Всички авторски страници

Авторски

• Наемници съсичат зловещо строителя на съвременна България

  

  Преди 118 години на днешния ден Стефан Стамболов отива обичайно в „Юнион клуб”, който е само на 400 крачки от дома му. Тръгва си още по светло – към 19,45 ч., заедно с Димитър Петков и телохранителя Гунчо. Сбогува се със своя съмишленик Димитър Греков, с Иван Салабашев и Рихард фон Мах, който играе шах, и излиза.

  Стамболов се качва на първия срещнат файтон на Мирчо Ацев, а той е нает от заговорниците. Телохранителят Гунчо се качва на капрата, а Стамболов и Петков сядат отзад – първият отдясно, вторият отляво. Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама мъже, единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията спира. Стамболов извиква на Петков „Загубени сме!” и скача. В този момент файтонджията Ацев подкарва отново, за да отдалечи телохранителя от жертвата. При потеглянето едноръкият Димитър Петков пада назад във файтона и така Стамболов остава сам.

  Той побягва назад по ул. „Раковски” към „Юнион клуб”, а двамата атентатори хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю и Боне Георгиев. Към тях се присъединява Атанас Цветков, наричан Талю. Тичайки, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата.

  Когато пристига до приятеля си, Димитър Петков заварва страшна гледка. Двете му ръце, с които се е мъчил да запази главата си, са почти отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено. Но Стамболов е в съзнание и казва ясно: Убийците ми са Халю и Тюфекчиев.

  Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му започват да заздравяват освен една на главата, която предизвиква възпаление на мозъка. Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов стил 18-и) 1895 г. поборникът за народни свободи, строителят на съвременна България умира. Така се слага началото на една зловеща кървава серия от убийства в политическия живот на страната – големите ни мъже да умират от насилствена смърт.

  Още докато е премиер Стамболов, е поръчан да бъде убит, но атентатът завършва неуспешно.

  Нещата се променят, след като пада от власт на 18 май 1894 г. Управлявал е с твърда ръка, почти диктаторски в продължение на седем години и си е спечелил много врагове. Доста от тях мечтаят да си уредят сметките с него. На 7 март 1895 г. бившият главен секретар на МВР Илия Луканов разкрива пред Стамболов подготвения заговор за убийството му. На другия ден експремиерът разказва за конспирацията на кореспондента на немския вестник „Кьолнише цайтунг” Рихард фон Мах. На 14 април 1895 г. му поверява запечатано писмо с дата 16 март 1895 г., наречено „Кроежа за убиването ми”, с молба да го отвори и публикува след смъртта му.

  Конспирацията се готви от участници в покушението, при което загива Христо Белчев. Наум Тюфекчиев, тъмна личност, който е в дъното на първия атентат, иска да отмъсти за смъртта на брат си Денчо, пребит в полицията след убийството на Белчев. Другият организатор, Григор Начович, е министър на външните работи в правителството на Константин Стоилов и политически противник на Стамболов. Той трябвало, според Стамболов, да осигури леки присъди на убийците, ако ги заловят. За изпълнители са привлечени група македонски комити, сред които е и другият убиец на Белчев, Михаил Ставрев с прякор Халю.

  Източник:  Faktor.bg

• Намериха български правителствен сървър, способен да шпионира компютри чрез вирус

  

  Български правителствен сървър е способен да шпионира свободно избран компютър чрез вирус. Програмата за шпиониране „Фин Спай“ е била открита на сървъра на закритото преди години министерството на държавната администрация и административната реформа. Разкритието се прави в специален доклад на изследователи от университета в Торонто.

  Софтуерът, разработен и продаван от германската компания Gamma International, дава възможност да бъде шпиониран практически всеки един личен компютър чрез вирус, който се изпраща по имейл и се инсталира незабелязано.

  Вирусът може да изтегля всякакви документи и да ги изпраща на съответните служби, да включва уеб камерата и микрофона и да записва какво се случва в помещението, както и да открадне всички пароли, които ползва потребителят.

  Шпионската програма струва 300 000 евро, каза пред Дарик радио един от авторите на доклада – компютърният специалист Бил Марзак. Той и колегите му обясняват, че в средата на 2012 година те са намерили активен сървър на „Фин Спай“, който е регистриран на IP-адрес на българското министерство. То беше закрито през 2009-а, а материалните му активи бяха предадени на други ведомства.

  Ето какво още обясни Бил Марзак пред Дарик:

  – Какво точно е FinSpy?

  – FinSpy е програма за шпиониране, която работи по следния начин – хората, които искат да Ви шпионират, Ви пращат вируса по имейл във вид на легитимно писмо. В момента, в който отворите файла, спецагентът, който контролира вируса, вече има пълен достъп до компютъра Ви. Една от задачите на програмата е систематично да снима вашия екран и така спецагентите виждат всичко, което вършите. Вирусът също така може да включи уеб камерата ви и да ви снима, докато работите на компютъра. Той може да включи микрофона и да подслуша всичките ви разговори. Може да открадне паролите, които ползвате и така да има достъп до всичките ви сметки, имейл, фейсбук, дори банковата Ви сметка. Тук става въпрос за една мащабна услуга за цялостно и неограничено следене.

  Намерим ли сървър на FinSpy в дадена държава, това ни дава знак, че властите там най-вероятно я ползват с цел следене на населението. Разбира се, това е най-убедително, ако намерим програмата на правителствен сървър.

  – Къде я намерихте в България?

  – През юли 2012-а намерихме един сървър на FinSpy в система, регистрирана към българското правителство. Конкретният IP-адрес принадлежеше на Министерството на държавната администрация и административната реформа.

  – Сигурен ли сте? Може ли това да е някаква грешка?

  – Аз съм на 100% сигурен, че това, което намерихме в България, е правителствен сървър, на който е инсталирана програмата FinSpy.

  Въпросното министерството на държавната администрация беше закрито преди 4 години. Какво може да означава това?

  Възможно е просто да не са подновили регистрацията на сървъра. Имайте предвид, че щом сървърът е засечен, значи е бил активен. Въпросът е да се разбере кой е правоприемник на тези сървъри и адреси, след като министерството е закрито.

  .

  Интервю на Николай Тихов,  Dariknews.bg

  –––––––––––––––––––––––––

  Докладът се казва „Само за техните очи“ и е изготвен от Марзак – компютърен специалист от университета в Бъркли, заедно със своя колега Морган Марки-Боар – специалист по сигурността в Гугъл. Докладът е поръчан от лабораторията по дигитална сигурност и човешки права Citizen Lab към Университета в Торонто. Можете да прочетете пълния доклад тук – https://citizenlab.org/storage/finfisher/final/fortheireyesonly.pdf.

   

• Посланикът на Белгия: Демокрацията не е само математика

  Дори и математическите сметки да излизат, правителство или парламент могат да почувстват, че вече не са легитимни, и да решат да подадат оставка, казва Аник ван Калстер

  

  Аник ван Калстер

  .

  От гледна точка на математиката демокрацията работи, но дори и математическите сметки да излизат, правителство или парламент могат да почувстват, че вече не са легитимни, казва Аник ван Калстер в интервю за „Капитал„.

  Запитана дали, според нея, парламентът и правителството могат да функционират пълноценно в настоящата ситуация, тя казва:

  „Има два отговора на този въпрос. Първият е, че при демокрацията често става въпрос за чиста математика. Що се отнася до математиката, българският електорат така раздели местата в парламента на последните избори, че беше истинско предизвикателство за партиите в него. Но правителство беше създадено и досега с изключение на един ден беше постиган кворум в Народното събрание. Така че от гледна точка на математиката демокрацията работи.

  Вторият отговор на въпроса ви касае духа на демокрацията и е далеч по-сложен. Понякога, дори и математическите сметки да излизат, правителство или парламент могат да почувстват, че вече не са легитимни, и да решат да подадат оставка.

  Същото се случи през пролетта, когато бившето правителство реши, че не може да продължи да работи при протестите на улицата, и подаде оставка.

  Сега виждаме, че има правителство, което се чувства легитимно, но в същото време има много хора, които през последния месец излизат всеки ден на улицата и оспорват неговата легитимност. Демонстрациите привлякоха вниманието на международната общност върху България и особено върху върховенството на закона“.

  В отговор на въпрос дали имиджът на правителството е накърнен, посланик Калстер казва, че от Европейската комисия е имало много ясни сигнали при посещението на премиера Пламен Орешарски в Брюксел, че правителството трябва да уважава и да спазва съответните стандарти, особено при номинирането на лица на важни постове. Отделно е било изразено и силно притеснение за върховенството на закона.

  Посланикът на Белгия коментира и протестите у нас като сравнява сегашните и февруарските.

  „Сегашните демонстрации са различни, защото тръгнаха от номинирането за много чувствителен пост на човек, който е възприеман, че обслужва интересите не на цялата страна, а на определени олигарси и интереси. Демонстрациите продължиха дори и след оставката му, като отново показаха сериозния недостиг на доверие към политическата класа.

  На мен ми прави силно впечатление мирният начин, по който се провеждаха и провеждат и двата протеста. Да, имаше инциденти през февруари и сега, но като цяло демонстрациите са мирни. Това е възможно, защото и протестиращите, и полицаите се държат по много отговорен начин, което е забележително и изпраща силно послание“, отбелязва тя.

  България е член на ЕС и както е присъщо на всяка подобна група, начинът, по който се държиш и действаш, се отразява на начина, по който те възприемат в групата, казва посланик Калстер, запитана дали сегашната ситация би могла да се отрази на позицията на България в ЕС.

  Посланикът отбелязва още, че концентрацията на медиите в ръцете на неколцина буди притеснение.

  Източник:  Vesti.bg

• Грант-парк-2013 (павильон Джей Притцкер, парк “Миллениум”, Чикаго, концерты 19 – 24 июля)

  19 июля, 6.30 pm; 20 июля, 7.30 pm. Главной “изюминкой” этих концертов является Третья (Органная) симфония великого французского композитора Камиля Сен-Санса. В конце XIX века в Париже был разработан симфонический орган, и композиторы принялись писать сочинения, в которых орган выполнял бы роль оркестрового инструмента. Известны Органные симфонии С.Франка, Ш.-М.Видора, Л.В.Жюль Верна (не писателя!), М.Дюпре, Ш.Турнемира. Камиль Сен-Санс не просто досконально знал возможности органа. Долгие годы композитор служил органистом. Сначала – в парижском храме Сен-Мерри, потом – на другой стороне Сены, в храме святой Магдалины. Свою Органную симфонию он сочинил по заказу Лондонского филармонического общества. Первое исполнение Симфонии состоялось в Лондоне 19 мая 1886 года. За дирижерским пультом стоял сам композитор. Успех сочинения был огромен. Парижская премьера прошла 9 января 1887 года. Выходя с концерта, взволнованный Шарль Гуно, показывая на Сен-Санса, громко произнес: “Вот французский Бетховен”.

  В программе концертов также – увертюра “Король Лир” Г.Берлиоза и Концерт для семи струнных инструментов швейцарского композитора начала-середины XX века Франка Мартина. Оркестром Грант-парка дирижирует земляк Мартина, швейцарский маэстро Тьерри Фишер.

  Открытые репетиции пройдут 16 июля с 3.00 pm до 5.30 pm; 18 июля с 10.30 am до 1.00 pm; 19 июля с 11.00 am до 1.30 pm.

   

  23 июля, 6.30 pm; 24 июля, 7.30 pm. Наверно, один из самых ожидаемых концертов фестиваля. В парке “Миллениум” впервые выступит лауреат премии имени Ирвинга Гилмора пианист Кирилл Герштейн. Он родился в Воронеже в 1979 году. Отец – математик, мать – музыкант и педагог. Она занимается развитием музыкальных способностей детей. У маленького Кирилла просто не оставалось ничего другого, как стать ее самым способным учеником. Герштейн рассказывает:

  –        Я не помню, когда начал заниматься музыкой. Из тумана выплывают какие-то очертания, где музыка уже присутствовала. С музыкой я вырос, но у меня не было несчастного детства вундеркинда. Было время на чтение, на общение, я был нормальным ребенком и никогда не занимался по пять-шесть часов гаммами, сольфеджио, этюдами Шопена…

  Когда Кириллу было четыре года, родители отдали его в музыкальную школу. А спустя два года в Воронеже открылась специальная музыкальная школа-десятилетка. Кирилл начал заниматься в этой школе и проучился там несколько лет.

  –        Уже лет в восемь-девять меня стал интересовать джаз. У моих родителей было много пластинок, в том числе – джазовых. Мне нравились необычные джазовые звуки, что-то я пытался имитировать. В одиннадцать лет я выиграл фортепианный конкурс Баха в Польше. Там я познакомился с музыкантами, которые занимались классической музыкой и проявляли интерес к джазу. Позже я принимал участие в джазовом фестивале в Санкт-Петербурге, почетным гостем которого был легендарный джазовый вибрафонист Гэри Бертон. Он тогда был вице-президентом колледжа музыки Беркли в Бостоне. Я познакомился с ним, и он попросил меня прислать свои записи. В 1993 году меня пригласили в Беркли на летний пятинедельный молодежный джазовый семинар. Это было для меня невероятным информационным взрывом. Все можно было послушать и посмотреть, в библиотеке были доступны записи, о которых я только читал… Было очень интересно. А после семинара колледж предложил мне полную стипендию на все годы учебы.

  В 1994 году четырнадцатилетний юноша поступает в одну из самых известных джазовых школ в Америке и становится самым молодым студентом в ее истории.

  –        На протяжении трех лет я очень интенсивно учился джазу, уделяя классической музыке гораздо меньше времени. Я пытался совмещать классику с джазом, но где-то к 1996 году мне стало ясно, что это совмещение невозможно. Я понял, что надо выбирать. На тот момент я был пресыщен джазом, и классический репертуар был для меня более занимательным процессом, чем безусловно восхитительное и прелестное чувство импровизации на ходу. Я выбрал классику, поехал учиться в Манхэттенскую школу музыки и получил за четыре года степени бакалавра и мастера. В сентябре 2000 года я продолжил обучение в Испании у пианиста и педагога Дмитрия Александровича Башкирова.

  По словам Герштейна, европейская часть его жизни “окрепла”, и он стал часто наведываться еще и в Будапешт. Он учился у венгерского педагога Ференца Радоша, вырастившего целую плеяду блестящих музыкантов, в том числе Андраша Шифа и Золтана Кочиша. В 2001 году Кирилл Герштейн стал лауреатом Первой премии Международного конкурса пианистов имени А.Рубинштейна в Тель-Авиве. Эта премия открыла ему возможность концертной деятельности.

  Сегодня Кирилл Герштейн играет с лучшими оркестрами мира. Из дирижеров выделяет швейцарского маэстро Чарльза Дютуа (он дирижировал дебютным концертом Герштейна с ЧСО в марте 2010 года), венесуэльца Густаво Дудамеля, нашего соотечественника Семена Бычкова.

  –        С какими еще музыкантами вам приятно и комфортно работать?

  –        Камерный репертуар я играл со многими замечательными инструменталистами: с Юрием Башметом, Гидоном Кремером, английским виолончелистом Стивеном Иссерлисом, чей папа родился в Одессе, первым флейтистом оркестра Берлинской филармонии, совершенно выдающимся музыкантом Эмануэлем Паю, виолончелистом Клеменсом Хагеном из квартета Хаген. Для молодых музыкантов очень полезно играть камерный репертуар с яркими личностями, коллегами-музыкантами и НЕ пианистами. Но я, конечно, люблю играть фортепианные ансамбли. Я играл музыку Бузони с Андрашем Шифом, которого я чрезвычайно уважаю и люблю; я езжу каждый год в Иерусалим к Лене Башкировой на фестиваль камерной музыки и играю с разными музыкантами (в том числе с ней) в четыре руки и на двух роялях. Я очень люблю камерную музыку.

  Несмотря на молодость, Кирилл Герштейн уже является профессором фортепианного отделения консерватории в Штутгарте. Музыкант рассказывает:

  –        Это, кстати, только в последние десятилетия пианисты преклонного возраста начинают преподавать. Сто – сто пятьдесят лет назад считалось совершенно нормальным одновременно выступать с концертами и преподавать. Вспомним Шопена, Листа, Бузони, Рубинштейна… Я считаю преподавание увлекательной формой деятельности. Я многому учусь в процессе преподавания.

  Кирилл Герштейн солирует в Первом фортепианном концерте Л.ван Бетховена. Оркестром Грант-парка дирижирует главный дирижер Филармонического оркестра в Тампере (Финляндия) и Симфонического оркестра финского радио, маэстро Ханну Линту. В программе концертов также – Пятая симфония Д.Шостаковича.

  Открытые репетиции пройдут 23 и 24 июля с 11.00 am до 1.30 pm.

  Nota bene! Концерты фестиваля пройдут в Павильоне Джей Притцкер по адресу: 205 East Randolph Drive, Chicago, Il 60601. Справки по телефону 312-742-7638. Подробную информацию о программе фестиваля можно найти на сайте www.grantparkmusicfestival.com/.

  .

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Тьерри Фишер. Фото Криса Стока

  Фото 2. Кирилл Герштейн. Фото Марка Боргреве

• Протести в САЩ след оправдаването на Цимерман за убийството на чернокож

  Шестчленно съдебно жури, съставено само от жени, реши, че Джордж Цимерман, станал известен с убийството на невъоръжен цветнокож тийнейджър във Флорида, е невинен.

  .

  

  Процесът е във фокуса на медиите и цели три седмици бе следен от милиони телевизионни зрители. На 26 февруари 2012 г. Джордж Цимерман (29 г.), самопровъзгласил се за капитан на междусъседска група за патрул и охрана на квартал Ритрийт в град Санфорд, щата Флорида, застреля цветнокожия 17-годишен Трайвън Мартин под предлог, че го е нападнал.

  Срещу Цимерман не бяха предприети никакви съдебни мерки поради ситуацията на самозащита. След като случаят се разчу обаче, в цялата страна започнаха протести и Цимерман бе изправен пред съда. През април бе пуснат условно на свобода поради обвинението за непредумишлено убийство. В събота той бе напълно оневинен.

  „Г-н Цимерман, аз подписах решението, което потвърждава присъдата на съдебните заседатели. Вашето GPS наблюдение ще бъде прекратено, когато излезете от тази зала. Нямате вече работа със съда“, заяви съдия Дебора Нелсън, след като решението на журито беше прочетено.

  Десетки демонстранти скандираха „Няма справедливост! Няма мир!“ пред съдебната зала в Станфорд. Местните медии посочват, че недоволни граждани са излезли по улиците на населени предимно с афроамериканци квартали на градове, като Ню Йорк, Чикаго, Маями и Далас. В тези райони са подсилени отрядите на полицията.

  Ако беше признат за виновен в предумишлено убийство, Цимерман можеше да получи доживотна присъда.

  Източник:  в. „Сега“

  Снимки:  БГНЕС

• Германски депутат: Организираната престъпност и олигарсите се готвят да плячкосат България

   „Зюддойче цайтунг“:  Дипломатите също могат да говорят в прав текст

  .

  

  Германският депутат Ханс-ПетерУул обяви, че „организираната престъпност и олигарсите се готвят да плячкосат“ България и призова Европейската комисия да не наблюдава безучастно тези процеси, а да се намеси незабавно.

  .

  Ханс-Петер Уул, председател на работната група „Вътрешни работи“ към Бундестага, в официално писмо до германския еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер, с копие до членовете на Европейския парламент, посочва, че продължаващите вече седмици демонстрации и протести в София срещу правителството на премиера Пламен Орешарски, свидетелстват за тежките вътрешнополитически сътресения в страната, след провелите се предсрочни избори през май, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ в петък.

  „По скандален начин, още в началото на мандата си, новото българско правителството опита да предприеме мерки, чиято ясна цел е, да обезсилят правовата държава и борбата с организираната престъпност. Възлагането на полицейски функции на контраразузнавателната служба ДАНС – на което гледаме с подозрение, тъй като германската традиция не приема подобно сливане на полицейски и разузнавателни функции, е част от тези мерки на правителството. Такъв беше и опитът му да назначи – при това не в рамките на обичайната процедура – противоречивия медиен предприемач Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Едва след избухналите граждански протести той се отказа от поста си“, пише в писмото Ханс-Петер Уул.

  Германският депутат настоява европейските институции, основно Комисията, да реагират на кризата в членката на ЕС България и да порицаят, и санкционират ясно подкопаването на правовата държава.

  „Трансграничното сътрудничество между службите за сигурност е съществен елемент от Пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Ако обаче надеждното сътрудничеството с българските служби за сигурност вече не е възможно, тъй като те отчасти са свързани с организираната престъпност и отсъстват принципите на правовата държава, то следва това сътрудничество да бъде преустановено, докато всички отворени въпроси не бъдат задоволително изяснени“, подчертава Ханс- Петер Уул.

  Той призовава Съвета за правосъдие и вътрешни работи да изрази становище и да вземе съответно решение. Членът на Бундестага изказва своята голяма загриженост и от факта, че „в членката на ЕС България, едно правителство е избрано с индиректната подкрепа на един отявлен антиевропеец и противник на ромите“.

  В писмото си до еврокомисаря Йотингер Уул обяснява, как партийният лидер на дясноекстремистката партия „Атака“ Волен Сидеров помогна на новото българско правителство, оглавено от социалистите, да дойде на власт.

  „Така отсега нататък, то зависи изцяло от неговата благосклонност. Това е фатален сигнал за една държава, от чиито усилия да интегрира представители на ромската общност в обществото и да спре миграцията по бедност, са засегнати благоденствието и единството на целия Европейски съюз“, казва германският депутат.

  Ханс-Петер Уул очаква Мартин Шулц, като президент на Европейския парламент и най-високопоставен представител на европейските социалисти в Европарламента, да получи уверение лично от председателя на българските социалисти и ПЕС, „че в бъдеще правителството в членката на ЕС България няма да продължи да бъде зависимо от десни екстремисти“.

  Германският депутат отправя призив към ЕК „да вземе всички необходими мерки, с които да предпази България от ситуации подобни на тези в Румъния, или дори в Украйна“.

  Ханс-Петер Уул алармира още, че съществува опасност, досегашните успехи на България при реформиране на съдебната система и борбата с организираната престъпност, отразени в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, да бъдат провалени.

  В заключение депутатът от Бундестага заявява, че „мъчителното стабилизиране на страната от ЕС не трябва да остане напразно“ и моли настоятелно Гюнтер Йотингер да запознае еврокомисарите по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг и по вътрешен ред Сесилия Малстрьом с необходимостта от спешни действия в тази посока.

  „Зюддойче цайтунг“: Дипломатите също могат да говорят в прав текст

  В същото време немските медии активизират интереса си към събитията в България. След пространната публикация на „Франкуртер Алгемайне Цайтунг“, озаглавена „Гражданите срещу мафията“, „Зюддойче цайтунг“ пише в петък за острите критики на немския и френския посланик в София към правителството „Орешарски“.

  „Всеки ден ритуалът е един и същ. От почти един месец в София хиляди хора протестират и предиобед, и вечер в центъра на града срещу новото българско правителство и срещу политическата система“, започва кореспонденцията си Клаус Брил.

  Заглавие „Дипломатите също могат да говорят в прав текст“ визира изразената с безпрецедентна откритост и недвусмисленост позиция на посланиците на Германия и Франция в подкрепа на продължаващите близо месец протести с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски.

  Демонстрантите на всекидневните протести в София обвиняват своите политици, че са довели страната им до ръба. Германският посланик в България подкрепи протестите, с което ядоса правителството, се посочва в обобщаващото подзаглавие на публикацията на „Зюддойче цайтунг“.

  Германският журналист, който е присъствал на 28-ия ден на протестите, описва сутрешното кафе пред парламента и замерването на сградата с яйца и домати. Той пише и за песните и скандиранията на хората с искането за оставка на кабинета, воден от „безпартийния финансов експерт Пламен Орешарски и доминиран от социалистическата партия“.

  След това Брил описва впечатленията си от вечерните протести и блокирането на „Орлов мост“ от повече от 10 000 протестиращи, които полицията описва като 5000. Исканията са едни и същи – според гражданите правителството действа в интерес на различни олигарси и икономически престъпници и е корумпирано, пише Брил и допълва, че заради блокадите и протестите страната е на прага на неуправляемост.

  Правителството е под все по-силен натиск, но въпреки това отхвърля идеята за оставка. Очевидно то разчита на това, че с увеличаването на температурата през традиционно почивния август, силите на демонстрантите ще намалеят и положението ще се успокои, коментира германският журналист.

  „Вместо това нарастват и критиките от чужбина, заради което се стигна и до малък дипломатически скандал. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин прие в сряда в София посланиците на Германия и Франция – Матиас Хьопфнер и Филип Отие, след като двамата изразиха открита критика“, продължава Брил.

  Той посочва, че в обща позиция посланиците са изразили симпатията си към протестиращите, обяснили са, че в културата на ЕС няма място за олигархичен модел и са поздравили президента Росен Плевнелиев, който защитава демонстрантите и критикува управляващите. Двамата дипломати критикуват назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което предизвика протестите преди месец, както и медийния натиск на предишното правителство.

  Според външния министър обаче, пише кореспондентът на германския вестник, проблемите, посочени от посланиците, са се развивали през годините и за тях не е виновно новото правителство. Брил цитира и думите на Вигенин, че България, като член на ЕС, очаква диалогът с европейските партньори да не се случва чрез медиите.

  В същото време и бившият посланик на САЩ в България от 2002 до 2005 г. Джеймс Пардю даде интервю, в което говори за революция на достойнството и казва, че би се присъединил към протестите, ако беше българин. Според Пардю демокрацията в страната се намира в упадък, за което е виновно и предишното правителство на премиера Бойко Борисов, се казва в кореспонденцията на „Зюддойче цайтунг“ от София.

  Източник:  Mediapool

• Борисов готов за преговори с БСП

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е готов на компромис – да седне на една маса и да преговаря с останалите големи политически партии, за да се постигне съгласие по основните национални приоритети.

  Това обяви самият той в интервю за телевизия „Европа„.

  „Омраза и напрежение има срещу политическите партии. Всички казват без ГЕРБ. Тогава с кого? Сега са 3%, нека станат 30%. Какво ще направите? Когато казвате без ГЕРБ, логично е – с кого. Ние с БСП – не, с ДСБ – не, с „Атака“ – не. БСП не могат с нас, с „Атака“, остава им ДПС.

  ДПС не може с Костов, с нас не може, „Атака“ – не, и им остава БСП. Така след всеки избор нещата опират до коалиция. С обществото трябва да се работи дори. Много мисля какво може да стане. Това правителство ще падне. Дали сега, дали на есен, но ще има предсрочни избори“, убеден е Борисов, цитиран от в. „Труд“.

  Според него основният проблем в момента и през последните години е създалата се неистова омраза между отделните политически субекти. Така лидерът на ГЕРБ си обяснява ситуацията само БСП и ДПС да могат да се коалират, а ГЕРБ, въпреки че спечели парламентарните избори, да не управлява страната.

  Бившият премиер заяви, че трябва да се сложи край на омразата между политическите партии в България

  Той призна, че и ГЕРБ имат вина за антагонизма между основните политически субекти, но е дошъл моментът да се седне на масата и да се постигне съгласие по националните приоритети.

  Относно строителството на магистрала „Тракия“, която трябва да се открие в понеделник, Борисов каза, че това ще остане като свършена работа.

  „В следващите 10 години няма да се направи нещо. Това, което направихме, само то ще остане. Затова летях с хеликоптерите. Следях изпълнението на всички проекти. Спряха им всички фондове на Тройната коалиция. На Батко, на братко и т.н. На Орешарски нещата са ясни. Работил бил, а още няма назначени областни управители и заместник-министри“, коментира още Бойко Борисов.

  Победата на ГЕРБ на местните избори във Варна Борисов определи като важен знак за десетките хиляди протестиращи в големите градове, които искат оставката на правителството на БСП, ДПС и „Атака“.

  Относно Изборния кодекс, Борисов каза, че нещата могат да се случат бързо. „Нужно е да се промени само частта за парламентарните избори в Изборния кодекс, за да влезе примерно и мажоритарният вот, за който хората настояват. Нещата могат да се случат буквално за няколко дни. Частта за президента може да се обсъжда сериозно и има време“, обясни Борисов.

  „Не ги броя напускащите ГЕРБ. Не ги познавам. С някой от тях оставаме приятели. Има и хора, които не съм ги чувал. Толкова ме и интересува, че някой напуска. През следващите години трябва да се смирим, да преглътнем гордостта и да вървим напред“, коментира Борисов ситуацията в собствената си партия.

  Източник:  Vesti.bg

• А след протестите накъде?

  

  Кой твърдеше, че българите страдат от хронична политическа апатия и това няма да се промени? Ето, че протестите от 2013 доказаха точно обратното, пише М. Мезник*. В анализа си той посочва какво й трябва на България сега.

  Няма как да човек да не забележи, че днес българското общество е активно – и то без да има някакви задкулисни групови интереси. Макар и със закъснение, суверенът все пак реши да излезе на политическата сцена – може би за първи път от 23 години насам. Той се състои от всякакви хора – младежи, организирали се чрез социалните мрежи, тенденциозно активистки настроени жители на столицата или пък хора от малкия град, които обикновено не се интересуват от политика, и които сега излизат на улицата със саморъчно направени плакати. Протестиращите са автентични и тъкмо заради това не представляват хомогенна група. Това обяснява и защо техните послания са така различни и засега не са се превърнали в програма за преодоляване на политическата и икономическата криза в страната. Подобни документи сме виждали много през последните 20 години – обикновено те се раждаха с асистенцията на експерти и бяха представяни на широката публика малко преди изборите от различни политически формации. Действието им обаче се оказваше ограничено – в противен случай сега България нямаше да се намира в тази тежка ситуация.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Какво можем да очакваме?

  Според някои скептично настроени към протестите наблюдатели, а и според такива, които одобряват правителството, сега на улицата са излезли хора, които си нямат ни най-малка представа от това, което искат – промени в избирателните закони и конституционна реформа. Те се опасяват, че протестиращите са лесно манипулируема маса и че някой може да ги използва за политическото дестабилизиране на страната. Всъщност тези техни страхове не са никак безпочвени. Би било твърде наивно да вярваме, че сегашните протести, евентуалната оставка на правителството и едни бързи избори ще решат автоматично социално-икономическите проблеми на страната. Смятам, че повечето протестиращи си дават сметка за това. Дори протестите да доведат до оставка на правителството и до насрочването на нови избори, с това мъките няма да свършат.

  Сегашните управляващи демонстрират обаче устойчивост пред натиска и очевидно са решили да надживеят протестите. Въпросът е какво се случва след това. И ако не се стигне до оставка на правителството, дали това ще трябва да бъде отчетено като провал на протестите?

  Сегашното протестно движение иска да припомни на елитите, независимо от тяхната партийна принадлежност, че в една демократична държава те не могат систематично да пренебрегват интересите на гражданите. Външните наблюдатели вече също назовават ясно недъзите на политическата система и нейните лидери – достатъчно е да си припомним оценката на посланиците на Германия и Франция.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Какви промени ѝ трябват на България?

  Независимо от това как ще продължат протестите, можем да допуснем, че те ще отприщят дебат за структурните проблеми на българската партийна демокрация. На съществуващата досега само формално система на представителна демокрация трябва да бъде вдъхнат живот. Дано се стигне до промени, които да накарат партиите да станат политически представители на интересите на конкретни обществени групи. Освен от дяснолибералния лагер, който в момента показва признаци на консолидация, страната определено има нужда и от сили, които да представят решения на сериозните социални проблеми на хората. В същото време би било добре, ако протестите създадат условия за установяването на по-ефективен контрол върху политическите решения, както и механизъм за привличането под отговорност на хората, които вземат решенията. Последното си кореспондира пряко със старата тема за независимостта на съдебната система.

  Ако гореизброените цели бъдат припознати от всички протестиращи, то тогава около тях може да възникне един нов представителен съюз. Този нов политически актьор обаче първо ще трябва да докаже, че може да спечели доверието на голямата част от българското общество. А ако от протестната вълна не произлезе никакъв политически субект, то след провеждането на нови избори българските граждани ще се окажат отново върнати на изходната позиция – там, където бяха и след февруарските протести, свалили предишното правителство.

  .

  Михаел Мезник,  Дойче Веле

  ––––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е германски политолог, който от години живее в България.
  

• Естония публикува изходния код на системата си за електронно гласуване

  Методи Дамянов, Kaldata.com

  

  Комитетът за електронно гласуване на Естония разкри изходния код на сървърния софтуер на електронната система, с което цели да отвори системата за всеки заинтересован, а така също и да предложи открит дебат с компютърни специалисти.

  „Това е следващата стъпка към осъществяването на една напълно прозрачна система. Идеята, която е едно общо усилие между редица естонски IT специалисти и Комитета за електронно гласуване беше реализирана на практика днес (всъщност, кодът е пуснат в GitHub вчера). Ние приемаме с радост това, че експерти, представляващи гражданското общество желаят да допринесат за развитието и сигурността на електронната избирателна система“, заяви при обявяването на пускането на изходния код председателят на Комитета Тарви Мартенс (Tarvi Martens).

  Естония може да се похвали с това, че е първата страна, в която са проведени законни електронни избори, чиито резултат е признат, като по електронен път тогава гласуват повече от 9000 души. Това става на общинските избори в страната през 2005г. Следват парламентарните избори в страната през 2007г., общинските избори през 2009г. и отново парламентарните избори – две години по-късно, когато правото си на глас по електронен път упражняват вече 140 846 души (по данни на Wikipedia) или 15.4% от имащите право на глас в страната (или близо една четвърт от гласувалите тогава), като това е първият случай, в който Парламентът позволява да се гласува посредством защитени от специален чип мобилни телефони.

  При предстоящите избори за местна власт през октомври ще бъде представена и нова характеристика – получаване на електронно уведомление за притежателите на устройства с Android, че техният глас е получен.

• Микрочипирането на Човечеството и окончателното поробване

  Микрочипирането на хората е това, което ни очаква в близкото бъдеще. Европейските държави и САЩ вече се подготвят за въвежането на микрочиповете. Това ще доведе редица улеснения, но дали няма да изгубим свободата си окончателно?

  Скоро всички плащания в брой ще бъдат заменени с електронни (т.нар. „електронно портмоне”), а след тази „електронизация” ще започне повсеместно чипиране на планетата Земя (в телата на хората ще започнат да се имплантират микрочипове).

  Няма да питат никого: „Искате или не искате?” – или се съпротивлявате (но при това имайте предвид, че най-вероятно всичките ви усилия са обречени на провал и смърт), или приемате всичко, което ви готвят… “НСР – Новият световен ред” – това е вече едно настъпило “утре”, което в края на краищата ще се добере и до вас.

  В крайна сметка „чипирането” на обществото ще ликвидира понятия като „личност” и „свобода”. Всеки човек ще бъде само един номер в една електронна база данни. Степента на възможен контрол над обществото ще премине отвъд всякакви граници, които днес ни се струват възможни.

  Не само, че целият живот на човека, включително моментът на влизане и излизане от собствената му баня, ще се фиксират в електронната база данни. Не само, че в тази база данни ще бъде записано колко често и в кой точно магазин, на каква цена и какъв размер презервативи купувате. В крайна сметка чипът ще направи възможно просто да бъдете зачеркнати от това общество с натискането на един бутон…

  Един единствен бутон ще затвори пред вас всички врати във всички видове транспорт, всички граници, всички обществени и индивидуални сгради, всякакъв достъп до храна в магазините и супермаркетите, достъпа до информация и до електронните мрежи. Един единствен бутон ще управлява целия ви живот от раждането и до самата ви смърт.

  Чипирането ви ще се извършва на пръв поглед доброволно: ако искате да си купувате храна и да живеете, но не искате да се чипирате – умирайте (вие ставате аутсайдери и врагове на системата, защото системата не обича, когато се бунтуват срещу нея и нейните нововъведения)!

  Обществото се променя по начин, който дори днес вече ни демонстрира очертанията на един нов свят. Свят, в който всяка стъпка на всеки човек ще бъде фиксирана, всяка дума ще бъде чута, всяка покупка ще бъде проследена. Наскоро руски учени от Далечния изток са изобретили устройство „Всевиждащото ОКО”, което се монтира на дирижабъл и позволява да бъдат следени на огромно разстояние чипирани на дадения етап затворници. Не искате? Разбира се, ЩЕ ВИ НАКАРАТ – гладна мечка хоро не играе (и падението ще бъде оправдавано с това, че трябва да се хранят децата).

  Може би по този повод в „Откровението на Йоана” е казано: „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се сложи знак на дясната им ръка или на челото им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има този знак, или името на звяра, или числото на името му”.

  Нищо чудно, че в САЩ са внесени около 500 000 ковчези. Тези, които отказват – просто ще бъдат унищожавани и натиквани в концентрационни лагери… Никакво бягство в селата и горите няма да помогне („отрицателните индивиди” ще бъдат намерени и там – ще започне лов на несъгласните)… А населението в преобладаващото си мнозинство ще се юрне доброволно да се чипира, защото семейството трябва да яде. А какви са двигателите на съвременния социум? Правилно: храната, сексът, всевъзможните зрелища/развлечения и др.под.

  Превод за Alter Information: Ваня Хиндалова

• Полицейски синдикат подкрепи протестите

  Силвия Пенчева, Standartnews.com

  .

  

  София. Синдикатът на служителите в МВР обяви подкрепа за протестите и исканията на хората и се обяви срещу харченето на пари за охрана на партийни централи и партийни представители. В открита декларация, адресирана до гражданите на Република България и до колегите си МВР, служителите се обявяват против „изразходването на ресурс за разширено обезпечаване охраната и физическата защита на отделни политически фигури и партийни централи“.

  Според синдиката служителите на МВР биват целенасочено и несправедливо превръщани в мишени на народното недоволство, заплащайки със здравето си.

  Те се обявяват и срещу провокативното поведение, целящо ескалиране на напрежението. Според полицаите е „изключително трудно и силно демотивиращо да се работи за постигането на обществен ред, когато същите тези политици, който седят зад полицейските кордони и заграждения, влизат във физическа саморазправа с полицейските служители и защитават това си поведение с депутатския си имунитет“.

  Публикуваме пълния текст на декларацията на Управителния съвет на Синдиката на служителите на МВР (ССМВР).

  „През последните дни гражданското ни общество е изправено пред сериозно изпитание, предимно изпитание на духа, морала и етичните норми. От една страна справедливата и основателна гражданска и обществена чувствителност и социално напрежение, а от друга страна индикациите за развиваща се политическа криза, доведоха отделни български граждани до крайни състояния и открито демонстриране на психическа лабилност. Това в немалка степен засегна и една част от българските политици. В следствие на безсилие с разумни политически аргументи, да се обосноват позиции и решения от страна на политическите партии и отделни политици, се достигна до ситуация в която за пореден път се правят провокативни, целенасочени и умишлени опити да се въвлекат служителите от МВР и националната полиция в политическите противоборства.

  Синдикатът на служители в МВР желае да напомни на политиците и да увери българското общество, че служителите в МВР не са частни служители, обслужващи интересите на една или друга политическа партия или коалиция. Служителите в МВР са част от българското общество и са изцяло и единствено в служба на обществените интереси. Ние в пълнота подкрепяме справедливите социални и икономически искания на гражданите. В протестите участват и се включват, наши близки приятели, роднини, членове на нашите семейства.

  Синдикалната ни организация застава на позицията, че с оглед на финансовите и икономически възможности на част от политическите партии, от страна на МВР, други държавни органи и институции необосновано се изразходва ресурс за разширено обезпечаване охраната и физическата защита на отделни политически фигури и партийни централи. В българското общество всички сме равни и всички имаме равни права и задължения. Явно някой членове на обществото считат, че с оглед на принадлежността им към някой формални и неформални съвкупности, могат да черпят повече блага, повече права и се чувстват освободени от граждански задължения. Искаме да им напомним на тези субекти, че като членове на неправителствена организация и като служители в правоохранителна държавна институция, ние стриктно ще държим за недопускането на подобен тип поведение.

  В същото време считаме, че е абсолютно недопустимо и нецивилизовано да се прибягва до прокламирането на едни или други идеи, позиции и становища, стимулиращи и провокиращи насилствени действия, демонстриране на аморално и провокативно поведение, хулигански и други противоправни прояви.

  В разрез с нормалното и гражданско отговорно поведение е гражданите и служителите от българските правоохранителни органи да са обект на насилие и целенасочени провокации. Именно обществото и гражданите са определили служителите на МВР да се грижат и осигуряват сигурността, живота, здравето на гражданите и обществения ред и спокойствие. Именно от данъците на всички граждани в нашето общество се заплаща за изпълнението на тези дейности и функции от служителите в МВР. Действия в посока възпрепятстване работата на служителите от МВР и провокативно поведение, целящо ескалиране на напрежение и преминаване към физически разпри е най – малкото недостойно и неморално поведение, а освен това е противоправно и наказуемо.

  Все по–ниска е мотивацията на служителите в МВР да застават с лицето и гърдите си пред една или друга партийна централа и да защитават от народната „любов“ представители на политическият елит. Изключително трудно и силно демотивиращо е да се работи за постигането на обществен ред, когато същите тези политици, който седят зад полицейските кордони и заграждения, вместо да се занимават с формирането на отговорна и държавническа позиция, вместо да способстват за обществения мир, спокойствие и благоденствие на нацията, открито провокират членовете на обществото и служителите, като отправят несъстоятелни и безпочвени нападки и към служителите от МВР, влизат във физическа саморазправа с полицейските служители и защитават това си поведение с депутатския си имунитет. Считаме, че е абсолютно недопустимо служители на реда да стават жертви и заложници на проявите на нисък морал, отявлено провокативно поведение и политическо говорене, особено когато това е демонстрирано от български народни избранници.

  Изразяваме остро несъгласие с гражданско и политическо поведение, и недалновидно управление, при което служителите на МВР биват целенасочено и несправедливо превръщани в мишени на народното недоволство, заплащайки със здравето си.“

  .

• Н. Слатински: Какво ми каза един противник на протестите…

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Вчера един колега във Военна академия ми каза нещо, което първоначално не исках да споделям, за да не стане дума пак за нови разделения между протестиращите и непротестиращите. Но мисля постоянно за това.

  Този колега ми каза следното:

  – Аз съм си червен – като военен, отдал 31 години на армията. И когато ме питат, си признавам честно, че съм за БСП.

  Против протестите съм. Но се опитвам да разбера протестиращите. Ходих два-три пъти да ги гледам. В протестите има и много свежи емоции, пълно е с младежи, с веселие, с радостни лица, с карнавалност, голяма част от хората са там просто заради чувството за общност, заради усещането, че могат да са полезни на страната си.

  А ние пред НДК размахваме юмруци, Но пасаран! Венсеремос! Физиономиите ни озлобени, сърдити, като че ли ще водим партизанска война… Няма тръпка, няма позитивни чувства. Някакви мимики от старите ленти!

  Но и това не е важно! Виж, Ники, какво си помислих – много от протестиращите сега живеят нормално и с тяхното образование, езици, интелигентност ще продължат да живеят добре, а ако не се получи, ще заминат на Запад.

  И те, тези, които живеят никак не лошо, са месец на площадите, водят си децата, стоят под дъжда, лишават се от отдих вечерта и искат промяна.

  Единици са тези сред тях, които търсят власт, депутатстване, личен келепир.

  Те протестират защото искат промяна на тази вредна политическа система. Искат промяната, въпреки че лично те се справят чудесно или вярват, че в този живот няма да са на дъното.

  Добре, тези младежи и тези справящи се в живота хора няма да могат да протестират вечно, ще се уморят, ще бъдат нахулени от всички мрънкачи, от онези бесепари, които са с капаци.

  И може и да не успеят.

  Но на следващия ден след неуспеха на протестите те пак ще имат добра работа, амбиции, планове и пак ще мислят за реализация на Запад, ако тук не се получи.

  А ние, които ще „успеем“, които ще ги „победим“, които развяваме червените знамена със сърпа и чука, които целите беловласи се събираме до НДК или си седим по къщите и говорим срещу тях… Ние какво ще правим на следващия ден след неуспеха на протестите?

  Много ясно какво, Ники, много ясно – ще си седим бедни, отчаяни, живеещи в блатото, ще търпим корупцията, ще търпим олигарсите, ще търпим богатите си партийни лидери, ще говорим с омраза като се събираме в компании за Станишев, който уби партията, ще гледаме как ни се мъчат децата, как не ги вземат на работа заради герберски, червени или сини калинки, ще псуваме сърдито и ще издигаме юмруци с Но пасаран! и Венсеремос!

  И ще се вайкаме, че България си отива, че има калпави управници и се е превърнала в разграден двор…

   

  Николай Слатински,

  Nslatinski.org

• Правителството смята да удържи фронта поне до май 2014-та

  „Най-ниският времеви хоризонт на този кабинет е май месец (следващата година). Преди този времеви хоризонт няма вероятност за оставка и няма да предприемем такъв ход. Но съществува такъв вариант (тогава да се подаде оставка). Това съобщи в събота депутатът от ДПС и председател на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев пред ТВ7.

  ”Това правителство има ограничен хоризонт, но това не може да е две седмици или три месеца, най-малкият времеви хоризонт е една година”, допълни той.

  Според него бягството на кабинета ”Орешарски“ в момента няма да бъде полезно за страната, не върши работа и не е полезно дори за тези, които сега протестират. „Искането за категорична оставка няма да бъде удовлетворено“, обясни Цонев. Той даде за пример, че ако има избори през октомври, няма кой да приеме бюджета за догодина.

  ”Кой ще направи бюджета за догодина при оставка сега? Чисто технологично изборите могат да се направят най-рано през октомври. При такъв вариант кабинет ще се сформира през ноември-декември. Кой тогава, през зимата, ще направи промените при енергийния регулатор?”, каза депутатът от ДПС. Той стана поредния представител на партията, който обяснява, че Волен Сидеров не крепял управлението, а само кворума в Народното събрание.

  ”Да влязат ГЕРБ в залата да се регистрират, тогава въобще няма да зависим от Волен Сидеров. ГЕРБ не искат да бъдат опозиция, искат власт на всяка цена”, каза той и допълни, че управляващите са заложник на Бойко Борисов и ГЕРБ, а не на Сидеров и ”Атака”.

  Йордан Цонев каза още, че предстои създаването на орган към Комисията на потребителите за разрешаване на финансови спорове между кредитори и кредитополучатели.

  ”Ще има къде да се решава този спор и то извън съда. Инициативата е на Бюджетната комисия и Асоциацията на Търговските банки в страната и ще цели да помага на всички българи с проблемни кредити. Това е част от нов пакет от мерки – икономически и социални, подготвяни от новото правителство”, обясни той.

  В момента се разработвали мерки за защита на потребителите от монополните цени на картелните споразумения, предстоят и промени в сферата на обществените поръчки.

  Цонев обясни, че резултатите от проучването в сферата на обществените поръчки са обезпокоителни – 2 процента от фирмите са усвоили 98% от парите за обществените поръчки.

  По препоръка на Европейската комисия се готви законопроект за икономическите отношения със стопанските субекти в офшорните зони, съобщи депутатът. Той припомни идеята трансферите към офшорните компании да бъдат облагани с данък и да им се забрани да участват в обществени поръчки.

  Източник:  Mediapool

• България не преживя преход, а велика криминална революция

  Държавата се управлява кланово от 300 семейства

  .

  

  Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Откроява се като най-креативният през последните години експерт в областта на слабо представената у нас (по обясними политически и исторически причини) дисциплина русология (бивша съветология).

  Специализирал е във Военна академия „ГС. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. В навечерието на изборите през май т.г. излезе първата му книга „Задкулисието на прехода“ – част първа, посветена на тайните обвързаности на Меглена Кунева и други фигури и фигуранти от родния политически пейзаж. Преди броени дни на книжния пазар се появи и част втора от „Задкулисието…“ – „Българите срещу олигархията“, която е на път да се превърне в бестселър.

  Тодоров живее и работи в София, експерт е по сигурността.

  .

  Интервю на Добринка Корчева

  – Г-н Тодоров, още в началото на прехода започнаха да ви клеймят като „екстремист“, „конспиролог“, „манипулатор“, но вашите прогнози се оказаха абсолютно точни, в което лично аз не съм се съмнявала. В изследванията си вие ..стъпвате на една много солидна документална база, затова в повечето случаи е трудно, да не кажа невъзможно, вашите тези и заключения да бъдат оборени. Разбира се,всяка „текуща“ оценка за сложна социална ситуация като тази у нас в момента е в някакъв смисъл спорна, но вашата гледна точка от години е доказала правотата си. И така – в каква държава живеем днес?

  – Ако се върнем в началните години на прехода, виждаме, че в България се случи нещо, което по-късно беше наречено „велика криминална революция“. Това е определението, което и до днес работи, тъй като при един задълбочен поглед на тези 24 години се разбира много ясно, че случването на прехода в България няма нищо общо с т.нар. теория на конспирацията. То по-скоро има връзка с практиката на конспирацията.

  Преходът представлява проект на бившата висша номенклатура на БКП, която е репликация на висшата номенклатура на Москва, изпълняван от хора, които са предимно от тайните служби на режима.

  В изследване на един нелош стопански историк, който не беше много добър политик – Димитър Луджев, се казва, че около 80 процента от крупните бизнесмени са офицери и сътрудници от Държавна сигурност.

  – Във втората си книга „Българите срещу олигархията“ също правите това обобщение, включително и за кукловодите. които управляват процеса…

  – Дори ако щете, последната половин година Комисията по досиетата разкрива доста неща, свързани с кредитните милионери, с различните банки. Само в една банка са раздадени 90 млн. необезпечени кредити. А банките бяха десетки! Направете си сметка колко национално богатство, колко лични средства на хората са изчезнали!

  – Не е ли свързано настоящото прегрупиране ..зад кадър“ на различни олигархични групи с ламтежа да се домогнат до високи властови позиции и по този начин да редуцират до минимум банковите си задължения?

  – Това е ключов въпрос и даже си мисля, че от няколко години тези хора обговарят възможността да се срине бордът в България.

  От разговори с различни икономисти съм чувал, че има няколко варианта – единият от тях е тотално рухване на борда, а другият е управляемо, с девалвация на лева спрямо еврото, което на практика пак ще изпълни тази идея и цел на българската олигархия.

  Няма да влизам в много детайли, макар че бих могъл, но ще кажа само, че за част от днешното политическо инженерство, за част от днешния Франкенщайн, който кърпи чудовища вдясно, в центъра, а и вляво, стоят същите кукловоди, стои Цветелина Бориславова, стои кръгът „Типинг пойнт“, стои Иван Кръстев, който вършее в България, но живее във Виена.

  – Как с най-малко думи ще определите значението на термина… „задкулисие“?

  

  – На премиерата на книгата ми си позволих да цитирам една британска поговорка, която гласи: „Ако искаш да скриеш нещо, извади го на показ“. Има и друга поговорка, която повече ми харесва, защото кореспондира с липсата на интерес към четенето в България. Един хаитянски писател казва: „В Хаити хората не обичат да четат. Ако искате да скриете нещо, напишете го на хартия“. По същия начин е в България. Има цели групи, които не са разтваряли и една книга през живота си. Подиграват се с бившия министър-председател, че е прочел само една книга – „Винету“…

  – Защото е чел малко, или защото е чел много?

  – Това са нелепи обвинения срещу него. Той си има други недостатъци, но няма как човек, който е защитил дисертация, да е прочел само „Винету” Това е черен пиар, но да оставим тези изводи на самия бивш премиер.

  Въпросът е в следното – в България нещата, които са на границата на закона и го пристъпват, се случват и отсреща виждате едно много трогателно, образно казано, подхилкване на задкулисните играчи.

  Какво се случва? Готвеха се да назначат за вицепремиер и министър човек, който е свързан с едни от най-големите далавери по морето. Самият факт, че този човек е преминал през главата на премиера и на партиите, които подкрепят това правителство, за да бъде назначен, е скандален.

  Втори пример – за два часа беше назначен сикаджия. И третото, което искам да кажа, е за една от най-социалистическите структури на България, която се казва ДКЕВР и която определя цената на тока.

  – Вие я наричате „рудимент от социализма“, срещу който трябва да се борим, а не да искаме повече социализъм.

  – Няма как да бориш подобното с подобно. ДКЕВР какво представлява? Група чиновници, които сядат и по умозрителен път постигат цена на тока. Такова нещо е върл социализъм, това е Северна Корея, няма какво да се лъжем.

  – Въпреки че от сателитни снимки се вижда как съседните държави светят, а само Северна Корея е като тъмно петно – тоест, правят жестоки икономии на електричество.

  – Образно казано – това е най-лошото, това е най-дивият социализъм, който може да се пръкне! И в тази комисия човекът, който отговаря специално за цената на тока, се казва Еленко Божков.

  

  – За него си спомням кой знае защо само това, че беше съпартиец на русофилка №1 на България Светлана Шаренкова…

  – Вероятно въпросът би трябвало да бъде за бившия й съпруг Владимир Тутберидзе, който беше изгонен от България през 2000 г. Еленко Божков наистина е от либералите на Петко Симеонов. И той, който е много близък на дългия инкасатор“- Румен Овчаров през 1995-1996 г. му беше парламентарен секретар, в момента е в ДКЕВР.

  Най-големият скандал е следният – че същият Еленко Божков е съдружник във ВЕЦ заедно с Кирил Добрев, депутата от БСП. Извинете, но това не е конфликт на интереси, това е архиконфликт на интереси!Тоест, когато говорим за нахалството и наглостта на българската задкулисна власт, трябва да разбираме, че кукловодите правят, каквото си искат.

  Вие сте права в това, което обяснявате като модел – че те вече дори не се крият. Това правителство представлява странна амалгама.

  – Здравната министърка например съчетава в себе си биологическото ..акушерство“-имам предвид професията й – лекар -гинеколог, и политическата акушерия. И това е доста отблъскващо.

  – Направиха България като латиносапунка. Наблюдаваме нещо, което е непреводимо на английски-братошуробаджанащина. Това е адски немодерно. Казано на политологичен език, имаме форма на управление, която много напомня на една от най-немодерните форми в деспотичните държави – нарича се според израза на Макс Вебер патримониално управление – от „патри- мониум“ – да управляваш държавата като семейство. Най-лошият тип управление, който води, първо, до беззаконие, второ – води до загуба на ефективност и като резултат от двете неща – до пълна липса на просперитет за големи групи. Една малка група в България от все още иновативни хора дърпат цялото гайле, както се казва. Само един факт ще дам в тази посока. България, без да е била във война, има един милион инвалиди, на които общественото осигуряване плаща пенсии.

  Ето защо хората, които са на улицата, заслужават пълната ни подкрепа. Няма как да се случи промяна по друг начин. И без друго България носи този много неприятен шлейф от времето на комунизма – ние нямаме своя Берлин’53-а, нямаме Унгария’56-а, нямаме Полша, нямаме Чехословакия ’68-ма…

  – Г-н Тодоров, темата за биологично-политическата акушерия, за отровно преплетените като лиани в политическа джунгла обвързаности ме наведе на мисълта за т.нар. посредници във властта. Вие сте един от първите, които повдигнахте завесата над този проблем. Не е ли време да се осветят и техните биографии- ще бъде трудно, но целта оправдава средствата.

  – Аз мисля, че дори сме закъснели в осветяването на биографиите на тези групи, които наричате посредници. Аз ги наричам „хора с диспечерски функции“. Те разпределят ресурси, влияние, властови позиции.

  

  Например сегашният културен министър Петър Стоянович е един политически номад. Навремето в някаква степен той беше изгонен от СДС, защото направи тази прословута среща на тогавашния кандидат за столичен кмет Орешарски с Васил Божков. Да не забравяме, че когато преди две години и половина Георги Първанов готвеше сдружението си „АБВ“, той и Мария Капон проявиха готовност да станат част от този проект. Има ги на снимки, има ги като заявен интерес да влязат във властта. Така че протуберансите на неговото политическо номадство достигат неподозирани висоти.

  Или според израза на Александър Зиновиев – „зеещи висини“.

  – Политическото номадство според мен обаче в много малка, да не кажа нищожна степен е личен избор, не се формира толкова от индивидуални качества и установки, а трябва да бъде разрешено. Човек може да иска да си „номадства“, но да не му е дадена ..зелена улица“. Да не му е позволено да има определения тип биография, която служи като „пътен лист“ за безпроблемния трафик, за пренос-превоза на финансово-управленски модели от едно лоби към друго…

  – Петър Стоянович сам по себе си не е представител на такъв клан, но неговата гъвкавост и способности в осъществяването на такива диспечерски функции са забелязани и това, което наричаме „кукловоди на прехода“, умело го лансират. Защото няма как при всяко завъртане на властовата рулетка да излизат едни и същи хора, които са сякаш от една колода и някой ги изважда от ръкава си, за да разиграва партии, които винаги водят до едно и също. И то се нарича „злоупотреба с публични пари“.

  Не случайно започвам книгата си с едно изявление на съдията Джовани Фалконе, който казва: „Ако искате да победите мафията, направете я бедна“ – тоест, отнемете нейния достъп до публичните пари. Същото е и в България.

  – Въртим се в омагьосания кръг на едни „300 семейства“, обвързани кланово, и няма шанс за пробив на нови лица. Наистина ли сме толкова безсилни?
  

  – Вероятно освен картината на диагнозата хората искат да чуят и решение. Разбира се, този, който претендира за всеобхватно решение, е твърде претенциозен и вероятно греши.

  Но отделни маркери могат да бъдат направени. На първо място, така си мисля, че радикалният вариант, който може да се случи, е едно копиране на ставащото в Северна Африка и по-специално в Тунис. Там протестиращите излъчиха около 30-ина човека в т.нар. върховна комисия, оглавена от няколко честни по общото мнение и непокварени конституционалисти. Работят по цялостната промяна на структурата на държавата и обществените институции. Протестиращите са винаги в готовност. Те се изтеглят и при най-малкия опит да не се случат реформите са отново на улицата. Това е един работещ вариант. Но къде ще намерим тези петима конституционалисти – всички излязоха със зависимости.

  Вторият вариант е изграждането на нов партиен проект, но за мен това е доста по-отдалечено във времето случване. Най- реалистичният вариант са избори наесен, съставяне на нещо, което донякъде да се задържи, избори напролет… Ще имаме поредица от избори.

  – И може би поредица от протести?

  – Точно така. Протестите ще инициират следващите като вълна предсрочни избори. Така или иначе, по този начин не може да продължи.

  – Това е една перманентна криза!

  Давате ми основание да кажа нещо, което описва българския политически и стопански живот – България е или в кризисно, или в предкризисно, или в следкризисно състояние. Тоест, кризата е перманентна, мисленето стана кризисно, а когато мисленето е кризисно, няма място за демокрация.

  И тук ще направя заключението, че голямата опасност е постепенното сриване на страната ни към някакъв тип кланова държава.

  – Прав сте! Още в началото на 90-те години западни наблюдатели от авторитетната организация „Амнести интернешънъл“ ни сравниха с… Того!

  – Сравнението е според мен съвсем на място. При една кланова държава с малката група от няколкостотин хиляди българи, които имат някакъв бизнес и могат да си плащат данъците и сметките, тях няма да ги интересува да има демокрация.

  Те ще искат анклавизация в която активните да живеят добре – тоест, тези, които си плащат данъците, които си плащат здравните и социалните осигуровки.

  Демокрацията в тези условия не работи. Като режим, като структура на управление тя работи в сравнително проспериращи общества. Две трети от българите са изпаднали от борда. И проблемът не е само в лошата политика на партиите. Според едно съвсем скорошно изследване над милион българи отказват да работят системно. Знаете ли какво значи това – че те лишават децата си от социален опит. Това означава, че вече нямаме трудова етика.

  Покрай липсата на труда и неговите плодове започва тоталната деградация на всичко, което съпътства изграждането на индивидуалното познание, с което човекът кандидатства на пазара на труда. Българският пазар на труда вече няма функциите на кастинг за добрите, по-добрите и най-добрите, а има функцията да осигурява оцеляваща среда за тези, които не са положили достатъчно усилия да видят собственото си бъдеще и да инвестират в него. Тогава клановизацията и призивът: „Дайте ми каквато и да е работа, само да оцелея!“, е страшен. Психологията на оцеляването е контра-продуктивна.
  

  – Вие цитирате емблематичната фраза на Бойко Борисов: ..Аз да не съм жена, че да ми гледат миналото!“

  – Но то днес повече от всякога е бомба с ускорител, не със закъснител. Затова вие се вглеждате внимателно в биографиите на нашите политици (примерът с президента Росен Плевнелиев вече е христоматиен) и намирате прикривани факти, които са шокиращи.

  – Те имат характера на ампутирани факти. За мен е по-важното, че някои хора като Йордан Йотов, „българския Суслов“, както беше известен, каза в едно интервю, преди да почине, че е имало куфарчета. Ще дам един пример от първата книга за Меглена Кунева за източването на ИНКО – външнотърговската фирма, която беше на пряко подчинение на Научно- техническото разузнаване /НТР/. Виждаме, че един човек в днешната партия на Меглена Кунева – Даниел Вълчев, чрез негова фирма, в която съдружник му е дългогодишната шефка на правния отдел на МС Галина Маринска, са получавали десетки, стотици милиони левове за обслужване на ИНКО.

  

  Има един договор, за който се чудя как не е стигнал до прокуратурата. ИНКО и консултинг, свързан с фирмата на Вълчев, правят обща фирма, като ИНКО вкарва 6 млн. и по договор тези пари стават обща собственост.

  – Това е бандитизъм в особено големи размери.

  

  В тази партия на Меглена Кунева има енергийни експерти като Друми Друмев. Той е един от основните енергийни експерти в тази партия. Човек, който беше съдружник на Илия Павлов, на Николай Вълканов…. Прощавайте, но това е задкулисието. Какво да очакваме от такива „експерти“ като Друмев? Те ще бъдат един Еленко Божков, само не в левия ръкав, а този път отдясно.

  

  – Има и други примери за „счупени политически грънци“, както ги наричате. Например в биографията на бившия депутат Асен Агов има бели петна. Вие ги „запълвате“ с един документ. който недвусмислено сочи, че на младини Агов, този залязъл рупор на антикомунистическата реторика. е кандидатствал за… кадрови офицер в Първо главно управление /ПГУ/ на ДС, тоест – външното разузнаване.

  – На тази информация попаднах миналата година.

  Този факт за Асен Агов никога не се е появявал на друго място. И когато направих публикация, той написа отворено писмо, че това не било вярно. Което доказва, че тези хора се държат точно като мъж, хванат в изневяра, който казва: „Не бях аз!“.

  

  Имаме документ, подписан, подпечатан, заверен нотариално от Комисията по досиетата. Всичко това показва, че българският преход не се е случил по начина, който сме очаквали…

  .

  Източник:  „Под лупа“  /по интервю, публикувано в бр. 27 на в.“Шоу“/

• Плевнелиев в отговор към вицепремиера: И аз, и посланиците казахме истината

  Президентът Росен Плевнелиев отговори на критиките на вътрешния министър Цветлин Йовчев, според когото държавният глава е предизвикал острата позиция на френския и германския посланик срещу сегашните управляващи.

  „Чух много коментари за моето изказване от миналата седмица, както и за изявленията на посланиците на Германия и Франция. Виждам много общо в тях. И в двата случая – казахме истината. И от тази гледна точка, да кажеш истината, е старт на дебат за проблемите на нацията, фактите и съответно решенията”, коментира Плевнелиев във Варна, където участва в международното учение „Бриз 2013”.

  Държавният глава изтъкна, че твърдо стои зад всяка своя дума в изявлението си, тъй като то отразява реалностите у нас. Същевременно попита къде греши в оценките си за ситуацията в страната ни. „Ако изявлението ми е прочетено, къде бъркам. Моля посочете ми с коя моя дума, с кое мое изречение, с коя моя теза, бъркам в оценките си”, отбеляза Плевнелиев.

  Той апелира за нов подход в управлението, в което се формулират проблемите, а „не се крият под масата и не се чака да отекат в канала”.

  „Спомнете си едно от изреченията в моето изявление – аз казах, че всеки политик решава сам за себе си какъв подход оттук нататък ще използва. Ще задълбочава проблемите, ще решава проблемите или ще чака те просто от само себе си да заглъхнат. С моя подход аз посочвам, че решението на проблемите е важно”, изтъкна държавният глава.

  Една от критиките към президента е, че не е организирал политически консултации преди да направи изказването си. Отговорът на държавния глава:

  „Аз организирах Консултативен съвет по национална сигурност и вие видяхте какво се случи на него, какво беше държанието на Волен Сидеров, например, и как приключи този 6-часов съвет. Направих си съответните изводи от това. Второ – въпреки случилото се на Консултативния съвет, с най-голямото ми желание да бъда честен с нацията, посочвайки проблемите и търсейки решение, аз организирах неформални консултации в друг формат. Видях се с лидерите на много парламентарно и непарламентарно представени политически сили, с интелектуалци, с блогъри, с писатели, с хората, които написаха хартата, и с много други. Стоя зад всяка своя дума в моето изявление”.

  Източник:  Dariknews.bg

• ДАНС публикува делото „Галерия“

  След повече от четири години догадки какво съдържа делото „Галерия“, станало известно с информацията за масово подслушване на политици и журналисти по времето на тройната коалиция, днес Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува разсекретена част от него. Това стана, след като в. „Сега“ отправи официално искане за достъп до информацията в делото. „Галерия“ беше разсекретено частично още по времето, когато ДАНС се ръководеше от сегашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, но до този момент от агенцията отказваха достъп до него. Остава обаче секретна частта от него, която съдържа направените специални разузнавателни средства. Публикуването на информацията става възможно, след като всички проверки на прокуратурата са приключили с официално становище, че няма извършено престъпление, коментираха пред „Сега“ източници от ДАНС.

  Разсекретена е само частта с издадените заповеди за образуване на делото, както и хората, които са подслушвани. От документите става ясно, че са наблюдавани сайтовете аfera.bg, frognews.bg, opasnite.net63.net, вестник „Уикенд“ и вестник „Шоу“, където е имало нападки срещу тогавашния служител на ДАНС Алексей Петров. От документите става ясно, че има разрешение от съда във връзка с делото да се контролират телефоните на Недялко Йорданов Недялков, който се е водел с псевдоним „Галерия 3“, и Мартин Златков – той е с псевдоним „Галерия 1“ и „Галерия 2“. И двамата към онзи момент са собственици на „Ню медиа груп“, която издава в.„Уикенд“. Недялков и Златков са поставени под пълен контрол – подслушване, проследяване, наблюдение, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване. Причината е, че са заподозрени, че са получавали секретна информация от служители на ДАНС.

  От материалите по разработката става ясно, че са изискани само телефонни разпечатки за разговорите на още една сериозна група от хора. Сред тях почти сигурно са Огнян Стефанов, Младен Мутафчийски, Татяна Дончева, издателят на вестник „Шоу“ Пламен Каменов, издателите на „Афера“ Веселин Данов и журналистката Веселина Томова, които са посочени поименно. В разработката е посочено „да бъдат направени разпечатки на мобилните телефони на лицата, имащи отношение към публикациите, свързани с дейността на ДАНС, с цел засичане и установяване на източниците им на информация“. Проверявани са били и телефоните на Иван Драшков и Цветлин Йовчев и на други тогавашни служители на ДАНС. За всички горепосочени няма данни да са били под контрол, включително и да са били подслушвани.

  За съществуването на делото „Галерия“ стана ясно през септември 2008 г. То е било започнато от ДАНС по повод публикации в спрения по-късно сайт „Опасните“ и поради съмнения за изтичане на класифицирана информация от службата. „Опасните“ публикуваше предимно информации за личния живот на президента Първанов, за премиера Станишев и за осветения секретен офицер от ДАНС и едновременно с това бизнесмен и преподавател в УНСС Алексей Петров.
  Скандалът около делото избухна, когато депутати от вътрешната парламентарна комисия откриха уж случайно телефоните си в списъците с подслушвани лица в рамките на „Галерия“. Бившият народен представител от БСП Татяна Дончева съобщи, че делото е било образувано по справка на оперативен работник, а тогавашният шеф на дирекция „Сигурност“ в ДАНС и сегашен и.д шеф на агенцията Владимир Писанчев дал зелена светлина за започването на разработката. Писанчев отрече да е правил каквото и да е самоволно, а по-късно стана ясно, че заповедта за стартирането на делото е на тогавашния шеф на агенцията Петко Сертов.

  http://www.dans.bg/images/stories/Information/GALERIA120713/GALERIA.pdf

  Източник:  в. „Сега“

• Достена Лаверн: Карат ни да тъпчем на едно място

  Протестите в България сега, не могат да се разглеждат отделно от протестите от февруари насам. Става дума за една безпрецедентна социална и политическа ситуация, която изважда на преден план овехтялостта на аналитичните инструменти на много медии и политолози в България, казва пред БГНЕС Достена Лаверн, д-р по политическа антропология, изследовател, преподавател и журналист в Страсбург.

  През февруари бях учудена от мощността на протестната вълна, от нежеланието на хората да се върнат по домовете си на топло, докато не падне правителството на Борисов. Има натрупана социална енергия, която през годините е била потискана. Има гняв, омерзение и безнадеждност, водещи до решителност. Но дори това не стига, за са се обясни случващото се. В един момент бутилката се отпушва и духът излиза от нея. Протестът се опитва да изрази, да извади наяве нещо, за което няма думи и място на светло в българската реалност досега. Виждаме го и днес, макар и в различна окраска. Става дума за опит за създаване на едно алтернативно общество на улицата, пък било то празнично настроено за разходки с кучета и детски колички. Разликата е там, че сега анализаторската машина на експертите на прехода е вече подготвена да впрегне реалността в нейния разказ за нея и в нейна полза, а не в полза на гласовете отдолу. Тя си присвоява субективността и смисъла на протестите и за пореден път потиска автентичната политическа енергия и смислоопределяне на политическите жестове на гражданите.

  През февруари много внимателно и развълнувано следях това, което се случва. Бях вбесена, че на протестите не се обръщаше внимание от медиите във Франция, като че ли в България нищо не се случваше. И затова написах статия със заглавие „Медийната зима на българската пролет“. За разлика от арабските страни, България не беше тема. Страната ни стана малко по-популярен сюжет в западната преса напоследък с протестите от юни. За съжаление, те бяха интерпретирани, на Запад, а и в България, в рамките на клишета от миналото, като своего рода антикомунистически протести. Сякаш 23 години България не е излизала от състоянието си на комунистическа страна, сякаш комунизмът още е факт. Става дума за символно, смислово насилие над гражданите и над реалността.

  Усетих желанието, както на някои анализатори, задкулисни актьори в българската политика, така и на част от западната преса, а може би тези неща са свързани, случващите се събития да се интерпретират като нова 1989-та или 1997-ма година. Тази интерпретация е средство, начин да не се даде видимост на новия, анти-неолиберален характер на протеста, да се сервират на протестиращи думички от миналото, които да ги впишат в небитието на нероденото гражданско общество. Изключително нагло от страна на експертите, които подменят от години наред всеки жив опит то да се роди. Днес пак сме свидетели на опит да се заглуши реалността и да се замести с playback-а на миналото. Ето как медиите и анализаторите ще се опитат отново да ни накарат да тъпчем на едно място… Антикомунизмът е един вид пушечен газ, който замъглява и размива ориентацията в създадената ситуация…

  Протестите през февруари показаха, че България е вече част от ЕС и че преходът ни е приключил, или по-точно се е синхронизирал с преходите в Западна Европа. В основата на книгата ми“Експертите на прехода“ (2010 г.), която излезе в България и която много хора интерпретираха само като разобличение на нашия експертен елит, е именно тезата, че нашият преход не е преход към демокрация и към модерни демократични институции, а по-скоро част от един глобален и европейски преход към нов вид управление. В него държавата е само един от актьорите на преговорите за това как да се разпределят и управляват ресурсите, наред с международни организации, неправителствени организации, мултинационални фирми, та дори и международната организирана престъпност. Така че февруарските протести бяха ясен знак, че България влиза по-цялостно в това поле на изравняване на социалната и политическа реалност с другите европейски страни. Тези протести могат да бъдат сравнени с протестите в Гърция, в Испания, в Португалия, в Англия и Франция. За първи път в България се появиха протести на принципа на контестация на този нов управленски модел, основан на финансовия неолиберализъм, застрашаващ демокрацията в западните страни. Те поставят в кризисна ситуация всички европейски елити, а и не само тези в България.

  Скандали, що се отнася до корупция, скрит лобизъм, изнасяне на пари в офшорни зони от политически фигури текат и във Франция, и в други страни, ние съвсем не сме единствените. И ми е изключително омерзително да виждам как един вид провинциален анализ в България се стреми да внася страхове от сорта: „Ето, сега виждате ли, заради „Атака“ или това, което се случва в България, ще ни изключат от ЕС!“. Самите европейци си позволяват този вид шантажи, но това е именно заради стремежа да запазят контрол върху статуквото в България. Партията на Марин Льо Пен например определя в момента до голяма степен поведението на десните партии във Франция. Да не говорим за положението в Унгария на Орбан. В Гърция – страна, която години наред след управлението на „полковниците“ през 70-те години на миналия век беше имунизирана от появяването на екстремно дясно, сега „Златна зора“ е втора или трета партия по сондажи в страната. Става дума за европейски феномен на реакция и на недоверие към „елитите на преходите“, но не само на нашия преход, внимателно искам да подчертая.

  Елитите на прехода в Западна Европа са в криза, защото след падането на Стената, левите партии одесняха, а десните партии не обслужват национални интереси, както във Франция традиционно правеха голистите. Тези партии също са поставени под съмнение от гражданите на Запад. Политическото пространство и обществото са в развод. Така че това, което се случва в България, е европейски синдром на кризата. Ние не сме извън Европа и не може да бъдем оценявани като страна, която трябва да доказва, че вече не е комунистическа. Това е нелепо.

  Чувствам се до голяма степен солидарна с протестите, започнали през юни, които изразяват една морална погнуса от факта, че това правителство, което трябваше да покаже по-висока степен на чувствителност към обществото, даде знак, че ще продължи с предишната глухота и авторитарен стил на поведение. Не може така – „дайте тук набързо да уредим нещата, да назначим Пеевски да разрине авгиевите обори, като пренебрегнем институции и общество“. В такъв смисъл протестите са една здравословна реакция, която ни нарежда сред европейския авангард на протести срещу потъпкването на демокрацията.

  Проблемът обаче е друг – зад тази здравословна реакция в един момент се оказва, че започва една много вредна манипулация именно от хора като групата „Типинг пойнт“ или изобщо експертите, за които писах. Те изобщо не се интересуват от гражданския интерес и от това той да бъде чут или уважен. Единствената им цел е да мобилизират протеста в поредния политически сценарий за подмяна на властта в интерес на лобистки или извън държавни интереси. След кризата по назначаването на Пеевски, Орешарски поиска да покани НПО -тата, за да разговаря с тях и да се разреши кризата. Тогава в една листа от около 20 организации, отказали срещата, разпознах експертите на прехода едно към едно – като почнем от Алфа рисърч и АКСЕС, защото се започва с А, и стигнем до омегата – Центъра за либерални стратегии. Тези организации, присвоили си представителството на гражданския интерес, отказват диалог и започват да се идентифицират, самите те, отново като политическа опозиция. Точно както през 90-те години на миналия век. Тогава същите тези хора бяха съветници на прохождащото СДС. Поради липса на традиция и достатъчно добре организирана опозиция, финансирани и мобилизирани отвън, НПО-тата – тинк танкове, съставени от деца на бившата номенклатура, се захванаха да играят ролята на антикомунистическа опозиция в театъра на прехода.

  След 23 години това е абсурдно. Още повече, че именно те, инженери и мислители на прехода, са сред виновните за това в България да не се създаде истинска политическа и партийна среда, България да няма своя независима антикомунистическа или дори дясна партия. ДСБ и СДС направиха много политически грешки, които ги извадиха от Парламента. Сега ще ни скърпят от стари парцали с нови конци десен реформаторски блок.

  Когато се създаде Глобална България и беше издигната кандидатурата на Борисов като кмет на София, а след това като лидер на ГЕРБ и премиер – това наистина беше един много интересен инженерски проект на кръга „Капитал“ и Центъра за либерални стратегии. Писала съм за това още тогава. С настъпването на „помирението“ между БСП и СДС около идването на царя се видя, че вече не може да се играе на терена само с двата футболни отбора. Експертите тогава заритаха срещу популизма на НДСВ. Бързо след това обаче решиха, че популизмът може да им послужи. Изведнъж Иван Кръстев прави конференция и обръща мнението си заявявайки, че „популизмът е много здравословен за демокрацията.“ Именно тогава започва инженирането на ГЕРБ и на кандидатурата на Борисов. Сега Борисов е извън борда по ясни причини след протестите през февруари, какво да се прави, трябва нещо да се измисли… И измислиха нашите експерти да дестабилизират ситуацията и да искат нови избори. Но след тях не е ясно какво ще се случи, защото, според мен, този десен реформаторски блок няма силата да действа още като парламентарна партия или обединение на партии. Ще се получи една патова ситуация на изборите, която ще продължи да дестабилизира и да отслабва България. Хората, които са на улицата, изобщо не си дават сметка за това. Реагират емоционално и биват използвани срещу самите тях. Както бяха използвани и много от симпатизантите на СДС навремето.

  В момента съм в Гърция, страна, която много обичам и която днес е вече съсипана… И тук, както и в България младите хора емигрират и няма скоро да се върнат. Гърция ще бъде точно така разградена, както беше България. Затова протестите в Гърция и в други страни са част от същия протест, който тече и в България.

  Когато започнах да се занимавам с тинк танковете (мозъчните тръстове – бел. ред.) във Франция и в други страни, анализите ми бяха интерпретирани като „Не се прави на Касандра, чакай малко!“. Тогава в края на века европейските демокрации се държаха икономически и на много хора анализите ми изглеждаха песимистични. Сега, когато конфликтите, които предвиждах са в разгара си, аз обаче съм оптимист. Обществото вече не може повече да бъде манипулирано по същия начин и много скоро ще роди нов стил на отношения с властта. Засега конфликтни…

  В същността си залогът на протестите е не премахването на комунизма (фиктивното чучело), а създаването на истински демократично и съобразено със законите управление на държавата. Българите имат нужда от държава, която да служи на цялото общество, а не от ояли се слугинско-олигархични клики, които играят на политика по сценография на експертите на прехода.

  И на финала бих искала да цитирам големия френски политик, мислител и историк Алексис дьо Токвил (1805-1859 г.) в „Демокрацията в Америка: миналото вече не помага да се анализира бъдещето“.

  .

  (Със съкращения)

  Източник: БГНЕС

• Сблъсъци с полицията белязаха 28-мия ден на протести срещу кабинета

  Сблъсъци между демонстранти и полиция имаше в 28-мия ден на протести срещу кабинета Орешарски. Вече близо месец всяка вечер хората настояват за оставка на кабинета „Орешарски”, както и за определяне на нови изборни правила и провеждането на избори.

  

  Снощи участници в протеста в столицата на няколко пъти влязоха в конфликт с органите на реда на различни места по пътя на шествието си. От полицията обаче все пак отчетоха, че проявата е преминала без сериозни нарушения на обществения ред.

  Около 21.30 ч. множеството протестиращи се спря пред сградата на парламента. Над 2000 души изпълниха пространството пред централния вход на Народното събрание с викове „Оставка”. Полицейското присъствие беше засилено, органите на реда направиха плътен кордон, с който попречиха на демонстрантите да приближат до сградата.

  Група от протестиращите избиха част от металните загражденията на жълтите павета, но полицаите веднага ги издигнаха отново. Органите на реда влязоха и сред хората, поне един човек беше арестуван.

  Източник:

  Сблъсъци между демонстранти и полиция имаше в 28-мия ден на протести срещу кабинета Орешарски. Вече близо месец всяка вечер хората настояват за оставка на кабинета „Орешарски”, както и за определяне на нови изборни правила и провеждането на избори.

  Тази вечер участници в протеста в столицата на няколко пъти влязоха в конфликт с органите на реда на различни места по пътя на шествието си. От полицията обаче все пак отчетоха, че проявата е преминала без сериозни нарушения на обществения ред.

  Около 21.30 ч. множеството протестиращи се спря пред сградата на парламента. Над 2000 души изпълниха пространството пред централния вход на Народното събрание с викове „Оставка”. Полицейското присъствие беше засилено, органите на реда направиха плътен кордон, с който попречиха на демонстрантите да приближат до сградата.

  Група от протестиращите избиха част от металните загражденията на жълтите павета, но полицаите веднага ги издигнаха отново. Органите на реда влязоха и сред хората, поне един човек беше арестуван.

  Източник:  Dariknews.bg

• „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“: ТИМ – най-могъщият сумрачен фактор в България

  БСП в симбиоза с ДС са част от организираната престъпност

   

  

  „Цялата БСП е изтъкана от обвързаности, които датират още от времената на комунистическата диктатура“, пише германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. В обширната статия се говори и за „сумрачния концерн ТИМ“, разкрива „Дойче Веле”.

  „Гражданите срещу мафията“ – под това заглавие германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ пише на цяла страница за протестите в България. Авторът Райнхард Везер пояснява в подзаглавието, че десетки хиляди демонстранти протестират срещу сумрачните структури, които са взели държавата на абордаж. В началото на статията се разказва предисторията на днешните протести: демонстрациите от февруари, оставката на правителството, предсрочните избори и инсталирането на новия кабинет. „Станишев се опита да го представи като кабинет от надпартийни експерти, но в същото време очевидно иска сам да дърпа конците”, пише авторът и продължава:

  Със зъби и нокти

  „Семейната история на Станишев е типична за голяма част от БСП. Той е роден през 1966 в Съветския съюз като син на висш партиен функционер. Цялата БСП е изтъкана от обвързаности, които датират още от времената на комунистическата диктатура. Влиятелни бизнесмени, които са свързани с партията, в много случаи идват от някогашната комунистическа ДС. Именно това е и връзката между БСП и организираната престъпност: част от ДС още в края на 80-те години, преди политическата промяна, въртеше бизнес за своя сметка. Тъкмо от тези кръгове през 90-те години възникнаха както концерните, работещи привидно в рамките на закона, така и мафиотските банди. Ето защо от 90-те години насам българските социалисти със зъби и нокти се бранят срещу отварянето на архивите на комунистическите тайни служби, които биха разкрили обвързаностите на политици, дипломати, съдии и прокурори. Така например един от първите актове на новото правителство беше да отмени решението на кабинета на ГЕРБ, с което се забраняваше на бивши сътрудници на ДС да стават посланици в чужбина. Реакцията на обществеността и съпротивата на президента Росен Плевнелиев осуетиха тези планове, при това още преди старта на протестите.

  През зимата социалистите не успяха да извлекат полза от социалните протести. По същия начин днес Бойко Борисов и неговата партия нямат никакъв шанс да се превърнат в говорители на демонстрантите срещу новото правителство. Партията на Борисов се самонарича „дясна” и „консервативна”, но всъщност до голяма степен представлява същото (като БСП – бел. ред.) лишено от идеология формирование, което защитава единствено определени бизнес интереси. Самият Борисов в началото на 90-те години беше телохранител на сваления комунистически диктатор Тодор Живков. Твърди се, че след това е бил съдружник във фирми заедно с хора, които били свързани с най-важните по онова време полупрестъпни концерни. Неговият политически възход започна в Движението на бившия цар Симеон Втори, по време на чието управление от 2001 до 2005 отново се активираха онези стари обвързаности, които бяха загубили силите си под управлението на предишното правителство на антикомунистическите сили.

  Часът на ТИМ

  Преди изборната си победа Борисов обеща твърд курс срещу корупцията и организираната престъпност. Но тъкмо при неговото управление удари часът на сумрачния концерн ТИМ, който стана най-могъщият фактор в българската икономика. Той е от пристанищния град Варна и контролира голяма част от туризма там. Основателите на ТИМ са бивши служители на елитно военно подразделение и поддържат контакти с политици от всички партии. Във Варна доскоро управляваше един човек, когото смятат за проводник на интересите на ТИМ. На предишните избори Борисов и ГЕРБ все още го поддържаха. Чак по време на демонстрациите през февруари ГЕРБ се отказа от тази обвързаност.

  В онези месеци протестите във Варна бяха масови, защото ставаше дума за местна тема. Там граждански инициативи от години се борят срещу опитите на фирми от кръга около ТИМ да приватизират паркове край морето и да строят хотели. Демонстрантите във Варна настояваха за оставката на кмета. През март той най-накрая се оттегли, след като един от активистите се самозапали в знак на протест срещу връзките между градската управа и ТИМ”, пише Райнхард Везер на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

  След като описва накратко последните кметски избори във Варна, авторът продължава: „Протестите в София досега не са излъчили разпознаваеми говорители или организирани групи. Активистите, които взимат думата по медиите, подчертават, че не са говорители на демонстрантите и нямат мандат да говорят от името на цялото движение. Явно са принудени да изтъкват това, защото самите демонстранти реагират направо алергично срещу всеки опит да бъдат инструментализирани. Тази нагласа има свое рационално ядро. Февруарските протести също нямаха ръководство, вследствие на което видяхме опити за профилиране от страна на няколко групички, за които обаче с основание можем да подозираме, че в действителност играеха по свирката на утвърдените партии и на някои икономически образувания.

  Аплодисменти за Плевнелиев

  Единственият представител на политическия истаблишмънт, когото днешните демонстранти в София приемат, е президентът Росен Плевнелиев. Непосредствено след номинирането на Пеевски за шеф на ДАНС той каза, че правителството е изгубило неговото доверие. Оттогава насам Плевнелиев непрекъснато демонстрира симпатии към демонстрантите и обяснява колко е горд, че българските граждани протестират толкова мирно и цивилизовано. В обръщение към нацията миналата седмица Плевнелиев поиска оставката на правителството и нови избори. Демонстрантите, събрали се вечерта пред Президентството, му отвърнаха с аплодисменти. Открит обаче си остава въпросът кого биха избрали протестиращите на едни предсрочни избори”, пише в заключение Райнхард Везер.

  Източник:  Faktor.bg

• Проф. Хорозов: Корупцията във фонда за наука достигна организираната държавна престъпност

  

  Проф. Емил Хорозов е бивш директор на фонд “Научни изследвания” (ФНИ) – през 2010-2011 г. Той е български математик, работещ в сферата на математическата физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на СУ и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. Завършва математика в СУ, доктор в Московския университет, доктор на математическите науки, член-кореспондент на БАН.
  Когато подаде оставка като директор на фонда, направи проверка и написа доклад до министъра на образованието Сергей Игнатов как се ограбва фонда. Министърът не реагира, но по-късно беше принуден да подаде оставка. Проверка на МС констатира 60 нарушения във ФНИ.

  На 4 юли в специална петиция 70 български учени, сред които и Хорозов,  поискаха оставката на новоизбрания шеф на парламентарната комисия по образование и наука. Те настояват Ваня Добрева да се откаже от поста си заради “изключителни заслуги по ограбване на ФНИ”. Проф. Добрева през Фейсбук отговори на петицията (виж “Зъбът на клеветата трябва да бъде строшен”).

   

  Интервю на Яна Иванова, Аkademika.bg*

  .

  – Проф. Хорозов, можем ли да се съмняваме, че подписаната от учените петиция, в която се твърди, че Ваня Добрева има “изключителни заслуги по ограбване на Фонд “Научни изследвания”, е ваше дело или става дума за донос, както намеква председателят на комисията по образование?

  – Текстът е написан от мене. Пратих го на известния научен форум bulgarianscienceproblems и модераторът го пусна за подписка. Аз нямам нужда да се занимавам с доноси, тъй като имам данни, т.е. нямам причини да съчинявам, а просто използвам добре и официално документирани факти. Данните са от проверки на комисия от учени, назначена от министър Игнатов и от АДФИ. И едните, и другите сочат, че през 2008 г. (и след това) има крещящи нарушения за десетки милиона лева. Българските граждани и по-специално учените могат да заподозрат, че комисията от учени е работила под мое влияние. Това наистина е факт и с това се гордея. Но ако искат независима експертиза, да се обърнат към доклада на АДФИ. Едва ли някой счита, че и той е изготвен с моя помощ, щом ми се е наложило да съдя агенцията. Докладът на агенцията е достъпен в интернет пространството.

   – Как ще отговорите на обвинението, че сте един от онези, които “не вярват на политиците и всеки един политик за тях е „маскара”?
  

  – Няма такова нещо в текста на обръщението. Напротив, самото адресиране на апела към Народното събрание показва, че всички подписали се имат уважение към политиците като цяло, включително от партии, за които не са гласували. Това, че част от политиците са корумпирани, не означава, че ние се борим за „разпускане на политическите партии“. Напротив, подобна гледна точка за нас е проява на тоталитарно мислене. Просто госпожа Добрева ни е приписала възгледи на други хора, с друго образование и манталитет. Вероятно е направила заключението си от факта, че ние поискахме отговорност и от други политици, които са свързани с други партии, например от проф. Игнатов. Според мене последният факт има лесно обяснение – ние не се борим срещу конкретна партия, а срещу корупцията без оглед на партийна принадлежност. Партиите са част от демокрацията, а политиците образуват плътта на партиите.

  – Как бихте определили позицията на Ваня Добрева като зам.-министър на образованието по време на Тройната коалиция по отношение на БАН? Тя твърди, че е била защитник на науката и се е борила за по-доброто й финансиране.

  – Съжалявам, но БАН не беше добре финансирана по време на тройната коалиция. Даже думите ми звучат меко. И по онова време, и сега БАН е оставена на гладна смърт. Дали Добрева се е борила – не знам, но дори да се е борила, не е постигнала успех. Друг е въпросът, че това няма отношение към нашата тема, която е „нарушенията във ФНИ“. А това, че ФНИ (не БАН!) е бил рязко по-добре финансиран, е вярно. Но за съжаление доброто финансиране не е отишло за наука. Добрите учени не са получили много пари. А твърдението, че парите са отишли в БАН, СУ и т.н., е проява на едно остаряло мислене. Отишли са по джобовете на известна група хора, някои от които за съжаление наистина работят в нашите най-добри научни институции. Но те нито представляват посочените организации, нито парите отиват при истинските учени на тези организации, с малки изключения.

  – Добрева твърди, че е била политическо назначение и не носи финансова отговорност. Приемате ли подобно обяснение?

  – Като зам.-министър тя наистина е политическо назначение и няма нищо лошо в това. Само че петицията визира дейността й като председател на Изпълнителния съвет, а тази длъжност не трябва да е политическо назначение. Чл. 8.(2) на Правилника на ФНИ от онова време изисква Изпълнителният съвет да се състои от хабилитирани лица, които са утвърдени в съответната научна област. Впрочем и аз мисля, че назначението е „политическо“ вместо експертно, с което цитираният член е нарушен. За това нарушение съм сезирал прокуратурата през 2012 г. (заедно с още много нарушения). Ваня Добрева не е показала през 2008 г., 2-3 месеца след хабилитацията си, че е „утвърден учен“.
  Колкото до носенето на финансова отговорност, предпочитам да цитирам чл. 12, ал. 5. от Правилника на ФНИ от онова време: „ИС одобрява класираните от научно-експертните комисии проекти и определя размера на средствата за тяхното финансиране.“ Никой не е твърдял повече. Именно ИС е раздавал неправомерно пари, в смисъл, че е определял финансиране на проекти, които не отговарят на изискванията на закони и правилници. Аз не съм юрист, но познавам нормативната база, управляваща фонда. Член 16 (2) от Закона за насърчаване на научните изследвания (от онова време) казва: „Членовете на изпълнителния съвет отговарят солидарно за имуществените вреди, които са причинили виновно на фонда.“ Друг трябва да каже дали комбинацията от двата цитирани текста освобождава от отговорност ИС. Аз мога само да кажа, че настрана от финансова отговорност има и морална отговорност, и дали последната е натоварена и с други отговорности, трябва да реши съдът.

  – Как тълкувате заканата, че “зъбът на клеветата трябва да бъде строшен”?

  – Тълкувам я, че официалните държавни органи, в случая АДФИ, които правят разследвания, трябва да се накажат за намерените факти, за да спрат да ги намират и да заживеем спокойно. Предполагам, че г-жа Добрева ще иска да съди АДФИ и се надява да спечели делото. Мога да я окуража. И аз съдих агенцията заради наложени ми глоби, вследствие на безпринципно раздаване на пари от ИС на ФМИ с председател В. Добрева. И спечелих няколко дела. Така че й пожелавам успех.

  – Към момента 174 учени  – работещи у нас и в чужбина, са подписали петицията. Според вас постигна ли целта си посланието?

  – Ако се гледа броят на подписалите, повечето граждани биха казали, че подписката е неуспешна. Само че последните е добре да знаят, че учените имат друга тежест, която не се определя от човешката маса. Самият факт, че г-жа Добрева реагира така остро и неадекватно показва, че подписката е доста успешна. Нашата цел е да се направи научен фонд, който да се грижи за учените, а не да раздава пари на хора без научни възможности и по начин, който определено сочи към корупция. Може да се предположи, че причината за събитията във фонда през 2008-2012 г. е некомпетентност, а не корупция. Това не е вярно, некомпетентността е съпътстващ фактор, но внимателното проследяване на събитията разкрива корупция в размери на организирана държавна престъпност. Именно това мое наблюдение е в основата на сигнала ми до Главна прокуратура от миналата година. Все още не съм загубил надежда, че отговор ще има. Нашата подписка има за цел да обърне внимание на обществеността, че не искаме да живеем в корупцията и фалша, типични за фонда. Мисля, че това послание е стигнало до много хора, независимо дали са подписали апела.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––-
  

  * Сайтът Аkademika.bg е потърсил проф. Хорозов във връзка с атаката на Ваня Добрева срещу него.

• <<
• 1
...
• 155
• 156
• 157
• 158
• 159
• 160
• 161
• 162
• 163
• 164
• 165
...
• 414
• >>