Всички авторски страници

Авторски

• Заблудите, които ни въртят в кръг

  Веселина Седларска, сп. „Тема“
  

  .

  

  Разликата между хитруващата и почтената политика е нещо като разликата между Едвин Сугарев и Пламен Горанов. Трудна за доказване и много лесна за разпознаване. Хитруващата политика е с близък хоризонт, тя е бегач на къси разстояния. Цели се в днешно-утрешната печалба. Крепи се на заблуди, които искат да минат за мъдрости. Това са фрази-бутони, които ти спестяват усилия, устройват те за момента, звучат като основателен аргумент и най-важното – прикриват истинските мотиви, когато те не са за произнасяне на глас. Това лято ставаме свидетели на възхода и падението на поне десетина от тези устойчиви спасителни формули.

  Да дадем шанс. На всички езици в тази фраза „шанс” е в единствено число. Няма призиви да дадем шансове. В политиката обаче изразът се използва тъкмо в случаите, в които някой е провалил своя шанс. Издънил се е още в началото. Ама толкова в самото начало, като че ли още не е започнал. Което дава основание на поддръжниците му да поискат да му се даде полагаемото се на всеки – шанс. Тоест да му се даде време. Публиката обаче си има защита за такива ситуации. Тя казва: няма нужда да изпием цялото море, за да се убедим, че е солено. Ако след първата обелка свареното яйце вони на запъртък, няма нужда да се бели по-нататък. След първите назначения от правителството на Пламен Орешарски се разнесе категоричен мирис на нещо, което не може да бъде преглътнато. Нямаше как след това да се даде шанс за остатъка от мандата, в най-добрия случай той можеше да бъде даден до определена дата.

  Хайде да сме за този, за да не се върне онзи. Сезонният изразител на тази тактика е рап певецът Мишо Шамара. Аргументът на неговата философия е „Трябва да си малоумен, брат, за да не си срещу ГЕРБ.” Оправданието му: „Аз да не съм се оженил за ГЕРБ бе, като са се издънили, ще бъда срещу тях.” Цялата конструкция на „нека да сме за този, за да не се върне онзи” се клати по тази причина – че се мерят две издънвания. И двете издънвания са очевидни, но едното е имало достатъчно време да стане по-омразно. Следователно: да дадем време на настоящото да стане по-омразно в сравнение със следващото.

  Нека да сме за онзи, който има шанса да дойде, само и само да се махне този, който е сега. Това е завъртане на по-горната версия на 180 градуса, нещо като огледален куплет на летния хит на Мишо Шамара. Ела зло, че без тебе по-зло. Каквото и да си, само да не е това сегашното. Тази игра сме я играли много пъти, всъщност при всички български избори. Избираме този, само да не е онзи, който току-що е бил. Не че ще запомним, че никога повече не бива да го избираме. Напротив, ще го направим само след четири години. И не че вярваме, че новият ще е различен – просто искаме да пробваме, да видим. Правили сме го няколко пъти, когато сме били наясно кой ще е следващият Спасител. И тъй като със сигурност разбрахме, че няма Спасители, сега се правим, че не се сещаме кой ще е следващият. Извадихме си главата от пясъка, разбрахме, че гледката е непоносима и затова я заравяме още по-дълбоко. Да става каквото ще да става, само да се махне това, което е сега. Така се тръгва към следващата безизходица.

  Да сложим този, когото лесно можем да махнем. Това е най-кривата сметка и кой знае защо най-устойчивата заблуда в политиката, не само у нас, а и по света. Дългите кариери на доста лидери са започвали тъкмо заради това, че някой силен си е въобразявал, че те са слаби. Да сложим този безличния, безволевия на мястото, докато решим какво да правим. Той и без това не се е надявал на голяма кариера, лесно ще го махнем. По тази уж здрава логика лидери са се застоявали доживотно, без да са били авторитети и фаворити в самото начало. Т.нар. компромисни фигури са в състояние да поднесат големи изненади. Когато Зиновиев и Каменев не искат да се сблъскат за мястото на генерален секретар на болшевишката партия, те предлагат Сталин – посредствен и следователно би трябвало да е лесно управляем. Временно. Докато „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен” (писмо на Ленин от януари 1924 г., да му имам критериите за лидер). Партизанинът Янко също не е бил най-славният партизанин и уж временно, уж най-безобиден…

  Случаят с българския президент е много по-мек, по-цивилизован вариант – Росен Плевнелиев нито е толкова софт в началото, нито ще стане толкова хард в края. Но моделът е спазен: човек, който няма самочувствие да планира голяма кариера, се посочва за пост, на който няма да му се налага да прави кой знае какво, освен да охранява мястото за известно време и да се вслушва в донорите на длъжността. Обаче животът е с по-голямо въображение от плановете.

  „Под стрес съм, не мога да се храня, не зная какво ще стане след час, не зная какво ще стане утре…” – това е президентът Росен Плевнелиев пред „Уолстрийт джърнъл”. Драги американски инвеститори, както и бизнесмени от цял свят, които четете това издание под лупа, елате, ние ви чакаме, тук е толкова вълнуващо, че не се знае дали след час няма да стане още по-вълнуващо, за утре въобще да не говорим.

  Но и това е Плевнелиев от същото интервю: „Аз съм много отдаден, много съм мотивиран. Аз съм много активен. Никога няма да поставя независимостта на президентството под въпрос, независимо кой какво пише. Седях до Вивиан Рединг. През февруарските протести дори се качих на платформа. Виках, опитвах се да им кажа нещо. И те крещяха. Но доказах, че съм президент с кураж, който не се страхува да се качи на платформа. Аз съм проевропейски президент. Аз съм президент, който работи за обединение, мога да ви дам много доказателства.”

  Подскачат президентските изявления и смях ту нагоре към асертивното поведение, ту надолу към виктимизацията, както би казал всеки психоаналитик. Ту свръхценностна самоутвърждаваща реакция, ту поведение на жертва. Това вече не е човекът, сложен да топли стола пет години. Така се започва.

  Да твърдим докрай, че нашият е прав, особено когато е крив. Журналистите знаят какво се прави, когато уважаван събеседник изръси глупост от рода на това, че България е била член на Съветския съюз. С уважението, което са изпитали към него, те уточняват дали това не е било лапсус – в смисъл дали не е искал да каже, бе България е била сателит на Съветския съюз, или да не би да е имал предвид по-широка общност като Варшавския договор. Въобще не се съмнявам, че журналистът от „Уолстрийт джърнал” Шон Карни не си е написал домашното и не знае на какво е била член България. Той не е уточнил, той е публикувал точно това, което българският президент казва – че България е била член на СССР. Или е липсвало уважението, с което се спасяват събеседници от подобни гафове, или Шон Карни е привърженик на възможно най-честната позиция: независимо колко ни е изгоден човек в даден момент, трябва да сме наясно какъв е той.

  Фанатиците на протеста обаче скочиха на всички, които не харесаха интервюто. Аргументът: сега не е моментът да критикуваме президента, сега той ни върши добра работа, сега да си затворим очите, докато се преборим с лошите, позволено ни е, защото ние сме добрите. Ето, така започва пътят на добрите към превръщането им в лоши.

  Да бъдем против себе си, за да попречим на онзи, който е против нас. Сложна формула за краен случай, в какъвто това лято е поставена изцяло „Атака” (заради НФСБ) и отчасти БСП (заради страха от ГЕРБ и угодничеството към ДПС). Ефективна в краткосрочен план, самоубийствена в дългосрочен.

  Да се определим, предимно като се отграничим. Понеже не сме наясно какви сме, нека поне показваме какви не сме. Да дадем основания да ни обичат, като демонстрираме кого мразим. Тази формула от началото на демокрацията заживява нов живот и ако се оглеждате за Михаил Неделчев, ето го и него. Обяснява, че Кръглата маса била важен форум, защото там можеш да се изправиш срещу другия и да го дразниш. Като дразниш някой лош, се очаква да бъдеш приет за добър. Вивиан Рединг не ги разбира тези неща и препоръчва ГЕРБ и БСП да обсъдят поне няколко точки, около които да се обединят. Да се съберат, ама нали тогава съвсем няма да е ясно това, което и без това се питаме – БСП наистина ли са леви, а ГЕРБ наистина ли са десни, щом се обединяват, това да не ти е Германия? Да се съберат, ама нали тогава може да вземат да се появят наистина леви и наистина десни. Няма как да се съберат да обсъждат съдбата на България нарочените за леви БСП и играещите на десни ГЕРБ, имат си по-важната работа да седят в маркираното пространство и да си го вардят. Затова няма как да се започне такъв диалог.

  Боли ли ви, а, боли ли? Думи на Христо Бисеров от парламентарната трибуна към ГЕРБ? Така ДПС попълни триадата: обръчите, порциите, отмъщението – трите инструмента на управлението, по информация на партията, която винаги е дърпала конците на управлението. Отмъщението е черешката върху тортата на властта. Нанася поразии в дългосрочен план, но е толкова изкусителна, че с нея се започва.

  Няма за кого да гласуваме? Да ви е минавало през ума, че тези протести са колкото против Сергей Станишев и Бойко Борисов, толкова и против Иван Костов и Меглена Кунева? Много десни избиратели не гласуваха, защото дясната бъркотия около Иван Костов ги изтощи. Много привърженици на Меглена Кунева се оттеглиха заради разстоянието между първоначално казаното и после стореното. Други, готови да гласуват за тях, отчетоха ниския им шанс и гласуваха за ГЕРБ, само и само да дадат глас против БСП. Сега всички тези хора са непредставени в парламента и протестират. Крещят на снахата, да се сети дъщерята.

  Който не ни харесва, значи харесва този, когото ние не харесваме. Това е символ-веруюто на всички политически партии в момента, които съставляват непоносимото статукво. Но това е и символ-веруюто на протеста, който иска да смени статуквото. Протестът в момента се държи като типична българска партия – който не заявява „прави сте, когато съгрешите дори”, значи е мрачен крепител на статуквото. Не целият протест естествено, както на всяка каца мед, достатъчно е една лъжичка пиарка и неколцина предани вувузели, за да окарикатурят най-после дочакания глас на гражданското общество. Най-лошото за един добър протест са кресливите, преиграващите. Този протест успя да постигне най-доброто, най-смисленото, което може да направи гражданското общество: той застана пред властта по повод на едно емблематично назначение и го спря. Но този протест не можа да си изгради имунна система, за да се опази от преиграващите – те отблъскват, вместо да привличат. Всяко по-късно непоносимо статукво започва така – като изискваш да те харесват, безусловно, патетично, и леко надменно.

   

• Анатомия на заменките

  Как се печелят милиони от държавни земи

  

  Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

  Лицето Божидар Томалев, известно също като Дарио Томалети, или Божидар Томалевски се изявява в политиката като шеф на партията „Другата България“, претендираща да представлява българите в чужбина. От февруари месец той се вписва и в ново амплоа на „протестиращ“. Последната му изява е на „протестиращ колаборационист“, който ще участва в писането на нов изборен кодекс по покана на Мая Манолова.

  Кого всъщност представлява Томалев става ясно от изборните резултати. За „Другата България“ са гласували всичко на всичко 2 497 избиратели, от които цели 201 в чужбина, където ѝ  е основната таргет група. Маргинални резултати, чрез които обаче набърканият в национално следствие за крупна измама в Поморие Дарио Томалети се легитимира като политик.

  

  Факс от Национална Следствена Служба потвърждаващ разследване срещу групата на Томалев

  Преди две години Биволъ публикува подробно разследване за опит да бъде ощетена община Поморие с над 2000 декара земя. В схемата лъснаха фиктивни бизнесмени, с измислени характеристики, които бяха представяни за инвеститори от световна величина. Извършеното журналистическо проучване в европейски и американски фирмени регистри установи, че историята на обявените като крупни инвеститори в голфпроекта до Каблешково, е един добре скалъпен мит.

  Резюме на приказка за голфъри

  Преди 10 г. Томалети изгрява на българския небосклон като непознат активист на монархическата идея. Представя се почти като кадър на модерните за времето на НДСВ „юпита“ и е назначен на синекурната длъжност за консултант на синдика на Авиокомпания „Балкан“. Той е с подновени зъби, безупречна дежурна усмивка пред камери, подържан маникюр и изискани дрехи. Инвестирал е няколко хиляди евро в костюм, ризи, вратовръзки, маркови обувки и кожена чанта. Едва малцина и то от родния ъндърграунд разпознават в него бившия играч от „Магура“ и бивш съдържател на мутренското заведение „Скай клуб“ /сега „Син сити“/ затворено преди 20 г, заради разпространение на дрога. Тогава Томалев изчезва дългосрочно от страната. Появява се покрай Царя и майка си Веселка Димитрова, известна в средите като финландска благородничка – Лучия Остерлунд – канцлер на основана от нея монархическа организация.

  Около 2004 г. Томалев се завърта по морето и лансира идеята Поморие да се превърне в световна голф дестинация с комплекс за голф и туризъм на стойност 194 430 000 евро. Води със себе си добре облечени британски бизнесмени, които представя като крупни инвеститори, строили в цял свят подобни селища. Организира екскурзия до Испания за общинските съветници, за да им покаже как изглеждат „на живо“ построените от неговите приятели комплекси. Спечелва на своя страна местни предприемачи, на които обещава мащабна работа по проекта за голф. Дава изявления пред медиите, които звучат убедително и никой тогава не може да се усъмни дори, че зад лъскавата фасада на грандиозните планове се крие само въздух под налягане.Червеният кмет Петър Златанов е спечелен за каузата и си слага главата в торбата в съвместна работа с Томалети. Всички са очаровани от бляскавите думи на Томалети, освен тогавашният председател на Общинския съвет Стоян Стоянов. Бивш полицай от Икономическа полиция той не вярва безрезервно на продуханите милиардери и започва да води кореспонденция с МВР, Министерството на външните работи и финансовото разузнаване, за да иска информация кой всъщност стои зад обявените за инвеститори JJ Gallagher Ltd., Gallagher Trust, Еврофонд груп и Powerscourt Capital. В портфолиото им обявено от Томалев пред Агенцията за инвестиции пише, че са едни от водещите в строителството на търговски обекти, голф терени и места за отдих във Великобритания и Западна Европа, както и в проекти на гражданско строителство, строеж на пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове.

  Бившият полицай Стоянов обаче не иска да повярва на тази сладка приказка за доведените гости от Томалев-Томалети-Томалевски. Най-малкото защото никога и никому не са дали своя визитка с точните координати, адрес, телефони, мейл и уеб сайт на супер компаниите си. В крайна сметка лобизма на Томалев надделява над скептицизма на шефа от Общинския съвет и община Поморие. Съсобствената му фирма „Енджиби кънсалтинг“ ООД и общината създават общо предприятие за реализацията на фараонския проект за голф игрище и ваканционен комплекс. Съвместното дружество бива кръстено „Кабланд“ ООД и за негов управител е избран именно Дарио Томалети. Общината апортира вътре над 2000 дка земя, за която Томалети много скоропостижно изважда нотариален акт за собственост на името на новото дружество, управлявано от него. Независимо, че единственият сериозен материален актив на новоучреденото дружество са общинските терени, общината получава едва 20%, тъй като земята край Поморие е оценена на главозамайващата сума от…. 0.14 лв/м2.

  Тъмната страна на Луната

  Непосредствено преди гласуването на договора за общото предприятие „Кабланд“ ООД, Томалев и ортаците му прехвърлят собствеността на фирмата си на малтийската офшорка „Дарник лимитед“, без обаче да уведомят общината. Общинските съветници фактически са въведени още в началото в заблуждение и одобряват без да знаят проект със съсобственост с неизвестни партньори. Така Община Поморие е подведена и се озовава без да иска в съдружие с офшорна фирма с нясен собственик. Малко по-късно частните съдружници започват да предявяват претенции към съдружника си – община Поморие, за направени огромни разходи на общото дружество. Тъй като общината не може да плати исканите милиони, за да бъдат компенсирани, съдружниците й искат тя да прехвърли собствеността върху акциите си в общото дружество. А „Кабланд“ ООД е собственик на общинската земя и след отстраняване на общината, земята би преминала изцяло в разпореждане на Томалети и компания.

  Схемата до момента не е успяла благодарение на реакцията на местния Общински съвет, медийния шум и започната от прокуратурата проверка. Предишните съветници дори започнаха процедура за разваляне на договора с фиктивните инвеститори и спечелиха съдебната сага. /Вижте подробно интервю с бившия Председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов/ Призоваваме изрично Главният прокурор Сотир Цацаров да изгледа внимателно това интервю и да прочете разкритията за схемата за обсебване на над 2000 дка обществена земя. Очакваме поне веднъж правораздавателната ни система да започне да действа в интерес на българската държава и общество, а не като чадър над сенчести групировки и чужди корпоративни интереси.

   

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част I

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част II (част III следва)

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част III

  Трансформацията на властта при един кмет

  След избирането през 2011 г. на кмет от ГЕРБ – бившия депутат Иван Алексиев, едно от основните му обещания беше да сложи край на гнилата сделка. В хода на управлението си обаче тази позиоция постепенно се трансформира. Новият кмет се закле публично да наложи конкретни финансови изисквания и гаранции пред „инвеститорите“ за изпълнение на проекта. В противен случай той обяви по медиите, че ще развали сделката на 1.08.2013 г. Странно защо преговорите по далаверата с Томалети бяха реанимирани, въпреки съдебните дела и неприключилите проверки и следствени действия. Развръзката от сделката с толкова голям обществен интерес тепърва предстои. Факт е, че Алексиев не спази изявленията си, не развали сделката, а напротив – на 2-ри август седна на една маса с Томалети и партньори да прави общо събрания на „Кабланд“. На него бяха представени колосалните разходи от 4.5 млн. лв натрупани от дружеството. Съмненията за фиктивни финансови харчове, контрол върху които има единствено управителя, не се крият от специалистите. На събранието са обсъждани варианти отново как да бъде елиминирано, или поне понижено участието на общината, чрез прехвърляне на дялове, или т.нар. увеличаване на капитала на ООД-то. Класически начин за постепенно маргинализиране на партньор от публичната сфера. Резултатът по този сценарий може да бъде само един единствен и той е загуба в крайна сметка на огромния терен на една от най-атрактивните земи за небогатата община Поморие. Респективно – бързо облагодетелстване на няколко хитреци с милиони за сметка на обществото и бездействието /мотивирано, или не/ на местните и държавни институции. Мотивите за подобни изводи и механизмът на злоупотребата с публични терени ще ви разкрием подробно по-надолу.

  Може би не е без значение фактът, че по време на предишния мандат, когато Томалети имаше пълно съдействие за плановете си в Поморие от кмета Петър Златанов, именно Иван Алексиев беше негов заместник и дясна ръка.

  Подробности за генетиката на далаверата „Кабланд“ можете да прочетете в предишното разследване на Биволъ. За него сайтът беше даден под съд от Дарио Томалети, който изгуби делата на всички инстанции.

  Как се става милионер от държавни земи за няколко месеца

  По-долу описваме друга знакова схема на Томалев и компания, чрез която за една година са кеширани 8 млн. лева от класическа заменка. Разплитането на сделките показва като на длан „интелигентната“ технология, чрез която за няколко години Тройната коалиция обогати за сметка на обществото близки до властта олигарси и (не)случайни шмекери. Заменките са може би най-голямата кражба в историята на България, но нито едно правителство не ги отмени и да накаже виновните, въпреки лъжливите клетви на Борисов и ГЕРБ. Това само по себе си е перфектен индикатор за генетиката на сегашното и предишно правителства.

  За да реализира схемата Томалев се сдушва с двама емблематични бизнесмени от Южното Черноморие. Единият – Антон Петров с прякор /Кабата/, известен в края на миналия век като приближен на Йордан Цонев и активист на СДС от времето на Костовото правителство. Напоследък името му нашумя със съдебно наказание за хулиганство и нападение над бургаски журналистически екип. Другият ортак на Томалев е „равадиновския барон“ Георги Тумпалов, станал популярен с кичозния замък построен край село созополското с.Равадиново и видим вдясно от пътя за Южното Черноморие. Тумпалов е известен в медиите като борец и бивш представител на силовата групировка ВИС по Южното Черноморие. За определен период от време попадна под ударите на Комисията Кушлев и беше обвинен в рекет и изнудване. В крайна сметка оневинен по всички точки от съдебната ни власт.

  Заменката започва на 11.12.2006 г. когато Министерството на земеделието и горите управлявано от Нихат Кабил заменя 203 декара държавен терен край Поморие за чукари в района на Елховско и Ямболско. Държавната земя тогава е оценена на 25 004 лв., а бенефициент на името на лицето Николай Динков. Много е интересно да се проследи начина по който Динков става собственик на десетки частни нивички от землищата на десетина села в района на Сакар. Буквално дни преди замяната Динков е обикалял по обезлюдените села в Югоизточна България до границата с Турция и е изкупувал от всякакви хора изоставени ниви, лозя и бахчи за жълти стотинки. Целта е била да бъдат достигнати общо 203 дка на обща цена около 25 хил. лева, които са били платени реално на частните собственици. Сделките стават през втората половина на ноември 2006 г. Прокуратурата трябва да разследва как за няколко дни е била входирана преписката в Министерството, кога и от кого са били обходени и оценени пръснатите на територията на две общини парцелчета от по няколко декара и как, кой и защо в крайна сметка взема абсурдното решение да замени 203 дка монолитен парцел край Поморие за една дузина нивички, с които на практика държавата не може да направи абсолютно нищо, освен да пречи на съседите по синор.

  Само два дни по-късно, на 13.12.2006, Николай Динков продава 103 декара на Георги и Златка Тумпалови и 100 декара на Никола Томалев – баща на Божидар и Живка Дионисиева, майка на Кабата. Двата терена са оценени на 5000 лв. всеки или с други думи Динков за 2 дни отписва едни 15 000 лв. Няма обяснение кое е накарало строителният предприемач Динков и съдружник на един от най-известните бургаски архитекти Петко Петков да загуби нарочно 15 хилки за по-малко от месец, само заради лукса да участва в реална заменка на ДПС.

  Следващия ход с тези земи е още по-екзотичен. На 18.12.2006 Георги и Златка даряват терена на сина си Никола Тумпалов. При тази транзакция златната черноморска земя вече е оценена само на 836 лв. Имаме ново обезценяване на поморийския „златен терен“ с нови около 9000 лв.

  Още в същия ден /вероятно и на същата маса/ Никола Томалев и Живка Дионисиева даряват своите 100 декара на тъста на Томалев – Петър Стоянов и на самия Антон Петров – Кабата. Техните 100 декара са оценени на 360 лв. Бившият държавен парцел става още по евтин за 2 часа. За сведение, освен чрез имоти, семействата на Томалев и Кабата са свързани и по кумовска линия – Божидар Томалев е кръстник на малкото дете на Антон Петров.

  Това обаче не е краят в девалвацията на стойността на терените. На 28.12.2006 Никола Тумпалов, Петър Стоянов и Антон Петров – Кабата продават своите терени по 300 лева всеки на фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ, която е регистрирана десет дни по-рано, на 19.12.2006. г. и е с управител Димитър Косаков, известен като шофьор и дясна ръка на Кабата.

  

  Следва затишие от няколко месеца през които явно се търси купувач. На 13.07.2007 г. фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ прави първия си удар. 103 декара придобити за 300 лв. са продадени на „С ПЛЮС ИНВЕСТ“ ЕООД за…. 1 553 875 евро.

  По това време лицето Дарио Томалети, което е другата самоличност на Томалев, е съдружник и управител във ВИП РИЗЪРТ ДЕВЕЛЪПМЪНТ заедно с Димитър Косаков.

  Вторият удар е на 09.10.2007 г., когато останалите 100 декара са продадени на „РЕМОТЕЗ“ БГ ЕООД за 2 600 000 евро.

  След тези главозамайващо доходоносни сделки Дарио Томалети излиза напълно от фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ (решение на Бургаския окръжен съд от 17.10.2007 г. по ф.д. 4151/2006) и така замита следите към „фамилията“.

  

  Ето как за по-малко от година, под ръководството на Нихат Кабил, заменката донася на приятеско-роднинския кръг на Томалев, Тумпалов и Кабата печалба от близо 8 млн лева. Нещо повече: ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ не е декларирала нито лев от главозамайващата печалба на данъчните власти, сочи справка в системата ДАКСИ.

  Лошо пророчество

  Тук е важно да се уточни, че терените от тази заменка са гранични с мнимия голф комплекс, където залогът вече е за 2000 декара. Генетиката на съдбата на държавната земя показва красноречиво какъв инвеститор е всъщност Томалев. По горната схема може да се предвиди вероятната съдба на общинската собственост, която на практика е един цял терен с вече изтъргуваната користно държавна зона. Дори в кризата тяхната стойност на пазара за земя е значителна и ако схемата успее, ще засенчи в десетки пъти първия успешен удар на Томалети и компания. Разбира се, ако преди това не се намеси дремещата летен сън Прокуратура.

  Източник: Биволъ

• Ние не искаме да живеем в такава държава, нали?

  Еврочикаго препубликува от OFFNews писмо от една протестираща българка, което много ни хареса. Ето го.

  В четвъртък, докато протестът освиркваше новия палат на Цветан Василев, заменил легендарния ресторант “Кристал”, някой открадна колелото на Мария.  Мария Стоева е жената, която изрисува “Мадарския конник” на Орлов мост. В петък протестът събра пари за ново колело на Мария. Под информацията на OFFNews за това, Мария публикува следния коментар:

  „Така… Не знам как да започна…

  Вчера Vassil Velichkov и Tihich Tihichat в палатковият лагер ми дадоха едни пари, с думите, че хората от протеста са ги събрали, за да мога да си купя пак колело. Останах като гръмната. Причината да публикувам информация за това, че е откраднато колелото, беше надеждата ми да се намери, а не очакването някой да събере пари за ново или да ми даде ново колело, което евентуално пак да ми откраднат след една година примерно. След миналогодишната кражба, когато се сблъсках лице в лице с процедурата в полицията след кражба на колело – това, че дигитални снимки на откраднатия предмет не се приемат, а само хартиени, че видео материал, на който го има извършителя на кражбата, също няма практика да се употребява и не беше приет, ми беше останала надеждата хората да помогнат за намирането на колелото по-ефикасно от органите на реда. Имаше и разследване на журналисти – напълно показателно за безпомощността на нашенската полиция и техника, с която разполага и логика, по която се води в такива случаи.

  Имам си колело, което може да замести откраднатото и да не ми е жал за него, когато и ако пак го откраднат, даже вече бях с него снощи… Самата логика, някой да краде, а друг да събира пари, за да се купи ново нещо, което някой пак да краде, не ми е понятна. Това е като ситуацията със здравната каса, пенсионните фондове, средствата за образование… цялата ни сбъркана държавна система.

  Опитах се да върна парите – повече от 240 лева – а колелото струваше 170… не ги приеха.
  Дадох от тези пари 20 лева на Петьо от лагера – за да си купи очила, които бяха счупени и загубени в нощта на 23ти срещу 24ти юли – голямото меле… а момчето без очила не вижда … мисля да му дам и недостигащите му за нови очила още 30 лв. Съжалявам, ако това се стори неправилно на хората, които са събирали пари специално за колело, но аз ново няма да си купя – в настоящата ситуация.

  Нека направим така, че да не се краде – да ловим крадци, законите да значат нещо, камерите за видео наблюдение да се ползват по предназначение ефикасно.

  Да махнем оградите около МС НС и пр. Полицията да си свърши работата и с големите крадци и с дребните, които хранят големите… Защото! Както не може да се намери едно откраднато колело, така не се намират и откраднати заводи, стадиони, човешки животи.

  А ние не искаме да живеем в такъв свят – нали?“

   

  

  Мария Стоева. Снимка: С. Антонов

• Първи монолог на Емилия

  Здравка Евтимова, OFFNews

  .
  

  

  Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?

  Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:

  – Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни потомък), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.

  Сияна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.

  – Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.

  В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, представи девет хиляди евро – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата велика любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което не ме зарадва кой знае колко, защото Камен не яде хляб. Имал лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с пържоли. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с някое дамско завоевание, аз излитах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено е, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.

  Камен, макар и мързелив, е доста проницателен, видя откъде извира финансовото благоденствие: от бившия ми съпруг. Клекна при баща си и заплака на рамото му. “Нима наистина получи подкрепа от папа?”- попитах го аз и с изумление разбрах, че баща му отново се изцедил няколко хилядарки.

  Знаех, че синът ми е стиснат като самата смърт, но бях твърдо решила да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен. Синът бе забогатял, следователно трябваше да ми подаде ръка в този труден момент. Той никога не подаваше ръце, нямаше да го направи и сега, но все пак бях длъжна да опитам.
  Още по темата:

  – Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, която в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава… – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на моя син, са плоски комплименти от типа колко е чувствителен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три метра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което беше лош знак. Изтъкнах, че червата му ще се почувстват опиянени, ще забравят леността, ако ми даде пари на заем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен, а характерът – силен и неустоим. Така продължих: – идеите му са неотразими, профилът- божествен, приятелката му е особено нежна (мършава гъска!) – докато синът ми измъкна още пет стотачки от джоба си и каза:

  – Добре, но трябва да ми ги върнеш. И то скоро.

  Хубаво.

  След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак, СПИН или просто шофьорът ще ме пречука, защото не мога да си платя таксито. Затова казах:

  – Косьо, в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си блестящ – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.

  – Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.

  – Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще седна да напиша книга за тебе…

  Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша, рекох си на ума.

  – Книга за мене? – измърмори несигурно той.

  – Сияна ще бъде очарована, когато бившата ти съпруга публикува такива прекрасни неща за тебе.

  Той ми даде хиляда лева и след като още половин час го убеждавах колко е красива Сияна (гъска от всички страни!) и колко велик е самият той, сумата стана хилядарка и седемстотин.

  Със Сияна беше далеч по-трудно. Тя знаеше, че всичко в живота е банкноти, известно й беше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи “Пежо 207″. Помолих я да изпие един коняк с мене и пробвах увода за тежкото заболяване. “Не съм лекар”, прекъсна ме хладнокръвно младата орхидея.

  – Е, добре, не съм болна – заложих на откровеността аз. – Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.

  – Благотворителното дружество се намира на следващия ъгъл – отряза ме тя. – Плати ми коняка, без друго изгубих много време с теб.

  – Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз с надеждата, че случайно ще улуча орел. – Сигурно в предишния си живот си била законодател.

  – В предишния си живот ли? – възкликна орхидеята и забрави, че трябва да й плащам коняка. – Сигурно съм била жрица или прорицателка.

  Веднага предположих, че сигурно е била самият Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, очевидно й допадна. Сияна призна, че ненавижда възрастните мъже.

  Прегърна ме и обади, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад хетеросексуален герой, а не мекотело като Косьо. Така е, успокоих я аз и обещах, че ще напиша за нея книга, защото откъде другаде ще намеря такава личност – пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Сияна ми даде две хиляди лева – всичките, които моят съпруг й беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ, но ако питаш нея той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?

  Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Сияна ме издирват под дърво и камък да си приберат парите, които ми бяха предоставили съвсем доброволно. Зная, че изпращат след мен “освежители на паметта” – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем пари. С първия освежител спах два пъти и го убедих да продаде стария си Форд. Парите профукахме в Созопол, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че вече съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е толкова скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Честита съм. Много. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото често получавам писма – до поискване – от Сияна, бившия мой съпруг и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е прилично дърта чанта като мен да съсипва такова хубаво младо момче като техния “освежител”. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.

   

• Окупирай… протестите!

  Любослава Русева, сп. „Тема“

  .

  

  „Протестиращите трябва да внимават не само за врага, но и за представящите се за техни приятели, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите. По същия начин, по който си купуваме безкофеиново кафе, безалкохолна бира, сладолед без мазнини, властимащите ще се опитат да превърнат протестите в безобиден морален жест.”

  Статията на философа Славой Жижек „Първо окупирай, после поставяй искания” е публикувана във в. „Гардиън” в края на октомври 2011 г. В нея той съветва лагеруващите в парка „Зукоти“ и за друга опасност:

  „Не бъдете самовлюбени. Карнавалите са евтино зрелище. От значение е следващият ден, когато отново ще трябва да се върнем към всекидневието. Дали нещо ще се е променило?“

  По онова време „Окупирай Уолстрийт” набира все повече последователи и наблюдателите са щедри на суперлативи. Медиите тръбят, че „99-те процента” са се събудили, както и че „американският политически пейзаж вече никога няма да бъде същият”. Един от някогашните ветерани на в. „Ню Йорк Таймс” – Крис Хеджис, дори стига до заключението: „Крехкото статукво, налагано от елитите в продължение на десетилетия, се взриви. Революцията започна!“

  За „революцията срещу престъпната дейност на банките и големите корпорации” вече са написани десетки книги. Според колумниста на Harper’s Magazine Томас Франк обаче, в тях се разказват едни и същи анекдоти, цитират се едни и същи комюникета, обръща се внимание на едни и същи дреболии. „Как барабанистът на джембе (африкански барабан) държал хората будни – нещо, което наистина се е случило на Бруклинския мост; защо и как еди-кой си се е оказал на това място; на кого първи му е хрумнало да се организират общи събрания; как една нощ всички трескаво са участвали в почистването на парка, за да не се допусне протестиращите да бъдат прогонени и т.н.”

  Уви, величавата епопея се оказва краткотрайна. След два месеца лагеруващите са изгонени от парка, движението „Окупирай Уолстрийт“ се разпада, само тук-таме остават няколко самотни групички. „Медийната вихрушка, която беше нахлула в палатките в парка „Зукоти“, замина да бушува на друго място”, коментира Томас Франк в статията си „Окупирай Уолстрийт“ – едно самовлюбено движение”, а в серия от публикации за собственото си списание The Baffler посочва и основните причини за провала на движението:

  Култ към участието

  Как да вдъхнеш живот на карнавал, когато тайно мислиш за експерт-счетоводители и данъчна администрация?

  Отговорът е: като се въздържиш да поискаш конкретни мерки. Ако предявиш искания, това означава да приемеш, че надутите и лишени от чувство за хумор старчоци са поели управлението и че забавлението е свършило.

  Този тактически ход на движението в началото действа безотказно, но в същото време предопределя неговия печален финал. Като си забранява да изисква каквото и да било, „Окупирай Уолстрийт“ се затваря в това, което през 1973 г. Кристофър Лаш нарича „култ към участието“. Или, иначе казано, протест, чието съдържание се изчерпва с удовлетворението да се протестира.

  Нарцисизъм

  Какво да направи един протест, за да се разгърне и да прерасне в мащабно социално движение?

  Участниците в него трябва първо да размишляват, да анализират и да теоретизират.

  „Окупирай Уолстрийт“ успява да си избере девиз („Ние сме 99-те процента”), да посочи противник, да привлече общественото внимание и да даде сила на понятието солидарност.

  Движението обаче не излъчва лидери, не задава посока и не предлага алтернатива. Нарцистичните рефлекси бързо упражняват съкрушително влияние и превръщат „Окупирай Уолстрийт“ в сцена за индивидуално изтъкване на кариеристи. Състезанията по остроумие траят месец-два, после идва ред на пърформансите. Идеите бързо се изчерпват, акциите стават все по-самоцелни.

  Неприемане на критика

  Има ли начин да чуеш различното мнение, когато си убеден, че представляваш 99-те процента?

  Участниците в движението се вземат прекалено насериозно и възприемат враждебно всеки опит за критика. На тяхна страна са интелектуалци като Ноам Чомски и много известни личности (Йоко Оно, Сюзан Сарандън, Алек Болдуин), което им дава допълнително самочувствие.

  Така наред с остроумните плакати, постепенно се появяват лозунги като болшевишкия „Който не е с нас, е против нас!” В социалните мрежи започва яростно ънфрендване на позволилите си да направят дори добронамерена забележка. Те автоматично биват обявявани за ретрогради и провокатори.

  Аналогиите с летните протести у нас се натрапват веднага:

  – В началото бунтът на морално разгневените беше вдъхновяващ. Недоволството се изразяваше с ирония и вкус. Появиха се остроумни лозунги като „Не съм платен, мразя ви безплатно!”, „Олигархски = Оревоарски”, „Стига ДЕМО-крация, искаме пълната версия”, „Ай сиктир, ще им свирим всеки ден под прозорците, да не са Лайза Минели!“. Всякакви опити протестите да бъдат компрометирани от провокатори или използвани от „представящите се за техни приятели”, биваха парирани и осмивани. Гневът беше автентичен и затова походът на отвратените от отвратителните изглеждаше наистина красиво.

  – Лошо, но лека-полека на улицата се промъкна един нездрав патос, който не само противопостави „умните, интелигентните и красивите” на „оскърбените и унизените” от февруари, а даде тласък на поредица от нарцистични акции. Вместо да мислят каква държава искат да си направят, протестиращите претовариха Фейсбук със снимките си в профил и анфас. Усмивката се превърна в поза, рисунките с тебешири изместиха остроумието. Възможността за изява на скритите таланти превърна шествията в нещо като асамблея „Знаме на мира”. Ако управляващите имаха разума и доблестта да посочат ясен хоризонт за действията си и не продължаваха с нелепите до абсурдност назначения, протестът щеше да остане в историята по-скоро като карнавал.

  – За сметка на това се случи нещо по-лошо, което напомни за изречението „Световната война вървеше добре, докато не се намеси Генералният щаб”. Перифразирайки Ярослав Хашек, то би трябвало да прозвучи така: след влизането на някои пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти, основателното недоволство затъна в бутафория и кич. Намесиха се, с други думи, приятелите, „които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите” – независимо дали го правят нарочно, или просто не са в състояние да бъдат наистина „креативни”…

  Това нямаше да изглежда чак толкова притеснително, стига ивентите да бяха плод на леко инфантилно, но все пак оригинално хрумване, и не повтаряха едно към едно превърналите се вече в клишета протестни пърформанси:

  В началото на юли, например, на улицата се появи балерина. Присъствието й беше обяснено с фотопроекта “Urban Butterflies” (“Градски пеперуди”), но и балерините, и пеперудите бяха силно застъпени като образи-послания в Ню Йорк. Нещо повече, плакатът с балерината, стъпила върху скулптурата „Атакуващият бик” – символ на Нюйоркската фондова борса и на пазарния капитализъм, се превърна в плакат на движението “Окупирай Уолстрийт”.

  Пак от Ню Йорк дойде идеята за изнасянето на пиана и рояли на улицата. На 13 юни, ден преди началото на българските протести, музикант пренесе рояла си на размирния площад „Таксим” в Истанбул, като цяла нощ повдига настроението на демонстрантите с импровизиран концерт. Жестът му беше изключително симпатичен, защото се дължеше на спонтанност, каквато липсваше във внезапната поява на бял роял на софийските жълти павета.

  Същото се отнасяше и за живата възстановка на „Свободата води народа”. Снимката на повелата множеството красива млада туркиня силно напомняше за картината на Йожен Дьолакроа, а и циркулираше из интернет поне месец преди да бъде имитирана на българска почва. Освен за епигонство, нашата имитация свидетелстваше и за липсата на знания и култура, доколкото манекенката беше разголила гръд в навечерието на 14 юли (датата на Великата френска революция от 1789 г.), без да знае, че картината е била вдъхновена от друго събитие – Юлската революция от 28 юли 1830 г., когато един режим сменя друг…

  Добавим ли към този безпросветен кич бутането на кашони, символизиращи Берлинската стена, и плажуването с шезлонги пред парламента, прегледът на художествената самодейност ще изhлежда още по-нелепо.

  Но не в това е проблемът. Най-стряскащото е, че всеки критик на тази самодейност моментално биваше и бива обявен за платен от властта провокатор, а критиките се възприемаха и възприемат „на нож”.

  И защо така? Нали настръхването срещу различното мнение и убедеността, че съществува само една истина, нямат нищо общо с порива към свобода? Нали с него няма нищо общо и интелигентността, защото интелигентният се усъмнява, не се има за непогрешим? Той няма да се обяви нито за красив, нито за умен, тъй като е взискателен и ироничен към себе си. Няма да се отнесе с високомерие към провинцията, няма да подпише харта като „интелектуалец” и няма да размаха никому пръст…

  Впрочем преди дни си направих експеримент – изпратих на моя протестираща приятелка думите:

  „Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните.“

  Тя реагира с възмущение и отвърна, че е „абсолютно възмутена” от „защитната ми реч за Олигархски”. Така го възприе, макар да не го бях казала аз, а Адам Михник – бившият полски дисидент, известен антикомунист и настоящ главен редактор на най-големия полски вестник „Газета Виборча“…

  И после защо имаме ДЕМО-крация, а не пълната версия, а?

  ОК, но докато се караме и разделяме, протестите могат и да заглъхнат. А ако заглъхнат, няма как да се върнем към що-годе уреденото всекидневие на окупиралите „Уолстрийт” нюйоркчани. Единствената ни надежда е през септември отново да се появят остроумните и да напишат своите лозунги. А най-добре е да напишат своя (остро)умен план.

  Преди това, разбира се, ще се наложи белият роял да изчезне от жълтите павета. На негово място трябва да се настани гневът.

  Източник:  Reduta.bg

• Паднал дъб уби бременната жена на българин в САЩ

  Огромен дъб рухна върху пейка в „Кисена Парк“ в Ню Йорк и уби на място бременната в шестия месец съпруга на българина Александър Диков – сержант в Националната гвардия, пише в. „Ню Йорк Дейли Нюз“. Трагедията е станала в неделя в район от парка, който според властите бил проверен за нуждата от санитарна сеч на 20 юни.

  30-годишната Инги Ли-Диков си почивала на пейка, когато 15-метровото дърво паднало и я затиснало. Намираща се наблизо медицинска сестра се опитала да спаси бременната жена, но въпреки усилията й, Инги починала.

  20-годишният Александър Диков се оженил за съпругата си преди година. Двамата се срещнали във фитнес зала. Очаквали първото си дете, което било момиченце и щяло да се казва Кристина.

  Диков разказва, че двамата често ходели в парка, където слушали класическа музика, а Инги четяла китайски приказки на неродената си дъщеря. „Инги беше винаги усмихната, затова я наричах „ангел“, плаче мъжът, който остави огромен букет червени рози на мястото на трагедията.

  Майката на българина Жанет Дикова заяви, че той ще се върне в родината си. „Не се чувства добре, няма приятели в Ню Йорк, говори с българските си приятели по телефона“, казва тя.

  Смъртта на младата жена породи обществена дискусия за нуждата от сериозни грижи за безопасността в градските паркове, пише още „Ню Йорк Дейли Нюз“.
  

  Източник:  Dir.bg

• The Guardian: Children given lifelong ban on talking about fracking

  Two Pennsylvanian children will live their lives under a gag order imposed under a $750,000 settlement

  Suzanne Goldenberg, US environment correspondent, 

  The Guardian

  

  Two young children in Pennsylvania were banned from talking about fracking for the rest of their lives under a gag order imposed under a settlement reached by their parents with a leading oil and gas company.

  The sweeping gag order was imposed under a $750,000 settlement between the Hallowich family and Range Resources Corp, a leading oil and gas driller. It provoked outrage on Monday among environmental campaigners and free speech advocates.

  The settlement, reached in 2011 but unsealed only last week, barred the Hallowichs’ son and daughter, who were then aged 10 and seven, from ever discussing fracking or the Marcellus Shale, a leading producer in America’s shale gas boom.

  The Hallowich family had earlier accused oil and gas companies of destroying their 10-acre farm in Mount Pleasant, Pennsylvania and putting their children’s health in danger. Their property was adjacent to major industrial operations: four gas wells, gas compressor stations, and a waste water pond, which the Hallowich family said contaminated their water supply and caused burning eyes, sore throats and headaches.

  Gag orders – on adults – are typical in settlements reached between oil and gas operators and residents in the heart of shale gas boom in Pennsylvania. But the company lawyer’s insistence on extending the lifetime gag order to the Hallowichs’ children gave even the judge pause, according to the court documents.

  The family gag order was a condition of the settlement. The couple told the court they agreed because they wanted to move to a new home away from the gas fields, and to raise their children in a safer environment. „We need to get the children out of there for their health and safety,“ the children’s mother, Stephanie Hallowich, told the court.

  She was still troubled by the gag order, however. „My concern is that they’re minors. I’m not quite sure I fully understand. We know we’re signing for silence for ever but how is this taking away our children’s rights being minors now? I mean my daughter is turning seven today, my son is 10.“

  The children’s father, Chris Hallowich, went on to tell the court it might be difficult to ensure the children’s absolute silence on fracking – given that their ages and that the family lives in the middle of a shale gas boom.

  „They’re going to be among other children that are children of people within this industry and they’re going to be around it every day of their life, that if they in turn say one of the illegal words when they’re outside of our guardianship we’re going to have difficulty controlling that,“ he said. „We can tell them, they can not say this, they can not say that, but if on the playground…..“

  The court transcripts were released in response to an open records request by the Pittsburgh Post Gazette, which first reported on the children’s lifetime gag order. The newspaper has been fighting for the release of all documents in the Hallowich settlement.

  Campaigners say the secrecy has helped the industry resist more stringent environmental and health controls – by burying evidence of water contamination and health problems associated with natural gas operations. The Hallowichs’ lawyer, Peter Villari, told the court he had never seen a gag order imposed on children in his 30 years of practicing law, according to the released transcript.

  During the proceedings, the attorney representing Range Resources, James Swetz, reaffirmed the company sought the gag order on the children. „I guess our position is it does apply to the whole family. We would certainly enforce it,“ he told the court.

  Williams Gas/Laurel Mountain Midstream and MarkWest Energy were also defendants in the case.

  However, once that gag order came to light, two years after the August 2011 proceedings, the company told reporters it did not agree with Swetz’s comments. „We don’t believe the settlement applies to children,“ a Range Resources spokesman told the Gazette. He went on to tell the paper that there was no evidence that the Hallowich family was affected by exposure to gas development.

  • This story was amended on 5 August to include the name of James Swetz, the attorney for Range Resources.

   

• Плевнелиев спря актуализацията на бюджета

  Българският президент Росен Плевнелиев наложи частично вето върху актуализацията на държавния бюджет. Управляващите обаче вече успяха, с помощта на гласове от „Атака“, да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за специалните разузнавателни средства.

  .

  Росен Плевнелиев наложи частично вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Това обяви самият държавен глава на пресконференция.

  „Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в Народното събрание някои текстове от закона за актуализацията“, заяви Плевнелиев.

  „Уважавам правото на всяка правителство да упражнява политиките, за които ми е гласувано доверие. Това може да стане чрез актуализация“, заяви президентът.

  „Подкрепям заложеното завишаване на средства, с които държавата завишава помощите за деца, но не приемам спекулирането с гражданите в тежко положение.

  Не приемам да се спекулира, защото социалният пакет е една много малка част от предвидените разходи. Искаме да знаем повече за предвидения дълг“, подчерта Плевнелиев

  Наложеното вето е частично.

  „Връщам за повторно разглеждане текстове за приходите, разходите и предвидения нов дълг“, заяви Плевнелиев.

  Президентът подчерта, че подкрепя отпускането на 40 млн. лв. за уязвимите групи.

  „По време на политическите консултации обърнах внимание на партиите, че са поели конкретни ангажименти към избирателите и това не са празни приказки, които удобно забравяме след изборите.

  Митническата администрация и НАП месец и половина са в непълно ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация.

  Очаквам правителството да подобри работата на приходните администрации“,

  отбеляза президентът. „В частта разходи на бюджета се коригира само резервът за непредвидените и неотложни разходи.

  Това означава, че правителството може да изхарчи разходите за каквото и да е. Коректният подход е разходите да са прозрачни и да се знае за какво ще се изразходват парите“, посочи Плевнелиев.

  „Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме.

  Но не само държавата, а и общините са важни. Те дължат много повече. Най-ярката липса в актуализацията е по отношение на общините.

  Законът не отговаря с кой бизнес ще се разплаща държавата. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса“, подчерта президентът.

  „Не виждам в закона сериозна заявка за политики и реформи, свързани с конкурентоспособността на икономиката. Не разходите, а икономиката трябва да расте“, каза още Росен Плевнелиев.

  „Не съм против вземането на дълг, но съм против, ако той се използва за генериране не на икономически растеж

  и създаване на нови работни места, а се използва за финансиране само на текущи разходи“, каза президентът. Той заяви още, че вярва, че

  финансирането на текущи разходи чрез кредит е пагубно.

  Държавният глава подчерта, че възнамерява да отстоява правомощието си да връща за ново обсъждане всеки закон, към който има възражения и припомни, че налагането на президентско вето върху закона за бюджета не е прецедент – такова вето е налагал и президентът Желю Желев през 1996 г.

  Води се кампания за очерняне на държавния глава,

  ще понеса всичко в името на хората, каза още Росен Плевнелиев.

  „Много чух и видях през тези седмици. Тази кампания има разумно обяснение. Разбрах, че имам три любовници, каквито нямам.

  Разбрах, че съм ощетил немските си партньори, а с тях съм в прекрасни отношения.

  Разбирам, че съм тъмната сянка, която е изплувала зад някакви сделки и интереси в пенсионния сектор в България.

  Искам да заявя категорично, че съм против 2 млрд. лв. на българските пенсионери да отидат в една офшорка с 14 паунда капитал.

  Вярвам, че хората виждат и разбират”, заяви президентът.

  Обещал съм да организирам дебат и по темата за трите големи стълба на българската демокрация, които днес са болни – пазарната икономика; медиите и медийната среда; системата за правораздаване, заяви още Плевнелиев.

  Конституционно правомощие на държавния глава е да върне закон за ново разглеждане в Народното събрание.

  Депутатите не могат да откажат да се произнесат по него, но за да преодолеят ветото законопроектът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство – повече от половината от всички народни представители, т.е. поне 121. БСП и ДПС имат общо 120 депутати в Парламента.

  Управляващите обаче вече успяха да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за СРС с помощта на гласовете на депутати от „Атака“.

  В момента Народното събрание е в едномесечна лятна ваканция.

  Преди няколко дни председателят на Парламента Михаил Миков каза, че дори и президентът да върне закона за измененията в бюджета, ваканцията на народните представители, която продължава до края на август, няма да бъде прекратена.

  Освен от президиума на Народното събрание то може да бъде свикано и по искане на една пета от народните представители.

  Ветото на държавния глава беше очаквано.

  В понеделник финансовият министър Петър Чобанов се срещна с Плевнелиев, за да се опита да го убеди да не налага вето на бюджета, но след срещата заяви, че президентът има нагласа за спиране на закона.

  Източник:  Vesti.bg

• Олигарсите на България – Йордан Цонев

  Йордан Кирилов Цонев – кой е той?

  Кой е Цонев – човекът с щита от „белия автобус“!?

  „Моите цели са, да се развивам непрекъснато като политик и да оставя трайна и забележима следа в политиката, независимо какво ще ми коства това!“ – 1998 г.

   

  Йордан Цонев, известен още и като Данчо Ментата или Данчо Пицата, е роден във Варненското село Карапелит на 05.10.1956 г. Завършва „Икономика и организация на строителството“ във Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна и още като младеж, си отвоюва прозвището „селски тарикат“, което и до днес му приляга отлично.

  Прякорът му Ментата идва още преди 10 ноември 1989г., когато е крупие в казиното на бургаския хотел „България“. Малко по-късно с помощта на своя тъст започва собствен бизнес, като отваря пицария и зарежда крайбрежието с кока-кола, при което получава и новото си име Данчо Пицата.

  В зората на демокрацията той е вече собственик на верига чейнджбюра в Бургас, а апетита му към незаконни бизнес-сделки, го прави уважаван сред местните мафиоти човек!

  Впоследствие открива своята нова страст и малко неочаквано насочва „манипулаторския си чар“ и „комерсиалната си идеология“ към политиката!

  Като политик е изключително поливалентна личност, способна да изникне навсякъде където мирише на власт и пари, а стремежа му към ръководни постове е пословичен!

  В началото на своята политическа кариера, в периода 1991-1995 г., е общински съветник от СДС в гр. Бургас и председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия към общинския съвет, като за това време бизнесът му осезателно процъфтява и вече се шири тезата, че само за година-две „правене на пици“ и „разнасяне на кока-кола“, е натрупал завидно състояние и е един от новите милионери в района.

  Познатата формула  „власт+пари“ го изстрелва до председателския пост на областния съвет на „сините“ през 1996 г.! Случайно или не, точно тогава прави и най-големия си финансов удар, като с група съмнителни бизнесмени /където отново „случайно“ е председател на управителния съвет на техните частни търговски дружества!/, купуват огромно парче земеделска земя и го продават на 100 пъти по-висока цена, на бензиностанции „Шел“!

  При вече изградената си репутация на мастит олигарх /седем фирми в областта на търговията и туризма/, следва и задължителното влизане в парламента. През 1997 г. той е вече горд депутат в 38-то народно събрание от листата на СДС. Тогава става и председател на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента, като също така, обявява, че е „напуснал“ обръча от фирми, които притежава, за да се отдаде изцяло на политиката. Очаквано, пресата атакува тези негови твърдения, но всички статии, изобличаващи продължаващите задкулисни бизнес-сделки, както и обвинения в неплащане на данъци, са подигравателно игнорирани.

  Първият му четиригодишен престой в парламента /1997-2001 г./ е свързан, освен с многобройните олигархични игри и политически чадъри, така също и с безкрайните саркастични коментари относно облеклото му. Това, че декларира прекратяване на бизнес-кариерата си и насочва цялата си енергия единствено към политиката, не му пречи да демонстрира в пленарна зала финансово благополучие. Часовника „Ролекс“ за 20 хил. долара, обувки за хиляда долара и ултраскъпите му костюми и вратовръзки, са неизменна част от новия му депутатски облик.

  Върхът на подигравките с „педя човек, лакът банкова сметка“ е композицията на опозиционното движение „Гергьовден“ през 1999г..Те правят кукла с неговия образ и символично разпродават облеклото му за хиляди долари, като на всеки участвал в търга, подаряват бутилка МЕНТА!

  На 26.02.2000 г. политическата кариера на Данчо Ментата достига своя нов връх – на 11-ата национална конференция на СДС, дребничкия шарлатанин е избран за член на Националния изпълнителен съвет на дясната партия.

  Въпреки, че новият „Командир“ на държавата, Иван Костов, през 1997 г. събира де що има хора с дипломи и пари под своето крило, съвсем скоро разбира че алчността и властолюбието на Йордан Цонев, не са лъжица дори за неговата уста.

  Само година след като е включен в ръководството на партията, той, заедно с откровения простак Христо Бисеров са натирени от редиците на СДС, като са обвинени в клиентелизъм и корупция /2001 г./.

  Малко преди това двамата съмишленици се опитват да направят вътрешен преврат в“десницата“ и докато при Бисеров това е заповед от неговия ментор Ахмед Доган, то при Йордан Цонев, е по-скоро заради непрекъснатия му стремеж към върховете в политическата йерархия.

  Но техните брожения за нов политически път не спират дотук. Със създадения от Бисеров „Екип за изследвания на политиката“ /ЕКИП/, се прави опит за привличане на“антикостовистите“ и създаване на евентуална нова дясна партия. Проектът няма реализация, защото групата отцепници веднага усеща, че хасковлията ги тегли всъщност към ДПС.

  Доган разбира, че няма да успее да усвои и дясната част на парламента и се насочва къмновоизлюпилата се НДСВ, където между другото неистови опити за пробив прави и „селското тарикатче“ от Варненско. Именно там се завързва дълбокото приятелство между Сокола и Данчо Ментата, но не и без помощта на вече разкрилия се ДПСар Бисеров.

  Някъде по същото време Доган се среща с „цариста“ Делян Пеевски и му „прави предложение, на което младежа не може да откаже“!

  Тук стават ясни две неща – че с Царя и НДСВ е свършено, а и че ДПС се стреми към нов Европейски облик.
  При новата модерация на „етническата партия“ /българи-турци – 50 на 50/, Сокола вижда в лицето на Цонев, Пеевски и Бисеров, своите нови покорни слуги и подготвя „изритването“ на досегашните си послушни роби, Емел Етем, Юнал Лютви и Касим Дал.

  След като Царят не допуска Цонев до себе си, благодарение на варненския бос на ДПС Касим Дал и заради щедрото дарение от 100 хил. лв. за построяване на джамия във Варненския квартал Аспарухово, Йордан Цонев освен, че е приет с почести в ДПС, вече се говори дори и заместник-председателско място.
  Като достатъчно дискредитиран политик и лаком бизнесмен, Данчо Ментата веднага става дясната ръка на Доган. А раболепието и любовта му към Сокола, говорят, че най-сетне е открил своя политически „гуру“, за когото е готов на всичко!

  През 2005 г. Данчо Ментата отново взима на абордаж парламента и е депутат в 40-то Народно събрание /след 4 годишна пауза/, но вече от листата на ДПС в гр. Варна – 3.

  Само 8 месеца по-късно /2006 г./ заема и обещаното му заместник-председателско място в партията.
  Разбира се, поема и полагащите му се по закона на българската „Коза ностра“ постове като председател на Комисията по икономическа политика, както и член на Комисиите по бюджет и финанси и Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие.

  По същото това време, той неведнъж с гордост заявява, че през изминалите четири години на изгнание, не е доказано нито едно от обвиненията срещу него, въпреки липсата на депутатски имунитет.Твърденията са смешни, защото в цялата страна се знае, че „Догановия имунитет“ е абсолютно достатъчен, съдебната система да остане „сляпа и глуха“!

  Също така е известно, че ако „кръстника“ снеме доверието си от определено приближено лице, се стига до грозни сцени! Всички помнят показното самоубийство, на Ахмед Емин, където отново“случайно“ се появява името на Йордан Цонев.

  Тогава /2005-2009г./, Йордан Цонев разбира, че досегашния му живот е бил пълна безсмислица, а образът му на олигарх и корумпиран политик е смешна карикатура на фона на потресаващите политически манипулации и мащабните многомилионни сделки вихрещи се в ДПС /и не само/, под вещото ръководство на „единствения стойностен политик“ в България, Ахмед Доган.

  Данчо Ментата осъзнава, че това е всъщност „неговия човек“ и това е партията за която винаги е мечтал, и няма земна сила, която да го отклони от новия му политически устрем!

  Четири години по-късно, Ментата отново е депутат и в 41-то Народно събрание/2009-2013 г./, разбира се от листата на ДПС. Член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

  Разбираемо, при новата подредба на парламента, няма голямо поле за изяви на амбициозния „селяк“ и той се отдава изцяло на новата си партия и нейното финансово и имотно благосъстояние, като не загърбва и собственото си такова.

  Отново е свързан с множество скандални сделки и политически чадъри, но вече съвсем спокойно и безгрижно, игнорира нападките, че и дори има наглостта да контраатакува.

  Така идва и 2013 година и г-н Мента, като врял и кипял политик и депутат, сяда на познатото му място в центъра на пленарната зала, за трети пореден мандат и общо четвърти. В 42-то Народно събрание той отново заема запазения му председателски пост в Комисията по бюджет и финанси. Член е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и на временната анкетна комисия за ревизия дейността на „Авиоотряд 28“.

  В ДПС ролята му е изключително важна и отговорна! Като заместник-председател на партията, и особено като кофчежник и едноличен управител на нейната икономика и бюджет, той дори не е под прякото подчинение на Местан, а служи и изпълнява заповедите, единствено на самия Ахмед Доган!

  

   

   

   

   

   

   

  От тук се обяснява и поведението на „селския тарикат“напоследък, който раздава заповеди наляво и надясно и си позволява да хока дори и министър Цветлин Йовчев и председателя на Народното събрание Михаил Миков, за“недостатъчната им политическа зрялост“!

  След преминаването на Сокола в „сянка“, Данчо сне пресъхващите си политически амбиции, започва да раздава „правосъдие“ навсякъде, където е имал милостта да присъства. И ако ДПС не беше консолидирана и зависеща изцяло от етническата си същност, то той спокойно можеше в момента да заема поста на Лютви Местан и от висотата на „развил се политик“, много по-шумно и целенасочено, да проповядва идеите и програмата на Движението за права и свободи.

  Но и новото си амплоа той приема с неприкрита гордост – и наистина какво по-хубаво от това, да си „консиглиори“ на „първия“ …. „Capo di tutti capi“!

  Това, че беше необмислено посочен, като инициатор на „разходката“ с белия автобус по площада, ще бъде поправено. Това, че неволно беше свързан с избиването на стъклото с полицейски щит от вътрешната страна, ще бъде опровергано. Но това, че от няколко месеца насам /след оттеглянето на Доган/, проявява политическа агресивност и наставнически хъс, няма как да бъде скрито! Случайно или не, той е гост в абсолютно всяко телевизионно студио, където се държи като „мъдър учител“ и „несравним интелектуалец“ спрямо останалите „случайни простосмъртни“! А каква ли е причината за внезапния извор от организаторски качества при незабравимия „ТУР ЗА ОВАЦИИ“, на 40-ия ден от протестите, а и сърцатата му решителност при „отстраняване“ на проблема с пукнатото стъкло.

  Йордан Цонев Ментата е „депесарският“ вариант на Мая Манолова. Поощрен лично от „бащицата“, той е непрекъснато в центъра на събитията и постоянно търси поводи за диалог, като надменния му тон и язвителната лексика, са породени от естествената му жажда за реваншизъм. Няма как да забрави и прости четиригодишния застой в своето политическо развитие; и това, че в момента не е дори зам. министър, го кара да натиска до край педала на политическата саморазправа.

  .

  Източник:  Оligarhy.blogspot.com

• „Ройтерс“: Разплитането на една оферта за български пенсионен фонд

  Лорънс Хлечъл и Цветелия Цолова, Ройтерс

  .

  

  Британската компания „Юнайтид кепитъл“ (United Capital), която се договори миналия месец да придобие почти пълен контрол над „Доверие“ – най-големия частен пенсионен фонд в България, не се търгува на борсата, няма интернет сайт или телефонен номер.

  Офисът й е регистриран в къща в град Грейс в Есекс, в която живее Таня Пазарчик, работеща за „Инсолюшън сървис“ (Insolution Service) – агенция, помагаща на хората да създадат компании. Тя използва адреса за няколко от своите клиенти (справка в интернет показва поне 76 фирми на същия адрес на „Кент Роуд“ – бел.ред.) . Пазарчик обяснява, че препраща имейлите до „Юнайтид“ към адрес в Австрия, но че иначе знае твърде малко за фирмата.

  Отчет на „Юнайтид кепитъл“ от октомври показва, че компанията разполага с 14 (четиринайсет) британски лири в брой и не извършва дейност. Цената за поемането на контрола над „Доверие“ не е обявявана официално. На 15 юли продавачът „Виена иншурънс груп“ (Vienna Insurance Group AG) съобщи единствено, че се е договорила да продаде своя дял от 92.58% от Пенсионна застрахователна компания „Доверие“ на United Capital PLC. Тези разминавания повдигат въпроси в България относно намеренията на United Capital за „Доверие„, която с управлявани почти 1.8 милиарда лева и над 1.25 милиона вносители е важен осигурител на пенсии за най-бедната страна в ЕС.

  Във Великобритания активисти, привлечени от противоречията, подновиха призивите си за по-строги правила за прозрачност.

  Преглед на документите от страна на „Ройтерс“ и разговори във Великобритания, Австрия, България, Русия и Хонконг проследиха собствеността на United Capital до поредица от юридически лица. (…)

  Говорител на Vienna Insurance Group казва, че са прегледали всички оферти, отправени от различни кандидати, и след оценката им са съставили кратък списък. „От там нататък окончателното решение е на United Capital„, казва говорителят. Той не отговори на въпроса какво са знаели във Vienna Insurance за United Capital.

  В съобщение по електронната поща от 26 юли от United Capital заявяват, че са базирана във Великобритания „холдингова структура“ за финансови услуги, която, заедно с партньорските си дружества, управлява над 2 млрд. евро и има „участие“ в застрахователни компании, фондове за имоти, банки и индустриални активи в ЕС, САЩ и Русия.

  

  „Няма абсолютно нищо необичайно в това придобиване, нито в процеса за избор на купувач (от независимо юридическо лице)„, коментира в телефонно интервю базираният в САЩ адвокат Дебра Стърман, президент на United Capital. Ние сме напълно нормална регистрирана във Великобритания холдингова компания за финансови услуги„. Запитана за тревогите около сделката в България, тя отговори: „Не ми пука, ако някои хора имат проблем с това“.

  Предварителната проверка

  Според британските регулаторни регистри, United Capital e учредена през 2007 г. от британското дружество Fletcher Kennedy, чиято дейност е учредяване на офшорни компании. На интернет страницата на Fletcher Kennedy се посочва, че дружеството може да учредява компании в офшорни центрове като Белиз, Британските Вирджински острови, Гибралтар и Сейшелите. Посочено е още, че учредяването на компания във Великобритания става за три часа и срещу такса от 208 паунда.

  „Няма нужда да си британски гражданин или да имаш право на престой във Великобритания, за да работиш за британска компания“, се заявява на сайта на компанията. „Тази компания трябва да има регистриран в Обединеното кралство офис, който е и официалният й адрес. Не е задължително това да е търговският й адрес, а компанията не е длъжна да поддържа присъствие на споменатия адрес. Ние ще ви предоставим адрес, за да го използвате като регистриран офис.“

  Директорът Чарлз Флетчър посочва, че компанията е била инструктирана да учреди United Capital от човек, чието име отказва да посочи, и че „сложната структура, за която говорите, се появи доста след като приключи краткотрайното ни участие в компанията“. Той допълва, че „през 2007г. нямаше изискване учредяващият агент да извършва т.нар. дю дилиджънс. В този смисъл ние щяхме да се сдобием с документите за самоличност на този, който ни инструктира. С проблема за компаниите, при които има разминаване между регистрирания офис и търговския им адрес, трябва да се занимаят депутатите“.

  

  Скоро след като е основана United Capital, Fletcher Kennedy се оттегля от директорската позиция и като представляващ компанията, казва Чарлз Флечър. По думите му по това време е било нормална практика основаващият агент да действа като първи директор и после да се оттегли.

  Отчетът за финансовата година, приключваща през май 2012 г., който е публикуван през октомври, показва, че компанията има почти 2.9 млн. паунда средства в брой. Ревизиран отчет, публикуван по-късно същия месец, сочи, че средствата в брой са 14 паунда. И двата документа показват, че компанията не развива активна дейност.

  Български политици и осигурени в „Доверие“ искат повече информация за собствениците на United Capital. В изявлението си от 26 юли от United Capital посочват като един от основните си инвеститори руския банкер Сергей Мастюгин. Президентът на United Capital – Стърман, коментира за „Ройтерс“, че делът на Мастюгин в базираната в Хонконг Asia Trade Management, в която руснакът е основен акционер, е близо 50%. От United Capital посочват на 26 юли още, че базираната в Лондон LJ Capital – звено за търговско банкиране на частната LJ Group, е увеличила акционерното си участие в компанията, като по думите на Стърман делът е близо 50%. От LJ Capital отказват коментар.

  На базата на документацията, подадена пред регулаторите в Хонконг, остават неясни бизнес дейността и акционерите на Asia Trade Management. Неин представител отказва да коментира, но говорителка на „Инвестбанк“ – руската банка, в която Мастюгин има дял от 18.3% и в която той участва в Надзорния съвет, обеща да отговори, но не го стори.

  

  „Съответните хора“

  Отчет, подаден пред регулатори във Великобритания, показва, че United Capital има четирима директори. Трима – Слободан Ристич, Гюнтер Рор и д-р Хайнц Русвурм – живеят във Виена и околностите. Четвъртият директор е Стърман. Рор е директор от 2007г. Ристич, Русвурм и Стърман са назначени на 11 юли тази година, показват документите – 4 дни преди Vienna Insurance Group да обяви, че ще продаде на United дела си в българския фонд .

  Рор, който се представя като ръководител на фирма за ИТ и корпоративни консултации, казва, че ще предаде въпросите от „Ройтерс“ на „съответните хора“. С Русвурм, вписан като данъчен счетоводител, засега не може да се установи връзка. Няма контакт и с Ристич.

  Пламен Димитров, ръководител на най-големия профсъюз в България, контролиращ 1% от „Доверие“, казва, че синдикатът иска да научи повече за United Capital. „Фондът няколко пъти е сменял мажоритарния си собственик, но купувачите винаги са били известни компании, а сега излиза тази (United Capital) и никой нищо не е чувал за нея“, казва той.

  Сред предишните мажоритарни собственици са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), германската Deutsche Bank и холандската Kardan Financial Services Group. От Deutsche Bank и Kardan отказаха коментари за тази публикация. От ЕБВР още не са отговорили на искането за коментар.

  

  Даниела Петкова – ръководител на Управителния съвет на „Доверие“ казва, че несигурността за бъдещия собственик нанася щети на фонда: „В момента не знам коя е вярната стойност на компанията, тъй като заради неяснотата много хора вече подадоха декларации за смяна на пенсионния си фонд. Говорим за хиляди“.

  Събранието на акционерите на „Доверие“, на което присъства Стърман, не получи никаква нова информация да купувача, казва Димитров. Следващото събрание е насрочено за 20 август.

  Източник:  Dnevnik.bg

• Amazon купува The Washington Post

  Компанията, която издава вестник „Вашингтон пост“, обяви, че е продала едно от най-влиятелните издания в страната на Джеф Безос, основателят на „Амазон“.

  .

  

  Това ще стане срещу 250 милиона долара, като тази сума подлежи на известни корекции и ще бъде изплатена по-късно тази година при приключване на сделката.

  По този начин се слага край на продължилият четири поколения контрол на фамилията Греъм над една от водещите новинарски организации в Америка.

  Безос, който благодарение на предприемчивостта си се превърна в един от най-богатите хора на планетата, придобива и свързаните с „Вашингтон пост“ издания и бизнес.

  Базираната в Сиатъл компания „Амазон“ няма никакво отношение към сделката за вашингтонския новинарски флагман.

  Безос купува изданието сам и ще бъде единственият му собственик, когато всичко приключи след около 60 дни.

  Компанията The Washinton Post Co. ще бъде преименувана и ще продължи да се търгува на борсата, но вече без едноименното си издание.

  Самият „Вашингтон пост“ пише в статията за сделката, че това е внезапен и стъписващ поврат на събитията за водещия вестник в американската столица, който десетилетия наред е бил сила в оформянето на политиката в САЩ. Малцина са били в течение на продажбата – и то при положение, че журналистите в редакцията са прочути с разследванията си.

  През по-голяма част от изминалото десетилетие обаче вестникът пострада от финансови проблеми, помели цели издания от новинарския пазар, както и от епохалната промяна в създаването и потребяването на информация, които донесе интернет.

  „Вашингтон пост“ можеше да оцелее при досегашните си собственици и да бъде печеливш за обозримо бъдеще. Но ние искахме да направим нещо повече от това просто да оцеляваме. Не казвам, че това гарантира успех, но ни дава много по-големи шансове за успех“, каза Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на компанията.

  При изключителна секретност той е наел инвестиционната компания Allen & Co., за да намери купувач и след разговори на Греъм с 5-6 потенциални нови собственици се е спрял на 49-годишния Безос, който никога в живота си не е притежавал вестник и не е проявявал интерес към вестникарския бизнес.

  Безос казва в интервю за „Вашингтон пост“, че „не искам да създавам впечатление, че разполагам с някакъв готов подробен план, това ще бъде непозната територия и ще изисква експериментиране“.

  „Ще има промяна – със или без нов собственик – но ключовото нещо, което се надявам хората да извлекат от всичко това, е че ценностите на „Вашингтон пост“ не се нуждаят от промяна. Дългът на вестника е към читателите му, не към собствениците“.

  Купувачът посочи още, че няма да има съкращения сред близо 2000 души персонал, че ръководителите остават същите, включително изпълнителният директор на цялото издателство Катрин Уеймаут (племенница на Греъм) и че лично той няма намерение да напуска Сиатъл, а ще остави мениджмънта на компанията да си върши работата.

  Източник:  в. „Дневник“

• Боян Кулов: Училищата в чужбина трябва да бъдат законово признати

  Доц. Боян Кулов (на снимката първият вляво – бел.ред.) е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. От 17 години живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Уошингтон”, „Джордж Мейсън” и в Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Географския институт на БАН.

  Сайтът Академика БГ  е потърсил доц. Кулов във връзка с последната работна среща на учителите и администраторите от българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет.

  

   

  Интервю на Яна Иванова, Akademika.bg

  – Доц. Кулов, колко училища членуват във вашата асоциация и каква дейност извършвате?

  – Общият брой на училищата в чужбина надхвърля 250, от които в асоциацията членуват близо 70. Броят на училищата в чужбина се увеличава много бързо през последното десетилетие. Асоциацията е базирана в България, за да обединява и подпомага българските училища извън границите на родината, представлява и защитава правата и интересите на членовете си пред съответните институции – държавни, обществени и частни. Занимаваме се с популяризиране на българската култура и език в чужбина, съдействие на членовете на асоциацията в обмена на педагогически опит, методически и образователни практики, контакти, информация и всичко необходимо и полезно за развитие на тяхната дейност.

  – Кои са по-нетрадиционните места по света, където има български училища?

  – Училищата са навсякъде по света, където има българи, на всичките 4 населени континента. Най-отдалечените от родината училища са в Нова Зеландия, Австралия, Китай, Аржентина. Без значение къде се намират, една от най-важните български традиции още от времето на Възраждането и до днес е организирането със собствени усилия на училища и културни средища.

  – Кои са най-сериозните въпроси пред тези училища?

  – Те са няколко:

  * Подпомагане изготвянето на адаптирани стандарти, програми, учебници за деца, които изучават български език в чуждоезикова среда.

  * Регламентиране на признаването на българския език като матуритетен и неговото включване в образователните системи на страните, в които се обучават българи.

  * Изграждане на механизми за обратна адаптация на българските деца, завръщащи се от чужбина.

  * Нормативно регулиране на практиката за провеждането на годишни изпити по български език и литература, история и география на България пред учителска комисия в българските училища в чужбина.

  * Уреждане на държавно ниво на ползването на училищна и друга материална база в страните с български мигранти.

  – Пред президента Плевнелиев тази година поставихте въпроса за законово уреждане на държавната финансова и методическа подкрепа за обучението на българчетата в чужбина. Имате ли конкретни предложения и как си представяте тази подкрепа?

  – Първата конференция на АБУЧ бе  проведена на 16.07.2008 г. под патронажа на Георги Пирински. Темата на конференцията бе „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница”. Тогава за пръв път пред българската общественост бяха представени постиженията на училищата по роден език  в чужбина и назрялата необходимост от законовото им признаване от страна на българските държавни институции, както и от тяхното методическо и финансово подпомагане. През следващата година МОН ни зарадва с Националната програма „Роден език и култура зад граница”, чрез която държавата започва да подпомага финансово българските училища в чужбина. В следващите 4 години, поради устойчивост на програмата и подкрепа от страна на асоциацията, бяха създадени по данни на АБУЧ над 50  нови български училища по всички краища на света. Очакваме създаването на Регистър на българските училища в чужбина от страна на Министерството на образованието. В резултат на упоритата работа на асоциацията през 2012 г. бе издадено и Постановление на Министерски съвет 334 за българските неделни училища – първа крачка към законовото признаване на училищата в чужбина. Голямата цел на УС на АБУЧ е тези училища да бъдат законово припознати в новия закон за предучилищно и училищно образование. Имаме подкрепата на вицепрезидент Маргарита Попова и МОН, и се надяваме именно тази цел да мотивира  и  президента Плевнелиев, и неговата администрация.

  – Искате запазване правото българските дипломатически мисии да организират български училища зад граница. Какво е състоянието в момента и какви са възможностите?

  – В исторически план „посолските” училища са едни от първите училища в чужбина. Повечето са с най-дълъг стаж. Навремето са били в интерес на МВнР, за да се учат в тях децата на държавните служители в съответните страни. Сега обслужват интерес на цялата нация и там, където ги има, са мерило за равнение – в тях контролът е най-голям и другите, по-късно открити училища, се сравняват с тях, за да оцелеят. Посолските училища са най-добрият начин за връзка с държавата. Те навремето помогнаха правителствата да ни обърнат внимание. Връзката между държава и образование чрез тях е градивна традиция.

  Очакваме МВнР да поддържа националната политика за съхраняване на националното съзнание на подрастващите, заедно с МОН и ДАБЧ. Ангажиментът към училищата трябва да е част от служебните задължения на българската дипломация зад граница. Много училища настояват да се върне ангажиментът посланикът да подписва дипломите, за да се намали броят на злоупотребите. Все пак посолствата и консулствата по места са по-близо до училищата, отколкото МОН в София. Дори е належащо да се изпращат в страните с големи общности специални представители в посолствата и консулствата, които да отговарят само за образованието зад граница. Един такъв представител може да отговаря за няколко съседни страни и периодично да извършва проверки и консултации по места. На първо време това е належащо в Чикаго и Мадрид. Асоциацията настоява за съхраняване на посолските училища не само извън ЕС, но в рамките на съюза. Регистрацията на тези училища като местни чужди организации не е в интерес на държавата.
  

• Протестът стигна до Евксиноград

  Протестиращите пред резиденция „Евксиновград” във Варна запалиха свещ и коленичиха в памет на загиналите миньори в рудник „Ораново” тази вечер. Те блокираха международния път Е-80 в посока курортните комплекси и в посока Варна. Трафикът по пътя е спрян.

  Дошлите пред резиденцията скандират „Мафия” и „Оставка”. На входа на резиденцията протестиращите опънаха въже, на което със щипки закачат своите искания. Появиха се и плакати с надпис: „Разпната България ще възкръсне”, „От предишните се срамувахме, от вас просто ни е гнус”, „Варна пита – България вече Русия ли е?”.

   

  

  Както БЛИЦ съобщи, в късните следобедни часове днес водолази окупираха резиденция „Евксиноград“ край Варна, където родните депутати избягаха от нестихващите близо два месеца демонстрации.

  Катер на гранична полиция охранява по море плажната ивица на резиденцията, а по суша се наблюдава засилено полицейско присъствие.

  Подготовката за посрещането на „ваканцуващите“ депутати в резиденцията продължава. Протестиращите са организирали лодки и водолази по море, парапланери по въздух и блокада на пътя за Златни пясъци.

  Уведомление за протест пред централния вход на резиденция „Евксиноград“ е подадено в община Варна миналата седмица, а разрешение е дадено за времето от 17.30 ч. до 21 ч.

  Недоволните граждани са организирани във фейсбук групата „Да блокираме Евксиноград“. Те имат следните искания – 1. Оставка на правителството; 2. Свободен достъп за граждани до Евксиноград; 3. Съединяване на Евксиноград и Приморски парк.

  Източник:  БЛИЦ

• БСП отстъпи пред Доган за фантомите в избирателните списъци

  

  БСП направи сериозен реверанс към коалиционния си партньор ДПС, като се отказа окончателно от обещанието, дадено по времето, когато бе в опозиция – от списъците да бъдат махнати избирателите фантоми. В новия Изборен кодекс, който се очаква да бъде гласуван до края на годината, ще фигурира само текст, че общините и МВР са длъжни да дават на ГРАО по-точни данни. Това обаче няма да реши въпроса, тъй като и сега вътрешното министерство и общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. На референдума през януари и на последния вот за пореден път се оказа, че „мъртвите души“ в списъците са около 800 хил., което от предишната власт обясниха с живеещите зад граница българи. В тях дори бяха открити над 600 столетници, дори и такива над 120 г.

  Фантомите се използват най-често за манипулации на вота, като се гласува от тяхно име, често без те да подозират. Освен това нереалният брой имащи право на глас влияе на избирателната активност. Най-печеливши при по-ниска активност са формациите с твърди ядра. Освен това за референдум или за президентски избори например праговете съответно са 20 и 50% и са по-трудно постижими.

  Председателят на временната комисия Мая Манолова се застрахова, че все още нищо не е решено и ще се обсъдят всички предложения, но досегашните дебати по Изборния кодекс не дават надежда за радикална промяна. Неин колега, пожелал да не бъде цитиран, пък се оправда, че докато не се свържат по някакъв начин ГРАО, МВР и общините, няма техническа възможност списъците да бъдат изчистени. Според него е отпаднала окончателно идеята за активна регистрация или пък за изработване на списъците въз основа на гласувалите на последните няколко поредни избори, а останалите желаещи да бъдат дописвани.

  Какво точно ще пише в новия кодекс, е загадка дори за членовете на временната комисия, която го изработва, признаха депутати. Официално те се готвят през целия ваканционен август да обобщават постъпилите предложения от неправителствени организации и отделни граждани. Очаква се през септември проектът да бъде готов „в суров вид“ по думите на Мая Манолова. След това депутатите ще започнат обсъждането на идеите. Неофициално обаче те обясняват, че все още чакат инструкции какво точно ще залегне в новите изборни правила.

  До момента е ясно, че ще има преференциално гласуване, като прагът ще е между 7 и 9%. Депутати признаха, че ще се опитат да избегнат промяната на системата и повторното въвеждане на мажоритарен вот за народни представители, независимо дали по един от район или половината от всички 240. Социалистите не пропускат да припомнят печалния си опит от 2009 г., когато нито един техен кандидат не попадна в НС като мажоритарно избран – почти всички бяха от ГЕРБ, мнозина непознати за районите си и едва петима от ДПС. Ще се върне изборността на районните кметове, а пък в населените места с над 150 души отново ще се гласува за кмет, а не както е сега – при 350. Няма да се пипа и 4-процентната бариера за влизане в парламента, казаха от комисията.

  Източник:  News.plovdiv24.bg

• Мафията в България пере пари чрез казина, барове и автокъщи

  Контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали, според Американското бюро за борба с наркотиците

  .

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  Всички сфери, в които през последните години се реализират доходи в България, са използвани от организирани престъпни групи и за пране на пари. Това става ясно от последния юнски доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ за легализирането на мръсни пари в различни държави по света. Според документа на практика няма област, в която мафията да не е разпростряла пипалата си, за да изпере придобитите от наркотици, проституция, контрабанда, оръжие, данъчни измами и източване на банкови сметки.

  „Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България“, се посочва в документа. Другите области, където престъпните групи предпочитали да легализират средствата си, са туризмът и организирането на различни игри, включително и онлайн залаганията. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на кешовите разплащания.

  Въпреки това кризата се отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, тъй като печалбата им е намаляла. Същата констатация направиха в доклада си за 2012 г. и от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Друго съвпадение е, че местните престъпници предпочитат да перат пари, като регистрират компании в офшорни зони. ДАНС също смята, че с офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. Миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г.

  Според ДАНС компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране. Анализът показа, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи са се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

  Според щатския доклад България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. Макар и доста условно, в документа се посочва, че шестте безмитни зони в страната се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

  В Румъния положението е сходно – и тя е транзитен пункт за трафика на наркотици, оръжие, крадени коли и хора от международни престъпни групи. За легализиране се използват офшорни компании. Разликата с България е, че мръсните пари там идват от международни престъпни синдикати, които действат в страната. Също така се отчита, че в Румъния има едно от най-високите нива на кибер престъпления и онлайн измами с кредитни карти.

  За Гърция се посочва, че през последните години са се увеличи финансовите престъпления и престъпни организации (някои с връзки с терористични групи), които се опитват да използват гръцката банкова система за изпиране на незаконни приходи. Това става най-често чрез инвестиции в имоти, чрез лотарията и чрез фондовия пазар.

  Според доклада мръсните пари в Македония са от укриване на данъци, контрабанда, финансови измами и приватизация, застрахователни измами и корупция. За Сърбия в доклада се посочва, че страната продължава да е пазар за контрабадни стоки. Също така през последната година сръбски групировки са увеличили трафика на кокаин от Южна Америка към Западна Европа. Най-добри позиции на Балканите според доклада има Турция, за която се посочва, че единственият източник на мръсни пари е трафикът на наркотици.

   

• В късите панталони на протеста

  След 50 дни на улицата протестиращите нямат намерение да свалят карнавалната маска. Опитът им за равносметка загатва, че наесен театралните похвати ще отсвирят радикалните.

  

  Нажежените реплики си подхвърлят организаторът (Георги Калоянчев) и журналистът, отразяващ събитието (Стефан Данаилов) в българската класика “Карнавалът”. Когато комедията на Иванка Гръбчева се завърта в кината, по улиците на София отново е пълно с протестиращи. Годината е 1990-а и натрапчиво прилича на 2013-а: днес палатките не са пред Президенството, а дежурят срещу Народното събрание, а някогашното мълчаливо бдение на площад “Батенберг” пак е там, но е шумно, многоцветно и карнавално. Даже и онази гръмка реплика “По-добре танковете да дойдат” си има красив юнски римейк: “Най-добре е хората да дойдат”, така гласеше един от плакатите, издигнати пред Министерския съвет.

  След 50-ия си ден протестът против кабинета „Орешарски“ така и не свали карнавалната маска. А може би не иска? Тя му лепна като по мярка след серия от цветни акции: бели балони вместо домати полетяха към парламента, ръченици, тебешири и асамблеи напълниха Орлов мост, голата Свобода поведе протестиращите, театрални етюди под пластмасова маса развеселиха множеството, а минимаратонът мина под мотото „Днес бягаме ние, утре – вие”.

  С времето художествената самодейност на площад “Независимост” – къде самородна, къде прекопирана, нарисува протеста като симпатичен младеж в къси панталони и широка усмивка, към когото с умиление често поглеждаха дори и опонентите му. Плажната революция отпреди дни нежно попи и последните му капки кръв от нощта с белия автобус и се закани наесен арт акциите в името на приличен Изборен кодекс и “Незабавна О-СТАВ-КА” да са още по-шумни, цветни и креативни.

  И докато депутатите стягат куфари за лятната си ваканция, протестиращите пишат статуси: The show must go on… Въпросът е ще свалят ли карнавалните маски за големия финал, или театралните им похвати ще сработят по-добре от радикалните?

  Рекламни палатки

  Две слънчасали момчета нагъват пържени фаст-фууд картофи и пият сода под бялата шатра на палатковия лагер пред Народното събрание. Цветозар и Наско са от източните окупационни сили, а онези от запад са: “Палатките на Мая Манолова”, шегуват се те. Не харесват съседите си, защото са твърде умерени в исканията си – настояват кабинетът да си тръгне чак след промени в Изборния кодекс и конституцията. “Гафовете на управляващите са твърде много, за да чакаме. Докато има злоупотреби, искаме незабавна оставка”, заявява шефа на палатките Цветозар Вълков. Протестира от първия ден, но става отговорник на лагера по неволя. “По принцип участвам във всякакви протестни акции и познавам ядрото на по-активните в София. Чух за лагера, позавъртях се наоколо и се оказа, че никой не е питал общината”, разказва Цветозар.

  

  Мъжът хукнал към “Московска” и от 20 дни живее на палатка. Следи за реда и дисциплината наоколо, силно вярва в красивия вид на протеста и в мирния му характер. “Нагледах се на всякакви провокации – то не се опитваха да свалят прожекторите от паметника, чиито гайки после ние завивахме, то не ни псуваха… Нощта преди сблъсъците виждам един дегизиран с очила се скрил зад палатката. Викнах му, а той кърти павета и ми се прави на германец. Пратих човек с немски език да говори с него, оказа се провокатор – знаел само три думи. После един пиян италианец почти влетя с мотора си в лагера. Извиках полиция. Друг изсипа купчина камъни около палатките, после да кажат, че сме ние. Страшна напаст – оказа се, че най-трудното е да се опази протестът мирен”, пали се Цветозар. Наскоро дошла и жена, която се развела и нямало къде да спи. “Искаше да остане, казах й, че това е протестен лагер, не приют.” А тя се затюхкала – ако знаела, че така ще стане, щяла да протестира. Отпратил и мъж, който първо заплашил, че ще се самозапали на Орлов мост, но постоял 15 минути и се отказал. “Погледнах го накриво, защото сме против подобни форми на протест. Беше с детето си и поиска подслон, но не за друго, а за да го видят медиите и да си издейства убежище в друга държава…”

  Тестът за влизане в лагера е разговор с Цветозар. След няколко въпроса разпознава провокаторите, пък е и търпелив, мирен човек, допълват другите. До 2008 г. живял в Щатите, политолог е на свободна практика, който няма време да си оправи документите за докторантурата от протести. Не приема да го наричат лице на случващото се. “Още отначало структурата е хоризонтална и всеки е лидер. Това е най-голямата ни сила. Един платен и организиран протест не може да е креативен – колкото и рекламни специалисти да впрегнеш, идеите рано или късно се изчерпват. Докато при нас всеки сам решава как и кога”, обяснява Цветозар. Неговата теория за ефекта от случващото се звучи колкото наивно, толкова и в унисон със събитията. Шефът на палатките твърди, че мирното противопоставяне на властта е най-добрата реклама за България. “Искам моята държава да се появява с хубави новини по света, а не с агресия, корупция и политически интриги. Това ще засили интереса на туристите, на инвеститорите, оправя имиджа. Каузата ми е много лична – важно е да не се изпитва страх към държавата”, твърди Вълков.

  Протестите на Орлов мост срещу приемането на поправките в Закона за горите отпреди година, в които Цветозар бил двигател, са неговият пример, че с мир се постига много. “Тогава не влязохме в световните новини, но сега чуждите медии ни следят изкъсо и сами казват, че това е нов вид протест. Харесва им и се надяват светът да се зарази с него. Звучи абстрактно? Че ние почти изместихме новината за раждането на британския принц в чуждите медии…”

  Днес в палатковия лагер – макар и увлечен в плажна революция, тезите изглеждат ясни: Оставка. Не на суровите акции, които деморализират протеста. Потушаване на всяка провокация. “Нали, ако днес отидем на разговор с властта, те ще кажат, че това е краят на протеста и пазарлъците ще започнат. Това е поуката ни от февруари”, тегли чертата Цветозар.

  Фаза на разстежа: #усмихнисебе

  В близост до лагера се мотае и 24-годишният Атанас Стойков – бивше крупие, охранител, продавач-консултант, настоящ безработен и пианист на белия роял пред парламента. На метри от него – пред Народния театър, колата си паркира и Ильо Петров, 23-годишен диджей, завършил европеистика в СУ и част от групата, организирала миловидната акция с белите 3000 балона, пуснати пред Народното събрание. Двете момчета, родени в зората на демокрацията, не се познават, но протестът с лекота слага общия знаменател помежду им.

  

  И ако случващото се навън наистина има красив младежки образ, то той трябва да е на Ильо – карирана небрежна риза, комбат панталони, тъмни очила, широка усмивка, информиран, модерен, решителен. Също като Цветозар и той отрича варианта хората от улицата да излъчат лидер, защото много бързо ще бъде „яхнат” от неправилните хора. Но с усмивка приема тезата, че от толкова много красота и мир днес протестът е заприличал на карнавално шествие, на което едни играят ръченица, а други пишат с тебешир по паважа. “Протестът на децата” е хубаво определение, но това не означава, че не сме готови да изядем по два шамара в името на идеите си – признава Ильо. – За мен голямата цел е формирането на заедност, която досега не съм виждал у нас. 50-дневните акции – били те арт, миловидни или смешни, са, за да има чуваемост. Извън София нямат представа какво се случва тук, а политиците се правят на разсеяни. Колкото до алтернативата, това е и най-голямата критика към протеста, защото не дава отговор на въпроса след оставката какво?”

  Момчето, родено през 1990 г., не се чувства комфортно на място, на което някой още скандира “Червени боклуци”. Странно му е, но се опитва да разбере. Наскоро прочел текст на Теодора Димова, посветен на поколението й, което разбрало, че е излъгано, и днес пак е на площада. “Това са моите родители и фактът ме кара да се чувствам зле – след 23 години сме заедно и протестираме за едно и също”, допълва той. Признава, че хоризонталният протест дава свобода за всякакви идеи, но и лесно може да се мине тънката линия на добрия вкус. Не одобрява както викането пред празни сгради, така и скандирането пред домовете на политиците. „Това е лично пространство, въпреки че тяхната политика засяга всеки от нас лично”, допълва той. Дразни се най-много на „официалните статистики на МВР” и на тезата, че младите са превърнали протеста в парти на открито. “Занимавам се с музикални събития и отлично знам как изглеждат 3000 души. А колкото до забавлението, сещам се за поне три начина как да си изкараме по-готино и протестът не е от тях”, обяснява Ильо. Притеснява се само, че ако правиш едно и също нещо повече от 20-30 дни, накрая то се превръща в навик.

  Августовското „ваканцуване” на депутатите не го обезсърчава. Напротив. „Вярвам, че наесен хората ще са много повече, а акциите – още по-силни”, отсича той. Човърка го само въпросът за алтернативата. „Трудно е…- поглежда встрани. – Силно вярвам, че с формирането на граждански активно общество днес утре всеки посегнал към властта ще идва с ясното съзнание, че има пред кого да отговаря за действията си. Рефлексът да реагираш на нередностите е моята лична кауза”, допълва той.

  

  И ако при Илко протестът се е превърнал в начин на живот, то другият връстник на демокрацията – пианистът Наско, идва тук случайно, минути след новината за окървавения протест, и не за да укрепва живите вериги… “Видях пианото в репортажа и… ми се присвири”, откровен е той. Докато другите обсаждали сградата ту отляво, ту отдясно, той седнал и засвирил „Погребалния марш” на Шопен. После и “Седнало Джоре дос…” Хората го аплодирали до сутринта и му харесало. “Оттогава не пропускам ден – вече съм фен на мирната революция”, смее се Атанас, но му е рано за равносметки.

  Другото лице

  

  В онази нощ на сблъсъци, докато самоукият пианист дрънка на белия роял, Елисавета Белобрадова застава на пътя на белия автобус. За часове снимката с окървавеното й, но усмихнато лице се превърна в символ на „втвърдяването” и „погрозняването” на протеста. Някои дори на шега я нарекоха „най-щастливия бит човек”. От този миг градските легенди около името й като „лице на окървавения протест” се нижат една след друга. Още преди раната на челото й да се е обелила, Елисавета разбира, че е „вечният протестиращ”, „безработна”, която е впрегнала „цялото си семейство да сваля властта срещу пари”, и най-забавното: „Че това не е било кръв, а кетчуп”, маха с ръка тя. И казва, че глупостите около нея са най-яркият пример какво би се случило, ако протестът посочи този или онзи за свой водач.

  

  А всъщност Елисавета е майка на две палави момичета на 3 и на 9 г., възпитаник на Френската гимназия, висшист, търговец, финансово не се оплаква и от време на време разпуска с бокс. „Само за кардио тренировка. И съм била само на протеста през 1997 г.” На едното си рамо е татуирала откъс от „Риголето” на Верди, а на другото цитат от „Пътят” на Кормак Маккарти. Суров разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви, а баща и син бродят из руините на света и се борят за оцеляването си – не само физическото, но и моралното…

  „Когато говорим за формата и облика на протеста, трябва първо да се замислим какъв вариант имаме. Образът в късите панталонки се открои, защото днес сме изтикани в ъгъла и се надявам, че всички разбират това. Наврян си там с балона, знаменцето и детето и вървиш ден след ден… Не ни се дава възможност за по-твърди действия по простата причина, че те ще бъдат и бяха нагледно опорочени, нито можем да излъчим лидер, защото и това ще бъде яхнато на секундата. Всеки ден параноично се оглеждаме за провокатори. Дори нямаме възможност да подредим реални искания, защото няма върху какво и кого да ги поставим. И в един момент ние сме там, преминали сме етапа на умората, на отчаянието и… просто сме там”, обяснява Елисавета. Признава, че след 50 дни звучи малко пораженчески, но вярва, че протестът не бива да спира и ден. „Не казвам, че е обречен, но ние сме като в поговорката “Мъж го искам, сега го искам”. Чакаме си спасителите. Кой? Флаш Гордън ли? (Американски супергерой, вдъхновил Джордж Лукас за сагата „Междузвездни войни”.) Проучванията сочат, че ако има избори, БСП отново ще спечели. Така че никой нищо не чака”, блъска се в собствените си думи тя.

  

  Обобщението й на случващото се повече от 50 дни звучи познато: наченките на активно гражданско съзнание, появило се на площада, е най-голямата победа на протеста. „Дано да не е единствената! Имаме само два инструмента за участие във властта – избори и протести. Когато първият не работи, минаваме на план Б. У нас вторият механизъм от години е опорочен и дано нашето поколение успее да възпита у себе си самочувствието, че когато нещо не му харесва, излиза на улицата. Днес се учим да бъдем граждани”, обяснява тя. И категорично отрича надеждата, прокраднала се в редиците на шествието, че хора от улицата може да влязат в политиката и да сътворят чудеса. „Няма държава по света с нормални политически и социални показатели, която да се управлява от хора от улицата. Как Иван с плаката от площада да влезне в парламента и ще очакваш много от него?” Отрича и сравненията между днешния протест и онзи от 1997 г., по времето на който е първокурсничка и отговаря за една от барикадите. „Тогава вярвахме, че има алтернатива. И колкото и да ни беше студено, а то беше много, колкото и да бяхме гладни, а бяхме, спяхме по пейките, от заведенията ни носеха хляб и кренвирши, но нищо не можеше да ни прибере. Нямахме пари, цигари… А сега сме окей – не се оплакваме, оправяме се, още повече е лято, но отчаянието, което е обзело всички, е несравнимо с никое друго време преди.”
  
  Уличен театър

  Лош спомен за нощта на сблъсъците пази и Иван Дончев. След нея три дни едва успява да стана от леглото. “Не от рани, а защото се почувствах безсилен. Омерзен. Употребен в една месомелачка. Тъжно ми беше, защото видях колко лесно може да бъде прекършен протестът. Бях разколебан, но още на следващата вечер сложих носията и застинах с вдигнат юмрук. Хората ме търсеха с погледи, ръкопляскаха ми. Благодарен съм им, защото бях на ръба да се откажа. Сега си мисля, че и те са имали нужда да ме видят…”

  

  Иван е мълчаливия мъж, облечен в носия, който от 24-ия ден на протеста стои неподвижен, докато шествието се изтегля от Министерския съвет към Орлов мост. Проговаря за първи път пред „ТЕМА” в опит за равносметка. „Мирният протест има голяма сила и тя се крие в неговата продължителност. Прилича на идеята за моята жива статуя – продължителност и постоянство и когато има натрупване, то буквално спира дъха. Звучи абстрактно, но знам как спотаената сила респектира. Затова съм сигурен, че протестът ще остане мирен и следващата му фаза ще е още по-артистична. Само си представете, че тези 15 хил. души, които всеки ден викат и надуват свирки, внезапно замълчат?”, загатва Иван. Той е театрален фотограф на свободна практика – допреди десетина години военнослужещ, но влиза в НАТФИЗ и обръща гръб на армията. Ходи на протестите, облечен в носия вместо с флаг, от самото начало и решава да застине пред множеството спонтанно на 24-ия ден. „Усетих емоцията на хората. Когато стоиш, отвътре всичко кипи. Разплаквал съм се. Веднъж застанах бос и възрастна жена зави краката ми с кърпа. Когато приключих, каза, че съм й по-мил от сина й. Нямам представа какво преживява, но ме развълнува. Друга вечер мъж сложи знаме в ръката ми и хората избухнаха…”, разказва Иван.

  Смята, че протестът е с наивно лице, защото го започнаха деца. „Не на години, а в душите си. За първи път имаме такъв чист протест – без агресия и провокации. На улицата има много артисти – не известни лица непременно, а хора с таланти. Но днес ми липсва именно тяхната мотивация да доразвият започнатото. Няма я завършващата група. Липсва единият крак на протеста – първият, който направи най-трудната крачка, е стъпил, но другият, който трябва да му помогне да качи следващото стъпало, го няма.”

  В трети курс Иван Дончев попада в компанията на проф. Крикор Азарян. Снима негова постановка, наблюдава с дни театъра в най-чистата му форма, черпи житейски уроци от извора. „Професорът беше открит и честен с хората. Нямаше фалш – ако нещо не е наред, то се казваше. И доброто, и лошото. Най-важният урок, който научих от него, е, че всички, без значение с власт в ръцете или не, сме равни”, допълва фотографът. А опитът в театъра му помага с лекота да драсне чертата и да посочи какво липсва на протеста днес: „Режисьор! А може би и звезда. Но не холивудска – те вече блестят в парламента. На нас ни трябва пълнокръвен образ от европейското кино. Иначе досега протестът се справя само защото изпълнителите долу имат отлични импровизационни умения.”

  

  – Правдо, как се протестира от морския бряг? С лозунг на плажа ли?

  – Как ли? Всички от улицата ще се явяваме в сънищата на депутатите и министрите, които преди седмица от страх клекнаха на пода в белия автобус. Ще бъде изненадващо и бързо като полицейски щит, който троши стъклото отвътре и ще изкрещявамe в ухото им – ОС-ТАВ-КА. В сънищата на Станишев и на Орешарски няма нужда да се ходи, там ги “страхуват” господарите им. Иначе чисто организационно имаме план с приятелите кой кога да ходи на море, за да не отсъстваме едновременно. На мое място в момента има двама.

  – Какво ще роди августовското затишие на площада?

  – За съжаление нямам голф игрище, за да мога достатъчно убедително да анализирам в перспектива политическата ситуация, но според мен през есента нещата ще ескалират. Ние винаги го правим по трудния начин. Това важи както за хората, така и за политиците.

  – Какво обясни на дъщеря си, когато за първи път я заведе на протеста?

  – Бил съм с нея само няколко пъти, но се радвам, че я заведох в деня, когато тръгнахме по Цариградско шосе. Тогава имаше поне 30-40 хиляди души. Тя не е виждала толкова много хора. Беше впечатлена от скандиранията и барабаните. Изкачихме се до алея «Яворов», вдигнах я на раменете си, обърнахме се надолу към хората и казах: Янa, виждаш ли колко много хора искат комунистите да се махнат? Такива неща остават за цял живот. Иначе тези дни й купих сладолед с лъжичка, а тя ме погледна и попита, защо й давам лъжица: Този сладолед нали не е комунист?! Започнах да мигам объркано и я попитах какво общо имат двете неща. Тя отговори: „Ами нали комунистите са с лъжици и крадци.” Често бърка фонетично близки думи.

  – Бил си на улицата и през 1990-та, и през 1997 г. Превърна ли се протестът в начин на живот?

  – Свободата и достойнството не са неща, които някой ти дава. В този смисъл,все още трябва да се учим да протестираме и да отстояваме живота си. Край Камен бряг в защитената местност Яйлата един тарикат реши да излива бетон на 12 май, в деня на изборите, с надеждата да не се забележи. Вдигнаха се хора, които спряха това безумие. Като пристигнахме преди дни в селото, хазайката, участвала в протеста, каза: “Добре, че имаше софиянци да ни вдигнат, че тук хората се страхуват или пък не се интересуват.” Гражданското у човек се възпитава, то не е част от оцеляването, а от живеенето. Неспособността на хората да видят в сметките си за ток хонорара на Доган или черната дупка Белене наричам фрагментирано съзнание. За такива хора не е възможно някой да протестира повече от 40 дни, без да му се плаща, само защото те недоумяват и защо излязохме още първия ден. Съмнявам се дали и управляващите разбраха.

  – Още през юни каза, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите превръща протеста в конкурс по остроумие”. Успяха ли арт акциите да откажат част от хората?

  – Дразня се и когато някой започне обзора на деня с думите “станалият вече, традиционен протест”, сякаш говорят за фестивал. Не мисля, че някой си е тръгнал. В протеста всеки се опитва да измисли по-оригинален начин да каже на правителството да се махнe. Нещо повече – акциите на сладурите от “Неновините” пред посолствата предизвикаха огромен отзвук в чуждите медии и помогнаха за по-доброто разбиране на исканията ни. Тези акции и чувството за хумор на стотици хора са завладяващи. Но често давам за пример и моята колежка Светлана – слабичка и свита, не вика, не произвежда дори и минимален звук, но е всеки ден там. Тя не е по-малко ценна и от най-артистичния участник. Защото протестът не е провокация, а имунна система. Опитваме се упорито да отхвърлим едно чуждо тяло и неговите интереси. Превърнали сме се в упорити, безотказни, неуморими антитела.

  – Ако утре има избори, ще гласуват ли всички?

  – Положението е следното: Ако хванем за пореден път един и същ бандит в къщата си посред бял ден, сядаме ли да мислим, ами ако дойде след време някой друг по-лош? И бихме ли му повярвали, ако ни каже, че ни обира само защото има социална програма? Отказът от действие, когато си омерзен, заплашен от политическо бандитство и парализиран от страх да не сбъркаш, е отказ от достойнство. Изборите са единственият легитимен инструмент за промяна. Имах един такъв лозунг: Организираната престъпност заплаши, че ако подаде оставка ще настъпи хаос.

  .

  Елица Димова,
  

  сп. „Тема“

• Fantastic!

  July-August 2007

  The recent announcement that Lene Vestergaard Hau had successfully changed light to matter, and then back into light, evokes the magic of carrying moonbeams home in a jar. That the general public might harbor doubts about the success of such research is understandable, but Hau says even her fellow physicists were skeptical. “My colleagues would say, ‘Why would you even try these experiments? It won’t work right,’” says Hau, Mallinckrodt professor of physics and of applied physics.

  

  Her latest achievement builds upon a succession of discoveries that began at the Rowland Institute in Cambridge in 1999, when Hau’s team first used supercooled sodium atoms to slow light pulses down to 38 miles per hour from their cruising speed of 186,000 miles per second. By 2001, Hau was able to halt the light pulse completely before sending it on its way.

  In the spring of 2006, Hau began a new round of experiments, in the Cruft Laboratory at Harvard, using the same 5- by 16-foot optics table that she had used to slow and stop light. The table floats on high-pressure air and, Hau says, is “absolutely filled to the brim with optics and optical gizmos, laser systems and vacuum systems and electronics everywhere.” In the midst of an experiment, lasers criss-cross the table, lighting up the room. “We have people come into the lab who say, ‘My God, it looks like a Chrismas tree,” she adds.

  The lasers do more than delight onlookers. One set works to illuminate the experiment in progress, allowing the team to create images and measurements of the test; others are tuned to a specific frequency and focused on two tiny “clouds” or “pools” of neutral sodium atoms (each pool only a tenth of a millimeter in diameter), in order to cool their temperatures to within a few billionths of a degree above absolute zero. At this temperature, Hau says, the atoms in the pools begin to act in lockstep—a phase referred to as a Bose-Einstein condensate. Once the pools have cooled, the researchers use electromagnets to hold the viscous mass of atoms in place at a constant temperature.

  With both of the condensate pools cooled and kept about two-tenths of a millimeter apart, another laser is turned on for a few millionths of a second, emitting roughly a kilometer’s worth of light pulse. When this pulse enters the first pool, the condensate applies the brakes. The light is slowed down to 15 miles per hour and contracts to less than one-thousandth of an inch. Then, as the pulse begins to make its way across the first pool, what Hau describes as “a little boomerang shape” takes form: a matter imprint of the light pulse—traveling at “a slow walking speed” of 700 feet an hour—leaves the first pool and “strolls out” into free space. When it reaches the second pool, the firing of another laser revives the pulse, which revs back up to its normal speed and heads back on its way.

  “In effect, we have extinguished the original light pulse in the first atom cloud and now we have, out in free space, a perfect matter copy of the original light pulse,” says Hau. “We can take it out, put it on the shelf, and revive it later on.”

  And that matter—that little boomerang of sodium atoms moving between the two pools—offers countless future breakthroughs, Hau says. In conjunction with her earlier research, this new discovery draws a blueprint for a quantum computer. “With our early experiments, we made the memory,” she says. “Now, in this experiment, where we can intentionally change the optical information, we can start to make the processing unit.” Future computers, instead of relying on electrical impulses, could rely on this type of light-form data, she explains. This would allow not only for faster transfer of information, but for more secure data, because any attempt to decode the information would change the state of the matter, making intercepts easy to detect. Superfast, superpowered quantum computers would also be able to encode light data with massive algorithms that even a supercomputer would need years to decipher, providing an additional layer of security.

  “There are so many things we can start to do—it’s just a matter of, ‘Oh gee, what should we pick?’” says Hau. Whatever the choice may be, it’s likely that this time, her colleagues—doubters no more—will be watching closely.

  ~Daniel Morrell

  Lene Hau e-mail address: [email protected]

  Lene Hau website: www.seas.harvard.edu/haulab

  Source: harvardmagazine.com

• Автомобил помете летовници на плажа Венис в Лос Анжелис

  

  Един човек загина, а 11 бяха ранени в Лос Анджелис, след като автомобил се вряза в разхождащите се летовници по алеята край известния плаж Венис, предаде Ройтерс.

  След катастрофата водачът избягал и полицията започнала да го преследва. Той изоставил колата си в Санта Моника и продължил да бяга пеша, но накрая се предал.

  Според очевидци шофьорът е бял, на около 25 години и със светлоруса коса. Той се е движел по алеята, предназначена само за пешеходци, със скорост от 32 км/ час. Шофьорът ще бъде обвинен в убийство, както и в това, че не е оказал помощ на пострадалите, а е избягал.

  От ранените летовници един човек е в критично състояние, а двама – в тежко. В оказването на помощ на пострадалите са се отзовали 100 медици от екипи на Бърза помощ.

  Причините за инцидента и мотивите на шофьора засега не са известни. При сходна трагедия обаче през 2003 г. в Санта Моника загиват 10 души, а 69 са ранени.

  .

  

• Омбудсманът: Промените в изборните правила се бавят умишлено

  Промените в изборните правила се бавят умишлено. Така смята омбудсманът Константин Пенчев, което е и причината за неговото оттегляне от дискусиите, инициирани от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова.

  .

  

  „Аз наистина напуснах тези събирания, защото смятам, че не беше намерен правилният път. Имам чувството, че умишлено се бави процесът за промяна на изборните правила, и това за мен е малко, така, малко мами хората и техните очаквания и затова аз не желая да участвам повече”, каза Пенчев пред БНР в неделя.

  „Гражданите още през февруари поискаха едни простички и малки промени в Изборния кодекс, сега действащият, които да изравнят правата на гражданските кандидати с тези на партийните. Това бяха няколко текста, които можеше да бъдат променени. Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Това, сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати”, обясни омбудсманът.

  Той потвърди подкрепата си за протестите срещу правителството. „Моето отношение е, че има сериозен проблем, щом хората са на улицата вече 50 дни, и този сериозен проблем трябва да бъде решаван, и то от управляващите, от институциите. Тоест те са тези, които трябва да бъдат активните и които трябва да подадат ръка на протестиращите, да изяснят какви са проблемите и как ще ги решаваме заедно оттук нататък”, каза Константин Пенчев.

  „Проблемите се задълбочават непрестанно и проблемите, а пак ви казвам, и в правосъдната система, и в здравеопазването, и в медийните среда, тези проблеми се задълбочават непрестанно, хората ги виждат, на хората вече им писна и затова те са на улицата, и аз изобщо не вярвам, че ние трябва да чакаме сега, като мине лятото, да стане по-студено и хората да се приберат. Не, няма да се приберат. Или ще лекуваме проблемите всички заедно, или ще стане нещо страшно – конфронтация, пълно разединение на обществото, не дай Боже, и конфликти да има”, добави той.

  Според него хората са излезли да протестират заради задкулисието и неяснота кой взима решенията. „По конституция и по закон е ясно кой взима решенията, но на практика не се знае кой. Кой дърпа конците след това? Това изкарва хората на улицата. Те вече не могат да живеят така, не желаят. И са прави абсолютно. Аз в това отношение не мисля, че някой в България, дори и тези, които подкрепят правителството, мисля, че и те не искат да живеят в такава среда”, заяви националният омбудсман.

  Той изрази готовност да участва в инициираните от президента Росен Плевнелиев три национални дебата по важни за обществото теми, но изказа опасения, че организирането на дебати между политическите сили и гражданското общество ще е много сложно. Вината за това според него е изцяло на управляващите, които „продължават да се държат високомерно“.

  „Четирима протестиращи поискаха дебат с премиера в студиото на обществената телевизия, Канал 1, но премиерът каза: елате при мен, аз ще ви изслушам в кабинета, т.е. институциите продължават да се държат високомерно. Те казват: ние сме избрани, а вие сте никои, кои сте вие, кой ви познава, ние с вас няма да си говорим… Такова едно надменно отношение аз чух в телевизионни студия депутати: абе, кой си ти да седна аз с теб да говоря на една маса, мен са ме избирали избиратели, теб кой те е избрал.

  Такова отношение, докато имаме, това за мен е недопустимо. Тоест ние живеем в две Българии отделни. Аз не мога си обясня в името на какво е този инат, да го кажем, упоритост и липса на всякакво желание да се говори, да се обсъждат нещата. Не знам докога, но в края на краищата аз съм сигурен, че институциите ще бъдат принудени да ги обсъждат, ще бъдат принудени да седнат, но може би тогава вече няма да имаш с кого да седнете на една маса, може би тогава хората ще кажат ние повече с вас не искаме да говорим изобщо. Тогава не знам какво ще се случи, но няма да е добро за България, по никой начин”, предупреди Константин Пенчев.

  Източник:  Mediapool

• Ушите на Троянския кон в Европейския съюз

  Божидар Чеков,  Kajeteda.com

  .

  Юни 2013 година за Европейския съюз се оказа месецът на изненадите. Една от тях е неочакваното единодушие на 27-те в полза на френската позиция за „Изключението на Културата” от предстоящите преговори със Съединените щати относно свободната търговия. Ликуващ Франсоа Оланд обяви, че са били необходими 15 часа преговори за постигане на този резултат. От събитията, последвали неговата изява, стана ясно, че не са само десетките кафета, изпити по време на безсънната брюкселска нощ, които са довели до европейското съгласие.

  Първи, който наложи „Изключението за Културата”, е политическата лисица – Франсоа Митеран. Неговата идея не се отнасяше само до авторските права на артистите и писателите. Френският държавник предвиди начина на разпространението им. Той явно е предчувствал развитието на електронните комуникации и опасностите, свързани с тях, при липса на контрол. Благодарение на тази далновидност и на държавните субсидии, днес Франция единствена разполага с киноиндустрия, независимо от валяка на американските гиганти. Тази френска непримиримост и убеждение, че „Културата не е продукт” бе разбрана и подкрепена дори и от американските кинодейци, защото ако ГУГЪЛ и ФЕЙСБУК добият правото да излъчват безплатно филми, цялата професия ще бъде застрашена.

  

  Много странно се оказа отсъствието на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюш точно в решителната нощ. Един от отявлените противници на фреската позиция и защитник на проамериканските изисквания за търговия без протекции, се оказа обвинен в данъчни измами. На Де Гюш се наложи спешно да замине за Италия. Според журналистите и прокурорите на Белгия, в Тоскана близо до Флоренция, еврокомисарят разполага с лозя, чиято стойност не отговаря на данъчната му декларация!

  В този изключително напрегнат за Евросъюза момент, председателят на Комисията – Жозе Мануел Барозо си изпусна нервите и хвърли камък в градината на Франция, който „галите” няма да забравят никога. Явно недоволен от общата европейска позиция, той нарече французите „реакционери”, неспособни да реформират социалната си система. Не само политиците, но и цялото френско общество, което счита, че социалната система на Франция е една от най-прогресивните в света, настъхна от неговите думи. Появиха се изисквания за извинение или оставка на Барозо. Медиите се надвесиха над неговата биография с такава ирония, на която само французите са способни. От горещ привърженик на Мао Дзе Дун в студентските си години, Барозо осъмва защитник на „глобалния капитализъм” без граници. През 2003 година, като министър-председател на Португалия, той организира на Асорските острови среща между Джорж Буш, Тони Блеар и Хосе Мария Аснар, на която се решава военната интервенция в Ирак. По каква случайност този политически опотюнист застава начело на Европейската комисия?

  Още от самото създаване на Еврокомисията между Франция и Германия имаше неписано споразумение нейният председател да бъде някаква безлична фигура от втория ешалон на страните – членки. Председателят на Съвета на Европа е типичен пример. Докато Белгия се мъчеше от месеци да състави правителство, белгиецът Херман ван Ромпой „бе избран” на едно от ръководните места на Съюза. Една такава личност (или безличност) няма никога да създава главоболия на никого.

  С Барозо нещата се оказаха доста по-сложни. В началото французите гласуваха за него, мислейки, че е по-добре начело на Комисията да има „франкофон”. По времето на Никола Саркози започна да става ясно, че на бившият португалски министър-председател не може да се разчита. Не защото Барозо защитаваше някаква оригинална позиция или идея по отношение на европейската конструкция или финансова политика. Съвсем не. Просто стана очевидно, че Барозо няма такава. Всеки път, когато положението ставаше „напечено”, Комисията и нейният председател, направо се „покриваха”. Френският президент беше този, който излетя за Москва през август 2008 година и предотврати наказателната експедиция на Путин в Грузия. По време на кризата, следствие на американските кредити „Subprimes”, отново Саркози се срещна с Барак Обама и го убеди държавите да спасят банките.

  С голямо закъснение французите откриха, че председателят на Комисията говори едно, а прави друго. За тях Барозо е ветропоказателят, който обяснява, че вятърът се върти, а не самият той. На специална пресконференция в Страсбург, посветена на личността на Барозо, Коста Гаврас го обяви за „заплаха за европейското кино и култура”!

  

  Истина е, че Франция едва ли ще влезе в обещания 3% дефицит. Необходимите реформи са болезнени и засягат най-вече държавната администрация. Броят на чиновниците е прекалено голям. Проблемът е, че първо в техните редици са избирателите на Оланд; и второ, че френският чиновник разполага със статут, който го прави недосегаем за уволнение. Той е чиновник до пенсия! Освен това, реформи във време на криза се правят – да, но с такт. „Катър на баир, не се шпори много, защото хвърля къчове”. В продължилата размяна на „любезности” между френските политици и Барозо бе поставен въпросът за легитимността както на Комисията, така и на нейният преседател.

  Не е тайна, че никой от тях не е избиран. Всички те са назначени след продължителни пазарлъци на „високо ниво”, но пазарлъци все пак. И както при всеки човек, на който някой налага свиване на колана, така и френското общество постави въпроса: „Кои са тези и кой им дава правото да диктуват икономическата ни политика?!”. Именно поради назначенията, резултат на междуправителствени пазарлъци, правилникът бе променен и от догодина „Комисията” ще бъде избирана от Европарламента. Това означа, че Жозе Мануел Барозо приключва с европейската си кариера и трябва да си търси работа другаде. Според някои, той дори вече си е намерил. Дирекцията на НАТО му била по мярка. Тези нови професионални амбиции на португалеца обясняват в очите на мнозина откритите му проамерикански позиции в последно време.

  

  Съвсем неочаквано, френската неприязън към Барозо и нескритите американски претенции, поставиха останалите членове на съюза пред ново изпитание. Американският хакер Едуард Сноуден хвърли такава бомба в отношенията на „атлантическия клуб”, че никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди развитието й. Барак Обама на 19 май в реч пред Бранденбурската врата се опита да омаловажи задаващия се скандал. Джон Кери му се притече несръчно на помощ и за сетен път доказа липсата на американска дипломатичност, която е сравнима единствено с… руската. Подслушването било напълно нормално. То било част от борбата срещу терорирзма?! Чакайте бе момчета, ако в Европейската Комисия има терористи, защо мълчахте досега? Страната домакин на една от базите на NSA (National Security Agency) – Гернания се оказа подложена на наблюдение и подслушване наравно с Ирак, Саудитска Арабия и Китай! Между 10 и 60 милиона немски мейла на ден са чели и подреждали американските шпиони, приютени  на немска територия. В съзнанието на германците изплува неприятният спомен за ЩАЗИ и Студената война.

  Настоящите събития потвърждават завещаната от Митеран бдителност към интернет. Нож с две остриета, мрежата е способна както да разпространява сведения, така и да набира такива. Тя е с обратна връзка: да праща и да получавa. С огромен аванс пред другите страни, американците се оправдават с липсата на правила. Или: което не е забранено, е позволено! Това обяснение ме връща във времето, когато пресичах Тексас. Приятелят, който ме придружаваше, ми довери: „Най-богатите хора тук са тези, чиито деди са дошли с най-много тел…”. По много причини Европа не е и няма да бъде Америка. Обединена, тя разполага с 500 милионен пазар, от който американците не могат да се лишат в никакъв случай. Обидата, която нанесоха с подслушването на най-добрите си приятели, не е смъртоносна, но не може да остане без последствия.

  Париж, 5.07.2013 г.
  

• <<
• 1
...
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
...
• 414
• >>