Всички авторски страници

Авторски

• Службогонци обсаждат властта

  „Капитал“ коментира, че с новото правителство не са щастливи дори тези, които са гласували за него и това е новият абсурд на българската политическа сцена.

  „Труд“ съобщава, че едва на третия ден на правителството „Орешарски“ ведомствата вече са обсадени от кандидати за държавната администрация. В няколко министерства са шокирани колко много „стари муцуни“ са декларирали готовност да помагат, пращайки автобиографиите си.

  Веднага след като мина гласуването в парламента, заваля дъжд от CV-та. Само за два дни получих над 200 оферти писмено и по телефона, а при министъра знам, че са още повече, заявил пред „Труд“ източник от Министерството на транспорта.

  Самопредлагат се предимно кадри със съмнителна репутация, които през последните години са отпаднали от държавната хранилка. Низвергнатите „професионалисти“ се натискат за позиции, за които изобщо няма стартирал конкурс и местата не са вакантни в момента.

  Имало страшно много мераклии както за позиции в администрацията, така и в държавните фирми от отрасъла, обяснили от транспортното министерство. Сред кандидатите личали имената на бивши началници на големите аерогари, шефове в железниците и ексдепутати, при това в разноцветна окраска…

  „Този кабинет няма нищо общо с вота на българския народ и няма нищо общо с ничия политическа предизборна програма“ пише Емил Спахийски също в „Труд“.

  И още: „Правителството, което имаме в момента, напомня на копеле, което не може да си спомни кой е бащата. То може да бъде наричано експертно, но с нищо не превъзхожда служебния кабинет. Половината от депутатите на БСП не го припознават, но имат нужда от него. „Атака“ асистира при зачеването, но крещи, че не го иска. За ГЕРБ всичко е ясно, а ДПС… Ако някой знае нещо – да ми каже, макар да е очевидно.

  Самият Пламен Орешарски се затруднява с биографиите на половината си подчинени. Това ние наричаме национално съгласие? Моля ви.“

  Под заглавие „На кого е кабинетът“ седмичникът „Капитал“ коментира, че с новото правителство не са щастливи дори тези, които са гласували за него и това е новият абсурд на българската политическа сцена. Това стана ясно не на на стотния, а на първия ден от неговото съществуване. Коалицията от различни интереси в набързо съставеното ново правителство създава много огнища на напрежение, се казва в анализа.

  Седмичникът отбелязва, че медийната империя на Делян Пеевски е обърнала гръб на ГЕРБ и надува фанфарите за новата тройна коалиция.

  Под заглавие Да кажеш „стига“ „Капитал“ публикува портрет на новия министър на културата Петър Стоянович и описва политическия му път през СДС, „Гергьовден“, „АБВ“ на Георги Първанов и „България на гражданите“ на М. Кунева до днешното правителство като подчертава, че новият министър често, но и лесно казва „Стига“. С кариерата и с личния живот на Петър Стоянович се занимават и други днешни вестници.

  Кирил Сакскобургготски още не бил срещнал нова голяма любов, споделя самият той в интервю за „24 часа“. Вторият царски син обмислял да прати малката си дъщеря Олимпия за една година в Американския университет в България. Това е шанс да поживее известно време в родината на семейството си и да срещне хора от цял свят, смята таткото.

  Възпитаникът от университета в Принстън, а в момента изпълнителен директор в един от най-големите хедж фондове в света – „Ман груп“, мисли, че всяко правителство е по-добро от липсата на такова. Той намира за необичайно, че нито едно българско правителство досега не е било преизбирано, защото за някои програми и реформи се искат повече от 4 години.

  „Стандарт„ информира, че веднага след встъпването на новото правителство Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са поискали Върховният касационен съд да възобнови делото за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец „Кричим“ и ниви от 371,5 дка. Двамата атакуват решението на ВКС от юни 2012 г.

  Магистратите тогава се аргументираха, че решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (1947 г.), няма реституционно действие.

  Сега Сакскобургготски обаче е поискал Върховният съд да постанови ново разглеждане на казуса. Досега той получи отказ за връщане на двореца и имотите около него от Окръжния и Апелативния съд в Пловдив. Държавата проведе дълга съдебна битка срещу царската фамилия.

  „Сега“ пише, че въпреки многото критики и протести срещу разпоредбите от проектозакона за училищно образование ГЕРБ очевидно не се отказва от него и проектът се вля вчера в първата вълна законопроекти, внесени в новия парламент. Първа под проекта се е подписала Милена Дамянова – ресорният зам.-министър за средното образование на ГЕРБ и истински идеолог на проекта. В новия парламент тя влезе като депутат от София. Заедно с нея под проекта са се подписали общо 15 депутати от ГЕРБ, някои от тях бяха в образователната комисия в миналия парламент и участваха в обсъждането на проекта.
  .

  Източник: Vesti.bg

  (Със съкращения.)

• На вниманието на всички българи, живеещи в чужбина

  

  На вниманието на всички българи, живеещи в чужбина, притежаващи също друго, освен българското, гражданство, и заемащи във Фейсбук антиправителствени позиции.

  Чух от съвсем сигурно место, че е в ход схема за затварянето на устата ни при посещение в старата ни Родина.

  Сюрпризът ще бъде или с нещо „уж случайно намерено в багажа ни“ и уличаващо в криминално престъпление, или „вразумяване“ от онези с чуковете…

  Горещо препоръчвам на всеки, който в уводното изречение може да се разпознае, да отиде до съответната полицейска служба по местоживеене и да изложи писмено становище (Anzeige, Statement), че не е изключена подобна агресия срещу него, когато пребивава в България, въпреки че се стреми до педантичност да спазва законите там, не е конфликтна личност и особено внимава в уличното движение.

  Също така да изисква да му бъде проверяван багажът при излизане от съответната страна, когато ще пътува за към България, за да не го „изненадат” на границата с нещо „случайно намерено„…

  Във всички случаи да настоява писменото му становище да бъде заверено с входящ номер (иначе ще го изхвърлят, щом си излезе) и да бъде адресирано, също така, както до Външно министерство на съответната страна, така и до посолството й в София.

  Малко се дърпат в полицията да се занимават с Вас, ама ако сте в компанията на местен адвокат (ако имате адвокат, който редовно наемате по други въпроси, заради един обяд ще Ви направи компания и дойде с Вас), той бързо ще ги убеди. Принципно те са задължени да приемат писменото Ви становище и да го архивират.

  Като за последно, препоръчвам Ви, когато сте в страната, да има ваш близък или роднина, който веднага да информира съответното посолство, ако нещо се случи с Вас.

  Не приемайте думите ми, като параноя. Отделете 2-3 часа и го направете.

  Знам с какви индивиди (ДС/тежки криминални престъпници) си имаме работа в България. Сърбал съм им попарата…

  Не че това ще ни предпази на 100%, ама поне остава моралното удовлетворение, че ще стане достояние на втората ни Родина, а Западните демокрации са чувствителни, когато се нарушават правата на гражданите им, особено в друга страна, и поемат защитата там.

   

  Стефан Краев,

  Виена

  –––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Коментарът е написан във Фейсбук.

• Аз съм Джон Голт

  Бъзикилийкс:  Истината такава, каквато можеше да бъде

  .

  

  Инж. Иван Златарски слезе от самолета и вдиша дълбоко влажният английски въздух. “Хийййтроууууу” извика с всички сили мисълта му, докато тялото му спазваше приличие. Емигрант в Англия, дори и по време на учението си не бе мечтал за подобна кариера, а ето на, съдбата се оказа благосклонна към него. “Хийййтроуууу”, тихичко си прошепна и закрачи смело към изхода на аерогарата. Павилионче за вестници му привлече вниманието. Приближи се , купи си “Таймс”, щом ще работи тук трябваше да е наясно с местните новини и обществени страсти. О, имаше и билетчета за лотарията “Евромилиони”! По принцип не беше хазартен тип, но защо да не опита късмета си, нали затова бе дошъл, купи си и билетче.

  Въпреки инженерните си познания и перфектния си английски вече втора седмица не можеше да си намери работа, предлагаха му само позиции за общ работник, но той не можеше да приеме, че ще трябва да плюе на годините учение и трупане на опит и да работи нещо далеч под нивото на способностите му. Приятелят му от детинство, който бе дошъл в Лондон преди три години и се бе съгласил да го приюти, докато се уреди, вече го гледаше накриво и не преставаше да му натяква, че трябва да започне каквато и да е работа, и в последствие да се оглежда за нещо по-престижно отговарящо на знанията и уменията му. Измъчваше го и мисълта, че ако не се примири, ще се наложи безславно да се прибере в България и отново да се цани да работи като специалист, при някой новобогаташ, чието единствено качество е, че е работил за ДС, или произлиза от род на активни сътрудници на ДС.

  Тази мисъл го съсипваше. Та той точно заради такива копеленца, чиито род можеше да се проследи до първите години от създаването на ДС, бе принуден да напусне България. Не можеше да понася, че някакъв прост боклук, ще се подиграва с него, като му подхвърля мизерни пари с ясното съзнание, че няма алтернатива. Защото всички новоизлюпени капиталистчета в България, се познаваха и се бяха уговорили в “работодателските” си организации да поддържат едно и също ниво на заплащането – колкото да не умреш, а сега в периода на кризата и по-ниско, докато умреш, нали безработни имаше много. Ако сега се върнеше, щеше да погуби сладостта от спомена за най-радостния миг в живота си, когато съобщи на тъпата мутра, че напуска, без предизвестие, ей така.

  Тлъстият боклук не можеше да повярва, как така ще напуска, той не му е разрешил. Помнеше, как крещеше в пристъп на бяс, че той решавал кога ще напусне и после, когато разбра, че решението му е непреклонно, изригна в плюнки “Ти какво си мислиш, че фабриката ще спре да работи без теб ли? На портала чакат хиляди, като теб.” Хубав спомен, сладък, но не можеше да го нахрани. Трябваше папо, папо, папо. Утре имаше уредено интервю в един ресторант, трябваше да се пречупи, това е. Събу си дънките за да ги хвърли в пералнята, каквато и да е работата, но не можеше да се яви мръсен. По дрехите посрещат навсякъде. Пребърка джобовете и извади някакъв поизмачкан лотариен билет. Сети се, купи го като пристигна, тогава бе изпълнен с вяра в късмета си. Понечи да го хвърли, но се спря. Всъщност защо пък да не го провери . . .?

  ———————————————————————————————————–

  Деветдесет и пет милиона лири стерлинги. 95, 95, 95 милионаааааа. О, боже ще се разбие, ще се размаже, ще се унищожи, ще се разпльока, ще се, ще се, ще се . . ., какво няма да се! Обиколи всички барове и вертепи. Изпи главоломни количества алкохол и преспа с повече жени, отколкото най-големият сваляч когото познаваше. Чувстваше се изстискан. Беше богат, по богат от най-богатия човек когото познаваше. Бившият му работодател, можеше само да си мечтае за такова богатство. Колко държавни поръчки трябваше да вземе и колко подкупи да раздаде преди това,? Дори цял живот да подкупва и укрива данъци, да източва ДДС и еврофондове, пак нямаше да стигне неговото богатство.

  Измина един месец в радостна еуфория и разгулен живот. Тялото му се изтощи, а душата му жадуваше покой. Трябваше да реши, какво ще прави оттук нататък. Тези пари трябваше да ги завърти, да ги инвестира и така да ги увеличи, но той нищо не разбираше от тези работи, а и как да разбира, като всичко в България ставаше по схемата “батко и братко”. “Стегни се инженер Златарски, ти си умен ще измислиш нещо.” Но колкото и да се напъваше, бедната му душа не раждаше нищо. Образованието което бе завършил, го бе обогатило със знания и умения как да работи за всеки друг, но не и за себе си. Ядоса се, може ли да има толкова пари и да не знае, какво да ги прави. Идваше му да вземе дипломата и да я къса, къса, къса. Да я навие на рулце и да я напъха в задника на ректора, на “най-престижния” технически университет в България.

  Трябваше да се успокои и да помисли, едно културно мероприятие би му се отразило добре. Стига с задоволяването на първични страсти. Излезе и си купи “Таймс” за да прегледа културният афиш. “Книгата, която промени живота на милиони!”, заглавието привлече вниманието му. В Тhe London Review Bookshop в Bloomsbury, щеше да се състои представяне на специално луксозно издание с уникални илюстрации, на книгата на Айн Ранд “Атлас изправи рамене”. Според анонса, въпросната книга била втора в класацията след Библията за най-продавана книга в Щатите и първа в класацията за книга, която е променила живота на читателите си. Реши да отиде, неговият живот вече бе променен, но може би книгата щеше да му даде насока, как да оползотвори промяната.

  Три седмици седя затворен в стаята си и чете, препрочита и преосмисля. Страхотна книга, уникална и неповторима. Чудеше се как може да бъде поставена на второ място в която и да е класация. И като си помисли колко време бе изгубил в четене на Толстой, Дюма, Плутарх, Херодот, Юго, Иван Вазов, Елин Пелин, Димитър Талев, бе чел дори “Утопия” на Томас Мор и “Хляб и свобода” на Кропоткин. Каква загуба на време! Сега бе убеден, че е достатъчно за всеки човек да прочете само тази книга, въпреки, че се съмняваше, че щеше да я разбере, ако не бе спечелил пари. Велика, велика! Той щеше да е Джон Голт, българският Джон Голт. Иван Златарски – Джон Голт! Не можеше да бъде бизнесмен, но можеше да бъде Джон Голт. Сега всеки ден, щеше да се наслаждава на чувството, което изпита когато остави зад себе си бясната, олигавена мутра на шефа си. Всеки ден! Всеки божи ден!

  ————————————————————————————————————-

  Г-н Златев бесен, бясно препускаше с джипа си към фабриката. Трябваше да се успокои, но не можеше. Умът му не го побираше, всичките му специалисти от ветрогенераторния парк бяха напуснали, без предизвестия, без обяснения. По средата на работния ден. Пазача му каза, че отишли в селцето на обяд и повече не се върнали. И не му вдигаха телефоните, нито тези които бяха на смяна, нито някой от другите смени. Отначало си помисли, че са се наговорили за някаква стачка, но после секретарката от офиса се обади разтреперана, че всичките му работници са подали заявления за напускане, веднага без предизвестие. Какво ги бе прихванало всички? Всички? Мамицата им щеше да разкатае, ще му правят номера. Та те нямаше къде другаде да си намерят работа в района. Ще се обади на всичките си приятели да не ги вземат на работа, голи от глад да измрат и те и семействата им. Дей гиди гадини! Не им беше плащал само от три месеца, неблагодарници, не стига, че им дава по 500 лева, щото са инженери, ами и номера ще му играят.

  Докато влизаше с джипа в двора на фабриката, забеляза, че пред портала има разпъната някаква шатра с огромни транспаранти. Само това му трябваше, цирк някакъв. Кой го е допуснал това? Извика главният инженер и го изпрати да изгони този маскарад отпред. Добре поне, че фабриката му работеше. Пак се сети за ветрогенераторите и стисна зъби, като си помисли колко пари губеше всеки час през който не работеха. Трябваше да намери хора от някъде. Тука във фабриката имаше няколко инженера, но първо трябваше да минат на курс за обучение за работа с ветрогенераторите, а това искаше време и разходи, значи допълнителни загуби. Мисли, мисли мисли, незаменими хора няма, хиляди чакат на портала за работа, колко пъти го бе казвал на бачкаторите, колчем си направеха устата за увеличение. И майка му стара, как така напуснаха, откъде пари да живеят, та те нямаше откъде да спестят, едно че заплатите им бяха малки, друго, че не им ги даваше. Юмрукът му се стовари върху масата, трябваше да намери хора, министърът си искаше процента, а златните му кокошчици не работеха.

  ——————————————————————————————————–

  Главният инженер излезе пред портала и първото нещо, което видя бе надписа върху транспаранта “Искате да напуснете работа? Ние ще ви платим за да осъществите мечтата си!”. Имаше и друг, на него пишеше “Аз съм Джон Голт”. Кой по-дяволите беше Джон Голт? Естествено, че искаше да напусне работа, но как да стане като трябваше да храни семейство. Тоя боклук шефът му , му плащаше от дъжд на вятър, колкото да не умре, а и в другите фабрики положението не бе по-добро. Без значение колко са печеливши, навсякъде даваха еднакви заплати, а и как да е иначе, една глутница вълци са. Приближи се към шатрата и леко се притесни. Зад масивно и явно скъпо дървено бюро седеше добре облечен господин с леко прошарена коса. Пред него имаше лаптоп и табелка на която пишеше ” Инж. Иван Златарски – Джон Голт”. Отстрани на бюрото седяха две откровени мутри, но не гледаха лошо, поне не него. Зад мъжа стоеше прав някакъв друг господин приличащ на адвокат, а малко по-встрани имаше мъж с камера, който явно заснемаше всичко което се случва.

  – Извинете г-н Златарски – притеснено се изкашля главният инженер. – Изпраща ме г-н Златев, собственикът на тази фабрика за макарони с молба да освободите пространството пред портала, ако обичате.

  – Голт, аз съм Джон Голт. А вие сте?

  – Инж. Сребролюбов. Главен инженер на българската фабрика за италиански макарони “Спагетини”.

  – Доволни ли сте от работата си г-н Сребролюбов? На нас ни трябват хора точно като вас, специалисти, но само, ако са неудовлетворени.

  – Да не би да предлагате работа? – заинтересува се Сребролюбов.

  – Какво пише на транспаранта г-н главен инженер Сребролюбов? “Искате да напуснете работа? Ние ще ви платим за да осъществите мечтата си!” Нали така пише? Това, което пише, това предлагаме. Ние ви плащаме, вие напускате работа. Ако сте заинтересован, моля, заповядайте, седнете. Каква заплата получавате тук г-н Сребролюбов, като главен инженер?

  – 650 лв.

  – Ние ви предлагаме двугодишната ви брутна заплата в брой, ако се съгласите моментално да напуснете работа, като сте длъжен една година да не работите, а следващата нямате право да започнете работа при същият работодател който сте напуснали. Ако сте съгласен, ще попълним документите изготвени от моя нотариус. Единият е “Заявление за напускане”, а другият договор по силата на който получавате парите при споменатите по-горе условия, плюс клаузата, да не давате никакви обяснения на шефа си. Ако не изпълните някое от споменатите условия в договора е предвидено връщане на парите в същият размер в който сте ги получили. Има ли нещо неясно?

  – Ама вие сериозно ли?

  – Приличам ли ви на човек който се шегува? – инж.Златарски отвори някакво чекмедже и извади от там бала пари. – Аз съм Голт, Джон Голт.

  Джон Голт натисна бутона на мишката и от лаптопа се разнесе: “О, тигре, тигре, искаш ли пари? Искаш ли париииии, хубави жени?”

  – Съгласен съм. – отсече главен инж. Сребролюбов при вида на парите. Никога не беше виждал толкова пари на куп.

  – Ето разпишете тук и тук. – каза нотариуса – Ето ви парите. Вземате заявлението за напускане и го връчвате на секретарката без никакви обяснения, нали се разбрахме?

  – И още нещо, кажете и на другите специалисти във фабриката. Ние сме отпред и ги чакаме.

  ———————————————————————————————————

  Секретарката плахо почука на вратата.

  – Каквооо, нали ви казах да не ме безпокоите? – изкрещя отвътре г-н Златев.

  – Ами, такова г-н Златев, всички напускат.

  – Кой напуска?

  – Ами главният инженер . . .

  – Как главният инженер бе, та аз преди малко го пратих да разкара някакви палячовци отвън?

  – Еми, върна се и напусна, и той, и ел.монтьора, и компютърния инженер, и механика, и водопроводчика, и . . .

  – Никой няма право да напуска! Кой им е дал право да напускат? – г-н Златев прегази секретарката и се втурна по стълбите към цеха.

  В цеха цареше мъртвешка тишина, нито една машина не работеше. Само жените опаковачки си шушукаха нещо.

  – Къде са всички? Защо не работят машините? Ще ви уволня, до крак ще ви уволня? Къде са операторите? Къде са ? – крещеше г-н Златев през порой от лиги и слюнки.

  – Ами те напуснаха. – плахо отговори една от жените.

  – Как така напуснаха бе? Кой им е казал да напускат? – вече извън себе си, издут като кабагайда фучеше г-н Златев.

  – Ами някакъв Голт, Джон Голт, там при шатрата отпред.

  – Кой е тоя Джон Голт, вратът ще му извия на копеленцето. – изхвърча като прасе из кочината г-н Златев.

  —————————————————————————————————————

  В момента в който г-н Златев излетя през портала инж. Златарски се обърна към мъжът с камерата:

  – Снимаш нали? Искам запис с кристален звук и картина. За такива мигове съм си мечтал цял живот. – натисна бутона на мишката и от лаптопа се разнесе: ” Ако си дал, ако си дал, ако си дал на хората, не си живял, не си живял, напразно. Никой не може да ти отнеме . . .”

  – Спри тази проклета музика! Кой си ти дето караш хората ми да напускат? – извиси се до неистови висоти гласът на г-н Златев.

  – Аз съм Джон Голт, българският Джон Голт.

  – Кой е Джон Голт? – изпищя истерично г-н Златев.

  – О, вие не сте чели книгата! Ето заповядайте, това е издание специално за български бизнесмени, луксозно с илюстрации, подарък лично за вас. “Атлас изправи рамене” от Айн Ранд. Тази книга вече промени живота ви.

  – Какви книги бе? Аз през живота си една книга съм прочел, но ми е достатъчна да те смачкам като Олд Шетърхенд.

  – Моля ви г-н Златев, по-кротко, по-кротко.

  Двете мутри се размърдаха и погледнаха с неприкрита заплаха г-н Златев.

  – Ти за какъв се мислиш бе? Знаеш ли, че в този град аз управлявам и кмета, и болницата, и полицията?

  – Тц, бъркате г-н Златев. Парите управляват, а в случая аз имам повече пари от вас.

  – Ще ми обясните ли какво става тук? – разпени се г-н Златев

  – Всичко е обяснено в книгата. Там пише, ще я прочетете, ще разберете. В кни-га-та.

  – Но защо ми вземате хората? Искате да ме сринете ли?

  – Но моля ви се, никого не вземам, пускам ги на Свобода. Да подишат малко, да помислят. А и не виждам защо се притеснявате, незаменими хора няма и на портала ви чакат хиляди. Между другото само да ви питам, къде е най-близката друга фабрика?

  

  Източник: Neverojatno.wordpress.com

• Министърът на младежта се прочу с незаконен прием на албанци

  Александра Маркарян, Offnews.bg

  .

  Два корупционни скандала, от които се спаси само благодарение на близостта си с Лютви Местан, са визитката на новата министърка на младежта и спорта.

  Мариана Василева Георгиева-Бенчева  е директор на дирекция “Студенти, докторанти и специализанти” в Министерството на образованието и науката в периода 2001-2010 година. Тя стана известна за медиите през 2004 г. като главен герой на скандала за незаконен прием на албански студенти в български университети.

  През февруари 2004 година македонски студенти разкриват корупционната схема: Срещу 2000 до 5000 лева, платени лично на Георгиева (шеф на изпитната комисия, организираща приемните изпити за ВУЗ-овете ни българите от чужбина), албанци и сърби били класирани на места, определени за българи от чужбина. В някои от случаите това е ставало дори без полагане на приемен изпит.

  Според правилата, тези, които не издържат изпитите, могат да учат у нас срещу 30% от таксата за чужденци, която варира между 2400 и 5000 евро. Именно в тази квота са били класирани албанските и сръбските студенти, което е незаконно, защото квотата е само за “лица от българска народност”, гласи Постановление №103 на МС.

  Предимствата от такъв прием са, освен в пъти по-ниските такси, право на общежитие и стипендия. Ощетени в случая обаче са истинските кандидати, имали право на прием с такива привилегии, някои от които не са класирани въпреки високия си успех. Именно те надигат глас.

  След добилите популярност чрез медиите разкрития Георгиева дава пресконференция, на която обяснява, че нередности има, но не тя била виновна. Наказание не следва.

  Принос за това, според публикации в медиите, има тогавашният депутат и настоящ лидер на ДПС Лютви Местан. Той лично се срещнал с образователния министър в правителството на НДСВ и ДПС Игор Дамянов и по негово настояване Георгиева не беше уволнена.

  Георгиева е отстранена чак през 2010 г. от министъра на образованието Сергей Игнатов, след втория шумен скандал.

  През 2009 г. избухва дълго трупаното напрежение заради системно забавяне на издаването на дипломи за висше образование. Проблемът е в дирекцията “Студенти, докторанти и специализанти” в МОН, оглавявана от Георгиева. Именно тя е отговорна за организирането, поръчването и доставката на задължителните за дипломите стикери.

  Оплакванията от студенти провокират проверка на образователното министерство. Оказва се, че дирекцията на Георгиева е поръчала изработването на стикери на печатницата на депутата от БСП Петър Кънев “Демакс” (която печаташе и протоколите за изборите). Поръчката е направена не въз основа на реалния брой дипломирали се студенти, а на някакви недостоверни списъци от ВУЗ-ве, което е предпоставка за измами. Проверката установява още, че стикерите са съхранявани небрежно – “в шкафове и бюра” от служители в дирекцията, което довело до унищожаването на част от тях, нови поръчки и ново забавяне.

  Оказва се, че цената на един стикер излиза 91 стотинки, което е постижение за “Гинес”.

  В резултат на всички констатации министърът взема решение да закрие цялата дирекция и да прехвърли функциите й към дирекция “Висше образование”.

  Това явно силно жегва Лютви Местан, който в парламентарно питане и последвали реплики към Игнатов се връща на болната си тема за уволнените служители, най-вече Мариана Георгиева, като обвинява Игнатов, че “прехвърля отговорностите от болната глава на здравата”, че оправдава несвършената работа с “предишни директори и предишни служители”. За финал се обръща към Игнатов с думите: “Оставам с надеждата, че удобната митологема за предишни дирекции и директори занапред да не ви служи като алиби или параван, зад който да скриете недостатъчната компетентност на новите ви кадри. Надявам се да упражните целия си контрол, за да може да се осигури съответствието между претенцията на служителите вече да управляват супердирекции, със суперотговорности и суперкачество на тяхната работа в министерството”.

  OFFNews потърси бившия министър Игнатов за коментар какви са били причините за отстраняването на Георгиева от министерството.

  Игнатов отрече причината да е бил скандалът със стикерите.

  “Знаете, хората говорят много неща. Причината не беше скандал, просто се извършиха структурни промени в Министерството на образованието, при които имаше сливане на дирекции”, коментира за проф. Игнатов.

  Въпреки всички гафове и съмнения, свързани с работата на Георгиева, и до последния ден на 41-ото Народно събрание тя е личен нещатен сътрудник на Местан, показва справка в архива на Народното събрание.

  Георгиева бе кандидат за депутат в 42-рия парламент на ДПС в Ловеч. Голям интерес и бурни коментари предизвика предизборната й реч на митинга на ДПС на 3 май на Демир баба теке. В нея тя обеща пред електората на ДПС да направи всичко възможно, за да се учи майчиният език в училище.

• Честването на Деня на Светите братя в Българското училище в Прага

  „24 МАЙ! ПРАЗНИК НАРОДЕН ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ!“,  Bgschool.eu

  .

  24 май – Денят на Кирил и Методий , “преблагословените” създатели на свещеното славянско писмо; денят, който озарява културната самобитност на нас, българите, дарява ни с уникалния шанс да сме различни и да се чувстваме творци в общото съзидание на човечеството! 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност!

  

  Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която дава самочувствие, образованост и духовна независимост на “вси славяни”.

  Традиция, защото е празник, присъстващ трайно в културния календар на българите.

  Духовност, защото е ден на просветата, на знанието и науката; на хората, градящи устоите на нацията; на тези, които възпитават поколенията.

  Ден, в който всички българи – където и да са по света, запяват :
  “Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…!”

  Това неповторимо вплитане на безсмъртния славослов на Стоян Михайловски и тържествената мелодия на Панайот Пипков обединява българите и кара сърцата да затуптят гордо, в един ритъм.

  С този прекрасен Химн, изпълнен от вокална група “Лира”, започна и празничното тържество в БСОУ ”Д-р П. Берон”, посветено на духовните покровители на Европа, на малките първокласници и на зрелостниците от Випуск ‘2013.

  

  Празникът събра внушително множество от ученици, учители, родители, бивши възпитаници и приятели на Българското училище.

  Официални гости на тържеството бяха:

  Г-жа Тюркян Акиф – завеждащ консулската служба към Посолството на Република България в Чешката република; г-жа Галина Тодорова – директор на Българския културен институт в Прага, г-н Петър Попов – председател на училищното настоятелство, представители на българските сдружения и организации в Чешката република.

  В този ден се обръщаме към духовните извори на българската просвета и култура, които са дълбоко свързани с подвига на славянските просветители. На тях бяха посветени встъпителните думи на водещите ученици Даниела Пенкова, Филип Николов и Калин Георгиев. През 2013 г. Европа чества 1150 години от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий. Духът на св. Кирил продължава да живее в кирилицата, на която и до днес пишат и четат милиони хора по света. Ние имаме честта и удоволствието да бъдем съвременници на изключителната годишнина, свързана и със създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Проследявайки делото на Кирил и Методий чрез образци от старобългарската литература, подбрани от г-жа Болчева, рецитаторите представиха просветителската мисия на солунските братя, която има непреходно значение за духовния и цивилизационния път на българския народ. В този дух прозвучават и думите на изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: “Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура, човечност…”.

  Слово за празника произнесе директорът на училището, г-н Еленко Начев, който поздрави всички по случай този най-български и най-светъл ден.

  

  Той връчи грамоти и награди на изявени през учебната година ученици – Маргарита Синапова от 7-ми клас, Емилиян Димов от 6-ти клас и на абитуриентите Тони Иванова, Диана Георгиева, Дарин Атанасов и Петър Арнаудов.

  Директорът награди и първенците от училищното състезание по Судоку, проведено в четири кръга:

  1 място – Калин Георгиев от 8-ми клас,
  2 място – Данийл Иванов от 11-ти клас,
  3 място – Тансу Тахир от 10 клас.

  Грамоти и медали от участието си в международния конкурс за най-сполучлива компютърна рисунка и колаж „Творчество без граници“ организиран от фондация „Еврика“ получиха:

  1 място – Яна Маркова от 5-ти клас,
  2 място – Мая Шопова от 5-ти клас,
  3 място – Денис Пламенов от 6-ти клас.

  Поощрителни награди получиха Виктория Вълчева и Никола Бориславов от 5-ти клас.

  Г-н Начев обяви и резултатите от конкурсите, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина. Горди сме с постиженията на нашите ученици, които се пребориха с тежката конкуренция на многобройните участници.

  В конкурса по изобразително изкуство “България в моите мечти” на 1-во място е Ралица Маркова от 8-ми клас, на 2-ро място е Виктор Гаврилов от 6-ти клас, поощрителни награди ще получат Любомир Василев от 3-ти клас и Петър Петров от 6-ти клас.

  

  В литературния конкурс “Стефан Гечев” с трета награда е отличен Калин Георгиев от 8-ми клас.

  В конкурса за песенно изпълнение “Прехвръкна птичка” с трета награда се окичи вокална група “Лира”.

  Приветствие от името на Посолството на Р. България в Чешката република поднесе г-жа Тюркян Акиф. Говорейки за великото и свято дело на светите братя Кирил и Методий, тя каза, че то няма аналог в световната културна история. Отправи пожелания към абитуриентите да бъдат силни и мъдри, въпреки превратностите на живота; поздрави първокласниците по случай завършването на първата им учебна година и им пожела да приемат пътя на знанието като едно приключение; благодари на директора и на учителите за приноса им за просперитета на Българското училище в Прага.

  Г-жа Акиф предаде сърдечни поздрави и благопожелания към всички от Негово Високопреосвещенство ловчанския митрополит Гавриил, който е в Прага по случай тържествата за 1150-та годишнина от Моравската мисия на светите равноапостоли.

  Следващата част от празничната програма бе емоционална среща с най-малките ученици – първокласниците, които показаха, че не само вече са пораснали, но и че са научили много през първата си година в училище. Към тях се присъединиха и децата от четвърти клас. Водени от г-жа Тошева, носейки окичените с цветя портрети на Кирил и Методий, те поздравиха публиката със своите вдъхновени изпълнения на песни и стихчета. Днес те получиха своите първи свидетелства, изкачвайки първото стъпало от стръмната стълбица на знанието; завършвайки една година, изпълнена с учение, труд и творчество, с радост и удовлетворение от постигнатото.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Днешният празник бе посветен и на дванадесетокласниците. Това е специален и запомнящ се ден в нашето училище, защото изпращаме зрелостниците – днес, прекрасните момичета и момчета от Випуск 2013. Техните приятели от 11 клас, с помощта на г-жа Лазарова, отправиха поетично посвещение към тях под формата на мултимедийна презентация. Представени бяха персонално всички абитуриенти – с приятелско намигване и красиви пожелания. А те спазиха традицията, като предадоха бялото ангелче, избрано за символ на успеха и знанието, на единадесетокласниците с пожелание да го съхранят за идващите след тях. Зрелостниците благодариха за постигнатото през годините на своите учители, на директора и на своя класен ръководител – г-жа Светла Васева, която с вълнение отправи към тях топли и сърдечни пожелания.

  Специален поздрав към абитуриентите и към всички гости бяха изпълненията на танцовата група на училището. С буйните ритми на българския танц те се втурнаха на сцената, предизвиквайки неудържим възторг и приповдигнато настроение.

  Пъстрото празнично тържество продължи с най-сантименталната част – раздялата им с учителите и съучениците.С много цветя, с усмивки, с малко тъга и сълзи в очите, под звуците на любими училищни мелодии, зрелостниците се сбогуваха с любимото училище. Днес те ще изживеят приказните мигове на своя абитуриентски бал, а утре ще бъдат вече част от гражданите на Европа. Пожелаваме им да следват мечтите си, да покоряват върхове и никога да не се огъват пред трудностите.

  На добър час!

  В този светъл ден щастието и радостта изпълват всяко българско сърце, блясъкът на прекрасния празник осенява цялата наша Родина, а ние, учителите и учениците от БСОУ “Д-р П. Берон” в Прага се гордеем, че сме част от творческото съзидание и културния облик на Европа.

  .

  Българско средно общообразователно училище

  „Д-р Петър Берон“ – Прага

• Кога България ще пребори мафията?

  

  Борбата срещу мафията в България бележи известен напредък. Все още обаче залавяни и осъждани биват единствено дребните риби, а босовете остават недосегаеми, критикуват американски експерти. Те дават някои полезни съвети.

  „Дълго време България просто не искаше да признае, че в страната съществува добре развита организирана престъпност. Това се случи едва след като бе оказан силен натиск – както отвън, така и отвътре“, казва шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.

  Специализираните съд и прокуратура, започнали работа в началото на 2012-та, са безспорен успех за България. Щедрата професионална и материална помощ от страна на Брюксел, Германия, САЩ, Испания и още няколко западноевропейски държави правят възможни многобройните програми и обучения в подкрепа на специализираното наказателно преследване в България.

  Европа и САЩ обаче все още са силно разтревожени от перспективата България да остане „черна дупка“ на европейската карта, от която издирвани в цял свят мафиоти ръководят престъпните си мрежи под закрилата на български подкупни политици, прокурори, съдии и полицаи.

  Крехки успехи и тихи провали

  Чуждестранните експерти и българските им колеги виждат редица препъни-камъни в българския Закон за Специализираните съд и прокуратура. „Той не ни освобождава от дребните разследвания и дела, които отклоняват само време и ресурси от значимите цели, заради които всъщност са създадени тези институции“, оплаква се шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.

  Той дава за пример Испания и Франция, където специализираните за борба срещу мафията прокуратури разследват по собствени преценки само сериозни престъпния на сериозни банди. Костов допълва: „Редом с подобни случаи в България ни се налага да разследваме и съдим крадци на кабели в Плевенско или пък заплахи на полицаи към техни комшии. Благодарение на това успяваме да подобрим статистиката за нашата ефективност и резултатност. Но какво следва от това пилеене на усилия за обществото, което очаква от нас резултати срещу най-тежките посегателства?“

  Федералният прокурор на щата Пенсилвания Робърт Ливърмор, който съветва и наставлява колегите си от софийската Специализирана прокуратура, изтъква, че в България правоприлагането се справя нелошо с онези членове на криминалните структури, които си „цапат ръцете“ с кървави престъпления. „Това обаче са най-ниските нива в йерархията на организираната престъпност. Когато стигнат до шефове на банди и особено до босове на големи престъпни организации, разследванията и делата в Специализираните прокуратура и съд удрят на камък, защото големите мафиоти се укриват добре, те са зад кулисите и не си цапат ръцете. Събирането на достатъчно годни доказателства и сега е проблем на българската прокуратура. Все още няма българско решение на този български недостатък.“
  
  Според Ливърмор, гарантът за постигане на успех в борбата срещу мафията е работата на прокуратурата с агенти под прикритие. „Най-големи резултати се постигат при сътрудничеството с разкаяли се или заплашени членове на бандите. Тяхната искреност и принос за процесите срещу босовете подлежи на строга проверка, която да докаже, че информацията им се потвърждава от специални разузнавателни средства и банкови трансфери. Съветът ми е България да приеме закон за използване и закрила на разкаяли се мафиоти, както и регистър за лесно откриване на титулярите на банкови сметки и трансфери“, предлага Ливърмор.

  Информация в Испания се набавя за един час, в България – за седмици

  Дали при новия вътрешен министър борбата срещу мафията ще бележи повече успехи?

  Светлозар Костов споделя мнението на американския си колега. Шефът на специализирана прокуратура казва: „Един испански прокурор например в продължение на само един час може да се сдобие с пълното данъчно, банково и криминално досие на който и да е престъпен бос. А в България за това са нужни седмици. В Испания, Франция и Италия видях, че рамо до рамо с разследващите прокурори работят специално командировани екипи от митничари, банкови и данъчни експерти. На този фон специализираното българско обвинение действа буквално с голи ръце.“

  А какво се случва в чужбина с конфискуваните пари, акции и активи на мафиотите? В Германия, Испания и Италия конфискуваните от престъпни организации средства се използват директно в борбата срещу мафията. С тях се финансират програми за защита на свидетели, а също и обучения на прокурори и съдии. Федералният прокурор Ливърмор е пресметнал, че за цяло десетилетие работа на българската Комисия за конфискация на на незаконно придобитото имущество досега са окончателно иззети едва 9 милиона лева парични и материални активи на банди и престъпни организации. „Но вижте, и в Съединените щати имаме корупция…“ – гласи многозначителният коментар на американеца.

  Н. Цеков,  Дойче Веле

• Стълбища, които водят надолу

  Веселина Седларска,  сп. „Тема”

  .

  „Трябва да сме нащрек буквално за всичко, разбираш ли, за всичко – казва той. – Те например защо така се нервят, като им кажеш, че не им искаш химикалката, защото си имаш своя.”. „Те” са членовете на секционната избирателна комисия. „Той” е мой познат, с когото сме се засекли в училището в изборния ден, бдителен избирател. „Може и да изглежда преувеличено това, че ни дават на влизане в кабинката химикалка с избледняващо мастило, но тогава защо се дразнят като им кажеш, че си имаш своя. Ама синя ли била моята? Синя е. Ама драснете тук да видим. Откъде-накъде ще гледат, аз може да съм си взел нарочно зелена химикалка, за да си направя бюлетината невалидна, тях какво ги интересува? Казвам ти, подозрително е това настояване да се пише с тяхната химикалка, избледнява й мастилото след час и после зачертават за когото са им платили. Това е положението, трябва да си държим очите отворени на четири.”

  Той говори докато излизаме, вече сме на външното стълбище на училището. Налага се да ви го опиша, защото стълбището е моят главен герой в този момент, докато неговият е химикалката. То има 10 стъпала, ако всяко е високо 18 см, значи е метър и осемдесет.  (От два метра ли беше паднал фатално Чочо Попйорданов?) Стълбището няма парапет, няма начин човек с физическо затруднение да се изкачи по него, камо ли човек в инвалидна количка. То си е типичното българско стълбище, при което не е мислено нито за безопасността, нито за улесненията. Казано по друг начин – в сметките на това стълбище не са сложени нито ценността на живота, нито добротата към безпомощните.

  На площадката на стълбището непрекъснато има деца. Като всички деца те тичат, падат, блъскат се. Да се излети от тази площадка е най-лесното нещо. Цяло чудо е, че не се е случило досега. Да се предвиди там парапет, който да предотврати падане, също е най-лесното нещо. Но никой не го е направил. Никой не го е поискал. Никой не е настоял. Никой до този момент не е казал: Абе защо тук няма парапет, трябва ли да падне дете, за да си кажем, че то е било ясно като две и две четири, че мястото не е било обезопасено? По това стълбище минават хиляди деца и техни родители, учители, инспектори. По време на всички избори оттук минават членове на секционни комисии, наблюдатели, застъпници, партийни лидери, кандидати за властта, избиратели. Нито един от всички тези хора през всичките тези години не си е поставил за цел да промени нещо толкова малко, за да предотврати нещастие, голямо колкото да речем един детски живот. Иначе над стълбището на голяма табела пише, че училището е член на „Асоциацията на Кеймбридж училищата”, каквото и да значи това. Ние сме по големите неща като асоциации, а не по дребните като парапети.

  Край една и съща пропаст били разположени две села. Пропастта била толкова близо, че често някое от играещите деца по невнимание изчезвало в нея. Мине не мине време и селото скърбяло за поредното изгубено дете. Бащите и майките непрекъснато предупреждавали децата, обяснявали им как да се пазят, но напразно. Когато играели, те забравяли за предупрежденията и някое от тях ставало поредна жертва. Другото село имало същото разположение, но оттам не се чувало за такива нещастия. Затова решили майките и бащите да отидат там, да попитат тамошните родители как така по-добре обясняват на децата да се пазят от пропастта. Отишли и чули: О, нищо не им обясняваме, просто сложихме ограда пред пропастта.

  „Точно така, трябва да бъдем предвидливи – казва той – затова си носи собствена химикалка и хич не разчитай не техните обяснения.” Нашият живот е избори. Нашият хоризонт е сведен до изборите. Стоя на стълбището и се питам: Ако не можем да видим какво може да се случи на нашите деца на тази педя територия, как всъщност при гласуването виждаме кое предотвратяваме и какво си натрисаме?

  Преди време един англичанин, Артър Айвътс, пристигна в България със сина си, за да боядиса няколко класни стаи. Показаха го по няколко телевизии, зрители си казаха, че тоя човек си няма друга работа и с това приключи идеята му да въвлече обществеността в превръщането на училищата в по-добро място. „Вие, българите, сте много смели хора – каза миАртър Айвътс – пращате си всяка сутрин децата на много опасни места.”  Той не можеше да разбере какво е това регионален инспекторат. Според него инспекциите в училищата трябва да се правят от неправителствени организации, а докладите от инспекцията да са достъпни за всеки. Училището, за чието стълбище става дума, си има регионален инспекторат, директорката на инспектората има кабинет с размерите на Лихтенщайн и в него са предвидени всички удобства. Това, което променят изборите в България е, че в този кабинет ще седне нов човек, някой от спечелилата партия. Този свой човек ще смени директорите със свои хора. И така до следващите избори, на които ще минем по същото стълбище без парапети, за да гласуваме в името на това да променим живота си. „Ток уби четвъртокласник в училищен двор”. „Изсъхнал клон от топола уби второкласник”. Животът се променя както от положени, така и от неположени усилия.

  Мога явно да бъда и още по-дребнава, защото следващото, което огледах, беше един жилищен вход. Той е на една приятелка, която започна да плаче за автентичното дясно политическо пространство в деня на изборите и още не е спряла. Входът прилича на текезесе, от което току-що си е тръгнал ликвидационен съвет, доволен от изпълнението на задачата да го съсипе. Във входа има рисунки за няколко порно изложби и боклук за отопляването на половин Норвегия (горките, вече нямало какво да горят в инсинераторите за производство на отоплителна енергия, защото всичко отивало за рециклиране). Асансьорът е съмнителен за тетанус, но върви. А зад вратата на апартамента моята позната рони сълзи за краха на автентичното дясно. На четна дата й се струвало, че трябва да емигрира, на нечетна се отказва. Преди обед съчувства на Иван Костов, следобед го обвинява. Чела медицинска литература и преценила, че има криза на Аз-а.”Ами че ти си болна от същото, от което и дясното пространство – казвам й, – предписвам ти да измиеш вратата на асансьора.”  Тя мисли, че се шегувам неуместно и връща разговора на сериозната, значимата тема: „Защо според теб в парламента не влезе нито една истински дясна партия?”. Защото, казвам, входът на жилищния ви блок изглежда по този начин.

  И въобще не се шегувам, много сериозна съм. Толкова сериозна съм, че смятам мръсотията във входа ви за много по-страшен проблем от това, че десницата не е влязла в Народното събрание. Добър парламент избират хора, които са в състояние да подобрят нещата, които са под носа им и зависят от тях. Защо си въобразяваш, че хора, които не могат да се организират да си почистят входа и асансьора, ще са в състояние да се организират по национални въпроси? Не разбираш ли, че първо трябва да се появят хората, които са в състояние да си преметат входовете и асансьорите, едва след това ще се появят автентичните политици? А не обратното. „Абе ти наистина ли си сериозна, откъде накъде ще й мия вратата на асансьора на атакистката отсреща?”

  „Атакистката отсреща” беше кротка безпартийна пенсионерка до момента, в който се разбра, че в класа на внучето Виктория ще има пет циганчета. Бабата на Вики каза, че тия петте ще влязат в класната стая само ако минат през трупа й. И те взеха, че минаха. Вики така и не разбра каква драма се случва, обаче баба й сън не я хваща. Като не получи подкрепа от учителката и директора, а само лекция против сегрегацията, насочи се към „Атака”. Бабата на Вики е с една концепция назад, не е наясно, че сега „Атака” се бори с колониалните завоеватели, а не с етническата напаст. Тя лично опакова семейния тенекиен гараж с черно-белите плакати на Волен Сидеров и много се ядоса когато Вики й каза, че децата я питали какви са тия постери на един и същ череп по гаража. Бабата на Вики се е изпокарала с всички във входа и никога няма да тръгне да съглашателства с тях на тема хигиенизиране на стълбището. Тя също така никога няма да приеме в класната стая на внучката й да има пет циганчета, защото циганите са мръсни. Входът и асансьорът, в които Вики влиза всеки ден, са точно толкова мръсни, колкото най-мръсните гета. Бабата на Вики тези дни е наперена, казала на моята страдаща по дясното позната „видя ли сега кой е в парламента”. И с такъв човек моята позната да тръгне заедно да мете? Никога!

  Как стана така, че изборите се превърнаха в най-важното нещо в нашия живот, в по-важно от самия ни живот?

  Съобщение от печата, 21 май: „Изпратиха в последния му земен път 10-годишния Ангел Капсъзов от хаджидимовското село Копривлен. Четвъртокласникът загина нелепо при трагичен инцидент в неделя вечерта, когато токов удар от скъсан кабел го уби на място върху училищната метална ограда. Стотици роднини, близки, учители, съученици и съселяни дойдоха на погребението. Никой не криеше сълзите си за нелепата смърт на момчето. „Трябваше ли да се стига до смъртта на невинно дете, за да се поправи този технически проблем?! Защо не са забранили достъпа на децата до опасната площадка“, тези въпроси задават жители на Копривлен. Според тях става въпрос за престъпна безотговорност, за безхаберие на институции.”

  В същия 21 май в парламента се драха и клаха с думи, правиха си клопки и хватки, кискаха се и хихикаха. Мислех си: какво толкова страшно щеше да стане, ако бяха избрали председател на Народното събрание от ГЕРБ, а ГЕРБ беше подкрепил бъдещ кабинет. Не виждат ли, че сега повече от всякога е нужен разум и глътка въздух? Не разбират ли, че сега няма нужда от нови избори, защото те ще възпроизведат същата лудост? Защо натикват ГЕРБ в ъгълчето и така сами го предизвикват след два-три месеца пак да изиграе ролята на спасител? И пак да ни докара до същото нищо. И написах едно изречение в социалната мрежа в този дух. Един от първите отзиви беше: „будистче нещастно седларска ще те изтрия ще те блокирам…”.

  Артър, ние наистина сме един много смел народ, трябва да си безумно смел, за да се подиграваш с живота.

   

• Цветанов наредил да подслушват Цацаров след избирането му за главен прокурор

  Ивайло Крачунов,  Pik.bg

  .

  

  Нов мегаскандал е на път да ръзтърси България. Оказа се, че по нареждане на Цветан Цветанов е бил подслушван главният прокурор Сотир Цацаров. Това разкрил пред разследващите свидетел, който им разказал подробно как Цветанов устно му е разпореждал да извършва незаконно подслушване на обвинител №1, малко преди официално да встъпи в длъжност. Предполага се, че по този начин Цветанов е искал да събере компромати срещу Цацаров и в случай на нужда да го изнудва.

  Свидетелят проговорил в рамките на досъдобното производство за незаконно подслушване, което стартира преди около месец след сигнал на соцлидера Сергей Станишев, който алармира, че в нарушения на закона са използвани СРС-та срещу Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

  По време на разследването първоначално към отговорност бяха привлечени директорите на звеното за подслушване СДОТО Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров. След това магистратите обявиха, че ще повдигнат обвинение на Цветанов, защото той им е давал устни заповеди кого и как да записват и проследяват с външно наблюдение.

  „Дано свидетелят потвърди показанията си срещу Цветанов и в съдебната зала. В противен случай обвинението срещу него може да се пропука“, категорични са магистратите.

  Днес главният прокурор внесе искане за снемане на имунитета на Цветан Цветанов. Очаква се идните дни той официално да се превърне в клиент на прокуратурата.

  Магистратите все още преценяват дали да му определят мярка за неотклонение парична гаранция или арест.

   

• Новата българска трагедия

  

   .

  Интервю на Емилиян Лалов с Юрген Рот,  Дойче Веле

  „Случващото се сега е трагедия не само за българите. Това е трагедия за цяла Европа. Новото правителство може да води страната само в една посока – към Кремъл на Путин“, твърди германският разследващ журналист Юрген Рот.

  „Някои наричат новото българско правителство експертен кабинет, само че те използват този термин единствено, за да прикрият реалността. Това не е никакъв кабинет от технократи, а политически кабинет, от който да те хване страх. Той има една основна задача – със средствата на политиката да бъдат материализирани безскрупулни властови интереси“ – така германският журналист Юрген Рот коментира сформираното ново правителство.

  Звездният час на Кремъл

  „Само един поглед върху ключовите фигури в новата власт е достатъчен“, казва Рот и изрежда следните имена: „Пламен Орешарски – министър-председател, талантлив опортюнист и преди време свързван с олигарха Васил Божков – Черепа; партията ДПС, в която конците очевидно дърпа политическата мутра Делян Пеевски – най-вече заради своето богатство и това на медиите на майка му, използвани безскрупулно като инструмент за прокарването на политически и бизнес-интереси; Данаил Папазов – новият транспортен министър, който в миналото имаше добри отношения с ГЕРБ и беше дългогодишен директор на пристанище Варна, за което се твърди, че е обвързано с групировката ТИМ. А както знаем, ТИМ не е име на някаква мъжка вокална група, а участник в организираната престъпна мрежа; Волен Сидеров – председател на дяснорадикалната партия „Атака“, за която се говори, че е творение на руските тайни служби ФСБ. Сидеров вижда някакъв заговор на ционисткия Запад срещу православния Изток, а негови книги излизат в издателство „Жар птица“, което издаде и „Моята борба“ на Хитлер, както и речите на Гьобелс.“

  Според германския журналист, на този фон европейската членка България може да върви само в една посока – към Кремъл на Путин. „За което има достатъчно признаци. За съжаление от това най-много ще страда българският народ, нагледал се на корупция и шуробаджанащини“, казва Рот. Той подчертава, че новото правителство с мандата на социалистите е звездният час на Кремъл: „Сега, когато неговите подставени лица вече имат думата в България, можем да очакваме да бъдат реанимирани проектите „Южен поток“ и АЕЦ-Белене – в полза на „Газпром“.“

  

   

  България заприлича на Италия

  Юрген Рот изтъква, че българските социалисти представляват една корумпирана и мафиотска политическа клика, която не мисли за интересите на българските граждани, а само за това как да задоволи своите собствени егоистични властови амбиции. Германският журналист казва: „Няма никаква разлика с Италия. Там свързаният с мафията министър-председател Силвио Берлускони, който с помощта на медийната си империя и връзките си с Коза Ностра руинира страната, днес си връща подкрепата на мнозинството италианци.“

  Според Рот, в България не е по-различно, разликата е само в това, че в България липсва широко гражданско движение, което да се противопостави на тази политическа мафия. В заключение германският разследващ журналист подчертава, че България е парализирана от апатия, а онези, които ще прекарат следващите няколко години във властта, ще печелят от това. „Случващото се сега не е само национална българска трагедия, това е трагедия за цяла Европа“, убеден е Рот.

  .

• Иво Христов: Чуждите инвестиции ни предлагат само експлоатация

  Външните инвеститори не са решение за проблемите на България. Това, което ни предлагат те, е само експлоатация на останалия жив труд в тази държава. Преди 23 години според статистики на ООН ние бяхме сред развитите страни в света и това в никакъв случай не е някаква посткомунистическа риторика. Това обяви по Би Ти Ви социологът Иво Христов.

  Той посочи, че е грешен пътят, ако чакаме да дойдат инвестиции отвън и затова трябва да разчитаме на собствените си ресурси и да създадем условия да се развива родния бизнес, защото няма нормална страна, която да се е постигнала просперитет само с чужди инвестиции, убеден е социологът. Освен той Христов подчерта, че политиците трябва да си отговорят и на един основен въпрос – каква държава искат да бъде България, за да дефинират точно приоритети в своите програми, които да изведат страната от тежката криза и създадат условия за нейното просперитет.

  Социологът посочи, че управляващите най-после трябва да разберат, че този път тяхното оцеляване е свързано и зависи пряко от оцеляването на хората. В противен случай ще загубят всички.

  Христов изтъкна, че около 1 млрд. евро по статистики на международни организации се губят всяка година от държавата заради корупция. Тези пари могат да бъдат използвани за инвестиции и за насърчаване на инициативи на гражданите.

  Той препоръча на управляващите първо да се направи дисекция на проблемите в държавата, преди да се пристъпи към конкретни действия

  Според социолога най-реално е кабинетът на Орешарски да просъществува една година. Но като се има предвид различните интереси и сили, които стоят зад него, то може да има и по-дълъг живот.

  Социологът отчете още, че сложна ще бъде и ситуацията в сегашния парламент. Според него БСП, независимо че стои най-твърдо зад правителството, няма да дава безгранична подкрепа и това било много ясно казано от изказването на Янаки Стоилов, който предупреди, че партията му повече няма да подписва празни чекове.

  Христов смята, че ГЕРБ сега трябва да изживее своя парламентарен пубертет като опозиция.

  Източник:  Faktor.bg

• Парламентът одобри кабинета Орешарски
  

  Пламен Орешарски на трибуната на парламента.

  .

  С гласовете на Коалиция за България и ДПС Народното събрание одобри кабинета на Пламен Орешарски. „За“ кабинет начело с Орешарски гласуваха 120 души, 97 бяха против. Отделно бяха гласувани и структурата на кабинета и съставът му.

  Министър-председателят и министрите се заклеха пред депутатите.

  Кабинетът на Орешарски ще има един вицепремиер засега – с ресор правосъдие, вътрешни работи и еврофондове. Това ще бъде за Зинаида Златанова, която е предложена за министър на правосъдието.

  Другите министри на Орешарски са: Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи, Кристиан Вигенин – министър на външните работи, Петър Чобанов – министър на финансите, Ангел Найденов – министър на отбраната, Таня Андреева – на здравеопазването, Хасан Адемов – на труда и социалната политика, Анелия Клисарова – на образованието, Драгомир Стойнев – на икономиката и енергетиката.

  Десислава Терзиева ще бъде министър на регионалното развитие и благоустройството, Иван Данов – на инвестиционното проектиране, Данаил Папазов – на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

  Искра Михайлова ще оглави министерството на околната среда и водите, Димитър Греков – на земеделието, Петър Стоянович – на културата, и Марияна Георгиева – на младежта и спорта.

  По-рано през деня Орешарски поиска начален толеранс от политическите сили, социалните партньори и гражданските сктруктури, като неизменно условие за осъществяване на цялостната си управленска програма.

  На депутатите е раздаден материал, озаглавен „Национални приоритети на програмното правителство „Държавност, развитие, справедливост“ от 15 страници.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• Волен Сидеров спаси кворума и даде възможност на БСП и ДПС да гласуват кабинета

  

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се регистрира за участие в решаващото парламентарно заседание за избор на правителство, с което спаси кворума и осигури възможност то да бъде гласувано само с депутатите на БСП и ДПС.

  Парламентарната група на ГЕРБ влезе в пленарната зала, но не се регистрира. Както се очакваше, процедурата протече изключително напрегнато. Няколко секунди преди да изтече времето за регистрация, таблото показваше само 119 депутати. Накрая се регистрираха един от БСП и Волен Сидеров. Достигането на кворума от 121 депутати, необходими да започне заседанието, бе посрещнато с бурни аплодисменти от БСП и ДПС, а ГЕРБ веднага напусна пленарната зала.

  „Станаха уникални със своите измишльотини. Близо две минути председателят на парламента чакаше някой да се регистрира. Оттук нататък вече това правителство е несменяемо, благодарение на Волен Сидеров. Излязохме от залата, за да подчертаем, че тези три партии „Атака“, ДПС и БСП са едно и с комбинации ще изберат правителство“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се появи в парламента със засилена охрана. „Има заплаха за мен от ГЕРБ“, поясни той.

  „Нито съм го виждал, нито съм го чувал Сидеров. След днес срещу мен има заплахи от ДПС, БСП и „Атака“, отвърна Борисов.

  Пред камерите на ТВ7, която доскоро бе негов безапелационен защитkик, но сега е негов противник, той заяви: „Поздравявам вашия собственик Цветан Василев (мажоритарен собственик на Корпоративна банка – бел.ред.) за успеха на новия му проект – това правителство. Не се съмнявам, че ще успее и проекта, който ще прави през зимата“. Борисов не уточни какво се очаква да стане през зимата.

  Когато започна обсъждането на проектокабинета, депутатите от ГЕРБ се върнаха в залата, а едно от следващите гласувания по процедурни въпроси показа, че и депутатите от ГЕРБ са се регистрирали. Борисов каза, че те ще гласуват „против“ кабинета „Орешарски“.

  Щях да ви дам своя глас, трябваше само да ми се обадите.

  Лидерът на ГЕРБ се изказа при обсъждането на правителството и отправи следното послание към кандидат-премиера: „Уверявам ви, че вместо да се криете и да правите трикове, аз щях да ви дам моя глас. Трябваше само да се обадите. Но нашата врата като партия, към вас самия, остава отворена. Когато пожелаете, с мен, или хора, които са били в управлението, знаят проблемите, могат да ви окажат съдействие. Ако се обадите и ви откажа – излезте на трибуната и кажете – не си удържахте на думата. Пожелавам ви успех, кураж, много характер. Желая ви на вас лично успех“.

  Орешарски поиска лично обяснение, в което заяви: Само от уважение към вас, няма да спомена нищо за вашите министри, как ги намирахте, къде, с каква квалификация бяха. Много ви благодаря за съветите по финансови въпроси. Аз действително ще разчитам на вашата подкрепа, това го заявявам, от тази трибуна.

  Волен Сидеров към ГЕРБ: „Атака“ е тази, която спря вашия път към властта.

  Гласът от „Атака“, който осигури това заседание днес, е моят глас, заяви Волен Сидеров. За разлика от ГЕРБ аз съм отговорен и последователен човек. Какво щяхте да спечелите, ако бяхте провалили това заседание днес – обърна се той към бившите управляващи и продължи:

  „Атака“ е тази, която спря вашия път към властта. Личи си, че сте много озлобени, много ви е яд, личи си по вашата агресия.

  Лидерът на най-малката парламентарна група, която се оказа ключ към бъдещото правителство заради патовата ситуация в НС, обяви, че бил натоварен от българския народ с мисията да спре ГЕРБ: Знам голямата отговорност, с която ме натовари българският народ – да спра връщането на власт на една клика, която ще е обект на прокуратурата.

  След това Волен Сидеров се закани и на правителството „Орешарски“: Както спрях пътя към властта на ГЕРБ, защото те не заслужават управление, така ще спрем и ще свалим управлението, което няма да следва българския народен интерес, ако прави стъпки, които са в ущърб на българския интерес.

  „Атака“ не подкрепя кабинета Орешарски и очаква действия. Ние няма да дадем подкрепа за този кабинет, когато вашият лидер се скри. Когато си лидер, трябва да имаш характер, а не да се криеш четири – пет дни. Като мишок. Вашите интриги срещу „Атака“ никога не са постигали нищо, продължи Волен Сидеров тирадите срещу Борисов. Сега ще трябва да опознаете страданието на тези, които са управлявали с кражби, рекет, злодейство. Поемам тази грижа – да разобличавам вашето управление, да не остане нищо – скрито – покрито. Ще се види как са били давани поръчки за милиони, как са рязани ленти, как са се давали рушвети. Всичко това ви плаши, но такъв е животът – имаш моменти на лентички, след това – на катарзис, каза Сидеров.

  Той се изказа критично към това, че енергетиката няма да бъде отделена в самостоятелно министерство, както и към бъдещия министър на спорта от ДПС Марияна Георгиева.

  Чух изказване на една от министърките, която говори за учебници на майчин език – тук тя ще се сблъска с нашия решителен отпор. В България официалният език е български. Когато ние предлагахме да не се говори на друг език на публични места, освен български, групата на ГЕРБ беше против, и провали това гласуване, каза Сидеров.

  Колко пари струват приказките на г-н Борисов, че има кризисен момент, че той разбира каква е отговорността на премиера. Приказки, които не струват пет пари, при положение, че се опитахте да провалите днешното заседание, каза Волен Сидеров. Предлагаме промяна в Наказателния кодекс, ние се опитваме да предложим защитата на лекари и учители. Искате да провалите това, за което те казаха – най-после, има бързо действие от парламента. Вие саботирате това, не искате да приемем защита на лекарите, не искате да приемем защита на учителите. Вашите номера, евтини трикове – преди малко Борисов говореше – вие правите триковете, с които опитвате да саботирате парламентаризма. Няма да успеете. Гарант за този ваш неуспех е „Атака“, заключи Волен Сидеров.

  На заседанието присъства цялото служебно правителство, а сред гостите – президентът Росен Плевнелиев и представители на дипломатическия корпус. Сред почетните гости бе и патриархът на БПЦ Неофит.

  Хората очакват управление, а не сеир или диктат, заяви лидерът на БСП, който представи пред народните представители кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател, без да пести суперлативи за качествата му на експерт, финансист и непартиен. Поетичните обяснения на Станишев как в предизборните обиколки лъч на надежда проблясвал в очите на хората, когато разбирали, че експерт като Орешарски може да оглави бъдещо правителство, предизвика весело оживление в залата.

  „Хората очакват министрите да са хора с биография“, заяви той.

  „Орешарски е на 53 години, завършил е УНСС, магистърска програма по финанси и кредит. Той е доктор по икономика. Има допълнителни квалификации от САЩ. Той ръководи преговорите за уреждане на дълговите преговори на България. Всички споразумения редуцират размера на българския дълг и създават благоприятни условия за изплащането му. Пламен Орешарски е член на екипа, който въвежда валутния борд в България. Той е бил зам. ректор на УНСС. Като министър на финансите има редица постижения. Размерът на държавния дълг намаля на 14% по времето, когато е финансов министър“, отбеляза Станишев.

  „Запознах се с Пламен Орешарски през 2005 г. Прави впечатление на сдържан, диалогичен и екипен човек. И нещо, което за мен е много важно, има чувство за хумор. Важно е за един държавник да не се приеме на сериозно и да не се има за краля слънце. Като министър на финансите се доказа като човек с професионални качества”, продължи Станишев.

  „Пламен Орешарски винаги намираше начин и средства да подпомогне даден сектор. Той е символ на най-добрите неща, които се случиха. Той е символ на предвидима държавна политика. Той е символ на нарастващите доходи на гражданите и на социалната ангажираност”, завърши похвалногто си слово лидерът на БСП.

  На свой ред кандидатът за премиер подчерта, че укрепването на демократичното начало е ключова цел, необходимо е да се възстанови ролята и мястото на парламента:

  „Да се погрижим за правата и свободите на гражданите. Важно е медиите да са свободни, да сме непримирими към корупцията, да има диалог със социалните партньори и гражданските формирования. Икономическото възстановяване е другото предизвикателство, което стои пред нас“, каза Орешарски.

  „Безпокойство будят изкуствено формираните монополни образувания, които изкривяват пазарната обстановка, потискат и конкуренцията, на тях трябва да противодействаме решително. Българската икономика се нуждае от по-дългосрочна визия за развитие, реиндустриализация на страната“, заяви още той.

  „Последователността в икономическата и финансова политика и нейната предвидимост означават по-малък риск, по-ниски лихви. Солидарността и социалната справедливост е важен фактор“, каза Орешарски в програмното си слово.

  Според предложената структура се създава ново министерство на инвестиционното проектиране. Туризмът излиза от министерството на икономиката и се обособява в отделна агенция.

  Персоналният състав е:

  Зинаида Златанова – министър на правосъдието и вицпремиер;

  Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи

  Кристиян Вигенин – министър на външните работи

  Петър Чобанов – министър на финансите

  Ангел Найденов – министър на отбраната

  Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката

  Хасан Адемов – министър на социалната политика

  Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране

  Димитър Греков – министър на земеделието и храните

  Десислава Терзиева – министър на регионалната политика

  Данаил Папазов – министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии

  Искра Михайлова – министър на околната среда

  Таня Андреева – министър на здравеопазването

  Анелия Клисарова – министър на образованието

  Петър Стоянович – министър на културата

  Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта

   

  Източник:  Mediapool

• Станишев: Само глупаците вярват в социализма, нашата цел е да управляваме

  БЪЗИКИЛИЙКС  (Истината такава, каквато можеше да бъде)

  

  – Г-н Станишев, вие сте лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, в този смисъл вие се явявате бащата на социализма в Европа в настоящия момент. При тази огромна отговорност, която сте поели пред европейският пролетариат, предстоящите избори в България се явяват като един тест за бъдещето на европейският социализъм. Уверен ли сте, че ще успеете да победите и да построите социализма, а след него и комунизма?

  – Вижте, нека да не се лъжем, никой, никога, никъде не е имал намерение да строи устойчив социализъм, и от там, недай си Боже, да премине към комунизъм. Нашата цел също не е да се борим да построим социализма и комунизма. И в абревиатурата на БСП, и в тази на ПЕС, понятието социализъм е въпрос на традиция и начин, по който хората да могат ясно да ни разграничават от другите устремили се към властта партии. Ако трябва да бъда откровен, то трябва да кажа, че построяването на социализма и комунизма не е цел на нито една социалистическа или комунистическа партия по света, целта е друга, а именно поемането на управлението на държавата, която и да е тя, но за да се случи това, на хората трябва да бъде дадена някаква идея, макар и илюзорна, идея, която да не разбират напълно, но в която да вярват. И най-важното, да вярват, че тези, които им предоставят тази идея, я разбират и се борят за осъществяването и. Това е целта на всяка една партия, независимо от слогана, с който се е окичила, целта е властта, власт на всяка цена, власт, служеща на интересите на върхушката в партийната структура. В този смисъл ние сме толкова социалисти, колкото и нашите опоненти са демократи, надявам се, че ме разбрахте.

  – Вие сериозно ли твърдите, че в света никога не е имало социализъм и комунизъм. Какво беше тогава съветският блок?

  – Вижте, появата на социалистическата и комунистическата философия на марксизма и ленинизма даде възможност на една нова група хора да се включат в разпределението на световното богатство. Преди появата на тази философия всички други политически философии бяха окупирани и в тях не се допускаше навлизането на нови лица, проблем, който е актуален и в момента в държавата, поради което възниква една нова зелена философия, чиято цел е отново да вкара нови хора в играта за разпределението на световното богатство. За щастие у нас тя не е широко застъпена, но да се върнем към въпроса. Много е трудно да намериш идея, която да обедини около себе си простолюдието, постигането на социалистическият идеал бе такава и благодарение на тази идея за изграждане на комунизма настъпи едно преразпределение на световните ресурси, като до тях се докопаха хора, които застанаха под знамената на пролетарската революция.

  Разбира се, за да бъде това успешен акт, бе необходима обширна подкрепа в световен мащаб на тази идея, и истинско щастие бе, че това се случи със Съветския съюз, защото като държава разполагаща със значими природни богатства, тя можеше успешно да се съпротивлява на кликите, окупирали управлението на света в другите държави, и да се намеси в световната геополитика издигайки нови лица и разкъсвайки зависимостите, в които бе поставена. Успехът на великата октомврийска революция показа на гражданите на редица други държави, че ако застанат под знамената на социализма, ще могат да се докопат до властта в собствените си страни, което предизвика разширение областите на влияние, които тази идея придоби.

  В самото начало след вземането на властта радетелите на социализма и комунизма трябваше безмилостно да разчистят пътя си към богатството и властта, чрез физическото унищожаване на своите противници, като същевременно използват наивитета на масите и ги впрегнат в изграждането на един уж по-добър свят, но свят, в който те трябваше да бъдат начело. Дори за новите лица на политическата сцена резултатите от ентусиазма и всеотдайността на хората, повярвали в идеите на социализма и комунизма, бяха изненадващи. Те осъзнаха, че ако хората продължават да градят социализма и да се стремят към комунизъм, тяхната власт ще бъде застрашена и те няма да получат богатството, за което ламтят, а ще трябва – щат не щат – да го делят с пролетариата. Това обаче не влизаше в сметките им, затова те спретнаха така наречената перестройка, която по един естествен начин да сложи край на въпросният подем в реализацията идеите на масите.

  Това не трябва да ви кара да мислите, че тези хора доброволно са се отказали на властта. Целият план бе грижливо и в детайли разработен съвместно със службите за сигурност на държавите от социалистическият блок. Ние трябваше да сдадем властта, без да я изпускаме от ръцете си. Казвам ние, защото именно ние, новите социалисти, сме преките наследници на онези хора, за които ви говорех по-горе, и именно за това носим в абревиатурата си понятието социализъм. Но пак ви повтарям, никога, никъде и никой, освен заблуденото простолюдие, никой, поел кормилото на властта, не се е стремял да изгради социализъм или комунизъм. Само глупаците вярват в социализма, ние се стремим единствено и само към властта.

  Този наш стремеж е улеснен от незнанието сред съвременното поколение на понятието и идеите на марксизма. В тяхното съзнание идеите на социализма са опростени до по-високо заплащане на труда, по-високи пенсии, по-високи детски и, общо взето, с това се изчерпват, а това нас ни задоволява. Искания за неща като безплатно образование, здравеопазване, за държавно регулиране на пазара, за премахване на лихвата като функция на парите, за национализация на стратегическите за сигурността на държавата отрасли звучат налудничаво, а тези които ги изповядват биват заклеймявани като луди.

  – Не ви ли е страх, че тези откровения могат да ви изиграят лоша услуга на предстоящите избори, все пак за вас гласуват хора, желаещи социализмът да бъде изграден отново и да поеме водещата роля в развитието на света. Освен това и вашите политически опоненти могат да използват това интервю, за да ви злепоставят.

  – Не се притеснявам, защото у нас публикациите в медиите на бившата Съветска Русия не получават гласност, затова аз на вас мога да ви кажа всичко, което у нас няма как да бъде чуто, освен ако предварително не е одобрено от политиците, управляващи българските медии, в които влизам и аз.

  Що се отнася до политическите ни опоненти, то виждам, че вие сте в плен на една идеалистична представа, която е разпространена сред гражданите на бившия социалистически блок. Ние нямаме политически опоненти, ние имаме няколко лица, чрез които се задържаме на чело на държавата, и си гарантираме, че независимо от политическите тежнения сред пролетариата, богатствата ще се стичат само и единствено към нас. Аз по-горе ви загатнах, че целият процес на така наречената перестройка бе предварително обмислен и дирижиран. Партиите, които възникнаха и продължават да възникват на територията на бившият социалистически блок, и в частност в България, са изградени изцяло от наши бивши кадри, без значение от политическото течение, което изповядват. Аз самият по случайност станах лидер на БСП, просто там беше свободно в момента, но нищо не би ми попречило да съм лидер на ДПС, ДСБ, СДС или ДБГ. Идеологията не е важна, важното е без значение на идеологията властта да е наша.

  СДС например беше наш инструмент, с който да успеем законно, и без да понесем негативите от това, да влезем във владение на бившите държавни предприятия и природните богатства на страната. То изигра отлично своята роля и понесе на плещите си тежестта от осъществяването на приватизацията, в резултат на което бившият й лидер Иван Костов и настоящ такъв на ДСБ стана един от най-богатите българи в държавата и за него говорят с възхищение и завист редица чуждестранни милионери. Те са наше отроче, което съществува само до толкова, доколкото ние имаме нужда от него.

  ДПС е най голямата заблуда за българите, защото тя никога не е била и не е имала за цел да бъде етническа партия. ДПС може спокойно да бъде преименувана на ДС и днес в нейните редици има най-много агенти на бившата държавна сигурност. ДПС освен вторичната функция да държи под контрол мюсюлманското население в България имаше за задача да гарантира присъствието ни във властта при непредвидени обстоятелства, като си гарантира гласовете на българомохамеданите и им втълпи, че нямат избор за кого друг да гласуват. Може да се каже, че ДПС е икономическият мозък на нашата посткомунистическа машина и чрез нея, чрез нейните обръчи от фирми, се гарантира постоянният приток на капитали към нас. Същото е и с Атака, но на обратния полюс, те поддържат илюзията от необходимостта от съществуването на ДПС сред редиците на мюсюлманите и обират гласовете на най-крайно настроените български граждани.

  – Не казахте нищо за ГЕРБ?

  – ГЕРБ са нашата болка и грешка. Те ни предадоха и се обърнаха към други външнополитически фактори с единствената цел, разбира се, да не делят с нас заграбеното. Сега за първи път българите са изправени пред реален избор, но не на политически философии, както им втълпяваме, а пред изборa на кого да дадат богатствата и ресурсите на държавата. Нашето оцеляване е заложено на карта и ние няма да се поколебаем да хвърлим държавата в хаос, ако не се доберем обратно до властта. Ако не спечелим изборите предвиждам нова октомврийска революция и ако се наложи сме готови да изтърпим още 45 години социализъм, стига ние да сме начело на властта.

  – Добре, но при всичко което ни казахте, защо държите социализма в наименованието на вашата партия?

  – Вашият въпрос е изключително глупав, но това ме радва и дори ще ви препоръчам за повишение. Именно благодарение на хора като вас, които вярват на думите, на надписите и на политическото говорене ние сме били и пак ще бъдем на власт. Наличието на социализъм в нашата абревиатура ни гарантира, че за нас ще гласуват тези, които вярват в тази пошла идея. Ние ще бъдем социалисти дотогава, докато има поне един човек, който вярва в социализма, в комунизма, в марксизма и ленинизма. А ако един ден не остане дори и един човек, който да изповядва тези идеи, ние ще прегърнем която и да било друга достатъчно разпространена сред масите идеология, стига само да бъдем на власт.

  – И един последен въпрос, има ли политическа идеология или философия, която да ви притеснява, от която да се страхувате и която да не можете да приемете?

  – Има, и това е анархизма, но не желая да влизам в подробности.

  Източник:  Neverojatno.wordpress.com

• Мaфиотските държави: организираната престъпност превзема властта

  

  В мафиотските държави като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност, твърди в свой анализ Мойзес НАИМ*

  Световната икономическа криза е най-доброто време за международните престъпници. Използвайки срива на икономиката, разполагащи със солидни парични резерви, престъпните организации имат възможност да си купят много изгодно намиращите се в свито финансово състояние потенциално печеливши компании.

  Повсеместното затягане на фискалната политика принуждава държавата да продължава свиването на бюджетите на правоприлагащите органи и на съдебната система. Милиони хора губят работата си и затова е много по-лесно да бъдат убедени да нарушат закона.

  Огромен брой безработните специалисти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, право и логистика значително увеличи предлагането на пазара на труда на таланти от световна класа за престъпните картели. В същото време филантропите в света свиват благотворителните програми, което води до финансов дефицит в изкуството, образованието, здравеопазването и други области.

  Но криминалните елементи с удоволствие запълват този вакуум – в замяна на достъп до политиката, социалната легитимност и обществената подкрепа. Техните дейности обикновено се характеризират със завидна доходност и постоянна наличност на средства, което показва висока степен на ликвидност на активите им – солидна предимство по време на глобалната кредитна криза.

  Но съюзяването на заклети врагове и рязко намаляване на ресурсите – не са единствените проблеми пред полицейските управления, прокурорите и съдиите. През последните години реална форма придобива нова заплаха – мафиотската държава. Престъпниците по цялото земно кълбо се внедряват в правителствата в безпрецедентен мащаб.

  Налице е обратния процес: вместо да ликвидират мощните банди, някои правителства предпочитат да вземат под контрол незаконната им дейност.

  Правителствените служители на мафиотските държави активно са заети да обогатяват себе си, своите семейства и приятели чрез използването на паричния поток, физически ресурси, политическо влияние и глобални връзки с престъпните синдикати, за да укрепват и разширяват собствената си власт.

  Всъщност лидерските позиции в някои от най-печелившите незаконни дейности в света са пълни не само с професионални престъпници – тях ги заемат и висши държавни чиновници, законодатели, ръководители на разузнавателните служби, ръководителите на полицейските служби, офицери от армията и в крайни случаи, дори и държавните глави и членовете на техните семейства.

  Сегашното сливане на правителствата с престъпността рязко контрастира с по-ограничените условия на тяхното сътрудничество в миналото. Правителствата и силите за сигурност, включително в демократичните държави, все по-често привличат криминални елементи към контрабандата на оръжия за бунтовници от други страни и дори към физическо елиминиране на враговете в чужбина.

  Като най-известен пример за безотговорност, може да се нарече опита за привличане на американската мафия в операцията за отстраняване на Фидел Кастро през 1960 г.

  Но за разлика от една нормална страна, мафиотската държава не разчита само от време на време на помощ от страна на престъпни групи в постигането на специфични цели на външната политика. Висши чиновници от мафиотските държави са представителни играчи (ако не и лидери) на престъпни дейности, а защитата и насърчаване на интересите на този бизнес за тях е официален приоритет.

  В мафиотските държави – такива като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност.

  Доколкото политиката и разпределението на ресурсите в мафиотските държави в еднаква степен се определят от влиянието на престъпниците и на силите, които традиционно определят политиката на държавата, тези страни причиняват сериозно объркване както сред онези, които формират политиката, така и у анализаторите на международната политика.

  Мафиотските държави не може лесно да се разделят на категории, а концептуалната разлика между държавни и недържавни субекти е размита. В резултат на това поведението им е трудно да се предскаже, което ги прави особено опасни играчи на международната сцена.

  Революцията в областта на престъпността
  

  Разликите в представата за международните престъпни мрежи се основава на три фалшиви послания.

  Първо, много хора вярват, че в света незаконните дейности са съществували винаги. Наистина, престъпници, контрабандисти и черните пазари винаги са съществували.

  Но същността на международната престъпност през последните две десетилетия претърпя такава драматична промяна, че престъпните мрежи излязоха отвъд традиционните си пазари и започна да се наслаждават на всички предимства на политическите и икономически промени, ползвайки новите технологии.

  Така, в началото на 90-те бандите са сред първите, приели на въоръжение иновативни решения в областта на комуникациите – например съвременните стандарти за криптиране.

  Криминалните синдикати също така са пионери в разработването на нови методи за транспортиране на наркотици, като “подводници за наркотици” – полупотопяеми превозни средства, които могат да мамят радари, сонари и инфрачервени системи за наблюдение.

  В резултат на това колумбийските наркокартели се сдобиват и с истински подводници. Съвсем наскоро престъпните организации започват да използват предимствата на интернет, което доведе до мълниеносно увеличаване на престъпленията в кибернетичното пространство, а загубата от това за световната икономика през 2011 г., според компанията Symantec, е около 114 милиарда щатски долара

  На второ място, широко разпространено и погрешно схващане е изградено върху убеждението, че международната престъпност – е нелегален феномен и включва само една малка общност от хора с очевидни отклонения, и че действа в периферията на обществото.

  Истината е такава: в много страни днешните престъпници не се ограничават само с нелегални дейности, както и че въобще не са маргинализирани. В действителност, предполагаемите лидери на много престъпни организации са се превърнали в нещо като знаменитости. Богаташи със съмнително минало в бизнеса са се превърнали в желани от всички филантропи и контролират радиостанции и телевизионни канали, собственици са на влиятелни вестници.

  Освен това, натрупаните от престъпниците богатство и власт сега зависят не само от собствените им незаконни дейности, но също така и от действията на средностатистическите членове на обществото.

  Например, милиони хора са заети в китайската индустрия за фалшиви продукти и афганистанската търговия с наркотици. От тях не изостават и милиони западняци, които редовно пушат марихуана, стотици хиляди имигранти всяка година се наемат от престъпници, които незаконно ги доставят в Европа, а успешни професионалисти от Манхатън и Милано, осигуряват работни места за детегледачки и чистачи за нелегални имигранти.

  Именно такива обикновени хора са станали неразделна част от криминалната екосистема.
  

  Трето, невярната представа внушава вяра в това, че международната престъпност – е единствено въпрос за служителите на закона и най-добре този проблем може да се реши от полицията, прокурорите и съдиите.

  В действителност международната престъпност е политически въпрос с конкретни последици за националната сигурност. Днес обхватът и размерът на най-мощните престъпни организации, са съпоставими с дейността на най-големите мултинационални корпорации в света.

  И точно така, както и легитимните организации, престъпните такива се стремят да постигнат политическа власт.
  

  .
  

  Източник: Епохални времена

  –––––––––––––––––––––––––-

  * Мойзес Наим е старши научен сътрудник на Фондация „Карнеги“за международен мир и автор на книгата “Беззаконието: как контрабандисти, търговци на роби и роботърговци доминират в световната икономика”.

• Орешарски обяви имената на министрите си

  Номинираният за премиер от БСП Пламен Орешарски обяви пред членовете на Националния съвет на БСП състава на своя кабинет, който ще бъде гласуван от Народното събрание в сряда.

  Орешарски предлага Министерският съвет да има двама вицепремиери.

  Единият вицепремиер ще бъде с ресор правосъдие и вътрешен ред и усвояване на еврофондове. Това ще бъде Зинаида Златанова.

  Вторият вицепремиер ще има координационни функции по отношение на икономическия блок министерства. Той ще поеме поста си до месец, тъй като има други професионални ангажименти, заяви Орешарски. Според спекулации, цитирани от Би Ти Ви, това е Меглена Плугчиева.
  

  В състава на предложения от Пламен Орешарски кабинет влизат петима депутати и един евродепутат от БСП и двама народни представители от ДПС.

  Енергетиката ще остане в състава на икономическото министерство, но ще има отделно министерство на инвестиционното проектиране. Новия министерски пост ще получи Калин Тихолов.

  За министър на вътрешните работи е предложен Цветлин Йовчев, който беше шеф на ДАНС. След оставката си оттам, заради скандала с Мишо Бирата, Йовчев бе началник на кабинета на президента Плевнелиев, откъдето подаде оставка преди изборите.

  Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен. Завършва Висшето военноморско училище във Варна. Придобива и образователно-квалификационна степен „магистър по икономика“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  От 1993 г. Цветлин Йовчев работи в Национална служба „Сигурност“. Там заема длъжностите началник на сектор, началник на направление и заместник-директор на НСС. От създаването на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) работи като главен директор на Главна дирекция „Контраразузнаване“.

  През месец октомври 2008 г. напуска агенцията, а от 10 август 2009 г. с Указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет с председател Бойко Борисов, Цветлин Йовчев е назначен за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

  След избирането на Росен Плевнелиев за президент на Република България Цветлин Йовчев е назначен за началник на неговия кабинет. Със свой указ президентът Росен Плевнелиев освободи Цветлин Йовчев от длъжността началник на кабинета на президента на Републиката считано от 17 май 2013 година. На 9 април 2013 г. Цветлин Йовчев заяви намерението си да подаде оставка след приключване на отпуск. Като мотиви той посочи лични проекти, които не може да съвмести с длъжността началник на кабинета на президента.

  Министър на труда и социалната политика – депутатът от ДПС в последните четири парламента Хасан Адемов

  Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. По професия е лекар със специалност анестезиология и реанимация.

  Бил е народен представител в 38-мото, 39-тото, 40-тото и 41-вото Народно събрание. На парламентарните избори през тази година беше избран за депутат от ДПС от Разград.

  Министър на правосъдието и вицепремиер – Зинаида Златанова. Досега тя оглавяваше представителството на Европейската комисия в София.

  Зинаида Златанова е родена в София. Завършила е средното си образование в Немската езикова гимназия в София. Тя е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  Работила е в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейска интеграция“, а по-късно – началник на отдел „Европейска интеграция“. От 2001 до 2007 г. е директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции“ в Министерски съвет; началник на отдел „Европейска интеграция“ в Министерство на околната среда и водите; главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейска интеграция“ в Министерство на околната среда и водите и др.

  От 2008 г. Зинаида Златанова е ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Владее английски, немски и руски език.

  За министър на финансите Орешарски предлага Петър Чобанов – бивш председател на Комисията за финансов надзор и преподавател в УНСС.

  Петър Чобанов е роден на 20 юли 1976 г. в Ямбол. Завършва Математическа гимназия „Атанас Радев“. Има магистърска степен по макроикономика (2000 г.) и научна степен „доктор по финанси“ (2006 г.) от УНСС. Владее английски и руски език. Специализирал е в областта на политиките за парична и финансова стабилност.

  През 2000 г. става главен експерт в отдел „Анализи“ при дирекция „Ковчежничество“ на БНБ. От 2005 г. до май 2009 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. От 2002 г. е преподавател в катедра „Финанси“ в УНСС.

  През 2009 г. става председател на Комисията за финансов надзор, заменил на поста Апостол Апостолов. През юни 2010 г. Чобанов беше заменен на поста председател на КФН от назначения от ГЕРБ Стоян Мавродиев.

  Министър на икономиката – Драгомир Стойнев, който е депутат от „Коалиция за България“.

  Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. По образование е икономист. Завършил е Сорбоната и е специализирал във френското висше училище по администрация ЕНА.

  През 2008 г. Стойнев беше икономически съветник на тогавашния премиер Сергей Станишев. През 2009 г. е избран за депутат от Коалиция за България. В 41-вото Народно събрание Драгомир Стойнев беше председател на Комисията по труда и социалната политика.

  Министър на здравеопазването, както вече беше съобщено, ще бъде вече бившият директор на болница „Шейново“ д-р Таня Андреева.

  Тя е акушер-гинеколог. Завършила е „Здравен мениджмънт” и е дългогодишен специалист от АГ болница „Шейново”. През 2011 г., Андреева зае поста директор на болницата на мястото на д-р Иван Костов, който напусна поста си след скандал.

  Тя бе избрана за депутат от БСП в 42-то Народно събрание.

  Министър на отбраната ще бъде Ангел Найденов, който е депутат от „Коалиция за България“.

  Найденов е роден на 28 септември 1958 година в град Кърджали, България. Завършва специалност „Инженер-навигатор“ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, специалност Инженер-навигатор”, и „Държавна администрация и право”.

  Той е бил кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска област. Народен представител от 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание.

  Министър на външните работи – евродепутатът от БСП Кристиян Вигенин. Преди да стане евродепутат през 2007 г., Вигенин бе народен представител от левицата в 40-тото Народно събрание.

  Той е роден на 12-ти юни 1975 г. в София. През 1993 г. завършва 91-ва Немска езикова гимназия, а през 1998 г. се дипломира в Университета за национално и световно стопанство , специалности „Международни отношения“ и „Макроикономика“.

  От 1999 г. до 2001 г. работи в Министерство на финансите, след което започва политическата си кариера в БСП.

  В периода 2005 – 2008 г. е председател на Комисията по външна политика и международни връзки на ВС на БСП. От 2010 г. е председател на Съвета по външна политика на НС на БСП.

  На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител от Ямболски район в 40-то НС.

  На Европейските избори през май 2007 г. е избран за член на Европейския парламент. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. е преизбран. Владее отлично английски и немски език, ползва френски и руски. Женен, с двама сина.

  Министър на регионалното развитие и благоустройството ще бъде Десислава Терзиева

  От 2011 г. досега Десислава Терзиева е директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерския съвет. Преди това оглавява дирекцията „Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Има опит и като директор на дирекция „Национална транспортна политика” в Министерството на транспорта и съобщенията. От 1991 до 2001 г. заема различни позиции в МРРБ. Магистър по право. Владее английски, френски и руски език.

  Предложеният за министър на инвестиционното проектиране проф. д-р Калин Тихолов

  от 2003 до 2012 г.  е заместник-декан по учебната част на архитектурния факултет в УАСГ.Той е ръководител на катедра „Интериор и дизайн за архитектурата“. Доктор на архитектурните науки. Владее немски и руски език.

  Името на Тихолов се свързва с няколко скандала, свързани със строителство по Черноморието,

  съобщи Би Ти Ви. Той е автор на общия устройствен план на община Царево, който предвижда застрояването на огромни територии между Царево и Малко Търново. Този акт падна в съда след жалба на природозащитници.

  Името на Тихолов изплува преди няколко месеца покрай „Дюнигейт“, съобщи още Би Ти Ви. Архитектът е автор на подробния устройствен план за застрояването на дюните в Несебър, които бяха закупени като земеделска земя от земеделското ведомство.

  Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Данаил Папазов, който досега беше шеф на пристанище Варна.

  54-годишният Данаил Папазов е завършил специалност „Корабоводене“ във ВВМУ и по-късно там е защитил аспирантура „Управление на транспорта“.

  Данаил Папазов е изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД вече повече от десет години. На поста е назначен в мандата на НДСВ.

  Преди това осем години е ръководил отдел „Оперативно диспечиране“ в пристанище Варна-Запад, бил е помощник-капитан в Българския морски флот, старши помощник-капитан и суперинтендант в немската Ahrenigel LTD, зам.-управител в частни агентийски фирми.

  Министър на земеделието и храните ще бъде Димитър Греков, ректор на пловдивския Аграрен университет.

  Димитър Греков е роден в град Любимец, Хасковско. Получил е висшето си образование в Аграрния университет в Пловдив и работи в него повече от 26 години. От 1999 г. до ноември 2007 е декан на Агрономическия факултет.

  През ноември 2007 г. е избран за ректор на Аграрния университет. Има над 120 научни и научнопопулярни публикации, някои, от които в чужбина. Съставител е на пет учебни помагала.

  За министър на културата е предложен Петър Стоянович – бивш член на СДС, бивш председател на „Движение Гергьовден“ и един от учредителите на партията на Меглена Кунева „България на гражданите“.

  Д-р Петър Стоянович е доктор на философията и магистър по история на Университета във Виена, Австрия. Завършил е Немската гимназия в София. Бил е Парламентарен секретар и Началник на кабинета на министъра на външните работи (1998-2001) в правителството на Иван Костов.

  Международен секретар на СДС (2001-2003), политически секретар и председател на „Движение Гергьовден” (2004-2009). От 2009 г. е журналист, автор на научна литература и колумнист на вестник „Преса”. Владее английски, немски и руски език. Баща на две деца.

  Министър на образованието, младежта и науката – Анелия Клисарова, ректор на Медицинския университет във Варна и депутат от БСП.

  Проф. д-р Анелия Клисарова, д-р на науките, е избрана за народен представител в 42-то НС от Варна. От 2003 г. досега е началник на „Център за образна диагностика и лъчелечение” в МБАЛ „Св. Марина”, Варна. Тя е два мандата ректор на Медицински университет – Варна. Завършва Медицинския университет във Варна, специалност „Медицинска радиология”.

  За министър на околната среда и водите е предложена Искра Михайлова, депутат от ДПС. Тя беше заместник-министър в правителството на Станишев от 2005 до 2009 г.

  От 2009 г. до 2013 г. е депутат и председател на постоянната комисия но околна среда и води в НС.

  Като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (2005-2009 г.), тя е ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”. Владее английски и руски език.

  Министър на младежта и спорта – проф. Марияна Георгиева-Бенчева. Д.ф.н. Мариана Георгиева-Бенчева е българист, професор по синтаксис в Института по български език към Българската академия на науките.

  Била е парламентарен сътрудник на лидера на ДПС Лютви Местан. Била е директор на дирекция „Студенти и специализанти“ в образователното министерство по времето на НДСВ и на тройната коалиция. Марияна Георгиева-Бенчева беше втора в кандидатдепутатската листа на ДПС за 42-рото Народно събрание в област Ловеч, но не влезе в състава на новия парламент.

  От 17 членове на кабинета, заедно с министър-председателя, шест са дами, съобщават от БСП.

  Министрите в кабинета „Орешарски“ владеят английски, немски, френски, руски и турски езици. Средната възраст на кабинета е 48 години, като най-млади са министрите на финансите Петър Чобанов (37 г.) и на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев (37 г.).

  Доайенът на правителството е Хасан Адемов (60 г.). Сред министрите има лекари, юристи, финансисти, икономисти, историци, филолози, проектанти, архитекти и преподаватели.

  Източник:  Vesti.bg

• Цветлин Йовчев поема МВР, бившият представител на ЕК в България ще е правосъден министър

  Бившият шеф на ДАНС и началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев Цветлин Йовчев ще бъде вътрешен министър в кабинета ”Орешарски”, е научил в понеделник Mediapool от свои източници в БСП. Бившият ръководител на представителството на Европейската комисия в България Зинаида Златанова ще бъде правосъден министър. 

  В понеделник кандидатът на БСП за премиер Пламен Орешарски анонсира, че правосъдният министър ще бъде вицепремиер в неговия кабинет.  За военен министър ще бъде назначен Ангел Найденов, който бе председател на парламентарната комисия по отбраната по времето на тройната коалиция.

  ”Искаме да променим начина на функциониране на властта у нас – тя да бъде много по-отворена към всички организации на гражданското общество и политическите сили, обяви Орешарски по време на работна си среща с останалото извън парламента „Движение България за гражданите“ на Меглена Кунева.

  Тема на разговора са аспектите от програмните приоритети за управленския мандат 2013 – 2017 година.

  ”Диалогът (с партиите и гражданските организации) ще е тежък от гледна точка на различни мнения. Но това е пътят, за да прекъснем четиригодишните цикли, в които се развива нашата страна в последните години и почваме като че ли наново на всеки четири години“, каза още Орешарски.

  Той заяви, че засега са изведени краткосрочни, ”стабилизиращи мерки”, които могат да бъдат реализирани до края на тази година. Останалите важни задачи ще бъдат реализирани през следващия бюджетен период.

  ”Виждаме няколко ключови приоритета за следващия мандат – възстановяване на държавността, насърчаване на предприемачеството, социална справедливост”, каза Орешарски.

  Лидерът на БСП Сергей Станишев обясни от своя страна, че управлението на Бойко Борисов е заложило редица капани. Със същата стилистика преди четири години вече бившият министър-председател Бойко Борисов се оплкаваше от капаните на тройната коалиция.

  ”Не може човек да управлява, оправдавайки се четири години. Когато поискахте да влезете във властта, вие, г-н Станишев, имахте представа от състоянието на държавата, тъй като не веднъж сте го казвали от парламентарната трибуна. Не е ясно защо човек изобщо кандидатства за властта, ако четири години ще обяснява какво не е наред”, каза Кунева в отговор на констатациите Станишев.

  Меглена Кунева каза още, че нейната формация ще бъде „демократична опозиция“. Тя призова бъдещия премиер първо да каже какво е състоянието на държавата, да се направи преглед на спазването на правата на човека в България и да се разкрие икономическия натиск над медиите.

  Полина Паунова, Mediapool

  .

  –––––––––––––––––––––-

  Коментар в социалната мрежа за кандидат-управниците

  Започна безплатното раздаване на хачета за сън. Услужливите медии по цял ден информират обществото за благородните намерения на кандидат управниците. Образованието, здравеопазването, бизнеса – всички ще бъдат удостоени със специално внимание. Социалната политика и помощите за нуждаещите се ще са грижа номер едно.

  Нито дума за придобита собственост от страна на бивши управляващи и техните роднини. Нито дума за участие им в бордове на държавни, полудържавни или частни монополи.

  Хората на ГЕРБ назначени по квоти са в бойна готовност в ЦИК, ВСС, Конституционния съд, СЕМ, Общинските съвети. С други думи, навсякъде. Нищо чудно в случая, че за Орешарски се говори като за Арахангел Михаил. За реформа, смяна и промяна – забравете! Лапайте си хапчетата, гледайте си сериалите и мечтайте за ваканцията на морето.

  Божидар Чеков

• Как е парцелирана България

  

  Направих си труда да групирам по банки справките за парите на държавните фирми. Таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която „великите сили“ са си поделили България, пише Иван Бедров в сайта на Дойче Веле.

  .

  Тези дни министерствата публикуваха справки за концентрацията на средства на техните фирми в определени банки. Бяха задължени да го направят заради приетите от служебното правителство нови правила за парите на държавните фирми, които забраняват концентрацията да надхвърля 25 процента.

  Когато обединих данните от всички министерства и ги групирах по банки, таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която великите сили са прекроявали света по време на преговори. Парцелирането на България може и да не е новина за някои, но широката публика чак сега получи официални данни за това.

  За мен, за теб…

  И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ „Козлодуй“ съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.

  КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90,85% от парите на „Булгаргаз“, 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България – инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.

  Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:

  – Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му. Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение – тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.

  

  – Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забаване на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място. Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.

  Другите риби

  На фона на енергетиката, концентрацията на парите от другите сектори изглежда направо като детска игра. Всичко по крайбрежието се е ориентирало към Централна кооперативна банка (ЦКБ) – от групата на „Химимпорт“, популярна вече не само във Варна като ТИМ. 100 процента от парите на „Индустриална зона Варна Запад“ и „Индустриален и логистичен парк Бургас“ са във въпросната банка. На същото място са и повечето пари на ВиК-дружествата в двата града. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е поверило на ЦКБ 91,95% от средствата си, а „Летище София“ държи там „само“ 58,50% от парите си.

  Всички държавни горски предприятия, които управляват дърводобива, имат предпочитания към турската Д-банк – и то още от времето, когато секторът беше в ръцете на ДПС. Смолянското предприятие държи 61,05% от парите си в тази банка, приносът на Шуменското и Сливенското е по-скромен – едва 28,75% и 25,99% от парите им са на това място. Има и едно изключение – Благоевградското предприятие е предпочело да повери 54,18% от парите си на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Вероятно това няма нищо общо с факта, че на тази територия е концесионираната ски-зона над Банско.

  Процентите не показват абсолютните стойности, но пък е повече от ясно, че 42,54% от парите на АЕЦ „Козлодуй“ са повече от абсолютно всички пари на ВиК-дружествата. Управляваната от депутат от ГЕРБ ядрена централа е поверила този процент от парите си на Инвестбанк. Втората новина около тази банка е, че тя пое от друга банка кредита на двата най-големи вестника – „Труд“ и „24 часа“. Те вече се радват на нов собственик, който е неизвестен на публиката.

  И какво от това?

  

  Колкото и да вярваме в силата на демокрацията, тези данни натрапват извода, че зад фасадата от политически партии, които се явяват периодично на избори, България се управлява от група олигарси. Демократичната опаковка им позволява да преобразуват икономическата си мощ в политическо влияние. И обратното: политическото влияние – в икономическа мощ.

  Служебното правителство направи крачка напред към нормализиране поне в една сфера. Правилата вече са приети, информацията вече е публична. Работа на следващото правителство е да прилага тези правила. И най-вече – да устои на натиска на олигарсите. Ако иска, разбира се.

   

• В Европа обсъждат узаконяването на инцеста – секс с майка, баща, брат и сестра

  Кръвосмешението се издига като нова европейска ценност

  Успоредно с легализацията на т. нар. „еднополови бракове“ (доколкото един брак може да е еднополов, е отделен въпрос) и с разрешаването на педерасти и лесбийки да „осиновяват“ деца, в Европа започнаха дебати за узаконяване на инцеста – секс с майка, баща, брат, сестра и други роднини по възходяща и низходяща линия. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма„. Въвежда се понятието „инцестофобия„, а всички „инцестофоби„, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път. „Еднополовите“ или, както те наричат сами себе си – „новото джендър-общество„, са най-активни в Швеция, Дания и Швейцария.

  Документ 1
  2010 г.
  ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социал-демократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  

   

  Документ 2
  2012 г.
  ДАНИЯ

  Датската политичка Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“ с цел сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  

  Danska Miljöpartiet vill legalisera incest – för att ändra ”genusnormer”

  Документ 3
  2013 г.
  ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцарии
  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/

  Документ 4
  Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.
  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.
  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

  .

  Любомир Чолаков,

  Lyubomircholakov.blog.bg

   

• Калина Андролова: “Монсанто“ – контрол чрез глада

  Коментар за предаването “Деконструкция” по БНР
  .

  Един от най-великите умове на Германия, Гьоте, е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно: „Човек вижда толкова, колкото знае.” Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни, достатъчно е да се контролира информацията. Така, тънейки в невежество, много хора и цели народи са обречени на послушание. Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали.

  Например, компанията „Монсанто” е практически корпорация от фашистки тип. „Монсанто” унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и, освен това, защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочее. Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата, за да имат за посев. Така по естествен начин са се развивали по-добри култури. През 80-те години обаче съдът разрешава на „Монсанто” да патентова формата на живот – генът. Особеност на генномодифицираните култури е, че семената им не стават за посев за следващата година – ако искат да засеят, фермерите са длъжни отново да закупуват от „Монсанто”. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на „Монсанто”: „Много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище.”

  Не е ли гениално, от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури?!!!! Звучи като зловеща антиутопия. Безплодни растения, от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт. Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия оганизъм? „Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства. През немалкия период на своята история „Монсанто” създава различни продукти, включително и пестицида Round Up, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Round Up. Когато посипеш земеделската земя с Round Up, това вещество унищожава всичко, освен генномодифицираната соя.

  През 1996 г., когато „Монсанто” започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка, съдържат патентования от „Монсанто” ген. Към 2012 г. повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на „Монсанто”, а в Канада органичният, естественият семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на „Монсанто”. Веднъж появила се, генномодифицираната култура замърсява, така да се каже, всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генномодифицирани.

  Където обаче се появи генът, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията. Компанията обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в „Монсанто” се занимава с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани. Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите, които купуваме, съдържат соя. А генномодифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото на животните, които после ние доволно хапваме. Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами! Ако „Монсанто” реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е  независима Канада?! Иначе много обичаме думичката диверсификация. Но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада. Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем „възможност за пълен контрол чрез глада”.

  Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 г. МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генномодифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС.

  Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света. Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко.

  .

  Източник:  Solidbul.eu

• Медийни империи на онлайн хоризонта

  Явор Николов, Webcafe.bg

  .

  

  Родният потребител може и да не знае много за компаниите „Нетинфо“, „Инвестор.БГ“ и „Уеб Медия Груп“, но със сигурност е чувал за сайтове като abv.bg, vbox7.com, vesti.bg, dnes.bg, investor.bg, news.bg, lifestyle.bg или topsport.bg. Те достигат до практически всички българи, които са част от мрежата. Даже и в условия на криза, водещите сайтове са привлекателни за рекламодателите.

  Само за няколко дни картината в българския Уеб се промени коренно. Три големи медийни групи с десетки сайтове смениха собствеността си. Това стана в много напрегнатата среда на предстоящи предсрочни парламентарни избори, замерване с компромати в публичното пространство и все по-малко доверие в традиционните медии.

  Какво точно се случи?

  Първата голяма сделка беше тази за „Нетинфо“, която има най-много приходи и аудитория в България. Подведени от нереалистичните очаквания за ръста на онлайн пазара у нас преди кризата, през 2008 г. финландците от „Санома Груп“ дадоха за компанията близо 60 млн. лева. Сега, според данни на „Капитал“, те са продали „Нетинфо“ на „Дарик Уеб“ за 17 млн. лева.

  Онлайн подразделението на радиоверигата изненадващо победи в надпреварата с други български компании, сред които беше и „Инвестор.БГ“. Два дни по-късно, тя също се оказа с нов собственик. Сделката този път беше осъществена през борсата, а купувачът е медийната група Bulgaria On Air. Тя е част от групата на „Химимпорт“ и има своя телевизия с бизнес насоченост, радио, списание и информационен сайт. Цената на придобиване е 16 млн. лева.

  Около седмица по-късно стана факт и третата голяма сделка на онлайн пазара у нас. „Уеб Медия Груп“ беше купена през борсата от рекламния бос Красен Кралев за малко под 1.5 млн. лв. Чрез „Алтернатив Медия Груп“ ЕООД Кралев развива веригата „Утре“ с множество регионални новинарски сайтове.

  Защо?

  „Когато („Санома“- бел.ред) купуват „Нетинфо“ през 2008 г., пазарът изглежда повече от прекрасно, но това не прави сделката добра“, коментира създателят на „Дарик Уеб“ Христо Христов. Според него сегашният момент на спадащи приходи и читатели е правилният за стратегическо придобиване.

  Христов смята, че сред над 30-те общи сайта на „Дарик Уеб“ и „Нетинфо“ ще има „категорични лидери в 7-8 пазарни ниши“. Пред „Капитал“ той посочва, че особени усилия ще се насочат към развиването на пощата abv.bg и видеосайта vbox7.com.

  Пред новозакупения Investor.bg, изпълнителният директор на Bulgaria On Air Виктория Миткова посочва, че компанията е избрала закупуването на медийната група „наготово“, вместо да чака години за развитието на свой подобен онлайн проект.

  Миткова коментира, че синергията между двата екипа трябва да заработи възможно най-бързо и всички брандове ще бъдат развивани. За тази цел сайтовете dnes.bg и investor.bg ще обменят новинарско съдържание с телевизията, а освен това екипите им ще работят по онлайн проектите на Bulgaria On Air.

  „Приходите от реклами са намалели драстично през последните няколко години, но за сметка на това интересът на читателите към онлайн медиите нараства постоянно“, отбелязва Красен Кралев. Той припомня, че закупената от него „Уеб Медия Груп“ притежава първия новинарски сайт у нас (news.bg) и първия спортен такъв (topsport.bg).

  „Не очаквайте драстични промени в концепцията и политиката на сайтовете. Както вече казах, най-важното е двете групи да се допълнят взаимно и в кратки срокове да заработят оптимално добре заедно. Сайтовете Lyfestyle.bg и Money.bg от „Уеб Медия Груп“ притежават огромен потенциал, на който ще обърнем специално внимание в плановете си“, обяснява рекламният бос.

  По думите му регионалните сайтове от групата „Утре“ междувременно също ще се развиват, като целта е да отразяват случващото се в 10 български области – София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Велико Търново и Благоевград.

  Добра или лоша новина?

  „Добрата новина от сделките е, че и в трите покупки има ясен купувач. Тоест, не бяха направени опити за скриване на собствеността“, коментира журналистът Иван Михалев. Според него лошата новина от трите сделки е оттеглянето на чуждестранния инвеститор в лицето на „Санома“.

  Той е на мнение, че все още не може да се прецени какви са целите на новите собственици и дали има общ знаменател между тях. „Ако има такъв, той е че все повече инвеститори в медии пренасочват интереса си към Интернет, загърбвайки традиционните медии. Това е логичен процес. Първо мигрираха потребителите на информация (читатели, зрители, слушатели). Последваха ги рекламодателите. Сега е ред и на инвеститорите“, коментира Михалев.

  От рекламна гледна точка

  „Закупуването на две от първите три онлайн медийни групи и на още една от топ 10, само в една седмица, бих определил, като една от най-сериозните медийни сделки в България изобщо. Фактът, че това стана само 20 дни преди изборите, едва ли е случайност, но не омаловажава тази сериозна консолидация“, коментира Петър Симеонов, мениджър Интернет проекти в медийна агенция „Пиеро 97″.

  Той припомня, че „Нетинфо“ и „Уеб Медия Груп“ отдавна са „на тезгяха“, а „Инвестор.БГ“ е първата българска онлайн медия, пусната на борсата и сделка с нея би могла да стане по всяко време.

  Според Симеонов, консолидирането е нормален процес, който намалява разходите. Тъй като създаването на качествена онлайн медия е свързано със сериозни разходи, даже и по-малките сайтове разчитат на това, че ще се развият и в един момент ще бъдат купени от някои от по-големите, смята специалистът.

  „Нормално е да останат 10-ина силни играчи, а по-малките да бъдат нишови сайтове. За мен не е нормално да има над 100 месечни списания, над 20 национални ежедневника и стотици регионални вестници. Рекламният пазар, като цяло, е малък и няма причини скоро това да се промени“, категоричен е Симеонов.

  Той посочва, че важното за него и колегите му е дали след трите сделки ще останат търговските екипи и мениджмънта от преди сливанията, тъй като имат дългогодишен опит с тях. „Всъщност окрупняванията в крайна сметка намаляват преговорите по сключване на сделките, уеднаквяват правилата, цените и отстъпките“, допълва Петър Симеонов.

  „Интернет е единствения медиен канал, който устойчиво повишава приходите от реклама след началото на икономическата криза. Разбира се този ръст няма нищо общо с нивата от 2008 г., но все пак трендът е ясен“, посочва той.

  Според него предимство ще има този, който продължи да инвестира в онлайн медиите и който им остави поле за развитие на независима и безпристрастна журналистика.

  Да не стане като с вестниците

  Медийният експерт Орлин Спасов е на мнение, че всяко окрупняване на собствеността на медиите може да доведе да хомогенизиране на съдържанието, но това зависи от редакционните политики на новите собственици.

  „Ако се избегне типичното за България задкулисно преплитане на икономически, политически и медийни интереси, което е основният фактор за ограничаване на плурализма, ако се инвестира в балансирана информация и анализ, новите собственици ще спечелят не само доверието на публиката, но ще могат и по-бързо да възвърнат инвестициите си“, посочва Спасов.

  Той обяснява, че онлайн средата у нас се асоциира с повече свобода и това е своеобразен кредит на доверие, даден от аудиторията. Медийният експерт цитира изследвания, които са показали, че хората у нас вярват почти еднакво много на телевизията и сайтовете.

  „Ако ключовите български медии, опериращи онлайн, не отговорят на тези очаквания, бързо ще заприличат на онези вестници и телевизии, заради които България отиде на последно място в ЕС по свобода на медиите“, предупреждава Спасов.

  Според него ахилесовата пета и основен дефицит на новинарските сайтове е липсата на достатъчен брой добри журналисти, които да работят за тях. „Все още журналистиката в тази зона се възприема като един вид „втора ръка“. Журналистическите елити – къде заслужено, къде не – продължават да се свързват с БНТ, bTV, Нова телевизия, БНР и още няколко отделни медии – печатни и електронни“, посочва Спасов.

  Той е категоричен, че трябва да се създадат условия, при които и в онлайн медиите журналистът да може да направи име и да не мечтае да отиде в „истинска“ медия.

  Нещо по-добро

  Орлин Спасов отговаря отрицателно на въпроса дали има у нас достатъчно читатели, които искат да консумират качествено медийно съдържание. „По-добре е въпросът да се обърне – има ли у нас достатъчно предлагане на качествено съдържание? Отговорът е очевиден. Тогава защо се учудваме, че и публиката на качествените медии е малобройна?“, пита той.

  Според него по-продуктивният път е медиите да започнат да формират една по-взискателна публика, вместо да очакват, че тя сама ще се появи. „На медийния бизнес трябва да започнем да гледаме като на по-дългосрочна инвестиция. Време е да мислим за култура на медиите, за медийна екология. Това също е сфера, която трябва да бъде опазвана като важен ресурс – не само плажовете и планините“, смята медийният експерт.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Според неофициална информация, която не можем да потвърдим, Инвестор.бг (dnes.bg, investor.bg, blog.bg) е бил купен всъщност от групировката ТИМ, а купилият Уеб медия груп (news.bg, topsport.bg)  Красен Кралев също бил близък до ТИМ. За купилия Нетинфо (abv.bg, vbox7, vesti)  Радосвет Радев се знае съвсем официално, че е бил сътрудник на ДС.
  

• <<
• 1
...
• 165
• 166
• 167
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
...
• 414
• >>