Всички авторски страници

Авторски

• Скука по български

  

   

  К. Шпар, Е. Лилов,  Дойче Веле

  Хвалби за управляващите и почти никакви задълбочени анализи и критични коментари – до деня, в който Борисов се оттегли от премиерския пост, българските вестници бяха учудващо еднотипни и скучни. Да очакваме ли промяна?

  До тези изводи стига германската фондация „Конрад Аденауер“, която е изследвала поведението на водещите български печатни издания преди парламентарните избори в страната. Ето какво още изтъкват от фондацията:

  В България, както и в другите страни от Югоизточна Европа връзката между медиите и управляващите е значително по-силна, отколкото другаде в Европа, показват наблюденията на фондация „Конрад Аденауер“. Преди Бойко Борисов да стане премиер медиите си позволяваха дори да му се подиграват. С влизането му във властта обаче те промениха коренно отношението си към него, а откакто Борисов си подаде оставката, те отново го взеха на мушка.

  Българските медии не обичат да се конфронтират с управляващите, независимо от коя част на политическия спектър са те. Защо ли? Най-вече заради това, че медиите в България не са отделен независим бранш. Те са по-скоро силно обвързани с други браншове. Обикновено техните собственици не са издатели, както на Запад, а бизнесмени, за които притежаването на медии означава по-високи възможности за влияние и в други области. Това обяснява независимостта на журналистите, а и факта, че доходоносността не винаги е основен принцип в дейността на медиите, четем в анализа на фондацията.

  Казано накратко: медийните собственици в България не се разглеждат като защитници и пазители на демократичните ценности, а журналистите не получават необходимата подкрепа от тях – особено по деликатните теми от дневния ред на обществото. Тук трябва да добавим и факта, че някои медии разчитат и на обществени поръчки, например около държавни медийни рекламни кампании, без които не биха оцелели.

  

  Къде е същинският дебат?

  Вярно е, че през последните 20 години българските медии претърпяха развитие. Но политическата криза от февруари 2013 показа, че изданията не говорят достатъчно за същинските проблеми: какво искат протестиращите; кои политически сили подкрепят демонстрациите; кой какви цели преследва и т.н.. Медийното отразяване на събитията не даде отговор на тези въпроси. В протестите, породени от високите цени на тока, медиите видяха по-скоро сензация, защото българите рядко излизат на улицата. До истински широк дебат за това какво и как трябва да се промени в политиката на страната така и не се стигна.

  В проучването на „Конрад Аденауер“ се посочва още, че политическото говорене в българските медии се свежда до обсъждането на отделния политик, докато партиите и сериозните политически теми остават на заден план. В най-тиражните булевардни издания пък изобщо няма място за политика. А заради липсата на достатъчно средства повечето водещи издания нямат възможност да инвестират в сериозен журналистически продукт, да не говорим за разследваща журналистика. На този фон авторите на изследването от германската фондация и българските им партньори от фондация „Медийна демокрация“ правят извода, че в България има тенденция към унифициране на медийното отразяване.

  

  Какво ще помогне на печатните издания?

  В България се забелязва и още една тенденция, която възпрепятства появата на качествени журналистически продукти: концентрацията на медийната собственост. Факт е, че вместо медиите да стават по-независими се случва тъкмо обратното. В изследването се посочва още, че е в ход процес на обединение между две водещи вестникарски групи, а това може да доведе до възникването на медиен монопол, който ще увеличи допълнително зависимостите между политиката и медиите. Засега обаче липсва достоверна информация за това докъде е стигнал този план. Друг проблем, валиден не само за България, е липсата на каквато и да било прозрачност около собствеността на медиите.

  В заключение от „Конрад Аденауер“ посочват, че в днешно време особено по-младото поколение в градовете си набавя необходимата информация предимно по интернет, а там по-голямата част от журналистическите продукти са безплатни. Изтъква се също така, че вече и блоговете и социалните мрежи са в състояние да оказват влияние върху отделни политически решения, но въпреки всичко това онлайн-порталите не могат да заменят качествената журналистика в традиционните медии.

  Това, което може да помогне на българските печатни медии в тежката конкуренция с онлайн-изданията, е високото качество на журналистическия продукт и тематичното разнообразие, убедени са авторите на изследването на „Конрад Аденауер“.
  

• Спекулации около състава на кабинета Орешарски

  Дали като реални възможности или заради инерцията на познатите имена, български медии споменават категорично партийни лица за бъдещи министри в новия кабинет.

  Вече почти сигурният бъдещ министър-председател Пламен Орешарски изглежда е подложен на силен натиск от бъдещия носител на мандата за съставяне на правителство – БСП.

  Самият Орешарски продължава да твърди, че не е говорил още с никого, но има доста широк кръг хора, които ще покани. Ако някой му откаже, имал с кого да го замени.

  Дали като реални възможности или заради инерцията на отдавна познатите имена, вчера и днес много медии споменават категорично партийни лица за бъдещи министри.

  Ивайло Калфин, Ангел Найденов, Янаки Стоилов, Петър Кънев, Младен Червеняков, Димчо Михалевски, Атанас Мерджанов. Драгомир Стойнев, Светла Бъчварова, Явор Куюмджиев са все хора от висшето ръководство на БСП.

  Споменават се и имена на други, които, макар и обвързани със соцпартията, са уважавани като специалисти: финансистът „бюджетар“, зам.- министър в няколко правителства Кирил Ананиев, бившият председател на Комисията за финансов надзор (по време на тройната коалиция) Петър Чобанов, който е бил и шеф на Агенцията за икономически анализ, бившият депутат, министър и сегашна посланичка в Берн Меглена Плугчиева, лекарите д-р Таня Андреева, изп. директор на болница „Шейново“, и д-р Емил Райнов, някогашен шеф на НЗОК и зам.- министър.

  Откъм коалиционния партньор ДПС също се чуват имена на партийци: Камен Костадинов, Хасан Адемов…

  Всичко това обаче не изключва възможността Орешарски да предложи непознати имена които да изненадат и медиите, и обществото.

  Твърди се, че бъдещият премиер си имал два списъка – бял и черен. Единият е с хората, които иска да види в кабинета си, а другият – на тези, които за нищо не света не би търпял.

  Опитният финансист с дълъг стаж в Министерството на финансите, работил и за СДС, и за НДСВ, и за БСП-ДПС, не крие какви хора не би искал да вижда в екипа си – току-що завършили образованието си, без експертен потенциал, без управленски и жизнен опит. Но не иска и ярки партийци.

  Според уважаваната икономистка проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите, „Орешарски е един от най-добрите доценти в катедра „Финанси“ в УНСС и един от най-добрите по въпросите на финансовия инженеринг. По-добър не можеше да намери нито една от партиите в момента. Но нямам увереността че тези, които го издигат и другите, които би трябвало да го подкрепят, ще сторят това доброжелателно“.

  В няколко интервюта проф. Вучева припомни как неведнъж депутати са проваляли способни според нея хора, например и Филип Димитров, и Жан Виденов.

  Загадката с имената е свързана и с друг въпрос –

  дали новият премиер ще раздели сегашни мегаминистерства и ще настоява за нови агенции.

  Според „Труд“ ще има трима вицепремиери и задължително структурни промени на Министерския съвет.

  От сегашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма щяла да остане само икономиката с възможен министър Петър Кънев – собственик на голямата печатница „Демакс“ и член на Висшия съвет на БСП.

  Туризмът щял се обособи в агенция, а енергетиката – отделно министерство.

  От друга страна кандидатът за премиер в официални и неформални разговори давал да се разбере, че не смята да прави структурни промени в правителството, защото трябва максимално бързо да се започне работа.

  Много труден ще е въпросът с просветното министерство, защото от тази посока се очакват най-острите и гневни реакции срещу Орешарски. Едва ли над 40 000 български учители са забравили обидата, която той им нанесе със „седянката“ по време на най-голямата стачка в историята на България през 2007 г..

  Бившата заместник-министърка в това министерство по времето на тройната коалиция (2005-2009 г.) Ваня Добрева, сега депутат от БСП, изглежда е кандидат за поста там.

  Според „Дневник“ повечето депутати от БСП били неспокойни, защото „нищо не е ясно, докато ДПС не си каже думата“.

  Вчера всички забелязали колко дълго Делян Пеевски от ДПС престоял в кабинета на своя съпартиец, зам.-председателя на парламента Христо Бисеров, където влизали и излизали хора от левицата…

  Според „Стандарт“ било сигурно, че до Орешарски ще седне дамско трио.

  БСП предложили депутатката Светла Бъчварова за земеделието, колегата й от гражданската квота д-р Таня Андреева за здравеопазването, а Местан настоявал народната представителка Искра Михайлова да поеме екологията.

  Източник:   Vesti.bg

• Британски военен обезглавен посред бял ден в Лондон

  Британски военен е бил нападнат и обезглавен на лондонска улица от привърженици на „Ал Кайда“

  

  Британски военен загина, а двама бяха ранени при нападение с мачете в южната част на Лондон, последвано от полицейска намеса, предаде Би Би Си. Това се случва близо до казарма. Мъжът е ходел по улицата, когато е нападнат от други двама мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие, ножове и мачете, които го убили пред шокираните погледи на десетки минувачи, предаде Би Би Си. След това влачили тялото по улицата. Полицаи открили огън по нападателите, които са откарани в болница. Единия от тях е в критично състояние.

  Министър-председателят Дейвид Камерън определи нападението като „наистина шокиращо“.

  Според очевидци, убитият човек е бил брутално атакуван. Извършителите останаха на мястото на инцидента до пристигането на въоръжените части на полицията 20 минути по-късно. Те бяха простреляни и задържани от полицаите, след което бяха откарани в две различни болници, където им се оказва помощ в присъствието на въоръжена охрана.

  Нападателите са крещели „Аллах Акбар“, като са се опитали да заснемат убийството на видео.

  Премиерът Дейвид Камерън прекрати визитата си във Франция и се върна в Лондон, където се проведе заседание на комитета по извънредните ситуации COBRA.

  Инцидентът се случи посред бял ден на 400 метра от Кралската артилерийска казарма в квартал Уулуич в Югоизточен Лондон. COBRA се събира само при инциденти, които може да имат последици за националната сигурност.

  „Ужасяващото убийство в Лондон, при което мъж, най-вероятно военнослужещ от намиращата се наблизо казарма в Улуич, бе обезглавен от двама нападатели с мачете, носи отпечатъка на „Ал Кайда”. Все още няма официално потвърждение от органите на реда за точната природа на инцидента. Но на заснети видеокадри се вижда, как мъж с окървавени ръце и мачете заявява директно пред камерата: „Ние се кълнем в могъщия Аллах, че никога няма да спрем да се борим с вас”. От това става доста очевидно, какво всъщност се е случило, пише „Дейли Телеграф”.

  Последваха две нападения срещу джамии, при които бяха арестувани двама души, пише „Ивнинг стандарт”.

  43-годишен мъж е арестуван по подозрение в опит за палеж, след като е нахлул въоръжен с нож в джамия в Брейнтри, Есекс. Местният депутат Брукс Нюмарк съобщи: „Местната джамия в Брейнтри бе атакувана от мъж, въоръжен с ножове и запалително устройство. Нападателят е арестуван, никой не е ранен”.

  В същото време полицията в Кент бе извикана след съобщение, че са нанесени криминални щети на джамия в град Джилингам. Говорител на органите на реда уточни, че мъжът е арестуван по подозрение в расово мотивирано нападение.

  Поддръжници на крайнодясната партия „Английска лига за отбрана” се събраха до гарата в Уулуич и хвърляха бутилки по полицаите. Лидерът на партията Томи Робинсън, който бе сред групата от около 250 души, заяви: „Те отрязват главите на нашите войници. Това е Ислямът!”.

  Източник:  в. „Сега“

  http://youtu.be/MZzG_w1kyNg

• „Поглед отвън“ – разкази на „външни“ българи и чужденци за страната

  Излезе от печат книгата „Поглед отвън“, съдържаща погледите на българи, трайно установили се в чужбина, и на чужденци за страната. Представянето на книгата ще бъде на 30 май от 18 ч. в София (книжарница „Хеликон“, във фоайето на гранд-хотел „България“). Съставител на сборника е Николай Тома, издателството е „Факел“.
  

  .

  В книгата са събрани интервюта, репортажи и откъси от сценарии за документални филми, правени от съставителя с българи, установили се трайно в чужбина, и французи, съдействали за приемането на страната ни в Европейския съюз.

  В навечерието на двадесет и петата годишнина от падането на Берлинската стена сънародници от различни поколения и с различни професии споделят своите виждания, вълнения и въжделения за обществения и политическия живот в страните, в които живеят, и в България.

  Съставителят Николай Тома е завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1985 г. се установява във Франция. Автор, режисьор и продуцент на ТВ репортажи и документални филми излъчвани във Франция, Испания, Русия, Сингапур и Иран. Негови филми са селекционирани на фестивали на документално кино във Франция, Канада, Германия, Италия, Испания Швейцария и Гърция.

   

  Откъси от книгата:

  Албена Димитрова – писател, драматург (Франция)

  …Записах икономика в Сорбоната и всеки ден все повече се въодушевявах; представи си, една икономическа теория ползва универсален език, а търси решения за хора с различни езици! Любимо ми беше прилагането на теорията на вероятностите, за да създадеш модел, който да упътва хората как да се организират, за да живеят „ensemble“ и мирно. Казвам „ensemble“ на френски, тази дума я няма на български.

  …„Заедно“ е грешен термин. В българския език, за съжаление, тя се наложи, а думата ансамбъл остана само в музиката, в хоровото пеене най-вече, в художествената гимнастика, но в никоя друга област не откривам предоставена възможност за ансамблово движение. Интересно е да разберем защо. Защо, с времето, общуването на български език загубва нуждата да характеризира проекти и съжителства между хората като „ансамбъл“? Защо това понятие остава потребно само тогава, когато пеем съвместно или танцуваме?… Защо във всеки друг кръг на интереси ансамбъл се трансформира в „за-едно“? Тоест в определение за един, като един, безличен брой на хора в една група, която работи не съвместно, многогласово, многотялово, ами като едно тяло, един глас, една повеля, с невъзможност за полифония или асиметрия…

  …Затова в България днес ми се струва още по-важно хората да гласуват. Днес повече от всякога е важно не за кого ще гласуват, а колко са многобройни тези, които гласуват. Мечтата ми е хората да участват масово, да се ползват колкото се може по-много от това великолепно право, което си отвоюваха от толкова скоро, няма и четвърт век. Наблюдавам една много опасна носталгия към това, че нищо не се решава от всеки един, ами само от един и за един. Това опаснo изчезване от нашия език на думата „ансамбъл“, изместена от думата „заедно“, тоест като един и само за един, да сме единни… Не! Нали с тази единност построихме стени и избихме хора по лагерите. Нека възобновим ансамбъла, сдружеността, координацията на различието и на взаимодействието. Ръката с пет различни пръсти създаде човешката технология, как ли щеше човека да открие дори само кирката, ако и петте пръста бяха едни и същи, а не различни, но сплотени във взаимен процес…

  Надявам се на сплотеното демократично развитие на различията, а не на междуличностна битка, която действително отблъсква хората от гласуване. Иначе пак ще стане като в приказката за двете козлета на моста – и двете във водата, и хората без козе мляко. Слушайки програмите и аргументите на всички кандидати, много бих се радвала, ако анализите разглобяват на прости думи програмите в дълбокото им съдържание, а не ораторската мощ и имидж форма и ефект на едно голямо Аз, което ги представя. Не с конкуренция, тоест с обстрел за едното вакантно място, а с конструктивност: какво ще се прави на това място. И преди да се запозная с конкретните предложения и програми, първо бих търсила за себе си в каква посока, как искат те да се ориентира макро-политическият модел и ценностната система в България. Как се предвижда да бъде оставено мястото след края на мандата?…

   

  Атанас Чобанов – лингвист, научен работник (Франция)

  …Голямото Аз и парите са любими партньори на корупцията и бедността.

  С прости думи – днес пред България стои избор на това какво предпочитаме, връзкарство или компетентност. Днес българското общество е на този кръстопът на избор, да продължава да се задоволява с вертикално етажен модел на връзкарство и личностни контакти и протекции или да си даде труда да се развива с активна гражданска отговорност, съвест, съзнание и обществена взискателност.

  Протестиращите искаха и искат чудеса: намаляване на сметките, разбиване на монополите, възмездие за грабителите, работеща съдебна система, граждански контрол над управлението и ако може всичко да се реши сега и тук. Това може да се случи, но след няколко години къртовски труд. Тези промени могат да станат много по-бързо без свикване на тежката институция Велико народно събрание.

  Достатъчно е суверенът да задължи чрез референдум обикновеното Народно събрание да извърши конституционни промени.

  Има една изключително сериозна предпоставка за започване на чисто – лустрацията. Анализът на процесите, довели до уродливото разпределение и концентрация на собственост и ниското качество на живот в България е еднозначен: трябва забрана за служители и агенти на комунистическата Държавна сигурност, както и за членове на висшата партийна номенклатура да заемат публични длъжности. Забрана за период от поне 20 години. Съпротивата на цялата политическа класа срещу лустрацията ще е истерична.

  Без ефективна лустрация промените ще бъдат много затормозени. Виждаме, че политическата класа се съпротивлява дори на малките промени, препоръчвани в европейските доклади като реорганизацията на ВСС в отделни колегии за прокурори и за съдии. Огромният проблем не е съда, а прокуратурата, това единоначалие там е по съветски военизиран модел. В Русия, впрочем, прокурорите още носят униформи. Трябва много сериозна реформа в прокуратурата: децентрализация и прочистване от корумпирани, прочистване от разни масони и от лобитата на властта. Имаме прекалено много прокурори, които вършат прекалено малко работа. В България при 7 милиона население има 1 600 прокурори и те внасят годишно в съда около 52 хиляди дела. В Холандия при 16 милиона население има 750 прокурори, които внасят 400 хиляди дела в съда. Ако теглим чертата излиза, че трябват 15 български прокурори, за да свършат работата на един холандски прокурор.

  Имаме и следствие, наследено от ДС, което директно трябва да се затвори. Сегашният главен прокурор е зависим и няма да предприеме никаква реформа, а и не е негова работа. Това е работата на законодателя…

   

  Евгени Томов – арт директор, художник (САЩ)

  …Не по свой избор прекарах първите месеци от емиграцията си в Канада в концентрирана среда от новодошли български емигранти: доста разнообразна колекция от типове хора с много различен коефициент на интелигентност и различни интереси, които, по ирония, само обстоятелствата бяха събрали. Бях заобиколен както от инженери, учители и творци, така също и от приличен брой криминални престъпници – явно това беше социалният профил на най-авантюристичната и амбициозна прослойка в България.

  Тогава си дадох сметка за първи път, сравнявайки нашенците с местните канадци, че преобладаващият тип българин там беше „тарикатът“, човек без особена интелектуална дълбочина и способности, полезни за обществото, но компенсирани със завидна доза арогантност и талант да се оправя във всяка житейска ситуация, обикновено с доста безочлива циничност и за сметка на другите. Споменавам го, защото, докато в Западния свят (а и не само там) този тип мироглед не е на особено уважение (да, мисля, че „тарикатлъкът“ е мироглед), в България той е на почит и е общоприета и толерирана норма на поведение. През 23-те години в емиграция посещавах България редовно и тъжното ми впечатление е, че ако и феноменът на „тариката“ да съществува в България открай време, напоследък се превръщаме в страна на „тарикати“, където те преуспяват, заемат ръководни длъжности, стават политици… Къде по-оптимистична би била реалност, в която това да се случва с хора с талант и професионални способности, а и с морални принципи. А България е пълна с талантливи и способни хора! Твърде много от тях са по света сега…

   

  Емил Трънкаров – инженер, собственик на фирма (Монреал, Канада)

  – Който управлява дадено общество, той налага и отношенията, и моралните ценности и също така това, което ще се приема за красиво и добро. Например, тук постоянно се правят изследвания за това, кои са първите десет най-престижни професии. И инженерите са винаги в челната тройка. Дори понякога излизат на първо място, независимо че те не са най-високо платени. Никога досега не съм видял в Канада да е излязло, че обществото счита бизнесмените за номер едно. Или ще са инженери, или лекари, или нещо от този род, общо взето, професионалисти. Имах приятелка канадка, която се гордееше, че съм инженер – това е върхът, едно от най-добрите неща, което може да се случи на едно момиче – да има приятел инженер. Нека да си представим това в България. Коя жена ще се радва, че излиза с инженер? Тя ще се радва, ако излиза с „бизнесмен“ – мутра.

  Един американски президент е казал: „Големите мозъци говорят за идеи, средните – за събития, а малките – за хора.“ За хора и за събития вече не трябва да се говори. Ние сме длъжни да говорим само за идеи. В България парламентът, както и медиите, са някакво клюкарско събрание, какво направил тоя, какво направил оня, и какво не бил направил… Чакай бе човек, каква ти е идеята на тебе? Ако ще говорим за следващите 25 години на България, идеята е много проста. Всеки един от нас е отговорен за себе си и е отговорен за останалите. Ако не разберем това, свършено е с България. Ако този, който е начело на властта, го разбере, нещата ще се оправят. Ако разбере, че от него зависи авторитетът на страната – да има сигурност, да няма корупция и повсеместни кражби – тогава и чужденците ще дойдат в България. И като дойдат ще донесат със себе си не само пари, но и идеите, и знанията си. България може да стане райска градина за 20 години, ако сигурността в страната стане основен приоритет за управляващите. Няма нужда да й пожелавам нищо друго.

  Днес в България всеки смята, че трябва да краде, а не да създава. За какво да създава, като някой ще му го открадне. Там всеки иска да краде. И да забогатява бързо. Не че няма и изключения, но това е масовата психика. При това положение, естествено, че никой няма доверие на никого. Печеливши са само рушветчийството и мафиотската търговия на всички нива. Знае се кои са мафиотските банки, коя принадлежи на тимаджиите. Знае се коя банка коя партия финансира, кой политик. И какво от това?

  Миналата година се срещнах с един човек, който се оказа, че бил приятел на Андрей Луканов. Бил е 10 години по време на комунизма, а и след това, търговски представител на България в Ню Йорк. И днес с мъка разказва за тогава: „Партията, начело с Андрей Луканов, си имаше две схеми за действие – едната беше политическа, другата икономическа. По политическата схема трябваше да се създадат СДС и ДПС, за да се изгради представа, че има демокрация. В същото време се завладяваше икономиката. Имаше различни схеми и механизми с две групи подставени лица. Едните бяха спортисти, за които се считаше, че са много дисциплинирани и не толкова умни, а другите – нисши чинове от службите. Оттам се появиха разните тимаджии, които после започнаха да изтребват самите тези, които ги бяха създали и им бяха дали парите. Днеска е никой – утре е милионер! Казват му: иди да вземеш едни 10 милиона, там те чакат в еди-коя си банка. Купуваш онова предприятие и ставаш негов собственик. Той отива, прави всичко това и оттам нататък започва да действа под тяхна диктовка. Наема 5–6 души с дебели вратове да го охраняват и постепенно започва да се чувства силен. Прави комбина с други двама-трима и след това се отървава от тези, които са му нареждали какво да прави.“ Това е днес България и целият народ го знае.

   

  Живко – скулптор (Франция)

  – Едно от нещата бе типичното пренебрежение на българите към качествата на останалите, към възможностите на другите. Липсата на респект и уважение. От една страна – едно подценяване на човека, на другия; и от друга страна – преувеличаване на качествата на някои хора по чисто меркантилни подбуди.

  Помня след това, като започнах да следвам в Прага, какво беше отношението на тъй наречените „културни аташета“ в посолството – арогантно и пренебрежително. Подмяната на ценностите, заедно с подмяната на хората, подмяната на кадърните и прогресивно мислещите със свои послушни хора без никакъв интелектуален потенциал е убийствена за прогреса на нацията. Тази подмяна отприщва негативната енергия и изтласква на преден план хора, чиито лични интереси по никакъв начин не съвпадат с обществените.

  – Защо, въпреки големия успех на твоите изложби по света, все още не си правил изложба в България?

  – Направих първата стъпка. Прецених, че ще е добре и там да се направи една изложба, установих контакти със съответните институции. Срещнах се с ръководството на Музея на модерното изкуство в София. Беше зимно време, много студено, всички бяха с пуловери, неотоплено. Моето предложение беше да се направи изложба с монументални скулптури пред самия музей и около катедралата „Св. Александър Невски“. И както беше всичко договорено, след два месеца ми се обадиха да ми кажат, че освен че ще трябва да плащам на музея за това, че ще бъдат изложени мои скулптури ще трябва да плащам наем и за пространството пред катедралата. Не че не можех да платя тези пари, не бяха толкова много, но самият жест, самото отношение беше обидно. На кого трябваше да обясня, че в нормалните страни не плащам нищо за изложбите, че организаторите поемат всички разходи по преместването на скулптурите и транспорта, не само на мен, а по принцип. Когато направих изложба в Кан, например, месец и половина ми се плащаше хотел и всички останали разходи. Въпреки че обаждането много ме възмути, се свързах с личен приятел на културния министър, защото исках да направя жест и да имам изложба в България. Не искам да проявявам негативно отношение и да критикувам моя колега, министър на културата, но след срещата с тези хора в министерството разбрах, че не си струва усилията и няма смисъл от това начинание…

   

  Йордан Табаков – инженер, собственик на фирма (Франция)

  …В България има специалисти, които могат да създадат един български Ейпъл например. Но за това трябват и някои други фактори. Хубаво е да имаш идеи, още по–хубаво е да има кой да ги финансира. Hewlett Packard може да са почнали в гараж, но в един момент са намерили пари, за да развият дейността си. Трябва да се създаде цялата инфраструктура с фондове, с възможности за инвестиции, за да могат хората, които имат добри идеи и проекти да не мислят само за това как да вържат двата края, а да се съсредоточат върху работата над проектите си. В САЩ системата на т.н. Business Angels е в сърцето на този подход.

  В Европа голяма роля играе държавното финансиране, най-вече чрез данъчни облекчения. Интересно е да се отбележи, че европейските фондове не са направени с единствената цел фиктивни български крави и овце да се превръщат в мерцедеси. Те имат за цел да насърчават новостите и научната дейност. Дали много български фирми са се възползвали от тези възможности? Между България и Франция разликата е и в това какво държавата слага на масата. Във Франция има различни данъчни облекчения и различни субсидии, които се дават с цел да се създадат конкурентноспособни фирми и нови работни места.

  По същият начин ролята на българската държава може да бъде голяма. Тя може да създаде условия за възникване на нови фирми, с огромен потенциал в областта на новите технологии.

  Много хора мислят, че е достатъчно да печелят много пари, да имат хубава кола, да ходят на екскурзии… В живота има и много други неща. Аз имам свое виждане за емиграцията, за социалната сфера, за данъчното облагане. Например съм за прогресивен данък. За образованието – да остане държавно, достъпно за всички, а не шепа хора от елита да могат да плащат скъпото образование на децата си в частни училища, а други да мръзнат в занемарени порутени сгради със счупени прозорци.

  Най-важното сега е България да се отвори като общество, да има амбициозно мислене за това, което може и трябва да бъде страната УТРЕ! Това няма да стане само със строеж на магистрали и рязане на ленти, а с искрена загриженост и цялостна програма за това как ще се отглеждат и как ще живеят и работят нашите деца в България…

   

  Николай Левков – журналист, Радио Франс Интернасионал

  – Кои са най-спешните реформи, които трябва да се направят според теб?

  – Реформиране на синдикатите и на медиите. Виждаш синдикатите във Франция – каквото и правителство да е на власт, ляво или дясно, те имат своята трибуна и социална линия. Синдикалистите трябва да са преди всичко доказани професионалисти, хора с чиста съвест, непродажни и неподкупни, с доказана почтеност. Журналистите в медиите – също. Днешното състояние на общественитe медии изцяло олицетворява състоянието в страната.

  Свободни, силни, истински демократични обществени телевизии и печатни издания може да има (и има) само в свободни, силни и демократични общества. Свободна професионална конкуренция може да съществува само там, където и лидерите и изпълнителите са подбрани с прозрачни открити конкурси, според техните професионални и морални качества.

  Знае се, че днес в европейска България, все още много медии са свързани с капитали, незаконно натрупани през прехода. Идват западни капитали, заради печалба, разбира се, не от любов към България. Въздействието на медиите върху масата объркани непросветени хора по време на избори многократно е проверявано и властващите са наясно, че оставането им във властта зависи преди всичко от медийната им изява и подкрепа. И затова не се жалят нито пари, нито се подбират средства. Как гражданското общество да получи трибуна, ако медиите манипулират цялото общество? Как може да се говори и претендира за демокрация, ако няма независима журналистика? Във Франция самото правителство подпомага и различни опозиционни вестници: да има различни гласове! Например „Юманите“. Да има дебати, полезно е. Ще цитирам по памет: „Бих дал и живота си, за да можете вие, чието мнение не споделям ни най-малко, да можете да го изкажете“.

   

  Пиер Консини – „Един български гражданин“

  – Да, България очарова! Малко позната за французите, поради причини, които историята обяснява, тя е една от малкото европейски страни-членки на Организацията на франкофонията.

  Тук, както и навсякъде другаде, периодите на преход са трудни моменти в историята на един народ. България не е завършила този преход: тя още е подвластна на разделението, на битките и вълненията, които историята ѝ е налагала. Да се премине от режим на подчинение към режим на пълна свобода, от една стриктно дирижирана икономика към икономика на инициативата, конкуренцията и свободата, от тоталитарен политически ред към организирана демокрация – колко етапа е трябвало да бъдат преминати. Как да не се възхищаваме от това, че за по-малко от две десетилетия България е успяла в основното?

  И ако понякога в българското общество се долавят негативи, в които се примесват корупция, несправедливост и социални брожения, гражданските и съдебните власти, под натиска на самото население са направили своя първостепенна задача изкореняването на тези явления. Да се изгради една правова държава и да я направиш напълно уважавана трябва време. Но България показва на тези, които внимателно се вглеждат в нея и нещо повече от поредица неблагополучия и постижения. Земя на кръстопът, България е днес преди всичко Земя на поезия и мир. Тя е такава със своето отваряне към света и с духа на толерантност към всички етнически и религиозни общности, които са част и от индивидуалното поведение, и от политическите институции.

  Тя е такава с красотата на пейзажа си и на градовете си. Само споменаването на прекрасни места от нейната територия са достатъчни да задвижат въображението и спомена: Велико Търново, Пловдив, Казанлък, Копривщица, Несебър, Созопол, Стара Загора, самата София. Тя е такава с интензивния живот, близка и непосредствена, каквито са за българите музиката и танцът.

  Тя е такава и заради присъствието, страстно увековечавано, на нейните големи писатели и велики поети.

  Тя е такава заради голямото си и богато наследство, духовно и интелектуално. Кой може да забрави, че кирилицата е родена на българска земя от трудовете на Кирил и Методий, и е завладяла една голяма част от източните земи на нашата Европа? Какво по-вълнуващо, по-благородно, по- богато и дълголетно от развитието на православните манастири и църкви в Рила и Бачково, Бояна и Троян? Какво по-действено и светло от тези прекрасни университети във всеки от големите ѝ градове?

  Как да не си представим , че утре възстановена България ще внесе в нашата Европа своя дан от напредък и величие? Големият поет Христо Ботев вече е казал за своята страна: „Днешна България… не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“.

   

  Пламен Боков – лекар, научен работник (Франция)

  – Българите са в опасност – поради липса на адекватни грижи – повече от които и да са хора другаде в Европа.

  Здравната система е действителното мерило за жизнения стандарт и развитието на едно общество. Мярката за качествен живот не са хотелите по брега на Черно море или луксозните вили на българските олигарси. Хубаво е да има магистрали, за да може по-лесно да се стигне до където и да е, в това число – и до болницата; но ако тази болница няма доктори, няма средства за работа и достъп до лекарства и нови технологии, въздействието върху живота на хората на всякакви други придобивки далече няма да бъде толкова значително, колкото се афишира.

  Не знам защо е така в България. Това, което за мен е естествено и нормално, е на пръв поглед неразбираемо и немислимо в България. Има проблем: преди всичко – с образованието и ценностната система на онези, които управляват държавата. От десетилетия. Нямам достатъчно опит в много сфери – а те са свързани една с друга – икономика, политика и т.н. – но мога да говоря конкретно за медицината.

  И образованието! И – като всяко човешко същество – за нуждата от висока ценностна система. Нямам решения. Но усещам, знам, че страната ми има нужда от дълбоки промени, че тихият глас на промяната отпреди 20 години не можа да ги извика.

  – Често говориш за образованието, то ти е май идея фикс.

  – Да. Без образование сме загубени. Преди време българското образование се ползваше с авторитет и в чужбина, сега и у нас не го ценим. Но и то самото не е същото, в упадък е, като всичко, което е с духовна стойност, истински ценното. Професията на учителя от уважавана се срина до… не знам, най- малкото незначителна. Като прибавим и мизерното заплащане… Дали в бъдеще изобщо ще се намери някой, който би искал да стане учител? Или учен, изследовател – при българските условия?

   

  Рашо Кацаров – стоматолог (Германия)

  – Тук установих, че понятието „носталгия“ не е измислено. И също така установих, че най-добрия начин да ти мине носталгията, е да отидеш в България – на третия ден вече искаш да се прибереш. Но не заради това, че София не е вече онзи град, в който съм израсъл, обикалял и го знаех почти като таксиметров шофьор, не и заради някои неудобства, от които сме отвикнали. Хората, и то онези, с които навремето бяхме приятели, вече са станали съвсем други. Един или двама от тях да са ме попитали досега как живея в Германия, всички други непрекъснато се оплакват колко са зле и какви проблеми имат. В началото задавах някакви въпроси, дали не може това или онова по друг начин и веднага бях нападан с обвинението, че на нас тук, на Запад, ни е много лесно и много обичаме да даваме акъл. Та от години вече не питам и не давам мнение по каквито и да е било въпроси. Но ако все пак някой ме попита как живея в Германия, отговорът ми е:  все пак, много по-спокойно!

  Питаш защо България е най-бедна и корумпирана. Това, което ще споделя, е моето лично мнение. Просто комунистите не трябва да се подценяват. Те (или поне тези, стоящи най-горе) са знаели, че няма да продължат да царуват вечно и са се били подготвили за промяната. Спомняш си как се отваряха банки от днес за утре с милионен капитал, като никой не питаше откъде са му дошли тези пари на така наречения банкер. Бяха вкарани подводници навсякъде (за така наречените емигранти като Ценко Барев, Анастасия Мозер…, списъкът може да се продължи почти до безкрай, да не говорим).

  Само в най-началото се бяха изпокрили в миши дупки, мислеха, че ще им се случи същото, което те бяха извършили непосредствено след 9 септември. Но не – „нашите“ обявиха публично, че вече има демокрация и няма да ги бесим. Но все си мисля, че ако бяха „обесени“ някои, тогава кой знае нещата как биха се развили. Но те видяха, че нищо няма да им се случи и започнаха да изпълзяват от дупките. И оттук-нататък нещата можеха да тръгнат в две посоки: или да се борим срещу „новите“ капиталисти, или да се нагодим и да им играем по свирката. Явно нещата тръгнаха в посока „свирката“…

  Мисля си, че през всичките тези години (да не кажа векове) е вършен геноцид над онези, които биха тръгнали (или са тръгвали) да се борят – или са били избивани, или са изчезвали в чужбина, и то във възраст, когато не са оставяли потомство. И ето защо днес май масата от българите са потомци на другите, които по онова време кротко са си пиели ракията и са гледали да не си развалят спокойствието. И не случайно стана популярен, като характеристика на българина, оня лаф (отнасящ се ужким само за шопите): не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле! И този род хора, според мен, са най-склонни и към корупция, не е нужно много да се потиш, а може да излезе и далавера някаква. Май започнахме да се доближаваме до манталитета на циганите…

   

  Симеон Сакс-Кобург-Гота – „Съдбата да бъдеш цар“

  – Аз съм вече на известна възраст и едва ли ще мога да видя това, но си мисля за едно друго предизвикателство към нашето общество, към самите нас – да бъдем добре подготвени, да бъдем на висота след десет години, когато ще дойде редът на България да председателства в Европейския съюз за шест месеца.

   

  Франсоа Фризон Рош – доктор по политическите науки (Франция)

  …Все пак именно по време на неговото правителство България беше приета в НАТО и в Европейския съюз. По време на неговото управление чуждестранните инвестиции достигнаха своя пик и икономическият растеж бе най-висок, а безработицата значително намаля. Макар и някои да подлагат на съмнение успешната политика на неговото правителство, едно нещо е сигурно: ако тя се беше провалила, той щеше да е единственият отговорен. Във взаимоотношенията между Симеон и бившите комунисти човек би могъл да се учуди, че той дори не се опита например да наложи известно равновесие в медиите. При идването му на власт той не е истински политик. И това е видно. Той пренебрегва едно от основните оръжия в политиката – комуникацията, в най-широк смисъл, въздействието върху общественото мнение. Вярва, че българските медии са свободни и независими, а това не е така. Той действа като цар, а всъщност е само премиер. Тази грешка ще му струва скъпо, тъй като през четирите години на мандата му медиите не спират да критикуват него и политиката му. Не се отразяваха успехите на управлението му, доколкото ги имаше, а вниманието на аудиторията се насочваше към „ахилесовата му пета“ – реституцията на имотите на царското семейство, насилствено отнети от „народната“ власт. Естеството на обвиненията е без значение, както и злонамерените инсинуации, на които станахме свидетели. Не е в това въпросът, а в другото: защо се фиксираха само върху неговите имоти? Защо вниманието се насочваше единствено върху тях, а се премълчаваха чудовищните придобивки на хранениците на партийните централи? От отношенията му с медиите – по-точно от липсата на такива отношения от негова страна – се вижда, че той не познаваше размерите, до които беше стигнала деградацията на манталитета след 45 години комунизъм. Падна в клопката, медиите го бяха поставили в позицията на обвиняем. „В крайна сметка той се върна само за да си вземе имотите“ – ето какво звучеше и се пишеше всеки ден в българските медии. Човекът и политиката му бяха очерняни, за да бъде държан в политическа зависимост от общественото мнение.

  В същото време никой в медиите не си задаваше въпроса защо разни индивиди от бившите тайни служби станаха най-богатите хора в България. Защо никой не попита откъде идва богатството на Божков, Найденов, Златев… Списъкът далеч не е изчерпателен. Как натрупаха за няколко години преход такива колосални богатства? Очевидно е, че това беше огромна манипулация на българското обществено мнение. След години, когато всички се запознаят добре с нея и я проумеят, тя ще влезе в учебниците по журналистика. Симеон ІІ послужи за изкупителна жертва и постави сам себе си в позиция на зависимост към хищнически настроения елит и съмнителни икономически интереси…

   

  Тодор Живков „Червеният цар“*

  Париж, 1989.

  „Берлинската стена падна“, „Комунизмът си отива“ – гърмяха всички печатни медии, телевизиите непрекъснато излъчваха документални кадри от събитията в Източна Европа.

  Повечето от нас, живеещите от години извън родината, новината завари неподготвени. Умилявахме се до сълзи пред събитията в България. „45 години стигат!“, „Времето е наше!“ – ликуваха масите. Нямахме търпение да видим тази България „на живо“…

  През следващата година (1990) снимах няколко пъти в България с различни продукции. Снимахме най-вече онова, което би провокирало любопитството на преситения френски телевизионен зрител: парапсихолози, бялото братство, Ванга, „бяла магия“, врачки и баяния…

  Но и Града на истината. С „Омния видео“ направихме репортаж за проблемите на едно семейство, в което родителите бяха „червени“, а децата им „сини“. Успяхме да вземем и интервю с президента Желю Желев за условията и възможностите за едно бъдещо приобщаване на България към Европейската икономическа общност. Малко преди да се върнем във Франция, се срещнах с мой познат, който ме беше впечатлил при предишни снимки с неординерната си енергичност.

  – Искаш ли да вземете интервю и от Тодор Живков? – попита той най- неочаквано.

  Пред нашата камера Живков споделя въодушевено своите настоящи виждания и концепции:

  – Социализъмът, това е посткапитализъм и може да се развие на висшия стадий на капиталистическото общество. Не може да се прескачат етапи. Това е голяма грешка. Ето това е новото – било то в теоретичен или в практичен план. Тази фундаментална грешка се допусна по времето на Октомврийската революция и особено се задълбочи по времето на Сталин. И ние станахме жертва на тази утопия. Следователно, нито в нашата страна, нито в Съветския съюз, както в другите социалистически страни, да не говорим за развиващите се страни – не е възможно да се развива социалистическа доктрина. Защото нямаше адекватни условия в базата и надстройката за такава промяна.

  Да се върнем към архивите от 1986 г., 13-ия конгрес.

  Тодор Живков:

  „Ние идваме от Съветския съюз ентусиазирани, с още по-голяма решимост да продължим линията за по-нататъшното изграждане на социалистическото общество в България. Да извършим на дело историческия прелом, с който сме се заели – да изведем България в челните редици на човешкия прогрес“. (Бурни ръкопляскания).

  – Ние сме сега свидетели на ново историческо съдържание в развитите западни страни. В това се състои главното – в ново историческо съдържание. Ако Маркс и Енгелс бяха живи, те щяха да кажат: ето, при вас, на Запад, е комунизъм, тука се създава комунизъм, от тука ще излезе комунизъма. Мен ми се струва, че и Ленин щеше да каже същото. А не от базата, която имаме ние … да не говорим за Съветския съюз – не знам дали сте ходили там, да видите какво е…

   

  Тончо Карабулков – писател, журналист (Франция)

  …През 2005 г. Тончо Карабулков посещава България, съпровожда го испанецът Еузебио Серано, съпруг на едната от дъщерите му. Той записва и заснема всички срещи и разговори, които стават основа по-късно на документалния филм „Справка“. Пристигането на чужденец с камера в България респектира служителите и ускорено задейства бюрократичната машина, с която при предишните идвания Тончо Карабулков се е сблъсквал не веднъж.

  В кабинета на Димитър Иванов:

  „– Аз съм работил 15 години в Държавна сигурност и през цялото време съм работил само в едно подразделение, изминавайки пътя от най-младшия служител до ръководител на това подразделение. Това е така нареченият Шести отдел към Шесто управление на Държавна сигурност, което се занимаваше с проблеми на висшия управленски апарат. В момента се занимавам основно с две неща: издател съм на вестници – това е едното направление на моята дейност, издаваме и книги, разбира се – най-различни, български и руски, главно. Ние сме издатели на президентите Елцин и Путин за България. На московския кмет Лужков. Издали сме около 40-50 заглавия на такива водещи руски политици и държавници от новия период.

  Сега… въпросът с досиетата е… от една страна е един от най-спорните въпроси в последните 15 години за българското общество. А от друга страна е един от най-неясните въпроси за обществото. Само че, по мое мнение, като професионалист, в България беше обърнат принципа на разсъждение по отношение на досиетата. Значи, Вие сте г-н Карабулков, който сте в продължение на 40 години наблюдаван от органите на Държавна сигурност. Вие считате, че благодарение на това, на Вас Ви е отнета възможността да посещавате България, да се виждате с близките си, да живеете в Родината си. Тоест, Вие сте понесли определени щети, морални, а вероятно и материални – имуществени, финансови и т.н. Тогава, Вие имате право да отидете да си поискате досието. И това би било правилно. И когато се открие вина, би трябвало да се търси и отговорност. Но да се говори принципно в цялост, че трябва всички досиета да се разкрият, и че трябва всички служители на Специалните служби да бъдат лустрирани, да бъдат извадени от активния живот, според мен това е крайно неправилно. Това повтаря онзи принцип, срещу който хора като Вас, се противопоставят. На мястото на едни хора, които са отлъчени от обществото, извадени от обществото, сега се поставят други хора … Тогава какъв беше смисълът на демокрацията?!“

  Българските управници след 1990 г. носят историческа вина за днешното трагично положение в страната. Те трябваше да проявят много по-голяма смелост и чувство за отговорност. Вместо да разиграват години наред фарсовия процес срещу политическия клоун Тодор Живков, вместо да твърдят най-сериозно, че – видите ли – съдебната власт у нас днес е независима от политическата, както най-сериозно се опитваше да ни убеди един от първите политически фактори на новата власт в 1992 г., трябваше да сложат веднага твърда ръка. Те трябваше да сложат веднага твърда ръка върху всички криминални престъпници. Още при първата им проява. И да ги пратят там, където им е мястото. Тогава и другите, които биха имали техните мераци, щяха да си помислят сериозно преди да тръгнат по техния път.

  А какво се получи? Основно загниване на цялата система – политическа, съдебна, полиция, висши институции. Корупция от горе до долу. Живот ден за ден. И отвратени от съществуващата действителност и от мизерията, младите избягаха от страната. Отидоха да слугуват на другите, в други страни. С надеждата, че там ще изкарат някой лев повече.

  – Значи всичко е безнадеждно загубено?

  – Не е. България не трябва да загине. Историята е пълна с мъртви народи. България трябва да живее. И може да живее. Но само ако българите си дадат сметка, че не трябва да изпускат и последния влак. И не с дребно шмекеруване, не със заставане зад гърба на другия. А като излязат смело и гласуват на следващите избори. Без да се оправдават, че било без полза. Има полза!

  Режимът при демокрацията зависи от всеки избирател. Българите имат днес това право. Те трябва да го упражнят. И да изберат онези, които считат за най-достойни и най-годни да редят държавните съдбини през следващите години.

   

  Юлия Кръстева – писател, психоаналитик, лингвист (Франция)

  И накрая – десетте принципа на хуманизма, „скицирани“ от Юлия Кръстева:

  1. Хуманизмът на XXI век не е теоморфизъм.Човекът с главно „Ч“ не съществува. Нито висши „стойност“ или „завършек“, никакво приземяване на божественото от най-високите постижения на някои хора, които наричаме „гении“ от Ренесанса насам. След Холокоста и Гулаг хуманизмът има задължението да напомня на хората, че ако се възприемаме като единствени законодатели, само чрез непрекъснатото преразглеждане на нашето лично, историческо и обществено положение ние ще можем да вземаме решения за обществото и историята. Днес, далеч от деглобализирането, една нова световна уредба трябва да бъде изобретена, за да регулира и управлява глобализираните финанси и икономика и да създаде в крайна сметка едно универсално етично и солидарно световно управление.

  2. Процес на непрекъсната пренаправа, хуманизмът се развива само чрез прекъсвания, които са иновациите (библейският термин hiddouch означава откриване-иновация-обновяване; enkainosis и anakainosis; novatio и renovatio). Да познаваш интимно гръцко-еврейско-християнското наследство а го подлагаш на задълбочен преглед, да се надхвърли (Ницше) традицията: няма друг начин да се победи невежеството и цензурата, като се улесни по този начин съжителството на културни памети, изградени в историята.

  3. Рожба на европейската култура, хуманизмът е среща на културните различия, опосредствана от глобализацията и цифровизацията. Хуманизмът уважава, превежда и дава нови стойности на вариантите на нуждата от вяра и на желанията за знание, които са универсални за всички цивилизации.

  4. Хуманисти, „ние не сме ангели, имаме тяло“. Света Тереза от Авила се изразява по този начин през XVII век, откривайки по този начин епохата на барока, който не е Контра-реформа, а барокова Революция в началото на епохата на Просвещението.Но свободната воля е желание до смърт. И трябваше да се изчака психоанализата, за да се съберат в единен и краен регламент на изказа тази свобода на желанията, която хуманизмът не цензурира и не ласкае, а предлага да поясни, да придружи и възвиси.

  5. Хуманизмът е феминизъм. Освобождаването на желанията трябваше да доведе до еманципацията на жените. След философите на Просвещението, които й проправиха път, жените от Френската революция я изискаха с Тероан дьо Мерикур, Олимп дьо Гуж, та чак до Флора Тристан, Луиз Мишел и Симон дьо Бовоар, придружавани в борбата от английските суфражетки, да не пропуснем и китайките от Буржазната революция от 4 май 1919 г. Битките за икономическо, юридическо и политическо равенство изискват един нов размисъл за избора и отговорността на майчинството.

  Семейното социалното осигуряване е все още единствената цивилизована привилегия за майчинството, която не подлежи на коментар. Личната връзка между детето и майката, този пръв друг, зора на любовта и хоминизацията, тази връзка, в която биологичното възпроизвеждане се превръща в смисъл, различие и слово, е едно обвързване. Различно от религиозността като функция на бащинството, майчинското обвързване допълва и участва изцяло в хуманистичната етика.

  6. Хуманисти, чрез споделяемата индивидуалност и вътрешният опит можем да победим тази нова баналност на злото, която е случващото се автоматизиране на човешкия вид. Защото сме същества говорещи, пишещи, рисуващи, чертаещи, правещи музика, играещи, свирещи, смятащи, представящи си, мислещи, ние не сме осъдени да се превърнем в „елементи на езика“ в ускорената хиперсвързаност. Безкрайността на способностите да си представяме са нашите хабитат, дълбочина и отдаденост, нашата свобода.

  7. Но Вавилонията на езиците генерира също хаос и безредие, които хуманизмът никога не ще регулира единствено с внимателното вслушване в езика на другите.Дошъл е моментът да се преразгледат вечните морални кодекси,без да ги отслабваме, за да поставим проблемите, обновяващи ги спрямо новите особености.Далеч от това да чистим архаизми, забраните и лимитите са предпазни мерки, които не можем да игнорираме, без да премахнем паметта, изграждаща пакта между човеците и планетата, планетите. Историята не е минало: Библията, Евангелията, Коранът, Ригведа, Тао ни преследват с това. Утопия е да се създават нови колективни митове, не е достатъчно също и да се интерпретират старите. Идва ни да ги пренапишем, преосмислим, преживеем: на езиците на модерното.

  8. Няма вече Вселена, научното изследване открива и не престава да проучва Мултивселената. Множество от култури, религии, вкусове и произведения. Множество от космически пространства, материи и енергии съжителстват с вакуума.Не се страхувайте да бъдете смъртни. Способен да мисли за Мултивселената, хуманизмът е изправен пред една епохална задача: да впише смъртността в мултивселената на живото и на космоса.

  9. Кой ще може това? – Хуманизмът! Любовната грижа (cura) за другия, екологичната загриженост за земята, образованието на младите, грижата за болните, за инвалидите, за остаряващите, за зависещите не спират нито напредъка на науката, нито бума на виртуалните пари. Хуманизмът няма да бъде регулатор на либерализма, когото лесно да трансформира без апокалиптични сътресения, нито пък едно пеещо утре. Отделяйки време, създавайки една нова близост и елементарна солидарност, хуманизмът ще придружи антропологичната революция, анонсирана вече от еманципиращата жените биология, без нехайството на техниката и финансите и невъзможността на пирамидалния модел на демокрацията да канализират иновациите.

  10. Човекът не прави историята, историята – това сме ние. За първи път HomoSapiens е способен да разруши земята и себе си в името на своите религии, вярвания и идеологии. За първи път също мъжете и жените са способни да преоценят при пълна прозрачност съзидателната религиозност на човешкото. Срещата на нашите различия в Асизи е свидетелство за това, че хипотезата за разрухата не е единствената възможна хипотеза. Никой не знае какви хора ще ни наследят, нас, които сме ангажирани в това антропологично и космическо безпрецедентно надхвърляне. Нито догмата на провидението, нито играта на духа, пренаправата на хуманизма е залог за бъдещето.

  Ерата на съмнението вече не е достатъчна. Пред изострените кризи и заплахи, ето че дойде ерата на залога. Да се осмелим да говорим за непрекъснатото обновление на способностите на мъжете и жените заедно да вярват и знаят. За да може, вътре в мултивселената, обградена от вакуума, човечеството да продължи още дълго своята съзидателна съдба.

   Източник:  Биволъ

• Учителите в шок от кандидатурата на Орешарски, обидил ги със „седянката“

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и българските учители са в шок и безкрайно разочаровани от визирания за кандидат-премиер във възможното бъдещо правителство Пламен Орешарски.

  Това се казва в писмо до лидера на червените Сергей Станишев, изпратено от просветния синдикат, съобщава Marica.bg, цитиран от БЛИЦ.

  В него се припомня 44-дневната учителска стачка от 2007 година.

  „За българските учители и интелигенция все още тегнат обидните и нагли квалификации на тогавашния министър на финансите Пламен Орешарски и култовата му реплика „Да разваляме седянката“. Действията му бяха подигравка с достойнството и конституционните права на българските учители“, се казва от отвореното писмо.

  С реформата по идея на Орешарски били закрити 461 училища и 100 детски градини, което довело до обезлюдяване на много населени места.

  Учителите призовават Станишев да преосмисли кандидатурата си, а дотогава да помоли Орешарски да се извини публично на педагозите и да им поиска прошка. В противен случай събитията от 2007 година щели да висят като дамоклев меч над главата на кандидат-премиера.

  Източник:  Аctualno.com

• Голямата шистова илюзия

  Ако се вярва на заглавията в някои американски медии, прогнозиращи скок на американската икономика, породен от т.нар. „шистова революция“, САЩ скоро ще бъдат буквално залети от природен газ и петрол.

  .

  Димчо Петракиев,  Geopolitica.eu
  

  Илюстрации и акценти:  Lubamanolova.info

  В доклада си, озаглавен „Глобални енергийни перспективи 2012“, Международната агенция по енергетика (МАЕ) твърди, че през 2017 г. САЩ ще изместят Саудитска Арабия от първото място в света по добив на енергоносители и ще постигнат толкова мечтаната „енергийна независимост“. Според МАЕ, планираното увеличаване на производството на въглеводороди от 84 млн. барела в денонощие, през 2011 г., до 97 млн., през 2035 г. ще се осъществи „почти изцяло за сметка на втечнения природен газ и нетрадиционните източници“ (т.е. най-вече за сметка на шистовия газ и петрол), докато добивът на традиционните енергоносители ще започне да пада още през 2013.

  Добити с помощта на т.нар. „хидравлично разбиване“ на пластовете (вкарване на смес от вода, пясък и химикали под налягане с цел да бъдат раздробени скалните породи и освободен съдържащият се в тях газ) и благодарение на технологиите на хоризонталното сондиране (което дава повече време за обработката на геологичните слоеве), тези ресурси могат да се използват само за сметка на сериозното замърсяване на околната среда.

  Радиоактивните отпадъци от шистовите разработки

  В тази връзка ще цитирам само един, достатъчно скандален скорошен случай, когато камион на компанията MAX Environmental Technologies, разработваща шистовите находища Марселъс, не можа да предаде превозваните от него отпадъчни материали от сондажите, тъй като се оказа, че те са силно радиоактивни и съдържат десетократно повече от допустимото количество радий-226. В резултат, на компанията се наложи да иска специално разрешение от правителството на САЩ за депонирането на тези силно радиоактивни отпадъци.

  Въпросните отпадъци от шистовото находище Марселъс са излъчвали 96 микрорема на час (1 рем е дозата на погълнато лъчение, предизвикващо същото биологично действие, което се предизвиква от рентгенови или гама-лъчи с доза 1 рентген – б.р.), при положение, че обикновените американски площадки за обработка на промишлените отпадъци не могат да приемат материали, излъчващи над 10 микрорема на час. Стандартите на Агенцията за защита на околната среда на САЩ (ЕРА) за замърсяване на въздуха допускат до 10 000 микрорема (10 милирема) годишно. Простите сметки показват, че нивото на радиоактивност на отпадъците от шистовите находища, разработвани по метода на хидравличното разбиване, надхвърля цели 84 пъти стандарта, установен от ЕРА. Според говорителя на местните власти Том Корнъл: „не можем да допуснем складирането на подобни радиоактивни отпадъци в депо, разположено на наша територия“.

  Както е известно, радий-226 не е само природен радиоактивен материал, който се получава в резултат от разпадането на уран-238. Той отдавна е признат за един от замърсяващите околната среда компоненти, използвани при хидравличното разбиване на пластовете в хода на усвояването на шистовите находища. Попадайки в човешкия организъм, радият се натрупва в костната тъкан, стимулирайки появата и развитието на лимфома, рак на костите, левкемия и апластична анемия. Освен това, радият силно влошава качеството на питейната вода. Сместта, която се връща на повърхността след осъществяването на хидравличното разбиване на пласта, съдържа до 16 000 пикокюри радий-226 на всеки литър от разбиващата течност. При това, официалният лимит за индустриалните предприятия в САЩ е 60 пикокюри на литър, а за питейната вода – само 5 пикокюри на литър (по стандартите на ЕРА).

  Балонът на „шистовата революция“

  В една, наскоро публикувана във френският вестник „Монд“ статия, се задава закономерният въпрос, възможно ли е вместо да помогне за укрепването на едва започналата да се възстановява от кризата световна икономика, т.нар. „шистова революция“ да се окаже поредния спекулативен балон, който при това може съвсем скоро да се спука?

  Още през 2011 г. едно разследване на „Ню Йорк Таймс“ демонстрира редица пукнатини в мита за „шистовия бум“ и разкри съмненията на различни наблюдатели – геолози, юристи и пазарни анализатори, относно рекламните ходове на петролните компании, подозирани, че „съзнателно и дори незаконно надценяват ефективността на разработваните от тях шистови находища и обемите на техните запаси“. „Добивът на газ от подпочвените шистови слоеве – посочват анализаторите на вестника – може да се окаже по-сложен и по-скъп, отколкото твърдят компаниите – това се доказва от стотиците имейли и документи на авторитетни експерти в тази сфера, както и от анализите на данните от няколко хиляди шистови сондажи“.

  В началото на 2012 г. двама американски експерти публикуваха тревожен коментар по темата във водещото списание на британската петролна индустрия Petroleum Review. Анализирайки „надеждността и устойчивостта на запасите от шистов газ в САЩ, те посочват, че прогнозите на петролните компании се подчиняват на новите правила на Securities and Exchange Commission (SEC) на федералната Агенция за контрол на финансовите пазари. Тези нови правила, които бяха приети през 2009 г., позволява на компаниите да оценяват обемите на своите запаси, както им скимне, без да бъдат контролирани в това отношение от някакъв независим орган.

  Надценяването на запасите от шистов газ позволява на енергийните компании значително да намалят рисковете, свързани с тяхната експлоатация. В същото време обаче, хидравличното разбиване на шистовите пластове не само оказва разрушително въздействие върху околната среда, но и поражда чисто икономически проблеми, тъй като в резултат от него добивът на шистов газ може да се осъществява за твърде кратко време. Така, в статията си в авторитетното списание Nature, бившият консултант на британското правителство Дейвид Кинг подчертава, че добивът на шистов газ от един кладенец пада с 60%-90% само година след началото на експлоатацията му.

  Подобен рязък спад на добива очевидно прави невъзможно постигането на печалба от него. Веднага след изчерпването на кладенеца, собствениците му трябва да продължат сондажите за да поддържат нивото на производство и да изплащат дълговете си. По тази причина, както и заради слабата икономическа активност, производството на шистов газ в кладенците (в зависимост от времетраенето на добива – от сериозно до слабо) доведе до сериозен спад в цените на природния газ в САЩ – от 7 или 8 долара за милион BTE (British Thermal Unit – британска топлинна единица), до по-малко от 3 долара, през 2012.

  Финансовите експерти също са песимистично настроени. „Шистовата икономика е икономика на разрушението“ – предупреждава анализаторът Волф Рихтер в Business Insider. Изчерпването на шистовите кладенци „изяжда“ вложените в тях средства с изумителна скорост. За да не допуснат драстичен спад на печалбите си, компаниите са принудени да осъществяват все нови и нови сондажи. За съжаление, рано или късно, тази схема ще ги доведе до задънена улица.

  Геологът Артър Бърман, който дълги години работи в Amoco (преди сливането и с ВР), признава, че е смаян от „невероятно бързите темпове с които се изчерпват шистовите слоеве“. Определяйки тексаския град Игъл Форд като „майката на шистовия петрол“, той посочва, че „годишният спад в добивите на този енергоносител е над 42%“. Това означава, че за да си гарантират стабилен доход, петролните компании са принудени да създават „почти хиляда допълнителни кладенеца годишно в един и същи район. За целта им се налага да изразходват между 10 и 12 милиарда долара годишно. Ако сумираме всички средства, изразходвани досега, ще видим, че те се равняват на гигантската сума, изразходвана за спасяването на американския банков сектор през 2008 г. Въпросът е, откъде ще дойдат всички тези пари?“.

  Газовият балон вече оказва негативното си въздействие върху редица от най-мощните петролни компании на планетата. Така, през юни 2012 г. генералният директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън се оплака от лошата финансова ситуация, обяснявайки, че спадът в цените на природния газ в САЩ може да е добър за потребителите, но е същинско проклятие за компанията му, чиито приходи рязко са намалели. Докато ExxonMobil се кълнеше пред акционерите си, че няма да допусне никакви загуби, Тилърсън изнесе доклад пред американският Съвет по международните отношения (CFR), смятан за един от най-влиятелните „мозъчни центрове“ в САЩ, в който се оплака, че „всички сме изправени пред пълен крах. Вече не можем да печелим, защото всичките ни показатели са в червената зона“.

  Практически по същото време, британската петролногазова компания BG Group беше принудена „да преоцени активите си в американската газодобивна индустрия до 1,3 млрд. долара“, което означаваше „чувствителен спад на междинните и приходи“. На 1 ноември 2012, след като петролният гигант Royal Dutch Shell регистрира негативни резултати през три поредни тримесечия, а годишният му спад достигна 24%, информационната агенция Dow Jones съобщи тази фатална новина, обвързвайки я с тревогата си от „вредата“, нанесена преди това от ажиотажа, породен от добива на шистов газ, на всички фондови борси.

  От възторг към нарастваща паника

  Chesapeake Energy, която беше първата компания, ангажирала се сериозно с добива на шистов газ, първа изпита на гърба си и последиците от прекаленото раздуване на шистовия балон. Обременена от огромни дългове, тя беше принудена да продаде част от активите си – газови находища и петролопроводи на обща стойност 6,9 млрд. долара, за да удовлетвори претенциите на кредиторите си. Как се стигна дотук? Според анализатора на Файненшъл Таймс Джон Дизърд, „компанията е изразходвала суми, неколкократно надвишаващи собствения и капитал, за закупуването на земи, извършване на сондажи и развитие на собствените си програми“. За да се финансира тази своеобразна „златна треска“, на Chesapeake Energy се наложи да вземе огромни кредити „при сложни и тежки условия“, тъй като Уолстрийт рядко нарушава установените правила в тази сфера. Дизърд смята, че газовият балон най-вероятно ще продължи да нараства, заради зависимостта на Америка от тези, обречени на икономическо ликвидиране, ресурси. „Имайки предвид ниските приходи от щистовите кладенци, сондирането ще продължи. В крайна сметка цените ще се установят на доста високо ниво, така че да могат да покрият не само предишните дългове, но и реалната стойност на продукцията“.

  Не бива да се изключва обаче, че много големи петролни компании едновременно ще се изправят пред подобна финансова катастрофа. Ако това се случи, твърди Артър Бърмън, „можем да станем свидетели на два или три големи фалита, или пък на сензационни сделки, в резултат от които всеки участник ще може да си върне парите, а капиталите ще се изпарят“. Това би бил най-лошият от всички възможни сценарии.

  С други думи, аргументът, според който шистовият газ ще може да защити САЩ или целия свят от ефекта на „петролния пик“ – т.е. достигането на ниво, на което комбинация от различни геологични и икономически ограничения ще направи добива и преработката на петрола прекалено сложни и скъпоструващи, се оказва съвършено несъстоятелен.

  Множество публикувани наскоро независими научни доклади потвърждават, че „шистовата революция“ няма да наложи някакви нови срокове в това отношение. Така, в доклада си публикуван в списание Energy Policy, група експерти около Дейвид Кинг стигат до извода, че петролната индустрия е надценила с 1/3 световните запаси от изкопаеми енергоносители. Според тях, все още достъпните пластове не надхвърлят 85 млрд. барела, докато в официалните оценки се говори за 1300 милиарда. В тази връзка те посочват, че „ако голямо количество полезни изкопаеми си остане в земните недра, обемът на възможния петролен добив на цените, с които е свикнала глобалната ни икономика, се оказва ограничен, при това с тенденция към спад в краткосрочна перспектива“.

  Въпреки добиваните с помощта на хидравличното разбиване количества шистов газ, темповете с които намаляват съществуващите газови запаси продължават да варират между 4,5%и 6,7% годишно. Следователно, Кинг и колегите му напълно отвърлят твърдението, че експлоатацията на шистовите газови запаси може да ни спаси от надигащата се енергийна криза. На свой ред финансовият анализатор Гейл Туербърг напомня, че световното производство на традиционните изкопаеми енергоносители е престанало да нараства още през 2005. Тази стагнация, в която той вижда една от основните причини за кризата през 2008 и 2009, се оказва своеобразен предвестник на спада, който може да доведе до по-нататъшната ескалация на сегашната икономическа рецесия. Неслучайно, в доклада си, публикуван непосредствено след този на МАЕ, споменат по-горе, New Economics Foundation (NEF) прогнозира, че т.нар. „газов пик“ ще бъде достигнат още през 2014 или 2015 г., като цената на добива и преработката на петрола „ще надхвърли цената, която световните икономики могат да понесат без това да нанесе сериозна вреда на техните активи“.

  Лошото е, че всички тези изследвания и анализи не привличат вниманието нито на медиите, нито на политическите среди, които продължават да бъдат омаяни от рекламната реторика на енергийното шистово лоби. А заключението, до което стигат всички те, е твърде тревожно: шистовият бум раздува изкуствения балон, който само временно прикрива съществуващата дълбока структурна нестабилност. И когато този балон се спука, това ще провокира криза на доставките на енергоносители и ръст на цените им с изключително болезнено отражение върху глобалната икономика.

  Безславният край на полската „шистова революция“

  Впрочем, шистовият балон е на път да се спука не само в САЩ, но и в онези държави, които, под влияние на мощната пропагандна кампания, финансирана от американските енергийни компании, решиха също да се включат в „шистовата революция“. В Европа, най-активна в това отношение е Полша. Затова съобщението, че компаниите Talisman Energy Inc. и Marathon Oil са решили да се откажат от по-нататъшните проучвания на запасите от шистов газ в страната, бяха много сериозен удар по надеждите на Варшава, че „шистовата революция“ ще й помогне да намали зависимостта си от руските газови доставки и ще помогне на задъхващата се полска икономика.

  Както е известно, в началото на май 2013 канадската Talisman Energy Inc. и американската Marathon Oil обявиха, че не са открили достатъчно газ за да продължат скъпоструващите проучвателни работи или пък да се ангажират с добива на шистов газ. Компанията Talisman Energy Inc. възнамерява да продаде полския си пакет от акции на европейската компания San Leon Energy, за да пренасочи своите усилия към по-лесните за добив газови запаси в Северна и Южна Америка, Югоизточна Азия и Северно море. На свой ред, компанията Marathon Oil планира да се изтегли от Полша през 2014. Изтеглянето на тези компании (за по-малко от година три големи енергийни компании напускат Полша) показва, че Варшава силно е надценила потенциала на шистовите си залежи, както и сроковете, в които би могла да започне практическата им разработка.

  Ключовият проблем е, че (както вече посочих по-горе) големите енергийни компании се ангажират само с находища, позволяващи лесния добив на шистов газ. Шистовите слоеве в Полша обаче, които се намират на дълбочина 4000 метра и са разположени в огромната зона от крайбрежието на Балтийско море, през Централна и Източна Полша, до Беларус и Украйна, се оказват много по-трудни за добив на газ, отколкото тези в САЩ. Това се дължи както на геологическите особености на територията, така и на факта, че този регион е много по-плътно населен, отколкото богатите на шистови залежи зони в САЩ.

  Както посочват експертите, в резултат от това ще бъдат необходими много повече сондажи, повече време и много повече финансови средства за да се организира добивът на шистов газ. „Проблемът ни е, как да убедим индустрията да не се отказва от проучвателните работи и да продължи да инвестира в тези проекти“ – посочва Камлеш Пармар, президент на 3Legs Resources, първата компания, заела се с търсенето на нови енергийни източници в Полша и осъществила пробен добив на шистов газ още през 2011.

  Досега в страната са осъществени само 43 сондажа, докато за да се оцени достатъчно точно потенциалът и, те трябва да бъдат поне няколкостотин. При това, според говорителя на Държавното минно управление Йоланта Таранчик, само при 12 сондажа е било добито някакво количество газ.

  Полското правителство разчиташе, че инвестиционният бум ще помогне на националната икономика, чиито ръст напоследък рязко спадна. Така, през миналата 2012 той достигна едва 1,9%, при положение, че през 2011 г. беше 4,5%. Очакваше се също, че новият шистов бизнес ще създаде хиляди нови работни места, ограничавайки нивото на безработица, достигнало 14,3%. Накрая, добивът на шистов газ трябваше да укрепи геополитическата независимост на Полша от Русия. В момента Полша внася 70% от необходимия и природен газ и около 90% от петрола именно от Русия.

  Според първоначалните оценки на Управлението за енергийна информация на САЩ, общият обем на запасите от шистов газ в Полша се равнява на 5,3 трилиона куб. м, но те бяха преразгледани през миналата 2012 от полските експерти-геолози и паднаха под 800 млрд. куб. м. Наистина, дори и това количество би помогнало на страната да намали енергийната си зависимост от Русия и да стимулира икономиката и. За целта обаче са необходими чужди инвестиции, а чуждестранните компании, ангажирани с проучванията на полските шистови находища, започват масово да напускат страната.

  Именно задълбочаващите се проблеми с разработката на полските шистови находища принуждават страната отново да обърне поглед към запасите си от черни каменни въглища, които са по-евтини от природния газ. Освен това Полша изгражда терминал за втечнен газ на балтийското крайбрежие, който трябва да започне да действа през 2014 г. Освен това правителството иска да изгради до 2020 атомна електроцентрала в страната и поощрява разработката на такива възобновяеми енергийни източници, като вятърните електроцентрали, биогоривата и слънчевите панели.

  ––––––––––––––––––

  *Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

• Ди Пресе: Българите все чакат някой да ги оправи

  Българите все чакат някой друг да ги оправи. И все се надяват да се появи някой нов Спасител. Но докато не разберат, че само те самите могат да си помогнат, промяна няма да настъпи, коментира австрийският в. „Ди Пресе“, цитиран в сряда от Дойче веле.

  На последните избори българите трябваше да избират между чумата и холерата – между мъчителното потъване и бавното оскотяване. И нищо чудно, че почти половината от избирателите изобщо не си направиха труда да се разходят до урните. Българинът е свикнал да чука на дърво, когато си пожелава да не му се случват лоши неща. Но този път това не му помогна особено – дяволът му се яви под формата на нещо, което той познава много добре: безсъвестни, корумпирани и арогантни политици, коментира австрийското издание.

  Но как се стигна дотук, се питат мнозина сега. И не само в социалните мрежи хората се тюхкат, философстват, дискутират, анализират. Но пропускат нещо много важно – че ако политиците са лоши, то е не защото са си лоши поначало, а защото им е било позволено да станат такива. Ако ще сме за политика, обърната към хората, трябва просто да си я поискаме. Ако си мечтаем за нормален живот, трябва просто да изискаме от политиците да вдигнат на крака болната икономика. А ако ни е дошло до гуша от корупционни практики, просто трябва да се държим настрана от подобни схеми.

  Именно това обаче не се случваше в България през последните 25 години. Комунизмът беше научил българите да приемат безропотно това, което им се поднася. Но не и да се борят за правата си. Те все чакат някой друг да ги оправи, чакат Спасителя. В годините на комунизма този Спасител се казваше Америка, после спасението беше някъде на запад, а днес – в Европейския съюз. От промените насам в страната се появиха и доста самозвани „спасители“ – бивши царе, бивши комунисти, пожарникари дори. Всички те идваха с големи обещания и широко разтворени джобове, които чакаха да бъдат напълнени.

  На последните избори обаче Месията така и не се появи. Българите, които се решиха да гласуват, се опитаха да изберат по-малкото зло. Последният Спасител – бившият премиер Бойко Борисов – беше разпънат на кръст, а чудото на възкресението така и не се случи. Гласуването потвърди онова, което си знаехме и преди вота: че политиците нямат нито програма, нито визия за това как да изведат страната от кризата и как да помогнат на сънародниците си да се избавят от отчаянието. Ново общество не се прави със стари политици.

  Докато родителите не започнат настойчиво да искат по-добри училища за децата си, болните – по-добро здравеопазване, а младите – по-добри перспективи за бъдещето, жабата няма как да се превърне в принц. В този затънтен край на Европа едва ли скоро ще се появи някой нов Спасител, който да извади този малък балкански народ от дълбокия му сън. Формулата на спасението е друга – помогни си сам, за да ти помогне и Господ, пише Евгения Ходкевич в австрийският вестник „Ди пресе“ по повод последните български избори.

  Източник:  Mediapool

• Едно „висящо“ дело от САЩ, но с конкретен получател

  Денислав Цонев, legalworld.bg

  .

  

  „Уважаеми съдии, моля да не ме пращате в САЩ, защото нямам финансовата възможност да пребивавам и да докажа невинността си там, а и двете ми малки деца остават без майка си тук.“

  „Разбирате ли, че това, което ни се случва сега на нас, може да се случи на всеки. Гергана не е собственик и управител на никаква фирма, а служител, който се занимава с финансовите документи.“

  „Това си е директно една политическа поръчка, всичко е за имиджа на Цветанов.“

  Това са отделни реплики на обвиняема по шумно дело, нейния съпруг и адвоката й, с които „Правен свят“ разговаря минути, след като Софийският градски съд (СГС) реши да уважи искането за екстрадиция в САЩ на българката Гергана Червенкова, срещу която в Щатите има повдигнато обвинение. Името на Червенкова нашумя на 1 декември м.г., когато МВР съобщи, че тя е задържана при акция на ГДБОП като ръководител на престъпна група за пране на пари, която изпрала над 5 млн. долара. Важно уточнение на МВР е, че спецакцията в София е във връзка с операция на служители от Агенцията за борба с наркотиците (ДЕА) в САЩ.

  Но една подробност прави това дело особено интересно – лично Цветанов в предаване по телевизията през декември м. г. обвърза ареста и екстрадицията на Червенкова с отпадането на визите на българските граждани за САЩ. Делото е отлична илюстрация за натиска върху съда за решаване на конкретни политически задачки, което се отразява пагубно върху човешки съдби.

  Близки и защитници на Червенкова поискаха да разкажат пред „Правен свят“ за незаконен, според тях, арест на жената и абсурдно по думите им обвинение, по което обаче не могат да я защитят в България, а екстрадирането засега изглежда неизбежно.

  Според официалната информация на пресцентъра на Вътрешното министерство след ареста на Червенкова през декември м. г., „в периода от 1 януари 2010 до 13 ноември 2012 година чрез уебсайт Г.Ч. получавала заявки и парични средства от клиенти в САЩ, на които били продавани лекарства в нарушение на американското законодателство. По време на разследването служители на DEA документирали извършени преводи от банкови сметки, открити в българска банка, към аптеки в САЩ. Оттам противозаконно били издавани рецепти за лекарства, съдържащи контролирани вещества. Антимафиотите установили, че през регистрираната в България банкова сметка са „изпрани“ над 5 000 000 щатски долара. Предстои да им бъдат повдигнати обвинения. Служителите на Интерпол са уведомени за предприетите спрямо Г.Ч. действия.“ Тази информация за ареста бе публикувана тогава в повечето медии, само дето името на Червенкова не бе споменато с инициали, а пълно. МВР пусна и видео, за да е удобно за телевизиите.

  Made in USA

  На 16 октомври м.г. щатската ДЕА уведомила ГДБОП, че при разследване на тяхното поделение в Ню Джърси е „засечена“ българската гражданка Гергана Червенкова. В това писмо ДЕА пише, че разследването е във връзка с извършване на незаконна търговия чрез интернет сайта EuroMedOnline.com, покрай който изплувало името на Червенкова. Всъщност, българката работи като финансов контрольор във фирмата „BG Global Services“, която според адвокатите й е нещо като „back office“ на британския „EuroMedOnline“ и извършва в България част от дейността му.

  Прокуратурата в САЩ съставила обвинителен акт срещу десет души – 9 американци и Червенкова. Обвинени са, че са създали схема за незаконна търговия с наркотици, като под наркотици се има предвид незаконни лекарства. В обвинителния акт се говори за схема чрез интернет аптека, движена от петима интернет оператори и един от тях е Гергана. Участват още трима доктори и двама аптекари. Единият аптекар притежава три аптеки в Пенсилвания и Ню Джърси. Според обвинението десетимата са влезли в престъпен заговор за вършене на престъпления, има обвинения за пране на пари и др.

  Твърди се, че в схемата участват сайтове, предлагащи лекарства за продажба, които били предписвани, без лекар да преглежда пациент. Клиентът влиза в конкретния сайт, попълва въпросник и лекар, който е в схемата, предписва рецепта. Аптеки от САЩ пращали по пощата платеното от пациента лекарство, като парите той превеждал по съответна банкова сметка.

  В обвинителния акт се твърди, че докторите, които са предписвали лекарствата, са получили заплащане от сайтовете за издаване на рецептите. Става дума за болкоуспокояващи, които съдържат забранени от американския закон субстанции. Гергана Червенкова е обвинена като оператор на един от тези сайтове, което според разбирането на американското обвинение означава, че тя управлява сайта. Чрез всички сайтове и аптеки били получени и изпрани 13 млн. долара.

  „Специално за Гергана се сочи, че е бил извършен трансфер на средства между различни държави – там не се посочва дали от България, а от източник извън САЩ до САЩ. Единственото доказателство, на което се позовават американците в обвинителния акт, са две покупки на агент под прикритие на ДЕА, които били извършени „от сайта на българката“ през април и май м.г., когато този агент купил 120 таблетки Butalbital“, обясни адвокат Гачо Груев, който защитава Гергана.

  По думите му, Butalbital се произвежда като субстанция в много фармацевтични заводи по света. Като самостоятелно лекарство обаче тя не съществува, а се използва единствено като съставка в лекарства.

  Според обвинението, през сайта, чийто оператор се твърди, че е Гергана, били продавани лекарствата „Fioricet“,“ Soma“ и „Ultram“, които са американски продукти, търгувани в САЩ.

  „Fioricet всъщност съдържа парацетамол, кофеин и Butalbital, като последните две съставки са символични, основната съставка е парацетамол, а останалите са с оглед по-доброто възприемане на лекарството“, твърди защитникът. Според него действително Butalbital е забранено за разпространение вещество и в България, но е категоричен, че то не се и предлага самостоятелно, а само като съставка в различни лекарства. В обвинителния акт, който е публикуван и в интернет, името на Червенкова се споменава, без каквато и да е конкретика по отношение на повдигнатите обвинения. Единственото конкретно действие, по повод на което тя е спомената, е за сделка със 120 таблетки Butalbital.

  „Гергана работи като финансов мениджър в BG Global Services. Като такава тя извършва обслужване на сайт на EuroMed Online, която е английска фирма. Нито е създател на сайта, нито го поддържа. Има трудов договор и нейната работа е да обработва документи и икономическа информация. Извършва техническа обработка, финансова консултация и др., обработвала е документацията, пращала я е на EuroMed и след одобрение информацията се връща, за да се изпрати вече на контрагентите. Твърденията, че е управител на фирма и оператор на сайт няма как логически да се осъществят, защото не може с трудов договор да извършваш бизнес, както те твърдят“, обясняват от защитата, но не отричат, че действително тази фирма чрез този сайт е извършвала рекламна и друга дейност на лекарства чрез една от въпросните аптеки в САЩ.

  На 30 ноември от САЩ изпращат вече искане за задържане на Гергана Червенкова с цел екстрадицията ѝ.

  Как да ги стигнем… и изпреварим

  Искането от САЩ за временно задържане на Гергана е постъпило в България на 30 ноември 2012 г в 21,07 ч., твърди защитата на обвиняемата. Арестът обаче е извършен на 30 ноември, но в дома на жената рано сутринта в 07,30 ч.

  „При задържането ѝ са нарушени законите, действащи в България. На 30-и тя е задържана по Закона за МВР за 24 часа. В заповедта пише, че е освободена в 18,50 ч. В тази част заповедта е фалшифицирана, защото Гергана не е освободена, а напротив, отведена е в ареста на „Г. М. Димитров“. Задържана е за 4 денонощия, като за последните три дни е оформено постановление на ВКП, което е антидатирано. Искането за екстрадиция е постъпило на 30-и в 21,07 ч. по мейл, а постановлението е от сутринта на 30-и. Няма как да е постановено задържането, преди да е пристигнало искането“, разказа адвокат Груев. Нарушенията според него обаче не спират дотук. При сутрешния арест на Гергана никой нищо не ѝ представя и тя не знае защо е задържана. Въпреки че е поискала да ѝ бъде осигурен адвокат, това също не се е случило.

  Съпругът ѝ се свързва с адвокат Груев, който на 1 декември отишъл да се срещне с Гергана, но на „Г.М. Димитров“ не го допуснали. „Обясниха, че е почивен ден, имало много свиждания и посещението на адвокат щяло да наруши провеждането на тези свиждания. Конституционно право на защита е нарушено в случая и то съзнателно. Отделно от това, тя е задържана в тези помещения без валидни документи. Четири денонощия тя е задържана, без да ѝ се каже защо. Едва два часа преди делото по мярката за неотклонение бях допуснат като адвокат“, разказа Груев.

  Още на първото гледане на мярката за неотклонение на Червенкова в Софийския градски съд, тя е освободена срещу парична гаранция от 500 лева. Прокуратурата протестира изменението на мярката, но Софийският апелативен съд я потвърждава, като уточнява, че от САЩ не са пратени документи, засягащи Червенкова.

  Въпреки че е освободена с окончателно определение на съд, на 31 януари Гергана отново е арестувана от ГДБОП. Два дни преди това (на 29 януари) посолството на САЩ изпраща до Министерство на външните работи (МВнР) дипломатическа нота, която българските власти приели като молба за екстрадиция.

  За броени часове документът минава през три институции, за да стигне до ГДБОП и да се извърши повторен арест. Практически той се получава в МВнР, след което се изпраща в Министерството на правосъдието, оттам във ВКП, която издава постановление за повторно задържане, пратено по факса на ГДБОП.

  „За два часа и половина министърът на външните работи, правосъдният министър и представителят на ВКП е трябвало да се произнесат, т.е. да прочетат материалите, които са 77 страници, да дадат становище и евентуално тогава от ГДБОП да пристъпят към изпълнение“, коментира адвокат Груев.

  Според него в случая е налице действие на прокуратурата, с което тя на практика отменя действащ съдебен акт. Адвокат Стефан Иванов, който е в екипа на защитата, уточнява, че с получената нота прокуратурата на практика се позовава на ново обстоятелство, за да се иска повторно задържане. В Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на САЩ има текст, който позволява повторно задържане, но когато е имало временно задържане и след това е пристигнала официалната молба за екстрадиция.

  Съдът обаче отново на две инстанции определя мярка за неотклонение на Гергана парична гаранция от 500 лева.

  Още след първоначалния арест на Червенкова, за което МВР извести на 1 декември, ГДБОП иззема документация от дома ѝ образува досъдебно производство. „Ненормално и противозаконно е, когато се извърши задържане на един гражданин и там се изземат различни предмети, те да не бъдат по това екстрадиционно производство, а в отделно“, твърдят адвокатите на Гергана.

  По това производство се твърди, че Червенкова и още трима, извършили по поръчение на неизвестна организирана престъпна група финансови операции, с които били изпрани над 5 млн. лева. До момента по това производство обаче няма повдигнати обвинения и то не се явява пречка за екстрадицията на Червенкова.

  В заседание от 8 май т.г. състав на Софийския градски съд с председател съдия Петър Гунчев допусна екстрадицията на Гергана и тя бе задържана още в съдебната зала. Адвокатите на младата жена поискаха да се присъединят материалите от производството в ГДБОП, от които било видно, че Гергана Червенкова няма ръководни функции във фирмата, в която работи, никога не е пътувала до САЩ, занимава се само с документацията на дружеството и не е правила парични преводи. Друг аргумент на защитата за искането да не се уважава молбата за екстрадиция бе, че в обвинението става дума за продажба на лекарства, а според българския Наказателен кодекс тя не е криминализирана. Според договора за екстрадиция между България и САЩ тя се допуска, когато престъплението, за което се иска, се наказва със затвор над една година според законите и на двете държави.

  Съдът обаче отхвърли искането, като съдия Гунчев се аргументира с това, че „смисълът на производството изключва възможността да се събират доказателства по същество.“

  Защитата ще обжалва решението и пред Софийския апелативен съд, но адвокатите коментираха, че до момента нито една институция не е обърнала внимание на обвинението, за да види какви доказателства има срещу българската гражданка. Още през януари защитниците са писали и до тогавашния министър на правосъдието Диана Ковачева, но отговор нямало. Те се позовават на чл. 8 от договора между България и САЩ, в който се казва, че „замолената държава може да поиска от молещата държава да представи допълнителна информация в такъв разумен срок, какъвто тя посочи, ако счита, че предоставената в подкрепа на молбата за екстрадиция информация е недостатъчна за изпълнение на изискванията на този договор“, а такава информация може да поиска директно правосъдното министерство.

  „Това си е директно една политическа поръчка, всичко е за имиджа на Цветанов“,

  обобщава адвокат Стефан Иванов. Той припомня и факта, че акцията в България по ареста на Гергана съвпада с посещението на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в САЩ м.г., където той бе с тогавашния шеф на ГДБОП Станимир Флоров и настоящия зам.-главен прокурор Ася Петрова.

  Адвокат Иванов припомни и телевизионно участие на Цветанов в предаването „Карбовски: Директно“ 3 дни след като Гергана е освободена от ареста, в което казва, че е обвинена в пране на 5 млн. лева и отново критикува съда, задето е заменил постоянния арест с парична гаранция. Нещо повече, Цветанов обвързва това определение на съда с доверието на САЩ към България и отпадането на визите… Интервюто пък е стенографирано и качено в сайта на МВР.

  На въпрос на водещия защо при дългото посещение на Цветанов не е станало въпрос за визите, той отговаря, че трябва да има под 10% отказ на визи за българи, но доброто партньорство между службите щяло да помогне.

  „Мога да дам за пример само преди една седмица реализацията, която направихме с ДЕА – 9 човека бяха задържани в САЩ, трима човека бяха задържани в България за пране на пари и незаконни лекарства, които са забранени за САЩ. За голямо съжаление обаче, това е всъщност и темата, която дискутирахме също и притеснението, което имат те към нашата правораздавателна система, към нашия съд. Защото, само да ви припомня, че човекът, който беше основният реализатор на територията на страната, е освободен с промяна на мярката – 500 лева парична гаранция, една жена, която е обявена за издирване от Интерпол. И точно тук вече се къса малко нишката за това партньорство, а и това беше темата, която беше поставена както в Държавния департамент, така също и с директора…“, казва Цветанов през декември м. г.

  От българския съд не се очаква да реши дали Гергана Червенкова е виновна, или невинна по едно обвинение, повдигнато в САЩ. Съдът обаче не бива да остави съмнение, че добросъвестно проверява всички обстоятелства, имащи отношение към екстрадицията на една българска гражданка, обвинена в тежко престъпление, и не се ръководи от нищо друго, освен от закона и свободното си убеждение.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Приятели и близки на Гергана Червенкова организират на 23 май, четвъртък, от 9:00 часа пред Съдебната палата в София протест в нейна защита, точно преди началото на делото й за екстрадация. Надяваме се, че българският съд наистина ще провери всички обстоятелства по това дело и няма в името на криворазбрана „политическа коректност“ да забрави за отговорността на това да си съдия, решаващ човешки съдби.

• Торнадото в Оклахома било осем пъти по-силно от бомбата над Хирошима

  

  Торнадото, което връхлетя в понеделник щатa Оклахома и взе 24 жертви, е имало максималната мощ EF-5 по шестобалната скала на Фуджита, използвана за класифициране на тези природни стихии. Това съобщи Националната метеорологична служба на САЩ.

  Според метеоролозите скоростта на вятъра в окото на смерча е надхвърлила 320 км/ч. Ширината на торнадото е била около 2 км.

  Стихията се е намирала на земята около 45 минути и е оставила пътека на разрушения, дълга около 27 км. Най-силен удар е понесло предградието Мур на град Оклахома.

  По преценка на учените енергията, освободена при преминаването на торнадото, е била най-малко осем пъти по-силна от мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Човечеството оглупява с всяко поколение

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  В момент, когато си мислим, че прогресът ни прави все по-добри, учените един през друг се надпреварват да ни убеждават, че деградираме интелектуално. Сега било изяснено, че с всяко ново столетие човечеството става все по-малко съобразително и креативно. До този извод са стигнали британски учени, след като анализирали скоростта на реакцията на хора, живели във викторианската епоха, и наши съвременници, предаде Actualno.com.

  Според резултатите на изследването показателят на общия интелект неотклонно спада. През 1889 г. скоростта на реакциите на мъжете е била 183 милисекунди, към 2000 г. този показател се е снижил до 253 милисекунди. Същата тенденция се наблюдава и при жените – скоростта на възприятието при слабия пол е спаднала от 188 до 261 мс за същия период.

  Както пише The Telegraph, забавянето на рефлексите сочи и намаляване на коефициента на интелекта (IQ). Неговият показател всяко десетилетие се снижава с 1,23 бала, а като цяло от 1880 г. той е спаднал с 14 пункта.

  Учените отбелязват, че не са сравнявали пряко нивото на IQ на представителите на различни епохи, тъй като възможностите на съвременните хора в образование, медицина и хранене са несравнимо по-добри, отколкото тези на предишните поколения. Но според тях високата скорост на реакцията от викторианската епоха означава, че те са били по-творчески и изобретателни.

  „Снижаването на интелекта по-скоро може обратно да доведе до тези показатели, с които хората са започнали по време на естествения подбор”, подчертава авторът на изследването д-р Майкъл Уудли. Според него интелектът на съвременния човек става по-беден поради естествената селекция, тъй като сега умните раждат по-малко деца в сравнение с хората с по-ниско ниво на интелект.

  „Това е много интригуващо изследване, което очевидно опровергава версията, че за последните три-четири поколения хората са станали по-умни”, казва докторът по психология Джеймс Томпсън, цитиран от Daily Mail. Той добавя, че резултатите будят тревога и се нуждаят от по-нататъшни изследвания.

  Източник:  Novinar.bg

• Играта на Сидеров или голата истина за „Атака“

  

  Голата истина e, че най-вероятно Сидеров не иска предсрочни избори.

  Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че в крайна сметка е със 137 252 гласа по-малко от изборите през 2009 г.

  Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да “валоризира” ролята си на “балансьор” и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти под формата на електорална подкрепа.

  Предстои да видим дали и как ще отиграе първото или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

  Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския “микро-Мусолини”, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов – веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост – „Атака“, но доскоро го псуваха (има и такива, чийто идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

  Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

  Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

  От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

  Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в “нормалните” държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен, най-вероятно щеше да престои няколко часа на “трамвайчето” в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на “Пирогов”. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в странна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

  Да целува ръцете на репортера и полицая Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

  Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

  Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

  Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати “под наем”.

  Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще “отлъчи от правата националистическа вяра” неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слушаме кресчендото му около “Планът Сидеров”…

  За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

  За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

   

  Източник:  Аsengenov.wordpress.com

• Конституционен капан: Мине ли правителство на БСП и ДПС, то става практически „несваляемо“

  „Политико-експертният“ кабинет може да падне единствено при пробив отвътре

  Ако БСП и ДПС, с подкрепата на „отсъстващите“ депутати от „Атака“, успеят да прокарат планирания „политико-експертен кабинет“ на Пламен Орешарски, той може да се окаже практически неспособен да падне от власт, освен ако сам не реши да подаде оставка или не бъде „предаден“ от свои. Тази хипотеза изглежда невероятна на фона на очевидно нестабилното и абсурдно мнозинство, което се кани да прави правителството.

  БСП и ДПС имат общо 120 депутати при нужда от 121. „Атака“ с нейните 23-ма избраници на думи е против каквото и да е правителство, но от демонстрираната в при избора на парламентарен председател „уйдурма“ (по думите на Бойко Борисов) се разбра как ще се осигурява математическо мнозинство – хората на Волен Сидеров няма да участват в гласуването и така ще смъкват общия брой на гласовете, необходими за прокарване на правителство или негови решения. По този начин 97-те гласа „против“ на ГЕРБ винаги ще са по-малко от 120-те на БСП и ДПС.

  Според член 89, алинея 1 от Конституцията, една пета от депутатите могат да поискат вот на недоверие на Министерския съвет, а предложението е прието, „когато за него са гласували повече от половината народни представители“.

  „Текстът е императивен и означава само едно – за да бъде свалено правителството от другите две партии, те трябва да съберат 121 гласа, тъй като основният закон изисква абсолютно мнозинство – 50% плюс един. ГЕРБ и „Атака“ няма да имат такова мнозинство, понеже според волята на българските граждани те имат сумарно 120 народни представители“, коментираха неофициално членове на Конституционния съд пред Mediapool.

  Единственият начин да се свали такова правителство, което има точно 120 души зад гърба си в парламента е, то да реши само, че не иска да управлява повече. За това има два варианта. Единият е ако поне един депутат от БСП или ДПС подкрепи евентуален вот на недоверие, поискан от ГЕРБ и подкрепен реално от „Атака“.

  Другият ход, предвиден в Конституцията, е по член 112, ал. 1. Тогава Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. „Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители“, гласи конституционния текст. В този случай не е необходимо гласувалите да бъдат точно 121, ситуацията може да се отиграе с по-нисък кворум. „За да се случи това, обаче, отново управляващите трябва да свалят кворума, защото ГЕРБ и „Атака“ няма как да се размножат – имат точно половината от 240 депутати“, разясниха конституционалисти пред Mediapool.

  Подобна ситуация изглежда все по-вероятна, след като първоначалните слухове, че „Атака“ на практика ще подкрепят БСП и ДПС с „отсъствието си“ от пленарна зала, се потвърдиха. Демонстрация как ще протичат гласуванията в парламента новоизбраните депутати в 42-то Народно събрание направиха във вторник при избирането на техен председател.

  Волен Сидеров се обяви против всички и групата му в парламента, която се състои от 23 -ма депутати, не се регистрира в пленарна зала, макар те да бяха там. По този начин Сидеров свали кворума, което помогна гласовете на ДПС и БСП, които са сумарно 120, да са повече от половината в залата.

  На същия принцип трябва да се избере и правителство, твърдят парламентаристи пред Mediapool.

  Ако Сидеров след месеци реши да подкрепи искан от ГЕРБ вот на недоверие, той няма как да мине, ако мнозинството, което на практика ще бъде една втора от всички депутати, не пожелае това.

  Има и още по-абсурдни хипотези – в даден момент БСП и ДПС да решат да свалят правителството си, но ГЕРБ да им прави напук и да прегрупира силите си с „Атака“ и да блокира другите две партии.

  Игра с кворума, блокирани решения и поименни проверки

  Предположенията са, че бъдещият програмен кабинет на Пламен Орешарски ще управлява най-много една година и на европейските избори през 2014 г. ще се проведат и нови предсрочни избори за парламент. Това, че правителството ще бъде практически „несваляемо“ чрез вот на недоверие от опозицията, няма да го направи по-стабилно, тъй като ще зависи от абсолютната мобилизация и синхрон между БСП, ДПС и „Атака“, което е трудно постижима задача.

  Парламентаристи със стаж още отсега прогнозират проблеми с кворума при откриването на самите пленарни заседания на НС.

  Според чл. 81, ал. 1 от Конституцията, Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

  Този текст вече създаваше проблеми на ГЕРБ, докато управляваха със 117 депутати, подкрепяни негласно от „Атака“, а после от РЗС. Бившите управляващи успяваха за малко да съберат 121 депутати за откриване на заседанията, след което и те поддържаха изкуствено нисък кворум, за по-лесно прокарване на решения.

  В настоящия състав на парламента, когато БСП и ДПС ще трябва да разчитат на „Атака“ и ГЕРБ, които също да се регистрират в началото на работния ден.

  „По този начин бъдещите управляващите ще станат доста уязвими, понеже цял мандат ни повтаряха, че грижата за кворума е на управляващите, не на опозицията. Сега ще ги оставим сами да се грижат за него, да видим как ще разчитат на Волен Сидеров, за да им започне заседанието“, коментираха депутати от ГЕРБ.

  „Няма как да не прилагаме същите хватки като тях, все пак те ни научиха – искане на поименна проверка, напускане на пленарна зала – ще им бъде доста трудно“, допълват новите опозиционери от ГЕРБ пред Mediapool.

  От доскоро управляващата партия не пропускат да отбележат също, че няма да влязат в пленарна зала при гласуване на правителството. „Заседанието не може да започне без кворум от 121 души, ако „Атака“ влязат те ще легитимират кабинет на БСП и ДПС и Сидеров няма да може да се оправдава“, обясняват от ГЕРБ.

  Парламентаристите не изключват и блокирането на някои решения. „Ако Волен Сидеров се заинати на някое решение и групата му гласува с ГЕРБ, на практика няма как да го приемем“, признават от БСП.

  Източник: Mediapool

• Парламентът построен върху цигански стан

  

  Циганията, която е традиционна за българския парламентаризъм, има своите исторически корени. Ковачницата на закони е построена върху ромски стан в покрайнините на някогашна София.

  “Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, пише Иван Вазов през 1905 г.

  Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменната постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. “Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.

  

  Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими.

  Поставени са кресла за около 120 души.

  Имало галерия за правостоящи и друга специално за жени. “Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно – масата на министрите, наляво – дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба – дворцовата ложа и ложата за чиновниците”, описва интериора Константин Иречек.

  Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.

  На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”

  Байрачетата ориентират чужденеца. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва той. Скоро обаче Иречек разбира, че не е бил далеч от първото си впечатление. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че в камарата се въдят кокошки. През деня пернатите щъкали около Народното събрание, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

  На 23 февруари 1880 г. видният историк хроникира: “Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова – Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полюлея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т. н.”

  Д-р Димитър Моллов е пионер на родното здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек – на българската стенография. Никола Тъпчилещов пък е търговец и благодетел. Като вижда куришките, той почва да кърши ръце и простенва: “Какво обезчестение на това свято място!”

  Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. “Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли”, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров.

  Парламентът курник изгаря на 1 февруари 1882 г.

  Огънят избухва след представление на “Иванко” и гълта над 80 000 франка.

  Очевидецът Иречек документира грозното събитие: “Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда, строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.”

  Останали без покрив, депутатите заседават в Мъжката гимназия и в столовата на Военното училище. Тук сред уханието на армейска чорба гласуват важни закони за устройството на младото княжество.

  Най-сетне министърът на обществените сгради Тодор Икономов се запретва да уреди народното представителство с приличен подслон.

  Министърът оглежда града, търси най-подходящото място за върховен законодателен орган и закономерно избира циганския стан. Това живописно пространство от 3723 квадратни метра е дарено на депутатите от Софийското градско общинско управление.

  Обявен е конкурс, спечелен от виенския архитект с български произход Константин Йованович. Той старателно заляга над чертежите.

  Решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Строежът е изпълнен от италиански майстори.

  Като идва време да си вземе хонорара, Константин Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков.

  И ето, че Драган Цанков започва да се цигани за парите.

  Той гледа договора и не вярва на очите си. Там е записано, че архитектът трябва да получи 6000 лева плата. “Слушай, чоджум, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева? – задава реторичен въпрос премиерът. – Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса до такова богатство!”

  Я слушай, момчето ми – казва бащински дядо Цанков, – вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му.”

  Народното събрание тържествено отваря двери на 25 ноември 1884 г.

  Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в ковачницата на закони.

  Вестник “Средец” документира събитието за грядущите поколения: “После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска.

  Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa (обратното) – веселбата подбуди и разпали патриотизма.”
  Бомба удря западното крило

  Бомба удря западното крило

  В истински празник се превръща парламентарното заседание на 13 декември 1941 г. Този ден Народното събрание научава вестта, че България е обявила война на Англия и Съединените американски щати.

  С мощно “Ура!” и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват историческото събитие. После вдигат гора от ръце и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

  

  Според министър-председателя Богдан Филов войната е символична. “Те такова животно нема!”, опонират му мъдрите шопи. Съюзниците са на тяхно мнение и се стягат да докажат, че символизмът и милитаризмът са взаимноизключващи се понятия. Започват да ни бомбардират.

  Отначало атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но някак си са търпими. Страшното иде през 1944 г. с масираните бомбардировки. Англо-американците сеят смърт над София, Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и много други населени места.

  Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и западното крило на Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември 1941 г.

  .

  Росен Тахов, в. „24 часа“

• И поръчаните печати за СИК с внушителна бройка отгоре

  След „допълнителните“ бюлетини в Костинброд се оказа, че и печатите за СИК са поръчани с внушителна бройка отгоре. Избирателните секции вътре и извън страната общо са 11 902 , а произведените отгоре печати за с 13% в повече.  Не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000.

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  Докато въпросът с надпечатаните бюлетини в костинбродската печатница чака отговор от разследващите, се появи ново съмнение, този път заради огромното наднормено количество на поръчаните и произведени печати за Секционните избирателни комисии. Това показва съвместно проучване на Mediapool и блога „Отворен парламент“.

  Според обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, който отговаря за организационно-техническата подготовка на изборите, варненската фирма „Принтмарк“ ООД е трябвало да изработи 13 550 печати за Секционните избирателни комисии (СИК), 1030 печата за подвижните СИК и 31 восъчни печати за Районните избирателни комисии (РИК). Поръчката е на стойност 39 474 лв. с ДДС и е изпълнена в срок, потвърдиха пред Mediapool от фирмата.

  Бройката на поръчаните печати надвишава с около 2500 броя на секционните избирателни комисии. СИК в страната са малко под 12 000, а подвижните СИК за тези избори бяха 84.

  Печатите за СИК са с около 1500 повече от самите комисии, а комисиите, обслужващи хора с увреждания, са „подсигурени“ с около 900 печата повече.

  В същото време поръчката на печати за районните комисии съвпада напълно, там не са били предвидени никакви резерви.

  На 1 април, когато администрацията на Министерския съвет прави поръчката за печатите, все още няма точно заявено количество на подвижните урни за цялата страна.

  11 април бе крайният срок, записан в хронограмата на ЦИК за подаване на заявления от хората в неравностойно положение. В началото на същия месец ЦИК твърдяха, че има твърде слаб интерес към подвижните секции.

  Според обясненията на ЦИК ролята на резервните печати е ясна, тъй като имало години, в които те се чупели и секционните комисии нямало как да продължат работата си. Колко резервни трябва да се произведат обаче е неясно, тъй като това не е разписано в Изборния кодекс. „Докато за бюлетините ние знаем, че се печатат с 10% повече от избирателния списък, такъв текст за печатите няма, но здравата логика сочи, че трябва да има резерва“, обясняват от комисията.

  По неофициална информация на Mинистерския съвет в бройката 13 550 печата влизат и тези за избирателните секции в чужбина и 10% резерв – както за СИК в страната, така и зад граница. Това обяснение обаче не отговоря на въпросите за допълнителната бройка, при положение, че избирателните секции и вътре, и извън страната общо са 11 902 , а произведените отгоре печати за с 13% в повече.

  Другото смущаващо число от 1050 печата за подвижни комисии също имала своето обяснение. „Взехме населението на дадена община и средно аритметично предвидихме печати, понеже няма нямаше как да се синхронизираме със срока на ЦИК за заявленията за гласуване от дома“, обясниха от още от МС.

  ЦИК разясниха и процедурата, по която един печат се сменя с друг. „При повреда на печата от Секционната избирателна комисия се обаждат на Районната, която сигнализира на областната администрация. След това отговорник от областта и представител на РИК отиват в секцията, подписа се протокол и печатът се сменя“, посочиха от ЦИК. Всеки от произведените печати има уникален номер и би трябвало да се нарани, което му осигурява и уникален отпечатък, а в протоколите се записват двата номера на печатите, които се полазват. След края на изборния ден те се прибират в чувала при бюлетините и се съхраняват до следващите избори.

  В закона обаче няма ясен и еднозначен текст какво се случва с произведените резервни печати.

  Към момента печатите от изборите все още се пазят, както и допълнителните бюлетини, твърдят от Централната избирателна комисия. „Когато ситуацията се успокои, те тогава ще бъдат унищожени, а използваните бюлетини ще се съхраняват в областите до следващите избори“, казват от комисията.

  Междувременно проверка показва, че сигналите за проблеми с печатите в изборния ден не са никак малко. В РИК-Перник например е постъпило оплакване от страна на председател на секционна комисия в града за неправомерно изнесен печат.

  Отново в същия район постъпва жалба от СИК 19 в града, където печатът изобщо не е наранен, каквото е указанието на ЦИК. Районната комисия счита жалбата за основателна, но твърди, че „нарушението не може да бъде отстранено“, поради това гласуването е продължило.

  Подобно нарушение е регистрирано и от РИК-Хасково, но там урната с пуснатите бюлетини, подпечатани с немаркиран печат е запечатана и гласуването е започнало наново след нараняването му.

  ЦИК все още не е обобщила сигналите, постъпили в изборния ден и затова конкретна информация къде е имало злоупотреби или опити за злоупотреби с печатите в секциите няма.

  От комисията обаче неофициално заявиха, че в процеса на разглеждането на жалбите се е констатирало най-масовото оплакване – печатите не са наранени.

  В ЦИК не се наемат да правят каквито и да е предположения защо се е случило това. Оттам също така отричат да имат каквато и да е било комуникация с администрацията на МС по темата за печатите. „За секционните комисии от МС преценяват. Нито са ни питали, нито ние сме давали становище каква бройка е необходима“, твърдят от ЦИК.

  Оказва се, че не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000. „Може би са изчислявали на база предходни избори или на нещо друго, но заявленията за гласуване не определят броя гласуващи, а само откриването на секция“, обясниха от ЦИК.

  Според договора за обществена поръчка държавата е поръчала 8 343 000 бюлетини. От тях за страната са 7 643 000, в които влиза и 10% резерв, а 700 000 са за чужбина.

  Източник:  Mediapool

• Михаил Миков беше избран за председател на парламента

  Депутатите на ГЕРБ демонстративно напуснаха пленарната зала

  

  Михаил Миков от Коалиция за България беше избран за председател на Народното събрание с гласовете на БСП и ДПС.

  Депутатите от “Атака“ не се бяха регистрирали в пленарна зала и с кворум от 215 народни представители БСП и ДПС имаха нужното мнозинство от 120 депутати.

  От ГЕРБ предложиха за председател на парламента Цецка Цачева.

  Веднага след гласуването бившият премиер и очевидно вече опозиционен лидер Бойко Борисов излезе от пленарна зала и заяви: „Видяхте ли как направиха уйдурмата. Волен ще подкрепя БСП и ДПС, както в момента. Защо не го питате защо не се регистрира?“, попита Борисов.

  Той каза, че депутатите имат право да не се регистрират, но зададе въпроса защо това е нужно да се случва в първия ден от Народното събрание, когато хората са дошли да се закълнат. Борисов съобщи, че още днес заклетите народни представители от ГЕРБ ще внесат искане до Конституционния съд за касиране на изборите с необходимите 48 подписа на депутати.

  Лидерът на ГЕРБ обяви, че веднага щял да състави проектокабинет, който да предложи на парламента, въпреки че иска касиране на изборите. Той щял да идва на работа като шеф на опозицията.

  След него от парламентарната трибуна зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че партията няма да направи номинация за зам.-председател на Народното събрание, след което депутатите на ГЕРБ демонстративно залата.

  От БСП номинираха за зам.-председател на парламента Мая Манолова, а от ДПС – Христо Бисеров и техните кандидатури бяха приети.

  Преди това депутатите от 42-то Народно събрание положиха клетва на първото заседание на новоизбрания парламент. Заседанието беше открито от най-възрастния народен представител – Стефан Данаилов от „Коалиция за България“.

  „Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли. Аз вярвам, че именно мъдростта на народа ще ни помогне да обединим мислите си в името на възраждането на нацията. Вече не можем да отлагаме общественото лечение. Длъжни сме да погледнем истината в очите и да предложим пътя за национално спасение. Отговаряме за възстановяване на общественото доверие…Животът ме е научил, че ако се опитваме да пренебрегнем истината, рано или късно плащаме висока цена. Крайно време е да обединим воля около обществените проблеми“, обърна се Данаилов към депутатите.

  Той изрази надежда да е „добър орисник за бъдещето на съвместната работа“ на новоизбраните народни представели.

  В залата присъстваха президентът Росен Плевнелиев, предшественикът му Георги Първанов, премиерът Марин Райков и министрите от служебния кабинет, патриарх Неофит, главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Церемонията се предаваше на живо от БНР и телевизиите.

  В пленарната зала прозвучаха химнът на България и химнът на Европейския съюз. По време на химна на ЕС депутатите от „Атака“ демонстративно останаха седнали на местата си.

  След това президентът Росен Плевнелиев направи обръщение. Програмни речи произнесоха лидерите на четирите парламентарно представени партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“.

  Източник:  Mediapool

• М. Томова за публикация в шведски вестник по случая с трите й деца

  Интервюто по-долу е препубликация от Istinata.ucoz.ru*.

  То е по повод статия в шведския вестник „Бухюсленнинген“, свързана с трите деца на Марийка Томова и Петер Калмир, които са с двойно гражданство – българско и шведско – Мими, Розита и Румен Томови-Калмир. Тези три деца прекараха няколко месеца в шведско сиропиталище в гр. Удевала, взети от шведските социални служби от родителите им. (За този случай в Еврочикаго сме публикували информация неведнъж.)
  

  ––––––––––––––––––––––-

   

  ВЪПРОС: Нашият блог установи връзка с Марийка Томова, майката на трите иззети деца в периода от септември 2012 г. до 8 февруари 2013 г., въз основа на редица фалшиви сигнали и описания от социалната служба в гр. Уддевалла, Швеция.

  Този път заради рубриката „Баща получава обратно родителски права върху децата“ в местния шведски вестник „Бухюсленнинген“.

  .

  Г- жо Томова, как бихте коментирали находката или тази статия тук:
  http://bohuslaningen.se/nyheter/bohuslandal/1.2137787-pappa-far-tillbaka-vardnad-om-barnen

  ОТГОВОР ОТ М. ТОМОВА: Първо, заглавието на статията е неправилно и подвеждащо! Защо бащата има нужда да си връща нещо, което той никога не е изгубвал в никой съд? На бащата върнаха от съда Каммарреттен в гр. Гьотеборг децата на 08.02.2013 г. Съвместни родителски права притежаваме и двамата. Тях ние никога не сме изгубвали по съдебно решение, както лъже тази статия!

  Затова пък бе престъпно и незаконово от страна на социалната служба да подкара едно Ел Вйе Ю**, при жива майка в чужбина, и която е съвсем законен притежател на съвместни родителски права. С няколко лаконични, малко на брой, но тъй добре проучени, лъжливи и подменящи ретроактивно действителността, изречения, статията прикрива цели 5 месеца дълго незаконово принудително пласиране на децата от шведската социална служба в шведски социален дом, или в това, което статията е кръстила „в едно място за подкрепа“.

  Вместо да стори това, на 16 септември 2012 г. (когато по фалшив сигнал тя била извикана, за да пласира принудително децата), и то в най-доброто информационно общество в света, социалната му служба би трябвало да се е била възползвала от телефон и да е резервирала време за моята адвокатка в Швеция, за да прибере тя децата и за да ги транспортира по-нататък до техния законов, съдебно решен адрес на попечителя им в България, вместо да ги заключва под принудителна изолация, забрана за посещенията и забрана за посещаване на училище „в едно място за подкрепа“ в Швеция.

  Нито грам респект изобщо не бе демонстриран към международната юридическа практика на смесените бракове, когато родителите живеят в две отделни държави, въпреки, че се касаеше именно за български деца, които бяха взети от социалната служба, когато децата бяха прекарали до декември 2011 г. 80% от живота си именно в България, и бяха учили там до януари 2012 г. цели 4,5 години от своя живот в български училища, с най-високи оценки и освидетелствувани като физически и ментално здрави, и с нормално телесно тегло. Децата дойдоха първо през февруари 2012 г. в Швеция, и когато бяха внушили на една от дъщерите ми, че „й било психически зле“, като внушението започна от училищната кюраторка и от социалната служба от февруари 2012 г., /и започна/ терор над момичето в новото й шведско училище. Вестникът чисто и просто подмете „под чергата“ с тази си статия престъпленията на социалната служба.

  Децата бяха иззети следователно по фалшив сигнал от социалната служба, като  синът ми е липсвал няколко часа, а не 3 дни, както социалната служба писмено излъга съда Фъервалтниингсреттен в гр. Гьотеборг през ноември 2012 г. Уддевалла е едно разпокъсано, разпръснато градче, на момчето е отнело време да се върне пеша у дома – тъй като бащата на съученика му не пожелал да го откара с колата си до дома. Съученикът живеел извън Удевалла. Децата не познават своя град еднакво добре като възрастните, за да бъдат наказвани посредством един „час“, станал на „ден“ в бумагите на социалната служба до съда!

  Странното на тази вестникарска статия е, че тя не съобщава изобщо източника на своята информация. Аз съм много скептично настроена към подобна мистика в ръцете на местните журналисти, в едно населено място, където хората се познават и където социалните служби са влиятелни страшно много.

  ВЪПРОС: Нима смятате, че в. „Бухюсленинген“ не поднася истината в работата си?

  ОТГОВОР: От моя 6-годишен житейски опит като жител на гр. Уддевалла и като читател и бивш абонат на в. „Бухюсленинген“, съм останала с жалкото впечатление, че се касае за една пристрастна и обвързана към чужди интереси медия, която никога не влиза в битки със своите местни учреждения, никога не защитава невинния индивид, в ролята му на жертва (търсих помощ от вестника и по-рано, когато лекари и социална служба укриха във фалшивите си писаници 14 проби с червеи след идентификация в 2 болнични лаборатории, за да моля вестника да опише тази диагнозофалшификационна дейност, упражнявана и от двете страни в бумагите им). Но тогава вестникът не пожела да ни подкрепи и да пише.

  Тогава се касаеше за животозастрашително хелминтозно състояние с 10 воднисти диарии на ден и с еднакво на брой повръщания, липса на калий и в резултат от това животозастрашително изсушаване заради хелминти, рота вируси, херпес-ангина и тении, с които се заразихме цялото семейство, включително децата от средата на м. юни 2007 г. до м. септември 2007 г. /боледувахме/, след къпане и пребиваване върху един плаж, използван от местен жител, за тоалетна вечерно време за диаричното си куче. Последното го научихме прекалено късно.

  Както ние, така и едно туристическо семейство от Холандия, се заразихме. И се борихме с месеци за живота си. За холандското семейство били писали няколко български вестници.

  Но вместо подкрепа, шефът на Инфекциозната клиника взе на 10 август 2007 г. решение да забрани инфекциозното здравеопазване за децата, и както Инфекциозната клиника, така и местната Здравна централа „Доалаберй“, а така също и Детската клиника, отказаха да дадат инфекциозно здравеопазване на децата. Средното ми дете обикновено започваше да припада към 11.00 ч. всеки ден. Напразно пишех до 3 писма-факсове до Инфекциозната клиника, за да моля за 1 литър „Рингер“ на система в ръката, за да облекчи обезводняването. Никой не реагира. Оставиха децата да се мъчат у дома като болни бездомни кучета.

  Обратното – на 17 август 2007 г. моето редовно джипи бе изведнъж сменено в местната здравна служба Доалаберй и бях посрещната от едно скептично и присмиващо се на тримесечното ни страдание с децата непознато джипи, което бе предварително подготвило 3 медицински сестри, които ме блъскаха подобно на парцалена кукла върху острите ръбове на неговите мебели, докато покриха торса и двете ми ръце с огромно големи синини. Но имах късмет в нещастието да си нося моето ем пи-3 върху врата ми и съм запазила откъс, където лекарят и сестрата се кефят, че са ми нанесли насилие.

  ВЪПРОС: Какво имате в предвид, че са Ви били, вместо да Ви предложат адекватно здравеопазване? Защо мислите в този случай, че са Ви били?

  ОТГОВОР: Да, за съжаление линейката дойде 3 пъти и ме взе на 3, 27 и 31 юли 2007 г. и ме откара право в спешното отделение в Бърза помощ, дето е горе високо из етажите на Болницата в гр. Уддевалла. Аз получих 1000 мл „Рингер“ в ръката. Но никой не помогна на това за децата, едно от които тогава лежеше умиращо у дома, за да му помогне да го върне обратно към този свят. Боде ме сърцето, че след 20-ина написани от мен писма в най-богатата страна на света се стиснаха за 1000 мл „Рингер“, но че в най-бедната държава, град и болница на Европа, инфекциозната лекарка и шефът на Инфекциозното отделение към окръжна болница МБАЛ д-р Ст. Илиев, ни приеха, както мен, така и детето, на 2 легла едно до друго, разположени в последната си свободна стая и ни даваше 2 литра „Рингер“ всеки втори ден от средата на юли до края му през 2007 г., без да имаше нужда да моля с писма, нито да заплашвам с посещение на журналисти от телевизията, или с друго. Тя просто вършеше дълга си, и у нея липсваше този садизъм да гледа как детето се тресе в предприпадъчен шок всеки втори ден.

  В Уддевалла, обаче, аз буквално гоних шефа на Инфекциозната клиника към Болницата в града, с една пластмасова кутия, пълна с 35-сантиметрови рошави тении на 10 август 2007 г., но той отказа дори да ги погледне, ами само махаше с ръка: „Признай си, че си глупава в главата. Идиот“.

  Доктор Ф., която бе моята визитираща лекарка, също резервира време и час за мен на 7.07.2007 г. на вратата на Инфекциозното отделение, но ми изпрати персонал, който ме помоли да си ходя, заедно с червеите в пластмасовата кутия. Вместо това получих негативен отговор от инфекциозния лекар в тази здравна институция, на който аз отговорих с едно мое писмо, изпратено на факса им на 16 август 2007 г., където протестирах, че няколкосантиметрови живи и здрави и мърдащи червеи не могат да са „негативен отговор“.

  Дори журналите ми (болничните документи по случая – бел.ред.) за „Рингер“-а, получен на система в Бърза помощ изчезнаха… Изпратих бащата на децата няколко пъти до Инфекциозната клиника, но те не издадоха нищо, ами го помолили да им ида лично на крак. Аз, разбира се, не посмях, тъй като се опасих да не ме бият отново, след което отново да ме затворят в Затвореното си психиатрическо отделение. Вместо това действах зад гърба на лекаря и писах до най-високия шеф, който е за цялата болница. Получих ги оттам едва през 2010 г. – или след 3 години безуспешни опити да ги получа от Инфекциозната клиника.

  Странно защо, болничните журнали бяха престанали да са достъпни в самата Бърза помощ, отговориха ми от приемната й, ами бяха препратени до Инфекциозната клиника за съхранение. Никога не ги получих от там.

  По това време аз не схващах защо бях набита на 17 август 2007 г. Смятах Швеция за всичко друго, но не за държавна или общинска в случая мрежа от контакти, която подменя сведения и изопачава пациентска информация. Българската ми зъболекарка се досети първа. По време на едно посещение при нея в България, докато ми лекуваше зъбите през 2010 г., тя ми обясни, че съм била бита с цел покриването ми със синини.

  ВЪПРОС: Защо са им били нужни тия синини?

  ОТГОВОР: Тъй като самата аз никога не се бия, ами съм мирен и кротък човек, вегетарианец освен това и съм против всички форми на насилие, от синините имаха нужда те самите. За да ме представят като „агресивна“. Тъй като социалната секретарка излъга българското Външно министерство в София, както излъга и органа за защита на децата в писмо на 16.10.2007 г.,  че, видите ли съм била „агресивна и крайно опасна“.

  В тяхното социално разследване от м. август 2007 г. не бе записана и думичка за семейната хелминтозна епидемия, нито за червеите, нито за страданието на децата с обезводняването, за което би трябвало да са прочели от двайсетината писма, изпратени им по факса, които изпратих до местната Здравна централа Доалаберй, както и до Инфекциозната клиника към Болницата в гр. Уддевалла. Нито бяха упоменали ревматизма, заради който бях в пенсия. Ами вместо това пишеше „Марийка е хипохондрик“. Смешно е да ми го приписват, след като от 1997 г. насам бях пратила 100-ина пратки с лекарски свидетелства от 40 лекари, където всички твърдяха, че са лекували ревматичен полиартрит. Хипохондриците твърдят различни болести всеки път. Аз повтарях все същата документация, която Вие, журналистите, можете да проверите в тези ми архивирани писания.

  ВЪПРОС: Нека се върнем до статията във в. „Бухюсленинген“. Как бихте я коментирала?

  ОТГОВОР: Не знаем ИЗТОЧНИКА, използван от автора на вестник „Бухюсленинген“. Авторката не съобщава въобще никакви източници в статията си. Това е и най-странното! Ясно е, че не само социалните и политиците, с които влязох в контакт през декември 2012 г., когато децата бяха измъчвани в така наречения „дом за подкрепа“, имат за навик да замитат сведения, но, че същото се върши и от местните им вестници.

  Бях се оплаквала, че бившият ми съпруг, роден до Уддевалла, ме е лъгал много през тия 20 години, през които си имах работа /с него/. Но е ясно, че да лъжеш и мамиш е един вид ландшафтна и местна култура в района на Уддевалла… У тези местни хора липса морал и етика. И там става конфликт и сблъсък между тяхното и моето постсоциалистическо и реалсоциалистическо културно наследство на честност и достойнство. Макар че един от лекарите бе норвежец, а тази, която на 27.07.2007 г. изхвърли 15-сантиметровия аскарис – червея с все буркана и излъга, че детето било здраво и бодро, говореше с полски акцент.

  ВЪПРОС: „Бухюсленнинген“ влезе ли в контакт с Вас преди да напише изопачаващата истината своя статия от 3 май 2013 г.?

  ОТГОВОР: Никой от Швеция не е търсил контакти с мен изобщо. Освен адвокатката ми, която е изключително честен и стойностен човек. Аз не мога да подозирам адвокатката ми. Нито аз, нито самата тя е била потърсена от вестника. Обратно. Адвокатката е също толкова почудена и дори не е прочела още статията, ами е еднакво питаща като мен и пожела да й изпратя едно копие от статията, за да си я прочете. Огромна тайнственост. Която насочва мисълта на „приятели на приятелите“ и към „контакти в местна вестникарска редакция“.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––-

  * По текста са направени някои леки стилистични корекции, свързани с качеството на превода на български.

  ** Шведски закон за защита на младите, даващ големи права на социалните служби, включително по отношение на отнемането на деца от родителите.
  

• Превратът от 19 май – май приликите са доста

  Иво Инджев, Ivo.bg

  На днешния 19-ти май през 1934 г. военният кръг „Звено“ извършва преврат и онова, което искаха през февруари 2013 г. доста протестиращи българи: разпуска партиите. Сигурно е, че и днес, ако има начин, подобна стъпка би се харесала на мнозина в България, но някак си се случи точно обратното- не само партиите на статуквото се утвърдиха, но и „изчистиха“ прозападните бурени от разораната целина в сградата на площада с паметника на руския цар в София.

  Възпроизвеждането на статуквото в полза на проруската ориентация поражда някои интересни аналогии на 19-ти май. Изпреварващо обаче ще парирам опитите за легимиране на ГЕРБ като прозападна и едва ли не „антируска“ партия, защото тъкмо при управлението на Борисов проникването на руските интереси постигна невиждани след комунизма висоти на българска почва. Например АЕЦ „Белене“ източи със своите невидими корупционни реактори огромни средства от бюджета в продължение на цели три години, а междувременно тихо, но мощно, в тютюневия бизнес, телекомуникациите, медиите и банките нахлу руския капитал без това ни най-малко да се отрази положително на икономиката ни като инвестиция.

  Да не говорим, че Борисов лично разпореди раболепните му депутати да забранят българската независимост в преговорите с „Газпром“ чрез мораториума, който наложиха върху проучването за шистов газ в угода на Кремъл. Така ГЕРБ стана маша за осъществяването на официално обявената кауза на БСП, прокламирана от тази партия като водеща тема в кампанията й лично от червения кандидат Калфин през лятото н 2011 г.

  В книгата си „Течна дружба“ цитирам генерал Валтер Кривицки, избягалия на Запад от репресиите на Сталин шеф на съветското разузнаване, самоубит по късно в един хотел в Ню Йорк. Той казва нешо интересно в спомените си по отношение на България- че болшевишка Русия е внедрила със съгласието на Александър Стамболийски голяма група шпиони, чийто приоритет е бил проникването в пропагандата и в армията. Резултатът се вижда от преврата на 9 септември 1944-та, осъществен именно от съветската агентура в армията, който пропаганданта после щедро „подарява“ на БКП.

  На 19-ти май 1934 г., освен че спекулират с „народния гняв“ и се възползват от него, за да унищожат партийната система, звенарите бързат да установят дипломатически отношения със СССР. Сключват веднага договор за приятелство със Сталин и започват бясна пропаганда в полза на подкрепяния от Москва ( но и от Франция – поради което България за прикритие официално става „профренска“) проект за обезличаване на България в рамките на балканска федерация под егидата на Белград.

  Интересна подробност е, че „кръволокът Цанков“, както го знаем от времето на комунистическата пропаганда, който със своето Социално движение подкрепя превратаджиите, е всъщност убеден русофил, макар и антикомунист- цитирал съм в този смъсъл извадка от автобиографичната му книга в „Течна дружба“. Това е същият случай, като и при банкера Атанас Буров, външен министър в последния българския кабинет на Муравиев преди съветската окупация. Буров е върл противник на комунизма, но безнадежден русофил и в това качество „вярва“ в омилостивяването на Сталин, канейки ( според мен именно Буров свършва тази глупост) за военен министър никому неизвестния дотогава генерал Иван Маринов за военен министър, защото е женен за сестрата на българския комунистически лидер Георги Кирков. Маринов е човекът на Москва, който създава на Сталин претекста да окупира България, забавяйки съзнателно с 3 дни решението на София да обяви официално война на Германия.

  Цар Борис узаконява под натиск преврата от 19 май 1934-та. Но правителството на „Звено“ оцелява само до януари следващата година. Монархът принуждава Кимон Георгиев да подаде оставка и поставя за премиер верния си генерал Пенчо Златев. Така Кобургът на практика взима цялата власт в ръцете си и я упражнява до края на живота си през 1943-та, но никога не забравя урока на какво са способни от петата съветска колона. Личното ми предположение е, че това е сред основните причини царят да откаже на Хитлер изпращането на българския войски на Източния фронт и дори да запази след съюзяването с Германия дипломатическите отношения със СССР.

  Русофилството обаче не прощава никому – дори и на доказаните антикомунисти като Цанков и Буров. Което още веднъж доказва, че разделението в България, в която по мнение на мнозина гражданската война се води с различен интезитет от близо век насам ( за да не кажа от русофилския преврат срещу княза след Съединението през 1885-та насам), съвсем не минава по разлома между идеологиите, а по хребета на противопоставянето „за“ и „против“ ръката на Москва в българските дела. Така е и днес.

  Прикритото просъветско правителство на превратаджиите от 19 юли 1934-та година се задържа на власт толкова, колкото прогнозират в момента букмейкърите за задаващата се коалиция „АЕЦ Белене“- малко повече от половин година. Формално това правителство ще бъде демократично инсталирано, но същевременно е въоръжено с атрибутите на обезличаването на България в полза на една чужда държава с огромно влияние върху българската икономика (и не само).

  За армията сведения нямам, но имам подозрения, че нищо съветско не й е чуждо. Виж, за пропагандата нямам съмнение: тук проникването на руското влияние, колкото и да е маскирано като частен бизнес, се вижда от далеч.

  Пита се в задачката, дали има държавен глава в българския самолет, който ( без непременно да разваля отношенията си с наследниците на СССР и да се подложи на опасността да бъде отровен поради това), да си направи съответните изводи.

  Ще почакаме въпросните 6-7 месеца и ще видим.

• Проф. Пламен Цветков: Три фракции на БКП ще направят правителство, подчинено на Москва

  Интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg
  

  .

  – Проф. Цветков, за първи път партия победител на изборите, иска касиране на вота, как да си обясним този ход на Бойко Борисов?

  – Очевидно партия ГЕРБ не е достатъчно победила. От разположението на силите в парламента става ясно, че Борисов трудно ще направи коалиция с ДПС и „Атака”, а почти невъзможно е това да се случи с БСП. Но заканата на Борисов за искане на касиране по-скоро ми изглежда като буря в чаша с вода.

  – Обществото дало ли си е сметка какви са точно четирите партии, които попадат в новия парламент?

  – Тези избори показаха нещо много зловещо, че в България няма демокрация, че у нас не се е осъществил преход от комунизъм към демокрация, а страната продължава да се намира в посткомунизъм. Нека погледнем победилите четири политически сили. Те всъщност са части от една структура, останала непокътната в следствие на комунистическия режим. БСП е ясна, а тя и не крие, че е наследник на БКП.

  ДПС е продукт на Държавна сигурност. Главната фигура, която стоеше зад формирането й е Андрей Луканов, главният човек на Москва в България. Ако погледнем и самото ръководство на ДПС, то винаги е било пълно с агенти на службите на комунизма. Дълги години лидер на партията беше човек контролиран от службите. Сега властта е в ръцете на Лютви Местан, но и той е свързан с ДС. Даже остава усещането, че в тази партия властта се предава по линия на ДС.

  За „Атака” се знае, че бяха създадени и получиха финансиране от кръгове, близки до съветското КГБ, а също и от секретните служби на режима на Асад в Сирия. За него се знае, че е най-верният режим до Москва.

  Накрая стигаме и до ГЕРБ. Ръководството на тази партия всъщност е обслужващият персонал на комунистическата номенклатура – бодигардът, шофьорите и т.н. Тоест и четирите партии, под една или друга форма са свързани с миналото и с БКП. Трябва да признаем, че в ГЕРБ все пак има някаква част от депутати и привърженици, които са антикомунисти, но очевидно тяхното влияние не е кой знае колко силно. Още след като дойде на власт преди 4 години Бойко Борисов беше твърдо зад проекта АЕЦ ”Белене”, който е проект на Путин, но после смени позиции. Именно ГЕРБ направиха всичко възможно да разбият автентичната десница в България и успяха. И не на последно място реабилитираха Тодор Живков и комунизма в различни измерения. Тоест, този бъдещ парламент си е една комунистическа структура. Ние се върнахме на изходните позиции от 1989 г. и сега имаме четири фракции на БКП. Общото между тях е, че са единни в смачкването на дребния и средния бизнес. А именно средният и дребният бизнес е единственият, който няма комунистическо потекло и е по-свободен от червено присъствие.

  – Къде се скъса доверието и комуникацията между хората и автентичните десни партии, които за първи път от 23 г. няма да ги има в Народното събрание?

  – За съжаление се оказа така. Голямата част от този десен избирател не гласува, а малка част даде подкрепата си за ДСБ и СДС. Вероятно някои са подкрепили ГЕРБ като по-малкото зло. Като християни ние трябва да знаем, че ако искаме да променим нещо, то трябва да започнем със себе си. Случиха се няколко много фатални събития. Синята коалиция беше разбита от действията и мотивацията на Емил Кабаиванов, а после и на Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Този провал вдясно обслужи интересите на кагебистката номенклатура и олигархията. Но трябва да се признае, че десницата допусна и сериозни грешки. Още в самото начало на възхода на ГЕРБ Синята коалиция говореше, че ще бъде коректив на управлението им. Една сериозна политическа сила не тръгва с такива самоунтижителни тези и цели, а акцентира върху себе си, с ясно желание да управлява страната с програма си. Тази грешка беше допусната от всички десни партии, включително и ДСБ. Ако правим по-дълбок анализ не трябва да се забравя, че ДСБ беше създадена като протест и реакция на апаратните игри в СДС. Но ДСБ по-късно също се оказа жертва на тези апаратни игри и това се видя много добре по време на предварителните избори за евродепутати, президент, кметове и общински съветници, развихриха се едни ниски страсти. На пръв поглед предварителните избори са нещо много демократично, но се появиха едни напористи млади православни фундаменталисти, които така се самоопределят, които изкривиха смисъла им. Аз съм убеден, че колкото са хората на тази земя, толкова са и пътищата към Бог. Но двама от тези млади фундаменталисти впоследствие отидоха при Меглена Кунева, която беше схема за разбиване и отклоняване от дясното. Не винаги предпочитанията на партийния актив съвпадат с предпочитанията на избирателите. Това разминаване само по себе си носи риск – много често партийният актив е доволен от подредбата на една листа, но десният избирател не я припознава и отказва да гласуват за нея.

  Десните не успяхме да изчистим и някои чисто идеологически проблеми. Например, как гледаме на Русия и как гледаме на Турция? Не разграничихме и кое все пак е по-малкото зло – БСП или ГЕРБ? С коя евентуално можем да се коалираме и с коя никога? Ето, тези нюанси не ги изчистихме, беше грешка, и това даде своето отражение върху нагласите на хората. Трябва да признаем и една друга слабост, която самият Иван Костов си я признава – че не умее да си подбира хората. Не мога да го обвинявам много остро за това, защото и аз патя от същото.

  – Оставката на Костов решава ли проблемите вдясно?

  – Естествено, че не. Но аз искам да предупредя тези, които сега имат някакви лидерски амбиции да заемат неговото място, да се запитат: Ако Костов излезе от политиката, дали ще вземем и тези проценти при следващ вот?

  – Тоест, Костов остава факторът и магнитът за десния избирател?

  – Поне за ДСБ е така, той продължава да бъде факторът. Как може да се излезе от тази ситуация, тепърва ще се реши. Възможен вариант е да се търси обединение, но на основата на федерализма. Всяка от партиите и организациите, които искат да се обединят, да запази известна самостоятелност, за да не се накърнят лидерски амбиции и така, вместо до единство отново, да се стигне до скандали и разединение.

  – През последните месеци се наблюдава едно градиращо дестабилизиране на държавата, съзирате ли руски сценарий?

  – Ситуацията у на нас по принцип е лабилна, а режимът на Путин има много мощни лобита в България. Те не само се опитаха, но и резултатно се намесиха в уличните протести през зимата. Гражданското недоволство имаше своите конкретни основания, заради високите сметки за ток и парно, положението на монополите, мизерията. Но имаше не само намесване на руските интереси в тези бунтове. На повърхността излязоха скандални искания за пълна реставрация на комунизма и открито се развяваше руският флаг. За конспирация е трудно да се говори, но намеса в определени моменти и за определени интереси имаше.

  – В близката ни история имало ли е подобни ситуации, в които политическата класа е изпадала в подобна криза?

  – Чак такова падение не е имало. Някакъв много слаб аналог може да се види при победата на русофилските партии на изборите през 1911 г. Това са Прогресивно-либералната партия на Стоян Данев и Народната партия на Гешев. Тя няма нищо общо с Народната партия на Константин Стоилов, а е една формация, попаднала изцяло под контрола на Русия. Тези две партии формират една злополучна коалиция, която тръгва на подялбата на Македония със Сърбия и зачертават цялата политика на Стефан Стамболов и Константин Стоилов – за освобождаване на населението в Македония и Одринска Тракия с реформи и осигуряване на повече права, чрез поддържане на близки и приятелски връзки с Турция. Тази политика е зачертана по най-брутален начин. Така се стига до Балканската война, чието най-логично продължение е Междусъюзническата война и в крайна сметка България не успя да осъществи националния си идеал за обединение.

  – Ако БСП, ДПС и „Атака” съставят програмно правителство, какви ще са последствията за държавата?

  – Лоши. Това уж програмно правителство ще се подчинява отново на „Позитано” 20, а това означава, че ще се подчинява и на Москва. То ще бъде правителство от типа на „Беровото”, но от това Народно събрание по-добър вариант не може да излезе. Има и някакъв компромисен вариант – коалиция на ДПС и ГЕРБ, но той в никакъв случай не е по-добро нещо за страната. Борисов преди намекваше плахо за подобен сценарий, но сега явно се е отказал, щом иска касиране на изборите.

  – Какъв изход са предсрочните избори?

  – Те не са кой знае какъв изход, но вероятно ще донесат някакво отрезвяване в средите на десния избирател. Вероятно и ще са стимул за търсене на обединение на десните. В края на краищата хората, които споделят тези ценности, не са никак малко в България и при един нов вот може да има прекрояване на политическото пространство.

  .

• Обратното на обратното

  Веселина Седларска,  Reduta.bg

  .

  „Ах, какъв нелогичен народ – през март крещя по улиците против статуквото, а само два месеца по-късно изненадващо потвърди статуквото!”

  Само така изглежда. Изборите си бяха съвсем логични: през февруари народът излезе на улицата, за да излее гнева си срещу партиите, а през май успешно ги ликвидира. Изборите възстановиха положението отпреди многопартийността, когато в България ръководна роля имаше една партия и това беше записано в чл. 1 на социалистическата конституция. Сега България се ръководи от точно същата партия в нейните четири преображения: Българска социалистическа партия, Граждани за европейско развитие на България, Движение за права и свободи и „Атака”. За първи път след декември 1989 година, когато бе премахнат чл.1, ръководната роля на БКП е възстановена.

  И още много неща се случиха на тези избори за първи път.

  За първи път вместо от ден за размисъл изборите бяха предшествани от ден за истерия. И пак напълно логично. Няма как четири години да живееш в истерия, а в навечерието на най-истеричния ден да се преструваш, че тихо и кротко медитираш над предизборните платформи и номерата в бюлетината. Съботната истерия беше отвратителна, но искрена – подхождаше ни изцяло. Бюлетини в печатница бяха охранявани от жандармерия. Хаирлия да е, следващия път – от НАТО.

  За първи път в най-новата демократична история на България управлявалата партия спечели повторно избори. Премиера на сцената на политическия ни живот направи и парадоксът, че управлявалата и свалена с протести партия обра протестния вот. Точно такова не беше се случвало, но то само на пръв поглед изглежда нелогично. Протестният вот срещу заплахата от връщане на незабравимата тройна коалиция нямаше къде другаде да отиде, освен при ГЕРБ. Голяма част от захвърлените в нищото „сини” също намериха убежище за гласа си в ГЕРБ. Има логика дори и в това, че голяма част от протестиращите предпочетоха да гласуват за Бойко Борисов – в крайна сметка те протестираха през февруари против политиците, а през май неочаквано си дадоха сметка, че Борисов най-малко им прилича на политик.

  На пръв поглед хората, които не можеха само преди два-три месеца да понасят положението, на изборите погледнаха менюто и си поръчаха „Още от същото”. Само на пръв поглед. Всъщност при протестите хората не искаха това, което са виждали през последните 23 години, а обратното. Неясно точно какво, но обратното на досегашното. През май избраха обратното на обратното, тоест – същото. Има разлика между „още от същото” и „обратното на обратното” и тази разлика, тъй непонятна за семплата геометрия на директното западно мислене, е съвсем разбираема за сложната арабеска на ориенталския манталитет.

  Това е първото Народно събрание, в което не влезе нова политическа сила. Месианството е не просто в упадък, то се помина. Политическото също. Повече от всякога изборите приличаха на съставяне не на Народно събрание, а на СЕМ. Избрани бяха членове от квотата на телевизия „Алфа”, сутрешния блок на ТВ7, съботно-неделните предавания на Нова телевизия и емисията новини на майчин език на БНТ. Телевизия „Скат” остана зад прага на СЕМ. Мерна се тенденция за разрез и по градове. В изборите участваха местни партии с национални мераци. Бургас (Валери Симеонов) се представи по-добре от Варна (Веселин Марешки).

  Това бяха първите избори без Ахмед Доган. Никога не съм била сигурна, че има такъв човек. Да, знам, че има такава човешка фигура, но все си мислех, че това е нужното физическо потвърждение на нужното политическо явление доганизъм. Сега вече не се колебая, сигурна съм. Това бяха първите парламентарни избори, на които ДПС спечели мандат във Враца, Видин, Габрово, София. И първите, при които в пловдивския избирателен район ДПС падна под четири процента. Както и първите избори, в които за гласовете в Турция се бореше още една партия. Само доганизмът си е все същият.

  Това бяха първите избори, на които цели села не гласуваха. Защото кметовете им не бяха успели да ги спазарят. Този път партиите нямаха пари за откупуване на цели села. И кметовете препоръчаха на поданиците си да не обслужват политиците безплатно. Това е нов вид опорочаване на уж демократични избори, това е обратното на обратното. То е и по-лесно за контролиране. Дори и да купиш избирател, не можеш да си съвсем сигурен какво ще отбележи в бюлетината в кабинката. Но да го проследиш дали е гласувал, е лесно. В циганските махали лозунгът може и да е „Който гласува – печели!”, но в българските села стана „Който не печели – не гласува!” Това е то обратното на обратното. Щом като изборите са единственото събитие, което що-годе прилича на икономика заради това, че се въртят там едни пари, значи селата имат право да възприемат изборите като сезонен поминък, в който кметът е мениджър.

  Това бяха първите паралелно сборувани избори от вносни преброители. Упражнението беше скъпо, но затова пък излишно. То целеше да покаже, че ГЕРБ е в изолация. И че партии и лидери с несъвместими чувства и идеи могат да се обединяват. Ние въобще не се съмняваме, че несъвместими чувства и идеи в България могат да се обединява срещу някого. Ние се съмняваме, че могат да се обединяват за България.

  За разлика от досегашните избори, в които всички влизащи в парламента губейки, заявяват, че печелят, този път всички са наясно, че губят, печелейки. ГЕРБ спечели изборите, но загуби много гласове. БСП спечели повече гласове от 2009-та, но не спечели изборите, макар положението никога да не е било по-благоприятно от сега. Трябваше само да говори за доходи, вместо за сересета. След поредица от загубени избори Сергей Станишев пак не беше разбрал, че преди избори трябва да си говориш с хората, не с прокурорите. „Атака” спечели правото да я посочват като партия, която държи ключа за управляващо мнозинство, но какво полза от ключ, който не отключва никаква врата? Какво е спечелило и загубило ДПС винаги става ясно по-късно.

  Това бяха първите избори, на които един от главните участници се наричаше ксерокс. Поне така си мислехме преди изборния ден. В неделната вечер се оказа, че името на този нов главен участник е тонер. В един момент тонерът, по-точно липсата му, се оказа сериозна заплаха за редовността на изборите и така мастилото се нареди в списъка от странни заплахи за националната сигурност като „газов пистолет, зареден с червен пипер” и „порцеланова чаша за чай, запратена в краката на телевизионен водещ”. Има държави, в които се гласува с мастилен пръстов отпечатък. Ние не сме от тези неграмотни държави, ние сме само и просто бедни. Но ако е вярно, че тонерът не стигнал заради копиране на липсващи учебници, а също така и предвид някои други образователни проблеми, може би се движим към по-евтиния вариант с пръстовите отпечатъци.

  За първи път изборният ден завърши с протести. През февруари протестиращите бяха обвинявани за това, че не знаят за какво протестират. Този път те знаеха – протестираха поради основателната причина, че не са влезли в Народното събрание. Компенсираха с влизане в залата за пресконференции в НДК. Това разбира се беше много странно. Но не чак толкова странно, колкото това, че победилият в изборите ГЕРБ въобще не влезе в същата зала, за да застане пред избиратели и журналисти. Което пък от своя страна не беше чак толкова странно в сравнение с факта, че без капчица притеснение в международния пресцентър ролята на победител бе изиграна от БСП и Сергей Станишев.

  42-рото Народно събрание ще бъде първото слез 1989-та, в което няма да присъства традиционната десница. Проблемът на дясното не е, че няма достатъчно избиратели, а че има предостатъчно лидери. Имаше. Сега вече няма нищо – нито парламентарно присъствие, нито лидери, нито членска маса, нито офиси, нито партийна субсидия. Направиха го в стил „след нас и потоп”. За какво му беше на Иван Костов коалиция с БДФ? Какво е изобщо БДФ – някой да знае? Питахме се, докато видяхме какво стана – най-сините остават без лидера си Иван Костов и ще останат без партийна субсидия, защото резултатът им над 1 процент е бил постигнат не самостоятелно, а в коалиция с някакво БДФ. Ако резултатът беше над 4 процента, пак нямаше да има БДФ, но щяха да си имат и Иван Костов, и субсидия.

  Това бяха изборите на мразещите, мразените и омерзените, затова нямаше как резултатите да не са олицетворение на омразата. В парламента влизат четири партии, които силно се мразят по двойки – ненавистта на ГЕРБ към БСП е взаимна, както и омразата на „Атака” към ДПС. Освен две по две, омразата върви и по линията едно към три. Всяка от четирите парламентарни партии има основания да мрази и да си го връща на останалите три. Впрочем след парламентарните избори през 2009 година първите четири партии бяха подредени по резултати в същия ред: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака”. Този път обаче няма други освен тях. Свършила е надеждата. По-добре на терена да са само титулярите, за да се разсейва погледа с излишни детайли. 42-рият парламент ще бъде първият без Иван Костов. Тоест, преходът пак свърши. Ако си спомняте той така и започна – народът изпълни улиците, за да изживее радостта си от свалянето на БКП, пя, танцува, скандира, рецитира, вя знамена, извоюва си първи демократични избори. На които избра същата партия.

  Не приемам нито истеричните конспиративните теории, които обясняват как вотът бил манипулиран, нито интелектуалните потреси от избирателната (не)активност и изборните резултати. Изборите през май 2013 бяха – в обикновения смисъл на думата, не в наказателно-процесуалния – честни. Честни толкова, колкото докторът, който ти казва в очите и с доста неприятен тон, че си болен от рак и малко ти остава.
  

• Сърбия ВРЪЩА ЗЕМИ и ИМУЩЕСТВО на България!

  Сърбия ще направи нещо неочаквано, като върне земята и имуществото на българите в пограничните райони.

  Българските земи в пограничните територии на Сърбия ще бъдат върнати на наследниците им. Това е безпрецедентен акт, съобщиха ексклузивно от Chudesa.net.

  Случващото се е възможно, след като миналата година сърбите приемат Закон за реституцията, според който сънародниците ни могат да си поискат обратно земята и имотите си, които са били на семейството им преди години и така отново да станат техни, съобщи представителят на българите в Сърбия Драголюб Нотев, писа “Репортер”.

  Архивите пазят имената на предишните собственици, които са били принудени да бъдат изселени от земите им.

  Тази промяна на Закона за реституцията е известна на малцина българи, с което на практика има голяма вероятност мнозинството от наследниците да не я узнаят до края на периода, в който е възможно връщането на собствеността, а той е до изтичането на 2013 г.

  Ето защо трябва да се даде обществена гласност на този безпрецедентен акт от страна на западната ни съседка Сърбия, за да може колкото се може повече българи да си върнат наследственото имущество.

  Неофициалната статистика показва, че има около 30 хиляди изселници в България, чиито наследници са около 10 хиляди душиq и това се отнася само за община Цариброд, която е по право българска територия. Затова българският представител е отправил молба за съдействие към сегашния премиер Марин Райков, който да направи официалното съобщение на информацията, както и приканване на сънародниците ни да си получат своето.

  Източник:  Razkritia.com

• <<
• 1
...
• 167
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
...
• 415
• >>