Всички авторски страници

Авторски

• 7000 българи емигрирали в Германия през 2012 г.

  Над 1 млн. души са емигрирали в Германия през 2012 г., което е най-големият миграционен поток от 1995-та, пише електронното издание „Ню Юръп“, позовавайки се на германски статистически данни.

  Миграционната вълна се дължи най-вече на наплива на хора от южноевропейските страни, които са тежко засегнати от продължителна висока безработица и бавен икономически растеж при дългото си възстановяване от рецесията, отбелязва изданието.

  Имигрантите от България и Румъния през миналата година са съответно 7000 и 21 000, като от началото на идната година гражданите на двете страни ще получат пълна свобода да работят в Германия.

  В момента те печелят от предишното смекчаване на ограниченията, което обхвана квалифицирани работници с университетска степен, чиято трудово дейност отговаря на квалификацията им, наети за сезонна работа и вътрешно-фирмено обучение.

  „Ню Юръп“ проследява увеличаването на броя на имигрантите в Германия от други страни членки на ЕС, като най-многобройни са пристигащите от Италия (над 12 000 души), а испанците, насочили се към Германия, са се увеличили с 45% спрямо 2011 г. Броят на гърците пък се е увеличил с 43%.

  „Това, което знаем за това ново поколение европейски имигранти, е, че те са по-млади и по-добре квалифицирани от средното за германското население. Бих определила това като силно печеливша ситуация за тези млади хора, за Германия, но и за страната им на произход“, отбелязва Катарина Зенге, координатор за имиграция и интеграция в германската фондация „Конрад Аденауер“.

  „Ню Юръп“ илюстрира публикацията, припомняйки, че от падането на комунизма през 1989 г.около 1,5 млн. българи са напуснали страната си. От България има изтичане на млади, образовани хора, което има трагични последици за икономиката и обществото като цяло на фона на трудовата сила с ниска квалификация и застаряващото население.

  Източник:  в. „Сега“

• Нихал Йозерган: Турция въстана срещу автокрацията и ислямизацията

  Анализ на журналистката Нихал Йозерган, написан на стената й във Фейсбук и публикуван в Solidbul.eu
  

  .

  В момента (неделя, 2 юни) се водят много тежки сблъсъци между полицията и протестиращите около двореца Долмабахче и Бешикташ – Барбарос в Истанбул. Днес се прибрах в Бурса. Тук също има протести, но силите на реда са по-умерени. Поради изчерпването на запасите от парлив “пиперен газ” казват, че сега обгазяват с “портокалов газ”, който бил много по-опасен за здравето от другия.

  Всичко това според местните власти са “долни спекулации, нямащи нищо общо с истината, дело на провокатори, обслужващи тъмни сили, които се стремят да се възползват от народния протест и да създадат почва за военен преврат”. Вилнеят и новопоявили се “неидентифицирани” групи с палки (може би цивилни полицаи или симпатизанти на проислямистите на Ердоган и ПСР), които нападат и се бият с демонстрантите – все млади хора, повечето студенти, които аз вече наричам бунтовници, защото целта им е да превземат офиса на премиера в Долмабахче сарай. Нищо чудно, след като Ердоган се закани, че “срещу тези 100 000 той може да изсипе 1 милион”.

  В Анкара и Измир също се водят ожесточени сражения между все по-агресивните сили на реда и тези, които протестират в знак на солидарност със случващото се в Истанбул. Всичко започна от екопротеста в градинката на Таксим и за 5 дни се разрасна в цялата страна като обхвана повече от 50 града. Арестувани са над 1300 души, по думите на вътрешния министър Муаммер Гюлер. Има много ранени, сред които и тежко пострадали. Властите отричат да има жертви, но по информация, разпространяваща се предимно в пламналата социална мрежа, се съобщава за няколко загинали. Полицията безспир обгазява, излива водни струи и изстрелва халосни патрони срещу протестиращите, но те вместо да се откажат на инат се връщат след 10-15 мин. и отново дават достоен отпор. Уникалното е, че след всяка полицейска атака броят им се увеличава все повече…

  Гражданите, които симпатизират на протеста, ги подкрепят с клаксоните на колите, а тези, които са вкъщи, вдигат врява с метални предмети от балконите на домовете си, гасят и светват лампите като израз на убеждението им “Минута мрак в името на светлината”, и така подчертават, че духом са с тези, които са се престрашили да слязат на улицата.

  Навсякъде се развявават турски знамена, портрети на Ататюрк и транспаранти с антиправителствени призиви. Лозунгите, които най-често се скандират са: “Долу Ердоган!”, “Оставка!”, “Таксим навсякъде, съпротива навсякъде!”, “Турция е светска и светска ще остане!” “Долу ислямо-фашизма на ПСР!”

  Събитията в Турция започват да излизат от контрол, успоредно с увеличаващата се доза на “неравномерната сила”, която прилага полицията, за да изтласка протестиращите и потуши социалния огън, който пък се разпалва още повече. Вместо да намалява, броят на протестиращите се увеличава, успоредно с растящото полицейско насилие, прииждат все повече хора, за да подкрепят съпротивата.

  Колко ще продължи, кога и как ще приключи вълната на недоволство, която външните медии наричат “турска пролет”, а турските си траят… ето на тези въпроси засега никой не може да даде адекватен отговор… Ясно е едно, че Турция е разделена отново на две и положението е много взривоопасно.

   

• Дясно замитане на лявата политика

  Калина Андорова, „Деконструкция“, БНР

  .

  Парите са фанатична мотивация.Те така явно прозират при нареждането на новия кабинет, че на човек му става неудобно. Имаме управляващ елит, който прави срещите си на тъмно, и разпарчетосва властта като баница, за едните това парче, за другите – онова. Всичко е разпределено до милиметри, всичко е платено до стотинка, всичко ще бъде върнато многократно.

  Всъщност е умилително да наблюдава човек изиграването на политическия театър за кой ли път. В цялата схема БСП си направи дребните сметки, но някак подмина главното уравнение: наистина ли е социалистическа партия? Какво става напоследък вътре в тази партия? И дали решенията, които тази партия взима, не са един брутален пъзел от договорки между олигархични кръгове и семейни кръгове.

  БСП говореше за силен ляв завой по време на предизборната си кампания, обаче няма никакво намерение да свива вляво.

  БСП говореше, че ще строи „Белене”, обаче няма да посмее да направи нищо друго, освен да се „направи”, че уж започва подход към проекта, да поднови проучванията и размислите и това ще е поредния камуфлаж, по който ще продължат да изтичат парите на данъкоплатците.

  БСП винаги е говорила едно пред електората си, а е вършила съвсем друго.

  Бих поставила под съмнение въпроса, ако протестите срещу ГМО и шистовия газ се бяха случили при правителство на БСП, дали тази партия щеше да има смелостта да наложи мораториум или тъкмо обратното, щеше да приклекне пред външния политико-корпоративистки натиск. БСП, в стремежа си да се еманципира от миналото си, често залита в обратната крайност, готова е на абсолютно всичко, за да не я обвинят в социално разхищение, русофилство, в наличие на кадри от ДС, в прокарване интересите на руската пета колона или пък в накърняване интересите на западните ни партньори и пр. В резултат на това БСП по нищо не се различава от всички останали партии, освен че има комплекс от миналото си.

  Но изкривяването на лявото пространство в България не е свързано само с идеологическата еманципация на БСП, но и с увеличаващия се ужас на кадровото гето. В страната на евтиния капитализъм лицата, които говорят от името на партията, е достатъчно да могат да пищят по медиите. Метастаза от придворни се образува около партийния шеф, натрупва се около трона му, задушава го и му създава невярна представа за безсмъртие. Така политическият шеф окончателно се откъсва от електората си, слуша само своя „двор” и клакьорите, които го заобикалят, които го обслужват, които му носят дял от парите и разбира се го дезинформират. Класическа форма на постепенно оглупяване на властта и на загубване на всякаква връзка с действителността. Докато социалната плът на електората дълбоко се наранява, Величието (на шефа) е отдалечено от виковете на болка. А да управляваш добре, партия или държава, означава да чуваш и разбираш недоволството, преди то да се е превърнало в оглушителен вой по кабинетите и по улиците. Преди да се е превърнало в разпад на собственото ти политическо тяло.

  Апаратните игри за запазване на поста са умение, което безспорно удължава живота, но употребата им на всяка цена издава политическо бездарие на лидерството и харизмата. Когато става дума за власт изобщо, идеалното описание е направено от Уди Алън: „Диктатурата ти затваря устата. Демокрацията – само си приказваш.” Във властови организации, каквито са партиите, принципът е същият. Там, където ръководството се избира „демократично”, не става с разговори по форуми, пленуми и събрания, защото властта никога не се дава, тя се взима. Иначе работата е „само си приказваш”.

  И накрая. Колкото и от десницата да се опитват да нарекат правителството на Орешарски левичарско, то не е такова. То е хибрид от интересите на няколко групи. Механичен сбор на хора, събрани около един общ бюфет. Свързва ги храната, а не разговорът.

   

  Източник:  Аvtorski.pogled.info

• Китайски инвеститори: Вие имате всичко – земя, работна ръка, ресурси

  

  Вие имате всичко – земя, работна ръка, ресурс, импулсивно отговори извън деловия тон на въпроса “Защо искате да инвестирате в Пловдив?” Йанг Фанксинг, директор на китайската асоциация за насърчаване на търговията в областта на земеделието. В Китай вече няма в какво да се влагат пари, допълни той.

  А защо в Пловдив? Най-малкото защото тук вече има пробив – Huawei, мегакомпания за комуникационни технологии и още едно инвестиционно намерение за вложение поне за 10 млн. евро във фабрика за полиетиленови тръби. В това начинание китайските бизнесмени ще влязат в съдружие с пловдивска компания и ще произвеждат иновативни тръби. А да не забравяме и изключителната индустриална база, която е разположена в непосредствена близост на града, подсказва Пламен Панчев, председател на СД на “Сиенит холдинг”.

  Той бе домакин вчера на делегация от китайската асоциация за селско стопанство. Пред гостите си строителният предприемач изтъкна, че чрез Пловдив те могат да атакуват всички близки пазари в Румъния, Турция, Гърция.
  Браншовата организация представлява фирми от аграрния сектор, които имат свободни капитали и предлагат на българските си колеги партньорство по схемата: ние даваме пари за нови заводи или модернизация и разширения на съществуващи, произвеждате повече, а ние изнасяме стоките за Китай.

  Нашата държава има интерес към вашите млечни продукти, плодове, зеленчуци, вина, козметика на основата на розово масло, изброи Ианг Йанг, високопоставен представител на асоциацията. Става въпрос да изнасят не само суровини, а и за преработен продукт. Ако сключим договори за износ на мляко например, китайците биха могли да инвестират и в животновъдството, и в производството на фуражи, за да затворят цикъла, дава още един пример той.

  Тези отношения ще са трамплин и за нашите компании. Китайската асоциация например организира по три големи изложби ежегодно, където участват хиляди фирми. В азиатската страна мащабът е различен, компания с 30 000 работници не се води голяма, подчертава бизнесменът. Така че по веригата нашите продукти могат лесно да се промотират на необятния китайски пазар. Само за пример – основната част от фирмите на инвестиционния форум в Пловдив бяха от провинциите Дзъ Дзян с население 58 милиона души и Чун Цин – с 26 милиона.

  Ден след приключване на деловата част от българо-китайския инвестиционен форум срещите продължават. Много китайски предприемачи се срещнаха тет-а-тет с пловдивски бизнесмени. В неформалните разговори те споделяха, че се радват от начина, по който са посрещнати намеренията им. Китайците са предпазливи в бизнес отношенията си, но доверят ли се веднъж – проблеми няма. Ключът е да си директен и конкретен, именно затова в презентацията на индустриалните зони на “Сиенит” се обърнах към тях с изречението: Ако дойдете утре, вдругиден започвате. Пътят е този – да видят условията на място и едва след това да говорят за реален бизнес в Пловдив, коментира Панчев.

  “Непосредствената ни задача е да изготвим доклад от срещите ни в България до нашето агроминистерство и да преценим в кои сфери да инвестираме”, допълва го г-жа Йанг. След месец и половина пак сме тук, казва служителят на министерството.

  С българска диплома преводач на срещата в “Сиенит холдинг” беше китайски младеж, който следва в Пловдив.

  Студентът по “Анализ и контрол на храните” в УХТ говори завидно добре български и обяснява, че е тук по правителствена програма за обмен на учещи. В града под тепетата сме общо седем, казва той.

  Източник:  Мarica.bg

• Партия независимости Британии привлекает внимание к Бильдербергу-2013

  

  «Следующая встреча Бильдербергской группы состоится в Англии. Предполагается провести её в отеле Grove в Уотфорде с 6 по 9 июня», сказал Баттен, отметив, что в отношении этого ежегодного собрания существует закон молчания.

  
  Джерард Баттен

  Баттен:

  «Эти ежегодные совещания представляют собой встречи на высшем уровне самых богатых, могущественных и влиятельных людей из кругов политики, финансов и бизнеса. Самая большая тайна в этом — почему основные газеты и вещательные компании решили не сообщать о них с 1954 года? Но в эпоху интернета их существование не может оставаться засекреченным. Я направил обращение во все основные печатные издания и телекомпании Великобритании с вопросом: намерены ли они освещать эту встречу, а если нет, то почему?»
  

  Вопрос Баттена имеет все основания. Действительно, в основной прессе всегда стояла оглушительная тишина в отношении самой закрытой из встреч на высшем уровне. Баттен справедливо отметил, что альтернативные СМИ поневоле делают работу основных СМИ — первые сообщают о Бильдерберге всё больше, в то время как вторые хранят молчание.

  Партия независимости Великобритании под руководством Найджела Фараджа недавно завоевала громкую победу на местных выборах 2013 года в Великобритании, став четвёртой по числу мест в органах местного самоуправления и третьей в прогнозе распределения голосов на общенациональных выборах. Эта недавняя победа партии придаёт дополнительный вес словам Баттена и является препятствием для сохранения непоколебимого молчания основными британскими СМИ. Наряду с вопросом к СМИ, Баттен объявил также о переданном им в полицию Хартфордшира запросе свободного доступа к инфомации:

  «Я направил комиссару полиции запрос сведений: на каком основании предоставляются силы полицейской охраны, и кто оплачивает счёт. Я с нетерпением жду их ответа».
  

  Также как и я… Мой запрос комиссару полиции Хартфордшира так и висит под длинным номером 2013/000159, хотя 16 апреля мне было сказано, что запрос «в настоящее время рассматривается».

  На другом конце британского политического спектра почтенный член парламента Джордж Гэллоуэй также прокомментировал предстоящую встречу, непринуждённо спросив самого себя: «Чем заслужил Уотфорд высадку в нём компании Бильдербергских упырей?»

  Вопрос о том, что же на самом деле обсуждается на встречах Бильдерберга, в самом деле должен беспокоить и правых, и левых. Хотя сама Бильдербергская группа заявляет, что «не предлагается никаких резолюций, не проводится голосований и не принимается никаких политических заявлений», бывший генеральный секретарь НАТО Вили Клаас, дважды принимавший участие в совещаниях Бильдерберга, в 2010 году признал, что от участников ожидается выполнение принятых на каждой конференции решений. После каждой суб-конференции Бильдерберга составляется отчёт, после чего «предполагается, что участники будут использовать этот отчёт при проведении своей политики в среде, на которую они оказывают влияние», сказал Клаас.

  Основатель Бильдербергской группы принц Бернхард даже сказал в интервью: «там может быть предложена идея… которая всем понравится, и тогда этой идее будет дан ход».

  Цели и задачи Бильдербергского клуба-2013

  Эта 4-дневная встреча проходит ежегодно. Это обряд весны. Британской политической экономист Уилл Хаттон называет группу «первосвященниками глобализации».

  Сильные мира сего имеют собственные задачи. Они обсуждают ключевые вопросы.

  В этом году они соберутся в английском отеле Гроув.

  Как пишет Infowars, их «инсайдерский источник» предоставил список вопросов, подлежащих обсуждению на этой встрече:

  – Уничтожение иранских ядерных объектов в течение трёх лет;

  – Продолжение войны в Сирии через предоставление вооружений антиасадовским элементам;

  – Угроза глобальной пандемии;

  – Взятие под контроль 3D-печати;

  – Контроль интернета;

  – Создание Министерства правды; Оруэлл объяснял задачи министерства так:

  «Министерство мира ведает вопросами войны, Министерство правды — лжи, Министерство любви заведует пытками, и Министерство изобилия — голодом».
  

  «Эти противоречия не случайны, и они не являются результатом обычного лицемерия: это насаждение практики двойного мышления».

  Другие темы Бильдербергского клуба включают в себя:

  – Умные города для надзора за массами;

  – Рассеивание спровоцированных ужесточающими экономическими мерами протестов;

  – Препятствие Британии выхода из ЕС;

  – Подпирание валюты евро для сохранения еврозоны;

  – Минимальный экономический рост на 2013-й;

  – Увеличение власти центробанков;

  – Увеличение объёмов передачи богатств от обычных людей корпорациям и сверхбогатым элитам

  – Предотвращение растущего кредитного пузыря от разрывания.

  Источник:  Telegrafist.org

• Най-богатият 1% от населението контролира 39% от световното богатство

  

  Най-богатият един 1% от населението вече контролира 39% от световното богатство, като този дял вероятно ще се увеличи в следващите години, според нов доклад на Boston Consulting Group. Общото богатство на световното население се е увеличило със 7.8% през миналата година до 135 трлн. долара, според доклада.

  Най-богатият 1% е контролирал 52.8 трлн. долара от него, а тези, които разполагат с 5 млн. долара или повече контролират близо една четвърт от световното богатство. Тази концентрация вероятно ще се увеличи в следващите години, тъй като състоянието на богатите се увеличава с по-бързи темпове отколкото общото световно богатство като цяло.

  Броят на милионерите по света е скочил с 10% през миналата година, достигайки 13.8 милиона. Според проучването световното богатство ще се увеличава с по около 4.8% на година в следващите пет години, въпреки че състоянието на милионерите ще се увеличава с почти двойно по-бързи темпове.

  Източник:  КРОСС

• Нови протести в София и други градове

  Над 1000 души блокираха кръстовището на Орлов мост с искане за оставка на коалиционното правителство и нови парламентарни избори

  

  В Деня на Ботев граждани, организирали се в социалните мрежи в интернет, обявиха протест под лозунгите

  „Срещу безобразията в България“ и „Оставка на кабинета Орешарски“.

  Протестът в София беше обявен за 12 ч. пред парламента. Събраха се около 400 души. Протестиращите развяваха български знамена.

  На издигнатите плакати пишеше: „Олигарски, върви си!“, „Червени боклуци“, „Партиите – без субсидии“, „Серго, Волен, Бойко, Доган – в затвора“, „Съдбата на Чаушеско ви очаква“, „Не на политическия Франкенщайн – БСП, ДПС и „Атака“. Събралите се скандират: „Всеки ден ще е така до победата“ и „Оставка“. Чуваха се освирквания.

  Имаше доста полицаи, движението по бул. „Цар Освободител“ беше спряно.

  Освен срещу първите действия на правителството, сред които либерализация на тютюнопушенето и вдигане на парите за майки, които според протестиращите ще отидат при ромските семейства, те се обявиха и за смяна политическата система като цяло.

  Недоволните граждани заявиха, че неслучайно са избрали Деня на Ботев за протест и цитираха негови думи – „Всяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството“.

  Протестиращите граждани призоваха младите хора в България да се обединят в името на бъдещето на страната.

  Повечето от присъстващите на протеста са се самоорганизирали чрез социалните мрежи и обявиха, че не представляват нито една от политическите партии.

  След 13 ч. над 1000 души протестиращите блокираха кръстовището на Орлов мост, съобщи репортер на Агенция „Фокус“ с искане за оставка на новото правителство и нови парламентарни избори.

  Блокирано е движението по бул. „Цар Освободител“. Полицейски автомобили са спрели движението, идващо от бул. „Цариградско шосе“ и го пренасочват в обратна посока. Засега няма инциденти и сблъсъци.

  По-рано, след 9 часа, протестно шествие на Националния фронт за спасение на България (НФСБ), наричана също „партията на телевизия „Скат“,

  тръгна от Борисовата градина към Народното събрание.

  След като по традиция се поклониха и положиха венци и цветя на бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, над 100 души със знамена на България и на партията тръгнаха по бул. „Цар Освободител“.

  Бяха издигнали плакати. Под портрет на председателя на ДПС Лютви Местан е изписано: „Новите водачи на ислямската революция“, а под снимка на шефа на „Атака“ Волен Сидеров пише: „Ти даде един глас за него, той даде един глас за ДПС“.

  Върху логото на партия ГЕРБ беше изписано „Всеки, гласувал за тази партия, е национален предател“.

  Протестиращите носеха портрети на Христо Ботев, Васил Левски, Георги С. Раковски. Стефан Караджа, Панайот Волов. Скандираха „Мафия“, „Оставка“, „Долу ДПС“, „ДПС е мафия“.

  Движението по бул. „Цар Освободител“ беше спряно за няколко часа. В района имаше засилено полицейско присъствие и жандармерийски части.

  От централата на партия РЗС тръгна паралелно

  протестно шествие с искане за отмяна на избора на трима депутати от ДПС в София чрез фалшификация на вота в Турция.

  Протестиращите носеха знамена и скандираха „Долу ДПС!“. Гражданите се присъединиха към другите хора пред парламента.

  „Протестът има ясна цел. Започваме и ще ги довършим с помощта на народа. Това е правителство на подменения вот. Никой не е искал в България ДПС да идва на власт“, заяви председателят на РЗС Яне Янев.

  Към 11 ч. протестиращите от РЗС и НФСБ – вече над 200 души – се отправиха от парламента към Конституционния съд, който се намира на бул. „Княз Дондуков“ 1, в сградата на Министерския съвет.

  Те носеха знамена и скандираха: „Долу ДПС!“ и „Искаме касиране!“. Шествието се водеше от лидерите на двете партии – Яне Янев и Валери Симеонов.

  Попитан от журналисти защо води протестиращите, Яне Янев каза: „Новото правителство е правителство на подменения вот. Не само няма политическото доверие, не само че нямат моралното право, но подмениха вота на гражданите. Първото нещо, което решиха да правят, е да променят структурата на ДАНС, за да се превърне в политическа полиция.

  Първият знак на това правителство е неадекватен – говорят за реанимиране на проекта АЕЦ „Белене“ – тази Сатурнова дупка, която погълна много средства. Къде са им 500-те лв. за пенсионерите, къде са 1000 лв. заплати? Къде са обещанията за 250 000 работни места?“, попита Янев, визирайки предизборните обещания на „Коалиция за България“.

  „Повече от един милион души упражниха правото си на глас, но нямат представителство в парламента“, подчерта той Яне Янев.

  Днес протестни демонстрации има и във Варна, Благоевград и Бургас.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• Плевнелиев: Ботевите четници са светъл идеал за поколения българи

  На този ден ни събира една от най-старите традиции на Свободна България, която става все по-жизнена, а корените й по-дълбоки, каза във Враца Росен Плевнелиев в словото си по повод 137-та годишнина от гибелта на Христо Ботев.

  Президентът заяви още: „Днес се прекланяме пред подвига на безсмъртния Христо Ботев и всички юнаци, дали живота си за свободата на България. Вече близо век и половина огненото Ботево слово разгаря пламък в сърцата на българите и ни напомня що е дълг, що е родина. Чистите и трагични образи на Ботевите четници мъченица се превърнаха в светъл идеал за стотици българи. Имената им изостанаха сред онези автентични ориентири, без които не бихме могли да бъдем това, което сме днес. Българският народ мъдро отреди на Христо Ботев челно място, сред малцината достойни да бъдат равни на Апостола на българската свобода Васил Левски. Можем също като него с последователност, гордост и плам да обичаме нашето Отечество. Да живее България!“

  Във Враца тази вечер се проведе тържествената заря-проверка по случай деня на Ботев и загиналите за свободата на България. В началото на церемонията на централния площад в града президентът Росен Плевнелиев прие строя на представителните армейски роти и поздрави, застаналите тази година редом до тях, отряди на студенти и ученици.

  Тържествена церемония не се размина без гафове – редът беше объркан и зарята съвпадна с минутата за мълчание. Сред официалните лица бяха народни представители и членове на Европейския парламент, кметът на града, областният управител и др.

  Под излелия се дъжд жители и гости на града станаха свидетели и на специално светлинно шоу.

  Източник:  Dariknews.bg

• В Стамбуле полностью блокирован доступ к социальным сетям Twitter и Facebook

  Беспорядки перекинулись в Измир

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Уличные стычки между манифестантами и полицией происходят практически во всех крупных городах Турции. Особенно ожесточенные стычки происходят в эти минуты в Измире. По сообщению турецких СМИ манифестанты сожгли несколько полицейских машин, а также громили магазины и били стекла в машинах.

  Полиция применяет против демонстрантов слезоточивый газ.

  А в Стамбуле вход в социальные сети восстановлен. Ситуация на улицах Стамбула все еще остается напряженной.

  *   *    *

  Как стало известно, в Стамбуле полностью блокирован доступ к социальным сетям twitter и facebook. Беспорядки в городе продолжаются. 53 человека ранены.  Демонстранты собираются оставаться на площади всю ночь. Сотни людей продолжают стекаться сюда.

  Предоставление свободного доступа в парк помогло снизить напряженность в городе и в стране в целом, где в крупных городах все еще продолжаются народные выступления. Как сообщает местное телевидение, в некоторых районах Стамбула полиция еще пытается успокоить отдельные группы протестующих.

  Данные о задержанных участниках беспорядков пока поступают неполные. Известно о 81 арестованном в Стамбуле и 115 в Измире.

  Предположительно, в Анкаре и других городах стражи порядка также провели ряд задержаний десятков наиболее экстремистски настроенных протестующих. Многие люди пострадали от действия газа в локальных столкновениях с полицией.

  

  Применение полицией слезоточивого, а также в некоторых случаях нервно-паралитического газа было с крайним возмущением воспринято общественностью. Поступали также сведения о том, что некоторые манифестанты получили ранения пластиковыми пулями. МВД заявило, что случаи „непропорционального применения силы со стороны полиции будут расследованы, а виновные привлечены к ответственности“.

  *   *   *

  Начались ожесточенные стычки между полицией и демонстрантами в Анкаре.

  На центральной площади турецкой столицы Гызылай полиция применяет против демонстрантов слезоточивый газ. Есть пострадавшие, центр Анкары практически парализован.

  *   *   *

  

  По онлайн-репортажу из Стамбула стало известно, что полиция в эти минуты начала разгон демонстрации при помощи водометов. Репортаж ведет „DHA Doğan Haber Ajansı“.

  Митингующие перевернули машину скорой помощи и полиции. Демонстранты скандируют лозунги „Долой правительство“, „Правительство в отставку“.

  *   *   *

  Количество митингующих на площади Таксим в Стамбуле увеличивается. Сейчас там собралось более 20 000 человек. Ситуация напряженная. Слышны звуки выстрелов. Однако стреляла не полиция. Как сообщают из Стамбула, скорее всего, это провокация.

  .

  Источник:  Haqqin.az

  Фотографии:  Censor.net.ua

  .

  Прямая трансляция KANAL BAKU – http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=LjbD7Dpw-Pc

   

• Данъчният рай процъфтява: в офшорките има над 8,000,000,000,000 $ US

  

  Независимо от борбата, която водят правителствата на различни страни срещу укриването на данъци, да се крият пари в офшорки все още е изгодно. За последната година обемът на средствата, укрити в офшорки, се е увеличил с 6.1%. В “данъчния рай” се съхраняват над $8.5 трлн.

  По данни на The Financial Times, за 2012 г. офшорните активи са се увеличили с милиарди долари. Бизнесмените, както и преди, предпочитат да скриват печалбите си в задгранични банки и да не плащат данъци в държавите си.

  Експертите твърдят, че офшорките са не само място, в което предприемачите могат да укриват доходите си. В последно време офшорните центрове активно процъфтяват, а на фона на ожесточената борба срещу отклоняването на данъци в Европа и САЩ инвеститорите могат да ги използват не само за скриване на средствата си.

  Аналитиците от Boston Consulting Group смятат, че в най-близко време притокът на пари в офшорки ще пристига от богатите държави с развиваща се икономика. При това инвеститорите все по-често се стремят да обезопасяват придобитите финанси и избират да разположат парите си в банки в Швейцария и Лихтенщайн. Според шефа на юридическата фирма Masons Джейсън Колинс, именно недоверието към банките в дадени страни довежда до изтичането на капиталите от Швейцария. “Разбира се, някои бизнесмени действително използват Швейцария и Лихтенщайн, за да се укрият от данъци, но много ги използват за гарантиране на безопасност” – сигурен е Джейсън Колинс.

  Припомняме, че неотдавна между най-големите световни юрисдикции беше създадена система за автоматичен обмен на информация. Освен Великобритания, Германия, Франция, Италия, Испания и САЩ в системата влязоха Каймановите и Бермудските острови, Британските Вирджински острови, Гибралтар и др. Обединилите се страни могат да общуват с данъчните институции, да им предоставят имената, адресите, датите на раждане и номерата на сметките на клиентите–данъкоплатци. Данъчните институции ще могат също да изискват детайлизация на балансите: постъпленията и разходването на паричните средства.

  Източник:  Worldtodaybg.com

• Турски демонстранти към света: “Демокрацията в Турция се нуждае от вашата помощ!”

  

  Нещо невиждано се случва в Турция. Протестите ескалират. След като преди няколко дни започнаха строителните дейности по превръщането на Таксим Парк в търговски център, гражданите на Истанбул се организират и окупират парка в опит да запазят зеленото пространство в един от най-големите градове в света. Протестиращите надхвърлят десетки хиляди само за няколко дни. Една част от тях опъват палатки и решават да стоят там, докато не се отмени решението за строеж.

  Протестът, наречен “Окупирай Таксим Парк”, беше брутално смачкан от полицията с насилие и сълзотворен газ. По непотвърдена информация, има 120 ранени и  5-ма убити демонстранти.

  Турските активисти разпространиха следния призив:

  „Внимание!  Турската демокрация се нуждае от вас!

  След серия мирни демонстрации за запазване на зелените площи в  центъра на Истанбул, където властите планират изграждането на голям търговски център, турската полиция безмилостно нападна демонстрантите със сълзотворен газ  и водни оръдия, целейки лицата и телата на протестиращите. Десетки демонстранти са хоспитализирани, а достъпа до парка е забранен, без никакво правно основание за това.  Турските медии, свързани с властта и политическите партии, прикриват информацията за инцидентите. Информационните агенции, блокират потока от новини.

  Молим ви, разпространете по цял свят информация за това. което върши полицейската държава на Партията на справедливостта и развитието, начело с Реджеп Таип Ердоган.

  Демокрацията в Турция се нуждае от вашата помощ!“

  Източник:   Bezlogo.com

  .
  

  

  

  

   

• Службогонци обсаждат властта

  „Капитал“ коментира, че с новото правителство не са щастливи дори тези, които са гласували за него и това е новият абсурд на българската политическа сцена.

  „Труд“ съобщава, че едва на третия ден на правителството „Орешарски“ ведомствата вече са обсадени от кандидати за държавната администрация. В няколко министерства са шокирани колко много „стари муцуни“ са декларирали готовност да помагат, пращайки автобиографиите си.

  Веднага след като мина гласуването в парламента, заваля дъжд от CV-та. Само за два дни получих над 200 оферти писмено и по телефона, а при министъра знам, че са още повече, заявил пред „Труд“ източник от Министерството на транспорта.

  Самопредлагат се предимно кадри със съмнителна репутация, които през последните години са отпаднали от държавната хранилка. Низвергнатите „професионалисти“ се натискат за позиции, за които изобщо няма стартирал конкурс и местата не са вакантни в момента.

  Имало страшно много мераклии както за позиции в администрацията, така и в държавните фирми от отрасъла, обяснили от транспортното министерство. Сред кандидатите личали имената на бивши началници на големите аерогари, шефове в железниците и ексдепутати, при това в разноцветна окраска…

  „Този кабинет няма нищо общо с вота на българския народ и няма нищо общо с ничия политическа предизборна програма“ пише Емил Спахийски също в „Труд“.

  И още: „Правителството, което имаме в момента, напомня на копеле, което не може да си спомни кой е бащата. То може да бъде наричано експертно, но с нищо не превъзхожда служебния кабинет. Половината от депутатите на БСП не го припознават, но имат нужда от него. „Атака“ асистира при зачеването, но крещи, че не го иска. За ГЕРБ всичко е ясно, а ДПС… Ако някой знае нещо – да ми каже, макар да е очевидно.

  Самият Пламен Орешарски се затруднява с биографиите на половината си подчинени. Това ние наричаме национално съгласие? Моля ви.“

  Под заглавие „На кого е кабинетът“ седмичникът „Капитал“ коментира, че с новото правителство не са щастливи дори тези, които са гласували за него и това е новият абсурд на българската политическа сцена. Това стана ясно не на на стотния, а на първия ден от неговото съществуване. Коалицията от различни интереси в набързо съставеното ново правителство създава много огнища на напрежение, се казва в анализа.

  Седмичникът отбелязва, че медийната империя на Делян Пеевски е обърнала гръб на ГЕРБ и надува фанфарите за новата тройна коалиция.

  Под заглавие Да кажеш „стига“ „Капитал“ публикува портрет на новия министър на културата Петър Стоянович и описва политическия му път през СДС, „Гергьовден“, „АБВ“ на Георги Първанов и „България на гражданите“ на М. Кунева до днешното правителство като подчертава, че новият министър често, но и лесно казва „Стига“. С кариерата и с личния живот на Петър Стоянович се занимават и други днешни вестници.

  Кирил Сакскобургготски още не бил срещнал нова голяма любов, споделя самият той в интервю за „24 часа“. Вторият царски син обмислял да прати малката си дъщеря Олимпия за една година в Американския университет в България. Това е шанс да поживее известно време в родината на семейството си и да срещне хора от цял свят, смята таткото.

  Възпитаникът от университета в Принстън, а в момента изпълнителен директор в един от най-големите хедж фондове в света – „Ман груп“, мисли, че всяко правителство е по-добро от липсата на такова. Той намира за необичайно, че нито едно българско правителство досега не е било преизбирано, защото за някои програми и реформи се искат повече от 4 години.

  „Стандарт„ информира, че веднага след встъпването на новото правителство Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са поискали Върховният касационен съд да възобнови делото за възстановяване на собствеността на бившия царски дворец „Кричим“ и ниви от 371,5 дка. Двамата атакуват решението на ВКС от юни 2012 г.

  Магистратите тогава се аргументираха, че решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (1947 г.), няма реституционно действие.

  Сега Сакскобургготски обаче е поискал Върховният съд да постанови ново разглеждане на казуса. Досега той получи отказ за връщане на двореца и имотите около него от Окръжния и Апелативния съд в Пловдив. Държавата проведе дълга съдебна битка срещу царската фамилия.

  „Сега“ пише, че въпреки многото критики и протести срещу разпоредбите от проектозакона за училищно образование ГЕРБ очевидно не се отказва от него и проектът се вля вчера в първата вълна законопроекти, внесени в новия парламент. Първа под проекта се е подписала Милена Дамянова – ресорният зам.-министър за средното образование на ГЕРБ и истински идеолог на проекта. В новия парламент тя влезе като депутат от София. Заедно с нея под проекта са се подписали общо 15 депутати от ГЕРБ, някои от тях бяха в образователната комисия в миналия парламент и участваха в обсъждането на проекта.
  .

  Източник: Vesti.bg

  (Със съкращения.)

• На вниманието на всички българи, живеещи в чужбина

  

  На вниманието на всички българи, живеещи в чужбина, притежаващи също друго, освен българското, гражданство, и заемащи във Фейсбук антиправителствени позиции.

  Чух от съвсем сигурно место, че е в ход схема за затварянето на устата ни при посещение в старата ни Родина.

  Сюрпризът ще бъде или с нещо „уж случайно намерено в багажа ни“ и уличаващо в криминално престъпление, или „вразумяване“ от онези с чуковете…

  Горещо препоръчвам на всеки, който в уводното изречение може да се разпознае, да отиде до съответната полицейска служба по местоживеене и да изложи писмено становище (Anzeige, Statement), че не е изключена подобна агресия срещу него, когато пребивава в България, въпреки че се стреми до педантичност да спазва законите там, не е конфликтна личност и особено внимава в уличното движение.

  Също така да изисква да му бъде проверяван багажът при излизане от съответната страна, когато ще пътува за към България, за да не го „изненадат” на границата с нещо „случайно намерено„…

  Във всички случаи да настоява писменото му становище да бъде заверено с входящ номер (иначе ще го изхвърлят, щом си излезе) и да бъде адресирано, също така, както до Външно министерство на съответната страна, така и до посолството й в София.

  Малко се дърпат в полицията да се занимават с Вас, ама ако сте в компанията на местен адвокат (ако имате адвокат, който редовно наемате по други въпроси, заради един обяд ще Ви направи компания и дойде с Вас), той бързо ще ги убеди. Принципно те са задължени да приемат писменото Ви становище и да го архивират.

  Като за последно, препоръчвам Ви, когато сте в страната, да има ваш близък или роднина, който веднага да информира съответното посолство, ако нещо се случи с Вас.

  Не приемайте думите ми, като параноя. Отделете 2-3 часа и го направете.

  Знам с какви индивиди (ДС/тежки криминални престъпници) си имаме работа в България. Сърбал съм им попарата…

  Не че това ще ни предпази на 100%, ама поне остава моралното удовлетворение, че ще стане достояние на втората ни Родина, а Западните демокрации са чувствителни, когато се нарушават правата на гражданите им, особено в друга страна, и поемат защитата там.

   

  Стефан Краев,

  Виена

  –––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Коментарът е написан във Фейсбук.

• Аз съм Джон Голт

  Бъзикилийкс:  Истината такава, каквато можеше да бъде

  .

  

  Инж. Иван Златарски слезе от самолета и вдиша дълбоко влажният английски въздух. “Хийййтроууууу” извика с всички сили мисълта му, докато тялото му спазваше приличие. Емигрант в Англия, дори и по време на учението си не бе мечтал за подобна кариера, а ето на, съдбата се оказа благосклонна към него. “Хийййтроуууу”, тихичко си прошепна и закрачи смело към изхода на аерогарата. Павилионче за вестници му привлече вниманието. Приближи се , купи си “Таймс”, щом ще работи тук трябваше да е наясно с местните новини и обществени страсти. О, имаше и билетчета за лотарията “Евромилиони”! По принцип не беше хазартен тип, но защо да не опита късмета си, нали затова бе дошъл, купи си и билетче.

  Въпреки инженерните си познания и перфектния си английски вече втора седмица не можеше да си намери работа, предлагаха му само позиции за общ работник, но той не можеше да приеме, че ще трябва да плюе на годините учение и трупане на опит и да работи нещо далеч под нивото на способностите му. Приятелят му от детинство, който бе дошъл в Лондон преди три години и се бе съгласил да го приюти, докато се уреди, вече го гледаше накриво и не преставаше да му натяква, че трябва да започне каквато и да е работа, и в последствие да се оглежда за нещо по-престижно отговарящо на знанията и уменията му. Измъчваше го и мисълта, че ако не се примири, ще се наложи безславно да се прибере в България и отново да се цани да работи като специалист, при някой новобогаташ, чието единствено качество е, че е работил за ДС, или произлиза от род на активни сътрудници на ДС.

  Тази мисъл го съсипваше. Та той точно заради такива копеленца, чиито род можеше да се проследи до първите години от създаването на ДС, бе принуден да напусне България. Не можеше да понася, че някакъв прост боклук, ще се подиграва с него, като му подхвърля мизерни пари с ясното съзнание, че няма алтернатива. Защото всички новоизлюпени капиталистчета в България, се познаваха и се бяха уговорили в “работодателските” си организации да поддържат едно и също ниво на заплащането – колкото да не умреш, а сега в периода на кризата и по-ниско, докато умреш, нали безработни имаше много. Ако сега се върнеше, щеше да погуби сладостта от спомена за най-радостния миг в живота си, когато съобщи на тъпата мутра, че напуска, без предизвестие, ей така.

  Тлъстият боклук не можеше да повярва, как така ще напуска, той не му е разрешил. Помнеше, как крещеше в пристъп на бяс, че той решавал кога ще напусне и после, когато разбра, че решението му е непреклонно, изригна в плюнки “Ти какво си мислиш, че фабриката ще спре да работи без теб ли? На портала чакат хиляди, като теб.” Хубав спомен, сладък, но не можеше да го нахрани. Трябваше папо, папо, папо. Утре имаше уредено интервю в един ресторант, трябваше да се пречупи, това е. Събу си дънките за да ги хвърли в пералнята, каквато и да е работата, но не можеше да се яви мръсен. По дрехите посрещат навсякъде. Пребърка джобовете и извади някакъв поизмачкан лотариен билет. Сети се, купи го като пристигна, тогава бе изпълнен с вяра в късмета си. Понечи да го хвърли, но се спря. Всъщност защо пък да не го провери . . .?

  ———————————————————————————————————–

  Деветдесет и пет милиона лири стерлинги. 95, 95, 95 милионаааааа. О, боже ще се разбие, ще се размаже, ще се унищожи, ще се разпльока, ще се, ще се, ще се . . ., какво няма да се! Обиколи всички барове и вертепи. Изпи главоломни количества алкохол и преспа с повече жени, отколкото най-големият сваляч когото познаваше. Чувстваше се изстискан. Беше богат, по богат от най-богатия човек когото познаваше. Бившият му работодател, можеше само да си мечтае за такова богатство. Колко държавни поръчки трябваше да вземе и колко подкупи да раздаде преди това,? Дори цял живот да подкупва и укрива данъци, да източва ДДС и еврофондове, пак нямаше да стигне неговото богатство.

  Измина един месец в радостна еуфория и разгулен живот. Тялото му се изтощи, а душата му жадуваше покой. Трябваше да реши, какво ще прави оттук нататък. Тези пари трябваше да ги завърти, да ги инвестира и така да ги увеличи, но той нищо не разбираше от тези работи, а и как да разбира, като всичко в България ставаше по схемата “батко и братко”. “Стегни се инженер Златарски, ти си умен ще измислиш нещо.” Но колкото и да се напъваше, бедната му душа не раждаше нищо. Образованието което бе завършил, го бе обогатило със знания и умения как да работи за всеки друг, но не и за себе си. Ядоса се, може ли да има толкова пари и да не знае, какво да ги прави. Идваше му да вземе дипломата и да я къса, къса, къса. Да я навие на рулце и да я напъха в задника на ректора, на “най-престижния” технически университет в България.

  Трябваше да се успокои и да помисли, едно културно мероприятие би му се отразило добре. Стига с задоволяването на първични страсти. Излезе и си купи “Таймс” за да прегледа културният афиш. “Книгата, която промени живота на милиони!”, заглавието привлече вниманието му. В Тhe London Review Bookshop в Bloomsbury, щеше да се състои представяне на специално луксозно издание с уникални илюстрации, на книгата на Айн Ранд “Атлас изправи рамене”. Според анонса, въпросната книга била втора в класацията след Библията за най-продавана книга в Щатите и първа в класацията за книга, която е променила живота на читателите си. Реши да отиде, неговият живот вече бе променен, но може би книгата щеше да му даде насока, как да оползотвори промяната.

  Три седмици седя затворен в стаята си и чете, препрочита и преосмисля. Страхотна книга, уникална и неповторима. Чудеше се как може да бъде поставена на второ място в която и да е класация. И като си помисли колко време бе изгубил в четене на Толстой, Дюма, Плутарх, Херодот, Юго, Иван Вазов, Елин Пелин, Димитър Талев, бе чел дори “Утопия” на Томас Мор и “Хляб и свобода” на Кропоткин. Каква загуба на време! Сега бе убеден, че е достатъчно за всеки човек да прочете само тази книга, въпреки, че се съмняваше, че щеше да я разбере, ако не бе спечелил пари. Велика, велика! Той щеше да е Джон Голт, българският Джон Голт. Иван Златарски – Джон Голт! Не можеше да бъде бизнесмен, но можеше да бъде Джон Голт. Сега всеки ден, щеше да се наслаждава на чувството, което изпита когато остави зад себе си бясната, олигавена мутра на шефа си. Всеки ден! Всеки божи ден!

  ————————————————————————————————————-

  Г-н Златев бесен, бясно препускаше с джипа си към фабриката. Трябваше да се успокои, но не можеше. Умът му не го побираше, всичките му специалисти от ветрогенераторния парк бяха напуснали, без предизвестия, без обяснения. По средата на работния ден. Пазача му каза, че отишли в селцето на обяд и повече не се върнали. И не му вдигаха телефоните, нито тези които бяха на смяна, нито някой от другите смени. Отначало си помисли, че са се наговорили за някаква стачка, но после секретарката от офиса се обади разтреперана, че всичките му работници са подали заявления за напускане, веднага без предизвестие. Какво ги бе прихванало всички? Всички? Мамицата им щеше да разкатае, ще му правят номера. Та те нямаше къде другаде да си намерят работа в района. Ще се обади на всичките си приятели да не ги вземат на работа, голи от глад да измрат и те и семействата им. Дей гиди гадини! Не им беше плащал само от три месеца, неблагодарници, не стига, че им дава по 500 лева, щото са инженери, ами и номера ще му играят.

  Докато влизаше с джипа в двора на фабриката, забеляза, че пред портала има разпъната някаква шатра с огромни транспаранти. Само това му трябваше, цирк някакъв. Кой го е допуснал това? Извика главният инженер и го изпрати да изгони този маскарад отпред. Добре поне, че фабриката му работеше. Пак се сети за ветрогенераторите и стисна зъби, като си помисли колко пари губеше всеки час през който не работеха. Трябваше да намери хора от някъде. Тука във фабриката имаше няколко инженера, но първо трябваше да минат на курс за обучение за работа с ветрогенераторите, а това искаше време и разходи, значи допълнителни загуби. Мисли, мисли мисли, незаменими хора няма, хиляди чакат на портала за работа, колко пъти го бе казвал на бачкаторите, колчем си направеха устата за увеличение. И майка му стара, как така напуснаха, откъде пари да живеят, та те нямаше откъде да спестят, едно че заплатите им бяха малки, друго, че не им ги даваше. Юмрукът му се стовари върху масата, трябваше да намери хора, министърът си искаше процента, а златните му кокошчици не работеха.

  ——————————————————————————————————–

  Главният инженер излезе пред портала и първото нещо, което видя бе надписа върху транспаранта “Искате да напуснете работа? Ние ще ви платим за да осъществите мечтата си!”. Имаше и друг, на него пишеше “Аз съм Джон Голт”. Кой по-дяволите беше Джон Голт? Естествено, че искаше да напусне работа, но как да стане като трябваше да храни семейство. Тоя боклук шефът му , му плащаше от дъжд на вятър, колкото да не умре, а и в другите фабрики положението не бе по-добро. Без значение колко са печеливши, навсякъде даваха еднакви заплати, а и как да е иначе, една глутница вълци са. Приближи се към шатрата и леко се притесни. Зад масивно и явно скъпо дървено бюро седеше добре облечен господин с леко прошарена коса. Пред него имаше лаптоп и табелка на която пишеше ” Инж. Иван Златарски – Джон Голт”. Отстрани на бюрото седяха две откровени мутри, но не гледаха лошо, поне не него. Зад мъжа стоеше прав някакъв друг господин приличащ на адвокат, а малко по-встрани имаше мъж с камера, който явно заснемаше всичко което се случва.

  – Извинете г-н Златарски – притеснено се изкашля главният инженер. – Изпраща ме г-н Златев, собственикът на тази фабрика за макарони с молба да освободите пространството пред портала, ако обичате.

  – Голт, аз съм Джон Голт. А вие сте?

  – Инж. Сребролюбов. Главен инженер на българската фабрика за италиански макарони “Спагетини”.

  – Доволни ли сте от работата си г-н Сребролюбов? На нас ни трябват хора точно като вас, специалисти, но само, ако са неудовлетворени.

  – Да не би да предлагате работа? – заинтересува се Сребролюбов.

  – Какво пише на транспаранта г-н главен инженер Сребролюбов? “Искате да напуснете работа? Ние ще ви платим за да осъществите мечтата си!” Нали така пише? Това, което пише, това предлагаме. Ние ви плащаме, вие напускате работа. Ако сте заинтересован, моля, заповядайте, седнете. Каква заплата получавате тук г-н Сребролюбов, като главен инженер?

  – 650 лв.

  – Ние ви предлагаме двугодишната ви брутна заплата в брой, ако се съгласите моментално да напуснете работа, като сте длъжен една година да не работите, а следващата нямате право да започнете работа при същият работодател който сте напуснали. Ако сте съгласен, ще попълним документите изготвени от моя нотариус. Единият е “Заявление за напускане”, а другият договор по силата на който получавате парите при споменатите по-горе условия, плюс клаузата, да не давате никакви обяснения на шефа си. Ако не изпълните някое от споменатите условия в договора е предвидено връщане на парите в същият размер в който сте ги получили. Има ли нещо неясно?

  – Ама вие сериозно ли?

  – Приличам ли ви на човек който се шегува? – инж.Златарски отвори някакво чекмедже и извади от там бала пари. – Аз съм Голт, Джон Голт.

  Джон Голт натисна бутона на мишката и от лаптопа се разнесе: “О, тигре, тигре, искаш ли пари? Искаш ли париииии, хубави жени?”

  – Съгласен съм. – отсече главен инж. Сребролюбов при вида на парите. Никога не беше виждал толкова пари на куп.

  – Ето разпишете тук и тук. – каза нотариуса – Ето ви парите. Вземате заявлението за напускане и го връчвате на секретарката без никакви обяснения, нали се разбрахме?

  – И още нещо, кажете и на другите специалисти във фабриката. Ние сме отпред и ги чакаме.

  ———————————————————————————————————

  Секретарката плахо почука на вратата.

  – Каквооо, нали ви казах да не ме безпокоите? – изкрещя отвътре г-н Златев.

  – Ами, такова г-н Златев, всички напускат.

  – Кой напуска?

  – Ами главният инженер . . .

  – Как главният инженер бе, та аз преди малко го пратих да разкара някакви палячовци отвън?

  – Еми, върна се и напусна, и той, и ел.монтьора, и компютърния инженер, и механика, и водопроводчика, и . . .

  – Никой няма право да напуска! Кой им е дал право да напускат? – г-н Златев прегази секретарката и се втурна по стълбите към цеха.

  В цеха цареше мъртвешка тишина, нито една машина не работеше. Само жените опаковачки си шушукаха нещо.

  – Къде са всички? Защо не работят машините? Ще ви уволня, до крак ще ви уволня? Къде са операторите? Къде са ? – крещеше г-н Златев през порой от лиги и слюнки.

  – Ами те напуснаха. – плахо отговори една от жените.

  – Как така напуснаха бе? Кой им е казал да напускат? – вече извън себе си, издут като кабагайда фучеше г-н Златев.

  – Ами някакъв Голт, Джон Голт, там при шатрата отпред.

  – Кой е тоя Джон Голт, вратът ще му извия на копеленцето. – изхвърча като прасе из кочината г-н Златев.

  —————————————————————————————————————

  В момента в който г-н Златев излетя през портала инж. Златарски се обърна към мъжът с камерата:

  – Снимаш нали? Искам запис с кристален звук и картина. За такива мигове съм си мечтал цял живот. – натисна бутона на мишката и от лаптопа се разнесе: ” Ако си дал, ако си дал, ако си дал на хората, не си живял, не си живял, напразно. Никой не може да ти отнеме . . .”

  – Спри тази проклета музика! Кой си ти дето караш хората ми да напускат? – извиси се до неистови висоти гласът на г-н Златев.

  – Аз съм Джон Голт, българският Джон Голт.

  – Кой е Джон Голт? – изпищя истерично г-н Златев.

  – О, вие не сте чели книгата! Ето заповядайте, това е издание специално за български бизнесмени, луксозно с илюстрации, подарък лично за вас. “Атлас изправи рамене” от Айн Ранд. Тази книга вече промени живота ви.

  – Какви книги бе? Аз през живота си една книга съм прочел, но ми е достатъчна да те смачкам като Олд Шетърхенд.

  – Моля ви г-н Златев, по-кротко, по-кротко.

  Двете мутри се размърдаха и погледнаха с неприкрита заплаха г-н Златев.

  – Ти за какъв се мислиш бе? Знаеш ли, че в този град аз управлявам и кмета, и болницата, и полицията?

  – Тц, бъркате г-н Златев. Парите управляват, а в случая аз имам повече пари от вас.

  – Ще ми обясните ли какво става тук? – разпени се г-н Златев

  – Всичко е обяснено в книгата. Там пише, ще я прочетете, ще разберете. В кни-га-та.

  – Но защо ми вземате хората? Искате да ме сринете ли?

  – Но моля ви се, никого не вземам, пускам ги на Свобода. Да подишат малко, да помислят. А и не виждам защо се притеснявате, незаменими хора няма и на портала ви чакат хиляди. Между другото само да ви питам, къде е най-близката друга фабрика?

  

  Източник: Neverojatno.wordpress.com

• Министърът на младежта се прочу с незаконен прием на албанци

  Александра Маркарян, Offnews.bg

  .

  Два корупционни скандала, от които се спаси само благодарение на близостта си с Лютви Местан, са визитката на новата министърка на младежта и спорта.

  Мариана Василева Георгиева-Бенчева  е директор на дирекция “Студенти, докторанти и специализанти” в Министерството на образованието и науката в периода 2001-2010 година. Тя стана известна за медиите през 2004 г. като главен герой на скандала за незаконен прием на албански студенти в български университети.

  През февруари 2004 година македонски студенти разкриват корупционната схема: Срещу 2000 до 5000 лева, платени лично на Георгиева (шеф на изпитната комисия, организираща приемните изпити за ВУЗ-овете ни българите от чужбина), албанци и сърби били класирани на места, определени за българи от чужбина. В някои от случаите това е ставало дори без полагане на приемен изпит.

  Според правилата, тези, които не издържат изпитите, могат да учат у нас срещу 30% от таксата за чужденци, която варира между 2400 и 5000 евро. Именно в тази квота са били класирани албанските и сръбските студенти, което е незаконно, защото квотата е само за “лица от българска народност”, гласи Постановление №103 на МС.

  Предимствата от такъв прием са, освен в пъти по-ниските такси, право на общежитие и стипендия. Ощетени в случая обаче са истинските кандидати, имали право на прием с такива привилегии, някои от които не са класирани въпреки високия си успех. Именно те надигат глас.

  След добилите популярност чрез медиите разкрития Георгиева дава пресконференция, на която обяснява, че нередности има, но не тя била виновна. Наказание не следва.

  Принос за това, според публикации в медиите, има тогавашният депутат и настоящ лидер на ДПС Лютви Местан. Той лично се срещнал с образователния министър в правителството на НДСВ и ДПС Игор Дамянов и по негово настояване Георгиева не беше уволнена.

  Георгиева е отстранена чак през 2010 г. от министъра на образованието Сергей Игнатов, след втория шумен скандал.

  През 2009 г. избухва дълго трупаното напрежение заради системно забавяне на издаването на дипломи за висше образование. Проблемът е в дирекцията “Студенти, докторанти и специализанти” в МОН, оглавявана от Георгиева. Именно тя е отговорна за организирането, поръчването и доставката на задължителните за дипломите стикери.

  Оплакванията от студенти провокират проверка на образователното министерство. Оказва се, че дирекцията на Георгиева е поръчала изработването на стикери на печатницата на депутата от БСП Петър Кънев “Демакс” (която печаташе и протоколите за изборите). Поръчката е направена не въз основа на реалния брой дипломирали се студенти, а на някакви недостоверни списъци от ВУЗ-ве, което е предпоставка за измами. Проверката установява още, че стикерите са съхранявани небрежно – “в шкафове и бюра” от служители в дирекцията, което довело до унищожаването на част от тях, нови поръчки и ново забавяне.

  Оказва се, че цената на един стикер излиза 91 стотинки, което е постижение за “Гинес”.

  В резултат на всички констатации министърът взема решение да закрие цялата дирекция и да прехвърли функциите й към дирекция “Висше образование”.

  Това явно силно жегва Лютви Местан, който в парламентарно питане и последвали реплики към Игнатов се връща на болната си тема за уволнените служители, най-вече Мариана Георгиева, като обвинява Игнатов, че “прехвърля отговорностите от болната глава на здравата”, че оправдава несвършената работа с “предишни директори и предишни служители”. За финал се обръща към Игнатов с думите: “Оставам с надеждата, че удобната митологема за предишни дирекции и директори занапред да не ви служи като алиби или параван, зад който да скриете недостатъчната компетентност на новите ви кадри. Надявам се да упражните целия си контрол, за да може да се осигури съответствието между претенцията на служителите вече да управляват супердирекции, със суперотговорности и суперкачество на тяхната работа в министерството”.

  OFFNews потърси бившия министър Игнатов за коментар какви са били причините за отстраняването на Георгиева от министерството.

  Игнатов отрече причината да е бил скандалът със стикерите.

  “Знаете, хората говорят много неща. Причината не беше скандал, просто се извършиха структурни промени в Министерството на образованието, при които имаше сливане на дирекции”, коментира за проф. Игнатов.

  Въпреки всички гафове и съмнения, свързани с работата на Георгиева, и до последния ден на 41-ото Народно събрание тя е личен нещатен сътрудник на Местан, показва справка в архива на Народното събрание.

  Георгиева бе кандидат за депутат в 42-рия парламент на ДПС в Ловеч. Голям интерес и бурни коментари предизвика предизборната й реч на митинга на ДПС на 3 май на Демир баба теке. В нея тя обеща пред електората на ДПС да направи всичко възможно, за да се учи майчиният език в училище.

• Честването на Деня на Светите братя в Българското училище в Прага

  „24 МАЙ! ПРАЗНИК НАРОДЕН ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ!“,  Bgschool.eu

  .

  24 май – Денят на Кирил и Методий , “преблагословените” създатели на свещеното славянско писмо; денят, който озарява културната самобитност на нас, българите, дарява ни с уникалния шанс да сме различни и да се чувстваме творци в общото съзидание на човечеството! 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност!

  

  Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която дава самочувствие, образованост и духовна независимост на “вси славяни”.

  Традиция, защото е празник, присъстващ трайно в културния календар на българите.

  Духовност, защото е ден на просветата, на знанието и науката; на хората, градящи устоите на нацията; на тези, които възпитават поколенията.

  Ден, в който всички българи – където и да са по света, запяват :
  “Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…!”

  Това неповторимо вплитане на безсмъртния славослов на Стоян Михайловски и тържествената мелодия на Панайот Пипков обединява българите и кара сърцата да затуптят гордо, в един ритъм.

  С този прекрасен Химн, изпълнен от вокална група “Лира”, започна и празничното тържество в БСОУ ”Д-р П. Берон”, посветено на духовните покровители на Европа, на малките първокласници и на зрелостниците от Випуск ‘2013.

  

  Празникът събра внушително множество от ученици, учители, родители, бивши възпитаници и приятели на Българското училище.

  Официални гости на тържеството бяха:

  Г-жа Тюркян Акиф – завеждащ консулската служба към Посолството на Република България в Чешката република; г-жа Галина Тодорова – директор на Българския културен институт в Прага, г-н Петър Попов – председател на училищното настоятелство, представители на българските сдружения и организации в Чешката република.

  В този ден се обръщаме към духовните извори на българската просвета и култура, които са дълбоко свързани с подвига на славянските просветители. На тях бяха посветени встъпителните думи на водещите ученици Даниела Пенкова, Филип Николов и Калин Георгиев. През 2013 г. Европа чества 1150 години от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий. Духът на св. Кирил продължава да живее в кирилицата, на която и до днес пишат и четат милиони хора по света. Ние имаме честта и удоволствието да бъдем съвременници на изключителната годишнина, свързана и със създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Проследявайки делото на Кирил и Методий чрез образци от старобългарската литература, подбрани от г-жа Болчева, рецитаторите представиха просветителската мисия на солунските братя, която има непреходно значение за духовния и цивилизационния път на българския народ. В този дух прозвучават и думите на изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: “Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура, човечност…”.

  Слово за празника произнесе директорът на училището, г-н Еленко Начев, който поздрави всички по случай този най-български и най-светъл ден.

  

  Той връчи грамоти и награди на изявени през учебната година ученици – Маргарита Синапова от 7-ми клас, Емилиян Димов от 6-ти клас и на абитуриентите Тони Иванова, Диана Георгиева, Дарин Атанасов и Петър Арнаудов.

  Директорът награди и първенците от училищното състезание по Судоку, проведено в четири кръга:

  1 място – Калин Георгиев от 8-ми клас,
  2 място – Данийл Иванов от 11-ти клас,
  3 място – Тансу Тахир от 10 клас.

  Грамоти и медали от участието си в международния конкурс за най-сполучлива компютърна рисунка и колаж „Творчество без граници“ организиран от фондация „Еврика“ получиха:

  1 място – Яна Маркова от 5-ти клас,
  2 място – Мая Шопова от 5-ти клас,
  3 място – Денис Пламенов от 6-ти клас.

  Поощрителни награди получиха Виктория Вълчева и Никола Бориславов от 5-ти клас.

  Г-н Начев обяви и резултатите от конкурсите, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина. Горди сме с постиженията на нашите ученици, които се пребориха с тежката конкуренция на многобройните участници.

  В конкурса по изобразително изкуство “България в моите мечти” на 1-во място е Ралица Маркова от 8-ми клас, на 2-ро място е Виктор Гаврилов от 6-ти клас, поощрителни награди ще получат Любомир Василев от 3-ти клас и Петър Петров от 6-ти клас.

  

  В литературния конкурс “Стефан Гечев” с трета награда е отличен Калин Георгиев от 8-ми клас.

  В конкурса за песенно изпълнение “Прехвръкна птичка” с трета награда се окичи вокална група “Лира”.

  Приветствие от името на Посолството на Р. България в Чешката република поднесе г-жа Тюркян Акиф. Говорейки за великото и свято дело на светите братя Кирил и Методий, тя каза, че то няма аналог в световната културна история. Отправи пожелания към абитуриентите да бъдат силни и мъдри, въпреки превратностите на живота; поздрави първокласниците по случай завършването на първата им учебна година и им пожела да приемат пътя на знанието като едно приключение; благодари на директора и на учителите за приноса им за просперитета на Българското училище в Прага.

  Г-жа Акиф предаде сърдечни поздрави и благопожелания към всички от Негово Високопреосвещенство ловчанския митрополит Гавриил, който е в Прага по случай тържествата за 1150-та годишнина от Моравската мисия на светите равноапостоли.

  Следващата част от празничната програма бе емоционална среща с най-малките ученици – първокласниците, които показаха, че не само вече са пораснали, но и че са научили много през първата си година в училище. Към тях се присъединиха и децата от четвърти клас. Водени от г-жа Тошева, носейки окичените с цветя портрети на Кирил и Методий, те поздравиха публиката със своите вдъхновени изпълнения на песни и стихчета. Днес те получиха своите първи свидетелства, изкачвайки първото стъпало от стръмната стълбица на знанието; завършвайки една година, изпълнена с учение, труд и творчество, с радост и удовлетворение от постигнатото.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Днешният празник бе посветен и на дванадесетокласниците. Това е специален и запомнящ се ден в нашето училище, защото изпращаме зрелостниците – днес, прекрасните момичета и момчета от Випуск 2013. Техните приятели от 11 клас, с помощта на г-жа Лазарова, отправиха поетично посвещение към тях под формата на мултимедийна презентация. Представени бяха персонално всички абитуриенти – с приятелско намигване и красиви пожелания. А те спазиха традицията, като предадоха бялото ангелче, избрано за символ на успеха и знанието, на единадесетокласниците с пожелание да го съхранят за идващите след тях. Зрелостниците благодариха за постигнатото през годините на своите учители, на директора и на своя класен ръководител – г-жа Светла Васева, която с вълнение отправи към тях топли и сърдечни пожелания.

  Специален поздрав към абитуриентите и към всички гости бяха изпълненията на танцовата група на училището. С буйните ритми на българския танц те се втурнаха на сцената, предизвиквайки неудържим възторг и приповдигнато настроение.

  Пъстрото празнично тържество продължи с най-сантименталната част – раздялата им с учителите и съучениците.С много цветя, с усмивки, с малко тъга и сълзи в очите, под звуците на любими училищни мелодии, зрелостниците се сбогуваха с любимото училище. Днес те ще изживеят приказните мигове на своя абитуриентски бал, а утре ще бъдат вече част от гражданите на Европа. Пожелаваме им да следват мечтите си, да покоряват върхове и никога да не се огъват пред трудностите.

  На добър час!

  В този светъл ден щастието и радостта изпълват всяко българско сърце, блясъкът на прекрасния празник осенява цялата наша Родина, а ние, учителите и учениците от БСОУ “Д-р П. Берон” в Прага се гордеем, че сме част от творческото съзидание и културния облик на Европа.

  .

  Българско средно общообразователно училище

  „Д-р Петър Берон“ – Прага

• Кога България ще пребори мафията?

  

  Борбата срещу мафията в България бележи известен напредък. Все още обаче залавяни и осъждани биват единствено дребните риби, а босовете остават недосегаеми, критикуват американски експерти. Те дават някои полезни съвети.

  „Дълго време България просто не искаше да признае, че в страната съществува добре развита организирана престъпност. Това се случи едва след като бе оказан силен натиск – както отвън, така и отвътре“, казва шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.

  Специализираните съд и прокуратура, започнали работа в началото на 2012-та, са безспорен успех за България. Щедрата професионална и материална помощ от страна на Брюксел, Германия, САЩ, Испания и още няколко западноевропейски държави правят възможни многобройните програми и обучения в подкрепа на специализираното наказателно преследване в България.

  Европа и САЩ обаче все още са силно разтревожени от перспективата България да остане „черна дупка“ на европейската карта, от която издирвани в цял свят мафиоти ръководят престъпните си мрежи под закрилата на български подкупни политици, прокурори, съдии и полицаи.

  Крехки успехи и тихи провали

  Чуждестранните експерти и българските им колеги виждат редица препъни-камъни в българския Закон за Специализираните съд и прокуратура. „Той не ни освобождава от дребните разследвания и дела, които отклоняват само време и ресурси от значимите цели, заради които всъщност са създадени тези институции“, оплаква се шефът на Специализираната прокуратура Светлозар Костов.

  Той дава за пример Испания и Франция, където специализираните за борба срещу мафията прокуратури разследват по собствени преценки само сериозни престъпния на сериозни банди. Костов допълва: „Редом с подобни случаи в България ни се налага да разследваме и съдим крадци на кабели в Плевенско или пък заплахи на полицаи към техни комшии. Благодарение на това успяваме да подобрим статистиката за нашата ефективност и резултатност. Но какво следва от това пилеене на усилия за обществото, което очаква от нас резултати срещу най-тежките посегателства?“

  Федералният прокурор на щата Пенсилвания Робърт Ливърмор, който съветва и наставлява колегите си от софийската Специализирана прокуратура, изтъква, че в България правоприлагането се справя нелошо с онези членове на криминалните структури, които си „цапат ръцете“ с кървави престъпления. „Това обаче са най-ниските нива в йерархията на организираната престъпност. Когато стигнат до шефове на банди и особено до босове на големи престъпни организации, разследванията и делата в Специализираните прокуратура и съд удрят на камък, защото големите мафиоти се укриват добре, те са зад кулисите и не си цапат ръцете. Събирането на достатъчно годни доказателства и сега е проблем на българската прокуратура. Все още няма българско решение на този български недостатък.“
  
  Според Ливърмор, гарантът за постигане на успех в борбата срещу мафията е работата на прокуратурата с агенти под прикритие. „Най-големи резултати се постигат при сътрудничеството с разкаяли се или заплашени членове на бандите. Тяхната искреност и принос за процесите срещу босовете подлежи на строга проверка, която да докаже, че информацията им се потвърждава от специални разузнавателни средства и банкови трансфери. Съветът ми е България да приеме закон за използване и закрила на разкаяли се мафиоти, както и регистър за лесно откриване на титулярите на банкови сметки и трансфери“, предлага Ливърмор.

  Информация в Испания се набавя за един час, в България – за седмици

  Дали при новия вътрешен министър борбата срещу мафията ще бележи повече успехи?

  Светлозар Костов споделя мнението на американския си колега. Шефът на специализирана прокуратура казва: „Един испански прокурор например в продължение на само един час може да се сдобие с пълното данъчно, банково и криминално досие на който и да е престъпен бос. А в България за това са нужни седмици. В Испания, Франция и Италия видях, че рамо до рамо с разследващите прокурори работят специално командировани екипи от митничари, банкови и данъчни експерти. На този фон специализираното българско обвинение действа буквално с голи ръце.“

  А какво се случва в чужбина с конфискуваните пари, акции и активи на мафиотите? В Германия, Испания и Италия конфискуваните от престъпни организации средства се използват директно в борбата срещу мафията. С тях се финансират програми за защита на свидетели, а също и обучения на прокурори и съдии. Федералният прокурор Ливърмор е пресметнал, че за цяло десетилетие работа на българската Комисия за конфискация на на незаконно придобитото имущество досега са окончателно иззети едва 9 милиона лева парични и материални активи на банди и престъпни организации. „Но вижте, и в Съединените щати имаме корупция…“ – гласи многозначителният коментар на американеца.

  Н. Цеков,  Дойче Веле

• Стълбища, които водят надолу

  Веселина Седларска,  сп. „Тема”

  .

  „Трябва да сме нащрек буквално за всичко, разбираш ли, за всичко – казва той. – Те например защо така се нервят, като им кажеш, че не им искаш химикалката, защото си имаш своя.”. „Те” са членовете на секционната избирателна комисия. „Той” е мой познат, с когото сме се засекли в училището в изборния ден, бдителен избирател. „Може и да изглежда преувеличено това, че ни дават на влизане в кабинката химикалка с избледняващо мастило, но тогава защо се дразнят като им кажеш, че си имаш своя. Ама синя ли била моята? Синя е. Ама драснете тук да видим. Откъде-накъде ще гледат, аз може да съм си взел нарочно зелена химикалка, за да си направя бюлетината невалидна, тях какво ги интересува? Казвам ти, подозрително е това настояване да се пише с тяхната химикалка, избледнява й мастилото след час и после зачертават за когото са им платили. Това е положението, трябва да си държим очите отворени на четири.”

  Той говори докато излизаме, вече сме на външното стълбище на училището. Налага се да ви го опиша, защото стълбището е моят главен герой в този момент, докато неговият е химикалката. То има 10 стъпала, ако всяко е високо 18 см, значи е метър и осемдесет.  (От два метра ли беше паднал фатално Чочо Попйорданов?) Стълбището няма парапет, няма начин човек с физическо затруднение да се изкачи по него, камо ли човек в инвалидна количка. То си е типичното българско стълбище, при което не е мислено нито за безопасността, нито за улесненията. Казано по друг начин – в сметките на това стълбище не са сложени нито ценността на живота, нито добротата към безпомощните.

  На площадката на стълбището непрекъснато има деца. Като всички деца те тичат, падат, блъскат се. Да се излети от тази площадка е най-лесното нещо. Цяло чудо е, че не се е случило досега. Да се предвиди там парапет, който да предотврати падане, също е най-лесното нещо. Но никой не го е направил. Никой не го е поискал. Никой не е настоял. Никой до този момент не е казал: Абе защо тук няма парапет, трябва ли да падне дете, за да си кажем, че то е било ясно като две и две четири, че мястото не е било обезопасено? По това стълбище минават хиляди деца и техни родители, учители, инспектори. По време на всички избори оттук минават членове на секционни комисии, наблюдатели, застъпници, партийни лидери, кандидати за властта, избиратели. Нито един от всички тези хора през всичките тези години не си е поставил за цел да промени нещо толкова малко, за да предотврати нещастие, голямо колкото да речем един детски живот. Иначе над стълбището на голяма табела пише, че училището е член на „Асоциацията на Кеймбридж училищата”, каквото и да значи това. Ние сме по големите неща като асоциации, а не по дребните като парапети.

  Край една и съща пропаст били разположени две села. Пропастта била толкова близо, че често някое от играещите деца по невнимание изчезвало в нея. Мине не мине време и селото скърбяло за поредното изгубено дете. Бащите и майките непрекъснато предупреждавали децата, обяснявали им как да се пазят, но напразно. Когато играели, те забравяли за предупрежденията и някое от тях ставало поредна жертва. Другото село имало същото разположение, но оттам не се чувало за такива нещастия. Затова решили майките и бащите да отидат там, да попитат тамошните родители как така по-добре обясняват на децата да се пазят от пропастта. Отишли и чули: О, нищо не им обясняваме, просто сложихме ограда пред пропастта.

  „Точно така, трябва да бъдем предвидливи – казва той – затова си носи собствена химикалка и хич не разчитай не техните обяснения.” Нашият живот е избори. Нашият хоризонт е сведен до изборите. Стоя на стълбището и се питам: Ако не можем да видим какво може да се случи на нашите деца на тази педя територия, как всъщност при гласуването виждаме кое предотвратяваме и какво си натрисаме?

  Преди време един англичанин, Артър Айвътс, пристигна в България със сина си, за да боядиса няколко класни стаи. Показаха го по няколко телевизии, зрители си казаха, че тоя човек си няма друга работа и с това приключи идеята му да въвлече обществеността в превръщането на училищата в по-добро място. „Вие, българите, сте много смели хора – каза миАртър Айвътс – пращате си всяка сутрин децата на много опасни места.”  Той не можеше да разбере какво е това регионален инспекторат. Според него инспекциите в училищата трябва да се правят от неправителствени организации, а докладите от инспекцията да са достъпни за всеки. Училището, за чието стълбище става дума, си има регионален инспекторат, директорката на инспектората има кабинет с размерите на Лихтенщайн и в него са предвидени всички удобства. Това, което променят изборите в България е, че в този кабинет ще седне нов човек, някой от спечелилата партия. Този свой човек ще смени директорите със свои хора. И така до следващите избори, на които ще минем по същото стълбище без парапети, за да гласуваме в името на това да променим живота си. „Ток уби четвъртокласник в училищен двор”. „Изсъхнал клон от топола уби второкласник”. Животът се променя както от положени, така и от неположени усилия.

  Мога явно да бъда и още по-дребнава, защото следващото, което огледах, беше един жилищен вход. Той е на една приятелка, която започна да плаче за автентичното дясно политическо пространство в деня на изборите и още не е спряла. Входът прилича на текезесе, от което току-що си е тръгнал ликвидационен съвет, доволен от изпълнението на задачата да го съсипе. Във входа има рисунки за няколко порно изложби и боклук за отопляването на половин Норвегия (горките, вече нямало какво да горят в инсинераторите за производство на отоплителна енергия, защото всичко отивало за рециклиране). Асансьорът е съмнителен за тетанус, но върви. А зад вратата на апартамента моята позната рони сълзи за краха на автентичното дясно. На четна дата й се струвало, че трябва да емигрира, на нечетна се отказва. Преди обед съчувства на Иван Костов, следобед го обвинява. Чела медицинска литература и преценила, че има криза на Аз-а.”Ами че ти си болна от същото, от което и дясното пространство – казвам й, – предписвам ти да измиеш вратата на асансьора.”  Тя мисли, че се шегувам неуместно и връща разговора на сериозната, значимата тема: „Защо според теб в парламента не влезе нито една истински дясна партия?”. Защото, казвам, входът на жилищния ви блок изглежда по този начин.

  И въобще не се шегувам, много сериозна съм. Толкова сериозна съм, че смятам мръсотията във входа ви за много по-страшен проблем от това, че десницата не е влязла в Народното събрание. Добър парламент избират хора, които са в състояние да подобрят нещата, които са под носа им и зависят от тях. Защо си въобразяваш, че хора, които не могат да се организират да си почистят входа и асансьора, ще са в състояние да се организират по национални въпроси? Не разбираш ли, че първо трябва да се появят хората, които са в състояние да си преметат входовете и асансьорите, едва след това ще се появят автентичните политици? А не обратното. „Абе ти наистина ли си сериозна, откъде накъде ще й мия вратата на асансьора на атакистката отсреща?”

  „Атакистката отсреща” беше кротка безпартийна пенсионерка до момента, в който се разбра, че в класа на внучето Виктория ще има пет циганчета. Бабата на Вики каза, че тия петте ще влязат в класната стая само ако минат през трупа й. И те взеха, че минаха. Вики така и не разбра каква драма се случва, обаче баба й сън не я хваща. Като не получи подкрепа от учителката и директора, а само лекция против сегрегацията, насочи се към „Атака”. Бабата на Вики е с една концепция назад, не е наясно, че сега „Атака” се бори с колониалните завоеватели, а не с етническата напаст. Тя лично опакова семейния тенекиен гараж с черно-белите плакати на Волен Сидеров и много се ядоса когато Вики й каза, че децата я питали какви са тия постери на един и същ череп по гаража. Бабата на Вики се е изпокарала с всички във входа и никога няма да тръгне да съглашателства с тях на тема хигиенизиране на стълбището. Тя също така никога няма да приеме в класната стая на внучката й да има пет циганчета, защото циганите са мръсни. Входът и асансьорът, в които Вики влиза всеки ден, са точно толкова мръсни, колкото най-мръсните гета. Бабата на Вики тези дни е наперена, казала на моята страдаща по дясното позната „видя ли сега кой е в парламента”. И с такъв човек моята позната да тръгне заедно да мете? Никога!

  Как стана така, че изборите се превърнаха в най-важното нещо в нашия живот, в по-важно от самия ни живот?

  Съобщение от печата, 21 май: „Изпратиха в последния му земен път 10-годишния Ангел Капсъзов от хаджидимовското село Копривлен. Четвъртокласникът загина нелепо при трагичен инцидент в неделя вечерта, когато токов удар от скъсан кабел го уби на място върху училищната метална ограда. Стотици роднини, близки, учители, съученици и съселяни дойдоха на погребението. Никой не криеше сълзите си за нелепата смърт на момчето. „Трябваше ли да се стига до смъртта на невинно дете, за да се поправи този технически проблем?! Защо не са забранили достъпа на децата до опасната площадка“, тези въпроси задават жители на Копривлен. Според тях става въпрос за престъпна безотговорност, за безхаберие на институции.”

  В същия 21 май в парламента се драха и клаха с думи, правиха си клопки и хватки, кискаха се и хихикаха. Мислех си: какво толкова страшно щеше да стане, ако бяха избрали председател на Народното събрание от ГЕРБ, а ГЕРБ беше подкрепил бъдещ кабинет. Не виждат ли, че сега повече от всякога е нужен разум и глътка въздух? Не разбират ли, че сега няма нужда от нови избори, защото те ще възпроизведат същата лудост? Защо натикват ГЕРБ в ъгълчето и така сами го предизвикват след два-три месеца пак да изиграе ролята на спасител? И пак да ни докара до същото нищо. И написах едно изречение в социалната мрежа в този дух. Един от първите отзиви беше: „будистче нещастно седларска ще те изтрия ще те блокирам…”.

  Артър, ние наистина сме един много смел народ, трябва да си безумно смел, за да се подиграваш с живота.

   

• Цветанов наредил да подслушват Цацаров след избирането му за главен прокурор

  Ивайло Крачунов,  Pik.bg

  .

  

  Нов мегаскандал е на път да ръзтърси България. Оказа се, че по нареждане на Цветан Цветанов е бил подслушван главният прокурор Сотир Цацаров. Това разкрил пред разследващите свидетел, който им разказал подробно как Цветанов устно му е разпореждал да извършва незаконно подслушване на обвинител №1, малко преди официално да встъпи в длъжност. Предполага се, че по този начин Цветанов е искал да събере компромати срещу Цацаров и в случай на нужда да го изнудва.

  Свидетелят проговорил в рамките на досъдобното производство за незаконно подслушване, което стартира преди около месец след сигнал на соцлидера Сергей Станишев, който алармира, че в нарушения на закона са използвани СРС-та срещу Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Кристалина Георгиева и Симеон Дянков.

  По време на разследването първоначално към отговорност бяха привлечени директорите на звеното за подслушване СДОТО Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров. След това магистратите обявиха, че ще повдигнат обвинение на Цветанов, защото той им е давал устни заповеди кого и как да записват и проследяват с външно наблюдение.

  „Дано свидетелят потвърди показанията си срещу Цветанов и в съдебната зала. В противен случай обвинението срещу него може да се пропука“, категорични са магистратите.

  Днес главният прокурор внесе искане за снемане на имунитета на Цветан Цветанов. Очаква се идните дни той официално да се превърне в клиент на прокуратурата.

  Магистратите все още преценяват дали да му определят мярка за неотклонение парична гаранция или арест.

   

• Новата българска трагедия

  

   .

  Интервю на Емилиян Лалов с Юрген Рот,  Дойче Веле

  „Случващото се сега е трагедия не само за българите. Това е трагедия за цяла Европа. Новото правителство може да води страната само в една посока – към Кремъл на Путин“, твърди германският разследващ журналист Юрген Рот.

  „Някои наричат новото българско правителство експертен кабинет, само че те използват този термин единствено, за да прикрият реалността. Това не е никакъв кабинет от технократи, а политически кабинет, от който да те хване страх. Той има една основна задача – със средствата на политиката да бъдат материализирани безскрупулни властови интереси“ – така германският журналист Юрген Рот коментира сформираното ново правителство.

  Звездният час на Кремъл

  „Само един поглед върху ключовите фигури в новата власт е достатъчен“, казва Рот и изрежда следните имена: „Пламен Орешарски – министър-председател, талантлив опортюнист и преди време свързван с олигарха Васил Божков – Черепа; партията ДПС, в която конците очевидно дърпа политическата мутра Делян Пеевски – най-вече заради своето богатство и това на медиите на майка му, използвани безскрупулно като инструмент за прокарването на политически и бизнес-интереси; Данаил Папазов – новият транспортен министър, който в миналото имаше добри отношения с ГЕРБ и беше дългогодишен директор на пристанище Варна, за което се твърди, че е обвързано с групировката ТИМ. А както знаем, ТИМ не е име на някаква мъжка вокална група, а участник в организираната престъпна мрежа; Волен Сидеров – председател на дяснорадикалната партия „Атака“, за която се говори, че е творение на руските тайни служби ФСБ. Сидеров вижда някакъв заговор на ционисткия Запад срещу православния Изток, а негови книги излизат в издателство „Жар птица“, което издаде и „Моята борба“ на Хитлер, както и речите на Гьобелс.“

  Според германския журналист, на този фон европейската членка България може да върви само в една посока – към Кремъл на Путин. „За което има достатъчно признаци. За съжаление от това най-много ще страда българският народ, нагледал се на корупция и шуробаджанащини“, казва Рот. Той подчертава, че новото правителство с мандата на социалистите е звездният час на Кремъл: „Сега, когато неговите подставени лица вече имат думата в България, можем да очакваме да бъдат реанимирани проектите „Южен поток“ и АЕЦ-Белене – в полза на „Газпром“.“

  

   

  България заприлича на Италия

  Юрген Рот изтъква, че българските социалисти представляват една корумпирана и мафиотска политическа клика, която не мисли за интересите на българските граждани, а само за това как да задоволи своите собствени егоистични властови амбиции. Германският журналист казва: „Няма никаква разлика с Италия. Там свързаният с мафията министър-председател Силвио Берлускони, който с помощта на медийната си империя и връзките си с Коза Ностра руинира страната, днес си връща подкрепата на мнозинството италианци.“

  Според Рот, в България не е по-различно, разликата е само в това, че в България липсва широко гражданско движение, което да се противопостави на тази политическа мафия. В заключение германският разследващ журналист подчертава, че България е парализирана от апатия, а онези, които ще прекарат следващите няколко години във властта, ще печелят от това. „Случващото се сега не е само национална българска трагедия, това е трагедия за цяла Европа“, убеден е Рот.

  .

• <<
• 1
...
• 165
• 166
• 167
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
...
• 415
• >>