Всички авторски страници

Авторски

• Шокиращ анализ за правосъдната система връчен на Орешарски и Златанова

  На 20 септември т.г. в Министерски съвет в София се е провела среща на премиера Орешарски с граждански движения, която е била посветена на правосъдието. В срещата са участвали, освен Орешарски, и министърът на правосъдието Зинаида Златанова, информира сайтът Нarmonypragma.com. Малко след началото на срещата журналистите са излезли и тя се е провела при закрити врати. По обявената тема на срещата – правосъдната система в страната, са били направени само три изказвания – едно на министър Златанова и две на граждани.

  Изявлението на Зинаида Златанова е събудило съмнения, че информацията, която достига до нея, е достоверна и отговаря на истината. Тя е заявила, че България е правова държава и няма как съдиите да носят отговорност за действията си по време на процеса.

  Бойко Никифоров от Национална гражданска инициатива против корупцията, за честно правосъдие и правова държава е опонирал, че видно от изказването, министърката не е запозната с истинското състояние на съдебната система в България. „Тотална корупция и търговия с човешки съдби“ – така Никифоров определил българската съдебна. „Но проблемът е съвсем лесен за решаване, предпоставката да се случва това е единствено, че магистратите могат да лъжат безнаказано. Те могат да пишат в решенията и другите съдебни актове, че в делото има доказателства, които всъщност не съществуват, и да се подписват под думите си. Гарантирано е с чл. 290 на Наказателния кодекс. Ако пресечем това, ще спре и корупцията в съдилищата.“ – цитира думите на гражданският активист сайтът Harmonypragma.com.

  Бойко Никифоров е дал на премиера и министъра на правосъдието по един екземпляр от Анализ на правосъдието в България, изготвен от Гражданската иницатива, и е изразил надеждата, че след като се запознаят с него, управляващите ще приемат изложените там шокиращи факти и заключения и ще променят нещата.

  Следва целият текст на споменатия Анализ без приложенията към него (документални свидетелства, които също са били предадени на Златанова и Орещарски).
  

  –––––––––––––––––-

  .

   Национална гражданска инициатива против корупцията,

  за честно правосъдие и правова държава

  .

  АНАЛИЗ

  на правосъдието в Република България,

  причините за неговото състояние и предлагани мерки за подобряването му

           .

     Въведение:

            Настоящият доклад има за цел да представи състоянието на правосъдието в България, причините поради които то не изпълнява своите цели, както и да предложи мерки за въвеждане на честно правосъдие и създаване на правова държава.

  78 % от българите нямат доверие в съдебната система.

  На 99 % от подадените в прокуратурата сигнали е отговорено с отказ да бъде извършена проверка.

  87 % от подадените във ВКС касационни жалби не са допуснати до разглеждане по същество.

  83 %  от подадените във ВАС жалби срещу действия на институциите са отхвърлени или не са допуснати до разглеждане.

          Съдебната система на всяка държава е основата, върху която тя съществува и се развива. Тя  охранява спазването на обществените правила (закони) и решава възникналите спорове в съответствие с тях. Заемайки това място, тя е в основата на развитието на всяко общество и следва да гарантира реализацията на обществено полезните личности, които със своите действия в ежедневието решават проблемите на всички, а чрез своята реализация помагат на цялото общество. От друга страна, правилата на обществения живот, които наричаме закони, служат за основа при планирането на всяка част от нашия живот. Тяхното спазване и решаването на споровете в съответствие с тях предполагат при всеки възникнал спор изходът от него да бъде предизвестен и предвидим. Това е особено важно за точното прилагане на Закона за задълженията и договорите, законите отнасящи се до собствеността, трудовите закони и законите охраняващи интелектуалната собственост. Нека вземем за пример един човек, който навлиза в живота, получил е добро образование и е предприемчив. В съответствие с законите той планира своето бъдеще, а в съответствие с точното прилагане на закона при евентуален съдебен спор той предвижда и изхода от него. За съжаление това не е така и това е най-важният за решаване проблем в България. Без неговото решаване държавата е обречена на разруха, защото реализацията на обществено полезните личности е невъзможна. Те са основата на всяко общество, на неговото културно, научно и духовно развитие. Когато се сблъскат с корупцията в съдилищата, те напускат България завинаги. Това е катастрофално за България.

          Написаното в доклада е анализ и заключения от реални съдебни процеси. Дадени са примери от практиката на ВКС и ВАС, която е задължителна за всички съдилища, поради което той не отразява частни случаи, а общото състояние на правосъдието.

              Състояние на съдебната система

              Законодателната власт създава законите, а съдебната ги прилага при споровете. Това означава, че съдилищата и прокуратурата са част от изпълнителната власт. И така трябва да бъде. Тук се сблъскваме с основния порок на съдебната система.

  Когато ВКС или ВАС решат дело, то става задължителна практика и всички съдилища в България решават подобните дела съгласно него.

              Къде е парадоксът? Съгласно Закона за нормативните актове, ако нормативният акт е неясен или непълен, неговото задължително тълкуване прави същият орган, който го е издал. Тълкуването важи със задна дата от момента, в който тълкуваният акт е влязъл в сила. Законите се приемат от 240 души народни представители и тяхното тълкуване следва да се прави също от тях. Това е логично и правилно, защото законодателят най-добре знае смисъла, който е вложил в нормите.  Днес тази дейност е иззета от Върховните съдилища. Често съдебни състави само от трима души, субективно, в зависимост от личната изгода, тълкуват волята на законодателя и решават делата в съответствие с поръчката. Тези решения стават задължителна практика, игнорираща закона в полза на лични интереси.

              Вторият парадокс: Структура на съдебната власт.  Върховен административен орган на съдебната система е Висшият съдебен съвет. Много хора са с грешно разбиране, че той контролира качеството на съдебната система. Неговите функции се изчерпват с назначаването, повишаването, наказването и уволняването на магистратите, но ВСС не може да извършва проверки как съдиите вършат основните си служебни задължения, в частност дали решават делата в съответствие с истината и закона, дали лъжат когато описват намиращите се в делата доказателства и дали мотивите съответстват на нормите на закона. Всички подадени до съвета жалби с искане за проверка на законосъобразността и честността на приключили дела не се разглеждат с мотив, че съдът е независим при вземането на решенията. Същото е и с инспектората към ВСС. Писмо № 94-00-527/2013г..на ВСС.

              Тогава как съветът, след като не се интересува дали даден магистрат лъже в издадените от него актове преценява дейността му? Отговорът е че ВСС контолир единствено  спазването на сроковете за решаване на делата и поведението му извън съдебната зала. Това е истината. Голямата борба за членство във ВСС се обяснява единствено с получаваната огромна заплата и възможността да влияеш на съдиите при решаването на делата като ги заплашиш с наказание или уволнение.

              75 % от българите считат, че в съдилищата делата се решават поръчково в интерес на платилата подкуп страна. Правната уредба създава прекрасни условия за това. В чл. 121 (2) на Конституцията е записано, че  Производството по делата осигурява установяването на истината. В съдебната практика това изречение няма смисъл. Основен инструмент за изпълняване на поръчка в съда е съдията да излъже, че в делото има доказателства в полза  на страната, която е платила. Не съществува никаква възможност той да бъде наказан, нито решението да бъде отменено. ГПК предвижда възможност когато бъде установено, че в делото има извършени престъпни деяния от страна на съда, влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено, но ВКС е блокирал тази възможност и е въвел практика, че ако наказателно производство не може да бъде възбудено на основание, различно от посочените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК, искът по чл.124 ал.5 ГПК е недопустим. Когато съдии и прокурори лъжат, те не попадат в полето на Наказателния кодекс. За лъжа в процеса носят наказателна отговорност само страните, вещите лица, свидетелите и тълкувателите, но не и магистратите! (Писмо №3071/12  на МВР)

              Поради тази причина срещу тях наказателно преследване не може да бъде образувано. Тази причина не попада сред изброените в чл.24 ал.1 т.2-5 НПК и ВКС е приел, че установяването на обстоятелството, че съдиите лъжат по реда на ГПК също е недопустимо. (Определение №156/ 11.03.2013г. ВКС)

              Практика е съдебните измами да се извършват чрез институции, които се явяват като страна в процеса, но всъщност обслужват лични интереси. Такива са кметове, областни управители, Комисия за защита на личните данни, и др. Институциите и въобще юридическите лица могат безконтролно да представят в съда писмени доказателства – документи с невярно съдържание. Съгласно практиката на ВКС иск за установяване на престъпно деяние в процеса извършено от институция или юридическо лице е недопустимо. Няма никакъв начин влезлите в сила решения, доказани с документи с невярно съдържание представени от институция или юридическо лице, да бъдат отменени и делото решено в съответствие с истината. (Определение №277/11.07.2013г.)

              Съдът може да откаже установяването на верността на представени в делото документи с невярно съдържание и чрез тях да реши делото, без да носи никаква отговорност за това. Обикновено това става като в първа инстанция съдията излъже, че документът е разпоредителен, а не удостоверителен. Такива са случаите с актове за държавна собственост.

              Особено вредно е обстоятелството, че в съдебната практика е прието, че разпоредителните документи (разпореждания, заповеди, постановления и решения), не могат да бъдат с невярно съдържание и не подлежат на контрол дали записаното в тях е истина. Примерно с една заповед, министър се разпорежда с частен имот, върху който няма абсолютно никакви права. С нея го подарява на трето лице. Тази заповед се признава като доказателство в съда и верността на съдържанието и не може да бъде оспорено нито в гражданския съд, нито в прокуратурата. В съда Истинският собственик няма никакви шансове да си върне имота.

              В Закона за съдебната власт и Конституцията е записано, че делата се разпределят на принципа на случаен подбор и е пояснено, че това става по електронен път. Всъщност това не означава нищо, тъй като от практиката на Върховен касационен съд е видно, че дори когато дадено дело е разгледано и решено от съдебен състав на когото въобще не е разпределяно, решението му е допустимо и влиза в сила. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

              Съгласно Конституцията на Република България делата се решават в съответствие с закона и осигуряват установяването на истината. Всъщност няма никаква гаранция за това, тъй като решението по всяко дело може да бъде взето преди да бъде проведено последното заседание по делото. От съществено значение за решаването на делата са обстоятелствата записани в протоколите от заседанията. Съгласно ГПК, това което не е записано в протокола не се е случило. Това се отнася до дадените в заседанието показания, писмени доказателства и извършените от съда разпити на страните, вещите лица и свидетелите, т.е обстоятелствата изясняващи истината по спора. Текстът на протоколите може да се допълва по искане на страна в спора. Това се  прави в отделно открито заседание. Честа практика е протоколът да не е пълен, да е оспорен и за допълването му да има насрочено открито заседание, но съдът да постанови решение, преди то да се е състояло. Такова решение не е съобразено с всички обстоятелства по делото. Въпреки това практиката на ВКС определя, че тези решения са допустими. (Решение№346/30.11.2011г. на ВКС II гр. Отд.)

              Особено място в решаването на делата намира понятието “Правен интерес”. Въпреки че съгласно ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба отнасяща се до нарушени права и такова понятие в ГПК не съществува, ВКС го е въвел в своята практика и е дал на съдиите властта да преценяват дали страната подала иска има такъв. Това е унизително и обидно, тъй като ищецът плаща съдебните такси и е преценил, че има смисъл да води делото. Всъщност преценката за наличие на  “правен интерес” е инструмент за манипулиране на делата. Няма по-лесен начин, когато ищецът докаже иска си, а ответникът е платил на съда, за да спечели делото, съдът да обяви липса на “правен интерес” и иска да бъде обявен за недопустим. Това може да стане в първа, втора и дори в касационната инстанция.

              При воденето на делата всяка от страните е длъжна да докаже своите твърдения и да обори твърденията на другата страна. Всички доказателства извън този спор не се приемат от съда, тъй като те не са относими към спора. Практика е съдът да се произнесе по теза, която не е била сочена от никоя от страните и те не са имали възможност да представят доказателства относно нея. Парадоксално е, че ВКС не уважава молбите за отмяна на такива решения и се мотивира, че страната е можела да се сдобие с доказателството още в първата инстанция въпреки, че тезата не е разглеждана в делото. (Решение№419/13.11.2012г. на ВКС I гр. Отд.)

              Съдът не зачита елементарните норми на закона. Пример за това е, че съгласно ГПК когато жалба или молба е изпратена по пощата за дата се счита тази на пощенското клеймо. Вместо да вземе за достоверна датата на пощенското клеймо, тричленен състав на ВАС определя, че датата е тази, на която върху молбата е поставено разпореждане от председателя на отделението. Определение в протокол от 19.12.2011г. по адм. дело №4758 по описа за 2011 година на ВАС)

              Съгласно действащият ГПК, до касационно разглеждане се допускат само жалби по решения, за които страната докаже, че не съответстват на съдебната практика, или  по казуса не съществува такава. Това задължава страната да познава цялата практика на ВКС. Не се приемат касационни жалби, които не са подписани от адвокат. Това задължава страните да наемат такъв и да плащат непосилни такси за това. Не се допускат до касационно разглеждане жалби, които не отговарят на горните изисквания, въпреки че в тях са посочени незаконосъобразност и нарушаване на процесуалните правила. Преценката за допустимост се извършва субективно, а решенията по недопуснатите жалби влизат в сила. Тази преценка е основен инструмент, чрез който се финализират съдебните измами.

             ВКС не зачита дори собствените си тълкувателни решения. Той не допуска до разглеждане по същество на касационни жалби, в които се сочи недопустимост на въззивното решение, въпреки че в ТР №1/2010г. е записано, че ако има съмнения за недопустимост съдът е длъжен да допусне жалбата до разглеждане по същество. (Определение №343/08.06.12 по гр.д.№342/12 ВКС второ отд.) Подадените в Софийска градска прокуратура, ВКП и ВСС сигнали за длъжностно престъпление извършено от съдиите защото не са изпълнили това задължение остават без извършена проверка.

              Защо прокуратурата не работи?

             Съгласно Закона за съдебната власт, прокурорът може да извършва определени действия. Това означава, че той не е длъжен да ги извършва, а може да го направи само ако пожелае. Обществена заблуда е, че дейностите които институциите извършват съгласно  конституцията и законите за задължителни за тях. В свое решение ВАС е решил, че е налице отказ на административен орган (в случая Министерски съвет)  да извърши определено действие само когато в закона е изрично записано, че той е длъжен да го направи. (Определение 15961/22.12.2009г. на ВАС)

  Това означава, че в България институциите и органите на властта вършат дейността си само ако пожелаят.

              Прокуратурата въобще не работи и не извършва проверки. В своята дейност прокурорите копират стари постановления, сменят само номера и имената.

              По жалбите сочещи престъпления извършени от магистрати в съда, прокурорите от ВКП отказват образуване на  проверки с мотив, че страната е недоволна от решението.  В инспектората на ВКП и СГП прокурори лъжат, че сигналите се отнасят до висящи съдебни производства въпреки, че става дума за приключени такива и престъплението е завършено с влязло в сила решение. Отказите за извършвене на проверка се правят не с резолюция или постановление , с обикновено писмо. (Писмо №6775/2013 на ВКС)

              Прокурорите отказват образуването на досъдебни производства, ползвайки всевъзможни мотиви. Характерен е случай на отказ с мотив, че в НК няма легална дефиниция що е документ. Така всеки прокурор може субективно да реши дали е извършена документна измама, преценявайки сам дали въпросният фалшифициран текст е документ или не е.

              Възможността да не бъдат образувани в МВР и прокуратурата проверки по сигнали за закононарушения е дадена с нормативен документ издаден от бившия министър на вътрешните работи и бившият Главен прокурор. Това е Инструкция за провеждане на предварителните проверки Із – 673/16.03.2011 г. Въпреки че тя е вътрешноведомствена, в чл. 4 от нея е дадена възможност органите да отказват образуване на проверки по закононарушения, които не са квалифицирани като престъпления от общ характер в НК, както и прокурорът субективно да прецени, че подаденият сигнал съдържа общи изявления.  С нея прокуратурата и МВР са освободени от всякакво отношение към престъпленията от личен характер и закононарушенията извършвани в изборния процес. Благодарение на нея в електронните медии се публикуват безнаказано клевети за публични личности, които нямат възможност да се защитят, защото органите отказват да издирят извършителя.

  В заключение за състоянието на съдебната система можем да кажем следното:

  Съдебната власт дублира законодателната, а с правомощията, които има, я игнорира. Излизайки извън границите на изпълнителната власт, тя  се е превърнала в най-влиятелната. На нея е подвластен целият обществен и политически живот. Решаването на делата е превърнато в инструмент за престъпно решаване на човешки съдби. Магистрати безнаказано лъжат в протоколите, определенията и решенията. Дела се гледат и решават от състави, на които не са разпределени. Институциите доказват тезите си в съда чрез документи с невярно съдържание. Прокуратурата, МВР, ВСС и инспектората към него нямат отношение към този процес и отказват да проверяват  действията на магистратите.(Писмо №94-00-527/2013г. на ВСС).

              ДАНС е затрупана от сигнали за корупция сред магистрати, но не образува проверки. Установяването на престъпно деяние, извършено от съдебен състав в процеса не е възможно по никакъв начин. Гражданите не могат да подават касационни жалби, без да наемат адвокат. Таксите за водене на делата са непосилни. Обезщетенията по загубени от България дела в ЕСПЧ се изплащат от данъкоплатеца, вместо от виновните за това магистрати. Това положение заедно с наличните предпоставки за корупция са превърнали съдебната система в истинската мафия на България. Чрез съда могат да се продадат и купят човешки съдби.

              Очаквания на гражданите от правосъдието:

              Съвсем естествено е гражданите да очакват от съдебната система тя да върши работата, за която е създадена. Те я издържат със своите данъци и е нормално да са недоволни когато не работи. Само за 2013 г. държавата е изплатила на съдебната система около 404 млн. лева субсидия. Едни нормално функциониращи съдилища биха изглеждали така: Има спор, подава се молба до съда и се получава честно и съобразено със закона и истината решение. За нормална прокуратура: подаден сигнал за извършено закононарушение, извършена проверка и установено извършено ли е такова в действителност. Това е нормалното очакване на гражданите, но в действителност не се случва. За огромен брой подадени молби за защита на лични и имуществени права е отказано да бъдат решени, а друга част са решени не според закона, а по лични убеждения на съдебния състав, което нормално се приема от гражданите като корупция. Липсата на доверието на гражданите в съдебната система е факт. Това явление е с огромно значение и последствия за обществото и държавността.

              Решение на проблема.

              Първо: крайно необходимо е да бъде сложен край на тълкуването на законите от съда, а това да се извършва, както е по закон, от  Народното събрание. Съдът да има право и задължение да иска такова тълкуване, когато закона е неясен.

              Второ: да бъде записано в Наказателния кодекс, че магистратите се наказват със затвор когато затаят истина или потвърдят неистина, за срок по-дълъг от наказанието отнасящо се за вещи лица и свидетели. Когато това е извършено писмено в мотивите или  обстоятелствата на решение или друг документ, да се счита, че е извършено с умисъл и цел. Когато е извършено от съдебен състав от повече от един човек, да се счита за престъпна група. За тези престъпления да няма давност.

              Трето: В закона за съдебната власт да бъде записано задължението на прокурора да извърши проверка на всеки сигнал за извършено закононарушение, без оглед дали в сигнала е посочено престъпление записано в Наказателния кодекс и без оглед от какъв характер е. Отказът това да бъде извършено да се счита за престъпление. За него да няма давност.

              Четвърто: ВКС да е задължен да установява истината по делата и да отменя всички решения по чийто дела има открити нови доказателства, без оглед дали е имало възможност да бъдат представени в съда по-рано.

              Пето: В Закона за съдебната власт да бъдат записано като служебно задължение на съдиите установяването на истината преди постановяване на съдебен акт и ако това не се прави, същите да бъдат осъждани за престъпление по служба.

              Шесто: Да бъде въведен стандарт за водене на делата в съда, който да включва издаването на удостоверителен документ, в който да се записват в табличен вид приетите доказателства, кое от тях какво точно доказва, тезите на страните и приложената норма на закона. За съставянето му с невярно съдържание извършителите да носят наказателна отговорност.

              Седмо: Съдът да бъде задължен да установява верността на всички оспорени доказателства, които са представени в делото.

              Осмо: Магистратите да отговарят персонално за всички щети нанесени върху физически или юридически лица, които са пряко или косвено следствие от постановен от тях акт.

              Девето: Когато България бъде осъдена да заплати обезщетение по дело в ЕСПЧ заради отказано право на справедлив и безпристрастен съд, обезщетението да се изплаща автоматично чрез изпълнително дело солидарно от последния съдебен състав. За несправедливо задържане същото да се прави от прокурорите.

              Десето: Да бъдат разгледани всички касационни жалби, които не са допуснати и в които има посочени касационни основания.

  __________________________________________________________

  Национална гражданска инициатива Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава

  За контакт:  Бойко Никифоров, e-mail: [email protected]

• Социалистът Близнашки: БСП трябваше да бъде забранена, робувал съм на илюзия

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  БСП в момента е партията на Тодор Живков. Това каза протестиращият бесепар – конституционалист Георги Близнашки в предаването „Всяка неделя” по Нова ТВ.

  Имаше сблъсък Лилов срещу Луканов. Живков посочи като свой наследник Лилов и в крайна сметка така и стана, обясни Близнашки.

  По думите му – в момента на дневен ред са бившите комсомолци, а за тях партията е всьо и вся – те нямат представа от управление и държавност.

  Георги Близнашки даде да се разбере, че БСП е трябвало да бъде забранена, както в другите посткомунистически държави. „КПСС в Русия бе поставена извън закона, в Чехия, Полша и Унгария бившите компартии бяха разпуснати. Ние тръгнахме по друг път и аз съм робувал на тази илюзия”, каза Близнашки.

  Според него Сергей Станишев е бил наложен от генералското движение около БСП. Ролята на Станишев е изключително вредна, категоричен е Георги Близнашки.

  Източник: ПИК

• Как правителството освободи обществото от страха

  

  I. Конкретни мерки по отношение на националната сигурност:

  1. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Делян Пеевски – беше назначен за шеф на ДАНС.
  2. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Волен Сидеров – беше оставен да размахва оръжие в парламента, в медиите и по улиците, като заплашва хората с граждански арести.
  3. Човек с блестяща репутация и солиден опит в сферата на сигурността – Бисер Миланов (Петното) – беше приет от премиера и министъра на вътрешните работи, за да ги консултира и предложи услугите на своите бойни отряди в установяването на ред и дисциплина.

  II. Конкретни мерки по отношение на медийната регулация:

  1. Изтъкнат медиен експерт – Михаил Миков – предупреди медиите като цяло, че очаква от тях отговорно поведение.
  2. Изтъкнат медиен експерт – Цветан Василев – поиска и получи уволнение на журналисти, които не се вслушаха в предупреждението.
  3. Изтъкнат медиен експерт – Мишо Шамара – заплаши с физическа саморазправа председателя на Съвета за елекронни медии.

  Под кодовите названия „Бял автобус“, „Бузлуджа да дойде в София“, „Дай си личната карта“, „Сорос – антихрист“ и „Президентът – педе…аст“, бяха проведени успешни разработки за овладяване, стратегическо противопоставяне, оклеветяване и неутрализиране на хора, посочени от политическото ръководство като проводници на страх, или директно такива, които страхуват.

  И само след сто дни страхът си отиде. Това, което остана, е само един въпрос: КОЙ?

  .

  Стоян Радев

  ––––––––––––––––––––––

  * Текстът е публикуван на стената на автора във Фейсбук.
  
• Преди 105 години България провъзгласява независимост

  Обявяване на независимостта на България и борбата за нейното утвърждаване

   

  На 22 септември България чества едно значимо събитие от новата си история. На тази дата през 1908 г. страната ни, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. За една голяма част от българите датата 22 септември остава свързана основно с манифеста, прочетен преди повече от сто години от цар Фердинанд във Велико Търново. Княжеството става царство, България вече не е във васална зависимост от Османската империя. Но дали всичко се изчерпва само с това?

   

  

  Всъщност, за да се осъзнае значението на този акт, трябва да върнем времето назад и да проследим как Англия, Франция и Австро-Унгария, водени от своите интереси, разпокъсват България и я поставят в подчинено положение спрямо Турция. Тогава Санстефанска България е разкъсана на васално Княжество България, автономна област Източна Румелия, а Македония е върната в пределите на империята. Въпреки акта на Съединението от 6 септември 1885 г., Княжеството остава във васална зависимост. Това дава възможност на Турция и великите сили да се намесват в суверенните му и икономически права. Освен политическите последици, сериозно е засегната икономиката от вноса на западни стоки при ниско мито. Това разорява много от традиционните български занаяти и не позволява индустрията да стъпи на крака, да се превърне в конкурентноспособна на международния пазар. Допълнителна тежест се явяват данъците, които Княжество България и бившата Източна Румелия трябва да плащат на империята.

  Васалното положение заплашва и Съединението, тъй като е в противоречие с клаузите на Берлинския договор, а те продължават да са в сила юридически. Факт е, че България е единствената страна в Европа, поставена във васално положение. Това е сериозна пречка за нашата дипломация при осъществяването на външната политика. Всички постижения за тридесет години свободен живот костват големи усилия. Идеята за българската независимост се ражда след Съединението. Водят се преговори с великите сили, но без резултат. Назначеното през януари 1908 г. правителство на Александър Малинов поставя постигането на независимостта като първостепенна задача.

  На 11 юли 1908 г. В Турция е извършен младотурският преврат. В империята се извършват преобразования в посока демократизация на страната. В същото време се засилва националистичната пропаганда в насока изграждане на Отоманска нация. Това може да се превърне в сериозна пречка за постигане независимостта на България. Още по това време българският представител в Цариград Иван Евстатиев Гешов лансира идеята за обявяване на независимостта в писмо до външния министър генерал Ст. Паприков. Българската дипломация сондира мнението на Русия. Руският външен министър Изволски съветва да се изчака Австро-Унгария да наруши първа Берлинския договор. По това време изтича срокът, за който тя има право да окупира Босна и Херцеговина. Повечето от великите сили са информирани, че тя иска да удължи срока на окупацията – да анексира.

  На 30 август 1908 г. в Цариград се случва прословутият “инцидент Гешов”. Устроена е гала вечеря по случай рождения ден на султана, на която са поканени дипломатическите представители на всички държави с изключение на българския представител Иван Евстатиев Гешов. Това влошава отношенията между двеет държави. На 1 септември Гешов е отзован и заминава за София. Турция също отзовава своя комисар от българската столица.

  На 5 срещу 6 септември 1908 г. избухва стачка на служителите от Източните железници. В България тя обслужва линиите Свиленград – Белово, Симеоновград – Нова Загора – Ямбол. На 6 септември линиите са поети от персонал на Български държавни железници. На 9 септември компанията успява да прекрати стачката, но по нареждане на българското правителство, линията е окупирана от войсково подразделение и обявена за българска собственост. Тук освен правата на Турция са засегнати и интересите на западни банки, които имат капитали в Източните железници.

  Генерал Паприков изпраща К. Хаджикалчов в Цариград, за да направи опит за директно споразумение с Турция. В същото време княз Фердинанд проучва позициите на Австро-Унгария по въпроса за обявяване на българската независимост. На 60-годишния юбилей на император Франц Йосиф в Будапеща на 10 септември князът е приет като независим владетел. На следващия ден той води важен разговор с външния министър барон Ерентал. Въпреки че не подписват никакъв документ, установява се, че синхрон в действията на Виена и София все пак има.

  Правителствотo на Малинов поддържа курс да постави Европа пред свършен факт. На 16 септември то взема решение да обяви независимостта на 21 септември. Телеграфират на княза да се завърне незабавно в страната.

   

  

  На 21 септември княз Фердинанд пристига в Русе, където е посрещнат от министрите, а на 22 септември 1908 г. във Велико Търново, в храма “Св. Четиридесет мъченици” със специален манифест обявява България за независимо царство. Новината е посрещната с възторг от целия български народ. Оттук започва борбата за международно признаване на българската независимост, тъй като тя е нарушение клаузите на Берлинския договор.

  Ден по-късно, на 23 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, на 24 септември Гърция присъединява към своята територия автономния остров Крит. Още на 22 септември Фердинанд телеграфира на султан Абдул Хамид II, като го уведомява за извършения акт и го уверява в личната си вярност. С официална нота до великите сили са направени постъпки за признаване на българската независимост. Нито една от тях, обаче, не проявява готовност за това. Австроунгарския външен министър Ерентал поставя въпроса за отнетите от компанията на Източните железници железопътни линии. Русия предлага на муждународна конференция да се ревизира Берлинския договор, но в действителност целта е да си осигури свободно преминаване през проливите. Англия поддържа младотурците и иска да издейства компенсации за Турция, затова е съгласна на конференция. Това одобряват също Франция и Италия. Съседните държави Румъния, Сърбия и Гърция очакват решението на великите сили, за да го последват. Между двата лагера на великите сили има противоречия, но в едно са единодушни – България трябва да ликвидира финансовите въпроси, произтичащи от независимостта.

  На 1 октомври министър председателят Малинов заявява пред кореспондента на в. “Матен” в София: “Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!” До турското правителство е адресирана нота, до три дни да бъде призната българската независимост. Турция обявява частична мобилизация, а България събира в бойна готовност запасни. В същото време редакторът на “Ени газета” – Зия бей е изпратен в Цариград да съобщи на Великия везир Камил паша готовността на българската страна за преговори. Направени са постъпки за преговори и с Източните железници. Великият везир също няма доверие на великите сили при свикване на международна конференция, тъй като знае, че всяка ще търси изгода за себе си.

  

  Българските делегати в Цариград – П. Димитров и Иван Стоянович разбират, че Високата порта не е готова на отстъпки. Българското правителство, въпреки че се стреми към мирен изход от кризата, взема мерки, Министерския съвет отпуска кредит за закупуването на пушки и патрони. В Турция има антибългарски митинги. В Сърбия и Черна гора организират демонстрации против Австро-Унгария. Последната струпва войски по границите с двете държави. Английската флота се насочва към турски и гръцки води, а руската флота в Черно море получава заповед за мобилизация. С цел предотвратяване на въоръжен конфликт, силите от Антантата връчват на външния министър ген. Паприков нота с настояване да се разпуснат свиканите резерви и да изпрати делегати да преговарят в турската столица. В този исторически момент никоя от заинтересованите държави не е готова за война и ново преразпределение сферите на влияние.

  България демобилизира запасните и изпраща в на 18 октомври министър Ляпчев в Цариград. Освен с преговори за железницата, Ляпчев трябва да настоява за статуквото на Екзархията, за защита на българите в Македония и др. Турция иска 572 милиона лева компенсация, а Компанията по Източните железници предоставя сметка от 54 милиона лева.

  Министър Паприков се обръща към руския, френския и английския агенти в София. Трите държави съветват Цариград да не прекалява с исканията. Българската дипломация показва отстъпчивост по въпроса за железниците, за да спечели великите сили. Ляпчев е отзован, но оставя декларация за предложенията на България. Изплащане на 40 милиона за румелийския данък и за собственотта и експлоатацията на железниците 42 милиона лева, общо 82 милиона лева. Руският и френският посланици намират сумата за приемлива. Англия настоява тя да се увеличи на 120 милиона. Преговорите са в застой.

  На 9 декември българското правителство отправя циркулярна нота до Великите сили и изтъква, че няма да плаща турския външен дълг, но ако страните не съдействат, ще търси “други средства”. Великите сили започват надпревара за привличане на страната.

  В началото на 1909 г. Турция повдига и искания за териториални отстъпки в района на днешния Свиленград. Започва съсредоточаване на войска в района на границата. Българското правителство мобилизира 8-ма Тунджанска дивизия.

  На 17 януари 1909 година руското правителство излиза с инициатива съгласувана с Франция и Англия. Русия поема исканите от Турция 125 милиона лева, като приспадне тази сума от контрибуциите от Освободителната война (1877-1878). България няма да плаща нищо на Турция, а ще сключи формален заем с Русия с дълъг срок и ниска лихва. Преговорите са подновени. Цариград издига нови искания, българският делегат Ляпчев проявява търпение и гъвкавост. В крайна сметка на 6 април 1909 г. Ляпчев и Рифат паша подписват българо-турски протокол за признаване на независимостта.

  На 7 април руското правителство официално признава независимостта на България. Скоро това правят Англия, Франция и Италия, последвани са от Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април германското и австроунгарското правителства поздравяват Фердинанд и кабинета Малинов с държавния суверенитет.

  От изложеното по-горе се вижда, че актът по обявяване независимостта на България от 22 септември не свършва с изчитането на манифеста във Велико Търново и обявяването на България за независимо царство. Месеци наред траят усилията на правителството на Малинов да защити и утвърди държавния суверенитет. България отхвърля васалната зависимост от Турция и се превръща в самостоятелна държава с по-голяма свобода във външната политика. Тя се освобождава от задължението да плаща данък на империята, да участва в погасяването на турския държавен дълг, да плаща източнорумелийския данък. Премахната е чуждата собственост и експлоатацията на Източните железници на българска територия. Турция изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е доутвърден актът на Съединението от 1885 г. България се изравнява със своите съседи Сърбия и Румъния. Извоюва си преднина в усилията за равноправно третиране в международно отношение. Тези постижения са резултат на смела, но разумна политика, на дипломатически такт и ловкост, резултат на умение на Българската дипломация да се възползва от условията на международната ситуация.

   

  Цветан Диковски,

  Pravoslavie.bg
  

  –––––––––––––––––

  * Днес, 22 септември 2013 г., сто и пет години по-късно, българите в България и по света се обединяват около един лозунг – за независимост на България от мафията и олигархията (клептокрацията). Очаквайте по-късно тук, на страниците на Еврочикаго, фоторепортажи от протестите и събитията, организирани от нашите съотечественици по цял свят по случай националния празник. В Манифеста за провъзгласяване на независимостта е написано: „Народът днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.“

  

• 2013 Emmy Awards

  The 65th Annual Primetime Emmy Awards, honoring the best in primetime television programming from June 1, 2012 until May 31, 2013, will be held on September 22, 2013 at the Nokia Theatre in Downtown Los Angeles, California on CBS.

  .

  

  Neil Patrick Harris will host  the 65th Primetime Emmy Awards, his second time at the helm of television’s biggest night.

  „Four years ago, Neil was an amazing Emmy host and we are excited to have him back,“ said Television Academy Chairman and CEO Bruce Rosenblum. „Neil is an extremely gifted and inventive performer, and we look forward to seeing what he has in store this year.“

  This year’s Emmy Awards will feature the traditional In Memoriam segment, plus special tributes honoring five individuals who warrant special recognition. To honor them, close friends and co-workers have been invited to provide personal tributes which will be presented during the ceremony. Those who will provide special tributes include Edie Falco, who will remember Sopranos co-star James Gandolfini; Michael J. Fox who will pay tribute to Family Ties producer Gary David Goldberg; Jane Lynch will remember her friend and Glee co-star Cory Monteith; Rob Reiner will pay tribute to his long time All in the Family cast member Jean Stapleton; and Robin Williams will remember his friend and mentor Jonathan Winters (Mork and Mindy).

  This year’s Creative Arts Emmys will be broadcast on the FXX Network on Saturday, Sept. 21 at 9:00 p.m. ET/PT, with an encore airing at midnight.

  Some 88 awards were given away on September 15, 2013. To try to get it done in a reasonable time, Creative Arts Emmys producer Spike Jones Jr. appeared onstage before show time to urge winners to keep it short, announcing a 45-seconds limit from the moment the winner’s name is announced.

  See the full list of 2013 Primetime Creative Arts Emmy Awards winners here

  

  Heidi Klum and Tim Gunn at 2013 Primetime Emmy Awards
• Водолазите, извадили тялото на митрополит Кирил, са мъртви

  Причината за смъртта на митрополит Кирил остава неизвестна – пише в. Struma.com, цитирайки информация от Днес.бг и блога le-mousquetaire.blogspot.com. Ето какво публикува още като информация вестникът във връзка с водолазите, извадили тялото на дядо Кирил, и начина, по който те самите са починали по-късно.

  

  Водолазите, участвали в изваждането на тялото на мъртвия митрополит Кирил, са се удавили дни след неговата кончина. Това скандално разкритие направи в своя блог за православното християнство варненецът Светльо Ангелов – Портос*, пише БгДнес.бг.

  Според Ангелов първият водолаз е е загинал на 19 юли тази година. Това е 26-годишният военен, пострадал при инцидент, докато е бил на катер с колегите си. Тялото на професионалния гмуркач бе извадено от морето край Бяла. И до момента причината за смъртта му остава мистериозна. Официалната версия е, че се е подхлъзнал, докато бутилките са били на гърба му.

  Православният блогър твърди още в разследването си, че вторият водолаз е от Белослав, а пред свои близки мъжът е съобщил, че митрополит Кирил е бил убит. Тъй като по време на изваждането на трупа от морето по главата му е имало отоци, водолазът е решил, че става въпрос за насилствена смърт.

  Този водолаз също е намерен удавен според Светльо Ангелов. В блога си той посочва, че инцидентът е станал край устието на река Камчия.

  „Стигаме до неизбежното заключение, че никоя институция не работи, нито може да осъществява нормален диалог и да представя прозрачност в работата си пред обществото – от съдебна медицина, следствие и прокуратура, занимавали се със смъртта на митрополит Кирил до Военна полиция, но това е тема на отделна публикация“, пише Портос.

  Вчера от полицията във Варна отказаха да коментират случая. Според ченгетата не може да се намери връзка между удавянето на двамата професионални водолази и смъртта на митрополит Кирил… Разследващите не коментираха дали точно те са извадили трупа.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––-

  * В блога на споменатия Светльо Ангелов – Портос, който следва богословие в Белград и който изглежда е убеден, че смъртта на покойния Варненски митрополит Кирил не е била нещастен случай, в момента не може да се открие такава публикация (тя може би е била свалена?), но могат да се открият други материали, свързани със смъртта на митрополита.  Ето например една от тях – „Фактите, които свидетелите по едно убийство скриха…“.

• Орлин Спасов: Журналистите в България са все по-склонни да се отказват от свободата си

  Интервю на Красен Николов с доц. Орлин Спасов,  Mediapool

  .

  

  – Защо България слиза в класациите за свободата на медиите, доцент Спасов?

  – Причините не са една или две, а и медиите не действат в изолирана сфера. В тях много ясно се оглежда общото състояние на обществото, на политиката, икономиката и културата. Сякаш има твърде малко области, в която България напоследък да не отбелязва регрес. Ето, тези дни, например, се появи информация от международно проучване, според което София е сред градовете по света, в които качеството на живот през последните пет години се е влошило най-много.

  Сигурен съм, че подобни резултати в една или друга степен бихме отчели за състоянието на образованието, здравеопазването, в сферата на сигурността и т.н. Тези процеси са свързани, има нещо като мрежа от фактори, които действат паралелно и очертават общата рамка. Налице е и тревожен общ упадък на демократичната култура.

  Състоянието на медиите е част от тази картина.

  Скорошно изследване на Фондация „Медийна демокрация“ ясно показа, че всички институции, които коментират медийната среда у нас, поставят на първо място проблема за политическия натиск върху средствата за информация. След това идват икономическите зависимости.

  През последните години започнахме да говорим за олигархическа зависимост на българските медии, при която политическото и икономическото влияние са тясно преплетени. Има и други причини за упадъка – прекият натиск върху журналисти, който понякога е придружен и с физически заплахи, дефицитът на плурализъм и т.н.

  Ключова особеност за България е, че влошаването на медийната среда дойде от частните медии, а не от работата на обществените телевизия и радио. БНТ и БНР успяха да се утвърдят като зона на обективност и независимост тъкмо във времето, в което България се срина в класациите. Така че все пак имаме поне два примера за сравнително добре работещи медии.

  – Има ли проблем с морала на самите журналисти? Защо те не протестират, както се случва навсякъде в Европа?

  – На този въпрос бих отговорил с въпрос. Защо почти нямаше недоволство в медиите по време на управлението на ГЕРБ? Именно през този период върху средствата за информация започна да се упражнява брутален натиск. Въпреки това нищо особено не се случи и повечето журналисти предпочетоха да кажат „пас“.

  Още преди десетина години в един свой анализ Михаил Неделчев постави провокативния въпрос желаят ли всъщност българските журналисти свободата си. И отговори много аргументирано с „не“. В анализа му се доказваше, че журналистите не желаят свободата си, защото несвободата в тази професия често е по-удобна, тя осигурява определен комфорт.

  Когато се противопоставиш на несвободата, рискуваш да станеш уязвим. Много журналисти предпочитат да не си създават проблеми, работейки в уюта на конюнктурата. Днес, след толкова време, нищо не се е променило. Картината стана дори по-грозна. Все повече журналисти са готови да направят компромиси не само със свободата на словото, но и с нивото на труда си. Защо тогава изобщо да се учудваме, че качествената журналистика е на изчезване?

  За честата гражданската пасивност на журналистиката в България и за превиването на гръб пред медийните собственици отговорност носи и образованието по журналистика. То остава длъжник на професията, защото все още не успява да формира онези морални качества, които да позволят противопоставяне на диктата на корпоративния или партиен интерес.

  Младите журналисти веднага се сблъскват с грубите „ценности“ на пазара, който е силно изкривен от политически и икономически зависимости.

  В резултат на тези намеси общественият статус на професията спадна съвсем. Постепенно журналистиката престана да има онзи престиж, който по-рано имаше и днес почти без изключения се разглежда като вид слугинаж. Има сериозен проблем и вътре в самата журналистическа среда, която е силно неконсолидирана. Тя не може да достигне нивото на истинска професионална общност, която е способна да защити интересите си, свързани със заплащането, с качеството на журналистическото съдържание, с моралните норми и т.н. На практика има професия журналист, но няма истинска професионална гилдия.

  – Можем ли да очакваме започването на процес на изсветляване на собствеността на медиите?

  – Вече бяха предприети важни стъпки в тази посока. Налице е изискване на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, което принуди изданията да декларират в началото на всяка календарна година своята действителна собственост, включително до физически лица. Министерството на културата публикува на сайта си списък на подадените декларации.

  Все още обаче не всички медии изпълняват това задължение, защото санкциите са символични. В същото време по силата на Закона за радио и телевизия собствеността върху електронните медии трябва да се декларира в хода на процедурата по получаване на лиценз.

  Като цяло България макар и бавно започва да се движи в правилната посока. През тази година станахме свидетели на няколко големи сделки в интернет. Купувачи придобиха цели пакети от информационни и развлекателни сайтове. Тези сделки се реализираха при голяма прозрачност по отношение на собствеността. Ясно бе кой продава, кой купува, какво купува и каква е стойността на придобиванията. Това е позитивна тенденция.

  По-важният въпрос сега вече става не кой е собственикът, а какъв е произходът и характерът на капитала, как е осигурен той, налице ли е тенденция към монополизация. Нужна е също така дискусия дали ние като общество сме съгласни медийна собственост да бъде свързана с офшорни фирми.

  – Отново станахме свидетели на движение на известни лица из големите телевизии. Прави впечатление, че едни и същи хора циркулират по телевизиите и това се случва непрестанно поне през последните 10 години. Симптом за какво е това?

  – Ако погледнем чисто формално на тези движения, те би трябвало да са нещо стандартно. В крайна сметка те биха показали, че в българските медии съществува реална конкуренция и че телевизиите просто се състезават, за да имат най-добрите и най-успешни журналисти.

  Телевизията е силно персонифицирана медия, затова водещите й лица са от толкава голямо значение. За съжаление обаче такова формално описание не покрива добре реалността. В България често движението на едни и същи фигури между различните медии по-скоро е признак за несигурна медийна среда. И, по-важното, за среда, лишена от стабилна ценностна система. В Германия например не може журналист, който дълго е работил в политически консервативно ориентирана медия просто така да премине в медия, която е по-либерално или ляво ориентирана. В момента журналисти от списание „Шпигел“ стачкуват, защото не са съгласни в ръководството на изданието да влезе журналист, който преди е работил за консервативния „Билд цайтунг“.

  – Способни ли са телевизиите да произвеждат качествени нови лица, нови продукти и в областта на публицистиката и новинарството?

  – Създаването на качествени журналисти изисква време. Те трябва да се утвърдят, трябва да са талантливи. Телевизиите обаче бързат. Искат на момента да имат най-доброто и това изостря конкуренцията помежду им. Вместо да изграждат постепенно собствени емблематични лица в сферата на новинарството, те са готови направо да ги купят от конкуренцията. Така журналистиката полека-лека заприличва на футбола, където играчите са вид наемници.

  В същото време раздялата на медиите с един или друг журналист често не е доброволна и приема формата на санкция. Да си спомним за траекториите на Иво Инджев, Светла Петрова, Георги Коритаров и т.н. Или да вземем последния случай с Анна Цолова и Виктор Николаев. Лесно бихме приели, че са привлечени от конкурентната „Нова телевизия”, но начинът, по който напуснаха бТВ, остави съмнения, че раздялата едва ли е била безконфликтна.

  Аргументите на телевизията не бяха убедителни. Медията отначало заяви, че сутрешният блок излиза в лятна почивка, нещо, което никога до момента не се беше случвало. След това отпуската намери продължение в напускане на двамата журналисти. Тези действия оставиха впечатлението, че бТВ се дистанцира от позициите, които водещите имаха по време на протестите срещу правителството. Неяснотата се подсили от мълчанието на самите Цолова и Николаев. Бизнес интересите очевидно наложиха затъмнение за истинските причини за този неочакван трансфер.

  – Как българските медии отразяваха протестите? Сякаш медиите не могат да произвеждат относително обективно отразяване на подобни силно политизирани събития?

  – Да се отразяват протестите срещу правителството на Орешарски, се оказа доста по-трудно, отколкото февруарските протести. Помните, че протестите през февруари на практика обединиха всички медии. Ключът при отразяването им беше един и същ – медиите застанаха на страната на хората и това беше еднозначна позиция. Заеха я бързо дори медии, които до този момент бяха сред най-големите апологети на тогавашното управление.

  Още февруарските протести обаче внесоха в обществото елемент на силна поляризация. Тогава протестиращите носеха бесилки, горяха конституцията и чучела на политици, носеха дори дръвници, на които символно искаха да отрежат главите на управляващите. Основното противопоставяне беше между хората и политиците. Неслучайно един от запомнящите се лозунги беше „Всички вън!“.

  Поляризацията придоби друг характер, но се задълбочи по време на протестите срещу правителството на Орешарски. Прокарани бяха разделителни линии между демократи и недемократи, русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти, красиви и не толкова красиви. Тази нова по характера си поляризация направи отразяването на протестите много по-трудно, защото и медиите не останаха изолирани от процеса и на свой ред също се поляризираха. Те се политизираха до степен, която помним от началото на 90-те години.

  Сега виждаме ясно коя медия с каква позиция е. Голямата група около Делян Пеевски и Ирена Кръстева подкрепя правителството на Пламен Орешарски. „Икономедиа“ се превърна в информационен хъб на протестите и започна да гравитира около президента Росен Плевнелиев. Около „Нова телевизия“ пък се оформи един кръг, който повече или по-малко може да бъде интерпретиран като про-ГЕРБ. И така нататък.

  При подобно ниво на поляризация обективността лесно се превръща в проблем. Вместо нея по-често виждаме да се изразяват ангажирани позиции. Всичко това има и един страничен ефект. В условията на екстремна поляризация авторитетите оцеляват трудно, защото взаимно се очернят. Това се отнася както за политиката, така и за журналистиката.

  – През последните няколко години нараства влиянието на онлайн медиите. В същото време ставаме свидетели и на процес по овладяване на онлайн сегмента от определени групировки. И в интернет ли се случва това, което се случва в пресата – монополизиране и налагане на политическа цензура?

  – От една страна, интернет е среда, в която публиката е готова да инвестира повече доверие. От друга, много от традиционните медии с разклатена репутация присъстват активно и онлайн. Обикновено политиката им тук възпроизвежда тази от офлайн пространството. По този начин няма как да очакваме в интернет да се случи нещо различно от това, което доведе до пропадането на България в класациите за свободата на медиите. Доверието лесно се оказва подведено. Няма такова нещо като интернет сам по себе си, който е много демократичен. Какво се случва в интернет, зависи от това кой какво прави в тази среда.

  Ще дам един пример с Варна. Скоро беше направено изследване, които показа, че традиционните печатни медии в града оцеляват все по-трудно, докато в същото време е налице истински бум в появата на многобройни информационни сайтове в интернет. На пръв поглед това е една изцяло позитивна тенденция.

  Наскоро коментирах това развитие със Спас Спасов, кореспондент на сайта „Дневник“ в града. Той ми каза, че няма особен повод за радост и че всъщност реална алтернатива не се е появила. Причината е, че голяма част от тези онлайн медии са с неясни собственици, прокарват неясни интереси и често откровено манипулират публиката. Те възпроизвеждат на медийно ниво един компрометиран модел на управление, наложен в местната община.

  Ето защо няма как автоматично да очакваме, че интернет медиите ще бъдат нещо много по-различно от хартиените издания или от телевизията. Качеството на журналистиката в интернет средата често е значително по-ниско от това в традиционните медии. За щастие, вече има и няколко сериозни медийни проекта, които се реализират онлайн и които са независими.

  Все още обаче е далече моментът, в който те ще добият възможности да влияят осезаемо върху цялостния медиен климат в България.

  Очевидно е, че след като у нас базови институции за канализиране на гражданската активност като партиите и традиционните медии не функционират ефективно, много хора са склонни да оттеглят доверието си от тях и да го пренасочат към Фейсбук, към блогосферата и социалните сайтове. От друга страна, поради голямата фрагментираност на средата в интернет и поради факта, че изказваните в блоговете и в социалните мрежи твърдения по принцип са субективни, се създават условия за усилване на поляризацията на мненията. Това, което традиционно разбираме под общество, все по-активно се подменя от една дълбоко сегментирана публика, която трудно намира общ знаменател. Вместо търсенето на консенсус, превес вземат емоциите. Така, парадоксално, едновременно се разширяват възможностите за директни граждански интервенции в сферата на вземане на решения и се засилва нестабилността на системата като цяло, защото тя става все по-непредвидима и сложна. Партийната интервенция в социалните медии засилва тази нестабилност.

  – На този фон какво се случва в българската преса?

  – Пресата е на последно място по доверие сред традиционните медии у нас. Недоверието към нея надхвърля доверието. Може да се каже, че телевизията победи в битката за доверието на българина.

  Друг е въпросът заслужено или не, защото тя роди феномени като Бареков, който, освен с всичко друго, ще се запомни и като журналистът, който си позволи демонстративно да къса вестник в ефир.

  Днешната преса се отличава с няколко основни черти. Тя е предимно булевардна. На пръсти се броят сериозните издания. Най-голямата пресгрупа е опортюнистки настроена – сменя ориентацията си при всяка промяна на властта. Финансирането на редица издания става от източници, които нямат нищо общо с медии. С други думи, много печатни медии на практика функционират извън нормалните пазарни условия. Налице е свръхпроизводство на вестници. Националните всекидневници са доста повече, отколкото излизат в страна като Германия. Реалните тиражи остават неизвестни.

  Има една стара медийна теория, според която пресата е по-подходяща за условията на демокрация, защото насърчава задълбочения дебат между отделните политически групи, докато телевизията обикновено се плъзга по повърхността на нещата и затова е по-полезна в плана на забавлението.

  У нас пресата до голяма степен се отказа от ролята си на поддръжник да демократичния дебат и започна да подражава на телевизията.

  ________________________________

  * Доц. Орлин Спасов е изпълнителен директор на Фондация „Медийна демокрация“ и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

• The Top .01 Percent Reach New Heights

  By Joe Hines, Demos.org

  .

  While this week’s inequality numbers have gotten a lot of attention, Paul Krugman points out an interesting corollary: not only are the top 10 percent taking home nearly half of the country’s income, and the top 1 percent taking their largest share since 1928, but the top .01 percent have climbed to even more staggering highs.

  Paul Krugman correctly notes that the dominance of this highest income group, the .01 percent, is the biggest story in Saez numbers. He cites the chart below to show their change during from 1979-2012, the period in which inequality really took off:
  

  Krugman writes:

  Of the gains made by the top 10 percent, almost none went to the 90-95 group; in fact, the great bulk went to the top 1 percent. The bulk of the gains of the top 1, in turn, went to the top 0.1; and the bulk of those gains went to the top 0.01.

  What he fails to mention is that the story is even more remarkable over the entire 20th century. After a steady rise from 1978 on, the top .01 percent of earners made nearly five percent of the national income in 2012.
  

  That’s just 16,000 Americans that make over ten million dollars a year. And their dominance is strengthening: the share of income controlled by that tiny group of people jumped over a percentage point from 3.7 percent in 2011 to 4.8 percent in 2012. This is the donor class, the same group of people that donate to political campaigns and determine the structure of the market they have so clearly mastered.

  Not only is that five percent a historical high, it’s much higher than it was during the 1920s, when that same top .01% made a peak of two million dollars and 3.7 percent of the national income. They make 30 percent more today.

  Krugman is right that you miss a lot of the story if you focus only on the top ten percent, or even the top one percent. That group of 16,000 Americans, the top .01 percent of income earners, is where the most power lies and who have seen the most remarkable rise. They make an increasing share of the national income and control an increasing amount of political power.

   

• „Франкфуртер нойе пресе“: В България управлява организираната престъпност

  В България управлява организираната престъпност, в Румъния съдебната система е зависима, а в Унгария правителството ограничава основните права на гражданите.

  Това твърди в свой коментар в четвъртък журналистът Сузане Кийдинг в германското издание „Франкфуртер нойе пресе“.

  Статията й се позовава на констатации от последните доклади на Европейската комисия, отбелязвайки, че евроекспертите редовно установяват хроничните дефицити на Румъния, България и Унгария, а наскоро и при хърватите.

  През 2008 г. ЕК замрази 800 милиона евро помощи за България. По-късно парите бяха освободени. На всичко отгоре, проблемните държави имат много добра представа за уникалния си потенциал за изнудване – много важни решения в рамките на ЕС изискват консенсус. Така санкциите могат лесно да се превърнат в разменна монета, пише изданието.

  Кийдинг отбелязва като най-сериозен проблем неспособността на Европа да си вземе поуки, посочвайки, че „Черна гора и Сърбия вече са кандидатки за присъединяване, а в не много далечно бъдеще следва Албания“.

  Без структурни реформи, това е още една крачка към ръба на неефективността, подчертава в коментара си германският журналист.

  Източник:  Mediapool

• Шекспировият Орешарски

  Драгомир Симеонов,  Dariknews.bg

   .

  

  „Направих толкова много лоши преценки. Най-лошите бяха по-скоро грешки на сърцето, отколкото на ума. Човек на толкова отговорна служба трябва да има сърце, но умът му винаги трябва да управлява сърцето.“

  С тези думи Ричард Никсън признава в телевизионен ефир провала си като президент.

  И макар от днешна гледна точка те да звучат като слабо оправдание, през 1977 г. съдържат в себе си нещо нечувано. Те са израз на публичното разкаяние на един държавник, подвел огромна част от народа си и достигнал политическа смърт дълго преди да освободи офиса.

  Усещането за погрешимост е силно притъпено у човека с власт, защото той е убеден, че когато управникът направи нещо некоректно, то не е некоректно, точно защото е направено от него.

  Ето ви големият парадокс на властта и Никсън го формулира прекрасно, макар думите му да имат опустошителен ефект. Те унищожават невзрачните опити да изчисти репутацията си, да намери разумна аргументация за действията си и да изтъкне достойнствата си.

  Всъщност, след интервюто с Дейвид Фрост (когато въпросните изказвания са направени) никой вече не помни за положителните страни от управлението, макар такива безспорно да са съществували. Никсън остава за всички безпринципен негодник, превърнал не само себе си в карикатура, но и политическата система като цяло.

  Драматизмът на мъченичеството му се оказва фалшив; дори да е направил всички грешки в името на едно по-добро бъдеще, той вече го е дискредитирал допускайки ги.

  Без частен случай

  Припомняме ви този елемент от една чужда политическа история, защото управляващите навсякъде до голяма степен си приличат. Далеч сме от мисълта да сравняваме мащаба на Никсън с този на Орешарски, но някои паралели веднага се набиват на очи.

  И двамата държат да скрият безпринципността си зад фасадата на принципи, отдават грешките си на сърцето, не на разума, опитват се да ги оправдаят с визията си бъдещето и непременно държат да се говори за позитивите от управлението им.

  Уви, никак не си дават сметка, че тези позитиви отдавна са обезсмислени от собственото им поведение и те са единствено обект на присмех или неприязън. Политическият им живот е свършил – още докато обитават кабинетите си, упорството им изглежда користно, дори когато е проява на криворазбрано мъченичество и самото им присъствие в системата я прави нетърпима.

  Най-пагубното естествено остава в личен план – името им вече няма тежест. Това е извод, който узрява мъчително. Никсън се предава под тежестта му в ефир пред милиони.

  Но какво ли се случва в сърцето на Орешарски след три месеца недоволство и на място ли е умът му?

  Този път ъгълът към политическите събития у нас, който ни вълнува, е личен. Настоящият премиер, точно както и презокеанския си колега, е в известен смисъл трагичен образ. Той не е изначално зъл, но попада в клопката на дезориентация си, и вече не знае кои са приятелите и кои враговете му; вижда единствено барикадата и суетенето.

  Отчаян е в опита да изчисти репутацията си, да покаже, че не е дезертьор, а боец в името на по-доброто и не проумява, че по-доброто му вече буди отврат заради обстоятелствата.

  Те и двамата са Шекспирови персонажи и в несъзнаваната им обреченост има нещо покъртително. За Никсън трагедията е завършила. Орешарски в момента я изживява. Дали суховатият прагматик някога ще бъде в състояние да погледне вътре в себе си и да свали товара с така любимия на бойните му другари „катарзис“?

  Това естествено няма да го лиши от нелепия образ, който сам си изгради, но поне ще проветри бъдещето, за което ден след ден така неуморно се жертва.

   

• Трима млади българи от Лондон: На малко хора им допада тук

  Невена Борисова,  e-vestnik.bg

  .

  Неотдавна британският крайнодесен политик Найджъл Фараж, подел темата за емиграцията на българи и румънци в кралството, заяви, че ако е млад българин в затруднено положение, би се готвил да емигрира. Изявлението, част от една цялостна негативна кампания на британски медии и някои политици, смути и българите, и част от британците.

  Михаела, Ивайло и Радо са млади българи, избрали в настоящето да работят или учат във Великобритания. Всеки от тях има и различна от икономическите проблеми мотивация да бъде в UK, както и различни нагласи за бъдещето. Тримата са сред около 70-80 хиляди български граждани, живеещи в кралството (2009 г.). Както много българи, и те не са безразлични към дебата, в чийто център се озоваха България и Румъния – ще има ли последици и какви ще са те след отваряне на пазара на труда за българи и румънци през 2014 г.?

  Общо около 7 млн. души  са чужденците във Великобритания (данни на Евростат, 2012 г.). През 2004 г. тогавашното лейбъристко правителство отваря пазара на труда за новите страни-членки на ЕС, прогнозирайки приток от около 30 000 души. В Англия се излива пъстър емигрантски поток от около 3 милиона души. От 1 януари 2014 г., Великобритания ще отвори пазара си за Румъния и България, които обаче са с много по-малко население – общо около 29 милиона.

  .

  Михаела Тодорова: Не мога да почувствам това място като свое

  .

  “Бях много любопитна и въодушевена от мисълта да се озова на напълно различно място и да започна да градя всичко отначало” – това е основната мотивация на 25-годишната Михаела Тодорова да живее и работи в Лондон.

  

  Михаела Тодорова. Снимка: Личен архив

  .

  В британската столица се намира най-голямата българска общност във Великобритания (около 39 хил. души). Михаела живее там от около година и работи като координатор по онлайн маркетингови проекти. Преди решението да замине, докато търси работа в България, приятел „подхвърля” идеята за работа в чужбина и тя подава CV почти на шега. Не е очаквала да получи отговор, тъй като се е нуждаела от съдействие от работодателя за разрешително.

  Междувременно продължава да се явява на много интервюта за работа в София. Месец след месец не успява да намери подходяща позиция. Междувременно от британската фирма се обаждат, че е одобрена.
  “Реших, че след като ми се предостави тази възможност, е най-добре да се възползвам от нея”.
  Скоро след като приема предложението, Михаела получава оферта за работа и в България.

  Тя намира дебата “българи/румънци vs. Англия” за “крайно неприятен и ненужен”, както и за “обиден, само поради причината, че съществува”. Според нея официалните представители не би трябвало да имат право да правят публични и оценъчни изказвания, които “засягат цели нации”, защото “все пак живеем във времена, утвърждаващи човешките права и равенство”. Застъпва тезата, че някои британски политици опитват да спечелят гласове за предстоящите избори, възползвайки се от ситуацията.

  Михаела има разрешително за т.нар. employed person, за което съдейства работодателят. Същевременно немалко българи работят със self-employed разрешително, което се добива много по-лесно, но което ограничава много отношение на местата, на които може да работи човек. При self-employed разрешителното човекът, подобно на фирма, предлага услуга, срещу която му се плаща надница.

  Впечатленията на Михаела от Лондон са смесени. В началото градът категорично не й харесва, но от един момент нататък започва да оценява положителните му страни. В момента се чувства добре, но това „определено” не е страната или града, в който би искала да се установи дългосрочно. Споделя, че оценява целия опит, който Лондон й дава, защото там има много повече възможности за реализация и кариера, но от друга страна “не мога да почувствам това място като свое”. Предполага, че ще остане тук още известно време и ще използва възможностите за нещо по-добро, вероятно в България.

  „Винаги съм обичала България, но сега още повече”, разказва Михаела.
  “От сегашната ми гледна точка бих предпочела един ден, когато дойде време да създам семейство, децата ми да говорят български и да отраснат в България”, но “времето ще покаже, трудно е да се правят планове, никога не знаеш как ще се завърти животът”.

  .

  Радо Христов: Това, което пишат за предстоящата емигрантска вълна, не е вярно

  .

  Радо Христов живее в Лондон от две години и работи със self-employed разрешително в сферата на строителството.

  “Аз съм по точно Handy man, което ще рече, че покривам доста сфери като дърводелство, зидарство, занимавам се и с гипсокартон, като цяло от пода до покрива мога да покривам колегите и да им помагам”, разказва Радо.

  

  Радо Христов. Снимка: Личен архив

  .

  Решава да се премести в Лондон, защото е имал изтеглен заем в България. Преди това е имал „хубава работа, кола, но и доста разходи”, които не е можел да покрие със средната заплата за Шумен около 400 лв.

  Фирмата в която Радо работи в Лондон, е английска, но повечето му колеги са поляци и латвийци. Извън работа има приятели, които са българи и англичани.

  “В момента доста се пише в медиите какво ще стане, когато румънци и българи могат да идват тук свободно, но не мисля че това чак толкова се дискутира. Това, което пишат – че ще залеят Острова, не е вярно според мен”, смята Радо. “Първо, ние сме по-малко като население от румънците. Вярно е, че доста българи ще дойдат, защото знам какъв е живота в България, но ние сме горд народ и работим, а не крадем, не го караме по лесната, скатавайки се.“

  Радо се чувства „удобно и приятно” и мисли да остане по-дълго, ако има възможност. Едно от нещата, които харесва в Лондон, е че “тук дори и с минимална заплата може да си позволиш да излизаш на пъб или клуб веднъж седмично, храната за тукашния стандарт не е скъпа, дрехите – също. Постоянно има промоции на половин цена, дори и повече. Същевременно постоянно става нещо ново, има доста неща, които могат да се видят”.

  ”Поне според мен за британците няма стереотипи за това кой откъде е. Сигурен съм дори, че някой от тях са научили повече за България едва сега, от вестниците и темите, които се дискутират”.

  Според Радо в момента всеки се страхува за работното си място, било то британец или някой друг, защото вече няма толкова работни места, както преди. „Един англичанин обаче винаги ще си намери работа  тук, защото има работни места, които могат да се заемат само от британци”.

  Радо добавя, че има хора, които не общуват с източноевропейци, но “като цяло британците са толкова широко отворени към обществото, че когато излезеш някъде в т.нар. британски пъб, не ти прави впечатление, че си някъде в чужда държава, британецът не се интересува толкова откъде е човекът до него, който седи до бара”.

  .

  Студентът Ивайло Яйджиев: Камерън не се цели в 20-годишните студенти в топ университетите

  .

  За разлика от динамичен Лондон, вълнуващ се от медийните кампании, в университетските среди се обръща по-малко внимание на дебата, защото се чете повече като политическа реторика без съдържание, смята Ивайло Яйлджев, студент в Оксфордския университет. 23-годишният Ивайло следва едногодишна магистратура по Дипломация и международни организации.

  

  Ивайло Яйджиев (вдясно) със свои колеги в Оксфорд. Снимка: Личен архив

  .

  В Оксфорд има около 30 колежа, като всеки е устроен и като студентски кампус. Колежите са разположени из целия град и “до голяма степен самият град е кампус”. Студентството според Ивайло „сплотява повече, отколкото националността разделя, и ако човек е готов езиково, както и да се грижи сам за себе си, ще се ‘интегрира”.

  За Ивайло с включването си в дебата за имиграцията във Великобритания британският премиер Камерън “не се цели в 20-годишните студенти в топ университети, защото за тях дебатите за имиграцията нямат смисъл и съдържание”. Коментарите от тази гледна точка са прицелени към безработните/нискоквалифицирани кадри, които приемат имиграцията като заплаха.

  “До голяма степен, поне хората, които познавам, не се вълнуват кой знае колко от темата; всъщност май повече го обърнаха на майтап. Сега, доколко се интересуват, е свързано с по-голямата тема за имиграцията, която си е част от британската реторика во век веков”, коментира Ивайло.

  „А и който е искал много да работи в Англия, вече го е направил след 7 години в ЕС… Аз лично чета изказванията тук като политически – Камерън е много слаб в собствената си партия и има реална опасност да го свалят. За да не го свалят, той трябва да търси подкрепа от крайнодесните (по традиция евроскептици) в партията си, тъй като UKIP на Фараж (малко по-вдясно от крайнодесните консерватори) отбелязва сериозен скок в подкрепата си. Така че ние се вписваме в тази реторика, в която влиза и речта за излизане от ЕС, и т.н.”.

  За Ивайло 21 век не е като времето отпреди 1989-та и 90-те, когато има двустранен избор – или оставаш, или си тръгваш. Сега „много хора завършват в чужбина, връщат се за няколко години в България, поради по-интересните перспективи за развитие, и после пак заминават, пак се връщат”…

  По принцип таксите за бакалавърски програми във Великобритания се покриват с изгоден държавен заем, който се връща чак като се започне работа. „Разходите за един студент са главно свързани с ежедневието, като тук вече зависи много от това с какво разполагат родителите. Като цяло според мен човек с не особено високи претенции за начина на живот може да се издържа дори и сам с почасова работа”.

  “Но пък ако 9 месеца не ти издават разрешително и нямаш достатъчно заможни родители, това създава сериозни проблеми”, добавя Ивайло, който е сред организаторите на кампания за повече права за българските и румънските студенти.

  На въпрос дали възнамерява да остане във Великобритания, отговаря отрицателно.

  “Страната не ми допада – всъщност на много малко хора им допада, просто обаче реализацията тук изглежда основана в по-голяма степен на лични заслуги и по-справедливо възнаградена”, подчертава той.

  “В моята област е специфично и, че реално нямам кой знай колко други опции – не е лесно да станеш примерно английски дипломат, като си българин. Но причината да уча политически науки и дипломация, е че ми писна от хора, които седят в кръчмата и се вайкат колко е лошо в България, без да правят нищо”.

  Ивайло има коментар и за настоящите протести: „За мен те са най-ясната манифестация на някакво гражданско общество от Орлов мост насам. Те показват, че България е изключително динамично и интересно място с потенциал за промени, което привлича хората да се „връщат”.

   

• Проф. Я. Янков: Червените магистрати – съучастници в прикриване на престъплението, че няма такава партия!

  На 17 септември 2013 г. известният правозащитник, учен, университетски преподавател, Политзатворник №1 на комунизма в България – Янко Н. Янков-Вельовски регистрира във Върховната касационна прокуратура (ВКП № 13033 / 2013, V) Отворено писмо* до българския главен прокурор, до всички дипломатически мисии в България и до чуждестранните информационни агенции. Което се  отнася за това, че съгласно фактите, доказателствата и принципите и нормите на Правото тази т.нар. БСП (БКП) има статуса на нелигитимно институционализирана като политическа партия ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА СТРУКТУРА, ТОТАЛНО РАЗПРОСТРЯЛА СВОИТЕ ЗЛОВЕЩИ МЕТАСТАЗИ НЕ САМО В СФЕРАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ, НЕ САМО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА, НО И В ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО. 

  –––––––––––––––––––––––––––––

   

  ОТВОРЕНО ПИСМО

  до Главния прокурор на България,
  до всички дипломатически мисии в България,
  и до всички чуждестранни информационни агенции в България

  Относно:

  необходимостта от пълен публичен информационен достъп до всички данни и
  обезпечаване на ТОТАЛНА (наказателна, репараторна и всякаква друга) отговорност
  за

  престъпната съдийска дейност
  на съдиите
  Екатерина Иванова,
  Алексей Иванов,
  Димитър Гочев,
  Николай Урумов,
  Маргарита Златарова,
  Класимир Влахов,
  анонимен съдия, постановил Разпореждане от 22.12.2009 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав,
  анонимен съдия, постановил Разпореждане от 08.03.2010 г. на Първо гражданско отделение, 24-ти състав,
  Росица Ковачева,
  Лидия Иванова,
  Емилия Василева
  Николай Хитров,
  Елеонора Чаначева,
  Емил Марков,

  официално действуващи като съдии по

  гражданско дело № 4013 / 1991 г.
  по описа на Софийския Районен съд, Първи район, 24-ти (бивш 13-ти) състав.

  Отнася се за официално прикрит като правосъдие фактически противоправен и престъпен отказ да се извърши легитимно правораздаване.

  Отнася се за престъпна дейност, извършена в престъпна полза на престъпно подвизаващата се в общественото, политическото и държавно-властовото пространство т.нар. БСП

  (Българска социалистическа партия.

  Отнася се за това, че съгласно
  фактите, доказателствата и принципите и нормите на Правото
  тази т.нар. БСП
  има статуса на

  НЕЛЕГИТИМНО ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ
  ПРЕСТЪПНА МАФИОТСКА СТРУКТУРА,
  ТОТАЛНО РАЗПРОСТРЯЛА
  СВОИТЕ ЗЛОВЕЩИ МЕТАСТАЗИ
  НЕ САМО В СФЕРАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ,
  НЕ САМО В СФЕРАТА НА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА СТРУКТУРА,
  НО И В ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.

  Отнася се за
  ПРЕСТЪПНА ТОТАЛНА И СЕЛЕКТИВА
  ГЕНОЦИДНА ДЕЙНОСТ,
  осъществявана срещу всички личности и социални и семейни групи,
  които се проявяват като носители на човешко достойнство и като носители на висок Дух на противопоставителност срещу различните форми на
  комунистическото обществено-политическо Зло.

  ***

  Уточнявам, че:
  От съдържащите се във визираното съдебно дело доказателства е видно, че:

  1.
  По предвидения в Закона ред на 09.10.1991 г. съм предявил пред Софийския Районен съд Установителен съдебен Иск да бъде постановено решение, съгласно което да бъде установено,
  че според действуващото законодателство до 10.04.1990 г.
  Българската комунистическа партия (БКП) не е съществувала като легитимно юридическо лице,
  и че следователно нелегитимно е и съществуването на Българската социалистическа партия (БСП), която претендира да е правоприемник на БКП.

  2.
  В Иска ми изрично и ясно е посочено, че тъй като БКП не е съществувала като легитимно юридическо лице, то и извършената през 1990 г. т. нар. „промяна в наименованието” е юридически несъстоятелна, и поради тази причина и на това основание и Българската социалистическа партия няма статуса на легитимно юридическо лице.

  3.
  На 26.03.1992 г. Софийският районен съд, Първи район, 13-ти състав, постанови Решение по гр. дело № 4013/1991 г., съгласно което
  „признава за установено по отношение на Партия Либерален Конгрес, че по действуващото до 10.04.1990 г. законодателство Българска комунистическа партия, чийто юридически правоприемник претендира да е Българска социалистическа партия, не е съществувала като легитимно юридическо лице – сдружение с нестопанска цел, партия”.

  4.
  Тъй като това Решение бе оспорено от ответника БСП, на 22 юли 1992 г. Софийски градски съд (СГС), Гражданска колегия, Първо гражданско отделение постанови Решение, съгласно което бе отменено Решението на Районния съд.

  Решението на СГС бе постановено
  при Особено мнение на Председателя на съдебния състав съдия Елса Ташева,
  която изключително обстойно и аргументирано изрази категорично „несъгласие с решението на настоящата инстанция”,
  и изрично настоя: „Ето защо следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от ГПК, като решението бъде отменено и вместо него постановено друго с отрицателно установителен диспозитив срещу ответника”.
  Така отменителното решение на Втората инстанция фактически е било постановено от съдебните заседатели Екатерина Иванова и Алексей Иванов при аргументираното противопоставително мнение на Председателя на съдебния състав.

  5.
  Тъй като това решение, естествено, бе атакувано от мен по реда на т. нар. „преглед по реда на надзора”, на 09.03.1993 г. Върховният съд, Пето гражданско отделение, постанови Решение, по силата на което остави без уважение моето искане за преглед и отмяна на решението на Софийския градски съд.
  Решението на Върховния съд бе постановено под председателството на съдията Димитър Гочев и при участието на съдиите Николай Урумов и Маргарита Златарева.
  Специално внимание заслужава фактът, че участвуващият в делото представител на Главния прокурор (Цв. Сурлекова) изрично, ясно и недвусмислено бе заявил,
  че втората инстанция е извършила съществени нарушения на процесуалния закон, поради което е необходимо да бъде отменено решението на Софийския градски съд.

  6.
  Неотдавна по официален начин стана публично известно, че
  съдията Димитър Бонев Гочев е бил агент на комунистическата Държавна сигурност.

  Тъй като:
  държавно-политическият режим, в полза на който посоченият агент е работел, официално и чрез Закон е обявен за престъпен;
  понастоящем съществуват всички необходими факти, доказателства, аргументи, съображения и основания в полза на тезата, че функционерите на престъпния комунистически режим са продължили и в момента продължават да действуват против Истината, Справедливостта, Правото, Демокрацията и Нормалното обществено функциониране;
  и в частност съществуват всички необходими условия и предпоставки да бъде считано,
  че постановявайки своето решение като съдия, агентът на ДС Димитър Бонев Гочев
  е действувал изцяло в престъпен интерес на „партията” БСП, в която именно както по време на постановяването на съдебното решение, така и днес, са заемали и заемат висши ръководни постове видни ръководители на престъпната комунистическа Държавна сигурност, чийто агент е бил и посоченият съдия,

  то ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ
  СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО Е БИЛО ПОСТАНОВЕНО ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ПОСОЧЕНИЯ СЪДИЯ, ПОДЛЕЖИ НА ОТМЯНА.

  В този именно смисъл:
  т. нар. „политическа партия БСП” никога не е имала и в момента няма легитимен статус;
  през последните почти две десетилетия БСП напълно достойно е продължила стогодишните традиции на престъпната терористична организация БКП;
  цялото досегашно (включително и правителствено!!!) участие на БСП в политическия живот на България е нелегитимно, престъпно и терористично;
  участието на БСП във всички, вкл. и в последните парламентарни избори, е нелегитимно, нелегитимно е и нейното присъствие в сега действуващото Народно събрание.

  7.
  Ноторно известно е, че още през юни и юли 2007 г. заместник-председателят на предишната Комисия по досиетата Евгени Димитров публично заяви, че лично е бил установил принадлежността към ДС на голямо множество съдии, имената на които сегашната Комисия просто е „скрила”.
  Тъй като моето лично мнение е, че такива ангажирани с ДС и БКП/БСП съдии са били още и останалите посочени по-горе съдии, то повече от очевидно е, че всичките факти в това отношение подлежат на съответното юридическо структуриране; и че посоченото решение на Върховния, респ. на Градския съд по цитираното дело, подлежи на преглед и отмяна.

  Засега Мафията разсекрети агентурната принадлежност само на Председателя на съдебния състав, постановил посоченото престъпно Решение на Върховния съд. Но преди това, в съответствие със сключения договор със сатаната, Димитър Бонев Гочев беше пребогато възнаграден, като бе институционализиран за член на Европейския съд за защита на човешките права в Стразбург (със заплата и привилегии, на които биха завидели дори повечето президенти на републики!) и като член на българския Конституционен съд (с аналогични финансови облаги и привилегии).
  Разбира се, днес България щеше да е съвсем друга, ако на 9 март 1993 г. Димитър Гочев не беше препотвърдил договора си със сатаната.

  Николай Урумов също така не беше пренебрегнат – скоро след съдбоносното за България решение от 9 март 1993 г. той беше назначен за Председател на отделение във Върховния административен съд и само до преди няколко месеци все още бе на върха на магистратския сатанинско-мафиотски слугинаж, като едва наскоро бе отстранен заради неимоверно нагли корупционни участия и принадлежност към страктурите на Мафията.

  Маргарита Златарева също така получи щастието да се радва на 30-сребърников член в кресло на Конституционния съд.

  8.
  Ноторно известно е, че:
  именно по време на управляващия мандат на БСП Правителството (Министерският съвет) бе издигнало кандидатурата на Димитър Бонев Гочев за съдия в Международния наказателен съд в Хага;
  това несъмнено е било свързано именно с неговата не само агентурна свързаност с ДС, но и с мафиотската му свързаност с БСП, в полза на която той е бил постановил посоченото съдебно решение.

  9.
  На основание така посочените факти и изложените съображения
  на 03 Август 2009 г. съм предявил пред Върховния Касационен съд Иск за отмяна на въпросното влязло в сила съдебно решение.

  10.
  ПОСЛЕ, В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ЕДНА ГОДИНА, ЗАПОЧНА ПРИЛАГАНЕТО НА ПРОЦЕДУРНИ ФОКУСИ, целящи ако не недопускането, но поне забавянето на изпращането на делото във Върховния Касационен съд.

  В крайна сметка на 03.06.2010 г. тричленен състав на Върховния Касационен съд, Търговска колегия, постанови „Определение № 55“,
  което аз обжалвах на 14 Юни 2010 г.,
  след което едва на 14 Декември 2010 г. на мен ми бе даден достъп до и копие от „Определение № 813 от 09.11.2010 г.“, с което ВКС е оставил в сила визираните по-горе решения.

  В цялата тази престъпна процедура
  са участвували и останалите посочени по-горе
  действуващи като съдии
  престъпни функционери на
  сатаниско-мафиотския политически режим,

  за цялостното разкриване на истината за които
  и за налагане на наказателна, репараторна и всякаква друга отговорност
  на които
  тук и сега пледирам!

  .

  ––––––––––––––––––––––

  * Пълният текст на Отвореното писмо е достъпен на http://iankov.blogspot.com/2013/09/653.html).

   

• Освиркват Орешарски пред УНСС, той пак се измъква през задния вход

  Репортаж на OFFNews

  .

  Протестиращи освиркаха премиера Пламен Орешарски пред УНСС в София тази сутрин. Малко след като откри учебната година, премиерът – влязъл през парадния вход – се измъкна от страничен изход, но въпреки това попадна на протестиращи, които огласиха района с мощни скандирания “Оставка”.

  

  Позорният начин, по който премиерът за втори път опита да се измъкне от “народната любов” през страничен изход, бе посрещнат с надпис “Изход за боклуци”. Така протестиращите напомниха как премиерът си тръгна от БНТ след интервю от изход, през който, по думите на служители там, се изнася боклукът. Премиерът, срещу когото от три месеца има протести, бе освиркан, когато се запъти заедно с ректора проф. Стати Статев и финансовия си министър Петър Чобанов към паметника на проф. Стефан Бобчев, за да поднесат венци.

  “Ела в СУ”, приканваше друг плакат. “Кой?” беше трети, визиращ въпроса, който журналисти и протестиращи не спират да задават: “Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”.

  Орешарски все пак намери място, където да бъде аплодиран – в охраняваната аула “Максима” на УНСС, където, по думите на нашия репортер на мястото на събитието, влизащите са били инструктирани как да се държат, а пожелалите да влязат протестиращи не бяха допуснати.

  Подготовката за събитието на НСО включваше още заглушаване на звука във и около сградата на УНСС в Студентски град.

   

• Шестима загинали и над 1250 изчезнали след катастрофалните наводнения в Колорадо

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Шестима души загинаха и 1253 са водени за изчезнали в резултат на катастрофалните наводнения в щата Колорадо, в Средния запад. Възможно е голяма част от хората, които са в неизвестност в Колорадо, просто да са отрязани от света, поради повсеместното прекъсване на електроснабдяването и на телефонните връзки.

  Общо 11 хиляди души са били евакуирани. Над 1500 къщи са били разрушени, а над 17 хиляди са понесли щети. Голям брой пътища и мостове са повредени. Това са едни от най-тежките наводнения в Колорадо в историята. През последните няколко дни в американския щат паднаха валежи, колкото за няколко месеца.

  „Без съмнение това е историческо събитие, което се случва веднъж на 500 или 1000 години„, заяви представител на местните власти.

  ––––––––––––––––-

  .

  Тропическа буря и ураган връхлетяха Мексико и причиниха смъртта на десетки души. Ураган връхлетя и Япония и заплашва авариралата АЕЦ „Фукушима-1“.

  Две стихии в Мексико предизвикаха наводнения и свлачища и принудиха хиляди хора да напуснат своите домове.

  Тропическата буря Мануел донесе проливни дъждове и причини големи щети по западното тихоокеанско крайбрежие на Мексико. Най-тежко пострада щатът Гереро, където загинаха най-малко 18 души. Мануел обаче започна да отслабва, след като навлезе над сушата, и се очаква да се разсее днес.

  Ураганът Ингрид, който е от първа категория, заплашва източното атлантическо крайбрежие на Мексико, в щата Веракрус. Скоростта на съпътстващите ветрове достига 120 км/ч. Очаква се вторият ураган от началото на сезона в Атлантическия океан да достигне сушата тази сутрин местно време.

  Бедствие и в Япония

  Ураганът Ман-и преминава над южната част на страната, където в няколко региона, в които е отправено специално предупреждение, се изливат „безпрецедентни дъждове“. Поривите на вятъра достигат скорост от 160 километра в час. Един човек е загинал, а трима са безследно изчезнали заради разразилия се   тайфун, предаде РИА Новости. Различни травми са получили 78 души.

  В централните райони на остров Хоншу около 400 хиляди души са получили нареждане да се евакуират, като им е било препоръчано да „вземат мерки, за да запазят живота си”. Няколко селища е префектура Киото са били потопени, след като река е излязла извън бреговете си.

  Според прогнозите тайфунът ще залее с вода днес източната част на страната, столицата Токио и района на АЕЦ „Фукушима-1“, която претърпя авария, след като бе връхлетяна от гигантски вълни цунами, предизвикани от разрушителното земетресение на 11 март. 2011 г. Стотици вътрешни полети са отменени, главно от Токио.

  Източник: Dir.bg
  

• Стефан Манов: В проекта за нов Изборен кодекс няма условия за интернет гласуване и избирателен район „Чужбина“

  Антоанета Цонева: Партиите да се обявят ясно зад каква избирателна система застават

  .

  Интервюта на Таня Величкова с Антоанета Цонева, Стефан Манов и Вероника Дерибалтова,

  БНР

  .

  Много е важно от утре нататък, ако действително има политическа воля, политическите партии във и извън парламента ясно да заявят своята позиция зад каква избирателна система застават. Това заяви в предаването „Неделя 150“ на БНР Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда.

  Защото дълбокият разлом, който в момента съществува между политическия елит и гражданите – една от причините за този разлом е именно липсата на всякакво доверие в това как се номинират от политическите партии техните кандидати и по какъв начин те практически влизат като политически представители в парламента.

  Всички предложения биха имали своето значение, тежест и влияние върху честността и свободата на изборния процес, ако знаем към този момент или към някакъв близък момент каква точно ще бъде избирателната система. Видът на избирателната система е сърцето на изборния процес, всички останали елементи пряко зависят от начина, който ще се възприеме за това по какъв начин ще избираме политическите представители. Към момента няма политическо съгласие, нито яснота какъв модел ще бъде възприет.

  В момента се води пропагандна кампания срещу свободно протестиращи хора, изказа мнение Цонева.

  Никога няма да можем да се измъкнем от тежкото блато, в което сме попаднали, ако не признаем състоянието, в което се намираме. Трябва да бъде разчупен моделът, който е завладял българската публичност през последните години. Една банка, в която се концентрират пари на държавни предприятия, същата банка финансира 80-90% през кредити медийни издания, медийните издания осигуряват паралелна реалност и пропаганда по отношение на това какво се случва. Кръгът е затворен и се възпроизвежда едно и също, коментира още Цонева.

  Стефан Манов от Обществения съвет на българите във Франция заяви, че голяма част от техните предложения са били възприети. Първата точка, която трябва да се направи, е да бъдат облекчени условията за откриване на избирателни секции в чужбина, каза той и добави:

  За момента текстът не отива достатъчно напред, не е достатъчно смел. Нашите предложения вървяха към създаване на постоянни избирателни списъци извън страната, което ще реши и проблема с така наречените неправилно „мъртви души“ или „фантоми“ в избирателните списъци в страната. Това не е залегнало в проекта за кодекс. Има някакъв плах опит за създаване на регистър за избиратели, но текстовете не отиват достатъчно далече.

  В проекта за нов избирателен кодекс липсват условия за гласуване в интернет и обособяване на избирателни райони в чужбина, заяви Стефан Манов от Обществения съвет на българите във Франция:

  Много се шумя на последните избори за това как депутат стана от една партия във Видин с 474 гласа и от същата партия в София с 1000 гласа. Ако има избирателен район в чужбина, такива абсурди няма да има.

  Нашият глас за гаранции срещу субективния фактор при броенето на бюлетини беше чут, каза Вероника Дерибалтова от Института за социална интеграция:

  Връщане на преференциалното гласуване, машинното гласуване и включване на наблюдателите във всички фази на изборния процес – тези неща имаме уверението, а в качения проект на нов Изборен кодекс, съществуват.

  Ние подкрепяме идеята за връщане на преференциалното гласуване с мажоритарен елемент, като прагът, с който гражданите биха могли да пренареждат партийните листи, да бъде под 10%.

  .

  Цялото интервю можете да чуйте в звуковия файл тук.

   

• За актрисата Лилия Славова

  Thank you, Mrs. Lilia
  Първата съпруга на актьора Красимир Ранков („Стъклен дом“, водещ на Денсинг старс) разказва за бягството си в Америка, борбата с рака и мечтата да събере приятелите си в България. Записала изповедта – Пепа Петрова, чиито са думите по-долу:

  „Тя е като вятъра, няма стигане! В рамка не можеш да я вкараш, пък да не говорим за стандартно интервю. Ниже шеметния си живот, сякаш си на представление, и с такава лекота и усмивка ти разказва как е „отвлечена“ с военен самолет в САЩ по времето на социализма, как е родила бебе 853 грама в шестия месец, което е оцеляло, и как е преживяла 22 операции от рак – все едно че всичко това е адски естествено.
  Представям ви актрисата Лилия Славова, която от 30 години живее във Вашингтон, но говори на български без грам акцент. Това е първото интервю в 20-годишната ми кариера, което не можах да направя, защото тя ме остави безмълвна. Бях гост на „моноспектакъла“ на Лилия Славова – една наистина невероятна дама.“

  

  Мансардата на бляновете
  Уличката е „Света София“, започва от църквата Света Неделя – географския център на София. Мансардата e на номер 10, старата еврейска къща, паметник на културата, запазен и до днес. Била е Енергопроект и на баща ми – инж. Петър Славов – му дават да ползва тавана. Това е уличката на моето детство. Тук баща ми е заживял с майка ми, след като е напуснал богатата си съпруга. Новата жена в живота му е майка ми Нели – с 22 години по-млада от баща ми, завършила право в СУ в един клас с легендите в театъра Любомир Кабакчиев и Константин Коцев. Малко хора знаеха, че тези артисти са и прависти. Тя по-късно завършва и философия. Баща ми – ренесансов мъж, освен че беше инженер по водни мрежи и централи, – беше писател и режисьор на самодейни колективи, футболист ветеран на „Левски“. Рядко го виждахме, защото строеше язовирите Цонево, Жребчево, Черни Осъм… За нас се грижеше леля ми Христина Боева, известно име сред членовете на дружеството на репресираните у нас, на което беше заместник-председател много години. Изключена от университета, тя работеше вкъщи като коректор и гледаше единствената си дъщеря, мен и сестра ми. Татко ни наричаше Моето женско царство.
  През летата заминавахме за Борисов град (сега Първомай), където ни отглеждаше баба ми Иванка – силна, красива жена с коса, по-дълга от тялото й, любима и муза на писателя Георги Караславов, с когото са расли заедно в Дебър. Тази изумителна жена със солидно за началото на века образование беше и изключително – но не натрапчиво – религиозна. Дядо ми Никола Боев, икономист и председател на Народнодемократическата партия на Южна България, угасна от диабет след години в лагерите в Ножарово и Белене.
  Сестра ми Женя, с 5 години по-голяма от мен, беше поела роля на майка вкъщи, защото мама работеше много, за да плаща за уроците ни по цигулка, виола и солфеж. Пълни отличнички бяхме, имахме и пиано, ходехме на уроци по рисуване, народни танци, в самодейни театрални колективи, играехме тенис на маса, волейбол и лека атлетика. Сестра ми завърши консерватория със специалност виола и избяга от България още в края на 70-те години.
  Вечер в мансардата на „Света София“ със съседските деца правехме концерти. Свирехме, пеехме, танцувахме. Мансардата течеше, щом завалеше и най-лек дъжд, a мазилката падаше отвсякъде. Не ни разрешаваха да ремонтираме. Нали къщата беше музей. Завалеше ли по-силно, кодовите думи бяха: Раздай легените! Сещате се каква идилия.

  Любовите ми
  На мансардата се стигаше по дървени стълби и баща ми казваше: „Когато Лилия си идва от училище, се чува тропане, като че ли се качват десет души.“ Така си и беше. Като отвореше вратата, той виждаше как едно момче ми носи чантата, друго чадъра, трето цигулката, четвърто знамето (за добър ученик) и надолу цяла процесия. Видеха ли го, всички се сурваха по стълбите. Пишеха си по белите гуменки името ми, голям смях! Това беше в основното училище. В средното и в гимназията тренирах лека атлетика. На 14 години ме включиха в женския национален отбор. Понаедряла и доста здравичка в краката, станах обект на ухажване от батковците от различните спортни клубове. От онези години са моите приятелства с куп момчета, които по-късно изиграха изключително интересни роли в нашата история – Илия Павлов и другите борчета. Викаха ми „како“ – и досега останалите живи от тях се обръщат така към мен. Лагерите, състезанията, травмите ни сприятеляваха, сплотяваха и оставяха у нас незабравими спомени от флиртове, откраднати целувки и влюбвания, някои до края на живота.
  Покрай сестра ми, както и покрай моята виола, имах и друг тип ухажори и любови. Съучениците на Женя от музикалното не излизаха от нас. Тромпети, барабани, цигулки, чела, контрабаси, хорни – лудница, купон. Аз умирах да ме ухажват и се съсипвах да флиртувам. Вечер ме боляха очите от кокорене, за да изглеждам по- хубава и интересна. Сестра ми – сдържана, консервативна, с изключително чувство за хумор, – разказваше на всички, че има хубавко сестричe, но и умно, добавяше. Тя и братовчедка ми Ели залягаха с часове над учебниците, а аз хвърлях чантата, драсвах два реда и бях пълна отличничка.
  Няколко години мама работеше в Художествената академия. Аз се навъртах около нея в ателиетата и естествено, изкарах някой и друг флирт. Увековечена съм в няколко творби на знайни и незнайни талантливи и по-малко талантливи творци на четката и глината.

  Красимир Ранков – първата ми любов, първият ми мъж, първият ми брак, първото ми разочарование, първият ми развод
  Бях на 19 години, когато се оженихме. Ние буквално танцувахме кратко. Като двойка ни харесваха всички в Института по театрално изкуство, като колеги се уважавахме, като родители нямахме проблеми, но… Винаги има по-умна и по-хубава. Останаха болката, обидата, страхът, срамът, самотата. Загубих доверие към мъжете и се обявих срещу брака. Но само тези, които добре ме познаваха, знаеха, че с това не свършваше моят цикъл на любовта. Напротив, Красимир ми даде едно от най-скъпоценните неща в живота ми – сина ни Светослав, или Ети, както той сам се наричаше на две годинки. Прекрасно дете. Кротко, красиво, умно, винаги щастливо. То, милинкото, ми даваше сила, кураж и криле. Всъщност Краси ми даде възможност да преосмисля живота си, кариерата си, връзките си, поведението си и аз съм му благодарна за това. И днес съм много близка с дъщеря му Златина от втория му брак – прекрасна млада дама.

  Отвличането с военен самолет
  Мъжът, седящ до мен в заведението, поканен от мои приятели, беше изумително красив. Сините му, почти прозрачни очи ме пронизваха, в тях имаше нещо мистериозно. Не бях виждала по-елегантно и скъпо облечен мъж в България. Говореше тихо и много бавно. Мислех, че е французин, заради името му – Паскал.
  Не се чувствах комфортно. Не беше моята компания, но на тръгване получих от него покана за обяд. Приех вяло и се сбогувахме формално. Не знаех, че този мистериозен мъж ме беше чакал и жадувал 10 години. На другия ден, говорейки ми тихо и на Вие, ми каза, че ще се оженим, ще имаме дъщеря, която ще прилича на него, и няма да живеем в тази държава. Моята реакция беше: „Вие сте луд!“ И си тръгнах.
  От тук нататък животът ми не беше същият. Методично, с много внимание и търпение той ме печелеше ден след ден. Така страстно ме обичаше и се грижеше за мен, за родителите ми, за детето ми. Стъпка по стъпка се приближаваше към раненото ми сърце. И само инстинктът ме водеше към него, не чувствата. Знаеше го, но не се отказваше. Заживяхме заедно с неговото момче Ивайло, тийнейджър от предишния му брак, и с моето съкровище – мъничкия Ети.
  Как ме обичаше! Можех да отвърна на тази любов само като забременея. Направих го. Когато разбрах със сигурност, че нося детето му, синът му беше болен и бяха заминали в Германия на лечение. Нямах търпение да му кажа, но той изведнъж… изчезна. Дните минаваха, бременността ми напредваше, не знаех какво ще стане с главната роля, която току-що бях започнала да репетирам. Нямах абсолютно никаква връзка с него, а телефонът вкъщи постоянно звънеше и го търсеха предимно жени.
  Един ден се обади и делово ме попита защо не отида при Женя в Мюнхен, щял да уреди паспорта ми, ако имам проблеми. Така и стана. Правист по образование, той винаги подреждаше мислите и делата си. Не му казах, че съм бременна, исках да го направя лично, не по телефона. Пристигнах при сестра ми щастлива с надеждата, че ще го видя, но той отново беше изчезнал. Един ден все пак се обади и ми каза, че е заминал много далече. „Къде си? Имам нещо да ти казвам“ – прошепнах уплашено. „И аз имам нещо да ти казвам“ – още по-тихо прошепна той. „Бременна съм“ – казах. „Америка“ – отговори. Чух ли добре? Краката ми се подкосиха. Ети, мама, татко, всичко ми изглеждаше черно и страшно. „Няма да видиш нито мен, нито бъдещото си дете, ако не се върнеш в Европа! А аз, ако ще да ям бой, да ме затворят в затвор или лагер, ще се прибера в България.“ Никога не бях мечтала да живея в друга страна. Бях актриса, какво щях да правя на Запад?!
  Живеех като в телевизионен сериал. При мен идваха различни хора, носеха ми снимки, документи, а аз упорито исках само едно: да се връща, не ме интересува международната сигурност, неговата, на този или на онзи. Все пак отстъпих.
  И ето ме в американска военна база във Франкфурт, дегизирана и с фалшиви документи. Той пристига с военен самолет, красив е като бог. Не съм го виждала месец и повече, косата му е пораснала, носи мъничко цвете… И разбирам, че съм страшно влюбена, че съм готова на всичко, за да бъда с него, да стана част от неговата мистерия. Искам само да ме увери, че ще бъдем всички заедно, че ще сме ОК… Дават ми 48 часа да помисля какво искам да правя. Той разказва, дълго, много дълго. Най-дългите и тежки 48 часа, в които споделя за първи път всичко за себе си. Боже мили, влюбена съм в Джеймс Бонд! Веднага се вживявам в роля, качвам се на военен самолетоносач, карго и бременна… Кацаме на военно летище във Вашингтон. Следва Програмата за защита на политически емигранти.

  Нашето дете
  Бременна съм в шестия месец, стресирана от новия си американски живот, незнаеща езика, несигурна в бъдещето, неубедена в избора си, ревяща всяка нощ за оставеното в България дете. Раждам преждевременно. Водите ми изтичат на час път от болницата, болките са страшни. В операционната е и той – блед, притихнал, подписва се за моето спасение. Детето ни няма шанс. Или е съвсем минимален, почти никакъв. Раждам… Показват ми нещо като оскубана гола кокошка, грозно, с ципи на очите, 853 грама, момиченце. Припадам. На следващия ден ме завеждат при детето. То е в специален кувьоз, разпънато като малък Христос, с вързани ръчички, за да не отскубне кабелите. Изглежда като извънземно, заловено и поставено под наблюдение. Няма развити бели дробове, от апарата, с който диша, е възможно да ослепее, да оглушее. Нервната и двигателната система също не са наред, ще я храним през… сърцето. Отново припадам.
  Три месеца дъщеря ми живее като космонавт. Не мога да я гушна. Когато влизам при нея, съм облечена в бяла престилка, бели ботуши и ръкавици. Мога само да пъхна ръка при нея. Кръстихме я на мама и на кака – Нели Джейн. Сега е Ванели Божкова… Преводачът и съпругата му крият от нас, че детето ни умира. Отиваме да се сбогуваме. Но нашата красавица дърпа кабелите, крещи с тъничкото си гласче и отказва да се предаде. Като че ли казва: „Правена съм с любов и ще живея напук на вашите политики, разправии и семейни драми.“
  Изписват я, завързана с кабели и включена към монитор. Липсва й най-простата функция на мозъка да регулира дишането. Тя умира няколко пъти на ден, а ние й правим изкуствено дишане, удряме я, за да е будна, за да не забрави да диша. 24 часа стои на светлина и на музика… Не помня да съм спала, докато не навърши две години. Две години без спомени от сън и почивка.
  … Сега дъщеря ни е прекрасна млада дама, елегантна, красива и много умна. Успешна в бизнеса си на организатор на големи събития, работи с хора като Доналд Тръмп, без окото й да мигне. Безкомпромиснa бизнесдама, всички нас в семейството ни поставя на място. Синът ми Ети Ранков (от брака с Красимир) също е изключително успешен в своята кариера с технологии, активно играе голф, от време на време се появява на състезания в България и почти винаги ги печели. Дъщеря му Лилия, моята внучка, е наследила артистичността ни и е бъдещ художник. Тя единствена не говори български, другата й баба е истинска индианка, но посещава България и има интерес към нашата култура. Лилия е първата българка, част от племето Black foot в Канада. Ивайло (синът на втория ми съпруг Паскал), запален голф играч и също успешен бизнесмен, избра да живее в България, където расте и детето му. Той построи хотел Панорама във Варна, за да има винаги гости и купон! Ети и Ванели са във Флорида, прекрасно място за почивка на техните приятели.

  Ракът, моят приятел
  Едно от най-хубавите неща, които са се случвали в живота ми, е фактът, че имах рак. Не, не съм луда! Просто съм искрена. Бях само на 34-35, когато реших, че ми има нещо, и отидох на лекар. Чувствах се уморена и само тези, които ме познават добре, ще разберат какво означава това. Аз съм летяща, тичаща, шумна, с безкрайна енергия по 24 часа. Оказа се, че имам рак на гърдата, излязъл вече от клетката с 1 милиметър. Започнаха една след друга операции, не можеха лесно да го спрат. Отказах химио- и лъчетерапия. Подходих радикално, пълна ампутация. Убедена бях, че нямам друга опция.
  И изведнъж някак си всичко се намести в живота ми. Хора, които предявяваха претенции към мен, колеги, които ме използваха, приятели, които твърде много разчитаха на едностранна помощ – всички те полека се оттеглиха. А аз, макар и с болки, макар и морално леко разклатена, не загубих чувството си за хумор и веселях всички със ситуацията. Да, имах и моменти на депресия, но като че ли придобих друг вид самочувствие. Имах нещо повече от всички – РАК!… Точно когато реших, че всичко е зад гърба ми, той се появи отново и отново… Претърпях 22 операции и ето че все още съм тук. Мои стожери бяха децата и съпругът ми, макар че невинаги разбираха колко съм уморена и колко е измъчено тялото ми.
  Как се чувствам? Знам само, че съм по-силна отпреди, по-мъдра и по-спокойна. Загубих доста части от тялото си, но спечелих опит и философията ми за живота се промени. Сега мога да застана срещу всеки и да кажа: „Не ми давай акъл, през главата ми е минало какво ли не!“ Междувременно успях да катастрофирам изключително тежко и едва не загубих живота си. Но все още съм тук… Сега пък съм със счупена ръка и фрактура на десния крак, но и това е нищо. Как се случи? На 25 май на конкурса „Мис Българка в САЩ“ в Ню Йорк се качих на сцената да връча наградата на една от победителките, подхлъзнах се и паднах. С неописуемата болка изкарах купона до шест часа сутринта и никой не разбра, че имам проблем. Чупила съм си главата, краката, таза, имам по няколко операции на ръцете, пръстите, гърба… Имам почти медицинско образование.
  Да не говоря за годините, прекарани с дъщеря ми по болниците, за счупванията на сина ми и болестите на мъжа ми – високо кръвно, дископатия, два и половина метра платинена нишка в главата вследствие на мозъчен аневризъм. Медицина и актьорско майсторство. Чудя се кое е първото?!
  
  Не мечтая, а работя
  Не съм мечтателка, не съзерцавам, а действам. Чувството ми за реалност винаги е надделявало. Освен това съм силно интуитивна и това много ми е помагало през целия ми опит в театъра и киното. Най-истинските, най-идеалистичните ми години бяха във врачанския театър. Там се събрахме приятели от детството – Ивайло Герасков, Петя Силянова, Пламен Марков и Ибиш Орханов, и от студентските години – Красимир Ранков, Стефан Делев, Лина Гладийска, Константин Христов, Огнян Узунов. Малко по-късно се присъединиха и братята Черневи, Йордан Биков, Димитър Гочев, Елена Цикова и Иван Кондов. Какви времена! Създадохме първата младежка сцена, камерния фестивал, идваха колеги от цяла България да ни гледат. Върнах се в София, защото синът ми стана на шест години и трябваше да започне училище. Освен това при една случайна среща в „Кристал“ Георги Русев ми предложи главна роля.
  И после – след пет години във Врачанския театър и една в Пернишкия – се оказах създателка на театри в САЩ. Режисьор, хореограф, кукловод, преподавател, драматург, дори сценограф. Директор на студията, директор по образователната част, координатор, мастер учител, директор на летни лагери, лектор, член на борд, председател и собственик на частно театрално студио „Звезди“, член на всички артистични гилдии в САЩ – на кино-,телевизионни, театрални и радиоактьори, на Актьорския център и т.н., – спирам да ги изброявам. Последната ми награда е за най-добър ансамбъл за музикален семеен театър (2013). Имам награди за т.нар. Outreach programs за работа с деца от по-ниски социални слоеве за всяка от последните 10 години. Получих най-голямата субсидия, давана на театър за образователни програми – 500 000 долара, която бе удвоена от други финансови организации… Учеха ме да съм скромна и прилежна. Прилежна може и да останах, но се оказа, че в САЩ скромността не краси човека. Моите студенти са едни от най-успешните в целия район. Хич не ми е неудобно да се хваля. Успехите са техни. Аз съм зад кулисите.
  Помня първата си студентка, която беше само на 9 годинки, когато получи ролята на Козет в „Клетниците“ на Бродуей. Бях в САЩ само от 5 години и още се борех с английския, но със сълзи гледах представлението и не вярвах на очите си, че в него има и мой ученик. После детето ми благодари от сцената за помощта. И днес се трогвам, когато студентите ми напишат простичкото „Thank you, Mrs. LILIA!“ Най- голямото признание за един учител.
  От участието си във филми с малки роли се запознах с много звезди – Джийн Хекман, Михаил Баришников, Том Круз, Матю Макконъхи, Сандра Бълок, Мелани Грифит, Мери Луис Паркър, Клинт Ийстууд, Деми Мур. Имах шанса да се запозная и със Спилбърг и сина му, с когото успяхме дори да потанцуваме една нощ в българската механа в Ню Йорк.
  Помагам с каквото мога и на близки и приятели, пръснати по света, и се моля един прекрасен ден да се съберем всички в нашата изумително хубава страна, откъдето тръгнахме и където е здравият ни български корен.

  Автор: Пепа Петрова

  Източник: eva.bg

  .

   

• Петте най-големи провала на ГМО индустрията

  

  Петте провала на индустрията с генномодифицирани храни

  Много генномодифицирани култури, сред които соя, царевица и памук, се отглеждат на територията на САЩ, въпреки че тяхната безопасност в дългосрочен план не е доказана. Други ГМО храни обаче претърпяха огромен крах и бяха спрени от производство.

  Доматите FlavrSavr

  Доматите Flavr Savr са първите генномодифицирани култури от този вид, които навлизат на пазара в САЩ. През 1980 г. учени от Calgene, Inc. (сега собственост на “Monsanto” ) изобретили този домат с идеята да издържа на тежките условия при транспортиране и да изглежда апетитно, дори след като презрее.

  Flavr Savr е одобрен за продажба през 1994 г. Скоро след това д-р Арпад Пузтай разкрива, че плъховете, върху които са направени изпитания с такива домати, получават рак на стомаха и в крайна сметка умират. Това взривява общественото мнение , продажбите на Calgene се сриват главоломно и това води до бързия разгром на Flavr Savr.
  Картофите NewLeaf

  Картофите NewLeaf на “Monsanto” са разработени с идеята да не бъдат податливи на колорадски бръмбар. Очакванията са този сорт генномодифицирани култури да доведе до невиждан успех сред ресторантите за бързо хранене и компаниите за нездравословни храни. Проучване на Института по храненето от 1998 г. обаче показва, че плъхове, консумирали картофи NewLeaf, получават тежки увреждания на органите. Така хранително-вкусовата промишленост моментално губи интерес.

  До 1999 г. земеделските производители са засадили около 50 000 акра с NewLeaf картофи, но от 2001 г. маркетингът и продажбите им са спрени.
  Царевицата Starlink

  88% от царевицата, отглеждана в САЩ, е генетично модифицирана, но в началото това е било съпроводено с огромни проблеми. Един от първите ГМО сортове царевица Starlink, разработена през 1998 г., изправя хиляди земеделски производители пред фалит. Оказва се, че този сорт царевица, разработен за унищожаване на гъсеници, води до алергични реакции при хората. Така Агенцията по безопасност на храните в САЩ ограничава употребата на Sarlink само до фуражи за животни и производство на горива.

  Въпреки тези ограничения се оказва, че ДНК от царевица Starlink се разпространява в няколко вида храни. Заради това биологично замърсяване, засегнало десетки хранителни продукти, производството на Starlink е прекратено. Въпреки това обаче замърсяване с тази ГМО царевица е било открито в Саудитска Арабия чрез доставки на храни през август 2013 година.
  Оризът LibertyLink

  През 2011 г. “Bayer” AG изплаща $ 750 млн. на хиляди земеделски производители в САЩ, след като нейният ГМО ориз LibertyLink замърсява реколтата от дългозърнест ориз на производителите. Това опустошително замърсяване води не само до значителен спад в цената на ориза, но и до прекратяване на производството на LibertyLink.

  ГМО пшеница

  През 2002 г. “Monsanto” представя заявление за генномодифицирана пшеница, която да проявява висока хербицидна резистентност. Зърнопроизводителите не се интересуват от новия сорт, тъй като се страхуват, че той ще замърси площите с конвенционално жито. Външните пазари също категорично се обявяват против тази ГМО пшеница, защото смятат, че всяко замърсяване може да унищожи износа на зърно. Въпреки че не е одобрена за производство, щам от модифицираната пшеница е бил намерен в щата Орегон. Така в цял свят нараства подозренията към всяка една доставка на пшеница от САЩ.

  Източник:  Аgronovinite.com

• САЩ и Русия се споразумяха за Сирия

  Материал на News.bg

  .

  

  САЩ и Русия постигнаха споразумение за принципите, отнасящи се до поставяне на сирийските химически оръжия под международен контрол, съобщават световните агенции. Това стана след тридневни разговори между Държавния секретар на САЩ Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров в Женева.

  САЩ и Русия се съгласиха, че Сирия трябва да представи пълния списък с химическите си запаси в рамките на една седмица преди да бъдат иззети или унищожени, каза Джон Кери на съвместна пресконференция с Лавров. На нея Кери разясни работна рамка от шест точки.

  Основата на споразумението:

  • Сирия да представи пълния списък с химическите оръжия до седмица;
  • Допускане на химически инспектори в Сирия до ноември;
  • Унищожаване на химическите оръжия до средата на 2014 г.

  Още…

  САЩ и Русия също са се съгласили, че Сирия трябва да допусне международни инспектори до всички свои химически запаси преди да се пристъпи към тяхното унищожаване.

  По думите на американския топ дипломат химическите инспектори трябва да действат на територията на Сирия не по-късно от ноември тази година. Запасите с химически оръжия трябва да бъдат изнесени или унищожени до средата на 2014 година, заяви Кери, допълвайки, че целта е справяне с химическите оръжия до средата на 2014-та. Някои от химическите оръжия могат да бъдат унищожени на място, а други могат да бъдат изнесени, всичко зависи от експертите, поясни Държавният секретар.

  Той подчерта, че ще бъде използвана сила срещу Сирия, ако Дамаск се провали да изпълни плана.

  Американският дипломат изтъкна, че споразумението може да бъде обвързано с резолюция на ООН, която ще заплашва със санкции или сила при неизпълнението му.

  На съвместната пресконференция Кери призова правителството на Асад да изпълни публичните си ангажименти. Според него сключеното споразумение между САЩ и Русия „не позволява място за игри“.

  Лавров и Кери подчертаха, че ако Сирия се провали да приложи договорката, то тогава ще се търси резолюция на ООН, която ще включва Глава 7 от Хартата на ООН, позволяваща използване на сила. Според Кери няма предварително споразумение какви точно мерки могат да се приемат от Съвета за сигурност на ООН, ако Сирия не изпълни споразумението.
  

  „Ние всъщност съгласувахме нов процес, много по-убедителен процес“ за действие със Сирия, поясни Кери.

  „Имахме някои различия по време на разговорите, но аз и Сергей никога не сме спирали да разговаряме„, отсече Кери.

  Париж приветства пробива за Сирия
  Още…

  Лавров заяви от своя страна, че разговорите между САЩ и Русия са били „отлични“.

  Сирия ще започне да прилага ангажиментите скоро, поясни Лавров, допълвайки, че САЩ и Русия потвърждават ангажиментите за мирно разрешаване на кризата.

  Руският топ дипломат разясни, че сключеното споразумение със САЩ за химическите оръжия не съдържа нищо за евентуално използване на сила.

  Руско-американските предложения за сирийските химически оръжия не са „директно приложими“, те трябва да бъдат одобрени от Организацията за забрана на химическите оръжия, категоричен е Лавров.

  „Въпросът за химическите оръжия на Сирия е голяма стъпка към реализация на дългосрочна задача за неразпространение на оръжия за масово поразяване в Близкия изток„, смята Лавров.

  Целта беше постигната, след като беше изведена от разговора между нашите президенти на 5 септември в кулоарите на Г20, а именно да се пристъпи към поставяне на сирийските химически оръжия под международен контрол, разясни Лавров.

  С добра воля САЩ и Русия могат да постигат добри резултати, смята руският външен министър.

  „Това споразумение по толкова труден въпрос, което бе постигнато за много кратък период, по наше мнение, показва, че предоставя добра воля и ясни инструкции от ръководителите на държавите и предоставя хармонична междуправителствена работа, Русия и САЩ могат да се възползват от резултатите и да пристъпят към уреждане на ключови проблеми, включително и заплахата от разпространение на оръжия за масово поразяване„, каза Лавров.
  

  Преговорите в Женева бяха основно насочени към прокарване на руския план, който включва в сърцевината си да се поставят химическите оръжия на Сирия под международен контрол. Сирия се съгласи на плана и изпрати документи до ООН, за да подпише Конвенцията за химически оръжия, която забранява използването и производството на химически оръжия.

  Планът накара президента на САЩ Барак Обама да отложи военна операция срещу Сирия.

   

  Бунтовниците: Споразумението не решава проблема
  Още…

  В същото време докладът на химическите инспектори за Сирия се очаква следващата седмица „категорично“ да потвърди, че са използвани оръжия за масово поразяване в близкоизточната страна миналият месец.

  Високопоставен дипломат от ООН заяви за БиБиСи, че шефът на световната организация Бан Ки Мун ще представи доклада пред Съвета за сигурност на ООН в 11 часа в Ню Йорк в понеделник.

  Високопоставени представители от Белия дом са заявили, че Обама вече не настоява да бъде включена в резолюция заплаха за сила, което е едно от най-големите несъответствия в позициите на Москва и Вашингтон. Но те са подчертали, че Америка си запазва правото на военен удар без одобрението на ООН.

  Припомняме, вчера стана ясно, че елитното сирийско Поделение 450, което е центърът на програмата по химически оръжия на режима на Асад, отговаря за химическите оръжия. То е разположило запасите от отровен газ и муниции в повече от 50 района, за да се затруднят САЩ при проследяването им.

  По-рано днес председателят на Комисията за външна политика към руската Държавна Дума Алексей Пушков писа, че американското искане сирийските химически оръжия да бъдат поставени под международен контрол в рамките на 2 или 3 седмици е непрофесионално, има най-малко 42 химически депа в Сирия, като някои от тях са разположени в райони, където се водят боеве.

   

• Сътресения в „Дойче веле“ заради писмо от КТБ

  Автор: OFFNews

  Иван Бедров вече няма да е коментатор на Българската редакция на Дойче Веле, потвърди журналистът пред OFFNews.bg.

  По неофициална информация на вестник „Капитал“ сътресенията в “Дойче веле” са възникнали заради изпратено в медията писмо от Корпоративна търговска банка (КТБ) с мажоритарен собственик Цветан Василев, в което се твърди, че определени текстове, публикувани в сайта на българската секция, са в нарушение на професионалните стандарти на медиата и в тях има неверни твърдения и тенденциозни коментари, уронващи доброто име на КТБ.

  Само мога да ви потвърдя, че вече не съм коментатор на Дойче веле. Нека да се чуем другата седмица, каза пред OFFNews.bg Бедров.

  По неофициална информация и Еми Барух също ще прекрати сътрудничеството си с „Дойче веле“.

  Пред “Капитал” говорителят на медиата Йоханес Хофман каза: “Дойче веле получи от България подробно писмо по повод отразяването на новините на български език. В момента проверяваме повдигнатите в писмото въпроси. По този повод ще бъде изслушан и отговорният ръководител на редакцията Александър Андреев”.

  Силни думи

  Ето фрагменти от авторските материали на Иван Бедров и Еми Барух, публикувани в сайта на Българската редакция на Дойче веле:

  Иван Бедров, 27 май 2013 г.: И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ „Козлодуй“ съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.

  КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90,85% от парите на „Булгаргаз“, 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България – инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.

  Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:

  – Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му. Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение – тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.

  – Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забяване на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място. Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.

  Еми Барух, 31 май 2013 г.: Еднакво отдалечени от представата ни за приличие, Цветан Цветанов и Делян Пеевски ни направиха свидетели на долнопробна размяна на заплахи от трибуната на 42-то Народно събрание. Техният етюд, подходящ по-скоро за нискобюджетен сериал, посветен на мафията, илюстрира по колоритен начин логичния разпад в един брак по сметка, при който единственият “регулатор на отношенията” очевидно е бил “келепирът”. (Да не забравяме впрочем, че “келепирът” в случая е функция на неясни уравнения, написани в кабинета на банкера Цветан Василев, чиято банка от тук нататък ще търси ново позициониране в променената обстановка.)

  Еми Барух, 15 март 2013 г.: Що се отнася до утре, бихме могли да помечтаем: че екипът на Марин Райков ще се осмели да направи инвентаризация на държавата и ще съобщи състоянието на фискалния резерв на страната; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще смени членовете на политическите кабинети в министерствата; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще замрази сключените “вчера” концесионни договори и приватизационни процедури; че ще извади парите на държавата от банката на Цветан Василев; че ще намери сили да поддържа дистанция от групировката ТИМ, която се превърна в стигма, в клеймо, в перла върху короната на организираната престъпност в България; че ще спаси следващия кабинет от мъртвата хватка на Цветан Василев; че ще се отдалечи на безпристрастно разстояние от центрофугата на плутокрацията, както се полага след неговата заявка за експертност и професионализъм. Май се размечтах…

   

• Българската демокрация е*а мамата на цялата нация

  „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?” (Христо Ботев)
  

  „Общоприето означава да не мислиш, да няма нужда да мислиш. Общоприетото е безсъзнание.“ (Джордж Оруел, „1984“)

  .

  „Минималната заплата е тази, която трябва да осигурява покупателна способност на този, който я получава. Дискусията за така наречените работещи бедни е актуална“, каза социалният министър от правителството на Орешарски, което обеща още през юни по-висока минимална работна заплата. Обеща и излъга …

  „Колко и да са, дори 450 лв., каквото е обещанието за края на мандата, също ще бъдат недостатъчни. Но така или иначе трябва да има съобразяване с икономическите реалности в страната, когато се върви към увеличение на минималната работна заплата. И според мен това трябва да става с малки стъпки, за да не нарушим икономическите баланси“, заяви в ефира на една национална телевизия Адемов.

  Хората, които получават минимална работна заплата от 310 лв., са 196 000.

  В главата на министър Адемов се въртяла цифрата 330 лв., но и това не е ясно дали ще се случи …

  Дали в главите на нашите политици от всички цветове, посоки и партии е станало ясно, че точно българската демокрация, провеждана и прехвалена от тях, е*а мамата на цялата нация ?!!

  Нека погледнем на запад от нас в една голяма и твърде важна за Европа държава като Германия и да почерпим от техния опит.

  Ако в България разни шматки с политическа окраска и с вероятно фалшиви дипломи си мечтаят за 330 лв. минимална работна заплата, то в Германия, в която до 2012 г. нямаше определена минимална работна заплата, са сметнали, че при минимални средства, отделяни за храна при т.нар. балансирана диета с по около 2000 калории на ден за 31 дни в месец, са нужни около 390 лева на човек месечно?!

  

  Не 310 лева за всичко, а само за малко храна 390 лева месечно?!!

  Това балансирано меню включва най-необходимото – хляб, ориз, сирене, птиче месо, яйца, ябълки, портокали, домати, картофи и маруля.

  Просто това са преценили германските специалисти и всичко това струва по около 12.60 лв. за ден, или 199.35 евро, или около 390 лева за 31 дни в месеца!!!

  Вярно е, че в Германия хранителните стоки са по-скъпи, но не съвсем …

  Купуваме боб за 3,20 лв. (1,60 евро) килото, а германците – само за 75 евроцента…

  Това показва сравнение на цените в България, Гърция, Германия, Франция, Италия и Холандия. Излиза, че даваме над 2 пъти повече пари за фасула, и то без да отчитаме разликата в доходите и стандарта на живот, отбеляза преди време „24 часа“.

  С началото на кризата през 2008 г. цените на хранителните продукти в Германия стремително паднаха. Толкова ниски цени на храните не е имало дори в следвоенния период. Според експертите, това е типичната реакция на търговците на дребно в криза. Маслото бе почти с една трета по-евтино от кафето и газираното вино, много по-достъпни бяха соковете, прясното и кисело мляко, хлябът и сладкишите. Немските потребители бяха изненадани от това развитие на ситуацията в супермаркетите и побързаха да се възползват от нея.

  Не такава бе ситуацията в България …

  Дори сега, след като Германия излезе от кризата, цените на хранителните продукти са се увеличили с едва 1.6 %.

  Доскоро Германия нямаше определена минимална заплата и наши икономистчета като Дянков и други „реформатори“ развиваха своите безхаберни теории.

  

  От 2012 -2013 г. бе определено часово заплащане по 7,79 евро за западната и 6,89 евро за източната част. На тази база ще се определя и национална минимална работна заплата всяка година.

  Като се има предвид часовата ставка, излиза, че минималната заплата в Западна Германия ще е около 1300 евро, а в Източна – около 1200, и въпреки това Агенцията по заетостта в Германия сочи данни за около 1600 евро минимална работна заплата.

  Къде са 158 евро в България и поне 1200-1600 евро в Германия… Това са 9-10 пъти повече пари.

  Абсурд е да се гордеем и да изтъкваме като предимство, че трудът в България е евтин?

  Дори комунистически Китай вече има месечна минимална заплата от 264 евро ?!

  Ниското заплащане на труда в България е фактор със стратегически вредни последици. Този фактор убива… Например сега в България минималната заплата е около 158 евро, което е 9 пъти по-малко, отколкото е в Германия. В същото време производителността на труда в България, да приемем, че е така, е 25% от германската, или 4 пъти по-ниска.

  Да приемем, че Меркел знае какво правим; тогава излиза, че минималната заплата в България трябва да е поне около 500 лева. И то СЕГА ПРЕЗ 2013 година, а не чак през 2017 г., както ни залъгват… Това е вид робство – робство, за което Ботев писа: „Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?”

  Индекс на ЕВРОСТАТ (съотношение цени-заплати) сочи България като НАЙ-СКЪПАТА страна, т.е. със заплатата си можеш да купиш най-малко стоки!

  И като вземем предвид колко работни часа струва кой да е хранителен продукт в България и Германия, ВСИЧКО СТАВА ЯСНО – ИЗМАМА, ЕКСПЛОАТАЦИЯ, НЕКАДЪРНОСТ от страна на българските управници, политици, синдикати и бизнесмени…

  Иначе казано – ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО РОБСТВО…

  Това е оная българска демокрация, която е*а мамата на цялата нация и сега правителството на Орешарски продължава по същия път в същата посока и със същите резултати…

  .

  Христо Тодоров

• <<
• 1
...
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
...
• 416
• >>