Всички авторски страници

Авторски

• Иво Христов: Чуждите инвестиции ни предлагат само експлоатация

  Външните инвеститори не са решение за проблемите на България. Това, което ни предлагат те, е само експлоатация на останалия жив труд в тази държава. Преди 23 години според статистики на ООН ние бяхме сред развитите страни в света и това в никакъв случай не е някаква посткомунистическа риторика. Това обяви по Би Ти Ви социологът Иво Христов.

  Той посочи, че е грешен пътят, ако чакаме да дойдат инвестиции отвън и затова трябва да разчитаме на собствените си ресурси и да създадем условия да се развива родния бизнес, защото няма нормална страна, която да се е постигнала просперитет само с чужди инвестиции, убеден е социологът. Освен той Христов подчерта, че политиците трябва да си отговорят и на един основен въпрос – каква държава искат да бъде България, за да дефинират точно приоритети в своите програми, които да изведат страната от тежката криза и създадат условия за нейното просперитет.

  Социологът посочи, че управляващите най-после трябва да разберат, че този път тяхното оцеляване е свързано и зависи пряко от оцеляването на хората. В противен случай ще загубят всички.

  Христов изтъкна, че около 1 млрд. евро по статистики на международни организации се губят всяка година от държавата заради корупция. Тези пари могат да бъдат използвани за инвестиции и за насърчаване на инициативи на гражданите.

  Той препоръча на управляващите първо да се направи дисекция на проблемите в държавата, преди да се пристъпи към конкретни действия

  Според социолога най-реално е кабинетът на Орешарски да просъществува една година. Но като се има предвид различните интереси и сили, които стоят зад него, то може да има и по-дълъг живот.

  Социологът отчете още, че сложна ще бъде и ситуацията в сегашния парламент. Според него БСП, независимо че стои най-твърдо зад правителството, няма да дава безгранична подкрепа и това било много ясно казано от изказването на Янаки Стоилов, който предупреди, че партията му повече няма да подписва празни чекове.

  Христов смята, че ГЕРБ сега трябва да изживее своя парламентарен пубертет като опозиция.

  Източник:  Faktor.bg

• Парламентът одобри кабинета Орешарски
  

  Пламен Орешарски на трибуната на парламента.

  .

  С гласовете на Коалиция за България и ДПС Народното събрание одобри кабинета на Пламен Орешарски. „За“ кабинет начело с Орешарски гласуваха 120 души, 97 бяха против. Отделно бяха гласувани и структурата на кабинета и съставът му.

  Министър-председателят и министрите се заклеха пред депутатите.

  Кабинетът на Орешарски ще има един вицепремиер засега – с ресор правосъдие, вътрешни работи и еврофондове. Това ще бъде за Зинаида Златанова, която е предложена за министър на правосъдието.

  Другите министри на Орешарски са: Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи, Кристиан Вигенин – министър на външните работи, Петър Чобанов – министър на финансите, Ангел Найденов – министър на отбраната, Таня Андреева – на здравеопазването, Хасан Адемов – на труда и социалната политика, Анелия Клисарова – на образованието, Драгомир Стойнев – на икономиката и енергетиката.

  Десислава Терзиева ще бъде министър на регионалното развитие и благоустройството, Иван Данов – на инвестиционното проектиране, Данаил Папазов – на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

  Искра Михайлова ще оглави министерството на околната среда и водите, Димитър Греков – на земеделието, Петър Стоянович – на културата, и Марияна Георгиева – на младежта и спорта.

  По-рано през деня Орешарски поиска начален толеранс от политическите сили, социалните партньори и гражданските сктруктури, като неизменно условие за осъществяване на цялостната си управленска програма.

  На депутатите е раздаден материал, озаглавен „Национални приоритети на програмното правителство „Държавност, развитие, справедливост“ от 15 страници.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• Волен Сидеров спаси кворума и даде възможност на БСП и ДПС да гласуват кабинета

  

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се регистрира за участие в решаващото парламентарно заседание за избор на правителство, с което спаси кворума и осигури възможност то да бъде гласувано само с депутатите на БСП и ДПС.

  Парламентарната група на ГЕРБ влезе в пленарната зала, но не се регистрира. Както се очакваше, процедурата протече изключително напрегнато. Няколко секунди преди да изтече времето за регистрация, таблото показваше само 119 депутати. Накрая се регистрираха един от БСП и Волен Сидеров. Достигането на кворума от 121 депутати, необходими да започне заседанието, бе посрещнато с бурни аплодисменти от БСП и ДПС, а ГЕРБ веднага напусна пленарната зала.

  „Станаха уникални със своите измишльотини. Близо две минути председателят на парламента чакаше някой да се регистрира. Оттук нататък вече това правителство е несменяемо, благодарение на Волен Сидеров. Излязохме от залата, за да подчертаем, че тези три партии „Атака“, ДПС и БСП са едно и с комбинации ще изберат правителство“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров се появи в парламента със засилена охрана. „Има заплаха за мен от ГЕРБ“, поясни той.

  „Нито съм го виждал, нито съм го чувал Сидеров. След днес срещу мен има заплахи от ДПС, БСП и „Атака“, отвърна Борисов.

  Пред камерите на ТВ7, която доскоро бе негов безапелационен защитkик, но сега е негов противник, той заяви: „Поздравявам вашия собственик Цветан Василев (мажоритарен собственик на Корпоративна банка – бел.ред.) за успеха на новия му проект – това правителство. Не се съмнявам, че ще успее и проекта, който ще прави през зимата“. Борисов не уточни какво се очаква да стане през зимата.

  Когато започна обсъждането на проектокабинета, депутатите от ГЕРБ се върнаха в залата, а едно от следващите гласувания по процедурни въпроси показа, че и депутатите от ГЕРБ са се регистрирали. Борисов каза, че те ще гласуват „против“ кабинета „Орешарски“.

  Щях да ви дам своя глас, трябваше само да ми се обадите.

  Лидерът на ГЕРБ се изказа при обсъждането на правителството и отправи следното послание към кандидат-премиера: „Уверявам ви, че вместо да се криете и да правите трикове, аз щях да ви дам моя глас. Трябваше само да се обадите. Но нашата врата като партия, към вас самия, остава отворена. Когато пожелаете, с мен, или хора, които са били в управлението, знаят проблемите, могат да ви окажат съдействие. Ако се обадите и ви откажа – излезте на трибуната и кажете – не си удържахте на думата. Пожелавам ви успех, кураж, много характер. Желая ви на вас лично успех“.

  Орешарски поиска лично обяснение, в което заяви: Само от уважение към вас, няма да спомена нищо за вашите министри, как ги намирахте, къде, с каква квалификация бяха. Много ви благодаря за съветите по финансови въпроси. Аз действително ще разчитам на вашата подкрепа, това го заявявам, от тази трибуна.

  Волен Сидеров към ГЕРБ: „Атака“ е тази, която спря вашия път към властта.

  Гласът от „Атака“, който осигури това заседание днес, е моят глас, заяви Волен Сидеров. За разлика от ГЕРБ аз съм отговорен и последователен човек. Какво щяхте да спечелите, ако бяхте провалили това заседание днес – обърна се той към бившите управляващи и продължи:

  „Атака“ е тази, която спря вашия път към властта. Личи си, че сте много озлобени, много ви е яд, личи си по вашата агресия.

  Лидерът на най-малката парламентарна група, която се оказа ключ към бъдещото правителство заради патовата ситуация в НС, обяви, че бил натоварен от българския народ с мисията да спре ГЕРБ: Знам голямата отговорност, с която ме натовари българският народ – да спра връщането на власт на една клика, която ще е обект на прокуратурата.

  След това Волен Сидеров се закани и на правителството „Орешарски“: Както спрях пътя към властта на ГЕРБ, защото те не заслужават управление, така ще спрем и ще свалим управлението, което няма да следва българския народен интерес, ако прави стъпки, които са в ущърб на българския интерес.

  „Атака“ не подкрепя кабинета Орешарски и очаква действия. Ние няма да дадем подкрепа за този кабинет, когато вашият лидер се скри. Когато си лидер, трябва да имаш характер, а не да се криеш четири – пет дни. Като мишок. Вашите интриги срещу „Атака“ никога не са постигали нищо, продължи Волен Сидеров тирадите срещу Борисов. Сега ще трябва да опознаете страданието на тези, които са управлявали с кражби, рекет, злодейство. Поемам тази грижа – да разобличавам вашето управление, да не остане нищо – скрито – покрито. Ще се види как са били давани поръчки за милиони, как са рязани ленти, как са се давали рушвети. Всичко това ви плаши, но такъв е животът – имаш моменти на лентички, след това – на катарзис, каза Сидеров.

  Той се изказа критично към това, че енергетиката няма да бъде отделена в самостоятелно министерство, както и към бъдещия министър на спорта от ДПС Марияна Георгиева.

  Чух изказване на една от министърките, която говори за учебници на майчин език – тук тя ще се сблъска с нашия решителен отпор. В България официалният език е български. Когато ние предлагахме да не се говори на друг език на публични места, освен български, групата на ГЕРБ беше против, и провали това гласуване, каза Сидеров.

  Колко пари струват приказките на г-н Борисов, че има кризисен момент, че той разбира каква е отговорността на премиера. Приказки, които не струват пет пари, при положение, че се опитахте да провалите днешното заседание, каза Волен Сидеров. Предлагаме промяна в Наказателния кодекс, ние се опитваме да предложим защитата на лекари и учители. Искате да провалите това, за което те казаха – най-после, има бързо действие от парламента. Вие саботирате това, не искате да приемем защита на лекарите, не искате да приемем защита на учителите. Вашите номера, евтини трикове – преди малко Борисов говореше – вие правите триковете, с които опитвате да саботирате парламентаризма. Няма да успеете. Гарант за този ваш неуспех е „Атака“, заключи Волен Сидеров.

  На заседанието присъства цялото служебно правителство, а сред гостите – президентът Росен Плевнелиев и представители на дипломатическия корпус. Сред почетните гости бе и патриархът на БПЦ Неофит.

  Хората очакват управление, а не сеир или диктат, заяви лидерът на БСП, който представи пред народните представители кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател, без да пести суперлативи за качествата му на експерт, финансист и непартиен. Поетичните обяснения на Станишев как в предизборните обиколки лъч на надежда проблясвал в очите на хората, когато разбирали, че експерт като Орешарски може да оглави бъдещо правителство, предизвика весело оживление в залата.

  „Хората очакват министрите да са хора с биография“, заяви той.

  „Орешарски е на 53 години, завършил е УНСС, магистърска програма по финанси и кредит. Той е доктор по икономика. Има допълнителни квалификации от САЩ. Той ръководи преговорите за уреждане на дълговите преговори на България. Всички споразумения редуцират размера на българския дълг и създават благоприятни условия за изплащането му. Пламен Орешарски е член на екипа, който въвежда валутния борд в България. Той е бил зам. ректор на УНСС. Като министър на финансите има редица постижения. Размерът на държавния дълг намаля на 14% по времето, когато е финансов министър“, отбеляза Станишев.

  „Запознах се с Пламен Орешарски през 2005 г. Прави впечатление на сдържан, диалогичен и екипен човек. И нещо, което за мен е много важно, има чувство за хумор. Важно е за един държавник да не се приеме на сериозно и да не се има за краля слънце. Като министър на финансите се доказа като човек с професионални качества”, продължи Станишев.

  „Пламен Орешарски винаги намираше начин и средства да подпомогне даден сектор. Той е символ на най-добрите неща, които се случиха. Той е символ на предвидима държавна политика. Той е символ на нарастващите доходи на гражданите и на социалната ангажираност”, завърши похвалногто си слово лидерът на БСП.

  На свой ред кандидатът за премиер подчерта, че укрепването на демократичното начало е ключова цел, необходимо е да се възстанови ролята и мястото на парламента:

  „Да се погрижим за правата и свободите на гражданите. Важно е медиите да са свободни, да сме непримирими към корупцията, да има диалог със социалните партньори и гражданските формирования. Икономическото възстановяване е другото предизвикателство, което стои пред нас“, каза Орешарски.

  „Безпокойство будят изкуствено формираните монополни образувания, които изкривяват пазарната обстановка, потискат и конкуренцията, на тях трябва да противодействаме решително. Българската икономика се нуждае от по-дългосрочна визия за развитие, реиндустриализация на страната“, заяви още той.

  „Последователността в икономическата и финансова политика и нейната предвидимост означават по-малък риск, по-ниски лихви. Солидарността и социалната справедливост е важен фактор“, каза Орешарски в програмното си слово.

  Според предложената структура се създава ново министерство на инвестиционното проектиране. Туризмът излиза от министерството на икономиката и се обособява в отделна агенция.

  Персоналният състав е:

  Зинаида Златанова – министър на правосъдието и вицпремиер;

  Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи

  Кристиян Вигенин – министър на външните работи

  Петър Чобанов – министър на финансите

  Ангел Найденов – министър на отбраната

  Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката

  Хасан Адемов – министър на социалната политика

  Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране

  Димитър Греков – министър на земеделието и храните

  Десислава Терзиева – министър на регионалната политика

  Данаил Папазов – министър на транспорта, съобщенията и информационните технологии

  Искра Михайлова – министър на околната среда

  Таня Андреева – министър на здравеопазването

  Анелия Клисарова – министър на образованието

  Петър Стоянович – министър на културата

  Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта

   

  Източник:  Mediapool

• Станишев: Само глупаците вярват в социализма, нашата цел е да управляваме

  БЪЗИКИЛИЙКС  (Истината такава, каквато можеше да бъде)

  

  – Г-н Станишев, вие сте лидер не само на българските, но и на европейските социалисти, в този смисъл вие се явявате бащата на социализма в Европа в настоящия момент. При тази огромна отговорност, която сте поели пред европейският пролетариат, предстоящите избори в България се явяват като един тест за бъдещето на европейският социализъм. Уверен ли сте, че ще успеете да победите и да построите социализма, а след него и комунизма?

  – Вижте, нека да не се лъжем, никой, никога, никъде не е имал намерение да строи устойчив социализъм, и от там, недай си Боже, да премине към комунизъм. Нашата цел също не е да се борим да построим социализма и комунизма. И в абревиатурата на БСП, и в тази на ПЕС, понятието социализъм е въпрос на традиция и начин, по който хората да могат ясно да ни разграничават от другите устремили се към властта партии. Ако трябва да бъда откровен, то трябва да кажа, че построяването на социализма и комунизма не е цел на нито една социалистическа или комунистическа партия по света, целта е друга, а именно поемането на управлението на държавата, която и да е тя, но за да се случи това, на хората трябва да бъде дадена някаква идея, макар и илюзорна, идея, която да не разбират напълно, но в която да вярват. И най-важното, да вярват, че тези, които им предоставят тази идея, я разбират и се борят за осъществяването и. Това е целта на всяка една партия, независимо от слогана, с който се е окичила, целта е властта, власт на всяка цена, власт, служеща на интересите на върхушката в партийната структура. В този смисъл ние сме толкова социалисти, колкото и нашите опоненти са демократи, надявам се, че ме разбрахте.

  – Вие сериозно ли твърдите, че в света никога не е имало социализъм и комунизъм. Какво беше тогава съветският блок?

  – Вижте, появата на социалистическата и комунистическата философия на марксизма и ленинизма даде възможност на една нова група хора да се включат в разпределението на световното богатство. Преди появата на тази философия всички други политически философии бяха окупирани и в тях не се допускаше навлизането на нови лица, проблем, който е актуален и в момента в държавата, поради което възниква една нова зелена философия, чиято цел е отново да вкара нови хора в играта за разпределението на световното богатство. За щастие у нас тя не е широко застъпена, но да се върнем към въпроса. Много е трудно да намериш идея, която да обедини около себе си простолюдието, постигането на социалистическият идеал бе такава и благодарение на тази идея за изграждане на комунизма настъпи едно преразпределение на световните ресурси, като до тях се докопаха хора, които застанаха под знамената на пролетарската революция.

  Разбира се, за да бъде това успешен акт, бе необходима обширна подкрепа в световен мащаб на тази идея, и истинско щастие бе, че това се случи със Съветския съюз, защото като държава разполагаща със значими природни богатства, тя можеше успешно да се съпротивлява на кликите, окупирали управлението на света в другите държави, и да се намеси в световната геополитика издигайки нови лица и разкъсвайки зависимостите, в които бе поставена. Успехът на великата октомврийска революция показа на гражданите на редица други държави, че ако застанат под знамената на социализма, ще могат да се докопат до властта в собствените си страни, което предизвика разширение областите на влияние, които тази идея придоби.

  В самото начало след вземането на властта радетелите на социализма и комунизма трябваше безмилостно да разчистят пътя си към богатството и властта, чрез физическото унищожаване на своите противници, като същевременно използват наивитета на масите и ги впрегнат в изграждането на един уж по-добър свят, но свят, в който те трябваше да бъдат начело. Дори за новите лица на политическата сцена резултатите от ентусиазма и всеотдайността на хората, повярвали в идеите на социализма и комунизма, бяха изненадващи. Те осъзнаха, че ако хората продължават да градят социализма и да се стремят към комунизъм, тяхната власт ще бъде застрашена и те няма да получат богатството, за което ламтят, а ще трябва – щат не щат – да го делят с пролетариата. Това обаче не влизаше в сметките им, затова те спретнаха така наречената перестройка, която по един естествен начин да сложи край на въпросният подем в реализацията идеите на масите.

  Това не трябва да ви кара да мислите, че тези хора доброволно са се отказали на властта. Целият план бе грижливо и в детайли разработен съвместно със службите за сигурност на държавите от социалистическият блок. Ние трябваше да сдадем властта, без да я изпускаме от ръцете си. Казвам ние, защото именно ние, новите социалисти, сме преките наследници на онези хора, за които ви говорех по-горе, и именно за това носим в абревиатурата си понятието социализъм. Но пак ви повтарям, никога, никъде и никой, освен заблуденото простолюдие, никой, поел кормилото на властта, не се е стремял да изгради социализъм или комунизъм. Само глупаците вярват в социализма, ние се стремим единствено и само към властта.

  Този наш стремеж е улеснен от незнанието сред съвременното поколение на понятието и идеите на марксизма. В тяхното съзнание идеите на социализма са опростени до по-високо заплащане на труда, по-високи пенсии, по-високи детски и, общо взето, с това се изчерпват, а това нас ни задоволява. Искания за неща като безплатно образование, здравеопазване, за държавно регулиране на пазара, за премахване на лихвата като функция на парите, за национализация на стратегическите за сигурността на държавата отрасли звучат налудничаво, а тези които ги изповядват биват заклеймявани като луди.

  – Не ви ли е страх, че тези откровения могат да ви изиграят лоша услуга на предстоящите избори, все пак за вас гласуват хора, желаещи социализмът да бъде изграден отново и да поеме водещата роля в развитието на света. Освен това и вашите политически опоненти могат да използват това интервю, за да ви злепоставят.

  – Не се притеснявам, защото у нас публикациите в медиите на бившата Съветска Русия не получават гласност, затова аз на вас мога да ви кажа всичко, което у нас няма как да бъде чуто, освен ако предварително не е одобрено от политиците, управляващи българските медии, в които влизам и аз.

  Що се отнася до политическите ни опоненти, то виждам, че вие сте в плен на една идеалистична представа, която е разпространена сред гражданите на бившия социалистически блок. Ние нямаме политически опоненти, ние имаме няколко лица, чрез които се задържаме на чело на държавата, и си гарантираме, че независимо от политическите тежнения сред пролетариата, богатствата ще се стичат само и единствено към нас. Аз по-горе ви загатнах, че целият процес на така наречената перестройка бе предварително обмислен и дирижиран. Партиите, които възникнаха и продължават да възникват на територията на бившият социалистически блок, и в частност в България, са изградени изцяло от наши бивши кадри, без значение от политическото течение, което изповядват. Аз самият по случайност станах лидер на БСП, просто там беше свободно в момента, но нищо не би ми попречило да съм лидер на ДПС, ДСБ, СДС или ДБГ. Идеологията не е важна, важното е без значение на идеологията властта да е наша.

  СДС например беше наш инструмент, с който да успеем законно, и без да понесем негативите от това, да влезем във владение на бившите държавни предприятия и природните богатства на страната. То изигра отлично своята роля и понесе на плещите си тежестта от осъществяването на приватизацията, в резултат на което бившият й лидер Иван Костов и настоящ такъв на ДСБ стана един от най-богатите българи в държавата и за него говорят с възхищение и завист редица чуждестранни милионери. Те са наше отроче, което съществува само до толкова, доколкото ние имаме нужда от него.

  ДПС е най голямата заблуда за българите, защото тя никога не е била и не е имала за цел да бъде етническа партия. ДПС може спокойно да бъде преименувана на ДС и днес в нейните редици има най-много агенти на бившата държавна сигурност. ДПС освен вторичната функция да държи под контрол мюсюлманското население в България имаше за задача да гарантира присъствието ни във властта при непредвидени обстоятелства, като си гарантира гласовете на българомохамеданите и им втълпи, че нямат избор за кого друг да гласуват. Може да се каже, че ДПС е икономическият мозък на нашата посткомунистическа машина и чрез нея, чрез нейните обръчи от фирми, се гарантира постоянният приток на капитали към нас. Същото е и с Атака, но на обратния полюс, те поддържат илюзията от необходимостта от съществуването на ДПС сред редиците на мюсюлманите и обират гласовете на най-крайно настроените български граждани.

  – Не казахте нищо за ГЕРБ?

  – ГЕРБ са нашата болка и грешка. Те ни предадоха и се обърнаха към други външнополитически фактори с единствената цел, разбира се, да не делят с нас заграбеното. Сега за първи път българите са изправени пред реален избор, но не на политически философии, както им втълпяваме, а пред изборa на кого да дадат богатствата и ресурсите на държавата. Нашето оцеляване е заложено на карта и ние няма да се поколебаем да хвърлим държавата в хаос, ако не се доберем обратно до властта. Ако не спечелим изборите предвиждам нова октомврийска революция и ако се наложи сме готови да изтърпим още 45 години социализъм, стига ние да сме начело на властта.

  – Добре, но при всичко което ни казахте, защо държите социализма в наименованието на вашата партия?

  – Вашият въпрос е изключително глупав, но това ме радва и дори ще ви препоръчам за повишение. Именно благодарение на хора като вас, които вярват на думите, на надписите и на политическото говорене ние сме били и пак ще бъдем на власт. Наличието на социализъм в нашата абревиатура ни гарантира, че за нас ще гласуват тези, които вярват в тази пошла идея. Ние ще бъдем социалисти дотогава, докато има поне един човек, който вярва в социализма, в комунизма, в марксизма и ленинизма. А ако един ден не остане дори и един човек, който да изповядва тези идеи, ние ще прегърнем която и да било друга достатъчно разпространена сред масите идеология, стига само да бъдем на власт.

  – И един последен въпрос, има ли политическа идеология или философия, която да ви притеснява, от която да се страхувате и която да не можете да приемете?

  – Има, и това е анархизма, но не желая да влизам в подробности.

  Източник:  Neverojatno.wordpress.com

• Мaфиотските държави: организираната престъпност превзема властта

  

  В мафиотските държави като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност, твърди в свой анализ Мойзес НАИМ*

  Световната икономическа криза е най-доброто време за международните престъпници. Използвайки срива на икономиката, разполагащи със солидни парични резерви, престъпните организации имат възможност да си купят много изгодно намиращите се в свито финансово състояние потенциално печеливши компании.

  Повсеместното затягане на фискалната политика принуждава държавата да продължава свиването на бюджетите на правоприлагащите органи и на съдебната система. Милиони хора губят работата си и затова е много по-лесно да бъдат убедени да нарушат закона.

  Огромен брой безработните специалисти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, право и логистика значително увеличи предлагането на пазара на труда на таланти от световна класа за престъпните картели. В същото време филантропите в света свиват благотворителните програми, което води до финансов дефицит в изкуството, образованието, здравеопазването и други области.

  Но криминалните елементи с удоволствие запълват този вакуум – в замяна на достъп до политиката, социалната легитимност и обществената подкрепа. Техните дейности обикновено се характеризират със завидна доходност и постоянна наличност на средства, което показва висока степен на ликвидност на активите им – солидна предимство по време на глобалната кредитна криза.

  Но съюзяването на заклети врагове и рязко намаляване на ресурсите – не са единствените проблеми пред полицейските управления, прокурорите и съдиите. През последните години реална форма придобива нова заплаха – мафиотската държава. Престъпниците по цялото земно кълбо се внедряват в правителствата в безпрецедентен мащаб.

  Налице е обратния процес: вместо да ликвидират мощните банди, някои правителства предпочитат да вземат под контрол незаконната им дейност.

  Правителствените служители на мафиотските държави активно са заети да обогатяват себе си, своите семейства и приятели чрез използването на паричния поток, физически ресурси, политическо влияние и глобални връзки с престъпните синдикати, за да укрепват и разширяват собствената си власт.

  Всъщност лидерските позиции в някои от най-печелившите незаконни дейности в света са пълни не само с професионални престъпници – тях ги заемат и висши държавни чиновници, законодатели, ръководители на разузнавателните служби, ръководителите на полицейските служби, офицери от армията и в крайни случаи, дори и държавните глави и членовете на техните семейства.

  Сегашното сливане на правителствата с престъпността рязко контрастира с по-ограничените условия на тяхното сътрудничество в миналото. Правителствата и силите за сигурност, включително в демократичните държави, все по-често привличат криминални елементи към контрабандата на оръжия за бунтовници от други страни и дори към физическо елиминиране на враговете в чужбина.

  Като най-известен пример за безотговорност, може да се нарече опита за привличане на американската мафия в операцията за отстраняване на Фидел Кастро през 1960 г.

  Но за разлика от една нормална страна, мафиотската държава не разчита само от време на време на помощ от страна на престъпни групи в постигането на специфични цели на външната политика. Висши чиновници от мафиотските държави са представителни играчи (ако не и лидери) на престъпни дейности, а защитата и насърчаване на интересите на този бизнес за тях е официален приоритет.

  В мафиотските държави – такива като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Мианмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес днес е неразривно преплетен с интересите на организираната престъпност.

  Доколкото политиката и разпределението на ресурсите в мафиотските държави в еднаква степен се определят от влиянието на престъпниците и на силите, които традиционно определят политиката на държавата, тези страни причиняват сериозно объркване както сред онези, които формират политиката, така и у анализаторите на международната политика.

  Мафиотските държави не може лесно да се разделят на категории, а концептуалната разлика между държавни и недържавни субекти е размита. В резултат на това поведението им е трудно да се предскаже, което ги прави особено опасни играчи на международната сцена.

  Революцията в областта на престъпността
  

  Разликите в представата за международните престъпни мрежи се основава на три фалшиви послания.

  Първо, много хора вярват, че в света незаконните дейности са съществували винаги. Наистина, престъпници, контрабандисти и черните пазари винаги са съществували.

  Но същността на международната престъпност през последните две десетилетия претърпя такава драматична промяна, че престъпните мрежи излязоха отвъд традиционните си пазари и започна да се наслаждават на всички предимства на политическите и икономически промени, ползвайки новите технологии.

  Така, в началото на 90-те бандите са сред първите, приели на въоръжение иновативни решения в областта на комуникациите – например съвременните стандарти за криптиране.

  Криминалните синдикати също така са пионери в разработването на нови методи за транспортиране на наркотици, като “подводници за наркотици” – полупотопяеми превозни средства, които могат да мамят радари, сонари и инфрачервени системи за наблюдение.

  В резултат на това колумбийските наркокартели се сдобиват и с истински подводници. Съвсем наскоро престъпните организации започват да използват предимствата на интернет, което доведе до мълниеносно увеличаване на престъпленията в кибернетичното пространство, а загубата от това за световната икономика през 2011 г., според компанията Symantec, е около 114 милиарда щатски долара

  На второ място, широко разпространено и погрешно схващане е изградено върху убеждението, че международната престъпност – е нелегален феномен и включва само една малка общност от хора с очевидни отклонения, и че действа в периферията на обществото.

  Истината е такава: в много страни днешните престъпници не се ограничават само с нелегални дейности, както и че въобще не са маргинализирани. В действителност, предполагаемите лидери на много престъпни организации са се превърнали в нещо като знаменитости. Богаташи със съмнително минало в бизнеса са се превърнали в желани от всички филантропи и контролират радиостанции и телевизионни канали, собственици са на влиятелни вестници.

  Освен това, натрупаните от престъпниците богатство и власт сега зависят не само от собствените им незаконни дейности, но също така и от действията на средностатистическите членове на обществото.

  Например, милиони хора са заети в китайската индустрия за фалшиви продукти и афганистанската търговия с наркотици. От тях не изостават и милиони западняци, които редовно пушат марихуана, стотици хиляди имигранти всяка година се наемат от престъпници, които незаконно ги доставят в Европа, а успешни професионалисти от Манхатън и Милано, осигуряват работни места за детегледачки и чистачи за нелегални имигранти.

  Именно такива обикновени хора са станали неразделна част от криминалната екосистема.
  

  Трето, невярната представа внушава вяра в това, че международната престъпност – е единствено въпрос за служителите на закона и най-добре този проблем може да се реши от полицията, прокурорите и съдиите.

  В действителност международната престъпност е политически въпрос с конкретни последици за националната сигурност. Днес обхватът и размерът на най-мощните престъпни организации, са съпоставими с дейността на най-големите мултинационални корпорации в света.

  И точно така, както и легитимните организации, престъпните такива се стремят да постигнат политическа власт.
  

  .
  

  Източник: Епохални времена

  –––––––––––––––––––––––––-

  * Мойзес Наим е старши научен сътрудник на Фондация „Карнеги“за международен мир и автор на книгата “Беззаконието: как контрабандисти, търговци на роби и роботърговци доминират в световната икономика”.

• Орешарски обяви имената на министрите си

  Номинираният за премиер от БСП Пламен Орешарски обяви пред членовете на Националния съвет на БСП състава на своя кабинет, който ще бъде гласуван от Народното събрание в сряда.

  Орешарски предлага Министерският съвет да има двама вицепремиери.

  Единият вицепремиер ще бъде с ресор правосъдие и вътрешен ред и усвояване на еврофондове. Това ще бъде Зинаида Златанова.

  Вторият вицепремиер ще има координационни функции по отношение на икономическия блок министерства. Той ще поеме поста си до месец, тъй като има други професионални ангажименти, заяви Орешарски. Според спекулации, цитирани от Би Ти Ви, това е Меглена Плугчиева.
  

  В състава на предложения от Пламен Орешарски кабинет влизат петима депутати и един евродепутат от БСП и двама народни представители от ДПС.

  Енергетиката ще остане в състава на икономическото министерство, но ще има отделно министерство на инвестиционното проектиране. Новия министерски пост ще получи Калин Тихолов.

  За министър на вътрешните работи е предложен Цветлин Йовчев, който беше шеф на ДАНС. След оставката си оттам, заради скандала с Мишо Бирата, Йовчев бе началник на кабинета на президента Плевнелиев, откъдето подаде оставка преди изборите.

  Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен. Завършва Висшето военноморско училище във Варна. Придобива и образователно-квалификационна степен „магистър по икономика“ в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  От 1993 г. Цветлин Йовчев работи в Национална служба „Сигурност“. Там заема длъжностите началник на сектор, началник на направление и заместник-директор на НСС. От създаването на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) работи като главен директор на Главна дирекция „Контраразузнаване“.

  През месец октомври 2008 г. напуска агенцията, а от 10 август 2009 г. с Указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет с председател Бойко Борисов, Цветлин Йовчев е назначен за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

  След избирането на Росен Плевнелиев за президент на Република България Цветлин Йовчев е назначен за началник на неговия кабинет. Със свой указ президентът Росен Плевнелиев освободи Цветлин Йовчев от длъжността началник на кабинета на президента на Републиката считано от 17 май 2013 година. На 9 април 2013 г. Цветлин Йовчев заяви намерението си да подаде оставка след приключване на отпуск. Като мотиви той посочи лични проекти, които не може да съвмести с длъжността началник на кабинета на президента.

  Министър на труда и социалната политика – депутатът от ДПС в последните четири парламента Хасан Адемов

  Хасан Адемов е роден на 24 януари 1953 г. в Исперих. По професия е лекар със специалност анестезиология и реанимация.

  Бил е народен представител в 38-мото, 39-тото, 40-тото и 41-вото Народно събрание. На парламентарните избори през тази година беше избран за депутат от ДПС от Разград.

  Министър на правосъдието и вицепремиер – Зинаида Златанова. Досега тя оглавяваше представителството на Европейската комисия в София.

  Зинаида Златанова е родена в София. Завършила е средното си образование в Немската езикова гимназия в София. Тя е магистър по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  Работила е в Министерството на околната среда и водите като главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейска интеграция“, а по-късно – началник на отдел „Европейска интеграция“. От 2001 до 2007 г. е директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международните финансови институции“ в Министерски съвет; началник на отдел „Европейска интеграция“ в Министерство на околната среда и водите; главен експерт в отдел „Международно сътрудничество и европейска интеграция“ в Министерство на околната среда и водите и др.

  От 2008 г. Зинаида Златанова е ръководител на представителството на Европейската комисия в България. Владее английски, немски и руски език.

  За министър на финансите Орешарски предлага Петър Чобанов – бивш председател на Комисията за финансов надзор и преподавател в УНСС.

  Петър Чобанов е роден на 20 юли 1976 г. в Ямбол. Завършва Математическа гимназия „Атанас Радев“. Има магистърска степен по макроикономика (2000 г.) и научна степен „доктор по финанси“ (2006 г.) от УНСС. Владее английски и руски език. Специализирал е в областта на политиките за парична и финансова стабилност.

  През 2000 г. става главен експерт в отдел „Анализи“ при дирекция „Ковчежничество“ на БНБ. От 2005 г. до май 2009 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. От 2002 г. е преподавател в катедра „Финанси“ в УНСС.

  През 2009 г. става председател на Комисията за финансов надзор, заменил на поста Апостол Апостолов. През юни 2010 г. Чобанов беше заменен на поста председател на КФН от назначения от ГЕРБ Стоян Мавродиев.

  Министър на икономиката – Драгомир Стойнев, който е депутат от „Коалиция за България“.

  Драгомир Стойнев е роден на 6 май 1976 г. в Триполи, Либия. По образование е икономист. Завършил е Сорбоната и е специализирал във френското висше училище по администрация ЕНА.

  През 2008 г. Стойнев беше икономически съветник на тогавашния премиер Сергей Станишев. През 2009 г. е избран за депутат от Коалиция за България. В 41-вото Народно събрание Драгомир Стойнев беше председател на Комисията по труда и социалната политика.

  Министър на здравеопазването, както вече беше съобщено, ще бъде вече бившият директор на болница „Шейново“ д-р Таня Андреева.

  Тя е акушер-гинеколог. Завършила е „Здравен мениджмънт” и е дългогодишен специалист от АГ болница „Шейново”. През 2011 г., Андреева зае поста директор на болницата на мястото на д-р Иван Костов, който напусна поста си след скандал.

  Тя бе избрана за депутат от БСП в 42-то Народно събрание.

  Министър на отбраната ще бъде Ангел Найденов, който е депутат от „Коалиция за България“.

  Найденов е роден на 28 септември 1958 година в град Кърджали, България. Завършва специалност „Инженер-навигатор“ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, специалност Инженер-навигатор”, и „Държавна администрация и право”.

  Той е бил кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска област. Народен представител от 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание.

  Министър на външните работи – евродепутатът от БСП Кристиян Вигенин. Преди да стане евродепутат през 2007 г., Вигенин бе народен представител от левицата в 40-тото Народно събрание.

  Той е роден на 12-ти юни 1975 г. в София. През 1993 г. завършва 91-ва Немска езикова гимназия, а през 1998 г. се дипломира в Университета за национално и световно стопанство , специалности „Международни отношения“ и „Макроикономика“.

  От 1999 г. до 2001 г. работи в Министерство на финансите, след което започва политическата си кариера в БСП.

  В периода 2005 – 2008 г. е председател на Комисията по външна политика и международни връзки на ВС на БСП. От 2010 г. е председател на Съвета по външна политика на НС на БСП.

  На парламентарните избори през 2005 г. е избран за народен представител от Ямболски район в 40-то НС.

  На Европейските избори през май 2007 г. е избран за член на Европейския парламент. На изборите за Европейски парламент през 2009 г. е преизбран. Владее отлично английски и немски език, ползва френски и руски. Женен, с двама сина.

  Министър на регионалното развитие и благоустройството ще бъде Десислава Терзиева

  От 2011 г. досега Десислава Терзиева е директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация” в Министерския съвет. Преди това оглавява дирекцията „Европейска координация и международно сътрудничество” в Министерството на държавната администрация и административната реформа. Има опит и като директор на дирекция „Национална транспортна политика” в Министерството на транспорта и съобщенията. От 1991 до 2001 г. заема различни позиции в МРРБ. Магистър по право. Владее английски, френски и руски език.

  Предложеният за министър на инвестиционното проектиране проф. д-р Калин Тихолов

  от 2003 до 2012 г.  е заместник-декан по учебната част на архитектурния факултет в УАСГ.Той е ръководител на катедра „Интериор и дизайн за архитектурата“. Доктор на архитектурните науки. Владее немски и руски език.

  Името на Тихолов се свързва с няколко скандала, свързани със строителство по Черноморието,

  съобщи Би Ти Ви. Той е автор на общия устройствен план на община Царево, който предвижда застрояването на огромни територии между Царево и Малко Търново. Този акт падна в съда след жалба на природозащитници.

  Името на Тихолов изплува преди няколко месеца покрай „Дюнигейт“, съобщи още Би Ти Ви. Архитектът е автор на подробния устройствен план за застрояването на дюните в Несебър, които бяха закупени като земеделска земя от земеделското ведомство.

  Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Данаил Папазов, който досега беше шеф на пристанище Варна.

  54-годишният Данаил Папазов е завършил специалност „Корабоводене“ във ВВМУ и по-късно там е защитил аспирантура „Управление на транспорта“.

  Данаил Папазов е изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД вече повече от десет години. На поста е назначен в мандата на НДСВ.

  Преди това осем години е ръководил отдел „Оперативно диспечиране“ в пристанище Варна-Запад, бил е помощник-капитан в Българския морски флот, старши помощник-капитан и суперинтендант в немската Ahrenigel LTD, зам.-управител в частни агентийски фирми.

  Министър на земеделието и храните ще бъде Димитър Греков, ректор на пловдивския Аграрен университет.

  Димитър Греков е роден в град Любимец, Хасковско. Получил е висшето си образование в Аграрния университет в Пловдив и работи в него повече от 26 години. От 1999 г. до ноември 2007 е декан на Агрономическия факултет.

  През ноември 2007 г. е избран за ректор на Аграрния университет. Има над 120 научни и научнопопулярни публикации, някои, от които в чужбина. Съставител е на пет учебни помагала.

  За министър на културата е предложен Петър Стоянович – бивш член на СДС, бивш председател на „Движение Гергьовден“ и един от учредителите на партията на Меглена Кунева „България на гражданите“.

  Д-р Петър Стоянович е доктор на философията и магистър по история на Университета във Виена, Австрия. Завършил е Немската гимназия в София. Бил е Парламентарен секретар и Началник на кабинета на министъра на външните работи (1998-2001) в правителството на Иван Костов.

  Международен секретар на СДС (2001-2003), политически секретар и председател на „Движение Гергьовден” (2004-2009). От 2009 г. е журналист, автор на научна литература и колумнист на вестник „Преса”. Владее английски, немски и руски език. Баща на две деца.

  Министър на образованието, младежта и науката – Анелия Клисарова, ректор на Медицинския университет във Варна и депутат от БСП.

  Проф. д-р Анелия Клисарова, д-р на науките, е избрана за народен представител в 42-то НС от Варна. От 2003 г. досега е началник на „Център за образна диагностика и лъчелечение” в МБАЛ „Св. Марина”, Варна. Тя е два мандата ректор на Медицински университет – Варна. Завършва Медицинския университет във Варна, специалност „Медицинска радиология”.

  За министър на околната среда и водите е предложена Искра Михайлова, депутат от ДПС. Тя беше заместник-министър в правителството на Станишев от 2005 до 2009 г.

  От 2009 г. до 2013 г. е депутат и председател на постоянната комисия но околна среда и води в НС.

  Като заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (2005-2009 г.), тя е ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие”. Владее английски и руски език.

  Министър на младежта и спорта – проф. Марияна Георгиева-Бенчева. Д.ф.н. Мариана Георгиева-Бенчева е българист, професор по синтаксис в Института по български език към Българската академия на науките.

  Била е парламентарен сътрудник на лидера на ДПС Лютви Местан. Била е директор на дирекция „Студенти и специализанти“ в образователното министерство по времето на НДСВ и на тройната коалиция. Марияна Георгиева-Бенчева беше втора в кандидатдепутатската листа на ДПС за 42-рото Народно събрание в област Ловеч, но не влезе в състава на новия парламент.

  От 17 членове на кабинета, заедно с министър-председателя, шест са дами, съобщават от БСП.

  Министрите в кабинета „Орешарски“ владеят английски, немски, френски, руски и турски езици. Средната възраст на кабинета е 48 години, като най-млади са министрите на финансите Петър Чобанов (37 г.) и на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев (37 г.).

  Доайенът на правителството е Хасан Адемов (60 г.). Сред министрите има лекари, юристи, финансисти, икономисти, историци, филолози, проектанти, архитекти и преподаватели.

  Източник:  Vesti.bg

• Цветлин Йовчев поема МВР, бившият представител на ЕК в България ще е правосъден министър

  Бившият шеф на ДАНС и началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев Цветлин Йовчев ще бъде вътрешен министър в кабинета ”Орешарски”, е научил в понеделник Mediapool от свои източници в БСП. Бившият ръководител на представителството на Европейската комисия в България Зинаида Златанова ще бъде правосъден министър. 

  В понеделник кандидатът на БСП за премиер Пламен Орешарски анонсира, че правосъдният министър ще бъде вицепремиер в неговия кабинет.  За военен министър ще бъде назначен Ангел Найденов, който бе председател на парламентарната комисия по отбраната по времето на тройната коалиция.

  ”Искаме да променим начина на функциониране на властта у нас – тя да бъде много по-отворена към всички организации на гражданското общество и политическите сили, обяви Орешарски по време на работна си среща с останалото извън парламента „Движение България за гражданите“ на Меглена Кунева.

  Тема на разговора са аспектите от програмните приоритети за управленския мандат 2013 – 2017 година.

  ”Диалогът (с партиите и гражданските организации) ще е тежък от гледна точка на различни мнения. Но това е пътят, за да прекъснем четиригодишните цикли, в които се развива нашата страна в последните години и почваме като че ли наново на всеки четири години“, каза още Орешарски.

  Той заяви, че засега са изведени краткосрочни, ”стабилизиращи мерки”, които могат да бъдат реализирани до края на тази година. Останалите важни задачи ще бъдат реализирани през следващия бюджетен период.

  ”Виждаме няколко ключови приоритета за следващия мандат – възстановяване на държавността, насърчаване на предприемачеството, социална справедливост”, каза Орешарски.

  Лидерът на БСП Сергей Станишев обясни от своя страна, че управлението на Бойко Борисов е заложило редица капани. Със същата стилистика преди четири години вече бившият министър-председател Бойко Борисов се оплкаваше от капаните на тройната коалиция.

  ”Не може човек да управлява, оправдавайки се четири години. Когато поискахте да влезете във властта, вие, г-н Станишев, имахте представа от състоянието на държавата, тъй като не веднъж сте го казвали от парламентарната трибуна. Не е ясно защо човек изобщо кандидатства за властта, ако четири години ще обяснява какво не е наред”, каза Кунева в отговор на констатациите Станишев.

  Меглена Кунева каза още, че нейната формация ще бъде „демократична опозиция“. Тя призова бъдещия премиер първо да каже какво е състоянието на държавата, да се направи преглед на спазването на правата на човека в България и да се разкрие икономическия натиск над медиите.

  Полина Паунова, Mediapool

  .

  –––––––––––––––––––––-

  Коментар в социалната мрежа за кандидат-управниците

  Започна безплатното раздаване на хачета за сън. Услужливите медии по цял ден информират обществото за благородните намерения на кандидат управниците. Образованието, здравеопазването, бизнеса – всички ще бъдат удостоени със специално внимание. Социалната политика и помощите за нуждаещите се ще са грижа номер едно.

  Нито дума за придобита собственост от страна на бивши управляващи и техните роднини. Нито дума за участие им в бордове на държавни, полудържавни или частни монополи.

  Хората на ГЕРБ назначени по квоти са в бойна готовност в ЦИК, ВСС, Конституционния съд, СЕМ, Общинските съвети. С други думи, навсякъде. Нищо чудно в случая, че за Орешарски се говори като за Арахангел Михаил. За реформа, смяна и промяна – забравете! Лапайте си хапчетата, гледайте си сериалите и мечтайте за ваканцията на морето.

  Божидар Чеков

• Как е парцелирана България

  

  Направих си труда да групирам по банки справките за парите на държавните фирми. Таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която „великите сили“ са си поделили България, пише Иван Бедров в сайта на Дойче Веле.

  .

  Тези дни министерствата публикуваха справки за концентрацията на средства на техните фирми в определени банки. Бяха задължени да го направят заради приетите от служебното правителство нови правила за парите на държавните фирми, които забраняват концентрацията да надхвърля 25 процента.

  Когато обединих данните от всички министерства и ги групирах по банки, таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която великите сили са прекроявали света по време на преговори. Парцелирането на България може и да не е новина за някои, но широката публика чак сега получи официални данни за това.

  За мен, за теб…

  И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ „Козлодуй“ съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.

  КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90,85% от парите на „Булгаргаз“, 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България – инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.

  Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:

  – Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му. Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение – тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.

  

  – Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забаване на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място. Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.

  Другите риби

  На фона на енергетиката, концентрацията на парите от другите сектори изглежда направо като детска игра. Всичко по крайбрежието се е ориентирало към Централна кооперативна банка (ЦКБ) – от групата на „Химимпорт“, популярна вече не само във Варна като ТИМ. 100 процента от парите на „Индустриална зона Варна Запад“ и „Индустриален и логистичен парк Бургас“ са във въпросната банка. На същото място са и повечето пари на ВиК-дружествата в двата града. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е поверило на ЦКБ 91,95% от средствата си, а „Летище София“ държи там „само“ 58,50% от парите си.

  Всички държавни горски предприятия, които управляват дърводобива, имат предпочитания към турската Д-банк – и то още от времето, когато секторът беше в ръцете на ДПС. Смолянското предприятие държи 61,05% от парите си в тази банка, приносът на Шуменското и Сливенското е по-скромен – едва 28,75% и 25,99% от парите им са на това място. Има и едно изключение – Благоевградското предприятие е предпочело да повери 54,18% от парите си на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Вероятно това няма нищо общо с факта, че на тази територия е концесионираната ски-зона над Банско.

  Процентите не показват абсолютните стойности, но пък е повече от ясно, че 42,54% от парите на АЕЦ „Козлодуй“ са повече от абсолютно всички пари на ВиК-дружествата. Управляваната от депутат от ГЕРБ ядрена централа е поверила този процент от парите си на Инвестбанк. Втората новина около тази банка е, че тя пое от друга банка кредита на двата най-големи вестника – „Труд“ и „24 часа“. Те вече се радват на нов собственик, който е неизвестен на публиката.

  И какво от това?

  

  Колкото и да вярваме в силата на демокрацията, тези данни натрапват извода, че зад фасадата от политически партии, които се явяват периодично на избори, България се управлява от група олигарси. Демократичната опаковка им позволява да преобразуват икономическата си мощ в политическо влияние. И обратното: политическото влияние – в икономическа мощ.

  Служебното правителство направи крачка напред към нормализиране поне в една сфера. Правилата вече са приети, информацията вече е публична. Работа на следващото правителство е да прилага тези правила. И най-вече – да устои на натиска на олигарсите. Ако иска, разбира се.

   

• В Европа обсъждат узаконяването на инцеста – секс с майка, баща, брат и сестра

  Кръвосмешението се издига като нова европейска ценност

  Успоредно с легализацията на т. нар. „еднополови бракове“ (доколкото един брак може да е еднополов, е отделен въпрос) и с разрешаването на педерасти и лесбийки да „осиновяват“ деца, в Европа започнаха дебати за узаконяване на инцеста – секс с майка, баща, брат, сестра и други роднини по възходяща и низходяща линия. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма„. Въвежда се понятието „инцестофобия„, а всички „инцестофоби„, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път. „Еднополовите“ или, както те наричат сами себе си – „новото джендър-общество„, са най-активни в Швеция, Дания и Швейцария.

  Документ 1
  2010 г.
  ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социал-демократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  

   

  Документ 2
  2012 г.
  ДАНИЯ

  Датската политичка Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“ с цел сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  

  Danska Miljöpartiet vill legalisera incest – för att ändra ”genusnormer”

  Документ 3
  2013 г.
  ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцарии
  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/

  Документ 4
  Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.
  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.
  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

  .

  Любомир Чолаков,

  Lyubomircholakov.blog.bg

   

• Калина Андролова: “Монсанто“ – контрол чрез глада

  Коментар за предаването “Деконструкция” по БНР
  .

  Един от най-великите умове на Германия, Гьоте, е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно: „Човек вижда толкова, колкото знае.” Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни, достатъчно е да се контролира информацията. Така, тънейки в невежество, много хора и цели народи са обречени на послушание. Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали.

  Например, компанията „Монсанто” е практически корпорация от фашистки тип. „Монсанто” унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и, освен това, защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочее. Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата, за да имат за посев. Така по естествен начин са се развивали по-добри култури. През 80-те години обаче съдът разрешава на „Монсанто” да патентова формата на живот – генът. Особеност на генномодифицираните култури е, че семената им не стават за посев за следващата година – ако искат да засеят, фермерите са длъжни отново да закупуват от „Монсанто”. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на „Монсанто”: „Много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище.”

  Не е ли гениално, от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури?!!!! Звучи като зловеща антиутопия. Безплодни растения, от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген, предизвикващ неговата смърт. Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия оганизъм? „Монсанто” е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по време на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния аспартам, изкуствен подсладил, който се съдържа във всички дъвки и ментови бонбони, които познавате, както и в много лекарства. През немалкия период на своята история „Монсанто” създава различни продукти, включително и пестицида Round Up, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Round Up. Когато посипеш земеделската земя с Round Up, това вещество унищожава всичко, освен генномодифицираната соя.

  През 1996 г., когато „Монсанто” започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка, съдържат патентования от „Монсанто” ген. Към 2012 г. повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на „Монсанто”, а в Канада органичният, естественият семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на „Монсанто”. Веднъж появила се, генномодифицираната култура замърсява, така да се каже, всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и в резултат – всички стават генномодифицирани.

  Където обаче се появи генът, „Монсанто” по закон става собственик на продукцията. Компанията обвинява свободните фермери в кражба на техния патент и ги принуждава да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в „Монсанто” се занимава с разследване и съдебно преследване на фермери, всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани. Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите, които купуваме, съдържат соя. А генномодифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото на животните, които после ние доволно хапваме. Постепенно „Монсанто” придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами! Ако „Монсанто” реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е  независима Канада?! Иначе много обичаме думичката диверсификация. Но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада. Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем „възможност за пълен контрол чрез глада”.

  Как „Монсанто” окупира територии?! По всевъзможни начини. Ето един от тях – през 1998 г. МВФ, една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени, да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига „Монсанто” и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО-зрънца. Утре или вдругиден, огромната Индия няма да може да каже гък, независимо дали има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно само и единствено от „Монсанто”. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и няколко други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генномодифицираната царевица на „Монсанто”. Тези дни обаче Европейския орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Тоест „Монсанто” успя да купи и ЕС.

  Знаете ли, голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с възможността за пълен контрол върху изхранването на света. Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-важните битки на постмодерния ни живот. Има каузи, за които си струва да се борим, ние, редовните обитатели на планетата Земя. Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем. А знаем твърде малко.

  .

  Източник:  Solidbul.eu

• Медийни империи на онлайн хоризонта

  Явор Николов, Webcafe.bg

  .

  

  Родният потребител може и да не знае много за компаниите „Нетинфо“, „Инвестор.БГ“ и „Уеб Медия Груп“, но със сигурност е чувал за сайтове като abv.bg, vbox7.com, vesti.bg, dnes.bg, investor.bg, news.bg, lifestyle.bg или topsport.bg. Те достигат до практически всички българи, които са част от мрежата. Даже и в условия на криза, водещите сайтове са привлекателни за рекламодателите.

  Само за няколко дни картината в българския Уеб се промени коренно. Три големи медийни групи с десетки сайтове смениха собствеността си. Това стана в много напрегнатата среда на предстоящи предсрочни парламентарни избори, замерване с компромати в публичното пространство и все по-малко доверие в традиционните медии.

  Какво точно се случи?

  Първата голяма сделка беше тази за „Нетинфо“, която има най-много приходи и аудитория в България. Подведени от нереалистичните очаквания за ръста на онлайн пазара у нас преди кризата, през 2008 г. финландците от „Санома Груп“ дадоха за компанията близо 60 млн. лева. Сега, според данни на „Капитал“, те са продали „Нетинфо“ на „Дарик Уеб“ за 17 млн. лева.

  Онлайн подразделението на радиоверигата изненадващо победи в надпреварата с други български компании, сред които беше и „Инвестор.БГ“. Два дни по-късно, тя също се оказа с нов собственик. Сделката този път беше осъществена през борсата, а купувачът е медийната група Bulgaria On Air. Тя е част от групата на „Химимпорт“ и има своя телевизия с бизнес насоченост, радио, списание и информационен сайт. Цената на придобиване е 16 млн. лева.

  Около седмица по-късно стана факт и третата голяма сделка на онлайн пазара у нас. „Уеб Медия Груп“ беше купена през борсата от рекламния бос Красен Кралев за малко под 1.5 млн. лв. Чрез „Алтернатив Медия Груп“ ЕООД Кралев развива веригата „Утре“ с множество регионални новинарски сайтове.

  Защо?

  „Когато („Санома“- бел.ред) купуват „Нетинфо“ през 2008 г., пазарът изглежда повече от прекрасно, но това не прави сделката добра“, коментира създателят на „Дарик Уеб“ Христо Христов. Според него сегашният момент на спадащи приходи и читатели е правилният за стратегическо придобиване.

  Христов смята, че сред над 30-те общи сайта на „Дарик Уеб“ и „Нетинфо“ ще има „категорични лидери в 7-8 пазарни ниши“. Пред „Капитал“ той посочва, че особени усилия ще се насочат към развиването на пощата abv.bg и видеосайта vbox7.com.

  Пред новозакупения Investor.bg, изпълнителният директор на Bulgaria On Air Виктория Миткова посочва, че компанията е избрала закупуването на медийната група „наготово“, вместо да чака години за развитието на свой подобен онлайн проект.

  Миткова коментира, че синергията между двата екипа трябва да заработи възможно най-бързо и всички брандове ще бъдат развивани. За тази цел сайтовете dnes.bg и investor.bg ще обменят новинарско съдържание с телевизията, а освен това екипите им ще работят по онлайн проектите на Bulgaria On Air.

  „Приходите от реклами са намалели драстично през последните няколко години, но за сметка на това интересът на читателите към онлайн медиите нараства постоянно“, отбелязва Красен Кралев. Той припомня, че закупената от него „Уеб Медия Груп“ притежава първия новинарски сайт у нас (news.bg) и първия спортен такъв (topsport.bg).

  „Не очаквайте драстични промени в концепцията и политиката на сайтовете. Както вече казах, най-важното е двете групи да се допълнят взаимно и в кратки срокове да заработят оптимално добре заедно. Сайтовете Lyfestyle.bg и Money.bg от „Уеб Медия Груп“ притежават огромен потенциал, на който ще обърнем специално внимание в плановете си“, обяснява рекламният бос.

  По думите му регионалните сайтове от групата „Утре“ междувременно също ще се развиват, като целта е да отразяват случващото се в 10 български области – София, Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Велико Търново и Благоевград.

  Добра или лоша новина?

  „Добрата новина от сделките е, че и в трите покупки има ясен купувач. Тоест, не бяха направени опити за скриване на собствеността“, коментира журналистът Иван Михалев. Според него лошата новина от трите сделки е оттеглянето на чуждестранния инвеститор в лицето на „Санома“.

  Той е на мнение, че все още не може да се прецени какви са целите на новите собственици и дали има общ знаменател между тях. „Ако има такъв, той е че все повече инвеститори в медии пренасочват интереса си към Интернет, загърбвайки традиционните медии. Това е логичен процес. Първо мигрираха потребителите на информация (читатели, зрители, слушатели). Последваха ги рекламодателите. Сега е ред и на инвеститорите“, коментира Михалев.

  От рекламна гледна точка

  „Закупуването на две от първите три онлайн медийни групи и на още една от топ 10, само в една седмица, бих определил, като една от най-сериозните медийни сделки в България изобщо. Фактът, че това стана само 20 дни преди изборите, едва ли е случайност, но не омаловажава тази сериозна консолидация“, коментира Петър Симеонов, мениджър Интернет проекти в медийна агенция „Пиеро 97″.

  Той припомня, че „Нетинфо“ и „Уеб Медия Груп“ отдавна са „на тезгяха“, а „Инвестор.БГ“ е първата българска онлайн медия, пусната на борсата и сделка с нея би могла да стане по всяко време.

  Според Симеонов, консолидирането е нормален процес, който намалява разходите. Тъй като създаването на качествена онлайн медия е свързано със сериозни разходи, даже и по-малките сайтове разчитат на това, че ще се развият и в един момент ще бъдат купени от някои от по-големите, смята специалистът.

  „Нормално е да останат 10-ина силни играчи, а по-малките да бъдат нишови сайтове. За мен не е нормално да има над 100 месечни списания, над 20 национални ежедневника и стотици регионални вестници. Рекламният пазар, като цяло, е малък и няма причини скоро това да се промени“, категоричен е Симеонов.

  Той посочва, че важното за него и колегите му е дали след трите сделки ще останат търговските екипи и мениджмънта от преди сливанията, тъй като имат дългогодишен опит с тях. „Всъщност окрупняванията в крайна сметка намаляват преговорите по сключване на сделките, уеднаквяват правилата, цените и отстъпките“, допълва Петър Симеонов.

  „Интернет е единствения медиен канал, който устойчиво повишава приходите от реклама след началото на икономическата криза. Разбира се този ръст няма нищо общо с нивата от 2008 г., но все пак трендът е ясен“, посочва той.

  Според него предимство ще има този, който продължи да инвестира в онлайн медиите и който им остави поле за развитие на независима и безпристрастна журналистика.

  Да не стане като с вестниците

  Медийният експерт Орлин Спасов е на мнение, че всяко окрупняване на собствеността на медиите може да доведе да хомогенизиране на съдържанието, но това зависи от редакционните политики на новите собственици.

  „Ако се избегне типичното за България задкулисно преплитане на икономически, политически и медийни интереси, което е основният фактор за ограничаване на плурализма, ако се инвестира в балансирана информация и анализ, новите собственици ще спечелят не само доверието на публиката, но ще могат и по-бързо да възвърнат инвестициите си“, посочва Спасов.

  Той обяснява, че онлайн средата у нас се асоциира с повече свобода и това е своеобразен кредит на доверие, даден от аудиторията. Медийният експерт цитира изследвания, които са показали, че хората у нас вярват почти еднакво много на телевизията и сайтовете.

  „Ако ключовите български медии, опериращи онлайн, не отговорят на тези очаквания, бързо ще заприличат на онези вестници и телевизии, заради които България отиде на последно място в ЕС по свобода на медиите“, предупреждава Спасов.

  Според него ахилесовата пета и основен дефицит на новинарските сайтове е липсата на достатъчен брой добри журналисти, които да работят за тях. „Все още журналистиката в тази зона се възприема като един вид „втора ръка“. Журналистическите елити – къде заслужено, къде не – продължават да се свързват с БНТ, bTV, Нова телевизия, БНР и още няколко отделни медии – печатни и електронни“, посочва Спасов.

  Той е категоричен, че трябва да се създадат условия, при които и в онлайн медиите журналистът да може да направи име и да не мечтае да отиде в „истинска“ медия.

  Нещо по-добро

  Орлин Спасов отговаря отрицателно на въпроса дали има у нас достатъчно читатели, които искат да консумират качествено медийно съдържание. „По-добре е въпросът да се обърне – има ли у нас достатъчно предлагане на качествено съдържание? Отговорът е очевиден. Тогава защо се учудваме, че и публиката на качествените медии е малобройна?“, пита той.

  Според него по-продуктивният път е медиите да започнат да формират една по-взискателна публика, вместо да очакват, че тя сама ще се появи. „На медийния бизнес трябва да започнем да гледаме като на по-дългосрочна инвестиция. Време е да мислим за култура на медиите, за медийна екология. Това също е сфера, която трябва да бъде опазвана като важен ресурс – не само плажовете и планините“, смята медийният експерт.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Според неофициална информация, която не можем да потвърдим, Инвестор.бг (dnes.bg, investor.bg, blog.bg) е бил купен всъщност от групировката ТИМ, а купилият Уеб медия груп (news.bg, topsport.bg)  Красен Кралев също бил близък до ТИМ. За купилия Нетинфо (abv.bg, vbox7, vesti)  Радосвет Радев се знае съвсем официално, че е бил сътрудник на ДС.
  

• Орешарски: Кабинетът е 90% готов, имената – в понеделник

  Без да назове конкретни имена или планове за структурни промени, Орешарски коментира, че в утре ще каже имената на министрите.

  На 27 май по покана на номинирания за министър-председател от Коалиция за България Пламен Орешарски на работни срещи в Народното събрание са поканени експерти от „Атака“, „България на гражданите“, ВМРО и „Глас народен“, съобщиха от БСП.

  Заедно с експерти от КБ те ще обсъдят аспекти от програмните приоритети за управленския мандат 2013 – 2017 г.

  По-рано бъдещият премиер Пламен Орешарски коментира пред Би Ти Ви, че е готов с 90% от състава на кабинета, а в понеделник ще стане ясно и новото правителство.

  Без да назове конкретни имена или планове за структурни промени той коментира, че в утре ще каже имената на министрите.

  По-рано днес стана ясно, че директорът на болница „Шейново“ д-р Таня Андреева вероятно ще бъде новият министър на здравеопазването.
  В интервю за предаването на „Тази неделя“ д-р Андреева заяви, че е водила разговори за това.

  „Причината да приема са многото допирни точки, които аз видях в това, което БСП предлага за здравеопазването.

  Може би много укори ще бъдат понесени от гледна точка на това, че тя е доста по-социална, държавата много повече присъства.

  Но аз смятам, че в една държава, в която заболеваемостта е все по-голяма, смъртността все повече расте, в същия момент демографският срив е стигнал до следвоенни нива, мисля че малко повече държавата, в ролята дори ако искате на майка, трябва да се намеси, за да гарантира на тези хора, че ще получат едно по-качествено здравеопазване, с повече грижа за тях“, каза д-р Таня Андреева.

  Искам три неща да променя в най-кратки срокове, работейки в екип, независимо дали съм министър или съм в парламента, и участвам в законодателната власт, каза д-р Андреева.

  Това е първо спешната помощ, която у нас практически не работи по ред причини, най-основната, от които е демотивацията сред хората, работещи в спешната помощ.

  Другите две неща са отпадането на лимитите във всяка една форма, както за дейност, така и финансирането на болниците за медицинска дейност.

  Абсурд е грижата за здравето да бъде ограничавана.

  И третото много важно нещо, което в краткосрочен план ще търсим решаването е намаляването цените на лекарствата, за да могат повече хора да провеждат своето лечение, каза д-р Андреева.

  Един от първите законопроекти в Народното събрание, които ще бъдат внесени, са за инкриминиране при нападение върху медицински лица, каза д-р Андреева.

  Междувременно стана ясно, че кандидатът за премиер Пламен

  Орешарски е обещал в понеделник да бъде готов с персоналния състав на кабинета.

  Това каза Йордан Цонев от ДПС в интервю за предаването на БНР „Неделя 150”.

  В преговорите БСП и ДПС напредваме по програмата, вече в малко по-голяма степен сме на конкретизация на отделните политики и отделяне на най-спешните мерки.
  Днес ще приключим с програмата, утре тя ще бъде готова в редактиран вид. Утре Орешарски обеща, че ще бъде готов съставът на кабинета.

  Във вторник е реалистично да се гласува правителството; екшън-планът е такъв. За персоналния състав на кабинета – Орешарски си води разговори с експерти и хора, на които може да възложи изпълнението на тези функции, каза Йордан Цонев.

  Според Йордан Цонев – има съгласие по отношение на ДКЕВР, че трябва да се вземат мерки – да не се случва промяна на цената на тока преди да се направи детайлен анализ на компонентите на тази цена. Смятаме, че там има много резерви.

  Монополните цени, каквато е цената на тока, затова има регулатор, тя не се определя от търсене и предлагане, а е разбита на компоненти – разходи, които се признават от регулаторния орган, имаме сериозни съмнения на тези разходи и без да се направи системен анализ, не трябва да се върви към промяна на цената на тока, каза Йордан Цонев.

  ДПС няма никакви квоти в правителството; МС се съставя на експертния принцип.

  Г-н Местан беше достатъчно ясен на откритите преговори между нас и БСП – как се съставя кабинетът, каза Цонев.

  Програмата на разговорите е в три насоки – укрепване на държавността, за бизнеса, за хората. Първите мерки, които и вчера г-н Орешарски заяви, са в тези посоки.

  Има доста конкретни стъпки, по отношение на борбата с монополите, възстановяването на пазара се предвиждат мерки за регулаторните органи. Имаме предвид не само антимонополно законодателство, а и антитръстово законодателство. Укрепване на регулаторните органи – имаме предвид техният административен и функционален капацитет.

  По реформата в сектора на монополизацията нямаме разминавания. По въпроса, че реформата в здравеопазването е спешна, също нямаме разминавания. Нямаме разминавания по отношение на спешното освобождаване на бизнеса от административния и бюрократичен рекет и произвол, каза Цонев.

  Има заложен принцип в администрацията и във всички органи да се издигне във върховен принцип квалификацията, способностите и конкурсното начало – каза Йордан Цонев.

  БСП и ДПС са обсъждали по програмата на кабинета Орешарски и спешен социален малък пакет – увеличаване на майчинството, подпомагане на семейства, които имат първокласници и т.н.

  Източник:  Vesti.bg

• Хомосексуализмът е заучено поведение

  Повлияно е от биологични, наследствени, психологически и социални фактори

  Материалът се позовава на статия за митовете за хомосексуализма, която е издадена във вид на брошура от “Граждански форум за защита на детето и семейството”. Един от съавторите на тази статия е докторантът по клинична психология в СУ “Св. Климент Охридски” Петър Вълков – психолог-консултант. Той е член на Сдружение “Добро бъдеще за надежда”, както и на Българската християнска медицинска асоциация. Работил е по темата в съавторство с други специалисти – психотерапевти, лекари и адвокати. Петър Вълков категорично се обявява против хомосексуалните бракове, изтъквайки десетки доводи в полза на тази своя позиция и позовавайки се на редица изследвания, според които хомосексуалните семейства крият високи рискове за физическото и психическото здраве на децата.

  .

  Яна Бояджиева, Blitz.bg

  Всъщност няма открити данни за биологична или за генетична причина за хомосексуализма. С този аргумент учените опонират на твърдението, че хомосексуализмът е “биологически детерминиран” и че гейовете “се раждат”, а не се създават. “Биологичните фактори могат да играят ролята на предразположеност за хомосексуализма, – казват те, – но основният фактор е изборът на личността да се отдаде на хомосексуално поведение”. И се позовават на научни изследвания, които показват, че социалните и психологическите фактори имат огромно влияние за появата на хомосексуализма. Освен това смятат, че примерите включват проблеми в ранните семейни взаимоотношения, сексуална зависимост, насърчаване на “модата” от обществото да си хомосексуален. “Така например, когато хората одобряват и насърчават хомосексуализма, разпространението му нараства; когато те не го приемат, разпространението му намалява. Тези фактори нямат нищо общо с генетиката – уверяват ни специалистите.

  Средностатистическият хомосексуалист има стотици партньори през живота си.

  С този безспорен аргумент авторите на статията не се съгласяват с твърдението, че нямало разлика между хомосексуалните и хетеросексуалните отношения и трябвало да се третират еднакво. Те цитират едно изследване, направено сред 2583 възрастни хомосексуалисти, публикувано в специализирано издание, според което едва 2,7 на сто от тях са заявили, че са правили секс само с един партньор. Посочват данни и от друго проучване, според което 79 на сто от хомосексуалистите заявяват, че повечето им партньори са били непознати, чиито имена дори не са знаели. Изследванията доказват още, че само няколко хомосексуални връзки са продължили повече от 2 години, за това има и публикувани данни:

  – 24 на сто от хомосексуалистите са имали повече от 100 партньори;
  – 43 на сто от хомосексуалистите са имали повече от 500 партньори.

  В наши дни тази мода се натрапва много агресивно

  Дори в някои училища активисти влизат да рекламират хомосексуализма, а често съвременните средства за масова информация насърчават мъжете и жените да открият своята хомо- или хетеросексуална идентичност чрез фрази от типа: “Погледни дълбоко в душата си”, “Не се срамувай от своите странности”, – възмущава се клиничният психолог. И допълва: – С подобни въпроси те атакуват непосредствено половата идентичност на човека, внасят смут и объркване, към които децата и юношите са най-уязвими”.

  П. Вълков е убеден, че обезличаването на половете чрез прокламиране на хомосексуални бракове и семейства представлява сериозна опасност за цялото общество… Човечеството е създадено от мъже и жени, трети пол няма – казва още той. – Нещо повече, историята и съвременните научни изследвания доказват, че естественото семейство с баща и майка, въпреки всичките си грешки, е възможно най-добрата среда за отглеждане на бъдещо поколение. Наистина ли векове наред сме виждали нещата толкова погрешно? Дали трябва напълно да зачеркнем цялата човешка история заради последното телевизионно шоу или поредния гей-парад, рекламиращ девиантното поведение и изопачаващ половите роли?

  Д-р Вълков е убеден, че полът има значение и повечето родители се надяват децата им да израснат хетеросексуални. Човекът е създаден такъв. И всяко объркване в хетеросексуалната му природа носи много нещастие, болка и мъка. Дълбоко в себе си хомосексуалистите осъзнават, че нещо не е наред и викат за помощ, понякога дори по най-парадоксалния начин: като търсят одобрение чрез паради, любов – в безразборни и краткотрайни връзки, като проявяват гняв към всички “различни”.

  – От гледна точка на биологията хомосексуализмът не е вроден, а е избор.
  – От гледна точка на психологията хомосексуализмът е обратим.
  – От гледна точка на социологията хомосексуализмът е противоестествено явление.
  – От гледна точка на религията хомосексуализмът е грях.

  Рискът от заразяване със спин при тези мъже е… 1000 пъти по-голям

  Тази информация е от Центъра за контрол на болестите при мъжете-хомосексуалисти. А последващите факти, които посочват авторите, са резюме от многобройни изследвания.

  Хомосексуалистите са най-рисковият контингент за заразяване със СПИН, следван от наркомани, използващи интравенозно въвеждане на наркотиците.

  Драстично съкращаване на средната продължителност на живота (от 79 на 45 години при жените и от 75 на 43 години при мъжете).
  73 на сто от хомосексуалистите мъже са правили секс с момчета на възраст 16-19 г., или по-млади.

  Въпреки че знаят за риска от СПИН, хомосексуалистите продължават да се въвличат в опасни сексуални практики.
  Хомосексуалистите представляват най-рисковата група за болести, предавани по полов път.
  Много от хомосексуалните контакти са медицински опасни със или без предпазване.

  40 на сто от тийнейджърите-хомосексуалисти са извършвали опити (успешни или неуспешни) за самоубийство.
  58 на сто от хомосексуалните жени имат психиатрични разстройства в сравнение с 21 на сто от хетеросексуалните жени.
  74 на сто от хомосексуалните мъже мислят за самоубийство в сравнение с 28 на сто от хетеросексуалните мъже.
  Тези, които са привлечени от лица от същия пол, са един до три процента от населението, но извършват около една трета от всички сексуални престъпления срещу деца.

  Впрочем!

  Опасен ли е хомосексуализмът за здравето и живота на практикуващите? Отговорът е твърдо “да” – убедени са авторите на изследването. Социалните предразсъдъци и дискриминация нямат отношение към появата на по-горните проблеми.

  Изследванията също показват, че в градовете, които са най-благосклонни към гейовете, като Ню Йорк и Сан Франциско, хомосексуалистите имат дори повече медицински и психически проблеми.

   

• За петата ракия или колко е хубав животът

  Георги Бърдаров,  Public-republic.com

   

  

   

  Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът.

  Тя историята е простичка и, разбира се, започва с една налудничава идея, дошла след няколко питиета в одимена софийска кръчма. Случи се през лятото на 2005 година, когато, след порядъчен запой, решихме да направим обиколка на Родопите. Петима възрастни в малка спортна маздичка, посред лятото в най-големите жеги, се понесохме из магичните Родопи. И изживяхме магични приключения.

  Минахме по пътища, които са били пътища преди десетки години. Пихме ракия с чудати старци в кошари, които съм сигурен, че не съществуват и някой ги бе измислил за случая. Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин. Изживяхме какви ли не контрасти, спахме на странни места.

  Първата вечер замръкнахме край хижа „Гоце Делчев”. Оказа се, че няма нищо свободно, а бяхме преуморени. В крайна сметка ни настаниха встрани от хижата в бивши пионерски бунгала. За мухъла и дървесината няма да отварям дума, те се преглъщат с малко повечко огнена течност, но, виж, ценоразписът е друго нещо!

  Възстановявам го по памет:

  Ц Е Н О Р А З П И С:

  Легло – 1.50 лв.

  Е К С Т Р И:

  Чист чаршаф – 0.50 ст.
  Теляк – 0.50 ст. (извинаваме се, в отпуск е!)

   

  На другата вечер бяхме в Замъка на Беширов край Неделино, където по залез се излежавахме в басейна и гледахме как градът притихва посред лай на псета и детски викове. Но в крайна сметка стигнахме до края на света!

  Как се стига до края на света ли? Ами много е лесно! От Смолян хващате право на юг. Задължително се зареждате със смилянски боб в Смилян. Е, ние малко прекалихме, защото, когато се появи усмихнатата сервитьорка, поръчахме пет порции бобена салата, пет бобени чорби, пет паници боб с наденица и пет бобени десерта! След толкова боб обаче си пълен с енергия и можеш да стигнеш до края на света!

  Та: от Смилян свивате на югозапад, подминавате Буката и Могилица, и се озовавате в центъра на село Арда. Тук, на разклона на „Патриарх Евтимий” и „Синчец”, хващате, разбира се, по „Синчец”, оттам леко завивате по „Трудолюбие”, излизате от Арда и стигате до … Гудьовица.

  

   

  Защо Гудьовица е краят на света ли? Ами защото е в края на топографската карта, след него няма нищо друго, защото е в края на България, след него е само телената гранична мрежа и защото пътят странно свършва точно в центъра на селото пред входа на единствения смесен магазин.

  Ако се запътите натам и решите да се подкрепите с провизии в него, забравете. Има само бира и яйца. А на въпроса защо няма нищо друго, усмихнатата продавачка ще повдигне рамене и ще ви отвърне: „Ами защото свърши лимонадата!”

  Докато щракаме с апаратите и вдишваме чистия родопски въздух, подхващаме приказка с местните хора. От дума на дума стигаме и до обяснението защо сме дошли тук. Ала на нашата географска теза, че искаме да видим края на света, получаваме в отговор: „Ааааа, не, не сме накрая, след нас има още…” Ние и петимата сме географи, двама преподаваме в Университета и се опитваме научно да поясним, че няма нищо след тях. Взели сме и една от най-пълните военни топографски карти на България. Но и те упорстват: „Ааааа, има, има, след нас е Гоздьовица!” И се смеят – топло, напевно, по родопски.

  В крайна сметка любопитството надделява и решаваме да проверим занасят ли ни или всичките си университетски познания трябва да пратим в някое кошче за разделно събиране на отпадъци…

  Тръгваме по нещо, което някога може и да е било път, но сега е само камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегите трева. Японската ни градска госпожица пълзи уплашено нагоре по хълма. Слънцето вече прежуря, макар да е само 10 сутринта. Жужат насекоми и ухае на мащерка. Ах, как само ухае на мащерка, иде ти зарежеш всичко и да се излегнеш гол в нея, забил поглед в томителната синева на родопското небе.

  След около 40 минути пълзене по баира и след последния възможен завой на родната ни България пред нас изниква стара, но бяла като сняг табела:

  

  Някъде тук вече сме готови да повярваме в чудеса или да си скъсаме дипломите. Оставаме японската госпожица на сянка и бавно влизаме в Гоздьовица.

  Село Гоздьовица някога е било голямо, хубаво родопско село, ако се съди по къщите. По-скоро по остатъците от тях. Наброявало е повече от стотина високи, горди, изправени като исполини каменни постройки.

  Животът е кипял, пръскал се е като вълна момински смях, разпилявали са тишината с игрите си деца. Хората са се карали, обичали, помагали, погребвали, раждали, женели, разделяли, раздавали. Ляла се е люта ракия пролет и руйно вино зиме. Наторявали са земята с прахта си, а от тази прах е пониквал животът чрез десетките плодни дръвчета, които сега са прорасли насред изоставените дворове и изкорубените каменни останки.

  

  Днес къщите са грохнали, полуживи старци, подпрени на ощърбени самоделни бастуни. С олющена мазилка, с натрошени тикли, с изпопадали ченета и счупени очила. Къщите са като хората – няма ли кой да ги сгрее с присъствието си, изсъхват в тиха самота.

  Още по-тъжно е като бутнеш една от висящите на косъм върху пантите, жаловито скърцащи врати и пристъпиш в тези някогашни домове. Сякаш страшно бедствие е прекършило всичко отведнъж и людете панически са побегнали. По прашасалите дървени дюшемета се търкаля домакинска посуда – тенджери и тигани, в които сякаш довчера някой е приготвял любимото имам баялдъ. Неразопаковани куфари, от които стърчат необличани дрехи, детски обувчици, листа от ученически тетрадки, писма, които може би никога не са достигнали адресатите си. Неизказани мисли, несподелена болка, неизживени мечти…

  

  Не знам имаме ли право да нарушаваме тишината и мъката на тези къщи, но в една от тях намираме пожълтял лист, ситно изписан с почти ученически почерк. Възстановявам го по памет, защото дори и той изчезна…

  „Мили мамо и тате, пиша ви, но не знам дали някога ще прочетете тези редове… Аз съм добре, вече две години съм в Америка. Нямаше как да се сбогуваме…, знаете как беше… или трябваше да побегна бързо, без да се обръщам назад, или…

  Минахме през Гърция, с Метин бяхме заедно, заедно се качихме на кораба за Америка. Не можете да си представите колко безкраен е океанът и колко е син… Мислех, че умираме, че никога повече няма да видя земя, че никога няма да мога да ви поискам прошка. Пътувахме седмици наред, преди да стигнем Америка. Америка е толкова странна, всичко е толкова различно и голямо, а хората са същите и се усмихват по същия начин.

  В началото бе много трудно, спяхме където сварим, после с Метин се разделихме, накрая си намерих работа. Сега съм добре, работя в една пекарна, ставам рано, ама знаете, аз съм свикнал. Работа мен не ме плаши. Имам си квартира, събирам за кола. Всичко си имам… Всичко си имам… Всичко…

  Само когато завали
  и мъката с дъжда изтича
  си спомням колко ме боли
  и колко много ви обичам…

  Прощавайте, прощавайте…

  Ваш обичан син:
  Саид Метков

  5 IV 1967 г., Сакраменто – САЩ”

   

  Излизаме навън. Нещо ни е задушило за гърлата. Нещо ни е влязло в очите. А небето е толкова дълбоко синьо, толкова хубаво. Главите ни леко се въртят. Оглеждаме се. Чува се само жуженето на насекомите, в далечината пръхти магаре. Очакваме всеки момент да изскочи отнейде призрак.

  Призрак не изскача, но от обвит в бръшляни портик изневиделица се появява жизнен, 75-годишен старец. Съзира ни, отстъпва крачка назад, прикляка, удря се с длани по коленете и звучно извиква:

  – А, хора!

  Тук ние също отстъпваме крачка назад от странната му реакция, но, без да ни обръща внимание, старецът продължава:

  – А, хора, лелеееееееее, хора в Гоздьовица! Лелеееее… – и се хваща за главата.

  – Как сте се излъгали бре, хора? Та тук никой не идва! Тук от три години никой не е дошел! Те децата вече не идват. Бог не идва. Лелееее, хора! Ама чакайте, чакайте, ей сегинка ще изкарам масата и каквото Бог дал!

  Ние вече сме се запознали с него и шумно възроптаваме:
  – Аааа, бай Стоиле, ние сме съвсем за малко, щракваме с апаратите и бягаме, път ни чака, остави масата…

  Това последното увисва във въздуха, защото бай Стоил чевръсто се шмугва през обраслия с бръшлян портик. След минутка все така чевръсто се връща с продълговата дървена маса, която слага насред улицата. Разбира се, това някога е било улица, сега са камънаци, прорасли с избуяла, пожълтяла от жегата трева. И поставя каквото Бог дал.

  А Бог дал тая сутрин – прясно издоено млекце, пчелен медец … и една изпотена, с търклящи се по гладката й повърхност капки бутилчица, пълна с огненозлатиста течност. Разбира се, домашна ракийка.

  – Аааа, бай Стоиле, недей така, молим те! Не можем да пием ракия! Та само 10 часа е, ако започнем от сутринта, къде ще му излезе края…

  Но той е невъзмутим:
  – Оооо, я стига глупости. Слънцето знаеш ли кога е изгряло…Вече пет часа е горе и пет оборота е завъртяло. Я си пийнете и не му мислете!

  И като в приказка от незнайно колко нощи около масата се появяват шест дървени стола, които почти закуцукват между камъните, и шест стъклени филджана. Които бай Стоил мигом пълни догоре. После обръща глава, изплюва се върху камъните, извиква звучно:
  – Наздраве! – и гаврътва своята ракийка на екс. След това изпръхтява доволен – Аааааааааах! – и забърсва с опакото на ръкава навлажнените си устни.

  Придобили малко смелост, и ние наквасваме прежаднелите си от жегата гърла, и … тук, знаете ли, започва същността на историята!

  Първата ракия, ех, първата ракия… Първата ракия е нещо специално, трудно обяснимо. За първата ракия могат да се напишат трактати!

  Тя е като първата любов, като първото потапяне в морето. Първата ракия има свойството да разхлаби възела, стегнал градските ни душички и умове, които никога не си почиват. Те непрекъснато смятат колко си спечелил, колко си загубил, колко още трябва да спечелиш. Първата ракия сваля оковите, освобождава духа. Прогонва всички демони от теб, всички онези хора, които са се настанили удобно в главата ти и с които по цял ден спориш и се караш наум, на които по цял ден доказваш, че си прав и те, мамка му, никога не са съгласни с теб.

  Първата ракия се разлива като зехтинец по трахеите, облива с топлина цялото ти тяло, чак до пръстчетата на краката. И някак си неусетно, но напълно естествено, както допреди миг си се дърпал, поднасяш празното филджандже на бай Стоил и той го пълни отново.

  А втората ракия, ех, втората ракия… Втората ракия е като откровение, за втората ракия могат да се напишат трактати!

  След втората ракия се отпускаш на стола – отначало с притеснение, а после с цялата си тежест. Дотогава си седял прегърбен напред, целият стегнат като пружина, готов всеки момент да скочиш и да забиеш юмрук в лицето на някой гад, да докажеш на друг колко си прав, да задминеш трети на финалната права. А след втората ракия, ех, след втората ракия буцата в гърлото ти се стапя, почваш да чувстваш тялото си леко като перушинка. Разтягаш рамене, наместваш кокалите, вдишваш с пълни гърди. Пълниш дробовете с чист родопски въздух и усещаш как животът бавно се завръща в теб.

  А бай Стоил разказва – а той умее да разказва, ах, как само умее да разказва!

  Бай Стоил е като препълнена двесталитрова бъчва, която само чака да се отпуши канелката и историите сами да потекат. Разказва за селото – за неговото начало, за неговия край, за хората, които са оставили следи по същите тези камънаци, дето седим сега с него. За това, как са минавали булките с менците и как мъжете са правили вино, как се е вило хорото от мегдана чак до хоризонта. За това, как някога е кипял животът и как постепенно хората са се превърнали в птици, които са забравили обратния път към гнездата си. И как накрая са останали само 6 души – четирима мюсюлмани и двама християни.

  Ти слушаш и не слушаш. Неее, по дяволите, не слушаш, ти го преживяваш заедно с бай Стоил!

  Само между две ракии изтече повече от половин век от живота на селото. Само между две ракии се родихме и умряхме с него. Само между две ракии преминаха покрай нас стотици души. Усмихнати, разплакани, влюбени, тъжни, с щастливи лица, с подпухнали от безсъние очи. С белези от наган по телата, с рани от насилие по душите. Говорят, смеят се, разказват, оплакват се, крещят, псуват, пеят и вървят без да спират, на тумби, по двойки, по единици.

  Точно в този момент покрай нас, сякаш от нищото, изниква друг енергичен старец. Среден на ръст, с късо сетренце и навити над лактите ръкави, с тънък, но добре поддържан мустак. Той само ни кимва студено и някак си странно, с плавна походка се изгубва в маранята.

  – Салим – веднага ни обяснява бай Стоил. – С него не си говорим от 40 години.
  – Как така не си говорите?
  – Абе то дълга история, знаеш ли…
  – Ами не, разкажи!
  – Много е дълга тя, нашата история…
  – Нищо де, не бързаме за никъде – странно, вече наистина не бързаме за никъде. Времето сякаш спря своя ход, облегна се с юмруче на съседния комин и въздъхна с облекчение.

  – Ами на така, едно време, преди един наниз години, и двамата бяхме влюбени в Айшето. Е да, ама Айшето избра мен, и оттогава той не ми говори. Еееех… – бай Стоил изстрелва една храчка на камъните и забърсва с опакото на ръкава. – После животът изтече и Айшето се пренесе в по-добрия свят, хората отлетяха, децата ни забравиха… останахме само шест живинки тук.

  – Ама знаеш ли какво стана преди три години? Преди три години получих нещо като удар. Посред зима, в най-големия студ. И Салим се емна – посред нощ, сред виелицата, през преспите, до Гудьовица, намери лекаря… спаси ми живота! Като оздравях и се върнах в селото, се събрахме с него, напихме се, поплакахме си, простихме си… И оттогава пак не си говорим.

  Тук бай Стоил пуска една попържня и налива третата ракия.

  Третата ракия, ех, третата ракия е откраднат миг от вечността! За третата ракия могат да се напишат трактати!

  Третата ракия е като везна. На едното й блюдо лекомислено се поклаща доброто ти настроение, цялата ти веселост, усещането, че можеш да повдигнеш планини, желанието да се съблечеш гол и да тичаш по поляната отсреща. На другото блюдо е промъкващата се като крадец в душата ти тъга. Неее, не точно тъга, по-скоро спомена от всички пропуснати шансове в живота, от всички провали. Едва доловима болка, подобно повей на северняка в чудна майска нощ.

  И двете везни се люлеят и балансират помежду си. Точно както се люлее всичко вътре в стомаха ти и се чуди откъде да излезе. Точно както се люлеят пред очите ти къщите, комините, камъните, тротоарите. Точно както се люлеят птиците в безметежния си полет.

  В този момент по улицата се задава пъргава, много нисичка и спретната старица с шарена забрадка на главата. Крачките са ситни, но походката бърза и уверена. Тя ни поздравява усмихнато, но като се изравнява с масата, прецежда през тази усмивка едно тънко, но звучно:

  – Пияници…- и подминава в посока към центъра.
  – Фатмето! Телефонистката ни. – пояснява бай Стоил.
  – Искаш да кажеш, че някога е била телефонистка?…
  – Не, сега е телефонистка.
  – Айде стига, бай Стоиле, каква телефонистка, та вие сте само шест човека на кръст, забравени от всички…

  – Анджък де, телефонът ни е единствената връзка със света. Запазихме го в някогашното кметство. И сега Фатмето всеки ден, седем дни в седмицата, ходи между 10 и 14 да дежури на телефона. Де да знаеш, някой може да ни се обади…

  Тук бай Стоил млъква. Ние не схващаме веднага защо. Загрубелите ни градски душички, свикнали да възприемат всичко с мнителност, не схващат, мамка му, защо. Но тишината обхваща телата ни, като дива лоза каменните дувари на къщята. И изведнъж, заслушани в тишината, чуваме ударите на сърцата си и се усещаме. И ни става едновременно тъжно до сълзи и мило, топло някак си, сякаш сме нагазили в късноесенна октомврийска шира. И си обещаваме наум, че ще вземем номера и ще се обадим…Прощавай бай Стоиле, не се обадихме…

  – Виж, за табелката даваме дежурства веднъж седмично – напевно, с една тънка, играеща Елениното по устните му усмивка продължава той.
  – Как така давате дежурства?
  – Ами ей така, всяка неделя един от нас е дежурен, ходи и мие табелата.
  – Миете табелата???
  – Ами да, не видяхте ли колко е белинка?
  – Да де, ама… – и това „ама“ увисва във въздуха, както много други изтървани реплики и недоизказани мисли в този чуден родопски ден в края на България и края на света…

  – Обаче знамето го перем само веднъж месечно!
  – Знамето? – тук вече можем да се закълнем, че бай Стоил добродушно ни взима на подбив.

  – Да, знамето, дето е до бившето кметство. Събираме се тържествено веднъж месечно, сваляме го, перем го и пак тържествено го качваме на пилона. Така де, може да сме в края на България, ама нали и ние сме българи, нали сме живи…

  Тук бай Стоил се възползва от нашето заплесване по неговите магични истории и ни налива четвъртата ракия.

  Четвъртата ракия, ех, четвъртата ракия… Четвъртата ракия е като потапяне в котел с ледено студена вода, като скок в бездната, като раздиращ стон; за четвъртата ракия могат да се напишат трактати!

  Четвъртата ракия има способността да обръща колата, тя е камбанен звън в черна нощ, когато лудостта бие в слепоочията ти и ти си на границата между живота и смъртта…

  С четвъртата ракия в душата ти нахлуват всички твои неуспехи. Провалите ти се зъбят подобно кървясали псета. Несполучливите ти любови се смеят като зли вещици и те сочат с пръст. Всички хора, които са те предали, недооценили, забравили, се нареждат в шпалир и пляскат с метални длани, и най-тъжното – всички онези, които ти сам си предал. С четвъртата ракия идва самосъжалението, а с него вървят, като верни другари, и сълзите.

  Вече са в крайчеца на очните дъна и аха да се отронят и потекат, когато бай Стоил те спасява с предложението:

  – Я аз да взема и да ви разходя из селото, да ви покажа кое-що, да видите знамето…

  Ние, доволни, тръгваме след него. Клатим се малко, ама то е от жегата, много горещ тоя август, да му се не види, колко непривично горещ се оказа! Подминаваме грохналите къщи, изтърбушените кошари, празните колиби. От време на време се чува дъждосвирец, а от малка купчина със сено изскача сънена котка.

  Нееее, вече не ни е тъжно, някак си хармонията се е завърнала в нас. Ставаме все по-нетленни, все повече едно цяло с природата и заглъхналите, слепи къщи. Стъпваме по натрошени прозорци и чуваме звънкия смях на тези, които са ги поставяли някога. Не, не ни е тъжно, сигурни сме, че те ни се радват някъде и ни чакат да им разкажем за тяхната Гоздьовица.

  Стигаме центъра на селото. И той е обрасъл с бурени и пожълтяла от жегата трева. И тук, до сградата на някогашното кметство, наистина виждаме ръждясал пилон, на чийто връх се вее българският трибагреник, а встрани от него – странна каменна постройка. Тя също е изоставена, макар да е запазила непокътнато каменното си скеле отвън. Прилича на религиозен храм, но е трудно да се прецени дали е било църква или джамия. Обръщаме се към бай Стоил:

  – Бай Стоиле, а това какво е?
  – Храмът! – лаконично отвръща той.
  – Ахааа, ама църква или джамия?
  – Ами, храмът! – повдига очудено рамене.
  – Да де, но кой се моли вътре – вие, християните, или те, мюсюлманите?

  Тук бай Стоил ни поглежда така, сякаш сме му задали въпрос от квантовата физика или ракията ни е малко, пуска една попържня и отвръща:
  – Ами всички се молим вътре, къде да се делим???

  Пристъпяме в това „вътре“. Там няма нищо – няма икони, няма стенописи, няма свещници и канделабри, няма имената на Мохамед или флорални мотиви. Няма нищо.

  Не, има! Има дух, има много, ама много дух. От простите каменни плочи по пода стърчат зелени треви, през някогашното прозорче в горния край се процежда сноп слънчева светлина, а в теб се прокрадва усещането, че някъде там седи Бог, подпрял е с юмруче брадичката и се усмихва с бисерно сини очи. И от твоите очи все пак прокапва, не можеш да се удържиш. Неее, не е от ракията, не е от прахоляка…

  Бай Стоил не те оставя обаче и те връща в реалността – отново на масата, там при бутилката и магичните му истории. Някой междувременно е донесъл баница. В стара поочукана тава, загърната с вестник и престилка отгоре. Всички ни се радват тук, и живите и мъртвите, и християните и мюсюлманите. Бай Стоил разгръща престилката, къса вестника и начупва баницата с грубите си жилави ръце, по които ясно изпъкват сините му вени. Кокалчета му побеляват от напъна.

  Баницата ухае чудесно. На сирене, на дом, на уют. Отхапваме. Дъвчем лакомо, преглъщаме с айранец. За миг разговорите замират, само преглъщането издава, че сме живи и че сме тук. Преполовяваме баницата и бай Стоил отново напълва филджанджетата – петата ракия!

  Петата ракия, ех, петата ракия… Петата ракия е връзката между между ада и рая, петата ракия възражда живота, с петата ракия откриваш липсващия смисъл. За петата ракия могат да се напишат трактати!

  На петата ракия обичаш всички. Идва ти да целунеш всяка живинка, да погалиш всяка тревица, да разкажеш на хората колко е хубав животът. Защото животът наистина е хубав… след петата ракия. Душата се отделя от тялото, издига се над всичко тленно, рее се като птица между облаци и синева. Откриваш най-ценното – радостта да си истински свободен. Припомняш си какво е да летиш… И точно тук, може би от ракията, може би от жегата, в главата ти се появява един безумен въпрос и ти го задаваш гласно:

  – Абе бай Стоиле, вие тука не се ли карате помежду си заради религията?
  – В смисъл как?
  – Ами така, християни и мюсюлмани. Цял свят е пропищял, навсякъде се бият, колят…Навсякъде делят Бог и си доказват кой е по-истинският Бог!
  Бай Стоил те поглежда отново така, сякаш си му задал въпрос от квантовата физика или ракията ти е малко.
  – Абе ти луд ли си? Защо да се караме? Какво да делим? Ти знаеш ли как са основани тия две села?
  – Не знам, откъде да знам…
  – Е как не знаеш, нали си учен човек? – бай Стоил става леко агресивен, явно съм го жегнал с моя въпрос.
  – Ами учен съм, ама не знам…

  – Ей сегинка ще ти кажа, ти пийни, а аз ще ти разкажа.

  Те били двама братя: Гоздьо и Гудьо. Оженили се, единият в долната махала, другият в горната. После дошли турците и ето на, единият мюсюлманин, другият християнин… Ама си остават братя, нали така? И продължили да си помагат, както винаги са си помагали. И ние така винаги сме били заедно и сме си помагали. – Бай Стоил допива петата ракия. В ъгълчетата на очите му се появяват сълзи. А очите му са толкова бистри, като на малко дете. Обгръща ни с топлия си поглед, махва с ръка към къщата – Чакайте сега да ви покажа нещо. Я елате, елате с мен да видите нещо…

  Незнайно как след пет ракии, но бай Стоил рипва пъргаво и се вмъква в обраслия с бръшляни портик, ние доста по-тромаво и с несигурна походка го следваме. Дворът му също е буренясал, стъпалата към къщата са очукани и подпетени. Пътеката между нея и дувара се губи, а около самия дувар се е увил къпинак. Едно весело, добродушно магаренце, с провиснало досами земята тумбаче си навира ушите в нас. Излизаме от другия край. Къщата му е на нещо като височинка и от нея се открива поглед към Гърция, към Гудьовица и полето помежду им. Бай Стоил поставя длани над очите си, посочва ширналото се напред по хълмовете поле и казва:

  – Виждате ли онова там?
  Всъщност ни сочи едно бяло, почти правоъгълно място, което поразително прилича на гробище. Ама защо ще ни показва гробището?
  – Знаеш ли какво е това?
  – Не знам, откъде мога да знам!
  – Ами гробето!
  – Гробето? Вашето или тяхното?
  – Нашето – и бай Стоил очертава един кръг с двете си ръце.
  – Аха, на Гоздьовица значи!
  – Не, на Гоздьовица и на Гудьовица.
  – Искаш да кажеш, че там заедно…
  – Да.
  – Християни и мюсюлмани?

  – Точно това искам да кажа. Знаеш ли колко малко земя имаме тук, къде ще я хабим за две гробища! И защо, нали всички сме едно. Накъдето и да ходим, каквото и да правим, накрая всички пътища се съединяват. Когато си отиде християнин, дохожда попа, когато мюсюлманин – имама, но се събираме всички заедно да изпратим поредната душичка, пренесла се да ни чака горе!

  Тук вече преставам да слушам, преставам да мисля.
  Усещам как кръгът се е затворил и съм се прибрал у дома. Всичко е един съвършен кръг, без начало и без край. Всяка крачка ме е водила насам. След всяка пета ракия душата ми е летяла дотук и е свивала гнездо върху някой неодимяван от години комин! Сълзите са от извор, сълзите са сладки… Прегръщам бай Стоил и присядаме на тревата…Чувам ги, ясно ги долавям в синия прозрачен въздух – гласовете на всички неродени гоздьовчани, гласовете на всички незавърнали се. Усещам тревата как ме гъделичка по босите крака. Поглеждам се и онемявам – та аз съм по къси панталонки! Господи, от дете… Чувам детски смях до себе си. Поглеждам, няма го бай Стоил. Едно жизнерадостно гоздьовско хлапе с бисерно сини очи и къси панталонки се смее и ме вика. Затичва се все сила по хълма надолу към гробето. Не му мисля и секунда, рипвам и се затичвам подире му. Ще го стигна ли? Със сигурност…

   .

   Снимки:  Илия Илиев

• Над 30 българи в “Офшорлийкс”

  Имената на над 30 българи “излизат” до момента от така наречения списък “Офшорлийкс” – база данни с информация за 122 000 фирми, регистрирани в 10 офшорни зони.

  Сред българите са:

  – финансист – доцент и университетски преподавател, свързан с бившата групировка СИК, участвал в създаването на застрахователни и пенсионни дружества

  – държавен служител, експерт от фонд “Земеделие”, работил преди това в министерството на образованието

  – създателят на частен университет в България

  – множество бизнесмени от различен калибър.

  Според информиран източник, за офшорната активност на повечето българи в “Офшорлийкс” данъчните власти не са имали никаква информация до момента.

  Помолени за коментар по темата, от НАП отказаха, като уточниха, че се правят проверки.

  Проучване на някои от хората, излезли от данните на “Офшорлийкс”, се провежда и от ДАНС, твърди източникът ни.

  Виж как действа схемата на офшорките на Британските Вирджински острови тук

  От “Офшорлийкс” изплуват и чужденци с българско гражданство, адрес в България или друга връзка със страната. Някои тях отдавна представляват интерес за правоохранителните и данъчни власти както по света, така и у нас.

  Например Едуард Питър-Миърс, на чието име в света са регистрирани над 1000 офшорни фирми, има българска компания с офис във Варна . Едуард е познат повече покрай приятелката си – офшорната кралица Сара Питър-Миърс, с която са регистрирали над 2300 офшорни компании на хора от цял свят.

  Това показва до момента разследването на Станимир Въгленов, директор на онлайн изданията на “Медийна група България”, който е и представител на Международния консорциум на разследващите журналисти с централа във Вашингтон. Той единствен у нас има достъп до данните от “Офшорлийкс”.

  Преди 15 месеца журналистическият консорциум се добра до огромна база данни с обем 260 гигабайта (колкото над 500 хил. библии), с изключително интересна информация от 10 офшорни кътчета по света.

  Виж анимационно клипче на Международния консорциум на разследващите журналисти как действат офшорните зони

  Оттогава близо 90 репортери от 46 страни ровят в данните и правят разкрития за държавите, в които са базирани.

  Данните засягат над 122 000 фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови, Самоа, Хонконг, Кипър, Сингапур, Каймановите о-ви, Лабюен, Мавриций, Сейшелите и други данъчни оазиси. В порочните схеми са замесени 12 000 посредници.

  Общият брой на физическите лица, които попадат на прицел, е близо 130 000 души, чиито адреси са разпръснати в 170 държави Общият обем на информацията е около 160 пъти повече от документите в “Уикилийкс”.

  В интервю за “24 часа” през април директорът на Международния консорциум на разследващите журналисти Жерар Райл заяви, че до момента са проучени едва около 30% от данните в “Офшорлийкс”. Журналистите продължават да търсят интересни факти – както по света, така и в България.

  Днес публикуваме първата част от интересните имена на българи и чужденци в “Офшорлийкс”. Очаквайте още разкрития във вестник “24 часа” и на 24chasa.bg. Ако искате да проверим конкретни лица и фирми – пишете на [email protected].

  .

• Отворена е дигиталната библиотека на САЩ

  Американската дигитална обществена библиотека включва мрежа от дигитализираните колекции на научни библиотеки от различни части на САЩ и цели да направи културното наследство на Америка свободно достъпно за всички американци по света.

   

  Това каза проф. Робърт Дарнтън* – директор на Харвардската университетска библиотека, на международния форум „Дигиталната библиотека – технологични и социални проблеми“ в София.

  Във форума участват световни учени в библиотечното дело, като той се организира от фондацията „Национална академична библиотечно-информационна система“.

  Проф. Дарнтън разказа как се е създала Американската дигитална обществена библиотека и уточни, че тя е активна онлайн от 18 април. По думите му чрез дигиталните библиотеки** се демократизира достъпът до знанието. През последните 25 години цената на периодичните издания драстично се увеличи и статистиката показва, че техният абонамент „задушава и смазва бюджета на обществените библиотеки“, каза Робърт Дарнтън.

  Професорът обясни, че този проблем е довел до идеята за създаване на Американската дигитална обществена библиотека, чиито ресурси могат да се ползват безплатно от платформа в Интернет. Създаването на библиотеката започна от октомври 2010 г., като в проекта се включиха академични библиотеки, които осигуриха информацията за културното наследство на САЩ, както и фондации, предоставили средства за дигитализацията, разказа проф. Дарнтън.

  „Развихме технологичната инфраструктура, за да можем да бъдем в досег с Europeana“, обясни Дарнтън. По думите му вече има хора от Азия и Латинска Америка, които търсят контакти с тях. По този начин бъдещето на дигитализацията наближава, а това е една глобална библиотека, която ще е безплатна за всички по света.

  Новите електронни библиотеки обаче са изправени пред проблема с авторските права. Дарнтън казва, че те покриват много голяма територия – „започват от живота на автора, плюс 70 години и това означава, че повечето книги ще са покрити от авторски права над сто години. Ние трябва да уважим тези авторски права, но искаме да включим и книги от XX век“. Решението, което са измислили е създаване на авторски алианс, в който авторите, по свое желание, дават на библиотеката да ползва техните творби.

  България – държава на книгата

  В България също се полагат усилия за модернизирането на библиотечния достъп. От 2010 е достъпен сводният каталог НАБИС, който съдържа колекциите от книги на национални и регионални библиотеки. Целта на фондацията е да се обединят библиотечно-информационните системи на всички университети в страната, обясни Динчо Кръстев, директор на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (ФНАБИС).

  Дигиталната колекция на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ съдържа около 300 000 файла, достъпни свободно за потребителите, каза директорката на библиотеката проф. Боряна Христова. Тя добави, че дигиталното съдържание включва културно наследство, стари фотографии и географски карти, и периодични издания от Възраждането.

  По информация от печата

  ––––––––––––

  * Професор Робърт Дарнтън е специалист по история на американската култура и водещ експерт по културна история на Франция от XVIII в. Завършва Харвард (1960), получава докторска степен по история в Оксфорд (1964). Работи като репортер за „Ню Йорк Таймс” от 1964 до 1965 г. През 1968 г. постъпва в Принстънския университет като преподавател по европейска история и получава стипендия „МакАртър” през 1982 г. Той ще участва във форума с лекция на тема „Американската дигиталната обществена библиотека и дигиталното бъдеще от перспективата на Харвад». През 2012 г. Ан Торнтън е назначена за директор „Андрю Мелън”  на Нюйоркската обществена библиотека (НОБ). Отговаря за четири от най-известните специализирани библиотеки, което включва грижи за разрастването и опазването на фондовете, за справочните отдели, за образованието, стипендиите, програмите и изложбите в тях, както и за 87 браншови библиотеки. Орен Вайнберг ще говори за влиянието на Израелската дигитална библиотека върху образователната система.

  **Линкове:

  http://www.nalis.bg/ – сайт на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС)

  http://www.wdl.org/en/ – сайт на Световната цифрова библиотека

  http://www.europeana.eu – сайт на Европеана

   

• Г. Господинов: Най-трайното по нашите земи ще се окажат Буквите…

  Видеозапис на реч на писателя Георги Господинов пред Народната библиотека в София в Деня на просветата, културата и писмеността.

   
  http://youtu.be/9GH6nMMELWE
   

• Калифорния обявява 24 май за свой официален празник

  

  Американският щат Калифорния обяви датата 24 май за официален празник – „Ден на Славянското наследство“, съобщава издаваният в САЩ български вестник „Обзор„, цитиран от bTV.

  Специално изготвената прокламация от долната камара на Калифорнийският парламент бе връчена на 1-ви май в столицата на щата Сакраменто на Огнян Гаврилов, вицепрезидент на Славянско-Американската Търговска Палата (САТП).

  В документа се подчертава приносът на България за поколенията славяни и се посочва, че славянската азбука е създадена в България.

  Прокламацията за 24 май скоро ще бъде гласувана и в горната камара и ще стане официален закон на щата Калифорния, отбелязва вестникът.

  .

  Източник:  Novinite.bg

• Хипотези: Тракийските глоси

  Павел Серафимов,  Sparotok.blogspot.nl

  Старите автори често описват траките като мъжествени, едри, внушаващи страх. Дори след установяването на римската власт в земите ни, силата на предците ни не намалява. Напротив, през III век Максимин Тракиец сяда на римския престол. Този забележителен човек е бил от обикновено потекло, но благодарение на качествата си, Максимин буди възхищението и уважението на легионерите, с чиято помощ  той бива провъзгласен за император.

  Между III и VII век до върховната власт в Рим, а и Константинопол достигат немалко други траки. Като пример могат да бъдат посочени Галерий, Максимин Дакиец, Константин Хлор, Константин Велики, Костанций, Лициний, Юлиан Отстъпник, Йовиан, Маркиан, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока и др.

  Траките дават не само императори на Рим, но и способни военоначалници, губернатори – управители на провинциите. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий.Предвождащият през 513 година българи генерал Виталиан е също тракиец… По времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк.

  Колкото повече време минава, толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. Няма сведения и те да са губили езика си. В края на IV век Йоан Златоуст свидетелства за това, че траките са превели Библията на своя език. През VI век в житието на Свети Теодосий се споменава, че бесите имат книги на свой език, а и извършват богослужението на тракийски (С.Янакиева).
  

  Няма съмнение, че някаква част от тракийската благородническа прослойка се е гърчеела. Други аристократи пък са предпочитали латинския пред родния си език. Селското население обаче, това, което е било гръбнака на Тракия, е държало на своя древен език и култура. Ако това селско население е пазело ревниво родната си реч през около седем века римска окупация, какво чудо би го накарало да изостави езика си след 681 г.!

  Няма сведения старите българи да са забранявали на някого да говори на тракийски. Няма сведения бойците на Аспарух да са подложили на масово изтребление заварените хора. Е, каква е причината тогава освободеното тракийско население да забрави езика си? И дали изобщо го е забравяло?

  Тракийските глоси разказват една съвсем различна история. Това са думи, които са регистрирани от различни автори през различни епохи. Повечето учени не виждат силна връзка между документираните тракийски думи и българския език. Вярно е, че на пръв поглед няма особена прилика, това обаче е напълно естествено. За около 2500 години всеки език се променя съществено. Промените засягат както граматиката, така и словесното богатство. За повечето българи следните думи звучат непознато и странно: нав – мъртвец, исто – бъбрек, брина – кал, йенти – хващам, хлак – ерген. На мен също тези думи ми изглеждат странни, но са си български…

  Преди хиляда години те са били разбираеми за всички българи, днес ги познават само специалистите. Щом ние се затрудняваме да разпознаем свои думи на хиляда години, то как да искаме наши думи от преди две хиляди, или две хиляди и петстотин години да изглеждат като съвременните. Това е невъзможно и е нереално да се очаква подобно нещо. За такъв огромен период от време ще се запазят с близко звучене най-основните думи, а при други ще можем да разпознаем само корена.

  Нека да разгледаме подробно тракийските глоси и да видим дали имат обяснение на нашия език. Списъкът, който предлагам, е от работа на уважавания от мен проф. И. Дуриданов. Използвам електронно издание, понеже е достъпно за всеки и лесно може да се извърши проверка- c.20 : http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

  1. ASA – подбел, растението е с островърхи листа. Като сродни думи са дадени лит.диал. asys– конска опашка, латв. aši,  ašas– хвощ, лит. aštrus– остър и стблг. остръ– остър. Други сродни български думи са ос, осил, осика – дърво, чиито листа имат остри ръбове. Латвийските и литовски думи изглеждат по-близки до тракийските защото по отношение на фонетиката тези езици са по-консервативни от българския, който пък е един от най-развитите. В случая е важно това, че ние българите имаме обяснение за тракийската дума аса, а именно – остро, острота, растение с остри листа като осила, осиката, да не забравяме и остена.

  2. BOLINTHOS – див бик, бизон. Сравнение е направено с немската дума вulle – бик. Посочва се и това, че наставката INTH отговаря на стблг. енте, присъстваща в стблг. теленте –теле. Навярно под натиска на тоталитарната цензура Дуриданов е пропуснал стблг. ВОЛЕНТЕ– вол, която е почти идентична на ВОЛИНТ. Все пак волът не се е появил в природата като питомно животно, първоначално е бил див бик.

  3. BRIA – град е дума, засвидетелствана от Страбон преди около две хиляди години. Съпоставка е направена с тохарската дума ri, rye – град, убежище на височина.

  Вл. Георгиев свързва брия със стблг. (за) вьрети, – врьти- затварям (в смисъл на заградено, затворено пространство). Георгиев посочва и стинд. vrti – ограда, но по неизвестна причина пропуска стблг. врьтъ – градина, оградено място. Пропусната е и стблг.стчсл. верей – крепост, т.е. оградено място. Възможно е обаче брия да означава сборище, пазар и обяснението да идва от бера, събирам на едно място. Сборищата от миналото си бяха пазари, а градовете от типа брия са разположение предимно по крайбрежията, там, където пристигат стоките от далечни места.

   4. BRIZA – лимец, ръж. Дуриданов споменава тълкуването на А.Фик, според когото бриза е сродна на стинд. vrihi-h, перс. birinj – ориз… Изказано е и предположение за родство с лит. вrizdis – пирей. Странно обаче, че е пропусната българската дума брица – вид житно растение. Тя не само е почти идентична на тракийската, но и си има ясна етимология, а именно стблг. брити- бръсна, режа, т.е. това, което се реже със сърп, остър инструмент.

  5. BRYNCHOS – име на китара у траките. Съпоставки се търсят с пол. bręk – звън, укр. бряк – звън. Пропусната е българската дума брънкам – звъня, бръмча. Тъй като Ъ идва от кратко У, то древната форма на брънкам ще е била брункам – точно съответствие на тракийската брункос.

  6. BRYTHOS – вид бира, питие, направено от ечемик. Като сродни са посочени англосакс. brod– чорба, лат.de – frutum – шира, но е пропуснат старобългарският глагол врети – вря, кипя. Бирата се вари, точно за това имаме понятията пивовар, пивоварна.

  7. DINOPULA, SINOPULA – название на вид дива тиква. Формата SINOPULA се ползва от бесите. Дуриданов съвсем правилно съпоставя SINOPULA с лит.šun-obulas. Пропуснато обаче е това, че лит. šun – куче отговаря на стблг. щене-куче, а obulas, abulas отговаря на блг.диал. абълка-ябълка. SINOPULA е с буквален превод вълча ябълка, т.е. неядливо растение. Ние българите използваме израза куча, кучи за отровни, неядливи растения – кучешки гъби = отровни гъби.

  8. GENTON – месо (или по-точно жертвено месо). Като сродна е представена стинд. hata –ударен, умъртвен. Не е спомената българската дума гнет, а и сродната й стблг. женти – жъна, повалям. Гнет, гнетя означава удрям, оказвам натиск, бия, а това е точно обяснението за тракийската дума GENTON.

  9. KALAMINDAR – едонското название на платана– вид голямо дърво. Според Дуриданов етимологията все още не е изяснена. Аз лично смятам, че обяснението е лесно, но навремето е било неудобно за тоталитарната цензура. Названието каламиндар е двусъставно, първата част каламин е гръцкото предаване на галамин – голям, а дар отговаря точно на българската диал. дума дару – дърво. Каламиндар или галаминдар означава голямо дърво,  платанът е действително голямо дърво.

  10. KEMOS – вид шушулков плод, досега не е дадено обяснение за името. Наистина е трудно да се даде етимология, но смятам, че не е пресилено да се даде като кандидат стблг. камы – камък, в смисъл на твърд плод, или плод с твърда обвивка.

  11. KTISTAI – безбрачно живеещи траки. Според Дуриданов не е дадено убедително тълкуване. Георгиев, макар и несигурен, предлага като сродна дума стблг. чистъ – чист. Всъщност това тълкуване е напълно логично, ктистите са водели отшелнически начин на живот, отказали са се от всичко светско, били са вегетарианци. Ктинстите са били чисти във всеки смисъл на думата – и духовно, и телесно. Понеже за гърците до ден–днешен представлява трудност да произнесат звука Ч, то те са го заменили с КТ. Така чисти-те е превърнато на ктисти.

  12. MIDNE – село, място за пребиваване. Най-точната сродна дума е латв. mitne – обиталище, подслон. Други сродни думи са сърбските mestno, mesto – място, град. Трябва да се посочи и връзката на мидне с хърват. метнути – полагам, и разбира се нашия глагол мятам, метам. Както вече бе посочено, латвийският изглежда по-близък по тракийския, защото е по-консервативен по отношение на фонетиката, докато българският е доста развит. В миналото обаче доста от българските и латвийските думи са били почти идентични…

  13. POLTYN – дъсчена ограда. Посочени са английската speld – цепеница и немската spalten – цепя, но е пропусната блг. плотъ – дъсчена ограда, а тя де факто е най-добрия кандидат за тълкуване на тракийската дума.

  14. RHOMPHAIA – копие, меч, думата се среща още под вариантите rumpia, ropfea. Дуриданов споменава за това, че Томашен свързва тракийската ромфея с блг. рофея – мълния, но не споменава българските думи ръфам, ръбя, рубило, а те са сродни на ромфея.

  15. SKALME – нож, меч. Дуриданов посочва направеното от Фик сравнение с исл. skǫlm – меч. Пропуснати са обаче българските думи скала, осколка – предмети с остър връх. Първобитните ножове и мечове са направени от камъни с остър връх. Други сродни български думи са заколвам, коля, клане, кол, колач (касапин). В тракийския имаме замяна на М с В, както е и в българските диалекти. СКАЛМЕ би имало вариант СКАЛВЕ, т.е. скалов, направен от скала, имащ остър връх.

  16. SKARKE – сребърна монета у траките. Дуриданов ползва сравнението на Фик с норв. дума skark – шум, но пропуска българската дума скърцам – правя шум. Тя има и диалектна форма скъркам.

  17. SPINOS – камък, който гори като му се сипе вода. Обяснение на тракийската глоса не е дадено. Смятам, че етимология може да се даде със стблг. свентъ – свет, свят. Възможно е тя да е имала дублетна форма спентъ, спинтъ – свет, свят… светъл, горящ.

  18. TORELLE – оплаквателен припеп, погребална песен. Не е предложена етимология за тракийската дума, но стблг., стчсл. торгаю – разкъсвам, откъсвам, а и разтрогвам, разделям дават добро обяснение. Погребението е разделяне, откъсване от близките, разтрогване.

  19. ZALMOS – дума за кожа в езика на траките. Дадени са съпоставки с лит. Šalmas – шлем, англосакс. helm – шлем и др. Разбира се добра съпоставка е и стблг.стчсл. шеломъ – шлем. Повечето учени обаче смятат, че шлем е германска заемка в езика ни. Това е несериозно твърдение, по няколко причини. От Цезар и Тацит знаем за това, че шлемовете са рядкост при германите в Античността. През Средновековието германските народи дори заемат типове шлемове от славяноговорящите си съседи (H. Arbman, The Vikings, Frederick A. Praeger Publ. New York, 1961, transl. A.Binns, p.101). Не съществува и обяснение по кой закон на лингвистиката Хот helm се превръща в Ш, в шлем. Робувайки на остарелите догми, учените не смеят да предложат хипотезата, че траки са дали в дълбока древност думата за шлем на германите, които са били на доста по-ниско ниво на развитие по това време.

  20. ZEIRA, ZIRA – горна дреха у траките, не е предложено тълкуване. В този случай обаче тълкуването е лесно. Най-старият тип връхна дреха е направена от кожата на диво животно. Тракийската дума за диво животно е зер, звер, тя е идентична на българската звер – диво животно. Зейра, или по-точно звера, има значение – кожа от звяр. Крайното А в зейра представя навярно Ъ от стблг. зверъ.

  21. ZELAS – тракийска дума за вино. Дуриданов дава обяснение с латв. zals– светлочервен, кафяв, брет. gell- черненикав, кафяв, лит. žalas – червен (за добитък). Като сродни думи са посочени гр. сhallis – вино, макед. кalitos – вино, стинд. hala – ракия. Не са споменати стблг. зеленъ – неузряло грозде, желт – жълт, желая…

  Тук трябва да се обясни нещо важно. Днес думата желт, жълт отговаря на строго определен цвят, в древността обаче значението е било светъл, ярък цвят, като е покривала и значението за червено. Пример за подобно явление може да се даде с нашата дума руен – червен, в словенския тя се е запазила със смисъл жълт.

  22. ZETRAIA – гърне е свързана от Дуриданов с гръцката дума chytra – делва, гърне. Смятам, че по-добра етимология предлага стблг. зети – зея, т.е. става дума за съд с широко, зеещо гърло.
  

  23. ZIBYTHIDES – название на тракийските благородници. Дуриданов предава тълкуването на Фик, че думата е разширена на гръцка основа (сides), и, че се обяснява с лит. žibu – светя. ZIBYTHIDES е произнасяно по-скоро свити, но е добавена гръцката наставка идес – с(и)витидес. Свити се обяснява със стблг. свитати – светя, блестя.

  

  За непредубедените хора е ясно, че тракийските глоси имат добро обяснение на български език. За жалост установяваме, че учените, които са проучвали остатъците от тракийското словесно богатство, са направили доста пропуски. Не са споменати стблг. воленте, плотъ, врьти, шеломъ, свитати, зверъ, свентъ, зети, камы, женти и др. Не са споменати и днешните думи скърцам, брънкам, желт, скала, осколка, заколвам, брица и др.

  Как да може тогава неподготвеният читател да види връзката между българските и тракийските думи, как да разбере, че става дума за един и същ език, документиран в различни периоди? Друго доказателство за това, че българският език е развит тракийски, идва от основните тракийски термини от топонимията и хидронимията. Те са виса – село (стблг. висъ – село), бара – река, езареис – езеро, гар – гора, планина, друм – дръм, горичка, балтос – блато, дама – дом, берг – бряг, ил – илъ, кал, карпа – карпа, скала…

  Няма такова чудо – да дойдат нашественици в една земя и да заемат всички основни термини от топонимия и хидронимия. Къде е тогава доказателството за идване на нов народ? Къде е доказателството, че свободните траки, живеещи на север от Дунава, са се изпарили в небитието? Какво е накарало траките на юг от Дунава да забравят езика си след 681 г.? На тези въпроси няма да получим логичен отговор, защото такъв не е възможен.

  Дано учените ни да намерят сили да отхвърлят бремето на догмите и да кажат на ясен език, че ние сме наследниците на Орфей, Спартак и Рез, че нашите деди са градили славата си край Троя, а не в Памир и Тибет. Българите заслужават да бъдат горди с миналото си, българите заслужават по-добро бъдеще.

   

  Използвана литература и пояснения:

  1. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1975
  2. Вл. Георгиев, Траките и техният език, БАН, София, 1977
  3. В. Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965
  4. Г. Сотиров, Езикът на Константин Велики
  http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm
  5. Г. Сотиров, Убийството на Юстиинановата Самоличност
  http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf
  6. С. Янакиева, BIBLIA BESSICA,
  http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103
  7. Житие на Свети Теодосий:
  “The nations into which his community was divided were the Greeks, which was by far the most numerous, and consisted of all those that came from any provinces of the empire; the Armenians, with whom were joined the Arabians and Persians; and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue”. http://www.ewtn.com/library/MARY/THEOCENO.HTM

• Орешарски получи мандат за съставяне на правителство

  До вторник (28 май) ще имаме допълнени и редактирани елементите на секторните политики, мога да предложа и състав на кабинета до тази дата, заяви номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски.

  .

  Държавният глава Росен Плевнелиев връчи на номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски проучвателния мандат за съставяне на правителство.

  В началото на срещата с президента Сергей Станишев посочи Пламен Орешарски като кандидат-премиер от „Коалиция за България“.

  Плевнелиев пожела на Орешарски успех, а той му отвърна, че в най-кратък срок ще представи на Народното събрание състава на новия кабинет.

  Историята ни учи, че президентът трябва да е коректив, а не двигател на коалиционни договорки, заяви президентът

  след срещата си с Орешарски и Станишев. Държавният глава увери, че няма да се меси в съставянето на кабинет.

  Всички действия, които са за доброто на нацията, ще видят в мое лице естествен партньор, добави Плевнелиев.

  „Настоявам и винаги ще посочвам, че спешността не би следвало да попречи на това да се обединим и около дългосрочните приоритети на нацията. ГЕРБ върна мандата и го дадох на втората политическа сила. Хората очакват решителни действия и резултати. Искам да дам пример като връча два мандата в рамките на един ден“, каза още президентът.

  Орешарски: Ще направя всичко възможно кабинетът да бъде представен и гласуван в по-кратък от 7-дневния срок по Конституция

  Когато приключат консултациите с основните политически сили, документът с намеренията, по който ще работи правителството, ще бъде публикуван, каза още той.

  Гарантирам, че ще направя всичко, което зависи от мен, за да получа политическо доверие, доверието на хората и да осъществя необходимите реформи, заяви номинираният за премиер. По думите му някои от тези реформи не са толкова големи.

  „В моята кариера съм имал много предизвикателства, но днешното предизвикателство е най-голямото. То засяга съдбата на всички граждани, които очакват от мен стабилизация и очертаване на пътя за развитие напред“, каза още Орешарски.

  Няма да възлагам каквито и да е самоцелни ревизии с пропагандни ефекти, категоричен бе кандидатът за премиер на БСП.

  „Разбира се, ще прегледаме действията най-вече на редовния кабинет, който предсрочно даде оставката си. Всички случаи, в които има незаконосъобразност, ще бъдат обработени по съответния ред“, добави той.

  Станишев: Правителството на Орешарски ще стъпва по минно поле

  с множество заложени капани, скелети в гардероба, и ще трябва да ги овладява и заедно с това – да осъществява реформи. Това каза председателят на БСП Сергей Станишев след приемането на проучвателния мандат за съставяне на правителство от Пламен Орешарски.

  „Коалиция за България“ и лично Пламен Орешарски поема изключително тежка отговорност, добави лидерът на БСП.

  „Няма сектор, който да не е в изключително тежко състояние, с проблеми, които могат да се взривят. Необходими са спешни мерки за хората, за възстановяване на държавността и за фирмите, за да започне промяна. Разглеждам БСП като инструмент за промяна на статуквото. Знам, че има много недоверие, скептицизъм и висока степен на нетърпение“, каза Станишев.

  „Г-н Орешарски ще има много твърда и категорична подкрепа от страна на Коалиция за България за постигане на тези цели, заради които поемаме тази отговорност. Ще има високи изисквания за добро управление, за почтеност в управлението“, добави той.

  Става дума за промяна, към която искрено се стремим, за възстановяване на доверието, каза Станишев.

  До вторник (28 май) ще имаме допълнени и редактирани елементите на секторните политики, мога да предложа и състав на кабинета до тази дата, заяви номинираният от БСП за премиер Пламен Орешарски по-рано днес на консултациите в парламента по управленските приоритети с ДПС.

  По-рано днес президентът връчи проучвателния мандат за съставяне на правителство на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов върна мандата веднага след получаването му.

  Източник:  Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 166
• 167
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
...
• 415
• >>