Всички авторски страници

Авторски

• Орешарски: Кабинетът е 90% готов, имената – в понеделник

  Без да назове конкретни имена или планове за структурни промени, Орешарски коментира, че в утре ще каже имената на министрите.

  На 27 май по покана на номинирания за министър-председател от Коалиция за България Пламен Орешарски на работни срещи в Народното събрание са поканени експерти от „Атака“, „България на гражданите“, ВМРО и „Глас народен“, съобщиха от БСП.

  Заедно с експерти от КБ те ще обсъдят аспекти от програмните приоритети за управленския мандат 2013 – 2017 г.

  По-рано бъдещият премиер Пламен Орешарски коментира пред Би Ти Ви, че е готов с 90% от състава на кабинета, а в понеделник ще стане ясно и новото правителство.

  Без да назове конкретни имена или планове за структурни промени той коментира, че в утре ще каже имената на министрите.

  По-рано днес стана ясно, че директорът на болница „Шейново“ д-р Таня Андреева вероятно ще бъде новият министър на здравеопазването.
  В интервю за предаването на „Тази неделя“ д-р Андреева заяви, че е водила разговори за това.

  „Причината да приема са многото допирни точки, които аз видях в това, което БСП предлага за здравеопазването.

  Може би много укори ще бъдат понесени от гледна точка на това, че тя е доста по-социална, държавата много повече присъства.

  Но аз смятам, че в една държава, в която заболеваемостта е все по-голяма, смъртността все повече расте, в същия момент демографският срив е стигнал до следвоенни нива, мисля че малко повече държавата, в ролята дори ако искате на майка, трябва да се намеси, за да гарантира на тези хора, че ще получат едно по-качествено здравеопазване, с повече грижа за тях“, каза д-р Таня Андреева.

  Искам три неща да променя в най-кратки срокове, работейки в екип, независимо дали съм министър или съм в парламента, и участвам в законодателната власт, каза д-р Андреева.

  Това е първо спешната помощ, която у нас практически не работи по ред причини, най-основната, от които е демотивацията сред хората, работещи в спешната помощ.

  Другите две неща са отпадането на лимитите във всяка една форма, както за дейност, така и финансирането на болниците за медицинска дейност.

  Абсурд е грижата за здравето да бъде ограничавана.

  И третото много важно нещо, което в краткосрочен план ще търсим решаването е намаляването цените на лекарствата, за да могат повече хора да провеждат своето лечение, каза д-р Андреева.

  Един от първите законопроекти в Народното събрание, които ще бъдат внесени, са за инкриминиране при нападение върху медицински лица, каза д-р Андреева.

  Междувременно стана ясно, че кандидатът за премиер Пламен

  Орешарски е обещал в понеделник да бъде готов с персоналния състав на кабинета.

  Това каза Йордан Цонев от ДПС в интервю за предаването на БНР „Неделя 150”.

  В преговорите БСП и ДПС напредваме по програмата, вече в малко по-голяма степен сме на конкретизация на отделните политики и отделяне на най-спешните мерки.
  Днес ще приключим с програмата, утре тя ще бъде готова в редактиран вид. Утре Орешарски обеща, че ще бъде готов съставът на кабинета.

  Във вторник е реалистично да се гласува правителството; екшън-планът е такъв. За персоналния състав на кабинета – Орешарски си води разговори с експерти и хора, на които може да възложи изпълнението на тези функции, каза Йордан Цонев.

  Според Йордан Цонев – има съгласие по отношение на ДКЕВР, че трябва да се вземат мерки – да не се случва промяна на цената на тока преди да се направи детайлен анализ на компонентите на тази цена. Смятаме, че там има много резерви.

  Монополните цени, каквато е цената на тока, затова има регулатор, тя не се определя от търсене и предлагане, а е разбита на компоненти – разходи, които се признават от регулаторния орган, имаме сериозни съмнения на тези разходи и без да се направи системен анализ, не трябва да се върви към промяна на цената на тока, каза Йордан Цонев.

  ДПС няма никакви квоти в правителството; МС се съставя на експертния принцип.

  Г-н Местан беше достатъчно ясен на откритите преговори между нас и БСП – как се съставя кабинетът, каза Цонев.

  Програмата на разговорите е в три насоки – укрепване на държавността, за бизнеса, за хората. Първите мерки, които и вчера г-н Орешарски заяви, са в тези посоки.

  Има доста конкретни стъпки, по отношение на борбата с монополите, възстановяването на пазара се предвиждат мерки за регулаторните органи. Имаме предвид не само антимонополно законодателство, а и антитръстово законодателство. Укрепване на регулаторните органи – имаме предвид техният административен и функционален капацитет.

  По реформата в сектора на монополизацията нямаме разминавания. По въпроса, че реформата в здравеопазването е спешна, също нямаме разминавания. Нямаме разминавания по отношение на спешното освобождаване на бизнеса от административния и бюрократичен рекет и произвол, каза Цонев.

  Има заложен принцип в администрацията и във всички органи да се издигне във върховен принцип квалификацията, способностите и конкурсното начало – каза Йордан Цонев.

  БСП и ДПС са обсъждали по програмата на кабинета Орешарски и спешен социален малък пакет – увеличаване на майчинството, подпомагане на семейства, които имат първокласници и т.н.

  Източник:  Vesti.bg

• Хомосексуализмът е заучено поведение

  Повлияно е от биологични, наследствени, психологически и социални фактори

  Материалът се позовава на статия за митовете за хомосексуализма, която е издадена във вид на брошура от “Граждански форум за защита на детето и семейството”. Един от съавторите на тази статия е докторантът по клинична психология в СУ “Св. Климент Охридски” Петър Вълков – психолог-консултант. Той е член на Сдружение “Добро бъдеще за надежда”, както и на Българската християнска медицинска асоциация. Работил е по темата в съавторство с други специалисти – психотерапевти, лекари и адвокати. Петър Вълков категорично се обявява против хомосексуалните бракове, изтъквайки десетки доводи в полза на тази своя позиция и позовавайки се на редица изследвания, според които хомосексуалните семейства крият високи рискове за физическото и психическото здраве на децата.

  .

  Яна Бояджиева, Blitz.bg

  Всъщност няма открити данни за биологична или за генетична причина за хомосексуализма. С този аргумент учените опонират на твърдението, че хомосексуализмът е “биологически детерминиран” и че гейовете “се раждат”, а не се създават. “Биологичните фактори могат да играят ролята на предразположеност за хомосексуализма, – казват те, – но основният фактор е изборът на личността да се отдаде на хомосексуално поведение”. И се позовават на научни изследвания, които показват, че социалните и психологическите фактори имат огромно влияние за появата на хомосексуализма. Освен това смятат, че примерите включват проблеми в ранните семейни взаимоотношения, сексуална зависимост, насърчаване на “модата” от обществото да си хомосексуален. “Така например, когато хората одобряват и насърчават хомосексуализма, разпространението му нараства; когато те не го приемат, разпространението му намалява. Тези фактори нямат нищо общо с генетиката – уверяват ни специалистите.

  Средностатистическият хомосексуалист има стотици партньори през живота си.

  С този безспорен аргумент авторите на статията не се съгласяват с твърдението, че нямало разлика между хомосексуалните и хетеросексуалните отношения и трябвало да се третират еднакво. Те цитират едно изследване, направено сред 2583 възрастни хомосексуалисти, публикувано в специализирано издание, според което едва 2,7 на сто от тях са заявили, че са правили секс само с един партньор. Посочват данни и от друго проучване, според което 79 на сто от хомосексуалистите заявяват, че повечето им партньори са били непознати, чиито имена дори не са знаели. Изследванията доказват още, че само няколко хомосексуални връзки са продължили повече от 2 години, за това има и публикувани данни:

  – 24 на сто от хомосексуалистите са имали повече от 100 партньори;
  – 43 на сто от хомосексуалистите са имали повече от 500 партньори.

  В наши дни тази мода се натрапва много агресивно

  Дори в някои училища активисти влизат да рекламират хомосексуализма, а често съвременните средства за масова информация насърчават мъжете и жените да открият своята хомо- или хетеросексуална идентичност чрез фрази от типа: “Погледни дълбоко в душата си”, “Не се срамувай от своите странности”, – възмущава се клиничният психолог. И допълва: – С подобни въпроси те атакуват непосредствено половата идентичност на човека, внасят смут и объркване, към които децата и юношите са най-уязвими”.

  П. Вълков е убеден, че обезличаването на половете чрез прокламиране на хомосексуални бракове и семейства представлява сериозна опасност за цялото общество… Човечеството е създадено от мъже и жени, трети пол няма – казва още той. – Нещо повече, историята и съвременните научни изследвания доказват, че естественото семейство с баща и майка, въпреки всичките си грешки, е възможно най-добрата среда за отглеждане на бъдещо поколение. Наистина ли векове наред сме виждали нещата толкова погрешно? Дали трябва напълно да зачеркнем цялата човешка история заради последното телевизионно шоу или поредния гей-парад, рекламиращ девиантното поведение и изопачаващ половите роли?

  Д-р Вълков е убеден, че полът има значение и повечето родители се надяват децата им да израснат хетеросексуални. Човекът е създаден такъв. И всяко объркване в хетеросексуалната му природа носи много нещастие, болка и мъка. Дълбоко в себе си хомосексуалистите осъзнават, че нещо не е наред и викат за помощ, понякога дори по най-парадоксалния начин: като търсят одобрение чрез паради, любов – в безразборни и краткотрайни връзки, като проявяват гняв към всички “различни”.

  – От гледна точка на биологията хомосексуализмът не е вроден, а е избор.
  – От гледна точка на психологията хомосексуализмът е обратим.
  – От гледна точка на социологията хомосексуализмът е противоестествено явление.
  – От гледна точка на религията хомосексуализмът е грях.

  Рискът от заразяване със спин при тези мъже е… 1000 пъти по-голям

  Тази информация е от Центъра за контрол на болестите при мъжете-хомосексуалисти. А последващите факти, които посочват авторите, са резюме от многобройни изследвания.

  Хомосексуалистите са най-рисковият контингент за заразяване със СПИН, следван от наркомани, използващи интравенозно въвеждане на наркотиците.

  Драстично съкращаване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете).
  73 на сто от хомосексуалистите мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

  Въпреки че знаят за риска от СПИН, хомосексуалистите продължават да се въвличат в опасни сексуални практики.
  Хомосексуалистите представляват най-рисковата група за болести, предавани по полов път.
  Много от хомосексуалните контакти са медицински опасни със или без предпазване.

  40 на сто от тийнейджърите-хомосексуалисти са извършвали опити (успешни или неуспешни) за самоубийство.
  58 на сто от хомосексуалните жени имат психиатрични разстройства в сравнение с 21 на сто от хетеросексуалните жени.
  74 на сто от хомосексуалните мъже мислят за самоубийство в сравнение с 28 на сто от хетеросексуалните мъже.
  Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са един до три процента от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

  Впрочем!

  Опасен ли е хомосексуализмът за здравето и живота на практикуващите? Отговорът е твърдо “да” – убедени са авторите на изследването. Социалните предразсъдъци и дискриминация нямат отношение към появата на по-горните проблеми.

  Изследванията също показват, че в градовете, които са най-благосклонни към гейовете, като Ню Йорк и Сан Франциско, хомосексуалистите имат дори повече медицински и психически проблеми.

   

• За петата ракия или колко е хубав животът

  Георги Бърдаров,  Public-republic.com

   

  

   

  Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът.

  Тя историята е простичка и, разбира се, започва с една налудничава идея, дошла след няколко питиета в одимена софийска кръчма. Случи се през лятото на 2005 година, когато, след порядъчен запой, решихме да направим обиколка на Родопите. Петима възрастни в малка спортна маздичка, посред лятото в най-големите жеги, се понесохме из магичните Родопи. И изживяхме магични приключения.

  Минахме по пътища, които са били пътища преди десетки години. Пихме ракия с чудати старци в кошари, които съм сигурен, че не съществуват и някой ги бе измислил за случая. Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин. Изживяхме какви ли не контрасти, спахме на странни места.

  Първата вечер замръкнахме край хижа „Гоце Делчев”. Оказа се, че няма нищо свободно, а бяхме преуморени. В крайна сметка ни настаниха встрани от хижата в бивши пионерски бунгала. За мухъла и дървесината няма да отварям дума, те се преглъщат с малко повечко огнена течност, но, виж, ценоразписът е друго нещо!

  Възстановявам го по памет:

  Ц Е Н О Р А З П И С:

  Легло – 1.50 лв.

  Е К С Т Р И:

  Чист чаршаф – 0.50 ст.
  Теляк – 0.50 ст. (извинаваме се, в отпуск е!)

   

  На другата вечер бяхме в Замъка на Беширов край Неделино, където по залез се излежавахме в басейна и гледахме как градът притихва посред лай на псета и детски викове. Но в крайна сметка стигнахме до края на света!

  Как се стига до края на света ли? Ами много е лесно! От Смолян хващате право на юг. Задължително се зареждате със смилянски боб в Смилян. Е, ние малко прекалихме, защото, когато се появи усмихнатата сервитьорка, поръчахме пет порции бобена салата, пет бобени чорби, пет паници боб с наденица и пет бобени десерта! След толкова боб обаче си пълен с енергия и можеш да стигнеш до края на света!

  Та: от Смилян свивате на югозапад, подминавате Буката и Могилица, и се озовавате в центъра на село Арда. Тук, на разклона на „Патриарх Евтимий” и „Синчец”, хващате, разбира се, по „Синчец”, оттам леко завивате по „Трудолюбие”, излизате от Арда и стигате до … Гудьовица.

  

   

  Защо Гудьовица е краят на света ли? Ами защото е в края на топографската карта, след него няма нищо друго, защото е в края на България, след него е само телената гранична мрежа и защото пътят странно свършва точно в центъра на селото пред входа на единствения смесен магазин.

  Ако се запътите натам и решите да се подкрепите с провизии в него, забравете. Има само бира и яйца. А на въпроса защо няма нищо друго, усмихнатата продавачка ще повдигне рамене и ще ви отвърне: „Ами защото свърши лимонадата!”

  Докато щракаме с апаратите и вдишваме чистия родопски въздух, подхващаме приказка с местните хора. От дума на дума стигаме и до обяснението защо сме дошли тук. Ала на нашата географска теза, че искаме да видим края на света, получаваме в отговор: „Ааааа, не, не сме накрая, след нас има още…” Ние и петимата сме географи, двама преподаваме в Университета и се опитваме научно да поясним, че няма нищо след тях. Взели сме и една от най-пълните военни топографски карти на България. Но и те упорстват: „Ааааа, има, има, след нас е Гоздьовица!” И се смеят – топло, напевно, по родопски.

  В крайна сметка любопитството надделява и решаваме да проверим занасят ли ни или всичките си университетски познания трябва да пратим в някое кошче за разделно събиране на отпадъци…

  Тръгваме по нещо, което някога може и да е било път, но сега е само камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегите трева. Японската ни градска госпожица пълзи уплашено нагоре по хълма. Слънцето вече прежуря, макар да е само 10 сутринта. Жужат насекоми и ухае на мащерка. Ах, как само ухае на мащерка, иде ти зарежеш всичко и да се излегнеш гол в нея, забил поглед в томителната синева на родопското небе.

  След около 40 минути пълзене по баира и след последния възможен завой на родната ни България пред нас изниква стара, но бяла като сняг табела:

  

  Някъде тук вече сме готови да повярваме в чудеса или да си скъсаме дипломите. Оставаме японската госпожица на сянка и бавно влизаме в Гоздьовица.

  Село Гоздьовица някога е било голямо, хубаво родопско село, ако се съди по къщите. По-скоро по остатъците от тях. Наброявало е повече от стотина високи, горди, изправени като исполини каменни постройки.

  Животът е кипял, пръскал се е като вълна момински смях, разпилявали са тишината с игрите си деца. Хората са се карали, обичали, помагали, погребвали, раждали, женели, разделяли, раздавали. Ляла се е люта ракия пролет и руйно вино зиме. Наторявали са земята с прахта си, а от тази прах е пониквал животът чрез десетките плодни дръвчета, които сега са прорасли насред изоставените дворове и изкорубените каменни останки.

  

  Днес къщите са грохнали, полуживи старци, подпрени на ощърбени самоделни бастуни. С олющена мазилка, с натрошени тикли, с изпопадали ченета и счупени очила. Къщите са като хората – няма ли кой да ги сгрее с присъствието си, изсъхват в тиха самота.

  Още по-тъжно е като бутнеш една от висящите на косъм върху пантите, жаловито скърцащи врати и пристъпиш в тези някогашни домове. Сякаш страшно бедствие е прекършило всичко отведнъж и людете панически са побегнали. По прашасалите дървени дюшемета се търкаля домакинска посуда – тенджери и тигани, в които сякаш довчера някой е приготвял любимото имам баялдъ. Неразопаковани куфари, от които стърчат необличани дрехи, детски обувчици, листа от ученически тетрадки, писма, които може би никога не са достигнали адресатите си. Неизказани мисли, несподелена болка, неизживени мечти…

  

  Не знам имаме ли право да нарушаваме тишината и мъката на тези къщи, но в една от тях намираме пожълтял лист, ситно изписан с почти ученически почерк. Възстановявам го по памет, защото дори и той изчезна…

  „Мили мамо и тате, пиша ви, но не знам дали някога ще прочетете тези редове… Аз съм добре, вече две години съм в Америка. Нямаше как да се сбогуваме…, знаете как беше… или трябваше да побегна бързо, без да се обръщам назад, или…

  Минахме през Гърция, с Метин бяхме заедно, заедно се качихме на кораба за Америка. Не можете да си представите колко безкраен е океанът и колко е син… Мислех, че умираме, че никога повече няма да видя земя, че никога няма да мога да ви поискам прошка. Пътувахме седмици наред, преди да стигнем Америка. Америка е толкова странна, всичко е толкова различно и голямо, а хората са същите и се усмихват по същия начин.

  В началото бе много трудно, спяхме където сварим, после с Метин се разделихме, накрая си намерих работа. Сега съм добре, работя в една пекарна, ставам рано, ама знаете, аз съм свикнал. Работа мен не ме плаши. Имам си квартира, събирам за кола. Всичко си имам… Всичко си имам… Всичко…

  Само когато завали
  и мъката с дъжда изтича
  си спомням колко ме боли
  и колко много ви обичам…

  Прощавайте, прощавайте…

  Ваш обичан син:
  Саид Метков

  5 IV 1967 г., Сакраменто – САЩ”

   

  Излизаме навън. Нещо ни е задушило за гърлата. Нещо ни е влязло в очите. А небето е толкова дълбоко синьо, толкова хубаво. Главите ни леко се въртят. Оглеждаме се. Чува се само жуженето на насекомите, в далечината пръхти магаре. Очакваме всеки момент да изскочи отнейде призрак.

  Призрак не изскача, но от обвит в бръшляни портик изневиделица се появява жизнен, 75-годишен старец. Съзира ни, отстъпва крачка назад, прикляка, удря се с длани по коленете и звучно извиква:

  – А, хора!

  Тук ние също отстъпваме крачка назад от странната му реакция, но, без да ни обръща внимание, старецът продължава:

  – А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… – и се хваща за главата.

  – Как сте се излъгали бре, хора? Та тук никой не идва! Тук от три години никой не е дошел! Те децата вече не идват. Бог не идва. Лелееее, хора! Ама чакайте, чакайте, ей сегинка ще изкарам масата и каквото Бог дал!

  Ние вече сме се запознали с него и шумно възроптаваме:
  – Аааа, бай Стоиле, ние сме съвсем за малко, щракваме с апаратите и бягаме, път ни чака, остави масата…

  Това последното увисва във въздуха, защото бай Стоил чевръсто се шмугва през обраслия с бръшлян портик. След минутка все така чевръсто се връща с продълговата дървена маса, която слага насред улицата. Разбира се, това някога е било улица, сега са камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегата трева. И поставя каквото Бог дал.

  А Бог дал тая сутрин – прясно издоено млекце, пчелен медец … и една изпотена, с търклящи се по гладката й повърхност капки бутилчица, пълна с огненозлатиста течност. Разбира се, домашна ракийка.

  – Аааа, бай Стоиле, недей така, молим те! Не можем да пием ракия! Та само 10 часа е, ако започнем от сутринта, къде ще му излезе края…

  Но той е невъзмутим:
  – Оооо, я стига глупости. Слънцето знаеш ли кога е изгряло…Вече пет часа е горе и пет оборота е завъртяло. Я си пийнете и не му мислете!

  И като в приказка от незнайно колко нощи около масата се появяват шест дървени стола, които почти закуцукват между камъните, и шест стъклени филджана. Които бай Стоил мигом пълни догоре. После обръща глава, изплюва се върху камъните, извиква звучно:
  – Наздраве! – и гаврътва своята ракийка на екс. След това изпръхтява доволен – Аааааааааах! – и забърсва с опакото на ръкава навлажнените си устни.

  Придобили малко смелост, и ние наквасваме прежаднелите си от жегата гърла, и … тук, знаете ли, започва същността на историята!

  Първата ракия, ех, първата ракия… Първата ракия е нещо специално, трудно обяснимо. За първата ракия могат да се напишат трактати!

  Тя е като първата любов, като първото потапяне в морето. Първата ракия има свойството да разхлаби възела, стегнал градските ни душички и умове, които никога не си почиват. Те непрекъснато смятат колко си спечелил, колко си загубил, колко още трябва да спечелиш. Първата ракия сваля оковите, освобождава духа. Прогонва всички демони от теб, всички онези хора, които са се настанили удобно в главата ти и с които по цял ден спориш и се караш наум, на които по цял ден доказваш, че си прав и те, мамка му, никога не са съгласни с теб.

  Първата ракия се разлива като зехтинец по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до пръстчетата на краката. И някак си неусетно, но напълно естествено, както допреди миг си се дърпал, поднасяш празното филджандже на бай Стоил и той го пълни отново.

  А втората ракия, ех, втората ракия… Втората ракия е като откровение, за втората ракия могат да се напишат трактати!

  След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, целият стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой гад, да докажеш на друг колко си прав, да задминеш трети на финалната права. А след втората ракия, ех, след втората ракия буцата в гърлото ти се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко като перушинка. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди. Пълниш дробовете с чист родопски въздух и усещаш как животът бавно се завръща в теб.

  А бай Стоил разказва – а той умее да разказва, ах, как само умее да разказва!

  Бай Стоил е като препълнена двесталитрова бъчва, която само чака да се отпуши канелката и историите сами да потекат. Разказва за селото – за неговото начало, за неговия край, за хората, които са оставили следи по същите тези камънаци, дето седим сега с него. За това, как са минавали булките с менците и как мъжете са правили вино, как се е вило хорото от мегдана чак до хоризонта. За това, как някога е кипял животът и как постепенно хората са се превърнали в птици, които са забравили обратния път към гнездата си. И как накрая са останали само 6 души – четирима мюсюлмани и двама християни.

  Ти слушаш и не слушаш. Неее, по дяволите, не слушаш, ти го преживяваш заедно с бай Стоил!

  Само между две ракии изтече повече от половин век от живота на селото. Само между две ракии се родихме и умряхме с него. Само между две ракии преминаха покрай нас стотици души. Усмихнати, разплакани, влюбени, тъжни, с щастливи лица, с подпухнали от безсъние очи. С белези от наган по телата, с рани от насилие по душите. Говорят, смеят се, разказват, оплакват се, крещят, псуват, пеят и вървят без да спират, на тумби, по двойки, по единици.

  Точно в този момент покрай нас, сякаш от нищото, изниква друг енергичен старец. Среден на ръст, с късо сетренце и навити над лактите ръкави, с тънък, но добре поддържан мустак. Той само ни кимва студено и някак си странно, с плавна походка се изгубва в маранята.

  – Салим – веднага ни обяснява бай Стоил. – С него не си говорим от 40 години.
  – Как така не си говорите?
  – Абе то дълга история, знаеш ли…
  – Ами не, разкажи!
  – Много е дълга тя, нашата история…
  – Нищо де, не бързаме за никъде – странно, вече наистина не бързаме за никъде. Времето сякаш спря своя ход, облегна се с юмруче на съседния комин и въздъхна с облекчение.

  – Ами на така, едно време, преди един наниз години, и двамата бяхме влюбени в Айшето. Е да, ама Айшето избра мен, и оттогава той не ми говори. Еееех… – бай Стоил изстрелва една храчка на камъните и забърсва с опакото на ръкава. – После животът изтече и Айшето се пренесе в по-добрия свят, хората отлетяха, децата ни забравиха… останахме само шест живинки тук.

  – Ама знаеш ли какво стана преди три години? Преди три години получих нещо като удар. Посред зима, в най-големия студ. И Салим се емна – посред нощ, сред виелицата, през преспите, до Гудьовица, намери лекаря… спаси ми живота! Като оздравях и се върнах в селото, се събрахме с него, напихме се, поплакахме си, простихме си… И оттогава пак не си говорим.

  Тук бай Стоил пуска една попържня и налива третата ракия.

  Третата ракия, ех, третата ракия е откраднат миг от вечността! За третата ракия могат да се напишат трактати!

  Третата ракия е като везна. На едното й блюдо лекомислено се поклаща доброто ти настроение, цялата ти веселост, усещането, че можеш да повдигнеш планини, желанието да се съблечеш гол и да тичаш по поляната отсреща. На другото блюдо е промъкващата се като крадец в душата ти тъга. Неее, не точно тъга, по-скоро спомена от всички пропуснати шансове в живота, от всички провали. Едва доловима болка, подобно повей на северняка в чудна майска нощ.

  И двете везни се люлеят и балансират помежду си. Точно както се люлее всичко вътре в стомаха ти и се чуди откъде да излезе. Точно както се люлеят пред очите ти къщите, комините, камъните, тротоарите. Точно както се люлеят птиците в безметежния си полет.

  В този момент по улицата се задава пъргава, много нисичка и спретната старица с шарена забрадка на главата. Крачките са ситни, но походката бърза и уверена. Тя ни поздравява усмихнато, но като се изравнява с масата, прецежда през тази усмивка едно тънко, но звучно:

  – Пияници…- и подминава в посока към центъра.
  – Фатмето! Телефонистката ни. – пояснява бай Стоил.
  – Искаш да кажеш, че някога е била телефонистка?…
  – Не, сега е телефонистка.
  – Айде стига, бай Стоиле, каква телефонистка, та вие сте само шест човека на кръст, забравени от всички…

  – Анджък де, телефонът ни е единствената връзка със света. Запазихме го в някогашното кметство. И сега Фатмето всеки ден, седем дни в седмицата, ходи между 10 и 14 да дежури на телефона. Де да знаеш, някой може да ни се обади…

  Тук бай Стоил млъква. Ние не схващаме веднага защо. Загрубелите ни градски душички, свикнали да възприемат всичко с мнителност, не схващат, мамка му, защо. Но тишината обхваща телата ни, като дива лоза каменните дувари на къщята. И изведнъж, заслушани в тишината, чуваме ударите на сърцата си и се усещаме. И ни става едновременно тъжно до сълзи и мило, топло някак си, сякаш сме нагазили в късноесенна октомврийска шира. И си обещаваме наум, че ще вземем номера и ще се обадим…Прощавай бай Стоиле, не се обадихме…

  – Виж, за табелката даваме дежурства веднъж седмично – напевно, с една тънка, играеща Елениното по устните му усмивка продължава той.
  – Как така давате дежурства?
  – Ами ей така, всяка неделя един от нас е дежурен, ходи и мие табелата.
  – Миете табелата???
  – Ами да, не видяхте ли колко е белинка?
  – Да де, ама… – и това „ама“ увисва във въздуха, както много други изтървани реплики и недоизказани мисли в този чуден родопски ден в края на България и края на света…

  – Обаче знамето го перем само веднъж месечно!
  – Знамето? – тук вече можем да се закълнем, че бай Стоил добродушно ни взима на подбив.

  – Да, знамето, дето е до бившето кметство. Събираме се тържествено веднъж месечно, сваляме го, перем го и пак тържествено го качваме на пилона. Така де, може да сме в края на България, ама нали и ние сме българи, нали сме живи…

  Тук бай Стоил се възползва от нашето заплесване по неговите магични истории и ни налива четвъртата ракия.

  Четвъртата ракия, ех, четвъртата ракия… Четвъртата ракия е като потапяне в котел с ледено студена вода, като скок в бездната, като раздиращ стон; за четвъртата ракия могат да се напишат трактати!

  Четвъртата ракия има способността да обръща колата, тя е камбанен звън в черна нощ, когато лудостта бие в слепоочията ти и ти си на границата между живота и смъртта…

  С четвъртата ракия в душата ти нахлуват всички твои неуспехи. Провалите ти се зъбят подобно кървясали псета. Несполучливите ти любови се смеят като зли вещици и те сочат с пръст. Всички хора, които са те предали, недооценили, забравили, се нареждат в шпалир и пляскат с метални длани, и най-тъжното – всички онези, които ти сам си предал. С четвъртата ракия идва самосъжалението, а с него вървят, като верни другари, и сълзите.

  Вече са в крайчеца на очните дъна и аха да се отронят и потекат, когато бай Стоил те спасява с предложението:

  – Я аз да взема и да ви разходя из селото, да ви покажа кое-що, да видите знамето…

  Ние, доволни, тръгваме след него. Клатим се малко, ама то е от жегата, много горещ тоя август, да му се не види, колко непривично горещ се оказа! Подминаваме грохналите къщи, изтърбушените кошари, празните колиби. От време на време се чува дъждосвирец, а от малка купчина със сено изскача сънена котка.

  Нееее, вече не ни е тъжно, някак си хармонията се е завърнала в нас. Ставаме все по-нетленни, все повече едно цяло с природата и заглъхналите, слепи къщи. Стъпваме по натрошени прозорци и чуваме звънкия смях на тези, които са ги поставяли някога. Не, не ни е тъжно, сигурни сме, че те ни се радват някъде и ни чакат да им разкажем за тяхната Гоздьовица.

  Стигаме центъра на селото. И той е обрасъл с бурени и пожълтяла от жегата трева. И тук, до сградата на някогашното кметство, наистина виждаме ръждясал пилон, на чийто връх се вее българският трибагреник, а встрани от него – странна каменна постройка. Тя също е изоставена, макар да е запазила непокътнато каменното си скеле отвън. Прилича на религиозен храм, но е трудно да се прецени дали е било църква или джамия. Обръщаме се към бай Стоил:

  – Бай Стоиле, а това какво е?
  – Храмът! – лаконично отвръща той.
  – Ахааа, ама църква или джамия?
  – Ами, храмът! – повдига очудено рамене.
  – Да де, но кой се моли вътре – вие, християните, или те, мюсюлманите?

  Тук бай Стоил ни поглежда така, сякаш сме му задали въпрос от квантовата физика или ракията ни е малко, пуска една попържня и отвръща:
  – Ами всички се молим вътре, къде да се делим???

  Пристъпяме в това „вътре“. Там няма нищо – няма икони, няма стенописи, няма свещници и канделабри, няма имената на Мохамед или флорални мотиви. Няма нищо.

  Не, има! Има дух, има много, ама много дух. От простите каменни плочи по пода стърчат зелени треви, през някогашното прозорче в горния край се процежда сноп слънчева светлина, а в теб се прокрадва усещането, че някъде там седи Бог, подпрял е с юмруче брадичката и се усмихва с бисерно сини очи. И от твоите очи все пак прокапва, не можеш да се удържиш. Неее, не е от ракията, не е от прахоляка…

  Бай Стоил не те оставя обаче и те връща в реалността – отново на масата, там при бутилката и магичните му истории. Някой междувременно е донесъл баница. В стара поочукана тава, загърната с вестник и престилка отгоре. Всички ни се радват тук, и живите и мъртвите, и християните и мюсюлманите. Бай Стоил разгръща престилката, къса вестника и начупва баницата с грубите си жилави ръце, по които ясно изпъкват сините му вени. Кокалчета му побеляват от напъна.

  Баницата ухае чудесно. На сирене, на дом, на уют. Отхапваме. Дъвчем лакомо, преглъщаме с айранец. За миг разговорите замират, само преглъщането издава, че сме живи и че сме тук. Преполовяваме баницата и бай Стоил отново напълва филджанджетата – петата ракия!

  Петата ракия, ех, петата ракия… Петата ракия е връзката между между ада и рая, петата ракия възражда живота, с петата ракия откриваш липсващия смисъл. За петата ракия могат да се напишат трактати!

  На петата ракия обичаш всички. Идва ти да целунеш всяка живинка, да погалиш всяка тревица, да разкажеш на хората колко е хубав животът. Защото животът наистина е хубав… след петата ракия. Душата се отделя от тялото, издига се над всичко тленно, рее се като птица между облаци и синева. Откриваш най-ценното – радостта да си истински свободен. Припомняш си какво е да летиш… И точно тук, може би от ракията, може би от жегата, в главата ти се появява един безумен въпрос и ти го задаваш гласно:

  – Абе бай Стоиле, вие тука не се ли карате помежду си заради религията?
  – В смисъл как?
  – Ами така, християни и мюсюлмани. Цял свят е пропищял, навсякъде се бият, колят…Навсякъде делят Бог и си доказват кой е по-истинският Бог!
  Бай Стоил те поглежда отново така, сякаш си му задал въпрос от квантовата физика или ракията ти е малко.
  – Абе ти луд ли си? Защо да се караме? Какво да делим? Ти знаеш ли как са основани тия две села?
  – Не знам, откъде да знам…
  – Е как не знаеш, нали си учен човек? – бай Стоил става леко агресивен, явно съм го жегнал с моя въпрос.
  – Ами учен съм, ама не знам…

  – Ей сегинка ще ти кажа, ти пийни, а аз ще ти разкажа.

  Те били двама братя: Гоздьо и Гудьо. Оженили се, единият в долната махала, другият в горната. После дошли турците и ето на, единият мюсюлманин, другият християнин… Ама си остават братя, нали така? И продължили да си помагат, както винаги са си помагали. И ние така винаги сме били заедно и сме си помагали. – Бай Стоил допива петата ракия. В ъгълчетата на очите му се появяват сълзи. А очите му са толкова бистри, като на малко дете. Обгръща ни с топлия си поглед, махва с ръка към къщата – Чакайте сега да ви покажа нещо. Я елате, елате с мен да видите нещо…

  Незнайно как след пет ракии, но бай Стоил рипва пъргаво и се вмъква в обраслия с бръшляни портик, ние доста по-тромаво и с несигурна походка го следваме. Дворът му също е буренясал, стъпалата към къщата са очукани и подпетени. Пътеката между нея и дувара се губи, а около самия дувар се е увил къпинак. Едно весело, добродушно магаренце, с провиснало досами земята тумбаче си навира ушите в нас. Излизаме от другия край. Къщата му е на нещо като височинка и от нея се открива поглед към Гърция, към Гудьовица и полето помежду им. Бай Стоил поставя длани над очите си, посочва ширналото се напред по хълмовете поле и казва:

  – Виждате ли онова там?
  Всъщност ни сочи едно бяло, почти правоъгълно място, което поразително прилича на гробище. Ама защо ще ни показва гробището?
  – Знаеш ли какво е това?
  – Не знам, откъде мога да знам!
  – Ами гробето!
  – Гробето? Вашето или тяхното?
  – Нашето – и бай Стоил очертава един кръг с двете си ръце.
  – Аха, на Гоздьовица значи!
  – Не, на Гоздьовица и на Гудьовица.
  – Искаш да кажеш, че там заедно…
  – Да.
  – Християни и мюсюлмани?

  – Точно това искам да кажа. Знаеш ли колко малко земя имаме тук, къде ще я хабим за две гробища! И защо, нали всички сме едно. Накъдето и да ходим, каквото и да правим, накрая всички пътища се съединяват. Когато си отиде християнин, дохожда попа, когато мюсюлманин – имама, но се събираме всички заедно да изпратим поредната душичка, пренесла се да ни чака горе!

  Тук вече преставам да слушам, преставам да мисля.
  Усещам как кръгът се е затворил и съм се прибрал у дома. Всичко е един съвършен кръг, без начало и без край. Всяка крачка ме е водила насам. След всяка пета ракия душата ми е летяла дотук и е свивала гнездо върху някой неодимяван от години комин! Сълзите са от извор, сълзите са сладки… Прегръщам бай Стоил и присядаме на тревата…Чувам ги, ясно ги долавям в синия прозрачен въздух – гласовете на всички неродени гоздьовчани, гласовете на всички незавърнали се. Усещам тревата как ме гъделичка по босите крака. Поглеждам се и онемявам – та аз съм по къси панталонки! Господи, от дете… Чувам детски смях до себе си. Поглеждам, няма го бай Стоил. Едно жизнерадостно гоздьовско хлапе с бисерно сини очи и къси панталонки се смее и ме вика. Затичва се все сила по хълма надолу към гробето. Не му мисля и секунда, рипвам и се затичвам подире му. Ще го стигна ли? Със сигурност…

   .

   Снимки:  Илия Илиев

• Над 30 българи в “Офшорлийкс”

  Имената на над 30 българи “излизат” до момента от така наречения списък “Офшорлийкс” – база данни с информация за 122 000 фирми, регистрирани в 10 офшорни зони.

  Сред българите са:

  – финансист – доцент и университетски преподавател, свързан с бившата групировка СИК, участвал в създаването на застрахователни и пенсионни дружества

  – държавен служител, експерт от фонд “Земеделие”, работил преди това в министерството на образованието

  – създателят на частен университет в България

  – множество бизнесмени от различен калибър.

  Според информиран източник, за офшорната активност на повечето българи в “Офшорлийкс” данъчните власти не са имали никаква информация до момента.

  Помолени за коментар по темата, от НАП отказаха, като уточниха, че се правят проверки.

  Проучване на някои от хората, излезли от данните на “Офшорлийкс”, се провежда и от ДАНС, твърди източникът ни.

  Виж как действа схемата на офшорките на Британските Вирджински острови тук

  От “Офшорлийкс” изплуват и чужденци с българско гражданство, адрес в България или друга връзка със страната. Някои тях отдавна представляват интерес за правоохранителните и данъчни власти както по света, така и у нас.

  Например Едуард Питър-Миърс, на чието име в света са регистрирани над 1000 офшорни фирми, има българска компания с офис във Варна . Едуард е познат повече покрай приятелката си – офшорната кралица Сара Питър-Миърс, с която са регистрирали над 2300 офшорни компании на хора от цял свят.

  Това показва до момента разследването на Станимир Въгленов, директор на онлайн изданията на “Медийна група България”, който е и представител на Международния консорциум на разследващите журналисти с централа във Вашингтон. Той единствен у нас има достъп до данните от “Офшорлийкс”.

  Преди 15 месеца журналистическият консорциум се добра до огромна база данни с обем 260 гигабайта (колкото над 500 хил. библии), с изключително интересна информация от 10 офшорни кътчета по света.

  Виж анимационно клипче на Международния консорциум на разследващите журналисти как действат офшорните зони

  Оттогава близо 90 репортери от 46 страни ровят в данните и правят разкрития за държавите, в които са базирани.

  Данните засягат над 122 000 фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови, Самоа, Хонконг, Кипър, Сингапур, Каймановите о-ви, Лабюен, Мавриций, Сейшелите и други данъчни оазиси. В порочните схеми са замесени 12 000 посредници.

  Общият брой на физическите лица, които попадат на прицел, е близо 130 000 души, чиито адреси са разпръснати в 170 държави Общият обем на информацията е около 160 пъти повече от документите в “Уикилийкс”.

  В интервю за “24 часа” през април директорът на Международния консорциум на разследващите журналисти Жерар Райл заяви, че до момента са проучени едва около 30% от данните в “Офшорлийкс”. Журналистите продължават да търсят интересни факти – както по света, така и в България.

  Днес публикуваме първата част от интересните имена на българи и чужденци в “Офшорлийкс”. Очаквайте още разкрития във вестник “24 часа” и на 24chasa.bg. Ако искате да проверим конкретни лица и фирми – пишете на [email protected].

  .

• Отворена е дигиталната библиотека на САЩ

  Американската дигитална обществена библиотека включва мрежа от дигитализираните колекции на научни библиотеки от различни части на САЩ и цели да направи културното наследство на Америка свободно достъпно за всички американци по света.

   

  Това каза проф. Робърт Дарнтън* – директор на Харвардската университетска библиотека, на международния форум „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“ в София.

  Във форума участват световни учени в библиотечното дело, като той се организира от фондацията „Национална академична библиотечно-информационна система“.

  Проф. Дарнтън разказа как се е създала Американската дигитална обществена библиотека и уточни, че тя е активна онлайн от 18 април. По думите му чрез дигиталните библиотеки** се демократизира достъпът до знанието. През последните 25 години цената на периодичните издания драстично се увеличи и статистиката показва, че техният абонамент „задушава и смазва бюджета на обществените библиотеки“, каза Робърт Дарнтън.

  Професорът обясни, че този проблем е довел до идеята за създаване на Американската дигитална обществена библиотека, чиито ресурси могат да се ползват безплатно от платформа в Интернет. Създаването на библиотеката започна от октомври 2010 г., като в проекта се включиха академични библиотеки, които осигуриха информацията за културното наследство на САЩ, както и фондации, предоставили средства за дигитализацията, разказа проф. Дарнтън.

  „Развихме технологичната инфраструктура, за да можем да бъдем в досег с Europeana“, обясни Дарнтън. По думите му вече има хора от Азия и Латинска Америка, които търсят контакти с тях. По този начин бъдещето на дигитализацията наближава, а това е една глобална библиотека, която ще е безплатна за всички по света.

  Новите електронни библиотеки обаче са изправени пред проблема с авторските права. Дарнтън казва, че те покриват много голяма територия – „започват от живота на автора, плюс 70 години и това означава, че повечето книги ще са покрити от авторски права над сто години. Ние трябва да уважим тези авторски права, но искаме да включим и книги от XX век“. Решението, което са измислили е създаване на авторски алианс, в който авторите, по свое желание, дават на библиотеката да ползва техните творби.

  България – държава на книгата

  В България също се полагат усилия за модернизирането на библиотечния достъп. От 2010 е достъпен сводният каталог НАБИС, който съдържа колекциите от книги на национални и регионални библиотеки. Целта на фондацията е да се обединят библиотечно-информационните системи на всички университети в страната, обясни Динчо Кръстев, директор на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (ФНАБИС).

  Дигиталната колекция на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ съдържа около 300 000 файла, достъпни свободно за потребителите, каза директорката на библиотеката проф. Боряна Христова. Тя добави, че дигиталното съдържание включва културно наследство, стари фотографии и географски карти, и периодични издания от Възраждането.

  По информация от печата

  ––––––––––––

  * Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. Той ще участва във форума с лекция на тема „Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвад». През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън”  на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Орен Вайнберг ще говори за влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система.

  **Линкове:

  http://www.nalis.bg/ – сайт на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС)

  http://www.wdl.org/en/ – сайт на Световната цифрова библиотека

  http://www.europeana.eu – сайт на Европеана

   

• Г. Господинов: Най-трайното по нашите земи ще се окажат Буквите…

  Видеозапис на реч на писателя Георги Господинов пред Народната библиотека в София в Деня на просветата, културата и писмеността.

   
  http://youtu.be/9GH6nMMELWE
   

• Калифорния обявява 24 май за свой официален празник

  

  Американският щат Калифорния обяви датата 24 май за официален празник – „Ден на Славянското наследство“, съобщава издаваният в САЩ български вестник „Обзор„, цитиран от bTV.

  Специално изготвената прокламация от долната камара на Калифорнийският парламент бе връчена на 1-ви май в столицата на щата Сакраменто на Огнян Гаврилов, вицепрезидент на Славянско-Американската Търговска Палата (САТП).

  В документа се подчертава приносът на България за поколенията славяни и се посочва, че славянската азбука е създадена в България.

  Прокламацията за 24 май скоро ще бъде гласувана и в горната камара и ще стане официален закон на щата Калифорния, отбелязва вестникът.

  .

  Източник:  Novinite.bg

• Хипотези: Тракийските глоси

  Павел Серафимов,  Sparotok.blogspot.nl

  Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

  Между III и VII век до върховната власт в Рим, а и Константинопол достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Костанций, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

  Траките дават не само императори на Рим, но и способни военоначалници, губернатори – управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий.Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец… По времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

  Колкото повече време минава, толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. Няма сведения и те да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели Библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).
  

  Няма съмнение, че някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. Ако това селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

  Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора. Е, каква е причината тогава освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

  Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между документираните тракийски думи и българския език. Вярно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав – мъртвец, исто – бъбрек, брина – кал, йенти – хващам, хлак – ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български…

  Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние се затрудняваме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

  Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам, е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

  1. ASA – подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas– хвощ, лит. aštrus– остър и стблг. остръ– остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а именно – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

  2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума вulle – бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте, присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ– вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първоначално е бил див бик.

  3. BRIA – град е дума, засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина.

  Вл. Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, – врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ – градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей – крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там, където пристигат стоките от далечни места.

   4. BRIZA – лимец, ръж. Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj – ориз… Изказано е и предположение за родство с лит. вrizdis – пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимология, а именно стблг. брити- бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

  5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk – звън, укр. бряк – звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

  6. BRYTHOS – вид бира, питие, направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de – frutum – шира, но е пропуснат старобългарският глагол врети – вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

  7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква. Формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит.šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

  8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти – жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

  9. KALAMINDAR – едонското название на платана– вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин – голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару – дърво. Каламиндар или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

  10. KEMOS – вид шушулков плод, досега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы – камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

  11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен, предлага като сродна дума стблг. чистъ – чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден–днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

  12. MIDNE – село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сърбските mestno, mesto – място, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути – полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено, латвийският изглежда по-близък по тракийския, защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българският е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични…

  13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld – цепеница и немската spalten – цепя, но е пропусната блг. плотъ – дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

  14. RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея – мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

  15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm – меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх. Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин). В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

  16. SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark – шум, но пропуска българската дума скърцам – правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

  17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ – свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ – свет, свят… светъл, горящ.

  18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю – разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам, разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

  19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. Šalmas – шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ – шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение, по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемовете са рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяноговорящите си съседи (H. Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистиката Хот helm се превръща в Ш, в шлем. Робувайки на остарелите догми, учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развитие по това време.

  20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-старият тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер – диво животно. Зейра, или по-точно звера, има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно Ъ от стблг. зверъ.

  21. ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals– светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas – червен (за добитък). Като сродни думи са посочени гр. сhallis – вино, макед. кalitos – вино, стинд. hala – ракия. Не са споменати стблг. зеленъ – неузряло грозде, желт – жълт, желая…

  Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен – червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

  22. ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети – зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.
  

  23. ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (сides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати – светя, блестя.

  

  За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство, са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

  Как да може тогава неподготвеният читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език, документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски, идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса – село (стблг. висъ – село), бара – река, езареис – езеро, гар – гора, планина, друм – дръм, горичка, балтос – блато, дама – дом, берг – бряг, ил – илъ, кал, карпа – карпа, скала…

  Няма такова чудо – да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки, живеещи на север от Дунава, са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава да забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор, защото такъв не е възможен.

  Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.

   

  Използвана литература и пояснения:

  1. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1975
  2. Вл. Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977
  3. В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965
  4. Г. Сотиров, Езикът на Константин Велики
  http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm
  5. Г. Сотиров, Убийството на Юстиинановата Самоличност
  http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf
  6. С. Янакиева, BIBLIA BESSICA,
  http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
  7. Житие на Свети Теодосий:
  “The nations into which his community was divided were the Greeks, which was by far the most numerous, and consisted of all those that came from any provinces of the empire; the Armenians, with whom were joined the Arabians and Persians; and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue”. http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM

• Орешарски получи мандат за съставяне на правителство

  До вторник (28 май) ще имаме допълнени и редактирани елементите на секторните политики, мога да предложа и състав на кабинета до тази дата, заяви номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски.

  .

  Държавният глава Росен Плевнелиев връчи на номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски проучвателния мандат за съставяне на правителство.

  В началото на срещата с президента Сергей Станишев посочи Пламен Орешарски като кандидат-премиер от „Коалиция за България“.

  Плевнелиев пожела на Орешарски успех, а той му отвърна, че в най-кратък срок ще представи на Народното събрание състава на новия кабинет.

  Историята ни учи, че президентът трябва да е коректив, а не двигател на коалиционни договорки, заяви президентът

  след срещата си с Орешарски и Станишев. Държавният глава увери, че няма да се меси в съставянето на кабинет.

  Всички действия, които са за доброто на нацията, ще видят в мое лице естествен партньор, добави Плевнелиев.

  „Настоявам и винаги ще посочвам, че спешността не би следвало да попречи на това да се обединим и около дългосрочните приоритети на нацията. ГЕРБ върна мандата и го дадох на втората политическа сила. Хората очакват решителни действия и резултати. Искам да дам пример като връча два мандата в рамките на един ден“, каза още президентът.

  Орешарски: Ще направя всичко възможно кабинетът да бъде представен и гласуван в по-кратък от 7-дневния срок по Конституция

  Когато приключат консултациите с основните политически сили, документът с намеренията, по който ще работи правителството, ще бъде публикуван, каза още той.

  Гарантирам, че ще направя всичко, което зависи от мен, за да получа политическо доверие, доверието на хората и да осъществя необходимите реформи, заяви номинираният за премиер. По думите му някои от тези реформи не са толкова големи.

  „В моята кариера съм имал много предизвикателства, но днешното предизвикателство е най-голямото. То засяга съдбата на всички граждани, които очакват от мен стабилизация и очертаване на пътя за развитие напред“, каза още Орешарски.

  Няма да възлагам каквито и да е самоцелни ревизии с пропагандни ефекти, категоричен бе кандидатът за премиер на БСП.

  „Разбира се, ще прегледаме действията най-вече на редовния кабинет, който предсрочно даде оставката си. Всички случаи, в които има незаконосъобразност, ще бъдат обработени по съответния ред“, добави той.

  Станишев: Правителството на Орешарски ще стъпва по минно поле

  с множество заложени капани, скелети в гардероба, и ще трябва да ги овладява и заедно с това – да осъществява реформи. Това каза председателят на БСП Сергей Станишев след приемането на проучвателния мандат за съставяне на правителство от Пламен Орешарски.

  „Коалиция за България“ и лично Пламен Орешарски поема изключително тежка отговорност, добави лидерът на БСП.

  „Няма сектор, който да не е в изключително тежко състояние, с проблеми, които могат да се взривят. Необходими са спешни мерки за хората, за възстановяване на държавността и за фирмите, за да започне промяна. Разглеждам БСП като инструмент за промяна на статуквото. Знам, че има много недоверие, скептицизъм и висока степен на нетърпение“, каза Станишев.

  „Г-н Орешарски ще има много твърда и категорична подкрепа от страна на Коалиция за България за постигане на тези цели, заради които поемаме тази отговорност. Ще има високи изисквания за добро управление, за почтеност в управлението“, добави той.

  Става дума за промяна, към която искрено се стремим, за възстановяване на доверието, каза Станишев.

  До вторник (28 май) ще имаме допълнени и редактирани елементите на секторните политики, мога да предложа и състав на кабинета до тази дата, заяви номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски по-рано днес на консултациите в парламента по управленските приоритети с ДПС.

  По-рано днес президентът връчи проучвателния мандат за съставяне на правителство на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов върна мандата веднага след получаването му.

  Източник:  Vesti.bg

• Скука по български

  

   

  К. Шпар, Е. Лилов,  Дойче Веле

  Хвалби за управляващите и почти никакви задълбочени анализи и критични коментари – до деня, в който Борисов се оттегли от премиерския пост, българските вестници бяха учудващо еднотипни и скучни. Да очакваме ли промяна?

  До тези изводи стига германската фондация „Конрад Аденауер“, която е изследвала поведението на водещите български печатни издания преди парламентарните избори в страната. Ето какво още изтъкват от фондацията:

  В България, както и в другите страни от Югоизточна Европа връзката между медиите и управляващите е значително по-силна, отколкото другаде в Европа, показват наблюденията на фондация „Конрад Аденауер“. Преди Бойко Борисов да стане премиер медиите си позволяваха дори да му се подиграват. С влизането му във властта обаче те промениха коренно отношението си към него, а откакто Борисов си подаде оставката, те отново го взеха на мушка.

  Българските медии не обичат да се конфронтират с управляващите, независимо от коя част на политическия спектър са те. Защо ли? Най-вече заради това, че медиите в България не са отделен независим бранш. Те са по-скоро силно обвързани с други браншове. Обикновено техните собственици не са издатели, както на Запад, а бизнесмени, за които притежаването на медии означава по-високи възможности за влияние и в други области. Това обяснява независимостта на журналистите, а и факта, че доходоносността не винаги е основен принцип в дейността на медиите, четем в анализа на фондацията.

  Казано накратко: медийните собственици в България не се разглеждат като защитници и пазители на демократичните ценности, а журналистите не получават необходимата подкрепа от тях – особено по деликатните теми от дневния ред на обществото. Тук трябва да добавим и факта, че някои медии разчитат и на обществени поръчки, например около държавни медийни рекламни кампании, без които не биха оцелели.

  

  Къде е същинският дебат?

  Вярно е, че през последните 20 години българските медии претърпяха развитие. Но политическата криза от февруари 2013 показа, че изданията не говорят достатъчно за същинските проблеми: какво искат протестиращите; кои политически сили подкрепят демонстрациите; кой какви цели преследва и т.н.. Медийното отразяване на събитията не даде отговор на тези въпроси. В протестите, породени от високите цени на тока, медиите видяха по-скоро сензация, защото българите рядко излизат на улицата. До истински широк дебат за това какво и как трябва да се промени в политиката на страната така и не се стигна.

  В проучването на „Конрад Аденауер“ се посочва още, че политическото говорене в българските медии се свежда до обсъждането на отделния политик, докато партиите и сериозните политически теми остават на заден план. В най-тиражните булевардни издания пък изобщо няма място за политика. А заради липсата на достатъчно средства повечето водещи издания нямат възможност да инвестират в сериозен журналистически продукт, да не говорим за разследваща журналистика. На този фон авторите на изследването от германската фондация и българските им партньори от фондация „Медийна демокрация“ правят извода, че в България има тенденция към унифициране на медийното отразяване.

  

  Какво ще помогне на печатните издания?

  В България се забелязва и още една тенденция, която възпрепятства появата на качествени журналистически продукти: концентрацията на медийната собственост. Факт е, че вместо медиите да стават по-независими се случва тъкмо обратното. В изследването се посочва още, че е в ход процес на обединение между две водещи вестникарски групи, а това може да доведе до възникването на медиен монопол, който ще увеличи допълнително зависимостите между политиката и медиите. Засега обаче липсва достоверна информация за това докъде е стигнал този план. Друг проблем, валиден не само за България, е липсата на каквато и да било прозрачност около собствеността на медиите.

  В заключение от „Конрад Аденауер“ посочват, че в днешно време особено по-младото поколение в градовете си набавя необходимата информация предимно по интернет, а там по-голямата част от журналистическите продукти са безплатни. Изтъква се също така, че вече и блоговете и социалните мрежи са в състояние да оказват влияние върху отделни политически решения, но въпреки всичко това онлайн-порталите не могат да заменят качествената журналистика в традиционните медии.

  Това, което може да помогне на българските печатни медии в тежката конкуренция с онлайн-изданията, е високото качество на журналистическия продукт и тематичното разнообразие, убедени са авторите на изследването на „Конрад Аденауер“.
  

• Спекулации около състава на кабинета Орешарски

  Дали като реални възможности или заради инерцията на познатите имена, български медии споменават категорично партийни лица за бъдещи министри в новия кабинет.

  Вече почти сигурният бъдещ министър-председател Пламен Орешарски изглежда е подложен на силен натиск от бъдещия носител на мандата за съставяне на правителство – БСП.

  Самият Орешарски продължава да твърди, че не е говорил още с никого, но има доста широк кръг хора, които ще покани. Ако някой му откаже, имал с кого да го замени.

  Дали като реални възможности или заради инерцията на отдавна познатите имена, вчера и днес много медии споменават категорично партийни лица за бъдещи министри.

  Ивайло Калфин, Ангел Найденов, Янаки Стоилов, Петър Кънев, Младен Червеняков, Димчо Михалевски, Атанас Мерджанов. Драгомир Стойнев, Светла Бъчварова, Явор Куюмджиев са все хора от висшето ръководство на БСП.

  Споменават се и имена на други, които, макар и обвързани със соцпартията, са уважавани като специалисти: финансистът „бюджетар“, зам.- министър в няколко правителства Кирил Ананиев, бившият председател на Комисията за финансов надзор (по време на тройната коалиция) Петър Чобанов, който е бил и шеф на Агенцията за икономически анализ, бившият депутат, министър и сегашна посланичка в Берн Меглена Плугчиева, лекарите д-р Таня Андреева, изп. директор на болница „Шейново“, и д-р Емил Райнов, някогашен шеф на НЗОК и зам.- министър.

  Откъм коалиционния партньор ДПС също се чуват имена на партийци: Камен Костадинов, Хасан Адемов…

  Всичко това обаче не изключва възможността Орешарски да предложи непознати имена които да изненадат и медиите, и обществото.

  Твърди се, че бъдещият премиер си имал два списъка – бял и черен. Единият е с хората, които иска да види в кабинета си, а другият – на тези, които за нищо не света не би търпял.

  Опитният финансист с дълъг стаж в Министерството на финансите, работил и за СДС, и за НДСВ, и за БСП-ДПС, не крие какви хора не би искал да вижда в екипа си – току-що завършили образованието си, без експертен потенциал, без управленски и жизнен опит. Но не иска и ярки партийци.

  Според уважаваната икономистка проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите, „Орешарски е един от най-добрите доценти в катедра „Финанси“ в УНСС и един от най-добрите по въпросите на финансовия инженеринг. По-добър не можеше да намери нито една от партиите в момента. Но нямам увереността че тези, които го издигат и другите, които би трябвало да го подкрепят, ще сторят това доброжелателно“.

  В няколко интервюта проф. Вучева припомни как неведнъж депутати са проваляли способни според нея хора, например и Филип Димитров, и Жан Виденов.

  Загадката с имената е свързана и с друг въпрос –

  дали новият премиер ще раздели сегашни мегаминистерства и ще настоява за нови агенции.

  Според „Труд“ ще има трима вицепремиери и задължително структурни промени на Министерския съвет.

  От сегашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма щяла да остане само икономиката с възможен министър Петър Кънев – собственик на голямата печатница „Демакс“ и член на Висшия съвет на БСП.

  Туризмът щял се обособи в агенция, а енергетиката – отделно министерство.

  От друга страна кандидатът за премиер в официални и неформални разговори давал да се разбере, че не смята да прави структурни промени в правителството, защото трябва максимално бързо да се започне работа.

  Много труден ще е въпросът с просветното министерство, защото от тази посока се очакват най-острите и гневни реакции срещу Орешарски. Едва ли над 40 000 български учители са забравили обидата, която той им нанесе със „седянката“ по време на най-голямата стачка в историята на България през 2007 г..

  Бившата заместник-министърка в това министерство по времето на тройната коалиция (2005-2009 г.) Ваня Добрева, сега депутат от БСП, изглежда е кандидат за поста там.

  Според „Дневник“ повечето депутати от БСП били неспокойни, защото „нищо не е ясно, докато ДПС не си каже думата“.

  Вчера всички забелязали колко дълго Делян Пеевски от ДПС престоял в кабинета на своя съпартиец, зам.-председателя на парламента Христо Бисеров, където влизали и излизали хора от левицата…

  Според „Стандарт“ било сигурно, че до Орешарски ще седне дамско трио.

  БСП предложили депутатката Светла Бъчварова за земеделието, колегата й от гражданската квота д-р Таня Андреева за здравеопазването, а Местан настоявал народната представителка Искра Михайлова да поеме екологията.

  Източник:   Vesti.bg

• Британски военен обезглавен посред бял ден в Лондон

  Британски военен е бил нападнат и обезглавен на лондонска улица от привърженици на „Ал Кайда“

  

  Британски военен загина, а двама бяха ранени при нападение с мачете в южната част на Лондон, последвано от полицейска намеса, предаде Би Би Си. Това се случва близо до казарма. Мъжът е ходел по улицата, когато е нападнат от други двама мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие, ножове и мачете, които го убили пред шокираните погледи на десетки минувачи, предаде Би Би Си. След това влачили тялото по улицата. Полицаи открили огън по нападателите, които са откарани в болница. Единия от тях е в критично състояние.

  Министър-председателят Дейвид Камерън определи нападението като „наистина шокиращо“.

  Според очевидци, убитият човек е бил брутално атакуван. Извършителите останаха на мястото на инцидента до пристигането на въоръжените части на полицията 20 минути по-късно. Те бяха простреляни и задържани от полицаите, след което бяха откарани в две различни болници, където им се оказва помощ в присъствието на въоръжена охрана.

  Нападателите са крещели „Аллах Акбар“, като са се опитали да заснемат убийството на видео.

  Премиерът Дейвид Камерън прекрати визитата си във Франция и се върна в Лондон, където се проведе заседание на комитета по извънредните ситуации COBRA.

  Инцидентът се случи посред бял ден на 400 метра от Кралската артилерийска казарма в квартал Уулуич в Югоизточен Лондон. COBRA се събира само при инциденти, които може да имат последици за националната сигурност.

  „Ужасяващото убийство в Лондон, при което мъж, най-вероятно военнослужещ от намиращата се наблизо казарма в Улуич, бе обезглавен от двама нападатели с мачете, носи отпечатъка на „Ал Кайда”. Все още няма официално потвърждение от органите на реда за точната природа на инцидента. Но на заснети видеокадри се вижда, как мъж с окървавени ръце и мачете заявява директно пред камерата: „Ние се кълнем в могъщия Аллах, че никога няма да спрем да се борим с вас”. От това става доста очевидно, какво всъщност се е случило, пише „Дейли Телеграф”.

  Последваха две нападения срещу джамии, при които бяха арестувани двама души, пише „Ивнинг стандарт”.

  43-годишен мъж е арестуван по подозрение в опит за палеж, след като е нахлул въоръжен с нож в джамия в Брейнтри, Есекс. Местният депутат Брукс Нюмарк съобщи: „Местната джамия в Брейнтри бе атакувана от мъж, въоръжен с ножове и запалително устройство. Нападателят е арестуван, никой не е ранен”.

  В същото време полицията в Кент бе извикана след съобщение, че са нанесени криминални щети на джамия в град Джилингам. Говорител на органите на реда уточни, че мъжът е арестуван по подозрение в расово мотивирано нападение.

  Поддръжници на крайнодясната партия „Английска лига за отбрана” се събраха до гарата в Уулуич и хвърляха бутилки по полицаите. Лидерът на партията Томи Робинсън, който бе сред групата от около 250 души, заяви: „Те отрязват главите на нашите войници. Това е Ислямът!”.

  Източник:  в. „Сега“

  http://youtu.be/MZzG_w1kyNg

• „Поглед отвън“ – разкази на „външни“ българи и чужденци за страната

  Излезе от печат книгата „Поглед отвън“, съдържаща погледите на българи, трайно установили се в чужбина, и на чужденци за страната. Представянето на книгата ще бъде на 30 май от 18 ч. в София (книжарница „Хеликон“, във фоайето на гранд-хотел „България“). Съставител на сборника е Николай Тома, издателството е „Факел“.
  

  .

  В книгата са събрани интервюта, репортажи и откъси от сценарии за документални филми, правени от съставителя с българи, установили се трайно в чужбина, и французи, съдействали за приемането на страната ни в Европейския съюз.

  В навечерието на двадесет и петата годишнина от падането на Берлинската стена сънародници от различни поколения и с различни професии споделят своите виждания, вълнения и въжделения за обществения и политическия живот в страните, в които живеят, и в България.

  Съставителят Николай Тома е завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1985 г. се установява във Франция. Автор, режисьор и продуцент на ТВ репортажи и документални филми излъчвани във Франция, Испания, Русия, Сингапур и Иран. Негови филми са селекционирани на фестивали на документално кино във Франция, Канада, Германия, Италия, Испания Швейцария и Гърция.

   

  Откъси от книгата:

  Албена Димитрова – писател, драматург (Франция)

  …Записах икономика в Сорбоната и всеки ден все повече се въодушевявах; представи си, една икономическа теория ползва универсален език, а търси решения за хора с различни езици! Любимо ми беше прилагането на теорията на вероятностите, за да създадеш модел, който да упътва хората как да се организират, за да живеят „ensemble“ и мирно. Казвам „ensemble“ на френски, тази дума я няма на български.

  …„Заедно“ е грешен термин. В българския език, за съжаление, тя се наложи, а думата ансамбъл остана само в музиката, в хоровото пеене най-вече, в художествената гимнастика, но в никоя друга област не откривам предоставена възможност за ансамблово движение. Интересно е да разберем защо. Защо, с времето, общуването на български език загубва нуждата да характеризира проекти и съжителства между хората като „ансамбъл“? Защо това понятие остава потребно само тогава, когато пеем съвместно или танцуваме?… Защо във всеки друг кръг на интереси ансамбъл се трансформира в „за-едно“? Тоест в определение за един, като един, безличен брой на хора в една група, която работи не съвместно, многогласово, многотялово, ами като едно тяло, един глас, една повеля, с невъзможност за полифония или асиметрия…

  …Затова в България днес ми се струва още по-важно хората да гласуват. Днес повече от всякога е важно не за кого ще гласуват, а колко са многобройни тези, които гласуват. Мечтата ми е хората да участват масово, да се ползват колкото се може по-много от това великолепно право, което си отвоюваха от толкова скоро, няма и четвърт век. Наблюдавам една много опасна носталгия към това, че нищо не се решава от всеки един, ами само от един и за един. Това опаснo изчезване от нашия език на думата „ансамбъл“, изместена от думата „заедно“, тоест като един и само за един, да сме единни… Не! Нали с тази единност построихме стени и избихме хора по лагерите. Нека възобновим ансамбъла, сдружеността, координацията на различието и на взаимодействието. Ръката с пет различни пръсти създаде човешката технология, как ли щеше човека да открие дори само кирката, ако и петте пръста бяха едни и същи, а не различни, но сплотени във взаимен процес…

  Надявам се на сплотеното демократично развитие на различията, а не на междуличностна битка, която действително отблъсква хората от гласуване. Иначе пак ще стане като в приказката за двете козлета на моста – и двете във водата, и хората без козе мляко. Слушайки програмите и аргументите на всички кандидати, много бих се радвала, ако анализите разглобяват на прости думи програмите в дълбокото им съдържание, а не ораторската мощ и имидж форма и ефект на едно голямо Аз, което ги представя. Не с конкуренция, тоест с обстрел за едното вакантно място, а с конструктивност: какво ще се прави на това място. И преди да се запозная с конкретните предложения и програми, първо бих търсила за себе си в каква посока, как искат те да се ориентира макро-политическият модел и ценностната система в България. Как се предвижда да бъде оставено мястото след края на мандата?…

   

  Атанас Чобанов – лингвист, научен работник (Франция)

  …Голямото Аз и парите са любими партньори на корупцията и бедността.

  С прости думи – днес пред България стои избор на това какво предпочитаме, връзкарство или компетентност. Днес българското общество е на този кръстопът на избор, да продължава да се задоволява с вертикално етажен модел на връзкарство и личностни контакти и протекции или да си даде труда да се развива с активна гражданска отговорност, съвест, съзнание и обществена взискателност.

  Протестиращите искаха и искат чудеса: намаляване на сметките, разбиване на монополите, възмездие за грабителите, работеща съдебна система, граждански контрол над управлението и ако може всичко да се реши сега и тук. Това може да се случи, но след няколко години къртовски труд. Тези промени могат да станат много по-бързо без свикване на тежката институция Велико народно събрание.

  Достатъчно е суверенът да задължи чрез референдум обикновеното Народно събрание да извърши конституционни промени.

  Има една изключително сериозна предпоставка за започване на чисто – лустрацията. Анализът на процесите, довели до уродливото разпределение и концентрация на собственост и ниското качество на живот в България е еднозначен: трябва забрана за служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност, както и за членове на висшата партийна номенклатура да заемат публични длъжности. Забрана за период от поне 20 години. Съпротивата на цялата политическа класа срещу лустрацията ще е истерична.

  Без ефективна лустрация промените ще бъдат много затормозени. Виждаме, че политическата класа се съпротивлява дори на малките промени, препоръчвани в европейските доклади като реорганизацията на ВСС в отделни колегии за прокурори и за съдии. Огромният проблем не е съда, а прокуратурата, това единоначалие там е по съветски военизиран модел. В Русия, впрочем, прокурорите още носят униформи. Трябва много сериозна реформа в прокуратурата: децентрализация и прочистване от корумпирани, прочистване от разни масони и от лобитата на властта. Имаме прекалено много прокурори, които вършат прекалено малко работа. В България при 7 милиона население има 1 600 прокурори и те внасят годишно в съда около 52 хиляди дела. В Холандия при 16 милиона население има 750 прокурори, които внасят 400 хиляди дела в съда. Ако теглим чертата излиза, че трябват 15 български прокурори, за да свършат работата на един холандски прокурор.

  Имаме и следствие, наследено от ДС, което директно трябва да се затвори. Сегашният главен прокурор е зависим и няма да предприеме никаква реформа, а и не е негова работа. Това е работата на законодателя…

   

  Евгени Томов – арт директор, художник (САЩ)

  …Не по свой избор прекарах първите месеци от емиграцията си в Канада в концентрирана среда от новодошли български емигранти: доста разнообразна колекция от типове хора с много различен коефициент на интелигентност и различни интереси, които, по ирония, само обстоятелствата бяха събрали. Бях заобиколен както от инженери, учители и творци, така също и от приличен брой криминални престъпници – явно това беше социалният профил на най-авантюристичната и амбициозна прослойка в България.

  Тогава си дадох сметка за първи път, сравнявайки нашенците с местните канадци, че преобладаващият тип българин там беше „тарикатът“, човек без особена интелектуална дълбочина и способности, полезни за обществото, но компенсирани със завидна доза арогантност и талант да се оправя във всяка житейска ситуация, обикновено с доста безочлива циничност и за сметка на другите. Споменавам го, защото, докато в Западния свят (а и не само там) този тип мироглед не е на особено уважение (да, мисля, че „тарикатлъкът“ е мироглед), в България той е на почит и е общоприета и толерирана норма на поведение. През 23-те години в емиграция посещавах България редовно и тъжното ми впечатление е, че ако и феноменът на „тариката“ да съществува в България открай време, напоследък се превръщаме в страна на „тарикати“, където те преуспяват, заемат ръководни длъжности, стават политици… Къде по-оптимистична би била реалност, в която това да се случва с хора с талант и професионални способности, а и с морални принципи. А България е пълна с талантливи и способни хора! Твърде много от тях са по света сега…

   

  Емил Трънкаров – инженер, собственик на фирма (Монреал, Канада)

  – Който управлява дадено общество, той налага и отношенията, и моралните ценности и също така това, което ще се приема за красиво и добро. Например, тук постоянно се правят изследвания за това, кои са първите десет най-престижни професии. И инженерите са винаги в челната тройка. Дори понякога излизат на първо място, независимо че те не са най-високо платени. Никога досега не съм видял в Канада да е излязло, че обществото счита бизнесмените за номер едно. Или ще са инженери, или лекари, или нещо от този род, общо взето, професионалисти. Имах приятелка канадка, която се гордееше, че съм инженер – това е върхът, едно от най-добрите неща, което може да се случи на едно момиче – да има приятел инженер. Нека да си представим това в България. Коя жена ще се радва, че излиза с инженер? Тя ще се радва, ако излиза с „бизнесмен“ – мутра.

  Един американски президент е казал: „Големите мозъци говорят за идеи, средните – за събития, а малките – за хора.“ За хора и за събития вече не трябва да се говори. Ние сме длъжни да говорим само за идеи. В България парламентът, както и медиите, са някакво клюкарско събрание, какво направил тоя, какво направил оня, и какво не бил направил… Чакай бе човек, каква ти е идеята на тебе? Ако ще говорим за следващите 25 години на България, идеята е много проста. Всеки един от нас е отговорен за себе си и е отговорен за останалите. Ако не разберем това, свършено е с България. Ако този, който е начело на властта, го разбере, нещата ще се оправят. Ако разбере, че от него зависи авторитетът на страната – да има сигурност, да няма корупция и повсеместни кражби – тогава и чужденците ще дойдат в България. И като дойдат ще донесат със себе си не само пари, но и идеите, и знанията си. България може да стане райска градина за 20 години, ако сигурността в страната стане основен приоритет за управляващите. Няма нужда да й пожелавам нищо друго.

  Днес в България всеки смята, че трябва да краде, а не да създава. За какво да създава, като някой ще му го открадне. Там всеки иска да краде. И да забогатява бързо. Не че няма и изключения, но това е масовата психика. При това положение, естествено, че никой няма доверие на никого. Печеливши са само рушветчийството и мафиотската търговия на всички нива. Знае се кои са мафиотските банки, коя принадлежи на тимаджиите. Знае се коя банка коя партия финансира, кой политик. И какво от това?

  Миналата година се срещнах с един човек, който се оказа, че бил приятел на Андрей Луканов. Бил е 10 години по време на комунизма, а и след това, търговски представител на България в Ню Йорк. И днес с мъка разказва за тогава: „Партията, начело с Андрей Луканов, си имаше две схеми за действие – едната беше политическа, другата икономическа. По политическата схема трябваше да се създадат СДС и ДПС, за да се изгради представа, че има демокрация. В същото време се завладяваше икономиката. Имаше различни схеми и механизми с две групи подставени лица. Едните бяха спортисти, за които се считаше, че са много дисциплинирани и не толкова умни, а другите – нисши чинове от службите. Оттам се появиха разните тимаджии, които после започнаха да изтребват самите тези, които ги бяха създали и им бяха дали парите. Днеска е никой – утре е милионер! Казват му: иди да вземеш едни 10 милиона, там те чакат в еди-коя си банка. Купуваш онова предприятие и ставаш негов собственик. Той отива, прави всичко това и оттам нататък започва да действа под тяхна диктовка. Наема 5–6 души с дебели вратове да го охраняват и постепенно започва да се чувства силен. Прави комбина с други двама-трима и след това се отървава от тези, които са му нареждали какво да прави.“ Това е днес България и целият народ го знае.

   

  Живко – скулптор (Франция)

  – Едно от нещата бе типичното пренебрежение на българите към качествата на останалите, към възможностите на другите. Липсата на респект и уважение. От една страна – едно подценяване на човека, на другия; и от друга страна – преувеличаване на качествата на някои хора по чисто меркантилни подбуди.

  Помня след това, като започнах да следвам в Прага, какво беше отношението на тъй наречените „културни аташета“ в посолството – арогантно и пренебрежително. Подмяната на ценностите, заедно с подмяната на хората, подмяната на кадърните и прогресивно мислещите със свои послушни хора без никакъв интелектуален потенциал е убийствена за прогреса на нацията. Тази подмяна отприщва негативната енергия и изтласква на преден план хора, чиито лични интереси по никакъв начин не съвпадат с обществените.

  – Защо, въпреки големия успех на твоите изложби по света, все още не си правил изложба в България?

  – Направих първата стъпка. Прецених, че ще е добре и там да се направи една изложба, установих контакти със съответните институции. Срещнах се с ръководството на Музея на модерното изкуство в София. Беше зимно време, много студено, всички бяха с пуловери, неотоплено. Моето предложение беше да се направи изложба с монументални скулптури пред самия музей и около катедралата „Св. Александър Невски“. И както беше всичко договорено, след два месеца ми се обадиха да ми кажат, че освен че ще трябва да плащам на музея за това, че ще бъдат изложени мои скулптури ще трябва да плащам наем и за пространството пред катедралата. Не че не можех да платя тези пари, не бяха толкова много, но самият жест, самото отношение беше обидно. На кого трябваше да обясня, че в нормалните страни не плащам нищо за изложбите, че организаторите поемат всички разходи по преместването на скулптурите и транспорта, не само на мен, а по принцип. Когато направих изложба в Кан, например, месец и половина ми се плащаше хотел и всички останали разходи. Въпреки че обаждането много ме възмути, се свързах с личен приятел на културния министър, защото исках да направя жест и да имам изложба в България. Не искам да проявявам негативно отношение и да критикувам моя колега, министър на културата, но след срещата с тези хора в министерството разбрах, че не си струва усилията и няма смисъл от това начинание…

   

  Йордан Табаков – инженер, собственик на фирма (Франция)

  …В България има специалисти, които могат да създадат един български Ейпъл например. Но за това трябват и някои други фактори. Хубаво е да имаш идеи, още по–хубаво е да има кой да ги финансира. Hewlett Packard може да са почнали в гараж, но в един момент са намерили пари, за да развият дейността си. Трябва да се създаде цялата инфраструктура с фондове, с възможности за инвестиции, за да могат хората, които имат добри идеи и проекти да не мислят само за това как да вържат двата края, а да се съсредоточат върху работата над проектите си. В САЩ системата на т.н. Business Angels е в сърцето на този подход.

  В Европа голяма роля играе държавното финансиране, най-вече чрез данъчни облекчения. Интересно е да се отбележи, че европейските фондове не са направени с единствената цел фиктивни български крави и овце да се превръщат в мерцедеси. Те имат за цел да насърчават новостите и научната дейност. Дали много български фирми са се възползвали от тези възможности? Между България и Франция разликата е и в това какво държавата слага на масата. Във Франция има различни данъчни облекчения и различни субсидии, които се дават с цел да се създадат конкурентноспособни фирми и нови работни места.

  По същият начин ролята на българската държава може да бъде голяма. Тя може да създаде условия за възникване на нови фирми, с огромен потенциал в областта на новите технологии.

  Много хора мислят, че е достатъчно да печелят много пари, да имат хубава кола, да ходят на екскурзии… В живота има и много други неща. Аз имам свое виждане за емиграцията, за социалната сфера, за данъчното облагане. Например съм за прогресивен данък. За образованието – да остане държавно, достъпно за всички, а не шепа хора от елита да могат да плащат скъпото образование на децата си в частни училища, а други да мръзнат в занемарени порутени сгради със счупени прозорци.

  Най-важното сега е България да се отвори като общество, да има амбициозно мислене за това, което може и трябва да бъде страната УТРЕ! Това няма да стане само със строеж на магистрали и рязане на ленти, а с искрена загриженост и цялостна програма за това как ще се отглеждат и как ще живеят и работят нашите деца в България…

   

  Николай Левков – журналист, Радио Франс Интернасионал

  – Кои са най-спешните реформи, които трябва да се направят според теб?

  – Реформиране на синдикатите и на медиите. Виждаш синдикатите във Франция – каквото и правителство да е на власт, ляво или дясно, те имат своята трибуна и социална линия. Синдикалистите трябва да са преди всичко доказани професионалисти, хора с чиста съвест, непродажни и неподкупни, с доказана почтеност. Журналистите в медиите – също. Днешното състояние на общественитe медии изцяло олицетворява състоянието в страната.

  Свободни, силни, истински демократични обществени телевизии и печатни издания може да има (и има) само в свободни, силни и демократични общества. Свободна професионална конкуренция може да съществува само там, където и лидерите и изпълнителите са подбрани с прозрачни открити конкурси, според техните професионални и морални качества.

  Знае се, че днес в европейска България, все още много медии са свързани с капитали, незаконно натрупани през прехода. Идват западни капитали, заради печалба, разбира се, не от любов към България. Въздействието на медиите върху масата объркани непросветени хора по време на избори многократно е проверявано и властващите са наясно, че оставането им във властта зависи преди всичко от медийната им изява и подкрепа. И затова не се жалят нито пари, нито се подбират средства. Как гражданското общество да получи трибуна, ако медиите манипулират цялото общество? Как може да се говори и претендира за демокрация, ако няма независима журналистика? Във Франция самото правителство подпомага и различни опозиционни вестници: да има различни гласове! Например „Юманите“. Да има дебати, полезно е. Ще цитирам по памет: „Бих дал и живота си, за да можете вие, чието мнение не споделям ни най-малко, да можете да го изкажете“.

   

  Пиер Консини – „Един български гражданин“

  – Да, България очарова! Малко позната за французите, поради причини, които историята обяснява, тя е една от малкото европейски страни-членки на Организацията на франкофонията.

  Тук, както и навсякъде другаде, периодите на преход са трудни моменти в историята на един народ. България не е завършила този преход: тя още е подвластна на разделението, на битките и вълненията, които историята ѝ е налагала. Да се премине от режим на подчинение към режим на пълна свобода, от една стриктно дирижирана икономика към икономика на инициативата, конкуренцията и свободата, от тоталитарен политически ред към организирана демокрация – колко етапа е трябвало да бъдат преминати. Как да не се възхищаваме от това, че за по-малко от две десетилетия България е успяла в основното?

  И ако понякога в българското общество се долавят негативи, в които се примесват корупция, несправедливост и социални брожения, гражданските и съдебните власти, под натиска на самото население са направили своя първостепенна задача изкореняването на тези явления. Да се изгради една правова държава и да я направиш напълно уважавана трябва време. Но България показва на тези, които внимателно се вглеждат в нея и нещо повече от поредица неблагополучия и постижения. Земя на кръстопът, България е днес преди всичко Земя на поезия и мир. Тя е такава със своето отваряне към света и с духа на толерантност към всички етнически и религиозни общности, които са част и от индивидуалното поведение, и от политическите институции.

  Тя е такава с красотата на пейзажа си и на градовете си. Само споменаването на прекрасни места от нейната територия са достатъчни да задвижат въображението и спомена: Велико Търново, Пловдив, Казанлък, Копривщица, Несебър, Созопол, Стара Загора, самата София. Тя е такава с интензивния живот, близка и непосредствена, каквито са за българите музиката и танцът.

  Тя е такава и заради присъствието, страстно увековечавано, на нейните големи писатели и велики поети.

  Тя е такава заради голямото си и богато наследство, духовно и интелектуално. Кой може да забрави, че кирилицата е родена на българска земя от трудовете на Кирил и Методий, и е завладяла една голяма част от източните земи на нашата Европа? Какво по-вълнуващо, по-благородно, по- богато и дълголетно от развитието на православните манастири и църкви в Рила и Бачково, Бояна и Троян? Какво по-действено и светло от тези прекрасни университети във всеки от големите ѝ градове?

  Как да не си представим , че утре възстановена България ще внесе в нашата Европа своя дан от напредък и величие? Големият поет Христо Ботев вече е казал за своята страна: „Днешна България… не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“.

   

  Пламен Боков – лекар, научен работник (Франция)

  – Българите са в опасност – поради липса на адекватни грижи – повече от които и да са хора другаде в Европа.

  Здравната система е действителното мерило за жизнения стандарт и развитието на едно общество. Мярката за качествен живот не са хотелите по брега на Черно море или луксозните вили на българските олигарси. Хубаво е да има магистрали, за да може по-лесно да се стигне до където и да е, в това число – и до болницата; но ако тази болница няма доктори, няма средства за работа и достъп до лекарства и нови технологии, въздействието върху живота на хората на всякакви други придобивки далече няма да бъде толкова значително, колкото се афишира.

  Не знам защо е така в България. Това, което за мен е естествено и нормално, е на пръв поглед неразбираемо и немислимо в България. Има проблем: преди всичко – с образованието и ценностната система на онези, които управляват държавата. От десетилетия. Нямам достатъчно опит в много сфери – а те са свързани една с друга – икономика, политика и т.н. – но мога да говоря конкретно за медицината.

  И образованието! И – като всяко човешко същество – за нуждата от висока ценностна система. Нямам решения. Но усещам, знам, че страната ми има нужда от дълбоки промени, че тихият глас на промяната отпреди 20 години не можа да ги извика.

  – Често говориш за образованието, то ти е май идея фикс.

  – Да. Без образование сме загубени. Преди време българското образование се ползваше с авторитет и в чужбина, сега и у нас не го ценим. Но и то самото не е същото, в упадък е, като всичко, което е с духовна стойност, истински ценното. Професията на учителя от уважавана се срина до… не знам, най- малкото незначителна. Като прибавим и мизерното заплащане… Дали в бъдеще изобщо ще се намери някой, който би искал да стане учител? Или учен, изследовател – при българските условия?

   

  Рашо Кацаров – стоматолог (Германия)

  – Тук установих, че понятието „носталгия“ не е измислено. И също така установих, че най-добрия начин да ти мине носталгията, е да отидеш в България – на третия ден вече искаш да се прибереш. Но не заради това, че София не е вече онзи град, в който съм израсъл, обикалял и го знаех почти като таксиметров шофьор, не и заради някои неудобства, от които сме отвикнали. Хората, и то онези, с които навремето бяхме приятели, вече са станали съвсем други. Един или двама от тях да са ме попитали досега как живея в Германия, всички други непрекъснато се оплакват колко са зле и какви проблеми имат. В началото задавах някакви въпроси, дали не може това или онова по друг начин и веднага бях нападан с обвинението, че на нас тук, на Запад, ни е много лесно и много обичаме да даваме акъл. Та от години вече не питам и не давам мнение по каквито и да е било въпроси. Но ако все пак някой ме попита как живея в Германия, отговорът ми е:  все пак, много по-спокойно!

  Питаш защо България е най-бедна и корумпирана. Това, което ще споделя, е моето лично мнение. Просто комунистите не трябва да се подценяват. Те (или поне тези, стоящи най-горе) са знаели, че няма да продължат да царуват вечно и са се били подготвили за промяната. Спомняш си как се отваряха банки от днес за утре с милионен капитал, като никой не питаше откъде са му дошли тези пари на така наречения банкер. Бяха вкарани подводници навсякъде (за така наречените емигранти като Ценко Барев, Анастасия Мозер…, списъкът може да се продължи почти до безкрай, да не говорим).

  Само в най-началото се бяха изпокрили в миши дупки, мислеха, че ще им се случи същото, което те бяха извършили непосредствено след 9 септември. Но не – „нашите“ обявиха публично, че вече има демокрация и няма да ги бесим. Но все си мисля, че ако бяха „обесени“ някои, тогава кой знае нещата как биха се развили. Но те видяха, че нищо няма да им се случи и започнаха да изпълзяват от дупките. И оттук-нататък нещата можеха да тръгнат в две посоки: или да се борим срещу „новите“ капиталисти, или да се нагодим и да им играем по свирката. Явно нещата тръгнаха в посока „свирката“…

  Мисля си, че през всичките тези години (да не кажа векове) е вършен геноцид над онези, които биха тръгнали (или са тръгвали) да се борят – или са били избивани, или са изчезвали в чужбина, и то във възраст, когато не са оставяли потомство. И ето защо днес май масата от българите са потомци на другите, които по онова време кротко са си пиели ракията и са гледали да не си развалят спокойствието. И не случайно стана популярен, като характеристика на българина, оня лаф (отнасящ се ужким само за шопите): не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле! И този род хора, според мен, са най-склонни и към корупция, не е нужно много да се потиш, а може да излезе и далавера някаква. Май започнахме да се доближаваме до манталитета на циганите…

   

  Симеон Сакс-Кобург-Гота – „Съдбата да бъдеш цар“

  – Аз съм вече на известна възраст и едва ли ще мога да видя това, но си мисля за едно друго предизвикателство към нашето общество, към самите нас – да бъдем добре подготвени, да бъдем на висота след десет години, когато ще дойде редът на България да председателства в Европейския съюз за шест месеца.

   

  Франсоа Фризон Рош – доктор по политическите науки (Франция)

  …Все пак именно по време на неговото правителство България беше приета в НАТО и в Европейския съюз. По време на неговото управление чуждестранните инвестиции достигнаха своя пик и икономическият растеж бе най-висок, а безработицата значително намаля. Макар и някои да подлагат на съмнение успешната политика на неговото правителство, едно нещо е сигурно: ако тя се беше провалила, той щеше да е единственият отговорен. Във взаимоотношенията между Симеон и бившите комунисти човек би могъл да се учуди, че той дори не се опита например да наложи известно равновесие в медиите. При идването му на власт той не е истински политик. И това е видно. Той пренебрегва едно от основните оръжия в политиката – комуникацията, в най-широк смисъл, въздействието върху общественото мнение. Вярва, че българските медии са свободни и независими, а това не е така. Той действа като цар, а всъщност е само премиер. Тази грешка ще му струва скъпо, тъй като през четирите години на мандата му медиите не спират да критикуват него и политиката му. Не се отразяваха успехите на управлението му, доколкото ги имаше, а вниманието на аудиторията се насочваше към „ахилесовата му пета“ – реституцията на имотите на царското семейство, насилствено отнети от „народната“ власт. Естеството на обвиненията е без значение, както и злонамерените инсинуации, на които станахме свидетели. Не е в това въпросът, а в другото: защо се фиксираха само върху неговите имоти? Защо вниманието се насочваше единствено върху тях, а се премълчаваха чудовищните придобивки на хранениците на партийните централи? От отношенията му с медиите – по-точно от липсата на такива отношения от негова страна – се вижда, че той не познаваше размерите, до които беше стигнала деградацията на манталитета след 45 години комунизъм. Падна в клопката, медиите го бяха поставили в позицията на обвиняем. „В крайна сметка той се върна само за да си вземе имотите“ – ето какво звучеше и се пишеше всеки ден в българските медии. Човекът и политиката му бяха очерняни, за да бъде държан в политическа зависимост от общественото мнение.

  В същото време никой в медиите не си задаваше въпроса защо разни индивиди от бившите тайни служби станаха най-богатите хора в България. Защо никой не попита откъде идва богатството на Божков, Найденов, Златев… Списъкът далеч не е изчерпателен. Как натрупаха за няколко години преход такива колосални богатства? Очевидно е, че това беше огромна манипулация на българското обществено мнение. След години, когато всички се запознаят добре с нея и я проумеят, тя ще влезе в учебниците по журналистика. Симеон ІІ послужи за изкупителна жертва и постави сам себе си в позиция на зависимост към хищнически настроения елит и съмнителни икономически интереси…

   

  Тодор Живков „Червеният цар“*

  Париж, 1989.

  „Берлинската стена падна“, „Комунизмът си отива“ – гърмяха всички печатни медии, телевизиите непрекъснато излъчваха документални кадри от събитията в Източна Европа.

  Повечето от нас, живеещите от години извън родината, новината завари неподготвени. Умилявахме се до сълзи пред събитията в България. „45 години стигат!“, „Времето е наше!“ – ликуваха масите. Нямахме търпение да видим тази България „на живо“…

  През следващата година (1990) снимах няколко пъти в България с различни продукции. Снимахме най-вече онова, което би провокирало любопитството на преситения френски телевизионен зрител: парапсихолози, бялото братство, Ванга, „бяла магия“, врачки и баяния…

  Но и Града на истината. С „Омния видео“ направихме репортаж за проблемите на едно семейство, в което родителите бяха „червени“, а децата им „сини“. Успяхме да вземем и интервю с президента Желю Желев за условията и възможностите за едно бъдещо приобщаване на България към Европейската икономическа общност. Малко преди да се върнем във Франция, се срещнах с мой познат, който ме беше впечатлил при предишни снимки с неординерната си енергичност.

  – Искаш ли да вземете интервю и от Тодор Живков? – попита той най- неочаквано.

  Пред нашата камера Живков споделя въодушевено своите настоящи виждания и концепции:

  – Социализъмът, това е посткапитализъм и може да се развие на висшия стадий на капиталистическото общество. Не може да се прескачат етапи. Това е голяма грешка. Ето това е новото – било то в теоретичен или в практичен план. Тази фундаментална грешка се допусна по времето на Октомврийската революция и особено се задълбочи по времето на Сталин. И ние станахме жертва на тази утопия. Следователно, нито в нашата страна, нито в Съветския съюз, както в другите социалистически страни, да не говорим за развиващите се страни – не е възможно да се развива социалистическа доктрина. Защото нямаше адекватни условия в базата и надстройката за такава промяна.

  Да се върнем към архивите от 1986 г., 13-ия конгрес.

  Тодор Живков:

  „Ние идваме от Съветския съюз ентусиазирани, с още по-голяма решимост да продължим линията за по-нататъшното изграждане на социалистическото общество в България. Да извършим на дело историческия прелом, с който сме се заели – да изведем България в челните редици на човешкия прогрес“. (Бурни ръкопляскания).

  – Ние сме сега свидетели на ново историческо съдържание в развитите западни страни. В това се състои главното – в ново историческо съдържание. Ако Маркс и Енгелс бяха живи, те щяха да кажат: ето, при вас, на Запад, е комунизъм, тука се създава комунизъм, от тука ще излезе комунизъма. Мен ми се струва, че и Ленин щеше да каже същото. А не от базата, която имаме ние … да не говорим за Съветския съюз – не знам дали сте ходили там, да видите какво е…

   

  Тончо Карабулков – писател, журналист (Франция)

  …През 2005 г. Тончо Карабулков посещава България, съпровожда го испанецът Еузебио Серано, съпруг на едната от дъщерите му. Той записва и заснема всички срещи и разговори, които стават основа по-късно на документалния филм „Справка“. Пристигането на чужденец с камера в България респектира служителите и ускорено задейства бюрократичната машина, с която при предишните идвания Тончо Карабулков се е сблъсквал не веднъж.

  В кабинета на Димитър Иванов:

  „– Аз съм работил 15 години в Държавна сигурност и през цялото време съм работил само в едно подразделение, изминавайки пътя от най-младшия служител до ръководител на това подразделение. Това е така нареченият Шести отдел към Шесто управление на Държавна сигурност, което се занимаваше с проблеми на висшия управленски апарат. В момента се занимавам основно с две неща: издател съм на вестници – това е едното направление на моята дейност, издаваме и книги, разбира се – най-различни, български и руски, главно. Ние сме издатели на президентите Елцин и Путин за България. На московския кмет Лужков. Издали сме около 40-50 заглавия на такива водещи руски политици и държавници от новия период.

  Сега… въпросът с досиетата е… от една страна е един от най-спорните въпроси в последните 15 години за българското общество. А от друга страна е един от най-неясните въпроси за обществото. Само че, по мое мнение, като професионалист, в България беше обърнат принципа на разсъждение по отношение на досиетата. Значи, Вие сте г-н Карабулков, който сте в продължение на 40 години наблюдаван от органите на Държавна сигурност. Вие считате, че благодарение на това, на Вас Ви е отнета възможността да посещавате България, да се виждате с близките си, да живеете в Родината си. Тоест, Вие сте понесли определени щети, морални, а вероятно и материални – имуществени, финансови и т.н. Тогава, Вие имате право да отидете да си поискате досието. И това би било правилно. И когато се открие вина, би трябвало да се търси и отговорност. Но да се говори принципно в цялост, че трябва всички досиета да се разкрият, и че трябва всички служители на Специалните служби да бъдат лустрирани, да бъдат извадени от активния живот, според мен това е крайно неправилно. Това повтаря онзи принцип, срещу който хора като Вас, се противопоставят. На мястото на едни хора, които са отлъчени от обществото, извадени от обществото, сега се поставят други хора … Тогава какъв беше смисълът на демокрацията?!“

  Българските управници след 1990 г. носят историческа вина за днешното трагично положение в страната. Те трябваше да проявят много по-голяма смелост и чувство за отговорност. Вместо да разиграват години наред фарсовия процес срещу политическия клоун Тодор Живков, вместо да твърдят най-сериозно, че – видите ли – съдебната власт у нас днес е независима от политическата, както най-сериозно се опитваше да ни убеди един от първите политически фактори на новата власт в 1992 г., трябваше да сложат веднага твърда ръка. Те трябваше да сложат веднага твърда ръка върху всички криминални престъпници. Още при първата им проява. И да ги пратят там, където им е мястото. Тогава и другите, които биха имали техните мераци, щяха да си помислят сериозно преди да тръгнат по техния път.

  А какво се получи? Основно загниване на цялата система – политическа, съдебна, полиция, висши институции. Корупция от горе до долу. Живот ден за ден. И отвратени от съществуващата действителност и от мизерията, младите избягаха от страната. Отидоха да слугуват на другите, в други страни. С надеждата, че там ще изкарат някой лев повече.

  – Значи всичко е безнадеждно загубено?

  – Не е. България не трябва да загине. Историята е пълна с мъртви народи. България трябва да живее. И може да живее. Но само ако българите си дадат сметка, че не трябва да изпускат и последния влак. И не с дребно шмекеруване, не със заставане зад гърба на другия. А като излязат смело и гласуват на следващите избори. Без да се оправдават, че било без полза. Има полза!

  Режимът при демокрацията зависи от всеки избирател. Българите имат днес това право. Те трябва да го упражнят. И да изберат онези, които считат за най-достойни и най-годни да редят държавните съдбини през следващите години.

   

  Юлия Кръстева – писател, психоаналитик, лингвист (Франция)

  И накрая – десетте принципа на хуманизма, „скицирани“ от Юлия Кръстева:

  1. Хуманизмът на XXI век не е теоморфизъм.Човекът с главно „Ч“ не съществува. Нито висши „стойност“ или „завършек“, никакво приземяване на божественото от най-високите постижения на някои хора, които наричаме „гении“ от Ренесанса насам. След Холокоста и Гулаг хуманизмът има задължението да напомня на хората, че ако се възприемаме като единствени законодатели, само чрез непрекъснатото преразглеждане на нашето лично, историческо и обществено положение ние ще можем да вземаме решения за обществото и историята. Днес, далеч от деглобализирането, една нова световна уредба трябва да бъде изобретена, за да регулира и управлява глобализираните финанси и икономика и да създаде в крайна сметка едно универсално етично и солидарно световно управление.

  2. Процес на непрекъсната пренаправа, хуманизмът се развива само чрез прекъсвания, които са иновациите (библейският термин hiddouch означава откриване-иновация-обновяване; enkainosis и anakainosis; novatio и renovatio). Да познаваш интимно гръцко-еврейско-християнското наследство а го подлагаш на задълбочен преглед, да се надхвърли (Ницше) традицията: няма друг начин да се победи невежеството и цензурата, като се улесни по този начин съжителството на културни памети, изградени в историята.

  3. Рожба на европейската култура, хуманизмът е среща на културните различия, опосредствана от глобализацията и цифровизацията. Хуманизмът уважава, превежда и дава нови стойности на вариантите на нуждата от вяра и на желанията за знание, които са универсални за всички цивилизации.

  4. Хуманисти, „ние не сме ангели, имаме тяло“. Света Тереза от Авила се изразява по този начин през XVII век, откривайки по този начин епохата на барока, който не е Контра-реформа, а барокова Революция в началото на епохата на Просвещението.Но свободната воля е желание до смърт. И трябваше да се изчака психоанализата, за да се съберат в единен и краен регламент на изказа тази свобода на желанията, която хуманизмът не цензурира и не ласкае, а предлага да поясни, да придружи и възвиси.

  5. Хуманизмът е феминизъм. Освобождаването на желанията трябваше да доведе до еманципацията на жените. След философите на Просвещението, които й проправиха път, жените от Френската революция я изискаха с Тероан дьо Мерикур, Олимп дьо Гуж, та чак до Флора Тристан, Луиз Мишел и Симон дьо Бовоар, придружавани в борбата от английските суфражетки, да не пропуснем и китайките от Буржазната революция от 4 май 1919 г. Битките за икономическо, юридическо и политическо равенство изискват един нов размисъл за избора и отговорността на майчинството.

  Семейното социалното осигуряване е все още единствената цивилизована привилегия за майчинството, която не подлежи на коментар. Личната връзка между детето и майката, този пръв друг, зора на любовта и хоминизацията, тази връзка, в която биологичното възпроизвеждане се превръща в смисъл, различие и слово, е едно обвързване. Различно от религиозността като функция на бащинството, майчинското обвързване допълва и участва изцяло в хуманистичната етика.

  6. Хуманисти, чрез споделяемата индивидуалност и вътрешният опит можем да победим тази нова баналност на злото, която е случващото се автоматизиране на човешкия вид. Защото сме същества говорещи, пишещи, рисуващи, чертаещи, правещи музика, играещи, свирещи, смятащи, представящи си, мислещи, ние не сме осъдени да се превърнем в „елементи на езика“ в ускорената хиперсвързаност. Безкрайността на способностите да си представяме са нашите хабитат, дълбочина и отдаденост, нашата свобода.

  7. Но Вавилонията на езиците генерира също хаос и безредие, които хуманизмът никога не ще регулира единствено с внимателното вслушване в езика на другите.Дошъл е моментът да се преразгледат вечните морални кодекси,без да ги отслабваме, за да поставим проблемите, обновяващи ги спрямо новите особености.Далеч от това да чистим архаизми, забраните и лимитите са предпазни мерки, които не можем да игнорираме, без да премахнем паметта, изграждаща пакта между човеците и планетата, планетите. Историята не е минало: Библията, Евангелията, Коранът, Ригведа, Тао ни преследват с това. Утопия е да се създават нови колективни митове, не е достатъчно също и да се интерпретират старите. Идва ни да ги пренапишем, преосмислим, преживеем: на езиците на модерното.

  8. Няма вече Вселена, научното изследване открива и не престава да проучва Мултивселената. Множество от култури, религии, вкусове и произведения. Множество от космически пространства, материи и енергии съжителстват с вакуума.Не се страхувайте да бъдете смъртни. Способен да мисли за Мултивселената, хуманизмът е изправен пред една епохална задача: да впише смъртността в мултивселената на живото и на космоса.

  9. Кой ще може това? – Хуманизмът! Любовната грижа (cura) за другия, екологичната загриженост за земята, образованието на младите, грижата за болните, за инвалидите, за остаряващите, за зависещите не спират нито напредъка на науката, нито бума на виртуалните пари. Хуманизмът няма да бъде регулатор на либерализма, когото лесно да трансформира без апокалиптични сътресения, нито пък едно пеещо утре. Отделяйки време, създавайки една нова близост и елементарна солидарност, хуманизмът ще придружи антропологичната революция, анонсирана вече от еманципиращата жените биология, без нехайството на техниката и финансите и невъзможността на пирамидалния модел на демокрацията да канализират иновациите.

  10. Човекът не прави историята, историята – това сме ние. За първи път HomoSapiens е способен да разруши земята и себе си в името на своите религии, вярвания и идеологии. За първи път също мъжете и жените са способни да преоценят при пълна прозрачност съзидателната религиозност на човешкото. Срещата на нашите различия в Асизи е свидетелство за това, че хипотезата за разрухата не е единствената възможна хипотеза. Никой не знае какви хора ще ни наследят, нас, които сме ангажирани в това антропологично и космическо безпрецедентно надхвърляне. Нито догмата на провидението, нито играта на духа, пренаправата на хуманизма е залог за бъдещето.

  Ерата на съмнението вече не е достатъчна. Пред изострените кризи и заплахи, ето че дойде ерата на залога. Да се осмелим да говорим за непрекъснатото обновление на способностите на мъжете и жените заедно да вярват и знаят. За да може, вътре в мултивселената, обградена от вакуума, човечеството да продължи още дълго своята съзидателна съдба.

   Източник:  Биволъ

• Учителите в шок от кандидатурата на Орешарски, обидил ги със „седянката“

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и българските учители са в шок и безкрайно разочаровани от визирания за кандидат-премиер във възможното бъдещо правителство Пламен Орешарски.

  Това се казва в писмо до лидера на червените Сергей Станишев, изпратено от просветния синдикат, съобщава Marica.bg, цитиран от БЛИЦ.

  В него се припомня 44-дневната учителска стачка от 2007 година.

  „За българските учители и интелигенция все още тегнат обидните и нагли квалификации на тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски и култовата му реплика „Да разваляме седянката“. Действията му бяха подигравка с достойнството и конституционните права на българските учители“, се казва от отвореното писмо.

  С реформата по идея на Орешарски били закрити 461 училища и 100 детски градини, което довело до обезлюдяване на много населени места.

  Учителите призовават Станишев да преосмисли кандидатурата си, а дотогава да помоли Орешарски да се извини публично на педагозите и да им поиска прошка. В противен случай събитията от 2007 година щели да висят като дамоклев меч над главата на кандидат-премиера.

  Източник:  Аctualno.com

• Голямата шистова илюзия

  Ако се вярва на заглавията в някои американски медии, прогнозиращи скок на американската икономика, породен от т.нар. „шистова революция“, САЩ скоро ще бъдат буквално залети от природен газ и петрол.

  .

  Димчо Петракиев,  Geopolitica.eu
  

  Илюстрации и акценти:  Lubamanolova.info

  В доклада си, озаглавен „Глобални енергийни перспективи 2012“, Международната агенция по енергетика (МАЕ) твърди, че през 2017 г. САЩ ще изместят Саудитска Арабия от първото място в света по добив на енергоносители и ще постигнат толкова мечтаната „енергийна независимост“. Според МАЕ, планираното увеличаване на производството на въглеводороди от 84 млн. барела в денонощие, през 2011 г., до 97 млн., през 2035 г. ще се осъществи „почти изцяло за сметка на втечнения природен газ и нетрадиционните източници“ (т.е. най-вече за сметка на шистовия газ и петрол), докато добивът на традиционните енергоносители ще започне да пада още през 2013.

  Добити с помощта на т.нар. „хидравлично разбиване“ на пластовете (вкарване на смес от вода, пясък и химикали под налягане с цел да бъдат раздробени скалните породи и освободен съдържащият се в тях газ) и благодарение на технологиите на хоризонталното сондиране (което дава повече време за обработката на геологичните слоеве), тези ресурси могат да се използват само за сметка на сериозното замърсяване на околната среда.

  Радиоактивните отпадъци от шистовите разработки

  В тази връзка ще цитирам само един, достатъчно скандален скорошен случай, когато камион на компанията MAX Environmental Technologies, разработваща шистовите находища Марселъс, не можа да предаде превозваните от него отпадъчни материали от сондажите, тъй като се оказа, че те са силно радиоактивни и съдържат десетократно повече от допустимото количество радий-226. В резултат, на компанията се наложи да иска специално разрешение от правителството на САЩ за депонирането на тези силно радиоактивни отпадъци.

  Въпросните отпадъци от шистовото находище Марселъс са излъчвали 96 микрорема на час (1 рем е дозата на погълнато лъчение, предизвикващо същото биологично действие, което се предизвиква от рентгенови или гама-лъчи с доза 1 рентген – б.р.), при положение, че обикновените американски площадки за обработка на промишлените отпадъци не могат да приемат материали, излъчващи над 10 микрорема на час. Стандартите на Агенцията за защита на околната среда на САЩ (ЕРА) за замърсяване на въздуха допускат до 10 000 микрорема (10 милирема) годишно. Простите сметки показват, че нивото на радиоактивност на отпадъците от шистовите находища, разработвани по метода на хидравличното разбиване, надхвърля цели 84 пъти стандарта, установен от ЕРА. Според говорителя на местните власти Том Корнъл: „не можем да допуснем складирането на подобни радиоактивни отпадъци в депо, разположено на наша територия“.

  Както е известно, радий-226 не е само природен радиоактивен материал, който се получава в резултат от разпадането на уран-238. Той отдавна е признат за един от замърсяващите околната среда компоненти, използвани при хидравличното разбиване на пластовете в хода на усвояването на шистовите находища. Попадайки в човешкия организъм, радият се натрупва в костната тъкан, стимулирайки появата и развитието на лимфома, рак на костите, левкемия и апластична анемия. Освен това, радият силно влошава качеството на питейната вода. Сместта, която се връща на повърхността след осъществяването на хидравличното разбиване на пласта, съдържа до 16 000 пикокюри радий-226 на всеки литър от разбиващата течност. При това, официалният лимит за индустриалните предприятия в САЩ е 60 пикокюри на литър, а за питейната вода – само 5 пикокюри на литър (по стандартите на ЕРА).

  Балонът на „шистовата революция“

  В една, наскоро публикувана във френският вестник „Монд“ статия, се задава закономерният въпрос, възможно ли е вместо да помогне за укрепването на едва започналата да се възстановява от кризата световна икономика, т.нар. „шистова революция“ да се окаже поредния спекулативен балон, който при това може съвсем скоро да се спука?

  Още през 2011 г. едно разследване на „Ню Йорк Таймс“ демонстрира редица пукнатини в мита за „шистовия бум“ и разкри съмненията на различни наблюдатели – геолози, юристи и пазарни анализатори, относно рекламните ходове на петролните компании, подозирани, че „съзнателно и дори незаконно надценяват ефективността на разработваните от тях шистови находища и обемите на техните запаси“. „Добивът на газ от подпочвените шистови слоеве – посочват анализаторите на вестника – може да се окаже по-сложен и по-скъп, отколкото твърдят компаниите – това се доказва от стотиците имейли и документи на авторитетни експерти в тази сфера, както и от анализите на данните от няколко хиляди шистови сондажи“.

  В началото на 2012 г. двама американски експерти публикуваха тревожен коментар по темата във водещото списание на британската петролна индустрия Petroleum Review. Анализирайки „надеждността и устойчивостта на запасите от шистов газ в САЩ, те посочват, че прогнозите на петролните компании се подчиняват на новите правила на Securities and Exchange Commission (SEC) на федералната Агенция за контрол на финансовите пазари. Тези нови правила, които бяха приети през 2009 г., позволява на компаниите да оценяват обемите на своите запаси, както им скимне, без да бъдат контролирани в това отношение от някакъв независим орган.

  Надценяването на запасите от шистов газ позволява на енергийните компании значително да намалят рисковете, свързани с тяхната експлоатация. В същото време обаче, хидравличното разбиване на шистовите пластове не само оказва разрушително въздействие върху околната среда, но и поражда чисто икономически проблеми, тъй като в резултат от него добивът на шистов газ може да се осъществява за твърде кратко време. Така, в статията си в авторитетното списание Nature, бившият консултант на британското правителство Дейвид Кинг подчертава, че добивът на шистов газ от един кладенец пада с 60%-90% само година след началото на експлоатацията му.

  Подобен рязък спад на добива очевидно прави невъзможно постигането на печалба от него. Веднага след изчерпването на кладенеца, собствениците му трябва да продължат сондажите за да поддържат нивото на производство и да изплащат дълговете си. По тази причина, както и заради слабата икономическа активност, производството на шистов газ в кладенците (в зависимост от времетраенето на добива – от сериозно до слабо) доведе до сериозен спад в цените на природния газ в САЩ – от 7 или 8 долара за милион BTE (British Thermal Unit – британска топлинна единица), до по-малко от 3 долара, през 2012.

  Финансовите експерти също са песимистично настроени. „Шистовата икономика е икономика на разрушението“ – предупреждава анализаторът Волф Рихтер в Business Insider. Изчерпването на шистовите кладенци „изяжда“ вложените в тях средства с изумителна скорост. За да не допуснат драстичен спад на печалбите си, компаниите са принудени да осъществяват все нови и нови сондажи. За съжаление, рано или късно, тази схема ще ги доведе до задънена улица.

  Геологът Артър Бърман, който дълги години работи в Amoco (преди сливането и с ВР), признава, че е смаян от „невероятно бързите темпове с които се изчерпват шистовите слоеве“. Определяйки тексаския град Игъл Форд като „майката на шистовия петрол“, той посочва, че „годишният спад в добивите на този енергоносител е над 42%“. Това означава, че за да си гарантират стабилен доход, петролните компании са принудени да създават „почти хиляда допълнителни кладенеца годишно в един и същи район. За целта им се налага да изразходват между 10 и 12 милиарда долара годишно. Ако сумираме всички средства, изразходвани досега, ще видим, че те се равняват на гигантската сума, изразходвана за спасяването на американския банков сектор през 2008 г. Въпросът е, откъде ще дойдат всички тези пари?“.

  Газовият балон вече оказва негативното си въздействие върху редица от най-мощните петролни компании на планетата. Така, през юни 2012 г. генералният директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън се оплака от лошата финансова ситуация, обяснявайки, че спадът в цените на природния газ в САЩ може да е добър за потребителите, но е същинско проклятие за компанията му, чиито приходи рязко са намалели. Докато ExxonMobil се кълнеше пред акционерите си, че няма да допусне никакви загуби, Тилърсън изнесе доклад пред американският Съвет по международните отношения (CFR), смятан за един от най-влиятелните „мозъчни центрове“ в САЩ, в който се оплака, че „всички сме изправени пред пълен крах. Вече не можем да печелим, защото всичките ни показатели са в червената зона“.

  Практически по същото време, британската петролногазова компания BG Group беше принудена „да преоцени активите си в американската газодобивна индустрия до 1,3 млрд. долара“, което означаваше „чувствителен спад на междинните и приходи“. На 1 ноември 2012, след като петролният гигант Royal Dutch Shell регистрира негативни резултати през три поредни тримесечия, а годишният му спад достигна 24%, информационната агенция Dow Jones съобщи тази фатална новина, обвързвайки я с тревогата си от „вредата“, нанесена преди това от ажиотажа, породен от добива на шистов газ, на всички фондови борси.

  От възторг към нарастваща паника

  Chesapeake Energy, която беше първата компания, ангажирала се сериозно с добива на шистов газ, първа изпита на гърба си и последиците от прекаленото раздуване на шистовия балон. Обременена от огромни дългове, тя беше принудена да продаде част от активите си – газови находища и петролопроводи на обща стойност 6,9 млрд. долара, за да удовлетвори претенциите на кредиторите си. Как се стигна дотук? Според анализатора на Файненшъл Таймс Джон Дизърд, „компанията е изразходвала суми, неколкократно надвишаващи собствения и капитал, за закупуването на земи, извършване на сондажи и развитие на собствените си програми“. За да се финансира тази своеобразна „златна треска“, на Chesapeake Energy се наложи да вземе огромни кредити „при сложни и тежки условия“, тъй като Уолстрийт рядко нарушава установените правила в тази сфера. Дизърд смята, че газовият балон най-вероятно ще продължи да нараства, заради зависимостта на Америка от тези, обречени на икономическо ликвидиране, ресурси. „Имайки предвид ниските приходи от щистовите кладенци, сондирането ще продължи. В крайна сметка цените ще се установят на доста високо ниво, така че да могат да покрият не само предишните дългове, но и реалната стойност на продукцията“.

  Не бива да се изключва обаче, че много големи петролни компании едновременно ще се изправят пред подобна финансова катастрофа. Ако това се случи, твърди Артър Бърмън, „можем да станем свидетели на два или три големи фалита, или пък на сензационни сделки, в резултат от които всеки участник ще може да си върне парите, а капиталите ще се изпарят“. Това би бил най-лошият от всички възможни сценарии.

  С други думи, аргументът, според който шистовият газ ще може да защити САЩ или целия свят от ефекта на „петролния пик“ – т.е. достигането на ниво, на което комбинация от различни геологични и икономически ограничения ще направи добива и преработката на петрола прекалено сложни и скъпоструващи, се оказва съвършено несъстоятелен.

  Множество публикувани наскоро независими научни доклади потвърждават, че „шистовата революция“ няма да наложи някакви нови срокове в това отношение. Така, в доклада си публикуван в списание Energy Policy, група експерти около Дейвид Кинг стигат до извода, че петролната индустрия е надценила с 1/3 световните запаси от изкопаеми енергоносители. Според тях, все още достъпните пластове не надхвърлят 85 млрд. барела, докато в официалните оценки се говори за 1300 милиарда. В тази връзка те посочват, че „ако голямо количество полезни изкопаеми си остане в земните недра, обемът на възможния петролен добив на цените, с които е свикнала глобалната ни икономика, се оказва ограничен, при това с тенденция към спад в краткосрочна перспектива“.

  Въпреки добиваните с помощта на хидравличното разбиване количества шистов газ, темповете с които намаляват съществуващите газови запаси продължават да варират между 4,5%и 6,7% годишно. Следователно, Кинг и колегите му напълно отвърлят твърдението, че експлоатацията на шистовите газови запаси може да ни спаси от надигащата се енергийна криза. На свой ред финансовият анализатор Гейл Туербърг напомня, че световното производство на традиционните изкопаеми енергоносители е престанало да нараства още през 2005. Тази стагнация, в която той вижда една от основните причини за кризата през 2008 и 2009, се оказва своеобразен предвестник на спада, който може да доведе до по-нататъшната ескалация на сегашната икономическа рецесия. Неслучайно, в доклада си, публикуван непосредствено след този на МАЕ, споменат по-горе, New Economics Foundation (NEF) прогнозира, че т.нар. „газов пик“ ще бъде достигнат още през 2014 или 2015 г., като цената на добива и преработката на петрола „ще надхвърли цената, която световните икономики могат да понесат без това да нанесе сериозна вреда на техните активи“.

  Лошото е, че всички тези изследвания и анализи не привличат вниманието нито на медиите, нито на политическите среди, които продължават да бъдат омаяни от рекламната реторика на енергийното шистово лоби. А заключението, до което стигат всички те, е твърде тревожно: шистовият бум раздува изкуствения балон, който само временно прикрива съществуващата дълбока структурна нестабилност. И когато този балон се спука, това ще провокира криза на доставките на енергоносители и ръст на цените им с изключително болезнено отражение върху глобалната икономика.

  Безславният край на полската „шистова революция“

  Впрочем, шистовият балон е на път да се спука не само в САЩ, но и в онези държави, които, под влияние на мощната пропагандна кампания, финансирана от американските енергийни компании, решиха също да се включат в „шистовата революция“. В Европа, най-активна в това отношение е Полша. Затова съобщението, че компаниите Talisman Energy Inc. и Marathon Oil са решили да се откажат от по-нататъшните проучвания на запасите от шистов газ в страната, бяха много сериозен удар по надеждите на Варшава, че „шистовата революция“ ще й помогне да намали зависимостта си от руските газови доставки и ще помогне на задъхващата се полска икономика.

  Както е известно, в началото на май 2013 канадската Talisman Energy Inc. и американската Marathon Oil обявиха, че не са открили достатъчно газ за да продължат скъпоструващите проучвателни работи или пък да се ангажират с добива на шистов газ. Компанията Talisman Energy Inc. възнамерява да продаде полския си пакет от акции на европейската компания San Leon Energy, за да пренасочи своите усилия към по-лесните за добив газови запаси в Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия и Северно море. На свой ред, компанията Marathon Oil планира да се изтегли от Полша през 2014. Изтеглянето на тези компании (за по-малко от година три големи енергийни компании напускат Полша) показва, че Варшава силно е надценила потенциала на шистовите си залежи, както и сроковете, в които би могла да започне практическата им разработка.

  Ключовият проблем е, че (както вече посочих по-горе) големите енергийни компании се ангажират само с находища, позволяващи лесния добив на шистов газ. Шистовите слоеве в Полша обаче, които се намират на дълбочина 4000 метра и са разположени в огромната зона от крайбрежието на Балтийско море, през Централна и Източна Полша, до Беларус и Украйна, се оказват много по-трудни за добив на газ, отколкото тези в САЩ. Това се дължи както на геологическите особености на територията, така и на факта, че този регион е много по-плътно населен, отколкото богатите на шистови залежи зони в САЩ.

  Както посочват експертите, в резултат от това ще бъдат необходими много повече сондажи, повече време и много повече финансови средства за да се организира добивът на шистов газ. „Проблемът ни е, как да убедим индустрията да не се отказва от проучвателните работи и да продължи да инвестира в тези проекти“ – посочва Камлеш Пармар, президент на 3Legs Resources, първата компания, заела се с търсенето на нови енергийни източници в Полша и осъществила пробен добив на шистов газ още през 2011.

  Досега в страната са осъществени само 43 сондажа, докато за да се оцени достатъчно точно потенциалът и, те трябва да бъдат поне няколкостотин. При това, според говорителя на Държавното минно управление Йоланта Таранчик, само при 12 сондажа е било добито някакво количество газ.

  Полското правителство разчиташе, че инвестиционният бум ще помогне на националната икономика, чиито ръст напоследък рязко спадна. Така, през миналата 2012 той достигна едва 1,9%, при положение, че през 2011 г. беше 4,5%. Очакваше се също, че новият шистов бизнес ще създаде хиляди нови работни места, ограничавайки нивото на безработица, достигнало 14,3%. Накрая, добивът на шистов газ трябваше да укрепи геополитическата независимост на Полша от Русия. В момента Полша внася 70% от необходимия и природен газ и около 90% от петрола именно от Русия.

  Според първоначалните оценки на Управлението за енергийна информация на САЩ, общият обем на запасите от шистов газ в Полша се равнява на 5,3 трилиона куб. м, но те бяха преразгледани през миналата 2012 от полските експерти-геолози и паднаха под 800 млрд. куб. м. Наистина, дори и това количество би помогнало на страната да намали енергийната си зависимост от Русия и да стимулира икономиката и. За целта обаче са необходими чужди инвестиции, а чуждестранните компании, ангажирани с проучванията на полските шистови находища, започват масово да напускат страната.

  Именно задълбочаващите се проблеми с разработката на полските шистови находища принуждават страната отново да обърне поглед към запасите си от черни каменни въглища, които са по-евтини от природния газ. Освен това Полша изгражда терминал за втечнен газ на балтийското крайбрежие, който трябва да започне да действа през 2014 г. Освен това правителството иска да изгради до 2020 атомна електроцентрала в страната и поощрява разработката на такива възобновяеми енергийни източници, като вятърните електроцентрали, биогоривата и слънчевите панели.

  ––––––––––––––––––

  *Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

• Ди Пресе: Българите все чакат някой да ги оправи

  Българите все чакат някой друг да ги оправи. И все се надяват да се появи някой нов Спасител. Но докато не разберат, че само те самите могат да си помогнат, промяна няма да настъпи, коментира австрийският в. „Ди Пресе“, цитиран в сряда от Дойче веле.

  На последните избори българите трябваше да избират между чумата и холерата – между мъчителното потъване и бавното оскотяване. И нищо чудно, че почти половината от избирателите изобщо не си направиха труда да се разходят до урните. Българинът е свикнал да чука на дърво, когато си пожелава да не му се случват лоши неща. Но този път това не му помогна особено – дяволът му се яви под формата на нещо, което той познава много добре: безсъвестни, корумпирани и арогантни политици, коментира австрийското издание.

  Но как се стигна дотук, се питат мнозина сега. И не само в социалните мрежи хората се тюхкат, философстват, дискутират, анализират. Но пропускат нещо много важно – че ако политиците са лоши, то е не защото са си лоши поначало, а защото им е било позволено да станат такива. Ако ще сме за политика, обърната към хората, трябва просто да си я поискаме. Ако си мечтаем за нормален живот, трябва просто да изискаме от политиците да вдигнат на крака болната икономика. А ако ни е дошло до гуша от корупционни практики, просто трябва да се държим настрана от подобни схеми.

  Именно това обаче не се случваше в България през последните 25 години. Комунизмът беше научил българите да приемат безропотно това, което им се поднася. Но не и да се борят за правата си. Те все чакат някой друг да ги оправи, чакат Спасителя. В годините на комунизма този Спасител се казваше Америка, после спасението беше някъде на запад, а днес – в Европейския съюз. От промените насам в страната се появиха и доста самозвани „спасители“ – бивши царе, бивши комунисти, пожарникари дори. Всички те идваха с големи обещания и широко разтворени джобове, които чакаха да бъдат напълнени.

  На последните избори обаче Месията така и не се появи. Българите, които се решиха да гласуват, се опитаха да изберат по-малкото зло. Последният Спасител – бившият премиер Бойко Борисов – беше разпънат на кръст, а чудото на възкресението така и не се случи. Гласуването потвърди онова, което си знаехме и преди вота: че политиците нямат нито програма, нито визия за това как да изведат страната от кризата и как да помогнат на сънародниците си да се избавят от отчаянието. Ново общество не се прави със стари политици.

  Докато родителите не започнат настойчиво да искат по-добри училища за децата си, болните – по-добро здравеопазване, а младите – по-добри перспективи за бъдещето, жабата няма как да се превърне в принц. В този затънтен край на Европа едва ли скоро ще се появи някой нов Спасител, който да извади този малък балкански народ от дълбокия му сън. Формулата на спасението е друга – помогни си сам, за да ти помогне и Господ, пише Евгения Ходкевич в австрийският вестник „Ди пресе“ по повод последните български избори.

  Източник:  Mediapool

• Едно „висящо“ дело от САЩ, но с конкретен получател

  Денислав Цонев, legalworld.bg

  .

  

  „Уважаеми съдии, моля да не ме пращате в САЩ, защото нямам финансовата възможност да пребивавам и да докажа невинността си там, а и двете ми малки деца остават без майка си тук.“

  „Разбирате ли, че това, което ни се случва сега на нас, може да се случи на всеки. Гергана не е собственик и управител на никаква фирма, а служител, който се занимава с финансовите документи.“

  „Това си е директно една политическа поръчка, всичко е за имиджа на Цветанов.“

  Това са отделни реплики на обвиняема по шумно дело, нейния съпруг и адвоката й, с които „Правен свят“ разговаря минути, след като Софийският градски съд (СГС) реши да уважи искането за екстрадиция в САЩ на българката Гергана Червенкова, срещу която в Щатите има повдигнато обвинение. Името на Червенкова нашумя на 1 декември м.г., когато МВР съобщи, че тя е задържана при акция на ГДБОП като ръководител на престъпна група за пране на пари, която изпрала над 5 млн. долара. Важно уточнение на МВР е, че спецакцията в София е във връзка с операция на служители от Агенцията за борба с наркотиците (ДЕА) в САЩ.

  Но една подробност прави това дело особено интересно – лично Цветанов в предаване по телевизията през декември м. г. обвърза ареста и екстрадицията на Червенкова с отпадането на визите на българските граждани за САЩ. Делото е отлична илюстрация за натиска върху съда за решаване на конкретни политически задачки, което се отразява пагубно върху човешки съдби.

  Близки и защитници на Червенкова поискаха да разкажат пред „Правен свят“ за незаконен, според тях, арест на жената и абсурдно по думите им обвинение, по което обаче не могат да я защитят в България, а екстрадирането засега изглежда неизбежно.

  Според официалната информация на пресцентъра на Вътрешното министерство след ареста на Червенкова през декември м. г., „в периода от 1 януари 2010 до 13 ноември 2012 година чрез уебсайт Г.Ч. получавала заявки и парични средства от клиенти в САЩ, на които били продавани лекарства в нарушение на американското законодателство. По време на разследването служители на DEA документирали извършени преводи от банкови сметки, открити в българска банка, към аптеки в САЩ. Оттам противозаконно били издавани рецепти за лекарства, съдържащи контролирани вещества. Антимафиотите установили, че през регистрираната в България банкова сметка са „изпрани“ над 5 000 000 щатски долара. Предстои да им бъдат повдигнати обвинения. Служителите на Интерпол са уведомени за предприетите спрямо Г.Ч. действия.“ Тази информация за ареста бе публикувана тогава в повечето медии, само дето името на Червенкова не бе споменато с инициали, а пълно. МВР пусна и видео, за да е удобно за телевизиите.

  Made in USA

  На 16 октомври м.г. щатската ДЕА уведомила ГДБОП, че при разследване на тяхното поделение в Ню Джърси е „засечена“ българската гражданка Гергана Червенкова. В това писмо ДЕА пише, че разследването е във връзка с извършване на незаконна търговия чрез интернет сайта EuroMedOnline.com, покрай който изплувало името на Червенкова. Всъщност, българката работи като финансов контрольор във фирмата „BG Global Services“, която според адвокатите й е нещо като „back office“ на британския „EuroMedOnline“ и извършва в България част от дейността му.

  Прокуратурата в САЩ съставила обвинителен акт срещу десет души – 9 американци и Червенкова. Обвинени са, че са създали схема за незаконна търговия с наркотици, като под наркотици се има предвид незаконни лекарства. В обвинителния акт се говори за схема чрез интернет аптека, движена от петима интернет оператори и един от тях е Гергана. Участват още трима доктори и двама аптекари. Единият аптекар притежава три аптеки в Пенсилвания и Ню Джърси. Според обвинението десетимата са влезли в престъпен заговор за вършене на престъпления, има обвинения за пране на пари и др.

  Твърди се, че в схемата участват сайтове, предлагащи лекарства за продажба, които били предписвани, без лекар да преглежда пациент. Клиентът влиза в конкретния сайт, попълва въпросник и лекар, който е в схемата, предписва рецепта. Аптеки от САЩ пращали по пощата платеното от пациента лекарство, като парите той превеждал по съответна банкова сметка.

  В обвинителния акт се твърди, че докторите, които са предписвали лекарствата, са получили заплащане от сайтовете за издаване на рецептите. Става дума за болкоуспокояващи, които съдържат забранени от американския закон субстанции. Гергана Червенкова е обвинена като оператор на един от тези сайтове, което според разбирането на американското обвинение означава, че тя управлява сайта. Чрез всички сайтове и аптеки били получени и изпрани 13 млн. долара.

  „Специално за Гергана се сочи, че е бил извършен трансфер на средства между различни държави – там не се посочва дали от България, а от източник извън САЩ до САЩ. Единственото доказателство, на което се позовават американците в обвинителния акт, са две покупки на агент под прикритие на ДЕА, които били извършени „от сайта на българката“ през април и май м.г., когато този агент купил 120 таблетки Butalbital“, обясни адвокат Гачо Груев, който защитава Гергана.

  По думите му, Butalbital се произвежда като субстанция в много фармацевтични заводи по света. Като самостоятелно лекарство обаче тя не съществува, а се използва единствено като съставка в лекарства.

  Според обвинението, през сайта, чийто оператор се твърди, че е Гергана, били продавани лекарствата „Fioricet“,“ Soma“ и „Ultram“, които са американски продукти, търгувани в САЩ.

  „Fioricet всъщност съдържа парацетамол, кофеин и Butalbital, като последните две съставки са символични, основната съставка е парацетамол, а останалите са с оглед по-доброто възприемане на лекарството“, твърди защитникът. Според него действително Butalbital е забранено за разпространение вещество и в България, но е категоричен, че то не се и предлага самостоятелно, а само като съставка в различни лекарства. В обвинителния акт, който е публикуван и в интернет, името на Червенкова се споменава, без каквато и да е конкретика по отношение на повдигнатите обвинения. Единственото конкретно действие, по повод на което тя е спомената, е за сделка със 120 таблетки Butalbital.

  „Гергана работи като финансов мениджър в BG Global Services. Като такава тя извършва обслужване на сайт на EuroMed Online, която е английска фирма. Нито е създател на сайта, нито го поддържа. Има трудов договор и нейната работа е да обработва документи и икономическа информация. Извършва техническа обработка, финансова консултация и др., обработвала е документацията, пращала я е на EuroMed и след одобрение информацията се връща, за да се изпрати вече на контрагентите. Твърденията, че е управител на фирма и оператор на сайт няма как логически да се осъществят, защото не може с трудов договор да извършваш бизнес, както те твърдят“, обясняват от защитата, но не отричат, че действително тази фирма чрез този сайт е извършвала рекламна и друга дейност на лекарства чрез една от въпросните аптеки в САЩ.

  На 30 ноември от САЩ изпращат вече искане за задържане на Гергана Червенкова с цел екстрадицията ѝ.

  Как да ги стигнем… и изпреварим

  Искането от САЩ за временно задържане на Гергана е постъпило в България на 30 ноември 2012 г в 21,07 ч., твърди защитата на обвиняемата. Арестът обаче е извършен на 30 ноември, но в дома на жената рано сутринта в 07,30 ч.

  „При задържането ѝ са нарушени законите, действащи в България. На 30-и тя е задържана по Закона за МВР за 24 часа. В заповедта пише, че е освободена в 18,50 ч. В тази част заповедта е фалшифицирана, защото Гергана не е освободена, а напротив, отведена е в ареста на „Г. М. Димитров“. Задържана е за 4 денонощия, като за последните три дни е оформено постановление на ВКП, което е антидатирано. Искането за екстрадиция е постъпило на 30-и в 21,07 ч. по мейл, а постановлението е от сутринта на 30-и. Няма как да е постановено задържането, преди да е пристигнало искането“, разказа адвокат Груев. Нарушенията според него обаче не спират дотук. При сутрешния арест на Гергана никой нищо не ѝ представя и тя не знае защо е задържана. Въпреки че е поискала да ѝ бъде осигурен адвокат, това също не се е случило.

  Съпругът ѝ се свързва с адвокат Груев, който на 1 декември отишъл да се срещне с Гергана, но на „Г.М. Димитров“ не го допуснали. „Обясниха, че е почивен ден, имало много свиждания и посещението на адвокат щяло да наруши провеждането на тези свиждания. Конституционно право на защита е нарушено в случая и то съзнателно. Отделно от това, тя е задържана в тези помещения без валидни документи. Четири денонощия тя е задържана, без да ѝ се каже защо. Едва два часа преди делото по мярката за неотклонение бях допуснат като адвокат“, разказа Груев.

  Още на първото гледане на мярката за неотклонение на Червенкова в Софийския градски съд, тя е освободена срещу парична гаранция от 500 лева. Прокуратурата протестира изменението на мярката, но Софийският апелативен съд я потвърждава, като уточнява, че от САЩ не са пратени документи, засягащи Червенкова.

  Въпреки че е освободена с окончателно определение на съд, на 31 януари Гергана отново е арестувана от ГДБОП. Два дни преди това (на 29 януари) посолството на САЩ изпраща до Министерство на външните работи (МВнР) дипломатическа нота, която българските власти приели като молба за екстрадиция.

  За броени часове документът минава през три институции, за да стигне до ГДБОП и да се извърши повторен арест. Практически той се получава в МВнР, след което се изпраща в Министерството на правосъдието, оттам във ВКП, която издава постановление за повторно задържане, пратено по факса на ГДБОП.

  „За два часа и половина министърът на външните работи, правосъдният министър и представителят на ВКП е трябвало да се произнесат, т.е. да прочетат материалите, които са 77 страници, да дадат становище и евентуално тогава от ГДБОП да пристъпят към изпълнение“, коментира адвокат Груев.

  Според него в случая е налице действие на прокуратурата, с което тя на практика отменя действащ съдебен акт. Адвокат Стефан Иванов, който е в екипа на защитата, уточнява, че с получената нота прокуратурата на практика се позовава на ново обстоятелство, за да се иска повторно задържане. В Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ има текст, който позволява повторно задържане, но когато е имало временно задържане и след това е пристигнала официалната молба за екстрадиция.

  Съдът обаче отново на две инстанции определя мярка за неотклонение на Гергана парична гаранция от 500 лева.

  Още след първоначалния арест на Червенкова, за което МВР извести на 1 декември, ГДБОП иззема документация от дома ѝ образува досъдебно производство. „Ненормално и противозаконно е, когато се извърши задържане на един гражданин и там се изземат различни предмети, те да не бъдат по това екстрадиционно производство, а в отделно“, твърдят адвокатите на Гергана.

  По това производство се твърди, че Червенкова и още трима, извършили по поръчение на неизвестна организирана престъпна група финансови операции, с които били изпрани над 5 млн. лева. До момента по това производство обаче няма повдигнати обвинения и то не се явява пречка за екстрадицията на Червенкова.

  В заседание от 8 май т.г. състав на Софийския градски съд с председател съдия Петър Гунчев допусна екстрадицията на Гергана и тя бе задържана още в съдебната зала. Адвокатите на младата жена поискаха да се присъединят материалите от производството в ГДБОП, от които било видно, че Гергана Червенкова няма ръководни функции във фирмата, в която работи, никога не е пътувала до САЩ, занимава се само с документацията на дружеството и не е правила парични преводи. Друг аргумент на защитата за искането да не се уважава молбата за екстрадиция бе, че в обвинението става дума за продажба на лекарства, а според българския Наказателен кодекс тя не е криминализирана. Според договора за екстрадиция между България и САЩ тя се допуска, когато престъплението, за което се иска, се наказва със затвор над една година според законите и на двете държави.

  Съдът обаче отхвърли искането, като съдия Гунчев се аргументира с това, че „смисълът на производството изключва възможността да се събират доказателства по същество.“

  Защитата ще обжалва решението и пред Софийския апелативен съд, но адвокатите коментираха, че до момента нито една институция не е обърнала внимание на обвинението, за да види какви доказателства има срещу българската гражданка. Още през януари защитниците са писали и до тогавашния министър на правосъдието Диана Ковачева, но отговор нямало. Те се позовават на чл. 8 от договора между България и САЩ, в който се казва, че „замолената държава може да поиска от молещата държава да представи допълнителна информация в такъв разумен срок, какъвто тя посочи, ако счита, че предоставената в подкрепа на молбата за екстрадиция информация е недостатъчна за изпълнение на изискванията на този договор“, а такава информация може да поиска директно правосъдното министерство.

  „Това си е директно една политическа поръчка, всичко е за имиджа на Цветанов“,

  обобщава адвокат Стефан Иванов. Той припомня и факта, че акцията в България по ареста на Гергана съвпада с посещението на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в САЩ м.г., където той бе с тогавашния шеф на ГДБОП Станимир Флоров и настоящия зам.-главен прокурор Ася Петрова.

  Адвокат Иванов припомни и телевизионно участие на Цветанов в предаването „Карбовски: Директно“ 3 дни след като Гергана е освободена от ареста, в което казва, че е обвинена в пране на 5 млн. лева и отново критикува съда, задето е заменил постоянния арест с парична гаранция. Нещо повече, Цветанов обвързва това определение на съда с доверието на САЩ към България и отпадането на визите… Интервюто пък е стенографирано и качено в сайта на МВР.

  На въпрос на водещия защо при дългото посещение на Цветанов не е станало въпрос за визите, той отговаря, че трябва да има под 10% отказ на визи за българи, но доброто партньорство между службите щяло да помогне.

  „Мога да дам за пример само преди една седмица реализацията, която направихме с ДЕА – 9 човека бяха задържани в САЩ, трима човека бяха задържани в България за пране на пари и незаконни лекарства, които са забранени за САЩ. За голямо съжаление обаче, това е всъщност и темата, която дискутирахме също и притеснението, което имат те към нашата правораздавателна система, към нашия съд. Защото, само да ви припомня, че човекът, който беше основният реализатор на територията на страната, е освободен с промяна на мярката – 500 лева парична гаранция, една жена, която е обявена за издирване от Интерпол. И точно тук вече се къса малко нишката за това партньорство, а и това беше темата, която беше поставена както в Държавния департамент, така също и с директора…“, казва Цветанов през декември м. г.

  От българския съд не се очаква да реши дали Гергана Червенкова е виновна, или невинна по едно обвинение, повдигнато в САЩ. Съдът обаче не бива да остави съмнение, че добросъвестно проверява всички обстоятелства, имащи отношение към екстрадицията на една българска гражданка, обвинена в тежко престъпление, и не се ръководи от нищо друго, освен от закона и свободното си убеждение.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Приятели и близки на Гергана Червенкова организират на 23 май, четвъртък, от 9:00 часа пред Съдебната палата в София протест в нейна защита, точно преди началото на делото й за екстрадация. Надяваме се, че българският съд наистина ще провери всички обстоятелства по това дело и няма в името на криворазбрана „политическа коректност“ да забрави за отговорността на това да си съдия, решаващ човешки съдби.

• Торнадото в Оклахома било осем пъти по-силно от бомбата над Хирошима

  

  Торнадото, което връхлетя в понеделник щатa Оклахома и взе 24 жертви, е имало максималната мощ EF-5 по шестобалната скала на Фуджита, използвана за класифициране на тези природни стихии. Това съобщи Националната метеорологична служба на САЩ.

  Според метеоролозите скоростта на вятъра в окото на смерча е надхвърлила 320 км/ч. Ширината на торнадото е била около 2 км.

  Стихията се е намирала на земята около 45 минути и е оставила пътека на разрушения, дълга около 27 км. Най-силен удар е понесло предградието Мур на град Оклахома.

  По преценка на учените енергията, освободена при преминаването на торнадото, е била най-малко осем пъти по-силна от мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Човечеството оглупява с всяко поколение

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  В момент, когато си мислим, че прогресът ни прави все по-добри, учените един през друг се надпреварват да ни убеждават, че деградираме интелектуално. Сега било изяснено, че с всяко ново столетие човечеството става все по-малко съобразително и креативно. До този извод са стигнали британски учени, след като анализирали скоростта на реакцията на хора, живели във викторианската епоха, и наши съвременници, предаде Actualno.com.

  Според резултатите на изследването показателят на общия интелект неотклонно спада. През 1889 г. скоростта на реакциите на мъжете е била 183 милисекунди, към 2000 г. този показател се е снижил до 253 милисекунди. Същата тенденция се наблюдава и при жените – скоростта на възприятието при слабия пол е спаднала от 188 до 261 мс за същия период.

  Както пише The Telegraph, забавянето на рефлексите сочи и намаляване на коефициента на интелекта (IQ). Неговият показател всяко десетилетие се снижава с 1,23 бала, а като цяло от 1880 г. той е спаднал с 14 пункта.

  Учените отбелязват, че не са сравнявали пряко нивото на IQ на представителите на различни епохи, тъй като възможностите на съвременните хора в образование, медицина и хранене са несравнимо по-добри, отколкото тези на предишните поколения. Но според тях високата скорост на реакцията от викторианската епоха означава, че те са били по-творчески и изобретателни.

  „Снижаването на интелекта по-скоро може обратно да доведе до тези показатели, с които хората са започнали по време на естествения подбор”, подчертава авторът на изследването д-р Майкъл Уудли. Според него интелектът на съвременния човек става по-беден поради естествената селекция, тъй като сега умните раждат по-малко деца в сравнение с хората с по-ниско ниво на интелект.

  „Това е много интригуващо изследване, което очевидно опровергава версията, че за последните три-четири поколения хората са станали по-умни”, казва докторът по психология Джеймс Томпсън, цитиран от Daily Mail. Той добавя, че резултатите будят тревога и се нуждаят от по-нататъшни изследвания.

  Източник:  Novinar.bg

• Играта на Сидеров или голата истина за „Атака“

  

  Голата истина e, че най-вероятно Сидеров не иска предсрочни избори.

  Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че в крайна сметка е със 137 252 гласа по-малко от изборите през 2009 г.

  Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да “валоризира” ролята си на “балансьор” и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти под формата на електорална подкрепа.

  Предстои да видим дали и как ще отиграе първото или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

  Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския “микро-Мусолини”, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов – веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост – „Атака“, но доскоро го псуваха (има и такива, чийто идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

  Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

  Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

  От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

  Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в “нормалните” държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен, най-вероятно щеше да престои няколко часа на “трамвайчето” в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на “Пирогов”. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в странна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

  Да целува ръцете на репортера и полицая Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

  Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

  Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

  Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати “под наем”.

  Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще “отлъчи от правата националистическа вяра” неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слушаме кресчендото му около “Планът Сидеров”…

  За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

  За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

   

  Източник:  Аsengenov.wordpress.com

• <<
• 1
...
• 166
• 167
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
...
• 414
• >>