Всички авторски страници

Авторски

• А.Д.Сахаров: Конвергенция, мирное сосуществование

  Автор: Андрей Сахаров (не позднее 29 июля 1989 г.)

  В изданном в 1980 году «Советском энциклопедическом словаре» о конвергенции написано: «Буржуазная теория, в основе которой лежит идея о якобы происходящем постепенном сглаживании экономических, политических и идеологических различий между капиталистической и социалистической общественными системами. Возникла в 50-х годах в связи с научно-технической революцией, ростом обобществления капиталистического производства. Основные представители: Дж. Гелбрейт, У. Ростоу (США), Я. Тинберген (Ни­дерланды) и др. Коренной порок теории конвергенции – технологический подход к анализу социально-экономических систем, игнорирующий принципиальные отличия в характере собственности на средства производства при капитализме и социализме».

  Такова была (а в значительной степени сохраняется и сейчас) официозная оценка этого важнейшего политического понятия. Но одновременно получают распространение – и в условиях гласности частично проникают на страницы печати – альтернативные точки зрения, по моему мнению более правильно отражающие историческую реальность и ее требования. Ниже излагается позиция автора данной статьи. Человечество оказалось в XX веке в беспрецедентной ситуации реальной опасности самоуничтожения. Результатом большой термоядерной войны может быть лишь гибель цивилизации, смерть и страдания миллиардов людей, социальная и биологическая деградация оставшихся в живых и их потомков. Не исключена гибель всего живого на поверхности суши. Не менее грозной является многоликая экологическая опасность – прогрессирующее отравление среды обитания средствами интенсификации сельскохозяйственного производства и отходами химических, энергетических, металлургических производств, транспорта и быта, уничтожение лесов, истоще­ние природных ресурсов, необратимое нарушение равновесия в живой и неживой природе и – как апогей всего – нарушение генофонда человека и других живых существ. Мы, возможно, уже вступили на путь, ведущий к экологической гибели. Единственное, чего мы не знаем, – какую долю пути мы прошли, сколько осталось до критической черты, после которой уже нет возврата. Будем все же надеяться, что осталось достаточно, чтобы успеть вовремя остановиться. В ряду глобальных проблем – колоссальная неравномерность мирового экономического и социального развития, угрожающие тенденции в «третьем мире», голод, болезни, нищета сотен миллионов людей. Безусловно, необходимы срочные меры для предотвращения непосредственной опасности скатывания в пропасть термоядерной войны – урегулирование региональных конфликтов путем компромиссов, движение к глубокому разоружению, к достижению равновесия и оборонительного характера обычных вооружений. Столь же необходимы срочные меры внутригосударственного и международного характера для улучшения экологической ситуации, международные усилия для смягчения проблем «третьего мира».

  Однако я убежден, что единственным путем кардинального и окончательного устранения термоядерной и экологической гибели человечества, решения других глобальных проблем является глубокое встречное сближение мировых систем капитализма и социализма, охватывающее экономические, политические и идеологические отношения, то есть, в моем понимании, конвергенция. Именно разделение мира придало глобальным проблемам такую трагическую остроту, поэтому толь­ко устранение этого разделения может их разрешить.

  В разделенном мире неизбежно будет сохраняться в той или иной мере недоверие, подозрительность. Поэтому все международные соглашения окажутся недостаточно надежными. Очень трудно будет обеспечить необратимость разоружения. В момент обострения «орала» вновь могут быть перекованы на «мечи». Возможности современной техники сейчас многократно превосходят возможности периода второй мировой войны – Манхэттенского проекта и создания ФАУ-2. В случае военной мобилизации можно очень быстро сделать даже на пустом месте десять (или тридцать) тысяч ракет и термоядерных зарядов к ним и многое другое, не менее страшное. То есть опасность уничтожения человечества сохраняется. Определяющая экономическая задача в разделенном мире – не отстать (или – соответственно – догнать и перегнать). Между тем перестройка производства, всего образа жизни на экологически безопасный путь требует большого самоограничения, отказа от форсированного развития. В условиях конкуренции, соревнования двух систем это невозможно, то есть экологическая проблема тоже не получает своего разрешения. Неэффективной по тем же причинам в разделенном мире окажется также борьба с другими глобальными опасностями.

  Конвергенция подразумевает отказ и от догматизма капиталистической идеологии ради спасения человечества. В этом смысле идея конвергенции примыкает к основному тезису нового политического мышления перестройки. Конвергенция тесно связана с экономическим, культурным, политическим и идеологическим плюрализмом. Если мы признаем, что такой плюрализм возможен и необходим, то мы тем самым признаем возможность и необходимость конвергенции. Близки к идеям конвергенции фундаментальные концепции открытости общества, гражданских прав человека, отраженные во Всеобщей декларации прав человека ООН, а также – в более отдаленной перспективе – концепция общемирового правительства.

  Если мы проанализируем основные тенденции в развитии современного мира, отвлекаясь от частностей и зигзагов, то мы увидим несомненные признаки движения в сторону плюрализма.

  В тех странах, которые мы называем капиталистическими или западными, во всяком случае во многих из них, наряду с частным сектором возник сектор государственной экономики. Еще более существенно развитие различных форм участия трудящихся в управлении и прибылях. Чрезвычайно важно создание во всех странах Запада институтов социальной защиты населения. Вероятно, мы можем сказать, что эти институты – социалистические по своей природе, но они превосходят по своей эффективности все то, что мы реально имеем в странах, называющих себя социалистическими. Я рассматриваю все эти изменения как капиталистическую часть общемирового процесса конвергенции.

  В социалистических странах трагический путь сталинизма (и различных его вариантов) повсеместно привел к антиплюралистическому обществу. Однако эта система оказалась неэффективной перед лицом задач интенсивного развития в условиях научно-технической революции, чрезвычайно бюрократизированной, социально ущербной и коррумпированной, губительной в экологическом смысле и расточительной в отношении человеческих и природных ресурсов.

  Сейчас почти во всех социалистических странах начался процесс изменений, получивший в СССР название перестройки. Первоначально в характеристике этих изменений вообще избегалось употребление слова «плюрализм» и тем более «конвергенция», сейчас иногда говорят о «социалистическом плюрализме». По моему убеждению, перестройка может быть успешной только при последовательном осуществлении глубоких системных плюралистических изменений в экономике, в политической сфере, в сфере культуры и идеологии. В настоящее время в социалистических странах намечаются отдельные элементы этого процесса. Картина изменений носит неоднородный, пестрый и в ряде случаев противоречивый характер. Я рассматриваю перестройку как часть общемирового процесса конвергенции, жизненно необходимую для социалистических стран и для всего мира.

  Кратко резюмируя, конвергенция – реально происходящий исторический процесс сближения капиталистической и социалистической мировых систем, осуществляющийся в результате встречных плюралистических изменений в эконо­мической, политической, социальной и идеологической сферах. Конвергенция является необходимым условием решения глобальных проблем мира, экологии, социальной и геополитической справедливости.

  Источник: sakharov-archive.ru
  .
  
  .

• Кристиан Терис: В момента се случва китаизация на Европа

  .

  Материал на Сhetilishte.com

  

  Очевидно е настъпило време Източна Европа да преподава уроци на Западна за значението на понятията „демокрация” и „човешки права”.

  На 24 ноември евродепутати от Румъния, Хърватска и Литва проведоха пресконференция, третата за този месец, на тема „Правата на хората”, на която с плам защитаваха правата и свободата на обикновения човек, вече от две години лишен от възможност за взима решения за собствения си личен живот.

  Кристиан Терис от Румъния, Стасис Якелунас от Литва, Мислав Колакучич и Иван Синчич от Хърватска, всеки от тях законно избран представител на народа си, се изправиха пред журналисти, за да изразят възмущението си от случващото се в страните от Европейския съюз и невъобразимия натиск, който се оказва на всеки гражданин, лишен от възможност да носи отговорност за здравословно си състояние.

  За съжаление и срам, на пресконференцията не присъстваше евродепутат, който да представлява България.

  Представяме Ви най-важните акценти от пресконференцията, като самият запис можете да гледате по-горе.

  Кристиан Терис: Темата на тази пресконференция е борбата за свобода, защитата на правата на хората от задължителните кoвид сертификати. В предишната пресконференция видяхте, че и други наши колеги се присъединиха към нас, а днес имаме и представители от Хърватска и Литва.

  Станис Якелунас: От миналата година се опитвам да подредя кoвид пъзела. Има няколко аспекта, като например произхода на виpyса, свързан с провеждането на опасни експерименти с патогени, наричани gаin оf funсtiоn – но областта, в която съм най-квалифициран, е статистиката и данните. Разбирате колко важни са надеждните данни, когато се взимат толкова сериозни решения, свързани с рестрикциите на нашата свобода.

  Трите институции, отговорни за статистическата информация в ЕС – Юростад, Европейската агенция за контрол на заразните заболявания и ECON, с които разговарях, се съгласиха, че единствените надеждни данни, свързани с виpyса, са данните за повишена смъртност. Според EUROMOMO, датската статистическа програма, повишената смъртност е в нормални граници от края на февруари тази година. Така че въз основа на тези данни вече не сме в състояние на пандемия.

  

  Особено по отношение на децата изощо не е имало повишена смъртност по време на тази пандемия.

  Така че, когато се вземат решения за въвеждане на кoвид cepтификати в Литва, например, за 12-годишни, изобщо няма никакво основание. Разтревожен съм от манипулирането на данните за този виpyс.

  

  Иван Синчич: Наскоро дигиталните здpaвни cepтификати станаха задължителни в Хърватска. Това незабавно предизвика недоволство и хората се организираха, за да се противопостовят. На 20 ноември се състоя исторически митинг на централния площад в столицата Загреб – най-мащабния политически протест в съвременната история на Хърватска.

  Много ясно послание бе отправено към хърватското правителство, водено от лоши политики и лоши научни познания. Хората се изправиха срещу кoвид cepтификатите, срещу дискриминацията и сегрегацията, срещу медийната цензура и срещу потискането на медицински и научни гледни точки, различни от официалните.

  Те бяха там, за да кажат „да“ на истиниската наука и на запазване на основните човешки и конституционни права.

  

  Хърватското правителство все още твърди, че невакcиниpаните хора разпространяват виpyса 20 пъти повече от ваkcинираните, което не е научна истина. Изследванията показват, че няма съществена разлика. Последното проучване на Lanset също го доказва. Хърватското правителство отказва да преразгледа решенията си въз основа на научните данни и факта, че зеленият cepтификат не е нищо повече от разрешение за разпространяване на инфeкцията.

  Протестите в Хърватска са фестивал на демокрацията и показват какво е всеобщото мнение, но, за да оправим нещата, те няма да са достатъчни. Европейците трябва да се организират все повече и повече. Нуждаем се от групи от адвокати и лекари, политици, журналисти и т.н., които да предприемат действия. Нужно е да бъдат предприети действия на европейско ниво. Политиците не се страхуват от протести. Виждаме масови протести – от Италия и Франция до Хърватска и много други страни, но повечето политици не желаят да променят нелогичната си политика.

  Затова е нужно да ги ударим там, където ще ги заболи най-много, и затова въпросът за кoвид cepтификата трябва да стане политически. Зеленият cepтификат стартира в тази сграда и тук трябва да приключи. Призовавам гражданите да се обединят.

  Кристиан Терис: В чл. 1 на договора за учредяване на ЕС пише, че той се основава на идеята за създаване на още по-близък съюз между хората в Европа, в който решенията се вземат, колкото се може по-прозрачно и в съгласие с гражданите.

  На предишната пресконференция показахме на света как договорите, подписани между ЕС и по-специално Урсула фон дер Лайен с медицинcките корпорации, произвеждащи ваkcините, бяха представени на обществеността и на нас като членове на Европарламента.

  40% от тези договори са почернени, така че текстът да не се чете. Никой в Европа, нито пък ние, избраните от народа за народа, знае какво точно съдържат тези договори. Какви са клаузите в тях, какви доставки са договорени от комисията. Това, което виждаме да се случва с тази пaндeмия, очевидно нарушава чл. 1 на ЕС.

  И точно това е разликата между тирания и демокрация.

  Да знаеш всичко, което правителството прави, е демокрация. Когато правителството знае всичко за теб, това е тирания. Тези договори са на стойност милиарди евро. Дори не знаем точните цифри. Те не са разкрити нито на нас, нито на Вас, журналистите, нито на европейските граждани. Това е проблем.

  

  Другият проблем е, че както гласи първия член, всички решения трябва да се взимат в полза на гражданите. През месец април 2021 г. Дидие Рейндърс, еврокомисарят по правосъдието, дойде на пленарното заседание на парламента и каза, цитирам: „Предложението на комисията е базирано на две основни ценности – недискриминацията и защитата на личните данни“. Ние гласувахме против, но мнозинството от членовете на парламента повярваха, довериха се на това, което каза еврокомисарят.

  Вижте къде сме сега, през ноември 2021 г. Хората не могат да ходят на работа, ако нямат зелен cepтификат, а в някои държави, ако не са вакcиниpани против волята им, хората не могат да влязат в магазин, не могат да пътуват не само между държавите, но дори и в градския транспорт.

  На нас не ни е позволено да влезем в Европейския парламент, ако нямаме зелен cepтификат. Но ние ще се противопоставим. Няма да се подчиняваме на решението на председателя на парламента, която поставя под това условие упражняването на собствения ми мандат, който ми е даден от народа.

  Проблемът е, че щом се опитват да изнудват нас, представете си какво се случва с останалите жители на Европа. Получихме хиляди имейли и чуваме гласовете на всеки един от Вас. Опитахме се да отговорим на всички, но е невъзможно, толкова много хора се оплакват и молят някой да ги чуе. Това не е Европа, в която искат да живеят. Където животът им зависи от cepтификат, който всъщност не cepтифицира нищо, защото всеки вакcиниpан може да се инфekтира и да разпространява инфekцията, и всеки, който е тестван, може да се зарази веднага, щом излезе от лаборатopията.

  Каква Европа искаме? Европа, в която правата и свободата на всеки гражданин са уважавани или тиранична Европа, какъвто беше Съветският съюз преди, когато хората нямаха права или поне не се признаваше да имат основни човешки права. На всички тези права се гледаше от бюрокрацията като на привилегия, която правителството би могло да ти подари.

  В параграф 62 от наложените рестрикции в ЕС пише: „Тези рестрикции уважават основните човешки права и спазват принципите, върху които е изграден ЕС.“

  Чл. 3 за фундаменталните човешки права на ЕС гласи: „Неприкосновеността на личността произхожда от правото на всеки на уважение към физическата му и менталната му същност.“

  Параграф 2 на чл. 3 гласи: „В полето на медицината и биологията трябва да се уважава следното: свободното и информирано съгласие на човека, който засяга.“

  Това ли се случва сега в Европа?

  Защото това, което виждаме да се случва в Австрия, например, е че хората няма да могат да упражняват основните си човешки права, освен ако не са вакcиниpани против волята им. И това се случва във все повече страни.

  В момента наблюдаваме трансформацията на ЕС от демокрация към тирания. Единият колега до мен е от бившия Съветски съюз, другите двама са от бивша Югославия. Аз съм от Румъния, бивша комунистическа държава. Всички ние сме живели в тирания. Знаем какво е. Точно това е причината да не мълчим сега.

  Не искаме жителите на Европа да живеят в такава тирания, в каквато, за съжаление, ние е трябвало да живеем. Koвид рестрикциите не бива да дискриминират, нито да задължават когото и да било да се вакcиниpа.

  В Кауфланд, Румъния, един от най-големите магазини, са разделили магазина на две – за вакcиниpани и за невакcиниpани хора. Вакcиниpaните влизат през една врата, невакcиниpaните през друга. Сложили са стени да разделят клиентите.

  Хора, в такава Европа ли искате да живеете? Не го вярвам. Затова сме тук днес, да се борим за свободата и за демокрацията. За да възстановим фундаменталните човешки права в Европейския съюз. Благодаря Ви!

  Последваха въпроси от журналисти.

  

  Първите два въпроса бяха зададени от Анна ван Денски:

  Защо озаглавихте конференцията си „Правата на хората“. Говорите за човешки права, но ги наричате „правата на хората“. Това, което казахте, е много близко до това, което пише в резолюция 2361 на Съвета на Европа, в която ясно се казва, че не бива никога да има принудителна вакcинaция или дискриминация. Така че защо не „човешките права“, а „правата на хората“?

  Вторият ми въпрос е за дигиталното наблюдение. В момента съществуват доста притеснения от защитниците на човешките права, а вие сте живели в СССР, когато дори още не е имало подобни инструменти за наблюдение и контрол, каквито има сега, и сте наясно. Притесненията са, че системата, която в момента се създава уж заради здравни грижи, е гигантски механизъм за наблюдение, който ще бъде използван по-късно като китайската система. Има притеснения, че Европа, опитвайки се да се справи с пaндeмията, използва китайските средства за наблюдение, което противоречи на основните човешки права. Според Вас, какви са възможностите на хората да се портивопоставят на системата, за да избегнат да бъдат наблюдавани и контролирани като в Китай?

  Кристиан Терис: Предвид това, което виждаме да се случва сега в цяла Европа, ако говорим общо за човешките права, не много от тези бюрократи ще разберат за какво става въпрос. „Човешки права“ е общ термин, с който всички сме съгласни, но в този случай говорим за „правата на хората“, които уж имат човешки права.

  Не говоря просто за някакви абстрактни права, относно които всички сме съгласни, че трябва да бъдат уважавани. Сега говорим за реални хора. Хората се притесняват, че губят работата си, че няма да могат да изплащат ипотеките си, че няма да могат да водят децата си на училище, ако не са вакcиниpaни. Затова дискусията в цяла Европа сега трябва да е за хората – дали всички тези мерки помагат на хората или не. Очевидно от това, което видяхме досега, не само нарушават човешките им права, но и изобщо не им помагат.

  Това, което наблюдаваме, е китайнизацията на Европа. Виждаме какво се случва в Китай в момента със социалната кредитна система, с наблюдението и контрола на всеки един човек – от начало до край – всичко, което прави, навсякъде, където ходи. Правителството контролира всичко, наблюдава всичко. Това представлява тиранията. Правителството знае всичко за теб – къде ходиш, какво ядеш… Това е тиранична система. И виждаме тази система да се въвежда тук и сега под лидерството на Урсула фон дер Лайен, бавно, но сигурно.

  Зелените cepтификати бяха просто първата стъпка. В момента има още няколко предложения на обсъждане в парламента, като например идентификатор на европейския портфейл и европейска карта за социални осигуровки. Всички тези неща създават система за контрол и наблюдение, за поставяне под условие на всички права на европейските граждани.

  Казаха, че било нужно въвеждането на европейската карта за социално осигуряване, за да се улесняла свободата на движение. Помните ли кога го чухме това? Когато въведоха зеления cepтификат. Това е същият наратив и аз ви каня Вас, като журналисти, просто да наблюдавате какво казват и какво правят. Защото има 180 градуса разлика между това, което казват и обещават, и това, което правят. Не трябва да позволяваме това. Трябва да помним, че Европейският съюз бе създаден като тотална опозиция на Съветския съюз. Създаден е като свободна зона, не като зона за контрол и масово наблюдение. Наш дълг е да се противопоставим на това.

  Иван Синчич: Има си стандарт в закона – всеки е невинен до доказване на противното. Същият е стандартът и в здравната система. Всеки е здрав, докато не бъде диагностициран. Сега се случва обратното. Всеки е заплаха, докато не докаже, че е здрав и безопасен. Това просто е пълна лудост и е неприемливо.

  В Индия например, от месеци вече почти няма никакви кoвид случаи, но независимо от това някои щати решиха да въведат дигиталния зелен cepтификат. В Европа казват, че защото имаме висок брой новозаразени, ни трябва зелен cepтификат, но в Индия нямат от месеци вече, но все пак планират да го въведат. Защо? Няма причина за това. В Индия съществуват социални програми за безплатна храна за бедни хора и те не могат да я получат, ако нямат cepтификат. Сега провеждат кампания за сплашване на населението, която гласи, че въпреки че няма проблем с виpyса, трябва да се приготвят за третата вълна. Така че не мисля, че причината за този зелен cepтификат е просто в кoвид кризата.

  Вторият журналистически въпрос зададе Халид Амит Фарухи:

  

  Не смятате ли, че проблемите са по-сложни? Когато говорите за събиране на лични данни – от половин век ЕС е наблюдавано общество. Преди 25 години прекосих границата и те имат данните ми, имат всичко в германската база данни. Ако някой наруши закона в ЕС, може да бъде открит за 10 минути. А сега сме в пaндeмия и повечето хора в Европа са наистина изплашени от невакcиниpaните. Демокрацията е управление на мнозинството и мнозинството се страхува. Съвсем малка, незначителна част от хората не искат да се вакcиниapт и медицинските експерти казват, че те са заплахата. Защо трябва да поставяме мнозинството от хората в Европа в опасност, само защото някои хора не искат да се вакcиниpaт? Чие право искате да защитавате, когато много малка част от хората всъщност представляват заплахата. Погледнете цифрите. Аз живея в Белгия, 25 000 човека умряха от кoвид, а сега вече почти няма новозаразени. Това са фактите, не е мое мнение, а факт. (Новозаразените в Белгия всъщност са 17 000 среднодневно, на 26 ноември са починали 50 души – бел. ред. chetilishte.com).

  Кристиан Терис: Благодаря за въпроса, тъй като съм сигурен, че много хора в Европа също си го задават. Първо, не живеем в демокрация. Живеем в това, което се нарича Конституционна демокрация. Това, означава, че има определени основни права, които са индивидуални, лични.

  Никой не може да гласува например, да отсече една от ръцете Ви. Защо не? В зависимост дали сте десничар или левичар, има завишен риск да наръгате някого. Да отсечем ръцете на всички! Да сме сигурни, че всички са в безопасност. Такова общество ли искаме?

  Точно това е причината да съществуват определени фундаментални човешки права, които са индивидуални и лични и едно от тях е неприкосновеността на тялото. Никога никой извън Вас не може да гласува Вие да си инжектирате нещо или пък да изядете нещо, да направите нещо с тялото си. Това може да стане само по Ваша воля и по Ваше желание. Ваше решение е какво да правите със собственото си тяло. Ако не разбираме този основен принцип, значи не разбираме как е създаден западният свят. Защото точно това се случва сега в Китай, където се вземат органи и телесни части от затворници, за да се дават на комунистическите бюрократи. Такава Европа ли искаме? Не вярвам.

  Твърдите, че някакви експерти казват, че невaкcиниpaните са заплаха за вaкcиниpaните. Нека Ви попитам нещо: щом са ваксинирани и ваксините работят толкова добре, защо се страхуват от някого, който не е вaкcиниpaн? Нали това е причината да се вaкcиниpaш. Това е причината да приемаш медицински продукт. Ти да бъдеш защитен. Не можеш да хвърляш вината за това, че даден медицински продукт не работи по начина, по който ти е рекламиран, върху хората, които не го ползват.

  Трето, споменахте нещо за събирането на данни. Вярно е, че когато пресичате границата, когато вършите определени неща, правителството събира данни за Вас. И е добре да се дискутира въпросът дали не се събират твърде много данни, когато се пътува от една страна в друга. Съгласен съм.

  Проблемът сега, обаче, е друг. Проблемът е, че изместихме тежестта на доказването. Във всяка демокрация има правоприлагащи органи. Органи, които прилагат закона в случай, че го нарушиш. Има полиция, има прокуратура и т.н. Проблемът сега е, че вече имаме служители, контролиращи „подчинението“ на закона. Знаете ли кои са тези хора? Ако искате да влезете в ресторант, трябва да си покажете зеления cepтификат на човек, който може и да няма зелен cepтификат, на човек, който няма никакво медицинско образование, той просто е сервитьор там. Сега си длъжен да показваш на друг човек, на друг индивид, друг гражданин, който е същият като теб, че ти се подчиняваш на закона.

  Трансформираха цялото общество, обърнаха го с главата надолу. Когато видиш полицай, знаеш, че вероятно ще си имаш проблеми, ако си нарушил закона. Ако си нарушил закона, трябва да бъдеш разследван и наказан. Но щом си свободен гражданин, да ходиш на всеки ъгъл да доказваш на други граждани, че се подчиняваш на закона, е абсолютна лудост. Ако прочетете визията на бащите основатели на Европейския съюз, никой от тях, дори в най-страшните си кошмари, не би повярвал, че такова нещо ще се случи с ЕС.

  Иван Синчич: Демокрацията може и да е управление на мнозинството, но с пълно зачитане на правата на малцинството. Точно затова имаме конституция.

  Само дето не съм сигурен, че нежелаещите да се вакcиниpaт са малцинство. Предполагам, че в Белгия е така, но в Хърватска, в Източна Европа сме достигнали до около 45% с една доза, и то само защото хората са принуждавани, изнудвани, насилвани да си поставят вакcинaта.

  В Хърватска желанието на мнозинството хора е да преминат през тази криза без вакcини. С други мерки. Мисля, че такава е и ситуацията в България, Румъния, вероятно и в някои западноевропейски страни. Не бива да налагаме принудително даден медицински продукт на никого.

  Не е за вярване, че същите хора, които досега врещяха за правата на малцинствата, днес се борят за правата на мнозинството, докато в същото време статистиката показва, че 43 мерки за физическо наблюдение са приети в 27 държави. 22 държави са използвали дронове за наблюдение на нарушителите на правилата. Увеличила се е употребата и на програми за лицево разпознаване. Европа въведе повече мерки за наблюдение от всеки друг регион.

  Интернет цензура е възникнала в повече от 28 държави, спиране на интернет в 13.

  Най-малко 120 приложения за проследяване на контакти се използват в 71 държави, 60 вида други мерки за цифрово проследяване на контакти са използвани в 38 държави. В САЩ се използват 23 приложения за проследяване на контакти, повече от която и да е друга страна в света.

  В момента функционират 73 приложения за цифрови здравни cepтификати. Те са изтеглени най-малко 18,8 милиона пъти. 82% от тези приложения имат неадекватни политики за поверителност и защити. Приложенията за право на достъп до работното място и приложенията за достъп до обществени места са най-често срещаните, следвани от приложенията за международни пътувания.

  49% от приложенията изобщо нямат политики за поверителност. Също толкова не разкриват каква точно лична информация събират. 81% не разкриват колко дълго ще се съхраняват данните. 58% споделят информацията с трети страни. 67% заявяват, че ще споделят потребителска информация с правоприлагащите органи и власти, в случай, че бъдат поискани.

  По голямата част от тези приложения нито гарантират безопасността на личните данни, които събират, нито е известно по какъв начин ще бъдат използвани в бъдеще. Можете да проверите тази информация в COVID-19 Digital Rights Tracker и в COVID-19 Civic Freedom Tracker.

  Голямата част от тези мерки за наблюдение драматично застрашиха гражданските свободи и правото на личен живот, което се явява сериозен фактор за увеличаване на скептицизма към тях.

  Източник: Сhetilishte.com

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Послеслов: Вчера, 1 декември т.г., председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова всички държави членки на Европейския съюз да обсъдят и обмислят въвеждане на задължителна ваксинация на всички свои граждани. Този призив бе широко отразен в медийния мейнстрийм. За разлика от това, пресконференциите на евродепутати, опитващи да защитят правата на европейските граждани, остават отразени само в медийната периферия. И много граждани на ЕС, включително и тези в България, може изобщо да не чуят за тях. Докато един ден не се окаже, не дай Боже, че Европейският съюз е заприличал наистина на Съветския съюз и Китай.

  .

• След преговорите за кабинет: ДАБЧ да се трансформира като структура към МВнР

  .

  КИРИЛ ПЕТКОВ СЛЕД ПРЕГОВОРИТЕ: НЯМА ТЕМА, ПО КОЯТО ДА НЕ СМЕ СЕ РАЗБРАЛИ

  Част от темите, по които е постигнато съгласие:

  България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на Закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет. Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите. Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване. Подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ и др. 

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион.

  „Това бяха 18 много интензивни разговора, четвърти ден подред, но нямаше тема, в която да сложим българския интерес и да не постигнем огромно съгласие. Това означава, че няма значение дали сме леви, център или десни. Пожелавам да изпълним всички точки с реални действия и след четири години България няма да изглежда по този начин“.

  Това заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков след края и на последната, 18-та преговорна тема „Международни отношения“ между експертните групи за съставяне на коалиционно споразумение с „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

  Петков заяви, че брандът на България трябвало да стане „Страната, която успя да изкорени в бързи мащаби проблема с корупцията“.

  Запазване на позицията на България по отношение Република Северна Македония /РСМ/ и нейното надграждане в конструктивен дух, договориха участниците в бъдещата коалиция.

  България очаква от властите на РСМ за гарантират трайно правата на гражданите на РСМ, които се самоопределят като българи. Относно работата на съвместните комисии, предвидени в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РСМ, участниците в коалиционния формат приеха те да заседават всеки месец. „Искаме да направим реален календар на тези срещи – минимум един път на месец и реално да постигаме резултати“, каза Кирил Петков.

  Потвърждаване на евроатлантическата интеграция на България, интеграция в областта на правосъдието, енергетиката и здравеопазването, както и реформиране на европейската политика по миграция и убежища, ще са сред целите на българската външна политика на евентуално коалиционно управление.

  Пътна карта за приемането на страната ни в Еврозоната, в съответствие с финансовата и икономическата ни стратегия и ефективна комуникационна стратегия, също ще залегне в споразумението за управление. Както и присъединяване към Шенгенското споразумение. Недопускане на диференцираната интеграция в ЕС „на две скорости“ и ускоряване на работата по приемането и прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, бяха част от предложените мерки.

  Друг акцент в разговорите бе осигуряването на финансово обезпечена политика за развитие на отношенията със съседните страни.

  Да бъдат запазени правата на българите във Великобритания също обедини преговарящите, също и равноправни отношения с Русия, основани на принципите на международното право, настояване за връщане на българските архиви. Фокус ще има и върху правата на българската общност в Украйна. Преглед и осъвременяване на Закона за българите в чужбина и актуализация на нормативната база, предвижда бъдещата политика на евентуалния коалиционен кабинет.

  Държавната агенция за българите в чужбина да се трансформира като структура към МВнР, предвижда бъдещата управленска програма. Нужен е също цялостен анализ и стратегически преглед на дипломатическата служба, резултати от който да се обсъдят в коалиционен формат. Преговарящите страни се договориха и за систематична оценка на качеството на консулските услуги за гражданите, създаването на доброволен регистър за българите в чужбина, създаване на Фонд „Стамболов“ за финансово осигуряване на българи, които да завършват в елитни чужди университети, срещу ангажимента след това поне пет години да работят в България. Кирил Петков поясни, че тази финансова помощ е грант и като такъв си остава заем, ако студентът реши да остане в съответната държава.

  Сред целите на външната ни политика ще е задълбочаване отношенията с Република Корея, Япония, Канада, Индо-тихоокеанския регион. Задълбочаване на стратегическото сътрудничество със САЩ. Взаимоизгодно сътрудничество с Китай в синхрон с подхода на ЕС. Засилване диалога с Близкия Изток и Северна Африка. Запазване на добросъседските отношения с Турция, запазващи достойнството на страната ни и при спазване на човешките права. Подкрепа за ново споразумение между ЕС и Турция по въпроса за бежанците, също обедини преговарящите.

  Сред приоритети е засилване ролята на МВнР за развитие на външноикономическите връзки, гарантиране на енергийната сигурност, привличане на чуждестранни инвестиции.

  Активно участие в преговорите за членство в ОИСР до 2023 г. също се очаква да залегне в коалиционното споразумение в частта за външната политика.

  Насърчаване на участието на българите по света в изборния процес чрез улесняване и сигурно гласуване също стои на дневен ред. Как ще бъде точно – дали ще е дистанционно или по пощата, това е въпрос на анализ, каза Кирил Петков. Преглед и осъвременяване на съществуващия Закон за българите в чужбина, както и подпомагане от страна на МВнР работата на МОН при оказване на помощта за българските училища зад граница, и подобряване на консулските услуги, изнесени консулски услуги и дигитални услуги, също са част от приоритетите. Друг акцент бе подобряването на състоянието и управлението на имотите зад граница.

  Участниците се обединиха около позицията за възстановяване на диалога с Русия, в рамките на ЕС, и развитие на равноправни отношения на база принципите на международното право.

  Източник: Еpicenter.bg

  .

• Учен предупреждава: Отказът да приложим алгоритъм за унищожаване на вируса е предумишлено убийство на милиони

  .

  Вече два дни от телевизора, електронните медии и социалните мрежи ни залива информация за новия короновирусен щам – Омикрон, кръстен на петнадесетата буква от гръцката азбука. Съобщават ни колко той потенциално е по-опасен от варианта Делта. И как незабавно трябва да се ваксинираме, независимо че той може да заразява и преболедували, и ваксинирани.

  Следват две от многото подобни мнения във Фейсбук.

  

  

  Положението е действително сериозно. И е добре, че имаме български учен, който ни алармира, често преди всички други, за опасността. Георги Маринов е молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд. Само преди дни на страниците на Еврочикаго публикувахме предупреждението му за надвисналата опасност. По-долу ще Ви представим пространно интервю, публкувано за първи път в здравния портал Zdrave.net (вж. линк).

  В интервюто младият учен обяснява какво представлява новият южноафрикански вариант, доколко опасен е той и какъв, според него, е начинът да унищожим коронавируса завинаги. Пълния текст ще намерите най-долу, а тук сме извадили основните акценти на казаното от Г. Маринов:

  – Данните говорят за потенциален рестарт на пандемията отначало.
  – Вероятно основният механизъм за възникване на варианти до момента са хроничните инфекции в хора с имунна недостатъност. В южната част на Африка са концентрирани повечето болни от СПИН. Десетки милиони такива хора, повечето от които бяха заразени със SARS-CoV-2 след трите опустошителни вълни, и които представляват армия от инкубатори на нови варианти. И вероятно е да ни чакат още много неприятни изненади, освен ако не се окаже нужната помощ на тези държави да се изчистят от вируса.
  – РНК ваксините индуцират няколко пъти по-високи антитела от тези след преболедуване. Но протекцията за съжаление трае само няколко месеца, тъй като неутрализационните титри падат много бързо.
  – Единственото разумно заключение е от днешна дата всеки следва да се счита за напълно неваксиниран и незащитен, дори и да е с пресни три дози и дори и току-що да е прекарал COVID (аз си сложих трета доза миналата седмица, но сега ще се наложи да мина обратно от N95 маски на P100).
  – Има вируси, които са по-силни от адаптивния имунитет. HIV е класическият пример, а коронавирусите също са в тази категория. Трябва винаги да се помни, че ако се създаваше траен имунитет към тях, те щяха много отдавна да са изчезнали сред прилепите.
  – При SARS-CoV-2 става въпрос за комбинация от антигенен дрифт и за висока скорост на репликация, а на клетките на имунната памет им отнема няколко дена да се задействат. През това време върви мощна експоненциална репликация. Съответно единственото нещо, което наистина защитава, са високите нива на вече съществуващите неутрализиращи антитела. Само че тези антитела спадат много бързо (след ваксиниране или преболедуване) и тогава защитата се губи.
  – SARS коронавирусите съществуваха в природата и преди пандемията. Също както и MERS, Ебола, Марбург и какво ли още не, но никой до момента не ни казваше, че трябва „да се научим да живеем с тях“, нали?
  – SARS-1 от 2003 г. беше десет пъти по-смъртоносен, но при Ковид-19 механизмът на патогенезата е на две нива – директно клетъчно увреждане от вируса, който има много широк тропизъм в тялото, тъй като ACE2 рецепторът е експресиран в много от вътрешните органи, и, което изглежда е по-важното, има няколко механизма, чрез които се получава хиперактивация и дисрегулация на собствената имунна система, която после нанася повечето поражения.
  – Елиминацията на COVID е технически много добре дефиниран и напълно решим проблем – трябва да се идентифицират всички заразени, след което да се изолират, докато те изчистят вируса, и да се блокират пътищата за неговото повторно внасяне. И знаем как да го направим. Но ние отказваме да приложим добре установения и гарантиран да проработи алгоритъм за постигането на тази цел, по политически причини. Което, първо, е реално предумишлено масово убийство на милиони, и второ, гарантира, че пандемията никога няма да свърши. Ако развитията от последните няколко дена не убедят всички в това, не знам какво ще може да го направи.

  Все пак Г.Маринов споменава: „Надявам се реалният живот да ме опровергае с по-позитивни новини.“

  Нека припомним, също в няколко реда, какво младият учен сподели неотдавна пред Еврочикаго и БНР, което публикувахме под заглавие: «Главният въпрос при Ковид-19 е кой да плати цената».

  – При тези вируси стадният имунитет е нетраен. Правителствата разчитат само на ваксините, които не са нито необходимо, нито достатъчно условие за решаване на проблема. Ако се прилагаше навсякъде правилен поход, то може би вече бихме забравили за вируса.
  – Ваксините намаляват смъртността. Но дори при 90% сигурност при тях, ако живеете 60 години, то ще сте изкарали болестта 6-7 пъти.
  – В дългосрочен план съществуването на ваксините ще убие повече хора, отколкото те ще спасят директно. Не трябваше да става така, но това е реалният ефект, тъй като така се дава картбланш на правителствата да си измият ръцете и да поддържат политика на масово заразяване. Докато преди това нямаше друг избор освен да се контролира заразата.
  – Без сериозна реформа на самото общество, едва ли е възможно да победим пандемията. COVID изложи на показ всички дефекти на съвременното общество, трупани през последните 50 години. Миналата пролет аз си мислех наивно, че това ще стимулира такава реформа, но се излъгах жестоко, защото вместо това, за да няма реформа, много милиони невинни хора по света бяха осъдени на смърт и още много пъти по толкова на трайни увреждания.
  В 21-и век сме, имаме технологията. Пречката е политическа – някой трябва да плати за локдауна, тъй като локдаунът означава, че държавата трябва да окаже финансова подкрепа на обикновения човек, който ще е принудително безработен по време на този локдаун, т.е. да преразпределя ресурси от богати към бедни, което е неприемливо като прецедент.
  В крайна сметка успех ще има, при наличие на политическо желание за това. И седенето под локдаун няколко месеца е за предпочитане пред редукцията на продължителността на живота и постоянния хаос, които ни чакат иначе.

  Припомняме и няколко реда от мнението на Г. Маринов, което преди седмица публикувахме ТУК 

  „В Австрия така наречения „локдаун за неваксинираните“ не е проработил (кой ли би могъл да предположи, че ще стане така?), което налага да се наложи пълен локдаун на цялата държава за три седмици.
  Постваксинационни локдауни трябваше да има и в България и Румъния, но геноцидната политика, която се води от всички правителства на континента, в тези държави се толерира до много по-екстремни нива на смъртност и страдание, тъй като процесът на десенситизация е много по-напреднал, и такива не бяха наложени.
  От самото начало трябваше много ясно да се каже, че трябват 85% имунитет. Имунитет, а не ваксинация, тъй като реалният имунитет се дава от броя ваксинирани, умножен по ефективността на ваксината спрямо инфекция.
  Бяха заровени дълбоко в небитието и още по-ранните резултати от експерименти с животни, още от пролетта на 2020 г., които ясно показаха, че РНК ваксините не са стерилизиращи и че могат да бъдат пробити при достатъчно висока начална доза на вируса.
  И се появи Делта вариантът, който е поне два пъти по-заразен от оригиналния Ухански щам и който се справя много добре с пробиването на съществуващите ваксини. В резултат стадният имунитет стана невъзможен, тъй като пиковата защита спрямо инфекция с две дози РНК ваксина е 75%, а стойността на 1-1/R_0 за R_0 от порядъка на 10 (още една систематична лъжа с цел да не се „плашат хората’“ е, че R_0 на Делта варианта е само 6) е над 90%. Т.е. и 100% от популацията да се ваксинира, пак няма да има стаден имунитет, тъй като 100% по 75% е равно на само 75%, т.е. много по-ниско от нужното число.
  До такова положение се стига в резултат на систематичния отказ да се погледне обективната реалност такава, каквато е – с природата не може да се преговаря и тя не може да бъде измамена с традиционните политически хватки.
  Същевременно, ако SARS-CoV-2 беше оставен да върлува безпрепятствено, понеже „всички ще го изкараме“ и „трябва да се научим да живеем с вируса“, то от това логично следва, като минимум, че от усилията да се контролира всичко останало, което е по-малко опасно от SARS-CoV-2, няма никакъв смисъл.»

  Следва пълния текст на интервюто на Г. Маринов за «Здраве.нет». Надяваме се казаното от него да достигне до повече читатели.

   

  

  Георги Маринов е молекулярен и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд. Пред Zdrave.net той обясни какво представлява новият южноафрикански вариант, доколко опасен е той и какъв според него е начинът да унищожим коронавируса завинаги.

  Появи се нов вариант на COVID, който е твърде притеснителен. Какво всъщност представлява Южноафриканският вариант и колко по-страшен е в сравнение с Делта?

  Вариантът беше забелязан за първи път във вторник сутринта. И се получи нещо безпрецедентно – обикновено тези неща се забелязват от малката група „ловци на варианти“, които ги следят, след което следват седмици на игнориране от широката общественост и едва тогава започва да им се обръща внимание (точно така се получи с Делта – минаха два близо месеца между осъзнаването на опасността от този тесен кръг хора и нейното по-широко признаване).

  Не и в този случай – тук изминахме целия път от постване на първите секвенции в GISAID базата данни и предложение за нов вариант в GitHub-a на PANGO, до официално обозначаване на новия вариант (B.1.1.529), до заглавия в световната преса в рамките на само 36 часа, а след още ден вече имаме и затваряне на граници. Което показва колко сериозно е положението и какво е нивото на уплаха на доста високо ниво.

  Вариантът се е появил най-вероятно в района около Йоханесбург и Претория в Южна Африка, където в момента той движи безпрецедентна по скоростта си четвърта вълна. Малко контекст, за да се разбере какво означава това – в Южна Африка населението е със средна възраст под 30 години, но страната е загубила 0.45% от популацията си по време на пандемията (толкова е извънредната смъртност; официалната е много по-малко, тъй като там повечето хора умират без да се тестват), някои провинции – дори и 0.65%. За сравнение, България води в тази печална класация, като е загубила вече между 0.7-0.9% от населението си (в зависимост от това, какво ще покаже преброяването относно знаменателя в калкулацията), но при нас имаме застаряло население със средна възраст oт 45 години.

  Тази смъртност в Южна Африка е в резултат на три големи вълни – първата е през лятото на 2020 г., движена от оригиналния B.1 вирус, втора от края на 2020 г. и началото на 2021 г., движена от новопоявилия се тогава вариант B.1.351, и трета вълна от средата на 2021 г., движена от Делта. Третата вълна беше толкова голяма, колкото двете първи вълни взети заедно. Но още след първата вълна имаше сероизследвания, показващи заразяване от 20%, 30%, даже и 50-60% на места в страната, а след втората вълна се отчитаха стойности между 40% и 65%.

  Т.е. след Делта вълната в Южна Африка е трябвало да има малко хора, които не са прекарали вече COVID, както и голям брой, които са го карали повече от веднъж (имаше много реинфекции още по време на втората вълна). Към това се добавят и около 30% ваксинации.

  В този контекст наблюдаваме безпрецедентен по скоростта си скок на случаите (с 320% само за седмица в района на Йоханесбург и Претория) и също толкова безпрецедентна подмяна на доминиращия вариант. Дори на Делта беше нужен поне месец да стане доминантен, когато изместваше предишните варианти, като това ставаше в популации с много по-ниски нива на предишно заразяване, а тук виждаме как за по-малко от две седмици всички случаи вече са новият вариант. По първоначаните сметки, новият вариант има 500% предимство, т.е. поне шест пъти по-високо, спрямо това на Делта спрямо Алфа.

  Има две възможности да се обясни това.

  Първо, вариантът наистина е невероятно суперзаразен. Само че това би го направило в пъти по-заразен и от дребната шарка, така че едва ли е само това.

  Второ, вариантът показва пълна или почти пълна резистентност към съществуващия имунитет (отново, говорим за Южна Африка, където почти не са останали неинфектирани и неваксинирани хора) и реално сме се върнали към февруари-март 2020 г., когато за последно се наблюдаваха такива епидемиологично криви. Т.е. в момента всички тези хора, които са карали COVID преди или са ваксинирани, се заразяват от вирус, който не се интересува особено от това, че те имат антитела към предишните, много различни от него, версии на SARS-CoV-2.

  Вероятно става дума за комбинация от двете неща.

  B.1.1.529 има абсолютно ужасяваща комбинация от мутации, имащи отношение към избягването на съществуащия имунитет (за това по-подробно в отговора на по-следващия ви въпрос).

  Но освен това има и серия мутации, за които се знае от други варианти, че дават по-висока заразност – мутации в N протеина, които осигуряват по-ефективно „опаковане“ на вирусните частици, мутации в т.нар Furin Cleavage Site (FCS) на S протеина, които водят до по-висока заразност и повишена способност за предизвикване на сливане на заразени с незаразени клетки, и мутации, за които се подозира, че водят до по-мощна анти-интерферонна активност.

  Дори и отявлен песимист като мен не предполагаше, че ще се стигне до поява на нещо такова толкова внезапно и от нищото, но ситуацията ескалира много бързо и е наистина критична в момента – говорим за потенциален рестарт на пандемията отначало.

   

  Каква е причината за възникването на новите варианти?

  По всичко изглежда, че основният механизъм за възникване на варианти до момента са хроничните инфекции в хора с имунна недостатъност. Това дава възможност на вируса да еволюира в продължение на много месеци под натиска на имунната система, която обаче не е в състояние да го изчисти напълно, и по този начин да акумулира много и разнообразни мутации. Докато в един момент удари джакпота и намери точната комбинация, която да създаде нещо наистина чудовищно.

  В подкрепа на тази идея са няколко факта.

  Първо, има серия публикувани директни изследвания върху такива пациенти, при които вирусът бива секвениран лонгитудинално (има документирани случаи на пациенти, които не могат да изчистят инфекцията и повече от година), и точно това се наблюдава – акумулация на мутации с течение на времето.

  Второ, няколко от новопоявилите се през последните 12 месеца варианти показват т.нар дълги разклонения във филогенетичното дърво, т.е. те се появяват изведнъж с много мутации и са много отдалечени от всички останали секвенции, без да има нищо близко до тях. Това означава, че най-вероятно не става дума за предаване на вируса през отделни хора, при което той да акумулира мутации постепенно (тъй като в такъв случай може да се очаква да се наблюдават междинни секвенции), а точно за сценария, който описах по-горе.

  Такъв беше случая и с B.1.1.7/Алфа, и с B.1.351/Бета, и с P.1/Гама, и т.н. Особено драстични са обаче последните два случая, които се появиха на рекордно дълги такива клонове на дървото – първо B.1.640 от Конго (Бразавил), който също имаше много плашеща колекция от мутации и беше първо открит през октомври, но той е нищо в сравнение с B.1.1.529.

  За отбелязване е, че Делта беше изключение от това правило, тъй като той се появи вече с доста голямо генетично разннообразие от самото начало, така че там вероятно е ставало дума за предаване между хора, но вероятно пак с имунна недостатъчност.

  Трето, до момента най-много и най-дивергирали варианти идват от южната част на континента Африка, като държавата Южна Африка ги открива първа, но не е никак ясно дали всички от тях са се появили за първи път в нейните граници, просто в околните държави почти или изобщо не се секвенира, с изключение на Ботсвана) – първо B.1.351, после C.1.2, B.1.638, сега и B.1.1.529. А.30 също беше хванат там, макар че вероятно е от Танзания. А това е регионът в света, в който са концентрирани повечето болни от СПИН. Говорим за десетки милиони такива хора, повечето от които бяха заразени със SARS-CoV-2 след трите опустошителни вълни, и които представляват армия от инкубатори на нови варианти.

  Съмнително е дали B.1.1.529 ще е последният такъв вариант, който ще излезе от там, по-вероятно е да ни чакат още много неприятни изненади, освен ако не се окаже нужната помощ на тези държави да се изчистят от вируса.

   

  До колко работят ваксините срещу новите варианти?

  Няма как да се даде цифра за ефективността без никакви емпирични данни, но може да се даде контекста на това, което се знае.

  Първо, да уточним, че самият въпрос изпуска нещо много важно – доколко работят ваксините е функция на това каква е ваксината, колко дози са сложени, и най-важно, колко време е минало след последната доза. Протекцията за съжаление трае само няколко месеца, тъй като неутрализационните титри падат много бързо. С Делта варианта вече имахме огромен проблем с пробивите във ваксините.

  Второ, по груби оценки, човек си губи защитата от инфекция, когато неутрализиращите му антитела паднат 5 пъти под средното ниво при наскоро преболедувалите. Защитата от тежко протичане се губи след по-нататъшно спадане, от порядъка на 20-30 пъти. Като РНК ваксините индуцират няколко пъти по-високи антитела от тези след преболедуване.

  Спрямо B.1.351/Бета вариантът неутрализацията спадна около 8 пъти само от промянта на антигенните свойства на вируса. B.1.351 имаше три мутации в RBD – K417N, E484K и N501Y.

  Спрямо колумбийският вариант B.1.621/Мю, редукцията е 12 пъти. RBD мутациите при B.1.621 са R346K, E484K и N501Y. В последните месеци се появи по-мутирала версия на B.1.621, с допълнителна Y449N мутация, но тя не е измервана директно.

  Спрямо C.1.2, редукцията е 1.7 пъти повече от тази при B.1.621 – беше измерена на друга скала така че нямаме директно сравнимо число, но можем да предположим поне 15 пъти. Със сигурност повече от B.1.621/Мю. Там мутациите са Y449H, E484K и N501Y, понякога и плюс T478K.

  Трябва да се отбележи и това, че Делта вариантът има само две RBD мутации – L452R и T478K. В NTD има почти пълна загуба на неутрализация, но това е така за повечето варианти – NTD е много пластичен и там е лесно да се еволюира резистентност. При Делта основният механизъм на пробиване на ваксините е най-вероятно скоростта на репликацията и скриването от имунната система чрез образуването на синцитиуми, което позволява на вируса да се намножи много бързо до нива, на които адаптивния имунен отговор не може да насмогне.

  B.1.640 има пет мутации – R346S, N394S, Y449N, F490R, N501Y. Той не е измерван директно, само че е сигурно, че е много по-резистентен от C.1.2, просто на база количеството и позицията на мутациите (F490S е основната резистентна мутация при C.37/Ламбда варианта от Перу).

  След тази дълга прелюдия, ето колекцията от RBD мутации в новия вариант:

  S371L

  S373P

  S375F

  K417N

  N440K

  G446S

  S477N

  T478K

  E484A

  Q493K

  G496S

  Q498R

  N501Y

  Y505H

  Общо 14 на брой!

  Имаме T478K от Делта, K417N, E484 и N501Y мутации (каквито има в Бета и други варианти), плюс още много. За някои от тях се знае не малко. N440K е още една резистентна мутаци, която се наблюдаваше преди в няколко от по-малко известните варианти по света, същото важи и за S477N. G446S и G496S също са резистентни мутации, това се знае от ин витро изследвания, но те до момента не са дефинирали варианти. За мутациите около позиции 370-375 не се знае нищо.

  Но Q493K и Q498R са добре изследвани преди ин витро и за тях се знае, че са силно резистентни към антителата, образувани спрямо оригиналния вирус, като същевременно в точната комбинация могат да повишат афинитета към ACE2 рецептора около хиляда пъти. Даже беше мистерия защо едва сега се появява вариант с тях – очакваше се това да стане отдавна (но разбира се не точно в тази форма).

  Т.е. имаме множество мутации във всеки от трите неутрализиращи RBD епитопа. NTD също е неутрализиран напълно – там имаме A67V, del69-70 (поради която делеция една от PCR пробите не работи, което позволява вариантът да се следи и без секвениране), T95I, G142D, del143-145, del211/L212I, и ins214EPE.

  Има и още нещо важно – наскоро беше изследвана крос-неутрализацията между B.1.351/Бета и Делта вариантите. И се оказа, че човек, който преди е преболедувал Делта, неутрализира Бета с 34 пъти редукция, т.е. за него Бета е почти нов вирус. Този сценарий не го видяхме в реалния живот, тъй като Бета изчезна, но лабораторните резултати са обективни и реални.

  Това са фактите.

  На тяхна база единственото разумно заключение е от днешна дата всеки следва да се счита за напълно неваксиниран и незащитен, дори и да е с пресни три дози и дори и току-що да е прекарал COVID (аз си сложих трета доза миналата седмица, но сега ще се наложи да мина обратно от N95 маски на P100). И да се надяваме ваксините да имат някакъв ненулев ефект, но като се има предвид как те бяха пробити от Делта, никой не бива да разчита на каквато и да било ефикасност.

  Това го казвам с пълното осъзнаване, че ще бъда обвинен за пореден път в „алармизъм“, но отново, изложих подробно фактите именно за да видите на какво се базира това заключение.

  И нека се надяваме реалният живот да ме опровергае с по-позитивни новини.

   

  Защо ваксините не влияят на клетъчната памет и се налага реимунизация? По-точно защо не обучават организма как да се справя с коронавируса, а се налага регулярно да стимулираме създаване на антитела чрез ваксинация?

  Има вируси, които са по-силни от адаптивния имунитет. HIV е класическият пример, но много от респираторните такива също имат това свойство, даже повечето. Примерно хората се реинфектират с RSV дори само след 3-4 месеца след преболедуване.

  Коронавирусите също са в тази категория. Трябва винаги да се помни, че ако се създаваше траен имунитет към тях, те щяха много отдавна да са изчезнали сред прилепите – всички прилепи в колонията се заразяват, създава се стаден имунитет, и после какво става? По сценария, на който хората се прилъгваха да вярват последните 20 месеца, вирусът изчезва. Само че коронавирусите съжителстват с прилепите вече милиони години. Как е станало това?

  Конкретно при SARS-CoV-2 става въпрос за комбинация от антигенен дрифт (за който говорих по-горе) и скорост на репликация – да, клетки на паметта има, но на тях им отнема няколко дена да се задействат, а през това време върви мощна експоненциална репликация. Съответно единственото нещо, което наистина защитава, са високите нива на вече съществуващите неутрализиращи антитела. Само че тези антитела спадат много бързо и тогава защитата се губи.

   

  Може ли да бъде унишожен COVID завинаги и по какъв начин при положение, че коронавирусът е зооноза вирус и е съществувал винаги в природата?

  Този аргумент е абсурден. SARS коронавирусите съществуваха в природата и преди пандемията. Както и MERS, Ебола, Марбург, и какво ли още не, но никой до момента не ни казваше, че трябва „да се научим да живеем с тях“, нали така?

  Елиминацията на COVID е технически много добре дефиниран и напълно решен проблем – трябва да се идентифицират всички заразени, след което да се изолират докато те изчистят вируса, и да се блокират пътищата за неговото повторно внасяне. Знаем как да го направим, още повече, че сега имаме ваксини и антивирусни препарати, които да ни помогнат (примерно хапчето на Пфайзер би помогнало много за изчистването на вируса при хроничните случаи). Но ние отказваме да приложим добре установения и гарантиран да проработи алгоритъм за постигането на тази цел, по политически причини.

  Което, първо, е реално предумишлено масово убийство на милиони, и второ, гарантира, че пандемията никога няма да свърши. Ако развитията от последните няколко дена не убедят всички в това, не знам какво ще може да го направи.

   

  Каква е причината да е толкова смъртоносен за човека?

  Всъщност мистерията е точно обратната – защо COVID е толкова лек. SARS-1 от 2003 г. беше десет пъти по-смъртоносен, въпреки, че S протеинът на SARS-2 e много по-мощен в контекста на човешкия организъм. А до момента всяко едно „подобрение“ на S протеина в хода на пандемията води до по-висока смъртност. Т.е. налага се заключението, че останалата част на вируса е по-немощна в борбата си с имунната система (един солиден резултат, репродуциран от множество изследвания, който вероятно обяснява голяма част от тази разлика, е, че SARS-1 показва много по-мощна анти-интерферонна активност, макар че не е напълно ясно все още кои точно вирусни протеини обуславят тези различия).

  Иначе механизмът на патогенезата е на две нива – директно клетъчно увреждане от вируса, който има много широк тропизъм в тялото, тъй като ACE2 рецепторът е експресиран в много от вътрешните органи, и, което изглежда е по-важното, има няколко механизма, чрез които се получава хиперактивация и дисрегулация на собствената имунна система, която после нанася повечето поражения. И после остава при много хора в трайно състояние на дисрегулация, откъде и идват дългосрочните автоимунни проблеми.

  .

• Статистика на нежеланите реакции и смъртност сред ваксиниране в ЕС

  .

  ИСТИНАТА ПРИТЕЖАВА РАЗРУШИТЕЛНА СИЛА

  Таня Тодорова,

  Onarealcase.blogspot.com

  

  Официалната база данни на Европейския съюз за предполагаеми лекарствени реакции отчита на уебсайта си 30 551 смъртни случая и 1 163 356 нежелани странични реакции след поставяне на COVID ваксините на: Pfizer, Moderna, Johnson & Johnson и AztraZeneca. По-долу ще намерите данните до 13 ноември 2021 г., въз основа на данните, предоставени в системата на ADRreports – https://www.adrreports.eu/en/data_source.html. Според Европейската агенция по лекарствата, официалния уебсайт на Европейския съюз, данните за нежеланите реакции от ваксините срещу COVID-19 са публикувани в портала ADRreports.eu, който „позволява на потребителите да видят общия брой доклади за отделни предполагаеми странични ефекти (известни още като индивидуални доклади за безопасност или ICSR). Всички данни, показани в уебсайта, и формуляри за доклади за отделни случаи, са взети от EudraVigilance https://www.adrreports.eu/en/data_source.html , „система, предназначена за събиране на доклади за предполагаеми странични ефекти, използвана за оценка на ползите и рисковете от лекарствата по време на тяхното разработване и наблюдение на тяхната безопасност след тяхното разрешение в Европейското икономическо пространство (ЕИП)“. Информацията е предоставена по електронен път на EudraVigilance от „национални регулаторни органи по лекарствата и от фармацевтични компании, които притежават разрешения за търговия (лицензи) за лекарствата“. От уебсайта на ADRreports: Фармацевтичните компании, които притежават разрешение за пускане на пазара на лекарство, както и регулаторните органи за лекарства в ЕИП, са законово задължени да представят доклади за предполагаеми странични ефекти на EudraVigilance. Това включва доклади, получени от здравни специалисти и пациенти. Това изключва несериозни странични ефекти, възникващи извън ЕИП. Уеб докладът не включва доклади от проучвания (например клинично изпитване, неинтервенционално проучване) или други видове доклади (т.е. само спонтанни доклади). Страничен ефект се класифицира като „сериозен“, ако (i) води до смърт, (ii) е животозастрашаващ, (iii) изисква хоспитализация или удължаване на съществуващата хоспитализация, (iv) води до трайно или значително увреждане/неработоспособност (напр. според мнението на репортер), (v) е вродена аномалия/вроден дефект или (vi) води до някои други медицински състояния. В доклад на Health Impact News – https://healthimpactnews.com/2021/29934-deaths-2804900-injuries-following-covid-shots-in-european-database-of-adverse-reactions-corporate-journalists-have-pericarditis-after-pfizer-shots/ – се споменава, че базата данни, поддържана в EudraVigilance, е само за държави в Европа, които са част от Европейския съюз (ЕС), който включва 27 държави. Това означава, че нежеланите реакции от ваксините срещу COVID биха били по-високи, ако включим всички страни в Европа.

  Ето обобщението на данните до 13 ноември 2021 г.

  Данните показват 1 163 356 нежелани странични реакции и 30 551 смъртни случая от ваксинации срещу COVID-19.

  Общо реакции за mRNA Tozinameran (code BNT162b2, Comirnaty) от BioNTech:

  14 303 директни смъртни случая и 562 213 случая с непренебрежимо действие и увреда

  Смъртност:

  1. 1. 1. 1. 1. Смъртност и невъзстановено след реакция при поставянето на BNT162b2, Comirnaty, според предварително известни незаразни заболявания у пациентите, по симптоми:
              2. Хематология – 200 починали и 12412 увредени
              3. Сърдечносъдова система, в т.ч. тромбози – 2095 починали, 10336 увредени
              4. Хора с вродени или фамилни заболявания – 32 починали и 12 невъзстановени
              5. УНГ – 10 починали, 7561 невъзстановени
              6. Ендокринни увреждания, без диабет – 5 починали, 512 с трайни увреди
              7. Хора с възпалителни и дегенеративни очни заболявания – 31 починали, 6636 невъзстановени
              8. Гастроетерологични, без хепатити – 573 починали и 25520 невъзстановени, с трайни увреди
              9. Без особени общи увреди и директно след прилагане на ваксината – 4057 починали и 82029 невъзстановени и с трайни увреди
              10. С увреда на жлъчните пътища -ъ73 починали и 334 невъзстановени, с трайни увреди
              11. Автоимунни заболявания и имунен дефицит без ХИВ – 74 починали и 1911 невъзстановени, с трайни увреди
              12. Инфекциозни и свързани с тях възпаления – 1545 починали и 11502 невъзстановени, с трайни увреди
              13. Травматични, отровени и пострадали от лекарски процедури – 235 починали и 1915 не възстановили се, с трайни увреди
              14. Проявили се по време на инвазивни изследвания – 440 починали и 7080 не възстановили се, с трайни увреди
              15. Метаболитни и хранителни страдания – 247 починали и 2249 невъзстановени, с трайни увреди
              16. Пациенти с мускулни и костни заболявания вкл., автоимунни на съединителната тъкан – 177 починали и 45626 невъзстановени, с трайни увреди
              17. Неоплазми – всички видове – 111 починали и 369 невъзстановени, с трайни увреди
              18. Нервни заболявания (вкл. инсулт) – 1532  починали и 60 907 невъзстановени, с трайни увреди
              19. Бременни, родилки – 55 починали и 253 невъзстановени, с трайни увреди
              20. С друга реакция от лекарствен продукт – 2 починали и 26 невъзстановени, с трайни увреди
              21. Психични разстройства – 172 починали и 6633 невъстановени, с трайни увреди
              22. Бъбречни и пикочополови увреди – 233 починали и 1213 невъзстановени, с трайни увреди
              23. Болести на репродуктивната система, вкл. и тези на млечната жлеза – 05 починали и 19918 невъзстановени, с тежки увреди
              24. Белодробни, гръдни и медиастинални увреди – 1599 починали и 15449 невъзстановени, с трайни увреди
              25. Кожни заболявания – 123 починали и 17883 невъстановени, с трайни увреди
              26. Социални проблеми – 19 починали и 888 невъзстановени, с трайни увреди
              27. Хора след инвазивни хирургични процедури (без операции) – 55 починали и 237 невъзстановени, с трайни увреди
              28. Съдови преходни нарушения – ХВЕНК, ХАНК – 613 починали и 8618 невъзстановени, с трайни увреди

              

              Общо реакции за mRNA ваксината mRNA-1273(CX-024414) от Moderna: 8 385 смъртни случая и 155 793 нежелани реакции до 13.11.2021 г.:

              

              1. Хематология – 94 починали и 2977 увредени
              2. Сърдечносъдова система, в т.ч. тромбози – 895 починали, 3504 увредени
              3. Хора с вродени или фамилни заболявания – 6 починали и 52 невъзстановени
              4. УНГ – 2 починали, 2401 невъзстановени
              5. Ендокринни увреждания, без диабет – 3 починали, 160 с трайни увреди
              6. Хора с възпалителни и дегенеративни очни заболявания – 29  починали, 2197 невъзстановени
              7. Гастроентерологични, без хепатити – 324  починали и 4767 невъзстановени, с трайни увреди
              8. Без особени общи увреди и директно след прилагане на ваксината – 2944 починали и 31159 невъзстановени и с трайни увреди
              9. С увреда на жлъчните пътища – 40 починали и 192 невъзстановени, с трайни увреди
              10. Автоимунни заболявания и имунен дефицит без ХИВ – 15 починали и 650 невъзстановени, с трайни увреди
              11. Инфекциозни и свързани с тях възпаления – 769 починали и 3864 невъзстановени, с трайни увреди
              12. Травматични, отровени и пострадали от лекарски процедури – 156 починали и 1201 невъзстановили се, с трайни увреди
              13. Проявили се по време на инвазивни изследвания – 136 починали и 1883 невъзстановили се, с трайни увреди
              14. Метаболитни и хранителни страдания – 204 починали и 1048 невъстановени
              15. Пациенти с мускулни и костни заболявания, вкл. автоимунни на съединителната тъкан – 170 починали и 14145 невъзстановени, с трайни увреди
              16. Неоплазми – всички видове – 65 починали и 193 невъзстановени, с трайни увреди
              17. Нервни заболявания (вкл. инсулт) – 810 починали и 18937 невъзстановени, с трайни увреди
              18. Бременни, родилки – 7 починали и 121 невъзстановени, с трайни увреди
              19. С друга реакция от лекарствен продукт – 2 починали и 5 невъзстановени, с трайни увреди
              20. Психични разстройства – 140 починали и 2118 невъзстановени, с трайни увреди
              21. Бъбречни и пикочополови увреди – 164 починали и 587 невъзстановени, с трайни увреди
              22. Болести на репродуктивната система, вкл. и тези на млечната жлеза – 7 починали и 3554 невъзстановени с тежки увреди
              23. Белодробни, гръдни и медиастинални увреди – 900 починали и 5291 невъзстановени, с трайни увреди
              24. Кожни заболявания – 76 починали и 6658 невъзстановени, с трайни увреди

               

              26. Социални проблеми – 35  починали и 802 невъзстановени, с трайни увреди
              27. Хора след инвазивни хирургични процедури (без операции) – 77 починали и 268 невъзстановени, с трайни увреди
              28. Съдови преходни нарушения – ХВЕНК, ХАНК – 315 починали и 2788 невъзстановени, с трайни увреди

              .

           2. Общо реакции за ваксината срещу COVID-19 на JANSSEN (AD26.COV2.S) от Johnson & Johnson: 1 793 смъртни случая и 37 038 нежелани реакции до 11/13/2021 г.:Общо реакции за ваксината AZD1222/VAXZEVRIA (CHADOX1 NCOV-19) от Oxford/ AstraZeneca: 6 070 смъртни случая  и 408 312 нежелани реакции до 11/13/2021 г.:Ако не харесваме истината, лъжем и лъжем, докато вече не знаем какво е истина. Всяка лъжа, която изречем, е за сметка на истината. 

              .

           3. Целият материал – ТУК

              .

              ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

              Бел. ред.: Авторката е психолог по професия, живее в Германия и владее няколко езика.

              .

• Конкурс „Съкровено за България“

  .

  Национален музей на образованието – Габрово и Регионално управление на образованието – Габрово обявяват конкурс за ученици от българските училища зад граница на тема „Съкровено за България“. Категориите в конкурса са разказ и стихотворение.

  

  Критерии за оценяване:

  – Тематична обвързаност с поставената тема;
  – Оригиналност и творчески подход;
  – Езиково и речниково богатство;
  – Правилен правопис.

  Жури определя I-во, II-ро и III-то място за творбите от всяка категория. Победителите ще получат награда от Национален музей на образованието.

  Краен срок за участие: 30 юни 2022 г.

  Творбите се изпращат на e-mail: [email protected]

  Всяка творба трябва да бъде придружена с данни на участника (трите имена, училище, клас, години, телефон, e-mail и адрес в България).

  За допълнителна информация: [email protected], тел: +359 66 806 461.

   

  Национален музей на образованието

  .

• Отличия за българи в Ирландия. БУ „Азбука“ и БУ „Васил Левски“

  .

  13 години Българско училище “Азбука” – Дъблин, 9 години Българско училище “Васил Левски” – Шанън

  С огромна благодарност към Посолството на България в Ирландия и към Нейно превъзходителство, г-жа Гергана Караджова, за оказаното признание и почетните грамоти към съмишлениците на български училища “Азбука” и “Васил Левски”, за приноса в областта на образованието и развитието на българските училища зад граница.

  През годините броят на учениците в “Азбука” е бил от 15 до над 100 за една учебна година. Зад тях, в стремежа си да им дадем частица от България, стоят учители, родители, приятели, всеки в различен период от тези 13 години.

  Училището е притегателно място за българската общност. Там, където думите звучат по нашенски, там, където музиката докосва душите ни, там, където ритъмът на хорото е в такт със сърцето.

  Българско училище “Азбука” ще продължава своята мисия да разпалва любовта на децата към България, защото те са най-важни!

  Българско училище “Васил Левски” – Шанън от 9 години е център на българщината в област Мънстър – не просто място за обучение за ученици от предучилищна група до десети клас, а и средище на българската общност от региона.

  

  Почетни грамоти получиха много сърцати сънародници. Няма възможност да приложа целия снимков материал и включвам само част от имената. Извинявам се, че може да пропусна някого.

  

  Йовка Джунгурова – бивш председател на БОКЦИ (Български Образователен и Културен Център в Ирландия)

  Радост Василева – бивш член на УС на БОКЦИ

  Петя Дойкова – бивш финансист в УС на БОКЦИ

  Илияна Маринова – бивш финансист в УС на БОКЦИ

  Мария Димитрова – бивш член на БОКЦИ

  Виолина Анчева – основател на организацията и бивш председател на БОКЦИ

  Роси Мийхан – основател на организацията и член на Родителският съвет на училище „Азбука“

  Вяра Панова – основател на организацията, бивш председател на Родителския съвет на училище „Азбука“

  

  Пламен Панов – член на БОКЦИ

  Татяна Аданова – бивш директор на училище „Азбука“ и председател на БОКЦИ

  Гергана Тороманова – член и настоящ заместник председател на БОКЦИ

  Веселина Макмахон – член на БОКЦИ и УС

  Даниела Георгиева – председател на организацията в Шанън

  

  Алина Радева – директор и преподавател в училище „Васил Левски“- Шанън

  Димитър Камбуров – преподавател в колежа Тринити и в училище „Азбука“

  Зорница Гоган – бивш директор на „Азбука“ и настоящ на училище „Райна Княгиня“

  Петя Цанева – бивш член на Родителският съвет на училище „Азбука“

  Ваня Динкова – бивш член на Родителският съвет на училище „Азбука“

  Ники Колиер – дизайнер

  

  Благодарим за оказаната чест!

  Повече информация за събитието на официалния линк на Посолството:

  https://www.mfa.bg/embassies/ireland/news/31676

  

   

  Татяна Аданова,

  бивш директор на „Азбука“ и председател на „БОКЦИ“

  Снимки:  Ивайло Петров

  .

• Козя гайда

  .

  Разказ от Мишо Хаджийски

  

  В стара старина времето по нас било глухо, а мястото – дива пустош. Дето днес са Стайковите могили, в Преславския кър, имало е извор голям и мандри овчарски е имало. Но една зима овчарите повели стадата си в Каръма, там зима да зимуват. Дал беше Бог тогава хубави пасища и топли дни, сняг не паднал. Но нападнали ги татарите, та не се чуха, не се видяха до ден днешен. То нали е човек, насита няма. Вълчица разкъсва овци, насити се, па отива в леговището на отмора. Кога е сита, нито е страшна, нито е зла. И агне я музи. А ние сме по-лоши от вълците: видяхме чужда земя, та Господ забравихме.

  По нас в Таврия води и пасища – сто мандри да свъртиш. Що им трябвало да ходят при татарите! Нали Кърмъка е чужда земя. Стой си тук, не се лакоми! Дал е Бог за всички хора и земи, и води, и пасища. Разгеле, видя им се малко, та отидоха в Каръма. Изклаха ги татарите. Господ ги наказа.

  Дето днес са Стайковите могили имало е извор голям. От три извора извира вода, та заляла къра и пасищата. Дядо Стайко бил прочут болярин, заселил се в тия места, защото земя тук имало много. Издигнал държовище край изворите. Сам-самичък в степта – ден вървиш към изгрев, няма жива дея. Два вървиш на заход, няма жива дея. Толкоз земя дал на дяда Стайка руският цар за добрини незнайни, за дружба скритна. Пуснал дядо Стайко овцете си – сто арапина ги пасли, в пет мандри не се побирали. Ако една по една ги броиш, от петък до петък ще ги броиш. Толкоз овце дал на дяда Стайка молдовският каймакамин за добрини незнайни, за дружба скритна. И пак каил не станал дядо Стайко, малко му се видяло.

  Българското държовище било на друма, а друмът прерязвал земите на дядото. Минавали кервани по друма, отивали в Бердянка жито да продават. Излизал дядо Стайко на друма, мито искал; задето земята му газят – три шаха, задето конете поят на изворите – два шаха. Плащали керванджии, задето земята му газят, но за водата отказвали, защото водата е от Господа, за всички Господ я дал. Боляринът се разсърдил. Запушил изворите с вълна, а отгоре сложил воденични камъни.

  Пресъхнали изворите, нямало де керванджии конете си да поят.

  – Бог ще те накаже – казвали му пътници.

  – Божието си е Божо, моето мое – отвърнал боляринът.

  Минал веднъж керван, козлета карали в Бердянка. От далеч идел керванът, в път замръкнал. Спрял ги на друма дядо Стайко, по три шаха поискал. Дали му керванджиите по три шаха, нищо не казали. Пак каил не станал боляринът, поискал още по три шаха. Дали му керванджии още по три шаха, нищо не казали и си отишли. Погледнал дядо Стайко парите, а те лъщят на месечината, като от огън да са.

  – Чудна работа! – помислил си боляринът. – Колко свят светувам, а такива пари не съм виждал. Тръгнал да си отива, ала дочуло му се козле да блее. “Паднало от каруцата” – помислил си дядо Стайко, па стигнал, та го хванал. Близо бил керванът, чувало се как тракат каруците, но лакомия бил дядо Стайко, не обадил на пътниците. Взел козлето на ръце, милвал го и му нареждал:

  – Расни, расни, козленце, расни да пораснеш, та дядо гайда ще си направи от теб.

  – От мене гайда я стане, я не – отвърнало козлето с човешки глас, – ала от тебе гайда ще стане. Казало и не се видяло, а на дяда Стайка болярина злъчката се пукнала от страх. Сутринта арапите го намерили на друма и що да видят: страшни черни змии се свили в ръцете на дяда Стайка, а пари нямало. И понеже арапите били друговерци, и “Бог да го прости” не казали.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Мишо Хаджийски е роден през 1916 г. в българското село Инзово в Таврия, Приморски район, Запорожка област на Украйна. Родителите му загиват рано и грижата за него поема дядо му Иван Хаджийски. Мишо завършва прогимназия в родното си село, където се преподава на български език. В периода 1930-1933 г. завършва Български педагогически техникум, където също се преподава на български език. През 1937 г. се дипломира в Киевския държавен университет – специалност литература. Дебютира в издателство за националните малцинства в Киев със сборника „Разлив“ (1938). През 1939 г. написва пиесата „Бановите дворища“, поставена в Българския държавен театър, чието седалище тогава е в Одеса. В Киевското издателство за националните малцинства излиза сборникът му с разкази „Нощите край Лозоватка“ (1940) и „Из Бесарабия“ (1941). Издателство „Хемус“ (България) публикува книгата му „Пуста чужда чужбина“ (1943), посветена на Ангел Каралийчев. Хаджийски е съдействал откараните в Германия български младежи през Втората световна война да бъдат върнати в България. Съдействал е и за преселването в България на желаещи българи от Таврия. В изд. „Българско дело“ излиза книгата му „Българи в Таврия“ (1944). Писателят се самоубива в Белоградчик на 7.12.1944 г., на 28-годишна възраст, при опит да бъде арестуван по политически причини.

   

  Източник: Literaturensviat.com

  .

• Български монах в Америка

  .

  ЛЮБОМИР ХАРДАЛОВ – ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ МОНАХ В АМЕРИКА

  

  Любомир Хардалов се ражда през 1986 година в Тутракан в семейство на Мая и Момчил – българи християни. С родителите му се преместват в Монреал, Канада, през 2002-а. Две години по-късно Любомир започва да помага в българската православна църква, а през 2007-а става иподякон. Заминава на православна мисия в Аляска, после посещава румънски манастир в Канада и друг в Южна Франция. Обикаля с ясната цел да получи религиозна виза и да се прехвърли от Канада в Америка, за да се установи в манастира „Светия кръст“ в Кастро Вали, Калифорния. За него научава случайно от Интернет, но веднага го познава като своя духовен дом. И така вече повече от 6 години. Наскоро Любомир Хардалов беше подстриган за свещеник и вече е отец Климент.

  

  „Човек трябва да притежава воля и инат, за да стане монах. Ако искаме някакъв смисъл в живота си, мисля, че всички трябва да се обърнем към Господ и към църквата. Моля се за здраве и мир, за българи – да пазят българското и никъде да не забравят откъде идват“, споделя младият мъж, избрал църквата и вярата за своя мисия.

  

  Автор и оператор – Евгени Веселинов

  Продуцент и режисьор – Мартина Ганчева

  Монтаж – Емил Граничаров

  Документалният филм може да бъде видян в сайта на БТА.

  

  Източник: БТА

  .

• Ден на народните будители

   

  „От днеска нататък българският род
  история има и става народ!“
  Четете да знайте, що в стари години
  по тез земи славни вършили деди ни,
  как със много кралства имали са бран
  и била велика българската държава“

  Иван Вазов, „Паисий“

   

  Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и на националното ни самочувствие, отстоявано година след година през вековете на робство, насилия и народни страдания – дело на стотици и хиляди знайни и незнайни българи – книжовници, наставници и просветители, вдъхнали в мрака на чуждото потисничество вяра в собствените сили на народа по пътя към историческото възстановяване на българската държавност. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

  В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. (След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, поради зависимостта си от Константинополската патриаршия, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар по църковния, Юлиански календар е бил 19 октомври- Ден на Св.преподобни Йоан Рилски Чудотворец)За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник. Посветен е на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете Сред тях са имената на : Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

  От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

  Този празник се чества с признателност към будителите на възрожденската епоха, но и към съвременните будители: учители, артисти, писатели, художници и още различни творци. Всяка една епоха е имала и ще има своите будители, водещи народа към просветление и самоосъзнаване. Днешните времена не са по-малко трудни за хората искащи да запазят българщината, езика и обичаите, сред ширещите се чужди култури и порядки.

   
  
  .

• 75 години от геноцида над бесарабските българи в бившия Съветски съюз

  .

  Проф. Пламен Павлов, в. „Труд“

  

  Навършват се 75 години от геноцида над бесарабските българи в бившия Съветски съюз през 1946 г.

  У нас трагичните събития получиха обществен отзвук едва през 2001 г. с документалния филм на Константин Чакъров 

  На 29 октомври отбелязваме Деня на бесарабските българи, свързван от традицията с освещаването на храма „Преображение Господне“ в Болград през 1838 г. Безспорно нашите сънародници в днешните държави Украйна и Молдова заслужават много повече внимание и признание, поради което датата 29 октомври е важен маркер в националния ни календар. Колкото и да е „непразнично“ обаче, нека припомним най-мащабната трагедия в историята на нашата бесарабска общност, случила се преди 75 години.

  Върху темата за големия глад през 1946 г., познат и с обичайното руско понятие „голодомор“, повече от половин век тегне пълно „табу“. Вярно е, че в годините след Втората световна война милиони хора по целия свят преживяват лишения, като трудности с продоволствието е имало и в България. И все пак, съдбата на бесарабските българи е много по-драматична, тъй като режимът на Сталин обрича сънародниците ни на неимоверни страдания и гладна смърт. Уви, те не получават подкрепа от прародината България. Наложеният от Червената армия на 9 септември 1944 г. комунистически режим начело с „вожда и учителя“ Георги Димитров не реагира, а и нали в „страната на Съветите“ гладът би следвало да е невъзможен! „Братската дружба“ и продължилото десетилетия информационно затъмнение водят до непознаване на събитията, което не е преодоляно напълно и днес.

  Дори и да е парадоксално, у нас истината за глада в Бесарабия получи обществен отзвук едва през 2001 г., когато по БНТ беше излъчен документалният филм на Константин Чакъров „Дойде есента на 1946 година“. В едно интервю режисьорът споделя: „Историците не са проявявали по ред обясними причини интерес към тези събития. Съвсем случайно ми попадна сборника „Бесарабските българи за себе си“ и оттам се запалих по изповедта на една българка, Домникия Ганчева. Реално погледнато, тръгнах заедно с екипа си с една много смътна идея към Молдова и Украйна…“ При реализацията на филма К. Чакъров обиколи местата на трагедията, засне не само свидетелства на преживяли трагедията, но и автентични архивни документи, успя да улови отблизо потисканата половин век, но все още жива памет за онези трагични дни. Филмът започва с разказа на споменатата Домникия Ганчева:

  „Дойде есента на 1946 година… Съветската власт реши да вземе от хората и малкото зърно, което им беше останало, насилваха хората да влизат в колхозите… Комсомолските активисти ровеха дори в купите сено, търсейки скрито жито. Денем прибираха житото, а нощем сновяха с „черните врани“ (автомобилите на репресивните служби) и който се съпротивляваше, го отвеждаха със себе си. Настъпи глад. Страшен глад…

  Гладът през есента на 1946 г. е най-тежкото изпитание за българите в Бесарабия в цялата им история – още от времето на преселенията през XVIII-XIX в. „Голодоморът“ е причинен както от небивалата суша през 1944, 1945 и 1946 г., така и от престъпната аграрна политика на съветската власт. Добивите са изключително ниски – десетина килограма зърно от декар! Държавните наряди обаче не са отменени и се налага хората не само да предават цялото си зърно. Когато нямат достатъчно, да купуват жито и да го предават в държавните складове, за да не бъдат третирани като „врагове на съветската власт“! Основната цел обаче е ясна – българите да бъдат лишени от собствена земя, да бъдат пречупени в икономически, социален и психологически план и вкарани насила в държавните стопанства – т. нар. колхози. Историкът доц. Иван Забунов, бесарабски българин, отбелязва, че въпреки бездушното отношение на съветската бюрокрация, все пак е имало сигнали и молби да се прекрати тази убийствена политика. В отговор на партиен пленум в Кишинев официално е заявено: „Някои партийни и административни ръководители се опитват да обяснят незадоволителното изпълнение на плана с обективни причини – сушата, ниската реколта…“ Това е „сериозна политическа грешка“, нещо повече – „невярна и антидържавна“ позиция!

  Политиката на „аграрен терор“ не е нова за съветския режим. Нека припомним глада в Поволжието през двадесетте години на ХХ в. и печално известния „Голодомор“ в Украйна през 1933 г., при който от гладна смърт умират милиони… Както стана дума, бесарабските българи са подложени на масови реквизиции на жито и други храни, насилствена колективизация, „разкулачване“ (репресии срещу по-заможните и предприемчиви селяни), арести, заточения в Сибир и други далечни места. Част от хората бягат в градовете, търсейки спасение и прехрана в промишлените предприятия. Останалите по селата, които са многократно повече, стават жертва на глада… След няколко месеца, изправени пред тотална катастрофа, властите най-накрая решават да окажат помощ на бедстващите села. Тя обаче е недостатъчна и зле организирана, а част от изпратените храни се разхищават и присвояват от местните партийни началници… Както отбелязва известният историк проф. Николай Червенков, също бесарабски българин, жертвите на глада са стотици хиляди – не само българи, но и украинци, руси, молдавци… Броят на покосените от глада българи и до днес не е точно установен, като със сигурност надхвърля 100 хиляди души за по-малко от година! Загиналите в Първата световна война българи също са над 100 хиляди души, но все пак не в мирно време, а по фронтовете в продължение на три години… Геноцидът през есента на 1946 г. е тежък удар за бесарабската българска общност – не само в демографски, но и в психологически план. Затова е важно да се подчертае, че бесарабските българи в бившия Съветския съюз, днес в независимите държави Украйна и Молдова, не само оцеляват, но продължават да бъдат жизнена общност и днес. И това, дори да прозвучи патетично на някого, е още една причина да вярваме в силата на българския национален характер.

  Да се върнем към филма на Константин Чакъров. Скоро след премиерата в София, през пролетта на 2001 г. беше организирано неговото представяне пред самите бесарабски българи – в Тараклия (Молдова), Болград и Одеса (Украйна). Обикновените хора, младежите, несвързаните със стария съветски режим представители на интелигенцията приеха „Дойде есента на 1946 година“ като тържество на истината, крита от обществото десетилетия наред. Но не трябва да спестяваме и горчилката, „сервирана“ на автора от дейци на бившата номенклатура, които положиха неимоверни усилия да отрекат или оправдаят станалото в онова зловещо време с несъстоятелни доводи! Ще припомним, че и в България имаше отделни гласове, според които някак си не е „патриотично“ да се говори за случаите на трупоядство и канибализъм, отразени във филма, при това с автентични документи и спомени. Нека отбележим обаче, че подобни ужасяващи явления е имало неведнъж в историята на човечеството, когото хората са доведени до загуба на разсъдък в борбата си за физическо оцеляване.

  Трагичните страници в нашата история не са малко – ако се вгледаме в по-близкото минало, няма как да отминем Илинденско-Преображенското въстание, геноцида над тракийските българи (1913 г.), падналите във войните за национално обединение (1915-1918 г.), насилията над македонските българи под сръбска и гръцка власт, жертвите на „народната власт“ след 9 септември, и т. н. И би било кощунство, ако подминаваме бесарабските българи, подложени на престъпна политика в потресаващи мащаби.

  Черната годишнина, за която припомняме в Деня на бесарабските българи, ни задължава да надскочим махленското разбиране за българското – разбиране, което води до подценяване на нашите „външни“ общности, до възприемането им като нещо едва ли не чуждо… Напротив, необходимо е като общество и държава да полагаме много повече усилия за приобщаването на сънародниците ни към Родината, към общото ни българско настояще и бъдеще.

  .

• Петър Пенчев номиниран за наградата „Свободен електрон“

  

  Петър Пенчев е част от Национално движение „Екогласност“ и член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“. Негова кауза е защитата на човешкото здраве и човешкия живот.

  Вашите Свободни електрони:

  „Номинацията е за дългогодишната кампания и кореспонденция, която води с български и европейски институции, за да осветли скандални факти около т.нар. воден цикъл на Монтана и незаконното използване на хвост, съдържащ арсен, около водопровода на града.“

  Разберете повече за гражданската активност на Петър Пенчев през 2021 г. във видеото.

  Научете повече за гражданската активност на Петър Пенчев в профила му във Фейсбук.

  Снимка: Петър Пенчев / личен архив

  ГЛАСУВАЙТЕ

  .

  Източник: Еlectron.bluelink.net

  .

• Отворено писмо на проф. Жан Габриел Балик до френските депутати

  

  Проф. Жан Габриел Балик, член на Националната академия по хирургия във Франция, публикува на 2 октомври 2021 г. това отворено писмо до френските депутати, по повод предложението да се въведе задължително ваксиниране, включително при децата. То не се прие, но все още във Франция остава в сила изискването за задължително ваксиниране на здравните работници, което прати на улицата стотици лекари, сестри и болногледачи.

  Става ли дума за задължителна ваксинация, мой дълг като лекар, баща и дядо е да ви предупредя за здравословното бедствие, което се развива пред очите ни, в сянката на надзорните органи. Бързам да уточня, че не съм нито конспиратор, нито антиваксър (редовно се ваксинирам срещу грип и нямам никакви предубеждения относно „класическите“ ваксини, които са задължителни у нас).

  Ваксината срещу Covid-19 трябваше да ни спаси и да ни върне към нормалния живот през ноември 2020 г. Сега, когато погледнем от разстояние, е по-лесно да оценим ползите и рисковете от политиката на ваксиниране.

  Първото уточнение, което трябва да се направи, е, че

  „ваксината“ не защитава и не предотвратява заразяването

  (вж. изявлението на министъра на здравеопазването Оливие Веран до Държавния съвет през април 2021 г.). Примерът на Израел, когото нашите власти са взели за образец, показва, че болниците и реанимациите са препълнени с ваксинирани хора! Днес Израел вече не се споменава!

  Проучване, публикувано в European Journal of Epidemiology на 30 септември 2021 г., потвърждава, че страните, в които процентът на ваксинираните е най-висок, имат по-голям брой случаи на Covid-19 на 1 милион жители (например Израел, Португалия, Исландия). Никога досега медицината не е налагала лечение или ваксинация, която да не работи (с изключение на рисковите пациенти, при които съотношението полза/риск е различно).

  Това не би било драматично, ако тази практика не причинява сериозни, фатални, неприемливи и етично недопустими усложнения за всеки лекар, който ежедневно се бори за да излекува и облекчава пациентите. Практикуващите лекари все още вярват в Хипократовата клетва, която е била тяхно ръководство от векове и от която политиката ги принуждава да се отклонят. Основните принципи на клетвата като „primum non nocere“ (преди всичко не причинявай вреда), медицинска поверителност, свободно и информирано съгласие бяха отхвърлени.

  Както знаете, тази ваксина е в период на тестване, фаза 3-та от разработването на лекарства.

  Сега, когато тази фаза се задейства на глобално ниво, практикуващите лекари виждат появата на много усложнения. Към 2 октомври 2021 г. Европейската агенция по лекарствата (EMA) регистрира 26 523 смъртни случая, официално свързани с ваксината, и 2 милиона усложнения, от които 1 милион тежки. Тези цифри представляват само част от наблюдаваните случаи. Във Франция Националната агенция по лекарствата (ANSM) в доклада си от 16 септември 2021 г. съобщава за 22 559 тежки случая, сред които такива с летален изход. Много случаи остават нерегистрирани по различни причини.

  Във Франция опитът на място, докладван от градски и болнични лекари,

  ясно показва увеличаването на усложненията, настъпващи в седмиците след ваксинация: много случаи на лицева парализа, миокардит и перикардит

  в ранните проследявания на ваксинацията; сърдечно-съдови усложнения (инфаркт, инсулт) при сравнително млади пациенти и не непременно при сърдечносъдов риск, много случаи на венозна тромбоза и белодробна емболия. Лекарите съобщават за чести случаи на високи тромбоцитни маркери, умора и влошаване на общото състояние, рязко при пациенти в напреднала възраст; ракови заболявания, които досега са били контролирани и потискани, са се върнали ударно след имунизацията, автоимунни заболявания, като полиартрит и тиреоидит излизат от контрол в седмиците след ваксинацията.

  ANSM посочва, че има „потвърдени индикации“ за миокардит и перикардит с ранен стадий след ваксинация с Comirnaty (Pfizer/BioNTech) и Moderna, без да се посочва точният брой пациенти и като се подценява патологията, а в същото време усложненията и последствията в дългосрочен план могат да бъдат сериозни.

  От началото на ваксинацията на възрастова група от 12 до 18 години в рамките на 3 месеца и половина са съобщени 206 случая на тежки нежелани реакции (включително смъртни случаи) с ваксината Comirnaty и 18 сериозни случая с Moderna. Това са млади хора, които не са били изложени на риск от тежка болест или смърт от Covid, но които вероятно ще имат последиците от ваксинацията за цял живот.

  През последните дни

  две тийнейджърки без рискови фактори са починали, а на едно дете е ампутиран крак 15 дни след ваксината.

  Това не е ли жертва, която обществото дава, и каква е цената, която трябва да плати? След колко смъртни случая на тийнейджъри бихте казали „СПРЕТЕ ваксинацията на млади хора, които нямат какво да спечелят, защото са с нисък риск от тежко боледуване и смърт от Covid-19?”

  При жените се наблюдават менструални нарушения, спонтанни аборти или смърт на плода в утробата по време на бременност.

  Как става така, че Генералната дирекция по здравеопазване разрешава ваксинацията от първия триместър на бременността, когато данните за безопасността на ваксинирането на бременни жени са ограничени и непълни? Къде е принципът на предпазливостта?

  Всички тези усложнения се появяват рано след ваксинацията при хора без анамнеза, които водят нормален живот. Те се срещат и при спортисти, които бяха принудени да преустановят спорта след ваксинация, жертвайки кариерата си (Жереми Шарди (тенисист) и Кристоф Люметър (лекоатлет,трикратен европейски шампион) са най-известните примери). В същото време при групите неваксинирани хора без съпътстващи заболявания, няма смъртни случаи от Covid. Само при хората в риск „ваксината“ може да има известна защита.

  За съжаление тези усложнения преминават мълчаливо, те не стигат до хората, които вземат решения, или те не искат да ги видят. Тази драма, свързана с човешкото здраве ще се задълбочава с продължаване на ваксинациите и с вероятното умножаване на дозите. Изпитването на ваксина срещу H1N1 беше спряно за много по-малко усложнения.

  Нито една от задължителните ваксини не е причинила такива усложнения.

  В момента лекарите виждат повече пациенти в консултации за усложнения от ваксината, отколкото от самия Cоvid (Изявлението и данните в него са на база медицински опит с пациенти от Франция, където напълно ваксинираните са 70%, а с една игла – 77,7% – бел. ред.).

  Балансът риск / полза не подкрепя ваксинацията. Защо изобщо се нуждаете от „лечение“, което е по-опасно от болестта за пациенти без рискови фактори!

  Последствията трябва да бъдат установени спешно, за да се развие естественият имунитет сега, при Делта варианта, който се оказа много по-малко агресивен и епидемията намалява. Не повтаряйте синдрома на Чернобил – тогава ни казаха, че радиоактивният ядрен облак спира на границата. Не забравяйте скандала „Опетнена кръв“ (афера, разбулена от журналисти, свързана с преливане на заразена кръв, която убива стотици хемофилици и хоспитализирани пациенти в 80-те и 90-те години – бел. ред.) В тази връзка, знаете ли, че френският кръводарителски център изисква да е минал период от 28 дни след поставяне на ваксина срещу морбили, паротит, рубеола, жълта треска и др., но не предприема никакви предпазни мерки по отношение на кръводарители, наскоро ваксинирани с тези нови ваксини, чието биоразпределение в организма е непълно. Това не е ли за пореден път непознаване на принципа на предпазливост и потенциален скандал, който предстои?

  Дори и да не сте лекар, огледайте се около себе си и разберете какво се случва. Имате право да се информирате, защото сте наши представители!

  Истината вече излиза наяве. Ваксината Astra Zeneca е забранена при хора под 55 години заради тромбоза, след това и Janssen. Постепенно виждаме държави, които поставят под въпрос масовото ваксиниране:

  В Обединеното кралство ваксинацията е забранена за деца под 15-годишна възраст и там отказаха задължителната ваксинация.

  В Тексас ваксинацията на млади хора е забранена. В Дания се ваксинират само тези в риск и има пълна свобода, не се изисква ваксинационен паспорт.

  В Африка наблюдаваме смъртност 10 пъти по-ниска от нашата, когато има само 2% ваксинирани.
  Всички тези болногледачи, лекари, медицински сестри, санитари и пожарникари, които са сочени с пръст, не са антиваксъри, а се страхуват от ефектите на „ваксината“, която все още се експериментира, от вредните ефекти, които те виждат директно в практиката си.
  Тези болногледачи отблизо виждат реални пациенти, лекарите по телевизора екстраполират цифрите на вероятностите, по-голямата част от които се оказаха погрешни.
  В тази криза не трябва да има политически нюанси, а съгласие в името на защита на здравето на французите, които ви избраха.

  От името на всички жертви, от името на всички, които не могат да говорят поради страх от санкции, нещо невиждано в така наречената страна на свободата, ви моля да погледнете отвъд напълно манипулираните официални цифри и да откажете задължителната ваксинация, още повече за децата, чието бъдеще е застрашено.

  Като минимум, приемете мораториум, по време на който можете да чуете мнението на много лекари, учени и други, които се опитват да бъдат чути, но които системно се бойкотират, защото тяхното мнение противоречи на правителствената здравна политика. Необходимо е също така да се преоцени надеждността на използваните тестове, за да се обсъдят предложените понастоящем лечения.

  Премахнете здравния пропуск и прекратете срамната и фалшива пропаганда за ваксинацията: „всички ваксинирани = всички защитени“ напълно фалшив лозунг, вече знаем това!

  Отменете санкциите за всички неваксинирани болногледачи, на които им е забранено да практикуват призванието си и които не са станали по-опасни на 15 септември, отколкото на 15 юни. Някои болници въпреки забраната с право продължават да наемат неваксиниран персонал, за да могат да поддържат дейността си без последици за здравето, но създавайки явно неравенство към онези, които не могат да работят. Не забравяйте, че по време на първата вълна ги хвалихте, а мнозина загинаха в тази вълна поради липса на маски и защита.

  Наложената стратегия е извън реалността: това е пандемия, която е придружена от смъртност от 0,05% за хора в риск, като средната възраст на смъртните случаи е 83 години. В момента възрастта е малко по-ниска, защото хората, които имаха най-крехко здраве, починаха през първата вълна. Логично е да се предложи ваксинация само при условие, че имаме истинска ваксина, което все още не е така и зачитайки желанията на всички (това не е ебола, менингит или едра шарка…).

  Междувременно в случай, че човек се разболее, е възможно да му се предложат в началния стадий различни терапии. Много лекари ги прилагат с успех. Те могат да ги предлагат и като превантивна мярка при хора в рискови групи. Тези лица са известни и могат да бъдат защитени чрез изолиране, без да се наказва останалата част от населението.

  Знайте, че сте предупредени и когато моментът на истината дойде, защото тя рано или късно ще се появи наяве предвид натрупването на научни данни и данни на терен за усложненията, може да бъдете подведени под отговорност.

  Надявам се да бъда чут в името на жертвите на ваксината и болногледачите, които отказват този експеримент и остават на ваше разположение. И Ви моля да приемете, дами и господа, избраници, моите уважителни поздрави.

  .

  Източник: Une-vraie-politique-pour-notre-pays.net

  Източник на материала на български: Spisanie8.bg

  .

• Доверието в медиите не се постига с пропаганда

  .

  Най-добрата лъжа е полуистина, доверието в медиите не се постига с пропаганда, според редактора на EuroChicago Мариана Христова

  Десислава Велкова, БТА

  

  Най-добрата лъжа е полуистина, когато казваш нещо вярно и нещо невярно едновременно, посочи редакторът на EuroChicago Мариана Христова, в рамките на третия панел „Лъжата в медиите“* от Шестнадесетата световна среща на българските медии, организирана от БТА.

  Според нея начините да се манипулира публиката е и в информацията, която не се съобщава, а това са отдавна изпитани методи за публикуване на неистини и неточности. Доверието в медиите не се печели с пропаганда, всяко време има своята политическа коректност, която е линията на най-ниското съпротивление, допълни Христова.

  Предоставянето на зрители, читатели, слушатели на възможност за информиран избор е това, което журналистите следва да направят, за да запазят доверието в работата си, посочи тя. Журналистите не могат да са специалисти по всяка тема, но трябва да дават възможност на публиката за информиран избор, като не манипулират информацията с това, което не се казва.

  Живеем във времена, в които европейските ценности, това, което имаме като права, е поставено на сериозни изпитания, а едно от тези права е свободата на словото, каза още Мариана Христова. Медиите следва да са медиатор, който не е глашатай на властта, а да се опитват да дава на гражданите всички гледни точки, посочи тя.

  Като представител на българска медия зад граница, Мариана Христова очерта и част от трудностите и предизвикателствата пред тях, както и постиженията. Една от инициативите на EuroChigaco е издаването на литературни сборници с творби на български автори. От 2016 година до момента са издадени шест сборника на автори от различни страни и континенти. В момента се подготвя седми сборник, който предстои да се издаде, а финансирането за тази инициатива е изцяло от дарители, отбеляза Мариана Христова.

  Световната среща на българските медии се провежда в партньорство с Рилска света обител, Община Кюстендил, Национален дарителски фонд „13 века България“, Държавен културен институт към Министъра на външните работи, Студентско читалище „Свети Климент Охридски“, Сдружение ГЛАС – Босилеград, България Ер, Сдружение за модерна търговия, Пощенска банка, EasyPay.

  Източник: БТА

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Видеозапис на третия панел – тук.

  .

• Там, където зимуват раците

  

  Навремето имаше лозунги. Призоваваха от табели, закачени на всевъзможни места. То, всичко беше само лозунги тогаз. Караш си Жигулката по пътя и изведнъж огромен надпис:
  „Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село.“

  И ние друсахме. Млади бяхме тогава. Ми, к’во и да правиш друго в този недоимък? Нямаше интернет, нямаше Фейсбук. Затова друсахме сливи и отговаряхме на призива на Партията.

  Съвсем наблизо винаги имаше друг надпис:
  „Народната милиция – биещото сърце на партията!“

  По-нататък срещахме трети лозунг:
  „Селянино, изми ли си яйцата?“

  Ся, че си бяхме селяни, бяхме си. И сега сме, ама…

  „Във всеки дом – добитък“ – гласеше друг лозунг, ама маслото беше 72 стотинки. После се появиха едни глупаци, които ни караха да поставим климатици и теракот в краварниците, и сега затова ще нагъваме масло за 20 лева.

  

  „Всеки кооператор – свиня, всеки комунист – две!“ – призоваваха комунистите да отглеждаме повече селскостопански животни. Аз сега бих го променил на: „Всеки българин – говедо, всеки европеец – две!“. Че какви сме, щом продължаваме да им лижем дирниците и гледаме театАр? Белким поевтинее и маслото.

  Да, ама имаше и такъв лозунг: „Бира се отпуска само на членове на Профсъюза!“ Туй то… Затова все още имаме толкова много партийци. Ако си член, има бира. И яйцата ти измити. И по медали може да пишеш. Ако ли не… „Дръж маркуча си в изправност“ – имаше такъв плакат в пожарната. После изведнъж някой измисли лозунга „Час по-скоро да приберем хляба на народа“. Та, оттогава, все така…

  

  На мен, естествено, най-много ми харесваше лозунгът: „При директора се влиза само по голяма нужда“. Така си и стоях пред кабинета му, ама като все не идваше голямата нужда. Колкото и да се напъвах, нуждите ми бяха все малки.

  Най-уникалните лозунги се появиха в началото на 70-те.

  „25 години обикновен локум“ – четяхме надписа от опаковката, докато нагъвахме локум. Така беше… Те го разтягаха, ние го нагъвахме.

  „25 години народна власт – 25 години цирк!“ – бяха изтипосали и светещ надпис върху цирков купол. Да, ама циркът изгоря и останаха само теляците. „Не давайте бакшиш на теляка“ – напомняха ни тогава. Сега никой не го прави. Насапунисали са ни едно хубаво и като са минали отзад…

  

  Какво стана после ли?
  „25 години демокрация – 25 години народен театАр“.

  Ей това стана.

  Извика ме зет ми. Целият се тресеше от смях. Искаше да видя нещо по телевизора. Аз телевизия не гледам, но се надигнах, щом ме викаше така настоятелно. Изоставих кабинета си и хукнах към хола. Наистина, театАр бяха изписали на някакви медали. Ужас!

  – Виж ги глупаците – изричаше през смях зет ми. – А ми се смеят на мен, че говоря български с акцент. И родовете съм бъркал. Пациентите пък ме питат: – Откъде си? Легнали на смъртно легло в Бърза помощ с инфаркт. Аз се мъча да ги лекувам, а те… Като им кажа, че идвам от Америка, хващат се за сърцето и умират. Толкова им е трудно да повярват.

  Самата истина е. Зет ми е американец. Вие какво си мислехте, че заминават само български лекари в Америка ли?

  – Виж какво, взимай си жената и заминавай в Америка, там, откъдето си дошъл – му изричам понякога през смях.

  – Ще има да чакаш. За нищо на света – отвръща винаги. – Аз там израснах. Като искаш много, иди ти.

  Туй то…

  – Аз на самолет не се качвам – изричам и се измъквам от положението.

  Хубавото е, че поне го научих на глупостите български. Вече знае какво значи да ритнеш камбаната. Отначало много се чудеше как се рита камбана. И букет се чудеше как се гушка. Но вече знае дори как се хвърля топа и се рита канчето.

  – Тоя, дето е писал надписа на медала, е гола вода – продължи да се хили тази вечер нашият, а преди спореше с мен, че водата нямало как да е гола. – Егати аборигена… Да пита мен, ще му покажа де зимуват раците. Ха-ха-ха…

  – Тури му пепел – хиля се и аз.

  – Пука ми на черупката.

  – Бий му дузпата.

  – На баба ми на хурката… Ха-ха-ха…

  – А бе, карай. Голям праз.

  – Ох, стана ми байгън.

  Да живее театАрът.

  Хубавото е, че докато се дърлеха ахмаците, вече си имаме частен изтребител. И друго е хубаво – вече няма лозунги. Веднъж да свърши и театАрът.

  – Баламурници – все още се хили американецът, който не иска да живее в Америка.

  – Всички заминават, а ти идваш – изричам и аз.

  – Аз знам къде зимуват раците – продължава американецът, който иска да живее в България.

  Ми, театАр отвсякъде.

   

  Хасан Ефраимов

  .

• Bulgaria to the Bluff City: Meet the Memphis filmmaker exploring the American dream
  .

  John Beifuss   | Memphis Commercial Appeal

  

  The next feature film shot in Memphis will bring attention to one of the city’s more overlooked populations — the Bulgarian community — while also demonstrating the Mid-South’s potential as a base for filmmaking with an international flair.

  Conceived and directed by Bulgaria-born Tzvetana Denkova — who has been known as „Sissy“ since her family emigrated to the U.S. in 1997, when she was 10 — „The Scent of Linden“ begins shooting here Oct. 6.

  Described by Denkova as „an ensemble black comedy,“ the movie will be one of the more unique projects ever undertaken here. Says Denkova: „The film would be the first Bulgarian feature ever produced entirely in the U.S.“

  „The Scent of Linden“ is set in Memphis, but most of the dialog will be in Bulgarian, and it will be spoken by a cast that consists primarily of professional actors here on work visas from their home country, where some of them are stars in film and television.

  

  „Yes, there are Bulgarian immigrants who are actors here,“ Denkova said, „but I really wanted those 30-year, conservatory-trained TV comedic stars from Bulgaria.“

  Denkova said her Bulgarian-American collaboration — the screenwriter, working from Denkova’s premise, is Los Angeles-based Jordan Trippeer — examines „the question of the American dream and asks, ‘Is it still real?’ It’s about our Bulgarian community but also our point of view of American life.“

  With a budget of about a half-million dollars that was sponsored in part by the Film Collaborative, a new Los Angeles non-profit that supports independent cinema, „Linden“ will be shot over 18 days, entirely on location in the Memphis area.

  Taking advantage of Tennessee’s financial incentives for filmmakers, the project will employ about 65 people, including nine Bulgarians — eight actors and a script supervisor, to help with translation — who will be in Memphis on „P-3“ temporary work visas. „P-3“ is the designation for „artists or entertainers“ who perform „under a program that is culturally unique,“ according to the U.S. Citizenship and Immigration Services agency.

  The visa issue was „the biggest ordeal in the entire development and pre-production of this project, over several years,“ said Denkova, 35, who will be making her debut as a feature film director.

  „We’ve all heard the expression ‘It takes a village to raise a child,'“ said Memphis Film Commissioner Linn Sitler. „Well, it took the United States government and the state government and the local government and the Memphis and Shelby County Film and Television Commission to get this done.“

  ‘My father is the epitome of the American dream’

  A beneficiary of the so-called „green card lottery“ established by the Immigration Act of 1990, the Denkovs („Denkova“ being the feminine version of the name) emigrated to the U.S. from Bulgaria during the disruption that followed the collapse of the Soviet bloc and the end of the Communist Party monopoly on Bulgarian political power.

  A Bartlett couple, Skip and Linda Davis, who had met Tzvetana’s father, Roumen Denkov, while they were on vacation acted as „guarantors“ for the family’s relocation to the U.S. and gave Roumen a place to stay until he could establish himself and bring over his wife, Snejina Denkova, and his son and daughter, Vasco and Tzvetana.

  According to Tzvetana, the Denkovs arrived here with „two bags of clothes“ and no English. Nevertheless, coming to Memphis from Eastern Europe „was a bit of serendipity.“ In Bulgaria, Denkova’s father was a trombonist who played in the tourist resorts in the family’s home city of Varna on the Black Sea. „He listened to jazz and blues at a time in society when it was illegal, and then he ends up in a musical city.“

  In sum, „My father is the epitome of the American dream,“ Denkova said. In Bulgaria, the family „was on the lowest end of the economic spectrum,“ she said. But in Memphis, Roumen Denkov mastered the art of doing business in the U.S., as well as the English language. He is now president and co-founder of RDX, a trucking firm located at the old Mall of Memphis on — appropriately enough — American Way.

  In Memphis, the Bulgarian community is tight-knit and supportive, Denkova said. „America is an enormous place, and it’s very isolating. People here don’t live amongst others. You don’t come out of your apartment and walk down a boulevard filled with people like you do in a European city. So we create a sense of community and friendship like we used to know at home.

  „I basically grew up among Bulgarian immigrants of the older generation. If you needed your bathroom tiled or plumbing work done, the first call you make is to a Bulgarian friend.“

   

  Source: eu.commercialappeal.com

  .

• «Новая газета»: Как убили Анну

  

  Убийство Политковской: впервые рассказываем подробную историю расследования «Новой газеты»

  Ровно 15 лет назад убили нашу коллегу, журналистку Анну Политковскую. Сегодня мы впервые рассказываем полную историю расследования, которое мы вели все эти годы.

  Какова роль МВД и ФСБ в убийстве нашего журналиста? Почему власти делали все, чтобы увести следствие по ложному пути в поиске заказчика? Мы впервые покажем тайного свидетеля «Новой газеты», благодаря которому следствие смогло раскрыть банду убийц. Что происходило в редакции эти 15 лет?

  Обо всем этом – в нашем новом фильме «Как убили Анну, чья жизнь принесла стране огромную пользу, а смерть нанесла непоправимый урон».

  Видео 18+

  00:00 «Сегодня мы расскажем то, о чем мало кто знает»
  03:29 Про Анну
  18:55 Убийство Анны
  21:01 Собственное расследование «Новой»
  25:32 Версии
  31:27 Первые подозреваемые
  33:00 Преждевременные аресты
  34:30 Первый процесс
  38:57 Наталья Эстемирова и Чечня
  49:53 Тайный свидетель
  01:02:58 Из показаний тайного свидетеля
  01:06:45 Киллер сдан
  01:08:00 Второй процесс
  01:10:21 Вопросы без ответа
  01:16:30 Подсудимые
  01:22:15 Итоги расследования
  01:30:55 За рамками дела
  01:34:23 Последний шанс
  01:36:53 Индульгенция на убийство

  Если вам понравился фильм, поделитесь им с друзьями и в соцсетях, а также поддержите «Новую» пожертвованием.

  Источник: «Новая газета» 

  .

• Българска асоциация от Чикаго връчва 4 стипендии на наши студенти в САЩ

  .

  Вече писахме за инициативата на Асоциацията на българските професионалисти от Чикаго – вж. ТУК. По-долу ще намерите репортажа на Елена Цанева (БНР) за резултата от тази инициатива.

  В началото на новата учебна година Асоциацията на българските професионалисти в Чикаго връчва 4 стипендии по 1000 долара на български студенти в САЩ.

  „Абсолютно не е достатъчно, но това е един стимул, който аз лично съм го изпитал на собствен гръб, когато аз бях студент и получих стипендия от 1 400 долара от някакъв тръст, който ми даде стимул да продължавам да уча. И мисля, че това, което направихме, ще им даде същия стимул – да вярват в себе си и да продължават да се развиват професионално“, казва президентът на Асоциацията на българските професионалисти в Чикаго Любомир Крулев.

  Организацията с нестопанска цел обединява българи от различни специалности и се стреми да бъде в подкрепа и помощ и на бъдещи млади специалисти от емигрантската ни общност. Организацията съществува отскоро, наброява малко над 40 души. Сред изискванията е членовете й да имат висше образование.

  Двама от отличените не успява да присъстват на церемонията. Други двама – студентите Габриела Петрова и Даниел Митев, получиха лично чековете си за стипендии. Как се е стигнало до техния избор?

  

  „Трябваше да напиша есе какво означава да съм българин, с какво искам аз да помогна на тази асоциация и също трябваше да покажа моите оценки от колежа ми, също резюмето ми.“

  „Трябваше да напиша едно есе за живота ми като българин, израснал в Америка, и да представя училищни документи за оценки.“

  „Имахме доста сполучливи кандидати и успешни български деца, които кандидатстваха. Най-трудната част от процеса беше да се избере кой ще бъде награден и кой не“, признава Любомир Крулев.

  „Надявам се догодина българските бизнеси да се открехнат към тази инициатива, да могат да направят дарения и да имаме по-голям фонд, повече средства и по-многобройни стипендии. Не 4, а 10 догодина.“

  Повече чуйте в звуковия файл на програма „Хоризонт“.
  .

  .

• Досиетата „Пандора“ разкриват финансовите тайни на световния елит

  

  

  Досиетата „Пандора“ са най-мащабното до момента разследване на ICIJ (International Consortium of Investigative Journalists – Международен консорциум на разследващите журналисти) в света на офшорките, което разкрива финансовите тайни на политици, милиардери и на световния елит.

  От Фъргюс Шиел, ICIJ

  Разследването, което нарекохме Досиетата „Пандора“ (Pandora Papers), хвърля светлина върху глобалната обвързаност на политическа власт с тайни офшорни финанси.

  То се основава на най-големия в историята теч на документи от офшорни зони по цял свят и разкрива тайни сделки и скрити активи на повече от 330 политици и високопоставени държавни служители, включително 35 държавни лидери от повече от 90 държави и територии.

  В досиетата фигурират посланици, кметове, министри, президентски съветници, генерали и един управител на централна банка.

  ICIJ, Международният консорциум на разследващите журналисти, който е новинарска организация с нестопанска цел и мрежа от журналисти със седалище във Вашингтон, столицата на САЩ, получи над 11,9 милиона финансови документи съдържащи 2,94 терабайта поверителна информация от 14 доставчици на офшорни услуги. Това са компании, които създават и управляват кухи фирми и тръстове в данъчни убежища по целия свят.

  Досиетата повдигат завесата на тайни офшорни притежания на повече от 130 милиардери от 45 държави, включително 46 руски олигарси. Според Форбс (Forbes) през 2021 г. общото състояние на стотина от тези милиардери се изчислява на над 600 милиарда долара. Между останалите офшорни клиенти фигурират банкери, крупни дарители на политици и партии, търговци на оръжие, международни престъпници, поп звезди, шефове на шпионски центали и спортни гиганти.

  ICIJ сподели файловете със 150 медийни партньори, стартирайки най-всеобхватното сътрудничество в историята на журналистиката.

  ICIJ организира и ръководи това разследване, което продължи почти две години. По него работиха повече от 600 журналисти от 117 държави и територии. Репортери тръгнаха по следи, които стигнаха до огромно имение построено на скалист калифорнийски бряг, захарна плантация в Доминиканската република, фабрика в Италия, която замърсява околната среда, небостъргачи в Дубай и турска болница, чиито служители твърдят, че са жертви на тормоз.

  Първите документи датират от преди половин век, като повечето от тях са създадени между 1996 г. и 2020 г.. Те включват информация за повече от 29 000 бенефициери, крайни собственици на офшорни активи. Това е над два пъти повече от броя на собствениците, открити преди пет години в разследването наречено Панамски досиета (Panama Papers), което се основаваше на теч на информация от една единствена адвокатска кантора.

  Както е вярно, че притежаването на офшорна компания е законно, така е вярно и, че офшорките предоставят секретност, която дава възможност за прикриване на незаконни парични потоци, даване на подкупи, пране на пари, укриване на данъци, финансиране на тероризъм и трафик на хора и други нарушения на правата на човека, твърдят експерти. Досиетата „Пандора“ хвърлят нова светлина върху редица международни корупционни скандали, включително мащабната операция за подкупване на бразилския гигант Odebrecht S.A., международния футболен скандал, известен като FIFAGate (ФИФАГейт), и предполагаемото разграбване на венецуелски публични активи.

  По-бедните нации търпят повече щети от трупането на богатство в данъчни убежища, защото то ощетява хазните им и ги лишава от средства за строеж и ремонт на пътища, училища и болници. Разследването, наречено Досиетата „Пандора“, разкрива, че вместо да се справят с избягването на данъци чрез офшорки, политически лидери от цял свят, самите те, са местили тайно пари и активи извън обсега на данъчните и правоприлагащите органи, докато гражданите на техните държави се борят да оцелеят.

  Между настоящите и бивши лидери осветени от разследването като собственици на тайни компании и тръстове са кралят на Йордания Абдула II, премиерите на Кот д’Ивоар и Чехия, президентите на Еквадор, Кения и Габон и бивши президенти на Ел Салвадор, Панама, Парагвай и Хондурас.

  Досиетата хвърлят светлина и върху финансовите сделки на Чавистите във Венецуела, укриващи се лидери на религиозни култове и техни последователи, клептократи и семействата им, неонацисти, търговец на минерална вода, осъден за организиране на убийствата на съдия и прокурор, укриващ се милионер-педофил и хора, финансиращи тероризъм.

  В глобалния „отбор“ на Досиетата „Пандора“ фигурира и „биткойн бос“, осъден за пране на пари във връзка с най-големия кибер обир в историята. Офшорни инвестиции водят до боливудски актьори, футболни звезди, корумпирани официални лица от света на спорта, кралски любовник, враждуващи принцеси, филмови режисьори и звезди, супермодели, водещи дизайнери и световноизвестни певци.

  Нарекохме проекта Досиетата „Пандора“, защото настоящото журналистическо партньорство надгражда наследството на Панамските досиета и Досиетата от Рая (Panama and Paradise Papers), а древният мит за кутията на Пандора все още предизвиква асоциации с изсипването на беди и злини върху човечеството.

  Журналистическите репортажи разкриват, че САЩ, в частност, се превръщат във все по-привлекателна дестинация за укриване на богатство, въпреки че те и техните западни съюзници редовно размахват пръст на по-малки страни затова, че позволяват приток на пари и активи, свързани с корупцията и престъпността.

  Досиетата Пандора включват документи от 206 американски тръста в 15 щата и столицата Вашингтон, както и 22 американски доверени фондове.

  Документите предоставят подробности за придвижването на стотици милиони долари от офшорни зони на Карибите и Европа до Южна Дакота, слабо населен американски щат, който се е превърнал в основна дестинация за чуждестранни пари.

  Разкритията на ICIJ и партньорските медии разбиват митовете и твърденията на офшорната индустрия, че доставчиците на офшорни услуги проверяват клиентите си много подробно и се стремят да действат в рамките на закона, и посочват цената, която обществото плаща, когато се позволява на богатите и могъщите да укрият богатството си от същия този закон.

  Разследването показва как най-голямата адвокатска кантора в САЩ, Бейкър МакКензи (Baker McKenzie), е помогнала за създаването на съвременната офшорна система и как друга адвокатска кантора, Алкогал (Alcogal) в Панама, е изиграла огромна роля в поддържането на тази мрежа.

  То хвърля светлина и върху това как малко известни доставчици на корпоративни услуги са подпомагали финансовите маневри на хора, които са обект на криминални разследвания или скъпи граждански съдебни дела, включително изпълнителен директор на белгийска химическа компания, обвинен в престъпления, свързани с околната среда, и съучастник на престъпната фамилия Коломбо, който е базиран във Флорида.

  Разследването показва още как офшорки се използват за укриване на предмети на изкуството и антики. Журналистическият ни екип установи, че десетки антики все още са изложени във световноизвестни музеи, въпреки че са свързвани с прочут колекционер, който по-късно е заподозрян в контрабанда в особено голям мащаб.

  Особено обезсърчаващ аспект на разследването води до тайни инвеститори в един от най-големите корпоративни наемодатели в САЩ. Те печелят от изгонване на наематели в разгара на глобална пандемия. Между тях е и Легиона на Христос, римокатолически религиозен орден, опозорен от международен скандал, свързан със сексуално насилие.

  Между 14-те доставчици на офшорни услуги, чиито документи съставят набора от данни на Досиетата „Пандора“, има три компании, които са собственост на бивши държавни служители. Те оперират в юрисдикции като Англия, Белиз, Сингапур, Швейцария, Панама, Барбадос, Кипър, Обединените арабски емирства, Бахамите, Британските Вирджински острови, Сейшелските острови и Виетнам и привличат клиенти от повече от 200 държави и територии.

  Документите показват връзки с повече от 30 000 компании и са на различни езици, включително английски, испански, китайски, корейски, гръцки и руски. Бенефициентите собственици са свързани с 27 000 компании.

  Документите включват електронни таблици, данъчни декларации, фактури, PowerPoint презентации, имейли и фирмени записи, в които са изброени директори и акционери. Има и доклади за подозрителна дейност, списъци със санкции, доклади за надлежна проверка (due diligence), формуляри за проверки за опознаване на клиента (know-your-customer), паспорти, сметки за битови услуги и снимки.

  Те разкриват подробности за международни енергийни, технологични и имотни притежания и сделки, както и сложни уговорки за наследяване.

  Журналистическият екип претърси и разплете сложни мрежи от собственост зад безброй компании, фондации и тръстове. Документите и резултатите бяха споделени в защитена база данни, изградена от ICIJ и наречена Datashare, и чрез защитена платформа, наречена Global iHub.

  Публикуването на разкритията от Досиетата „Пандора“ става на фона на критичен глобален дебат за справедливостта на международната данъчна система, ролята на западните професионалисти в сивата икономика и неуспеха на правителствата да спрат потока от мръсни пари в укрити компании и тръстове .

  Очаква се, че Досиетата „Пандора“ ще поднесат нови и нови разкрития за години напред.

  Медийни партньори на ICIJ за Досиетата „Пандора“:

  • BIRN (Albania)
  • Twala (Algeria)
  • Diario La Nación (Argentina)
  • elDiarioAR (Argentina)
  • Infobae (Argentina)
  • Hetq (Armenia)
  • ABC (Australia)
  • Australian Financial Review (Australia)
  • ORF (Austria)
  • PROFIL (Austria)
  • Belsat (Belarus)
  • De Tijd (Belgium)
  • KNACK (Belgium)
  • Le Soir (Belgium)
  • OCCRP (Bosnia, Cyprus, Hong Kong, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Ukraine, United Kingdom, United States)
  • Ink Center for Investigative Journalism (Botswana)
  • Agência Pública (Brazil)
  • Metrópoles (Brazil)
  • Poder 360 (Brazil)
  • Revista Piauí (Brazil)
  • BIRD (Bulgaria)
  • L’Economiste Du Faso (Burkina Faso)
  • VOD (Cambodia)
  • The Museba Project (Cameroon)
  • CBC/RADIO CANADA (Canada)
  • Toronto Star (Canada)
  • Ciper Chile (Chile)
  • Fundación Periodística LaBot (Chile)
  • CONNECTAS (Colombia)
  • El Espectador (Colombia)
  • National Magazine Comores (Comoros)
  • Centro Latinoamericano de Investigación Periodística (CLIP) (Costa Rica, Colombia)
  • Costa Rica Noticias, Canal 13 (Costa Rica)
  • Eburnie Today (Cote d’Ivoire)
  • L’Elephant Dechaine (Cote d’Ivoire)
  • Proyecto Inventario (Cuba)
  • Czech Center for Investigative Jounralism (Czech Republic)
  • Berlingske (Denmark)
  • Danish Broadcasting Corporation (Denmark)
  • Politiken (Denmark)
  • Noticias SIN (Dominican Republic)
  • Diario El Universo (Ecuador)
  • Mada Madmasr (Egypt)
  • El Faro (El Salvador)
  • Diario Rombe (Equatorial Guinea)
  • EESTI PÄEVALEHT (Estonia)
  • Yle – Finnish Broadcasting Company (Finland)
  • Le Monde (France, Cameroon)
  • Premières Lignes (France)
  • Radio France (France)
  • iFact (Georgia)
  • NDR (Germany)
  • Süddeutsche Zeitung (Germany)
  • WDR (Germany)
  • Ghana Business News (Ghana)
  • ZAMIREPORTS (Ghana)
  • Plaza Pública (Guatemala)
  • Contracorriente (Honduras)
  • Stand News (Hong Kong)
  • Direkt36 (Hungary)
  • Reykjavik Media (Iceland)
  • Stundin (Iceland)
  • Indian Express (India)
  • Tempo (Indonesia)
  • The Irish Times (Ireland)
  • Shomrim (Israel)
  • L’ESPRESSO (Italy)
  • Asahi Shimbun (Japan)
  • Kyodo News (Japan)
  • ARIJ (Jordan, Egypt, Lebanon, Palestine, Syria, Yemen)
  • Africa Uncensored (Kenya)
  • The Elephant (Kenya)
  • Re: Baltica (Latvia)
  • Daraj Media (Lebanon)
  • Daily Observer Newspaper (Liberia)
  • Front Page Africa (Liberia)
  • Africa Report (Libya)
  • Siena.lt (Lithuania)
  • Reporter.lu (Luxembourg)
  • Nation Publications LTD (Malawi)
  • Platform for Investigative Journalism (PIJ-Malawi) (Malawi)
  • Malaysiakini (Malaysia)
  • Malian Network of Investigative Journalists (Mali)
  • Times of Malta (Malta)
  • L’Express (Mauritius)
  • Proceso (Mexico)
  • Quinto Elemento Lab (Mexico)
  • MANS (Montenegro)
  • Le Desk (Morocco)
  • The Namibian (Namibia)
  • CIJ Nepal (Nepal)
  • Kantipur Daily (Nepal)
  • Het Financieele Dagblad (Netherlands)
  • Platform Investico (Netherlands)
  • Trouw (Netherlands)
  • NZME (New Zealand)
  • TVNZ (New Zealand)
  • Confidencial (Nicaragua)
  • L’Evenement (Niger)
  • Premium Times (Nigeria)
  • Aftenposten (Norway)
  • E24 (Norway)
  • The News (Pakistan)
  • Grupo ABC Color (Paraguay)
  • Convoca (Peru)
  • IDL-Reporteros (Peru)
  • Philippine Center of Investigative Journalism (Philippines)
  • Rappler (Philippines)
  • Gazeta Wyborcza (Poland)
  • EXPRESSO (Portugal)
  • Centro De Periodismo Investigativo (Puerto Rico)
  • Rise (Romania, Moldova)
  • istories (Russia)
  • Impact.sn (Senegal)
  • KRIK (Serbia)
  • OŠTRO (Slovenia, Croatia)
  • amaBhungane Centre for Investigative Journalism (South Africa)
  • Carte Blanche (South Africa)
  • Newstapa (South Korea)
  • El País (Spain, Mexico)
  • La Sexta (Spain)
  • SVT (Sweden)
  • TAMEDIA (Switzerland)
  • Jamii Media (Tanzania)
  • Isra News Agency (Thailand)
  • De Cive (Le Citoyen) et La Lettre Agricole (Togo)
  • Flambeau des Democrates (Togo)
  • L’Union pour la Patrie (Togo)
  • Quoditien Liberte (Togo)
  • Inkyfada (Tunisia)
  • Deutsche Welle (Turkey)
  • NMG Uganda (Uganda)
  • Slidstvo (Ukraine)
  • BBC (United Kingdom)
  • Finance Uncovered (United Kingdom, Kenya)
  • PBS FrontLine (United Kingdom)
  • Private Eye (United Kingdom)
  • The Guardian (United Kingdom, Australia, United States)
  • El Nuevo Herald (United States)
  • McClatchy (United States)
  • Miami Herald (United States)
  • Spotify (United States)
  • The Washington Post (United States)
  • The Wire China (United States)
  • Univision (United States, Mexico)
  • Semanario Búsqueda (Uruguay)
  • Armando.info (Venezuela)
  • Makanday Media (Zambia)

  .

  Източник: Bird.bg

  ––––––––––––––––––––––––––-

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  Pandora Papers – ТУК
  

  

  .

• Световноизвестни журналисти пристигат за конференция в София

   

  Даниел Стоянов, БТА

  

  World Press Institute (WPI) – медийна организация, базирана в Съединените щати, организира конференция в България, наречена „Нови хоризонти в журналистиката“, съобщават от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Събитието, партньори на което са фондацията „Америка за България“ и АЕЖ, ще се състои на 24 и 25 септември 2021 г.

  Сред участниците е Джон Харис – съосновател на Politico, един от най-посещаваните новинарски сайтове в Съединените щати. Харис придобива международна популярност за усилията си да създаде нов редакционен и бизнес модел, който да подкрепя качествената журналистика в ерата, когато медийната индустрия минава през радикална промяна.

  Майкъл Монтгомъри е продуцент на радио/подкаст поредицата за разследваща журналистика Reveal на Центъра за разследваща журналистика в Калифорния. Носител е на множество журналистически награди и е журналист с дългогодишен опит в сферата на радиото, телевизията и печата. Монтгомъри е сътрудничил с Асошиейтед прес, Ен Пи Ар, Би Би Си, Ей Пи Ем и „Фронтлайн“.

  Пол Стайгър е основател и бивш главен редактор на ProPublica, онлайн платформа за разследваща журналистика, от 2008 до 2012 г. За този период журналистите от ProPublica получават две награди „Пулицър“ през 2010 и 2011 г.

  Брита фон дер Хайде е ръководител на отдела по разследваща журналистика в NDR, най-големия германски обществен радио-телевизионен оператор в Хамбург. Екипът отговаря за радио, телевизионните и онлайн разследвания на NDR. От 2014 г. до 2019 г. Брита е режисьор, редактор и заместник-ръководител на разследващия отдел за сътрудничеството между NDR, WDR и Suddeutsche Zeitung, където участва в разследващи проекти, включително Panama Papers и Implant Files.

  Павол Шалай е ръководител на бюрото за Европейския съюз/Балканите на международната организация „Репортери без граници“ (RSF). Преди да се присъедини към RSF в Париж, Шалай работи в продължение на осем години като редактор и журналист. Между 2016 г. и 2020 г. той е редактор с ресор „Енергетика и околна среда“ в европейското издание Euractiv.

  WPI е организация с близо 60-годишна история, която насърчава свободата на пресата и дава възможност на журналисти от цял свят да посетят САЩ, в рамките на обучителна програма. До момента от възможността са се възползвали над 500 действащи журналисти от 94 държави, в това число и 10 представители на български медии.

  Сред участниците в конференцията ще бъдат стипендианти на WPI, известни журналисти от Великобритания, Южна Африка, Германия, Украйна и България.

  .

• <<
• 1
...
• 12
• 13
• 14
• 15
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
...
• 414
• >>