Всички авторски страници

Авторски

• Новият правопис

  Иво Сиромахов,  ivosiromahov.com

  .

  Колкото и да мрънкат пуританите, трябва да признаем, че времената на възрожденския правоговор и правопис безвъзвратно са отминали. Последният пирон в ковчега им бе забит от интернет-потребителите.

  Родната реч, омайна, сладка е заменена от суровия, брутален сленг на виртуалното общуване.

  От езика ни изчезват думи и цели изрази, а на мястото им се появяват нови. Дружеското обръщение „байо” отстъпи пред вездесъщото „куре”, „келешът” вече е „юпи”, „момата” – „пача”.

  Ако преди хората, търсещи любов, се представяха със скромното „обичам домашния уют”, днес те гордо заявяват пред световната мрежа: „мразя лицемерието и лъжата, обичам приятелите и купона, моя девиз е БАДИ 4ОВЕК А НЕ 4ОВЕ4Е”. И определят себе си с думите: aз сам мноо луда купонджиика.

  Други пък залагат на патриотичните ценности и огласят интернет пространството с бодрия призив: САБОДЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ!!!! Вече не се казва: „сполай ти, добри юначе”, а се казва: „кефиш, маафака, кефиш”.

  Езикът дотолкова се е променил, че вече няма нищо общо с архаичните езикови правила, които се учат в училище. Например пълният член е изчезнал толкова отдавна от интернет-форумите, че никой не си спомня дали изобщо някога го е имало.

  Крайно време е промените да се регламентират. Назрял е моментът да узаконим правописа на новия български език.

  1. Буквите „ч” и „ш” отпадат от азбуката, понеже ве4е никой не ги използва. На тяхно място влизат отдавна наложените 4 и 6.

  2. Отпада буквата „ъ”, за да не се 4удим как се пи6е „мал4ание”, „сагласна сам” и т.н.

  3. Отпада и буквата „я”. В момента е възприето тя да се изписва като „q”, но това създава проблеми, за6тото някой я 4етат като „кю” и става мазало. По-добре е да се изписва като „иа”, например лелиа, диниа, Иамбол, Балгариа.

  4. Предлагам да отпадне и буквата „й”, за6тото е са6тата като „и”. Ниакой тапанари са против и казват, 4е ако махнем и краткото, как сме 6тели да пи6ем иордан иовков. Ма тиа са напално истре6тели ве, за кво да даржим неква буква само заради един гимнастик 🙂 кво като е вип 🙁 ба6та ми го познава и вика 4е бил свестен тип.

  5. Тоа ермалък са6то е напално изли6ен. Закво ти е само да ти зима место на клавиятурата ебаси. Закво треа да има буква коиато се пи6е само в три думи. Ьога, ьод и идьот. Тва е расхи6тение.

  6. главните букви са пална простотиа. нема нужда от тиах. секи интелигентен 4овек се досе6та каде по4ва изреч4ението и каде не по4ва. то си е мноо ясно

  7. пи6е се „незнам”, „неискам”, „нестава”, „немога”. разбрахте ли БАЛЪЦИ!!!!!

  8. си4ките запетаики то4ки терета и подобни лаина триабва да отпаднат:) на кои му пука за тиа не6та?

  a наи добре е направо да се мине на latinica 6toto taka sme si swiknali ebasi werno 4e po nekoi foromi ne dawat dase pi6e na latinica 6toto sa ebahti zadrastenite 🙁 cveti cunkam te prase takowa 🙂 nowata tupalka na koceto i raina kurti mifki 🙂 da go duhate heitari!!!!!!!dowe4era 6e se razmajem na kupona na gecata axaxaxax gecata e golem zakleam se 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 naprao neam dumi kopeleeeeee taa galena e superzle ebahti selskata pra4ka axaxaxaxax a Weso e pedal

   

• Благодарение на недомислията на ЦИК и Външно, българите в Сатън и Баркинг едва ли ще гласуват

  Българи във Великобритания масово отказват да гласуват

  .

  Юлиан Христов,  Оffnews.bg

  .

  

  Българската общност в Лондон е изправена пред сериозни трудности на предстоящия парламентарен вот на 12 май, което ще доведе до масов отказ от гласуване. За това алармира Филка Ананиева, която живее от няколко години на Острова.

  Заради своеволно отношение или от некомпетентност на чиновниците в Министерството на външните работи (МВнР) и респективно – посолството в Лондон, допълнителни избирателни секции няма да бъдат разкрити. Така в района на Голям Лондон (Greater London) близо 7000 души ще трябва да гласуват в две избирателни секции – в посолството ни в Лондон и в Тотнъм. За сравнение, на парламентарните избори през 2009 година в района на Лондон е имало разкрити 4 секции, а емигрантите ни тогава са били двойно по-малко.

  Пред OFFNews Филка Ананиева обясни, че в Сатън, графство Съри, където тя живее, са събрани повече от необходимите 100 декларации, което гарантира разкриването на допълнителна избирателна секция. Същото се случва и с Баркинг. „ЦИК много помогнаха със събирането на гласовете ни по населено място. На 11 април, когато е крайният срок за подаването на заявленията, всички бяха обединени в едно и Сатън имаше 112 декларации”, обяснява тя.

  Въпреки това там допълнителна секция не е разкрита. Това води до остра реакция от страна на българската общност, обединена около училище “Звънче”, графство Съри, които първи алармират за проблема.

  До ситуацията се стига, след като от Външно министерство преценяват, че Сатън административно попада в рамките на Лондон. От своя страна от посолството ни в Лондон не правят нищо, за да разколебаят това мнение. „Сатън (Sutton), където живеем, и Баркинг (Barking) – са две самостоятелни общини (Borough) в рамките на Голям Лондон. Аналог на тези населени места в рамките на Столична община биха били например град Банкя или село Лозен”, обяснява Филка Ананиева.

  Според нея ситуацията е абсурдна, особено ако се сравни с организирането на изборите в Турция. Така например в Бурса, който е град с население 3 млн. души, има цели 24 секции, в Истанбул са 15, а в Измир – 9. „Лондон е със 7 500 000 население, разположен е на площ 1578 кв. км. – и на тази огромна площ, се разкриват само 2 секции“, изразява недоумението си нашата сънародничка. Тя твърди, че още преди да бъдат обявени официално секциите, от българското посолство й казали, че ще има само две. „Не им обърнах внимание, но сега вече започвам да си задавам въпроси. Хората от българската общност искат да знаят отговорите им“, категорична е Ананиева.

  По думите й, за да стигне да гласува в посолството, на нея и семейството й ще са необходими повече от час за път в едната посока, и то когато няма трафик. С влака пътят е около 1 час. В неделя влаковете не са редовни, а цената за четиричленно семейство излиза около 50 лири. До втората секция, която е в Тотнъм, разстоянието е двойно повече и отиването до там е немислимо.

  Това означава, че българите от този район трябва да отделят целия си ден, ако искат да гласуват. Процесът на гласуване обаче също е под заплаха, защото се очаква огромно струпване на гласоподаватели. Гласуването им няма да е гарантирано. Струпванията на българи пред секциите, които се очакват, са огромни.

  Това обстоятелство също разколебава много наши сънародници да гласуват.

  Тя недоумява, защо за разкриването на посочените секции в Тотнъм и в посолството ни в Лондон, всички лични данни на гласоподавателите от други райони са прехвърлени автоматично без тяхно знание. Имената на някои от тях дори са дублирани – има ги и в двата списъка. „Ние, българската общност от графство Съри, искаме да знаем: Кой е направил това и защо, с каква цел? Ако бяха отворили секция в Сатън, там се очакваше да дойдат повече от 1000 души от околните градове – сега тези хора ще си останат по домовете “, заявява Филка Ананиева.

  Решението за разкриването на секции се взима от ЦИК, обясниха за OFFNews от българското посолство в Лондон. Срокът за подаване на заявленията за гласуване изтече на 11 април, като заявленията са изпратени в България, където ЦИК решава къде и колко ще бъдат секциите.

  „В Лондон има много българи, съгласни сме, че би трябвало да има повече отворени секции в Лондон, но това не зависи от нас“, обясниха от посолството. От там отказаха и да предоставят данни за това какъв е броят на българите в Лондон. Относно взетите мерки за гладко протичане на изборите, от посолството обясниха, че за това се грижи МВнР.

  Говорителят на ЦИК Бисер Троянов обясни, че решението за разкриване на секция в дадено населено място зависи от броя на подадените заявления до българското дипломатическо представителство или чрез електронната форма на заявление на сайта на ЦИК. „20 заявления са достатъчни да се разкрие секция в населено място, където България има дипломатическо или консулско представителство. В другите населени места е необходимо подаването на поне 100 заявления, но заявленията не могат да бъдат кратни на 100, за да се разкрият толкова секции, колкото се съдържа числото 100 в тези заявления на едно населено място. В една секция се съставя избирателен списък, гласуват до 1000 избиратели, така е и в България“, обясни той.

  Простите сметки показват, че според ЦИК в Лондон ще гласуват не повече от 2000 души от имащите право на глас.

  Според сайта Еurochicago.com през 2009 г. само в секцията в българското посолство в Лондон са гласували 1370 души. Това довело до опашка от чакащи хора около посолството. За изборите на 12 май се очаква рекорд по най-голямото избирателно хоро, прогнозират българи в чужбина. Ситуацията тази година показва също, че за да мине гладко гласуването в Лондон, всеки гласоподавател трябва да мине цялата процедура по гласуването в рамките на 15 секунди.

   

• Ще имат ли българите своя църква в Йерусалим?

  Нужна е църковна дипломация на Светия Синод, подпомогнат от държавата, казва Лъчезар Тошев*

  .

  Интервю на Даниела Горчева,  Mediapool

  Г-н Тошев, тези дни българите в Израел отправиха отворено писмо до новия български патриарх Неофит с призив БПЦ да съдейства за създаване на българска църква в Йерусалим. Има ли шанс тяхната кауза?

  Тъй като Йерусалим е извън диоцеза на Българската православна църква, тя не може да реши сама този въпрос. Единствената възможност за създаване такъв храм е това да стане чрез споразумение с Йерусалимската патриаршия, под чиято юрисдикция са православните в Светите земи. То би трябвало да бъде за създаване на подворие на БПЦ в Йерусалим и съответно на Йерусалимската патриаршия в София.

  С други думи, нужна е църковна дипломация, за което следва Св. Синод да направи необходимите постъпки. В това Св. Синод може да бъде подпомогнат, но не може да бъде заместен от друг.

  Очевидно не е толкова просто, колкото изглежда?

  Самочинни действия като тези предприети от Румънската православна църква, започнала да строи църква в Йерихон, без съгласието на Йерусалимския патриарх, могат да доведат до разрив в отношенията с управляващата диоцеза църква. Скандалът, който бе предизвикан от тези действия, е урок за останалите.

  А не е ли странно, че Българската православна църква е единствената, която няма никакъв храм в Светите земи?

  Безспорно е странно, като се има предвид доброто отношение към БПЦ от страна на Държавата Израел заради ролята на българските архиереи в спасяването на цялата еврейска общност в България от депортация по времето на Холокоста.

  Ако не ме лъже паметта, навремето Вие поставихте този въпрос на дипломатическо ниво и бяха предприети известни стъпки?

  Когато в началото на 2004 г., в качеството ми на Председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията поставих този въпрос пред посланика на Израел в България Авраам Шарон, той ми отговори, че в неговата страна смятат Българската православна църква за църква на праведници и са готови в рамките своите компетенции да съдействат за построяване в Йерусалим на дом за български поклонници и представители на БПЦ с параклис. Тогавашният министър на външните работи Соломон Паси заяви, че по принцип подкрепя инициативата.

  Представител на Дирекция “Вероизповедания”, мисля, че това беше г-н Георги Кръстев, посети Йерусалим, за да се запознае на място с имота, който предлага израелската страна. Това се оказа жилищен имот в един блок и очевидно не е бил сметнат за подходящ. Затова и въпросът е останал висящ.

  Българите в Израел всъщност настояват за предоставяне на имот, върху който да построят своя църква?

  Закупуването на имот в Стария град в Йерусалим никак не е лесно, тъй като това е свещен град за три световни религии и търсенето е голямо, а предлагането почти липсва. Също трябва да се има предвид, че такъв имот в стария град би струвал доста скъпо. Очевидно БПЦ няма да има необходимите за закупуването на имота средства.

  Вие какво решение виждате?

  Би могло да се помисли за изграждане от българската държава на дом за поклонници, както предлага Израел, с един параклис, голям колкото църква. Представям си този комплекс външно да изглежда като манастир. Финансирането на проекта може да се предвиди в държавния бюджет или да се организира всенародна подписка, чрез която да се съберат нужните средства.

  Каква е разликата между параклис и църква?

  Параклис може да се изгражда дори в частен имот, в болници и пр. Параклисът не е църква, което е една възможност за изграждане на такъв в сградата без поставянето на въпроса, че е в църковен диоцез под друга юрисдикция.

  Но дори ако това се осъществи, пак няма да има българска църква, а само параклис?

  След това този имот може да се дари на БПЦ и тя да поиска от Йерусалимската патриаршия параклисът в него да се трансформира в църква. Това може да стане като се поставят и осветят престоли в олтара на храма, на които да се извършва безкръвната жертва и тайнството на пресъществяване на Светите дарове в литургията. В църквите, които са трикорабни, престолите обикновено също са три.

  Може би едно такова решение не бива да се пренебрегва. А има ли и друга възможност?

  Втората възможност е Йерусалимската патриаршия и Българската патриаршия директно да се договорят за създаване на църковни подвория, като всяко от тях отстъпи за ползване на другата една църква в своя диоцез и с взаимно съгласие този въпрос да бъде разрешен. Така българите в Йерусалим и поклонниците, идващи от България, ще могат да имат богослужения на своя майчин език.

  *Лъчезар Тошев е член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).

  През 2003 година подема инициатива за осъждане престъпленията на комунистическите режими на международно ниво, която въпреки силната съпротива на комунистическите партии от много страни и на някои държави, успешно завършва с известната днес Резолюция 1481/2006. Същата година (2006) Л. Тошев е награден с медала “За заслуги” (Pro Merito ) на ПАСЕ за принос към европейската кауза.

  Народен представител от СДС в шест поредни мандата (36 – 41 Народно събрание). В периода 2001-2005 е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.

• В Чикаго завърши българският фолклорен фестивал „Верея“

  В Чикаго завърши третият български фолклорен танцов фестивал „Верея“. В продължение на два дни 23 състава и групи за народни танци от САЩ и Канада се надиграваха на сцената в хотел „Рамада“. Танцуваха българските имигранти, танцуваха американци, представители на още различни националности, танцуваха децата на имигрантите. Надиграваха се професионалисти и аматьори.

  Семейство Катя и Митьо Ганчеви, които бяха част от публиката, споделиха:

  Вечерта беше невероятна!

  Аз съм на същото мнение, такава красота скоро не бях виждал, а очите ми се изпълниха със сълзи, когато гледах тези малки деца, даже и тези чужденци, които така умело са успели да научат българските танци.

  Фестивалът в Чикаго е инициатива и реализация на ръководителят на танцов ансамбъл „Верея“ в Чикаго Константин Маринов, който създаде своя състав само преди три години и се захвана и с организирането на фестивалите. Коцето (като всички го знаят) казва, че му е много трудно, но е безкрайно доволен и няма намерение да спира дотук.

   

  Елена Цанева – Чикаго (за БНР)

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред: Очакваме фоторепортаж и видео от фестивала на Мария Илиева – Mutzuna.

• Нова книга с документални свидетелства за събитията от 1913 г.

  Книгата „Лятото на 1913 г. – документирани свидетелства за геноцида над българите” от поредицата „Спасената история” на издателство „Изток-Запад” вече е на книжния пазар  (линк).

  Ето какво разказва авторът й Георги Илиев:

  Книгата представлява поредица цитати от близо 100 редки и ценни източника, документирали ден по ден и час по час, една част от геноцида над българите.
  Десетки потомци нямат нищо конкретно записано. Не са успели да съхранят болката на предците си, само смътно я помнят. Те признават вината си, че като млади не са документирали онова, което старите хора са им разказвали. В книгата не са записани лични спомени на потомци от Константинопол, Малък Сомоков, Чонкара, за което село има филм, Ейлягюню, Яна и др. (Те може би ще намерят място в следващо издание.) А основните източници, цитирани в книгата „Лятото на 1913″ са от основателя на БАН акад. Любомир Милетич и от Карнегиевата комисия в състав:
  1. д-р Йозеф Редлих, професор от Австрия: по държавно право във Виенския университет;
  2. барон д’Естурнел дьо Констан, сенатор Жюстен Годар, от Франция: юрист и член на Камарата на депутатите;
  3: д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет Германия
  4. Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист”; д-р Х. Н. Брейлсфорд, журналист; Великобритания:
  5. професор Павел Милюков, член на Руската дума;
  6. д-р Самуел Т. Дътън, професор в “Тичърс колидж” на Колумбийския университет, САЩ.

  Цитатите са подредени хронологично. Така първо може са срещнете някоя от последните страници, а после от първите страници на източника.
  Цитирани освен тях са Екзарх Стефан, кореспондента на вестник „Таймс“, Петър Янев, министър на правосъдието в кабинета на Стамболийски, обвинител в третия държавен съд срещу виновниците за националната катастрофа, изгорен жив в пещите на полицията през 1925 г. в разгара на белия терор, след убийството на Ал. Стамболийски и на министъра на вътрешните работи Александър Димитров, и след 2 преврата.

  Наред с тях са събрани цитати от други редки и ценни извори като:
  – неиздаденият изцяло виден български историк Иван Орманджиев;
  – забележителният български дипломат и министър-председател Ивен Евстатиев Гешов, автор на „Престъпното безумие и анкетата по него, 1914 г. и Балканският съюз, 1915 г.”;
  – полският офицер Отан Барбар, успял някога да запише своите спомени от войната;
  – дядото на Камелия Тодорова, Коста Тодоров, от чиято „Изповед” се разбират много подробности, като това, че все пак е имало опити за атентат срещу чужденеца, обявил се за монарх над българите,
  – Симеон Лазаров Стойков, чиито трудове за „една България, останала в миналото” видяха бял свят благодарение на внучката му Ирина, в много малък тираж и са отдавна изчерпани;
  – фондация „Башклисе“, дарила на съюза на Тракийските дружества закупения от тях имот, издала спомените за село Башклисе, останало извън пределите на България;
  – Симеон Радев;
  – Стоян Данев;
  – осъжданият министър-председател Васил Христов Радославов;
  – видният чех Владимир Сис, документирал първият концлагер– на остров Трикери гърците погубват десетки хиляди български пленници.

  Цитирани са и:
  – Никола Шумарев, оцеляло дете от унищоженото край гр. Кешан, Турция, село Булгаркьой, откъдето започва геноцидът над българите през 1913 г. (днес селото се казва Йенимухаджир);
  – забележителният Хараламби Етакчиев, записал през 2004 г. своите спомени в книгата „Заточението” – доживял до 2007 г., до близо 100-годишна възраст. Има над 100-годишна все още жива жена, чийто внук познавам;
  – Димитър Войников, чиито спомени на действащ български кмет в село Соуджак през 1912-1913 г. излязоха благодарение на сина му Емил Войников и се преиздават, „Българите в най-югоизточната част на Балканския полуостров“. За село Урумбегли, днес прекръстено на Ислям бейли;
  – Няколко краеведски книги за останалите извън пределите села Габрово Ксантийско, Сачанли, възречените от Манастър, Дервент.

  Цитирани са и съвременни автори като Любомир Шопов, Тепавичаров, Никола Инджов, Георги Марков, Емилия Славкова и Иван Славков, със спомените за село Съчанли и множество неиздавани документи на Тракийския научен институт.
  Цитирани са видни тракийски деятели като Стамат Апостолов и Никола Спиров. Цитиран е и черно-бял документален филм, в който са записани десетки свидетели оцелели от геноцида – в книгата са публикувани и десетки писма на гръцки войници. Ето някои примери:

  „Драги братко,
  

  Всички села тук са български и техните жители са ги напуснали, защото не искат да се предадат. Ние запалваме всички села и ги разрушаваме – това е една нечовешка работа. Но трябва да ти кажа, братко, че разстрелваме всички българи, които взимаме като пленници. Взимаме доста много пленници.
  

  Прегръщам те, твой брат.
  Ал. Д…геас“

   

  „Драги Леонидас,

  Не мога да намеря хартия да ти пиша, защото всичките села са изгорени и жителите им са избягали. Ние горим всичките им села и сега просто не срещаме жива душа. Трябва да ти кажа, че сме близко до старите граници на България. Окупирахме цяла Македония с изключение на Тракия. Искам да ми отговориш веднага.
  Адресът ми е следният
  ….
  Ефрейтор Георги Коркоци“

  „(25) 11 юли 1913 г.
  Нямам много време да ти пиша. Може би ще научиш за тези неща във вестниците… Невъзможно ми е да ти опиша как са третирани българите. Дори селяните – това е чисто и просто клане. Нито един град или село не може да се надява да остане неопожарено. Аз съм добре и също и братовчедът С. Коловелонис.

  Прегръщам те,
  твой брат Н. Бриня“

  .

  Документирано е свалянето на скалпа на българска старица в Свиленград (тогава Мустафа паша), както и жестоките масови убийства в същия град и пълното му опожаряване. Подобна жестока касапница има документирана и в българско село до Комотини (тогава Гюмюрджина).

  Цитираните източници са документирали тайното преобличане на български трупове в турски дрехи, с цел заснемането им от международните журналисти, сред които е бил френският писател Пиер Лоти. Така се манипулира световното обществено мнение и всички се нахвърлят срещу всичко българско.

  В Македония гъркини уж от хуманитарни организации раздават гръцки униформи в турските села. Така преоблечени, те безчинстват и разчистват района от български етнос.

  Сръбските асимилационни издевателства над българските свещеници и учители започват още през януари 1913 г. и стават основната сила, накарала македонското опълчение да се опита да спаси своите роднини в Охридско.

  В училището в Серес са затворени стотици българи и след 4 дневен престои са избити по 30 до 50 човека във всяка стая на двуетажната голяма сграда.

  .

  Трудности при написването на книгата:

  1. Смяна на календара
  – различни източници цитират различни дати (съответно по Грегориански и Юлиански календар) за едно и също събитие.

  2. Смяна на имената на селищата от Гърци и Турци.
  – Благодарност и признателност трябва да отдадем на къртовския труд на Димитър Шалапатов, които издирва, пътува, проверява и установява днешното наименование на цитираните преди 100 години със стари имена местности и селища.

  3. Заличаване на българското етническо присъствие извън днешните предели на България. Ожесточена асимилаторска политика на сърби, македонци, гърци, турци.

  4. Различните съдби на стотиците заличени български селища водят до заблужедието у политиците, разглеждащи Ангорския договор.

  – Някои български села се евакуират и бягат, още щом виждат изтеглянето на българската армия и струпването на османската на линията Енос – Мидия, като с. Кавакли.

  – Други по-наивни вярват до последно и разчитат, че ще се разберат по мирно, както винаги дотогава през всичките години на робство. Тези български селяни са имали законно закупени имоти, а някои дори и фермани за правата си. Уви, всичко бива изгорено и изпепелено. Някои българи се помъчват и си сменят вярата и националността, само и само да останат на родна си земя (днес извън пределите на България).

  – Трети български селища като Съманли, Манастър, Дервент, Тахтаджик се борят със собствени сили до последно срещу башибозук и дори артилерия на редовна османска армия. После оцелелите жени и деца търсят закрилата на консулите на великите сили в Александрополис (Дедеагач). И те накрая (след като са дали обещание, го престъпват) предават жертвите на озверения башибозук да ги откара в робство като няколко синджира роби.

  – Други стават жертва на масово изтребление (с. Търново, Булгаркьой, Чоп кьой, Ерменлии кьой), изпепелени, начело с черквите, са 25 селища.

  Държавата трябва да отпусне средства за център за проучване на българския геноцид от 1913 г.

  Тази година се навършват 100 години и от едно чудовищно престъпление над българския народ, което по вина на българските историци и политици още не е намерило признание. Това престъпление срещу човечеството и срещу нашия народ е много умело прикривано от виновниците и извършителите. Акад Л. Милетич и някои от оцелелите от геноцида над българите са успели да документират оскъдни свидетелства за това ужасно престъпление. Зверствата през лятото на 1913 г., извършени над българския народ, многократно надхвърлят ужасите по време на Априлското въстание. За разлика от 1876 г. обаче световните средства за масова информация и общата задруга на организаторите и извършителите на това унищожение на българщината в Тракия успяват не само да го потулят. Българомразците успяват да изопачат действителността и да припишат престъпленията на самите жертви. Така светът и до днес бива убеждаван от турската и гръцка пропаганда в зверствата на българите. Ние сме описвани като виновници и извършители на престъпленията…

  Именно днес, когато съседните на България държави свикват научни конференции и продължават да натякват изопачаване на действителността, да хвърлят вината за зверствата от 1913 г. върху самите български жертви, и дори да изкарват жертви мюсюлманското население, наш дълг е да излезем от черупките си с достоен отговор. За разлика от агентурни провокации, днес на неоосманистите, християните отвръщат на удара, като обръщат другата страна.

  Ще цитирам Никола Инджов: Нашата памет е наше страдание, размисли пред мемориала в Маджарово, в. „Тракия“, брой 19/ 11.11 2012 г.

  „И така сто години след безмилостното разорение ние не забравяме, но не отмъщаваме!
  Не забравяме отнетата ни Тракия – мила, непрежалима родна земя на деди и прадеди – но не отмъщаваме, не сме заграбили нито педя чужда територия.
  Не забравяме поруганите сто и двадесет стародавни църкви, белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса – но не отмъщаваме, не сме сринали нито една джамия, нито една синагога, нито един нехристиянски храм.
  Не забравяме съсипаните двеста и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия – но не отмъщаваме, отворили сме нашето начално, средно, висше и академично образование за всички граждани на нашата държава и на света.
  Не забравяме, че в Тракия ние, тракийците, нямахме армия и полиция, но имахме достолепните двеста двадесет и шест свещеника и триста тридесет и три учителя – но не отмъщаваме за тяхното мъченичество.
  Не забравяме, че Тракия бе освободена с победите на Балканската война и на Руско-турската война, и бе поробена отново с политически договори и съглашения – но не отмъщаваме за чутовната несправедливост!”
  
  Сто години нашите политици отстъпват на системно прилаганата политика на трите „У”(игрек, уай) „Яваш-Ярън-Йок” .

  Тази книга има за цел да съхрани паметта българска и да отвори очите на днешните политици; да докаже чрез някои документирани свидетелски показания за събитията през лятото на 1913 г., че българското население от стотици села, разположени между Черно море, Мраморно море, Бяло море, Егейско море, Дойранското и Охридското езеро са били подложени на етническо прочистване и са станали жертва на престъпление. Престъпление, което след Втората световна война беше назовано с термин, въведен от Рафаел Лемкин, ГЕНОЦИД. Оцелелите жертви на това престъпление неправилно са наричани бежанци или изселници. Те са жертви на масово, системно етническо прочистване, продължило много години и продължаващо, защото недостойни български политици се страхуват да го нарекат с истинското му име.

  Още на 24 май 1915 г. Съюзниците – Великобритания, Франция и Русия, съвместно правят изявление, с което обвиняват за пръв път друго правителство (Отоманската империя, дн. Турция) в извършването на “престъпление срещу човечеството”. Извадка от съвместното изявление гласи:

  “Предвид на тези нови престъпления на Турция срещу човечеството и цивилизацията, Съюзническите правителства заявяват публично на Високата порта, че те ще държат отговорни за престъпленията всички членове на Османското правителство, както и тези техни посредници, които са замесени в кланетата.”

  Само 3 месеца по-късно, на 24 август 1915 г., чужденецът, провъзгласил се за български монарх, сключва съюз със Отоманската империя (дн. Турция) срещу Великобритания, Франция и Русия.

  Явлението геноцид е бедствие, което трябва да се предотвратява, както по прагматични, така и по морални причини.

  Ние се стремим да образоваме, информираме и стимулираме новите поколения учени да провеждат проучвания на явлението геноцид .

  Безпрецедентните усилия на акад. Любомир Милетич – един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и на Софийския университет, са споделени от Рафаел Лемкин, който на международна правна конференция в Мадрид през 1928 г. се опитва да прокара съглашение против зверствата по време на война. Уви, светът още не е узрял да разбере и осъзнае за какво престъпление става дума в документираните от акад. Л. Милетич ужаси, съпроводени със свидетелства за арменския геноцид и ужасите на Първата световна война.

  Едва след като хитлеризмът взема надмощие в Германия и в други части на света, и това античовешко деяние става практика и достига чудовищни форми и размери в Холокоста, светът проглежда. След края на Втората световна война Рафаел Лемкин налага термина геноцид. На 9.12.1948 г. световната организация Общество на народите (дн. ООН) приема с резолюция на Общото си събрание 260 A (III) Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид. България я ратифицира с Указ №300 от 23.06.1950 г., а Република Турция – на 31 юли 1950 г.

  Днес науката за проучване на геноцида се изучава в редица световни университети и има изследователски центрове в най-развитите страни в света. Издадени са много книги за престъплението геноцид, от които може да се проследи неговия зародиш. Науката засега признава извършването на първия геноцид за ХХ век срещу народа Хереро през 1904–1907 г., проведен от германския военачалник Адриан Дитрих Лотар фон Трота (Магдебург, 3 юли 1848 – Бон, 31 март 1920), на територията на днешна Намибия. Там германският доктор Ханс Ойген Фишер (5 юли 1874 – 9 юли 1967) провежда генетични експерименти с деца. Най-добрият ученик на основателя на доктрината за расова чистота през 1908 г. д-р Ойген Фишер става по-късно в Берлинския университет д-р Менгеле.

  Още от средата на ХІХ век Германия предоставя на Отоманската империя свои военни експерти. Един от тях е военният теоретик, генерал-фелдмаршал, барон Вилхелм Леополд Колмар фон дер Голц, автор на военната доктрина, изложена в книгата му “Das Volk in Waffen” (1883), откогато е и на служба при султана. Приета от Отоманската империя, доктрината гласи: „Един поданик никога няма да е добър войник, нито би защитавал родината си, ако не я смята за своя.”

  От свидетелските разкази в настоящата книга става очевидно, че Енвер паша при провеждането на геноцида над българите в Одринско през 1913 г., над българите в Мала Азия през 1914 г., а по-късно през 1915 г. и над арменците, е пряк приемник на въпросната доктрина. Идеите на наричания от турците Голц паша влияят и на групировката “Grupo de Oficiales Unidos” (GOU), която управлява Аржентина през периода 1943–1946 г.

  Геноцидите през ХХ век са вече предмет на изследване и санкциониране в целия съвременен свят. Ето защо за потомците на геноцида на тракийските българи от 1913 г. е обидно да чуват от трибуната на българското Народно събрание спорове: дали става въпрос за „бежанци” или за „изселници”, когато всички доказателства сочат, че става въпрос за жертви на най-античовешкото престъпление – геноцид.
  Чрез съпоставяне на фактите може да се установи връзка между геноцида в Югозападна Африка, Българския, Арменския и Еврейския, като се започне с доктрината на Голц Паша.

  Настоящата книга е изпълнена с убедителни доказателства в това отношениe. Потомците на стотиците хиляди бежанци в България недоумяват как от парламентарната трибуна се предлагат и народното представителство гласува решения, обвиняващи България, една трета, ако не и повече от населението на която са потомци на бежанци, преживели ужасите на геноцида против българския народ, че тя е провеждала етническо прочистване.

  Наш дълг и отговорност днес е да не оставяме в забрава така оскъдните и трудно документирани свидетелства за невинността на българите и за истината относно престъплението срещу човечеството, което още на 24 май 1915 г. Великите сили заклеймяват с декларация Османската империя. За съжаление само 3 месеца след тази декларация чужденецът, властващ над българския народ, сключва съюз с отоманския поробител, извършител на геноцида над българи и арменци. Този предател на българските интереси вкарва България във втора братоубийствена война с Великите сили, които подобно на 1877 г. се опитват да помогнат на българския народ.

  За разлика от Батак, Перущица, Копривщица, Панагюрище и др., ужасите от 1913 г. остават на територията на чужди държави днес и там няма паметници. Както е казал Виктор Юго „Дъжд мие, трева крие!” и всичко е заличено. За разлика от Батак, закланите и разстреляните през 1913 г. български трупове биват изгорени с газ или преоблечени в турски дрехи биват представени на западноевропейските наблюдатели като турски жертви.

  Душите на стотиците хиляди българи, станали жертва на жесток геноцид през 1913 г., не могат да намерят покой, докато не получат признание. Те заслужават и ни задължават да пазим светла паметта им, за да не допускаме грешките от миналото, каквито направиха нашите политици и държавници – грешки, дали повод България да изживее най-страшната национална катастрофа само месеци след блестящите победи на българската войска по време на Балканската война. Донесла освобождението на българите в Тракия и Македония с така трудно постигнатия в Лондон на 17 май 1913 г. мирен договор, така бързо нарушен от Османската империя…

  Стотици хиляди души на жертви на българския геноцид се явяват в сънищата на близо на 1 милион техни потомци и не могат да намерят брод към отвъдното, докато не бъде съхранена тяхната памет и зачетено тяхнато мъченичество.
  Паметта на жертвите все още чака признание от поколенията. Ще изпълним синовния си дълг към тях само когато споменът за тази българска трагедия стане достояние на света и буренясалите български гробове на героите в Одринско, Цариградско, Лозенградско, край Мраморно море, по Беломорието, в Македония, в Солунско, Серско, Дойранско, Охридско, Щип, Битоля, Ксанти (Гюмюрджина), Дедеагач (Александропулис) и др. бъдат обозначени, а имотите и имуществата им зачетени като право на техните потомци.

  Да се помолим за душите на тези честни трудолюбиви почтени българоглави. Тези праведни нашенци спазвали етиката между религиите и с нищо не провокирали своята зла участ.

   

  Георги Илиев,
  24 април 2013 г.

• Цветозар Томов: Въпросът е „или Цветанов, или България“

  Службите се използват за тотален шантаж, казва ощеизвестният социолог в интервю за БГНЕС.

  .

  Той казва, че: „След като правителството е подслушвано, политическите конкуренти са подслушвани, до какво равнище в каква степен службите са се превърнали в бандитска група, занимаваща се с шантаж, ние не знаем“. „България е унизена от последното правителство, те са подслушвали дори член на европейското правителство, как ще ни се размине това? Една Кристалина Георгиева все пак е еврокомисар“.

  Човекът, който е трябвало да счупи гръбнака на организираната престъпност – бившият вътрешен министър Цветанов, е укрепил според социолога този гръбнак. „Цветанов се движи с патрулна кола на МВР, 3 коли с охрана, 15 човека, има авангард – някакви служители на НСО отиват предния ден на мястото, което ще посещава, за да го проверят…  Какво е това? И нормален човек ли стои зад това, нормална полиция ли изпълнява тези нареждания? Кой го разрешава това?“ – пита Цветозар Томов. 

  Целта на тези порочни практики на подслушване според Томов не е толкова и точно политическа, целта е самата власт, храненето с власт, злоупотребата с власт. Това е патология, то не е нормално.
  

  В интервюто става дума и за вината на медиите за информационната среда в България. „Тази информационна среда, в която е потопен българинът, е една от причините за политическата му инфантилност“, казва интервюираният.

  .

  –––––––––––-

  Мисля, че въпросът е „Или Цветанов или България“. И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро.

  Това е ненормално, в крайна сметка става дума за това член на кабинета на правителството, което управляваше страната до преде няколко месеца, да обвини пряко един от вицепремиерите в това, че е организирал тотален шантаж над цялото ръководство на държавата, на партията, която представлява и на политическите конкуренти. Това е чудовищно, аз се опитвам цял ден да се сетя имало ли е подобен скандал с подслушване в друга страна. И не мога да се сетя, подчерта Томов.

  Аз предупредих, че приемането на измененията в Закона за електронните съобщения, които рязко занижиха контрола и в Закона за СРС и увеличиха възможностите за злоупотреби и спекулации със СРС, ще отвори една кутия на Пандора, от която кой знае какво може да изскочи, а сега виждаме какво е изскочило. Честно казано, и аз не съм си представял, че нещата могат да стигнат до такъв мащаб, до какъвто сега се оказва, че са стигнали, ако се вярва на думите на Мирослав Найденов. Но има толкова знаци, че това, което той казва, е истина, че трябва да сме слепи, че да не го виждаме, подчерта Томов.

  Това беше възприето малко лековато тогава, едва ли не в тона на бабаитските шеги на Борисов, никой не му обърна прекалено сериозно внимание. Признавам си, и аз тогава слушах и викам: „Пълни глупости, как може да говори такива неща?“. Но, че зад това стоят реални практики, тогава не се бях замислял, че са стигнали чак дотам, припомни си социологът, че министрите с изключение на Маргарита Попова заявиха, че нямат нищо против да ги подслушват.

  Хората, или част от хората, още живеят с някаква илюзия, че разширяването на тази дейност в службите се прави с оглед на някаква специфична охранителна работа. Тоест, че е насочена срещу престъпници или заподозрени в престъпления. И си дадох достатъчна сметка, че става дума за тотален шантаж, за който се използват тайните служби, МВР като система се организира от висши политически кръгове.

  Шантаж, който цели не да разпознае престъпната дейност на този или на онзи, колкото да намери някакви неугледни факти от личния живот на хората, които са обект на подслушване, които да бъдат използвани, за да бъдат тези хора зависими и да се държат в публичното пространство по начин, който съответства на интересите на тези, които ги шантажират, убеден е Томов.

  Всеки има някакви лични тайни, ако искаме да живеем в едно общество, в което властта е тотален Big Brother, проблемът си е наш. Но тепърва ще усетим последиците от всичко това. И самото мълчание толкова години, ето Найденов се е разприказвал днес, той каза, че може би и други ще говорят от това правителство. Дали ще говорят, предстои да видим, но Боже мой, това означава, че този шантаж е успешен, възмущава се той.

  И той едва ли е само политически, той е в икономически кръгове и къде ли не още. Не мога просто да приема все още достатъчно това, че сме стигнали толкова далече. Че сме оставили нещата да стигнат толкова далече, акцентира Томов.

  Тогава никой не зададе въпроса защо тези лекари са подслушвани всъщност. Хайде, те помислили там подслушващите ги ченгета, че са умъртвили бебето. Но те и преди това са ги подслушвали, все е имало някаква причина. Сега вече разбираме каква е. Но не знаем и мащабите, прогнозира с умерзение социологът и като гражданин.

  След като правителството е подслушвано, политическите конкуренти са подслушвани, до какво равнище в каква степен службите са се превърнали в бандитска група, занимаваща се с шантаж, ние не знаем. Всъщност, оказва се, че човекът, който е счупил гръбнака на организираната престъпност, го е укрепил с подопечната му институция. МВР е гръбнакът на организираната престъпност в България, това е може би най-тъжният извод, който можем да направим.

  И въпросът е как се оправяме оттук насетне, защото виждаме, че този човек продължава да хойка из страната и да си прави кампания. Утре може да вземе избори, какво ще ни прави другиден? Аз нямам отговори на тези въпроси. Мисля че въпросът е „Или Цветанов или България“. И аз очаквам този човек да бъде справедливо наказан за престъпленията, които е извършил. Надявам се това да стане максимално скоро, настоява Цветозар Томов.

  Такъв избирателен закон си гласуваха. Според мен няма особена логика кандидатите за народни представители да имат имунитет, при положение, че самата процедура за кандидатстване е толкова елементарна. Това наистина позволява на престъпника да се крие зад избирателния закон. Имаше и други такива случаи с други криминални престъпници на предишни избори., коментира социологът имунитета на кандидатите за депутати.

  Но като гражданин нямам никакво съмнение, че г-н Цветан Цветанов е патологичен престъпник и България няма да стане нормална страна преди този човек да влезе в затвора, подчерта той.

  Възможни са няколко версии. По отношение на Борисов аз не съм убеден, че има юридическа вина, но несъмнено голямата политическа вина за състоянието на партия ГЕРБ и начина, по който е управлявана страната е негова. Защото той е човекът, върху чиято публична известност и авторитет беше изградена тази организация, не върху публичната известност и авторитет на Цветан Цветанов.

  Отчайващо е положението в страната, аз наистина го мисля за отчайващо. Медиите, каквито и да са, имат огромна вина. Тази информационна среда, в която е потопен българинът, е една от причините за политическата му инфантилност. Той просто няма информационни авторитети, чрез които да изгражда политическите си рефлекси. Англичанинът има поне три – „Таймс“, Кралицата и Църквата, на които безусловно вярва и не са го лъгали с векове. Българинът няма нито едно, дори църква няма, на която да вярваш, малко тъжно казва Томов.

  Хората не са виновни за това, че към всичко се отнасят с недоверие. Няма демократични рефлекси, нито информационна среда, в която те да бъдат създавани. Затова винаги се разменят аргументи ad hominem /за човека – превод/, аз съм го забелязал по реакциите на разни мои говорения. Аз говоря, каквото мисля, независимо дали е вярно или не, но винаги когато се коментират мои публични изяви, хората се мъчат да ги обяснят с човека, тоест да говорят за човека, а не за казаното от него. Това ни е общият стил на възприемане на публичната информация.

  И сега около Найденов ще започнат интерпретации от типа „политическа поръчка ли изпълнява?“, „защо точно сега го казва?“, „това игра на Борисов ли е, на Станишев ли е?“. Всички тези съмнения могат да имат някакво основание, освен когато подминават основния въпрос – „истина ли е това, което казва, или не?“ – защото това е важният въпрос. Според мен, това, което казва е истина, повтори социологът.

  Има и психология в тези неща, такива неща не могат да се говорят, без да си ги преживял предварително. А оттам насетне може да изпълнява нечия политическа поръчка, или да спасява кожата си, затова казва неща, които са верни. И това е страшното, а в чия изгода ги е казал е второстепенен въпрос, е коментарът му.

  България е унизена от последното правителство, те са подслушвали дори член на европейското правителство, как ще ни се размине това? Една Кристалина Георгиева все пак е еврокомисар. И е изключително несериозно да се мисли, че тези хора са били подслушвани заради съмнения в злоупотреби с власт, или че извършват някакви престъпления. Те са били подслушвани заради битовите им навици, флиртовете им, неща от всекидневния им живот, които не биха искали да са широко достъпни.

  Но преди всичко, за да се знае как да им се въздейства. Да, той го каза, няколко пъти говореше за психологическите им потрети. Аз те обработвам, разработвам, подслушвам, следя, за да разбера кои са ти дребните слабости в живота, как да ти въздействам и да те водя за носа. И това го правиш с цял един народ. Щях да кажа, че това е обикновен фашизъм, но това е фашизъм без идеология, което ГЕРБ представи на масата.

  Няма и политическа цел, всичко това е да се храниш с власт. Целта е просто самата власт, злоупотребата с нея. Аз наистина смятам, че Цветанов е политическо чудовище и психопат, това е патология, това не е нормално. Затова аз съм склонен да мисля, че Борисов не е знаел мащаба на делото „Цветанов“, че Найденов не го знае, никой не знае докъде могат да стигнат нещата.

  Цветанов се движи с патрулна кола на МВР, 3 коли с охрана, 15 човека, има авангард – някакви служители на НСО отиват предния ден на мястото, което ще посещава, за да го проверят. Той не е никой, хайде премиерът има право на охрана – шофьор и бодигард една година, след като подаде оставка, ако има сигнал срещу него той би имал право на подобна охрана и нищо повече.

  Но това, този ескорт, който е по-голям от този на всички европейски крале, взети заедно, този авангард са влизали в прокуратурата преди да го разпитват да проверяват дали някой няма да му счупи тиквата, докато го разпитват. Какво е това? И нормален човек ли стои зад това, нормална полиция ли изпълнява тези нареждания? Кой го разрешава това?

  Докато този човек не влезе в затвора, не бъде цивилизовано осъден, защото дори фактите, които досега са на повърхността, показват, че става дума за крупен престъпник, България няма как да стане нормална страна. И аз не знам какви ще бъдат последствията на тези служби, но съм сигурен, че са страдали много порядъчни хора да гледат как се превръща МВР във вандалско сборище. Тези хора все пак трябва да имат някакво чувство за лична чест и достойнство, убеден е Цветозар Томов.

• Вход Господен в Йерусалим – Връбница /Цветница

  Вход Господен в Йерусалим (Цветница) е подвижен християнски празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

  .

  

  На този ден Църквата отбелязва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

  Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

  След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото й, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

  Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

  Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

  Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

  Акатист в Неделя Вайя (Кондак 1):

  „Избрани Царю на Горния Сион, кротък, спасяващ и праведен Избавителю наш, Тебе, носен във висините на Херувими и възпяван от Серафими, сега виждаме възседнал осле и отиващ на доброволно страдание в Иерусалим. Затова се покланяме на Твоето неизказано снизхождение, умилено Те посрещаме с палмови клонки и с еврейските деца Ти зовем:

  Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!“

  .

  На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в храмовете върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

  .

  Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

  Аглика (Иглика), Ангелика, Аблен(а) (аблена означава планински божур; от името Аблена произлиза името Албена), Билян(а), Белян(а), Божур(а), Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венета, Венцислав, Ванеса, Вероника, Венелин(а) (значи венец), Глория, Гергин(а), Гроздан(к)а, Габрина (от габър), Генадий, Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а), Димитровче,Елица, Ели (от Ела), Еньо (от Еньовче), Енчо, Евелина (в превод от френски означава „горски орех”), Жасмин(а), Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Иглика, Ива (име на върба), Калина (име), Калин, Кала, Камелия, Карамфил(к)а, Кестен, Китка, Лало, Латин(ка), Лили, Лила, Лилия, Лиана, Лилян(а), Люляна, Лора (носи значението на думата „laurus”, която в превод означава „лаврово дърво”), Ливия, Маргарит(а), Магнолия, Малин(а), Минзухар(а), Момина (от момина сълза), Мирта, Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка, Ния, Петуния, Паулина, Пламен,Пламена, Рали, Ралица, Роза, Розан(а), Розалин(а), Роксана, Радина, Росен, Росна, Росица, Ружа, Смилян(а), Сиян(а), Синчец, Смирна, Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(ка), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Цветка, Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а).

  (По Уикипедия)

  .

  .                            Честито на всички именници!

  

• Псевдовласт и псевдодържава

  Калина Андролова, „Деконструкция“, БНР

  .

  Българското общество е шокирано от последната партида подслушвания. То е разпънато между това кое е по-страшно: самото незаконно действие на подслушването или потресаващата картина, която се разкрива от думите на тримата.

  Един прокурор унизително се жалва на „началника”, един бивш министър се изкарва нарочна изкупителна жертва на ГЕРБ, а един бивш премиер звучи като Кръстник на мафията, който си избира прокурори, дирижира интригите, поръчва чия глава да падне, но накрая винаги остава чист, като прехвърля вината за всичко на момчето за мръсната работа – Цецо. Фразата на Миро Найденов „Питах шефа, той каза, че е Цецо” потвърждава ужасната атмосфера в ГЕРБ на вътрешни интриги и разпад. „Не мога да разбера какво се случва, кой от кои е”, чуди се Кокинов. Самият Цветанов пък оповести, че много хора в тази държава се контролират с компромати, тоест демокрацията в България е груб фалшификат.

  Големият въпрос е кои са тези мистериозни задкулисни диригенти?!

  Поначало подслушването у нас е неуправляемо. Подслушват държавни и частни структури, наши и чужди, всякакви. Безспорно, всяка власт по света е изкушена да се домогва до информационен контрол, а някои дори до глобален контрол през наднационални феномени като интернет, джи пи ес системите, кредитните карти, телефониите и др. Но в България естетиката на властта е ужасно просташка, дълбоко неинтелигентна. Това, че властта не е демократична и отвреме навреме прегазва законите, не е най-големият проблем на тази страна. По-големият проблем е, че е невежа. Колкото и да е удобен и словоблудствен проблемът с подслушването, той е само един инструмент на едни кръгове срещу други в битката за власт.

  За съжаление у нас е налице пълен разпад на държавата. Достатъчно е да се разходите из селата в България, за да се убедите, че държава няма, съвкупното население там е подложено на терор от страна на престъпността. Тоест държавата е абдикирала от основната си функция на охранител на реда. Вижте как живеят хората в малките градове и ще разберете, че държавата е напуснала и другата си основна функция – да създава нормални условия за предприемачество и растеж.

  Когато се сблъскате със социалните грижи пък, ще схванете, че живеем изобщо извън цивилизационния човешки модел. Скоро се натъкнах на жена-инвалид, която лази, която тъне в мизерия и мръсотия, и за която вече започват да се грижат доброволчески групи, тъй като държава няма. Ако някога видите с очите си такова нещастие, ако почувствате миризмата му, никога повече няма да сте същите. Лазещ човек като животно, който няма изход, потънал в собствените си изпражнения – това е България в началото на 21 век.

  В същото време няколко политико-финансови олигархични клики се замерват с компромати и разменят удари. В същото време службите за сигурност се занимават с всичко друго, но не и с националната сигурност. Всъщност дали някаква част от обичайното остаряло мислене за национална сигурност изобщо може да отразява новите реалности и заплахи, пред които е изправена страната ни?! Всеки, който някога е работил в този сектор, трябва да признае, че в контекста на новите световни доктрини ефективността на службите е сведена до нула.

  Гениално, нали?! Както казваше Егор Гайдар по време на шоковата терапия, която убиваше малките предприятия в Русия: „Е, какво от това. Умиращият трябва да умре!” Тоест, предприема се тотално разграждане и последващи пропагандни операции за полиране на имиджа. Всичко е майсторски предвидено. Та, какво като вече няма служби, които се занимават с националната сигурност, нали има служби за интриги, поръчки, компроматни диктати, конструкторство, подслушване и пр.

  Един мой приятел във фейсбук удачно коментира последната порция разпечатки така: „Днес това, което прилича на политика отпред, всъщност е борба на специалните служби отзад.” Новият български политик, който преходът успя да роди като вид, изглежда още не е достатъчно умен. Той е грешка на бързия растеж и няма исторически опит. Той несъмненено забравя, че клика, която е достатъчно силна, за да му даде всичко, което иска, е също и достатъчно силна да му го отнеме.

  Ще завърша с онази крилата фраза на американския президент Линдън Джонсън, който след известен размисъл се отказва да уволни шефа на ФБР Едгар Хувър с думите: „Предпочитам този тип да е в палатката и да пикае навън, отколкото да е отвън и да пикае вътре.” Изключителна фраза заради смисъла, който е вложил президентът, че е почти невъзможно да се изправиш срещу компроматната власт на службите, особено ако конците са изтървани.

  Поначало службите са самостоятелен властови организъм и ако не се управляват интелигентно, тяхната паралелна власт изземва легитимната. Както много слабото управление, така и много силният непремерен диктат върху службите, дават като резултат хаос, прегрупиране в клики и неподчинение.

  Но бедността на държавата е основният пирон – тук лесно се купуват хора…

   

• САЩ обмислят да сложат край на лотарията със зелените карти

  САЩ обмислят да сложат край на лотарията със зелените карти. От 2017 г. властите може да издават разрешителни за пребиваване въз основа на точкова система, която позволява на най-квалифицираните да бъдат оценени най-високо и да избегнат опашките за чакане.

  Ако сте чуждестранен компютърен специалист с добро ниво на английски, живеещ в САЩ с редовна виза, но неспонсориран от работодателя си, то тогава новата система би могла да реши проблемите ви.

  Франс прес посочва, че става дума за проект за реформа, който се дискутира в американския Конгрес и може да бъде одобрен до лятото.

  Десет критерия ще бъдат взети предвид при предоставянето на разрешително за пребиваване на базата на точковото оценяване. Диплома за бакалавър предоставя 5 точки, магистратура – 10 точки, докторантура – 15 точки.

  За всяка година професионален опит дават от 0 до 3 точки, а в зависимост от нивото на професионалния опит точките могат да достигнат максимално 20.

  Ако сте програмист, компютърен специалист, създател на софтуерни продукт, това ви гарантира 10 точки. Ако имате 80 или над 80 точки на теста TOEFL, получавате още 10 точки. Ако работата ви отговаря на дипломата ви за образование, получавате между 8 и 10 точки.

  Хората под 25 години получават 8 точки, тези между 25 и 32 години – 6 точки, а тези между 33 и 37 години – 4 точки. Хората над 38 години остават без точки за възраст.

  За бизнесмени, които имат поне двама служители и се нуждаят от разрешително за пребиваване, точките са 10.

  За човек с брат или сестра с американско гражданство или с женено в САЩ дете, което да е над 31 години, точките са 10. Ако участвате в дадено дружество, получавате 2 точки.

  Пет точки се отпускат на гражданите на страни, от които няма имигрантска вълна към САЩ, което изключва от групата например Мексико, Китай или Индия.

  На теория максимално могат да се спечелят 100 точки.

  От 2017 г. ще бъдат раздавани 120 000 зелени карти въз основа на различните критерии.

  Ако вашият резултат по системата за точкуване е сред най-добрите 60 000 кандидати, сигурно е, че ще получите зелена карта.

  Втора група от 60 000 зелени карти ще се раздават според критерии, които фаворизират по-слабо квалифицираните имигранти в сектори като строителството или ресторантьорството.

  Новата система ще влезе в сила от октомври 2017 г., при условие че това лято бъде приет законът. С годините броят на зелените карти може да нарасне до 250 000.

  В момента, ако сте учили само четири години или ако вашият работодател не иска да ви спонсорира, вие сте притиснати до стената, казва американският адвокат Грегъри Сискинд, специализирал се в имиграционните процедури.

  Точковата система ви позволява да не зависите повече от работодателя си, когато искате зелена карта, и за мнозина това ще бъде синоним на свободата.

  До тази година ежегодно се организира лотария за 55 000 зелени карти, но републиканците винаги са се опитвали да премахнат тази система, която не прави подбор между квалифицираните и неквалифицираните имигранти.

  Освен точковата система реформата предвижда „освобождаване на квотите“ за зелени карти за учените и за изключително квалифицираните работници, както и за завършили американски университети.

  Източник:  Mediapool
  

• Българското злато отива в чуждите трезори

  Фирмата концесионер прибира 99% от добитото злато в Крумовград

  С помощта на правителството незнайни чужди концесионери продължават грабежа над българските ресурси. Договорът между държавата и канадците е, че ние ще взимаме 0.75 % от добитото злато.

  Най-старото златно находище в Европа, това в Крумовград, е на път напълно да потъне в ръцете на алчните концесионери от канадската компания “Дънди прешъс металс”, като за случващото се там не знае никой, а чужденците се ползват с пълна свобода и спрямо тях липсва какъвто и да е било контрол. Оказва се, че безумията в нашата страна наистина са безконечни, след като наяве излезе фактът, че спрямо чужденците, захванали се да проучват златното находище в Крумовград, не се оказва никакъв контрол. Няма абсолютно никакъв, било то държавен или обществен контролен орган, който да се занимава с мониторинг върху дейността на канадците в града при източните Родопи. Липсата на контрол, екологичен и чисто технически, даде възможност на фирмата “Дънди”, която между другото вече нанесе невероятни екологични и обществени щети върху населението на Челопеч, където канадците също държат концесия за добив на злато, да прави абсолютно всичко, което пожелае. Естествено на първо място и да краде! Защото кой би могъл да докаже, че в 1 килограм руда има 6, а не 16 грама злато, след като никой държавен орган не следи за тези параметри. Същото е положението и спрямо екологичната страна на въпроса, където технологии, които смятат да използват “модерните канадци” за добив на благородни метали са толкова архаични и толкова вредни за околната среда, че съвсем скоро тази част на Родопите ще се превърне в пустиня!

  Въпреки десетките граждански протести и организирани митинги на гражданите в Крумовград обаче думите им не само че не притесняват чуждите инвеститори, но дори напротив.

  Цинизмът на канадците спрямо народа и държавата ни в последно време достигна такива размери, че от “Дънди” счетоха за нормално да предложат един вид “легален подкуп” на част от местното население.

  Съвсем спокойно от фирмата предложили на крумовградчани няколко “нови проекта,” с които да се издържат през следващите години. Нещо от рода: ще ви бутнем някой официален лев, само вие да си траете докато ние сме тук! Това крайно цинично отношение както към населението, така и към държавата обаче, както за съжаление често става у нас, остана напълно незабелязано от страна на държавата и съответните служби. Макар и едно подобно деяние най-сериозно да заслужава вниманието на ДАНС например, които обаче предпочитат да се занимават с всякакви други напълно несвойствени за дейността им неща, но не и с държавна сигурност и национално достойнство. Как например ДАНС не обърна внимание как под носа на целия народ една чужда компания буквално изнася националното ни богатство?

  В държави като Ирак концесията е 90 срещу 10% в полза на държава при добив на нефт. В периода на проучване това съотношение е пък 60 към 40% отново в полза на държавата. Как стои обаче този въпрос у нас?

  Съвсем по български и съвсем в духа на “сделки между приятели” – стил, който премиерът Бойко Борисов сериозно наложи особено през последните няколко месеца.

  Великата договорка между държавата и канадците е, че ние ще взимаме 0.75 % от добитото злато! Може ли човек да си представи по-голям подарък за чужденците и по-голямо унижение за народа?!

  Едва ли има смисъл да коментираме за съответните “подаръци”, които канадците са направили на правилните хора за този така мил дар към тях. Това едва ли подлежи на съмнение, особено при тези скандални условия, които по безобразен начин ощетяват държавата ни. Не стига, че от “Дънди” изцяло ще унищожат природата и културно-историческото наследство из регионите, по които се изявяват, но и ще напуснат България с няколко милиарда евро, докато държавата ще е прибрала за това време едва 2-3 милиона. Ужасът допълнително се допълва и от факта, че златното находище в Крумовград е доказано като едно от най-старите на континента. Според учени от световен мащаб няма съмнение, че именно от него е черпила злато и великата Троя. Разстоянието между Крумовград и Троя е само 130 км, а галериите в находището от този период са запазени и до днес. Е поне, докато в рудника не влязоха канадците, за които Троя звучи, като Гага. Вместо да превърнат от това място национален исторически паметник, нашата държава го подари на едни хора, които между другото според официалната им история дори не разбират от златодобив, тъй като се занимават главно с недвижими имоти!

  Това не попречи обаче според последните информации същото това правителство освен Челопеч и Крумовград да подари на чужденците още 12 концесии, или общо 14 такива!!!

  Безобразието стигна дотам, че дори “Дънди” стана спонсор на националния ни отбор по художествена гимнастика и започна да рекламира руда по БНТ, като че ли ето сега някой роден пенсионер ще си закупи от тях малко благороден метал.

  В този смисъл още по скандален е и фактът, че нито ДАНС, нито друг орган полага някакви усилия да разбере: освен златото, колко сребро например или други скъпоценни метали вадят от въпросните находища така милите концесионери.

  Според специалисти канадците без какъвто и да е контрол, напълно спокойно черпят от рудника още няколко благородни метала, за които естествено нямат никаква концесия. И всичкото това е бонус, защото явно са си платили където и на който трябва.

  Друго изключително смешен, но в същото време и много обиден факт е, че в момента в Крумовград от “Дънди” твърдят, че проучват находището! Нещо толкова безумно като твърдение, че чак скандално. Нашата малка държава от години е толкова добре проучена и цялата документация за всички находища на територията ни е толкова подробна и детайлна, че е напълно абсурдно някой да твърди, че смята тепърва да проучва нещо. Точно обратно. От “Дънди” идеално знаят как са получили наготово всичката информация относно находищата у нас и че не са похарчили дори 1 лев за някакви нови проучвания. Всъщност, като почти всички компании и канадците действат по-старата добре изпитана схема на “ПР за балъци, чрез информация в медиите”. Какво точно правят канадците? Както и много други компании, така и “Дънди прешъс металс” са фирма, “листвана” на борсата в Лондон, с чийто акции се търгува ежедневно. За да се качи цената им, най-простата схема е чрез публикации в медиите, според които компанията се развива все по-блестящо и взима нови и нови находища с огромни бъдещи перспективи.

  Така от “Дънди” редовно примъкват “свои журналисти” в Челопеч, Крумовград и скоро и по новите си придобивки у нас, като вследствие на това из родните медии излизат материали с успехите на златотърсачите от Канада.

  Логично една част от тези материали, случайно или не, веднага се препечатват в английските и американски медии, което пък автоматично покачва доверието в компанията и вдига цената на акциите им на борсата. Ето така се правят милиони. Получава се следното:

  Освен че подаряваме милиарди в злато и други скъпоценни материали на нашите любими чужди инвеститори, ние редовно им помагаме да покачват цената на своите акции и да разделят помежду си всяка година нови и нови милиони евро.

  И всичко това, докато малкото бедни българи в този забравен от Бога и справедливостта район се борят с последни сили да запазят миналото на своите родители и земята, която ги храни вече стотици години. Е, накрая логично изниква въпросът – защо все така се получава? За съжаление обаче, толкова логично се явява и отговорът – защото няколко корумпирани до цинизъм хора не спират да крадат от своята родина и ни най-малко не милеят нито за история, нито за култура, нито за народ, нито за бъдещето на България.

  Източник:  Аlterinformation.wordpress.com

• Бойко Борисов: „Отказвам се от политиката и излизам на улицата!“

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

  

  Рано тази сутрин бившият премиер Бойко Борисов разпространи съобщение до медиите, в което заявява, че се оттегля от политиката и излиза на улицата. Повод за решението му са разпространените през вчерашния ден скандални записи на негов разговор със подалия вече оставка Николай Кокинов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Ето целия текст:

  ”Искам от вашата трибуна да уведомя всички български граждани, че отвратен от поредните опити на мафията да се саморазправи с мен и с хората, с които четири и повече години се борим да направим от България правова държава, взех решение да се оттегля от политиката и от партия ГЕРБ. Това ми решение е еднолично и го вземам в пълно съзнание, без да ми е оказан какъвто и да било натиск. Апелирам и към всички членове на партия ГЕРБ, включително и Цветанов, да прекратят съществуването на ГЕРБ и да се откажат от каквито и да било по-нататъшни опити за участие в политическия живот на страната в тази му уродлива форма, като ги приканвам да се присъединят към мен.

  Защото моето оттегляне от политиката не означава, че се оттеглям някъде на безопасно място, откъдето да наблюдавам безучастно гибелта на България. Аз се отказвам от политиката и излизам на улицата, там където трябваше да отида още преди четири години. Отивам при протестиращия народ и, ако той ме припознае като свой водач, като лидер и лице на протеста, аз съм готов да застана начело и да поведа справедливия гняв на тълпата срещу мафиотските структури, впили се в държавата.

  Повече от четири години аз се опитвах да се справя с мафията по демократичен начин, с демократични инструменти, използвайки властта, която ми бе дадена от народа и законите на Република България. Вчера осъзнах колко наивен съм бил през цялото това време. Не е възможно чрез закона да пребориш мафията, сраснала се с държавата и използваща демокрацията като наметало, защото мафията е законът. В България демокрация не съществува, няма закони, нито правила, нито власти, нито институции, нищо. В България има само мафия, узурпирала всичко – от Президентската институция, през Съдебната власт и Парламента, до специалните служби, държавните агенции и последното полицейско управление. Да се бориш с този октопод с мирни средства, по цивилизован и демократичен начин е невъзможно именно защото той си е присвоил демократичните ценности и всеки път, когато го атакуваш реве, че потъпкваме демокрацията.

  Българи, протестите трябва да продължат и не само да продължат, но да ескалират, и ако се наложи да прераснат във въоръжена борба. Тези 23 години преход се оказаха лъжовни, изгубени и пагубни за нас като народ. Търпението ни ни изигра лоша шега. Вярата ни бе употребена. Доверието – излъгано. Ние – предадени. Дошло е време за българската пролет. Аз вече не вярвам на политиците, на управляващите, на всеки който се тупа в гърдите, че представлява властта. Всички те, в името на собственото си живуркане са способни да ти забият нож в гърба и не се колебаят да го правят. Всички, които днес ви обещават, че утре ще направят живота ви по-лек, ви лъжат. Те не се интересуват нито от вашите сметки, нито от вашите заплати, нито от вашите болежки, нито от вашите мечти, те се интересуват само от себе си. Те ви обещават всичко, с ясната цел да ги изберете и да заграбят всичко.

  Аз, Бойко Методиев Борисов, се заклевам в децата на Цветанов, че съм готов на думи и на дело, да положа всички усилия, цялото време, с което разполагам, и живота си, в борбата с мафията, обсебила България. Аз съм на улицата и ви чакам.

  Свобода или Смърт.

  МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! МА-ФИ-Я! УУУУУУУУУУУУУУУУУУ!

  .

  ЧЕРГАР,

  Neverojatno.wordpress.com
  

• Агенти на ДС пак напират към парламента

  От 7 305 кандидати за депутати 3 160 не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона, проверени са 4 145 лица; най-много са агентите от Коалиция за България и ДПС.

  Много кандидати за депутати в 42-то Народно събрание са били агенти и сътрудници на бившата Държавна сигурност по време на тоталитарния комунистически режим.

  Връзката със службите преди 1990 г. за почти всички е била обявявана, дори по няколко пъти при системните им опити да се кандидатират за изборни длъжности на парламентарни или местни избори. Това обаче не пречка за ново кандидатстване.

  Най-много са бившите агенти сред кандидатите на „Коалиция за България и ДПС – по 16. В листите на „Съюз на комунистите в България“ са 10 кандидати, в „Българска левица“ – 9, 9 са и в „Горда България“. Осем са в „Националния фронт за спасение на България“, седем – в Християн-социалния съюз.

  По шестима са бившите агенти на ДС сред кандидатите за народни представители на ГЕРБ и „Ред, законност, справедливост“.

  По двама са „Движение България на гражданите“ и в коалицията „ДСБ – БДФ“.

  Бивши агенти има и в листите на „Атака“, ВМРО-БНД и „Лидер“ – по четирима, „Българска пролет“, „Кауза за България“, „Нова алтернатива“, „Демократична алтернатива за национално обединение“, БЗНС, „Център Свобода и Достойнство“, „Българска партия либерали“, „Национално движение Единство“, „Либерален алианс“.

  Начело на по-известните лица е Жорж Ганчев, работил като сътрудник на Второ главно управление на ДС от 1970 до 1990 г. обявен при проверка на Комисията за досиетата още през 2007 г. Сега той е кандидат за народен представител от Пловдив и от Варна от името на партията „Национал-патриотично обединение“.

  Други известни личности, които са се кандидатирали не един път за народни представители , а някои имат и по един – два мандата, са Кольо Парамов, Красимир Каракачанов, Велизар Енчев, Кръстьо Петков, Огнян Сапарев, Добромир Задгорски и дори някогашният министър в правителството на Виденов – Румен Гечев. (Както и Лютви Местан, председател на ДПС; Хасан Адем, Алиосман Имамов, Рамадан Аталай  –  известни депутати от ДПС, които пак се кандидатират за такива; Ахмед Башев, кмет на Гърмен, втори в пиринската листа на ДПС след Имамов; Станислав Станилов, който вече беше депутат от „Атака“;  Стефан Солаков, в последните години – водещ на ТВ предаване и др. – бел. Еврочикаго.)
  

  От 7 305 кандидати за депутати 3 160 не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона, проверени са 4 145 лица.
  
  Целият списък на проверените – на comdos.bg.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• 27 години от трагедията в Чернобил

  

  На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът стана свидетел на най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.

  Взривът разпали пожар, който горя в продължение на 10 дни, припомня БГНЕС. Близо 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа бе обсипана от радиоактивни материали.

  При експлозията загинаха двама души. Но инцидентът нанесе немислимо тежки вреди на хората, които се проявиха дни, месеци и дори няколко години по-късно.

  Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

  Инцидентът в северна Украйна бе съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създадоха смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ бяха спрени и по-късно извадени от употреба. №4 бе заграден с нестабилен бетонен пашкул.

  Сега се работи върху изграждането на саркофаг на стойност 1,58 млрд. щатски долара. Сравняваната с ковчег структура ще пази останките на призрачния реактор и ще замени остарялата бетонна черупка. Структурата ще тежи 29 000 тона, ще бъде дълга 164 метра, а височината й ще достига 110 метра. Саркофагът ще съдържа високотехнологично оборудване за извършването в пълна безопасност на операциите по обеззаразяване на вътрешността на авариралата централа. Очаква се строителните работи да приключат през 2015 г.

  Източник: btvnews.bg

• Animal-Human Hybrids Spark Controversy

  Scientists have begun blurring the line between human and animal by producing chimeras—a hybrid creature that’s part human, part animal.

  Chinese scientists at the Shanghai Second Medical University in 2003 successfully fused human cells with rabbit eggs. The embryos were reportedly the first human-animal chimeras successfully created. They were allowed to develop for several days in a laboratory dish before the scientists destroyed the embryos to harvest their stem cells.

  n Minnesota last year researchers at the Mayo Clinic created pigs with human blood flowing through their bodies.

  And at Stanford University in California an experiment might be done later this year to create mice with human brains.

  Scientists feel that, the more humanlike the animal, the better research model it makes for testing drugs or possibly growing „spare parts,“ such as livers, to transplant into humans.

  Watching how human cells mature and interact in a living creature may also lead to the discoveries of new medical treatments.

  But creating human-animal chimeras—named after a monster in Greek mythology that had a lion’s head, goat’s body, and serpent’s tail—has raised troubling questions: What new subhuman combination should be produced and for what purpose? At what point would it be considered human? And what rights, if any, should it have?

  There are currently no U.S. federal laws that address these issues.

  Ethical Guidelines

  The National Academy of Sciences, which advises the U.S. government, has been studying the issue. In March it plans to present voluntary ethical guidelines for researchers.

  A chimera is a mixture of two or more species in one body. Not all are considered troubling, though.

  For example, faulty human heart valves are routinely replaced with ones taken from cows and pigs. The surgery—which makes the recipient a human-animal chimera—is widely accepted. And for years scientists have added human genes to bacteria and farm animals.

  What’s caused the uproar is the mixing of human stem cells with embryonic animals to create new species.

  Biotechnology activist Jeremy Rifkin is opposed to crossing species boundaries, because he believes animals have the right to exist without being tampered with or crossed with another species.

  He concedes that these studies would lead to some medical breakthroughs. Still, they should not be done.

  „There are other ways to advance medicine and human health besides going out into the strange, brave new world of chimeric animals,“ Rifkin said, adding that sophisticated computer models can substitute for experimentation on live animals.

  „One doesn’t have to be religious or into animal rights to think this doesn’t make sense,“ he continued. „It’s the scientists who want to do this. They’ve now gone over the edge into the pathological domain.“

  David Magnus, director of the Stanford Center for Biomedical Ethics at Stanford University, believes the real worry is whether or not chimeras will be put to uses that are problematic, risky, or dangerous.

  Human Born to Mice Parents?

  For example, an experiment that would raise concerns, he said, is genetically engineering mice to produce human sperm and eggs, then doing in vitro fertilization to produce a child whose parents are a pair of mice.

  „Most people would find that problematic,“ Magnus said, „but those uses are bizarre and not, to the best of my knowledge, anything that anybody is remotely contemplating. Most uses of chimeras are actually much more relevant to practical concerns.“

  Last year Canada passed the Assisted Human Reproduction Act, which bans chimeras. Specifically, it prohibits transferring a nonhuman cell into a human embryo and putting human cells into a nonhuman embryo.

  Cynthia Cohen is a member of Canada’s Stem Cell Oversight Committee, which oversees research protocols to ensure they are in accordance with the new guidelines.

  She believes a ban should also be put into place in the U.S.

  Creating chimeras, she said, by mixing human and animal gametes (sperms and eggs) or transferring reproductive cells, diminishes human dignity.

  „It would deny that there is something distinctive and valuable about human beings that ought to be honored and protected,“ said Cohen, who is also the senior research fellow at Georgetown University’s Kennedy Institute of Ethics in Washington, D.C.

  But, she noted, the wording on such a ban needs to be developed carefully. It shouldn’t outlaw ethical and legitimate experiments—such as transferring a limited number of adult human stem cells into animal embryos in order to learn how they proliferate and grow during the prenatal period.

  Irv Weissman, director of Stanford University’s Institute of Cancer/Stem Cell Biology and Medicine in California, is against a ban in the United States.

  „Anybody who puts their own moral guidance in the way of this biomedical science, where they want to impose their will—not just be part of an argument—if that leads to a ban or moratorium. … they are stopping research that would save human lives,“ he said.

  Mice With Human Brains

  Weissman has already created mice with brains that are about one percent human.

  Later this year he may conduct another experiment where the mice have 100 percent human brains. This would be done, he said, by injecting human neurons into the brains of embryonic mice.

  Before being born, the mice would be killed and dissected to see if the architecture of a human brain had formed. If it did, he’d look for traces of human cognitive behavior.

  Weissman said he’s not a mad scientist trying to create a human in an animal body. He hopes the experiment leads to a better understanding of how the brain works, which would be useful in treating diseases like Alzheimer’s or Parkinson’s disease.

  The test has not yet begun. Weissman is waiting to read the National Academy’s report, due out in March.

  William Cheshire, associate professor of neurology at the Mayo Clinic’s Jacksonville, Florida, branch, feels that combining human and animal neurons is problematic.

  „This is unexplored biologic territory,“ he said. „Whatever moral threshold of human neural development we might choose to set as the limit for such an experiment, there would be a considerable risk of exceeding that limit before it could be recognized.“

  Cheshire supports research that combines human and animal cells to study cellular function. As an undergraduate he participated in research that fused human and mouse cells.

  But where he draws the ethical line is on research that would destroy a human embryo to obtain cells, or research that would create an organism that is partly human and partly animal.

  „We must be cautious not to violate the integrity of humanity or of animal life over which we have a stewardship responsibility,“ said Cheshire, a member of Christian Medical and Dental Associations. „Research projects that create human-animal chimeras risk disturbing fragile ecosystems, endanger health, and affront species integrity.“

  Maryann Mott,
  National Geographic News

• Образоваме ли правилно децата си относно парите?

  Четири съвета, които ще Ви спестят излишни нерви и пари

  .

  Здравейте приятели! Темата днес е много важна за всички, които са родители или планират да станат такива в бъдеще, защото това ще им спести много нерви и пари, които в много от случаите са излишни – ако имаме правилния подход и правилната информация, които да споделим с наследниците си. Съветите, които ще представя пред Вас днес, са плод на моите наблюдения от работа с клиенти в последните над 7 години и начина, по който хората, които имат по-големи финансови възможности, третират и образоват децата си спрямо парите.

  СЪВЕТ 1: Дискутирайте и учете децата си за ролята на парите в нашия живот от възможно най-ранна възраст.

  Според наблюденията ми, докато децата не започнат да работят и да изкарват парите си с труд, те имат наклонността да харчат парите на родителите си, сякаш мама и тате са ги „събирали по дърветата“, а всички знаем, че това съвсем не е така. Уважението към парите, което е трудно да се разбере и асимилира в ранна детска възраст, може да бъде най-лесно представено от родителите в дискусии за това как и откъде точно идват парите. Повечето деца разбират за концепта „пари“ много преди да знаят как да смятат и затова е важно да се отдели времето и вниманието, за да им се обясни, че не е достатъчно за мама и тате само да спрат до банкомата и да напълнят отново джоба си с пари, а точно как тези пари се събират в банката, както и, че те са плод на усилия и работа.

  След като тези интересни за децата дискусии зачестят, тяхното подсъзнание ги кара да виждат света и парите по различен начин – и не се изненадвайте, ако, когато се приберете от работа някой ден, Вашето петгодишно детенце Ви попита: „Тате, как беше работата ти? Изкара ли много пари днес?“

  СЪВЕТ #2: Следете навиците на децата си, когато имат достъп до пари от подаръци, и ги напътствайте в решенията им как да ги оползотворят.

  Много пъти ми се е случвало да наблюдавам как деца от най-ранна възраст получават подаръци във формата на банкноти от баба и дядо, или от чичо и леля – и Ви съветвам да наблюдавате техните действия относно начина, по който ги третират и за какво ги използват.

  Ако се замислите по този въпрос, ще забележите, че когато те нямат достъп до собствени пари, имат тенденцията да искат от Вас да им купите различни играчки и вкусотии по-често, отколкото те биха си купили такива с парите, които са получили като подарък. Този консерватизъм е инстинктивен за хората, дори като пораснат, и ако е силно проявен във Вашето дете например, може да се окаже, че той или тя ще бъде добър спестовник като порасне и ще внимава за какво харчи. Разбира се, нашата роля като родители е да напътстваме и възпитаваме паричните навици на децата ни, но това е възможно единствено и само, когато ние сме за пример на това, което ги учим. Децата попиват това, което им показваме с действията си, а не това, което казваме и в същото време не следваме в собствения си живот.

  СЪВЕТ #3: Не чакайте докато децата Ви достигнат тийнейджърска възраст, за да ги възпитавате по отношение на парите – ще е прекалено късно.

  Един от навиците, който много от родителите имат, е да изчакват, докато, както те самите се изразяват, „децата им да поотраснат“, за да ги учат как да боравят с парите си.

  Но какво наистина означава това?

  В повечето случаи, това е по време на тийнейджърските години на децата, между 14 и 18. Бих искал да Ви кажа, че това е една от най-големите грешки, които може да допуснете като родител. Проблемът е там, че в тази възраст е трудно да се комуникира за много теми с тийнейджърите, а щом става въпрос за пари, положението е още по-сложно. Много от децата на тази възраст са свикнали да бъдат напълно издържани финансово от родителите си до този момент, но проблемът се задълбочава с нарастване на възрастта, защото и финансовите изисквания на децата започват да се увеличават. Поради обществото, от което сме заобиколени, и рекламните кампании по интернет и телевизии, всички ние искаме да имаме най-хубавия телефон, най-хубавата кола и най-хубавите дрехи.  Може би се досещате, че децата ни не правят изключение от това.

  Ако не сте прекарали нужното време да говорите с тях от ранна детска възраст за стойността на парите и за отношението, което трябва да имаме към тях – не си правете илюзии, че Вашият тийнейджър ще се заслуша в това, което се опитвате да му обясните. Той иска да е като другите деца, а тяхното отношение към материалното, което ги заобикаля, подбужда смесени чувства и емоции. С тези емоции е невъзможно да се преборим, ако сме задоволявали всичките желания на децата си до този момент.

  СЪВЕТ #4: Отделете нужното внимание на теми като спестовни сметки и кредитни карти.

  До времето, в което децата Ви поотраснат и продължат образованието си в по-висши учебни заведения като колежи и университети, Вашата задача е да ги направите експерти в основните финансови операции, с които всички ние се сблъскваме всеки ден. Запознайте ги в детайли с това как да работят с банковите си сметки и как да изчисляват правилно приходите и разходите си.

  Друга много важна тема на разговор е използването на кредитни карти и опасността, която представляват те за всички нас. Не е случаен фактът, че изключително голям процент от студентите днес финансират колежанския си начин на живот (който в голяма степен е една безкрайна надпревара от купони и големи количества алкохол) с точно тези кредитни карти. Към които, ако добавим всички заеми за образование, на които вече сте станали поръчители, това ще утежни живота и стандарта на цялото Ви семейство, докато ги изплащате. И това може да отнеме десетилетия наред.

  Не забравяйте, че голяма част от тези неприятности може да се избегнат, ако сте пример за децата си и започнете да им обяснявате как работят парите от възможно най-ранна детска възраст. Ако имате идеи, въпроси и коментари, които бихте искали да споделите с мен, чувствайте се свободни да се обадите на директния ми телефон – (224) 522-2413 или на личната ми електронна поща – [email protected].

   

  Ангел Сапунджиев,
  в. „България Сега“

• Ново СРС Борисов-Кокинов-Найденов

   

  Тази сутрин няколко редакции са получили звукови записи от разговор между Бойко Борисов, градският прокурор Николай Кокинов и Мирослав Найденов, съобщава bgnes.

  Разговорът е изпълнен с изключителни вулгарности, цинизми и обидни квалификации, които отправят участниците в срещата срещу прокурори, политици и журналисти.

  Звуковите файлове са изпратени от поща бойконайденовкокинов – [email protected]

  Най-много обидни и вулгарни квалификации има спрямо главния прокурор. Към записите авторът на мейла пише и следното:

  „Ако мислите, че след 20.02.2013 г. Цветан Цветанов е спрял да ви подслушва, сте се объркали. Но почти сигурен съм, че си го знаете. Защото аз съм един от тези, които ви подслушват. Служител съм на СДОТО, продължавам да работя там и върша каквото ми наредят началниците. А те вършат каквото им нареди Цветанов. В този мейл, защото аз не пускам сигнал, ви уведомявам за последния случай на нерегламентирано подслушване, в който аз участвах. Защо пиша това? Защото днес 25.04.2013 г. Бойко Борисов заяви на българите, че Цветан Цветанов се е заклел в децата си, че не е подслушвал него. Е, не е така!“

  БГНЕС припомня, че по същия начин преди десет дни медиите получиха секрeтни разработки срещу вече отстранения директор на ГДБОП Станимир Флоров. По-късно стана ясно, че всички документи са автентични.

  „С подслушвания и флашки нищо не може да се направи“, каза Бойко Борисов днес в Бачково, където откри цех за изворна вода.

  Източник:  в. „Сега“

  –––––––––––––

  Чуйте част от СРС записите тук (според “Афера” има 15 звукови файла със записани разговори):

• Масовият убиец Рик О ‘Смит е починал от раните си

  

  Мъжът, който уби петима души в щата Илинойс, е починал от раните си, получени след престрелка с полицията, предаде ДПА. Четиридесет и три годишният Рик О’Смит е влязъл през задната врата в къщата на жертвите си в град Манчестър и е прострелял възрастна жена, млада двойка и две деца. 6-годишно момиче е тежко ранено в нападението. Мъжът го отнесъл до съседна къща, където го оставил. Сега то е в болница в тежко състояние.

  Нападателят е избягал от местопрестъплението, но полицията го засякла на пет километра от града. Последвала престрелка, нападателят е бил тежко ранен и откаран в болница, където е починал.

  Засега мотивите му остават неизвестни. Полицията не може да си обясни и неговата загриженост за раненото момиче. Жертвите са бабата, родителите и братята на оцелялото дете.

  Според американски медии, убиецът е бил племенник на кмета на град Манчестър, предаде ИТАР-ТАСС. Градоначалникът Роналд Дрейк е потвърдил тази информация, но е подчертал, че от две години не е поддържал връзки с племенника си. /БТА

   

• МВР слушало всички министри по нареждане на Цветанов

  

  Министерството на вътрешните работи по времето на управлението на кабинета „Борисов” масово е подслушвало незаконно не само опозицията и бизнеса, но и самите членове на правителството. Целият Министерски съвет е бил слушан със знанието и разпореждането на Цветан Цветанов. Това призна Мирослав Найденов, бивш министър на земеделието и храните, пред бТВ.

  Найденов недвусмислено призова доскорошния си колега, ексшефа на вътрешното ведомство Цветан Цветанов, да се оттегли от политиката.

  „Цветанов, ти си го правил, политически честното е да слезеш от сцената, иначе това безобразие ще продължи. Някой трябваше да излезе и да каже ясно: Царят е гол! Както го правя аз в момента. Има и други подслушвани министри, ослушвахме се всички и в залата на Министерския съвет, целият Министерски съвет знаеше и дори сме си разправяли случки за това какво сме правили и как са ни слушали”, разказа Найденов.

  „Имаше случки, които се разправяха от нашето ежедневие, които нямаше как да станат достояния. Те бяха разказвани от Цветанов… Това, което казвам в момента, хората го знаят, то е публична тайна. Трябваше да излезе някой като мен и да го каже гласно”, обясни още Найденов.

  По думите му и президентът е бил наясно с положението – при срещата им преди съставянето на служебното правителство двамата оставили телефоните си в съседно помещение. „Тогава говорих с него за земеделски политики, но оставихме телефоните си и дори пускахме телевизор за страничен фон. Това не е нормално, разберете”, подчерта доскорошният министър на земеделието и храните.

  Мирослав Найденов поясни, че прави „искрено изявление” с ясната мисъл, че „политическото воайорство изкушава управляващите и този, който държи микрофона” и на това трябва да се каже „баста” (стига – бел. ред.). Решението му да „проговори за безобразията” с безразборното използване на СРС-тата и „всявания страх” било самостоятелно.

  „Борисов не знае за намерението ми да говоря за тези истини, не ме е пращал той и това не е сценарий за отстраняването на Цветанов. Това е искрено изказване, някой трябваше някой да го каже на глас. Надявам се да дам кураж и на останалите ми колеги, които искат да го направят. След мен ще започнат да говорят и други”, каза още Найденов.

  Той поясни, че цялото подслушване на министри и политици се е правело с цел да се събират данни. От тях се правели поведенчески профили, които по-късно във времето се използвали за удобни на управляващите цели.

  Найденов каза още, че от няколко дни семейството му е извън България. Той ги изпратил в чужбина от „страх за спокойствието, да не казвам живота им”. Признанието бившият земеделски министър направи във връзка с въпрос за това дали е вярно, че депутат от ГЕРБ – Емил Димитров, е изтеглил семейството си в чужбина поради опасения за сигурността им.

  „Потвърждавам, че това е така, поставям се в ситуацията на Димитров. Той ми е приятел и не вярвам на сценариите, които се опитват да му направят. И моето семейство не е в България. Не искам те да виждат как оперативни работници на МВР обикалят пред дома ми с моя снимка, след като хората ме познават. Това е демонстрация или опит за сплашване. Ако те искат да обискират, не искам децата и съпругата ми да стават свидетели. Искам да им гарантирам спокойствието”, разкри Найденов.

  Политикът заяви, че категорично разграничава вините на Цветанов и Борисов и смята, че бившият вътрешен министър е „превзел партията” от лидера й. „Затова смятам, че ГЕРБ трябва да се изчисти. Ако това стане, тази партията има шанс да промени нещата за добро. Иначе това политическо мракобесие ще продължи”, каза Найденов, намеквайки още веднъж, че за да се „изчисти” ГЕРБ трябва да се отърве от Цветан Цветанов.

  Мирослав Найденов каза още, че знае какви ще са първите три хора от страна на „партийните” му шефове. „Съветвам ги да не ги прилагат: първо ще има остра реакция, след това – намиране на някой, който да каже много лоши неща за мен, и накрая – започване на компроматна война”.

  Скандалът с подслушванията гръмна, след като в края на март председателят на социалистическата партия Сергей Станишев изнесе анонимен сигнал, в който се твърди, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов незаконно е подслушвал немалко известни хора. Според Станишев информацията е получена на служебната му поща в червената централа и не е подписан, но се твърди, че подателят е служител на МВР.

  Прокуратурата започна проверка по сигнала на червения лидер. Екип от 10 прокурори, ръководени от заместник градския прокурор Роман Василев, направиха пълно изследване на автомобилите на МВР, оборудвани с техника за подслушване, бяха разпитани служителите от дирекцията, която отговаря за подслушването, както и бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

  Проверката показа, че са налице предпоставките за незаконно подслушване, но не беше даден категоричен отговор дали подобно нерегламентирано подслушване действително се е вършело. Не е ясно и дали са били прилагани СРС-та спрямо политици и общественици, тъй като служител на СДОТО е изтрил всички данни от системата.

  След избухването на скандала с подслушването бившият вътрешен министър Цветан Цветанов обеща да „затвори” зад себе си вратата на политиката и да се извини публично на целия български народ, ако се докаже, че е нареждал подслушвания извън закона.

  В началото на скандала с подслушванията лично Бойко Борисов каза, че „гарантира за Цветан Цветанов”. Той го защити на няколко пъти публично по време на предизборните срещи в страната.

  Веднага в публичното пространство се появи снимка на автомобил, закичен с антени.

  Малко преди да бъде изгонен от министерството на икономиката, енергетиката и туризма ресорният министър Трайчо Трайков намекна за практиката да се послушват имена от кабинета „Борисов”. „Подслушването си има и добра страна, защото, ако човек забрави какво е казал, то е нещо като архив – така, както си пазиш имейлите, остават ти и аудио файлове”, коментира преди две години Трайков по повод изнесените в медиите подслушани разговори на директора на агенция „Митници” Ваньо Танов с министъра на финансите Симеон Дянков и заместника му Владислав Горанов.

  Източник:  Dariknews.bg

• Ядро от държави ще дава отпор на България в ЕС

  Великобритания, Германия, Австрия и Холандия се обединяват, за да спрат наплива на бедни имигранти

  .

  Светослав Терзиев,  в. „Сега“

  Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ организира вчера протест пред сградата на ЕП в Брюксел срещу начина, по които са третирани имигрантите от държавите членки на ЕС.

  Четири държави се обединиха, за да ограничат правото на свободно движение в ЕС на бедни имигранти, които според твърденията им източват техните социални фондове, пълнят училищата им и затрудняват жилищното им настаняване. Британската министърка на вътрешните работи Тереза Мей убеди колегите си от Германия, Австрия и Холандия да изпратят общо писмо до председателството на ЕС (Ирландия) с искане Съветът по правосъдие и вътрешен ред да разгледа спешно въпроса на следващото си заседание през юни.

  Писмото, с което разполага в. „Сега“, не назовава поименно държавите, чиито граждани трябва да бъдат санкционирани, нито посочва етнически групи, но не е тайна, че на мушката са България и Румъния, главно заради миграцията на техни роми към по-богатите страни в ЕС. „Правото на свободно движение на граждани на ЕС не е безусловно“, настояват министрите. Те признават, че съществуващите директиви им позволяват да експулсират чужди граждани, които нарушават законите им, но се оплакват, че тази мярка не е достатъчна, защото изгонените „не могат да бъдат спрени да се върнат буквално още на другия ден“.

  Авторите на писмото настояват за правни и финансови санкции срещу нарушителите, които засега не са формулирани на общоевропейско равнище. На първо място те искат да се въведе забрана за връщане на европейски граждани в държави, откъдето са били изгонени, като санкцията бъде в сила „подходящо дълго“. Второ, новопристигналите имигранти, които още не са работили и не са плащали данъци и осигуровки, да нямат равно право на социално подпомагане като местните граждани.

  Като смятат, че трябва да се води борба не само с последиците, но и с причините на нежеланата имиграция, четиримата министри отправят призив към държавите, откъдето тя произтича, „да подобрят трайно условията на живот на засегнатите (хора)“. Освен това те ги призовават „да гарантират, че отпуснатите за тази цел фондове на ЕС се използват по предназначението си“, и настояват „Европейската комисия да следи внимателно дали фондовете се харчат по предвидения начин“. „В същото време, пишат министрите, трябва да разгледаме дали допълнителни средства могат да се използват за интегриране на засегнатите (хора)“.

   

• Определиха България, Румъния, Гърция и Португалия за „новия Китай”

  Минималните заплати в тези страни са по-ниски от тази в Китай, сочи доклад на Европейския синдикален институт

  .

  Някои страни от Европейския съюз като Гърция, Португалия, Румъния и България са на път да се превърнат в „нов Китай”, като се има предвид, че минималната работна заплата в тези държави е по-ниска от тази в Китай. Това се отбелязва в годишния доклад на Европейския синдикален институт (ETUI), цитиран от Europolitics.

  В анализа се обръща внимание на разлома, предизвикан от финансовата криза през 2008. Генералният директор на ETUI Филип Поше отбеляза, че макар ЕС да е основан на идеята за социално и териториално единение, сега се случва точно обратното – създава се Европа на различията. Според него това социално и икономическо разделение е в резултат от политиките на икономии в ЕС.

  Различията обособяват Европа на три скорости, сочи докладът. В първата група попадат „страните кредиторки” като Германия, Франция, Белгия, Холандия и Великобритания. Това са страните с иновативни компании и те контролират пазарите.

  След това идват страните, които Поше класифицира като подизпълнители първо качество. Това са държавите, които „снабдяват” ЕС, без да са лидери в иновациите. Тук попадат страни като Испания, Италия, Ирландия и Чехия.

  В третата категория, наречена „нов Китай”, влизат Гърция, Португалия, Румъния и България. В тези държави минималната заплата е под тази в Китай, се отбелязва в доклада.

  Източник:  Еconomy.bg

• <<
• 1
...
• 172
• 173
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
...
• 416
• >>