Всички авторски страници

Авторски

• Да бъде унищожен българския бизнес или наръчник за гилотиниране на производството

  Владислав Ножаров,  Vladislavnozharov.com

   .

  

  Наръчник за гилотиниране на българския производител

  Началото на историята започва през 1997 г. с въвеждането на „валутен борд“ в България. Причината – проблеми в управлението на страната, възникнали поради стремежа на правителството на БСП едновременно да запази работните места (като не закриват губещи предприятия), да изплаща външния дълг и да контролира валутния курс. Обстановката се задълбочава до степен на икономическа криза. Тя от своя страна предизвиква политическа криза, масови протести в цялата страна и отказ на президента Желю Желев да връчи мандат за съставянето на ново правителство след оставката на Жан Виденов през декември 1996 г. Правителството е изправено пред перспективата от повторно (след мораториума на кабинета на  Андрей Луканов през 1990 г.) прекратяване на плащанията по външния дълг.

  Поради системната неспособност на българските правителства да управляват ефективно публичните финанси Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на правителството само при въвеждане на валутен борд. Ето защо – „приятел в нужда се познава“ и МВФ поставя своите условия.

  Какво включва споразумението с МВФ и тригодишната програма?За мнозина действителната управленска програма на правителството е т.нар. “матрица” към тригодишното споразумение с МВФ от 1998 г. Най-общо, тя включва следните реформи:

  ∙ широко балансиран държавен бюджет и увеличаване на прозрачността на фискалната политика чрез закриване на извънбюджетните фондове;

  ∙ засилване на регулациите над търговските банки по отношение на капиталовата адекватност и големите кредити; успоредно с това – приватизация на държавните банки;

  ∙ намаляване на митата (т.е. ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА);

  ∙ ликвидиране на губещи държавни предприятия;

  ∙ ограничаване на субсидиите за селското стопанство през фонд “Земеделие”;

  ∙ проста данъчна система без специални преференции и специален контрол над “големите данъкоплатци”;

  ∙ ребалансиране на цените в енергетиката и начало на дерегулация в сектора;

  ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДА „ЛИБЕРАЛИЗИРАНИЯТ ПАЗАР“ В % ПРИХОД ОТ МИТА В КОНСОЛИДИРАН БЮДЖЕТ НА БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОД 1990-2012 г.:

  

  Таблица 1 – Приходи от мита в консолидиран бюджет на Република България в период 1990 – 2012 г. / Източник: Световната Банка / Анализ: www.nozharov.com

  В периода 1992-1998 г. се наблюдава двуцифрен процент – приход от мита. След което започва тенденцията за спадане. Причината – МВФ и Валутния борд. България е член на МВФ от 25 септември 1990 г. А през 1997 г. България е във валутен борд – подписва се споразумение от правителството на Обединените демократични сили след тежката икономическа криза през 1996-1997 г. Нещо повече, може да се запознаете с разликите между първоначалния проект, а после и с реално подписания меморандум:

  

  Източник: в. „Капитал“ от 24 март 1997  г ./тема на броя – „Споразумението с МВФ: приватизация, либерализация, валутен борд“/

  Така се дава старт на голямото „либерализиране на пазара“. Българският производител започва да се конкурира с Европа и останалите континенти. Пазарът ни е залят от стоки с НЕ роден произход, които са значително по-евтини, а в други случаи и по-качествени от българските.

  Някои от политическите сили в България изказват в началото своите възражения спрямо „валутен борд“ – СДС, но не след дълго „липсата на избор значително прояснява ума“ и по-единодушно е приета рамката, според която се предначертава страната ни да продължи напред. Това рефлектира директно и върху земеделските производители, които поради отсъствието на защитни механизми и протекция на националните интереси бавно, но целенасочено се обезглавяват.

  През месец август тази година получих отговор от Министерството на земеделието и храните във връзка с мое запитване за получаване на данни по заявление за достъп до обществена информация. Интересувах се за производството на български земеделци (плодо- и зеленчукопроизводители) за периода 1990-2012 г.  Комисията за предоставяне на достъп до обществена информация даде следващите данни за периода 2001 – 2012 г.:

  

  Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“

  Видимо производството на картофи, домати, краставици е сринато, но тази спадаща тенденция се отнася и за останалите зеленчуци, за гроздето и други плодове.

  ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ НЕ МОЖЕ ДА СЪЗДАВА?

  На първо място, причината е отсъствието на защита на националния интерес и суверинет! От една страна МВФ /„Валутен борд“ дават условия, предписания и насоки, които държавниците ни се задължават да спазват и изпълняват. Тези правила, колкото и да са правилни, не работят в създадените условия на „либерален пазар“, които в страната са половинчати:

  • отсъства политика за стимулиране на българския производител. От 1997 г. страната ни е атакувана с внос на стоки от цял свят. Невъзможно е да се бориш и конкурираш, когато още на старта условията за търговия не са равнопоставени. Държавата ни отваря пазара за чуждестранни продукти, но същевременно не подпомага производството, което директно негативно рефлектира и констатираме последствията. Отсъства подсилваща данъчна политика за подпомагане на производителите, които трябва да създават! За сметка на това съществуват разнообразни такси, лицензии, сертификати… генериращи разходи. Законите постоянно се видоизменят и адаптират, което води до несигурност и допълнителни разходи за частниците. Нерядко и до фалити.  Всъщност значителен принос за фалитите се налагат и от банковия сектор, който сам по себе си не е конкурентноспособен към световния банков пазар и разплащания. Ето го и парадоксът – банките в Европа и банките в България, съпоставени с производителите от Европа и тези от България. Всички сме добре запознати за „банковия произвол“, „монопола на банките“, „огромното обезпечение необходимо за получаване на кредит“, за „сериозните условия и изисквания за нуждите на кредитирането„, за „високите лихви по кредити“. Всичко това отдавна назад във времето е регламентирано и решено на европейско ниво. Условията на кредитиране и въобще финансовите взаимоотношения между клиент – банка, нямат много общо при съпоставка на банки, опериращи в Европа и банки, работещи в България.

  

  Платежно нареждане / ЦКБ

  В тази връзка и като още едно доказателство прилагам „таксата“ от 1,59 лв. (тук), взета ми от Министерството на земеделието и храните, платена през Централна кооператива банка, която стои на входа и изхода при общуване между държава и граждани. Банковата им такса е 6 лв!

  Докато услужливата дама, работеща за банковата институция, подготвяше разплащането си – мислех колко е еволюирала формата на рекет през годините в България. В началото се плащаше месечна такса „спокойствие“ на мутрите за охрана. Сега народът е задължен при разплащания с държавата да го прави за сметка на безобразно високи такси, определяни от „частни бизнесмени“. От друга страна е намерено решение с един много „изчистен метод“ , а именно – да си задължен да работиш със същата банка – ставаш съответно клиент – тогава високите разходи (такси) значително спадат, но за сметка на това плащаш задължителна месечна банкова такса. Ето тази „ЦКБ формула“ е винаги успешна – баламурниците плащат високи банкови такси, а по-далновидните са винаги добре дошли за клиенти на банката. Чудесни управленски и държавни решения, които безспорно защитават националния ни интерес!

  Следват въпроси – как да си конкурентно способен, когато финансирането е СКЪПО? Как да създаваш качествен продукт на ниска цена, да имаш добра реализация и да не си ощетен нито от контрабанда, нито от официалния внос или „една идея по-легално внесени стоки“ под друг митнически режим? Или как продукцията да бъде насочена за износ и реализация зад граница?

  Зеленчукопроизводителите излизат нерядко на протести, имат искания за подпомагане, субсидия, дотиране… Реално такава помощ се отпуска от българския бюджет, т.е. от нашите пари като данъкоплатци. Ала отново за съжаление няма яснота за начина, по който реално средствата подпомагат производството, защото ние като потребители не сме усетили по-ниска ценова разлика за продуктите от производители, към които е била насочена субсидията. „Връзката“ по този начин е пак прекъсната и се прилива от пусто в празно. Друг възможен стимул, който при необходимия качествен контрол е приложим, е за намаляване или дори премахване на мита, акцизи и такси за първичните семена, разсад, минерални торове, препарати за растителна защита и прочие. Не е невъзможно отново да се върне облекчение при ползването на гориво за земеделски цели или да се въведат специални тържища, където земеделците да имат достъп директно до крайния клиент. Тъй като сега по веригата има доста прекупвачи – комисионери. Всичко това ще доведе до стимулиране и реална конкурентна способност, но сякаш отсъства воля и желание за приложение.

  Като паралел за „либералния пазар“ още в далечната 1997-1998г. официално ЕС прави по-улеснен достъпа на български стоки до Европейския пазар. Само, че има една малка уловка – квотите. Принципно България има достъп и може да правим търговия на „преференциални условия“, но пък квотите налагат ограничения, с което „либерализацията на пазара“ в България става по-скоро едностранчива, отколкото справедливо цялостна. Ето защо без изненади съотношението внос – износ на стоки е в полза на вноса.

  Всичко е навързано и може да се събори, като „ефектът на доминото“. Този политик, който първи успее да наложи волята си, желанието да защити интереса на българските граждани, националния интерес и суверенитет, ще постигне и търсеното „национално единство“, и просперитет! Тогава няма да има нужда, някои държавник да се удря в гърдите и да казва: „аз съм национален обединител“, защото самите действия и постигнати резултати по естествен ход ще говорят за това. А не просто да се хвърля прах в очите, защото дори и народът да не е достатъчно информиран и грамотен, ние имаме очи и можем да виждаме, както и да правим връзки между различни данни и статистики, които доказват водената целенасочена политика на ГЕНОЦИД от всички политици на България от по-новото време до днес!

  Следва информация за „Обмитяване на пресни плодове и зеленчуци в ЕС“ от агенция „Митници“ през юли месец 2013 г:

  

  Основни доставчици на домати и краставици в ЕС за 2012 г. / Агенция „Митници“

  От данните се вижда, че основните „играчи“ са Мароко и Турция. Тази статистика има отношение към земеделското производство. В таблицата на отдел „агростатистика“ (по-горе или тук) се вижда драстичния спад в производството и на домати, и на краставици. През годините „Либерализацията на пазара“ води със себе си и разнообразни опции за митническо обмитяване на плодове и зеленчуци в ЕС. С тях може да се запознаете – тук, но освен легалните способи за внос, съществуват и други, където зеленчуковата мафия е тясно специализирана, а държавниците ни с широко затворени очи не обръщат внимание на загробващи факти от живота на българите в България.

  Ето защо ако помните, преди 7 седмици отправих официално запитване относно приходите от мита в държавния бюджет към „10 институции“ в България (тук) . Зададеният въпрос бе:

  До каква степен има ефективност за икономиката и до колко се защитава националния интерес и суверинитет на държавата, и българските граждани при показателите отнасящи се и към „МИТА” в консолидирана фискална програма на Република България описани в „графика 1” (тук)?

  Преди 21 дни изтече приетият срок за отговор. За съжаление констатираните от мен факти и вниманието, което исках да обърна към въпросните интитуции, изглежда е неглижирано.  И към момента няма отговор от държавните адресати: Министерството на финансите, БАН, Институт за икономически изследвания, Българската стопанска камара; отговор отсъства и от Конфедерация на труда „ПОДКРЕПА“, както и „частните“ – Институт за пазарна икономика, Институт за модерна политика, Институт за развитие на публична среда, Институт за социална интеграция. Прави впечатление, че на сайтовете от повечето институти е обявено, че се занимават с „мониторинг“… „мониторинг и на държавната администрация“. Навярно наблюдението, което извършват, е по-особено и при зададени други параметри. Явно никои не пожела да вземе отношение по темата за ниските приходи от мита в бюджета. Единствено г-н Георги Ангелов от институт „Отворено общество“ взе отношение по-мейл, с което можете да се запознаете (тук).

  Преди да продължа със същината искам да ви довера, че междувременно направих запитване до
  централната информационна служба „Europe Direct“ във връзка с темата „мита“, като господата от там ми отговориха за 4 работни дни (тук). Правя този паралел и отбелязвам дисонанс при работата на български и европейски институции, с което приключвам общуването си с адресатите по тази тема.

  Трябва да се знае, че България като част от ЕС няма възможност да определя ставките за мита – те се определят на европейско ниво и отделна страна – членка няма влияние. Приходите от мита в ЕС се превеждат на общия европейски бюджет. (Известна част остава в страната, която ги събира, за покриване на разходите по събирането. Например при производството на захар, изоглюкоза и инулинов сироп, от 2000 г. на държавите-членки се разрешава да задържат 25 % от сумата на събраните традиционни собствени ресурси за разходи за събиране.) Т.е. приходите от мита само счетоводно преминават през българския държавен бюджет, но след това се внасят в общия бюджет на ЕС (включват се във вноската в бюджета на ЕС).

  Важен въпрос е събираемостта на митата, която е изцяло под контрола на съответните национални власти. Но митата в наши дни като цяло са сравнително ниски, така че от тях не може да се пълни бюджетът. Обаче засиленият контрол и събираемост може да доведе до много повече приходи от други косвени данъци, които се събират на границата – акцизи и ДДС. Така че намалението на контрабандата при митата ще има много по-голям положителен ефект върху приходите от акцизи и ДДС. Вече друг въпрос е доколко има воля и желание да бъде защитен националния суверинитет и интереса на народа!

  В заключение, смятам за важно да бъдат повече хора запознати за начина на формиране на годишна вноска на Република България към ЕС:

  Европейският съюз има „собствени ресурси“ за финансиране на своите разходи. Законово тези ресурси принадлежат на Съюза. Държавите – членки ги събират от името на ЕС и ги прехвърлят към бюджета му. Собствените ресурси са три вида:

  – Традиционни собствени ресурси (ТСР) — състоят се главно от мита, начислени при внос на продукти от държава извън ЕС. Те носят приблизително 12 % от общите приходи.

  – Ресурсът на база данък добавена стойност (ДДС) е единна процентна ставка, която се прилага към хармонизираните приходи от ДДС на всяка държава-членка. Ресурсът на база ДДС представлява 11% от общите приходи.

  – Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) е единна процентна ставка, прилагана към БНД на всяка държава-членка. Въпреки че е балансиращ елемент, той се е превърнал в най-големия източник на приходи и днес възлиза на 76 % от общите приходи.

  Бюджетът не е изцяло финансиран от собствени ресурси, а също и от данъци и удръжки върху приходите на персонала, банкови лихви, вноски на трети страни по някои програми на Общността (например в областта на научните изследвания), възстановяване на средства на Общността по неизползвани помощи, лихви за просрочие, както и салдото от предходната финансова година.

  В тази връзка мога да изкажа съжаление, че държавата ни има към момента около 39% усвояемост (тук) от договорните суми с „Общността за помощи“. Жалко, че никои БГ политик няма смелостта да заяви претенция и предоговори условията за сътрудничество с ЕС.  Какво имам предвид? След като връщаме милиарди евро неусвоени средства на ЕС, защо и да не бъде намалена ежегодната вноска на България към ЕС?… Следват усмивки, а животът продължава и на никого от нас не прощава.

  София, 1.09.2013 г.
  

• Властта се готви за контраофанзива на „Голямото посрещане“

   

   Полина Паунова, Mediapool

   

  .

  

  Зрелищни демонстрации и жега около парламента на 4-ти септември. Такъв се очертава първият работен ден на депутатите след лятната ваканция, когато гражданският протест #ДАНСwithme е насрочил акция „Голямото посрещане“, в която за пръв път открито ще се включат симпатизанти на опозиционни партии. На призива на „Протестна мрежа“ за масова подкрепа на протеста се отзоваха различни обществени организации, но за пръв път бе заявено и официалното участие на ГЕРБ – единствената опозиционна формация в НС, както и на извънпарламентарната опозиция – Реформаторския блок (РБ).

  Въпреки че привържениците на правителството „Орешарски“ възнамеряваха да организират мощен контрапротест на 9-ти септември, когато е годишнината на комунистическия преврат от 1944 г. и традиционно се чества от социалистите, според предварителна информация БСП и ДПС смятат да докарат хората си и на 4-ти септември.

  Все още не е ясно колко хиляди човека ще съберат около парламента и дали полицията отново ще позволи на привържениците на властта да навлязат в традиционно охраняваната широка зона за сигурност откъм служебния вход на парламента, за да осигурят комфортно влизане и излизане на депутатите. Така се случи на 16 август, когато за извънредното заседание на НС за отхвърляне на президентското вето върху бюджетната актуализация БСП и ДПС докараха с автобуси от страната около 600-700 свои привърженици.

  ГЕРБ се готвят да мобилизират около 5000 свои привърженици

  Сега се очаква да има и организирани автобуси с хора на ГЕРБ, макар че според източници от централата на партията, повечето привърженици ще пристигат със собствен транспорт.

  Бившата управляваща партия възнамерява да мобилизира за протеста срещу кабинета „Орешарски“ около 5000 души, като най-големите групи се очаква да бъдат от София, Пловдив, Перник и Пазарджик. Това съобщиха за Mediapool от ГЕРБ във вторник.

  От ГЕРБ твърдят, че са провели „технически разговори“ с РБ, които са поели ангажимент също да мобилизират своите симпатизанти. Седемте партии от блока твърдят, че техните симпатизанти, които ще присъстват на протеста, са предимно от София.

  Протестът #ДАНСwithme започна на 14 юни, когато управляващите избраха Делян Пеевски за председател на ДАНС и това отключи невиждано гражданско недоволство срещу олигархичния модел и задкулисието във властта. Голяма част от протестиращите се обявиха не само срещу сегашната управляваща коалиция БСП-ДПС-„Атака“, но и срещу ГЕРБ. Според изследване на ЦЛС от първите дни на протестите, около 30 на сто от участниците в тях са били симпатизанти на ГЕРБ. Макар управляващите от самото начало да твърдят, че ГЕРБ не само организират, но и плащат на протестиращите от #ДАНСwithme, до момента сериозно присъствие на ГЕРБери не се забелязваше.

  Характерът на протеста се променя от 4-ти септември, когато в него вече официално се включват ГЕРБ и РБ, макар че реформаторите категорично отхвърлят всякакви политически колаборации с бившите управляващи.

  „Протестна мрежа“ с предупреждение към подкрепящите партии

  Ден преди „Голямото посрещане“ от „Протестна мрежа“ публикуваха апел „100 дни стигат! Оставка!“. С него призовават всички български граждани да се съберат около парламента на 4-ти септември в 8:00 ч. сутринта, „за да заявим, че искаме да живеем в държава без мафия и в демокрация без задкулисие“.

  „Протестна мрежа“ поставя няколко условия на политическите сили, едното от които е да не идват на площада с партийните си знамена.

  Протестиращите предупреждават, че приемат подкрепата на политическите сили само при ангажимент за постигане и на трите цели на протеста – незабавна оставка на кабинета, нови избори до края на годината и операция „Чисти ръце“ за премахване на всички връзки между държавното управление и мафията.

  „От тук нататък всяка политическа сила, която се отклони от тези три цели, ще има кратък и срамен престой във властта. Ние отново ще протестираме, ако партиите нямат смелостта да пречупят гръбнака на мафията и не продължат с операция “Чисти ръце”: докогато и колкото пъти трябва, докато разберат нашето просто послание: Работете за България. Искаме управление от достойни, почтени и компетентни хора“.

  От ГЕРБ и РБ заявиха пред Mediapool, че са се ангажирали привържениците им да не носят отличителни знаци на партиите си.

  „Ние разбираме, че това не е партиен митинг на ГЕРБ и затова сме се разбрали с Реформаторския блок чисто приятелски да няма никакви символи на нито една формация“, твърдят от партията на Борисов.

  По неофициална информация освен техните привърженици от София, които нямат нужда от транспорт, готовност да пристигнат на собствени разноски в столицата са изразили и част от пловдивските партийци. „Подкрепата“ от Перник и Пазарджик пък може щяла да дойде с автобуси, някои платени от централата на ГЕРБ. Очакват се „агитки на Борисов“ и от Стара Загора и евентуално от Хасково.

  Част от лидерите на Реформаторския блок официално отрекоха за провеждани „технически разговори“ с бившите управляващи. Неофициално, обаче бе потвърдено, че такива преговори са се провели, за да „няма издънки“. „Протестът все пак вече е партийно оцветен и трябва да има някакъв вътрешен пакт за ненападение между нас“, твърдят от блока.

  Протестът на 4-ти септември бе планиран още при излизането на парламента в редовната му лятна ваканция. Седмица преди демонстрацията на недоволството от „Протестна мрежа“ призоваха всички опозиционни формации да подкрепят „ДАНСwithme“. В понеделник както ГЕРБ, така и Реформаторския блок излязоха с декларации, че застават зад инициативата.

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му се присъединява към апела всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори, да се включи към протестните действия още на 4 септември. „Колкото повече хора излязат на улицата тези дни, толкова по-бързо това правителство ще си отиде“, се посочва в изявлението.

  От думите на Борисов става ясно също, че той ще присъства на откриването на новата пленарна сесия. Преди дни пък бе съобщено, че ГЕРБ вече няма да бойкотира заседанията на Народното събрание, както правеше преди от солидарност с протестите. Борисов, който след изолирането му в опозиция настояваше за предсрочни парламентарни избори веднага, през юли внезапно обяви, че иска те са през май догодина, заедно с европейските. По неофициална информация подобни сметки си правят и БСП и ДПС, които не искат да сдават властта веднага.

  Според различни източници управляващите ще търсят максимална ескалация на напрежението на 4-ти септември, за да демонстрират колко неконструктивна е опозицията. В мрежата се разпространяват предупреждения за готвени провокации, както стана и на 16 август.

  Привържениците на БСП и ДПС отново искат достъп към служебния вход на НС

  До Столичната община уведомление е подадено за контрапротест от 7.15 ч. до 15 ч. до сградата на Светия синод – южно от храм-паметника „Александър Невски“, съобщи във вторник пред журналисти кметът на София Йорданка Фандъкова. Засега с местната управа няма съгласуване за паркиране на автобуси, както беше и предния път. Фандъкова обаче настоява, ако дойдат превозните средства, те да не спират по „Дондуков“ и „Александър Стамболийски“, защото затрудняват движението в центъра. Заедно със СДВР те имат подготвен план.

  В понеделник вътрешният министър Цветлин Йовчев заяви, че има данни за готвена ескалация на напрежението на 4-ти септември. „Имаме уверение от МВР, че ще се направи всичко възможно, за да не се стигне до сблъсъци“, заяви Йорданка Фандъкова и изрази надежда да се спре с налагането на разделителна линия между хората от София и провинцията.

  Отделно общината е получила уведомление за палатков лагер от „Равни пред закона за нов Изборен кодекс“ около паметника на Цар Освободител от 3 до 21 септември в часовия пояс 18-22 ч. Все още обаче няма издадено съгласувателно писмо.

  На 4-ти септември от 18 до 18.40 ч. Едвин Сугарев ще направи премиера на новата си книга „Подли времена“ около фонтана при президентството. След това пак по данни от социалните мрежи властите очакват традиционния протест #ДАНСwithme.

• Доган и Сидеров, Демирбанк и ТВ Алфа

  Телевизия „Алфа”, която наскоро се появи на българския екран, е собственост на партия „Атака”. Странното обаче в цялата тази ситуация е, че самата телевизия се намира в сграда на „Демирбанк” в София, а тази сграда принадлежи на партия ДПС – пише сайтът Silnabulgaria.com. Сайтът се позовава на информация от телевизия СКАТ. Ето и целият текст на материала на Silnabulgaria.com:

  .

  Доказа се връзката между Сидеров и ДПС

  .

  

  Това скандално разкритие направи телевизия СКАТ. Според тяхна информация от партията на Сидеров отказват да дадат подробна информация, дали всъщност се плаща голям наем за апетитното помещение в центъра на столицата и каква е предполагаемата цена за него. От националистите на НФСБ смятат, че става въпрос за мащабна корупция и близки отношения на политиката на Сидеров с големите финанси на банката, която определено се слави, че е близка до ДПС и Доган.

  СКАТ не спират до тук, те  атакуват Сидеров и за използването на държавната субсидия, която не се ползва от партията според предназначението й, а за други различни  неща, като например за екзотични почивки.

  Емил Василев, който е бивш лидер на РЗС, пък разкрива схемите за излъчване на телевизията от всички оператори. Адвокатът е сигурен, че Сидеров и телевизията получават субсидии от ДПС и информацията, която дава според него е на 100% вярна, защото е лично проверена. Другото, което той разкрива е, че Белокосият Пудел дава тлъсти суми на всички кабелни мрежи, намиращи се в България, за да може неговата телевизия „Алфа“ да бъде излъчвана нон-стоп.

   

• Над 50 БГ учени искат преразглеждане на уволнението на шефа на Държавния архив

  

  Над 50 учени, сред които Ивайло Знеполски, Ивайло Дичев, Антонина Желязкова и др., призоваха в Отворено писмо да се преразгледа освобождаването на председателя на Държавна агенция „Архиви“ Мартин Иванов и за публична процедура при бъдещо назначаване на ръководството на агенцията.

  Миналата седмица правителството освободи Мартин Иванов и назначи на негово място Иван Комитски.

  Според учените председателят на Държавна агенция „Архиви“ е ключова фигура за определянето на държавната политика по опазването, управлението и популяризирането на архивното наследство на страната, а досегашният професионален опит на Иван Комитски поставя редица въпроси за бъдещата политика на тази институция, допълват те. Комитски дълги години е завеждал архива в МВР.

  Учените искат публичната процедура за определяне на шеф на архивите, при която кандидатите да представят концепция, да се прави публично изслушване, при което гражданското общество и академичната общност да поставят въпроси за политиката, която ще бъде следвана.

  Източник:  в. „Сега“

  –––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:

  По информация, получена не по официален път,
  подписалите това Отворено писмо български учени са:

  Проф. д.ф.н. Атанас Стаматов
  Проф. д.ф.н. Божидар Кунчев
  Проф. д.и.н. Димитър Луджев
  Проф. д.ф.н. Добрин Тодоров
  Проф. д.ф.н. Ивайло Знеполски
  Проф. д.с.н Ивайло Дичев
  Проф. д.и.н. Иван Еленков
  Проф. д.ф.н. Кръстина Петкова
  Проф. д.с.н. Кольо Коев
  Проф. д.ф.н. Лиляна Деянова
  Проф. д.ф.н. Майя Грекова
  Проф. д.и.н. Милко Палангурски
  Проф. д.и.н. Надя Данова
  Проф. д. ф.н. Николай Аретов
  Проф. д.ф.н. Пепка Бояджиева
  Проф. д.ф.н. Рая Кунчева
  Проф. д.и.н. Румен Даскалов
  Проф. д-р Александър Кьосев
  Проф. д-р Борислав Гаврилов
  Проф. д-р Евелина Келбечева
  Проф. д-р Недялка Видева
  Проф. д-р Христо Тодоров
  Доц. д.ф.н. Пламен Дойнов
  Д.ф.н. Момчил Методиев
  Доц. д-р Антоанета Запрянова
  Доц. д-р Боян Славенков
  Доц. д-р Василка Танкова
  Доц. д-р Даниел Вачков
  Доц. д-р Даниела Колева
  Доц. д-р Диана Мишкова
  Доц. д-р Димитър Димитров
  Доц. д-р Димо Чешмеджиев
  Доц. д-р Иван Лазаров
  Доц. д-р Ивелин Иванов
  Доц. д-р Йорданка Гешева
  Доц. д-р Катерина Крушева
  Доц. д-р Кристина Попова
  Доц. д-р Красимира Даскалова
  Доц. д-р Михаил Груев
  Доц. д-р Михаил Иванов
  Доц. д-р Милен Михов
  Доц. д-р Надя Манолова
  Доц. д-р Олга Симова
  Доц. д-р Петя Кабакчиева
  Доц. д-р Райна Гаврилова
  Доц. д-р Росица Градева
  Доц. д-р Румен Аврамов
  Д-р Антонина Желязкова
  Д-р Гергана Георгиева
  Д-р Димитър Бечев
  Д-р Камен Станев
  Д-р Петя Василева
  Венета Домусчиева
  Кета Мирчева
  Христо Иванов
  Юлиана Методиева

   

• Опозиционните БГ партии дружно призоваха към протести срещу кабинета

  МВР разполагало с данни за готвени провокации, но полицията щяла да се държи, както досега

  .

  Два дни преди първото заседание на парламента от новия политически сезон няколко опозиционни партии във и извън Народното събрание вкупом призоваха членовете и симпатизантите си да се включат в готвения за 4-ти септември граждански протест „по посрещането“ на депутатите.

  Най-активни се оказаха бившите управляващи от ГЕРБ, чийто пресцентър разпрати до медиите обръщение на партийния лидер Бойко Борисов. В него той едновременно отклонява идеята на политическия си опонент – лидерът на БСП Сергей Станишев – за обща декларация в НС „по националните приоритети“ и призова привържениците си масово да се включат в демонстрацията.

  „Приемаме исканията на протестиращите като основателни и справедливи. Солидарни сме с тях и изразяваме уважение към упоритостта и последователността на усилията на всички, които 80 дни не се отказват от протестите. Приемаме призива за незабавна оставка на правителството и се обявяваме за нови избори до края на годината. Присъединяваме се към апела всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори, да се включи към протестните действия още на 4 септември. Колкото повече хора излязат на улицата тези дни, толкова по-бързо това правителство ще си отиде“, заявява експремиерът Борисов.

  Отказът на Борисов да застане зад обща „национална позиция“ със Станишев е противоположен на изразената от него преди около месец и половина позиция за „надпартийна декларация“ и за евентуални преговори с политическите опоненти за „общо съгласие по националните ни приоритети“.

  С призиви за подкрепа на протеста на 4-ти септември в понеделник излязоха Реформаторският блок, „Движение България на гражданите“ и Единната народна партия на Мария Капон.

  „ДСБ призовава своите членове и симпатизанти да се включат в протестите срещу правителството“, обяви Радан Кънев, председател на партията, която участва в блока заедно с формациите „Зелените“, „Свобода и достойнство“, „Синьо единство“, „Движение България на гражданите“, СДС и БЗНС.“

  „Солидаризираме се с протеста и срещу тези партии, които в последните месеци доказаха, че казаните думи нямат тежест, че идеологически противници влизат в задкулисни договорки, за да запазят властта на всяка цена. Смятаме, че България има нужда от нов политически ред, и призоваваме управляващите, ако искат да запазят и собственото си достойнство, и достойнството на нацията, да се вслушат в гласа на българските граждани. Призоваваме всички наши симпатизанти в сряда, 4 септември, да се присъединят към протеста още в 8 сутринта пред Народното събрание и да изразят там желанието си за незабавна оставка на правителството и предсрочни избори“, обявиха и от партията на Меглена Кунева.

  Малко по-рано в понеделник вътрешният министър Цветлин Йовчев съобщи, че в МВР имало данни, че се готви ескалация на напрежението сред протестиращите вече 80 дни срещу кабинета „Орешарски“.

  „Има, и за 4-ти септември има данни. Много от тези данни не се потвърждават, по други от сигналите продължаваме да работим. Но ще направим необходимото да гарантираме сигурността и обществения ред“, коментира МВР шефът.

  „Готови сме и винаги трябва да бъдем готови за такива ситуации. Имаме достатъчно сили, имаме добра организация. Но някак си, вижте, едва ли не, така, се представя в момента, в последните дни, едва ли не, че трябва да очакваме някакви сблъсъци или едва ли не военно положение. В края на краищата това са… И протестиращите са нормални хора и очакваме да се държат както и до момента нормално, цивилизовано, да не упражняват насилие. И протестът е нормален процес“, добави Йовчев.

  Все пак той гарантира, че полицията ще продължи да действа „по същия начин, както се е държала да момента“, уточнявайки, че „не може, ако има нарушение на Закона за движение по пътищата, спрямо това да бъде употребена сила и помощни средства“.

  Източник:  Mediapool

• Бъзикилийкс: Китайците минават на кирилица до 2025 г.

  Chergar, Бъзикилийкс

  (Истината такава, каквато можеше да бъде!?)

  

  Всички китайци ще трябва да се научат да пишат на кирилица до 2025г.

  Това решение е взето на най-високо равнище от управляващата Китайска комунистическа партия. Решението е продиктувано от необходимостта да се облекчат контактите между Китай и останалия свят. След мащабно проучване, поръчано от китайските управници станало ясно, че основната пречка за по-бързото навлизане на китайски стоки, услуги и граждани сред останалия свят е китайската азбука. Китайските йероглифи са трудно разбираеми и направо непонятни за останалата част от света, а и самите китайци отделят неимоверно много време за изучаването им.

  Според анализаторите, провели изследването, ако Китай приеме коя да е друга от основните азбуки, разпространени в света, това би улеснило неимоверно обмяната на мисли,идеи, стоки и услуги във всяка една сфера. Това би ускорило и разпространението на китайската култура и ценности сред останалия свят. На проведеното заседание на държавния елит, след кратко, но бурно обсъждане е взето политическото решение новата Китайска азбука да бъде кирилицата. Основните критерии, натежали в полза на това решение, са два:

  1. Политически – идеологически народите, използващи кирилицата, са по-близки до Китай и неговата държавна система, най-вече Русия.

  2. Практически – кирилицата предлага по-добър набор от букви, чрез които могат да бъдат изписани специфични звуци от китайския език.

  Като окончателен вариант е избрана българската съвременна азбука, като най-добре отговаряща на изискванията на Китайския народ. Във връзка с приетото решение представители на Китайското правителство са се свързали с българското министерство на образованието, за да уточнят как би било възможно да се изпратят в България един милион китайски учители, които да бъдат обучени в ползването на кирилицата или България да изпрати един милион българи, които да обучават в новата писменост китайския народ. Засега все още не е ясен какъв отговор са дали от страна на българското правителство.

  Според вътрешен източник, проблемът е отнесен до най-високо ниво и премиерът е заявил, че е готов да посрещне един милион китайци, но ще трябва да се наложи да изчакат да построи метрото и да завърши магистралите, за да могат да се придвижват безпрепятствено. Според него това е един рядък шанс и голямо признание за българската култура и образование. Лидерът на “Атака” Волен Сидеров се разграничи, като заяви, че според него това е един потресаващ опит българската култура и история да бъдат присвоени от Китайците, което ако бъдело допуснато, щяло да ни превърне в една от многобройните китайски провинции, а българите – в роби в китайските заводи. Негативна реакция дойде и от дясното пространство, лидерът на ДСБ Иван Костов, подкрепен от подскачащия край него Мартин Димитров, заяви, че това е един нагъл комунистически заговор срещу проевропейската ориентация на България и призова за незабавното приемане от българския народ на латиницата, което веднъж завинаги да покаже твърдата проевропейска ориентация на целокупния български народ.

  От ДПС изказаха опасения, че едно такова действие би наложило излъчването по българската телевизия на новини на китайски език, което евентуално би снело от ефир новините на турски, поради относителната малобройност на говорещите турски спрямо новопристигналите китайци.

  Левицата прие възторжено отправеното предложение, според тях това е един огромен шанс България да се издигне икономически до нивото на Китай, като поиска в замяна на обучението китайския бизнес да инвестира в България. Според Станишев достатъчно е в нашата страна да бъдат построени две китайски фабрики, за да се реши окончателно проблемът с безработицата.

   

• П. Стоянович в Одеса: Продължавайте да носите България в сърцето си

  

  „Продължете да носите България в сърцето си“. С тези думи министърът на културата д-р Петър Стоянович поздрави над 5000-те участници в VІ Общоукраински български събор, който се проведе в Одеса, Украйна.

  „В много малко места по света съществува такава толерантност към българската диаспора“, каза още Стоянович и благодари на Украйна за предоставените възможности за поддържане на идентичността сред българската общност.

  „От днес вие сте в моето сърце, а вие продължете да носите България във вашето“, пожела министърът, съобщиха от пресцентъра на МК.

  Близо 600 самодейни танцьори, певци и инструменталисти от Одеска, Запорожка и Кировоградска области, Автономна република Крим, България и Молдова показаха своето изкуство на стадион „Спартак“ в Одеса в съботния ден.

  С тържествения галаконцерт беше отбелязан и 20-годишният юбилей от създаването на Асоциацията на българите в Украйна с председател – народният представител в украинския парламент Антон Киссе. (Репутацията на Антон Киссе като личност, работеща за българската общност в Украйна хич не е безспорна, но това е отделна тема – бел. Еврочикаго.)

  Общоукраинската културно-просветна организация обединява хиляди българи, като общият брой на дружествата и организациите в състава й е около 100.

  В началото на събора химнът „Върви, народе възродени!“ изправи на крака целия стадион, а шествието на самодейците поведе 102-годишният българин Николай Пройчев, етнически българин от село Доневка, Запорожка област, участник във всичките до момента общоукраински български събори.

  През целия ден на стадиона десетки българи от украинската диаспора поздравяваха българския министър на културата, като благодариха, че са заедно на празника и за отношението на държавата към тях.

  По време на разговора си с известния бесарабски художник Александър Кара, министър Стоянович отправи покана към него за изложба в галерия „Средец“ на Министерството на културата.

  В края на деня участниците извиха българско хоро, а специално поздравление с песните си отправи и певецът Илия Луков.

  В програмата на министър Стоянович са предвидени още срещи в Общобългарския културен център и в Одеския държавен университет „И.И. Мечников“. Той ще връчи дарение от художествена литература, албуми, брошури, DVD филми и музикални CD албуми на Асоциацията на българите в Украйна и на студентите от катедра „Българска филология“ на Одеския държавен университет „И. И. Мечников“.

  В последния ден от посещението си – 2 септември, Петър Стоянович ще бъде гост на болградската гимназия „Георги С. Раковски“. Във втория ден от новата учебна 2013-2014 година, той ще поздрави възпитаниците на гимназията и ще направи дарение.

  Първата българска гимназия от времената на Възраждането е открита през 1858 г. с решаващото съдействие на Георги Раковски, Христо Ботев я нарича „свято за целия български народ училище“. Днес в нея се обучават над 350 гимназисти, като учениците постъпват чрез конкурс.

  Сред възпитаниците й са Александър Теодоров-Балан, Ангел Кънчев, Александър Малинов, генерал Данаил Николаев, Олимпий Панов и още десетки видни личности, оставили имената си в българската история и култура.

  Източник:  Vesti.bg

• Сирийски метежници взривили отровните вещества “поради невнимателност”
  Алекс Сивов,  Worldtodaybg.com

   .

  В събота в световните новини се появиха съобщения, че експертите от ООН са напуснали Сирия и са пристигнали в Ливан. В най-близко време те ще се отчетат пред генералния секретар за резултатите от работата си. Пан Ги Мун ще публикува отчет пред членовете на Съвета по безопасност. Отбелязва се, че експертите ще успеят да предоставят само предварителен отчет. А в петък, 30 август, на англоезичния сайт Infowars.com се появи новина, публикувана в раздел „Сензация“.

  Сирийските метежници в предградието на Дамаск признаха пред журналиста на Асошиейтед Прес Дейвид Гавлак, че те носят отговорност за инцидента с химическото оръжие миналата седмица. Според думите им, газовата атака е в резултат на нещастен случай, предизвикан от неправилното използване на химическото оръжие, предоставено им от Саудитска Арабия.

   

  Смята се, че метежниците са получили химическото оръжие чрез ръководителя на разузнаването на Саудитска Арабия, принц Бандар бин Султан, че именно той е отговорен за провеждането на газовата атака. Въстаниците заявили пред кореспондента, че не са били обучени да боравят с това оръжие и дори не са знаели какво е то.

   

  Абу Абдел-Монейм, баща на един от метежниците, казал на Гавлак: “Синът ми дойде при мен преди две седмици и ме попита какво е това оръжие?”. Eдна част от оръжието изглеждало като някакви “тръбести изделия”, а друга част приличало на огромни балони с газ. Мъжът от Саудитска Арабия, който доставил оръжието се наричал Абу Айша. Според думите на Абдел-Монейм, оръжието се взривило в тунела, там загинали 12 метежници.

  Репутацията на Дейл Гавлак е достатъчно висока. В продължение на 2 години той е близкоизточният кореспондент на агенцията, работил е за National Public Radio (NPR), пише статии и за BBC News.

  Съществува и друга версия около случилото се. Според мнението на Абу Сюлейман, който е близък до спецслужбите на една от ислямските страни от Близкия Изток, в химическата атака са замесени не саудитците, а спецслужбите на Израел.

  “Химическото оръжие в Сирия – VX газове – е използвано по повод секретна израелска спецоперация. Израел задействал своите британски и йордански връзки, дори е предоставил лъжливи сведения – уж прихващане на разговор, за да въвлече света в ограничена регионална война. Отровните вещества са  от иракските запаси, заграбени в Басра от британските специални части през 2003 г., оттогава те се пазят в Йордания.

  Днес саудитските кланове, имащи влияние в Лондон, са обзети от безпределна ярост. Те са против Бандар бин Султан и заявяват, че не искат повече да плащат за войната в Сирия. Те изискват МИ-6, британското разузнаване и Мосад, официално да отрекат кяквото и да е саудитско участие от спецоперацията по употребата на химическо оръжие в оазиса Хута. Саудитците също поискали от Емирата да не оказва повече помощ на Лондон за британското военно присъствие в Кипър и за сирийската операция. „Цялата тази израелска театрална сценка била с цел да се подтикне Великобритания, САЩ и Франция към военна интервенция в Близкия Изток, а това може да предизвика взрив на ислямофобия”, твърди специалист по близкоизточни въпроси.

  

  Важни са и други подробности: министър-председателят на Великобритания Камерън беше принуден да отстъпи след изтичане на информация за ролята на МИ-6 в спецоперацията в оазиса Хута, която се ръководи от Йордания. Саудитските кланове, които са против Бандар бин Султан, получили информация от местни източници, че именно британското правителство е било зад спецоперацията в Хута, с участието на Йордания.

  Събрани са доказателства, потвърждаващи, че англо-израелският алианс е използвал Бандар бин Султан като стръв. Това веднага предизвикало яростта на Ер-Рияд, бин Султан бил обвинен, че дори не е съумял да замете следите си. Враждебните на бин Султан кланове, свързани с пакистански и китайски кръгове, заплашили Лондон с икономически санкции, те смятат Биндар за агент на МИ-6, който иска да въвлече Саудитска Арабия в тотална война на страната на Тел-Авив и британските банкови кръгове. Да не забравяме, че традиционната саудитска политика е за действия чрез прикритие, чрез групи наемници или закупуване на елит, дори на цели политически организации.

  Ако бъдат нанесени масираните удари по Сирия, то демонстрациите на “Мюсюлмански братя” по улиците на Кайро могат да приемат непредсказуеми форми и размери. Ударите могат да доведат и до следното – може да бъде поставена под въпрос целостта на Сирия. Ако Тел-Авив би могъл да удари Сирия, то защо Асад да не може да нанесе превантивен удар по Израел, питат се специалисти. И то направо днес?

  Сериозна несигурност около ситуацията носят и многобройните американски протестиращи, които искат да се присъединят към “марша на милионите мюсюлмани против страха” във Вашингтон на 11 септември 2013 г. Тук е мястото да споменем и за шесте руски ракети “Яхонт”, които бяха откраднати в Сирия и могат да бъдат използвани за каквито и да са провокации.

  С една дума, май си имаме работа със следния сценарий – някой иска целият мюсюлмански свят да бъде вкаран в една безкрайна изтощителна война, да се изсмучат природните им ресурси и земята им.

  Сирийската криза вероятно ще остави Асад да управлява в крайбрежния район, в който живеят алавити. Гражданската война ще продължи между друзите, сунитите, шиитите, християните до момента, в който всичко в днешна Сирия рухне в руини. Именно това са интересите на Израел, убедени са специалисти. За пример служи Ливан и Ирак.

  

  Снимки: ЕРА

  Народът на Сирия понася огромни жертви – по 5000 загинали на ден. Сунитското население се унищожава, цари глад, хората напускат земята си всеки ден. Войната приближава. В името на укрепване влиянието на Израел?

  Само неголяма част мюсюлмани разбират тънката хлъзгава линия на тази близкоизточна битка.

   

   

   

• Български хирург в САЩ финансира паметници на Георги Марков в Лондон и в София

  Николай Москов, в. „24 часа“

  .

  

  Паметник на убития в Лондон писател Георги Марков на лобното му място иска да вдигне известният наш хирург в САЩ д-р Георги Лазаров, съобщи Тома Спространов, който редовно общува с него.

  Д-р Лазаров, който се прочу с присадена от него отрязана ръка, е задействал процедурата и ще финансира скулптурата на убития с чадър дисидент през 1978 г. Сега съпругата му Анабел Маркова е поискала общинските власти да разрешат вдигането на паметник на моста „Ватерло“, където писателят бе пронизан в крака с отровна сачма.

  През октомври д-р Лазаров ще пристигне в България, тъй като е основен меценат на конкурса в София за симфонично произведение в неравноделния такт 7/8. Пак тогава ще се проведе и надпреварата за нова българска народна песен, където д-р Лазаров също е основен спонсор. Състезанието ще е в Чепеларе, а лауреатите после ще пеят и в студио 1 на БНР.

  Д-р Георги Лазаров ще доведе със себе си и два хора от американци, запалени по нашата народна музика, които той спонсорира в САЩ.

  

  По пътя към България хирургът ще спре в Лондон, за да разбере докъде е стигнала разрешителната процедура за мястото на паметника. Той иска в скулптурната композиция да присъства и чадър, за да напомня как е бил убит писателят.

  Освен в Лондон, д-р Лазаров е решил да вдигне паметник на Георги Марков и в София. Желанието му да увековечава видни българи не е от вчера. Емигрантът в САЩ е финансирал вдигането на около 5 паметника у нас, като първият е в Пловдив на неговите учители.

   

• Мишо Шамара v/s Роджър Уотърс…

  „Поддръжниците на властта заклеймиха позицията на Уотърс“,

  информира OFFNews, визирайки изказвания на бившият журналист и агент на ДС Владимир Танев и на т.нар. рапър Шамара. Те са свързани със състоялия се вчера в София концерт на легендарния Роджър Уотърс, който e преминал очаквано при голям интерес и по време на който на сцената се е появила изписана думата „Оставка“.

  Ето какво пише OFFNews:

  

  Двама от най-гласовитите защитници на правителството, които са и лица на две от контрадвиженията срещу протеста, се изказаха против позицията на Роджър Уотърс. По време на концерта на легендарния изпълнител, който се проведе тази вечер (снощи – бел.ред.)  на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, на сцената бе изписана думата „Оставка“ на кирилица. Това предизвика фурор сред хилядите зрители, които на няколко пъти скандираха „Оставка“.

  Случилото се бе посрещнато с възторг от всички, които искат правителството на Пламен Орешарски да се оттегли, но в същото време разгневи поддръжниците на кабинета. Двама от тях коментираха концерта в подобен тон.

  Бившият журналист Владимир Танев заяви:

  „Роджър, това е лично за теб.
  Бях с теб и твоето прекрасно шоу преди две години в Арена Загреб. Бях с теб с през последните близо 35 години от съзнателния ми живот. Ти и Дейвид, Рик и Ник сте хората, които ме направихте в голяма степен като ивдивид, като личност. Вие, четиримата от Pink Floyd, станахте отдавна моите идоли и никога няма да загубите моята любов и преклонение. Вие открихте в съзнанието ми отдавна бунтарското в прогресив рока. Вие създадохте моите музикални вкусове. Вие ме накарахте да бъда част от голямото световно семейство на Pink Floyd.
  Wish you were here, приятелю. Бих искал да си тук, сред нас. Доживях и аз, както и хиляди българи, да си тук, на българска земя.
  Роджър, не убивай моя тийнейджърски идол. Не позволявай да бъдеш употребен. Тази стена у нас, приятелю, е иззидана от омраза и противопоставяне. Твоята стена не е тяхната блокада, повярвай ми…“

  Далеч по-цинично бе изказването на рапъра Мишо Шамара, чиито статус публикуваме с козметична редакторска намеса.

  „Бойковите телевизии почти месец ни обясняваха колко велик спектакъл ще е СТЕНАТА хахаха . Още тогава си знаех че Герги Уотърс ще вика оставка хаха. Но си траех ако случайно тъпака не се е сетил да не се сети Но явно Сашето Безуханова му е дала тоя съвет да хвърлят едни милиони да кажат на хората в България да свалят демокрацията и да върнат ДИКТАТУРАТА хаха .
  Е*ем ти и рока е*ем ти и пинк флойда е*ем ти и джордж уотърса педалски.

  Никога повече ДИКТАТУРА нито комунистическа нито сикаджийска.
  Не сме виновни ние че десните сили в БЪЛГАРИЯ са изцяло под власта на бившият ДИКТАТОР и нямат грам идея що е то ДЕМОКРАЦИЯ.

  

  Е*ем ви в дясните хюмнета

  Както и предположих ))
  Бойко е дал яко кинта на Роджар да каже оставка хахаха .
  Та кой луд би правил пропаганда за връщане на ДИКТАТОР освен платен метъл .
  Жалко харесвах Пинк Флойд но вече не
  За малко пари хората са готови и майките си да продадът .“

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Видеофрагмент от концерта на Уотърс в София

  http://youtu.be/79fCYLlzeuY

• Германски публицист: Европа съсипва бъдещето на България

  В България и Румъния е по-зле

  .

  Гърция може да е в криза, но изглежда като разцъфнала градина на фона на съсипаните от комунизма България и Румъния, пише в блога „Оста на доброто“ известният германски публицист Гюнтер Едерер след обиколка на трите страни.

  

  Граничният преход няма име, а по германските географски карти дори надали фигурира. Четвъртият контролно-пропускателен пункт между България и Гърция е открит едва през 2010 г. в труднодостъпните родопски дефилета. В Средна Европа и до ден днешен малцина са чували за него. Ала онзи, който познава историята на този регион, известен под името Тракия, може именно сред тукашните безкрайни гористи планини бързо да си обясни пропастите, на чийто ръб непрекъснато се оказва гръцката политика, и да се зарази с романтичната илюзия за федерална Европа.

  Затова пиша не толкова за гръцката криза, колкото за впечатленията, събрани по маршрута ми през Румъния и България към Гърция. Само едно такова пътуване дава ясна представа къде точно се намира страната, която вече от три години държи Европа в напрежение. И така: новият граничен пункт между България и Гърция. От българска страна изминаваме последните 40 км по сравнително добри шосета през села и малки градчета, над които се издигат минарета. Това са почти изолираните селища на българските турци, надживели всички промени на границата и във властта. Няма как да не забележиш, че в района е властвал социализмът. Сиви жилищни блокове, изоставена фабрика, почти никакви магазини или ресторантчета, много малко автомобили. Последният град в България е Златоград, където всички тези характеристики присъстват в изобилие.

  Гърция. Колкото по-навътре навлизаме, толкова по-очебийни стават разликите с Румъния и България. Криза ли? Гърция е грейнала като разцъфнала градина в сравнение с двете съсипани държави от бившия Източен блок. Там цели региони са затрупани с индустриални отпадъци. По селата е пълно с опразнени къщи, в градовете има цели изоставени квартали, а общата картина излъчва безнадеждност. След политическите промени Румъния е изгубила между 2 и 4 милиона от населението си, България – около два.

  Румънският град Сигишоара е в списъка с културното наследство на Юнеско. Наистина, крепостта е изключително красива, но от всеки разговор с местните хора лъха тежко отчаяние. Когато на 1 януари 2014 г. отпаднат и последните ограничения на европейския трудов пазар, ще се надигне нова емиграционна вълна, казват те. Но какво ли би могло да задържи хората? 200 евро месечно за физически труд, 500 – ако имаш диплома. А литър бензин струва точно толкова, колкото в Германия.

  В България съотношението между приходи и разходи е още по-лошо. В София вече от месеци млади и добре образовани българи протестират срещу корумпираното правителство. Но в германските новини за тези протести почти не се чува. Вместо това се обсъжда как да бъдат привлечени повече добре квалифицирани чуждестранни специалисти в Германия. Не е ли просто скандална тази икономическа и финансова политика, която ни кара да се гордеем с факта, че лишаваме тези държави от бъдеще, вместо да подкрепим онези сили, които се опитват да изградят наново своите страни?

  Главната вина за мизерията, в която тънат определени части от Европа, най-вече на Изток, носят левите партии. Ентусиазмът, с който навремето се преследваха престъпленията на европейския фашизъм, бе напълно оправдан. Ала за престъпленията от комунистическата епоха никой не говори, напротив – на техните извършители са кръстени градове и площади, а кръвопролитията им са обвити с мълчание.

  Прекосяваме Димитровград, издигнат по времето на социализма, който днес прилича на сметище. С името си този град отдава почит на един от най-страшните комунистически убийци – Георги Димитров. Не са преосмислени нито личностите, нито икономиката от онова време, а това дава шанс на всевъзможни проповедници от различните марксистки разцветки да приписват вината за днешната мизерия на… пазарната икономика. По тази точка Европа търпи пълен провал.

  Доходите на глава от населението в България и в Румъния са три пъти по ниски, отколкото в Гърция. Приехме тези държави в ЕС, но в момента ги използваме само като извор на работна сила, нещо като склад на човешки ресурс за нашата икономика, защото скрито субсидираме германския износ чрез твърде ниския обменен курс на еврото.

  Връщаме се в родопския проход, на границата между България и Гърция. Да, безценно съкровище е фактът, че за пръв път от 100 години тук цари мир. Да, българите и гърците няма от днес за утре да станат първи приятели, но пък и тукашните турци ще запазят културната си идентичност независимо от това към коя държава ги зачисляват в момента.

  Източник:  Дойче Веле

• Правителството в България се готви за бежанска вълна, тероризъм и икономически последствия

  Рискове от бежанска вълна, терористична атака и икономически последствия заради кризата в Сирия видя правителството, което в петък свика заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет.

  Бил е одобрен план за действие с 11 мерки, като според оценките на правителството най-сериозен е рискът от бежанска вълна и хуманитарна криза, свързана с нея.

  Обсъдена е и евентуална заплаха от терористично нападение, като вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев съобщи, че към момента България не разполага с данни за пряка терористична заплаха, но актуализира плана за действие в такива ситуации.

  Отчетени са и финансови и икономически рискове, които обаче не биха застрашили националната сигурност.

  Съветът за сигурност към Министерския съвет е съвещателен орган и няма практика заседанията му да се обявяват публично, нито да бъдат съпътствани с изявления.

  Източник:  Mediapool

  Текст:

• България ще има още да страда

  

  Илия Троянов, Дойче Веле

  .

  Корените на днешните елити в България са дълбоко преплетени още в епохата на комунизма. Пропуснати бяха исторически моменти за разрушаване на олигархичните структури, защото „агнетата все преговаряха с вълците”.

  Писателят Илия Троянов поставя изключително тежка диагноза на случващото (и неслучващото) се в България.

  Между Министерския съвет и президентството няколкостотин демонстранти надуват свирките си. Три пронизителни изсвирвания, после пауза, после още три – и така часове наред. Някои от тях, които са докарани с автобуси от провинцията, не са съвсем наясно какво точно правят тук, освен да подкрепят правителството. Петстотин метра по-нататък, пред Парламента, няколкостотин други демонстранти също упорито надуват свирките, часове наред, а в промеждутъците скандират „Оставка!” Кой ли би осъдил непосветения наблюдател, ако той се обърка между тези два почти идентични протеста? Но разликите въпреки всичко са съществени.

  Протестът на интелектуалния елит

  Протестът пред Парламента продължава вече над два месеца и преди летните отпуски събираше до 30 000 души – вярно, само в София, в българската провинция досега имаше само редки и слаби протести. Повечето от демонстрантите са млади хора, но иначе съставът е смесен – от известни творци до дами с кученца и майки с детски колички. Сред протестиращите в началото проникваха и групички от яки мъже с решителни, агресивни погледи, които изтласкваха някои от по-радикално настроените демонстранти. Няма речи, почти няма диплянки, никой не предлага курсове по алтернативна самоорганизация или интелектуална самоотбрана, както се случва на протестите на движенията „Окупирай…”. Вместо това раздават цветя и минерална вода на полицаите и надуват свирките си с такава настойчивост, сякаш искат да припомнят за всеки един от безбройните политически провали след 1989. Някои го наричат „протест на интелекуталния елит”.

  Мнозинството няма избор

  

  Липсват обаче социални искания. В началната фаза имаше лозунги срещу монополите и за повече директна демокрация, самоуправление и граждански контрол. В по-голямата си част те изчезнаха, изтикани на заден план от доминантното искане новото правителство да подаде оставка. Това обаче ще доведе до предсрочни избори и до ново правителство, сформирано от добре познатите стари партии – независимо дали ще са сега управляващите социалисти (партията на милионерите), техният коалиционен партньор, партията на турското малцинство (изградила твърде ефикасни мафиотски структури в регионите под свой контрол) или пък управлявалите доскоро „консерватори” от ГЕРБ (партията на средните предприемачи). Коалицията на „левите” се подкрепя от ксенофобската и дясноекстремистка партия „Атака”. Мнозинството от и без това трудно оцеляващите българи няма особено голям избор.

  В най-добрия случай като алтернатива може да се появи нов кабинет под ръководството на Бойко Борисов, „коалиция с човешко лице”, доколкото управлявалата доскоро партия ГЕРБ ще получи най-много една четвърт от гласовете, а в парламента ще влязат и по-малки „десни” партии. А тази перспектива е отдалечена на светлинни години от онова ново начало, което според едно скорошно допитване желаят почти половината българи. Известният политолог Огнян Минчев обяснява: „Необходима е радикална промяна на визията за държавата, за обществото, за бъдещето.” Колкото мъгляви са неговите обяснения, толкова мъгляви са и исканията на демонстрантите.

  Днешните политически и икономически елити в България са с толкова преплетени корени, че човек трябва дълго да живее в чужбина, за да го забележи най-сетне. В бурните години след 1989 „социалистическият” премиер Пламен Орешарски беше кандидат на демократичната опозиция (СДС) за кмет на София. Заради срещата си с един водещ мафиот обаче той трябваше да оттегли кандидатурата си. После беше финансов министър в правителството на бившия цар Симеон Сакскобургготстки и член на една партия, която изникна от нищото, и след като се награби и заличи следите – отново изчезна в нищото. После Орешарски премина към някогашния смъртен враг, социалистите. Типична кариера в българския парламент, в който направо си е правило да членуваш поне в две, ако не и в повече партии една след друга.

  

  Омрежена и непоклатима – българската олигархия

  Партийната политика е един непрестанен маскарад без същинска значимост, защото в българската политика, в икономиката и в медиите продължават да доминират апаратчиците от комунистическо време, респективно – техните деца. Който не произхожда от тази олигархична класа няма никакъв шанс да се присъедини. „Спасителят на Отечеството” например, Бойко Борисов, по комунистическо време е завършил висшето училище на Държавна сигурност и е работил във Вътрешното министерство, преди да основе собствена охранителна фирма, която се грижеше за диктатора Живков. Доскоро живееше с Цветелина Бориславова, дъщеря на офицер от някогашната Държавна сигурност, банкерка и не само една от най-богатите жени в България, но и сив кардинал на ГЕРБ.

  Като имаме предвид колко омрежена на национално и на международно равнище е тази олигархия става все по-малко вероятно някой да я обезвласти. А това не обещава нищо добро за бъдещето. България през 2013 година е болезнено доказателство за това колко катастрофални са последствията, когато една нация пропусне историческия момент. След 1989 година многократно се откриваха възможности да се промени статуквото. Тези възможности не бяха използвани, защото онези, които бяха в „опозиция”, винаги се придържаха към стратегията на компромиса, на кръглите маси и коалициите. Агнетата непрестанно предлагаха на вълците преговори. А през това време олигархичната власт успя да се консолидира и евентуалният прелом беше отложен за неопределено бъдеще. Дефиницята на Ленин за революционната ситуация междувременно беше обърната с главата надолу: „Низините не могат” (да променят статуквото), „а върховете не искат” (да допуснат промяна).

  България ще има още да страда.

   

• Алчността на българите

  Статията на проф. Петър Иванов е изключително злободневна, сякаш е писана днес, а не преди 7 години. Проблемите, които засяга, са не само същите, но дори са се задълбочили. Решението, което предлага, е с непреходна валидност. Ще дорасте ли населението на България до разбирането за причините на своята трагедия и ще има ли потенциала да ги преодолее?

  –––––––––––––––––––––––––––––

  .

  Проф. Петър Иванов, Spiralata.net
  

  Както знаем, в годините преди комунизма България е в десетката на най-проспериращите европейски държави. А сега по всички класации е последна или спори с Албания за предпоследното място. Обществото и политиците имат удобно обяснение за този прискърбен факт с последствията от тоталитаризма, с трудностите на промяната и т.н.

  Вече 17 години след Десетоноемврийската революция ние, българите, се заблуждаваме и не искаме да видим основната причина за окаяното състояние и липсата на перспективи пред бедната ни, деморализирана и циганизирана нация: безнравствената и безмерна алчност в нашето общество

  Липсата на закони, абсурдните политически шантажи, атеизмът на българското общество и мътната вода на социалните промени създадоха отлични условия за избуяване на един от седемте смъртни гряха. Според Св. Йоан Лествичник от алчността произхождат немилосърдие, престъпност, неверие, ожесточеност на душата, лукавство, вражда и умопомрачение.

  Общественото богатство е преразпределено по невъобразим начин, който би шокирал всеки нормален човек в света: няма я голямата средна класа; има шепа съмнителни милионери, митничари, наркобосове и цигански барони с гротескни богатства; в същото време огромни маси бедстват с по стотина лева на месец.

  Причината да са така плачевни нещата във всички области, е в алчността (щението, сребролюбието).

  Корупцията не се дължи на чакащи рушвети чиновници, а на предлагащите, които искат по нечестен път да се сдобият с желаното благо, да спечелят незаслужено търга, да получат привилегия, да не платят законните такси и т.н. Предлагащите подкуп и готовите да го направят, за да спечелят, в България са… почти всички. Затова мащабите на корупцията са грандиозни и всеобхватни. Кой с ръка на сърцето ще каже, че не би искал да получи нещо, което не му се полага, срещу съразмерен рушвет?

  Факт е, че почти всички стоки – от доматите до комбайните, за да стигнат до пазара, неколкократно увеличават цената си, обогатявайки неимоверно алчни посредници. Това е практика вече близо две десетилетия.

  Цените на разговорите по мобилните телефони са незаконно съгласувани между операторите и са с пъти по-високи в сравнение, например, с цените в САЩ, където средната работна заплата е десетки пъти по-голяма. Всеки може да си направи сметка за какво алчно и бездушно ограбване става дума.

  В последно време, както всички виждаме, с бесни темпове се развива законно и незаконно строителство. Себестойността на квадратен метър застроена площ е около 200 евро. Построеното се продава с 200-1000 процента надценка средно за жилища и търговски обекти. Никъде в целия свят няма такива норми на печалба.

  Обувните магазини обявяват цени със 100-300 процента надценка. Цените на мобилните апарати и техните аксесоари са надути също със стотици проценти. Цените на таксиметровите услуги са неестествено високи. На парното – също. Една нощувка в хотел е с цена няколко средни месечни пенсии. Зъболечението е непомерен лукс и привилегия само на богоизбраните. Да сте виждали възрастен човек със зъби?
  

  През последните години в обществото е налице особена тенденция на кастово обогатяване.

  Освен политиците и държавните управници, които без изключение ползват властта по най-алчния начин за лично обогатяване, в листата на избраните последователно се вляха на кохорти митничари, нотариуси, банкери, застрахователи, зъболекари, прекупвачи и др., които в никакъв случай не са по-ценни за обществото в сравнение например с учителите или инженерите.

  Известно е, че ако едно общество се развива без спазване на моралните закони за добро, истина и справедливост, то е осъдено на гибел. Всеки може да се убеди, че е така, само ако погледне демографските прогнози на БАН. Дали въобще ще има българи след 2050 г.? Какъв ли ще е генофондът? Как ще изглежда населението на България?

  Много отдавна е известно, че алчността е разсадник за всички злини, включително престъпността (пет-шест пъти по-голяма от официално отчитаната), бедността, ширещата се простащина, наркоманизирането на младежта.

  Тя е причина за състоянието, в което сме. Заради нея е толкова мрачно демографското ни бъдеще. Да сте виждали млад човек, който не мечтае да напусне България?

  Тя увеличава все повече и повече въпиющата разлика между нас и истинските европейци, които не са безбожници, не крадат паметниците си за скраб и не продават децата си.

  Защо е толкова силна алчността в нашето общество? Защо владее всички социални слоеве – от просяците и циганите до софийската върхушка? Защо няма християнска човещина във взаимоотношенията помежду ни, а тя е заменена с острото желание на всеки да надхитри, излъже и измами другия?
  

  Причината е в липсата на обществена нравственост и на нравствени корективи, в липсата на съвест и отговорност. Как да ги има, когато огнищата на нравствеността и човешкото усъвършенстване – църквата, образованието и културата – са нарочно безпощадно унизени? А може би, уви, и вече умъртвени. Дано не е така.

  Дали причината не е в особеностите на българския национален характер? Народът казва “Очи синор нямат” и сякаш поставя обезсърчаваща диагноза.

  А в същото време всеки от нас знае, че “Който ламти за многото, изгубва и малкото”, но счита, че правилото не се отнася за него.

  И продължаваме, сравнявайки се с другите, завиждайки и измъчвайки се, погубвайки се, да жадуваме голямото богатство, да очакваме цял живот Големия удар и Голямото охолство. А в същото време като нация ставаме все по-нещастни и по-бедни.

  ПРИЧИНИТЕ ЗА БЕДИТЕ В ОБЩЕСТВОТО СА В ЩЕНИЕТО – СМЪРТЕН ГРЯХ, РОДЕН ОТ БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА И АТЕИЗМА.
  

  Някои си мислят за Европейския съюз през 2007 г., който изневиделица ще реши проблемите ни. Те не знаят какво ни чака с уеднаквените цени, с конкуренцията, с изключително строгите изисквания към качество, квалификация и т.н.

  Хаосът, който ще настъпи, според мен ще бъде невъобразим. Защото новите порядки ще се срещнат с мощни стереотипи в националното съзнание, свързани с алчността.

  Изменението на манталитета на българите ще е твърде трудно. Едва ли лесно ще приемем нови нравствени идеали и еталони, противопоставени на греховното щение, изключващи хуманни и социално полезни черти като честност, доброта, почтеност, чувство за справедливост и др.

  Единственият изход е в нравствената сфера и представлява целенасочено утвърждаване и изпълнение от самото общество на специална Национална програма за нравственост. Стойността и значението на тази програма за бъдещето на българите според мен е по-важно от всичко останало в обществения ни живот.

• Агент на ДС и съдружник на Черепа организира контрапротестна група

   Публикация на Биволъ 

  

  Владимир Танев – агент „Спасов“ (най-ляво), Радосвет Радев – агент „Карак“ (центъра) и Васил Божков – Черепа (най-дясно)

  Владимир Танев, разкрит като агент „Спасов“ на Шести отдел на ДС от Комисията по досиетата, стана създател и идеолог на антипротестна група във Facebook. Танев е журналист, работил в Дарик Радио, и бивш съдружник на Васил Божков – Черепа във фирмата „МНД“.

  

  През 1997 г. Танев, Черепа, Радосвет Радев – агент „Карак“ и Тошо Тошев – явочник „Бор“ влизат в съвета на директорите на акционерното дружество „МНД“ АД, което е с предмет на дейност електронни и печатни медии.

  Дейността на „МНД“ АД е прекратена в края на 2006 г., като тогава дружеството е било собственост на Медия Холдинг (издател на „Труд“и „24 часа“), Нове Холдинг на Божков и Дарик Радио на Радосвет Радев. Тази неизвестна до момента корпорация може да бъде заподозряна като шапка на медиен холдинг, оглавяван от Черепа.

  Васил Божков – Черепа е цитиран в няколко доклада на американските посланици в България като водеща фигура в българската организирана престъпност. През 2003 г. като кандидат за кмет на СДС премиерът Пламен Орешарски се срещна с него и това стана причина кандидатурата му да бъде оттеглена. 

  Вицепремиерът в правителството Орешарски Даниела Бобева също има топла връзка с Васил Божков – Черепа, разкри по-рано Биволъ.

  Групата, създадена от Владимир Танев, се казва „София без блокади“. Администратори в групата са бившият вътрешен министър Богомил Бонев и Веселина Томова от сайта Афера.бг. Като публичен говорител се изявява Нора Стоичкова.

  В отворено писмо до Столична община, главният прокурор, Столична дирекция на полицията и други институции, от името на „София без блокади“ се настоява протестите срещу правителството на Орешарски да бъдат забранени. Това на практика е саботиране на гражданското недоволство срещу новата Тройна коалиция и нейните напъни да револвира порочното статукво на разграбване на страната.

  

  Радосвет Радев и Богомил Бонев

  

  Радосвет Радев и Васил Божков – Черепа

  Сред активистите, събрани от агент Спасов, са Ани Алашка – пиар на Българската стопанска камара, Елена Маразова, дъщеря на проф. Иван Маразов – кандидат на БСП за президент, заедно с Ирина Бокова през 1996 г. Журналистът от в. „Дума“ Александър Симов и Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. политическа партия „Гражданска инициатива“, която дублира името на автентичната организация Гражданска инициатива създадена от дисидента Собаджиев.

  Осветяването на топлите връзки на тази група с Държавна сигурност и БСП бяха повод за поредната клеветническа атака срещу сайта Биволъ от страна на близки до групировките на властта медии – носеща почерка на „активно мероприятие“. Това е знак, че изнесените данни са идентифицирани като заплаха за поредния проект на ДС-мафията, с който се цели неутрализиране на протестите, чрез фалшива гражданска инициатива.

  По подобен начин и от същите пропагандни трибуни Биволъ беше атакуван през 2011-2012 г. след публикациите на американските дипломатически доклади в партньорство с Wikileaks. В началото на 2013 Биволъ разкри, че бившият премиер Бойко Борисов е бил разработван за връзки с организираната престъпност като агент „Буда“. Веднага след това сайтът и екипът ни станаха мишена на злостна клеветническа кампания. Интересно е да се анализира аналогичността на атаките преди и сега от едни и същи, винаги казионни медии срещу нас, но с коренно различна политическа трактовка. Ясен критерий за безпринципността на ченгеджийското мероприятие и неговите марионетки.

• The Washington Post: SOPA died in 2012, but Obama administration wants to revive part of it

  By Andrea Peterson,  Washingtonpost.com

  .

  

  You probably remember the online outrage over the Stop Online Piracy Act (SOPA) copyright enforcement proposal. Last week, the Department of Commerce’s Internet Policy Task Force released a report on digital copyright policy that endorsed one piece of the controversial proposal: making the streaming of copyrighted works a felony.

  As it stands now, streaming a copyrighted work over the Internet is considered a violation of the public performance right. The violation is only punishable as a misdemeanor, rather than the felony charges that accompany the reproduction and distribution of copyrighted material.

  SOPA attempted to change that in Section 201, aptly titled “Streaming of copyrighted works in violation of criminal law.” Some have suggested that the SOPA version and an earlier stand-alone piece of legislation from Sen. Amy Klobuchar (D-Minn.) would have criminalized covers of songs shared on Youtube.

  One campaign against this particular type of copyright crackdown highlighted how such a law could have made Justin Bieber into a criminal. Bieber himself spoke out against Klobuchar’s bill, saying the senator should be “locked up—put away in cuffs” while noting he personally thinks it is “awesome” when he sees fans uploading their own covers of his songs.

  The Commerce Department report recommends “[a]dopting the same range of penalties for criminal streaming of copyrighted works to the public as now exists for criminal reproduction and distribution,” adding that “[s]ince the most recent updates to the criminal copyright provisions, streaming (both audio and video) has become a significant if not dominant means for consumers to enjoy content online.”

  It’s certainly true that as networks have built the capacity to stream large amounts of data, streaming has become a major way for people to consume entertainment online — and not all of that consumption is officially sanctioned. But as the quality of legal streaming options has grown, so has the market for it. Netflix boasts “nearly 38 million members” in 40 countries and the music streaming service Spotify claims over 24 million active users in more than 28 countries.

  –––––––––––––––––––-

  * Andrea Peterson covers technology policy for The Washington Post, with an emphasis on cybersecurity, consumer privacy, transparency, surveillance and open government. She also delves into the societal impacts of technology access and how innovation is intertwined with cultural development.
• САЩ готвят пак ограничения в интернет

  Министерството на търговията може да възроди клаузи от нереализирания законопроект SOPA

  Американската администрация иска да възроди опасни части от оттегления законопроект за цензура в интернет SOPA (Stop Online Piracy Act – „Спиране на онлайн пиратството“), съобщи изданието Craveonline.com.

  

  Идеята на Министерството на търговията е да върне най-спорната част от него, а именно влизането в затвора за разпространение на продукти със защитени авторски права в глобалната мрежа.

  Ако това стане факт, то скоро изтеглянето на видеоматериали от сайтове като YouTube, за пеене с караоке например, ще се превърне в престъпление. В. „Вашингтон пост“ също обърна внимание на новата инициатива и припомни, че преди две години оригиналното предложение е дошло от сенаторката демократ Ейми Клобучар, която настояваше споделянето на песни в интернет да се криминализира. Срещу това тогава възропта дори младежкият идол и певец Джъстин Бийбър, който поиска „сенаторката да бъде хвърлена зад решетките с белезници“ и подкрепи споделянето на негови песни в нета.

  Това беше една от най-спорните части на законопроекта SOPA, който след няколко седмични протести в САЩ и по света бе оттеглен от законодателите. Те обаче продължават с опитите си да намерят начин да криминализират споделянето на филми и музика в интернет като нарушение на авторските права. В момента подобни нарушения се квалифицират като простъпка, а не като престъпление. Под влиянието на лобистки влияния, които са в противоречие с мнението на мнозинството американци и тенденциите в модерните технологии, правителството на САЩ все още иска да промени това.

  Законите за защита на авторските права винаги са придружени с много общо формулирани понятия и борбата в момента се води именно за това дали споделянето на материали с авторски права в интернет да се определят като престъпление. Ако това стане факт, то федерални агенти ще могат да затварят сайтове и да арестуват хора, които са публикували в интернет копирани материали с права и няма да има значение дали нечия малка сестра е свалила музика в своя телефон или MP3. Последните разкрития показват, че правителството на САЩ е станало още по-усърдно в опитите си да се наложи, независимо от общественото мнение.

  РАЗВИТИЕ

  През т.г. споделянето на файлове с различно съдържание в интернет показа, че това е неделима част от виртуалния живот в глобалната мрежа. Сайтът за онлайн услуги Netflix, между които за достъп до оригинално филмово и телевизионно съдържание, вече има над 38 милиона членове в 40 страни. Музикалният му еквивалент Spotify твърди, че има 24 милиона активни потребители в повече от 28 държави. По този начин за сайтовете вече е задължително да имат възможността да споделят големи количества данни и информация.

  Източник:  в. „Сега“

• Бжежински: Внимавайте кого ще доведете на власт в Сирия

  
  „Внимавайте да не доведете на власт в Сирия сили, които са толкова враждебни към САЩ, колкото Асад никога не е бил“, предупреждава в интервю за National Interest на 24 юни тази година Збигнев Бжежински.
  
  Бжежински, бивш съветник по националната сигурност, а в момента съветник в Центъра за международни стратегически изследвания, смята военно нахлуване в Сирия за крайно нежелателно и изразява опасения, че САЩ ще подкрепят най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад. В края на 2011 година в Сирия, на фона на сушата и лошата реколта, започнаха вълнения, подстрекавани от двете близкоизточни автокрации: Катар и Саудитска Арабия.

  В началото на този процес, на фона на „Арабската пролет”, президентът САЩ Барак Обама поддържаше размириците в Сирия, а след това неочаквано заяви, че президентът Башар Асад е длъжен да си тръгне, но в същото време нямаше намерение да предприема каквито и да било действия, за да подготви оттеглянето му.

  След това, през 2012 година, а тогава се провеждаха президентските избори в САЩ, в „Ню Йорк Таймс“ се появи много откровена статия, в която се казваше, че ЦРУ, под ръководството на генерал Петреус, започва активно да сътрудничи на Катар и Саудитска Арабия за свалянето на режима на Асад, опитвайки се да въвлекат в процеса и Турция.

  Критикувайки политиката на администрацията на Обама по отношение на Сирия, трябва да зададем въпросите:

  Каква е стратегическата ни позиция?
  Защо изведнъж решихме, че Сирия трябва да бъде дестабилизирана, а нейното правителство-свалено?
  Някой някога обясни ли това на американците?
  Защо през втората половина на 2012 година, особено след изборите, събитията започват да се развиват не в полза на метежниците?

  И тогава става ясно, че не всички метежници са привърженици на демокрацията.

  Но, след осъзнаването на това, трябва да последва преразглеждане на цялостната политика.

  Смятам, че някой е длъжен да разясни случващото се, за да имат хората по-ясна представа какви именно цели преследват САЩ със своите действия.

  Правителството на САЩ трябва да започне колкото е възможно по-бързо преговори с Китай, Русия и другите влиятелни държави, за да се стигне до приемливо, мирно разрешаване на конфликта в Сирия.

  Мисля, че ако се опитаме да решим този проблем съвместно само с Русия, което според мен е нужно да се направи, защото Русия частично е въвлечена в случващото се, но при това да се опираме на авторитета на държави, имащи влияние в региона (Франция и Великобритания), които сега не са чак толкова популярни, то нашите шансове за успех не са толкова големи.

  Шансовете за успех са по-големи, ако привлечем към решаването на кризата Китай, Индия и Япония, които са заинтересовани от запазването на стабилността в Близкия Изток.

  Военно нахлуване в Сирия, ръководено от САЩ, или доставки на оръжия за отрядите, сражаващи се против правителствените сили – подобни действия от страна на Вашингтон са крайно нежелателни.

  Опасявам се, че САЩ се движат по посока на нахлуването, при това такова, което няма да донесе никакви резултати, което е още по-лошо.

  Съществуват обстоятелства, при които нахлуването не е най добрият, но не е и най-лошият вариант.

  В конкретния случай фактически става дума за това да насочим ресурсите си за поддръжка на най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад.

  В най-добрия случай това само ще навреди на репутацията ни.

  В най-лошия – това ще приближи до победата тези, които са много по-враждебни към САЩ, отколкото Асад някога е бил.

  Източник:  Поглед.инфо

• Отворено писмо на Асен Генов до М. Шулц, Х. Свобода и С. Станишев

  Един от организаторите на протестното движение срещу правителството на Пламен Орешарски, Асен Генов, е изпратил Отворено писмо до председателя на ЕП Мартин Шулц, до председателя на групата на ПЕС в ЕП Ханес Свобода, с копие до Сергей Станишев, в което се апелира Партията на европейските социалисти да заяви отношение към излезли в български медии публикации и към публични политически изказвания в България, в които се твърди, че протестите срещу кабинета „Орешарски“ са платени от определени неправителствени организации.

  Препубликуваме това писмо от блога на Асен Генов – Аsengenov.wordpress.com, защото смятаме, че въпросът за автентичността или неавтентичността на антиправителствените протести, течащи вече повече от два месеца в България, е важен.

  Въпреки че в годините на прехода българското общество и страна се люшкаха в неверни посоки не само заради предишната номенклатура, от времето на тоталитарния режим (значителна част от която се метаморфоризира в горна и разбогатяла се обществена прослойка по времето на прехода), но и заради част от т.нар. експерти на прехода, които работиха с години за публичното налагане на неолиберални мантри – след всички загуби, лутания, манипулации, които България понесе в своето трудно демократично развитие в последните 23 години, може би наистина вече е крайно време всички твърдения, личности, водачи, да разберат, че публичността и откритостта, които са едни от стълбовете на всяко демократично общество, не могат да бъдат никакви такива стълбове, ако се крепят на имитации или на манипулации. Всеки човек, всяка личност – била тя политик или неформален лидер, трябва да бъде готова да застане пред прожектора на публичното внимание и да доказва всеки ден, че е това, което твърди, че е. И ако думите не отговарят на делата – каквито и да са българските медии, каквито и скрити интереси и вмешателства да има, от чиято и да било страна – българските граждани днес е по-трудно да бъдат водени за носа от когото и да било.

  ––––––––––––––––––––––––

  .

  ДО
  Г-Н МАРТИН ШУЛТЦ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  ДО
  Г-В ХАНЕС СВОБОДА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРУПАТА НА ПЕС В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  КОПИЕ ДО
  Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ

  УВАЖАЕМИ Г-Н ШУЛЦ,
  УВАЖАЕМИ Г-Н СВОБОДА,
  УВАЖАЕМИ Г-Н СТАНИШЕВ,

  С настоящото писмо Ви каним да споделите позицията на Партията на европейските социалисти по отношение на дейността на признати международни неправителствени организации, които работят за разпространяване на демократичните ценности в Централна и Източна Европа, както и обвиненията срещу тях за организиране и подпомагане на антиправителствените протести в България.

  Предисторията

  От 14 юни 2013 г. в България се провеждат всекидневни протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и подкрепящите го в парламента политически партии на БСП и ДПС. Протестите започнаха след избирането на депутата от ДПС г-н Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” от Народното събрание. Това стана без никаква предварителна информация и публично обсъждане. Г-н Пеевски е собственик на голям брой български медии, които са част от една от големите медийни групи, финансирана от Корпоративна търговска банка и нейния собственик г-н Цветан Василев, който има интереси в много сектори от българската икономика. Тази финансово-икономическа група получи изключително ключово място в изпълнителната държавна власт – Държавната агенция “Национална сигурност”.

  Това директно предаване на държавната власт на представители на определен бизнес-кръг породи силна обществена реакция на неодобрение. В столицата на България се проведоха масови протестни шествия, които продължават вече трети месец. До този момент управляващите партии и правителство не са дали отговори на въпросите и исканията на хората, а политиците отказват пряк дебат с протестиращите.

  Вместо отговори, започна масирана клеветническа кампания срещу по-разпознаваемите лица от протестите. Целта на тази кампания е не просто очерняне на конкретните личности, а дискредитиране и потушаване на протеста.

  По време на тази кампания бяха публикувани редица статии, в които се твърди, че организациите Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund и други, финансират протестите срещу правителството на г-н Орешарски като “дават пари на техните лидери”.

  Фактите

  • На 19 август 2013 г. зам.-председателят на Народното събрание и депутат от БСП Мая Манолова заяви, че протестите са „нова форма на временна заетост” и „вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат”. В своето изказване г-жа Маналова казва още: „Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която ако продължи през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести”.
  • На 25 август 2013 г. лидерът на крайната националистическа партия „Атака” г-н Волен Сидеров заяви, че протестите срещу кабинета „Орешарски” са “платени агитки и демонстрациите са подбуждани от кръгове на милиардера Джордж Сорос и партия ГЕРБ”. Това стана само няколко дни след като партия “Атака“ даде ключова подкрепа на управляващите за преодоляване на ветото върху актуализацията на бюджета, наложено от президента г-н Росен Плевнелиев.
  • На 21 август 2013 г. Вестник „Дума“, официално издание на Българската социалистическа партия, чийто лидер г-н Станишев е и председател на Партията на европейските социалисти, публикува статия, в която се казва: „на гърба си изпитахме антибългарската отродителна дейност на “Отворено общество” и още – „спокойно може да наричаме “соросоиди” всички “донори”, които имат интерес да налагат “свои ценности” у нас. А тези ценности най-често са свързани с радикалния капитализъм, който е вреден не само за тялото, но и за душата”. В статията се посочват суми, които конкретни лица, участващи и симпатизиращи на протеста, били получавали от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа и Отворено общество. След това авторът на статията заключава: „числата са в долари, зеленият гущер по-върви, когато е предназначен за гражданското общество. Което пък процъфтява само когато ги няма левите. Затуй: “Оставка до дупка”. Сега никой не се учудва защо всички, които са в протеста или го оседлават като Реформаторския блок, нямат проблеми с финансирането”.

  Тази кампания се извършва от медии, които безрезервно подкрепят правителството, собственост са на избрания и оттеглен председател на ДАНС г-н Делян Пеевски или директно са издания на БСП. Основната цел на тази кампания е да внуши, че протестите в София не са автентични, а са финансирани от едни от големите международни неправителствени организации. Подобно внушение директно или индиректно се съдържа и в цитираните по-горе изказвания на висши политици. Цитираната статия в официалното издание на Българската социалистическа партия отправя конкретни и директни обвинения срещу две от най-големите международни неправителствени организации.

  За огромно съжаление, ръководството на Българската социалистическа партия одобрява с мълчанието си тази клеветническа кампания.

  Въпросите

  В тази връзка очакваме да получим официално становище от лидерите на Партията на европейските социалисти на следните въпроси:

  1. Разполагате ли с данни, че организациите Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund и други, развиват дейност, която да е насочена по какъвто и да е начин срещу правовия ред, демократичните ценности и основните човешки права в България?
  2. Споделяте ли позицията, публикувана в официалното издание на Българската социалистическа партия, че посочените неправителствени организации финансират антиправителствените протести в България и целят сваляне на правителството на г-н Пламен Орешарски?
  3. Какво е отношението на ПЕС към неправителствените организации, които насърчават развитието на демократични граждански практики и целят по-голяма публичност и прозрачност при взимане на управленски решения от политическите елити?

  Както вие, така и ние осъзнаваме, че г-н Сергей Станишев е лидер и на БСП, и на ПЕС, и всяка позиция, която той и неговата партия разпространяват, директно се свързва с Партията на европейските социалисти и нейните европейски лидери.

  Опитът за дискредитиране на гражданските протести в България с внушения, че те се финансират от големи международни неправителствени организации, е изключително опасен и нанася тежък удар върху имиджа на страната ни.

  Намираме за изключително важно лидерът на Партията на европейските социалисти да обяви еднозначно и публично дали застава зад твърденията, че Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund, и други, участват във финансирането на антиправителствените протести в България.

  Настояваме за официална позиция на Партията на европейските социалисти и лидера й Станишев, в която да се разграничат от твърденията, че посочените организации финансират действия, насочени срещу развитието на демокрацията и гражданската активност в България.

  Желанието да се спрат гражданските протести в страната не минава през лъжи и манипулации, а през ясни публични отговори, който гражданите настояват и имат право да получат.

  .

  С уважение,
  Асен Генов

• Рискове и опасности пред заминали на бригада в чужбина

  Историите на едно момиче и едно момче, заминали за бригади, пълни с рискове

  .

  Стелиян Стоименов,  в. „България Сега“

   

  Заплахи и опасности на другия край на света

  Когато си студент, една от неизбежните ти мечти, е да заминеш на студентска бригада в чужбина. Искаш да напуснеш границите на познатото и да се потопиш в живота и манталитета на чуждото място. Водени от авантюристичен дух, желание да изкарат пари и да видят свят, всяка година не малко учащи от ВУЗ-овете напускат родината, за да се отдадат на работа и приключения. Но понякога пътя на очакванията и този на действителността, могат да се разминат и да поемат в съвсем различна посока. Често новите държави и градове, могат да се окажат трудносмилаема хапка, а пред теб да се наредят множество препятствия, рискове и опасности. Тогава връхлита прозрението, че си сам на непознато място, където можеш да разчиташ единствено и само на самия себе си. И тогава битката започва…

  Подобен е случаят на двадесет и три годишната Невяна Христова от Варна. Разбирайки откъслечно за премеждията ѝ по време на студентската бригада, от която се е върнала миналата година, успях да се свържа с нея и в последствие да отида до морската столица, за да говорим лично. Невяна се оказа хубаво и лъчезарно момиче, изпълнено с готовност да сподели преживяното, за да може повече хора да имат едно наум.

  .

  

  – Невяна, миналата година си била на студентска бригада. Кажи ми къде беше?

  – Заминах за Флорида, САЩ. Да отида там беше едно от нещата, които винаги съм искала да направя и се превърна в най-вълнуващото ми пътуване, от всички които бях предприемала до онзи момент. Въпреки ентусиазма и факта, че сбъдвах своя мечта, за съжаление, имах и доста неприятности, с които се наложи да се сблъскам.

  – Започни от самото начало. Кажи ни как тръгна от България, с коя фирма замина и т.н.

  – Фирмата, с помощта на която заминах, се казва Cool Travel. По въпроса с уреждането на документите и намирането на работа всичко беше супер. Самото пътуване обаче не мина безпроблемно.

  – В какъв смисъл?

  – Пътувахме аз и още едно момче, което също беше изпратено за Америка от същата фирма. Компанията, с която летяхме, беше Alitalia. Имахме прикачване в Рим, за което разполагахме само с четиридесет минути! Тъй като летището беше голямо и непознато, кореспонденцията с италианците на английски трудна, а времето- ограничено, ние си изпуснахме полета. Следващият беше на другия ден в 9 часа сутринта. Уведомиха ни, че трябва да платим 50 евро глоба за изпуснатия полет. Свързахме се с фирмата в България, които ни казаха, че самолетът е трябвало да ни изчака, а от Alitalia бяха възмутени, как може нашата фирма да не е предвидила нужното време за смяна на самолетите, което се оказа, че трябва да е поне два часа. Естествено ние платихме въпросните 50 евро, а по-късно разбрахме, че при първото изпускане на полета глоба може и да не се плаща. Така и не разбрах, защо никой не ни уведоми за това, когато изпаднахме в тази ситуация.

  – Какво се случи после?

  – Нямахме друг избор, затова се разходихме през деня в Рим, прекарахме вечерта на летището и на другия ден хванахме полета за Маями. Пристигайки там, ни посрещна мъж, руснак. Който беше така любезен да ми обясни, че е възможна малка промяна в плана. Макар думите му да бяха под формата на предложение, да не оставам в Маями, където трябваше да работя – тонът му ясно казваше, че нямам избор.

  – Това не ти ли видя съмнително? Предвид, че предварително сте уговорили с фирмата къде ще живееш и какво ще работиш.

  – Действително се усъмних и мислех да се свържа с офиса тук в България, за да проверя нещата, но нямах много време и прецених, че въпреки всичко мога да имам доверие на тези хора. В крайна сметка, бях си платила и всичко трябваше да е изрядно; сметнах, че просто има проблем с първоначалното работното място и все пак са решили да са коректни и да ми намерят друга позиция. А и момчето, с което пътувах, също щеше да дойде с мен, което ми вдъхваше сигурност, защото след малкото премеждие в Италия се бяхме сприятелили. И така напуснахме Маями с автобус, и след 15 часа стигнахме до крайната дестинация- Santa Rosa Beach. До тук всичко ми се струваше вълнуващо. Настаниха ни в една къща, разположена в гориста местност, извън града в сравнителна близост до главното извънградско шосе. Въпреки че в околността имаше и други къщички, които бяха на приблизително три километра една от друга, в района нямаше градски транспорт. До въпросната къща ни заведе един шофьор, който отново беше руснак и очевидно отговаряше, както за транспорта ни до работа, така и за настаняването и плащането на наема. Имаше и други шофьори, разбира се, но този явно им беше нещо като отговорник. В началото в къщата живяхме само аз въпросното момче, както беше уговорено. Плащахме 90$ наем на седмица. В последствие тази къща до толкова се препълни с хора, че беше смайващо, че не рухна. Аз и още две момичета деляхме една малка, подобна на килер, стаичка. О, да… наемът си остана 90$ на седмица, което беше пълен абсурд.

  – Каква работа ти намериха и как процедирахте с транспорта?

  – Започнах да давам нощи смени в хранителен магазин. За транспорта отговаряше руснакът. Идваше с колата си и във всяка посока ни вземаше по четири долара, което ако работиш на едно място, в рамките на един месец излиза около 200$. Ние не бяхме уведомени за този разход предварително. А аз, все пак бях отишла, за да спестя пари и като се върна в България, да мога да ги вложа в идната година на висшето си образование. Да не говорим, че дори използвайки „руското такси“, често бивах забравена посред нощ и ми се налагаше след час-два чакане, да им звъня, за да ги подсетя да дойдат да ме вземат. Това се случваше по-често. Тези две неща ми натежаха доста. Казах си, че понеже нямам възможност да започна втора работа за мен тези 200$ са излишен разход, който исках да спестя, а и ми беше дошло до гуша от изпълненията на шофьора, затова измислих друг вариант – да си взема колело и да се придвижвам с него. За щастие пътят с велосипеда до работа беше не повече от петдесет минути. За нещастие обаче, излизах за работа в десет вечерта и си беше доста страшно да карам през гората, където се скитаха чакали, с който за моя радост, не успях да се „сприятеля“, само чувах как вият често-често, понякога и близо до мен. След гората поемах по главното шосе, а там се случваше минаващи коли да натискат клаксони, а мъжете шофьори да се опитват да ме спрат или заговорят. Така се снабдих с един преследвач, който няколко пъти ме засече на шосето по едно и също време и разбра, че явно всяка вечер минавам оттам. Един път ме проследи чак и до къщата и прекара доста време в храстите, които са в непосредствена близост. Добре, че имаше и момчета, с които живеехме, които успяха да го сплашат и след известно време спрях да го виждам.

  На всичкото отгоре руснакът, отговарящ за транспорта, като разбра за колелото, започна да ми създава проблеми. Викаше ми защо не използвам услугите му, за каква съм се мислила… После промени тактиката и започна да се мъчи да ме обеди колко е опасно за само момиче да се придвижва с велосипед посред нощ. Аз обаче отказах да му плащам да ме вози до работата ми и продължих да използвам колелото.

  – И въпреки тези неща ти остана там? Това е било сериозна и рискова ситуация.

  – Доста хора ме мислеха за луда по този повод. Сега като си спомням ме побиват тръпки и си казвам, че вероятно са били прави. Тогава обаче възприемах тези обстоятелства като нещо, с което трябва да свикна.

  – При толкова много проблеми, как намери изход от ситуацията?

  – След като прекарах два месеца там имах щастието да се запозная с едно американско семейство, което живееше в сравнителна близост, имайки предвид разстоянието между къщите. Те бяха много мили хора, които ми предложиха да живея с тях, за да не плащам толкова висок наем и да имам повече лично пространство. Не се замислих много, процедирах като удавник хванат за сламка. Не се преместих веднага, трябваше ми време да си събера багажа, а и нощните смени ме караха да спя през почти всяка свободна минута през деня. Казах им, че ще отида при тях до ден-два.

  – Успя ли да се преместиш?

  – Всичко изглеждаше супер, докато въпросните шофьори не разбраха за намеренията ми, при това незнайно как доста бързо. Започнаха да ме заплашват. Казваха ми, че ако се преместя, ще говорят с шефа ми да ме уволни – и тъй като това ми е работата по договор и аз го „нарушавам”, ще ме депортират обратно в България. От Cool Travel ме посъветваха да говоря с шефа си преди да се преместя и ме предупредиха, че те няма как да говорят с него, и ако той наистина реши да ме уволни, те няма какво да направят. Чудех се от каква полза ми е тази агенция, която при проблем вечно е с вързани ръце. Беше ме страх и бях много напрегната. Това беше моментът, в който ясно усетих, че съм на другия край на света, имам голям проблем и нямам никой зад гърба си. В същото време изпитвах огромен яд за това, че родителите ми са платили 2000$, за да дойда до тук и за да плащам голям наем за едно мизерното пространство, и дори да не разполагам с нормален транспорт до работа. На всичкото отгоре ме и заплашваха. Питах се що за наглост е това?! На другия ден говорих с шефа си, който беше американец, и му разказах всичко от-до без да спестявам нищо. Той беше изумен. По привидно спокойното му изражение, което криеше съвкупност от съжаление, яд и потрес, ми стана ясно, че не е имал никаква представя за това как живеем. Каза ми да си събирам багажа и да се махам от там, без изобщо да се притеснявам. Помоли ме задължително да го уведомя, ако пак посмеят да ме заплашват.

  – Какво се случи после?

  – В деня, когато се изнасях, един от въпросните руснаци пристигна и започна да ми крещи, че си нямам представа в какво се забърквам и няма да се измъкна така лесно. Заплашваше ме, че съм сам-сама, дошла в непозната държава на другия край на света, и че не съм в състояние да направя каквото и да било. Предупреди ме, че моят шеф бил никой и те щели да говорят с управителя на веригата магазини, и че той със сигурност щял да ме уволни. Имаше и редица други заплахи, за които предпочитам да не се сещам. Определено ме беше страх. Обвини ме, че не съм плащала наема за последните две седмици, (което си беше самата истина и бях процедирала така, защото знаех, че няма да ми върнат депозита, който бях платила, а той се равняваше на 240$). Колкото и да ме достраша, реших, че няма да се дам лесно. На свой ред се развиках и след като използвах малкото английски псувни, които знам, му казах, че ми е все тази за какви се мислят, че няма да им дам нито една стотинка и че ако още веднъж ме заплашат, няма да отида при шефа си, а директно в полицията. Той проведе съмнителен разговор по телефона, след което се завря в колата си и си тръгна, със заканата, че ще се върне. Повече не чаках, бързо си взех багажа и хукнах към семейството. Когато те разбраха за случилото се, казаха, че ще направят всичко по силите си да ме защитят, дори ще намерят адвокат и ще ги съдят. Американци, като цяло се оказаха прекрасни хора. Аз бях непозната за тях, а те ме приеха в дома си като родна дъщеря, никога няма да забравя този жест. От тогава никой за нищо не ме заплашваше повече, макар че продължих да се притеснявам през целия си престой в Америка.

  – Нещата се оправиха, така ли?

  – Определено, заживях щастливо с новите си приятели – американци до края на лятото. Казваха се семейство Buehrig и ми станаха много близки. Не ми позволяваха да ходя посред нощ с колелото си на работа и ме караха с колата си. Дори и в най-смелите си очаквания не бях предполагала, че ще попадна на подобни хора там. Безкрайно съм им благодарна и все още поддържам връзка с тях.

  – А какво стана с тези руснаци и старите ти съквартиранти?

  – Често казано, не знам. За мен всичко си дойде на мястото. Истината е обаче, че на много от моите приятели шефовете им поддържаха някакви взаимоотношения с тези шофьори и тях наистина щяха да ги уволнят, ако бяха дръзнали да се местят и кой знае какво още. В случая аз просто изкарах огромен късмет.

  – Какво ще кажеш на студентите решили тепърва да тръгват по бригади?

  – При всички положения смятам, че е редно хората, които за първи път заминават на бригада, да знаят с какво могат да се сблъскат и наистина да са готови на 100 % да разчитат на себе си. Колкото и ясно да е това, истината е, че тогава аз за първи път си дадох сметка какво действително означават тези думи. Трябва да проверяват нещата около пътуването и работата, до последния детайл. Cool Travel като цяло може да са коректни и по принцип да не са допускали такива неща с останалите си бригади, но при мен така се случиха. Стресът, напрежението и заплахите не са шега работа, а кой ти дава гаранция, че тези хора няма да ти навредят или да ти направят нещо лошо!? Никога нищо не се знае.

  –––––––-

  След срещата с Невяна и чутото от нея, бях ужасен. Замислих се колко студенти заминават в непознати страни и какво ли се случва с тях.

  Докато бях във Варна, разбрах за още един подобен случай. Този на Стоян Тошков. Успях да се свържа с него и да поговорим. Отначало Стоян не искаше да говори, защото историята все още носела в него горчив привкус. Но въпреки, че не му беше приятно да се рови в спомените си, накрая се съгласи да я сподели с мен и читателите на вестника.

  „Преди години попаднах на обява по интернет за бране на плодове. Бях заслепен от желанието ми да се махна от България и повярвах на описаните условия, без да се замислям много-много. Важното беше просто да избягам от лошите условия на живот в родината ни и да отида, за да събера някой-друг лев, който никога не е излишен. Разбира се, трябваше да платя такса, но офисът на фирмата се оказа в ремонт. Затова се разбрахме с организаторката да се видим в едно кафене и да ѝ платя там. Така и стана. Всичко изглеждаше привидно наред – документи, информация и разяснения – защо и как. Скоро след това щастлив заминах към Испания, щях да живея в красива държава и да имам добре платена работа.

  Имах само мобилния номер на човека, който трябваше да ме посрещне там. Отидох, но никой не ме чакаше, а когато звънях, никой не ми отговаряше. Първоначално се изплаших, помислих, че всичко е една инсценировка и съм попаднал на някаква фирма-призрак. Четиридесет и пет минути след като замина автобусът, все пак дойде работодателят ми – типичната мутра, здрав, набит и покрит със златни ланци, обеци и синджири от глава до пети. Трябваше първо да ме настани в квартира. Отидохме в един апартамент, в който ме осведоми, че има и други момичета и момчета, но нямало смисъл да си говорим с тях. Работодателят ми трябваше да замине някъде за приблизително час и ме остави да се освежа и да си почина, осведоми ме, че като се върнел по-късно ще ме премести на друго място. Идея си нямах къде е тази другата квартира. Оставих си нещата в стаята, която ми беше показал и поверил. Взех си душ и реших да се обадя на семейството си, за да ги успокоя, че съм пристигнал и всичко е наред. Още в началото на разговора чух, че съседната стая се отваря и след малко в моята влезе момиче. Изглеждаше ужасно, имаше синини по тялото, които се подаваха от оскъдните ѝ дрехи, даваше вид, че не е спала поне от няколко дена, измъчена и изтормозена. Направо започна да ми говори на български, което ме изненада, но разбрах, че именно моята родна реч я беше привлякла. Искаше да се махна от там, да избягам. Повтаряше, че това не е мястото, което съм си мислел, че е. Обясни ми, че съм попаднал в трафик на хора, а въпросните „работодатели“ се занимавали още с наркотици, и че ако не си плюя на петите, никога няма да се измъкна. Каза, че не може да стои при мен много, тъй като другите в къщата спели дрогирани, но можели скоро да се събудят. Попитах дали останалите също са българи, но се оказа, че не са. Бях потресен! Веднага се опитах да изляза, но входната врата се оказа заключена. Реших да изчакам до момента, в който онзи се върне, и да се помъча насилствено да си пробия път навън. Предложих и на момичето да дойде с мен, но тя отказа, като ми каза, че за нея вече е късно. Докато говорихме в коридора, чухме щракването на патрона на входната врата. Момичето бързо избяга в стаята, от която беше дошла, а аз колкото и да исках да ѝ помогна, реших да я послушам и да спася себе си. Скрих се зад вратата, която се отключваше, секунда преди да тя да се отвори. Използвах цялата си сила и с нея ударих „работодателя си“, който падна на земята. Възползвах се от това и хукнах да бягам, като се скрих в един подземен гараж на жилищна кооперация на две-три пресечки разстояние. Там прекарах няколко часа. Багажът ми остана в онзи апартамент. В мен бяха само телефонът ми, портфейлът и слава Богу, паспортът ми. Върнах се в България и повече не се доверих на нито една обява по Интернет. След случая съм ходил да работя в Англия, но винаги приятели, заминали преди мен, са ми уреждали работата.“

  –––––––––

  Историята на Стоян ме шокира още повече. Благодарих му за това, че ми разказа случилото му се, а той ми отговори: „Хората трябва да знаят! Трябва да внимават!“

  Прав е, хората наистина трябва да знаят и да се пазят. Неизвестното е най-големия страх на човек, а при все това понякога без да сме сигурни, се впускаме с главата напред в подвеждащия здрач, за да открием, че зад него е само мрак.

   

• <<
• 1
...
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
...
• 414
• >>