Всички авторски страници

Авторски

• Българският протест влезе сред водещите теми на световните медии

  Драматичното развитие в 40-тия им ден вкара българските протести сред водещите теми на някои от най-авторитетните световни медии.

  Две от най-големите световни информационни агенции – Ройтерс и Асошиейтед прес – описаха в репортажи вечерната обсада на парламента и нощните сблъсъци с полицията.

  

  „Ройтерс“ разказва и за издигнатите барикади и скандиранията „Мафия!, „Оставка!“ и „Червени боклуци“.

  „Въпреки оттеглянето на назначението на силен медиен магнат, възприеман като пример за това как частни институции контролират държавни институции, правителството не успя да укроти общественото недоволство в най-бедната и една от най-корумпираните държави в ЕС“, пише „Ройтерс“.

  Същата агенция, както и ББС подчертават изразената от еврокомисаря и заместник-председател на ЕК Вивиан Рединг симпатия и подкрепа за протестиращите в България.

  Вестник „Ню Йорк таймс“ в кореспонденция от София описва блокадата на демонстранти около сградата на Народното събрание и опитите на силите за сигурност да изведат от нея стотината депутати, министри и журналисти. Вестникът разказва за сблъсъците между протестиращите и полицията и за изградените от демонстрантите барикади от контейнери за боклук, пътни знаци и паважни плочки.

  Изданието посочва, че случилото се около парламента стана малко след като европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг открито застана на страната на протестиращите. Вестникът обръща внимание и на допитванията до общественото мнение, според които 60 процента от българите не одобряват правителството на Орешарски. Изданието подчертава, че България постепенно привиква да протестира, след като миналото лято демонстрации на еколози блокираха главно софийско кръстовище и станаха причина за промяна закона за горите.

  След седмици на всекидневни демонстрации в България срещу корупцията, протестите прераснаха в насилие и увеличиха натиска върху новия български премиер Пламен Орешарски часове след като той отхвърли призивите на протестиращите да подаде оставка, пише американското финансово издание „Уолстрийт джърнъл“. В кореспонденция от София на журналиста Шон Карни се описва обстановката около парламента тази нощ. Авторът посочва, че „неидентифицирана група се отдели от протеста и започна да хвърля камъни по полицията и автобуса с депутати и министри“.

  Подобни улични протести доведоха до падането на предишното българско правителство тази зима, посочва вестникът. Сега новият премиер технократ Орешарски оглавява правителство на малцинството, но неговият меден месец с българите свърши прекалено бързо заради назначението на Делян Пеевски, припомня изданието.

  В интервю за в. „Уолстрийт джърнъл„, дадено във вторник, Орешарски казва, че протестите не могат да продължат до безкрайност, повтаряйки, че няма да подаде оставка. Той признава, че България има корупционна история, в която са замесени бизнес интереси и правителства, но подчертава, че никой не може да очаква проблемът с корупцията да бъде разрешен за една нощ. Орешарски определя и като неприемливо да бъде критикуван, че насърчава корупционните практики при условие че той заема поста само от няколко седмици.

  По повод скандалните назначения, станали причина за демонстрациите, премиерът подчертава, че „що се касае до качествата на назначените, той също има възражения“, но припомня, че парламентарната политика включва и постигането на компромиси с партньорите. Премиерът предупреждава обаче, че понякога легендите надделяват над действителността и добавя, че въпросните назначения не са по никакъв начин различни от назначенията при предишното правителство.

  „Много от тези хора заемаха същите позиции и при предходните правителства и тогава нямаше протести“, посочва премиерът и уверява, че продължава да бъде верен на демократичните принципи.

  Български депутати и министри бяха обсадени в парламента, посочват френските вестници „Либерасион“ и „Монд“. След самозапалвания и протести срещу бедността, довели до падането на предишното правителство, сега новото правителство също е изложено на натиск, посочват френските издания и припомнят, че предишният премиер Бойко Борисов е поискал оставката на кабинета Орешарски.

  

  Протестиращите срещу корупцията обсадиха парламента, пише италианският в. „Република“ и посочва, че случващото само задълбочава кризата в най-бедната страна в Европа, започнала от началото на годината.

  Катарският ТВ канал „Ал Джазира“ помества на уебсайта си информация на същата тема, като изтъква възгласите „Мафия!“ и „Оставка!“ на протестиращите по адрес на социалистическото правителство на България. Посочва се, че автобусът с депутати и министри, който е правел опит да преодолее живата блокада, е бил замерян с пластмасови бутилки и други предмети. Когато полицаите поправяха със сила път на автобуса, хората скандираха „Убийци!“, се казва в репортажа от София.

  Руската агенция РИА „Новости“ също публикува на уебсайта си информация за случилото се тази нощ в центъра в българската столица, а ИТАР-ТАС пусна след полунощ българско време пет кореспонденции от София.

  Източник:  Mediapool

• Аз бях там, Йовчев…

  Из текст, публикуван в 1kam1.eu.

   

  

  Аз бях там, Йовчев.

  На първия ред.

  Седяхме, викахме, запалихме свещи за малката Елена, мълчахме.

  После ти прати камионетките и автобуса.

  Без да кажат дума, без да предупредят, ти ги хвърли срещу хората.

  Биеха, Йовчев, проверете си записите.

  Биеха.

  Толкова бяха „професионални“, че не отвориха кордона да пропуснат жената с разкървавеното лице.

  До най-близката линейка.

  Вашата линейка, вътре, зад загражденията.

  До мен момче лежеше на земята и само питаше: „Защо ни биете, защо ни биете, защо ни биете?“, а полицаите бутаха върху му жени и момичета.

  Затрупахте го, а той продължаваше отдолу да пита.

  Държахме се.

  Не се познаваме.

  Просто се държахме долу на земята.

  Полицаите продължаваха да бият, проверете си записите.

  * * *

   Хората скандираха: „Мирен протест! Мирен протест!“ и: „Сядай долу“.

  Почти всички седнаха.

  Докато бунтът седеше на земята, строена група полицаи със шлемове и тежко въоръжение, явно получи сигнал да тръгва.

  Махнаха загражденията.

  Щурмът започна!

  Кървавият щурм от 40-я ден на протеста!

  Газеха хора, биеха с палки, с щитове, някои полицаи удряха и с металните си каски.

  И всичко това заради кефа на една шепа политици и една шепа привилегировани депутати!

  Срам за България!

  .

  ––––––––––––––––––––––

  Видеозапис от репортаж на Би Ти Ви:

   
  .
  
  .

• След 8-часова блокада и кървави сблъсъци изведоха министри и депутати от НС

  Близо 100 човека – трима министри – социалният Хасан Адемов, финансовият Петър Чобанов и икономическият Драгомир Стойнев, депутати от БСП, ДПС и ГЕРБ, журналисти, представители на синдикатите и на работодателите, се оказаха под близо 8-часова обсада в парламента – от 17.00 часа до 03.30 сутринта.

  Малко след 22.00 часа полицията се опита да изведе част от депутатите – от БСП и ДПС, с автобус, при което се стигна до стълкновения между полиция и протестиращи. Демонстранти попречиха на автобуса да напусне района на Народното събрание и депутатите бяха върнати отново в парламентарната сграда. По последни данни десетима души – двама полицаи и 8 протестиращи, са ранени при сблъсъците.

  След опита с автобуса, протестиращите се заеха да направят по-сериозни препятствия от телата си по потенциалните изходи от Народното събрание. По всички улички, от които може да излезе превозно средство, бяха направени барикади от всякакви подръчни материали – кофи за боклук, плочки от тротоарите, строителни отпадъци, пътни знаци.

  Около 02.30 часа органите на реда изненадаха множеството, като подеха нова акция. Стотици полицаи с пълно бойно съоръжение направиха кордон и заградиха протестиращите, като успяха да изтласкат част от тях, които бяха блокирали служебния вход от североизточната част на парламента и бяха изградили барикади от пейки и всякакви предмети. Протестиращите им отговориха със скандирания „мафия“ и „много сме, силни сме“. Част от протестиращите бяха изтласкани към бул. „Васил Левски“. Те вдигнаха ръце, жест, че няма да влизат в конфронтация с полицията. Репортерът на Дарик Валентин Грънчаров отнесе няколко удара с полицейска палка, докато отразяваше акцията на полицията.

  След като протестиращите бяха изолирани, от служебния вход полицаите изведоха тримата министри и депутатите от БСП и ДПС от сградата на парламента с коли на жандармерията.

  Малко след 04.30 часа от Народното събрание бяха изведени и останалите хора – депутатите от ГЕРБ, журналисти и представители на синдикатите и на работодателите.

  Как се стигна до сблъсъците между полиция и протестиращи

  Малко преди 22.00 часа голяма група жандармеристи и полицаи се строиха в района на парламента. Коли на жандармерията скриха видимостта на протестиращите към северния вход на Народното събрание, откъдето бяха изведени депутатите. Протестиращите около сградата на Народното събрание скандираха „Оставка“, „Червени боклуци“, „Арестувайте ги“. Стигна се до сблъсъци между протестиращи и полиция. По последни данни общо десетима са пострадали при сблъсъците – двама полицаи са откарани ранени във ВМА, няма опасност за живота им.

  Петима протестиращи са откарани в Пирогов. Четирима от тях са били с контузии по главата и след преглед са освободени за домашно лечение. Петият е с мозъчно сътресение, вследствие на удар, което налагало да остане в болницата за наблюдение. Той обаче изразил собствено желание да бъде освободен, така че в Пирогов няма да нощуват протестиращи. Трима цивилни са били превързани на място от спешните екипи.

  Полицаи с каски и шлемове проправяха път сред протестиращите на коли на жандармерията и на автобуса, който тръгна от северния вход на НС с част от депутатите. Кордонът от полицаи изтласка протестиращите, струпани край загражденията, и ги раздели на две части – едната към храм-паметника „Ал. Невски“, другата – към Синодалната палата. Протестиращите изпочупиха автобуса, хвърляйки по него всякакви предмети.

  

  Близо 40 минути множеството не позволяваше на автобуса с депутатите да напусне района на Парламента. Полицаите направиха жива верига пред автобуса, но той бе блокиран в района на храма „Александър Невски“ откъм улица „Московска“. Шофьорът на автобуса се принуди да върне возилото отново пред служебния вход на парламента.

  Жена, която е била на първа линия точно пред жандармеристите съобщи за Дарик, че органите на реда ги настъпили с шутов, блъскали ги и ги удряли с палки, за да разчистят пътя на автобуса.

  Иван Бедров, който е отразявал протестите, заяви за Дарик, че след като автобусът с депутатите е тръгнал от сградата на Народното събрание, полицаите са удряли наред, за да могат да направят път на автобуса. По думите му полицай е замахнал с палка в опит да счупи обектива на камерата му, за да не се види реално какво се случва. Според Бедров 40-ият ден е бил повратната точка на протестите и кабинетът не може да управлява повече.

  Жена на инвалидна количка сподели, че 30-а поред вечер се включва в протестите, защото не може да гледа държавата в това състояние.

  Протестиращи събраха на едно място всички вещи, които са изгубени по време на сблъсъците – телефони, дрехи, лични документи, така че всеки да може да си ги потърси.

  Около 23.00 часа обстановката в района на парламента се успокои.

  За Дарик Менда Стоянова от ГЕРБ, която бе в сградата на НС, заяви, че обстановката в парламента също е спокойна.

  МВР разполага с достатъчно сили, за да гарантира сигурността в столицата. Това се казва в позиция на ведомството, разпространена тази нощ. Въпреки опитите за провокации полицейските служители запазиха спокойствие и предотвратиха ескалиране на напрежението по време на протестите тази вечер в столицата. В резултат на отделни действия, довели до нарушаване на обществения ред, са пострадали както протестиращи, така и полицейски служители, се казва в съобщението. Полицията призова гражданите да запазят спокойствие и да се разграничават от всякакви прояви на агресия.

  Протестиращите барикадираха района на Парламента

  След опита с автобуса, протестиращите направиха по-сериозни препятствия по потенциалните изходи от Народното събрание. По всички улички, от които може да излезе превозно средство, бяха направени барикади.

  От задната страна на храма „Александър Невски“ изходът бе блокиран с боклукчийски контейнери. Импровизирани барикади бяха издигнати и на други места. Едната бе на ъгъла на ул. Париж“ и „Московска“, където демонстрантите поставяха пейки, на ул. „Оборище“ до площад „Ал. Невски“ бяха струпани контейнери, плочки. В този район барикадата бе висока близо два метра. Протестиращи домъкнаха на барикадата и голям чадър от столично заведение, както и контейнер, който запалиха.

  Откъм БАН протестиращите направиха барикада от плочки, колчета, камъни и контейнери. От всички посоки хората носеха различни предмети, подходящи за прегради. Вече изградените барикади се украсяваха с цветя и дръвчета. От страната на градинката към СУ също имаше барикада от контейнери. На „Цар Освободител“ барикадата бе от кофи, пътни знаци, клони.

  Около 1.20 часа автобусът, който преди няколко часа не успя да мине през блокадата, отново се придвижи до входа. Жандармеристите се строиха пак, както и при предишната операция, което раздвижи и протестиращите. Оказа се, че е фалшива тревога.

  

   

  Решителната акция на полицаите

  Около 02.30 часа органите на реда подеха нова акция. Стотици полицаи с пълно бойно съоръжение направиха кордон и заградиха протестиращите, като успяха да изтласкат част от тях, които бяха блокирали служебния вход от североизточната част на парламента и бяха изградили барикади от пейки и всякакви предмети. Протестиращите им отговориха със скандирания „мафия“ и много сме, силни сме. Част от протестиращите бяха изтласкани към бул. „Васил Левски“.

  Същата акция бе проведена и с протестиращите, които се намираха в района на улица „Оборище“.

  Методично полицаите се опитваха да изолират хората на места, по-далеч от огражденията. Една част от хората бяха блокирани пред централния вход на парламента, други при университета, трети на „Оборище“ и край служебния вход. Идеята бе групите да не могат да се съберат.

  На пресечката между бул. „Васил Левски“ и ул. „Оборище“ се образува плътен полицейски кордон, който попречи на хората да стигнат до другата страна на Парламента.

  След близо 8-часова блокада около 03.30 часа полицаите изведоха тримата министри и депутатите от БСП и ДПС от сградата на Народното събрание. Те бяха съпровождани от полицейски кордон. Депутатите бяха изведени с коли на жандармерията. Протестиращите им отговориха с бурни скандирания „предатели“.

  В ранните часове в сряда се появи фадрома в района на Парламента, който разруши барикадите, изградени от протестиращите. Голяма част от протестиращите се събраха на ъгъла на „Васил Левски“ и „Оборище“. Там ги посрещна кордон от полицаи. Чуха се викове „Утре пак“ и „Жалки сте“. Хората викаха: „Оставихме плочките цели, защо ги чупите“.

  Около 04.00 часа протестиращите започнаха да се разотиват, а в 04.30 бяха изведени и последните хора, останали в сградата на Народното събрание – депутати от ГЕРБ и журналисти.

  

  Началото на протеста

  В 40-ата вечер от началото на протестите множестшото в столицата се събра и обсади сградата на Народното събрание. Причината е, че в парламента заседаваха парламентарните комисии по бюджет и финанси, по икономическа политика и туризъм и по труда и социалната политика. Основната цел на протестиращите бе никой от сградата на парламента да не бъде допуснат да излезе.

  Заради широкия спектър на ограждения, протестиращите се разделиха на няколко групи.

  Три групи протестиращи пазиха нито един народен представител да не излезе от служебния вход на парламентарната сграда. Две от групите бяха разположени от двете страни на храм-паметника „Свети Александър Невски“ и една бе на улица „Париж“ – до Светия Синод.

  Ограждения липсваха единствено на мястото, където свършва улица „Шипка“ в перпендикулярната на нея улица „Париж“ – зад „Светия Синод“, това наложи там да бъдат концертирани много от полицаите, охраняващи протестите. Това породи огромно недоволство сред събралото се множество и те от своя страна бяха силно освирквани. С подръчни средства групата, намираща се на улица „Париж“ – загради полицейския кордон, който ги пазеше да не навлязат към входовете на Народното събрание и по този начин се получи символично второ ограждение, което да попречи на евентуални излизащи и последваха реплики: „Излезте с вдигнати ръце, вие сте обкръжени“.

  

  Тази вечер за първи път същински протест пред сградата на Министерския съвет нямаше. Там се събраха не повече от стотина души, които не успяха да блокират движението в района. Младежи на велосипеди минаха покрай тях и ги подканиха да не седят пред Министерски съвет, а да се отправят пред сградата на Народното събрание, тъй като не достигали хора, за да я блокират.

  

  Широките заграждения не позволяваха на протестиращите да се обединят. Пета група бе разположена в градинката до Софийския университет. Велосипедистите обикаляха от група в група и съветваха хора от една по-голяма група, да преминат към друга по-малобройна, за да бъдат относително равни всичките групи.

  

  Протести и в други градове на страната

  И днес около 50 души тръгнаха по Главната улица в Пловдив с плакати, свирки и вувузели, скандирайки „Червени боклуци“ и „Оставка“. Те направиха промяна в маршрута и от Джумая джамия се върнаха обратно към площада пред общината, а оттам се отправиха към централата на БСП в града на ул. „Кръстьо Пастухов“. Там престояха около 10 минути, като изписаха на асфалта с тебешир думата „Оставка“. Оттам групата се разотиде, без да блокира улици и кръстовища.

  Репортер на Дарик бе обект на словесни нападки от страна на протестиращи, които настояваха да разберат защо журналистите не се включват в протестите. Отговорът, че професията изисква обективност и ненамеса не бе удостоен с внимание.

  За втори път в рамките на 3 дни бе забелязано отсъствието на флагмана на пловдивските протести Христо Марков. Не стана ясно и дали ще има организиран поход към Бузлуджа в петък, когато е традиционния събор на партията – столетница на върха. Остава в сила обаче акцията в четвъртък, когато протестиращите ще се съберат с червени торби, пълни с боклук, като символ на недоволството им от управляващите.

  

  Около 300 души дойдоха сутринта на 40-ия ден на протестите, за да изпият традиционното си сутрешно кафе пред парламента в знак на протест срещу кабинета „Орешарски“. Протестиращите извикаха свещенослужител, който отслужи молебен за правителството. Хората донесоха на площада празен ковчег, символ на правителството на Орешарски, поднесоха жито, почерпиха и с шампанско. За кратко беше спряно движението, за да бъде пренесен траурно ковчега. След това трафикът отново бе възстановен, а част от хората се разотидоха.

  Вече е активен и сайт, който цели да преброи искащите оставката на правителството и нови избори noviizbori2013.com. На сайта може да се гласува и с искане за граждански контрол на всяко следващо управление.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• В. Рединг: Или има олигархия, или демокрация, не и двете в едно

  Граждани се оплакаха на Рединг от корупция, зависими медии и липса на перспектива

  .

  София. Корумпирано правителство, зависими медии, лошо правосъдие, липса на перспектива за младите и недостигащи до малките фирми евросредства. Това бяха основните послания, които гражданите отправиха по време на диалога си със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Вивиан Рединг днес. Красноречиво доказателство за загубата на доверие към българския политически елит бяха отправените настойчиви призиви ЕК да се намесва по-категорично и да показва слабостите на управлението у нас, дори бяха изразени очаквания към комисията за провеждане на реформи в България.

  .

  

  В отговор Рединг заяви, че ЕК не може да замени правителството и няма правомощия да му иска оставката. Отговорност на гражданите институциите да бъдат силни, каза еврокомисарят. Тя е трогната от желанието на българите да се борят срещу корупцията в името на демокрацията. ЕК ще упражни натиск върху правителството да се бори с корупцията, каза Вивиан Рединг и припомни и мониторинговия механизъм за България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

  Тя отправи призив към партиите да чуват гласът на народа при взимането на решения.

  Олигархията и демокрацията са смъртни врагове и не могат да съществуват заедно, заяви Рединг.

  “Ясно казах на двете големи политически партии в България – забравете миналото, говорете за бъдещето, седнете на масата, за да изведете страната напред, спрете политическите кавги“, продължи тя.

  Дискусията, продължила около два часа и половина, е част от инициираните от ЕК публични дебати с европейските граждани относно бъдещето на Европа.

  В нея участва и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че демокрацията се нуждае от пазарна, а не олигархична икономика; от независими, а не монополни медии и правораздавателна система, която да не отсъжда в полза на силните.

  Гражданите поискаха евромониторинг на парламента и корпус за реформи

  Основен акцент в повечето изказвания на гражданите беше желанието ЕК да се намеси по-сериозно в България, като имаше и екзотични предложения за постоянен европейски мониторинг в парламента, който да доведе до пълна промяна, а така също и да бъде изпратен корпус в България от европейски юристи и други експерти, които да проведат реформите у нас. Бе отправена и молба ЕК да не позволява на правителството на Пламен Орешарски да взима още заеми и да превърне България във “втора Гърция“.

  Присъстващите на дискусията се оплакаха от нарушаване на основни човешки права и представиха лични казуси.

  Общият тон на изказванията обаче бе насочен остро срещу сегашното правителството и политическия елит.

  Конкретни бяха исканията за по-сериозен контрол върху еврофондовете, като гражданите обявиха, че в България се злоупотребява с тях и са източвани.

  Рединг: За нас беше облекчение, че гражданския глас срещу Пеевски се чу

  „Ние ви помагаме, можем да ви насочваме, но вие, гражданите, сте тези, които трябва да се грижите институциите да са силни“, заяви от своя страна Рединг. „Казвате – няма проблем с Европа, но имаме с моето правителство, но кой отговаря за вашето правителство – това сте вие, българите“, коментира тя.

  „Вие протестирахте срещу една номинация и тя веднага бе отменена. За нас бе голямо облекчение, че гражданският глас се чува. Вземете нещата в свои ръце, бъдете следващите в парламента. Не бъдете само на улиците“, обърна се Вивиан Рединг към гражданите на България.

  „В Брюксел уважават правото на държавите членки да решават сами вътрешните си въпроси, но някои ситуации имат отражение в Съюза като цяло“, допълни тя.

  „Никой няма право да се намесва в медиите…Това е проблем, който сами трябва да си решите. Вие, хората, трябва да покажете, че не сте съгласни с подкупни журналисти и несвободни медии”, продължи еврокомисар Рединг.

  По повод намерението на правителството да вземе нов заем, Рединг коментира, че Европа разглежда начините, по които националните бюджети се изграждат, за да се види дали парите се влагат в инвестиции в бъдещето или в краткосрочна консумация и предупреждава, ако се влагат много пари в краткосрочна консумация, защото това означава, че следващото поколение ще трябва да плаща тези пари.

  „Удобно е, знам, защото, когато политиците дават нещо на хората, хората ще ги обичат. Но хората ме обичат сега, а децата ми ще ме намразят, защото съм направил нещо, което е добро за седмица, а лошо за тези, които ще трябва да връщат парите“, коментира еврокомисарят.

  “Олигархията и демокрацията са смъртни врагове“

  “Призовавам партиите ви да създадат такава система, че гласът на народа да се чува, преди да се вземе политическо решение. Всяка държава има нужда от силни институции и демокрацията има нужда от силни институции. Защо се боря за реформи с министрите – за силна съдебна система. Защото силната демокрация има нужда от стабилно, силно правосъдие. Борим се с корупцията, тя изяжда отвътре демокрацията“, заяви Рединг.

  „Или има олигархия, или демокрация, двете в едно ги няма“, отбеляза тя.

  „Корупция, олигархия, липса на справедливост в работата на институциите, отчаяние – това чувам от гражданите, откакто съм пристигнала в България. Демокрация не може да работи така. Тук не се намесвам във вътрешните работи на България… Една от причините, поради която не сме премахнали механизма за оценка и сътрудничество е, че се използва за упражняване на натиск за независими институции, които да работят”, посочи тя.

  „Политиката е служба за народа, а не службичка“, каза още Рединг.

  Плевнелиев: Народът е възроден и си иска държавата

  На събитието присъства и президентът Росен Плевнелиев, който заяви в началото, че 2013-а е годината на българското гражданско общество – годината, в която българите излязоха да променят и зададат дневния ред на политиците и институциите. “Много често се задаваха въпроси дали „Радка пиратка“ не измести „Върви, народе възродени“. Вие виждате един възроден народ, който казва: не, ние искаме своята държава“, заяви той.

  “Няма нищо лошо в това гражданите да са на улицата, защото те задават посоката. Днес основното задължение на политиците е да чуем, нищо повече, да чуем вас, вашия дневен ред, народът е този, който посочва посоката, този, който изисква и очаква”, посочи президентът.

  “Надявам се българските политици, в това число и аз, да не пропуснат историческия шанс и да не произведат историческия срам да не се отвърне на подадената ръка от гражданите за промяна. Изводът от днешния дебат е, че българите са най-проевропейската нация. Това го показва и статистиката”, заяви държавният глава.

  “Позволете ми да благодаря на комисар Рединг за нейната великолепна инициатива, която събира европейските граждани от всички кътчета на Европа за дебат. В България ври и кипи, гражданите са на улицата, те искат, имат мнение, те задават посоката, и затова няма нищо лошо днес да има такъв дебат“, каза Плевнелиев.

  По време на диалога с гражданите беше проведена и анкета сред присъстващите, които по електронен път отговориха на въпроси като “Смятате ли, че ви се чува гласът в Европа?“. 68% отговориха с „не“. Според Рединг това е близо до средните стойности за Европа. Над 90% заявиха, че ще гласуват на изборите за Европейски парламент.

  Докато течеше събитието, пред Военния клуб са се събрали няколко десетки протестиращи срещу кабинета на Пламен Орешарски.

  Единственият представител на управляващите, забелязан на дискусията, бе министърът на правосъдието Зинаида Златанова, която е бивш шеф на представителството на ЕК в България.

  След пристигането си в София в понеделник Вивиан Рединг се срещна с президента Плевнелиев и вицепремиера Златанова, но нямаше срещи с други представители на правителството.

  .

  Никола Лалов,

  Mediapool

• Стълпотворение пред Военния клуб на срещата на Вивиан Рединг с граждани

  Искам да ви чуя – с тези думи на български език заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг се обърна към гражданите, събрани за диалог с нея във Военния клуб в София. Рединг изтъкна колко е важно политиците да се вслушват в гласа на гражданите. Едва 28% от европейците смятат, че гласът им се чува. Българите също не са далеч от този показател.

  .
  

  Основната тема на диалога е как кризата промени Европа. На срещата присъства и президентът Росен Плевнелиев. На участниците се задават различни въпроси, на които тя отговарят с “да” и “не”. Така се измерват обществените нагласи в страната, с които еврокомисарят се запознава и коментира.

  –––––––––––-

  Около 50 човека не успяха да попаднат в залата на Централния военен клуб в София, където днес протича срещата на еврокомисар Вивиан Рединг, видя репортер на БЛИЦ. Те се разделиха на две – част от тях останаха пред вратата с надежда да влязат по-късно, другите преминаха в градинката на “Кристал”. Страстите се разгорещиха, когато хората пред вратата на Военния клуб поискаха еврокомисарката да удължи времето за среща с гражданите, дори и ако трябва да намали времето си за официалните срещи.
  

  

  “Със Станишев и Орешарски може да се вижда и в Брюксел, но с нас – само тук и сега”, се чуваше сред хората. След няколко минути от залата изнесоха тонколона, по която можеше да се чува какво става в залата.

  Това успокои духовете и събраните се заслушаха. След това обаче отново се чуха призиви – да се върви към Народното събрание и там да се иска втора среща с Рединг. Този призив обаче не срещна одобрение.

  

  Повечето от събралите се хора са познати лица от протестите, някои носеха и същите плакати, които видяхме снощи и вероятно ще видим и тази вечер на площад “Независимост”. Появиха се и групички провокатори, които бяха отблъснати. Полицаи провериха личните карти на някои от тях. Сред провокаторите беше и прословутият Боби Петното.

  .

  Красимир Тодоров, БЛИЦ

  Снимки:  Prikachi.com и БЛИЦ
  

• За първи път след 1945 г. бебетата в България ще са под 60 000

  От 1 януари до средата на юли 2013 г. в страната са родени само 32 218 деца

  

  България ще запише един тъжен рекорд в края на годината. През 2013-а на бял свят ще се появят по-малко от 60 000 бебета, пише в. „Преса“.

  От следвоенната 1945 г. никога досега раждаемостта не е била толкова ниска. Тогава населението на страната е било малко над 7 млн. души, а са се родили 61 300 деца. От 1 януари до средата на юли са проплакали 32 218 деца, показва електронният регистър за ражданията у нас. Това е с 2300 по-малко от същия период на миналата година.

  А именно през 2012-а беше поставен последният антирекорд, когато се родиха едва 63 891 бебета. Това е с почти 1000 по-малко от кризисната 1997 г. През последните 10 години най-много бебета са родени през 2009 г. – 80 956. Рекорден е бил броят им през 1950 г. – 182 571.

  .

  Константин Тодоров,
  

  Novini.bg

• Държавите с най-голяма продължителност на живота

  Един от най-важните фактори за дълголетието на една нация са добрите доходи

  

  Учените са установили, че един от най-важните фактори за дълголетието на една нация са добрите доходи на гражданите, които им дават възможност да си позволят да се хранят здравословно. Друг много важен фактор е тютюнопушенето. По-богатите нации имат и достъп до по-качествено здравеопазване.

  Вижте кои са държавите с най-дълга продължителност на живота:

  10. Гърнси – 80.42 години

  Гърнси е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови. Той е коронно владение на Великобритания. Тук има много ниски данъци и е известен като „данъчен рай“. Повечето жители работят на добре платени офис длъжности, голяма част от доходите им идват от финансовия сектор. Те могат да си позволят здравословна храна и добро медицинско обслужване.

  9. Австралия – 80.50 години

  В началото на 20-ти век продължителността на живота е била едва 59 години за жени и 55 години за мъже. В периода 1901 – 2000 година тя се е увеличила драстично.

  8. Швейцария – 80.51 години

  Животът в Швейцария е спокоен, хората имат стабилна икономика, малко стрес и добро медицинско обслужване.

  7. Швеция – 80.51 години

  Швеция има най-ниския брой пушачи в развития свят, което допринася за доброто здраве на населението.

  6. Япония – 81.25 години

  Япония е държавата с най-нисък брой затлъстели граждани в света. Те се хранят най-вече с ориз, юфка, риба и зеленчуци. Може би е от значение това, че японците не са така привързани към автомобилите си като други развити нации и често ходят пеш.

  5. Хонконг – 81.59 години

  Имат подобна диета като японците. Хранят се със зеленчуци, тофу и риба. Затлъстяването не е много разпространено.

  4. Сингапур – 81.71 години

  Освен добро медицинско обслужване, в страната има много добре развита система за грижа за възрастни хора.

  3. Сан Марино – 81.71 години

  В малката държава хората имат добри доходи и работят предимно в офиси.

  2. Макао – 82.19 години

  Около 70% от доходите на Макао са от хазартната индустрия. Правителството инвестира много в здравеопазването.

  1. Андора – 83.51 години

  Намира се между Испания и Франция. Някога това е била една от най-бедните държави в Европа. След Втората световна война обаче става известна туристическа дестинация. Държавата има 71 000 граждани, повечето от които се радват на добро здраве.

  .

  Константин Тодоров,

  Novini.bg

• Заговорът срещу АЕЦ „Козлодуй“

  

  Източник:  Worldtodaybg.com

  През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над АЕЦ “Козлодуй” казва – вероятно на шега:
  “Тя е опасна!”.

  Тази шега обаче се оказва много удобна, и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.

  Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!

  След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди

  

  изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.
  Евтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй”, е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българския.

  Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
  За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в неин интерес. И тя намира хората, които й трябват.

  Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.

  Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието.

  

  Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски

  

  групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.
  Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.

  На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар. ”Сметка за ядрена безопасност”. Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.

  Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.

  По-късно Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си, ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ ”Козлодуй” започва още от Берово време.

  

  На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз – бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген – посещава България.

  Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов за закриване на четири български реактора от АЕЦ ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора” в най-ранни срокове”.

  Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:
  „Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.

  Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също ”Меморандума”.

  В пресата, радиото, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г.

  от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.

  

   

   

   

   

   

  На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.

  Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.

  Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите, е другата голяма лъжа след тази с Беровото споразумение.
  Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.

  На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.

  Вносителят Веселин Близнаков е председател на Комисията по енергетика в Парламента, според когото Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров, и всъщност договорености няма!

  Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:

  „На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът Корнезов казва в заключение:

  „Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната, а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.

  

  Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред, и той казва на депутатите:

  „Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение, в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.

  „На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.

  Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ ”Козлодуй” да бъде пожертвана!

  На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!

  

  На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър” (неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия, в който пише, че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.

  На 26-ти септември 2002 г. кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.

  На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.

  Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.

  В неудобна ситуация изпада не само Парламентът, но и президентът Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава, четейки в самолета българската преса.

  

  През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото”, имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече е прежалила “старата Централа”.

  През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.

  Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.

  Българската атомна енергетика е ”трън в очите” на банка “Париба”, която явно или задкулисно се бори да ликвидира поне четири от шестте реактора на АЕЦ ”Козлодуй”, и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.

  Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя, разбира се, не закъсня да покаже щедрата си благодарност към тях.

  Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба” с огромна заплата.
  Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредникът Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.

  Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.

  Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.

  

  Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.
  Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.

  Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци, и то във фирми-конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.

  В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”. За канадците лобирали приближени до министъра на

  

  енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефа на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.

  Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция, защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.

  След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
  

  

  “Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията, включително и политическата – разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.

  Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширак, докато е кмет на Париж. През 2007 година Ширак, макар и президент на Франция, е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция, осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.

  По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС, водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.

  Щедри са възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.

  Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Соломон Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4 реактора от АЕЦ ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!

  В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж – и то не само на Балканите.

  След затварянето на реакторите на АЕЦ ”Козлодуй” България изпадна в дълбока икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.

  ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА!

  

  

   

   

   

   

• Ден 38 – „На зло куче…”

  Неделя, 21 юли, 201-ият ден от годината. В Православния календар – денят на пророк Езекиил, пророкувал около 23 години, предупреждавайки заточениците във Вавилон за страшното бъдеще, което ги очаква. Мнозина от тях вярвали, че съдбата им на пленници скоро ще се промени… За нас неделя е 38-ми ден от Протеста, увенчал 23-годишния преход към демокрация и европейски норми на живот. Пленниците на гнусната комунистическа идеология продължават да вярват, че бъдещето е в ръцете на „другарите” и техните послушници. Свободните отдавна вече не вярват на лъжи. Свободните протестират – и Протестът изрича истини, отправени именно към „робите във Вавилон”. Защото вече 23 години страната ни е в плен на един мит. Че наследницата на партията – хегемон може да бъде европейска лява партия; че дечицата на бившите комунистически величия могат да управляват „по европейски”; че „модерните социалисти” наистина са загрижени за своя народ…

  Ще кажете – добре де, ама нужни ли са тези библейски препратки и символи при оценката на реални събития? Уважаеми дами и господа, езикът на символите е най-старият в културната история на човечеството. Той е и най-пряк път към посланията на митовете. А, за съжаление, идеологическите митове – поне в модерното ни битие – се оказват по-устойчиви от културната митология…

  Гледах от телевизионния екран лицата на участниците в „контра протеста”. Немощни, съсухрени или нездраво затлъстели, беззъби… Но яростно сплотени от мисълта, че „нашите” са взели властта и те са длъжни да я бранят. Сигурен съм, че поне част от тях не са от „домочадието” на днешните управляващи. Ако бяха, митингите в подкрепа на правителството щяха да са поне с няколкостотин души по-многолюдни…

  Но замислете се – напоследък тези митинги са „колоритно обагрени” от присъствието на Мишо Шамара. (Така и не разбрах дали този „творчески псевдоним” е рожба но много изядени шамари, или мазохистично щение за такива). И звучи хард рок! Някога за подобна музика борците срещу „идеологическата диверсия” стрижеха нула номер, режеха дънки и „удряха печати” на голо… Казвам го като свидетел – и мнозина от моето поколение си го спомнят! Но „контра протестиращите ” с измъчен стоицизъм ръкопляскат…

  Този абсурд не е от вчера – първите десетина години след падането на Берлинската стена „новата” БСП бе загрижена да укрепи икономическата си власт. За сметка на такива „екстри”, като купонна система, ембаргови престъпления, фалит на банки и хиперинфлация. След което се захвана да управлява редом с … „царя”! Ами помислете – няма комунист, който да не е възпитан в духа на омраза към „монархо-фашистката диктатура”. А „новите” социалисти горещо възлюбиха стария „монарх”… И никой от привържениците на новата-стара партия не излезе да протестира. Обаче утре те ще протестират срещу „намесата” на западните посланици във вътрешните работи на България.

  Че нали 45 години страната ни бе на пряко подчинение на Москва; БКП се самооценяваше като „по-болшевишка” от болшевишката партия, а целувките „уста в уста” между простака Тодор Живков и дементния Брежнев извикваха сълзи на умиление и възторжени възгласи! Представяте ли си по онова време някой да протестира пред Съветското посолство за намеса във вътрешните ни работи?! Протестиращият скоропостижно би „гушнал босилека” под мъдрото ръководство на ДС. Обаче тогава имаше СИВ, имаше Варшавски договор… И вечна дружба!

  Няма такава вечност. Днес България е член на Европейския съюз и НАТО. Разликата между Сега и Тогава е, че Европа не ни командва „императивно”, както го правеха съветските „другари”. Противниците на Европа не влизат в концентрационни лагери. Онези, дето искат да се върнем в „Подмосковието”, не ядат шамари; тях не ги малтретират, уволняват и интернират в „провинцията” – практика, характерна за всяка диктатура. Помните ли как съвсем скоро, във връзка със смъртта на Севернокорейско партийно величие, във въпросната социалистическа страна всеки, който не плачеше сърцераздирателно и не си скубеше косите, заминаваше на терапия в „трудов лагер”?…

  Младите на Протеста не се замислят над тази истина, но от това тя не става по-малко истина. Защото управляващите продължават да мечтаят за „Тогава”. А техните поддръжници далеч не са невинни стари хора с промити мозъци, които не искат да се откажат от комунистическата си идентичност. Те просто нямат нищо друго. И с егоизма на ужасяващата си старческа деменция – или младенчески социален дебилитет – продължават да пречат на България… Продължават да събират „подписи”, които утре другарите манипулативно ще размахват. Да подкрепят политиката на „перманентно национално предателство”, която води към заветната цел: Пари+ Власт +… „Вечна дружба”! И с животинско упорство, като злобни улични псета, пазещи своята „територия”, да ни връщат към миналото… Но нали знаете – любовта към животните съвсем не е лишила от смисъл старата поговорка: „На зло куче – зъл прът”!

   

  Николай Николов,

  Namshub1950.blogspot.com

• Фандъкова: Не забранявам протестите, за да не стане София като Истанбул

  „Не приемам упреците на колегите от БСП, че не се забраняват протестите, и не се прилага член 13 от Закона за събранията и митингите – обяви столичният кмет Йорданка Фандъкова пред БНТ. – Искам хората да знаят какво означава това на практика, когато кметът издаде заповед за забрана. Тази заповед се изпълнява от полицията. Това означава полицията с всички възможни средства да разпръснат протестиращите. Гледаме това в Истанбул. Аз не искам София да заприлича на Истанбул“.

  „Повече от месец по улиците на София хората изразяват своята гражданска позиция в различни посоки. Няма как да няма проблеми и напрежение в града, когато толкова много хора ежедневно излизат, а няма кой да ги чуе. За мен това е основният проблем. Липсва диалог между тези, които протестират и тези, които са в парламента”, каза още тя.

  „Заедно с полицаите сме си поставили като основна задача да няма напрежение и да няма провокации – каза още тя. – Аз искам да благодаря за пореден път на полицията, на ръководството на СДВР и МВР за това, че действително до този момент не са допуснати сериозни провокации. Благодаря, разбира се, и на самите хора – протестиращите, които не допускат в своите редици подобни прояви. Няма организатори на протеста, с които да се свържем и да обсъдим маршрута. Когато се говори за член 13, това означава – вместо полицията да излезе с жилетките Антиконфликт, излизат с щитовете и палките и използват всички методи да разпръснат протестиращите.“

  Източник:  в. „Сега“

• Petition to EU Commissioner Viviane Reding from Bulgarian citizens

  Why this is important

  .

  Dear Madam Vice-President,It is a pleasure to welcome you to Bulgaria at a time we consider crucial for the future of our country and the European Union (EU) as a whole. As a group of active protesters concerned with where Bulgaria is headed, we would like to take the occasion to thank you for your visit and the opportunity to engage in a constructive dialogue, as we share a number of issues of great concern to us as citizens of Bulgaria and the European Union.We would like to turn your attention to several key issues, which are of grave concern to justice, fundamental rights and citizenship as they relate to Bulgaria and the larger EU family.

  Through the appointments of several senior officials with prior criminal records, implicated in corruption, extortion, financial crimes, ethical and surveillance scandals, the current government of Prime Minister Oresharski has proven within weeks that it is a function of the special interests and ambitions of oligarchic circles and criminal structures. It is not a government recognized by all those who desire Bulgaria to be а part of the European family. Not a government of those who desire to see Bulgaria become more than just the poorest EU member, always playing catch up in regard to the vitally necessary justice and political reforms. What is more, this is not a government of those who work every day to turn Bulgaria into a country governed by the rule of law – a key component in Bulgarian society’s transformation.

  We are more interconnected than ever and the problems of one become the problems of all. We should look no further than the past years of economic and fiscal turmoil for the evidence. Combating organized crime in its various forms is another area where Europeans are more interdependent than ever and we are afraid that, there, we may also be sliding backwards. Furthermore, just as we see a right-wing nationalist tendency threatening to sweep Europe, Bulgaria has also fallen in the right-wing ultra-nationalist dependency trap. Currently the Bulgarian Parliament takes decisions on the beck and call of a fringe right-wing anti-EU party, which at its core runs counter to European values. We see this as a larger European problem threatening the fabric of European society and values.

  We hope that our appeal for help and support from the EU institutions, including the European Commission, would not go unnoticed when we ask you to make sure that democratic principles are observed by the Oresharski government, which lacks legitimacy with its own citizens, and to seriously consider all means at the disposal of the Commission. Thousands of Bulgarians are out on the streets for close to 40 days because we feel our values are being shortchanged by the current government. Our aspirations are European values, we all are European citizens. Most of us go to work everyday with the dream that someday, not far in the future, Bulgaria will be a respected member of the European family. We all work hard for this to happen and we won’t allow this illegitimate government to do a U-turn and take our dream away. We believe you shouldn’t allow that either.

  The lies and scandals, which have surfaced over the past weeks are deeply troubling and we hope that the EC has followed closely the details of the numerous scandalous appointments, which regretfully continue full-speed, as we speak. We hope that the EC would arrive at the realization that this government cannot be a reliable and respected partner trusted to act in the interest of its own citizens, and therefore cannot be trusted by the Commission. As a European Commissioner for Justice, Fundamental Rights and Citizenship, we would be grateful to see you step in actively and decisively to defend the rights and wellbeing of all citizens of the Union – Bulgarians included.

  More Europe? Yes, please.

  We are afraid that at this point the government-oligarchy nexus in Bulgaria is made up of figures reminiscent of the old communist regime and its secret police. The government is a function of their economic interest and priorities, and not the life and future of our children. As Bulgarian citizens who protest, together with all those millions of Bulgarians, who support the messages the protests convey, we would like to see this government resign, with new elections taking place. Elections are the answer to a political crisis – this is what democracy is about.

  We hope to lead a normal life guided by justice, rule of law, ethics, rights and freedom. As we wish to live in a normal country, we rely on your support, just as the EU supported all those EU members in financially vulnerable position – with the only difference that we do not ask for financial support but for your political support. We wish to see that the European Commission considers all instruments at its disposal to ensure that a democratic solution to the current political crisis is put in place.

  You can meet us every day around 19pm at Independence Square in Sofia. We thank you in advance for your support. Villmols merci.

  .

  The petition can be signed  here.

  Source:  Аvaaz.org
  

• За „черния лебед“ и духа на протеста

  …защото се харесваме взаимно*

  .

  Автор: Mihaela,  Rings.bg

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Колкото и да ни се иска на бърза ръка да постигнем обединение и единство, няма какво да се лъжем – в момента онова, което се случва е по-скоро разделение. И то далеч не се случва сега – по време на видимата му за всички обществена форма, която беляза лятото на 2013 като много специален момент от нашата история. По-скоро е обратното – за да може да се материализира по този начин, процесите са започнали много отдавна. Няма да се задълбочавам в това кога и как, но всеки знае, че през последните години, те са все по-забележими. И не могат да бъдат отминати с лека ръка.

  Много се изписа и изговори за това че този път става дума за ценности, които са важни за абсолютно всички, а не става дума за обикновеното оцеляване. И аз много пъти писах, че каквито и манипулации да съществуват по отношение на това какви са целите на хората, колко е точната им бройка, имат или нямат ясна цел какво искат освен оставка, много по-важно е това, което се случва от само себе си, някак извън всичко, което пише по плакатите на протеста, извън всякакви борби за власт и сценарии за конспирации, извън онова, което някои припознават дори като омраза и гняв, дори когато го усещат в себе си. И то е любов.

  И това мое твърдение е единствената причина този път да направя изключение и да илюстрирам текста и с мои фотографии. Защото не мога да ангажирам никой друг с това мнение, нито мога със сигурност да кажа, че онова, което усещам, се разпознава по този начин от всички. 

  Когато употребявам думата “любов” в контекста на протеста, имам предвид същото усещане както вечер, когато  се прибереш сред любимото си семейство или когато се виждаш с любимите си хора. Каквито и битки да си водил през деня, каквато и радост да си изживял, с колкото и глупости да е трябвало да се занимаваш, когато се видиш с тези, които чувстваш като свои хора,  инстинктивно се успокояваш, че всичко е наред, че каквито и да са проблемите, не може да нямат решение. Ето това наричам любов – енергията на обкръжението, която те кара да се чувстваш добре и че имаш сила да бъдеш красивия човек, който дълбоко в себе си знаеш, че си, независимо колко много опити прави външния свят да те държи настрана от допускането на тази идея.

  

  Приятели, с които винаги се чувствам себе си

  Имам и много ясна преценка какво се вижда отстрани и тя звучи малко като констатациите на клюкарките “тая е с тоя, за да му вземе парите”. Разбирай, буквалното: “Тия са там, щото им плащат”. Това махленско ниво на оценка малко ме вълнува. Коментирано е достатъчно, аз няма да го храня с енергията си. 

  В цялата история, много повече се чувствам свързана с въпроса, който моя приятелка ми зададе днес: “Добре, обясни ми защо участваш, след като прекрасно знаеш, че това е егрегор?“. “Защото отвътре има много любов” – казах аз. “Въобще не изглежда така отвън” – категорична беше тя. “Е, ти не знаеш ли, че понякога след най-хубавите медитации, когато се прибереш вкъщи, стават най-големите скандали, противопоставяне, раздели, вместо да е обратното. Като си върнеш лентата с една-две години назад, не смяташ ли, че в средите, в които хората, започват да търсят осъзнато връзката с истинската си същност, има много повече раздели и разделение, отколкото събиране?”  Разговорът беше дълъг, стигнахме до приемане на гледните си точки, но цитирам този свой междинен отговор, за да илюстрирам ситуацията по-лесно и разбираемо за  онези, които не се чувстват свързани с онова, което се случва, защото го припознават като незряло от духовна гледна точка поведение. Единствено с аргумента, че имало омраза и противопоставяне на “другите” – не само към управляващите, но и към онези, които не участват… 

  Може би е редно да кажа и няколко думи за това какво е егрегор или “махало”. Ще цитирам Вадим Зеланд, защото понятието “егрегор” не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с т.нар. енергоинформационни същности, с които щем или не щем всички сме свързани, защото те са в колективното несъзнавано. 

  “Група хора, мислещи в една насока, създават енергоинформационни структури – махала. Те започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите закони. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на махалото”. Зеланд го нарича именно “махало”, защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора – привърженици – го хранят с енергията си. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност. (…) Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една единствена цел – да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. (…) Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства там като риба във вода. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честота на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик. (…) Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. Това става много лесно, защото по-голяма част от мислите и постъпките на хората се намират в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психика използват махалата. Затова те получават енергия не само от привържениците , а и от върлите си противници. На махалото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е, честотата на излъчването да е в резонанс с неговата. 

  И така, главната задача на махалото е да настъпи човека по мазола, да му бръкне в раната – не е важно как, стига да завладее мислите му. Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие “се залюлявате” на неговата честота и залюлявате и него.”   И така нататък. Ако ви интересува повече, в книгата му “Пространство на варианти” темата е развита подробно. 

  Та, в този ред на мисли, моята приятелка всъщност ме питаше “защо храня махалото?”. Би трябвало да знам, че колкото повече негативна енергия изпращаме към парламента и правителството (нарочно са с малка буква), толкова повече подхранваме “старите модели”. Че на практика между протест и контра-протест няма разлика, защото енергията отива на едно и също място, защото мислите са насочени в една и съща посока. Както вече стана дума, то не се интересува дали получава положителна или отрицателна енергия. Би трябвало да знам, че “дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски и че главната опасност на поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата от линиите на живота, където човек ми могъл да намери щастието си”. 

  Разбира се, че го знам и нито за секунда не го забравям вече 38 дни. И със сигурност нямаше да продължавам да бъда там, ако не забелязвах, че колективното съзнание на протестиращите въобще не резонира на честотата на омразата, независимо от лозунга “Не съм платен, мразя ви безплатно”, чиито автор, Правдолюб Иванов е художник, чието опасение е, че “вторачването в оригиналността и чувството за хумор на протестиращите, превръща протеста в конкурс по остроумие”. Независимо и от няколко инцидента, в които са се чували по-обидни думи или освиркване при влизане и излизане в обителта на депутатите. Нивото на “агресия”, ако въобще тази дума би могла да се използва, е доста по-надолу в скалата, отколкото на футболен мач, защото първичната хулиганска енергия тук не присъства. Това, което пишем в социални мрежи, също е само отражение и далеч няма общо с истинска омраза, истинско подстрекателство или каквото и да било друго. Напротив.

  Този протест се отличава именно с това, че не влиза в резонанс с нищо познато до сега. Това е и основната причина да няма лидер, дори да не могат да бъдат излъчени определени хора, които евентуално да “ни” представляват, защото колкото и да сме много или малко, няма и не може да има ясно дефинируемо  ”ние”.  Кой ли не се опита да ни определя, всеки от нас също е опитвал. Елена Кодинова имаше две много добри попадения “бунтът на ироничните” и “вътрешните емигранти” (които много добре са се научили да плуват в сярна киселина), но като цяло този път на улицата са хора, които от години са “извън матрицата” (другото наименование на “егрегор” или “махало”). Това са хора, които според горната дефиниция на махалото, отдавна са “нарушили законите на структурата и резонансът им не съвпада с честотата на махалото”.

  Създали са свой свят, интуитивно и без помощта на self-help курсове, а вероятно поради творческия си натюрел, са изградили у себе си надеждни навици за “проваляне на махало”. Първото доказателство за това беше игнорирането на опитите да се влезе в улични стълкновения. Игнорирането е основна техника за спиране на махало. Друга техника е – неадекватната реакция. Една такава типична неадекватна реакция беше “пърформанса” с Френската революция. Тя дори не беше разбрана от голяма част от самите протестиращи, но няма проблем. В книгите на Вадим Зеланд пише така: “за спиране на махало могат да помогнат чувството ви за хумор и въображението ви. Принципът е един: излъчвайки на честота, различна от резонансната, вие сте в дисонанс с махалото, то спира по отношение на вас и ви оставя на мира”. 

  

  Какво постигате?, ще попитат някои. На този етап – Мир. Засега и думите на Михаил Миков “Излизаме във ваканция. Протестиращите да си протестират” са едно добро начало. Не че тези думи няма да ядосат много хора, не че всички опоненти и присмехулници няма да кажат: “Видяхте ли?”… , но за толкова години прилежно възпитавана и отглеждана робска психика, “протестиращите да си протестират” всъщност е една доста прилична еволюция.

  На нас може и да ни изглежда, че много време сме навън и извън, че отдавна е трябвало да сме една свободна държава, обаче нека припомня някои факти, защото знам, че паметта е къса и удобството, както и страха от промяна я приспиват. Героичната ни история като осъзнат народ, общо взето възлиза на царуването на рода Дуло, Крум, който също е от клона на рода Дуло. Прескачам Борис, защото избиването на болярите и интелигенцията в името на покръстването не ми е окей много повече от изкореняването на лозята. Другите по-героични моменти са свързани с Кирил и Методий, цар Симеон Велики, Иван Асен ІІ, Възраждането с няколко истински мъже като Левски и Ботев, Раковски, Бенковски и хора като Караджата, любимият ми хроникьор на събитията Захарий Стоянов и “преводачите” на просветлението за езика на масите – дядо Петко Славейков, Любен Каравелов… И все пак… единици, единици, единици… целият героичен максимум, дръзнал да живее “извън матрицата” на онези времена, се изчерпва в кръга на колцина будители, имали възможността да живеят извън пределите на страната (или в манастира) и да намерят начин да “внесат” културата на Просвещението в нея. Такъв е и Паисий Хилендарски. Останалото, онези, които са правели нещо бунтарско отвътре, в общи линии са били малки групи бунтовници, воеводи, някои от тях, откровени разбойници … нещо в този дух. 

  Останалото, сиреч енергоинформационната същност на колективното несъзнавано е: 200 години византийско робство, 500 –  турско, 2-3 национални катастрофи, “властта на народа под руския ботуш”, наречена социализъм… така де, за последните 135 години по-добре да си мълчим. Хайде, от мен да мине, имаме една “златна топка” за кумова – срама .  

  И на този “фон” се случва нещо, което Насим Талеб развива като теорията за “Черния лебед” . 

  “Черният лебед” е събитие, което: 

  1. Се случва изключително рядко.

  2. Случването му не следва нормалната логика на процеса.

  3. Ако се случи, ефектът от него е огромен

   

  А се нарича „черен лебед”, защото европейците векове наред смятали, че всички лебеди са бели, докато не видели в Австралия, че има и черни лебеди, с което цялата им теория за белостта на лебедите рухнала.

  

  Изборът на Пеевски бе Черен лебед – никой не очакваше, че ще се случи, то е против логиката и не следва никаква нормалност и ефектът от него бе огромен.

  Протестът срещу този избор, прераснал в протест срещу политиката, която го легитимира е Черен лебед – никой не очакваше, че ще се случи, въпреки че случването му следва от нормалната логика на процеса, който го предизвика. Няма начин също ефектът от него да не е огромен!

  (Благодаря на Ивет Добромирова, че внесе тази редакторска бележка със статуса си във Фейсбук, точно докато пишех този текст. И това не е “махало”, а “синхроничност”, което е съвсем друга история.)

   И сега, да се върнем към “махалото“. 

  Ако все още ми следите мисълта, онези, които резонират на махалото в общи линии имат очакване да бъдат поведени от някого, нанякъде. “Най-здравото въже, за което ви държи махалото е страхът. Най-древното и силното чувство”. Другите магнити за закачване към егрегорите, матрицата, махалото са: тревогата и безпокойството, чувството на вина, чувството, че си длъжен за нещо (като производно от чувството на вина – “с нещо си задължен и послушно изпълняваш”, всевъзможни психологически комплекси – за непълноценност, за това че нямаш някакви способности и таланти, че не ти достига ум или остроумие, че не умееш да контактуваш с хората, комплекса, че си длъжен да си носиш кръста, комплекса на бореца (който смята, че трябва да е твърд и да постига всичко със сила), комплекса на търсача на истината (на всяка цена ще докажа правотата си и ще докажа на другите, че не са прави). Това са така наречените “рани”, в които “бърка” махалото, за които се закача, за да взима енергията на хората и да ги подчинява на онова, което иска. И при тази на практика хилядолетна доминантно робска история, всички тези кукички все още съществуват в нас – у кого повече, у кого по-малко. 

  И погледнато от тази перспектива, аз виждам и срещам на улицата едни хора, които в най-общи линии не се страхуват, като цяло не са тревожни и не изпитват безпокойство, дори и от неясното бъдеще. Не се чувстват виновни, а чувството им за дълг не е от типа “с нещо съм задължен”, артистичните прояви и “конкурса по остроумие” някак подсказват, че ум и хумор им достигат,

  

  вместо да мятат павета по парламента, пускат 240 китайски фенера в небето, за да помахат за сбогом на 240 депутата и това изпъстря нощното небе красиво, умеят да контактуват помежду си леко и приятно, имат отношение към радостните и красиви неща в живота (затова някой дори лепна определението  ”ситите”), т.е. не припознават себе си като мъченици, носещи кръста си…, защото отдавна са научили, че радостта и любовта ги даряват с много повече сила, устойчивост и вяра в себе си.

  

  А честно казано, почти не съм срещала и търсачи на истината от типа – сега ще ви докажем, че не сте прави (това все пак е запазена марка на хейтърите). Това в общи линии е причината и диалогът с всички, които по свой начин са свързани с егрегора, създаден от официалната власт, някак да не се удава. От там идва и илюзията за разделение. Тя е по резонанс.

  Защото и онези, които преценяват, че няма никакъв смисъл да се бориш с вятърни мелници, с отдавна вкопани в системата олигархични и международни зависимости, хеле пък разхождайки се по жълтите павета със смешните свирчици, има и розови, представете си, майтап… та, и те резонират на честотата на правителството. Тоест – поддържат го. И ще поддържат всяка власт, дори да изписват фермани колко много й се дразнят. Те я хранят точно толкова, дори само заради това, че изпитват огромно вълнение и кеф, да кажат “видяхте ли? нищо няма да стане, бе”. 

  Желанието на всеки един, с когото съм говорила през тези 37 дни, не е и никога няма да бъде желание за разграничаване. То е по-скоро един вик: “Ей, хора, свободна държава сме. Защо се държите сякаш не сме?”. Това, което т.нар. протестиращи се опитват да кажат от самото начало е: “ето, всеки ден сме тук, даже им подвикваме, че са боклуци, но нищо лошо не се случва. Отпуснете примката на шията, не е страшно да си свободен. Никой няма нищо да ти направи, ако нарисуваш слънце на асфалта с тебешири, ако играеш волейбол на паважа, ако посвириш на роял пред Народното събрание, ако проявиш някаква креативност

  

  Паметникът на Бузлуджа с надпис “Оправяйте си чинията и се махайте” и “Звездата на смъртта” от “Междузвездни войни”, направени от чашките от сутрешното “На кафе”

  ако проявиш малко комуникативност и започнеш да харесваш хората, с които живееш в една и съща държава. Ей, хора, свободни сме. И имаме свободата да изискваме да не ни лъжат и обират ежедневно. Никой нищо няма да ти направи, ако си заявиш правото за достоен живот.”  Това е в общи линии духа на протеста.

  И знаете ли защо твърдя, че онова, което ни свързва, е любов? Защото се харесваме взаимно. А това никога не е егрегор. От взаимното харесване не се получава “махало”, защото то включва приемане на другия такъв, какъвто е… и не изисква от никого пораждане на зависимост един от друг.

  Не зная колко хора са склонни да го възприемат, но за мен духът на протеста е в това, че обменът на едно спонтанно извиращо добро чувство е онова, което този път има големи шансове да ни възроди като народ. Народ, който се харесва. Приятно му е, че е български. Това е историческият шанс българската работа да му се получи по-различно този път.  

  Обновяване/ 12:49 am, 22.07.2013 г.
  

  Признавам, рядко ми се случва да “онемея” от така наречената синхроничност, защото вече съм започнала да свиквам. Но след като писах този текст два дни (защото все пак имам и друга работа), както споменах по-горе в началото се застраховах, че това за любовта може и да е само мое усещане. Но когато днес отидох на площад “Независимост”, изпитах нещо средно между deja view и “сънувам ли?”.  На ДЕН 38 от ДАНСwithme водещият плакат беше сменен с ето този: 

  

  –––––––––––––––––––––––––––

  *  Това е оригиналното заглавие на текста на Михаела, чиято фамилия не ни е известна, за да я напишем. Но препубликуваме тук от блога й My Words написания от нея текст и снимките й, защото смятаме, че колкото повече хора видят този материал, толкова по-добре. Както е написала самата авторка като мото на блога си: „Моите думи са твои думи, ако ги почувстваш като свои. Така ставаме едно“.
  

   

• Проф. Чавдар Николов: Орешарски иска външен заем, а не облага с ДДС хазарта на Черепа

  

  Заемът, който иска да вземе сега правителството на Орешарски, би изглеждал разумна стъпка, ако е целеви и се знае за какво ще се разходва, както и как ще бъде ефектът от него. Но сега да говориш, че отива за попълване на фискалния резерв е просто абсурдно и несериозно. Това обяви по Нова ТВ икономистът проф. Чавдар Николов.

  Според него в същото време абсолютно нелогично властта прави огромни харчове, раздаде едни 400 млн. за ДДС и така излиза, че заемът се цели да се вземе, за да се осребри властта. Преди изборите Орешарски говореше, че има пари и просто трябва да се съберат. Сега го питам – защо тези пари не ги събира, защо не намалят с малко акциза на цигарите, за да падне контрабандата, търси отговор професора.

  Той е убеден, че на този етап този заем е излишен за България и в ситуация на криза ще създаде допълнителни проблеми на държавата.

  Докато търси външен заем, правителството на Орешарски не дава отговор защо се събира само данък печалба, а не се въведе ДДС и акциз върху хазарта. Този бизнес също трябва да се облага, но не се прави повече от 20 години само заради един крупен играч, посочи проф. Николов, намеквайки за Васил Божков – Черепа, който е в топли отношения с настоящия премиер Орешарски.

  Професорът е твърд противник и на отмяна на закона за облагане на печалбата на лихвите по влоговете.

  60-70 млн. ще влязат от там, банките намериха варианти как да не бъдат ощетени гражданите, а сега от чист популизъм парламентът и банките искат да го отменят.

  Икономистът Георги Ганев се солидаризира с тезите на проф.Николов и е убеден, че правителството няма разумен аргумент защо иска този заем.

  Нямаме проблеми с фискалния резерв в момента и излиза, че наистина кредитът ни трябва, за да раздадем чрез ДДС едни пари на наши приятели, посочи Ганев.

  Източник:  Factor.bg
  

• В Странджа пак си търсят държава

  В село Факия радиоточката си отиде, а интернетът не дойде

  .

  Веселина Седларска,  сп. „Тема“

   

  Социолог: „Проблемът е, че нямаме обща визия, не знаем какво искаме.“

  На 14 септември 1829 година се сключва Одринският мирен договор между Русия и Турция след една от поредните войни. Три месеца по-късно Феликс Фонтон, млад и ентусиазиран руски дипломат, попада в странджанското село Факия. И решава да попита селяните какво искат, тъй като никой не се бил сетил да ги пита подобно нещо преди подписването на договора. Големите империи никога не са се интересували от малките хора. Фонтон провежда допитването си по времето, когато Георги Мамарчев се опитал с въстание да покаже, че има и българи, заслужаващи свободата не по-малко от гърците, на което Дибич Забалкански реагирал така: „Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Българи! Стоете си мирни, че ще обърна топове аз да ви избия!…“

  Фонтон провел в село Факия консултативен процес за разработване на обща визия за бъдещето, както бихме казали днес. Направил анкета, която после публикувал, както всички свои записки и впечатления, на които впрочем никой не обръщал внимание. След съответните дебати представата на българите от село Факия за добро бъдеще била описана от него в 16 точки.

  1. Да бъдем свободни.
  2. Всеки сам да съди себе си – турците да съдят турци, българите – българи.
  3. Да си правим църкви когато и където искаме.
  4. Да събираме сами царските данъци, харач (данък за християнското население) да няма.
  5. Вергията (данък сгради) сами да решаваме.
  6. Спахии да няма.
  7. Субаши (турска полиция) да няма никъде.
  8. Зулункяри (хора, които правят зулуми, насилници) да няма, а като дойде турчин да преспи, да си плаща.
  9. Да не убиват човеците (в оригинала на Фонтон: чевечитата) и да не ги обират по пътищата.
  10. Правата на турчина да са равни с правата на българина.
  11. Българите да могат както турците да свидетелстват в съда.
  12. Беглик (данък върху дребните животни) да няма.
  13. Християнската челяд да не се потурчва насила и девойки насила да не се вземат за жени.
  14. Да носим оръжие свободно като турците.
  15. Ангария (трудова повинност), беглик да няма и всеки да плаща колкото може.
  16. Православните църкви да имат камбани.

  Не съм чела по-ясна, кратка и категорична правителствена или партийна програма. Написана е във време, в което писането и документите не били на почит, както личи и от начина, по който властите определяли дали българин е навършил 18 години. Пак Фонтон: „В случай, че няма документи, доказващи възрастта, измерват с конец обиколката на шията на младежа и ако конецът е по-дълъг от разстоянието между устата и темето, младият човек трябва да почне да плаща харач.“ В такова време е написана тази програма, която включва искания за: независимост на съда, спазване на човешки права и свободи, равноправие, никаква дискриминация – нито негативна, нито позитивна под формата на квоти, религиозна свобода, справедлива данъчна система, борба с престъпността, социална политика.

  Почти два века по-късно отивам във Факия да се правя на Фонтон. От хълма, преди да се влезе в селото, се вижда църквата. Построили са я, където си искали. Има камбана. На пейката седи възрастен мъж. Хубаво място – казвам, – липсва ли ви тук нещо? Факийци не отговарят бързо като политици. Първо виждаш филма в очите им, после ти казват субтитрите. Мъжът мълчи, мисли. Лицето му е хълмисто като Странджа, тук пътят от ухото до устата е бавен като в планина.

  „Какво ни липсва ли?
  България.

  България ни липсва.“

  И ето пак сме там. 184 години по-късно отиваш в същото село и първият срещнат човек ти казва, че иска същото – иска България. За находка ли се брои това или за нагласено като в нискобюджетен филм? Човекът се казва Крали Бойчев. Чуете ли, че някой се казва Крали, хващайте бас, че е от Факия. Можете и да заложите, че съседът му се казва Иван. Тук във всяка първа къща живее Иван, във всяка втора Крали. Когато оттук минавали кръстоносци, един крал присъствал на сватба в селото и оставил името. Внуците обаче са предимно Красимир.

  Крали Бойчев е летен жител във Факия, половината са такива. Питам го какви хора живеят тук сега, когато разделението не е толкова ясно като по времето на Фонтон. „Много цигани. Към 40 кореняци. И ония от постановлението.“ Кое постановление? „Двайсет и второ ли, двайсет и пето ли беше, абе оная глупост на Станка Шопова за републиката на младостта Странджа-Сакар“. А турци има ли? „Има един, бай Шимбал. Има и турчеещи се цигани, ама просят ли, значи не са турци.“ Картината се очерта по-сложна и от времето на Феликс Фонтон.

  Питам Крали Бойчев, ако сега трябва да се направи

  програма от 16
  точки за селото,

  той от коя не би отстъпил. Категоричен е: „Радиоточка! Как може село без радиоточка, ами ако стане война?“ Тук е моментът да ви кажа, че Бойчев е бил граничен офицер. За 9-годишния Християн абсолютно задължителното е интернет. Той идва тук през ваканцията и питате ли го дали му е по-лесно без интернет, отколкото на офицер Бойчев без радиоточка. Покритие има един от мобилните оператори. Ако сте с телефон от другите два, ви казват на кои точки можете да ги хванете: до прозореца на Станка, под по-малкия клон на онова дърво, зад чешмата…

  Донка Денчева е от „ония от постановлението“. Тя дошла тук на 30 години, за да насели с младото си семейство републиката на младостта Странджа-Сакар. „Тогава беше модно да се ходи в Коми, ние обаче в Странджа.“ Тук дошли и семействата на брат й, сестра й. Всяко семейство получило безвъзмездно по 5 хиляди лева (1978 година) и автомобил без ред в „Мототехника“. Работели в огромни ябълкови, черешови, прасковени градини и във фермите. Днес от градините няма и следа. Донка била овчар-бригадир, отговаряла за 23 000 овце. Сега колко са овцете в селото? Брои ги – един човек има триста овце, един друг – двеста, към 600 са в цялото село. И 300 кози, нали знаете, козата е сиромашката крава, тук живеят възрастни хора с пенсии все около 150 лева. Най-младите са Станка в кметството и Величка в пощата, малко над петдесетте.

  Когато Донка дошла във Факия, имало родилен дом, голямо училище, фурна, киносалон, ветеринарна лечебница, лятно кино, в което всички, весели и нагласени, отивали след трудоден за 30 стотинки. „Не е само до бедност животът, до хорска лошотия е. Пак сме жилав народ, ама станахме по-мързеливи и разсипници. Погледни!“. Гледката е като за много страшен филм: огромната

  детска градина е
  опоскана до скелет.

  Лечебницата и фурната са като пет минути след като се е разстлал димът от бомба. Баба Станка пристигнала за лятото от Бургас и установила, че къщата й е обрана за трети път тази година. Крадците (кои са те, всички знаят) изсипали киселото зеле, за да откраднат бидона. Отива баба Станка на пункта за вторични суровини и казва: Дай бидона, който мирише на зеле, мой е, стига да не са го измили. „Ти пък, кой ще ти мие, предават ги нарязани“, казал човекът в пункта. Баба Станка не може да се спре да сади мушкато и да слага зеле, а няма кой да го яде – синът й в Германия, другите роднини в Атланта. Сестрата и братът на Донка в Испания, сватовете в Сан Диего. Каква ти радиоточка, скайп им трябва.

  Баба Станка брои колко мъже с името Крали има сега в селото: „До 32-ма стигнах, и баща ми беше Крали. За европейския шампион по борба Крали Бимбалов чувала ли си, той ми беше набор. То, че старите неща няма да се върнат, няма, ама знаеш ли защо не идват новите?“

  Защо? Дали пък точно баба Станка, докато сади мента за сироп и мушкато за красота, не е разбрала защо.

  „Защото тъй сме настръхнали, че никой не дава на друг право да почне нещо. Ха някой почне, ха друг го е спрял. И вече разбрахме, че всички могат да спират, но не сме разбрали кой може да започне и да довърши.“ Толкова кратко не съм чувала някой да отговаря на най-трудния български въпрос.

  Мисията „Фонтон“ 184 години по-късно завърши със съставянето на сегашните 16 точки, вие преценете дали са по-трудни за изпълнение, отколкото 16-те от 1829 година.

  1. Да има България.
  2. Да има работа.
  3. Да има млади хора в селото.
  4. Да има магазин за дрехи и обувки.
  5. Да има канализация и нов водопровод.
  6. Да има лекар не само в събота, да има зъболекар поне веднъж в седмицата.
  7. Да има аптека.
  8. Да има покритие на повече от един мобилен оператор.
  9. Хранителните стоки да не са по-скъпи, отколкото в Бургас.
  10. Да има в магазина краве сирене от мляко.
  11. Временните жители също да имат право да купуват дърва.
  12. Да има крави и овце по огромните поляни край селото.
  13. Да не обират къщите, да се премахне пунктът за изкупуване на вторични суровини.
  14. Да има полицай.
  15. Да има стационарни телефони.
  16. Да се ремонтират читалището и църквата.

  Само едно не се връзваше – занемареният, разтурен и обрасъл с треволяци малък двор на мечтаната църква с камбана. Кой пречи да се прекопае и да се боднат няколко китки – бай Шимбал турчинът, Фанков циганинът, ония от постановлението от ‘78-а или някой Крали?

   

• Граждански дебат за бъдещето на Европа в София с участието на Вивиан Рединг

  Набира скорост дебатът за бъдещето на Европа и за последиците от икономическата криза, в рамките на който членове на Европейската комисия посещават различни европейски градове, за да чуят тревогите на гражданите и техните надежди за бъдещето.

  .

  

  След над 20 публични дискусии с граждани в 15 държави членки на Европейския съюз сега и българските граждани имат думата:

  те могат да споделят със заместник-председателя на Комисията Вивиан Рединг своите мнения, коментари, възгледи и въпроси за икономическата криза и въздействието й върху ежедневието на хората, правата на гражданите на ЕС и бъдещето на Съюза.

  Модератор на дискусията ще бъде телевизионният водещ Бойко Василев.

  Кога?

  Вторник, 23 юли 2013 година, 10:00 – 11:45 часа

  Къде?

  Централен военен клуб, бул. “Цар Освободител“ 7, София

  Как?

  Можете да се регистрирате за участие ТУК, като изпратите име и фамилия, организация / университет, допълнителни координати за връзка (по желание) и предварителни въпроси към заместник-председателя Рединг (по желание). Можете също да проследите дискусията на живо в интернет или по БНТ 2, да участвате чрез Twitter – хаштаг #EUdeb8 или Facebook.

  Защо Комисията провежда дискусията точно сега?

  Европа се намира на кръстопът. Всички говорят за нейното бъдеще. Често се говори за политически съюз, федерация от държави или Съединени европейски щати. Следващите месеци и години ще бъдат от решаващо значение за развитието на Европейския съюз. По-нататъшната европейска интеграция трябва да върви ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на Съюза.

  Какви ще бъдат резултатите от диалозите?

  Мненията на гражданите ще улеснят Комисията при изготвянето на плановете за бъдещи реформи на ЕС и предстоящи промени на договорите, както и в бъдещите законодателни инициативи на ЕК. Една от основните цели на диалозите е и подготовката на изборите за Европейски парламент през 2014 година.

  Клауза за защита на данните

  Регистрацията за това мероприятие може да включва обработване на личните ми данни. В качеството си на администратор на лични данни Европейската комисия гарантира, че личните данни, свързани с мен, се обработват съгласно правилата, определени с европейска Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001. Обработването на данните се свежда до необходимото за постигането на горепосочените цели. Данните могат да бъдат архивирани от Европейската комисия.

  1.  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г.).

  2.  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г.).

  Моля да обърнете внимание, че в конферентната зала ще има снимачен екип, който ще заснеме мероприятието с цел онагледяване и информиране за дейностите или проектите на европейските институции и Европейския съюз. Участниците, които отказват да бъдат заснети или не желаят техният образ да бъде използван, ще имат възможност да застанат в определена за тази цел зона. Моля да имате предвид, че отговорността за заемането на място в тази зона е Ваша. За целите на организацията Ви молим да ни информирате дали възнамерявате да заемете място в така определената зона, като отбележете това в мейла за регистрация.“

  Източник:  ec.europa.eu/bulgaria

• ГЕРБ похарчили по 1,81 лв. за глас на изборите, ДПС – по 9,95 лв.

  На парламентарните избори през тази година един глас за ГЕРБ „е струвал“ на партията 1,81 лв., „разходът“ на „Либерален алианс“ на Веселин Марешки е бил 33,84 лв. Данните – въз основа на отчетите на участниците в изборите пред Сметната палата – представиха на пресконференция от Института за развитие на публичната среда, съобщава БТА.

  Останалите „цени“ за парламентарно представените партии са съответно 2,26 лв. за „Атака“, 3,43 лв. за Коалиция за България и 9,95 лв. за ДПС. Между 10-те участници с най-високи разходи за един глас, оглавявани от „Либерален алианс“, са още коалиция „Горда България“ – 31,03 лв., ЕНП – 24,08 лв., ДСБ/БДФ – 20,35 лв., СДС – 15,64 лв.

  В центъра на вниманието в представеното изследване са разходите за медийното отразяване на предизборната кампания. Топ 10 по медийна „цена“ на един глас се води от „Горда България“ – 30 лв. Най-ниският „разход“ е 7 лв. – за „Движение България на гражданите“, РЗС и Национал-демократичната партия. За медийно отразяване на кампанията участниците са дали 52 на сто – 9,3 млн. лв., от общите си разходи – 17,9 млн. лв. Данните са за 25 партии, седем коалиции и един инициативен комитет.

  „Това е много по-висок дял, отколкото е практиката по света“, коментира Антоанета Цонева, председател на Института за развитие на публичната среда. Тя определи българските партии като много лениви, защото разчитат почти изцяло на държавната субсидия. По думите й, ако субсидията се намали, политическите субекти ще са принудени да засилят връзките си с избирателите, за да получават дарения. По света държавното финансиране е пропорционално на собствените приходи, отбеляза Цонева. Според нея разходите на партиите за изборите са по-големи, защото извън официално обявените суми те получават средства и от сивия сектор.

  „За да има равнопоставеност между участниците в изборите в медийната кампания, която у нас е близо сто процента платена, трябва да се спазва стандарт, който навсякъде другаде се подразбира и въобще не се обсъжда – платеното съдържание да е ясно разграничено от редакционното, и това е нашата основна препоръка за промените в изборното законодателство“, посочи Антоанета Цонева.

  Източник:  Dariknews.bg

• Деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век

  Вторачени в случващото се в България, да не пропускаме събитията и в Чехия, защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия изпробва вече своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

  Припомняме си неотдавна спечелените президентски избори от някогашния пишмандисидент и днешен ляв популист Земан, подкрепян от Лукойл, с доказани чудесни връзки с Москва. Този публично признат алкохолик (любител на бехеровка и сливовица, което му носи нова популярност в назадничавата част на провинциална Чехия) победи на втория тур своя конкурент Шварценберг – европейски, антикомунистически и антирусийски настроен интелектуалец само за сметка на същите гласове от провинцията, докато Прага гласува убедително за Шварценберг…

  Още с идването си на власт Земан започна да клати дясното правителство на Нечас. Премиерът неотдавна бе принуден да си подаде оставката след раздухан грандиозен скандал за полит. корупция, подслушвания, тефтерчета, подкупи и пр. Всичко това гарнирно с обвинения в злоупотреба с власт на шефката на канцеларията и любовница на премиера. Тя бе арестувана по скандален начин и вкарана в следствения арест с белезници на ръцете.

  Сега дъщеря й отправя в медиите обвинения в нечувани унижения, на които е подлагана майка й от прокуратурата и следствените власти. Експремиерът Нечас и близките до него кръгове говорят за заговор на противниците му, прозрачно координиран от президентския дворец.

  Новоназначеното от президента експертно правителство е вече на прага на колапса и погледната от Германия Чехия изведнъж се превръща от отличник на успешно завършения преход в разнебитена и несигурна държава.

  В допълнение към тези новини непрекъснато се нагнетяват и съобщения за антицигански изстъпления на чешки екстремисти особено в пограничните с Германия области.

  За определени медийни кръгове в Германия (чието русофилство трудно може да се докаже в съдебна зала, но прозира осезаемо за критичен читател с определена чувствителност като пишещия тези редове) всичко това е повод чешката политическа сцена да бъде представяна на германската публика като едно абсурдно кълбо от корупция и примитивни, кланови и бизнес обвързаности.

  Не мога да съдя отдалеко за детайлите на чешката вътрешна политика. Споменавам само като материал за размисъл тези обстоятелства и имиджът, който те създават на една доскоро ключова страна от т.н. Нова Европа.

  Какво се случи с антируската част от политическия елит на другата силна страна от този „клуб“ – Полша на летището край Смоленск не е нужно да напомням. Също и курса, който поеха новият президент и правителството на Полша оттогава…

  Дали някой политолог или историк в един от тъй многобройните тинк-танкове или институти вече пише дисертация на тема „Форми на въздействие и деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век“…?

  Защо ли се съмнявам в това – въпреки наличния богат емпиричен и теоретичен материал за проучване…

   

  Mилен Радев*
  

  –––––––––––––––––––––––

  * Публикуваният тук текст е коментар на Милен Радев във Фейсбук. Заглавието е на редакцията.

• Дойче Веле: Правителството на Орешарски върши държавна измяна

  Еми Барух, Дойче Веле

  .

  

  Правителството на България върши държавна измяна. Планомерно и подло. Позорно. Ден след ден, седмица след седмица. Случва се по един доста нагъл начин. Систематично и прагматично. Случва се пред очите на милиони българи. Пред очите на всички онези комисари и експерти от Брюксел, на които България им е ресор, и които вчера преглъщаха истини и констатации в приглушената акустика на устния отчет „за напредъка на страната по механизма за сътрудничество и проверка“. Пред очите на посланиците в София, трима от които успяха да съгласуват своите позиции с централите в Париж, Берлин и Амстердам и да оцветят иначе неутралната си дипломатическа лексика.

  Правителството на България върши държавна измяна. С всяко ключово назначение, което попълва списъка на висшите и средни управленски кадри.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Нима не ги е срам?

  Съвършено неприемливи за всякакви стандарти за коректност и почтеност са всички платени персони, които се спускат от някакви вероломни похитители на обществените блага и които са достойни за компанията на емблематичния Делян Пеевски. Паноптикумът на слугите се разраства ден след ден. И ако вчера падаха разни Желеви, Марковски, Кокинови и Гугушеви, то днес се възкачиха Емил Иванов, Бейхан Дуран, Данов, Тихолов, Писанчев, Александър Методиев-Сали и прочее хитреци и мушмороци, чиито биографии сами по себе си ще бъдат част от обвинителната пледоария срещу кабинета Орешарски.

  Шест години след приемането на България в ЕС ставаме свидетели на някакво чудовищно падение, което по отвратителен начин е съизмеримо с безобразната безскрупулност на шайката Борисов-Цветанов-Фидосова-& Ко. От шест години насам България продължава своята жалка деградация по скалата на всички общоевропейски ценности.

  И все пак обидно е допускането, че абсолютни всички, които имат право на глас при кадровите назначения, са мерзавци (обидно е статистически и антропологически). Поради това възниква въпросът защо не проработва елементарният защитен рефлекс поне сред някои от хората във властта? Защо поне някои не покажат, че ги е гнус и срам от това, в което участват? Защо не се отстранят, не се съхранят? Не им ли идва на ум, че един ден техните деца, техните семейства, техните приятели, техните съседи ще им поискат сметка.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Лъжите на Орешарски & Ко

  Не, не ги е срам… Те са приели да бъдат слуги. А слугите в парламента продължават да обслужват хищниците извън него. Продължават да лъжат нас и да залъгват себе си всеки ден, когато влизат в държавните сгради, пият държавно кафе и местят държавни папки. Продължават да участват в държавна измяна, когато вдигат овластените си ръце и гласуват за назначаването на поредния раболепен мерзавец.

  Не, не ги е срам. Надолу по спиралата на безчестието изглежда няма обратен ход. Те лъгаха, когато произнасяха клетвените думи в пленарната зала на Народното събрание. Те лъгаха, когато заявиха, че издигат „във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“; те лъгаха, когато повтаряха, че съзнават „неотменимия си дълг“ да пазят „националното и държавното единство на България“. Те излъгаха, когато се врекоха да създадат „демократична, правова и социална държава“.

  Това няма да бъде забравено и няма да бъде простено. Трибуналът на улицата им го повтаря трийсет и пети ден поред.

   

• Писмо на президента Плевнелиев до БККС по повод на Илинденско-Преображенското въстание

  В специално писмо президентът на България Росен Плевнелиев поздрави ръководството и членовете на Българския културен клуб – Скопие (БККС), във връзка с тържественото отбелязване на 110-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, което се провежда днес в Смилево, Република Македония.

  По-долу публикуваме пълния текст на писмото:

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Уважаеми господин Младенов,
  Уважаеми дами и господа,

  За мен е удоволствие да приветствам тържественото честване на Илинденско-Преображенското въстание, организирано от Българския културен клуб – Скопие.

  Днес в легендарното и героично Смилево – живото сърце на въстанието в Битолския окръг, отново ще се съберат стотици признателни потомци и сънародници, за да се поклонят пред онези наши предци, избрали преди 110 години пътя на свободния и достоен живот.

  Близо три месеца между Черно море и Охридското езеро 26 хиляди въстаници водиха неравна борба с многократно превъзхождащия ги противник. Този „зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят“, както го определи летописецът на въстанието Христо Силянов, доказа на света, че българите в Македония и Одринско са дорасли за своята свобода. Ето защо тяхното дело остави завинаги дълбок отпечатък в нашето съзнание и националната ни идентичност.

  Използвам случая, за да приветствам усилията на Българския културен клуб – Скопие за съхраняване и популяризиране на общото историческо наследство и разбирателството между Република България и Република Македония. Вярвам, че въпреки трудностите, Вашата дейност ще продължи да дава богати плодове, като преодолява предрасъдъците и сближава хората от двете страни на границата.

  Поклон пред героите на Илинденско-Преображенското въстание!

  20 юли 2013 г.

  Росен Плевнелиев
  Президент на Република България

  .

  Източник:  bkks.org

• Обама: Трейвън Мартин можех да съм аз преди 35 години

  

  Барак Обама, първият чернокож президентът на САЩ, направи изненадващо и емоционално изказване за убийството на чернокожия младеж Трейвън Мартин, застрелян миналата година във Флорида. Обама заяви, че афроамериканците гледат на случая през призмата на личния си опит и история, която е още жива, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

  „Когато Трейвън Мартин бе прострелян, първо си помислих, че това можеше да бъде моят син. После си казах, че Трейвън Мартин можех да бъда аз, преди 35 години“, заяви Обама в Белия дом в първия си публичен коментар, след като съд във Флорида оправда доброволеца охранител Джордж Зимерман, прострелял смъртоносно невъоръжения Мартин.

  По думите на президента чернокожите мъже в Америка са свикнали да бъдат възприемани със страх и смятат, че не са третирани равнопоставено от закона. Обама разказа пред репортери, че преди да заеме изборна длъжност, чувал как шофьорите заключват отвътре колите си и виждал как жените стискат здраво чантите си, когато минавал покрай тях, посочва БТА. Президентът на САЩ призова за преразглеждане на щатските и местни закони, уреждащи правото на легитимна самоотбрана.

  Източник:  Dariknews.bg

• <<
• 1
...
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
• 162
• 163
• 164
...
• 416
• >>