Всички авторски страници

Авторски

• Почина Маргарет Тачър

  

  Бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър е починала на 87-годишна възраст.

  „С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инфаркт“, съобщи говорителят й Лорд Бел в понеделник, 8 април.

  Тачър страдаше от болестта на Алцхаймер, през последните години претърпя и няколко инсулта и нямаше публични прояви.

  Бъкингамският дворец разпространи изявление от името на британската кралица Елизабет ІІ, която изразява „дълбоката си скръб“ от новината за кончината на Маргарет Тачър. Премиерът Дейвид Камерън заяви от своя страна: „Загубихме един велик лидер, велик министър-председател и велик британец“.

  Тя бе първата жена премиер на Великобритания. Става лидер на консерваторите през 1975 година и печели изборите през 1979, 1983 и 1987 година.

  Желязната лейди бе министър-председател от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990 година и стана символ за безкомпромисно дясно управление.

  Тя проведе болезнени реформи, тотална приватизация и други стъпки за намаляването на ролята на държавата и синдикатите в икономиката.

  Тачър приватизира най-големите държавни фирми в Англия – British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways и други, като срещна острата съпротива на синдикатите. Сред непопулярните мерки, които предприема по време на управлението си, са и намалението на социалните помощи и затваряне на губещи мини.

  Тачър обаче успява да намали значително безработицата и да доведе до значителен ръст британската икономика, но заради непопулярните си решения все още не се приема еднозначно от британците.

  Тя ще бъде запомнена с това, че поведе страната към война с Аржентина заради Фолкландските острови през 1982 година.

  Тачър бе наречена Желязната лейди от съветската пропаганда, като това прозвище бе разпространено в цял свят чрез Радио Москва. Тя от своя страна остана в историята и с репликата „My job is to stop Britain going red“.

  „Само шепа политици, управлявали в мирно време, могат да твърдят, че са променили света. Маргарет Тачър, която почина тази сутрин, е сред тях“, написа в онлайн изданието си сп. „Икономист“. „Тя трансформира не само собствената си Консервативна партия, но цялата британска политика. Нейният ентусиазъм за приватизация даде начало на глобална революция, а волята й да се изправи срещу тиранизма помогна да се сложи край на Съветския съюз“.

  „Уинстън Чърчил спечели войната, но никога не създаде „изъм“. Същността на Тачъризма беше да се противопоставя на статуквото и да залага на свободата – странно, доколкото като почти вманиачена на тема контрол, Тачър бе по някакъв начин въплъщение на консерватизма. Тя мислеше, че нациите могат да станат велики само ако отделните хора са свободни. Нейната битка имаше тема: правото на индивидите да управляват своя собствен живот възможно най-свободно от микроменджмънта на държавата“, пише „Икономист“.

   

  Източник: Мediapool

• Продан Христов от Виена: Отказах се от битката за лекарството срещу рак

  

  Ако е рекъл Господ, на 3 декември т.г. Продан Христов ще навърши 90 г.

  Който не помни – това е българинът, живеещ във Виена, за който преди време се писа, че е измислил препарат срещу рак, наречен “Антималингоцит”.

  Набирам телефона без особена надежда, че ще се съгласи на интервю. Българи, живеещи в Австрия, споделят, че отказва разговори за препарата, с който се прочу в България и по света.

  Вдига сестра му Ненка. Няколко часа по-късно съм на четвъртия етаж в стара кооперация в центъра на Виена. “Тук беше работилница за бронзови изделия – 220 км. м. Каквото можах, оправих. По онова време нямаше строителен материал. Брат ми ходеше по строежите, където продават паркет от стари къщи”, казва любезният домакин.

  Годините не му личат – походката му е енергична, умът – бистър. В края на 2-часовия ни разговор признава, че от време на време пие от препарата, който е измислил. Изрично подчертава няколко пъти, че го произвежда само за себе си и не прави никакви изключения. “Никакви”, повтаря няколко пъти.

  За кратко при нас сяда и 91-годишната му сестра. “Идвам през зимата при него. Повече от 10 години му помагах. Справях се с шишета, с опаковане, с пращане. Сега всичко спря. Като идвах тук, брат ми ми казваше: “Вземи малко да пиеш“ и ми сипваше по едно шишенце от 5 кубика. Като си отивах през лятото в България, всички ме питаха: „Какво правиш, че си толкова подмладена?” Истина е, че нищо не ме боли и съм бомба. От 9-10 г. не съм ходила на лекар”, казва жената и скача да направи кафе.

  А ние близо 2 часа говорим за сагата на “Антималингоцит”, измислен от българина.

  – Докъде стигна битката ви за “Антималингоцит”, г-н Христов?

  – Доникъде. Вече съм се отказал. С българи не можеш да правиш орталък. Те са завистливи и заядливи. Чух, че някой казал: “Той иска да му помогнем да забогатее.” Абе аланкоолу, четеш ли статистика – на година от рак умират по 25 млн. души в целия свят. За България също има статистика – по 35 000 нови заболявания на година. Няма обаче статистика колко са излекувани. Защото излекувани няма. Тези, на които правят химиотерапия, лъчетерапия и операция, задържат процеса за известно време, но след това ракът експлодира отново и са безпомощни – умират. Аз, като съм си жертвал живота, не съм го жертвал, за да забогатявам, а за да помогна на хората (гласът му се разтреперва). Но не могат да го разберат. Те мислят: “Ами ако забогатее?” Дори да забогатея, какво от това – мога да спася живота на милиони хора…

  – Кога започнахте да водите тази титанична битка?

  – Отдавна. Още от времето, когато бях в Германия и после дойдох в Австрия, ми извадиха душата. 5-6 г. ме гониха да им дам технологията за производство. Казвах им, че такова нещо по закон не се иска. По закон се иска само съставът.

  – Дадохте ли състава?

  – Да, разбира се, пише го и в упътването – всичко с подробности и в милиграми, но те искат да знаят и как се произвежда.

  6 г. по-късно трябваше да ги дам под съд, за да вземат решение. Тогава представих писмо, че по закон технологията не се иска.

  – Коя година беше това?

  – Ами, като дойдох от Германия в Австрия, през 1968 г.

  – Защо не опитахте да регистрирате препарата в Германия?

  – Бях политически емигрант там. Имах син паспорт. Всеки месец трябваше да ходя в полицията, за да ми продължат оставането.Това продължи години. Лекарската камара започна да “стреля” по мен, понеже виждаха резултата. Маса хора се излекуваха и протестираха защо не го направят достъпно за всички болни. Тогава ми се обадиха от агенцията в Берлин и ми казаха: “Господин Христов, дайте да го регистрираме и да го направим достъпно за всички болни, а не само за тези, които се лекуват във вашата клиника.” Но искаха още повече доказателства. Така се затегна обръчът. Какво ли не направиха, за да се затвори клиниката! Тя беше малка – 46 легла, но имаше и около 400 души, които идваха амбулаторно.

  – Това беше клиника за лекуване на рак  ли?

  – Да, само за рак. Това беше през 1967-1968 г. в Бадрайхенхал, на 17 км от Залцбург. Но срещу лекарската камара или срещу правителството не може да се бори човек – те винаги са победители. Отказаха да ми подновят визата за оставане и трябваше да напусна. За да напусна, трябваше да се ликвидира клиниката. Дадоха ми 24 часа. Клиниката остана на орли и гарвани. Това бе организирана кампания против лекарството. Имаше много хора, които ходеха да правят демонстрации в Мюнхен, пред министерството, с плакати, протестираха болни и техните близки. Но всичко минава и заминава и се забравя след това. Тогава се върнах пак в Австрия, където бях пристигнал, след като напуснах България, и бях поискал политическо убежище.

  – Кога напуснахте България?

  – През 1955 г., когато бях на 32 г. Когато завърших гимназия, ме приеха в университета в Пловдив да следвам медицина. Загубих доста време, докато се боря против комунистите. Затова търсих начин да изляза от България и го намерих – дойдох в Австрия.

  – Защо не опитахте да регистрирате лекарството в Австрия?

  – Защото и тук имах проблеми. Два пъти подаваха жалби в българската прокуратурата, че правя лекарство и го продавам. Имах разправии с прокуратура в Австрия – трябваше да наема адвокат да ме защитава. Всичко мина и замина.

  – Кой пращаше жалби?

  – Нашенци го правеха, българи.

  – Кои?

  – Не знам.

  – Казвате, че сте дали състава. Пак ли не бяха склонни да го регистрират?

  – Не, те искат технологията на производство. Фармацевтичната индустрия има пръст в цялата работа. Отначало давах лекарството без пари. Но пациентите ставаха все повече и повече. Бюджетът ми е много малък. Не като тези, които имат милиарди… После вземах по 20 марки, но разноските ми се увеличаваха. За да ги покрия, трябваше да вземам пари. Откъде, освен от болните? На практика те сами финансираха клиничното изпробване…

  – Затова ли не ви позволиха да останете в Германия?

  – Чак после научих, че в Женева има организация за защита на политическите емигранти. Ако знаех, щях да наема адвокат да ме защитава в Германия.

  – Търсихте ли начин да регистрирате препарата в Австрия?

  – Не ме интересуват австрийците вече. Аз и на българите казвам, като отивам в министерството – дори да го регистрират в България, ще им върна регистрацията. Имах планове за създаване на онкологичен център в България. Даже говорих с кмета и с шефа на здравната служба в Пловдив. Казах им, че ако има една клиника от стотина легла, на половината ще лекувам чужденци, на половината – българи. Чужденците ще плащат, а българите ще се лекуват безплатно. Те се зарадваха. Казаха: “Много добре”, но като излезе човек, забравят всичко.

  – С кой кмет се срещнахте?

  – Не му помня името. След тази среща ми се обади един народен представител, който казва: “Искали сте да отворите клиника. Тръгнали сте по грешния път. Трябва най-напред общинският съвет в Пловдив да се събере и да даде съгласие за отваряне на клиника и с това решение да се отиде в Министерството на здравеопазването.” Това мина и замина – времето си тече, годините си минават…

  – Този път не го ли извървяхте?

  – Не водя статистика. В Пловдив трябва да знаят кога е било това и какво е станало после.

  – Кой според вас пречи?

  – Зад кулисите е фармацевтичната индустрия. Така беше и в Германия. Пресата пишеше всеки ден, по телевизията имаше интервюта, лекарската камара се опита да разпространява неща, които не са истина. Наех адвокат, който забрани на лекарската камара да разпространява лъжи. Два дни по-късно се обади фармацевтичната индустрия и започна със същите обвинения, които бяха забранени на лекарската камара. Това е без край.

  – Отказахте ли се да се борите?

  – Отдавна съм се отказал вече. Не ме интересува. За кога? Тук дойде един ваш колега и казва: “Бай Продане, подари го на нас?” И аз му казвам: “Вие нормален ли сте? Вие имате семейство, жена, деца, а аз съм жертвал всичко и съм сам. На мен това ми е животът.” Трябва да бъдат притиснати хората, които отговарят за тези неща. Има една организация в Пловдив от благодарни пациенти, но нищо не стана. Тук един австриец искаше да ме свърже с едни араби от Катар, но настояваше всичко да мине през него… Приключил съм – повече не искам да чувам за лекарството.

  – Вие сега австрийски гражданин ли сте?

  – Независимо какво пише в паспорта ми, корените ми са в България. Австрийски гражданин съм – иначе не можеш да се придвижиш и един метър напред. Когато германците отказаха да ми продължат паспорта, отидох в Швейцария, оттам отидох в Лихтенщайн. Стоях 2-3 месеца, но после пак сe върнах в Австрия. В самото начало, като дойдох за първи път в Австрия, тук в държавната болница се изпробваше лекарството. Подадох молба за поданство. Бях забравил това, но след като се случиха тези проблеми, брат ми, който беше приятел с министър-председател на Долна Австрия, предложи да ми помогне. Така за кратко време ми дадоха австрийски паспорт, за да мога да се върна, защото швейцарците не ме искаха. Австрийците ми помогнаха.

  – Казвате, че в Австрия е започнал да се изпробва препаратът. Защо не продължи това?

  – Това ставаше с 4-5 души в един старчески дом. В една експериментална патология в университетски институт го изпробваха дали не е токсично.

  Доказа се, че не е. Приятел на проф. Линднер, който беше шеф на този институт, се запали. Та там, в този старчески дом, имаше една възрастна жена с рак на дебелото черво. Разбрахме се, че аз искам да присъствам при даването на лекарството. По-късно жената почина от пневмония и при аутопсията взеха 1600 хистологични проби от всички органи. Проф. Хартман от болницата “Елизабет” – имам неговите изследвания – казва, че всичко е нормално, че няма увреждане на здравите клетки. Това даде повод на един друг лекар – Доберау, да предложи да продължим по-нататък. Той каза: “Аз ще уредя среща с фирмата “Мерк” в Германия, те са мои приятели.” Три пъти идваха трима души от фирмата в Дармщат да водят преговори. Предложиха да изпробваме лекарството във фирмата при опити с животни.

  Казах, че съм съгласен, но искам да присъствам

  Те отговориха: “А, така не става.” “Кажете тогава как става.” “Вие ще ни дадете технологията на производство, а ние ще го произведем. Само 1 професор от фирмата ще знае как става това. Технологията е затворена в един трезор до тавана, никой не може да влезе там. Като изпробваме и видим резултата, ще ви пишем едно писмо да се срещнем и да ви питаме колко ще искате.” Отговорих им, че това няма да стане. Те винаги могат да пробват и да кажат, че няма нищо. Това се е случвало и друг път в научния свят. Има много лекарства, които са откритие на някой студент, но някой професор го взема, всичко се забравя и излиза, че е негово откритие. Аз съм доверчив, но до известна граница. Така отказаха да го регистрират, защото не им давам технологията за производство.

  После се свързах със САЩ. Оттам ми казаха: “Дайте 10 л от медикамента, ние ще направим всичко възможно да изолираме активната субстанция и по химичен път да го произвеждаме.” Не се съгласих. Успял съм да го запазя до този момент да не падне в чужди ръце.

  Когато работих в Германия, при мен в клиниката работеше един лекар, чийто баща бе член на Бундестага. Принудих го да напусне, защото не бях съгласен с някои неща в поведението му. С него напуснаха един болногледач и една медицинска сестра. 5-6 г. по-късно те дойдоха във Виена и поискаха да ги приема. Тогава се оплакаха, че той ги накарал да вземат от препарата, а той обещал да им даде пари, но не им дал нищо и те изплюха камъчето. Той дал препарата на една фирма, която изкара една от субстанциите и я регистрира като лекарство, което и до ден днешен е на пазара. Но това не е истинското лекарство.

  За да влезе лекарството в раковата клетка, трябва да има друга субстанция, която да го пренесе. Аспарагиновата киселина е една от 6-те аминокиселини, които са носители на лекарството. Те нямат лекарствени свойства, но пренасят лекарството в здравата и болната клетка. Здравата клетка се справя сама, а болната клетка преработва и разгражда тези аминокиселини. В Германия и до днес действат клиники, които провеждат имунотерапия за раковите клетки. Когато един тумор или метастазите умират, това е мъртва тъкан, която малко или много е токсична. Раковата клетка не може да се доразгражда както здравата, остават недоразградени вещества, които се натрупват около клетката и предизвикват възпаление на здравата клетка. Като се прави рентгенова снимка, туморът изглежда по-голям. Когато се прави имунотерапия, това неутрализира отровите, но това не значи, че туморът е изчезнал.

  Така че препаратът, изграден на основата на аспаргиновата киселина, катализира определени процеси, но той няма активната субстанция от моя препарат. Освен това активната субстанция в моя препарат се носи не от една, а от шест аминокиселини.

  – Каква е активната субстанция във вашия препарат?
  

  – Изолирана е от билката див божур. Много хора казват, че дивият божур е отровен. Разбира се, че е отровен. Но аз не вземам отровата, вземам това, което има лечебни свойства. Вземам и други билки, от които вземам активна субстанция. Една от тях е овча опашка. Тези билки са богати на една субстанция, която е в по-голям процент, отколкото в други билки.

  – Колко време ви отне създаването на препарата?
  

  – Около 3 месеца.

  – Целенасочено ли го търсехте, или стана случайно?
  

  – Напълно целенасочено. Като дойдох тук, не знаех и една дума немски. Записах медицина и изкарах 7 семестъра. Но видях, че това не е нещото, което искам – да ходя с чантата от болен на болен. Прехвърлих се да уча химия. По онова време в пресата много пишеше за ракови заболявания и брат ми каза: “Нали искаш да се занимаваш с това – пробвай, аз ще те финансирам.”

  – Какво работеше брат ви?

  – Беше търговец в Австрия. Тогава знаех за раковите заболявания толкова, колкото знае всеки от улицата. Обикалях книжарниците и четях най-новите томове. Бях упорит и постоянен. Изработих си план. Трябва да имаш целта и да търсиш път, за да идеш до нея.

  – Защо избрахте да вземете субстанция от див божур, а не например, от невен, от лале или от карамфил, да речем?
  
  – Защото съм билкар от памтивека. Знам билките добре и коя какво може.

  – Откъде имате това знание за билките?

  – От баба ми и дядо ми – те са селяни и като всички селяни, имаха общи познания за билките. Но аз имах известна подготовка и действието им не ми е напълно чуждо.

  – Да се върнем към пречките, които срещате няколко десетилетия…

  – На доцент, на професор вратите им са отворени навсякъде – освен титли имат и власт. В света има два типа хора – такива, които имат власт, и такива, които имат дарба. По една или друга причина първите не дават на вторите да изпъкнат, не ги пускат напред. Излиза, че този, който цял живот е работил, не може да направи една крачка без бюрократите. Затова бюрократите трябва да изчезнат. Може някой да е 10 пъти професор, но това не значи, че той има дарба да открие нещо. В магазина има платна и бои, има и човек, който ги продава. Но само този, който има дарба да твори, може да ги използва.

  – Какво ще стане сега с вашия препарат?

  – Нищо.

  – Ще си го отнесете с вас?

  – Ами така ще стане.

  – Защо не го оставите на сестра си, на племенниците си?
  

  – Нито сестра ми, нито на брат ми децата имат хабер от тия работи. Като им казвах да следват биология, химия, фармация, те не искаха. Те трябва да дадат на някого да го произведе. Но този някой, като знае технологията за производство, ще им бие дузпата на втория ден. По-добре е да го дам на някого, който ми е симпатичен, отколкото на някого, който ще ме излъже. Затова по-добре да го отнеса със себе си. Предложих го на България, защото съм българин. Има запазена документация за десетки излекувани, черно на бяло.

  – Къде е тя?

  – Тя е дадена – над 400 стр. дадох в министерството и в Агенцията по лекарствата. Шансовете са нула. Как да се боря с концерни, които разполагат с милиарди?

  Имах време, но времето ми свършва. Бях идеалист, но с времето човек поумнява и се изморява. Давам им доказателства за излекувани хора, документи, че не е отровно. Една формалност е да се подпише. Аз им казах: “Сега и да го регистрирате, ще ви върна регистрацията.” Даваш им в ръцете нещо, а те ритат – искат да умрат. От жажда за власт и пари жертват милиони хора. Аз не бих могъл да спя, ако знам, че някой е умрял заради мен. Тези хора трябва да бъдат съдени, защото оставят милиони да умират. Един стои на крана и не пуска, а друг оттатък пищи, защото умира, но онзи не му дава. Това не е ли престъпление?

  – Сега докъде са стигнали нещата?

  – Питайте адвокатката! (Интервю с адвокат Стефани Атанасова четете в следващ брой.) Бойко Борисов даде правомощия на министъра на здравеопазването да събере комисия, която да вземе решение. Каза му – за една седмица да се регистрира това лекарство. Но после този министър бе отстранен и нещата останаха в застой. Комисията се е събирала, взела е решение, но не го дават. Адвокатката казва, че е направила искане, но не й дават решението. Казах й: “Остави го!” Всичко удря на камък. Камъкът е индустрията. Фармаиндустрията има споразумение никой на никого да не прави конкуренция. Затова никой не рискува да произвежда лекарството, защото ще има проблеми с конкуренцията.

  – Но нали едно лекарство първо трябва да се изпита, преди да се произвежда?

  – То е изпитано. 5 европейски институции казват, че не е токсично, има документация за това… Знаете ли колко хора се обаждат – народни представители казват, че познават министри. Аз пък, казвам, познавам шефа на министрите.

  – С Бойко Борисов къде сте се виждали?

  – По телефона само сме се чували. И с тогавашния министър Нанев сме говорили половин час по телефона. Той вика: “Елате тук, ще ви посрещнем.” Показаха Бойко Борисов като удари с юмрук и каза: “За 1 седмица да се регистрира.” Но той не е лекар – затова даде случая на хора, които са лекари. Всичко необходимо, е дадено.

  – Дали сте съставките, но искат и начина на производството?

  – Българите не са стигнали дотам. Това беше при австрийците. Дал съм 5-те документа, които доказват, че лекарството не е токсично, но излезе някаква жена и казва: “Ами ако е токсично?”

  – Вие пиете ли от лекарството?

  – От дъжд на вятър. Но то дава сили на целия организъм.

  – Наистина изглеждате завидно бодър за 90-те си години. Значи произвеждате поне малки количества?

  – Нищо не произвеждам. Ако правя нещо, го правя за себе си. Аз съм си жертвал живота, останах без семейство. БАН можеше да се заеме – това все пак е българско откритие. Аз съм си изпълнил човешкия дълг и дълга като българин и спя спокойно. Уж всички имат добро желание, но има един-двама, които спират работата. Аз не съм лаком – стига ми да си покрия разноските.

  – Кога планирате да дойдете в България?

  – И да дойда, какво да правя? Последният ми приятел, който пребиха по лагерите, и той почина. В Карлово съм като чужденец – никого не познавам. Ама и тук е така – не познавам комшиите дори.

  – А като ставаха пред дома ви във Виена опашки за лекарството, комшиите дразнеха ли се?

  – Те не идваха тук. Тук не е като в България – комшиите да знаят всичко един за друг и постоянно да се питат: “Как си, какво правиш?”

  – Според вас как ще завърши битката на човечеството с рака?
  

  – Още 50 г. може да минат, без да има лекарство. Защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт…

  А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те, като не го искат, насила хубост не става. Болните го искат и протестират, но има един отгоре, който вика: “Не!” Жалко за времето.

  На изпроводяк Продан Христов казва отново: “Няма смисъл да давате телефона и адреса ми – вече не правя лекарството, нека хората да не ми звънят.”

  .

  Източник:  24chasa.bg

• ДА „Архиви“ публикува полицейски досиета отпреди 9.09.1944 г.

  Българската държавна агенция „Архиви“ откри нов сайт за полицейските досиета на известни личности от периода преди 1944 г.

  До този момент са публикувани досиетата на 26 известни личности, сред които Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Георги Михов Димитров и интелектуалци като Никола Вапцаров, Йосиф Хербст и Младен Исаев.

  Те може да бъдат видени на адрес: Archives.bg/PoliceFiles.

  Сред любопитните неща, които желаещите могат да открият е, че във време, в което не е имало цветни лещи, Тодор Живков е лъгал полицията за цвета на очите си, каза на пресконференция председателят на агенцията Мартин Иванов.

  В някои от полицейските си разпити Живков е заявил, че очите му са са черни, а в други ги е посочил като пъстри.

  По думите на Иванов това е показателно за манталитета на Живков още от 1934 г.

  Труднодостъпните до преди две години 92 561 лични и съдебни дела, с обем 442 линейни метра, вече са на разположение на всеки, проявяващ интерес към документите, заявиха от агенцията „Архиви“.

  Източник:  Vesti.bg

• От какво се интересува прокуратурата…

  Градския прокурор на София Николай Кокинов:

  „Статията на Борис Митов е хубава и провокативна, но не се интересуваме от нея“

  .

  Софийската градска прокуратура демонстрира намерение в понеделник да игнорира напълно данните в статията „Българският „Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващия?” и да съсредоточи работата си върху това дали журналистът от Mediapool Борис Митов е изнесъл държавна тайна.

  „Самата статия е интересна, хубава, провокативна, аз самият я прочетох с интерес“, обяви градският прокурор Николай Кокинов пред бТВ. Два часа по-късно в Съдебната палата той каза пред останалите медиите, че съдържанието на материала не представлява интерес за държавното обвинение.

  В статията се коментират нарушенията, допуснати от заместника на Кокинов Роман Василев в опита му да получи разрешение за прилагане на СРС по делото срещу „абсолютния престъпник“ в лицето на Николай Цонев. В крайна сметка той получава разрешение от тогавашния шеф на съда в Пловдив Сотир Цацаров, който сега е главен прокурор. Василев пише в искането, че има оперативни данни срещу заподозрения Тенчо Попов, че смята да извърши престъпления в района на Пловдив. Цацаров разрешава СРС-ата.

  По време на съдебното дело обаче се разбра, че такава информация е нямало и Василев, на практика, е подвел съдията. Борис Митов доказва информацията си като приложи протоколите, с които СРС-ата са поискани и разрешени. Именно за това е проверяван за изнасяне на държавна тайна.

  От своя страна кариерата на Роман Василев се развива добре и той води проверката дали има нарушения с подслушването и следенето в МВР.

  Николай Кокинов не намира тези неща за смущаващи. „Не ни интересува съдържанието на статията. Интересуват ни въпросните два документа. Нашата проверка е по повод тях. Не виждам основание да има проверка как са събрани СРС-та. Има искане (за прилагане на СРС) и има разрешение (за това)“, коментира градският прокурор на София.

  Борис Митов бе призован в прокуратурата в понеделник, за да представи протоколите на прокуратура. Срещата продължи няколко минути и той отказа да направи това.

  Междувременно пред Съдебната палата в подкрепа на свободата на словото в България се събраха стотина журналисти, правозащитници и граждани. Някои от тях бяха залепили с тиксо устата си, за да изразят недоволство от действията на прокуратурата. Кокинов обаче твърди, че от държавното обвинение не са искали Митов да разкрива източниците си.

  „Никакви източници не сме искали да разкрива. Съобразяваме се с международната уредба. Няма нищо срамно някой да бъде поканен или призован и да даде обяснение по дадена проверка. Това е задължение на всеки български гражданин. Това, че някой е извикан да даде показания, не означава, че срещу него се упражнява наказателна репресия“, каза Кокинов.

  Твърдението на Кокинов е най-малкото странно, защото прокуратурата проверява как протоколите са се оказали в журналиста, а градският прокурор обяснява, че не са го питали кой му ги е дал. Той допълни, че проверката продължава в деловодството на Софийския градския съд.

  Целта е да разбера дали публикуваните в Mediapool материали са били в секретното или в явното деловодство на съда.

  По време на делото „Цонев, Сантиров, Попов“ съдията Иван Коев разсекрети СРС-ата по случая. Прокуратурата обаче твърди, че точно публикуваните в Mediapool протоколи са секретни, защото били способ за събиране на СРС-ата и не били веществени доказателства. Именно тези протоколи обаче показаха компрометирания начин, по който службите са събирали доказателства по делото.

  Николай Кокинов обясни, че решението за проверката срещу Борис Митов е взето от ръководството на прокуратурата. Роман Василев не е участвал във взимането на това решение. Инициатор е бил другият заместник-градски прокурор Божидар Джамбазов. Той е разпечатал статията на Борис Митов и я показал на Кокинов в петък сутринта. Така се взело решение да се прави проверка.

  „Решихме (дали да образуваме проверка) аз и моите заместници. Г-н Джамбазов ми показа протоколите от съдебното заседание и се убедих с очите си, че са разсекретени само веществените доказателствени средства. После решихме да проверим как тези два документа витаят в общественото пространство“, каза Кокинов. Той допълни, че тази проверка няма нищо общо с проверката в МВР.

  За протеста пред Съдебната палата той каза: „Всеки един протест, напълно нормално е, да ме притеснява. Аз също съм член на това общество. Не съм го видял с очите си (протеста). Не е приятно, когато има подобни вълнения, недоразбираници, така да го наречем“, обясни прокурорът.

  Преди това пред бТВ той говори и за проверката в МВР по сигнала на Сергей Станишев. Въпреки че сигналът е бил анонимен, той каза, че прокуратурата има подозрения кой би могъл да е авторът.

  Кокинов увери, че проверяващите са подходили към възложената проверка с „огромно желание и ентусиазъм”. „Следите винаги остават, изчакайте следващия епизод”, допълни загадъчно прокурорът.

  Проверката дали в МВР са подслушвали и следили политици незаконно приключва на 12 април. Прокуратурата ще обяви резултатите четири дни по-късно.

  .

  Красен Николов,  Mediapool

• Северна Корея подготвя нов ядрен опит

  Северна Корея изглежда се подготвя да извърши четвърти ядрен опит. Това се предполага от действията й на полигона, където тя проведе предишното си атомно изпитание, съобщиха южнокорейски медии, цитирани от bTV.

  „Напоследък има активно движение на работна сила и превозни средства близо до южния тунел на полигона Пхунге-ни“, заяви пред журналисти правителствен служител от Сеул. По думите му властите внимателно следят полигона, защото това поведение много приличало на действията преди третия ядрен опит от страна на Севера. „Освен това ние получихме информация, че Пхенян скоро ще проведе ново атомно изпитание. В момента анализираме ситуацията, за да установим дали наистина е така или това е просто средство за оказване на натиск върху Сеул и Вашингтон”, обясни още служителят.

  Междувременно американски медии информират, че САЩ и Южна Корея са подготвили планове за предприемането на пропорционален отговор на севернокорейските действия, който ще бъде ограничен, за да се предотврати ескалацията до по-мащабна война.

  Позовавайки се на американски официални лица, в.“Ню Йорк Таймс” посочва, че новият план за „противопоставяне на провокациите” предвижда предприемането на незабавен, но пропорционален по вид отговор на Северна Корея, ако тя реши да извърши наземна или ракетна атака.

  В рамките на плана източникът на всяко севернокорейско нападение ще бъде ударен с подобно по вид оръжие. Ако севернокорейците решат да обстрелят с артилерия южнокорейски остров с военни съоръжения, тогава планът предвижда Сеул бързо да отговори с артилерийски залп със съответен интензитет.

  Източник: в. „Сега“

• Журналистите от „Офшорлийкс“ отказаха да дават информация на държавни органи

  Международният журналистически консорциум ICIJ (International Consortium of Investigative Journalists), който притежава досиета на собственици на офшорни сметки от цял свят, няма намерение да споделя получената информация с държавни структури. Това става ясно от обръщение на председателя на консорциума Джерард Райл, публикувано на сайта на организацията.

  По думите му, искания за достъп до досиетата са постъпили от правителствата на Германия, Гърция, Южна Корея, Канада и САЩ.

  Дългогодишната политика на ICIJ и нейната основна организация Center for Public Integrity изключва сътрудничество с държавни структури, пояснява Райл. „Ние не сме подзразделение на държавни правоохранителни органи или правителствени агенции. Ние сме независима организация“, казва той.

  В началото на април организацията съобщи, че се е сдобила с 2.5 млн. секретни файлове за 120 000 офшорни фирми и 130 000 предприемачи от 170 страни, които притежават такива сметки.

  Първата част от документите беше публикувана на 4 април. Следващата серия е планирана за 15 април. Публикациите ще продължат през цялата 2013 г. Координаторът на организацията за Източна Европа – румънски журналист, заяви през седмицата, че във файловете има данни и за български граждани и фирми, регистрирани в България.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Прокуратурата гази свободата на словото

  Неправителствени правозащитни организации, известни юристи и международна журналистическа асоциация видяха пряко посегателство срещу свободата на словото с разследването, което прокуратурата поде срещу журналиста от Mediapool Борис Митов във връзка с разследването му, поместено днес (5 април – б.р.) на сайта.

  В публикувана декларация Българският хелзинкски комитет (БХК) окачестви „прекия и сериозен прокурорски натиск над журналиста Борис Митов като драстично посегателство върху свободата на словото, в това число правото на обществото на информация“.

  „В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие“, се казва в декларацията.

  БХК акцентира, че документите, чието публикуване прокуратурата заплашва да инкриминира, са обявени за публични със съдебно определение. „Във всички демократични страни по света позоваването на официален акт на държавен орган, който не е отменен, независимо дали впоследствие органът е бил обявен за некомпетентен, представлява напълно легитимна защита срещу наказателно обвинение“, казват от комитета.

  „Трудно ни е да си представим, че в българската прокуратура има прокурори, които не са наясно с това. Поради това заплахите за прилагане на наказателния закон срещу журналиста Митов не са нищо друго освен опит за прехвърляне на проблема от болната глава на здравата – да се сплаши журналист с цел да се прикрият прокурорски безобразия“, продължават от БХК.

  „Свободата на журналистите да пишат е свобода на гражданите да знаят. Когато „орган за законност“, като прокуратурата, гази свободата ни, България има тежък проблем със законността, заявяват от Българския хелзинкски комитет.

  В защита на свободата на словото излезе и Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България).

  „Намираме за крайно обезпокоително, че Борис Митов е извикан в Софийската градска прокуратура да дава обяснения и заплашен с наказателно преследване заради разгласяване на общоизвестна информация, която и друг път е била публикувана без никакви последствия“, се казва в изявление на организацията.

  „При отказа му да оповести източника на информацията си журналистът е заплашен, че носи наказателна отговорност. Припомняме, че правото на журналистите да запазват в тайна своите източници е гарантирано от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в негови тълкувателни решения на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), регламентиращ правото на свобода на словото“, се казва в изявлението и се припомня:

  „В своето решение по делото Goodwin v. the United Kingdom, 27 March 1996, No 16/1994/463/544 ЕСПЧ категорично подчертава, че принципът „на защита на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на медиите“, и че без наличието на такава защита “ пресата би била лишена от жизненоважната си роля на куче-пазач, а способността на медиите да осигуряват точна и достоверна информация би била сериозно застрашена“.

  „Нещо повече, в делото Sanoma Uitgevers B.V. v. the Netherlands , Съдът в Страсбург отсъжда против изискването журналисти да разкриват тайната на източниците си по искане на прокуратурата. Според съдиите, прокуратурата не може да бъде безпристрастна страна в подобно разследване, тъй като защитава интереси, несъвместими с тези на принципа за тайната на източниците“, посочват от АЕЖ – България.

  „Ето защо призоваваме прокуратурата да се въздържа от всякакви по-нататъшни действия, които биха били в нарушение на тълкувателните решения на ЕСПЧ, задължителни за всички институции и лица от страни, ратифицирали Конвенцията“, се казва още в изявлението.

  „Настояваме главният прокурор Сотир Цацаров да вземе отношение по проверката срещу Митов, която е в състояние допълнително да влоши ситуацията със свободата на словото в страна, заемаща последното място по този показател в ЕС според редица авторитетни международни организации“, предупреждава АЕЖ – България, която ще продължи да следи случая и ще запознае с него европейските си партньори.

  Известният адвокат по правозащитни казуси Михаил Екимджиев определи като самоцелно искането „един журналист да разкрие своите източници като по този начин компрометира журналистическата си професия, без да е ясно какво защитава прокуратурата, освен опита да прикрие собствените си гафове“.

  „Има редица дела, при които в подобни случаи Европейският съд по правата на човека е намирал, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а именно свободата на изразяване на мнение, да получава и разпространява информация“, посочи и Екимджиев.

  „Практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург е, че няма абсолютна защита на източниците на информация на журналистите в случаите, в които е непосредствено застрашена националната сигурност и когато разкриването на източниците би могло да доведе до предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Когато на едната страна на везната стои много категоричен обществен интерес от разкриването на този източник, най-често това е свързано със защита на националната сигурност, тероризъм, непосредствено извършване на тежки престъпления, тогава държавата и властите могат да настояват за това“, обясни адвокат Екимджиев.

  Той обаче уточни, че в случая с работата на журналиста от Mediapool вероятно от страната на прокуратурата няма ясна належаща необходимост от разкриването на източника и няма необходимост свързана със защита на изключително важни ценности.

  Според Екимджиев „напълно възможно е някои по-темпераментен прокурор като Роман Василев да се опита да ангажира наказателна отговорност по отношение на журналиста от Mediapool, но това би било по-скоро акт на институционална отмъстителност, на саморазправа с един журналист, който прави обществено достояние гафове на прокуратурата.

  „Не може формалното класифициране на една информация да бъде абсолютна преграда пред правото на журналиста и пред обществения интерес ние да получаваме информация по обществено важни и значими проблеми, свързани с начина на функциониране на институциите, каквито са полицията и прокуратурата. Когато има осезаем обществен интерес, а случаят очевидно е такъв, да се разбере как настоящият главен прокурор е бил подведен да даде такова разрешение, да се разбере как се злоупотребява със СРС-та в България, което е един системен проблем, тогава формалната бариера като гриф „секретно“, „служебно“ или „поверително“ не може да доминира над обществения интерес“, смята той.

  Източник:  Мediapool

• Италия конфискува ветропаркове на мафията за 1.3 млрд евро

  

  Италия извърши най-голямата в историята конфискация на активи на мафията, сред които са и десетки компании за възобновяеми енергийни източници. Стойностна на конфискуваното имущество е 1.3 млрд. евро, съобщи италианската полиция, предадоха агенциите.

  Съд в сицилианския град Трапани постанови окончателна конфискация на блокираните през 2010 г. активи на Вито Никастри. 57-годишният предприемач е смятан за подставено лице на Коза ностра.

  Полицията и правораздавателните органи казват, че Никастри, известен с прозвището “Господарят на вятъра” заради големия брой ветропаркове, които притежаваше, е инвестирал в тях парите от рекет и търговия с наркотици на Матео Месина Денаро, смятан за ръководител на сицилианската мафия.

  “Денаро стои зад много бизнесмени, които не предизвикват подозрение и спокойно се разпореждат с активите на истинския бос на мафията”, заяви Иван Ло Бело, зам-председател на работодателската организация “Конфиндустрия” (Confindustria). “За да се победи мафията, трябва да се води безкомпромисна борба с прането на пари”, допълни той.

  Повечето от иззетите активи са на остров Сицилия и в Южна Калабрия, където действа Ндрангета – друга голяма престъпна структура. Става дума за 43 компании, 98 имота, както и коли и яхти. Укриващият се от 1993 г. насам 50-годишен Месина Денаро е известен със слабостта си към мощни автомобили, жени и златни часовници.

  Благодарение на връзките си с подземния свят Никастри успява да се издигне от обикновен електротехник до най-големия в Италия инвеститор във възобновяеми енергийни източници – сектор, който до миналата година се радваше на особено щедри субсидии.

  Източник:  Мediapool

• Убийства на деца в България

  Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв., за да могат чиновниците да вземат по-големи заплати!

  “Фондът за лечение на деца в чужбина е върнал на държавата близо 25 млн. лв. С тези пари е трябвало да се спасят стотици болни българчета. Но това не е станало! Колосалната сума е осигурена на фонда от държавата. Става дума за 4-годишен период (от 2005 до 2008 г. вкл.). И тъй като фондът е държавен, то в края на годината той е задължен да връща неизразходените от субсидията пари обратно в държавната хазна. Октомври 2008 г. на фонда са били отпуснати 20 млн. лв. от бюджетния излишък. От тях за лечение на деца са дадени около 550 000 лв., а останалите 19,4 млн. лв. били върнати на държавата след края на годината.”

  

  Одитът на Сметната палата откри: няма регламентирани срокове, в които фондът и комисията да са задължени да отговорят на молбата за помощ. – Това се прави нарочно, за да може отложените суми за календарната година да се върнат на държавата, а чиновниците да получат поощрителни бонуси за реализираните “икономии” в календарната година! Няма ясно определени критерии за одобрението им, следователно роля играе субективният фактор. – Това се прави за да могат да се изнудват родителите на умиращите деца! Децата в България умират, за да могат чиновниците да ходят на плаж, на ски, на екскурзии в чужбина, да играят тенис, за да могат да си купуват нови коли на лизинг, да обядват в ресторант, събота и неделя да окупират луксозните хотели, почивайки си от уморителната си дейност, на която би завидял и палач в Дахау.

  Не вярвате?

  Проверете ведомостите за заплати. Проверете разходите на администрацията във Фонда за „лечение“ на деца в чужбина. За децата пари може да „няма“, но за техните заплати винаги има. За топли и приятни офиси, на които данъкоплатците плащат ток, за безплатни телефони и луксозно обзавеждане, безплатни служебни коли, карани с безплатен служебен бензин, за командировките в чужбина “в името на децата”, които тихичко си умират, за да могат шепа изроди, наричащо подигравателно родителите на децата “Андрешковци”, да живеят охолно и да се обогатяват с всяко убийство! Знае ли някой от вас какви заплати вземат чиновниците във фонда? С колко процента са им качвани заплатите всяка година на кризата? Какви бонуси си раздават, колко дни платен отпуск ползват (платен от вашите пари), какви пари за облекло получават (да, точно за дрешки горките, че „ходят голи и боси“), какви служебни и лични коли карат, какви кредити изплащат за купените от тях апартаменти в „кризата“?! Умрели деца?! На кой му пука?! Да мрат децата на робите, нали ще заведат своите на море в Гърция и ще им платят частното училище!

  Смятате, че съм краен, и че чиновниците, извършили убийства на деца с цел придобиване на материална облага (нещо, за което се полага затвор, а в близкото минало се полагаше и смъртно наказание), не са изроди и дегенерати? Молете се Бог, Аллах, Вишну, Великият Дух на Сиуксите и Съдбата да не ви докажат обратното чрез смъртта на вашето дете. Амин!

  Източник:  Borsi.blog.bg

• Иво Христов: Теренът се подготвя за нов политически изрод

  Следващото правителство ще е продължение на сегашното, докато дойде следващата популистка партия, казва социологът

  .

  Интервю на Иглика Горанова, Komentator.bg 

  .

  – Г-н Христов, как ще коментирате факта, че няколко партии ще представляват протестиращите на предстоящите избори и очаквате ли някоя от тях да влезе в парламента?

  – Нито една от тези заявени формации не представлява някакъв общ интерес. Това са разностранни, взаимоизключващи се групи, които имат различни ориентации и ценности и не могат да имат обща политическа организация. Нещо повече, една част от тях твърдяха доскоро, че изобщо не искат да участват в политиката и да осъществяват граждански контрол чрез мониторинг, а други искат да вземат участие чрез съществуващата система.
  Ако трябва да копнем под политическото злободневие, истината е, че така наречените протестиращи не са някакъв общ политически субект. Нещо повече, имам подозрения, че участваме в поредна манипулация от порядъка на 1989 и 1997 година. Нещо, което го казах в началото на т. нар. Протести – 2013.

  – Каква е ползата от тези протести? Много ваши колеги казаха, че политиците оттук нататък ще се замислят, когато вземат решения?
  

  – На този въпрос мога да отговоря с един цитат от Валентин Вацев, че социологията у нас се е превърнала в момиче на повикване. Сериозната наука много отдавна не пребивава в тези среди. Какво значи да се замислят политиците? Това са нищо незначещи термини. Истината е следната – конструираната изкуствено система на прехода от т. нар перестройчици, се износи. Изпълни си задачите, като преформатира довчерашната държавна собственост в ръцете на няколко клана. Това се случи с безучастието на българите като цяло.
  Изводът от сегашните протести не може да е друг, освен че виждаме забележителната огромна политическа инфантилност на протестиращите. Както и през 1989 г., както и през 1997 г, така и сега, никой не си задава въпроса как един режим, който контролира буквално всичко, отпуска клапата на напрежението и хората безконтролно се изляха на улицата. Как медиите, които слушаха режима, изведнъж дадоха трибуна на всеки, който не го мързи да се изказва по всякакви въпроси. Това се учи в учебниците и се нарича отпускане на клапата на напрежението, защото ако това не се случи, става или експлозия или имплозия. В единия случай се разрушава социалната и икономическа структура, а в другия се пристъпва към тихо умиране. Затова от време на време се изпуска контролирано напрежението и то утихва, както виждате. Това, разбира се, не означава, че „технолозите“ не са запретнали ръкави и не създават нови политически Франкенщайн.

  – Имате предвид анонса на ваши колеги, че има почва за нова политическа популистка формация?
  

  – Очевидно теренът се подготвя за новия политически изрод, който ще е трети поред в рамките на последните 10-15 години – първият беше НДСВ, вторият – ГЕРБ, който да обира луфтовете и напрежението и отново да подведе електоралния добитък към тучни пасбища.

  – Има ли личност, която да оглави подобна партия?

  – Личности дал Господ. Навремето Алеко Константинов беше казал, че ако си затвориш очите и излезеш на улицата, хванеш първия срещнат и го пазариш за княз, той ще приеме и няма да се замисли. Единственото, за което ще се пазарите, е за това колко да му бъде цивилната листа. Сега, 120 години по-късно, ситуацията е същата – мераклии за властови позиции, колкото щеш. За пореден път виждам три неща. Първо – неосъзнаване на огромната трагедия, която се случва с българското общество отвъд популистките изказвания. Второ – виждам, че т. нар. обществени науки у нас са елементарен слугинаж, който е много плитък. И трето – виждам как журналистиката изпълнява за пореден път функцията, която изпълняват и социалните науки.

  – Прогнозира се голямо повишение на гласовете за ДПС. Същото важи и за „Атака“. Какъв парламент ни очаква?

  – Нормално е ДПС и „Атака“ да си преливат гласове. Калъпът и за едната, и за другата партия е правен на едно място, и някак си те живеят в Ин и Ян симбиоза. В новия парламент ще видим безбрежни неща от порядъка на поне шест партии. Вероятно ще има две националистически – „Атака“ и може би групата около СКАТ, с прикачени към нея партии. Предполагам, че замисълът на операцията „Български бунтове – 2013“ е бил да се направи отвличащ маньовър, при който ГЕРБ да се измъкнат от властта, защото те стигнаха тресавището и с минимални жертви да влязат в следващия парламент. Трябва да им се признае, че го направиха и това не е заслуга на Цветанов или на Борисов, а на тези, които са създали тази партия. Мисля, че Костов и компания ще изпаднат, за да бъдат заместени от новите кукли на прехода. Предполагам също така, че елемент от замисъла е да бъде създадено едно второ и нищо незначещо експертно правителство в името на спасението. Така всички да бъдат доволни и никой няма да носи реална политическа отговорност.

  – Как оценявате този кабинет и чий е той?

  – Това правителство изпълнява ролята на благообразната табела, под която ГЕРБ да се оттегли от властта, без да носи отговорност. Нарича се манипулации без въображение. Видяхме ги при създаването на партията на царя – НДСВ. Също популистка партия, с огромни обещания, че ще направи нещо, което не може да направи – да унищожи своите създатели и да накаже всички виновници на прехода. Това разбира се не се случи. Просто се откраднаха едни пари и сега се питаме защо стана така с ЕРП-ата, например. Второ действие беше – да се вкара тази партия в коалиция и така постепенно и тихо да се оттегли от сцената. Същото наблюдавахме и с ГЕРБ. Те обещаха, че ще отменят земното притегляне, оттеглиха се малко по-рано, защото както казва д-р Николай Михайлов, тяхното падане стана много стремително и те щяха да паднат направо върху цимента в буквалния смисъл на думата. И в момента се монтира едно ново коалиционно правителство за следващия цикъл. Колко ще издържи то, е друг въпрос.

  – Може ли да се обобщи ситуацията така: Хубави протести бяха, Бог да ги прости?
  

  – Да, може и така да се каже. Както и: Нека и тази генерация си поиграе на демокрация.

   

• „Икономист“: Микрокосмосът на българското положение

  Изданието публикува репортаж от България, описващ нерадостното ежедневие в Каолиново – града с най-висока безработица в страната

  .

  

  Наблюдавайки новопостроената детска площадка в Каолиново, червените й пързалки и зелени люлки, човек може за момент да се замисли кой западноевропейски град ще да е това.

  Но след това обръща глава и вижда порутена постройка, останала без прозорци. И само след един бърз поглед към занемарените прекомерно големи административни сгради в съветски стил, разположени около централния площад, човек разбира, че Каолиново се намира някъде в Източна Европа, разказва сп. „Икономист“.

  Това е градът с най-висока безработица в цяла България. Над 64% от хората в работоспособна възраст в общината са без работа – това е пет пъти над средното за страната.

  Според „Икономист интелиджънс юнит“ България е сред страните членки на ЕС с най-лоши тенденции в безработицата от началото на икономическата криза насам.

  Близо 430 хил. работни места са изчезнали от 2008 г. насам.

  Над половината безработни са паднали под прага на бедността.

  Заради бедността, безработицата и големите битови сметки през последните два месеца бяха организирани най-мащабните протести за последните 16 години. Демонстрациите доведоха до оставката на кабинета на Бойко Борисов. Шестима души се самозапалиха, а четирима от тях загинаха.

  Да се върнем в Каолиново.

  Димитрина – магазинерка на средна възраст, признава, че не разбира от политика. Тя сочи към стелажите в магазина си: „Имам 40 хляба и не мога да ги продам от вчера. Хората нямат никакви пари“.

  Малцината, които работят по „Проекта“, са заети, казва тя, говорейки за детската площадка в центъра и неколцината работници, наети за ремонта на центъра и изграждането на площадката – проектът, финансиран от ЕС.

  Останалите общината, където живеят близо 12 хил. души, предимно от турски произход, са или безработни, или работят на полето, където гледат тютюн.

  Малко щастливци, казва Димитрина, имат постоянна работа в близката мина за каолин – суровина, използвана в порцелановата и хартиената промишленост, дала и името на града. Преди заводът е давал работа на около 500 души, а днес на не повече от 20-30.

  На няколкостотин метра от магазина й Севдалин разказва подобна история. Възрастният мъж държи „Магазин за един лев“ – евтина бакалия, предлагаща всичко – от козметика до църковни свещи на цени, които рядко надвишават един лев (половин евро). Въпреки тези цени магазинът е празен.

  „Колкото и да струва, ако нямаш никакви пари, просто не можеш да купиш нищо“, казва Севдалин с тъжна усмивка на сбръчканото си лице.

  Шест години след присъединяването си към ЕС

  България остава най-бедната му членка

  Хората в страната печелят средно по 400 евро месечно, а пенсиите са над два пъти по-малки.

  Според нов доклад на ЕК почти половината от българите (7,3 млн. души) са заплашени от бедност и социално изключване. Безработицата мина 12-те процента през февруари и достигна най-високото си ниво от 2005 г. насам.

  „Загубата на половин милион работни места през последните четири години е основната причина за стагниращите доходи на домакинствата и нарастващата тежест върху социалния бюджет“, казва Георги Ангелов, икономист от Института „Отворено общество“ в София.

  Ако изключим европейските фондове, почти половината държавен бюджет отива за социални разходи.

  Кризата удари най-тежко хората с ниско образование – само 15,5% от българите с основно образование имат работа. Това ни помага да си обясним високата безработица в Каолиново, където 2/3 от хората никога не са стъпвали в средно училище.

  „Може да не съм бил в университет, но мога да преброя парите, които съм спечелил днес“, казва Севдалин: „Нула.“

  Магазинът му, както и този на Димитрина, са празни. Но едно място в градчето е пълно с хора, предимно млади мъже –

  кафенето, където може да се залага на футбол

  Докато пият бира и гледат мачове в понеделник вечер, повечето мъже живо разговарят за следващата среща от първенството.

  Идват тук всеки ден, казва Огнян, един от по-възрастните клиенти, докато отпива от кафето си. „Нямат работа, така че всичко, с което се занимават, е да залагат. А дали опитват да си намерят работя? Не. При футболните залози имат много по-голям шанс за успех“.

  Източник:  Vesti.bg

• Десет указания за пенсионно планиране (Част 2)

  Здравейте приятели! С оправянето на времето, много от нас сме по-често усмихнати и позитивни в мислите си и действията си. Аз ще съм в тон с позитивното настроение днес и ще продължа с това, което остана да завършим от миналата седмица – последните пет указания за успешно пенсионно планиране. Тази седмица получих много Ваши обаждания и те бяха свързани с няколко аспекта, които засегнахме през последните седмици – като 401К, Roth IRA и Traditional IRA. Радвам се, че набирате смелост и кураж да вдигнете телефона и да питате, защото няма глупави въпроси, а в много случаи липсата на правилните отговори в Америка струват хиляди долари.

  6. ИНВЕСТИРАНЕТО ВЪВ ФОНДОВЕ, СЪСТАВЕНИ ПРЕДИМНО ОТ АКЦИИ, СА ЗА ПО-ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ВИ ПЛАНОВЕ.

  Когато избирате правилните фондове за пенсионните си сметки, винаги е добра идея да внимавате в съотношението между акции и бондове. В зависимост от възрастта Ви и времето, което планирате да оставите парите Ви да пораснат, без да ги пипате, и от характера Ви като човек, би трябвало да намерим един здравословен баланс между акции и бондове. Истината е, че акциите в портфолиото Ви ще имат задача да дърпат парите Ви нагоре, а бондовете пък ще се погрижат да получават дивиденти всеки три месеца от парите Ви, които могат да послужат като един много добър доход за Вас по време на пенсиониране или пък да бъдат вкарани обратно в сметката Ви и да трупат печалби за Вас. Ако работите с правилните фондове, което е моя работа да избера за клиентите си, дори в процеса на пенсиониране тяхната възвръщаемост трябва да е по-голяма от инфлацията, за да можем да сме сигурни, че ще имаме достатъчно пари с течение на годините и те няма да загубят от сегашната си стойност.

  7. НЕ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА И БОНДОВЕТЕ, ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ПЕНСИЯ!

  Много от хората, които достигат времето за пенсия, правят някои странни промени във фондовете си и това кара много от нас, експертите, да ги напътсваме в правилната посока и да бдим над тях заради страха, който често ги обхваща да не загубят парите си. Дори когато се пенсионирате, не се предоверявайте само и единственото на бондовете си, направете място за акции в портфолиото си, защото ако те не са там, не след дълго няма да имате много пари в пенсионната си сметка. Както по-рано казах, бондовете са страхотен източник на дивиденти, но ако ги няма акциите, които да трупат печалби на спестяванията Ви, дивидентите ще стават все по-малки и по-малки, докато един ден изчезнат, а с тях и парите в акаунта Ви.

  8. ПРЕСМЕТНЕТЕ ДАНЪЧНИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА ТЕГЛИТЕ ПАРИ ОТ ПЕНСИОННИТЕ СИ СМЕТКИ.

  Всяка една от сметките Ви за пенсиониране има закачен към нея някакъв вид данъчно задължение; единственото изключение от правилото е само Roth IRA. Моята молба към Вас, драги читатели, е преди да започнете да се пенсионирате, седнете с човек, който е професионалист в тази област (ако няма към кого да се обърнете, може да се обърнете лично към мен) и да пресметнете в какъв данъчен облагаем пояс влизате и кои от пенсионните Ви сметки имат най-висок дължим данък. Базирано на тези изчисления можем да разберем как да удължим „трайността“ на събраните от Вас пари и да намалим данъците Ви по време на пенсия. Това е от животоспасяващо значение за всеки един от нас, защото ако сметките ни са „криви“, това може да означава и коренна промяна в начина ни на живот по време на пенсия.

  9. ПОЧАСОВАТА РАБОТА ПО ВРЕМЕ НА ПЕНСИОНИРАНЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОМОГНЕ ФИНАНСОВО ПО НЯКОЛКО НАЧИНА.

  Може би едно от най-важните неща, което работата прави за нас, хората, е да ни поддържа активни в социално отношение и да поддържа духа ни на високо ниво, особено след като вече се водим „пенсионери“. Отгоре на всичко доходът, който ще получавате от нея, ще удължи „дълготрайността“ на парите, които сте спестявали през годините и ще Ви помогне да си позволите удобства, които не биха били възможни, ако зависете само от Social Security или дори в много случаи от това, което сте събрали в 401К или IRA. Имайте в предвид, че работейки около 20 часа на седмица, това може да Ви докарва между $10-12,000 долара, които не би било уместно да пренебрегнете с лека ръка.

  10. ВЗЕМЕТЕ КАЛКУЛАТОРА СИ И ПРЕСМЕТНЕТЕ КЪДЕ ЩЕ ВИ Е ПО-ИЗГОДНО ДА ЖИВЕЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА ПЕНСИЯ.

  Тази точка от пенсионната ни стратегия е много важна за това как и колко дълго ще издържат спестените ни пари по време на пенсия. Ние сме имигранти и за много от нас възможността да се върнем в България след като се пенсионираме не идва само от финансова, но и от носталгична перспектива. Интересното в случая е, че това може би би била една прекрасна алтернатива за пенсиониране, защото много от нас имат жилища, по които не дължат и стотинка на банката, и данъците върху тези имоти все още са невероятно ниски, в сравнение с това, което плащаме за имотите си тук. В повечето случаи, дори зависейки само от Social Security, това, комбинирано с пенсията Ви в България, може да Ви докарва един нормален доход за българските стандарти. Решението е напълно Ваше, но нека то бъде подкрепено от цифри и реалистични очаквания.

  Ако намирате информацията за полезна, чувствайте се свободни да я разпространявате сред приятели и познати, които също биха искали да знаят как да работят с парите си по-ефикасно.

  Надявам се, че днешните съвети ще Ви помогнат да намерите финансовите си приоритети и ще Ви насочат в правилната посока. Ако имате въпроси, коментари и идеи към мен, с удоволствие бих ги отговорил на личния ми телефон – 224 522 2413 или на електронната ми поща – [email protected].

  .

  Ангел Сапунджиев,
  в. „България Сега“

  ––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.:  Първата част от статията може да се прочете тук.

• Шефът на АЕЦ „Козлодуй“: Има опасност за техниката в централата

  

  Блоковете не били разчетени да работят дълго на намален режим
  

  .

  Блоковете на АЕЦ не са разчетени да работят дълго на намален режим и е възможно да се създадат проблеми. Това заяви пред bTV директорът на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов. Той обаче изтъкна, че ядрена опасност няма.

  Това обаче не означава, че това ще засегне ядрената безопасност, уточни Николов. Той очерта рисковете като посочи, че има ниска ефективност, възможно е спад с 3% на капацитета за полезно действие, повишава се риска за технологичното оборудване заради увеличените вибрации в турбината. Николов съобщи, че подобна е била ситуацията и през миналата година, когато по същото време е имало намалено потребление на електроенергия.

  През 2013 г. проблемите се задълбочават заради свитото индустриално производство и комбинацията от намаленото потребление заради топлото време и неизползването на климатиците.

  .

  Източник:  БЛИЦ

• Батак с гласуването на изборите

   

  

  Бюлетината на 12 май – дълга цял метър

  .

  Анелия Иванчева, Vsekiden.com

  Пълна бъркотия ще са изборите за депутати на 12 май. Не можем да се ориентираме какво става, жалват се все повече българи с право на глас. Освен от рекордния брой коалиции и партии, от което и интегралната бюлетина ще е рекордно дълга, избирателите са в ступор и от други разлики. Тъкмо на миналите избори вдянаха как да подават вот и за партии – пропорционално, и в същото време и за отделни кандидати – мажоритарно, и сега отново промяна.

  Същата е работата и с преференциалния вот – преподреждането на имената в бюлетината по вкуса на избирателя. Отлага се и електронното гласуване. „Защо не се говори нищо за втората бюлетина с мажоритарните кандидати? Имената в общата ли ще са и къде – най-отгоре или най-отдолу“, тюхкат се дисциплинирани електорални единици неразбиращо. Докато разберат, че на 12 май ще има само една интегрална бюлетина, и то само пропорционална. Мажоритарния вот вече го няма. Малкото запознати все още обясняват на ненавлезлите в материята и че няма да могат да пренареждат депутати. Гласуването е накуп – както партиите са определили поредността на кандидат-депутатите си в листите – от водача до последния. Но пък и тук възниква проблем – избирателят ще вижда в дългата единна бюлетина само първите три имена от всяка партийна листа. С другите може да се „запознае“, преди да влезе да гласува.

  Бюлетината за вота на 12 май ще бъде дълга почти един метър. Но можеше и да е почти два метра. От общо 71 партии, подали документи за регистрация, на 4 регистрацията е заличена, на 3 е отказана такава, а заявката на една въобще не е разгледана. Има и 27 партии, които са се обединили в 8 коалиции, сочи ЦИК. 4 партии са подали възражение в съда. Така в общата интегрална бюлетина ще бъдат изписани наименованията на поне 44 партии и коалиции.

  Още обаче не се знае колко ще са безпартийните кандидати във всеки от избирателните райони. Очаква се за всеки включил се в надпреварата независим, издигнат от инициативен комитет със срок за регистрация до 10 април, да се заделят по 2 см от дължината на листата. На практика това означава, че размерът на бюлетината ще е минимум 90 см към 1 метър. През 2009 г. на изборите за парламент са 18 формации и тогава бюлетината не можа да надхвърли и половин метър.

  Заради много дългата бюлетина все още не е ясно на колко ката ще се прегъва тя, преди да се пусне в урната. На миналите избори се сгъваше на три. При сгъването не би трябвало да има грешка, защото прегъвките са фабрично направени. Голямата дължина обаче със сигурност ще предизвика и голямо омотаване в хартията в тясната тъмна стаичка. А сгъването й вътре е задължително с цел тайното гласуване да не се превръща в незаконно явно.

  Преди обаче да се сгъне бюлетината, гласоподавателят трябва да реализира самия избор. Това става, като се задраска кутийката, разположена след номера, и името на предпочетената партия или коалиция. Зачеркването става само със знак „Х“ или кръстче – две пресичащи се чертички. Като маркирането се прави единствено със син химикал и без да излиза от кутийката.

  Гласуваме електронно чак догодина
  

  Въпреки желанието на предишните управляващи да засилят електронното гласуване още за вота на 12 май тази година, то остана за 2014 г., когато България ще избира своите нови евродепутати. Интернет вотът се въвежда експериментално и няма да отмени традиционната разходка до урните. Спрямо резултатите от него ще се мисли да не стане постоянна алтернатива на хартиените бюлетини в следващите избори.

• Брендо от затвора в Милано: Лара е жива!

  

  Лара е жива! Това казал на близките си соченият за кокаинов крал Евелин Банев – Брендо. Човек на похитителите вече се е свързал с него зад решетките и му е предал съобщението. Вчера пред БНР адвокатът му Марио Бруза заяви, че похищението на 10-годишното момиче няма общо с обвиненията, по които той е задържан в Италия.

  Брендо бе арестуван миналия юни на път за курорта Лозенец, където е собственик в сянка на тузарския комплекс „Оазис“. Арестът бе в рамките на международна спецоперация „Кокаинови крале“, която разследва престъпна банда, пренасяща дрога от Южна Америка към Европа. Освен Банев са арестувани още 30 души, пребивавали в България, Швеция, Чехия, Испания, Словения и Уругвай.

  Една от версиите, които бяха лансирани, е, че Лара е похитена, за да мълчи баща й за съучастниците си в схемата. „Брендо не познава никого от тях“, разказаха пред „Всеки ден“ източници от родния ъндърграунд, пожелали анонимност.

  Според адвокат Брузо пък присъдата на Банев ще е ясна през юни тази година. „По мое мнение обвинението не само че няма достатъчно доказателства. Мога да ви кажа дори, че моята теза е, че то няма никакви данни, които да послужат в съда срещу Евелин Банев“, посочи още юристът в Милано.

  Той обясни, че ако се приложи съкратената процедура по делото срещу Брендо в Италия – формула, която се прилага в съдилищата там, се очаква присъдата му да бъде произнесена в началото на юни. Брендо е подсъдим по 2 обвинения – за ръководене на организирана престъпна група с повече от трима души, занимаваща се с наркотрафик, и за трансгранична организирана престъпност.

  И италианският съд корумпиран, рушветът бил до 500 000 евро

  Източници на „Всеки ден“ разказаха, че корупцията в съдебната система на Италия, по подобие на нашата, е широко разпространена. „Ако имаш пари, даваш ги на съдията чрез адвоката“, разкриха те пред „Всеки ден“. По думите им сумите не са чак толкова високи, ставало въпрос за кеш в порядъка между 100 и 500 000 евро, в зависимост от обвинението. В случая „Брендо“ цакането може да отиде и към 1 милион евро.

  „Банев има достатъчно пари и 100% ще отърве затвора, и то не само защото е богат, а и защото няма достатъчно доказателства, за да го свържат с престъпленията, в които го обвиняват“, разказват източници от Ботуша пред „Всеки ден“.

  .

  Източник:  Vsekiden.com

• Стотици собственици на тайни сметки в офшорни компании разкрива журналистическо разследване

  В следващите дни се очаква да бъдат публикувани имената на стотици собственици на тайни сметки в офшорни компании. Те са разкрити от най-мащабното журналистическо разследване на 86 журналисти от цял свят. Разследването е направено през последните 15 месеца под егидата на базирания във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика и се очаква да разтърси политическите и бизнес среди по света.
  Вече беше обявено, че сред собствениците на тайни офшорни сметки има бивши диктатори и членове на техните семейства, както и действащи политици, бизнесмени и финансисти. България също е сред страните, за които има данни, засега обаче не са публикувани имена.

  Анонимни информатори са предоставили на Международния консорциум на разследващите журналисти най-голямата база данни в историята. Те разкриват съществуването на 120 000 офшорни фирми, тайни банкови сметки и други съмнителни сделки в над 170 държави. Както и имената на 130 000 души, укрили парите си в данъчни оазиси по цял свят – политици, олигарси и финансови спекуланти. Данните и документите са попаднали в ръцете на Международния журналистически консорциум преди година.

  Първо е разследването

  След получаването им данните са предоставени за проучване на международните медии, включително „Зюддойче цайтунг“ и радио НДР в Германия. Общо в разследванията са участвали 86 журналисти от 46 държави.Според „Зюддойче цайтунг“ това е най-големият удар срещу голямата черна дупка в икономиката. „Разследванията повдигат воала на офшорната система и разкриват тайните на данъчните оазиси“, казва директорът на Международния консорциум на разследващите журналисти Джерард Райл.

  Политици, общественици и следователи от години се борят напразно срещу тази тайна и нелегална мрежа. По последни данни, през 2012 година в данъчни оазиси по цял свят са били укрити между 21 и 32 трилиона долара.

  Зад кулисите има „цяла добре платена индустрия от подставени лица, счетоводители, нотариуси и банки“, четем в доклада на Международния журналистически консорциум. В системата на офшорните сделки са замесени и много от големите световни финансови концерни, като Deutsche Bank, UBS, както и Clariden – дъщерна банка на Credit Suisse.

  Документите обхващат период от почти 30 години. Те разкриват цифри и факти за паричните трансфери, регистрациите на офшорни фирми и връзките между концерните и отделни лица. Общото количество сведения е 160 пъти по-голямо от документите, публикувани от Уикилийкс. „Не бях виждал подобно нещо“, казва Артър Кокфийлд от канадската телевизия CBC.

  Кои са замесените?

  Списъкът на данъчните измамници е дълъг – в него са имената на политици от Пакистан, Азербайджан, Тайланд, Канада и много други държави. Редом с тях „лъсват“ семейства и васали на дългогодишни деспоти, борсови спекуланти, източноевропейски милиардери, руски олигарси, международни търговци на оръжие.

  По данни на радио НДР, известен офшорен клиент на Вирджинските острови е бил руският олигарх и мултимилиардер Михаил Фридман. Негово доверено лице в изграждането на сложната фирмена конструкция е Франц Волф – синът на бившия шеф на ЩАЗИ Маркус Волф.

  Пак Вирджинските острови са предпочели като убежище за парите си съпругата на руския вицепремиер Игор Шувалов, двама висши мениджъри от Газпром, и дъщерите на азербайджанския президент Алиев. Най-голямата дъщеря на бившия филипински диктатор Маркос също притежавала тайни тръстове на островите, а председателят на монголския парламент имал тайна банкова сметка в Швейцария. С над един милион долара.

  Сред имената на замесените в аферата почти 4 000 американци изпъква името на композиторката Денис Рич, автор на музиката за повечето хитове на Селин Дион. Както сочат данните – през 2006 година Рич е държала 144 милиона долара в банкова сметка на островите Кук. Плюс яхта с името „Лейди Джой“.

  Източник:  Дойче Веле и БНР

  
  .

• Главен прокурор се призна за престъпник и слуга на политици

  Кой сега ще повярва, че прокуратурата не е „Плод и зеленчук” за мръсни поръчки?

  Като по учебник на ДС, бившият главен прокурор Никола Филчев се появи от виртуалния си „Плод и зеленчук” в легендата „Всяка неделя” уж да коментира сигнала на Станишев, че Цветанов и ГЕРБ са подслушвали политици, журналисти и бизнесмени. Но преподавателят по право, който вече се титулува професор, претопли услужливо стари ченгесарски манджи отпреди 12 години, когато домът му бил подслушван по нареждане на правителството на ОДС.

  Скандалният бивш магистрат буквално избълва водопад от нелепици, които, вместо да залеят с помия сините злосторници Иван Костов и Атанас Атанасов, превръщат самия Филчев в реален престъпник, който би следвало да бъде преследван от закона. Ето буквално и самопризнанията му:

  „Премиерът Костов и министърът Йорданов, и шефът на НСС Атанасов публично отричаха, че са ме подслушвали. Макар че нямаше нищо, Костов уволни Божидар Попов, вече покойник. Защо, след като няма нищо? Насаме Костов ме молеше да запазим държавата, за да запази властта си под претекст да запази държавата”.

  „Молеше се, даже и плачеше (говори за Костов – б.р.). Обаждаше се от Варна: кажи нещо, моля те, чувствам се изоставен, предаден. Добре, обещах, пак ще кажа по телевизията. Каза, че ще прати журналиста Василев в петък вечер, викам: Няма да ми определяш и журналиста, аз ще определя пред кого да кажа добри думи за тебе и да потвърдя, че е нямало подслушване, и избрах Димитър Цонев, че е бил мой студент, на другия не му вярвам.

  Соколов беше убеден, но по-деликатно. Той ръководеше тайните съвещания в резиденция “Бояна”. Костов не отричаше официално, а само гледаше да потуши пожара. Е, много плака. И след това изчака да мине време и се нахвърлиха с прислужника си Атанасов като хиени върху мене”.

  „Постъпиха данни от разузнаване, че има сметка в чужбина, в Япония, с американски мениджър в Германия, която имаше двама титуляри – жената на Атанасов и жената на Костов. Това го има в прокуратурата, може да се провери. Информацията я имам от председателя на НС Данчо Соколов – каза: да, имаме такива пари, но няма да ги буташ, парите ни ги дадоха едни американци, на СДС да се борим за демокрация и ние ги дадохме на Атанасовица, че знаела английски, нещо такова”.
  

  „Аз му простих за подслушването, но случаят “Костов” показва, че да управляваш държава, трябва и морал, не само управленско умение”.

  Така Филчев се самоуличи, че „разплаканият” Костов и строгият партиен секретар Йордан Соколов с горещи молби са го убедили да прикрие явни престъпления – незаконно подслушване на магистрат и незаконни сметки в чужбина, превърнали се от партийни в частни, на името на съпругите на двама политици. При тази ситуация Филчев им става съучастник в престъпленията, но действията му са и чиста проба търговия с влияние и прикриване на корупция в големи размери. Извън държавните интереси поведението му може да бъде определено и като политически слугинаж, и като изпълнение на поръчки, към които явно боксьорът е имал афинитет. Бившият главен прокурор на републиката призна, че е престъпил обществения интерес, определен от закона и се е поддал на емоции, лични чувства, а може би е върнал благородния жест на тези, които го издигнаха на важния пост в държавата.

  Показателно е, че много от поръчковите медии преповториха безкритично диалога на Филчев и Кеворкян, с идеята, че помагат на Бойко и забиват поредния пирон в ковчега на десните. Без да коментираме какви точно са били мотивите на Филчев да се самонакисне по този тъп начин, повече от ясно е, че се самообвни и падна в капана, който залагаха с Кеворкян на Костов и Атанасов. Дали обаче спеца по наказателно право не е бил така благосклонен и към други престъпници, или към тях е бил просто мотивиран и от шумоленето на финикийски знаци, можем само да гадаем.

  А инак слуховете в тази посока просто преливат. След като сърцето му се е смилило към омразните Костов и Атанасов, как да не вярваме на обществениците Едвин Сугарев и Николай Колев Босия, че Никола Филчев е лесно манипулируема личност, психически нестабилен и стои в основата на убийството на ямболската адвокатка, и екзекуцията на военния прокурор Николай Колев. Защо да се съмняваме и в твърденията, че професорът по наказателно право е воден за носа от бившата барета Алексей Петров – Трактора и Филко Славов, и по указанията им е възбуждал и прекратявал дела срещу неудобни. Пак по същата порочна схема се твърди, че с личната намеса на Филчев е прекратено наказателното преследване за убийството на Чакъра с гранатомет, при операция ръководена лично от Бойко Борисов. Ако преди години държавният обвинител си беше свършил съвестно работата сигурно сега нямаше България да плаща обезщетения на семейството на жертвата.

  Престъпленията, в които Филчев се самоуличи, вече сигурно са с изтекла давност, но с моралната присъда не може да се размине. Защото е зловещо само по лична хрумка и сантименти един главен прокурор да решава както си иска даден казус, а законът просто да няма значение.

  Дано и днешният първи обвинител Сотир Цацаров да не е толкова зависим като предшественика си, защото поредната афера с нерегламентирани подслушвания може също да даде ялов резултат. Цветанов има опит с публичното плачене, а е баща и на три деца. Може да се опита да смили и строгия обвинител, който също от добри чувства да замаже проверката. Така обаче се затвърждава усещането, че родната прокуратурата е наистина един социалистически „Плод и зеленчук”, пълен с гнили домати и кисели ябълки.

  Източник:  ФакторБГ

• Българин изобрети първия в света нискотемпературен двигател

  Лидия Каменова, БНТ

  .

  Първият в света нискотемпературен двигател, който ще промени живота
  на човека, изобрети инженер от Видин. Устройството може да ползва всякакви топлоизточници, включително и 12-градусова подпочвена вода.

  Според Никола Цеков, това може да е началото на нова индустриална революция в света. С принципно новия двигател ще се оползотворява огромно количество енергия, която сега се губи, а природата ще бъде съхранена. Изобретението вече има български патент и очаква да получи и световен.

  „Отлага се краят на света“ – казва инженер Никола Цеков, защото новият нискотемпературен двигател ще сложи край на безмилостната експлоатация на полезните изкопаеми и ще съхрани Земята като дом на човечеството. Използвайки принципът на разширяване на газа фреон при загряване, двигателят превръща топлоенергията в механична или електрическа.

  Инж. Никола Цеков, изобретател на нискотемпературен двигател: – Примерно ТЕЦ-овете, които произвеждат енергия те стигат до коефициент
  на полезно действие 15-20 % максимално. А другата топлина се изхвърля в
  околната среда. С нашето устройство тази топлина вече може допълнително
  да бъде използвана за допълнителни количества енергия… Даже може да се
  използва за транспорт – тогава няма да има бензин, нафта, ще се движи само с топла вода, със слънчеви лъчи, с дървесни отпадъци.

  Революционното в случая е нискотемпературният топлоизточник – казва Цеков, защото до момента всички технологии са високотемпературни. Двигателите с вътрешно горене, например, използват температура от над 500 градуса. Това изобретение е отнело близо 40 години от живота на инж.
  Цеков.

  Инж. Никола Цеков, изобретател: – Попаднах на една информация за газовете в Болшая химическая энциклопедия, тогава ровех в нея за други
  въпроси, но случайно попаднах на тия неща. И оттогава съответно мисля
  върху него. Досeга сме направили 15 такива двигатели…

  След 7 години практически опити да сработи принципът, резултатът е налице. Никола Цеков вече работи със своя колега Ради Лишков по промишен модел на двигателя, който очакват да бъде готов до 2 месеца.

• Я. Петров: Партиите се опитват да подменят лицата на протеста

  Хората са толкова омерзени от политиката, че откакто пуснахме платформа за набиране на кандидати за народни представители, получихме едва 20 CV-та. На честните и чисти хора въобще не им се занимава с подобно нещо. Политиката е станала мръсна дума. Това каза в сутрешния блок на Нова телевизия Янко Петров от Движение за граждански контрол.

  Искаме да разкъсаме партийните нишки – иначе хората с пари си правят партия, бетонират се вътре и се откъсват от хората. Видяхте и как бившият министър-председател подаде оставка, без да реши проблемите на хората. След това се покри, за да не му бъдат задавани неудобни въпроси, посочи Петров.

  Сред протестиращите има парашутисти. Партиите се опитват да подменят лицата, да сложат свои хора. Ако нещата в България не тръгнат както трябва, след изборите пак ще има протести. Този път обаче ще бъде потърсена мъст и лична отговорност заради стотиците хиляди прокудени от родината си българи и ред други безобразия. Лицата, които са вършили безобразията, са ясни в публичното пространство. Наглостта им е голяма, щом отново отиват на избори, каза още Янко Петров.

  Източник:  КРОСС

• Фалшифицираното Възраждане

  Валерия Новодворская, сп. „Грани“

  .

  Нашият Гарант (онзи, който уж ни гарантира Конституцията, също както Спестовната каса на СССР гарантираше влоговете на гражданите, обезценили се към есента на 1991 г. да нивото на етикети от минерална вода) не забравя любимата си идея за единен учебник по история.

  Започвайки нов избирателен спектакъл сред своите бъдещи обединени фронтоваци, в кръга на своите Шарикови, потенциални Герои на придворния труд, Гарантът пак си спомни за единния еталонен учебник по история. Учебник без разнопосочни версии, без вражески диверсии, без лични мнения.

  А на мен кой знае защо ми се струва, че вече знам какво ще бъде написано в него за Възраждането, Просвещението и Реформацията.

  Работата е там, че тези дни в Кремълския музей се откри изложба с артефакти от времето на великия княз московски Иван III. Ризници, стремена, саби, разни оръжия, украшения, икони…

  Изложба като изложба, но трактовката й се оказва необичайна. Жизнерадостният водещ предаването по НТВ ни съобщава как нечистите сили на Запада лъжливо твърдят, че у нас ужким нямало Възраждане. Напротив, напротив! Я да погледнем XV век, епохата на Иван III!

  Издигането на Кремъл, брака по сметка с багрянородната княгиня София, обединяването под една усмирителна риза на всички руски земи и да не забравим – онази райска птичка, която от тогава попадна на герба ни. Както би казал Паниковски: “Ех, тази дивна, тлъста птица – орел. Бутче! Крилце! Шийка!”.

  На времето благопристойните деца вярваха, че ги носят добрите щъркели. И Киевската Рус така – хуманна, добродушна, незлоблива, сякаш точно щъркелът я е донесъл. Идете на изложбата и питайте нейните топ-мениджери: защо изведнъж приемат за Възраждане онова, което орелът е донесъл в хищните си нокти?

  Превзета е последната опора на руските свободни градове – Господин Велики Новгород, ликвидирани са неговите свободни права, а целият новгородски елит е заточен на края на света. Онези пък, които ръководят отбраната на крепостта, изчезват завинаги и безследно в московската тюрма. Като Марфа Борецкая със своя син Василий. Разбира се не минава и без публични екзекуции (Дмитрий Борецки, Василий Губа-Селезньов, Киприян Арзубиев, Еремей Сухошчек).

  Възраждане ли ще наричаме вече рязането на носовете и ушите на всички новгородски пленници, хванати от Иван след битката край Шелоня?

  Не! Орелът донася със себе си абсолютизъм, преминаващ в автокрация. Именно през XV век се появява гнусната, лъжлива, самодоволна формулировка “Трети Рим”. Прегладнелите бежанци – подмазващите се византийски монаси ни подхвърлят уловката и ни дават повод да крякаме с цяло гърло за този Рим чак до края на хилядолетието като гаргата със сиренето, която също искаше да бъде едновременно и славей, и орел, и папагал.

  В случай, че все пак потрябва противоотрова срещу единния учебник по история, бързам да съобщя, че въпреки орлището Възраждане у нас не е имало и не е могло да има, макар и не по наша вина.

  Ренесанс или Възраждане в Европа наричат повторното откриване на съкровищата на античността, връщането към нейната красота, свобода, култа на голото прекрасно тяло, спорта, науките и изкуствата. Това става след мрачните и задръстени векове на фанатичен християнски аскетизъм, когато властват многобройни Савонароли, ненавиждащи картините, дворците и библиотеките.

  А към какво можеше да се върнем ние? За разлика от Западна Европа ние не бяхме получили ваксината на античността. От V век преди нашата ера скитите ни отрязват от древна Елада, а сарматите ни откъсват от римското право и римската цивилизация. Можело е наистина да получим римската традиция по околен път, както Полша, чрез римската католическа църква.

  Но вместо това и в този случай се оказахме някъде на периферията, защото налапахме заедно с магическото източно християнство и фигурата на Кесаря, който смята, че Галатеецът трябва да му служи като придворен слуга. Тук се корени впрочем една от причините за нашия исторически крах и за изоставането ни от Запада поне с 500 години.

  Колкото до Просвещението, то в новия учебник може да го припишат и на 30-те години на XX век, ако съдим по филма за Сталин, с който в навечерието на 5 март ни порадва НТВ. Според пропагандния глас на говорителя Сталин бил въвел средното училище за всички, училищната униформа, по негово време бил възникнал култа към Пушкин, нашето образование станало най-доброто на света – и още, и още тъпи лъжи, та чак до измислената похвала на Чърчил: “Сталин пое една страна на дървения плуг, а я остави с атомна бомба”. Съдейки по Фултоновата му реч, Чърчил най-много го е вълнувала безопасността на Запада въобще и на Великобритания в частност. Ще нападне ли Сталин или няма да нападне? С дървения плуг не би нападнал…

  Нашето Просвещение се провежда в жестоки форми и носи едва ли не характер на изтезания. “Войни за просвещение” – така нарича Салтиков-Щедрин епохата на петровските реформи. Народът, натикан в смрадния кауш на Третия Рим, е страшно подивял и най-обикновените неща му се струват сатанизъм. И на болярите, и на последния мужик. Чай, тютюн, кафе, картофи, балове и асамблеи, учение на Запад, женско равноправие, германски рокли и германска дисциплина, каменни, дивно красиви градове, театри и съвременна армия – всичко това трябва да се набива насила в гърлото, с изтезания и екзекуции.

  С прискърбие ни идва наум Ататюрк, въвел смъртно наказание за носене на фесове. Впрочем, изглежда, че и носенето на хиджаби и бурки като знак на робството и неравенството няма да се прекрати без някой нов Ататюрк…

  Целият Петербург, от калдъръмените улички до шиповете на катедралните куполи – всичко това е Просвещение. Училище. Екатерина II е вече колеж. Александър Първи и Втори – университет. Но онези, които са се просвещавали с помощта на Волтер и енциклопедистите няма да искат и да погледнат нашето измъчено, окървавено Просвещение.

  А що се отнася до Реформацията, за нея няма да напишат и дума. Само от едната дума “реформи” нашият питон Каа започва да съска и се свива на кълбо. На Запад се реформира църквата, а всичко останало дръпват след себе си пазарната икономика и разширяването на политическите свободи. А Реформацията обуславя протестантката етика, опора на свободната мисъл, на индивидуализма, нонконформизма и на забогатяването чрез честен труд.

  Докато нашите реформи се давеха в кръв, в аракчеевщина, в потушаване на полското въстание през 1863 година, в 1905 година, в октомврийския преврат, чеченската война и в путинизма. А църквата на властта, както и партията на властта, само смениха идейното съдържание с една пищна, но мъртва форма.

  За да се окаже, че орелът всъщност бил лешояд.

   

  Превод Милен Радев, 

  De-zorata.de
  

• <<
• 1
...
• 175
• 176
• 177
• 178
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
...
• 415
• >>