Всички авторски страници

Авторски

• Контрапротестиращ пита по телефона: Ние за правителството ли сме или против?

  Комични сценки от контрапротеста

  .

  Александра Маркарян, OFFNews

  Наближавайки сградата на президентството мъж на средна възраст с червеникава риза набра номер на джиесема си и искрено попита: “Ние сега за правителството ли сме или против?”. След като получи обяснение по телефона той се вля в масата организирани протестиращи, които пристигаха на талази. Повечето от тях бяха докарани с автобуси от страната и от отговорите им личеше, че са инструктирани да отричат каквато и да е организация и да крият кои са работодателите им, изпратили ги на контрапротест.

  

  Малко след описаната случка – в момента, в който контрапротестът тръгна по бул. “Цaр Освободител” към Народното събрание, за да се влее с протеста ДАНСwithme, на първа линия застана мъж с мегафон, който изрично повтаряше: “Протестът е в подкрепа на правителството” – очевидно, за да няма недоразумения. Мъжът се представи пред OFFNews като Стоян Тодоров и отрече да е водач или лидер на протеста. Обясни, че още от зимата (вероятно имайки предвид февруарските протести) “си ходя така”, с мегафон.

  В отговор на въпрос на OFFNews защо е тук и дали подкрепя кабинета, друг протестиращ отговори: “Не, не съм за протеста. Само си стоя встрани.”

  Млада дама в компанията на други двама-трима души ги питаше: “Видяхте ли някой друг от централата?”. Репортер на OFFNews се приближи и попита къде работи, в отпуск ли е днес и за централата на коя компания става въпрос. Отговорите бяха, че работи “на село”, в частна фирма, чието име няма да каже. Иначе, като майка на две деца, била тук, за да подкрепи правителството, което ù отпуснало повече пари.

  

  Попитахме и група мургави господа откъде са, защо са дошли на контрапротест и в отпуск ли са. Отговорите бяха, че са безработни от Бургас. Колко им е струвало пътуването и кой го е платил така и не казаха.

  “Неорганизаторите” на протеста – трима-четирима мъже с мегафони, няколко пъти спираха шествието, напиращо да тръгне от президентството по бул. “Цар Освободител” към протеста при Народното събрание. По мегафони те викаха “Чакайте, спрете, за никъде не бързаме”. “За никъде не бързаме” беше и отговорът, който репортера на OFFNews получи, когато попита въпросните мъже (един от които беше Стоян Тодоров) защо спират хората. Въпросният Тодоров доста се изнерви от въпросите и дори се обърна към репортерката с думите: “Вие защо задавате такива въпроси? Не ви отива на възрастта”.

  

  Вместо Тодоров на въпроса ни отговори протестираща: “Спираме, защото полицията е спряла автобуси с други протестиращи. Чакаме още 500 човека да се присъединят”.

  Контрапротестиращите бяха “въоръжени” със знамена и плакати. Надписите на много от тях бяха за офшорки, придружени със снимки на президента и служебния премиер Марин Райков. Репортер, отразяващ контрапротеста, полюбопитства дали държащите плакатите разбират значението на думата “оршорна компания”. От отговорите им се разбра, че нямат никаква представа какво е офшорка, но че президентът е лош.

  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Снимки:  в. „Сега“ и Фейсбук
  

• Два дела об экстрадиции по запросу США – в Республике Болгария и Латвийской Республике

  Новая реальность: конфедерация

  .

  Марк Болдырев, Паша Тошева, Ivars Bērziņš,

  Iuris-civilis.ru

  .

  Два дела об экстрадиции и оба по запросу США — в Республике Болгария¹ и Латвийской Республике² объединяет несколько общих деталей.

  Первая из этих деталей состоит в том, что и в том и в другом случае запрос поступил именно из США.

  Вторая деталь состоит в том, что в обоих случаях запрос поступил в отношении гражданина того самого государства, которое, как предполагалось, должно была исполнить указанный запрос.

  Третья деталь состояла в том, что ранее конституции обоих государств не допускали выдачи своих собственных граждан иностранным государствам ни по каким основаниям, но впоследствии были изменены в этой части оговорками о возможности такой экстрадиции при соблюдении, правда, определённых условий.

  В случае с Республикой Болгарией условие состояло в том, что с запрашивающим экстрадицию должен существовать соответствующий договор, который должен быть и ратифицирован и опубликован к моменту запроса, а в случае с Латвийской Республикой, кроме уже указанной оговорки, содержалась ещё одна: при экстрадиции даже и при наличии международного договора, экстрадиция не должна приводить к нарушению прав человека, указанных в конституции. Обратим внимание на эту важную оговорку Конституции Латвийской Республики.

  Ниже даны соответствующие тексты норм обеих конституций, в которых выделены именно те самые оговорки, которые были внесены туда позднее и которые сделали принципиально возможной выдачу граждан этих государств этими же государствами из своей юрисдикции под юрисдикцию иных государств.

  Конституция Республики Болгария:

  Чл. 25.
  (1) …
  (2) …
  (3) …
  (4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
  (5) …
  (6) …
  
  текст в переводе на русский язык –
  Статья 25.
  (1) …
  (2) …
  (3) …
  (4) Гражданин Республики Болгарии не может быть выдан другому государству или международному суду с целью уголовного преследования, кроме случая, когда это предусмотрено международным договором, ратифицированным, обнародованным и вступившим в силу для Республики Болгария.
  (5) …
  (6) …

  .

  Конституция Латвийской Республики:

  98. Ikvienam ir tiesības brīvi izbraukt no Latvijas. Ikviens, kam ir Latvijas pase, ārpus Latvijas atrodas valsts aizsardzībā, un viņam ir tiesības brīvi atgriezties Latvijā. Latvijas pilsoni nevar izdot ārvalstīm, izņemot Saeimas apstiprinātajos starptautiskajos līgumos paredzētos gadījumus, ja ar izdošanu netiek pārkāptas Satversmē noteiktās cilvēka pamattiesības.
  текст в переводе на русский язык –
  98. Каждый имеет право свободно покинуть Латвию. Каждый, имеющий латвийский паспорт, за рубежом Латвии находится под защитой государства, он имеет право свободно вернуться в Латвию. Гражданин Латвии не может быть выдан другому государству, за исключением случаев, предусмотренных утверждёнными Сеймом международными договорами, когда при выдаче не происходит нарушения определенных Конституцией основных прав человека.

  .

  Заметим, что случай с запросом об экстрадиции в США из Республики Болгарии Г. Червенковой закончился тем, что именно запрашивающая сторона поспешила отозвать свой запрос после того как Софийский апелляционный суд довольно демонстративно освободил Г. Червенкову из-под стражи под совершенно символический залог в 1000 левов, а вот в случае с Латвией получилось всё совершенно иначе и последний случай нельзя полагать завершённым. В Латвии суд всё-таки разрешил правительству произвести экстрадицию гражданина Латвии. Однако тут уже вмешался ЕСПЧ, куда защита выдаваемого успела направить жалобы на Латвийскую Республику. ЕСПЧ начал производство по этой жалобе и запретил производить экстрадицию. Смысл же жалобы состоял именно в том, что если только в данном случае подвергнуть человека выдаче из Латвийской Республики по запросу США, то этот выдаваемый человек лишится юрисдикционной защиты ЕСПЧ, поскольку на США юрисдикция ЕСПЧ никак не распространяется и никакого аналога суда, который бы был наднационален и обладал бы безусловной юрисдикцией для США не существует³. То есть аргумент жалобы сводился ровно к тому, что было написано в этом журнале в статье «Возможность экстрадиции». Причём нам хочется обратить внимание, что ранее ЕСПЧ уже принимал решения по вопросам, весьма и весьма похожим на поставленный теперь перед ним. И каждый раз вполне последовательно этот суд проводил ту логику, что любое государство, являющееся стороной ЕКПЧ, полностью отвечает за все последствия своих принудительных действий в отношении людей, находящихся под его юрисдикцией⁴, и не может снять с себя такой ответственности, например, путём передачи этого человека под юрисдикцию иного государства. То есть государственный суд не только сам обязан соблюсти Конвенцию, но и проверить — а не будет ли она нарушена тогда, когда будет исполнено решение этого самого абсолютно соблюдшего своими непосредственными действиями Конвенцию государственного суда.

  Не так уж сложно догадаться, что если к числу прав человека относится право на безусловную юрисдикционную защиту ЕСПЧ, то при выдаче этого человека, скажем, в США или, например, в Республику Казахстан, такое право в его осуществлении будет нарушено. Что общего между Казахстаном и США догадаться легко: ни то, ни другое государство не суть стороны ЕКПЧ и не члены Совета Европы. В то же время, как Республика Болгария, так и Латвийская Республика, как раз связаны ЕКПЧ и как раз являются членами Совета Европы.

  Кроме сказанного нельзя не обратить внимание, что при выдаче человека по запросу США, он сразу же лишается целого ряда прав человека, которые установлены именно как таковые всё той же ЕКПЧ.

  Для начала следует отметить, что в США отсутствует вообще представление о праве человека на жизнь как праве совершенно неотъемлемом, там предполагается, что жизнь у человека можно отнять в качестве именно наказания, а не только по необходимости устранения угрозы, исходящей от этого человека. Иными словами: европейское представление о праве человека жить совершенно не соответствует представлению о таком праве для любого государства, где именно в качестве наказания предусмотрена смертная казнь вообще⁵.

  Кроме того, совершенно недавно ЕСПЧ вынес толкование, согласно которому лишение человека свободы без хотя бы потенциальной возможности её обрести вновь есть именно нарушение норм ЕКПЧ. По этому поводу есть недовольные и несогласные. Однако такое толкование установлено и оно является именно обязательным для всех государств-членов Конвенции. От себя добавим, что именно это толкование только и отвечает императиву правовости государства вообще, иное же означало бы, что государство в состоянии, исполняя своё предназначение, лишить человека свободы навсегда без каких-либо возможностей её восстановления, то есть вообще не признаёт свободу человека как свободу основную, имманентно ему присущую, а исключительно как дарованную государством. В государствах Конвенции считается недопустимым лишать человека свободы вне необходимости, а потому нельзя лишить её без предоставления этому человеку права обратиться в суд за её восстановлением, доказывая, что такая необходимость отпала. Вообще говоря, такое представление есть прямое следствие развитой немецкой философии права. У многих государств, не входящих в Конвенцию, такое понимание отсутствует⁶.

  В США, если подходить к этому строго, считается допустимым ограничивать групповым образом права людей только на основании их, например, национального происхождения. Тут не следует удивляться, а стоит только вспомнить, что никто не отменил ещё судебные акты Верховного суда США по вопросам, связанным с интернированием граждан США исключительно по признаку их японского происхождения⁷. Верховный суд США признал ограничения прав и свобод на такого рода основаниях совершенно соответствующими Конституции США, а все последующие извинения правительства США за происшедшее не играют именно юридического значения и носят строго политический характер. Подчеркнём ещё раз: вполне возможно, что сейчас и здесь государственная власть США считает, что именно тогда, в сороковые годы минувшего столетия, и не следовало интернировать граждан США по признаку их японского происхождения, но неумолимая неотменённость истолкований, данных Верховным судом США по этому поводу, установила принцип, согласно которому вполне конституционным будет, например, это сделать завтра в отношении иной группы лиц по тому же самому национальному, расовому или иному групповому признаку. Иными словами: в США не признаётся правило ст. 14 ЕКПЧ и непризнание этого правила полностью согласуется, по мнению высшего органа судебной власти, с конституцией именно США.

  Точно такие же заключения можно сделать в отношении практически любого государства, не входящего в Совет Европы и не являющегося стороной ЕКПЧ. Вообще же говоря, сама по себе ЕКПЧ является настолько серьёзным сдвигом в представлении о защите прав человека и их свобод и их содержании, что и нам, гражданам стран Конвенции, ещё долго придётся осознавать этот сдвиг и порою ещё немало удивляться вполне логичным выводам, которые из него следуют.

  Заметим, однако, что даже при том условии, что государство, направляющее запрос на экстрадицию, но при этом не являющееся членов Совета Европы, имеет практически все гарантии ЕКПЧ, одной гарантии оно всё-таки иметь не будет: оно не будет иметь гарантии права. предусмотренного в ст. 34 ЕКПЧ, поскольку такое государство не признаёт в силу своей внеконвеционности, прямую юрисдикцию ЕСПЧ, а последний не имеет там именно прямой безусловной юрисдикции. Можно сколько угодно вполне справедливо рассуждать на тему неисполнения то в одном, то в другом государстве решений ЕСПЧ, но именно затем и можно рассуждать об этом как о нарушении Конвенции, что при таком неисполнении или неполном исполнении будет нарушаться норма, обязательная для этого государства-нарушителя. Если же государство в принципе не является членом Конвенции, то и говорить о нарушении норм такой Конвенции никак не приходится. Если в государстве Конвенции человек имеет права потребовать, хотя бы потребовать, то во внеконвенциональном государстве он лишён даже юридической возможности требовать, а следовательно, все гарантии, которые он там будет иметь, будут носить строго политический, а никак не юридический характер⁸.

  Но если всё сказанное верно, то имеет смысл повторить тот вывод, который был сделан ранее:

  государство-сторона ЕКПЧ не имеет права выдать человека, находящегося под юрисдикцией этого государства, если при этом этот человек подпадает под юрисдикцию государства, не признающего юрисдикции ЕСПЧ и не являющегося стороной ЕКПЧ.

  Однако если такой вывод верен, то далее следует сделать и иной вывод:

  совокупность государств-членов Совета Европы и, следовательно, сторон ЕКПЧ, имеющая единый судебный орган — ЕСПЧ, который осуществляет прямую и безусловную юрисдикцию равномерно для всех указанных государств, имеет свои границы, объемлющие всю эту совокупность, внутри которых есть юрисдикция указанного судебного органа и защита ЕКПЧ, а вне которых — их нет. И любые принудительные действия любого из указанных государств, направленные на вывод любого субъекта за указанные границы, в правовом поле невозможен.

  Но если теперь перейти к политической терминологии, описывающей подобные совокупности в политическом смысле независимых друг от друга государств, то такая совокупность имеет название: конфедерация. И тогда получается, что та самая ЕКПЧ как раз и создала новую реальность в современном мире: конфедерацию этой конвенции. А из этого следует не только одно название. Да, формально государства внутри такой конфедерации вроде бы в ограничениях Конвенции могут делать всё, что им заблагорассудится. Но, во-первых, такие ограничения для них унифицированы, а не произвольны, нормативны, а не дискреционны, а во вторых, эта ограничения не могут не влиять и на политическую свободу властей указанных государств, если только признать, что нормативность в своей идее сильнее политических интересов⁹. Например, при заключении договоров о взаимной помощи в уголовном преследовании государства, формально продолжая быть свободными, становятся обязанными учитывать общие ограничивающие их правила вроде того, которое было уже выведено выше. Но при этом при всём само по себе преследование и наказание лиц, совершивших преступление, также является именно правовой необходимостью. Причём ещё и с принципом неизбежности наказания этого преступления. Но преступления совершаются не только внутри указанной конфедерации, внутри которой как раз легко учесть требования ЕКПЧ, включая указанное ограничивающее правило, прежде всего потому, что оно не накладывает никаких существенных ограничений в вопросах, скажем, экстрадиции внутри конфедерации. Следовательно, если не разрешить вопросов о том, как следует действовать в указанных государствах в отношении лиц, которые совершили преступления за пределами конфедерации, но в момент преследования оказались под их юрисдикцией, то можно превратить то или иное государство в убежище для серьёзных правонарушителей. Что также никак не нельзя признать верным.

  Сказанное можно пояснить на вот каком примере.

  Предположим. что в одном из государств конфедерации есть правило, согласно которому оно преследует своих граждан, совершивших преступления за его рубежами, однако в отношении иностранцев и апатридов, если последние имеют постоянное жительство за пределами указанного государства, это правило применяется только в том случае, когда преступление совершено против прав и свобод граждан указанного государства. Возможен и вариант, когда иностранцев за преступления, совершённые ими за пределами указанного государства, это государство не преследует вообще¹⁰. Теперь представим себе, что некто совершил тяжкое преступление за пределами юрисдикции государства, входящего в конфедерацию, которое бы преследовалось на территории этого государства, если бы оно было совершено на его территории. Этот человек, который совершил указанное правонарушение, не является гражданином названного государства и постоянного жительства там не имеет. Тогда вопрос о реализации его преследования упрётся в то, что если место преступления находится внутри конфедерации, пусть и под юрисдикцией другого государства, то ЕКПЧ существенным образом не воспрепятствует преследованию такого преступления¹¹, а вот если оно будет находиться вне неё… Как раз в этом случае ЕКПЧ будет при указанных законодательных положениях существенно ограничивать способы и возможности преследования такого человека. А поскольку безусловным приматом будет обладать и обладает именно ЕКПЧ, то это значит, что ограничения введены именно указанными правилами преследования за совершённые преступления и именно они подлежат гармонизации в соответствии сразу же и с императивами ЕКПЧ и с императивами преследования субъектов за совершённые ими преступления. А вот это уже — влияние и влияние прямое на политические власти каждого из государств конфедерации.

  Причём на те как раз вопросы, которые традиционно считаются внутренним делом государств. При решении таких вопросов неизбежно встанут и вопросы действия полицейских сил одного государства каким-то образом под юрисдикцией другого. И даже вопросы конституционного характера. Обратим своё внимание на то обстоятельство, что, например, в Конституции Латвийской Республики оговорка сделана не о правах человека и основных свободах, закреплённых и гарантированных ЕКПЧ, а только о тех из них, которые закреплены и гарантированы Конституцией Латвийской Республики, а это — не обязательно совпадающий объём прав. Заметим: влияние на политику, политику внутреннюю оказалось именно прямым практическим следствием взаимодействия двух действительно основополагающих правовых принципов. А в то же время одно из последних решений ЕСПЧ в отношении России касательно избирательных прав затронуло положение одной из норм первых двух глав Конституции Российской Федерации, изменить которую очень и очень трудно.

  Иными словами, приходится признать, что новая реальность, которая возникает в ходе применения ЕКПЧ действительно ведёт к вполне ощутимым конфедеративным процессам уже политического характера в каждой из стран Конвенции или, если хотите — конфедерации, осознанию которых и разрешению которых придётся так или иначе посвятить куда как больше сил и внимания, чем это делается до сих пор. Альтернативой может быть распад конфедерации вокруг ЕКПЧ, однако такая альтернатива явно не носит разумного, а следовательно и действительного характера. Любое же государство, которое желало бы сохранить свой уровень суверенитета такой же, как в доконвенциональный период, неизбежно должно будет выйти из Совета Европы.

  И, что может быть самое трудное: осознать это придётся, а точнее — уже приходится, буквально на бытовом уровне решительно всеми более, чем 800 000 000 людей, находящимся под защитой и гарантией ЕКПЧ, а не только узким кругом политиков и юристов.

  .

  ---

  1. Дело об экстрадиции Г. Червенковой
  2. Дело об экстрадиции Д. Чаловского
  3. Аналог ЕСПЧ для США рассматривает дела по индивидуальным заявлениям исключительно с согласия США на рассмотрение каждой конкретной жалобы. При этом не применяется ЕКПЧ.
     К слову сказать, и Верховный суд США рассматривает не любое обращение к нему, а лишь те, которые он сам считает нужным рассмотреть. Поэтому нельзя даже говорить, что в США есть уровень и конституционной защиты, равный уровню такой защиты, например, в Российской Федерации, где каждый имеет право на обращение в Конституционный суд РФ с прямым оспариванием конституционности нормы закона, если эта норма или применена в его деле или подлежит применению, даже если применение такой нормы происходит вообще впервые в истории. Поледнее замечание интересно для Украины, где по индивидуальным обращениям в Конституционный суд, последний лишь истолковывает норму закона в её конституционном контексте и только при условии, если к моменту обращения есть различное применение судами одной и той же нормы в сходных условиях; то есть на Украине Конституционный суд Украины по индивидуальным жалобам вообще не занимается абстрактным нормоконтролем в конституционном смысле.
  4. А не только за производимые им действия!
  5. Оговорка в ст. 2 ЕКПЧ «Никто не может быть умышленно лишён жизни иначе как во исполнение смертного приговора, вынесенного судом за совершение преступления, в отношении которого законом предусмотрено такое наказание» в настоящее время совершенно мертва для всех государств Совета Европы без всякого исключения, поскольку одним из обязательных условий вступления в Совет Европы является именно запрещение умышленного причинения смерти как наказания — смертной казни.
  6. Справедливости ради надо отметить, что и в государствах Конвенции ещё недавно обязательность возможности освобождения при осуждении к пожизненному лишению свободы вовсе не учитывалась как именно следующая из ЕКПЧ. Между тем, — на это стоит обратить внимание! — она как раз из ЕКПЧ следует прямо.
  7. Стоит отметить, что нем не известно вообще ни одного судебного акта Верховного суда США, который был бы впоследствии отменён.
  8. Весьма часто при оценке ситуации с правами человека и основными свободами, да и с правами вообще в различных государствах и юрисдикциях часто путаются эти понятия: да, в том или ином государстве в повседневной жизни человеку безразлично какого рода гарантии своих свобод он имеет — политические или юридические, но в том-то и весь смысл независимости судов от всех остальных видов власти, что суд в своей идее обязан находиться вне политических интересов и гарантий и вне политики вообще. Вопрос только в том, насколько тот или иной суд соответствует такой идее. Поэтому для оценки соответствия государственного строя императиву правовости необходимо принимать во внимание не только практический объём свобод в конкретный момент, но и их именно положительные гарантии со стороны как законодательства, так и устройства судебной системы. Именно в этом состояла идея разделения властей в государстве. Другое совсем дело, что идея разделения властей не является достаточной для устройства независимого правосудия и, следовательно, для правовых, а не политических гарантий. Политические же гарантии всегда связаны не с признанием имманентных прав как объективности, а только с интересами или желаниями в конкретные моменты тех или иных политических кругов. Можно представить себе сверхмудрого и сверхлиберального самодержца, свято блюдущего свободы людей, исходя из своих убеждений, но нельзя считать одни только убеждения конкретного человека достаточной гарантией именно прав как всеобщего. Единичные убеждения временны и преходящи, а право — вечно и неизменно.
  9. А ровно так и должно быть!
  10. Отметим, что указанный набор правил взят не с потолка, а представляет собою реальность по крайней мере одного из государств Конвенции.
  11. Речь не идёт обязательно об экстрадиции, но и о ней — тоже.
• БСП, ДПС и „Атака“ отхвърлиха ветото на президента

  Ветото на президента на актуализацията на бюджета бе отхвърлено със 130 гласа от 224-ма гласували. Както се очакваше, против ветото гласуваха БСП, ДПС и „Атака“. Това стана след три и половина часа дебати в сградата на парламента, обградена от безпрецедентно плътен кордон от полиция и жандармерия.

  Без изненада дебатите по същество се загубиха в политически декларации и взаимни обвинения, като основен обект на остри думи от страна на управляващите стана президентът.

  А интригата дали „Атака“ ще гласува заедно с БСП и ДПС срещу ветото, още в началото на заседанието изчезна – депутатка от партията на Сидеров остро нападна ГЕРБ и обяви в края на изказването си, че колегите й ще гласуват „по съвест“. А както стана известно малко по-късно – съвестта им ги прати да гласуват заедно с левицата и ДПС.

  Преди началото на дебатите председателят на парламента Михаил Миков припомни, че е поканил президентът да присъства. Държавният глава преди два дни отказа поканата с аргумента, че каквото е имал да каже, го е направил в мотивите към наложеното вето.

  Шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев не пропусна да отбележи, че тъй като заседанието на парламента се предава на живо по БНР и БНТ, то президентът Плевнелиев със сигурност го гледа и ще чуе мотивите, с които от БСП и ДПС отхвърлят ветото му.

  И управляващите, и опозицията потвърдиха позициите си – БСП и ДПС ще гласуват срещу ветото, ГЕРБ го подкрепя.

  От ГЕРБ прозвуча нов нюанс в дебатите, изказан от депутата Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в предишния парламент – бившите управляващи ще подкрепят ветото, но нека на ново четене внимателно да се огледат възможностите за аргументирана актуализация. Досега ГЕРБ бе решително против каквато и да било актуализация.

  „ГЕРБ изхвърли Дянков като парцал, Плевнелиев като последния мохикан брани бюджета му“

  Лидерът на левицата Сергей Станишев използва трибуната, за да обясни какво страшно наследство е оставило правителството на ГЕРБ и да обясни как и протестиращи, и президент пречат на нормалната работа на правителството на Пламен Орешарски.

  Той призна, че дебатът днес не може да е икономически, защото всички икономически аргументи са били изказани неведнъж.

  „Днешните дебати и гласуване са част от политически процес – битка за промяна или за запазване на статуквото в икономически социален и политически план, наследено от ГЕРБ“, заяви Станишев.

  „Разрушена държавност и смазано гражданско общество заварихме преди три месеца. Парламентът беше гумен печат на чужда воля с 5% доверие, продължи той и попита къде е „госпожа И.Ф.“ – организаторът, по думите му, на това „срамно отклонение“. Станишев имаше предвид Искра Фидосова.

  След което обърна критиките си към президента. „Заварихме мълчалива президентска институция, президент, избран с тежки измами и манипулации, затова вероятно е послушен“, каза Станишев и допълни, че държавният глава е бил „назначен да пази топлото кресло, докато дойде време за кандидатурата на вече бившия премиер“.

  Лидерът на левицата обвини Плевнелиев, че е премълчавал „всички безобразия, които съсипваха държавата, икономиката и гражданското общество“.

  „Три месеца кабинетът на Орешарски работи за промяна на всичко това, въпреки цялата енергия, която се хвърля, за да му се пречи“, каза Станишев и предположи, че зад ветото стоят „интересите на фирмите на предишното управление, които смучат от държавата“.

  „Ветото е част от огромните напъни да се попречи на възстановяването, на парламентаризма и на демократичната държавност“, заяви още лидерът на БСП.

  „От ГЕРБ се отрекоха от Дянков, изхвърлиха го като парцал. Последният мохикан – Плевнелиев, иска да се запази бюджетът на Дянков“, заяви още той.

  „Не вярвам той да е наивник и да не знае за подкрепата на работодателите и синдикатите за бюджета. Само една работодателска организация е против и е показателно, че тя се държи повече като политическа такава“, каза Станишев по адрес на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), която обяви най-много резерви към актуализацията от останалите работодателски организации.

  „Не вярвам в мотивите на президента, защото показват раздвоение на личността или тежка политическа амнезия“, продължи речта си Станишев и отново си послужи със сравнение с актуализацията през 2010 г.

  „Той трябва да отговори защо през 2010 г. приходите бяха занижени с близо 2 млрд. лв. и защо тогава мълча, ако това е принципна позиция,“, заяви още лидерът на левицата и повтори, че президентът губел ролята си на обединител на нацията, вживявал се в ролята на политически инженер и показвал, че изпълнява волята на ГЕРБ, от която бил назначен, че водел битка за запазване на статуквото и оцеляване на тези, които „четири години вършееха из държавата“.

  „Първанов се вайка всеки ден, като гледа какво е оставил в БСП“

  На тази реч лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отвърна от трибуната в същия дух: „Сега разбирам защо г-н Станишев не е премиер, сложи Орешарски да му бере срама“ и допълни, че ставало ясно „как на времето е свикнал царят и Доган да му дават указания“.

  „Не знам какъв е бил парламентът четири години, но работеше спокойно, идвахте на работа спокойно“, продължи Борисов. „Сега няма един ден, в който да не преминаваш през полицейски кордони. Обградени сме като в Египет“, каза той и призова да не се правят провокации „като в момента, защото всички ще съжаляваме“.

  За твърденията на Станишев, че ГЕРБ е назначила Плевнелиев на президентския пост, Борисов иронизира: „Не съжалявам, че нашата партия го излъчи, но излъченият от вас предишен президент Първанов истински съжалява, че ви е посочил за председател на БСП. Горчиво съжалява“.

  А кулоарите на парламента пред журналисти Борисов продължи по адрес на Станишев: Той толкова се е изнервил, не е лесно човек да е под чехъл“ и поясни, че Станишев е „под чехъл на човека, който реално управлява БСП – Моника Йосифова. И всички го знаят. Категорично”.

  А за думите си, че Първанов съжалявал, че е посочил Сергей Станишев за наследник на лидерския пост в БСП Борисов заяви: „Той го казва. Вижте, че се вайка всеки ден човекът, като гледа какво е оставил в БСП”.

  „Препратките към Египет са обида за българския етнически модел“

  Лидерът на ДПС Лютви Местан обясни от трибуната, че „ветото на президента е чисто политически акт, с който той преследва още по- ясни политически цели“. Според него държавният глава иска да подчертае зависимостта на парламентарната подкрепа за Орешарски от гласовете на „Атака“.

  „Ако ветото бъде преодоляно, основната теза, която ще се разгръща, ще е за новата тройна коалиция. На тази база ще се налее нова енергия на протестите“, заяви Местан. Според него другата цел на президента, който „очевидно ускорено губи ролята си на национален обединител, да играе ролята на морален цензор на българската политика“.

  „На един президент му отива да бъде морален съдник, да бъде морален стожер на политиката и гражданското общество“, каза още лидерът на ДПС.

  „Щях да му повярвам, ако не беше сред истерично ръкопляскащите на лидера на „Атака“ Волен Сидеров между 2009 и 2011 г. Не можете да отречете, защото, за щастие, има архивни кадри, които пазят картини от онова идилично отношение между ГЕРБ и „Атака“ тогава“, посочи Местан.

  „Днес България наистина е разделена. Има протести срещу кабинета и подкрепящи кабинета. От името на парламентарната група на ДПС питам къде е медиаторът на тези различия, при кого тези различия ще се срещнат“, продължи той.

  Според Местан ветото не е върху актуализацията на бюджета, а срещу програмата на кабинета „Орешарски“.

  „Там ги стяга чепикът. Актуализацията е концентрираният израз на програмата на кабинета, а ветото е срещу нея. Приказките, че този акт не бил безпрецедентен, са абсолютно несъстоятелни“, заяви още лидерът на ДПС.

  Той настоя кабинетът да разгърне своята програма и в следващия бюджет, с която да се разграничи от управлението „Борисов“ и призова ГЕРБ да спре с препратките към Египет, което по думите му е „обида за българския етнически модел“.

  Източник:  Mediapool

• Управляващите в БГ не се свенят да провокират дори гражданска война

  БСП и ДПС хвърлиха срещу протестиращите вече 64-ия ден пред парламента граждани на София хора от провинцията, събрани от техни кметове и активисти по села и градчета. Управляващите доказват за пореден път, че не биха се спрели пред нищо, дори и пред гражданска война, само и само да задържат властта си.

  .

  „Сега разбрах защо депутатите не искаха да заседават на Голяма Богородица, заради празника! В момента до Народното събрание са хвърлени българи срещу българи, а виновниците това да се случи нямат представа как се плаща подобно престъпление срещу Род и Родина! Пълно е с автобуси от смесените области, най-много от Кърджали. „Контрапротестиращи“ се пропускат до Парламента, протестиращите от София са спрени на „Раковска“ и „Московска“, вече има арестувани там.
  

  Ние сме вкарани в модела Косово, който е добре познат на американската ни посланичка! Ако българинът не се събуди панически, положението може да стане хиляди пъти по-тежко от това, което можем да си представим!
  

  Хора, няма партии, няма националности, няма религиозни различия – у нас има само български граждани, които трябва да се отърват от мафията! Осъзнайте се, обединете се и да изринем оборите, от всичката паплач!“ –

  пише на стената си във Фейсбук известната екоактивистка и активен участник в различни граждански протести инж. Мариана Христова.

  –––––––––––––––––––––––––––––-

  .

  „Държавата обяви гражданска война“
  

   .

  Петър Петров, Livenews.bg

  Спокойствието на лятна София свърши! Докараните от БСП и ДПС няколко хиляди души от провинцията нахлуха в центъра и напрежението започна да витае във въздуха. Видимо отрудените и простовати хора, които най-вероятно не са съвсем наясно за какво са в столицата, ще бъдат хвърлени срещу другите протестиращи. Тези, които от 63 дни искат оставката на Орешарски и се борят за своята кауза.

  Снимка: cbsphilly.files.wordpress.com

  Логичните въпроси, които изникват са няколко – кой и защо тласка България към гражданска война? Защо кметицата Йорданка Фандъкова разреши на десетките автобуси да паркират на централните столични булеварди? Защо полицията допуска двете групи да бъдат буквално на метри една от други? Кому бе нужна цялата организация по извозването на хората от малцинствата в София? Защо държавата в лицето на МВР на практика обяви началото на гражданска война??

  .

  Все въпроси, чийто отговор вероятно се крие в цялото поведение на новата Тройна коалиция. БСП, ДПС и „Атака“ са готови на всичко, за да запазят властта си. Те не биха се спрели пред нищо, само и само статуквото в парламента да не се пипа.

  Снимка: Моника Панчева

  Всъщност разумен човек едва ли би намерил аргументи за решението на БСП и ДПС да извозят до София своите привърженици точно в деня, когато се приема актуализираният бюджет. Това е или пълна глупост, или нечувана наглост. Всъщност по-скоро е второто. Защото, ако човек чуе какви ги говори Мая Манолова, направо ще бъде хвърлен в потрес. Та застаряващата кюстендилска депутатка обяви, че хората в автобусите били организирани от ГЕРБ?!

  .

  И всичко това, след като телевизионните камери показаха ясно

  Плакат от контрапротеста. Снимка: Кирил Памуклийски, Livenews

  автобусите от Кърджали и други региони, където има само един политически исполин – ДПС. Лицата на „спонтанно“ подкрепящите кабинета „Орешарски“ показваха, че това са хора от малцинствата. Които срещу дребни суми са дошли в София…

  .

  Но някой дава ли си сметка, че тези хорица са също толкова ощетени от икономическата и политическата ситуация в страната, колкото и тези, които протестират срещу Орешарски? И всъщност разбират ли каква е целта от тяхното пътуване до столицата? Отговорите може би ги знаят само ограничен кръг от хора.

  .

  Тези, които от 23 години стоят в задкулисието и дърпат конците на политиката. И вероятно пак са замислили нещо…Но трябва ли да има гражданска война, за да може за пореден път да осъществят плановете си…

  .

• Олигархът: начин на употреба

   

  К. Терзийски,  Дойче Веле

  .

  

  Професионалната дилема на медийните хора в България изглежда така: да си мълчат и си взимат заплатите, или да говорят по съвест и да напуснат. Защото са принудени да работят в медии, собственост на омразните олигарси.

  За да изкарват насъщния си хлебец, хиляди български журналисти, писатели, говорещи и пишещи хора (включително и аз), са принудени да работят, да изразяват позициите си във вестници, телевизии, списания, радиа и така нататък, които са собственост на…

  На онези, срещу които тези наши словотворци и говорещи глави, писатели и умуващи хора всъщност роптаят, които критикуват, които смятат за основно зло!

  Медиите, братя мои и сестри – до една са собственост на олигарсите. И това не е нещо учудващо. Нали така?

  Просто едни от медиите са собственост на едни олигарси, други – на други олигарси. Едни олигарси станаха твърде популярни. Като Делян Пеевски, който има пет-шест вестника и няколко радиа и телевизии, но държи и разпространението на почти всички вестници. Други пък си остават в лека шарена сянка и просто никой не говори за тях.

  За добро или зло

  Вижте: на старогръцки „олигос“ означава „малък“. А олигархия означава старейшинство, управление на по-малкото над повечето. Така че никак не е учудващ фактът, че всичко в тази страна е собственост на по-малкото, на олигарсите. Така – доколкото знам, за добро или за зло – е по целия свят. Медиите принадлежат винаги и само на олигарсите. А журналистите и писателите, свободолюбивите нови мислители и осмислячи на съвремието – така или иначе – пишат именно за тези вестници, списания, говорят в тези телевизии и ругаят в ефира на тези радиа.

  

  Има и интернет. Блогове и независими сайтове. Но в интернет никой не ти плаща за това, че си умен и си си отгледал оригинално мнение, че пишеш добре и имаш нюх за събитията. Така че журналистите и словопроизводителите, които искат с мислите и мненията си да изкарват пари, са принудени да работят именно за медиите, собственост на тия олигарси, срещу които те роптаят и дори те често откровено мразят.

  Храни куче да те лае

  Пишещите и говорещи братя трябва да се справят с една такава морална и професионална дилема: 1) да си мълчат и да си взимат парите; или 2) да говорят каквото им диктува съвестта и да напуснат.

  И аз пиша за няколко вестника и говоря в разни телевизии (но там поне – без пари), та мисленето над тази дилема открай време ме изтощава. И знам, че никога няма да мога да я реша. Провиждала ми се е една такава интересна и странна алтернатива на посочените горе възможности: да си мълчиш и да си лапкаш дребните кинти или да крещиш и да ядеш дръвцето. И тази алтернатива е именно: Храни куче да те лае. Да си стоиш и да си взимаш хонорари от медиите, собственост на така омразните ти олигарси. И в същото време да продължаваш скрито да воюваш срещу тях.

  

  Превръщаш се в един съвременен Езоп, който посипва с невидим пипер раните на господаря си. Овладяваш всички възможни иносказателни трикове на изразяване и караш нататък. Воюваш срещу господаря си така, че той да не може да ти каже нищо. Нападаш го с невидими стрели. Шегуваш се и го хапеш злобно, но така, че ако той те викне на разпит – хитро и малко подличко да се измъкнеш. И като дойде време за заплата, в устата си да имаш един такъв вкус – фекален. И като гледаш децата си, да въздишаш и да си казваш: Ох милички, дано никога не разберете татко (мама) какви акита е трябвало да изяде, за да ви отхрани, врабченца мои… (И тук един поклон към приятеля на ГС на ЦК на БКП – Радичков.)

  Кучетатата на овчаря

  Та така.

  Журналистите винаги работят за някой олигарх. Винаги получават паричките си от някой богаташ, заслужаващ много и много критики. А понякога и тояга. И някои се пропиват от болна съвест. Други я карат по езоповски…Трети…не знам, има всякакви.

  Аз съм решил проблема си така: пиша каквото съвестта и душата ми искат от ръката ми. А на главните редактори казвам така: изпълнил съм моята част от договора, написал съм това, което смятам за правдиво и вярно. Вие ако искате го спирайте. Все пак изпълнявате политиката на медията. Вие гледате за интереса на вашия господар. Вие сте кучетата на овчаря. Но тъй като аз съм си свършил работата – платете ми. И ще си бъдем с най-чисти отношения.

  Така съм решил проблема аз. И въобще не знам дали съм прав. Но знам, че е идиот онзи, който се смята за единствено прав. И с него няма смисъл да се говори.

   

• Полицията допусна контрапротестиращи пред Народното събрание

  Десетки автобуси с хора, подкрепящи правителството, пристигнаха от Южна България, полицията ги пропуска на места, на които протестиращите срещу кабинета не са допускани.

  Протест и контрапротест се събраха днес в центъра на столицата заради извънредното заседание на депутатите, на което те ще се опитат да отхвърлят президентсткото вето върху актуализацията на бюджета.

  

  Днес е отцепен голям периметър около сградата на Народното събрание със заграждения.

  Освен това вместо с полицейски кордон, както бе досега, районът е ограден и от паркирани коли на Жандармерията, така че протестиращите дори не могат да видят входа на парламента.

  Пристигналите по-рано на работа депутати влизаха необезпокоявани през служебния вход на Народното събрание.

  Превозните средства са с регистрационни номера от Кърджали, Сливен и Пловдив, Стара Загора, Благоевград, Гоце Делчев. На всички са сложени табели „Случаен превоз“.

  Автобусите са се движели организирано в колона.

  Според очевидци пристигналите с автобуси на контрапротеста са около два пъти повече от протестиращите срещу правителството.

  По бул. „Тодор Александров“ и бул. „Дондуков“ има паркирани около 40 автобуса от страната, съобщи Би Ти Ви. Събраните на „Дондуков 2“ към момента са от Благоевград, Разград, Гоце Делчев, Перник, Кърджали, Стара Загора и др.

  Потърсени от БТА за информация, от пресцентъра на Столичната община казаха, че не са издавали съгласуване за паркирането на автобуси в столицата днес.

  Основната част от пристигащите с автобуси се събраха пред Президентството, а по-късно се упътиха към Народното събрание.

  

  Друга част от тях се събраха пред храм-паметника „Св. Александър Невски“, т.е. зад Парламента – в близост до антиправителствения протест.

  В целия район около градинката пред „Св. Александър Невски“ има полицаи.

  На ул. „Московска“ има полиция, която не позволява на протестиращите да преминат и продължат към входа на храма, където се намира контрапротестът.

  Малко след 10 ч. Нова телевизия предаде, че

  полицията допуска контрапротестиращите, които подкрепят правителството, пред централния вход на Народното събрание.

  Това предизвика силни освирквания от протестиращите срещу кабинета „Орешарски“, които се намират от другата страна на Парламента.

  Камерите на телевизията са заснели и как полицаи пропускат контрапротестиращи през кръстовището на „Московска“ и „11 август“ в посока НС. Минути по-рано протестиращите срещу управлението не бяха допуснати да минат оттам (видео).

  Корнелия Нинова, Янаки Стоилов и депутати от ДПС излязоха при контрапротестиращите,

  които са около сградата на парламента.

  Депутатите получиха букети, а Нинова дори била разцелувана от хора на площада, съобщи Нова телевизия.

  Ахмед Башев от ДПС благодари за подкрепата, предаде БГНЕС. Има плакат, с който община Гърмен подкрепя Орешарски. Башев беше дълги години кмет на тази община.

  Контрапротестиращите се намират от северната страна на Народното събрание, откъм храм-паметника „Св. Александър Невски“.

  По информация на Би Ти Ви 1700 полицаи са ангажирани да опазват реда в центъра на столицата днес.. Блокиран е бул. „Цар Освободител“ и периметърът около Народното събрание.

  Малко след 10 ч. служителите на реда се опитаха да изблъскат протестиращите, за да освободят движението по улицата, но срещнаха отпор

  от част от протестиращите, съобщи БГНЕС. До сериозни наранявания сред протестиращи и полиция не се стигна и 20 минути по-късно недоволните от управлението на страната сами решиха да напуснат тази част от улицата и да се отправят отново към загражденията около входа на храм-паметника „Св. Александър Невски“.

  По-рано БГНЕС съобщи, че протестиращи на ул.“Московска“ и „11 август“ са блъскали колата на бившия здравен министър Десислава Атанасова при пристигането й на работа тази сутрин.

  На Атанасова й се наложи да продължи с колата си в посока бул. „Дондуков“, за да търси друг начин да стигне до сградата на парламента.

  МВР призова гражданите да не се поддават на провокации.

  МВР осигурява нормалното функциониране на парламента и сигурността на всички граждани в центъра на столицата, съобщиха от министерството.

  В момента пред сградата на Народното събрание са две групи от протестиращи. Единият протест е предварително заявен в Столична община, а другият –нерегламентиран по Закона за събранията, митингите и манифестациите.

  Изградени са кордони, които да не допуснат напрежение между тях и да гарантират обществения ред. МВР благодари на гражданите за толерантното и адекватно отношение и ги призовава да не се поддават на провокации.

  Вчера от Протестна мрежа – групата, която се опитва да координира протестите, съобщиха, че имат информация, че управляващите готвят мобилизация на контрапротестиращи.

  Организирани „протестиращи“ ще бъдат изправени срещу мирно протестиращите хора, готвещи посрещане на спешените депутати, съобщиха от Протестна мрежа на „Фейсбук“ страницата си.

  ДПС са мобилизирали 5000 души, които да дойдат с автобуси в София и се очакват провокации, твърдят от Протестна мрежа.

  В. „Преса“ съобщи, че висш представител на ДПС в Кърджали е потвърдил, че от столичното ръководството на партията са поискали да бъдат изпратени 500 души, и че от ДПС-Кърджали са готови да изпратят 600.

  Източник: Vesti.bg

• Кампания въпреки всичко или Алексей Навални по улиците на Москва

  “Добър ден, казвам се Алексей Навални и съм на 37 години”, представя се противник Номер едно на Владимир Путин пред множеството от московчани, събрали се да чуят едно от изказванията му в кампанията за местните избори на 8 септември в Москва.

  Раздаване на листовки от доброволци, множество срещи по улицата с жители на столицата… Юристът по образование Навални, станал известен с публикациите в блога си и в социалните мрежи за корупционни скандали в мощните държавни предприятия, от няколко седмици провежда в Москва активна кампания, макар че рискува да попадне за 5 години в затвора.

  След като по време на демонстрациите през 2011 – 2012 г., стана противник Номер едно на руския президент Владимир Путин, Алексей Навални получи на 18 юли тази присъда за отклоняване на средства – обвинение което отхвърля – от държавно лесничейство.

  Противно на всички очаквания, още на следващия ден след произнасянето на присъдата, този баща на две деца, който не крие амбициите си за президентския пост, беше пуснат на свобода, докато трае срокът на обжалването му.

  Запитан при среща с жител на Москва как може да продължава кампанията си при тези условия, харизматичният опозиционер дръзко и самоуверено отвръща: “Имам ли вид на човек, който е в затвора?”

  “Не!”, вика множеството.

  “Те не могат да пратят в затвора някой, който има подкрепата на милиони хора!”, продължава Навални.

  След завръщането си с влак от Киров (на 900 км източно от Москва), където се проведе съдебният процес, опозиционерът обясни пред стотиците симпатизанти, дошли да го посрещнат като герой, че освобождението му се дължи на демонстрациите в негова подкрепа в Москва и Санкт Петербург в деня на произнасянето на присъдата.

  Но според скорошно проучване на независимия център “Левада” Алексей Навални има подкрепата на само 8 процента от избирателите, което е далеч назад в сравнение със сегашния кмет Сергей Собянин от управляващата партия, който вероятно ще получи над 70 процента от гласовете.

  Въпреки това Навални и екипът му не скръстват ръце. Централа в самия център на Москва, където десетки доброволци организират различни акции, личен фотограф… Опозиционерът прави невиждана досега в Русия кампания, най-вече като се среща с московчани по улиците.

  През уикенда той прави по пет срещи на ден в различни райони на столицата, а през работните дни – по три като всяка среща трае по около 40 минути. По време на тези срещи Навални подчертава, че самият той е “обикновен московчанин”, който се тревожи за сметките за ток в апартамента си далеч извън центъра на столицата в квартала “Марино”.

  Яростен критик на корупцията, той обещава, ако бъде избран, да уволни “15-те процента” корумпирани чиновници и да изразходва ефективно огромния бюджет на Москва в размер на над 50 милиарда долара 37,5 милиарда евро .

  При все това, Алексей Навални не се колебае също да прибягва до популистка реторика, най вече когато става дума за проблема с нелегалната имиграция предимно на хора от бившите съветски републики в Централна Азия. Той предлага да се създаде визова система, която да ограничи притока на мигранти и да се въведат прозрачни трудови договори, за да станат свободните работни места привлекателни за местните жители.

  Държейки много на желанието си да се среща с “обикновените московчани” Алексей Навални не обявява публично точните места на провеждане на тези срещи. За да обявят предстоящите срещи, неговите поддръжници единствено раздават листовки и разлепят афиши по кварталите.

  Според предизборния щаб на Навални тази стратегия е замислена, за да покаже, че той има подкрепата не само на московчаните от средната класа, които използват “Туитър” и другите социални мрежи. По време на срещите му мнозина минувачите се спират, за да го изслушат и дори да му зададат въпроси.

  “Всичките му предложения са реалистични”, заключава пенсионерката Татяна Исакова в края на една среща. “Виждам, че този човек не само говори, но и действа”, допълва Ана Мойсеева, професор в университета.

  Други обаче смятат, че Алексей Навални не предлага “нито една положителна идея” и най-вече, че е подкрепян “от чужбина”. “Неговата политика е разрушителна”, уверява Николай Богачев, студент на 22 години, след като скъсва една от листовките на кампанията.

  Още по темата: Какво целят новите обвинения срещу Алексей Навални

  Руското законодателство забранява даренията за избирателни фондове от чуждестранни юридически и физически лица. След проверка по сигнал генералната прокуратура в Москва съобщи вчера, че кампанията на Навални се финансира незаконно и ще се образува дело по случая. Но разплащателната служба “Яндекс-пари”, приемала парични преводи за опозиционера, обяснила за “Независимая газета”, че съответните Ай Пи адреси не доказват гражданството на вносителя.

  Чуждестранните спонсори, финансирали предизборната кампания на руския опозиционер Алексей Навални – кандидат за кмет на Москва, може би всъщност не са дарители от чужбина, твърди “Независимая газета”. Печатът в Русия разсъждава кой всъщност ще има полза от поредния избирателен скандал, отбелязва Би Би Си.

  Финансистите на Навални “се занимават днес само с това да връщат неправилно оформени преводи”, цитира “Независимая газета” шефа на избирателно сдружение Андрей Бузин. Според него Навални не е нарушавал закона и в крайна сметка няма да бъде отстранен от столичните кметски избори през септември.

  “Само дето медиите ще вдигнат шум – Навални го финансират от чужбина! Това е едничката цел на изявлението от Генералната прокуратура”, казва Бузин.

  Политологът Игор Бунин твърди, че някой се опитва да представи Навални за “чуждестранен агент”. Според колегата му Алексей Мухин скандалът само ще вдигне рейтинга на опозиционера – “любимец на прокуратурата и следствието”, той безспорно ще събере 20 на сто от гласовете на московчани.

  Навални бе осъден през юли на 5 години затвор за присвояване на средства от държавно предприятие. Докато обжалва, той бе пуснат на свобода срещу подписка, за да участва в московската кметска кампания наравно с другите кандидати.

  Мнозина избиратели в Русия гледат с лошо око на чуждестранното финансиране, посочва пред “Новие известия” аналитикът Алексей Макаркин, според когото новото обвинение цели “да простреля в полет” опозиционера.

  “Хората схванаха, че на Навални му подлагат крак, и той стана още по-популярен. А властта губи доверие, след като си позволява подобни трикове”, казва наблюдателят Валерий Хомяков.

  Кремъл може би наистина се е изплашил от растящия рейтинг на Навални, гласи една от версиите на “Известия”. Вестникът цитира проучване на фирмата Synovate Comcon, според което при избори още тази неделя опозиционерът би могъл да разчита на 15-процентов резултат.

  Според Валерий Фьодоров, шеф на социологическия център ВЦИОМ, подкрепата за Навални всъщност е далеч по-ниска и атаката срещу него цели да му отнеме източниците на средства.

  Досегашният московски градоначалник Сергей Собянин – днес и. д. кмет, обаче е най-богатият сред всички кандидати. В неговия изборен фонд са събрани 100,5 милиона рубли – почти 3 милиона долара, пише “Ведомости”.

  Вестникът цитира данни на Сбербанк, открил сметки на кандидатите, и отчет на столичната избирателна комисия. На второ място е Алексей Навални, събрал 31,6 милиона рубли. Николай Левичев от парламентарната опозиционна партия “Справедлива Русия” има 31 милиона в своя фонд, кандидатът на комунистите Иван Мелников – почти 20 милиона, лидерът на партия “Яблоко” (която не е в парламента) и неин кандидат Сергей Митрохин – 20 милиона, либералдемократът Михаил Дегтярьов – 6 милиона рубли.

  “Собянин и другите кандидати на властта изобщо нямат нужда от средства за изборите – агитацията им излиза най-вече без пари, цялата телевизионно-административна машина работи за тях. А за да разпространи своето гледище опозиционен кандидат като Навални, срещу когото работи същата тая машина, няма да му стигнат нито 30 милиона, нито 100 милиона”, казва анализаторът Михаил Тулски.

  Източник: БТА

• Мистерията на българските протести

  Светослав Ставрев, Mediapool

  .

  

  Напоследък се начетох на безброй неофициални, официални и полуофициални наши и чужди анализи и коментари за протестите у нас и си дадох сметка, че огромното мнозинство от участници, наблюдатели, заинтересовани и любопитни и т.н. показват, че разбират само отделни детайли на това какво се случва.

  В настоящия текст водещо е не желанието ми да заемам позиция (такава съм изразявал многократно), а да потърся отговори на въпроси като: срещу какво и кого са протестите, за какво и кого са те, колко и кои са протестиращите, доколко са спонтанни и/или манипулирани и от кого тези протести, имат ли шанс протестите да предизвикат нужната за обществото ни промяна и какво вижда взора ми в недалечно бъдеще.

  Преди всичко се налага да си изясним честно и непредубедено какво представлява днешна България, извън официалностите и дипломацията. Моят отговор е: ние сме едно дълбоко мафиотизирано (олигархично, плутократично, клептократично – както ви харесва) общество, маскирало се като „формално демократично”.

  Това общество е естествен и неизбежен продукт на „мирния преход”, замислен през втората половина на 80-те год. на миналия век, договорен на „кръглата маса” през 1990 г. и осъществяван повече или по-малко успешно от всички български правителства, управлявали след 1989 г. до този момент включително.

  Политическите боричкания през изминалите 23-24 год. са вътрешно-мафиотски, кланови противоречия и конфликти, нещо като междуфамилните битки в конвенционалните мафии, имат изразен театрален аранжимент и се решават фактически чрез скрити от публиката сделки между враждуващите страни.

  Всички значими сектори и сфери на обществото са основно разпределени между няколко десетки или стотина семейства и периферно – между още няколко хиляди други семейства. Тези вторите, сътрудничат, обслужват или се надяват да се наместят допълнително в колаборацията с управляващия страната ни „елит” – централно и регионално позиционирани.

  Става дума за подпомагането на управляващия „елит” в бюрократичен, юридически, финансов, медиен, екзекутивен, развлекателен, охранителен и др. подобни смисли. Нещо като партизаните и ятаците отпреди.

  Всички те са надеждно прикрити зад паравана на легалните „национален (надлежно препран) капитал”, „чужди” инвеститори и офшорни компании, разпръснати по целия свят, демократически партии от европейски тип, граждански организации и т.н.

  Тези семейства владеят финансите, застраховането, индустрията, туризма, енергетиката, транспорта, контрабандата, държавните поръчки, медиите, правосъдието, еврофондовете, политическите партии, синдикатите и т.н., та до здравеопазването, науката и образованието, спорта, голямата част от NGO-та и каквото ви дойде до ума.
  
  Разбира се, където има разпределение, има и преразпределение. Тогава падат правителства, има извънредни избори, случват се фалити, възникват нови политически субекти и коалиции, а и разстрели на провинили се. Пазарна конкуренция, граждански свободи, политическа демокрация други подобни . са в BG контекст, чужди на действителността сладки приказки, сапунени мехури, бла-бла и т.н.

  Който не признава тези реалности у нас е без сетива, ум, честност или просто е „вътре в играта”.

  Второ, в светлината на горното, народът има за какво да протестира, и то в изобилие.

  Няма как, когато едно нищожно малцинство с безпримерна алчност изсмуква чрез и покрай държавата голяма част от произведения продукт, националния доход, добавената стойност, публичните финанси, кредитния ресурс, европейските пари и т.н. да не сме най-бедната и нещастна страна в Европа и не само в нея.

  Разбират ли добре за какво става дума протестиращите?

  Естествено, че някои разбират. Но те са малцинство! Чуйте масовите искания: долу „монополите”, „Орешарски, върви си“, „искаме, и то веднага „нови избори”, трябва „да се смени политическата система”, желаем „повече морал” от управляващите и т.н.

  Като че ли Софийска вода и ЕРП-тата са ни виновни. Като че ли, ако чучелото Орешарски се махне, няма да дойде друго чучело на негово място. Като че ли след новите избори ще дойдат германските християн-демократи или американските републиканци да ни управляват, а не пак БСП, ДПС, но този път с нови патерици (бастуни) – Н. Бареков, М. Кунева, В.Симеонов и С.Бинев, С.Безуханова, остатъците от ГЕРБ или някои от „новите надежди” със стари покровители? Като че ли има някой, който насериозно да очаква морал от нашите политици? И т.н. още много подобни „като че ли”. От този протестен наивитет не лъха надежда.

  Кой протестира? Трябва да направя уточнението, че броят на недоволните от живота си в България български граждани е многократно по-голям от броя на протестиращите. Изобщо не слагам в сметките доволните, защото те са само едно ултрапокварено малцинство. Нито пък т. нар. „контрапротестиращи”, които са една жалка и отблъскваща пародия на граждани.

  Т.е. мнозинството от недоволните не протестира. Защо, е отделен въпрос, по който ще споделя мнението си по-надолу. Навярно не вярва, че мафия с мирни протести може да се свали.

  Имат пълните основания да не вярват.

  Протестиращите си имат собствена пъстрота. Има искрено негодуващи срещу мизерията и аморалността на статуквото предимно млади хора, които сякаш казват „чуйте ни, преди и ние да се махнем”, други, които на прага на пълното си отвращение крещят на властимащите „не ви понасяме, изроди такива”, или пък улегнали вече хора на средна възраст, които ни казват „не сме гладни, искаме да живеем тук, но сме морално омерзени”. Има и наистина гладни, отчаяни хора.

  Има обаче и „модерни дигиталисти”, за които протестът е продължение, завършек на деня, преход от интернет общуването в реални социални контакти. Нещо като излизане от анонимността и виртуалността на присъствието във Фейсбук (за „средното” ниво – общуващи на кирилица) и в Туитър (за „по-висшето” ниво – кореспондиращи си на латиница). За тях като че ли протестът е нещо наподобяващо „стъргалото” някога – „не те видях вчера, да нямаш проблем някакъв?” или „утре в колко часа сме тук?”. Има също и развличащи се от скуката на ежедневието госпожици, дами с кучета, бащи с деца на раменете, яки младежи след фитнес. Има и банкери, бивши властници, депутати с по няколко мандата вече и други подобни измекяри, които с присъствието си оскверняват смисъла на протестите.

  Има, и те са особено важни, и изпълняващи поръчки на управляващите, подставени лица, неизтребимите като хлебарки служители на тайните – наши и не само наши, служби. Тъкмо те много успешно изпортиха февруарските протести, тласкайки ги натам, накъдето господарите им нареждаха, без това да има нещо общо с цените на тока, които изкараха хората на улицата.

  Тази разнолика и нехомогенна тайфа революция не прави, колкото и да са революционни исканията на автентичните протестиращи.

  Трето, как и защо България изпадна в такава дупка и защо енергията за промяна се подхранва от малцина ентусиасти, а мнозинството гледа безучастно и коментира отстрани?

  Има исторически, геополитически и народопсихологически причини, които във взаимодействие помежду си обясняват днешната ни нерадостна съдба. Ще се въздържа от мнение по първите две, но с третата съм се занимавал от управленски позиции и ще споделя някои мои наблюдения:

  Ние българите имаме ограничен и намаляващ във времето потенциал за самоуправление, за обмислени или дори спонтанни колективни действия в името на националното ни оцеляване или проспериране. Нямаме национална идея, кауза, която да ни обедини и сплоти като народ. Носим в себе си – съзнателно и подсъзнателно, тежки следи от миналото.

  Всъщност те не са просто следи, а памет за преживявани някога емоции. Ако тя е позитивна, което е изключение за нас, ние сме емоционално уравновесени, исторически (биографически) удовлетворени, почти или напълно щастливи. Но когато тази памет е негативна, а това е най-честото наше преживяване, колективната ни душа става кош за мръсно бельо, кофа за боклук, смрадлив фон за текущите ни действия. Този боклук ерозира мотивацията ни, размива нейните очертания и контури, натоварва ни с лоши очаквания, постепенно отнема от оправданието и смисъла на активността ни.

  Ние не очакваме да се случат добри неща, деактивираме и асоциализираме се, връзките с околните изтъняват и се късат една след друга. Другите ни избягват със същото желание, с което и ние тях.

  Следствие от горното е политическата безпътица, в която се намираме и от която не се вижда как можем да излезем.

  Неправдоподобно е да се очаква някакъв изблик на обществена енергия, която да помете статуквото и да се започне градеж наново, когато почти целият досегашен опит, пряк и унаследен, ни подсказва, че фактори за успех са хитростта, нагаждането, избиващата в смразяващ страх предпазливост (да не би да сбъркаме нещо!), моралната, а и професионалната немарливост. Както и ни предупреждава, че сигурен път към лична катастрофа е да отстояваш лично мнение, когато то е различно от актуалния и политически зададен мейнстрийм, да защитаваш собственото си достойнство, да проявяваш доблест като гражданин и професионалист, да разчиташ на защита от правилата (законите), когато околните ти демонстрират безнаказано и личностно успешно противозаконно и аморално поведение и т.н.

  Да, цинизмът и нихилизмът на съвременния „демократичен българин” е отблъскващ, ако го гледаш отстрани. Но е начин за справяне с враждебната среда, която те смачква със своите нелогичност, чуждост и резистентност. При всички досегашни политически режими!

  Не сме имали шанса да живеем, ако не в добра, то поне в нормална държава, може би от 1396 г. насам, а и отпреди това.

  Но да не отиваме толкова надалеч. Българският капитализъм от 1878 г. до 1944 г. е бил, както го определи Р. Аврамов, „комунален” с решаваща роля за успех не на пазарната конкурентоспособност, а на държавната протекция. Напълно естествено е, че при това положение малцина ще я „обичат” тази държава (уинърите), а мнозинството ще я мрази (лузърите).

  А през 1941 г. тази държава обяви „символична война” на САЩ и Великобритания, в резултат на което бяхме жестоко и несимволично бомбандирани, хей така, за урок.

  Комунистическата държава пък унищожи зачатъците на пазарно стопанство, физически ликвидира, прогони или остракира опозиция и интелигенция, даде властта в ръцете на примати, простаци и послушни безличия, а и опита да ни пробута на СССР като тяхна република, след като предаде преди това националните интереси и по „македонския въпрос”.

  А „демократите” след 1990 г. произведоха мафията, подариха й държавата, дадоха й клетва за вярност и предано работеха, а някои още продължават да работят по „поставените задачи”.

  Е, как да си патриот в България?

  Четвърто, какво може да се направи и какво ни очаква в обозримо бъдеще?

  Нямам дарбата да преминавам през „тунела на времето” и да съзря какво ще се случи. Но зная, че всяко състояние S (t) се развива във времето, даже независимо от това дали ние правим нещо или съзерцаваме небето.

  Считам, че бъдещето на България зависи от това кой от долните сценарии ще се осъществи:

  Формална демокрация

  Този вариант ми изглежда най-вероятен, за съжаление. За съжаление, защото това е продължението на пътя, по който вървим от почти четвърт век и който въпреки някои несъмнени позитивни резултати в сравнение с комунизма, не ни удовлетворява, както показват и днешните протести.

  Разпределението на силите в съвременното „демократично” българско общество е такова, че реално „демократично противодействие” на статуквото не може да има. Затова и управляващите – тези истинските, а не „правителството на Орешарски”, не са сериозно обезпокоени.

  Искате избори, ни казват те, о кей, ще ги имате (когато се подготвим за тях, естествено!).

  Искате пряко участие в управлението, о кей, ще ви спретнем колкото и каквито решим референдуми, та да си кажете думата.

  Искате да имате представителство в новия парламент, о кей, ще ви го осигурим като ви изградим „нови политически субекти” (има ли наивник у нас, който си мисли, че без пари, медийна подкрепа, структури по места и т.н., които могат да си позволят единствено властимащите или техни мекерета, може да се създаде истинска опозиционна партия?).

  Искате нови лица във властта, о кей, ще ви ги предложим (проверени, наши хора, естествено!).

  Искате контрол над управляващите, пак о кей, ще формираме нови структури за „демократичен контрол” – органи, в които ще участвате паритетно с управляващите, но участието ви ще трябва да е „легитимно”, т.е. ние ще трябва да признаем за такива вашите представители.

  И т.н. и т.н. Подготовката за този сценарий върви с пълна сила, драги ми протестиращи. Всичко е възможно, казват ни отвътре и отвън, само „мирно да е”, сакън да не счупите някои прозорци или да не набиете някой политик-негодник, няма да е „европейско” и „демократично”. Хашек възкръсна: „умерен социален прогрес в рамките на закона”!

  А идеологически окраски може всякакви, ние не сме диктатори, казват ни. Стига да са „национално отговорни” и „социално справедливи”. Дори и „дясната” интелигенция запретна ръкави, както казват някои, щедро поръсена със стотици хиляди долари, идващи, както се досещаме, със „своите изисквания”, редактирани кой знае от кого и откъде.

  Например един впечатляващ „десен политолог” първоначално внезапно стана кейнсианец, а вече е и „социален консерватор”!? Не знаете какво е това? Ами чуйте – нещо като „народна партия”, в която „всеки е добре дошъл”. Ама наистина всеки, даже се уточнява – включително „червените боклуци”!?!, стига да са за „солидарност”, за „социална държава”, за служба в интерес на „изоставащите”, „по-обикновените, патриархални хора”.

  И така: напред към „социалния консерватизъм”, един олигавен с национално-социалистически и евроазиатски присадки здрав англосаксонски консерватизъм.

  Друг един, сладкодумен психиатър, също набързо прелетя от „крайно дясно” в „розово ляво” за кратко време. Чудна работа, на Запад интелектуалците на младини са леви, а като помъдреят стават десни, а у нас – наопаки. Горките „десни избиратели”, какво ли още ще се наложи да изтърпят, за да ги „вкарат в консенсуса”, в името на демокрацията?!?

  Демократичен байпас

  Не съм демократофил с фундаменталистка закваска. Предпочитам, разбира се, свободата пред диктатурата подобно на всеки нормален човек, но ценя повече фактите и разума пред идеологическия или религиозния фанатизъм.

  Политическата демокрация е благо, което следва да се заслужи, а не се полага по право. Годините след 1989 г. насам ни показаха, че подарената демокрация не може да функционира по волята на дарителя, а по възможностите на дарения. А нашите възможности не позволиха на демокрацията да разгъне своите достойнства, показани на други места или изведени умозрително от нейните теоретични протагонисти.

  Затова считам, че ако се развиваме „демократически”, това ще бъде предимно формално. А по този път ние просто сме заплашени с изчезване като нация. Демографска катастрофа, неконтролируема и ускоряваща се емиграция, нарастващи стихийно етнически дисбаланси, културна и мотивационна деградация на населението, политикоикономическа безизходица и т.н. водят неотклонно страната ни към самоунищожителен упадък, „демократичен упадък”.

  Затова една временна пауза на квазидемократическата еволюция в България би могла да се окаже, ако не спасителна, то поне съживителна. Подобни „девиации” са се е случвали в много други демокрации – Франция, Гърция, Аржентина…Случвало се е и в България преди 1944 г. Когато пациентът умира, и най-рисковите интервенции, които биха могли да го спасят, са допустими. При условие, че:

  а) се намери в държавата кой да извърши инвазивната интервенция – такъв у нас засега не се забелязва,

  б) ако все пак се намери „хирургът”, той да не се окаже пълен или полуидиот, който вместо да изпише вежди, ще извади очи – този риск съществува при всяка политическа промяна,

  в) операцията бъде позволена от нашите партньори в ЕС и НАТО – това ми изглежда на този етап по-скоро невъзможно, но при добра дипломация, кой знае, може би…и

  г) дясна ръка на „извънредния управляващ” да бъде световно признат и влиятелен икономист (финансист) – от либералната школа.

  Съзнавам разбира се, настървението с което ще бъдат посрещнати публично предположенията ми, но ако опонентите ми ценят наистина свободата, трябва да ми я позволят и на мен. Все пак споделям мисли, а не подкокоросвам превратаджии, каквито всъщност не виждам да има. А и нека си признаем с ръка на сърцето – колко съдбоносни политически събития досега по света и у нас знаем, че са ставали със сила и колко със съгласие – на (между): опоненти, конкуренти, съперници, противостоящи и т.н. сили в икономически, културен, религиозен, социален или политически смисъл?!

  Ограничен национален суверенитет

  Ако потенциалът ни за успешно самоуправление като нация е наистина ограничен, както мисля аз, ако не желаем да се затрием на политическата карта на света и ако не можем или не ни бъде позволено да направим временен демократически байпас, остава само един изход: частична загуба на национален суверенитет.

  Политическите сили, които биха могли да поемат в някаква степен отговорности за съдбата ни, които биха били заинтересовани и които притежават геополитически ресурси да сторят това, за момента са само три: ЕС, Русия или Турция.

  С най-големи шансове сред тях е ЕС, но начините за вземане на решения от съюза са такива, че едва ли шансовете ще се реализират.

  За Турция това не е актуален въпрос, а и тя е най-нежеланият от страна на българския народ „партньор” за подобно действие.

  Остава Русия.

  Честито на очакващите този изход и на работещите по въпроса българи, и Бог да ни е на помощ на останалите!

   

• Храброст без риск

  Тодор Абазов, Поглед.инфо

  .

  

  Преди време в кратка реплика изразих мнението, че т.нар. номенклатурна челяд би трябвало днес не да няма свое мнение и свое поведение, различни от някогашните на бащите си, но да проявява такт и мярка в демонстрирането им, за да не оставя у хората впечатлението, че има претенции за храброст в миналото. Защото, за разлика от обикновените хора, жестовете на различие, които тя си позволяваше преди промяната, за нея бяха не риск, а привилегия.

  Покойният Димитър Аврамов един от първите привлече вниманието върху този феномен, дефинирайки го в книгата си “Диалог между две изкуства” (1993) по следния начин: ”Колкото и да е неприятно да се каже, “смелостта” да се дистанцират, да не участвуват и дори да проявят известни несъгласия бе една от многобройните им партийни привилегии. На д р у г и т е (гледаните с “класово” подозрение и презрение) тя бе безусловно отказвана…” (с.14).

  В този именно смисъл неистовото антикомунистическо кресчендо, което днес с повод и без повод демонстрира Владимир Левчев, но с особена сила го прояви в неотдавнашната си статия “Имаме ли основание да викаме “червени боклуци”, (в.”Дневник”, 29.07.2013), ми звучи колкото неестествено, толкова и неморално, защото не съм чул или чел (ако съм го пропуснал, ще се извиня), критикувайки с показна ненавист миналото, той да е казал нещо за влога в него на родителите си , който, широко известно е, не е никак малък.

  Сега той безжалостно клейми БКП, громи БСП, като им приписва всевъзможни реални и мними грехове, но тактично заобикаля изявите на баща му, неговите без мярка дитирамби пред лицето на Тодор Живков, хвалебствения му до умопомрачение биографичен очерк на Людмила Живкова, иконографското нейно живописване от майка му. Естествено родителите му, хора надарени и с извикващи респект реализации, не са само това, но го има и него и затова, наред с личната си, младият Левчев би трябвало да има и родова памет, а с нея и чувство за родова отговорност? Като прояви на рядка смелост поддръжниците му изтъкват, че той в миналото бил издал самиздатското сп.“Глас”, превел Томас Елиът, никъде не е хвалил комунизма и Съветския съюз, но пък аз, с риск да разочаровам почитателите му, ще кажа, че не виждам нищо героично във всичко това.

  Не само поради факта, че по онова врме той принадлежеше към тесния кръг от избраните, ползващи се от смелостта като привилегия, за която говори Димитър Аврамов , но много повече, защото, ако превежда и издава Томас Елиът през 1993 г. (четири години след промяната ! ), Цветан Стоянов прави това още през 1969 г. в подбора на Владимир Филипов, озаглавен “Съвременни английски поети”, а Светлозар Игов състави и придружи с великолепен предговор сборник от негови критически есета, издаден през 1980 г. от Държавното (обърнете мнимание, държавното !) издателство във Варна. Не съм чул някой от тях да си е въобразил,че, превеждайки и издавайки Елиът, е проявил необикновена храброст.

  Що се отнася до самиздатското му сп.“Глас”, без да го подценявам като жест, в него не само няма нищо осъдително за комунизма и Съветския съюз, но се и появява пет минути преди края им, когато дори Тодор Живков вече беше проумял и на среща с интелектуалци в НДК публично беше определил социализма в тогавашния му вид като “недоносче”, а Людмила Живкова много преди него, по свидетелството на Богомил Райнов (“Людмила, мечти и дела”, 2003), е имала “цялостен замисъл, насочен към подриване,а в по-далечен план и сриване на господстващата партийна идеология”(с.78), “убедена /…/, че макар и постепенно, в рамките на възможното, трябва да се отърсваме от съветското влияние…” (с.100).

  На този фон къде и в какво е героичното у Владимир Левчев?

  Неговият и на всичките му номенклатурни побратими (като, например, Иван Кръстев, Красен Станчев, Сергей Игнатов, те са легион) проблем е, не че те не мислят като бащите си, а, тъкмо обратното, че като поведение и приспособимост мислят тъкмо като тях, естествено с променен знак в променените условия. Расли в спарената атмосфера на привилегировани, те са, волю-неволю, просмукани от чувството за изключителност, безапелационност, нетолерантност, еднолинейност, което като генетично заложен у тях стил пренесоха от миналото в обществения живот след промяната и с това неизличимо го замърсиха. Това е техният единствен личен подвиг.

  Адам Михник, борил се в миналото реално, а не мнимо, за което е бил и в затвора, определя такъв начин на мислене и поведение като “антикомунизъм с болшевишко лице”. Пред този антикомунизъм, възникнал и отгледан по върховете на самия комунизъм у децата му, аз не изпитвам никакъв възторг.

   

• Бог да пази България, защото ние не успяхме

  Проф. Михаил Константинов, Svobodata.com

  .

  

  Населението в селата на България е намаляло до 2 милиона души. Този факт, който изнесе статистиката преди няколко дни, сам по себе си не е страшен. В съвременните западни държави селското население е доста малък процент от общото население. Така е и в САЩ, и в Западна Европа.

  Това се дължи на факта, че съвременното селско стопанство е високомеханизирано и малък брой хора могат да произведат огромни количества селскостопанска продукция.

  Така че няма нищо страшно в това, че населението в селата е намаляло. Страшно е, че цели села опустяват трайно, че цели области на България остават без население, че на много места живеят малко, и то възрастни хора, които всекидневно стават жертва на цигански набези. Което е едно абсолютно недостойно явление в една европейска държава, защото държавата не може да защити своите слаби и беззащитни граждани, което си е безобразие. Защото тези граждани са работили цял живот, раждали са деца, плащали са данъци и сега в момента буквално са жертви на тези набези. Ето нещо, което трябва и може да бъде решено моментално – сигурността на тези хора да бъде гарантирана.

  Другият проблем за селското население, освен че е сравнително малко, е, че то е и много възрастно, вече не се възпроизвежда. Което означава, че тези селища с малко хора съвсем скоро ще бъдат селища с възрастни хора или пък съвсем пусти. Това е, върху което трябва да се мисли.

  Впрочем в момента държавата България се намира в тежка демографска криза или катастрофа, както искате го наречете. Не само защото останахме малко, а и защото прирастът е катастрофално нисък, всъщност той е отрицателен, както всички знаем. Една българка ражда малко над 1 дете, а те трябва да бъдат 2,1, за да имаме просто възпроизводство. Освен това, понеже не обичам политически коректния език, направо ще кажа, че бих желал част от българското население да е с по-добро качество. Говоря специално за голяма част от децата, които се раждат. Защото децата, които се раждат в семейства, в които не се цени образованието, не се цени познанието, са осъдени да останат нискоквалифицирани и да се впишат в тази конюнктура, която ги е отгледала.

  Бедността възпроизвежда бедност, дори мизерия. Даже тук бих могъл да говоря за нещо повече от бедност – има и манталитет. Не е само бедност. Има си манталитет, има цели етнически групи, за които образованието не е ценност. Ако отидете на пазара в Димитровград, ще видите кое се цени най-много. Ценят се най-много 12-годишни девствени момичета, които имат добри джебчийски навици. За такова момиче дават 60 хиляди лева.

  Ако отидете на пазара за булки в Димитровград, ще го видите с очите си. Държавата го знае, но си затваря очите пред това – продават се деца, за да почнат да раждат деца и да крадат. За какво образование говорим? Ето едно нещо, за което държавата може веднага да вземе някакви мерки, но не го прави. Това били културни особености на тези етнически групи. Не може да има такива културни особености. Законите са за всички. Е, ако искат, да променят закона. Ако човек принадлежи към специална културна група, да ражда на 12 години, да се занимава с някакви други дейности, но това трябва да се каже със закон. Защото по нормалния български закон всички тези момичета, които раждат на 10-12 г., са жертва на блудство. Хубаво, те са невинни. Ами тия, които са им направили децата – тези хора са блудствали и те подлежат моментално и очевидно на наказание. Ето неща, които трябва да бъдат решени. Защото не може едно дете на 12 години да роди качествено дете, просто качеството е ниско, директно го казвам. Женският организъм на 10-12 г. не е в състояние да отгледа здраво дете. Съчетайте го и с това, че липсва интерес към образованието и вижте какво население расте в момента в България.

  Ще кажете: тогава какво може да се направи, за да останат хората на село или да се върнат към живот обезлюдените села. Много от тези села се намират в чудно красиви природни местности. Там може да се направи екотуризъм, да се инвестират много средства, да се привлекат мощни туристически фирми, чуждестранни бизнеси. България има феноменална природа. Ние се опитваме от 20 години да я унищожим и не сме успели съвсем. Нека това, което е останало, да бъде оползотворено по най-добрия начин. Нека да го нарека така – екотуризъм в най-добрия смисъл – със запазване на природата, с връщане на живота по селата. Има села, за които е ясно, че няма какво да произвеждат – няма да произвеждат сливи и джанки, но могат да направят качествен и добре платен екотуризъм.

  Е, и сливи и джанки могат да произвеждат, стига да не ги прецакват прекупвачите. Но питам – къде е държавата? Как навремето американците са си решили въпроса с прекупвачите. При селяните в Канзас, които произвеждали много и качествена пшеница, идвали едни джентълмени да им я изкупуват. Накрая селяните в Канзас взели пушките, поредната порция джентълмени не се прибрала по къщите си и другите се отказали.

  Ще кажете, така ли да се защитават българските селяни производители – като се въоръжат? Обаче въоръженият човек, общо взето, е свободен човек. Но това трябва да го реши законът. Защото не може извън закона да си решаваме споровете. А в Америка и в случая с Канзас, и сега законът е такъв – ако аз ви гръмна, защото сте влезли в двора ми, ще получа награда от шерифа. Така че законът трябва да разреши, както беше едно време – щом ти влязат в къщата, да стреляш. Така се брани имот, така се създава връзка със земята… И при нас го приеха по едно време, после го махнаха. Сега крадецът влиза и ти трябва да му се извиниш или да го попиташ какво точно иска да открадне…

  Това всички го знаят, само че се правят на луди, говорят политически коректно и си затварят очите. И се правят на политически безгрешни. Няма такова нещо – всички сме грешни в момента и трябва да положим максимални усилия, за да защитим това, което имаме.

  Икономически или демографски са причините за това, че хората в българските села намаляват? Разбира се, че и едното, и другото. Че и третото – набезите и грабежите там. Но имам чувството, че българският народ се измори. Той е преживявал много по-тежки периоди. Балканска война, Междусъюзническа, Първа световна. 150 000 български мъже са загинали в тях. А тогава България е имала най-високия процент от населението на фронта. Това е най-голямото военно усилие в човешката история – от 4 милиона население 950 хиляди са били на фронта.

  Но хората трябва да виждат перспектива, някакъв смисъл, каквито те в момента не виждат. Ето, от тези 50 000 зрелостници, които завършват всяка година, 8-10 хиляди отиват в чужбина, искат да останат там, да родят и децата си там, де факто тези хора са завинаги загубени за България. Ако тези въпроси не се решат, тук съвсем скоро ще си остане само името България. Българи просто няма да има. Ако се стигне дотам, ще дойдат други хора – все се надявам някакви германци или евреи да дойдат тук. Защото това са хора дисциплинирани, които знаят какво е ред и как се поддържа. Нали не си представяте, че един еврейски заселник ще позволи някой да му граби реколтата или имота? Както се казва, Бог да пази България, защото ние не успяхме.

   

• Епохалният труд Изборен кодекс води до задънена улица

  Властта и гражданите се разминават в разбиранията и желанията си, което прави невъзможно изработването на новите правила за вота

  .

  Даниела Добрева, в. „Сега„

  Въпреки различията си протестиращите и през февруари, и сега имат едно общо искане – промени в изборното законодателство, които да разчупят статуквото.

  Изборният кодекс се оказа епохален труд. Повече от два месеца той е най-обсъжданата тема сред управляващи и протестиращи. Хората на улиците искат час по-скоро правила за избор на народни представители, които да гарантират разчупване на статуквото, и веднага след това предсрочен вот. Депутатите в парламента протакат колкото се може повече неговото изработване, за да имат време за глътка въздух от доматения обстрел и вувузелите под прозорците на НС. А наесен може и да им се размине. Само че, както е тръгнало, това е твърде оптимистична възможност. По-скоро утопична. През септември сегашният протест може да им се стори като дребно заяждане.

  Политиката в българския й вариант е игра на нерви и надлъгване. Засега има паритет на силите – и едните, и другите са решени да не отстъпят. Гражданите вероятно щяха да се съгласят и на чисто нов кодекс, каквото е намерението на мнозинството, ако не виждат, че единствената цел на занятието е умишлено забавяне на процеса. Маневрите с двете комисии за изготвянето на закона са за отвличане на вниманието. И това бе забелязано от омбудсмана Константин Пенчев, както и от редица НПО с интерес към темата. И съвсем резонно те отказаха да участват в организираната от БСП говорилня при Мая Манолова. Тя успя да спре вниманието само на вечни демократи, откровени лаици и скучаещи възрастни хора. След „усиления“ труд на двата органа се разбра, че тая работа няма да е бърза въпреки уверенията, че кодексът влиза в парламента през есента. Въпросът е коя есен. Манолова си е взела за домашно да обобщава огромно количество от взаимноизключващи се предложения.

  „Дребен“ детайл е, че останалите членове на временната комисия за кодекса се правят не просто на разсеяни, те въобще не са в час с въпросните промени. Хванали са се за Венецианската комисия като Станишев за ПЕС и чакат да им каже как да излязат от батака. Обаче тя вече си каза всичко, каквото имаше да казва.

  Какво е сигурно досега?

  Че нищо не е ясно. Няма отговор на най-важния въпрос – каква ще е системата за избор на депутати. Мажоритарна, пропорционална, смесена по германския модел, ще има ли квота за гражданите. Според Манолова единственото сигурно е, че системата ще е със засилен мажоритарен елемент. Добрутро! На този урок отсъстващи българи няма. Не, че е много интересен, просто друг липсва. А това беше най-същественият проблем. Но БСП предпочете да остави важното за края. Т.е. обърна логическата пирамида съвсем тенденциозно. Разбира се, че е важно каква ще е бариерата за вход на парламента, как да се изчистят фантомите от изборните списъци, какъв да е депозитът за участничките, обаче как ще се изчисти всичко това, когато не е ясно основното. Точно по този въпрос т.нар. дискусии циклят. Преди време депутатите проведоха дълъг разговор по темата, но основното искане на протестиращите за мажоритарен вот почти не бе засегнато. Вместо това за пореден път Манолова обясни, че действащият кодекс обслужва единствено ГЕРБ и е написан с цел да осигури служебна победа на партията. Тя изтъкна, че голяма част от хората не се чувстват представени в парламента. Рамадан Аталай (ДПС) констатира, че „когато един закон се подготвя с цел да спечелиш избори, винаги бумерангът се връща към теб“. Според Павел Шопов от „Атака“ дебатът за промяна на изборните правила е твърде закъснял. Той посочи, че трябва да се обърне особено внимание на борбата с фалшификациите на изборите, защото вместо да намаляват, те са се увеличили при управлението на ГЕРБ. Това е.

  За по-сериозен мажоритарен елемент настояват не само гражданите, а и неправителствените организации. Идеите как точно да става това обаче се разминават сериозно. Проф. Михаил Константинов предложи половината от депутатите да се излъчват мажоритарно по примера на Германия, а останалата половина – пропорционално. Според друг специалист – проф. Димитър Димитров, трябва да има задължително преференциално гласуване с посочване на предпочитан депутат от съответната партийна листа. По тези идеи вече нееднократно е имало дебати, включително и при последния ремонт на кодекса, когато депутатите не намериха сили нито за повече мажоритарен елемент, нито за преференции в листите.

  Сега нещата просто се повтарят

  А докато специалистите спорят помежду си, политиците гледат отстрани и имат прекрасна причина да оправдават бездействието си.

  Ако се съди и по решенията, които се вземат по другите съпътстващи въпроси, положението не е по-различно. БСП клекна пред партньора си от ДПС за изчистването на изборните списъци. Нека не забравяме, че това беше едно от основните й предизборни обещания. Изходът социалистите намериха, като прехвърлиха камъните в градината на общините, които да дават по-точни данни на МВР и ГРАО. Което очевидно няма да реши проблема, тъй като общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. Подобна ще е и реакцията на ДПС и по въпроса за имащите право на глас, ще видите. Партията на Доган няма никакво намерение да се раздели с гласовете от Турция, левите пък няма на кого да разчитат за мнозинство, ако не им угодят.

  И стигаме до гражданите, които искаха нещо много просто – да бъдат изравнени правата им с тези на партийните кандидати. Това, както обясни онзи ден и омбудсманът Константин Пенчев, можеше да се извърши с корекция на сегашния Изборен кодекс. „Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати“, обяви общественият защитник. Точно това не се случи. И така нещата се разводниха. Предложенията, които заляха медийното пространство, се оказаха напълно неизпълними, а често и взаимно изключващи се. Хората от улицата зададоха матрицата и очакваха специалистите да измислят начин да я изпълнят със съдържание. Нещо, което те не желаят да направят. Защото сегашната матрица напълно ги устройва. Ще намалят прага на депозита за участие във вота, но само за независимите кандидати, които са нищожно малко, ще въведат непреодолим и безсмислен праг за преференциите (между 7 и 9%) въпреки предупрежденията на специалистите, че бариера над 5% няма да сработи, ще направят още някой друг дребен реверанс, но ще запазят формата, която да им гарантира възпроизводство. Жадуваната равнопоставеност на кандидатите в медиите също ще си остане мираж. Така че системата ще си остане почти непокътната с обещанието да се промени някога. За по-бързо, нали разбирате.

  Промените бяха заченати в грях

  Спомняте ли си т.нар. изборен борд при президента, който трябваше да е гарант за честността на вота на 12 май? Нещо да се случи след създаването му, въпреки че беше продължен и при служебния премиер Марин Райков? Не, всички разчитаха специалистите да им укажат посоката. Но как да стане това, когато и те са разделени по въпроса. Е, добре. Кой да е арбитър? В парламента има достатъчно печени юристи, чуха народа в пленарната зала, чуха и улицата. Ами да седнат и да родят най-сетне нещо, за да оправдаят присъствието си в НС. Нали затова им се плаща. Но не, те правят планове наесен всичко да продължи по старому – хората да мирясат накрая. Епохалният труд има нужда от време, нали?

• Естрадация по клетвени декларации – епизод 2

  Варненският съд разреши екстрадицията на Ваньо Минков в САЩ

  .

  

  Варненският окръжен съд (ВОС) разреши във вторник Ваньо Минков да бъде екстрадиран в САЩ. Решението на магистратите може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в срок от седем дни.

  Председателят на съдебния състав в окръжния съд Асен Попов заяви, че съдът е надлежно сезиран от американските власти и доводите на защитата на Минков за допуснати процесуални пропуски са неоснователни.

  Обвиненията срещу 31-годишния варненец са за компютърни престъпления, извършени от България, но срещу граждани и фирми в САЩ.

  По време на съдебното заседание защитата на Минков обяви в съдебната зала, че ще сезира главния прокурор Сотир Цацаров заради липсата на каквато и да е документация, обосноваваща искането за отвеждане на клиента им зад граница.

  Твърди се, че документите от разпитите и обиските по делото на Минков са изпратени веднага в САЩ, вместо да станат достояние и на българските власти. Според защитата в искането за екстрадиция липсват и обвиненията какво точно престъпление е извършил Минков, както и предвидените за тях наказания.

  Адвокат Бранимир Балачев настоя съдиите да поискат гаранции от САЩ, че спрямо Ваньо Минков ще се води справедлив процес.

  „Липсват много материали по делото, което е умишлено, според мен“, коментира и пред медиите адвокат Бранимир Балачев. Той допълни, че ако всички материали по делото са останали в България, едва ли българският съд щеше да допусне екстрадицията.

  Прокурор Галина Минчева заяви от своя страна, че са спазени всички процедури, а искането за екстрадиция е дошло от федерален съд, който е част от американското министерство на правосъдието и респективно – правителствена структура.

  По думите й за разглеждане на искането за отвеждане на обвиняемия зад граница са достатъчни клетвените декларации, изпратени от САЩ. Това е всичко необходимо за подобна мярка и това е регламентирано от спогодбата ни с тази държава.*

  Преди заседанието на съда, роднини и приятели на Ваньо издигнаха огромен транспарант пред сградата на Съдебната палата с надпис: „Не на екстрадицията на Ваньо“.

  Случаят на Минков се сравнява с този на Гергана Червенкова, която е разследвана в САЩ за незаконна онлайн търговия с лекарства. От обвиненията срещу Гергана, описани в обвинителния акт, стана ясно, че доказателства за вината й липсват и САЩ оттеглиха искането за нейното екстрадиране. Червенкова получи и силна обществена подкрепа у нас.

  В случая с Минков американските власти са проследили IP-адреси в България, с които е работило лице с псевдонима „Цар“, което е продавало крадена информация от дебитни и кредитни карти на американци. Основните улики срещу българина са, че единият от проследените IP адреси, с които работил „Цар“, съвпадали с регистриран на името на Минков.

  Той обаче твърди, че логването към адреса на домашния му интернет може да стане съвсем свободно и на сравнително голямо разстояние, защото той използва в дома си безжичен рутер.

  Източник:  Mediapool

  .

  –––––––––––––––––––––––––––-

  * Договорът за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати е сключен през 2007 г. между правосъдния министър в кабинета Станишев Миглена Тачева и американския посланик в България Джон Байърли. Ратифициран е със закон от Народното събрание на Р. България през 23.04 2008 г. и влиза в сила от 21.05.2009 г. Тази спогодба като цяло е унизителна за Р. България и по нейните клаузи правата на българските граждани не са защитени добре от собствената им държава. Интересно е например да се види как още в чл. 3 от този договор е регламентирано това, че Р. България няма да отказва екстрадация в САЩ на свои граждани дори за „(30) приготовление или опит за извършване на някое от престъпленията, изброени в този член“. Сред изброените престъпления, за които България се задължава да не отказва екстрадация, са например и „палеж“, „саботаж“ и „измама“. Според член. 5 ал. 2. от същата спогодба: „Екстрадиция няма да бъде отказвана само въз основа на това, че замолената държава има наказателна юрисдикция…“. По-долу е цитиран целият текст от чл. 3 на договора за екстрадация между България и САЩ.
  

  „Член 3

  Гражданство

  1. Страна няма да отказва екстрадиция само въз основа на гражданството на исканото лице по отношение на престъпления, отговарящи на следните определения:

  (1) участие в организирана престъпна група;

  (2) тероризъм;

  (3) трафик на хора;

  (4) сексуално насилие, блудствени действия и експлоатация на деца и детска порнография;

  (5) незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

  (6) незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

  (7) корупция;

  (8) измама;

  (9) изпиране на облаги, придобити от престъпление;

  (10) подправка на парични знаци;

  (11) престъпления, свързани с компютри;

  (12) престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и сортове;

  (13) подпомагане на незаконна имиграция, влизане и пребиваване в страната;

  (14) убийство, тежка телесна повреда;

  (15) незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

  (16) отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

  (17) организиран или въоръжен грабеж;

  (18) незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

  (19) рекет и изнудване;

  (20) подправка и пиратство на изделия, защитени от правото на интелектуалната собственост;

  (21) подправка на административни документи и търговия с тях;

  (22) подправка на платежни инструменти;

  (23) незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

  (24) незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

  (25) търговия с противозаконно отнети превозни средства;

  (26) изнасилване и сексуално насилие;

  (27) палеж;

  (28) незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

  (29) саботаж; и

  (30) приготовление или опит за извършване на някое от престъпленията, изброени в този член.

  2. В допълнение компетентният орган на замолената държава може да реши да екстрадира собствен гражданин и за престъпления, различни от описаните в ал. 1.

  3. Ако бъде отказана екстрадиция само въз основа на гражданството на исканото съгласно ал. 2 лице, замолената държава, по искане на молещата държава, предава делото на компетентните органи за започване на наказателно производство.

  4. По взаимно съгласие и уведомяване, извършено по дипломатически път, страните могат да разширят обхвата на престъпленията, посочени в ал. 1 на този член.“
• Я. Янков: Отворено писмо по повод 69-ия ми рожден ден

  Днес, 13 август 2013 г., известният български учен, политик, юрист, непреклонен защитник на човешките права, Политзатворник №1 на комунизма в България (според „Amnesty International“) Янко Николов Янков-Вельовски навършва 69 години.

  Присъединяваме се към поздравленията на многобройните му приятели и съмишленици и публикуваме неговото Oтворено писмо до тях.

  

  Здравейте, Приятели!

  Благодаря ви за многобройните поздравления, получени по Фейсбук, електронната (E-mail) поща, скайпа и телефоните!

  Да ви призная, понякога се събуждам тъжен – тази сутрин също се събудих тъжен, но като си спомних
  нощесното Небесно (космическо) фойерверково знамение, посветено на моя рожден ден…
  и особено като видях многото поздравления от вас,
  с още по-голяма дълбочина проумях словото на Еклезиаст,
  че макар познанието и знанието да предизвикват най-вече именно тъга, все пак човекът е човек само дотолкова, доколкото съумява да намери своето място при тъгата. И, разбира се, човекът е човек доколкото се намира в непрестанна битка срещу Злото.

  Виждам, че сравнително редовно следите публикациите ми в
  http://iankov.blogspot.com/
  http://iankov.com ,

  но все пак съм длъжен да ви уведомя, че сегашната серия

  „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството, на Президента, и на другите държавни институции!“ вече е към своя край,

  и че в най-скоро време ще предприема друга серия, имаща най-вече международно-правен характер, чрез която ще се опитам да провокирам международните и европейските институции за необходимостта да бъде потърсена и наложена наказателна и репараторна отговорност за деянията на по-горе посочените наказателно- и репараторно-отговорни субекти.

  В частност, надявам се вече да знаете, че както в офиса на българския Главен прокурор, така и в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага вече съм депозирал повече от 2000 (две хиляди) страници документация за провеждания върху българското население както тотален, така и селективен, геноцид.

  Вярвам, че вие, приятели мои, които не преклонихте колене пред Ваала, ще останете верни на Пътя, Истината, Възкресението и Живота.

  Дължим си го взаимно в името на Свободата, Справедливостта, Правото и човешкото достойнство.

  .

  Янко Н. Янков-Вельовски,

  13 август 2013 г.

  Източник: iankov.blogspot.com

• Дейли Телеграф: Не може да се вярва във външната политика на Обама

  След като обяви края на войната срещу тероризма, президентът на САЩ вече няма ясна идея за глобалната роля на страната си – пише Джанет Дейли в британския ежедневник „The Telegraph“. Статията е преведена на български от БТА.

   

  Западът вече не може да разчита на американското водачество в света. За оставащото време от управлението на Обама не може да се вярва на преценката и ефективността на Вашингтон във външната политика. Впечатляващо постижение за единствената останала свръхсила е да изглежда толкова неефективна и заблудена, колкото САЩ съумяха да бъдат през изминалата седмица.

  Глобалната стратегия на президента във втория му мандат се основаваше на две солидни предпоставки. Първо, Ал Каида “е побягнала” след като беше смазана от убийството на Осама бин Ладен и успешните операции на американски безпилотни самолети в Пакистан: през май Обама произнесе победоносна реч, в която обяви официалното приключване на войната срещу терора.

  Това бе тогава. А ето как е сега: 19 американски посолства в Близкия изток и Северна Африка бяха затворени за една седмица, а дипломатически персонал бе евакуиран от Йемен заради “конкретни терористични заплахи”. Та кой точно е побягнал? Когато бе посочен смущаващият контраст между това масово съкращаване на американското присъствие и речта на тема “Война срещу терора (край на същата)”, говорителят на Белия дом поясни (както обичат да правят правителствените говорители) какво е казал президентът: пред разгром била Ал Каида в Пакистан и Афганистан, а не клонът й в Йемен, който очевидно е в прекрасна форма.

  Това разяснение скоро бе последвано от евакуацията на дипломатически персонал от пакистанския град Лахор заради… конкретна терористична заплаха. В последното си изказване по темата Обама преформулира коментара си за състоянието на ислямистките сили: Ал Каида може и да не е “побягнала”, но е “под напрежение”. (Тоест може да се бие?) Още по-смущаващо е, че Обама изглежда решен да върне някои затворници от Гуантанамо в Йемен, където те вероятно ще се влеят в редиците на джихадистките терористи.

  Остава въпросът водят ли САЩ война с глобалния джихад или не водят? В момента те извършват удари с безпилотни самолети в Йемен, чието правителство неколкократно обявява победа над местния клон на Ал Каида. Каква точно е ролята на Америка в това, ако не е част от международна “война срещу терора”? Когато Барак Обама за пръв път се кандидатира за президент той се ангажира с войната в Афганистан (вместо в Ирак) и не изключи възможността от нахлуване в Пакистан. Той има ли някакви ясни смислени цели или администрацията му просто реагира на събитията?

  Втората опорна точка на глобалния план на Обама беше да се рестартират изпълнените със спорове отношения на Америка с Русия, с което да се премахне едно от основните препятствия пред опитите на Запада да се справи със Сирия и Иран. Обаче преди малко повече от седмица, ако използваме компютърната метафора, рестартът крашна зрелищно и отнесе целия софтуер. Белият дом реши да анулира планираната среща Обама-Путин по време на срещата на върха на Г-20, публично представяйки това като хладна реакция към руския президент заради несговорчивостта му по въпроса с Едуард Сноудън.

  Е, хладната реакция според едни може да е опит за запазване на лице според други. Всъщност един близък до администрацията на Обама коментатор го каза съвсем откровено: “Сметката беше, че отиването в Москва няма да донесе никаква полза за дневния ред на президента, а той щеше да плати цена заради Сноудън и състоянието на човешките права в Русия.”

  С други думи, Обама щеше да излезе от тази среща на четири очи принуден да признае, че не е издействал абсолютно нищо от един неотстъпчив Путин. Така че той реши пръв да му натрие носа и да се опита да представи това като международно унижение за Русия, след като всъщност Русия направи САЩ да изглеждат безсилно вбесени заради аферата Сноудън. Това, разбира се, предполага да приемаме изявленията на Белия дом за Сноудън за чиста монета. Нека допуснем за момент, че във външната политика нищо не е такова, каквото изглежда. Наистина ли администрацията иска да върне Сноудън в Америка и да го съди за шпионаж или измяна?

  Проучванията на общественото мнение в САЩ показват, че мнозинството от избирателите се тревожат от следенето на АНС и може да са готови да възприемат Сноудън като истински разобличител, който е извършил националнополезна услуга. А това дисидентско мнение стига чак до Капитолийския хълм, където двама политици със силно различни политически възгледи – либералният конгресмен демократ Джон Луис и сенатора републиканец Рон Пол – сравниха Сноудън с Мартин Лутър Кинг, което в американската политическа култура е възможно най-близкото до статут на светия в светска държава. (Може би затова президентът се връзваше на фльонга на петъчната си пресконференция, настоявайки, че няма злоупотреби с програмата за следене на АНС, но той все пак е решен да я реформира.)

  Така че ако Сноудън, който се изразява ясно и разбираемо, бъде върнат в САЩ и изправен на съд, дали няма вероятност с помощта на интелигентен адвокат той да вдъхнови огромен национален спор за масовото следене и събирането на данни, който може да породи сериозни проблеми за администрацията? Дали пък службите за сигурност на САЩ не съветват дискретно Белия дом да не се престарава в усилията си да върне Сноудън? Пренебрежителното отношение на Обама към Путин като към “скучаещото дете в дъното на класната стая” беше опит да се контрират щетите, нанесени на престижа на САЩ от лукавия руски президент.

  Лекото неудобство на международната сцена обаче е за предпочитане пред подкопаването на цялата разузнавателна програма, а предвид американската прозрачност, може да се наложи да се отговаря на страшно много неудобни въпроси колко достъп вече има федералното правителство до “личните” електронни комуникации на всеки. При всяко положение силно отразеното анулиране на срещата на четири очи с Путин е без значение. Министрите на външните работи и на отбраната на САЩ и Русия се срещнаха във Вашингтон както бе планирано, все едно нищо не се е случило. Президентското цупене и от двете страни е пи-ар парлама.

  За останалата част от свободния свят, или Запада, както сега се дефинира обтекаемо (включващ голяма част от Източна Европа), това обаче е дълбоко обезпокоително. Американското правителство изглежда неспособно да се изказва или да действа смислено и решително в много опасен момент. Обама обвини Путин, че има манталитет от Студената война. Това е сериозно ужилване, тъй като всички знаем, че руският президент дълбоко в себе си е авторитарен кагебист.

  Трябва обаче да има поне сянка на съмнение дори в Европа, където управлението на Обама е приемано с абсурдна благосклонност, че и Америка се лута без посока в света след Студената война, че вече няма ясна концепция за глобалната си роля. Обама, който постоянно говори за надеждите си за бъдещето, изглежда е много слабо заинтересован от новите искания, които този нов свят може да предяви към страната му.

   

  ––––––––––––––––––––––

  Коментар на политолога Огнян Минчев за външната политика на САЩ:
  

  Проблемът е сложен и многопластов – външната политика на Америка се промени драматично и на няколко пъти през последния четвърт век. Но за първи път днес аз наистина се затруднявам да отговоря на моите студенти – какви са приоритетите на американската външна политика при администрациите на Обама. Предпазливост, стремеж да се заобиколят или поне отложат във времето проблемите, с които се сблъсква все още единствената свръхсила.

  Ако при Джордж У. Буш проблемът на света бе доста тесногръдата и арогантно войнствена стратегия за „война с тероризма“, която причини затъването в Ирак и изоставянето на другите международни приоритети на САЩ, при Обама проблемът е отсъстващата Америка. Природата и обществото не познават вакуум – въпросът е кой и с какво ще се намърда в изоставените стратегически пространства на Вашингтон… При нас такъв въпрос няма – Русия и Турция, разбира се…

   

• За двойния аршин и парите на Сорос

  Коментар от стената на Драгомир Иванов във Фейсбук,

  публикуван в e-vestnik.bg

  .

  

  Двойният аршин е любим похват на българските медии (а и не само на тях), но в комбинация с обикновен мързел и припряност често води до зловонни резултати.

  Всички централни всекидневници, радиа и телевизии получават публично финансиране – било чрез реклами на европейските програми, било чрез договори за популяризиране на дейността на институции и служби, или пък от директно участие в обществено финансирани инициативи (например Junior Achievement, за наемане на стажанти). Но нерядко проявяват странна избирателност и ревнивост към държавните, респективно международните пари. За нас може, но за други – не.

  Статията “Лидери на протеста с добри бюджети” във вестник “Преса” вдигна вече бая пушилка, като уж разкри как Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа плащал на известни лица от протестите срещу кабинета “Орешарски”.

  Доста избирателно и тенденциозно се изброяват проекти на половин дузина известни нестопански организации и фондации, в които работят въпросните личности с експертна слава.

  Внушението е ясно: дългата ръка на Вашингтон и вечният българомразец Джордж Сорос стоят зад демонстрациите в София, а донорски структури като Тръста и “Отворено общество” плащат на рушителите на реда и смутителите на тишината в страната.

  Да видим обаче какви подробности удобно ни спестява статията. От тия 142 гранта на Тръста (който впрочем приключи дейността си в края на април) внушителни суми са отишли в организации, които най-малкото е смешно да бъдат свързвани с протестите.

  Подпомогнати са например два проекта на Центъра за независим живот, организация в помощ на хората с увреждания, съответно за 95 560 (виж тук) и 45 700долара (виж тук), както и на Спешъл Олимпикс България (виж тук). Вероятно скоро трябва да очакваме на площад “Независимост” и агитка от инвалидите, не ли?

  Нещо повече, от помощта от Тръста са се възползвали и хора, които надали бихме нарекли симпатизанти на протестите. Сред получателите на средства например се нарежда и Българската социологическа асоциация, ръководена от проф. Михаил Мирчев (виж тук), гравитирал в миналото около БСП и извършвал социологически поръчки на Столетницата с агенцията си “АССА-М”.

  Социологическата асоциация е получила над 80 000 долара по два проекта (тук и тук). А ето какво казва членът на нейния управителен съвет д-р Иво Христов в интервю за “Фокус”: “Предполагам, че тези, които сега дават зор за предсрочни избори, са си направили много добре сметката, а именно, че Плевнелиев ще назначи нов служебен кабинет от подопечните нему. Вече виждам новия фантом – Саша Безуханова и други такива “експерти на прехода”, та по този начин те да си подсигурят служебна победа…”

  Звучи ли ви като “соросоид”, платен от омразния Вашингтон?

  Още един прелюбопитен факт: зловещото “Отворено общество” подкрепя и Института за социални ценности и структури “Иван Хаджийски” (виж тук). Институтът, наследник на Научноизследователския институт за младежта при ЦК на ДКМС, се ръководи от проф. Петър-Емил Митев, и приютява символни за левицата имена като Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и Андрей Бунджулов.

  Цитат от актуално интервю на проф. Митев за “24 часа” (виж тук) по повод протестите: “Премиерът Орешарски е очевидно преди всичко финансист, човек на действието, а не на общуването. Твърдението, че е “сламен човек”, е несправедливо”.

  Та по логиката на вестник “Преса” Сорос най-вероятно дърпа конците и на контра-протеста.

  (Всички уважаващи себе си международни организации се обръщат към реномирани специалисти от целия политически спектър, без да се интересуват от симпатиите им. Лявата германска фондация “Фридрих Еберт”, свързана със Социалдемократическата партия на Германия, покани надискусии през април и май тази година Огнян Минчев и Антоанета Цонева (виж тук). Ако “Преса” и Пеевските й дружки бяха узнали това по-рано, навярно щяха да разтръбят, че берлинските камеради на Станишев също рутят червеното правителство. Предлагам на авторката Е. Кодинова да звънне в канцелариите на г-дата М. Шулц и З. Габриел и да пита тъй ли е).

  А сега черешката: самият Сергей Станишев също е маша на Сорос! Да, съвсем сериозно. В първите години на Българското училище за политика – друга подмолна структура на враговете на българщинАта, както узнахме от “Преса” – младият тогаз лидер на БСП членуваше в програмния му съвет. Ето какво казва бившият изпълнителен директор Светлана Ломева в старо интервю за в. “Монитор”:

  “Когато открихме нашата школа, се срещнахме с всички парламентарно представени партии и техни представители бяха излъчени в програмния ни съвет. Така г-н Станишев попадна в него. В последствие той стана министър-председател, което означава, че не би могъл да участва активно в срещите. Затова стана почетен член. Аз мисля, че той е успешен политик. (…) Той налага един нов стил и модел на поведение” (виж тук).

  Да обобщим. Джордж Сорос (Дьордь Шорош) командва протестите, а и контра-протестите в България. От мрачната си цитадела нейде отвъд Атлантика държи на къса верижка и самото правителство.

  
  P. S. Познавам журналисти, които дават мило и драго да се намърдат в някой от тия институти, центрове и фондации. Само и само, за да издрапат от лепкавото, миризливо блато на медиите и най-после да си уредят животеца. И когато не успеят, злобата е безпределна.
  

  
  

• Най-скъпоплатените писатели според „Форбс“

  Авторката на романа „Петдесет нюанса сиво“ оглави класацията за най-високоплатени писатели на списание „Форбс“ с доход от 95 милиона долара

   

  

  Британската писателка Е.Л. Джеймс, станала известна с еротичната трилогия „Петдесет нюанса сиво“, оглави списъка на най-скъпоплатените писатели в света на американското сп. „Форбс“ (forbes.com).

  От юни 2012 до юни 2013 година тя е спечелила 95 милиона долара, предаде ИТАР-ТАСС.

  Според „Форбс“ огромният успех на романа на Е.Л. Джеймс за взаимоотношенията между милиардера Кристиан Грем и студентката от филологическия факултет Анастейша Стил би бил невъзможен без широкото разпространение на електронните книги.

  „Благодарение на тях читателите можаха да си купят спокойно книгата, изобилстваща с еротични сцени, и да я четат на обществени места без риск да срещнат осъдителните погледи на околните“, отбелязва „Форбс“.

  

  Лидерът в предишната класация, американският писател Джеймс Патерсън, е на втора позиция. Доходите му за една година са били 91 милиона долара.

  Патерсън е признат за един от най-ярките майстори в жанра трилър. Неговите най-известни бестселъри са книгите от цикъла за американския психолог Алекс Крос.

  На трето място „Форбс“ поставя Сюзан Колинс, авторка на трилогията „Игрите на глада“.

  Успешната екранизация на творбата й, събрала близо 690 милиона долара, е позволила на писателката да спечели през миналата година 55 милиона долара.

  На четвърто място е известният водещ на американския телевизионен канал Фокс нюз и автор на историческите романи „Да убиеш Линкълн“ и „Да убиеш Кенеди“ Бил О’Райли с доходи от 28 милиона долара.

  На пето място е авторката на над 120 романа Даниел Стийл със спечелени 26 милиона долара.

  Популярният американски писател Дан Браун, чийто най-нов роман „Ад“ не можа да постигне успеха на „Шифърът на Леонардо“, е на девето място с 22 милиона долара.

  Авторката на поредицата за Хари Потър британската писателка Джоан Роулинг е поставена от американското списание на 15-о място с доход от 13 милиона долара.

  Източник:  Vesti.bg

• Депутатите на ДПС се хвалят със златни кредитни карти

  Венелина Ангелова, в. „Сега“

  .

  За разлика от колегите си от левицата депутатите от ДПС и „Атака“ не блестят с кой знае какви интереси в областта на културата и спорта, но за сметка на това са горди притежатели на златни кредитни карти. Това личи от публикуваните им вчера декларации за конфликт на интереси. На страницата на парламента неизвестно защо липсва само документът, който би трябвало да е подал лидерът на БСП Сергей Станишев.

  Кредитни карти с високи лимити демонстрират Митхат Метин и Шендоан Халит – техните са GOLD, както и колегата им Веселин Пенев, който има четири карти на обща стойност 95 хил. лв. От“Атака“ се отличава лидерът на формацията Волен Сидеров, чийто таван е 37 991 лв., и Петър Петров с лимит 25 хил. лв.

  Депутатите от движението на Ахмед Доган демонстрират по-сериозна активност в областта на неправителствения сектор – в декларациите се посочва членство в управата на юридически лица с нестопанска цел. Неколцина от тях са споменали фондация „Либерална интеграция“ или друго НПО с подобна дейност. Други са били в ръководството на „Младежко движение за култура и спорт“. Депесарите се интересуват от политика и анализи – като Николай Александров с Институт за прогнози и анализи и Хасан Хаджихасан, който е бил в Екип за изследване на политиката, въпреки че не е развивал дейност. В областта на спорта се отличава лидерът на движението Лютви Местан, който е споменал Българската федерация по петанка, и Камен Костадинов – член на Българския футболен съюз. Тук е и най-новият депутат от ДПС Александър Методиев, по-известен като бат`Сали, който е записал футболен клуб „Спартак“. Дългогодишният депутат Рамадан Аталай е декларирал само, че е член на Централното оперативно бюро. Делян Пеевски пък е отбелязал, че е подал заявления за излизане от ръководството на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания и Българския медиен съюз.

  Любопитни заявления са дали някои от депутатите в графата „частен интерес към дейността на свързани лица“. Мехмед Атаман например е споменал дори шурея си редом със съпругата и снаха си, без обаче да е ясно с какво се занимава той, а Хюсеин Хафъзов е написал, че съпругата и родителите му са земеделски производители, а брат му притежава фирми, за чието състояние и дейност не е осведомен.

• Кирилски букви векове преди кирилицата. Древни каменни плочи още чакат сериозно изследване

  Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на ‘траките’

  .

  Материал на  Prarodinata.blog.bg

  

  Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на ‘траките’; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

  От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

  През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

  От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

  Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:

  1. Т. нар. scripta continua – слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
  2. Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
  3. Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
  4. Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
  5. Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
  6. Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.

  Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

  Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

  Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори (разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им), древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

  Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

  Мартин Константинов
  (20.07.2009 г.)

  Плочата от тракийското светилище, а днес параклис „Св. Илия“ над с. Гела

  

  

  

  

  Плоча, Ивайловградско

  

  

  Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).

  
  
  Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила!
  

  Наличната информация за Драгойновската плоча допреди да я заснемем през 2009 г.

  Плочата от параклиса „Св. Илия“, с. Широка лъкаПлочата от параклиса „Св. Козма и Дамян“, с. Широка лъкаПлоча, Широка лъка

  

  

  

  

  
  

  

  

  

  Сравнете със старобългарското изписване на буквите:

              

  Дами и господа български(?) учени, ако досега успявахте да подминете мълчешком съществуването на тези Скрижали, днес повече не можете да си затваряте очите. Спасете малкото си останало достойнство и запишете имената си в историята като:

  1. Организирате спешни публично оповестени експедиции по всички краища на страната, за да издирите останалите древнобългарски надписи.
  2. Използвате целия наличен научно-технически ресурс на ваше разположение, включително и чуждестранни експерти и лаборатории за разчитането на Плочите.
  3. Разгласите резултатите пред цялата българска общественост.

  Или искате ‘лаиците’ да свършат вашата работа и да извадят истинската ни история наяве, а за вас да остане вечният позор?! Защото докато вие трупате титли и грехове, ние ще преровим всяко кътче на Родината, ще раздухаме тлеещите въглени и Жар-птицата отново ще лети!

  http://prarodinata.blog.bg/history/2012/06/09/plochata-izpisana-na-kirilica-ot-trakiiskoto-svetilishte-pon.965872 – На този адрес може да се види  и последната (засега), седма плоча от параклиса св. Георги над Широка лъка, построен на мястото на ДОКАЗАНО ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ!

  .
  ––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред: Според споменатия в този материал Павел Серафимов, няма никакво съмнение, че кирилицата (или поне част от нея) е съществувала далеч преди Св. Кирил да се роди. Според него Буквата „Б“ я има по надписите от Самотраки, старото тракийско „З“ си е обърнато „Ж“, буквата „Щ“ я има в Линеар Б, там се чете „СЕ“.

  .

• Легитимността на „протестиращите“, преговарящи с правителството, става все по-съмнителна

  НСО е имала последната дума кой ще e на разговорите с премиера и точно тя допуснала осъждания Бисер Миланов
  

  Панайот Ангарев, в. „Сега“*

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Легитимността на протестиращите, които имат честта да преговарят с правителството, става все по-съмнителна. Организациите настояват ежемесечните им срещи с властта да се провеждат при закрити врата и в отсъствие на медиите, обясниха пред „Сега“ неофициално от Министерския съвет.

  Сдруженията, сред които граждански форум „Промяна“, движение „Свободни, можещи, силни“ и „Коалиция на протеста“, настояват, че така ще се избегне изопачаване на думите им. Заради това последната среща в петък съвсем се превърна в имитация на диалог, което отблъсна други участници.

  „Трябва да има по-широк достъп до тези срещи. Задължително трябва да има публичност“, коментираха вчера пред ТВ7 Ангел Славчев, едно от лицата на февруарските протести, и Ирмена Кръстева от гражданско движение „Сила“. В петък Славчев напусна срещата преди края й, възмущавайки се, че е закрита за медиите. Според него подобен подход води до спекулации. „Отвън имаше протестиращи, които веднага казаха, че съм подкрепил правителството, а то не е така“, обясни той.

  Много са въпросите и около достъпа до тези срещи. Записването за тях се прави предварително и според част от протестиращите право да участват имат само „удобни“ за правителството организации. По неофициална информация списъкът се подготвя от секретарката на началника на кабинета на премиера Пламен Орешарски. Изискването било предварително да се дадат данните на желаещите да участват, както и да са представители на определена организация. „За съжаление имаше доста хора, които искаха да влязат, но не бяха допуснати, защото не присъстваха в предварително подготвения списък“, коментира Ангел Славчев. От МС обаче обясниха, че дават списъка с желаещите за среща с Орешарски на Националната служба за охрана, която има последната дума кой да присъства и кой – не, тъй като сградата на „Дондуков“ 1 е със специален пропускателен режим. Не е ясно по какви критерии НСО пресява участниците в срещите.

  С разрешението на държавните гардове на последната среща в петък е присъствал и Бисер Миланов от движение „Свобода“. Участието му предизвика негативни коментари във форумите, тъй като той е осъждан. Миланов беше задържан и на няколко пъти по време на протестите по подозрение, че готви провокация. Той има и няколко присъди. „Аз съм осъждан, но това не значи, че съм престъпник. Най-големите престъпници са тези, които ни управляват“, обясни пред „Сега“ Миланов, който се оплака, че след срещата е бил спрян за проверка на бул. „България“. Миланов се оплака, че не го пускали в сградата на парламента, когато иска да си говори с депутати. Сградата на НС също се охранява от НСО.

  Миланов определи като репресия прякора, с който е известен в медиите – Петното. Според него той му е бил сложен от полицаите, но така му викали още от училище заради белия кичур на главата му. По време на срещата с Орешарски той поискал от вътрешния министър Цветлин Йовчев да спрат репресиите срещу организацията, която имала близо 300 хил. членове. Миланов също така е предложил негови съратници да сформират доброволни отряди и „да подпомогнат правителството за отстраняването на Джордж Сорос от България“. Засега нямало отговор от Йовчев. Какви други искания се отправят пред кабинета от името на протестиращите и дали са в същия тон, остава тайна за обществеността заради поверителността на срещите. 

  –––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго.

• Криминално забогателите милионери на България

  Публикация в Nikidichev.blog.bg, използвала данни от публикации на Биволъ

   

  Н.П. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България пред БНТ

  “Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks – бел.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

  
  Според докладите на ЦРУ и посолството на САЩ криминалният контингент и държавата са се слели в една уникална за Европейския съюз симбиоза, характерна за страните от Третия свят, но не и за една развита европейска държава.

  „За умни, но и служещи си с престъпни средства бизнесмени, не само държавата, но и общините в България предлагат безкрайни възможности за правене на пари. Да вземем София. Западни служби за сигурност изчисляват, че дневно тук по престъпен начин се печелят по 5 милиона лева. Всеки ден! Пет милиона лева! Не е чудно тогава, че и директорът на общинското предприятие „Топлофикация-София“ Валентин Димитров успя да присвои доста пари. С фиктивни сделки той нанесе щети на „Топлофикация“, т.е. на данъкоплатеца, в размер на няколко милиона евро. Установено е със сигурност, че в български и чужди банки на негово име има 10 милиона евро. В банков сейф са намерени в пликове 1 250 000 евро, негова собственост. Ако се вярва на данните от прокуратурата, на един от пликовете е написано името на виден бивш общински съветник от София.“ – Юрген Рот

  Те са забогатели по престъпен начин и са известни на голяма част от българското общество, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от “простолюдието” както историческите, така и сегашните “местни” феодали. 

  От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

  Само две от цитираните в този списък незаконно забогатели лица са получили ефективна присъда “лишаване от свобода” за незаконната си дейност – братя Галеви, които обаче изчезнаха и са издирвани.

  
  Джон Байърли и Нанси Макълдаун за Борисов www.youtube.com/watch
  
  За Бойко Борисов – премиер на България. “Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, със състояние  361 000 000 лв., управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.”  http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

   

  
  Валентин Златев – шеф на Лукойл, притежава скромното състояние от 95 000 000 лв. (скромно в сравнение с това на баща му Васил Златев което се равнява на над 280 000 000 лв.). “Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

   

  
  Тримата главни босове на ТИМ – отляво надясно: Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев
  Тихомир Митев (133 000 000 лв.) , Иво Каменов (296 000 000 лв.), Марин Митев (296 000 000 лв.), Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов – шефове на варненската групировка ТИМ – “Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

   

  
  Васил Божков – Черепа – шеф на Нове Холдинг. състоянието му е оценено на 735 000 000 лв. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев – Маджо. “Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет” (2005). – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF.  “Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.” (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

   

  
  Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин,

  
  Младен Михалев – Маджо, 
  Румен Николов – Пашата,
  
  Венцислав Стефанов, 
  Кирил Киров – Японеца,

  Георги Лиалев (липсва снимка),
  
  Румен Гайтански – Вълка (над 200 000 000 лв.),
  
  Евгения Калканджиева – групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп “включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция”.  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

   

  
  Николай Цветин – Близнака,
  
  Пламен Тимев – Ганди,

  Антон Боянов (липсва снимка),
  
  Димитър Джамов – ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг.  “Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.“ – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

   

  
  Алексей Петров – Трактора,
  
  Златомир Иванов – Баретата – Съюз на бившите командоси, Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров беше кандидат за президент на изборите през 2011 г..  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

   

  
  Тодор Батков – Борат (85 000 000 лв), представител на “бандитски капитали” – http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7   на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали“измами и пране на пари”.  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7  Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов.  Емил Кюлев

  

   

  
  Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви – Обвинени в “измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици”. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. Присъдата е потвърдена от ВКС. В началото на май 2012 изчезват и са обявени за международно издирване. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

   

  
  Гриша Ганчев, със състояние 278 000 000 лв.– Литекс. “Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.”   http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

   

  
  Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов – групировката МИГ. “Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

   

  
  Добромир Гущеров (80 000 000 лв.) – депутат от БСП. “Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

   

  
  Петър Манджуков, състояние над 100 000 000 лв. и
  
  Борислав Дионисиев – компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

   

  
  Николай Банев със сътояние 34 000 000 лв. – компания АКБ – “Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.”  – http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

   

  “Енергийната мафия”

  Терминът “енергийна мафия” е използван както в американските доклади, така и от бившият вече от министър на Икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

  
  Богомил Манчев – Риск Инженеринг.  “Кръстникът” на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4   Държи входа и изхода на АЕЦ “Козлодуй”. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

  
  Красимир Георгиев – консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния “Цанков Камък”. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

   

  
  Христо Ковачки със състояние 498 000 000 лв. – близък на убития контрабандист Константин Димитров – Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21  Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева. 

   

  “Гнили ябълки” и сред българските банки

   

  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

   

  САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от “пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми”.

  1. Първа Инвестиционна Банка, стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Собственици са ( от ляво на дясно ) Цеко Минев (95 000 000 лв.) и Ивайло Мутафчиев ( 95 000 000 лв. )
  2.  
  3. Корпоративна търговска банка на Цветан Василев ( 245 000 000 лв. ), известна като “банката на Риск Инженеринг”, практикуваща “тъмни сделки за продажба на електроенергия” чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.  
  4. Инвестбанк на Петя Славова( 238 000 000 лв. ), със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев ( 465 000 000 лв. ) – Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.    
  5.  Петя Славова 
  6.         Майкъл Чорни 
  7. Интернешънал Асет Банк – наречена “банката на СИК”, виж по-горе СИК/Интергруп.
  8. СИБАНК – виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
  9. ДЗИ – банката на убития бивш милиционер Емил Кюлев 
  10. Централна Кооперативна Банка – виж по-горе ТИМ.
  11. Софийска общинска банка – виж по-горе Христо Ковачки.

   

  Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

  Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади “точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват”.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

  Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

  – подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

  – подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

  – подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

  В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях “няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление”.

  “Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1, цитиран от „Труд“.
  

   

  Н.П. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България пред БНТ

   

  “Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks – б.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

   

• <<
• 1
...
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
...
• 415
• >>