Всички авторски страници

Авторски

• Европейский суд спас «имантского хакера» от экстрадиции в США

  Анна Козырева, Lenta.ru
  

  .

  Европейский суд по правам человека приостановил выдачу гражданина Латвии Дениса Чаловского Соединенным Штатам, которые обвиняют его в создании одного из самых разрушительных вирусов в истории финансовой системы. 27-летний «имантский хакер» — такое прозвище Чаловский получил по названию рижского спального района Иманта, где он жил с родителями до задержания, — будет на родине дожидаться решения ЕСПЧ о законности экстрадиции. Фактически Страсбург взял на себя ответственность за дальнейшую судьбу подозреваемого, оказав услугу латвийским властям.

  .

  

  В ЕСПЧ пообещали рассмотреть дело Чаловского в приоритетном порядке, но когда это будет сделано, точно сказать нельзя. Назначив меру временной защиты, суд пояснил, что при выдаче подозреваемого в США может быть нарушена 34-я статья Конвенции о защите прав человека (то есть Чаловский не сможет в случае необходимости беспрепятственно подать в Страсбург индивидуальную жалобу). Адвокат предполагаемого хакера Саулведис Варпиньш считает, что латвийские власти вынуждены будут подчиниться решению ЕСПЧ — в противном случае «это будет прецедент в масштабах всего Европейского союза». Юрист также обратился в Генпрокуратуру Латвии с просьбой смягчить меру пресечения своему подзащитному, который с декабря прошлого года находится под арестом. В надзорном ведомстве уже ответили, что в решении Европейского суда ничего по этому поводу не сказано, поэтому Чаловский, скорее всего, останется под стражей.

  Эпопея с выдачей «имантского хакера» Соединенным Штатам длится уже около полугода. В США подозреваемому по сумме предъявленных обвинений грозит до 67 лет тюрьмы. В Латвии же, где законы в сфере киберпреступности намного более гуманны, эксперты прогнозируют для него не более восьми лет лишения свободы, поэтому защита Чаловского вполне предсказуемо всеми возможными способами пытается оставить его на родине. Адвокаты подали сразу несколько жалоб на возможную экстрадицию.

  В частности, они обратились в Верховный суд, однако в начале 2013 года он отклонил иск, отметив, что окончательное решение по этому поводу должно принять правительство. В апреле адвокаты Чаловского обратились в Конституционный суд, указав, что решение о выдаче их подзащитного другому государству нанесет «существенный и невосполнимый вред его основным правам». КС рассматривал жалобу два месяца и в июне также отказался ее удовлетворить. Суд пояснил, что США гарантировали соблюдение прав подозреваемого, ратифицировав конвенцию Совета Европы о киберпреступлениях. Об этом же позднее заявил министр юстиции Янис Борданс, представляющий в правительстве националистический блок VL-ТБ/ДННЛ.

  Дело «имантского хакера» вызвало беспокойство в рядах латвийских политиков. 6 августа правительство все же согласилось экстрадировать подозреваемого, но с минимальным перевесом голосов. За соответствующее решение проголосовали семь министров, пятеро (все — члены входящей в правящую коалицию Партии реформ) высказались против. В необходимости экстрадиции сомневался и представитель правящей правоцентристской партии «Единство», министр обороны Артис Пабрикс, однако он на указанное заседание не явился.

  Незадолго до голосования министр образования и науки Вячеслав Домбровский (один из лидеров Партии реформ) отметил, что для выдачи «своих» граждан за рубеж должны быть веские основания, но сейчас он их не видит. Его коллега по партии, глава МИД Эдгар Ринкевич со своей стороны усомнился в том, что грозящее «имантскому хакеру» в США наказание соразмерно с преступлением, которое тот, возможно, совершил.

  Сомнения членов правительства понять можно. С одной стороны, им сложно было отказать настойчивым требованиям стратегического партнера, с другой — их вполне обоснованно могли обвинить в «бесхребетности» и неспособности защитить собственных граждан. «США могут потребовать выдачи если не половины, то по крайней мере трети жителей Латвии по той причине, что они, возможно, нарушают американские законы об использовании нелицензированных программ», — заявил в связи с этим адвокат Саулведис Варпиньш.

  Министры, поддержавшие экстрадицию «имантского хакера», заявили, что если Чаловского осудят в Соединенных Штатах, ему могут разрешить отбывать наказание в Латвии (в этом случае срок будет снижен в соответствии с латышским законодательством), о чем сейчас ведутся переговоры. Однако несмотря на эти аргументы решение правительства подверглось жесткой критике. Политолог Кристиан Розенвалдс предположил, что если бы Чаловский не был этническим русским, итог голосования мог бы быть другим. «Если бы был Янис Берзиньш, решение было бы намного эмоциональнее. Нашли бы способ не выдавать. Объяснили бы американцам», — уверен он. СМИ же в связи с этим вспомнили, как в 2011 году Латвия отказалась выдать США некоего Карлиса Карклиньша, которому вменяли кражу личных данных, заражение вирусом компьютеров и воровство.

  Примечательно, что решением ЕСПЧ в этой ситуации МИД республики остался доволен. Комментируя решение суда, представители ведомства напомнили о важности соблюдения прав граждан. Реакция латвийских чиновников вполне объяснима — вмешательство ЕСПЧ, по сути, сняло с них ответственность за исход дела «имантского хакера», дав возможность в дальнейшем (в зависимости от окончательного решения) снизить градус общественного негодования и при этом не испортить отношения с США.

  Сам «имантский хакер» разворачивающиеся вокруг него события предпочитает не комментировать. С момента задержания от имени Чаловского было опубликовано всего одно открытое послание, в котором тот утверждал, что зарабатывал на жизнь ремонтом компьютерной техники и мотоциклов, а также подробно описал операцию по своему задержанию (квартиру молодого человека в Иманте штурмовали сотрудники спецназа).

  О самом подозреваемом также известно немного. По данным Firmas.lv, Чаловскому (1985 года рождения) принадлежит зарегистрированное в Юрмале предприятие MS Point, в котором он является единственным членом правления. В 2006-2008 годах молодой человек занимался продажей сувениров и подарков. В свое время Чаловский учился в Рижском техническом университете, где изучал информационные технологии, однако был отчислен.

  Американские следователи считают Чаловского членом хакерской группировки, создавшей вирус Gozi, который в дальнейшем использовался для взлома банковских счетов и похищения денег. Только в США, как утверждается, этот вирус поразил около 40 тысяч компьютеров, в том числе 160 — американского космического агентства (NASA), а хакерам предположительно удалось похитить десятки миллионов долларов. Лидером группировки, по мнению следователей, являлся 25-летний россиянин Никита Кузьмин. Он был арестован в США в 2010 году, пошел на сделку со следствием и выдал предполагаемых сообщников (помимо Чаловского он якобы указал на гражданина Румынии Михая Паунеску, который позднее был арестован у себя на родине).

  По данным СМИ, ядро Gozi было написано и многократно переписывалось Кузьминым еще в 2005 году, однако активно использовать его он начал лишь с 2007-го. Чаловский якобы был ответственен за модификацию вируса и разработку его «начинки», которая при заходе на страницу интернет-банка показывала пользователю несколько видоизмененную ее версию. Например, к стандартным полям для ввода номера карты и данных ее держателя добавлялись те, где нужно было набрать кодовое слово. До 2010 года Gozi атаковал исключительно европейские банки, однако затем у его создателей якобы появились американские заказчики, после чего хакерами заинтересовалось ФБР.

  В интернет-пространстве Чаловский был известен под ником «Майами». По неподтвержденным данным, его заработок от незаконной деятельности следователи оценили в 50 миллионов долларов (при этом на момент задержания он жил в трехкомнатной квартире панельной многоэтажки). В случае если вина молодого человека будет доказана, ему, по всей видимости, придется возместить эти средства. Эксперты, однако, отмечают, что на родине у Чаловского есть шанс получить мягкий приговор, так как столь масштабное дело окажется не по зубам латвийскому правосудию, пока еще не слишком искушенному в вопросах киберпреступности.

   

• Бисер Миланов – Петното към вътрешния министър: Арестувайте всички протестиращи!

  До цирк се стигна на днешната среща между премиера Пламен Орешарски и министъра на вътрешните работи с представители на гражданските сдружения, предаде Novini.bg.

  Криминално проявеният и осъждан Бисер Миланов-Петното е предложил на вътрешния министър Цветлин Йовчев как да се справи с „интелигентно протестиращите“, като използва неговите доброволни отряди.

  Вътрешният министър не му е отговорил. Петното е отправил и друго интересно предложение към Йовчев – да арестува всички протестиращи срещу кабинета.

  Миланов е питал премиера кога ще спре „дискриминацията в медиите“ срещу него и съмишлениците му. Премиерът и вътрешният министър са го посъветвали да пише жалби.

  Петното е отговорил, че са събрали „един тон“ жалби, които ще бъдат изпратени към компетентните органи, придружени със снимков материал.

  Бисер Миланов заяви, че това, че е лежал в затвора, не го прави по-лош и като всеки друг има право на гражданска позиция.

  Източник:  Рik.bg

• Българският лев изпревари американския долар по красота

  

  Българският лев изпревари американския долар в предпочитанията на швейцарските финансите за най-красива валута в света. Родният лев попада в топ пет на най-красивите валути в света, предаде ИТАР-ТАСС.

  Швейцарските финансисти признаха украинската гривна за най-красивата парична единица. Решението е взето след ежегодното заседание на Комисията по естетика на Международната финансова банка, пише БТА.

  Гривната е удостоена с тази титла за втори път. През 2008 г. Международната финансова банка за пръв път оцени най-високо украинските пари, включително призна гривната за валутата, която най-трудно се износва.

  Според швейцарските финансисти петте най-красиви валути са: украинската гривна, австралийският долар, еврото, българският лев и американският долар.

  Източник:  Dariknews.bg

• Разказ за едно пътуване до България

  Когато човек обича нещо или някого много силно, не обича да говори за това. Пази го за себе си. Или може би греша? Затова ми беше трудно да започна тази история…

  .

  

  Чувствата ми към България са повече свързани с усещане, емоционално обвързване, скок в миналото. Как да опиша всичко това в кратък разказ за едно пътуване? Човек вижда това, което иска да види – добро или лошо, усмихнати, приветливи хора или омразни и посредствени лица. Това, което е вътрешната му нагласа.

  И така, да започнем от кацането в София. Усещане за непознато и малко плашещо начало. Трябваше ми само ден, за да почувствам, че съм у дома. Първоначалните ми летищни усещания бързо изчезнаха. Бяхме отседнали с дъщеря ми в роднини, отдалечени от центъра, и се наложи да ползваме метрото. Изненадана бях от чистите и добре подредени метро станции. Пътуването с метрото беше истинско удоволствие и го ползвахме всеки път, отивайки някъде.

  Първото нещо, което ми направи голямо впечатление е, че шофьорите спират на пешеходците. Може би това ще се стори смешно на някои хора, но когато напуснах България, то бе “чудо невиждано”. Сега за мен
  беше удоволствие да пресичам всяко кръстовище и всеки път да благодаря с усмивка на шофьора (в повечето случаи и те отвръщаха с усмивка). И този път за добро, както се казва: “каквото повикало”. Харесват ми усмихнатите хора.

  Показах на порасналата ми в странство дъщеря страната, която обичам – църквите, галериите, площадите, театрите и хората.

  Хората там.

  Хората, искащи промяна.

  Протестиращите хора.

  И за няколко дни се сляхме с това множество от знамена и хора.

  

  Може би за много от нас тук, в Америка, това е ненужно, неразбираемо, излишно или екстравагантно. Да излезеш след работа с детето си на рамене и да кажеш: “Искам да живея добре тук. Не искам да съм емигрант” за нас, емигрантите, е неразбираемо. Много от приятелите ми бяха на тези протести, както и приятелите на моите приятели. Хора с добро образование и добра работа. Хора, живели и работели в чужбина, но завърнали се в България. Хора, които искат статуквото на добре познатите ни лица от политиката да се премахне.

  На протестите не липсваха и провокатори. В повечето случаи те бяха изолирани от самите протестиращи и полицаите, съпътстващи протестите ги отвеждаха в районното. И това ако не е гражданско общество, какво е тогава?

  Знамена, хора, надежда – преливащо в трицветно цяло… Историята продължава и сега. Кога и как ще приключи – не знам. Знам само, че хората там, на площада, правят ИСТОРИЯТА, за която ще четем в учебниците. Дали искаме и ние да сме част от нейните страници или само читатели, оставям избора на всеки от вас.

  .

  Калина Маринова,

  Bulgarians in Detroit Newsletter (August ‘2013)

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Целият августовски брой на изданието може да се види тук – Bulgarians in Detroit Newsletter_August_2013
  

• Грозен скандал (плод на недоразумение?) на вчерашните протести в София

  Тъй като по националните медии отразяват един единствен протест – този пред Министерски Съвет, който вече 56-ти ден излиза с едно единствено искане “Оставка”, обществото няма как да разбере, че по това време се провежда и друг протест под наслов “ВЪРНЕТЕ НИ ЗЛАТОТО, ВЗЕМЕТЕ СИ БОКЛУЦИТЕ”, пише вчера сайтът Silnabulgaria.com. И продължава:
  

  Днес (вчера – бел.ред.) обаче, по време на протеста ‪#‎ДАНСwithme‬ в София, група протестиращи срещу ограбващите страната ни концесии за злато на тротоара пред градинката „Кристал“ са станали обект на изключително грозна и недостойна нападка от страна на други протестиращи, които стоят пред МС.

  

  Минавайки покрай тях една част от протестиращи срещу правителството, започнали да се спират и да заглеждат табелите и да разговарят с протестиращите. Друга част от демонстрантите обаче, се нахвърлили с псувни и обиди към стоящите на тротоара хора. Някои дори започнали да замерят със стотинки протестиращите с табели “ВЪРНЕТЕ НИ ЗЛАТОТО, ВЗЕМЕТЕ СИ БОКЛУЦИТЕ” със селски, махленски викове: “На ви злато, бе! На! На!”, “Да ви е*а майките, комунисти скапани! Идете да се шибате с вашите искания за това държавата да стопанисва сама своите ресурси!”

  Очевидно е, че на протестите срещу кабинета “Орешарски” излизат и най-върлите поддръжници на капитализма. Интересно обаче е дали тези хора са наясно, че източването на златния ресурс на България потъва в чужди икономики, обслужващи чужди интереси? Дали изобщо замерящите със стотинки си дават сметка, че ако България добиваше сама златото си, сега нямаше да има проблеми с изплащането на пенсии и социални осигуровки? Дори нямаше да има нужда да тегли кредит, за да попълва дупки в бюджета? Всъщност, дали изобщо имат някаква представа, че икономически развитите страни реално са извоювали икономическата си стабилност именно защото източват ресурсите на онези, които им позволяват?

  Източник: Silnabulgaria.com

• Заблудите, които ни въртят в кръг

  Веселина Седларска, сп. „Тема“
  

  .

  

  Разликата между хитруващата и почтената политика е нещо като разликата между Едвин Сугарев и Пламен Горанов. Трудна за доказване и много лесна за разпознаване. Хитруващата политика е с близък хоризонт, тя е бегач на къси разстояния. Цели се в днешно-утрешната печалба. Крепи се на заблуди, които искат да минат за мъдрости. Това са фрази-бутони, които ти спестяват усилия, устройват те за момента, звучат като основателен аргумент и най-важното – прикриват истинските мотиви, когато те не са за произнасяне на глас. Това лято ставаме свидетели на възхода и падението на поне десетина от тези устойчиви спасителни формули.

  Да дадем шанс. На всички езици в тази фраза „шанс” е в единствено число. Няма призиви да дадем шансове. В политиката обаче изразът се използва тъкмо в случаите, в които някой е провалил своя шанс. Издънил се е още в началото. Ама толкова в самото начало, като че ли още не е започнал. Което дава основание на поддръжниците му да поискат да му се даде полагаемото се на всеки – шанс. Тоест да му се даде време. Публиката обаче си има защита за такива ситуации. Тя казва: няма нужда да изпием цялото море, за да се убедим, че е солено. Ако след първата обелка свареното яйце вони на запъртък, няма нужда да се бели по-нататък. След първите назначения от правителството на Пламен Орешарски се разнесе категоричен мирис на нещо, което не може да бъде преглътнато. Нямаше как след това да се даде шанс за остатъка от мандата, в най-добрия случай той можеше да бъде даден до определена дата.

  Хайде да сме за този, за да не се върне онзи. Сезонният изразител на тази тактика е рап певецът Мишо Шамара. Аргументът на неговата философия е „Трябва да си малоумен, брат, за да не си срещу ГЕРБ.” Оправданието му: „Аз да не съм се оженил за ГЕРБ бе, като са се издънили, ще бъда срещу тях.” Цялата конструкция на „нека да сме за този, за да не се върне онзи” се клати по тази причина – че се мерят две издънвания. И двете издънвания са очевидни, но едното е имало достатъчно време да стане по-омразно. Следователно: да дадем време на настоящото да стане по-омразно в сравнение със следващото.

  Нека да сме за онзи, който има шанса да дойде, само и само да се махне този, който е сега. Това е завъртане на по-горната версия на 180 градуса, нещо като огледален куплет на летния хит на Мишо Шамара. Ела зло, че без тебе по-зло. Каквото и да си, само да не е това сегашното. Тази игра сме я играли много пъти, всъщност при всички български избори. Избираме този, само да не е онзи, който току-що е бил. Не че ще запомним, че никога повече не бива да го избираме. Напротив, ще го направим само след четири години. И не че вярваме, че новият ще е различен – просто искаме да пробваме, да видим. Правили сме го няколко пъти, когато сме били наясно кой ще е следващият Спасител. И тъй като със сигурност разбрахме, че няма Спасители, сега се правим, че не се сещаме кой ще е следващият. Извадихме си главата от пясъка, разбрахме, че гледката е непоносима и затова я заравяме още по-дълбоко. Да става каквото ще да става, само да се махне това, което е сега. Така се тръгва към следващата безизходица.

  Да сложим този, когото лесно можем да махнем. Това е най-кривата сметка и кой знае защо най-устойчивата заблуда в политиката, не само у нас, а и по света. Дългите кариери на доста лидери са започвали тъкмо заради това, че някой силен си е въобразявал, че те са слаби. Да сложим този безличния, безволевия на мястото, докато решим какво да правим. Той и без това не се е надявал на голяма кариера, лесно ще го махнем. По тази уж здрава логика лидери са се застоявали доживотно, без да са били авторитети и фаворити в самото начало. Т.нар. компромисни фигури са в състояние да поднесат големи изненади. Когато Зиновиев и Каменев не искат да се сблъскат за мястото на генерален секретар на болшевишката партия, те предлагат Сталин – посредствен и следователно би трябвало да е лесно управляем. Временно. Докато „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен” (писмо на Ленин от януари 1924 г., да му имам критериите за лидер). Партизанинът Янко също не е бил най-славният партизанин и уж временно, уж най-безобиден…

  Случаят с българския президент е много по-мек, по-цивилизован вариант – Росен Плевнелиев нито е толкова софт в началото, нито ще стане толкова хард в края. Но моделът е спазен: човек, който няма самочувствие да планира голяма кариера, се посочва за пост, на който няма да му се налага да прави кой знае какво, освен да охранява мястото за известно време и да се вслушва в донорите на длъжността. Обаче животът е с по-голямо въображение от плановете.

  „Под стрес съм, не мога да се храня, не зная какво ще стане след час, не зная какво ще стане утре…” – това е президентът Росен Плевнелиев пред „Уолстрийт джърнъл”. Драги американски инвеститори, както и бизнесмени от цял свят, които четете това издание под лупа, елате, ние ви чакаме, тук е толкова вълнуващо, че не се знае дали след час няма да стане още по-вълнуващо, за утре въобще да не говорим.

  Но и това е Плевнелиев от същото интервю: „Аз съм много отдаден, много съм мотивиран. Аз съм много активен. Никога няма да поставя независимостта на президентството под въпрос, независимо кой какво пише. Седях до Вивиан Рединг. През февруарските протести дори се качих на платформа. Виках, опитвах се да им кажа нещо. И те крещяха. Но доказах, че съм президент с кураж, който не се страхува да се качи на платформа. Аз съм проевропейски президент. Аз съм президент, който работи за обединение, мога да ви дам много доказателства.”

  Подскачат президентските изявления и смях ту нагоре към асертивното поведение, ту надолу към виктимизацията, както би казал всеки психоаналитик. Ту свръхценностна самоутвърждаваща реакция, ту поведение на жертва. Това вече не е човекът, сложен да топли стола пет години. Така се започва.

  Да твърдим докрай, че нашият е прав, особено когато е крив. Журналистите знаят какво се прави, когато уважаван събеседник изръси глупост от рода на това, че България е била член на Съветския съюз. С уважението, което са изпитали към него, те уточняват дали това не е било лапсус – в смисъл дали не е искал да каже, бе България е била сателит на Съветския съюз, или да не би да е имал предвид по-широка общност като Варшавския договор. Въобще не се съмнявам, че журналистът от „Уолстрийт джърнал” Шон Карни не си е написал домашното и не знае на какво е била член България. Той не е уточнил, той е публикувал точно това, което българският президент казва – че България е била член на СССР. Или е липсвало уважението, с което се спасяват събеседници от подобни гафове, или Шон Карни е привърженик на възможно най-честната позиция: независимо колко ни е изгоден човек в даден момент, трябва да сме наясно какъв е той.

  Фанатиците на протеста обаче скочиха на всички, които не харесаха интервюто. Аргументът: сега не е моментът да критикуваме президента, сега той ни върши добра работа, сега да си затворим очите, докато се преборим с лошите, позволено ни е, защото ние сме добрите. Ето, така започва пътят на добрите към превръщането им в лоши.

  Да бъдем против себе си, за да попречим на онзи, който е против нас. Сложна формула за краен случай, в какъвто това лято е поставена изцяло „Атака” (заради НФСБ) и отчасти БСП (заради страха от ГЕРБ и угодничеството към ДПС). Ефективна в краткосрочен план, самоубийствена в дългосрочен.

  Да се определим, предимно като се отграничим. Понеже не сме наясно какви сме, нека поне показваме какви не сме. Да дадем основания да ни обичат, като демонстрираме кого мразим. Тази формула от началото на демокрацията заживява нов живот и ако се оглеждате за Михаил Неделчев, ето го и него. Обяснява, че Кръглата маса била важен форум, защото там можеш да се изправиш срещу другия и да го дразниш. Като дразниш някой лош, се очаква да бъдеш приет за добър. Вивиан Рединг не ги разбира тези неща и препоръчва ГЕРБ и БСП да обсъдят поне няколко точки, около които да се обединят. Да се съберат, ама нали тогава съвсем няма да е ясно това, което и без това се питаме – БСП наистина ли са леви, а ГЕРБ наистина ли са десни, щом се обединяват, това да не ти е Германия? Да се съберат, ама нали тогава може да вземат да се появят наистина леви и наистина десни. Няма как да се съберат да обсъждат съдбата на България нарочените за леви БСП и играещите на десни ГЕРБ, имат си по-важната работа да седят в маркираното пространство и да си го вардят. Затова няма как да се започне такъв диалог.

  Боли ли ви, а, боли ли? Думи на Христо Бисеров от парламентарната трибуна към ГЕРБ? Така ДПС попълни триадата: обръчите, порциите, отмъщението – трите инструмента на управлението, по информация на партията, която винаги е дърпала конците на управлението. Отмъщението е черешката върху тортата на властта. Нанася поразии в дългосрочен план, но е толкова изкусителна, че с нея се започва.

  Няма за кого да гласуваме? Да ви е минавало през ума, че тези протести са колкото против Сергей Станишев и Бойко Борисов, толкова и против Иван Костов и Меглена Кунева? Много десни избиратели не гласуваха, защото дясната бъркотия около Иван Костов ги изтощи. Много привърженици на Меглена Кунева се оттеглиха заради разстоянието между първоначално казаното и после стореното. Други, готови да гласуват за тях, отчетоха ниския им шанс и гласуваха за ГЕРБ, само и само да дадат глас против БСП. Сега всички тези хора са непредставени в парламента и протестират. Крещят на снахата, да се сети дъщерята.

  Който не ни харесва, значи харесва този, когото ние не харесваме. Това е символ-веруюто на всички политически партии в момента, които съставляват непоносимото статукво. Но това е и символ-веруюто на протеста, който иска да смени статуквото. Протестът в момента се държи като типична българска партия – който не заявява „прави сте, когато съгрешите дори”, значи е мрачен крепител на статуквото. Не целият протест естествено, както на всяка каца мед, достатъчно е една лъжичка пиарка и неколцина предани вувузели, за да окарикатурят най-после дочакания глас на гражданското общество. Най-лошото за един добър протест са кресливите, преиграващите. Този протест успя да постигне най-доброто, най-смисленото, което може да направи гражданското общество: той застана пред властта по повод на едно емблематично назначение и го спря. Но този протест не можа да си изгради имунна система, за да се опази от преиграващите – те отблъскват, вместо да привличат. Всяко по-късно непоносимо статукво започва така – като изискваш да те харесват, безусловно, патетично, и леко надменно.

   

• Анатомия на заменките

  Как се печелят милиони от държавни земи

  

  Томалев-Томалети-Томалевски и Ива Николова, кандидат на Синята Коалиция за частичните кметските избори в Габрово през 2010 г.

  Лицето Божидар Томалев, известно също като Дарио Томалети, или Божидар Томалевски се изявява в политиката като шеф на партията „Другата България“, претендираща да представлява българите в чужбина. От февруари месец той се вписва и в ново амплоа на „протестиращ“. Последната му изява е на „протестиращ колаборационист“, който ще участва в писането на нов изборен кодекс по покана на Мая Манолова.

  Кого всъщност представлява Томалев става ясно от изборните резултати. За „Другата България“ са гласували всичко на всичко 2 497 избиратели, от които цели 201 в чужбина, където ѝ  е основната таргет група. Маргинални резултати, чрез които обаче набърканият в национално следствие за крупна измама в Поморие Дарио Томалети се легитимира като политик.

  

  Факс от Национална Следствена Служба потвърждаващ разследване срещу групата на Томалев

  Преди две години Биволъ публикува подробно разследване за опит да бъде ощетена община Поморие с над 2000 декара земя. В схемата лъснаха фиктивни бизнесмени, с измислени характеристики, които бяха представяни за инвеститори от световна величина. Извършеното журналистическо проучване в европейски и американски фирмени регистри установи, че историята на обявените като крупни инвеститори в голфпроекта до Каблешково, е един добре скалъпен мит.

  Резюме на приказка за голфъри

  Преди 10 г. Томалети изгрява на българския небосклон като непознат активист на монархическата идея. Представя се почти като кадър на модерните за времето на НДСВ „юпита“ и е назначен на синекурната длъжност за консултант на синдика на Авиокомпания „Балкан“. Той е с подновени зъби, безупречна дежурна усмивка пред камери, подържан маникюр и изискани дрехи. Инвестирал е няколко хиляди евро в костюм, ризи, вратовръзки, маркови обувки и кожена чанта. Едва малцина и то от родния ъндърграунд разпознават в него бившия играч от „Магура“ и бивш съдържател на мутренското заведение „Скай клуб“ /сега „Син сити“/ затворено преди 20 г, заради разпространение на дрога. Тогава Томалев изчезва дългосрочно от страната. Появява се покрай Царя и майка си Веселка Димитрова, известна в средите като финландска благородничка – Лучия Остерлунд – канцлер на основана от нея монархическа организация.

  Около 2004 г. Томалев се завърта по морето и лансира идеята Поморие да се превърне в световна голф дестинация с комплекс за голф и туризъм на стойност 194 430 000 евро. Води със себе си добре облечени британски бизнесмени, които представя като крупни инвеститори, строили в цял свят подобни селища. Организира екскурзия до Испания за общинските съветници, за да им покаже как изглеждат „на живо“ построените от неговите приятели комплекси. Спечелва на своя страна местни предприемачи, на които обещава мащабна работа по проекта за голф. Дава изявления пред медиите, които звучат убедително и никой тогава не може да се усъмни дори, че зад лъскавата фасада на грандиозните планове се крие само въздух под налягане.Червеният кмет Петър Златанов е спечелен за каузата и си слага главата в торбата в съвместна работа с Томалети. Всички са очаровани от бляскавите думи на Томалети, освен тогавашният председател на Общинския съвет Стоян Стоянов. Бивш полицай от Икономическа полиция той не вярва безрезервно на продуханите милиардери и започва да води кореспонденция с МВР, Министерството на външните работи и финансовото разузнаване, за да иска информация кой всъщност стои зад обявените за инвеститори JJ Gallagher Ltd., Gallagher Trust, Еврофонд груп и Powerscourt Capital. В портфолиото им обявено от Томалев пред Агенцията за инвестиции пише, че са едни от водещите в строителството на търговски обекти, голф терени и места за отдих във Великобритания и Западна Европа, както и в проекти на гражданско строителство, строеж на пътища, пречиствателни станции, тунели, мостове.

  Бившият полицай Стоянов обаче не иска да повярва на тази сладка приказка за доведените гости от Томалев-Томалети-Томалевски. Най-малкото защото никога и никому не са дали своя визитка с точните координати, адрес, телефони, мейл и уеб сайт на супер компаниите си. В крайна сметка лобизма на Томалев надделява над скептицизма на шефа от Общинския съвет и община Поморие. Съсобствената му фирма „Енджиби кънсалтинг“ ООД и общината създават общо предприятие за реализацията на фараонския проект за голф игрище и ваканционен комплекс. Съвместното дружество бива кръстено „Кабланд“ ООД и за негов управител е избран именно Дарио Томалети. Общината апортира вътре над 2000 дка земя, за която Томалети много скоропостижно изважда нотариален акт за собственост на името на новото дружество, управлявано от него. Независимо, че единственият сериозен материален актив на новоучреденото дружество са общинските терени, общината получава едва 20%, тъй като земята край Поморие е оценена на главозамайващата сума от…. 0.14 лв/м2.

  Тъмната страна на Луната

  Непосредствено преди гласуването на договора за общото предприятие „Кабланд“ ООД, Томалев и ортаците му прехвърлят собствеността на фирмата си на малтийската офшорка „Дарник лимитед“, без обаче да уведомят общината. Общинските съветници фактически са въведени още в началото в заблуждение и одобряват без да знаят проект със съсобственост с неизвестни партньори. Така Община Поморие е подведена и се озовава без да иска в съдружие с офшорна фирма с нясен собственик. Малко по-късно частните съдружници започват да предявяват претенции към съдружника си – община Поморие, за направени огромни разходи на общото дружество. Тъй като общината не може да плати исканите милиони, за да бъдат компенсирани, съдружниците й искат тя да прехвърли собствеността върху акциите си в общото дружество. А „Кабланд“ ООД е собственик на общинската земя и след отстраняване на общината, земята би преминала изцяло в разпореждане на Томалети и компания.

  Схемата до момента не е успяла благодарение на реакцията на местния Общински съвет, медийния шум и започната от прокуратурата проверка. Предишните съветници дори започнаха процедура за разваляне на договора с фиктивните инвеститори и спечелиха съдебната сага. /Вижте подробно интервю с бившия Председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов/ Призоваваме изрично Главният прокурор Сотир Цацаров да изгледа внимателно това интервю и да прочете разкритията за схемата за обсебване на над 2000 дка обществена земя. Очакваме поне веднъж правораздавателната ни система да започне да действа в интерес на българската държава и общество, а не като чадър над сенчести групировки и чужди корпоративни интереси.

   

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част I

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част II (част III следва)

  Интервю с бившия председател на Общинския съвет в Поморие Янчо Славов Част III

  Трансформацията на властта при един кмет

  След избирането през 2011 г. на кмет от ГЕРБ – бившия депутат Иван Алексиев, едно от основните му обещания беше да сложи край на гнилата сделка. В хода на управлението си обаче тази позиоция постепенно се трансформира. Новият кмет се закле публично да наложи конкретни финансови изисквания и гаранции пред „инвеститорите“ за изпълнение на проекта. В противен случай той обяви по медиите, че ще развали сделката на 1.08.2013 г. Странно защо преговорите по далаверата с Томалети бяха реанимирани, въпреки съдебните дела и неприключилите проверки и следствени действия. Развръзката от сделката с толкова голям обществен интерес тепърва предстои. Факт е, че Алексиев не спази изявленията си, не развали сделката, а напротив – на 2-ри август седна на една маса с Томалети и партньори да прави общо събрания на „Кабланд“. На него бяха представени колосалните разходи от 4.5 млн. лв натрупани от дружеството. Съмненията за фиктивни финансови харчове, контрол върху които има единствено управителя, не се крият от специалистите. На събранието са обсъждани варианти отново как да бъде елиминирано, или поне понижено участието на общината, чрез прехвърляне на дялове, или т.нар. увеличаване на капитала на ООД-то. Класически начин за постепенно маргинализиране на партньор от публичната сфера. Резултатът по този сценарий може да бъде само един единствен и той е загуба в крайна сметка на огромния терен на една от най-атрактивните земи за небогатата община Поморие. Респективно – бързо облагодетелстване на няколко хитреци с милиони за сметка на обществото и бездействието /мотивирано, или не/ на местните и държавни институции. Мотивите за подобни изводи и механизмът на злоупотребата с публични терени ще ви разкрием подробно по-надолу.

  Може би не е без значение фактът, че по време на предишния мандат, когато Томалети имаше пълно съдействие за плановете си в Поморие от кмета Петър Златанов, именно Иван Алексиев беше негов заместник и дясна ръка.

  Подробности за генетиката на далаверата „Кабланд“ можете да прочетете в предишното разследване на Биволъ. За него сайтът беше даден под съд от Дарио Томалети, който изгуби делата на всички инстанции.

  Как се става милионер от държавни земи за няколко месеца

  По-долу описваме друга знакова схема на Томалев и компания, чрез която за една година са кеширани 8 млн. лева от класическа заменка. Разплитането на сделките показва като на длан „интелигентната“ технология, чрез която за няколко години Тройната коалиция обогати за сметка на обществото близки до властта олигарси и (не)случайни шмекери. Заменките са може би най-голямата кражба в историята на България, но нито едно правителство не ги отмени и да накаже виновните, въпреки лъжливите клетви на Борисов и ГЕРБ. Това само по себе си е перфектен индикатор за генетиката на сегашното и предишно правителства.

  За да реализира схемата Томалев се сдушва с двама емблематични бизнесмени от Южното Черноморие. Единият – Антон Петров с прякор /Кабата/, известен в края на миналия век като приближен на Йордан Цонев и активист на СДС от времето на Костовото правителство. Напоследък името му нашумя със съдебно наказание за хулиганство и нападение над бургаски журналистически екип. Другият ортак на Томалев е „равадиновския барон“ Георги Тумпалов, станал популярен с кичозния замък построен край село созополското с.Равадиново и видим вдясно от пътя за Южното Черноморие. Тумпалов е известен в медиите като борец и бивш представител на силовата групировка ВИС по Южното Черноморие. За определен период от време попадна под ударите на Комисията Кушлев и беше обвинен в рекет и изнудване. В крайна сметка оневинен по всички точки от съдебната ни власт.

  Заменката започва на 11.12.2006 г. когато Министерството на земеделието и горите управлявано от Нихат Кабил заменя 203 декара държавен терен край Поморие за чукари в района на Елховско и Ямболско. Държавната земя тогава е оценена на 25 004 лв., а бенефициент на името на лицето Николай Динков. Много е интересно да се проследи начина по който Динков става собственик на десетки частни нивички от землищата на десетина села в района на Сакар. Буквално дни преди замяната Динков е обикалял по обезлюдените села в Югоизточна България до границата с Турция и е изкупувал от всякакви хора изоставени ниви, лозя и бахчи за жълти стотинки. Целта е била да бъдат достигнати общо 203 дка на обща цена около 25 хил. лева, които са били платени реално на частните собственици. Сделките стават през втората половина на ноември 2006 г. Прокуратурата трябва да разследва как за няколко дни е била входирана преписката в Министерството, кога и от кого са били обходени и оценени пръснатите на територията на две общини парцелчета от по няколко декара и как, кой и защо в крайна сметка взема абсурдното решение да замени 203 дка монолитен парцел край Поморие за една дузина нивички, с които на практика държавата не може да направи абсолютно нищо, освен да пречи на съседите по синор.

  Само два дни по-късно, на 13.12.2006, Николай Динков продава 103 декара на Георги и Златка Тумпалови и 100 декара на Никола Томалев – баща на Божидар и Живка Дионисиева, майка на Кабата. Двата терена са оценени на 5000 лв. всеки или с други думи Динков за 2 дни отписва едни 15 000 лв. Няма обяснение кое е накарало строителният предприемач Динков и съдружник на един от най-известните бургаски архитекти Петко Петков да загуби нарочно 15 хилки за по-малко от месец, само заради лукса да участва в реална заменка на ДПС.

  Следващия ход с тези земи е още по-екзотичен. На 18.12.2006 Георги и Златка даряват терена на сина си Никола Тумпалов. При тази транзакция златната черноморска земя вече е оценена само на 836 лв. Имаме ново обезценяване на поморийския „златен терен“ с нови около 9000 лв.

  Още в същия ден /вероятно и на същата маса/ Никола Томалев и Живка Дионисиева даряват своите 100 декара на тъста на Томалев – Петър Стоянов и на самия Антон Петров – Кабата. Техните 100 декара са оценени на 360 лв. Бившият държавен парцел става още по евтин за 2 часа. За сведение, освен чрез имоти, семействата на Томалев и Кабата са свързани и по кумовска линия – Божидар Томалев е кръстник на малкото дете на Антон Петров.

  Това обаче не е краят в девалвацията на стойността на терените. На 28.12.2006 Никола Тумпалов, Петър Стоянов и Антон Петров – Кабата продават своите терени по 300 лева всеки на фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ, която е регистрирана десет дни по-рано, на 19.12.2006. г. и е с управител Димитър Косаков, известен като шофьор и дясна ръка на Кабата.

  

  Следва затишие от няколко месеца през които явно се търси купувач. На 13.07.2007 г. фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ прави първия си удар. 103 декара придобити за 300 лв. са продадени на „С ПЛЮС ИНВЕСТ“ ЕООД за…. 1 553 875 евро.

  По това време лицето Дарио Томалети, което е другата самоличност на Томалев, е съдружник и управител във ВИП РИЗЪРТ ДЕВЕЛЪПМЪНТ заедно с Димитър Косаков.

  Вторият удар е на 09.10.2007 г., когато останалите 100 декара са продадени на „РЕМОТЕЗ“ БГ ЕООД за 2 600 000 евро.

  След тези главозамайващо доходоносни сделки Дарио Томалети излиза напълно от фирмата ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ (решение на Бургаския окръжен съд от 17.10.2007 г. по ф.д. 4151/2006) и така замита следите към „фамилията“.

  

  Ето как за по-малко от година, под ръководството на Нихат Кабил, заменката донася на приятеско-роднинския кръг на Томалев, Тумпалов и Кабата печалба от близо 8 млн лева. Нещо повече: ВИП РИЗОРТ ДИВЕЛЪПМЪНТ не е декларирала нито лев от главозамайващата печалба на данъчните власти, сочи справка в системата ДАКСИ.

  Лошо пророчество

  Тук е важно да се уточни, че терените от тази заменка са гранични с мнимия голф комплекс, където залогът вече е за 2000 декара. Генетиката на съдбата на държавната земя показва красноречиво какъв инвеститор е всъщност Томалев. По горната схема може да се предвиди вероятната съдба на общинската собственост, която на практика е един цял терен с вече изтъргуваната користно държавна зона. Дори в кризата тяхната стойност на пазара за земя е значителна и ако схемата успее, ще засенчи в десетки пъти първия успешен удар на Томалети и компания. Разбира се, ако преди това не се намеси дремещата летен сън Прокуратура.

  Източник: Биволъ

• Ние не искаме да живеем в такава държава, нали?

  Еврочикаго препубликува от OFFNews писмо от една протестираща българка, което много ни хареса. Ето го.

  В четвъртък, докато протестът освиркваше новия палат на Цветан Василев, заменил легендарния ресторант “Кристал”, някой открадна колелото на Мария.  Мария Стоева е жената, която изрисува “Мадарския конник” на Орлов мост. В петък протестът събра пари за ново колело на Мария. Под информацията на OFFNews за това, Мария публикува следния коментар:

  „Така… Не знам как да започна…

  Вчера Vassil Velichkov и Tihich Tihichat в палатковият лагер ми дадоха едни пари, с думите, че хората от протеста са ги събрали, за да мога да си купя пак колело. Останах като гръмната. Причината да публикувам информация за това, че е откраднато колелото, беше надеждата ми да се намери, а не очакването някой да събере пари за ново или да ми даде ново колело, което евентуално пак да ми откраднат след една година примерно. След миналогодишната кражба, когато се сблъсках лице в лице с процедурата в полицията след кражба на колело – това, че дигитални снимки на откраднатия предмет не се приемат, а само хартиени, че видео материал, на който го има извършителя на кражбата, също няма практика да се употребява и не беше приет, ми беше останала надеждата хората да помогнат за намирането на колелото по-ефикасно от органите на реда. Имаше и разследване на журналисти – напълно показателно за безпомощността на нашенската полиция и техника, с която разполага и логика, по която се води в такива случаи.

  Имам си колело, което може да замести откраднатото и да не ми е жал за него, когато и ако пак го откраднат, даже вече бях с него снощи… Самата логика, някой да краде, а друг да събира пари, за да се купи ново нещо, което някой пак да краде, не ми е понятна. Това е като ситуацията със здравната каса, пенсионните фондове, средствата за образование… цялата ни сбъркана държавна система.

  Опитах се да върна парите – повече от 240 лева – а колелото струваше 170… не ги приеха.
  Дадох от тези пари 20 лева на Петьо от лагера – за да си купи очила, които бяха счупени и загубени в нощта на 23ти срещу 24ти юли – голямото меле… а момчето без очила не вижда … мисля да му дам и недостигащите му за нови очила още 30 лв. Съжалявам, ако това се стори неправилно на хората, които са събирали пари специално за колело, но аз ново няма да си купя – в настоящата ситуация.

  Нека направим така, че да не се краде – да ловим крадци, законите да значат нещо, камерите за видео наблюдение да се ползват по предназначение ефикасно.

  Да махнем оградите около МС НС и пр. Полицията да си свърши работата и с големите крадци и с дребните, които хранят големите… Защото! Както не може да се намери едно откраднато колело, така не се намират и откраднати заводи, стадиони, човешки животи.

  А ние не искаме да живеем в такъв свят – нали?“

   

  

  Мария Стоева. Снимка: С. Антонов

• Първи монолог на Емилия

  Здравка Евтимова, OFFNews

  .
  

  

  Самият той ми даде тази идея, благодарение на която щях да кажа сбогом на черното безпаричие. Под “самият той” разбирам бившия си съпруг, който, естествено, живее с далеч по-млада жена от мен, а това само по себе си говори, че има достатъчно банкноти да я издържа – в противен случай кое уважаващо себе си одушевено съществително от женски род ще остане при възрастния господин с ишиас и косопад, когото аз напуснах?

  Аз и възрастният господин имаме син, който освен многото си приятелки има и безкрайно много дългове. Понастоящем е минал в нелегалност, звънят ми през час разни кредитори и питат къде е крадливият изверг. Учудих се, когато една вечер се обади не кредитор, а бившият ми съпруг:

  – Кажи на Камен (така се казва неблагонадеждният ни потомък), че мога да му помогна да си плати дълговете, защото не желая някой ден да докарат обезобразения му труп пред новия ми мезонет. Гледката ще покруси дълбоко Сияна.

  Сияна е младото цвете, което заради аромата на банкнотите живее с моя бивш.

  – Уви, не зная къде е синът ти – отвърнах аз.

  В края на краищата Косьо, съпругът ми от далечното минало, представи девет хиляди евро – сума, с която плати на кредиторите. Синът ми и неговата велика любов щастливо се прибраха у дома – събитие, което не ме зарадва кой знае колко, защото Камен не яде хляб. Имал лениви черва и според лекарите трябвало да се храни само с пържоли. Друг път, когато Камен акостираше вкъщи с някое дамско завоевание, аз излитах в нелегалност при един мой приятел, за когото се надявах да се омъжа. Но той ме отряза – естествено е, че на света има много по-млади жени от мене, способни да похарчат парите му.

  Камен, макар и мързелив, е доста проницателен, видя откъде извира финансовото благоденствие: от бившия ми съпруг. Клекна при баща си и заплака на рамото му. “Нима наистина получи подкрепа от папа?”- попитах го аз и с изумление разбрах, че баща му отново се изцедил няколко хилядарки.

  Знаех, че синът ми е стиснат като самата смърт, но бях твърдо решила да отида на курорт, по дяволите, защото ми омръзна да живея с мъже, които все си намираха някоя по-хубава и по-интелигентна от мен. Синът бе забогатял, следователно трябваше да ми подаде ръка в този труден момент. Той никога не подаваше ръце, нямаше да го направи и сега, но все пак бях длъжна да опитам.
  Още по темата:

  – Боя се, че имам опасно заболяване – излъгах аз, но Камен не се интересуваше нито от опасни, нито от безопасни заболявания. – Сине, – подхванах на тънката струна, която в душата му въобще не съществуваше. – Помня, когато беше малък… Колко беше красив тогава… – единственото нещо, с което можеш да стоплиш отвратителния характер на моя син, са плоски комплименти от типа колко е чувствителен и гениален. Казах, че като малък само той ме е обичал. Тази дебела лъжа разтопи два-три метра лед под кожата му и той бръкна в джоба си. Извади една смачкана петдесетачка, което беше лош знак. Изтъкнах, че червата му ще се почувстват опиянени, ще забравят леността, ако ми даде пари на заем. – Ти си прекрасно момче – излъгах отново аз, след което подчертах, че умът му е брилянтен, а характерът – силен и неустоим. Така продължих: – идеите му са неотразими, профилът- божествен, приятелката му е особено нежна (мършава гъска!) – докато синът ми измъкна още пет стотачки от джоба си и каза:

  – Добре, но трябва да ми ги върнеш. И то скоро.

  Хубаво.

  След това отидох при бившия си съпруг. На него не му пукаше дали ще пукна от рак, СПИН или просто шофьорът ще ме пречука, защото не мога да си платя таксито. Затова казах:

  – Косьо, в името на хубавото помежду ни… – той се намръщи злобно и разбрах, че що се отнася до мен, за нищо хубаво не може да става дума. Добре: – В името на секса, където си блестящ – лицето му се раздвижи приятелски и аз продължих смело напред: – В името на най-хубавия секс, който съм преживяла, те моля да ми дадеш пари на заем.

  – Нямам пари – заяви той, точно както очаквах.

  – Винаги си бил благороден – хвърлих висока топка аз. – Може би ще седна да напиша книга за тебе…

  Да, бе! Утре ще стана по-рано и веднага почвам да пиша, рекох си на ума.

  – Книга за мене? – измърмори несигурно той.

  – Сияна ще бъде очарована, когато бившата ти съпруга публикува такива прекрасни неща за тебе.

  Той ми даде хиляда лева и след като още половин час го убеждавах колко е красива Сияна (гъска от всички страни!) и колко велик е самият той, сумата стана хилядарка и седемстотин.

  Със Сияна беше далеч по-трудно. Тя знаеше, че всичко в живота е банкноти, известно й беше колко струва един час под завивката с възрастния ми мъж и какво трябва да направи, за да получи “Пежо 207″. Помолих я да изпие един коняк с мене и пробвах увода за тежкото заболяване. “Не съм лекар”, прекъсна ме хладнокръвно младата орхидея.

  – Е, добре, не съм болна – заложих на откровеността аз. – Трябват ми пари, за да спечеля един мъж. Дай ми назаем.

  – Благотворителното дружество се намира на следващия ъгъл – отряза ме тя. – Плати ми коняка, без друго изгубих много време с теб.

  – Около лицето ти се излъчва особена аура – стрелях напосоки аз с надеждата, че случайно ще улуча орел. – Сигурно в предишния си живот си била законодател.

  – В предишния си живот ли? – възкликна орхидеята и забрави, че трябва да й плащам коняка. – Сигурно съм била жрица или прорицателка.

  Веднага предположих, че сигурно е била самият Юлий Цезар. Идеята, че е била Цезар, очевидно й допадна. Сияна призна, че ненавижда възрастните мъже.

  Прегърна ме и обади, че копнеела за голямата любов в живота си – с някой млад хетеросексуален герой, а не мекотело като Косьо. Така е, успокоих я аз и обещах, че ще напиша за нея книга, защото откъде другаде ще намеря такава личност – пророчица, жрица и Юлий Цезар, събрани в едно? Сияна ми даде две хиляди лева – всичките, които моят съпруг й беше предоставил да ходи на масаж, за да го вдъхновява след полунощ, но ако питаш нея той само хъркал на възглавницата, а тя обливала с кървави сълзи своята, защото какъв е тоя отвратителен живот – без романтична любов?

  Минах в нелегалност – съпругът ми, синът и Сияна ме издирват под дърво и камък да си приберат парите, които ми бяха предоставили съвсем доброволно. Зная, че изпращат след мен “освежители на паметта” – под тая фраза се разбират мъже, които те бият, докато върнеш взетите назаем пари. С първия освежител спах два пъти и го убедих да продаде стария си Форд. Парите профукахме в Созопол, след което го накарах да се закълне пред мъжа ми, че вече съм умряла. С втория се напихме от мъка, че животът е толкова скапан – той беше симпатичен човек. Сега живея в неговата къщичка в полите на Люлин. Честита съм. Много. Не зная колко ще продължи щастието ми, защото често получавам писма – до поискване – от Сияна, бившия мой съпруг и сина ми, в които задружно изтъкват, че не е прилично дърта чанта като мен да съсипва такова хубаво младо момче като техния “освежител”. Питат ме също така какво става с книгите, които съм обещала да напиша за тях.

   

• Окупирай… протестите!

  Любослава Русева, сп. „Тема“

  .

  

  „Протестиращите трябва да внимават не само за врага, но и за представящите се за техни приятели, които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите. По същия начин, по който си купуваме безкофеиново кафе, безалкохолна бира, сладолед без мазнини, властимащите ще се опитат да превърнат протестите в безобиден морален жест.”

  Статията на философа Славой Жижек „Първо окупирай, после поставяй искания” е публикувана във в. „Гардиън” в края на октомври 2011 г. В нея той съветва лагеруващите в парка „Зукоти“ и за друга опасност:

  „Не бъдете самовлюбени. Карнавалите са евтино зрелище. От значение е следващият ден, когато отново ще трябва да се върнем към всекидневието. Дали нещо ще се е променило?“

  По онова време „Окупирай Уолстрийт” набира все повече последователи и наблюдателите са щедри на суперлативи. Медиите тръбят, че „99-те процента” са се събудили, както и че „американският политически пейзаж вече никога няма да бъде същият”. Един от някогашните ветерани на в. „Ню Йорк Таймс” – Крис Хеджис, дори стига до заключението: „Крехкото статукво, налагано от елитите в продължение на десетилетия, се взриви. Революцията започна!“

  За „революцията срещу престъпната дейност на банките и големите корпорации” вече са написани десетки книги. Според колумниста на Harper’s Magazine Томас Франк обаче, в тях се разказват едни и същи анекдоти, цитират се едни и същи комюникета, обръща се внимание на едни и същи дреболии. „Как барабанистът на джембе (африкански барабан) държал хората будни – нещо, което наистина се е случило на Бруклинския мост; защо и как еди-кой си се е оказал на това място; на кого първи му е хрумнало да се организират общи събрания; как една нощ всички трескаво са участвали в почистването на парка, за да не се допусне протестиращите да бъдат прогонени и т.н.”

  Уви, величавата епопея се оказва краткотрайна. След два месеца лагеруващите са изгонени от парка, движението „Окупирай Уолстрийт“ се разпада, само тук-таме остават няколко самотни групички. „Медийната вихрушка, която беше нахлула в палатките в парка „Зукоти“, замина да бушува на друго място”, коментира Томас Франк в статията си „Окупирай Уолстрийт“ – едно самовлюбено движение”, а в серия от публикации за собственото си списание The Baffler посочва и основните причини за провала на движението:

  Култ към участието

  Как да вдъхнеш живот на карнавал, когато тайно мислиш за експерт-счетоводители и данъчна администрация?

  Отговорът е: като се въздържиш да поискаш конкретни мерки. Ако предявиш искания, това означава да приемеш, че надутите и лишени от чувство за хумор старчоци са поели управлението и че забавлението е свършило.

  Този тактически ход на движението в началото действа безотказно, но в същото време предопределя неговия печален финал. Като си забранява да изисква каквото и да било, „Окупирай Уолстрийт“ се затваря в това, което през 1973 г. Кристофър Лаш нарича „култ към участието“. Или, иначе казано, протест, чието съдържание се изчерпва с удовлетворението да се протестира.

  Нарцисизъм

  Какво да направи един протест, за да се разгърне и да прерасне в мащабно социално движение?

  Участниците в него трябва първо да размишляват, да анализират и да теоретизират.

  „Окупирай Уолстрийт“ успява да си избере девиз („Ние сме 99-те процента”), да посочи противник, да привлече общественото внимание и да даде сила на понятието солидарност.

  Движението обаче не излъчва лидери, не задава посока и не предлага алтернатива. Нарцистичните рефлекси бързо упражняват съкрушително влияние и превръщат „Окупирай Уолстрийт“ в сцена за индивидуално изтъкване на кариеристи. Състезанията по остроумие траят месец-два, после идва ред на пърформансите. Идеите бързо се изчерпват, акциите стават все по-самоцелни.

  Неприемане на критика

  Има ли начин да чуеш различното мнение, когато си убеден, че представляваш 99-те процента?

  Участниците в движението се вземат прекалено насериозно и възприемат враждебно всеки опит за критика. На тяхна страна са интелектуалци като Ноам Чомски и много известни личности (Йоко Оно, Сюзан Сарандън, Алек Болдуин), което им дава допълнително самочувствие.

  Така наред с остроумните плакати, постепенно се появяват лозунги като болшевишкия „Който не е с нас, е против нас!” В социалните мрежи започва яростно ънфрендване на позволилите си да направят дори добронамерена забележка. Те автоматично биват обявявани за ретрогради и провокатори.

  Аналогиите с летните протести у нас се натрапват веднага:

  – В началото бунтът на морално разгневените беше вдъхновяващ. Недоволството се изразяваше с ирония и вкус. Появиха се остроумни лозунги като „Не съм платен, мразя ви безплатно!”, „Олигархски = Оревоарски”, „Стига ДЕМО-крация, искаме пълната версия”, „Ай сиктир, ще им свирим всеки ден под прозорците, да не са Лайза Минели!“. Всякакви опити протестите да бъдат компрометирани от провокатори или използвани от „представящите се за техни приятели”, биваха парирани и осмивани. Гневът беше автентичен и затова походът на отвратените от отвратителните изглеждаше наистина красиво.

  – Лошо, но лека-полека на улицата се промъкна един нездрав патос, който не само противопостави „умните, интелигентните и красивите” на „оскърбените и унизените” от февруари, а даде тласък на поредица от нарцистични акции. Вместо да мислят каква държава искат да си направят, протестиращите претовариха Фейсбук със снимките си в профил и анфас. Усмивката се превърна в поза, рисунките с тебешири изместиха остроумието. Възможността за изява на скритите таланти превърна шествията в нещо като асамблея „Знаме на мира”. Ако управляващите имаха разума и доблестта да посочат ясен хоризонт за действията си и не продължаваха с нелепите до абсурдност назначения, протестът щеше да остане в историята по-скоро като карнавал.

  – За сметка на това се случи нещо по-лошо, което напомни за изречението „Световната война вървеше добре, докато не се намеси Генералният щаб”. Перифразирайки Ярослав Хашек, то би трябвало да прозвучи така: след влизането на някои пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти, основателното недоволство затъна в бутафория и кич. Намесиха се, с други думи, приятелите, „които казват, че ги подкрепят, но вече са започнали да работят усърдно, за да разводнят протестите” – независимо дали го правят нарочно, или просто не са в състояние да бъдат наистина „креативни”…

  Това нямаше да изглежда чак толкова притеснително, стига ивентите да бяха плод на леко инфантилно, но все пак оригинално хрумване, и не повтаряха едно към едно превърналите се вече в клишета протестни пърформанси:

  В началото на юли, например, на улицата се появи балерина. Присъствието й беше обяснено с фотопроекта “Urban Butterflies” (“Градски пеперуди”), но и балерините, и пеперудите бяха силно застъпени като образи-послания в Ню Йорк. Нещо повече, плакатът с балерината, стъпила върху скулптурата „Атакуващият бик” – символ на Нюйоркската фондова борса и на пазарния капитализъм, се превърна в плакат на движението “Окупирай Уолстрийт”.

  Пак от Ню Йорк дойде идеята за изнасянето на пиана и рояли на улицата. На 13 юни, ден преди началото на българските протести, музикант пренесе рояла си на размирния площад „Таксим” в Истанбул, като цяла нощ повдига настроението на демонстрантите с импровизиран концерт. Жестът му беше изключително симпатичен, защото се дължеше на спонтанност, каквато липсваше във внезапната поява на бял роял на софийските жълти павета.

  Същото се отнасяше и за живата възстановка на „Свободата води народа”. Снимката на повелата множеството красива млада туркиня силно напомняше за картината на Йожен Дьолакроа, а и циркулираше из интернет поне месец преди да бъде имитирана на българска почва. Освен за епигонство, нашата имитация свидетелстваше и за липсата на знания и култура, доколкото манекенката беше разголила гръд в навечерието на 14 юли (датата на Великата френска революция от 1789 г.), без да знае, че картината е била вдъхновена от друго събитие – Юлската революция от 28 юли 1830 г., когато един режим сменя друг…

  Добавим ли към този безпросветен кич бутането на кашони, символизиращи Берлинската стена, и плажуването с шезлонги пред парламента, прегледът на художествената самодейност ще изhлежда още по-нелепо.

  Но не в това е проблемът. Най-стряскащото е, че всеки критик на тази самодейност моментално биваше и бива обявен за платен от властта провокатор, а критиките се възприемаха и възприемат „на нож”.

  И защо така? Нали настръхването срещу различното мнение и убедеността, че съществува само една истина, нямат нищо общо с порива към свобода? Нали с него няма нищо общо и интелигентността, защото интелигентният се усъмнява, не се има за непогрешим? Той няма да се обяви нито за красив, нито за умен, тъй като е взискателен и ироничен към себе си. Няма да се отнесе с високомерие към провинцията, няма да подпише харта като „интелектуалец” и няма да размаха никому пръст…

  Впрочем преди дни си направих експеримент – изпратих на моя протестираща приятелка думите:

  „Да, но и в България се провеждат свободни избори, които наскоро бяха спечелени от опозицията. При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните.“

  Тя реагира с възмущение и отвърна, че е „абсолютно възмутена” от „защитната ми реч за Олигархски”. Така го възприе, макар да не го бях казала аз, а Адам Михник – бившият полски дисидент, известен антикомунист и настоящ главен редактор на най-големия полски вестник „Газета Виборча“…

  И после защо имаме ДЕМО-крация, а не пълната версия, а?

  ОК, но докато се караме и разделяме, протестите могат и да заглъхнат. А ако заглъхнат, няма как да се върнем към що-годе уреденото всекидневие на окупиралите „Уолстрийт” нюйоркчани. Единствената ни надежда е през септември отново да се появят остроумните и да напишат своите лозунги. А най-добре е да напишат своя (остро)умен план.

  Преди това, разбира се, ще се наложи белият роял да изчезне от жълтите павета. На негово място трябва да се настани гневът.

  Източник:  Reduta.bg

• Паднал дъб уби бременната жена на българин в САЩ

  Огромен дъб рухна върху пейка в „Кисена Парк“ в Ню Йорк и уби на място бременната в шестия месец съпруга на българина Александър Диков – сержант в Националната гвардия, пише в. „Ню Йорк Дейли Нюз“. Трагедията е станала в неделя в район от парка, който според властите бил проверен за нуждата от санитарна сеч на 20 юни.

  30-годишната Инги Ли-Диков си почивала на пейка, когато 15-метровото дърво паднало и я затиснало. Намираща се наблизо медицинска сестра се опитала да спаси бременната жена, но въпреки усилията й, Инги починала.

  20-годишният Александър Диков се оженил за съпругата си преди година. Двамата се срещнали във фитнес зала. Очаквали първото си дете, което било момиченце и щяло да се казва Кристина.

  Диков разказва, че двамата често ходели в парка, където слушали класическа музика, а Инги четяла китайски приказки на неродената си дъщеря. „Инги беше винаги усмихната, затова я наричах „ангел“, плаче мъжът, който остави огромен букет червени рози на мястото на трагедията.

  Майката на българина Жанет Дикова заяви, че той ще се върне в родината си. „Не се чувства добре, няма приятели в Ню Йорк, говори с българските си приятели по телефона“, казва тя.

  Смъртта на младата жена породи обществена дискусия за нуждата от сериозни грижи за безопасността в градските паркове, пише още „Ню Йорк Дейли Нюз“.
  

  Източник:  Dir.bg

• The Guardian: Children given lifelong ban on talking about fracking

  Two Pennsylvanian children will live their lives under a gag order imposed under a $750,000 settlement

  Suzanne Goldenberg, US environment correspondent, 

  The Guardian

  

  Two young children in Pennsylvania were banned from talking about fracking for the rest of their lives under a gag order imposed under a settlement reached by their parents with a leading oil and gas company.

  The sweeping gag order was imposed under a $750,000 settlement between the Hallowich family and Range Resources Corp, a leading oil and gas driller. It provoked outrage on Monday among environmental campaigners and free speech advocates.

  The settlement, reached in 2011 but unsealed only last week, barred the Hallowichs’ son and daughter, who were then aged 10 and seven, from ever discussing fracking or the Marcellus Shale, a leading producer in America’s shale gas boom.

  The Hallowich family had earlier accused oil and gas companies of destroying their 10-acre farm in Mount Pleasant, Pennsylvania and putting their children’s health in danger. Their property was adjacent to major industrial operations: four gas wells, gas compressor stations, and a waste water pond, which the Hallowich family said contaminated their water supply and caused burning eyes, sore throats and headaches.

  Gag orders – on adults – are typical in settlements reached between oil and gas operators and residents in the heart of shale gas boom in Pennsylvania. But the company lawyer’s insistence on extending the lifetime gag order to the Hallowichs’ children gave even the judge pause, according to the court documents.

  The family gag order was a condition of the settlement. The couple told the court they agreed because they wanted to move to a new home away from the gas fields, and to raise their children in a safer environment. „We need to get the children out of there for their health and safety,“ the children’s mother, Stephanie Hallowich, told the court.

  She was still troubled by the gag order, however. „My concern is that they’re minors. I’m not quite sure I fully understand. We know we’re signing for silence for ever but how is this taking away our children’s rights being minors now? I mean my daughter is turning seven today, my son is 10.“

  The children’s father, Chris Hallowich, went on to tell the court it might be difficult to ensure the children’s absolute silence on fracking – given that their ages and that the family lives in the middle of a shale gas boom.

  „They’re going to be among other children that are children of people within this industry and they’re going to be around it every day of their life, that if they in turn say one of the illegal words when they’re outside of our guardianship we’re going to have difficulty controlling that,“ he said. „We can tell them, they can not say this, they can not say that, but if on the playground…..“

  The court transcripts were released in response to an open records request by the Pittsburgh Post Gazette, which first reported on the children’s lifetime gag order. The newspaper has been fighting for the release of all documents in the Hallowich settlement.

  Campaigners say the secrecy has helped the industry resist more stringent environmental and health controls – by burying evidence of water contamination and health problems associated with natural gas operations. The Hallowichs’ lawyer, Peter Villari, told the court he had never seen a gag order imposed on children in his 30 years of practicing law, according to the released transcript.

  During the proceedings, the attorney representing Range Resources, James Swetz, reaffirmed the company sought the gag order on the children. „I guess our position is it does apply to the whole family. We would certainly enforce it,“ he told the court.

  Williams Gas/Laurel Mountain Midstream and MarkWest Energy were also defendants in the case.

  However, once that gag order came to light, two years after the August 2011 proceedings, the company told reporters it did not agree with Swetz’s comments. „We don’t believe the settlement applies to children,“ a Range Resources spokesman told the Gazette. He went on to tell the paper that there was no evidence that the Hallowich family was affected by exposure to gas development.

  • This story was amended on 5 August to include the name of James Swetz, the attorney for Range Resources.

   

• Плевнелиев спря актуализацията на бюджета

  Българският президент Росен Плевнелиев наложи частично вето върху актуализацията на държавния бюджет. Управляващите обаче вече успяха, с помощта на гласове от „Атака“, да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за специалните разузнавателни средства.

  .

  Росен Плевнелиев наложи частично вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Това обяви самият държавен глава на пресконференция.

  „Днес подписах указ, с който връщам за повторно разглеждане в Народното събрание някои текстове от закона за актуализацията“, заяви Плевнелиев.

  „Уважавам правото на всяка правителство да упражнява политиките, за които ми е гласувано доверие. Това може да стане чрез актуализация“, заяви президентът.

  „Подкрепям заложеното завишаване на средства, с които държавата завишава помощите за деца, но не приемам спекулирането с гражданите в тежко положение.

  Не приемам да се спекулира, защото социалният пакет е една много малка част от предвидените разходи. Искаме да знаем повече за предвидения дълг“, подчерта Плевнелиев

  Наложеното вето е частично.

  „Връщам за повторно разглеждане текстове за приходите, разходите и предвидения нов дълг“, заяви Плевнелиев.

  Президентът подчерта, че подкрепя отпускането на 40 млн. лв. за уязвимите групи.

  „По време на политическите консултации обърнах внимание на партиите, че са поели конкретни ангажименти към избирателите и това не са празни приказки, които удобно забравяме след изборите.

  Митническата администрация и НАП месец и половина са в непълно ръководство, а ДАНС и ГДБОП са в процес на трансформация.

  Очаквам правителството да подобри работата на приходните администрации“,

  отбеляза президентът. „В частта разходи на бюджета се коригира само резервът за непредвидените и неотложни разходи.

  Това означава, че правителството може да изхарчи разходите за каквото и да е. Коректният подход е разходите да са прозрачни и да се знае за какво ще се изразходват парите“, посочи Плевнелиев.

  „Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме.

  Но не само държавата, а и общините са важни. Те дължат много повече. Най-ярката липса в актуализацията е по отношение на общините.

  Законът не отговаря с кой бизнес ще се разплаща държавата. Надявам се Народното събрание да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса“, подчерта президентът.

  „Не виждам в закона сериозна заявка за политики и реформи, свързани с конкурентоспособността на икономиката. Не разходите, а икономиката трябва да расте“, каза още Росен Плевнелиев.

  „Не съм против вземането на дълг, но съм против, ако той се използва за генериране не на икономически растеж

  и създаване на нови работни места, а се използва за финансиране само на текущи разходи“, каза президентът. Той заяви още, че вярва, че

  финансирането на текущи разходи чрез кредит е пагубно.

  Държавният глава подчерта, че възнамерява да отстоява правомощието си да връща за ново обсъждане всеки закон, към който има възражения и припомни, че налагането на президентско вето върху закона за бюджета не е прецедент – такова вето е налагал и президентът Желю Желев през 1996 г.

  Води се кампания за очерняне на държавния глава,

  ще понеса всичко в името на хората, каза още Росен Плевнелиев.

  „Много чух и видях през тези седмици. Тази кампания има разумно обяснение. Разбрах, че имам три любовници, каквито нямам.

  Разбрах, че съм ощетил немските си партньори, а с тях съм в прекрасни отношения.

  Разбирам, че съм тъмната сянка, която е изплувала зад някакви сделки и интереси в пенсионния сектор в България.

  Искам да заявя категорично, че съм против 2 млрд. лв. на българските пенсионери да отидат в една офшорка с 14 паунда капитал.

  Вярвам, че хората виждат и разбират”, заяви президентът.

  Обещал съм да организирам дебат и по темата за трите големи стълба на българската демокрация, които днес са болни – пазарната икономика; медиите и медийната среда; системата за правораздаване, заяви още Плевнелиев.

  Конституционно правомощие на държавния глава е да върне закон за ново разглеждане в Народното събрание.

  Депутатите не могат да откажат да се произнесат по него, но за да преодолеят ветото законопроектът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство – повече от половината от всички народни представители, т.е. поне 121. БСП и ДПС имат общо 120 депутати в Парламента.

  Управляващите обаче вече успяха да преодолеят президентското вето върху текстове от Закона за СРС с помощта на гласовете на депутати от „Атака“.

  В момента Народното събрание е в едномесечна лятна ваканция.

  Преди няколко дни председателят на Парламента Михаил Миков каза, че дори и президентът да върне закона за измененията в бюджета, ваканцията на народните представители, която продължава до края на август, няма да бъде прекратена.

  Освен от президиума на Народното събрание то може да бъде свикано и по искане на една пета от народните представители.

  Ветото на държавния глава беше очаквано.

  В понеделник финансовият министър Петър Чобанов се срещна с Плевнелиев, за да се опита да го убеди да не налага вето на бюджета, но след срещата заяви, че президентът има нагласа за спиране на закона.

  Източник:  Vesti.bg

• Олигарсите на България – Йордан Цонев

  Йордан Кирилов Цонев – кой е той?

  Кой е Цонев – човекът с щита от „белия автобус“!?

  „Моите цели са, да се развивам непрекъснато като политик и да оставя трайна и забележима следа в политиката, независимо какво ще ми коства това!“ – 1998 г.

   

  Йордан Цонев, известен още и като Данчо Ментата или Данчо Пицата, е роден във Варненското село Карапелит на 05.10.1956 г. Завършва „Икономика и организация на строителството“ във Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна и още като младеж, си отвоюва прозвището „селски тарикат“, което и до днес му приляга отлично.

  Прякорът му Ментата идва още преди 10 ноември 1989г., когато е крупие в казиното на бургаския хотел „България“. Малко по-късно с помощта на своя тъст започва собствен бизнес, като отваря пицария и зарежда крайбрежието с кока-кола, при което получава и новото си име Данчо Пицата.

  В зората на демокрацията той е вече собственик на верига чейнджбюра в Бургас, а апетита му към незаконни бизнес-сделки, го прави уважаван сред местните мафиоти човек!

  Впоследствие открива своята нова страст и малко неочаквано насочва „манипулаторския си чар“ и „комерсиалната си идеология“ към политиката!

  Като политик е изключително поливалентна личност, способна да изникне навсякъде където мирише на власт и пари, а стремежа му към ръководни постове е пословичен!

  В началото на своята политическа кариера, в периода 1991-1995 г., е общински съветник от СДС в гр. Бургас и председател на икономическата и финансово-бюджетната комисия към общинския съвет, като за това време бизнесът му осезателно процъфтява и вече се шири тезата, че само за година-две „правене на пици“ и „разнасяне на кока-кола“, е натрупал завидно състояние и е един от новите милионери в района.

  Познатата формула  „власт+пари“ го изстрелва до председателския пост на областния съвет на „сините“ през 1996 г.! Случайно или не, точно тогава прави и най-големия си финансов удар, като с група съмнителни бизнесмени /където отново „случайно“ е председател на управителния съвет на техните частни търговски дружества!/, купуват огромно парче земеделска земя и го продават на 100 пъти по-висока цена, на бензиностанции „Шел“!

  При вече изградената си репутация на мастит олигарх /седем фирми в областта на търговията и туризма/, следва и задължителното влизане в парламента. През 1997 г. той е вече горд депутат в 38-то народно събрание от листата на СДС. Тогава става и председател на комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента, като също така, обявява, че е „напуснал“ обръча от фирми, които притежава, за да се отдаде изцяло на политиката. Очаквано, пресата атакува тези негови твърдения, но всички статии, изобличаващи продължаващите задкулисни бизнес-сделки, както и обвинения в неплащане на данъци, са подигравателно игнорирани.

  Първият му четиригодишен престой в парламента /1997-2001 г./ е свързан, освен с многобройните олигархични игри и политически чадъри, така също и с безкрайните саркастични коментари относно облеклото му. Това, че декларира прекратяване на бизнес-кариерата си и насочва цялата си енергия единствено към политиката, не му пречи да демонстрира в пленарна зала финансово благополучие. Часовника „Ролекс“ за 20 хил. долара, обувки за хиляда долара и ултраскъпите му костюми и вратовръзки, са неизменна част от новия му депутатски облик.

  Върхът на подигравките с „педя човек, лакът банкова сметка“ е композицията на опозиционното движение „Гергьовден“ през 1999г..Те правят кукла с неговия образ и символично разпродават облеклото му за хиляди долари, като на всеки участвал в търга, подаряват бутилка МЕНТА!

  На 26.02.2000 г. политическата кариера на Данчо Ментата достига своя нов връх – на 11-ата национална конференция на СДС, дребничкия шарлатанин е избран за член на Националния изпълнителен съвет на дясната партия.

  Въпреки, че новият „Командир“ на държавата, Иван Костов, през 1997 г. събира де що има хора с дипломи и пари под своето крило, съвсем скоро разбира че алчността и властолюбието на Йордан Цонев, не са лъжица дори за неговата уста.

  Само година след като е включен в ръководството на партията, той, заедно с откровения простак Христо Бисеров са натирени от редиците на СДС, като са обвинени в клиентелизъм и корупция /2001 г./.

  Малко преди това двамата съмишленици се опитват да направят вътрешен преврат в“десницата“ и докато при Бисеров това е заповед от неговия ментор Ахмед Доган, то при Йордан Цонев, е по-скоро заради непрекъснатия му стремеж към върховете в политическата йерархия.

  Но техните брожения за нов политически път не спират дотук. Със създадения от Бисеров „Екип за изследвания на политиката“ /ЕКИП/, се прави опит за привличане на“антикостовистите“ и създаване на евентуална нова дясна партия. Проектът няма реализация, защото групата отцепници веднага усеща, че хасковлията ги тегли всъщност към ДПС.

  Доган разбира, че няма да успее да усвои и дясната част на парламента и се насочва къмновоизлюпилата се НДСВ, където между другото неистови опити за пробив прави и „селското тарикатче“ от Варненско. Именно там се завързва дълбокото приятелство между Сокола и Данчо Ментата, но не и без помощта на вече разкрилия се ДПСар Бисеров.

  Някъде по същото време Доган се среща с „цариста“ Делян Пеевски и му „прави предложение, на което младежа не може да откаже“!

  Тук стават ясни две неща – че с Царя и НДСВ е свършено, а и че ДПС се стреми към нов Европейски облик.
  При новата модерация на „етническата партия“ /българи-турци – 50 на 50/, Сокола вижда в лицето на Цонев, Пеевски и Бисеров, своите нови покорни слуги и подготвя „изритването“ на досегашните си послушни роби, Емел Етем, Юнал Лютви и Касим Дал.

  След като Царят не допуска Цонев до себе си, благодарение на варненския бос на ДПС Касим Дал и заради щедрото дарение от 100 хил. лв. за построяване на джамия във Варненския квартал Аспарухово, Йордан Цонев освен, че е приет с почести в ДПС, вече се говори дори и заместник-председателско място.
  Като достатъчно дискредитиран политик и лаком бизнесмен, Данчо Ментата веднага става дясната ръка на Доган. А раболепието и любовта му към Сокола, говорят, че най-сетне е открил своя политически „гуру“, за когото е готов на всичко!

  През 2005 г. Данчо Ментата отново взима на абордаж парламента и е депутат в 40-то Народно събрание /след 4 годишна пауза/, но вече от листата на ДПС в гр. Варна – 3.

  Само 8 месеца по-късно /2006 г./ заема и обещаното му заместник-председателско място в партията.
  Разбира се, поема и полагащите му се по закона на българската „Коза ностра“ постове като председател на Комисията по икономическа политика, както и член на Комисиите по бюджет и финанси и Делегацията в Интерпарламентарната асамблея по православие.

  По същото това време, той неведнъж с гордост заявява, че през изминалите четири години на изгнание, не е доказано нито едно от обвиненията срещу него, въпреки липсата на депутатски имунитет.Твърденията са смешни, защото в цялата страна се знае, че „Догановия имунитет“ е абсолютно достатъчен, съдебната система да остане „сляпа и глуха“!

  Също така е известно, че ако „кръстника“ снеме доверието си от определено приближено лице, се стига до грозни сцени! Всички помнят показното самоубийство, на Ахмед Емин, където отново“случайно“ се появява името на Йордан Цонев.

  Тогава /2005-2009г./, Йордан Цонев разбира, че досегашния му живот е бил пълна безсмислица, а образът му на олигарх и корумпиран политик е смешна карикатура на фона на потресаващите политически манипулации и мащабните многомилионни сделки вихрещи се в ДПС /и не само/, под вещото ръководство на „единствения стойностен политик“ в България, Ахмед Доган.

  Данчо Ментата осъзнава, че това е всъщност „неговия човек“ и това е партията за която винаги е мечтал, и няма земна сила, която да го отклони от новия му политически устрем!

  Четири години по-късно, Ментата отново е депутат и в 41-то Народно събрание/2009-2013 г./, разбира се от листата на ДПС. Член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.

  Разбираемо, при новата подредба на парламента, няма голямо поле за изяви на амбициозния „селяк“ и той се отдава изцяло на новата си партия и нейното финансово и имотно благосъстояние, като не загърбва и собственото си такова.

  Отново е свързан с множество скандални сделки и политически чадъри, но вече съвсем спокойно и безгрижно, игнорира нападките, че и дори има наглостта да контраатакува.

  Така идва и 2013 година и г-н Мента, като врял и кипял политик и депутат, сяда на познатото му място в центъра на пленарната зала, за трети пореден мандат и общо четвърти. В 42-то Народно събрание той отново заема запазения му председателски пост в Комисията по бюджет и финанси. Член е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и на временната анкетна комисия за ревизия дейността на „Авиоотряд 28“.

  В ДПС ролята му е изключително важна и отговорна! Като заместник-председател на партията, и особено като кофчежник и едноличен управител на нейната икономика и бюджет, той дори не е под прякото подчинение на Местан, а служи и изпълнява заповедите, единствено на самия Ахмед Доган!

  

   

   

   

   

   

   

  От тук се обяснява и поведението на „селския тарикат“напоследък, който раздава заповеди наляво и надясно и си позволява да хока дори и министър Цветлин Йовчев и председателя на Народното събрание Михаил Миков, за“недостатъчната им политическа зрялост“!

  След преминаването на Сокола в „сянка“, Данчо сне пресъхващите си политически амбиции, започва да раздава „правосъдие“ навсякъде, където е имал милостта да присъства. И ако ДПС не беше консолидирана и зависеща изцяло от етническата си същност, то той спокойно можеше в момента да заема поста на Лютви Местан и от висотата на „развил се политик“, много по-шумно и целенасочено, да проповядва идеите и програмата на Движението за права и свободи.

  Но и новото си амплоа той приема с неприкрита гордост – и наистина какво по-хубаво от това, да си „консиглиори“ на „първия“ …. „Capo di tutti capi“!

  Това, че беше необмислено посочен, като инициатор на „разходката“ с белия автобус по площада, ще бъде поправено. Това, че неволно беше свързан с избиването на стъклото с полицейски щит от вътрешната страна, ще бъде опровергано. Но това, че от няколко месеца насам /след оттеглянето на Доган/, проявява политическа агресивност и наставнически хъс, няма как да бъде скрито! Случайно или не, той е гост в абсолютно всяко телевизионно студио, където се държи като „мъдър учител“ и „несравним интелектуалец“ спрямо останалите „случайни простосмъртни“! А каква ли е причината за внезапния извор от организаторски качества при незабравимия „ТУР ЗА ОВАЦИИ“, на 40-ия ден от протестите, а и сърцатата му решителност при „отстраняване“ на проблема с пукнатото стъкло.

  Йордан Цонев Ментата е „депесарският“ вариант на Мая Манолова. Поощрен лично от „бащицата“, той е непрекъснато в центъра на събитията и постоянно търси поводи за диалог, като надменния му тон и язвителната лексика, са породени от естествената му жажда за реваншизъм. Няма как да забрави и прости четиригодишния застой в своето политическо развитие; и това, че в момента не е дори зам. министър, го кара да натиска до край педала на политическата саморазправа.

  .

  Източник:  Оligarhy.blogspot.com

• „Ройтерс“: Разплитането на една оферта за български пенсионен фонд

  Лорънс Хлечъл и Цветелия Цолова, Ройтерс

  .

  

  Британската компания „Юнайтид кепитъл“ (United Capital), която се договори миналия месец да придобие почти пълен контрол над „Доверие“ – най-големия частен пенсионен фонд в България, не се търгува на борсата, няма интернет сайт или телефонен номер.

  Офисът й е регистриран в къща в град Грейс в Есекс, в която живее Таня Пазарчик, работеща за „Инсолюшън сървис“ (Insolution Service) – агенция, помагаща на хората да създадат компании. Тя използва адреса за няколко от своите клиенти (справка в интернет показва поне 76 фирми на същия адрес на „Кент Роуд“ – бел.ред.) . Пазарчик обяснява, че препраща имейлите до „Юнайтид“ към адрес в Австрия, но че иначе знае твърде малко за фирмата.

  Отчет на „Юнайтид кепитъл“ от октомври показва, че компанията разполага с 14 (четиринайсет) британски лири в брой и не извършва дейност. Цената за поемането на контрола над „Доверие“ не е обявявана официално. На 15 юли продавачът „Виена иншурънс груп“ (Vienna Insurance Group AG) съобщи единствено, че се е договорила да продаде своя дял от 92.58% от Пенсионна застрахователна компания „Доверие“ на United Capital PLC. Тези разминавания повдигат въпроси в България относно намеренията на United Capital за „Доверие„, която с управлявани почти 1.8 милиарда лева и над 1.25 милиона вносители е важен осигурител на пенсии за най-бедната страна в ЕС.

  Във Великобритания активисти, привлечени от противоречията, подновиха призивите си за по-строги правила за прозрачност.

  Преглед на документите от страна на „Ройтерс“ и разговори във Великобритания, Австрия, България, Русия и Хонконг проследиха собствеността на United Capital до поредица от юридически лица. (…)

  Говорител на Vienna Insurance Group казва, че са прегледали всички оферти, отправени от различни кандидати, и след оценката им са съставили кратък списък. „От там нататък окончателното решение е на United Capital„, казва говорителят. Той не отговори на въпроса какво са знаели във Vienna Insurance за United Capital.

  В съобщение по електронната поща от 26 юли от United Capital заявяват, че са базирана във Великобритания „холдингова структура“ за финансови услуги, която, заедно с партньорските си дружества, управлява над 2 млрд. евро и има „участие“ в застрахователни компании, фондове за имоти, банки и индустриални активи в ЕС, САЩ и Русия.

  

  „Няма абсолютно нищо необичайно в това придобиване, нито в процеса за избор на купувач (от независимо юридическо лице)„, коментира в телефонно интервю базираният в САЩ адвокат Дебра Стърман, президент на United Capital. Ние сме напълно нормална регистрирана във Великобритания холдингова компания за финансови услуги„. Запитана за тревогите около сделката в България, тя отговори: „Не ми пука, ако някои хора имат проблем с това“.

  Предварителната проверка

  Според британските регулаторни регистри, United Capital e учредена през 2007 г. от британското дружество Fletcher Kennedy, чиято дейност е учредяване на офшорни компании. На интернет страницата на Fletcher Kennedy се посочва, че дружеството може да учредява компании в офшорни центрове като Белиз, Британските Вирджински острови, Гибралтар и Сейшелите. Посочено е още, че учредяването на компания във Великобритания става за три часа и срещу такса от 208 паунда.

  „Няма нужда да си британски гражданин или да имаш право на престой във Великобритания, за да работиш за британска компания“, се заявява на сайта на компанията. „Тази компания трябва да има регистриран в Обединеното кралство офис, който е и официалният й адрес. Не е задължително това да е търговският й адрес, а компанията не е длъжна да поддържа присъствие на споменатия адрес. Ние ще ви предоставим адрес, за да го използвате като регистриран офис.“

  Директорът Чарлз Флетчър посочва, че компанията е била инструктирана да учреди United Capital от човек, чието име отказва да посочи, и че „сложната структура, за която говорите, се появи доста след като приключи краткотрайното ни участие в компанията“. Той допълва, че „през 2007г. нямаше изискване учредяващият агент да извършва т.нар. дю дилиджънс. В този смисъл ние щяхме да се сдобием с документите за самоличност на този, който ни инструктира. С проблема за компаниите, при които има разминаване между регистрирания офис и търговския им адрес, трябва да се занимаят депутатите“.

  

  Скоро след като е основана United Capital, Fletcher Kennedy се оттегля от директорската позиция и като представляващ компанията, казва Чарлз Флечър. По думите му по това време е било нормална практика основаващият агент да действа като първи директор и после да се оттегли.

  Отчетът за финансовата година, приключваща през май 2012 г., който е публикуван през октомври, показва, че компанията има почти 2.9 млн. паунда средства в брой. Ревизиран отчет, публикуван по-късно същия месец, сочи, че средствата в брой са 14 паунда. И двата документа показват, че компанията не развива активна дейност.

  Български политици и осигурени в „Доверие“ искат повече информация за собствениците на United Capital. В изявлението си от 26 юли от United Capital посочват като един от основните си инвеститори руския банкер Сергей Мастюгин. Президентът на United Capital – Стърман, коментира за „Ройтерс“, че делът на Мастюгин в базираната в Хонконг Asia Trade Management, в която руснакът е основен акционер, е близо 50%. От United Capital посочват на 26 юли още, че базираната в Лондон LJ Capital – звено за търговско банкиране на частната LJ Group, е увеличила акционерното си участие в компанията, като по думите на Стърман делът е близо 50%. От LJ Capital отказват коментар.

  На базата на документацията, подадена пред регулаторите в Хонконг, остават неясни бизнес дейността и акционерите на Asia Trade Management. Неин представител отказва да коментира, но говорителка на „Инвестбанк“ – руската банка, в която Мастюгин има дял от 18.3% и в която той участва в Надзорния съвет, обеща да отговори, но не го стори.

  

  „Съответните хора“

  Отчет, подаден пред регулатори във Великобритания, показва, че United Capital има четирима директори. Трима – Слободан Ристич, Гюнтер Рор и д-р Хайнц Русвурм – живеят във Виена и околностите. Четвъртият директор е Стърман. Рор е директор от 2007г. Ристич, Русвурм и Стърман са назначени на 11 юли тази година, показват документите – 4 дни преди Vienna Insurance Group да обяви, че ще продаде на United дела си в българския фонд .

  Рор, който се представя като ръководител на фирма за ИТ и корпоративни консултации, казва, че ще предаде въпросите от „Ройтерс“ на „съответните хора“. С Русвурм, вписан като данъчен счетоводител, засега не може да се установи връзка. Няма контакт и с Ристич.

  Пламен Димитров, ръководител на най-големия профсъюз в България, контролиращ 1% от „Доверие“, казва, че синдикатът иска да научи повече за United Capital. „Фондът няколко пъти е сменял мажоритарния си собственик, но купувачите винаги са били известни компании, а сега излиза тази (United Capital) и никой нищо не е чувал за нея“, казва той.

  Сред предишните мажоритарни собственици са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), германската Deutsche Bank и холандската Kardan Financial Services Group. От Deutsche Bank и Kardan отказаха коментари за тази публикация. От ЕБВР още не са отговорили на искането за коментар.

  

  Даниела Петкова – ръководител на Управителния съвет на „Доверие“ казва, че несигурността за бъдещия собственик нанася щети на фонда: „В момента не знам коя е вярната стойност на компанията, тъй като заради неяснотата много хора вече подадоха декларации за смяна на пенсионния си фонд. Говорим за хиляди“.

  Събранието на акционерите на „Доверие“, на което присъства Стърман, не получи никаква нова информация да купувача, казва Димитров. Следващото събрание е насрочено за 20 август.

  Източник:  Dnevnik.bg

• Amazon купува The Washington Post

  Компанията, която издава вестник „Вашингтон пост“, обяви, че е продала едно от най-влиятелните издания в страната на Джеф Безос, основателят на „Амазон“.

  .

  

  Това ще стане срещу 250 милиона долара, като тази сума подлежи на известни корекции и ще бъде изплатена по-късно тази година при приключване на сделката.

  По този начин се слага край на продължилият четири поколения контрол на фамилията Греъм над една от водещите новинарски организации в Америка.

  Безос, който благодарение на предприемчивостта си се превърна в един от най-богатите хора на планетата, придобива и свързаните с „Вашингтон пост“ издания и бизнес.

  Базираната в Сиатъл компания „Амазон“ няма никакво отношение към сделката за вашингтонския новинарски флагман.

  Безос купува изданието сам и ще бъде единственият му собственик, когато всичко приключи след около 60 дни.

  Компанията The Washinton Post Co. ще бъде преименувана и ще продължи да се търгува на борсата, но вече без едноименното си издание.

  Самият „Вашингтон пост“ пише в статията за сделката, че това е внезапен и стъписващ поврат на събитията за водещия вестник в американската столица, който десетилетия наред е бил сила в оформянето на политиката в САЩ. Малцина са били в течение на продажбата – и то при положение, че журналистите в редакцията са прочути с разследванията си.

  През по-голяма част от изминалото десетилетие обаче вестникът пострада от финансови проблеми, помели цели издания от новинарския пазар, както и от епохалната промяна в създаването и потребяването на информация, които донесе интернет.

  „Вашингтон пост“ можеше да оцелее при досегашните си собственици и да бъде печеливш за обозримо бъдеще. Но ние искахме да направим нещо повече от това просто да оцеляваме. Не казвам, че това гарантира успех, но ни дава много по-големи шансове за успех“, каза Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на компанията.

  При изключителна секретност той е наел инвестиционната компания Allen & Co., за да намери купувач и след разговори на Греъм с 5-6 потенциални нови собственици се е спрял на 49-годишния Безос, който никога в живота си не е притежавал вестник и не е проявявал интерес към вестникарския бизнес.

  Безос казва в интервю за „Вашингтон пост“, че „не искам да създавам впечатление, че разполагам с някакъв готов подробен план, това ще бъде непозната територия и ще изисква експериментиране“.

  „Ще има промяна – със или без нов собственик – но ключовото нещо, което се надявам хората да извлекат от всичко това, е че ценностите на „Вашингтон пост“ не се нуждаят от промяна. Дългът на вестника е към читателите му, не към собствениците“.

  Купувачът посочи още, че няма да има съкращения сред близо 2000 души персонал, че ръководителите остават същите, включително изпълнителният директор на цялото издателство Катрин Уеймаут (племенница на Греъм) и че лично той няма намерение да напуска Сиатъл, а ще остави мениджмънта на компанията да си върши работата.

  Източник:  в. „Дневник“

• Боян Кулов: Училищата в чужбина трябва да бъдат законово признати

  Доц. Боян Кулов (на снимката първият вляво – бел.ред.) е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. От 17 години живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Уошингтон”, „Джордж Мейсън” и в Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Географския институт на БАН.

  Сайтът Академика БГ  е потърсил доц. Кулов във връзка с последната работна среща на учителите и администраторите от българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет.

  

   

  Интервю на Яна Иванова, Akademika.bg

  – Доц. Кулов, колко училища членуват във вашата асоциация и каква дейност извършвате?

  – Общият брой на училищата в чужбина надхвърля 250, от които в асоциацията членуват близо 70. Броят на училищата в чужбина се увеличава много бързо през последното десетилетие. Асоциацията е базирана в България, за да обединява и подпомага българските училища извън границите на родината, представлява и защитава правата и интересите на членовете си пред съответните институции – държавни, обществени и частни. Занимаваме се с популяризиране на българската култура и език в чужбина, съдействие на членовете на асоциацията в обмена на педагогически опит, методически и образователни практики, контакти, информация и всичко необходимо и полезно за развитие на тяхната дейност.

  – Кои са по-нетрадиционните места по света, където има български училища?

  – Училищата са навсякъде по света, където има българи, на всичките 4 населени континента. Най-отдалечените от родината училища са в Нова Зеландия, Австралия, Китай, Аржентина. Без значение къде се намират, една от най-важните български традиции още от времето на Възраждането и до днес е организирането със собствени усилия на училища и културни средища.

  – Кои са най-сериозните въпроси пред тези училища?

  – Те са няколко:

  * Подпомагане изготвянето на адаптирани стандарти, програми, учебници за деца, които изучават български език в чуждоезикова среда.

  * Регламентиране на признаването на българския език като матуритетен и неговото включване в образователните системи на страните, в които се обучават българи.

  * Изграждане на механизми за обратна адаптация на българските деца, завръщащи се от чужбина.

  * Нормативно регулиране на практиката за провеждането на годишни изпити по български език и литература, история и география на България пред учителска комисия в българските училища в чужбина.

  * Уреждане на държавно ниво на ползването на училищна и друга материална база в страните с български мигранти.

  – Пред президента Плевнелиев тази година поставихте въпроса за законово уреждане на държавната финансова и методическа подкрепа за обучението на българчетата в чужбина. Имате ли конкретни предложения и как си представяте тази подкрепа?

  – Първата конференция на АБУЧ бе  проведена на 16.07.2008 г. под патронажа на Георги Пирински. Темата на конференцията бе „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница”. Тогава за пръв път пред българската общественост бяха представени постиженията на училищата по роден език  в чужбина и назрялата необходимост от законовото им признаване от страна на българските държавни институции, както и от тяхното методическо и финансово подпомагане. През следващата година МОН ни зарадва с Националната програма „Роден език и култура зад граница”, чрез която държавата започва да подпомага финансово българските училища в чужбина. В следващите 4 години, поради устойчивост на програмата и подкрепа от страна на асоциацията, бяха създадени по данни на АБУЧ над 50  нови български училища по всички краища на света. Очакваме създаването на Регистър на българските училища в чужбина от страна на Министерството на образованието. В резултат на упоритата работа на асоциацията през 2012 г. бе издадено и Постановление на Министерски съвет 334 за българските неделни училища – първа крачка към законовото признаване на училищата в чужбина. Голямата цел на УС на АБУЧ е тези училища да бъдат законово припознати в новия закон за предучилищно и училищно образование. Имаме подкрепата на вицепрезидент Маргарита Попова и МОН, и се надяваме именно тази цел да мотивира  и  президента Плевнелиев, и неговата администрация.

  – Искате запазване правото българските дипломатически мисии да организират български училища зад граница. Какво е състоянието в момента и какви са възможностите?

  – В исторически план „посолските” училища са едни от първите училища в чужбина. Повечето са с най-дълъг стаж. Навремето са били в интерес на МВнР, за да се учат в тях децата на държавните служители в съответните страни. Сега обслужват интерес на цялата нация и там, където ги има, са мерило за равнение – в тях контролът е най-голям и другите, по-късно открити училища, се сравняват с тях, за да оцелеят. Посолските училища са най-добрият начин за връзка с държавата. Те навремето помогнаха правителствата да ни обърнат внимание. Връзката между държава и образование чрез тях е градивна традиция.

  Очакваме МВнР да поддържа националната политика за съхраняване на националното съзнание на подрастващите, заедно с МОН и ДАБЧ. Ангажиментът към училищата трябва да е част от служебните задължения на българската дипломация зад граница. Много училища настояват да се върне ангажиментът посланикът да подписва дипломите, за да се намали броят на злоупотребите. Все пак посолствата и консулствата по места са по-близо до училищата, отколкото МОН в София. Дори е належащо да се изпращат в страните с големи общности специални представители в посолствата и консулствата, които да отговарят само за образованието зад граница. Един такъв представител може да отговаря за няколко съседни страни и периодично да извършва проверки и консултации по места. На първо време това е належащо в Чикаго и Мадрид. Асоциацията настоява за съхраняване на посолските училища не само извън ЕС, но в рамките на съюза. Регистрацията на тези училища като местни чужди организации не е в интерес на държавата.
  

• Протестът стигна до Евксиноград

  Протестиращите пред резиденция „Евксиновград” във Варна запалиха свещ и коленичиха в памет на загиналите миньори в рудник „Ораново” тази вечер. Те блокираха международния път Е-80 в посока курортните комплекси и в посока Варна. Трафикът по пътя е спрян.

  Дошлите пред резиденцията скандират „Мафия” и „Оставка”. На входа на резиденцията протестиращите опънаха въже, на което със щипки закачат своите искания. Появиха се и плакати с надпис: „Разпната България ще възкръсне”, „От предишните се срамувахме, от вас просто ни е гнус”, „Варна пита – България вече Русия ли е?”.

   

  

  Както БЛИЦ съобщи, в късните следобедни часове днес водолази окупираха резиденция „Евксиноград“ край Варна, където родните депутати избягаха от нестихващите близо два месеца демонстрации.

  Катер на гранична полиция охранява по море плажната ивица на резиденцията, а по суша се наблюдава засилено полицейско присъствие.

  Подготовката за посрещането на „ваканцуващите“ депутати в резиденцията продължава. Протестиращите са организирали лодки и водолази по море, парапланери по въздух и блокада на пътя за Златни пясъци.

  Уведомление за протест пред централния вход на резиденция „Евксиноград“ е подадено в община Варна миналата седмица, а разрешение е дадено за времето от 17.30 ч. до 21 ч.

  Недоволните граждани са организирани във фейсбук групата „Да блокираме Евксиноград“. Те имат следните искания – 1. Оставка на правителството; 2. Свободен достъп за граждани до Евксиноград; 3. Съединяване на Евксиноград и Приморски парк.

  Източник:  БЛИЦ

• БСП отстъпи пред Доган за фантомите в избирателните списъци

  

  БСП направи сериозен реверанс към коалиционния си партньор ДПС, като се отказа окончателно от обещанието, дадено по времето, когато бе в опозиция – от списъците да бъдат махнати избирателите фантоми. В новия Изборен кодекс, който се очаква да бъде гласуван до края на годината, ще фигурира само текст, че общините и МВР са длъжни да дават на ГРАО по-точни данни. Това обаче няма да реши въпроса, тъй като и сега вътрешното министерство и общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. На референдума през януари и на последния вот за пореден път се оказа, че „мъртвите души“ в списъците са около 800 хил., което от предишната власт обясниха с живеещите зад граница българи. В тях дори бяха открити над 600 столетници, дори и такива над 120 г.

  Фантомите се използват най-често за манипулации на вота, като се гласува от тяхно име, често без те да подозират. Освен това нереалният брой имащи право на глас влияе на избирателната активност. Най-печеливши при по-ниска активност са формациите с твърди ядра. Освен това за референдум или за президентски избори например праговете съответно са 20 и 50% и са по-трудно постижими.

  Председателят на временната комисия Мая Манолова се застрахова, че все още нищо не е решено и ще се обсъдят всички предложения, но досегашните дебати по Изборния кодекс не дават надежда за радикална промяна. Неин колега, пожелал да не бъде цитиран, пък се оправда, че докато не се свържат по някакъв начин ГРАО, МВР и общините, няма техническа възможност списъците да бъдат изчистени. Според него е отпаднала окончателно идеята за активна регистрация или пък за изработване на списъците въз основа на гласувалите на последните няколко поредни избори, а останалите желаещи да бъдат дописвани.

  Какво точно ще пише в новия кодекс, е загадка дори за членовете на временната комисия, която го изработва, признаха депутати. Официално те се готвят през целия ваканционен август да обобщават постъпилите предложения от неправителствени организации и отделни граждани. Очаква се през септември проектът да бъде готов „в суров вид“ по думите на Мая Манолова. След това депутатите ще започнат обсъждането на идеите. Неофициално обаче те обясняват, че все още чакат инструкции какво точно ще залегне в новите изборни правила.

  До момента е ясно, че ще има преференциално гласуване, като прагът ще е между 7 и 9%. Депутати признаха, че ще се опитат да избегнат промяната на системата и повторното въвеждане на мажоритарен вот за народни представители, независимо дали по един от район или половината от всички 240. Социалистите не пропускат да припомнят печалния си опит от 2009 г., когато нито един техен кандидат не попадна в НС като мажоритарно избран – почти всички бяха от ГЕРБ, мнозина непознати за районите си и едва петима от ДПС. Ще се върне изборността на районните кметове, а пък в населените места с над 150 души отново ще се гласува за кмет, а не както е сега – при 350. Няма да се пипа и 4-процентната бариера за влизане в парламента, казаха от комисията.

  Източник:  News.plovdiv24.bg

• Мафията в България пере пари чрез казина, барове и автокъщи

  Контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали, според Американското бюро за борба с наркотиците

  .

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  Всички сфери, в които през последните години се реализират доходи в България, са използвани от организирани престъпни групи и за пране на пари. Това става ясно от последния юнски доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ за легализирането на мръсни пари в различни държави по света. Според документа на практика няма област, в която мафията да не е разпростряла пипалата си, за да изпере придобитите от наркотици, проституция, контрабанда, оръжие, данъчни измами и източване на банкови сметки.

  „Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България“, се посочва в документа. Другите области, където престъпните групи предпочитали да легализират средствата си, са туризмът и организирането на различни игри, включително и онлайн залаганията. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на кешовите разплащания.

  Въпреки това кризата се отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, тъй като печалбата им е намаляла. Същата констатация направиха в доклада си за 2012 г. и от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Друго съвпадение е, че местните престъпници предпочитат да перат пари, като регистрират компании в офшорни зони. ДАНС също смята, че с офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. Миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г.

  Според ДАНС компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране. Анализът показа, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи са се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

  Според щатския доклад България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. Макар и доста условно, в документа се посочва, че шестте безмитни зони в страната се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

  В Румъния положението е сходно – и тя е транзитен пункт за трафика на наркотици, оръжие, крадени коли и хора от международни престъпни групи. За легализиране се използват офшорни компании. Разликата с България е, че мръсните пари там идват от международни престъпни синдикати, които действат в страната. Също така се отчита, че в Румъния има едно от най-високите нива на кибер престъпления и онлайн измами с кредитни карти.

  За Гърция се посочва, че през последните години са се увеличи финансовите престъпления и престъпни организации (някои с връзки с терористични групи), които се опитват да използват гръцката банкова система за изпиране на незаконни приходи. Това става най-често чрез инвестиции в имоти, чрез лотарията и чрез фондовия пазар.

  Според доклада мръсните пари в Македония са от укриване на данъци, контрабанда, финансови измами и приватизация, застрахователни измами и корупция. За Сърбия в доклада се посочва, че страната продължава да е пазар за контрабадни стоки. Също така през последната година сръбски групировки са увеличили трафика на кокаин от Южна Америка към Западна Европа. Най-добри позиции на Балканите според доклада има Турция, за която се посочва, че единственият източник на мръсни пари е трафикът на наркотици.

   

• <<
• 1
...
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
...
• 415
• >>