Всички авторски страници

Авторски

• Торнадото в Оклахома било осем пъти по-силно от бомбата над Хирошима

  

  Торнадото, което връхлетя в понеделник щатa Оклахома и взе 24 жертви, е имало максималната мощ EF-5 по шестобалната скала на Фуджита, използвана за класифициране на тези природни стихии. Това съобщи Националната метеорологична служба на САЩ.

  Според метеоролозите скоростта на вятъра в окото на смерча е надхвърлила 320 км/ч. Ширината на торнадото е била около 2 км.

  Стихията се е намирала на земята около 45 минути и е оставила пътека на разрушения, дълга около 27 км. Най-силен удар е понесло предградието Мур на град Оклахома.

  По преценка на учените енергията, освободена при преминаването на торнадото, е била най-малко осем пъти по-силна от мощността на атомната бомба, хвърлена над Хирошима.

  Източник:  Dariknews.bg

  

• Човечеството оглупява с всяко поколение

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  В момент, когато си мислим, че прогресът ни прави все по-добри, учените един през друг се надпреварват да ни убеждават, че деградираме интелектуално. Сега било изяснено, че с всяко ново столетие човечеството става все по-малко съобразително и креативно. До този извод са стигнали британски учени, след като анализирали скоростта на реакцията на хора, живели във викторианската епоха, и наши съвременници, предаде Actualno.com.

  Според резултатите на изследването показателят на общия интелект неотклонно спада. През 1889 г. скоростта на реакциите на мъжете е била 183 милисекунди, към 2000 г. този показател се е снижил до 253 милисекунди. Същата тенденция се наблюдава и при жените – скоростта на възприятието при слабия пол е спаднала от 188 до 261 мс за същия период.

  Както пише The Telegraph, забавянето на рефлексите сочи и намаляване на коефициента на интелекта (IQ). Неговият показател всяко десетилетие се снижава с 1,23 бала, а като цяло от 1880 г. той е спаднал с 14 пункта.

  Учените отбелязват, че не са сравнявали пряко нивото на IQ на представителите на различни епохи, тъй като възможностите на съвременните хора в образование, медицина и хранене са несравнимо по-добри, отколкото тези на предишните поколения. Но според тях високата скорост на реакцията от викторианската епоха означава, че те са били по-творчески и изобретателни.

  „Снижаването на интелекта по-скоро може обратно да доведе до тези показатели, с които хората са започнали по време на естествения подбор”, подчертава авторът на изследването д-р Майкъл Уудли. Според него интелектът на съвременния човек става по-беден поради естествената селекция, тъй като сега умните раждат по-малко деца в сравнение с хората с по-ниско ниво на интелект.

  „Това е много интригуващо изследване, което очевидно опровергава версията, че за последните три-четири поколения хората са станали по-умни”, казва докторът по психология Джеймс Томпсън, цитиран от Daily Mail. Той добавя, че резултатите будят тревога и се нуждаят от по-нататъшни изследвания.

  Източник:  Novinar.bg

• Играта на Сидеров или голата истина за „Атака“

  

  Голата истина e, че най-вероятно Сидеров не иска предсрочни избори.

  Отписван от социолозите, само за няколко месеца той чувствително повиши резултатите си, въпреки, че в крайна сметка е със 137 252 гласа по-малко от изборите през 2009 г.

  Заради 10% по-ниската активност и липсата на реална политическа алтернатива между парламентарните партии, Сидеров изглежда по-добре ситуиран по отношение на възможността да “валоризира” ролята си на “балансьор” и да се опита да постигне 2 цели: участие във властта и трупане на дивиденти под формата на електорална подкрепа.

  Предстои да видим дали и как ще отиграе първото или, казано с други думи, дали ще намери начин да подкрепи някаква сглобка в НС, позволяваща съставяне на 88-ми кабинет на България.

  Второто, електоралната подкрепа, Сидеров ще може да генерира само по типичния за него начин — да се опита да се хареса на периферията на електората си, защото ядрото, опиянено от безумните политически тези на българския “микро-Мусолини”, гласува като всяко твърдо ядро — подобно на кучетата на Павлов – веднага, щом светне изборната лампа, без да четат програми, приемайки всяка дума на вожда си за боговдъхновено откровение и аксиоматична истина, неподлежаща на проверката на здравия разум и логика. Сидеров ще трябва да се постарае за периферията — тези, които вероятно са подкрепяли личната му собственост – „Атака“, но доскоро го псуваха (има и такива, чийто идеали той продаде) заради подкрепата му към Борисов в миналия парламент.

  Сидеров вече дава индикации какво ще бъде неговото стратегическо поведение за спечелване на сърцата и умовете на периферията — националеещи се и патриотарстващи избиратели, които, след неуспеха на партията на СКАТ и провала на РЗС, сякаш се нуждаят от нов притегателен център.

  Заявката за техните сърца Сидеров я даде от трибуната и извън парламента вчера.

  От трибуната той произнесе реч, достойна за задълбочен психологичен анализ, който пишещият не е в състояние да направи достатъчно компетентно, за да го публикува.

  Извън парламента Сидеров направи нещо, за което в “нормалните” държави, в които депутатският имунитет е далеч не толкова безотговорен, най-вероятно щеше да престои няколко часа на “трамвайчето” в някое районно, ако преди това репортерът на СКАТ не го беше пратил в лицевочелюстната хирургия на “Пирогов”. Второто е хипотетично, разбира се. Ако живеехме в странна, в която Законът има върховенство, подобно просташки разюздано поведение, като демонстрираното вчера от Сидеров, би било недопустимо според всички писани и неписани обществени норми.

  Да целува ръцете на репортера и полицая Сидеров, че не му се случи това, което би се случило на всеки нормален човек при идентични житейски обстоятелства на улицата.

  Толкоз за демонстративната простащина, която видяхме вчера на тротоара, да видим политическата аритметика…

  Вчера атакистите не се регистрираха, с което свалиха кворума удобно за БСП и ДПС. Колкото и да смята на чартборда Сидеров, факт е, че отсъствието на депутатите му позволи на БСП и ДПС да формират лесно мнозинство за решенията си.

  Последва заявка, че Борисов също ще спре депутатите си при гласуване на евентуален кабинет на БСП и ДПС. Тогава цялата истина ще лъсне. Новото мнозинство, ако приемем, че вичките им депутати ще са в зала, ще събере точно 120 гласа. Въпреки това, ако Борисов спази обещанието си и не пусне депутатите си, за да има кворум, от което да последва възможност за вземане на решение, ще се наложи мнозинството БСП-ДПС да ползва депутати “под наем”.

  Не вярвам това да са хората на ГЕРБ. Най-вероятно, Сидеров ще “отлъчи от правата националистическа вяра” неколцина (3-4, не повече), върху които ще сипе огън и жупел. Може дори да направи някой и друг безвкусен ремикс на номерата на Емил Василев и чашата му с вода. А може и друго да измисли. Само и само да гледаме свъсените му веждички по телевизора и да слушаме кресчендото му около “Планът Сидеров”…

  За снимките, които ползвам тук: Не знам дали желанието у млад мъж да се снима гол, със слънчеви очила върху пениса, издава неспособност за адаптация към средата, друга клинична неспособност или патологично поведение. Нека някой, който разбира повече, да се произнесе.

  За тези снимки бих искал да чуя и професионално и компетентно мнение за възможните връзки между ранния Сидеров, снимал се в умилителна поза като Давид на Микеланджело, и откровената, граничеща със социопатия, агресия на късния Сидеров.

   

  Източник:  Аsengenov.wordpress.com

• Конституционен капан: Мине ли правителство на БСП и ДПС, то става практически „несваляемо“

  „Политико-експертният“ кабинет може да падне единствено при пробив отвътре

  Ако БСП и ДПС, с подкрепата на „отсъстващите“ депутати от „Атака“, успеят да прокарат планирания „политико-експертен кабинет“ на Пламен Орешарски, той може да се окаже практически неспособен да падне от власт, освен ако сам не реши да подаде оставка или не бъде „предаден“ от свои. Тази хипотеза изглежда невероятна на фона на очевидно нестабилното и абсурдно мнозинство, което се кани да прави правителството.

  БСП и ДПС имат общо 120 депутати при нужда от 121. „Атака“ с нейните 23-ма избраници на думи е против каквото и да е правителство, но от демонстрираната в при избора на парламентарен председател „уйдурма“ (по думите на Бойко Борисов) се разбра как ще се осигурява математическо мнозинство – хората на Волен Сидеров няма да участват в гласуването и така ще смъкват общия брой на гласовете, необходими за прокарване на правителство или негови решения. По този начин 97-те гласа „против“ на ГЕРБ винаги ще са по-малко от 120-те на БСП и ДПС.

  Според член 89, алинея 1 от Конституцията, една пета от депутатите могат да поискат вот на недоверие на Министерския съвет, а предложението е прието, „когато за него са гласували повече от половината народни представители“.

  „Текстът е императивен и означава само едно – за да бъде свалено правителството от другите две партии, те трябва да съберат 121 гласа, тъй като основният закон изисква абсолютно мнозинство – 50% плюс един. ГЕРБ и „Атака“ няма да имат такова мнозинство, понеже според волята на българските граждани те имат сумарно 120 народни представители“, коментираха неофициално членове на Конституционния съд пред Mediapool.

  Единственият начин да се свали такова правителство, което има точно 120 души зад гърба си в парламента е, то да реши само, че не иска да управлява повече. За това има два варианта. Единият е ако поне един депутат от БСП или ДПС подкрепи евентуален вот на недоверие, поискан от ГЕРБ и подкрепен реално от „Атака“.

  Другият ход, предвиден в Конституцията, е по член 112, ал. 1. Тогава Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. „Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители“, гласи конституционния текст. В този случай не е необходимо гласувалите да бъдат точно 121, ситуацията може да се отиграе с по-нисък кворум. „За да се случи това, обаче, отново управляващите трябва да свалят кворума, защото ГЕРБ и „Атака“ няма как да се размножат – имат точно половината от 240 депутати“, разясниха конституционалисти пред Mediapool.

  Подобна ситуация изглежда все по-вероятна, след като първоначалните слухове, че „Атака“ на практика ще подкрепят БСП и ДПС с „отсъствието си“ от пленарна зала, се потвърдиха. Демонстрация как ще протичат гласуванията в парламента новоизбраните депутати в 42-то Народно събрание направиха във вторник при избирането на техен председател.

  Волен Сидеров се обяви против всички и групата му в парламента, която се състои от 23 -ма депутати, не се регистрира в пленарна зала, макар те да бяха там. По този начин Сидеров свали кворума, което помогна гласовете на ДПС и БСП, които са сумарно 120, да са повече от половината в залата.

  На същия принцип трябва да се избере и правителство, твърдят парламентаристи пред Mediapool.

  Ако Сидеров след месеци реши да подкрепи искан от ГЕРБ вот на недоверие, той няма как да мине, ако мнозинството, което на практика ще бъде една втора от всички депутати, не пожелае това.

  Има и още по-абсурдни хипотези – в даден момент БСП и ДПС да решат да свалят правителството си, но ГЕРБ да им прави напук и да прегрупира силите си с „Атака“ и да блокира другите две партии.

  Игра с кворума, блокирани решения и поименни проверки

  Предположенията са, че бъдещият програмен кабинет на Пламен Орешарски ще управлява най-много една година и на европейските избори през 2014 г. ще се проведат и нови предсрочни избори за парламент. Това, че правителството ще бъде практически „несваляемо“ чрез вот на недоверие от опозицията, няма да го направи по-стабилно, тъй като ще зависи от абсолютната мобилизация и синхрон между БСП, ДПС и „Атака“, което е трудно постижима задача.

  Парламентаристи със стаж още отсега прогнозират проблеми с кворума при откриването на самите пленарни заседания на НС.

  Според чл. 81, ал. 1 от Конституцията, Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

  Този текст вече създаваше проблеми на ГЕРБ, докато управляваха със 117 депутати, подкрепяни негласно от „Атака“, а после от РЗС. Бившите управляващи успяваха за малко да съберат 121 депутати за откриване на заседанията, след което и те поддържаха изкуствено нисък кворум, за по-лесно прокарване на решения.

  В настоящия състав на парламента, когато БСП и ДПС ще трябва да разчитат на „Атака“ и ГЕРБ, които също да се регистрират в началото на работния ден.

  „По този начин бъдещите управляващите ще станат доста уязвими, понеже цял мандат ни повтаряха, че грижата за кворума е на управляващите, не на опозицията. Сега ще ги оставим сами да се грижат за него, да видим как ще разчитат на Волен Сидеров, за да им започне заседанието“, коментираха депутати от ГЕРБ.

  „Няма как да не прилагаме същите хватки като тях, все пак те ни научиха – искане на поименна проверка, напускане на пленарна зала – ще им бъде доста трудно“, допълват новите опозиционери от ГЕРБ пред Mediapool.

  От доскоро управляващата партия не пропускат да отбележат също, че няма да влязат в пленарна зала при гласуване на правителството. „Заседанието не може да започне без кворум от 121 души, ако „Атака“ влязат те ще легитимират кабинет на БСП и ДПС и Сидеров няма да може да се оправдава“, обясняват от ГЕРБ.

  Парламентаристите не изключват и блокирането на някои решения. „Ако Волен Сидеров се заинати на някое решение и групата му гласува с ГЕРБ, на практика няма как да го приемем“, признават от БСП.

  Източник: Mediapool

• Парламентът построен върху цигански стан

  

  Циганията, която е традиционна за българския парламентаризъм, има своите исторически корени. Ковачницата на закони е построена върху ромски стан в покрайнините на някогашна София.

  “Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там”, пише Иван Вазов през 1905 г.

  Първото обиталище на депутатите обаче не е белокаменната постройка, а дъсчена барака за зрелища. Тя била скована в южната част на Градската градина. “Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си”, свидетелства отново Вазов.

  

  Вътре помещението било разкрасено с червени драперии и килими.

  Поставени са кресла за около 120 души.

  Имало галерия за правостоящи и друга специално за жени. “Подиумът е издигнат, маса за председателя и за бюрото, надясно – масата на министрите, наляво – дипломатическата ложа (пред нея червена трибуна), в задните ъгли от двете страни на трона в резба – дворцовата ложа и ложата за чиновниците”, описва интериора Константин Иречек.

  Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.

  На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”

  Байрачетата ориентират чужденеца. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва той. Скоро обаче Иречек разбира, че не е бил далеч от първото си впечатление. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че в камарата се въдят кокошки. През деня пернатите щъкали около Народното събрание, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

  На 23 февруари 1880 г. видният историк хроникира: “Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова – Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полюлея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа яйца и т. н.”

  Д-р Димитър Моллов е пионер на родното здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек – на българската стенография. Никола Тъпчилещов пък е търговец и благодетел. Като вижда куришките, той почва да кърши ръце и простенва: “Какво обезчестение на това свято място!”

  Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. “Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изяли”, описва съдбата на пернатите Иречек. Полицмейстер е споменатият Кикеров.

  Парламентът курник изгаря на 1 февруари 1882 г.

  Огънят избухва след представление на “Иванко” и гълта над 80 000 франка.

  Очевидецът Иречек документира грозното събитие: “Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда, строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.”

  Останали без покрив, депутатите заседават в Мъжката гимназия и в столовата на Военното училище. Тук сред уханието на армейска чорба гласуват важни закони за устройството на младото княжество.

  Най-сетне министърът на обществените сгради Тодор Икономов се запретва да уреди народното представителство с приличен подслон.

  Министърът оглежда града, търси най-подходящото място за върховен законодателен орган и закономерно избира циганския стан. Това живописно пространство от 3723 квадратни метра е дарено на депутатите от Софийското градско общинско управление.

  Обявен е конкурс, спечелен от виенския архитект с български произход Константин Йованович. Той старателно заляга над чертежите.

  Решава постройката в неоренесансов стил. Заседателната зала е предвидена за 320 работни места и 600 души публика. Строежът е изпълнен от италиански майстори.

  Като идва време да си вземе хонорара, Константин Йованович се явява при министър-председателя Драган Цанков.

  И ето, че Драган Цанков започва да се цигани за парите.

  Той гледа договора и не вярва на очите си. Там е записано, че архитектът трябва да получи 6000 лева плата. “Слушай, чоджум, абе ти знаеш ли какво са това 6000 лева? – задава реторичен въпрос премиерът. – Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо? Та такъв и звездите от небето да сваля, пак не ще може да се докундиса до такова богатство!”

  Я слушай, момчето ми – казва бащински дядо Цанков, – вземи ти 3000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил! Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му.”

  Народното събрание тържествено отваря двери на 25 ноември 1884 г.

  Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в ковачницата на закони.

  Вестник “Средец” документира събитието за грядущите поколения: “После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска.

  Много наздравици се произнесоха, както обикновено в такива обстоятелства, когато патриотизмът се хвърли в обятията на веселбата, или vice versa (обратното) – веселбата подбуди и разпали патриотизма.”
  Бомба удря западното крило

  Бомба удря западното крило

  В истински празник се превръща парламентарното заседание на 13 декември 1941 г. Този ден Народното събрание научава вестта, че България е обявила война на Англия и Съединените американски щати.

  С мощно “Ура!” и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват историческото събитие. После вдигат гора от ръце и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

  

  Според министър-председателя Богдан Филов войната е символична. “Те такова животно нема!”, опонират му мъдрите шопи. Съюзниците са на тяхно мнение и се стягат да докажат, че символизмът и милитаризмът са взаимноизключващи се понятия. Започват да ни бомбардират.

  Отначало атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но някак си са търпими. Страшното иде през 1944 г. с масираните бомбардировки. Англо-американците сеят смърт над София, Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и много други населени места.

  Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена. Ударено е и западното крило на Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември 1941 г.

  .

  Росен Тахов, в. „24 часа“

• И поръчаните печати за СИК с внушителна бройка отгоре

  След „допълнителните“ бюлетини в Костинброд се оказа, че и печатите за СИК са поръчани с внушителна бройка отгоре. Избирателните секции вътре и извън страната общо са 11 902 , а произведените отгоре печати за с 13% в повече.  Не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000.

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  Докато въпросът с надпечатаните бюлетини в костинбродската печатница чака отговор от разследващите, се появи ново съмнение, този път заради огромното наднормено количество на поръчаните и произведени печати за Секционните избирателни комисии. Това показва съвместно проучване на Mediapool и блога „Отворен парламент“.

  Според обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, който отговаря за организационно-техническата подготовка на изборите, варненската фирма „Принтмарк“ ООД е трябвало да изработи 13 550 печати за Секционните избирателни комисии (СИК), 1030 печата за подвижните СИК и 31 восъчни печати за Районните избирателни комисии (РИК). Поръчката е на стойност 39 474 лв. с ДДС и е изпълнена в срок, потвърдиха пред Mediapool от фирмата.

  Бройката на поръчаните печати надвишава с около 2500 броя на секционните избирателни комисии. СИК в страната са малко под 12 000, а подвижните СИК за тези избори бяха 84.

  Печатите за СИК са с около 1500 повече от самите комисии, а комисиите, обслужващи хора с увреждания, са „подсигурени“ с около 900 печата повече.

  В същото време поръчката на печати за районните комисии съвпада напълно, там не са били предвидени никакви резерви.

  На 1 април, когато администрацията на Министерския съвет прави поръчката за печатите, все още няма точно заявено количество на подвижните урни за цялата страна.

  11 април бе крайният срок, записан в хронограмата на ЦИК за подаване на заявления от хората в неравностойно положение. В началото на същия месец ЦИК твърдяха, че има твърде слаб интерес към подвижните секции.

  Според обясненията на ЦИК ролята на резервните печати е ясна, тъй като имало години, в които те се чупели и секционните комисии нямало как да продължат работата си. Колко резервни трябва да се произведат обаче е неясно, тъй като това не е разписано в Изборния кодекс. „Докато за бюлетините ние знаем, че се печатат с 10% повече от избирателния списък, такъв текст за печатите няма, но здравата логика сочи, че трябва да има резерва“, обясняват от комисията.

  По неофициална информация на Mинистерския съвет в бройката 13 550 печата влизат и тези за избирателните секции в чужбина и 10% резерв – както за СИК в страната, така и зад граница. Това обяснение обаче не отговоря на въпросите за допълнителната бройка, при положение, че избирателните секции и вътре, и извън страната общо са 11 902 , а произведените отгоре печати за с 13% в повече.

  Другото смущаващо число от 1050 печата за подвижни комисии също имала своето обяснение. „Взехме населението на дадена община и средно аритметично предвидихме печати, понеже няма нямаше как да се синхронизираме със срока на ЦИК за заявленията за гласуване от дома“, обясниха от още от МС.

  ЦИК разясниха и процедурата, по която един печат се сменя с друг. „При повреда на печата от Секционната избирателна комисия се обаждат на Районната, която сигнализира на областната администрация. След това отговорник от областта и представител на РИК отиват в секцията, подписа се протокол и печатът се сменя“, посочиха от ЦИК. Всеки от произведените печати има уникален номер и би трябвало да се нарани, което му осигурява и уникален отпечатък, а в протоколите се записват двата номера на печатите, които се полазват. След края на изборния ден те се прибират в чувала при бюлетините и се съхраняват до следващите избори.

  В закона обаче няма ясен и еднозначен текст какво се случва с произведените резервни печати.

  Към момента печатите от изборите все още се пазят, както и допълнителните бюлетини, твърдят от Централната избирателна комисия. „Когато ситуацията се успокои, те тогава ще бъдат унищожени, а използваните бюлетини ще се съхраняват в областите до следващите избори“, казват от комисията.

  Междувременно проверка показва, че сигналите за проблеми с печатите в изборния ден не са никак малко. В РИК-Перник например е постъпило оплакване от страна на председател на секционна комисия в града за неправомерно изнесен печат.

  Отново в същия район постъпва жалба от СИК 19 в града, където печатът изобщо не е наранен, каквото е указанието на ЦИК. Районната комисия счита жалбата за основателна, но твърди, че „нарушението не може да бъде отстранено“, поради това гласуването е продължило.

  Подобно нарушение е регистрирано и от РИК-Хасково, но там урната с пуснатите бюлетини, подпечатани с немаркиран печат е запечатана и гласуването е започнало наново след нараняването му.

  ЦИК все още не е обобщила сигналите, постъпили в изборния ден и затова конкретна информация къде е имало злоупотреби или опити за злоупотреби с печатите в секциите няма.

  От комисията обаче неофициално заявиха, че в процеса на разглеждането на жалбите се е констатирало най-масовото оплакване – печатите не са наранени.

  В ЦИК не се наемат да правят каквито и да е предположения защо се е случило това. Оттам също така отричат да имат каквато и да е било комуникация с администрацията на МС по темата за печатите. „За секционните комисии от МС преценяват. Нито са ни питали, нито ние сме давали становище каква бройка е необходима“, твърдят от ЦИК.

  Оказва се, че не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000. „Може би са изчислявали на база предходни избори или на нещо друго, но заявленията за гласуване не определят броя гласуващи, а само откриването на секция“, обясниха от ЦИК.

  Според договора за обществена поръчка държавата е поръчала 8 343 000 бюлетини. От тях за страната са 7 643 000, в които влиза и 10% резерв, а 700 000 са за чужбина.

  Източник:  Mediapool

• Михаил Миков беше избран за председател на парламента

  Депутатите на ГЕРБ демонстративно напуснаха пленарната зала

  

  Михаил Миков от Коалиция за България беше избран за председател на Народното събрание с гласовете на БСП и ДПС.

  Депутатите от “Атака“ не се бяха регистрирали в пленарна зала и с кворум от 215 народни представители БСП и ДПС имаха нужното мнозинство от 120 депутати.

  От ГЕРБ предложиха за председател на парламента Цецка Цачева.

  Веднага след гласуването бившият премиер и очевидно вече опозиционен лидер Бойко Борисов излезе от пленарна зала и заяви: „Видяхте ли как направиха уйдурмата. Волен ще подкрепя БСП и ДПС, както в момента. Защо не го питате защо не се регистрира?“, попита Борисов.

  Той каза, че депутатите имат право да не се регистрират, но зададе въпроса защо това е нужно да се случва в първия ден от Народното събрание, когато хората са дошли да се закълнат. Борисов съобщи, че още днес заклетите народни представители от ГЕРБ ще внесат искане до Конституционния съд за касиране на изборите с необходимите 48 подписа на депутати.

  Лидерът на ГЕРБ обяви, че веднага щял да състави проектокабинет, който да предложи на парламента, въпреки че иска касиране на изборите. Той щял да идва на работа като шеф на опозицията.

  След него от парламентарната трибуна зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че партията няма да направи номинация за зам.-председател на Народното събрание, след което депутатите на ГЕРБ демонстративно залата.

  От БСП номинираха за зам.-председател на парламента Мая Манолова, а от ДПС – Христо Бисеров и техните кандидатури бяха приети.

  Преди това депутатите от 42-то Народно събрание положиха клетва на първото заседание на новоизбрания парламент. Заседанието беше открито от най-възрастния народен представител – Стефан Данаилов от „Коалиция за България“.

  „Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли. Аз вярвам, че именно мъдростта на народа ще ни помогне да обединим мислите си в името на възраждането на нацията. Вече не можем да отлагаме общественото лечение. Длъжни сме да погледнем истината в очите и да предложим пътя за национално спасение. Отговаряме за възстановяване на общественото доверие…Животът ме е научил, че ако се опитваме да пренебрегнем истината, рано или късно плащаме висока цена. Крайно време е да обединим воля около обществените проблеми“, обърна се Данаилов към депутатите.

  Той изрази надежда да е „добър орисник за бъдещето на съвместната работа“ на новоизбраните народни представели.

  В залата присъстваха президентът Росен Плевнелиев, предшественикът му Георги Първанов, премиерът Марин Райков и министрите от служебния кабинет, патриарх Неофит, главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Церемонията се предаваше на живо от БНР и телевизиите.

  В пленарната зала прозвучаха химнът на България и химнът на Европейския съюз. По време на химна на ЕС депутатите от „Атака“ демонстративно останаха седнали на местата си.

  След това президентът Росен Плевнелиев направи обръщение. Програмни речи произнесоха лидерите на четирите парламентарно представени партии – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“.

  Източник:  Mediapool

• М. Томова за публикация в шведски вестник по случая с трите й деца

  Интервюто по-долу е препубликация от Istinata.ucoz.ru*.

  То е по повод статия в шведския вестник „Бухюсленнинген“, свързана с трите деца на Марийка Томова и Петер Калмир, които са с двойно гражданство – българско и шведско – Мими, Розита и Румен Томови-Калмир. Тези три деца прекараха няколко месеца в шведско сиропиталище в гр. Удевала, взети от шведските социални служби от родителите им. (За този случай в Еврочикаго сме публикували информация неведнъж.)
  

  ––––––––––––––––––––––-

   

  ВЪПРОС: Нашият блог установи връзка с Марийка Томова, майката на трите иззети деца в периода от септември 2012 г. до 8 февруари 2013 г., въз основа на редица фалшиви сигнали и описания от социалната служба в гр. Уддевалла, Швеция.

  Този път заради рубриката „Баща получава обратно родителски права върху децата“ в местния шведски вестник „Бухюсленнинген“.

  .

  Г- жо Томова, как бихте коментирали находката или тази статия тук:
  http://bohuslaningen.se/nyheter/bohuslandal/1.2137787-pappa-far-tillbaka-vardnad-om-barnen

  ОТГОВОР ОТ М. ТОМОВА: Първо, заглавието на статията е неправилно и подвеждащо! Защо бащата има нужда да си връща нещо, което той никога не е изгубвал в никой съд? На бащата върнаха от съда Каммарреттен в гр. Гьотеборг децата на 08.02.2013 г. Съвместни родителски права притежаваме и двамата. Тях ние никога не сме изгубвали по съдебно решение, както лъже тази статия!

  Затова пък бе престъпно и незаконово от страна на социалната служба да подкара едно Ел Вйе Ю**, при жива майка в чужбина, и която е съвсем законен притежател на съвместни родителски права. С няколко лаконични, малко на брой, но тъй добре проучени, лъжливи и подменящи ретроактивно действителността, изречения, статията прикрива цели 5 месеца дълго незаконово принудително пласиране на децата от шведската социална служба в шведски социален дом, или в това, което статията е кръстила „в едно място за подкрепа“.

  Вместо да стори това, на 16 септември 2012 г. (когато по фалшив сигнал тя била извикана, за да пласира принудително децата), и то в най-доброто информационно общество в света, социалната му служба би трябвало да се е била възползвала от телефон и да е резервирала време за моята адвокатка в Швеция, за да прибере тя децата и за да ги транспортира по-нататък до техния законов, съдебно решен адрес на попечителя им в България, вместо да ги заключва под принудителна изолация, забрана за посещенията и забрана за посещаване на училище „в едно място за подкрепа“ в Швеция.

  Нито грам респект изобщо не бе демонстриран към международната юридическа практика на смесените бракове, когато родителите живеят в две отделни държави, въпреки, че се касаеше именно за български деца, които бяха взети от социалната служба, когато децата бяха прекарали до декември 2011 г. 80% от живота си именно в България, и бяха учили там до януари 2012 г. цели 4,5 години от своя живот в български училища, с най-високи оценки и освидетелствувани като физически и ментално здрави, и с нормално телесно тегло. Децата дойдоха първо през февруари 2012 г. в Швеция, и когато бяха внушили на една от дъщерите ми, че „й било психически зле“, като внушението започна от училищната кюраторка и от социалната служба от февруари 2012 г., /и започна/ терор над момичето в новото й шведско училище. Вестникът чисто и просто подмете „под чергата“ с тази си статия престъпленията на социалната служба.

  Децата бяха иззети следователно по фалшив сигнал от социалната служба, като  синът ми е липсвал няколко часа, а не 3 дни, както социалната служба писмено излъга съда Фъервалтниингсреттен в гр. Гьотеборг през ноември 2012 г. Уддевалла е едно разпокъсано, разпръснато градче, на момчето е отнело време да се върне пеша у дома – тъй като бащата на съученика му не пожелал да го откара с колата си до дома. Съученикът живеел извън Удевалла. Децата не познават своя град еднакво добре като възрастните, за да бъдат наказвани посредством един „час“, станал на „ден“ в бумагите на социалната служба до съда!

  Странното на тази вестникарска статия е, че тя не съобщава изобщо източника на своята информация. Аз съм много скептично настроена към подобна мистика в ръцете на местните журналисти, в едно населено място, където хората се познават и където социалните служби са влиятелни страшно много.

  ВЪПРОС: Нима смятате, че в. „Бухюсленинген“ не поднася истината в работата си?

  ОТГОВОР: От моя 6-годишен житейски опит като жител на гр. Уддевалла и като читател и бивш абонат на в. „Бухюсленинген“, съм останала с жалкото впечатление, че се касае за една пристрастна и обвързана към чужди интереси медия, която никога не влиза в битки със своите местни учреждения, никога не защитава невинния индивид, в ролята му на жертва (търсих помощ от вестника и по-рано, когато лекари и социална служба укриха във фалшивите си писаници 14 проби с червеи след идентификация в 2 болнични лаборатории, за да моля вестника да опише тази диагнозофалшификационна дейност, упражнявана и от двете страни в бумагите им). Но тогава вестникът не пожела да ни подкрепи и да пише.

  Тогава се касаеше за животозастрашително хелминтозно състояние с 10 воднисти диарии на ден и с еднакво на брой повръщания, липса на калий и в резултат от това животозастрашително изсушаване заради хелминти, рота вируси, херпес-ангина и тении, с които се заразихме цялото семейство, включително децата от средата на м. юни 2007 г. до м. септември 2007 г. /боледувахме/, след къпане и пребиваване върху един плаж, използван от местен жител, за тоалетна вечерно време за диаричното си куче. Последното го научихме прекалено късно.

  Както ние, така и едно туристическо семейство от Холандия, се заразихме. И се борихме с месеци за живота си. За холандското семейство били писали няколко български вестници.

  Но вместо подкрепа, шефът на Инфекциозната клиника взе на 10 август 2007 г. решение да забрани инфекциозното здравеопазване за децата, и както Инфекциозната клиника, така и местната Здравна централа „Доалаберй“, а така също и Детската клиника, отказаха да дадат инфекциозно здравеопазване на децата. Средното ми дете обикновено започваше да припада към 11.00 ч. всеки ден. Напразно пишех до 3 писма-факсове до Инфекциозната клиника, за да моля за 1 литър „Рингер“ на система в ръката, за да облекчи обезводняването. Никой не реагира. Оставиха децата да се мъчат у дома като болни бездомни кучета.

  Обратното – на 17 август 2007 г. моето редовно джипи бе изведнъж сменено в местната здравна служба Доалаберй и бях посрещната от едно скептично и присмиващо се на тримесечното ни страдание с децата непознато джипи, което бе предварително подготвило 3 медицински сестри, които ме блъскаха подобно на парцалена кукла върху острите ръбове на неговите мебели, докато покриха торса и двете ми ръце с огромно големи синини. Но имах късмет в нещастието да си нося моето ем пи-3 върху врата ми и съм запазила откъс, където лекарят и сестрата се кефят, че са ми нанесли насилие.

  ВЪПРОС: Какво имате в предвид, че са Ви били, вместо да Ви предложат адекватно здравеопазване? Защо мислите в този случай, че са Ви били?

  ОТГОВОР: Да, за съжаление линейката дойде 3 пъти и ме взе на 3, 27 и 31 юли 2007 г. и ме откара право в спешното отделение в Бърза помощ, дето е горе високо из етажите на Болницата в гр. Уддевалла. Аз получих 1000 мл „Рингер“ в ръката. Но никой не помогна на това за децата, едно от които тогава лежеше умиращо у дома, за да му помогне да го върне обратно към този свят. Боде ме сърцето, че след 20-ина написани от мен писма в най-богатата страна на света се стиснаха за 1000 мл „Рингер“, но че в най-бедната държава, град и болница на Европа, инфекциозната лекарка и шефът на Инфекциозното отделение към окръжна болница МБАЛ д-р Ст. Илиев, ни приеха, както мен, така и детето, на 2 легла едно до друго, разположени в последната си свободна стая и ни даваше 2 литра „Рингер“ всеки втори ден от средата на юли до края му през 2007 г., без да имаше нужда да моля с писма, нито да заплашвам с посещение на журналисти от телевизията, или с друго. Тя просто вършеше дълга си, и у нея липсваше този садизъм да гледа как детето се тресе в предприпадъчен шок всеки втори ден.

  В Уддевалла, обаче, аз буквално гоних шефа на Инфекциозната клиника към Болницата в града, с една пластмасова кутия, пълна с 35-сантиметрови рошави тении на 10 август 2007 г., но той отказа дори да ги погледне, ами само махаше с ръка: „Признай си, че си глупава в главата. Идиот“.

  Доктор Ф., която бе моята визитираща лекарка, също резервира време и час за мен на 7.07.2007 г. на вратата на Инфекциозното отделение, но ми изпрати персонал, който ме помоли да си ходя, заедно с червеите в пластмасовата кутия. Вместо това получих негативен отговор от инфекциозния лекар в тази здравна институция, на който аз отговорих с едно мое писмо, изпратено на факса им на 16 август 2007 г., където протестирах, че няколкосантиметрови живи и здрави и мърдащи червеи не могат да са „негативен отговор“.

  Дори журналите ми (болничните документи по случая – бел.ред.) за „Рингер“-а, получен на система в Бърза помощ изчезнаха… Изпратих бащата на децата няколко пъти до Инфекциозната клиника, но те не издадоха нищо, ами го помолили да им ида лично на крак. Аз, разбира се, не посмях, тъй като се опасих да не ме бият отново, след което отново да ме затворят в Затвореното си психиатрическо отделение. Вместо това действах зад гърба на лекаря и писах до най-високия шеф, който е за цялата болница. Получих ги оттам едва през 2010 г. – или след 3 години безуспешни опити да ги получа от Инфекциозната клиника.

  Странно защо, болничните журнали бяха престанали да са достъпни в самата Бърза помощ, отговориха ми от приемната й, ами бяха препратени до Инфекциозната клиника за съхранение. Никога не ги получих от там.

  По това време аз не схващах защо бях набита на 17 август 2007 г. Смятах Швеция за всичко друго, но не за държавна или общинска в случая мрежа от контакти, която подменя сведения и изопачава пациентска информация. Българската ми зъболекарка се досети първа. По време на едно посещение при нея в България, докато ми лекуваше зъбите през 2010 г., тя ми обясни, че съм била бита с цел покриването ми със синини.

  ВЪПРОС: Защо са им били нужни тия синини?

  ОТГОВОР: Тъй като самата аз никога не се бия, ами съм мирен и кротък човек, вегетарианец освен това и съм против всички форми на насилие, от синините имаха нужда те самите. За да ме представят като „агресивна“. Тъй като социалната секретарка излъга българското Външно министерство в София, както излъга и органа за защита на децата в писмо на 16.10.2007 г.,  че, видите ли съм била „агресивна и крайно опасна“.

  В тяхното социално разследване от м. август 2007 г. не бе записана и думичка за семейната хелминтозна епидемия, нито за червеите, нито за страданието на децата с обезводняването, за което би трябвало да са прочели от двайсетината писма, изпратени им по факса, които изпратих до местната Здравна централа Доалаберй, както и до Инфекциозната клиника към Болницата в гр. Уддевалла. Нито бяха упоменали ревматизма, заради който бях в пенсия. Ами вместо това пишеше „Марийка е хипохондрик“. Смешно е да ми го приписват, след като от 1997 г. насам бях пратила 100-ина пратки с лекарски свидетелства от 40 лекари, където всички твърдяха, че са лекували ревматичен полиартрит. Хипохондриците твърдят различни болести всеки път. Аз повтарях все същата документация, която Вие, журналистите, можете да проверите в тези ми архивирани писания.

  ВЪПРОС: Нека се върнем до статията във в. „Бухюсленинген“. Как бихте я коментирала?

  ОТГОВОР: Не знаем ИЗТОЧНИКА, използван от автора на вестник „Бухюсленинген“. Авторката не съобщава въобще никакви източници в статията си. Това е и най-странното! Ясно е, че не само социалните и политиците, с които влязох в контакт през декември 2012 г., когато децата бяха измъчвани в така наречения „дом за подкрепа“, имат за навик да замитат сведения, но, че същото се върши и от местните им вестници.

  Бях се оплаквала, че бившият ми съпруг, роден до Уддевалла, ме е лъгал много през тия 20 години, през които си имах работа /с него/. Но е ясно, че да лъжеш и мамиш е един вид ландшафтна и местна култура в района на Уддевалла… У тези местни хора липса морал и етика. И там става конфликт и сблъсък между тяхното и моето постсоциалистическо и реалсоциалистическо културно наследство на честност и достойнство. Макар че един от лекарите бе норвежец, а тази, която на 27.07.2007 г. изхвърли 15-сантиметровия аскарис – червея с все буркана и излъга, че детето било здраво и бодро, говореше с полски акцент.

  ВЪПРОС: „Бухюсленнинген“ влезе ли в контакт с Вас преди да напише изопачаващата истината своя статия от 3 май 2013 г.?

  ОТГОВОР: Никой от Швеция не е търсил контакти с мен изобщо. Освен адвокатката ми, която е изключително честен и стойностен човек. Аз не мога да подозирам адвокатката ми. Нито аз, нито самата тя е била потърсена от вестника. Обратно. Адвокатката е също толкова почудена и дори не е прочела още статията, ами е еднакво питаща като мен и пожела да й изпратя едно копие от статията, за да си я прочете. Огромна тайнственост. Която насочва мисълта на „приятели на приятелите“ и към „контакти в местна вестникарска редакция“.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––-

  * По текста са направени някои леки стилистични корекции, свързани с качеството на превода на български.

  ** Шведски закон за защита на младите, даващ големи права на социалните служби, включително по отношение на отнемането на деца от родителите.
  

• Превратът от 19 май – май приликите са доста

  Иво Инджев, Ivo.bg

  На днешния 19-ти май през 1934 г. военният кръг „Звено“ извършва преврат и онова, което искаха през февруари 2013 г. доста протестиращи българи: разпуска партиите. Сигурно е, че и днес, ако има начин, подобна стъпка би се харесала на мнозина в България, но някак си се случи точно обратното- не само партиите на статуквото се утвърдиха, но и „изчистиха“ прозападните бурени от разораната целина в сградата на площада с паметника на руския цар в София.

  Възпроизвеждането на статуквото в полза на проруската ориентация поражда някои интересни аналогии на 19-ти май. Изпреварващо обаче ще парирам опитите за легимиране на ГЕРБ като прозападна и едва ли не „антируска“ партия, защото тъкмо при управлението на Борисов проникването на руските интереси постигна невиждани след комунизма висоти на българска почва. Например АЕЦ „Белене“ източи със своите невидими корупционни реактори огромни средства от бюджета в продължение на цели три години, а междувременно тихо, но мощно, в тютюневия бизнес, телекомуникациите, медиите и банките нахлу руския капитал без това ни най-малко да се отрази положително на икономиката ни като инвестиция.

  Да не говорим, че Борисов лично разпореди раболепните му депутати да забранят българската независимост в преговорите с „Газпром“ чрез мораториума, който наложиха върху проучването за шистов газ в угода на Кремъл. Така ГЕРБ стана маша за осъществяването на официално обявената кауза на БСП, прокламирана от тази партия като водеща тема в кампанията й лично от червения кандидат Калфин през лятото н 2011 г.

  В книгата си „Течна дружба“ цитирам генерал Валтер Кривицки, избягалия на Запад от репресиите на Сталин шеф на съветското разузнаване, самоубит по късно в един хотел в Ню Йорк. Той казва нешо интересно в спомените си по отношение на България- че болшевишка Русия е внедрила със съгласието на Александър Стамболийски голяма група шпиони, чийто приоритет е бил проникването в пропагандата и в армията. Резултатът се вижда от преврата на 9 септември 1944-та, осъществен именно от съветската агентура в армията, който пропаганданта после щедро „подарява“ на БКП.

  На 19-ти май 1934 г., освен че спекулират с „народния гняв“ и се възползват от него, за да унищожат партийната система, звенарите бързат да установят дипломатически отношения със СССР. Сключват веднага договор за приятелство със Сталин и започват бясна пропаганда в полза на подкрепяния от Москва ( но и от Франция – поради което България за прикритие официално става „профренска“) проект за обезличаване на България в рамките на балканска федерация под егидата на Белград.

  Интересна подробност е, че „кръволокът Цанков“, както го знаем от времето на комунистическата пропаганда, който със своето Социално движение подкрепя превратаджиите, е всъщност убеден русофил, макар и антикомунист- цитирал съм в този смъсъл извадка от автобиографичната му книга в „Течна дружба“. Това е същият случай, като и при банкера Атанас Буров, външен министър в последния българския кабинет на Муравиев преди съветската окупация. Буров е върл противник на комунизма, но безнадежден русофил и в това качество „вярва“ в омилостивяването на Сталин, канейки ( според мен именно Буров свършва тази глупост) за военен министър никому неизвестния дотогава генерал Иван Маринов за военен министър, защото е женен за сестрата на българския комунистически лидер Георги Кирков. Маринов е човекът на Москва, който създава на Сталин претекста да окупира България, забавяйки съзнателно с 3 дни решението на София да обяви официално война на Германия.

  Цар Борис узаконява под натиск преврата от 19 май 1934-та. Но правителството на „Звено“ оцелява само до януари следващата година. Монархът принуждава Кимон Георгиев да подаде оставка и поставя за премиер верния си генерал Пенчо Златев. Така Кобургът на практика взима цялата власт в ръцете си и я упражнява до края на живота си през 1943-та, но никога не забравя урока на какво са способни от петата съветска колона. Личното ми предположение е, че това е сред основните причини царят да откаже на Хитлер изпращането на българския войски на Източния фронт и дори да запази след съюзяването с Германия дипломатическите отношения със СССР.

  Русофилството обаче не прощава никому – дори и на доказаните антикомунисти като Цанков и Буров. Което още веднъж доказва, че разделението в България, в която по мнение на мнозина гражданската война се води с различен интезитет от близо век насам ( за да не кажа от русофилския преврат срещу княза след Съединението през 1885-та насам), съвсем не минава по разлома между идеологиите, а по хребета на противопоставянето „за“ и „против“ ръката на Москва в българските дела. Така е и днес.

  Прикритото просъветско правителство на превратаджиите от 19 юли 1934-та година се задържа на власт толкова, колкото прогнозират в момента букмейкърите за задаващата се коалиция „АЕЦ Белене“- малко повече от половин година. Формално това правителство ще бъде демократично инсталирано, но същевременно е въоръжено с атрибутите на обезличаването на България в полза на една чужда държава с огромно влияние върху българската икономика (и не само).

  За армията сведения нямам, но имам подозрения, че нищо съветско не й е чуждо. Виж, за пропагандата нямам съмнение: тук проникването на руското влияние, колкото и да е маскирано като частен бизнес, се вижда от далеч.

  Пита се в задачката, дали има държавен глава в българския самолет, който ( без непременно да разваля отношенията си с наследниците на СССР и да се подложи на опасността да бъде отровен поради това), да си направи съответните изводи.

  Ще почакаме въпросните 6-7 месеца и ще видим.

• Проф. Пламен Цветков: Три фракции на БКП ще направят правителство, подчинено на Москва

  Интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg
  

  .

  – Проф. Цветков, за първи път партия победител на изборите, иска касиране на вота, как да си обясним този ход на Бойко Борисов?

  – Очевидно партия ГЕРБ не е достатъчно победила. От разположението на силите в парламента става ясно, че Борисов трудно ще направи коалиция с ДПС и „Атака”, а почти невъзможно е това да се случи с БСП. Но заканата на Борисов за искане на касиране по-скоро ми изглежда като буря в чаша с вода.

  – Обществото дало ли си е сметка какви са точно четирите партии, които попадат в новия парламент?

  – Тези избори показаха нещо много зловещо, че в България няма демокрация, че у нас не се е осъществил преход от комунизъм към демокрация, а страната продължава да се намира в посткомунизъм. Нека погледнем победилите четири политически сили. Те всъщност са части от една структура, останала непокътната в следствие на комунистическия режим. БСП е ясна, а тя и не крие, че е наследник на БКП.

  ДПС е продукт на Държавна сигурност. Главната фигура, която стоеше зад формирането й е Андрей Луканов, главният човек на Москва в България. Ако погледнем и самото ръководство на ДПС, то винаги е било пълно с агенти на службите на комунизма. Дълги години лидер на партията беше човек контролиран от службите. Сега властта е в ръцете на Лютви Местан, но и той е свързан с ДС. Даже остава усещането, че в тази партия властта се предава по линия на ДС.

  За „Атака” се знае, че бяха създадени и получиха финансиране от кръгове, близки до съветското КГБ, а също и от секретните служби на режима на Асад в Сирия. За него се знае, че е най-верният режим до Москва.

  Накрая стигаме и до ГЕРБ. Ръководството на тази партия всъщност е обслужващият персонал на комунистическата номенклатура – бодигардът, шофьорите и т.н. Тоест и четирите партии, под една или друга форма са свързани с миналото и с БКП. Трябва да признаем, че в ГЕРБ все пак има някаква част от депутати и привърженици, които са антикомунисти, но очевидно тяхното влияние не е кой знае колко силно. Още след като дойде на власт преди 4 години Бойко Борисов беше твърдо зад проекта АЕЦ ”Белене”, който е проект на Путин, но после смени позиции. Именно ГЕРБ направиха всичко възможно да разбият автентичната десница в България и успяха. И не на последно място реабилитираха Тодор Живков и комунизма в различни измерения. Тоест, този бъдещ парламент си е една комунистическа структура. Ние се върнахме на изходните позиции от 1989 г. и сега имаме четири фракции на БКП. Общото между тях е, че са единни в смачкването на дребния и средния бизнес. А именно средният и дребният бизнес е единственият, който няма комунистическо потекло и е по-свободен от червено присъствие.

  – Къде се скъса доверието и комуникацията между хората и автентичните десни партии, които за първи път от 23 г. няма да ги има в Народното събрание?

  – За съжаление се оказа така. Голямата част от този десен избирател не гласува, а малка част даде подкрепата си за ДСБ и СДС. Вероятно някои са подкрепили ГЕРБ като по-малкото зло. Като християни ние трябва да знаем, че ако искаме да променим нещо, то трябва да започнем със себе си. Случиха се няколко много фатални събития. Синята коалиция беше разбита от действията и мотивацията на Емил Кабаиванов, а после и на Надежда Нейнски и Мартин Димитров. Този провал вдясно обслужи интересите на кагебистката номенклатура и олигархията. Но трябва да се признае, че десницата допусна и сериозни грешки. Още в самото начало на възхода на ГЕРБ Синята коалиция говореше, че ще бъде коректив на управлението им. Една сериозна политическа сила не тръгва с такива самоунтижителни тези и цели, а акцентира върху себе си, с ясно желание да управлява страната с програма си. Тази грешка беше допусната от всички десни партии, включително и ДСБ. Ако правим по-дълбок анализ не трябва да се забравя, че ДСБ беше създадена като протест и реакция на апаратните игри в СДС. Но ДСБ по-късно също се оказа жертва на тези апаратни игри и това се видя много добре по време на предварителните избори за евродепутати, президент, кметове и общински съветници, развихриха се едни ниски страсти. На пръв поглед предварителните избори са нещо много демократично, но се появиха едни напористи млади православни фундаменталисти, които така се самоопределят, които изкривиха смисъла им. Аз съм убеден, че колкото са хората на тази земя, толкова са и пътищата към Бог. Но двама от тези млади фундаменталисти впоследствие отидоха при Меглена Кунева, която беше схема за разбиване и отклоняване от дясното. Не винаги предпочитанията на партийния актив съвпадат с предпочитанията на избирателите. Това разминаване само по себе си носи риск – много често партийният актив е доволен от подредбата на една листа, но десният избирател не я припознава и отказва да гласуват за нея.

  Десните не успяхме да изчистим и някои чисто идеологически проблеми. Например, как гледаме на Русия и как гледаме на Турция? Не разграничихме и кое все пак е по-малкото зло – БСП или ГЕРБ? С коя евентуално можем да се коалираме и с коя никога? Ето, тези нюанси не ги изчистихме, беше грешка, и това даде своето отражение върху нагласите на хората. Трябва да признаем и една друга слабост, която самият Иван Костов си я признава – че не умее да си подбира хората. Не мога да го обвинявам много остро за това, защото и аз патя от същото.

  – Оставката на Костов решава ли проблемите вдясно?

  – Естествено, че не. Но аз искам да предупредя тези, които сега имат някакви лидерски амбиции да заемат неговото място, да се запитат: Ако Костов излезе от политиката, дали ще вземем и тези проценти при следващ вот?

  – Тоест, Костов остава факторът и магнитът за десния избирател?

  – Поне за ДСБ е така, той продължава да бъде факторът. Как може да се излезе от тази ситуация, тепърва ще се реши. Възможен вариант е да се търси обединение, но на основата на федерализма. Всяка от партиите и организациите, които искат да се обединят, да запази известна самостоятелност, за да не се накърнят лидерски амбиции и така, вместо до единство отново, да се стигне до скандали и разединение.

  – През последните месеци се наблюдава едно градиращо дестабилизиране на държавата, съзирате ли руски сценарий?

  – Ситуацията у на нас по принцип е лабилна, а режимът на Путин има много мощни лобита в България. Те не само се опитаха, но и резултатно се намесиха в уличните протести през зимата. Гражданското недоволство имаше своите конкретни основания, заради високите сметки за ток и парно, положението на монополите, мизерията. Но имаше не само намесване на руските интереси в тези бунтове. На повърхността излязоха скандални искания за пълна реставрация на комунизма и открито се развяваше руският флаг. За конспирация е трудно да се говори, но намеса в определени моменти и за определени интереси имаше.

  – В близката ни история имало ли е подобни ситуации, в които политическата класа е изпадала в подобна криза?

  – Чак такова падение не е имало. Някакъв много слаб аналог може да се види при победата на русофилските партии на изборите през 1911 г. Това са Прогресивно-либералната партия на Стоян Данев и Народната партия на Гешев. Тя няма нищо общо с Народната партия на Константин Стоилов, а е една формация, попаднала изцяло под контрола на Русия. Тези две партии формират една злополучна коалиция, която тръгва на подялбата на Македония със Сърбия и зачертават цялата политика на Стефан Стамболов и Константин Стоилов – за освобождаване на населението в Македония и Одринска Тракия с реформи и осигуряване на повече права, чрез поддържане на близки и приятелски връзки с Турция. Тази политика е зачертана по най-брутален начин. Така се стига до Балканската война, чието най-логично продължение е Междусъюзническата война и в крайна сметка България не успя да осъществи националния си идеал за обединение.

  – Ако БСП, ДПС и „Атака” съставят програмно правителство, какви ще са последствията за държавата?

  – Лоши. Това уж програмно правителство ще се подчинява отново на „Позитано” 20, а това означава, че ще се подчинява и на Москва. То ще бъде правителство от типа на „Беровото”, но от това Народно събрание по-добър вариант не може да излезе. Има и някакъв компромисен вариант – коалиция на ДПС и ГЕРБ, но той в никакъв случай не е по-добро нещо за страната. Борисов преди намекваше плахо за подобен сценарий, но сега явно се е отказал, щом иска касиране на изборите.

  – Какъв изход са предсрочните избори?

  – Те не са кой знае какъв изход, но вероятно ще донесат някакво отрезвяване в средите на десния избирател. Вероятно и ще са стимул за търсене на обединение на десните. В края на краищата хората, които споделят тези ценности, не са никак малко в България и при един нов вот може да има прекрояване на политическото пространство.

  .

• Обратното на обратното

  Веселина Седларска,  Reduta.bg

  .

  „Ах, какъв нелогичен народ – през март крещя по улиците против статуквото, а само два месеца по-късно изненадващо потвърди статуквото!”

  Само така изглежда. Изборите си бяха съвсем логични: през февруари народът излезе на улицата, за да излее гнева си срещу партиите, а през май успешно ги ликвидира. Изборите възстановиха положението отпреди многопартийността, когато в България ръководна роля имаше една партия и това беше записано в чл. 1 на социалистическата конституция. Сега България се ръководи от точно същата партия в нейните четири преображения: Българска социалистическа партия, Граждани за европейско развитие на България, Движение за права и свободи и „Атака”. За първи път след декември 1989 година, когато бе премахнат чл.1, ръководната роля на БКП е възстановена.

  И още много неща се случиха на тези избори за първи път.

  За първи път вместо от ден за размисъл изборите бяха предшествани от ден за истерия. И пак напълно логично. Няма как четири години да живееш в истерия, а в навечерието на най-истеричния ден да се преструваш, че тихо и кротко медитираш над предизборните платформи и номерата в бюлетината. Съботната истерия беше отвратителна, но искрена – подхождаше ни изцяло. Бюлетини в печатница бяха охранявани от жандармерия. Хаирлия да е, следващия път – от НАТО.

  За първи път в най-новата демократична история на България управлявалата партия спечели повторно избори. Премиера на сцената на политическия ни живот направи и парадоксът, че управлявалата и свалена с протести партия обра протестния вот. Точно такова не беше се случвало, но то само на пръв поглед изглежда нелогично. Протестният вот срещу заплахата от връщане на незабравимата тройна коалиция нямаше къде другаде да отиде, освен при ГЕРБ. Голяма част от захвърлените в нищото „сини” също намериха убежище за гласа си в ГЕРБ. Има логика дори и в това, че голяма част от протестиращите предпочетоха да гласуват за Бойко Борисов – в крайна сметка те протестираха през февруари против политиците, а през май неочаквано си дадоха сметка, че Борисов най-малко им прилича на политик.

  На пръв поглед хората, които не можеха само преди два-три месеца да понасят положението, на изборите погледнаха менюто и си поръчаха „Още от същото”. Само на пръв поглед. Всъщност при протестите хората не искаха това, което са виждали през последните 23 години, а обратното. Неясно точно какво, но обратното на досегашното. През май избраха обратното на обратното, тоест – същото. Има разлика между „още от същото” и „обратното на обратното” и тази разлика, тъй непонятна за семплата геометрия на директното западно мислене, е съвсем разбираема за сложната арабеска на ориенталския манталитет.

  Това е първото Народно събрание, в което не влезе нова политическа сила. Месианството е не просто в упадък, то се помина. Политическото също. Повече от всякога изборите приличаха на съставяне не на Народно събрание, а на СЕМ. Избрани бяха членове от квотата на телевизия „Алфа”, сутрешния блок на ТВ7, съботно-неделните предавания на Нова телевизия и емисията новини на майчин език на БНТ. Телевизия „Скат” остана зад прага на СЕМ. Мерна се тенденция за разрез и по градове. В изборите участваха местни партии с национални мераци. Бургас (Валери Симеонов) се представи по-добре от Варна (Веселин Марешки).

  Това бяха първите избори без Ахмед Доган. Никога не съм била сигурна, че има такъв човек. Да, знам, че има такава човешка фигура, но все си мислех, че това е нужното физическо потвърждение на нужното политическо явление доганизъм. Сега вече не се колебая, сигурна съм. Това бяха първите парламентарни избори, на които ДПС спечели мандат във Враца, Видин, Габрово, София. И първите, при които в пловдивския избирателен район ДПС падна под четири процента. Както и първите избори, в които за гласовете в Турция се бореше още една партия. Само доганизмът си е все същият.

  Това бяха първите избори, на които цели села не гласуваха. Защото кметовете им не бяха успели да ги спазарят. Този път партиите нямаха пари за откупуване на цели села. И кметовете препоръчаха на поданиците си да не обслужват политиците безплатно. Това е нов вид опорочаване на уж демократични избори, това е обратното на обратното. То е и по-лесно за контролиране. Дори и да купиш избирател, не можеш да си съвсем сигурен какво ще отбележи в бюлетината в кабинката. Но да го проследиш дали е гласувал, е лесно. В циганските махали лозунгът може и да е „Който гласува – печели!”, но в българските села стана „Който не печели – не гласува!” Това е то обратното на обратното. Щом като изборите са единственото събитие, което що-годе прилича на икономика заради това, че се въртят там едни пари, значи селата имат право да възприемат изборите като сезонен поминък, в който кметът е мениджър.

  Това бяха първите паралелно сборувани избори от вносни преброители. Упражнението беше скъпо, но затова пък излишно. То целеше да покаже, че ГЕРБ е в изолация. И че партии и лидери с несъвместими чувства и идеи могат да се обединяват. Ние въобще не се съмняваме, че несъвместими чувства и идеи в България могат да се обединява срещу някого. Ние се съмняваме, че могат да се обединяват за България.

  За разлика от досегашните избори, в които всички влизащи в парламента губейки, заявяват, че печелят, този път всички са наясно, че губят, печелейки. ГЕРБ спечели изборите, но загуби много гласове. БСП спечели повече гласове от 2009-та, но не спечели изборите, макар положението никога да не е било по-благоприятно от сега. Трябваше само да говори за доходи, вместо за сересета. След поредица от загубени избори Сергей Станишев пак не беше разбрал, че преди избори трябва да си говориш с хората, не с прокурорите. „Атака” спечели правото да я посочват като партия, която държи ключа за управляващо мнозинство, но какво полза от ключ, който не отключва никаква врата? Какво е спечелило и загубило ДПС винаги става ясно по-късно.

  Това бяха първите избори, на които един от главните участници се наричаше ксерокс. Поне така си мислехме преди изборния ден. В неделната вечер се оказа, че името на този нов главен участник е тонер. В един момент тонерът, по-точно липсата му, се оказа сериозна заплаха за редовността на изборите и така мастилото се нареди в списъка от странни заплахи за националната сигурност като „газов пистолет, зареден с червен пипер” и „порцеланова чаша за чай, запратена в краката на телевизионен водещ”. Има държави, в които се гласува с мастилен пръстов отпечатък. Ние не сме от тези неграмотни държави, ние сме само и просто бедни. Но ако е вярно, че тонерът не стигнал заради копиране на липсващи учебници, а също така и предвид някои други образователни проблеми, може би се движим към по-евтиния вариант с пръстовите отпечатъци.

  За първи път изборният ден завърши с протести. През февруари протестиращите бяха обвинявани за това, че не знаят за какво протестират. Този път те знаеха – протестираха поради основателната причина, че не са влезли в Народното събрание. Компенсираха с влизане в залата за пресконференции в НДК. Това разбира се беше много странно. Но не чак толкова странно, колкото това, че победилият в изборите ГЕРБ въобще не влезе в същата зала, за да застане пред избиратели и журналисти. Което пък от своя страна не беше чак толкова странно в сравнение с факта, че без капчица притеснение в международния пресцентър ролята на победител бе изиграна от БСП и Сергей Станишев.

  42-рото Народно събрание ще бъде първото слез 1989-та, в което няма да присъства традиционната десница. Проблемът на дясното не е, че няма достатъчно избиратели, а че има предостатъчно лидери. Имаше. Сега вече няма нищо – нито парламентарно присъствие, нито лидери, нито членска маса, нито офиси, нито партийна субсидия. Направиха го в стил „след нас и потоп”. За какво му беше на Иван Костов коалиция с БДФ? Какво е изобщо БДФ – някой да знае? Питахме се, докато видяхме какво стана – най-сините остават без лидера си Иван Костов и ще останат без партийна субсидия, защото резултатът им над 1 процент е бил постигнат не самостоятелно, а в коалиция с някакво БДФ. Ако резултатът беше над 4 процента, пак нямаше да има БДФ, но щяха да си имат и Иван Костов, и субсидия.

  Това бяха изборите на мразещите, мразените и омерзените, затова нямаше как резултатите да не са олицетворение на омразата. В парламента влизат четири партии, които силно се мразят по двойки – ненавистта на ГЕРБ към БСП е взаимна, както и омразата на „Атака” към ДПС. Освен две по две, омразата върви и по линията едно към три. Всяка от четирите парламентарни партии има основания да мрази и да си го връща на останалите три. Впрочем след парламентарните избори през 2009 година първите четири партии бяха подредени по резултати в същия ред: ГЕРБ, Коалиция за България, ДПС, „Атака”. Този път обаче няма други освен тях. Свършила е надеждата. По-добре на терена да са само титулярите, за да се разсейва погледа с излишни детайли. 42-рият парламент ще бъде първият без Иван Костов. Тоест, преходът пак свърши. Ако си спомняте той така и започна – народът изпълни улиците, за да изживее радостта си от свалянето на БКП, пя, танцува, скандира, рецитира, вя знамена, извоюва си първи демократични избори. На които избра същата партия.

  Не приемам нито истеричните конспиративните теории, които обясняват как вотът бил манипулиран, нито интелектуалните потреси от избирателната (не)активност и изборните резултати. Изборите през май 2013 бяха – в обикновения смисъл на думата, не в наказателно-процесуалния – честни. Честни толкова, колкото докторът, който ти казва в очите и с доста неприятен тон, че си болен от рак и малко ти остава.
  

• Сърбия ВРЪЩА ЗЕМИ и ИМУЩЕСТВО на България!

  Сърбия ще направи нещо неочаквано, като върне земята и имуществото на българите в пограничните райони.

  Българските земи в пограничните територии на Сърбия ще бъдат върнати на наследниците им. Това е безпрецедентен акт, съобщиха ексклузивно от Chudesa.net.

  Случващото се е възможно, след като миналата година сърбите приемат Закон за реституцията, според който сънародниците ни могат да си поискат обратно земята и имотите си, които са били на семейството им преди години и така отново да станат техни, съобщи представителят на българите в Сърбия Драголюб Нотев, писа “Репортер”.

  Архивите пазят имената на предишните собственици, които са били принудени да бъдат изселени от земите им.

  Тази промяна на Закона за реституцията е известна на малцина българи, с което на практика има голяма вероятност мнозинството от наследниците да не я узнаят до края на периода, в който е възможно връщането на собствеността, а той е до изтичането на 2013 г.

  Ето защо трябва да се даде обществена гласност на този безпрецедентен акт от страна на западната ни съседка Сърбия, за да може колкото се може повече българи да си върнат наследственото имущество.

  Неофициалната статистика показва, че има около 30 хиляди изселници в България, чиито наследници са около 10 хиляди душиq и това се отнася само за община Цариброд, която е по право българска територия. Затова българският представител е отправил молба за съдействие към сегашния премиер Марин Райков, който да направи официалното съобщение на информацията, както и приканване на сънародниците ни да си получат своето.

  Източник:  Razkritia.com

• Новото правителство щяло да е нацистко, пророкува Методи Андреев

  

  „Новото правителство ще бъде националсоциалистическо. Защото симбиозата между проруските партии – социалистическа и националистическа, ражда тази идеология“, каза в ефира на Нова телевизия бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев.

  Националсоциализмът е доктрината на Хитлер и неговата партия, наричана още нацистка.

  Пламен Орешарски щял да бъде премиер на олигархията. „Не може да си хем десен, хем ляв. И винаги да си на власт. И да те харесват. На националсоциалистите само такъв човек им трябва“, категоричен е Методи Андреев.

  Касиране на изборите нямало да има, според Андреев. Защото нито една институция нямала воля за това. А ГЕРБ си навлякъл гнева, защото „спряха проекта „Белене“ веднъж завинаги, за пръв път държавата има шанс да бъде енергийно независима чрез законопроекта „Набуко“.

  Източник:  pik.bg

• Позакъснелите куфари

  Днес е първият, не – вторият (след вчера) ден, в който аз, Виржини, на 31 год., омъжена, майка на две деца, с две висши образования и два западни езика, родена и живуща в България, официално започвам да стягам куфарите. Закъснелите си куфари, с които, заедно със семейството си, да напусна България.

  Мисълта за това дълго време ми засядаше като горчив залък в гърлото, дори сега изписването на тези думи ми е много трудно. Само че днес една мисъл нагарча много повече и прави оставането в родината непосилно болезнено. Мисълта за обреченост. За стена. За помитаща вълна от абсурди, от която, колкото и добре да плуваш, не можеш да се спасиш. За един безконечен фарс, на който моите деца не желая да стават свидетели. Не желая те да приемат за норма неща, които са извън всякаква норма. Не желая да живея в държавата на анцузите, силиконите, тарикатите, Андрешковците, циганите, бандитите, монополите, продажните журналисти, съдии, чиновници, мизерстващите пенсионери, угасналите надежди и празните погледи.

  Много мои познати отдавна вече не живеят в България. Аз също поживях повече от година в Европа, но се върнах. Знам какво е да си далеч от родината. Знам какво е да си на хиляди километри и да не можеш да изпратиш свой близък в края на житейския му път. Знам, защото загубих своя дядо, докато бях в чужбина и знам как скитах като сирак по улиците на Лондон и виех от болка не само, защото него вече го няма, а защото не мога да го видя, да му целуна ръка за последно и да му благодаря… Знам, защото един префърцунен господин с бомбе и лилаво палто ми каза веднъж в Лондон: “България ли? Господи! Ако бях на твое място, щях да предпочета да бях от Афганистан!”. Няма да разказвам какво му отвърнах и как се почувствах, не това е темата.

  Мъчно е да си далеч от родината, тежко е. Затова избрах да живея тук и да отглеждам децата си тук. Близо до корените си и приятелите си, близо до Рила, Пирин, морето, възрожденските къщи в Балкана, миризмата на домашна питка с мерудия, на дървена ламперия, пушек от комините, цъфнали люляци… Раздялата с всички тях ми се струваше прекалено тежка, а дупката, която тя щеше да отвори – прекалено грамадна, за да мога да я запълня с каквото и да било… Как се запълва такава дупка, вие знаете ли!?

  Трудно. Много трудно. Но не по-трудно от запълването на тази дупка, която зее в душата ми години наред заради действителността, която ме заобикаля в България. Действителността, която всеки ден подлага на изпитание достойнството ми, самоуважението ми, мечтите ми. Действителността, която ме зашлевява всеки ден с поредния абсурд. Действителността, която ме изправя всеки ден пред поредния въпрос от децата ми, на който нямам отговор. Действителността, която краде всеки ден от усмивките ми и завързва все по-стегнато ръцете ми. Действителността, която ме оставя все повече без думи…

  Не исках да напускам страната, ние със Стефан не искахме. Не искахме да дезертираме. Искахме да си докажем, че има начин за добър живот и тук, в България. Учихме, работихме честно, възпитавахме децата си в ценности и добродетели, хвърляхме боклуците си разделно, паркирахме колата си само на разрешени места, уважавахме институциите, плащахме си редовно сметките и накрая разбрахме, че тези неща може и да са хубави и полезни за един добър живот другаде, но не и в България…

  Затова започвам да стягам закъснелите ни куфари. Ще ги пълня много бавно…със сълзи на очи и с надеждата да се окаже, че всичко е било просто лош сън…

  .

  Виржини Стефанова,

  Nuansi.wordpress.com

• 12 от новите депутати с досиета от ДС

  12 от новоизбраните за 42-рото Народно събрание депутати са били сътрудници на Държавна сигурност. Това показва справка на сайта desebg.com, след като ЦИК обяви имената на народните представители.

  И четирите парламентарно представени партии имат депутати с досиета. ГЕРБ вкарва 3-ма сътрудници на комунистическите тайни служби, БСП и ДПС по 4-ма, а „Атака” – един.

  В изборните листи политическсите сили бяха издигнали още повече кандидати, свързани с ДС – ГЕРБ – 6, БСП – 15, ДПС – 16, „Атака“ – 4.

  Разпределението по партии –
  

  ГЕРБ:

  Любомир Христов (1954), издигнат в 30-и МИР-Шумен – резидент „ХАРИ” на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) от 1981 г.

  Румен Иванов (1962), издигнат в 8-и МИР-Добрич – щатен служител на Областно управление на МВР-ДС в Толбухин (Добрич) от 1987 г.

  Стефан Дедев (1959), издигнат от 16-и МИР Пловдив – щатен служител в граничен отряд от 1987 г. Иванов и Дедев бяха депутати от ГЕРБ и в 41-то Народно събрание, а Христов на предишните парламентарни избори през 2009 г. е кандидат-депутат.

  БСП:

  Минчо Минчев (1944), издигнат в 6-и МИР-Враца – агент „АРАБАДЖИЕВ” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1985 г.

  Росен Малинов (1955), издигнат в 24-и МИР-София – съдържател на явочна квартира „ЛЮЛЯК” от 1988 г.

  Румен Гечев (1956), издигнат в 23-и МИР-София – секретен сътрудник „ЕКОНОМОВ” на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1987 г.

  Христо Монов (1958), издигнат във 2-и МИР-Бургас – агент „ГОГОВ” на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1987 г.

  Нито един от тях не е бил в предишния парламент. Тогава някои бяха кандидат-депутати. Гечев беше министър на икономиката в правителството на Жан Виденов. Психологът Монов до 2010 г. беше зам.-шеф на Агенцията за закрила на детето. Баща е на 20-годишното момче, което бе убито в София от австралиеца Джок Полфрийман преди няколко години.
  

  ДПС:

  Ахмед Башев (1964), издигнат в 1-и МИР-Благоевград – агент „МАНОЛ” на Областно управление на МВР-ДС Благоевград от 1988 г.;

  Лютви Местан (1960), издигнат в 9-и МИР-Кърджали и в 29-и МИР-Хасково – агент „ПАВЕЛ” на ВКР от 1979 г.;

  В Полша веднага след промените и премахването на комунистическия режим, бяха отворени всички досиета на държавна сигурност… а ние си ги отглеждаме до ден днешен в парламента… Затова сега Полша е светлинни години по-добре от нас, а ние буксуваме.

  Nina

  Рамадан Аталай (1957), издигнат в 18-и МИР-Разград и в 20-и МИР-Силистра –
  агент „ВЕРГИЛ” на Софийско градско управление на МВР-ДС от 1982 г.;

  Янко Янков (1955), издигнат в 21-и МИР-Сливен – нещатен служител на Областното управление на МВР-ДС в Сливен от 1986 г.

  Местан, Аталай и Янков бяха депутати и в предишния парламент. Башев е кмет на община Гърмен. През март 2009 г. за кратко бе арестуван заради обвиненията на лидера на РЗС Яне Янев, че в Рибново с неговата протекция се насажда радикален ислям.

  „Атака”:

  Станислав Станилов (1943), издигнат в 7-и МИР-Габрово и в 13-и МИР-Пазарджик – агент „СВЕТЛИН” на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) от 1986 г.
  Той бе депутат от „Атака” и в предишния парламент.

  Тъй като общо 20 народни представители от всички партии са избрани в два избирателни района, е възможно при освобождаването на едното място да се окаже, че в новия парламент влизат още сътрудници на ДС.
  

  В 41-то Народно събрание
  
  Тогава депутатите с досиета бяха с един  по-малко 11. ГЕРБ отново имаше трима народни представители, свързани с ДС. За разлика от сега обаче, БСП нямаше нито един депутат с агентурно минало. ДПС имаше 7 депутати, а „Атака” отново само един.

  .

  Източник:   Dir.bg

• Капутовата революция от 11-ти май

  Хроника на аферата с “350-те хиляди фалшиви бюлетини” от Костинброд, която взриви изборите

  Избори ‘2013 преминаха под мрачната сянка на “Капутгейт” и затова ми се струва важно да разнищим цялата афера с „350-те хиляди фалшиви бюлетини” в печатницата в Костинброд. Нека започнем отначало.

  На 10–ти май Мая Манолова внася сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров. В него тя пише, че е получила сигнал от група граждани, че отпечатани бюлетини са изнесени от печатница “Мултипринт” в Костинброд и разпространени с цел манипулиране на изборите. “По този начин може да бъде подменен и контролиран вотът на избирателите, като те бъдат принуждавани да гласуват с внесена отвън бюлетина с предварително отбелязан знак “Х” срещу номера на ПП ГЕРБ”, донася председателката на Общопартийната контролна комисия на БСП. Червената депутатка обосновава сигнала си с принадлежността на собственика на печатницата Йордан Бончев към ГЕРБ, с мъкнещите чували с бюлетини депутати от ГЕРБ на местните избори и със съмненията на соцапарата, че е бил манипулиран президентския вот през 2011 г.

  Манолова предлага на главния прокурор да установи дали е извършено престъпление и да заведе дело по член 169 г – касаещо “група, извършваща престъпления срещу политическите права на гражданите”.

  Същия ден по-късно юристконсултът на БСП Аглика Виденова изпраща втори сигнал до прокуратурата, в който твърди, че транспортна фирма “Карина СПС” на Андрей Иванов, упълномощена да извърши превоза на бюлетините, се готви да ги достави със свои камиони и бусове по избирателните райони. Бюлетините щели да бъдат скрити в специално направени за целта тайници с двойни дъна. (Същият ден от “Позитано” долита и трети сигнал – че група в “Информационно обслужване” се кани да извърши манипулация на електронния вот, но тя не касае пряко “Капутгейт”).

  Прокуратурата се задейства и разпорежда на група от ДАНС, придружена от експерт по полиграфия, да направи оглед в печатницата и да разпита споменатите в сигнала лица.

  ДАНС изпълнява задачата и излиза със справка, в която пише:

  “След кратко разяснение на технологичния процес от момента на спечелване на обществената поръчка до складиране на бюлетините, господин Бончев е развел проверяващия екип от ДАНС в помещения, където са оставени на съхранение 4 броя палета с опаковани в тях бюлетини, отпечатани по три на всеки лист хартия. Листата хартия с отпечатани на тях бюлетини бяха в тяхната си цялост, т.е. изборните бюлетини не са били рязани, сгъвани и лепени. Видимо опакованите листа хартия са намачкани и нацапани. След това проверяващия екип е заведен в друго помещение склад, където се съхраняват около 10 палета с бюлетини. Част от тях ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан. При първоначалния преглед не бяха установени белязани бюлетини. Констатирано беше, че складът, в който се съхранява така наречената макулатура, не е заключен и липсва част от заключващия механизъм – патрона на бравата”.

  Именно въз основа на тази справка Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител. До вечерта на 10 май са разпитани собственикът и съпругата му, икономическият директор, главният технолог, а изпратеният с ДАНС експерт Божидар Василев излиза с категорично заключение.

  На 11 май по обяд ТВ7 гръмна, че ДАНС и прокуратурата са хванали фалшиви бюлетини в печатница на ГЕРБ, а Николай Бареков започва звездния си панаир с участието на водещите опозиционни партии. В 17 часа Софийска градска прокуратура наруши мълчанието си и излезе с лаконично прессъобщение:

  „350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница “Мултипринт” – Костинброд, извън количествата, по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини. След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 от НК и по чл. 1б9 г от НК. На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт” в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

  В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г. До 8 май 2013 г. „Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества.

  Разследването по досъдебното производство продължава. По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана”.

  Именно прокурорското прессъобщение се превърна в опорна точка на Бареков, БСП, ДПС и останалите, които затръбиха, че се готви най-чудовищната манипулация на вота и е извършен опит за държавен преврат.
  

  Както се вижда от справката на ДАНС, прочетена от прокурор Борислав Сарафов, прокуратурата лъже за “350-те хиляди отпечатани и готови за експедиция бюлетини”. В документа на българското ФБР пише: “Част от тях са ненарязани и несгънати, друга част нарязани, сгънати и слепени в кочан”. Намерили са ги в незаключен склад заедно с останалия брак и изобщо не са подготвени за изнасяне. Прокурор Роман Василев заяви, че

  медийният теч е провалил работата на прокуратурата

  по другия сигнал – за камионите с двойни дъна, които е трябвало да превозят готвените бюлетини.

  В показанията си собственикът на печатницата Йордан Бончев твърди, че до 8-и май там е имало служители на МВР, които са наблюдавали производствения процес. Освен това “Мултипринт” разполага с видеонаблюдение (82 камери), сигнално-охранителна техника и портиери.

  В експертизата на вещото лице Божидар Василев, която е изготвена още на 10 май, се казва:

  “Бяха ни показани 4 палета с брак от печатната машина. Брака /макулатура/ представлява отпечатани от двете страни листа с по три бюлетини, използван за настройка на машината.

  Беше ни показано помещение с неизвестен брой отпечатани бюлетини, представляващи брак от другите процеси /сгъване, лепене/ и напълно годни бюлетини, представляващи надтираж по думите на г-н Бончев.

  Намирам обясненията на г-н Бончев за оправдани поради следното. В полиграфическото производство за изпълнението на всяка поръчка (отпечатване) се предвиждат т. нар. макулатури. (брак) или хартия, служещи за настройка на машините и брак от самите процеси (зацапани и смачкани листа и бюлетини). Макулатурите и брака се определят по т.нар. разходни норми в зависимост от процесите и машините, през които минава изделието.

  С приближение процента на брак тази норма варира в рамките на 4-5 процента. Тъй като всяко предприятие може да определя нормите на брак в съответствие с амортизацията на неговите печатни и други машини. Намирам за напълно нормално количества брак, представляващи отпечатани листа и напълно годни бюлетини да останат след отпечатването“.

  В експертизата има нещо особено важно. Бончев още в самото начало на акцията казва на ДАНС, че в склада се съхранява надтираж.

  За понятията “технологичен брак” и „надтираж”

  Понеже всички тутакси станаха специалисти в печатарството, и аз ще се осмеля – от 17 години работя в печатни издания, бил съм стотици пъти в печатници, а и се консултирах с колеги – технолози и печатари.

  Всяка печатница работи с тираж нето и тираж бруто, като вторият включва и технологичния брак. Технологичен брак се води всичко, което е излязло от машините, но не е разпространено – тоест самият брак плюс надтиража.

  Както експертът Василев подчертава:

  Първо, има брак от печатането, получава се при настройката на машините и самите процеси – “макулатура”.

  Второ, има брак при последващите действия – рязане, сгъване и лепене. Този брак по думите на главния технолог на “Мултипринт” е бил предвиден да бъде в рамките на 2%.

  Трето, винаги има надтираж. Печатат се повече бройки, за да има, ако печатното изделие се повреди при превоз, влагане, разопаковане и други манипулации, както и в случай, че се наложат допълнителни количества или нещо изчезне по пътя.

  “Между 0.50% до 5% може да бъде надтиражното производство на една печатница”, коментира пред “Фокус” депутатът от БСП Петър Кънев, чиято печатница отпечата протоколите за изборите. (В случая с „Мултипринт” тиражът е 8 343 000 бюлетини, от които 5 на сто представляват 410 хиляди бюлетини).

  
  Според него, когато нещо се печата, винаги се пуска по-голямо количество, за да може да остане. Защото обратното е по-трудно – да се прави отново подготовка за печат.
  

  “Когато става въпрос за печат на интегрални бюлетини тиражът за София например е огромен, а за Ямбол е много по-малък. Тогава е логично да се пусне малко повече”, допълни Кънев.

  Той знае какво говори – 15 години е печатал бюлетините за изборите. Ако ДАНС отидат и в неговата печатница, вероятно ще намерят и надтиража му от протоколи. Бюлетините не са документ на специален отчет, не са в режим на ценни книжа и тяхното печатане не е нарушение на закона само по себе си.

  Именно този надтираж са намерили и арестували ДАНС в Костинброд. Във всяка друга печатница, в която бяха отишли, щяха да намерят същото.

  На пресконференцията си прокурорите на Сотир Цацаров изнесоха информация, че на три пъти от склада на печатницата са доставяни бюлетини – за Районните избирателни комисии в Триадица /335 броя/, София-област /1 880/ и на ЦИК за мостри по 10 парчета от всеки вид. Това е нарушение на Изборния кодекс, тъй като при недостиг избирателните комисии трябва да се снабдяват от РИК-овете, а не директно от печатницата.

  В същото време икономическият директор на “Мултипринт” Георги Иванов

  не е изнесъл нелегално тези бюлетини,
  

  а по нареждане на възложителя на поръчката ги е предал на официални лица – ръководства на избирателни комисии с приемо-предавателен протокол. Прокурорският екип на Цацаров изрази удивление как така годни бюлетини са взети от склада с технологичния брак. А можеха да просто да прочетат експертизата и да питат който и да е печатар.

  На пресконференцията си главният прокурор Сотир Цацаров изрично подчерта, че нямат данни досега от печатницата да са изнасяни нелегално бюлетини. Държавните обвинители показаха снимки на палетата с бюлетини, върху които имаше надписи на различни градове, а също и на “Външно министерство”.

  Подтекстът на внушението бе, че за тези градове са били предназначени бюлетините. Ако се замислим, то е нормално надтиражът да бъде подреден и обозначен с табели – всеки по-съвестен склададжия би го направил. Освен това ако следваме прокурорската логика, то надписът “Външно министерство” би трябвало да означава, че ГЕРБ се кани да разнася бюлетините със самолети в чужбина.

  В доноса на Мая Манолова се твърди, че бюлетините се попълват със знак „Х” от ГЕРБ и се дават на избирателите. Това е голяма безсмислица, тъй като редът за купуване на вот е следния – дават ти 30-50-100 лева и ти отиваш и сам си попълваш бюлетината. Никой не е толкова луд да разкарва бюлетини из цялата страна и да прави сложна организация, изправяйки се пред риска да бъде хванат.

  За технологията „индианска нишка”, която се прилага при ултранеграмотните купени избиратели, се изисква само една бюлетина за старта на нишката. Първият платен човек влиза с предварително попълнена бюлетина в секцията и гласува с нея, а после изнася празната бюлетина.

  „Индианската нишка”

  и другите подобни техники обаче са невъзможни при бдителна избирателна комисия, която се състои от представители на всички партии, включително и на БСП.

  На всяка бюлетина се слагат по два печата на секцията, в която се гласува. Освен, че са с номера на секцията, печатите се нараняват по уникален начин – реже се от меката част и отпечатъкът вече не е фабричен. Прави се протокол с три отпечатъка и се подписва от членовете на секцията.

  Единственият начин за подправяне е да се купи цяла Секционна избирателна комисия барабар с наблюдателите и застъпниците, както и да се създаде организация за пренос, опаковане, попълване, подписване и подпечатване на самите бюлетини и протоколи. Нещата се уреждат далеч по-мирно и тихо с 50 лева на глас, а съм далеч от мисълта, че ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака” не са пазарували вот на воля. Поради изброените причини разкарването на палета с бюлетини из цялата страна е напълно излишно и опасно.

  Няма нужда Цацаров да се тръшка кой е подшушнал на ТВ7 за проверката на ДАНС и прокуратурата, заради което е провалено разследването – след като Мая Манолова е изпратила доноса, очевидно цялото „Позитано” е знаело за активното мероприятие.

  Лъжливото прессъобщение на прокуратурата позволи на Николай Бареков да изпадне в продължителна истерия в деня за размисъл с любезното съдействие на повечето опозиционни партии и отделни лапнишарани.

  „Скандалът е безпрецедентен. Подобно нещо в България не се е случвало. Това е уникална по мащаб и арогантност подготовка за измама на изборите. Очевидно е, че бюлетините са подготвяни за фалшифициране на изборите”, заяви лидерът на Сергей Станишев. В изборния ден лидерът на БСП допълни: „Скандалът с фалшивите бюлетини е заговор срещу свободата, конституцията, демокрацията. Мащабът на този заговор е безпрецедентен”.

  „Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота на суверена, представлява, по същество, опит за държавен преврат и насилствено за вземане на властта в републиката”, коментира и Лютви Местан в деня за размисъл.

  Бареков реши, че няма да го оставят жив до вечерта, а следващия изборен ден отново прекара в подстрекателска кампания, като погази Изборния кодекс. Лъжливото прессъобщение на прокуратурата определено повлия върху нагласите на избирателите – мнозина останаха вкъщи, отвратени и убедени, че вотът им вече е подменен. ГЕРБ загуби няколко процента, БСП привлече почти целия наказателен вот. Брилянтната черна операция опорочи изборите, лиши и малките партии от всякакъв шанс да влязат в парламента.

  Грандиозната машинация бе замислена от БСП и ДПС, и проведена от медийната империя на Делян Пеевски.

  Каква е ролята на прокуратурата?

  Доста коварна.

  Първо, като последните тъпаци арестуваха надтиража, какъвто има във всяка печатница, отпечатваща бюлетини.

  Второ, излъгаха за бройката на годните бюлетини – 350 хиляди е целият брак, а не „отпечатаните и готовите за експедиция бюлетини”. Роман Василев се оправда, че бройката са я взели от показанията на Бончев, който обаче е оценил целия технологичен брак на 370 000. Тоест прокуратурата изобщо не е преброила бюлетините и не е установила колко от тях са годни. Тя не уточни също така, че отпечатването на повече бюлетини не е престъпление, а е стандартна практика.

  Трето, прокуратурата премълча за експертизата на вещото лице, което твърди, че не вижда нищо съмнително в склада на „Мултипринт” – нормално е да има технологичен брак и надтираж.

  Четвърто, скриха факта, че от самото начало в показанията си пред ДАНС собственикът Йордан Бончев сам е посочил, че в склада има годни бюлетини от надтиража.

  Пето, прокуратурата не посочи още на 11 май, че не разполага с никакви данни да са изнасяни бюлетини или да са били подготвяни за изнасяне. Стояли са си в склада и единственото подозрително нещо, което ДАНС е установила, е незаключената врата.

  Шесто, прокурорите нямат данни /освен в другия донос на БСП/ някой да се е опитал да вземе бюлетините, да ги превози до съответните райони и да се опита по някакъв начин да ги вкара в урните.

  Седмо, прокуратурата трябваше да опровергае мерзките внушения на БСП и ДПС, че се готви „опит за държавен преврат” и „чудовищен заговор срещу демокрацията”. Трябваше да пусне веднага в склада на печатницата медии и наблюдатели, които да огледат и преброят бюлетините, вместо изборният ден да премине в обстановка на невиждани лъжи и брутални обвинения.

  Сотир Цацаров е опитен играч и много добре знае какво направи и защо го направи. „Капутгейт” е сценарий, в сравнение с който „партийната книжка на Софиянски” е пионерска закачка. Това е най-отвратителната машинация, която сме наблюдавали на избори досега, оказала пряк ефект върху вота на българите. Машинация, извършена от прокуратурата по поръчка на олигархията, която отдалеко ни подготвя новата тройна коалиция – БСП – ДПС – „Атака”.

  Местан е прав – беше извършен опит за държавен преврат, като българските граждани бяха незаконно и лъжливо облъчени в забранения за агитация ден за размисъл с безогледни клевети и набеждавания на конкуренцията.

  Някой ден в учебниците по история вероятно ще пише, че Революцията на капутите през май 2013 г. е белязала прехода от мутро-милиционерска към олигархично-прокурорска република. Трябва да се признае, че „капутът” Бареков майсторски изпълни ролята на централния палячо в цирка на своите годподари.

  Интересно дали като малък Делян Пеевски е обичал да си играе с кукли. Защото сега си има цяло куклено шоу – България.

   

  Руслан Йорданов

  ––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Заглавието е взето от статус на Иван Бедров във Фейсбук.

• Войната за съзнанието и как да я спечелим

  Брандън Смит, Activist Post

  .

  Всички борби, войни, боеве и кавги, всички конфликти от всяко време и място (освен тези, при които двете страни отговарят на един и същи кукловод) започват и свършват като битки на ума. Нито един конфликт не се решава единствено от физическа сила. В действителност противникът с технологическо предимство е често по-уязвим от привидно по-слабия си противник.

  Разбира се, това е в противоречие с основите на западния модел на мислене, учещ ни да вярваме, че хората с по-голямата пушка (или безпилотен самолет) винаги печелят. За съжаление, трябваше да претърпим множество поражения и да извършим поредица неразумни окупации в Азия, за да разберем това. Една от големите неизказани истини на нашето време е, че в действителност модернизацията на военното дело няма почти никакво отношение върху печеленето на войни. Още от древни времена три фактора решават всяка борба: разум, воля и основни принципи (ценностна система).

  Затова най-съществената и реална битка за всеки от нас е душевната, вътрешната борба. Защото успехът в съзнанието определя успеха във всички други начинания. За съжаление, малцина отчитат значението на тази война, камо ли пък да знаят как да се защитят срещу психологически атаки. Необходими са усърдни тренировки, както при всеки метод за самозащита.

  За изминалото столетие, поне в САЩ, се води подривна и потайна студена война срещу хората под формата на психологическо подчиняване. Тази студена война има за цел да отслаби решителността ни, вярата ни в Бога, вярата в себе си, самочувствието и почтеността ни, като прелюдия към „топлата война“ срещу нашите почитани конституционни права. Елитът във властта знае добре, че най-ефективната стратегия за победа винаги е да убедиш противника да се предаде, преди битката дори да е започната. Днес хората са въвлечени в пасивност и вътрешна смърт, в това да капитулират от вътрешната война, така че когато „външната“ настъпи – те вече ще са победени.

  

   

   

   

  Основен арсенал на корумпираните правителства са психологическите операции, които са предимно пропагандни инициативи с цел деморализиране на определен обект (обикновено това са гражданите). Деспотичните режими използват в тези операции лъжи, полуистини, заплахи и насилие, стъкмени така, че да предизвикат строго определена реакция. Използвани са да провокират силни и масови емоционални реакции, които да работят в полза на олигархията. Следните насоки могат да ви предпазят от стрелите на измамата, както и да ви помогнат да запазите контрол и да предотвратите да бъдете несъзнателно повлияни да работите против себе си.

  Не се страхувайте от хипотетични опасности!

  Страхът е оръжието, което тоталитарните поддръжници избират. Завоевателните армии и администрациите са прословути с преувеличаването на тяхната сила и численост с цел да унищожат бойния дух на тези, които искат да заробят. Чингиз-хан например използвал тактиката на преувеличена численост, заедно с геноцид, за да тероризира региони, които все още не е опитвал да покори. При пристигането си монголските орди имали вече такава репутация (част от която измислена), че много области се предавали начаса, без да се замислят за обратното.

  Активистите срещу престъпността често са мишени на тероризиращи кампании. Днес тези от нас в либералното движение често чуват предупреждения от „случайни“ угрижени партии, постоянно натякващи ни, че усилията ни са „напразни“, че сами „правим себе си мишени“; че системата на глобалистите е прекалено силна и напреднала, за да я победим; че те имат безпилотни самолети, бази с данни на NSA, безмилостни войници и т.н. Тяхното намерение е да ни внушат страх в хипотетични ситуации, които не могат да бъдат нито потвърдени, нито отречени. Да ни накарат да се вманиачим в „шансовете“, вместо в ценното.

  С други думи, те се надяват да поощрят едно състояние на малодушие. За да противодействаме, трябва да останем съсредоточени в целите си, независимо от възможните опасности. Иначе казано, силата на противника, реална или не, е без значение. Голиат не е нищо повече от пречка, а пречките се преодоляват. Устремете се към целта си и никога не обръщайте назад.

  Не се разсейвайте от маловажни неудобства и лични проблеми

  

  В разцвета на комунистическа власт в ГДР тайната полиция Щази използвала тактика, наречена Zersetzung. Тактиката на Zersetzung била да се използват коварни манипулации в живота на специфична мишена, с цел да се пречи на нейните умения да участва дейно в дисидентски дейности. От Щази пращали агенти по домовете на хората да пренареждат предмети или да имитират влизане с взлом. Често прибягвали до опити за създаване на емоционални конфликти – със съпругата, семейството, приятелите, като и с бизнес партньорите. Целта е да отклониш жертвата от вниманието ѝ върху политическа или социална работа за сметка на маловажни неприятности.

  Личните неприятности – дали естествени или планирани от структури като Щази – са разрушителни само когато им осигурите твърде много легитимност и внимание. Някои хора прекалено се фокусират в личните си сапунени сериали и тази слабост е често използвана от правителствени елементи.

  Истината е, че нашите домашен бит и сблъсъци са второстепенни, когато става въпрос за отстояване на нашите принципи и култура срещу поробване и незачитане. Романтични проблеми, семейни спорове и навлизане в личното пространство са маловажни в сравнение с опазването на свободата, с мисията да се пробуждат хората, да се противодейства срещу индоктринацията на масите и ако е необходимо – физическо отстраняване на елита от власт. Не бива да ни разсейват още семейството и приятелите, стоящи на пътя ни или манипулирани да го правят.

  Не се съблазнявайте от подаръци

  Тираните обичат да предлагат подаръци на населението, особено в началото на техния възход към господство. Може да е под формата на нови работни места, по-добра инфраструктура, безплатна здравна система, повече храна, повече сигурност и дори повече мобилни телефони. Подаръците могат да са способ за доносничене или за провокиране на престъпления. Целта е да се привлекат граждани с „мекото на баницата“ (или поне с обещанието за по-лек живот). Ако държавен служител (или пък който и да е) изсипва дарове в нозете ти, е време да имаш едно на ум.

  Правителствата не „плащат“ за подаръците, които получавате. Ние плащаме за тях или чрез такси, или чрез инфлация. Безплатните екстри не трябва никога да влияят на мисловния воин да бъде спечелен на страната на някоя бюрократична или корпоративна единица. Не позволявайте да бъдете купувани. Единствените истински и ценни съкровища са нашите индивидуализъм и самоуважение.

  Никога не вярвайте на медийните машини – винаги проверявайте информацията

  Вече не съществува „обективна журналистика“ в масмедиите. Каквото чувате и виждате не е истината, а изкривен образ, настроен в полза единствено на върхушката. Медиите днес вече не разследват новините. Вместо това, те затулват разследването чрез едностранно представяне на събитията и чрез атаки срещу всеки, повдигащ въпроси за официалната версия. „Официалната версия“ на всяка новинарска история е почти винаги оплетена манипулация в полза на олигархията.

  Никой, смятащ се за интелигентна личност, не трябва да приема официалната версия на нещата безкритично и от пръв поглед. Важно е да мислим върху нещата, които ни се казват, да правим собствени проучвания или да изследваме първоизточниците. Не позволявайте да бъдете „научавани“. Винаги проучвайте сами фактите. Изисквайте от говорителите на властта да предоставят източници, вместо да се държат сякаш трябва да приемаме всичко на сляпа вяра.

  Не се притеснявайте от подигравки

  Противодействието на дезинформацията е жизненоважно, но и личната чест е от значение. Да пазим егото си обаче не е важно. Да се опитваме да угодим на всички е както невъзможно, така и без значение. Подигравките се използват не само за дискредитирането на активистите, но за да се постави решителността им под съмнение. Ако не можете да бъдете смутени или сплашвани като деца, тогава няма да сте подвластни на страха и няма да бъдете победени от някакви си думи.

  Изисквайте от опонентите си да отговарят на основателните ви въпроси. Парирайте отвличането на вниманието и настоявайте за конкретност. Заставете ги да влязат в реална дискусия. Когато не могат и се върнат към аргументи ad hominem (личностни нападки), така излагат на показ неустойчивостта на позицията си, а вие сте спечелили.
  Приемете риска, преди да се конфронтирате с опонентите

  Все още съм изумен от тези дисиденти и защитници на свободата, които се правят на учудени, когато яростта на системата се насочи към тях. Не са ли осъзнавали риска, когато са влизали в сблъсъка? Наистина ли са вярвали, че и облаците ще са розови?

  При всеки конфликт срещу по-голям, безскрупулен и безнравствен опонент, винаги разчитай, че ще трябва да изтърпиш ада, за да постигнеш нещо. Приеми, че животът ти няма да е вече мирен и удобен. Знай, че може да не видиш завършени плодовете на усилията си. Осъзнай, че може да ти се наложи да вървиш през огън и да приемеш болката. В противен случай ще бъдеш жалък и смешно неадекватен войник в психологическата война.

  Личният риск няма значение. Само истината и бъдещето са важни. Да си ефективен, е да си в центъра на събитията. Ако въздействаш и си реална заплаха, тогава трябва да очакваш да имаш мишена на гърдите си.

  Осъзнай слабостите си

  Преструвайки се, че нямаш слабости, е най-добрият начин да помогнеш на противника си. Гордостта и прекалената самоувереност ще се обърнат срещу теб. Озлоблението ти може да бъде експлоатирано, за да ти бъде отвлечено вниманието. Ако лесно се ядосваш, гневът ти ще бъде използван като примамка за самоунищожително поведение. Изследвай себе си задълбочено и до основи, както и противника. Дори и да звучи като клише, най-големият ти враг е не най-голямата армия, а вътре в теб.

  Иронично, осъзнавайки ограниченията си, ние също се специализираме да виждаме слабостите в другите. Ако не сме заслепени от собствените си предубеждения, можем да видим предубежденията на опонентите ни.

  Не се кланяйте на разни авторитети

  Може би е някакъв стаден инстинкт, но много хора, изглежда, страдат от неутолимо желание за йерархия и водачество – дори това водачество да се основава на лъжливост. Най-голямата защита срещу покварата е да станеш господар на себе си, вместо да чакаш някой приказен безгрешен надзирател (или талантлив измамник), който да ти посочва пътя. Ако разчиташ на други да избират пътя ти, създаваш условия един ден правото ти да избираш да бъде премахнато напълно.

  Обикновено авторитетът идва от фалшиви преструвки, а не толкова от заслужено уважение и признание. Никой, независимо от титлата си, не е над истината; и със сигурност не е по-ценен от теб. Както титлата, така и униформата е символ на някакъв идеал, но хората под униформите може да не приемат този идеал. Не се лъжи по униформата. Гледай човека и се запитай дали е достоен за униформата.

  Ако други искат да определят дали да вървиш наляво или надясно, те трябва да издържат най-строгите въобразими, които можем да си представим. Тези хора трябва да докажат, че твоите най-добри интереси са и техни, както и да докажат мъдростта, необходима за ръководене на бъдещето с внимание.

  Обърнете силата на символите и митовете в своя полза

  Олигарсите използват театър и блясък, за да влияят на колективното несъзнателно, защото човешкото съзнание гравитира към ритуали, захранващи вкоренената ни нужда за митове и символизъм. Карл Юнг често споменавал вродените символични процеси на душата като „архетипове“, съществуващи в изкуството, сънищата, духовното у всяко общество, независимо от време, място, религия или култура. Ако познаваме универсалните символи и как те ни влияят емоционално, това ни позволява да предотвратим да бъдем контролирани или поставени под друго тяхно влияние.

  Не всички удивителни случаи в историята са спонтанни. Някои са нагласени като средство за влияние върху определена характеристика от националната колективна психика. Тези операции под чужд флаг често се въртят около символ от културно значение. Издигането или разрушаването на тази символична постройка, известна личност, социален механизъм или харесвана представа за бъдещето оставя трайни и дълбоко вкоренени впечатления на хиляди, ако не и милиони хора. Те биват емоционално въвлечени в събитието – безумно, страшно или яростно – без да имат и най-слабото понятие защо. Накрая, те могат да бъдат измамени да действат по разрушителни начини само за да облекчат вътрешната си дисхармония. Могат да бъдат вкарани във войни, робство, смърт – всичко заради обещанието да се предотврати осъществяването или изчезването на даден мит.

  Тайната е да изследваме вътрешния си живот с повече сила, отколкото изразходваме за илюзиите около нас. Ако открием кои митове ни въздействат, и така – собствената си индивидуалност, ние се имунизираме срещу робството на чужди интереси. Емоциите ни ще бъдат под наш контрол, предубежденията ни се разтопяват, а страховете ни стават без значение. Освен това няма да сме прекалено привързани към сетивното, към разни повърхностни очаквания или към колективното. Театърът на ума губи властта си; от този момент – ние избираме съдбите си.

  Не забравяй индивидуализма си

  Колективистите постоянно поощряват идеята за човеците като празни съдове; бели листа, формирани от обкръжението, или просто биологични машини с първични животински инстинкти, които „бъркаме за душа“. Работата на Карл Юнг върху вродените психологични архетипове е едно от доказателствата, че всъщност НЕ сме празни съдове. Всеки от нас се ражда с общи качества, като съзнание и самопознание, както и с отличаващи ни качества, правещи ни уникални. Раждаме се с двойствени представи за добро и зло, правилно и погрешно. Заради тази двойственост, имаме способността да избираме. Да отхвърлим съзнателността, или да я приемем.

  Колективистите насърчават пропагандата за белите листа, защото искат да вярваме, че нямаме вродени качества, и в крайна сметка – съзнание. Те искат да пренебрегнем интуицията си и да приемем морален релативизъм. Защото ако всеки човек е празен съд, тогава няма правилно или погрешно, и нищо не може да бъде квалифицирано като „престъпно“. Ако всеки човек бъде убеден, че е изцяло продукт на обкръжението си, тогава хората могат да бъдат убедени да отстъпят свободната си воля на тези, които изглежда имат най-много контрол над света. А ако хората вярват, че не притежават индивидуална определеност, тогава могат да приемат ролята на роботи, чакащи да бъдат програмирани от външния свят.

  Това е най-голямата мечта на колективистите: да бъдат „великите повелители и създатели“ на масите. Да ни захранват с това, което искат, да ни обличат по своя воля, да ни учат съобразно, и да ни казват какво и кога да мислим. Те искат да се видят като художниците на платното-човечество. Само тогава в техните умове обществото ще достигне „съвършенство“. Ако човечеството изгуби индивидуалността си и приеме идеологията на „белия лист“, тогава ще изгуби войната за съзнанието си, вероятно дори без да го осъзнае.

  Съзнанието е над материята

  Да се изправиш срещу враг с огнестрелно оръжие или с голи ръце – това е лесно за възприемане. Да противостоиш срещу лъжа или идея, целяща да разруши психическата способност за съпротива, е изключително сложно. Когато даден противник опитва да си служи с психологически похвати, е сигурен знак, че той не може да те подчини само с физическа сила. Фактът, че държавните власти и силовите структури зад тях толкова отчаяно разчитат на такива стратегии в продължение на толкова години показва, че не могат да си осигурят централизирана власт над нашата нация (и да премахнат Кантовия императив) просто чрез употребата на все повече военната мощ. Никое оръжие, без значение колко е голямо, няма да им помогне да постигнат целите си. Затова продължават играта, докато нашата решителност бъде пречупена и нашите способности за съпротива – отслабени.

  За да възтържествуваме, трябва да се имунизираме срещу тяхната игра. Трябва да ѝ обърнем гръб, отделяйки се от нея напълно. Трябва да оставим всеки ненужен страх, съмнение и омраза, и да правим това, което трябва да бъде направено. Трябва да отхвърлим приказките за поражение и нихилизъм. Трябва да направим голямата сериозна стъпка отвъд булото на съмнението, със знанието, че великите ни предци са водели своите битки въпреки т.нар. „сигурност на смъртта“.

  Ако не можем да бъдем господари на собствените си вътрешни светове, то ние сме обречени на провал във всяка друга битка. Без желязна воля, не можем да победим, и няма да намерим мир.

   

  Превод: Тихомир Кайрямов,
  Otizvora.com

• Кукла от сол

  Тони Николов, портал „Култура„

  

  Четири партии и слаба вероятност за жизнеспособно правителство. Особено след парламентарния паритет, скандала в деня за размисъл, безпрецедентната намеса на прокуратурата и исканията за евентуално касиране на изборите.

  Така изглежда българската политика в този момент, сведена до елементарна аритметика. А всички изчисляват ли, изчисляват, сякаш в политиката освен временен консенсус, няма друго – например общо благо, базиращо се върху някакви принципи.

  Сметки и сметчици за един мандат при парламентарно съотношение 120:120.

  ГЕРБ + Атака = 120 мандата (но пък Атака отказва коалиция с ГЕРБ).

  БСП + ДПС = 120 мандата. И тук сметките трудно излизат, пак сме ръба на политическия паритет.

  Така че стратегическите проекти не излизат, което не означава, че няма да има правителство.

  Но засега е по-ясно какво изброените партии не искат, отколкото какво точно искат (освен властта). С което поетиката на желанията странно се вклинява в прагматиката на реалностите.

  1. Волен Сидеров, новият парламентарен балансьор, не иска да се коалира с ГЕРБ, защото им бил ял попарата. Но не иска (а и смее ли?) открито да се коалира с ДПС. Единственото ясно е, че му се иска новият парламент да се съобразява с неговата пост-колониална политика (планът Сидеров).

  2. ДПС категорично не иска ГЕРБ и още по-категорично не иска (поне черно на бяло) да има нищо общо с Атака. Дори не иска класическа коалиция с БСП (заради минали рани), а по-скоро се стреми към някакъв „експертно-политически кабинет”, начело с Пламен Орешарски. Предпазливост, напълно обяснима, ако си представим как цялото бъдещо управление ще се крепи на митичния глас на някой анонимен Атлас (прословутият 1 депутат, който ще гарантира парламентарното мнозинство).

  3. Що се отнася до БСП, партията влязла в ролята на победилия победен, то е видно, че социалистите най-вече не искат ГЕРБ (по-точно Бойко Борисов). Нещо много по-важно за тях от цялата им управленска програма, подоходното облагане, индустриалните политики и т.н. (както впрочем се случи и през 2005 г.).

  4. И накрая, стигаме до победения победител ГЕРБ, тоест до Бойко Борисов. А какво иска Бойко Борисов, вече никой не знае. Дано самият той да е наясно със себе си. След натрапчивото му отсъствие от предизборната кампания и от нощта на изборите витаят съмнения дали Борисов на практика не е минал в опозиция, гледайки към следващи избори. Ясно е само едно: той не иска нови вълни на протести срещу себе си и най-вече не иска новоизбраният (не без негова помощ) главен прокурор да се занимава с него, след като вече се е захванал с Цветан Цветанов. Ето защо докато другите правят коалиционни сметки и бъдещи договорки, Бойко Борисов си остава скрит и невъзмутим. Досущ като Буда (истинският, не агентурният), което леко вкарва българската политическа ситуация в измеренията на коана, на будистка притча, която може да бъда интуитивно разплетена само чрез парадокс. Така се сещам за една будистка притча – за куклата от сол.

  Малката кукла от сол след дълго пътуване по суша стигнала до морето и там открила нещо невиждано, без да може да разбере що е то. Стъпила на твърда почва, тя, плътната кукла от сол, видяла, че има и друга почва – подвижна, невярна, шумна, странна и неведома. Тя запитала безбрежната шир: „коя си ти?”, а тя й отговорила: „Аз съм морето”. Тогава куклата попитала: „А какво е морето?”. Последвал отговор: „Това съм аз”. Тогава куклата рекла: „Не мога да разбера; а бих искала. Но как?” Морето отговорило: „Докосни ме”. Куклата предпазливо топнала краче и изпитала странното усещане, че нещо се случва с нея. Тя извадила крак от водата, но забелязала, че няма палци. Изплашила се и рекла: „Къде са палците ми, какво ми направи?” А морето й отговорило: „Ти даде нещо, за да разбереш”. Постепенно водата разтваряла частиците сол и куклата навлизала все по-дълбоко в морето. Като всеки миг имала усещането, че знае все повече, но не може да каже какво. Тя се впускала все по-дълбоко в морските дълбини и изчезнала с думите: „Това ли е морето?” Най-накрая, последната вълна окончателно я разтворила. Куклата познала морето, но не и водата.

  С риск да прозвучи необичайно, изглежда това е тайната на коалицията по български. Никой, в бъдещото 42-ро Народно събрание, който реши да се подложи на подобно упражнение, няма как да е сигурен какво ще последва.

  Сигурно ще познае за кратко властта, но не и политическо бъдеще. Дали невлезлите в парламента няма да спечелят повече от вкусилите от властта, но заличили се в парламентарното море? Представете си как в скрито-коалиционната колба кипи “ДПС-заедност” плюс ”българизъм”!

  В подобни ситуации никоя партия вече не знае къде точно е тя и къде започва другото. И няма как да го знае, преди да го изпита (и да се коалира). А вкуси ли от общото тяло на властта, първо губи нещо от себе си, а сетне и цялостната си идентичност. Справка: НДСВ след управлението с ДПС и БСП след тройната коалиция.

  Тук стигаме и до друг проблем, далеч по-сложен от жертвената алхимия на коалицията. Става дума за подмяната в българската политика. А тя е тотална.

  Как тези избори да нямат солено-горчив привкус, като се имат предвид фактите?

  И щом сме толкова увлечени от сметките, нека ги доведем докрай:

  Половината от българските граждани отказаха да гласуват, а 20 % от вота за малките партии се вля в бъдещото море на аморфната коалиционна политика. Бъдещият парламент се конституира само с 30 % от гласовете. Чрез коалиционните техники на малцинственото групиране на практика ще бъде подменен и вотът на гражданите, гласували за първата политическа сила (30 % за ГЕРБ). Да не говорим, че нито левите симпатизанти са гласували за нова коалиция с ДПС, нито пък избирателите на ДПС – за нов алианс с БСП. А пък националистическите избиратели на Атака, чийто вот в основата си е протестен, изобщо не са склонни на каквато и да е коалиционна политика.

  Ето защо излиза, че всеки политически проект в бъдещото 42-ро НС е обречен да бъде кукла от сол. Крехка като фактическата основа на днешната българска политика. Да не говорим за специфичния привкус в устата.

   

• Цацаров тук, Цацаров там

  Аплодираме главния прокурор, защото спазва закона. Даваме ли си сметка, че сам по себе си този факт е диагноза за тежък дефект на общественото устройство в България

  Еми Барух,  „Дойче веле„

  

  Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. И в това има нещо силно смущаващо. Колкото по-бурни са аплодисментите, толкова по-ярък става контрастът между онова, което сме очаквали до вчера, и онова, което наблюдаваме днес; толкова по-убийствено е признанието, че падението, до което сме се докарали, е достигнало невиждани низини; че всички ние сме по някакъв начин виновно оплетени върху тази територия, обсебена от подлост, престъпност, поквара и безпринципност. Защото държава все още няма.

  Държава няма и да има, докато държавници и институции, „интелектуалци“ и медиатори, съдии и журналисти продължават да танцуват около пилона на властовите видения, докато всички те функционират в зависимост от конфигурацията на силите, а не от гледна точка на правото, реда и закона.

  Нещо гнило

  Аплодираме Цацаров. Има защо! И в това е парадоксът – аплодираме го, защото спазва закона. Даваме ли си сметка, че сам по себе си този факт е диагноза за тежък дефект на общественото устройство в България, за злокачествен разпад на социалната тъкан?

  Аплодираме Цацаров. И в същото време изчисляваме – той от кой отбор е сега? С кого играе? С Плевнелиев? Ама нали до вчера играеше с Борисов и Цветанов? А служебният премиер Марин Райков от кои е – от „добрите“ или от „лошите“? Цацаров вчера беше „там“, а сега е „тук“. Утре къде ще бъде? Такива са стереотипите, в които мислим себе си. И това не е от вчера.

  От „вчера“ ГЕРБ не е на власт. И се случиха знаменателни обрати:

  – Вчера Висшият съдебен съвет стана смел: прие декларация, с която подкрепя работата и действията на прокуратурата в последния месец. А същите тези хора (докато ГЕРБ беше на власт) отказаха да се занимават със съдържанието на позорния разговор в дома на Борисов, уронващ авторитета на съдебната власт. Аргументът: за да не се превръщали в Народен съд.

  – Вчера Административният съд във Варна се осмели да върне в кметския кабинет Христо Бозов, отстранен (най-вероятно) заради удобството на тоталната власт на ГЕРБ в града.

  – Вчера прокуратурата подкрепи жалбата на Мирослава Тодорова срещу дисциплинарното й уволнение от Висшия съдебен съвет. Докато и за юридически неграмотния наблюдател беше ясно, че Мирослава Тодорова бе „уволнена показно“ от бившия вътрешен министър заради критиките й срещу неговата безогледна намеса в работата на правосъдието, юридически грамотни магистрати (докато ГЕРБ беше на власт) не успяха да разпознаят политическата поръчка в случая.

  Вчера Сотир Цацаров каза: „Ако някой си е мислил, че прокуратурата ще е само пасивен наблюдател, е сбъркал човека!“ Днес въпросът е кои механизми са били задействани, за да се случи тази еволюция. Защото само до онзи ден една от смущаващите характеристики на държавното обвинение беше именно пасивността. По-точно – селективността.

  Накъде вее „вятърът на промяната“?

  Помним:

  Сотир Цацаров застана на неясна дистанция от досието „Буда“;

  не се заинтересува от загадките около професионалната кариера на Младен Георгиев, който от служител на МВР, уволнен заради връзки с криминални структури, стана главен секретар на ДАНС;

  отказа да се занимава със злоупотребата с власт, извършена от бившия премиер Бойко Борисов (случая „Мишо Бирата“) и от зам. градския прокурор Роман Василев (случая Н. Цонев).

  Този неизчерпателен списък с бездействия обосновават въпроса: кога сме „сбъркали човека“? И защо?

  Възторгът, с който се посреща обстоятелството, че главният прокурор на България в момента си върши работата, е небивал. Аплодираме го. Има защо! И в това е парадоксът – аплодираме го, защото спазва закона.

   

• Върховният съд на САЩ подкрепи Monsantо и създаде прецедент

  Върховният съд на САЩ подкрепи Monsanto, като узакони възможността компанията да контролира използването на създадените от нея генетично модифицирани семена. Според съда бизнесът може да блокира усилията за заобикаляне на патенти на самовъзпроизвеждащи се технологии.

  Съдиите единодушно се произнесоха в полза на Monsanto в делото срещу Хю Бауман, фермер от Индиана, който вместо да си купи соеви семена от оторизиран дилър, е използвал такива от реколтата си.

  

  Според съда, по този начин Бауман е лишил компанията от законните приходи, създавайки пазарни копия на нейните продукти и е нарушил патентните права.

  Прецедентът вече може да бъде отнесен и към останалите компании в сектора, като производителите на живи ваксини, лабораториите, създаващи нови щамове бактерии, използвани при медицински изследвания и др. Съдът на практика дава възможност на бизнеса да налага ограничения върху употребата на всички генетични продукти след първото поколение.

  Това е огромна победа за Monsanto, чиито генно-модифицирани семена позволиха на компанията да се превърне в най-голямата в този отрасъл в глобален мащаб с приходи от 14.7 млрд. долара годишно. Освен това Monsanto е и основна цел на противниците на генетично модифицираните храни.

  Източник:   Darikfinance.bg

• <<
• 1
...
• 168
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
...
• 416
• >>