Всички авторски страници

Авторски

• Оставки сред десните партии, непрескочили 4-процентовата бариера

  Лидерите на ДСБ, СДС, „България на гражданите“ и „Гергьовден“ обявиха, че ще подадат оставки

  .

  Ръководството на ДСБ ще подаде оставка на национално събрание на партията на 23 юни. Тогава ще се избира и нов лидер. Това съобщи на пресконференция председателят на ДСБ – Иван Костов.

  Самият Костов няма да се кандидатира отново за лидер на партията, но ще остане и ще работи за дясната идея. „Съжаляваме за резултатите (от изборите). Те са силно разочароващи. Насрочваме национално събрание на партията на 23 юни, на което нашето ръководство подава оставка и ще бъде избрано ново“, посочи Костов.

  При обработени близо 96,1% от изборните протоколи коалицията на Демократи за силна България и Български демократически форум (ДСБ, БДФ) получава 2,94% от гласовете на предсрочните парламентарни избори, проведени на 12 май. Въпреки това според лидера на ДСБ няма основание партията да възразява срещу изборите.

  Костов предупреди, че „резултатът от вота не обещава излизане на България от кризата.

  Тези, които се правиха на способни да я изведат, за нас очевидно нямат този потенциал. Не е наша работа да коментираме това в днешния ден“, каза той.

  Костов не пожела да коментира дали ще бъде сформирано програмно правителство. „Цялата отговорност е концентрирана в четири партии. Народът им даде доверие. Те са длъжни да го изведат от кризата. Няма да обсъждаме нашите грешки, а нека да поискаме от четирите парламентарно представени партии да изведат България от кризата“, добави той.

  „Призоваваме всичките наши симпатизанти да останат сплотени зад нашите ценности и принципи. Всички ние, вашите неуспели кандидати, ще го направим. Няма да се разделим, ще бъдем заедно“, каза още Костов.

  *

  Националният съвет на Движение „България на гражданите“ подава оставка, съобщи Меглена Кунева

  Това става ден след предсрочните парламентарни избори. Партията не успя да прескочи 4-процентовата изборна бариера.

  Изборите бяха проведени в трудна среда, нездравословна среда, заяви Кунева и благодари на избирателите, гласували им доверие вчера. Тя посочи финансирането като пример за нечестността на изборите. Достъпът до финансиране е изключително сериозен въпрос, заяви Кунева и припомни, че „България на гражданите“ не получава субсидия.

  Моята оценка е, че днес ние всички загубихме – каза Меглена Кунева. -Изгубихме възможността България да формира правителство с ясна управленска програма и политическа отговорност. За съжаление, тази конфигурация днес възпроизвежда статуквото, посочи председателят на „Движение България за гражданите“.

  *

  И Емил Кабаиванов подава оставка като председател на СДС

  Утре ще имаме заседание на Националния изпълнителен съвет, на което аз ще подам оставка, заяви лидерът на СДС

  Пред Агенция „Фокус“ Кабаиванов е заявил: „Утре ще имаме заседание на Националния изпълнителен съвет, на което аз ще подам оставка. Това е нормално и ще помоля същото да направят и колегите. Следващата седмица ще имаме Национален съвет, на който ще вземем решения, свързани с бъдещето на СДС.“

  От Централната избирателна комисия (ЦИК) съобщиха на база на близо 96,1% от обработени протоколи в цялата страна, че СДС печели 1,39% от гласовете.

  По думите на Кабаиванов са възможни няколко варианта за бъдещето на СДС.

  „Единият е – продължаваме самостоятелно развитие, следващият вариант е да водим разговори с други десни и центристки формации, за да създадем нов десен политически субект, и третата възможност е да разширим коалицията, с която в момента се явихме“, каза Емил Кабаиванов.

  „Кой от трите ще предпочетем, е въпрос на мнозинството. При нас решенията се вземат демократично. Ще мога да кажа кой път избираме след Националния съвет във вторник“, посочи Кабаиванов. На въпрос ще – приеме ли, ако на Националния съвет отново бъде предложат за председател, Кабаиванов отговори:

  „Тук не става въпрос за мен вече, по-важна е съдбата на СДС. Защото ако в неделя ние получихме едва 70 хил. гласа, реално симпатизантите на СДС са няколко пъти повече. Но те предпочетоха да гласуват за ГЕРБ, защото от ГЕРБ им внушаваха 2-3 месеца, че СДС няма да спечели и няма смисъл да гласуват за нас.“

  По думите му е правилно, че ръководството на ДСБ и лидера на партията Иван Костов са подали оставка. „Ако искаме да правим нова обединена десница, това минава през оставките не само на председателите и ръководствата на СДС и ДСБ, но и на другите формации, които ще поканим да разговаряме, за да може наистина да се направи нещо ново, а не някой да се надява, че ще „прибере“ членовете или електората на другия“, каза още д-р Емил Кабаиванов.
  

  *

  Любен Дилов-син подава оставка като председател на Движение „Гергьовден“. Дилов предлага преучредяване на СДС

  Намирам за съвсем нормално да подам оставка като председател на Движение „Гергьовден“, посочва Любен Дилов-син в адресирано от него съобщение до медиите. По думите му той прави това, за да отвори път в собствената си организация за участие в един бъдещ обединителен проект.

  „Вярвам, че Свети Георги бди над нас и че винаги ни е насърчавал да се изправим смело срещу най-страшния змей – този, който ни гледа сутрин в огледалото. Победим ли него, нищо не може да ни се опре“, пише Дилов-син.

  Той заявява още, че вчерашният 12 май е сложил край на агонията на българската десница. „Мисля, че чувството на облекчение доминира над разочарованието и тъгата. Бавното умиране на нашата демократична и реформистка общност беше по-обидна от изборните резултати“, посочва още Любен Дилов-син.

  Според него това, което може да се направи днес, е преучредяване на СДС като продължител и наследник на СДС от 1990 г.

  Това преучредяване трябва да стане с участието на възможно най-много хора, които определят себе си като десни и демократични, с участието на всички формации, които произлязоха или бяха сателитни на СДС през годините, но най-важното – с участието на цялото ново поколение българи, което влезе в съзнателна възраст след 2000 г. , заявява Дилов-син и предлага това да стане с пряко гласуване на специална платформа в интернет за делегати на ново преучредително събрание на демократичната общност.

   

  Източник:  Vesti.bg

  (Със съкращения.)

• Дж. Асандж: “България е осъдена на революция”

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде

  .

  

  Сhergar,  Neverojatno.wordpress.com

  .

  Ексклузивно интервю с Джулиан Асандж бе разпространено в българското медийно пространство, в което той пророкува, че в България ще се развият процеси, подобни на отминалата неотдавна арабска пролет.

  – Г-н Асандж, наблюдавате ли това, което се случва в България през последните месеци?

  – Да, разбира се. България е приковала вниманието ми и не само моето. Процесите в България се следят от множество анализатори по целия свят. Много е вероятно да се окаже, че точно от България ще тръгнат процеси, подобни на арабската пролет неотдавна – процеси, които ще се разпространят и в останалата част от Европа.

  – Вие и преди сте прогнозирали, че очаквате следващите революции от типа на арабските да се случат именно в страните от бившия социалистически блок. Но защо залагате, че ще тръгнат именно от България, а не от Гърция например – и то след провеждането на парламентарни избори, резултатите от които се очаква да стабилизират страната?

  – Изборите в България няма да променят нищо съществено относно реалността и оскъдицата, в която живее преобладаващата част от българското общество. Те просто ще дадат легитимация на борещите се за власт да ограбят каквото могат в оставащото малко време на относителна стабилност в страната. А че процесите, за които говоря, ще тръгнат именно от България нямам ни най-малко съмнение. Останалите държави, в които народното недоволство изглежда далеч по-масово, не са заплаха за системата, защото там хората се борят да не загубят това, което имат, докато българите имат толкова малко, че не могат да си позволят да загубят нищо.

  Независимо кой ще спечели изборите, той няма да може, дори и да иска, да предотврати назряващите процеси, защото системата не го позволява. От момента на присъединяването си към Европейския съюз, независимостта във взимането на решения от българските политици е силно ограничена. Те трябваше да изпълняват стриктно различни критерии, социални и икономически политики, без да могат да се съобразяват с особеностите на местните условия. Това в комбинация с невижданата алчност на българските управници, с изключителната им отвореност към нечисти и лобистки сделки, доведе населението на България до крайна бедност. Прословутото търпение на българите ще изиграе лоша шега на политиците им и на цяла Европа, понеже това търпение преминава рязко в гняв, и колкото по-продължително е било то, толкова по-силен ще бъде гневът. А търпението в България продължи наистина дълго.

  Българските политици нямат никакъв шанс да обърнат процесите в България, защото те не зависят от тях. Финасовата и икономическа криза, чийто край все още не се вижда и който край аз смятам, че може да стане факт едва с коренна промяна на западния модел на управление на обществото и икономиката, тази криза предполага увеличение на цените и намаляване на заетостта, а това българското население едва ли може да издържи. Вие сте част от пъзела на едно течение за световни промени, и то важна част, показателна. Защото въпреки че спазвахте всичко, което се изискваше от вас във финансово отношение, положението ви не се подобри, а напротив – изпадате в състояние на колапс. Случващото се във вашата държава показа много ясно една основна грешка на системата – не можеш да наложиш на хората еднакви правила за развитие и просперитет, ако не тръгват от една и съща позиция на развитие – както мисловна, така и икономическа. Желанието системата с нейните закони и правила да бъде наложена на всяка цена от нейните строители и философи, ако няма равенство от най-груб тип измежду всички подчинени й общества и народи, е обречено на провал.

  – Какво имате предвид, като казвате „равенство от най-груб тип“?

  – Ами точно това – ако искате всички да се подчиняват безропотно на вашите правила, то те трябва да мислят еднакво, да бъдат еднакви и в материално, и в духовно отношение. Да имат еднакви цели, вярвания и обичаи, еднакви условия на живот, да бъдат еднакви във всяко едно отношение. Докато управниците по света са близко до това равенство, то техните подчинени не са. Грешка бе да се смята, че е достатъчно политиците, бизнесът и така нареченото вип общество да изповядват общи принципи и да следват общи цели, за да може политиката в световен мащаб да се движи в една посока и развитието на света да се осъществява съгласно вижданията на елита. Цялата система е изградена върху низ от абсурди, в които трябва да вярват всички, но които реално облагодетелстват малцина.

  – Бихте ли били по-конкретен? Кажете някой абсурд, характерен за България?

  Не може да се каже, че има абсурдни принципи и политики, характерни само за една държава – на различни места те имат различни проявления и предизвикват различни изкривявания в обществото – изкривявания, които не издържат на тежестта на реалността и в резултат общественият договор се нарушава, а обществото преминава в революционен колапс. Но ето нещо, което ми направи впечатление в България и което българите чувстват на гърба си, но не проумяват в мисълта си, въпреки че то е една от причините за предстоящите сътресения. Всички вие чухте за световния скандал с излизането наяве на значителни сметки на световния елит, скътани в офшорни зони. В този скандал изплуваха имената на сериозни политици и личности от световен ранг. Разбира се, между тях има и българи, но техните имена се потулват от българските медии или се използват като компромати за постигането на политически цели. Минималната спомената сума на изнесените пари от българският елит в офшорни зони е 6 милиарда евро.

  Кажете ми – получи ли гласност и развитие тази тема в българското общество – не. Защото това не е в интерес на елита, и тука идва абсурдността на ситуацията. Защото същият този елит внушава на обществото, че живее в държавата с най-ниските данъци, и че правят и са направили всичко възможно за привличане на външни инвестиции и увеличаване на растежа, докато в същото време изнасят собствените си авоари, за да спестят пари от същите тези данъци – това не е ли абсурд, наглост и безочие? Ето как ви манипулират и лъжат, ето как ви ограбват, докато ви втълпяват да търпите безропотно законите, които ви налагат. Но това, както казах, не се наблюдава само у вас, но при вас последствията от това разминаване между думи и действия е с най-пагубни последствия.

  Или друг абсурд – плод на изтъкания от абсурди модел на системата, в която живеем. Как е възможно да ви агитират постоянно през медиите, чрез различните форми на реклама, да потребявате едно или друго нещо и в същото време да ви втълпяват, че за да сте конкурентоспособни, трябва да получавате ниски заплати? Няма роби – активни потребители – робът винаги произвежда за господаря си и съществува благодарение на неговата милост. Нивото на заплащането във вашата държава за огромна част от обществото е сведено дори под доходите, необходими за физическото оцеляване, а какво остава за активно потребление…

  Това е цинизъм във висша степен. Системата е изградена така, че работникът винаги получава по-малко от цената на това, което произвежда, и в резултат никога не може да купи с парите, които получава, стоките, които е произвел; къде тогава отива активният потребител, каква е логиката на процеса?! В резултат на това огромна част от работещите в световен мащаб живеят в мизерни условия, докато трупащите печалба елити харчат огромни пари за прищевки и недоволстват, когато печалбите им намаляват, но никога не признават публично, че причината за това е в самата система. Могат ли да ни отговорят строителите на този неолиберален модел от кого очакват да печелят, ако едно от условията на конкуренцията е евтината работна ръка?

  Целият този абсурден модел води до заграбване богатствата на света от една малка група хора. Безумната им философия стимулира нерационалното използване на световните ресурси с цел трупане на баснословна печалба за възможно най-кратко време, но печалбата сама по себе си не става за ядене и не е предпоставка за оцеляването на човечеството, на човека като разумен вид.

  Можем да кажем, че техните действия са силно егоистични и в тях се водят само и единствено от желанието си да изживеят живота си в безметежност и охолство, без оглед на последствията от средствата, с които постигат това. В собствените си безумия те стигат дотам, че използват постиженията на науката и техниката не за облекчаване положението на хората, а като предпоставка за необходимост от намаляване на населението в световен мащаб, защото ако това население продължи да се умножава, те ще бъдат принудени да делят с него част от своите печалби. Нещо, което не желаят да допуснат. Съвременните технологии освобождават от необходимостта за ръчен труд огромна част от населението и ограничават силно нуждата от специалисти, и тези хора стават излишни.

  – Да се върнем към България – какво точно очаквате да се случи? И защо тя е важен пъзел в движението към промяна на системата, за което споменахте?

  Очаквам в най-близко бъдеще ескалация на напрежението сред населението – масови протести, прерастващи в революционни прояви, сгромолясване на държавата такава каквато е в момента, унищожаване на елита и изпадането в колапс на обществото – без да е ясно какво ще се развие от това. Дали ще се стигне до тотално унищожение или изпадане под чужда власт на населението. Важността на случващото се в България се състои в това, че резултатът от този взрив ще даде ясна представа на останалия свят за това, което го очаква, и може да послужи като катализатор за доброволни промени на системата в световен мащаб.

  – Нима искате да кажете, че съдбата на българите е тяхната злочеста участ да послужи за събуждането на останалото човечество, което все още не е стигнало до тяхното състояние? Няма ли някакъв изход, гарантиращ оцеляването на българите като народ и държава?

  – За съжаление сред българите не се виждат ясни идеи, към осъществяването на които обществото да се стреми след сгромолясването на настоящата система. Но дори и да ги имаше, за една отделна страна – част от този глобализиран свят – ще бъде много трудно да ги реализира, без да изпадне в изолация. Единственият изход е ако промяната започне повсеместно в целия свят, но това е особено страшно за световния елит, и ние ставаме свидетели на неистовия му стремеж да тикне народите в нова световна война, която да пусне кръв на системата и така да я стабилизира за известно време, до другата подобна криза. Единствената надежда на България е, ако успеете да задържите процесите, които напират, до изкристализирането на ясна алтернатива, борбата за осъществяването на която да се подеме ако не в световен мащаб, то поне в преобладаваща част от страните в Европа. Така че България е осъдена на революция.

   

• САЩ прати самолетоносача „Нимиц“ на учения с Южна Корея

  В Пхенян смениха министъра на народните въоръжени сили – за трети път за година
  

  Южна Корея и Съединените щати започнаха нови съвместни военни учения, предаде ИТАР-ТАСС. Този път става въпрос за двудневни маневрите в Японско море, в които се включва американска военноморска група, начело с атомния самолетоносач „Нимиц“.

  „Нимиц“ е един от най-големите бойни кораби в света, дълъг почти 333 м. Той има над 100 хил. тона водоизместимост и може да приеме на борда си около 90 самолета и хеликоптера.

  Военноморските сили на Съединените щати и Южна Корея ще отработват взаимодействието си при прехващане на ракети и борба с подводници. Това са поредните съвместни военни учения на двете страни през последните седмици.

  Северна Корея смята, че тези маневри на насочени срещу нея, като отработват бъдещо нападение, мишена на което ще е именно тя.

  В събота изолираната комунистическа държава определи появата на ударната група на самолетоносача „Нимиц“ край бреговете на Корейския полуостров като открита заплаха и сериозна провокация.

  Междувременно в Пхенян смениха министъра на народните въоръжени сили, предаде Ройтерс, като се позова на държавната информационна агенция КЦТА.

  Генерал Джан Джон-нам е третият титуляр на поста, откакто новият държавен ръководител Ким Чен-ун пое официално властта преди малко повече от година. Сравнително неизвестна фигура, Джан е бил досега командир на Първи корпус на Корейската народна армия.

  Той заменя на поста твърдолинейния генерал Ким Кьок-сик, известен с това, че е ръководил обстрела на южнокорейски остров през 2010 г., при който бяха убити четирима души. Самият Ким бе назначен за министър на народните въоръжени сили едва през ноември – ход, който бе възприет тогава от наблюдателите като част от опитите за затягане на хватката на младия държавен лидер върху армията.

  Джан е на неизвестна възраст. Той обаче е от поколението на по-младите военни, които заменят командирите, израсли при основателя на КНДР Ким Ир-сен.

  Честите рокади в командването на севернокорейските въоръжени сили породиха спекулации, че е възможно 30-годишният Ким Чен-ун да се опитва да затвърди властта на управляващата Корейска трудова партия (КТП) над генералите. Смята се, че в Северна Корея министърът на народните въоръжени сили е подчинен на началника на генералния щаб и на директора на политическия отдел на генералния щаб.

  Източник:  Vesti.bg

• Изборите свършиха, кризата продължава

  Само четири партии влизат в следващия парламент при ниска избирателна активност. ГЕРБ е първа сила, но не може да управлява

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  Само четири партии влизат в 42-рото народно събрание – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“, и никоя от тях няма мнозинство за съставяне на кабинет. Това сочат прогнозните резултати на социолозите след вчерашните предсрочни парламентарни избори, в които участваха 38 партии и 7 коалиции. Партиите на протеста не направиха значителен пробив, а „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева до последно ще се надява да прескочи бариерата от 4%. Вотът бе предшестван от шумни скандали и белязан от изненадващо ниска избирателна активност. Следващият парламент ще е със силно подронена легитимност, тъй като половината гласоподаватели не упражниха правото си на глас, а 20% от гласувалите останаха без политическо представителство.

  Нито оставката на кабинета, нито последвалите скандали успяха да сринат ГЕРБ и партията запази до последно преднината си пред БСП, която варира между 1 и 4%. Доверие на довчерашните управляващи гласуваха 30-31% от упражнилите правото си на глас. Левицата остана втора с резултат 26-27%. На трето място е ДПС с 10-11%, а на четвърто – „Атака“ със 7-8%. Разпределението на мандатите показва, че никоя от четирите партии няма мнозинство и не може да състави самостоятелно правителство. Социолозите изчислиха, че ГЕРБ получава 97 мандата, БСП – 85, ДПС – 34 и „Атака“ – 24.

  Според анализаторите вариантите оттук нататък са два – програмно правителство, подкрепено от всички партии в парламента, или коалиция между БСП, ДПС и „Атака“. От „Позитано“ 20 не изключиха втората възможност, като уточниха, че единствената партия, с която няма да се преговаря, е ГЕРБ. Според зам.-шефа на БСП Янаки Стоилов това не е лош вариант. „БСП може да е в центъра между два типа национализъм“, коментира той. Засега левицата не възнамерява да оспори резултатите от вота въпреки съмненията за фалшификации. Въпреки второто място лидерът Сергей Станишев няма намерение да подава оставка, се разбра от изявление на говорителя на партията Ангел Найденов. „Смятаме се за политически и морални победители в тези избори. ГЕРБ са в изолация“, каза Мая Манолова.

  „Ние сме готови с правителство, но все пак трябва да изчакаме резултатите“, заяви след вота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Партията тепърва ще решава дали да търси подкрепа от други партии, или ще предложи отново кабинет на малцинството. Цветанов благодари специално на бившия главен прокурор Борис Велчев, че на предишните избори не е допуснал прокуратурата да участва в изборния процес. Така косвено упрекна неговия приемник Сотир Цацаров в манипулиране на вота чрез акцията с незаконните 350 000 бюлетини в Костинброд, която нагнети напрежение в деня за размисъл. Пред „Дарик“ бившият регионален министър Лиляна Павлова уточни, че кандидатът на ГЕРБ за премиер е Бойко Борисов и това не подлежи на коментар. „Единствената партия, с която няма да преговаряме, е БСП. Преговори ще има с ДПС и „Атака“. Ще предложим програма и политики и ако те се съгласят, или също може да предложат свои политики, ако бъде постигнат консенсус, ние ще направим едно много прозрачно правителство“, каза Павлова.

  За първи път на парламентарен вот гласуваха под 50% от имащите право да пуснат бюлетина. По различни данни до урните вчера са отишли между 45 и 48% от българите с право на глас, което прави около 3.3 млн. души. Единствено според „Сова Харис“ гласувалите са 50%. На последните избори през 2009 г. активността беше 60%, или 4.2 млн. души. Гласуването вчера също беше съпроводено от многобройни сигнали за нарушения и купуване на гласове. Организацията бе по-добра в сравнение с последните президентски и местни избори, на които много хора бяха лишени от правото си да гласуват. Този път неуредиците бяха в чужбина. Пред местата за гласуване в Лондон, Берлин и в Турция се извиха дълги опашки. Българите в Лондон се оплакаха от лоша организация и недостатъчно секции. От външното ни министерство се оправдаха със засилена активност в следобедните часове.

  „България върви към нови избори. Близките резултати между БСП и ГЕРБ вероятно няма да позволят сформиране на коалиция“, прогнозира Ройтерс. Според агенцията това ще удължи несигурността в най-бедната държава в Европейския съюз.

  ТАБЛИЦА ГЛАСОВЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В ПРОЦЕНТИ

  „Алфа рисърч“	„Сова Харис“	„Галъп“	МБМД	„Медиана“	НЦИОМ
  ГЕРБ – 31.1	31		30.3	31.4	30.5	34
  БСП – 27.1	25.3		27	26.2	27.7	25.7
  ДПС – 11	10.3		10.4	11.5	10.7	10
  „Атака“ – 7.5	7.3		7.5	8.2	7.8	8.6
  ДБГ – 3.8	3.3		3.9	3.1		3.3
  ДСБ – 3.5	3		2.6	3.7		3.6
  НФСБ – 3.1	2.8		2.8	2.9		3.3
  СДС – 1.9	1.7

  Мандати

  ГЕРБ – 97	101		96	98
  БСП – 85	82		86	81
  ДПС – 34	33		34	36
  „Атака“ – 24	24		24	25

   

  РЕАКЦИИ

  Росен Плевнелиев: Вчера (в събота – бел. ред.) аз дадох шанс на институциите да си свършат работата, не всички го направиха. Вчера аз уважих деня за размисъл на българските граждани, не всички го направиха. Видяхте, че прокуратурата не даде достатъчно информация по казуса, надявам се в следващите дни това да стане факт.

  Бойко Борисов: Аз твърдя, че тези 350 хил. бюлетини са били за БСП и ДПС. Защо прокуратурата, ДАНС, МВР не изчакаха да се види къде ще идат те и да ги хванат. Ако са останали малко оперативни работници в службите – задавам един въпрос. Как бих постъпил аз, ако бях главен секретар. 350 000 бюлетини, за които говорят, представляват палет, който няколко човека сами не могат да повдигнат. Тези палети са под непрекъснато видеонаблюдение и полицейска охрана. Допускаме вариант, че някоя партия решава да прави измама. Ние сме задържали тонове наркотици по този начин – минава един полицай, преобличат го, слага се джипиес на палета и днес, по някое време, тези палети трябва да отпътуват за някои градове и секции. Това е една долна инсинуация, защото те, ако са били малко професионални и са искали истината, щяха да ги пуснат да излязат, да ги проследят, да ги задържат. И днес партията, която си го е позволила, щеше да напусне изборите.

  Цветан Цветанов: Имаше реализиране на определен сценарий, в който се включиха както всички политически формации, които изразиха своята позиция, но за мен вече е ясно, че в този сценарий участва сериозно и българската прокуратура. Политически формации и определени държавни структури участват в много сериозна подготовка за дестабилизация на България и българското общество.

  Сергей Станишев: Скандалът е безпрецедентен, той засяга самото съществуване на българската държава. Тя е превърната в частна собственост на една групировка. Броят на установените документи съвпада със социологическите проучвания на някои агенции, които драстично се различават от другите, което означава, че става дума за подготвяна схема. Възможно е бюлетините да са подготвени за смяна на вота чрез чували – като при президентските избори, когато политически ангажирани хора уж помагаха на бременни жени да ги носят.

  Лютви Местан: Фалшифицирането на изборните резултати, подмяната на вота представлява по същество опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта. Налице са предпоставки за разследване дали няма добре организирана престъпна група, в която участва и услужливата социология, която продължаваше да дава огромна преднина на една провалила се партия.

  Иван Костов: Откриването на 350 хил. фалшиви бюлетини показва, че паралелното преброяване не е достатъчно за провеждането на честни избори. Настояваме изборите да се отложат.

   

  –––––––––––

  Резултати за страната към 10:50 часа на 13 май при обработени 96.104% протоколи на СИК в РИК

  .

  Гласове за избори за народни представители

  № Партия, Коалиция, ИК Разпределение

  1. ПП „Нова Алтернатива“ 0.527%
  2. ПП „Демократическа Партия“ 0.086%
  4. ПП „Национален Фронт за Спасение на България“ 3.729%
  5. КП „Коалиция за България“ 27.015%
  6. КП „Център – Свобода и Достойнство“ 1.531%
  8. ПП „Национал-Демократична Партия“ 0.098%
  9. КП „Гражданска Листа – Модерна България“ 0.410%
  10. КП „Съюз на Демократичните Сили“ 1.397%
  11. ПП „Либерален Алианс“ 0.251%
  12. ПП „Християн-Социален Съюз“ 0.051%
  14. ПП „Атака“ 7.380%
  15. ПП „ГЕРБ“ 30.708%
  17. ПП „Ред, Законност и Справедливост“ 1.694%
  18. ПП „ВМРО – Българско Национално Движение“ 1.909%
  19. ПП „Демократична Гражданска Инициатива“ 0.441%
  20. ПП „Християндемократическа Партия на България“ 0.106%
  22. ПП „Средна Европейска Класа“ 0.102%
  23. ПП „Национално Патриотично Обединение“ 0.096%
  25. ПП „Лидер“ 1.693%
  26. ПП „Зелените“ 0.744%
  27. КП „Демократи за Силна България и Български Демократически Форум (ДСБ, БДФ)“ 2.935%
  28. ПП „Социалдемократическа Партия“ 0.037%
  29. ПП „Другата България“ 0.072%
  30. ПП „Българската Левица“ 0.169%
  32. ПП „Кауза България“ 0.070%
  33. ПП „Движение България на Гражданите“ 3.266%
  34. ПП „Демократична Алтернатива за Национално Обединение“ 0.099%
  35. КП „Българска Пролет“ 0.113%
  36. КП „Горда България“ 0.460%
  37. ПП „Глас Народен“ 1.354%
  38. ПП „Български Земеделски Народен Съюз“ 0.230%
  40. ПП „Движение за Права и Свободи“ 10.587%
  41. ПП „Национално Движение Единство“ 0.056%
  42. ПП „Партия на Българските Жени“ 0.185%
  44. ПП „Единна Народна Партия“ 0.175%
  45. ПП „Съюз на Комунистите в България“ 0.174%

  

  Източник: results.cik.bg

• Чуждите медии за изборите в България

  Повечето акцентират върху гнева и бедността на българите, неясния избор от вота, както и че той вече е помрачен от подозрения за фалшификации.

  Чуждестранните информационни агенции и медии отразяват днешните предсрочни парламентарни избори в България, като повечето акцентират върху гнева и бедността на българите, неясния избор от вота, както и че той вече е помрачен от подозрения за фалшификации.

  Сред основните теми, които всички медии засягат, са и откритите 350 хил. бюлетини в печатница в Костинброд.

  Парламентарните избори в България бяха помрачени от обвинения за фалшификации и политически манипулации, които може да повлияят на окончателния резултат, предаде радио Дойче веле. Скандалът се разгоря в навечерието на изборите, когато бяха заловени 350 хил. нерегистрирани бюлетини в печатница в град Костинброд. Тъй като официалните бюлетини вече бяха разпределени по избирателните секции на 8 май, новооткритата партида изглеждаше подозрително, а собственикът на печатницата, който притежава лиценз за печатане на бюлетини, заяви, че заловените бюлетините са технологичен брак.

  Притежателят на печатницата се оказа, че е местен политик от дясноцентристската партия ГЕРБ, която управляваше България докато масовите протести през февруари и март не принудиха правителството да подаде оставка.

  Гняв, апатия и недоверие на българските избори – така описва ситуацията АФП. Много българи са изпаднали в отчаяние от състоянието на демокрацията в страната повече от две десетилетия след падането на комунизма и шест години след присъединяването й към ЕС, предава агенцията.

  Според Ройтерс българите гласуват на избори, които едва ли ще облекчат гнева им. Очаква се малката разлика в резултата да удължи несигурността в най-бедната страна от Европейския съюз, коментира агенция. Дясната партия ГЕРБ, която през февруари подаде оставка след насилствени демонстрации срещу бедността и корупцията, има почти равна подкрепа с тази на социалистите. Това повишава възможността нито една от партиите да не успее да формира коалиция и в крайна сметка да се наложат нови избори.

  Ройтерс подчертава, че изборите са помрачени от подозрения за фалшификации.

  Българите гласуват на парламентарни избори, за които социологическите проучвания сочат, че няма да излъчат категоричен победител, предаде Би Би Си. Масовите протести срещу ниския стандарт на живота и ширещата се корупция принудиха правителството на дясноцентристката партия ГЕРБ да подаде оставка през февруари.

  Подготовката за изборите в най-бедната страна в ЕС беше маркирана от апатия сред гласоподавателите и твърдения за фалшификации.

  Избирателната кампания вече беше помрачена от разкрития за нелегално подслушване на политици.

  Президентът на България Росен Плевнелиев се обърна към българите в неделя с апел да пуснат своя вот, за да се осигури честен резултат.

  Оспорваните избори може да оставят най-бедната страна в Европейския съюз без работеща администрация, предупреждава Евронюз.

  Дясноцентристката партия ГЕРБ, която управлява парламента преди свикването на изборите, успя да поддържа едно от най-ниските нива на дълга в ЕС, за да поддържа доверието във валутата, обвързана с еврото. Въпреки това заплатите и ръстът са много ниски.

  Опозиционните социалисти, оглавявани от Сергей Станишев, обещаха да увеличат разходите и да създадат работни места. Последният път, когато социалистите бяха на власт, България премина през кредитен бум, последван от дълбока рецесия.

  Избирателната кампания се характеризираше по-скоро като очерняща, отколкото като политически дебат. Това може да затрудни формирането на коалиция, коментира Евронюз.

  В България се провежда предсрочни парламентарни избори на фона на обвинения във фалшификации и други нарушения, съобщава и ДПА. Всички участници в изборите се обвиняват един друг, а правоохранителните органи разследват 26 жалби.

  Източник:  Vesti.bg

• Изборно разпятие

  Броени дни преди поредния истеричен парламентарен вот у нас Европейският съд по правата на човека излезе с бомбастично за представите и действителността ни решение.

  Постановено е по дело, заведено от 91-годишния британец Хари Шиндлер. Британец, британец, ама след като се добрал до пенсията, хукнал през глава от потъналия в мъгла и подгизнал от дъжд остров. Спрял се чак в слънчева Италия, откъдето е благоверната му половинка. И се отдал на заслужен отдих с честно натрупаните осигуровки. Като всеки британец обаче, Шиндлер си останал такъв по дух и продължил да участва в изборния процес на Албиона като гласоподавател. На парламентарните избори през 2010 г. обаче родината му го поляла със студен душ, отказвайки да го допусне до урните. Властите се позовали на закон, който забранява на британци да гласуват на парламентарните избори, ако не живеят в страната си повече от 15 години. В жалбата си до евросъда човекът написал истината – че е запазил не само британското си гражданство, но и връзките си с Великобритания – получава пенсия като бивш военнослужещ по сметка в британска банка, на която плаща такси, и че там продължават да живеят членове на семейството му.

  Евромагистратите обаче го отрязали,

  стигайки до извода, че въведеното ограничение не нарушава правото на свободни избори. И пояснили, че според същия закон Шиндлер ще може да избира британски депутати, ако се върне да живее в родината си. Топката, значи, е в него… Принципният извод на съда е, че всяко правителство има право на преценка да въведе ли такова ограничение и какъв да е неговият размер, стига ограничението да е пропорционално, адекватно и балансирано. Обратната страна на тази логика съдът формулира така: “Държавата трябва да даде право на парламентарни избори да гласуват гражданите, които имат тясна връзка с нея и най-пряко биха били засегнати от законите.“

  Хайде сега да си представим каква драма може да роди подобно решение. Вярно, актът на съда в Страсбург не задължава, а само признава правото всяко национално законодателство да клъцне изборните права на емигрантите. Но от висотата на статута му всеки акт на евросъда се чува надалеч. При това първа не само го е чула, но и се е произнесла по делото съдийката ни в Страсбург Здравка Калайджиева. И едва ли ни учудва, че се е подписала с особено мнение – не е съгласна с някои от мотивите на останалите съдии. На пръв поглед няма какво да се помайваме – с население, една пета от което живее в емиграция, просто плачем за подобно ограничение. Вторият поглед обаче сочи обратното – нацията е толкова обезкръвена, че всяко посягане на сънародниците ни изглежда самоубийствено за нея. Да видим обаче кой е третият или средният поглед. Той е на политическите сили и освен че не държи сметка за първите два, е и партийно разноглед (вж. последната анкета на Еврочикаго). Как да се постигне съгласие за подобна мярка, щом три четвърти от заявленията за гласуване в чужбина се падат на българските турци? Отвориш ли дума в тази насока, ДПС ще ревне кански, че го дерат наживо. А, както знаем, с ДПС шега не бива. Етническите българи категорично няма да проявят такъв единодушен ентусиазъм в протеста, но и сред тях ще се чуят гласовити вопли за жестокостта на майката родина, упреквана от години, че отбива номера с осигуряването на секции във всички точки на света. Нищо че в лелеяните Съединени американски щати се наблюдавало “прогресивно откъсване на българската диаспора от националната орбита“, както обясни в медиите запознат с процесите наш активист в емиграция. В добавка е добре да си признаем, че прословутата реплика на експремиера Бойко Борисов, изречена на американска земя: “Такъв ни е материалът„, се споделя от изключително много българи. При една от последните му обиколки бабка от Видинско постигна съвършенство на изказа: “Бабе, за нищо не ставаме.“ А от това убеждение се раждат задгранични царе премиери и партийни водачи, чутовни експерти министри и унизителни форуми, в които жадни за постове емигранти преустройват и прекрояват на приказки битието на малоумните си сънародници. Да не говорим за патологичния ореол около главите на завърналите се еврочиновници. В този омагьосан кръг изобщо не ни трябва да влизаме в беля с ограничаване на изборните права на емигрантите. Пък и, за разлика от британците, нямаме право да им се сърдим, че са офейкали от родина, която предлага единствено унижението да останеш в нея.

  .

  Огнян Стойчев, в. „Банкеръ“
  

  

• OFFNews: Племенникът на печатаря на ГЕРБ организирал подслушванията

  Станислав Бончев, племенникът на собственика на печатницата „Мултипринт“ Йордан Бончев, е част от веригата за незаконни подслушвания. Това стана ясно, когато излезе втората порция записи с Бойко Борисов – се казва в днешна публикация на сайта OFFNews.

  Ето какво пише още OFFNews:

  Името на Станислав Бончев, по-известен като Хакера, излезе наяве от писмо, пратено и до електронната поща на OFFNews.

  Семейството му, баща му и чичо му са близки до Цветан Цветанов, имат няколко фирми, сред които Мултипринт (печатат бюлетините и бланките за администрацията) и Поликарт (архивните материали, папките и пликовете), двете фирми са основните доставчици на администрацията, МВР и службите за сигурност за хартиени консумативи, пишеше в писмото.

  Станислав Бончев е част от веригата за незаконни подслушвания. В писмото се твърди, че традиционните подслушвания, т.н. бръмбъри, и следенето, се организират от Генади Трайков, бивш служител на ДС в МВР чрез фирма “Трио Старс”, която охранява много обекти и има изградена система от хора и коли.

  Техническата част от процеса – разкодирането, проникване в електронната поща, изтегляне на информация от компютри, хакване на телефони и устройства, компютърно наблюдение и др. сложни операции, са организирани именно от Станислав.

  OFFNews  публикува и целия текст на писмото, за да преценят читателите автентичността му:

  „тъй като следя от близо скандала с подслушванията от последните няколко седмици и след като Б Борисов обеща да се отрече от Цветанов ако има доказателства, a и преди малко видях че са го викнали на разпит, реших да ви пиша това което знам от работата си в системата на МВР, проверете тези факти до колкото можете за да разберете истината за подслушванията и да се предпазите доколкото може от подслушване.

  Подслушването и следенето на политици, бизнесмени, журналисти и хора от съдебната система ставаше и още продължава, една част през дирекцията СДОТО на МВР (и ДАНС в малка степен), но също така и през външни кръгове и структури. Проблема за поръчителите е че винаги остават документи, записи, архиви и др които могат да бъдат използвани като доказателства за незаконното подслушване, затова цялата система за следене, подслушване и изтегляне на информация от компютри на медии, партии и неудобни беше частично изнесена към малка група хора и фирми близки до властта. За къщата в Бояна която стана известна е вярно че там се събират на срещи организаторите, но не може да се каже че е имало център или “частен ГДБОП” а по скоро затворен кръг от хора които го организираха по поръчка на ГЕРБ и провеждаха редовни срещи всяка неделя в 5 часа. Повечето от шефовете на дирекции на МВР знаеха за ставащото но не искаха да се замесват, от СДОТО оказваха често помощ и съвети, понякога дори подслушването на телефони става чрез тяхната система за изнесено подслушване (или акаунт) но като цяло особено на медиите, опозицията и бизнеса се правеше и продължава от външни хора с много добри познания в тази сфера които подслушват телефоните на интересни за ГЕРБ хора и следят чрез 6-7 коли за София и региона. Освен това правят записи, архивиране и подготвят доклади, все неща лесни за доказване и затова считам че лесно могат да бъдат проверени и уличени за да разбере обществеността за ставащото, а след като вече са ги изолирали предполагам че тези унизителни подслушвания ще спрат тъкмо на време за да може да има честни избори. Повечето от тези хора са бивши служители на МВР или службите за сигурност, излкючително запознати с техниката за подслучване чрез мобилни телефони и методите на разработка, няколко човека са близки до власта и свързаните с нея фирми чрез които се финансираше цялата система. Мога да потвърдя на 100% че Крайслер-а на Ивайло Койчев наистина се използваше за подслушване, като мога да намеря номерата на другите коли, но ще ми трябва малко време и подходящ момент. Например като колата на този Ивайло Койчев, не я използваше той въобще, както се писа за да си купува банички пред БСП, а беше я предоставил за ползване на 2-ма човека на които знам само първите имена – Мартин и Свилен и които съм срещал веднъж в Банкя на обучение за класифицирана информация, въпреки че не бяха служители никъде.

  Още преди 2-3 години разбрахме с колеги че традиционните подслушвания, т.н. бръмбъри и следене организира Генади Трайков, бивш служител на МВР чрез фирма Трио Старс, охраняват много обекти и имат изградена система от хора и коли. Тъй като повечето подслушвания бяха чрез мобилните телефони те минаваха през операторите – Виваком, Мтел и Глобул и поставени хора при тях които проверяват на коя клетка е свързан абоната и правят записите. Разкодирането (ако се използва 3G мрежа или друга криптирана връзка), проникване в ел. поща, изтегляне на информация от компютри, хакване на телефони и устройства, компютърно наблюдение и др. сложни технически неща бяха организирани от Станислав Бончев, по известен сред тях като Хакера, който поради някаква причина преди няколко месеца го бяха изкарали лудо влюбен с карта на ДАНС да сваля бременна аптекарка, омъжена и по възрастна от него. Понеже ни се стори много съмнително това което излезе по медиите го проучихме, за да видим какво е станало тъй като бегло го познавахме по работа и разбрахме че нещо повече става. Той се оказа един от най-добре информираните за подслушването и следенето на интересни за ГЕРБ хора, без да има нужда да се минава по стандартната процедура – разрешение от прокурор и последващия контрол на съда. Семейството му, баща му и чичо му са близки до Цв. Цветанов, имат няколко фирми, сред които Мултипринт (печатат бюлетините и бланките за администрацията) и Поликарт (архивните материали, папките и пликовете), 2-те фирми са основните доставчици на администрацията, МВР и службите за сигурност за хартиени консумативи. Друг много добре запознат е Димитър Тончев, техн. служител на МВР в София който е контакта със СДОТО, често взимаше коли за подслушване не по каналния ред, но сега след като излезе резултата от проверката работи изцяло с колите на групата, всички регистрирани на частни лица. Тъй като ГЕРБ в момента официално не са на власт, подслушването и следенето стават през тази групичка, пак по неофициалния ред като в СДОТО и понеже са инвестирани много пари и време, предполагам че тази групичка от около 20 човека ще продължат да подслушват медии и партии и след изборите ако не бъдат спрени.“*

  .

  ––––––––––––––––––––––––––-

  * Писмото, за което OFFNews казва, че е получило на мейла си, изглежда е публикувано така, както е било изпратено, без никакви правописни корекции. Така е препубликувано и тук.

• 350 хиляди фалшиви бюлетини иззети от Прокуратурата

  350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини са открити в печатница „Мултипринт“ – Костинброд, извън количествата по договора с Министерски съвет за отпечатване на бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори. Това съобщиха от пресцентъра на българската Прокуратура.

  В съобщението на Прокуратурата се казва:

  След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 1б9г НК.

  На 10 май 2013 г., късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница „Мултипринт“ в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели.

  В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12 май 2013 г.

  До 8 май 2013 г. „Мултипринт“ ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната.

  Откритите през нощта на 10 май 2013 г. бюлетини са извън тези количества. Разследването по досъдебното производство продължава.

  По тази причина и с оглед предстоящото гласуване на 12 май 2013 г., прокуратурата ще предостави допълнителна информация през следващата седмица. Бюлетините (общо 10 палета) са поставени под засилена охрана, завършват от прокуратурата.

  Печатницата е имала договор за печатане на бюлетините за изборите, но е трябвало цялото количество бюлетини да бъде предадено преди два дни, което прави напечатаните след този сток бюлетини незаконни

  По-рано в свой репортаж от Костинброд Николай Бареков, изпълнителен директор на ТВ7, съобщи, че при акция на ДАНС и прокуратурата са конфискувани 350 хиляди фалшиви бюлетини от печатница в града.

  За голяма акция в печатницата съобщи и БГНЕС. Според информацията на агенцията, която се позовава на свидетели, са иззети 10 палета с по 35 хиляди бюлетини.

  Информацията за акцията бе опровергана както от собственика на печатницата Йордан Бончев, общински съветник от ГЕРБ в Констинброд, така и от пресцентъра на ГЕРБ.

  Собственикът на печатница „Мултипринт” в Костинброд Йордан Бончев опроверга напълно информацията, че от печатницата са били иззети фалшиви бюлетини. Това е несериозно, каза пред Агенция „Фокус” Йордан Бончев, общински съветник от ГЕРБ Костинброд.

  Имало е проверка в печатницата вчера, но не е констатирано нищо нередно, обясни той.

  „При проверката се е проверявало количеството отпечатани бюлетини, как са предадени, с какви протоколи. Нямаме никакви притеснения по тази тема. Ако е имало такива неща, аз ще съм първият, който би бил задържан, както казват по една телевизия, но това не е така.

  Казали са, че съм задържан, но аз в момента съм в едно заведение, дори мога да ви пусна камерата по телефона, за да видите, че съм там и нямам никакви притеснения. Най-малкото, ако съм задържан, не бих имал телефон“, допълни Бончев.

  Информацията беше опровергана и от пресцентъра на ГЕРБ

  „Изнесената данни от някои медии, за разбита печатница за бюлетини, категорично не отговаря на истината”, заяви Севделина Арнаудова, говорител на Националния предизборен щаб на ПП ГЕРБ пред агенцията. Тя призова компетентните органи да спрат спекулациите и внушенията в деня за размисъл.

  Междувременно Върховна касационна прокуратура съобщи за 14 досъдебни производства, свързани с склоняване към гласуване за определен кандидат в замяна на облаги.

  Образуваните преписки са общо 137 броя, от които 93 са приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство, а по останалите 44 преписки проверките са в ход.

  По две дела се разследва дейност по образуване и ръководене на група, целяща престъпления против политическите права на гражданите.

  Източник:  Vesti.bg

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:  Днес по-късно се разбра, че печатницата в Костинброд е семейна собственост на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев и съпругата му Олга Бончева. На местните избори Бончев е бил седми в листата за общински съветници на ГЕРБ в Костинброд. Докато е бил кандидат за общинар, Бончев е бил избран да отпечати бюлетините за президентските избори през 2011 г. Печатницата на Бончев MultiPrint спечели и конкурса за печатане на бюлетини за предстоящите избори утре. Скандалът с намерените допълнителни бюлетини се разраства.
  

   

• Бареков: Аз създадох Бойко! Но си остана на ливадата с филия с мас!

   

  
  Давахме се сметка, че в дните преди вота за Народно събрание Николай Бареков е изключително зает с обиколки из страната и с живи предавания с  висок рейтинг. Въпреки това обаче го помолихме спешно да ни даде своята гледна точка за скандала с ГЕРБ и кандидат-депутата Доброслав Димитров. Шефът на ТВ 7 откликна, като винаги го е правил за „Уикенд”, и в продължение на повече от час ни разказва потресаващи неща за задкулисието на българската политика при управлението на Бойко Борисов. Публикуваме интервюто без цензура – пише в. „Уикенд“, представяйки разговора с Николай Бареков.
  

  .

  Интервю на Цветана Пешунова, в. „Уикенд“

  .
  

  – Г-н Бареков, успокоихте ли се вече след панаирите, разиграни от ГЕРБ в предизборното ви студио? Спахте ли добре или сънувахте кошмари?

  – Много точно казано – това бяха наистина панаири, разиграни от представители на ГЕРБ. Честно казано, след предаването имаше малко емоции в мен, защото няма как човек да не е обиден от начина, по който реагират политиците в определена ситуация. Въпросният кандидат-депутат от ГЕРБ стана жертва на своите лидери, на своята партия. Защото омразата не беше толкова персонално към него, колкото беше към Борисов и Цветанов. Идвайки в самото студио, хората не го разпознаха и нямаше никакви реакции. В един момент на площада се оказаха няколко хиляди човека, настроени срещу ГЕРБ, и около двайсетина, които пък подкрепяха доскорошните управляващи. След като обявих представителя на ГЕРБ, хората подивяха от емоции. Усетих, че напрежението се качва и няколко пъти търсихме полицията, която отказа да се намеси. Това е първият град, където ни се отказва съдействие.

  – Нима?! И защо ви се отказа?

  – Според мен полицаите имаха нареждане от Цветан Цветанов и от сегашната министърка, която явно му е слугиня. Опитах се да овладея ситуацията. Дори и когато хвърлиха яйце срещу кандидат-депутата, пробвах да успокоя хората. Молих тълпата да престане. Второто хвърлено яйце обаче уцели човека на ГЕРБ по ревера или по яката. От това той направо подивя и тръгна към мен. Приближавайки се, видях в ръката му порцеланова чаша, която хвърли. Слава Богу, счупи я в краката ми, а не в главата ми. Проблемът е, че наблизо имаше и дете. То беше долу и парчетата строшен порцелан са минали на милиметри от главата му. След като хвърли чашата, кандидат-депутатът каза: „Абе, ти нормален ли си?!”. И тръгна да бяга. Трагикомична гледка!

  За жалост ГЕРБ докара българския народ до истерия. Първата причина за това са ниските доходи. Управляващите подцениха тотално ситуацията, Борисов и Дянков докараха хората до просешка тояга и ги накараха да се самозапалват от отчаяние. След декларацията, която ГЕРБ извади срещу мен след предаването, доста мислих.

  – Какво премисляхте?

  – Мислих откъде са тези нелепици, написани там. По едно време дори получих съобщение от Бойко Борисов, че той бил знаел за тези събития. След това предложи да ми се извини публично… Някакви такива неща, които съвсем ме отвратиха от ситуацията. Ще заведа дело срещу тях. Гордея се с избора си да застана на страната на бедните и онеправданите в страната. Срещу мен се наостри цяла политическа клика, олицетворявана от Борисов и ГЕРБ.

  – Какъв ще е искът, който ще заведете срещу този, който ви метна чаша в студиото? На каква стойност?

  – Стойността ще бъде символична. Те са направили много хитро самата декларация. В нея не е споменато моето име или това на телевизията. В декларацията ни наричат „свободната телевизия”. Самият Борисов преди време обаче нарече телевизията „свободна” и аз мога да направя паралел и да се стигне до съдебно дело. Мисля, че това е една съшита с бели конци декларация, нелепа и невярна. Тя ще се обърне срещу тях.

  – Притеснихте ли се, когато чашата се разби?

  – Притесних се само за детето, за което споменах.

  – Имаше ли злоба в очите на Доброслав Димитров, когато метна чашата?

  – Имаше злоба в очите му. Огромна! Според мен злобата беше провокирана от безизходната ситуация, в която видя, че изпада.

  – Замерян ли сте някога с нещо от други политици?

  – Не, за първи път ми се случва такова нещо. Във Варна също замеряха кандидат-депутатите с яйца. На мен обаче политиците досега са ми посягали само с думи. Е, ето, че вече се случи и с чаша. Мисля, че за това е виновен езикът на омразата, който въведе персонално Борисов през последните години. В ГЕРБ много разчитаха на омразата, но сега това се връща срещу тях.

  – Цивилизовано ли е да ви разбиват чаша в краката? Що за хора са тези, които искат да ни управляват още един мандат?

  – Те няма да управляват. Ясно е, че ГЕРБ няма да успее.

  – Социолозите им дават добри резултати…

  – …Загубиха политическа легитимност. Навръх Великден Борисов ми се обади да ми се извинява за някакви спекулации и тогава му казах, че вече трябва да се дръпне настрана, защото не е редно да управляваш с 1/5 от гласовете на хората, а срещу теб да е 85% от населението, което не те иска. ГЕРБ не си дават сметка, че в момента са в окото на бурята и вместо да се снишат и оттеглят, продължават да стоят. Смятам, че до изборите ще се смалят още, а след вота ще изчезнат. В ГЕРБ има приятелства, кланове – кланът на Цветанов, на Борисов, но няма идеи. Моделът на ГЕРБ е най-виден в Русе. Там на практика има тотално срастване между местна власт, съдебна, изпълнителна, депутати и МВР. Крайният резултат е, че посягат на бизнеса на хората. Стигнали са до там, че са обсебили дори и организираната престъпност. На практика сега престъпниците са останали извън борда и са супер настроени срещу ГЕРБ, защото са им взели бизнеса. Нещо нечувано и невиждано стана за тези 4 години! Според мен на тези хора дълго след изборите ще им трябва охрана.

  – Подозирам отговора, но все пак ще ви питам – да не би в името на шоуто и рейтинга вие да сте раздал по една кора яйца преди предаването на определени хора в публиката, та да замерят представителя на ГЕРБ?

  – Иска им се много на политиците да е така. Истината е, че направих всичко по силите си, за да спра хората. Народът е толкова изнервен, че най-малкото, което може да се случи на политиците сега, е замеряне с яйца. Замерянето с яйце в България е като замерянето с обувка в източния свят. То показва презрение, безсилието на хората. Какво да направи гладният народ! Как да хвърли яйце срещу Бойко и Цветанов, които ходят с по 40 човека охрана?! Само с цветя може да ги замерят хората тях.

  – Как така вашите предавания стават такива спектакли? Каква е формулата на успеха ви?

  – Смелост от страна на мен и телевизията да дадем думата на народа. Ние обиколихме България и връчихме микрофона на хората да говорят без цензура. 1/5 от населението е с пенсии от по 100 лева и разходи за 200. Майките получават жалки пари от детски, има имотна мафия, която взима жилищата на гражданите. Хората са докарани до невъзможност, до прага на бедността.

  – Стана дума за декларацията, с която ви заклеймиха от ГЕРБ. Там те обявиха, че повече няма да участват в предавания на вашите телевизии. Ще ви е тъжно ли без политиците от тази партия в студиото занапред?

  – Няма да ми е тъжно за тях, аз също ги заклеймявам. Когато Цветанов преди време даде последното си интервю при мен, ми се разсърди, че не съм му задавал удобни въпроси. С Борисов пък отдавна се бях заканил да не взимам интервюта, защото след един период вече не се получаваха добре, ставаха прекалено фамилиарни, той скъсяваше дистанцията. Безсмислени са за мен подобни разговори. Последното ми добро интервю с Борисов беше в Би Ти Ви, когато той в прав текст каза, че одобрява целите на Възродителния процес, но не одобрява методите. Тогава разкри своята същност – един милиционер, който на практика няма и бегла представа от историята на народа си, от процесите, които текат в страната. Човек, който с лека ръка може да залепи етикет на някого и да забрави. Изключително късопаметно същество, което смята, че всичко му е простено! Да, ама не!

  – Какво имаха предвид от ГЕРБ, когато ви обявиха за „свободен” журналист? Да не би да сте зависим от някого?

  – Ако съм зависим, да посочат от кого. Ако ГЕРБ са ми давали пари, да го кажат!

  – А какво имаха предвид, когато ви нарекоха сребролюбец?

  – Очевидно намекват, че някой друг ми е платил да се обърна срещу тях. Нека да излязат и да го кажат! Още преди година и половина разбрах какво става. Говорих с Борисов, но той не си даваше сметка за случващото се. Ние направихме разследването за Здравната каса и лекарствата, за енергийната мафия и кръговете на властта, които се облагодетелстват. През 2010 г. имах интервю с Борисов, където го предупредих, че чрез политиката на Дянков подлага народа си на геноцид. Той обаче не вдяна какво му се говори. Вместо това се занимаваше да кадрува с репортерки в телевизията. „Свали тая, вдигни оная, тая може ли да води, тази може ли да не ми я пращаш…” Това правеше Борисов. Нека хората да знаят, че премиерът се занимаваше с кадруване в българските медии.

  – Защо за Бойко Борисов сте капут, с извинение за думата? Какво влага той в това определение? Възможно ли е да има предвид нещо друго, а не това, което означава в действителност?

  – Обади ми се на Великден, искаше да ми се извинява. Не помнел, че бил казал такова нещо. Но това е неговото ниво, не мога да му се сърдя.

  – И все пак не се ли обидихте на Бойко, когато в разговора си с Кокинов и Мирослав Найденов ви нарече капут?

  – Не, за мен е чест, когато съм обиждан от такива политици. Аз съм много доволен, че Борисов показа пред други хора, задкулисно, какви са нашите отношения. Имаше много спекулации в медиите, как едва ли не сме били близки приятели. Ето, той разкри истинските ни отношения, които от години са много-много остри.

  – Когато някой ви нарече капут, как бихте му отвърнали?

  – Малко са невъзпитаните хора в политиката, които употребяват такъв речник.

  – Защо властта започна да използва такъв каруцарски речник – говори се за капути, манафи, педали…?

  – Защото няма как да управляваш държава, а да си чел само книгата „Винету”. Най-малкото трябваше да прочетеш и „Капиталът” на Маркс. Това е нивото! Човекът си е останал на ливадата в Банкя с филията с мас в ръката. Не се е развил.

  – Бойко едва ли отсега е започнал да употребява този „жаргон”? Когато бяхте в добри отношения, пак ли така си говореше? Този речник вас лично не ви ли възмущаваше?

  – По-изтънчен и образован човек съм и пред мен се е пазил. Но в цялата му среда, с приятелите му от Банкя и Перник, винаги е говорил с такъв тон. Той другарува с хора от неговото ниво.

  – Защо развалихте отношенията си с Бойко?

  – Първо, Борисов предаде хората, които го подкрепят. Второ, видях по вторични белези, че е използвал властта за лично облагодетелстване и за извисяването на своето его. Когато преди година разбрах от български бизнесмени на високо ниво, че го наричат Началника, му звъннах по телефона. Казах му: „Човек, ти даваш ли си сметка какво правиш с държавата?! Не може хора от бизнеса да те наричат Началника. Ти не си им началник!”.

  „А какъв съм им тогава?”, отвърна ми той.

  Обясних му, че е министър-председател, че не може да е началник на хора от големия бизнес, нито пък на мен – човек от свободна медия. Този разговор пречупи съвсем нашите отношения.

  – Спомнете си нещо мило от личните ви срещи с Бойко Борисов. Нещо, което винаги ще ви остане скъп спомен…

  – Спомням си, когато ме ожени в общината. Беше сложил набързо костюма си, а след това седнахме да изпушим по една пура. Тогава видях, че на целия костюм и цялата официалност е обул чорапи, на който пише „Адидас”. Това няма как да го забравя никога.

  – Навремето как станахте приятели с Бойко?

  – Аз съм един от хората, който създаде феномена Борисов, имам доста сериозна вина за появата на този продукт. В един период много му се смеех за целия наивинитет, с който участва в политиката, но и го подкрепях, защото беше добро момче. Или поне го играеше на такъв. Две-три години му давах трибуна и го лансирах, обяснявах колко е готин… Това беше един романтичен период, в който аз създадох този човек. С времето той се разви в погрешна посока, надскочи нивото си. Това е човек, който няма капацитет да бъде нито кмет, нито министър-председател, а беше и двете. Драстичният проблем при него дойде, когато взе властта. Тя пречупи неговото съзнание, но не и неговото его.

  Преди изборите ми се обади Цветелина Бориславова и ми каза: „Даваш ли си сметка колко прост човек идва да управлява държавата?!”. Бях потресен, явно имаха лични проблеми! Попитах я защо говори така. „Той без мен и по-интелигентен кръг около себе си, ще съсипе държавата! Направи нещо, ти си един от малкото смислени хора около него. Обясни му, че няма капацитета да управлява държавата, ако не си намери хора, които да му помагат…”

  – И обяснихте ли му?

  – Когато стана министър-председател, отидох в къщата му в Банкя и му подарих кожена чанта. Казах му: „Даваш ли си сметка какво се случи, народът ти гласува доверие? Ти си министър-председател…”. Той беше седнал гол до кръста и ядеше. Като един огромен вол. „Ще се оправя – рече. – Ще си направя едно хубаво МВР, което ще подслушва всички министри и всяка вечер ще ми носят кой какво е откраднал и какво е направил.”

  – Помня, че навремето Бойко при всяко гостуване в студиото ви все искаше да седне във вашия стол, защото вярваше, че това му носи късмет на избори. Сега, като сте скарани, кой ще му носи късмет?

  – Има един израз – късметът обича смелите. Смелите и добрите. На Борисов му трябва голям късмет за оцеляването му. Той ще има проблем с разпада на партията си, не вярвам, че ще се върне в политиката. Последния път, когато се чухме, му пожелах здраве и късмет.

  – В миналото Бойко създавал ли ви е проблеми, когато го критикувахте? Мръщил ли ви се е? Отказвал ли ви е за назидание да ходите заедно на мач?

  – На мач никога не сме ходили заедно. Истината е, че той много тежко приемаше критиката. Аз бях единственият човек, който го критикуваше в лицето. Имаше период, докато беше министър-председател, една година не сме се чували по телефона.

  – След едни избори Бойко ви нарече подлога на БСП, а уж тогава бяхте приятели. Как му простихте? Извини ли ви се?

  – Извини се. Той обижда и след това се извинява. Накрая излиза, че аз съм бил коректен с него, а той ме е наричал подлога и капут. Той е човек, който не си дава сметка за делата и думите. Човек без чувство за отговорност!

  – Като журналист чувствал ли сте се заплашван и цензуриран по време на управлението на ГЕРБ?

  – Както вече споменах, няколко пъти поиска от мен да кадрувам в телевизията с различни хора от журналистическия състав. Не му минаха номерата.

  – А не се ли е случвало да ви звънят и да ви казват „не пускай този или онзи”, „не коментирай това или онова”? Бойко не ви ли се е обаждал да ви заръчва какво да правите?

  – Той има много фини моменти, използва приятели. Последния случай беше на окървавените протести в София, където аз показах окървавената глава на човека, бит от полицай. Имаше зловещ натиск от Цветанов и Борисов през мои приятели да махна камерата от мястото. Не я махнах. Борисов ми пусна съобщение, че съм предател, били го предупреждавали за мен.

  – Как реагирахте тогава?

  – Звъннах на Цветанов и го предупредих, че няма да махна главата от кадър, но нека да изпрати полицаи, за да обяснят защо са пребили хората. На другия ден Борисов подаде оставка. За мен той видя, че народният гняв ще се излее към Министерски съвет и затова постъпи така. Направи груба грешка като се опита да подмени протеста на хората, като вкара някакви псевдопротестиращи в Министерски съвет. Въобще Борисов от няколко месеца е в спирала от грешки. Той няма контрол върху ситуацията, няма полезен ход. Всеки ход, който прави, е обречен да бъде грешен.

  – Някога, още докато бяхте в Би Ти Ви, имахте конфликт и с Волен Сидеров. И тогава ли беше толкова страшна омразата, колкото сега?

  – Не, Волен е интелигентен човек. Има разлика от скандала с простак. Волен е демократ, а не милиционер. Той е интелектуалец, пише книги, чете…

  – Тогава написахте статията «Феноменът Волен Сидеров: нещо като Хитлер, нещо като Чухче, нещо като Дуче, нещо като нищо на света”. Ако сега трябва да напишете статия за Бойко Борисов, как ще я озаглавите?

  – Няма смисъл да пиша статия за него, той трябва да бъде изследван от политолозите за това как един човек може да получи много власт, а изобщо да не я използва в полза на народа. Александър Каракачанов каза, че тези хора практически не искат да управляват. Половината работно време на Бойко минаваше на футболното игрище и по резиденциите. Той ходеше в Министерски съвет, когато трябваше да се снима с журналистите. Е, не се управлява така държава в криза!

  – При кое от досегашните правителства свободата на словото беше най-много ограничавана?

  – При ГЕРБ и в последната година от управлението на Тройната коалиция.

  – Притеснявате ли се да не би Цветан Цветанов да ви е слушал и вас със СРС-та? Имате ли подозрения в това отношение? Впрочем, в какви отношения бяхте и в какви сте сега с Цветанов?

  – Вече не съм в добри отношения с Цветанов. Подкрепях го, за това, което правеше, но първото ми разколебаване дойде, когато чете СРС-та за лекарите в Горна Оряховица. И след това, когато беше зает с кадруване в медиите. Може и да са ме подслушвали, но при мен има проблем – хетеросексуален съм и не съм взимал пари. Може и да не съм им интересен.

  – Не ви ли е страх, че ако ГЕРБ се върне във властта, ще намерят начин да ви отмъстят за критиките, които сте им отправял?

  – Директно ми казаха депутати от ГЕРБ и министри, че след изборите ще си отида, вземат ли властта. От хора, които имат някакво влияние в телевизията, Борисов е поискал ултимативно да бъда освободен преди месец. Но никой не му се поддаде. На практика през последните 6 месеца еднолично управлявам TВ 7, NEWS 7 и цялата група. Аз подписах договора със СNN, създадох NEWS 7, аз съм човекът, който взима решенията.

  – Страх ли ви е за живота ви? Откъде идват заплахите? Не е ли крайно време да си вземете охрана?

  – Не се страхувам за живота си. Според мен ако ГЕРБ спечелят, след изборите ще направят друга глупост – ще се опитат да ме махнат. След което моят път е ясен – отивам на улицата при хората. Ако Борисов спечели, мисля, че няма да управлява повече от 3 месеца. Няма да е способен да поведе хората през зимата. Народът изнемогва! По времето на Борисов лекарствата поскъпнаха с 500%, токът с 50%, Дянков отказа да вдигне детските добавки… Не, няма да ходя с охрана. За разлика от Борисов, мен хората ме обичат и няма кой да ме застреля на кръстовището, няма кой да ми метне яйце.

  – Гласувал ли сте за ГЕРБ на досегашни избори?

  – Никога не съм гласувал за ГЕРБ. От години нямам мотивация да отида до урната, защото познавам политическата игра. За последно гласувах за СДС, но онова, някогашното. Единствено за тях съм пускал бюлетина.

  – При какво положение бихте гласували за ГЕРБ?

  – Абсурд, няма как да стане това!

  – Има ли нещо вярно в това, че който се е захванал да враждува с вас, добро не е видял? Как надделявате в битките си?

  – Винаги така се случва. Единственият, който влезе в битка с мен и след това видя добро, беше Волен Сидеров. Защото се разбрахме. Всички останали… Наистина, имам такава харизма. Което куче ме е залаяло, добро не е видяло!

   

• Парламентарни избори ‘2013: Най-близката до вас избирателна секция

  

   

  МВнР представя интерактивна карта, която ще ви помогне по-лесно и бързо да намерите секциите, където може да гласувате на парламентарните избори на 12 май 2013 г. Картата предоставя възможност да откриете най-близко разположените до вас избирателни секции, защото търсенето се осъществява по адрес и засича автоматично местоположението на потребителя.

  Картата е разработена от г-н Боян Юруков, българин, блогър (http://yurukov.net/), живеещ в Германия. Проектът, който ни беше любезно предоставен, е под Creative Commons Attribution лиценз.

  След успешната ни съвместна работа по време на провелия се през януари 2013 г. референдум, това е втората инициатива на МВнР и българин зад граница за реализирането на общата ни цел – да улесним гражданите, живеещи в чужбина, да намерят най-близката до тях избирателна секция и да участват пълноценно в изборния процес.

  Намерете интерактивната карта  ТУК.

  .

  Източник:  mfa.bg

• Истинското лице на съюзниците на Сталин

  Припомняне:

  Всяка година на 9-ти май Русия и светът биват заливани с донесения от Червения площад. Използвам случая, за да припомня някои факти.

  Поне това, че Полша единствена от всички страни в света взима участие във Втората световна война от първия до последния й ден.

  Поне това, че само поляците участват във всяка една военна кампания: в Западна, Северна и Южна Европа, в Азия и на Тихия океан, в Африка, а от края на 1943 г. – и на Източния фронт.

  Поне това, че полското съпротивително движение
  създаде най-голямата световна нелегална армия, както и нелегални държавни структури в условията на окупация.

  Поне това, че през май 1945 г. полските въоръжени сили на Запад наброяваха 200 000 души, дислоцирани във всички действащи военни дялове, а на Изток Третият Райх бе щурмуван от 400 000 полски воини.

  И последно, че по време на войната загубиха живота си повече от 6 000 000 полски граждани, което по отношение на общия брой на населението дава най-голям брой загинали в световен мащаб (всеки 5-ти поляк е убит).

  Междувременно Генералният щаб на Великобритания oще през май 1942 г. реши, че войната без СССР няма да бъде спечелена и всичко, което би попречило на коалицията с него, трябва да се изчисти (избухването на полско-съветската война, отговорността за Катин, проблемите с границите и независимостта на Полша, и т.н., и т.н.).

  

  От конференцията в Техеран Полша се превърна в „клин, забит в коалиционното дърво„, както „тактично“ се изразяваше британската преса.

  Руснаците бързо схванаха как Западът се отнася към полските интереси.

  8-ми и 9-ти май са дни, считани за завършек на най-кървавия от всички милитарни сблъсъци в Европа. Наричани са „дни на победата„.

  Истината е, че Полша не си възвърна нищо от това, което загуби през 1939 г.

  По решение на САЩ, Великобритания и СССР територията на Полша бе намалена с 80 000 кв.км, а страната бе „пренесена“ на 600 км от мястото,
  белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически артефакти.

  Такава „операция“ досега в историята не е преживял нито един европейски народ.

  Юни 1946 г., Лондон. „Маршируваха в редици по 12 души с равна крачка през белязания от следите от бомбардировките Лондон. Начело, на най-почетното място в 15-километровата колона шестваха американците, след тях – в невероятна калейдоскопна разцветка от парадни униформи, бойни знамена и военна музика – чехи, норвежци, китайци и холандци, французи и иранци, белгийци и австралийци, канадци и южноафриканци“ – така описват състоялия се през юни 1946 г.в Лондон парад на победата Lynne Olson и Stanley Cloud, автори на книгата „Въпрос на чест“, посветена на полските летци, били се за свободата на Англия. „Присъстваха и сикхи с тюрбани, високо маршируващи гръцки гвардейци-евзони с обувки с помпони и бели плисирани поли, араби с фесове и джалабии, гренадири от Люксембург и артилеристи от Бразилия. На края на колоната сред френетичните овации на развяващата флагове с държавния герб тълпа крачеха поне 10 000 жени и мъже от армията и цивилните служби на Негово Кралско Величество Георг VI, краля на Великобритания“.

  Единствено поляците липсваха.

  Olson и Cloud: „Понеже поляцитe бяxa воювали под английско командване, правителството на Великобритания, загрижено да не засегне Сталин, твърдо и категорично им забрани да участват в парада“. (Един любопитен факт: в писмо до авторите на „Въпрос на чест“ американски читател заявява:

  „Никога повече през живота си няма да разказвам вицове за поляци“.

  Интересно дали е удържал на думата си?).

  Не, Полша не спечели тази война.

  Обратно, въпреки своята несъизмерима с нищо самопожертвувателност, за нея войната завърши със загуба на една трета от територията и и с тоталитарен режим, наложен й от съседната комунистическа държава.Такава победа…

  И още нещо: от 1945 г.на полската земя продължи, както някой горчиво се изрази, следвоенният нов етап на умиране в лагерите и затворите на НКВД и ДС.

  Терорът заля страната.

  В реда на нещата бяха всекидневните убийства, арести, изпращането по затвори и лагери на полските патриоти, проливали кръвта си за отечеството. От стотиците хиляди гниещи из съветските лагери поляци по-голямата част никога не се завърна в родината си.

  И днес полско гражданство много по-лесно се признава на някой африкански футболист или на евреи от Израел, отколкото на потомци на полските заточеници, изправени пред мъчително дълги и унизителни бюрократични процедури.

  Кжиштоф Лигенза

   

  Превод:  Кристина Нейман

  Източник:  Iankov.blogspot.com

• Bitcoin And The Future Of Money

  

  The following guest post is by Alex Ferrara, partner in Bessemer’s New York office where he focuses on investments in the software and Internet sectors.
  

  As Bitcoin tops the charts as the hot new tech phenomenon, there has been chatter of whether or not it will succeed as a mainstream currency, missing a more important point. Bitcoin is already a success, offering great potential beyond providing a new store of value or currency. What is perhaps more exciting about this relatively new innovation is the growth of the underlying network of participants, and the economic incentives that are promoting its growth. Roughly 30 plus years after the birth of the Internet, we may be starting to see an important new technology layer emerge that is designed specifically to enable secure online transactions. Disclosure: Bessemer is not currently invested in Bitcoin or any companies in the space, but always has an eye on what is hot in tech.

  Bitcoin’s Volatility Is A Disadvantage, But Not A Fatal One

  Signs of a Tipping Point

  Opponents of Bitcoin claim that this virtual currency allows for exchanges made in the dark corners of the Internet where anonymous buyers can purchase any number of illicit items from anonymous sellers. While there might have been issues with illegal activities in the early days of Bitcoin, the market has changed dramatically in the past several months. For example Bitpay, a company that enables legitimate merchants to accept bitcoin as a form of payment now serves more than 10,000 merchants (an increase of 10x in the past 6 months) and is processing more in transaction volume than the infamous Silk Road marketplace. In addition, at least three of the leading U.S. bitcoin startups have demonstrated their commitment to preventing illicit activity by registering with the financial crimes enforcement network agency of the federal government and strictly adhering to the same anti-money-laundering processes followed by major U.S. banks. Lastly, several of these bitcoin companies have raised capital from leading venture capital firms, which not only provides credentialing but will allow them to invest in areas of infrastructure, compliance and customer awareness. Bitcoin is rapidly becoming a legitimate online currency alternative.

  Transparency in the Cloud

  One of the more fascinating properties of Bitcoin is that all historical transactions are publicly viewable via a public transaction ledger called the blockchain. This means that with the right tools, over time anyone will be able to see how consumers and merchants are using bitcoin and not only demonstrate the progress being made towards bitcoin’s role as a legitimate currency but also gain new insights into how consumers and merchants transact online. This also creates interesting implications for the future of online trust and credit that will be discussed in a future post. To date the bitcoin network has seen more than 15 million aggregate transactions with more than 50,000 senders and receivers transacting in a given day. It’s time for someone to start building the big data infrastructure and applications needed figure out what’s going on in this rapidly growing network.

  The Value of the Network

  While there is always the chance that Bitcoin as a currency could prove to be more Friendster than Facebook, the underlying model has already broken important new ground in the area of p2p transactions. The notion of an open global digital currency based not on fiat but rather mathematics is undoubtedly appealing, but just as important and innovative is Bitcoin’s underlying plumbing – the Bitcoin community and the network of participants (known as miners) that are facilitating these transactions. Together they add a valuable layer to the existing internet stack of technologies. Bitcoin may or may not ultimately prove to be the right implementation, but it is a compelling concept that offers a window into a potentially profound paradigm shift in how we think about the future of money on the web.

  Alex Ferrara is a partner in Bessemer’s New York office where he focuses on investments in the software and Internet sectors. Alex’s previous board service includes Yodle, Shopify, OMGPop (acquired by Zynga), SelectMinds (acquired by Oracle), and Quadriserv. Alex was also involved with the firm’s investment in Pure Networks (acquired by Cysco), Skype (acquired by Ebay), SiteAdvisor (acquired by McAfee), Goal.com (acquired by Preform Group), Activ Financial, TeamViewer, and Gerson Lehrman Group.

  Published by Forbes

• Гласувай трудно: За много българи в чужбина изборите са „Направи си сам“

  Българската държава създава редица спънки пред гласуването на българите в чужбина. Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива – не с пари от държавата. Това обяснява Стефан Манов, който живее в Тулуза и освен експерт по изборни методики, се е превърнал и в експерт по избори „Направи си сам“.

   .

  Интервю на Полина Паунова, Mediapool

  .

  – Господин Манов, алармирахте за много проблеми в организацията на гласуването зад граница, кои проблеми се решиха и кои не?

  –  За пръв път след силен натиск от страна на българите в чужбина бе дадена възможност да се подават заявления за гласуване онлайн. Това теоретично бе голямо облекчение, но първоначалната идея за опростено подаване бе изкривена от ЦИК. Комисията дописа Изборния кодекс с добавени изисквания за посочване на лични данни, които не са описани в закона. Освен три имена, ЕГН, постоянен адрес в страната и настоящ в чужбина, заявителите трябваше да посочват номер на лична карта, дата на издаване и орган, който я е издал. Искаше се и телефонен номер, на който да се изпрати есемес за проверка. Това се оказа затруднение, защото след като през 2011 г. от сайта на МВнР изтекоха 36 000 имена на подали заявления с лични данни, хората в чужбина се отнасят изключително скептично към този начин на подаване.

  От друга страна – не е тайна, че процесът по набиране на заявления от чужбина, въпреки че всички твърдят, че е индивидуален акт на даден гражданин, всъщност той е организиран от български организации по места. Истината е, че ако няма няколко души, които да ръчкат хората, образно казано, няма как да се случи нищо. В това число влиза дори подаването на интернет-заявленията. Просто хората имат някаква инерция, което не означава, че не гласуват, защото броят на заявленията е далеч по-малък от броя гласували. Просто два месеца преди изборите, когато стартира този процес, никой не е в темата.

  Бяха въведени и нови изисквания за подаване на заявленията по пощата. Новите изисквания са скандални, тъй като в средата на този процес, десет дни преди крайния срок за подаване, излезе протоколно решение на ЦИК, което промени изцяло реда.

  До момента в едно писмо можеха да се подават няколко заявления за гласуване. 15 дни след като ЦИК прие това си традиционно решение, се разигра някакъв етюд между МВнР и комисията и от ЦИК постановиха, без да публикуват това на страницата си, че в едно писмо може да има само едно заявление. Това изискване доведе до ликвидиране на серия от секции, в които се е гласувало от години. Причината е, че хората не са разбрали навреме и са изпратили заявленията си в един плик, както досега. Веднага са разтълкувани като „невалидни“. Такъв пример е град Сеговия в Испания. Там секция е имало от 2005 до 2011 г. Заради новото изискване българите там няма да има къде да гласуват, тъй като са приети 81 редовни заявления и 45 нередовни, които са изпратени в един плик след „тайната“ промяна на правилата.

  – ЦИК не трябва ли да информира? Комисията има бюджет за информационна кампания.

  – Според Изборния кодекс ЦИК е длъжна да проведе информационна кампания за правата и задълженията на българските граждани за изборния процес. Такава се провежда в страната за хората с увреждания, за начина на гласуване с „Х“ и така нататък. В чужбина такава кампания – няма. Никой не сметна за нужно да разясни на българската диаспора как да подаде заявление в интернет. Никой не ни обясни, че в средата на срока за подаване на заявления за гласуване, правилата, по които това се случва, се променят. Появяват се в медиите журналистически текстове от време на време, институционално никой не си прави труда да прави кампания.

  Ние им изпратихме списък от български медии в чужбина и начини, по които да направят тази кампания безплатно. Т.е. ЦИК да не даде и един лев за кампанията, но комисията не си мръдна пръста. Едно е медиите сами да копаят и да търсят какво правят институциите, друго е комисията например да проведе кампания – чувстваш уважението на държавата. Такова нещо обаче няма.

  Организацията на изборите в чужбина е едно голямо лицемерие – от една страна държавата казва всеки сам да подава заявление, не може да подадеш с близките си и заявления в един плик, да кажем, а от друга страна, ако ние не се обединим сами да работим на терен, избори в чужбина просто няма да се случат. След това държавата казва – изборите в чужбина се организират от българската държава. А това е категорично невярно.

  – Защо не е вярно? Според закона българската държава организира изборите в чужбина, получава бюджет за това.

  – Ако не са българите по места да запазят зала, да организират урна, тъмна стаичка – избори няма да има. С това държавата не се занимава там, където няма дипломатически и консулски представителства. Или се занимава с подобно нещо в държавите, които са близки – Турция, например. Но в Европа изобщо не поема никакъв ангажимент по организацията на секции. Ние, емигрантите, осигуряваме и обезпечаваме изборния процес. Избори „Направи си сам“ започват с отиването на някой български гражданин в кметството, искане на урна и тъмна стаичка. Кметът ни осигурява от реквизитите за Франция, Германия или за която държава става дума.

  – Българската държава поне не покрива ли финансовата част?

  – Теоретично – да, на практика – не. Никъде в държавата не се казва публично в даден документ, че дипломатическите и консулските представители се свързват с българи по места и ги молят за съдействие при организацията на вота. Това попада в зона на джентълменска нелегалност. Мога да обясня как го правим ние в Тулуза – обаждаме се в консулството и казваме: събираме заявления, секция ще има, свършете си работата с френското външно министерство и поискайте разрешение за адреса на секцията. Т.е. ние организираме секцията, искаме помещение, кметът ни отпуска зала, урна и прочие. Държавата, която трябва по принцип да прави това, не го върши, няма капацитет и няма желание. И това не е всичко – ние, емигрантите, с личните си застраховки гарантираме за залата и покриваме щети, ако се появят такива, не с пари от държавата.

  Копирните машини, например, които бяха въведени първо при нас, на предходните изборите не бяха докарани. Поискаха ние да осигурим техниката – компютър и сканиращо устройство. И сега не са доставени. През 2011 година в Тулуза им казах, че няма да осигуря сканирането на протоколите, кършиха ръце в посолството и дойдоха с думите „Нищо не можем да направим“. После ние донесохме всичко, което трябва. Искахме само да ги проверим как ще реагират и видяхме – с повдигане на рамене.

  – Ситуацията, която описвате, прецедент ли е или организацията се случва по този начин всеки път?

  – Всеки път. Като говорим за повторяемост, има друг голям проблем е активната регистрацията. Защо ние трябва да подаваме заявления всеки път, за всички избори, след като държавата разполага с данни по настоящ адрес от ГРАО, че има българи, които са декларирали настоящ адрес в чужбина? Тези данни бяха използвани, за да заличат хората за местните избори тук, но за да ни облекчат зад граница не могат да се използват. Т.е. един и същи принцип ти приемаш в една форма на вот за правилен, в друга за неправилен. Нещо повече – отказват ни да предоставят тези данни по държави. Искат ни 1600 лева да ни направят справка от ГРАО колко българи живеят в чужбина. По Закона за достъп за обществена информация поисках от ГРАО да ми каже колко наши граждани има във Франция, Германия, САЩ и прочие. Оказа се, че МРРБ е предоставило сървърите на ГРАО на Информационно обслужване и те искат по 0.1 стотинка за справка на човек.

  – Колко заявления за гласуване са подадени тази година в чужбина?

  – Данните, с които разполагам, гласят, че в чужбина са подадени около 84 000 заявления за гласуване. Но гласуващите всъщност са много повече от тези, които подават заявления. Електронно от тази бройка са подадени 11 360, което представлява 14%, т.е. 86% от заявленията са подадени по пощата.

  От всички 84 000 заявления 74% са подадени в Турция. От тях 97% са подадени по пощата. Това потвърждава казаното по-рано – никой не си подава сам заявлението, а всичко това се случва с организация. Извън Турция са подадени над 21 000 заявления за гласуване в чужбина, но и в този случай българите предпочитат да подадат по пощата. Което означава следното – там, където българите зад граница имат традиция в гласуването, се организират и изпращат писма със заявления. Лично аз за тези избори една събота съм събирал заявления и съм лепил марки и изпращал пликове.

  – Този процес не оскъпява ли?

  – Тези над 60 000 души в Турция, за които казахме, че са 74% от всички подали заявления, са платили около 30 000 евро, само за да изпратят заявленията си.

  – Всичко това, което описвате, не затруднява ли гласуването и не води ли до отказ от вот?

  – Когато говорим за избори в чужбина, е важно да се броят не секциите, а населените места, в които има секции. Защото има градове с повече от една секция, има градове с по 15 секции. И като кажат – има 300 секции в чужбина за гласуване, това далеч не е така крупно както изглежда. През 2013 година има 166 населени места със секции. В страните от Европейския съюз, Северна Америка, Австралия и държави като Норвегия и Швейцария има 109 населени места със секции, от които 35 в дипломатически и консулски представителства и 74 извън. Т.е. 74 секции организирани от самите хора.

  Тук трябва да се отбележи, че в САЩ има сериозен спад в откриването на секции. Там градовете, в които ще се гласува, са седем по-малко. Наблюдаваме процес на прогресивно откъсване на българската диаспора в САЩ от националната орбита и това се дължи в голяма степен на отношението на самата държава, която създава спънки пред изборния процес.

  В Европа има механично нарастване – много хора заминаха след 2007 г. и все още връзката с България е много силна, а и географски сме по-близо, но тези фактори ще избледнеят на фона на всички затруднения.

  За всички е ясно, че създаването на спънки за гласуващите в чужбина цели да ограничи вота в Турция, което искам да подчертая, че е неправилно – тези хора са български граждани. Но както и да е – опитите уж да се ограничи Турция, ограничават и откъсват от изборния процес българските граждани в Европа и Америка.

• Официално: Григор Димитров и Мария Шарапова са заедно

  Руски сайтове наричат нашия Шаритров

  След като дълго време отричаха, Григор Димитров и Мария Шарапова най-после официално разкриха връзката си.

  Двамата излязоха на романтична разходка по улиците на Мадрид след победата на първата ни ракета над световния номер едно Новак Джокович в понеделник вечерта, съобщи sportal.bg.

  Пред очите на дебнещите папараци Гришо и Маша не скриха любовта си и се отдадоха на целувки и прегръдки.

  Самият Григор признава, че преди решителния мач с Джокович Мария му е казала няколко думи, които българинът ще помни до края на живота си.

  „Ще запазя в тайна какви точно бяха, но искам да й благодаря!“

  Той добави, че любимата му гледка е тази от вилата на приятелката му. Шарапова притежава луксозна къща в Малибу на брега на Тихия океан.

  Източник:  Novini.bg

  

• Държавата на зверовете

  

  Най-важното, което искам да споделя в този момент е, че не ме познавате. Само сте ме виждали. Възможно е дори да сте запомнили характерни черти от лицето ми, например голямата и вече грозна бенка над лявото око. Но реално не ме познавате. Защото аз не съм недоволният, заради надписаните сметки за ток и вода от чешките бандити – които се оказаха, че не са чешки – пак са български. Причината за яростното ми недоволство е друга.

  Отдавна всички знаем, че едно незначително и непроизводително малцинство е узурпирало кормилото на държавата и периодично променя регламентите за живот според личните си интереси. Представителите му крещят повече от останалите, обикновено без нужда, жестикулират и гримасничат според актуалната мода. Наричат се активисти, секретари, председатели, бандити, политици, бизнесмени, банкери, социолози … И докато ние закъсняваме с реакцията на променящите се условия, заради измамното чувство за лоялност към досегашния начин на поведение. Или защото наивно излъскваме позацапаните от поредните промени идеали за чест и достойнство. Престъпният сговор на малцинството вече ги е отменил. За кой ли път? Има ли смисъл да броя и припомням. Важно е, че докато се оглеждаме объркани, и с невярващи очи, те вече живееха по друг начин, с други закони. И напълно различни оценки за позволено и забранено.

  Иначе играят една и съща игра: трупане на имоти и пари. И власт. Колкото може повече власт. Друго не ги интересува. Затова дългът им към абсолютното човешко, което през годините запазваше лицата ни такива каквито винаги са били – само ги правеше малко по-тъжни и понякога отчаяни – стана нетърпим. Вече имаме право да ги третираме като не-човеци. И защо те, обикновените чиновници на злото, си въобразяват, че само на тях е позволено да взривяват, палят, отвличат, плячкосват, убиват… Колко нагло си присвоиха правото принадлежащо на нас, преживели адовите болки на безсилието. Не само заради липсата на елементарен разум във всекидневието. А и заради чудовищните несправедливости, наричани приватизация, преход, пост-социализъм, свободен пазар… И как ли не още, докато злоупотребяваха с хлапашката ни екзалтация, с надеждите и желанието за нормален живот. Умело изразходваха ресурса на всеобщото недоволство. Превърнаха го в част от своята игра. Редуцираха го до жестове и лозунги. Предизвикателни, но и театрални.

  През цялото време ни принуждаваха да живеем безвкусицата и бездарието, в които те самите живееха. Животът с тях винаги напомняше училище или казарма. Така не ни позволяваха да пораснем. И не беше случайно, че репресиите обикновено се прилагаха колективно. Постоянно понижаваха, изтласкваха, деградираха и заглушаваха отделния бунтовник и личното недоволство. Недоволните и разбунтувалите се нямаха имена. Или ги имаха само за кратко. Спомнете си колко немощни бяха опитите да бъдат възкресени страдалците, дори в апогея на всеобщото недоволство. Появиха се само няколко личности, станали слабо известни, и бързо изчезнаха. Нямаше ги. Отново се превърнаха в апокрифи. В шепот. В тема за говорене между отделни хора, и те в състояние на постоянно изтласкване и заглушаване. Затова пък се засилиха опитите да се увековечи присъствието на гнусните фамилии. Споменаваха се въображаемите им заслуги и постижения. Подрънкваха старчески разхлабената струна на носталгията. Медиите с досадно постоянство представяха животински екземпляри в ролите на дядовци, бащи, сестри… На народа, на кого друг, до там им стигаше въображението.

  Но нека номенклатурните, партийните и олигархичните маймуни не си въобразяват, че още са атрактивни. Подлостта, лукавството, ненаситната алчност, некадърността и липсата на срам и чувство за отговорност станаха нетърпими. Затова искам да удрям, да бия, и да убивам… Защото дори протеста и бунта се оказаха крачки в безсмислието. Тук, на това мястото, отдавна няма никакъв смисъл. Самодоволно малцинство управлява и експлоатира единствено безсмислието. Смисъл не му е нужен. Само търси нова позиция, от която профилите на известните бандити ще изглеждат различни. И обикновено я намира. Докато ние се заплитаме, давим се в нуждите, желанията и неосъществените си копнежи. Лишени от всичко, обикновено искаме прекалено много. Затова все по-настоятелно се говореше за надписаните сметки, за тока и водата, за цените на хляба. И никога не се споменаваше огромната, грандиозната в същността си измама. Но мен не ме интересуват сметките. Нямам нужда от пари, ток не използвам, и пия вода от уличните чешми. Единственото ми желание, докато скърцам със зъби, е тях да ги няма. Поддържам се във форма от чувството на постоянно отвращение. Мога ли да забравя как безгрижно смениха брадатите карло-марксовци с поповете, размахващи китки босилек. Не ставаше дума за Бог. На тях им бяха достатъчни развените раса и мириса на тамян. Отново искаха да свържат алчността и чудовищната си безпринципност с по-висш порядък. Но дори в бутафорията не бяха изобретателни. Заменили едните бради с други бради бързаха по най-краткия път да заемат отново някогашните си места, заедно с децата, внуците, слугите…

  И макар да ме няма нито на улицата, нито на „Орлов мост“, не съм се отказал. Бунтът продължава. И скоро ще прерасне във война. Отдавна съм разбрал, че ще запазя мизерното си чувство на гордост и уважението към нещастната си личност, не като се противопоставям вербално и подчертавам разликата помежду ни. Безсмислено е. Толкова болезнени са раните, толкова продължително страданието, че само унищожението ще възвърне логиката на критично изтънялата реалност. Искам ли да съм от страната на живите, нужно е да не остане и следа от тях. Затова съм слязъл толкова надълбоко. И те не ме виждат. Няма как да ме видят. Щом съм в подземието. В най-мрачния му, най-зловонен ъгъл. Ръмжа и търпеливо чакам ноктите ми да станат по-дълги и по-твърди. Зъбите – остри и безмилостни. В ужасния затвор, докато чакам окончателно да се превърна в звяр, набирам мощ и безмилостна решителност. Накрая ще дам воля на новата си природа. И ще ме видите. Не само мен, но и всички останали, постоянно мамените и окончателно излъганите. Вече няма да гласуваме, да избираме, и да грешим в избора. Ще палим и разкъсваме. Ще взривяваме и разстрелваме. Имаме право, след като достигнахме дъното на унижението и върха на болката. Охранените и настояващите за нов ред зверове ще се срещнат с нас, озверелите от постоянната липса на справедливост.

   

  Палми Ранчев, Komentator.bg
  

• За грешките в изборната методика на ЦИК

  .

  Стефан Манов:  Изборно законодателство не се сменя часове преди вота

  .
  

  Из интервю на Манов за  Дарик радио:

  Новата методика от 2-ра, 3-та стъпка е математически неиздържана. В такъв смисъл може да се създаде едно блокиране на изборния резултат. На 3-та стъпка може да се получи едно безкрайно зацикляне. Това е грешка, заложена в алгоритъма на методиката.

  Ако стигнем до ситуация на блокиране на алгоритъма, може да стигне до това ЦИК да елиминира примерно лидер на малка партия, който е първи в списъка в даден район и да вкара удобен кандидат от същата партия, но от друг район – казва още Манов, давайки този пример във връзка с политическото и депутатско номадство, което се наблюдава често в българския парламент.

  Изборната методика се промени по един напълно непрозрачен начин в „12 без 5“, казва Манов. Правилата на играта не се пипат, зарчетата не се бърникат няколко часа преди играта. Това създава липса на доверие. От там една малка партия, която примерно влиза, може да контестира резултатите и да влезем в една политическа криза седмици наред. Това можеше да го избегнем, ако ЦИК беше широко публикувала своята методика, предвидила време за обсъждане от експерти, от неправителствени организации и от партийни.

  Да се разяснят нещата, да се видят грешките, защото и в момента методиката има три крупни грешки, които ЦИК не ги е забелязала. От тези грешки се вижда, че е имало аматьорски подход. Не искам да мисля за умисъл, защото това е много страшно.

  Запис на цялото интервю тук –

  209288.15 – Манов

  .

  –––––––––––––––––––––

  Проф. Михаил Константинов:  Паралелното преброяване на вота ще даде различни резултати

  .

  Методиката на ЦИК, която изчислява мандатите, понякога не работи, казва Константинов в интервю за  Би Ти Ви
  

  Проф. Михаил Константинов открои два проблема, свързани с изборите на 12 май. Единият засяга паралелното преброяване на вота, а другият – изчисляването на мандатите след гласуването. Той заяви, че анализите му не бива да се смятат за катастрофални, а само за предупреждение.

  Първият казус, който може да възникне на изборите е паралелното преброяване, в което повечето партии са поканени да вземат участие. Константинов коментира в ефира на bTV, че австрийската фирма, която е ангажирана с това, е възможно да даде различни резултати от тези на ЦИК. „В много протоколи има грешки, комисиите примерно пишат 2 + 2 =5, а после РИК ги кара да се поправят. След това секционните комисии си оправят техническите грешки, но това значи, че ще има различни числата”, поясни той.Изводът е, че фирмата ще анализира и работи със секционни протоколи, които не са поправени и с неверни данни.

  Математикът смята, че въпреки различните числа се надява да няма разлика в мандатите, защото това би се счело като манипулация.

  Друг казус, който специалистът коментира са копирните машини, задължителни за копиране на протоколите. Според него те са за добро, но хаоса които ще доведат ще е за лошо. Той очаква някои от секционните комисии да не успеят да реализират тази част от закона и в някои комисии да няма копия. Константинов обаче не смята, че подобни нарушения биха станали повод за искане да бъде касиран вота.

  Конституционният съд ще отхвърли такива искания, защото не са мандатоопределящи, тъй като изборите са свършили, хората са пуснали бюлетините си и това не променя нищо. За да се касира вота трябва да има мандатоопределящи нарушения, поясни математикът.

  Методиката за изчислението на мандатите на ЦИК има случаи, в които не работи, посочи още един възможен проблем за парламентарния вот в неделя. Той посочи, че в случай на проблем ЦИК ще решава. „Програмата прави прогнози. Тези мандати ще бъдат изчислени и парламентът няма да се промени като бройка, а само като имена”, допълни той. „Проблемът не е софтуерен, това е алгоритъм.”

  Повод за катастрофални прогнози, че изборите няма да бъдат изчислени няма и по-добре да бъдем подготвени, методиката има своята логика, но понякога не работи.

  Като прогноза за вота проф. Константинов коментира, че в момента партиите се доближават една до друга, но разликите между тях остават.

   

• Българите в чужбина се освобождават от здравноосигурителни вноски в България

  Българите в чужбина се освобождават от здравноосигурителни вноски в България, съобщиха от Националната агенция по приходите (НАП). Българските граждани, които живеят в чужбина, вече могат да бъдат освободени от плащането на здравноосигурителни вноски у нас и за минали периоди. Подаването на заявление в НАП вече не е обвързано с изискването това да стане преди напускането на страната, както беше досега.

  За да бъдат освободени от здравноосигурителни вноски обаче, българските граждани, живеещи извън родината, трябва да отговарят на няколко условия. Лицата трябва да са български граждани, както и да са били в чужбина най-малко 183 дни през една календарна година. Най-важното условие за освобождаване от плащане на вноски за здраве е подаване на заявление в офиса на НАП по постоянен адрес. Вече няма срок, в който това заявление трябва да бъде представено в НАП. До 8 март 2013 г. законодателството изискваше документът да бъде подаван преди напускането на България.

  Заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице. Документът може да бъде изпратен до НАП и по пощата, с обратна разписка.

  За да се възстановят здравноосигурителни права при връщане в България, в НАП се подава друго заявление – за завръщане. Освен него трябва да се представят и документи, които доказват, че сте били в чужбина повече от 183 дни през една календарна година. Такива документи могат да бъдат например копие от задграничен паспорт, удостоверение от областна дирекция на полицията, документ, издаден от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод от заклет преводач на български и други.

  Здравноосигурителните права на българи, които са били в чужбина и са подали заявление, могат да се възстановят по два начина. Единият е автоматично след изтичане на шест последователни месеца, през които те се осигуряват за здраве в България. Ако българите, които са били зад граница искат веднага да възстановят своите здравни права, то те трябва да платят еднократно 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица. Ако се плащат през 2013г. това са 12 вноски по 33,60 лв.

  С последните промени в Закона за здравното осигуряване българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.

  Те могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски с декларация по образец. Документът се подава в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка.

  Повече информация и консултации за попълване на всички видове данъчни и осигурителни декларации може да се получи от кол центъра на НАП на телефон 0700 18 700, на цената на един градски разговор. Кол центърът на приходната агенция работи от 9,00 до 17,30 ч., всеки делничен ден.

  Изключенията са следните:

  Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. трябва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.

  Източник:  Агенция „Фокус“

• Вашингтон оспори приноса на България за спасяването на евреите

  Молба на посолството на България във Вашингтон кръстовище в града да бъде наречено на името на Димитър Пешев – български политик, помогнал за спасяването на еврейското население на страната от депортиране, се превърна в тема за широк дебат дали българите представят реално действията на техните лидери по време на Холокоста.

  .

  

  В обширен репортаж на АП се коментира, че в момента тече напрегнат диалог между българското посолството и американския Музей-мемориал на Холокоста, докато градският съвет на Вашингтон се готви да вземе по-късно тази месец решение дали да почете Димитър Пешев.

  Дебатът подчертава не само комплексността на историята на Холокоста, но и трудностите, които срещат държавите, които се опитват да обединят делото на една политическа фигура по време на Втората световна война с постигнатото от цял един народ, се казва още в материала, цитиран от Би Ти Ви.

  Въпросът за съдбата на българските евреи по време на Втората световна война е повдигнат през декември, когато посолството на България се обръща към градския съвет на Вашингтон да кръсти пресечка на името на Пешев. То изпраща специално писмо, което представя в положителна светлина българското отношение към евреите по време на Втората световна война.

  Музеят на Холокоста, поканен от градския съвет да се произнесе за точността на фактите, в писмото заявява, че формулировката на искането на посолството – заедно с наскоро приетата декларация на Народното събрание, говорят за по-различна история.

  В качеството си на заместник-председател на Народното събрание Пешев разпространява петиция сред народните представители, църквата, студентите и други в подкрепа на еврейското население. Депортиранията са спрени, а цар Борис ІІІ изпраща евреите в трудови лагери в страната, но отказва да ги предаде на нацистите с довода, че има нужда от тях като строителни работници.

  Историята на спасяването печели на България славата на единствената европейска страна, отхвърлила нацистките искания, а Пешев е признат от мемориалния комплекс на Холокста на Израел „Яд Вашем“ като „Световен праведник“.

  Музеят във Вашингтон заявява, че не спори заради признаването на Пешев или историческия му принос, а затова, че всяко оказване на чест трябва да се поставя в по-широк контекст. Той се противопоставя преди всичко на характеризирането на България в писмото като „окупирана от нацистите страна“ и твърдението, че нито един български евреин не е бил изпратен в лагерите на смъртта.

  Музеят и други историци твърдят, че писмото на посолството прикрива истината, че България е била съюзник на Германия и че 11 343 евреи са били депортирани от Македония и Северна Гърция – по това време територии под български контрол, коментира АП.

  Музеят е изпратил отделна кореспонденция до градския съвет на Вашингтон, подчертаваща комплексността на българската история.

  Посланик Поптодорова заявява, че е била обидена от „изключително грубия“ отговор на музея във връзка с писмото на посолството, което било подписано, но не и изготвено от нея. Тя допълва, че винаги е признавала болезнената страна на историята на България и се чувства дълбоко засегната от Холокоста. Поптодорова допълва, че макар и страната й да има с какво да се гордее от времената на Холокоста, нейната цел е била да уважи делата на един човек, а не на цялото правителство.

  Според Пол Шапиро, директор на Центъра за напреднали изследвания на Холокоста към същия музей, наричането на улица на името на заслужил човек, може да се използва за фалшифициране на историята.

  Нийл Глик, предприемач от Вашингтон, който първи лансирал пред българското посолство идеята за почитане на личността на Пешев, изготвил основната част от молбата до градския съвет, отбелязва, че според него музеят допуска грешка, като оставя съдържанието на писмото да хвърля сянка върху делата на Пешев.

  „Нека не обвиняваме Пешев за лошите дела на други. Нека го уважим за великите постижения, които е направил – и това е всичко, което искам да направя, защото той е катализаторът“, заявява Нийл Глик.

  Градския съвет на Окръг Колумбия ще разгледа молбата за именуването на „Площад Димитър Пешев“, точно пред сградата на посолството, на 28 май.

  „За мен най-важното е дали Димитър Пешев трябва да бъде почетен с церемониално именуване на улица, а не каква реторика е използвана от посолството на България или от музея на Холокоста„, заявява градския съветник Фил Мендълсън.

  Източник:  Faktor.bg

• Да се спасим от погнусата!

  Предизвикани размишления от предишния ми стих*

  .

  С колко ли страдание трябва да преглътна мисълта, че не мога да си измисля свят, вън от моето съзнание, в който да събера най-прекрасното от битието, а най-грозното да запокитя на някое пусто космическо бунище, отдалечено на един милион светлинни години!

  Но дори и да ми е наказание в душата, аз няма да се откажа от идеализма и стремежа си към възвишеното. Просто защото ако само за момент реша да си намеря мястото в света, то това ще е пагубна крачка към личното ми оскотяване и вътрешно падение. А единственият начин, с който успях през годините да съхраня вътрешната си светлина, беше да въздигам мислите си нагоре. Колкото по-нагоре, толкова по-добре! Защото само в горното сърцето започва да усеща и разбира разликите. Толкова ясно и категорично, колкото въздухът на Копитото е по-чист за дишане от този на Орлов мост по време на трафик.

  Има предел на чувствителността, след който непоносимостта се превръща в най-главно усещане. Тогава човек бърза да запуши ноздрите и ушите си, да обърне гръб и по най-бързия начин да се отдалечи от септичните ями на човешкото падение, които никой и никога не иска да почисти. Защото те се натрапват навсякъде. Избиват като мръсни и зловонни гейзери, а пръските им прескачат от екраните на поръчковите медии, за да полепнат по душите на хората. И не просто да полепнат, но арогантно да им внушават, че гнусните капчици, които им се струват зловоние, са всъщност пръски от „Рефан„.

  Дотолкова ли оскотяха човеците, че да приемат Злото за Добро, неморалното за прилично, идиотското за достойно… Сякаш някакъв отвратителен динозавър е отворил жестоката си паст, за да изповръща хранителните си остатъци върху цялото ни общество. А ние до такава степен да свикнем с тях, щото ценностните ни критерии да бъдат асимилирани и подменени от грозното, гнусното, просташкото, безцеремонното, бабаитското, шарлатанското, демоничното и лукавото.

  Погнусата, приятели мои!

  Тази погнуса, с която не може да се живее! Тази погнуса, която е много по-жестока дори от физическото насилие. Защото него човек ще претърпи и болката ще утихне. Но от погнусата остава един остър и непоносим позив за повръщане! Защото в нея се унищожават всички морални табута, без които човекът би бил животно с инстинкти, а не личност с разум и съвест, поставяща верните ограничения на своя избор.

  Аз не искам да живея в такава погнуса!

  Не искам първият човек в държавата да има в речника си думи като „капут“ и „педал„, да нарича хирурзите „касапи“ или да третира българите като кучета, на които здраво трябва да се опъват каишките! Не искам да бъда дрогиран от чалга, нито да стана консуматор на нискоинтелигентни послания, пречупени през призмата на самовлюбен социопат! Защото има дума, която задмина нарицателното „погнуса“ в българското битие. И това е думата „гнъс„! Дума, която разкрива тоталното угнетение от погнусата. Тъй щото гнетът от погнусата да бъде предаден именно като „гнъс„.

  И ако героят Рокантен на френския философ Сартр е отвратен от предвидимостта на събитията, които му се случват в повествованието, то колко ли да ме боли сърцето от нашата българска предвидимост? Колко ли жестоко да страдам, че един евтин глас, купен с три кебапчета и чаша бира, неутрализира друг искрен глас, роден от справедлив протест и надежда за по-добро битие? Къде ще отидат тогава гласовете на една шепа неподкупни, достойни и доблестни хора, когато тази шепа бъде затисната от статистиката на тълпи с първосигнално мислене, които не могат да разделят Добро от Зло, морално от престъпно, но на юруш се втурнат към урните, за да циментират битието българско под властта на погнусата?

  Някога, стигнал до върховното Си изпитание в Гетсиманската градина, нашият Спасител се помоли на Своя Отец, ако е възможно да Го отмине чашата, която трябва да пие… Помоли се, ясно съзнавайки, че ще понесе всичкия възможен натиск от дявола, и най-вече – погнусата от неговото зловещо присъствие. Но Христос издържа – заради всички нас! За да ни даде надежда за един по-добър свят, лишен от първопричината на греха и Злото!

  Моля ви, приятели!

  Не преставайте да се уповавате на Неговия божествен Завет, защото само Той ни остана в това най-страшно време, когато нечестивите превърнаха беззаконието в норма, а погнусата – в естествен дъх на властта и парите! Не разпилявайте капките на човешката си воля в света, защото те там бързо ще изсъхнат, но скоро ги съединете с вълните на Святия Дух, защото само там сърцата ви ще дишат Светлината, за която са създадени.

  А гнусните човеци нека се уповават на гнусния дявол, докато цялото им битие се задръсти от гнъс! Защото на това са посочени от Бога в стиха на пророк Исайя, с който ще завърша размишленията си:

  „А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…“ (Исаия 57:20-21)

  .

  Ясен Ведрин,  Jasen-vedrin.blogspot.com

  _______________________________________

  *  „Моят глас“

• Моят глас

  .

  Гласът си за лъжа не бих продал.
  Духът ми само Святото жадува.
  И няма под небето земен дял,
  за който капка вяра да си струва.

  Не ме възторгва алчен властелин.
  Властта му намирисва на клоака.
  А мъката е кацата с пелин,
  която пия, стенейки от мрака.

  Безумец как юздите да държи
  или пък да мами, че живея?
  Не свършиха ли плитките лъжи
  на неговата гнусна логорея?

  Във дребния му, жалък маскарад,
  душата ми отказва да наднича.
  Не ще му марширувам на парад,
  където робът гръмко го обича.

  Отдавна го загробих. Под честта.
  И в мислите ми няма да го има.
  Царувай, шуте! Сладка е властта!
  Дори я сподели със двама-трима!

  Отказвам да живея в твоя свят,
  тъй както Святост гнусното презира!
  За твоя рай аз плащам с моя ад,
  и с думите на гневната си лира.

  Гласът си за лъжа не бих продал,
  че той е честност, искреност, светиня!
  А изборът на лепкавата кал
  превръща се в тресавище от тиня…

   

  Ясен Ведрин,

  Jasen-vedrin.blogspot.com

• <<
• 1
...
• 170
• 171
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
• 180
...
• 416
• >>