Всички авторски страници

Авторски

• Ядро от държави ще дава отпор на България в ЕС

  Великобритания, Германия, Австрия и Холандия се обединяват, за да спрат наплива на бедни имигранти

  .

  Светослав Терзиев,  в. „Сега“

  Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ организира вчера протест пред сградата на ЕП в Брюксел срещу начина, по които са третирани имигрантите от държавите членки на ЕС.

  Четири държави се обединиха, за да ограничат правото на свободно движение в ЕС на бедни имигранти, които според твърденията им източват техните социални фондове, пълнят училищата им и затрудняват жилищното им настаняване. Британската министърка на вътрешните работи Тереза Мей убеди колегите си от Германия, Австрия и Холандия да изпратят общо писмо до председателството на ЕС (Ирландия) с искане Съветът по правосъдие и вътрешен ред да разгледа спешно въпроса на следващото си заседание през юни.

  Писмото, с което разполага в. „Сега“, не назовава поименно държавите, чиито граждани трябва да бъдат санкционирани, нито посочва етнически групи, но не е тайна, че на мушката са България и Румъния, главно заради миграцията на техни роми към по-богатите страни в ЕС. „Правото на свободно движение на граждани на ЕС не е безусловно“, настояват министрите. Те признават, че съществуващите директиви им позволяват да експулсират чужди граждани, които нарушават законите им, но се оплакват, че тази мярка не е достатъчна, защото изгонените „не могат да бъдат спрени да се върнат буквално още на другия ден“.

  Авторите на писмото настояват за правни и финансови санкции срещу нарушителите, които засега не са формулирани на общоевропейско равнище. На първо място те искат да се въведе забрана за връщане на европейски граждани в държави, откъдето са били изгонени, като санкцията бъде в сила „подходящо дълго“. Второ, новопристигналите имигранти, които още не са работили и не са плащали данъци и осигуровки, да нямат равно право на социално подпомагане като местните граждани.

  Като смятат, че трябва да се води борба не само с последиците, но и с причините на нежеланата имиграция, четиримата министри отправят призив към държавите, откъдето тя произтича, „да подобрят трайно условията на живот на засегнатите (хора)“. Освен това те ги призовават „да гарантират, че отпуснатите за тази цел фондове на ЕС се използват по предназначението си“, и настояват „Европейската комисия да следи внимателно дали фондовете се харчат по предвидения начин“. „В същото време, пишат министрите, трябва да разгледаме дали допълнителни средства могат да се използват за интегриране на засегнатите (хора)“.

   

• Определиха България, Румъния, Гърция и Португалия за „новия Китай”

  Минималните заплати в тези страни са по-ниски от тази в Китай, сочи доклад на Европейския синдикален институт

  .

  Някои страни от Европейския съюз като Гърция, Португалия, Румъния и България са на път да се превърнат в „нов Китай”, като се има предвид, че минималната работна заплата в тези държави е по-ниска от тази в Китай. Това се отбелязва в годишния доклад на Европейския синдикален институт (ETUI), цитиран от Europolitics.

  В анализа се обръща внимание на разлома, предизвикан от финансовата криза през 2008. Генералният директор на ETUI Филип Поше отбеляза, че макар ЕС да е основан на идеята за социално и териториално единение, сега се случва точно обратното – създава се Европа на различията. Според него това социално и икономическо разделение е в резултат от политиките на икономии в ЕС.

  Различията обособяват Европа на три скорости, сочи докладът. В първата група попадат „страните кредиторки” като Германия, Франция, Белгия, Холандия и Великобритания. Това са страните с иновативни компании и те контролират пазарите.

  След това идват страните, които Поше класифицира като подизпълнители първо качество. Това са държавите, които „снабдяват” ЕС, без да са лидери в иновациите. Тук попадат страни като Испания, Италия, Ирландия и Чехия.

  В третата категория, наречена „нов Китай”, влизат Гърция, Португалия, Румъния и България. В тези държави минималната заплата е под тази в Китай, се отбелязва в доклада.

  Източник:  Еconomy.bg

• Гражданският борд към МС: ЦИК да спре да ни бойкотира

  Да дойде представител на ЦИК и да спре да ги бойкотира – на това се надяват членовете на Изборния борд към Министерския съвет. Утре членовете му ще се съберат на заседание. Досега нито веднъж представител на Централната избирателна комисия не е присъствал на сбирка на Изборния борд.

  „ЦИК е основният партньор на борда и „всички сме в едно безпокойство от опасенията по подготовката и провеждането на изборите“, поясни председателстващата миналото заседание проф. Емилия Друмева.

  В рамките на заседанието ще бъде представена текуща информация от МС за техническо-организационната подготовка на изборите, информация от МВР и прокуратурата относно сигнали за нередности, както и за взаимодействието при подаване на сигнали за нарушения от гражданите към неправителствените организации и чрез тях към правоохранителните органи.

  Дневният ред на заседанието предвижда да се проведе среща с представител на Комисията за защита на личните данни относно подписките за партиите и възникнали съмнения за злоупотреба с лични данни, както и да бъде представена информация от ГД „ГРАО“ за започналите вече проверки по заявления на граждани дали фигурират в подписките за партии.

  Участниците в Изборния борд ще се запознаят с информация за организационно-техническото взаимодействие между ЦИК и органите на изпълнителната власт.

  Източник:  Pik.bg

• Марин Райков се отнася с презрение към картата на т.нар. Нова Турция

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Намирам публикуваната във вестник „Милиет” карта за абсолютно скандална. Това каза на пресконференция в Министерски съвет премиерът Марин Райков по повод публикуваните географски карти в турската преса, според които български територии са част от Турция, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

  „Картата е толкова скандална, че дори не заслужава коментара на един министър-председател, единствено и само неговото презрение”, каза Райков. Премиерът посочи, че няма да реагира по повод на публикации в турските медии. Освен това няма практика посланиците да носят отговорност за действията на журналистите, каза Райков на въпрос на журналист за това дали трябва да бъде отправена вербална нота към турския посланик. „Не може една държава да реагира на писанията на някакъв си вестник. Не за първи път подобни силно неуместни стъпки се правят от страна на едни или други журналисти в едни или други медии. Това се случва не само в турската преса, а и в пресата на много други държави. Единственото, което мога да направя, е да отмина това с дълбоко презрение”, каза Райков. „Оставям това на професионалната съвест на тези, които са инспирирали подобна дребнава и унизителна за вестника провокация”, допълни той.

  Вестник „Миллиет“ публикува преди два дни карта на „Нова Турция“, чиито граници далеч надхвърлят сегашните й предели. В нея влизат част от България, Кипър, северните райони на Сирия, северната част на Ирак и Гърция, както и райони на Азербайджан и Грузия. В материала на вестника се говори за създаването на нова мощна държава в границите на бившата Османска империя.

  „Миллиет“ коментира, че след сензационния отказ от въоръжена борба на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан, ръцете на Анкара буквално са развързани.

  Авторите на статията са уверени, че призивът на Йоджалан към ПКК за напускане на територията на Турция е първа стъпка за връщане на „добрите стари времена“, когато кюрдите и турците заедно са се борили с гърците и с другите християни в малоазийския регион.

  Подобна статия излезе и във вестник „Хюриет“ под заглавие „Велика Турция“. „Кипър и Гърция са на ръба на пълния крах. Единственото, на което може да се надяват, е на милостиня от страна на Турция, която може да ги съжали и да се съгласи да им даде парче от енергийните богатства на Средиземноморието“, пише вестникът.

  Говорителят на външно министерство Димитър Япраков заяви, че въпросната карта е била оценена като грешна и премахната от сайта на „Миллиет“. По думите му веднага турската страна категорично е опровергала да има каквито и да било претенции към съседни държави.

  .

  Източник:  в. „Сега“

• „Икономист“: Медийната свобода в България е накърнена

  Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената медийна свобода. България трайно е последна от страните-членки на Европейския съюз в класацията за свобода на медиите, констатира списание „Икономист“.

  Днес тя е на 87-о място в най-новия годишен индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“, докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

  Съществува растяща загриженост, че повечето от медиите са отстъпили от изпълнението на основната си функции – да информират обществеността адекватно за събитията, констатира Нели Огнянова, български медиен експерт. Според нея медиите често обслужват политически партии и различни икономически групировки.

  Няколко оценки от чужбина подкрепят оценката на Огнянова: Държавният департамент на САЩ констатира „значителни нарушения на медийния плурализъм“ в страната като един от големите проблеми в областта на спазване на човешките права; еврокомисарят Нели Круз написа писмо до предишния премиер Бойко Борисов с призив да бъдат защитени независимите медии; посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер често е цитиран да казва, че са свободата на медиите в страната е изправена пред „опасни предизвикателства“.

  Едно от тези предизвикателства е фактът, че „репортерите продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашване в името на защитата на икономически, политически и престъпни интереси“, констатира Фрийдъм хаус в последния си доклад за свободата на пресата. Натискът идва от всички страни, дори от държавата: в началото на април журналистът Борис Митов е разпитван в прокуратурата във връзка с негова статия, в която намеква за връзка между софийския заместник-градски прокурор Роман Василев с незаконното подслушване. Върху Митов е бил оказван натиск да разкрие източниците на информацията си. Когато отказал да го направи, бил заплашен, че рискува да влезе в затвора за пет години за разгласяването на държавна тайна.

  Миналото лято разследващият журналист от Варна Спас Спасов получил още по-ясно напомняне за границите, които един журналист не бива да пресича: след серия от критични материали за местна икономическа групировка, той получил по пощата екземпляр от „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ. Изрично била подчертана мисълта: „Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш или с които не можеш да се сприятелиш“.

  Друг голям проблем на българските медии е липсата на прозрачност върху собствеността им – според Орлин Спасов от Софийския университет, собствеността е като матрьошка – винаги има още една фигура зад първата. Например Нова Българска медийна група, компания, близка до политическата партия Движение за права и свободи, е собственик на редица високо тиражни вестници и на популярен телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, собственост на групировката, бяха много критично настроени към политическия съперник на движението – партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групировката промениха за една нощ позицията си и станаха сериозни поддръжници на Борисов. Една от матрьошките – Нова Българска медийна група основно е финансирана от Корпоративна търговска банка (КТБ). Получава се, че през последните години относително малката търговска банка държи голяма част от авоарите на държавни предприятия в енергетиката, транспорта и в областта на отбраната. Което означава според наблюдатели, че КТБ на практика финансира с държавни средства изданията на групировката, включително най-тиражния вестник в страната – вестник „Телеграф“. И това не е изолиран случай.

  Финансовите проблеми на медийния пазар направиха много издания зависими от държавните средства (рекламният пазар се е свил с 1/3 от 2008 г.). И доколкото няма официално субсидиране на пресата, Фрийдъм хаус констатира, че източниците от реклама от държавни институции са второто по големина перо в приходите от реклама за печатните медии. От 2009 г. държавата чрез министерства и правителствени агенции е насочила 28 млн. лева към частни медии с публикуване на реклами и провеждане на информационни кампании. Като азбучен пример се споменава случая с 25-годишен служител на Министерството на земеделието и хранителната промишлености, който получил 50 000 евро, за да направи във Фейсбук и в Туитър профили на Програмата на ЕС за регионално развитие. „Широко разпространено е мнението, че чрез използването на обществени средства властите си осигуряват медиен комфорт“, казва Нели Огнянова. „Членството в ЕС не донесе повече свобода за медиите. Точно обратното, европейските фондове увеличиха пропастта между близките до правителството медии и останалите.“

  Тази пропаст особено ясно се очертава по време на предизборни кампании. България ще се изправи пред урните на 12 май, след като правителството подаде оставка заради масовите протести през началото на годината. И законната практика политическите партии да плащат за медийно покриване на своите изяви се превърна в проблем, доколкото платените политически репортажи рядко се афишират като такива. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза по време на предишната предизборна кампания през 2011 г., че „на практика цялата предишна предизборна кампания в медиите е била платена, поради което на практика почти е липсвало медийно покриване на самата кампания“. Почти нищо няма да се промени и този път, констатира Съветът за електронни медии, независим медиен регулатор в страната.

  Отразяването на предизборната кампания, непрозрачните структури на собственост и заплахите срещу журналисти са основните причини за влошаването на положението със свободата на медиите в България. Някои не са съгласни. Според Цветан Василев, банкер, в България има прекалено голяма свобода на пресата. Г-н Василев е мажоритарен собственик на КТБ. (БГНЕС)

  .

  Източник:  Dariknews.bg

• В Европарламента решават дали да се занимаят с „Българския Уотъргейт“

  Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент обсъжда днес дали да включи в дневния си ред скандала с незаконните подслушвания у нас, съобщи БНР. Решението ще бъде взето на закрито заседание на координаторите на различните политически групи и ръководството на комисията.

  По информация на „Хоризонт“ се очертава мнозинство в подкрепа на подобни дискусии заради възможните нарушения на човешките права и европейските стандарти.

  По т.нар. „Български Уотъргейт“ вчера в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура и в спецпрокуратурата даде показания бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Днес Сергей Станишев ще дава показания по същия казус.

  Във вторник прокуратурата повдигна обвинения на четирима служители от дирекцията в МВР, която отговаря за специалните разузнавателни средства.

  Източник:  в. „Сега“

• Не на къртицата!

  

  Ясен ВЕДРИН

• Джохар Царнаев: Брат ми ръководеше атентатите в Бостън

  Джохар Царнаев, който вчера беше обвинен в участие в двойния атентат на маратона в Бостън, заяви пред следователите, че брат му е ръководел смъртоносните атаки от миналата седмица, съобщи Си Ен Ен. По думите му нито една международна терористична групировка не е участвала в тях.

  Според анонимен представител на властите първоначалните разпити на Царнаев показали, че двамата братя можели да бъдат счетени за джихадисти, които са се радикализирали сами, извън конкретна организация.

  „Джохар Царнаев, ранен и задържан в болницата в Бостън, заяви, че брат му Тамерлан (26 години), убит в петък от полицията, искал да попречи на атаките срещу исляма“, заяви източникът. Оцелелият заподозрян е заявил, че нито един член на международна терористична групировка не е участвал в действията им, добавя БГНЕС.

  Джохар Царнаев може да бъде осъден на смърт, след като вчера му беше повдигнато обвинение за атентата на маратона в Бостън, при който загинаха трима души, а над 200 бяха ранени. Повдигнатите обвинения срещу 19-годишния американец от федерален съд включват употребата на „оръжия за масово унищожение“, причинили смърт, съобщи министерството на правосъдието.

  Източник:  Dariknews.bg

• Би Би Си: 37% от българите обмислят да работят в чужбина

  Предстоящата отмяна на ограниченията за работа за имигранти от Румъния и България няма да доведе до масов приток на граждани на двете страни във Великобритания или в други държави членки на ЕС, показва анкета на предаването на Би Би Си „Нюзнайт“.

  Резултатите от допитването показват, че мнозинството граждани на двете страни биха заминали, само ако имат твърдо предложение за работа. Значителен брой анкетирани заявили, че биха искали да работят във Великобритания, но броят на хората, които конкретно планират това, е много по-малък.

  „Румъния и България са сред най-бедните държави в Европа и когато се присъединиха към ЕС през 2007 г., им бяха наложени ограничения за работа заради опасения от масова имиграция“, припомня Би Би Си. Тези мерки ще бъдат отменени на 1 януари 2014 г., когато българите и румънците ще получат същите права за работа в съюзи като гражданите на другите държави членки на ЕС.

  Британците се опасяват, че премахването на ограниченията ще доведе до огромен наплив от румънски и български имигранти, търсещи работа, както това се случи през 2004 г., когато Великобритания разреши на хора от новоприсъединилите се държани членки, включително Полша, Унгария и Чехия, да работят свободно.

  През февруари т. г. предаването на Би Би Си „Нюзнайт“ поръчало на независимата социологическа агенция „Витоша“ да анкетира 1000 души в България. В Румъния анкетата била осъществена от „Галъп“. Гражданите на двете страни трябвало да отговорят на въпроса дали смятат да заминат да работят във Великобритания. Над 1/4 от българите отговорили утвърдително. Аналитици казват, че сравнително високият процент не е изненадващ, тъй като времената са тежки за България и много българи мечтаят за по-добър живот. В някои изследвания 50% от българите заявили, че биха искали да работят в чужбина, но в последното десетилетие само около 6% са напуснали страната, допълва БГНЕС.

  През март 2013 г. двете агенции провели лични анкети с над 1000 души, представителна извадка за страната като цяло, в села и градове от всички области на България и Румъния. Хората били попитани за настоящото им положение и дали имат намерение да се преместят в друга държава членка на ЕС.

  На въпроса дали в последните пет години са обмисляли да заминат да живеят и работят в друга държава членка на ЕС, 33% от 1101 анкетирани румънци отговорили положително, а 67% – отрицателно. От 1014 анкетирани българи 37% отговорили положително, а 63% – отрицателно.

  Когато били помолени да посочат държава членка на ЕС, в която биха искали да имигрират през 2013 или 2014 г., 4,6% от румънците и 9,3% от българите избрали Великобритания. Процентите нараснали до 8,2% за румънците и 13,6% за българите, когато били попитани директно дали биха обмислили да емигрират във Великобритания. В миналото хората от Румъния и България, които са работели в друга държава членка на ЕС, обикновено са избирали страни, до които могат да стигнат с кола, или където културата и езика са близки до техните, посочва Би Би Си.

  Източник:  в. „Сега“

• СГП повдигна обвинения на четирима служители на МВР

  Началници в Специализираната дирекция „Оперативни и технически операции“ са обвинени, че не са изпълнили задълженията си и са злоупотребили със служебно положение.

  С постановления на Софийска градска прокуратура (СГП) са повдигнати обвинения на четирима служители на МВР.

  Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов – началници в Специализираната дирекция „Оперативни и технически операции“ (СДОТО) в МВР, са обвинени, че не са изпълнили задълженията си по служба. Извършили са престъпление по чл. 387 от Наказателния кодекс – злоупотреба със служебно положение, от което са настъпили тежки последствия, съобщиха от СГП.

  Директорът на СДОТО Сергей Кацаров е обвинен и за престъпление по чл. 311 – като „длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства“.

  Привлечен в качеството му на обвиняем е и Радко Димитров за извършено от него престъпление по чл. 287 а, т. 2 – който с цел да заблуди орган на съдебната власт унищожи запис или част от него, събира или подрежда данните от записа и по този начин създава невярна представа за съответното обстоятелство.

  Ако вината бъде доказана в съда, наказанието е лишаване от свобода до три години. Ако от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, съобщиха от прокуратурата.

  В края на март председателят на БСП Сергей Станишев предаде в прокуратурата анонимен доклад, за който не знаеше как е попаднал при него. В текста са отправени обвинения за много нарушения във въпросната служба на МВР.

  Започна вътрешно разследване в системата на министерството, а 12 прокурори извършиха проверка на място. Над 75 на сто от съдържанието на анонимния доклад отговаряло на истината.

  Преди седмица Прокуратурата образува четири досъдебни производства и сега повдига обвинения.

  Наред с това Прокуратурата проверява как бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е изпълнил задълженията си да осъществява контрол по прилагането и използването на специални разузнавателни средства.

  Източник:  Vesti.bg

  .

  Цветан Цветанов се яви на разпит

  .

  Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов се яви на разпит в столичното следствие. Той не пожела да отговори защо го викат, но вероятно е във връзка с досъдебното производство, образувано срещу отстранения директор на ГДБОП Станимир Флоров, предаде БГНЕС.

  На 19 април директорът на ГДБОП Станимир Флоров беше отстранен, докато трае проверката на прокуратурата по образуваното срещу него досъдебно производство. Прокуратурата е категорична, че са налице достатъчно данни за извършено от Станимир Флоров престъпление по чл. 302а – подкуп, в особено големи размери и представляващ особено тежък случай. Материалите са за разработка под кодовото име „Араби“, в което фигурира името на Станимир Флоров още от 1998 – 1999 г. Има материали и за дело за оперативна разработка „Алчния“, където Флоров е поставен и на оперативно наблюдение под псевдонима „Високия“, свързан с корупция, наркотрафик и контрабандни канали. Тази разработка е направена през 2002 г.

  Скандалът влезе и в световните медии. Франс прес коментира, че компрометиращите документи за Станимир Флоров засягат индиректно бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, тъй като Флоров беше начело на една от най-важните служби на министерството. В същия дух е и написаното от водещото турско издание „Хюриет“. Вестникът отбеляза, че обвиненията срещу Флоров, който е защитавал наркотрафиканти, са пореден удар по гърба на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

  Източник:  в. „Сега“

• Негласуващите са неудачници и водят България към гибел

  

   

  Чергар, Бъзикилийкс*
  

  След последното заседание на изборния борд към Министерски съвет, основните политически сили излязоха с общо становище относно мотивите, последствията и ролята на негласуващите на предстоящите парламентарни избори върху съдбата на България:

  ”Ние, които в името на бъдещето на България, вече 23 години понасяме търпеливо и безропотно несправедливо изсипваните върху нас хули, обиди и клевети, не можем повече да търпим това безумно отношение и манипулативно тълкувание на нашите действия и заявяваме най-отговорно и твърдо, че ако има някой виновен за сегашното тежко положение на Република България, то това са негласуващите. Именно негласуващите са тези, които със своите действия саботират нашите усилия за изграждане на една просперираща държава, като рушат доверието на останалата част на обществото в безкористността на нашите усилия.

  Ние твърдим, че същите тези негласуващи елементи стоят в дъното на отминалите и затихнали, слава Богу, протести, предизвикали настоящата политическа криза, която доведе до задълбочаване на икономическата и финансова такава. Ние отчитаме като огромна грешка нашето огъване пред тяхното улично безумие и подаването на оставка от страна на едно демократично избрано правителство, чиито избиратели многократно превишават по брой тези, които увлечени от сляпата страст за разрушение, се поддадоха на манипулациите на негласуващите. Считаме за наш дълг да не допуснем този нелеп прецедент да се превърне в традиция и импулс за бъдещи опити за саботиране на демократичния процес в страната.

  С притеснение и внимание следим медиите и социалните мрежи, където виждаме обезпокоителни признаци за подготовка на нова атака срещу стабилността и просперитета на държавата от страна на негласуващите, чрез неприкритата заявка за подготовка на нови протести, веднага след приключването на предстоящите парламентарни избори. Смятаме, че подобни приготовления и всякакви агитации в тази насока са не само нагли и безочливи, но и могат да се окачествят като действия, целящи анархия и разпадане на държавата. Апелираме към българските граждани да си дадат ясна сметка за заплахата и значението, което ще имат едни нови протести, организирани и проведени веднага след парламентарните избори.

  Какво ще представляват едни такива прояви, ако не война срещу демокрацията? Кой друг, освен някой лумпен, психопат или патологичен саморазрушаващ се елемент, би призовавал и организирал подобни прояви, точно след като трезвомислещата част от българския народ е избрала своето демократично управление? Ние окачествяваме подобни действия като държавна измяна. С какви аргументи, с какви искания, с какви очаквания тръгват лицата, стоящи зад организирането на подобни протести, ако не с безумни, разрушителни и неосъществими? С какви разумни доводи биха излезли организаторите на такива прояви срещу току-що избраното демократично правителство на България, срещу демократично избраните депутати – легитимни представители на българския народ? Как може да призоваваш българския народ за протест срещу някой, който той току-що демократично е избрал да го управлява? Това е нонсенс.

  Вярваме, че българският избирател е осъзнал, че зад подобни прояви стоят не недоволни избиратели, а именно безучастните, апатични и пропаднали “граждани” на Република България. Именно те са тези, които викат срещу всеки и всичко, без да предлагат никого и нищо. Това е малцинството на негласуващите и не трябва да допускаме неговият врясък да заглуши гласа на “мълчаливото мнозинство”, както погрешно бе наречено то от служебния премиер, защото това “мълчаливо мнозинство” е не друго, а гласуващото мнозинство, което дава своя глас веднъж на четири години, чрез демократичния инструмент на изборите.

  И следващият път, когато чуете или прочетете, че някой ви призовава на протести срещу демократично избрано управление, вие нямате разумно оправдание, ако се поддадете на безумието. Протестите не са нищо друго, освен война на упадъчната част от обществото срещу прогресивната. Ние твърдим, че негласуващите са сбирщина от неудачници, тикаща България към гибел. Те неуморно повтарят клишето, че всички са маскари, като не забравят обаче да изключат себе си от числото на тези “всички”. Те крещят срещу всички, срещу всяка партия, срещу всяка политическа философия, водени не от разумна мисъл, а от завист, от желание те да поемат кормилото на властта, и то с единствената цел на собственото си облагодетелстване. Те отхвърлят възможността да се включат в която и да е партия или движение или да основат сами някаква организация, партия или движение, едно защото нямат никакви ясно осмислени идеи, и второ, защото не могат да понесат мисълта, че ще трябва да делят властта си с някого. Именно заради такива като тях България е страдала 500 години под турско иго, понеже им е било все едно дали ще ги управлява султан или цар, щом не са можели самите те да излязат начело.

  Те тръбят на всеослушание, че разлика между партиите няма, че всички ние сме били корумпирани, престъпници и безхаберници, че политиките ни били еднакви, точно защото виждат нас през призмата на собствените си мечти за завземане на властта. Те ни обвиняват в това, което самите те биха представлявали, ако се доберат до властта. Те мразят всеки преуспял българин, всеки честен бизнесмен, с каквито за щастие е пълна нашата родина, именно защото осъзнават, че никога не биха могли със своя ограничен умствен капацитет да бъдат на негово място. Те прикриват своя краен егоизъм зад искането за нови лица в политиката, в управлението на държавата; и когато ние извадим на преден план нашите деца, роднини, близки и приятели, техните маски падат и ние разбираме, че под нови лица те са разбирали самите себе си.

  Те, негласуващите, са утайката на обществото. Притиснати от тежестта на собствената си умствена безпомощност, теглени към дъното от собствената си неудача, те искат да повлекат към гибел цялата държава. Защото не могат да приемат, че в България има щастливи, умни и преуспели хора, дължащи всичко на нашето разумно управление. Затова, ние българските политици, които преведохме България успешно през бурните времена на прехода, заявяваме още веднъж, че въпреки нашите политически различия, сме обединени в решителността си да не допуснем тази пропаднала част от обществото да диктува нашето бъдеще. И най-важното, няма да допуснем тези безумци да диктуват правилата на демократичния процес.

  Призоваваме будната и интелигентна част от българското общество да се включи активно в предстоящия избирателен процес, като даде своя глас за някого от нас и ни делегира по демократичен начин правото да се разпореждаме с неговото бъдеще в близките четири години. Обещаваме, че за пореден път ние ще включим в нашите листи най-мъдрите, интелигентни и образовани граждани на Република България, които трезво и безстрастно да водят България към светлото бъдеще.

  Днес, освен пред избора за кого да дадете гласа си, вие сте изправени и пред избора дали да гласувате, и този ви избор е може би по-съдбовен от другия. Изберете дали ще се присъедините към гробокопачите или към строителите на България. Ние вярваме във Вас, гласувайте за Нас.”

   

  –––––––––––––––––––––––––––-

  * Истината такава, каквато можеше да бъде

   

• Деветата световна среща на българските медии ще бъде в България през есента

  Деветата среща на български журналисти от цял свят ще бъде в България през септември-октомври. Традиционният форум се връща в родината за трети път след София през 2005 г. и в Бургас и Варна през 2009 г.

  Световните срещи на медиите са единственият форум, който събира над 200 представители на гилдията всяка година.

  Инициатори и организатори са Асоциацията на българските медии по света и БТА. В срещата участват журналисти, значими обществени фигури, медийни експерти, представители на бизнеса.

  Събитието е не само професионален форум – то среща медиите на българите зад граница, като посредници към нашите общности в чужбина, с представители на държавните институции. По последни данни броят на българите, живеещи в извън страната ни, е над 2 млн. души. Срещите работят и за подобряване на имиджа на България по света.

  Една от причините за отлагането на събитието от май, когато се провежда традиционно, за есента, са извънредните парламентарни избори в страната. Датите, мястото и темата на медийната среща ще бъдат обявени допълнително.

  Домакини на срещите досега бяха също Чикаго, Рим, Мадрид, Виена, Амстердам и Букурещ.

  Източник:  БТА

• Протестиращи в София: Две хубави уши, душата на ченге

  Нов протест започна днес пред Съдебната палата в София. Този път гражданите се събират, за да изразят възмущението си във връзка със скандала с незаконните подслушвания, предаде БГНЕС.

  

  Основното искане на участниците в протеста е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов да изпълни обещанието си –

  да се оттегли от политиката,

  след като прокуратурата доказа, че по време на неговото управление в МВР е имало безконтролно подслушване.

  Протестиращите обещават в градинката пред църквата „Свети Седмочисленици“ да има само български знамена, които ще са обърнати като на война.

  Символиката е, че щом МВР масово подслушва българите, значи ги смята за врагове, а в такъв случай се обявява война.

  Протестиращите издигат плакати с надписи „Цветанов слуша всички“, „Цецо, прибери си антените“, „Бойко, вдигни уши“ и „Две хубави уши, душата на ченге“.

  Според протестиращите предизборният лозунг на ГЕРБ „Имаме воля“ всъщност е „Имаме воля да подслушваме“ и „Имаме воля да слухтим“.

  Пред Съдебната палата се издигнаха и призиви „Стига полицейщина“ и „Мафията вън“.
  Очаква се протестиращите да се отправят към сградата на МВР, където ще се проведе митинг.

  На протеста се очаква да говорят Евгений Дайнов, Пламен Даракчиев, журналистът Иван Бакалов и Петър Якимов.

  –

  При проверката за подслушванията в МВР са констатирани злоупотреби със служебно положение, както и за злоупотреба с мобилната техника за подслушване, каза тази седмица зам.-главният прокурор Борислав Сарафов при обявяването на резултатите от проверката.

  Образувани са пет досъдебни производства срещу трима директори в ресорната служба Дирекция „Оперативни технически операции“ (ДОТО) – София, и един служител в нея.

  Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че по проверката са изготвени два доклада – представеният некласифициран, и друг, класифициран вариант.

  В момента, в който бъде конституирано Народното събрание,

  прокуратурата ще представи пакет от нормативни документи

  по отношение на използването на специални разузнавателни средства, каза Цацаров.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• Как един студент спори с видни икономисти по въпроса с дълговете – и побеждава!

  Едуард Круди, Ройтерс

  .

  НЮ ЙОРК (Ройтерс) – Когато докторантът по икономика от Масачузетския университет в Амхърст Томас Херндън забелязва възможни допуснати грешки на двама известни икономисти от Харвард в едно тяхно влиятелно изследване, извиква приятелката си, за да хвърли втори поглед.

  Докато разглеждат електронните таблици на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, върху които се базира широко цитираното им изследване от 2010 г., Херндън и приятелката му забелязват очевидни грешки.

  „Не можех да повярвам на очите си, когато видях толкова прости грешки в електронните таблици“ – казва Херндън, 28-годишен. „Дали просто не виждам добре? Трябва да има някакво обяснение. Затова попитах приятелката си: Аз ли виждам грешно?“

  Приятелката му Кайла Уолтърс отвръща: „Не мисля, Томас“.

  В света на икономиката няма много светила от нивото на Рейнхарт и Рогоф, и тяхното изследване оказа огромно влияние върху една от най-важните икономически политики, обсъждани в днешната епоха.

  И двамата са работили в Международния валутен фонд. Рейнхарт е била главен икономист на инвестиционната банка Биър Стърнс през 80-те години, докато Рогоф работи във Федералния резерв на САЩ, и минавайки през Йейл и Масачузетския технологичен институт, стига до Харвард.

  Тяхното изследване, твърдящо, че икономическият растеж изключително се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната, е цитирано от политиците из целия свят като оправдание за съкращаването на държавните разходи.

  Бившият кандидат за вицепрезидент на САЩ Пол Райън, конгресмен на Републиканската партия от Уисконсин, е един от влиятелните политици, цитирал изследването, за да оправдае плановете за съкращаване на разходите.

  Използвайки данните на двамата професора, Херндън открива, че вместо огромен спад на растежа, спадът е много по-малък, като растежът се задържа на около 2,2%, вместо да пада на минус 0,1%, както Рейнхарт и Рогоф прогнозират.

  В света на академичните изследвания нещата обикновено се движат изключително бавно, но само за 24 часа Херндън и двамата му преподавателя, съавтори на доклада, Майкъл Аш и Робърт Полин, попаднаха в центъра на световен дебат.

  Изследването на Херндън започва като упражнение на студент по икономика. Той е очаквал да възпроизведе резултатите на Рейнхарт и Рогоф, автори на идеята, че високият държавен дълг причинява забавяне на икономическия растеж.

  Но той така и не успява да постигне подобни резултати. Многократните неуспехи да повтори резултатите събуждат интереса му. Полин и Аш го насърчават да продължи търсенето си, след като той успява да ги убеди, че е попаднал на нещо.

  „В началото не му повярвах. Мислех си: Той е студент, сигурно греши. Те са толкова изтъкнати икономисти, а той е само студент.“ – казва Полин – „Затова проверявахме и проверявахме, и след един месец проверки, си казах: По дяволите, прав е!“

  Херндън се свързва с Рейнхарт и Рогоф по-рано тази година и поисква от тях електронните таблици, които са използвали за изследването си. Двамата професора му ги изпращат в началото на април и така се разплита мистерията около данните, озадачили Херндон.

  Той установява, че в таблиците за създаването на средните стойности са използвани само 15 от 20-те цитирани в доклада държави. Освен това казва, че Рейнхарт и Рогоф използват данните за Нова Зеландия само за 1951 г., когато растежът й е минус 7,6%.

  Рейнхарт и Рогоф признават, че в електронните таблици се е получила „грешка при кодирането“, което е причинило изчезването на някои държави от техните изчисления. Но икономистите отричат да са пропуснали данните нарочно и да са използвали съмнителен метод.

  Според Аш твърдението, че високият бюджетен дефицит спира растежа, пропуска вода отвсякъде.

  „Тяхната основна теза пропадна“, каза той.

  Рейнхарт и Рогоф обаче твърдят, че заключението им за съществуваща зависимост между високият дълг и спирането на растежа все още е валидно.

  „Невероятно е, че такава грешка се е промъкнала в нашето изследване, въпреки усилията ни да сме винаги много внимателни“ – казват в съвместно изявление. „Въпреки всичко, не смятаме, че този пропуск засяга по някакъв значителен начин основното послание на това изследване, нито следващите ни трудове.“

  След като Херндън умело кръстоса шпага с едни от най-изтъкнатите фигури в своята област, сега той се замисля да развие изследването си в дисертационния си труд.

   

  Източник:  Dokumentalni.blog.bg

  Превод:  Даниела Пенкова

• Тайният доклад „Добрев” за кредитните милионери и банковата мафия

  342,7 милиарда лeва се изпаряват от сметките на държавата, за да превърнат в олигарси една шепа шмекери

  .

  

  Публикуваните кредитни милионери, които са били агенти на Държавна сигурност, са само част от истината за източването на банките. Това обяви бившият заместник-председател на Комисията по досиетата Евгени Димитров. Той повдига отново темата, че е съществувал доклад на покойния вътрешен министър Николай Добрев, в който службите са описали схемите между банки и кредитни милионери.

  Faktor.bg разполага с въпросния таен доклад, който преди 17 години хвърля в стрес държавата, защото чрез него се нахълтва директно в бърлогата на банковата мафия. Копие от доклада ни бе предоставено от Красимир Райдовски, който през този период е шеф на пресцентъра на Министерски съвет, в правителството на Жан Виденов. Анализът е поръчан на вътрешния министър Николай Добрев лично от премиера Виденов, през есента на 1996 г. Поводът за доклада е остро писмо на МВФ, с което се настоява да се затворят съмнителните банки. Автори на разработката са експерти от Националната служба за сигурност (НСС), обясни Райдовски. Докладът е бил в три вариации – две по-кратки, предназначени за министрите и депутатите, и един пълен вариант от 24 страници и таблично приложение, които са били сложени на бюрото на премиера Жан Виденов. Докладът става популярен като „Добрев” и в него за първи път се прави анализ на генезиса на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери и схемите, по които чрез роднински и партийни червени фирми са източени банките. Лошите кредити – необезпечени и необслужвани през 1995 г. възлизат на на 342,7 милиарда лeва, което е 40% от произведения брутен обществен продукт. За разграбването на финансовите институции и и до днес няма виновни. В противовес на обществения интерес обаче една малка групичка „отличници” станаха неимоверно богати и сега най-цинично твърдят, че не помнят дали са имали кредити, и в кои банки са били.

  Много от героите на банковата мафия вече са покойници, отстреляни с куршуми от бизнеса с крадени пари. Други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с непрекъснати амбиции за политическа и държавна власт.

  Докладът „Добрев” е само една малка част от икономическите досиета на прехода, които нито една политическа сила в България не иска да бъдат разкрити, защо ще лъснат преките връзки между политика и бизнес.

  .

  Ето пълния текст на тайната разработка:

  ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

  Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.

  Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.

  Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции, се разминава с преобразованията в реалния сектор.

  Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.

  За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:

  – противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;

  – рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;

  – липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;

  – нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;

  – възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;

  – не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.

  Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.

  Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

  ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

  До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.

  През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.

  В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.

  От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.

  На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.

  След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност, на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г., като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“. Фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.

  През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ „Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ, настъпва истински лицензионен „взрив“.

  Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.

  Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми.

  За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд. лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.

  През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.

  ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.

  Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.

  Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.

  Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.

  Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.

  В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:

  – използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;

  – раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;

  – включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

  БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

  Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.

  Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.

  Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.

  

  Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.
  (Виж Таблична справка 1)

  Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина.

  Сумата на „лошите“ и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна – 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., „Балканбанк“ – 14,4 млрд.лв., „Биохим“ – 8,2 млрд.лв., „Минбанк“ – 7,7 млрд.лв., „Агробизнесбанк“ – 8,2 млрд.лв., ПЧБ – 7,3 млрд.лв., БЗК – 5,6 млрд.лв.

  През последните години „на входа и изхода“ на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на „паяка“, бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК – кредитиране от търговските банки на крупни производители – реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това „преливане“ на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.

  Седем от 16-те големи „лоши“ длъжника на „Балканбанк“ са фирми от групировката на „Мултигруп“ или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са „Дисконтова къща“ АД – 2,97 млрд.лв., „Индустриал-М“ АД – 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на „Мултигруп“ са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.

  Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми – взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на „Балканбанк“ Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.

  По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само „Булгарлизинг“ например, свързана със ЗД „Корона Инс“ е получила 24 млн.ЩД.

  През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.

  Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от „лошите“ кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.

  През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на „Балканбанк“ АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ЩД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон – САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.

  Георги Агафонов – председател на ТБ „Славяни“ предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов „ИФФ груп“, в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ „Славяни“ над 1 млрд.лв. Друга негова фирма – „Ес Джи Ей“, е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма „ИФФ груп“ от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми.

  „Бизнесбанк“ АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.

  Най-големи длъжници на банката са „Свети Йоан“ АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.

  Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във Франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала „Бизнесбанк“ с над 6,5 млрд. лв.

  Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките „Дару“ и „Орион“. Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.

  Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.

  Тежкото състояние на ТБ „Компас“ /бивша „Моллов“/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ „Моллов“, той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ „Моллов“, В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на „Моллов ФИГ“ – 44 066 хил.лв., „Ем Еф Ай Брос“ – 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на „Сторма“ – 80 554 хил.лв. и „Ем Еф Ай Брос“ – 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е „Крами“ ООД със 721 089 хил.лв.

  В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на „Моллов ФИГ“. Членовете на УС на ТБ „Моллов“ са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите – кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.

  Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ „Моллов“. Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов – председател на ПИМБ и „координатор и разпоредител“ на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ „Моллов“.

  Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.

  Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС – Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката – Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за „превъртане“ на крупни суми. Характерен пример е клон „Надежда“ и изп. директор Петко Цеков Каменов.

  В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.

  ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като „Дива – Р. Златев и Сие“, „СПОРТ-РЕЙ“ ООД, ЕТ „Николай Райчев“ и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки „Прайм ИнвестмънтТръст“ АД, ФК „СПОРТ-РЕЙД“, в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.

  Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата „лобисти – политици – банкови чиновници – частни фирми“ са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

  ***

  Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.

  Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м. март 1994 г., довела до трайно обезценяване на лева. Само от „Агробизнесбанк“ – Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК „Дилър“ от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.

  От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара „София“ са изнесени 2811 кг. „ценни“ пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на „Елитбанк“, изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.

  Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от „ИНГ банк“, „Булбанк“ и „Елитбанк“.

  Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да „изперат“ и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.

  Председателят на СД на „Елитбанк“ Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за „пране“ на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин – бивш член на СД на ПИМБ.

  Основни кредитополучатели на ТБ „Елитбанк“ са фирмите от холдинга „Макском“. Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма „Кремакс“ /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ „Елитбанк“ и формалното изчистване на „Макском“ от задължения с цел участие в приватизацията.

  Председателят на ТБ „Славяни“ Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП „Дуранкулак“. По разпореждане на Агафонов от ТБ „Славяни“ е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата „Демос“.

  Бившето ръководство на „Балканбанк“ АД в лицето на изпълнителните директори – Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от „Балканбанк“ са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /“Балканкарт“, „МКК“, „Хай Тек Сис“, „Банксит“, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.

  Месечната издръжка на „Балканинкасо“ с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между „Балканбанк“ . АД и „Балканмашинари“ АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.

  Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование „Брюкселски“ е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.

  Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов – бивш главен счетоводител на „Балканбанк“ е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев – постоянно пребиваващ в Брюксел.

  Един от най-големите длъжници на „Балканбанк“ АД е „Балканкар холдинг“, чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ „Балканкар-Норд Америка“ е отпуснат от „Балканбанк“ кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите

  банката сконтира задължението на „Балканкар холдинг“ по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на „Балканкар холдинг“ са празни.

  * * *

  Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.

  Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.

  Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с „най-рационален подход“ в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.

  Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на „бушони“. На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически – за отделни политически сили, икономически – за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.

  През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се „управлява“, скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на „изсмукване“ по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.

  Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки.

  През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като „държава в държавата“. Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе „катализатор“ за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които „затвориха“ информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.

  Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.

  Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ „Славяни“ и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и „Тексим“ не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.

  БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.

  Камен Тошков, несменяем началник управление „Банков надзор“ от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.

  Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на „Тракиябанк“ – Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ „Ямбол“ отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.

  Влиянието на началник управление „Валутни операции“ Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и „неочаквани“ промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха мащабни неконтролируеми финансови спекулации.

  Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на „изпомпване“ на парични средства от банките.

  Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили, терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.

  Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.

  Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници на реални средства. Участници в Пф са: „Балканбанк“ АД, „Добруджанска“ ТБ, „Елитбанк“ АД, „Славяни“ АД, „Стопанска банка“ АД и ТСБ – АД. Засегнати са общо 24 фонда.

  * * *

  Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности – изтичане на валута от страната; „изпиране“ на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова и масова приватизация.

  За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:

  1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:

  – реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;

  – приемане на Закон за държавния служител;

  – адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.

  2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.

  3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.

  Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.

  Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за „пране на мръсни пари“.

  Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации.

  Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.

  

  За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:

  – На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към наказателна отговорност.

  – На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.

  – Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки. (Виж Таблична справка 2 за банките и лошите им кредити.)

  .

  Източник:  Faktor.bg

• Американский студент поспорил с двумя профессорами Гарварда: экономить не нужно

  Студент Массачусетского университета Томас Херндон опроверг выводы двух гарвардских профессоров о том, что высокий уровень госдолга резко замедляет экономический рост.

  Профессора Гарварда Кеннет Рогофф и Кармен Райнхарт опубликовали свою работу „Рост во время долга“ в 2010 году. В ней они изучили экономическую историю 20 ведущих развитых стран в 1946-2009 годах и пришли к выводу, что преодоление госдолгом отметки в 90% ВВП ведет к резкому замедлению роста экономики – в среднем до -0,1% ВВП.

  Этот вывод потом активно использовался, чтобы убедить политиков и общественность в необходимости жесткой экономии через повышение налогов и урезание госрасходов.

  Однако перепроверка исследования гарвардских профессоров показала, что высокий госдолг влияет на темпы роста не столь драматично, рассказывает РБК daily. „Средние темпы реального роста ВВП в странах, где госдолг превышает 90% ВВП, равны 2,2%, а не -0,1%“, – сделали вывод студент Массачусетского университета Томас Херндон и профессора Майкл Эш и Роберт Поллин в своей работе „Действительно ли высокий госдолг системно снижает экономический рост: Критика Райнхарт и Рогоффа“.

  Все началось с задания, данного Херндону по курсу эконометрики. Использовать в качестве базы для своих расчетов он решил работу Рогоффа и Райнхарт, однако его собственные подсчеты упорно не сходились с данными светил современной экономики. Он даже запросил у них рабочие версии таблиц, на основе данных которых они написали свою работу, но и их перепроверка показала, что превышение госдолгом 90% ВВП ведет к замедлению среднего роста ВВП с 3,2% только до 2,2%.

  Рогофф и Райнхарт позднее признали только факт ошибки в расчетных формулах, но критика двух гарвардских экономистов их коллегами из Массачусетса уже привела к дебатам в научной среде. Эксперты отмечают, что разногласия двух групп исследователей еще раз подчеркивают, что возможности проведения экспериментов или широких сравнений в макроэкономике ограничены.

  Удар по аргументам сторонников резкой и скоростной экономии был нанесен накануне ежегодных встреч МВФ и Всемирного банка 19-21 апреля, где, как ожидается, многие страны зоны евро будут добиваться послаблений по части урезания госрасходов и повышения налогов.

  Примечательно, что в 2001-2003 годах Рогофф был главным экономистом МВФ, известного драконовскими условиями предоставления своей помощи. Однако с прошлой осени фонд кардинально изменил свою позицию и сейчас призывает США не переусердствовать с бюджетным секвестром.

  Источник:  Newsru.com

• How a student took on eminent economists on debt issue – and won

  By Edward Krudy,  in.reuters.com
  

  .

  NEW YORK (Reuters) – When Thomas Herndon, a student at the University of Massachusetts Amherst’s doctoral program in economics, spotted possible errors made by two eminent Harvard economists in an influential research paper, he called his girlfriend over for a second look.

  .

  

  As they poured over the spreadsheets Herndon had requested from Harvard’s Carmen Reinhart and Kenneth Rogoff, which formed the basis for a widely quoted 2010 study, they spotted what they believed were glaring errors.

  „I almost didn’t believe my eyes when I saw just the basic spreadsheet error,“ said Herndon, 28. „I was like, am I just looking at this wrong? There has to be some other explanation. So I asked my girlfriend, ‘Am I seeing this wrong?'“

  His girlfriend, Kyla Walters, replied: „I don’t think so Thomas.“

  In the world of economic luminaries, it doesn’t get much bigger than Reinhart and Rogoff, whose work has had enormous influence in one of the biggest economic policy debates of the age.

  Both have served at the International Monetary Fund. Reinhart was a chief economist at investment bank Bear Stearns in the 1980s, while Rogoff worked at the Federal Reserve, passing through Yale and MIT before landing at Harvard.

  Their study, which found economic growth slows dramatically when a government’s debt exceeds 90 percent of a country’s annual economic output, has been cited by policymakers around the world as justification for slashing spending.

  Former U.S. vice presidential candidate Paul Ryan, a Republican congressman from Wisconsin, is one influential politician who has cited the report to justify a budget slashing agenda.

  Using the two professors’ data, Herndon found that instead of a dramatic fall in growth, the decline was much milder, slowing to about 2.2 percent, instead of the slump to minus 0.1 percent that Reinhart and Rogoff predicted.

  Things tend to move at a glacial pace in the world of academic research papers, but within 24 hours Herndon and his two teachers, who co-authored the report, Michael Ash and Robert Pollin, found themselves swept up in a global debate.

  Herndon’s paper began life as a replication exercise for a term paper in a graduate econometrics class. He expected to replicate Reinhart and Rogoff’s results, then challenge the idea that high public debt caused growth to slow.

  But he never got that far. Repeated failures to replicate the results roused his interest. Pollin and Ash encouraged him to pursue it after he convinced them he was onto something.

  „At first, I didn’t believe him. I thought, ‘OK he’s a student, he’s got to be wrong. These are eminent economists and he’s a graduate student,'“ Pollin said. „So we pushed him and pushed him and pushed him, and after about a month of pushing him I said, ‘Goddamn it, he’s right.'“

  Herndon approached Reinhart and Rogoff earlier this year for the spreadsheets they used in their paper. The two professors provided them at the start of April, unlocking the mysteries of the data that had stumped Herndon.

  Herndon said only 15 of the 20 countries in the report had been used in the average. He also said Reinhart and Rogoff used only one year of data for New Zealand, 1951, when growth was minus 7.6 percent, significantly skewing the results.

  Reinhart and Rogoff have admitted to a „coding error“ in the spreadsheet that meant some countries were omitted from their calculations. But the economists denied they selectively omitted data or that they used a questionable methodology.

  For Ash, the findings mean the claim that high public debt causes growth to stall no longer holds water.

  „Their central thesis has been substantially weakened,“ he said.

  Reinhart and Rogoff, however, say their conclusion that there is a correlation between high debt and slow growth still holds.

  „It is sobering that such an error slipped into one of our papers despite our best efforts to be consistently careful,“ they said in a joint statement. „We do not, however, believe this regrettable slip affects in any significant way the central message of the paper or that in our subsequent work.“

  Now that Herndon has ably crossed swords with some of the most eminent figures in his field, he is thinking about expanding his work into a Ph.D. thesis.

   

• Нов акт на насилие в Бостън

  Полицай е прострелян при стрелба в престижния Масачузетския технически университет (MIT) в Бостън, съобщи АФП, позовавайки се на местни медии.

  Управата на университета охарактеризира ситуацията като „извънредно опасна” и е издала предупреждение за студентите да не излизат от помещенията, в които са.
  Една от сградите № 32 в кампуса е обградена от полиция.

  Простреляният полицай е с опасност за живота, според говорителят на полицията лейтенант М. Kiley.

  Университетът се намира в предградията на Бостън, където се случи атентатът срещу международния маратон, при който бяха убити 3 души и ранени 180. Не е установена връзка между двата инцидента.

  Източник: АФП

• Шпагата на духовността

  Божидар Чеков, Kajeteda.com
  

  .

  

  В предверието на театъра „Дървената шпага” в Париж част от публиката не бързаше да си разотиде. Както навремето, хлапаците чакаха пред вратата на стадион „Васил Левски” да зърнат Гунди, така тези мъже и жени от всички възрастови групи се надяваха да зърнат българските артисти, участвали в постановката на Диана Добрева „Казанова”. Беше 7 април и тази вечер беше последното представление. В един от ъглите на фоайето разговарях с Димо Алексиев, когато две млади жени, явно развълнувани, се обърнаха към мен:

  – Вие сте българин…?

  Забавих няколко секунди отговора си, защото този въпрос с възхищение в гласа, отдавна не ми бе задаван.

  – Бихме искали да предадете на „Казанова” и всички артисти – посочи с поглед жената седналите около една маса участнички в пиесата – тази вечер ние почувствахме в този спектакъл нещо непознато досега.

  Жената се запъна, търсейки точната дума. Нейната приятелка се притече на помощ:

  – Това, което ни погълна в пиесата, е изпълнението на българите. Ние не разбирахме точно всички думи, но емоцията, която излъчваше играта им, буквално ни закова на място. Не мога да намеря точната дума, запъна се тя на свой ред.

  – Може би – духовност – предложих аз.

  – Да, да, точно това! Нещо, което не се измерва, някакво невидимо чувство, без единица мярка. То ни проникна и държа под напрежение през цялото време.

  

  От първия до последния момент, в продължение на два часа Димо Алексиев превъплъщава блестящо венецианския покорител на женски сърца. Любовният маратон на Казанова символизира личната свобода, което е най-голямото завоевание на Ренесанса. Ненаситен любовник, той съблазнява, прелъстява и изоставя. Джакомо – жаден за съвършенство, гони недостижимото. Отлично подбраните женски „завоевания” дават комичен релеф на „победите” на Венецианеца. Нежна и крехка любовница припада само като чуе неговия глас. Пищната и сладострастна рускиня е вечно незадоволена. Ревнивата до лудост италианка е пълно противоречие на изпадналата в екстаз пред чара на Казанова монахиня. Но пиесата не е само забавление. Тя повдига въпроса за смисъла на личната свобода. Без друга цел, освен задоволяване на собствения си инстинкт, Казанова е обречен на самота и старческа безпомощност.

  Пиесата, която съчетава драмата на тази световно известна фигура, печели много от разнообразието на костюмите. Репликите на италиански, английски и в повечето случаи на български, са преведени в дъното на сцената чрез прожекция. С малко повече изрази на езика на Молиер, тази пиеса би могла да има много по-голямо разпространение. Музиката е въвличаща и диктува действието. Хореографията на полуголите танцьорки, обсадили главния герой, е върхът на спектакъла. Никой не вижда лицата им. Маските напомнят оргиите по време на Венецианските карнавали. Постановка, посветена на Казанова, е невъзможна без еротика. Именно в тънкостта да внушава, без да показва, се състои талантът и майсторството на Диана Добрева. Това е мнението на театралните критици от вестник „Le Monde”, които посвещават обширен насърчителен анализ на пиесата. Еротика, съчетана с естетика, е удоволствие. А двете в служба на житейско послание са истинско постижение. Не всеки го може наистина.

  Париж, 21 април 2013 г.

• Сенатът на САЩ блокира ограниченията за продажба на оръжия

  Сенатът на САЩ блокира законодателни инициативи за затягане на ограниченията за продажба на огнестрелни оръжия, предаде АП. Резултатът от гласуването е тежък удар за президента Барак Обама, който осъди горната камара на Конгреса за нейното решение.

  Сенаторите не се вслушаха и в

  молбите, отправени лично от семействата на десетките жертви

  при масовата стрелба в начално училище в щата Кънектикът през декември.

  Горната камара на Конгреса на САЩ отхвърли последователно предложения за забрана на продажбата на автоматичните огнестрелни оръжия и на пълнителите с място за повече от 10 патрона.

  Сенатът не одобри и проект за проверяване на миналото на потенциалните купувачи на огнестрелни оръжия. 54 членове на горната камара на Конгреса гласуваха за мярката при 46 против, но за приемането й бе необходимо мнозинство от 60 гласа.

  Проектът бе провален от 41 републиканци и петима демократи.

  Гласуванията в Сената се състояха четири месеца след като 20-годишният Адам Ланза уби своята майка, след което застреля още 26 души, сред които 20 деца, в начално училище в град Нютаун, щата Кънектикът, преди да се самоубие. Поредният случай на масово убийство в Съединените щати разтърси цялата страна и възобнови с пълна сила дебатите дали да бъде ограничен достъпът до огнестрелни оръжия.

  Президентът Барак Обама незабавно реагира гневно.

  „Това е доста срамен ден за Вашингтон…

  (Едно малцинство от сенатори) реши, че не си струва (да бъдат защитавани децата на Америка)“, каза той в емоционално изявление, застанал редом до роднини на убити при трагедията в Нютауан и до бившата депутатка от Камарата на представителите Габриел Гифърдс, която бе простреляна в главата през януари 2011 г. по време на предизборна среща в щата Аризона от неуравновесен мъж, открил безразборна.

  Обама даде да се разбере, че

  ще продължи борбата за затягане на контрола върху огнестрелните оръжия

  в Съединените щати и призова гласоподавателите да покажат на сенаторите своето недоволство на следващите избори.

  Проучване на общественото мнение в САЩ, проведено този месец по поръчка на АП, показа, че делът на американците, които подкрепят приемането на по-строго законодателство за оръжията, е намалял до 49% от 58% през януари. 38% от анкетираните искат нормативната уредба в тази сфера да остане непроменена, а 10% – да бъде смекчена.

  Източник:  Vesti.bg

  .

• <<
• 1
...
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
...
• 415
• >>