Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Гласувай трудно: За много българи в чужбина изборите са „Направи си сам“

Българската държава създава редица спънки пред гласуването на българите в чужбина. Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива – не с пари от държавата. Това обяснява Стефан Манов, който живее в Тулуза и освен експерт по изборни методики, се е превърнал и в експерт по избори „Направи си сам“.

.

Интервю на Полина Паунова, Mediapool

.

– Господин Манов, алармирахте за много проблеми в организацията на гласуването зад граница, кои проблеми се решиха и кои не?

– За пръв път след силен натиск от страна на българите в чужбина бе дадена възможност да се подават заявления за гласуване онлайн. Това теоретично бе голямо облекчение, но първоначалната идея за опростено подаване бе изкривена от ЦИК. Комисията дописа Изборния кодекс с добавени изисквания за посочване на лични данни, които не са описани в закона. Освен три имена, ЕГН, постоянен адрес в страната и настоящ в чужбина, заявителите трябваше да посочват номер на лична карта, дата на издаване и орган, който я е издал. Искаше се и телефонен номер, на който да се изпрати есемес за проверка. Това се оказа затруднение, защото след като през 2011 г. от сайта на МВнР изтекоха 36 000 имена на подали заявления с лични данни, хората в чужбина се отнасят изключително скептично към този начин на подаване.

От друга страна – не е тайна, че процесът по набиране на заявления от чужбина, въпреки че всички твърдят, че е индивидуален акт на даден гражданин, всъщност той е организиран от български организации по места. Истината е, че ако няма няколко души, които да ръчкат хората, образно казано, няма как да се случи нищо. В това число влиза дори подаването на интернет-заявленията. Просто хората имат някаква инерция, което не означава, че не гласуват, защото броят на заявленията е далеч по-малък от броя гласували. Просто два месеца преди изборите, когато стартира този процес, никой не е в темата.

Бяха въведени и нови изисквания за подаване на заявленията по пощата. Новите изисквания са скандални, тъй като в средата на този процес, десет дни преди крайния срок за подаване, излезе протоколно решение на ЦИК, което промени изцяло реда.

До момента в едно писмо можеха да се подават няколко заявления за гласуване. 15 дни след като ЦИК прие това си традиционно решение, се разигра някакъв етюд между МВнР и комисията и от ЦИК постановиха, без да публикуват това на страницата си, че в едно писмо може да има само едно заявление. Това изискване доведе до ликвидиране на серия от секции, в които се е гласувало от години. Причината е, че хората не са разбрали навреме и са изпратили заявленията си в един плик, както досега. Веднага са разтълкувани като „невалидни“. Такъв пример е град Сеговия в Испания. Там секция е имало от 2005 до 2011 г. Заради новото изискване българите там няма да има къде да гласуват, тъй като са приети 81 редовни заявления и 45 нередовни, които са изпратени в един плик след „тайната“ промяна на правилата.

– ЦИК не трябва ли да информира? Комисията има бюджет за информационна кампания.

– Според Изборния кодекс ЦИК е длъжна да проведе информационна кампания за правата и задълженията на българските граждани за изборния процес. Такава се провежда в страната за хората с увреждания, за начина на гласуване с „Х“ и така нататък. В чужбина такава кампания – няма. Никой не сметна за нужно да разясни на българската диаспора как да подаде заявление в интернет. Никой не ни обясни, че в средата на срока за подаване на заявления за гласуване, правилата, по които това се случва, се променят. Появяват се в медиите журналистически текстове от време на време, институционално никой не си прави труда да прави кампания.

Ние им изпратихме списък от български медии в чужбина и начини, по които да направят тази кампания безплатно. Т.е. ЦИК да не даде и един лев за кампанията, но комисията не си мръдна пръста. Едно е медиите сами да копаят и да търсят какво правят институциите, друго е комисията например да проведе кампания – чувстваш уважението на държавата. Такова нещо обаче няма.

Организацията на изборите в чужбина е едно голямо лицемерие – от една страна държавата казва всеки сам да подава заявление, не може да подадеш с близките си и заявления в един плик, да кажем, а от друга страна, ако ние не се обединим сами да работим на терен, избори в чужбина просто няма да се случат. След това държавата казва – изборите в чужбина се организират от българската държава. А това е категорично невярно.

– Защо не е вярно? Според закона българската държава организира изборите в чужбина, получава бюджет за това.

– Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. Или се занимава с подобно нещо в държавите, които са близки – Турция, например. Но в Европа изобщо не поема никакъв ангажимент по организацията на секции. Ние, емигрантите, осигуряваме и обезпечаваме изборния процес. Избори „Направи си сам“ започват с отиването на някой български гражданин в кметството, искане на урна и тъмна стаичка. Кметът ни осигурява от реквизитите за Франция, Германия или за която държава става дума.

– Българската държава поне не покрива ли финансовата част?

– Теоретично – да, на практика – не. Никъде в държавата не се казва публично в даден документ, че дипломатическите и консулските представители се свързват с българи по места и ги молят за съдействие при организацията на вота. Това попада в зона на джентълменска нелегалност. Мога да обясня как го правим ние в Тулуза – обаждаме се в консулството и казваме: събираме заявления, секция ще има, свършете си работата с френското външно министерство и поискайте разрешение за адреса на секцията. Т.е. ние организираме секцията, искаме помещение, кметът ни отпуска зала, урна и прочие. Държавата, която трябва по принцип да прави това, не го върши, няма капацитет и няма желание. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива, не с пари от държавата.

Копирните машини, например, които бяха въведени първо при нас, на предходните изборите не бяха докарани. Поискаха ние да осигурим техниката – компютър и сканиращо устройство. И сега не са доставени. През 2011 година в Тулуза им казах, че няма да осигуря сканирането на протоколите, кършиха ръце в посолството и дойдоха с думите „Нищо не можем да направим“. После ние донесохме всичко, което трябва. Искахме само да ги проверим как ще реагират и видяхме – с повдигане на рамене.

– Ситуацията, която описвате, прецедент ли е или организацията се случва по този начин всеки път?

– Всеки път. Като говорим за повторяемост, има друг голям проблем е активната регистрацията. Защо ние трябва да подаваме заявления всеки път, за всички избори, след като държавата разполага с данни по настоящ адрес от ГРАО, че има българи, които са декларирали настоящ адрес в чужбина? Тези данни бяха използвани, за да заличат хората за местните избори тук, но за да ни облекчат зад граница не могат да се използват. Т.е. един и същи принцип ти приемаш в една форма на вот за правилен, в друга за неправилен. Нещо повече – отказват ни да предоставят тези данни по държави. Искат ни 1600 лева да ни направят справка от ГРАО колко българи живеят в чужбина. По Закона за достъп за обществена информация поисках от ГРАО да ми каже колко наши граждани има във Франция, Германия, САЩ и прочие. Оказа се, че МРРБ е предоставило сървърите на ГРАО на Информационно обслужване и те искат по 0.1 стотинка за справка на човек.

– Колко заявления за гласуване са подадени тази година в чужбина?

– Данните, с които разполагам, гласят, че в чужбина са подадени около 84 000 заявления за гласуване. Но гласуващите всъщност са много повече от тези, които подават заявления. Електронно от тази бройка са подадени 11 360, което представлява 14%, т.е. 86% от заявленията са подадени по пощата.

От всички 84 000 заявления 74% са подадени в Турция. От тях 97% са подадени по пощата. Това потвърждава казаното по-рано – никой не си подава сам заявлението, а всичко това се случва с организация. Извън Турция са подадени над 21 000 заявления за гласуване в чужбина, но и в този случай българите предпочитат да подадат по пощата. Което означава следното – там, където българите зад граница имат традиция в гласуването, се организират и изпращат писма със заявления. Лично аз за тези избори една събота съм събирал заявления и съм лепил марки и изпращал пликове.

– Този процес не оскъпява ли?

– Тези над 60 000 души в Турция, за които казахме, че са 74% от всички подали заявления, са платили около 30 000 евро, само за да изпратят заявленията си.

– Всичко това, което описвате, не затруднява ли гласуването и не води ли до отказ от вот?

– Когато говорим за избори в чужбина, е важно да се броят не секциите, а населените места, в които има секции. Защото има градове с повече от една секция, има градове с по 15 секции. И като кажат – има 300 секции в чужбина за гласуване, това далеч не е така крупно както изглежда. През 2013 година има 166 населени места със секции. В страните от Европейския съюз, Северна Америка, Австралия и държави като Норвегия и Швейцария има 109 населени места със секции, от които 35 в дипломатически и консулски представителства и 74 извън. Т.е. 74 секции организирани от самите хора.

Тук трябва да се отбележи, че в САЩ има сериозен спад в откриването на секции. Там градовете, в които ще се гласува, са седем по-малко. Наблюдаваме процес на прогресивно откъсване на българската диаспора в САЩ от националната орбита и това се дължи в голяма степен на отношението на самата държава, която създава спънки пред изборния процес.

В Европа има механично нарастване – много хора заминаха след 2007 г. и все още връзката с България е много силна, а и географски сме по-близо, но тези фактори ще избледнеят на фона на всички затруднения.

За всички е ясно, че създаването на спънки за гласуващите в чужбина цели да ограничи вота в Турция, което искам да подчертая, че е неправилно – тези хора са български граждани. Но както и да е – опитите уж да се ограничи Турция, ограничават и откъсват от изборния процес българските граждани в Европа и Америка.
Официално: Григор Димитров и Мария Шарапова са заедно
Руски сайтове наричат нашия Шаритров

След като дълго време отричаха, Григор Димитров и Мария Шарапова най-после официално разкриха връзката си.

Двамата излязоха на романтична разходка по улиците на Мадрид след победата на първата ни ракета над световния номер едно Новак Джокович в понеделник вечерта, съобщи sportal.bg.

Пред очите на дебнещите папараци Гришо и Маша не скриха любовта си и се отдадоха на целувки и прегръдки.

Самият Григор признава, че преди решителния мач с Джокович Мария му е казала няколко думи, които българинът ще помни до края на живота си.

„Ще запазя в тайна какви точно бяха, но искам да й благодаря!“

Той добави, че любимата му гледка е тази от вилата на приятелката му. Шарапова притежава луксозна къща в Малибу на брега на Тихия океан.

Източник: Novini.bg
Държавата на зверовете

Най-важното, което искам да споделя в този момент е, че не ме познавате. Само сте ме виждали. Възможно е дори да сте запомнили характерни черти от лицето ми, например голямата и вече грозна бенка над лявото око. Но реално не ме познавате. Защото аз не съм недоволният, заради надписаните сметки за ток и вода от чешките бандити – които се оказаха, че не са чешки – пак са български. Причината за яростното ми недоволство е друга.

Отдавна всички знаем, че едно незначително и непроизводително малцинство е узурпирало кормилото на държавата и периодично променя регламентите за живот според личните си интереси. Представителите му крещят повече от останалите, обикновено без нужда, жестикулират и гримасничат според актуалната мода. Наричат се активисти, секретари, председатели, бандити, политици, бизнесмени, банкери, социолози … И докато ние закъсняваме с реакцията на променящите се условия, заради измамното чувство за лоялност към досегашния начин на поведение. Или защото наивно излъскваме позацапаните от поредните промени идеали за чест и достойнство. Престъпният сговор на малцинството вече ги е отменил. За кой ли път? Има ли смисъл да броя и припомням. Важно е, че докато се оглеждаме объркани, и с невярващи очи, те вече живееха по друг начин, с други закони. И напълно различни оценки за позволено и забранено.

Иначе играят една и съща игра: трупане на имоти и пари. И власт. Колкото може повече власт. Друго не ги интересува. Затова дългът им към абсолютното човешко, което през годините запазваше лицата ни такива каквито винаги са били – само ги правеше малко по-тъжни и понякога отчаяни – стана нетърпим. Вече имаме право да ги третираме като не-човеци. И защо те, обикновените чиновници на злото, си въобразяват, че само на тях е позволено да взривяват, палят, отвличат, плячкосват, убиват… Колко нагло си присвоиха правото принадлежащо на нас, преживели адовите болки на безсилието. Не само заради липсата на елементарен разум във всекидневието. А и заради чудовищните несправедливости, наричани приватизация, преход, пост-социализъм, свободен пазар… И как ли не още, докато злоупотребяваха с хлапашката ни екзалтация, с надеждите и желанието за нормален живот. Умело изразходваха ресурса на всеобщото недоволство. Превърнаха го в част от своята игра. Редуцираха го до жестове и лозунги. Предизвикателни, но и театрални.

През цялото време ни принуждаваха да живеем безвкусицата и бездарието, в които те самите живееха. Животът с тях винаги напомняше училище или казарма. Така не ни позволяваха да пораснем. И не беше случайно, че репресиите обикновено се прилагаха колективно. Постоянно понижаваха, изтласкваха, деградираха и заглушаваха отделния бунтовник и личното недоволство. Недоволните и разбунтувалите се нямаха имена. Или ги имаха само за кратко. Спомнете си колко немощни бяха опитите да бъдат възкресени страдалците, дори в апогея на всеобщото недоволство. Появиха се само няколко личности, станали слабо известни, и бързо изчезнаха. Нямаше ги. Отново се превърнаха в апокрифи. В шепот. В тема за говорене между отделни хора, и те в състояние на постоянно изтласкване и заглушаване. Затова пък се засилиха опитите да се увековечи присъствието на гнусните фамилии. Споменаваха се въображаемите им заслуги и постижения. Подрънкваха старчески разхлабената струна на носталгията. Медиите с досадно постоянство представяха животински екземпляри в ролите на дядовци, бащи, сестри… На народа, на кого друг, до там им стигаше въображението.

Но нека номенклатурните, партийните и олигархичните маймуни не си въобразяват, че още са атрактивни. Подлостта, лукавството, ненаситната алчност, некадърността и липсата на срам и чувство за отговорност станаха нетърпими. Затова искам да удрям, да бия, и да убивам… Защото дори протеста и бунта се оказаха крачки в безсмислието. Тук, на това мястото, отдавна няма никакъв смисъл. Самодоволно малцинство управлява и експлоатира единствено безсмислието. Смисъл не му е нужен. Само търси нова позиция, от която профилите на известните бандити ще изглеждат различни. И обикновено я намира. Докато ние се заплитаме, давим се в нуждите, желанията и неосъществените си копнежи. Лишени от всичко, обикновено искаме прекалено много. Затова все по-настоятелно се говореше за надписаните сметки, за тока и водата, за цените на хляба. И никога не се споменаваше огромната, грандиозната в същността си измама. Но мен не ме интересуват сметките. Нямам нужда от пари, ток не използвам, и пия вода от уличните чешми. Единственото ми желание, докато скърцам със зъби, е тях да ги няма. Поддържам се във форма от чувството на постоянно отвращение. Мога ли да забравя как безгрижно смениха брадатите карло-марксовци с поповете, размахващи китки босилек. Не ставаше дума за Бог. На тях им бяха достатъчни развените раса и мириса на тамян. Отново искаха да свържат алчността и чудовищната си безпринципност с по-висш порядък. Но дори в бутафорията не бяха изобретателни. Заменили едните бради с други бради бързаха по най-краткия път да заемат отново някогашните си места, заедно с децата, внуците, слугите…

И макар да ме няма нито на улицата, нито на „Орлов мост“, не съм се отказал. Бунтът продължава. И скоро ще прерасне във война. Отдавна съм разбрал, че ще запазя мизерното си чувство на гордост и уважението към нещастната си личност, не като се противопоставям вербално и подчертавам разликата помежду ни. Безсмислено е. Толкова болезнени са раните, толкова продължително страданието, че само унищожението ще възвърне логиката на критично изтънялата реалност. Искам ли да съм от страната на живите, нужно е да не остане и следа от тях. Затова съм слязъл толкова надълбоко. И те не ме виждат. Няма как да ме видят. Щом съм в подземието. В най-мрачния му, най-зловонен ъгъл. Ръмжа и търпеливо чакам ноктите ми да станат по-дълги и по-твърди. Зъбите – остри и безмилостни. В ужасния затвор, докато чакам окончателно да се превърна в звяр, набирам мощ и безмилостна решителност. Накрая ще дам воля на новата си природа. И ще ме видите. Не само мен, но и всички останали, постоянно мамените и окончателно излъганите. Вече няма да гласуваме, да избираме, и да грешим в избора. Ще палим и разкъсваме. Ще взривяваме и разстрелваме. Имаме право, след като достигнахме дъното на унижението и върха на болката. Охранените и настояващите за нов ред зверове ще се срещнат с нас, озверелите от постоянната липса на справедливост.

Палми Ранчев, Komentator.bg
За грешките в изборната методика на ЦИК
.

Стефан Манов: Изборно законодателство не се сменя часове преди вота

.

Из интервю на Манов за Дарик радио:

Новата методика от 2-ра, 3-та стъпка е математически неиздържана. В такъв смисъл може да се създаде едно блокиране на изборния резултат. На 3-та стъпка може да се получи едно безкрайно зацикляне. Това е грешка, заложена в алгоритъма на методиката.

Ако стигнем до ситуация на блокиране на алгоритъма, може да стигне до това ЦИК да елиминира примерно лидер на малка партия, който е първи в списъка в даден район и да вкара удобен кандидат от същата партия, но от друг район – казва още Манов, давайки този пример във връзка с политическото и депутатско номадство, което се наблюдава често в българския парламент.

Изборната методика се промени по един напълно непрозрачен начин в „12 без 5“, казва Манов. Правилата на играта не се пипат, зарчетата не се бърникат няколко часа преди играта. Това създава липса на доверие. От там една малка партия, която примерно влиза, може да контестира резултатите и да влезем в една политическа криза седмици наред. Това можеше да го избегнем, ако ЦИК беше широко публикувала своята методика, предвидила време за обсъждане от експерти, от неправителствени организации и от партийни.

Да се разяснят нещата, да се видят грешките, защото и в момента методиката има три крупни грешки, които ЦИК не ги е забелязала. От тези грешки се вижда, че е имало аматьорски подход. Не искам да мисля за умисъл, защото това е много страшно.

Запис на цялото интервю тук –

209288.15 – Манов

.

–––––––––––––––––––––

Проф. Михаил Константинов: Паралелното преброяване на вота ще даде различни резултати

.

Методиката на ЦИК, която изчислява мандатите, понякога не работи, казва Константинов в интервю за Би Ти Ви

Проф. Михаил Константинов открои два проблема, свързани с изборите на 12 май. Единият засяга паралелното преброяване на вота, а другият – изчисляването на мандатите след гласуването. Той заяви, че анализите му не бива да се смятат за катастрофални, а само за предупреждение.

Първият казус, който може да възникне на изборите е паралелното преброяване, в което повечето партии са поканени да вземат участие. Константинов коментира в ефира на bTV, че австрийската фирма, която е ангажирана с това, е възможно да даде различни резултати от тези на ЦИК. „В много протоколи има грешки, комисиите примерно пишат 2 + 2 =5, а после РИК ги кара да се поправят. След това секционните комисии си оправят техническите грешки, но това значи, че ще има различни числата”, поясни той.Изводът е, че фирмата ще анализира и работи със секционни протоколи, които не са поправени и с неверни данни.

Математикът смята, че въпреки различните числа се надява да няма разлика в мандатите, защото това би се счело като манипулация.

Друг казус, който специалистът коментира са копирните машини, задължителни за копиране на протоколите. Според него те са за добро, но хаоса които ще доведат ще е за лошо. Той очаква някои от секционните комисии да не успеят да реализират тази част от закона и в някои комисии да няма копия. Константинов обаче не смята, че подобни нарушения биха станали повод за искане да бъде касиран вота.

Конституционният съд ще отхвърли такива искания, защото не са мандатоопределящи, тъй като изборите са свършили, хората са пуснали бюлетините си и това не променя нищо. За да се касира вота трябва да има мандатоопределящи нарушения, поясни математикът.

Методиката за изчислението на мандатите на ЦИК има случаи, в които не работи, посочи още един възможен проблем за парламентарния вот в неделя. Той посочи, че в случай на проблем ЦИК ще решава. „Програмата прави прогнози. Тези мандати ще бъдат изчислени и парламентът няма да се промени като бройка, а само като имена”, допълни той. „Проблемът не е софтуерен, това е алгоритъм.”

Повод за катастрофални прогнози, че изборите няма да бъдат изчислени няма и по-добре да бъдем подготвени, методиката има своята логика, но понякога не работи.

Като прогноза за вота проф. Константинов коментира, че в момента партиите се доближават една до друга, но разликите между тях остават.
Българите в чужбина се освобождават от здравноосигурителни вноски в България
Българите в чужбина се освобождават от здравноосигурителни вноски в България, съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП). Българските граждани, които живеят в чужбина, вече могат да бъдат освободени от плащането на здравноосигурителни вноски у нас и за минали периоди. Подаването на заявление в НАП вече не е обвързано с изискването това да стане преди напускането на страната, както беше досега.

За да бъдат освободени от здравноосигурителни вноски обаче, българските граждани, живеещи извън родината, трябва да отговарят на няколко условия. Лицата трябва да са български граждани, както и да са били в чужбина най-малко 183 дни през една календарна година. Най-важното условие за освобождаване от плащане на вноски за здраве е подаване на заявление в офиса на НАП по постоянен адрес. Вече няма срок, в който това заявление трябва да бъде представено в НАП. До 8 март 2013 г. законодателството изискваше документът да бъде подаван преди напускането на България.

Заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице. Документът може да бъде изпратен до НАП и по пощата, с обратна разписка.

За да се възстановят здравноосигурителни права при връщане в България, в НАП се подава друго заявление – за завръщане. Освен него трябва да се представят и документи, които доказват, че сте били в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Такива документи могат да бъдат например копие от задграничен паспорт, удостоверение от областна дирекция на полицията, документ, издаден от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод от заклет преводач на български и други.

Здравноосигурителните права на българи, които са били в чужбина и са подали заявление, могат да се възстановят по два начина. Единият е автоматично след изтичане на шест последователни месеца, през които те се осигуряват за здраве в България. Ако българите, които са били зад граница искат веднага да възстановят своите здравни права, то те трябва да платят еднократно 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица. Ако се плащат през 2013г. това са 12 вноски по 33,60 лв.

С последните промени в Закона за здравното осигуряване българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.

Те могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски с декларация по образец. Документът се подава в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка.

Повече информация и консултации за попълване на всички видове данъчни и осигурителни декларации може да се получи от кол центъра на НАП на телефон 0700 18 700, на цената на един градски разговор. Кол центърът на приходната агенция работи от 9,00 до 17,30 ч., всеки делничен ден.

Изключенията са следните:

Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. трябва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.

Източник: Агенция „Фокус“
Вашингтон оспори приноса на България за спасяването на евреите
Молба на посолството на България във Вашингтон кръстовище в града да бъде наречено на името на Димитър Пешев – български политик, помогнал за спасяването на еврейското население на страната от депортиране, се превърна в тема за широк дебат дали българите представят реално действията на техните лидери по време на Холокоста.

.

Българският посланик Елена Поптодорова

В обширен репортаж на АП се коментира, че в момента тече напрегнат диалог между българското посолството и американския Музей-мемориал на Холокоста, докато градският съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно тази месец решение дали да почете Димитър Пешев.

Дебатът подчертава не само комплексността на историята на Холокоста, но и трудностите, които срещат държавите, които се опитват да обединят делото на една политическа фигура по време на Втората световна война с постигнатото от цял един народ, се казва още в материала, цитиран от Би Ти Ви.

Въпросът за съдбата на българските евреи по време на Втората световна война е повдигнат през декември, когато посолството на България се обръща към градския съвет на Вашингтон да кръсти пресечка на името на Пешев. То изпраща специално писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война.

Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите, в писмото заявява, че формулировката на искането на посолството – заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история.

В качеството си на заместник-председател на Народното събрание Пешев разпространява петиция сред народните представители, църквата, студентите и други в подкрепа на еврейското население. Депортиранията са спрени, а цар Борис ІІІ изпраща евреите в трудови лагери в страната, но отказва да ги предаде на нацистите с довода, че има нужда от тях като строителни работници.

Историята на спасяването печели на България славата на единствената европейска страна, отхвърлила нацистките искания, а Пешев е признат от мемориалния комплекс на Холокста на Израел „Яд Вашем“ като „Световен праведник“.

Музеят във Вашингтон заявява, че не спори заради признаването на Пешев или историческия му принос, а затова, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като „окупирана от нацистите страна“ и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта.

Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция – по това време територии под български контрол, коментира АП.

Музеят е изпратил отделна кореспонденция до градския съвет на Вашингтон, подчертаваща комплексността на българската история.

Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия“ отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Поптодорова допълва, че макар и страната й да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.

Според Пол Шапиро, директор на Центъра за напреднали изследвания на Холокоста към същия музей, наричането на улица на името на заслужил човек, може да се използва за фалшифициране на историята.

Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, изготвил основната част от молбата до градския съвет, отбелязва, че според него музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев.

„Нека не обвиняваме Пешев за лошите дела на други. Нека го уважим за великите постижения, които е направил – и това е всичко, което искам да направя, защото той е катализаторът“, заявява Нийл Глик.

Градския съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата за именуването на „Площад Димитър Пешев“, точно пред сградата на посолството, на 28 май.

„За мен най-важното е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен с церемониално именуване на улица, а не каква реторика е използвана от посолството на България или от музея на Холокоста„, заявява градския съветник Фил Мендълсън.

Източник: Faktor.bg
Да се спасим от погнусата!
Предизвикани размишления от предишния ми стих*

.

С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години!

Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на Орлов мост по време на трафик.

Има предел на чувствителността, след който непоносимостта се превръща в най-главно усещане. Тогава човек бърза да запуши ноздрите и ушите си, да обърне гръб и по най-бързия начин да се отдалечи от септичните ями на човешкото падение, които никой и никога не иска да почисти. Защото те се натрапват навсякъде. Избиват като мръсни и зловонни гейзери, а пръските им прескачат от екраните на поръчковите медии, за да полепнат по душите на хората. И не просто да полепнат, но арогантно да им внушават, че гнусните капчици, които им се струват зловоние, са всъщност пръски от „Рефан„.

Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно… Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото.

Погнусата, приятели мои!

Тази погнуса, с която не може да се живее! Тази погнуса, която е много по-жестока дори от физическото насилие. Защото него човек ще претърпи и болката ще утихне. Но от погнусата остава един остър и непоносим позив за повръщане! Защото в нея се унищожават всички морални табута, без които човекът би бил животно с инстинкти, а не личност с разум и съвест, поставяща верните ограничения на своя избор.

Аз не искам да живея в такава погнуса!

Не искам първият човек в държавата да има в речника си думи като „капут“ и „педал„, да нарича хирурзите „касапи“ или да третира българите като кучета, на които здраво трябва да се опъват каишките! Не искам да бъда дрогиран от чалга, нито да стана консуматор на нискоинтелигентни послания, пречупени през призмата на самовлюбен социопат! Защото има дума, която задмина нарицателното „погнуса“ в българското битие. И това е думата „гнъс„! Дума, която разкрива тоталното угнетение от погнусата. Тъй щото гнетът от погнусата да бъде предаден именно като „гнъс„.

И ако героят Рокантен на френския философ Сартр е отвратен от предвидимостта на събитията, които му се случват в повествованието, то колко ли да ме боли сърцето от нашата българска предвидимост? Колко ли жестоко да страдам, че един евтин глас, купен с три кебапчета и чаша бира, неутрализира друг искрен глас, роден от справедлив протест и надежда за по-добро битие? Къде ще отидат тогава гласовете на една шепа неподкупни, достойни и доблестни хора, когато тази шепа бъде затисната от статистиката на тълпи с първосигнално мислене, които не могат да разделят Добро от Зло, морално от престъпно, но на юруш се втурнат към урните, за да циментират битието българско под властта на погнусата?

Някога, стигнал до върховното Си изпитание в Гетсиманската градина, нашият Спасител се помоли на Своя Отец, ако е възможно да Го отмине чашата, която трябва да пие… Помоли се, ясно съзнавайки, че ще понесе всичкия възможен натиск от дявола, и най-вече – погнусата от неговото зловещо присъствие. Но Христос издържа – заради всички нас! За да ни даде надежда за един по-добър свят, лишен от първопричината на греха и Злото!

Моля ви, приятели!

Не преставайте да се уповавате на Неговия божествен Завет, защото само Той ни остана в това най-страшно време, когато нечестивите превърнаха беззаконието в норма, а погнусата – в естествен дъх на властта и парите! Не разпилявайте капките на човешката си воля в света, защото те там бързо ще изсъхнат, но скоро ги съединете с вълните на Святия Дух, защото само там сърцата ви ще дишат Светлината, за която са създадени.

А гнусните човеци нека се уповават на гнусния дявол, докато цялото им битие се задръсти от гнъс! Защото на това са посочени от Бога в стиха на пророк Исайя, с който ще завърша размишленията си:

„А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…“ (Исаия 57:20-21)

.

Ясен Ведрин, Jasen-vedrin.blogspot.com

_______________________________________

* „Моят глас“
Моят глас
.

Гласът си за лъжа не бих продал.
Духът ми само Святото жадува.
И няма под небето земен дял,
за който капка вяра да си струва.

Не ме възторгва алчен властелин.
Властта му намирисва на клоака.
А мъката е кацата с пелин,
която пия, стенейки от мрака.

Безумец как юздите да държи
или пък да мами, че живея?
Не свършиха ли плитките лъжи
на неговата гнусна логорея?

Във дребния му, жалък маскарад,
душата ми отказва да наднича.
Не ще му марширувам на парад,
където робът гръмко го обича.

Отдавна го загробих. Под честта.
И в мислите ми няма да го има.
Царувай, шуте! Сладка е властта!
Дори я сподели със двама-трима!

Отказвам да живея в твоя свят,
тъй както Святост гнусното презира!
За твоя рай аз плащам с моя ад,
и с думите на гневната си лира.

Гласът си за лъжа не бих продал,
че той е честност, искреност, светиня!
А изборът на лепкавата кал
превръща се в тресавище от тиня…

Ясен Ведрин,

Jasen-vedrin.blogspot.com
Новината, от която всички бягат

В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът „Райков“ предприе най-решителната си стъпка – обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.

Коментар на Иван Бедров:

Порочната схема, за която става дума, е добре позната на всички ни – държавните пари отиват в една банка, която си създава медиен монопол, който пък обслужва властта, която и да е тя. Сега обаче има нови правила – те вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.

Най-важното действие на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, макар да води след себе си сериозна промяна. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавни пари в една банка.

Проблемът

Служебният премиер Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са били в една банка. Позовавайки се на банковата тайна, той не спомена името на банката, но всички знаем, че става дума за Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.

Цветан Василев

Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година – почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколкостотин милиона до над 1 милиард лева.

С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна – не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.

Решението

Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съответствие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно – тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.

Какво става с КТБ?

Вероятно пари ще бъдат теглени и от други банки, но поради липсата на официална информация те не са известни. За КТБ обаче можем да сме сигурни. Ето и малко конкретни числа: преди два месеца кредитната агенция „Фич“ публикува доклада си за рейтинга на Българския енергиен холдинг, който обединява фирмите от държавната енергетика. В доклада се твърди, че фирмите от холдинга имат общо 717 милиона лева, от които 87% са в една банка – в Корпоративна търговска банка, естествено. Тъй като обаче холдингът ще трябва да прилага новите правила, до средата на ноември парите му трябва да бъдат разпределени така, че не повече от 25% да са в една банка – тоест, приблизително 180 милиона лева. Простата сметка показва, че за шест месеца енергийните фирми ще трябва да изтеглят почти 445 милиона лева от КТБ. Общата сума на изтеглените от банката пари може да се окаже много по-голяма, но със сигурност няма да е по-малка.

Обаче…

Дали следващото правителство ще продължи започнатото от кабинета „Райков“?

За всички е ясно, че подобно действие може да застраши стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийните фалити на банки през 1996/1997-ма още са живи. За бъдат предотвратени евентуални сътресения, ще има период на приспособяване, обяви финансовият министър Калин Христов. Той дойде в служебното правителство от БНБ, където ръководеше управление „Емисионно“ – тоест, валутния борд. Затова неговото уверение, че няма да има сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.

В същото време премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила. Конкретната сума няма да се съобщава – заради банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще удържи дълго, тъй като вече има прецеденти и министерствата публикуват отделни данни след запитвания от страна на журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация трудно би издържал и в съда. Поради което може да се смята, че пътят към диверсификация и прозрачност е открит.

Остава правилата да бъдат спазвани. Това няма да е работа на този премиер и на този финансов министър, тъй като мандатът им изтича малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство – дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една-единствена банка. Която и да е тя.

.

Иван Бедров,

Дойче Веле
Преселението на българските роми

Противно на разпространената представа, заселилите се на Запад български роми казват, че бягат не от дискриминацията, а от мизерията в родината. Едно ново проучване развенчава някои от митовете за преселението на ромите.

Ромите от балканските държави ще продължат да търсят начини да се преселват на Запад – независимо от ограничителните мерки. Ново изследване на Програмата за развитие на ООН показва, че над една пета от българските и румънските роми възнамеряват да се установят в Западна Европа. Още по-драстични са данните за Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина, където около 40 на сто от ромите изявяват желание да емигрират. Цел номер едно за ромите от Балканите е определено Германия. Една трета от странстващите из Западна Европа роми са на възраст между 25 и 39 години, 60 процента от тях са жени, а 40 на сто нямат завършено начално образование. Около половината от ромите-емигранти получават на Запад социални помощи.

Светлини и сенки

„Голяма част от българските роми заявяват, че не дискриминацията, а мизерията е основният двигател на стремежа им да се преселят на Запад. Пътуванията на хора от тази общност рязко се засилиха след влизането на България в Европейския съюз. През 2007 година в неголемия белгийски град Гент живеят около 350 българи, като съвсем малка част от тях са роми. Само за пет години общият им брой е набъбнал цели 17 пъти, като ромите са вече около 3 000. Можете да си представите какво означава това за град, в който и без друго 12 000 души чакат по 4-5 години, за да получат социално жилище от общината“, разказва професор Илона Томова от БАН. Заедно с изследователката д-р Стоянка Черкезова, професор Томова е извършила проучване, чиято цел е да обясни начините, по които българските роми се установяват трайно в Белгия. Изследването е осъществено със съдействието на кметствата на Гент и Брюксел.

„Българските роми, които идват в Гент, произхождат главно от общностите на турскоезичните роми-мюсюлмани от Североизточна България. Както и в Германия, ромите-емигранти търсят помощ в местните турски общности. Но получават друго – те биват експлоатирани по най-брутален начин от работодателите си, които са предимно турци и мароканци, но стискат зъби, за да легализират пребиваването си като съдружници във фирмите на своите чорбаджии. Заради огромните наеми, налагани от „благодетелите“, българските роми живеят по 15-20 души в малък апартамент. Властите в Гент знаят за случаи, в които ромите си наемат единствено матрак в подобно жилище, на който спят на три смени. Децата им обаче редовно посещават училище“, свидетелства професор Томова. И добавя: „Преценката ми е, че българските роми в Белгия са жертви на жестока експлоатация, а приказките за „социалния туризъм” са повече мит, отколкото реалност“, казва професор Томова.

План „Маршал“ за ромите?

Инвестициите в районите с бедстващи роми са един от начините да се спре напливът на хора от тази общност към Западна Европа, убедена е професор Томова. По предложение на община Гент, с пет български общини в Източна България, сред които Каварна и Тунджа, са сключени договори за инвестиции в дейности, които могат да дадат препитание на хора с ниска квалификация. При посещенията си в районите на масова ромска емиграция представителите на белгийските общини са заявили, че никога не са виждали такава разруха. Поради което са на мнение, че България очевидно се нуждае от нещо като план Маршал“, казва българската изследователка.

.

Н. Цеков, Дойче Веле
Патриарх Неофит: Ако Спасителят е с нас, кой ще е против нас?

Снимка: Юлия Лазарова, в. „Дневник“

Да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да бъдем по-отзивчиви към нуждите на другите, да бъдем милосърдни и състрадателни – пожела Българският Патриарх и Софийски митрополит Неофит.

„Вярата не е измислица, тя не е само емоционално усещане и не е само убеждение. Чрез вярата Божията благодат се докосва до човека, укрепва неговите духовни сили, дава му мъдрост и мъжество да върви по житейския път, начертан от нашия Господ Иисус Христос.“

Това заяви в словото си по случай Възкресение Христово Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

„Земният живот на Спасителя бил изпълнен с трудности, неразбиране, страдания и завършил с кръстна смърт. Този, който донесъл на света великото слово на Божествената мъдрост, този, който подкрепил това слово с велики чудеса, бил убит под рева на освирепялата тълпа. Нищо в живота на хората не би могло да се сравни със страданията на Спасителя. Но той възкръснал и със своето възкресение утвърдил победата и на своите слова, и на своите дела“, каза патриарх Неофит на изпълнения с хиляди хора площад пред храма-паметник „Свети Александър Невски“.

Патриархът напомни, че „всичко това, което е станало с нашия Спасител, е и пример, и урок за нас“.

„И когато ние преминаваме през трудности и изпитания, трябва да помним, че достойното им понасяне непременно ще завърши с победа и възкресение. Божията сила, съхраняваща чудото на вярата въпреки всички исторически перипетии в продължение на повече от две хиляди години, не ще ни изостави и в днешните нелеки условия на живот“, каза духовният водач на БПЦ.

„Понякога ни връхлитат душевни тревоги и безпокойства, безрадостното всекидневие ни поглъща. Страхът от бъдещето, растящата несигурност за утрешния ден – това е чувство, познато на мнозина. Живеейки с теготите и злобата на настоящето, ние сме склонни да забравяме за най-главното – за спасението на душата си“, заяви патриарх Неофит.

Той добави, че „пасхалната радост ни помага да забравим за трудностите в живота, за нашите скърби и проблеми. Животът се движи по своята орбита и, преживели пасхалната радост, ние отново се завръщаме към нашата действителност, често изпълнена с противоборства между хората, униние, неверие и нищета“.

„Всеки вярващ в Христа в една или друга степен усеща върху си давлението на злото“, каза Негово Светейшество и предупреди, че: „Отсъствието на вяра и християнска любов е причината за упадъка на духовността в обществото, за социално-политическите сътресения и за изостряне на проблемите“.

И продължи: „За да имаме бъдеще, вярата трябва да стане определящ фактор в нашия живот. В нашето трудно и неспокойно време само благата вест за Христовото Възкресение е способна да укрепи нашето търпение, да внесе в живота на нашето общество мир и съгласие, да примири враждуващите, да съедини разделените, да настави в истинския път заблудилите се.

Възкръсналият Христос Спасител призовава всички да проявяват в живота тази любов, която трябва да бъде отличителна черта за всеки истински християнин.

В светозарната нощ на Христовото Възкресение искам да отправя пожелание към всички нас:

да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да бъдем по-отзивчиви към нуждите на другите, да бъдем милосърдни и състрадателни.

И тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос – Възкръсналият, победилият дявола и смъртта – ще е с нас.

А ако Той е с нас, кой ще е против нас?“

„Христос воскресе!“ – така завърши великденското си слово българският патриарх и софийски митрополит Неофит, а множеството му отговори: „Настина воскресе!“.

Източник: Vesti.bg
Сагата със СРС-та влезе в предварителния доклад на ОССЕ за вота
Мисията наблюдатели прави медиен мониторинг на телевизии и вестници в България

.

Полина Паунова, Mediapool

Скандалът с подслушванията в България и опасенията от намесата на МВР в изборния процес са намерили място в предварителния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предсрочните избори у нас, които ще се проведат на 12 май. Документът е публикуван в четвъртък на интернет страницата на ОССЕ.

„Няколко политически партии поставиха под въпрос ролята и участието на МВР в политическия живот и изборния процес”, пишат в предварителния си доклад наблюдателите от ОССЕ.

Те цитират, че в края на март лидерът на БСП Сергей Станишев предостави на главния прокурор сигнал за схема за незаконно подслушване на политици, бизнесмени и журналисти. „Според Станишев отговорността лежи върху бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който понастоящем е председател на предизборния щаб на ГЕРБ”, отбелязват наблюдателите, които преразказват разкритията на главния прокурор Сотир Цацаров, за установеното незаконно подслушване и обобщават, че няколко партии са призовали дясната ръка на Борисов да подаде оставката си.

От ОССЕ отбелязват още, че наблюдателите им са констатирали неспазване на закона от страна на някои частни медии. Организаицията смята, че де факто по-голямата част от медийното отразяване на партии и политически сили е срещу заплащане.

„Някои частни електронни и печатни медии продължават да не обозначават по ясен и подобаващ начин заплатеното отразяване, като по този начин потенциално заблуждават аудиторията относно естеството на репортажите”, констатират наблюдателите.

От Мисията уточняват в предварителния си доклад, че за да оценят провеждането на предизборната кампания в медиите сами са започнали медиен мониторинг на някои телевизии, радиа и вестници. От 19 април ОССЕ следят по количествени и качествени признаци най-гледаното време на четири ТВ-канала: БНТ, бТВ, Нова телевизия и ТВ7. От мисията уточняват, че са започнали мониторинг на две радиа – БНР и Дарик, както и на три вестника – Телеграф, 24 часа и Стандарт.

ОССЕ отбелязва и „политическия контекст”, който е фон на предстоящите предсрочн избори. „Протестите, които започнаха в края на януари 2013 г., доведоха до самозапалването на шестима души в рамките на две седмици през февруари и март, както и на няколко ранени граждани и полицаи,” пише в документа.

Фокусът на предизборната кампания досега бе върху социални и икономически теми като бедността, безработицата, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, констатират наблюдателите.

„Въпреки това някои от политическите партии основаха предизборните си програми на националистически теми, използвайки на места подстрекателска и ксенофобска реторика. Съществуват опасения за купуването на гласове, като някои от събеседниците заявиха, че ромското население продължава да бъде най-уязвимата група,” посочват още наблюдателите.
Емигрантските пари – три пъти повече от инвестициите в България
Емигрантските пари продължават да изпреварват преките инвестиции в страната. Това сочат данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс.

За първите два месеца на годината българите в чужбина са изпратили на близките си 122.9 млн. евро. За сравнение, преките инвестиции у нас през този период възлизат на 40.3 млн. евро. Това означава, че емигрантските преводи надхвърлят три пъти инвестициите в България.

През февруари 2013 г. изпратените у нас пари от българи, работещи в чужбина, са били 63.9 млн. евро, а през януари – 59 млн. евро.

Източник: Еconomy.bg
Благодатният огън слезе на земята
Снимка: БНТ

Eрусалимският патриарх Теофил ІІІ измоли Благодатния огън. Около църквата на Божи гроб ехти от камбанен звън. Хиляди вярващи ликуват и се прегръщат.

Православни християни от цял свят се събраха на Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“, за да наблюдават чудото.

Частица от пламъка ще освети и много български църкви тази вечер и оттам ще стигне до домовете на вярващите.

Едно от чудесата, които всяка година стават на Велика събота, е слизането на Благодатния огън в Eрусалим в параклиса на мястото, където е бил погребан Христос. Хиляди православни християни от цял свят се събраха на Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“, за да наблюдават чудото, предава БНТ.

Православният ритуал датира от ранните години на девети век. Поверието гласи, че в първите минути след запалването си Благодатният огън не пари и не изгаря. Всяка година в два следобед местно време се случва чудото и пламъкът се появява като че ли от небето. Преданието гласи, че ако огънят не слезе на Велика събота, това ще е знак за края на човечеството.

Православният Ерусалимски патриарх Теофил Трети е първият, който получава чудодейния огън след специална молитва. Той го изнася, след което представителите на всички православни патриаршии също взимат от пламъка. Единствените миряни, които имат право да се докоснат до чудодейните сили на небесния огън, са православните. Те обаче могат да го предават и на другите християнски вероизповедания.

Запалването на Благодатния огън премина при изключително засилени мерки за сигурност от страна на израелската полиция. Преди началото на церемонията църквата „Възкресение Христово“ бе щателно проверена, за да се избегнат съмненията, че огънят може да е запален от човешка ръка.

Източник: Dariknews.bg
Лош материал, наистина
Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи нерези, които презират всеки различен от тях?

Разбира се, че отговорът е Не. В ГЕРБ имаше много образовани и нормални хора, които вероятно са вярвали, че могат да променят нещата към добро. Как стана така обаче, че в крайния резултат изобщо не се вижда приносът на тези хора? Стана с отказ от достойнство. Малкото свестни много бързо се превърнаха в безгръбначни, които се смееха на глас на просташките шеги на началника си, за да останат в играта. Отговорността на тези хора е много по-голяма, защото виждаха от близо как държавата систематично се разглобява и плячкосва и предпочетоха да мълчат.

„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната“, каза Бойко Борисов през 2009 година в Чикаго (и записан от Еврочикаго – бел.ред).

В следващите години той се постара да подбере такъв състав в управлението, с който да докаже верността на думите си. Който не беше полуграмотна мутра, милиционер или обикновен далавераджия, трябваше да забрави за достойнството си и да бъде готов да бъде мачкан, обиждан и публично подиграван.

Бойко Борисов наричаше учените хора в екипа си „момченца с очилца“ или „чантаджии“. Те нямаха нищо против. Когато каза, че е мнителен и затова ще си подслушва министрите, те се усмихната радостно все едно това е била мечтата на живота им. Когато преди дни бившият земеделски министър Мирослав Найденов разказа как Цветанов подслушвал всички министри, едно изречение от интервюто му остана незабелязано:

„Накараха ни и мен включително, когато вие сте задавали въпроси и всички ние в хор казахме колко ни е приятно да бъдем подслушвани“. Страшно е нарушаването на закона, но още по-страшна е неспособността да различиш достойното от недостойното. Дори не им е било неудобно да се правят на маймуни. За четири години тези хора не показаха, че могат да отсяват редното от нередното. За тях имаше само едно – думата на началника. В интерес на истината бившият правосъден министър, а днес вицепрезидент, Маргарита Попова единствена изказа несъгласие с масовото подслушване.

Все още най-близък до Бойко Борисов е Цветан Цветанов. Този човек демонстрираше сутрин, обед и вечер, че не познава принципа на разделение на властите. Не уважаваше и човешкото достойнство – преди две години обвини лекари в убийство на новородено и изчете в парламента записи от подслушаните им разговори. В разгара на последния скандал с подслушването Цветанов реши, че е допустимо да разяснява в национален ефир семейните проблеми на Найденов.

В главите на тези хора не съществува понятие като лично пространство.
Един позабравен пример: бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров не се притесни да мечтае пред камера за връщането на тоталитарния режим:

„Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат отпреди 1989 година. При тоталитарния режим това е положителното, че едно време аз не съм си заключвал къщата на село“. Идеята за свобода, право на избор и достойнство не е в главата и на този човек.

Това е причината управлението на ГЕРБ да стигне до тук – провалите и престъпленията са само следствие от липсата на ценности и качества у тези хора, т.е. лош материал, както казва началникът им. На фона на голямата картина, съвсем безобиден детайл е, че двама депутати от тази партия записаха празнично обръщение към избирателите си във Враца, в което твърдяха, че „преди 500 години България се е освободила от турско робство“.

Парвенюшка загуба на чувство за мярка демонстрира и шефката на правната комисия Искра Фидосова, която реши да разкаже в интервю менюто на кученцето си: „Яде много малко – купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци – чушка, морков и тиква, и спагети. Два пъти в седмицата му даваме и парченце сварена сьомга“. Тази жена не може да прецени кога е по-добре да мълчи, а те й дали в ръцете правенето на закони!?

Изтеклият разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов обаче разсея и последната капка останало съмнение, че в тези хора има някакви принципи или ценности. Прокуратурата трябва да прецени дали в този разговор има опит за избягване от правосъдието. Службата за борба с измамите с еврофондове ОЛАФ пък да прецени дали има злоупотреба при нагласеното разпределяне на пари за медиите.

Най-страшната новина от този разговор обаче е нивото на тези трима мъже – думите, които използват, отношението, което демонстрират. В техния свят управлението е нареждане на схеми, законите са досадно усложнение, образованите хора са п..али, а жените са тая, оная и на онзи другата. Много лош, ама наистина много лош материал.

А какво правеха малко по-свестните сред тях ли? Мълчаха.

.

Иван Бедров,

Ivanbedrov.com
Брюксел понижи прогнозата си за икономическия растеж на България
Европейската комисия понижи прогнозата си икономическия растеж на България за тази и следващата година, съобщи БТА в петък. Новите предположения са за ръст на БВП от 0.9% през тази година и 1.7% през 2014 година. През февруари Брюксел прогнозира, че икономиката ще нарасне с 1.4 процента през 2013-та и 2% през 2014 година.

В първите месеци на 2013 г. нестабилните икономики в чужбина и слабият пазар на труда са спирачка за икономическата активност в България, пише в доклада на ЕК. Според Брюксел гражданските протести, довели до смяната на правителството имат слабо влияние върху икономическите процеси в страната. Очакванията са през цялата 2013 г. инвестициите да се движат главно от проекти с публично еврофинансиране.

Европейската комисия прогнозира и продължаващо отслабване на пазара на труда. Очакванията са безработицата да се увеличи с още 2 процента през настоящата година и да се стабилизира едва през 2014 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се свие с 0.4 процента тази година. ЕК посочва, че през 2014 година икономиката на страните от еврозонатa ще се възстанови, нараствайки с 1.2

В новите си прогнози ЕК залага на свиване на БВП в целия ЕС с 0.1 процента през 2013 година и увеличение от 1.4 на сто през 2014 година. В зимната прогноза ЕК очакваше икономиката на ЕС да нарастне с 0,1 на сто през 2013 година и с 1,6 на сто идната година.

Брюксел прогнозира още икономиката на Гърция да се завърне към растеж през следващата година след шест месеца на рецесия. Кипър обаче е изправен пред остра рецесия, като се предвижда през следващите две години БВП да се свие с 12.6%. ЕК очаква през 2014 година икономиката Гърция да отбележи ръст от 0.6% от БВП, след свиване от 4.2% през 2013 година.

Източник: Mediapool
Млади хора, които искат да останат в България
В България има много млади, които искат да останат в родината си, за да й помогнат да си стъпи отново на краката, пише белгийски информационен сайт в репортаж от София

.

Мария Трионджиева в репортажа на rtbf.be

България, най-бедната страна в Европа, все пак може да разчита на младите си хора, противно на други страни, в които младите с диплома мечтаят само за едно – да заминат на друго място в Европа.

В България има много млади, които искат да останат в родината си, за да й помогнат да си стъпи отново на краката, пише белгийският информационен сайт Ер Те Бе Еф в репортаж от София (rtbf.be/info/dossier)

Журналист се е срещнал с няколко млади българи, които аргументират решението си да останат или да се върнат в родината си. Сред тях е току-що дипломиралата се по специалността „Международни отношения“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Мария Трионджиева, която говори отлично три езика – български, английски и френски.

„Тя много лесно може да си намери работа в Европа, но иска да остане в България, защото според нея страната има нужда от студентите си. Мария признава, че България има много проблеми и несъвършенства, но благодарение на младите всичко това може да бъде преодоляно и бъдещето да стане по-добро“, пише авторът.

Друг пример в репортажа е на Бойко Благоев, учил в Холандия, работил в Брюксел, но завърнал се в София по лични причини. Той е основал асоциацията „Тук-там“, която обединява млади, които като него, след опит в чужбина, предпочитат да се върнат в родината. Асоциацията се разраства с всеки ден.

„Няма нищо изненадващо. Това се случва все по-често сега. Много млади заминават, казвайки си, че няма никога да се върнат, че в чужбина е раят. После те си дават сметка, че другаде има същите проблеми като тук – безработица, бюрокрация и че в крайна сметка в България не е чак толкова зле“, посочва Благоев, цитиран от белгийския сайт.

Неотдавна подобна стъпка е предприел и 27-годишният Христо Бояджиев. Той е обиколил четирите краища на света, но е изпитал носталгия по родината си и се е върнал. В България не е имал никакъв проблем да намери работа и сега е уеб дизайнер.

Бояджиев разказва, че опитът в чужбина му е бил от полза, за да бъде назначен веднага на работа.

„Голямата разлика е, че в САЩ човек дебютира съвсем ниско в йерархията, отговорностите ни са малки, а тук аз започнах много на високо“, казва Бояджиев и подчертава, че има предвид както заплатата, така и отговорностите.

Източник: Vesti.bg
Лъчи от Голгота

Ясен ВЕДРИН
Хронология на позора
Ако има нещо ново в текущия скандал с подслушванията, то това е невижданото досега дълбоко затъване в блатото на политическата байганьовщина и човешката мерзост, смята Методи Андреев, бивш шеф на Комисията по досиетата.

„Първият голям скандал с шпионска тематика в току-що възникналата след комунистическата диктатура млада българска демокрация бе свалянето на правителството на Филип Димитров.

В основата на мръсната игра стояха назначеният от президента Жельо Желев началник на Националната разузнавателна служба и бивш щатен сътрудник на Държавна сигурност генерал Бриго Аспарухов и ръководеното от бивши агенти на ДС Движение за права и свободи. Новото правителство бе оглавено от бившия агент на Второ главно управление на ДС Любен Беров.

По времето на правителството на Иван Костов избухна скандалът с подслушването на тогавашния главен прокурор.

При управлението на НДСВ бе разкрито нерегламентирано подслушване в рамките на скандала „Гном“.

А по време на Тройната коалиция бе предприета операцията на ДАНС „Галерия“, в която бяха подслушвани неудобни за властта медии и журналисти.“

Така бившият председател на първата Комисия по досиетата Методи Андреев резюмира печалните резултати от намесата на тайните служби в работата и съдбата на всички български правителства след падането на Берлинската стена.

Шпионските сюжети се повтарят

Този път обаче бяха прекрачени всички граници

„Ясно могат да бъдат проследени едни и същи шпионски сюжети по време на всички възникнали през прехода предизборни ситуации, чиято цел бе да бъде подменен дебатът за целите и способите на един нов тип управление на България, а също определени политически противници да бъдат омаскарени.

В случая с подслушването в дома на бившия премиер се стигна до невиждани дори в България низости. Така бяха надминати всички възможни предели в това отношение“, добавя Андреев.

Според него, причините за истерията около подслушванията на политици и медии се коренят в резултатите от приватизацията на държавното имущество през целия преход, което трябваше да попадне в ръцете на членовете на управлявалата преди 1990 година партийна номенклатура и обслужващия я репресивен апарат.

Андреев съзира подозрително съвпадение между скандалите с подслушванията и 15-годишните опити да бъдат обявени кредитните милионери с картончета в ДС, които са получили огромни необезпечени заеми от фалиралите през 1996-1997 година 46 държавни и частни банки.

„Сега българският народ е изправен пред сложен вот, защото няма партия, която избирателите да предпочетат без голям компромис със съвестта си. А целта на текущите скандали бе всички участници в изборите – и тези, които са жертвите на подслушванията, и тези, за които има съмнения, че стоят зад слушалките – да бъдат поставени в един кюп“, твърди Методи Андреев.

Кои са изводите от скандала?

Скандалът с подслушванията прави тазгодишния вот особено тежък

Предизборните инвестиции в политическата и човешката мерзост правят тазгодишния вот на българските избиратели особено тежък, смята бившият шеф на Комисията по досиетата.

„Тук не става въпрос за избор на по-добрите политици, защото след всички скандали такива просто няма.

По-скоро на 12-ти май избирателите трябва да помислят по-философски“, призовава Андреев. Според него, разковничето е във въпроса дали гласоподавателите искат строителството на АЕЦ „Белене“ да започне отново. Защото ако изберат БСП, това няма как да не се случи, макар и след нов, но този път „правилен“ одит на скандалния проект.

„Грешката на кандидата за премиер от БСП Пламен Орешарски е, че гледа на АЕЦ „Белене“ като на инвестиционен проект. Но това е чисто политически проект на Русия, която иска да прави чрез него енергийна политика в Европейския съюз.

Другият момент за размисъл е дали българите искат да бъдат енергийно независими от Русия, защото доскоро нито едно правителство в София не направи усилия да потърси газови находища в Черно море. Една от двете концесии, които правителството на ГЕРБ даде на западни компании за търсене на залежи на синьо гориво, вече дава резултат. Първоначалните данни от втората концесия дават надежди да се говори за запаси, които ще стигнат на България поне през следващите 40 или 50 години. А това определено накланя везните в полза на ГЕРБ, чието правителство все пак се осмели да спре два от общо трите руски енергийни проекти в България„, обобщава Методи Андреев.

Н. Цеков, Дойче Веле
Велик в страданието
Нощ на Голгота

Христос е най-великият страдалец, и то в особен смисъл на думата.
Страда за другите, за целия свят.

Великият характер е свързан с мъченичество. А то ярко подчертава величието. Пътят на добродетелта е постлан с позор, хули и унижения.

Този факт е известен не само на нас. Още древните мислители схващали тази велика истина. Поразително е пророчеството на Платон за Христа. Като говори за вероятната участ на чистата добродетел, ако тя слезе в човешки образ на Земята, той казва:

„Когато се яви такъв праведник на Земята, ще го бият, вържат, ослепят и, след като той претърпи всевъзможни присмехи и подигравки, ще го приковат на стълб“.

Това пророчество на този велик елин, живял толкова векове преди Христа, е чудно до невероятност. Даже Жан-Жак Русо изказал голямото си учудване от тези думи на Платон. (…)

„Възможно ли е съвършената личност да бъде само един обикновен човек? Можем ли да кажем, че Той хармонира с тона на ентусиаст или амбициозен сектант?
Каква сладост и чистота в обноските Му!
Каква трогателна доброта в изказванията Му!
Каква възвишеност в Неговите максими!
Каква дълбока мъдрост в споровете Му!
Колко е голяма властта над страстите Му!
Къде е човекът, къде е философът, който би могъл така да живее и тъй да умре без слабост и без театралничене?

Когато Платон описва въображаемия добър човек, с всичкия срам и вина, той описва точно характера на Христа.

Приличието е тъй поразително, щото всички християнски отци го отбелязват.

Какъв предразсъдък, каква слепота трябва да притежаваме, за да сравним Сократ със Сина на Мария!
Каква безкрайна несъответственост има между тях!

Сократ умира без мъки или позор, спокойно поддържайки характера си докрай. И ако неговата лека смърт не би увенчала живота му, с всичката си мъдрост щеше ли да бъде нещо повече от един неособен софист? Твърди се, че той открил морала. Но други преди него го практикуваха. Затова той трябвало само да изкаже онова, което други са правили, и да определи примера им като правило.

Но откъде би могъл Христос да научи от съвременниците си този възвишен морал, за който ни даде както предписание, така и пример?
Смъртта на Сократ, спокойна и пълна с философия, сред кръг от приятели, се явява като най-желана.

Христос обаче издъхва в агонически болки – опозорен, поруган от цял народ. Това е най-страхотната смърт, от която можем да се боим.

Сократ приема чашата с отрова, благословен от плачещите екзекутори, които привеждат присъдата в изпълнение.

Христос, обаче, сред мъчителни болки се моли за безмилостните си мъчители.
Ако Сократ е страдал и умрял като философ, то Христос е страдал и умрял като Бог“.

Симеон Попов