Всички авторски страници

Авторски

• Анонимен компромат: Скандалът с незаконните бюлетини в Костинброд „поръчан“ от Делян Пеевски

  Компроматът подкрепя Борисов и Цветанов

  По-малко от 11 часа преди началото на пресконференцията на прокуратурата, на която трябва да бъдат разгласени подробности от акцията в Костинброд, при която бяха открити 350 000 незаконни бюлетини в печатницата „Мултипринт“, на редакционния мейл на Mediapool бе получено анонимно писмо, според което въпросният скандал е „поръчан“ от медийния магнат и избран за депутат от ДПС Делян Пеевски.

  Текстът е издържан в стила на компроматите, станали обичайна практика в отминалата предизборна кампания, като за разлика от предишните, този подкрепя изцяло позицията на експремиера Бойко Борисов, който определи разкритията за бюлетините като „долна инсинуация“. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък прозря участие на прокуратурата в сценарий срещу ГЕРБ.

  Мейлът, от който е изпратено писмото, съвпада с името на един от зам.-главните прокурори – Борислав Сарафов. Според него подготовката на целия скандал с откритите бюлетини, отпечатани над бройката, разписана в договора между Министерския съвет и печатницата, собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев, е започнала още през март.

  „Към вас се обръщат група достойни прокурори, на които им писна да бъдат използвани. В прикачените файлове ще се запознаете с истината за Костинбродския случай. Правим това, защото сме притискани да мълчим, заплашвани дори с физическа саморазправа от бабаитите на един медиен бабаит. Заради истината и животът на децата ни, заради това, че все някога и все някъде тези редове ще останат“, започват обръщението си неизвестните автори.

  Към увода им са прикачени общо четири текстови файла, които представляват факсимилета от два сигнала за готвени манипулации на парламентарния вот, подписани от Мая Манолова от БСП, постановление за образуване на разследване за престъпление по служба, както и снети на 10 май обяснения от Йордан Бончев за това, че намерените бюлетини са технологичен брак.

  „Граждани твърдят, че се подготвя фалшифициране на преброяването на изборните резултати, като изразяват основателни съмнения, че е възможно в това да са замесени ръководни лица от фирма „Информационно обслужване“ АД. Съмненията им касаят изпълнителния директор на компанията г-н Ивайло Филипов и председателя на Съвета на директорите г-н Валери Борисов. В сигналите твърдят, че е възможно двамата да съдействат за изкривяване на резултат в полза на ПП ГЕРБ, използвайки високите си административни позиции“, пише в сигнала на Манолова, факсимиле от който фигурира в анонимния мейл.

  Прикачените документи не потвърждават по същество изложеното в писмото, а очевидно удостоверяват, че неговите автори имат достъп до данни, представляващи следствена тайна, които до момента не са изтичали в медиите.

  В неговото начало се описва, че „от години българската прокуратура се използва като боксова круша, удобен виновник, репресивна томахавка за разчистване на политически сметки“, като с възмущение е отбелязано, че „на тези избори обаче чашата преля, помията замириса много и вместо като арбитър, българската прокуратура зае ролята на съдник, изпълнител, лакей на политико-олигархичната прослойка“.

  Авторите изразяват и съжаление, че надеждите им „тези избори да бъдат спечелени от този, който е по-добър като политик, а не от този, който е съумял да вкара повече сигнали срещу опонентите си, да даде повече пари на приятелите си с червени тоги“ са останали напразни.

  В писмото дори е поместено значението на думата „компромат“ в тълковния речник и Уикипедия, като се добавя, че анонимните „достойни прокурори“ са убедени, че „компроматите са два типа: измислени (инсценирани) и действителни. Едните (вторите) са съзидателни, другите (първите) – клевета (разрушителни). Може би прокуратурата трябва да държи сметка за тази особеност. Или да дефинира всичко, което се случва като сигнали, минаващи през прокуратурата за доброто на страната, а не за интересите на олигархията“.

  „Политици, медии, експерти, които открито или прикрито се опитват да внушат идеята, че изтеклите в медията на Делян Пеевски „потресаваща“ операция на ДАНС и прокуратурата в Костинброд е истина…. Ама не е!!! Това беше и ще се докаже, че е предизборен компромат, кал, пъклен план и заговор. Това е започнато още в края на март, сами се сещате защо излезе в деня на предизборно мълчание. Не е заради волята за информираност и прозрачност“, продължава текстът.

  Авторите се възмущават и от поведението на своите колеги в прокуратурата, които „видимо от птичи поглед, без далекоглед и от близо, без микроскоп за всички нас“ са били „наети за поръчката на Делян Пеевски и Сергей Станишев“.

  „Мая Манолова също беше наемник, трепереше докато пускаше сигнала, защото отдолу както е видно стои нейният подпис. Но те я увериха, че ще я пазят, че ще се задействат, че ще се разшуми и ще има разследване. Но това означава главният прокурор Цацаров да разследва например себе си, изваден от масонския подземен свят, което няма как да се случи. Видяхме и ще продължим да гледаме как прокурори наричат чинно и послушно и сега с прозвището „шефе“ Делян Пеевски, а Мая Манолова трепери в кюстендилско как ще свърши всичко. Защото при тези работи скалъпените винаги има предател, нарушител на омертата“, се казва още в анонимния имейл.

  Според авторите му обвинителите в момента работят в „царството с трите зли вещици – прокуратура, медии, олигархия (може и много повече) Цацаров, Делян Пеевски и БСП, командвана от старите апаратчици на ДС“.

  „Е край, писна ни да се правим на омагьосани…. Искаме край на чудовищните „спектакли“, край на богатите месии, край на тарикатското използване на двусмислените белези и норми на демокрацията! Надяваме се да проследите всичко, което ви изпращаме, да видите, че нищо от това което излезе в пространството за Костинбродския случай не е вярно, нито времето, нито броя на бюлетините, нито целта! Единственото вярно е, че Мая Манолова подаде сигнала, Делян Пеевски го поръча, а Цацаров стана герой, но за кратко… Всички те заслужават позорния стълб. Да са живи и здрави, ще си платят сметките“, завършва анонимното писмо.

  Скандалът с окритите в „Мултипринт“ бюлетини, които според прокуратурата са незаконно отпечатани, избухна в деня за размисъл в събота, след като изпълнителният директор на свързваната с Пеевски ТВ7 Николай Бареков направи няколко последователни включвания от Костинброд, в които обяви, че по негова информация прокуратурата е пресякла опит за мащабна манипулация на предстоящия в неделя вот от страна на ГЕРБ. След няколко часа последва кратко съобщение на прокуратурата, според което в складове на фирмата на Бончев са намерени 350 000 бюлетини, „готови за експецидия“. Не се уточняваше обаче къде е трябвало да бъдат превозени изборните книжа, нито коя партия е планирала да се възползва от тях. Нямаше данни и за обвинени лица.

  Във вторник главният прокурор Сотир Цацаров коментира темата лаконично, намеквайки с риторичен въпрос, че преждевременното разгласяване на акцията в медиите е попречило на нейната реализация. Позиция в този дух изрази още в събота и Бойко Борисов, който разкритикува държавното обвинение и службите, че не са изчакали бюлетините да бъдат разпратени из страната, за да разкрият цялата схема и нейния организатор. Той допусна, че незаконно отпечатаните изборни книжа са били предназначени за БСП и ДПС.

  Източник:  Мediapool

• 9-годишният Цветан Стоянов стана световен шампион по шахмат

  

  Младият български шахматист Цветан Стоянов спечели златен медал в категорията ученици до 9 години на световното първенство по шахмат, което се проведе от 7 до 14 май в Порто Карас (Халкидики – Гърция).

  Цветан Стоянов стана световен шампион с фантастичния резултат 8,5 точки от 9 възможни, съобщи БТА.

  Негов личен треньор е майсторът на спорта Живко Жеков от Шахматен клуб – Бургас.

  Цветан Стоянов е роден в Казанлък, но се е преместил в Бургас, за да тренира при Живко Жеков в местния шахматен клуб. През миналата година Цветан Стоянов стана европейски шампион за ученици до 8-годишна възраст.

  Източник:   Dnes.bg

• Очевидци на Арменския геноцид: 101-годишният дядо Антраниг не забравя нищо от изселническия път

  История от поредицата „Очевидецът“ на ИА „Арменпрес“ – разкази на арменци, все още живи очевидци на Арменския геноцид. Тази препубликация съдържа историята на 101-годишния дядо Антраниг Матевосян, записана от Татевик Григорян и преведена и представена на български в сайта „Гантех Араратян“- Gantegh.agbubulgaria.org. 

  .

  

  В скромната къща, намираща в кв. Сар (Хълм) в Ереван, не се пропуска нито една новинарска емисия в очакване, че ще съобщят за още една страна, която е признала Арменския геноцид. Пред телевизора отново седи дядо Антраниг, който в спомените си пази историята на изселническия път от град Карс и семейството си. 101-годишният Антраниг Матевосян е един от най-възрастните очевидци на Арменския геноцид, живеещи в Ереван. „Бях на 6 години, когато през 1918 г. семейството ми пое по пътя на бягството и стигнахме до Батуми. Много неща не помня, но по- късно майка ми е разказала подробностите за историята на нашето семейство”, разказва дядо Антраниг.

  „Ние не знаехме къде отиваме, но знаехме, че ако не избягаме, турците просто щяха да ни убият. Много родители вече нямаха сили да носят малките си деца на ръце. Предпочитаха да ги хвърлят в реката, с надеждата, че дори те самите да умрат, децата им ще се спасят във водата”, помни той и добавя, че от тримата си братя, той единствен е оцелял с родителите си. Дядо Антраниг разказва, че по пътя на бягството си, арменците се представяли за кюрди и през целия път не са разговаряли, помежду си за да не разкрият турците самоличността им.

  Той много добре помни как баща му, за да не вземат майка му, закривал лицето й с косата и така оставала незабележима за турците. В Карс са били убити вуйчовците, бабата и дядото на дядо Антраниг. „Бежанците непрекъснато вървяха, без да почиват. Спирахме само няколко пъти в сянката на дърветата. По пътя загубихме много наши роднини. След около месец стигнахме Батуми, където имаше военни казарми. Там подслоняваха бежанците. От тук мнозина заминаха в Англия, но ние останахме в Батуми”, добавя Антраниг Матевосян.

  През 1928 г. семейството на Матевосян заминава за Русия и се установява в град Майкоп. „Когато пристигнахме в Русия, аз вече бях пълнолетен и след време се ожених за едно момиче на име Сирануш. Родиха ни се деца. След няколко години, през 1936 г., дойдохме в Армения”, разказва героят на тази история. Той не е успял да получи образование и през целия си живот е работил в сферата на пътното строителство.

  След толкова години, когато си спомня за Карс, дядо Антраниг разказва с огромно вълнение за родителите си – земеделците Ардем и Сирануш, за дома им, който останал в ръцете на турците и за животните, които кюрдите са взели пред очите им. „Разбира се, че искам да ни върнат нашите земи, но вече не да мога да отида и да живея там, на възраст съм, няма да мога”, отбелязва Антраниг и подчертава, че цял живот е мечтал поне още веднъж да види дома си в Карс. Но днес това е само една мечта, която няма да се сбъдне. „Човек живее с надежда. Надявам се, че един ден всичко ще бъде добре за нас”, казва той и добавя, че никога не се е доверявал и няма да се довери на турците.

  Антраниг Матевосян е пример, че годините му показват само биологичната му възраст – 101. Той продължава да ходи на пазар, да се разхожда из парка, да се занимава с домашните дела. Живее в дома, който е построил със собствените си ръце. Всички в квартала го познават и го уважават. Дядо Антраниг има седем деца. Общия брой на рода му с децата, внуците и правнуците е 70 души.

  Снимки:  Самвел Беркибекян

• Британският посланик в София: Поставете България в центъра на картата
  

  Снимка: Надежда Чипева, в. „Дневник“
  

  Посланикът на Великобритания в София Джонатан Алън е споделил в реч на събитие, организирано от Атлантическия клуб в България, „интересни, а не дипломатични“ размисли относно това къде се намира в момента България, в какво греши и къде е потенциалът й за развитие. Текстът на неговата реч, във вариант преди изказването, е бил разпространен 11 април на сайта на посолството.

  В. „Дневник“ публикува изказването на посланик Алън с акценти в него, поставени от редакцията на вестника.

  .

  „Разказват, че когато Господ разпределял земните територии, на които на народите по света да си устроят държавите, българите, с характерната си скромност, се наредили най-отзад на опашката. Докато да стигнат до Господ, Земята вече била разпределена. Затова Господ им отредил късче от рая.

  Подобно на мнозина, посетили България, бях запленен от страната и от народа й. В това отношение далеч не съм единственият. 15 000 от моите сънародници притежават къщи в България, а 300 000 посещават страната всяка година. Британските компании, които са се установили тук, са изненадани и очаровани от квалификацията, находчивостта и отдадеността на българския си персонал. Не напразно Бисмарк е окачествил българите като „прусаците на Балканите“.

  Едно от най-трайните и смайващи впечатления от българите са силните лични връзки между семействата и приятелите. Завиждам на тези дълбоки връзки и ми е драго, че едно пловдивско семейство осинови (почти буквално) мен, съпругата ми и дъщеричката ни. То ни дари с искрена обич, близост, вярност, гордост… (наред с това и с непрекъснат поток от кашони с луканки, печени чушки и туршии, с лютеница, с домашна ракия и вино). Надявам се, че семейството ми да се развива като истинско българско семейство!

  Но положителното мнение за България, което споделям със своите сънародници, май невинаги се споделя от самите българи.

  Не бях прекарал дълго в България – всъщност все още изучавах българския език, окръжен от своята българска фамилия от Пловдив, когато за първи път осъзнах съществуването на един ключов елемент от българската психика.

  „Всички обобщения са опасни“, предупреждава ни Александър Дюма, след което добавя замислено, „Включително това“. Затова, моля ви, разберете ме добре: не твърдя, че всички българи са еднакви. Но в интерес на необходимостта да бъда интересен, а не дипломатичен, позволете ми известни обобщения.

  Този ключов елемент от психиката на българина може да се характеризира като отрицателно отношение към положението в България и цинизъм спрямо начина, в който нещата стават в страната, съчетан с пламенен идеализъм към живота навсякъде другаде. Стига се до порочен кръг – ако хората са убедени не само, че България се намира някъде под средното равнище, но и че всичко друго навсякъде другаде е над средното равнище, пропастта се задълбочава.

  Нека илюстрирам мисълта си с нещо, случило се в собственото ми посолство. Колега от търговската секция се оплакваше от един търг, от който се интересуваха британски компании. „Пълен абсурд – пенеше се той – условията на търга са формулирани толкова негъвкаво, че изключват участието на всяка сериозна компания с международен опит. Всичко е нагласено така, че да спечели определена компания. Така стават нещата в България.“

  Следователно следващия път, в който се срещнах с министъра, аз невинно го попитах докъде е стигнал търгът. „Пълен абсурд – отвърна министърът – условията на търга са формулирани толкова негъвкаво, че не позволяват участието на никоя сериозна компания с международен опит. Ако ще се развиваме, необходим ни е по-широк опит. Анулирах търга и сега ще започнем отначало“.

  Проблемът е, че този песимизъм и този цинизъм са заразителни. Политици, средства за масово осведомяване, неправителствени организации, „тинк-танкове“, всички те преувеличават и пресилват. Това отношение се отразява и на чуждите дипломати и на съответните им правителства. То се превръща в характеристика за страната, която хората чуват и преразказват. Става дори екзистенциален въпрос: не е достатъчно да се окачестви дадено действие като некомпетентно, то непременно трябва да е и корумпирано. Всеки нов мол априорно се приема като перачница за пари, предположение, което се цитира като Закон Божи. Нещо по-лошо, такова предположение се използва и като извинение за бездействие. „Какъв е смисълът да се опитваш да предприемаш каквото и да било?“ – въздишат и българи, и чужденци. Хората абдикират от отговорностите си, свивайки рамене. Очакват някой друг да направи нещо по въпроса. Поради това предпочитат, образно казано, да паркират на тротоара, вместо да търсят място за паркиране, което не им пречи по-късно да се жалват, че тротоарните плочи са изпочупени.

  Поради това откривам, че си задавам следните два въпроса:

  – Колко лошо вървят всъщност нещата в страната и дали положението се подобрява, или влошава?
  – Може ли да се направи нещо, и ако да – какво?

  Което ме връща към заглавието на беседата ми. Искам да докажа, че на България трябва да се гледа оптимистично и да настоявам за действие на всички равнища – обществени и правителствени – за осигуряване на по-добро бъдеще.

  Колко са зле нещата тук и подобряват ли се, или се влошават?

  През тази зима, която по българските стандарти беше мека, станахме свидетели на сериозни и продължителни улични протести, които нямат подобни през последните години.

  Поводът беше високата цена на тока, но по-късно протестите започнаха да отразяват същинските причини: корупция, власт на монополите и в крайна сметка – разочарование от политическия елит. Хората се гневят на високите цени и ниските доходи, и в отчаянието си твърдят, че положението никога няма да се оправи.

  Съществува ли следователно надежда?

  Важно е положението да се анализира не само в абсолютни, но и в относителни стойности. От икономическа гледна точка тенденциите са низходящи в по-голямата част от Европа, прирастът е или нисък, или изобщо няма приръст. В много от държавите в периферията на Еврозоната икономиките са в шок, безработицата расте стремглаво, стандартът на живота запада (вярно, от по-високо равнище от този в България). В собствената ми страна нарастването на работната заплата изостана много от равнището на инфлацията и покупателната стойност намаля. Един от добрите ми приятели, командващ военен взвод, се принудил да уведоми войниците си, че може да се наложи да уволнят всеки трети от тях. Във Великобритания общественият сектор падна до най ниското равнище от 1999 г. насам и предвижданията са за нисък ръст през следващите няколко години. Вече беше съобщено, че в публичните бюджети ще се наложат нови съкращения и че несъмнено ще има съкращения на работни места.

  България се води най-бедната държава в Европейския съюз. Не такива бяха очакванията, макар че е по-добре да си най-бедната държава-членка в клуба на богатите, отколкото обратното. Но тенденцията е възходяща. През 2000 г. в България брутният национален доход на глава от населението възлизаше на 28% от средния за ЕС; през 2011 г. беше 46%.

  С развитието на икономическата криза стана ясно, че през годините на бума законите на икономиката не са се преформулирали, а чисто и просто са се спотайвали в някоя тъмна уличка, в очакване балонът да се спука. Европа, и по-специално Великобритания, постави макроикономическата стабилност в центъра на политиката, с която отговори на предизвикателството. Това стана новото мерило за постижения и оценка. През тази призма България се схваща като образцова държава. България може да е най-бедната държава-членка на ЕС, но е в първата тройка по отношение на дефицита, публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт и съотношенията в банковите капитализации. Както и много други от източните държави – членки на ЕС, България се развива със скорост, двойно по-голяма от скоростта в общата тенденция на ЕС.

  В другите, неикономически аспекти картината също е смесена.

  Българите говорят за широкоразпространена корупция в цялото общество и България си остава страна с висок корупционен риск. Не сме свидетели на дела с висок профил, заведени срещу отделни личности. Но схващането е, че степента на корупция в бизнеса е слязла на най-ниска точка от последните 12 години насам. Британските инвеститори почти неизменно ни осведомяват, че никой не иска от тях да плащат подкупи, макар да твърдят, че в миналото са имали такива случаи. Тъй като по-голямата част от икономическите отрасли са свързани чрез интернет с Националната агенция по приходите, крещящи случаи на неплащане на данъци се срещат все по-рядко.

  Чуждестранните компании и правителства следят с голяма тревога наложилите се практики в областта на поръчките (а има определени области, в които ни е ясно, че просто няма смисъл да се участва в търгове), но след спирането на европейските фондове през 2008 г. настъпилото подобрение е осезаемо. Процентът на грешка е под 2% (в сравнение с цифрата за целия ЕС, която е 4%). Положението с поръчките, включващи европейски фондове, е значително по-добро от положението при обикновените поръчки, нещо, което би трябвало да доведе до подобряване на общите процеси, с намаляване на ефекта от лошите практики.

  В съдебната система все още може да се очаква подобрение в работата на Висшия съдебен съвет, особено след последните тревожни съобщения, според които съдилищата забраняват независимите проверки на разпределението на делата. Миналата година се оказа, че една високопоставена съдийка, г-жа Марковска, е станала обект на сериозни обвинения във връзка с оценката на нейната лоялност и почтеност, които не са били проверени както трябва. Но в крайна сметка българските институции обединиха усилията си, за да предотвратят назначаването й за съдия в Конституционния съд. Следващата кандидатка също беше заставена да оттегли кандидатурата си, след публична информация за нейни дела. Ако се оповести ясно и високо, че онези, които още имат какво да крият, не трябва да припарват до високите етажи на съдебната система, това ще бъде положителна стъпка. Разбира се, още по-добре би било такива случаи да изчезнат напълно. И разследването да се води открито.

  Така че моето заключение е следното: бързо нарастващата цена на живота оказва пропорционално по-лошо влияние в България, отколкото в други държави, поради ниските доходи, особено за хората, които живеят с минимална заплата или пенсия. От друга страна обаче с голяма степен на положителност може да се направи извод, че има насърчителни доказателства за положително развитие. Възможно е в определен момент еврозоната да се върне към стадия на развитие – подобно на Великобритания, България е силно засегната, поради това, че главният й експортен пазар минава през цикъла на рецесията. Но относителното положение в България се подобрява и тенденциите водят в правилната посока.

  И когато растежът се възобнови, отправната точка на България – почти никакъв дълг и дефицит – ще бъде завиден трамплин. Попитайте Гърция. Попитайте Кипър.

  Същото важи и за неикономическото положение. Последователните доклади на Европейската комисия сочат постепенно подобрение. Разбира се, то трябва да бъде по-бързо, по-задълбочено и по-осезаемо.

  Но бих казал, че България е на прав път. Може все още да са останали някои пробойни, достатъчно големи, за да мине и камион през тях. Може тепърва да ни предстоят пътни ремонти, които да траят прекалено дълго. Може понякога да се загубим по пътя и да се върнем няколко километра назад. Но, за да приключа с тая мъчително сложна метафора: посоката на пътуването ни е правилна. Сега се поставя въпросът с каква скорост пътуваме.

  

  .

  Може ли да се направи нещо и ако да – какво?

  Бих искал да предложа на вниманието ви няколко наблюдения от първата си година на този пост, които ме водят до заключението, че е възможно съществуването на положителен дневен ред за промяна. Ще го сторя с известно притеснение, тъй като ми е ясно, че никой няма желание да слуша нравоученията на надути чужденци.

  Но споделям тези свои наблюдения като жител на България, който изключително много обича и страната, и хората й. Като човек, който всяка сутрин се събужда с убеждението, че и страната, и хората й са в състояние да направят нещо, всеки по свой собствен начин, за са се превърне светът в по-добро място. От собствената си страна съм донесъл огромен опит за недостатъци, от които сме си извлекли поуки. Както често казвам на българските си приятели, „навремето и ние сме правили много грешки – искаме да споделим с вас на какво са ни научили те, за да не трябва и вие да повтаряте тези грешки“.

  Надявам се, че ще приемете коментарите ми в същия положителен дух, в който съм ги формулирал.

  Забранете думите „малка държава“

  По население България е 16-ата най-голяма държава в Европейския съюз. Тя разполага със същия брой европейски гласоподаватели като Австрия и Швеция. България би била важна част от всякакъв съюз в Брюксел.

  Така че, ако сте част от управленческите структури, или сте представител на правителството тук, в България, безпрекословно трябва да ви се забрани да описвате държавата си като малка. Защото не е малка.

  Боя се, че заради тази си нагласа България губи. Австрия и Швеция не отиват на преговори в рамките на ЕС с очакването, че някой друг трябва да направи нещо за тях; те очакват да постигнат онова, което искат. Те създават съюзите си на ранен етап и са тактически гъвкави, за да могат да си осигурят максимален брой привърженици за договореностите, които са си набелязали. Изразът „ние сме малка държава“ позволява да се задълбочи схващането, че за България нещата само се случват и че в преговорите България не трябва да очаква да получи, каквото иска. Подобна нагласа не насърчава чувството за отговорност, необходимостта да се заеме позиция и да се работи така, че България да получи каквото иска. Преуспелите държави съгласуват стратегията си в столиците си и оставят тактиката на дипломатическите си представителства в Брюксел, а не очакват да им се дава разрешение за всяка точка от преговорите „от къщи“, от различните национални министерства. Докато такова разрешение пристигне, край с вас: преговорите са минали покрай вас, както речните води обтичат скалата.

  България е държава от Европейския съюз, която е средна по размер, и възможностите й за гласуване отговарят на този размер; сега е необходимо България да стане среден играч в Брюксел.

  .

  Поставете България в центъра на картата

  Като сме тръгнали да забраняваме, можем ли да се споразумеем да забраним на конференции и в официални документи да се показват географски карти, които поставят Швейцария в центъра, а България – чак долу вдясно? Това не ни помага изобщо. Нека вместо това да поставим България в центъра на нашата географска карта. Тогава ще осъзнаем геостратегическия потенциал на нашата страна, свързана чрез Балканите с Централна и Източна Европа; с великата европейска артерия – Дунав; нагоре през Румъния и Украйна, та чак до Русия; през Турция и по море до Централна Азия и Близкия изток; на юг и на запад – с Гърция, Италия и Западните Балкани.

  България може да се схваща или като периферна на всичко държава, или като държава – център на всичко: разликата е точно толкова психическо състояние, колкото и географска реалност.

  Преди икономическия срив, народите и държавите гледаха на обединението БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като на куриоз. Днес повечето от развитите държави в света са вкопчени в мъртва хватка, ухажват тези държави заради техните ключови оформящи се пазари и се борят да изнасят в тези пазари.

  

  

  .

  Най-големият пазар, който се оформя в съседство с Великобритания, е Турция. През 2011 г. нейният брутен вътрешен продукт възлизаше на 1.3 трилиона щатски долара, с растеж 8.5%. Тя е мост между Европа и Азия и строи магистрали и високоскоростни железопътни линии за Централна Азия и Близкия изток. Моят министър-председател и моят министър на външните работи са обхванати от възторг, дори от благоговение пред потенциала на Турция и високопоставени правителствени представители правят редовни посещение в тази страна и приемат ответни посещения. Имаме правителствена стратегия за развитие на взаимните търговски отношения, които се наблюдават от министър-председателя, и в които неотменна част са бизнесът и частният сектор.

  Естествено, българите знаят всичко за своята съседка и България разполага с огромно предимство в сравнение с останалата част от Европа. Вие сте неоспорваният път към пазара между Западна Европа и Турция. Повече от 10% от българските граждани растат с турски език като първи език.

  Българите и турците развиват силен стокообмен. Ясни са причините, поради които през последните няколко години ударението беше преместено от Гърция върху Турция. Но този процес изглежда по-скоро управляван от рецесията и осъществяван на неофициално равнище, а не е официална политика. Усилено търся в политическите речи, стратегическите документи и бизнес съвещанията свидетелства, че България възнамерява да използва своите предимства. Трудно ги откривам. От своите разговори с високопоставени политици разбирам, че Турция продължава да заема едно от последните места в списъка ви, нещо като допълнително съображение, че големият съсед не бива да се пренебрегва.

  Разбираемо е, че отношенията на България с Турция са неизменно обагрени от общата история на двете държави, особено от отоманската имперска окупация в миналото. Моят колега Исмаил Армаз, турският посланик, убедително обяснява как тази част от българската история е била използвана в периода на комунистическото управление, за да задълбочи още повече напрежението между НАТО и Варшавския договор. Не може да не се има пред вид и фактът, че много българи са твърде наясно какво е ставало през петстотинте години окупация.

  Затова понякога си задавам въпроса дали правителствата и политиците не предпочитат умерен подход към Турция, а не потенциално разгаряне на страстите сред електората. Защото, ако Великобритания имаше предимствата, с които разполага България, щеше да ги оповестява при всеки удобен случай. Щеше да говори за петте стратегически транспортни коридора. Щеше да споменава ключовите възможности на двата енергийни коридора. Щеше да напомня за идеалните логистични възможности пред всеки инвеститор от държава, която не е членка на ЕС. Щеше да се говори за входа към Турция и за какво ли още не.

  Образованието на ромските деца: икономическият, не етичният аспект

  Според изчисленията на Световната банка, 23% от новите постъпления на българската трудова борса са от хора от ромски произход. От тези 23% само един от петима е завършил гимназия. Това означава, че огромен и нарастващ дял от работната сила в България не е в състояние да бъде конкурентоспособен в глобализиращия се свят. Ромите обвиняват мнозинството; мнозинството обвинява ромите.

  Не искам да разглеждам етичния аспект на проблема; искам да се занимая с икономическия му аспект.

  България се стреми да се превърне в богата държава, с по-високи заплати и по-висок стандарт на живота. Това изключва стратегия, основана на използването на работна ръка, по-евтина от където и да било по света. За да има работната ръка висока цена, са необходими продукция с по-висока стойност и по-високо равнище на уменията. Откъде ще дойдат?

  За целта може да се направи избор между няколко вида политики. По-нататъшните образователни реформи несъмнено биха допринесли полза, но не и при положение, че толкова много ученици не завършват образованието си. Един начин да се запълни липсата на умения е вносът на работна ръка, евентуално от Африка или Азия. Другият начин е да се постигне национален компромис (или може би съгласувани местни инициативи), чрез който да се развие пълният потенциал на тази част от българското общество.

  

  Снимка: Анелия Николова, в. „Дневник“
  

  .

  Съдебната реформа е икономически императив

  България има много предимства в надпреварата за привличане на инвестиции: най-ниската данъчна ставка в ЕС (10%); добре образована работна сила; ниска себестойност на труда; усъвършенствуваща се национална инфраструктура, започнала от ниско стъпало.

  Един от най-големите недостатъци е неспособността да се действа в съзвучие със закона, бързо и последователно. Делата се протакат прекомерно и няма гаранция, че съдиите ще вземат логични и съгласувани решения, дори когато казусите са поне на пръв поглед ясни. Процедурните кодекси в България са прекомерно сложни и дори носят риска да възпрепятстват правосъдието.

  Естествено е да се постави съдебната реформа в контекста на върховенството на закона, и на политиката: да се реши поне част от някои езотерични и взаимносвързани паяжини от проблеми, които затрудняват работата на съдии, неправителствени организации, политици и по тази причина спъват напредъка. Обикновеният гражданин свива рамене, бизнесменът се тревожи за паричните потоци.

  Но има нещо много по-важно от това. Положението лишава България от инвестиции. Прави фирмите й по-малко ефективни. Намалява брутния вътрешен продукт и покупателната способност на всеки гражданин.

  Наложително е да се сключи сделка: подобрена физическа съдебна инфраструктура, по-ефикасно и справедливо разпределяне на работното натоварване, по-добро обучение и развитие за магистратите, в замяна на по-високите стандарти, които ще си постави Висшия съдебен съвет, поемайки отговорността да отстрани онези, които не са подходящи за длъжността си. Тази сделка би могла да бъде финансирана с европейски пари и с пропорционално увеличение на съдебните такси при по-скъпите съдебни дела.

  Административната реформа е като съдебната реформа – тя страда от пречки пред бизнеса и пречки пред замогването. И по двата проблема трябва да се работи с ентусиазъм и открито и гласно пред цялата делова общност.

  .

  Национализация на дневния ред на реформата

  Политиците, а и гражданското общество, имат тенденция да посочват исканията на странични лица за реформа като главната причина за осъществяването на тази реформа. „Налага се да приемем законите за отнемане на имуществото, придобито по незаконен път, защото така иска Брюксел“ –ето какво се чуваше непрекъснато по това време миналата година. Според мен това е неоснователна причина за приемане на подобни закони.

  По-сериозната причина, която би предала и послание на обществото, би била, че понеже такива закони са доказали ползата си в много държави (включително в моята) като най-резултатното средство за борба с организираната престъпност, те се подкрепят убедително от правоприлагащите органи и всяват страх у престъпниците. Поради това приемането им обслужва най-добрите интереси на България.

  Боя се, че цитирайки непрекъснато външни изисквания като причина за реформите, рискувате да предадете целия процес на реформата в България в ръцете на странични фактори. На свой ред това води до риска да се обезсилят българите, намалява нуждата хората да поемат сами отговорността.

  Вместо това, действеното обединение на различните пластове в българското общество (полиция, следователи, прокурори, съдии, жертви, неправителствени организации, академични среди) с цел да се формулират проблемите и нуждите на България, изработването и изпълнението на план за действие, поканата към уважавани структури и към държави, заедно с Европейската комисия, да извършат оценка и да помагат, би създало мощно чувство за притежание.

  Българите биха решавали проблемите за доброто на България не защото някой друг смята това за важно. Така би се стигнало по-бързо до успех и до изпълнение на изискванията за управление на потребителската стойност.

  .

  Овластяване на правителствения център

  Откак съм пристигнал в България, непрекъснато чувам за централизацията на вземането на решения в България. Но ми се струва, че властта е разпръсната. Много зависи от добрата воля и способностите на отделните общини и кметове да действат. Прекалено се осланяте на законодателството като основа за действие. Министерствата се бавят неимоверно, докато се споразумеят каква политика да възприемат или да не възприемат.

  Повярвайте ми, по-лесно е да се оповести какво е нужно да се направи, отколкото да се направи: по-лесно е да се видят стратегическите пропуски, отколкото да се запълнят тези пропуски. Дори в собствената ми страна, която има зад себе си години стабилност и добре развита администрация, все още съществуват прекалено много стратегии, които се оповестяват с голям шум и после събират прах в чекмеджетата. Оповестяването на стратегия или решение има стойност само, ако лостът, който натискате, вече е монтиран към цялата машина.

  В моята страна имаме Cabinet Office, структура към правителството, чиято задача е да постигне споразумение там, където такова не съществува и да наложи споразумения по жизненоважните интереси на министерствата там, където са нужни. Заседанията, на които се подкрепят общи подходи, премахват се пречки и се решават проблеми, протичат на различни равнища, от официални представители до заместник-министри, та чак до самото правителство. Ако някое от ведомствата не изпълни решеното, се правят все по-напрегнати заседания, докато най-сетни самият министър-председател се обажда на съответния министър. Следва или доста неприятен телефонен разговор, или среща, на която, вярвайте ми, не се сервира кафе с бисквити.

  Питам се дали и при вас няма да се намери място за такъв стратегически център, в който да се стига до консенсус и който систематично да следи за изпълнението на действията, по които има споразумение, на всяко правителствено равнище, включително на органите за местно самоуправление. Може би това място ще се намери в Министерския съвет?

  В очите на един външен наблюдател рискът да не се случи е по-голям, отколкото рискът от съсредоточаването на властта в центъра.

  Прозрачността изисква нещо повече от прозорец

  На български думата за прозрачност е тясно свързана с думата прозoрец. Но прозрачността не е само прозорец, през който наблюдаваме сцена, разигравана отвън пред публика.

  За да докаже същинското си значение, думата трябва да е остойностена чрез всичко, което прави държавата. Увереността, че действията са под контрол и че отговорността съществува, гарантира по-силно, по-здраво правителство, по-добра политика и по-добро осъществяване на тази политика.

  Означава също изработване на ясни стандарти за обществените услуги и открит отчет върху работата по изпълнение на стандартите, участие в тяхното изработване и изпълнение от страна на онези, които ги прилагат. Означава регулатори, които работят открито в интерес на гражданите и потребителите.

  Означава извънредно високи стандарти при декларирането на личния интерес от страна на онези, които са на власт, на използваното гостоприемство, на получените подаръци, и пълна честност по отношение на правителствените разходи.

  Означава плуралистични и независими средства за масово осведомяване, които вършат разследващата си работа от името на гражданите.

  Прозрачността означава също открито да се изправиш срещу проблемите в обществото и да използваш информацията за промяна в нагласите и поведенията. В САЩ една неправителствена организация всяка година отбелязва „Ден на освобождението от данъците“. На този ден средният гражданин номинално престава да плаща данъци и отнася у дома си 100% от припечеленото. Тази година денят ще се чества на 18 април.

  Питам се дали в България можем да въведем „Ден, свободен от корупция“? Всяка година на този ден бихме отбелязвали случаи, в които БВП се „облага с данък“ за корупция, все едно дали в големи размери (чрез например злоупотреби, фалшифицирани търгове или неограничено монополистично поведение) или на личностно равнище. Това ще даде възможност страната свободно да започне да припечелва, но вече за себе си.

  Прозрачността означава овластяване на български народ и доверие в него. Веднаж постигната, процесът е почти необратим. Пред правителство, което работи открито, се разкриват невероятни възможности.

  

  Снимка: Цветелина Белутова, в. „Дневник“
  

  .

  Насърчете личната отговорност: „Граждани, съединявайте се“!

  В настоящата година отбелязваме с голяма гордост седемдесетата годишнина от времето, в което българското политическо и гражданско общество, гражданите на България, спасиха своето еврейско население по време на Втората световна война – уникално историческо събитие.

  Започнах беседата си, споменавайки дълбоките лични отношения, които свързват хората в България. Многократно съм виждал примери на българи, които биха направили почти всичко за хората от своя тесен кръг: семейства и приятели.

  Силните общества и общности се облягат на готовността да се действа в интерес на по-широки кръгове, на хора, които не познаваме и не сме срещали.

  Ако не внимаваме, точно нашите тесни връзки, които поддържат личните ни отношения, биха могли да се откроят от онези извън нашия кръг, онези „на другите“.

  „Най-големият проблем у нас са хората, които паркират по тротоарите, като чупят плочниците и карат децата и старците да вървят по платното“, каза един от моите приятели пет минути, преди сам да паркира на тротоара. Когато го предизвиках, той сви рамене: „Ами, всички го правят“.

  Тъй като знаеше или смяташе, че всички други го правят, той се считаше освободен от лична отговорност; от вина. И вярно е, че ако беше паркирал на частния паркинг и беше платил два лева, щяха да го сметнат за глупак.

  Огромното мнозинство от хората са честни и справедливи. Отнемете им възможността да се извиняват с това, че „всеки го прави“, накарайте ги да осъзнаят кое е право и кое – криво и в по-голямата си част те ще се държат добре и ще работят за доброто на по-широка общност.

  Очевидно част от решението е да се налага изпълнението на правилата и да се въздава справедливост. Но огромната възможност я създават гражданите, които формират неформални организации и движения и решително продължават кампаниите си. Подобни малки групи са в състояние да променят положението, характеризирано от големи проблеми. Няколко хиляди души – гласоподаватели – се подписват под петиция, настояваща за действие; медиите се заинтересуват и идват с телевизионна инициатива и съвсем скоро местният кмет или община започват да обръщат внимание на инициативата. Подхранвайте този интерес, развийте го в истинска кампания, дръжте политиците и администрацията отговорни за изпълнение на обещанията си и резултатите ще си проличат и на национално равнище.

  Вижте резултатите от протестните движения във връзка с националните политики: всеки партиен ръководител, с когото съм разговарял напоследък, казва едно и също: „България вече няма да бъде същата“. Протестното движение оказа огромно влияние върху политиката – ще се задържи ли инерцията?

  „Туитвам – следователно съществувам“.

  Правителствата все по-силно се влияят от социалните медии – в Индия например съществува вдъхновяващо гражданско движение, чиято уеб страница е ipaidabribe.com (дадохподкуп.сom). Там хората разказват личните си истории и едновременно се разтоварват, изобличавайки човека, поискал подкуп, и черпят от другите смелост в бъдеще да се съпротивляват. Дали и тук не би могло да стане нещо подобно?

  

  Снимка: Надежда Чипева, в. „Дневник“
  

  .

  Нека да приключа бележките си с оптимизъм.

  Във всичко, което казах до тук, се очертават няколко теми.

  Вярвам, че България е на прав път, и че когато растежът се възобнови, България ще разполага със завидна платформа от нисък дълг и дефицит, но има неща, които могат да помогнат етапите към този момент да се изминат по-бързо.

  Вярвам, че когато се обединят, гражданите са силни; ако останат единни и решени и следват целта си, ще могат да променят положението към по-добро.

  Вярвам, че трудности като образованието на ромите и съдебната реформа могат да доведат до осезаемо развитие в икономиката и в бизнеса, ако се схващат и решават по различен начин.

  Вярвам, че прозрачността е повече от прозорец. Тя е ценност, която подплатява целия обществен живот. Засилената прозрачност може да даде като резултат по-силно правителство и по-добра политика. Тя може да проправи пътя на гражданите към действие и поемане на отговорност.

  Вярвам също, че е необходимо ние всички да се преборим с риска хората да не поемат лична и колективна отговорност. Дали убеждението, че нещата са много зле и нищо не може да ги промени, или убеждението, че България е малка страна, от която нищо не зависи; или убеждението, че реформата трябва да дойде отвън, а не отвътре; или който и да било от другите фактори, които споменах, необходимо ни е да се опълчим срещу схващането, че нищо не може да се направи.

  Така разсъждава песимистът.

  А оптимистът вярва, че нещата ще се оправят и че хората могат да изиграят своята роля в подобряването на положението. Оптимистът е решен да действа и убеждава и другите да действат. Трябва ясно да определим кои са проблемите, чието разрешаване е належащо и същевременно не трябва да загърбваме многобройните причини, които ни карат да се гордеем.

  Последното ми заключение е, че трябва да вярваме в онова, което е най-добро за България и в българския народ. Трябва да поставим България в центъра на своята карта.“

   

• АП обвини правосъдното министерство на САЩ, че подслушва журналисти

  Агенция „Асошиейтед прес“ (АП) обвини министерството на правосъдието на САЩ, че подслушва журналистите й. В изявление на Гари Пруит, изпълнителен директор на АП, се споменава „мащабно и безпрецедентно вмешателство“ в работата на агенцията.

  През април-май 2012 г. са били подслушвани телефоните на журналисти в Ню Йорк, Вашингтон, Хартфорд (Кънектикът), както и такива на репортери, отразяващи дейността на Конгреса. Подслушвани са били около 20 телефонни номера, използвани от общо около 100 журналисти. АП настоява в писмо до главния прокурор на САЩ Ерик Холдър за провеждането на разследване на случая.

  От прокуратурата на Колумбия потвърдиха, че са издадени призовки за телефонните разпечатки. От там признават, че това е в нарушение на свободата на медиите, но тя не може да се сравнява с обществения интерес.

  Белият дом не е свързан с получаването от властите на данни за телефонните обаждания на журналистите от агенция Асошиейтед прес (АП), каза говорителят на администрацията на САЩ Джей Карни.

  Източник:  в. „Сега“

• Индекс на нищетата в България

  Разработен от Стив Ханке

  .
  

  Точно в деня за размисъл от Института „Кейто” излязоха със статия за индекса на нищета в България през последните няколко правителства. Индексът се формира от сбора на инфлацията, лихвите по банковите заеми и нивото на безработица. От сбора се изважда процентното изменение на БВП. Повишаване на индекса означава влошаване.

  Индексът удря тавана при управлението на Жан Виденов – заради хиперинфлацията през първата половина на 1997 г. достига 2138 пункта. С въвеждането на валутния борд и края на хиперинфлацията, при управлението на Иван Костов индексът пада с почти 2000% за 4 години. При Симеон II индексът също намалява леко. Тенденцията на подобряване е прекъсната при Сергей Станишев, когато индексът на нищета нараства с 8%. Леко подобрение има при управлението на ГЕРБ (на фона на покачаващи се индекси на нищетата из Европа).

  Изводът е, че въвеждането на валутния борд е довело до най-значително намаляване, а управлението на социалистите – до ръст в нищетата.

  Източник:  Еkipbg.com

• Мъжът, влязъл у Костови, търсел помощ, изгубил жилище

  
  Виктор Градинаров не криеше лицето си в съда.

  Сърцето ми се късаше, докато ви четох обясненията. Ще ви пусна, разбирам, че сте в безизходица, но къде ще спите, обърна се съдия Върбан Върбанов към Виктор Градинаров.

  36-годишният мъж от Плевен бе доведен с белезници в зала 21 на Софийския районен съд, след като в събота нахлу в дома на лидера на ДСБ Иван Костов в кв. „Драгалевци“ и заплаши със сгъваемо ножче съпругата му Елена и внучето им.

  Градинаров прескочил двуметровия зид на бившия премиер не за да го ограби, а да обърне внимание на политиците върху съдбата си, стана ясно днес. Пристигнал в София преди повече от седмица в търсене на препитание. Спял по пейките, защото нямал работа и не можел да плаща за квартира.

  „Изгониха ме от жилището в Плевен, където живея от 15 години и го бях ремонтирал. През следващите 8 г. имам да изплащам и кредит. Търся работа, но никъде не намирам. Но не съм само аз страдалецът, много са като мен„, каза Градинаров. „Идеята ми беше, като ударя дома на някой политик, да си дадат сметка, че не са недосегаеми„, добави той.

  До неотдавна мъжът живеел във ведомствено жилище на „Железопътна инфраструктура“ в Плевен, дадено на родителите му. След смъртта им обаче бил принуден да напусне, защото не е служител на дружеството. Загубил си и работата, а бил с полувисше техническо образование.

  Градинаров призна пред съда, че е влязъл в дома на Иван Костов, защото търсел публичност. Пред полицаите обяснил, че решил да нахлуе при политик. Не посмял да отиде в къщата на Бойко Борисов, защото „там щели да го разпердушинят“.

  Не знаел къде живее лидерът на БСП Сергей Станишев, а председателят на „Атака“ Волен Сидеров не му се видял чак толкова значим и затова се спрял на Костов. Влязъл в двора и дори спал в беседката. Когато зърнал собствениците, насочил нож към тях.

  Щом видял внучето на Костови обаче, свалил маската от лицето си и ръкавиците, оставил ножа до себе си и разказал живота си. После седнал на тревата и поискал да повикат полицията.

  Съдия Върбанов пусна Градинаров от ареста, без да му наложи мярка за неотклонение, с мотива, че той доброволно се е отказал от извършване на престъпление. „Не биваше въобще да внасяте искане за постоянен арест“, каза той на прокурора и препоръча по делото да бъде разпитан и зетят на Иван Костов, който също бил в къщата.

  Съдията живо се интересуваше къде ще живее обвиняемият. Пред полицаи той казал, че е спал много добре в ареста. Така и не се разбра кой ще го приюти.
  По-рано вчера стана известно, че НСО е отказала охрана на Костов. Той изразил опасения за живота и здравето на семейството си в писмо до службата от 6 март т.г.

  „Незабавно уведомихме оперативните служби, които имат разследващи функции. След проверка оттам ни уведомиха, че няма данни за реална заплаха“, казаха от НСО.

  Източник:  в. „24 часа“

• Цветозар Томов: Тези избори няма да решат политическата криза

  

  Г-н Борисов е човек с твърде високо самочувствие, който не обича да не бъде харесван. А това, което му предстои през остатъка от живота му, е да бъде харесван все по-малко. ГЕРБ е партията, която ще получи мандат за съставянето на правителство. За всички е очевидно, че тя не може да го направи, ако следва досегашната си политика. Нека допуснем, че може би в тази партия тече някакъв процес на плурализация на възгледите. ГЕРБ имаше пълен монопол върху политическата власт в България, но изборите показват, че вече няма да го има. Ако те желаят по друг начин да управляват, трябва да се разделят с властта изцяло. Дали на такъв компромис са способни лидерите на ГЕРБ, предстои да видим. Освен това предстои да видим резултатите от разследванията на прокуратурата.

  Снощният протест беше не на място и не навреме още преди да са известни официалните резултати от вота. Той нямаше нищо общо с по-ранните протести, на които бяхме свидетели през февруари и март, които в истинска степен изразяваха недоволството на хората от управлението на ГЕРБ. При всички положения, ако този парламент не се окаже в състояние да излъчи правителство, което да покаже, че може да овладее политическата криза в страната, протести ще има.

  Не мисля, че за нещо ни е виновна съществуващата политическа система. Тя е сходна с тази в съвременните европейски демокрации, където подобна система работи добре. Това, което имаме в България, е изчерпване на политическите партии, които претендират за властта, и в същото време разполагат с огромни властови и институционални възможности. Това трябва да бъде изтърпяно от българския народ за определено време. Предстои промяна, през която някои политически партии ще изчезнат от сцената, за да отстъпят място на други. Тъй като тези избори по никакъв начин не позволиха нещо подобно да се случи, те няма да доведат и до разрешаване на политическата криза в страната.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––-
  Бел.ред:  Коментарът на социолога Цветозар Томов е публикуван в рубриката „Без филтър“ на БГНЕС. Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Оставки сред десните партии, непрескочили 4-процентовата бариера

  Лидерите на ДСБ, СДС, „България на гражданите“ и „Гергьовден“ обявиха, че ще подадат оставки

  .

  Ръководството на ДСБ ще подаде оставка на национално събрание на партията на 23 юни. Тогава ще се избира и нов лидер. Това съобщи на пресконференция председателят на ДСБ – Иван Костов.

  Самият Костов няма да се кандидатира отново за лидер на партията, но ще остане и ще работи за дясната идея. „Съжаляваме за резултатите (от изборите). Те са силно разочароващи. Насрочваме национално събрание на партията на 23 юни, на което нашето ръководство подава оставка и ще бъде избрано ново“, посочи Костов.

  При обработени близо 96,1% от изборните протоколи коалицията на Демократи за силна България и Български демократически форум (ДСБ, БДФ) получава 2,94% от гласовете на предсрочните парламентарни избори, проведени на 12 май. Въпреки това според лидера на ДСБ няма основание партията да възразява срещу изборите.

  Костов предупреди, че „резултатът от вота не обещава излизане на България от кризата.

  Тези, които се правиха на способни да я изведат, за нас очевидно нямат този потенциал. Не е наша работа да коментираме това в днешния ден“, каза той.

  Костов не пожела да коментира дали ще бъде сформирано програмно правителство. „Цялата отговорност е концентрирана в четири партии. Народът им даде доверие. Те са длъжни да го изведат от кризата. Няма да обсъждаме нашите грешки, а нека да поискаме от четирите парламентарно представени партии да изведат България от кризата“, добави той.

  „Призоваваме всичките наши симпатизанти да останат сплотени зад нашите ценности и принципи. Всички ние, вашите неуспели кандидати, ще го направим. Няма да се разделим, ще бъдем заедно“, каза още Костов.

  *

  Националният съвет на Движение „България на гражданите“ подава оставка, съобщи Меглена Кунева

  Това става ден след предсрочните парламентарни избори. Партията не успя да прескочи 4-процентовата изборна бариера.

  Изборите бяха проведени в трудна среда, нездравословна среда, заяви Кунева и благодари на избирателите, гласували им доверие вчера. Тя посочи финансирането като пример за нечестността на изборите. Достъпът до финансиране е изключително сериозен въпрос, заяви Кунева и припомни, че „България на гражданите“ не получава субсидия.

  Моята оценка е, че днес ние всички загубихме – каза Меглена Кунева. -Изгубихме възможността България да формира правителство с ясна управленска програма и политическа отговорност. За съжаление, тази конфигурация днес възпроизвежда статуквото, посочи председателят на „Движение България за гражданите“.

  *

  И Емил Кабаиванов подава оставка като председател на СДС

  Утре ще имаме заседание на Националния изпълнителен съвет, на което аз ще подам оставка, заяви лидерът на СДС

  Пред Агенция „Фокус“ Кабаиванов е заявил: „Утре ще имаме заседание на Националния изпълнителен съвет, на което аз ще подам оставка. Това е нормално и ще помоля същото да направят и колегите. Следващата седмица ще имаме Национален съвет, на който ще вземем решения, свързани с бъдещето на СДС.“

  От Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщиха на база на близо 96,1% от обработени протоколи в цялата страна, че СДС печели 1,39% от гласовете.

  По думите на Кабаиванов са възможни няколко варианта за бъдещето на СДС.

  „Единият е – продължаваме самостоятелно развитие, следващият вариант е да водим разговори с други десни и центристки формации, за да създадем нов десен политически субект, и третата възможност е да разширим коалицията, с която в момента се явихме“, каза Емил Кабаиванов.

  „Кой от трите ще предпочетем, е въпрос на мнозинството. При нас решенията се вземат демократично. Ще мога да кажа кой път избираме след Националния съвет във вторник“, посочи Кабаиванов. На въпрос ще – приеме ли, ако на Националния съвет отново бъде предложат за председател, Кабаиванов отговори:

  „Тук не става въпрос за мен вече, по-важна е съдбата на СДС. Защото ако в неделя ние получихме едва 70 хил. гласа, реално симпатизантите на СДС са няколко пъти повече. Но те предпочетоха да гласуват за ГЕРБ, защото от ГЕРБ им внушаваха 2-3 месеца, че СДС няма да спечели и няма смисъл да гласуват за нас.“

  По думите му е правилно, че ръководството на ДСБ и лидера на партията Иван Костов са подали оставка. „Ако искаме да правим нова обединена десница, това минава през оставките не само на председателите и ръководствата на СДС и ДСБ, но и на другите формации, които ще поканим да разговаряме, за да може наистина да се направи нещо ново, а не някой да се надява, че ще „прибере“ членовете или електората на другия“, каза още д-р Емил Кабаиванов.
  

  *

  Любен Дилов-син подава оставка като председател на Движение „Гергьовден“. Дилов предлага преучредяване на СДС

  Намирам за съвсем нормално да подам оставка като председател на Движение „Гергьовден“, посочва Любен Дилов-син в адресирано от него съобщение до медиите. По думите му той прави това, за да отвори път в собствената си организация за участие в един бъдещ обединителен проект.

  „Вярвам, че Свети Георги бди над нас и че винаги ни е насърчавал да се изправим смело срещу най-страшния змей – този, който ни гледа сутрин в огледалото. Победим ли него, нищо не може да ни се опре“, пише Дилов-син.

  Той заявява още, че вчерашният 12 май е сложил край на агонията на българската десница. „Мисля, че чувството на облекчение доминира над разочарованието и тъгата. Бавното умиране на нашата демократична и реформистка общност беше по-обидна от изборните резултати“, посочва още Любен Дилов-син.

  Според него това, което може да се направи днес, е преучредяване на СДС като продължител и наследник на СДС от 1990 г.

  Това преучредяване трябва да стане с участието на възможно най-много хора, които определят себе си като десни и демократични, с участието на всички формации, които произлязоха или бяха сателитни на СДС през годините, но най-важното – с участието на цялото ново поколение българи, което влезе в съзнателна възраст след 2000 г. , заявява Дилов-син и предлага това да стане с пряко гласуване на специална платформа в интернет за делегати на ново преучредително събрание на демократичната общност.

   

  Източник:  Vesti.bg

  (Със съкращения.)

• Дж. Асандж: “България е осъдена на революция”

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде

  .

  

  Сhergar,  Neverojatno.wordpress.com

  .

  Ексклузивно интервю с Джулиан Асандж бе разпространено в българското медийно пространство, в което той пророкува, че в България ще се развият процеси, подобни на отминалата неотдавна арабска пролет.

  – Г-н Асандж, наблюдавате ли това, което се случва в България през последните месеци?

  – Да, разбира се. България е приковала вниманието ми и не само моето. Процесите в България се следят от множество анализатори по целия свят. Много е вероятно да се окаже, че точно от България ще тръгнат процеси, подобни на арабската пролет неотдавна – процеси, които ще се разпространят и в останалата част от Европа.

  – Вие и преди сте прогнозирали, че очаквате следващите революции от типа на арабските да се случат именно в страните от бившия социалистически блок. Но защо залагате, че ще тръгнат именно от България, а не от Гърция например – и то след провеждането на парламентарни избори, резултатите от които се очаква да стабилизират страната?

  – Изборите в България няма да променят нищо съществено относно реалността и оскъдицата, в която живее преобладаващата част от българското общество. Те просто ще дадат легитимация на борещите се за власт да ограбят каквото могат в оставащото малко време на относителна стабилност в страната. А че процесите, за които говоря, ще тръгнат именно от България нямам ни най-малко съмнение. Останалите държави, в които народното недоволство изглежда далеч по-масово, не са заплаха за системата, защото там хората се борят да не загубят това, което имат, докато българите имат толкова малко, че не могат да си позволят да загубят нищо.

  Независимо кой ще спечели изборите, той няма да може, дори и да иска, да предотврати назряващите процеси, защото системата не го позволява. От момента на присъединяването си към Европейския съюз, независимостта във взимането на решения от българските политици е силно ограничена. Те трябваше да изпълняват стриктно различни критерии, социални и икономически политики, без да могат да се съобразяват с особеностите на местните условия. Това в комбинация с невижданата алчност на българските управници, с изключителната им отвореност към нечисти и лобистки сделки, доведе населението на България до крайна бедност. Прословутото търпение на българите ще изиграе лоша шега на политиците им и на цяла Европа, понеже това търпение преминава рязко в гняв, и колкото по-продължително е било то, толкова по-силен ще бъде гневът. А търпението в България продължи наистина дълго.

  Българските политици нямат никакъв шанс да обърнат процесите в България, защото те не зависят от тях. Финасовата и икономическа криза, чийто край все още не се вижда и който край аз смятам, че може да стане факт едва с коренна промяна на западния модел на управление на обществото и икономиката, тази криза предполага увеличение на цените и намаляване на заетостта, а това българското население едва ли може да издържи. Вие сте част от пъзела на едно течение за световни промени, и то важна част, показателна. Защото въпреки че спазвахте всичко, което се изискваше от вас във финансово отношение, положението ви не се подобри, а напротив – изпадате в състояние на колапс. Случващото се във вашата държава показа много ясно една основна грешка на системата – не можеш да наложиш на хората еднакви правила за развитие и просперитет, ако не тръгват от една и съща позиция на развитие – както мисловна, така и икономическа. Желанието системата с нейните закони и правила да бъде наложена на всяка цена от нейните строители и философи, ако няма равенство от най-груб тип измежду всички подчинени й общества и народи, е обречено на провал.

  – Какво имате предвид, като казвате „равенство от най-груб тип“?

  – Ами точно това – ако искате всички да се подчиняват безропотно на вашите правила, то те трябва да мислят еднакво, да бъдат еднакви и в материално, и в духовно отношение. Да имат еднакви цели, вярвания и обичаи, еднакви условия на живот, да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Докато управниците по света са близко до това равенство, то техните подчинени не са. Грешка бе да се смята, че е достатъчно политиците, бизнесът и така нареченото вип общество да изповядват общи принципи и да следват общи цели, за да може политиката в световен мащаб да се движи в една посока и развитието на света да се осъществява съгласно вижданията на елита. Цялата система е изградена върху низ от абсурди, в които трябва да вярват всички, но които реално облагодетелстват малцина.

  – Бихте ли били по-конкретен? Кажете някой абсурд, характерен за България?

  Не може да се каже, че има абсурдни принципи и политики, характерни само за една държава – на различни места те имат различни проявления и предизвикват различни изкривявания в обществото – изкривявания, които не издържат на тежестта на реалността и в резултат общественият договор се нарушава, а обществото преминава в революционен колапс. Но ето нещо, което ми направи впечатление в България и което българите чувстват на гърба си, но не проумяват в мисълта си, въпреки че то е една от причините за предстоящите сътресения. Всички вие чухте за световния скандал с излизането наяве на значителни сметки на световния елит, скътани в офшорни зони. В този скандал изплуваха имената на сериозни политици и личности от световен ранг. Разбира се, между тях има и българи, но техните имена се потулват от българските медии или се използват като компромати за постигането на политически цели. Минималната спомената сума на изнесените пари от българският елит в офшорни зони е 6 милиарда евро.

  Кажете ми – получи ли гласност и развитие тази тема в българското общество – не. Защото това не е в интерес на елита, и тука идва абсурдността на ситуацията. Защото същият този елит внушава на обществото, че живее в държавата с най-ниските данъци, и че правят и са направили всичко възможно за привличане на външни инвестиции и увеличаване на растежа, докато в същото време изнасят собствените си авоари, за да спестят пари от същите тези данъци – това не е ли абсурд, наглост и безочие? Ето как ви манипулират и лъжат, ето как ви ограбват, докато ви втълпяват да търпите безропотно законите, които ви налагат. Но това, както казах, не се наблюдава само у вас, но при вас последствията от това разминаване между думи и действия е с най-пагубни последствия.

  Или друг абсурд – плод на изтъкания от абсурди модел на системата, в която живеем. Как е възможно да ви агитират постоянно през медиите, чрез различните форми на реклама, да потребявате едно или друго нещо и в същото време да ви втълпяват, че за да сте конкурентоспособни, трябва да получавате ниски заплати? Няма роби – активни потребители – робът винаги произвежда за господаря си и съществува благодарение на неговата милост. Нивото на заплащането във вашата държава за огромна част от обществото е сведено дори под доходите, необходими за физическото оцеляване, а какво остава за активно потребление…

  Това е цинизъм във висша степен. Системата е изградена така, че работникът винаги получава по-малко от цената на това, което произвежда, и в резултат никога не може да купи с парите, които получава, стоките, които е произвел; къде тогава отива активният потребител, каква е логиката на процеса?! В резултат на това огромна част от работещите в световен мащаб живеят в мизерни условия, докато трупащите печалба елити харчат огромни пари за прищевки и недоволстват, когато печалбите им намаляват, но никога не признават публично, че причината за това е в самата система. Могат ли да ни отговорят строителите на този неолиберален модел от кого очакват да печелят, ако едно от условията на конкуренцията е евтината работна ръка?

  Целият този абсурден модел води до заграбване богатствата на света от една малка група хора. Безумната им философия стимулира нерационалното използване на световните ресурси с цел трупане на баснословна печалба за възможно най-кратко време, но печалбата сама по себе си не става за ядене и не е предпоставка за оцеляването на човечеството, на човека като разумен вид.

  Можем да кажем, че техните действия са силно егоистични и в тях се водят само и единствено от желанието си да изживеят живота си в безметежност и охолство, без оглед на последствията от средствата, с които постигат това. В собствените си безумия те стигат дотам, че използват постиженията на науката и техниката не за облекчаване положението на хората, а като предпоставка за необходимост от намаляване на населението в световен мащаб, защото ако това население продължи да се умножава, те ще бъдат принудени да делят с него част от своите печалби. Нещо, което не желаят да допуснат. Съвременните технологии освобождават от необходимостта за ръчен труд огромна част от населението и ограничават силно нуждата от специалисти, и тези хора стават излишни.

  – Да се върнем към България – какво точно очаквате да се случи? И защо тя е важен пъзел в движението към промяна на системата, за което споменахте?

  Очаквам в най-близко бъдеще ескалация на напрежението сред населението – масови протести, прерастващи в революционни прояви, сгромолясване на държавата такава каквато е в момента, унищожаване на елита и изпадането в колапс на обществото – без да е ясно какво ще се развие от това. Дали ще се стигне до тотално унищожение или изпадане под чужда власт на населението. Важността на случващото се в България се състои в това, че резултатът от този взрив ще даде ясна представа на останалия свят за това, което го очаква, и може да послужи като катализатор за доброволни промени на системата в световен мащаб.

  – Нима искате да кажете, че съдбата на българите е тяхната злочеста участ да послужи за събуждането на останалото човечество, което все още не е стигнало до тяхното състояние? Няма ли някакъв изход, гарантиращ оцеляването на българите като народ и държава?

  – За съжаление сред българите не се виждат ясни идеи, към осъществяването на които обществото да се стреми след сгромолясването на настоящата система. Но дори и да ги имаше, за една отделна страна – част от този глобализиран свят – ще бъде много трудно да ги реализира, без да изпадне в изолация. Единственият изход е ако промяната започне повсеместно в целия свят, но това е особено страшно за световния елит, и ние ставаме свидетели на неистовия му стремеж да тикне народите в нова световна война, която да пусне кръв на системата и така да я стабилизира за известно време, до другата подобна криза. Единствената надежда на България е, ако успеете да задържите процесите, които напират, до изкристализирането на ясна алтернатива, борбата за осъществяването на която да се подеме ако не в световен мащаб, то поне в преобладаваща част от страните в Европа. Така че България е осъдена на революция.

   

• САЩ прати самолетоносача „Нимиц“ на учения с Южна Корея

  В Пхенян смениха министъра на народните въоръжени сили – за трети път за година
  

  Южна Корея и Съединените щати започнаха нови съвместни военни учения, предаде ИТАР-ТАСС. Този път става въпрос за двудневни маневрите в Японско море, в които се включва американска военноморска група, начело с атомния самолетоносач „Нимиц“.

  „Нимиц“ е един от най-големите бойни кораби в света, дълъг почти 333 м. Той има над 100 хил. тона водоизместимост и може да приеме на борда си около 90 самолета и хеликоптера.

  Военноморските сили на Съединените щати и Южна Корея ще отработват взаимодействието си при прехващане на ракети и борба с подводници. Това са поредните съвместни военни учения на двете страни през последните седмици.

  Северна Корея смята, че тези маневри на насочени срещу нея, като отработват бъдещо нападение, мишена на което ще е именно тя.

  В събота изолираната комунистическа държава определи появата на ударната група на самолетоносача „Нимиц“ край бреговете на Корейския полуостров като открита заплаха и сериозна провокация.

  Междувременно в Пхенян смениха министъра на народните въоръжени сили, предаде Ройтерс, като се позова на държавната информационна агенция КЦТА.

  Генерал Джан Джон-нам е третият титуляр на поста, откакто новият държавен ръководител Ким Чен-ун пое официално властта преди малко повече от година. Сравнително неизвестна фигура, Джан е бил досега командир на Първи корпус на Корейската народна армия.

  Той заменя на поста твърдолинейния генерал Ким Кьок-сик, известен с това, че е ръководил обстрела на южнокорейски остров през 2010 г., при който бяха убити четирима души. Самият Ким бе назначен за министър на народните въоръжени сили едва през ноември – ход, който бе възприет тогава от наблюдателите като част от опитите за затягане на хватката на младия държавен лидер върху армията.

  Джан е на неизвестна възраст. Той обаче е от поколението на по-младите военни, които заменят командирите, израсли при основателя на КНДР Ким Ир-сен.

  Честите рокади в командването на севернокорейските въоръжени сили породиха спекулации, че е възможно 30-годишният Ким Чен-ун да се опитва да затвърди властта на управляващата Корейска трудова партия (КТП) над генералите. Смята се, че в Северна Корея министърът на народните въоръжени сили е подчинен на началника на генералния щаб и на директора на политическия отдел на генералния щаб.

  Източник:  Vesti.bg

• Изборите свършиха, кризата продължава

  Само четири партии влизат в следващия парламент при ниска избирателна активност. ГЕРБ е първа сила, но не може да управлява

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  Само четири партии влизат в 42-рото народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“, и никоя от тях няма мнозинство за съставяне на кабинет. Това сочат прогнозните резултати на социолозите след вчерашните предсрочни парламентарни избори, в които участваха 38 партии и 7 коалиции. Партиите на протеста не направиха значителен пробив, а „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева до последно ще се надява да прескочи бариерата от 4%. Вотът бе предшестван от шумни скандали и белязан от изненадващо ниска избирателна активност. Следващият парламент ще е със силно подронена легитимност, тъй като половината гласоподаватели не упражниха правото си на глас, а 20% от гласувалите останаха без политическо представителство.

  Нито оставката на кабинета, нито последвалите скандали успяха да сринат ГЕРБ и партията запази до последно преднината си пред БСП, която варира между 1 и 4%. Доверие на довчерашните управляващи гласуваха 30-31% от упражнилите правото си на глас. Левицата остана втора с резултат 26-27%. На трето място е ДПС с 10-11%, а на четвърто – „Атака“ със 7-8%. Разпределението на мандатите показва, че никоя от четирите партии няма мнозинство и не може да състави самостоятелно правителство. Социолозите изчислиха, че ГЕРБ получава 97 мандата, БСП – 85, ДПС – 34 и „Атака“ – 24.

  Според анализаторите вариантите оттук нататък са два – програмно правителство, подкрепено от всички партии в парламента, или коалиция между БСП, ДПС и „Атака“. От „Позитано“ 20 не изключиха втората възможност, като уточниха, че единствената партия, с която няма да се преговаря, е ГЕРБ. Според зам.-шефа на БСП Янаки Стоилов това не е лош вариант. „БСП може да е в центъра между два типа национализъм“, коментира той. Засега левицата не възнамерява да оспори резултатите от вота въпреки съмненията за фалшификации. Въпреки второто място лидерът Сергей Станишев няма намерение да подава оставка, се разбра от изявление на говорителя на партията Ангел Найденов. „Смятаме се за политически и морални победители в тези избори. ГЕРБ са в изолация“, каза Мая Манолова.

  „Ние сме готови с правителство, но все пак трябва да изчакаме резултатите“, заяви след вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Партията тепърва ще решава дали да търси подкрепа от други партии, или ще предложи отново кабинет на малцинството. Цветанов благодари специално на бившия главен прокурор Борис Велчев, че на предишните избори не е допуснал прокуратурата да участва в изборния процес. Така косвено упрекна неговия приемник Сотир Цацаров в манипулиране на вота чрез акцията с незаконните 350 000 бюлетини в Костинброд, която нагнети напрежение в деня за размисъл. Пред „Дарик“ бившият регионален министър Лиляна Павлова уточни, че кандидатът на ГЕРБ за премиер е Бойко Борисов и това не подлежи на коментар. „Единствената партия, с която няма да преговаряме, е БСП. Преговори ще има с ДПС и „Атака“. Ще предложим програма и политики и ако те се съгласят, или също може да предложат свои политики, ако бъде постигнат консенсус, ние ще направим едно много прозрачно правителство“, каза Павлова.

  За първи път на парламентарен вот гласуваха под 50% от имащите право да пуснат бюлетина. По различни данни до урните вчера са отишли между 45 и 48% от българите с право на глас, което прави около 3.3 млн. души. Единствено според „Сова Харис“ гласувалите са 50%. На последните избори през 2009 г. активността беше 60%, или 4.2 млн. души. Гласуването вчера също беше съпроводено от многобройни сигнали за нарушения и купуване на гласове. Организацията бе по-добра в сравнение с последните президентски и местни избори, на които много хора бяха лишени от правото си да гласуват. Този път неуредиците бяха в чужбина. Пред местата за гласуване в Лондон, Берлин и в Турция се извиха дълги опашки. Българите в Лондон се оплакаха от лоша организация и недостатъчно секции. От външното ни министерство се оправдаха със засилена активност в следобедните часове.

  „България върви към нови избори. Близките резултати между БСП и ГЕРБ вероятно няма да позволят сформиране на коалиция“, прогнозира Ройтерс. Според агенцията това ще удължи несигурността в най-бедната държава в Европейския съюз.

  ТАБЛИЦА ГЛАСОВЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ПРОЦЕНТИ

  „Алфа рисърч“	„Сова Харис“	„Галъп“	МБМД	„Медиана“	НЦИОМ
  ГЕРБ – 31.1	31		30.3	31.4	30.5	34
  БСП – 27.1	25.3		27	26.2	27.7	25.7
  ДПС – 11	10.3		10.4	11.5	10.7	10
  „Атака“ – 7.5	7.3		7.5	8.2	7.8	8.6
  ДБГ – 3.8	3.3		3.9	3.1		3.3
  ДСБ – 3.5	3		2.6	3.7		3.6
  НФСБ – 3.1	2.8		2.8	2.9		3.3
  СДС – 1.9	1.7

  Мандати

  ГЕРБ – 97	101		96	98
  БСП – 85	82		86	81
  ДПС – 34	33		34	36
  „Атака“ – 24	24		24	25

   

  РЕАКЦИИ

  Росен Плевнелиев: Вчера (в събота – бел. ред.) аз дадох шанс на институциите да си свършат работата, не всички го направиха. Вчера аз уважих деня за размисъл на българските граждани, не всички го направиха. Видяхте, че прокуратурата не даде достатъчно информация по казуса, надявам се в следващите дни това да стане факт.

  Бойко Борисов: Аз твърдя, че тези 350 хил. бюлетини са били за БСП и ДПС. Защо прокуратурата, ДАНС, МВР не изчакаха да се види къде ще идат те и да ги хванат. Ако са останали малко оперативни работници в службите – задавам един въпрос. Как бих постъпил аз, ако бях главен секретар. 350 000 бюлетини, за които говорят, представляват палет, който няколко човека сами не могат да повдигнат. Тези палети са под непрекъснато видеонаблюдение и полицейска охрана. Допускаме вариант, че някоя партия решава да прави измама. Ние сме задържали тонове наркотици по този начин – минава един полицай, преобличат го, слага се джипиес на палета и днес, по някое време, тези палети трябва да отпътуват за някои градове и секции. Това е една долна инсинуация, защото те, ако са били малко професионални и са искали истината, щяха да ги пуснат да излязат, да ги проследят, да ги задържат. И днес партията, която си го е позволила, щеше да напусне изборите.

  Цветан Цветанов: Имаше реализиране на определен сценарий, в който се включиха както всички политически формации, които изразиха своята позиция, но за мен вече е ясно, че в този сценарий участва сериозно и българската прокуратура. Политически формации и определени държавни структури участват в много сериозна подготовка за дестабилизация на България и българското общество.

  Сергей Станишев: Скандалът е безпрецедентен, той засяга самото съществуване на българската държава. Тя е превърната в частна собственост на една групировка. Броят на установените документи съвпада със социологическите проучвания на някои агенции, които драстично се различават от другите, което означава, че става дума за подготвяна схема. Възможно е бюлетините да са подготвени за смяна на вота чрез чували – като при президентските избори, когато политически ангажирани хора уж помагаха на бременни жени да ги носят.

  Лютви Местан: Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота представлява по същество опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта. Налице са предпоставки за разследване дали няма добре организирана престъпна група, в която участва и услужливата социология, която продължаваше да дава огромна преднина на една провалила се партия.

  Иван Костов: Откриването на 350 хил. фалшиви бюлетини показва, че паралелното преброяване не е достатъчно за провеждането на честни избори. Настояваме изборите да се отложат.

   

  –––––––––––

  Резултати за страната към 10:50 часа на 13 май при обработени 96.104% протоколи на СИК в РИК

  .

  Гласове за избори за народни представители

  № Партия, Коалиция, ИК Разпределение

  1. ПП „Нова Алтернатива“ 0.527%
  2. ПП „Демократическа Партия“ 0.086%
  4. ПП „Национален Фронт за Спасение на България“ 3.729%
  5. КП „Коалиция за България“ 27.015%
  6. КП „Център – Свобода и Достойнство“ 1.531%
  8. ПП „Национал-Демократична Партия“ 0.098%
  9. КП „Гражданска Листа – Модерна България“ 0.410%
  10. КП „Съюз на Демократичните Сили“ 1.397%
  11. ПП „Либерален Алианс“ 0.251%
  12. ПП „Християн-Социален Съюз“ 0.051%
  14. ПП „Атака“ 7.380%
  15. ПП „ГЕРБ“ 30.708%
  17. ПП „Ред, Законност и Справедливост“ 1.694%
  18. ПП „ВМРО – Българско Национално Движение“ 1.909%
  19. ПП „Демократична Гражданска Инициатива“ 0.441%
  20. ПП „Християндемократическа Партия на България“ 0.106%
  22. ПП „Средна Европейска Класа“ 0.102%
  23. ПП „Национално Патриотично Обединение“ 0.096%
  25. ПП „Лидер“ 1.693%
  26. ПП „Зелените“ 0.744%
  27. КП „Демократи за Силна България и Български Демократически Форум (ДСБ, БДФ)“ 2.935%
  28. ПП „Социалдемократическа Партия“ 0.037%
  29. ПП „Другата България“ 0.072%
  30. ПП „Българската Левица“ 0.169%
  32. ПП „Кауза България“ 0.070%
  33. ПП „Движение България на Гражданите“ 3.266%
  34. ПП „Демократична Алтернатива за Национално Обединение“ 0.099%
  35. КП „Българска Пролет“ 0.113%
  36. КП „Горда България“ 0.460%
  37. ПП „Глас Народен“ 1.354%
  38. ПП „Български Земеделски Народен Съюз“ 0.230%
  40. ПП „Движение за Права и Свободи“ 10.587%
  41. ПП „Национално Движение Единство“ 0.056%
  42. ПП „Партия на Българските Жени“ 0.185%
  44. ПП „Единна Народна Партия“ 0.175%
  45. ПП „Съюз на Комунистите в България“ 0.174%

  

  Източник: results.cik.bg

• Чуждите медии за изборите в България

  Повечето акцентират върху гнева и бедността на българите, неясния избор от вота, както и че той вече е помрачен от подозрения за фалшификации.

  Чуждестранните информационни агенции и медии отразяват днешните предсрочни парламентарни избори в България, като повечето акцентират върху гнева и бедността на българите, неясния избор от вота, както и че той вече е помрачен от подозрения за фалшификации.

  Сред основните теми, които всички медии засягат, са и откритите 350 хил. бюлетини в печатница в Костинброд.

  Парламентарните избори в България бяха помрачени от обвинения за фалшификации и политически манипулации, които може да повлияят на окончателния резултат, предаде радио Дойче веле. Скандалът се разгоря в навечерието на изборите, когато бяха заловени 350 хил. нерегистрирани бюлетини в печатница в град Костинброд. Тъй като официалните бюлетини вече бяха разпределени по избирателните секции на 8 май, новооткритата партида изглеждаше подозрително, а собственикът на печатницата, който притежава лиценз за печатане на бюлетини, заяви, че заловените бюлетините са технологичен брак.

  Притежателят на печатницата се оказа, че е местен политик от дясноцентристската партия ГЕРБ, която управляваше България докато масовите протести през февруари и март не принудиха правителството да подаде оставка.

  Гняв, апатия и недоверие на българските избори – така описва ситуацията АФП. Много българи са изпаднали в отчаяние от състоянието на демокрацията в страната повече от две десетилетия след падането на комунизма и шест години след присъединяването й към ЕС, предава агенцията.

  Според Ройтерс българите гласуват на избори, които едва ли ще облекчат гнева им. Очаква се малката разлика в резултата да удължи несигурността в най-бедната страна от Европейския съюз, коментира агенция. Дясната партия ГЕРБ, която през февруари подаде оставка след насилствени демонстрации срещу бедността и корупцията, има почти равна подкрепа с тази на социалистите. Това повишава възможността нито една от партиите да не успее да формира коалиция и в крайна сметка да се наложат нови избори.

  Ройтерс подчертава, че изборите са помрачени от подозрения за фалшификации.

  Българите гласуват на парламентарни избори, за които социологическите проучвания сочат, че няма да излъчат категоричен победител, предаде Би Би Си. Масовите протести срещу ниския стандарт на живота и ширещата се корупция принудиха правителството на дясноцентристката партия ГЕРБ да подаде оставка през февруари.

  Подготовката за изборите в най-бедната страна в ЕС беше маркирана от апатия сред гласоподавателите и твърдения за фалшификации.

  Избирателната кампания вече беше помрачена от разкрития за нелегално подслушване на политици.

  Президентът на България Росен Плевнелиев се обърна към българите в неделя с апел да пуснат своя вот, за да се осигури честен резултат.

  Оспорваните избори може да оставят най-бедната страна в Европейския съюз без работеща администрация, предупреждава Евронюз.

  Дясноцентристката партия ГЕРБ, която управлява парламента преди свикването на изборите, успя да поддържа едно от най-ниските нива на дълга в ЕС, за да поддържа доверието във валутата, обвързана с еврото. Въпреки това заплатите и ръстът са много ниски.

  Опозиционните социалисти, оглавявани от Сергей Станишев, обещаха да увеличат разходите и да създадат работни места. Последният път, когато социалистите бяха на власт, България премина през кредитен бум, последван от дълбока рецесия.

  Избирателната кампания се характеризираше по-скоро като очерняща, отколкото като политически дебат. Това може да затрудни формирането на коалиция, коментира Евронюз.

  В България се провежда предсрочни парламентарни избори на фона на обвинения във фалшификации и други нарушения, съобщава и ДПА. Всички участници в изборите се обвиняват един друг, а правоохранителните органи разследват 26 жалби.

  Източник:  Vesti.bg

• Изборно разпятие

  Броени дни преди поредния истеричен парламентарен вот у нас Европейският съд по правата на човека излезе с бомбастично за представите и действителността ни решение.

  Постановено е по дело, заведено от 91-годишния британец Хари Шиндлер. Британец, британец, ама след като се добрал до пенсията, хукнал през глава от потъналия в мъгла и подгизнал от дъжд остров. Спрял се чак в слънчева Италия, откъдето е благоверната му половинка. И се отдал на заслужен отдих с честно натрупаните осигуровки. Като всеки британец обаче, Шиндлер си останал такъв по дух и продължил да участва в изборния процес на Албиона като гласоподавател. На парламентарните избори през 2010 г. обаче родината му го поляла със студен душ, отказвайки да го допусне до урните. Властите се позовали на закон, който забранява на британци да гласуват на парламентарните избори, ако не живеят в страната си повече от 15 години. В жалбата си до евросъда човекът написал истината – че е запазил не само британското си гражданство, но и връзките си с Великобритания – получава пенсия като бивш военнослужещ по сметка в британска банка, на която плаща такси, и че там продължават да живеят членове на семейството му.

  Евромагистратите обаче го отрязали,

  стигайки до извода, че въведеното ограничение не нарушава правото на свободни избори. И пояснили, че според същия закон Шиндлер ще може да избира британски депутати, ако се върне да живее в родината си. Топката, значи, е в него… Принципният извод на съда е, че всяко правителство има право на преценка да въведе ли такова ограничение и какъв да е неговият размер, стига ограничението да е пропорционално, адекватно и балансирано. Обратната страна на тази логика съдът формулира така: “Държавата трябва да даде право на парламентарни избори да гласуват гражданите, които имат тясна връзка с нея и най-пряко биха били засегнати от законите.“

  Хайде сега да си представим каква драма може да роди подобно решение. Вярно, актът на съда в Страсбург не задължава, а само признава правото всяко национално законодателство да клъцне изборните права на емигрантите. Но от висотата на статута му всеки акт на евросъда се чува надалеч. При това първа не само го е чула, но и се е произнесла по делото съдийката ни в Страсбург Здравка Калайджиева. И едва ли ни учудва, че се е подписала с особено мнение – не е съгласна с някои от мотивите на останалите съдии. На пръв поглед няма какво да се помайваме – с население, една пета от което живее в емиграция, просто плачем за подобно ограничение. Вторият поглед обаче сочи обратното – нацията е толкова обезкръвена, че всяко посягане на сънародниците ни изглежда самоубийствено за нея. Да видим обаче кой е третият или средният поглед. Той е на политическите сили и освен че не държи сметка за първите два, е и партийно разноглед (вж. последната анкета на Еврочикаго). Как да се постигне съгласие за подобна мярка, щом три четвърти от заявленията за гласуване в чужбина се падат на българските турци? Отвориш ли дума в тази насока, ДПС ще ревне кански, че го дерат наживо. А, както знаем, с ДПС шега не бива. Етническите българи категорично няма да проявят такъв единодушен ентусиазъм в протеста, но и сред тях ще се чуят гласовити вопли за жестокостта на майката родина, упреквана от години, че отбива номера с осигуряването на секции във всички точки на света. Нищо че в лелеяните Съединени американски щати се наблюдавало “прогресивно откъсване на българската диаспора от националната орбита“, както обясни в медиите запознат с процесите наш активист в емиграция. В добавка е добре да си признаем, че прословутата реплика на експремиера Бойко Борисов, изречена на американска земя: “Такъв ни е материалът„, се споделя от изключително много българи. При една от последните му обиколки бабка от Видинско постигна съвършенство на изказа: “Бабе, за нищо не ставаме.“ А от това убеждение се раждат задгранични царе премиери и партийни водачи, чутовни експерти министри и унизителни форуми, в които жадни за постове емигранти преустройват и прекрояват на приказки битието на малоумните си сънародници. Да не говорим за патологичния ореол около главите на завърналите се еврочиновници. В този омагьосан кръг изобщо не ни трябва да влизаме в беля с ограничаване на изборните права на емигрантите. Пък и, за разлика от британците, нямаме право да им се сърдим, че са офейкали от родина, която предлага единствено унижението да останеш в нея.

  .

  Огнян Стойчев, в. „Банкеръ“
  

  

• OFFNews: Племенникът на печатаря на ГЕРБ организирал подслушванията

  Станислав Бончев, племенникът на собственика на печатницата „Мултипринт“ Йордан Бончев, е част от веригата за незаконни подслушвания. Това стана ясно, когато излезе втората порция записи с Бойко Борисов – се казва в днешна публикация на сайта OFFNews.

  Ето какво пише още OFFNews:

  Името на Станислав Бончев, по-известен като Хакера, излезе наяве от писмо, пратено и до електронната поща на OFFNews.

  Семейството му, баща му и чичо му са близки до Цветан Цветанов, имат няколко фирми, сред които Мултипринт (печатат бюлетините и бланките за администрацията) и Поликарт (архивните материали, папките и пликовете), двете фирми са основните доставчици на администрацията, МВР и службите за сигурност за хартиени консумативи, пишеше в писмото.

  Станислав Бончев е част от веригата за незаконни подслушвания. В писмото се твърди, че традиционните подслушвания, т.н. бръмбъри, и следенето, се организират от Генади Трайков, бивш служител на ДС в МВР чрез фирма “Трио Старс”, която охранява много обекти и има изградена система от хора и коли.

  Техническата част от процеса – разкодирането, проникване в електронната поща, изтегляне на информация от компютри, хакване на телефони и устройства, компютърно наблюдение и др. сложни операции, са организирани именно от Станислав.

  OFFNews  публикува и целия текст на писмото, за да преценят читателите автентичността му:

  „тъй като следя от близо скандала с подслушванията от последните няколко седмици и след като Б Борисов обеща да се отрече от Цветанов ако има доказателства, a и преди малко видях че са го викнали на разпит, реших да ви пиша това което знам от работата си в системата на МВР, проверете тези факти до колкото можете за да разберете истината за подслушванията и да се предпазите доколкото може от подслушване.

  Подслушването и следенето на политици, бизнесмени, журналисти и хора от съдебната система ставаше и още продължава, една част през дирекцията СДОТО на МВР (и ДАНС в малка степен), но също така и през външни кръгове и структури. Проблема за поръчителите е че винаги остават документи, записи, архиви и др които могат да бъдат използвани като доказателства за незаконното подслушване, затова цялата система за следене, подслушване и изтегляне на информация от компютри на медии, партии и неудобни беше частично изнесена към малка група хора и фирми близки до властта. За къщата в Бояна която стана известна е вярно че там се събират на срещи организаторите, но не може да се каже че е имало център или “частен ГДБОП” а по скоро затворен кръг от хора които го организираха по поръчка на ГЕРБ и провеждаха редовни срещи всяка неделя в 5 часа. Повечето от шефовете на дирекции на МВР знаеха за ставащото но не искаха да се замесват, от СДОТО оказваха често помощ и съвети, понякога дори подслушването на телефони става чрез тяхната система за изнесено подслушване (или акаунт) но като цяло особено на медиите, опозицията и бизнеса се правеше и продължава от външни хора с много добри познания в тази сфера които подслушват телефоните на интересни за ГЕРБ хора и следят чрез 6-7 коли за София и региона. Освен това правят записи, архивиране и подготвят доклади, все неща лесни за доказване и затова считам че лесно могат да бъдат проверени и уличени за да разбере обществеността за ставащото, а след като вече са ги изолирали предполагам че тези унизителни подслушвания ще спрат тъкмо на време за да може да има честни избори. Повечето от тези хора са бивши служители на МВР или службите за сигурност, излкючително запознати с техниката за подслучване чрез мобилни телефони и методите на разработка, няколко човека са близки до власта и свързаните с нея фирми чрез които се финансираше цялата система. Мога да потвърдя на 100% че Крайслер-а на Ивайло Койчев наистина се използваше за подслушване, като мога да намеря номерата на другите коли, но ще ми трябва малко време и подходящ момент. Например като колата на този Ивайло Койчев, не я използваше той въобще, както се писа за да си купува банички пред БСП, а беше я предоставил за ползване на 2-ма човека на които знам само първите имена – Мартин и Свилен и които съм срещал веднъж в Банкя на обучение за класифицирана информация, въпреки че не бяха служители никъде.

  Още преди 2-3 години разбрахме с колеги че традиционните подслушвания, т.н. бръмбъри и следене организира Генади Трайков, бивш служител на МВР чрез фирма Трио Старс, охраняват много обекти и имат изградена система от хора и коли. Тъй като повечето подслушвания бяха чрез мобилните телефони те минаваха през операторите – Виваком, Мтел и Глобул и поставени хора при тях които проверяват на коя клетка е свързан абоната и правят записите. Разкодирането (ако се използва 3G мрежа или друга криптирана връзка), проникване в ел. поща, изтегляне на информация от компютри, хакване на телефони и устройства, компютърно наблюдение и др. сложни технически неща бяха организирани от Станислав Бончев, по известен сред тях като Хакера, който поради някаква причина преди няколко месеца го бяха изкарали лудо влюбен с карта на ДАНС да сваля бременна аптекарка, омъжена и по възрастна от него. Понеже ни се стори много съмнително това което излезе по медиите го проучихме, за да видим какво е станало тъй като бегло го познавахме по работа и разбрахме че нещо повече става. Той се оказа един от най-добре информираните за подслушването и следенето на интересни за ГЕРБ хора, без да има нужда да се минава по стандартната процедура – разрешение от прокурор и последващия контрол на съда. Семейството му, баща му и чичо му са близки до Цв. Цветанов, имат няколко фирми, сред които Мултипринт (печатат бюлетините и бланките за администрацията) и Поликарт (архивните материали, папките и пликовете), 2-те фирми са основните доставчици на администрацията, МВР и службите за сигурност за хартиени консумативи. Друг много добре запознат е Димитър Тончев, техн. служител на МВР в София който е контакта със СДОТО, често взимаше коли за подслушване не по каналния ред, но сега след като излезе резултата от проверката работи изцяло с колите на групата, всички регистрирани на частни лица. Тъй като ГЕРБ в момента официално не са на власт, подслушването и следенето стават през тази групичка, пак по неофициалния ред като в СДОТО и понеже са инвестирани много пари и време, предполагам че тази групичка от около 20 човека ще продължат да подслушват медии и партии и след изборите ако не бъдат спрени.“*

  .

  ––––––––––––––––––––––––––-

  * Писмото, за което OFFNews казва, че е получило на мейла си, изглежда е публикувано така, както е било изпратено, без никакви правописни корекции. Така е препубликувано и тук.

• 350 хиляди фалшиви бюлетини иззети от Прокуратурата

  350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница „Мултипринт“ – Костинброд, извън количествата по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори. Това съобщиха от пресцентъра на българската Прокуратура.

  В съобщението на Прокуратурата се казва:

  След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9г НК.

  На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт“ в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

  В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г.

  До 8 май 2013 г. „Мултипринт“ ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната.

  Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества. Разследването по досъдебното производство продължава.

  По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана, завършват от прокуратурата.

  Печатницата е имала договор за печатане на бюлетините за изборите, но е трябвало цялото количество бюлетини да бъде предадено преди два дни, което прави напечатаните след този сток бюлетини незаконни

  По-рано в свой репортаж от Костинброд Николай Бареков, изпълнителен директор на ТВ7, съобщи, че при акция на ДАНС и прокуратурата са конфискувани 350 хиляди фалшиви бюлетини от печатница в града.

  За голяма акция в печатницата съобщи и БГНЕС. Според информацията на агенцията, която се позовава на свидетели, са иззети 10 палета с по 35 хиляди бюлетини.

  Информацията за акцията бе опровергана както от собственика на печатницата Йордан Бончев, общински съветник от ГЕРБ в Констинброд, така и от пресцентъра на ГЕРБ.

  Собственикът на печатница „Мултипринт” в Костинброд Йордан Бончев опроверга напълно информацията, че от печатницата са били иззети фалшиви бюлетини. Това е несериозно, каза пред Агенция „Фокус” Йордан Бончев, общински съветник от ГЕРБ Костинброд.

  Имало е проверка в печатницата вчера, но не е констатирано нищо нередно, обясни той.

  „При проверката се е проверявало количеството отпечатани бюлетини, как са предадени, с какви протоколи. Нямаме никакви притеснения по тази тема. Ако е имало такива неща, аз ще съм първият, който би бил задържан, както казват по една телевизия, но това не е така.

  Казали са, че съм задържан, но аз в момента съм в едно заведение, дори мога да ви пусна камерата по телефона, за да видите, че съм там и нямам никакви притеснения. Най-малкото, ако съм задържан, не бих имал телефон“, допълни Бончев.

  Информацията беше опровергана и от пресцентъра на ГЕРБ

  „Изнесената данни от някои медии, за разбита печатница за бюлетини, категорично не отговаря на истината”, заяви Севделина Арнаудова, говорител на Националния предизборен щаб на ПП ГЕРБ пред агенцията. Тя призова компетентните органи да спрат спекулациите и внушенията в деня за размисъл.

  Междувременно Върховна касационна прокуратура съобщи за 14 досъдебни производства, свързани с склоняване към гласуване за определен кандидат в замяна на облаги.

  Образуваните преписки са общо 137 броя, от които 93 са приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство, а по останалите 44 преписки проверките са в ход.

  По две дела се разследва дейност по образуване и ръководене на група, целяща престъпления против политическите права на гражданите.

  Източник:  Vesti.bg

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Днес по-късно се разбра, че печатницата в Костинброд е семейна собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев и съпругата му Олга Бончева. На местните избори Бончев е бил седми в листата за общински съветници на ГЕРБ в Костинброд. Докато е бил кандидат за общинар, Бончев е бил избран да отпечати бюлетините за президентските избори през 2011 г. Печатницата на Бончев MultiPrint спечели и конкурса за печатане на бюлетини за предстоящите избори утре. Скандалът с намерените допълнителни бюлетини се разраства.
  

   

• Бареков: Аз създадох Бойко! Но си остана на ливадата с филия с мас!

   

  
  Давахме се сметка, че в дните преди вота за Народно събрание Николай Бареков е изключително зает с обиколки из страната и с живи предавания с  висок рейтинг. Въпреки това обаче го помолихме спешно да ни даде своята гледна точка за скандала с ГЕРБ и кандидат-депутата Доброслав Димитров. Шефът на ТВ 7 откликна, като винаги го е правил за „Уикенд”, и в продължение на повече от час ни разказва потресаващи неща за задкулисието на българската политика при управлението на Бойко Борисов. Публикуваме интервюто без цензура – пише в. „Уикенд“, представяйки разговора с Николай Бареков.
  

  .

  Интервю на Цветана Пешунова, в. „Уикенд“

  .
  

  – Г-н Бареков, успокоихте ли се вече след панаирите, разиграни от ГЕРБ в предизборното ви студио? Спахте ли добре или сънувахте кошмари?

  – Много точно казано – това бяха наистина панаири, разиграни от представители на ГЕРБ. Честно казано, след предаването имаше малко емоции в мен, защото няма как човек да не е обиден от начина, по който реагират политиците в определена ситуация. Въпросният кандидат-депутат от ГЕРБ стана жертва на своите лидери, на своята партия. Защото омразата не беше толкова персонално към него, колкото беше към Борисов и Цветанов. Идвайки в самото студио, хората не го разпознаха и нямаше никакви реакции. В един момент на площада се оказаха няколко хиляди човека, настроени срещу ГЕРБ, и около двайсетина, които пък подкрепяха доскорошните управляващи. След като обявих представителя на ГЕРБ, хората подивяха от емоции. Усетих, че напрежението се качва и няколко пъти търсихме полицията, която отказа да се намеси. Това е първият град, където ни се отказва съдействие.

  – Нима?! И защо ви се отказа?

  – Според мен полицаите имаха нареждане от Цветан Цветанов и от сегашната министърка, която явно му е слугиня. Опитах се да овладея ситуацията. Дори и когато хвърлиха яйце срещу кандидат-депутата, пробвах да успокоя хората. Молих тълпата да престане. Второто хвърлено яйце обаче уцели човека на ГЕРБ по ревера или по яката. От това той направо подивя и тръгна към мен. Приближавайки се, видях в ръката му порцеланова чаша, която хвърли. Слава Богу, счупи я в краката ми, а не в главата ми. Проблемът е, че наблизо имаше и дете. То беше долу и парчетата строшен порцелан са минали на милиметри от главата му. След като хвърли чашата, кандидат-депутатът каза: „Абе, ти нормален ли си?!”. И тръгна да бяга. Трагикомична гледка!

  За жалост ГЕРБ докара българския народ до истерия. Първата причина за това са ниските доходи. Управляващите подцениха тотално ситуацията, Борисов и Дянков докараха хората до просешка тояга и ги накараха да се самозапалват от отчаяние. След декларацията, която ГЕРБ извади срещу мен след предаването, доста мислих.

  – Какво премисляхте?

  – Мислих откъде са тези нелепици, написани там. По едно време дори получих съобщение от Бойко Борисов, че той бил знаел за тези събития. След това предложи да ми се извини публично… Някакви такива неща, които съвсем ме отвратиха от ситуацията. Ще заведа дело срещу тях. Гордея се с избора си да застана на страната на бедните и онеправданите в страната. Срещу мен се наостри цяла политическа клика, олицетворявана от Борисов и ГЕРБ.

  – Какъв ще е искът, който ще заведете срещу този, който ви метна чаша в студиото? На каква стойност?

  – Стойността ще бъде символична. Те са направили много хитро самата декларация. В нея не е споменато моето име или това на телевизията. В декларацията ни наричат „свободната телевизия”. Самият Борисов преди време обаче нарече телевизията „свободна” и аз мога да направя паралел и да се стигне до съдебно дело. Мисля, че това е една съшита с бели конци декларация, нелепа и невярна. Тя ще се обърне срещу тях.

  – Притеснихте ли се, когато чашата се разби?

  – Притесних се само за детето, за което споменах.

  – Имаше ли злоба в очите на Доброслав Димитров, когато метна чашата?

  – Имаше злоба в очите му. Огромна! Според мен злобата беше провокирана от безизходната ситуация, в която видя, че изпада.

  – Замерян ли сте някога с нещо от други политици?

  – Не, за първи път ми се случва такова нещо. Във Варна също замеряха кандидат-депутатите с яйца. На мен обаче политиците досега са ми посягали само с думи. Е, ето, че вече се случи и с чаша. Мисля, че за това е виновен езикът на омразата, който въведе персонално Борисов през последните години. В ГЕРБ много разчитаха на омразата, но сега това се връща срещу тях.

  – Цивилизовано ли е да ви разбиват чаша в краката? Що за хора са тези, които искат да ни управляват още един мандат?

  – Те няма да управляват. Ясно е, че ГЕРБ няма да успее.

  – Социолозите им дават добри резултати…

  – …Загубиха политическа легитимност. Навръх Великден Борисов ми се обади да ми се извинява за някакви спекулации и тогава му казах, че вече трябва да се дръпне настрана, защото не е редно да управляваш с 1/5 от гласовете на хората, а срещу теб да е 85% от населението, което не те иска. ГЕРБ не си дават сметка, че в момента са в окото на бурята и вместо да се снишат и оттеглят, продължават да стоят. Смятам, че до изборите ще се смалят още, а след вота ще изчезнат. В ГЕРБ има приятелства, кланове – кланът на Цветанов, на Борисов, но няма идеи. Моделът на ГЕРБ е най-виден в Русе. Там на практика има тотално срастване между местна власт, съдебна, изпълнителна, депутати и МВР. Крайният резултат е, че посягат на бизнеса на хората. Стигнали са до там, че са обсебили дори и организираната престъпност. На практика сега престъпниците са останали извън борда и са супер настроени срещу ГЕРБ, защото са им взели бизнеса. Нещо нечувано и невиждано стана за тези 4 години! Според мен на тези хора дълго след изборите ще им трябва охрана.

  – Подозирам отговора, но все пак ще ви питам – да не би в името на шоуто и рейтинга вие да сте раздал по една кора яйца преди предаването на определени хора в публиката, та да замерят представителя на ГЕРБ?

  – Иска им се много на политиците да е така. Истината е, че направих всичко по силите си, за да спра хората. Народът е толкова изнервен, че най-малкото, което може да се случи на политиците сега, е замеряне с яйца. Замерянето с яйце в България е като замерянето с обувка в източния свят. То показва презрение, безсилието на хората. Какво да направи гладният народ! Как да хвърли яйце срещу Бойко и Цветанов, които ходят с по 40 човека охрана?! Само с цветя може да ги замерят хората тях.

  – Как така вашите предавания стават такива спектакли? Каква е формулата на успеха ви?

  – Смелост от страна на мен и телевизията да дадем думата на народа. Ние обиколихме България и връчихме микрофона на хората да говорят без цензура. 1/5 от населението е с пенсии от по 100 лева и разходи за 200. Майките получават жалки пари от детски, има имотна мафия, която взима жилищата на гражданите. Хората са докарани до невъзможност, до прага на бедността.

  – Стана дума за декларацията, с която ви заклеймиха от ГЕРБ. Там те обявиха, че повече няма да участват в предавания на вашите телевизии. Ще ви е тъжно ли без политиците от тази партия в студиото занапред?

  – Няма да ми е тъжно за тях, аз също ги заклеймявам. Когато Цветанов преди време даде последното си интервю при мен, ми се разсърди, че не съм му задавал удобни въпроси. С Борисов пък отдавна се бях заканил да не взимам интервюта, защото след един период вече не се получаваха добре, ставаха прекалено фамилиарни, той скъсяваше дистанцията. Безсмислени са за мен подобни разговори. Последното ми добро интервю с Борисов беше в Би Ти Ви, когато той в прав текст каза, че одобрява целите на Възродителния процес, но не одобрява методите. Тогава разкри своята същност – един милиционер, който на практика няма и бегла представа от историята на народа си, от процесите, които текат в страната. Човек, който с лека ръка може да залепи етикет на някого и да забрави. Изключително късопаметно същество, което смята, че всичко му е простено! Да, ама не!

  – Какво имаха предвид от ГЕРБ, когато ви обявиха за „свободен” журналист? Да не би да сте зависим от някого?

  – Ако съм зависим, да посочат от кого. Ако ГЕРБ са ми давали пари, да го кажат!

  – А какво имаха предвид, когато ви нарекоха сребролюбец?

  – Очевидно намекват, че някой друг ми е платил да се обърна срещу тях. Нека да излязат и да го кажат! Още преди година и половина разбрах какво става. Говорих с Борисов, но той не си даваше сметка за случващото се. Ние направихме разследването за Здравната каса и лекарствата, за енергийната мафия и кръговете на властта, които се облагодетелстват. През 2010 г. имах интервю с Борисов, където го предупредих, че чрез политиката на Дянков подлага народа си на геноцид. Той обаче не вдяна какво му се говори. Вместо това се занимаваше да кадрува с репортерки в телевизията. „Свали тая, вдигни оная, тая може ли да води, тази може ли да не ми я пращаш…” Това правеше Борисов. Нека хората да знаят, че премиерът се занимаваше с кадруване в българските медии.

  – Защо за Бойко Борисов сте капут, с извинение за думата? Какво влага той в това определение? Възможно ли е да има предвид нещо друго, а не това, което означава в действителност?

  – Обади ми се на Великден, искаше да ми се извинява. Не помнел, че бил казал такова нещо. Но това е неговото ниво, не мога да му се сърдя.

  – И все пак не се ли обидихте на Бойко, когато в разговора си с Кокинов и Мирослав Найденов ви нарече капут?

  – Не, за мен е чест, когато съм обиждан от такива политици. Аз съм много доволен, че Борисов показа пред други хора, задкулисно, какви са нашите отношения. Имаше много спекулации в медиите, как едва ли не сме били близки приятели. Ето, той разкри истинските ни отношения, които от години са много-много остри.

  – Когато някой ви нарече капут, как бихте му отвърнали?

  – Малко са невъзпитаните хора в политиката, които употребяват такъв речник.

  – Защо властта започна да използва такъв каруцарски речник – говори се за капути, манафи, педали…?

  – Защото няма как да управляваш държава, а да си чел само книгата „Винету”. Най-малкото трябваше да прочетеш и „Капиталът” на Маркс. Това е нивото! Човекът си е останал на ливадата в Банкя с филията с мас в ръката. Не се е развил.

  – Бойко едва ли отсега е започнал да употребява този „жаргон”? Когато бяхте в добри отношения, пак ли така си говореше? Този речник вас лично не ви ли възмущаваше?

  – По-изтънчен и образован човек съм и пред мен се е пазил. Но в цялата му среда, с приятелите му от Банкя и Перник, винаги е говорил с такъв тон. Той другарува с хора от неговото ниво.

  – Защо развалихте отношенията си с Бойко?

  – Първо, Борисов предаде хората, които го подкрепят. Второ, видях по вторични белези, че е използвал властта за лично облагодетелстване и за извисяването на своето его. Когато преди година разбрах от български бизнесмени на високо ниво, че го наричат Началника, му звъннах по телефона. Казах му: „Човек, ти даваш ли си сметка какво правиш с държавата?! Не може хора от бизнеса да те наричат Началника. Ти не си им началник!”.

  „А какъв съм им тогава?”, отвърна ми той.

  Обясних му, че е министър-председател, че не може да е началник на хора от големия бизнес, нито пък на мен – човек от свободна медия. Този разговор пречупи съвсем нашите отношения.

  – Спомнете си нещо мило от личните ви срещи с Бойко Борисов. Нещо, което винаги ще ви остане скъп спомен…

  – Спомням си, когато ме ожени в общината. Беше сложил набързо костюма си, а след това седнахме да изпушим по една пура. Тогава видях, че на целия костюм и цялата официалност е обул чорапи, на който пише „Адидас”. Това няма как да го забравя никога.

  – Навремето как станахте приятели с Бойко?

  – Аз съм един от хората, който създаде феномена Борисов, имам доста сериозна вина за появата на този продукт. В един период много му се смеех за целия наивинитет, с който участва в политиката, но и го подкрепях, защото беше добро момче. Или поне го играеше на такъв. Две-три години му давах трибуна и го лансирах, обяснявах колко е готин… Това беше един романтичен период, в който аз създадох този човек. С времето той се разви в погрешна посока, надскочи нивото си. Това е човек, който няма капацитет да бъде нито кмет, нито министър-председател, а беше и двете. Драстичният проблем при него дойде, когато взе властта. Тя пречупи неговото съзнание, но не и неговото его.

  Преди изборите ми се обади Цветелина Бориславова и ми каза: „Даваш ли си сметка колко прост човек идва да управлява държавата?!”. Бях потресен, явно имаха лични проблеми! Попитах я защо говори така. „Той без мен и по-интелигентен кръг около себе си, ще съсипе държавата! Направи нещо, ти си един от малкото смислени хора около него. Обясни му, че няма капацитета да управлява държавата, ако не си намери хора, които да му помагат…”

  – И обяснихте ли му?

  – Когато стана министър-председател, отидох в къщата му в Банкя и му подарих кожена чанта. Казах му: „Даваш ли си сметка какво се случи, народът ти гласува доверие? Ти си министър-председател…”. Той беше седнал гол до кръста и ядеше. Като един огромен вол. „Ще се оправя – рече. – Ще си направя едно хубаво МВР, което ще подслушва всички министри и всяка вечер ще ми носят кой какво е откраднал и какво е направил.”

  – Помня, че навремето Бойко при всяко гостуване в студиото ви все искаше да седне във вашия стол, защото вярваше, че това му носи късмет на избори. Сега, като сте скарани, кой ще му носи късмет?

  – Има един израз – късметът обича смелите. Смелите и добрите. На Борисов му трябва голям късмет за оцеляването му. Той ще има проблем с разпада на партията си, не вярвам, че ще се върне в политиката. Последния път, когато се чухме, му пожелах здраве и късмет.

  – В миналото Бойко създавал ли ви е проблеми, когато го критикувахте? Мръщил ли ви се е? Отказвал ли ви е за назидание да ходите заедно на мач?

  – На мач никога не сме ходили заедно. Истината е, че той много тежко приемаше критиката. Аз бях единственият човек, който го критикуваше в лицето. Имаше период, докато беше министър-председател, една година не сме се чували по телефона.

  – След едни избори Бойко ви нарече подлога на БСП, а уж тогава бяхте приятели. Как му простихте? Извини ли ви се?

  – Извини се. Той обижда и след това се извинява. Накрая излиза, че аз съм бил коректен с него, а той ме е наричал подлога и капут. Той е човек, който не си дава сметка за делата и думите. Човек без чувство за отговорност!

  – Като журналист чувствал ли сте се заплашван и цензуриран по време на управлението на ГЕРБ?

  – Както вече споменах, няколко пъти поиска от мен да кадрувам в телевизията с различни хора от журналистическия състав. Не му минаха номерата.

  – А не се ли е случвало да ви звънят и да ви казват „не пускай този или онзи”, „не коментирай това или онова”? Бойко не ви ли се е обаждал да ви заръчва какво да правите?

  – Той има много фини моменти, използва приятели. Последния случай беше на окървавените протести в София, където аз показах окървавената глава на човека, бит от полицай. Имаше зловещ натиск от Цветанов и Борисов през мои приятели да махна камерата от мястото. Не я махнах. Борисов ми пусна съобщение, че съм предател, били го предупреждавали за мен.

  – Как реагирахте тогава?

  – Звъннах на Цветанов и го предупредих, че няма да махна главата от кадър, но нека да изпрати полицаи, за да обяснят защо са пребили хората. На другия ден Борисов подаде оставка. За мен той видя, че народният гняв ще се излее към Министерски съвет и затова постъпи така. Направи груба грешка като се опита да подмени протеста на хората, като вкара някакви псевдопротестиращи в Министерски съвет. Въобще Борисов от няколко месеца е в спирала от грешки. Той няма контрол върху ситуацията, няма полезен ход. Всеки ход, който прави, е обречен да бъде грешен.

  – Някога, още докато бяхте в Би Ти Ви, имахте конфликт и с Волен Сидеров. И тогава ли беше толкова страшна омразата, колкото сега?

  – Не, Волен е интелигентен човек. Има разлика от скандала с простак. Волен е демократ, а не милиционер. Той е интелектуалец, пише книги, чете…

  – Тогава написахте статията «Феноменът Волен Сидеров: нещо като Хитлер, нещо като Чухче, нещо като Дуче, нещо като нищо на света”. Ако сега трябва да напишете статия за Бойко Борисов, как ще я озаглавите?

  – Няма смисъл да пиша статия за него, той трябва да бъде изследван от политолозите за това как един човек може да получи много власт, а изобщо да не я използва в полза на народа. Александър Каракачанов каза, че тези хора практически не искат да управляват. Половината работно време на Бойко минаваше на футболното игрище и по резиденциите. Той ходеше в Министерски съвет, когато трябваше да се снима с журналистите. Е, не се управлява така държава в криза!

  – При кое от досегашните правителства свободата на словото беше най-много ограничавана?

  – При ГЕРБ и в последната година от управлението на Тройната коалиция.

  – Притеснявате ли се да не би Цветан Цветанов да ви е слушал и вас със СРС-та? Имате ли подозрения в това отношение? Впрочем, в какви отношения бяхте и в какви сте сега с Цветанов?

  – Вече не съм в добри отношения с Цветанов. Подкрепях го, за това, което правеше, но първото ми разколебаване дойде, когато чете СРС-та за лекарите в Горна Оряховица. И след това, когато беше зает с кадруване в медиите. Може и да са ме подслушвали, но при мен има проблем – хетеросексуален съм и не съм взимал пари. Може и да не съм им интересен.

  – Не ви ли е страх, че ако ГЕРБ се върне във властта, ще намерят начин да ви отмъстят за критиките, които сте им отправял?

  – Директно ми казаха депутати от ГЕРБ и министри, че след изборите ще си отида, вземат ли властта. От хора, които имат някакво влияние в телевизията, Борисов е поискал ултимативно да бъда освободен преди месец. Но никой не му се поддаде. На практика през последните 6 месеца еднолично управлявам TВ 7, NEWS 7 и цялата група. Аз подписах договора със СNN, създадох NEWS 7, аз съм човекът, който взима решенията.

  – Страх ли ви е за живота ви? Откъде идват заплахите? Не е ли крайно време да си вземете охрана?

  – Не се страхувам за живота си. Според мен ако ГЕРБ спечелят, след изборите ще направят друга глупост – ще се опитат да ме махнат. След което моят път е ясен – отивам на улицата при хората. Ако Борисов спечели, мисля, че няма да управлява повече от 3 месеца. Няма да е способен да поведе хората през зимата. Народът изнемогва! По времето на Борисов лекарствата поскъпнаха с 500%, токът с 50%, Дянков отказа да вдигне детските добавки… Не, няма да ходя с охрана. За разлика от Борисов, мен хората ме обичат и няма кой да ме застреля на кръстовището, няма кой да ми метне яйце.

  – Гласувал ли сте за ГЕРБ на досегашни избори?

  – Никога не съм гласувал за ГЕРБ. От години нямам мотивация да отида до урната, защото познавам политическата игра. За последно гласувах за СДС, но онова, някогашното. Единствено за тях съм пускал бюлетина.

  – При какво положение бихте гласували за ГЕРБ?

  – Абсурд, няма как да стане това!

  – Има ли нещо вярно в това, че който се е захванал да враждува с вас, добро не е видял? Как надделявате в битките си?

  – Винаги така се случва. Единственият, който влезе в битка с мен и след това видя добро, беше Волен Сидеров. Защото се разбрахме. Всички останали… Наистина, имам такава харизма. Което куче ме е залаяло, добро не е видяло!

   

• Парламентарни избори ‘2013: Най-близката до вас избирателна секция

  

   

  МВнР представя интерактивна карта, която ще ви помогне по-лесно и бързо да намерите секциите, където може да гласувате на парламентарните избори на 12 май 2013 г. Картата предоставя възможност да откриете най-близко разположените до вас избирателни секции, защото търсенето се осъществява по адрес и засича автоматично местоположението на потребителя.

  Картата е разработена от г-н Боян Юруков, българин, блогър (http://yurukov.net/), живеещ в Германия. Проектът, който ни беше любезно предоставен, е под Creative Commons Attribution лиценз.

  След успешната ни съвместна работа по време на провелия се през януари 2013 г. референдум, това е втората инициатива на МВнР и българин зад граница за реализирането на общата ни цел – да улесним гражданите, живеещи в чужбина, да намерят най-близката до тях избирателна секция и да участват пълноценно в изборния процес.

  Намерете интерактивната карта  ТУК.

  .

  Източник:  mfa.bg

• Истинското лице на съюзниците на Сталин

  Припомняне:

  Всяка година на 9-ти май Русия и светът биват заливани с донесения от Червения площад. Използвам случая, за да припомня някои факти.

  Поне това, че Полша единствена от всички страни в света взима участие във Втората световна война от първия до последния й ден.

  Поне това, че само поляците участват във всяка една военна кампания: в Западна, Северна и Южна Европа, в Азия и на Тихия океан, в Африка, а от края на 1943 г. – и на Източния фронт.

  Поне това, че полското съпротивително движение
  създаде най-голямата световна нелегална армия, както и нелегални държавни структури в условията на окупация.

  Поне това, че през май 1945 г. полските въоръжени сили на Запад наброяваха 200 000 души, дислоцирани във всички действащи военни дялове, а на Изток Третият Райх бе щурмуван от 400 000 полски воини.

  И последно, че по време на войната загубиха живота си повече от 6 000 000 полски граждани, което по отношение на общия брой на населението дава най-голям брой загинали в световен мащаб (всеки 5-ти поляк е убит).

  Междувременно Генералният щаб на Великобритания oще през май 1942 г. реши, че войната без СССР няма да бъде спечелена и всичко, което би попречило на коалицията с него, трябва да се изчисти (избухването на полско-съветската война, отговорността за Катин, проблемите с границите и независимостта на Полша, и т.н., и т.н.).

  

  От конференцията в Техеран Полша се превърна в „клин, забит в коалиционното дърво„, както „тактично“ се изразяваше британската преса.

  Руснаците бързо схванаха как Западът се отнася към полските интереси.

  8-ми и 9-ти май са дни, считани за завършек на най-кървавия от всички милитарни сблъсъци в Европа. Наричани са „дни на победата„.

  Истината е, че Полша не си възвърна нищо от това, което загуби през 1939 г.

  По решение на САЩ, Великобритания и СССР територията на Полша бе намалена с 80 000 кв.км, а страната бе „пренесена“ на 600 км от мястото,
  белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически артефакти.

  Такава „операция“ досега в историята не е преживял нито един европейски народ.

  Юни 1946 г., Лондон. „Маршируваха в редици по 12 души с равна крачка през белязания от следите от бомбардировките Лондон. Начело, на най-почетното място в 15-километровата колона шестваха американците, след тях – в невероятна калейдоскопна разцветка от парадни униформи, бойни знамена и военна музика – чехи, норвежци, китайци и холандци, французи и иранци, белгийци и австралийци, канадци и южноафриканци“ – така описват състоялия се през юни 1946 г.в Лондон парад на победата Lynne Olson и Stanley Cloud, автори на книгата „Въпрос на чест“, посветена на полските летци, били се за свободата на Англия. „Присъстваха и сикхи с тюрбани, високо маршируващи гръцки гвардейци-евзони с обувки с помпони и бели плисирани поли, араби с фесове и джалабии, гренадири от Люксембург и артилеристи от Бразилия. На края на колоната сред френетичните овации на развяващата флагове с държавния герб тълпа крачеха поне 10 000 жени и мъже от армията и цивилните служби на Негово Кралско Величество Георг VI, краля на Великобритания“.

  Единствено поляците липсваха.

  Olson и Cloud: „Понеже поляцитe бяxa воювали под английско командване, правителството на Великобритания, загрижено да не засегне Сталин, твърдо и категорично им забрани да участват в парада“. (Един любопитен факт: в писмо до авторите на „Въпрос на чест“ американски читател заявява:

  „Никога повече през живота си няма да разказвам вицове за поляци“.

  Интересно дали е удържал на думата си?).

  Не, Полша не спечели тази война.

  Обратно, въпреки своята несъизмерима с нищо самопожертвувателност, за нея войната завърши със загуба на една трета от територията и и с тоталитарен режим, наложен й от съседната комунистическа държава.Такава победа…

  И още нещо: от 1945 г.на полската земя продължи, както някой горчиво се изрази, следвоенният нов етап на умиране в лагерите и затворите на НКВД и ДС.

  Терорът заля страната.

  В реда на нещата бяха всекидневните убийства, арести, изпращането по затвори и лагери на полските патриоти, проливали кръвта си за отечеството. От стотиците хиляди гниещи из съветските лагери поляци по-голямата част никога не се завърна в родината си.

  И днес полско гражданство много по-лесно се признава на някой африкански футболист или на евреи от Израел, отколкото на потомци на полските заточеници, изправени пред мъчително дълги и унизителни бюрократични процедури.

  Кжиштоф Лигенза

   

  Превод:  Кристина Нейман

  Източник:  Iankov.blogspot.com

• Bitcoin And The Future Of Money

  

  The following guest post is by Alex Ferrara, partner in Bessemer’s New York office where he focuses on investments in the software and Internet sectors.
  

  As Bitcoin tops the charts as the hot new tech phenomenon, there has been chatter of whether or not it will succeed as a mainstream currency, missing a more important point. Bitcoin is already a success, offering great potential beyond providing a new store of value or currency. What is perhaps more exciting about this relatively new innovation is the growth of the underlying network of participants, and the economic incentives that are promoting its growth. Roughly 30 plus years after the birth of the Internet, we may be starting to see an important new technology layer emerge that is designed specifically to enable secure online transactions. Disclosure: Bessemer is not currently invested in Bitcoin or any companies in the space, but always has an eye on what is hot in tech.

  Bitcoin’s Volatility Is A Disadvantage, But Not A Fatal One

  Signs of a Tipping Point

  Opponents of Bitcoin claim that this virtual currency allows for exchanges made in the dark corners of the Internet where anonymous buyers can purchase any number of illicit items from anonymous sellers. While there might have been issues with illegal activities in the early days of Bitcoin, the market has changed dramatically in the past several months. For example Bitpay, a company that enables legitimate merchants to accept bitcoin as a form of payment now serves more than 10,000 merchants (an increase of 10x in the past 6 months) and is processing more in transaction volume than the infamous Silk Road marketplace. In addition, at least three of the leading U.S. bitcoin startups have demonstrated their commitment to preventing illicit activity by registering with the financial crimes enforcement network agency of the federal government and strictly adhering to the same anti-money-laundering processes followed by major U.S. banks. Lastly, several of these bitcoin companies have raised capital from leading venture capital firms, which not only provides credentialing but will allow them to invest in areas of infrastructure, compliance and customer awareness. Bitcoin is rapidly becoming a legitimate online currency alternative.

  Transparency in the Cloud

  One of the more fascinating properties of Bitcoin is that all historical transactions are publicly viewable via a public transaction ledger called the blockchain. This means that with the right tools, over time anyone will be able to see how consumers and merchants are using bitcoin and not only demonstrate the progress being made towards bitcoin’s role as a legitimate currency but also gain new insights into how consumers and merchants transact online. This also creates interesting implications for the future of online trust and credit that will be discussed in a future post. To date the bitcoin network has seen more than 15 million aggregate transactions with more than 50,000 senders and receivers transacting in a given day. It’s time for someone to start building the big data infrastructure and applications needed figure out what’s going on in this rapidly growing network.

  The Value of the Network

  While there is always the chance that Bitcoin as a currency could prove to be more Friendster than Facebook, the underlying model has already broken important new ground in the area of p2p transactions. The notion of an open global digital currency based not on fiat but rather mathematics is undoubtedly appealing, but just as important and innovative is Bitcoin’s underlying plumbing – the Bitcoin community and the network of participants (known as miners) that are facilitating these transactions. Together they add a valuable layer to the existing internet stack of technologies. Bitcoin may or may not ultimately prove to be the right implementation, but it is a compelling concept that offers a window into a potentially profound paradigm shift in how we think about the future of money on the web.

  Alex Ferrara is a partner in Bessemer’s New York office where he focuses on investments in the software and Internet sectors. Alex’s previous board service includes Yodle, Shopify, OMGPop (acquired by Zynga), SelectMinds (acquired by Oracle), and Quadriserv. Alex was also involved with the firm’s investment in Pure Networks (acquired by Cysco), Skype (acquired by Ebay), SiteAdvisor (acquired by McAfee), Goal.com (acquired by Preform Group), Activ Financial, TeamViewer, and Gerson Lehrman Group.

  Published by Forbes

• <<
• 1
...
• 169
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
...
• 415
• >>