Всички авторски страници

Авторски

• Цветан Василев взе поръчката и за изборните ксерокси

  Банкерът Цветан Василев лапна поръчката за закупуване на 12 300 копирни машини, необходими за изборите. Това стана ясно от изявление на главния секретар на Министерския съвет Росен Желязков на брифинг след правителственото заседание в сряда.

  Желязков съобщи, че дружеството „К енд К електроникс“, притежавано от офшорка, регистрирана в Лихтенщайн, е спечелило експресната обществена поръчка. Публична тайна е, че зад тази фирма стои вездесъщата банка на Цветан Василев – КТБ.

  „К енд К електроникс“ се състезавали с още две фирми за тлъстата поръчка на стойност 1,2 млн. лева. Едната от тях – „Диджитех“, била директно отстранена от конкурса заради нередности в офертата. Другата фирма – „Стемо“, пък предложила по-висока цена. „К енд К електроникс“ ще предоставят копирната техника за 85 лв. без ДДС на парче. „Стемо“ са подали предложение за 121 лв. на единица.

  Договорът ще бъде сключен след 14 дни, както изисква законът. Не става ясно обаче дали поръчката ще се провали, ако конкурсът бъде обжалван.

  Копирни машини ще се ползват за първи път на избори, след като парламентът прие поправка в Изборния кодекс. От опозицията поискаха заверени копия на изборните протоколи, а Искра Фидосова от ГЕРБ предложи това да става чрез копирни машини. Това затрудни държавната администрация, която се наложи да поръча 12 300 бройки за кратко време.

  Проблем се оказва какво ще стане със закупената техника след изборите. Идеята на Министерски съвет на този етап е тя да бъде дарена на учебни заведения.

  Друг проблем е как ще боравят с техниката в секциите в малките населени места, където не са експлоатирали подобни машини. По думите на Росен Желязков – все един от комисиите ще се намери, който да може да копира протоколите. Техниката била по-проста от мобилните телефони. Ще се изготвят специални инструкции в 3-4 стъпки. Може да има и телевизионен клип за тази цел.

  Източник:  pik.bg

• $ 36,92 млрд. изнесени незаконно от България в последните години

  За последните десет години от България са изнесени нелегално около 36,92 милиарда долара, което я нарежда на 38-то място в класацията на нелегалните финансови потоци, съставена от Global Financial Integrity (GFI).

  Нашият най-близък съсед, с който България е сравнявана през последните няколко години, Румъния, заема 55 място с изнесени 42,5 милиарда долара.

  Авторите на доклада посочват, че основните причини за нелегалния износ на капитал са престъпленията, корупцията и неплащането на данъци.

  Лидер в класацията е Китай. За десет години от Поднебесната са изнесени 2,688 трилиона долара. В първата петица влизат още богатите на енергоресурси Русия с 440,98 милиарда долара и Саудитска Арабия – 427,85 милиарда долара, Мексико – 419,48 милиарда долара и Малайзия с 396,79 милиарда.

  Според оценките на експертите износът на капитал от развиващите се страни само през 2010 г. се движи в диапазона от 858,8 милиарда долара до 1,13 трилиона долара. На развиващите се страни се падат около 5% от нелегалните финансови потоци в света. Лидер е Азия, на която се падат 61% от незаконния износ на финансови средства в глобален мащаб.

  Източник: БГНЕС

• Тайната власт в България

  

  В началото на тази седмица България трябваше да въстане. Просветният елит трябваше да се събере пред Съдебната палата, за да протестира срещу сплашването на журналиста Борис Митов. Трябваше, но не го направи. Защо ли?

  Коментар на Еми Барух:

  Свободата на словото не е ценност в България и нейната защита не е в състояние да мобилизира масово “гражданското общество”. Това стана ясно в първия работен ден от тази седмица, когато се очакваше близо хиляда души да се съберат пред Съдебната палата, за да протестират срещу опита на държавното обвинение да посегне на свободното слово. Чувствителност към темата и солидарност с журналиста Борис Митов от Медиапул, заради статията му “Българският Уотъргейт: А кой ще проверява проверяващия”, изразиха представители само на част от гилдията и десетина неслучайни минувачи. Каква е точната бройка и дали това е много или малко, е спорна тема.

  Компрометиращи факти

  Случаят е важен и заслужава специално внимание поради няколко други причини. Той илюстрира хроничните дефекти на правовия ред в страната и на днешната българска публичност. На първо място протестът пред Съдебната палата в понеделник показа съществуващото разцепление сред журналистическата колегия, отсъствието на солидарност от страна на работещите в печатните и електронни медии. Този факт е доста компрометиращ за професионалната състоятелност на пишещите хора. Защото свободата на словото – дори за репортерите в групировката на Кръстева-Пеевски-Василев & Ко – би следвало да бъде (макар и на теория) върховна ценност, единствено условие за професионална пригодност.

  Липса на рефлекс срещу опитите на Властта да подчини Журналистиката или по-скоро пасивно безразличие бе демонстрирано и от страна на т. нар. просветен елит. Обикновено най-видните негови представители сутрин обикалят телевизионните студиа и обясняват колко е важна за демокрацията Четвъртата власт. Този понеделник те можеха, макар и лицемерно, вместо да разкажат, да покажат с присъствието си, че това наистина е така. Но не го направиха.

  

  Как да очакваме тогава мобилизация и съпричастност от страна на обикновените граждани? След като липсва ясен анализ на връзката между свободното слово и правото на хората да бъдат информирани; между саботирането на разследващата журналистика и спекулативното прикриване на истината; между случайното разпределение на делата и начина, по който функционира тайната власт в България – как тогава да очакваме адекватна реакция от страна на множеството, което не е в състояние да се досети за всички възможни последствия от сплашването на един журналист заради публикация срещу прокуратурата?

  „Внимание, зло куче!“

  Впрочем, много е вероятно произволът, който си позволи прокуратурата по отношение на Борис Митов, да е нещо като сигнална ракета, нещо като предупреждение, нещо като негласен знак, нещо като “Внимание, зло куче. Стреля се без предупреждение. Прокуратурата е неприкосновена територия”.

  Текстът, който стана обект на прокурорски произвол, нито е първият, нито ще бъде последният, в който се съобщава за смущаващи обстоятелства, за неприятни съвпадения, за погазени професионални правила от страна на прокуратурата, за нарушаване на реда при използването на специални разузнавателни средства. От началото на годината броят на публикациите по тази тема надхвърля 300 – един огромен масив от възможни и проверими констатации, които затвърждават представата за държавата като нарушител на основното право на личен живот на своите граждани.

  Но и при този, както и при всички останали сигнали, които засягат управлението на ГЕРБ, станахме свидетели на демонстрация на недосегаемост от страна на прокуратурата, на отказ за разследване на фактите, изложени в журналистическите материали, на тенденциозна симулация, целяща да заблуди, да отклони, да прикрие, да подмени истината. А тя е една – съществуват достатъчно индикации, че Върховната прокуратура в лицето на главния прокурор Сотир Цацаров изпълнява политическа поръчка. И е въпрос на време тази доброволно приета от него роля да бъде демаскирана.

  Източник: Дойче Веле

• Изборите няма да ги спечели ГЕРБ или БСП, а Групировката

  

  Ако някой си мисли, че изборите ще ги спечели ГЕРБ или БСП, греши. Изборите са само за парлама. Всъщност на власт е Групировката. Коя е Групировката? Трудно е да се каже с имена, но става дума за един конгломерат от политика, бизнес, капитали, разделен основно между Борисов и Доган.

  Чу ли някой един детайл в изказването на кандидат-премиера на БСП Орешарски по „Панорама”? Как той каза, че не е проблем, дето парите на държавата са в Корпоративна търговска банка? Само тази реплика говори ясно нещо много просто – който и да дойде на власт, Корпоративна търговска банка (КТБ) и целият медиен конгломерат зад нея с вестниците и телевизиите на Пеевски, ще продължат да печелят от парите на държавата. Не било проблем…

  Какви притежава КТБ? Вече никой не знае. КТБ е 32% собственост на омански фонд. Тя купи „Булгартабак” в съдружие с руската Външнотърговска банка, в която също има арабски капитали.

  КТБ купи и БТК-Виваком, пак в съдружие със същата руска банка. КТБ в конгломерат от свързани фирми и лица притежава две от фирмите за цифровизацията, две телевизии, десетина вестника, печатници, радиа. Хора и фирми, свързани с КТБ притежават електроцентрали, винарски изби, предприятия, земи.

  Това е най-голямата групировка, която е създавана в България от Мултигруп насам. Това не става ей тъй, от трудолюбието на един мустакат банкер. За разлика от Мултигруп, Групировката хвърли много пари за медии, чрез които рекетира и обслужва политици. Друга банка, която стана частично собственост на омански фонд, пък сложи ръка върху вестниците “Труд” и “24 часа”. Уж няма нищо общо. Въпрос на време е да стане ясно дали и как е зависима и бТВ от конгломерата зад КТБ.

  Държавните пари са набутани в КТБ по искане на Доган при Тройната коалиция. При Борисов тези пари в КТБ бяха удвоени, а малко преди това 32% от банката стана оманска собственост. Срещу държавните пари (90% от фирмите в енергетиката – НЕК, АЕЦ, Булгаргаз и др., БДЖ и др.) банката плаща 1,5% лихва, както сам призна публично шефът на КТБ Цветан Василев. Като се знае, че лихвите по кредитите у нас са към 15%, всеки сам може да направи сметката за какво става дума.

  Банкерът Василев даде необичайно агресивно интервю срещу президента Плевнелиев в австрийски вестник. Това може да направи само

  човек, който се чувства по-силен от държавата
  

  И който е накаран от хората зад него да го направи. Иначе банкер да се заяжда с президент – такова животно по света няма. Причината е проста – на служебното правителство, назначено от президента, му хрумнало да помисли за правила как да се избират банки за сметки и депозити на държавни компании. Тоест – временното правителство аха да посегне на Групировката, която паразитира върху държавата. Това вероятно ще се размине след предупредителната атака.

  Очевидно Групировката е толкова силна, че предложеният от БСП за премиер Орешарски е трябвало да направи публично заклинание в „Панорама”, че няма да й пречи. Той е накаран да каже това по телевизията, иначе ще го отсвирят като кандидат, най-малкото ще го смачкат медиите на Групировката.

  Всички помнят как Доган публично унизи премиера на тройната коалиция заради Пеевски. Когато Станишев уволни зам.-министъра на „Бедствията и авариите” Пеевски, само след две седмици го назначи отново, принуден от Доган. От Доган тогава зависеше правителството. Той дърпаше конците, както и сам каза в един разпространен видеозапис преди изборите (виж тук). Затова мнозина гласуваха за ГЕРБ, за да отстранят Доган и корупционните му схеми от властта.

  И?

  Всичките закани на Борисов как ще разследва Доган, Пеевски, министрите от ДПС и т. н. останаха празни приказки. Съществуващите схеми се развиха, появиха се и нови. Това разрастване на банката и включване на нови акционери дали не беше

  видимата част от мутренските маниери
  

  – пускаш ни да влезем в бизнеса, ще има за всички? В колко още бизнеса така се е разпростряла като тумор Групировката?

  Има основания политологът Евгений Дайнов като нарича ГЕРБ не партия, а групировка. Но Групировката е нещо друго, над всичко, ГЕРБ е само елемент от нея, нейна маша.

  Доган остана силен и след като падна тройната коалиция, чувстваше се добре и при ГЕРБ. Срещу какво – той си знае. И сега, когато той не се кандидатира за депутат, неговите аватари Пеевски и Лютви Местан са водачи на по две листи на ДПС. И валсът на медии, държавни пари и власт ще продължи.

  Може да е парадоксално, но дори когато Борисов публично напада Доган (театралното му изявление пред парламента, че той искал да го убие), двамата остават съдружници в Групировката. Или може би в онзи момент са имали нещо да делят и този театър е част от пазарлъка…

  Парите не миришат, е казал преди 2000 години император Веспасиан, когато в сената започнала караница дали да обложат с данък римските тоалетни.

  Затова нека няма учудени, ако в следващия разпокъсан парламент, без явен победител на изборите, се появят странни коалиции. Но и който се плаши, че Групировката ще става все по-силна, също греши. Нека погледне назад какво се случи с всички групировки по време на прехода. Рано или късно те се разпадат и започват войни за парчетата.

  Дали сегашните избори не са началото на делбата?

  .

  Иван Бакалов,  e-vestnik.bg
  

• Избирателната ни система колосално изостава от Европа

  Избирателният кодекс на България е съставен още 1990 г. от първите ни партии- БСП и СДС и генерално не е променян вече 22 години. От тогава през целия преход всяка партия, която е идвала на власт е правила „промени“ в него( кърпежи) в зависимост от собствените си интереси. Повечето тези промени са абсолютно некадърно направени, особено с административното си некадърство се прослави ГЕРБ, всяка поправка в избирателния кодекс си противоречи с предишната.

  Проблемът генерално се състои в огромното влияние на политическата власт над останалите власти и смесването им, политическата власт продължава и през прехода да държи под шапката си всички останали власти- съдебна, изпълнителна, законодателна, избирателна система. Както беше при тоталитарната държава -с една партия БКП, която беше сложила под шапката си всички останали власти.
  Нищо не се промени през прехода. БКП бе преобразена в БСП, после БСП роди останалите партии по свое корпоративно подобие и стана кукловода на прехода, после всички партии обособиха ОБЩА ПАРТИЙНА МАФИЯ начело с майка си БСП и всички си приличат като двете капки вода със старата БКП.
  Не случайно наричаме прехода „посттоталитарен“, понеже повтаря рецидивите на тоталитарната комунистическа държава и нищо не промени в посока „Европа“.

  „Политизацията на избирателната система“ е единия от рецидивите на постоталитарния преход – с правото на партиите да притежават, управляват, контролират и вършат изборния процес чрез т.н „партийна ЦИК“ избирана на квоти от парламентарно представените партии( по същия начин се избира и ВСС на съдебната система), което се използва от тях да фалшифицират вече 24 години изборите и да няма проведен нито един демократично избор.
  Балканският бай Ганьо продължава да е колосално изостанал от развита Европа макар Европа да е неговото „цивилизационно лоно“ и да не знае, че на 10 км на запад от Хърватско развита Европа от 67 години упражнява „реална демокрация“ и „ДЕполитизацията“ е основен неин принцип, върху който се гради съвременната европейска правова държава.

  Балканският бай Ганьо продължава да си няма хал хабер от „реална демокрация“ и „правова държава“ и даже не знае, че в прехода новороденият му политически елит, един и същ вече 24 години, му натресе представителната ( фалшива )демокрация на американците и България е направена 51 американски щат.

  От 20 години в избирателната система се върти един и същ списък-около 7 милиона избиратели. От 10 години световните и наши статистики отчитат поголовно намаляване на населението на България с измирането ( поради разграбването и унищожението на икономиката през прехода и липсата на социална защита), също с липсата на прираст в него.

  В 2009 г. ООН отчита България с население 7 360 милиона от което 18% деца без право на глас и в тази цифра влиза и българската емиграция. Нашата емиграция са предимно гурбетчии, поради липса на работни места и стандарт в страната, от които 99% са с българско гражданство и регистрирани на постоянен адрес в България. Дори и пребиваващите навън повече от 10 години пак се водят на постоянен адрес в България. До 2009 г. само 2500 българи живеещи в чужбина са обявили в МнВР новия си постоянен адрес в чужбина.
  А сега 2013 г българската емиграция от гурбетчии надхвърля далеч 2 милиона души. В чужбина нашите гурбетчии се местят и нямат постоянен адрес, нито го обявяват в МнВР.

  Избирателния списък в парламентарните избори 2009 г. бе правен от ЦИК държано от БСП и ДПС и беше 6 980 милиона избирател. Сега идват нови избори на 12 май и вчера излезе новината, че списъкът е същият, сега ГЕРБ държи ЦИК и преписали от БСП списъка от 2009 г. при наличие на население към януари 2012г. – 7327224 души.
  От тях като извадим 16,9% на тези под 18г, които нямат право да гласуват или 1238300, остават 6088924 души. Което показва, че в списъка има 800 000 „мъртви души“ на умрели хора, но това упорито не се „забелязва“ от партиите?! Никоя от тях няма изгода да „забележи“ тази груба манипулация със списъка и да направи опит актуализира списъка, като премахне мъртвите души от него.
  Това в коя да е правова държава ще се отбележи като огромна политическа корупция и криминално действие и глави ще падат на гилотината, но нашите партии държащи ЦИК не го правят, защото това е в тяхна изхода, с „мъртви души“ партиите в ЦИК „на тъмно“ си увеличават процентите както им е угодно. И всички са го вършили поголовно вече 20 години.

  В парламентарните избори 2009 г. са гласували само 49 % от всички избиратели, но БСП и ДПС, които държаха ЦИК направиха избирателната активност 70%, а Доган даде още 13 % от „мъртвите души“ на ГЕРБ да си състави самостоятелно правителство, понеже ГЕРБ не спечели повече от 25 % в тези избори. Мръсни игри между мафиотските клонове( за мен няма „партии“ в България, а мафиотски групи- кланове).
  В местните избори 2012 г. се заиграха гласовете на емиграцията, понеже ГЕРБ си направи законче“ за уседналост“ и разигра гласовете на емиграцията, която нямаше права да участва в местните избори, но тя беше включена в списъка и нейните гласове бяха използвани за „играта мъртви души“ в ЦИК.

  Според избирателния кодекс, всеки български гражданин пребиваващ в чужбина има право да гласува за народни представители, президент и вицепрезидент, но трябва предварително 40 дена да заяви това и заявлението може да се подаде по електронен път.

  Българинът с десетото си чувство за самосъхранение разбира, че партиите вършат огромни фалшификации в изборите и подменят неговия вот, но тъй като тотално не познава избирателните система на страните от развита Европа, нито има медии да му кажа това, само гадае и не може да се обясни как изборите се фалшифицират.

  Ако българската избирателна система се сравни с тази на развита Европа, веднага се разбира, че с играта мъртвите души се фалшифицират РЕАЛНО ГЛАСУВАЛИТЕ и тяхното число се променя в ЦИК. Фалшификациите не стават в избирателните секции, а в ЦИК, там числото 30 се променя на 60.

  Проблемът на българската избирателна система, че не е въведено електронното гласуване както е в западноевропейските държави, а всичко се върши примитивно, мануално, саморъчно и занаятчийско и това положение съзнателно се държи, макар ЕС да предлага на България безплатен софтуер, какъвто се използва в западните страни. Просто нашите правителства от 10 години отказват да приемат този софтуер съвсем съзнателно.

  Списъците се правят на хартиен носител, по неизвестни критерии, няма закон за правене на списъка. ЦИК работи „на тъмно“, защото там си избират една фирма да им направи крайните сборувания по електронен път и няма критерии за избора на фирмата, никой не я знае коя е.
  Не случайно Доган през 2009 г. беше сложил за секретар на ЦИК един свой човек- гениален математик, не случайно Борисов си сложи „печени математици“ начело на НСИ и ЦИК, а после ги „възнагради“ за успешно изпълнени задачи с „европейски заплати и длъжности“.

  Просто в ЦИК лесно се променя едно число в крайния сбор и никой не може да го забележи, дори и наблюдателите.

  Тази практика е порочна и криминална. Трябва да се премине изцяло към електронизиране на целия процес и с отпадане на ЦИК и районни комисии, както е в развита Европа.
  Един административен оран от държавни служители със специален кодекс за права и задължения и под зоркото око на върховенството на закона да прави изборите, например да бъде ГРАО със специален софтуер за базата данни – списъка ,който да се актуализира постоянно с отпадане автоматично в него на починалите.
  При такава практика отпада нуждата от извършване преброяване на населението, защото държи винаги актуално числото на живите и никой не се интересува кой къде пътува и в коя страна временно пребивава.
  В ЕС няма граници и има свободно предвижване и свободен трудов пазар.

  Избирателният процес трябва да има специален и единен софтуер от началото до края, в който 1 месец преди изборите се залагат базата данни – “ последния вид на избирателния списък“ и на всеки гражданин да се изпраща предварително 1 месец на неговия постоянен адрес уведомително писмо, че има право да гласува в изборите.

  И за още по голямо улеснение особено за емиграцията да се създаде и алтернативно интернетно гласуване, например-отива се в една интернетна страница и се гласува от там с ЕГН и с „ПИН код“ даден на всеки гражданин, първия път е даден безплатно, ако го загуби плаща 50 лева да си го възстанови.
  Така пребиваващите в чужбина български граждани лесно ще гласуват. А намиращите се в България ще имат две алтернативи- или да гласуват по интернетен път или да посетят най-близката избирателна секция.

  Долу ви давам един мой по-ранен материал, как се върши и избирателни процес във Финландия, по същия начин е организиран във всяка друга западноевропейска страна и правова европейска държава.
  С електронизиран избирателен процес се постига най-важното- процесът се ДЕполитизира, т.е партиите са отстранени от възможността да притежават, управляват , контролират и вършат избирателния процес.
  Това е основен принцип на западноевропейската правова държава.
  Сравнете я с практиката на „балканския бай Ганьо“ и ще видите колосална изостаналост от развита Европа.

  
  ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ПРАВОВАТА ЕВРОПЕЙСКА ДЪРЖАВА (Финландия)

  Ще ви опиша каква е избирателната система на Финландия( същата е на всички западни страни). Напълно компютъризирана със цялостен софтуер. Там няма ЦИК или районни комисии избирани на партийния принцип, има един административен орган, нещо като българския ГРАО който върши изборите ,заедно с охраната и реда осигуряван от МВР.
  Там работят държавни служители със специален статус, по който имат точни и ясни задължения. Системата е изцяло ДЕполитизирана и на партиите е отнета възможността да притежават, правят и контролират изборите( както е в България).
  1) Има единна софтуерна програма в която предварително 1 месец е вкаран целия избирателен списък, а не да се носи списъка на хартиен носител на ръка по секции както е в България и никой не знае как е изготвим, по какви критерии-няма закон за изготвяне на списъка.
  2) Във всяка секция има компютри и са свързани в обща компютърна мрежа
  Аз отивам да гласувам в районната секция. Влизам вътре, виждам един компютър и пред него стои един държавен служител, зад него прави стоят и го наблюдават представителите на партиите. Давам си личната карта на служителя, той ме намира по ЕГН в списъка и софтуера му дава право само да напише 2 операции- ДА( гласувал) и НЕ( негласувал) -друго софтуерът не му дава да пише.
  Накрая се преброяват бюлетините и служителят трябва да напише броят им срещу всеки избран кандидат -дупедат: 5 % за Станишев, 5% за Костов, 5 % за ББ и т.н -друго софтуера не му дава да пише-:))).
  Така тези данни текат по компютърната мрежа от всички секции по света и у нас- Павликени, София, Пловдив, Лос Анжелос, Париж,… т.н. и се събират на едно място.
  Представете си голямата зала на НДК с отворени врати, в нея има огромен екран, пълна е с граждани които гледат таблото и коментират, има само един компютър без човек на плота. Екрана се пълни постоянно с резултатите идващи от цял свят и до 2 часа след крайния час на изборите на таблото се виждат крайните резултати. Партиите не пипат, нито могат да манипулират изборите, те са изключени от възможността да управляват и правят изборите.
  Брюксел е предлагал на всички правителствата на България безплатен софтуер и кнохау за този начин на устройство на изборите, но всички са отказвали, защото на нашата партийна мафия подобни въведения не и са изгодни.
  Каква криминална и крайно порочно избирателна система има България и как се фалшифицират изборите, разказвам в един мой анализ натиснете КАК ДА ПОСТИГНЕМ ДЕМОКРАТИЧЕН ИЗБОР И КАКВА ДА БЪДЕ НОВАТА НИ КОНСТИТУЦИЯ?

  Горния материал за изибрателната исстема на Финландия е публикуван във Фейсбука на „Идея за България“.

  Автор: Дора Апостолова
  Анализ на „Идея за България“
  7 април 2013 г.

• Will anyone challenge Mayor Emanuel in 2015? Anyone? Anyone?

  Mayor Rahm Emanuel: pissing people off, raising piles of money

  .

  By Mick Dumke, Chicagoreader.com

  I was talking with a veteran elected official the other day who was of two minds about the prospect of anyone running against Mayor Rahm Emanuel in 2015.

  First and foremost, he argued that somebody should take on Emanuel: It would be unhealthy for our world-class city if the mayor strolled to a second term without a competitive opponent, especially since his plan to close schools, on top of other cuts in working-class neighborhoods, has riled up large portions of the city. As the ancient proverb says, you can’t beat somebody with nobody. And if anybody’s going to do it, it’s time to start gearing up.

  On the other hand—

  „If you put your dick on the table, they’ll cut it off.“

  Figuratively speaking, of course.

  The veteran’s point was that this is Rahm Emanuel we’re talking about—the guy who’s sitting on $2 million in campaign funds, who’s able to raise millions more with a few phone calls, and who’s got David Axelrod’s political operation behind him.

  „They want to win by intimidating the fuck out of everyone with their money and their connections,“ the veteran explained. „You need someone with the guts to stand up who doesn’t have any type of machine connections, and I don’t know where that person is.“

  His points were sobering for Emanuel opponents, but I wondered how much of it was true. We’ve been hearing this sort of thing for years, since the mayor was a guy named Daley: no one should dare look askance at City Hall, lest he be crushed and sent to the unemployment line. We end up with mayors for life.

  For a second opinion, I reached out to another elected official who’s newer to the scene. He pondered the question for roughly one second. „No one is going to run who wants to have a future in politics in Illinois,“ he said. „The only reason you would run is if you have nothing to lose or if you’d been screwed over—if it was like a kamikaze thing.“

  On the upside, he noted, the sun is likely to come up tomorrow.

  I heard these arguments repeatedly as I contacted strategists and officials around town, including both fans and critics of Emanuel. The consensus was that those who might be mayoral material, at least in their own minds, are likely to wait until after 2015, since it’s widely assumed that Emanuel will move on after two terms if not sooner. „If you’re an enemy of Rahm, at least it’s got an expiration date,“ said a Democratic operative. „Why waste your capital on this race?“

  Why? Because you can’t win if you don’t run. Even in Chicago politics, there’s always the possibility of an act of God or an upset.

  The hardened politicos admitted as much, which is why they were tossing around some names even as they doubted that Emanuel was beatable. Leading the way on the potential challenger list, at least for now:

  • Cook County board president Toni Preckwinkle is the prevailing choice among Rahm foes, since she’s proven she can raise money and win countywide office. But she’s focused on running for reelection next year. If she’s thinking about a mayoral bid after that, she’s not telling.

  • Tops in the Why-The-Hell-Not? category is Alderman Robert Fioretti. His popularity with insiders is such that his home was mapped out of the new Second Ward. He was also ready to run for mayor in 2011 until illness stymied him. „I’m concerned about getting healthy and building a very strong City Council,“ he says.

  • A cautious rookie alderman, Roderick Sawyer probably wouldn’t and shouldn’t. But he’s shown some independence, he represents politically active middle-class south-siders, and he had a close relationship with a former mayor—his father, Eugene.

  • Scott Waguespack, the resident wonk of the City Council, is beloved by north-side liberals but not well known on the south or west sides, and he’s not fond of raising money.

  • Sheriff Tom Dart folded his bid for mayor when the seat was open two years ago, so there’s zero chance he’d run against an incumbent Emanuel.

  • Speaking of previous contenders, former city clerk Miguel del Valle has such a strong desire to take money out of politics that it extended to his 2011 mayoral campaign.

  • Cook County commissioner Jesus „Chuy“ Garcia has two decades of progressive credentials but still remembers being ousted from his state senate seat in 1998 by Daley’s Hispanic Democratic Organization.

  • We can imagine the kind of entertaining, bomb-throwing campaign that would ensue between Emanuel and Chicago Teachers Union president Karen Lewis—though we don’t have to imagine it, since it’s basically been under way for much of the last two years. Lewis is reportedly more interested in playing kingmaker than king.

  • Meanwhile, the world awaits word from Illinois attorney general Lisa Madigan on which office she will occupy next, but she’s never expressed any interest in operating the machinery of a mere city.

   

• М. Райков: Паметниците на българи в Скопие са повод да ги честваме заедно

  Паметниците на български исторически личности в Скопие са най-убедителният аргумент да честваме общата си история заедно, казва в интервю за „Фокус” министър-председателят Марин Райков във връзка с откриването на нови паметници в Скопие на личности, които са част от българската история. „Не е в мой стил да реагирам негативно за всяко съобщение на действията на Скопие. Вече ясно казах, че разглеждам тази съседна страна като сестринска република, с която споделяме общо минало и трябва да споделяме общо бъдеще”, посочва Райков.

  България настоява съвместните чествания да се утвърдят във времето преди да дадем оценка, че сме постигнали това ниво на добросъседство и приятелство, което е ключова предпоставка за желаното от нас европейско бъдеще на тази приятелска държава, посочи премиерът. „Никой няма съмнение, че Христо Татарчев е българин, каквито разбира се бяха и Гоце, и Даме, и Борис Сарафов, и Тодор Александров”, казва още министър-председателят Марин Райков.

  Източник:  в. „Сега“

• „Уикилийкс“ публикува нови документи за външната политика на САЩ

  „Уикилийкс“ (WikiLeaks.org) обяви, че ще публикува нови 1,7 млн. документа, отнасящи се до външната политика на САЩ в периода 1973-1976 г., предаде ИТАР-ТАСС.

  В този период определяща роля в оформянето на американската външна политика е играл Хенри Кисинджър, служил като съветник на Белия дом по националната сигурност и държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд.

  Според „Уикилийкс“ документите отразяват курса на американската дипломация и отношенията на САЩ с други страни по света.

  В новата база данни, наречена от уебсайта „Обществена библиотека на дипломацията на САЩ“, има докладни записки на американски посолства, разузнавателни сведения, преписки на Конгреса, свързани с външната политика.

  Повечето от тези материали са били засекретени, но сега поверителният им статут е отпаднал и те се намират в открити американски архиви.

  Времето, за което се отнасят документите, е един от най-напрегнатите и противоречиви периоди от Студената война.

  През 1973 г. в Чили е извършен държавен преврат срещу президента социалист Салвадор Алиенде под ръководството на генерал Аугусто Пиночет.

  Известно е, че дипломати и сътрудници на специалните служби на САЩ са поддържали връзки с кръгове, готвещи се да завземат властта. Мнозина западни публицисти и историци обвиняват американското правителство и лично Кисинджър за участие в преврата в Чили.

  Средата на 70-те години е също така времето на политиката на „разведряване“ и намаляване на напрежението между САЩ и СССР.

  Новата база данни е била подготвена под ръководството на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж през изминалата година, включително по времето на неговото пребиваване в еквадорското посолство във Великобритания, където той се укрива от юни миналата година, за да избегне екстрадиция в Швеция във връзка с подозрения за сексуални престъпления.

  Според гръцкия в. „Та неа“ част от документите са секретни дипломатически грами, които разкриват сериозно напрежение между Гърция и Турция през 70-те години на миналия век заради опитите на Анкара да прави петролни проучвания в Егейско море.

  Става въпрос за дипломатическо задкулисие заради обиколки на два турски кораба през 1974 г. и 1976 г. в спорни зони в Егейско море. При среща през юни 1974 г. американски дипломати са предали на турски управляващи послание, че Гърция иска да подплаши чуждестранна компания с цел да не се предприе проучвания за петрол в района.

  Атина протестира срещу възможно сътрудничество на американци с държавната петролна компания на Турция. Напрежението между Гърция и Турция е тясно следено от САЩ, сочи секретен документ, изпратен от американския посланик в Анкара до Държавния департамент, ООН, посланиците в Атина, Никозия, Лондон, консулствата в Измир, Солун и Истанбул, както и до военното представителство на САЩ в НАТО в Европа. Вашингтон гледа на турските проучвания в Егейско море като на „претенции за граници и суверенитет“, пише „Та неа“.

  Източник:  Vesti.bg

• Памяти Маргарет Тэтчер

  

  Владимир Буковский,  Grani.ru

  Историческая роль Маргарет Тэтчер состоит в том, что она первой показала, как демонтировать социализм. Вацлав Гавел когда-то мне говорил: удивительная вещь – написано столько книг о том, как перейти от капитализма к социализму, но нет ни единой книги о том, как совершить обратный переход. Вот какова была мечта человечества об этой дурацкой идиллии.

  Тэтчер пришла к власти, когда в Англии была полная разруха. Я вспоминаю зиму 1978-79 годов – Winter of discontent. Светофоры не работали, больницы не работали, морги и кладбища не работали, вся Англия стояла. Была власть профсоюзов – наступила та самая диктатура пролетариата. Инфляция зашкаливала за 18 процентов.

  Народ озверел – и проголосовал за самого радикального человека в тогдашней английской политике. В нормальное время Тэтчер вряд ли выбрали бы – даже в консервативной партии она представляла меньшинство. Но в крайней ситуации нужен был человек, у которого хватило бы воли исправить ситуацию.

  И она навела порядок: сломала хребет профосюзам, отрегулировала экономику и нашла способы демонтировать социализм. Это ведь она изобрела идею приватизации – до нее никто этого не пробовал и никто об этом не говорил. До нее консерваторы приходили к власти после лейбористов и разводили руками: с этим ничего нельзя сделать, you cannot unscramble the eggs. Но она нашла способ „превратить омлет обратно в яйца“.

  Ее значение неоценимо не только для Англии – этот пример подействовал на весь мир, и необходимость вернуться к рынку стала общепризнанной. До нее частная собственность считалась чуть ли не проказой. „Все зло в мире от частной собственности“, – говорили нам социалисты. Мы-то, пожившие в Советском Союзе, понимали, что все это чушь, но здешние люди не понимали! Я помню, как в предвыборную кампанию Тэтчер объясняла, как ей удастся, сократив налоги, обеспечить нормальное функционирование экономики: она чертила два пирога и втолковывала, что маленький кусок большого пирога больше, чем большой кусок маленького пирога. Вся Англия сидела и чесала в затылке.

  Важно, что она показала успешность рыночной экономики как раз в те годы, когда советская система буксовала, нарастал ее структурный кризис. Это был контраст – не капитализм загнивает, а социализм.

  В международной политике они с Рейганом работали в паре. Они провели модернизацию вооруженных сил, чем вызвали необходимость гнаться за всем этим, а гнаться СССР уже не мог – он и так дышал на ладан. Советские руководители вдруг поняли, что безнадежно отстают в военном отношении, а для них это было смерти подобно – они стояли твердо до тех пор, пока полмира их боялось и тряслось. А как только перестали быть реальной угрозой – все кончилось.

  В крахе советской системы Рейган и Тэтчер сыграли огромную роль.

   

• Почина Маргарет Тачър

  

  Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст.

  „С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт“, съобщи говорителят й Лорд Бел в понеделник, 8 април.

  Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, през последните години претърпя и няколко инсулта и нямаше публични прояви.

  Бъкингамският дворец разпространи изявление от името на британската кралица Елизабет ІІ, която изразява „дълбоката си скръб“ от новината за кончината на Маргарет Тачър. Премиерът Дейвид Камерън заяви от своя страна: „Загубихме един велик лидер, велик министър-председател и велик британец“.

  Тя бе първата жена премиер на Великобритания. Става лидер на консерваторите през 1975 година и печели изборите през 1979, 1983 и 1987 година.

  Желязната лейди бе министър-председател от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990 година и стана символ за безкомпромисно дясно управление.

  Тя проведе болезнени реформи, тотална приватизация и други стъпки за намаляването на ролята на държавата и синдикатите в икономиката.

  Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия – British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways и други, като срещна острата съпротива на синдикатите. Сред непопулярните мерки, които предприема по време на управлението си, са и намалението на социалните помощи и затваряне на губещи мини.

  Тачър обаче успява да намали значително безработицата и да доведе до значителен ръст британската икономика, но заради непопулярните си решения все още не се приема еднозначно от британците.

  Тя ще бъде запомнена с това, че поведе страната към война с Аржентина заради Фолкландските острови през 1982 година.

  Тачър бе наречена Желязната лейди от съветската пропаганда, като това прозвище бе разпространено в цял свят чрез Радио Москва. Тя от своя страна остана в историята и с репликата „My job is to stop Britain going red“.

  „Само шепа политици, управлявали в мирно време, могат да твърдят, че са променили света. Маргарет Тачър, която почина тази сутрин, е сред тях“, написа в онлайн изданието си сп. „Икономист“. „Тя трансформира не само собствената си Консервативна партия, но цялата британска политика. Нейният ентусиазъм за приватизация даде начало на глобална революция, а волята й да се изправи срещу тиранизма помогна да се сложи край на Съветския съюз“.

  „Уинстън Чърчил спечели войната, но никога не създаде „изъм“. Същността на Тачъризма беше да се противопоставя на статуквото и да залага на свободата – странно, доколкото като почти вманиачена на тема контрол, Тачър бе по някакъв начин въплъщение на консерватизма. Тя мислеше, че нациите могат да станат велики само ако отделните хора са свободни. Нейната битка имаше тема: правото на индивидите да управляват своя собствен живот възможно най-свободно от микроменджмънта на държавата“, пише „Икономист“.

   

  Източник: Мediapool

• Продан Христов от Виена: Отказах се от битката за лекарството срещу рак

  

  Ако е рекъл Господ, на 3 декември т.г. Продан Христов ще навърши 90 г.

  Който не помни – това е българинът, живеещ във Виена, за който преди време се писа, че е измислил препарат срещу рак, наречен “Антималингоцит”.

  Набирам телефона без особена надежда, че ще се съгласи на интервю. Българи, живеещи в Австрия, споделят, че отказва разговори за препарата, с който се прочу в България и по света.

  Вдига сестра му Ненка. Няколко часа по-късно съм на четвъртия етаж в стара кооперация в центъра на Виена. “Тук беше работилница за бронзови изделия – 220 км. м. Каквото можах, оправих. По онова време нямаше строителен материал. Брат ми ходеше по строежите, където продават паркет от стари къщи”, казва любезният домакин.

  Годините не му личат – походката му е енергична, умът – бистър. В края на 2-часовия ни разговор признава, че от време на време пие от препарата, който е измислил. Изрично подчертава няколко пъти, че го произвежда само за себе си и не прави никакви изключения. “Никакви”, повтаря няколко пъти.

  За кратко при нас сяда и 91-годишната му сестра. “Идвам през зимата при него. Повече от 10 години му помагах. Справях се с шишета, с опаковане, с пращане. Сега всичко спря. Като идвах тук, брат ми ми казваше: “Вземи малко да пиеш“ и ми сипваше по едно шишенце от 5 кубика. Като си отивах през лятото в България, всички ме питаха: „Какво правиш, че си толкова подмладена?” Истина е, че нищо не ме боли и съм бомба. От 9-10 г. не съм ходила на лекар”, казва жената и скача да направи кафе.

  А ние близо 2 часа говорим за сагата на “Антималингоцит”, измислен от българина.

  – Докъде стигна битката ви за “Антималингоцит”, г-н Христов?

  – Доникъде. Вече съм се отказал. С българи не можеш да правиш орталък. Те са завистливи и заядливи. Чух, че някой казал: “Той иска да му помогнем да забогатее.” Абе аланкоолу, четеш ли статистика – на година от рак умират по 25 млн. души в целия свят. За България също има статистика – по 35 000 нови заболявания на година. Няма обаче статистика колко са излекувани. Защото излекувани няма. Тези, на които правят химиотерапия, лъчетерапия и операция, задържат процеса за известно време, но след това ракът експлодира отново и са безпомощни – умират. Аз, като съм си жертвал живота, не съм го жертвал, за да забогатявам, а за да помогна на хората (гласът му се разтреперва). Но не могат да го разберат. Те мислят: “Ами ако забогатее?” Дори да забогатея, какво от това – мога да спася живота на милиони хора…

  – Кога започнахте да водите тази титанична битка?

  – Отдавна. Още от времето, когато бях в Германия и после дойдох в Австрия, ми извадиха душата. 5-6 г. ме гониха да им дам технологията за производство. Казвах им, че такова нещо по закон не се иска. По закон се иска само съставът.

  – Дадохте ли състава?

  – Да, разбира се, пише го и в упътването – всичко с подробности и в милиграми, но те искат да знаят и как се произвежда.

  6 г. по-късно трябваше да ги дам под съд, за да вземат решение. Тогава представих писмо, че по закон технологията не се иска.

  – Коя година беше това?

  – Ами, като дойдох от Германия в Австрия, през 1968 г.

  – Защо не опитахте да регистрирате препарата в Германия?

  – Бях политически емигрант там. Имах син паспорт. Всеки месец трябваше да ходя в полицията, за да ми продължат оставането.Това продължи години. Лекарската камара започна да “стреля” по мен, понеже виждаха резултата. Маса хора се излекуваха и протестираха защо не го направят достъпно за всички болни. Тогава ми се обадиха от агенцията в Берлин и ми казаха: “Господин Христов, дайте да го регистрираме и да го направим достъпно за всички болни, а не само за тези, които се лекуват във вашата клиника.” Но искаха още повече доказателства. Така се затегна обръчът. Какво ли не направиха, за да се затвори клиниката! Тя беше малка – 46 легла, но имаше и около 400 души, които идваха амбулаторно.

  – Това беше клиника за лекуване на рак  ли?

  – Да, само за рак. Това беше през 1967-1968 г. в Бадрайхенхал, на 17 км от Залцбург. Но срещу лекарската камара или срещу правителството не може да се бори човек – те винаги са победители. Отказаха да ми подновят визата за оставане и трябваше да напусна. За да напусна, трябваше да се ликвидира клиниката. Дадоха ми 24 часа. Клиниката остана на орли и гарвани. Това бе организирана кампания против лекарството. Имаше много хора, които ходеха да правят демонстрации в Мюнхен, пред министерството, с плакати, протестираха болни и техните близки. Но всичко минава и заминава и се забравя след това. Тогава се върнах пак в Австрия, където бях пристигнал, след като напуснах България, и бях поискал политическо убежище.

  – Кога напуснахте България?

  – През 1955 г., когато бях на 32 г. Когато завърших гимназия, ме приеха в университета в Пловдив да следвам медицина. Загубих доста време, докато се боря против комунистите. Затова търсих начин да изляза от България и го намерих – дойдох в Австрия.

  – Защо не опитахте да регистрирате лекарството в Австрия?

  – Защото и тук имах проблеми. Два пъти подаваха жалби в българската прокуратурата, че правя лекарство и го продавам. Имах разправии с прокуратура в Австрия – трябваше да наема адвокат да ме защитава. Всичко мина и замина.

  – Кой пращаше жалби?

  – Нашенци го правеха, българи.

  – Кои?

  – Не знам.

  – Казвате, че сте дали състава. Пак ли не бяха склонни да го регистрират?

  – Не, те искат технологията на производство. Фармацевтичната индустрия има пръст в цялата работа. Отначало давах лекарството без пари. Но пациентите ставаха все повече и повече. Бюджетът ми е много малък. Не като тези, които имат милиарди… После вземах по 20 марки, но разноските ми се увеличаваха. За да ги покрия, трябваше да вземам пари. Откъде, освен от болните? На практика те сами финансираха клиничното изпробване…

  – Затова ли не ви позволиха да останете в Германия?

  – Чак после научих, че в Женева има организация за защита на политическите емигранти. Ако знаех, щях да наема адвокат да ме защитава в Германия.

  – Търсихте ли начин да регистрирате препарата в Австрия?

  – Не ме интересуват австрийците вече. Аз и на българите казвам, като отивам в министерството – дори да го регистрират в България, ще им върна регистрацията. Имах планове за създаване на онкологичен център в България. Даже говорих с кмета и с шефа на здравната служба в Пловдив. Казах им, че ако има една клиника от стотина легла, на половината ще лекувам чужденци, на половината – българи. Чужденците ще плащат, а българите ще се лекуват безплатно. Те се зарадваха. Казаха: “Много добре”, но като излезе човек, забравят всичко.

  – С кой кмет се срещнахте?

  – Не му помня името. След тази среща ми се обади един народен представител, който казва: “Искали сте да отворите клиника. Тръгнали сте по грешния път. Трябва най-напред общинският съвет в Пловдив да се събере и да даде съгласие за отваряне на клиника и с това решение да се отиде в Министерството на здравеопазването.” Това мина и замина – времето си тече, годините си минават…

  – Този път не го ли извървяхте?

  – Не водя статистика. В Пловдив трябва да знаят кога е било това и какво е станало после.

  – Кой според вас пречи?

  – Зад кулисите е фармацевтичната индустрия. Така беше и в Германия. Пресата пишеше всеки ден, по телевизията имаше интервюта, лекарската камара се опита да разпространява неща, които не са истина. Наех адвокат, който забрани на лекарската камара да разпространява лъжи. Два дни по-късно се обади фармацевтичната индустрия и започна със същите обвинения, които бяха забранени на лекарската камара. Това е без край.

  – Отказахте ли се да се борите?

  – Отдавна съм се отказал вече. Не ме интересува. За кога? Тук дойде един ваш колега и казва: “Бай Продане, подари го на нас?” И аз му казвам: “Вие нормален ли сте? Вие имате семейство, жена, деца, а аз съм жертвал всичко и съм сам. На мен това ми е животът.” Трябва да бъдат притиснати хората, които отговарят за тези неща. Има една организация в Пловдив от благодарни пациенти, но нищо не стана. Тук един австриец искаше да ме свърже с едни араби от Катар, но настояваше всичко да мине през него… Приключил съм – повече не искам да чувам за лекарството.

  – Вие сега австрийски гражданин ли сте?

  – Независимо какво пише в паспорта ми, корените ми са в България. Австрийски гражданин съм – иначе не можеш да се придвижиш и един метър напред. Когато германците отказаха да ми продължат паспорта, отидох в Швейцария, оттам отидох в Лихтенщайн. Стоях 2-3 месеца, но после пак сe върнах в Австрия. В самото начало, като дойдох за първи път в Австрия, тук в държавната болница се изпробваше лекарството. Подадох молба за поданство. Бях забравил това, но след като се случиха тези проблеми, брат ми, който беше приятел с министър-председател на Долна Австрия, предложи да ми помогне. Така за кратко време ми дадоха австрийски паспорт, за да мога да се върна, защото швейцарците не ме искаха. Австрийците ми помогнаха.

  – Казвате, че в Австрия е започнал да се изпробва препаратът. Защо не продължи това?

  – Това ставаше с 4-5 души в един старчески дом. В една експериментална патология в университетски институт го изпробваха дали не е токсично.

  Доказа се, че не е. Приятел на проф. Линднер, който беше шеф на този институт, се запали. Та там, в този старчески дом, имаше една възрастна жена с рак на дебелото черво. Разбрахме се, че аз искам да присъствам при даването на лекарството. По-късно жената почина от пневмония и при аутопсията взеха 1600 хистологични проби от всички органи. Проф. Хартман от болницата “Елизабет” – имам неговите изследвания – казва, че всичко е нормално, че няма увреждане на здравите клетки. Това даде повод на един друг лекар – Доберау, да предложи да продължим по-нататък. Той каза: “Аз ще уредя среща с фирмата “Мерк” в Германия, те са мои приятели.” Три пъти идваха трима души от фирмата в Дармщат да водят преговори. Предложиха да изпробваме лекарството във фирмата при опити с животни.

  Казах, че съм съгласен, но искам да присъствам

  Те отговориха: “А, така не става.” “Кажете тогава как става.” “Вие ще ни дадете технологията на производство, а ние ще го произведем. Само 1 професор от фирмата ще знае как става това. Технологията е затворена в един трезор до тавана, никой не може да влезе там. Като изпробваме и видим резултата, ще ви пишем едно писмо да се срещнем и да ви питаме колко ще искате.” Отговорих им, че това няма да стане. Те винаги могат да пробват и да кажат, че няма нищо. Това се е случвало и друг път в научния свят. Има много лекарства, които са откритие на някой студент, но някой професор го взема, всичко се забравя и излиза, че е негово откритие. Аз съм доверчив, но до известна граница. Така отказаха да го регистрират, защото не им давам технологията за производство.

  После се свързах със САЩ. Оттам ми казаха: “Дайте 10 л от медикамента, ние ще направим всичко възможно да изолираме активната субстанция и по химичен път да го произвеждаме.” Не се съгласих. Успял съм да го запазя до този момент да не падне в чужди ръце.

  Когато работих в Германия, при мен в клиниката работеше един лекар, чийто баща бе член на Бундестага. Принудих го да напусне, защото не бях съгласен с някои неща в поведението му. С него напуснаха един болногледач и една медицинска сестра. 5-6 г. по-късно те дойдоха във Виена и поискаха да ги приема. Тогава се оплакаха, че той ги накарал да вземат от препарата, а той обещал да им даде пари, но не им дал нищо и те изплюха камъчето. Той дал препарата на една фирма, която изкара една от субстанциите и я регистрира като лекарство, което и до ден днешен е на пазара. Но това не е истинското лекарство.

  За да влезе лекарството в раковата клетка, трябва да има друга субстанция, която да го пренесе. Аспарагиновата киселина е една от 6-те аминокиселини, които са носители на лекарството. Те нямат лекарствени свойства, но пренасят лекарството в здравата и болната клетка. Здравата клетка се справя сама, а болната клетка преработва и разгражда тези аминокиселини. В Германия и до днес действат клиники, които провеждат имунотерапия за раковите клетки. Когато един тумор или метастазите умират, това е мъртва тъкан, която малко или много е токсична. Раковата клетка не може да се доразгражда както здравата, остават недоразградени вещества, които се натрупват около клетката и предизвикват възпаление на здравата клетка. Като се прави рентгенова снимка, туморът изглежда по-голям. Когато се прави имунотерапия, това неутрализира отровите, но това не значи, че туморът е изчезнал.

  Така че препаратът, изграден на основата на аспаргиновата киселина, катализира определени процеси, но той няма активната субстанция от моя препарат. Освен това активната субстанция в моя препарат се носи не от една, а от шест аминокиселини.

  – Каква е активната субстанция във вашия препарат?
  

  – Изолирана е от билката див божур. Много хора казват, че дивият божур е отровен. Разбира се, че е отровен. Но аз не вземам отровата, вземам това, което има лечебни свойства. Вземам и други билки, от които вземам активна субстанция. Една от тях е овча опашка. Тези билки са богати на една субстанция, която е в по-голям процент, отколкото в други билки.

  – Колко време ви отне създаването на препарата?
  

  – Около 3 месеца.

  – Целенасочено ли го търсехте, или стана случайно?
  

  – Напълно целенасочено. Като дойдох тук, не знаех и една дума немски. Записах медицина и изкарах 7 семестъра. Но видях, че това не е нещото, което искам – да ходя с чантата от болен на болен. Прехвърлих се да уча химия. По онова време в пресата много пишеше за ракови заболявания и брат ми каза: “Нали искаш да се занимаваш с това – пробвай, аз ще те финансирам.”

  – Какво работеше брат ви?

  – Беше търговец в Австрия. Тогава знаех за раковите заболявания толкова, колкото знае всеки от улицата. Обикалях книжарниците и четях най-новите томове. Бях упорит и постоянен. Изработих си план. Трябва да имаш целта и да търсиш път, за да идеш до нея.

  – Защо избрахте да вземете субстанция от див божур, а не например, от невен, от лале или от карамфил, да речем?
  
  – Защото съм билкар от памтивека. Знам билките добре и коя какво може.

  – Откъде имате това знание за билките?

  – От баба ми и дядо ми – те са селяни и като всички селяни, имаха общи познания за билките. Но аз имах известна подготовка и действието им не ми е напълно чуждо.

  – Да се върнем към пречките, които срещате няколко десетилетия…

  – На доцент, на професор вратите им са отворени навсякъде – освен титли имат и власт. В света има два типа хора – такива, които имат власт, и такива, които имат дарба. По една или друга причина първите не дават на вторите да изпъкнат, не ги пускат напред. Излиза, че този, който цял живот е работил, не може да направи една крачка без бюрократите. Затова бюрократите трябва да изчезнат. Може някой да е 10 пъти професор, но това не значи, че той има дарба да открие нещо. В магазина има платна и бои, има и човек, който ги продава. Но само този, който има дарба да твори, може да ги използва.

  – Какво ще стане сега с вашия препарат?

  – Нищо.

  – Ще си го отнесете с вас?

  – Ами така ще стане.

  – Защо не го оставите на сестра си, на племенниците си?
  

  – Нито сестра ми, нито на брат ми децата имат хабер от тия работи. Като им казвах да следват биология, химия, фармация, те не искаха. Те трябва да дадат на някого да го произведе. Но този някой, като знае технологията за производство, ще им бие дузпата на втория ден. По-добре е да го дам на някого, който ми е симпатичен, отколкото на някого, който ще ме излъже. Затова по-добре да го отнеса със себе си. Предложих го на България, защото съм българин. Има запазена документация за десетки излекувани, черно на бяло.

  – Къде е тя?

  – Тя е дадена – над 400 стр. дадох в министерството и в Агенцията по лекарствата. Шансовете са нула. Как да се боря с концерни, които разполагат с милиарди?

  Имах време, но времето ми свършва. Бях идеалист, но с времето човек поумнява и се изморява. Давам им доказателства за излекувани хора, документи, че не е отровно. Една формалност е да се подпише. Аз им казах: “Сега и да го регистрирате, ще ви върна регистрацията.” Даваш им в ръцете нещо, а те ритат – искат да умрат. От жажда за власт и пари жертват милиони хора. Аз не бих могъл да спя, ако знам, че някой е умрял заради мен. Тези хора трябва да бъдат съдени, защото оставят милиони да умират. Един стои на крана и не пуска, а друг оттатък пищи, защото умира, но онзи не му дава. Това не е ли престъпление?

  – Сега докъде са стигнали нещата?

  – Питайте адвокатката! (Интервю с адвокат Стефани Атанасова четете в следващ брой.) Бойко Борисов даде правомощия на министъра на здравеопазването да събере комисия, която да вземе решение. Каза му – за една седмица да се регистрира това лекарство. Но после този министър бе отстранен и нещата останаха в застой. Комисията се е събирала, взела е решение, но не го дават. Адвокатката казва, че е направила искане, но не й дават решението. Казах й: “Остави го!” Всичко удря на камък. Камъкът е индустрията. Фармаиндустрията има споразумение никой на никого да не прави конкуренция. Затова никой не рискува да произвежда лекарството, защото ще има проблеми с конкуренцията.

  – Но нали едно лекарство първо трябва да се изпита, преди да се произвежда?

  – То е изпитано. 5 европейски институции казват, че не е токсично, има документация за това… Знаете ли колко хора се обаждат – народни представители казват, че познават министри. Аз пък, казвам, познавам шефа на министрите.

  – С Бойко Борисов къде сте се виждали?

  – По телефона само сме се чували. И с тогавашния министър Нанев сме говорили половин час по телефона. Той вика: “Елате тук, ще ви посрещнем.” Показаха Бойко Борисов като удари с юмрук и каза: “За 1 седмица да се регистрира.” Но той не е лекар – затова даде случая на хора, които са лекари. Всичко необходимо, е дадено.

  – Дали сте съставките, но искат и начина на производството?

  – Българите не са стигнали дотам. Това беше при австрийците. Дал съм 5-те документа, които доказват, че лекарството не е токсично, но излезе някаква жена и казва: “Ами ако е токсично?”

  – Вие пиете ли от лекарството?

  – От дъжд на вятър. Но то дава сили на целия организъм.

  – Наистина изглеждате завидно бодър за 90-те си години. Значи произвеждате поне малки количества?

  – Нищо не произвеждам. Ако правя нещо, го правя за себе си. Аз съм си жертвал живота, останах без семейство. БАН можеше да се заеме – това все пак е българско откритие. Аз съм си изпълнил човешкия дълг и дълга като българин и спя спокойно. Уж всички имат добро желание, но има един-двама, които спират работата. Аз не съм лаком – стига ми да си покрия разноските.

  – Кога планирате да дойдете в България?

  – И да дойда, какво да правя? Последният ми приятел, който пребиха по лагерите, и той почина. В Карлово съм като чужденец – никого не познавам. Ама и тук е така – не познавам комшиите дори.

  – А като ставаха пред дома ви във Виена опашки за лекарството, комшиите дразнеха ли се?

  – Те не идваха тук. Тук не е като в България – комшиите да знаят всичко един за друг и постоянно да се питат: “Как си, какво правиш?”

  – Според вас как ще завърши битката на човечеството с рака?
  

  – Още 50 г. може да минат, без да има лекарство. Защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт…

  А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те, като не го искат, насила хубост не става. Болните го искат и протестират, но има един отгоре, който вика: “Не!” Жалко за времето.

  На изпроводяк Продан Христов казва отново: “Няма смисъл да давате телефона и адреса ми – вече не правя лекарството, нека хората да не ми звънят.”

  .

  Източник:  24chasa.bg

• ДА „Архиви“ публикува полицейски досиета отпреди 9.09.1944 г.

  Българската държавна агенция „Архиви“ откри нов сайт за полицейските досиета на известни личности от периода преди 1944 г.

  До този момент са публикувани досиетата на 26 известни личности, сред които Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Георги Михов Димитров и интелектуалци като Никола Вапцаров, Йосиф Хербст и Младен Исаев.

  Те може да бъдат видени на адрес: Archives.bg/PoliceFiles.

  Сред любопитните неща, които желаещите могат да открият е, че във време, в което не е имало цветни лещи, Тодор Живков е лъгал полицията за цвета на очите си, каза на пресконференция председателят на агенцията Мартин Иванов.

  В някои от полицейските си разпити Живков е заявил, че очите му са са черни, а в други ги е посочил като пъстри.

  По думите на Иванов това е показателно за манталитета на Живков още от 1934 г.

  Труднодостъпните до преди две години 92 561 лични и съдебни дела, с обем 442 линейни метра, вече са на разположение на всеки, проявяващ интерес към документите, заявиха от агенцията „Архиви“.

  Източник:  Vesti.bg

• От какво се интересува прокуратурата…

  Градския прокурор на София Николай Кокинов:

  „Статията на Борис Митов е хубава и провокативна, но не се интересуваме от нея“

  .

  Софийската градска прокуратура демонстрира намерение в понеделник да игнорира напълно данните в статията „Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” и да съсредоточи работата си върху това дали журналистът от Mediapool Борис Митов е изнесъл държавна тайна.

  „Самата статия е интересна, хубава, провокативна, аз самият я прочетох с интерес“, обяви градският прокурор Николай Кокинов пред бТВ. Два часа по-късно в Съдебната палата той каза пред останалите медиите, че съдържанието на материала не представлява интерес за държавното обвинение.

  В статията се коментират нарушенията, допуснати от заместника на Кокинов Роман Василев в опита му да получи разрешение за прилагане на СРС по делото срещу „абсолютния престъпник“ в лицето на Николай Цонев. В крайна сметка той получава разрешение от тогавашния шеф на съда в Пловдив Сотир Цацаров, който сега е главен прокурор. Василев пише в искането, че има оперативни данни срещу заподозрения Тенчо Попов, че смята да извърши престъпления в района на Пловдив. Цацаров разрешава СРС-ата.

  По време на съдебното дело обаче се разбра, че такава информация е нямало и Василев, на практика, е подвел съдията. Борис Митов доказва информацията си като приложи протоколите, с които СРС-ата са поискани и разрешени. Именно за това е проверяван за изнасяне на държавна тайна.

  От своя страна кариерата на Роман Василев се развива добре и той води проверката дали има нарушения с подслушването и следенето в МВР.

  Николай Кокинов не намира тези неща за смущаващи. „Не ни интересува съдържанието на статията. Интересуват ни въпросните два документа. Нашата проверка е по повод тях. Не виждам основание да има проверка как са събрани СРС-та. Има искане (за прилагане на СРС) и има разрешение (за това)“, коментира градският прокурор на София.

  Борис Митов бе призован в прокуратурата в понеделник, за да представи протоколите на прокуратура. Срещата продължи няколко минути и той отказа да направи това.

  Междувременно пред Съдебната палата в подкрепа на свободата на словото в България се събраха стотина журналисти, правозащитници и граждани. Някои от тях бяха залепили с тиксо устата си, за да изразят недоволство от действията на прокуратурата. Кокинов обаче твърди, че от държавното обвинение не са искали Митов да разкрива източниците си.

  „Никакви източници не сме искали да разкрива. Съобразяваме се с международната уредба. Няма нищо срамно някой да бъде поканен или призован и да даде обяснение по дадена проверка. Това е задължение на всеки български гражданин. Това, че някой е извикан да даде показания, не означава, че срещу него се упражнява наказателна репресия“, каза Кокинов.

  Твърдението на Кокинов е най-малкото странно, защото прокуратурата проверява как протоколите са се оказали в журналиста, а градският прокурор обяснява, че не са го питали кой му ги е дал. Той допълни, че проверката продължава в деловодството на Софийския градския съд.

  Целта е да разбера дали публикуваните в Mediapool материали са били в секретното или в явното деловодство на съда.

  По време на делото „Цонев, Сантиров, Попов“ съдията Иван Коев разсекрети СРС-ата по случая. Прокуратурата обаче твърди, че точно публикуваните в Mediapool протоколи са секретни, защото били способ за събиране на СРС-ата и не били веществени доказателства. Именно тези протоколи обаче показаха компрометирания начин, по който службите са събирали доказателства по делото.

  Николай Кокинов обясни, че решението за проверката срещу Борис Митов е взето от ръководството на прокуратурата. Роман Василев не е участвал във взимането на това решение. Инициатор е бил другият заместник-градски прокурор Божидар Джамбазов. Той е разпечатал статията на Борис Митов и я показал на Кокинов в петък сутринта. Така се взело решение да се прави проверка.

  „Решихме (дали да образуваме проверка) аз и моите заместници. Г-н Джамбазов ми показа протоколите от съдебното заседание и се убедих с очите си, че са разсекретени само веществените доказателствени средства. После решихме да проверим как тези два документа витаят в общественото пространство“, каза Кокинов. Той допълни, че тази проверка няма нищо общо с проверката в МВР.

  За протеста пред Съдебната палата той каза: „Всеки един протест, напълно нормално е, да ме притеснява. Аз също съм член на това общество. Не съм го видял с очите си (протеста). Не е приятно, когато има подобни вълнения, недоразбираници, така да го наречем“, обясни прокурорът.

  Преди това пред бТВ той говори и за проверката в МВР по сигнала на Сергей Станишев. Въпреки че сигналът е бил анонимен, той каза, че прокуратурата има подозрения кой би могъл да е авторът.

  Кокинов увери, че проверяващите са подходили към възложената проверка с „огромно желание и ентусиазъм”. „Следите винаги остават, изчакайте следващия епизод”, допълни загадъчно прокурорът.

  Проверката дали в МВР са подслушвали и следили политици незаконно приключва на 12 април. Прокуратурата ще обяви резултатите четири дни по-късно.

  .

  Красен Николов,  Mediapool

• Северна Корея подготвя нов ядрен опит

  Северна Корея изглежда се подготвя да извърши четвърти ядрен опит. Това се предполага от действията й на полигона, където тя проведе предишното си атомно изпитание, съобщиха южнокорейски медии, цитирани от bTV.

  „Напоследък има активно движение на работна сила и превозни средства близо до южния тунел на полигона Пхунге-ни“, заяви пред журналисти правителствен служител от Сеул. По думите му властите внимателно следят полигона, защото това поведение много приличало на действията преди третия ядрен опит от страна на Севера. „Освен това ние получихме информация, че Пхенян скоро ще проведе ново атомно изпитание. В момента анализираме ситуацията, за да установим дали наистина е така или това е просто средство за оказване на натиск върху Сеул и Вашингтон”, обясни още служителят.

  Междувременно американски медии информират, че САЩ и Южна Корея са подготвили планове за предприемането на пропорционален отговор на севернокорейските действия, който ще бъде ограничен, за да се предотврати ескалацията до по-мащабна война.

  Позовавайки се на американски официални лица, в.“Ню Йорк Таймс” посочва, че новият план за „противопоставяне на провокациите” предвижда предприемането на незабавен, но пропорционален по вид отговор на Северна Корея, ако тя реши да извърши наземна или ракетна атака.

  В рамките на плана източникът на всяко севернокорейско нападение ще бъде ударен с подобно по вид оръжие. Ако севернокорейците решат да обстрелят с артилерия южнокорейски остров с военни съоръжения, тогава планът предвижда Сеул бързо да отговори с артилерийски залп със съответен интензитет.

  Източник: в. „Сега“

• Журналистите от „Офшорлийкс“ отказаха да дават информация на държавни органи

  Международният журналистически консорциум ICIJ (International Consortium of Investigative Journalists), който притежава досиета на собственици на офшорни сметки от цял свят, няма намерение да споделя получената информация с държавни структури. Това става ясно от обръщение на председателя на консорциума Джерард Райл, публикувано на сайта на организацията.

  По думите му, искания за достъп до досиетата са постъпили от правителствата на Германия, Гърция, Южна Корея, Канада и САЩ.

  Дългогодишната политика на ICIJ и нейната основна организация Center for Public Integrity изключва сътрудничество с държавни структури, пояснява Райл. „Ние не сме подзразделение на държавни правоохранителни органи или правителствени агенции. Ние сме независима организация“, казва той.

  В началото на април организацията съобщи, че се е сдобила с 2.5 млн. секретни файлове за 120 000 офшорни фирми и 130 000 предприемачи от 170 страни, които притежават такива сметки.

  Първата част от документите беше публикувана на 4 април. Следващата серия е планирана за 15 април. Публикациите ще продължат през цялата 2013 г. Координаторът на организацията за Източна Европа – румънски журналист, заяви през седмицата, че във файловете има данни и за български граждани и фирми, регистрирани в България.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Прокуратурата гази свободата на словото

  Неправителствени правозащитни организации, известни юристи и международна журналистическа асоциация видяха пряко посегателство срещу свободата на словото с разследването, което прокуратурата поде срещу журналиста от Mediapool Борис Митов във връзка с разследването му, поместено днес (5 април – б.р.) на сайта.

  В публикувана декларация Българският хелзинкски комитет (БХК) окачестви „прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация“.

  „В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие“, се казва в декларацията.

  БХК акцентира, че документите, чието публикуване прокуратурата заплашва да инкриминира, са обявени за публични със съдебно определение. „Във всички демократични страни по света позоваването на официален акт на държавен орган, който не е отменен, независимо дали впоследствие органът е бил обявен за некомпетентен, представлява напълно легитимна защита срещу наказателно обвинение“, казват от комитета.

  „Трудно ни е да си представим, че в българската прокуратура има прокурори, които не са наясно с това. Поради това заплахите за прилагане на наказателния закон срещу журналиста Митов не са нищо друго освен опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата – да се сплаши журналист с цел да се прикрият прокурорски безобразия“, продължават от БХК.

  „Свободата на журналистите да пишат е свобода на гражданите да знаят. Когато „орган за законност“, като прокуратурата, гази свободата ни, България има тежък проблем със законността, заявяват от Българския хелзинкски комитет.

  В защита на свободата на словото излезе и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България).

  „Намираме за крайно обезпокоително, че Борис Митов е извикан в Софийската градска прокуратура да дава обяснения и заплашен с наказателно преследване заради разгласяване на общоизвестна информация, която и друг път е била публикувана без никакви последствия“, се казва в изявление на организацията.

  „При отказа му да оповести източника на информацията си журналистът е заплашен, че носи наказателна отговорност. Припомняме, че правото на журналистите да запазват в тайна своите източници е гарантирано от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в негови тълкувателни решения на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), регламентиращ правото на свобода на словото“, се казва в изявлението и се припомня:

  „В своето решение по делото Goodwin v. the United Kingdom, 27 March 1996, No 16/1994/463/544 ЕСПЧ категорично подчертава, че принципът „на защита на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на медиите“, и че без наличието на такава защита “ пресата би била лишена от жизненоважната си роля на куче-пазач, а способността на медиите да осигуряват точна и достоверна информация би била сериозно застрашена“.

  „Нещо повече, в делото Sanoma Uitgevers B.V. v. the Netherlands , Съдът в Страсбург отсъжда против изискването журналисти да разкриват тайната на източниците си по искане на прокуратурата. Според съдиите, прокуратурата не може да бъде безпристрастна страна в подобно разследване, тъй като защитава интереси, несъвместими с тези на принципа за тайната на източниците“, посочват от АЕЖ – България.

  „Ето защо призоваваме прокуратурата да се въздържа от всякакви по-нататъшни действия, които биха били в нарушение на тълкувателните решения на ЕСПЧ, задължителни за всички институции и лица от страни, ратифицирали Конвенцията“, се казва още в изявлението.

  „Настояваме главният прокурор Сотир Цацаров да вземе отношение по проверката срещу Митов, която е в състояние допълнително да влоши ситуацията със свободата на словото в страна, заемаща последното място по този показател в ЕС според редица авторитетни международни организации“, предупреждава АЕЖ – България, която ще продължи да следи случая и ще запознае с него европейските си партньори.

  Известният адвокат по правозащитни казуси Михаил Екимджиев определи като самоцелно искането „един журналист да разкрие своите източници като по този начин компрометира журналистическата си професия, без да е ясно какво защитава прокуратурата, освен опита да прикрие собствените си гафове“.

  „Има редица дела, при които в подобни случаи Европейският съд по правата на човека е намирал, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно свободата на изразяване на мнение, да получава и разпространява информация“, посочи и Екимджиев.

  „Практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е, че няма абсолютна защита на източниците на информация на журналистите в случаите, в които е непосредствено застрашена националната сигурност и когато разкриването на източниците би могло да доведе до предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Когато на едната страна на везната стои много категоричен обществен интерес от разкриването на този източник, най-често това е свързано със защита на националната сигурност, тероризъм, непосредствено извършване на тежки престъпления, тогава държавата и властите могат да настояват за това“, обясни адвокат Екимджиев.

  Той обаче уточни, че в случая с работата на журналиста от Mediapool вероятно от страната на прокуратурата няма ясна належаща необходимост от разкриването на източника и няма необходимост свързана със защита на изключително важни ценности.

  Според Екимджиев „напълно възможно е някои по-темпераментен прокурор като Роман Василев да се опита да ангажира наказателна отговорност по отношение на журналиста от Mediapool, но това би било по-скоро акт на институционална отмъстителност, на саморазправа с един журналист, който прави обществено достояние гафове на прокуратурата.

  „Не може формалното класифициране на една информация да бъде абсолютна преграда пред правото на журналиста и пред обществения интерес ние да получаваме информация по обществено важни и значими проблеми, свързани с начина на функциониране на институциите, каквито са полицията и прокуратурата. Когато има осезаем обществен интерес, а случаят очевидно е такъв, да се разбере как настоящият главен прокурор е бил подведен да даде такова разрешение, да се разбере как се злоупотребява със СРС-та в България, което е един системен проблем, тогава формалната бариера като гриф „секретно“, „служебно“ или „поверително“ не може да доминира над обществения интерес“, смята той.

  Източник:  Мediapool

• Италия конфискува ветропаркове на мафията за 1.3 млрд евро

  

  Италия извърши най-голямата в историята конфискация на активи на мафията, сред които са и десетки компании за възобновяеми енергийни източници. Стойностна на конфискуваното имущество е 1.3 млрд. евро, съобщи италианската полиция, предадоха агенциите.

  Съд в сицилианския град Трапани постанови окончателна конфискация на блокираните през 2010 г. активи на Вито Никастри. 57-годишният предприемач е смятан за подставено лице на Коза ностра.

  Полицията и правораздавателните органи казват, че Никастри, известен с прозвището “Господарят на вятъра” заради големия брой ветропаркове, които притежаваше, е инвестирал в тях парите от рекет и търговия с наркотици на Матео Месина Денаро, смятан за ръководител на сицилианската мафия.

  “Денаро стои зад много бизнесмени, които не предизвикват подозрение и спокойно се разпореждат с активите на истинския бос на мафията”, заяви Иван Ло Бело, зам-председател на работодателската организация “Конфиндустрия” (Confindustria). “За да се победи мафията, трябва да се води безкомпромисна борба с прането на пари”, допълни той.

  Повечето от иззетите активи са на остров Сицилия и в Южна Калабрия, където действа Ндрангета – друга голяма престъпна структура. Става дума за 43 компании, 98 имота, както и коли и яхти. Укриващият се от 1993 г. насам 50-годишен Месина Денаро е известен със слабостта си към мощни автомобили, жени и златни часовници.

  Благодарение на връзките си с подземния свят Никастри успява да се издигне от обикновен електротехник до най-големия в Италия инвеститор във възобновяеми енергийни източници – сектор, който до миналата година се радваше на особено щедри субсидии.

  Източник:  Мediapool

• Убийства на деца в България

  Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв., за да могат чиновниците да вземат по-големи заплати!

  “Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв. С тези пари е трябвало да се спасят стотици болни българчета. Но това не е станало! Колосалната сума е осигурена на фонда от държавата. Става дума за 4-годишен период (от 2005 до 2008 г. вкл.). И тъй като фондът е държавен, то в края на годината той е задължен да връща неизразходените от субсидията пари обратно в държавната хазна. Октомври 2008 г. на фонда са били отпуснати 20 млн. лв. от бюджетния излишък. От тях за лечение на деца са дадени около 550 000 лв., а останалите 19,4 млн. лв. били върнати на държавата след края на годината.”

  

  Одитът на Сметната палата откри: няма регламентирани срокове, в които фондът и комисията да са задължени да отговорят на молбата за помощ. – Това се прави нарочно, за да може отложените суми за календарната година да се върнат на държавата, а чиновниците да получат поощрителни бонуси за реализираните “икономии” в календарната година! Няма ясно определени критерии за одобрението им, следователно роля играе субективният фактор. – Това се прави за да могат да се изнудват родителите на умиращите деца! Децата в България умират, за да могат чиновниците да ходят на плаж, на ски, на екскурзии в чужбина, да играят тенис, за да могат да си купуват нови коли на лизинг, да обядват в ресторант, събота и неделя да окупират луксозните хотели, почивайки си от уморителната си дейност, на която би завидял и палач в Дахау.

  Не вярвате?

  Проверете ведомостите за заплати. Проверете разходите на администрацията във Фонда за „лечение“ на деца в чужбина. За децата пари може да „няма“, но за техните заплати винаги има. За топли и приятни офиси, на които данъкоплатците плащат ток, за безплатни телефони и луксозно обзавеждане, безплатни служебни коли, карани с безплатен служебен бензин, за командировките в чужбина “в името на децата”, които тихичко си умират, за да могат шепа изроди, наричащо подигравателно родителите на децата “Андрешковци”, да живеят охолно и да се обогатяват с всяко убийство! Знае ли някой от вас какви заплати вземат чиновниците във фонда? С колко процента са им качвани заплатите всяка година на кризата? Какви бонуси си раздават, колко дни платен отпуск ползват (платен от вашите пари), какви пари за облекло получават (да, точно за дрешки горките, че „ходят голи и боси“), какви служебни и лични коли карат, какви кредити изплащат за купените от тях апартаменти в „кризата“?! Умрели деца?! На кой му пука?! Да мрат децата на робите, нали ще заведат своите на море в Гърция и ще им платят частното училище!

  Смятате, че съм краен, и че чиновниците, извършили убийства на деца с цел придобиване на материална облага (нещо, за което се полага затвор, а в близкото минало се полагаше и смъртно наказание), не са изроди и дегенерати? Молете се Бог, Аллах, Вишну, Великият Дух на Сиуксите и Съдбата да не ви докажат обратното чрез смъртта на вашето дете. Амин!

  Източник:  Borsi.blog.bg

• Иво Христов: Теренът се подготвя за нов политически изрод

  Следващото правителство ще е продължение на сегашното, докато дойде следващата популистка партия, казва социологът

  .

  Интервю на Иглика Горанова, Komentator.bg 

  .

  – Г-н Христов, как ще коментирате факта, че няколко партии ще представляват протестиращите на предстоящите избори и очаквате ли някоя от тях да влезе в парламента?

  – Нито една от тези заявени формации не представлява някакъв общ интерес. Това са разностранни, взаимоизключващи се групи, които имат различни ориентации и ценности и не могат да имат обща политическа организация. Нещо повече, една част от тях твърдяха доскоро, че изобщо не искат да участват в политиката и да осъществяват граждански контрол чрез мониторинг, а други искат да вземат участие чрез съществуващата система.
  Ако трябва да копнем под политическото злободневие, истината е, че така наречените протестиращи не са някакъв общ политически субект. Нещо повече, имам подозрения, че участваме в поредна манипулация от порядъка на 1989 и 1997 година. Нещо, което го казах в началото на т. нар. Протести – 2013.

  – Каква е ползата от тези протести? Много ваши колеги казаха, че политиците оттук нататък ще се замислят, когато вземат решения?
  

  – На този въпрос мога да отговоря с един цитат от Валентин Вацев, че социологията у нас се е превърнала в момиче на повикване. Сериозната наука много отдавна не пребивава в тези среди. Какво значи да се замислят политиците? Това са нищо незначещи термини. Истината е следната – конструираната изкуствено система на прехода от т. нар перестройчици, се износи. Изпълни си задачите, като преформатира довчерашната държавна собственост в ръцете на няколко клана. Това се случи с безучастието на българите като цяло.
  Изводът от сегашните протести не може да е друг, освен че виждаме забележителната огромна политическа инфантилност на протестиращите. Както и през 1989 г., както и през 1997 г, така и сега, никой не си задава въпроса как един режим, който контролира буквално всичко, отпуска клапата на напрежението и хората безконтролно се изляха на улицата. Как медиите, които слушаха режима, изведнъж дадоха трибуна на всеки, който не го мързи да се изказва по всякакви въпроси. Това се учи в учебниците и се нарича отпускане на клапата на напрежението, защото ако това не се случи, става или експлозия или имплозия. В единия случай се разрушава социалната и икономическа структура, а в другия се пристъпва към тихо умиране. Затова от време на време се изпуска контролирано напрежението и то утихва, както виждате. Това, разбира се, не означава, че „технолозите“ не са запретнали ръкави и не създават нови политически Франкенщайн.

  – Имате предвид анонса на ваши колеги, че има почва за нова политическа популистка формация?
  

  – Очевидно теренът се подготвя за новия политически изрод, който ще е трети поред в рамките на последните 10-15 години – първият беше НДСВ, вторият – ГЕРБ, който да обира луфтовете и напрежението и отново да подведе електоралния добитък към тучни пасбища.

  – Има ли личност, която да оглави подобна партия?

  – Личности дал Господ. Навремето Алеко Константинов беше казал, че ако си затвориш очите и излезеш на улицата, хванеш първия срещнат и го пазариш за княз, той ще приеме и няма да се замисли. Единственото, за което ще се пазарите, е за това колко да му бъде цивилната листа. Сега, 120 години по-късно, ситуацията е същата – мераклии за властови позиции, колкото щеш. За пореден път виждам три неща. Първо – неосъзнаване на огромната трагедия, която се случва с българското общество отвъд популистките изказвания. Второ – виждам, че т. нар. обществени науки у нас са елементарен слугинаж, който е много плитък. И трето – виждам как журналистиката изпълнява за пореден път функцията, която изпълняват и социалните науки.

  – Прогнозира се голямо повишение на гласовете за ДПС. Същото важи и за „Атака“. Какъв парламент ни очаква?

  – Нормално е ДПС и „Атака“ да си преливат гласове. Калъпът и за едната, и за другата партия е правен на едно място, и някак си те живеят в Ин и Ян симбиоза. В новия парламент ще видим безбрежни неща от порядъка на поне шест партии. Вероятно ще има две националистически – „Атака“ и може би групата около СКАТ, с прикачени към нея партии. Предполагам, че замисълът на операцията „Български бунтове – 2013“ е бил да се направи отвличащ маньовър, при който ГЕРБ да се измъкнат от властта, защото те стигнаха тресавището и с минимални жертви да влязат в следващия парламент. Трябва да им се признае, че го направиха и това не е заслуга на Цветанов или на Борисов, а на тези, които са създали тази партия. Мисля, че Костов и компания ще изпаднат, за да бъдат заместени от новите кукли на прехода. Предполагам също така, че елемент от замисъла е да бъде създадено едно второ и нищо незначещо експертно правителство в името на спасението. Така всички да бъдат доволни и никой няма да носи реална политическа отговорност.

  – Как оценявате този кабинет и чий е той?

  – Това правителство изпълнява ролята на благообразната табела, под която ГЕРБ да се оттегли от властта, без да носи отговорност. Нарича се манипулации без въображение. Видяхме ги при създаването на партията на царя – НДСВ. Също популистка партия, с огромни обещания, че ще направи нещо, което не може да направи – да унищожи своите създатели и да накаже всички виновници на прехода. Това разбира се не се случи. Просто се откраднаха едни пари и сега се питаме защо стана така с ЕРП-ата, например. Второ действие беше – да се вкара тази партия в коалиция и така постепенно и тихо да се оттегли от сцената. Същото наблюдавахме и с ГЕРБ. Те обещаха, че ще отменят земното притегляне, оттеглиха се малко по-рано, защото както казва д-р Николай Михайлов, тяхното падане стана много стремително и те щяха да паднат направо върху цимента в буквалния смисъл на думата. И в момента се монтира едно ново коалиционно правителство за следващия цикъл. Колко ще издържи то, е друг въпрос.

  – Може ли да се обобщи ситуацията така: Хубави протести бяха, Бог да ги прости?
  

  – Да, може и така да се каже. Както и: Нека и тази генерация си поиграе на демокрация.

   

• „Икономист“: Микрокосмосът на българското положение

  Изданието публикува репортаж от България, описващ нерадостното ежедневие в Каолиново – града с най-висока безработица в страната

  .

  

  Наблюдавайки новопостроената детска площадка в Каолиново, червените й пързалки и зелени люлки, човек може за момент да се замисли кой западноевропейски град ще да е това.

  Но след това обръща глава и вижда порутена постройка, останала без прозорци. И само след един бърз поглед към занемарените прекомерно големи административни сгради в съветски стил, разположени около централния площад, човек разбира, че Каолиново се намира някъде в Източна Европа, разказва сп. „Икономист“.

  Това е градът с най-висока безработица в цяла България. Над 64% от хората в работоспособна възраст в общината са без работа – това е пет пъти над средното за страната.

  Според „Икономист интелиджънс юнит“ България е сред страните членки на ЕС с най-лоши тенденции в безработицата от началото на икономическата криза насам.

  Близо 430 хил. работни места са изчезнали от 2008 г. насам.

  Над половината безработни са паднали под прага на бедността.

  Заради бедността, безработицата и големите битови сметки през последните два месеца бяха организирани най-мащабните протести за последните 16 години. Демонстрациите доведоха до оставката на кабинета на Бойко Борисов. Шестима души се самозапалиха, а четирима от тях загинаха.

  Да се върнем в Каолиново.

  Димитрина – магазинерка на средна възраст, признава, че не разбира от политика. Тя сочи към стелажите в магазина си: „Имам 40 хляба и не мога да ги продам от вчера. Хората нямат никакви пари“.

  Малцината, които работят по „Проекта“, са заети, казва тя, говорейки за детската площадка в центъра и неколцината работници, наети за ремонта на центъра и изграждането на площадката – проектът, финансиран от ЕС.

  Останалите общината, където живеят близо 12 хил. души, предимно от турски произход, са или безработни, или работят на полето, където гледат тютюн.

  Малко щастливци, казва Димитрина, имат постоянна работа в близката мина за каолин – суровина, използвана в порцелановата и хартиената промишленост, дала и името на града. Преди заводът е давал работа на около 500 души, а днес на не повече от 20-30.

  На няколкостотин метра от магазина й Севдалин разказва подобна история. Възрастният мъж държи „Магазин за един лев“ – евтина бакалия, предлагаща всичко – от козметика до църковни свещи на цени, които рядко надвишават един лев (половин евро). Въпреки тези цени магазинът е празен.

  „Колкото и да струва, ако нямаш никакви пари, просто не можеш да купиш нищо“, казва Севдалин с тъжна усмивка на сбръчканото си лице.

  Шест години след присъединяването си към ЕС

  България остава най-бедната му членка

  Хората в страната печелят средно по 400 евро месечно, а пенсиите са над два пъти по-малки.

  Според нов доклад на ЕК почти половината от българите (7,3 млн. души) са заплашени от бедност и социално изключване. Безработицата мина 12-те процента през февруари и достигна най-високото си ниво от 2005 г. насам.

  „Загубата на половин милион работни места през последните четири години е основната причина за стагниращите доходи на домакинствата и нарастващата тежест върху социалния бюджет“, казва Георги Ангелов, икономист от Института „Отворено общество“ в София.

  Ако изключим европейските фондове, почти половината държавен бюджет отива за социални разходи.

  Кризата удари най-тежко хората с ниско образование – само 15,5% от българите с основно образование имат работа. Това ни помага да си обясним високата безработица в Каолиново, където 2/3 от хората никога не са стъпвали в средно училище.

  „Може да не съм бил в университет, но мога да преброя парите, които съм спечелил днес“, казва Севдалин: „Нула.“

  Магазинът му, както и този на Димитрина, са празни. Но едно място в градчето е пълно с хора, предимно млади мъже –

  кафенето, където може да се залага на футбол

  Докато пият бира и гледат мачове в понеделник вечер, повечето мъже живо разговарят за следващата среща от първенството.

  Идват тук всеки ден, казва Огнян, един от по-възрастните клиенти, докато отпива от кафето си. „Нямат работа, така че всичко, с което се занимават, е да залагат. А дали опитват да си намерят работя? Не. При футболните залози имат много по-голям шанс за успех“.

  Източник:  Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 174
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
...
• 414
• >>