Всички авторски страници

Авторски

• В късите панталони на протеста

  След 50 дни на улицата протестиращите нямат намерение да свалят карнавалната маска. Опитът им за равносметка загатва, че наесен театралните похвати ще отсвирят радикалните.

  

  Нажежените реплики си подхвърлят организаторът (Георги Калоянчев) и журналистът, отразяващ събитието (Стефан Данаилов) в българската класика “Карнавалът”. Когато комедията на Иванка Гръбчева се завърта в кината, по улиците на София отново е пълно с протестиращи. Годината е 1990-а и натрапчиво прилича на 2013-а: днес палатките не са пред Президенството, а дежурят срещу Народното събрание, а някогашното мълчаливо бдение на площад “Батенберг” пак е там, но е шумно, многоцветно и карнавално. Даже и онази гръмка реплика “По-добре танковете да дойдат” си има красив юнски римейк: “Най-добре е хората да дойдат”, така гласеше един от плакатите, издигнати пред Министерския съвет.

  След 50-ия си ден протестът против кабинета „Орешарски“ така и не свали карнавалната маска. А може би не иска? Тя му лепна като по мярка след серия от цветни акции: бели балони вместо домати полетяха към парламента, ръченици, тебешири и асамблеи напълниха Орлов мост, голата Свобода поведе протестиращите, театрални етюди под пластмасова маса развеселиха множеството, а минимаратонът мина под мотото „Днес бягаме ние, утре – вие”.

  С времето художествената самодейност на площад “Независимост” – къде самородна, къде прекопирана, нарисува протеста като симпатичен младеж в къси панталони и широка усмивка, към когото с умиление често поглеждаха дори и опонентите му. Плажната революция отпреди дни нежно попи и последните му капки кръв от нощта с белия автобус и се закани наесен арт акциите в името на приличен Изборен кодекс и “Незабавна О-СТАВ-КА” да са още по-шумни, цветни и креативни.

  И докато депутатите стягат куфари за лятната си ваканция, протестиращите пишат статуси: The show must go on… Въпросът е ще свалят ли карнавалните маски за големия финал, или театралните им похвати ще сработят по-добре от радикалните?

  Рекламни палатки

  Две слънчасали момчета нагъват пържени фаст-фууд картофи и пият сода под бялата шатра на палатковия лагер пред Народното събрание. Цветозар и Наско са от източните окупационни сили, а онези от запад са: “Палатките на Мая Манолова”, шегуват се те. Не харесват съседите си, защото са твърде умерени в исканията си – настояват кабинетът да си тръгне чак след промени в Изборния кодекс и конституцията. “Гафовете на управляващите са твърде много, за да чакаме. Докато има злоупотреби, искаме незабавна оставка”, заявява шефа на палатките Цветозар Вълков. Протестира от първия ден, но става отговорник на лагера по неволя. “По принцип участвам във всякакви протестни акции и познавам ядрото на по-активните в София. Чух за лагера, позавъртях се наоколо и се оказа, че никой не е питал общината”, разказва Цветозар.

  

  Мъжът хукнал към “Московска” и от 20 дни живее на палатка. Следи за реда и дисциплината наоколо, силно вярва в красивия вид на протеста и в мирния му характер. “Нагледах се на всякакви провокации – то не се опитваха да свалят прожекторите от паметника, чиито гайки после ние завивахме, то не ни псуваха… Нощта преди сблъсъците виждам един дегизиран с очила се скрил зад палатката. Викнах му, а той кърти павета и ми се прави на германец. Пратих човек с немски език да говори с него, оказа се провокатор – знаел само три думи. После един пиян италианец почти влетя с мотора си в лагера. Извиках полиция. Друг изсипа купчина камъни около палатките, после да кажат, че сме ние. Страшна напаст – оказа се, че най-трудното е да се опази протестът мирен”, пали се Цветозар. Наскоро дошла и жена, която се развела и нямало къде да спи. “Искаше да остане, казах й, че това е протестен лагер, не приют.” А тя се затюхкала – ако знаела, че така ще стане, щяла да протестира. Отпратил и мъж, който първо заплашил, че ще се самозапали на Орлов мост, но постоял 15 минути и се отказал. “Погледнах го накриво, защото сме против подобни форми на протест. Беше с детето си и поиска подслон, но не за друго, а за да го видят медиите и да си издейства убежище в друга държава…”

  Тестът за влизане в лагера е разговор с Цветозар. След няколко въпроса разпознава провокаторите, пък е и търпелив, мирен човек, допълват другите. До 2008 г. живял в Щатите, политолог е на свободна практика, който няма време да си оправи документите за докторантурата от протести. Не приема да го наричат лице на случващото се. “Още отначало структурата е хоризонтална и всеки е лидер. Това е най-голямата ни сила. Един платен и организиран протест не може да е креативен – колкото и рекламни специалисти да впрегнеш, идеите рано или късно се изчерпват. Докато при нас всеки сам решава как и кога”, обяснява Цветозар. Неговата теория за ефекта от случващото се звучи колкото наивно, толкова и в унисон със събитията. Шефът на палатките твърди, че мирното противопоставяне на властта е най-добрата реклама за България. “Искам моята държава да се появява с хубави новини по света, а не с агресия, корупция и политически интриги. Това ще засили интереса на туристите, на инвеститорите, оправя имиджа. Каузата ми е много лична – важно е да не се изпитва страх към държавата”, твърди Вълков.

  Протестите на Орлов мост срещу приемането на поправките в Закона за горите отпреди година, в които Цветозар бил двигател, са неговият пример, че с мир се постига много. “Тогава не влязохме в световните новини, но сега чуждите медии ни следят изкъсо и сами казват, че това е нов вид протест. Харесва им и се надяват светът да се зарази с него. Звучи абстрактно? Че ние почти изместихме новината за раждането на британския принц в чуждите медии…”

  Днес в палатковия лагер – макар и увлечен в плажна революция, тезите изглеждат ясни: Оставка. Не на суровите акции, които деморализират протеста. Потушаване на всяка провокация. “Нали, ако днес отидем на разговор с властта, те ще кажат, че това е краят на протеста и пазарлъците ще започнат. Това е поуката ни от февруари”, тегли чертата Цветозар.

  Фаза на разстежа: #усмихнисебе

  В близост до лагера се мотае и 24-годишният Атанас Стойков – бивше крупие, охранител, продавач-консултант, настоящ безработен и пианист на белия роял пред парламента. На метри от него – пред Народния театър, колата си паркира и Ильо Петров, 23-годишен диджей, завършил европеистика в СУ и част от групата, организирала миловидната акция с белите 3000 балона, пуснати пред Народното събрание. Двете момчета, родени в зората на демокрацията, не се познават, но протестът с лекота слага общия знаменател помежду им.

  

  И ако случващото се навън наистина има красив младежки образ, то той трябва да е на Ильо – карирана небрежна риза, комбат панталони, тъмни очила, широка усмивка, информиран, модерен, решителен. Също като Цветозар и той отрича варианта хората от улицата да излъчат лидер, защото много бързо ще бъде „яхнат” от неправилните хора. Но с усмивка приема тезата, че от толкова много красота и мир днес протестът е заприличал на карнавално шествие, на което едни играят ръченица, а други пишат с тебешир по паважа. “Протестът на децата” е хубаво определение, но това не означава, че не сме готови да изядем по два шамара в името на идеите си – признава Ильо. – За мен голямата цел е формирането на заедност, която досега не съм виждал у нас. 50-дневните акции – били те арт, миловидни или смешни, са, за да има чуваемост. Извън София нямат представа какво се случва тук, а политиците се правят на разсеяни. Колкото до алтернативата, това е и най-голямата критика към протеста, защото не дава отговор на въпроса след оставката какво?”

  Момчето, родено през 1990 г., не се чувства комфортно на място, на което някой още скандира “Червени боклуци”. Странно му е, но се опитва да разбере. Наскоро прочел текст на Теодора Димова, посветен на поколението й, което разбрало, че е излъгано, и днес пак е на площада. “Това са моите родители и фактът ме кара да се чувствам зле – след 23 години сме заедно и протестираме за едно и също”, допълва той. Признава, че хоризонталният протест дава свобода за всякакви идеи, но и лесно може да се мине тънката линия на добрия вкус. Не одобрява както викането пред празни сгради, така и скандирането пред домовете на политиците. „Това е лично пространство, въпреки че тяхната политика засяга всеки от нас лично”, допълва той. Дразни се най-много на „официалните статистики на МВР” и на тезата, че младите са превърнали протеста в парти на открито. “Занимавам се с музикални събития и отлично знам как изглеждат 3000 души. А колкото до забавлението, сещам се за поне три начина как да си изкараме по-готино и протестът не е от тях”, обяснява Ильо. Притеснява се само, че ако правиш едно и също нещо повече от 20-30 дни, накрая то се превръща в навик.

  Августовското „ваканцуване” на депутатите не го обезсърчава. Напротив. „Вярвам, че наесен хората ще са много повече, а акциите – още по-силни”, отсича той. Човърка го само въпросът за алтернативата. „Трудно е…- поглежда встрани. – Силно вярвам, че с формирането на граждански активно общество днес утре всеки посегнал към властта ще идва с ясното съзнание, че има пред кого да отговаря за действията си. Рефлексът да реагираш на нередностите е моята лична кауза”, допълва той.

  

  И ако при Илко протестът се е превърнал в начин на живот, то другият връстник на демокрацията – пианистът Наско, идва тук случайно, минути след новината за окървавения протест, и не за да укрепва живите вериги… “Видях пианото в репортажа и… ми се присвири”, откровен е той. Докато другите обсаждали сградата ту отляво, ту отдясно, той седнал и засвирил „Погребалния марш” на Шопен. После и “Седнало Джоре дос…” Хората го аплодирали до сутринта и му харесало. “Оттогава не пропускам ден – вече съм фен на мирната революция”, смее се Атанас, но му е рано за равносметки.

  Другото лице

  

  В онази нощ на сблъсъци, докато самоукият пианист дрънка на белия роял, Елисавета Белобрадова застава на пътя на белия автобус. За часове снимката с окървавеното й, но усмихнато лице се превърна в символ на „втвърдяването” и „погрозняването” на протеста. Някои дори на шега я нарекоха „най-щастливия бит човек”. От този миг градските легенди около името й като „лице на окървавения протест” се нижат една след друга. Още преди раната на челото й да се е обелила, Елисавета разбира, че е „вечният протестиращ”, „безработна”, която е впрегнала „цялото си семейство да сваля властта срещу пари”, и най-забавното: „Че това не е било кръв, а кетчуп”, маха с ръка тя. И казва, че глупостите около нея са най-яркият пример какво би се случило, ако протестът посочи този или онзи за свой водач.

  

  А всъщност Елисавета е майка на две палави момичета на 3 и на 9 г., възпитаник на Френската гимназия, висшист, търговец, финансово не се оплаква и от време на време разпуска с бокс. „Само за кардио тренировка. И съм била само на протеста през 1997 г.” На едното си рамо е татуирала откъс от „Риголето” на Верди, а на другото цитат от „Пътят” на Кормак Маккарти. Суров разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви, а баща и син бродят из руините на света и се борят за оцеляването си – не само физическото, но и моралното…

  „Когато говорим за формата и облика на протеста, трябва първо да се замислим какъв вариант имаме. Образът в късите панталонки се открои, защото днес сме изтикани в ъгъла и се надявам, че всички разбират това. Наврян си там с балона, знаменцето и детето и вървиш ден след ден… Не ни се дава възможност за по-твърди действия по простата причина, че те ще бъдат и бяха нагледно опорочени, нито можем да излъчим лидер, защото и това ще бъде яхнато на секундата. Всеки ден параноично се оглеждаме за провокатори. Дори нямаме възможност да подредим реални искания, защото няма върху какво и кого да ги поставим. И в един момент ние сме там, преминали сме етапа на умората, на отчаянието и… просто сме там”, обяснява Елисавета. Признава, че след 50 дни звучи малко пораженчески, но вярва, че протестът не бива да спира и ден. „Не казвам, че е обречен, но ние сме като в поговорката “Мъж го искам, сега го искам”. Чакаме си спасителите. Кой? Флаш Гордън ли? (Американски супергерой, вдъхновил Джордж Лукас за сагата „Междузвездни войни”.) Проучванията сочат, че ако има избори, БСП отново ще спечели. Така че никой нищо не чака”, блъска се в собствените си думи тя.

  

  Обобщението й на случващото се повече от 50 дни звучи познато: наченките на активно гражданско съзнание, появило се на площада, е най-голямата победа на протеста. „Дано да не е единствената! Имаме само два инструмента за участие във властта – избори и протести. Когато първият не работи, минаваме на план Б. У нас вторият механизъм от години е опорочен и дано нашето поколение успее да възпита у себе си самочувствието, че когато нещо не му харесва, излиза на улицата. Днес се учим да бъдем граждани”, обяснява тя. И категорично отрича надеждата, прокраднала се в редиците на шествието, че хора от улицата може да влязат в политиката и да сътворят чудеса. „Няма държава по света с нормални политически и социални показатели, която да се управлява от хора от улицата. Как Иван с плаката от площада да влезне в парламента и ще очакваш много от него?” Отрича и сравненията между днешния протест и онзи от 1997 г., по времето на който е първокурсничка и отговаря за една от барикадите. „Тогава вярвахме, че има алтернатива. И колкото и да ни беше студено, а то беше много, колкото и да бяхме гладни, а бяхме, спяхме по пейките, от заведенията ни носеха хляб и кренвирши, но нищо не можеше да ни прибере. Нямахме пари, цигари… А сега сме окей – не се оплакваме, оправяме се, още повече е лято, но отчаянието, което е обзело всички, е несравнимо с никое друго време преди.”
  
  Уличен театър

  Лош спомен за нощта на сблъсъците пази и Иван Дончев. След нея три дни едва успява да стана от леглото. “Не от рани, а защото се почувствах безсилен. Омерзен. Употребен в една месомелачка. Тъжно ми беше, защото видях колко лесно може да бъде прекършен протестът. Бях разколебан, но още на следващата вечер сложих носията и застинах с вдигнат юмрук. Хората ме търсеха с погледи, ръкопляскаха ми. Благодарен съм им, защото бях на ръба да се откажа. Сега си мисля, че и те са имали нужда да ме видят…”

  

  Иван е мълчаливия мъж, облечен в носия, който от 24-ия ден на протеста стои неподвижен, докато шествието се изтегля от Министерския съвет към Орлов мост. Проговаря за първи път пред „ТЕМА” в опит за равносметка. „Мирният протест има голяма сила и тя се крие в неговата продължителност. Прилича на идеята за моята жива статуя – продължителност и постоянство и когато има натрупване, то буквално спира дъха. Звучи абстрактно, но знам как спотаената сила респектира. Затова съм сигурен, че протестът ще остане мирен и следващата му фаза ще е още по-артистична. Само си представете, че тези 15 хил. души, които всеки ден викат и надуват свирки, внезапно замълчат?”, загатва Иван. Той е театрален фотограф на свободна практика – допреди десетина години военнослужещ, но влиза в НАТФИЗ и обръща гръб на армията. Ходи на протестите, облечен в носия вместо с флаг, от самото начало и решава да застине пред множеството спонтанно на 24-ия ден. „Усетих емоцията на хората. Когато стоиш, отвътре всичко кипи. Разплаквал съм се. Веднъж застанах бос и възрастна жена зави краката ми с кърпа. Когато приключих, каза, че съм й по-мил от сина й. Нямам представа какво преживява, но ме развълнува. Друга вечер мъж сложи знаме в ръката ми и хората избухнаха…”, разказва Иван.

  Смята, че протестът е с наивно лице, защото го започнаха деца. „Не на години, а в душите си. За първи път имаме такъв чист протест – без агресия и провокации. На улицата има много артисти – не известни лица непременно, а хора с таланти. Но днес ми липсва именно тяхната мотивация да доразвият започнатото. Няма я завършващата група. Липсва единият крак на протеста – първият, който направи най-трудната крачка, е стъпил, но другият, който трябва да му помогне да качи следващото стъпало, го няма.”

  В трети курс Иван Дончев попада в компанията на проф. Крикор Азарян. Снима негова постановка, наблюдава с дни театъра в най-чистата му форма, черпи житейски уроци от извора. „Професорът беше открит и честен с хората. Нямаше фалш – ако нещо не е наред, то се казваше. И доброто, и лошото. Най-важният урок, който научих от него, е, че всички, без значение с власт в ръцете или не, сме равни”, допълва фотографът. А опитът в театъра му помага с лекота да драсне чертата и да посочи какво липсва на протеста днес: „Режисьор! А може би и звезда. Но не холивудска – те вече блестят в парламента. На нас ни трябва пълнокръвен образ от европейското кино. Иначе досега протестът се справя само защото изпълнителите долу имат отлични импровизационни умения.”

  

  – Правдо, как се протестира от морския бряг? С лозунг на плажа ли?

  – Как ли? Всички от улицата ще се явяваме в сънищата на депутатите и министрите, които преди седмица от страх клекнаха на пода в белия автобус. Ще бъде изненадващо и бързо като полицейски щит, който троши стъклото отвътре и ще изкрещявамe в ухото им – ОС-ТАВ-КА. В сънищата на Станишев и на Орешарски няма нужда да се ходи, там ги “страхуват” господарите им. Иначе чисто организационно имаме план с приятелите кой кога да ходи на море, за да не отсъстваме едновременно. На мое място в момента има двама.

  – Какво ще роди августовското затишие на площада?

  – За съжаление нямам голф игрище, за да мога достатъчно убедително да анализирам в перспектива политическата ситуация, но според мен през есента нещата ще ескалират. Ние винаги го правим по трудния начин. Това важи както за хората, така и за политиците.

  – Какво обясни на дъщеря си, когато за първи път я заведе на протеста?

  – Бил съм с нея само няколко пъти, но се радвам, че я заведох в деня, когато тръгнахме по Цариградско шосе. Тогава имаше поне 30-40 хиляди души. Тя не е виждала толкова много хора. Беше впечатлена от скандиранията и барабаните. Изкачихме се до алея «Яворов», вдигнах я на раменете си, обърнахме се надолу към хората и казах: Янa, виждаш ли колко много хора искат комунистите да се махнат? Такива неща остават за цял живот. Иначе тези дни й купих сладолед с лъжичка, а тя ме погледна и попита, защо й давам лъжица: Този сладолед нали не е комунист?! Започнах да мигам объркано и я попитах какво общо имат двете неща. Тя отговори: „Ами нали комунистите са с лъжици и крадци.” Често бърка фонетично близки думи.

  – Бил си на улицата и през 1990-та, и през 1997 г. Превърна ли се протестът в начин на живот?

  – Свободата и достойнството не са неща, които някой ти дава. В този смисъл,все още трябва да се учим да протестираме и да отстояваме живота си. Край Камен бряг в защитената местност Яйлата един тарикат реши да излива бетон на 12 май, в деня на изборите, с надеждата да не се забележи. Вдигнаха се хора, които спряха това безумие. Като пристигнахме преди дни в селото, хазайката, участвала в протеста, каза: “Добре, че имаше софиянци да ни вдигнат, че тук хората се страхуват или пък не се интересуват.” Гражданското у човек се възпитава, то не е част от оцеляването, а от живеенето. Неспособността на хората да видят в сметките си за ток хонорара на Доган или черната дупка Белене наричам фрагментирано съзнание. За такива хора не е възможно някой да протестира повече от 40 дни, без да му се плаща, само защото те недоумяват и защо излязохме още първия ден. Съмнявам се дали и управляващите разбраха.

  – Още през юни каза, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите превръща протеста в конкурс по остроумие”. Успяха ли арт акциите да откажат част от хората?

  – Дразня се и когато някой започне обзора на деня с думите “станалият вече, традиционен протест”, сякаш говорят за фестивал. Не мисля, че някой си е тръгнал. В протеста всеки се опитва да измисли по-оригинален начин да каже на правителството да се махнe. Нещо повече – акциите на сладурите от “Неновините” пред посолствата предизвикаха огромен отзвук в чуждите медии и помогнаха за по-доброто разбиране на исканията ни. Тези акции и чувството за хумор на стотици хора са завладяващи. Но често давам за пример и моята колежка Светлана – слабичка и свита, не вика, не произвежда дори и минимален звук, но е всеки ден там. Тя не е по-малко ценна и от най-артистичния участник. Защото протестът не е провокация, а имунна система. Опитваме се упорито да отхвърлим едно чуждо тяло и неговите интереси. Превърнали сме се в упорити, безотказни, неуморими антитела.

  – Ако утре има избори, ще гласуват ли всички?

  – Положението е следното: Ако хванем за пореден път един и същ бандит в къщата си посред бял ден, сядаме ли да мислим, ами ако дойде след време някой друг по-лош? И бихме ли му повярвали, ако ни каже, че ни обира само защото има социална програма? Отказът от действие, когато си омерзен, заплашен от политическо бандитство и парализиран от страх да не сбъркаш, е отказ от достойнство. Изборите са единственият легитимен инструмент за промяна. Имах един такъв лозунг: Организираната престъпност заплаши, че ако подаде оставка ще настъпи хаос.

  .

  Елица Димова,
  

  сп. „Тема“

• Fantastic!

  July-August 2007

  The recent announcement that Lene Vestergaard Hau had successfully changed light to matter, and then back into light, evokes the magic of carrying moonbeams home in a jar. That the general public might harbor doubts about the success of such research is understandable, but Hau says even her fellow physicists were skeptical. “My colleagues would say, ‘Why would you even try these experiments? It won’t work right,’” says Hau, Mallinckrodt professor of physics and of applied physics.

  

  Her latest achievement builds upon a succession of discoveries that began at the Rowland Institute in Cambridge in 1999, when Hau’s team first used supercooled sodium atoms to slow light pulses down to 38 miles per hour from their cruising speed of 186,000 miles per second. By 2001, Hau was able to halt the light pulse completely before sending it on its way.

  In the spring of 2006, Hau began a new round of experiments, in the Cruft Laboratory at Harvard, using the same 5- by 16-foot optics table that she had used to slow and stop light. The table floats on high-pressure air and, Hau says, is “absolutely filled to the brim with optics and optical gizmos, laser systems and vacuum systems and electronics everywhere.” In the midst of an experiment, lasers criss-cross the table, lighting up the room. “We have people come into the lab who say, ‘My God, it looks like a Chrismas tree,” she adds.

  The lasers do more than delight onlookers. One set works to illuminate the experiment in progress, allowing the team to create images and measurements of the test; others are tuned to a specific frequency and focused on two tiny “clouds” or “pools” of neutral sodium atoms (each pool only a tenth of a millimeter in diameter), in order to cool their temperatures to within a few billionths of a degree above absolute zero. At this temperature, Hau says, the atoms in the pools begin to act in lockstep—a phase referred to as a Bose-Einstein condensate. Once the pools have cooled, the researchers use electromagnets to hold the viscous mass of atoms in place at a constant temperature.

  With both of the condensate pools cooled and kept about two-tenths of a millimeter apart, another laser is turned on for a few millionths of a second, emitting roughly a kilometer’s worth of light pulse. When this pulse enters the first pool, the condensate applies the brakes. The light is slowed down to 15 miles per hour and contracts to less than one-thousandth of an inch. Then, as the pulse begins to make its way across the first pool, what Hau describes as “a little boomerang shape” takes form: a matter imprint of the light pulse—traveling at “a slow walking speed” of 700 feet an hour—leaves the first pool and “strolls out” into free space. When it reaches the second pool, the firing of another laser revives the pulse, which revs back up to its normal speed and heads back on its way.

  “In effect, we have extinguished the original light pulse in the first atom cloud and now we have, out in free space, a perfect matter copy of the original light pulse,” says Hau. “We can take it out, put it on the shelf, and revive it later on.”

  And that matter—that little boomerang of sodium atoms moving between the two pools—offers countless future breakthroughs, Hau says. In conjunction with her earlier research, this new discovery draws a blueprint for a quantum computer. “With our early experiments, we made the memory,” she says. “Now, in this experiment, where we can intentionally change the optical information, we can start to make the processing unit.” Future computers, instead of relying on electrical impulses, could rely on this type of light-form data, she explains. This would allow not only for faster transfer of information, but for more secure data, because any attempt to decode the information would change the state of the matter, making intercepts easy to detect. Superfast, superpowered quantum computers would also be able to encode light data with massive algorithms that even a supercomputer would need years to decipher, providing an additional layer of security.

  “There are so many things we can start to do—it’s just a matter of, ‘Oh gee, what should we pick?’” says Hau. Whatever the choice may be, it’s likely that this time, her colleagues—doubters no more—will be watching closely.

  ~Daniel Morrell

  Lene Hau e-mail address: [email protected]

  Lene Hau website: www.seas.harvard.edu/haulab

  Source: harvardmagazine.com

• Автомобил помете летовници на плажа Венис в Лос Анжелис

  

  Един човек загина, а 11 бяха ранени в Лос Анджелис, след като автомобил се вряза в разхождащите се летовници по алеята край известния плаж Венис, предаде Ройтерс.

  След катастрофата водачът избягал и полицията започнала да го преследва. Той изоставил колата си в Санта Моника и продължил да бяга пеша, но накрая се предал.

  Според очевидци шофьорът е бял, на около 25 години и със светлоруса коса. Той се е движел по алеята, предназначена само за пешеходци, със скорост от 32 км/ час. Шофьорът ще бъде обвинен в убийство, както и в това, че не е оказал помощ на пострадалите, а е избягал.

  От ранените летовници един човек е в критично състояние, а двама – в тежко. В оказването на помощ на пострадалите са се отзовали 100 медици от екипи на Бърза помощ.

  Причините за инцидента и мотивите на шофьора засега не са известни. При сходна трагедия обаче през 2003 г. в Санта Моника загиват 10 души, а 69 са ранени.

  .

  

• Омбудсманът: Промените в изборните правила се бавят умишлено

  Промените в изборните правила се бавят умишлено. Така смята омбудсманът Константин Пенчев, което е и причината за неговото оттегляне от дискусиите, инициирани от заместник-председателя на Народното събрание Мая Манолова.

  .

  

  „Аз наистина напуснах тези събирания, защото смятам, че не беше намерен правилният път. Имам чувството, че умишлено се бави процесът за промяна на изборните правила, и това за мен е малко, така, малко мами хората и техните очаквания и затова аз не желая да участвам повече”, каза Пенчев пред БНР в неделя.

  „Гражданите още през февруари поискаха едни простички и малки промени в Изборния кодекс, сега действащият, които да изравнят правата на гражданските кандидати с тези на партийните. Това бяха няколко текста, които можеше да бъдат променени. Никой не е говорил за нов Изборен кодекс, който може би ще въведе някаква нова, нечувана досега у нас изборна система. Това, сами разбирате, че този епохален труд ще вземе години, а хората искат да имат в момента гаранции, че ако утре има избори, правилата ще бъдат по-правилни, по-справедливи и те ще могат да участват наравно с партийните кандидати”, обясни омбудсманът.

  Той потвърди подкрепата си за протестите срещу правителството. „Моето отношение е, че има сериозен проблем, щом хората са на улицата вече 50 дни, и този сериозен проблем трябва да бъде решаван, и то от управляващите, от институциите. Тоест те са тези, които трябва да бъдат активните и които трябва да подадат ръка на протестиращите, да изяснят какви са проблемите и как ще ги решаваме заедно оттук нататък”, каза Константин Пенчев.

  „Проблемите се задълбочават непрестанно и проблемите, а пак ви казвам, и в правосъдната система, и в здравеопазването, и в медийните среда, тези проблеми се задълбочават непрестанно, хората ги виждат, на хората вече им писна и затова те са на улицата, и аз изобщо не вярвам, че ние трябва да чакаме сега, като мине лятото, да стане по-студено и хората да се приберат. Не, няма да се приберат. Или ще лекуваме проблемите всички заедно, или ще стане нещо страшно – конфронтация, пълно разединение на обществото, не дай Боже, и конфликти да има”, добави той.

  Според него хората са излезли да протестират заради задкулисието и неяснота кой взима решенията. „По конституция и по закон е ясно кой взима решенията, но на практика не се знае кой. Кой дърпа конците след това? Това изкарва хората на улицата. Те вече не могат да живеят така, не желаят. И са прави абсолютно. Аз в това отношение не мисля, че някой в България, дори и тези, които подкрепят правителството, мисля, че и те не искат да живеят в такава среда”, заяви националният омбудсман.

  Той изрази готовност да участва в инициираните от президента Росен Плевнелиев три национални дебата по важни за обществото теми, но изказа опасения, че организирането на дебати между политическите сили и гражданското общество ще е много сложно. Вината за това според него е изцяло на управляващите, които „продължават да се държат високомерно“.

  „Четирима протестиращи поискаха дебат с премиера в студиото на обществената телевизия, Канал 1, но премиерът каза: елате при мен, аз ще ви изслушам в кабинета, т.е. институциите продължават да се държат високомерно. Те казват: ние сме избрани, а вие сте никои, кои сте вие, кой ви познава, ние с вас няма да си говорим… Такова едно надменно отношение аз чух в телевизионни студия депутати: абе, кой си ти да седна аз с теб да говоря на една маса, мен са ме избирали избиратели, теб кой те е избрал.

  Такова отношение, докато имаме, това за мен е недопустимо. Тоест ние живеем в две Българии отделни. Аз не мога си обясня в името на какво е този инат, да го кажем, упоритост и липса на всякакво желание да се говори, да се обсъждат нещата. Не знам докога, но в края на краищата аз съм сигурен, че институциите ще бъдат принудени да ги обсъждат, ще бъдат принудени да седнат, но може би тогава вече няма да имаш с кого да седнете на една маса, може би тогава хората ще кажат ние повече с вас не искаме да говорим изобщо. Тогава не знам какво ще се случи, но няма да е добро за България, по никой начин”, предупреди Константин Пенчев.

  Източник:  Mediapool

• Ушите на Троянския кон в Европейския съюз

  Божидар Чеков,  Kajeteda.com

  .

  Юни 2013 година за Европейския съюз се оказа месецът на изненадите. Една от тях е неочакваното единодушие на 27-те в полза на френската позиция за „Изключението на Културата” от предстоящите преговори със Съединените щати относно свободната търговия. Ликуващ Франсоа Оланд обяви, че са били необходими 15 часа преговори за постигане на този резултат. От събитията, последвали неговата изява, стана ясно, че не са само десетките кафета, изпити по време на безсънната брюкселска нощ, които са довели до европейското съгласие.

  Първи, който наложи „Изключението за Културата”, е политическата лисица – Франсоа Митеран. Неговата идея не се отнасяше само до авторските права на артистите и писателите. Френският държавник предвиди начина на разпространението им. Той явно е предчувствал развитието на електронните комуникации и опасностите, свързани с тях, при липса на контрол. Благодарение на тази далновидност и на държавните субсидии, днес Франция единствена разполага с киноиндустрия, независимо от валяка на американските гиганти. Тази френска непримиримост и убеждение, че „Културата не е продукт” бе разбрана и подкрепена дори и от американските кинодейци, защото ако ГУГЪЛ и ФЕЙСБУК добият правото да излъчват безплатно филми, цялата професия ще бъде застрашена.

  

  Много странно се оказа отсъствието на еврокомисаря по търговията Карел Де Гюш точно в решителната нощ. Един от отявлените противници на фреската позиция и защитник на проамериканските изисквания за търговия без протекции, се оказа обвинен в данъчни измами. На Де Гюш се наложи спешно да замине за Италия. Според журналистите и прокурорите на Белгия, в Тоскана близо до Флоренция, еврокомисарят разполага с лозя, чиято стойност не отговаря на данъчната му декларация!

  В този изключително напрегнат за Евросъюза момент, председателят на Комисията – Жозе Мануел Барозо си изпусна нервите и хвърли камък в градината на Франция, който „галите” няма да забравят никога. Явно недоволен от общата европейска позиция, той нарече французите „реакционери”, неспособни да реформират социалната си система. Не само политиците, но и цялото френско общество, което счита, че социалната система на Франция е една от най-прогресивните в света, настъхна от неговите думи. Появиха се изисквания за извинение или оставка на Барозо. Медиите се надвесиха над неговата биография с такава ирония, на която само французите са способни. От горещ привърженик на Мао Дзе Дун в студентските си години, Барозо осъмва защитник на „глобалния капитализъм” без граници. През 2003 година, като министър-председател на Португалия, той организира на Асорските острови среща между Джорж Буш, Тони Блеар и Хосе Мария Аснар, на която се решава военната интервенция в Ирак. По каква случайност този политически опотюнист застава начело на Европейската комисия?

  Още от самото създаване на Еврокомисията между Франция и Германия имаше неписано споразумение нейният председател да бъде някаква безлична фигура от втория ешалон на страните – членки. Председателят на Съвета на Европа е типичен пример. Докато Белгия се мъчеше от месеци да състави правителство, белгиецът Херман ван Ромпой „бе избран” на едно от ръководните места на Съюза. Една такава личност (или безличност) няма никога да създава главоболия на никого.

  С Барозо нещата се оказаха доста по-сложни. В началото французите гласуваха за него, мислейки, че е по-добре начело на Комисията да има „франкофон”. По времето на Никола Саркози започна да става ясно, че на бившият португалски министър-председател не може да се разчита. Не защото Барозо защитаваше някаква оригинална позиция или идея по отношение на европейската конструкция или финансова политика. Съвсем не. Просто стана очевидно, че Барозо няма такава. Всеки път, когато положението ставаше „напечено”, Комисията и нейният председател, направо се „покриваха”. Френският президент беше този, който излетя за Москва през август 2008 година и предотврати наказателната експедиция на Путин в Грузия. По време на кризата, следствие на американските кредити „Subprimes”, отново Саркози се срещна с Барак Обама и го убеди държавите да спасят банките.

  С голямо закъснение французите откриха, че председателят на Комисията говори едно, а прави друго. За тях Барозо е ветропоказателят, който обяснява, че вятърът се върти, а не самият той. На специална пресконференция в Страсбург, посветена на личността на Барозо, Коста Гаврас го обяви за „заплаха за европейското кино и култура”!

  

  Истина е, че Франция едва ли ще влезе в обещания 3% дефицит. Необходимите реформи са болезнени и засягат най-вече държавната администрация. Броят на чиновниците е прекалено голям. Проблемът е, че първо в техните редици са избирателите на Оланд; и второ, че френският чиновник разполага със статут, който го прави недосегаем за уволнение. Той е чиновник до пенсия! Освен това, реформи във време на криза се правят – да, но с такт. „Катър на баир, не се шпори много, защото хвърля къчове”. В продължилата размяна на „любезности” между френските политици и Барозо бе поставен въпросът за легитимността както на Комисията, така и на нейният преседател.

  Не е тайна, че никой от тях не е избиран. Всички те са назначени след продължителни пазарлъци на „високо ниво”, но пазарлъци все пак. И както при всеки човек, на който някой налага свиване на колана, така и френското общество постави въпроса: „Кои са тези и кой им дава правото да диктуват икономическата ни политика?!”. Именно поради назначенията, резултат на междуправителствени пазарлъци, правилникът бе променен и от догодина „Комисията” ще бъде избирана от Европарламента. Това означа, че Жозе Мануел Барозо приключва с европейската си кариера и трябва да си търси работа другаде. Според някои, той дори вече си е намерил. Дирекцията на НАТО му била по мярка. Тези нови професионални амбиции на португалеца обясняват в очите на мнозина откритите му проамерикански позиции в последно време.

  

  Съвсем неочаквано, френската неприязън към Барозо и нескритите американски претенции, поставиха останалите членове на съюза пред ново изпитание. Американският хакер Едуард Сноуден хвърли такава бомба в отношенията на „атлантическия клуб”, че никой в настоящия момент не е в състояние да предвиди развитието й. Барак Обама на 19 май в реч пред Бранденбурската врата се опита да омаловажи задаващия се скандал. Джон Кери му се притече несръчно на помощ и за сетен път доказа липсата на американска дипломатичност, която е сравнима единствено с… руската. Подслушването било напълно нормално. То било част от борбата срещу терорирзма?! Чакайте бе момчета, ако в Европейската Комисия има терористи, защо мълчахте досега? Страната домакин на една от базите на NSA (National Security Agency) – Гернания се оказа подложена на наблюдение и подслушване наравно с Ирак, Саудитска Арабия и Китай! Между 10 и 60 милиона немски мейла на ден са чели и подреждали американските шпиони, приютени  на немска територия. В съзнанието на германците изплува неприятният спомен за ЩАЗИ и Студената война.

  Настоящите събития потвърждават завещаната от Митеран бдителност към интернет. Нож с две остриета, мрежата е способна както да разпространява сведения, така и да набира такива. Тя е с обратна връзка: да праща и да получавa. С огромен аванс пред другите страни, американците се оправдават с липсата на правила. Или: което не е забранено, е позволено! Това обяснение ме връща във времето, когато пресичах Тексас. Приятелят, който ме придружаваше, ми довери: „Най-богатите хора тук са тези, чиито деди са дошли с най-много тел…”. По много причини Европа не е и няма да бъде Америка. Обединена, тя разполага с 500 милионен пазар, от който американците не могат да се лишат в никакъв случай. Обидата, която нанесоха с подслушването на най-добрите си приятели, не е смъртоносна, но не може да остане без последствия.

  Париж, 5.07.2013 г.
  

• Илинойс узакони марихуаната

  Илинойс стана 20-ият американски щат, който легализира марихуаната за медицински цели, съобщи „Хъфингтън пост„.

  Документът бе подписан от губернатора Пат Куин на церемония в университета в Чикаго. „Във всяка религия се споменава, че трябва да се помага на болните“, сподели Куин. Вестникът посочва, че благодарение на новия закон от 1 януари 2014 г. ще започне да действа пилотна програма, разчетена на 4 години. Тя ще позволи на пациенти с тежка диагноза да получат специално удостоверение за покупка на ограничено количество медицинска марихуана.

  Скоро се очаква подобен ход да предприемат щатите Пенсилвания, Ню Йорк, Охайо и Минесота.

  Източник:  Standartnews

• Корпорацията ДПС

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Плашилото „възродителен процес“

  Първият и основен фактор това са гарантираните около 250 хиляди гласа на българските турци и мюсюлмани, които ДПС има от турското етническо малцинство, без значение дали движението се е провалило във властта. „Лепилото на тази партия поне в самото начало беше „възродителният процес“ и съпротивата на турското население. Майските събития и „Голямата екскурзия“ бяха един травматичен момент за цялата мюсюлманска общност, който беляза до голяма степен и характера на ранния преход и установяването на стереотипа на заплашената етничност, на репресираната другост, който беше в основата на ДПС“, казва Михаил Груев. Според етнолога Евгения Иванова страхът, особено у по-старите поколения, от някаква форма на „възродителен“ процес продължава да е актуален и днес. „Той се нагнетява непрекъснато от непремерените изявления на различни (не само националистически) политически лидери, от показните арести, обиски и процеси срещу духовни водачи на вероизповеданието. Нагнетява страх, разбира се, и самото ДПС – за да легитимира ролята си на страж срещу посегателствата върху правата и свободите. И кръгът се затваря. Мюсюлманите все повече се капсулират, все повече се отнасят с подозрение не само към тази или онази партия, а към българите въобще“, смята Иванова.

  „Електоратът на ДПС, малцинствата като цяло нямат доверие на нито един друг политически субект в България. Етническият фактор е основополагащ структурен, икономически и демографски фактор. Не мисля, че който и да е от българите или ромите, които участват в движението, са привлечени от платформи и политики“, добавя и Антонина Желязкова.

  Политиката на анклавите

  За Антоний Гълъбов определящ фактор е невъзможността или по-скоро отказът на останалите партии да разбият монопола на ДПС в смесените региони на страната. „Още през 90-те години стана ясно, че ДПС до голяма степен е оставено да се движи самостоятелно в районите, където има влияние. Основният му конкурент спрямо профила на избирателите е БСП. И до момента се вижда много ясно, че това са двете партии, които разчитат на по-нискообразовани хора, с по-висока средна възраст, живеещи в по-малки населени места, най-често с деградирала социална структура, изцяло зависими от публични плащания. Десните не намериха начин да се конкурират с ДПС в малките населени места“, казва той. И допълва: „Корпоративният характер на ДПС е много важен, за да се разбере как в една територия, когато позволите дълго време една и съща политическа партия да печели избори, имате ефект на вкореняване на тази партийна структура в съответната територия. Имате трайно усядане на една партия, която се просмуква във всички стопански и административни процеси на ниво на съответната територия, на всичко, което е свързано със стопанския живот.“

  Неслучайно местните избори са изключително важни за ДПС. А малките населени места са превърнати в нещо като анклави на ДПС. Чрез партийните си структури в тези региони и чрез кметовете и представителите си в местната власт ДПС оказва натиск върху избирателите си, защото в тези райони обикновено безработицата е висока и на много места общините са и основните работодатели. „Движението има много функции в мюсюлманските селища, то не е просто политическа партия. То е едновременно и синдикат, и културен клуб, и икономическа структура, която дава работа и поминък, и въобще инстанция, която би могла да реши социалните и икономическите проблеми на обикновените турци и мюсюлмани. И избирателно ги решава. Онези, които са лоялни на движението, са получили нещо. Лоялността към движението се превръща в персонален ключ на един обикновен човек за сигурност и успех. Виждаме създаването на зависимост от власт в това население в една квазисоциалистическа форма – форма, в която партията-държава, т.е. комунистическата партия, е заместена от ДПС. То изпълнява именно тази функция на партия-държава и на инстанция, към която обикновеният турчин може да се обърне, за да му бъдат решени проблемите. Избирателите им не знаят кой е Пеевски и не ги и интересува“, казва Михаил Груев.

  Опитите за мимикрия

  През годините Ахмед Доган няколко пъти се опита да промени имиджа на ДПС и да наложи представата за движението като за национална, а не етническа партия. Първият опит беше с отварянето на партията за българи.  Антоний Гълъбов обяснява, че чрез тоталния контрол на движението върху цели региони една територия се затваря напълно. „Както външните инвеститори, които искат да правят бизнес в регионите под контрола на ДПС, трябва да минат през движението, така и всеки, който иска да прави кариера или да се развива професионално, трябва да установи някакъв контакт на отношения с местната структура на ДПС“, казва той. Според него това е и причината много млади българи да се ориентират към движението.

  „Те разбраха, че всъщност ДПС е един ефективен асансьор към властта. ДПС не е търсила подкрепата на избирателите заради либералните си ценности или за защита на правата на човека. ДПС демонстрира и държи на това, че е ефективен инструмент на достъп до властта.“, смята Гълъбов. Вследствие на това по-голямата част от българите влязоха в ДПС или за да градят кариера, или за да осигурят политическа протекция за бизнеса си. Еманацията на този процес беше приемането в редиците на ДПС на компрометираните фигури от други политически партии като Христо Бисеров и Йордан Цонев, които бяха изключени от СДС. Нещо повече – те не само, че бяха реанимирани от Доган, но и в момента са в ръководството на ДПС и заемат ключови позиции в парламента. Йордан Цонев е председател на бюджетната комисия в Народното събрание, а Бисеров – зам.-председател на парламента.. „Те нямат тежест в структурите на ДПС. Имат един господар – бившият лидер Ахмед Доган, подчинени са дирекно на него и са само едни изпълнители“, казва бивш член на движението.

  В края на управлението на Симеон Сакскобургготски Доган се опита да сформира Либерален алианс с НДСВ и под тази формула двете партии да се явят на изборите през 2005 г. След отказа на царската формация обаче този опит се провали.

  Последната мимикрия на ДПС се оказа оттеглянето на Доган от лидерския пост и замяната му с Лютви Местан. „Имаше някаква надежда, че е възможно Лютви Местан да наложи свой почерк в управлението на ДПС по време на предизборната кампания. Но последните събития след формирането на парламента показаха, че управлява Доган с всичките си обръчи от фирми и олигархически структури, както и със силовите си методи“, казва Антонина Желязкова.

  А след това накъде?

  Колкото и обаче от движението да се опитват да представят резултата от парламентарните избори като добър, със сигурност вотът беше червена лампичка и за ръководството на ДПС. Макар че движението има почти същия брой депутати като в предишния парламент и отново е в управлението, резултатът от вота показа, че партията е загубила около 200 000 гласа. А на много места се оказа, включително и в бастиона на ДПС – Кърджали, че сред разочарованите от политиката на движението са традиционните избиратели на ДПС. Те изразиха протеста си, като просто не отидоха да гласуват. „Най-драстичен е отливът сред членовете на младежката организация на ДПС“, казват от структурата, която се радваше на изключителното внимание от страна на бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. „Младите хора в ДПС са чували за възродителния процес от родителите си и не можеш чрез този страх да ги държиш“, казват членове на движението. Скандалите около сформирането на правителството на Пламен Орешарски пък показаха, че въпреки смяната на лидера политиката на ДПС с нищо не се е променила. От известно време в движението се лансира вероятността преди следващите парламентарни избори сегашният лидер Лютви Местан да бъде заменен от евродепутата и зам.-председател на движението Филиз Хюсменова. Ако обаче не бъдат сменени натоварените с доста негативи членове на ръководството на ДПС, както и не бъде прекъсната обвързаността на движението с икономическите структури, това ще е поредната мимикрия на ДПС. На корпорацията, която се представя за партия.

  Източник:  в. „Капитал“

• Поход „Орешарски марш” потегли към Евксиноград

  С началото на депутатската ваканция недоволството срещу кабинета „Орешарски“ се мести към Черноморието.

  Тази сутрин от пл. „Независимост“ в София няколко протестиращи потеглиха на пешеходен поход през България в подкрепа на протестите срещу правителството и излъчилата го политическа класа.

  Пешеходният поход под наслов „Орешарски марш“ е с намерение да прекоси цяла България и да стигне чак до депутатската резиденция „Евксиноград“ край Варна.

  „Напускаме жълтите павета, напускаме социалните мрежи и тръгваме през страната. Искаме да привлечем хората в цялата страна, които са малко изолирани от това, което ще се случи“, коментира един от четиримата участници в похода и организатор на инициативата Любен Иванов, цитиран от bTV.

  Участниците в похода ще изминат разстояние по трасето София – Пловдив – Стара Загора – Бургас – Варна – Резиденция Евксиноград. Във Фейсбук групата „Протестен пешеходен поход „Орешарски марш“ е описан целият маршрут с местата за нощуване. Участниците очакват по пътя към тях да се присъединят още хора. Те ще се движат със съпровождаща кола, за да не носят тежки раници.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Обама: Да се вземат мерки заради опасност от атентати

  САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка

  

  Президентът на САЩ Барак Обама нареди на екипа си по националната сигурност да вземе всички необходими мерки за защита на американците след възникването на опасност от атентатина Ал Каида.

  Това съобщи, цитиран от Франс прес, представител на Белия дом, пожелал анонимност.

  След като обявиха, че от съображения за сигурност затварят около 20 свои дипломатически мисии в неделя, вчера САЩ предупредиха за опасност от атентати на Ал Каида през август в Близкия изток и Северна Африка.

  Държавният департамент предупреди американските граждани по света да бъдат бдителни и предпазливи, тъй като са възможни

  атентати в Близкия изток, Северна Африка и на Арабския полуостров.

  Германското външно министерство съобщи, че от съображения за сигурност затваря в неделя и понеделник дипломатическите си служби в Йемен, предаде ДПА, отбелязвайки, че министерският говорител не е дал подробности и разяснения.

  Британското външно министерство също обяви, че затваря посолството в йеменската столица Сана на 4 и 5 август като предпазна мярка.

  Форийн офис предупреди британските граждани да напуснат Йемен незабавно поради опасения от ескалация на насилието.

  Лондон предупреди гражданите си, които останат в Йемен, че ако обстановката се влоши, няма да могат да получат помощ за евакуиране.

  Източник:  Vesti.bg
  

• За 10 години от България, Румъния и бивша Югославия са изтекли незаконно $111,6 млрд.

  Цифрите са шокиращи, това означава по-малко пари за образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии, коментира Наташа Сърдоч, председател на хърватския Институт за публична политика

  

  През периода 2001-2010 г. от страните от бивша Югославия, Румъния и България са изтекли незаконно 111,6 милиарда долара.

  Тези числа бяха изнесени от Наташа Сърдоч, председател и съосновател на хърватския Институт за публична политика Адриатик в интервю за „Гласът на Америка“, в което говори за корупцията, престъпността и укриването на данъци.

  „Цифрите са шокиращи. Това означава по-малко пари за образование, здравеопазване, инфраструктура, пенсии.

  Инвеститорите с честни намерения избягват региона, като знаят, че тук липсват върховенство на закона, независимо правосъдие и защита на частната собственост“, каза Сърдоч.

  Според нея за справяне с тези проблеми освен другите мерки трябва да се конфискува и незаконното богатство на членове на правителства и политици след 1991 г. във всички страни от региона.

  Само Македония през този период е изгубила 4,6 милиарда долара от престъпни дейности, корупция и укриване на данъци от политици и официални лица.

  Това по оценка на Сърдоч е внушителна сума, защото се равнява на 44% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната през 2011 г.

  От страните в региона най-голяма номинална сума е източена от Сърбия. По данни на института Адриатик от тази страна през миналото десетилетие са изтекли над 51 милиарда долара.

  Съпоставено с брутния вътрешен продукт, най-много е пострадала Черна гора, където изтеклите капитали се равняват на 138% от БВП.

  Източник:  Vesti.bg

• Откриха телата на затрупаните миньори в „Ораново“

  Открити бяха телата на двамата миньори Иван Лазаров и Николай Михайлов, които останаха затрупани в рудник ”Ораново” след инцидент на 16 юли, при който загинаха други двама миньори.

  Двамата миньори бяха издирвани денонощно в продължение на 18 дни, като през изминалата нощ бе открита каската на единия от миньорите, а по-рано сутринта в дъното на галерията бяха намерени и машините на миньорите.

  Управителят на рудника Валери Манов съобщи, че по всяка вероятност двамата миньори са загинали още при инцидента на 16 юли, тъй като няма кухина, в която те да са се скрили. „Явно вълната ги е повалила, а след това са били затрупани“, обясни той.

  Телата са открити на деветия метър на дългата около 12 метра галерия. Те все още са наполовина затрупани и в акцията се включиха два допълнителни спасителни екипа от Бобов дол, за да извадят внимателно телата на загиналите.

  Петък, събота и неделя бяха обявени за дни на траур в община Симитли.

  Манов заяви, че от рудника ще бъдат отпуснати средства за погребенията на миньорите и ще бъдат изплатени застраховките им.

  Той определи като геройство работата на всички спасители и миньори, участвали в издирването на двамата работници. „Това беше героизъм, може би звучи пресилено, но те рискуваха живота си“, заяви той.

  Управителят на рудника не възнамерява да подава оставка, тъй като не смята, че има вина за трагедията. „Аз лично не се чувствам виновен, имам отговорности, но жалко за хората и близките им. Това което се случи, не може да се предотврати с човешка ръка. Аз смятам, че не съм направил никакво нарушение”, коментира той.

  По-късно министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще представи информация по случая „Ораново“ пред депутатите в Народното събрание.

  Преди ден Стойнев обвини концесионерът на мината, че не плаща концесионни такси и че предишното ръководство на министерството не е упражнявало нужния контрол, а рудникът е можело да бъде затворен заради нарушенията. Очаква се в петък пред депутатите той да представи по-подробна информация за работата на мината.

  В отговор Манов повтори тезата на собственика на рудника Красимир Михайлов, който обясни, че не плаща концесионните такси, защото ТЕЦ “Бобов дол” дължи на мината 3 млн. лв., а НЕК дължи на ТЕЦ-а 10 млн. лева.

  Междувременно стана ясно, че причината за смъртта на починалия преди ден работник в рудника е инфаркт на миокарда. 49-годишният работник от спомагателните екипи Асен Грънчаров почина на място, след като му прилошало в четвъртък сутринта, малко след започване на смяната му. Погребението му е в петък.

  Източник:  Mediapool

• Предстои научно-икономически форум България – Корея

  София, 2 август 2013 г. Секретарят на Корейско-българския икономически съвет Джеймс Канг проведе среща в БТПП със зам.-председателя на Палатата Георги Стоев, който е и председател на Българо-корейския икономически съвет при БТПП.

  Целта на работното посещение беше обсъждане на предстояща бизнес делегация от Корея през есента, както и подготовката на Научно-икономически форум България – Корея през месец ноември 2013 г.

  Георги Стоев запозна госта с условията за членство в БТПП и с услугите, предоставяни от търговския регистър на Палатата. Той изрази готовност от страна на Българо-корейския икономически съвет при БТПП за активизиране на сътрудничеството между членовете на двата Съвета с цел развитие на съвместни дейности и проекти.

  На снимката: Секретарят на Корейско-българския икономически съвет Джеймс Канг

  

  Източник:  Българска търговско-промишлена палата

• Вежди Рашидов към медиите: Продадохте се на дебел, грозен лайнар (аудио)

  „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а п*тката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост? Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват“.

  С този нецензурен упрек се обърна към медиите бившият министър на културата Вежди Рашидов в кулоарите на парламента и бе записан от информационна агенция PIK. Обидите са по адрес на депутата от ДПС Делян Пеевски, който е и най-големият медиен магнат. Рашидов се възмущава от факта, че журналистите нямат смелост да се противопоставят на указанията на Пеевски. По думите на бившия културен министър за едната заплата репортерите продават ценностите си.

  “Аз не съм против вас, но срещу 1000 лв. кремирате майка си. Не може да кремирате най-милото си – морала си”, притеснява се Рашидов.

  Със същата ярост скулпторът направи откровен коментар и за медийния комфорт, който кабинетът “Борисов” си е осигурил в предишния мандат.

  “По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години. Да ви е*а циганската нация. Това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката – Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари”, коментира Рашидов.

  .

  Източник:  Оffnews.bg

  Аудиото с гневните признание на Вежди Рашидов можете да чуете по-долу.

• САЩ отново искат екстрадиране на българин без доказателства за вина

  За нов случай, подобен на този с Гергана Червенкова, алармираха близки на задържан в ареста мъж на име Ваньо Минков

  .

  Юлиан Христов,  Offnews.bg

  

  Той е арестуван на 31 май по искане на американските служби и досега е зад решетките. Към него в България няма повдигнати обвинения, но го грози екстрадиране в САЩ.

  На 31 май спецполицаи от Противодействие на организираната престъпност (новата дирекция към ДАНС, която е наследник на ГДБОП – бел. ред.) нахлуват в дома на Ваньо Минков и без обяснения започват обиск. По същото време подобен обиск става и в дома на майка му. Когато тя пита защо е всичко това, отговорът е, че се извършва поръчка на американските служби. По-късно Ваньо е отведен и задържан в ареста. Там той посреща рождения си ден, далеч от близки и роднини, без да е наясно в какво е обвинен.

  Случаят поразяващо наподобява този с Гергана Червенкова, която трябваше да бъде екстрадирана в САЩ по обвинения, които се крепят само на клетвени декларации на разследващи, но не и на доказателства.

  Тук нещата се повтарят – твърденията са, че Ваньо е евентуалният извършител на предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол като ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ. Той е заподозрян за извършването на незаконни преводи на пари, в заговор за извършване на данъчни измами и в предполагаеми кражби на лични данни и хакерство. 

  При ареста Минков трябва да бъде разпитан – за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си, но не и с правото му да мълчи и да не казва нищо без присъствието на адвокат.

  Всички обвинения и задържането на българина са по така наречените “предполагаеми причини”, въз основа на които той ще бъде екстрадиран в САЩ. Едва тогава ще се решава дали задържането на мъжа има разумно основание.

  “С други думи –  ФБР желае той да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там дали е търсеното лице или не – като бъде разпитван и притискан”, твърдят негови близки.

  Те вече са разговаряли с американски адвокат, който ги е питал дали българинът има намерение да преговаря с американските власти – тоест, да признае вина, срещу облекчаване на наказанието, което  го грози. В случая Ваньо го застрашават 30 години затвор.

  “Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри”, пише във Фейсбук групата сестрата на задържания.

  Близките на Минков твърдят, че той никога не е ходил в САЩ, не е работил във фирма, която има нещо общо със САЩ, няма и колеги, които са имали бизнес отвъд Океана. Ваньо е имал собствен бизнес, който скоро продал.

  .

  ––––––––––––––––––-

  Ето и целият разказ на сестрата на Ваньо Минков за случая:

  Накратко ще ви опиша какво се случи и какви са мислите ни:
  На 31 май служители на ГДБОП и НСБОП едновременно отиват в домовете на майка ми и брат ми. Почти без никакви обяснения и без представяне на документи започват претърсване. На въпросите на майка ми какво се случва се дава един отговор – че се извършва поръчка на САЩ, по тяхно искане българската страна само изпълнява чужди нареждания. На въпросът с какво е свързано това – няма ясен отговор.
  

  Претърсването трае от ранната вечер до късно през нощта – към 2.30-3 часа сутринта. При претърсването не е намерено нищо, абсолютно нищо. Брат ми бива арестуван. В този момент никой от нас не разбира какво се случва – защо, как, за какво?
  

  Наречете го една от онези ужасни промени, които ви се случват точно за една нощ. В този начален момент, независимо какъв е законовият ред, това, с което се сблъскахме, беше ПЪЛНО ИГНОРИРАНЕ на въпросите ни какво се случва.
  

  И така започна всичко. Имаше дело за мярка за неотклонение, по молба за арест от САЩ, която твърдеше, че брат ми е предполагаемо въвлечен в предполагаеми престъпления и е обявен за издирване от Интерпол. Съответно издирването на Интерпол приключи мигновено – по една единствена причина – Ваньо не се е укривал, нито пък е имал идея, че е ключова фигура в поредица от престъпления, засягащи националната сигурност на САЩ.
  

  Въпреки делото с огромни усилия се добрахме до обвиненията срещу брат ми. Всички обвинения и произтеклото задържане на брат ми са по така наречените ‘ предполагаеми причини’ (probable causes). Въз основа на предполагаемите причини, които не са доказани, той ще бъде екстрадиран в САЩ, където ще се разбере дали тези причини имат разумно основание.
  

  Тук започна второто ужасно нещо – повечето адвокати, с които говорихме, казаха, че няма такова нещо като ‘отказване на екстрадиция в САЩ’. Такава била спогодбата. Казват и отиваш! Дали си виновен, дали можеш да се защитиш, а дали изобщо ти спазват правата и ти изясняват в какво си въвлечен? Правата на арестувания са почти никакви на практика – информацията какво точно се случва се пази строго. Арестуваният почти няма възможност да се защити. Това е кошмарът, който започна за нас.
  

  Обвиненията към брат ми:
  

  Заговор за незаконни преводи на пари, заговор за извършване на данъчни измами, предполагаем заговор за кражба на лични данни, заговор за извършване на незаконно използване на чужди компютри (хакерство).

  Цяла теория за предполагаемо престъпление от предполагаемо лице, описание на скъпи компютърни устройства, чийто предназначение даже не знаем какво е, цял един филм беше представен. Действието се развива в ‘офисът на Ваньо Минков’, разбирайте неговото жилище.
  

  При ареста на Ваньо той трябва да бъде разпитан, за целта е изпратен въпросник от САЩ. Преди разпита Ваньо е трябвало да бъде запознат с правата си. В момента, в който започват да му задават въпроси, той е готов да отговаря на всичко: въпроси от общ и конкретен характер. Защо? Защото в момента на ареста си е шокиран и не възприема какво се случва и защото никой не му казва, че има право да мълчи без присъствието на адвокат! Правата му със сигурност са били прочетени!
  

  Въпросникът, изпратен от САЩ, включва дълъг списък от въпроси, изготвени въз основа на теорията за неговото предполагаемо престъпление. Евентуалните отговори на тези въпроси биха означавали пълно признание, че Ваньо е търсеният престъпник, без даже той да има идея какво му се случва, без да е било проведено следствие, което да докаже верни ли са предположенията на обвинението.
  

  Обвинението – от федералният съд в Ню Джърси. Журито по евентуално дело – федерални служители. Тоест ФБР желае брат ми да бъде екстрадиран в САЩ, за да разберат там, той ли е търсеното лице или не – като бъде разпитван, бъде притискан, с най-честата практика в САЩ ‘преговори’ със задържания предполагаем престъпник.
  

  Първият американски адвокат, с който говорихме, ни обясни, че е говорил с прокурора и попита дали случайно брат ми е виновен по обвиненията и дали иска да ‘преговаря’, тоест разбирайте без никакви доказателства признаваш разни неща, защото пред теб стои страшният федерален съд (който наистина е страшен) и те заплашва с повече от 30 години затвор, нищо, че не е имало разследване, няма твърди неоспорими доказателства, няма нищо – само предположението, че си виновен. И тук идва много важен момент – България е подписала договор, според който тя предава доброволно гражданите си само при ПОДОЗРЕНИЕ, че те може да са извършили нещо нередно съгласно Американското законодателство. Предава гражданите си в страна, където казусите в съдебната им система и правните услуги са на светлинни години от тук, кореспонденциите между американските и българските закони са много бегли, много слаби и основно на думи, просто се използват едни и същи думи, за да се каже, че се говори за едни и същи казуси!

  Брат ми не е престъпник, не е насилник, не е убиец, не е жесток, той е млад човек, който обича живота, човек, който се бори и развива, мисли и е способен и на съчувствие и на критичност. САЩ искат да го вземат от нас, да го разпитват, да го притискат психически, и да намерят начин да го пречупят, за да постигнат целите на скалъпената си теория, която се нуждае от потвърждение. Бих искала да си го представите – няма доказано престъпление, няма сигурност, която сочи, че този човек е лицето, което те търсят, има само предположения. Няма никакви престъпления в България. Няма доказателства при неочакваният обиск и арест. Има само предположения, които всеки компютърен специалист може да разбие, даже и аматьор, който се занимава повече с компютри.

  Моят въпрос е – правилно ли е това? Правилно ли е да започнат да съсипват живота ти и да го погубят, като те изпратят в страна, в която даже не си бил веднъж? В страна, където не можеш да се защитиш, защото защитата ти струва от порядъка на стотици хиляди??? Само, защото някой предполага, че ти може да си виновен? Само, защото някой е подписал клетвена декларация, твърдейки, че си виновен??? Правилно ли е страната, в която живееш, да те предава ей така, само защото е изискано от голяма политическа сила като САЩ? Не е ли това предателство срещу гражданите на България? Ами ако утре аз съм следващата или всеки безразборно хванат човек от улицата?

   

• Кабинетът Орешарски ще може да поема външен дълг до 1 млрд. лв.

  Парламентът реши Министерският съвет да може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до един милиард лева или тяхната равностойност в друга валута.

  За предложението на вносителя гласуваха 107 народни представители, 87 бяха против, а 7 се въздържаха. Поставено е условие за последваща ратификация при взимане на такова решение от правителството.

  Депутатите приеха днес на второ четене актуализацията на Закона за държавния бюджет за 2013 г. Те решиха максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2013 г., да е 3 млрд. лв., а не както беше в закона за държавния бюджет за 2013 г. – 2 млрд. лв.

  Утвърдена беше обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер 200 млн. лв. – досега тази сума беше 160 млн. лв.

  Завишен беше размерът на месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, за тази година от 189 лв. на 217 лв.

  Корнелия Нинова, председател на парламентарната комисия по социална политика, каза, че увеличението на социалната помощ ще засегне 22 хил. деца и ще струва около 3 млн. лв. за месеците до края на годината.

  Гласувах против, защото няколко дни сме свидетели на това как вие по всякакъв начин се опитвате да замажете истината за този заем от 1 млрд. лева, мотивира своя отрицателен вот Станислав Иванов от ГЕРБ.

  Отхвърлени бяха три предложения на депутати от ГЕРБ. Десислава Атанасова и Даниела Дариткова бяха предложили да се заделят 30 млн. лв. за изграждане на национална педиатрична болница. Лиляна Павлова, Александър Ненков и Любен Татарски поискаха 2 млн. лв. за обезпечаване на разработването на общи устройствени планове, както и още 10 млн. лв за обезпечаване създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на всички населени места в черноморските общини.

  Светлана Найденова и група депутати от ГЕРБ са поискали 40 млн. лв. за социални плащания, както и 85,6 млн. лева за разширяване на обхвата на хората, получаващи енергийни помощи. Те са предложили да се увеличат с 24,4 млн. лв. и средствата по Националния план за заетост на безработни млади хора до 29-годишна възраст, на безработни лица с трайни увреждания и лица в предпенсионна възраст.

  Повече пари в актуализирания бюджет за общините в тежко финансово състояние поиска по време на дебата Ивелина Василева от ГЕРБ. Тя посочи, че общините дължат на бизнеса 158 млн. лв., което е 60 на сто от общата задлъжнялост. Наскоро беше променен ЗУТ и бяха отнети част от правомощията на общините, нарушен е принципът на субсидиарност, сега и на равнопоставеност, коментира Василева.

  Рамадан Аталай от ДПС препоръча на ГЕРБ да отидат да стиснат ръцете на протестиращите пред МС. Той заяви, че се променя политиката на предишния бюджет и се усъмни в компетентността на изказващите се по бюджета Светлана Ангелова и Цветомир Михов. „Имахте Менда Стоянова, Владислав Горанов, ред други хора, които можеха компетентно да вземат думата от тази трибуна, вместо Светлана Ангелова и Цветомир Михов, които в предишния парламент не блестяха с особена компетентност по бюджета“, коментира Аталай. „Не е ваша работа да ни призовавате да излезем сред протестиращите, след като вие сте ги довели пред парламента. Предлагам довечера да си стиснете ръцете с протестиращите пред МС. Ако тогава ви посрещнат с хляб и сол, всички ще се сетят за какво става въпрос. Но ако се сетят, че вие управлявахте 4 години и доведохте страната до това състояние, пожелавам ви успех“, заяви Аталай.

  БСП и ДПС се уплашили от опозицията в лицето на ГЕРБ, а не от протестиращите, и затова вчерашното пленарно заседание е било прекратено, обяви в декларация от името на ПГ на ГЕРБ Караянчева. Вчера, след като на два пъти беше удължено работното време на парламента, заседанието беше прекратено без точката да бъде изчерпана докрай. Тя упрекна управляващите и, че разделят хората на софиянци и провинция, управляват на гърба на „палките и щитовете на полицаите“ и имат нахалството да кажат, че при предишното правителство хората не са могли „да гъкнат“.

  „Вчера се опитах, а мисля и че успях, да предотвратя неща, които не трябва да се случват“, оправда вчерашното си поведение Йордан Цонев от ДПС. Преди депутатите да напуснат НС той призова председателя на парламента Михаил Миков да се обади на вътрешния министър във връзка с протестите пред сградата.

  Философията на бюджета на ГЕРБ и тази на управляващата коалиция от БСП и ДПС е една и съща, каза Станислав Станилов от „Атака“. „Този бюджет и в първия му вид, и в този, който искат да изменят, е един и същ. Няма как да се получи нещо особено ефективно. И да се приемат, и да не се приемат предложенията на ГЕРБ, това ще бъде рестрикция. Няма радикални мерки, няма как да се изпълнява друга философия. Философията е една и е вкарана на българите – че няма алтернатива“, посочи Станилов.

  Аталай от ДПС заяви: „Няма как да не забележите промяна. В предишния бюджет нямаше заложени средства за социални мерки. Спряхме кранчето за източване на определени икономически сектори. Трябва да направим всичко възможно да спрем ГЕРБ да крадат това, което са откраднали до момента – 4 млрд. Ако този бюджет не отговаря на изискванията на обществото, сигурно ще дойдат да управляват други“.

  Станислав Иванов от ГЕРБ  се обърна към Аталай с думите, че няма право свободно да борави с цифри от тази трибуна. „Сещайки се за „Цанков камък“, „Белене“, какво се случи с „Кремиковци“, знаем всичко това и отново ще се стигнете дотам. 500 милиона лева на края на годината ще си ги разпределите през НЕК“, добави Иванов.

  Цветомир Михов от ГЕРБ  каза: „Бе разбрах много неща в бюджета. Не разбрах защо от 1 млрд. само 4% отиват за социални разходи, не разбрах защо половината ще бъдат сложени във фискалния резерв. Не разбрах защо 300 млн. ще бъдат разпределяни от Министерски съвет, а 200 млн. – за подпомагане на бизнес и някакви фирми – вашите или някои други? Не разбрах откъде ще бъде изтеглен кредитът, лихвата, с която ще бъде изтеглен. Имате един месец „да ваканцувате“ и да обяснявате“.

  Източник:  Vesti.bg
  

• Българските депутати ще почиват 32 дни след водевил за процедурата

  ГЕРБ неуспешно се опита да прокара преди ваканцията собствения си проект за поправки в изборното законодателство

  .

  Людмил Илиев, в. „Сега“

  Докато депутатите се пазаряха за почивката си в пленарната зала, навън протестиращите си устроиха плаж. Снимка: Борислав Николов

  Тежка популистка битка се разигра вчера по повод срока на лятната ваканция на депутатите, накрая народните представители си гласуваха 32 дни почивка – от 5 до 31 август. На практика обаче те ще имат няколко дни допълнително, тъй като 31 август е събота, а НС работи от сряда, т.е. от 4 септември. Под предлог, че парламентът трябва да се съобрази с искането на протестиращите да се ремонтира максимално бързо изборното законодателство, ГЕРБ се опита да прокара собствените си предложения в Изборния кодекс, като скъси отдиха на депутатите с един ден.

  Атаката поде Цецка Цачева. Тя рязко разкритикува предложеното от мнозинството за отпуската на депутатите и напомни, че в правилника на НС е записано, че парламентът почива от 1 август до края на същия месец. Това означава, че той трябваше да работи до днес. Вместо това БСП и ДПС решиха да отложат ваканцията за началото на другата седмица. Цачева посочи, че в тези дни не могат да се провеждат редовни заседания, така че проекторешението на управляващите фактически налагало извънредни заседания. „Самото наличие на този проект за решение за ваканция показва, че има нещо необичайно в начина, по който работи НС“, обобщи Цачева. И призова мнозинството да признае, че на парламента му се налага да работи в „хипотеза на извънредни обстоятелства“. Затова предложи ваканцията да започне от деня на гласуване на предложените от ГЕРБ поправки в Изборния кодекс. Както и да се проведе извънредно заседание на 5 август с една точка – първо четене на въпросния законопроект.

  Предложението възмути зам.-шефа на НС Мая Манолова (БСП), която обвини Цачева, че некоректно тълкува правилника и няма никакво правно основание за извънредни заседания. „Не драпайте за този законопроект за ИК, защото той е написан толкова нескопосано и правно неграмотно, че би блокирал провеждането на избори в България. Имам огромното подозрение, че нито вие, нито някой от другите, подписали се под него, го е чел“, нападна тя Цачева. Другият зам.-председател Христо Бисеров (ДПС) обвини ГЕРБ в демагогия, тъй като, ако искали действително да се работи, вместо да се излиза във ваканция, са щели да си внесат съответното предложение. „Вие пак искате да избягате от работа и да ходите по Сейшелите и Малдивите да си проверявате офшорните сметки“, нападна той бившите управляващи.

  –-СМЕШКИ

  Не липсваха и комични опити да се оправдае необходимостта от ваканция. „Аз идвам от местната власт. Работил съм 7 месеца по 15 часа на ден и имам нужда от почивка“, изригна депутатът от ДПС Ахмед Башев. Съпартиецът му Хасан Хафъзов пък заяви, че колегите му имат право да си почиват, въпреки че той самият не „ваканцува“. „Нито аз съм ходил на море, нито моето семейство, нито моята дъщеря поради религиозни причини, защото има изключително нелицеприятни гледки на морето“, обясни той. След последвалия смях в залата скочи да го защити лидерът му Лютви Местан. „Бедни ми приятелю, не бяхте разбран днес. Вие сте теолог, имате склонност към езотериката. Имам колегиален съвет към вас – понякога, дори когато си служите със скритите внушения и прибягвате до средствата на иронията, да съобразите това ниво на комуникация с нивото на рецепиента. Станахме свидетели на кризата на рецепцията, която се прояви като профанизирано отношение към толкова стойностното изказване“, употреби Местан високия си наратив.

• Военни учения в градска среда тревожат американците

  Американската армия провежда нощни учения в центъра на Чикаго, информира преди дни Kurt Nimmo в Infowars.com
  

  .

  

  След информацията за неотдавнашните слабо афиширани учения в щатите Флорида и Вашингтон, американските военни провеждат тренировки в Чикаго.

  Според Управлението за гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидиране последствията от стихийните бедствия (OEMC), в Чикаго във вторник, 23 юли, на кореспондента на Chicago Tribune е заявено, че няма нищо необичайно, а става въпрос за “нормални военни учения”, включващи нощни полети на въртолети в деловата част на града.

  В изявление на ОЕМС, разпространено за обществеността, се твърди, че “районът на ученията е бил щателно подбран, за да се минимизират проблемите от евентуални безредици от страна на жителите”.

  По данни на преброяването на населението в САЩ, през 2013 г. в Чикаго живеят 2 695 598 човека. Гъстотата на населението е 11,841.8 жители на квадратна миля, което прави града една от най-гъсто населените градски територии в САЩ.

  

  Тренировките на градски терен в условия, максимално близки до бойните, командвани от базата на ВВС MacDill в Тампе, щата Флорида, се извършват от войниците на 160-ти авиационен полк за специални операции с щаб-квартира във Форт Кемпбъл, щата Кентъки.

  По данни на Tribune, целта на тренировките е подготовка на военните кадри за бойни действия зад граница.

  През юли средствата за масова информация съобщиха за армейски учения в Порт-Анджелис, щата Вашингтон, в резултат на които неголям град се превърна в макет на зона на бойни действия с изплашени жители. Разтревожените граждани се оплакваха на полицията от прелитащите над тях въртолети “Чинук”.

  “Предвид голямото количество жалби, ми се иска ръководството на военната база да разбере, че ако е необходимо да се прелита над населени райони, трябва да се пусне предварително уведомление” – заяви на 12 юли в интервю за Peninsula Daily News шерифът на окръга Клалам Бил Бенедикт.

  През януари медиите съобщават, че американската армия и други служби са окупирали Carnegie Vanguard High School в Хюстън,Тексас. Разтревожените се оплакват в полицията от изстрели и полети на въртолети.

  По-рано през юли учения “за подготовка на военни действия в градски условия, както и за подготовка за бойни действия зад граница” доведоха да паника жителите на Маями, Флорида. В последното мероприятие се стреля с картечница по магистралата в деловата част на Маями.

  В началото на този месец членът на демократическата партия в Чикагския градски съвет, в отговор на вълната от насилие призова да се изведе войската на улиците. “Призовавам националната гвардия да излезе и да започне да патрулира по улиците” – заяви конгресменът Моника Дейвис. Тя изиска губернаторът на щата Илинойс Патрик Куинс да изведе на улиците полицията на щата и Националната гвардия. Според съобщение на News Gazette, на 10 юли Дейвис е предложила на Куинс да назначи специална комисия за “куриране действията на националната гвардия. Гвардията ни е нужна за нашата безопасност и защита”. Тези призиви на Дейвис демонстрират готовността на правителствените бюрократи да предложат решаването на социалните проблеми с военни методи.

  Наблюдава се като цяло увеличаване на военните учения, провеждани в гъстонаселени градски райони на САЩ.

   

  Източници:  Infowars.com /Worldtodaybg.com

• Станишев и мародерите на социализма

  Руслан Йорданов,  Ruslan-fukara.blogspot.com

  .

  На последната Бузлуджа Станишев размаха кокалите на Димитър Благоев, Янаки Стоилов канонизира Лилов за светец, а Дърева изпълни познато на публиката заклинание с мощите на Продев.

  

  Неизвестно защо този мрачен шамански ритуал на „магичния, свещен връх”  ми напомни за фразата „мародери, нахълтали в партията“, употребена от Георги Кирков в статията му „Какво става в партията?“ в 27-и брой на „Работнически вестник“ от април 1902 г.

  Какво пише за мародерите в речника? „Лица, които ограбват убитите или извършват обири по време на бедствия“. По какво се различава от тях върхушката на БСП, когато безсрамно пребърква труповете на първопроходците и светите мъже на социалистическата идея? Когато разпродава семейните бижута и намерените на тавана морални съкровища? Прахосва доброто име на фамилията, рови костите на предците и като надрусан парижки декадент отслужва с тях черни меси срещу разбуненото софийско гражданство.

  След като наскоро и славеят на станишевизма, сладкопойният трубадур Антон Кутев обяви, че е избухнала класова война, а Янаки удари камбаната, че протестите може да докарат на власт още по-алчни олигарси, всичко това преля окончателно чашата на търпението ми.

  Боже, докараха я само за някакви си 122 години? От Благоев до Станишев, от Кирков до Кутев, от Габровски до Гергов, от Дабев до Дъбов, от Полянов до Петков, от Пастухов до Овчаров и от Маймункова до Манолова. Зашеметяваща антропологична парабола си е направила Г-жа Историята.

  Този вековен „прогрес” е особено ярък, когато сравним невинните години на Българската работническа социалдемократическа партия с настоящата печална епоха, когато тя се намира в кръгова отбрана под командването на първия ръководител на Партията на европейските социалисти.

  Периодът 1898-1903 г. е най-романтичният – тогава за пръв път Работническата партия вкарва неколцина депутати в парламента и преживява великия разкол на „тесни“ и „широки“ социалисти.

  Как са си представяли историческото 
  призвание на БРСДП нейните основатели?

  Архивите на „Работнически вестник“ са ценен извор на впечатления, затова отново да дадем думата на Георги Кирков.

  „Историята на всички досегашни общества е история на класови борби. Съвременното общество е общество, подразделено на класи, от които всяка има свои специални интереси и преди всичко икономически, които се намират в постоянно противоречие с ония на другите класи. Интересите например на работническата, на наемната класа не са еднакви с ония на буржоазната.

  Буржоазната класа се представлява от цял ред партии, които са всъщност една партия, тъй като всички те имат в основата си един принцип – запазване наредбите на днешното общество, наредби, отговарящи на интересите на буржоазията. Каквито имена и да носят, с каквито бляскави фрази и да са пълни програмите им, тия партии по същество са реакционни, понеже се стремят да спрат развитието на обществото – нещо не само невъзможно, но и съвършено абсурдно.

  Социализмът е положено на научни основи учение, което отразява в себе си целокупните стремления на наемните работници, теоретично изражение на борбата на наемния труд с капитала.

  Социализмът не създава борбата на работническата класа с оная на господарите и капиталистите, а просто я прави съзнателна, тоест чрез социализма наемната работническа класа дохожда по научен път да осъзнае  своята историческа задача и да насочи борбата си в духа на тая задача. Партията, която носи знамето на знамето си интересите на наемната работническа класа, е Работническата  социалдемократическа партия. Социалдемократическата партия партия е класовата партия на пролетариата и крайната наша цел е крайната  цел на борбата, която води пролетариата.“

  Благоев, Кирков и останалите са били твърди марксисти, и са изповядвали материалистическия догмат за историята.

  В самия край на 19-то столетие те виждали положението в страната по следния начин.

  „Днес България се намира в най-опасния период от своето развитие, в периода на масово осиромашаване, от една страна, и бързо трупане на богатства, от друга. В това време, когато огромното болшинство от нашето  работно население със замаяна глава стои на прага на глада и сиромашията, едно нищожно малцинство явно  трупа безбройна богатства.
  

  В това време,  когато котли и черги се изнасят на мезат (публична продан на движими вещи за изплащане на  данъци и дългове), когато къщи и други имоти се продават на безценица – една малобройна класа от  лихвари, предприемачи, фабриканти и гешефтари мълчешката заграбва всички средства за произвеждане и  живот.
  

  Тази класа господства днес в Народното събрание, в правителствените среди, тя качва и сваля  правителството и в нейния джоб отиват усилията и сълзите на цялото работно население“.

  Кирков не си представя социалистическата революция като разпасана кървава вакханалия. Според него тя по-скоро ще настъпи по мирен път след като организираният в партия пролетариат завземе политическата власт по законен начин. „Сега наемната класа има хиляди други средства и много по-действени, отколкото грубото насилие на буржоазната революция. Сега тя има под ръка организацията, икономическа и политическа, има стачката и класовото съзнание, избирателната бюлетина и политическата зрелост“, изтъква Майстора в „Работнически вестник“.

  Пролетарският юмрук

  Партията и вестникът, освен с абстрактно философстване и интриги, са се вълнували и от тегобите на пролетариата – социалистите са в основата на синдикатите, вдъхновявали са  стачки, градили са партийни структури, комитети за солидарност, защитавали са в парламента интересите на трудещите се. Показателни са следните заглавия в „Работнически вестник“ от това време:

  Положението на селските работници
  Съдбата на занаятчийските калфи
  Какво се върши по селата
  Пропадането на астарджиите в Пловдив
  Работниците в софийския арсенал
  Фабричната промишленост в Габрово
  Килимарската индустрия
  Захарната фабрика в България
  Копринената фабрика в Станимака
  Памучната фабрика във Варна
  Стачката по трамваите
  Работническия клуб заедно с депутате
  Стачката в Захарната фабрика

  В зората си социалдемократическата партия е посветила дейността си на освобождението на „робите на труда“, поради което влиянието й сред бързо нарастващото фабрично работничество постепенно се увеличава. За тясната връзка  говори най-добре описанието на тържественото посрещане на първите социалистически депутати на софийската гара на 21 април 1902 г.

  „На този ден българската столица видя за пръв път едно истинско народно посрещане: софийските работници  в голям брой се бяха стекли на гарата да посрещнат своите народни представители, социалистическите депутати. Избирането на седем социалисти в XII-то Народно събрание произведе силно впечатление по цялата страна и  особено радостно то се посрещна в София, дето има най-много организирани и класосъзнати работници. И сега те искаха да отпразнуват тази победа на българския пролетариат с една обща братска среща. Нашите  противници с потаена злоба гледаха с каква искреност народът, истинският народ, поздравяваше своите избраници.
  На 21 април вечерта площадът пред гарата представляваше величествена гледка: перонът и площадът бяха  покрити с народ, по лицата на всички сияеше бодрост, сила и решимост за борба. Това не беше една тълпа от  уравикачи, която прави овации на князе и министри! Това бе една армия, ратници за едно велико дело!
  Нея вечер дойдоха с пловдивския трен другарите Д. Благоев, Г. Кирков, Вл. Димитров и Г. Василев. Др. А. Конов беше пристигнал още преди обед същия ден, а др. Н. Габровски можа да дойде едва на другия ден.
  Пръв поздрави нашите представители др. Б. Натан от името на местната организация. Той пожела успех в  камарата за създаване на закони в полза на труда. Др. Д. Събев от името на печатарското дружество между  другото каза: „Вие в камарата, а ние чрез дружествата ще работим до пълната победа на борещия се  пролетариат!”
  Др. Х от името на железарското дружество: „Железарското дружество винаги е стояло в начело на борбата на  сдружените работници в София. То и вам, другари, винаги ще бъде готово да даде своята поддръжка в  тежката ви задача”.
  В същия дух говориха още двама другари от името на дърводелското и обущарското дружество. След това  всички потеглиха към работническия клуб, дружно се поде работническия марш и под неговите припеви  множеството измина целия път до гарата.
  „Посрещат социалистическите депутати!”, се разчу навред и шествието повличаше със себе си нови маси.
  На гергьовденския събор, недалеч от гарата, грамадно множество потегли да се присъедини, но конните стражари му преградиха пътя.
  В речта си др. Кирков посочи тясната връзка между социалистическата деятелност в камарата и в цялата  страна. „В камарата или на митинги, в печата или в събрания – ние навред се борим за една и съща цел –  освобождението на работническата класа!”

   

  Големият разкол от 1903 г.

  Пукнатините в БРСДП се появяват на конгреса в Габрово в края на 1899 г., където Янко Сакъзов призовава да бъдат отменени „стеснителните мерки“ и да се мине към „по-широка деятелност“ от страна на на партията. Скоро след това той развива в списание „Общо дело“ своята философия – спасението е в сътрудничество на класите, общо дело на всички „добри” елементи из разните класи за постигането на общата за тях цел.

  Мощните лостове за превръщането на дворцовото и котерийно управление в демократично са работниците, селяните, дребните занаятчии, търговско-индустриалните сфери и прогресивната интелигенция. Сакъзов вижда пътя към избавлението като „общо дело на производящите ни слоеве“, като мисия на техните най-напредничави елементи. Сред общоделците освен Сакъзов, попадат още Евтим Дабев, Кръстьо Пастухов, Петър Джидров, Константин Бозвелиев и др. Този „екуменизъм” предизвиква непосредствен джихад с верния на Дядото кръг от ортодоксални марксисти в „Ново време” и „Работнически вестник”.
  „Каквото и да ни говорят, колкото „широко“ и „вярно“ да разбират Марксовото учение, обаче едно е ясно, че те (широките социалисти – б.р.) отричат една от основните части на това учение – класовата борба, без която то, Марксовото учение, би представлявало една „безжизнена формула“, пише Благоев.

  Кирков е още по-язвителен към „общоделците“:

  Това „широко“ течение не е нищо друго освен едно опортюнистично течение, или още по-точно казано –  един дребнобуржоазен утопичен социализъм, който претендира да е теоретически изразител на въображаемите „тежнения на производящите слоеве“, който апелира към тях и ги вика – знамето на „общото  дело“. 

  На този дребнобуржоазен социализъм партията винаги е противопоставяла и противопоставя само едно –  пролетарския революционен социализъм като теоретическо изражение на борбата, която работническата  класа води срещу класата на господарите и против цялата днешна обществена наредба. Тази борба в своята същност е борба между два противоположни мирогледа, крайният резултат от която не може да е друг, освен възтържествуването на едното и поражението на другото.“

  В социалдемокрацията се удрят челно два свята. Тесните социалисти са безкомпромисни, те имат само една цел – революцията, и само един път – класовата борба. Редно е да отбележим, че българският дебат е ехо на драматичните спорове в европейската левица и нашите чучулиги пригласят на песента, която в Германия се пее от Бебел и Либнехт, Кауцки и Бернщайн, във Франция от Жорес и Гед, в Русия от Плеханов, Мартов и Ленин.

  Вестникарската престрелка между „тесни“ и „широки“ изобилства с цитати от двамата „евангелисти“ Маркс и Енгелс, както и всички канонични авторитети на научния социализъм, поръсена е с люти обвинения в слабо познаване на езика, опошляване на превода и неразбиране на терминологията и философията, гарнирана е и с жълти клюки и пиянски анатеми.

  Дилемата – класово сътрудничество или класова борба – създава и други точки, през които минава големия разкол в левицата.
  Например кой трябва да членува в БРСДП или от кои обществени слоеве партията да черпи мощ?

  Гаврил Георгиев е искрено притеснен, че в края на 1901 г. от 2 467 членове – наемни работници са 989 или 39%, самостоятелни (занаятчии и селски стопани) – 893 или 36%, и разни (свободни) професии – 592 или 23%. „Тия 60% непролетарски елементи в партията показват, че днес  решаващият глас в партията имат другари, които по положение излизат от дребната буржоазия. Но ако тия 60% не са достатъчно пропити от пролетарския дух, ако не са проникнати от социалистическите идеи, не рискува ли партията да тръгне по пътя на дребната буржоазия?„, пита се полемистът в „Работнически вестник“.

  Групата на Благоев ревностно пази чистотата на движението и като че ли се бои то да не стане масово прекалено бързо. Стреми се на всяка цена да се предпази от навлизането на безсъзнателни елементи или такива с чуждо класово съзнание.
  Дядото проповядва пълен властови аскетизъм, опирайки се на резолюциите от конгресите на Втория интернационал:

  „Конгресът отправя апел към работниците от всички страни да се съединят в партия, отделна от всички буржоазни партии”. – Лондон, 1896 г.

  „Социализмът трябва да превърне пролетариата в армия на класовата борба. Конгресът подчертава, че класовата борба запрещава всякакъв вид съюз с която и да била фракция на капиталистическата класа”. – Париж, 1900 г.

  По това време социалистическото движение в Европа се цепи по всевъзможни поводи заради отклонения в догмите или непростими колаборации. Пръкват се не само болшевики и меншевики, есери и прочие, но и сума ти западни червени секти – алеманисти, брусисти, посибилисти, миленаристи, жоресисти и т.н.
  У нас Димитър Благоев не спира да бичува

  „башибозушкото поведение на опортюнистите-общоделци”.

  В средите на революционните социалисти обвинението в опортюнизъм винаги е носело клеймото на Юда и е считано за значително по-тежко, отколкото да те обвинят в левичарство, троцкизъм или друга комунистическа ерес.

  За Дядото всеки намек за участие в правителството с други партии е бил светотатствен. Сблъсъкът между революционното и реформисткото крило бележи цялата по нататъшна история на левицата в България.

  Нямам намерения да изнасям сказка по историята на социалистическото движение, затова ще прелетим с машината на времето в наши дни и ще пропуснем сложните и противоречиви събития през ХХ век. Има много какво да се каже и за героизма на борбата в защита на потиснатите и онеправданите, за превръщането на партията след Първата световна война в нелегална организация с чудовищен терористичен потенциал, за Септемврийското въстание, за мерзкото изобретяване на „македонска  нация“, за курса към въоръжена борба, за пакта Рибентроп – Молотов, за героичната партизанска война, за превръщането на компартията в послушно оръдие за налагането но тоталитарния комунизъм, за колективизацията, индустриализацията и прочие болезнени теми, които търпеливо чакат днешните червени мъдреци да изтрезнеят.

  Ако имаше начин Дядото да възкръсне днес,

  какво щеше да види – положението е същото като преди век и нещо – „Навсякъде изедникът рахатува, навсякъде сиромахът робува“. Партия, която само по име е Социалистическа, а реално защитава интересите на господарската класа – бившата комунистическа номенклатура, преобразила се в едра буржоазия и червена олигархия. Неслучайно вече 12 години на „Позитано” си царува принц от Политбюро, заобиколен от децата на графовете и виконтите.

  Това кълбо от интереси и престъпно съдружие включва и пипалата на бившата Държавна сигурност – неслучайно двама от председателите на БСП станаха известни и с агентурните си псевдоними „Дунав” и „Гоце”.

  Т. нар. „широки социалисти”, демек потомците на Сакъзов, пък би трябвало да търсим сред наследниците на д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев, които обаче безмилостно разкъсаха БСДП на десетина парцала, а сега се скитат наляво и надясно и се препитават с дребни измами, досущ като децата на лейтенант Шмид.

  На дъното са милион избиратели, които упорито вярват повече от 20 години, че в България има европейска левица, която ще се изправи срещу пазарните стихии и ще опитоми алчността на лихварите, ще обуздае егоизма на капиталистите, ще защити работника от произвола на експлоататорите, потребителя от мъртвата хватка на монопола и кредитополучателя от рекета на банковата система.

  БСП няма нищо общо с работническата класа, нито с т.нар. обикновен човек. Погледнете първите редици на парламентарната група, Националния съвет и коалиционните партньори – фабриканти, собственици на електроцентрали, апаратчици, мутри, лихвари, хазартни босове, енергийни лобисти, цигански барони, чекисти – все явни и тайни милионери, подпухнали от пиянство и разврат.
  Шивачките-многомашиннички, стахановците, въглекопачите и металурзите, ударниците и героите на социалистическия труд, кацнали в Президиума на червените конгреси – това е отдавна отшумял спомен. Ако използваме марксисткия постулат за класовата борба, ще видим, че Социалистическата партия днес е пример за реакционна партия, която защитава интересите на едрата буржоазия, на хищния лихварски капитал, на транснационалните компании и на всички експлоататорски класи. На „Позитано“ се разпореждат социалисти, които разбират много повече от хайвер и шампанско, отколкото от проблемите на бачкаторите, мъките на служителите на фалиращите предприятия и дертовете на безработните младежи.

  Неслучайно след изборите Сергей Станишев се срещна първо не с миньорите, а с техните робовладелци от ЛИДЕР, партията на Ковачки. Собственикът на рудник „Ораново”, която тези дни погуби четирима въглекопачи – Красимир Паргов (закопал някога и Добруджанската банка) винаги е бил изключително близък до БСП, а не до десницата, както някои смятат, че би било нормално.

  Най-категоричното доказателство за истинската класова същност на БСП е извършената от Станишев и Орешарски данъчна реформа през 2007-08 г. Корпоративният данък беше намален на 10 процента – най-ниското ниво в Европа, което плътно доближи страната до показателите на офшорните зони. Беше въведен плосък от 10 на сто и отменен необлагаемият минимум – мярка, която силно облагодетелства най-заможните слоеве и ощети най-бедстващите. (Още в първата програма на БРСДП от 1891 г. е записано изрично: „Постепенно премахване на всички преки и косвени данъци и въвеждане на прогресивен подоходен данък, както и прогресивен налог върху наследствата“.)
  Отделно Орешарски се погрижи за ниско облагане на хазарта и осигури комфорт на империята на Божков.

  Дори „десният” ГЕРБ нямаше къде по-напред от тройната коалиция да отиде в данъчната си политика – по-надясно е само стената. Дянков единствено си позволи да направи експеримент колко пенсионери ще оцелеят без повишение на пенсиите и колко сиромаси ще могат да оживеят с орязани енергийни помощи.

  Преди изборите на 12 май Станишев и Орешарски обещаваха да премахнат плоския данък и да въведат по-справедливото прогресивно облагане, но веднага след това се отметнаха. Обещаха да национализират и ЕРП-тата, но отново излъгаха. Не обещаваха, че ще взимат държавни заеми за по-енергична социална политика, а твърдяха, че приходите в хазната ще нараснат с бърз растеж, по-добра събираемост и справяне с контрабандата. Днес, два месеца след като Орешарски и сие встъпиха в длъжност, няма назначени титуляри на митниците и НАП, няма дори публично известни предложения.

  Какво щеше да напише Кирков, ако бе станал свидетел на сцената как Станишев подарява националната сигурност на един олигарх и изнудва социалистическите депутати да го изберат за шеф на ДАНС? Нямаше ли да напише нещо от сорта, че Сергей Дмитриевич е „пропаднало момиче, което се кълчи на пилона в бардака на Пеевски”.

  Какво щеше да съчини Вапцаров, ако видеше как антифашистката партия целува ръцете и пълзи в краката на издивял нацист?

  Днешните леви интелектуалци са слепи за този празник на злото. Не виждат, че кабинетът на Орешарски и парламентарното мнозинство на БСП, ДПС и „Атака“ са въплътил се кошмар на пернишки пияница. Не им е ясно, че са свидетели на разгул на номенклатурата и олигархията и лумпенизирания нацизъм, със специалното участие на подбрани престъпни среди.

  Измама е да се нарича тази сбирщина

  „социалистическо управление“ и „ляво правителство“.

  Погледнете кои са сред основните персони, вградени в темелите на днешната власт – Орешарски, Стоянович, Андреева, Бобева, Чобанов, Костадинов, Бисеров и Цонев – хора, които не само, че са бяха на върха на СДС и в най-близкото обкръжение на Иван Костов, но последните трима навремето се прочуха като „хората с куфарчета”, които разнасяха рушвети и отчисления от контрабанда и разни далавери до и от „Раковски” 134.

  Само човек, който е жертва на засилващи се халюцинации, би могъл да види нещо „ляво” в управление, съставено от довчерашни седесари и обслужващо депесарските корпорации, чуждите мегакомпании, червени олигарси, банкери с пагони, енергийни консултанти, хазартни лобисти и службогонци от всички възможни партийни бои.

  С бойния вик за класовата борба Антон Кутев даде тон на кампанията на станишевистите и партията се строи за бой последен.

  Лакеите на „Позитано” раздуват, че уличните вълнения са придобили откровено десен характер и нападали „лявата политика” на кабинета на Орешарски. „Знаем, че е трудно, но няма да дадем правителството на Пламен Орешарски да стане плячка на задкулисни политически и икономически интереси и реваншизъм. Няма да се подадем на шантаж, на рекет”, отсече Станишев от храма „Чинията“ под старопланинския връх.

  Всъщност причината за протестите е точно обратната – хората избухнаха не срещу някаква хипотетична лява политика, каквато не съществува, а срещу марионетното управление на олигархията.

  Ако Дърева наистина е закопняла да търси олигарсите, да насочи поглед към чорбаджията на БСП в нейния роден град Пловдив – Георги Гергов. Що не отиде да размахва тефтерчето на Левски из Пловдивския панаир и Стария град, които бяха обсебени от въпросния червен олигарх? Ако Кутев се прави на мъж и толкова му се иска класова война, защо не поведе масите да експроприират ЧЕЗ (където беше на хранилка)?

  Също толкова нелепо е твърдението, че протестът, който не спира месец и половина, бил „десен“. Кое по-точно е дясното искане на протестиращите? Да не би да искат намаляване на плоския данък на пет процента, а на корпоративния – на седем? Нима пледират за спиране на пенсиите и пренасочване на старите хора към практики на оцеляване по метода на гладолечението и слънцеядството? Нима се борят за още по-тежки и безчовечни условия за миньорския труд и за по-ниски заплати за въглекопачите? Нима блокират „Орлов мост“ с ултиматум на шивачките в Родопите да им бъдат забранени 10-те минути на ден свободно време и възнагражденията им да бъдат намалени на 85 лева?
  Напротив,

  протестиращите не искат повече да живеят в лъжа,

  но искат силна, честна и прозрачна държава, настояват за ясни правила в отношенията между предприемачи и политици, взимане на важните икономически и политически решения чрез широки обществени дебати, не желаят да търпят обличането на олигархичната похот в държавна власт. Бунтовниците отказват да приемат за легитимен парламент, който се крепи на средния пръст на Волен Сидеров. И тези събития късогледите леви публицисти не забелязват.

  И най-светлите умове на Социалистическата партия спряха да говорят за мракобесния десен курс, поет от „Позитано“ след 2005 г. Замлъкнаха по повод на оргиите с олигархичния и лихварски капитал. Онемяха за тесните връзки с Алексей Петров и спряха да питат защо един партиен клуб се бе превърнал казино на Барона. Траят си за омотаното кълбо от интереси с енергийната мафия.
  Изобщо разсъдителните хора сред българските социалисти се превръщат в съучастници на едно разбесняло се ултрадясно и реакционно управление, което дотук се опита да даде националните служби за сигурност на един олигарх, а в съмнителния състав на Министерския съвет се оглеждат плеяда други корпоративни акули.

  Най-печалното в цялата криза е, че в БСП не са останали хора със здрав разум, приличен морал и мъжко достойнство. Партийната върхушка е превърната в бемозъчен и безгръбначен апарат, преживящ властта, а членовете и симпатизантите на Бузлуджа – в жив щит, осигуряващ оцеляването на Станишев и неговата клика на власт. Всичко живо е впрегнато да лъже и маже за самоубийствените действия на Сергей Дмитриевич, изкарали десетки хиляди разярени хора по площадите.

  Живата съвест на партията е мобилизирана да клевети протестиращите като причинители на всички беди, сполетели България в годините на прехода. Да прикрива с думи и символи от славната история на социализма мизерното предателство на шайката от „Позитано“. Неуморно да произвежда фалшивата реалност, че БСП върви по пътя  социалистическия идеал и прави лява политика,

  да устройва спиритични сеанси с духа на Дядото и Майстора

  на Бузлуджа, да кълне и врачува политическите врагове. Исторически Благоев и Кирков се оказаха прави – днешната върхушка на „Позитано“ не може да тръгне срещу класовия си интерес, а БСП е днес партията на едрия капитал, който е петимен да вдига пенсиите по швейцарското правило.

  Повечето от социалистическите публицисти обаче така и не схванаха сърцевината на бунта от 14 юни. Терминът „морална революция“ се оказа непознат, те виждат икономически интереси и пари навсякъде в хората.
  Този път подцениха отвращението и нетърпимостта на фейсбук-масите от лъжите и тъмните сделки, от дяволския договор с „Атака“ и целият бумеранг на злото, който тресна гражданството по главата. Протестът ще победи, защото не е класов, нито политически – това е бунт за нов граждански морал, който да бъде натрапен, ако трябва насила на институциите и партиите. Нравствеността, представите за добро и зло, и за правилно и неправилно предшестват класите на буржоазията и пролетариата, моралът съществува, откакто има човешкото общество. Гражданите разбраха, че всички политици лъжат, че са леви и десни, и като дойдат на власт, плячкосват държавата като просяци, превзели храм.

  Ако съпротивителните сили на честните и почтени социалисти сe окажат недостатъчни, те ще продължат да наблюдават като сомнамбули действията на Станишев, който досущ като Херострат е драснал клечката на социалистическия храм. Сега едни гледат пламъците като хипнотизирани и викат колко е велик председателят и как славата му ще пребъде през вековете, други разправят, че е гениален пиарски ход – с този фойерверк се откривала предизборната кампания на ПЕС за изборите за европарламент, трети се греят на огъня, а тълпата отстрани чака да изгори всичката нечиста сила.

  Пожарът ще направи абсолютно неизбежна прогнозата на Валентин Вацев: „Бъдещето на БСП е бъдещето на СДС, те изтичат заедно в канализацията на Историята. Хората в България днес все по-ясно осъзнават, че има реален живот с реални проблеми, а има също и измислен паралелен свят, където стиропорени социалдемократични принцове танцуват някакъв абсурдно-безсмислен куклен кадрил“.

   

• Страх и бедност душат протеста в провинцията

  Галя Горанова, в. „Сега“

  .

  Защо не протестират в провинцията? Това се питат градските чеда по улиците на София, с нескрит упрек в гласа. И наистина, провинциалните градчета на България са смълчани, няма вувузели и гняв, никой не шества по улиците им. И не защото хората там са доволни. Няколко са причините за тази оглушителна тишина. На първо място – страхът. Препитанието на голяма част от активното население в провинцията зависи от местната власт. Често общините се явяват комай единственият работодател. Като в Антоново, например. Или в Бяла Слатина. Опасно е да заложиш прехраната на семейството си в град, в който всички се познават. И да няма натиск, пасивността е по подразбиране. За мястото на всеки чакат поне още трима.

  

  Тук стигаме до втората причина, която е неразривно свързана с първата – бедността. Загубата на работа е равносилна на глад. Отделно от това бедният човек трудно може да си позволи лукса да мисли за възвишени ценности – като свобода, равенство, братство, демократични принципи и правова държава. Единствената му грижа е как да закърпи месеца без заеми. Само посегателството срещу този екзистенц-минимум може да го накара да забрави страха, както се случи с протестите срещу безобразните сметки за тока миналата зима. Тогава монополистите поставиха под въпрос самото оцеляване на хората.

  

  Третата причина да няма протести в провинцията е застаряващото население. Революциите са привилегия на младостта. В годините на прехода малките градчета постепенно се превърнаха в тъжни хосписи, напуснати от работоспособното си население. В работни бюра за гурбетчии – строители и болногледачи на Запад. Младежите, доколкото ги има, също бързат да ги напуснат след навършване на пълнолетие – кой в търсене на по-добра заплата, кой за да учи в университет. Малцина се връщат. Немалко гинат от порока на безвластието и скуката – наркотиците. В някои градове на Северозапада цели класове “се боцкат”. Без преувеличение. Властта нехае за мащабите на бедствието. Расте цяло обречено поколение, за което едничката демократична ценност са парите за дозата.

  Преобладаващото възрастно население в малките градове на България се страхува от революции и нестабилност. Не разбира подскоците на младежта по жълтите павета. Недоумява за какво се борят. Чисто поколенчески старите нямат особено доверие в младите. Все им иде да им бутнат по една мотичка в ръка, вместо да подрипват бадева по площадите. А и цялата тази врява и “артистизъм” за тях е неразбираемо хулиганство. Единственото, от което се вълнуват бабите, е увеличението на пенсиите. Правителството на Орешарски им го обещава. Защо да го свалят тогава? За тях десетте лева върху парите за старост са по-важни от някакъв си там Пеевски. “Предишните да не бяха по-добри”, свиват те рамене. Към скептицизма на възрастта им се добавя и предаността към Партията, при която са си живели по-добре. Те не осъзнават, че тая Партия отдавна не съществува. Не разбират принципите на демокрацията, а и няма за кога да свикват, че оттук нататък трябва сами да отвоюват правата си. Чакат – кой дъщерята от Италия, кой внуците от София, и държавата – да ги оправи. Молят се да не се разболеят, че няма кой да ги гледа, а болниците в българската провинция отдавна са се превърнали в заведения за еднолична търговия.

  Трудно ми е да упрекна тези хора, че не протестират. Че не разбират колко е важно да се сложи прът в колелото на мафията, която ги докара до това положение. Съчувствам им, разбирам ги, макар да ме гневят. Знам колко заети са с оцеляването си, за да се посветят на абстрактни каузи като “солидарност” и “справедливост”. Пък БСП май щяла да намали и тока… Нищо, че същата тая БСП преди време им го вдигна като осигури със закон огромни печалби на производителите на зелени енергии. Но бабите не четат закони, а “Уикенд”. Знаят поименно фолкпевиците, но не и какво е плосък данък. Нито как тяхната Партия ги халоса с въвеждането му.

  Но да не им се сърдят градските чеда от жълтите павета, които също носят своите вини. Когато тълпи от хора останаха на улицата в годините на прехода,когато зимата гладуваха във ВМЗ-Сопот и Мадан, когато затваряха болниците в провинцията, градските революционери не показаха особена активност. Сега берем горчивите плодове на коварния разкол. Нещо повече: от двете страни дружно забиват нов клин помежду ни. Дано са ни останали сили и разум да го преодолеем, та заедно – “жълтите павета” и “провинцията”, “красивите, умните и интелигентните” ведно с “хората със специфичен зъбен статус” да изметем тия, които паразитират върху разделението.

  .

  Снимки:  Solidbul.eu

• Президентът Плевнелиев се включва в протеста с намерение за вето върху бюджета

  Приходите в хазната към полугодието изостават чувствително според най-новите данни на Министерството на финансите

   

  Таня Петрова, в. „Сега“

  Президентът Росен Плевнелиев обяви безпрецедентна за политическата практика до момента готовност да наложи вето върху закона за актуализация на държавния бюджет. В деня, в който финансовото министерство обяви данни за изпълнението на бюджета към юни, които показват чувствително изоставане в приходите, Плевнелиев заяви, че е склонен да спре закона. Евентуално вето ще нажежи допълнително страстите и ще превърне процедурно проекта в заложник на гласовете на „Атака“.

  „Склонен съм да наложа вето върху актуализацията на закона, но ще изчакам дебатите“, заявява пред bTV държавният глава. Според него законът за бюджета е най-важният закон, а много въпроси по проекта за промяната му са останали без отговор. Плевнелиев не дава никакъв пример. Преди седмица на въпрос на „Сега“ за евентуално вето върху актуализацията на бюджета от прессекретариата на президентството обясниха неофициално, че президентът няма подобно намерение.

  Евентуално вето ще принуди БСП и ДПС отново да разчитат на подкрепата на „Атака“, но този път не за кворум, а при гласуване по същество. Според парламентарния правилник наложено президентско вето се преодолява с повече от половината народни представители – 121. Депутатите на левицата и ДПС са 120. На въпрос няма ли да се стигне до такава ситуация, Плевнелиев отвръща: „Аз не участвам в подобни сценарии. Аз налагам вето само с аргументи. Това е моята принципна позиция“. Той допълни, че предстоящата парламентарна ваканция е без значение, защото „президентът е длъжен да седи над ваканциите и над ежедневното отиграване на ситуациите“. По правилник върнатите от президента закони се включват в дневния ред на парламента в 15-дневен срок от издаването на указа. При ваканция сроковете спират да текат.

  Преди седмица протестът срещу актуализацията на бюджета пред парламента прерасна в сблъсък между полиция и демонстранти. Преди това Реформарторският блок призова – президентът да наложи вето. В профила във „Фейсбук“ на ДАНСwithme се наложи подозрението, че с част от заема от 1 млрд. лв., който правителството ще изтегли, иска да осигури победа на предсрочните избори за ДПС и БСП.

  Заявеното от Плевнелиев намерение да наложи вето съвпадна с обявените от МФ предварителни данни за изпълнението на приходите и разходите към полугодието. От тях става ясно, че приходите в хазната чувствително изостават. При заложен годишен ръст от 1.8 млрд. лв. на данъчните приходи постъпленията до края на юни са само с 379.6 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. От данните става ясно, че при някои приходни пера темпото в оставащите 6 месеца на годината трябва да се увеличи 4 пъти, за да се сбъднат прогнозите. Всички партии признават изоставането в приходите, но се разминават по въпросите дали то може да се навакса и на какво точно се дължи. Темата предизвика поредица от спекулации с числа – и от премиера Орешарски, който заговори за дупка в бюджета до 2 млрд. лв., и от представители на ГЕРБ. В крайна сметка актуализацията се ограничи до 493 млн. лв. увеличение на дефицита в рамките на националното ограничение от 2% от БВП при допустими 3% в ЕС, а при обсъждането й на първо четене работодатели, синдикати, включително и БНБ застанаха зад проекта, макар и с различни аргументи.

  Готовността на президента да наложи вето породи критични коментари. Според председателя на БСК Божидар Данев, ако се стигне до такова решение, то ще е политически, а не икономически жест. „Независимо коя политическа сила взима властта – дали това ще бъде Реформаторският блок, или „България на гражданите“ – всяко ново правителство има право да актуализира бюджета с оглед на намеренията и целите, които има. Но този бюджет със самото си създаване имаше доста пороци, срещу които протестирахме. Бюджетът на г-н Дянков предвиждаше ръст на БВП от 1.9 %, а той в момента е 0.8%. Предвиждаше ръст на потреблението и намаляване на износа, които не се състояха. Но най-важният индикатор беше инфлацията, която се прогнозираше на нива от 3.4%, а в момента имаме точно обратното – дефлация. Също така нямаме очаквания ръст на приходите“, коментира Данев. По-рано през деня финансовият министър Петър Чобанов също коментира, че налагането на вето би представлявало „сериозна намеса в работата на правителството. До момента не ми е известно президент да е налагал вето на актуализация на бюджета. Това е само едно предположение. Тепърва ще видим каква ще бъде неговата реакция“.

  ИНТЕРПРЕТАЦИИ

  Изоставането в приходната част е тенденция, която беше отчетена още в мандата на служебния кабинет. Тогава очакваното БВП за т.г. бе ревизирано, бе намален и заложеният растеж на икономиката от 1.9 на 1% от БВП. Според оценката на служебния кабинет, правена на база данни от март, неизпълнението в приходната част щеше да е 400 млн. лв. и идваше от 220 млн. лв. минус при данъците и очакван 180 млн. минус при европейските средства. С встъпването на кабинета „Орешарски“ дупката необяснимо порасна до 2 млрд. лв., а после се разбра, че оценката за неизпълнението на приходите е 1 млрд. лв., а наред с това министерствата отправят заявки за 1 млрд. непланирани разходи. Основна критика към кабинета „Орешарски“ е, че той е обещавал да пребори контрабандата и да вдигне постъпленията, но това не се случва, а оправданието че кабинетът встъпи в длъжност скоро, а развитите от ГЕРБ кранчета на контрабандата, по думите на Йордан Цонев от ДПС, са трудни за затягане.

  НЕДОСТИГ

  Най-сериозно е изоставането в планираните приходи при косвените данъци, става ясно от данните на МФ. От приходи от ДДС за полугодието са събрани с 219.6 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г. В същото време при ДДС е планиран годишен ръст от 784.2 млн. лв. При приемането на бюджета приходите от ДДС бяха завишени с аргумент, че потреблението ще расте. При акцизите картината е по-зле – от акцизи т.г. се очакват 180 млн. лв. повече от планираното през миналата година, а в същото време събраното към полугодието е с 23.3 млн. по-малко спрямо юни 2012 г.

  С реалността се разминава и планът за приходите от данъка върху доходите на физическите лица, от който са събрани 66.8 млн. лв. над изпълнението за юни 2012 г., а се чака годишен ръст от 279.3 млн. лв. Тук попада и новият данък върху лихвите. Приходите от социалноосигурителни вноски за полугодието са със 124.1 млн. лв. повече спрямо юни 2012-а, но заложеното годишно увеличение е от 512.6 млн. лв. Регистрираното изоставане при данъчните приходи се компенсира донякъде с по-добро изпълнение на приходите от ЕС, въпреки това за юни дефицитът по консолидираната фискална програма е 7.6 млн. лв. при излишък за юни 2012 г. от 62 млн. лв.

   

• <<
• 1
...
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
...
• 415
• >>