Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Списък с най-отровните храни на българския пазар
Вносители и производители използват, че все още в Източна Европа контролът не е на ниво

.

Слава Петрова, Zdrave.ws

Списък с 18 хранителни продукта, които присъстват и на българския пазар, излезе наскоро. Повечето от тези продукти съдържат в себе си генномодифицирани организми, които както вече се знае, увреждат човешкото ДНК и водят до много от най-страшните болести на века – рак, инфаркт, инсулт, Алцхаймер, диабет. ГМО е попаднало в тях чрез добавки за оцветяване, овкусяване или опресняване.

Списъкът е съставен от световната организация “Грийнпийс”, който са сигурни, че има негласна договорка между вносителите и българските власти в магазинната мрежа да се реализират всякакви вносни и вредни продукти.

Някои от храните се произвеждат в България, но повечето се внасят от страни от ЕС, като им се поставят умишлено български етикети.

В списъка са включени десертчетата Сникърс, Марс и Туикс, заради ГМО фъстъците, овкусителите и оцветителите. Там са и всички продукти на Нестле – шоколади, детски храни и напитки Нескуик. Всички продукти на “Кока-кола” и „Пепси-кола” също са в черния списък заради използването на глюкоза вместо захар. Тук са и чайовете Липтън, кетчупите, майонезите и сосовете на Хайнц, храните на Макдоналдс и напитката 7-Up.

Сред отровните храни са още супите Campbell, ориз и кетчуп Uncle Bens, шоколада и какаото на Cadbury, десертите Ferrero, шоколадите, чипсът, кафето и детските храни на Kraft Foods и Unilever.

Вносители и производители използват, че все още в Източна Европа контролът не е на ниво и за тях нашият пазар все още е златна мина. А народът продължава да се трови с тези вредни храни.

.
Визите за САЩ и Канада може да отпаднат заради резолюция на ЕП
В четвъртък Европейският парламент (ЕП) гласува резолюция за промяна на правилника на Европейския съюз (ЕС) за визите, чрез която се въвежда клауза за реципрочност, задължаваща САЩ и Канада да премахнат визите за румънски граждани, съобщава румънската агенция Аджерпрес, цитирана от БТА.

В момента гражданите на Румъния, България, Полша, Чехия, Кипър и Хърватия се нуждаят от визи, за да пътуват в САЩ и/или Канада.

Румънският евродепутат Йоан Енчу, който е съвносител на новата клауза за реципрочност, заяви пред Аджерпрес, че над 100 милиона граждани на шестте страни членки на ЕС, спрямо които има различно отношение относно визите за САЩ, биха могли да се възползват директно и незабавно от новите правила. По думите му САЩ и Канада ще бъдат принудени да разширят програмите си за безвизово пътуване за целия Европейски съюз.

Промяната ще влезе в сила в течение на 24 месеца от публикуването й в Официалния вестник на ЕС.

Румънският евродепутат заяви пред Аджерпрес, че изискването на САЩ и Канада за визи е дискриминационно, тъй като прави диференциация между гражданите на ЕС, въпреки че ЕС има обща политика за визите. По думите му това изискване е ясно нарушение на принципа на реципрочност, тъй като гражданите на САЩ и Канада могат да пътуват във всички страни от ЕС без визи.

„Новото законодателство ще създаде автоматичен механизъм, който да осигури, че ЕС ще въведе визи за всяка трета страна, която въведе или запази визите за гражданите на една или няколко членки на ЕС“, поясни Йоан Енчу.

Европейският парламент одобри и въвеждане на механизъм за временна отмяна на безвизовия режим при определени случаи, главно като предпазна мярка при увеличаване на броя на лъжливите кандидати за убежище в страни членки на Европейския съюз.

Източник: Рik.bg
Новият Изборен кодекс готов като чернова
Изборните правила ще се бавят с широк дебат върху две системи. Обещаният от управляващите срок до края на октомври едва ли ще бъде спазен

Снимка: Надежда Чипева, в. „Капитал“

Проектът за Изборен кодекс е готов във вид на чернова (линк), в която са включени „всички възможни решения по всяка една важна тема на изборното законодателство“, по които предстои широк обществен дебат, съобщи в четвъртък зам.-председателят на парламента Мая Манолова (БСП ), която ръководи и Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.

И още по-нов обществен съвет

В проекта са предвидени две системи на гласуване. Едната копира германската, в която половината депутати се избират пропорционално, а другата – мажоритарно. Другата система е пропорционална, но с преобладаващ мажоритарен елемент. Според Манолова ще бъде предпочетена втората, макар тя да харесвала повече германския модел.

Предвижда се също изборните бюлетини да са на кочан и всяка да има собствен номер, като ще се отпечатват в печатницата на БНБ. „Широкият дебат и колегите от комисията ще решат кои текстове ще останат в Изборния кодекс“, поясни Манолова.

Така се очертава и сигурно забавяне на приеманото на новите правила, въпреки обещанието на управляващите това да стане до края на октомври. Според блога „Отворен парламент – граждански гласове“ по изработването им ще работи и пореден нов обществен съвет, чийто членове заедно с депутати ще отсеят постъпилите досега предложения, така че най-абсурдните да отпаднат веднага, а съдбата на останалите да се решава чрез дискусия.

От друга страна, поисканите от граждански организации електронно гласуване, изчистени от мъртви души списъци и активна регистрация могат да се разгледат само като „резервен вариант“, защото въвеждането им щяло да отнеме много време.

Мажоритарни в един тур

От сайта „Отворен парламент“, който ще представя идеите на експертите, привлечени за разработването на новия Изборен кодекс, става ясно, че проф. Михаил Константинов е адаптирал германската избирателна система за българското законодателство. Неговото предложение е да има 120 мажоритарни кандидати, избрани в един тур, и 120 избрани пропорционално. Според него така в парламента ще могат да се представят с един или двама мажоритарни кандидати и партии, които не са покрили 4-процентната бариера при пропорционалното гласуване. Избирателят гласува с две бюлетини – една за кандидат и една за листа на партия.

Подобна промяна беше въведена за парламентарния вот през 2009 г. по предложение на депутата от ДПС Христо Бисеров, като тогава мажоритарно бяха избрани 31 народни представители, колкото са многомандатните избирателни райони, и всички те бяха от победилата и в пропорционалния вот ГЕРБ и ДПС, което разполага с „резервирани“ избирателни райони.

Пред Капитар Daily председателят на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева коментира, че в предлаганата от Михаил Константинов модификация на германската система с мажоритарен избор от един тур на половината депутати има риск да се ограничи още повече представителството в парламента. По думите й по този начин депутат може да бъде избран само с 10-20 процента подкрепа и това категорично ще е в полза на трите водещи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. С липсата на втори тур се увеличава и рискът от манипулации и купен мажоритарен вот, предупреди също Цонева.

Повечето от организациите в гражданския сектор, които се занимават със законодателството в тази сфера и провеждането на честни и демократични избори, отдавна настояват за пропорционална листа с нисък преференциален праг, който би дал повече възможности за избор на гласоподавателите сред предложените от партиите кандидати.

Източник: в. „Капитал“

–––––––––––––––––––––––––

Бел.ред: Комисията за новите изборни правила е гласувала вчера и състава на Обществения съвет, който ще подпомага нейната дейност. Сред 24-те му членове са шефът на Сметната палата Валери Димитров, шефът на ГРАО Иван Гетов, проф. Михаил Константинов, бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева, лидерът на партия „Другата България“ Божидар Томалевски, бившата общинска съветничка от ГЕРБ, преминала към „България на гражданите“, Дани Каназирева, шефът на АБРО Мехти Меликов и др. За участие в този съвет настоял и Бисер Манолов – Петното, който също е присъствал на заседанието.
ИЗБОРЕН КОДЕКС (проект към 11.09.2013 г.)
Проектът е от началото на септември – в завършен вид от средата на октомври може да го намерите на страниците на НС (линк)

(Вижте и: https://www.eurochicago.com/2013/09/izborna-sistema-germania/)

ЧАСТ ПЪРВА
ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Предмет, обхват и принципи

Предмет

Чл. 1. Този кодекс определя:
1. условията и реда за произвеждане на изборите в Република България;
2. оспорването на резултатите от изборите;
3. условията и реда за попълване на мандати.

Обхват

Чл. 2. Този кодекс се прилага при избори за:
1. народни представители за Народно събрание;
2. народни представители за Велико Народно събрание;
3. президент и вицепрезидент на републиката;
4. членове на Европейския парламент от Република България;
5. общински съветници;
6. кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства.

Принципи

Чл. 3. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.
(2) Право да избират имат българските граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в Конституцията и в част втора на кодекса.
(3) Право да бъдат избирани имат българските граждани и гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени в Конституцията и в част втора на кодекса.

Раздел II
Насрочване и определяне на изборния ден. Изборни книжа

Насрочване на изборите

Чл. 4. (1) Изборите за народни представители за Народно събрание и за общински съветници и за кметове се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден.

(2) Изборите за членове на Европейския парламент от Република България се произвеждат в съответствие с изборния период, определен от Съвета на Европейския съюз и се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден.
(3) Изборите за Велико Народно събрание се насрочват от президента на републиката в срока по чл. 160, ал. 2 от Конституцията.
(4) Изборите за президент и вицепрезидент на републиката се насрочват от Народното събрание не по-късно от 60 дни преди изборния ден.

Определяне на изборния ден
Чл. 5. Изборите се произвеждат в един неработен ден за цялата страна.

Изборни книжа

Чл. 6. (1) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и ги обнародва в „Държавен вестник“. Изборните книжа, утвърдени за общи избори за общински съветници и за кметове, се прилагат съответно и при произвеждане на частични и нови избори.
(2) Централната избирателна комисия комисия съгласувано с Министерския съвет определя условията и реда за отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на техническите устройства за машинното гласуване. Централната избирателна комисия упражнява контрол върху отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и върху съхранението на техническите устройства за машинното гласуване.
(3) В случай че се установи непълнота или техническа грешка в изборните книжа, Централната избирателна комисия извършва поправка не по-късно от 5 дни от установяването й. Централната избирателна комисия обнародва незабавно поправката в „Държавен вестник“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§…… Централната избирателна комисия в срок до два месеца от конституирането й утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и ги обнародва в „Държавен вестник“.

Глава втора
ИЗБОРНИ РАЙОНИ И ИЗБИРАТЕЛНИ СЕКЦИИ

Раздел I
Изборни райони

Видове изборни райони

Чл. 7. (1) За произвеждане на изборите територията на страната се разделя на изборни райони.
(2) Изборният район е територията, от която се избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници и кметове.
(3) Изборният район е едномандатен или многомандатен.
(4) Изборният район е едномандатен, когато в него се избира един кандидат или една кандидатска двойка от една и съща кандидатска листа.
(5) Изборният район е многомандатен, когато в него се избират двама или повече кандидати.

Раздел II
Избирателни секции в страната

Образуване на секции в страната

Чл. 8. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
(2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 55 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация, обхват и адрес. В срока по изречение първо кметът изпраща копие от заповедта на териториалните звена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие в съответната област.
(3) Кметът на общината е длъжен да предостави подходящи помещения за избирателните секции, включително и за секциите за подвижните секционни избирателни комисии, които да осигурят нормалното протичане на изборния ден.
(4) Заповедта на кмета по ал. 2 се обявява публично. Тя може да се оспорва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от обявяването й пред областния управител, който се произнася в тридневен срок с решение, което се обявява публично. Решението на областния управител може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред съответния административен съд. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в тридневен срок от постъпването й с призоваване на заинтересованите страни. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(5) Настъпилите промени в номерацията, обхвата и адреса на избирателните секции се отразяват в избирателните списъци за гласуване.
(6) В срок не по-късно от 40 дни преди изборния ден кметовете на общини уведомяват районната или общинската избирателна комисия за адресите на избирателните секции.
(7) При създаване на нова община избирателните секции се образуват от назначения от областния управител временен кмет съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Заповедта се обявява публично и може да се оспорва в срока по ал. 4.
(8) Районната или общинската избирателна комисия формира единните номера на избирателните секции в района или общината съобразно единната номерация на секциите, определена с решение на Централната избирателна комисия, не по-късно от 30/40 дни преди изборния ден.

Условия за образуване на секциите

Чл. 9. (1) В една избирателна секция се включват до 1000 избиратели, освен в случаите по чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация.
(2) В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.
(3) При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели.
(4) При избори за общински съветници и за кметове в населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите. При остатък, по-голям или равен на 500, се образува отделна секция, а при остатък под 500 избирателите се разпределят между съседните секции, като по изключение по предложение на избирателната комисия може да се образува и отделна избирателна секция, но с не по-малко от 30 избиратели. В населени места с по-малко от 500 избиратели се образува една избирателна секция.

(5) Границите на избирателните секции се съобразяват с границите на населените места. Границите на избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на административните им райони.
(6) При избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката се образуват избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги и в намиращи се извън страната плавателни съдове под българско знаме при наличие на не по-малко от 20/10 избиратели.
(7) При избори за общински съветници и за кметове се образуват избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги при наличие на не по-малко от 20/10 избиратели, които са живели през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното населено място, на територията на което е съответното заведение, дома или друга специализирана институция.
(8) Избирателните секции по ал. 6 и 7 се образуват от ръководителите на заведенията, домовете, другите специализирани институции и от капитаните на плавателните съдове, не по-късно от 24 часа преди изборния ден, за което уведомяват кмета на общината, на чиято територия се намират заведенията, домовете и другите специализирани институции, както и съответната районна или общинска избирателна комисия.
(9) Задържаните лица, спрямо които няма влязла в сила присъда, може да гласуват в местата за задържане, когато там е възможно да се образува избирателна секция при условията на ал. 6 или 7.

Секции за избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването

Чл. 10. (1) Когато в сграда с повече от един етаж има секции и на горни етажи, районната или общинската избирателна комисия с решение определя секция на първия етаж (партер), която е с най-малък брой избиратели по избирателен списък, за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването.
(2) Пред избирателната секция по ал. 1 се поставят табела и други обозначителни знаци, на които се отбелязва и допълнителното й предназначение.

Раздел III
Избирателни секции извън страната

Определяне на условията и реда за образуване на секции
Чл. 11. (1) Централната избирателна комисия определя условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната, не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
(2) Централната избирателна комисия изпраща решението по ал.1 на Министерството на външните работи не по-късно от 47 дни преди изборния ден.

Компетентен орган за образуване на секциите

Чл. 12. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България образуват избирателни секции извън страната при спазване на законодателството на съответната държава.
(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на териториалното разпределение на българската общност в съответното място.
(3) Организациите на българските граждани в съответното място може да правят предложение за местоположението на избирателните секции извън страната до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства. Предложението се прави не по- късно от 25 дни преди изборния ден.
(4) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства може да определят местоположението на избирателните секции извън страната въз основа на предложенията по ал. 3.

Образуване на избирателни секции извън страната

Чл. 13. (1) Избирателните секции по чл. 12 се образуват със заповед от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България:
1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват в съответната държава не по-късно от 25 дни преди изборния ден;
2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40/20 избиратели, подали заявление по чл. 14, ал. 1 не по-късно от 25 дни преди изборния ден; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз;
3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 500 избиратели;
4. по тяхна преценка въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите по т. 3, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малко от 40/50; в този случай заповедта се мотивира.
(2) Заповедта по ал. 1 се обявява публично и може да се оспори в тридневен срок от обявяването й пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което се обявява публично. Решението на Централната избирателна комисия може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред Върховния административен съд. Върховният административен съд се произнася в тридневен срок от постъпване на жалбата с решение, което не подлежи на обжалване.

Ред за подаване на заявления за образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 14. (1) Български гражданин, който отговаря на условията за съответния вид избор по чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1 и желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия. В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице.
(2) В заявлението по ал. 1 избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, номера на документа за самоличност, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната, в което желае да гласува.
(3) При избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 359, ал. 1.

Публикуване на заявленията и проверка на данните
Чл. 15. (1) Ръководителите на дипломатическото или консулското представителство на Република България изпращат незабавно на Централната избирателна комисия по електронен път заявленията по чл. 14, ал. 1.
(2) Постъпилите заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Централната избирателна комисия извършва проверка на данните по чл. 14, ал. 2 не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
(4) Централната избирателна комисия проверява дали лицата по чл. 14, ал. 1 отговарят на изискванията по чл. …(дали имат активно избирателно право) не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
(5) За извършване на проверката по ал. 3 и 4 Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие осигурява на Централната избирателна комисия достъп до данните в Националния регистър на населението. Въз основа на резултатите от проверката Централната избирателна комисия изпраща незабавно на Министерството на външните работи информацията по чл. 14, ал. 2 само за лицата, които имат право да гласуват.
(6) Министерството на външните работи не по-късно от 20 дни преди изборния ден обобщава данните по държави и ги изпраща незабавно на ръководителите на съответните дипломатически и консулски представителства, за да образуват избирателни секции и впишат лицата в списъците по чл. 31, ал. 1.

Определяне на местата за гласуване
Чл. 16. Централната избирателна комисия не по-късно от 18 дни преди изборния ден определя местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната. Решението на Централната избирателна комисия може да се обжалва по реда на чл. 58.

Образуване на нови секции

Чл. 17. Когато броят на избирателите по чл. 13, ал. 1 е повече от 500, се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите.

Глава трета
ОРГАНИЗАЦИОННО-ТЕХНИЧЕСКА ПОДГОТОВКА
НА ИЗБОРИТЕ

Раздел I
Подготовка на изборите и обезпечаване

Компетентен орган. План – сметка за изборите

Чл. 18. (1) Организационно-техническата подготовка и обезпечаване на изборите, включително с техника и консумативи се осъществяват от Министерския съвет и от областните и общинските администрации във взаимодействие с избирателните комисии.
(2) Разходите по подготовката и произвеждането на изборите, включително за машинното гласуване, са за сметка на държавния бюджет по приета от Министерския съвет план-сметка, по предложение на Централната избирателна комисия. План-сметката за изборите се приема не по-късно от 55 преди изборния ден.
(4) Средствата за организационно-техническата подготовка на изборите се предоставят на общинските, съответно областните администрации не по-късно от 30 дни преди изборния ден.
(5) В 7-дневен срок от датата на насрочване на изборите Министерският съвет може да възложи координацията и изпълнението на дейностите по ал. 1 на определен министър.

Заявления, жалби, удостоверения и други книжа

Чл. 19. (1) Заявленията, жалбите, удостоверенията и другите книжа по кодекса се освобождават от държавни такси.
(2) Документите по кодекса, които са издадени на чужд език, се представят заедно с легализиран превод на български език.

Раздел II
Подготовка и организация на изборите извън страната

Публикуване на условията и реда за произвеждане на изборите извън страната

Чл. 20. Министърът на външните работи и ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България публикуват съответно на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическите и консулските представителства условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната, включително условията, реда и организацията за гласуване на българските граждани извън страната не по-късно от 47 дни преди изборния ден.

Съгласие на приемащата държава

Чл. 21. (1) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България незабавно, но не по-късно от 45 дни преди изборния ден, трябва да поискат съгласието на приемащата държава за:
1. произвеждането на изборите;
2. разкриването на избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства;
3. разкриването на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства;
4. разкриването на избирателни секции в държава, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик.
(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства уведомяват незабавно Министерството на външните работи за получените отговори от приемащата държава. Министерството на външните работи незабавно уведомява Централната избирателна комисия.

Оказване на съдействие

Чл. 22. (1) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България оказват организационно-техническо съдействие на кандидатите и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, при провеждането на срещи с избирателите.
(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България отправят покана за съдействие към оранизациите на българските граждани извън страната. Организациите може да подпомагат дейността по подготовката и организацията на изборите извън страната, като правят предложения за местоположението на избирателните секции, осигуряват контакти с местната администрация, подходяща зала за произвеждане на изборите, избирателни кутии, кабини за гласуване, скенер, мобилен интернет и друга техника.

Глава четвърта
СПИСЪЦИ

Раздел I
Избирателни списъци

Компетентен орган

Чл. 23. (1) Избирателните списъци се съставят от общинските администрации по населените места, в които се води регистър на населението, и се подписват от кмета на общината, съответно от кмета на кметството или от кметския наместник, и от секретаря на общината. В градовете с районно деление избирателните списъци се подписват от кмета и секретаря на района.
(2) Всеки избирател се вписва само в един избирателен списък.

Ред и начин за съставяне на избирателните списъци

Чл. 24. (1) Избирателните списъци се съставят поотделно за всяка избирателна секция. Предварителните избирателни списъци се обявяват предварително на видно място в района на избирателната секция и се публикуват на интернет страницата на съответната община. Избирателните списъци за гласуване се предават на секционните избирателни комисии в деня преди изборния ден.
(2) Избирателните списъци се съставят по постоянен адрес.
(3) Когато в предходните 6 месеца до изборния ден бъде променено наименованието на населеното място, улицата, жилищния комплекс или номерацията на жилищната сграда, общината изготвя списък на промените, който се предоставя на секционните избирателни комисии.

Съставяне на избирателните списъци

Чл. 25. (1) При избори за народни представители и за президент и вицепрезидент на републиката избирателните списъци се съставят в една част, в която се вписват всички български граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избор.
(2) При избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и за кметове избирателните списъци се съставят в две части: част I и част II. В част I се вписват всички български граждани, които имат право да гласуват в съответния вид избор, в част II – гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, които имат право да гласуват в съответния вид избор.
(3) В избирателните списъци за гласуване, включително в част I на избирателните списъци, се вписват по азбучен ред имената на избирателя, постоянният адрес или настоящият адрес, когато избирателят е направил искане по чл. 36, като графите за вписване на единния граждански номер и на вида и номера на документа за самоличност остават празни и не се попълват и се обособява графа „Забележки“.
(4) При избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и за кметове част II на избирателните списъци се съставя въз основа на подадените по чл. 359, ал. 1 или по чл. 408, ал. 1 декларации от гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз.
(5) Избирателите, ползващи се от разпоредбата на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските лични документи, които нямат заявен постоянен адрес, се включват в избирателния списък по отразения в зеления им паспорт адрес.

Отпечатване на избирателните списъци

Чл. 26. (1) Избирателните списъци, включително част I на избирателните списъци, се отпечатват въз основа на Националния регистър на населението от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие.
(2) При избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и за кметове част II на избирателните списъци се отпечатва от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие. Данните за автоматизираното отпечатване на избирателните списъци – част II, се предават от кмета на общината не по-късно от 35 дни преди изборния ден.

Заличаване, вписване и дописване

Чл. 27. (1) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали, както и имената на лицата, за които това изрично е предвидено в кодекса.
(2) Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието предоставя на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие данни за лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за автоматизираното им заличаване от избирателните списъци. Информацията се предоставя съответно 55 и 15 дни преди изборния ден.
(3) В избирателните списъци се вписват, съответно дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват, но са пропуснати.
Лицата, които са изтърпели наказание лишаване от свобода или не са вече под запрещение, или е отпаднало основанието, поради което са били лишени от правото да избират в държава – членка на Европейския съюз, се вписват в избирателните списъци след представяне на съответен документ в общината или района, или кметството.
(4) Вписването по ал. 3 се извършва по искане на избирателя от органите по чл. 23, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии.
(5) Дописването по ал. 3 се извършва в изборния ден от секционната избирателна комисия по постоянен адрес (адрес на пребиваване).
(6) Вписването, съответно дописването, се извършва след представяне на документ за самоличност и на удостоверение за пребиваване – за гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, подал в срок декларация по чл. 359, ал. 1 или по чл. 408, ал. 1.

Раздел II
Избирателни списъци в лечебни заведения, специализирани институции, местата за лишаване от свобода и за задържане, плавателни съдове

Избирателни списъци в лечебни заведения и специализирани институции

Чл. 28. (1) Избирателните списъци в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги се съставят и подписват от ръководителя на заведението, дома или друга специализирана институция.
(2) Ръководителят на заведението, дома или друга специализирана институция не по-късно от 24 часа преди изборния ден уведомява органите по чл. 23, ал. 1 за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес (адреса на пребиваване) преди предаване на избирателните списъци за гласуване на секционните избирателни комисии.
(3) Избирател по ал. 2, който в изборния ден е извън лечебното заведение, дома или друга специализирана институция, се вписва в избирателния списък от секционната избирателна комисия по постоянен адрес (адрес на пребиваване) след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.

Избирателни списъци в местата за лишаване от свобода и за задържане

Чл. 29. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят и подписват избирателни списъци на задържаните лица, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
(2) При избори за общински съветници и за кметове ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане съставят избирателни списъци на задържаните лица, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода, ако местонахождението на съответното място съвпада с населеното място, където лицата са живели най-малко през последните 6 месеца, съгласно чл. 396, ал. 1 или 2.
(3) Ръководителите на местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и за задържане не по-късно от 24 часа преди изборния ден уведомяват органите по чл. 23, ал. 1 за вписаните в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес (адреса на пребиваване) преди предаване на избирателните списъци за гласуване на секционните избирателни комисии.
(4) Избирател по ал. 3, който в изборния ден е извън мястото за задържане, се вписва в избирателния списък от секционната избирателна комисия по постоянен адрес (адрес на пребиваване) след представяне на съответен документ, документ за самоличност и на декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.

Избирателни списъци на плавателни съдове

Чл. 30. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България избирателните списъци на плавателните съдове под българско знаме се съставят и подписват от капитана на плавателния съд.
(2) Капитанът на плавателния съд не по-късно от 24 часа преди изборния ден уведомява органите по чл. 23, ал. 1 за включените в списъка лица, за да бъдат заличени от избирателните списъци по постоянния им адрес преди предаване на избирателните списъци за гласуване на секционните избирателни комисии.
(3) Избирател по ал. 2, който в изборния ден не е на плавателния съд под българско знаме, се вписва в избирателния списък от секционната избирателна комисия по постоянен адрес (адрес на пребиваване) след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.

Раздел III
Списъци на лицата, заявили, че ще гласуват извън страната.

Съставяне на списъците

Чл. 31. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България изготвят и подписват списъци, в които се вписват лицата по чл. 15, ал. 6, по държави и места.
(2) Ръководителите по ал. 1 изпращат информация до Министерството на външните работи, съдържаща имената, единния граждански номер и постоянния адрес в Република България на лицата, вписани в списъците по ал. 1. Министерството на външните работи изпраща обобщените данни от всички държави в структуриран електронен вид до Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие не по-късно от 18 дни преди изборния ден, за да бъдат лицата заличени от избирателните списъци за гласуване в Република България.

Публикуване на списъците

Чл. 32. Списъците по чл. 31, ал. 1 се публикуват от министъра на външните работи и от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България не по-късно от 18 дни преди изборния ден съответно на интернет страницата на Министерството на външните работи и на дипломатическите и консулските представителства и съдържат имената на избирателя и номера и адреса на избирателната секция. Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер. Допълнително постъпилите заявления и настъпилите промени в списъците се публикуват незабавно.

Оспорване и вписване

Чл. 33. (1) Лицата, които не са вписвани в списък по чл. 31, ал. 1, може да оспорват невписването им в тридневен срок от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.
(2) Избирател, който не е вписан в списъка по чл. 31, ал. 1, но има право да гласува, се вписва в списъка от секционната избирателна комисия след представяне на документ за самоличност и на декларация по образец, че отговаря на условията за съответния вид избор по чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1. При избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя и декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в същите избори за членове на Европейския парламент. В списъка се вписват в/pсички данни на избирателя от документа му за самоличност.
(3) Отказът на секционната избирателна комисия извън страната да допусне до гласуване и извърши вписване на избирател в изборния ден може да се оспорва пред Централната избирателна комисия по електронен път. Централната избирателна комисия се произнася незабавно с решение, което се обявява веднага на интернет страницата на комисията. Решението не подлежи на обжалване.

Раздел IV
Удостоверения за гласуване на друго място

Издаване на удостоверения

Чл. 34. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България удостоверения за гласуване на друго място се издават само на:
1. кандидатите за съответния вид избор;
2. членовете на Централната избирателна комисия;
3. членовете на районните и общинските избирателни комисии;
4. наблюдателите.
(2) Удостоверенията за гласуване на друго място се издават след подаване на заявление по образец. В заявлението лицата декларират, че ще гласуват само веднъж.
(3) Удостоверенията за гласуване на друго място се издават от органите по чл. 23, ал. 1 в един екземпляр не по-късно от 14 дни преди изборния ден.
(4) Органът по чл. 23, ал. 1 по постоянен адрес предава информация за издадените удостоверения за гласуване на друго място на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизираното заличаване на лицето от избирателните списъци по постоянен адрес.
(5) При избори за общински съветници и за кметове удостоверения за гласуване на друго място не се издават.

Публичен регистър на удостоверенията

Чл. 35. (1) Удостоверенията за гласуване на друго място имат единна номерация за цялата страна, включваща номера на изборния район (района), на чиято територия се издават, номера на съответната избирателна секция, в която трябва да гласува лицето според постоянния си адрес, и поредния номер в регистъра за издаване на удостоверения за гласуване на друго място на съответната общинска администрация.
(2) Общинската администрация води публичен регистър за издадените удостоверения за гласуване на друго място, в който се вписват номерът на издаденото удостоверение, имената и единният граждански номер (личният номер) на лицето, на което е издадено, датата на издаване и подписът на лицето, получило удостоверението, като се отбелязва дали удостоверението се получава лично или чрез пълномощник. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Удостоверенията за гласуване на друго място се получават лично срещу подпис или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно.
(4) Общинските администрации и кметствата представят на районните избирателни комисии копие от регистъра за издадените удостоверения за гласуване на друго място не по-късно от 10 дни преди изборния ден.
(5) Когато след издаване на удостоверение за гласуване на друго място общинската администрация по постоянния адрес на избирателя получи съобщение за вписването му в избирателния списък по настоящ адрес, тя незабавно уведомява общинската администрация по настоящия адрес за издаденото удостоверение за гласуване на друго място. В този случай избирателят се заличава от избирателния списък по настоящ адрес от общинската администрация по настоящ адрес, като в графа „Забележки“ се отбелязва основанието за заличаването – „издадено удостоверение за гласуване на друго място“.

Раздел V
Вписване в избирателния списък по настоящ адрес

Вписване в списъка

Чл. 36. (1) Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Искането се прави писмено до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответната община по настоящия адрес на лицето и съдържа единния граждански номер на избирателя, вида и номера на документа му за самоличност и подпис.
(2) При избори за общински съветници и за кметове искането по ал. 1 се прави, при условие че избирателят има настоящ адрес през последните 6 месеца преди изборния ден в съответното населено място. В искането по ал. 1 се посочва и датата на адресната регистрация по настоящ адрес.
(3) Органът по чл. 23, ал. 1 по настоящ адрес предава информация за подадените искания по ал. 1 на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие не по-късно от 12 дни преди изборния ден за автоматизирано вписване на избирателя в избирателните списъци по настоящ адрес и заличаването му от избирателния списък по постоянен адрес.
(4) След вписването на избирателя в избирателния списък по настоящ адрес не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място.

Раздел VI
Списък за гласуване с подвижна избирателна кутия

Подаване на заявление и вписване в списък за гласуване с подвижна избирателна кутия

Чл. 37. (1) Избирателите с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят избирателното си право в изборното помещение, но желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия, заявяват желанието си не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и изпратено по пощата, факс или чрез електронно заявление през интернет страницата на органите по чл. 23, ал. 1 по постоянния адрес или настоящия адрес, когато е направено искане по чл. 36.
(2) В заявлението се посочват имената на избирателя, единният му граждански номер (личен номер), постоянният адрес (адрес на пребиваване) или настоящият адрес, когато е направено искане по чл. 36, и се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).
(3) Имената на избирателя, направил искане по ал. 1, се заличават от избирателния списък и се вписват от органа по чл. 23, ал. 1 в списък за гласуване с подвижна избирателна кутия.

Раздел VII
Списък на заличените лица

Съдържание на списъка

Чл. 38. (1) Списъкът на заличените лица се изготвя от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие.
(2) Списъкът съдържа имената, единия граждански номер и причината за заличаването на лицата, които:
1. са поставени под запрещение;
2. изтърпяват наказание лишаване от свобода, за които не предстои освобождаване до изборния ден;
3. са вписани в избирателния списък по настоящия им адрес;
4. имат издадено удостоверение за гласуване на друго място;
5. имат издадено удостоверение за гласуване в определено място;
6. са вписани в списъците по чл. 31, ал. 1;
7. имат настоящ адрес (адрес на пребиваване) към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е членка на Европейския съюз – при избори за членове на Европейския парламент от Република България;
8. имат настоящ адрес (адрес на пребиваване) през последните 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите извън Република България – при избори за общински съветници и за кметове;

Изключване от списъка на заличените лица преди изборния ден

Чл. 39. (1) Списъкът на заличените лица се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден и съдържа имената на лицето, номера и адреса на избирателната секция. Всяко лице може да прави справка в списъка.
(2) Лице, което е вписано в списъка, но има право да гласува, може да поиска да бъде заличено от списъка с писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или до кметския наместник или чрез електронно заявление през интернет страницата на съответната община, което се предава незабавно от общинската администрация на компетентния кмет на община, район, кметство или кметски наместник.
(3) Заявлението съдържа доказателства и документи, удостоверяващи правото на лицето да гласува.
(4) Кметът или кметският наместник разглежда заявлението незабавно и се произнася с мотивирано решение.
(5) Отказът за изключване от списъка по ал. 1 се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на кмета или кметския наместник. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(6) Въз основа на решението за изключване от списъка на заличените лица съответният избирател се вписва в избирателния списък от органите по чл. 23, ал. 1 до предаването на списъка на секционната избирателна комисия.

Изключване от списъка на заличените лица в изборния ден

Чл. 40. (1) Избирател, който в изборния ден установи, че е вписан в списъка на заличените лица, има право да гласува, ако представи удостоверение от общината, че е отпаднало основанието или не е налице основание за вписването му в списъка или ако се яви в избирателната секция по постояннен адрес в случаите по чл. 38, ал. 2, т. 4, 5 и 6.
(2) Удостоверението се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден от Централната избирателна комисия, след извършване на проверка за наличие или липса на основание за вписване на лицето в списъка. Отказът за издаване на удостоверението се мотивира.
Да се обжалва ли отказа в изборния ден пред съответния административен съд?
(3) След представяне на удостоверението или на документа за самоличност в случаите по чл. 38, ал. 2, т. 4, 5 и 6 и на декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място избирателят се изключва от списъка на заличените лица и всички негови данни се вписват в допълнителната страница на избирателния списък от председателя на секционната избирателна комисия по постоянния му адрес. Удостоверението се прилага към избирателния списък, като в графа „Забележки“ се отбелязва основанието за вписване – „издадено удостоверение от общинската администрация“.
(4) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно. Решението не подлежи на обжалване.

Раздел VIII
Обявяване и публикуване на избирателните списъци

Обявяване на избирателните списъци

Чл. 41. (1) Предварителните избирателни списъци, включително част I, се обявяват от органите по чл. 23, ал. 1 не по-късно от 40 дни преди изборния ден на видно място в района на съответната избирателна секция.
(2) При избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и за кметове част II на избирателните списъци се обявява по реда на ал. 1 не по-късно от 25 дни преди изборния ден, като в нея не се отбелязват номерата на удостоверенията за пребиваване и датата на регистрация, посочена в тях.
(3) Кметът на съответната община определя не по-късно от 45 дни преди изборния ден местата по ал. 1 и уведомява за това районната или общинската избирателна комисия.

Публикуване на избирателните списъци

Чл. 42. (1) Избирателните списъци, включително част I и част II, се публикуват на интернет страницата на съответната община и съдържат имената на избирателя и номера и адреса на избирателната секция.
(2) Избирателните списъци се публикуват не по-късно от 40 дни преди изборния ден в случаите по чл. 41, ал. 1 и не по-късно от 25 дни преди изборния ден в случаите по чл. 41, ал. 2.
(3) Кметът на съответната община осигурява възможност всеки избирател – български гражданин, да може да прави справка в избирателния списък по единен граждански номер, включително на безплатен телефонен номер. При избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и за кметове кметът на съответната община осигурява възможност всеки избирател – гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, да може да прави справка в избирателния списък по личен номер.

В преходните и заключителните разпоредби да се създаде следната преходна норма:

§ …(1) След произвеждането на първите след влизането в сила на кодекса избори и извършването на проверка за гласуване в нарушение на кодекса, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие чрез териториалните си звена предава избирателните списъци от произведените избори на областните администрации за изпращане на Централната избирателна комисия, а списъците от гласуването извън страната предава на Централната избирателна комисия.
(2) Въз основа на получените избирателни списъци Централната избирателна комисия създава регистър на лицата, които са гласували.
(3) Централната избирателна комисия предоставя на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие данните на гласувалите избиратели на изборите, проведени след влизането в сила на кодекса, за отпечатване на избирателните списъци за изборите, които ще се проведат след първите избори по ал. 1.
(4) От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са загубили правото си да избират или са починали.
(5) В избирателните списъци се вписват и имената на гражданите, които в периода между изборите са придобили избирателно право.
(6) В избирателните списъци се вписват, съответно дописват имената на гражданите, които имат право да гласуват, но не са гласували на последните избори.
(7) Вписването по ал. 6 се извършва по искане на избирателя до органите по чл. 23, ал. 1 до предаването на списъците на секционните избирателни комисии. Дописването по ал. 6 се извършва в изборния ден от председателя на секционната избирателна комисия по постоянен адрес (адрес на пребиваване). Вписването, съответно дописването, се извършва след представяне на документ за самоличност и на удостоверение за пребиваване – за гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, подал в срок декларация по чл. 359, ал. 1 или по чл. 408, ал. 1.
(8) Централната избирателна комисия води електронен регистър на лицата, които са гласували, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в регистъра по единен граждански номер, включително на безплатен телефонен номер. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

Раздел IX
Отстраняване на непълноти и грешки. Поправки

Непълноти и грешки в избирателния списък

Чл. 43. (1) Всеки избирател може да поиска отстраняване на непълноти и грешки в избирателния списък с писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или кметския наместник. Гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, който е вписан в избирателен списък, може да бъде заличен по негово писмено заявление до кмета на общината, района, кметството или кметския наместник.
(2) Заявленията се приемат от съответната администрация не по-късно от 7 дни преди изборния ден.
(3) Кметът или кметският наместник разглежда заявлението в срок до два дни и се произнася по него с мотивирано решение, което обявява незабавно на публично място.
(4) Решението по ал. 3 може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до два дни от обявяването му. Съдът разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до два дни от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и кмета. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

Поправки и заличаване

Чл. 44. (1) Поправките в избирателните списъци се обявяват незабавно, включително и се отразяват в списъците, публикувани на интернет страницата на съответната община.
(2) Заличаването от избирателните списъци преди отпечатването им се извършва автоматизирано, а след отпечатването им – с хоризонтална черта, така че заличеното име да се чете.

Раздел X
Обжалване на отказ за заличаване, вписване или дописване в избирателния списък

Обжалване на отказа

Чл. 45. (1) Отказът за заличаване, вписване или дописване в избирателния списък се съобщава на заявителя незабавно и може да се обжалва пред съответния административен съд в срок до два дни от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до два дни от постъпването й с призоваване на жалбоподателя и на органите по чл. 23, ал. 1 и постановява решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(2) Отказът на секционната избирателна комисия да извърши дописване на избирател в изборния ден може да се оспорва пред районната избирателна комисия, съответно общинската избирателна комисия, която се произнася по жалбата незабавно. Решението не подлежи на обжалване.

Глава пета
ИЗБИРАТЕЛНИ КОМИСИИ

Раздел I
Централна избирателна комисия

Конституиране. Състав

Чл. 46. (1) Създава се Централна избирателна комисия за произвеждане на всички видове избори, която е независим държавен орган.
(2) Комисията е юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджет, със седалище в София.
(3) Комисията е колегиален орган и се състои от ……… членове, включително председател, … заместник-председатели и секретар, които се избират от Народното събрание.

Публичност при конституирането

Чл. 47. (1) Членовете на Централната избирателна комисия се избират след проведена публична процедура, приета от Народното събрание.
(2) Процедурата по ал. 1 съдържа условията и реда за номинирането, представянето и изслушването на кандидатите. Изслушването е публично.

Статут

Чл. 48. (1) Централната избирателна комисия е постояннодействащ орган, който се подпомага от администрация. За администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в кодекса.
(2) Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение. За служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда.
(3) Организацията на дейността на комисията и на администрацията се определя с правилник, който се приема от комисията и се обнародва в „Държавен вестник“.

Печат

Чл. 49. Централната избирателна комисия има печат със своето наименование и с изображение на герба на Република България.

Изисквания към членовете

Чл. 50. (1) За членове на Централната избирателна комисия се избират лица, които:
1. отговарят на условията на чл. 65, ал. 1 от Конституцията;
2. имат висше образование по право, информатика, информационни технологии……с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“;
3. имат професионален опит и трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 10 години;
4. притежават добра професионална репутация и се ползват с обществен авторитет и доверие.
(2) Председателят на комисията трябва да е правоспособен юрист с юридически стаж не по-малко от 12 години и да отговаря на изискванията по ал. 1.
(3) Не може да бъде член на комисията лице, което е:
1. осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
2. на изборна длъжност в орган на държавна власт или в орган на местното самоуправление;
3. наето по трудово или служебно правоотношение;
4. съпруг или се намира във фактическо съжителство, или е роднина по права линия без ограничения или по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с друг член на комисията;
5. едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество;
6. кандидат за съответен вид избор;
7. в ръководството на предизборен щаб на партия, коалиция или инициативен комитет.
(4) Членовете на комисията не може да извършват друга платена дейност освен преподавателска или научна или упражняване на авторски и сродни права.

(5) Членовете на комисията освобождават заеманите от тях длъжности или прекратяват дейностите, несъвместими с изискванията на ал. 3, т. 2, 3, 5 и 7, в едномесечен срок от избирането им.

Мандат

Чл. 51. (1) Мандатът на членовете на комисията е 5 години. Членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове.
(2) Пълномощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:
1. при подаване на оставка;
2. при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода;
3. при поставяне под запрещение;
4. при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;
5. при несъвместимост;
6. ако не участва по неуважителни причини в три поредни или в общо пет заседания през годината;
7. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
8. при смърт.
(3) При предсрочно прекратяване на пълномощията на член на комисията на негово място се избира друго лице, което довършва мандата.

Възнаграждение

Чл. 52. (1) Председателят на комисията получава месечно възнаграждение, равно на месечното възнаграждение на министър/ в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание.
(2) Възнаграждението на заместник-председателите и секретаря е в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Централната избирателна комисия.
(3) Възнаграждението на останалите членове е в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на Централната избирателна комисия.

Заседания

Чл. 53. (1) Централната избирателна комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане на най-малко на една трета от членовете й.
(2) Заседанията на комисията се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
(3) Централната избирателна комисия заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.
(4) Централната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса.
(5) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря.
(6) Членовете на комисията подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.
(7) Когато председателят, съответно секретарят, отсъства, решенията, протоколите и удостоверенията се подписват от секретаря, съответно от председателя, и от заместник-председател. Когато отсъстват и председателят, и секретарят, решенията се подписват от заместник-председател и определен с решение на комисията член.

Окончателната редакция ще се определи от начина на избор на органа.

(8) На заседанията на комисията може да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции или инициативни комитети, наблюдатели, членове на Обществения съвет и представители на средствата за масово осведомяване. Изказаните становища, мнения и възражения се записват в протокола.
(9) Членовете на Централната избирателна комисия не може да носят отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провеждат предизборна агитация.

Прозрачност

Чл. 54. (1) Заседанията на Централната избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително се обявява проект за дневен ред.
(2) Централната избирателна комисия поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си, пълните стенографски протоколи от заседанията си, методическите указания, предварителните и окончателните резултати от изборите, включително и резултатите от гласуването с машини и от гласуването с хартиени бюлетини след обобщаването им по райони, сканираните и получените по електронен път екземпляри от протоколите на секционните избирателни комисии, районните и общинските избирателни комисии и други документи и данни. На интернет страницата на комисията се публикуват и всички публични регистри при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Централната избирателна комисия публикува на интернет страницата си видео запис (архив) от заседанията на комисиите незбавно след приключване на съответното заседание.

Обществен съвет

Чл. 55. (1) Централната избирателна комисия създава Обществен съвет от представители на гражданските организации и движения, който да подпомага дейността на комисията.
(2) Съставът, начинът на формиране и функциите на съвета се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на интернет страницата на комисията.

Обучително звено

Чл. 56. (1) Централната избирателна комисия създава обучително звено, което организира и провежда обучението на членовете на избирателните комисии.
(2) Съставът, начинът на формиране, функциите на звеното и планът за обучение се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на интернет страницата на комисията.

Правомощия на комисията

Чл. 57. (1) Централната избирателна комисия:
1. осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове;
2. осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии;
3. издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса;
4. осигурява и обезпечава създаването на интернет страници на районните и общинските избирателни комисии;
5. назначава районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и утвърждава списъци на резервните членове; назначава и секционните избирателни комисии в страната, в случаите когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок;
6. освобождава членове на районните и общинските избирателни комисии и на секционните избирателни комисии извън страната в случаите на нарушения на кодекса и на решенията на Централната избирателна комисия, както и при наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2;
7. определя с методика размера на възнагражденията на членовете на избирателните комисии, на специалистите към тях и на членовете на комисиите по чл. 287, ал. 7 и чл. 447, ал. 7;
8. утвърждава образеца на печата на избирателните комисии и начина му на защита;
9. регистрира, обявява и издава удостоверения на:
а) партиите и коалициите за участие във всички видове избори;
б) инициативните комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
10. заличава регистрацията на партия, която не отговаря на изискванията на чл. 133, ал. 3, т. 5 и на коалиция, която не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 3, т. 6;
11. регистрира и обявява кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
12. води публични регистри на:
а) партиите и коалициите при всички видове избори;
б) инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
в) кандидатските листи за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
13. определя условията и реда за участие на наблюдатели не по-късно от 50 дни преди изборния ден, регистрира наблюдателите и им издава удостоверения; води електронен публичен регистър на наблюдателите;
14. регистрира до изборния ден застъпниците извън страната на кандидатските листи и им издава удостоверения; води електронен публичен регистър на застъпниците по кандидатски листи;
15. определя структурата и съдържанието на единната номерация на избирателните секции;
16. определя местата, в които се образуват избирателни секции извън страната;
17. формира и утвърждава единните номера на избирателните секции извън страната;
18. утвърждава техническия образец и защитата на бюлетината, не по-късно от 30 дни преди изборния ден; утвърждава образец на кочан с хартиените бюлетини;
19. определя чрез жребий поредните номера в бюлетината на партиите и коалициите при избори за народни представители, поредните номера в бюлетината на партиите, коалициите и независимите кандидати при избори за членове на Европейския парламент от Република България и поредността на вписване на кандидатските листи в бюлетината при избори за президент и вицепрезидент на републиката и ги обявява не по-късно от 31 дни преди изборния ден;
20. определя условията и реда за провеждане на предизборната кампания;
21. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с национален обхват;
22. за осъществяване на контрола по т. 21 и установяване на нарушения от доставчиците на медийни услуги изисква информация от Съвета за електронни медии за извършения специализиран мониторинг; в случай че мониторингът се отнася до доставчик на медийни услуги, който не е с национален обхват, комисията изпраща информацията от мониторинга на компетентната избирателна комисия;
23. определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден не по-късно от 20 дни преди изборния ден; води електронен публичен регистър на социологическите агенции;
24. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, включително срещу решения и действия на районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната, произнася се по тях в срок до 24 часа от постъпването им; в изборния ден се произнася до един час от постъпване на жалбата или сигнала и преди края на изборния ден с решение, което не подлежи на обжалване;
25. определя реда за разглеждане на жалбите и сигналите от избирателните комисии;
26. води електронен публичен регистър на жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях;
27. определя условията и реда за машинното гласуване;
28. определя реда за проверка за гласуване в нарушение на правилата на кодекса и възлага извършването й на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие;
29. предоставя резултатите от проверката по т. 28 на заинтересованите лица и при установяване на гласуване в нарушение на правилата на кодекса сезира прокуратурата;
30. организира и провежда чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите, включително и относно машинното гласуване; разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите във връзка с изборите;
31. определя условията и сроковете за възлагане чрез конкурс на компютърната обработка на данните от гласуването не по-късно от 50 дни преди изборния ден;
32. възлага чрез конкурс компютърната обработка на данните от гласуването и издаването на бюлетин с резултатите от изборите, включително от машинното гласуване;
33. определя реда за проверка на списъците за участие на независими кандидати и възлага изпълнението на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие;
34. определя реда за проверка на списъците с избирателите, подкрепящи регистрацията на партиите и коалициите, както и реда за проверка на кандидатските листи, и възлага изпълнението на Гла вна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие;
35. определя единната номерация и начина на защита на удостоверенията за гласуване на друго място преди всеки избор;
36. съобщава данни за броя на гласувалите избиратели и преди срока по т. 37.
37. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването на територията на страната не по-късно от 20,00 часа;
38. публикува на интернет страницата си резултатите от гласуването, включително от машинното гласуване, по избирателни секци и при поискване предоставя на технически носител тези резултати на партии, коалиции и инициативни комитети;
39. публикува резултатите от изборите, включително от машинното гласуване, по избирателни секции в бюлетина по т. 32, съдържащ и технически носител, не по-късно от 40 дни след изборния ден;
40. предава в Националния архивен фонд екземпляра от протоколите на секционните, районните и общинските избирателни комисии;
41. утвърждава образците на указателните табели и табла, както и образците на отличителните знаци на застъпниците, наблюдателите и представителите на партии, коалиции и инициативни комитети не по-късно от 55 дни преди изборния ден;
42. взема решение за премахване или изземване на агитационни материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса на територията на повече от един изборен район или които се отнасят за повече от един изборен район;
43. извършва анализ на проведените избори и внася в Народното събрание доклад с предложения за усъвършенстване на изборното законодателство.
(2) Решенията на Централната избирателна комисия се обявяват незабавно чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция.
(3) Централната избирателна комисия осъществява и други правомощия, предвидени в кодекса.

Заключителна разпоредба за срок, в който да се приемат съответните актове, например правилника.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§…… Централната избирателна комисия в едномесечен срок от конституирането й определя условията и реда за машинното гласуване.

Обжалване

Чл. 58. (1) Решенията на Централната избирателна комисия, с изключение на изрично посочените в кодекса, може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от съобщаването им. Централната избирателна комисия изпраща незабавно жалбата и преписката към нея на съда.
(2) В жалбата се посочват решението, което се обжалва, основанието, имената и адресът на жалбоподателя и телефон, факс или електронен адрес за призоваване.
(3) Върховният административен съд разглежда жалбата и се произнася с решение в тридневен срок от получаването й в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, Централната избирателна комисия и заинтересованите лица. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
(4) При обжалване на решенията на Централната избирателна комисия сроковете по Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат.

Заключителна разпоредба

§ …. В едномесечен срок срок от влизането в сила на кодекса Народното събрание избира нови членове на комисията. Мандатът на заварените при влизането в сила на кодекса членове на Централната избиртелна комисия се прекратява с встъпването в длъжност на новите членове.

Раздел II

Районни избирателни комисии

Назначаване

Чл. 59. (1) Централната избирателна комисия назначава районни избирателни комисии при избори за:
1. народни представители – за всеки многомандатен изборен район;
2. членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката – за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители за Народно събрание.
(2) Районните избирателни комисии се назначават не по-късно от 45 дни преди изборния ден.

Провеждане на консултации

Чл. 60. (1) При областния управител се провеждат консултации, които са публични. Денят, часът и мястото на провеждането им се съобщава публично и се публикува на интернет страницата на областната администрация не по-късно от три дни преди провеждането им.
(2) В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции.
(3) При консултациите партиите и коалициите по ал. 2 представят:
1. писмено предложение за състав на районната избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на насрочване на изборите или решение за образуване на коалицията, с което се удостоверяват пълномощията на лицата, представляващи партията или коалицията;
3. пълномощно от лицата, представляващи партията или коалицията, когато в консултациите участват упълномощени лица.
(4) Към предложението си по ал. 3, т . 1 партиите и коалициите представят списък на резервните членове, които да заместят предложените от тях лица в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на районната избирателна комисия не участва в заседанията й повече от 10/20 дни. Заместването се извършва с решение на Централната избирателна комисия.
(5) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. Прилагат се и писмените възражения на партиите и коалициите, ако има такива.
(6) Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, областният управител не по-късно от 50 дни преди изборния ден изпраща на Централната избирателна комисия предложенията, направени от тях, заедно с документите по ал. 5.
(7) Когато е постигнато съгласие, областният управител представя в Централната избирателна комисия:
1. писмено предложение за състав на районната избирателна комисия заедно със списък на резервните членове, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. документите по ал. 3 и 4, представени от партиите и коалициите;
3. протоколите от проведените консултации с представителите на партиите и коалициите, включително и писмените им възражения;
4. копие от съобщението за провеждане на консултациите и начина на оповестяването му.
(8) Предложението на областния управител по ал. 7 се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден.
(9) Когато областният управител не е направил предложение в срока по ал. 8, той изпраща незабавно документите по ал. 3, 4 и 5 в Централната избирателна комисия.
(10) В случаите, когато е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по предложението на областния управител, направено по реда на ал. 7.
(11) В случаите, когато не е постигнато съгласие или областният управител не е направил предложение в срока по ал. 7, Централната избирателна комисия назначава районната избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите.

Състав

Чл. 61. (1) Районната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове.
(2) Районната избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи – от определен с решение на комисията заместник-председател, секретар или член.
(3) Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в районната избирателна комисия. Председателят, заместник –председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция.
(4) Парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на районната избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар, както следва:
1. за изборни райони до 9 мандата – 11 членове;
2. за изборни райони с 10 и повече мандата – 15 членове.
(5) При назначаването на членовете по ал. 4 и на ръководството на комисията се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък.
(6) Партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, имат право на по един свой член в районната избирателна комисия, извън броя на членовете по ал. 4.
(7) В случай, че парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, не са направили предложения за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други партии и коалиции, участвали в консултациите по чл. 60, ал. 2. Попълването се извършва чрез жребий при условия и по ред, определени с решение на Централната избирателна комисия.
(8) В случай че общият брой на членовете на районната избирателна комисия е четно число, парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на районната избирателна комисия. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите с равни остатъци.
(9) В случай че партията или коалицията, която следва да посочи член при условията на ал. 8, формира мнозинство в районната избирателна комисия, това право се предоставя на партията или коалицията със следващия най-голям неоползотворен остатък. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите с равни остатъци.
(10) Общият брой на членовете на районната избирателна комисия се определя по реда на 4-9.

Статут

Чл. 62. (1) Районната избирателна комисия осъществява правомощията си за срок от деня на назначаването й до 14 дни след произвеждане на съответния вид избор.
(2) При изпълнение на своите правомощия членовете на районната избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) Член на районна избирателна комисия не може да носи отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провежда предизборна агитация.

Подпомагане дейността на комисията

Чл. 63. Районната избирателна комисия може да създава работни групи от специалисти. Възнагражденията на специалистите се определят от Централната избирателна комисия с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.

Печат

Чл. 64. Районната избирателна комисия има печат. Печатът съдържа наименованието и номера на съответната районна избирателна комисия.
Изисквания към членовете
Чл. 65. (1) За членове на районна избирателна комисия се назначават лица с висше образование, които имат право да гласуват в съответния вид избор и владеят български език.
(2) Членовете на районната избирателни комисия е препоръчително да са юристи.

Несъвместимост

Чл. 66. (1) Докато заема длъжността си член на районна избирателна комисия не може да бъде:
1. кандидат за съответния вид избор;
2. народен представител или член на Европейския парламент от Република България;
3. на изборна длъжност;
4. орган на изпълнителната власт;
5. заместник-министър, главен секретар на президента на републиката, Народното събрание или Министерския съвет, главен секретар на министерство или областна администрация, секретар на община, район, кметство;
6. съдия в Конституционния съд, съдия в административен съд или прокурор в административна прокуратура, съдия във Върховния административен съд или прокурор във Върховната административна прокуратура;

Вариант на т. 6

6. съдия в Конституционния съд, съдия във Върховния административен съд или в административен съд, прокурор или следовател;

7. заместник областен управител или заместник-кмет;
8. военнослужещ във въоръжените сили, служител в Министерството на вътрешните работи.
(2) Членовете на районната избирателна комисия не може да бъдат помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия, братя и сестри.

Действия при предсрочно прекратяване на пълномощия

Чл. 67. (1) Централната избирателна комисия в двудневен срок от влизане в сила на решението за прекратяване на пълномощията на член на районната избирателна комисия, поради наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2, назначава член на комисията от списъка с резервни членове по чл. 60, ал. 4 на съответната партия или коалиция. Централната избирателна комисия незабавно уведомява съответната партия или коалиция.
(2) Член на районната избирателна комисия, който не участва в заседанията на комисията повече от 10/20 дни, за периода, в който не може да изпълнява правомощията си, може да бъде заместен временно от член, предложен от съответната партия или коалиция. Централната избирателна комисия в двудневен срок от предложението назначава член на районната избирателна комисия.

Възнаграждение и социално осигуряване

Чл. 68. (1) Членовете на районната избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в комисията.
(2) Възнаграждението на членовете на районната избирателна комисия се определя от Централната избирателна комисия в размер до ….на сто от възнаграждението на член на Централната избирателна комисия. Размерът на възнагражденията по длъжности се определя с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.
(3) Възнаграждението на членовете на районната избирателна комисия не се облага с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(4) Членовете на районната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за
здравното осигуряване на членовете на районната избирателна комисия са за сметка на републиканския бюджет.

Отпуск

Чл. 69. Членовете на районната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.

Заседания

Чл. 70. (1) Районната избирателна комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане на най-малко на една трета от членовете й.
(2) Заседанията на комисията се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
(3) Районната избирателна комисия заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.
(4) Районната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса.
(5) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря.
(6) Членовете на комисията подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.
(7) Когато председателят, съответно секретарят, отсъства, решенията, протоколите и удостоверенията се подписват от секретаря, съответно от председателя, и от заместник-председател. Когато отсъстват и председателят, и секретарят, решенията се подписват от заместник-председател и определен с решение на комисията член, предложени от различни партии и коалиции.
(8) На заседанията на комисията може да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции или инициативни комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване. Изказаните становища, мнения и възражения се записват в протокола.

Прозрачност в работата на комисията

Чл. 71. (1) Заседанията на районната избирателна комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително се обявява проект за дневен ред.
(2) Районната избирателна комисия поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си, пълните протоколи от заседанията си, предварителните и окончателните резултати от изборите в съответния изборен район (района), включително от машинното гласуване, сканираните протоколи на секционните избирателни комисии и други документи и данни. На интернет страницата на комисията се публикуват и всички публични регистри, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Районната избирателна комисия публикува на интернет страницата си видео запис (архив) от заседанията на комисията незбавно след приключване на съответното заседание.

Правомощия на комисията

Чл. 72. (1) Районната избирателна комисия:
1. осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове;
2. упражнява контрол върху дейността на секционните избирателни комисии на територията на изборния район или на района според районирането на страната на последните избори за народни представители за Народно събрание;
3. провежда обучение на членовете на секционните избирателни комисии в изборния район ( района), съвместно с обучителното звено по чл. 56, ал. 1;
4. назначава секционните избирателни комисии в съответния изборен район (район) в страната и утвърждава списъците на резервните членове;
5. освобождава членове на секционните избирателни комисии в съответния изборен район (район) в страната в случаите на нарушения на кодекса, на решенията на Централната избирателна комисия и на районната избирателна комисия, както и при наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2;
6. следи за своевременното и правилно образуване на избирателните секции в изборния район (района) и формира и утвърждава единните им номера;
7. регистрира и обявява инициативните комитети за участие в изборите за народни представители, издава им удостоверения и води публичен регистър;
8. регистрира и обявява кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети при избори за народни представители и води публичен регистър;
9. заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът за народен представител не отговаря на условията по чл. 42, ал. 1 от Конституцията, както и в случаите по чл. 258, ал. 5;
10. заличава регистрацията, когато независимият кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели съгласно чл. 257, ал. 1;
11. заличава регистрацията на инициативен комитет в случаите по т. 10.
12. обявява номерата в бюлетината на независимите кандидати при избори за народни представители не по-късно от 31 дни преди изборния ден;
13. упражнява контрол за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци, за отпечатването, съхранението и разпространението на бюлетините и за издаването на удостоверения за гласуване на друго място;
14. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с увреждания по раздел VIII и IX на глава четиринадесета;
15. регистрира до изборния ден застъпниците на кандидатските листи и им издава удостоверения;
16. води електронен публичен регистър на застъпниците по кандидатски листи при изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, който публикува на интернет страницата си;
17. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с регионален и местен обхват, произнася се по жалби и сигнали за нарушения на предизборната кампания в срок до 24 часа от постъпването им;
18. съвместно с общинската администрация снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини за гласуване, избирателни списъци, печати, формуляри на протоколи, списъци, чернови и контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
19. упражнява контрол за изпълнение на задължението по чл. 62, ал. 3;
20. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, включително срещу решения и действия на секционните избирателни комисии; в изборния ден се произнася до един час от постъпване на жалбата или сигнала и преди края на изборния ден с решение, което не подлежи на обжалване;
21. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите и сигналите, подадени до комисията, и решенията по тях.
22. установява и обявява резултатите от гласуването в изборния район (района) в срок до 48 часа след приключването му и съставя протокол;
23. в срока по т. 22 сканира и изпраща в Централната избирателна комисия протокола си с данните от гласуването в изборния район (района) и го публикува на интернет страницата си;
24. обявява избраните независими кандидати и им издава удостоверения;
25. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол с резултатите от гласуването в изборния район (района), подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря;
26. предава на Централната избирателна комисия екземпляра на протокола на районната избирателна комисия, екземплярите от протоколите на секционните избирателни комисии, предназначени за Централната избирателна комисия, разписките от компютърната обработка на протоколите на секционните избирателни комисии, копие от компютърната разпечатка на данните за протокола и решението на районната избирателна комисия, предоставени от изчислителния пункт, и два броя технически носители с числовите данни от обработката на протоколите на секционните избирателни комисии, както и записващите технически устройства от машинното гласуване;
27. предава на областната администрация останалите книжа и материали с изключение на предназначените за Централната избирателна комисия в 7-дневен срок от обявяване на резултатите от изборите;
28. сканира протоколите на секционните избирателни комисии не по-късно от 48 часа от края на изборния ден и ги изпраща в Централната избирателна комисия;
29. осъществява и други правомощия, предвидени в кодекса.
(2) Районната избирателна комисия обявява решенията си незабавно чрез поставяне на общодостъпно място в сградата, в която се помещава и чрез публикуване на интернет страницата си. Мястото за обявяване на решенията се определя с решение на комисията незабавно след назначаването й и се оформя по начин, показващ предназначението му. На екземплярите от решенията, които се обявяват, се отбелязват деня и часът на поставянето им на общодостъпното място. Екземплярите от обявените решения се свалят не по-рано от три дни от поставянето им на общодостъпното място и се съхраняват в архива на комисията.

Оспорване на решенията на комисията

Чл. 73. (1) Решенията на районната избирателна комисия, с изключение на изрично посочените, може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
(2) При обжалване на решенията на районната избирателна комисия пред Върховния административен съд се прилага чл. 58.

Раздел III

Общински избирателни комисии

Назначаване
Чл. 74. Централната избирателна комисия назначава общински избирателни комисии за всяка община при избори за общински съветници и за кметове не по-късно от 45 дни преди изборния ден.

Провеждане на консултации
Чл. 75. (1) При кмета на съответната община се провеждат консултации, които са публични. Денят, часът и мястото на провеждането им се съобщава публично и се публикува на интернет страницата на общината не по-късно от три дни преди провеждането им.
(2) В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции.
(3) При консултациите партиите и коалициите по ал. 2 представят:
1. писмено предложение за състав на общинската избирателна комисия, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на насрочване на изборите или решение за образуване на коалицията, с което се удостоверяват пълномощията на лицата, представляващи партията или коалицията;
3. пълномощно от лицата, представляващи партията или коалицията, когато в консултациите участват упълномощени лица.
(4) Към предложението си по ал. 3, т. 1 партиите и коалициите представят списък на резервните членове, които да заместят предложените от тях лица в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на общинската избирателна комисия не участва в заседанията й повече от 10/20 дни. Заместването се извършва с решение на Централната избирателна комисия.
(5) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. Прилагат се и писмените възражения на партиите и коалициите, ако има такива.
(6) Когато не е постигнато съгласие между партиите и коалициите, участвали в консултациите, кметът на общината не по-късно от 50 дни преди изборния ден изпраща на Централната избирателна комисия предложенията, направени от тях, заедно с документите по ал. 5.
(7) В случаите, когато е постигнато съгласие, кметът на общината представя в Централната избирателна комисия:
1. писмено предложение за състав на общинската избирателна комисия заедно със списък на резервните членове, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. документите по ал. 3 и 4, представени от партиите и коалициите;
3. протоколите от проведените консултации с представителите на партиите и коалициите, включително и писмените им възражения;
4. копие от съобщението за провеждане на консултациите и начина на оповестяването му.
(8) Предложението на кмета по ал. 7 се прави не по-късно от 50 дни преди изборния ден. При създаване на нова община предложението се прави от назначения временен кмет при същите условия.
(9) Когато кметът на общината или временният кмет на новосъздадената община не е направил предложение в срока по ал. 8, областният управител прави предложение въз основа на предложенията по ал. 3 не по-късно от 47 дни преди изборния ден.
(10) В случаите, когато е постигнато съгласие, Централната избирателна комисия назначава общинската избирателна комисия по предложението на кмета на общината, направено по реда на ал. 7, или на областния управител, направено по реда на ал. 9.
(11) В случаите, когато не е постигнато съгласие или областният управител не е направил предложение в срока по ал. 9, Централната избирателна комисия назначава общинската избирателна комисия по направените предложения на партиите и коалициите.

Състав

Чл. 76. (1) Общинската избирателна комисия се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове.
(2) Общинската избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи – от определен с решение на комисията заместник-председател, секретар или член.
(3) Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в общинската избирателна комисия. Председателят, заместник –председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция.
(4) Парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на общинската избирателна комисия, включително председател, заместник-председатели и секретар, според броя на избирателните секции на територията на общината, както следва:
1. с до 150 избирателни секции – до 9 членове;
2. с над 150 избирателни секции – 11 членове;
3. за районите в градовете с районно деление – 15 членове;
4. за Столичната община – 19 членове.
(5) При назначаването на членовете по ал. 4 и на ръководството на комисията се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък.
(6) Партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, имат право на по един свой член в общинската избирателна комисия, извън броя на членовете по ал. 4.
(7) В случай, че парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, не са направили предложения за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други партии и коалиции, участвали в консултациите по чл. 75, ал. 2 . Попълването се извършва чрез жребий при условия и по ред, определени с решение на Централната избирателна комисия.
(8) В случай че общият брой на членовете на общинската избирателна комисия е четно число, парламентарно представената партия или коалиция с най-голям неоползотворен остатък предлага още един член на общинската избирателна комисия. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите с равни остатъци.
(9) В случай че партията или коалицията, която следва да посочи член при условията на ал. 8, формира мнозинство в общинската избирателна комисия, това право се предоставя на партията или коалицията със следващия най-голям неоползотворен остатък. При равни остатъци се тегли жребий между партиите и коалициите с равни остатъци.
(10) Общият брой на членовете на общинската избирателна комисия се определя по реда на ал. 4-9.

Статут

Чл. 77. (1) Общинската избирателна комисия се назначава за срока на пълномощията на общинския съвет.
(2) При изпълнение на своите правомощия членовете на общинската избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) Член на общинска избирателна комисия не може да носи отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провежда предизборна агитация.

Подпомагане дейността на комисията

Чл. 78. Общинската избирателна комисия може да създава работни групи от специалисти. Възнагражденията на специалистите се определят от Централната избирателна комисия с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.

Печат

Чл. 79. Общинската избирателна комисия има печат. Печатът съдържа наименованието и номера на съответната общинска избирателна комисия.

Изисквания към членовете

Чл. 80. (1) За членове на общинската избирателна комисия се назначават лица с висше образование, които имат право да гласуват в съответния вид избор и владеят български език.
(2) Членовете на общинската избирателна комисия е препоръчително да са юристи.

Несъвместимост
Чл. 81. (1) Докато заема длъжността си член на районна избирателна комисия не може да бъде:
1. кандидат за общински съветник или кмет;
2. народен представител или член на Европейския парламент от Република България;
3. на изборна длъжност;
4. орган на изпълнителната власт;
5. заместник-министър, главен секретар на президента на републиката, Народното събрание или Министерския съвет, главен секретар на министерство или областна администрация, секретар на община, район, кметство;

6. съдия в Конституционния съд, съдия в административен съд или прокурор в административна прокуратура, съдия във Върховния административен съд или прокурор във Върховната административна прокуратура;

Вариант на т. 6

6. съдия в Конституционния съд, съдия във Върховния административен съд или в административен съд, прокурор или следовател;

7. заместник областен управител или заместник-кмет;
8. военнослужещ във въоръжените сили, служител в Министерството на вътрешните работи;
9. общински съветник.
(2) Членовете на общинската избирателна комисия не може да бъдат помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия, братя и сестри.

Действия при предсрочно прекратяване на пълномощия
Чл. 82. (1) Централната избирателна комисия в двудневен срок от влизане в сила на решението за прекратяване на пълномощията на член на общинската избирателна комисия, поради наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2, назначава член на комисията от списъка с резервни членове по чл. 75, ал. 4 на съответната партия или коалиция. Централната избирателна комисия незабавно уведомява съответната партия или коалиция.
(2) Член на общинската избирателна комисия, който не участва в заседанията на комисията повече от 10/20 дни, за периода, в който не може да изпълнява правомощията си, може да бъде заместен временно от член, предложен от съответната партия или коалиция. Централната избирателна комисия в двудневен срок от предложенето назначава член на общинската избирателна комисия.

Възнаграждение и социално осигуряване

Чл. 83. (1) Членовете на общинската избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в съответната комисия.
(2) Възнаграждението на членовете на общинската избирателна комисия се определят от Централната избирателна комисия в размер до ……на сто от възнаграждението на член на Централната избирателна комисия. Размерът на възнагражденията по длъжности се определя с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.
(3) Членовете на общинската избирателна комисия получават месечно възнаграждение за периода от деня на назначаването им до 7 дни след обявяване на резултатите от изборите.
(4) За периода от изтичането на срока по ал. 3 до следващите избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават за сметка на държавния бюджет възнаграждение за заседания, в които са участвали, и дежурства по ред и в размер, определени от Централната избирателна комисия с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.
(5) Възнаграждението на членовете на общинските избирателни комисии не се облага с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(6) Членовете на общинските избирателните комисии за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на районните избирателни комисии са за сметка на републиканския бюджет.

Отпуск
Чл. 84. Членовете на общинската избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.

Заседания

Чл. 85. (1) Общинската избирателна комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане на най-малко на една трета от членовете й.
(2) Заседанията на комисията се ръководят от председателя, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател.
(3) Общинската избирателна комисия заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.
(4) Общинската избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса.
(5) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря.
(6) Членовете на комисията подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.
(7) Когато председателят, съответно секретарят, отсъства, решенията, протоколите и удостоверенията се подписват от секретаря, съответно от председателя, и от заместник-председател. Когато отсъстват и председателят, и секретарят, решенията се подписват от заместник-председател и определен с решение на комисията член, предложени от различни партии и коалиции.
(8) На заседанията на комисията може да присъстват застъпници, представители на партии, коалиции или инициативни комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване. Изказаните становища, мнения и възражения се записват в протокола.

Прозрачност в работата на комисията

Чл. 86. Общинската избирателна комисия поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си, пълните протоколи от заседанията си, предварителните и окончателните резултати от изборите в съответния изборен район, включително от машинното гласуване, сканираните протоколи на секционните избирателни комисии и други документи и данни. На интернет страницата си, комисията публикува и всички публични регистри, водени от нея при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

Правомощия на комисията

Чл. 87. (1) Общинската избирателна комисия:
1. осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове;
2. упражнява контрол върху дейността на секционните избирателни комисии на територията на изборния район;
3. определя и обявява номерата на изборните райони в общината; при номерирането им общинската избирателна комисия се съобразява с Единния класификатор на административно-територалните и териториалните единици в страната;
4. провежда обучение на членовете на секционните избирателни комисии в изборния район, съвместно с обучителното звено по чл. 56, ал. 1;
5. назначава секционните избирателни комисии в съответния изборен район и утвърждава списъците на резервните членове;
6. освобождава членовете на секционните избирателни комисии в съответния изборен район в случаите на нарушения на кодекса, на решенията на Централната избирателна комисия и на общинската избирателна комисия, както и при наличие на обстоятелство по чл. 51, ал. 2;
7. следи за своевременното и правилно образуване на избирателните секции в изборния район и формира и утвърждава единните им номера;
8. упражнява контрол за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци;
9. утвърждава образците на бюлетините за общински съветници и за кметове в съответната община и упражнява контрол за отпечатването, съхранението и разпространението им;
10. определя чрез жребий поредните номера на партиите, коалициите и независимите кандидати в бюлетината и ги обявява не по-късно от 31 дни преди изборния ден;
11. следи за осигуряване на условия за гласуване на лица с увреждания по раздел VIII и IX на глава четиринадесета;
12. регистрира и обявява партии и коалиции за участие в изборите за общински съветници и за кметове в съответната община;
13. регистрира и обявява инициативните комитети и местните коалиции за участие в изборите за общински съветници и за кметове в съответната община и им издава удостоверения; води публичен регистър;
14. регистрира и обявява кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети за избиране на общински съветници и кандидатите за кметове и води публичен регистър;
15. заличава регистрацията, когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 397, ал. 1 или 2, както и в случаите по чл. 471, ал. 5;
16. заличава регистрацията, когато независимият кандидат не е подкрепен от необходимия брой избиратели съгласно чл. 416, ал. 1;
17. заличава регистрацията на инициативен комитет в случаите по т. 16;
18. регистрира до изборния ден застъпниците на кандидатските листи и им издава удостоверения; води електронен публичен регистър на застъпниците по кандидатски листи;
19. контролира провеждането на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги с регионален и местен обхват;
20. съвместно с общинската администрация снабдява секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини за гласуване, избирателни списъци, печати, формуляри на протоколи, списъци, чернови и контролира тяхното съхранение, разпределение по секции и транспортиране;
21. упражнява контрол за изпълнение на задължението по чл. 77, ал. 3;
22. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, включително срещу решения и действия на секционните избирателни комисии; в изборния ден се произнася до един час от постъпване на жалбата или сигнала и преди края на изборния ден с решение, което не подлежи на обжалване;
23. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите и сигналите, подадени до комисията, и решенията по тях.
24. при предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник обявява за избран следващия в съответната листа кандидат;
25. обявява края на изборния ден след приключване на гласуването в избирателните секции на територията на общината не по-късно от 20,00 часа;
26. установява и обявява резултатите от гласуването в изборния район в срок до 48 часа след приключването му, съставя протокол и издава удостоверения на избраните общински съветници и кметове;
27. в срока по т. 26 сканира и изпраща в Централната избирателна комисия протоколите си за избор на общински съветници, кмет на общината, района и кметството и ги публикува на интернет страницата си;
28. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в изборния район, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря;
29. насрочва втори тур за кмет, когато няма избран кандидат;
30. в случаите, когато няма избран кмет на втория тур или когато изборът за общински съветници или кмет е обявен за недействителен, или при предсрочно прекратяване пълномощията на кмет, в срок до 7 дни уведомява Централната избирателна комисия да предложи насрочване на нов избор;
31. обявява на видно място в общината (кметството, района) и чрез местните средства за масово осведомяване датата на насрочения от президента избор;
32. предава на Централната избирателна комисия екземплярите от протоколите и решенията на общинската избирателна комисия за всеки вид избор, екземплярите от протоколите на секционните избирателни комисии, предназначени за Централната избирателна комисия, разписките от компютърната обработка на протоколите на секционните избирателни комисии, копие от компютърната разпечатка на данните за протокола и решението на общинската избирателна комисия за всеки вид избор, предоставени от изчислителния пункт, два броя технически носители с числовите данни от обработката на протоколите на секционните избирателни комисии, както и записващите технически устройства от машинното гласуване;
33. предава на общинската администрация останалите книжа и материали с изключение на предназначените за Централната избирателна комисия в 7-дневен срок от обявяване на резултатите от изборите;
34. осъществява и други правомощя, предвидени в кодекса.
(2) Общинската избирателна комисия обявява решенията си незабавно чрез поставяне на общодостъпно място в сградата, в която се помещава и чрез публикуване на интернет страницата си. Мястото за обявяване на решенията се определя с решение на комисията незабавно след назначаването й и се оформя по начин, показващ предназначението му. На екземплярите от решенията, които се обявяват, се отбелязват деня и часът на поставянето им на общодостъпното място. Екземплярите от обявените решения се свалят не по-рано от три дни от поставянето им на общодостъпното място и се съхраняват в архива на комисията.

Оспорване на решенията

Чл. 88. (1) Решенията на общинската избирателна комисия, с изключение на изрично посочените, може да се оспорват в тридневен срок от обявяването им пред Централната избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
(2) При обжалване на решенията на общинската избирателна комисия се прилага чл. 58.

Раздел IV

Секционни избирателни комисии в страната

Назначаване

Чл. 89. (1) Районните или общинските избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция в страната не по-късно от 25 дни преди изборния ден.
(2) Районните или общинските избирателни комисии назначават подвижните секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни кутии не по-късно от 10 дни преди изборния ден.

Условия за назначаване на подвижните избирателни комисии

Чл. 90. (1) На територията на всяко населено място се назначава най-малко една подвижна секционна избирателна комисия при наличие на не по-малко от 10 избиратели, подали заявления по чл. 37. Районната или общинската избирателна комисия определя броя на подвижните секционни избирателни комисии в изборния район (района) въз основа на броя на подадените заявления.
(3) Консултациите по чл. 91 се провеждат не по-късно от 18 дни преди изборния ден. Предложението на кмета се прави не по-късно от 15 дни преди изборния ден.
(2) Кметът на общината е длъжен да предостави транспорт за подвижните секционни избирателни комисии.
(3) Разпоредбите на кодекса относно секционните избирателни комисии в страната се прилагат и за подвижните секционни избирателни комисии.

Провеждане на консултации

Чл. 91. (1) При кмета на съответната община се провеждат консултации, които са публични. Денят, часът и мястото на провеждането им се съобщава публично и се публикува на интернет страницата на общинската администрация не по-късно от три дни преди провеждането им.
(2) В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции.
(3) Консултациите се провеждат не по-късно от 35 дни преди изборния ден.
(4) При консултациите партиите и коалициите по ал. 2 представят:
1. писмено предложение за състав на секционните избирателни комисии, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на насрочване на изборите или решение за образуване на коалицията, с което се удостоверяват пълномощията на лицата, представляващи партията или коалицията;
3. пълномощно от лицата, представляващи партията или коалицията, когато в консултациите участват упълномощени лица.
(5) Към предложението си по ал. 4, т. 1 партиите и коалициите представят и списък на резервните членове, които да заместят предложените от тях лица, в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на секционната избирателна комисия не се яви в изборния ден. Заместването се извършва с решение на районната или общинската избирателна комисия.
(6) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. Прилагат се и писмените възражения на партиите и коалициите, ако има такива.
(7) В случаите, когато не е постигнато съгласие между участвалите в консултациите партии и коалиции, кметът на общината не по-късно от 30 дни преди изборния ден изпраща на районната или общинската избирателна комисия предложенията, направени от тях, заедно с документите по ал. 6.
(8) В случаите, когато е постигнато съгласие, кметът представя в районната или в общинската избирателна комисия:
1. писмено предложение за състав на секционните избирателни комисии заедно със списък на резервните членове, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. документите по ал. 4 и 5, представени от партиите и коалициите;
3. протоколите от проведените консултации с представителите на партиите и коалициите, включително и писмените им възражения;
4. копие от съобщението за провеждане на консултациите и начина на оповестяването му.
(9) Предложението на кмета по ал. 8 се прави не по-късно от 30 дни преди изборния ден. При създаване на нова община предложението се прави от назначения временен кмет при същите условия.
(10) Когато кметът на общината или временният кмет на новосъздадената община не е направил предложение в срока по ал. 9, той изпраща незабавно документите по ал. 4, 5 и 6 в районната или общинската избирателна комисия.
(11) В случаите, когато е постигнато съгласие, районната или общинската избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии по предложението на кмета на общината, направено по реда на ал. 8.
(12) В случаите, когато не е постигнато съгласие или кметът на общината не е направил предложение в срока по ал. 9, районната или общинската избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии по направените предложения на партиите и коалициите.
(13) Когато районната или общинската избирателна комисия не назначи в срока по чл. 89 секционните избирателни комисии, тя изпраща незабавно цялата документация в Централната избирателна комисия, която назначава секционните избирателни комисии.

Състав

Чл. 92. (1) Секционната избирателна комисия се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове.
(2) Секционната избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи – от заместник-председател, секретар или определен с решение на комисията член.
(3) Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в секционната избирателна комисия. Председателят, заместник –председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция.
(4) Броят на членовете на секционната избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар, е:
1. за секции с до 500 избиратели включително – до 7 членове, но не по-малко от 5;
2. за секции с над 500 избиратели – до 9 членове, но не по-малко от 5.
(5) Броят на членовете на подвижната секционна избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар, е до 7/5 членове, но не по-малко от 5/3.
(6) При определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район (района) се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия.
(7) При избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на не повече от две на сто от членовете на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район (района).
(8) При избори за общински съветници и за кметове партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на не повече от две на сто от членовете на секционните избирателни комисии, но не по-малко от един член в рамките на общината за изборния район (района).
(9) В случай, че парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, не са направили предложения за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други партии и коалиции, участвали в консултациите по чл. 91, ал. 2. Попълването се извършва чрез жребий при условия и по ред, определени с решение на Централната избирателна комисия.

Статут

Чл. 93. (1) Секционната избирателна комисия осъществява правомощията си от деня на назначаването й до приключване на съответния вид избор, предаването на изборните книжа и материали в районната или общинската избирателна комисия и общинската администрация и поставянето на видно място пред секцията на екземпляра от протокола.
(2) При изпълнение на своите правомощия членовете на секционната избирателна комисия са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.
(3) Член на секционна избирателна комисия не може да носи отличителни знаци на партии, коалиции и инициативни комитети, както и да провежда предизборна агитация.

Печат

Чл. 94. (1) Секционната избирателна комисия има печат. Печатът съдържа наименованието и номера на съответната секционна избирателна комисия.
(2) Печатът на секционната избирателна комисия и на подвижната секционна избирателна комисия е с различна форма.

Изисквания към членовете
Чл. 95. За членове на секционната избирателна комисия се назначават лица, които имат право да гласуват в съответния вид избор и владеят български език.

Несъвместимост

Чл. 96. (1) Докато заема длъжността си не може да бъде член на секционна избирателна комисия лице, което е:
1. кандидат за съответния вид избор;
2. народен представител или член на Европейския парламент от Република България ;
3. на изборна длъжност;
4. орган на изпълнителната власт;
5. заместник-министър, главен секретар на президента на републиката, Народното събрание или Министерския съвет, главен секретар на министерство или областна администрация, секретар на община, район, кметство;
6. съдия в Конституционния съд, съдия в административен съд или прокурор в административна прокуратура, съдия във Върховния административен съд или прокурор във Върховната административна прокуратура;

Вариант на т. 6
6. съдия в Конституционния съд, съдия във Върховния административен съд или в административен съд, прокурор или следовател;

7. заместник областен управител или заместник-кмет;
8. военнослужещ във въоръжените сили, служител в Министерството на вътрешните работи.
9. общински съветник- при избори за общински съветници и за кметове.
(2) Членовете на секционната избирателна комисия не може да бъдат помежду си съпрузи или във фактическо съжителство, роднини по права линия, братя и сестри.

Възнаграждение и социално осигуряване

Чл. 97. (1) Членовете на секционната избирателна комисия получават възнаграждение за работата си в комисията.
(2) Възнаграждението на членовете се определя от Централната избирателна комисия в размер до ….на сто от минималната работна заплата. Размерът на възнагражденията по длъжности се определя с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7.
(3) Възнаграждението на членовете на секционната избирателна комисия не се облага с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(4) Членовете на секционната избирателна комисия за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на секционните избирателни комисии са за сметка на републиканския бюджет.

Отпуск

Вариант I

Чл. 98. Членовете на секционната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за времето, необходимо за участието им в комисията. За това време те ползват по свой избор неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.

Вариант II

Чл. 98. Членовете на секционната избирателна комисия се освобождават от служебните или трудовите им задължения за деня преди изборите, за изборния ден и за следващия ден. За това време те ползват по свой избор неплатен слежебен отпуск, който се признава за трудов или служебен стаж, или по тяхно искане – полагащия им се платен годишен отпуск.

Заседания

Чл. 99. (1) Заседанията на секционната избирателна комисия се ръководят от председателя, а в негово отсъствие от заместник-председателя.
(2) Секционната избирателна комисия заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й.
(3) Секционната избирателна комисия се произнася с решения, които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса.
(4) За заседанията на комисията се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря.
(5) Членовете на комисията подписват протоколи и гласуват решения с особено мнение, когато не са съгласни с решението или с посоченото в протокола, като посочват в какво се изразява особеното мнение.
(6) Когато председателят, съответно секретарят, отсъства, решенията, протоколите и удостоверенията се подписват от секретаря, съответно от председателя, и от заместник-председател. Когато отсъстват и председателят, и секретарят, решенията се подписват от заместник-председател и определен с решение на комисията член, предложени от различни партии и коалиции.

Правомощия на комисията

Чл. 100. (1) Секционната избирателна комисия в страната:
1. осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове в изборното помещение и в района на избирателната секция;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на кодекса и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с увредено зрение или със затруднения в придвижването;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете за кандидатските листи при всички видове избори; преброява предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България и общински съветници; изготвя протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предава на районната или общинската избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването;
5. предава останалите книжа и материали на общинската администрация в срока по т. 4;
6. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, по които се произнася с решение незабавно и преди края на изборния ден; решението се съобщава веднага на жалбоподателя или подалия сигнала;
7. обявява на общодостъпно място пред избирателната секция резултатите от гласуването чрез поставяне на екземпляр от протокола за съответния вид избор;
8. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря.
(2) Разпределението на дейностите между членовете на секционната избирателна комисия се извършва с писмено решение при откриване на изборния ден.
(3) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания може да бъдат отменени или изменени с решение на секционната избирателна комисия.
(4) Решението на секционната избирателна комисия, свързано с недопускане на избирател до гласуване, може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно. Решението на районната или общинската избирателна комисия не подлежи на обжалване.

Раздел V
Секционни избирателни комисии извън страната

Назначаване

Чл. 101. При избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката Централната избирателна комисия назначава секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция извън страната не по-късно от 12 дни преди изборния ден, освен в случаите по чл. 104.

Провеждане на консултации

Чл. 102. (1) В Централната избирателна комисия се провеждат консултации. Денят, часът и мястото на провеждането им се съобщават публично и се публикуват на интернет страницата на Централната избирателна комисия не по-късно от три дни преди провеждането им.
(2) В консултациите участват парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени. В консултациите може да участват и други партии и коалиции, регистрирали кандидати.
(3) При консултациите, партиите и коалициите по ал. 2, представят не по-късно от 16 дни преди изборния ден:
1. писмено предложение за състав на секционните избирателни комисии, което съдържа имената на предложените лица, единен граждански номер, длъжност в комисията, образование, специалност и партията или коалицията, която ги предлага;
2. удостоверение за актуално правно състояние на партията към датата на насрочване на изборите или решение за образуване на коалицията, с което се удостоверяват пълномощията на лицата, представляващи партията или коалицията;
3. пълномощно от лицата, представляващи партията или коалицията, когато в консултациите участват упълномощени лица.
(4) Към предложението си по ал. 3, т. 1 партиите и коалициите представят списък на резервните членове, които да заместят предложените от тях лица в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на секционната избирателна комисия не се яви в изборния ден. Заместването се извършва с решение на Централната избирателна комисия.
(5) За резултатите от проведените консултации се съставя протокол, който се подписва от участниците в тях. При отказ да се подпише протоколът, както и когато протоколът е подписан с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците. Прилагат се и писмените възражения на партиите и коалициите, ако има такива.
(6) Централната избирателна комисия назначава секционните избирателни комисии по предложенията на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.
(7) В случай, че парламентарно представените партии и коалиции и партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, не са направили предложения за всички членове, на които имат право, включително са направили предложения за по-малко членове, незаетите места се попълват по предложение на други партии и коалиции, участвали в консултациите по ал. 2. Попълването се извършва чрез жребий при условия и по ред, определени с решение на Централната избирателна комисия.

Предложение от министъра на външните работи

Чл. 103. (1) Централната избирателна комисия назначава във всяка секционна избирателна комисия по един член, предложен от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър.
(2) Министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър може да правят предложението по ал. 1 въз основа на предложения от организации на български граждани в съответната страна.
(3) Министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър прави предложението по ал. 1 не по-късно от 16 дни преди изборния ден. Към предложението се представя и списък на резервни членове, които да заместят предложените лица в случаите по чл. 51, ал. 2 или когато член на секционната избирателна комисия не се яви в изборния ден. Заместването се извършва с решение на Централната избирателна комисия.

Попълване на незаети места

Чл. 104. (1) Когато партия или коалиция по чл. 102, ал. 6 или 7 не е направила предложение, Централната избирателна комисия не по-късно от 5 дни преди изборния ден назначава за членове на секционните избирателни комисии лица, предложени от ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или от министъра на външните работи или оправомощен от него заместник-министър.
(2) Ръководителите на съответните дипломатически или консулски представителства или министърът на външните работи или оправомощеният от него заместник-министър може да правят предложенията въз основа на предложения от организации на български граждани в съответната страна.

Промени в предложените членове

Чл. 105. Партиите и коалициите, както и министърът на външните работи или оправомощен от него заместник-министър може да правят предложения за смяна на предложен от тях член на секционна избирателна комисия. Предложението се представя в Централната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден. Комисията извършва промените не по-късно от 5 дни преди изборния ден.

Поемане на разходите

Чл. 106. (1) Разходите по изпращане на включените в секционните избирателни комисии членове, предложени от партии и коалиции, са за сметка на съответната партия и коалиция.
(2) Включените в секционните избирателни комисии членове, предложени от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър, се командироват от министъра на външните работи.

Състав

Чл. 107. (1) Секционната избирателна комисия извън страната се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове.
(2) Секционната избирателна комисия се представлява от своя председател, а в отделни случаи – от заместник-председател, секретар или определен с решение на комисията член.
(3) Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в секционната избирателна комисия. Председателят, заместник –председателят и секретарят не може да бъдат от една и съща партия или коалиция.
(4) Броят на членовете на секционната избирателна комисия, включително председател, заместник-председател и секретар, е:
1. за секции с до 500 избиратели включително – до 7 членове, но не по-малко от 5;
2. за секции с над 500 избиратели – до 9 членове, но не по-малко от 5.
(5) При определяне състава и ръководствата на секционните избирателни комисии се запазва съотношението на парламентарно представените партии и коалиции. Съотношението се определя, след като от броя на членовете по ал. 4 бъдат изключени членовете, предложени от министъра на външните работи или от оправомощен от него заместник-министър по чл. 103.

Правомощия на комисията

Чл. 108. (1) Секционната избирателна комисия извън страната:
1. осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове в изборното помещение и в района на избирателната секция;
2. съдейства за подреждане на изборното помещение според изискванията на кодекса и с оглед осигуряване на достъп до гласуване на лица с увредено зрение или със затруднения в придвижването;
3. осигурява свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;
4. преброява гласовете, подадени за кандидатските листи при всички видове избори, както и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за членове на Европейския парламент от Република България и изготвя протокол;
5. незабавно, но не по-късно от 24,00 часа местно време на изборния ден, изпраща на Централната избирателна комисия протокол-грама с резултатите от изборите по утвърден от Централната избирателна комисия образец и сканиран екземпляр от протокола на секционната избирателна комисия и от списъка за гласуване извън страната;
6. предава чрез дипломатическото или консулското представителство изборните книжа и материали, както и протокола на секционната избирателна комисия по първата дипломатическа поща до Министерството на външните работи за предаване в Централната избирателна комисия; в 7-дневен срок от получаването на протокола и останалите изборни книжа и материали Министерството на външните работи ги предава на Централната избирателна комисия;
7. разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, по които се произнася с решение незабавно и преди края на изборния ден; решението се съобщава веднага на жалбоподателя или подалия сигнала;
8. обявява на общодостъпно място пред избирателната секция резултатите от гласуването чрез поставяне на екземпляр от протокола за съответния вид избор;
9. предоставя срещу подпис на членовете на комисията, участниците в изборите или на техните представители и застъпници и на наблюдателите ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, подпечатано на всяка страница с печата на комисията и подписано от председателя, заместник-председателя и секретаря.
(2) Разпределението на дейностите между членовете на секционната избирателна комисия се извършва с писмено решение при откриване на изборния ден.
(3) Указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания може да бъдат отменени или изменени с решение на секционната избирателна комисия.

Оспорване

Чл. 109. Действията на секционните избирателни комисии извън страната може да се оспорват пред Централната избирателна комисия. Жалбата може да се подаде в Централната избирателна комисия по електронен път или чрез ръководителя на дипломатическото или консулско представителство, който я изпраща незабавно в Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия се произнася незабавно, до един час от постъпване на жалбата и преди края на изборния ден. Решението се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.

Неуредени въпроси

Чл. 110. За неуредените в този раздел въпроси се прилагат правилата за секционните избирателни комисии в страната.

Глава шеста
НАБЛЮДАТЕЛИ

Обхват на дейност. Общ брой наблюдатели

Чл. 111. (1) Наблюдателите осъществяват дейността си от регистрирането им до насрочването на следващите избори от същия вид/ до обявяването на резултатите от изборите.
(2) Общият брой на наблюдателите, регистрирани от една неправителствена организация, не може да надвишава броя на избирателните секции в страната.

Регистриране на наблюдателите

Чл. 112. (1) Централната избирателна комисия регистрира до изборния ден наблюдателите:
1. изрично упълномощени представители на регистрираните български неправителствени организации;
2. чуждестранни представители на Европейския парламент, на чуждестранни парламенти, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и други парламентарни асамблеи, на чуждестранни партии и движения, както и лица, които не са български граждани, посочени от партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати.
(2) Централната избирателна комисия регистрира българските неправителствени организации, които желаят да участват с изрично упълномощени представители като наблюдатели в изборите.
(3) Регистрирането на организациите по ал. 2 се извършва въз основа на заявление, подписано от лицето, представляващо организацията според актуалната й съдебна регистрация или от изрично упълномощено от него лице.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. удостоверение за актуално правно състояние;
2. изрично пълномощно от лицето, представляващо организацията, когато документите се подават от упълномощено лице;
3. списък, подписан от представляващия съответната организация или от изрично упълномощено от него лице, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, на изрично упълномощените представители на организацията, които да бъдат регистрирани като наблюдатели;
4. пълномощни на изрично упълномощените представители на организацията, които да бъдат регистрирани като наблюдатели; представителите на неправителствената организация може да бъдат упълномощени с общо пълномощно.
(5) Министерството на външните работи отправя покана към организациите по ал. 1, т. 2, както и към лицата, посочени от партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати или от чуждестранни партии и движения.
(6) Централната избирателна комисия регистрира наблюдателите по ал. 1, т. 2 въз основа на искане от Министерството на външните работи, към което се прилага списък с имената, изпращащата организация, партия или движение и държавата по произход на предложените за регистрация наблюдатели.
(7) Централната избирателна комисия регистрира наблюдателите въз основа на списъка по ал. 4, т. 3 при спазване на изискването на чл. 111, ал. 2.
(8) Централната избирателна комисия издава удостоверения на регистрираните наблюдатели.

Регистър на наблюдателите. Публичност

Чл. 113. Централната избирателна комисия публикува на интернет страницата си регистър на наблюдателите, който съдържа организациите и упълномощените представители, регистрирани като наблюдатели в съответния вид избор. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

Права на наблюдателите

Чл. 114. (1) Наблюдателите имат право да:
1. присъстват на заседанията на избирателните комисии;
2. присъстват при отпечатването и разпространението на хартиените бюлетини;
3. присъстват при получаването на изборните книжа и материали и подготовката на помещенията за гласуване;
4. присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден;
5. присъстват в изборното помещение по време на гласуването;
6. присъстват в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимост;
7. присъстват при предаване на бюлетините, останалите книжа и материали на комисиите по чл…..;
8. присъстват при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии; при въвеждането на данните от една и съща организация може да присъства само един наблюдател;
9. получат срещу подпис ксерокопие от протокола за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, както и с резултатите от гласуването в съответния изборен район (района);
10. подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес;
11. присъстват на всички останали етапи от изборния процес.
(2) В една избирателна секция може да присъстват най-много двама наблюдатели от една и съща организация, като в изборното помещение може да присъства само един от тях. Наблюдателите не са обвързани с конкретна избирателна секция
(3) Наблюдателите имат право да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място, издадено по реда на чл. 34.
(4) Държавните и местните органи и техните администрации и избирателните комисии са длъжни да оказват съдействие на наблюдателите и да им предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията им.

Легитимиране и отличителни знаци

Чл. 115. (1) През всички етапи от изборния процес наблюдателят се легитимира с издаденото му удостоверение. Удостоверението се издава в един екземпляр.
(2) В изборния ден наблюдателите са длъжни да носят само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия. Наблюдателите, които носят отличителни знаци извън утвърдените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от избирателната секция с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно. Решението не подлежи на обжалване.

Задължения на наблюдателите

Чл. 116. (1) Едно лице не може да бъде едновременно наблюдател и анкетьор.
(2) Наблюдателят не може да бъде придружител.
(3) За дейността си наблюдателите не може да получават възнаграждение от партии, коалиции, инициативни комитети и техните кандидати.

Глава седма

ЗАСТЪПНИЦИ

Обхват на дейност. Общ брой застъпници

Чл. 117. (1) Застъпниците подпомагат и представляват интересите на кандидатите в кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети пред държавните органи, обществените организации и избирателните комисии.
(2) Застъпникът има свобода на изразяване и агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги.
(3) Застъпник може да бъде лице, което е навършило 18 години, не е поставено под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(4) Общият брой на застъпниците на всяка кандидатска листа на партия, коалиция и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район (района).
(5) Общият брой на застъпниците извън страната на всяка кандидатска листа на партия и коалиция и на инициативен комитет при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България не може да надвишава броя на избирателните секции извън страната.
(6) Една кандидатска листа може да бъде представлявана от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден. При избори за общински съветници и за кметове кандидатските листи за общински съветници и за кметове на една и съща партия или коалиция може да бъдат представлявани общо от един застъпник в една избирателна секция в изборния ден. Застъпниците не са обвързани с конкретна избирателна секция.
(7) Едно лице може да бъде застъпник само на една кандидатска листа.

Регистриране на застъпниците

Чл. 118. (1) Застъпниците се регистрират до изборния ден въз основа на заявление, подписано от представляващия партията или представляващите коалицията или от изрично упълномощени от тях лица. Заявлението на инициативния комитет се подписва от представляващото инициативния комитет лице. В случаите когато заявлението се подава от упълномощени лица, се представя и съответното пълномощно. Към заявлението се прилага списък, подписан от лицата по изречение първо или второ, съдържащ имената и единния граждански номер, съответно друг идентифициращ номер за лицата, които не са български граждани, на лицата, които да бъдат регистрирни като застъпници.
(2) Регистрацията на застъпниците се извършва от районната или общинската избирателна комисия при спазване на изискването на чл. 117, ал. 4.
(3) Регистрацията на застъпниците извън страната се извършва от Централната избирателна комисия при спазване на изискването на чл. 117, ал. 5.
(4) Застъпник може да бъде заменен от допълнително регистриран застъпник в случаите когато застъпникът не може да упражнява правата си или когато е направено предложение от съответната партия, коалиция или инициативен комитет. Общият брой на допълнителните застъпници на всяка кандидатска листа на партия, коалиция и инициативен комитет може да бъде до една трета от броя на избирателните секции в съответния изборен район (района). Районната или общинската избирателна комисия регистрира застъпника по реда на ал. 1 и му издава удостоверение. Удостоверението на заменения застъпник се анулира. Промяната незабавно се вписва в публичния регистър на застъпниците.

Качество на застъпника

Чл. 119. Застъпниците имат качество на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, буква „б“ от Наказателния кодекс от регистрирането на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите. Когато регистрацията на независим кандидат е заличена, заличаването е в сила и за неговите застъпници.

Права и задължения на застъпника

Чл. 120. (1) Застъпникът има право да:
1. подпомага кандидатите от кандидатската листа на партия, коалиция или инициативен комитет в изборния район (района) и да представлява техните интереси;
2. присъства на заседанията на избирателните комисии;
3. присъства при получаването на изборните книжа и материали и подготовката на помещенията за гласуване;
5. присъства в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден;
6. присъства в изборното помещение по време на гласуването;
7. присъства в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което му се осигурява пряка видимост;
8. присъства при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и в изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии;
9. получи срещу подпис ксерокопие от протокола за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, както и с резултатите от гласуването в съответния изборен район (района).
(2) На заседанията на комисиите може да присъства само един застъпник на кандидатска листа от всяка партия, коалиция или инициативен комитет, а при избори за общински съветници и за кметове кандидатските листи за общински съветници и за кметове на една и съща партия или коалиция може да бъдат представлявани общо от един застъпник.
(3) Застъпникът не може да бъде придружител.

Отличителни знаци

Чл. 121. (1) Застъпниците са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия. Застъпниците, които носят отличителни знаци извън утвърдените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от участие в изборния ден с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно. Решението не подлежи на обжалване.
(2) От регистрирането им до обявяването на резултатите от изборите застъпниците се легитимират с издаденото им удостоверение. Удостоверението се издава в един екземпляр.

Регистър на застъпницител Публичност

Чл. 122. (1) Районната или общинската избирателна комисия публикува на интернет страницата си регистър на застъпниците по кандидатски листи. Достъпът до личните данни в регистъра се осъществява при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(2) Централната избирателна комисия публикува на интернет страницата си регистър на застъпниците извън страната по кандидатски листи.
Застъпници извън страната
Чл. 123.Тази глава се прилага и за застъпниците извън страната.

Глава осма
ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПАРТИИ, КОАЛИЦИИ
И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ

Общ брой представители. Легитимиране

Чл. 124. (1) В избирателна секция в изборния ден може да присъства само един представител на партия, коалиция и инициативен комитет, регистрирали кандидати.
(2) Общият брой на представителите на партия, коалиция и инициативен комитет не може да надвишава броя на избирателните секции в съответния изборен район (района).
(3) Общият брой на представителите на партия и коалиция и на инициативен комитет при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България не може да надвишава броя на избирателните секции извън страната.
(4) Представителят на партия, коалиция и инициативен комитет се легитимира с пълномощно от представляващия съответната партия, коалиция или инициативен комитет или от упълномощено от него лице.

Отличителни знаци

Чл. 125. Представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия. Представителите, които носят отличителни знаци извън утвърдените от Централната избирателна комисия, се отстраняват от избирателната секция с решение на секционната избирателна комисия. Решението може да се оспорва пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася незабавно. Решението не подлежи на обжалване.

Права и задължения

Чл. 126. (1) Представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети имат право да:
1. присъстват в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден;
2. присъстват в изборното помещение по време на гласуването;
3. присъстват в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, за което им се осигурява пряка видимост;
4. присъстват при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и в изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на секционните избирателни комисии;
5. получат срещу подпис ксерокопие от протокола за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, както и с резултатите от гласуването в съответния изборен район (района);
6. подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес.
(2) На заседанията на комисиите може да присъства само един представител от всяка партия, коалиция или инициативен комитет.
(3) Представителите на партии, коалиции и инициативни комитети не може да бъдат придружители.

Глава девета
РЕГИСТРИРАНЕ НА ПАРТИИ, КОАЛИЦИИ И ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ

Раздел I
Участие в изборите

Начин на участие в изборите

Чл. 127. (1) Всяка партия може да участва във всеки отделен вид избор самостоятелно или в коалиция с други партии.
(2) Всяка партия може да участва във всеки отделен вид избор само в една коалиция.
(3) Всяка партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия, може да участва в изборите за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства самостоятелно или в различни местни коалиции за всеки отделен вид избор.
(4) Инициативни комитети за издигане на независими кандидати може да се създават и участват във всеки отделен вид избор.

Наименование или абревиатура

Чл. 128. (1) Наименованието или абревиатурата на коалиция, включително на местна коалиция, не може да повтаря наименованието или абревиатурата на партия, регистрирана по Закона за политическите партии до датата на обнародване в „Държавен вестник“ на указа на президента за насрочване на изборите, включително чрез прибавянето към тях на думи, букви, цифри или други знаци.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага, когато наименованието или абревиатурата на коалицията повтаря наименованието или абревиатурата на някоя от участващите в нея партии.
(3) Наименованието или абревиатурата на участващите в коалиция партии може да се добавя в скоби към наименованието или абревиатурата на коалицията.
(4) Централната избирателна комисия при всички видове избори и съответната общинска избирателна комисия при избори за общински съветници и за кметове извършва проверка за изпълнението на изискванията на ал. 1 и 2. При установяване на непълноти или несъответствия Централната избирателна комисия съответно общинската избирателна комисия незабавно дава указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация.
(5) Когато в срока по ал. 4 непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени, съответната избирателна комисия отказва регистрация.
(6) Отказът за регистрация на Централната избирателна комисия може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.
(7) Отказът за регистрация на общинската избирателна комисия може да се оспорва пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 88.

Депозит

Чл. 129. (1) За участие в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България партиите, коалициите и инициативните комитети внасят безлихвен депозит по сметка в Българската народна банка. Депозитът е:
1. за партии – 2 500 лв.;
2. за коалиции – 5 000 лв.;
3. за инициативни комитети – 0/ 100 лв.

Вариант I

(2) За участие в избори за общински съветници и за кметове партиите, коалициите и инициативните комитети не внасят депозит.

Вариант II

(2) За участие в изборите инициативните комитети не внасят депозит.

Възстановяване

Чл. 130. Централната избирателна комисия в 7-дневен срок от обявяване на окончателните резултати от изборите с решение възстановява депозита на:
1. партиите и коалициите, които са получили не по-малко от едно на сто от действителните гласове на национално ниво;
2. инициативните комитети, чиито кандидати са получили:
а) действителни гласове не по-малко от една четвърт от районната избирателна квота – при избори за народни представители;
б) не по-малко от едно на сто от действителните гласове – при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България.

Ако няма депозит т. 2 да отпадне.

Невъзстановени суми. Отчитане

Чл. 131. (1) Невъзстановените суми от депозити по чл. 129, ал. 1 постъпват в Център „Фонд за лечение на деца“ към министъра на здравеопазването.
(2) Сумите от депозити по чл. 129, ал. 1 не се смятат за разходи на партиите, коалициите и инициативните комитети, свързани с финансирането на предизборната кампания.

Раздел II
Регистриране на партии

Компетентен орган

Чл. 132. (1) Партиите се регистрират за участие в изборите в Централната избирателна комисия.
(2) При избори за общински съветници и за кметове партиите, регистрирани в Централната избирателна комисия се регистрират за участие и в съответната общинска избирателна комисия.

Документи за регистрация на партии

Чл. 133. (1) Централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава й, въз основа на решение, представят в Централната избирателна комисия заявление за регистрация не по-късно 45 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицето, представляващо партията според актуалната й съдебна регистрация. Заявлението може да бъде подписано и от лице, изрично упълномощено от представляващия партията.
(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:
1. пълното или съкратено наименование на партията според съдебната й регистрация;
2. пълното или съкратено наименование на партията, заявено за отпечатване върху бюлетината;
3. искане за регистрация за участие в изборите;
4. адрес, телефон и лице за контакт.
(3) Към заявлението за регистрация партията представя:
1. удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;
2. образец от подписа на представляващия партията;
3. образец от печата на партията;
4. банков документ за внесен депозит по чл. 129, ал. 1 – само при избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
5. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията; при избори за членове на Европейския парламент от Република България и при избори за общински съветници и за кметове регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от избиратели – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, като в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис; всеки избирател може да участва само в един списък; списъкът се предава и в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния граждански номера (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в списъка;
6. удостоверение от Сметната палата по чл. 37, ал. 1 от Закона за политическите партии за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години, а за новорегистрираните партии – от датата на съдебната им регистрация;
7. заверен от Софийския градски съд препис от устава;
8. удостоверение за актуална банкова сметка, по която ще се обслужва предизборната кампания;
9. имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на партията, свързани с предизборната кампания;
10. изрично пълномощно от лицето, представляващо партията, когато документите се подават от упълномощено лице.
(4) Личните данни по ал. 3, т. 5 се обработват и предоставят при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни.

Условия за регистрация. Отказ за регистрация

Чл. 134. (1) Централната избирателна комисия извършва проверка по представените документи по чл. 133 и взема решение за регистрацията на партията.
(2) При установяване на непълноти или несъответствия Централната избирателна комисия дава незабавно указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация. В случай че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в срока по изречение първо, Централната избирателна комисия отказва регистрация.
(3) Отказът за регистрация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на чл. 58. Когато съдът отмени обжалваното решение, Централната избирателна комисия незабавно регистрира партията за участие в изборите, независимо дали срокът по чл. 133, ал. 1 е изтекъл, но не по-късно от 32 дни преди изборния ден.

Проверка на списъците. Служебно заличаване на регистрация

Чл. 135. (1) Списъците по чл. 133, ал. 3, т. 5 в електронен вид се предават незабавно на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие за проверка.
(2) Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие извършва проверката не по-късно от 42 дни преди изборния ден.
(3) За резултата от проверката Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие съставя протокол в два екземпляра, единият от които предоставя на Централната избирателна комисия. Данните от проверката се съхраняват в срок до 6 месеца от произвеждане на изборите.
(4) Централната избирателна комисия установява резултата за списъците по чл. 133, ал. 3, т. 5 въз основа на извършената от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие проверка. При поискване от партия, регистрирана за участие, Централната избирателна комисия й предоставя в писмен вид данните от протокола по ал. 3 и установения резултат за представените от партията списъци по чл. 133, ал. 3, т. 5.
(5) Когато в резултат на проверката, извършвана от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и след изтичане на крайния срок за регистрация се установи, че партията не отговаря на изискванията на чл. 133, ал. 3, т. 5 регистрацията й се заличава с решение, което се съобщава веднага на партията и подлежи на обжалване по реда на чл. 58.

Справка в списъка

Чл. 136. Централната избирателна комисия осигурява възможност всеки избирател – български гражданин, да може да прави справка в списъка по чл. 133, ал. 3, т. 5 по единен граждански номер, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и кметове, включително на безплатен телефонен номер.

Заличаване на регистрацията

Чл. 137. (1) Партия може да поиска да бъде заличена регистрацията й за участие в изборите не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Заличаването се извършва по писмено заявление на партията до Централната избирателна комисия, подписано от лицето, представляващо партията или от изрично упълномощено от него лице.
(2) Централната избирателна комисия с решението за заличаване на регистрацията възстановява и внесения от съответната партия или коалиция депозит по чл. 129, ал.1.
(3) Депозитът по чл. 129, ал. 1 се възстановява в 7-дневен срок от влизането в сила на решението на Централната избирателна комисия по ал. 2.
(4) Алинеи 2 и 3 се прилагат и при заличаване регистрацията на партия по чл. 135, ал. 5.

Изпращане на списъците на районните или общинските избирателни комисии след приключване на регистрацията

Чл. 138. Централната избирателна комисия незабавно след приключване на регистрацията на партиите изпраща на районните или на общинските избирателни ком/pисии:
1. списък на регистрираните партии;
2. информация за заличените партии.

Раздел III
Регистриране на коалиции

Компетентен орган за регистрация на коалиции

Чл. 139. (1) Коалициите се регистрират за участие в изборите в Централната избирателна комисия.
(2) При избори за общински съветници и за кметове коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия се регистрират за участие и в съответната общинска избирателна комисия.

Документи за регистрация на коалиции

Чл. 140. (1) Партиите, образували коалиция за участие в избори, въз основа на общо решение, представят в Централната избирателна комисия заявление за регистрация не по-късно 45 дни преди изборния ден. Заявлението се подписва от лицата, представляващи коалицията според решението за образуването й. Заявлението може да бъде подписано и от лица, изрично упълномощени от представляващиите коалицията.
(2) В заявлението по ал. 1 се посочват:
1. пълното или съкратеното наименование на коалицията според решението за образуването й;
2. пълното или съкратеното наименование на коалицията, заявено за отпечатване върху бюлетината;
3. искане за регистрация за участие в изборите;
4. адрес, 5. получат срещу подпис ксерокопие от протокола за съответния вид избор с резултатите от гласуването в избирателната секция, както и с резултатите от гласуването в съответния изборен район (района);телефон и лице за контакт.
(3) Към заявлението за регистрация коалицията представя:
1. за всяка от участващите в коалицията партии:
а) удостоверение за актуално правно състояние към датата на насрочване на изборите;
б) образец от подписа на представляващия партията;
в) образец от печата на партията;
г) удостоверение от Сметната палата по чл. 37, ал. 1 от Закона за политическите партии за внесени финансови отчети на партията за всяка от последните три години, а за новорегистрираните партии – от датата на съдебната им регистрация;
2. решение за образуване на коалицията, подписано от лицата, представляващи партиите и подпечатано с печатите на участващите партии;
3. образец от подписите на лицата, представляващи коалицията;
4. образец от печата на коалицията, ако има такъв;
5. банков документ за внесен депозит по чл. 129, ал. 1 – само при избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България;
6. списък, съдържащ имената, единния граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 5000 избиратели, подкрепящи регистрацията; при избори за членове на Европейския парламент от Република България регистрацията на партията може да бъде подкрепена и от избиратели – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, като в списъците се посочват имената, личният номер, номерът на удостоверението за пребиваване, датата на регистрация, посочена в него, и подпис; всеки избирател може да участва само в един списък; списъкът се предава и в структуриран електронен вид, като съдържа имената и единния граждански номер (личен номер) на избирателите, положили саморъчен подпис, в последователността, в която са вписани в списъка;
7. удостоверение за банкова сметка на името на партията по чл. 164, ал. 2, която ще обслужва само предизборната кампания;
8. имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на коалицията, свързани с предизборната кампания;
9. пълномощно от лицата, представляващи коалицията, в случаите когато документите се подават от упълномощени лица.
(4) Личните данни по ал. 3, т. 6 се обработват и предоставят при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

Условия за регистрация. Отказ за регистрация

Чл. 141. (1) Централната избирателна комисия извършва проверка по представените документи по чл. 140 и взема решение за регистрацията на коалцията.
(2) При установяване на непълноти или несъответствия Централната избирателна комисия дава незабавно указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация. В случай че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в срока по изречение първо, Централната избирателна комисия отказва регистрация.
(3) Отказът за регистрация може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на чл. 58. Когато съдът отмени обжалваното решение, Централната избирателна комисия незабавно регистрира коалицията за участие в изборите, независимо дали срокът по чл. 140, ал. 1 е изтекъл, но не по-късно от 32 дни преди изборния ден.

Проверка на списъците. Служебно заличаване на регистрация

Чл. 142. (1) Списъците по чл. 140, ал. 3, т. 6 в електронен вид се предават незабавно на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие за проверка.
(2) Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие извършва проверката не по-късно от 42 дни преди изборния ден.
(3) За резултата от проверката Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие съставя протокол в два екземпляра, единият от които предоставя на Централната избирателна комисия. Данните от проверката се съхраняват в срок до 6 месеца от произвеждане на изборите.
(4) Централната избирателна комисия установява резултата за списъците по чл. 140, ал. 3, т. 6 въз основа на извършената от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие проверка. При поискване от коалиция, регистрирана за участие, Централната избирателна комисия й предоставя в писмен вид данните от протокола по ал. 3 и установения резултат за представените от коалицията списъци по чл. 140, ал. 3, т. 6.
(5) Когато в резултат на проверката, извършвана от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и след изтичане на крайния срок за регистрация се установи, че коалицията не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 3, т. 6 регистрацията й се заличава с решение, което се съобщава веднага на коалицията и подлежи на обжалване по реда на чл. 58.

Справка в списъка по чл. 140, ал. 3, т. 6

Чл. 143. Централната избирателна комисия осигурява възможност всеки избирател – български гражданин, да може да прави справка в списъка по чл. 140, ал. 3, т. 6 по единен граждански номер, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и кметове, включително на безплатен телефонен номер.

Промени в състава на коалиция

Чл. 144. (1) Промени в състава на коалиция, настъпили след регистрацията й в Централната избирателна комисия, се извършват след подаване на заявление и представяне на решение за промените, което трябва да отговаря на условията за образуване на коалицията, не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
(2) В случай че в коалицията се включат нови партии, те представят не по-късно от 32 дни преди изборния ден документите по чл. 140, ал. 3, т. 1.
(3) В случай че една или повече партии напуснат коалицията, регистрацията й се запазва, ако в нея са останали най-малко две партии.
(4) В случай че партия, чието наименование или абревиатура е включено в наименованието на коалицията, напусне коалицията, Централната избирателна комисия с решението, с което извършва промяната в състава на коалицията, определя и тридневен срок за промяна на наименованието на коалицията. Коалицията запазва регистрацията си за участие в изборите, ако в указания срок промени наименованието си с решение за промяна и подаде заявление в Централната избирателна комисия. Централната избирателна комисия заличава от наименованието на коалицията наименованието или абревиатурата на напусналата я партия.
(5) Промените, настъпили в състава на коалиция, се отбелязват в регистъра на Централната избирателна комисия след подаване на заявление от лицата, представляващи партията или коалицията не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
(6) Централната избирателна комисия заличава от наименованието на коалицията не по-късно от 32 дни преди изборния ден партиите, които са напуснали състава й.
(7) Партия, включена в състава на коалиция, не може да участва самостоятелно на изборите.
(8) Партия, включена в състава на коалиция, която след регистрацията на коалицията, но не по-късно от 45 дни преди изборния ден, напусне състава й, може да участва на изборите самостоятелно, след като се регистрира по реда на раздел II от тази глава.

Заличаване регистрацията

Чл. 145. (1) Коалиция може да поиска заличаване на регистрацията й за участие в изборите не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Заличаването се извършва по писмено заявление на коалицията до Централната избирателна комисия, подписано от представляващите коалицията лица. Към заявлението коалицията прилага и решение за заличаване, подписано от лицата, представляващи партиите, включени в състава на коалицията или от изрично упълномощени от тях лица.
(2) Централната избирателна комисия с решението за заличаване на регистрацията възстановява и внесения от съответната коалиция депозит по чл. 129, ал.1.
(3) Депозитът по чл. 129, ал. 1 се възстановява в 7-дневен срок от влизането в сила на решението на Централната избирателна комисия по ал. 2.
(4) Алинеи 2 и 3 се прилагат и при заличаване регистрацията на коалиция по чл. 142, ал. 5.

Изпращане на списъците на районните или общинските избирателни комисии след приключване на регистрацията

Чл. 146. Централната избирателна комисия незабавно след приключване на регистрацията на коалициите изпраща на районните или на общинските избирателни комисии:
1. списък на регистрираните коалиции;
2. информация за извършените промени в състава и наименованието на коалициите по реда на чл. 144, ал. 4, 5, 6 и 8;
3. информация за заличените коалиции.

Раздел IV
Регистриране на партии, коалиции и местни коалиции в общинските избирателни комисии

Регистрация на партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия

Чл. 147. (1) Партиите и коалициите, регистрирани в Централната избирателна комисия, се регистрират за участие в изборите за общински съветници и за кметове въз основа на заявление за регистрация, представено в съответната общинска избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден. В заявлението се посочва за кой вид избор се иска регистрация. За всеки отделен вид избор се подава отделно заявление.
(2) Партиите от състава на една коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия, не може да се регистрират самостоятелно в общинска избирателна комисия, нито да влизат поотделно, извън коалицията, в която са регистрирани в Централната избирателна комисия, в други коалиции на територията на общината.
(3) Заявлението се представя по решение на централното ръководство на партията, компетентно съгласно устава, или ръководството на коалицията, компетентно съгласно решението за образуване на коалицията. Заявлението се подписва от лицата, представляващи партията или коалицията или от изрично упълномощени от тях лица.
(4) В заявлението се посочват:
1. пълното или съкратено наименование на партията или коалицията, което ще бъде изписано в бюлетината;
2. искане за регистрация за участие в изборите с посочване за кой вид избор да бъде извършена регистрацията;
3. адрес, телефон и лице за контакт.
(5) Към заявлението се прилагат:
1. копие от удостоверението за регистрация на партията или коалицията в Централната избирателна комисия;
2. решение за образуване на коалицията, подписано от лицата, представляващи партиите, и подпечатано с печатите на участващите партии;
3. пълномощно на лицата, упълномощени да представляват партията или коалицията пред общинската избирателна комисия, в случаите когато документите се подават от упълномощени лица.
(6) Общинската избирателна комисия извършва проверка по представените документи и взема решение за регистрацията на партията или коалицията.
(7) При установяване на непълноти или несъответствия общинската избирателна комисия дава незабавно указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация. В случай че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в срока по изречение първо, общинската избирателна комисия отказва регистрация.
(8) Отказът на общинската избирателна комисия може да се обжалва пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 88.

Регистрация на местни коалиции

Чл. 148. (1) Местните коалиции се образуват за участие в изборите за общински съветници и за кметове само от регистрирани в Централната избирателна комисия партии и коалиции.
(2) Местните коалиции се регистрират въз основа на заявление за регистрация, представено в съответната общинска избирателна комисия не по-късно от 32 дни преди изборния ден. В заявлението се посочва за кой вид избор се иска регистрация. За всеки отделен вид избор се подава отделно заявление.
(3) Заявлението се представя по решение на ръководството на местната коалиция, компетентно съгласно решението за образуване на коалицията. Заявлението се подписва от лицата, представляващи местната колиция или от изрично упълномощени от тях лица.
(4) В заявлението се посочват:
1. пълното или съкратено наименование на местната коалиция, което ще бъде изписано в бюлетината;
2. искане за регистрация за участие в изборите с посочване за кой вид избор да бъде извършена регистрацията;
3. адрес, телефон и лице за контакт.
(5) Към заявлението на местна коалиция се прилагат:
1. решение за образуване на местната коалиция, в което се посочва кой е упълномощен да я представлява и за кой вид избор се създава; решението трябва да е подписано от упълномощени представители на съставящите я партии и коалиции и подпечатано с печатите на партиите и коалициите, участващи в нея; когато решението е за участие в повече от един вид избор в общинската избирателна комисия, се представя само един оригинал за съответната община;
2. образец от подписите на лицата, представляващи местната коалиция;
3. образец от печата на местната коалиция, ако има такъв;
4. пълномощни на лицата, подписали решението за образуване на местната коалиция;
5. копие от удостоверението за регистрация в Централната избирателна комисия за всяка партия и коалиция, участваща в местната коалиция;
6. удостоверение за банкова сметка на името на партията по чл. 164, ал. 2, която ще обслужва само предизборната кампания;
7. имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на местната коалиция, свързани с предизборната кампания.
(6) Общинската избирателна комисия извършва проверка по представените документи и взема решение за регистрацията на местната коалиция.
(7) При установяване на непълноти или несъответствия общинската избирателна комисия дава незабавно указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация. В случай че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в срока по изречение първо, общинската избирателна комисия отказва регистрация.
(8) Отказът на общинската избирателна комисия може да се оспорва пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 88.

Промени в състава на местна коалиция

Чл. 149. (1) Промени в състава на местна коалиция, настъпили след регистрацията й в общинската избирателна комисия, се извършват след подаване на заявление и представяне на решение за промени, което трябва да отговаря на условията за образуване на местната коалиция не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
(2) В случай че в местната коалиция се включат нови партии, те представят не по-късно от 32 дни преди изборния ден документите по чл. 148, ал. 5, т. 5.
(3) В случай че една или повече партии или коалиции напуснат местната коалиция, регистрацията й се запазва, ако в нея са останали най-малко две партии или коалиции.
(4) В случай че партия или коалиция, чието наименование или абревиатура е включено в наименованието на местната коалиция, напусне коалицията, общинската избирателна комисия с решението, с което извършва промяната в състава на коалицията, определя и тридневен срок за промяна на наименованието на местната коалиция. Местната коалиция запазва регистрацията си за участие в изборите, ако в указания срок промени наименованието си с решение за промяна и подаде заявление в общинската избирателна комисия. Общинската избирателна комисия заличава от наименованието на местната коалиция наименованието или абревиатурата на напусналата я партия или коалиция.
(5) Промените, настъпили в състава на местна коалиция, се отбелязват в регистъра на общинската избирателна комисия след подаване на заявление от лицата, представляващие коалицията, не по-късно от 32 дни преди изборния ден.
(6) Общинската избирателна комисия заличава от наименованието на местната коалиция не по-късно от 32 дни преди изборния ден партиите и коалициите, които са напуснали състава й.
(7) Партия или коалиция, включена в състава на местна коалиция, която след регистрацията на местната коалиция, но не по-късно от 32 дни преди изборния ден, напусне състава й, може да участва на изборите самостоятелно, след като се регистрира по реда на чл. 147.

Заличаване на регистрацията на партиите, коалициите и местните коалиции, регистрирани в общинската избирателна комисия

Чл. 150. Партиите, коалициите и местните коалиции, регистрирани в общинската избирателна комисия, може да поискат заличаване на регистрацията им за участие в изборите не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Заличаването се извършва по писмено заявление на съответната партия, коалиция или местна коалиция, подписано от лицата, които ги представляват или от изрично упълномощени от тях лица. Към заявлението коалицията, съответно местната коалиция прилага и решение за заличаване, подписано от лицата, представляващи партиите, съответно коалициите, включени в състава й или от изрично упълномощени от тях лица.

Раздел V
Регистриране на инициативен комитет

Образуване на инициативен комитет

Чл. 151. (1) Инициативен комитет се образува за издигане на независим кандидат.
(2) Инициативният комитет се образува от трима до 7 избиратели с постоянен адрес или адрес на пребиваване – за гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на:
1. територията на изборния район – при избори за народни представители, за общински съветници и за кметове;
2. територията на страната – при избори за членове на Европейския парламент от Република България.
(3) За издигане на кандидати за президент и вицепрезидент на републиката се образува инициативен комитет с не по-малко от 21 избиратели с постоянен адрес на територията на страната.
(4) Всеки избирател може да участва само в един инициативен комитет.
(5) Членовете на инициативния комитет определят с решение лицето, което да го представлява.

Компетентен орган за регистрация

Чл. 152. Инициативните комитети се регистрират във:
1. Централната избирателна комисия при избори за:
а) президент и вицепрезидент на републиката;
б) членове на Европейския парламент от Република България;
2. районните избирателни комисии – при избори за народни представители;
3. общинските избирателни комисии – при избори за общински съветници и за кметове.

Условия за регистрация

Чл. 153. (1) Инициативният комитет представя заявление за регистрация, подписано от всички членове на комитета, не по-късно от 45 дни преди изборния ден.
(2) Заявлението се подава от лицето, представляващо инициативния комитет.
(3) В заявлението се посочват:
1. имената, единният граждански номер (личен номер) и постоянен адрес (адрес на пребиваване) на избирателите по чл. 151, ал. 2 или 3.
2. имената, единният граждански номер (личен номер) и адрес на кандидата, за който се създава инициативният комитет;
3. искане за регистрация на инициативния комитет за участие в изборите;
3. адрес, телефон и лице за контакт.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. решение за създаване на инициативния комитет и решение за определяне на лицето, което да го представлява;
2. нотариално заверени образци от подписите на лицата, участващи в инициативния комитет;
3. декларация по образец, подписана от всеки член на инициативния комитет, че има право да гласува в съответния вид избор;
4. декларация по образец, подписана от всеки член на инициативния комитет, че няма да обработва и предоставя личните данни на включените в списъка за подкрепа на независимия кандидат лица за други цели, освен предвидените в кодекса;
5. банков документ за внесен депозит по чл. 129, ал. 1 – само при избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; – ако се приеме да няма депозит т. 5 да отпадне
6. удостоверение за банкова сметка на името на лицето, представляващо инициативния комитет, която ще обслужва само предизборната кампания;
7. имената и длъжностите на лицата, които ще отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност на инициативния комитет, свързани с предизборната кампания.

Проверка и регистрация

Чл. 154. (1) Съответната избирателна комисия извършва проверка по представените документи по чл. 153 и взема решение за регистрацията на инициативния комитет. При установяване на непълноти или несъответствия комисията дава незабавно указания за отстраняването им в тридневен срок, но не по-късно от крайния срок за регистрация.
(2) В случай че непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в срока по ал. 1, съответната избирателна комисия отказва регистрация.
(3) Отказът на Централната избирателна комисия може да се обжалва пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.
(4) Отказът на районната или общинската избирателна комисия може да се обжалва пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 73, съответно по реда на чл. 88.

Заличаване регистрация на инициативен комитет

Чл. 155. (1) Инициативен комитет може да поиска да бъде заличена регистрацията му за участие в изборите не по-късно от 30 дни преди изборния ден. Заличаването се извършва по писмено заявление на инициативния комитет до съответната избирателна комисия, подписано от лицето, представляващо инициативния комитет.
(2) Избирателната комисия с решението за заличаване на регистрацията възстановява и внесения от съответния инициативен комитет депозит по чл. 129, ал. 1.
(3) Депозитът по чл.129, ал. 1 се възстановява в 7-дневен срок от влизането в сила на решението на избирателната комисия по ал. 2.

Ако няма депозит ал. 2 и 3 да отпаднат.

Глава десета
КАНДИДАТИ

Раздел I
Изисквания

Издигане на кандидати

Чл. 156. (1) Кандидати може да издигат партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани за съответния вид избор.
(2) Кандидатите, издигнати от партиите, коалициите и инициативните комитети, се подреждат в кандидатски листи.

Образуване на кандидатски листи

Чл. 157. (1) Всеки независим кандидат, както и кандидат за кмет образува самостоятелна кандидатска листа.
(2) Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа. Участващите в тях партии не може да участват със самостоятелни листи.
(3) Партиите и коалициите, участващи в местни коалиции, не може да регистрират свои листи или кандидати извън тези на местните коалиции.
(4) Независим кандидат не може да бъде включван в кандидатска листа на партия или коалиция.

Забрана за издигане на кандидати от партии и коалиции

Чл. 158. Не може да бъдат посочвани и регистрирани като кандидати от името на партии и коалиции военнослужещите от въоръжените сили, служителите в дипломатическата служба, служителите от Министерството на вътрешните работи, държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“, съдии, прокурори и следователи, както и други лица, за които със закон е забранено членство в политическа партия. Тези граждани може да участват в изборите като независими кандидати.

Раздел II
Права и задължения на кандидатите

Статут

Чл. 159. (1) Кандидатите имат качество на длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс от регистрирането на кандидатските листи до обявяване на резултатите от изборите.
(2) Когато регистрацията на кандидат е заличена, правата и задълженията по ал. 1 се прекратяват от деня на заличаването.

Вариант I

Неприкосновеност на кандидатите

Чл. 160. (1) От деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите регистрираните кандидати не може да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия въз основа на мотивирано искане от главния прокурор.
(2) Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Централната избирателна комисия.
(3) Ако регистрацията на кандидат бъде заличена, правата по ал. 1 се прекратяват от деня на заличаването.
(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато регистрираните кандидати са били задържани или привлечени като обвиняеми преди датата на регистрация.
(5) Централната избирателна комисия определя реда за издаване на разрешението по ал. 1.

Вариант II
Член 160 да отпадне.

Отпуск на кандидатите

Чл. 161. (1) Кандидат, който заема държавна служба, с изключение на кандидат за общински съветник, задължително ползва по свой избор неплатен служебен отпуск или платен годишен отпуск за времето от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите.
(2) Кандидат за общински съветник, който заема държавна служба, задължително ползва отпуск за дните, през които в работно време участва в мероприятия на предизборната кампания.
(3) Отпускът се зачита за трудов или служебен и осигурителен стаж.
(4) Ако регистрацията бъде заличена, отпускът се прекъсва от деня на заличаването. Когато заличаването е отменено, се смята, че отпускът не е прекъсван.
(5) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат за министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, народните представители, президента и вицепрезидента на републиката. Техните пълномощия продължават и след регистрацията им като кандидати.
(6) Разпоредбите на ал. 1, 3, 4 и 5 се прилагат и за кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България, които заемат една от длъжностите по чл. 390.

Допълнителна разпоредба:

§ ..(1) Избраните кандидати за народни представители, президент на републиката, вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България или кметове, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна организация.
(2) Когато предишната длъжност на избрания кандидат е заета от друго лице, правоотношението с това лице се прекратява без предизвестие.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, когато избраните кандидати са заемали друга изборна или мандатна длъжност.
(4) Мандатът на избраните кандидати за членове на Европейския парламент от Република България, които заемат друга изборна длъжност, се прекратява 7 дни преди датата на откриване на първото заседание на Европейския парламент.

Глава единадесета
ФИНАНСИРАНЕ, СВЪРЗАНО С ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ

Източници на финансиране

Чл. 162. (1) Партия, регистрирала кандидати, може да финансира предизборната си кампания със:
1. собствени средства на партията;
2. средства на кандидатите;
3. дарения от физически лица.
(2) Коалиция, регистрирала кандидати, може да финансира предизборната си кампания със:
1. собствени средства на партиите, които участват в нея;
2. средства на кандидатите;
3. дарения от физически лица, направени на една от партиите в коалицията, определена по чл. 164, ал. 2.
(3) Инициативен комитет, регистрирал кандидат, може да финансира предизборната си кампания със:
1. средства на членовете на инициативния комитет;
2. средства на кандидатите;
3. дарения от физически лица, направени на лицето, определено по чл. 164, ал. 1.

Предоставяне на данни за банкова сметка

Чл. 163. (1) Централната избирателна комисия в 5-дневен срок от регистрацията на партиите и коалициите за участие при всички видове избори и на инициативните комитети за участие при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България предоставя на Сметната палата данните за банковата им сметка, предназначена за обслужването на предизборната им кампания и имената и длъжностите на лицата по чл. 164. При промяна на лицата партията, коалицията или инициативният комитет представя пред Сметната палата имената и длъжностите на новите лица в тридневен срок от извършване на промяната.
(2) Районните избирателни комисии в срок до 5 дни от регистрацията на инициативните комитети за участие в изборите за народни представители предоставят на Сметната палата данните за банковата им сметка, предназначена за обслужването на предизборната им кампания и имената и длъжностите на лицата по чл. 164. При промяна на лицата инициативният комитет представя пред Сметната палата имената и длъжностите на новите лица в тридневен срок от извършване на промяната.
(3) Общинските избирателни комисии в срок до 5 дни от регистрацията на местните коалиции и на инициативните комитети за участие в изборите за общински съветници и за кметове предоставят на Сметната палата данните за банковата им сметка, предназначена за обслужването на предизборната им кампания и имената и длъжностите на лицата по чл. 164. При промяна на лицата коалицията или инициативният комитет представя пред Сметната палата имената и длъжностите на новите лица в тридневен срок от извършване на промяната.

Отговорни лица за приходите, разходите и счетоводната отчетност
Чл. 164. (1) Всяка партия и инициативен комитет определя лице или лица, които да отговарят за приходите, разходите и счетоводната им отчетност, свързани с предизборната кампания.
(2) Всяка коалиция определя една от партиите, която участва в нея, да отговаря за приходите, разходите и счетоводната отчетност на коалицията, свързани с предизборната й кампания и лице или лица по ал. 1.

Санкция ако не ги определят.

Общ размер на финансирането
Чл. 165. (1) Общият размер на финансирането на всяка предизборна кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети не може да надхвърля:
1. при избори за народни представители за Народно събрание:

Вариант I
а) 4 000 000 лв. за партия и за коалиция;
б) 200 000 лв. за инициативен комитет.

Вариант II
а) 1 000 000 лв. за партия;
б) 2 000 000 лв. за коалиция;
в) 200 000 лв. за инициативен комитет.

2. при избори за народни представители за Велико Народно събрание:
а) 2 000 000 лв. за партия;
б) 3 000 000 лв. за коалиция;
в) 200 000 лв. за инициативен комитет.

3. при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България:
а) 2 000 000 лв. за партия, коалиция и инициативен комитет за избори за президент и вицепрезидент на републиката, както и за партия и коалиция за избори за членове на Европейския парламент от Република България;
б) 100 000 лв. за pинициативен комитет за избори за членове на Европейския парламент от Република България;
4. при избори за общински съветници и за кметове:
а) 8 000 000 лв. за партия и коалиция;
б) максималният размер на средствата по ал. 2, 3, 4 и 5 за инициативен комитет.
(2) За един кандидат за общински съветник може да се разходват не повече от 5000 лв. в рамките на общия размер на финансирането по ал. 1, т. 4.
(3) За кандидат за кмет на община, в рамките на общия размер на финансирането по ал. 1, т. 4, може да се разходват:
1. за община с население до 30 000 жители – до 25 000 лв.;
2. за община с население до 60 000 жители – до 50 000 лв.;
3. за община с население до 100 000 жители – до 100 000 лв.;
4. за община с население до 200 000 жители – до 250 000 лв.;
5. за община с население до 500 000 жители – до 500 000 лв.;
6. за община с население над 500 000 жители – до 1 000 000 лв.
(4) За кандидат за кмет на район, в рамките на общия размер на финансиране по ал. 1, т. 4, може да се разходват:
1. за район с население до 25 000 жители – до 20 000 лв;
2. за район с население до 50 000 жители – до 40 000 лв;
3. за район с население до 100 000 жители – до 60 000 лв;
4. за район с население над 100 000 жители – до 60 000 лв.
(5) За кандидат за кмет на кметство, в рамките на общия размер на финансиране по ал. 1, т. 4, може да се разходват:
1. за кметство с население до 1000 жители – до 2000 лв.;
2. за кметство с население до 3000 жители – до 6000 лв.;
3. за кметство с население над 3000 жители – до 10 000 лв.
(6) В общия размер на средствата, които партиите, коалициите и инициат ивните комитети имат право да разходят за всяка предизборна кампания, се включват всички източници по чл. 162.

Финансиране на избори в една календарна година

Чл. 166. При произвеждане на различни видове избори в една календарна година изискванията на чл. 165 се прилагат поотделно за всеки вид избор.

Финансиране и подпомагане на предизборната кампания

Чл. 167. (1) Дарението от едно физическо лице за една партия или коалиция не може да надхвърля повече от 10 000 лв. за една календарна година.
(2) Дарението от едно физическо лице за един инициативен комитет и регистрирания от него кандидат, съответно кандидати, не може да надхвърля повече от 10 000 лв.
(3) Физически лица във връзка с предизборната кампания може да предоставят за безвъзмездно ползване на партия, коалиция или инициативен комитет само собствени движими и недвижими вещи.
(4) Физически лица във връзка с предизборната кампания може да предоставят на партия, коалиция или инициативен комитет безвъзмездни услуги, извършени само с личен труд.

Забрани, свързани с финансирането и подпомагането на предизборната кампания

Чл. 168. (1) Партия, коалиция или инициативен комитет във връзка с предизборната кампания не може да получава:
1. анонимни дарения под каквато и да е форма;
2. средства от юридически лица и от еднолични търговци;
3. средства от чуждестранни физически лица, с изключение на лицата – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, които имат избирателни права по кодекса;
4. средства от религиозни институции;
5. средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.
(2) Субектите по ал. 1, т. 2 – 5 не може да предоставят във връзка с предизборната кампания движими и недвижими вещи за безвъзмездно ползване, както и безвъзмездни услуги под каквато и да е форма.
(3) Във връзка с предизборната кампания се забранява безплатното използване на публичен административен ресурс.

Задължения за деклариране

Чл. 169. (1) Когато общият размер на дарението от едно физическо лице надхвърли една минимална работна заплата, дарителят представя декларация по образец за произхода на дарените средства.
(2) Когато общият размер на средствата, предоставени от кандидат или член на инициативен комитет надхвърли една минимална работна заплата, той представя декларация по образец за произхода на средствата.
(3) Когато във връзка с предизборната кампания едно физическо лице предостави за безвъзмездно ползване свои движими или недвижими вещи за предизборната кампания, то представя декларация по образец за собствеността на тези вещи.

Банков превод и проверка

Чл. 170. (1) ) Финансирането на приходите и разходите, свързани с предизборната кампания, на стойност над 1000/ една минимална работна заплата, се извършва по банков път.
(2) Когато размерът на дарените или предоставени средства е над 1000 лв., Сметната палата извършва проверка за съответствие между размера на дарените или предоставени за съответната предизборна кампания средства и размера на доходите на лицето. Проверката обхваща периода от произвеждането на предходните избори от същия вид до деня на подаване на съответната декларация по чл. 169, ал. 1 или 2.
(3) За извършване на проверката председателят на Сметната палата изисква информация от Националната агенция за приходите и други компетентни органи и институции.
(4) Органите и институциите по ал. 3 са длъжни в едномесечен срок от получаване на искането да предоставят на Сметната палата необходимата информация.
(5) Длъжностните лица, извършващи проверката, имат право на пряк достъп до електронната база данни на органите и институциите по ал. 3. Предоставянето на достъп не освобождава органите и институциите по ал. 3 от задължението да изпратят в писмена форма поисканата от Сметната палата информация.
(6) Сметната палата обявява резултатите от проверката чрез регистъра по чл. 171, ал. 1.

Единен публичен регистър

Чл. 171. (1) В Сметната палата се създава единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избор, който се поддържа от началото на предизборната кампания до следващите избори от същия вид.
(2) В регистъра по ал. 1 се публикуват:
1. обстоятелствата по чл. 17 от Закона за политическите партии;
2. наименованието на коалицията и наименованието на инициативния комитет и имената на лицата, които ги представляват;
3. наименованието на партията, която е определена от коалицията да отговаря за приходите, разходите и счетоводната й отчетност;
4. имената на лицето или лицата, които отговарят за приходите, разходите и счетоводната отчетност;
5. имената на дарителите, видът, целта, размерът или стойността на направените дарения;
6. имената на кандидатите и на членовете на инициативните комитети, които са предоставили средства и размера на средствата;
7. имената на физическите лица, предоставили за безвъзмездно ползване вещи или услуги за предизборната кампания, срокът на ползването, видът и описанието на предоставените за ползване вещи и видът на услугите;
8. декларациите за произхода на дарените средства, декларациите за произхода на средствата на кандидатите и на членовете на инициативните комитети и декларациите на физическите лица за собственост на предоставените за безвъзмездно ползване вещи;
9. наименованията на социологическите и рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които партиите, коалициите и инициативните комитети работят.
(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети в 5-дневен срок от откриване на предизборната кампания изпращат на Сметната палата информацията по ал. 2 на хартиен и електронен носител за включване в регистъра.
(4) По време на предизборната кампания партиите, коалициите и инициативните комитети изпращат на Сметната палата в тридневен срок новопостъпилата информация по ал. 2 на хартиен и електронен носител за включване в регистъра.
(5) След произвеждане на изборите в регистъра се публикуват отчетите по чл. 172, ал. 1.
(6) Сметната палата определя условията и реда за въвеждане в регистъра на информацията по ал. 2, както и за отстраняване на неточности и непълноти и ги обявява на интернет страницата си.

Отчет

Чл. 172. (1) В 30-дневен срок след изборния ден лицето, което представлява партията или инициативния комитет, и лицата, които представляват коалицията, представят пред Сметната палата на хартиен и електронен носител отчет за приходите, разходите и поетите задължения за плащане във връзка с предизборната кампания, придружен с извлечение от банковата им сметка. Към отчета се прилагат декларациите по чл. 169, ал.1 и 3.
(2) В 30-дневен срок след изборния ден доставчиците на медийни услуги, социологическите и рекламните агенции, както и агенциите за осъществяване на връзки с обществеността представят пред Сметната палата на хартиен и електронен носител информация за предоставените услуги на партиите, коалициите и инициативните комитети. Информацията се предоставя по образец, утвърден от Сметната палата и се публикува на интернет страницата й.
(3) Средствата на кандидата или на член на инициативния комитет за предизборната кампания се отчитат в отчета на партията, коалицията или инициативния комитет по ал. 1. Към отчета се прилага декларацията по чл. 169, ал. 2.
(4) Отчетът по ал. 1 се изготвя и представя по образец за всеки вид избор, утвърден от Сметната палата. Отчет, който не отговаря на изискванията относно формата, съдържанието и начина на представяне, се смята за неподаден. Сметната палата определя условията и реда за отстраняване на неточности и непълноти.
(5) Сметната палата публикува на интернет страницата си отчетите на партиите, коалициите и инициативните комитети по ал. 1 в 15-дневен срок от изтичането на срока за представянето им.
(6) Когато декларираните приходи и извършените разходи във връзка с предизборната кампания са над 1000 лв., Сметната палата извършва проверка за съответствие.

Образци на декларациите

Чл. 173. Образците на декларациите по този раздел се утвърждават от Сметната палата не по-късно от 50 дни преди изборния ден и се обявяват на интернет страницата й.

Неуредени въпроси

Чл. 174. За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за политическите партии.

ПРОМЕНИ В ЗПП
В чл. 29, ал. 2, т. 2.
В чл. 43.

Глава дванадесета
ПРАВИЛА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ

Раздел I
Общи правила

Начало на предизборната кампания

Чл. 175. Предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден.

Достъп до източниците на информация

Чл. 176. Кандидатите и партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, имат право на еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за целите на предизборната кампания.

Забрана за анонимни материали

Чл. 177. Забранява се публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания.

Медийни пакети

Чл. 178. (1) Държавата предоставя медийни пакети на партиите и коалициите, регистрирали кандидати в Централната избирателна комисия, съответно в районната или общинската избирателна комисия за съответния вид избор, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии.
(2) Държавата предоставя медийни пакети на инициативните комитети, регистрирали кандидати в Централната избирателна комисия, съответно в районната или общинската избирателна комисия за съответния вид избор.
(3) Медийните пакети по ал. 1 и 2 са в размер на 40 000 лв. за всяка партия, коалиция и инициативен комитет и се използват за заплащане на различните платени форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчиците на медийни услуги.
(4) Медийните пакети се отпускат от централния бюджет не по-късно от 20 дни преди началото на предизборната кампания и се превеждат по банковата сметка на съответната партия, коалиция или инициативен комитет, по която ще се обслужва предизборната кампания.
(5) Условията и редът за предоставянето, разходването и възстановяването на медийните пакети се определя от Централната избирателна комисия, съгласувано с министъра на финансите.
(6) Неусвоените, включително неусвоените по предназначение до приключване на предизборната кампания средства, се възстановяват на държавата от партиите, коалициите и инициативните комитети. Възстановяването се извършва в 10-дневен срок от обявяване на резултатите от изборите.
(7) Получените медийни пакети се обявяват в регистъра по чл. 171 и се отчитат в отчета на партията, коалицията и инициативния комитет по чл. 172, ал. 1.

Уведомяване за платено съдържание

Чл. 179. При излъчване, публикуване и разпространение на платени форми на отразяване на предизборната кампания доставчиците на медийни услуги ги отделят чрез визуални, звукови или пространствени средства и указват по подходящ начин, че материалът е платен.

Информация за сключените договори

Чл. 180. (1) Доставчиците на медийни услуги са длъжни да обявяват на интернет страниците си информация за договорите, сключени с партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати и/или с друг възложител във връзка с предизборната кампания ако договорът е сключен с посредник.
(2) Информацията по ал. 1, обявявана от електронните медии, съдържа данни за:
1. партията, коалицията или инициативния комитет;
2. предмета на договора;
3. срока на договора;
4. програмата, по която ще се излъчват договорените форми;
5. общата стойност в лева без ДДС.
(3) Информацията по ал. 1, обявявана от печатните медии (вестници, списания и други периодични издания) и онлайн новинарски услуги (електронни издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания) съдържа данни за:
1. партията, коалицията или инициативния комитет;
2. предмета на договора;
3. срока на договора;
4. печатните медии и онлайн новинарските услуги, в които ще се разпространяват договорените форми;
5. общата стойност в лева без ДДС.
(4) Информацията по ал. 2 и 3 се публикува на интернет страниците на доставчиците на медийни услуги в тридневен срок от подписването на съответния договор и се премахва не по-рано от обявяване на резултатите от изборите.

Раздел II
Предизборна агитация

Ред за провеждане на агитацията

Чл. 181. (1) Гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез доставчиците на медийни услуги.
(2) Предизборната кампания се води на български език.
(3) Предизборните събрания са публични. За реда при провеждането им отговарят организаторите и органите на Министерството на вътрешните работи. Събранията се организират съгласно Закона за събранията, митингите и манифестациите.

Забрани за агитация

Чл. 182. (1) Не се допуска предизборна агитация в държавните и общинските учреждения и институции.
(2) Лицата на изборна длъжност в синдикалните и работодателските организации не може да провеждат предизборна агитация на работните си места.
(3) Забранява се използването на държавния и общинския транспорт за предизборна агитация.
(4) Не се допуска предизборна агитация в изборния ден.

Агитационни материали

Чл. 183. (1) По време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава.
(2) Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание.
(3) Агитационните материали се поставят на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота.
(4) Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите.
(5) Забранява се унищожаването и заличаването на агитационни материали, поставени по определения в кодекса ред, до края на изборния ден.

Забрана за поставяне на агитационни материали в изборните помещения и на други места
Чл. 184. (1) Забранява се поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние, по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването.
(2) Когато секционната избирателна комисия установи наличие на материали по ал. 1, тя незабавно ги отстранява – при необходимост със съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерството на вътрешните работи.

Забрана за агитационни материали извън предизборната кампания

Чл. 185. (1) Забранява се поставянето на предизборни агитационни материали извън предизборната кампания по републиканската пътна мрежа и общинските пътища.
(2) Сигнали за поставените предизборни агитационни материали по ал. 1 се подават до областния управител, съответно кмета на общината.
(3) Заповедта за премахване на предизборните агитационни материали се издава незабавно от кмета на общината, района или кметството или от областния управител.
(4) Заповедта се връчва на лицето, в чиято полза е материалът.
(5) В случай че лицето, в чиято полза е предизборният агитационен материал, не го отстрани в тридневен срок от издаването на заповедта, материалът се премахва от областния управител, кмета на съответната община, район или кметство, като при необходимост може да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Премахване и изземване на агитационни материали

Чл. 186. (1) Кметът на общината, района или кметството или кметският наместник по решение на районната или общинската избирателна комисия и при необходимост със съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи премахва или изземва агитационните материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса. Премахването и изземването на такива материали в изборния ден може да става и по решение на секционните избирателни комисии.
(2) Агитационните материали, поставени или разпространени в нарушение на кодекса на територията на повече от един изборен район (район) или които се отнасят за повече от един изборен район (район), се премахват или изземват от областния управител по решение на Централната избирателна комисия.
(3) Партиите, коалициите и инициативните комитети в тридневен срок след изборния ден премахват поставените от тях агитационни материали.

Раздел III
Печатни медии и онлайн новинарски услуги

Условия, ред и цени

Чл. 187. Печатните медии и онлайн новинарските услуги предоставят едни и същи условия и цени на всички партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, които се обявяват на интернет страницата им не по-късно от 40 дни преди изборния ден и се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва предварително.

Публикуване на отговор

Чл. 188. (1) Печатните медии и онлайн новинарските услуги публикували материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, са длъжни незабавно след получаването на отговор да го публикуват. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Раздел IV
Отразяване на предизборната кампания от обществените електронни медии

Форми на отразяване

Чл. 189. (1) Предизборната кампания се отразява в програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио под формата на клипове, диспути и други форми, договорени при условията на ал. 4, в определено за тази цел време.
(2) Не се разрешава използването на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио за целите на предизборната кампания извън времето, определено за посочените в ал. 1 форми.
(3) Българската национална телевизия и Българското национално радио са длъжни да спазват принципите за равенство и обективност при отразяване на проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети в информационните си емисии.
(4) Екипите, формите и темите на диспутите се определят по споразумение съвместно от генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати. Споразумението се одобрява от Централната избирателна комисия не по-късно от 31 дни преди изборния ден и се изпраща незабавно на Сметната палата.

Право на отговор

Чл. 190. Когато е излъчено предаване, накърняващо правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, то има право на отговор при условията на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията. Искането до съответния радио- или телевизионен оператор може да се направи в срок до 24 часа след излъчване на предаването. Отговорът се излъчва без коментар.

Забрана за търговска реклама

Чл. 191. Забранява се в търговска реклама да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат.

Представяне на кандидатите

Чл. 192. Редът на представяне на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, в различните форми на предизборната кампания се определя по споразумение между генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.

Безплатни клипове и обръщения

Чл. 193. (1) Предизборната кампания в програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио започва и завършва с клипове на партиите, коалициите и инициативните комитети с продължителност до 40 секунди, които се излъчват безплатно.
(2) При избори за президент и вицепрезидент на републиката предизборната кампания в програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио започва и завършва с обръщения на кандидатските двойки с продължителност до три минути за всяка от тях, които не се заплащат.
(3) При произвеждане на втори тур при избори за президент и вицепрезидент на републиката кандидатите имат право да отправят обръщения в програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио в последния ден на предизборната кампания между двата тура в рамките на 10 минути, като поредността се определя чрез жребий по ред, определен от Централната избирателна комисия. Обръщенията не се заплащат.
(4) Времето на излъчване на клиповете се определя по споразумение между генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.

Платени клипове

Чл. 194. (1) Във времето на предизборната кампания може да се излъчват и клипове, извън тези по чл. 193, на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати, с цел тяхната популяризация и агитация към гласуване за техните кандидати.
(2) Времетраенето на клиповете, времето и броят на тяхното излъчване се определят по споразумение между генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.
(3) Клиповете по ал. 1 се предоставят от упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, или се изработват от екипи на Българската национална телевизия и Българското национално радио при едни и същи условия и цени, определени от техните ръководства. Условията и цените се изпращат незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия.

Диспути

Чл. 195. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, телевизионно и радиовреме за безплатни диспути по предварително съгласувани теми с времетраене общо не по-малко от 240 минути.
(2) Условията и редът за участие в диспутите се определя по споразумение между генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио и упълномощени представители на партиите, коалициите и инициативните комитети. Времето на участниците се разпределя поравно.
(3) При произвеждане на втори тур при избори за президент и вицепрезидент на републиката в периода между двата тура по взаимна договореност в определеното програмно време по Българската национална телевизия и Българското национално радио кандидатите може да проведат безплатен диспут с времетраене до 60 минути. Диспутът се провежда по реда на този раздел.

Регионални радио- и телевизионни центрове

Чл. 196. (1) Програмите на регионалните радио- и телевизионни центрове се използват от партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, в периода на предизборните излъчвания по реда, предвиден за Българската национална телевизия и Българското национално радио.
(2) Регионалните радио- и телевизионни центрове предоставят общо не по-малко от 60 минути радио- и телевизионно време за безплатни диспути между представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати.
(3) Условията и редът за участие в диспутите се определят от районните или общинските избирателни комисии чрез жребий не по-късно от 31 дни преди изборния ден. Екипите, формите и условията за реализиране на предаванията, както и темите на диспутите се определят съвместно от ръководителите на регионалните радио- и телевизионни центрове и представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати.

Заплащане на предизборните предавания

Чл. 197. Предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове се заплащат от партиите, коалициите и инициативните комитети по тарифа, приета от Министерския съвет не по-късно от 40 дни преди изборния ден, която се изпраща незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва преди излъчване на предаването.

Раздел V
Отразяване на предизборната кампания от търговските електронни медии

Търговски електронни медии

Чл. 198. (1) Във връзка с предизборната кампания електронните медии, с изключение на Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове, може да използват платени и неплатени форми на отразяване на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати.
(2) В търговска реклама се забранява да се отправят политически внушения в полза или във вреда на една или друга партия, коалиция или инициативен комитет или кандидат.
(3) Търговските електронни медии по ал. 1 може да предоставят време за платено отразяване на предизборната кампания на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, при едни и същи условия и цени.
(4) Условията и редът за предоставяне на време за отразяване на предизборната кампания, както и тарифите се обявяват на интернет страницата на съответната медия по ал. 1 не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Заплащането се извършва предварително.
(5) Условията, редът и тарифите по ал. 4 се изпращат на Сметната палата и се предоставят на Централната избирателна комисия – за електронна медия с национален обхват, и на районните избирателни комисии, съответно на общинските избирателни комисии – за електронна медия с регионален и местен обхват, не по-късно от откриване на предизборната кампания.
(6) Времето, предоставено от медиите по ал. 1 за платени форми на отразяване на предизборната кампания не се включва в ограничението по чл. 89, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията.

Право на отговор

Чл. 199. Когато е излъчено предаване, накърняващо правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, то има право на отговор при условията на чл. 18 от Закона за радиото и телевизията. Искането до съответния радио- или телевизионен оператор може да се направи в срок до 24 часа след излъчване на предаването. Отговорът се излъчва без коментар.

Раздел VI
Оспорване при нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания

Компетентен орган

Чл. 200. (1) При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги партиите, коалициите и инициативните комитети – чрез лицата, които ги представляват, или чрез упълномощени от тях лица може да подадат жалба в срок до 24 часа след излъчване на съответното предаване.
(2) Жалбата се подава до:
1. Централната избирателна комисия за доставчик с лицензия или регистрация с национален обхват, както и когато нарушението е извършено в повече от един изборен район;
2. районната избирателна комисия или общинската избирателна комисия по седалището на доставчика, когато доставчикът има лицензия или регистрация с регионален или местен обхват.
(3) Когато жалбата е подадена до комисия, която не е компетентна, тя незабавно я изпраща на компетентната комисия, като уведомява жалбоподателя.
(4) Компетентната избирателна комисия разглежда жалбата в срок до 24 часа от получаването й, а в изборния ден незабавно, и постановява решение.
(5) При нарушаване на реда за провеждане на предизборната кампания от доставчиците на медийни услуги компетентната избирателна комисия може да предприема действия срещу нарушителите и по своя инициатива.

Оспорване на решението на районната или общинската избирателна комисия

Чл. 201. Решението на районната или общинската избирателна комисия може да се оспорва пред Централната избирателна комисия в срок до 24 часа от съобщаването му. Централната избирателна комисия разглежда жалбата и се произнася с решение в срок до 24 часа от получаването й с решение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда на чл. 58.

В допълнителните разпоредби:

„Агитация“ е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на този кодекс. Участието на кандидати в развлекателни предавания, филми, сериали, както и излъчването им по време на предизборната кампания, включително самопромоция на такива предавания, филми, сериали, не се смята за агитация, освен ако съдържат призив за подкрепа или за неподкрепа.

Глава тринадесета
СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

Регистрация на социологически агенции

Чл. 202. (1) Централната избирателна комисия регистрира социологическите агенции, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден.
(2) Агенциите по ал. 1 се регистрират не по-късно от 7 дни преди изборния ден и се вписват в публичен регистър.
(3) Регистрирането на агенциите по ал. 1 се извършва въз основа на заявление, подписано от представляващия съответната агенция или от изрично упълномощено от него лице.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. удостоверение за актуално правно състояние;
2. изрично пълномощно от лицето, представляващо агенцията, когато документите се подават от упълномощено лице;
3. списък, съдържащ имената, единния граждански номер на анкетьорите и номерата на избир ателните секции, извън които ще се осъществява анкетирането;
4. методика за извършване на социологическите проучвания в изборния ден.

Анкетьори

Чл. 203. (1) Централната избирателна комисия издава удостоверения на регистрираните анкетьори. Удостоверението се издава в един екземпляр.
(2) Анкетьорите са длъжни да носят в изборния ден само отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.
(3) Анкетьорите се легитимират с издаденото им удостоверение.

Социологически проучвания в изборния ден

Чл. 204. (1) Социологически проучвания в изборния ден се извършват извън избирателните секции чрез интервю с гласували избиратели, когато това не създава затруднения за изборния процес.
(2) Анкетьорите не може да извършват социологически проучвания непосредствено пред избирателните секции.
(3) Резултатите от социологическите проучвания се оповестят след 19,00 часа на изборния ден.

Огласяване на резултати от допитвания или социологически проучвания

Чл. 205. (1) От деня на обнародването в „Държавен вестник“ на указа на президента, съответно на решението на Народното събрание за насрочване на съответния вид избор до изборния ден включително всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа и информация за възложителя на допитването или проучването, за агенцията, извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му.
(2) Информацията по ал. 1 се представя пълно и ясно, като в печатен или друг текстови материал е в обособено поле на видно място и заема не по-малко от 5 на сто от общата площ на материала, а в аудио- и аудио-визуални материали, излъчени по електронните медии, или в представяне пред публика – веднъж в началото и веднъж в края на материала или представянето.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато агитационни материали на партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати съдържат или се позовават на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания.
(4) Лицата, които провеждат допитвания до общественото мнение или социологически проучвания по повод на изборите и/или огласяват резултати от тях, не може да се позовават на служебна, търговска или друга защитена от закон тайна, за да не представят информацията по ал. 1.

Глава четиринадесета
ГЛАСУВАНЕ

Раздел I
Начин на гласуване в избирателната секция

Видове бюлетини

Чл. 206. (1) В избирателната секция избирателят може по свой избор да гласува с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване.
(2) Гласуването с бюлетина за машинно гласуване е равностойно на гласуването с хартиена бюлетина и се произвежда едновременно с него.
(3) Избирател, който е избрал да гласува с бюлетина за машинно гласуване не може да гласува с хартиена бюлетина.
(4) За гласуването с бюлетина за машинно гласуване се прилагат съответните правила, които се отнасят до гласуването с хартиена бюлетина.

Отбелязване на вида избор върху бюлетината

Чл. 207. При произвеждане едновременно на различни видове избори на бюлетините се отбелязва за кой вид избор се отнасят.

Раздел II
Гласуване с хартиени бюлетини.

Хартиени бюлетини

Чл. 208. (1) Гласуването се извършва с общи хартиени бюлетини по образец, утвърден от Централната избирателна комисия.
(2) Бюлетините по ал. 1 са бели, изработени от плътна непрозрачна хартия и са защитени с полиграфическа защита.
(3 Бюлетините по ал. 1 не може да съдържат реквизити извън изброените в кодекса.

Отпечатване на хартиените бюлетини

Чл. 209. (1) Хартиените бюлетини се отпечатват в печатницата на Българската народна банка. Отпечатването на бюлетините се осъществява под контрола на Централната избирателна комисия.
(2) Бюлетините се подреждат в кочан по ……бюлетини. При откъсване върху бюлетината и върху кочана трябва да остава един и същи номер, който да се сравнява от избирателната комисия след попълване на бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия.
(3) Броят на отпечатаните бюлетини по ал. 1 при всички видове избори е равен на броя на избирателите, увеличен с 10 на сто.

Избирателни кутии

Чл. 210. Избирателните кутии, в които се пускат хартиените бюлетини, са прозрачни и се запечатват с хартиени ленти, подпечатани с печата на секционната избирателна комисия.

Запълване на избирателната кутия. Отваряне

Чл. 211. (1) Когато избирателната кутия се напълни с бюлетини върху нейния отвор се залепва хартиена лента с подписите на членовете на комисията, така че да не може да бъде използвана повече и се подпечатва с с печата на секционната избирателна комисия. Пълната кутия остава на масата за гласуване.
(2) Председателят проверява изправността на втората кутия и дали тя е празна. Кутията се затваря и запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията. Хартиените ленти се подпечатват с печата на секционната избирателна комисия и гласуването продължава. Това обстоятелство се вписва в протокола на секционната избирателна комисия.
(3) Двете кутии се отварят едновременно след приключване на гласуването и намерените в тях бюлетини се броят заедно.

Раздел III
Машинно гласуване

Чл. 212. (1) Избирател може да гласува в избирателната секция чрез специализирани устройства за гласуване.
(2) За съответния вид избор се създава обща бюлетина върху визуален или тактилен терминал, на която гласоподавателят отбелязва по еднозначен начин своя вот за избрана от него кандидатска листа. При избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници избирателят ако желае може да изрази своето предпочитание (преференция) и за съответен кандидат от избраната кандидатска листа.
(3) Централната избирателна комисия утвърждава образеца на бюлетината.
(4) След произвеждане на гласуването избирателят получава от системата контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. Избирателят не може да промени своя вот чрез повторно машинно гласуване.

Чл. 213. (1) Машинното гласуване се осъществява с помощта на електронни средства за комуникация и обработка на информация, включени в специална техническа система.
(2) Системата по ал. 1 се проектира, осъществява и поддържа по начин, който:
1. осигурява лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за машинно гласуване, включително улеснен достъп за избирателите с увредено зрение или със затруднения в придвижването;
2. предлага на избирателите “он-лайн” инструкции за необходимите действия при машинно гласуване;
3. гарантира, че само избиратели, които имат активно избирателно право и са идентифицирани от системата може да гласуват;
4. осигурява надеждна и бърза идентификация на самоличността на избирателите;
5. осигурява еднаква по обем и качество информация за всяка партия, коалиция, инициативен комитет или кандидат;
6. гарантира тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на избирателите;
7. не допуска манипулиране на гласовете, както и всяко друго нерегламентирано влияние върху изборния процес;
8. осигурява възможност за лесна управление на потребителския софтуер и в частност на бюлетината;
9. съответства на най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на използваните апаратни и програмни средства;
10. не изисква от избирателя специални умения освен необходимите за използване на компютърни терминали;
11. гарантира, че всеки избирател подава само един глас за всеки вид избор и че всеки глас се съхранява и преброява само един път;
12. осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки;
13. в случай на прекъсване на изборния процес поради възникване на непреодолими външни обстоятелства, съхранява данните от гласуването и позволява продължаването му след отстраняване на тези обстоятелства;
14. позволява обобщаване на резултатите и изпращането им в електронен вид на районните или общинските избирателни комисии и на Централната избирателна комисия по време на гласуването и незабавно след приключване на гласуването;
15. осигурява цялост и секретност на прехвърляната информация чрез криптиране на данните и защита на комуникационните връзки;
16. поддържа електронен дневник на изборния процес с отбелязване на всички възникнали особености и отклонения от предвидения режим;
17. гарантира лесна поддръжка на апаратните средства и бързо отстраняване на възникнали технически неизправности;
18. позволява наблюдение на изборния процес от независими упълномощени органи;
19. позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи.
(3) Централната избирателна комисия определя допълнителни изисквания към апаратната и програмната част на системата по ал. 1.

Чл. 214. (1) Централната избирателна комисия не по-късно от 7 дни след насрочване на съответния вид избор открива сайт на интернет страницата си за предоставяне на информация при машинно гласуване.
(2) Централната избирателна комисия организира, ръководи и контролира машинното гласуване и обработката на данните от него. Районните или общинските избирателни комисии провеждат и контролират машинното гласуване и обработката на данните от него.
(3) Резултати от машинното гласуване по партии, коалиции и кандидати не се обявяват до края на изборния ден.

Преходна норма ако на предстоящи избори няма да се гласува с машини във всички избирателни секции и ако машинното гласуване ще се проведе само в страната.

Раздел IV
Предизборен ден

Получаване на изборните книжа и материали

Чл. 215. (1) В деня преди изборния ден секционната избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната или общинската избирателна комисия:
1. избирателни кутии;
2. кочани с хартиени бюлетини за гласуване, запечатани по начин, определен от Централната избирателна комисия;
3. избирателен списък;
4. формуляр на списък за допълнително вписване на придружителите;
5. формуляр на списък на лицата, получили ксерокопие от подписания протокол за съответния вид избор;
6. списък на заличените лица;
7. два формуляра на протокола (протоколите) на секционната избирателна комисия; фабричните номера на протоколите се вписват в протокола за предаването и приемането на изборните книжа и материали по ал. 3; ако има разлика във фабричните номера на отделните листи на протоколите това обстоятелство се описва; формулярите на протоколите се предават запечатани в плик по начин, който позволява да се види само фабричният им номер; пликът е подпечатан и подписан от членовете на районната или общинската избирателна комисия; след приключване на изборния ден, преброяване на гласовете и попълване на черновата се разпечатва единият формуляр и само ако бъде допусната грешка, се разпечатва и другият формуляр;
8. бланки-чернови за отразяване резултатите от преброяването на предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партиите и коалициите;
9. формуляри на чернови на протоколите на секционната избирателна комисия;
10. печат на секционната избирателна комисия;
11. протокол за маркиране на печата на секционната избирателна комисия;
12. образци на декларациите, които се подават за съответния вид избор съгласно кодекса;
13. отличителните знаци на членовете на секционните избирателни комисии по чл. 231;
14. техника и консумативи и други помощни и технически материали.
(2) В деня преди изборния ден секционната избирателна комисия получава техническите устройства и всички други изборни книжа и материали, необходими за машинното гласуване по ред, определен от Централната избирателна комисия.
(3) В деня преди изборния ден подвижната секционна избирателна комисия получава от общинската администрация и от районната или общинската избирателна комисия изборните книжа и материали по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 12, 13 и 14, както и:
1. списък за гласуване с подвижна избирателна кутия;
2. печат на подвижната секционна избирателна комисия;
3. протокол за маркиране на печата на подвижната секционна избирателна комисия.
(4) Председателят на секционната избирателна комисия, съответно на подвижната секционна избирателна комисия, определен от районната или общинската избирателна комисия неин член и кметът на общината, района или кметството или определено от него със заповед длъжностно лице от общинската администрация подписват протокол за предаването и приемането на избирателния списък, съответно на списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия, и протокол за предаването и приемането на изборните книжа и материали по ал. 1, т. 1, 2, 4 – 14, съответно по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 7, 8, 9, 12, 13 и 14 и ал. 3, т. 2 и 3. В случай на неявяване на председателя на секционната избирателна комисия, съответно на подвижната секционна избирателна комисия изборните книжа и материалите се получават и протоколите се подписват от заместник-председателя на комисията. Протоколите се съставят и подписват в три еднообразни екземпляра – по един за секционната избирателна комисия, за районната или общинската избирателна комисия и за общината (района – в градовете с районно деление).
(5) Печатът на секционната избирателна комисия по ал. 1, т. 10, съответно печатът на подвижната секционна избирателна комисия по ал. 3, т. 2 се предава в запечатан плик, който се подписва от лицата по ал. 4 в момента на получаването му и се отваря при откриването на изборния ден в секцията. След приключване на гласуването печатът се поставя и затваря в плик, който се подписва от председателя и секретаря на комисията.
(6) След подписване на протоколите отговорността за опазване на изборните книжа и материали носи председателят на секционната избирателна комисия, съответно на подвижната секционна избирателна комисия.

Получаване на книжа и материали от капитаните на плавателните съдове

Чл. 216. Капитаните на плавателните съдове под българско знаме, които напускат страната до началото на изборния ден, получават изборните книжа и материали по чл. 215, ал. 1 от районната избирателна комисия по местопребиваването на кораба до 19 часа преди изборния ден.

Получаване на книжа и материали

Чл. 217. Председателят и секретарят на секционна избирателна комисия извън страната получават изборните книжа и материали по чл. 215, ал. 1 от ръководителя на българското дипломатическо или консулско представителство или от оправомощено от него длъжностно лице.

Изборно помещение и кабини за гласуване

Чл. 218. (1) Пред изборното помещение се поставят образци на бюлетините за гласуване.
(2) В изборното помещение се поставят кабини за гласуване, така че да се осигури тайната на гласуването. Кабините трябва да осигуряват гласуването на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването.
(3) Пред изборното помещение и в кабините за гласуване се поставя табло, на което с големи букви е указано, че избирателят може да изрази своя вот само със знак „Х“ или знак „V“ , поставен с химикал, пишещ със син цвят. Размерът и видът на таблото се определят от Централната избирателна комисия.
(4) След приключване на подготовката за гласуването помещението се заключва и запечатва с хартиена лента, подписана от присъстващите членове на секционната избирателна комисия.
(5) Изборните помещения се охраняват отвън от служители на Министерството на вътрешните работи.

Раздел V
Изборно помещение. Начало и край на изборния ден

Гласуване по избирателни секции

Чл. 219. Гласуването се извършва по избирателни секции в предназначени за тази цел изборни помещения, в които има кабини за гласуване.

Начало и край на гласуването

Чл. 220. (1) Избирателите гласуват от 6.00 часа до 19.00 часа. Извън страната изборният ден започва в 6.00 часа местно време и приключва в 19.00 часа местно време. Когато в 19.00 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, председателят и секретарят на секционната избирателна комисия установяват техния брой и самоличност.
(2) Негласувалите избиратели предават документите си за самоличност на комисията, а избирателите – граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, и удостоверението си за пребиваване. Само тези избиратели се допускат до гласуване след 19.00 часа, но не по-късно от 20.00 часа.

Лица, които не се допускат в изборното помещение

Чл. 221. (1) В изборното помещение не се допускат лица с поведение, накърняващо добрите нрави, както и лица, носещи предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.
(2) В изборното помещение не се допускат въоръжени лица, освен в случаите на чл. 222, ал. 4.

Нарушения на изборния процес

Чл. 222. (1) Секционната избирателна комисия може да преустанови гласуването, когато са налице съществени нарушения на изборния процес. След тяхното отстраняване гласуването продължава.
(2) Решението за преустановяване на гласуването се съобщава незабавно на Централната избирателна комисия чрез районната или общинската избирателна комисия.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се отразяват в протокола на секционната избирателна комисия.
(4) При необходимост за възстановяване на реда и по решение на секционната избирателна комисия председателят може да потърси съдействието на кмета или кметския наместник и на органите на Министерството на вътрешните работи. Тези обстоятелства се отразяват в протокола на секционната избирателна комисия.

Раздел VI
Забрани при гласуването

Забрана за раздаване на изборни книжа и материали

Чл. 223. Забранява се предварителното раздаване на изборни книжа и материали.

Забрана за изнасянето на изборни книжа и материали

Чл. 224. (1) Забранява се изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение след приемането им от секционната избирателна комисия в предизборния ден, по време на гласуването и преброяването на гласовете и предпочитанията (преференциите).
(2) Подвижните секционни избирателни комисии може да изнасят извън помещението по чл. 8, ал. 3 книжата и материалите за гласуване с подвижните избирателни кутии.
(3) Забранява се изнасянето на бюлетини от избиратели извън изборното помещение.

Забрана за гласуване извън изборното помещение
Чл. 225. Забранява се гласуване извън изборното помещение, освен в случаите по чл. 237.

Забрана за присъствие
Чл. 226. Не се разрешава присъствие на други лица, освен гласуващи в момента избиратели, на разстояние по-малко от три метра от кабината за гласуване, когато в нея има избирател.

Забрана за използване на възпроизвеждаща техника

Чл. 227. (1) Забранява се използването на мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника с цел заснемане на начина на гласуване.
(2) При нарушаване на забраната по ал. 1 комисията незабавно обявява бюлетината за недействителна и отбелязва това обстоятелство върху бюлетината и в графа „Забележки“ на избирателния списък. Избирателят не се допуска повторно до гласуване.
(3) Бюлетината по ал. 2 се брои за недействителна, унищожава се с надпис „Недействителна по чл. 227“ и се вписва на отделен ред в протокола на секционната избирателна комисия.

Забрана за показване начина на гласуване

Чл. 228. (1) Забранява се след попълване на бюлетината и преди пускането й в избирателната кутия избирателят да разгъва бюлетината по начин, позволяващ да се види отбелязаното маркиране за партия, коалиция или инициативен комитет.
(2) При нарушаване на забраната по ал. 1 комисията незабавно обявява бюлетината за недействителна и отбелязва това обстоятелство върху бюлетината и в графа „Забележки“ на избирателния списък. Избирателят не се допуска повторно до гласуване.
(3) Бюлетината по ал. 2 се брои за недействителна, унищожава се с надпис „Недействителна по чл. 228“ и се вписва на отделен ред в протокола на секционната избирателна комисия.

Раздел VII
Изборен ден. Гласуване

Откриване на изборния ден

Чл. 229. (1) Изборното помещение се разпечатва и изборният ден се открива от председателя на секционната избирателна комисия в 6.00 часа, ако присъстват повече от половината от членовете на комисията. При липса на кворум се уведомява районната или общинската избирателна комисия. Ако в 6.00 часа са се явили повече от половината от членовете на комисията, но не се е явил председателят, изборното помещение се разпечатва и изборният ден се открива от заместник-председателя, което обстоятелство се вписва в протокола на секционната избирателна комисия.
(2) Когато до един час не се явят достатъчно членове на секционната избирателна комисия, районната или общинската избирателна комисия назначава необходимия брой членове от резервните членове на мястото на неявилите се членове.
(3) Когато председателят на секционната избирателна комисия отсъства, районната или общинската избирателна комисия назначава заместник-председателя за председател, а член на секционната избирателна комисия за заместник-председател. Когато отсъства заместник-председателят или секретарят на секционната избирателна комисия, районната или общинската избирателна комисия назначава член на секционната избирателна комисия за заместник-председател или секретар.
(4) Когато председателят, заместник-председателят и секретарят на секционната избирателна комисия отсъстват, районната или общинската избирателна комисия назначава председател, заместник-председател и секретар измежду членовете и резервните членове.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 районната или общинската избирателна комисия спазва изискването на чл. 61, ал. 3, съответно на чл. 76, ал. 3.
(6) Централната избирателна комисия по предложение на районната или общинската избирателна комисия може да разреши гласуването в някои секции да започне в 5.00 часа.

Действия при откриването

Чл. 230. (1) Непосредствено преди откриването на изборния ден бюлетините се разпечатват.
(2) При откриване на изборния ден в изборните помещения може да присъстват кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети съгласно чл. 117, ал. 6 и чл. 124, ал. 1, наблюдатели – при спазване изискването на чл. 114, ал. 2, журналисти и избиратели.
(3) Председателят на секционната избирателна комисия проверява наличието на изборните книжа и материали по чл. 215, ал. 1, изправността на избирателната кутия, включително и при машинно гласуване, и дали тя е празна. След проверката кутията се затваря и запечатва с хартиени ленти, подписани от присъстващите членове на комисията и се подпечатва с печата на комисията.
(4) Председателят на секционната избирателна комисия при откриване на изборния ден маркира по уникален начин печата на секционната избирателна комисия, с който се подпечатват изборните книжа. За маркирането се съставя протокол, подписан от членовете на комисията, който съдържа не по-малко от три отпечатъка от маркирания печат.
(5) След извършване на действията по ал. 1, 3 и 4 председателят на секционната избирателна комисия обявява изборния ден за открит.

Отличителни знаци на членовете на секционните избирателни комисии

Чл. 231. Членовете на секционните избирателни комисии са длъжни да носят в изборния ден отличителни знаци по образец, утвърден от Централната избирателна комисия. Отличителните знаци се отпечатват от Централната избирателна комисия.

Лица, които имат право да присъстват в изборното помещение

Чл. 232. (1) По време на гласуването в изборното помещение може да присъстват само застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети съгласно чл. 117, ал. 6 и чл. 124, ал. 1, наблюдатели – при спазване изискването на чл. 114, ал. 2, и представители на средствата за масово осведомяване.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да пречат на гласуването.

Гласуване на лицата, заети в произвеждането на изборите

Чл. 233. Лицата, заети в произвеждането на изборите като членове на секционна избирателна комисия или охрана на съответната секция, може да упражнят правото си на глас след вписване в допълнителната страница на избирателния списък, ако имат право да гласуват в съответния вид избор и след представяне на декларация по образец, че не са гласували и няма да гласуват на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него.

Раздел VIII
Гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването

Оповестяване на мерки

Чл. 234. (1) Районната или общинската избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден оповестява по подходящ начин чрез средствата за масово осведомяване мерките, позволяващи на избирателите с увредено зрение или със затруднения в придвижването да гласуват в изборния ден.
(2) В обявлението по ал. 1 се посочват телефон и адрес, на които може да се правят заявки за помощ в изборния ден.

Гласуване

Чл. 235. (1) Избирателите с увредено зрение или със затруднения в придвижването гласуват в определена по чл. 10, ал. 1 секция.
(2) Избирател по ал. 1 удостоверява самоличността си с документ за самоличност пред секционната избирателна комисия.
(3) Избирател по ал. 1 може да гласува и в избрана от него подходяща секция.
(4) Избирател по ал. 1 се вписва в допълнителната страница на избирателния списък в секцията, след като представи декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. Декларацията се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него. В допълнителната страница на избирателния списък се вписват всички данни на избирателя.

Гласуване с придружител

Чл. 236. (1) Когато избирателят е с увредено зрение или със затруднения в придвижването, което не му позволява да извърши сам необходимите действия при гласуването, председателят на комисията може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя. При оспорване на решението на председателя от член на комисията спорът се решава окончателно от секционната избирателна комисия.
(2) Имената и единният граждански номер на придружителя се вписват в графа „Забележки“ на избирателния списък срещу името на избирателя от член на комисията. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Този списък се подписва и от председателя и секретаря.
(3) Когато увреждането не позволява на избирателя да се подпише, в полето за подпис член на комисията отбелязва „гласувал“ и се подписва. Това обстоятелство се отбелязва в графата „Забележки“ и в протокола на секционната избирателна комисия.
(4) Неграмотността не е основание за гласуване с придружител.
(5) Едно лице не може да бъде придружител на повече от двама избиратели.
(6) Член на комисията не може да бъде придружител.

Раздел IX
Гласуване с подвижна избирателна кутия

Получаване на книжата. Маркиране на печата

Чл. 237. (1) Избирател с трайно увреждане, което не му позволява да упражни избирателното си право в изборното помещение и е подал заявление по чл. 37, ал. 1, се посещава в изборния ден от подвижна секционна избирателна комисия.
(2) Членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват подвижната избирателна кутия, и са най-малко четирима, получават от председателя на комисията списъка по чл. 37, ал. 3, празна запечатана избирателна кутия, на която с големи букви е указано, че избирателят може да изрази своя вот само със знак „Х“ или знак „V“, поставен с химикал, пишещ със син цвят, кочан с бюлетините и печат. Броят на бюлетините е равен на броя на избирателите, вписани в списъка за гласуване с подвижна избирателна кутия, увеличен с 10 на сто.
(3) Печатът за гласуване с подвижна избирателна кутия се маркира, за което се съставя протокол, който съдържа най-малко три отпечатъка от маркирания печат и се подписва от всички членове на подвижната секционна избирателна комисия.

Гласуване

Чл. 238. (1) При посещението в дома на избирателя членовете на подвижната секционна избирателна комисия поставят подвижната избирателна кутия на достъпно и видно място в дома му. Данните от документа за самоличност на избирателя се сверяват с тези от списъка и в списъка се вписват единният граждански номер (личен номер) и видът и номерът на документа за самоличност. Документът за самоличност, съответно и удостоверението за пребиваване на гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, остава в членовете на комисията до полагането на подпис от избирателя в списъка.
(2) При гласуването в помещението с избирателя не може да присъстват други лица, включително членовете на секционната избирателна комисия, които обслужват подвижната избирателна кутия, освен ако избирателят не може да извърши сам необходимите действия и се налага гласуване с придружител. Имената и единният граждански номер (личен номер) на придружителя, както и причината за гласуване с придружител се вписват в графа „Забележки“ на списъка срещу името на избирателя от члена на комисията. Данните на придружителя се вписват и в списъка за допълнително вписване на придружителите, след което придружителят се подписва. Списъкът се подписва от членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват подвижната избирателна кутия. Изискванията на чл. 116, ал. 2, 120, ал. 3, 126, ал. 3 и чл. 236, ал. 3-6 се прилагат и при гласуването с подвижна избирателна кутия.
(3) След вписване на данните в списъка избирателят получава от членовете на комисията химикал, пишещ със син цвят, и бюлетина от кочана с бюлетините, която се откъсва от кочана в момента на предаването й. Бюлетината се подпечатва с печата на комисията в момента на получаването й от избирателя. При избори за общински съветници и за кметове избирателят получава бюлетина за всеки вид избор.
(4) Избирателят гласува, като поставя знак „Х“ или знак „V“ в квадратчето с номера на избраната от него кандидатска листа, който изразява по еднозначен начин неговия вот. При избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници избирателят ако желае, поставя знак „Х“или знак „V“ в едно от малките квадратчета пред имената на избран от него кандидат на партия или коалиция, който показва по еднозначен начин неговото предпочитание (преференция) за съответния кандидат.
(5) Избирателят сгъва бюлетината по начин, непозволяващ да се вижда отбелязаното маркиране за партия, коалиция или инициативен комитет. Сгънатата бюлетина се дава на членовете на комисията, които сверяват дали номера върху бюлетината съответства на номер върху кочана. При съответствие подпечатват повторно бюлетината с печата на комисията. Избирателят пуска сгънатата бюлетина в избирателната кутия, полага подпис в избирателния списък и получава обратно документите си.
В графа „Забележки“ на списъка членовете на комисията вписват часа на гласуването.
Обслужване на подвижната избирателна кутия
Чл. 239. (1) Членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват подвижната избирателна кутия, посещават избирателите от списъка по домовете им до изчерпване на списъка, но не по-късно от 19.00 часа, като им се осигурява транспорт и охрана. Ако избирателят не бъде открит на посочения адрес, в графа „Забележки“ на списъка срещу името на избирателя се отбелязва това обстоятелство и се подписва от членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват кутията.
(2) След приключване на гласуването с подвижната избирателна кутия върху нейния отвор се залепва хартиена лента, на която се отбелязва часът на последното гласуване, който не може да бъде по-късно от 20.00 часа. Хартиената лента се подписва се от членовете на подвижната секционна избирателна комисия, които обслужват кутията и се подпечатва с печата на комисията. Подвижната избирателна кутия се връща в помещението по чл. 8, ал. 3.
(3) За неуредените въпроси се прилагат правилата за гласуване в секционна избирателна комисия.

Раздел X
Гласуване с удостоверение за гласуване на друго място

Гласуване

Чл. 240. (1) Избирателите с удостоверение за гласуване на друго място се вписват от секционната избирателна комисия по местопребиваването им в деня на изборите в допълнителната страница на избирателния списък. Удостоверението за гласуване на друго място се предава на комисията, която проверява данните в него. Удостоверението се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него.
(2) Избирател с удостоверение за гласуване на друго място може да гласува и в секцията по постоянния си адрес (адрес на пребиваване). Комисията го вписва в допълнителната страница на избирателния списък, към който се прилага и удостоверението за гласуване на друго място.
(3) В допълнителната страница на избирателния списък по ал. 1 и 2 се вписват всички данни на избирателя.

Раздел XI
Гласуване на ученици и студенти

Гласуване

Чл. 241. (1) При избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България избирател, който е ученик или студент – редовно обучение, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на:
1. документ за самоличност;
2. надлежно заверена от учебното заведение със седалище в населеното място за съответната учебна година ученическа книжка или за съответния семестър студентска книжка;
3. декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място.
(2) Избирателят – ученик или студент, се вписва в допълнителната страница на избирателния списък. В допълнителната страница на избирателния списък се вписват и всички данни на избирателя.
(3) Декларацията по ал. 1, т. 3 се прилага към избирателния списък и е неразделна част от него.
(4) По време на гласуването ученическата или студентската книжка остава в секционната избирателна комисия заедно с документа за самоличност на избирателя – ученик или студент.
(5) След полагането на подпис от избирателя в избирателния списък в ученическата или студентската книжка се вписва датата на изборите и се отбелязва, че ученикът или студентът е гласувал. Книжката се подписва от председателя или секретаря и от един член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции, след което се връща на избирателя заедно с документа му за самоличност.

Освобождаване от учебни занятия

Чл. 242. Избирателите, които са ученици и студенти, при произвеждане на избори за общински съветници и за кметове в населеното място, в което имат право да гласуват, се освобождават от учебни занятия един ден преди, по време на изборния ден и един ден след него.

Източник: www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2086/
ПЕРСОНИФИЦИРАНА ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБОРНА СИСТЕМА
В Германия след края на ВСВ се разработва специална изборна система с цел да се съчетаят предимствата на пропорционалните и мажоритарните системи. Системата се характеризира със следните особености.
1. Тя е пропорционална система, при която общият брой мандати на всяка партия, прескочила изборната бариера, се определя (приблизително) пропорционално на броя на получените от партията гласове.
2. Половината от мандатите се персонифицира по мажоритарен начин чрез избори в едномандатни изборни райони (ЕИР) в един тур с относително мнозинство.
3. Възможно е в някои случаи в парламента да се изберат депутати над определения предварително брой.
Така броят на мандатите на партиите на национално ниво се определя пропорционално, половината мандати се персонифицират мажоритарно, а парламентът е с променлив по численост състав.
По-долу е представен вариант на тази система, съобразен с българската конституция, който в частност не изисква промяна в броя на народните представители (240 за ОНС и 400 за ВНС).

Чл. 1. (1) В изборите за народни представители участват партии и коалиции (накратко партии) и независими кандидати.
Чл. 2. (1) Страната се разделя на 31 многомандатни изборни района (МИР) и на 120 (респ. 200) ЕИР.
(2) Всеки МИР включва цяло число ЕИР.
(3) ЕИР се избират с приблизително еднакво население в МИР.
Чл. 3. (1) Избирателят в страната има два гласа: един глас за мажоритарен кандидат (накратко мажоритарен глас) и един глас за партия (накратко партиен глас).
(2) Избирател може да гласува за дадена партия и за кандидат от друга партия.
Чл. 4. (1) В страната се гласува с интегрална бюлетина, разделена на лява и дясна части с вертикална линия.
(2) В лявата част на бюлетината са посочени имената на партийните кандидати в ЕИР, а в дясната част срещу тях са дадени наименованията на съответните партии, подредени по жребий.
(3) Най-долу в лявата част на бюлетината са дадени имената на независимите кандидати, подредени по жребий, срещу които в дясната част пише „независим”.
(4) Пред името на всеки кандидат и пред наименованиято на всяка партия има квадратче за отбелязване на избора.
(5) Гласува се със знак „Х”.
Чл. 5. (1) Когато избирател гласува за независим кандидат, той не може да гласува за партия.
(2) Когато избирател е гласувал за независим кандидат и за партия, гласът му за партия е недействителен (вариант: гласът му за независимия кандидат е недействителен).
Чл. 6. (1) Избирателят в чужбина има един партиен глас.
(2) Бюлетината за гласуване в чужбина е интегрална и в нея има само наименования на партии и квадратчета за гласуване със знак „Х”.
Чл. 7. (1) Във ЕИР е избран кандидатът, получил най-много гласове.
(2) При равен брой гласове между двама или повече кандидати се тегли жребий (вариант: произвежда се нов избор).
Чл. 8. (1) В разпределението на мандатите по пропорционалната система участват партиите, получили не по-малко от 4% от партийните гласове, подадени в страната и чужбина.
(2) Партиите по ал. 1 си разпределят предварителни мандати, чиито брой N е равен на 240 (респ. 400) минус броя на избраните независими кандидати.
(3) В разпределението на предварителните мандати по ал. 2 участват и партиите, които имат не по-малко от двама избрани мажоритарни кандидати (вариант: не по-малко от един избран мажоритарен кандидат).
(4) Разпределението на мандатите по ал. 2 и 3 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
Чл. 9. (1) Нека дадена партия П има А на брой избрани мажоритарни кандидати и В на брой предварителни мандати по чл. 8, ал. 2.
(2) Когато числото А е по-малко от числото В, партията П получава окончателно В мандата, като В – А на брой от тези мандати се пресонифицират от районните листи на партията в МИР (вариант: от национална партийна листа).
(3) Когато числото А е равно на числото В, партията П получава окончателно А мажоритарни мандата.
(4) Когато числото А е по-голямо от числото В, партията П получава окончателно А мажоритарни мандата.
(5) Ако има партия по ал. 4, то партиите по ал. 2 си разпределят М мандата, където числото М е равно на числото N по чл. 8, ал. 2 минус сумата от числата А – В за всички партии по ал. 4.
(6) Разпределението на М-те мандата по ал. 5 между партиите по чл. 8 се извършва по метода на Хеър-Нимайер.
(7) Персонифицирането на мандатите по ал. 2 и 5 се извършва от районни партийни листи в МИР по двойно-пропорционален метод (вариант: от национални партийни листи по метода на Хеър-Нимайер).

ПРИМЕР

Данни

В избори за 240-членен парламент с 4% бариера участват 6 партии П1, П2, П3, П4, П5 и П6, които получават гласове (в хил.) в страната и чужбина, посочени съответно във втори и трети ред на таблицата по-долу. Приемаме също, че има избран 1 независим кандидат.

Пресмятания

Партиите си разпределят N = 240–1 на брой мандати по чл. 8, ал. 2.
Партии П5 и П6 имат по-малко от 4% от всички гласове за партии и според чл. (8), ал. 1 не участват в разпределението на 239-те мандата. Партия П5 обаче има 2 избрани мажоритарни кандидати и участва в разпределението на мандатите по силата на чл. 8, ал. 3.
Така се получава ред 6 „Предварителни мандати” по чл. 8, ал. (2).
Партия П3 има 51 избрани мажоритарни кандидати, което е с 2 повече от 49-те й предварителни мандата (ред 8). Така партия П3 окончателно получава 51 мандата, а партиите П1, П2, П4 и П5 си разпределят 188 = 240 – 1 – 51 мандата по чл. 9. Така се получават редове 9. „Избрани от листите” и 10. „Окончателни мандати” в таблицата.
Как ГЕРБ помага на БСП
Пределно ясно е, че ГЕРБ се възползва от протеста. Както е ясно, че от самото начало на лятото партията се надява тъкмо на това. Без да подозира обаче, че по този начин не вреди на БСП. Точно обратното: помага ѝ.

.

Татяна Ваксберг, Дойче Веле

ГЕРБ ли е проблемът в сегашната ситуация? Въпросът се налага, откакто партията на Борисов се включи еднократно в протестите и с това породи повече гняв, отколкото беше предизвикал кабинетът на Орешарски. Самите протестиращи бяха упрекнати в това, че са се оставили да изглеждат като лице на ГЕРБ. И дори в това, че съзнателно са станали такова.

Това, че ГЕРБ се възползва от протеста, е вън от съмнение, както е вън от съмнение, че от самото начало на лятото партията се надява тъкмо на това – да се представи като част от свястната градска среда и да се легитимира като неин изразител.

Само че не е ясно какво трябва да следва от тези прозрачни желания на ГЕРБ. Да спре протестът? Да не беше започвал? Да си продължи, но да излъчи собствени гранични сили, които да пускат на „Цар Освободител“ само хората с виза? Да се примири, че принадлежи на ГЕРБ и да развее партийното им знаме? Май няма пета възможност. А от първите четири излиза, че улицата е отговорна за желанията на ГЕРБ.

Инсценировката

Що се отнася до групата на Борисов и Цветанов, точно тя е основният губещ от собствената ѝ инсценировка с „присвоения“ протест. Исторически погледнато, БСП винаги е печелила от агресивен противник, а когато ѝ е липсвал такъв, тя си го е създавала. Най-зрелищният пример е пожарът в Партийния дом – сграда, която трябваше да се подпали, за да представи партията като жертва.

БСП печели и от нещо друго – от образа на добре организиран противник, направляван от някакъв невидим център. ГЕРБ ѝ подари и двете – когато на 4 септември реши да докара „протестиращи“ с автобуси от провинцията и ги пусна да налитат на полицаите около парламента.
Кой кой е по улиците на София?

Тези яки мъже, снабдени с метални вериги за сваляне на загражденията, които нападаха полицейския кордон без никаква основателна причина и пееха възрожденски песни буквално под нечие диригентство, са в очите на социалистите идеалният образ на протестиращия срещу БСП. Тази партия е безпомощна само когато е изправена пред обикновено и неконтролирано недоволство – така беше през 1990 година, така беше – със съществени изключения обаче – и през 1997 година. Тази партия е безпомощна и в още един случай – когато я обвиняват във връзки с престъпния свят. Нещо, което е написано по плакатите на протестиращите и което много трудно може да бъде обвинение, отправено към БСП тъкмо от ГЕРБ.

Цели 90 дни

Всъщност не е напълно вярно, че протестът игнорира плановете на Бойко Борисов. Още през юни те станаха повод за сериозни опасения – че при липсата на приемлива алтернатива на управлението един протест срещу кабинета „Орешарски” може да бъде измамно възприет като протест, вдъхновен от фактическия му опонент в политиката – ГЕРБ. Целият бунт започна и продължи въпреки осъзнатата опасност да бъде „присвоен“ от една или друга сила – независимо дали от съществуващата (ГЕРБ) или от някоя проектирана (Реформаторски блок; „президентска“ партия). Просто реакцията срещу едно скандално назначение на кабинета се оказа по-важна. Както и удържането на фокуса на тази реакция цели 90 дни поред – рядък случай за балканска държава, където политическите искания обикновено се разпиляват, размножават, ескалират и водят до главозамайващи обобщения.
САЩ почитат жертвите от 11-ти септември
Америка почеге жертвите на атентатите в Ню Йорк, Вашингтон и щата Пенсилвания преди 12 години, когато загинаха близо 3000 души.

На 11 септември 2001 г. два самолета, похитени от терористи, се врязаха в кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и ги сринаха до основи. Трети самолет се заби в Пентагона във Вашингтон.
Четвърти не успя да достигне целта си благодарение на пътниците, влезли в схватка с похитителите и се разби в щата Пенсилвания.Жертвите са 2974 души, без 19-те терористи: 246 – на четирите самолета (от които няма оцелели), 2603 – в кулите в Ню Йорк и на земята, и 125 – в Пентагона. 24 души са обявени за липсващи.
Всички жертви са цивилни освен 55-те военни, убити във Пентагона. Сред загиналите има представителите на повече от 90 държави. Днес основната възпоменателна церемония в Ню Йорк започна в 8,46 ч. местно време, когато първият самолет се вряза в северната кула на Световния търговски център. Край Уолстрийт бяха прочетени имената на жертвите.

Както и миналата година, политици не изнасят речи.Вечерта два лъча ще озарят небето на Ню Йорк над мястото, на което се издигаха кулите близнаци.

Преди две години там беше открит мемориал за жертвите, който е бил посетен вече от 10 милиона души.Президентът Барак Обама, вицепрезидентът Джо Байдън и техните съпруги запазиха едноминутно мълчание на моравата пред Белия дом.Президентът бе и на церемония в Пентагона.Възпоменателни церемонии има и в щата Пенсилвания.На мястото на кулите близнаци в Ню Йорк се строи небостъргач, който през април стана най-високата сграда в града. Когато бъде завършена през 2014 г., тя ще има 104 етажа и ще бъде най-високата сграда по Западното полукълбо, както и третата най-висока сграда в света. Кулата ще се извисява на 541 м. Около нея ще има още три по-малки небостъргача.

Жребий

Американски пътници, избирани чрез жребий, скоро може да избегнат опашките за проверки по летищата в САЩ, предаде Франс прес, като се позова на Американското управление за транспортна безопасност. Пътниците ще бъдат подбирани на произволен принцип от списък с пасажерите с „нисък риск за сигурността“.

Процедурата ще започне да се прилага от седемте американски авиокомпании първо на 40, а после и на 100 летища в САЩ.

Програмата за облекчен контрол след теглене на жребий не засяга чужденците, с изключение на канадците.

Пътниците ще се записват в списък срещу 85 долара за 5 г.

http://dnes.dir.bg

Още по темата:

https://www.eurochicago.com/2013/09/911-anniversary-2013-nyc-ceremony-remembers-victims-of-september-11/
Екоорганизации срещу “Дънди прешъс металс”
Материал на Нashtag-bg.com

.

Сдружение “Коалиция за устойчиво развитие”, която събира в себе си множество малки неправителствени организации от цялата страна, разпространи до медиите писмо-анализ за работата на “Дънди прешъс металс” в Челопеч. От организацията публикуват имената на зависимите от златодобивната компания фигури, като остро възразяват срещу беззаконието и “престъпните схеми”, с които се е оплела компанията.

От сдружението съобщават, че канадската компания нарушава всички екологични стандарти, но понеже има редица фигури на властови позиции, които защитават интересите на инвеститора, това не се чува. От “Коалиция за устойчиво развитие” дават пример с това, че при сигнал към МОСВ екоинспекциите, водени от Николай Кенанов, чиято съпруга издава списание, финансирано от “Дънди”, винаги пристигат със закъснение и в “удобно за компанията време” и респективно замерванията им не засичат нищо. Освен това експертите от различни университети, които анализират обстановката на място, също са в пряка зависимост от канадската компания, която финансира учебните им заведения. Целият текст на скандалното изявление можете да намерите по-долу.

Уважаеми дами и господа,

Добивът на подземни богатства според конвенции, по които България е страна, и според директиви на ЕС, където България е страна-член, и според националното законодателство, изисква чрез нарочни процедури съгласуване на интересите между администрация, бизнес и граждани, така че осъществяването му да не се прави за сметка на живота, здравето, правата и собствеността на местното население, нито пък на целостта на природата и градската среда. Обратна е лошата бизнеспрактика при добива на благородни метали от канадската фирма „Дънди Прешъс Металс” в мина Челопеч, където с помощта на престъпна схема, заобикаляне на закона, нерегламентиран лобизъм, корупция и конфликт на интереси е установен контрол върху държавна администрация, местни власти, научни среди, медии, НПО, синдикати и работодателски камари и с цел безконтролна печалба ненаказано се унищожават здравето, живота, градската и околната среда в няколко български общини – Челопеч, Чавдар, Златица, Пирдоп, Панагюрище, Ихтиман, Лесичово и др. Примерите за наличието и дейността на престъпни кръгове могат да започнат със задкулисните взаимодействия на „Дънди” с държавната екоинспекция и с админстративния съд. При подаване на сигнали от потърпевши за извършено от рудник Челопеч замърсяване и щети върху хора, природа, имоти и градска среда, МОСВ извършва контролирани проверки чрез структурите си ИАОС и РИОСВ-София. Проверките се правят не в момента на аварията, а в избрано от рудника време и място, когато от няколко дни не са се извършвали взривове и обрушаване и няма вредни влияния върху компонентите въздух, почви и води. Протоколите от проверките се пишат под указанията на специален пратеник на МОСВ, наречен координатор – Николай Кенанов. Съпругата му – Дани Кенанова, издава списание „Екология 21”, отличаващо се с уводни статии на екоминистъра, а същото това списание се издържа от „Дънди”. Реклама, пи ар или положителни „експертизи” за дейността на канадската фирма в това списание прави Мария Златева, която сама се представя за професор и доктор, какъвто не е, но получава канадски долари от списанието и оценява като екологосъобразна практиката на „Дънди” във Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ, където е назначена от екоминистъра да представлява българските НПО. Ако гражданите продължат да недоволстват и атакуват актове на МОСВ за положителен ДОВОС и ОС на дейности на „Дънди” пред Административния съд, идва ред на втория защитен вал на преторианската гвардия – пред съда се явяват адвокатите от кантора „Сиела”, които едновременно защитават и съгрешилия оператор „Дънди” и служебните лица, издали актовете на държавния орган МОСВ, подкрепящо „Дънди”. Авторът на АПК проф. Кино Лазаров, духовен гуру на всички съдии и съдийки от ВАС, и таен консултант до ден днешен при писането на всички по завързани административни съдебни решения, отпечатва учебниците си за студенти в издателството на собственика на „Сиела” Иван Тодоров /и той вече професор по административно право, доскоро само адвокат и съдружник на Илия Павлов/, а синът му – Николай Кинов Лазаров, млад адвокат, работи /естествено!/ за „Сиела”, като при дела на кантората си във ВАС носи много поздрави на съда от баща си /а може би и решения/. Ако се стигне до вещи лица в хода на дела, заведени срещу манипулациите на МОСВ и „Дънди”, се появяват доценти и професори от МГУ или ВХТИ – университети, спонсорирани от „Дънди” и вероятни участници в колективите за изготвянето на екооценки на канадците. Ако пострадалото от „Дънди” местно население удари на камък в екологията и в съда в София, не му остава друго и тръгне да се жалва на кмета си и на общинския съвет, за кмет на община Челопеч ще се сблъска с Алекси Кесяков, син на Иван Кесяков, последния директор на рудника, преди да го приватизира в полза на „Дънди” заедно с Александър Божков и Иван Костов. Семейство Кесякови има фирма, доставяща вар и наета от „Дънди” за потискане на арсена в хвостохранилището на рудника. Това е вечен бизнес, тази дейност трябва да се извършва, дори когато добивът бъде прекратен. Потърпевшите от канадския инвеститор им съграждани дори и да отидат при председателя на Общинския съвет, пак ще срещнат който трябва – там стои на пост Наско Фотев, бивш профпредседател на „Подкрепа” в рудника, който за добра служба на чорбаджията и срещу наемните работници, е издигнат в ранг на шеф на Общинския съвет. Всъщност целият Общински съвет се състои от личности, които или работят в рудника, или имат договори за външни доставчици с рудника. Ако ощетените от рудника граждани са от Карлиево, а не от Челопеч и в Карлиево ги чака същото. Как да се оплачеш на кмета, че те застрашава праха и отровите от хвостохранилището на „Дънди” в с. Карлиево, като кмета – Иван Иванов, пак е бивш директор на рудник Челопеч, а сега „благоустроява” най-засегнатото от утайки населено място Карлиево чрез дарения от „Дънди”. Когато през 2012 г. местните жители и граждански организации се оплакаха от МОСВ, че толерира „Дънди”, и позволява на фирмата да работи без екоразрешителни, в защита на „Дънди” още на същия ден няколко работодателски организации, финансирани и управлявани от „Дънди” се противопоставиха на екоорганизациите, защитаващи местното население, а контролираните, платени и управлявани от „Дънди” български национално представени синдикати организираха протест срещу екоорганизациите и местното население. Говори се, че тези отношения се разпростират и в политиката, с политическите партии и срещу спонсориране на управляващите „Дънди” получава подкрепа от властта. За посредници в тези отношения се сочат Кирил Добрев от БСП и Емил Димитров от ГЕРБ. За лобисти пред висшата администрацията се споменават Соломон Паси, бивш външен министър, Самуел Леви, бивш служител от кабинета на министъра на ОСВ, Виктор Меламед, известен като говорител на „Зееви груп” и приватизатор на авиокомпания „Балкан”, Дияна Пазаитова, служител в международна лобистна фирма, Евдокия Манева, бивш екоминистър, бивш депутат, бивш зам.-екоминистър, Ваня Григорова, бивш директор в МОСВ, бивш директор на Минната камара, доминирана от шефа на „Дънди” Алекс Нестор, Иво Прокопиев, шеф на КРИБ, почетен консул на Канада в България. За автор на екологичните схеми, заобикалящи закона, се смята професорът от ВХТИ Иван Домбалов, носител на Димитровска награда, ръководител на колективът-монополист за ДОВОС пред ВЕЕС на МОСВ, баща на юридическия шеф на „Дънди” Петя Домбалова. В медийното отразяване посредниците за добро обществено мнение за „Дънди” са Валя Ахчиева-БНТ, Вяра Анкова-БНТ, Цветанка Ризова – НТВ, Вера Джамбазова, собственик на пи ар фирма „Ориндж”, Димитър Найденов, преподавател по журналистика в Софийски университет и една шепа местни медии от Средногорието. Чрез Ейдриан Голдстоун, директор на „Дънди”, е осигурена комфортна среда в европейската публична администрация, там са лобирани Зеления интернационал, Зелените в европарламента, Гринпийс и Фонд за дивата природа и никоя гражданска петиция не прехвърля границите на любезно-бюрократичния отговор и пращането и за зелен хайвер.

Нито един от упоменатите лобисти, много от които длъжностни лица, няма деклариран произход и размер на средства, получени от „Дънди”, докато защитава дейността и името на „Дънди” в държавни институции и общински администрации, като ангажира общественото мнение от екрана на държавни и частни медии за „отговорността към обществото”, с която работи „Дънди” в България, или когато защитава тезите на „добрите” практики на „Дънди” в съда или пред органите на ЕК. Активността на тези лобисти стигна напоследък дотам, че внесоха проект на канадската компания „Дънди” за Минна стратегия на Р. България от името на Българската минна камара, с искане да се превърне в проект на МИЕТ и да се одобри от МС за изпълнение. В първа точка на този проект за стратегия се каза: „България е минна държава”, което би сложило кръст на туризма и 4 млрд. евро годишен приход от лятното Черноморие в България, за да може „Дънди” да копае и печели още повече в България.

Ето какви са истинската картина и последствията от дейността на „Дънди” в България от нерегламентирането лобиране за сметка на местните общности, природата, околната среда, частната, общинската и държавната собственост на територията на добива на медно-златни руди в рудник Челопеч:

1. „Дънди” – най-печелившата и най-замърсяващата компания в България работи без ОВОС и комплексно разрешително. МОСВ заобикаля закона за задължителна оценка на въздействието, като твърди, че „Дънди” изпълнява стар проект на НИПРОРУДА от 1988 г. с подписа на зам.-министъра Евдокия Манева.

2. „Дънди” продължава да доставя концентрат за преработка на „Аурубис” АД-Пирдоп, макар да има забрана за работа с арсенов концентрат в страните от ЕС, без да бъде санкциониран за това от здравен инспекторат, екологичен инспекторат и др.

3. „Дънди” лъже обществеността, че не зауства отпадни води в р. Тополница, макар да има за това актове и наложени глоби. Това замърсяване на р.Тополница засяга няколко общини, няколко селищни системи, трови река Марица и съдейства за трансгранично замърсяване в Гърция и Турция.

4. „Дънди” депонира концентрат, съдържащ арсен и тежки метали в незаконен открит склад, който няма ОВОС и строителни книжа. След сигнал на НПО, нито ДНСК, нито МОСВ, нито МЗ, нито МИЕТ, нито МТСП правят постъпки за спиране работата на склада, закриването му и построяването на нов според изискванията.

5. „Дънди” е изградил и ползва 10 г. без наем разтоварище на пътническа ж.п. гара Златица за товарно-разтоварни работи на концентрат на открито, при доказани вредни въздействия за гражданите, градската среда, железопътната инфраструктура. При констатирането на нарушението след сигнал на граждани, фирмата не е наказана и не е принудена да преустанови дейността и да компенсира пострадалите. В момента отново без оценка за въздействие и обществено обсъждане, в Челопеч е построено ново открито ж.п. разтоварище за арсенов концентрат.

6. „Дънди” не е била и не е подложена на контрол върху работата с взривни вещества, както това е станало с останалите мини и кариери, ползващи взривни вещества. Това създава потенциална опасност за работещите и местното население и повдига въпроса за липсата на валидност на правилата за защита на конкуренцията.

7. „Дънди” предизвиква пропадания в околностите на мината, на терени, които не са нейна собственост, сред които има пасбища, ползвани от месното население, свети места, културно исторически ценности, три параклиса, както и път към частни имоти, които незаконно са преградени и затворени от мината за хората, без правно основание.

8. „Дънди” не спазва закона и го заобикаля, като наема на работа чуждестранни специалисти с туристически визи, като задължава работниците си при трудови злополуки да ги регистрират в болницата като битови. „Дънди” се подозира в манипулиране на поземлените комисии с цел приобретяване на частни и общински имоти в близост до мината и хвостохранилището.

9. „Дънди” подкупва представители на местни власти и сидикати, научен сектор, вещи лица, осигурява си предимство чрез конфликт на интереси, предоставяне на обществени поръчки, назначения, с което дискриминира останалите участници в икономическия и социален живот, които са критично настроени или конкурентни на нейната дейност. Създава престъпно лоби в съдебната система, в МОСВ, МТСП, МЗ, научен сектор, образование, местна власт, социални партньори – работодателски и синдикални организации.

10. Държавата позволява на „Дънди” безнаказано нарушаване на частна собственост с взривна вълна, вибрации и вредни емисии от вентилацията на подземния рудник в кв. „Горна махала” – Челопеч.

11. Държавата си затваря очите през факта, че „Дънди” разрушава обществена инфраструктура и градска среда – 60 тонни камиони разрушават улици от общинска и национална пътна мрежа, строени с общински, национални и европейски средства, без компенсация и възстановяване. Нарушават се правилата за движение по пътищата и се замърсяват с опасни отпадъци, пълни с тежки метали.

12. Държавата не забелязва неспазване и неизпълнение на годишен инженерен план, с което се осъществява заобикаляне на закона, надуване на разходите и увеличаване на недекларираната печалба на „Дънди”.

13. Държавата поема ангажимент пред местните общности да разреши инвестицията, ако тя се контролира за безопасност от Обществено-контролен съвет, който да следи влиянието върху хора, природа и градска среда. Такъв и досега не действа. МОСВ представя в МС неистинска информация , че такъв съвет работи, с подписа на зам.-министър Е.Манева.

14. Държавата организира и участва в извършване на контролирани проверки на безопасни условия на труд, поискани от „Дънди”.

15. Държавата организира и участва в контролирани проверки на вредни въздействие върху хора, природа и околна среда от емисии на рудника, които „Дънди” си е поръчал.

16. Държавата не измерва количеството и качеството на концентрата, деклариран от „Дънди” като добит при изпълнение на концесията, пред Дирекция „Подземни богатства”, „Концесии” и МИЕТ. Допуска деклариране на по-малки количества добит концентрат и недеклариране в състава му на други ценни метали, извън тези, предмет на концесията, което е контрабанден износ на национално богатство.

17. Държавата допуска консумирането на практика на конфликт на интереси, 2/3 от общинските съветници на Чавдар, Златица, Челопеч и др. са на свързани лица с „Дънди”, което позволява комфорт при разполагане на инвестицията и неглижиране на претенциите на местното население.

18. Държавата и „Дънди” продължават да отказват на местното население да финансират и осъществят актуално изследване на хората, почвите и водите за наличие на арсен и тежки метали от независими лаборатории и експерти, одобрени от гражданите и техните организации.

Много скоро, до година-две, добивът на „Дънди” в мина Челопеч ще приключи заради намалена ефективност при по-ниско съдържание на злато в периферията на златната жила. По силата на сключените договори с българската държава канадската компания няма ангажимент да изгради и поддържа пречиствателно съоръжение за потискане на арсена и сярната киселина, които извират от огромния подземен рудник. /Някой трябва да е отговорен за това!/ Държавата няма планирани средства за възстановяване и рекултивация на рудника след преустановяване на експлоатацията му. /Някой трябва да е отговорен за това!/ Неизбежна е екологичната катастрофа, но тя няма да е в района, няма да е локална – за няколко хиляди местни жители и техните имоти, а ще се превърне в национален и трансграничен проблем с водите, които чрез река Тополница ще поразят цялата територия на страната, а чрез р. Марица – може би и целия Балкански полуостров. Подобни притеснения предизвикаха неотдавна решителни мерки на държавата и силите на реда и закона в Румъния, където подобна канадска фирма безконтролно добива златна руда в мина Рошия Монтана за сметка на здравето на местното население, природата и инфраструктурата в северната ни съседка. Настояваме за спешен контрол и спешни мерки и за да не се повтори в България унгарската трагедия с разлива на токсични утайки в гр. Айка и р. Дунав от 2010 г. Още повече, че в плановете на канадската компания присъства намерението да складира в изоставените рудници с цел печалба втечнен въглероден диоксид, получен при изгарянето на въглища от ТЕЦ-овете, както и да разпечатят за повторен добив урановите мини в България, закрити някога и запазени за канадците от Иван Костов и Евдокия Манева.

Тази петиция е подписана след дългогодишни опити за диалог с българския мениджмънт на „Дънди”, след изпратени десетки молби и предложения до Борда директорите в Торонто, както и до акционерите на „Дънди” за възстановяване на нарушени права на граждани, след искания до Американското и Канадското посолства за прилагането на добра бизнес практика от „Дънди” с екологична, социална и корпоративна отговорност в България, като в страна-членка на ЕС. Вместо това, регистрираме натиск върху активистите ни, подготвящи публицистичен филм за вредните въздействия в Челопеч; заплашени симпатизанти заради подадени сигнали за производствени аварии на „Дънди” до Зелен телефон; запалени коли на активисти заради искане за оценка на въздействието и здравен скрининг; публикувани клевети в медии, платени от „Дънди”, в които ръководителите на екологични и граждански сдружения са наречени рекетьори, екологични терористи, врагове на бизнеса и минната индустрия. Няколко самосъздали се граждански комитета за защита на правата и интересите в Челопеч и околността са разтурени от „Дънди”, лидерите им са уволнени от работа, прогонени са и изселени от общината, членовете на комитетите са заставени да се откажат от подписите и волеизявленията си, че искат извинения и компенсации от инвеститора за разрушените си домове и порутените улици. Рекордното поскъпване на благородните метали през последните години позволява на некоректния канадски инвеститор с политиката на моркова и тоягата да прави все повече каквото си иска на територията на нашата страна, като че ли е държава в държавата или в Челопеч има установена канадска автономия. Това е твърде демотивиращо за нас и сънародниците ни на фона на небивалото обедняване, икономическата и социална криза, и само силата на закона може да го пребори.

Дончо Иванов,

председател на Коалиция за устойчиво развитие
„Благоприветливият и благочестив“ Цветан Василев изографисан като ктитор
Шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, тройната коалиция и ГЕРБ дарили близо 1 млн. лв. на Гигинския манастир. Василев е увенчан с изографисан ктиторски портрет.

Борис Митов, Mediapool

Цветан Василев изографисан като ктитор. Снимка: Зорница Миткова

.

.

Мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев е изографисан заедно със съпругата си Антоанета като основен ктитор и първи епитроп на Гигинския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, намиращ се близо до Брезник, Пернишко.

Снимки с изображението на ктитора Василев станаха хит в социалната мрежа Фейсбук и предизвикаха множество коментари за продължаващата тенденция сред олигарсите да покровителстват финансово Българската православна църква срещу съответните „индулгенции“.

На Василев е отредено централно място и в кратката историческа справка в сайта на светата обител, където той е определен като „благоприветливия и благочестив български банкер“. Негова снимка е разположена на видно място и в началната страница на сайта на храма.

„С негова помощ е завършена и благоукрасена новата монастирска църква „Св. Силуан Атонски“, а също така са извършени и много други възстановителни дейности. Този достоен човек продължава традицията на „по-издигнатите измежду българите“ да оказват щедра подкрепа на църквата и заслужено е наречен нов ктитор и първи епитроп на Църногорския монастир“, пише още в сайта.

Приложена е и подробна справка за дарителите, помогнали религиозният център да бъде напълно възстановен от 2007 г. досега, след като е бил оставен в окаяно състояние след 1989 г. Преди това манастирът е ползван за концлагер и пионерски лагер.

Според справката на дарените през последните години суми, Цветан Василев безвъзмездно е предоставил 532 920 лева от 2009 г. досега.

Впечатление прави и, че Гигинският манастир е предпочитан обект и за правителствата на тройната коалиция и ГЕРБ, които са го субсидирали с общо 400 000 лева.

През март 2009 г. кабинетът „Станишев“ отпуска 300 000 лева, а само четири месеца по-късно 100 000 лева дава и кабинетът „Борисов“, който току що е дошъл на власт. При управлението на ГЕРБ е изграден и 5-километров път до храма, обещан лично от експремиера Бойко Борисов по време на откриването на обновения манастир през май 2011 г. Тогава на събитието присъства и Цветан Василев със съпругата си.

„На 4 август 2008 г. започва изграждането на източното монастирско крило с новата църква. През следващите две години са построени монастирската кула-камбанария, водосветната фиала, беседка, чешми и е оформено дворното пространство. Бързите темпове на работа и качественото изпълнение на строителството привлича вниманието и на държавните мъже. В обителта гостуват премиерите Сергей Станишев и Бойко Борисов, като правителството на Република България подпомага финансово строително-възстановителните работи, както и изграждането на водоснабдяване и път до манастира“, се казва в историческата справка в сайта на светата обител.

Сред останалите по-именити дарители са мажоритарният собственик на футболния клуб „Левски“ и в. „Стандарт“ Тодор Батков, дал 30 000 лева, бившите министри на земеделието Нихат Кабил и Валери Цветанов, дарили по 10 000 и 3800 лева, както и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, който се е отчел с 500 лева през 2005 г. Държавен фонд „Земеделие“ също е отпуснал безвъзмездно сума от 2091 лева, а пернишкият клон на фонда – 4851 лева. От ТЕЦ „Марица Изток 2“ пък са дарили 15 000 лева.

Възстановяването на манастира „Св. св. Козма и Дамян“ става основна тема на разговор и по време на едно от заседанията на Министерския съвет през декември 2010 г. Докато кабинетът обсъжда точка за предоставяне на допълнителни средства за спешни и неотложни ремонтни и строителни дейности на православни храмове, Бойко Борисов и тогавашният министър без портфейл Божидар Димитров провеждат следния диалог:

„Бойко Борисов: Включен ли е тук този манастирът в Гигинци?

Божидар Димитров: Там си изплатихме всичко, което искаха.

Бойко Борисов: Там има още 70 хиляди лева.

Божидар Димитров: Напротив, последния път той (не става ясно кой, вероятно игуменът на манастира – бел. ред.) вдигна мизата на 140 хиляди. Колкото поиска, за да завърши манастира, ние му го дадохме. Няма да го издържаме до края на света този манастир!

Бойко Борисов: Искам да се чуеш за последно с него.

Божидар Димитров: За последно искаше 140 хиляди, имам и свидетел, министър Дянков.

Бойко Борисов: Дадохме ги тези пари?

Божидар Димитров: Искаше 150 хиляди, дадохме му ги.

Бойко Борисов: Разплатили ли сме му ги?

Божидар Димитров: Да. Открихме манастира.

Бойко Борисов: Последното, което беше – за камбанарията и тази част за парапетите и т.н. трябвали още малко пари.

Божидар Димитров: Трябват. Той ги увеличава непрекъснато.

Бойко Борисов: Ходихме с Дянков. Това, което е направено, е прекрасно. Хиляди хора ходят там.

Божидар Димитров: И то стана основно с наши пари, на държавата. Супер лукс е.

Бойко Борисов: Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.

Божидар Димитров: Министър Дянков да му мисли.

Бойко Борисов: Ако трябва, ще отидеш на място там, да ти покажат точно какво още трябва да се направи, да го остойностим и да го приключим. Не знаете, че от парите, от държавната дотация, които се полагат на политическите партии, ние за няколко църкви вече направихме покривите с партийни пари, а не от бюджета на държавата, така че също помагаме.“

Практиката „по-издигнатите измежду българите“ да правят крупни дарения за строежа и възстановяването на църковни храмове е добре известна още от 90-те години, когато много от покойните вече застрахователни босове строяха параклиси и възстановяваха манастири. Впоследствие се появи нова тенденция – известни бизнесмени да се сдобиват с църковни титли. Такъв бе случаят с евродепутата Слави Бинев и оръжейния бос Петър Манджуков, които станаха архонти.
Последно: Пеевски бил съвместна кандидатура
Биляна Рилска, в. „Дневник“

.

Кандидатурата на Делян Пеевски за председател на ДАНС е „разбира се съвместна“, обяви днес лидерът на БСП Сергей Станишев. Само преди ден в интервю за Би Ти Ви Станишев заяви, че Пеевски „разбира се, че е предложение на ДПС“.

Снимка: Надежда Чипева, в. „Дневник“

В продължение на повече от 3 месеца премиерът Пламен Орешарски отказваше директен отговор на въпроса чие предложение е Пеевски, а вчера лидерът на БСП първо опита да избегне пряк отговор с обяснението, че темата вече е коментирана многократно и няма нужда повече да се връща към нея.

Днес обаче той сам повдигна въпроса на пресконференция след заседание на Изпълнителното бюро на БСП, като критикува медиите, че от вчерашното му участие в Би Ти Ви, на което „толкова съществени и важни неща според мен неща от ежедневието казах, единствената новина, която беше изведена – кой е предложил Делян Пеевски за председател на ДАНС – нещо, което беше дъвкано и предъвквано и много пъти обяснявано“.

„И ако някой не е разбрал, мога да го повторя. Това беше, разбира се, съвместна кандидатура, зад която аз застанах, защото бях убеден в този момент, че може да се свърши добра работа, обсъдена сред няколко възможни кандидатури както вътре от професионалните среди, така и от външни среди, и се избра този подход, който се оказа обществено неприемлив и правителството се коригира бързо и още по-бързо се коригира и г-н Пеевски, защото негова е инициативата да подаде оставка“, заяви днес Станишев.

По-рано днес министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов коментира пред „Нова телевизия“, че не е най-важният проблем кой е предложил Пеевски, а че няма ръст на икономиката.
Британски съд отне детето на българка
С решение на британски съд българката Елисавета Попова загуби родителските права над дъщеря си Меган, която ще бъде осиновена. До драмата се стигнало след сигнал до властите, че бащата на Меган гледа детско порно, съобщи bTV.

Елисавета и Меган. Снимка: btvnews.bg

Елисавета, която живее във Великобритания, се разделила със съпруга си англичанин, след като го хванала да гледа порнографски материали с деца в интернет. Жената споделила за случилото се с акушерка, която подала сигнал в социалните служби.

Социалните работници, които се заели със случая, казали на Попова да не се среща с мъжа си. Оказало се обаче, че двамата са се виждали. Според Елисавета съпругът й я е изнудил да се срещнат, като заплашил, че ще се самоубие. Мъжът обаче бил категоричен, че тя е дошла да го види по свое желание.

Социалните работници преценили, че детето е в риск и в доклада си по случая посочили, че двамата не могат да се грижат за Меган, която сега е на 1 година и 4 месеца. Момиченцето било дадено в приемно семейство.

Майката се развела и започнала серия съдебни дела, за да си върне детето. Българката била подложена и на специално изследване, платено от британските власти. Експертите обаче установили, че има опасност тя да се върне при вече бившия си съпруг, което би било рисково за Меган. Елисавета Попова обаче категорично отрича да има такива намерения. „Вече нямам право да обжалвам. Опция е да ми се направи ново рисково изследване, което трябва да бъде разрешено от съда”, обясни младата жена.

Изследването обаче струва между 5 и 10 000 лири, а майката няма такива средства. За последно Елисавета е виждала дъщеря си за 90 минути на 8 август.

„Получих писмо за финален контакт”, сподели жената. Единственото, което й предстои, е да се запознае с осиновителите на детето си. И да се надява, че британският съд ще разреши ново изследване.

Източник: в. „Сега“
Принцът, който ще разруши Сирия
Тома Томов, в. „Труд“

.

Мислех, че е убит. Такива бяха съобщенията от юли, миналата година. Стреляли по него, бил тежко ранен или най-вероятно мъртъв.

Шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, с прякор Бандар Буш, защото за 41-вия американски президент той беше като син, а за 43-тия като брат, 40 години посланик във Вашингтон. Нито потвърдиха, нито отрекоха, сякаш изчезна в мрака.

И изведнъж – The Comeback Spy. Шпионинът, който се върна от Кремъл. Докато го погребваха, той взе, че възкръсна. Авторът на

американо-саудитския таен план

за прекрояване на Сирия.

Принц Бандар е легенда, мит. Заченат някъде в пустинята, в случайна палатка, майка му е робиня, черна. Любовница за нощта, която саудитските принцове получават в знак на благодарност от бедуините, когато им гостуват. Бащата, принц Султан, беше губернатор на Рияд и официално имаше тридесет и двама синове от различни жени. Става въпрос за признатите, непризнатите не се броят. Майката получавала петнадесет долара пенсия месечно.

Но тук важен е дядото – Ибн Сауд. Пълното му име е Емир Абдул Азис бин Абдул Рахман бин Фейсал ал Сауд. Сред хората от неговото племе е по-известен като Абдул Азис, едно от деветдесет и деветте имена на пророка. Казват, че се родил през ноември, 1880 г.

По това време цялата територия от Персийския залив до Червено море – два милиона квадратни километра нажежен пясък, е „мъртва“ земя, „заключена“ от пророка Мохамед. Неверник не може да проникне. Не повече от 2-3 милиона души, половината от тях в петдесетина оазиса, другата половина – бедуини. Перманентно гладни, странстващи камилари хищници, за които всичко чуждо, извън палатката е законна плячка. Това, което ти никога не трябва да правиш в пустинята, е да позволиш някой да ти налага да правиш отстъпки. В този свят на вълци единаци всеки, който изглежда като хилава овца, е в смъртна опасност. „Нека те мразят! Важното е, да се страхуват от теб!“ „Страхът е ръка, която, легне ли ти на рамото, с нищо не можеш да я отместиш.“

Бедуините са

чистокръвната арабска аристокрация

и до наши дни.

Днес Саудитска Арабия – 25 милиона души, годишен брутен продукт около трилион долара, десета икономика в света, е управлявана от същото семейство, от внуците и правнуците на същия Ибн Сауд. Крал е Абдула бин Абдул Азис, полумъртъв, чакат го всеки момент. Бандар бин Султан е това, което англосаксонците наричат „the Powers that be“ – невидимата власт.

От години следя действията му. Напомня ми за младия Хенри Кисинджър. Пратен от президента Никсън в Пакистан, уж се разболял от грип, пазил два дена стаята в хотела, а в същност прескочил Хималаите и отишъл в Пекин, в бърлогата на най-големия враг на Америка, да преговаря с Мао Дзе Дун и Джоу Ен Лай. Това, за което се договориха, буквално взриви тогавашния свят, измъкна Америка от една губеща война във Виетнам, срина по-късно една империя – Съветската, и разчисти пътя на Китай към това, което днес е – сила номер две, спокойно очакваща (полагащото им се според тях) първо място.
Седем пъти през последните шест месеца от Рияд излита четиримоторен А-340. Принц Бандар лично пилотира машината.

Освен дипломат, той е и военен пилот. Каца в Москва, незаснет от нито една камера, невидян от нито един журналист. Следват часове разговори, само последния път четири часа, с Владимир Путин в неговата вила.

Това, което изтече, оскъдна информация, има контурите на една нова Ялта, договорката между Сайкс и Пико от 1916 г. за границите на Близкия Изток, подялбата на арабския свят между Лойд Джордж и Клемансо.

Бандар е предложил на Путин съюз със Саудитска Арабия, запазване на руските интереси, военноморската база Тартус, влияние и присъствие в региона, покупка от саудитския кралски дом на минимум за 15 милиарда долара руско оръжие.

„Каквото и да се случи“, е казал Бандар, „в резултат на военните действия в Сирия, ние ще контролираме всичко и напълно. Няма в никакъв случай да разрешим на която и да е от ония малки държавички в залива (като Катар например) да прокарват тръбопроводи през Сирия и да продават газ в Европа.

Ще защитим вашите, руските, на „Газпром“ интереси. Вече поправихме някои романтични глупости и предателства – Арабската пролет в Кайро, стоим зад режима на генерал Ал Сиси с дванадесет милиарда долара.“

Бандар е подчертал, че те държат чеченците, които се бият в Сирия, здраво за каишката и няма да им позволят никакви акции по време на олимпиадата в Сочи.
Саудитска Арабия можела да осигури спокойствие в Руския Кавказ.

На Владимир Путин му е било ясно дадено да разбере, че Бандар е съгласувал предложенията с приятелите си от Вашингтон. Бандар е казал, че могат да изолират сирийските мюсюлмански братя, че контролират салафитите. „Аз въоръжавам противниците на Асад, във ваш и в мой интерес е въпреки това да ги държа здраво. В крайна сметка от Алепо до Грозни са деветстотин километра“.

Ние не знаем какво от това е вярно и какво не е. Но… Анушка вече е разляла олиото (б.р. – цитат от „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков).

Със или без съгласието на световното обществено мнение САЩ ще ударят Дамаск. Последиците ще бъдат катастрофални. Какво тук значи някаква си Нобелова награда за мир? След американския удар преговорите за новия Близък Изток вероятно ще могат да започнат.

Бях в Съединените щати, Ню Йорк, две седмици „на стаж“ при Уолтър Кронкайт, в студиото на Си Би Ес. Един следобед имаше голяма суматоха, Хенри Кисинджър обяви във вечерните новини „Peace is at Hand“ – мирът във Виетнам е на една ръка разстояние. След това имаше акламации, възторг и много алкохол в целия отбор на Кронкайт. Всички журналисти от екипа буквално ненавиждаха Никсън.

Няколко години преди това, Кронкайт беше ходил във Виетнам лично, за да прецени обстановката на място, по време на офанзивата Тет на Виетконг. Попада под огън, лично ръководи сражението и след като се върна в Америка, обяви от екрана, че трябва да се разберем с Виетнам като достойни хора и че е необходим мир.

Президентът Линдън Джонсън гледа емисията и след това казва: „Щом като загубих Кронкайт, загубих средна Америка, обикновените американци“. Джонсън се отказа от втори мандат, демократите загубиха срещу Ричард Никсън и няколко години бяха необходими на новия президент и Хенри Кисинджър, за да измъкнат Америка от Виетнам.

В оная вечер, когато мирът беше на една ръка разстояние, а това беше така защото Кисинджър и Ле Дък Тхо бяха подписали тайно споразумение в Париж, се получи „засечка“. Министър-председателят на марионетното правителство в Сайгон /не си спомням дори името му/, обяви, че не е съгласен, защото не бил консултиран.

Тогава, за да покаже мощта си, Америка извърши най-голямата бомбардировка на Северен Виетнам със стратегическата си авиация, бомбардировачите Б-52. Съветският съюз мълчаливо изтърпя всичко. Преговаряше с Кисинджър, а след това прие Никсън в Москва. И тръгна разведряването.

Ако не бяха саудитите, може би нямаше да рухне Съветският съюз. Когато руснаците влизат в Афганистан, Вашингтон и Рияд наливат милиарди долари в борбата със съветската окупация. На всеки долар, който харчи суперсилата Америка, саудитците прибавят по още един.

Но те дават и нещо, което Щатите не притежават – хиляди бойци (сред тях е и Бен Ладен), които доброволно отиват да се бият в чужда страна, водени от своята религия. Саудитска Арабия увеличава продукцията си на петрол до такава степен, че сваля цената му до малко под десет долара на варел. Това е глобален финансов покер, който довежда съветската империя до фалит.

Малко известно, че принц Бандар отива в

Москва за тайна среща

с Михаил Горбачов. Принцът описва разговора с Горбачов така: „Руснакът седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна: „Г-н Генерален секретар, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство.“

Горбачов ми отговори: „Следя и знам всичко, което вие, саудитите, правите в Афганистан. Харчите 200 милиона годишно там, за вашите хора.“

Прекъснах го: „Моля Ви спрете! Опасно е, когато лидерът на една свръхсила получава неверна информация. Слушайте ме внимателно, моля Ви. Ние не харчим 200, харчим 500 милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари и винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки. Докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното – човешки животи и престиж.“

Горбачов клеква. „Ако не ни насилвате и унижавате, ако не ни забиете нож в гърба, ние ще се изтеглим. Може да кажете на Вашия крал, че до март догодина аз ще напусна Афганистан.“

Принцът може да ви изглежда като американска марионетка, но това е толкова куха схема, колкото изграждания десетилетия от западните пропагандни централи образ на Бен Ладен. Саудитите никога не са били колонизирани от Европа. Никога не са били завземани от кръстоносци или от други „неверници“. Саудитска Арабия е

зоната на пророка

и място на свещените Мека и Медина, което означава тежки отговорности и огромно влияние сред милиард и триста милиона жители на планетата, които изповядват ислям. Това е силна държава в Близкия Изток днес, създадена чрез джихад – свещена война.

През 80-те години Иран и Ирак са във война. Саддам Хюсеин (Америка е зад него този път) напада Иран, умират милион и половина персийци и араби. Аятолах Хомейни бомбардира Багдад с ракети, а Саддам му отвръща с денонощни бомбардировки с ракети „Скъд“ над Техеран.

Западът осигурява на Саддам и химическо оръжие. Триста хиляди иранци са убити от неговото въздействие. Девет страни в Близкия изток имат ракети, даже джуджето Кувейт. Саудитският крал Фахд вика Бандар, заповедта е от едно изречение: „Докарай ми ракети!“ Но откъде? След като Америка не продава, а Съветският съюз е враг?

Задачата е неизпълнима. Саудитска Арабия не поддържа дипломатически отношения с Китай, признава само Тайван. Бандар има един-единствен коз – парите! Китайците произвеждат ракетата DF-3A „Източен вятър“. Най-далекобойните, с най-голям тонаж, предназначени да носят само ядрени заряди.

И този човек, 1000-процентов антикомунист, суперястреб на исляма, убеждава китайското ръководство да му продадат най-доброто, което имат. И да запази цялата операция в тайна от американците! Да ги пренесе от Китай в Саудитска Арабия, да им направи силози и да излъже американските спътници!

В страна, която гъмжи от хиляди американски фирми, съветници, шпиони, МОСАД, ЦРУ. И накрая, гледайки ги невинно в очите, примигвайки, да каже: „Извинявайте момчета, сбърках.“ Но да си запази ракетите. В разгара на студената война!

Наскоро китайският министър-председател посети Рияд и се ангажира да строи там огромен нефтопреработвателен завод. През миналата година Китай закупи повече петрол от района на Близкия изток, отколкото САЩ.

Съединените щати са гарант и протектор на саудитската държава. Това е

един от парадоксите на нашето време

– най-голямата демокрация, кръвно свързана с най-реакционната арабска теокрация, чиято амбиция е да наложи вахабитски, салафитски ислям, непримирим към основните човешки права и свободи. Сключили са съюз, защото им е изгоден. Но утре? Саудитците могат безмилостно да ги изоставят. „От днес вие сте Уругвай, а ние сме си ние. Всеки по своя път!“ – заплашвал ги крал Абдула.

Абдула гледа с подозрение Обама и не му вярва. Той предаде Мубарак, значи утре може да предаде и тях. Казал му е: „Отсечи главата на змията!“ (Змията е Иран, разбира се.)
Предстои основно пренареждане на главните играчи в Близкия изток. Ще останат Турция, Иран, Израел – все по-изолиран, Саудитска Арабия, Египет, ще има нови държави.

И без да си пророк, може да предвидиш един век, в който цената на ядреното оръжие ще падне ниско, ще го притежават още десетки държави, частни неправителствени организации, отделни лица. Ако през ХХ век атомната бомба бе гарант на световния мир, то през ХХI с него ще разчистват задръстената канализация на планетата.

Владимир Путин, мисля, не е Михаил Горбачов. Няма го и Съветския съюз. Но едно е сигурно – Близкият Изток, чиито граници бяха начертани от Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Клемансо, ще отиде в небитието.

По-тъмен хоризонтът не може да бъде.
Какво точно иска Обама?

Б. Узунова, Дойче Веле

Кога Америка ще удари Сирия? И защо след като събуди впечатление, че ще действа на часа, сега Барак Обама се бави? Какво точно иска да постигне той?

Коментар на „Ханделсблат“ за тактиката на Вашингтон и „бремето на Буш“.

.

Преди броени дни американският президент Барак Обама похвали „моралната сила на ненасилието“, прокламирана от неговия идол Мартин Лутър Кинг, но ето, че малко по-късно му се наложи публично да философства за моралната необходимост от насилие. Правителството на Обама е сигурно, че режимът на Асад в Дамаск е употребил химически оръжия и обяви, че това следва да бъде наказано, пораждайки впечатление, че наказанието ще последва незабавно. На бърза ръка бяха изковани планове за атака, предислоцирани бяха бойни кораби, изискани бяха и клетви за съюзническа вярност. И изведнъж всичко замръзна. Заповедта за започване на военни действия в Сирия така и не идва. Американското правителство сега се опитва да допринесе за деескалиране на ситуацията, за чието изостряне вина носи и самото то.

За бремето на Буш

Може да се предположи, че сега американският президент внезапно залага на моралната сила на ненасилието, опитвайки се да вразуми Асад. Онова, което го възпира, са действията на неговия предшественик Буш. Навремето неговото правителство съумя да заслепи света с измислени факти, оправдавайки инвазията в Ирак през 2003 година. Имиджът на Америка и до днес страда от тази измама. Обама не желае да допуска същата грешка, още повече, че неговите сънародници не кипят от въодушевление да се хвърлят в нова военна авантюра. Затова американският президент иска доказателствата за употребата на отровни бойни вещества да са възможно най-сигурни, а международната коалиция срещу Асад – възможно най-широка.

Най-целесъобразно би било обаче президентът да се възползва от сегашната пауза, за да поразсъждава над няколко основни момента, свързани с военния удар срещу Сирия. Той може да се поучи от Клаузевиц например, че стратегията представлява „учение за това как отделните сражения водят към постигането на военната цел“.

Но каква би могла да е целта, заради която Асад да бъде засипан с бомби? Тук Обама почти не намира подходящи отговори. Той говори единствено за „предупредителен изстрел“, чрез който на Асад да му станело ясно, че така повече не може. Планираната военна акция следва да изиграе ролята на наказание, а президентът се заканва с ракетите си, държейки се като даскал с тояга в ръка. В цивилизования свят обаче отдавна се е разчуло, че телесните наказания не водят до успех, включително и когато става дума за „ракетен бой“.

Експертите са единодушни: оръжията няма да помогнат конфликтът в Сирия да бъде решен в обозримо време

.

Как атаката на Запада би имала успех?

Какво точно иска да постигне Обама? Надеждата, че Асад може да си извади поука, е доста наивна. Режимът се бори за оцеляването си и поради това е готов да отиде докрай. Докато САЩ не са готови да осъзнаят тази реалност, интервенцията им би могла да породи нови проблеми, вместо да реши наличните.

Атаката на Запада би могла да се превърне в успех, само ако с нейна помощ се постигнат преговори между Асад и умерените бунтовници. Всички експерти са единодушни в едно: оръжията няма да помогнат конфликтът в Сирия да бъде прекратен в обозримо време. Това може да се постигне единствено чрез преговори. Обама е длъжен да обясни как смята да постигне тази цел, и то преди да е дал заповед за нападение, коментира на страниците на „Ханделсблат“ кореспондентът на вестника във Вашингтон Мориц Кох.
Още по случая „Томови-Калмир“. Битка за родителски права
„Моят бивш съпруг Петер Калмир фалшифицира незаконово и прилага невалидна и анулирана шведска документация, заблуждавайки съдилищата в Швеция с нея“, пише Марийка Томова, за чийто случай и за чиито три деца – Мими, Розита и Румен Томови-Калмир – Еврочикаго е публикувало информация и преди. (Вж. тук.)„Ако сте набит от бивш съпруг и лекарите му – познати, и сте емигрант, а отсрещната страна подкупва и фалшифицира – нямате особени шансове да сте майка в Швеция. Системата обслужва престъпниците на власт, но не и съдебните ви решения. Системата покровителства престъпниците – силни на деня. Правната и социална система в Бухюслен, в Швеция, се намира в хаос, анархия и колапс, що касае третирането на смесени бракове и на емигранти в малкото расистко градче Удевалла и в неговата расистка община.“ – казва още Марийка Томова в сайта Istinata.ucoz.ru.

По молба на г-жа Томова препубликуваме от този сайт още информация по случая „Томови-Калмир“. Според цитирана там лична кореспонденция, бащата Петер на трите деца с двойно гражданство, българско и шведско, Мими, Розита и Румен, „е конфискувал целите родителски права“ над тях и прави всичко възможно да ги раздели напълно с майка им.

–––––––––––––––––––––––––

Марийка Томова: Моят бивш съпруг Петер Калмир фалшифицира незаконово и прилага невалидна и анулирана шведска документация, заблуждавайки съдилищата в Швеция с нея ( Istinata.ucoz.ru )

07.09.2013. Om Du är slagen av ex-make och av hans läkarkontakter, emmigrant, emedan den andra sidan mutar och falsificerar – då har Du jo inga chanser alls att få vara en mor i Sverige. Glöm bort ditt mödrarskap. Systemmet betjännar dem kriminella vid makt! Men ej domsluten! Systemmet gynnar dem kriminella-dagens starkaste.Det juridiska och sociala systemmet i Bohuslän, Sverige befinner sig i kaos, anarhi och kollaps angående behandlingen utav blandäktenskap och av emmigranter i den lilla rasistiska staden Uddevalla, samt på dess rasistiska kommun.

07.09.2013. Ако сте набит от бивш съпруг и лекарите му – познати, емигрант, а отсрещната страна подкупва и фалшифицира – нямате особени шансове да сте майка в Швеция. Системата обслужва престъпниците на власт, но не и съдебните ви решения. Системата покровителства престъпниците – силни на деня. Правната и социална система в Бухюслен, в Швеция, се намира в хаос, анархия и колапс, що касае третирането на смесени бракове и на емигранти в малкото расистко градче Удевала и в неговата расистка община.

Den födda i Bulgarien flerbarnsmamman Mariyka K. Tomova berättar inför www.istinata.ucoz.ru:
/Родената в България многодетна майка Марийка К. Томова разказва следното:

Jag fick nu i augusti 2013 ett brev från min ex-makens Peter Kallmyrs vän T. Benjaminsson i vilket T. Benjaminsson upplyser mig om följande missförhållanden och sjukliga och kriminella avsikter hos P. Kallmyr, citerar T. Benjaminssons brev:
Получих сега през м. август 2013 г. едно писмо от приятеля на моя бивш съпруг Петер Калмир – от Т. Бенжаминсон, в което Т. Бенжаминсон ме уведомява за следните злополучни факти и за болните и криминални амбиции на П. Калмир, цитирам Т. Бенжаминсон от писмото му:

Maria – jag har bland mycket annat fått reda på, att Peter tack vare de förekommande Medicinska Utlåtanden & Intyg som olika Läkare & Psykiatriker som Du träffat, har skrivit ang Dig och Din situation, via Länsrätten tillskansat sig själv Hela Vårdnaden av Era tre gemensamma Barn, och att han tänker satsa ALLT på att till varje pris motarbeta att Dina Barn skulle få träffa Dig eller över huvud taget besöka Dig.

Мария, между другото научих, че Петер, благодарение на случили се медицински изказвания и свидетелства от различни лекари и психиатри, които си срещала, е писал за теб и за твоята ситуация, посредством Окръжния съд си е конфискувал целите Родителски права над вашите три общи деца, и че той смята да вложи ВСИЧКО, за да саботира на всяка цена възможността децата ти да те срещнат или изобщо да те посетят.

– men Maria – Du kan vara lugn på en punkt vad det gäller Dina Barn – ty saken är den, att när De har uppnått Myndighetsåldern (Aderton år), så kan inte Peter längre via några som helst Juridiska medel stoppa eller hindra Barnen från att utifrån sin egen Fria Vilja söka upp Dig eller träffa Dig – Detta faktum kan inte Peter komma ifrån eller negligera – men – Han kan, och – enligt vad jag har hört – göra ALLT som står i hans makt att söka Stoppa dem (Barnen alltså) från att resa ned till Bulgarien för att träffa Dig – det är detta som är det stora problemet i den här soppan – Ingen kan utan vidare förhandla med Peter utom så klart möjligen Svenska Sociala och Polisiära Myndigheter…
– но Мария – ти можеш да си спокойна за една точка, що се касае децата ти – защото нещата са такива, че когато те навършат пълнолетие (18 години), то Петер няма да може повече по никакви юридически начини да спира, или да попречи на децата по свое собствено желание да те потърсят или да те срещат – от Този факт Петер не може да избяга или да го неглижира – но – той може, и – каквото съм чул – да стори ВСИЧКО възможно, което е по силите му, да се опита да ги спре (децата, следователно) да не пътуват до България, за да те срещат – това е големият проблем в цялата каша. – Никой обаче не може да преговаря с Петер, освен, разбира се Шведските Социални или Полицейски Учреждения…

Mariyka Tomova har den 06.09.2013 besvarat T. Benjaminssons brev med följande, vi citerar hennes svar bokstavligen:
Марийка Томова е отговорила на 6-ти септември 2013 г. на писмото на Т. Бенжаминсон, по следния начин, цитираме отговора й дословно:

Re:Sv: Hejsan Maria – Tack för Videklippet!
Hej igen Th.
Angående Din upplysning om Peter Kallmyrs senaste brott mot mig.

Det är inget nytt, Peter Kallmyr är en brottslig person och hålligt på med brott sedan bröllopsdagen mot mig.
Отг: Отг: Здравей Мария – Благодаря за видеоклипа
Здравей отново Т.
Относно твоето уведомление за последното престъпление на Петер Каллмир против мен.
Това не е нищо ново, Петер Каллмир е едно криминално проявено лице и се занимава с престъпления от деня на сватбата срещу мен до днес.

Han har falsificerat många papper, har haft egna stämplar och stämplat vad och hur han vill, manipulerat i text på samma sätt som tjänstmanakvinnan Marie Wihlborg på Försäkringskassan i Malmö manipulerade i juridisk text för att låta mig leva på „noll“ kronor i flera år i Malmö och stjäla min sjukpension. Det är väl svensk specialitet och kultur kanske att tjänstefolk och svenska makar får göra så mot utlandsfödda individer.

Той е фалшифицирал много документи, притежаваше собствени печати и си подпечатваше каквото и както си желаеше, манипулирал е текстове по същия начин, както чиновничката Мари Виилброй в Държавно-Застрахователната Каса в Малмьо манипулираше юридически текстове, за да ме остави да живея от „нула“ крони няколко години в Малмьо, за да ми открадне болничната пенсия. Това е шведски специалитет и култура може би, шведските чиновници и съпрузи да вършат това против родените в чужбина лица.

Jag behöver Din hjälp dock, eftersom jag av din upplysning av din föregående brev till mig fattat att du har kontakt med din kompis från barndom och vän Peter Kallmyr. Kan Du vara snäll och meddela din vän Peter Kallmyr följande.
Но аз все пак се нуждая от помощта ти, тъй като от уведомлението ти от предишното ти писмо до мен разбрах, че си в контакт с твоя приятел от детинство Петер Каллмир.

Eftersom jag egenhändigt på min postadress fått besked fr. Avdelning 67, där deras chef och en nämnd därifrån upplyser att de suttit på möte, och fattat där beslut att ej uppge mina papper till någon utomstående, så det som Peter gör att FALSKTPRODUCERA dokument därifrån är en kriminell och olaglig verksamhet.
Тъй като аз лично на моя пощенски адрес получих отговора от Отделение 67, в който техният шеф и тамошен съвет ми съобщават, че са свикали среща, на която са взели решение да не издават моите документи на никое външно лице, тогава означава, че Петер ПРОДУЦИРА ФАЛШИВИ документи от там – което е една престъпна и незаконова дейност.

Dessutom har deras avdelningschef den 14 september 2007 gett mig min frihet och fattat skriftligen beslut att jag skall frisläppas, genom att be mig om ursäkt om MISSFÖRSTÅNDET MED DEM OBETRODDA AV DR LUNDBERG MASKARNA,
Освен това техният шеф на отделение ми даде на 14 септември 2007 г. свободата и взе писмено решение да бъда освободена, като ме помоли за извинение за НЕДОРАЗУМЕНИЕТО С НЕПОВЯРВАНИТЕ ОТ ДОКТОР ЛУНДБЕРЙ ЧЕРВЕИ,

alltså att jag blev felaktigen tvångsomhändertagen.
Dessutom så har jag redan uppvisat inför rätten i Montana, Bulgarien 2011 2 brev från denne avdelningschef och hans efterträdare att jag är ej mentalt sjuk och att beslut om min frisläppning finns och allt annat är utanför lag och ordning.
следователно на мен ми бяха отнели свободата и бях поставена под принуда по погрешка.
Освен това, вече съм показала пред Районния съд в гр. Монтана, България, през 2011 година – 2 писма от този шеф на отделението и от неговата заместничка, че не съм ментално болна и че решение за осбождаването ми съществува и че всичко друго е извън закона и реда.

Dessutom så har dr Borota lovat mig den 14 sept 2007 inför VITTNEN att ANNULERA såväl dr J. Lundbergs VÅRDINTYG som alla andra papper på sin avdelning, vilka borde ha annulerats idag efter hans löften.
Освен това доктор Борота ми обеща на 14 септ. 2007 г. пред СВИДЕТЕЛИ да АНУЛИРА както „Документа за принудително задържане“ на д-р Ю. Лундберй, така и всичките други документи в отделението си, които би трябвало да са анулирани днес според неговото обещание.

Såledess det som Peter Kallmyr gö, förutom att det är olagligt, är dessutom vilselsedande gentemot Länsrätten eller gentemot dessa myndigheter i Sverige vilka han håller på att ljuga mot via denna falska dokumenttionsspridning. Det är straffbart och jag kommer att stämma honom göra denna olagliga verksamhet.
Следователно това, което Петер Каллмир върши, освен че е незаконово, е и заблудително по отношение на Окръжните съдилища или по отношение на тези учреждения в Швеция, пред които той се занимава да ги лъже, посредством разпространението на тази фалшива документация. Това е наказуемо и аз ще го съдя за тази незаконова негова дейност.

Kan Du be Peter att följa domslut i civilmålnr 70463 fr. 07.11.2011 fr. Distriktsdomstolen i Montana Bulgarien med distriktsdomstolens domare Herr Zvetan Kollevs DOMSLUT, och dess „Regime för personliga kontakter“ mellan mor och barn, enligt vilka barnen bör möta mig varje 2-a och 4-e lördagen i veckan fr. kl. 08.00 till kll. 20.00 och tiden mellan Juhl och Nyår, samt 1 kaländermånad varje sommar på min fasta bosättningsadress i Bulgarien.
Можеш ли да помолиш Петер да последва Съдебното решение в гражданско дело 70463 от 2011 година, влязло в сила на 07.11.2011 г. в Районния съд в гр. Монтана, България – Решението от районния съдия г-н Цветан Колев, и неговия „Режим за лични контакти“ между майка и деца, според които децата би трябвало да ме срещат всяка втора и четвърта събота в седмицата от 08.00 часа до 20.00 часа, както и в периода между Коледа и Нова година, както и през 1 календарен месец всяко лято на моя постоянния ми адрес по местоживеенето ми в България.

Peter Kallmyr har sedan 2011 brutit mot detta domstol och „Regime för personliga kontatker“, vilka är OBLIGATORISKA FÖR HONOM ATT FÖLJA!
Jag har alltså inte träffat p g a att Peter Kallmyr bryter mot domslut mina barn sedan 2011. Jag har den juridiska rätten att stämma honom för att han bryter mot domslut. Och enligt bulgariska lagstiftningen och juridiska praxis så bör han betala hundra tusentals kronor i böter för att inte följa den obligatoriska „Regim för personliga kontakter“.
Петер Каллмир, обаче, от 2011 г. насам, нарушава съда и „Режима за лични контакти“, които обаче са ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА НЕГО И ТОЙ БИ ТРЯБВАЛО ДА ГИ СЛЕДВА!
Следователно, заради факта, че Петер Каллмир нарушава съдебното решение, аз не съм се срещала с децата си от 2011 г. насам! А аз притежавам юридическото право да го съдя, защото той нарушава съдебното решение. И според българското законодателство и юридическа практика той трябва да плати хиляди крони като санкции, защото не следва задължителния „Режим за лични контакти“.
Орешарски освиркан на честването на 6-ти септември в Пловдив
Премиерът Пламен Орешарски беше освиркан по време на честването на 128-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия в Пловдив. Гражданите бяха отделени с метални заграждения от властта.

.

Иван Бедров, Ivanbedrov.com

Понякога няма нужда от думи – кадрите решават, пардон – показват всичко. В петък вечерта попаднах на честването на 128-та годишнина от Съединението в Пловдив. За мен беше интересно, за Орешарски – едва ли. В този кратък клип ще видите безпрецедентни мерки за сигурност – гражданите бяха отделени от властта с няколко реда метални заграждения, така че изобщо да не различават кой е на трибуната и кой не е. Появата на премиера Пламен Орешарски беше съпроводена с освирквания. Речта на президента Росен Плевнелиев беше изслушана, а след нея последваха аплодисменти. Гледайте внимателно:
Какво реши и какво не срещата на Г 20 в Санкт Петербург
Срещата на върха на Г-20 в Константиновския дворец край Санкт Петербург завърши с приемане на заключителна декларация. ДПА обобщава резултатите от форума.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сирия

Лидерите на Г-20 са дълбоко разделени по въпроса дали режимът на сирийския президент Башар Асад трябва да бъде наказан за предполагаемата химическа атака на 21 август край Дамаск.

Президентът на САЩ Барак Обама опита да получи подкрепа за плановете си, но без съществен успех, отбелязва ДПА.

Руският президент Владимир Путин пък оглави групата на страните, според които намеренията на Обама не отговарят на нормите на международното право.

Заедно с Китай Русия продължава да блокира всички действия срещу Асад в Съвета на сигурност на ООН. Отношенията между Путин и Обама, които и без това са лоши, са допълнително обтегнати от кризата в Сирия.

Борба срещу укриването на данъци и данъчните измами

Групата Г-20 възнамерява да се бори с укриването на данъци и данъчните измами на големите международни компании.

През 2015 г. трябва да започне автоматичен обмен на информация между държавите. Страните от Г-20 одобриха план за действие, чрез който да ограничат юридическите „вратички“ за международните компании. Конкретни мерки обаче не бяха договорени.

„Сенчесто“ банкиране

Пет години след фалита на американската инвестиционна банка „Леман брадърс“ и последвалите глобални сътресения лидерите на Г-20 искат да наложат по строг контрол върху банкирането в сянка.

Първоначално бе предложен график за разработване на по-строги правила. „Банки в сянка“ като хедж фондове и фондовете на паричния пазар правят много пари, подобно на големите банки, но не подлежат на толкова силен контрол.

БРИКС

Групата на петте държави с нововъзникващи пазарни икономики БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) постигна принципно съгласие за създаване на съвместна Банка за развитие и общ резервен фонд.

Фондът трябва да разполага със 100 млрд. долара и да помага при краткосрочен недостиг на ликвидни средства.

Банката за развитие, която според непотвърдени сведения ще разполага с капитал от 50 млрд. долара, пък ще бъде насочена към инфраструктурни проекти в развиващите се страни.

Лидерите на Г-20 предупредиха, че възстановяването на световната икономика е твърде слабо с риск от допълнително забавяне и особена нестабилност на някои бурно развиващи се пазари.

Те подкрепиха санктпетербургския план за действие, който е насочен към стимулиране на растежа и заетостта. Предвид безпокойството на бурно развиващите се пазари от увеличаването на програмите за стимулиране, лидерите обещаха, че бъдещи промени във валутната политика ще бъдат „внимателно обмислени и ясно обявени“.

Въпреки действията ни,

възстановяването е прекалено слабо и остават рискове

за връщане по нанадолнището, отбелязват световните лидери в заключителното си комюнике от двудневната си среща.

„Перспективите за глобалния растеж през 2013 г. многократно бяха понижавани през миналата година, различията в регионалния растеж остават големи, а безработицата, особено сред младите, остава неприемливо висока“, се казва в комюникето.

Макар да има признаци на възстановяване в еврозоната и растежът на бурно развиващите се икономики да продължава, той е намалял в развиващите се страни, отбелязват лидерите.

Те признават необходимостта централните банки като американският Федерален резерв в крайна сметка

да прекратят политиката си за стимулиране на валутата.

Нашата най-неотложна нужда е да засилим импулса на глобалното възстановяване, да генерираме по-висок растеж и по-добри работни места, като същевременно укрепим основите на дългосрочния растеж, се казва в комюникето.

Страните трябва да избягнат също така „политики, които биха могли да спънат възстановяването или да стимулират растежа за сметка на други страни“.

На пресконференцията в края на срещата руският президент Владимир Путин заяви, че той и държавният глава на САЩ Барак Обама

не са постигнали съгласие по въпроса за Сирия,

предаде Ройтерс.

Двамата обаче са изслушали внимателно мненията си за сирийската криза, допълни Путин.

Той изрази безпокойство, че удари по Сирия биха оказали негативно влияние върху световната икономика и посочи, че химическата атака от 21 август е провокация, за да се насърчи военната интервенция, а не деяние, приписвано на режима на Башар Асад, предаде Ройтерс.

Путин подчерта, че Русия ще помогне на Сирия в случай на външна агресия,

предаде ИТАР-ТАСС.

Той припомни, че страната му и сега помага на Сирия, като доставя оръжия, сътрудничи с Дамаск в областта на икономиката и в хуманитарната сфера и доставя хуманитарни помощи.

Руският президент посочи, че на срещата на Г-20 против удари в Сирия са се обявили освен Русия и Италия, Индонезия, а също и други страни, както и генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун.

За удари са се обявили освен САЩ и Турция, Канада, Франция, Саудитска Арабия и Великобритания, добави Путин.

Руският президент припомни, че по-голямата част от населението на Европа и на САЩ не подкрепят идеята за удари по Сирия. За пример Путин посочи Великобритания, където премиерът Дейвид Камерън подкрепя плана за ударите, но британският парламент, изразяващ волята на народа, вече гласува против идеята.

Путин прикани всички да си спомнят и призива на папа Франциск да не се допуска нова война.

Руският президент изрази

безпокойство и от нестабилността в Египет

и предупреди, че обстановката в тази страна е много опасна за целия Близък изток.

В края на пресконференцията руският лидер посочи, че на срещата си с Обама, продължила 20 минути, двамата изобщо не са говорили за Едуард Сноудън, предаде Ройтерс.

Путин и Обама са имали двустранен разговор, посветен на кризата в Сирия, в рамките на срещата на върха на Г-20, предаде ИТАР-ТАСС, като цитира сътрудника на Путин Юрий Ушаков.

Двамата лидери обаче обаче не са споменали нищо за причините, поради които Барак Обама отмени визитата си в Москва.

Имаше съмнения, че двамата изобщо ще имат двустранна среща, посветена на Сирия, поради обтегнатите отношения заради аферата със Сноудън, посочва ДПА.

Същевременно Барак Обама и президента на Франция Франсоа Оланд заявиха, че са ангажирани с политическо решение за Сирия, макар и да обмислят евентуални военни удари, предаде Асошиейтед прес.

Оланд подкрепя призива на Обама за воден от САЩ удар срещу Сирия, но френски официални лица заявиха, че изчакват резултата от гласуването по този въпрос в Конгреса на САЩ и няма да действат сами.

Обама каза, че и двете страни са стигнали до извода, че режимът на Асад е използвал химически оръжия срещу цивилни и че евентуалните им военни действия ще са ограничени и ще имат за цел попречване на бъдещо използване на химически оръжия.

Общо 11 страни, които участваха на срещата на върха на Г-20,

призоваха в комюнике за „силен международен отговор“

след използването на химически оръжия в Сирия и увериха, че отговорността на режима на Башар Асад за атаката от 21 август е ясно установена.

Австралия, Канада, Франция, Италия, Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Испания (която официално не е член, но е постоянен гост на Г-20), Турция, Великобритания и САЩ подписаха призива, разпространен от Белия дом в рамките на срещата на върха в Санкт Петербург.

„Осъждаме най-строго ужасната атака с химически оръжия в околностите на Дамаск на 21 август, която струваше живота на толкова мъже, жени и деца.

Доказателствата показват ясно отговорността на сирийското правителство за тази атака“, пише в тяхното комюнике.

„Призоваваме за силен международен отговор на това тежко нарушение на действащите правила и ценности в света, за да изпратим ясно послание и тези жестокости да не се повтарят. Извършителите на тези престъпления трябва да поемат отговорност“, допълват единадесетте страни.

„Долуподписаните винаги са искали силна резолюция на Съвета за сигурност на ООН“, но тя „е парализирана, както винаги е бил от две години и половина“ и „светът не може да чака резултата от безкрайни процеси, обречени на провал“, се казва още в документа.

Европейските страни, които са го подписали, обаче заявяват, че ще продължат да търсят обща позиция, след като във Вилнюс започна среща на външните министри на държавите-членки на ЕС.

Документът, в който не се споменава изрично военна намеса, показва черно на бяло разделението на международната общност.

Източник: Vesti.bg
Генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г.
Материал на Prarodinata.blog.bg

.

По принцип избягвам да публикувам резултати от генетични изследвания, касаещи произхода на българите. Причината за това е, че различните изследвания досега даваха взаимно противоречащи си резултати и не успяваха да убедят в достоверността си. Макар последните проучвания да сочеха, че над 20% от българските мъже са потомци на местно население на Балканите отпреди 8000 години, неясната методология на изследванията, както и терминологичната бъркотия с понятията ‘прабългари’, ‘славяни’, ‘траки’, че и най-новото – ‘особени славяни’ – не помагаше на любознателния българин да бъде сигурен в произхода на гените си. Не на последно място фактът, че тези изследвания стигаха до нас чрез родните медии, които обикновено компенсират отсъствието на качествена журналистика със сензационни и повърхностни материали, не ни помагаше особено да им се доверим.

За разлика от досега, данните от това изследване черпим от самия извор без посредничеството на родните СМИ. Изследването е направено с най-съвременна технология и методика от българо-италиански научен колектив. Изпъкват имената на директора на Института по експериментална морфология и антропология проф. Йордан Йорданов и директора на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов. Статията е публикувана в реномирана научна онлайн платформа и е преминала научна редакция (Peer reviewed); може да се види тук: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Резултатите от изследването вече са дискутирани в българското интернет пространство: тук и тук.

За съжаление авторите на тези статии се влияят твърде много от лишената от всякакво научно основание мантра за ‘славяни’, ‘траки’ и ‘прабългари’ и това значително изкривява техния анализ на резултатите от изследването. Затова моят подход ще бъде да преведа най-важните пасажи от научната статия и да оставя самите автори на изследването да говорят. А те имат да кажат изключително важни неща.

За да спестя на читателите, които нямат времето и възможността да проследят тежкия на места научен жаргон, първо ще изброя накратко най-съществените изводи от изследването, а след това ще дам и своя превод на основните моменти:

* Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;

2.   * В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;
* 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали в нашата Прародина на Балканите и оттук са били разпространени в цяла Европа от нашите предци при тяхната демографска експанзия след овладяването на земеделието;
* За българите са характерни ‘автохтонни, почти ендемични, редки и уникални’ генни комбинации (Българският ген?)

Карта с разпространението на хаплогрупа E-V13

*    * Българите заемат междинно място между източноевропейските и средиземноморските популации и са много далеч от тюркските народи – едва 1.5% от българите носят генетични маркери, характерни за тюрките.

1. * Противно на широко разпространените и лишени от всякакво основание (антибългарски) тези, че българите са ‘смесен народ’ и ‘който не е минал оттук, той не е оставил гените си’, резултатите от това изследване убедително показват, че българският народ е изключително хомогенен в генетичен план. Изследователите, занимаващи се с истинската българска история, отдавна твърдят това на базата на консерватизма и устойчивостта на българския език, на духовната и материална култура на народа ни. Един ‘смесен’ народ не би могъл да съхрани език и обичаи в продължение на толкова хилядолетия. За това е нужна чиста кръв, която дедите ни са пазили ревностно. Днес вече имаме научното потвърждение на тези изводи и отровната заблуда, че българите са мелези, поема по пътя към небитието. Време е да поискаме официално извинение (а защо не и съдебна отговорност) от всичките поръчкови ‘учени’, на които десетилетия наред плащахме заплати, за да ни лъжат, че сме: тюрки, номади, мелези, а в по-ново време и иранци. Най-старият европейски народ, създателят на съвременната цивилизация преглъщаше твърде дълго тези унижения, но всяка лъжа има край…

Превод на откъси от оригиналната публикация

„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомата на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западно-евразийски хаплогрупи (около 40% принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423 и 20% – към R-M17 ). Хаплогрупите, разпространени в Близкия изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23 *), се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C, N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежима честота от само 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркскоезичните групи от Центр. Азия и популации от югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:

1.    * R-L23 се среща в Източна България от края на ледниковия период;

2. * Хаплогрупа E-V13 има мезолитна (ок. 10 000 г. пр. Хр., б.м.) възраст в България, откъдето се разпространява след пристигането (?) на селското стопанство;

3.  * Хаплогрупа J–M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркскоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.„

„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондриална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българите попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд от митохондриална ДНК на българите има западно-евразийски произход и включва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната ‘неолитизация’ на Европа (която разбира се започва от нашите земи, б.м.)“

Методология

„Проведохме анализ на генотипа на 808 ДНК проби от български мъже без роднински връзки помежду им. Всички дадоха информирано съгласие и предоставиха лична генеалогическа информация преди събирането на пробите. В изследването бяха включени само лица с бащи от български произход.“

„В съответствие с едно задълбочено антропологическо проучване на българите класифицирахме пробите според предишното (преди 1999 г.) административно деление на страната. Така, на база информацията за родното място на бащата, 739 от пробите бяха по категоричен начин причислени към една от деветте области на България, а именно: Бургас (N = 45), Хасково (N = 41), Ловеч (N = 62), Монтана (N = 80), Пловдив (N = 159), Разград (N = 21), гр. София (N = 59), София област (N = 257), Варна (N = 15).“

Резултати и дискусия

„Най-разпространените хаплогрупи сред българите са I-M423 (20.2%) и E-V13 (18.1%). Те представляват АВТОХТОННИТЕ И ПОЧТИ ЕНДЕМИЧНИ подгрупи I-P37 и E-M78в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупа R-M17, която се среща при 17.5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източният клон на западно-евразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) На следващо място е Hg I-M253 (4.3%), която е харaктерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J–M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани с честота от 3.8% и 2.4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%.
Тези открития показват, че съвременният български генофонд е ПОДЧЕРТАНО ХОМОГЕНЕН, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.“

„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Топологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключения, че ХАПЛОГРУПА I-M423 Е ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО ОТ ЛОВЦИТЕ И СЪБИРАЧИТЕ, ОБИТАВАЛИ БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ МЕЗОЛИТА И ТЯХНАТА ЕКСПАНЗИЯ СЛЕД ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. СТРУВА СИ ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ, ЧЕ БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБИ СА РАЗПРЪСНАТИ ПО ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР И ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ РАЗРАСНАЛИ СЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ, РЕДКИ И УНИКАЛНИ ХАПЛОТИПОВЕ. ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ Е ЛЕСНО ОБЯСНИМО С ОГЛЕД НА ГОЛЯМАТА ДРЕВНОСТ НА I-M423 В БЪЛГАРИЯ.„

Карта с разпространението на хаплогрупаI-M423

„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на мезолита, се срещат в проби от Западна България (9.3±3 хиляди г.) Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10.6±3 хиляди г.), показва, че E-V13 ВЕЧЕ Е БИЛА НАЛИЦЕ (ОСВЕН АКО НЕ Е ВЪЗНИКНАЛА) ПРЕЗ МЕЗОЛИТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, ОТКЪДЕТО Е ПРЕТЪРПЯЛА ЕКСПАНЗИЯ ЗАЕДНО С ПРЕХОДА КЪМ ЗЕМЕДЕЛИЕ.„

Литература

Йорданов, Йордан и колектив. Антропология на населението на България в края на XX в. Акад. издателство „Проф. Марин Дринов” към БАН, 2006.

Попов, Методий. Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите. БАН, 1959.

Karachanak, S., et.al. Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry.

Battaglia, et. al. Y-chromosomal evidence of the cultural diffusion of agriculture in southeast Europe.

http://en.wikipedia.org/wiki/Haplogroup_E-V68#E-V13_and_ancient_migrations

http://en.wikipedia.org/wiki/Haplogroup_I-M438

http://dienekes.blogspot.com/2008/12/expansion-of-e-v13-and-i-m423-from.html

http://akademika.bg/2013/03/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%B3%D1%8A%D0%BB%D1%8A%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0-%D0%BD%D0%B5/

https://www.bulgarianhistory.org/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80/

http://zdravgr.blog.bg/history/2013/08/07/dnk-i-bylgarite-zashto-ne-sme-doshli-ot-pamir.1137351

http://gepard96.blog.bg/history/2011/09/07/quot-harakterizirane-na-antropo-genetichnata-identichnost-na.815553

http://www.desant.net/show-news/20780/

http://www.mediapool.bg/balgarite-sa-osobeni-slavyani-sas-sredizemnomorska-zhilka-news183796.html

––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел.ред.: В коментар под препубликация на същия материал в http://grigorsimov.blog.bg се казва:

„Авторът незнайно защо изобщо не споменава за Българския Генетичен Проект, нито за основния форум Генетика в България, където се водят дискусии по въпроса.

http://www.familytreedna.com/public/bulgariandna/default.aspx
http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=genetics

Иначе е похвално, че се е заел да даде кратък превод и коментари, но след като не е следил най-новото в генетиката, не знае, че I-M423 отдавна е отречена да е автохтонна на Балканите от палеолита, а се свързва с разпространението на славяните едва преди 1500 години.
Друго, което създава грешно впечатление от статията е, че като не сме тюрки, трябва да сме „иранци“. Историческия пълнеж на наши мастити академици насочва точно към това. Индоевропейци за тях изглежда не са също славяни и траки, а някакви надошли откъм Иран и Средна Азия. Ако разгледате внимателно таблиците става ясно, че ние сме почти толкова далеч от подобни народи, колкото от тюрките.“
Wikileaks: България реално използва шпионския софтуер Finspy
Държавата е клиент на фирми за масово наблюдение на телефони и интернет

Публикация на Биволъ

Системата за мониторинг на Trovicor, инсталирана у нас, е способна на тотално следене на целия телефонен и интернет трафик.

Българското правителство е екслузивен клиент на фирмата Dreamlab, която заедно с Gamma International комерсиализира агресивния шпионски софтуер FinSpy. Освен това България има бизнес отношения с фирмата Trovicor, която се специализира в решения за тотално подслушване на телефонията и интернет трафика, с възможност за интрегриране на националните регистри (ГРАО, КАТ, НАП и т.н.). Това става ясно от поредица документи, публикувани от сайта Wikileaks (проектът Spy Files 3). Биволъ е официален партньор на Wikileaks за проекта SpyFiles 3 и анализира наличната информация за България.

„Spy Files 3 на WikiLeaks е част от постоянния ни ангажимент да правим разкрития за тази тайна индустрия за наблюдение. Настоящата публикация удвоява базата данни на WikiLeaks Spy Files, която ще продължи да расте и да бъде ресурс за журналисти и граждани, уточнявайки и разяснявайки условията в които водим нашия предполагаем личен живот и които по-скоро наподобяват роман на Оруел.“ – разясни за Биволъ целта на проекта Джулиън Асанж, който вече повече от 1000 дни е с ограничена свобода на придвижване и понастоящем пребивава в посолството на Еквадор в Лондон.

Името на България се появява редом до Швейцария, Чили и Унгария в договор за стратегическо партньорство между Dreamlab и Gamma International от април 2011 г., с който двете фирми си разпределят пазарите за продажба и инсталиране на шпионския софтуер. България е екслузивен пазар за швейцарската фирма Dreamlab, която се специализира в мрежови решения за следене на трафика и агресивно инфектиране на компютрите на лица и организации. Gamma е издател на шпионския софтуер FinSpy, който има различни версии: класическа, мобилна, уеб базирана, за флашка и др.

Важно е да се подчертае, че в договора става въпрос за конкретни страни, а не за цели региони. Това означава, че към датата на подписване на договора Dreamlab вече има бизнес с България. Освен това всички цитирани фирми твърдят, че не продават продуктите си на отделни лица или частни структури, за каквито се заговори в България след скандала с подслушването на политици и бизнесмени, довел до обвинението на Цветан Цветанов. Ако това е вярно,

единственият възможен клиент за тези технологии е българското правителство.

От документите става ясна и технологията за инфектиране с FinSpy. Сървърите на Dreamlab следят и филтрират трафика на дадено лице. За целта те трябва да са инсталирани на ниво интернет доставчик. В момента, в който компютърът на следеното лице изпрати запитване за обновление на някоя класическа програма (iTunes, Firefox, Flash), пакетът с обновлението се подменя с инфектиран такъв. След като инфектира компютъра, FinSpy следи и изпраща на контролен сървър информацията за всички действия на потребителя в Мрежата. FinSpy е способен да записва глас и видео, като пуска дискретно уебкамерата. Същото е възможно и на инфектирани смартфони от различни марки.

Институциите: „Аууу, FinSpy“

В началото на май т.г. компютърната лаборатория Citizen Lab откри в България контролен сървър на FinSpy., използващ IP адрес на бившето МДААР. Институциите отрекоха, че следят собствените си граждани с дружно „Аууу, глиган!„, като бракониера хванат от горските с глиган на рамото. На 15 юни Министър Папазов назначи проверка, която обаче до момента не е дала резултат. Той призна, че „Щетите могат да бъдат огромни, но специалистите при нас твърдят, че не е възможно да има такава програма, качена на наш компютър„. Не е ясно защо ако „щетите могат да бъдат огромни“ с проверката не се зае и прокуратурата. Самото наличието на такъв сървър предполага компютърни престъпления. Ако не е изрично разрешено за целите на правоохраняването, умишленото инфектиране с вирус на чужд компютър се наказва по чл. 319 от Наказателния кодекс.

Публикуваните документи показват недвусмислено, че българските институции лъжат, и че някоя от тях е закупила и използвала срещу собствените си граждани агресивен шпионски софтуер от фирми, посочени от „Репортери без граници“ като „Врагове на интернет„. Това поставя България редом до диктаторски страни като Иран, Туркменистан, Азърбайджан и други страни от Третия свят, клиенти на фирмите за масово следене на интернет комуникациите, разкрити във файловете публикувани от Wikileaks.

Следенето процъфтява и при Борисов, и при Орешарски

Специален интерес в публикуваните документи представляват данните от проследяването на сътрудниците на няколко фирми, продаващи шпионски софтуер и решения за следене на комуникациите. То е осъществено от Контраразузнавателния отдел на Wikileaks чрез мобилните телефони на търговските представители. От наличните данни става ясно, че за последната година те са имали бизнес посещения в 30 страни.

„Контраразузнавателният отдел на Wikileaks (WLCIU) има за цел да защити активите, персонала и източниците на WikiLeaks и, по-общо, да даде повече тласък на целта на WikiLeaks да защитава журналисти, техните източници и правото на обществеността за неприкосновеност на личния живот. Данните, събрани от WLCIU и разкрити в Spy Files 3, дават на журналисти и граждани възможност да разследват в по-голяма дълбочина частната шпионска индустрия и да я уличават чрез проследяване на проследяващите.“ – коментира за Биволъ новия проект Джулиън Асанж.

България е била посетена два пъти през тази година от Томас Мишковски, сътрудник на фирмата Trovicor (бивша фирма на Сименс и на Нокия). Trovicor също е сред фирмите врагове на интернет и е продала оборудване за масово наблюдение на комуникациите от всякакъв вид (телефони и интернет) на страни като Иран и Бахрейн, които са го използвали за преследване и залавяне на дисиденти, впоследствие измъчвани и хвърлени в затвора. Trovicor също така е клиент на Gamma International за вируса FinSpy.

Мишковски е бил в България от 25 до 27 февруари. Тогава на власт беше Бойко Борисов, а МВР се управляваше от Цветан Цветанов. Следващото посещение е на 17 и 18 юни, при кабинета „Орешарски„, а министър е вече Цветлин Йовчев. Не е известно каква е била целта на бизнес-посещението на сътрудника на Trovicor, но самото негово идване в България означава, че фирмата има клиент в лицето на българското правителство. Най-вероятно става дума за ДАНС. След последните промени в законодателството службата има право чрез отдел „Технически операции“ да подслушва независимо от СДОТО, трансформирана в служба ДАТО.

Източници на Биволъ споделиха при условие за анонимност, че именно в този период (април 2013, при служебното правителство на Марин Райков) службите инсталират оборудване за мониторинг при няколко големи български доставчика на мобилна телефония и интернет, което може да бъде активирано „на повикване„. С такава техника, инсталирана при големите провайдъри като Мобилтел, Виваком, Евроком, Нетера и Булсатком е възможно да се „покрият“ до 75% от потребителите в България – твърдят експерти. От ценовата листа на Dreamlab за 2009 г., публикувана от Wikileaks става ясно, че инсталацията на сървъри за FinSpy при основните доставчици би струвало на данъкоплатците поне 2 млн евро. Няма данни колко струват услугите на Trovicor.

Биволъ потърси Dreamlab, Gamma, Trovicor и министър Йовчев за коментар, но до редакционното приключване на материала отговор не се получи.

Английските кечъри

Английската фирма Gamma International, която си сътрудничи както с Dreamlab, така и с Trovicor пък е доставчик на така наречените „кечъри“ – бусове с екипировка за прихващане на мобилна телефония, по-известни в България като „цецомобили„. Прокуратурата, която разследва подслушването вече обяви, че е поискала помощ „от Англия“ за възстановяването на унищожените от Радко „Отвертката“ незаконни записи, за които Цветан Цветанов получи обвинение.

(Със съкращения)
Фурнаджийски лопати въртят света
Валери Найденов, в. „24 часа“

.

Не само България, но и светът се управлява от фурнаджийски лопати – това лъсна в навечерието на сирийската авантюра, която заплашва да хвърли света в трета световна война. Коварството и изневярата напомнят навечерието на Втората световна война, когато великите сили се надпреварват коя ще сключи по-подъл договор със своя смъртен враг. И коя ще сътвори по-фалшив повод за война.

Погледнете кои държави този път са “ястреби” – Франция и Турция. Същите, които преди 10 години бяха най-милите гълъби на мира. Когато Буш удари Ирак, Анкара дори забрани използването на американските бази на своя територия. Франция пък рискува най-скъпото, износа на френските вина зад океана – само и само да не пострадат невинни хора по нейна вина.

Сега и Франция, и Турция нямат търпение да се нахвърлят върху клетата Сирия и да доубият каквото там още мърда.

Трябва да напомня, че само допреди 5-6 години Турция бе пръв приятел със Сирия и най-вече с режима на Асад. Допреди 2 години тя все още игнорираше бунтовниците, които по онова време още бяха автентични сирийци. Но днес, когато останаха предимно чуждестранни наемници и терористи, Ердоган изрови томахавката в името на хуманизма.

Разбира се, сега обстоятелствата са различни в сравнение с преди 10 години.

Бунтовниците в Сирия са от едно и също вероизповедание с турския елит – сунити. Преди 10 години в Ирак беше точно обратното – сунитите бяха стъпили на шията на шиитското малцинство и на кюрдите. А Турция се опитваше да държи кюрдите под контрол. Сега кюрдите на практика си имат държава в Ирак, а в Сирия Асад им даде автономия. Така че Турция няма никакви причини да уважава статуквото.

Но много по-важно е второто обстоятелство – през последните 3-4 години се разбра, че в Източното Средиземноморие, пред крайбрежието на Сирия, Ливан, Кипър и Израел, се крият огромни резерви от нефт и газ. Турция вече предяви претенции към кипърската акватория, макар че формално Северен Кипър не е част от нея.

Всичко е на верска основа. Сега се спори кое вероизповедание да прокара тръбите. Дали ще бъдат шиитите по оста Сирия – Иран – Китай, или сунитите перпендикулярно. Така мирът отстъпва пред стратегическата геометрия.

Изобщо, когато в Близкия изток се говори за миротворна акция, винаги става дума за нефт и газ. Който още не е научил за какво става дума, ето му един линк: http://nikikm.blog.bg/politika/2013/08/30/bitkata-za-resursi-kak-i-zashto-be-sysipana-siriia-ot-syprot.1144294 Замирише ли на нефт, и най-хрисимите вадят ножовете.

До неотдавна Израел също предпочиташе стабилна Сирия под режима на Асад, но новите находища го накараха да обърне палачинката. Да се готви Ливан – традиционната жертва. Неговата акватория се превърна в една от най-апетитните хапки на света. Цяло чудо е, че Израел още не го е окупирал.

Какво обаче става на Великобритания? Тя също обърна лопатата, но в обратната посока – долната камара на парламента неочаквано превключи на миролюбива вълна. Това направо дръпна чергата изпод краката на Обама. То си е направо бетер семейна изневяра.

След като Париж и Лондон си размениха местата, Чърчил и Дьо Гол сигурно са се обърнали в гроба. Но причината е проста, френските компании получиха нефтени полета в Либия и сега се надяват да разширят успеха си в Сирия. Явно „Бритиш петролиъм” или е объркал конците, или е изтървал депутатите от контрол.

В миналото, когато цяла Западна Европа дрънкаше оръжие, само Франция беше за мир. Сега Англия, Германия, Австрия, Италия се дръпнаха от войната, но Париж няма търпение да отвърже кучетата. Фурнаджии.

Но да минем към политиците. Кой е най-големият ястреб в американската администрация?

Разбира се, държавният секретар Джон Кери. Но и той е класическа фурнаджийска лопата. Политическата му кариера е построена главно върху борбата за мир и любов. В края на 60-те и началото на 70-те години той се появи на небосклона като говорител на организацията “Ветерани от Виетнам против войната”. И така нататък, чак до 2004 г., когато се кандидатира за президент на САЩ. Главната тема на кампанията му бе критика на войната в Ирак. С две думи, Кери бе най-върлият пацифист сред американските политици. Кажеш ли Кери – разбираш “мир”. Кажеш ли “мир” – разбираш Кери.

Но ето, че и той се оказа вълк в агнешка кожа. Впрочем най-големият словесен пацифист в днешната американска политика е знаменитият Рон Пол, фанатичен “изолационист”, любим месия на либертарианците, “Чаеното парти” и всяка друга ултрадясна тълпа. На дебатите между републиканските президентски кандидати миналата година той обеща, че когато вземе властта, всички американски войници ще се приберат у дома, а базите в чужбина ще се закрият.

Много млади хора ръкопляскаха – Рон Пол е нашият човек! Но същият Рон Пол през 2002 г. гласува за нападението срещу Ирак. Колкото пъти се е стигало до конкретна агресия, бившият конгресмен винаги е гласувал “за”, макар и с отвращение.

Точно същата линия сега следва синът му, сенаторът Ранд. На думи той е за мир, но как ще гласува? Изолационизмът е старата любов на американците, на която те с огромно удоволствие изневеряват. В момента основната им цел е да правят обратното на Обама.

До вчера републиканците критикуваха Обама за това, че не предприема твърди мерки срещу режима на Асад.

Днес е обратното – нападат го, че се кани да започне една неразумна война, “без да има ясна стратегия”. Ето защо Обама поиска от Конгреса да одобри атаката срещу Сирия. Мъдър ход. Сега неговите противници ще трябва да си свалят картите на масата. Утре Обама ще им каже: “Нали изпълних вашата воля?”

Но да не забравяме, че американският президент е лауреат на Нобеловата награда за мир. Той цял живот кове плугове от мечовете и така напредва в политиката. На 2 октомври 2002 г. президентът Буш и Конгресът одобриха с обща резолюция войната в Ирак. На същия ден младият сенатор Барак Обама държа вдъхновена реч против войната на голям митинг в Чикаго.

Това е една от причините, заради които Обама победи Хилъри Клинтън на номинациите и Джон Маккейн на президентските избори през 2008 г.

Сега и той се изметна като фурнаджийска лопата. Макар че трябва да признаем, че досега тъкмо Обама се съпротивляваше най-много на сирийската авантюра.

Геостратегията му бе наречена “лидерство изотзад” или „мека стъпка” – хитроумно политическо инженерство чрез хирургически бомбардировки с безпилотни самолети и тайни операции, в които се използват “превъзпитани” бойци на Ал Кайда. Оказа се обаче, че войната не се печели с мека стъпка, а с твърда китка. Ислямските терористи се съвзеха, реогранизираха се и днес са много по-важен фактор в Близкия изток от когато и да било.

Но пък където мине „лидерството изотзад”, държавите изчезват. И идват компаниите. Ирак и до днес е имитация на държава, Афганистан е дива територия, в Либия на власт са въоръжени банди, а Сирия в близките 10 години явно няма да има симфоничен оркестър. Няма ли държави – терористите са царе.

И компаниите, които си водят наемни армии Малко преди изборите през миналата есен Обама заяви, че “Ал Кайда” вече е унищожена. За да го опровергаят, терористите убиха американския посланик. Днес се оказва, че световният господар се кани да служи като авиация на “Ал Кайда”!

Това много напомня Майлоу Майндърбайндър от “Параграф 22”, който бомбардира американската база със собствените самолети, тъй като германците му дали най-добрата оферта. С тази разлика, че Осама вече не e жив и не плаща.

Разбира се, ние не трябва да се учудваме, че западните политици са такива фурнаджийски лопати. Нашите с нищо не им отстъпват. Да не забравяме, че БСП също подкрепи свалянето на Саддам Хюсеин, броени дни след като Саддам й даде поредната братска квота за износ на нефт. После единствената пряка наследница на компартия в Източна Европа проведе най-десните реформи на света. Това се налагаше, тъй като преди това СДС изпълни указа на Тодор Живков за лява приватизация. В момента БСП излъчи правителство, в което преобладават бивши отговорни другари от СДС, в които едно време сините каски се кълняха.

Няма интегритет в днешния свят. Всички са фурнаджийски лопати. Ако не броим, разбира се, вашия скромен репортер или по-скоро коментатор. Аз твърдо ще отстоявам смелите истини в този мой коментар, освен, разбира се, ако и аз не бъда изненадан с някой петролен кладенец…
Noam Chomsky Weighs In On Syria Strike
Ryan Grim, Нuffingtonpost.com

.

WASHINGTON – A U.S.-led attack on Syria without United Nations support would be a war crime regardless of congressional approval, Noam Chomsky, the antiwar activist and author, said in response to President Barack Obama’s announcement that he would seek Hill approval.

„As international support for Obama’s decision to attack Syria has collapsed, along with the credibility of government claims, the administration has fallen back on a standard pretext for war crimes when all else fails: the credibility of the threats of the self-designated policeman of the world,“ Chomsky told HuffPost in an email.

Chomsky recently traveled to the region to learn more about the Syria crisis, and his comments there led some to believe he was open to military intervention if negotiations failed to produce peace. „I believe you should choose the negotiating track first, and should you fail, then moving to the second option“ – backing the rebels – „becomes more acceptable,“ he said.

But his comments to HuffPost indicate that he remains opposed to any military action that came without U.N. approval.

„[T]hat aggression without UN authorization would be a war crime, a very serious one, is quite clear, despite tortured efforts to invoke other crimes as precedents,“ he added.

Liberals more associated with the establishment than Chomsky, who have nevertheless tended to be critical of the president’s foreign policy, cheered his decision to involve Congress as a step away from an increasingly imperial presidency and toward more democratic accountability of war making.

Chomsky upended the field of linguistics with a devastating critique of B.F. Skinner in 1959 that changed the way people think about human cognitive development. He has led a parallel career as a leading anarcho-syndicalist author, historian and activist.

WASHINGTON – A U.S.-led attack on Syria without United Nations support would be a war crime regardless of congressional approval, Noam Chomsky, the antiwar activist and author, said in response to President Barack Obama’s announcement that he would seek Hill approval.

„As international support for Obama’s decision to attack Syria has collapsed, along with the credibility of government claims, the administration has fallen back on a standard pretext for war crimes when all else fails: the credibility of the threats of the self-designated policeman of the world,“ Chomsky told HuffPost in an email.

Chomsky recently traveled to the region to learn more about the Syria crisis, and his comments there led some to believe he was open to military intervention if negotiations failed to produce peace. „I believe you should choose the negotiating track first, and should you fail, then moving to the second option“ – backing the rebels – „becomes more acceptable,“ he said.

But his comments to HuffPost indicate that he remains opposed to any military action that came without U.N. approval.

„That aggression without UN authorization would be a war crime, a very serious one, is quite clear, despite tortured efforts to invoke other crimes as precedents,“ he added.

Liberals more associated with the establishment than Chomsky, who have nevertheless tended to be critical of the president’s foreign policy, cheered his decision to involve Congress as a step away from an increasingly imperial presidency and toward more democratic accountability of war making.

Chomsky upended the field of linguistics with a devastating critique of B.F. Skinner in 1959 that changed the way people think about human cognitive development. He has led a parallel career as a leading anarcho-syndicalist author, historian and activist.

.