Всички авторски страници

Авторски

• „Ройтерс“: Разплитането на една оферта за български пенсионен фонд

  Лорънс Хлечъл и Цветелия Цолова, Ройтерс

  .

  

  Британската компания „Юнайтид кепитъл“ (United Capital), която се договори миналия месец да придобие почти пълен контрол над „Доверие“ – най-големия частен пенсионен фонд в България, не се търгува на борсата, няма интернет сайт или телефонен номер.

  Офисът й е регистриран в къща в град Грейс в Есекс, в която живее Таня Пазарчик, работеща за „Инсолюшън сървис“ (Insolution Service) – агенция, помагаща на хората да създадат компании. Тя използва адреса за няколко от своите клиенти (справка в интернет показва поне 76 фирми на същия адрес на „Кент Роуд“ – бел.ред.) . Пазарчик обяснява, че препраща имейлите до „Юнайтид“ към адрес в Австрия, но че иначе знае твърде малко за фирмата.

  Отчет на „Юнайтид кепитъл“ от октомври показва, че компанията разполага с 14 (четиринайсет) британски лири в брой и не извършва дейност. Цената за поемането на контрола над „Доверие“ не е обявявана официално. На 15 юли продавачът „Виена иншурънс груп“ (Vienna Insurance Group AG) съобщи единствено, че се е договорила да продаде своя дял от 92.58% от Пенсионна застрахователна компания „Доверие“ на United Capital PLC. Тези разминавания повдигат въпроси в България относно намеренията на United Capital за „Доверие„, която с управлявани почти 1.8 милиарда лева и над 1.25 милиона вносители е важен осигурител на пенсии за най-бедната страна в ЕС.

  Във Великобритания активисти, привлечени от противоречията, подновиха призивите си за по-строги правила за прозрачност.

  Преглед на документите от страна на „Ройтерс“ и разговори във Великобритания, Австрия, България, Русия и Хонконг проследиха собствеността на United Capital до поредица от юридически лица. (…)

  Говорител на Vienna Insurance Group казва, че са прегледали всички оферти, отправени от различни кандидати, и след оценката им са съставили кратък списък. „От там нататък окончателното решение е на United Capital„, казва говорителят. Той не отговори на въпроса какво са знаели във Vienna Insurance за United Capital.

  В съобщение по електронната поща от 26 юли от United Capital заявяват, че са базирана във Великобритания „холдингова структура“ за финансови услуги, която, заедно с партньорските си дружества, управлява над 2 млрд. евро и има „участие“ в застрахователни компании, фондове за имоти, банки и индустриални активи в ЕС, САЩ и Русия.

  

  „Няма абсолютно нищо необичайно в това придобиване, нито в процеса за избор на купувач (от независимо юридическо лице)„, коментира в телефонно интервю базираният в САЩ адвокат Дебра Стърман, президент на United Capital. Ние сме напълно нормална регистрирана във Великобритания холдингова компания за финансови услуги„. Запитана за тревогите около сделката в България, тя отговори: „Не ми пука, ако някои хора имат проблем с това“.

  Предварителната проверка

  Според британските регулаторни регистри, United Capital e учредена през 2007 г. от британското дружество Fletcher Kennedy, чиято дейност е учредяване на офшорни компании. На интернет страницата на Fletcher Kennedy се посочва, че дружеството може да учредява компании в офшорни центрове като Белиз, Британските Вирджински острови, Гибралтар и Сейшелите. Посочено е още, че учредяването на компания във Великобритания става за три часа и срещу такса от 208 паунда.

  „Няма нужда да си британски гражданин или да имаш право на престой във Великобритания, за да работиш за британска компания“, се заявява на сайта на компанията. „Тази компания трябва да има регистриран в Обединеното кралство офис, който е и официалният й адрес. Не е задължително това да е търговският й адрес, а компанията не е длъжна да поддържа присъствие на споменатия адрес. Ние ще ви предоставим адрес, за да го използвате като регистриран офис.“

  Директорът Чарлз Флетчър посочва, че компанията е била инструктирана да учреди United Capital от човек, чието име отказва да посочи, и че „сложната структура, за която говорите, се появи доста след като приключи краткотрайното ни участие в компанията“. Той допълва, че „през 2007г. нямаше изискване учредяващият агент да извършва т.нар. дю дилиджънс. В този смисъл ние щяхме да се сдобием с документите за самоличност на този, който ни инструктира. С проблема за компаниите, при които има разминаване между регистрирания офис и търговския им адрес, трябва да се занимаят депутатите“.

  

  Скоро след като е основана United Capital, Fletcher Kennedy се оттегля от директорската позиция и като представляващ компанията, казва Чарлз Флечър. По думите му по това време е било нормална практика основаващият агент да действа като първи директор и после да се оттегли.

  Отчетът за финансовата година, приключваща през май 2012 г., който е публикуван през октомври, показва, че компанията има почти 2.9 млн. паунда средства в брой. Ревизиран отчет, публикуван по-късно същия месец, сочи, че средствата в брой са 14 паунда. И двата документа показват, че компанията не развива активна дейност.

  Български политици и осигурени в „Доверие“ искат повече информация за собствениците на United Capital. В изявлението си от 26 юли от United Capital посочват като един от основните си инвеститори руския банкер Сергей Мастюгин. Президентът на United Capital – Стърман, коментира за „Ройтерс“, че делът на Мастюгин в базираната в Хонконг Asia Trade Management, в която руснакът е основен акционер, е близо 50%. От United Capital посочват на 26 юли още, че базираната в Лондон LJ Capital – звено за търговско банкиране на частната LJ Group, е увеличила акционерното си участие в компанията, като по думите на Стърман делът е близо 50%. От LJ Capital отказват коментар.

  На базата на документацията, подадена пред регулаторите в Хонконг, остават неясни бизнес дейността и акционерите на Asia Trade Management. Неин представител отказва да коментира, но говорителка на „Инвестбанк“ – руската банка, в която Мастюгин има дял от 18.3% и в която той участва в Надзорния съвет, обеща да отговори, но не го стори.

  

  „Съответните хора“

  Отчет, подаден пред регулатори във Великобритания, показва, че United Capital има четирима директори. Трима – Слободан Ристич, Гюнтер Рор и д-р Хайнц Русвурм – живеят във Виена и околностите. Четвъртият директор е Стърман. Рор е директор от 2007г. Ристич, Русвурм и Стърман са назначени на 11 юли тази година, показват документите – 4 дни преди Vienna Insurance Group да обяви, че ще продаде на United дела си в българския фонд .

  Рор, който се представя като ръководител на фирма за ИТ и корпоративни консултации, казва, че ще предаде въпросите от „Ройтерс“ на „съответните хора“. С Русвурм, вписан като данъчен счетоводител, засега не може да се установи връзка. Няма контакт и с Ристич.

  Пламен Димитров, ръководител на най-големия профсъюз в България, контролиращ 1% от „Доверие“, казва, че синдикатът иска да научи повече за United Capital. „Фондът няколко пъти е сменял мажоритарния си собственик, но купувачите винаги са били известни компании, а сега излиза тази (United Capital) и никой нищо не е чувал за нея“, казва той.

  Сред предишните мажоритарни собственици са Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), германската Deutsche Bank и холандската Kardan Financial Services Group. От Deutsche Bank и Kardan отказаха коментари за тази публикация. От ЕБВР още не са отговорили на искането за коментар.

  

  Даниела Петкова – ръководител на Управителния съвет на „Доверие“ казва, че несигурността за бъдещия собственик нанася щети на фонда: „В момента не знам коя е вярната стойност на компанията, тъй като заради неяснотата много хора вече подадоха декларации за смяна на пенсионния си фонд. Говорим за хиляди“.

  Събранието на акционерите на „Доверие“, на което присъства Стърман, не получи никаква нова информация да купувача, казва Димитров. Следващото събрание е насрочено за 20 август.

  Източник:  Dnevnik.bg

• Amazon купува The Washington Post

  Компанията, която издава вестник „Вашингтон пост“, обяви, че е продала едно от най-влиятелните издания в страната на Джеф Безос, основателят на „Амазон“.

  .

  

  Това ще стане срещу 250 милиона долара, като тази сума подлежи на известни корекции и ще бъде изплатена по-късно тази година при приключване на сделката.

  По този начин се слага край на продължилият четири поколения контрол на фамилията Греъм над една от водещите новинарски организации в Америка.

  Безос, който благодарение на предприемчивостта си се превърна в един от най-богатите хора на планетата, придобива и свързаните с „Вашингтон пост“ издания и бизнес.

  Базираната в Сиатъл компания „Амазон“ няма никакво отношение към сделката за вашингтонския новинарски флагман.

  Безос купува изданието сам и ще бъде единственият му собственик, когато всичко приключи след около 60 дни.

  Компанията The Washinton Post Co. ще бъде преименувана и ще продължи да се търгува на борсата, но вече без едноименното си издание.

  Самият „Вашингтон пост“ пише в статията за сделката, че това е внезапен и стъписващ поврат на събитията за водещия вестник в американската столица, който десетилетия наред е бил сила в оформянето на политиката в САЩ. Малцина са били в течение на продажбата – и то при положение, че журналистите в редакцията са прочути с разследванията си.

  През по-голяма част от изминалото десетилетие обаче вестникът пострада от финансови проблеми, помели цели издания от новинарския пазар, както и от епохалната промяна в създаването и потребяването на информация, които донесе интернет.

  „Вашингтон пост“ можеше да оцелее при досегашните си собственици и да бъде печеливш за обозримо бъдеще. Но ние искахме да направим нещо повече от това просто да оцеляваме. Не казвам, че това гарантира успех, но ни дава много по-големи шансове за успех“, каза Доналд Греъм, главен изпълнителен директор на компанията.

  При изключителна секретност той е наел инвестиционната компания Allen & Co., за да намери купувач и след разговори на Греъм с 5-6 потенциални нови собственици се е спрял на 49-годишния Безос, който никога в живота си не е притежавал вестник и не е проявявал интерес към вестникарския бизнес.

  Безос казва в интервю за „Вашингтон пост“, че „не искам да създавам впечатление, че разполагам с някакъв готов подробен план, това ще бъде непозната територия и ще изисква експериментиране“.

  „Ще има промяна – със или без нов собственик – но ключовото нещо, което се надявам хората да извлекат от всичко това, е че ценностите на „Вашингтон пост“ не се нуждаят от промяна. Дългът на вестника е към читателите му, не към собствениците“.

  Купувачът посочи още, че няма да има съкращения сред близо 2000 души персонал, че ръководителите остават същите, включително изпълнителният директор на цялото издателство Катрин Уеймаут (племенница на Греъм) и че лично той няма намерение да напуска Сиатъл, а ще остави мениджмънта на компанията да си върши работата.

  Източник:  в. „Дневник“

• Боян Кулов: Училищата в чужбина трябва да бъдат законово признати

  Доц. Боян Кулов (на снимката първият вляво – бел.ред.) е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Доктор по география. От 17 години живее в САЩ и преподава в университетите „Джордж Уошингтон”, „Джордж Мейсън” и в Американския университет във Вашингтон. Изнасял е лекции в Института по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем работи като старши научен сътрудник в Географския институт на БАН.

  Сайтът Академика БГ  е потърсил доц. Кулов във връзка с последната работна среща на учителите и администраторите от българските училища в чужбина, провела се наскоро в Софийския университет.

  

   

  Интервю на Яна Иванова, Akademika.bg

  – Доц. Кулов, колко училища членуват във вашата асоциация и каква дейност извършвате?

  – Общият брой на училищата в чужбина надхвърля 250, от които в асоциацията членуват близо 70. Броят на училищата в чужбина се увеличава много бързо през последното десетилетие. Асоциацията е базирана в България, за да обединява и подпомага българските училища извън границите на родината, представлява и защитава правата и интересите на членовете си пред съответните институции – държавни, обществени и частни. Занимаваме се с популяризиране на българската култура и език в чужбина, съдействие на членовете на асоциацията в обмена на педагогически опит, методически и образователни практики, контакти, информация и всичко необходимо и полезно за развитие на тяхната дейност.

  – Кои са по-нетрадиционните места по света, където има български училища?

  – Училищата са навсякъде по света, където има българи, на всичките 4 населени континента. Най-отдалечените от родината училища са в Нова Зеландия, Австралия, Китай, Аржентина. Без значение къде се намират, една от най-важните български традиции още от времето на Възраждането и до днес е организирането със собствени усилия на училища и културни средища.

  – Кои са най-сериозните въпроси пред тези училища?

  – Те са няколко:

  * Подпомагане изготвянето на адаптирани стандарти, програми, учебници за деца, които изучават български език в чуждоезикова среда.

  * Регламентиране на признаването на българския език като матуритетен и неговото включване в образователните системи на страните, в които се обучават българи.

  * Изграждане на механизми за обратна адаптация на българските деца, завръщащи се от чужбина.

  * Нормативно регулиране на практиката за провеждането на годишни изпити по български език и литература, история и география на България пред учителска комисия в българските училища в чужбина.

  * Уреждане на държавно ниво на ползването на училищна и друга материална база в страните с български мигранти.

  – Пред президента Плевнелиев тази година поставихте въпроса за законово уреждане на държавната финансова и методическа подкрепа за обучението на българчетата в чужбина. Имате ли конкретни предложения и как си представяте тази подкрепа?

  – Първата конференция на АБУЧ бе  проведена на 16.07.2008 г. под патронажа на Георги Пирински. Темата на конференцията бе „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница”. Тогава за пръв път пред българската общественост бяха представени постиженията на училищата по роден език  в чужбина и назрялата необходимост от законовото им признаване от страна на българските държавни институции, както и от тяхното методическо и финансово подпомагане. През следващата година МОН ни зарадва с Националната програма „Роден език и култура зад граница”, чрез която държавата започва да подпомага финансово българските училища в чужбина. В следващите 4 години, поради устойчивост на програмата и подкрепа от страна на асоциацията, бяха създадени по данни на АБУЧ над 50  нови български училища по всички краища на света. Очакваме създаването на Регистър на българските училища в чужбина от страна на Министерството на образованието. В резултат на упоритата работа на асоциацията през 2012 г. бе издадено и Постановление на Министерски съвет 334 за българските неделни училища – първа крачка към законовото признаване на училищата в чужбина. Голямата цел на УС на АБУЧ е тези училища да бъдат законово припознати в новия закон за предучилищно и училищно образование. Имаме подкрепата на вицепрезидент Маргарита Попова и МОН, и се надяваме именно тази цел да мотивира  и  президента Плевнелиев, и неговата администрация.

  – Искате запазване правото българските дипломатически мисии да организират български училища зад граница. Какво е състоянието в момента и какви са възможностите?

  – В исторически план „посолските” училища са едни от първите училища в чужбина. Повечето са с най-дълъг стаж. Навремето са били в интерес на МВнР, за да се учат в тях децата на държавните служители в съответните страни. Сега обслужват интерес на цялата нация и там, където ги има, са мерило за равнение – в тях контролът е най-голям и другите, по-късно открити училища, се сравняват с тях, за да оцелеят. Посолските училища са най-добрият начин за връзка с държавата. Те навремето помогнаха правителствата да ни обърнат внимание. Връзката между държава и образование чрез тях е градивна традиция.

  Очакваме МВнР да поддържа националната политика за съхраняване на националното съзнание на подрастващите, заедно с МОН и ДАБЧ. Ангажиментът към училищата трябва да е част от служебните задължения на българската дипломация зад граница. Много училища настояват да се върне ангажиментът посланикът да подписва дипломите, за да се намали броят на злоупотребите. Все пак посолствата и консулствата по места са по-близо до училищата, отколкото МОН в София. Дори е належащо да се изпращат в страните с големи общности специални представители в посолствата и консулствата, които да отговарят само за образованието зад граница. Един такъв представител може да отговаря за няколко съседни страни и периодично да извършва проверки и консултации по места. На първо време това е належащо в Чикаго и Мадрид. Асоциацията настоява за съхраняване на посолските училища не само извън ЕС, но в рамките на съюза. Регистрацията на тези училища като местни чужди организации не е в интерес на държавата.
  

• Протестът стигна до Евксиноград

  Протестиращите пред резиденция „Евксиновград” във Варна запалиха свещ и коленичиха в памет на загиналите миньори в рудник „Ораново” тази вечер. Те блокираха международния път Е-80 в посока курортните комплекси и в посока Варна. Трафикът по пътя е спрян.

  Дошлите пред резиденцията скандират „Мафия” и „Оставка”. На входа на резиденцията протестиращите опънаха въже, на което със щипки закачат своите искания. Появиха се и плакати с надпис: „Разпната България ще възкръсне”, „От предишните се срамувахме, от вас просто ни е гнус”, „Варна пита – България вече Русия ли е?”.

   

  

  Както БЛИЦ съобщи, в късните следобедни часове днес водолази окупираха резиденция „Евксиноград“ край Варна, където родните депутати избягаха от нестихващите близо два месеца демонстрации.

  Катер на гранична полиция охранява по море плажната ивица на резиденцията, а по суша се наблюдава засилено полицейско присъствие.

  Подготовката за посрещането на „ваканцуващите“ депутати в резиденцията продължава. Протестиращите са организирали лодки и водолази по море, парапланери по въздух и блокада на пътя за Златни пясъци.

  Уведомление за протест пред централния вход на резиденция „Евксиноград“ е подадено в община Варна миналата седмица, а разрешение е дадено за времето от 17.30 ч. до 21 ч.

  Недоволните граждани са организирани във фейсбук групата „Да блокираме Евксиноград“. Те имат следните искания – 1. Оставка на правителството; 2. Свободен достъп за граждани до Евксиноград; 3. Съединяване на Евксиноград и Приморски парк.

  Източник:  БЛИЦ

• БСП отстъпи пред Доган за фантомите в избирателните списъци

  

  БСП направи сериозен реверанс към коалиционния си партньор ДПС, като се отказа окончателно от обещанието, дадено по времето, когато бе в опозиция – от списъците да бъдат махнати избирателите фантоми. В новия Изборен кодекс, който се очаква да бъде гласуван до края на годината, ще фигурира само текст, че общините и МВР са длъжни да дават на ГРАО по-точни данни. Това обаче няма да реши въпроса, тъй като и сега вътрешното министерство и общините нямат пълна информация за живеещите в страната и извън нея. На референдума през януари и на последния вот за пореден път се оказа, че „мъртвите души“ в списъците са около 800 хил., което от предишната власт обясниха с живеещите зад граница българи. В тях дори бяха открити над 600 столетници, дори и такива над 120 г.

  Фантомите се използват най-често за манипулации на вота, като се гласува от тяхно име, често без те да подозират. Освен това нереалният брой имащи право на глас влияе на избирателната активност. Най-печеливши при по-ниска активност са формациите с твърди ядра. Освен това за референдум или за президентски избори например праговете съответно са 20 и 50% и са по-трудно постижими.

  Председателят на временната комисия Мая Манолова се застрахова, че все още нищо не е решено и ще се обсъдят всички предложения, но досегашните дебати по Изборния кодекс не дават надежда за радикална промяна. Неин колега, пожелал да не бъде цитиран, пък се оправда, че докато не се свържат по някакъв начин ГРАО, МВР и общините, няма техническа възможност списъците да бъдат изчистени. Според него е отпаднала окончателно идеята за активна регистрация или пък за изработване на списъците въз основа на гласувалите на последните няколко поредни избори, а останалите желаещи да бъдат дописвани.

  Какво точно ще пише в новия кодекс, е загадка дори за членовете на временната комисия, която го изработва, признаха депутати. Официално те се готвят през целия ваканционен август да обобщават постъпилите предложения от неправителствени организации и отделни граждани. Очаква се през септември проектът да бъде готов „в суров вид“ по думите на Мая Манолова. След това депутатите ще започнат обсъждането на идеите. Неофициално обаче те обясняват, че все още чакат инструкции какво точно ще залегне в новите изборни правила.

  До момента е ясно, че ще има преференциално гласуване, като прагът ще е между 7 и 9%. Депутати признаха, че ще се опитат да избегнат промяната на системата и повторното въвеждане на мажоритарен вот за народни представители, независимо дали по един от район или половината от всички 240. Социалистите не пропускат да припомнят печалния си опит от 2009 г., когато нито един техен кандидат не попадна в НС като мажоритарно избран – почти всички бяха от ГЕРБ, мнозина непознати за районите си и едва петима от ДПС. Ще се върне изборността на районните кметове, а пък в населените места с над 150 души отново ще се гласува за кмет, а не както е сега – при 350. Няма да се пипа и 4-процентната бариера за влизане в парламента, казаха от комисията.

  Източник:  News.plovdiv24.bg

• Мафията в България пере пари чрез казина, барове и автокъщи

  Контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали, според Американското бюро за борба с наркотиците

  .

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  Всички сфери, в които през последните години се реализират доходи в България, са използвани от организирани престъпни групи и за пране на пари. Това става ясно от последния юнски доклад на Бюрото за борба с наркотиците към Държавния департамент на САЩ за легализирането на мръсни пари в различни държави по света. Според документа на практика няма област, в която мафията да не е разпростряла пипалата си, за да изпере придобитите от наркотици, проституция, контрабанда, оръжие, данъчни измами и източване на банкови сметки.

  „Казина, нощни клубове, автокъщи и в по-малка степен търговци на едро са най-честите обекти, свързани с прането на пари в България“, се посочва в документа. Другите области, където престъпните групи предпочитали да легализират средствата си, са туризмът и организирането на различни игри, включително и онлайн залаганията. Причината България да продължава да е притегателна сила за мръсните капитали са все още развиващият се финансов сектор, големият дял на сивата икономика и високият дял на кешовите разплащания.

  Въпреки това кризата се отразила върху желанието на криминални групи да използват български фирми за пране на пари, тъй като печалбата им е намаляла. Същата констатация направиха в доклада си за 2012 г. и от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Друго съвпадение е, че местните престъпници предпочитат да перат пари, като регистрират компании в офшорни зони. ДАНС също смята, че с офшорни компании са свързани и основните схеми за пране на пари у нас, които са засечени през 2012 г. Миналата година финансовото разузнаване е спряло съмнителни операции за над 1.57 млн. евро. Въпреки че сумата е по-малка от тази за предходната година (4.3 млн. евро.), броят на спрените сделки е два пъти по-голям от 2011 г.

  Според ДАНС компаниите в сектора на възобновяемите енергийни източници са параван за пране на пари, а при изграждането на фотоволтаични паркове се отпускат заемни средства от офшорни компании, което затруднява установяването на източника на финансиране. Анализът показа, че за разлика от предходните години страната ни по-рядко се използва като транзитна за мръсните пари. Причината е спадът на чуждестранните инвестиции, които до този момент са давали възможност да се легализират големи финансови средства. Затова престъпните групи са се насочили към легализиране на пари от кражба на ДДС чрез използване на офшорни компании.

  Според щатския доклад България продължава да бъде основна транзитна зона за трафика на наркотици и хора към Западна Европа, а контрабандата на цигари, алкохол и горива генерира сериозен обем мръсни капитали. Макар и доста условно, в документа се посочва, че шестте безмитни зони в страната се използват за избягване на митнически такси, особено при търговията с горива и цигари.

  В Румъния положението е сходно – и тя е транзитен пункт за трафика на наркотици, оръжие, крадени коли и хора от международни престъпни групи. За легализиране се използват офшорни компании. Разликата с България е, че мръсните пари там идват от международни престъпни синдикати, които действат в страната. Също така се отчита, че в Румъния има едно от най-високите нива на кибер престъпления и онлайн измами с кредитни карти.

  За Гърция се посочва, че през последните години са се увеличи финансовите престъпления и престъпни организации (някои с връзки с терористични групи), които се опитват да използват гръцката банкова система за изпиране на незаконни приходи. Това става най-често чрез инвестиции в имоти, чрез лотарията и чрез фондовия пазар.

  Според доклада мръсните пари в Македония са от укриване на данъци, контрабанда, финансови измами и приватизация, застрахователни измами и корупция. За Сърбия в доклада се посочва, че страната продължава да е пазар за контрабадни стоки. Също така през последната година сръбски групировки са увеличили трафика на кокаин от Южна Америка към Западна Европа. Най-добри позиции на Балканите според доклада има Турция, за която се посочва, че единственият източник на мръсни пари е трафикът на наркотици.

   

• В късите панталони на протеста

  След 50 дни на улицата протестиращите нямат намерение да свалят карнавалната маска. Опитът им за равносметка загатва, че наесен театралните похвати ще отсвирят радикалните.

  

  Нажежените реплики си подхвърлят организаторът (Георги Калоянчев) и журналистът, отразяващ събитието (Стефан Данаилов) в българската класика “Карнавалът”. Когато комедията на Иванка Гръбчева се завърта в кината, по улиците на София отново е пълно с протестиращи. Годината е 1990-а и натрапчиво прилича на 2013-а: днес палатките не са пред Президенството, а дежурят срещу Народното събрание, а някогашното мълчаливо бдение на площад “Батенберг” пак е там, но е шумно, многоцветно и карнавално. Даже и онази гръмка реплика “По-добре танковете да дойдат” си има красив юнски римейк: “Най-добре е хората да дойдат”, така гласеше един от плакатите, издигнати пред Министерския съвет.

  След 50-ия си ден протестът против кабинета „Орешарски“ така и не свали карнавалната маска. А може би не иска? Тя му лепна като по мярка след серия от цветни акции: бели балони вместо домати полетяха към парламента, ръченици, тебешири и асамблеи напълниха Орлов мост, голата Свобода поведе протестиращите, театрални етюди под пластмасова маса развеселиха множеството, а минимаратонът мина под мотото „Днес бягаме ние, утре – вие”.

  С времето художествената самодейност на площад “Независимост” – къде самородна, къде прекопирана, нарисува протеста като симпатичен младеж в къси панталони и широка усмивка, към когото с умиление често поглеждаха дори и опонентите му. Плажната революция отпреди дни нежно попи и последните му капки кръв от нощта с белия автобус и се закани наесен арт акциите в името на приличен Изборен кодекс и “Незабавна О-СТАВ-КА” да са още по-шумни, цветни и креативни.

  И докато депутатите стягат куфари за лятната си ваканция, протестиращите пишат статуси: The show must go on… Въпросът е ще свалят ли карнавалните маски за големия финал, или театралните им похвати ще сработят по-добре от радикалните?

  Рекламни палатки

  Две слънчасали момчета нагъват пържени фаст-фууд картофи и пият сода под бялата шатра на палатковия лагер пред Народното събрание. Цветозар и Наско са от източните окупационни сили, а онези от запад са: “Палатките на Мая Манолова”, шегуват се те. Не харесват съседите си, защото са твърде умерени в исканията си – настояват кабинетът да си тръгне чак след промени в Изборния кодекс и конституцията. “Гафовете на управляващите са твърде много, за да чакаме. Докато има злоупотреби, искаме незабавна оставка”, заявява шефа на палатките Цветозар Вълков. Протестира от първия ден, но става отговорник на лагера по неволя. “По принцип участвам във всякакви протестни акции и познавам ядрото на по-активните в София. Чух за лагера, позавъртях се наоколо и се оказа, че никой не е питал общината”, разказва Цветозар.

  

  Мъжът хукнал към “Московска” и от 20 дни живее на палатка. Следи за реда и дисциплината наоколо, силно вярва в красивия вид на протеста и в мирния му характер. “Нагледах се на всякакви провокации – то не се опитваха да свалят прожекторите от паметника, чиито гайки после ние завивахме, то не ни псуваха… Нощта преди сблъсъците виждам един дегизиран с очила се скрил зад палатката. Викнах му, а той кърти павета и ми се прави на германец. Пратих човек с немски език да говори с него, оказа се провокатор – знаел само три думи. После един пиян италианец почти влетя с мотора си в лагера. Извиках полиция. Друг изсипа купчина камъни около палатките, после да кажат, че сме ние. Страшна напаст – оказа се, че най-трудното е да се опази протестът мирен”, пали се Цветозар. Наскоро дошла и жена, която се развела и нямало къде да спи. “Искаше да остане, казах й, че това е протестен лагер, не приют.” А тя се затюхкала – ако знаела, че така ще стане, щяла да протестира. Отпратил и мъж, който първо заплашил, че ще се самозапали на Орлов мост, но постоял 15 минути и се отказал. “Погледнах го накриво, защото сме против подобни форми на протест. Беше с детето си и поиска подслон, но не за друго, а за да го видят медиите и да си издейства убежище в друга държава…”

  Тестът за влизане в лагера е разговор с Цветозар. След няколко въпроса разпознава провокаторите, пък е и търпелив, мирен човек, допълват другите. До 2008 г. живял в Щатите, политолог е на свободна практика, който няма време да си оправи документите за докторантурата от протести. Не приема да го наричат лице на случващото се. “Още отначало структурата е хоризонтална и всеки е лидер. Това е най-голямата ни сила. Един платен и организиран протест не може да е креативен – колкото и рекламни специалисти да впрегнеш, идеите рано или късно се изчерпват. Докато при нас всеки сам решава как и кога”, обяснява Цветозар. Неговата теория за ефекта от случващото се звучи колкото наивно, толкова и в унисон със събитията. Шефът на палатките твърди, че мирното противопоставяне на властта е най-добрата реклама за България. “Искам моята държава да се появява с хубави новини по света, а не с агресия, корупция и политически интриги. Това ще засили интереса на туристите, на инвеститорите, оправя имиджа. Каузата ми е много лична – важно е да не се изпитва страх към държавата”, твърди Вълков.

  Протестите на Орлов мост срещу приемането на поправките в Закона за горите отпреди година, в които Цветозар бил двигател, са неговият пример, че с мир се постига много. “Тогава не влязохме в световните новини, но сега чуждите медии ни следят изкъсо и сами казват, че това е нов вид протест. Харесва им и се надяват светът да се зарази с него. Звучи абстрактно? Че ние почти изместихме новината за раждането на британския принц в чуждите медии…”

  Днес в палатковия лагер – макар и увлечен в плажна революция, тезите изглеждат ясни: Оставка. Не на суровите акции, които деморализират протеста. Потушаване на всяка провокация. “Нали, ако днес отидем на разговор с властта, те ще кажат, че това е краят на протеста и пазарлъците ще започнат. Това е поуката ни от февруари”, тегли чертата Цветозар.

  Фаза на разстежа: #усмихнисебе

  В близост до лагера се мотае и 24-годишният Атанас Стойков – бивше крупие, охранител, продавач-консултант, настоящ безработен и пианист на белия роял пред парламента. На метри от него – пред Народния театър, колата си паркира и Ильо Петров, 23-годишен диджей, завършил европеистика в СУ и част от групата, организирала миловидната акция с белите 3000 балона, пуснати пред Народното събрание. Двете момчета, родени в зората на демокрацията, не се познават, но протестът с лекота слага общия знаменател помежду им.

  

  И ако случващото се навън наистина има красив младежки образ, то той трябва да е на Ильо – карирана небрежна риза, комбат панталони, тъмни очила, широка усмивка, информиран, модерен, решителен. Също като Цветозар и той отрича варианта хората от улицата да излъчат лидер, защото много бързо ще бъде „яхнат” от неправилните хора. Но с усмивка приема тезата, че от толкова много красота и мир днес протестът е заприличал на карнавално шествие, на което едни играят ръченица, а други пишат с тебешир по паважа. “Протестът на децата” е хубаво определение, но това не означава, че не сме готови да изядем по два шамара в името на идеите си – признава Ильо. – За мен голямата цел е формирането на заедност, която досега не съм виждал у нас. 50-дневните акции – били те арт, миловидни или смешни, са, за да има чуваемост. Извън София нямат представа какво се случва тук, а политиците се правят на разсеяни. Колкото до алтернативата, това е и най-голямата критика към протеста, защото не дава отговор на въпроса след оставката какво?”

  Момчето, родено през 1990 г., не се чувства комфортно на място, на което някой още скандира “Червени боклуци”. Странно му е, но се опитва да разбере. Наскоро прочел текст на Теодора Димова, посветен на поколението й, което разбрало, че е излъгано, и днес пак е на площада. “Това са моите родители и фактът ме кара да се чувствам зле – след 23 години сме заедно и протестираме за едно и също”, допълва той. Признава, че хоризонталният протест дава свобода за всякакви идеи, но и лесно може да се мине тънката линия на добрия вкус. Не одобрява както викането пред празни сгради, така и скандирането пред домовете на политиците. „Това е лично пространство, въпреки че тяхната политика засяга всеки от нас лично”, допълва той. Дразни се най-много на „официалните статистики на МВР” и на тезата, че младите са превърнали протеста в парти на открито. “Занимавам се с музикални събития и отлично знам как изглеждат 3000 души. А колкото до забавлението, сещам се за поне три начина как да си изкараме по-готино и протестът не е от тях”, обяснява Ильо. Притеснява се само, че ако правиш едно и също нещо повече от 20-30 дни, накрая то се превръща в навик.

  Августовското „ваканцуване” на депутатите не го обезсърчава. Напротив. „Вярвам, че наесен хората ще са много повече, а акциите – още по-силни”, отсича той. Човърка го само въпросът за алтернативата. „Трудно е…- поглежда встрани. – Силно вярвам, че с формирането на граждански активно общество днес утре всеки посегнал към властта ще идва с ясното съзнание, че има пред кого да отговаря за действията си. Рефлексът да реагираш на нередностите е моята лична кауза”, допълва той.

  

  И ако при Илко протестът се е превърнал в начин на живот, то другият връстник на демокрацията – пианистът Наско, идва тук случайно, минути след новината за окървавения протест, и не за да укрепва живите вериги… “Видях пианото в репортажа и… ми се присвири”, откровен е той. Докато другите обсаждали сградата ту отляво, ту отдясно, той седнал и засвирил „Погребалния марш” на Шопен. После и “Седнало Джоре дос…” Хората го аплодирали до сутринта и му харесало. “Оттогава не пропускам ден – вече съм фен на мирната революция”, смее се Атанас, но му е рано за равносметки.

  Другото лице

  

  В онази нощ на сблъсъци, докато самоукият пианист дрънка на белия роял, Елисавета Белобрадова застава на пътя на белия автобус. За часове снимката с окървавеното й, но усмихнато лице се превърна в символ на „втвърдяването” и „погрозняването” на протеста. Някои дори на шега я нарекоха „най-щастливия бит човек”. От този миг градските легенди около името й като „лице на окървавения протест” се нижат една след друга. Още преди раната на челото й да се е обелила, Елисавета разбира, че е „вечният протестиращ”, „безработна”, която е впрегнала „цялото си семейство да сваля властта срещу пари”, и най-забавното: „Че това не е било кръв, а кетчуп”, маха с ръка тя. И казва, че глупостите около нея са най-яркият пример какво би се случило, ако протестът посочи този или онзи за свой водач.

  

  А всъщност Елисавета е майка на две палави момичета на 3 и на 9 г., възпитаник на Френската гимназия, висшист, търговец, финансово не се оплаква и от време на време разпуска с бокс. „Само за кардио тренировка. И съм била само на протеста през 1997 г.” На едното си рамо е татуирала откъс от „Риголето” на Верди, а на другото цитат от „Пътят” на Кормак Маккарти. Суров разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви, а баща и син бродят из руините на света и се борят за оцеляването си – не само физическото, но и моралното…

  „Когато говорим за формата и облика на протеста, трябва първо да се замислим какъв вариант имаме. Образът в късите панталонки се открои, защото днес сме изтикани в ъгъла и се надявам, че всички разбират това. Наврян си там с балона, знаменцето и детето и вървиш ден след ден… Не ни се дава възможност за по-твърди действия по простата причина, че те ще бъдат и бяха нагледно опорочени, нито можем да излъчим лидер, защото и това ще бъде яхнато на секундата. Всеки ден параноично се оглеждаме за провокатори. Дори нямаме възможност да подредим реални искания, защото няма върху какво и кого да ги поставим. И в един момент ние сме там, преминали сме етапа на умората, на отчаянието и… просто сме там”, обяснява Елисавета. Признава, че след 50 дни звучи малко пораженчески, но вярва, че протестът не бива да спира и ден. „Не казвам, че е обречен, но ние сме като в поговорката “Мъж го искам, сега го искам”. Чакаме си спасителите. Кой? Флаш Гордън ли? (Американски супергерой, вдъхновил Джордж Лукас за сагата „Междузвездни войни”.) Проучванията сочат, че ако има избори, БСП отново ще спечели. Така че никой нищо не чака”, блъска се в собствените си думи тя.

  

  Обобщението й на случващото се повече от 50 дни звучи познато: наченките на активно гражданско съзнание, появило се на площада, е най-голямата победа на протеста. „Дано да не е единствената! Имаме само два инструмента за участие във властта – избори и протести. Когато първият не работи, минаваме на план Б. У нас вторият механизъм от години е опорочен и дано нашето поколение успее да възпита у себе си самочувствието, че когато нещо не му харесва, излиза на улицата. Днес се учим да бъдем граждани”, обяснява тя. И категорично отрича надеждата, прокраднала се в редиците на шествието, че хора от улицата може да влязат в политиката и да сътворят чудеса. „Няма държава по света с нормални политически и социални показатели, която да се управлява от хора от улицата. Как Иван с плаката от площада да влезне в парламента и ще очакваш много от него?” Отрича и сравненията между днешния протест и онзи от 1997 г., по времето на който е първокурсничка и отговаря за една от барикадите. „Тогава вярвахме, че има алтернатива. И колкото и да ни беше студено, а то беше много, колкото и да бяхме гладни, а бяхме, спяхме по пейките, от заведенията ни носеха хляб и кренвирши, но нищо не можеше да ни прибере. Нямахме пари, цигари… А сега сме окей – не се оплакваме, оправяме се, още повече е лято, но отчаянието, което е обзело всички, е несравнимо с никое друго време преди.”
  
  Уличен театър

  Лош спомен за нощта на сблъсъците пази и Иван Дончев. След нея три дни едва успява да стана от леглото. “Не от рани, а защото се почувствах безсилен. Омерзен. Употребен в една месомелачка. Тъжно ми беше, защото видях колко лесно може да бъде прекършен протестът. Бях разколебан, но още на следващата вечер сложих носията и застинах с вдигнат юмрук. Хората ме търсеха с погледи, ръкопляскаха ми. Благодарен съм им, защото бях на ръба да се откажа. Сега си мисля, че и те са имали нужда да ме видят…”

  

  Иван е мълчаливия мъж, облечен в носия, който от 24-ия ден на протеста стои неподвижен, докато шествието се изтегля от Министерския съвет към Орлов мост. Проговаря за първи път пред „ТЕМА” в опит за равносметка. „Мирният протест има голяма сила и тя се крие в неговата продължителност. Прилича на идеята за моята жива статуя – продължителност и постоянство и когато има натрупване, то буквално спира дъха. Звучи абстрактно, но знам как спотаената сила респектира. Затова съм сигурен, че протестът ще остане мирен и следващата му фаза ще е още по-артистична. Само си представете, че тези 15 хил. души, които всеки ден викат и надуват свирки, внезапно замълчат?”, загатва Иван. Той е театрален фотограф на свободна практика – допреди десетина години военнослужещ, но влиза в НАТФИЗ и обръща гръб на армията. Ходи на протестите, облечен в носия вместо с флаг, от самото начало и решава да застине пред множеството спонтанно на 24-ия ден. „Усетих емоцията на хората. Когато стоиш, отвътре всичко кипи. Разплаквал съм се. Веднъж застанах бос и възрастна жена зави краката ми с кърпа. Когато приключих, каза, че съм й по-мил от сина й. Нямам представа какво преживява, но ме развълнува. Друга вечер мъж сложи знаме в ръката ми и хората избухнаха…”, разказва Иван.

  Смята, че протестът е с наивно лице, защото го започнаха деца. „Не на години, а в душите си. За първи път имаме такъв чист протест – без агресия и провокации. На улицата има много артисти – не известни лица непременно, а хора с таланти. Но днес ми липсва именно тяхната мотивация да доразвият започнатото. Няма я завършващата група. Липсва единият крак на протеста – първият, който направи най-трудната крачка, е стъпил, но другият, който трябва да му помогне да качи следващото стъпало, го няма.”

  В трети курс Иван Дончев попада в компанията на проф. Крикор Азарян. Снима негова постановка, наблюдава с дни театъра в най-чистата му форма, черпи житейски уроци от извора. „Професорът беше открит и честен с хората. Нямаше фалш – ако нещо не е наред, то се казваше. И доброто, и лошото. Най-важният урок, който научих от него, е, че всички, без значение с власт в ръцете или не, сме равни”, допълва фотографът. А опитът в театъра му помага с лекота да драсне чертата и да посочи какво липсва на протеста днес: „Режисьор! А може би и звезда. Но не холивудска – те вече блестят в парламента. На нас ни трябва пълнокръвен образ от европейското кино. Иначе досега протестът се справя само защото изпълнителите долу имат отлични импровизационни умения.”

  

  – Правдо, как се протестира от морския бряг? С лозунг на плажа ли?

  – Как ли? Всички от улицата ще се явяваме в сънищата на депутатите и министрите, които преди седмица от страх клекнаха на пода в белия автобус. Ще бъде изненадващо и бързо като полицейски щит, който троши стъклото отвътре и ще изкрещявамe в ухото им – ОС-ТАВ-КА. В сънищата на Станишев и на Орешарски няма нужда да се ходи, там ги “страхуват” господарите им. Иначе чисто организационно имаме план с приятелите кой кога да ходи на море, за да не отсъстваме едновременно. На мое място в момента има двама.

  – Какво ще роди августовското затишие на площада?

  – За съжаление нямам голф игрище, за да мога достатъчно убедително да анализирам в перспектива политическата ситуация, но според мен през есента нещата ще ескалират. Ние винаги го правим по трудния начин. Това важи както за хората, така и за политиците.

  – Какво обясни на дъщеря си, когато за първи път я заведе на протеста?

  – Бил съм с нея само няколко пъти, но се радвам, че я заведох в деня, когато тръгнахме по Цариградско шосе. Тогава имаше поне 30-40 хиляди души. Тя не е виждала толкова много хора. Беше впечатлена от скандиранията и барабаните. Изкачихме се до алея «Яворов», вдигнах я на раменете си, обърнахме се надолу към хората и казах: Янa, виждаш ли колко много хора искат комунистите да се махнат? Такива неща остават за цял живот. Иначе тези дни й купих сладолед с лъжичка, а тя ме погледна и попита, защо й давам лъжица: Този сладолед нали не е комунист?! Започнах да мигам объркано и я попитах какво общо имат двете неща. Тя отговори: „Ами нали комунистите са с лъжици и крадци.” Често бърка фонетично близки думи.

  – Бил си на улицата и през 1990-та, и през 1997 г. Превърна ли се протестът в начин на живот?

  – Свободата и достойнството не са неща, които някой ти дава. В този смисъл,все още трябва да се учим да протестираме и да отстояваме живота си. Край Камен бряг в защитената местност Яйлата един тарикат реши да излива бетон на 12 май, в деня на изборите, с надеждата да не се забележи. Вдигнаха се хора, които спряха това безумие. Като пристигнахме преди дни в селото, хазайката, участвала в протеста, каза: “Добре, че имаше софиянци да ни вдигнат, че тук хората се страхуват или пък не се интересуват.” Гражданското у човек се възпитава, то не е част от оцеляването, а от живеенето. Неспособността на хората да видят в сметките си за ток хонорара на Доган или черната дупка Белене наричам фрагментирано съзнание. За такива хора не е възможно някой да протестира повече от 40 дни, без да му се плаща, само защото те недоумяват и защо излязохме още първия ден. Съмнявам се дали и управляващите разбраха.

  – Още през юни каза, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите превръща протеста в конкурс по остроумие”. Успяха ли арт акциите да откажат част от хората?

  – Дразня се и когато някой започне обзора на деня с думите “станалият вече, традиционен протест”, сякаш говорят за фестивал. Не мисля, че някой си е тръгнал. В протеста всеки се опитва да измисли по-оригинален начин да каже на правителството да се махнe. Нещо повече – акциите на сладурите от “Неновините” пред посолствата предизвикаха огромен отзвук в чуждите медии и помогнаха за по-доброто разбиране на исканията ни. Тези акции и чувството за хумор на стотици хора са завладяващи. Но често давам за пример и моята колежка Светлана – слабичка и свита, не вика, не произвежда дори и минимален звук, но е всеки ден там. Тя не е по-малко ценна и от най-артистичния участник. Защото протестът не е провокация, а имунна система. Опитваме се упорито да отхвърлим едно чуждо тяло и неговите интереси. Превърнали сме се в упорити, безотказни, неуморими антитела.

  – Ако утре има избори, ще гласуват ли всички?

  – Положението е следното: Ако хванем за пореден път един и същ бандит в къщата си посред бял ден, сядаме ли да мислим, ами ако дойде след време някой друг по-лош? И бихме ли му повярвали, ако ни каже, че ни обира само защото има социална програма? Отказът от действие, когато си омерзен, заплашен от политическо бандитство и парализиран от страх да не сбъркаш, е отказ от достойнство. Изборите са единственият легитимен инструмент за промяна. Имах един такъв лозунг: Организираната престъпност заплаши, че ако подаде оставка ще настъпи хаос.

  .

  Елица Димова,
  

  сп. „Тема“

• Fantastic!

  July-August 2007

  The recent announcement that Lene Vestergaard Hau had successfully changed light to matter, and then back into light, evokes the magic of carrying moonbeams home in a jar. That the general public might harbor doubts about the success of such research is understandable, but Hau says even her fellow physicists were skeptical. “My colleagues would say, ‘Why would you even try these experiments? It won’t work right,’” says Hau, Mallinckrodt professor of physics and of applied physics.

  

  Her latest achievement builds upon a succession of discoveries that began at the Rowland Institute in Cambridge in 1999, when Hau’s team first used supercooled sodium atoms to slow light pulses down to 38 miles per hour from their cruising speed of 186,000 miles per second. By 2001, Hau was able to halt the light pulse completely before sending it on its way.

  In the spring of 2006, Hau began a new round of experiments, in the Cruft Laboratory at Harvard, using the same 5- by 16-foot optics table that she had used to slow and stop light. The table floats on high-pressure air and, Hau says, is “absolutely filled to the brim with optics and optical gizmos, laser systems and vacuum systems and electronics everywhere.” In the midst of an experiment, lasers criss-cross the table, lighting up the room. “We have people come into the lab who say, ‘My God, it looks like a Chrismas tree,” she adds.

  The lasers do more than delight onlookers. One set works to illuminate the experiment in progress, allowing the team to create images and measurements of the test; others are tuned to a specific frequency and focused on two tiny “clouds” or “pools” of neutral sodium atoms (each pool only a tenth of a millimeter in diameter), in order to cool their temperatures to within a few billionths of a degree above absolute zero. At this temperature, Hau says, the atoms in the pools begin to act in lockstep—a phase referred to as a Bose-Einstein condensate. Once the pools have cooled, the researchers use electromagnets to hold the viscous mass of atoms in place at a constant temperature.

  With both of the condensate pools cooled and kept about two-tenths of a millimeter apart, another laser is turned on for a few millionths of a second, emitting roughly a kilometer’s worth of light pulse. When this pulse enters the first pool, the condensate applies the brakes. The light is slowed down to 15 miles per hour and contracts to less than one-thousandth of an inch. Then, as the pulse begins to make its way across the first pool, what Hau describes as “a little boomerang shape” takes form: a matter imprint of the light pulse—traveling at “a slow walking speed” of 700 feet an hour—leaves the first pool and “strolls out” into free space. When it reaches the second pool, the firing of another laser revives the pulse, which revs back up to its normal speed and heads back on its way.

  “In effect, we have extinguished the original light pulse in the first atom cloud and now we have, out in free space, a perfect matter copy of the original light pulse,” says Hau. “We can take it out, put it on the shelf, and revive it later on.”

  And that matter—that little boomerang of sodium atoms moving between the two pools—offers countless future breakthroughs, Hau says. In conjunction with her earlier research, this new discovery draws a blueprint for a quantum computer. “With our early experiments, we made the memory,” she says. “Now, in this experiment, where we can intentionally change the optical information, we can start to make the processing unit.” Future computers, instead of relying on electrical impulses, could rely on this type of light-form data, she explains. This would allow not only for faster transfer of information, but for more secure data, because any attempt to decode the information would change the state of the matter, making intercepts easy to detect. Superfast, superpowered quantum computers would also be able to encode light data with massive algorithms that even a supercomputer would need years to decipher, providing an additional layer of security.

  “There are so many things we can start to do—it’s just a matter of, ‘Oh gee, what should we pick?’” says Hau. Whatever the choice may be, it’s likely that this time, her colleagues—doubters no more—will be watching closely.

  ~Daniel Morrell

  Lene Hau e-mail address: [email protected]

  Lene Hau website: www.seas.harvard.edu/haulab

  Source: harvardmagazine.com

• Автомобил помете летовници на плажа Венис в Лос Анжелис

  

  Един човек загина, а 11 бяха ранени в Лос Анджелис, след като автомобил се вряза в разхождащите се летовници по алеята край известния плаж Венис, предаде Ройтерс.

  След катастрофата водачът избягал и полицията започнала да го преследва. Той изоставил колата си в Санта Моника и продължил да бяга пеша, но накрая се предал.

  Според очевидци шофьорът е бял, на около 25 години и със светлоруса коса. Той се е движел по алеята, предназначена само за пешеходци, със скорост от 32 км/ час. Шофьорът ще бъде обвинен в убийство, както и в това, че не е оказал помощ на пострадалите, а е избягал.

  От ранените летовници един човек е в критично състояние, а двама – в тежко. В оказването на помощ на пострадалите са се отзовали 100 медици от екипи на Бърза помощ.

  Причините за инцидента и мотивите на шофьора засега не са известни. При сходна трагедия обаче през 2003 г. в Санта Моника загиват 10 души, а 69 са ранени.

  .

  

• Омбудсманът: Промените в изборните правила се бавят умишлено

  Промените в изборните правила се бавят умишлено. Така смята омбудсманът Константин Пенчев, което е и причината за неговото оттегляне от дискусиите, инициирани от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова.

  .

  

  „Аз наистина напуснах тези събирания, защото смятам, че не беше намерен правилният път. Имам чувството, че умишлено се бави процесът за промяна на изборните правила, и това за мен е малко, така, малко мами хората и техните очаквания и затова аз не желая да участвам повече”, каза Пенчев пред БНР в неделя.

  „Гражданите още през февруари поискаха едни простички и малки промени в Изборния кодекс, сега действащият, които да изравнят правата на гражданските кандидати с тези на партийните. Това бяха няколко текста, които можеше да бъдат променени. Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Това, сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати”, обясни омбудсманът.

  Той потвърди подкрепата си за протестите срещу правителството. „Моето отношение е, че има сериозен проблем, щом хората са на улицата вече 50 дни, и този сериозен проблем трябва да бъде решаван, и то от управляващите, от институциите. Тоест те са тези, които трябва да бъдат активните и които трябва да подадат ръка на протестиращите, да изяснят какви са проблемите и как ще ги решаваме заедно оттук нататък”, каза Константин Пенчев.

  „Проблемите се задълбочават непрестанно и проблемите, а пак ви казвам, и в правосъдната система, и в здравеопазването, и в медийните среда, тези проблеми се задълбочават непрестанно, хората ги виждат, на хората вече им писна и затова те са на улицата, и аз изобщо не вярвам, че ние трябва да чакаме сега, като мине лятото, да стане по-студено и хората да се приберат. Не, няма да се приберат. Или ще лекуваме проблемите всички заедно, или ще стане нещо страшно – конфронтация, пълно разединение на обществото, не дай Боже, и конфликти да има”, добави той.

  Според него хората са излезли да протестират заради задкулисието и неяснота кой взима решенията. „По конституция и по закон е ясно кой взима решенията, но на практика не се знае кой. Кой дърпа конците след това? Това изкарва хората на улицата. Те вече не могат да живеят така, не желаят. И са прави абсолютно. Аз в това отношение не мисля, че някой в България, дори и тези, които подкрепят правителството, мисля, че и те не искат да живеят в такава среда”, заяви националният омбудсман.

  Той изрази готовност да участва в инициираните от президента Росен Плевнелиев три национални дебата по важни за обществото теми, но изказа опасения, че организирането на дебати между политическите сили и гражданското общество ще е много сложно. Вината за това според него е изцяло на управляващите, които „продължават да се държат високомерно“.

  „Четирима протестиращи поискаха дебат с премиера в студиото на обществената телевизия, Канал 1, но премиерът каза: елате при мен, аз ще ви изслушам в кабинета, т.е. институциите продължават да се държат високомерно. Те казват: ние сме избрани, а вие сте никои, кои сте вие, кой ви познава, ние с вас няма да си говорим… Такова едно надменно отношение аз чух в телевизионни студия депутати: абе, кой си ти да седна аз с теб да говоря на една маса, мен са ме избирали избиратели, теб кой те е избрал.

  Такова отношение, докато имаме, това за мен е недопустимо. Тоест ние живеем в две Българии отделни. Аз не мога си обясня в името на какво е този инат, да го кажем, упоритост и липса на всякакво желание да се говори, да се обсъждат нещата. Не знам докога, но в края на краищата аз съм сигурен, че институциите ще бъдат принудени да ги обсъждат, ще бъдат принудени да седнат, но може би тогава вече няма да имаш с кого да седнете на една маса, може би тогава хората ще кажат ние повече с вас не искаме да говорим изобщо. Тогава не знам какво ще се случи, но няма да е добро за България, по никой начин”, предупреди Константин Пенчев.

  Източник:  Mediapool

• Ушите на Троянския кон в Европейския съюз

  Божидар Чеков,  Kajeteda.com

  .

  Юни 2013 година за Европейския съюз се оказа месецът на изненадите. Една от тях е неочакваното единодушие на 27-те в полза на френската позиция за „Изключението на Културата” от предстоящите преговори със Съединените щати относно свободната търговия. Ликуващ Франсоа Оланд обяви, че са били необходими 15 часа преговори за постигане на този резултат. От събитията, последвали неговата изява, стана ясно, че не са само десетките кафета, изпити по време на безсънната брюкселска нощ, които са довели до европейското съгласие.

  Първи, който наложи „Изключението за Културата”, е политическата лисица – Франсоа Митеран. Неговата идея не се отнасяше само до авторските права на артистите и писателите. Френският държавник предвиди начина на разпространението им. Той явно е предчувствал развитието на електронните комуникации и опасностите, свързани с тях, при липса на контрол. Благодарение на тази далновидност и на държавните субсидии, днес Франция единствена разполага с киноиндустрия, независимо от валяка на американските гиганти. Тази френска непримиримост и убеждение, че „Културата не е продукт” бе разбрана и подкрепена дори и от американските кинодейци, защото ако ГУГЪЛ и ФЕЙСБУК добият правото да излъчват безплатно филми, цялата професия ще бъде застрашена.

  

  Много странно се оказа отсъствието на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюш точно в решителната нощ. Един от отявлените противници на фреската позиция и защитник на проамериканските изисквания за търговия без протекции, се оказа обвинен в данъчни измами. На Де Гюш се наложи спешно да замине за Италия. Според журналистите и прокурорите на Белгия, в Тоскана близо до Флоренция, еврокомисарят разполага с лозя, чиято стойност не отговаря на данъчната му декларация!

  В този изключително напрегнат за Евросъюза момент, председателят на Комисията – Жозе Мануел Барозо си изпусна нервите и хвърли камък в градината на Франция, който „галите” няма да забравят никога. Явно недоволен от общата европейска позиция, той нарече французите „реакционери”, неспособни да реформират социалната си система. Не само политиците, но и цялото френско общество, което счита, че социалната система на Франция е една от най-прогресивните в света, настъхна от неговите думи. Появиха се изисквания за извинение или оставка на Барозо. Медиите се надвесиха над неговата биография с такава ирония, на която само французите са способни. От горещ привърженик на Мао Дзе Дун в студентските си години, Барозо осъмва защитник на „глобалния капитализъм” без граници. През 2003 година, като министър-председател на Португалия, той организира на Асорските острови среща между Джорж Буш, Тони Блеар и Хосе Мария Аснар, на която се решава военната интервенция в Ирак. По каква случайност този политически опотюнист застава начело на Европейската комисия?

  Още от самото създаване на Еврокомисията между Франция и Германия имаше неписано споразумение нейният председател да бъде някаква безлична фигура от втория ешалон на страните – членки. Председателят на Съвета на Европа е типичен пример. Докато Белгия се мъчеше от месеци да състави правителство, белгиецът Херман ван Ромпой „бе избран” на едно от ръководните места на Съюза. Една такава личност (или безличност) няма никога да създава главоболия на никого.

  С Барозо нещата се оказаха доста по-сложни. В началото французите гласуваха за него, мислейки, че е по-добре начело на Комисията да има „франкофон”. По времето на Никола Саркози започна да става ясно, че на бившият португалски министър-председател не може да се разчита. Не защото Барозо защитаваше някаква оригинална позиция или идея по отношение на европейската конструкция или финансова политика. Съвсем не. Просто стана очевидно, че Барозо няма такава. Всеки път, когато положението ставаше „напечено”, Комисията и нейният председател, направо се „покриваха”. Френският президент беше този, който излетя за Москва през август 2008 година и предотврати наказателната експедиция на Путин в Грузия. По време на кризата, следствие на американските кредити „Subprimes”, отново Саркози се срещна с Барак Обама и го убеди държавите да спасят банките.

  С голямо закъснение французите откриха, че председателят на Комисията говори едно, а прави друго. За тях Барозо е ветропоказателят, който обяснява, че вятърът се върти, а не самият той. На специална пресконференция в Страсбург, посветена на личността на Барозо, Коста Гаврас го обяви за „заплаха за европейското кино и култура”!

  

  Истина е, че Франция едва ли ще влезе в обещания 3% дефицит. Необходимите реформи са болезнени и засягат най-вече държавната администрация. Броят на чиновниците е прекалено голям. Проблемът е, че първо в техните редици са избирателите на Оланд; и второ, че френският чиновник разполага със статут, който го прави недосегаем за уволнение. Той е чиновник до пенсия! Освен това, реформи във време на криза се правят – да, но с такт. „Катър на баир, не се шпори много, защото хвърля къчове”. В продължилата размяна на „любезности” между френските политици и Барозо бе поставен въпросът за легитимността както на Комисията, така и на нейният преседател.

  Не е тайна, че никой от тях не е избиран. Всички те са назначени след продължителни пазарлъци на „високо ниво”, но пазарлъци все пак. И както при всеки човек, на който някой налага свиване на колана, така и френското общество постави въпроса: „Кои са тези и кой им дава правото да диктуват икономическата ни политика?!”. Именно поради назначенията, резултат на междуправителствени пазарлъци, правилникът бе променен и от догодина „Комисията” ще бъде избирана от Европарламента. Това означа, че Жозе Мануел Барозо приключва с европейската си кариера и трябва да си търси работа другаде. Според някои, той дори вече си е намерил. Дирекцията на НАТО му била по мярка. Тези нови професионални амбиции на португалеца обясняват в очите на мнозина откритите му проамерикански позиции в последно време.

  

  Съвсем неочаквано, френската неприязън към Барозо и нескритите американски претенции, поставиха останалите членове на съюза пред ново изпитание. Американският хакер Едуард Сноуден хвърли такава бомба в отношенията на „атлантическия клуб”, че никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди развитието й. Барак Обама на 19 май в реч пред Бранденбурската врата се опита да омаловажи задаващия се скандал. Джон Кери му се притече несръчно на помощ и за сетен път доказа липсата на американска дипломатичност, която е сравнима единствено с… руската. Подслушването било напълно нормално. То било част от борбата срещу терорирзма?! Чакайте бе момчета, ако в Европейската Комисия има терористи, защо мълчахте досега? Страната домакин на една от базите на NSA (National Security Agency) – Гернания се оказа подложена на наблюдение и подслушване наравно с Ирак, Саудитска Арабия и Китай! Между 10 и 60 милиона немски мейла на ден са чели и подреждали американските шпиони, приютени  на немска територия. В съзнанието на германците изплува неприятният спомен за ЩАЗИ и Студената война.

  Настоящите събития потвърждават завещаната от Митеран бдителност към интернет. Нож с две остриета, мрежата е способна както да разпространява сведения, така и да набира такива. Тя е с обратна връзка: да праща и да получавa. С огромен аванс пред другите страни, американците се оправдават с липсата на правила. Или: което не е забранено, е позволено! Това обяснение ме връща във времето, когато пресичах Тексас. Приятелят, който ме придружаваше, ми довери: „Най-богатите хора тук са тези, чиито деди са дошли с най-много тел…”. По много причини Европа не е и няма да бъде Америка. Обединена, тя разполага с 500 милионен пазар, от който американците не могат да се лишат в никакъв случай. Обидата, която нанесоха с подслушването на най-добрите си приятели, не е смъртоносна, но не може да остане без последствия.

  Париж, 5.07.2013 г.
  

• Илинойс узакони марихуаната

  Илинойс стана 20-ият американски щат, който легализира марихуаната за медицински цели, съобщи „Хъфингтън пост„.

  Документът бе подписан от губернатора Пат Куин на церемония в университета в Чикаго. „Във всяка религия се споменава, че трябва да се помага на болните“, сподели Куин. Вестникът посочва, че благодарение на новия закон от 1 януари 2014 г. ще започне да действа пилотна програма, разчетена на 4 години. Тя ще позволи на пациенти с тежка диагноза да получат специално удостоверение за покупка на ограничено количество медицинска марихуана.

  Скоро се очаква подобен ход да предприемат щатите Пенсилвания, Ню Йорк, Охайо и Минесота.

  Източник:  Standartnews

• Корпорацията ДПС

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Плашилото „възродителен процес“

  Първият и основен фактор това са гарантираните около 250 хиляди гласа на българските турци и мюсюлмани, които ДПС има от турското етническо малцинство, без значение дали движението се е провалило във властта. „Лепилото на тази партия поне в самото начало беше „възродителният процес“ и съпротивата на турското население. Майските събития и „Голямата екскурзия“ бяха един травматичен момент за цялата мюсюлманска общност, който беляза до голяма степен и характера на ранния преход и установяването на стереотипа на заплашената етничност, на репресираната другост, който беше в основата на ДПС“, казва Михаил Груев. Според етнолога Евгения Иванова страхът, особено у по-старите поколения, от някаква форма на „възродителен“ процес продължава да е актуален и днес. „Той се нагнетява непрекъснато от непремерените изявления на различни (не само националистически) политически лидери, от показните арести, обиски и процеси срещу духовни водачи на вероизповеданието. Нагнетява страх, разбира се, и самото ДПС – за да легитимира ролята си на страж срещу посегателствата върху правата и свободите. И кръгът се затваря. Мюсюлманите все повече се капсулират, все повече се отнасят с подозрение не само към тази или онази партия, а към българите въобще“, смята Иванова.

  „Електоратът на ДПС, малцинствата като цяло нямат доверие на нито един друг политически субект в България. Етническият фактор е основополагащ структурен, икономически и демографски фактор. Не мисля, че който и да е от българите или ромите, които участват в движението, са привлечени от платформи и политики“, добавя и Антонина Желязкова.

  Политиката на анклавите

  За Антоний Гълъбов определящ фактор е невъзможността или по-скоро отказът на останалите партии да разбият монопола на ДПС в смесените региони на страната. „Още през 90-те години стана ясно, че ДПС до голяма степен е оставено да се движи самостоятелно в районите, където има влияние. Основният му конкурент спрямо профила на избирателите е БСП. И до момента се вижда много ясно, че това са двете партии, които разчитат на по-нискообразовани хора, с по-висока средна възраст, живеещи в по-малки населени места, най-често с деградирала социална структура, изцяло зависими от публични плащания. Десните не намериха начин да се конкурират с ДПС в малките населени места“, казва той. И допълва: „Корпоративният характер на ДПС е много важен, за да се разбере как в една територия, когато позволите дълго време една и съща политическа партия да печели избори, имате ефект на вкореняване на тази партийна структура в съответната територия. Имате трайно усядане на една партия, която се просмуква във всички стопански и административни процеси на ниво на съответната територия, на всичко, което е свързано със стопанския живот.“

  Неслучайно местните избори са изключително важни за ДПС. А малките населени места са превърнати в нещо като анклави на ДПС. Чрез партийните си структури в тези региони и чрез кметовете и представителите си в местната власт ДПС оказва натиск върху избирателите си, защото в тези райони обикновено безработицата е висока и на много места общините са и основните работодатели. „Движението има много функции в мюсюлманските селища, то не е просто политическа партия. То е едновременно и синдикат, и културен клуб, и икономическа структура, която дава работа и поминък, и въобще инстанция, която би могла да реши социалните и икономическите проблеми на обикновените турци и мюсюлмани. И избирателно ги решава. Онези, които са лоялни на движението, са получили нещо. Лоялността към движението се превръща в персонален ключ на един обикновен човек за сигурност и успех. Виждаме създаването на зависимост от власт в това население в една квазисоциалистическа форма – форма, в която партията-държава, т.е. комунистическата партия, е заместена от ДПС. То изпълнява именно тази функция на партия-държава и на инстанция, към която обикновеният турчин може да се обърне, за да му бъдат решени проблемите. Избирателите им не знаят кой е Пеевски и не ги и интересува“, казва Михаил Груев.

  Опитите за мимикрия

  През годините Ахмед Доган няколко пъти се опита да промени имиджа на ДПС и да наложи представата за движението като за национална, а не етническа партия. Първият опит беше с отварянето на партията за българи.  Антоний Гълъбов обяснява, че чрез тоталния контрол на движението върху цели региони една територия се затваря напълно. „Както външните инвеститори, които искат да правят бизнес в регионите под контрола на ДПС, трябва да минат през движението, така и всеки, който иска да прави кариера или да се развива професионално, трябва да установи някакъв контакт на отношения с местната структура на ДПС“, казва той. Според него това е и причината много млади българи да се ориентират към движението.

  „Те разбраха, че всъщност ДПС е един ефективен асансьор към властта. ДПС не е търсила подкрепата на избирателите заради либералните си ценности или за защита на правата на човека. ДПС демонстрира и държи на това, че е ефективен инструмент на достъп до властта.“, смята Гълъбов. Вследствие на това по-голямата част от българите влязоха в ДПС или за да градят кариера, или за да осигурят политическа протекция за бизнеса си. Еманацията на този процес беше приемането в редиците на ДПС на компрометираните фигури от други политически партии като Христо Бисеров и Йордан Цонев, които бяха изключени от СДС. Нещо повече – те не само, че бяха реанимирани от Доган, но и в момента са в ръководството на ДПС и заемат ключови позиции в парламента. Йордан Цонев е председател на бюджетната комисия в Народното събрание, а Бисеров – зам.-председател на парламента.. „Те нямат тежест в структурите на ДПС. Имат един господар – бившият лидер Ахмед Доган, подчинени са дирекно на него и са само едни изпълнители“, казва бивш член на движението.

  В края на управлението на Симеон Сакскобургготски Доган се опита да сформира Либерален алианс с НДСВ и под тази формула двете партии да се явят на изборите през 2005 г. След отказа на царската формация обаче този опит се провали.

  Последната мимикрия на ДПС се оказа оттеглянето на Доган от лидерския пост и замяната му с Лютви Местан. „Имаше някаква надежда, че е възможно Лютви Местан да наложи свой почерк в управлението на ДПС по време на предизборната кампания. Но последните събития след формирането на парламента показаха, че управлява Доган с всичките си обръчи от фирми и олигархически структури, както и със силовите си методи“, казва Антонина Желязкова.

  А след това накъде?

  Колкото и обаче от движението да се опитват да представят резултата от парламентарните избори като добър, със сигурност вотът беше червена лампичка и за ръководството на ДПС. Макар че движението има почти същия брой депутати като в предишния парламент и отново е в управлението, резултатът от вота показа, че партията е загубила около 200 000 гласа. А на много места се оказа, включително и в бастиона на ДПС – Кърджали, че сред разочарованите от политиката на движението са традиционните избиратели на ДПС. Те изразиха протеста си, като просто не отидоха да гласуват. „Най-драстичен е отливът сред членовете на младежката организация на ДПС“, казват от структурата, която се радваше на изключителното внимание от страна на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. „Младите хора в ДПС са чували за възродителния процес от родителите си и не можеш чрез този страх да ги държиш“, казват членове на движението. Скандалите около сформирането на правителството на Пламен Орешарски пък показаха, че въпреки смяната на лидера политиката на ДПС с нищо не се е променила. От известно време в движението се лансира вероятността преди следващите парламентарни избори сегашният лидер Лютви Местан да бъде заменен от евродепутата и зам.-председател на движението Филиз Хюсменова. Ако обаче не бъдат сменени натоварените с доста негативи членове на ръководството на ДПС, както и не бъде прекъсната обвързаността на движението с икономическите структури, това ще е поредната мимикрия на ДПС. На корпорацията, която се представя за партия.

  Източник:  в. „Капитал“

• Поход „Орешарски марш” потегли към Евксиноград

  С началото на депутатската ваканция недоволството срещу кабинета „Орешарски“ се мести към Черноморието.

  Тази сутрин от пл. „Независимост“ в София няколко протестиращи потеглиха на пешеходен поход през България в подкрепа на протестите срещу правителството и излъчилата го политическа класа.

  Пешеходният поход под наслов „Орешарски марш“ е с намерение да прекоси цяла България и да стигне чак до депутатската резиденция „Евксиноград“ край Варна.

  „Напускаме жълтите павета, напускаме социалните мрежи и тръгваме през страната. Искаме да привлечем хората в цялата страна, които са малко изолирани от това, което ще се случи“, коментира един от четиримата участници в похода и организатор на инициативата Любен Иванов, цитиран от bTV.

  Участниците в похода ще изминат разстояние по трасето София – Пловдив – Стара Загора – Бургас – Варна – Резиденция Евксиноград. Във Фейсбук групата „Протестен пешеходен поход „Орешарски марш“ е описан целият маршрут с местата за нощуване. Участниците очакват по пътя към тях да се присъединят още хора. Те ще се движат със съпровождаща кола, за да не носят тежки раници.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Обама: Да се вземат мерки заради опасност от атентати

  САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка

  

  Президентът на САЩ Барак Обама нареди на екипа си по националната сигурност да вземе всички необходими мерки за защита на американците след възникването на опасност от атентатина Ал Каида.

  Това съобщи, цитиран от Франс прес, представител на Белия дом, пожелал анонимност.

  След като обявиха, че от съображения за сигурност затварят около 20 свои дипломатически мисии в неделя, вчера САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка.

  Държавният департамент предупреди американските граждани по света да бъдат бдителни и предпазливи, тъй като са възможни

  атентати в Близкия изток, Северна Африка и на Арабския полуостров.

  Германското външно министерство съобщи, че от съображения за сигурност затваря в неделя и понеделник дипломатическите си служби в Йемен, предаде ДПА, отбелязвайки, че министерският говорител не е дал подробности и разяснения.

  Британското външно министерство също обяви, че затваря посолството в йеменската столица Сана на 4 и 5 август като предпазна мярка.

  Форийн офис предупреди британските граждани да напуснат Йемен незабавно поради опасения от ескалация на насилието.

  Лондон предупреди гражданите си, които останат в Йемен, че ако обстановката се влоши, няма да могат да получат помощ за евакуиране.

  Източник:  Vesti.bg
  

• За 10 години от България, Румъния и бивша Югославия са изтекли незаконно $111,6 млрд.

  Цифрите са шокиращи, това означава по-малко пари за образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии, коментира Наташа Сърдоч, председател на хърватския Институт за публична политика

  

  През периода 2001-2010 г. от страните от бивша Югославия, Румъния и България са изтекли незаконно 111,6 милиарда долара.

  Тези числа бяха изнесени от Наташа Сърдоч, председател и съосновател на хърватския Институт за публична политика Адриатик в интервю за „Гласът на Америка“, в което говори за корупцията, престъпността и укриването на данъци.

  „Цифрите са шокиращи. Това означава по-малко пари за образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии.

  Инвеститорите с честни намерения избягват региона, като знаят, че тук липсват върховенство на закона, независимо правосъдие и защита на частната собственост“, каза Сърдоч.

  Според нея за справяне с тези проблеми освен другите мерки трябва да се конфискува и незаконното богатство на членове на правителства и политици след 1991 г. във всички страни от региона.

  Само Македония през този период е изгубила 4,6 милиарда долара от престъпни дейности, корупция и укриване на данъци от политици и официални лица.

  Това по оценка на Сърдоч е внушителна сума, защото се равнява на 44% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2011 г.

  От страните в региона най-голяма номинална сума е източена от Сърбия. По данни на института Адриатик от тази страна през миналото десетилетие са изтекли над 51 милиарда долара.

  Съпоставено с брутния вътрешен продукт, най-много е пострадала Черна гора, където изтеклите капитали се равняват на 138% от БВП.

  Източник:  Vesti.bg

• Откриха телата на затрупаните миньори в „Ораново“

  Открити бяха телата на двамата миньори Иван Лазаров и Николай Михайлов, които останаха затрупани в рудник ”Ораново” след инцидент на 16 юли, при който загинаха други двама миньори.

  Двамата миньори бяха издирвани денонощно в продължение на 18 дни, като през изминалата нощ бе открита каската на единия от миньорите, а по-рано сутринта в дъното на галерията бяха намерени и машините на миньорите.

  Управителят на рудника Валери Манов съобщи, че по всяка вероятност двамата миньори са загинали още при инцидента на 16 юли, тъй като няма кухина, в която те да са се скрили. „Явно вълната ги е повалила, а след това са били затрупани“, обясни той.

  Телата са открити на деветия метър на дългата около 12 метра галерия. Те все още са наполовина затрупани и в акцията се включиха два допълнителни спасителни екипа от Бобов дол, за да извадят внимателно телата на загиналите.

  Петък, събота и неделя бяха обявени за дни на траур в община Симитли.

  Манов заяви, че от рудника ще бъдат отпуснати средства за погребенията на миньорите и ще бъдат изплатени застраховките им.

  Той определи като геройство работата на всички спасители и миньори, участвали в издирването на двамата работници. „Това беше героизъм, може би звучи пресилено, но те рискуваха живота си“, заяви той.

  Управителят на рудника не възнамерява да подава оставка, тъй като не смята, че има вина за трагедията. „Аз лично не се чувствам виновен, имам отговорности, но жалко за хората и близките им. Това което се случи, не може да се предотврати с човешка ръка. Аз смятам, че не съм направил никакво нарушение”, коментира той.

  По-късно министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще представи информация по случая „Ораново“ пред депутатите в Народното събрание.

  Преди ден Стойнев обвини концесионерът на мината, че не плаща концесионни такси и че предишното ръководство на министерството не е упражнявало нужния контрол, а рудникът е можело да бъде затворен заради нарушенията. Очаква се в петък пред депутатите той да представи по-подробна информация за работата на мината.

  В отговор Манов повтори тезата на собственика на рудника Красимир Михайлов, който обясни, че не плаща концесионните такси, защото ТЕЦ “Бобов дол” дължи на мината 3 млн. лв., а НЕК дължи на ТЕЦ-а 10 млн. лева.

  Междувременно стана ясно, че причината за смъртта на починалия преди ден работник в рудника е инфаркт на миокарда. 49-годишният работник от спомагателните екипи Асен Грънчаров почина на място, след като му прилошало в четвъртък сутринта, малко след започване на смяната му. Погребението му е в петък.

  Източник:  Mediapool

• Предстои научно-икономически форум България – Корея

  София, 2 август 2013 г. Секретарят на Корейско-българския икономически съвет Джеймс Канг проведе среща в БТПП със зам.-председателя на Палатата Георги Стоев, който е и председател на Българо-корейския икономически съвет при БТПП.

  Целта на работното посещение беше обсъждане на предстояща бизнес делегация от Корея през есента, както и подготовката на Научно-икономически форум България – Корея през месец ноември 2013 г.

  Георги Стоев запозна госта с условията за членство в БТПП и с услугите, предоставяни от търговския регистър на Палатата. Той изрази готовност от страна на Българо-корейския икономически съвет при БТПП за активизиране на сътрудничеството между членовете на двата Съвета с цел развитие на съвместни дейности и проекти.

  На снимката: Секретарят на Корейско-българския икономически съвет Джеймс Канг

  

  Източник:  Българска търговско-промишлена палата

• Вежди Рашидов към медиите: Продадохте се на дебел, грозен лайнар (аудио)

  „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а п*тката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост? Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват“.

  С този нецензурен упрек се обърна към медиите бившият министър на културата Вежди Рашидов в кулоарите на парламента и бе записан от информационна агенция PIK. Обидите са по адрес на депутата от ДПС Делян Пеевски, който е и най-големият медиен магнат. Рашидов се възмущава от факта, че журналистите нямат смелост да се противопоставят на указанията на Пеевски. По думите на бившия културен министър за едната заплата репортерите продават ценностите си.

  “Аз не съм против вас, но срещу 1000 лв. кремирате майка си. Не може да кремирате най-милото си – морала си”, притеснява се Рашидов.

  Със същата ярост скулпторът направи откровен коментар и за медийния комфорт, който кабинетът “Борисов” си е осигурил в предишния мандат.

  “По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години. Да ви е*а циганската нация. Това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката – Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари”, коментира Рашидов.

  .

  Източник:  Оffnews.bg

  Аудиото с гневните признание на Вежди Рашидов можете да чуете по-долу.

• САЩ отново искат екстрадиране на българин без доказателства за вина

  За нов случай, подобен на този с Гергана Червенкова, алармираха близки на задържан в ареста мъж на име Ваньо Минков

  .

  Юлиан Христов,  Offnews.bg

  

  Той е арестуван на 31 май по искане на американските служби и досега е зад решетките. Към него в България няма повдигнати обвинения, но го грози екстрадиране в САЩ.

  На 31 май спецполицаи от Противодействие на организираната престъпност (новата дирекция към ДАНС, която е наследник на ГДБОП – бел. ред.) нахлуват в дома на Ваньо Минков и без обяснения започват обиск. По същото време подобен обиск става и в дома на майка му. Когато тя пита защо е всичко това, отговорът е, че се извършва поръчка на американските служби. По-късно Ваньо е отведен и задържан в ареста. Там той посреща рождения си ден, далеч от близки и роднини, без да е наясно в какво е обвинен.

  Случаят поразяващо наподобява този с Гергана Червенкова, която трябваше да бъде екстрадирана в САЩ по обвинения, които се крепят само на клетвени декларации на разследващи, но не и на доказателства.

  Тук нещата се повтарят – твърденията са, че Ваньо е евентуалният извършител на предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол като ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ. Той е заподозрян за извършването на незаконни преводи на пари, в заговор за извършване на данъчни измами и в предполагаеми кражби на лични данни и хакерство. 

  При ареста Минков трябва да бъде разпитан – за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си, но не и с правото му да мълчи и да не казва нищо без присъствието на адвокат.

  Всички обвинения и задържането на българина са по така наречените “предполагаеми причини”, въз основа на които той ще бъде екстрадиран в САЩ. Едва тогава ще се решава дали задържането на мъжа има разумно основание.

  “С други думи –  ФБР желае той да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там дали е търсеното лице или не – като бъде разпитван и притискан”, твърдят негови близки.

  Те вече са разговаряли с американски адвокат, който ги е питал дали българинът има намерение да преговаря с американските власти – тоест, да признае вина, срещу облекчаване на наказанието, което  го грози. В случая Ваньо го застрашават 30 години затвор.

  “Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри”, пише във Фейсбук групата сестрата на задържания.

  Близките на Минков твърдят, че той никога не е ходил в САЩ, не е работил във фирма, която има нещо общо със САЩ, няма и колеги, които са имали бизнес отвъд Океана. Ваньо е имал собствен бизнес, който скоро продал.

  .

  ––––––––––––––––––-

  Ето и целият разказ на сестрата на Ваньо Минков за случая:

  Накратко ще ви опиша какво се случи и какви са мислите ни:
  На 31 май служители на ГДБОП и НСБОП едновременно отиват в домовете на майка ми и брат ми. Почти без никакви обяснения и без представяне на документи започват претърсване. На въпросите на майка ми какво се случва се дава един отговор – че се извършва поръчка на САЩ, по тяхно искане българската страна само изпълнява чужди нареждания. На въпросът с какво е свързано това – няма ясен отговор.
  

  Претърсването трае от ранната вечер до късно през нощта – към 2.30-3 часа сутринта. При претърсването не е намерено нищо, абсолютно нищо. Брат ми бива арестуван. В този момент никой от нас не разбира какво се случва – защо, как, за какво?
  

  Наречете го една от онези ужасни промени, които ви се случват точно за една нощ. В този начален момент, независимо какъв е законовият ред, това, с което се сблъскахме, беше ПЪЛНО ИГНОРИРАНЕ на въпросите ни какво се случва.
  

  И така започна всичко. Имаше дело за мярка за неотклонение, по молба за арест от САЩ, която твърдеше, че брат ми е предполагаемо въвлечен в предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол. Съответно издирването на Интерпол приключи мигновено – по една единствена причина – Ваньо не се е укривал, нито пък е имал идея, че е ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ.
  

  Въпреки делото с огромни усилия се добрахме до обвиненията срещу брат ми. Всички обвинения и произтеклото задържане на брат ми са по така наречените ‘ предполагаеми причини’ (probable causes). Въз основа на предполагаемите причини, които не са доказани, той ще бъде екстрадиран в САЩ, където ще се разбере дали тези причини имат разумно основание.
  

  Тук започна второто ужасно нещо – повечето адвокати, с които говорихме, казаха, че няма такова нещо като ‘отказване на екстрадиция в САЩ’. Такава била спогодбата. Казват и отиваш! Дали си виновен, дали можеш да се защитиш, а дали изобщо ти спазват правата и ти изясняват в какво си въвлечен? Правата на арестувания са почти никакви на практика – информацията какво точно се случва се пази строго. Арестуваният почти няма възможност да се защити. Това е кошмарът, който започна за нас.
  

  Обвиненията към брат ми:
  

  Заговор за незаконни преводи на пари, заговор за извършване на данъчни измами, предполагаем заговор за кражба на лични данни, заговор за извършване на незаконно използване на чужди компютри (хакерство).

  Цяла теория за предполагаемо престъпление от предполагаемо лице, описание на скъпи компютърни устройства, чийто предназначение даже не знаем какво е, цял един филм беше представен. Действието се развива в ‘офисът на Ваньо Минков’, разбирайте неговото жилище.
  

  При ареста на Ваньо той трябва да бъде разпитан, за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си. В момента, в който започват да му задават въпроси, той е готов да отговаря на всичко: въпроси от общ и конкретен характер. Защо? Защото в момента на ареста си е шокиран и не възприема какво се случва и защото никой не му казва, че има право да мълчи без присъствието на адвокат! Правата му със сигурност са били прочетени!
  

  Въпросникът, изпратен от САЩ, включва дълъг списък от въпроси, изготвени въз основа на теорията за неговото предполагаемо престъпление. Евентуалните отговори на тези въпроси биха означавали пълно признание, че Ваньо е търсеният престъпник, без даже той да има идея какво му се случва, без да е било проведено следствие, което да докаже верни ли са предположенията на обвинението.
  

  Обвинението – от федералният съд в Ню Джърси. Журито по евентуално дело – федерални служители. Тоест ФБР желае брат ми да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там, той ли е търсеното лице или не – като бъде разпитван, бъде притискан, с най-честата практика в САЩ ‘преговори’ със задържания предполагаем престъпник.
  

  Първият американски адвокат, с който говорихме, ни обясни, че е говорил с прокурора и попита дали случайно брат ми е виновен по обвиненията и дали иска да ‘преговаря’, тоест разбирайте без никакви доказателства признаваш разни неща, защото пред теб стои страшният федерален съд (който наистина е страшен) и те заплашва с повече от 30 години затвор, нищо, че не е имало разследване, няма твърди неоспорими доказателства, няма нищо – само предположението, че си виновен. И тук идва много важен момент – България е подписала договор, според който тя предава доброволно гражданите си само при ПОДОЗРЕНИЕ, че те може да са извършили нещо нередно съгласно Американското законодателство. Предава гражданите си в страна, където казусите в съдебната им система и правните услуги са на светлинни години от тук, кореспонденциите между американските и българските закони са много бегли, много слаби и основно на думи, просто се използват едни и същи думи, за да се каже, че се говори за едни и същи казуси!

  Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри.

  Моят въпрос е – правилно ли е това? Правилно ли е да започнат да съсипват живота ти и да го погубят, като те изпратят в страна, в която даже не си бил веднъж? В страна, където не можеш да се защитиш, защото защитата ти струва от порядъка на стотици хиляди??? Само, защото някой предполага, че ти може да си виновен? Само, защото някой е подписал клетвена декларация, твърдейки, че си виновен??? Правилно ли е страната, в която живееш, да те предава ей така, само защото е изискано от голяма политическа сила като САЩ? Не е ли това предателство срещу гражданите на България? Ами ако утре аз съм следващата или всеки безразборно хванат човек от улицата?

   

• <<
• 1
...
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
...
• 415
• >>