Всички авторски страници

Авторски

• Записки по българските мръсни поръчки

  Ако комисията за конфликт на интереси е използвана за рекет, какво ли са правили МВР, ГДБОП, ДАНС, прокуратури и други знайни и незнайни структури с власт? И къде е гаранцията, че не го правят и сега?

  .

  Александър Александров,  в. „Сега“

  

  Предишното управление наистина превзе кадрови височини с хора като Филип Златанов. Колко ли още „скрити лимонки“ ще гърмят?

  „Създаването на специална комисия за установяване на конфликти на интереси и за предлагане на наказания (КПУКИ) доведе до впечатляващ ръст на обществените сигнали за конфликти на интереси и до приемането на редица решения, но досега е приключено само едно дело. Оценката на дейността на КПУКИ за първите 15 месеца показва, че новият орган е приел предизвикателствата и е започнал работа бързо, но че все още не е успял да се докаже чрез убедителни решения по важни дела… Сред другите слабости, подчертавани от специалистите, е по-специално невъзможността да се предприемат действия по анонимни сигнали… КПУКИ трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по чувствителни дела …“

  Това са само част от изводите от доклада на Еврокомисията относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, който по ирония на съдбата излезе точно преди една година – на 18 юли 2012 г. В документа се припомняше, че и приемането на закона, и създаването на комисията са „вследствие на спиране на средства от фондовете на ЕС през лятото на 2008 г., причина за което бяха няколко случая на конфликт на интереси и липсата на защита на средствата на ЕС в тази област“.

  Всъщност с доклада Еврокомисията се беше опитала да даде положителна оценка на България в областта на противодействието на конфликта на интереси. Години преди това във всеки друг свой доклад тя подлагаше страната ни на остри критики в тази посока. Интересно е какво ли ще напишат сега еврочиновниците, след като въпросната структура бе уличена от прокуратурата в изпълняването на откровени политически, кадрови и икономически мръсни поръчки.

  В помощ на разкритията на държавното обвинение се оказа собственоръчно попълван личен бележник на вече разследвания и обвинен председател на комисията Филип Златанов, чиято достоверност той потвърди. От него стана ясно как структурата е била използвана от предишната власт за изнудване, контрол, шантаж, кадруване, вътрешнопартийни борби, удари срещу неудобни политици и магистрати… Изобщо – за всичко друго, но не и за предотвратяване или пък за противодействие на конфликти на интереси. При това става дума за намеса и в трите власти. Лъсна и как всичко се е движело по оста „И.Ф-Ц.Ц.-Б.Б“. Което само доказва публичната тайна, че няколко човека от ГЕРБ контролираха цялата държава и правеха каквото си поискат. И че всеки, който си позволи да се опълчи на тогавашния премиер Борисов, вътрешния министър Цветанов и партия ГЕРБ, бързо става мишена на цялата държавна машина. Той, семейството му, приятелите му са подлагани на всевъзможни проверки, разследвания, претърсвания, изземвания, проучвания по анонимни сигнали. Включително и чрез комисията за конфликт на интереси. При това системата очевидно е действала безотказно.

  Достатъчно е да се припомни например случаят с бившия шеф на комисията за конфискация на престъпното имущество Тодор Коларов, който подаде оставка заради „липса на реформаторско мнозинство в комисията и на политическа подкрепа от Народното събрание и от президента“. Така предизвика гнева на тогавашния премиер Бойко Борисов, а само няколко дни след това комисията за конфликт на интереси услужливо го глоби с 5000 лв., защото имал неблагоразумието да си купи служебния телефон и преносимия компютър при напускането си. Естествено, наскоро административният съд отмени наказанието на Коларов, но с решението си по неговия случай комисията само доказа какви ги е вършила.

  От бележника на Златанов се разбра и как се е мерило с коренно различен аршин от структура, която трябва само да прилага закона. Примерно преписките за конфликт на интереси срещу двама бивши министри от кабинета „Борисов“ – бившият икономически министър Трайчо Трайков получава резолюция „да се движи“, за разлика от образователния министър Сергей Игнатов, който се разминава с „уволнението му стига“. Примерите са многобройни. Още повече, че прокуратурата обяви, че показва само някои страници от бележника на Златанов. И намекна, че са прилагани и специални разузнавателни средства. Отсега можем да се сетим колко още политически боклук ще се изтръска и от тях.

  Другият ключов въпрос, който веднага възниква, е: щом всичко това е правено чрез тази на пръв поглед невинна структура, какви ли са ги вършили МВР, ГДБОП, ДАНС, разузнавания, специални служби, прокуратури и всички останали знайни и незнайни структури, натоварени с власт?

  Интересен момент е и дали останалите членове на комисията също са обект на разследване. Прокурорите засега отказват да кажат как ще процедират с тях. Засега се престраши да говори само Сабрие Сапунджиева, която обясни, че не е знаела какви ги върши Златанов. Само веднъж се е усъмнила, че много бавно се движат някои преписки, но го отдала на технически проблеми с призоваването и с времето, през което структурата не е имала сграда. В комисията има представители на ГЕРБ, БСП, „Атака“, ДПС и човек на президента.

  Така и не стана ясно какво точно е обвинението срещу Златанов – освен, че е за престъпление по служба. Скептиците, че ще се стигне до присъда, са повече от оптимистите. Защото и самото държавно обвинение твърди, че става дума за „неотразяване на движението на преписки в информационните регистри, включително и тези, които са публични, забавяне движението на преписки и масово неуведомяване на прокуратурата за решенията на комисията, въпреки изрично постановеното задължение по този закон“. Времето ще покаже дали и това разследване няма да потъне в забрава, както се случи с делото за корупция срещу бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров или пък с разследването за незаконното подслушване.

  Безспорно е обаче едно – България се провали в предотвратяването, разкриването и санкционирането на случаи на конфликт на интереси. Въпреки специалните закони и комисии. Трайна практика е депутати да премълчават, когато гласуват закон, който пряко засяга собствения им бизнес или този на родата – например за лекарства, за електронни съобщения, за земеделие и пр. Роднини продължават да се назначават като сътрудници в парламента или на добре платени държавни длъжности. И всичко това е овъргаляно в политическа корупция, шуробаджанащина, връзкарство и търговия с влияние. А комисията на конфликт на интереси отчита дейност, като санкционира директори на селски училища, назначили роднини за чистачки.

   

• Краят на соца – от първа ръка

  Твърди се, че най-точните показания са тези, които са снети непосредствено след престъплението. Затова и първите анализи за края на социализма като че ли са по-меродавни от многото последвали публикации. Днешното четиво ще е дълго. Много дълго и дори скучно на пръв поглед – това е докладът, изнесен от Петър Младенов на 11 декември 1989 г. пред пленума на БКП. Този доклад, макар и силно зализан и фризиран, прави моментна снимка на държавата дотогава. И тази снимка няма нищо общо нито с патетичните дитирамби по медиите на платените партийни агитатори, нито с точно обратните писания на същите тези агитатори години по-късно. Хвърлете един поглед на този доклад (макар и по диагонал) и си помислете – за същата ли държава говори където „имаше ред и дисциплина, магазините бяха пълни и всичко беше евтино, а нашата индустрия беше сред водещите в света“.
  

  .

  

  ПЛЕНУМ

  НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

  СОФИЯ, 11 декември (БТА). Днес в резиден­ция „Бояна“ започна пленум на Централния ко­митет на Българската комунистическа партия.

  Освен членовете и кандидат-членовете на Цен­тралния комитет на партията в пленума участву­ват секретарят на БЗНС, членовете на Постоян­ното присъствие на БЗНС, първият секретар на ЦК на ДКМС, ветерани на партията, изявени дейци на стопанската и духовната сфера.

  Доклад на Политбюро на ЦК на БКП „За състоянието на страната, партията и непосредст­вените задачи“ изнесе генералният секретар на ЦК на БКП ПЕТЪР МЛАДЕНОВ

  В началото на разискванията бе прочетено пис­мо от ЦОЛА ДРАГОЙЧЕВА до пленума на Централния комитет. Изказаха се членовете на ЦК на БКП: ИВАН ТЕНЕВ — председател на Асоциация „Електроника“, ГЕОРГИ ГРИГОРОВ – първи секретар на Софийския градски комитет на БКП, ДАВИД ЕЛАЗАР — директор на Института по история на БКП.

  Участниците в пленума приеха предложението, което от името на Политбюро направи председа­телствуващият заседанието, членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП АЛЕКСАНДЪР ЛИ­ЛОВ, всички изказвания да бъдат публикувани, като всеки оратор сам съкрати една четвърт от текста.

  Единодушно бе избрана комисия по резолюция­та на пленума с председател члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП АНДРЕЙ ЛУКАНОВ.

  Утре пленумът продължава своята работа.

  .

  ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СТРАНАТА, ПАРТИЯТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ

  Другарки и другари,

  Измина един месец от Ноемврийския пле­нум на ЦК на Българската комунистическа партия. Неговите решения се посрещнаха със спонтанно одобрение от българския народ. Той изрази категоричната си подкрепа за нов курс на партията, за преодоляване на допус­натите дълбоки деформации, за изграждане на съвременна социалистическа и правова държава със силите на целия народ, на цялата българска нация.

  И така поставено бе началото на коренен поврат в положението на страната. Едва ли има съмнение, че е необходимо да започнем дълбок и честен анализ, за да осъзнаем съ­щината на причините, които доведоха партия са и държавата до настоящата криза, за, да намерим верния изход от създалата се си­туация.

  У нас намира израз отдавна натрупалото се недоволство. И тази реакция е напълно обяснима. Изминаха няколко десетилетия от победата на социалистическата революция, която откри пред България широк простор за обществен, икономически и духовен про­грес, за истинска народна власт и човешки свободи. Страната преодоля наследената изостаналост и създаде голям икономически потенциал. Осъществен бе бърз напредък в културното развитие, ликвидирани бяха теж­ки социални язви. Народна република Бъл­гария получи най-сетне истинска международна сигурност. Тези постижения са безспорни и всеки опит за тяхното подценяване би вля­зъл в противоречие с историческата истина.

  Ние обаче няма да се окажем на висотата на своята отговорност пред народа като уп­равляваща партия и като Централен коми­тет, ако не видим, че през последните годи­ни страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.

  Когато говорим за сериозна кризисна си­туация ние имаме предвид следните явления и тенденции, оказващи силно социално, икономическо, политическо и морално влияние върху общото състояние на нашето общество:

  – дълбоки деформации в обществото и системата на управление,

  – стагнация в икономическото ни развитие,застрашително изоставане в структурно­то и технологичното обновяванена икономи ката вследствие на груби грешки в стопан­ската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг,

  – увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция,

  – сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности,

  – достигане на уродлива стенен в развитието на режима на лична власт на Тодор Живков – и като резултат от всичко това сериозно намаляване на доверието към пар­тията.

  Затова първият главен въпрос, на който трябва да отговорим, е: как се стигна до то­ва положение и кой е виновен?

  Преди да се опитаме да отговорим като партийно ръководство, би следвало да се напра­ви едно уточнение. Очевидно на сегашния етап ние не можем да дадем подробен и ар­гументиран отговор относно всички многоброй­ни обективни и субективни причини за създа­лото се положение. Това може да стане само след внимателно и безпристрастно изучаване, за което трябва повече време. Окончателно­то заключение тепърва предстои. Но ние днес поставяме решително начало на една всест­ранна преоценка на досегашните години на българския социализъм. Ние започваме остър завой в нова посока. И въпреки това относно главните, принципните причини за създаде­ното трудно положение в България сред на­шето общество има пълно единодушие. Става дума за сталинския модел, който в нашите условия придоби специфично български национални черти.

  Що се отнася до осмислянето, до възприя­тието на този извод, смятам, че и в партия­та, и в обществото е нормално да има диску­сии, различия и нюанси. Всеки бе по своему съпричастен към системата, по своему тър­сеше в нея своето място, имаше своето отношение към произтичащите в нея процеси.

  За всички нас тук влошаването на положе­нието в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководст­во формираше екипи, създаваше „концепции“. От тях се очакваше чудо, което да доведе до преодоляване на тежките проблеми и да започне едно щастливо развитие. В ход бе непрекъсната смяна на кадрите, трескави ре­организации следваха една след друга. Някои твърдяха, че така се трупа положителен опит, но от практическа гледна точка резултатът бе неизменно нулев, направо вреден.

  И така главната причина за създалото се положение бе неизживяната сталинска административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол вър­ху производството и разпределението, нами­ращ се в ръцете на бюрократичната вър­хушка. А нейна основна грижа бе не преодо­ляването на кризисните явления, а запазва­нето на господствуващите позиции във всеки сектор на обществения живот.

  В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узур­пира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върхов­ния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществе­ни институции.

  Това бе дълбоко обидно за нашия народ, който със самоотвержен труд положи осно­вите на един обществен строй, свободен от експлоатацията на човек от човека. Върху базата на съграденото от него режимът дегенерира в диктатура на клан, при която реално действуващите лица бяха личният кръг на .генералния секретар и неговият про­паганден и репресивен антураж.

  „Научните кадри“ на предишното ръковод­ство се опитваха да оправдаят проблемите с „грешките“ на класиците на марксизма-ленинизма, с изостаналостта на българското об­щество, което не било дорасло за социали­стическа революция, с интригите на империализма или с дефектите на субективния фак­тор. Това се правеше с явната цел да се оправдае Тодор Живков и неговата камарила. Но тук е и гвоздеят на въпроса. Сред ръко­водството, по чието време се допускаха раз­личните неуспехи, а ако трябва да бъдем честни, нека ги наречем провали, бяхме и ние, сега тук присъствуващите, или по-голяма част от нас. Това ръководство бе едино­душно избирано на редица партийни конгреси, получаваше от тях одобрение за своята политика. Нашето чистилище може да бъде само оповестяването на истината, на цялата истина.

  Много са въпросите, които чакат отговор. Навярно първият е как можа да се случи така, че четиридесет и пет години след со­циалистическата революция ние да изпаднем в днешната обществена стагнация? Без да навлизам в по-обстоятелен социологически и политически анализ, който неизбежно ще се наложи ако не днес, то утре, ще споделя с вас някои съображения, които, щем-не щем, трябва да имаме предвид, ако истински тър­сим отговор на въпросите и решения за ста­билизация в политически и икономически план.

  I.

  Другари,

  Направените дотук тежки констатации и обвинения ще „увиснат във въздуха“, ще станат повод за политически спекулации и ново напрежение, ако ние не разкрием реа­листична и правдива картина за състоянието на икономиката, държавата и партията.

  Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да за­почнем с извода, че предишното ръководство ни оставя в наследство един прогресиращ икономически спад.

  Първо. Очертава се силно спадане на тем­повете на икономическия растеж.

  Като имаме предвид, че това спадане цротича паралелно с бързо увеличаване на вът­решния и външния дълг на страната и на инфлацията, може да се направи изводът, че по същество през последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

  Второ. Появиха се и се задълбочават ня­кои остри диспропорции в икономиката.

  Влоши се материалната и суровинната осигуреност на производството. Прогресивно се увеличава делът на амортизираните про­изводствени фондове, който в края на 80-те години достигна 40–45 на сто. Нарушиха се основни народностопански баланси.

  Засили се тенденцията на изоставане на количеството и качеството на произведените стоки от изискванията на потребителите. Про­изводството на редица стоки през последни­те няколко години е по-малко в сравнение с 1980 година. Това се отразява преди всич­ко върху жизненото равнище на хората и върху състоянието на вътрешния пазар.

  Особено опасна за цялостното развитие на страната е нарастващата „пропаст“ между па­ричните средства на населението и налични­те стоки и услуги. Така например за пери­ода след 1980 г. паричните доходи на насе­лението са нараснали с 54 на сто, а обемът на стоковите фондове — с 39 на сто. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само през 1989 г. се очаква свободните парични средства да се уве­личат с още 1,8 млрд. лева!

  Трето. Изключително сериозни проблеми се натрупаха във финансовата сфера. Дър­жавният бюджет е поел непоносими за нашите мащаби разходи. Много от тях прикри­ват некадърност в управлението, неефектив­ни инвестиции, нискокачествен и лошо орга­низиран труд. Прекомерните разходи на дър­жавата и създадената сложна система от дър­жавни гаранции направиха годишния размер на субсидиите, надбавките и премиите около 7 млрд. лева, което представлява над 1/4 от общия размер на бюджетните разходи. Ка­то резултат от това много години наред бю­джетът приключва с голям дефицит. Дългът на държавата към банките надхвърли 10 млрд. лева при годишен размер на бюджет­ни приходи за 1988 г. 26 милиарда.

  Всички тези проблеми намират краен из­раз в задълбочаването на инфлационните тенденции. Непризнаването на инфлацията досега, а оттук и отсъствието на надеждни лостове за нейното управление ускоряват обезценяването на българския лев, намаляват неговата вътрешна и външна покупателна способност.

  Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертируема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвър­ли 10 млрд. долара. Притежаваме златни валутни резерви в размер около 1,3 млрд. долара. От предоставени кредити на други страни ще получим в близките години око­ло 1,5 млрд. долара. При това положение чистият дълг на страната в конвертируема валута наближава 8 млрд. долара, което трябва да оценяваме като критична граница.

  Особено неблагоприятно е, че нарастване­то на задълженията става на фона на намаляваване на постъпленията в конвертируема валута и при съхраняване на зависимостта на икономиката и на социалната сфера от вноса по второ направление. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме за тях, ще възлязат през следва­щите шест години на 4—4,5 млрд. долара. Ако не променим лещата, над половината от го­дишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погашенията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

  Същевременно трябва да отбележим, че в последно време страната изплати задълже­нията си към социалистическите страни и в момента нашият платежен баланс с тях е уравновесен.

  Четвърто. Като цяло можем да говорим за относително а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската иконо­мика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни греш­ки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние се­риозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежд­ност.

  Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

  Големият въпрос е: какви са причините за натрупаните негативни явления?

  Преди всичко трябва да напомним, че на­чалото на сегашните трудности на страната датира още отпреди 15–20 години, но те особено се изостриха през последните две пе­тилетки. През целия този период независи­мо от решенията на партийните конгреси и конференции страната продължи да се раз­вива на екстензивна основа при непрекъс­нато увеличаващ се недостиг на трудови и суровинни ресурси. Икономиката започна все по-често да боледува, което намираше израз в моралното и физическо изхабяване на ос­новните фондове, в увеличаването на разме­ра на незавършеното строителство, в нама­ляването на общата ефективност на произ­водството.

  Благодарение на специфичната икономиче­ска ситуация, създала се след суровинно-енергийната криза през 1973—1975 г., страната успя да привлече допълнителни външни източници на растеж, което тогава позволи временно да се даде нов тласък в развити­ето на икономиката. Ние не използвахме оба­че пълноценно тези възможности.

  Направените през същия период погрешни инвестиции не доведоха и не можеха да до­ведат до позитивно развитие на икономиката. Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, до затова пък тежат като во­деничен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които из­държа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леярните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламиралото обновление на хими­ческите заводи в Девня. Допуснатата диспропорция между развитието на финалните производства и производството на материали и комплектацията за тях доведе до прекомер­на зависимост на изградените през 70-те и 80-те години мощности на електрониката, химикофармацевтичната промишленост, леката индустрия, машиностроенето и други, а от­тук и на народното стопанство като цяло, от вноса срещу конвертируема валута.

  Когато говорим за трудности в икономиката, трябва да имаме предвид и факта, че през последните няколко години ние не ус­пяхме да се адаптираме към световното сто­панство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас. Върху проблеми­те на българската икономика се отразяват и трудностите на нашите партньори, страните – членки на СИВ.

  И така, не можем да не си дадем ясна сметка, че основната причина за натрупали­те се деформации и кризисни явления се корени в самата същност и механизмите на командно-административната система за уп­равление. Не е случайно, че практически всички социалистически страни се изправи­ха пред еднакви или сходни проблеми в икономическата и в социалната област.

  Същевременно трябва да отбележим фак­та, че в нашите условия с особена сила се прояви деформиращото въздействие на ре­жима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социа­листически страни равнище.

  За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички ос­новни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков, често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съж­дения. Суперцентрализацията на икономи­ческата власт доведе до необосновани инвес­тиционни решения, до произволно определяне на плановите темпове на растеж, до неп­рекъснат административен натиск върху всички елементи на икономическата система и създаването на послушен апарат от ръковод­ни стопански кадри. Без да омаловажаваме отговорността на други лица и органи, особено искаме да посочим голямата лична отго­ворност на другарите Гриша Филипов, Огнян Дойнов, Стоян Овчаров и Петко Данчев. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пъ­тя на увеличаването на външните и вътреш­ните задължения на страната. Тази полити­ка с основание може да бъде наречена „след мен – потоп“. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

  Волунтаризмът в сферата на икономика­та се прояви особено силно по отношение на правителството. През последните няколко го дини то беше обезсилено чрез изземване на неговите функции, чрез непрекъснати и не­обосновани структурни и кадрови промени. Той намери израз и в постоянните и необ­мислени реорганизации, в абсурдната прак­тика на безкрайни промени на регулиращи­те стопанската дейност нормативни докумен­ти.

  Напълно бе пренебрегната ролята на На­родното събрание при обсъждането и решаването на народностопанските проблеми и особено при изграждането на нашето стопанско законодателство.

  Не може да оценим иначе освен като израз на най-грубо недомислие и безотговор­ност одържавяването на кооперативния сектор и унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства – акт, който в много отношения има необратими последици. Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години фактически доведе по административен път до ликвидиране на кооперативния строй на се­ло. Това в голяма степен отслаби връзките на селяните със земята. Ликвидирани бяха много села, обявени за безперспективни и със „затихващи функции“.

  Главният показател за оценка на работа­та беше т. нар. „среден добив от единица обработваема площ“. Цената на постигнатите успехи нямаше никакво значение. Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аг­рарно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на карто­фи, фасул, зеле, лук, фураж и други сел­скостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното — откъсна структурата на бъл­гарската икономика от естествените й при­родно-климатични условия, унищожи тради­ции и култура, създавани с векове. Гигантоманията и премахването на малки и средни производствени звена засегна най-чувствител­но производството на хранителни стоки, тър­говията и общественото хранене, създаде се­риозни проблеми в бита и начина на живот на хората.

  Не дадоха очакваните резултати и много­то опити в страната през последните десе­тилетия за икономически реформи. Не можем да не отбележим, че в тях се съдържаха не­малко правилни замисли и начинания, че има­ше стремеж към демократизиране на иконо­мическия живот. Тези опити за стопански реформи през втората половина на 60-те и в края на 70-те години не засегнаха на­растващото одържавяване на икономиката и режима на лична власт. Ето защо произтичащите от тях практически промени се ока­заха крайно ограничени и недостатъчни. Бю­рократичната върхушка се боеше да не на­вредят на нейния монопол върху властта и фактически ги бойкотира. Половинчатите преобразования бяха проведени по административно-силов път. Новообразуваните иконо­мически единици, кълнове на новото, линеят в условията на съществуващата и досега командно-административна система.

  Всички тези подходи в своята съвкупност свидетелствуват за една главна особеност на икономическата политика на системата. То­ва не бе политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности Нея я движеха други пружини и мотиви. Дълбоко вредоносен бе користният интерес на „началниците“ на икономиката да се докарат пред висшето ръководство с из­пълнение и преизпълнение на плана, с „про­бивни“ идеи и стратегии. Създадоха се усло­вия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. „Нагоре“ вървеше лъжлива информация, надолу — зави­шени възнаграждения за мълчание и съуча­стие, един общ заговор срещу благополу­чието на народа.

  Държейки с желязна ръка крана на раз­пределението, административно-командната система откри път за различни извращения. Създадоха се привилегии в социално, профе­сионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределение­то доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи като работници и селяни, работници и интелигенция. Тези извращения убиваха вя­рата у много хора, пораждаха у тях безве­рие и цинизъм. Живият интерес към труда чувството за дълг отстъпваше място на по­требителско отношение към живота. Създа­доха се условия за корупция, за разгръща­не на „икономика в сянка“, за най-различни мафии.

  Свръхцентрализираният механизъм за планиране опорочаваше естествените връзки ме­жду социалните групи. Контактите между производители и потребители се контролира­ха от центъра и не благоприятствуваха здра­вословното развитие на стопанството и тър­говията. Спъваше се създаването на кори­гиращи механизми, на механизми за саморегулация, затрудняваше се формирането на самоуправляващо се гражданско общество.

  Лишеният от стоки потребителски пазар повишава с всеки изминат ден градуса на социалното напрежение. Липсват или трудно се намират продукти от първа необходимост. Свой дял имат и трудностите в придобиване на по-трайни и ценни стоки като телевизори, перални, хладилници, автомобили. Като при­бавим редица други липси на стоки за ши­роко потребление и послушаме какво се го­вори по многолюдните опашки, можем ясно да си представим тежката психологическа ат­мосфера.

  Дори в последно време, когато бяха ут­върдени радикални виждания за създаване­то на социалистическа пазарна икономика и на фирмена организация, носителите на ко­мандно-административната система не сложи­ха оръжие. Независимо от мнението на правителството и на редица специалисти ново­образуваните фирми бяха изградени по ад­министративен начин — кампанийно и без необходимите проучвания. При формирането на техните ръководства се подходи по тради­ционния път. Създаването на фирмите се из­ползва за ликвидиране на производствената демокрация и на самоуправлението на тру­довите колективи. За сметка на това се за­силиха технократичните тенденции. Няма да е пресилено, ако се каже, че една част от апарата, включително на най-високо равни­ще, се уплаши от демократичните промени и побърза да сведе техните последствия до ми­нимум.

  И нещо много важно: икономиката на ко­мандите „от горе“, гигантските проекти, лип­сата на достатъчно демокрация и гласност, невежеството и егоистичните интереси на административно-бюрократичния апарат бяха на път да унищожат прекрасната българска при­рода. Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отрове­ни и черни от замърсяване, въздухът в ре­дица градове направо е опасен за здравето. Разбира се, за редица от острите екологич­ни проблеми на страната има и външни при­чини. Но главното е, че у нас е налице еко­логическа криза, борбата с която не търпи отлагане нито ден, нито час.

  Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да ха­рактеризираме като прединфарктно състоя­ние.

  Другари,

  Ленин неведнъж отбелязва колко тясна и взаимнообусловена е връзката между иконо­мика и политика. Командно-административна-та система, която нанесе тежки поражения в икономиката, основа за националното съще­ствуване и обществения прогрес на всяка страна, особено отчетливо изкристализира в дейността на обществено-политическите струк­тури; Липсата на икономическа демокрация съвсем логично кореспондираше с липса на политическа демокрация.

  Органите на държавата бяха превърнати във фикция. Правителството приемаше вто­ростепенни административни постановления, твореше норми, които не се изпълняваха, за­щото нямаше средствата за контрол. Парла­ментът механично гласуваше закони, които със същото поразително единодушие биваха променяни, а в повечето случаи се оказваха фактически отменяни чрез подзаконови ак­тове.

  В резултат на практическото сливане на партийните органи с държавните последните бяха обезличени. Тяхното значение, функции­те и авторитетът им са силно принизени. Те се откъснаха от реалните процеси в страна­та, бездушният формализъм все повече оп­ределяше лицето им. Започна се реално от­чуждаване на народа от властта.

  Разклати се вярата на населението в за­кона защото той постоянно се нарушаваше от редица ръководни личности и институции. Намесата в дейността на правозащитните ор­гани стана постоянно явление. В самата пра­вна система се ширят вътрешни празноти и сиви зони“ Безсилието на закона се ма­териализираше и в тъжни, и в смехотворни ситуации, някои от които са изнасяни в сред­ствата за масова информация.

  В процеса на вземането на политически ре­шения в много случаи липсваше здрава опо­ра върху закона и правото. По тази причина често се прибягваше до импулсивни, необмислени, конюнктурни действия, влизащи в противоречие с редица нормативни и фактически положения. Резултатът бе добре изве­стен – конфликт, парализа, застои.

  Командно-административната система на обществото и грубите деформации в управ­лението се отразиха особено болезнено върху състоянието на духовната сфера. Свидетели сме на такива тежки негативни последици в тази изключително важна област като:

  – груба и некомпетентна намеса в оцен­ката на насоките, тенденциите, както и на отделните творци и творби в науката, изку­ството и културата,

  – широко разпространение на догматизма, схематичния подход и субективизма в теоретичното и политическото мислене,

  – корумпиране и безпринципно величаене на отделни дейци в духовната сфера, неза­служено и необосновано компрометиране на крупни български творци в науката и изкуството,

  – силен натиск за превръщане на обще­ствените науки и на учените в коментатори на политическите решения,
  
  – потискане на нестандартното творческо мислене в науката и на новаторството в изкуството,

  силно изоставане на материално-техническата база на духовната сфера.

  През последните 2—3 години, когато проя­вите и формите на култа към Тодор Живков и неговите абсурдни претенции в областта на теорията достигнаха нетърпима степен, стиг­на се до пряка конфронтация между режима и голяма част от нашата интелигенция, в т. ч. и с нейните най-талантливи представители в различни области.

  Може да се каже, че Тодор Живков носи голяма лична отговорност за формирането и провеждането на безрезултатна и волунтаристична политика в областта на културата през последните години, за създаване на на­прежение в отношенията с интелигенцията, за, недооценяване на нейната роля в осъще­ствяването на преустройството. ‚ Една от нашите предстоящи задачи е да се преодолее това напрежение, да се създа­дат условия за най-широко участие и изклю­чително важна роля на българската интели­генция в процеса на обновлението на социа­листическото общество у нас, да се тласне още по-напред развитието на нашата духов­на култура. Партията има драгоценно наслед­ство и традиции в работата с интелигенция­та, високо цени нейния принос в духовното изграждане на социалистическа България. Ние сме сигурни, че нашата научна, инженерно-техническа, художествена и културна инте­лигенция ще се включи още по-активно в про­цеса на преустройството и ще заеме свое­то място сред водещите сили за неговото осъ­ществяване в Народна република България.

  Нашето разбиране е, че по-нататъшното развитие на духовната сфера е невъзможно без извършване на дълбоко преустройство на социалистическото общество у нас. Преустройство на обществото е немислимо без интелигенцията, без постигане на нова степен в развитието на науката, изкуството и кул­турата.

  Като правим нашата трудна преоценка за миналото и се стремим да извлечем поуки за бъдещето, от позицията на комунисти и граждани не можем да не споменем негативната роля, която играеха в общата политиче­ска и интелектуална атмосфера на страната личности като Милко Балев, Димитър Стоя­нов, Ярослав Радев. Разбира се, с тези име­на далеч не се изчерпва цялата картина. Списъкът би могъл да бъде продължен. Имаше и редица други хора на ръководни постове, които не помагаха, а пречеха на нашето раз­витие напред и със своето поведение петняха името на партията.

  Другари,

  Една от най-тежките истини, които трябва да кажем едни на други като комунисти е, че сега партията преживява сериозна вът­решна криза. Не бих искал да се спирам обстоятелно на този въпрос, но може да се каже, че положението в БКП в значителна степен отразява състоянието на нещата в българско­то общество като цяло.

  За всички нас не е новост, че голямата част от първичните партийни организации и комунистите бяха отстранени от реално и пъл­ноценно участие във формирането на полити­ката и позициите на партията. В партийния живот доминираха авторитарният стил и ме­тоди, хипертрофираният централизъм. В от­ношенията сви гнездо безпринципността, раз­ви се страховата психоза. Партийните ма­си изпитваха недоверие към ръководните ор­гани и лично към редица от ръководителите на партията. Разклати се и доверието сред широки социални слоеве от народа към са­мата партия.

  Ние нямаме основания за песимизъм. На­шият народ под ръководството на Българска­та комунистическа партия работи всеотдай­но. Той реши кардинални въпроси в редица области на общественото развитие, доказа на своя земя, че социализмът не е утопия, а възможна реалност. Заедно с целия народ БКП изстрада извода за необходимостта от коренно преустройство и го започна. То ос­вободи огромна политическа и интелектуална енергия за всеобхватно социално обновление.

  Да, размисъл, анализ и нова оценка са наложителни. Но отговорността на партията не означава индулгенция за аморалността. Който носи вина за нарушенията на закона, за ощетяването на народните интереси, ще трябва да отговаря пред съда на обществото и на държавата. Всички ние, които в различна степен носим отговорност за дезориента­цията и загубата на доверието на масите, що трябва да впрегнем сили, за да може заедно с целия народ да преодолеем кризата. Днес на дневен ред са въжделенията на българ­ската нация за самоуправляващо се граждан­ско общество, организирано в социалистическа правова държава. Именно в това се състои големият дълг на българските комунисти.

  Изходът от кризата и започването на ис­тинското преустройство «яма нищо общо с повърхностните промени, на които сме свик­нали досега. Нещо повече: не бива да се лъ­жем, че този изход е по силите само на пар­тията и държавата. Историческият завой не може да бъде осъществен без активното уча­стие на работническата класа, на селскосто­панските труженици, на интелигенцията, без мобилизацията и единството на целия наш народ.

  Такава е нашата действителност сега — сложна и противоречива. Но ние не можем да се абстрахираме от нея. Всичко, което иска­ме да сторим, за добро или за зло, трябва да тръгва от наличната основа, от съществу­ващите реалности. Никой не бива да се опит­ва да налага някакви нови схеми, да създа­ва по изкуствен път модели, несъобразени с естествените тенденции и процеси на разви­тие. Идеите за това развитие следва и могат да се раждат само от самия живот. Съзида­телният порив на нашия народ, оплодотворен от тези идеи, ще определя съдържанието на преустройството и пътищата за обновление, на които бих искал да се спра сега.

  Другарки и другари,

  Кардиналният въпрос е – какво да се на­прави?

  Днес цялата страна, комунисти и безпар­тийни, млади и стари генерации съзнават дълбоко, че спасителният път е в демонти­рането на административно-командната си­стема и създаването на демократична социа­листическа и правова държава. Независимо от трудностите, България днес има истори­чески шанс. Нашият народ е твърдо за пре­устройството, подкрепя ни Съветският съюз, имаме разбирането и симпатията на между­народната общност като цяло. Ние трябва на всяка цена да оползотворим този шанс.

  Главно условие, за да постигнем реална промяна, да преодолеем кризисната ситуа­ция, е да набележим верни стратегически цели и да осъществим дълбока икономичес­ка и политическа реформа на целокупния обществен живот.

  Ние не възнамеряваме да успокояваме на­шата общественост, че преобразованията, ко­ито възнамеряваме да извършим, ще проте­кат безболезнено. Възможни са сътресения и колизии както в обществената, така и в икономическата сфера. Но ние нямаме друга алтернатива, освен кардинална трансформа­ция, насочена към постигане на демократи­чен социализъм и народно добруване, как­вито и трудности да се наложи да преодо­леем по нашия път като партия и полити­ческо ръководство.

  Остротата на социалните и икономически проблеми, пред които сме изправени, извеж­да на преден план необходимостта да се осъществи комплекс от краткосрочни мерки, целта на които е да се спре задълбочаване­то на негативните тенденции в икономиката и да се създадат най-необходимите предпо­ставки за преодоляване на стопанската кри­за. Разбира се, краткосрочните мерки не може да се разглеждат самоцелно. Тяхната логика и подходите при осъществяването им на всяка цена трябва да бъдат обвързани и съвместими с нашите средносрочни намере­ния и цели в областта на икономическата по­литика.

  Очевидно е, че ние сега не сме готови, пък и обстановката не позволява, да разгле­ждаме задълбочено средносрочния и дълго­срочния аспект. Но отсега трябва да ни е ясно, че без истинска и радикална икономи­ческа реформа, която ще осигури оконча­телния демонтаж на командно-административната система и ще приведе в действие не­изчерпаемите резерви на човешката изобре­тателност, инициатива и предприемчивост, ние ,няма да излезем от порочния кръг на палиативите и импровизациите.

  Без да навлизаме в подробности, ще из­броим следните основни проблеми, на които трябва да се намери отговор с икономиче­ската реформа, като пристъпим към тяхно­то решаване още отсега.

  – Да преодолеем докрай немарксисткия в своята основа възглед за несъвместимост ме­жду социализма и пазарното стопанство, да се ориентираме решително към създаване на социалистическо пазарно стопанство, кое­то единствено осигурява възможности за действителна демократизация не само на икономическия живот, но и на обществения живот въобще.

  – Да осигурим условия за широко и безпрепятствено развитие на всички форми на собственост, в т.ч. смесени, на основата на тяхното равенство пред закона и при уважение на основните принципи, върху които ще изграждаме новото социалистическо общество в България.

  – Да намерим най-подходящите форми за гарантиране принципите на социалната справедливост в условията на пазарното стопанство, като използваме широко положителния практически опит на други държави.

  – Да определим оптималното от гледище на нашите конкретни условия и стратегичес­ки цели съотношение между пазарната самостоятелност на икономическите единици и държавното планиране, и регулиране, което занапред трябва да осъществяваме преди всичко с икономически средства.

  – Да създадем условия за развитие и задълбочаване на производствената демокрация и социалистическото самоуправление на тру­довите колективи при строго спазване на принципите на самоиздръжката и самофинансирането.

  Преминавайки към краткосрочните задачи, бих искал да подчертая важността на правил­ния избор на приоритетите, които трябва да залегнат в основата на плана за следващата година. Според нас тези приоритети са:

  Първо. Преодоляване на напрежението на вътрешния пазар чрез максимално възможно увеличаване на производството на стоки и ус­луги за населението.

  Още през близките месеци и цялата след­ваща година правителството следва да осигу­ри допълнителни количества от основните хра­нителни и нехранителни стоки. През 1990 г. чрез пренасочване на ресурси и спиране на неприоритетни и неефективни обекти да се осигурят възможности за съществено увели­чаване броя на изградените жилища.

  Във връзка с това следва да се даде пре­димство на производството на стоки за на­родно потребление пред производството на средства за производство. Това предполага специално ударение върху развитието на сел­ското стопанство, на хранително-вкусовата промишленост и на леката промишленост чрез насочване към тези отрасли на инвестицион­ни, технологични и суровинни ресурси.

  Още с плана за следващата година съще­ствено да се увеличи делът на капиталните вложения за нова техника и технологии в сел­ското стопанство. Необходимо е също така да се ускори модернизацията и технологиче­ското обновление на редица производствени мощности в хранително-вкусовата и в леката промишленост.

  За производството на нови стоки за вът­решния пазар и на технологично оборудва­не да се стимулира и ускори конверсията на отбранителната промишленост. По тази линия нашият пазар да се обогати с допъл­нителна продукция за стотици милиони ле­вове.

  Второ. Чрез пресичане на разточителство­то и рязко съкращаване на неоправданите разходи постепенно, но без забавяне тряб­ва да решим някои неотложни социални проблеми.

  Става дума преди всичко за жилищата, за решаване на проблемите на онази част от населението, която има доходи под жиз­нения минимум. Правителството би следва­ло да представи на Народното събрание спе­циални мерки за защита на интересите на възрастните хора и инвалидите, подобрява­не на материално-техническата база на здра­веопазването, решаване на някои специфични и остри въпроси на жените и младите се­мейства.

  Особено внимание следва да обърнем на екологичните проблеми и преди всичко на подобряване на околната среда в някои про­мишлени центрове с висока степен на замър­сяване, чистотата на почвата и питейните во­ди, на опазванетго на горските масиви и т. н.

  Крайно наложително е да се разработи но­ва политика на доходите, която да утвър­ждава социалната справедливост, да свърз­ва заплащането с крайния резултат и да ог­раничава до минимум получаването на ин­флационни, „незаработени“ пари. Във връз­ка с това изключителна важност сега има преодоляването на пусналата дълбоки коре­ни в нашето обществено съзнание уравни­телна психология.

  Политбюро смята, че при съществуващата дебалансираност между стоките и платежо­способното търсене, при нарастващата маса свободни парични средства без стоково по­критие натискът за по-големи заплати без допълнително производство на стоки и услу­ги води само до по-нататъшно задълбочава­не на кризата. Това налага държавата и фирмите да провеждат разумна политика на тясно обвързваше между заплатите и крайна­та продукция, разумна политика на доходи­те и цените, ако не искаме след година-две инфлацията у нас да се измерва с двуциф­рени или трицифрени числа.

  Трето. Решаването на въпросите на паза­ра и въобще повишаването на ефективност­та на общественното производство налагат да се отиде към дълбоко и всеобхватно преуст­ройство на производствената структура.

  Българската икономика следва да се вър­не към природно-климатичните и ресурсни­те дадености, с които разполага, да се раз­дели с всичко, което не носи достатъчно полза на обществото.

  Предлагаме Централният комитет да по­стави пред Министерския съвет и съответ­ните фирми въпроса за цялостна технико-икономическа и социално-икономическа оцен­ка на състоянието и перспективите на губе­щите и нискорентабилните предприятия, а също и на предприятия, които произвеждат нискокачествена или нетърсена продукция. След обсъждане със специалисти и с трудо­вите колективи на съответните предприятия да се набележатг конкретни мерки за тяхното стабилизиране, а ако това се окаже невъз­можно — да се пристъпи към цялостното им реорганизиране или прекратяване в предва­рително договорен срок.
  
  Четвърто. Ключов приоритет на нашата икономическа политика е решаването на валутния проблем.

  Целта, която следва да си поставим, е да осигурим в близките години съществен прираст на валутните постъпления (примерно 1 милиард долара годишно). Това предполага обръщането на цялата икономика към све­товния пазар, създаването на икономически условия, които да пораждат в буквалния смисъл на думата стръв за износ срещу кон­вертируема валута. Налага се да преодолеем тесногръдото разбиране, че износът при всички случаи става за сметка на национал­ното потребление. Вместо него трябва да дойде убеждението, че без износ няма раз­витие, няма бъдеще.

  Тези въпроси са неотделими и от по-сме­лото отваряне на страната за чужди инве­стиции, създаването на смесени предприятия и други съвременни форми на международ­но икономическо сътрудничество.

  Специално внимание трябва да отделим на международния туризъм като реален източ­ник за увеличаване на валутните постъпле­ния на основата на съществуващите у нас благоприятни дадености.

  Пето. Трябва да предприемем енергични, а в някои случаи и драстични мерки за ста­билизиране на финансовите баланси и за ос­вобождаване на финансовите ресурси както на национално равнище, така и на равнище на общините и предприятията за постигане на поставените приоритетни цели на иконо­миката.

  Главна цел трябва да бъде премахването на бюджетния дефицит на държавата и осво­бождаването на бюджета от огромните преразпределителни функции, с които сега е анга­жиран. Ние следва да поддържаме линията на прогресивно намаляване на дотациите, да се противопоставяме на политиката на реани­миране на предприятия и дейности, които са в състояние на фактически фалит. Само на тази основа е реално да се намалят данъци­те и да се осигурят условия за самоиздръж­ка и самофинансиране на преобладаващата част от стопанските единици.

  Необходимо е да подкрепим правителство­то в неговите усилия да намали бюджетните разходи и проведе линия на строги бюджет­ни икономии. Правилно е да се сведат до минимум разходите на държавата за дейност­та на някои обществени организации, а съ­що така за представителни цели. Можем да приветствуваме и да подкрепим изцяло на­меренията на правителството съществено да намали разходите за административно-управленския персонал на всички равнища.

  И от икономическа, и от политическа глед­на точка се налага да отделим специално внимание на проблемите на селското стопан­ство.

  Очевидно решенията на Майския пленум от тази година по въпросите на селското сто­панство не дадоха цялостен и пълен отговор на назрелите проблеми в този отрасъл. На­шето становище е, че за в бъдеще основна форма на собственост в селското стопанство трябва да стане кооперативната. Време е да възстановим трудово-кооперативните земедел­ски стопанства. Въобще сега е необходимо да вдъхнем нов живот на кооперацията във всички области и да формираме общности от цивилизовани кооператори, както казваше Ле­нин.

  В някои селскостопански производства и дейности може би ще бъде правилно да съ­храним държавната форма на собственост, но като организираме нейното стопанисване на демократична икономическа основа, разчупим оковите на монополизма и създадем условия за активна пазарна конкуренция. Много по-­смело от досега следва да развием арендни-те отношения, като разширим практиката на дългосрочната и безсрочната аренда върху земята, а също така в животновъдството.

  Разделяйки се с догмите, които нанесоха на нашето село толкова щети, следва катего­рично да подпомогнем създаването на инди­видуални земеделски стопанства с право на собственост върху земята и производствените фондове, особено в полупланинските, планин­ските и в други изоставени райони. Важното е цялата наша българска земя да се стопа­нисва с любов и грижа, да носи полза и за стопанина, и за обществото.

  Жизненоважна предпоставка не само за успеха на икономиката, но и за цялостното преустройство на политическата система и де­мократизацията на обществения живот е рязкото повишаване на трудовата и технологич­на дисциплина. Последните седмици показаха, че тази на пръв поглед азбучна, но толкова важна истина все повече се осъзнава от на­рода, от трудещите се. Задача на държавните и стопански органи, на всички обществени си­ли в нашата страна е да утвърждават такова съзнание, което може и трябва да се превър­не в една от основните движещи сили на об­новлението и напредъка на страната.

  Програмата от практически действия, коя­то предлагаме на партията и народа, не съ­държа лесни решения. Нейният успех зави­си от мобилизацията на целия духовен и трудов потенциал на нацията. Той ще изисква от нас напрежение, а в някои случаи и жерт­ви. Сега повече отвсякога ни е необходимо сплотяване и национално съгласие както по приоритетните задачи на икономиката, така и по конкретните пътища за тяхното осъще­ствяване. Основата за това съгласие е съз­нанието, че ще работим за благото на Бълга­рия, за нейното достойно място в света.

  Другари,

  Вече стана дума, че икономическото обнов­ление е невъзможно без преустройство в по­литическата област и обратно. Опитът на другите социалистически страни доказа, че раз­минаването може да доведе до изключително деструктивни явления в социално-държавен план. За да бъде проведена успешно икономическата реформа, трябва да бъде изграден съвременен правов ред, без който не могат да функционират икономическите механизми.

  Като първа най-важна стъпка по този път днес пред нас стои задачата да реализираме един обновен парламентарен строй. Необхо­димо е да се създаде в най-близко бъдеще истински социалистически парламент, който да бъде въплъщение на народното самоуправ­ление, в духа на най-добрите народни и де­мократични традиции. Необходимо е да се възстанови изцяло и без остатък върховенст­вото на Народното събрание, което да поеме своята отговорност на строител на нова со­циалистическа България. Пред парламента регулярно ще трябва да се отчитат в съответствие със своите конституционни задължения Държавният и Министерският съвет. Под не­гово ръководство, с участието на цялата об­щественост и на управленската система, е на­лежащо коренно обновление на методите на законодателната дейност, организирането на действен контрол за изпълнение на законите и другите негови решения.

  От гледна точка на възстановяването на естествените и законните права на Народното събрание следва да оценим реалното място на Държавния съвет в държавното ни уст­ройство. Ясно е, че решително следва да се премахне порочната практика, при която той се бе превърнал във втори законодателен ор­ган. Ето защо при изработването ла новата конституция заслужава да се обсъди въпро­сът за необходимостта от Държавния съвет в условията на постоянно действуващо и ра­ботещо Народно събрание и евентуално за въвеждане на института на държавен глава.
  
  От изключителна важност за държавното управление, за реализирането на нашите социално-икономически цели и задачи е въп­росът как да преустроим дейността на Министерския съвет. Ясно е, че той трябва да си възвърне мястото, което конституцията му е отредила.

  Необходимо е като висш изпълнително-разпоредителен орган с обща компетентност той да държи в центъра на своето внимание всички страни на политиката на страната. Раз­граждането на командно-бюрократичната система, освобождаването от досегашното партийно опекунство ще позволи на нашето правителство да изяви своята самостоятелност и да демонстрира принадлежащата му по право отговорност за съдбините на страната. По мнението на Политбюро именно принудената пасивност и едностранчивост в неговата дей­ност бяха една от причините за хаотичното състояние на делата в административната, стопанската, социалната и други сфери на националния живот. Та как ще има ред, си­гурност и обезпеченост, като няма пълноправно правителство?

  Най-важна проява на стремежа на народа към цялостно обновление е дълбокото раздвижване сред обществеността, което придо­бива все по-нови форми и масови мащаби. Активизират се обществените организации и движения, възникват нови инициативи, обе­динения и сдружения на гражданите. Създа­ва се изцяло нова обществено-политическа картина, абсолютно немислима от гледна точка на досегашните, вече архаични представи за обществен живот.

  Събитията, свързани с това раздвижване, нарастват като лавина. Безспорен факт е, че е нужна нова политика на партията и на държавата спрямо обществените групи и течения. Тя не може да се гради на основата на собствения ни досегашен опит, защото та­къв няма. Необходим е нов глобален подход, който да отчита засилващата се роля на чо­вешкия фактор, на общественото съзнание. Това са явления с огромен потенциал за ус­корено развитие, който обществото трябва да оползотвори. Ние ценим патриотичната и гражданската насоченост на тези обществени фактори…

  Едновременно с това се появиха и други сили с други цели и амбиции, които, ако получат исканата от тях „свобода“, ще тлас­нат обществото в анархия и трагедия. Но ние вярваме, че българското общество и българският народ притежават достатъчна политическа зрялост, за да не допуснат на­шето отечество да бъде хвърлено в подобен катаклизъм.

  По-нататъшното обществено-политическо развитие в България е възможно само на основата на демократизацията на социализма в т.ч. и чрез утвърждаване на принципа на плурализма. На тази основа ще се базира и законодателната реформа в нашата страна, която ще бъде осъществена в близко бъдеще, нейна главна задача е да обнови дълбоко нашето законодателство, да го приведе в съответст­вие с общоприетите принципи и норми на международното право, върху което се изгражда съвременното цивилизовано общест­во. Трябва бързо и ефикасно да се създаде правна уредба за събранията, митингите и демонстрациите, за сдруженията на гражда­ните, печата, изповеданията и други. На дневен ред стои въпросът за демократизира­нето и хуманизирането на наказателното, наказателно-процесуалното и наказателно-изпълнителното право, за създаване на проце­суални гаранции за защита правата на гражданите, включително адвокатска защита от самото начало на наказателното преследва­не.

  Ръководството на партията съзнава, че съществува един труден проблем, свързан със създалото се напрежение сред една част от нашето население, известен брой от което напусна страната през тази година. Всички разбираме, че въпросът е сложен. Поради това Политбюро смята, че Централ­ният комитет на партията ще постъпи доб­ре, ако подложи на задълбочен и всестранен анализ този проблем и на тази основа пред­ложи пътища за неговото решаване.

  Вече е в ход разработката на съобразено с международните изисквания законодателство за опазване на природната среда и осигуряване на здравословни условия за живота и труда на човека

  В процеса на преустройството съществе­но изменение н усъвършенствуване трябва да претърпи работата на органите на Мини­стерството на вътрешните работи. Органите на МВР трябва да се освободят от редица несвойствени функции и да съсредоточат усилията си към защита на конституционния строй, националната сигурност и охраната на обществения ред, правата и свободите на гражданите.

  И занапред следва да се полагат грижи за укрепване боеспособността и бойната го­товност на Българската народна армия като фактор за осигуряване националните интереси и защита на страната.

  Новата правова социалистическа държава е невъзможна без нова конституция. Проек­тът за нова конституция следва да се постави на всенародно обсъждане. В нея по прин­ципно нов начин трябва да се решат всички генерални въпроси на живота в страната и обществото, в т. ч. политическото и икономическото устройство, въпросите на собстве­ността, за субектите на властта и техните правомощия, За основните права, свободи и задължения на гражданите и гаранциите за тяхното осъществяване. В такава светлина следва очевидно да се подходи и към член 1 от досегашната конституция, касаещ ръко­водната роля на българската комунистичес­ка партия. В едно демократично общество ролята на дадена партия не може да се по­стулира, да се определя по команден път. Тя може да бъде единствено резултат на доверието на народа.

  Паралелно с подготовката на конституци­ята, още преди да бъде подготвен основният пакет на законодателната реформа, трябва да се разработи и приеме нов избирателен закон, с ясна и актуална политическа задача – да създаде условия за провеждането на свободни и демократични избори. Без всякакво съмнение следващите избори, кои­то предлагаме да се състоят през следваща­та 1990 година, ще бъдат действително сво­бодни и демократични.

  Другари,

  Превръщането на България в съвременна демократична и правова социалистическа държава настойчиво изисква от нас нови подходи и решения и в международната по­литика. Външната дейност на партията и страната също изисква определено преос­мисляне.

  За нас принципно значение имат дълбо­ките преобразования в социалистическите страни, на първо място в Съветския съюз, и взаимодействието между нашите партии и държави по пътя на преустройството. Ние с изключително внимание следим всичко, кое­то става в страната на съветите. За нас не е имало и няма да има важни и по-малко важ­ни области на българо-съветското сътрудни­чество и взаимодействие. Ние сме искрено убедени също така, че дружбата между-бъл­гарския и съветския народ не се нуждае от парадност и лакировка, че нашите отношения трябва да бъдат такива, каквито прилягат на истински приятели – чисти, искрени и неопетнени, откровени и делови. Завършило­то наскоро посещение на наша делегация в СССР, срещите и разговорите с М. С. Гор­бачов потвърдиха това наше убеждение.

  Ние разглеждаме нашето участие във Варшавския договор и Съвета за икономиче­ска взаимопомощ като необходимо от гледна точка на нашите национални интереси и активно ще работим заедно с нашите съюз­ници за увеличаването на конструктивния принос на тези организации в международ­ния живот.

  Започналото преодоляване на разкола на Европа ни задължава за една нова самооценка като европейска държава. Задълбоча­ващият се общоевропейски процес предлага благоприятни условия за участие на нашата страна в международното разделение на тру­да, в обмяната: на материални и духовни ценности. България без всякакви резерви приема концепцията за общия европейски дом и ще продължи да дава своя принос за неговото изграждане. Това поставя пред нас задачата решително да активизираме евро­пейското направление на нашата външна по­литика.

  България отдава голямо значение на .от­ношенията си със съседните страни, към кои­то ще провеждаме още по-инициативна по­литика на добросъседство и сътрудничество. Освен гарантирането на сигурност, разбира­телство и развитие на сътрудничеството в се­гашните му мащаби и форми ние трябва да мислим за овладяване и на нови позиции. Става дума за преодоляване на традиционни бариери, пречещи на балканското общуване, за взаимно скъсване с остарели стереотипи.

  Стриктно ще изпълняваме своите задъл­жения, произтичащи от договореностите от Хелзинки и Виена, с ясното съзнание, че стави дума за основата, върху която не са­мо ще изграждаме нашето сътрудничество с другите страни, но и ще работим за нашето собствено усъвършенствуване като правова държава, достоен партньор в международни­те отношения.

  Новата политическа ситуация в света и у нас налага да търсим нови възможности за сътрудничество както с братските партии, така и с много по-широк спектър политиче­ски и обществени организации, движения и сили. Диалогът с тях ще съдействува за изграждане на свят без война и насилие, за решаване на глобалните проблеми.

  Процесите на световната арена и динами­ката на нашето вътрешно развитие изискват да осъществяваме ефективна, гъвкава и народополезна външна политика, адекватна на повелите на епохата и жизнените интереси на нацията. Това ще бъде политика изцяло открита към света, към общочовешките про­блеми и търсения. Това е едно от важните условия за осъществяване на преустройство­то, за превръщането ни в истински прогре­сивна модерна държава. (…)

  Източник:  Photonik.blog.bg

• Президентът на ПАСЕ: Имате исторически принос в Съвета на Европа!

  Жан-Клод Миньон откри улица в София, кръстена на Пиер Ронсар

  .

  На 10 юли т.г. президентът на ПАСЕ Жан-Клод Миньон откри в София улица на името на известния френски поет Пиер дьо Ронсар. На откриването е присъствал френският посланик в София Филип Отие, както и членът на ПАСЕ Лъчезар Тошев, който е бил главната причина президентът на ПАСЕ да дойде лично в българската столица.

  Вестник „Лечител“ се е оказал една от малкото медии, отразили това събитие. В броя си, излязъл на 18 юли т.г., той помества репортаж от него, интервю с президента на ПАСЕ, както и словата на Жан-Клод Миньон и на Лъчезар Тошев при откриването. Материалите по темата са подготвени от Светла Лефтерова-Цонкова, главен редактор на вестника. Те са публикувани в бр. 29 от 18-24 юли на „Лечител“.

  ––––––––––––––––––––––––––

  .

  Бяха ме предупредили, че улицата, определена да носи името на Принца на поетите – Пиер дьо Ронсар, е трудно откриваема, но когато се озовах там в деня на събитието (10 юли), не можех да повярвам на очите си – че на това забутано място ще се появи човекът, заемащ най-високия пост в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – самият Президент Жан-Клод Миньон. Наоколо се гонеха полуголи арабски дечица, любопитно ни оглеждаха чернокожи млади хора, излезли от сградата на Агенцията за бежанците. Пред нас беше оградата на двора на Нов български университет. Валякът току-що беше минал, за да закърпи (в последния момент – съвсем по български!) огромните дупки и въздухът силно „ухаеше“ на асфалт. Постепенно сред потърсилите убежище в България пъстроцветни хора започнаха да се появяват някои от известните български интелектуалци – франкофони; служители от Столична община, предвождани от заместник-кмета по културата Тодор Чобанов; представители на Френското посолство у нас, начело с Негово Превъзходителство посланика на Франция г-н Филип Отие; Лъчезар Тошев – един от най-уважаваните и влиятелни българи в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, награден с поименен медал „За заслуги“ на ПАСЕ, който, както стана ясно по-късно от думите на самия Жан-Клод Миньон, се оказа главната причина, за да дойде той тук. Когато Президентът на ПАСЕ пристигна (с един час закъснение – пак в стила на българския протокол), имаше доста уморен вид, а може би и не беше очарован да стои между две огради, върху издайнически миришещите кръпки от асфалт. Но постепенно, когато толкова изтъкнати мъже започнаха да говорят за поезия и да рецитират стиховете на ренесансовия гений и гордост на Франция Пиер дьо Ронсар, умората започна да изчезва от лицето му. И накрая, когато ние от „Лечител“ се приближихме до него и му поднесохме букет рози, той се усмихна топло. „Толкова рядко ми се случва жени да ми подаряват цветя“ – бяха първите му думи към нас. И тази усмивка не слезе от лицето му, докато отговаряше на въпросите ни, както и не остави букета настрани. Внимателно го държеше през цялото време, докато говореше за поезия, за приятелство между хората, за обич и за… Жо Дасен!

  .

  Жан-Клод Миньон:  Имате исторически принос в Съвета на Европа!

  .

  – Г-н президент, участието на Президента на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа в церемония за наименуване на улица е уникален случай за България. Коя бе причината, която Ви мотивира да участвате в церемонията за даване името на Пиер дьо Ронсар на тази улица?

  – Има много причини. Първата е приятелството между двама парламентаристи, които от дълги години се борят за Европа, за спазване правата на човека, за спазване на правова държава. Приятели, които защитават една концепция за Европа. Господин Тошев и аз се борим наистина за нашата кауза в Европа.Втората причина е, че след като ще почетем такъв виден френски, а и европейски писател, може Президентът на ПАСЕ, който е и французин,да си позволи да присъства на подобна церемония. Културата е много важен мост между народите.Другата причина е, че в момента се намирам на официално посещение в България, а също така и искам да участвам в заседанието на ПАЧИС – Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Така че нямаше как да откажа на моя приятел г-н Тошев и това откриване на тази улица идва в много подходящ момент, защото след няколко дни ще празнуваме националния празник на Франция – 14 юли.

  – Мислите ли, че хората на духа биха могли да играят роля на мост между българската и френската култура?

  – Да, разбира се. Наистина хората на духа биха могли да бъдат мост между двете култури. Хората на изкуството,интелектуалците въобще или хората на духа, както Вие сте ги нарекли, са хора, които могат да накарат другите да мечтаят. А ние живеем в такова време, в което имаме нужда да мечтаем. Аз сега говоря с Вас и чувам, че звучи френска песен, изпълнена от велик изпълнител – Жо Дасен. Заглавието на тази песен е „Ако те нямаше“… Мисля, че ако хората надуха не съществуваха, нямаше да бъде светът такъв, какъвто е.И наистина това е един от най-хубавите начини да сближим хората. Казват, че музиката и поезията омекотяват отношенията и поведението на хората. Действително в тези размирни времена имаме много нужда някой да успокои страстите.

  – Миналата година България отпразнува 20-ата годишнина от своето членство в Съвета на Европа. Как оценявате българското участие в Съвета на Европа през тези години?

  – Аз започнах работа в Съвета на Европа през 1993 г.– значи може би няколко месеца след като България се беше присъединила към тази организация. Мисля, че от 1992година приносът на българската делегация е изключителен. Докладите на г-н Тошев се смятат за исторически в Съвета на Европа. Също така имах удоволствието и установих приятелски отношения с Васил Гоцев, с Надежда Михайлова– това са все български личности, които са оставили своята следа в историята на Съвета на Европа. И за мен е напълно ясно, че България има голямо бъдеще в Съвета на Европа. Надявам се някой ден Президентът на Съвета на Европа да бъде българин!

  .

  ––––––––––––––––––––

  Реч на Лъчезар Тошев, член на ПАСЕ:

  Г-н Президент, Ваше Превъзходителство, г-н кмете, г-н общински съветник, дами и господа, благодаря много на Жан-Клод Миньон, Президента на Парламентарната асамблея, че е тук с нас днес. За мен това е едно чудо, тъй като, като си помислим, че днес на това място в “Овча купел-2” ще дойде Президентът на Парламентарната асамблея, за да открие тази улица, никой не би ни повярвал. Но това е факт – Жан-Клод Миньон е тук с нас по повод откриването на улицата на името на най-великия френски поет от Ренесанса – Пиер дьо Ронсар, Принца на поетите на своето време. Той е може би най-великият френски поет, но освен това той самият, както и негови ученици казват, че Ронсар е от български произход, което е една възможност неговото творчество да бъде мост между българската и френската култура, да обединява България и Франция културно. Но Пиер дьо Ронсар също така е една европейска фигура, фигура от европейски мащаб – дейността на Плеядата, за която стана дума, е имала въздействие върху цяла Европа по това време и чак до днес, така че той е също така представител на духа на Европа. Този дух на Европа, който днес ни донесе Жан-Клод Миньон, Президентът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, е с нас тук. И името на Пиер дьо Ронсар, което остава на картата на София с решението на Столичния общински съвет, взето неотдавна, всъщност ще напомня не само на тези, които живеят тук, но и на всички в България за този велик човек и за нашето българо-френско приятелство в Обединена Европа.

  –––––––––––––

  Реч на Жан-Клод Миньон, Президент на ПАСЕ:

  Дами и господа, особено искам да благодаря на г-н Лъчезар Тошев, който е мой приятел от дълги години. Няма нито една парламентарна сесия от две години насам, накоято той да не ме е убеждавал да дойда и да открия улица Пиер дьо Ронсар в София. И с голямо удоволствие сега съм тук сред вас.

  Пиер дьо Ронсар – за мен това име е свързано с много спомени и размисли. Първо ще припомня, че той е роден през 1524 г., умира през 1585 г. и живее в един от най-трудните периоди от историята на Франция – периода на религиозните войни. И мисля, че всеки път трябва да припомняме, че войната, още повече гражданската война, е един от най-големите бичовете за човечеството. От 1568 до 1598 г. е имало 8 религиозни войни. Осем религиозни войни за този период!

  …Пиер дьо Ронсар е поет, който е възпял преди всичко любовта. Любовта към жените и любовта към живота като цяло. „Да живееш без любов е все едно да живееш под земята“ – е писал той. И днес сме се събрали, именно за да честваме този поет, автор на неизброими стихове, които са съкровища на френския език и
  франкофонията. Всеки човек изпитва дълбоко вълнение, когато чуе известните стихове на Ронсар:

  Ела, любима, да погледаме
  как розата в градината цъфти…

  Той е поет, който е изключително образован и също така много популярен. Той е
  казвал, че богатите дрехи не могат да бъдат толкова красиви, колкото е красива простотата. Пиер дьо Ронсар е основател на един изключително престижен колектив от писатели – групата Плеяда, дала своето име на сбор от произведения, издавани на френски език.

  И така – днес имаме удоволствието да открием улица, която символизира привързаността на България към френската култура и език. Държа да благодаря на общината на София, на г-н Тошев, за който знам, че е силно привързан към Франция и франкофонията, благодаря също така на посланика на Франция.

• Перманентен протест – перманентен процес

  Интервю на Димитър Кенаров за в. „Култура“

  .

  

  Димитър Кенаров (1981, София) е български поет и американски журналист на свободна практика. Автор на стихосбирките „Пътуване към кухнята” (2001) и „Апокрифни животни” (2010), преводач на Елизабет Бишъп на български. Статии на Кенаров са публикувани в Esquire, Outside, The Nation, Foreign Policy, The International Herald Tribune, Boston Globe, The Ecologist и др. Негови пътеписи са избрани три пъти за годишната антология „Най-добрите американски пътеписи“. Димитър Кенаров завърши неотдавна своя репортерски проект за американския Център Пулицър на тема шистов газ и фракинг „Шистов газ: от Полша до Пенсилвания“.

   

  – Протести в Арабския свят, Бразилия, Турция… Дали не е дошло време да правим поредния, примерно Пети интернационал?

  – Пети интернационал? Мисля, че времето на подобни големи интернационали и идеологии е свършило. Въпреки че живеем в глобализиран свят, по-скоро хората се ориентират към местните, локални общности. Колкото и парадоксално да звучи, за мен глобализацията всъщност отново насочва вниманието към конкретната, локалната география, може би чисто като реакция срещу унифицирането на всичко около нас – култура, политика, икономика. Да, всички живеем на една и съща планета, споделяме общи предмети, познаваме се през Фейсбук или лично, но също така става все по-важно да се подчертае различността, различния контекст на всяко едно място. Иначе започваме да боравим с клишета, заучени фрази, колониални идеи. Ако има нещо елементарно, което съм научил от журналистическите си пътувания, то е, че всяко място има свой речник и изисква своя собствен език. Само американците си мислят, че навсякъде по света хората говорят английски и обичат Макдоналдс. И французите – че всички говорят френски и ядат охлюви.

  – Но ако погледнем по-внимателно, исканията имат някакви допирни точки – в Бразилия, в България – или не?

  – Имат, разбира се. Протестите обаче тръгват от локални искания и конкретна проблематика. В Турция това беше Гези парк, в Бразилия – цените на билетите, а в България – назначението на Пеевски. Оттам нататък, разбира се, ако погледнем тези протести в по-общ план, те неизбежно придобиват и глобална аура – и глобалната аура е кризата на глобалните идеологии. Явно е, че досегашните политически модели са в сериозна криза. Самата идея за национална държава е в криза, идеята, че има един далечен властови център, които управлява, без да се съобразява с местния контекст. Исканията по света са за демокрация и по-голяма гласност на хората, да, но не демокрация в досегашния политически вариант, а по-скоро демокрация на малката общност, местна еманципация от властовите центрове.

  – Но и през XIX век стачките са били локално явление… – пък са довели до Интернационал.

  – Смятам, че общностите са прекалено фрагментирани дори на чисто локално ниво. Виждаме как един протест на едно конкретно място – България или Турция – има проблем с излъчването на обща програма, с приемането на общи искания. Как да говорим за Интернационал, когато е трудно дори един град да бъде обединен около обща идея. Хората не знаят какво искат, но знаят какво не искат – тотализиращи идеологии от стар тип, които ползват един аршин за всяко място. Това беше и най-големият провал на комунизма – слепотата за локалния контекст, поривът към интернационалност, мисленето, че „щом нещо го има в Съветския съюз, защо да го няма и в България“. Комунизмът беше глобализираща, колониална идеология, чийто грешки капитализмът повтаря в момента. А хората търсят нещо различно. То не е обговорено все още, няма конкретни параметри, витае някъде във въздуха, объркан дух на времето, но може би точно тази липса на „големи идеи“ е най-важната характеристика. Няма политически идеи, но има политическа интуиция, която тласка хората в определена посока. Чак след време, като се обърнем назад, ще можем да разберем какво точно сме искали. И в това няма нищо лошо.

  – Въпросът ни същност е следният – вие, който имате непосредствени наблюдения и от Турция, и от България, можете ли да „теглите чертата”, да видите общите неща?

  – Ако трябва да говорим за обща идеология, което ни свързва през XXI век, това е екологията и природата като цяло – глобалното затопляне, разпадащите се екосистеми, дезертификацията, сигурността на водните ресурси, на храните. Мисля, че това са проблемите, които ни свързват в момента. Ако хората се ориентират политически към малките местни общности, то е със знанието, че споделяме една планета и сме напълно зависими от околната среда, в която живеем. В най-буквален смисъл, ние сме част от една и съща екосистема. Нашият нов Интернационал е природата. Вижте протестите в Турция, които започнаха от желанието да се спаси един парк в Истанбул, но като цяло бяха продукт на бунта срещу огромните инфраструктурни проекти в Турция и цялостната експлоатация на природните ресурси, без да се зачита правото на глас на местните общности. Т.е. липсата на демократичност. Гези Парк е само върхът на айсберга, който катализира енергията, но всъщност екологичните проблеми в Турция са много по-сериозни. Там например става въпрос за плановете да се построят близо 4 000 микроязовира до 2023-та – стогодишнината от основаването на Турската република. Или плановете за трети мост над Босфора, който ще увреди Белградската гора – един от източниците на питейна вода за Истанбул. Или плановете за най-голямо летище в Европа. Или планираният изкуствен плавателен канал между Черно и Мраморно море. Плановете за две ядрени електроцентрали, както и нови на въглища. Т.е. тоталната експлоатация на природни ресурси и природни – общи – пространства. От екология тръгнаха и протестите в България – тези срещу шистовия газ миналата година, както и срещу презастрояването на Витоша, Пирин, Черноморието. Сегашните протести се организираха срещу конкретното назначение на Пеевски и след това цялостно срещу правителството на Орешарски, но като дух те са продукт на миналогодишната окупация на Орлов мост – в много по-масов вариант. От екологията, разбира се, произтичат и много други неща, говорим за ресурси, за световна икономика, за начина, по който работи капиталът. Екологията е точно тази отправна точка, която е достатъчно конкретна в днешно време и достатъчно ясно може да служи като пътеводител в иначе доста мътното идеологическо пространство.

  – А българският протест сега екологичен ли е, според вас?

  – Той е екологичен, донякъде буквално, но в по-голяма степен метафорично, т.е. протестът е нравствено екологичен. Замърсяването на политическата среда в България е огромно и вече абсолютно нетърпимо и това се вижда много ясно, по-ясно от когато и да било. В конкретния случай аз съм оптимист и мисля, че протестът, дори и да не може да свали правителството – а той ще го свали – вече е успешен. Дори и ако политическата класа не може да бъде тотално сменена, вече има достатъчно ясна критическа маса, която има изисквания и която не просто говори абстрактно за демокрация, както досега, а поддържа основния принцип на демокрацията с действия. А този принцип е обществен натиск върху политиците, непрекъснат обществен натиск без значение кое правителство е на власт. Оттук нататък няма връщане назад, дори и протестите да затихнат временно. Мисля, че точно това е хубавото, което може да произтече от тези протести – не да гледаме непременно как ще се променят лицата в политическата система, макар това да е важно, а доколко гражданите дейно могат да участват в тази политическа система. Не само като пускат бюлетини веднъж на четири години, а и като непрекъснато оказват натиск и карат политиците да се страхуват.

  – Тоест, перманентен протест.

   – Перманентен протест не в смисъл на постоянни улични демонстрации. Перманентен процес – на гражданско наблюдение и контрол.

  – И той трябва да мине през медиите. А те…

  – Така е. Медиите трябва да са отговорни, те трябва да са четвърта власт, а не пета колона. Правителството обаче, чрез свои медии, много умело поде един манипулативен дискурс, че хората на протестите са разни красиви и себелюбиви младежи, които са отишли да си правят партита, да се забавляват, без да имат реална връзка с останалата част от държавата. Опитват се да разединят българите на класов принцип – буржоазия срещу пролетариат, дребна буржоазия, която живее на гърба на пролетариата. Позната реторика от едни други времена.

  – Добре, но за манипулацията трябва да се стъпи на нещо. Така или иначе, това не е поход на бедните, това е поход на средната класа, каквото и да си говорим. Средната, разбира се, за България.

  – Така е. За мен е пределно ясно, че това е поход на средната градска класа, на хората, които са получили стабилно образование и които са успели да се утвърдят професионално въпреки трудностите, хора, които в момента са на върха на своята професия и които са част от глобалните мрежи. Да, можем да кажем, че това е дребна буржоазия, но аз не виждам нищо срамно в този етикет, освен клишетата, насадени ни от времето на комунизма. Тази крехка нова българска дребна буржоазия е най-добрата ни надежда за промяна. Повечето революции са правени точно от тези хора, защото те имат малко повече свободен капитал и свободното време, за да осъзнаят несправедливостите на капитала. В този смисъл, тази дребна буржоазия не се бори за запазване на икономическото статукво и прокарване на свои частни интереси, както олигархичният слой. Напротив – тази т. нар. дребна буржоазия, тази средна класа е готова да се лиши от един базисен комфорт, който си е извоювала с много труд, за да промени системата така, че тя да бъде по-справедлива за всички и най-вече за бедните, за хората, останали без глас във всекидневната борба за хляба. Новите протестиращи не се борят за сметките за тока – не защото сметките за тока не са важни, а защото са просто част от цялостния механизъм на политико-олигархично управление. За да се преборим с цените на тока, трябва да атакуваме корените на проблема. Другото са само козметични промени. Затова смятам, че цялото това класово разделение е манипулация. Да, средната класа е на улицата, но тя се бори както за своите права, така и за правата на по-бедните. Общият враг в случая е безкрайно богатата политическа мафия. Т.е. мисля, че е важно по-бедните и социално онеправдани български граждани да подкрепят тази средна класа, да застанат зад нея, защото тази средна класа може да изведе всички ни към едно по-справедливо общество. Важното е да подкрепим знаещите и можещите в нашата държава. А знаещите и можещите да не се срамуват, че са знаещи и можещи. Всички сме равни пред закона, всички сме граждани с еднакви права и задължения, но нека не бъркаме гражданското равенство с равенство в знанията и уменията. Там няма равенство. Важно е най-можещите и най-добрите експерти да са в политиката, а не средностатистическият човек. Демокрацията трябва да дава равни права и възможности на всички ни, но това не означава, че всички от нас са еднакво квалифицирани да управляват. Трябва ни качествена демокрация, не само количествена.

  – И все пак (вън от оставката), не е съвсем ясно какво искат у нас хората на улицата.

  – Напротив. Има доста конкретни предложения, въпреки че няма консенсус. Но пак казвам, хората интуитивно чувстват политическата посока, дори и все още да не могат да формулират абсолютно конкретно какво точно искат от системата, как да я променят. Но с времето всичко ще се избистри.

  – Защо, според вас, българските протести имат слаб международен отзвук?

  – Смятам, че е хубаво, че имат слаб международен отзвук. В журналистиката има един ужасен принцип: “If it bleeds, it leads“, т.е. това, което кърви, е водещо. Ако събитието има голям международен отзвук, означава, че се е проляла много кръв. Или пък стават ексцесии като в Турция, например. Ние не сме Египет, не сме и Турция. И това може би е добре. Освен това, мисля, че е време да спрем да разчитаме на международния отзвук, на натиск от централата на ПЕС, на ЕП или който и да е. Това са си наши проблеми и ние трябва да си ги решаваме сами и да поемем отговорностите за тях. Разбира се, ние сме част от глобалните протести, които се случват, това ни дава някакво самочувствие, но като цяло развитието на дадените проблеми или решаването им не трябва да зависи от това дали имат международен отзвук или не. Да, ние сме малка държава, зависима от политиките на САЩ, ЕС и Русия, но е крайно време да спрем да се самоидентифицираме с позицията на жертвата. Това е лесна, удобна позиция, но тя е също така саморазрушителна и само утвърждава липсата на автономност.

  – А вие виждате ли решаването, да кажем, на част от проблемите в един кратък срок или това ще е много дълга процедура?

  – Мисля, че със самата масова и постоянна мобилизация на протестиращите проблемите са започнали вече да се решават. Това, което аз не разбирам, е как може това правителство да се държи, като че ли не е имало Орлов мост миналата година, като че ли не са били февруарските протести тази година. Явно е, че се натрупва някаква енергия – и трябва да имаш голямо безочие и арогантност да продължиш да действаш по същите стари принципи, по които си действал, без изобщо да се съобразяваш с това какво се случва. Това е или някаква лековатост по отношение на политиката и общественото мнение, или тотална арогантност – не знам как по друг начин да го нарека. Или може би тези хора живеят в паралелен свят, където времето просто е спряло. Това правителство точно заради това трябва да си отиде. Не защото следващите управляващи ще бъдат непременно по-различни, а защото сегашните още не са си взели поука от това, че са контролирани.

  – Първият проблем е това правителство, така ли?

  – Да, проблемът в момента, конкретният проблем е в това правителство.

  – И като си отиде вдругиден това правителство…?

  – Ще дойде правителство, което е по-уплашено от настоящето.

  – Но, казвате, и то трябва да бъде подложено на граждански натиск. Как го виждате този граждански натиск, осъществен на практика?

  – На практика? Най-елементарното: когато човек забележи, че нещо не му харесва, е добре да се обади на общината и да каже, да изрази мнение. Да се обади на представителя в парламента, който е от неговия регион, и да изрази мнение; или да изпрати писмо до определената институция. Това, което наблюдавах в Америка, когато живях там, е, че едно или две писма пролет не правят. Но когато един конгресмен получи 10 хиляди, 20 хиляди писма, те вече не могат да бъдат игнорирани. Мисля, че и тук се натрупва критична маса от мислещи и действащи хора, които упражняват всекидневните си права на граждани.

  – Вие имате предвид индивидуалния натиск, а не, да кажем, някакъв организиран.

  – Масовият индивидуален натиск е сила.

  – А какво мислите за обществените съвети към отделните министерства?

  – Няма лошо да има такива структури. Децентрализацията на бюрокрацията и на политическата система са добри неща като цяло. Трябва да има повече обществени консултации, без, разбира се, те да хвърлят системата в хаос. Различни мнения винаги ще има, няма монолитни позиции, но важното е да се намери компромис чрез диалог. Истински обществен, информиран диалог, а не имитация на диалог.

  – Но демокрацията винаги е избор и се поставя винаги въпросът кой избира избраните да влязат в тези обществени съвети.

  – Винаги се поставя този въпрос. Но има и друг – защо винаги си поставяме този въпрос? Защото липсва елементарно доверие между нас самите? Т.е., какво е едно общество, без абсолютно капка доверие един в друг? Ние по презумпция смятаме, че ако някой прави нещо, то е с някакви користни цели, че всички са маскари. Ясно ми е защо е така – трудно е човек да са отдели от историческия опит. И все пак, за да имаме нова система, е нужно базисно доверие в лидери и представители, малко наивност, ако щете. Това не означава, че трябва да оставим тези лидери без контрол и наблюдение. Точно обратното. Но ще е добре, ако опитаме първо да се доверим, да изчакаме малко, преди да критикуваме. То е като любовта. Сляпа стъпка в пропастта, но изключително нужна стъпка.

  – Дали липсата на доверие не е, защото прозрачността по отношение на властта не се разпростира върху неправителствените организации, които искат дефакто да участват във властта посредством тези обществени съвети?

  – Разбира се, че трябва да има абсолютна прозрачност кой финансира неправителствените организации. Напълно съм съгласен с това, няма какво да спорим. Въпросът е да не слагаме всички организации в един кюп. Защото има прекрасни неправителствени организации, които си вършат чудесно работата. Които работят или за по-голяма демократичност, или за по-чиста природа. Това, че има много други организации, които са в тъмното по някакъв начин, финансират се по странни модели, дори често работят против обществения интерес – това е вече отделен въпрос. Но не трябва да стигаме до: „Абе, всички са точно един дол дренки“. Трябва да правим разграничения.

  – Качествената демокрация, за която говорите, предполага – и иска – прозрачност. Това обаче поставя въпроса, който се поставя пред целия свят. Въпросът за възможността да управляваш без тайни.

  – Да вземем САЩ. Те имат огромни проблеми, много по-големи от нашите. Но как на чисто институционално ниво стават назначенията на ключови постове в държавната администрация? Който се кандидатира за шеф на ЦРУ или пък за Върховния съд, минава през изслушване, което трае понякога седмици. Трябва да се разгледа абсолютно всичко. Не може за 15 минути да назначиш един мафиот, като преди това си променил закона, за да може този мафиот да бъде назначен. По-голяма прозрачност със сигурност може да има. Дали абсолютна прозрачност е възможна? Едва ли, но и едва ли абсолютната прозрачност е добра. Уикилийкс е добър пример за това противоречие. Трудно е да се действа като държава, ако всичките карти са на масата. Има неща, които е в обществен интерес да са публични, и неща, които е в обществен интерес да не са.

  – Разкажете за Турция. Приключиха ли протестите?

  – С много малки изключения, засега масовите протести приключиха. Много е трудно да протестираш всеки ден, когато на практика срещу себе си имаш полиция, която действа като армия. За последния месец турската полиция е употребила 130 000 контейнера със сълзотворен газ. Това е химическа война срещу населението. Но енергията, недоволството са все още там, въпреки че Ердоган опита да ги удави с газ и водни оръдия. Както и в България, в Турция също няма връщане назад. Хората са събудени и пак ще излязат при най-малкия повод. Никога не съм виждал Турция толкова разделена. Тук е важно да се отбележи, че много от хората, които не са гласували за Ердоган, доскоро признаваха неговите заслуги. Все пак, той изправи турската икономика на крака, увеличи средните доходи три пъти, демократизира значително политическата система и премахна влиянието на армията, започна мирни преговори с кюрдите, издигна репутацията на Турция във външнополитически план. Това е и странното. Че Ердоган за един месец с лека ръка пропиля 10 години политически капитал и се превърна в авторитарното чудовище от турската история, с което той се бореше толкова време. За мен това е абсолютно необяснимо, необяснимо е и за много хора от партията му, включително и за президента Гюл, за министри от самата партия, които са далеч по-умерени в разбиранията си. Или може би всичко е прекалено логично. В борбата си със злото, ти самият се превръщаш в зло. Нещо като Дарт Вейдър. Част от проблема е, че Ергодан има месианска идея за себе си, изживява се като османски султан. Между другото, беше интересно и доста иронично, че на срещата между протестиращите и Ердоган, всъщност, голяма част от представителите бяха медийни звезди, включително целият екип на „Великолепният век“

   – И това ли е гражданското общество?

  – Отново се връщаме на проблема с представителството. На протестите в Гези интервюирах много хора и те казваха: „Ние не припознаваме тези медийни звезди като свои, не сме ги виждали на протестите“. Обаче се оказа, че „Сюлейман Великолепни“ беше представител на протестиращите. „Сюлейман Великолепни“ срещу Ердоган. Тук има постмодерен абсурд, но и някаква странна истина. Протестиращите се нуждаят от своя „Сюлейман Великолепни“, но е трудно, дори невъзможно да го намерят. В Гези се бяха събрали много общности: радикални и националистически групи, и комунисти, и гей групи, кемалисти, анархисти, кюрди. Т.е. най-различни социални слоеве. Те имаха обща платформа, разбира се – ненавистта си към Ердоган, към агресивния му подход и към все по-авторитарния начин на управление – но за тях беше много трудно да излъчат общи говорители. Както и тук, сред нашите протести. Всички свирим, всички викаме, но трябва някой да излезе, в крайна сметка, с един мегафон и да изнесе реч. Трябва да успеем да съберем тази енергия и да я изразим чисто като думи. Но всеки се страхува. Дори интелектуалците в България. Реално всеки се страхува да заеме позиция на площада, защото веднага ще го освиркат. И това е проблем. Абсолютната хоризонталност е добра до един момент, но са нужни и вертикали.

  – Какво да правим, като авторитети въобще няма? Вашето поколение какво мисли по този въпрос? След 1989 г. много неща се случиха, разбира се, но най-радикално бяха сринати всички авторитети.

  – Ами те голяма част от авторитетите се самосринаха… или пък трябваше да бъдат сринати.

  – Това е лесният отговор. Но може ли едно общество да съществува без авторитети?

  – Много е трудно да си авторитет в днешно време, когато всеки претендира, че знае повече от теб, защото чете статии в Уикипедия. Знанието вече не е привилегия на определена група хора, а е достъпно за почти всички. И това създава погрешното впечатление, че всички знаем еднакво. Но количествената информация не е сама по себе си знание и трябва да правим разграничения. Има и доста конкретни проблеми: това, че авторитетите се срамуват да кажат, че са авторитети, защото ще бъдат оплюти, ще нарушат някаква илюзорна демократичност. Друг проблем е, че голяма част от хората, които заминаха в чужбина, са авторитети в общностите, в които живеят, но някак си напълно прекъснаха връзките си с България. Както и България прекъсна връзките си с тези хора. Т.е. ние нямаме реална диаспора, както да кажем Полша или Гърция, или Сърбия. И не мисля, че напусналите един милион души са проблем, хората пътуват и живеят, където си искат. Проблемът е, че се губят връзките, че се прекъсват много често 100% връзките с България или пък с някаква общност, която съществува тук.

  – Изглежда пак опираме до липсата на авторитети. На интелектуална йерархия.

  – Да, така е. Но все пак живеем в един такъв, ироничен век. И поради тази причина е малко трудно. Поне за моето поколение. Ето, имаше критики за това, че на протестите хората се забавляват. А защо да не се забавляват? Аз не виждам защо всички трябва да сме много сериозни – с лопатите и с кирките. Смехът е прекрасно оръжие, защото отказва да се отнася сериозно дори със себе си, съдържа собствената критика в себе си и отказва твърдите идеологически рамки. И дори ще кажа, че за мен, от чисто артистична гледна точка, протестът не е достатъчно радикален. Къде са всичките тези радикални арт жестове, които би трябвало да съпътстват един такъв протест? Нали Художествената академия е точно до Парламента.

  – 90-те години имаше подобни жестове.

  – А съвсем наскоро беше украсяването на Паметника на Съветската армия. Сега например Евлоги и Христо Георгиеви можеха да станат част от протеста, паметникът на Климент Охридски, стените в центъра. Цялото пространство можеше да се обособи като арт пространство. Радикалните времена изискват и радикално изкуство, но ние все още се плашим от политизиране на изкуството – може би реакция от инструментализацията на изкуството по време на комунизма. Само Найо Тицин направи един симпатичен жест.

  – Между другото, не ви ли притеснява този римейк на лозунги, на гладни стачки, ако щете?

  – Това е много сериозен проблем, според мен – че този протест няма реално собствен речник. „Кой не скача, е червен“ или „Червени боклуци“ е историческа инерция. Дълбоко уважавам Едвин Сугарев като човек и поет, дълбоко уважавам неговия жест, подкрепих го като колега на поетичното четене, но не смятам например, че гладната стачка е адекватно оръжие за сегашната ситуация. Най-малкото, тези мижитурки в парламента не заслужават неговия живот. Освен това, гладната стачка и самозапалването са ядрени опции, която трябва да бъдат запазени за наистина екстремни ситуации. Че ситуацията в България е трагична, особено в провинцията, е вярно. Но нека също така да не губим перспектива – съществуват брутални диктатури, където човешкият живот не означава нищо, където хората умират от глад всекидневно и където няма други инструменти за борба с властта, освен отчаяният вик на самоубийството. Да кажем, че ситуацията в България е същата, би било не само дълбоко погрешно, но и би омаловажило ставащото на други места. Затова и не обичам, когато хората хвърлят наляво и надясно думи, като диктатура, Холокост и т.н. Нека запазим малко обективност.

  – На вас как ви се отразяват тези – те не са чести, но все пак ги има – „Червени боклуци“?

  – Ами как да ви кажа, неприятно. Аз по начало съм с леви убеждения. Но никога не бих гласувал за БСП, защото, според мен, това не е изобщо лява партия. Това е една олигархична партия, политическо зомби, което изпълзя от гроба на тоталитаризма. И може би най-голямото престъпление на БСП е, че тя не отвори пространство за реално леви партии. Тя задушаваше абсолютно всичко, което е алтернатива в лявото пространство. И всъщност това, което ние имаме като ляво, е една пародия. Що се отнася до лозунгите, те репродуцират някакъв стар модел на разделение и стари клишета. Светът отдавна не се дели на червени и сини.

  – А защо вашето поколение не си произведе собствени лозунги? Нали вие сте доминиращите там, в този процес. Шири се единствено мъглявото „Долу олигарсите!“.

  – То не е съвсем мъгляво.

  – Доста е мъгляво, защото това са хора, които са си узаконили бизнеса и парите; и никой не може да им ги вземе.

  – Това е така. Но те продължават всъщност да репродуцират схемите, с които продължават да забогатяват. Това е проблемът. Но не може този модел да продължава. Не можем да върнем времето назад, не можем да поправим старите грешки, но ще е глупаво да ги повтаряме, защото така сме свикнали. Ето, примерно банките са един аспект, който за мен е много важен. Пари, които са на държавните предприятия, се разпределиха по частни банки. И този модел продължава от времето на царя досега. Това е много голям, огромен проблем. Що се отнася до монополите, в Щатите, например, негласното правило е, че компании или групи, което притежават над 15% от пазарния дял в съответната сфера, се смятат за монополи и биват разследвани. Мисля, че това е нелош модел.

  – Ако улицата иска разбиване на монополите, защо не направи конкретни предложения. Да каже: „Монополът в медиите да се разбие“.

  – Има експерти, които изговарят това. Ако човек следи нещата, които излизат в пресата – има конкретни стъпки и предложения. И от икономисти, и от хора, които се занимават с тези сектори. Организацията, към която аз принадлежа, Асоциация на европейските журналисти излиза често с експертни мнения по въпроса за монопола в медиите, организират се дискусии, дават се конкретни предложения. Ето, и Хартата за мен е една позитивна стъпка . Много хора я критикуваха, но защо да не се направи първата стъпка? Освен това, живеем в интернет век. Съдържанието може непрекъснато да се редактира, да се направи нов вариант, да се допълни или да се махнат някои неща, т.е. за мен това е една отворена платформа. Първата стъпка е направена, оттам нататък тази отворена платформа може да бъде дискутирана по различни начини и да бъде подобрявана. Вече не пишем върху камък, а върху екран. Всичко е временно. Единственото, което се изисква от нас, е да не се предаваме. Може би трябва да се окупира Терминал 2 – никой няма да напуска тази държава, докато не я оправим.

  – Ще я оправим. Ще резнем парите на партиите…

  – Всъщност, основният проблем на демокрацията в Америка е, че няма публично финансиране на предизборни кампании– това е много голям проблем, защото се прокарват много корпоративни интереси. Това е в основата на липсата на демокрация в Америка.

  – Но много от демонстрантите искат точно това.

  – Точно това е най-голяма опасност, всъщност. Всяка партийна кампания трябва да бъде финансирана публично и прозрачно. А черните каси в българската политика са отделен проблем. Но тук проблемът е от чисто криминално естество, а не от законодателно. Корпоративно финансиране на политически партии може да ни изиграе ужасна шега.

  – Ако бъдат допуснати открито до политическия пазар.

  – Затова за мен лично моделът е по-скоро за една държава, която има свободен пазар, но която има много строги регулации. Защото проблемът в България не са толкова и банките, не са и отделните бизнесмени, а липсата на държавна регулация. И дори, когато регулацията съществува на хартия – липсва приложение на тази регулация. Т.е. държавата в случая е в основата на проблема и тя трябва да регулира, но не си върши работата като регулатор. И когато не си върши работата като регулатор, то тези банки, тези бизнесмени остават свободни. Както и ние всички, като граждани, не си вършим работата като регулатор на държавата. Нещата са взаимносвързани, според мен.

  Но аз оставам оптимист. Проблемът на целия комунистически режим беше, че разруши, по ирония на съдбата, комуналността, общото, идеята за общо. Всички бяха натиквани да живеят заедно, без да се разбира реално идеята за солидарност. И когато тоталитарната центростремителна сила изчезна, всичко се разпадна, всичко се разхвърча. И през 90-те години, както и до съвсем скоро, нямаше изобщо идея за общо пространство, защото общото пространство беше ничие пространство. То можеше да бъде унищожавано, можеше да бъде замърсявано. И грабено. В момента виждам нещо различно – дори на чисто битово ниво, дори елементарното изхвърляне на боклука в кошчетата. Мисля, че това говори за едно възвръщащо се чувство за общо пространство. И затова съм оптимист, защото идеята за общото пространство като ценност отново се завръща.

  – Кои пътувания по света промениха най-съществено представата ви за ставащото тук?

  – Прекарах в Щатите близо 10 години и мога да кажа, че чувствителността ми към малцинствата, към различните се промени. Човек трябва първо да види дискриминацията в друга държава като наблюдател, за да осъзнае, че е част от една дискриминационна култура в собствената си страна. Но като цяло мисля, че най-много научих, докато пътувах из Балканите. За мен това е  красиво и пъстро пространство, нереално, разбира се, с въображаеми граници, но пък кои граници не са въображаеми? Пътуванията ми из Балканите– из Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Босна, Турция – са най-удачните и най-ползотворни за мен пътувания, от които съм научил най-много за България.

  – Много ли си приличаме?

  – Просто не знаем колко си приличаме. Например, странно е, че в България не знаем почти абсолютно нищо за Турция. Говорим със старите клишета. Или Турция е Османската империя от миналото ни, или е Болният човек на Европа, както се е говорило през XIX век, или е някаква странна заплаха. А реално това е един малък Китай, космополитен, отворен към света. Огромен пазар, 75 милиона, на които ние сме обърнали гръб. Непрекъснато гледаме към Европейския съюз, а не гледаме към най-близките пазари, които имаме. Защото Изтокът е новият Запад, няма какво да се лъжем.

   

   

• БСП иска забрана на протестите. Фандъкова се възпротиви

  Групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС) се опита да окаже натиск над кмета на София Йорданка Фандъкова да ограничи протестите до определени, предварително обявени маршрути. Тя категорично се противопостави.

  БСП искат кметът на София да приложи чл. 13 от Закона за събранията, митингите и манифестациите и да прекрати нерегламентираните протести и да наложи глоби, каза за OFFNews шефката на групата на БСП Милка Христова.

  Тя определи обяснението на Фандъкова, че протестите са спонтанни като тези през февруари като неадекватно.

  За да окажат още по-силен натиск, от БСП организираха баби на протест пред общината. Възрастните, предвождани от червения депутат и бивш общински съветник Борис Цветков, обясняват на журналистите, че София била на всички и протестиращите нямали право да я окупират, а стоейки на “Московска”, те изразявали своя граждански протест.

  „Така, както не забранявам протестите срещу мен включително, въпреки нарушението при неговата организация, така няма да забраня и другите протести”, категорична бе Фандъкова по повод атаките и опитите за натиск срещу нея.

  По-късно, когато видяха, че акцията им няма да успее, от БСП смекчиха исканията си – не искали забрана, а “повече ред”, по думите на Милка Христова.

  “За мен е пределно ясно защо групата на БСП иска да спрат протестите и защо не поставиха този въпрос през зимата.

  София е столица на демократична държава, държава на Европейския съюз и сме длъжни да осигурим възможност на всички граждани да изразяват мирно своята гражданска позиция, включително, когато те  са събрани спонтанно, какъвто е случаят на големите протести, които се провеждат повече от месец”, коментира на свой ред кметът Фандъкова.

  Тя призова колегите си от БСП да чуят исканията на протестиращите, да водят диалог с тях, а не да се опитват да забраняват протестите им.

  Източник:  Оffnews.bg

• Американският посланик за протестите

  Около протестите се породи позитивен публичен диалог, а това е част от демокрацията, заяви посланик Рийс

  .

  

  Протестите в България породиха важни обществени дискусии по теми като свободата на медиите, върховенството на закона и необходимостта от съдебна реформа, а това е част от демокрацията.

  Това каза в Бургас посланикът на САЩ в България Марси Рийс.

  Тя е на посещение в морския град и даде кратък брифинг след срещата си днес при кмета Димитър Николов.

  Г-жа Рийс добави, че около протестите се е породил позитивен публичен диалог.

  На брифинга тя бе запитана за мнението си кой стои зад терористичния акт на бургаското летище, от който днес се навършва година.

  Посланик Рийс отговори, че българското правителство провежда цялостно разследване, което все още не е приключило.

  „Българските власти са изразили виждането си, че следите сочат към „Хизбула“. Ние подкрепяме това мнение“, каза още г-жа Рийс.

  Сред останалите теми, които посланикът на САЩ и кметът на Бургас Димитър Николов са засегнали по време на срещата сътрудничеството между двете страни в областта на високите технологии, индустрията, както и постигането на договорености за съвместни проекти в областта на археологията и културата.

  Източник:  Vesti.bg

• Протестиращи окупираха центъра на София и блокираха движението

  Днешното сутрешното „пиене на кафе“ пред парламента прерасна в окупация на Народното събрание и софийските улици. Призивът на протестиращите, които искат оставка на кабинета „Орешарски“, е блокадата да продължи през целия ден и да се слее с протеста в 18.30 часа пред Министерски съвет.

  Центърът на София е блокиран. Затворено е движението в района на Софийския университет, на Орлов мост, по бул. „Цар Освободител“. Коли не могат да преминават и по „Цариградско шосе“ до алея „Яворов“, както и по улица „Раковски“.

  Над 1000 са протестиращите в района на Народното събрание и в центъра на столицата, които са се разделили на няколко групи – пред централния вход на бул.“Цар Освободител“, откъм храм-паметник „Св. Александър Невски“ и откъм градинката срещу Софийския университет. На кръстовището на Военния клуб също има протестиращи, хора има и на кръстовището на Софийския университет

  

  20-тина души блокираха кръстовището на Орлов мост и се заканиха, че ще останат до края на деня, за да може 35-ият ден от протеста срещу кабинета „Орешарски“ да бъде чут. Някои от тях са седнали на земята и са препречили кръстовището с колелата си, други развяват българския трикольор и сигнализират със свирки и тромби, че кръстовището е блокирано.

  „Нямаме намерение да отказваме. Чакаме още то 10-и ноември, правителството трябва да си отиде. Вие да сте чули комунист нещо да чува? Комунистът нищо не чува, той само граби и това е. на комунист не може да се вярва. Ако се наложи ще останем цял ден или цяла година, докато се махнат тези. Цял ден трябва да е блокирано движението на Орлов мост. Те блокираха цялата държава, а ние – едно кръстовище“, заявиха протестиращи.

  

  Остър спор възникна между полиции и протестиращи в района на Софийския университет заради проверка на лични документи. Полицай е помолил мъж да предостави личната си карта за проверка, той е отказал с думите: „на теб ли ще ти я показвам“ и побягнал. Мъжът е задържан и отведен в най-близкото полицейско управление. Протестиращите реагираха гневно на действията на полицията и заявиха, че това е опит да се наложи цензура на техния протест. Органите на реда им обясниха, че си изпълняват нарушенията и всеки, който нарушава реда, ще бъде задържан. Друга част от протестиращите подкрепиха действията на полицаите с думите, че мъжът е бил провокатор.

  

  Периметърът на зоната за сигурност около парламента е изключително голям, лента и след това метални заграждения отделят сградата от протестиращите.

  Протестиращите са залепили на асфалта и написани на хартия обвинения към управляващите – „Унищожихте българските инвалиди“, „Унищожихте българската природа“, „Унищожихте хората в неравностойно положение“. Паметникът на летците в градинката до Народното събрание осъмна със знаме и с плакат „Оставка“.

  Тази сутрин към протестиращите софиянци се присъединиха и хора от различни градове на страната. Протестиращи от Благоевград заявиха, че те подкрепят националния протест с искане за оставката на кабинета „Орешарски”, но протестират и срещу назначаването на Муса Палев за областен управител на Благоевград.

  

  Около 08.30 часа част от демонстрантите се насочиха към кръстовището на булевард „Дондуков“ и улица „Раковски“. Въпреки намесата на органите на реда протестиращите блокираха движението в района за около 15 минути. След като многократно бяха призовавани да освободят пътното платно доброволно, полицаите се намесиха и издърпаха част от насядалите по тротоарите и шосето демонстранти, като ги отведоха в полицейски автомобили, за да им бъде направена проверка на личните документи.

  Денят за решителните действия на протестиращите не е избран случайно. Днес се навършват 176 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

  Организаторите на готвената за днес окупация от понеделник раздават по време на протестите флаери с лика на Апостола и надпис: „18 юли, 8.30 часа сутринта – ударен протест. Вземи отпуск , бъди пред парламента. Нека уважим Апостола. Всичко се състои в нашите задружни сили“.

  

  Контрапротест пред общината срещу блокирането на София

  50 души, предимно пенсионери, се събраха на протест пред Столична община преди днешното заседание на общинския съвет, с искане да се изготви график на протестите, за да не се създава хаос в София. Гражданите се оплакаха, че заради протестите срещу кабинета „Орешарски“, които започват още от сутринта, им се налага да се придвижват километри пеша, тъй като центърът е блокиран.Недоволните поискаха от кмета на София Йорданка Фандъкова да изготви график за времето и маршрута, по който ще се провеждат протестите, за да се знае кои улици ще бъдат затворени. По думите им не се обявяват срещу протестите, а срещу спонтанното блокиране на улици и кръстовища. Протестиращите носеха със себе си плакати с надписи „София е за всички„, „Цариградските вълни, само за коли„ и „Госпожо кмет, въведете ред!„. Беше издигнат и плакат на политическа партия „Зелените„, а при протестиращите дойде депутатът от БСП Димчо Михалевски. Заради протеста остана затворена улица „Московска“.

  Източник:  Dariknews.bg
  

• Протестът стигна и до връх Монблан

  Двама българи отправиха призив за оставката на правителството от най-високия връх в Западна Европа – Монблан. Лилия София Попганчева и Виктор Пенев се присъединиха символично към протестите от 4810 м. надморска височина.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Двамата любители алпинисти са на експедиция в Алпите. Преди два дни изкачват Монблан с помощта на водач. На върха се снимат с надписи “Оставка“, „Elections now” („Избори сега“), „#ДАНСwithme” и развято национално знаме.

  Лилия София Попганчева е консултант-терапевт, която практикува в България. Виктор Пенев е интернет предприемач от Ню Йорк.

  Три дни преди акцията на Монблан на италиано-френската граница, двамата изкачват и най-високия връх изцяло в Италия – Гран Парадизо (4061 м.).

  Източник:  Dnes.dir.bg

  

• За фактите и зад фактите – ден 34-ти

  

  Нали си спомняте онзи епизод от „Малкия принц” на Екзюпери, в който невръстният космически пътешественик попада на планетата на пияницата? И оня великолепен диалог: „ – Какво правиш? – Пия. – Защо пиеш? – За да забравя… – Какво да забравиш? – Да забравя, че ме е срам… – Срам – от какво? – Срам от това, че пия…”

  На тридесет и четвъртия ден от Протеста поведението на управляващите в България много ми напомня терзанията на битов алкохолик, който пие, за да не вижда, а не вижда, защото пие. За разлика от героя на Екзюпери обаче нашенският такъв не изпитва срам… Ами помислете – от създаването на това „експертно” правителство то прави гаф след гаф, след това се отказва от решенията си и после пак прави гафове. А дали са просто гафове?…

  Науката „диетрология” ни учи, че фактите, поне от някаква гледна точка, винаги позволяват да надникнем и отвъд тях. Факт – с помощта на апаратни игри и парламентарни „хватки” социалистите и техните протежета спретнаха правителството на Орешарски. Първите му кадрови безобразия извикаха на живот мощната вълна на протеста. Правителството с пъшкане и охкане се раздели с Пеевски, но крайно последователно продължи да назначава на ръководни длъжности неприемливи фигури със съмнителен морал или направо криминално минало. И назначаващите, и назначените въобще не „разумяват” какво лошо има в подобна „практика”!

  Например Емил Иванов не разбирал защо преди време, когато правителството на Станишев го назначило на висок пост, никой не протестирал, пък четири години по-късно обществото било недоволно… Ами ако в дома на въпросния юнак се появи гост, който изпотроши мебелите и ограби къщата, едва ли ще бъде поканен отново! Това е толкова очевидно, че става ясно – зад кадровата политика тук е скрито нещо друго. Пръстите на двете ръце няма да стигнат, за да изброяваме подобни примери. Древните римляни казаха – ако не разбираш какво точно става и не знаеш подробности за ставащото, задай въпроса – кому е изгодно? И отговорът ще изплува…

  Факт – 17 юни е 34-ти ден на Протеста. Той ангажира цялото българско общество. Само в София участвалите в протестните действия отдавна надхвърлиха милион. Трябва да си архитъп, за да не разбираш, че „постоянно присъствие” на митингите имат не повече от две-три хиляди души. Но реално митингите събират 20-30 000, че и повече недоволни! И каквито и магии с фактите да спрята МВР, бройката си остава десетки и стотици хиляди участници! Защото на тези „шествия”, изпълнили улици и площади, отива всеки, който намери време, лиши се от почивката си, взел е отпуска… Тази „ротация” на хората роди дори анекдотичен фолклор: „ Хайде, гответе се за море, ние утре се връщаме оттам и ще ви сменим!”…

  От едната страна – млади и стари, творческа и техническа интелигенция, авторитетни и популярни фигури, бедни и богати, „хиляди, маса, народ” – от другата – „отломка нищожна” от някога могъщата партия – хегемон + Мишо Шамара… Тъжно. Ама това не е ли само в София? Че нали преди време правителството на Станишев предложи на българите чрез SMS-и да изберат най-българската книга… И нашенци избраха „Под игото”. Но в романа-епопея на Вазов са описани събитията в едно малко градче и неговите околности за година време. Днес София е „Акче Клисе”, а България препрочита главата „Пиянството на един народ”… А какво виждат управляващите? Платени привърженици на Бойко Борисов, дето искали да го върнат на власт… Не е ли абсурдно?!

  Факт – бюджетът ще се прекроява, милиардни заеми ще се сключват, „недостигът” на пари бил все по-впечатляващ… И това на фона на очевидната реакция на партньорите от Европейския съюз, който винаги са в състояние с тоягата на безвъзмездните финансови помощи да узаптят нездравословния апетит на лакомника… За „тихата дипломация” и НАТО не коментирам – бъдете сигурни, и те не дремят… А управляващите продължават пиянски да игнорират реалността, търсят „скелети в гардероба” и ругаят ГЕРБ. Какво се крие зад това?…

  Уважаеми дами и господа, зад фактите се крият много истини, но поне една е „очеизбождаща” – днес в България има два свята. Единият е свят на четири парламентарно представени партии, между които е започнала „световна” война. Два мафиотски клана са влезли в смъртна битка; започнало е сражение за „преразпределение” на капитали, територии и власт. Тричленката срещу ГЕРБ. ГЕРБ със зъби и нокти – доколкото може – брани своите финансови-политически завоевания, които комунистите искат да прилапат. Комунистите със зъби и нокти се опитват да променят „съотношението на силите”. И в тази битка на средновековни феодални кланове, на Монтеки и Капулети, няма милост. Извън нея не съществува нищо и никой!…

  Другият, истинският български свят е на площадите. Не се заблуждавайте от платената „стъкмистика” на прогнозни резултати за влиянието на тези четири партии. Ако изборите бяха днес, техният разгром би бил зашеметяващ… Времето на прехода ни поднесе поне три подобни примера! И това време работи не за тях, а за нас. Защото няма власт над оная глава, която не иска власт!

   

  Николай Николов,

  Namshub1950.blogspot.com

• И. Ф. решава/ла/ кой да бъде ударен в държавата

  „И.Ф. решава кой да бъде ударен и кой не в държавата“ – под това заглавие БЛИЦ  публикува информация за скандалното тефтерче на шефа на Комисията за борба с конфликта на интереси Филип Златанов, който вече е обвиняем за длъжностни престъпления.

  Инициалите Ц.Ц и Б.Б изскачат също от скандалното тефтерче на Филип Златанов.  Информация за това тефтерче излезе и в други сайтове.
  

  Ето какво публикува БЛИЦ:

  

  Човек с инициалите И.Ф. е решавал кой в държавата да бъде ударен и кой не. Това става ясно от записки в тефтерчето на обвинения за престъпление по служба бивш шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. От страниците изплуват и инициалите Б.Б и Ц.Ц. Секретното тефтерче с много имена и обяснения срещу тях с кого как трябва да се постъпи бе открито при обиск в кабинета на Златанов.

  Обвиненият ексшеф на комисията си е водил подробни записки със следните текстове: „Д-р Пейкова шеф на Здравна каса Шумен: Сметна палата – следва фин. Одит. Д-р на фин. Одит. ИФ ще го оправи”;

  „Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ”.

  „Е. Димитров – внимание, първо трябва да се съгласува с ИФ“.

  Сред изредените видни персони в записките са президентът Росен Плевнелиев, зам.-министрите Владислав Горанов и Иво Маринов, депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. Всички лица от бележника ще бъдат извикани на разпит, каза зам.-главният прокурор Борислав Сарафов, който разгласи данните днес.

  От прокуратурата не потвърдиха, че нарежданията са идвали от хора, чийто имена започват с буквите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б, съвпадащи с имената на герберката от Монтана Искра Фидосова, бившия вътрешен  министър Цветан Цветанов и експремиера Бойко Борисов.

  „Ще установим кой е И.Ф, кой е Ц.Ц. Не всичко в тефтерчето може да се покаже и да се каже. Имаме данни и имена, които не можем да споделим“, заяви Сарафов.

  .

  ––––––––––––––––––––

  „Виж какво пише в тайния бележник на Златанов!“ –

  под това заглавие BNews.bg публикува следното:
  

  .

  

  Снимка: Димитър Кьосемарлиев

  Вижте част от скандалните бележки в тефтерчето на Филип Златанов!

  Шефът на комисията за борба с конфликта на интереси Филип Златанов, който вече е обвиняем за длъжностни престъпление, е укривал, прекратявал и забавял преписки по директива отвисоко, смятат от прокуратурата.

  Вижте част от записките от тефтерчето, иззето от бюрото на шефа на комисията за установяване и прекратяване на конфликта на интереси.

  

  Какво да правим с Ранкова и Президента;

  Решенията за Ранкова и президента все още не съм ги пуснал – другата седмица ще се коментира;

  В 17.30 ч. да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието – > Решение за прекратяване на Плевнелиев;

  Росен Плевнелиев – сигналът е прекратен, да не се качва в интернет;

  Плевнелиев -> недопустимо е да стане известно“;

  Разговор с Дянов по повод Димана РАнкова – нормално поведение;

  За Ранкова във вторник;

  Ок – Прeзидента – нека си стоят, да се гледа всичко;

  В Мотивите за президента – да се добави – „и от всички останали дружества“;

  

  Румен Арнаудов да се оправи;

  Дела – Венета Марковска;

  Сергей Игнатов -> имаме сигнал (уволнението му стига)

  Апост. Апостолов – важно е, ако дойде;

  Ап. Ап. не е човек на ИФ;

  На 7 ноември от ДАНС са входирали писмо с искане за резултат от проверката с/у Ранкова. Да дам на ИФ (Делата) – 7-те, к. съм дал на Г. Колев на 7.112012 г. – списъка е при ИФ;

  Комисията на Яне Янев и гледала на заседание въпроса за Вяра Петрова;

  Двама депутати – за глоба от Бойо Великов – санкция;

  Н. Зеленогорски – да се удари – става приоритет;

  

  Гугушева – готова за прекратяване;

  ВСС се е произнесъл, че е чиста?;

  Да се изкарат хората от улиците – 19.02;

  ДКЕВР – бързо!!!;

  Незабравка Стоева, Ситнилска;

  Не е среща с Фидосова ->;

  Е. Димитров – стоп;

  Кметът на Козлодуй е приключен;

  

  Цеков ни е казал, че няма правомощия;

  Надзорника на касата – нито по определяне на цените, нито по скл. договори;

  Е. Д. ще се удари след около месец и половина (вече не е фактор в ГЕРБ);

  Вяра Петрова -> м.д. да се удари;

  Относно ЦИК – дали са лица, заемащи публична длъжност;

  Вече се прави проверка на кабинета (служебния);

  

  Семерджиев е ударен;

  Продължават проблемите със съда;

  Имаме проблеми с ВСС;

  Д-р Пейкова шеф на Здравна каса Шумен: Сметна палата – следва фин. Одит. Д-р на фин. Одит. ИФ ще го оправи;

  

  Винаги да се уведомява ИФ за обаждания от първите мъже на държавата + председатели на комисии ИФ – ЦЦ – ББ;

  Шиваров => четвъртък – лично ЦЦ;

  Иван Недков – да се оправи!;

  Кожарев -> да не се занимаваме;

  Нона Караджова – да се следи внимателно (бивш работодател);

  

  Кмета на Кръстева – да има конфликт;

  Да пускаме Горанов, Захариева, Иво Маринов да се преговорят дружествата;

  Илич Томински – да се удари;

  Е. Димитров – внимание, първо трябва да се съгласува с ИФ;

  Е. Димитров – не се бърза за цигарите;

  

   

• Български организации в Сърбия подписаха Платформа за защита правата на българското малцинство

  

  Ниш. Председателят на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия Зоран Петров, лидерите на българските партии в Сърбия Драголюб Иванчов, Драголюб Нотев и Небойша Иванов, председателите на българските Културно-информационни центрове в Босилеград и Цариброд и 10 сдружения на граждани, които имат за цел опазване на националната идентичност и правата на българите, постигнаха консенсус и подписаха Платформа за защита на правата на българското малцинство в Сърбия. Това съобщиха от Културно-информационния център на България в Босилеград. Инициатор и автор на първата работна версия на Платформата бе председателят на Културно-информационния център „Босилеград” Иван Николов, който в продължение на няколко месеца води дебат с българските организации с цел постигане на консенсус.

  На 22 юни т.г. Националния съвет на българското национално малцинство също прие Платформата и призова всички партии и граждански сдружения на българите в Сърбия чиито цели са опазване на националната идентичност и правата на българското национално малцинство да дадат своите предложения и да подпишат Платформата.

  Това е първата такава платформа, около която се обединиха иначе пословично разделените досега български организации в Сърбия. Изхождайки от трудното и безизходно положение на българското малцинство, отчитайки новите реалности настанали с еврочленството на България и европерспективата на Сърбия, подписниците на Платформата призовават правителствата на България и Сърбия в предстоящото споразумение за добросъседство проблемите на българите да бъдат решени в дух на добросъседство и европейските стандарти по начин, който не само на практика да осъществи правата и националната и културна идентичност на българите, но и да създаде условия за тяхното всестранно национално, икономическо и политическо развитие.

  Представителите на българските организации оцениха подписването на Платформата като акт от „историческо” значение, а посланикът на България в Белград Ангел Димитров който също дойде по този повод в Ниш, високо оцени Платформата като позитивен и добронамерен европейски документ който ще бъде предоставен и разгледан на най-високо държавническо ниво в София, Белград и Брюксел.

  Източник:  Агенция „Фокус“

   *****

  Платформа за защита на правата на българското национално малцинство в Сърбия
  Ние, долуподписаните представители на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, на политическите партии на българите в Република Сърбия и на граждански културно-просветни сдружения,

  Изхождайки от Конституцията и законите на Република Сърбия, от духа и разпоредбите на международните документи за правата на човека и на лицата, принадлежащи към малцинства, както и от собствените си Програми и документи,

  Водени от желанието за ускоряване на реформите в Република Сърбия, от които зависи успешно да бъде извървян пътят на страната, чиито граждани сме, до пълноправното членство в Европейския съюз,

  Като отчитаме потребността за изграждане на нови, искрени и трайни добросъседски отношения между Република Сърбия и Република България, лишени от сенките на миналото и съобразно новите политически реалности,

  Сериозно загрижени от влошаващото се положение на българското национално малцинство в Република Сърбия, видно и от резултатите от последните преброявания на населението,

  Силно обезпокоени от негативните процеси, наблюдаващи се напоследък, които намират израз в закриването на цял клас (Пети) в обучението на български език в Основното училище в Босилеград, в прекратеното издаване на в. „Братство“, единственият вестник на българите в Сърбия, в преименуването на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в с. Паралово, Босилеградско,

  ПРИЗОВАВАМЕ

  І. Правителствата на Република Сърбия и Република България:

  1. Да подпишат Договор за приятелство, който да даде тласък за пълноценно сътрудничество между двете страни за подобряване на положението на българското национално малцинство в Република Сърбия.

  2. Да създадат двустранна Комисия или Работна група, която да излезе с конкретни съвместни инициативи за преодоляване на проблемите, с които българското национално малцинство се сблъсква в различните области и особено в социално-икономически план.

  3. Да насърчават реализацията на подходящи проекти, включително на частния сектор и гражданските сдружения, подпомагащи социално-икономическото и културно развитие на българското национално малцинство в Сърбия.

  4. Да работят за свързването между двете страни чрез модернизиране на пътната и железопътна инфраструктура, разширяване на съществуващите и отваряне на нови ГКПП и др.

  5. Да работят, включително чрез подходящи инициативи, насочени към средствата за масова информация в двете страни, за създаване на положителна обществена атмосфера, която да подпомогне и решаването на проблемите на българското национално малцинство в Сърбия.

  6. Да разширят и задълбочат сътрудничеството по линия на съществуващите Еврорегиони между Република Сърбия, Република България и Република Македония, от една страна, и между Република Сърбия, Република България и Румъния, от друга, като обмислят и създаването на отделен трансграничен Еврорегион „Краище“ от общините, населени с българи от сръбска страна и съседните общини на българска територия, с цел възстановяване на прекъснатите икономически, пътни, културни и междуличностни връзки.

  ІІ. Правителството на Република Сърбия:

  7. Да предприеме всички необходими мерки за ефективно прилагане на практика на целия обем от права на българското национално малцинство, гарантирани с Конституцията и законодателството на Сърбия, включително Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства и Закона за националните съвети на националните малцинства, в съответствие с нейните международно-правни задължения;

  8. Да подготви изменения и допълнения в Закона за изборите на народни представители в Народната скупщина на Сърбия, които да позволят равноправно участие на партиите на българското национално малцинство в политическия живот на страната;

  9. Да отвори досиетата на бившата Служба за държавна сигурност, което ще ускори процеса на скъсване с наследството на бившия комунистически режим в някогашна Югославия и ще подпомогне демократизацията и помирението в страната.

  10.В областта на образованието:
  – Да оттегли резервите си по Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа, с което да позволи задължително обучение на български език за децата и учениците, принадлежащи към българското национално малцинство, в рамките на целия възпитателен и общообразователен процес, включително в детските градини и предучилищното образование, както и с полагане на матура по български език;
  – Да осигури всички учебници и учебни помагала, необходими за безпроблемното и качествено обучение на майчин език на децата и учениците от българското национално малцинство в Република Сърбия;
  – Да опрости действащите процедури за издаване на разрешителни за внос на учебна литература от Република България за нуждите на образователния процес в Република Сърбия;
  – Да насърчи сътрудничеството между министерствата на образованието на двете страни с цел своевременно преодоляване на всички проблеми, препятстващи качественото обучение на майчин език за децата и учениците от българското национално малцинство в Република Сърбия.

  11. В областта на информирането:
  – Да преведе необходимата субсидия на ИК „Братство“, съгласно решението на Правителството на Република Сърбия от м. май 2013 г, което е и международно-правно задължение на страната по силата на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа;
  – Да внесе необходимите изменения и допълнения в сръбското законодателство, съгласно препоръките и на Омбудсмана на Република Сърбия, с което трайно да се реши въпросът за ефективното практическо осъществяване на правото на българското национално малцинство на информиране на малцинствен език.
  – Да възстанови излъчването на програма на български език от РТС;
  – Да позволи свободен обмен на информация с Република България, включително чрез разпространяването на територията на Република Сърбия на български печатни материали и периодични издания, както и на радио и телевизионни програми.

  12. В областта на вероизповеданията:
  – Да изпълни препоръките на Консултативния комитет по Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства и на Европейската комисия против расизма и дискриминацията на Съвета на Европа по отношение на правото на вероизповедание на българското национално малцинство в Република Сърбия;
  – Да прекрати практиката на неправомерна промяна на наименованията на религиозни обекти, които са културно-историческо наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия, както и на самонастаняване в тях на служители на Сръбската православна църква;
  – Да насърчи Сръбската православна църква да позволи свободно осъществяване на правото на вероизповедание на български език и съгласно каноните на Българската православна църква, каквато практика съществува спрямо други братски православни църкви, действащи на територията на Република Сърбия.

  13. В културната област:
  – Да предприеме спешни мерки за възстановяване на културно-историческите паметници в общините с преобладаващо българско население, които са и културно наследство на българското национално малцинство в Република Сърбия;
  – Да насърчава опазването и развитието на културната идентичност на българското национално малцинство в Република Сърбия, включително чрез финансиране на подходящи фестивали и други културни прояви, организирани от културно-просветните сдружения на българите в Република Сърбия;
  – Да стимулира културното и научно сътрудничество с институти, университети, културни организации и дружества в Република България, включително с цел проучване, документиране и популяризиране по подходящ начин на етнографското и културното богатство на българското национално малцинство в Република Сърбия.

  14. Да наложи стриктното прилагане на законите, регулиращи официалната употреба на българския език и писменост пред административните и съдебни органи в Република Сърбия, както и опазването на българските топоними, двуезичните пътни знаци и двуезичните публични надписи в общините с преобладаващо българско население, съгласно разпоредбите на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици на Съвета на Европа;

  15. Да прекрати практиката на неправилно записване на български език и писменост на личните и фамилни имена на лицата, принадлежащи към българското национално малцинство в гражданските регистри и документите за самоличност, издавани от Република Сърбия;

  16. В социално-икономическата област:
  – Да разработи Социална харта на българското национално малцинство в Република Сърбия, която да послужи за разработването на подходящи инициативи за преодоляването на проблемите в тази област;
  – Да предприеме спешни мерки за преодоляване на демографската криза и екстремалната икономическа изостаналост на пограничните райони, населени с българи, както и за решаване на проблемите с безработицата и липсата на достъп до адекватна здравна защита;
  – Да създаде благоприятна икономическа среда, насърчаваща инвестициите, развитието на малкия и среден бизнес и откриването на нови работни места в общините с преобладаващо българско население;
  – Да разработи подходящи програми за развитие на туризма и опазването на околната среда в пограничните райони.

  ІІІ. Правителството на Република България:

  17. Да оказва, при стриктно спазване на принципите и нормите на международното право, съдействие за съхраняването и по-нататъшното развитие на културната, езиковата и религиозната идентичност на българското национално малцинство в Република Сърбия.

  18. При посещение на български официални делегации в Република Сърбия, да се организират срещи и с представители на българското национално малцинство.

  ІV. Европейския съюз:

  19. Да възприеме по-критично отношение към хода на реформите в Република Сърбия, като в процеса на мониторинг отчита стриктно действителното положение на българското национално малцинство, тъй като то е показателно и за степента на изпълнение на Копенхагенските критерии за членство на страната в ЕС.

  V. Международните организации с компетенции в областта на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към национални, етнически, езикови и религиозни малцинства:

  20. В процеса на мониторинг над изпълнението на международните задължения на Република Сърбия да отделят специално внимание и на проблемите на българското национално малцинство в страната.

  Платформата е открита за присъединяване на всички сдружения на сръбски граждани, които желаят това.

  В Ниш, на 15.07.2013

  Източник: kicbos.org

   

• Българските гени са на 7800 години

  

  Последното проучване на Националната генетична лаборатория показва, че българите носим ДНК на 7800 години. Оказва се, че българите сме смесица от местно население и много други народности, преминали през земите ни.

  “Доскоро мислехме, че сме смесица от прабългари и славяни. Но при изследванията открихме, че 22 на сто от мъжете у нас носят генни характеристики на мъже, които са живели по нашите земи преди около 7800 години. Те нямат нищо общо със славяните, прабългарите и траките”, каза пред “Монитор” шефът на лабораторията проф. Иво Кременски. Според него, ако нашите генетици ползват информация и за женската ДНК, чак тогава ще успеят да установят с голяма точност каква е генетичната ни история.

  Проф. Кременски, цитиран от БЛИЦ, допълва: „ДНК-то ни е много добро. Българинът е оцелял толкова време и продължава да оцелява именно заради многообразието си от генетични комбинации. Трябва да се променят нещата извън нас. Защото богатите хора са и щедри, и здрави, и усмихнати. Затова мисля, че не трябва да пипаме гените, а да променим битието си”.

  Проф. Кременски допълва, че освен чрез гените, учените могат да получат подробна информация и по състава на кръвта.

  Към казуса около генетичния профил на българина добавя още един щрих и доц. Андрей Андреев, директор на Националния център по кръводаряване: „Неотдавна имаше едно изследване, което показваше, че по кръвта българите много приличат на французите. И то по-специално на хората, живеещи в Южна Франция. Това си има своето историческо обяснение – та нали кръстоносците са тръгнали от там и са минали през нашия регион. Няма как да не са оставили наследници”.

  Според думите му, след още няколко века този състав може отново да се промени и да се окажем родствени и с някоя друга нация.

  Източник:  Worldtoday.bg

• Италианско проучване определя заграбването на земя като нова форма на колониализъм

  

  Заграбването на земя е „златната треска“ на третото хилядолетие, която взема все по-внушителни размери, се изтъква в проучване на Конфедерацията на италианските земеделци (ЧИА).

  .

  Христо Петров, БТА

  Проучването е съпроводено с документален филм, който бе прожектиран на завършила в Лече, в областта Пулия, Седма икономическа конференция на ЧИА.

  Това явление получи дефиницията „нова форма на колониализъм“, поради което неговото разпространяване трябва на всяка цена да бъде възпирано. Става дума за обсебване на земя в огромни размери. Това е механизъм, чрез който модерните завоеватели, в лицето на многонационални компании, правителства и инвестиционни фондове, придобиват правата за експлоатация на огромни площи обработваема земя в южните региони във вреда на местното население, което по този начин губи основния си източник на изхранване. Неморално е да се въртят бизнес далавери и спекулации, като се обсебват източниците на прехрана в бедните страни, се подчертава в документа.

  През последното десетилетие 203 милиона хектара обработваема земя са продадени, дадени под наем или предоставени на концесия за периоди от 40-50 до 99 години.

  Най-засегната е Африка, особено териториите южно от пустинята Сахара, където обект на сделки и преговори са 134,5 милиона хектара обработваеми площи.

  Следват Азия с 43,5 милиона и Латинска Америка с 18,3 милиона хектара.

  Квотата на европейските площи е 5 милиона хектара, като най-засегнати са България, Румъния, Сърбия, Украйна и Унгария.

  В основата на тази надпревара за заграбване на земя е повишеното търсене на хранителни изделия и произтичащото от него покачване на цените на земеделската продукция, но също така нейната растяща роля в добива на алтернативни енергии. Прогнозите са през 2050 година населението на земята да достигне 9 милиарда души, което означава, че за задоволяване на глобалното търсене на хранителни изделия ще трябва да се увеличи със 70 процента земеделската продукция.

  Заграбването на земя противопоставя от една страна интересите на богати държави, лишени от обработваема земя и водни ресурси, като Саудитска Арабия, на страни с голяма гъстота на населението, каквато е Япония, или на онези, които са изправени пред експоненциален растеж на вътрешното търсене, какъвто е случаят с Китай, докато от другата страна са интересите на гладуващи и мизерстващи народи.

  Механизмът е един и същ – „крадците на земя“ предлагат проекти за развитие на селищата и общностите, като например здравно обслужване за жените, образование за децата и повишаване на доходите на населението. Най-често липсват гаранции и в повечето случаи програмите не се реализират. Причината е, че не съществуват международни норми за регулиране и контрол на преговорите и сключените договори, а често пъти местните правителства изключват селяните от участие в процеса и тяхната земя е експроприирана, независимо от това, че те я обработват, се посочва в проучването.

  Първата важна стъпка срещу обсебването на обработваеми площи са формулираните с помощта на ФАО (Международната организация по прехраната и земеделието на ООН с център в Рим) „Доброволни директиви за отговорно управление на замята“. Те бяха ратифицирани през май миналата година в Рим от 124 страни-членки на Комитета за глобална сигурност.

  Директивите не предвиждат санкции, освен моралното порицание, за държавите и компаниите, които участват в заграбването на земя, но за първи път очертават принципи и насоки, които би трябвало да възприемат всички правителства, за да се осигури справедлив достъп до обработваемите площи.

   

• Непреводима България

  

  Защо българските протести не разтърсиха света? Защото няма как да разкажем на „западноевропейски“ език историята на днешна България, „страната, в която всички безобразия направиха огромна кариера“.
  

  .

  Еми Барух,  Дойче Веле

  Турските, бразилските и египетските протести обиколиха световните информационни агенции. Те бяха разказани, показани и анализирани със страст и проникновение по всички комуникационни канали на планетата. Българските протести обаче не станаха световноизвестни.

  Вярно, появиха се текстове, които – макар и със закъснение, макар и с дребен шрифт – разказаха какво се случва вечер по софийските улици. Само че те не обясниха по разбираем и задълбочен начин каква беше причината за гнева на българите, кои са тези, които протестират, кои са онези, които не протестират, защо именно сега и защо точно по този начин.

  Трийсет дни, които не разтърсиха света

  Първата причина за това е, че България никога не е била достатъчно интересно място за останалия свят. От тази малка страна в югоизточните Балкани не зависят нито флуктуациите на световната борса, нито световният мир. От България в локален план зависят само контрабандните канали и маршрутите на дрогата, които кръстосват нейната територия.

  Втората причина е, че на международната сцена България винаги е играла епизодични роли, повтаряла е подсказвани реплики, при това често пъти си е забравяла текста или се е появявала в друго действие и с друг костюм. Такъв е случаят с външния министър Вигенин, от чиито изяви става ясно, че му суфлират едно, но той разбира друго и в крайна сметка изрича трето. Така той оставя в шок своите партньори от ЕС и НАТО, на които всеки път им се налага да търсят „преводачи“, за да нагодят позициите на общността по актуалните въпроси в съюза.

  Третата причина е, че с външните наблюдатели не се разговаря на разбираем език, историите им биват поднесени без да следват някаква понятна причинно-следствена логика. И ето тук настъпва най-големият хаос. Хипотетичният диалог с чуждестранните наблюдатели катастрофира още на първия завой. Примери – колкото искате:

  

  Бавната българска отрова

  Как да бъде преведена на „западноевропейски“ език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който в понеделник заявява, че неговата политическа цел е борбата срещу олигархията, във вторник назначава Делян Пеевски за централна фигура в борбата срещу олигархията, а в сряда съобщава, че самият Пеевски е олигарх?!

  Как да бъде преведена на „западноевропейски“ език позицията на западноевропейски ориентирания Сергей Станишев, който сутрин се прекланя пред демократичния фундамент на демократична Европа, а вечер се сприятелява с крайно-десните фашизоиди и реди с тях бартери и схеми за разграбването на страната?

  Как да бъде обяснено на западноевропейските партньори на България, че западноевропейски ориентираният Сергей Станишев обещава едно, замисля друго и съобщава трето?

  В българския политически компот плуват несъвместими компоненти, които забъркани заедно образуват ядна смес. Това е бавна отрова, опасна за нашето здраве, която е в състояние да парализа нервната система на цялото общество.

  Единственият антидот в момента е мощната енергия на хората, които от трийсет и три дни насам протестират, скандират, негодуват, упорстват, гневят се, вървят всяка вечер рамо до рамо. Срещу тях безизразно мълчат назначените слуги на невидимите господари.

  Как да бъде разказана на „западноевропейски“ език историята на днешна България, която (по Радой Ралин) е „страна, в която всички безобразия направиха огромна кариера“? Непреводимо, нали?

   

• Видео разконспирира внедрени провокатори в протестите

  Видеоклип с неизвестен засега автор разконспирира внедрени провокатори в протестите, пише авторът на блога Daniivanov.blogspot.de .

  Кадрите са заснети в четвъртък, 11 юли – денят, в който се стигна до сблъсъци с полицията.

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  На кадрите се вижда участник в контрапротеста в подкрепа на правителството на Орешарски на пилоните на НДК.

  Същият този човек се оказва участник и в протеста #ДАНСwithme, искащ оставка на кабинета в четвъртък, при който се стигна до сблъсъци с полицията. До него са Иван Бонев и Бисер Миланов – Петното – двама от самозваните и непризнати лидери на протестите през февруари, които бяха сред малцината, останали на срещите с Орешарски, които другите протестиращи напуснаха. Бонев бе един от тримата “протестиращи”, които в деня на назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС се заливаха от смях на въпроса какво мислят за насрочените за същата вечер протести.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  В първите кадри човекът от контрапротеста е без плакат. Но на следващия кадър получава отпечатан на цветен принтер плакат със снимка на Бойко Борисов и Цветан Цветанов и надпис “Супернаглите”.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Същият типов плакат получава и младо момче с черна фланелка с надпис RAKIA. Записът от същата вечер показва как точно това момче е основният провокатор за сблъсъците с полицията и махането на “удобно оставените несъчленени и незаключени заграждения“.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Според описанието към видеото същото момче участва и в групичката, която изпочупи оградата на заведението до Ботаническата градина при паметника Левски, а малко след това е в бандата, която наряза билбордовете на “Дондуков”. Авторът на видеото обаче уточнява, че в този момент е бил далеч и няма кадри за това.

  Геройствата на близката до властта групичка стават по същото време, докато вътрешният министър Цветлин Йовчев обяснява по БНТ, че “са забелязани малки, но добре организирани групи около парламента, които търсят провокации и ескалация на напрежението“.

  В 8-минутното видео е показано и как ТВ-водещият и кандидат-политик Николай Бареков дава инструкции на група младежи с бръснати глави. В клипа се твърди, че сред тях са и гореспоменатите Иван Бонев и Петното, но от кадрите не е много ясно дали това е така. Приличащи на инструктираните от Бареков типове са и ядрото на групичката на ЦСКА, която внезапно реши да изпочупи сградата на БФС под благосклонните погледи на полицията. Ден по-късно организаторът й Росен Животното бе пуснат от ареста, въпреки че много преди това има условна присъда и след нея е арестуван за хулиганство.

  Ето и самото видео:

  http://youtu.be/HBUFYqFaGDo

   

  Източник:  Daniivanov.blogspot.de

  Бел.ред.:  Две от снимките по-долу показват споменатия в текста непознат мъж на контрапротеста пред НДК, в защита на кабинета „Орешарски“ и две – на протеста пред Министерски съвет срещу кабинета „Орешарски“.

  .

  

  

  

  

• Прагът на бедността по региони

  

  Добро утро, Приятели…

  Ако някой се чуди защо вече близо две години се занимаваме с Протести и отделяме всекидневно голяма част от времето си за Обществото, отговорът е в тази карта на България…

  За съжаление това не е прогнозата за Времето, а показва МЪКАТА на един Народ в цифри…

  ВРЕМЕ е който не е прогледнал да го направи, за да оцелеят много български семейства в различните краища на Страната Ни, които бяха захвърлени от Институциите като ненужен парцал….

  Източник:  Фейсбук страница „Истината“

• Огнян Минчев: Това правителство е най-големият скандал през последния четвърт век

  На управляващите не им остава много време на власт, те няма на какво да се задържат, няма нито една легитимна основа на тяхната власт. Това заяви в предаването „Нещо повече“ по БНР вчера политологът Огнян Минчев.

  .

  

  Подаването на оставка от правителството ще генерира определен процес на издигане на нови политически алтернативи. Ще бъде жалко, ако българското общество след този цял месец на протести, след цялото разочарование от случващото се в България, не е в състояние да произведе нови политически възможности, които да бъдат подкрепени на следващите избори.

  Според него е възможно определени популистки мерки да генерират временни, но не особено големи печалби от гледна точка на популярност, но това няма как да бъде устойчив резултат. Минчев е категоричен, че това правителство е най-големият скандал през последния четвърт век в България.

  Минчев изказа мнение и относно предстоящия европейски доклад за България: Ако видим какво се случва в България през последните 6 месеца – имаме една изключително деформирана предизборна кампания, продължила повече от 2-3 месеца, с предсрочни избори, с осуетяване на деня за размисъл, с изключително негативна кампания, имаме практически фалстарт на управлението на правителството на Орешарски, най-известният елемент на този фалстарт е изборът на Делян Пеевски, но той няма как да засенчи и другите аспекти на фалстарта на кабинета, практически с идването си на власт те зачеркнаха цялата подготвителна работа за получаването от страна на България на европейските фондове за следващия бюджетен период, те зачеркнаха приоритетите, съобщиха в Брюксел, че трябва да се започне отначало, това изпрати България на края на опашката, не е ясно колко пари ще загубим, започнаха назначенията на скандалните кадри на тройната коалиция и т.н. ЕК е известна с административния подход към формулиране на проблемите. Не можем да очакваме някакви гневни категорични оценки. Но в този случай ми се струва, че цялото това рухване на позицията на България в ЕС, в следствие на безобразията на компанията Станишев – Доган, не могат да не се отразят върху формулировките дори на сдържания административен език в този доклад. Струва ми се, че докладът на ЕК ще се раздели с някои особено дипломатични формулировки и ще трябва да формулира нещата такива, каквито са. Този път сигурно ще бъде обърнато внимание и на практическата ерозия на българската институционална система от гледна точка на политическите, копенхагенските критерии за членство в ЕС. Да направиш поредица от авторитарни актове и практики, говорещи за пряко управление на държавата от страна на организираната престъпност зад кулисите, означава ерозия на демократичната политическа система в страната.

  ––––––––––

  Цялото интервю на Огнян Минчев можете да чуете в звуковия файл тук.

   

• Българите – с по-ниски заплати и от китайските

  Оказва се, че с по-високи доходи от тези в България са в Тайланд, Малайзия и Филипините

  Прословутите евтини китайски работници вече са по-високо платени от българските. Това показа сравнение, направено от в. „24 часа“.

  Минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара, а в Индонезия е 228 долара. За сравнение – българската минимална работна заплата, въпреки че бе увеличена от началото на тази година до 310 лв. на месец, при вчерашния курс на долара е равна точно на 206 долара и 24 цента.

  За да се изравним с китайците, нашата минимална заплата трябва да стане 397 лв, уточнява изданието на първа страница.

  Оказа се, че най-ниските доходи, които получават хората в България са по-малки от тези в страни като Тайланд – 240 долара, Малайзия – 297 долара и Филипините – 329 долара.

  Източник:  Dnes.bg

• Mortgages reach highest levels in 2 years

  Mortgage rates spiked again this week and reached their highest levels in two years, ruining refinancing plans for many homeowners while anxious homebuyers try to beat the clock.

  

  The benchmark 30-year fixed-rate mortgage rose to 4.66 percent, compared with 4.48 percent last week, according to the Bankrate.com national survey of large lenders. The mortgages in this week’s survey had an average total of 0.28 discount and origination points. One year ago, that rate stood at 3.79 percent. Four weeks ago, it was 4.14 percent.

  The benchmark rate on the 30-year fixed has risen more than a full percentage point since May 1 when the rate stood at 3.52 percent. The last time the 30-year fixed was this high was July 27, 2011, when the rate was 4.74 percent.

  The benchmark 15-year fixed-rate mortgage rose to 3.75 percent this week, compared with 3.62 percent last week. The 15-year fixed is at its highest level since July 2011. The benchmark 5/1 adjustable-rate mortgage rose to 3.63 percent from 3.48 percent, and is at its highest level since April 2011. The benchmark 30-year fixed-rate jumbo mortgage rose to 4.82 percent from 4.66 percent. The last time the jumbo was higher was March 21, 2012.

  Forget rates in the 3s

  It’s unlikely rates will fall much unless the U.S. economy slows down significantly or the Fed announces that it will continue to spend $85 billion per month in bond purchases, says Derek Egeberg, a branch manager at Academy Mortgage in Yuma, Ariz.

  As Fed Chairman Ben Bernanke has said, the Fed might reduce the size of the bond purchases this year. But minutes of the latest Federal Reserve policy meeting, released Wednesday, show members of the Federal Open Market Committee have mixed opinions about when to end the program.

  „All participants but one judged that it would be appropriate to continue purchasing both agency (mortgage-backed securities) and longer-term Treasury securities,“ according to the minutes. „About half of these participants indicated that it likely would be appropriate to end asset purchases late this year. Many other participants anticipated that it likely would be appropriate to continue purchases into 2014.“

  By Polyana da Costa • Bankrate.com

  Read more  here http://www.bankrate.com/finance/mortgages/mortgage-analysis.aspx

• Отворено писмо до Едвин Сугарев и Николай Генов

  Група български университетски преподаватели, писатели, режисьори са изпратили до Едвин Сугарев и Николай Генов Отворено писмо, в което ги призовават да не гладуват докрай и излагат мотивите за този свой призив.
  

  Препубликуваме това Отворено писмо от сайта  gladnastachka.wordpress.com – където и нашите читатели могат, ако искат, да оставят свои коментари. („Всеки, който желае да се присъедини към този наш призив – пишат инициаторите на писмото – може да го направи с коментар и личното си име под текста„.)

  ––––––––––––––––––––––

  .

  ОТВОРЕНО ПИСМО до Едвин Сугарев и Николай Генов

  .

  Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!

  Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание.

  НО:

  Гладуването докрай е страшно решение.

  То не трябва да е средство за справяне с проблеми – каквито и да са те – в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век. Като форма на съпротива гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин. То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви.

  От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи – по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот. (А мирният протест е продължителен процес…) Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си – и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество. Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов.

  Направихте напълно достатъчно с това, че оголихте до скелет безобразната същина на прослойката, която управлява България.

  Направихте напълно достатъчно и с това, че ни изведохте от рутинизирането на протеста, като напомнихте, че не трябва да застиваме в безгранична толерантност.

  Но не се превръщайте в жертви на нечия пред-морална нагласа! Тези, срещу които протестираме, едва ли имат съвест, на която саможертвата ви да натежи. А и страхът и интересът от собствените им политически ангажименти едва ли ще се окажат по-слаби от хипотетичната им тревога за вашето здраве и живот.

  Вие обаче сте необходими на българското общество – именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си.

  А за онези, които биха иронизирали „отстъплението” ви… – те сега иронизират и глада ви. Иронията, разбира се, може да бъде здравословна позиция, не по-маловажна от героическата. Но точно в този контекст е равностойна на цинизъм.

  .

  Проф. Александър Кьосев

  Проф. Анатоли Кръстев

  Проф. Ангел Станков

  Проф. Богдан Богданов

  Проф. Божидар Кунчев

  Борис Христов

  Васил Славов

  Владимир Левчев

  Георги Господинов

  Екатерина Йосифова

  Доц. Елка Димитрова

  Илко Димитров

  Доц. Йордан Василев

  Проф. Камелия Николова

  Любомир Канов

  Проф. Любомир Халачев

  Проф. Миглена Николчина

  Проф. Пепка Бояджиева

  Петър Стоянов

  Проф. Радосвет Коларов

  Теодосий Спасов

  Христо Христов

  Явор Гърдев

   

• <<
• 1
...
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
• 162
• 163
• 164
...
• 414
• >>