Авторски
- Да се спасим от погнусата!
Предизвикани размишления от предишния ми стих*
.
С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години!
Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на Орлов мост по време на трафик.
Има предел на чувствителността, след който непоносимостта се превръща в най-главно усещане. Тогава човек бърза да запуши ноздрите и ушите си, да обърне гръб и по най-бързия начин да се отдалечи от септичните ями на човешкото падение, които никой и никога не иска да почисти. Защото те се натрапват навсякъде. Избиват като мръсни и зловонни гейзери, а пръските им прескачат от екраните на поръчковите медии, за да полепнат по душите на хората. И не просто да полепнат, но арогантно да им внушават, че гнусните капчици, които им се струват зловоние, са всъщност пръски от „Рефан„.
Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно… Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото.
Погнусата, приятели мои!
Тази погнуса, с която не може да се живее! Тази погнуса, която е много по-жестока дори от физическото насилие. Защото него човек ще претърпи и болката ще утихне. Но от погнусата остава един остър и непоносим позив за повръщане! Защото в нея се унищожават всички морални табута, без които човекът би бил животно с инстинкти, а не личност с разум и съвест, поставяща верните ограничения на своя избор.
Аз не искам да живея в такава погнуса!
Не искам първият човек в държавата да има в речника си думи като „капут“ и „педал„, да нарича хирурзите „касапи“ или да третира българите като кучета, на които здраво трябва да се опъват каишките! Не искам да бъда дрогиран от чалга, нито да стана консуматор на нискоинтелигентни послания, пречупени през призмата на самовлюбен социопат! Защото има дума, която задмина нарицателното „погнуса“ в българското битие. И това е думата „гнъс„! Дума, която разкрива тоталното угнетение от погнусата. Тъй щото гнетът от погнусата да бъде предаден именно като „гнъс„.
И ако героят Рокантен на френския философ Сартр е отвратен от предвидимостта на събитията, които му се случват в повествованието, то колко ли да ме боли сърцето от нашата българска предвидимост? Колко ли жестоко да страдам, че един евтин глас, купен с три кебапчета и чаша бира, неутрализира друг искрен глас, роден от справедлив протест и надежда за по-добро битие? Къде ще отидат тогава гласовете на една шепа неподкупни, достойни и доблестни хора, когато тази шепа бъде затисната от статистиката на тълпи с първосигнално мислене, които не могат да разделят Добро от Зло, морално от престъпно, но на юруш се втурнат към урните, за да циментират битието българско под властта на погнусата?
Някога, стигнал до върховното Си изпитание в Гетсиманската градина, нашият Спасител се помоли на Своя Отец, ако е възможно да Го отмине чашата, която трябва да пие… Помоли се, ясно съзнавайки, че ще понесе всичкия възможен натиск от дявола, и най-вече – погнусата от неговото зловещо присъствие. Но Христос издържа – заради всички нас! За да ни даде надежда за един по-добър свят, лишен от първопричината на греха и Злото!
Моля ви, приятели!
Не преставайте да се уповавате на Неговия божествен Завет, защото само Той ни остана в това най-страшно време, когато нечестивите превърнаха беззаконието в норма, а погнусата – в естествен дъх на властта и парите! Не разпилявайте капките на човешката си воля в света, защото те там бързо ще изсъхнат, но скоро ги съединете с вълните на Святия Дух, защото само там сърцата ви ще дишат Светлината, за която са създадени.
А гнусните човеци нека се уповават на гнусния дявол, докато цялото им битие се задръсти от гнъс! Защото на това са посочени от Бога в стиха на пророк Исайя, с който ще завърша размишленията си:
„А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…“ (Исаия 57:20-21)
.
Ясен Ведрин, Jasen-vedrin.blogspot.com
_______________________________________
- Моят глас
.
Гласът си за лъжа не бих продал.
Духът ми само Святото жадува.
И няма под небето земен дял,
за който капка вяра да си струва.Не ме възторгва алчен властелин.
Властта му намирисва на клоака.
А мъката е кацата с пелин,
която пия, стенейки от мрака.Безумец как юздите да държи
или пък да мами, че живея?
Не свършиха ли плитките лъжи
на неговата гнусна логорея?Във дребния му, жалък маскарад,
душата ми отказва да наднича.
Не ще му марширувам на парад,
където робът гръмко го обича.Отдавна го загробих. Под честта.
И в мислите ми няма да го има.
Царувай, шуте! Сладка е властта!
Дори я сподели със двама-трима!Отказвам да живея в твоя свят,
тъй както Святост гнусното презира!
За твоя рай аз плащам с моя ад,
и с думите на гневната си лира.Гласът си за лъжа не бих продал,
че той е честност, искреност, светиня!
А изборът на лепкавата кал
превръща се в тресавище от тиня…Ясен Ведрин,
- Новината, от която всички бягат
В последния работен ден преди празничната седмица кабинетът „Райков“ предприе най-решителната си стъпка – обяви началото на края на една много порочна схема. (Не)знайно защо обаче това не се превърна във водеща новина.
Коментар на Иван Бедров:
Порочната схема, за която става дума, е добре позната на всички ни – държавните пари отиват в една банка, която си създава медиен монопол, който пък обслужва властта, която и да е тя. Сега обаче има нови правила – те вече са написани, а следващото правителство ще трябва или да ги изпълнява, или открито да ги отхвърли и да признае, че подкрепя описаната схема.Най-важното действие на кабинета „Райков“ не се превърна във водеща новина, макар да води след себе си сериозна промяна. Почивните дни са удобно обяснение, но отбягването на новината само доказва колко развалена е средата и колко важно е да бъде сложен край на концентрирането на държавни пари в една банка.
Проблемът
Служебният премиер Марин Райков съобщи, че към 31 март 54% от парите на държавните фирми са били в една банка. Позовавайки се на банковата тайна, той не спомена името на банката, но всички знаем, че става дума за Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, която финансира медийния монопол на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Това са първите официални данни по въпроса.
Цветан Василев Съгласно няколко непълни справки, публикувани от министерствата на финансите и на икономиката, през 2009 година концентрацията на държавни пари в една банка е била 35%, а следващата година – почти 70%. Никой никога не е публикувал конкретни цифри, но епизодичните данни говорят за сума от порядъка на няколкостотин милиона до над 1 милиард лева.
С огромния си и лесно придобит финансов ресурс тази група изкупи явно или скрито повечето медии в България, наложи контрол над рекламния пазар, навлезе мощно в интернет, извърши и няколко големи придобивания в индустрията. Какво са давали в замяна – не знаем. Виждахме само платената любов, с която обгрижваха правителството. „Брутално ме подкрепяха“, каза Бойко Борисов. От месец пък брутално го нападат.
Решението
Сега служебното правителство изготви задължителни правила, с които фирмите с над 50% държавно участие и над 3 милиона по сметките ще трябва да се съобразяват при избора на банка. Максималната допустима концентрация в една банка ще бъде 25%. Данните ще се изпращат в Министерството на финансите на всеки три месеца, а срокът за привеждане в съответствие с новите правила е 6 месеца. Проектът за тези задължителни правила е публикуван за обсъждане на сайта на икономическото министерство, а след 10 дни правителството трябва да го утвърди окончателно – тоест, съвсем скоро нито една фирма няма да може да държи над 25% от парите си в една банка. Включително и в Корпоративна търговска банка.
Какво става с КТБ?
Вероятно пари ще бъдат теглени и от други банки, но поради липсата на официална информация те не са известни. За КТБ обаче можем да сме сигурни. Ето и малко конкретни числа: преди два месеца кредитната агенция „Фич“ публикува доклада си за рейтинга на Българския енергиен холдинг, който обединява фирмите от държавната енергетика. В доклада се твърди, че фирмите от холдинга имат общо 717 милиона лева, от които 87% са в една банка – в Корпоративна търговска банка, естествено. Тъй като обаче холдингът ще трябва да прилага новите правила, до средата на ноември парите му трябва да бъдат разпределени така, че не повече от 25% да са в една банка – тоест, приблизително 180 милиона лева. Простата сметка показва, че за шест месеца енергийните фирми ще трябва да изтеглят почти 445 милиона лева от КТБ. Общата сума на изтеглените от банката пари може да се окаже много по-голяма, но със сигурност няма да е по-малка.
Обаче…
Дали следващото правителство ще продължи започнатото от кабинета „Райков“? За всички е ясно, че подобно действие може да застраши стабилността както на конкретната банка, така и на цялата система. Спомените от серийните фалити на банки през 1996/1997-ма още са живи. За бъдат предотвратени евентуални сътресения, ще има период на приспособяване, обяви финансовият министър Калин Христов. Той дойде в служебното правителство от БНБ, където ръководеше управление „Емисионно“ – тоест, валутния борд. Затова неговото уверение, че няма да има сътресения, предполага някаква предварителна подготовка и съгласуваност с централната банка.
В същото време премиерът Райков и министър Христов не обещаха пълна прозрачност, а само данни за това коя фирма е надхвърлила лимита от 25% в една банка и с какъв процент го е надхвърлила. Конкретната сума няма да се съобщава – заради банковата тайна. Тази позиция обаче едва ли ще удържи дълго, тъй като вече има прецеденти и министерствата публикуват отделни данни след запитвания от страна на журналисти. Евентуален отказ за предоставяне на данни по Закона за достъп до обществена информация трудно би издържал и в съда. Поради което може да се смята, че пътят към диверсификация и прозрачност е открит.
Остава правилата да бъдат спазвани. Това няма да е работа на този премиер и на този финансов министър, тъй като мандатът им изтича малко след изборите. Направеното от тях обаче ще бъде тест за следващото правителство – дали ще заеме принципна позиция и ще продължи започнатото, или отново ще падне жертва на медийния монопол и ще продължи да храни с държавни пари една-единствена банка. Която и да е тя.
.
Иван Бедров,
- Преселението на българските роми
Противно на разпространената представа, заселилите се на Запад български роми казват, че бягат не от дискриминацията, а от мизерията в родината. Едно ново проучване развенчава някои от митовете за преселението на ромите.
Ромите от балканските държави ще продължат да търсят начини да се преселват на Запад – независимо от ограничителните мерки. Ново изследване на Програмата за развитие на ООН показва, че над една пета от българските и румънските роми възнамеряват да се установят в Западна Европа. Още по-драстични са данните за Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина, където около 40 на сто от ромите изявяват желание да емигрират. Цел номер едно за ромите от Балканите е определено Германия. Една трета от странстващите из Западна Европа роми са на възраст между 25 и 39 години, 60 процента от тях са жени, а 40 на сто нямат завършено начално образование. Около половината от ромите-емигранти получават на Запад социални помощи.
Светлини и сенки
„Голяма част от българските роми заявяват, че не дискриминацията, а мизерията е основният двигател на стремежа им да се преселят на Запад. Пътуванията на хора от тази общност рязко се засилиха след влизането на България в Европейския съюз. През 2007 година в неголемия белгийски град Гент живеят около 350 българи, като съвсем малка част от тях са роми. Само за пет години общият им брой е набъбнал цели 17 пъти, като ромите са вече около 3 000. Можете да си представите какво означава това за град, в който и без друго 12 000 души чакат по 4-5 години, за да получат социално жилище от общината“, разказва професор Илона Томова от БАН. Заедно с изследователката д-р Стоянка Черкезова, професор Томова е извършила проучване, чиято цел е да обясни начините, по които българските роми се установяват трайно в Белгия. Изследването е осъществено със съдействието на кметствата на Гент и Брюксел.
„Българските роми, които идват в Гент, произхождат главно от общностите на турскоезичните роми-мюсюлмани от Североизточна България. Както и в Германия, ромите-емигранти търсят помощ в местните турски общности. Но получават друго – те биват експлоатирани по най-брутален начин от работодателите си, които са предимно турци и мароканци, но стискат зъби, за да легализират пребиваването си като съдружници във фирмите на своите чорбаджии. Заради огромните наеми, налагани от „благодетелите“, българските роми живеят по 15-20 души в малък апартамент. Властите в Гент знаят за случаи, в които ромите си наемат единствено матрак в подобно жилище, на който спят на три смени. Децата им обаче редовно посещават училище“, свидетелства професор Томова. И добавя: „Преценката ми е, че българските роми в Белгия са жертви на жестока експлоатация, а приказките за „социалния туризъм” са повече мит, отколкото реалност“, казва професор Томова.
План „Маршал“ за ромите?
Инвестициите в районите с бедстващи роми са един от начините да се спре напливът на хора от тази общност към Западна Европа, убедена е професор Томова. По предложение на община Гент, с пет български общини в Източна България, сред които Каварна и Тунджа, са сключени договори за инвестиции в дейности, които могат да дадат препитание на хора с ниска квалификация. При посещенията си в районите на масова ромска емиграция представителите на белгийските общини са заявили, че никога не са виждали такава разруха. Поради което са на мнение, че България очевидно се нуждае от нещо като план Маршал“, казва българската изследователка.
.
Н. Цеков, Дойче Веле
- Патриарх Неофит: Ако Спасителят е с нас, кой ще е против нас?
Снимка: Юлия Лазарова, в. „Дневник“ Да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да бъдем по-отзивчиви към нуждите на другите, да бъдем милосърдни и състрадателни – пожела Българският Патриарх и Софийски митрополит Неофит.
„Вярата не е измислица, тя не е само емоционално усещане и не е само убеждение. Чрез вярата Божията благодат се докосва до човека, укрепва неговите духовни сили, дава му мъдрост и мъжество да върви по житейския път, начертан от нашия Господ Иисус Христос.“
Това заяви в словото си по случай Възкресение Христово Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
„Земният живот на Спасителя бил изпълнен с трудности, неразбиране, страдания и завършил с кръстна смърт. Този, който донесъл на света великото слово на Божествената мъдрост, този, който подкрепил това слово с велики чудеса, бил убит под рева на освирепялата тълпа. Нищо в живота на хората не би могло да се сравни със страданията на Спасителя. Но той възкръснал и със своето възкресение утвърдил победата и на своите слова, и на своите дела“, каза патриарх Неофит на изпълнения с хиляди хора площад пред храма-паметник „Свети Александър Невски“.
Патриархът напомни, че „всичко това, което е станало с нашия Спасител, е и пример, и урок за нас“.
„И когато ние преминаваме през трудности и изпитания, трябва да помним, че достойното им понасяне непременно ще завърши с победа и възкресение. Божията сила, съхраняваща чудото на вярата въпреки всички исторически перипетии в продължение на повече от две хиляди години, не ще ни изостави и в днешните нелеки условия на живот“, каза духовният водач на БПЦ.
„Понякога ни връхлитат душевни тревоги и безпокойства, безрадостното всекидневие ни поглъща. Страхът от бъдещето, растящата несигурност за утрешния ден – това е чувство, познато на мнозина. Живеейки с теготите и злобата на настоящето, ние сме склонни да забравяме за най-главното – за спасението на душата си“, заяви патриарх Неофит.
Той добави, че „пасхалната радост ни помага да забравим за трудностите в живота, за нашите скърби и проблеми. Животът се движи по своята орбита и, преживели пасхалната радост, ние отново се завръщаме към нашата действителност, често изпълнена с противоборства между хората, униние, неверие и нищета“.
„Всеки вярващ в Христа в една или друга степен усеща върху си давлението на злото“, каза Негово Светейшество и предупреди, че: „Отсъствието на вяра и християнска любов е причината за упадъка на духовността в обществото, за социално-политическите сътресения и за изостряне на проблемите“.
И продължи: „За да имаме бъдеще, вярата трябва да стане определящ фактор в нашия живот. В нашето трудно и неспокойно време само благата вест за Христовото Възкресение е способна да укрепи нашето търпение, да внесе в живота на нашето общество мир и съгласие, да примири враждуващите, да съедини разделените, да настави в истинския път заблудилите се.
Възкръсналият Христос Спасител призовава всички да проявяват в живота тази любов, която трябва да бъде отличителна черта за всеки истински християнин.
В светозарната нощ на Христовото Възкресение искам да отправя пожелание към всички нас:
да пазим вярата, да я преумножаваме в сърцето си, да бъдем по-отзивчиви към нуждите на другите, да бъдем милосърдни и състрадателни.
И тогава нашият живот и животът на обществото ще бъде друг, и Христос – Възкръсналият, победилият дявола и смъртта – ще е с нас.
А ако Той е с нас, кой ще е против нас?“
„Христос воскресе!“ – така завърши великденското си слово българският патриарх и софийски митрополит Неофит, а множеството му отговори: „Настина воскресе!“.
Източник: Vesti.bg
- Сагата със СРС-та влезе в предварителния доклад на ОССЕ за вота
Мисията наблюдатели прави медиен мониторинг на телевизии и вестници в България
.
Полина Паунова, Mediapool
Скандалът с подслушванията в България и опасенията от намесата на МВР в изборния процес са намерили място в предварителния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предсрочните избори у нас, които ще се проведат на 12 май. Документът е публикуван в четвъртък на интернет страницата на ОССЕ.
„Няколко политически партии поставиха под въпрос ролята и участието на МВР в политическия живот и изборния процес”, пишат в предварителния си доклад наблюдателите от ОССЕ.
Те цитират, че в края на март лидерът на БСП Сергей Станишев предостави на главния прокурор сигнал за схема за незаконно подслушване на политици, бизнесмени и журналисти. „Според Станишев отговорността лежи върху бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който понастоящем е председател на предизборния щаб на ГЕРБ”, отбелязват наблюдателите, които преразказват разкритията на главния прокурор Сотир Цацаров, за установеното незаконно подслушване и обобщават, че няколко партии са призовали дясната ръка на Борисов да подаде оставката си.
От ОССЕ отбелязват още, че наблюдателите им са констатирали неспазване на закона от страна на някои частни медии. Организаицията смята, че де факто по-голямата част от медийното отразяване на партии и политически сили е срещу заплащане.
„Някои частни електронни и печатни медии продължават да не обозначават по ясен и подобаващ начин заплатеното отразяване, като по този начин потенциално заблуждават аудиторията относно естеството на репортажите”, констатират наблюдателите.
От Мисията уточняват в предварителния си доклад, че за да оценят провеждането на предизборната кампания в медиите сами са започнали медиен мониторинг на някои телевизии, радиа и вестници. От 19 април ОССЕ следят по количествени и качествени признаци най-гледаното време на четири ТВ-канала: БНТ, бТВ, Нова телевизия и ТВ7. От мисията уточняват, че са започнали мониторинг на две радиа – БНР и Дарик, както и на три вестника – Телеграф, 24 часа и Стандарт.
ОССЕ отбелязва и „политическия контекст”, който е фон на предстоящите предсрочн избори. „Протестите, които започнаха в края на януари 2013 г., доведоха до самозапалването на шестима души в рамките на две седмици през февруари и март, както и на няколко ранени граждани и полицаи,” пише в документа.
Фокусът на предизборната кампания досега бе върху социални и икономически теми като бедността, безработицата, борбата срещу корупцията и организираната престъпност, констатират наблюдателите.
„Въпреки това някои от политическите партии основаха предизборните си програми на националистически теми, използвайки на места подстрекателска и ксенофобска реторика. Съществуват опасения за купуването на гласове, като някои от събеседниците заявиха, че ромското население продължава да бъде най-уязвимата група,” посочват още наблюдателите.
- Емигрантските пари – три пъти повече от инвестициите в България
Емигрантските пари продължават да изпреварват преките инвестиции в страната. Това сочат данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс.За първите два месеца на годината българите в чужбина са изпратили на близките си 122.9 млн. евро. За сравнение, преките инвестиции у нас през този период възлизат на 40.3 млн. евро. Това означава, че емигрантските преводи надхвърлят три пъти инвестициите в България.
През февруари 2013 г. изпратените у нас пари от българи, работещи в чужбина, са били 63.9 млн. евро, а през януари – 59 млн. евро.
Източник: Еconomy.bg
- Благодатният огън слезе на земята
Снимка: БНТ Eрусалимският патриарх Теофил ІІІ измоли Благодатния огън. Около църквата на Божи гроб ехти от камбанен звън. Хиляди вярващи ликуват и се прегръщат.
Православни християни от цял свят се събраха на Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“, за да наблюдават чудото.
Частица от пламъка ще освети и много български църкви тази вечер и оттам ще стигне до домовете на вярващите.
Едно от чудесата, които всяка година стават на Велика събота, е слизането на Благодатния огън в Eрусалим в параклиса на мястото, където е бил погребан Христос. Хиляди православни християни от цял свят се събраха на Божи гроб в църквата „Възкресение Христово“, за да наблюдават чудото, предава БНТ.
Православният ритуал датира от ранните години на девети век. Поверието гласи, че в първите минути след запалването си Благодатният огън не пари и не изгаря. Всяка година в два следобед местно време се случва чудото и пламъкът се появява като че ли от небето. Преданието гласи, че ако огънят не слезе на Велика събота, това ще е знак за края на човечеството.
Православният Ерусалимски патриарх Теофил Трети е първият, който получава чудодейния огън след специална молитва. Той го изнася, след което представителите на всички православни патриаршии също взимат от пламъка. Единствените миряни, които имат право да се докоснат до чудодейните сили на небесния огън, са православните. Те обаче могат да го предават и на другите християнски вероизповедания.
Запалването на Благодатния огън премина при изключително засилени мерки за сигурност от страна на израелската полиция. Преди началото на церемонията църквата „Възкресение Христово“ бе щателно проверена, за да се избегнат съмненията, че огънят може да е запален от човешка ръка.
Източник: Dariknews.bg
- Лош материал, наистина
Добре де, всички ли са такива? Това е въпросът, който изниква след като управляващата банда започна да се изпозастрелва помежду си. Всички ли са мутри, които признават само правото на мускула и ненавиждат закона? Всички ли са безгранично алчни, за които далаверата е единствен мотив? Всички ли имат толерантността на грухтящи нерези, които презират всеки различен от тях?Разбира се, че отговорът е Не. В ГЕРБ имаше много образовани и нормални хора, които вероятно са вярвали, че могат да променят нещата към добро. Как стана така обаче, че в крайния резултат изобщо не се вижда приносът на тези хора? Стана с отказ от достойнство. Малкото свестни много бързо се превърнаха в безгръбначни, които се смееха на глас на просташките шеги на началника си, за да останат в играта. Отговорността на тези хора е много по-голяма, защото виждаха от близо как държавата систематично се разглобява и плячкосва и предпочетоха да мълчат.
„Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната“, каза Бойко Борисов през 2009 година в Чикаго (и записан от Еврочикаго – бел.ред).
В следващите години той се постара да подбере такъв състав в управлението, с който да докаже верността на думите си. Който не беше полуграмотна мутра, милиционер или обикновен далавераджия, трябваше да забрави за достойнството си и да бъде готов да бъде мачкан, обиждан и публично подиграван.
Бойко Борисов наричаше учените хора в екипа си „момченца с очилца“ или „чантаджии“. Те нямаха нищо против. Когато каза, че е мнителен и затова ще си подслушва министрите, те се усмихната радостно все едно това е била мечтата на живота им. Когато преди дни бившият земеделски министър Мирослав Найденов разказа как Цветанов подслушвал всички министри, едно изречение от интервюто му остана незабелязано:
„Накараха ни и мен включително, когато вие сте задавали въпроси и всички ние в хор казахме колко ни е приятно да бъдем подслушвани“. Страшно е нарушаването на закона, но още по-страшна е неспособността да различиш достойното от недостойното. Дори не им е било неудобно да се правят на маймуни. За четири години тези хора не показаха, че могат да отсяват редното от нередното. За тях имаше само едно – думата на началника. В интерес на истината бившият правосъден министър, а днес вицепрезидент, Маргарита Попова единствена изказа несъгласие с масовото подслушване.
Все още най-близък до Бойко Борисов е Цветан Цветанов. Този човек демонстрираше сутрин, обед и вечер, че не познава принципа на разделение на властите. Не уважаваше и човешкото достойнство – преди две години обвини лекари в убийство на новородено и изчете в парламента записи от подслушаните им разговори. В разгара на последния скандал с подслушването Цветанов реши, че е допустимо да разяснява в национален ефир семейните проблеми на Найденов.
В главите на тези хора не съществува понятие като лично пространство.
Един позабравен пример: бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров не се притесни да мечтае пред камера за връщането на тоталитарния режим:„Единственият начин да се оправят нещата е, ако се върнат отпреди 1989 година. При тоталитарния режим това е положителното, че едно време аз не съм си заключвал къщата на село“. Идеята за свобода, право на избор и достойнство не е в главата и на този човек.
Това е причината управлението на ГЕРБ да стигне до тук – провалите и престъпленията са само следствие от липсата на ценности и качества у тези хора, т.е. лош материал, както казва началникът им. На фона на голямата картина, съвсем безобиден детайл е, че двама депутати от тази партия записаха празнично обръщение към избирателите си във Враца, в което твърдяха, че „преди 500 години България се е освободила от турско робство“.
Парвенюшка загуба на чувство за мярка демонстрира и шефката на правната комисия Искра Фидосова, която реши да разкаже в интервю менюто на кученцето си: „Яде много малко – купуваме му телешки шол, който първо се сварява, след което се смила и се смесва със зеленчуци – чушка, морков и тиква, и спагети. Два пъти в седмицата му даваме и парченце сварена сьомга“. Тази жена не може да прецени кога е по-добре да мълчи, а те й дали в ръцете правенето на закони!?
Изтеклият разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Николай Кокинов обаче разсея и последната капка останало съмнение, че в тези хора има някакви принципи или ценности. Прокуратурата трябва да прецени дали в този разговор има опит за избягване от правосъдието. Службата за борба с измамите с еврофондове ОЛАФ пък да прецени дали има злоупотреба при нагласеното разпределяне на пари за медиите.
Най-страшната новина от този разговор обаче е нивото на тези трима мъже – думите, които използват, отношението, което демонстрират. В техния свят управлението е нареждане на схеми, законите са досадно усложнение, образованите хора са п..али, а жените са тая, оная и на онзи другата. Много лош, ама наистина много лош материал.
А какво правеха малко по-свестните сред тях ли? Мълчаха.
.
Иван Бедров,
Ivanbedrov.com
- Брюксел понижи прогнозата си за икономическия растеж на България
Европейската комисия понижи прогнозата си икономическия растеж на България за тази и следващата година, съобщи БТА в петък. Новите предположения са за ръст на БВП от 0.9% през тази година и 1.7% през 2014 година. През февруари Брюксел прогнозира, че икономиката ще нарасне с 1.4 процента през 2013-та и 2% през 2014 година.
В първите месеци на 2013 г. нестабилните икономики в чужбина и слабият пазар на труда са спирачка за икономическата активност в България, пише в доклада на ЕК. Според Брюксел гражданските протести, довели до смяната на правителството имат слабо влияние върху икономическите процеси в страната. Очакванията са през цялата 2013 г. инвестициите да се движат главно от проекти с публично еврофинансиране.
Европейската комисия прогнозира и продължаващо отслабване на пазара на труда. Очакванията са безработицата да се увеличи с още 2 процента през настоящата година и да се стабилизира едва през 2014 г.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се свие с 0.4 процента тази година. ЕК посочва, че през 2014 година икономиката на страните от еврозонатa ще се възстанови, нараствайки с 1.2
В новите си прогнози ЕК залага на свиване на БВП в целия ЕС с 0.1 процента през 2013 година и увеличение от 1.4 на сто през 2014 година. В зимната прогноза ЕК очакваше икономиката на ЕС да нарастне с 0,1 на сто през 2013 година и с 1,6 на сто идната година.
Брюксел прогнозира още икономиката на Гърция да се завърне към растеж през следващата година след шест месеца на рецесия. Кипър обаче е изправен пред остра рецесия, като се предвижда през следващите две години БВП да се свие с 12.6%. ЕК очаква през 2014 година икономиката Гърция да отбележи ръст от 0.6% от БВП, след свиване от 4.2% през 2013 година.
Източник: Mediapool
- Млади хора, които искат да останат в България
В България има много млади, които искат да останат в родината си, за да й помогнат да си стъпи отново на краката, пише белгийски информационен сайт в репортаж от София
.
Мария Трионджиева в репортажа на rtbf.be България, най-бедната страна в Европа, все пак може да разчита на младите си хора, противно на други страни, в които младите с диплома мечтаят само за едно – да заминат на друго място в Европа.
В България има много млади, които искат да останат в родината си, за да й помогнат да си стъпи отново на краката, пише белгийският информационен сайт Ер Те Бе Еф в репортаж от София (rtbf.be/info/dossier)
Журналист се е срещнал с няколко млади българи, които аргументират решението си да останат или да се върнат в родината си. Сред тях е току-що дипломиралата се по специалността „Международни отношения“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Мария Трионджиева, която говори отлично три езика – български, английски и френски.
„Тя много лесно може да си намери работа в Европа, но иска да остане в България, защото според нея страната има нужда от студентите си. Мария признава, че България има много проблеми и несъвършенства, но благодарение на младите всичко това може да бъде преодоляно и бъдещето да стане по-добро“, пише авторът.
Друг пример в репортажа е на Бойко Благоев, учил в Холандия, работил в Брюксел, но завърнал се в София по лични причини. Той е основал асоциацията „Тук-там“, която обединява млади, които като него, след опит в чужбина, предпочитат да се върнат в родината. Асоциацията се разраства с всеки ден.
„Няма нищо изненадващо. Това се случва все по-често сега. Много млади заминават, казвайки си, че няма никога да се върнат, че в чужбина е раят. После те си дават сметка, че другаде има същите проблеми като тук – безработица, бюрокрация и че в крайна сметка в България не е чак толкова зле“, посочва Благоев, цитиран от белгийския сайт.
Неотдавна подобна стъпка е предприел и 27-годишният Христо Бояджиев. Той е обиколил четирите краища на света, но е изпитал носталгия по родината си и се е върнал. В България не е имал никакъв проблем да намери работа и сега е уеб дизайнер.
Бояджиев разказва, че опитът в чужбина му е бил от полза, за да бъде назначен веднага на работа.
„Голямата разлика е, че в САЩ човек дебютира съвсем ниско в йерархията, отговорностите ни са малки, а тук аз започнах много на високо“, казва Бояджиев и подчертава, че има предвид както заплатата, така и отговорностите.
Източник: Vesti.bg
- Лъчи от Голгота
Ясен ВЕДРИН
- Хронология на позора
Ако има нещо ново в текущия скандал с подслушванията, то това е невижданото досега дълбоко затъване в блатото на политическата байганьовщина и човешката мерзост, смята Методи Андреев, бивш шеф на Комисията по досиетата.
„Първият голям скандал с шпионска тематика в току-що възникналата след комунистическата диктатура млада българска демокрация бе свалянето на правителството на Филип Димитров.
В основата на мръсната игра стояха назначеният от президента Жельо Желев началник на Националната разузнавателна служба и бивш щатен сътрудник на Държавна сигурност генерал Бриго Аспарухов и ръководеното от бивши агенти на ДС Движение за права и свободи. Новото правителство бе оглавено от бившия агент на Второ главно управление на ДС Любен Беров.
По времето на правителството на Иван Костов избухна скандалът с подслушването на тогавашния главен прокурор.
При управлението на НДСВ бе разкрито нерегламентирано подслушване в рамките на скандала „Гном“.
А по време на Тройната коалиция бе предприета операцията на ДАНС „Галерия“, в която бяха подслушвани неудобни за властта медии и журналисти.“
Така бившият председател на първата Комисия по досиетата Методи Андреев резюмира печалните резултати от намесата на тайните служби в работата и съдбата на всички български правителства след падането на Берлинската стена.
Шпионските сюжети се повтарят
Този път обаче бяха прекрачени всички граници„Ясно могат да бъдат проследени едни и същи шпионски сюжети по време на всички възникнали през прехода предизборни ситуации, чиято цел бе да бъде подменен дебатът за целите и способите на един нов тип управление на България, а също определени политически противници да бъдат омаскарени.
В случая с подслушването в дома на бившия премиер се стигна до невиждани дори в България низости. Така бяха надминати всички възможни предели в това отношение“, добавя Андреев.
Според него, причините за истерията около подслушванията на политици и медии се коренят в резултатите от приватизацията на държавното имущество през целия преход, което трябваше да попадне в ръцете на членовете на управлявалата преди 1990 година партийна номенклатура и обслужващия я репресивен апарат.
Андреев съзира подозрително съвпадение между скандалите с подслушванията и 15-годишните опити да бъдат обявени кредитните милионери с картончета в ДС, които са получили огромни необезпечени заеми от фалиралите през 1996-1997 година 46 държавни и частни банки.
„Сега българският народ е изправен пред сложен вот, защото няма партия, която избирателите да предпочетат без голям компромис със съвестта си. А целта на текущите скандали бе всички участници в изборите – и тези, които са жертвите на подслушванията, и тези, за които има съмнения, че стоят зад слушалките – да бъдат поставени в един кюп“, твърди Методи Андреев.
Кои са изводите от скандала?
Скандалът с подслушванията прави тазгодишния вот особено тежъкПредизборните инвестиции в политическата и човешката мерзост правят тазгодишния вот на българските избиратели особено тежък, смята бившият шеф на Комисията по досиетата.
„Тук не става въпрос за избор на по-добрите политици, защото след всички скандали такива просто няма.
По-скоро на 12-ти май избирателите трябва да помислят по-философски“, призовава Андреев. Според него, разковничето е във въпроса дали гласоподавателите искат строителството на АЕЦ „Белене“ да започне отново. Защото ако изберат БСП, това няма как да не се случи, макар и след нов, но този път „правилен“ одит на скандалния проект.
„Грешката на кандидата за премиер от БСП Пламен Орешарски е, че гледа на АЕЦ „Белене“ като на инвестиционен проект. Но това е чисто политически проект на Русия, която иска да прави чрез него енергийна политика в Европейския съюз.
Другият момент за размисъл е дали българите искат да бъдат енергийно независими от Русия, защото доскоро нито едно правителство в София не направи усилия да потърси газови находища в Черно море. Една от двете концесии, които правителството на ГЕРБ даде на западни компании за търсене на залежи на синьо гориво, вече дава резултат. Първоначалните данни от втората концесия дават надежди да се говори за запаси, които ще стигнат на България поне през следващите 40 или 50 години. А това определено накланя везните в полза на ГЕРБ, чието правителство все пак се осмели да спре два от общо трите руски енергийни проекти в България„, обобщава Методи Андреев.
Н. Цеков, Дойче Веле
- Велик в страданието
Нощ на Голгота Христос е най-великият страдалец, и то в особен смисъл на думата.
Страда за другите, за целия свят.Великият характер е свързан с мъченичество. А то ярко подчертава величието. Пътят на добродетелта е постлан с позор, хули и унижения.
Този факт е известен не само на нас. Още древните мислители схващали тази велика истина. Поразително е пророчеството на Платон за Христа. Като говори за вероятната участ на чистата добродетел, ако тя слезе в човешки образ на Земята, той казва:
„Когато се яви такъв праведник на Земята, ще го бият, вържат, ослепят и, след като той претърпи всевъзможни присмехи и подигравки, ще го приковат на стълб“.
Това пророчество на този велик елин, живял толкова векове преди Христа, е чудно до невероятност. Даже Жан-Жак Русо изказал голямото си учудване от тези думи на Платон. (…)
„Възможно ли е съвършената личност да бъде само един обикновен човек? Можем ли да кажем, че Той хармонира с тона на ентусиаст или амбициозен сектант?
Каква сладост и чистота в обноските Му!
Каква трогателна доброта в изказванията Му!
Каква възвишеност в Неговите максими!
Каква дълбока мъдрост в споровете Му!
Колко е голяма властта над страстите Му!
Къде е човекът, къде е философът, който би могъл така да живее и тъй да умре без слабост и без театралничене?Когато Платон описва въображаемия добър човек, с всичкия срам и вина, той описва точно характера на Христа.
Приличието е тъй поразително, щото всички християнски отци го отбелязват.
Какъв предразсъдък, каква слепота трябва да притежаваме, за да сравним Сократ със Сина на Мария!
Каква безкрайна несъответственост има между тях!Сократ умира без мъки или позор, спокойно поддържайки характера си докрай. И ако неговата лека смърт не би увенчала живота му, с всичката си мъдрост щеше ли да бъде нещо повече от един неособен софист? Твърди се, че той открил морала. Но други преди него го практикуваха. Затова той трябвало само да изкаже онова, което други са правили, и да определи примера им като правило.
Но откъде би могъл Христос да научи от съвременниците си този възвишен морал, за който ни даде както предписание, така и пример?
Смъртта на Сократ, спокойна и пълна с философия, сред кръг от приятели, се явява като най-желана.Христос обаче издъхва в агонически болки – опозорен, поруган от цял народ. Това е най-страхотната смърт, от която можем да се боим.
Сократ приема чашата с отрова, благословен от плачещите екзекутори, които привеждат присъдата в изпълнение.
Христос, обаче, сред мъчителни болки се моли за безмилостните си мъчители.
Ако Сократ е страдал и умрял като философ, то Христос е страдал и умрял като Бог“.Симеон Попов
- Само имунитетът спаси Цветанов от обвинение и арест
Бившият вътрешен министър е извършил престъпление, като е допуснал незаконно подслушване, обяви прокуратурата
.
Самуил Димитров, в. „Сега“
Прокуратурата най-накрая откри доказателства, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, шеф на предизборния щаб на ГЕРБ и водач на две листи, е извършил престъпление, като съзнателно е допуснал свои подчинени да подслушват незаконно. Вчера след обяд (онзи ден, 30 април – бел.ред.) разследването срещу четиримата обвиняеми от специализираната дирекция „Оперативно-технически информации“ (СДОТО) в МВР беше спряно, като единствената причина за това е имунитетът на Цветанов. Засега той не може да бъде обвинен, тъй като ползва защита като кандидат за народен представител, затова прокуратурата ще изчака изборите на 12 май.
До редакционното приключване на броя лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не коментира новата ситуация, Цветанов също премълча новината, въпреки че се появи публично пред избиратели. Президентът Росен Плевнелиев удобно се оказа в САЩ. Цялата опозиция призова Цветанов да излезе от листите.
Скандалът с незаконното подслушване в МВР може да прати бившия вътрешен министър на подсъдимата скамейка, но обвинението срещу него, за което Наказателният кодекс предвижда до 8 години затвор, е много трудно за доказване. Но първо потенциалният обвиняем трябва да остане без имунитет. Кога ще стане това е спорно, самата прокуратура ще иска тълкувание дали ако бъде избран за депутат, Цветанов ще изгуби имунитета си между обявяването на изборните резултати и клетвата в парламента. Има разногласие между юристи и конституционалисти дали кандидатът има имунитет в промеждутъка между края на изборния ден и обявяването му за избран. Съществува хипотезата, че от края на изборите до полагането на клетва няма имунитет.
„След обявяване от ЦИК на резултатите от гласуването прокуратурата ще прецени дали е отпаднал имунитетът на г-н Цветанов, или са налице основания главният прокурор да отправи искане до Народното събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване“, съобщиха от държавното обвинение.
Уликите срещу Цветанов идват от разследването срещу тримата директори на СДОТО – Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров, и шефа на отдел 04 Радко Димитров, който се бе опитал да саботира прокурорската проверка в МВР, а впоследствие бе изтрил данните от подслушвателната техника и дори се бе опитал да я разглоби с отвертка. По неофициална информация двама от бившите директори на СДОТО са свидетелствали срещу Цветанов. Скандалът избухна, след като лидерът на БСП Сергей Станишев огласи сигнал за незаконно подслушване на политици и бизнесмени. На 15 април държавното обвинение обяви, че са открити фрапиращи нарушения. Според изводите на прокуратурата колите с мобилната техника за подслушване са ползвани абсолютно безконтролно, а в самата служба няма правила за експлоатацията им.
Няколко часа преди да стане ясно, че прокуратурата има намерения да обвини Цветанов, главният прокурор Сотир Цацаров за първи път публично се противопостави на коментарите на бившия министър, че с проверката си държавното обвинение помага на организираната престъпност. „Действията на прокуратурата в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани нито като удар срещу МВР, нито като голям плюс за организираната престъпност. Ние не рушим МВР, ние работим заедно. Нарушенията на закона на отделни служители, колкото и високо или ниско са те в йерархията, не са повод за негатив за целия личен състав“, заяви Цацаров и добави, че оценката на Цветанов е „политическа спекула“.
Съобщението на прокуратурата идва след невероятна офанзива от страна на самия Цветанов, както и на Борисов, да замажат скандала в МВР. Многократно ексминистърът заяви, че никога не е разпореждал незаконно подслушване и че ако се докаже противното, ще се оттегли от политиката. Борисов пък твърдеше, че Цветанов дори се е заклел в децата си, че не е вършил нищо нередно. В защитата се включиха главният секретар Калин Георгиев и служебният вътрешен министър Петя Първанова.
Вчера Първанова съобщи, че е подготвила нова наредба, чрез която ще се регламентира използването на мобилната техника за подслушване и така ще бъдат изчистени всички пропуски. Не стана ясно какви ще са новите разпоредби, тъй като съдържали класифицирана информация, която не можела да бъде оповестена. Главният прокурор пророкува, че до изборите могат да излязат „нови и нови нечисти скандали“.
Служебният премиер Марин Райков заяви, че най-големият проблем е, че е подслушван бившия премиер. Той не видя проблем в това бивш премиер и обвиняем бивш министър обсъждат с прокурор дело. Въпреки че градският прокурор подаде оставка, а държавното обвинение обяви, че проверява евентуални престъпления по служба и срещу правосъдието, според служебния премиер най-големият проблем е, че предшественикът му е бил подслушван незаконно. „В демократична и европейска държава, каквато е България, този тип практики са недопустими. В конкретния случай жертва на подобно нарушение е станал бившият министър-председател. Смятам, че това е основното, а не стилът, който той е преценил за подходящ в общуването си на 4 или 6 очи“, заяви той.
Малко по-късно за подслушванията се изказа и Борисов, но преди да станат известни намеренията на прокуратурата спрямо Цветанов. Борисов се опита да се изкара жертва на порочната практика на подслушване и подкрепи идеите за по-строг контрол върху СРС-тата. „Законът за СРС-ата трябва да стане много тежък за тези, които си позволяват използването им. След всичко това, което се случва напоследък и най-вече с нерегламентираното незаконно подслушване в домовете на хората, тези промени трябва да станат. Всеки човек в дома си и в офиса си говори различни неща, особено когато е ядосан, но това е животът. Грозно е, ако някой те записва 24 часа и след това ти пусне всичко това. Така че лично аз и ГЕРБ подкрепяме всичко в тази посока. Два-три месеца чуваме как ние, в случая МВР, сме подготвяли това, а изведнъж само срещу нас се пускат компромати“, каза той.
.
.
Трети представител на ГЕРБ изстреля „приятелски огън“ срещу Цветанов
.
Бившият шеф на РДВР-Хасково Иван Петров обвини ексминистъра, че е искал да си присвои контрола върху митниците и Ваньо Танов
.
Галя Горанова, в. „Сега“
Разговорът между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и Николай Кокинов е записан от МВР, категоричен е бившият депутат от ГЕРБ Иван Петров. В интервю за „Преса“ той обвини бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в безразборно подслушване, включително и на премиера, рекетиране на бизнеса и облагодетелстване на приятелския си кръг. Това е третият висш представител от ГЕРБ след депутата Емил Димитров и агроминистъра Мирослав Найденов, който напада остро бившия шеф на МВР. В последното Народно събрание Петров беше зам.-председател на комисията за контрол на ДАНС. Той е и бивш шеф на РДВР-Хасково. Повечето ексдепутати от ГЕРБ не бяха открити за коментар, другите пък се въздържаха. „Това са някакви спекулации за подслушвания, които вървят в момента“, коментира бившият парламентарист Мирослав Петков пред „Сега“.
Според Иван Петров изнасянето на записа е „ответна реакция, съпротива, наказателна форма“ срещу Цветанов от страна на негови подчинени. Той твърди, че колегите му също са били подслушвани и в парламента, и в жилищата им с помощта на мобилната техника, чийто законов статут не бил уреден. Петров разкрива и механизма, по който едно незаконно подслушване може да се представи като „законно“. „Ако министърът иска да подслушва някого, казва на БОП-а „намерете си оперативен работник да напише рапорт за лице, което е близко до него“. От останалите оперативни служби също иска по един доклад. Когато дойдат от няколко места, оперативният работник мотивирано ги дава на съдията. Един съдия не е наясно с целия този комплот, за да каже „това не е вярно“.
Според версията на депутата записът „Борисов, Найденов, Кокинов“ е направен от МВР, а не от Мирослав Найденов, въпреки че е станало през неговия телефон. „Смартфоните имат тази възможност в определен момент да се активират и да играят ролята на предавател, на микрофон“, обяснява тънкостите на занаята Петров. Бившият МВР шеф намразил аграрния министър след аферата „Дюнигейт“. „На Мирослав Найденов му дойдоха неприятностите от това, че не можа да изпълни задачата – да си направи там хотела (Тодор) Бояджиев (кумецът на Цветанов, който му даде двата апартамента в София) без никакъв проблем“, заявява Петров. И хвърля още една бомба: „Сигурен съм, че Цветанов е подслушвал Борисов винаги, когато може“. Отчасти осветява и скандала „Ало, Ваньо“: „Защо излезе записът между премиера и Ваньо Танов? Цветанов имаше намерение да преподчини Ваньо Танов и митниците“.
Иван Петров е категоричен, че бившият директор на НАП Красимир Стефанов е в листите на ГЕРБ, защото угодно разрешил въпроса с апартаментите на Цветанов. Бившият парламентарист разказва как уведомил Стефанов, че кумецът на Цветанов източва ДДС в големи размери, но онзи не предприел нищо.
––-ГРЕШКИ
Според Иван Петров най-голямата кадрова грешка на Борисов е, че е сложил начело в МВР най-висшата партийна фигура. „Това е твърде отговорен държавен пост, а когато човек не е работил достатъчно в тази система, най-вече в оперативните служби, и когато вижда, че има възможност да получава информация извън закона, при манталитета на Цветанов е доста рисковано“, смята той.
- „Дер Щандарт“: България на Борисов бе ръководена като частна охранителна фирма
Западна Европа, където хората още бъркат София и Скопие, и познанията по география започват да се замъгляват зад Будапеща, можа да извлече две важни поуки от България (до Румъния и Гърция), пише австрийското издание „Дер Щандарт”. И посочва:
Строгите икономии могат да доведат до изхвърляне от играта. А присъединяването към ЕС не значи непременно, че политиците ще започнат да мислят демократично.
„Неуспехът на българското правителство, което едностранчиво преследваше строгите икономии, може да даде храна за размисъл в Берлин, Брюксел и Европейската централна банка във Франкфурт”, посочва изданието.
Шест години членство на България в ЕС не можаха да премахнат дори конституционните проблеми, но насърчиха появата на нови съмнителни елити. Това е един добър ориентир за преговорите за присъединяване с новите и бъдещите кандидатки за ЕС, коментира още изданието.
„Скандалът с подслушването, който беляза кампанията за предсрочните парламентарни избори в България, е всичко друго, но не и нов за балканската държава. Кликите от годините на социализма се смениха с полицейски служби, тайни служби, сенчести групи и частни охранители. Шокиращото, което прави впечатление от записаните разговори на бившите управници, е безкрайният вулгаризъм и цинизъм”, пише „Дер Щандарт” и отбелязва, че България на Бойко Борисов беше ръководена като частна охранителна фирма.
Източник: Dariknews.bg
- Ройтерс: Българите се изселват в чужбина
Заводите във Враца, които някога са хранели българската химическа и металургическа промишленост и са създавали работни места, днес са изоставени. Рушащите се сгради и пътища допълват мрачната атмосфера на града, пише в репортаж на Ройтерс.
За хора като 27-годишният Александър Ангелов работата е трудна за намиране и мисълта все повече го тегли към шанса да си опита късмета в чужбина, както много българи са направили преди него.
Северозападният град в най-бедната страна в Европейския съюз е микрокосмос от предизвикателства, пред който се изправя който и да спечели изборите на 12 май. Населението му е намаляло с една пета до 59 000 души от 1989 г. насам.
Повече от два милиона души са напуснали страната след падането на комунизма, с което броят на населението останало 7,3 милиона души.
Протестиращите излязоха на улицата, оплаквайки се от ниските заплати, високите сметки и вкоренената корупция, настоявайки за повече средства за възстановяването на икономиката от дълбоката рецесия. Това свали дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов, което подаде оставка през февруари. Неговата ГЕРБ все още е най-голямата партия според анкета.
Ангелов, който е учил бизнес администрация и е работил в сферата на строителството, продажбата на автомобили и поставянето на слънчеви панели, може да намери работа само от ден за ден. Но това не е достатъчно за него. Неговата приятелка и малката им дъщеричка имат нужда от повече средства, които получават от майка му в Гърция. Той работи само 25 дни за седем месеца, взимайки 700 лева (470 долара). Храната и памперсите за бебето струват 300 лева на месец, а сметката за електричество през декември била 345 лева.
„Ще издържим още малко, докато детето порасне и започне да говори, и ще заминем в чужбина“, заяви Ангелов от апартамента си в западналия блок от комунистическата епоха, където овехтялото обзавеждане говори само за борбата им.
Безработицата е 12% по-ниска от засегнатата от кризата държави като Гърция и Испания. Но тези страни са привлекателни за българите, чийто жизнен стандарт е по-малко от половината от средния за ЕС. Тези, които си намерят работа получават средна месечна заплата от 400 евро (520 долара) – по-малко от минималната в Испания или Гърция. 70% от студенти обмислят да напуснат страната, ако получат предложение за работа в чужбина.
За сервитьорката Мариана Цветкова преместването в Испания, където безработицата е 25 на сто, е било по-добър вариант, отколкото оставането у дома. 48-годишната майка на две деца е напуснала родината си през януари и е намерила работа като миячка на чинии и чистачка на къщи в Малага. „В България ситуацията става все по-зле и по-зле. „Трудно е да се намери работа дори в София, а ако успеете, работите за трохи.
Икономическите неволи на България и други бивши комунистически страни подклаждат анти-имигрантското чувство в Западна Европа. Спадът на заетостта в България през 2012 г. е бил 4,9%, което е най-високият процент в ЕС. Въпреки че официалната безработица е равна на средната за ЕС, тя е по-ниска от тази в Испания, Португалия и Гърция. Още по-тревожно е, че реалната безработица сред младите хора под 29-годишна възраст е близо до 40%, каза Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Министерството на финансите оценява, че делът на хората над 64 години ще се увеличи от 19% до една четвърт до 2030 г. , което ще затрудни още повече иначе неработещата система за социална сигурност. Националистическата партия Атака е основният бенефициент на недоволство и с 5 на сто подкрепа може да поддържа баланса на силите в парламента.
Временното правителство пренасочва 20 милиона лева за създаване на 16 000 временни работни места, но Европейската комисия иска повече усилия за намиране на работни места и реформа в образованието.
Това ще отнеме твърде много време за Ангелов, който планира да се присъедини към майка си в Гърция, която се грижи за възрастна жена и изпраща по 300 евро всеки месец. „Дори и да има и най-малък шанс да си намеря работа в Гърция, ще напусна веднага“, каза той.
Източник: Ройтерс/ Поглед.инфо
- Древна Сердика – разкопки в риск
Димитър В. Атанасов, Атанас Ждребев, в. „Култура“
.
Снимка: bgonair.bg Навярно мнозина, минавайки покрай изкопните работи за строежа на метростанция „Сердика II“, са се запитвали какво, освен строителна площадка, се разкрива пред погледите им. Не са малко тези, които са наясно, че някъде там би следвало да се намират останки от антична Сердика. Предположението е съвършено точно – далеч преди строежа на новия градски център през 50-те години на XX век се знае, че под тази част на града лежат руини на селище с история от близо две хилядолетия.
Ето какво откриха археолозите: материална култура, разположена неравномерно в периода от средата на I до края на XIX век. Както се очакваше, сред най-разпознаваемите културни пластове беше този от Късната Античност (втората половина на I – началото на VII век): разкрити бяха два квартала, сгради с различно предназначение, в това число и жилищни, части от водопроводна мрежа, няколко участъка от улици, успоредни на т. нар. decumanus maximus – главната градска улична артерия, според идеалната топография на градовете на Хиподам от Милет, която свързва източната и западната порта. Сред най-масовите находки съвсем очаквано бяха битовите керамични съдове, направени от евтина глина и без художествена украса. Обстоятелство, в което се отразява представата за жилищна градска зона. Ето защо, макар и лишени от музейния блясък на тракийските съкровища, изкопаните над метростанция „Сердика II“ материали дават шанс да се проникне, макар и частично, в сферата на ежедневното живеене на населението, обитавало градската територия през този ранен период. По този начин на сцената на историята биха могли да бъдат въведени не само героите на „големия разказ“ – владетели, духовни глави и военачалници, а и част от масовите хора, които по правило са безписмени, мълчаливи и обикновено перото и на описващите тяхното условно „сега“, и на съвременните учени, възстановяващи „някога“, много трудно или изобщо не ги регистрира.
От докладите на НАИМ става ясно, че в чертите на археологическия обект елементи от материалния свят на Ранното средновековие няма. Почти същото се отнася и за пласта, отговарящ на XI-XIII век – наслояването е доста тънко, на места е нарушено от по-късни градежи, а това свидетелства за доста по-ограничен мащаб на селищния живот.
Вторият акцент в стратиграфията на града е неговият късно средновековен и османски период[1]. Намерени бяха цели дялове на здания: тухлени зидове, арки и др., елементи от водопреносна система, запазени отлично – факт, който позволяваше градският облик на османска София да бъде реставриран и във височина, без да се попадне в капана на класическата археологическа възстановка за границите на автентично намереното и представата на авторите на проекта за реставрация.
В момента, в който посетихме разкопките и имахме възможността да се разходим из и върху разкриващите се руини, водени от археолога Владислав Тодоров, научната обработка на изкопаните данни все още предстоеше. Това не се е променило до днес. Например: все още битуват само устни версии за предназначението на намерените постройки от османския период. Според тях, сред разкритията има жилищни, стопански площи, кервансарай.
Намерени бяха и основите на църквата, жертвана от кабинета на Стамболов в името на градския облик. Тъкмо върху нея в началото на 90-те години на XIX век е изграден днешният булевард „Мария Луиза“. Според пресата, тогава работите не са спрени дори от протестите на софиянци, в това число и на вдовици на участници в борбите за освобождение. Факт, чрез който лесно може да бъде преосмислено клишето за лидера на Народнолибералната партия като разрушител на джамии, което продължава да се възпроизвежда дори от изследователи с респектираща титулатура. Самият разрушен храм по всяка вероятност е построен през XVI век и е бил вкопан, за да не конкурира визуалното господство на наблизо намиращия се мюсюлмански храм, жив и здрав до днес.
Спасителните разкопки разкриха още две добре запазени църкви със стенописи и два християнски некропола. Сградите са демонтирани.
Твърди се, че в момента, заедно с достатъчно други културно значими материали, извадени от земята по време на строежа на двете метростанции „Сердика“, те се намират в склад на „Метрополитен“ в кв. „Обеля“. Питането за полезността от отлежаването на атрефакти, изграждащи визуалния разказ за историята на София вън от всяка възможност да бъдат внедрени в културната ни памет чрез причастяването си към музейна експозиция, ни се струва повече от очевидно. Особено на фона на твърдението, че находките се намират в добро състояние. На това обаче може само да се вярва – нито хранилището е достъпно, нито археологическата експертност на изказалите го е достатъчна (тя е откровено никаква).
Находките поставят най-малко два сериозни кръга въпроси. Първият: кой град е завладял хан Крум през 809 г.? Според текста на Теофан Изповедник[2], българският господар отнел от ромеите Сердика, а предишната година направил генерална репетиция, плячкосвайки заплатите на войската. По всичко личи, че присъединеното към България селище не съвпада с топографския контур на онова, което до днес е приемано за него. Къде се намира ранносредновековна Сердика?
Вероятно към 1193-1194г. градът е прибавен от Асен I към възстановената българска държава. На терена материали от това време също липсват. Кой, прочее, е градът, който византийският историк идентифицира като Сердика, след като видимо териториалният му обхват очевидно не наследява този на античното селище?
Вторият: при положение, че освен античния град, обектът разкрива и поселение от османския период, защо говоренето за него преднамерено поставя ударение само върху ранния културен хоризонт? Дали не се срещаме отново с травматичния исторически мит за османското владичество като „турско робство“ – обстоятелство, което актуализира идеята за национализма на артефакта, идеологията на привидно неутралните понятия и смисъла на експозиционния подбор в разкриването на визуалния наратив за миналото.
Разпластената история обаче не е привидяна като достатъчно основание, за да й бъде отделено заслуженото внимание.
Тъжна е гледката пред ЦУМ на разкопките по проекта „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика”. Издигнати са невзрачни пиластри и изписаните върху тях със син спрей римски цифри водят до далечна алюзия с отминалата епоха. В покритата част понякога се настаняват клошари и тъй като живеят там в много по-примитивни условия от древните римляни, техните битови отпадъци придават допълнителен колорит на хабитата. Забелязват се дървени конструкции, които са обвити неумело в найлони, обковани са на око с пирони и напомнят на нескопосана имитация на изкуството на Кристо Явашев. Този ландшафт е гарниран с допълнителни аудио-визуални ефекти от локви със съмнителен цвят, който се асоциира с жабешки крясък. И за разлика от математическата точност в проектите на Кристо, тук всичко е хаотично и занемарено, продукт е на нечия безотговорност и небрежност. Като че ли вторият етап на разкопките до откриването на метростанцията и археологическата витрина в нея мина някак си по-безпрепятствено. В публикация на Агенция КРОСС от 23 август 2012 г. ръководителят от НАИМ д-р Марио Иванов твърди, че е съхранен, благодарение на подпочвени води, най-стар слой от строителство: „На обекта на няколко места може да се видят потопени и запазени във водата дървени греди, което, погледнато отгоре, най-вероятно за непросветените е някакъв гьол. За жалост, в момента тези места се засипват с пръст, за да се запази влагата…”, продължава материалът. Тъй като вследствие на есенно-зимния сезон се увеличи обемът на водните участъци, а под обширната част, покрита с метален покрив, такова явление не се наблюдава, разтревожени от рисковете пред добрата консервация, потърсихме за коментар д-р Иванов. Той обясни, че няма подпочвени води в момента и локвите са от дъждовете. Според него, има леко разрушение на зидовете от валежите, свързващите разтвори отслабват, но ще се вземат необходимите мерки за възстановяване на щетите. Проектът е на Министерството на културата, което е обявило конкурс за изпълнението на финалния етап и той се очаква да бъде завършен до 2014г.[3] От твърденията на д-р Иванов можем да направим извода, че атмосферните условия оказват неблагоприятно въздействие върху разкопките, съществува риск, но той не е много голям. Едва ли има надеждни индикатори за оценка на риска, когато става дума за съхраняването на паметник на световното културно-историческо наследство, когато са изложени на разрушаване древни римски постройки и това се случва пред безучастните погледи на отговорните лица, които изчакват административните срокове за изпълнението на проекта. Ако в момента цялата площ бъде покрита със стъкло, разходите за целта едва ли ще надвишат много тези за изграждането на един цветарски магазин. Би могло да се изгради конструкция по подобие на стъклената пирамида на архитекта Йон Мин Пей, която е вход към Лувъра.
В никоя друга бивша провинция на Римската империя не може да се забележи такова окаяно състояние на античните артефакти. Древна Сердика е имала ключово стратегическо положение на Балканите. През ІV в. става резиденция на император Константин Велики. Разположението на днешните разкопки до Ларгото в центъра на София също е стратегическо, те се намират не само до съвременните административни сгради, но и до отлично реставрираните църкви „Св. Петка” и „Св. Георги”, както и до разкопките до Централна баня на ъгъла на улиците „Сердика” и „Екзарх Йосиф”. Тези факти, заедно с широката медийна реклама на открития пред ЦУМ обект, го превръщат във важна туристическа дестинация не само за българите, но и за чужденците. Естетическата визия е отблъскваща и неприятна, създава усещането за нещо незавършено и грозно. Споменатото сравнение с инсталациите на Кристо в метафоричен смисъл пресъздава хаоса, който се произвежда от опита на съвременния човек да влезе в съприкосновение с постиженията на древните и да възстанови техния космос с помощта на наличните си ресурсни възможности. Стремежът към възкресяването на естетиката, въплътен в онагледяването на античните архитектурни постройки, влиза в културен сблъсък с антиестетиката и примитивизма на помощните конструкции в занемарените разкопки. Работата по проекта е спряна поради обявения конкурс, но времето, само по себе си, не спира да тече и да работи. За момента няма спирачка пред ерозиращото въздействие на атмосферните условия, над рационалната мотивация на съзиданието господства царството на безмълвното изчакване, на бюрократичната процедура, на формалните институционални условности. Освен за отношението към ценностите на миналото, ситуацията с проекта говори и за отношението на българина към красивото и грозното. Дори върху тези временни покривала са се образували локви и не е ясно от какво точно предпазват, но те още повече развалят пейзажа. Несъответствието идва от сблъсъка на противоположностите, при който доброто начинание се среща с неприятния резултат, а реконструкцията на красивото става посредством инструментите на гротескното. Другото фундаментално противоречие е между медийния PR и обективната действителност, защото визуализацията опровергава характеристиките на рекламирания обект, а придадената му тежест олеква пред безпощадната преценка на обикновеното човешко око. Знае се, че има нещо стойностно, ценно, велико, но то е скрито някъде между калта, жабуняка, найлоните, дъските, металните градежи. Там, където древните римляни са строили своите богати къщи, днес бедните българи нямат средства, за да довършат разкопките. Такова ни е отношението към културно-историческото наследство. И въпреки всичко, остава някаква цинична нотка в погледа ни при преоценката на ценностите от Античността.
.
––––––––––––––––––––––––––-
[1] Национален археологически институт с музей, Доклад за 2010г., София, 2011, с. 153 – 154.
[2] Theophani Chronographia, ГИБИ, т. , София, 19, с.
[3] Потърсихме и позицията на другата страна, но ръководителят на проекта арх. Христо Ганчев от МК не беше открит за коментар. - България постигнала голям напредък в дългосрочен план, каза Плевнелиев в САЩ
В дългосрочен план България е постигнала голям напредък, заяви Росен Плевнелиев във Вашингтон, цитиран от Агенция „Фокус“ . Като пречка за развитието на България президентът посочи факта, че много управляващи са оставяли трудните въпроси за следващите правителства.Той участва в дискусия на тема „Трансатлантическата връзка в Новата ера“, организирана от Института за културна дипломация, Факултета по международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“ и от германския фонд „Маршал“ на САЩ.
Държавният глава посочи, че независимо от трудностите, пред които България е изправена и проблемите, с които се сблъсква, има потенциал за развитие.
Той даде за пример факта, че през 1990 г., след падането на комунистическия режим, брутният вътрешен продукт на човек от населението е бил 1000 долара на година, а сега е 7000 долара на година.
„Проблемът на България е, че по време на прехода се затвори. Европейските интеграционни процеси ни помогнаха да започнем да се отваряме,“ обясни Плевнелиев.
Като друга пречка за развитието на България той посочи факта, че много управляващи са оставяли трудните въпроси за следващите правителства.
Българският президент се спря и на ситуацията в енергийния сектор, като посочи, че страната ни произвежда огромно количество електричество, но са се влагали средства за създаването на нови мощности, за построяването на нова ядрена електроцентрала.
Влагали са се средства в количествено, а не в качествено развитие в енергийния сектор, подчерта държавният глава. Друг проблем на прехода, според Росен Плевнелиев, е връщането на земеделските земи в реални граници, което е довело до раздробяването на добре поддържани големи масиви земя.
Той добави, че България не е достатъчно богата, защото не е достатъчно ефективна.
Източник: Vesti.bg
- Господарят на икономиите е раздавал скандално високи бонуси
Господарят на икономиите и апологет на административната реформа Симеон Дянков е раздавал скандално високи бонуси във финансовото министерство. За 4 г. в условия на жестока икономическа криза и повсеместното орязване на бюджети чиновниците във финансовото министерство и НАП са си разпределили над 170 млн. лв. за допълнително материално стимулиране, съобщи агенция БГНЕС. Данните са получени от МФ по Закона за достъп до обществената информация. Те са показателни за големите изкривявания в разходите за заплати на администрацията и за козметичния ефект от въведените нови правила за заплащане на служителите.Раздадените суми за бонуси във финансовото министерство от 2009 до 2012 г. включително са над 22 млн. лв., показват цифрите. Общият брой на служителите варира между 593 и 610 души. Така за 2009 г. средно на човек са се падали по 9868 лв., за 2010 г. сумата е 9106 лв. Бонусите са били най-ниски през 2011 г. – 7868 лв., за да се върнат през 2012 г. на средно 9670 лв. Много е вероятно парите за отделни служители да нахвърлят неколкократно средния размер, защото никое министерство не разпределя наличните средства за ДМС поравно между хората си.
Общият размер на раздадените в НАП суми от 2009 до 2012 г. е стряскащ – 151 млн. лв. Парите обаче са разпределени сред повече служители – броят им е от 8042 до 8143. Така най-високият годишен среден размер на бонуса е бил 5871 лв. през 2009 г., а най-ниският – 3142 лв. за 2012 г. Сравнението показва, че ДМС-то в МФ е било два-три пъти по-високо от това в НАП. И приходната агенция, и финансовото министерство се въздържаха от коментар вчера.
Големите суми за бонуси във финансовото министерство и данъчната администрация са публична тайна от години. Но докато в НАП въведените промени в рамките на административната реформа са довели до видимо намаление на парите през 2012 г., във финансовото министерство промяна няма. Това е показателно за ефекта от шумно рекламираните нови правила за заплащане в държавната администрация. С одобрените в средата на м.г. промени НАП загуби правото да заделя като собствени приходи 25% от събраните укрити или недекларирани публични задължения и да ги разпределя за бонуси. 10% от тази сума отиваше за бонуси във финансовото министерство. Въпреки отпадането на този приходоизточник свободните пари за допълнително стимулиране в МФ остават големи. Това се дължи на исторически натрупани несправедливости в разпределението на парите за възнаграждения за отделните министерства и деленето им на богати и бедни. От т.г. персоналният размер на бонуса вече не може да надхвърля 80% от годишната заплата, но тази летва е достатъчно висока, а богатите министерства, които не могат да раздадат всички налични средства за бонуси, ще могат като алтернатива да вдигнат основните заплати.
Таня Петрова, в. „Сега“
