Всички авторски страници

Авторски

• Протести вече и на плажа

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Този надпис, оригинално сътворен от водорасли и рамкиран с две български флагчета, изникна на един от черноморските ни плажове – този в Поморие.

  Протестиращите нямат умора – това заявиха за Фрогнюз някои от участниците в софийските протести, които, макар и временно, са далеч от София. Независимо от разстоянието обаче, те продължават да изразяват несъгласието си с управлението на кабинета Орешарски и са решили, че ще го правят, където и да се намират.

  По тази причина още през първия ден на лятната си отпуска младите недоволни пренесоха фрагмент от софийските протести на черноморския плаж в Поморие и събраха погледите на околните плажуващи, които на свой ред се хванаха за фотоапарати и телефони. А после споделиха, че това е заслужената им почивка, от която няма как да се откажат, защото е отдавна планирана, но приберат ли се обратно в София, пак тръгват по площадите.

  Източник:   Frognews.bg

• Борисов: НС да работи август за промени в Изборния кодекс

  Промените в Изборния кодекс може да се гледат от Народното събрание през август, вместо депутатите да излизат в отпуска. Това заяви пред журналисти в парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

  „Работата трябва да се нормализира, като се дадат оставки и се направят предсрочни избори. Всички знаят това. Слушах и Бисеров пак сутринта, че ние сме дошли да искаме отпуски. Точно обратното – ние сме тук да им предложим август месец да изгледаме Избирателния закон, защото всички това искат.

  Аз не знам от какво се умориха толкова. Ние работихме всеки ден в нашата централа“, заяви Борисов.

  „Не ние ги призоваваме за оставка, призовават ги толкова много хора. Как да излезем ние пред протестиращите или да станем съпричастни с тях. Ясно е, че трябва да има предсрочни избори“, посочи Борисов.

  Според него депутатите от другите парламентарни групи искат да почиват и са се нагласили да отиват да почиват.

  „Ние искаме да се гледа Избирателният кодекс, за да имаме готовност, когато хората пожелаят избори, да има нов Избирателен кодекс, като според тях сегашният не струвал нищо. Добре, съгласен съм, но август месец да направим нов“, обясни той.

  „Всички си дават сметка, че не е добро положението в държавата. Благодаря на г-н Станишев и г-н Местан, че спряха този анаболов метеж пред дома ми, Мишо Шамара, и не ги изпращат. Винаги 50 души ще има, които да ходят пред нечий дом“, отбеляза Борисов.

  Цветан Цветанов има дела и трябва да си ги гледа, каза Борисов пред журналисти в отговор на въпрос къде е зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

  Източник:  Vesti.bg

• Орешарски призна, че е безгласна буква в играта на БСП

  

  Премиерът Пламен Орешарски най-после наруши мълчанието си и вчера взе отношение по кървавите сблъсъци пред парламента, действията на МВР и упоритите протести с искане на неговата оставка. От изказванията му стана ясно, че от него нищо не зависи. Той препрати към БСП въпроса докога ще съществува правителството и отказа да коментира действията на МВР под претекст, че не той е ръководил операциите. И докато БСП за пореден път твърдо застана зад кабинета и Орешарски, сред социалистите нараства недоволството срещу вътрешния министър Цветлин Йовчев, който е заподозрян, че умишлено е провел абсурдната операция по извеждането на депутатите от обсадения парламент. В „пъкления план“, целящ да обслужи ГЕРБ, му помагал шефът на НСО Тодор Коджейков, който отговаря за сигурността на депутатите в парламента. Коджейков не отговори на въпроса на в. „Сега“ за участието си в организацията на евакуацията.

  „БСП като мандатоносител може да реши докога да свърши мандатът – до утре, до март или до края на мандата. Това, което аз съм поел като ангажименти, е на база на тази програма да правя периодични, краткосрочни, в рамките на няколко месеца, екшън планове или планове за действие, които да отчитам. До този момент се стремя да правя точно това. Аз не съм политически човек и няма да участвам в каквито и да е избори“, заяви премиерът Пламен Орешарски в отговор на въпрос дали с него е обсъждан вариант за избори през май 2014 г. Той уточни, че фактът, че програмата за управление на правителството, която ще се разглежда утре и която е с хоризонт до пролетта на 2014 г., няма нищо общо с идеята да има предсрочни парламентарни избори едновременно с евроизборите. „Не търсете каквито и да е скрити сигнали в програмата, както досега се опитваха да го правят заради политическата обстановка. Част от мерките прехвърлят този мандат и аз бих се радвал, когато програмата се дискутира в зала, да се включи и опозицията, за да може някои от дългосрочните мерки да се изпълняват и в следващи години. Има някои мерки, които сигурно надхвърлят и 10 години. Ако успеем да я изпълним до пролетта, би следвало да сме гениални, а не сме“, каза Орешарски.

  По повод на обсадата на парламента Орешарски оцени като „голяма грешка“ действията на протестиращите, но не и на полицията. „Аз видях всякакви кадри, на които хора хвърлят едри камъни, които няма как да са в центъра на София, което сигурно говори за предварителна подготовка“, посочи премиерът. И отказа коментар за действията на МВР, чийто грешки бяха сред основните причини за ескалацията на напрежението в нощта на обсадата на парламента.

  Малко по-рано същия ден пресслужбата му разпространи негово изявление, в което той благодари на служителите на МВР за проявения професионализъм и мъжество при овладяването на ситуацията пред парламента. „Апелирам МВР, изпълнителната власт, прокуратурата и Столична община да предприемат всички законови действия и мерки, за да защитят закона с цел нормално функциониране на държавата. Необходим е консенсус за намиране на изход от кризата, за възстановяване на държавността, справедливостта и развитието на България. Решени сме да търсим обществено съгласие и диалог за постигането на тези цели“, казва Орешарски.

  Не така миролюбиво към МВР обаче са настроени депутатите от БСП. Те публично недоволстват от действията на Цветлин Йовчев и спасителната му операция. По време на заседанието на депутатите и ръководството на БСП в сряда са се чули куп критики срещу вътрешния министър. Кирил Добрев е направил паралел с 1997 г. и се е възмутил, че Йовчев не се е появил на мястото на събитията. Други се чудили на решението автобусът с депутатите да тръгне минути след 22 ч., когато започват новинарските емисии. Въпреки всички критики обаче никой не е говорил за оставка, макар че към Йовчев има недоверие още от времето, когато бе назначен за министър, тъй като е тясно свързан с ГЕРБ.

  Социалният министър Хасан Адемов директно заяви вчера, че окървавяването на 40-ия ден на протеста е резултат от наслагване на грешни решения, неправилни преценки на психолози и тактици. Той смята, че първата грешка е била насрочването на заседанието на финансовата комисия по бюджета за 17:00 часа, непосредствено преди станалото вече традиционно събиране на демонстранти пред Народното събрание.Той сподели, че хаосът е бил голям. „Едва ли е важно кой е взел решението за 17:00 часа. Но сякаш има сценарий, който ни вкара в неприятната ситуация, едно наслагване на грешни решения“, обясни Адемов пред Би Ти Ви.

  Самото МВР упорито настоява, че „акцията с белия автобус“, както я кръсти „Фейсбук“, е била правилно решение. След като вътрешният министър Цветлин Йовчев пое отговорността за действията и обяви, че това е било адекватното поведение за онзи момент, по въпроса се изказа и главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Пред TV7 той обясни, че оперативният щаб е заседавал в сградата на МВР, както и че анализите му не били грешни, но тактиката не сработила. По думите му решението за автобуса е било наложително и ако трябва да се взима отново, ще е пак същото.

  Лазаров подчерта, че още от началото протестите са нерегламентирани и че Столична община проявява „творчество по този казус“. Думите му обаче придобиха заплашителна нотка, след като обясни, че в други държави в Европа за разпръскване на тълпите се използват водомети. Той не пожела да уточни дали МВР има намерение да стори същото, но обясни, че ако има заповед за прекратяване на протестите от Столична община, МВР ще трябва да направи „всичко възможно да разпръсне хората по какъвто и да е начин“. На въпрос защо във вторник вечерта около парламента не е имало полицаи с жилетки „Антиконфликт“, а тежко екипирана жандармерия, главният секретар заяви, че това решение е било взето след съвет от психолозите на МВР. Тази грешка беше доказана емпирично – в сряда вечерта, когато жандармерията се оттегли, а на площада около празния парламент се върнаха полицаите „Антиконфликт“, нямаше никакви проблеми между униформени и протестиращи.

  РАЗСЛЕДВАНЕ

  Софийската районна прокуратура вчера започна разследване по телевизионни кадри за действията на полицаите, които са били граждани. Разследват и хулигански действия и противообществени прояви на протестиращите. Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че огромната част от полицаите са се държали коректно и нямат отношение към начина на извеждане на депутатите и избраната тактика. Той беше категоричен, че ръководството на МВР трябва да окаже максимално съдействие при проверката. Той щял да търси кой е издал заповедта за евакуацията. Според него ставало дума за „непосредствено лице, което е ръководело действията там“. „Ще стигнем и дотам“, обеща той. За насилието се самосезира и омбудсманът Константин Пенчев.

  .
  Източник:  в. „Сега“

• Свобода, но и справедливост

  На Anibell

  .

  Провокиран съм от вчерашния (от 24 юли – бел.ред.) постинг „Да бъдеш свободен” на съблогърката ми Ани. Чудесно като литературно есе върху свободата на емигранта ни зад граница, особено след третата чаша класно вино, както си признава. Но и у нас след третата ракия, чувството за свобода и дори нирвана е не по-малко истинско. Но шегата настрана, защото темата за свободата и неразривно свързаната с нея, тази за справедливостта, са особено актуални в момента. Именно чувството за несвобода – личностна и икономическа, е извела хората на улицата и прокудила цвета на нацията ни в чужбина.

  Преди повече от сто години немският поет Хайнрих Хайне предупреждава французите да не подценяват силата на идеите, родени в тихите кабинети на философите, защото те могат да сринат цяла една цивилизация. И наистина „Критика на чистия разум” на Кант и творбите на Русо са мечът, обезглавил европейския деизъм и аристократизъм.

  Счита се, че човек е свободен дотолкова, доколкото никой не пречи на действията му. Ако някой му попречи да стори нещо или стесни границите на възможностите му под определен минимум, това е принуда и несвобода. Особено силно това се отнася за икономическата ни свобода. Ако човек е твърде беден и не може да си позволи нещо, което не е забранено от закона, например храна, работа, лечение, екскурзия в чужбина, правна защита и т.н. – то той е също толкова несвободен, колкото, ако това му беше забранено със закон. Ако бедността не ти позволява това, както например обстоятелството, че си сакат, би ти попречил да тичаш, то тази несвобода не би могла да се нарече лишаване от политическа свобода, но това не те прави по-малко несвободен. Обикновеният човек се нуждае много повече от храна, дрехи, лекарства, отколкото от лична свобода. Но малкото свобода, от която се нуждае днес, и по голямата, от която ще се нуждае утре, по нищо не се различава от свободата, за която му говорят интелектуалците и богатите.

  Онова, което тревожи съвестта на нашите и чужди неолиберали, е мисълта, че свободата, която проповядват, се различава в зависимост от социално-икономическите условия на живот. Това, че малцината, които я притежават, са я придобили за сметка на огромното мнозинство, което не я притежава. Равенството в ползването на благата на свободата гласи: Да не се държим с другите така, както не бихме искали да се държат с нас; да се отплащаме подобаващо на тези, на които дължим благоденствието и свободата си.

  Нещата трябва да се нарекат с истинските им имена. Свободата не е формалното равенство, нито честност, нито справедливост, нито култура, нито чиста съвест. Ако личната ти свобода, тази на съсловието ти, народа ти, предполага нещастието на други хора, то тогава системата, която предполага и допуска това, е несправедлива и безнравствена. Това означава, че свободата на едни понякога трябва да бъде ограничена, за да се осигури свободата на мнозинството от хората. За защита на своята индивидуална свобода тези „избраници” принуждават „обикновените“ да приемат начин на живот, при който нямат право да избират крайната цел.

  Свободата на личността, или на народа зависи от множество други ценности. Основните сред тях са равенството, справедливостта, щастието, сигурността и обществения ред. Тъкмо за това тя не може да бъде неограничена. Свободата на силния – физически или икономически, се налага да бъде ограничавана. Въпросът за справедливостта се свежда до това, кога едно общество може да се нарече справедливо. А това не е нищо повече от спазване на съвкупност от закони, правила и процедури, които регулират отношенията между хората.

  Справедливостта означава разпределение на ресурсите по начин, при който никой не получава незаслужени облаги, или никой не търпи вреди. Основните блага не са предмет на желания или предпочитания, а на потребности. Някои от основните блага са природни – здраве, интелигентност, въображение. Други са социални – права и свободи, възможности и способности, доходи и богатство, както и социална база за самоуважение, т.е за относителна самостоятелност. Това означава независимост на природния талант от социалния статус и класата. Изискващо премахване бариерите по пътя на талантливите хора с беден произход и те да се съревновават при равни условия с привилегированите и богатите за мястото си в обществото. Изброяването на тези основни принципи, харктеризиращи състоянието на свобода и несвобода, ни дават възможност да се ориентираме в нашата „демократична”, но по същество тоталитарна действителност. Която не дава никаква възможност да се измени налаганото над 20 години статукво, водещо до ужасяващо разслоение, разделение и противопоставяне.

  Всъщност, прехвърлянето на властта от едни ръце в други не води до увеличение на свободата, а само премества бремето на робството от един гръб на друг. Независимо в чии ръце се намира властта, основният проблем е не кой държи властта, а какво е количеството власт, което може да се даде в ръцете на един човек. Хората протестират срещу гнета на този или онзи управник, докато причината за това да бъдат угнетявани се дължи на концентрирането на властта на едно място, понеже свободата е застрашена от самото съществуване на абсолютна власт. Преяждането с власт от Бойко Борисов е една от причините за низвергването му. Демокрацията може да обезоръжи дадена върхушка, привилегирована личност или олигархична група, но самата тя държи отделната личност в не по-малка зависимост от предишните й господари.

  Особено комично беше твърдението на хората от обкръжението на Борисов – министри и парламентаристи, че са съгласни да бъдат подслушвани, т.е. да се ограничи личната им свобода. Жертвата на тези, които са готови да дадат собствената си и на други свобода в замяна на общественото си признание като група и личности, е еснафското пожертване на личната свобода и достойнство в името на сигурността, на топлото местенце в една йерархия. Имащи мъчителната привилегия да „избират” – между бремето на свободата – срещу спокойствието, удобството, безметежното и охолно съществуване в една тоталитарна и авторитарна структура.

  Хората, сражаващи се за свободата, се борят за правото да управляват те самите или техни представители. Често почти лишени от лични свободи, но по начин, позволяващ им да вземат участие, или поне да вярват, че вземат участие в законодателната или административна власт. А хората, правещи революциите, разбират под свобода обикновено завземането на властта от вярващи в определена идеологическа доктрина, от една класа, или социална група. Тяхната победа неизбежно носи неприятни последствия за изместените от властта, защото това води до репресии и изтребване на човешки същества. Това не им пречи да твърдят, че независимо от жертвите, те са застъпници за „истинската” свобода.

  Неразбирането на тези психологически и политически факти зад привидното двусмислие на думата „свобода” е причината съвременните ни идеолози и политолози да ни манипулират с погрешни представи за света, в който живеем. Защото не отчитат многообразието на човешките потребности и изобретателността на политиците ни в доказване, че пътят за постигане на един идеал може да доведе, както и стана, до неговата противоположност.

  .

  Светослав Атаджанов
  Djani.blog.bg

• България отвръща на удара

  „Бъдеще в миналото“ или как през 2009 г. един български блогър „си представя“ бъдещето на страната *

  .

  ––––––––––––––––––

  2011 г.

  Най-после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май Год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.

  Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.
  Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.

  Когато научава новината, министър-председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по-зле, и вдига слушалката на специалния телефон.

  „Гошо, разбра ли?” – пита възбудено министър- председателят – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
  Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда да приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.

  Така де, толкова злато не се намира всеки ден.

  Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.

  Редица основни играчи в в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.

  Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.
  А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.

  2012 г.

  България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики…. Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.

  Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.
  Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.

  „Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.

  2013 г.

  Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.

  България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което… Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.

  Сменен е и химнът – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.

  Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.

  Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.

  2014 г.

  Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.

  Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.

  България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите – да спира увеличаващите се вълни от имигранти.

  Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди, са съборени и построени отново.

  Потомците на Балдуин Фландърски (и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.

  2015 г.

  Вестник „Капитал” купува „Файненшъл таймс“, добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по-възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо взето се оправят.

  Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.

  Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”

  В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество, от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.

  2016 г.

  „ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да представя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.

  След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.

  Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
  Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.

  На границата са заловени първите американски и японски емигранти.

  2017 г.

  Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не…, ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.

  Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден в Плевен, или само коренът му е български.

  Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия, и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.

  България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.

  11.09.2018 г.

  Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София…

  А още не сме изхарчили и половината от златото…

   

  ––––––––––––––––––––––––

  * Текстът е публикуван в блога Тimurcommandos.blogspot.com през септември 2009 г., но и днес не е изгубил своя ироничен заряд.
  

   

• Прекратиха делото срещу Гергана Червенкова за екстрадиция в САЩ

  Софийският апелативният съд прекрати производството за екстрадиция срещу Гергана Червенкова. До този момент американският съд не е приел доказателствата на Червенкова за нейната невинност, но според нея и това ще стане.

  

  Същевременно съдът отмени мярката за неотклонение на Гергана от 1000 лева и забраната за напускане на страната. Съдия Лада Паунова отбеляза, че делото за екстрадиция не е същинско производство и не определя вина или невинност. То се основава само на искането на страната, която го е представила. След като то е оттеглено, основанието за делото отпада. Преди това и прокуратурата предложи прекратяване на производството, защото то е загубило своето основание. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

  Гергана Червенкова беше щастлива след произнасянето на съда, но заяви, че борбата за нейната невинност предстои. До този момент американският съд не е приемал нейните доказателства за невинност, но според нея това вече ще стане. Предстои прокуратурата в САЩ да се произнесе дали ще повдигне обвинение. Фирмата, към която Гергана е работила, е наела американски адвокати, които да я представляват в съда. Най-рано през есента на 2014 година се очаква да бъде даден ход на делото в САЩ.

  Източник:  в. „Сега“

• Две добри думи за българската полиция

  

  Пиша това с пълното съзнание, че след нощ с десетки окървавени протестиращи и два пъти по толкова насинени от удари с палки, възможно най-непопулярната позиция е да се каже добра дума за полицията.

  Двама наши хора пострадаха при сблъсъците. Иво Божков, който снима стрийма за OFFNews, мина през “Пирогов”, а снимката на не дотам нежното му съприкосновение с полицията бе публикувана в Би Би Си и обиколи света. Репортерът ни Кирил Хараланов е с насинен от удар с палка ръка и беше ритан от полицай, въпреки журналистическата си карта.

  Въпреки това смятам, че полицията си свърши работата по възможно най-добрия начин и направи всичко възможно да няма насилие.

  Както казва Елисавета – жената с окървавената глава – ние не сме отишли да се дуелираме с карамфили. Във всички ескалирали протести навсякъде по света, полицията бие. Това й е работата. Полицаите вчера направиха всичко възможно боят да е най-малко, въпреки че дружно им опънахме нервичките до крайност.

  Ще разкажа няколко случки от вчера:

  Моя позната, тридесет и няколко годишна и доста красива, застава с вдигнати ръце до възрастен и доста по-нисък от нея полицай от кордона, пазещ оттеглящия се вече зад “Св. Александър Невски” автобус с депутати. Гърдите й са точно до лицето му и тя почва да навежда глава ту към едната му, ту към другата му буза. Младите колеги на полицая от двете му страни избухват в смях от еротичната сцена, въпреки напрегнатия момент.

  Как този петдесет и няколко годишен човек с бяла коса се въздържа да плесне два шамара на моята позната – не знам. Но факт е, че остана невъзмутим.

  Минута след това чувам истерични писъци. Руса жена на средна възраст е минала зад кордона и е точно до автобуса, по който летят камъни. Трима полицаи я изнасят на ръце. Тя се гъне и пищи неистово, множеството крещи: “Убийци!”. Полицаите я оставят възможно най-нежно на земята, приклякайки, за да не стъпи накриво и я държат, докато се изправи.

  Минута след това друга жена повтаря сцената. Пак я изнасят внимателно.

  Един от полицаите намира табакера зад кордона, вдига я високо и се провиква “Някой си е загубил цигарите, на кого са?”.

  Всякакви глупости се изговориха днес за случилото се през нощта и най-големите бяха от хора, които не само на този, а на нито един протест не са стъпвали. И все едно и също се сучеше – имало ли е провокатори или е нямало.

  В нощ като вчерашната е все едно дали е имало. Мирните, усмихнатите, интелигентните хора от предишните 39 дни, бяха по-радикални и от най-печения провокатор. След като 39 дни им се подиграваха как с карнавални шествия нищо не се постига, на 40-ия ден дойде онзи момент, в който замириса на революция и изляха обидата си от всичките 39 дни, в които след работа всеки ден обикаляха улиците на София и вместо да ги чуят им обясняваха, че са 1000-1500 лумпена.

  Психологията на тълпата (не е задължително тази дума да е лоша) е добре известна. Адреналинът се вдига, желанията на отделната личност губят значение и за няколко минути целият площад има само една воля. Вчера тя беше да УБИЕ депутатите в рейса. Не да им сподели какво мисли за тях, не да ги напсува на майка, а да ги УБИЕ.

  Единственото нещо, което може да овладее разрушителните пориви в такъв момент е униформата. А единствената задача на хората, които я носят, е в продължение на решителните 5 минути да запазят респекта към нея. В тия 5 минути полицаите не могат да си позволят да бъдат меки. Защото, ако рухне респектът от униформата им, щяхме да убием депутатите и министрите в рейса. И после щяхме да се питаме как ни е дошло такова безумие в главата или кой “провокатор” го е направил.

  Сега искам да разкажа за моя сблъсък с полицая зад мен на снимката – този гигант с маската, който прилича на Робокоп.

  Попаднах в най-голямото меле, точно до депутатския рейс, със стъклена бутилка бира в ръка. Робокоп възпитано, но твърдо ми каза да отстъпя, аз му казах, че няма да стане. Разбрахме се от половин дума. Казах му: “Чакай да разкарам бирата, да не стане беля”. Той отстъпи, пуснахме от ръка на ръка бутилката да я изхвърлят зад протестиращите. И чак тогава почна надлъгването.

  Ако имах вътрешното убеждение, че Робокоп е мой враг, щях да опищя орталъка за думите, които си наговорихме. Каза, че ще ме смаже от бой, че ще ме рита, докато умра, че ще ми счупи главата, че ме арестува за неизпълнение на полицейско разпореждане. На което аз му размахвах едновременно журналистическата карта, камерата и телефона и му показвах как в момента целият свят гледа на стрийм какво се случва и вижда снимките в едър план, защото шервам непрекъснато. Така че да ме смаже, ако иска утре да е на първа страница.

  След 3-4 минути рейсът с депутатите зави към “Александър Невски” и напрежението се пренесе в друга част на кордона.

  Подадох ръка на моя Робокоп и му казах: “Много си печен”. Отговори, че и мене си ме бива и си поговорихме около минута за това колко са забавни протестите, докато не го предислоцираха в друга част на площада.

  Напрежението вече беше паднало рязко и с полицаите, с които допреди минута се бутахме, пак бяхме приятели, както в началото на протеста. Един от тях – изглежда дребен началник, гледаше отдалечаващия си рейс и казваше: “Гледай ги идиотите – колко си мислят, че ще издържат така. Можеш ли да управляваш държава по този начин?”.

  Питах го: “Вие как издържате?”, а той ми каза – “Не издържаме. Въпрос на време е да се направим, че сме объркали редиците и да ви пуснем при ония”.

  Тази нощ си говорих с много от полицаите. Питах ги: “Защо ви трябваше да вкарвате рейса точно в най-многобройното шествие, вместо да преспят една нощ депутатите в парламента?”. Всички отговаряха едно: “Тази глупост полицай не може да я измисли. Може да сме всякакви, но дотолкова си знаем работата”.

  Малко по-късно, при една от по-малките ескалации на напрежението, интелигентно момче до мен на висок глас питаше един полицай шаблонното: “От кого ги пазите? Ние протестираме и за вас, и вашите деца ще живеят в тази страна”.

  Изненадах се, че полицаят отговори: “Не пазим тях. Вас пазим от това, което искате да направите. А тях… Тях вече никой не може да ги опази…”.

  Сигурно сред всичките 400-500 полицаи около парламента е имало 10% садистични кретени, които са използвали момента да се отбият на беззащитните. Но огромното множество от полицаите изтърпя обидите и блъскането, без да използва сила. Както и унижението да стоиш 18 часа на крак, пазейки политици, които не харесваш, от роднините, приятелите си и хората, които вече познаваш от 39-те дни шествия, в които са ти ръкопляскали и се ти давали цветя и вода.

  За всичко това, полицаите заслужават две добри думи, въпреки кръвта, която се проля.

  Измежду всичките основания, които правителството има да подаде оставка, неизвестно защо пропускаме едно много важно – след сприятеляването на протеста с полицията, властта не е сигурна дали контролира репресивния си апарат.

  Ако протестиращите тръгнат на сблъсък с полицията, властта ще си осигури лоялността на полицаите, която сега е под въпрос.
  

  Идеята да се вреже рейса в тълпата целеше именно това. Полицаите го разбраха по-добре от протестиращите и въпреки, че се оказаха между два огъня, направиха всичко възможно да се пролее по-малко кръв, отколкото беше планирано.

   

  Владимир Йончев,

  Оffnews.bg

• Деветата световна среща на българските медии ще акцентира върху националните каузи

  Деветата световна среща на българските медии ще събере през есента представители на вестници, списания, радиа, телевизии и сайтове от над 35 страни. За домакини на форума тази година са избрани Пловдив и Велико Търново. Традиционното събитие ще се проведе от 13 до 18 октомври.

  Темата на Деветата среща е „Националните каузи и българските медии”. Тя ще предостави възможност на журналисти, работещи у нас и в чужбина, да обсъдят променената социална среда в България и ролята на медиите в нея. Във фокуса на внимание ще бъде мястото на четвъртата власт във формулирането и реализацията на националните приоритети и цели. Основен въпрос, чийто отговор ще търсят участниците, е кои са днешните български каузи и как медиите могат да работят за тяхното осъществяване. Наред с това ще се дискутират горещите теми за собствеността и зависимостите на медиите и техните взаимоотношения с бизнеса.

  Медийната среща се връща в България за трети път. Форумът, чиито инициатори са БТА и Асоциацията на българските медии по света, се организира ежегодно от 2005 г. Негови домакини досега бяха София, Чикаго, Рим, Мадрид, Бургас и Варна, Виена, Амстердам и Букурещ.

  Телевизия в Чикаго, вестник в Кипър, списание във Франция и информационен портал в Испания са само част от медиите на български език,появили се през последната година. Според най-новите данни българите, живеещи извън пределите на страната, са повече от 2 млн. души. Над 50 печатни и електронни издания на български език отразяват битието на общностите ни зад граница. Най-многобройни са те в САЩ, Испания, Гърция, Кипър.

  Нa снимката: Над 300 регистрирани участника се включиха в най-многолюдната досега среща – Виена, 2010 г.

  
  
  Източник: БТА

• Българският протест влезе сред водещите теми на световните медии

  Драматичното развитие в 40-тия им ден вкара българските протести сред водещите теми на някои от най-авторитетните световни медии.

  Две от най-големите световни информационни агенции – Ройтерс и Асошиейтед прес – описаха в репортажи вечерната обсада на парламента и нощните сблъсъци с полицията.

  

  „Ройтерс“ разказва и за издигнатите барикади и скандиранията „Мафия!, „Оставка!“ и „Червени боклуци“.

  „Въпреки оттеглянето на назначението на силен медиен магнат, възприеман като пример за това как частни институции контролират държавни институции, правителството не успя да укроти общественото недоволство в най-бедната и една от най-корумпираните държави в ЕС“, пише „Ройтерс“.

  Същата агенция, както и ББС подчертават изразената от еврокомисаря и заместник-председател на ЕК Вивиан Рединг симпатия и подкрепа за протестиращите в България.

  Вестник „Ню Йорк таймс“ в кореспонденция от София описва блокадата на демонстранти около сградата на Народното събрание и опитите на силите за сигурност да изведат от нея стотината депутати, министри и журналисти. Вестникът разказва за сблъсъците между протестиращите и полицията и за изградените от демонстрантите барикади от контейнери за боклук, пътни знаци и паважни плочки.

  Изданието посочва, че случилото се около парламента стана малко след като европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг открито застана на страната на протестиращите. Вестникът обръща внимание и на допитванията до общественото мнение, според които 60 процента от българите не одобряват правителството на Орешарски. Изданието подчертава, че България постепенно привиква да протестира, след като миналото лято демонстрации на еколози блокираха главно софийско кръстовище и станаха причина за промяна закона за горите.

  След седмици на всекидневни демонстрации в България срещу корупцията, протестите прераснаха в насилие и увеличиха натиска върху новия български премиер Пламен Орешарски часове след като той отхвърли призивите на протестиращите да подаде оставка, пише американското финансово издание „Уолстрийт джърнъл“. В кореспонденция от София на журналиста Шон Карни се описва обстановката около парламента тази нощ. Авторът посочва, че „неидентифицирана група се отдели от протеста и започна да хвърля камъни по полицията и автобуса с депутати и министри“.

  Подобни улични протести доведоха до падането на предишното българско правителство тази зима, посочва вестникът. Сега новият премиер технократ Орешарски оглавява правителство на малцинството, но неговият меден месец с българите свърши прекалено бързо заради назначението на Делян Пеевски, припомня изданието.

  В интервю за в. „Уолстрийт джърнъл„, дадено във вторник, Орешарски казва, че протестите не могат да продължат до безкрайност, повтаряйки, че няма да подаде оставка. Той признава, че България има корупционна история, в която са замесени бизнес интереси и правителства, но подчертава, че никой не може да очаква проблемът с корупцията да бъде разрешен за една нощ. Орешарски определя и като неприемливо да бъде критикуван, че насърчава корупционните практики при условие че той заема поста само от няколко седмици.

  По повод скандалните назначения, станали причина за демонстрациите, премиерът подчертава, че „що се касае до качествата на назначените, той също има възражения“, но припомня, че парламентарната политика включва и постигането на компромиси с партньорите. Премиерът предупреждава обаче, че понякога легендите надделяват над действителността и добавя, че въпросните назначения не са по никакъв начин различни от назначенията при предишното правителство.

  „Много от тези хора заемаха същите позиции и при предходните правителства и тогава нямаше протести“, посочва премиерът и уверява, че продължава да бъде верен на демократичните принципи.

  Български депутати и министри бяха обсадени в парламента, посочват френските вестници „Либерасион“ и „Монд“. След самозапалвания и протести срещу бедността, довели до падането на предишното правителство, сега новото правителство също е изложено на натиск, посочват френските издания и припомнят, че предишният премиер Бойко Борисов е поискал оставката на кабинета Орешарски.

  

  Протестиращите срещу корупцията обсадиха парламента, пише италианският в. „Република“ и посочва, че случващото само задълбочава кризата в най-бедната страна в Европа, започнала от началото на годината.

  Катарският ТВ канал „Ал Джазира“ помества на уебсайта си информация на същата тема, като изтъква възгласите „Мафия!“ и „Оставка!“ на протестиращите по адрес на социалистическото правителство на България. Посочва се, че автобусът с депутати и министри, който е правел опит да преодолее живата блокада, е бил замерян с пластмасови бутилки и други предмети. Когато полицаите поправяха със сила път на автобуса, хората скандираха „Убийци!“, се казва в репортажа от София.

  Руската агенция РИА „Новости“ също публикува на уебсайта си информация за случилото се тази нощ в центъра в българската столица, а ИТАР-ТАС пусна след полунощ българско време пет кореспонденции от София.

  Източник:  Mediapool

• Аз бях там, Йовчев…

  Из текст, публикуван в 1kam1.eu.

   

  

  Аз бях там, Йовчев.

  На първия ред.

  Седяхме, викахме, запалихме свещи за малката Елена, мълчахме.

  После ти прати камионетките и автобуса.

  Без да кажат дума, без да предупредят, ти ги хвърли срещу хората.

  Биеха, Йовчев, проверете си записите.

  Биеха.

  Толкова бяха „професионални“, че не отвориха кордона да пропуснат жената с разкървавеното лице.

  До най-близката линейка.

  Вашата линейка, вътре, зад загражденията.

  До мен момче лежеше на земята и само питаше: „Защо ни биете, защо ни биете, защо ни биете?“, а полицаите бутаха върху му жени и момичета.

  Затрупахте го, а той продължаваше отдолу да пита.

  Държахме се.

  Не се познаваме.

  Просто се държахме долу на земята.

  Полицаите продължаваха да бият, проверете си записите.

  * * *

   Хората скандираха: „Мирен протест! Мирен протест!“ и: „Сядай долу“.

  Почти всички седнаха.

  Докато бунтът седеше на земята, строена група полицаи със шлемове и тежко въоръжение, явно получи сигнал да тръгва.

  Махнаха загражденията.

  Щурмът започна!

  Кървавият щурм от 40-я ден на протеста!

  Газеха хора, биеха с палки, с щитове, някои полицаи удряха и с металните си каски.

  И всичко това заради кефа на една шепа политици и една шепа привилегировани депутати!

  Срам за България!

  .

  ––––––––––––––––––––––

  Видеозапис от репортаж на Би Ти Ви:

   
  .
  
  .

• След 8-часова блокада и кървави сблъсъци изведоха министри и депутати от НС

  Близо 100 човека – трима министри – социалният Хасан Адемов, финансовият Петър Чобанов и икономическият Драгомир Стойнев, депутати от БСП, ДПС и ГЕРБ, журналисти, представители на синдикатите и на работодателите, се оказаха под близо 8-часова обсада в парламента – от 17.00 часа до 03.30 сутринта.

  Малко след 22.00 часа полицията се опита да изведе част от депутатите – от БСП и ДПС, с автобус, при което се стигна до стълкновения между полиция и протестиращи. Демонстранти попречиха на автобуса да напусне района на Народното събрание и депутатите бяха върнати отново в парламентарната сграда. По последни данни десетима души – двама полицаи и 8 протестиращи, са ранени при сблъсъците.

  След опита с автобуса, протестиращите се заеха да направят по-сериозни препятствия от телата си по потенциалните изходи от Народното събрание. По всички улички, от които може да излезе превозно средство, бяха направени барикади от всякакви подръчни материали – кофи за боклук, плочки от тротоарите, строителни отпадъци, пътни знаци.

  Около 02.30 часа органите на реда изненадаха множеството, като подеха нова акция. Стотици полицаи с пълно бойно съоръжение направиха кордон и заградиха протестиращите, като успяха да изтласкат част от тях, които бяха блокирали служебния вход от североизточната част на парламента и бяха изградили барикади от пейки и всякакви предмети. Протестиращите им отговориха със скандирания „мафия“ и „много сме, силни сме“. Част от протестиращите бяха изтласкани към бул. „Васил Левски“. Те вдигнаха ръце, жест, че няма да влизат в конфронтация с полицията. Репортерът на Дарик Валентин Грънчаров отнесе няколко удара с полицейска палка, докато отразяваше акцията на полицията.

  След като протестиращите бяха изолирани, от служебния вход полицаите изведоха тримата министри и депутатите от БСП и ДПС от сградата на парламента с коли на жандармерията.

  Малко след 04.30 часа от Народното събрание бяха изведени и останалите хора – депутатите от ГЕРБ, журналисти и представители на синдикатите и на работодателите.

  Как се стигна до сблъсъците между полиция и протестиращи

  Малко преди 22.00 часа голяма група жандармеристи и полицаи се строиха в района на парламента. Коли на жандармерията скриха видимостта на протестиращите към северния вход на Народното събрание, откъдето бяха изведени депутатите. Протестиращите около сградата на Народното събрание скандираха „Оставка“, „Червени боклуци“, „Арестувайте ги“. Стигна се до сблъсъци между протестиращи и полиция. По последни данни общо десетима са пострадали при сблъсъците – двама полицаи са откарани ранени във ВМА, няма опасност за живота им.

  Петима протестиращи са откарани в Пирогов. Четирима от тях са били с контузии по главата и след преглед са освободени за домашно лечение. Петият е с мозъчно сътресение, вследствие на удар, което налагало да остане в болницата за наблюдение. Той обаче изразил собствено желание да бъде освободен, така че в Пирогов няма да нощуват протестиращи. Трима цивилни са били превързани на място от спешните екипи.

  Полицаи с каски и шлемове проправяха път сред протестиращите на коли на жандармерията и на автобуса, който тръгна от северния вход на НС с част от депутатите. Кордонът от полицаи изтласка протестиращите, струпани край загражденията, и ги раздели на две части – едната към храм-паметника „Ал. Невски“, другата – към Синодалната палата. Протестиращите изпочупиха автобуса, хвърляйки по него всякакви предмети.

  

  Близо 40 минути множеството не позволяваше на автобуса с депутатите да напусне района на Парламента. Полицаите направиха жива верига пред автобуса, но той бе блокиран в района на храма „Александър Невски“ откъм улица „Московска“. Шофьорът на автобуса се принуди да върне возилото отново пред служебния вход на парламента.

  Жена, която е била на първа линия точно пред жандармеристите съобщи за Дарик, че органите на реда ги настъпили с шутов, блъскали ги и ги удряли с палки, за да разчистят пътя на автобуса.

  Иван Бедров, който е отразявал протестите, заяви за Дарик, че след като автобусът с депутатите е тръгнал от сградата на Народното събрание, полицаите са удряли наред, за да могат да направят път на автобуса. По думите му полицай е замахнал с палка в опит да счупи обектива на камерата му, за да не се види реално какво се случва. Според Бедров 40-ият ден е бил повратната точка на протестите и кабинетът не може да управлява повече.

  Жена на инвалидна количка сподели, че 30-а поред вечер се включва в протестите, защото не може да гледа държавата в това състояние.

  Протестиращи събраха на едно място всички вещи, които са изгубени по време на сблъсъците – телефони, дрехи, лични документи, така че всеки да може да си ги потърси.

  Около 23.00 часа обстановката в района на парламента се успокои.

  За Дарик Менда Стоянова от ГЕРБ, която бе в сградата на НС, заяви, че обстановката в парламента също е спокойна.

  МВР разполага с достатъчно сили, за да гарантира сигурността в столицата. Това се казва в позиция на ведомството, разпространена тази нощ. Въпреки опитите за провокации полицейските служители запазиха спокойствие и предотвратиха ескалиране на напрежението по време на протестите тази вечер в столицата. В резултат на отделни действия, довели до нарушаване на обществения ред, са пострадали както протестиращи, така и полицейски служители, се казва в съобщението. Полицията призова гражданите да запазят спокойствие и да се разграничават от всякакви прояви на агресия.

  Протестиращите барикадираха района на Парламента

  След опита с автобуса, протестиращите направиха по-сериозни препятствия по потенциалните изходи от Народното събрание. По всички улички, от които може да излезе превозно средство, бяха направени барикади.

  От задната страна на храма „Александър Невски“ изходът бе блокиран с боклукчийски контейнери. Импровизирани барикади бяха издигнати и на други места. Едната бе на ъгъла на ул. Париж“ и „Московска“, където демонстрантите поставяха пейки, на ул. „Оборище“ до площад „Ал. Невски“ бяха струпани контейнери, плочки. В този район барикадата бе висока близо два метра. Протестиращи домъкнаха на барикадата и голям чадър от столично заведение, както и контейнер, който запалиха.

  Откъм БАН протестиращите направиха барикада от плочки, колчета, камъни и контейнери. От всички посоки хората носеха различни предмети, подходящи за прегради. Вече изградените барикади се украсяваха с цветя и дръвчета. От страната на градинката към СУ също имаше барикада от контейнери. На „Цар Освободител“ барикадата бе от кофи, пътни знаци, клони.

  Около 1.20 часа автобусът, който преди няколко часа не успя да мине през блокадата, отново се придвижи до входа. Жандармеристите се строиха пак, както и при предишната операция, което раздвижи и протестиращите. Оказа се, че е фалшива тревога.

  

   

  Решителната акция на полицаите

  Около 02.30 часа органите на реда подеха нова акция. Стотици полицаи с пълно бойно съоръжение направиха кордон и заградиха протестиращите, като успяха да изтласкат част от тях, които бяха блокирали служебния вход от североизточната част на парламента и бяха изградили барикади от пейки и всякакви предмети. Протестиращите им отговориха със скандирания „мафия“ и много сме, силни сме. Част от протестиращите бяха изтласкани към бул. „Васил Левски“.

  Същата акция бе проведена и с протестиращите, които се намираха в района на улица „Оборище“.

  Методично полицаите се опитваха да изолират хората на места, по-далеч от огражденията. Една част от хората бяха блокирани пред централния вход на парламента, други при университета, трети на „Оборище“ и край служебния вход. Идеята бе групите да не могат да се съберат.

  На пресечката между бул. „Васил Левски“ и ул. „Оборище“ се образува плътен полицейски кордон, който попречи на хората да стигнат до другата страна на Парламента.

  След близо 8-часова блокада около 03.30 часа полицаите изведоха тримата министри и депутатите от БСП и ДПС от сградата на Народното събрание. Те бяха съпровождани от полицейски кордон. Депутатите бяха изведени с коли на жандармерията. Протестиращите им отговориха с бурни скандирания „предатели“.

  В ранните часове в сряда се появи фадрома в района на Парламента, който разруши барикадите, изградени от протестиращите. Голяма част от протестиращите се събраха на ъгъла на „Васил Левски“ и „Оборище“. Там ги посрещна кордон от полицаи. Чуха се викове „Утре пак“ и „Жалки сте“. Хората викаха: „Оставихме плочките цели, защо ги чупите“.

  Около 04.00 часа протестиращите започнаха да се разотиват, а в 04.30 бяха изведени и последните хора, останали в сградата на Народното събрание – депутати от ГЕРБ и журналисти.

  

  Началото на протеста

  В 40-ата вечер от началото на протестите множестшото в столицата се събра и обсади сградата на Народното събрание. Причината е, че в парламента заседаваха парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономическа политика и туризъм и по труда и социалната политика. Основната цел на протестиращите бе никой от сградата на парламента да не бъде допуснат да излезе.

  Заради широкия спектър на ограждения, протестиращите се разделиха на няколко групи.

  Три групи протестиращи пазиха нито един народен представител да не излезе от служебния вход на парламентарната сграда. Две от групите бяха разположени от двете страни на храм-паметника „Свети Александър Невски“ и една бе на улица „Париж“ – до Светия Синод.

  Ограждения липсваха единствено на мястото, където свършва улица „Шипка“ в перпендикулярната на нея улица „Париж“ – зад „Светия Синод“, това наложи там да бъдат концертирани много от полицаите, охраняващи протестите. Това породи огромно недоволство сред събралото се множество и те от своя страна бяха силно освирквани. С подръчни средства групата, намираща се на улица „Париж“ – загради полицейския кордон, който ги пазеше да не навлязат към входовете на Народното събрание и по този начин се получи символично второ ограждение, което да попречи на евентуални излизащи и последваха реплики: „Излезте с вдигнати ръце, вие сте обкръжени“.

  

  Тази вечер за първи път същински протест пред сградата на Министерския съвет нямаше. Там се събраха не повече от стотина души, които не успяха да блокират движението в района. Младежи на велосипеди минаха покрай тях и ги подканиха да не седят пред Министерски съвет, а да се отправят пред сградата на Народното събрание, тъй като не достигали хора, за да я блокират.

  

  Широките заграждения не позволяваха на протестиращите да се обединят. Пета група бе разположена в градинката до Софийския университет. Велосипедистите обикаляха от група в група и съветваха хора от една по-голяма група, да преминат към друга по-малобройна, за да бъдат относително равни всичките групи.

  

  Протести и в други градове на страната

  И днес около 50 души тръгнаха по Главната улица в Пловдив с плакати, свирки и вувузели, скандирайки „Червени боклуци“ и „Оставка“. Те направиха промяна в маршрута и от Джумая джамия се върнаха обратно към площада пред общината, а оттам се отправиха към централата на БСП в града на ул. „Кръстьо Пастухов“. Там престояха около 10 минути, като изписаха на асфалта с тебешир думата „Оставка“. Оттам групата се разотиде, без да блокира улици и кръстовища.

  Репортер на Дарик бе обект на словесни нападки от страна на протестиращи, които настояваха да разберат защо журналистите не се включват в протестите. Отговорът, че професията изисква обективност и ненамеса не бе удостоен с внимание.

  За втори път в рамките на 3 дни бе забелязано отсъствието на флагмана на пловдивските протести Христо Марков. Не стана ясно и дали ще има организиран поход към Бузлуджа в петък, когато е традиционния събор на партията – столетница на върха. Остава в сила обаче акцията в четвъртък, когато протестиращите ще се съберат с червени торби, пълни с боклук, като символ на недоволството им от управляващите.

  

  Около 300 души дойдоха сутринта на 40-ия ден на протестите, за да изпият традиционното си сутрешно кафе пред парламента в знак на протест срещу кабинета „Орешарски“. Протестиращите извикаха свещенослужител, който отслужи молебен за правителството. Хората донесоха на площада празен ковчег, символ на правителството на Орешарски, поднесоха жито, почерпиха и с шампанско. За кратко беше спряно движението, за да бъде пренесен траурно ковчега. След това трафикът отново бе възстановен, а част от хората се разотидоха.

  Вече е активен и сайт, който цели да преброи искащите оставката на правителството и нови избори noviizbori2013.com. На сайта може да се гласува и с искане за граждански контрол на всяко следващо управление.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• В. Рединг: Или има олигархия, или демокрация, не и двете в едно

  Граждани се оплакаха на Рединг от корупция, зависими медии и липса на перспектива

  .

  София. Корумпирано правителство, зависими медии, лошо правосъдие, липса на перспектива за младите и недостигащи до малките фирми евросредства. Това бяха основните послания, които гражданите отправиха по време на диалога си със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Вивиан Рединг днес. Красноречиво доказателство за загубата на доверие към българския политически елит бяха отправените настойчиви призиви ЕК да се намесва по-категорично и да показва слабостите на управлението у нас, дори бяха изразени очаквания към комисията за провеждане на реформи в България.

  .

  

  В отговор Рединг заяви, че ЕК не може да замени правителството и няма правомощия да му иска оставката. Отговорност на гражданите институциите да бъдат силни, каза еврокомисарят. Тя е трогната от желанието на българите да се борят срещу корупцията в името на демокрацията. ЕК ще упражни натиск върху правителството да се бори с корупцията, каза Вивиан Рединг и припомни и мониторинговия механизъм за България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

  Тя отправи призив към партиите да чуват гласът на народа при взимането на решения.

  Олигархията и демокрацията са смъртни врагове и не могат да съществуват заедно, заяви Рединг.

  “Ясно казах на двете големи политически партии в България – забравете миналото, говорете за бъдещето, седнете на масата, за да изведете страната напред, спрете политическите кавги“, продължи тя.

  Дискусията, продължила около два часа и половина, е част от инициираните от ЕК публични дебати с европейските граждани относно бъдещето на Европа.

  В нея участва и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че демокрацията се нуждае от пазарна, а не олигархична икономика; от независими, а не монополни медии и правораздавателна система, която да не отсъжда в полза на силните.

  Гражданите поискаха евромониторинг на парламента и корпус за реформи

  Основен акцент в повечето изказвания на гражданите беше желанието ЕК да се намеси по-сериозно в България, като имаше и екзотични предложения за постоянен европейски мониторинг в парламента, който да доведе до пълна промяна, а така също и да бъде изпратен корпус в България от европейски юристи и други експерти, които да проведат реформите у нас. Бе отправена и молба ЕК да не позволява на правителството на Пламен Орешарски да взима още заеми и да превърне България във “втора Гърция“.

  Присъстващите на дискусията се оплакаха от нарушаване на основни човешки права и представиха лични казуси.

  Общият тон на изказванията обаче бе насочен остро срещу сегашното правителството и политическия елит.

  Конкретни бяха исканията за по-сериозен контрол върху еврофондовете, като гражданите обявиха, че в България се злоупотребява с тях и са източвани.

  Рединг: За нас беше облекчение, че гражданския глас срещу Пеевски се чу

  „Ние ви помагаме, можем да ви насочваме, но вие, гражданите, сте тези, които трябва да се грижите институциите да са силни“, заяви от своя страна Рединг. „Казвате – няма проблем с Европа, но имаме с моето правителство, но кой отговаря за вашето правителство – това сте вие, българите“, коментира тя.

  „Вие протестирахте срещу една номинация и тя веднага бе отменена. За нас бе голямо облекчение, че гражданският глас се чува. Вземете нещата в свои ръце, бъдете следващите в парламента. Не бъдете само на улиците“, обърна се Вивиан Рединг към гражданите на България.

  „В Брюксел уважават правото на държавите членки да решават сами вътрешните си въпроси, но някои ситуации имат отражение в Съюза като цяло“, допълни тя.

  „Никой няма право да се намесва в медиите…Това е проблем, който сами трябва да си решите. Вие, хората, трябва да покажете, че не сте съгласни с подкупни журналисти и несвободни медии”, продължи еврокомисар Рединг.

  По повод намерението на правителството да вземе нов заем, Рединг коментира, че Европа разглежда начините, по които националните бюджети се изграждат, за да се види дали парите се влагат в инвестиции в бъдещето или в краткосрочна консумация и предупреждава, ако се влагат много пари в краткосрочна консумация, защото това означава, че следващото поколение ще трябва да плаща тези пари.

  „Удобно е, знам, защото, когато политиците дават нещо на хората, хората ще ги обичат. Но хората ме обичат сега, а децата ми ще ме намразят, защото съм направил нещо, което е добро за седмица, а лошо за тези, които ще трябва да връщат парите“, коментира еврокомисарят.

  “Олигархията и демокрацията са смъртни врагове“

  “Призовавам партиите ви да създадат такава система, че гласът на народа да се чува, преди да се вземе политическо решение. Всяка държава има нужда от силни институции и демокрацията има нужда от силни институции. Защо се боря за реформи с министрите – за силна съдебна система. Защото силната демокрация има нужда от стабилно, силно правосъдие. Борим се с корупцията, тя изяжда отвътре демокрацията“, заяви Рединг.

  „Или има олигархия, или демокрация, двете в едно ги няма“, отбеляза тя.

  „Корупция, олигархия, липса на справедливост в работата на институциите, отчаяние – това чувам от гражданите, откакто съм пристигнала в България. Демокрация не може да работи така. Тук не се намесвам във вътрешните работи на България… Една от причините, поради която не сме премахнали механизма за оценка и сътрудничество е, че се използва за упражняване на натиск за независими институции, които да работят”, посочи тя.

  „Политиката е служба за народа, а не службичка“, каза още Рединг.

  Плевнелиев: Народът е възроден и си иска държавата

  На събитието присъства и президентът Росен Плевнелиев, който заяви в началото, че 2013-а е годината на българското гражданско общество – годината, в която българите излязоха да променят и зададат дневния ред на политиците и институциите. “Много често се задаваха въпроси дали „Радка пиратка“ не измести „Върви, народе възродени“. Вие виждате един възроден народ, който казва: не, ние искаме своята държава“, заяви той.

  “Няма нищо лошо в това гражданите да са на улицата, защото те задават посоката. Днес основното задължение на политиците е да чуем, нищо повече, да чуем вас, вашия дневен ред, народът е този, който посочва посоката, този, който изисква и очаква”, посочи президентът.

  “Надявам се българските политици, в това число и аз, да не пропуснат историческия шанс и да не произведат историческия срам да не се отвърне на подадената ръка от гражданите за промяна. Изводът от днешния дебат е, че българите са най-проевропейската нация. Това го показва и статистиката”, заяви държавният глава.

  “Позволете ми да благодаря на комисар Рединг за нейната великолепна инициатива, която събира европейските граждани от всички кътчета на Европа за дебат. В България ври и кипи, гражданите са на улицата, те искат, имат мнение, те задават посоката, и затова няма нищо лошо днес да има такъв дебат“, каза Плевнелиев.

  По време на диалога с гражданите беше проведена и анкета сред присъстващите, които по електронен път отговориха на въпроси като “Смятате ли, че ви се чува гласът в Европа?“. 68% отговориха с „не“. Според Рединг това е близо до средните стойности за Европа. Над 90% заявиха, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент.

  Докато течеше събитието, пред Военния клуб са се събрали няколко десетки протестиращи срещу кабинета на Пламен Орешарски.

  Единственият представител на управляващите, забелязан на дискусията, бе министърът на правосъдието Зинаида Златанова, която е бивш шеф на представителството на ЕК в България.

  След пристигането си в София в понеделник Вивиан Рединг се срещна с президента Плевнелиев и вицепремиера Златанова, но нямаше срещи с други представители на правителството.

  .

  Никола Лалов,

  Mediapool

• Стълпотворение пред Военния клуб на срещата на Вивиан Рединг с граждани

  Искам да ви чуя – с тези думи на български език заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг се обърна към гражданите, събрани за диалог с нея във Военния клуб в София. Рединг изтъкна колко е важно политиците да се вслушват в гласа на гражданите. Едва 28% от европейците смятат, че гласът им се чува. Българите също не са далеч от този показател.

  .
  

  Основната тема на диалога е как кризата промени Европа. На срещата присъства и президентът Росен Плевнелиев. На участниците се задават различни въпроси, на които тя отговарят с “да” и “не”. Така се измерват обществените нагласи в страната, с които еврокомисарят се запознава и коментира.

  –––––––––––-

  Около 50 човека не успяха да попаднат в залата на Централния военен клуб в София, където днес протича срещата на еврокомисар Вивиан Рединг, видя репортер на БЛИЦ. Те се разделиха на две – част от тях останаха пред вратата с надежда да влязат по-късно, другите преминаха в градинката на “Кристал”. Страстите се разгорещиха, когато хората пред вратата на Военния клуб поискаха еврокомисарката да удължи времето за среща с гражданите, дори и ако трябва да намали времето си за официалните срещи.
  

  

  “Със Станишев и Орешарски може да се вижда и в Брюксел, но с нас – само тук и сега”, се чуваше сред хората. След няколко минути от залата изнесоха тонколона, по която можеше да се чува какво става в залата.

  Това успокои духовете и събраните се заслушаха. След това обаче отново се чуха призиви – да се върви към Народното събрание и там да се иска втора среща с Рединг. Този призив обаче не срещна одобрение.

  

  Повечето от събралите се хора са познати лица от протестите, някои носеха и същите плакати, които видяхме снощи и вероятно ще видим и тази вечер на площад “Независимост”. Появиха се и групички провокатори, които бяха отблъснати. Полицаи провериха личните карти на някои от тях. Сред провокаторите беше и прословутият Боби Петното.

  .

  Красимир Тодоров, БЛИЦ

  Снимки:  Prikachi.com и БЛИЦ
  

• За първи път след 1945 г. бебетата в България ще са под 60 000

  От 1 януари до средата на юли 2013 г. в страната са родени само 32 218 деца

  

  България ще запише един тъжен рекорд в края на годината. През 2013-а на бял свят ще се появят по-малко от 60 000 бебета, пише в. „Преса“.

  От следвоенната 1945 г. никога досега раждаемостта не е била толкова ниска. Тогава населението на страната е било малко над 7 млн. души, а са се родили 61 300 деца. От 1 януари до средата на юли са проплакали 32 218 деца, показва електронният регистър за ражданията у нас. Това е с 2300 по-малко от същия период на миналата година.

  А именно през 2012-а беше поставен последният антирекорд, когато се родиха едва 63 891 бебета. Това е с почти 1000 по-малко от кризисната 1997 г. През последните 10 години най-много бебета са родени през 2009 г. – 80 956. Рекорден е бил броят им през 1950 г. – 182 571.

  .

  Константин Тодоров,
  

  Novini.bg

• Държавите с най-голяма продължителност на живота

  Един от най-важните фактори за дълголетието на една нация са добрите доходи

  

  Учените са установили, че един от най-важните фактори за дълголетието на една нация са добрите доходи на гражданите, които им дават възможност да си позволят да се хранят здравословно. Друг много важен фактор е тютюнопушенето. По-богатите нации имат и достъп до по-качествено здравеопазване.

  Вижте кои са държавите с най-дълга продължителност на живота:

  10. Гърнси – 80.42 години

  Гърнси е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови. Той е коронно владение на Великобритания. Тук има много ниски данъци и е известен като „данъчен рай“. Повечето жители работят на добре платени офис длъжности, голяма част от доходите им идват от финансовия сектор. Те могат да си позволят здравословна храна и добро медицинско обслужване.

  9. Австралия – 80.50 години

  В началото на 20-ти век продължителността на живота е била едва 59 години за жени и 55 години за мъже. В периода 1901 – 2000 година тя се е увеличила драстично.

  8. Швейцария – 80.51 години

  Животът в Швейцария е спокоен, хората имат стабилна икономика, малко стрес и добро медицинско обслужване.

  7. Швеция – 80.51 години

  Швеция има най-ниския брой пушачи в развития свят, което допринася за доброто здраве на населението.

  6. Япония – 81.25 години

  Япония е държавата с най-нисък брой затлъстели граждани в света. Те се хранят най-вече с ориз, юфка, риба и зеленчуци. Може би е от значение това, че японците не са така привързани към автомобилите си като други развити нации и често ходят пеш.

  5. Хонконг – 81.59 години

  Имат подобна диета като японците. Хранят се със зеленчуци, тофу и риба. Затлъстяването не е много разпространено.

  4. Сингапур – 81.71 години

  Освен добро медицинско обслужване, в страната има много добре развита система за грижа за възрастни хора.

  3. Сан Марино – 81.71 години

  В малката държава хората имат добри доходи и работят предимно в офиси.

  2. Макао – 82.19 години

  Около 70% от доходите на Макао са от хазартната индустрия. Правителството инвестира много в здравеопазването.

  1. Андора – 83.51 години

  Намира се между Испания и Франция. Някога това е била една от най-бедните държави в Европа. След Втората световна война обаче става известна туристическа дестинация. Държавата има 71 000 граждани, повечето от които се радват на добро здраве.

  .

  Константин Тодоров,

  Novini.bg

• Заговорът срещу АЕЦ „Козлодуй“

  

  Източник:  Worldtodaybg.com

  През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над АЕЦ “Козлодуй” казва – вероятно на шега:
  “Тя е опасна!”.

  Тази шега обаче се оказва много удобна, и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.

  Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!

  След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди

  

  изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.
  Евтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй”, е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българския.

  Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
  За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в неин интерес. И тя намира хората, които й трябват.

  Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.

  Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието.

  

  Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски

  

  групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.
  Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.

  На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар. ”Сметка за ядрена безопасност”. Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.

  Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.

  По-късно Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си, ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ ”Козлодуй” започва още от Берово време.

  

  На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз – бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген – посещава България.

  Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов за закриване на четири български реактора от АЕЦ ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора” в най-ранни срокове”.

  Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:
  „Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.

  Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също ”Меморандума”.

  В пресата, радиото, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г.

  от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.

  

   

   

   

   

   

  На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.

  Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.

  Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите, е другата голяма лъжа след тази с Беровото споразумение.
  Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.

  На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.

  Вносителят Веселин Близнаков е председател на Комисията по енергетика в Парламента, според когото Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров, и всъщност договорености няма!

  Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:

  „На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът Корнезов казва в заключение:

  „Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната, а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.

  

  Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред, и той казва на депутатите:

  „Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение, в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.

  „На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.

  Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ ”Козлодуй” да бъде пожертвана!

  На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!

  

  На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър” (неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия, в който пише, че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.

  На 26-ти септември 2002 г. кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.

  На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.

  Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.

  В неудобна ситуация изпада не само Парламентът, но и президентът Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава, четейки в самолета българската преса.

  

  През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”, имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече е прежалила “старата Централа”.

  През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.

  Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.

  Българската атомна енергетика е ”трън в очите” на банка “Париба”, която явно или задкулисно се бори да ликвидира поне четири от шестте реактора на АЕЦ ”Козлодуй”, и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.

  Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя, разбира се, не закъсня да покаже щедрата си благодарност към тях.

  Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба” с огромна заплата.
  Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредникът Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.

  Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.

  Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.

  

  Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.
  Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.

  Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци, и то във фирми-конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.

  В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”. За канадците лобирали приближени до министъра на

  

  енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефа на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.

  Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция, защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.

  След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
  

  

  “Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията, включително и политическата – разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.

  Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет на Париж. През 2007 година Ширак, макар и президент на Франция, е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция, осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.

  По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС, водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.

  Щедри са възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.

  Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Соломон Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4 реактора от АЕЦ ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!

  В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж – и то не само на Балканите.

  След затварянето на реакторите на АЕЦ ”Козлодуй” България изпадна в дълбока икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.

  ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА!

  

  

   

   

   

   

• Ден 38 – „На зло куче…”

  Неделя, 21 юли, 201-ият ден от годината. В Православния календар – денят на пророк Езекиил, пророкувал около 23 години, предупреждавайки заточениците във Вавилон за страшното бъдеще, което ги очаква. Мнозина от тях вярвали, че съдбата им на пленници скоро ще се промени… За нас неделя е 38-ми ден от Протеста, увенчал 23-годишния преход към демокрация и европейски норми на живот. Пленниците на гнусната комунистическа идеология продължават да вярват, че бъдещето е в ръцете на „другарите” и техните послушници. Свободните отдавна вече не вярват на лъжи. Свободните протестират – и Протестът изрича истини, отправени именно към „робите във Вавилон”. Защото вече 23 години страната ни е в плен на един мит. Че наследницата на партията – хегемон може да бъде европейска лява партия; че дечицата на бившите комунистически величия могат да управляват „по европейски”; че „модерните социалисти” наистина са загрижени за своя народ…

  Ще кажете – добре де, ама нужни ли са тези библейски препратки и символи при оценката на реални събития? Уважаеми дами и господа, езикът на символите е най-старият в културната история на човечеството. Той е и най-пряк път към посланията на митовете. А, за съжаление, идеологическите митове – поне в модерното ни битие – се оказват по-устойчиви от културната митология…

  Гледах от телевизионния екран лицата на участниците в „контра протеста”. Немощни, съсухрени или нездраво затлъстели, беззъби… Но яростно сплотени от мисълта, че „нашите” са взели властта и те са длъжни да я бранят. Сигурен съм, че поне част от тях не са от „домочадието” на днешните управляващи. Ако бяха, митингите в подкрепа на правителството щяха да са поне с няколкостотин души по-многолюдни…

  Но замислете се – напоследък тези митинги са „колоритно обагрени” от присъствието на Мишо Шамара. (Така и не разбрах дали този „творчески псевдоним” е рожба но много изядени шамари, или мазохистично щение за такива). И звучи хард рок! Някога за подобна музика борците срещу „идеологическата диверсия” стрижеха нула номер, режеха дънки и „удряха печати” на голо… Казвам го като свидетел – и мнозина от моето поколение си го спомнят! Но „контра протестиращите ” с измъчен стоицизъм ръкопляскат…

  Този абсурд не е от вчера – първите десетина години след падането на Берлинската стена „новата” БСП бе загрижена да укрепи икономическата си власт. За сметка на такива „екстри”, като купонна система, ембаргови престъпления, фалит на банки и хиперинфлация. След което се захвана да управлява редом с … „царя”! Ами помислете – няма комунист, който да не е възпитан в духа на омраза към „монархо-фашистката диктатура”. А „новите” социалисти горещо възлюбиха стария „монарх”… И никой от привържениците на новата-стара партия не излезе да протестира. Обаче утре те ще протестират срещу „намесата” на западните посланици във вътрешните работи на България.

  Че нали 45 години страната ни бе на пряко подчинение на Москва; БКП се самооценяваше като „по-болшевишка” от болшевишката партия, а целувките „уста в уста” между простака Тодор Живков и дементния Брежнев извикваха сълзи на умиление и възторжени възгласи! Представяте ли си по онова време някой да протестира пред Съветското посолство за намеса във вътрешните ни работи?! Протестиращият скоропостижно би „гушнал босилека” под мъдрото ръководство на ДС. Обаче тогава имаше СИВ, имаше Варшавски договор… И вечна дружба!

  Няма такава вечност. Днес България е член на Европейския съюз и НАТО. Разликата между Сега и Тогава е, че Европа не ни командва „императивно”, както го правеха съветските „другари”. Противниците на Европа не влизат в концентрационни лагери. Онези, дето искат да се върнем в „Подмосковието”, не ядат шамари; тях не ги малтретират, уволняват и интернират в „провинцията” – практика, характерна за всяка диктатура. Помните ли как съвсем скоро, във връзка със смъртта на Севернокорейско партийно величие, във въпросната социалистическа страна всеки, който не плачеше сърцераздирателно и не си скубеше косите, заминаваше на терапия в „трудов лагер”?…

  Младите на Протеста не се замислят над тази истина, но от това тя не става по-малко истина. Защото управляващите продължават да мечтаят за „Тогава”. А техните поддръжници далеч не са невинни стари хора с промити мозъци, които не искат да се откажат от комунистическата си идентичност. Те просто нямат нищо друго. И с егоизма на ужасяващата си старческа деменция – или младенчески социален дебилитет – продължават да пречат на България… Продължават да събират „подписи”, които утре другарите манипулативно ще размахват. Да подкрепят политиката на „перманентно национално предателство”, която води към заветната цел: Пари+ Власт +… „Вечна дружба”! И с животинско упорство, като злобни улични псета, пазещи своята „територия”, да ни връщат към миналото… Но нали знаете – любовта към животните съвсем не е лишила от смисъл старата поговорка: „На зло куче – зъл прът”!

   

  Николай Николов,

  Namshub1950.blogspot.com

• Фандъкова: Не забранявам протестите, за да не стане София като Истанбул

  „Не приемам упреците на колегите от БСП, че не се забраняват протестите, и не се прилага член 13 от Закона за събранията и митингите – обяви столичният кмет Йорданка Фандъкова пред БНТ. – Искам хората да знаят какво означава това на практика, когато кметът издаде заповед за забрана. Тази заповед се изпълнява от полицията. Това означава полицията с всички възможни средства да разпръснат протестиращите. Гледаме това в Истанбул. Аз не искам София да заприлича на Истанбул“.

  „Повече от месец по улиците на София хората изразяват своята гражданска позиция в различни посоки. Няма как да няма проблеми и напрежение в града, когато толкова много хора ежедневно излизат, а няма кой да ги чуе. За мен това е основният проблем. Липсва диалог между тези, които протестират и тези, които са в парламента”, каза още тя.

  „Заедно с полицаите сме си поставили като основна задача да няма напрежение и да няма провокации – каза още тя. – Аз искам да благодаря за пореден път на полицията, на ръководството на СДВР и МВР за това, че действително до този момент не са допуснати сериозни провокации. Благодаря, разбира се, и на самите хора – протестиращите, които не допускат в своите редици подобни прояви. Няма организатори на протеста, с които да се свържем и да обсъдим маршрута. Когато се говори за член 13, това означава – вместо полицията да излезе с жилетките Антиконфликт, излизат с щитовете и палките и използват всички методи да разпръснат протестиращите.“

  Източник:  в. „Сега“

• Petition to EU Commissioner Viviane Reding from Bulgarian citizens

  Why this is important

  .

  Dear Madam Vice-President,It is a pleasure to welcome you to Bulgaria at a time we consider crucial for the future of our country and the European Union (EU) as a whole. As a group of active protesters concerned with where Bulgaria is headed, we would like to take the occasion to thank you for your visit and the opportunity to engage in a constructive dialogue, as we share a number of issues of great concern to us as citizens of Bulgaria and the European Union.We would like to turn your attention to several key issues, which are of grave concern to justice, fundamental rights and citizenship as they relate to Bulgaria and the larger EU family.

  Through the appointments of several senior officials with prior criminal records, implicated in corruption, extortion, financial crimes, ethical and surveillance scandals, the current government of Prime Minister Oresharski has proven within weeks that it is a function of the special interests and ambitions of oligarchic circles and criminal structures. It is not a government recognized by all those who desire Bulgaria to be а part of the European family. Not a government of those who desire to see Bulgaria become more than just the poorest EU member, always playing catch up in regard to the vitally necessary justice and political reforms. What is more, this is not a government of those who work every day to turn Bulgaria into a country governed by the rule of law – a key component in Bulgarian society’s transformation.

  We are more interconnected than ever and the problems of one become the problems of all. We should look no further than the past years of economic and fiscal turmoil for the evidence. Combating organized crime in its various forms is another area where Europeans are more interdependent than ever and we are afraid that, there, we may also be sliding backwards. Furthermore, just as we see a right-wing nationalist tendency threatening to sweep Europe, Bulgaria has also fallen in the right-wing ultra-nationalist dependency trap. Currently the Bulgarian Parliament takes decisions on the beck and call of a fringe right-wing anti-EU party, which at its core runs counter to European values. We see this as a larger European problem threatening the fabric of European society and values.

  We hope that our appeal for help and support from the EU institutions, including the European Commission, would not go unnoticed when we ask you to make sure that democratic principles are observed by the Oresharski government, which lacks legitimacy with its own citizens, and to seriously consider all means at the disposal of the Commission. Thousands of Bulgarians are out on the streets for close to 40 days because we feel our values are being shortchanged by the current government. Our aspirations are European values, we all are European citizens. Most of us go to work everyday with the dream that someday, not far in the future, Bulgaria will be a respected member of the European family. We all work hard for this to happen and we won’t allow this illegitimate government to do a U-turn and take our dream away. We believe you shouldn’t allow that either.

  The lies and scandals, which have surfaced over the past weeks are deeply troubling and we hope that the EC has followed closely the details of the numerous scandalous appointments, which regretfully continue full-speed, as we speak. We hope that the EC would arrive at the realization that this government cannot be a reliable and respected partner trusted to act in the interest of its own citizens, and therefore cannot be trusted by the Commission. As a European Commissioner for Justice, Fundamental Rights and Citizenship, we would be grateful to see you step in actively and decisively to defend the rights and wellbeing of all citizens of the Union – Bulgarians included.

  More Europe? Yes, please.

  We are afraid that at this point the government-oligarchy nexus in Bulgaria is made up of figures reminiscent of the old communist regime and its secret police. The government is a function of their economic interest and priorities, and not the life and future of our children. As Bulgarian citizens who protest, together with all those millions of Bulgarians, who support the messages the protests convey, we would like to see this government resign, with new elections taking place. Elections are the answer to a political crisis – this is what democracy is about.

  We hope to lead a normal life guided by justice, rule of law, ethics, rights and freedom. As we wish to live in a normal country, we rely on your support, just as the EU supported all those EU members in financially vulnerable position – with the only difference that we do not ask for financial support but for your political support. We wish to see that the European Commission considers all instruments at its disposal to ensure that a democratic solution to the current political crisis is put in place.

  You can meet us every day around 19pm at Independence Square in Sofia. We thank you in advance for your support. Villmols merci.

  .

  The petition can be signed  here.

  Source:  Аvaaz.org
  

• За „черния лебед“ и духа на протеста

  …защото се харесваме взаимно*

  .

  Автор: Mihaela,  Rings.bg

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Колкото и да ни се иска на бърза ръка да постигнем обединение и единство, няма какво да се лъжем – в момента онова, което се случва е по-скоро разделение. И то далеч не се случва сега – по време на видимата му за всички обществена форма, която беляза лятото на 2013 като много специален момент от нашата история. По-скоро е обратното – за да може да се материализира по този начин, процесите са започнали много отдавна. Няма да се задълбочавам в това кога и как, но всеки знае, че през последните години, те са все по-забележими. И не могат да бъдат отминати с лека ръка.

  Много се изписа и изговори за това че този път става дума за ценности, които са важни за абсолютно всички, а не става дума за обикновеното оцеляване. И аз много пъти писах, че каквито и манипулации да съществуват по отношение на това какви са целите на хората, колко е точната им бройка, имат или нямат ясна цел какво искат освен оставка, много по-важно е това, което се случва от само себе си, някак извън всичко, което пише по плакатите на протеста, извън всякакви борби за власт и сценарии за конспирации, извън онова, което някои припознават дори като омраза и гняв, дори когато го усещат в себе си. И то е любов.

  И това мое твърдение е единствената причина този път да направя изключение и да илюстрирам текста и с мои фотографии. Защото не мога да ангажирам никой друг с това мнение, нито мога със сигурност да кажа, че онова, което усещам, се разпознава по този начин от всички. 

  Когато употребявам думата “любов” в контекста на протеста, имам предвид същото усещане както вечер, когато  се прибереш сред любимото си семейство или когато се виждаш с любимите си хора. Каквито и битки да си водил през деня, каквато и радост да си изживял, с колкото и глупости да е трябвало да се занимаваш, когато се видиш с тези, които чувстваш като свои хора,  инстинктивно се успокояваш, че всичко е наред, че каквито и да са проблемите, не може да нямат решение. Ето това наричам любов – енергията на обкръжението, която те кара да се чувстваш добре и че имаш сила да бъдеш красивия човек, който дълбоко в себе си знаеш, че си, независимо колко много опити прави външния свят да те държи настрана от допускането на тази идея.

  

  Приятели, с които винаги се чувствам себе си

  Имам и много ясна преценка какво се вижда отстрани и тя звучи малко като констатациите на клюкарките “тая е с тоя, за да му вземе парите”. Разбирай, буквалното: “Тия са там, щото им плащат”. Това махленско ниво на оценка малко ме вълнува. Коментирано е достатъчно, аз няма да го храня с енергията си. 

  В цялата история, много повече се чувствам свързана с въпроса, който моя приятелка ми зададе днес: “Добре, обясни ми защо участваш, след като прекрасно знаеш, че това е егрегор?“. “Защото отвътре има много любов” – казах аз. “Въобще не изглежда така отвън” – категорична беше тя. “Е, ти не знаеш ли, че понякога след най-хубавите медитации, когато се прибереш вкъщи, стават най-големите скандали, противопоставяне, раздели, вместо да е обратното. Като си върнеш лентата с една-две години назад, не смяташ ли, че в средите, в които хората, започват да търсят осъзнато връзката с истинската си същност, има много повече раздели и разделение, отколкото събиране?”  Разговорът беше дълъг, стигнахме до приемане на гледните си точки, но цитирам този свой междинен отговор, за да илюстрирам ситуацията по-лесно и разбираемо за  онези, които не се чувстват свързани с онова, което се случва, защото го припознават като незряло от духовна гледна точка поведение. Единствено с аргумента, че имало омраза и противопоставяне на “другите” – не само към управляващите, но и към онези, които не участват… 

  Може би е редно да кажа и няколко думи за това какво е егрегор или “махало”. Ще цитирам Вадим Зеланд, защото понятието “егрегор” не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с т.нар. енергоинформационни същности, с които щем или не щем всички сме свързани, защото те са в колективното несъзнавано. 

  “Група хора, мислещи в една насока, създават енергоинформационни структури – махала. Те започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите закони. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на махалото”. Зеланд го нарича именно “махало”, защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора – привърженици – го хранят с енергията си. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност. (…) Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една единствена цел – да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. (…) Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства там като риба във вода. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честота на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик. (…) Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. Това става много лесно, защото по-голяма част от мислите и постъпките на хората се намират в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психика използват махалата. Затова те получават енергия не само от привържениците , а и от върлите си противници. На махалото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е, честотата на излъчването да е в резонанс с неговата. 

  И така, главната задача на махалото е да настъпи човека по мазола, да му бръкне в раната – не е важно как, стига да завладее мислите му. Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие “се залюлявате” на неговата честота и залюлявате и него.”   И така нататък. Ако ви интересува повече, в книгата му “Пространство на варианти” темата е развита подробно. 

  Та, в този ред на мисли, моята приятелка всъщност ме питаше “защо храня махалото?”. Би трябвало да знам, че колкото повече негативна енергия изпращаме към парламента и правителството (нарочно са с малка буква), толкова повече подхранваме “старите модели”. Че на практика между протест и контра-протест няма разлика, защото енергията отива на едно и също място, защото мислите са насочени в една и съща посока. Както вече стана дума, то не се интересува дали получава положителна или отрицателна енергия. Би трябвало да знам, че “дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски и че главната опасност на поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата от линиите на живота, където човек ми могъл да намери щастието си”. 

  Разбира се, че го знам и нито за секунда не го забравям вече 38 дни. И със сигурност нямаше да продължавам да бъда там, ако не забелязвах, че колективното съзнание на протестиращите въобще не резонира на честотата на омразата, независимо от лозунга “Не съм платен, мразя ви безплатно”, чиито автор, Правдолюб Иванов е художник, чието опасение е, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите, превръща протеста в конкурс по остроумие”. Независимо и от няколко инцидента, в които са се чували по-обидни думи или освиркване при влизане и излизане в обителта на депутатите. Нивото на “агресия”, ако въобще тази дума би могла да се използва, е доста по-надолу в скалата, отколкото на футболен мач, защото първичната хулиганска енергия тук не присъства. Това, което пишем в социални мрежи, също е само отражение и далеч няма общо с истинска омраза, истинско подстрекателство или каквото и да било друго. Напротив.

  Този протест се отличава именно с това, че не влиза в резонанс с нищо познато до сега. Това е и основната причина да няма лидер, дори да не могат да бъдат излъчени определени хора, които евентуално да “ни” представляват, защото колкото и да сме много или малко, няма и не може да има ясно дефинируемо  ”ние”.  Кой ли не се опита да ни определя, всеки от нас също е опитвал. Елена Кодинова имаше две много добри попадения “бунтът на ироничните” и “вътрешните емигранти” (които много добре са се научили да плуват в сярна киселина), но като цяло този път на улицата са хора, които от години са “извън матрицата” (другото наименование на “егрегор” или “махало”). Това са хора, които според горната дефиниция на махалото, отдавна са “нарушили законите на структурата и резонансът им не съвпада с честотата на махалото”.

  Създали са свой свят, интуитивно и без помощта на self-help курсове, а вероятно поради творческия си натюрел, са изградили у себе си надеждни навици за “проваляне на махало”. Първото доказателство за това беше игнорирането на опитите да се влезе в улични стълкновения. Игнорирането е основна техника за спиране на махало. Друга техника е – неадекватната реакция. Една такава типична неадекватна реакция беше “пърформанса” с Френската революция. Тя дори не беше разбрана от голяма част от самите протестиращи, но няма проблем. В книгите на Вадим Зеланд пише така: “за спиране на махало могат да помогнат чувството ви за хумор и въображението ви. Принципът е един: излъчвайки на честота, различна от резонансната, вие сте в дисонанс с махалото, то спира по отношение на вас и ви оставя на мира”. 

  

  Какво постигате?, ще попитат някои. На този етап – Мир. Засега и думите на Михаил Миков “Излизаме във ваканция. Протестиращите да си протестират” са едно добро начало. Не че тези думи няма да ядосат много хора, не че всички опоненти и присмехулници няма да кажат: “Видяхте ли?”… , но за толкова години прилежно възпитавана и отглеждана робска психика, “протестиращите да си протестират” всъщност е една доста прилична еволюция.

  На нас може и да ни изглежда, че много време сме навън и извън, че отдавна е трябвало да сме една свободна държава, обаче нека припомня някои факти, защото знам, че паметта е къса и удобството, както и страха от промяна я приспиват. Героичната ни история като осъзнат народ, общо взето възлиза на царуването на рода Дуло, Крум, който също е от клона на рода Дуло. Прескачам Борис, защото избиването на болярите и интелигенцията в името на покръстването не ми е окей много повече от изкореняването на лозята. Другите по-героични моменти са свързани с Кирил и Методий, цар Симеон Велики, Иван Асен ІІ, Възраждането с няколко истински мъже като Левски и Ботев, Раковски, Бенковски и хора като Караджата, любимият ми хроникьор на събитията Захарий Стоянов и “преводачите” на просветлението за езика на масите – дядо Петко Славейков, Любен Каравелов… И все пак… единици, единици, единици… целият героичен максимум, дръзнал да живее “извън матрицата” на онези времена, се изчерпва в кръга на колцина будители, имали възможността да живеят извън пределите на страната (или в манастира) и да намерят начин да “внесат” културата на Просвещението в нея. Такъв е и Паисий Хилендарски. Останалото, онези, които са правели нещо бунтарско отвътре, в общи линии са били малки групи бунтовници, воеводи, някои от тях, откровени разбойници … нещо в този дух. 

  Останалото, сиреч енергоинформационната същност на колективното несъзнавано е: 200 години византийско робство, 500 –  турско, 2-3 национални катастрофи, “властта на народа под руския ботуш”, наречена социализъм… така де, за последните 135 години по-добре да си мълчим. Хайде, от мен да мине, имаме една “златна топка” за кумова – срама .  

  И на този “фон” се случва нещо, което Насим Талеб развива като теорията за “Черния лебед” . 

  “Черният лебед” е събитие, което: 

  1. Се случва изключително рядко.

  2. Случването му не следва нормалната логика на процеса.

  3. Ако се случи, ефектът от него е огромен

   

  А се нарича „черен лебед”, защото европейците векове наред смятали, че всички лебеди са бели, докато не видели в Австралия, че има и черни лебеди, с което цялата им теория за белостта на лебедите рухнала.

  

  Изборът на Пеевски бе Черен лебед – никой не очакваше, че ще се случи, то е против логиката и не следва никаква нормалност и ефектът от него бе огромен.

  Протестът срещу този избор, прераснал в протест срещу политиката, която го легитимира е Черен лебед – никой не очакваше, че ще се случи, въпреки че случването му следва от нормалната логика на процеса, който го предизвика. Няма начин също ефектът от него да не е огромен!

  (Благодаря на Ивет Добромирова, че внесе тази редакторска бележка със статуса си във Фейсбук, точно докато пишех този текст. И това не е “махало”, а “синхроничност”, което е съвсем друга история.)

   И сега, да се върнем към “махалото“. 

  Ако все още ми следите мисълта, онези, които резонират на махалото в общи линии имат очакване да бъдат поведени от някого, нанякъде. “Най-здравото въже, за което ви държи махалото е страхът. Най-древното и силното чувство”. Другите магнити за закачване към егрегорите, матрицата, махалото са: тревогата и безпокойството, чувството на вина, чувството, че си длъжен за нещо (като производно от чувството на вина – “с нещо си задължен и послушно изпълняваш”, всевъзможни психологически комплекси – за непълноценност, за това че нямаш някакви способности и таланти, че не ти достига ум или остроумие, че не умееш да контактуваш с хората, комплекса, че си длъжен да си носиш кръста, комплекса на бореца (който смята, че трябва да е твърд и да постига всичко със сила), комплекса на търсача на истината (на всяка цена ще докажа правотата си и ще докажа на другите, че не са прави). Това са така наречените “рани”, в които “бърка” махалото, за които се закача, за да взима енергията на хората и да ги подчинява на онова, което иска. И при тази на практика хилядолетна доминантно робска история, всички тези кукички все още съществуват в нас – у кого повече, у кого по-малко. 

  И погледнато от тази перспектива, аз виждам и срещам на улицата едни хора, които в най-общи линии не се страхуват, като цяло не са тревожни и не изпитват безпокойство, дори и от неясното бъдеще. Не се чувстват виновни, а чувството им за дълг не е от типа “с нещо съм задължен”, артистичните прояви и “конкурса по остроумие” някак подсказват, че ум и хумор им достигат,

  

  вместо да мятат павета по парламента, пускат 240 китайски фенера в небето, за да помахат за сбогом на 240 депутата и това изпъстря нощното небе красиво, умеят да контактуват помежду си леко и приятно, имат отношение към радостните и красиви неща в живота (затова някой дори лепна определението  ”ситите”), т.е. не припознават себе си като мъченици, носещи кръста си…, защото отдавна са научили, че радостта и любовта ги даряват с много повече сила, устойчивост и вяра в себе си.

  

  А честно казано, почти не съм срещала и търсачи на истината от типа – сега ще ви докажем, че не сте прави (това все пак е запазена марка на хейтърите). Това в общи линии е причината и диалогът с всички, които по свой начин са свързани с егрегора, създаден от официалната власт, някак да не се удава. От там идва и илюзията за разделение. Тя е по резонанс.

  Защото и онези, които преценяват, че няма никакъв смисъл да се бориш с вятърни мелници, с отдавна вкопани в системата олигархични и международни зависимости, хеле пък разхождайки се по жълтите павета със смешните свирчици, има и розови, представете си, майтап… та, и те резонират на честотата на правителството. Тоест – поддържат го. И ще поддържат всяка власт, дори да изписват фермани колко много й се дразнят. Те я хранят точно толкова, дори само заради това, че изпитват огромно вълнение и кеф, да кажат “видяхте ли? нищо няма да стане, бе”. 

  Желанието на всеки един, с когото съм говорила през тези 37 дни, не е и никога няма да бъде желание за разграничаване. То е по-скоро един вик: “Ей, хора, свободна държава сме. Защо се държите сякаш не сме?”. Това, което т.нар. протестиращи се опитват да кажат от самото начало е: “ето, всеки ден сме тук, даже им подвикваме, че са боклуци, но нищо лошо не се случва. Отпуснете примката на шията, не е страшно да си свободен. Никой няма нищо да ти направи, ако нарисуваш слънце на асфалта с тебешири, ако играеш волейбол на паважа, ако посвириш на роял пред Народното събрание, ако проявиш някаква креативност

  

  Паметникът на Бузлуджа с надпис “Оправяйте си чинията и се махайте” и “Звездата на смъртта” от “Междузвездни войни”, направени от чашките от сутрешното “На кафе”

  ако проявиш малко комуникативност и започнеш да харесваш хората, с които живееш в една и съща държава. Ей, хора, свободни сме. И имаме свободата да изискваме да не ни лъжат и обират ежедневно. Никой нищо няма да ти направи, ако си заявиш правото за достоен живот.”  Това е в общи линии духа на протеста.

  И знаете ли защо твърдя, че онова, което ни свързва, е любов? Защото се харесваме взаимно. А това никога не е егрегор. От взаимното харесване не се получава “махало”, защото то включва приемане на другия такъв, какъвто е… и не изисква от никого пораждане на зависимост един от друг.

  Не зная колко хора са склонни да го възприемат, но за мен духът на протеста е в това, че обменът на едно спонтанно извиращо добро чувство е онова, което този път има големи шансове да ни възроди като народ. Народ, който се харесва. Приятно му е, че е български. Това е историческият шанс българската работа да му се получи по-различно този път.  

  Обновяване/ 12:49 am, 22.07.2013 г.
  

  Признавам, рядко ми се случва да “онемея” от така наречената синхроничност, защото вече съм започнала да свиквам. Но след като писах този текст два дни (защото все пак имам и друга работа), както споменах по-горе в началото се застраховах, че това за любовта може и да е само мое усещане. Но когато днес отидох на площад “Независимост”, изпитах нещо средно между deja view и “сънувам ли?”.  На ДЕН 38 от ДАНСwithme водещият плакат беше сменен с ето този: 

  

  –––––––––––––––––––––––––––

  *  Това е оригиналното заглавие на текста на Михаела, чиято фамилия не ни е известна, за да я напишем. Но препубликуваме тук от блога й My Words написания от нея текст и снимките й, защото смятаме, че колкото повече хора видят този материал, толкова по-добре. Както е написала самата авторка като мото на блога си: „Моите думи са твои думи, ако ги почувстваш като свои. Така ставаме едно“.
  

   

• <<
• 1
...
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
• 162
• 163
...
• 415
• >>