе, а чупеше ръце, крака, глави. Печелеше този, който остане с прав войник.

  Днес си мисля, че ако слушах моята братовчедка, сигурно щях да имам здрави войничета в кутията, останала за поколенията. Само че сега вътре са основно инвалиди, жертви на моя тестостерон.

  И като гледам сега как разни мъжкари, окичени с власт, се канят да играят на война, си мисля нещо, което отдавна искам да кажа. Липсват жени там горе. Светът щеше да е много по-хубаво килимче, ако на него не си играеха само момчета.

   

  Радослав Бимбалов

  .

• Безкръвно

  .

  Разказ от Цветан Бошев

  Беше тръгнал с пикапа си от крайбрежието на Индийския океан малко след полунощ и се набута в трафика на Джоузи /1/ някъде към осем. Изнервяше го това фучене, както и запекът по артериите на града. Разни пикли му показваха среден пръст от лимузините си, при най-малкото му колебание накъде да завие. Мъжете бяха по-въздържани, но и те присвяткваха. „Бързат за работа хората“ – самоуспокои се той, но нервите му го наведоха на доминантата в мислите му напоследък: „До месец-два трябва да тръгнат!…“ – си рече и струйчица слюнка, изтървана при сладостното преглъщане, текна от ъгъла на устата му. Бузите му от тъмен восък се карамелизираха от възбуда и забравен тик на дясната му скула се обади.

  Без предварителна резервация успя да си хване стая в обичайното си хотелско убежище в Роузбанк, удари си един блажен шампоан в прозрачната душова кабинка, въпреки че ваната, клечаща на малки криви крачета, го мамеше с отблясъците на крановете си. Огледа критично побеляващия си пубис в огледалото, изсуши дългата си сребърна брада в мека хавлиена кърпа от чист памук, попи напъпилата пот по голото си теме и навлече нов кат дрехи – колосана бяла курта и куфей /2/.

  На бара във фоайето завари цифром и словом един дебел африканер-чаепиец, намъкнат в примачкано сафари, който посмукваше пурета често и на малки дръпки, като сукалче. Седна през стол и поздрави него и бармана-калър.

  – Добро да е утрото и на теб, ама май ни чака задушен ден – отвърна му енотът, пафкайки.

  – То нам няма угода – усмихна се новодошлият. – Какъвто и да е, все ще му намерим кусур. – И приглади несъществуващите си мустаци. – Първата ми жена ми писна най-вече заради неспирните си недоволства от климата: „Що вали сега?“, „Ега ти вятъра!“, „Туй слънце сякаш не мърда…“ и т.н. Ще намери такова време на мук! „Иди в Европа! Кеф ти в Швеция без слънчеви очила, кеф ти в Норвегия, дето е половин година ден, другата – нощ, та да мирясаш“ – я посъветвах. – И тя отиде, ама в България. Бяхме се учили да караме ски там и като се развеждахме ми каза, че времето вече навсякъде се било развалило. Не беше стока. Отърва ме Аллах от нея.

  – Още едно оправдание що не се женя, а прехвърлих четиридесетака – вметна барманът. Колко жени имаш?

  – Три хартисаха. Първите две съм ги заточил в магазините си в Лесото. Не ми стига мъзгата вече да ги покривам по волята на Всевишния. Пък и те са доста дърти. Живея само с трийсетгодишната. Питомна хубостница. Фръцка се с нови клоки-та /3/ всяка седмица и това й е всичката беля. Сякаш има някаква разлика, все една кройка са. Ама като седне с приятелки на замрежена веранда, се фукат с джинси, дрънкулки и гримове. Нека се радва хайванчето! – въздъхна.

  – Аз търпя, търпя, пък й шибна на моята един с опакото… – отпусна се и бозайникът и огледа доволно пухкавата си китка.

  – Чудя се как ли би ми се отразил един драфт? Пресъхна ми гърлото да въртя геврека тази нощ.

  – Няма „рано“ за хубавите неща – нахили се барманът. – От Дърбан ли си?

  – От Дърбан.

  Абдул беше благ, дребен индиец, с тен на антрацитни въглища. Наближаваше седемдесетте.

  – Винаги прескачам там късно през есента – уточни дебелакът, сякаш някой се интересуваше от навиците му. – Влагата вече се е разнесла, дишаш цици и задници с очи по плажовете, акулите са забили в дълбокото. Ти знаеш ли, че в Дърбан е най-големият научен институт в света за изследване на психиката на тези хищни парантии?

  След малко и тримата, радостни като средношколци, се гледаха през ситната роса по халбите.

  – Вие, мюсюлманите, много се отракахте май?

  – Не пречи на вярата – конкретизира Абдул. – Имам племенница, която нагъва и свинско. Не била от Саудитска Арабия, така че всеки да си гледал в неговата чиния.

  – Американци установили, че в свинската сланина имало по-малко холестерол, отколкото в телешкото – се възгордя с ескалиращата си осведоменост напращелият.

  – Ти по какво тинтири-минтири насам?

  – Снабдявам магазини за антики, предимно мебелни.

  – О-о-о, не! Никакви такива и ритуални маски, и каквото и да било, принадлежали другиму! Един сангома венда /4/ ме наплаши, че могат да пренесат лоша участ. Някой умрял от червен вятър или синя пъпка, децата му разчистват вехториите, ти ги купуваш и хоп – болестта му цъфнала в политурата!…

  – Маса на пъпки, супер ще да е, да ти стои все накриво чашата! А креслото да ти духа… и да те масажира с червен вятър – изхитри се барманчето.

  – Абе, като ги минеш с отвара от джераниум /5/, лошото бяга. Важното е да нямат дървояд.

  – Чел съм, дето тези гадинки се делят на браншове – точилари, часовникари и какви бяха още? Я ме светни!

  – Едните ти стържат в ушите нощем, другите цъкат с челюсти да ти подскажат, че възрастта ти напредва. Но са повече семейства – внезапно се оживи Абдул. – Особено мръсни са Сечковците, защото ти правят сечено завинаги. Могат да ти оглозгат и гредите, и дограмата. Стават доста тлъсти. Спасение няма дори и с карате.

  – И кои други бойни изкуства бе, човече?

  – „Карате“ е силен препарат за третиране на добичетата, ама полза никаква. Най-много да си изтровиш домочадието. Освен това бръмбарчетата имат и летежна фаза. Пипва ги сексуалният глад и хвъркат навсякъде да се пърцат. Сетне снасят яйца и личинките им се заселват в някой викториански шкаф, струващ едно топи /6/ пари. Лекуват се само с огън. Не знам точно защо, но в Джобург /7/ не се срещат често. Затова доста мои сънародници от бранша битуват тук. Доставям на двадесетина магазина стилна мебел от добри китайски заводи франко пристанището и проверени антики от пра- и прадядовско време.

  Барманът се наклони над плота с престорена тайнственост и съобщи:

  – Страшно мезе са! Мой приятел ги въди в стара постройка, гони ги с някаква миризма и ги дърпа с пинсети. Жълтата риба се нареждала на опашка в Крокодайл ривър, а на торния червей обръщала сърдито гръб.

  – Нека ви кажа какво знам за червоядината от друга гледна точка. Астрофизиците наричат така въображаема тънка тръба от пространство-време, свързваща отдалечени райони на Вселената или паралелни вселени-бебета, която би могла да предложи възможност за пътуване във времето. Оня ден го четох – пак се наду и разкикоти бурът /8/.

  – Както е тръгнало, Сечковците могат и на тая тръба да й видят сметката – коментира Абдул сардонистично. – Много са яки.

  Тогава му бръмна селфонът. Вдигна го и останалите чуха фанфарен мъжки глас:

  – Ес салям ю алейкум, Ча-ча! /9/ Колко ти остана да бръмчиш?

  – Ва алейкум сакаам, сине! /10/ Пристигнах, освежих се и даже си разтягаме масали с едни хора в хотела. Ще обиколя аверите да събера поръчки и ме чакай за обед! Нося ти подарък. Ще ти се завие свят! И да го сложиш на витрината, ама няма да се лакомиш да го продаваш!

  – Благодаря ти, Ча-ча, съсипа ме от глезотия!

  – Тепърва ще те съсипя, юначе!

  – Не с бави, че Фатма вече е до лакти в пилафа!

  Абдул се раздели със събеседниците си, без да се ръкува, и тръгна по дела. Претупа ги набързо и още в 11:45 свирна на обкованата медна порта на кръщелника и кумеца си в квартал Линейжа, който държеше под дванайсетстайната си къща просторно хале, тъпкано с изискано обзавеждане за милиони.

  Оня ахна от възхита като отвориха задната врата на пикапа. Вътре се мъдреше масивен комод, комбиниран с писалищен секретар от времето на крал Джордж ІІІ, богато инкрустиран със седеф и пиринч. Младият знаеше от каталозите, че са оцелели само броени уникати.

  – С жена ми Шърли го избрахме! И тя трепери сега дали ще ти се хареса, пък и на Фатма.

  – Аллах да ви поживи! Сърцето ми спря, Ча-ча!

  Прегърнаха се и похапнаха с пръсти от овнешкото оризато. Фатма надничаше зад пердето, за да принася напитки и сладкиши.

  Абдул не рачи да преспи, защото на другия ден трябваше да разтоварва контейнер на пристанището. Пак се прегърнаха и се разделиха сърдечно.

  Пет минути след това той удари спирачки с треперещи нозе в локалния отбив на магистралата и се отпусна на седалката с невиждащ поглед. „Аллах акбар! Летете и се плодете, Сечковци!“.

  През влажния декември, връщайки се от пазар в дърбанския си дом, беше мярнал в склада косматия задник на кръщелника, изпращаш тласъци в междубедрието на Шърли, под запретнатото й портокалово пунджаби /11/ върху едно бюро в стил Луи Кенз.

   

  25 февруари 2010 г.

  Йоханесбург

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  1. Умалително име на Йоханесбург.
  2. Традиционна мюсюлманска мъжка дреха, наподобяваща рокля и везана цилиндрична капа.
  3. Вид мюсюлманска женска дреха.
  4. Народен лечител, шаман от племето Венда в Южна Африка.
  5. Здравец или мушкато.
  6. Също като куфей.
  7. Също като Джоузи.
  8. Нарицателно за наследник на холандските преселници.
  9. Ча-ча (куме, чичо).
  10. Мюсюлмански поздрав – отговор.
  11. Друг вид мюсюлманска женска дреха.

   

  Източник: LiterNet

  .

• Някои хора просто се прехранват от политиката. Или защо точно ненужните лидери остават на гребена на вълната

  .

  Николай Иванов, в. „Сега“

  Тия дни е интересно не само в епицентъра на българската политика, но и в периферията й. Стари муцуни шават в нея и се мъчат да внушат, че с тях стартира презареждане.

  Изпадналата от Народното събрание Мая Манолова обяви, че се готви нов ляв политически проект. Не се знае една ли ще е новата партия, много ли, Манолова ли ще бъде лидер… Но е видно, че бившият омбудсман има амбиции да сърфира върху лявото.

  Токът скача, повлича цените, хората мизерстват, а старата лява партия – БСП, ще се доизхаби в управлението – ето я нишата за новия субект, твърдят анализатори. И очевидно вдъхновяват Манолова. Вдясно (градското дясно) нова партия няма, не останаха и избиратели, но пък са налице нови мандати. Христо Иванов бе преизбран за лидер на „Да, България“, скоро същото ще се случи с Атанас Атанасов в ДСБ. С тях коалицията им “Демократична България“ (ДБ), която хем е в управлението, хем говори за предсрочни избори, се надява “да довърши започнатото“, тоест да реализира правосъдната реформа. И ръководството на СДС се кани нещо да довършва, без да се знае точно какво – председателят Румен Христов не смята да сдава поста, макар доста седесари да искат оставката му поради безпредметното вече присъдружие на ГЕРБ.

  Ако щете вярвайте, „презареждане“ тече и в най-дълбокото блато на българския национализъм – новият конфликт Русия – НАТО мотивира “Атака“да засили близостта си с русофилската партия на Николай Малинов. В челото на това сътрудничество, разбира се, сега и навеки е Волен Сидеров. Нищо, че той и партията му вече събират по половин процент подкрепа.

  Корнелия Нинова не е в периферията, а баш в центъра на събитията. Но и тя спада към лидерите, които въпреки грандиозните си изборни провали не ще да си ходи. Много се писа през последните седмици за “оставката“ като акт на “оставам“.

  Писа се и за “оставането“ въобще. Ясни са лъжата, фалшивата поза, другите чупки и стойки от този масов процес. И все пак има още неща, които трябва да се кажат в чисто политически план:

  Поскъпването на тока и общата инфлация безспорно затрудняват изключително много живота на българина. За огромно съжаление това ще е темата на темите в близката поне една година. Само че енергията поскъпва не само у нас, причините са икономически и политически в световен мащаб. Никакви Маи, Корнелии или който и да е друг може да повлияе съществено. Мерките може да са единствено палиативни. В този смисъл всеки български политик, който тръгва да посреща “новите социални предизвикателства“, би паразитирал върху един световен проблем.

  Освен това специално Манолова трудно може да влезе в образа на автентичен ляв политик. Точно обратното. Политическата й кариера след напускането на БСП се промъкна по пътечката “няма ляво, няма дясно“, привличайки дясна формация като “България на гражданите“ и десни хора като Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и др. С “няма ляво, няма дясно“ Манолова се опита най-напред да формира общо фронт срещу Йорданка Фандъкова в столичните кметски избори. А после да се легитимира като един от лидерите на протеста срещу ГЕРБ. Няма лошо в това, но е безспорно ясно, че “новият ляв проект“ просто е поредната конюнктурна политическа дреха на Манолова.

  Освен това е спорно доколко “лявото и социалното“ въобще имат вече електорална база у нас.

  Последните големи социални протести у нас – тия през 2013 г. – направиха така, че… първа на предсрочните избори стана дясната ГЕРБ.

  Доста спорни неща има и около Атанас Атанасов и Христо Иванов. Някога генералът бе възприеман за едно от оръжията на управленското мракобесие (управлението на ОДС). Истински чудно е как все някак в наши дни той успя да се позиционира като алтернатива на мракобесието.

  Колкото до Христо Иванов, той има точно толкова изборни провали, колкото и успехи – фиаско на вота през 2017 г., когато развали коалицията с ДСБ малко преди датата на изборите, и спечелени едва 6.3% подкрепа за ДБ през ноември 2021 г., след като коалицията се представи успешно на първите два вота през годината (тук Иванов бе в качеството на съпредседател). По-важното е, че ДБ бе маргинализирана от Кирил Петков и “Продължаваме промяната“ (ПП) в политическия коловоз, който модернизира България. Реформите вече зависят много повече от ПП, отколкото от ДБ – ПП е локомотивът, ДБ е един от многото вагони.

  Така “градската десница“ бе лишена от основата си – на партията, която променя страната. И макар несъмнено да предстоят трудни времена за ПП, нещата вече са променени завинаги – загубеният електорат няма да се върне при ДБ. Принос за това е и комичната безалтернативност (“Не ме пускат да си ходя“), с която бе преизбран Иванов. С други думи, няма абсолютно никаква политическа причина лидерите на “Да, България“ и ДСБ да останат същите.
  .
  
  .
  
  .
  
  .

  “Атака“ няма нужда да бъде коментирана обстойно. Национализмът в близко бъдеще ще се опира на антиковид вълната, което бе прозряно не от Сидеров, а Костадин Костадинов. Колкото до СДС, на тази партия скоро дори медиите няма да обръщат внимание, понеже няма никаква обществена потребност от нея. Интрига е единствено тя сама ли ще пропада. Или със същата скорост ще се сгромолясва и ГЕРБ, водена от Бойко Борисов. Той, знае се, от оставки не се отказва, защото никога не ги подава. Чака да бъде канонизиран от активистите на ГЕРБ.

  Казано обобщено, всички тези хора ще продължат да бъдат част от политическия живот не защото избирателите, процесите и идеите имат нужда от тях. А защото, очевидно, те самите имат нужда от политиката. А това пък кореспондира с най-съкровените личностни стремежи на българските политици – в политиката те виждат бизнес, занаят, прехрана.

  И се страхуват да я изоставят, тъй както редовият човек се притеснява за хляба си. Дори и обстоятелствата да ги принудят да се разделят с пост и служба, посвещават останалото време на борба да се върнат. От всичко това може да се направи извод в какво точно е превърната политиката ни.

  Много трудно човек може да се сети наистина за политически лидер, който след провал спокойно и нормално да е напуснал политиката. През последното десетилетие при парламентарните формации двама се оттеглиха без претенция за завръщане. Единият е Божидар Лукарски, който обаче сдаде след люти скандали в СДС през 2018 г. Другият е Константин Проданов, който пак тогава напусна председателския пост в АБВ и политиката въобще, след като партията не влезе в новия парламент. Младият Проданов бе единственият, който показа, че може да живее без политиката. Забележителното е, че след него АБВ потърси ново начало с… Румен Петков

  Това е положението. Каквото и както да приказват гореизброените герои, каквито и псалми да пеят правоверните им агитки, иде реч за най-обикновено превръщане на политиката в прехрана*. Големи лидери изглеждат отвън, а вътре в душичките им – най-простовата първичност.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
  * За нещо подобно говори и проф. Иво Христов в интервюто си пред Петър Волгин и БНР. Той каза: „България има нужда от законност и равно прилагане на закона и ефикасни законови институции, това е повече от ясно. Проблемът е, че основните социални агенти, въпреки че парадират с тези лозунги, това им е последна грижа.“ Чуйте записа долу.

  .

  .

• Рекорден търговски дефицит за САЩ през 2021 г.

  .

  Търговският дефицит на САЩ нарасна до рекордните 859,1 милиарда долара миналата година, съобщи Асошиейтед прес.

  Pазликата между това, което САЩ продават, и това, което купуват от чужди страни – нарасна с 27% миналата година, от 676,7 милиарда долара през 2020 г. Износът от САЩ също се увеличи с 18% до 2,5 трилиона долара, но вносът бе повече, като се покачи с 21% до близо 3,4 трилиона долара.

  Вносните стоки от Китай нараснаха с 16% до 506,4 милиарда долара миналата година, а търговският дефицит с китайците нарасна с близо 15% до 355,3 милиарда долара.

  Като цяло разривът в търговията на САЩ със стоки с останалия свят достигна нечуваните 1,1 трилиона, но това беше частично компенсирано от 231,5 милиарда долара излишък в САЩ за услуги като банкиране, образование и туризъм и така се стигна „само“ до минус 859,1 милиарда.

  Общият публичен дълг на Съединените щати достигна 30 трилиона щатски долара.

  САЩ не са имали търговски излишък от 1975 г. – както се вижда от снимката. Президентът Доналд Тръмп се опита да намали дългогодишния търговски дефицит чрез налагане на данъци върху чуждестранни стоки.

  Администрацията на Байдън запази митата на Тръмп върху китайския внос на стойност около 360 милиарда долара, но постепенно намали налозите за съюзниците на САЩ. Например миналата седмица Съединените щати се съгласиха по същество да премахнат митата на Тръмп от 25% върху вноса на японска стомана.

  .

• Наша сънародничка в Канада за протеста там

  .

  ПРОТЕСТЪТ В КАНАДА

  Интервю на Ралица Чолакова за EuroTV.media

  „Протестът ще продължава, хората, които го организираха, казаха, че няма да се откажат, те получават много голяма помощ от много хора. Аз погледнах преди малко сметката – те са получили досега девет милиона и половина помощи. Мисля, че повече хора ще се включат като донори към този протест – хотелите до края на февруари са ангажирани.

  Мое мнение е, че много хора ще идват всеки уикенд през февруари в Отава, докато техните искания – да се премахнат мандатите за ваксини – не получат отзвук в правителството на федерално ниво. Аз мисля, че няма да бъде потушен този протест, защото много хора искат да имат по-добри лидери и по-добри политици.“

   

  Интервюиращ: Николай Тома

  Монтаж: Сирма Йосифова

   

  Източник: Euro.TV.media

  .

• <<
• 1
...
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
...
• 414
• >>