Всички авторски страници

Авторски

• Българската православна църква е номинирана за Нобелова награда за мир

  Българската православна църква e номинирана за Нобелова награда за мир за 2013 г., съобщи БНТ. Поводът е спасяването на българските евреи. Лауреатите ще бъдат обявени през октомври. Номинацията е направена от Лъчезар Тошев, който е почетен асоцииран член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

  През тази година страната ни отбелязва 70 години от спасяването на своите евреи. Българската православна църква е единствената институция, под контрола на Хитлер, която се противопоставя на плана за унищожението на 50 000 невинни граждани у нас по време на Втората световна война. В акцията по спасяването на българските евреи през 1943 година, освен екзарх Стефан и Пловдивският митрополит Кирил, участват 43 депутати от 25-ото Народно събрание, начело със заместник-председателят на българския парламент Димитър Пешев и 21 интелектуалци.

  Източник:  в. „Сега“

• „Етническата война“ в България

  Любомир Чолаков, Knigi-news.com

  .

  

  Страшно е.

  В България се води етническа война.

  Кое ни дава основание за подобен категоричен извод?

  Цифрите. Дори само тях да вземем – все до него ще стигнем. А като се прибавят и някои факти, свързани с посланиците на някои мощни световни сили, картинката става съвсем завършена.

  Какви са цифрите?

  Войната в Югославия – която беше етническа и религиозна, продължи 10 години. През това време загинаха 250 хиляди души – от всички воюващи страни: бошняци, наемници на ЦРУ, хървати, албанци, сърби…
  
  Тоест, загивали са по 25 хиляди души годишно по време на военни действия. Повтаряме – от всички етноси на територията на държавата.

  Но, скъпи сънародници българи (етнически българи)! В България българският етнос всяка година намалява със 70 хиляди души! Това са данни от проведената през юни 2010 година в Русе конференция по демографските въпроси. Публикуваната през февруари 2011 г. книга на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» показва този процес нагледно, с таблици, схеми и диаграми, по общини и области.

  Тоест, в България ситуацията в едно уж мирно време е такава, че губим годишно 3 пъти повече хора, отколкото в Югославия по време на война.
  

  Тук, разбира се, може да се направи плах опит да се възрази, че по данни на официалната статистика населението (общо!) на България намалява не със 70 хиляди, а с около 40 хиляди души годишно. Но това възражение не издържа на критика. Напротив, същите тези цифри на официалната статистика потвърждават изводите на конференцията в Русе. Защото според изнесените цифри от един от участниците в предишни негови работи – проф. Петър Иванов, циганите се удвояват на всеки 20 години. Тоест, прирастът на циганите (и отчасти на турците) свежда намаляването от 70 хиляди (само на българите) до въпросните 40 хиляди годишно общо за цялата държава. Но тези 40 хиляди са пак само българи! Защото другите два основни етноса в България се увеличават и няма как да бъдат включени в графата на намаляващите.

  Как да наречем тази ситуация?

  Има два варианта за нейното наименование: естествен процес или етническа война.

  Естествен процес е, ако никой не се намесва в него, нещата следват своя природен ход и по чисто природни причини българите измират със скорост 70 хиляди годишно.

  Етническа война е, ако някой целенасочено подкрепя, развива и разпалва този процес – във вреда на едни етноси и в полза на други.

  Няма как да наречем измирането на българите естествен процес. В човешкото общество всички процеси са резултат от действия и противодействия на различни групи хора и на отделни индивиди. Защото всяка група хора и отделните индивиди преследват свои цели, които твърде често са противоположни, следователно водят до конфликти.

  А когато конфликтът на различните цели води до измирането на цял един етнос в собствената му държава и заместването му с друг етнос – това е етническа война.
  

  Тук, разбира се, пак може да се възрази: никой не е обявявал такава война. Но това възражение също лесно се отхвърля, като се припомнят отново събитията в Югославия, които са класическият съвременен пример на етническа война: та нима там някой я обяви официално? Съвсем неофициално избиваха и прогонваха сърбите от земите им, корабите на ЦРУ превозваха терористи от Афганистан, Алжир, Филипините, Малайзия и разни други екзотични дестинации – 40 хиляди ислямисти. За сравнение: да си припомним, че днешната, пребиваваща в жалко състояние българска армия, представлява 30 хиляди наемници.

  Друго възражение против тезата, че днес на територията на България се води етническа война, е следното: каква ти война, нали никой не стреля?

  А кой е казал, че една война се води непременно само със стрелба? Всяка война си има цел, а целта на етническата война е да прочисти дадена територия от даден етнос. В нашия случай: да бъде прочистена територията на България от българския етнос. И естествено, ако тази цел може да бъде постигната с други средства, не непременно с бомбардировачи от базата «Авиано» в Италия (всъщност, за нас е по-подходяща «Бондстийл» в Косово – най-голямата американска военна база в Европа) и с ракети «Томахоук», тогава защо трябва да се хабят скъпите и луксозни боеприпаси? При това една класическа война с огнестрелни оръжия винаги предизвиква общественото внимание, започват да се задават неудобни въпроси и т. н. Друго си е, когато всичко става тихомълком, без шокиращи факти в медиите (е, от време на време се промъкват информации за заклани пенсионери-българи по селата, за изнасилени и убити българки, за почти всекидневни грабежи и нахлувания в български къщи, за нападения на влакове и грабежи по инфраструктурата – но това бива представяно като «битови конфликти», на които не бива да се обръща особено внимание), които да покажат на общественото мнение действителността в по-голямата част от територията на страната, далеч от големите градове. Защото, както правилно забелязва Костадин Костадинов в книгата си «Третата национална катастрофа» и в едноименния филм, в момента етническите българи се свиват в чертите на големите градове, които очевидно с времето ще се превърнат в българските гета в България, заобиколени от все по-разрастваща се маса небългарско население, много от чиито представители залагат на бруталната агресия в отношенията си с «чуждите».

  Прочистването на територия от даден етнос без класическа война с огнестрелни оръжия, а чрез замаскирана етническа война, си има специален похват в политическите технологии, наречен «създаване на некомфортни условия за живот». Зад това деликатно словосъчетание се крият не толкова лицеприятни неща. Ако разпознаем някои от тях в съвременната българска действителност, ще имаме толкова повече основания да говорим за наличие на етническа война в тази действителност.

  Първото, което се разполага като основа за прилагане на политтехнологията «създаване на некомфортни условия на живот», е създаването на неприязнена до степен на враждебност обществено-писохологическа атмосфера спрямо даден етнос. На този етнос от екраните на телевизорите, от ефира на радиата, от страниците на вестникарските медии се внушава, че той има някаква историческа, а и съвременна вина за нещо си, без значение какво – обикновено, че е притеснявал и притеснява по някакъв начин друг, невинен и страдалчески, етнос, съответно трябва да изкупва по някакъв начин тази си вина. Как да я изкупва? Пределно ясно: като се примири с даването на привилегии на «страдалческия» етнос, каквито привилегии той, «виновният» етнос, не притежава. Привилегиите твърде често са не само морални, но и материални: за представителите на «страдалческия» етнос се осигуряват съвсем конкретни финансови, вещеви и кариерни ресурси, каквито на представителите на «виновния» етнос не се предоставят.

  Това в средите на «неправителствените» организации, които реализират тази психологическа етническа агресия, се нарича с гордост «позитивна дискриминация» – един от най-странните термини, които е чувало човешкото ухо, понеже звучи като «позитивно убийство», «позитивен побой», «позитивен грабеж» или каквото и да било друго «позитивно престъпление». Такива материални стимули могат да бъдат например, облекчени условия за построяване на жилища – каквито условия не се осигуряват на представителите на етноса, който трябва да бъде прогонен от територията на държавата. Или раздаване на помощи за майчинство наравно за всички етноси, без да се отчита кой точно етнос е заплашен от измиране и кой няма нужда от подобни помощи, за да се размножава. Или запазени «етнически» квоти при приемането на кандидат-студенти във висшите учебни заведения – независимо от успеха им в средното училище се приемат определен брой студенти от етноса, който бива подстрекаван от «неправителствените» организации към агресивно поведение спрямо набелязания за прочистване.

  Успоредно с това етносът, набелязан за прочистване, прогонване или направо унищожаване, бива обвиняван редовно в медиите и публичното пространство в «расизъм» и «дискриминация» към други – по този начин, освен че продължава създаването на враждебна психологическа атмосфера спрямо него, се постига и превантивен ефект: замаскира се фактическата агресия на расистка и дискриминационна основа против този етнос. Тоест – прикрива се наличието на етническа война против него.

  Една от най-ефикасните техники за етническа война е влиянието на съответни «неправителствени» организации върху органите на полицията и правосъдието. Тези организации защитават, прикриват и слагат често не просто идеологически, а директно политически чадър върху криминални престъпници от «привилегирования» етнос – това става както чрез неоправдано снизходителни наказания за престъпления, характерни за «привилегирования» етнос, така и чрез директни опити за оправдаване на съответните престъпници. Класически в това отношение е случаят с убийството на професор Станимир Калоянов през 2005 г., когато някои «неправителствени» организации в опита си да оправдаят това тежко престъпление, заявиха в прав текст, че професорът сам бил виновен за убийството си, защото отказал да сервира бира на своя убиец.

  Друга техника за етническо прочистване, при това толкова ефикасна, че редица изследователи я определят като съвсем самостоятелен тип война, са влиянията върху демографската ситуация или т. нар. «демографска война». Всъщност, промяната на демографските показатели е един от основните преследвани резултати в замаскираната етническа война. Да бъде намалена раждаемостта на прочиствания етнос е една от главните цели по пътя към неговото окончателно прогонване от дадената територия или направо физическото му изчезване от лицето на земята. В ход се пускат всякакви средства: разрушаване на традиционното семейство и замяната му със сурогати, като се стигне чак до т. нар. «еднополови семейства» (каквото и да означава това), масово разпространение на порнографията и превръщането на сексуалното удоволствие в самоцел, осмиването на религиозни ценности, насочени към запазване на семейството, въвеждането на т. нар. «граждански брак», стремеж да бъде узаконена проституцията, пропаганда на хомосексуализма и педофилията, издигането на кариерата и личното благополучие като ценности на съвременната жена в ушърб на майчинството и грижата за децата… Разбира се, тези технологии се прилагат не от вчера и не само в България. Известно е изказването на Хитлер, че след завладяването на славянските държави там на всяка автобусна спирка ще има будка за алкохол и за порнографски списания, за да бъдат сринати моралните устои и по този начин съкратен броя на населението им. А колкото до днешния ден – в Канада например вече се обсъжда законопроект, по който педофилията да се приравни към обикновените «сексуални желания». (Дори мисля, че парламентът там вече го прие като закон…)

  Интересното тук е, че всеки от тези различни аспекти на демографската компонента от етническата война си има своите защитници, пропагандатори и разпространители обикновено под формата на «неправителствени» организации за защита на «човешките права» или на «правата на малцинствата» (всъщност, вторите вече почти навсякъде замениха първите – защо ли?).

  Една от основните техники за създаване на «некомфортни условия за живот» е подмяната на историческите факти. През 20-те години на прехода се нагледахме и наслушахме на доста безсрамия по този повод – като се започне от подмяната на термина «турско робство» с невинното «присъствие», та се свърши (впрочем, надали се е свършило?!) с опита да се оправдаят зверствата срещу българите чрез хипотезата за т. нар. «мит Батак», и прочее, и прочее. По този начин у етноса, набелязан за прогонване, прочистване и заличаване от лицето на земята, се създава чувство както за историческа вина, което посочихме по-горе, така и за историческа несигурност – оказва се, че историята му е лъжлива, незаслужаваща внимание и уважение. Откъснат от историческите си корени и останал без опора в своята памет, изгубил смисъла на миналото, етносът не намира перспективата си в бъдещето. Отделният човек в него престава да се чувства част от нещо по-голямо, кръвно, изначално – и, останал без моралната и духовна подкрепа на общността, се затваря в собствения си малък, индивидуален, личен свят. Запазва енергията само за себе си и не я споделя с другите – защо му е да споделя, след като нито исторически е свързан здраво с тях чрез общите дела на миналото, нито в днешния ден си заслужава да бъде част от този етнос, който е толкова «виновен» пред другите? И целта е постигната – етносът е разбит на отделни единици, а оттам вече до подмяната на религията, на етническото съзнание, на местоживеенето (прогонването в емиграция било чрез моркова на далечния по-добър живот, било чрез тоягата или етнобандитския нож на «некомфортните условия на съществуване») и т. н. е само една крачка.

  Вероятно читателят забелязва, че обикновено слагаме определението «неправителствени» организации в кавички. И това не е случайно.

  Проблемът е, че една етническа война, независимо от нейната форма – с класически оръжия или с оръжията на съвременните политтехнологии за психологически натиск срещу групи хора, не се води от единични индивиди. Тя се води от държави – или по-точно, от групи хора, които управляват държави. Когато е с класически оръжия, там войната е ясна – самолетите излитат от самолетоносачите, хвърлят бомбите, изстрелват ракетите и се връщат.

  Когато обаче поради различни причини употребата на класически оръжия е нежелателна, се използват т. нар. «неправителствени» организации.

  Тоест – механизмът на «неправителствените» организации се превърна в класическо «правителствено» оръжие. Разбира се, не е необходимо членуващите в тях да подозират това, техните мотиви са различни: от обикновен идеализъм до обикновени пари. Най-често – обикновени пари. И ако искате да разберете за кое правителство работи дадена «неправителствена» организация – просто проверете кое правителство я финансира. Нещата се изясняват веднага.

  В случая с етническата война в България обаче дори няма нужда се проверява финансирането на «неправителствените» организации, които я водят, разпалват, поддържат и подстрекават. Едно, че за повечето от тях това не е никаква тайна, а дори гордо изтъквано обстоятелство; друго, че също така гордо се публикуват отчети за расовата и етническа дискриминация спрямо българския етнос. Ето само един-единствен откъс от такъв новинарски отчет, за да не досаждаме на читателите:

  «На 4 април посланик Джеймс Уорлик връчи награда на г-жа (…) медицинска сестра, за нейните изключителни постижения в областта на здравеопазването. Наградата „Златна Хипократова клетва II” се връчва ежегодно на роми със значителен принос за българското здравеопазване. Посланикът на Република Унгария г-жа Юдит Ланг и д-р Миладин Апостолов, председател на Балканската асоциация по история и философия на медицината връчиха награди на двама други представители на ромския етнос с изключителен принос в областта на българското здравеопазване.»

  Въобще няма никакво съмнение, че въпросната медицинска сестра от цигански произход заслужава награда, както и «другите двама представители» на същия етнос. Нека ги наградят! Но защо като «роми», а не просто като добри специалисти? Та за самите тях е оскърбително, че ги награждават не просто като добри специалисти – а именно защото са добри специалисти-цигани. Ако бяха българи – нямаше да ги наградят, както и никой никъде няма да види българи, наградени, защото са българи. Я си представете следната информация: «Наградиха еди-коя си медицинска сестра, защото е етническа българка и със сериозен принос към българското здравеопазване…»? Абсурд, нали? Веднага цяла Европа начело с вездесъщия Уорлик ще ореве орталъка, че в България се дават награди на етнически признак, че това признак на расизъм, сегрегация и дискриминация!

  Но това е само един от случаите. Всеки може да влезе в Интернет, и да види огромния брой случаи, когато западни посланици делят България на «роми» и други – но в същото време никой от тях не повдига най-жестокия и болезнен за страната въпрос: измирането на българите със 70 хиляди годишно. Това, че други етноси нямат здравеопазване, образование и работа наистина е проблем. А измирането на българите като етнос не е ли проблем?

  И когато се почудите кои ли са вдъхновителите на сегрегацията, расизма и дискриминацията в България, не се чудете кой знае колко – спомнете си имената на посланиците на двете най-могъщи държавни образувания в света: Съединените американски щати и на Европейския съюз. Те са хората, които чрез разделението на хората на небългари и българи, на цигани и други, както е в конкретния случай, насъскват, подстрекават и разпалват етническата война в България.

  Естествено, веднага възниква въпросът: Защо? След като въпросните посланици все така си остават посланици и никой не ги отзовава, ясно е, че тези техни акции не са спонтанни и индивидуални прояви, а израз на държавна политика. Какъв е обаче интересът на ЕС и на САЩ от етническото прочистване на българите от България?

  Интересът е глобален и стратегически, поради който интерес беше прочистена и Югославия. Западът подготвя Балканите за плацдарм срещу Близкия изток и през Черно море срещу Русия (неслучайно споменахме огромната военна база «Бондстийл»). А за да съществува плацдарм, той трябва да бъде прочистен от всякакви евентуални, дори твърде хипотетични, симпатизанти на страната, която ще бъде атакувана. Поради чисто религиозни и исторически причини православното население на Балканите е свързано с Русия – Гърция, например, до последно се съпротивляваше на бомбардировките над Сърбия през 1999 г. Затова и трябва да бъде прочистено от полуострова, по-точно казано, полуостровът трябва да бъде «прочистен» от него. А повечето управляващи клики в западните държави са просто антихристиянски, да не говорим за антиправославно, настроени. (Не забравяйте думите на Бжежински: «След комунизма Православието е нашият най-голям враг».) Ето защо етническата война в България е и религиозна война – колкото и българите да си заравят главата в пясъка, не могат да избягат от този факт. И когато четете книгата на Костадин Костадинов «Третата национална катастрофа» или гледате в Интернет едноименния филм, не забравяйте, че тези процеси са дирижирани и разпалвани от съвсем конкретни държави и съвсем конкретни техни представители у нас.

  Какъв е изходът?

  Първо: всички етнически българи в България трябва да осъзнаят, че както тяхното бъдеще, така и бъдещето на децата и внуците им е заложено на карта. Вече в България се раждат повече деца от небългарски, отколкото от български произход. Има региони, където хляб не можеш да си купиш, ако го поискаш на български. Бъдещите българи просто ще останат без държава.

  Второ: информацията за всичко, свързано с етническата война, водена срещу етническите българи в България, трябва да бъде разпространявана интензивно – съвременните комуникационни средства, най-вече социалните мрежи от типа на «Фейсбук» позволяват това, видяхме силата и възможностите им в Северна Африка.

  Трето: етническите българи в България трябва да поставят пред управляващите въпроса за физическото оцеляване на българския етнос. Как е възможно за запазването на диви животни, за съхраняването на изчезващи видове насекоми да се организират национални каузи – а за запазването на българите като народ да няма такава кауза? БЪЛГАРИТЕ КАТО ХОРА ТРЯБВА ДА ПОИСКАТ САМО ОНОВА, КОЕТО СЕ ОСИГУРЯВА НА ЖИВОТНИТЕ! НИМА ХОРАТА НЕ СА ПОНЕ ТОЛКОВА ВАЖНИ, КОЛКОТО И ЖИВОТНИТЕ?

  Четвърто: пред лицето на неминуемата гибел на нацията трябва временно да се загърбят дребнавите политически различия. Защото измират всички българи: комунисти и демократи, леви и десни, русофили и русофоби, центристи и монархисти, земеделци и негласуващи.

  Пето: очевидно е, че е необходимо изграждането на национална, може би политическа структура, ангажирана единствено и само с предотвратяването на последиците от етническата война срещу етническите българи в България, с преодоляването на резултатите от демографската катастрофа. Ерата на Интернет и Фейсбук позволява сравнително бързото и оперативно изграждане на такава структура.

  Шесто: всички специалисти в областта на демографията, ангажирани отговорно с изследването на този смъртоносен процес, са единодушни, че България разполага с не повече от десетина години, за да направи опит да го преодолее. Ако не успее – край на държавата!

  Седмо: всички трябва да разберат една проста истина.

  Ние сме във война.

  Етническа война.

• Избори ‘2013: как ЦИК определи мандатите във вашия Избирателен район?

  Съгласно Избирателния кодекс, ЦИК използва резултатите от последното преброябане на населението през 2011 г. Кои са преброени? Преброени са тези български граждани (вкл. деца), които към критичната дата на преброяването са пребивавали постоянно в България. Емигрантите, намиращи се постоянно в чужбина, независимо от техния постоянен или настоящ адрес, не са преброени. Изчисленията показват, че МИР Висин получава 3 мандата, но по ИК му се дават все пак 4, които се “вземат” от Варна. Подробните пресмятания са тук –

  как ЦИК определи мандатите във вашия Избирателен район?

  		преброяване 2001	мандати	тежест	преброяване 2011	мандати 2011 чист Хеър	разлика с 2001	тежест	мандати 2011 ЦИК	тежест	разлика с 2001
  	Благоевград	341 173	10	34 117,3	323 552	11	1	29413,8	11	29413,8	1
  	Бургас	423 547	13	32 580,5	415 817	14	1	29701,2	14	29701,2	1
  	Варна	462 013	14	33 000,9	475 074	16	2	29692,1	15	31671,6	1
  	Велико Търново	293 172	9	32 574,7	258 494	8	-1	32311,8	8	32311,8	-1
  	Видин	130 074	4	32 518,5	101 018	3	-1	33672,7	4	25254,5	0
  	Враца	243 036	7	34 719,4	186 848	6	-1	31141,3	6	31141,3	-1
  	Габрово	144 125	4	36 031,3	122 702	4	0	30675,5	4	30675,5	0
  	Добрич	215 217	7	30 745,3	189 677	6	-1	31612,8	6	31612,8	-1
  	Кърджали	164 019	5	32 803,8	152 808	5	0	30561,6	5	30561,6	0
  	Кюстендил	162 534	5	32 506,8	136 686	4	-1	34171,5	4	34171,5	-1
  	Ловеч	169 951	5	33 990,2	141 422	5	0	28284,4	5	28284,4	0
  	Монтана	182 258	6	30 376,3	148 098	5	-1	29619,6	5	29619,6	-1
  	Пазарджик	310 723	9	34 524,8	275 548	9	0	30616,4	9	30616,4	0
  	Перник	149 832	5	29 966,4	133 530	4	-1	33382,5	4	33382,5	-1
  	Плевен	311 985	10	31 198,5	269 752	9	-1	29972,4	9	29972,4	-1
  	Пловдив град	338 224	10	33 822,4	338 153	11	1	30741,2	11	30741,2	1
  	Пловдив област	377 592	11	34 326,5	344 874	11	0	31352,2	11	31352,2	0
  	Разград	152 417	5	30 483,4	125 190	4	-1	31297,5	4	31297,5	-1
  	Русе	266 157	8	33 269,6	235 252	8	0	29406,5	8	29406,5	0
  	Силистра	142 000	4	35 500,0	119 474	4	0	29868,5	4	29868,5	0
  	Сливен	218 474	7	31 210,6	197 473	6	-1	32912,2	6	32912,2	-1
  	Смолян	140 066	4	35 016,5	121 752	4	0	30438,0	4	30438,0	0
  	София обл.	273 240	8	34 155,0	247 489	8	0	30936,1	8	30936,1	0
  	София град*	1 170 842	36	32 523,4	1 291 591	42	6	30752,2	42	30752,2	6
  	Стара Загора	370 615	11	33 692,3	333 265	11	0	30296,8	11	30296,8	0
  	Търговище	137 689	4	34 422,3	120 818	4	0	30204,5	4	30204,5	0
  	Хасково	277 478	8	34 684,8	246 238	8	0	30779,8	8	30779,8	0
  	Шумен	204 378	6	34 063,0	180 528	6	0	30088,0	6	30088,0	0
  	Ямбол	156 070	5	31 214,0	131 447	4	-1	32861,8	4	32861,8	-1
  	Чужбина
  	Общо	7 928 901	240		7 364 570	240
  	* трите MИР София са отчетени заедно , но това не се отразява на сметките и на резултата

   

  Източник:  Izborenkodeks.wordpress.com

• Разцепление сред протестиращите в София

  За поредна неделя малко повече от 100 човека се събраха на протест пред сградата на Министерството на икономиката и енергетиката в София.

  Разцепление в редиците на протестиращите доведе до разделяне на протеста на две. Част от недоволните хора се отправиха към градинката на Народния театър „Иван Вазов“ – около 100 човека, а останалата част, около 30 човека, които се обявиха за радикалното крило на протестиращите хора, останаха пред сградата на министерството. Няма блокирани пътища в столицата.

  Определеното като радикално крило от протестиращите късно снощи основа и движение „Освобождение„.

  „Вчера се събрахме и учредихме общобългарско движение „Освобождение“. Продължаваме с протестите. Надяваме се все повече хора да припознаят и да могат да упражнят правото си на глас на идващите избори. Все още не сме мислили как ще се редят листи и т.н., просто няма време, а само с разходки и викове – нищо не се случва“, обясни за Дарик един от основателите на движението Боян Захариев.

  Янко Петров, който е един от организаторите на неделните протести в столицата срещу монополите, се разграничи от новосформираното движение „Освобождение“: „Разделението беше направено с цел разцепване на гражданското общество и изтегляне на политически дивиденти точно от тези партии, които са ни управлявали до момента и същите тези лица, които направиха сателити над тях“.

  По време на разговорите част от гражданите се скара за възгледите си за промяна, а минути по-късно си дадоха прошка и се прегърнаха. Протестът пред Народния театър се превърна в събрание на гражданите,които обсъдиха своите идеи и виждания за промяна.

   

  Александра Гинева,

  Dariknews.bg

• Служебният кабинет: ГЕРБ под прикритие

  Петър Волгин, “Деконструкция”, БНР

  .

  Настоящото правителство няма да предприема каквито и да било
  стъпки, които да се различават от политиката на предходното. Причината
  за това съвсем не се крие в ограниченото време, отпуснато на настоящия
  кабинет, или в ограничените му правомощия. Проблемът е съвсем друг
  и той се състои във факта, че служебното правителство е един герберски
  клонинг. Помислете. Днешният премиер Марин Райков беше заместник-
  министър на външните работи в предишния кабинет и пак предишният
  кабинет го изпрати за посланик във Франция. Две от трите вицепремиерки
  – Екатерина Захариева и Деяна Костадинова- бяха заместник-министърки
  в правителството на ГЕРБ, а и работеха в администрацията на избрания от
  ГЕРБ президент. Е, как си представяте тези хора, независимо от всичките
  им лични качества, да тръгнат да провеждат политика, различна от вече
  видяната? Това е все едно момчетата и момичетата от Института за пазарна
  икономика изведнъж да се сетят, че за проблемите има и други решения,
  различни от толкова любимите им приватизация, уволнения и замразявания
  на доходи. Вярно, че е хубаво да мечтае човек, но мечтания като тези са
  осъдени никога да не се превърнат в реалност.

  Има и още една причина, поради която смятам, че служебният кабинт е
  просто едно напудрено и фотошопирано подобие на правителството на ГЕРБ.
  И тя се крие не толкова в биографията на новите министри, колкото на
  изповядваната от тях философия. Например новият финансов министър
  Калин Христов се определя като либертарианец и защитник на принципите
  на Австрийската икономическа школа. Най-точното определение на
  либертарианството е комунизъм, само че наобратно. Твърдолинейните
  комунисти твърдяха, че всичко трябва да бъде държавно и че държавата
  трябва да контролира всеки един аспект от живота на гражданина,
  започвайки с икономическата му активност и завършвайки със сексуалната.

  Либертарианците пък твърдят, че държавата по никакъв начин не трябва да
  се намесва в каквото и да било. Родните либертарианци много обичат да
  цитират една книга – “Пътят към робството” на Фридрих фон Хайек.
  Основната идея в тази книга е, че всеки опит от страна на държавата да
  въведе дори и най-минимално планиране в икономиката, в крайна сметка ще
  доведе до тоталитаризъм. Тоест и най-малката активност на държавата ще я
  превърне в нещо средно между Сталинска Русия и Хитлеристка
  Германия. “Пътят към робството” е публикувана през 1944 г. и през
  следващите няколко десетилетия практиките в най-развитите западни
  държави тотално опровергаха заложените в нея идеи. В Западна Европа и
  Съединените щати държавата не само не се свря в ъгъла като подплашен
  мишок, както я съветваха Хайек и другите либертарианци, ами напротив,
  действаше силно проактивно. И тъкмо в резултат на тази проактивна
  политика хората на Запад забогатяха, средната класа се стабилизира и
  западният свят стана по-привлекателен от източния. Образно казано,
  развитият свят след Втората световна война следваше рецептите на Джон
  Мейнард Кейнс и затова оздравя. Ако беше следвал съветите на Фридрих
  фон Хайек, със сигурност щеше да загуби Студената война.

  Но няма нужда да използваме това прословута “ако”, което историята
  никак не обича. Ние в България най-добре знаем какво се случва в
  обществата, които следват либертарианските рецепти. През последните две
  десетилетия всички наши управляващи отляво надясно и отдясно наляво
  се държаха като примерни последователи на Австрийската икономическа
  школа. Те тотално обезсилиха държавата, която уж трябваше да ръководят,
  лишиха я от контролните и планиращите й функции и предоставиха всичко в
  ръцете на “честните частници”. А въпросните “честни частници” от български
  и чуждоземен произход само това и чакаха. Моментално приватизираха
  най-доходоносните държавни активи или за смешни пари или въобще без
  пари. А всеки, който дръзнеше да изкаже и най-малкото недоволство срещу
  тази приватизация биваше заклеймяван като тоталитарист и индивид, слагащ
  пръти в колелата на прогреса и пречещ на най-справедливата невидима ръка
  на пазара. Оказа се, че след като за четирийсет и пет години не успяхме да
  претворим в дела комунистическата доктрина, само за двайсетина години
  реализирахме либертарианската утопия. Ако Фридрих фон Хайек беше
  жив, с огромна радост би връчил почетни грамоти на отличниците Костов,
  Сакскобурготски, Станишев и Борисов.

  Нашите либертарианци могат да бъдат доволни и от състава на
  настоящия кабинет, тъй като един от най-важните персонажи в него,
  финансовият министър, изповядва същата философия. С подобни виждания
  е и министърът на околната среда, Юлиан Попов, който пък е сред
  основателите на класически неолиберални структури като училището за
  политика “Дими Паница” и Нов български университет. Освен това е бил
  член на Консервативната партия във Великобритания, от чието име дори се
  явявал на избори там. Тоест екологичният министър е десен еколог. Такъв
  абсурден феномен “защитник на околната среда с десни възгледи” може
  само в България да се приема за нещо нормално. То е все едно да кажеш, че
  е нормално хипитата и другите представители на протестните движения да
  харесват Никсън, Рейгън и Тачър . Не може да си десен еколог. Или си десен,
  който защитава правото на корпорациите и богаташите да секат гори и да
  строят хотели на всеки сантиметър, или си еколог, който защитава природата
  от корпоративната алчността. Ако твърдиш, че си и двете едновременно,
  значи си обикновен шизофреник.

  И така, да обобщим – не се надявайте на никаква промяна, професионалната
  биография и философията на новите министри показват, че те няма да
  направят нищо по-различно не само от кабинета на ГЕРБ, но и от всички
  останали предишни правителства. Тоест и настоящите управляващи, са
  органична част от политическия и интелектуален елит, който създаваше нова
  България през последните две десетилетия. А сами виждате каква България
  създадоха тези лица. Такава, в която повечето от нас не могат да си платят
  сметките. Както се казва, сърдечно благодарим за усилията! И поздрави на
  Австрийската школа.

  Източник:  Solidbul.eu

• Зад фасадата: Кой кой е в новото правителство

  

  ЗАД ФАСАДАТА
  КОЙ КОЙ Е В НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО
  РОЛЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛ
  ПРЕМИЕРЪТ – АГЕНТ С ДОНОСИ
  МИНИСТЪР – ПОДАНИК НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО
  МИНИСТЪР – НОВА КАЛИНКА
  МИНИСТРИ – „ЕКСПЕРТИ”
  нов зам.министър на МВР – събирач на дългове
  …..

  Публичните данни за членовете на новото правителство са обилни, но всъщност оскъдни. В тях няма да прочетете, че сред новите ни държавници има такива, които са сродени със сатрапа на Тодор Живков – члена на Политбюро Милко Балев, няма да намерите досиетата им на агенти на ДС, няма да видите публикувани фалшивите им дипломи, няма да установите чуждите им поданства и спецкурсове на спецслужби (чужди), които са завършили.

  „Роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ.
  Завършва “Международни отношения” в УНСС.
  От 1987 г. започва работа в Министерството на външните работи, като аташе в Дирекция “Балкански държави”.

  Това е извадка от официалната биография на служебния премиер на сайта на Министерския съвет.

  Не е посочена годината на завършване на висшето му образование. Тя е 1984 (вижда се, че премиерът ни като син на човек с връзки е отървал иначе задължителния след средното образование войниклък).
  Защо не е посочена годината на завършването? – Защото възниква простия въпрос за „пропиляното” време между годината на завършването – лятото на 1984 и 1987 г. като първи трудов стаж. Нали не допускате мисълта, че син на виден дипломат – активен борец против фашизма и капитализма, ключова фигура в българското разузнаване и в структурите на съветското КГБ, не е могъл да си намери работа?! Ала не е пропилял времето си напразно – след висшето си образование е получил второ – „спецобразование”.
  Индикацията за „академията” съм дал още преди пет години в моята книга „Либийска връзка”, понеже Марин Райков беше ръководител на работната група по случая с българските медици като зам. външен министър на Надежда Михайлова.

  В днешните времена индикация за академията даде и политологът Антон Тодоров, съобщавайки, че премиерът е агент на РУМНО – разузнавателното управление на Генщаба. Да напомня – според изнесеното от мен в „Операция Президент” част от военната служба на президента Росен Плевнелиев е преминала в същия Генщаб и същото РУМНО.

  Законът за досиетата под страх от дълги години затвор забранява да се изваждат, публикуват, оповестяват документи за принадлежност към спецслужбите. Но „Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” повелява и изрично задължава членовете на кабинетите (всички, вкл. и служебните), да бъдат проверени и евентуалните агенти и доносници – публично съобщени.

  Затова в последното си ТВ предаване и тук, публично във „Фейсбук” поставям следния въпрос към Комисията по досиетата: ще продължите ли да се ослушвате за задълженията ви, ще бъде ли извършена такава проверка на членовете на служебния кабинет или ще погазите нагло закона? Ще обявите ли имената на агентите и доносниците, понеже освен за премиера става дума за още двама членове на този кабинет?!

  „Мога да ви кажа, че аз съм удовлетворен, че президентът на републиката е предложил и тя (Петя Първанова – бел. ред.) е одобрена за министър на вътрешните работи…“

  Изказването е на ексминистър Цветан Цветанов. Той надали ще отговори, но Росен Плевнелиев трябва задължително да отговори – според Конституцията (чл. 99, ал.5) „Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът НАЗНАЧАВА служебно правителство”

  Възниква въпросът защо президентът е ПРЕДЛОЖИЛ, а не е назначил според Конституцията и най-важният – кой е онзи някой (от изказването се вижда, че не е президентът), който е ОДОБРИЛ премиера, министрите и в частност този на МВР. Това пак ли са службите?

  Затова нека надникнем зад кулисите на голямата политика, на чиято сцена избирателите са обикновени зрители на представения им спектакъл!
  

  И още един факт от моите книги („Операция Президент“), който говори за шуробаджанащината в страната и роднинството, което се установява на най-високите държавни кресла. Става дума за кумската връзка между държавния глава Росен Плевнелиев и назначения от него премиер Марин Райков (при първата сватба на президента ни). Интересно е дали някой от двамата ще даде някакво обяснение – изборът на служебен премиер по достойнство ли е или по роднинство?

  В тази история има още една кумска връзка – зловещият член на Политбюро и дясна ръка на Тодор Живков Милко Балев също е кумувал на фамилията Райкови. (Милко Балев отговаряше и за задграничните кадри на партията и държавата, вкл. всички назначения в чужбина, вкл. и на дипломатите, какъвто е Райков).
  

  Наскоро Ралица Балева фалира в Италия – дълговете на фирмите на семейството й Балдзарини са за над 100 млн. евро, а личните й загуби от други операции са над 6 млн. евро. Някой ще каже – тя вече няма нищо общо с Милко Балев. А с парите му – дали един фотомодел може да разполага със стотици милиони, след като и най-богатите манекенки имат-нямат по десетина милиона? Затова предполагам, че в едрия бизнес-сектор в България в дните на служебното правителство и неговия премиер ще има остра схватка между акулите за преразпределяне на територии, за да се компенсират загубите. .

  Апропо – това второ служебно правителство на ГЕРБ наследи първото, където премиерът и „момче от народа” Бойко Борисов се оказа роднина по майчина линия на зетя на Тодор Живков – Иван Славков. Както виждаме, приемствеността от тоталитарното минало на страната и нейните ръководители, та чак до днешното й демократично настояще, е желязна и без изключения.
  

  На този фон е парадоксална горещата подкрепа на тъмносините за това правителство и особено за неговия премиер. Но нека напомня, че и на Иван Костов също му се губят, както на Марин Райков две години. Губят се като обучение в „академия”, макар и малко по-различна – Висшата школа на ЦК на КПСС в Москва. Но на фона на скандала около тези две години е просто задължително да има мъгла, която да го скрие – например дребния факт за съпругата му – дребна низова партийна секретарка. И сега по същия тертип има публична мъгла около Райков – раздутия скандал около баща му като агент на ДС и КГБ, макар че децата в никакъв случай не отговарят за делата на родителите си, нито пък са длъжни да споделят техните убеждения.

  Не е изненада и позицията на върлата демократка Надежда Нейски, взела си Райков за зам.министър, а днес горещо подкрепила това назначение. Тя е бившата секретарка на съпругата на члена на Политбюро Александър Лилов, бившата приближена на поета и драматурга Георги Джагаров – личен приятел на Живков, зам.-председател на Държавния съвет, член на ЦК, нарекъл Живков „мъдър и прозорлив ръководител” за идеята България да е част от СССР.

  В качеството си не на „Нейнска”, а на „Михайлова” като съпруга тя споделяше според римската сентенция вечерята и леглото с бившия щатен партиен секретар на стопанско обединение (номенклатура на ЦК на БКП) Камен Михайлов. Сегашният й възторжен апломб към Мартин Райков (навремето неин зам.-министър) вероятно иде от факта, че видният фактор на демокрацията и антикомунизма у нас – Красивото Наде семейно се оказа съдружник и съприватизатор на част от ДСО „Заводи за металорежещи машини”. С кого – заедно с издателя на в. „Дума” по онова време – оръжейният олигарх Петър Манджуков, червен до мозъка на костите си и червив с пари. На фона на това съдружие и тази мащабна приватизация е направо задължително да се говори за дребната сделка около гаража и сервиза на ЦК. Задължително. (По-подробно в „Тайните на големите играчи”)

  А Манджуков е тясно свързан със същата служба РУМНО, оплела служебния премиер и с военнопромишления комплекс на Русия, над който стоеше Генщаба на СССР и неговото ГРУ. Затова за мен не беше изненада неочакваквания скок в кариерата на Мартин Райков точно по времето на управлението на тъмносините. „Търси парите” – в тях се вижда всичко скрито, „не слушай приказките им” – те са мъглата, която прие панорамата на истината!

  Или както казва олигархът Иво Прокопиев „Не можеш днес да бъдеш НЯКОЙ, ако преди си бил НИКОЙ!”.

  Накратко – имаме си феодализирано, наследствено управление от десетилетия наред, но прикрито в „Прехода” с маската на демокрацията.

  Всъщност освен като второ правителство на ГЕРБ това се брои и като негов кабинет – на кръга „Капитал – Глобална България”.

  Нека видим една от първите му фирми – „Финпрес холдинг АД“ (обява в Държавен вестник № 6204/93 г.). Съдружници са Георги Димитров Пиримов, Косю Илиев Джагаров, Бистра Георгиева Джагарова, Филип Михайлов Харманджиев, Иво Георгиев Прокопиев.

  Бащата на Иво е управител на правителствената резиденция „Воден”, съдружникът му Харманджиев е син на ръководителя на областната ДС, а за връзката Джагарови – Надежда Нейски вече стана дума.

  Тук има и още една връзка – на четвъртия съдружник Пиримов. Неговата банка навремето – ЧЗИБ, зачена с парите на Главно инженерно управление. Това е съществена структура за търговия с оръжие при комунизма – далеч по-могъща от толкова спрягания „Кинтекс” и с прекрасни връзки със същото РУМНО, Генщабовете на България, Русия и руската служба ГРУ.

  И понеже споменах групата „Капитал”, да спомена и „Глобална България”. Тя е дело на банкерката Цветелина Бориславова – партньорката на Бойко Борисов по бизнес и легло. Именно „Глобална България” докара на власт Бойко Борисов. Именно тя монтира на поста му Росен Плевнелиев.

  Цветелина също кадър на военните секретни служби – но от фирмите на прикритие на научно-техническото ни разузнаване (фирма „ИНКО“). Зашеметяващият бизнес-възход на нейните структури (като и политическият на Бойко Борисов) се оказаха захранени от две чужбинска сметка.
  Става дума за паяжина от достатъчно внушаващи опасения връзки, които говорят за зависимости.

  Първата сметка е от парите на нейните съдружници в „СИбанк”, „Вивател”, БТК и т.н. – Бьорголфур (баща) и Тор (син) Бьорголфсон – исландски, пръкнал се от нищото банкери-милиардери (вече разорени). За мен „нищото” е в следния откъс от книгата ми „Тайният проект Бойко Борисов”:

   

  „Съдружниците на Владимир Путин?

  В началото на 90-те, когато руският екс-президентът, а днес премиер е работил като глава на Комитета на външноикономическите връзки (КВС) на кметството на Санкт Петербург, в неговите задължения са влизали одобрението, разрешението за дейност и регистрацията на смесените дружества.

  Така, през декември 1992 г. в КВС на кметството на Санкт Петербург, е регистрирана фирмата „Болтик Интертешънъл АОЗТ“ (А.Д.), рег. номер АОЛ-3303, учредителите на която са Виктор Аницев и компанията „Baltic Group Limited“. Тя е регистрирана на пощенска кутия в Род Таун – столицата на Британските Вирджински острови. Вирджинският офшор принадлежи на Бьорголфур Гудмундссон и на неговия син Бьорголфур Тор Бьорголфсон.

  През юни 1993 г. КВС на кметството на Санкт Петербург регистрира фирмата АОЗТ „Болтик ботлинг плант“ ББП (АОЛ-5108). Фирмата е регистрирана два пъти с интервал от две седмици в два различни района, с лека разлика в дяловете на учредителите и два различни адреса. Учредителите са три юридически и две физически лица.
  Юридическите лица – това са руският АООТ „Ремонтно-механичен завод“ и две международни фирми – вече споменатата вирджинско-исландска „Балтийска група“ – „Baltic Group Limited“ и регистрираната на анонимна пощенска кутия в Рейкявик „Viking Brewery Limited“. Името „Brewery“ означава пивоварна на английски език, тя по-нататък много успешно ще произвежда бира в Петербург. А физическите лица – учредителите на регистрираната от КВС на Санкт Петербург фирма са директорът на Ремонтно Механичният завод (РМЗ) Генади Холмски и същият днес фалирал банкер Бьорголфур Гудмундссон.

  През март 1995 г. е учредена още една компания – „Търговски дом Роса“ (Литеен проспект 41), която за по-малко от година сменя няколко пъти името и адреса си. Накрая започва да се нарича „Браво“. Следващият етап е основаването през 1996 г. на „Браво интернешънъл“. Съучредители са 6 регистрирани на един и същи адрес компании в кипърския град Лимасол. Президент на фирмата е все този невероятно активен Тор Бьоргхолфсон.

  Накрая, през март 1997 г., е било учредено и „Браво Сервиз“ (основател „Хюдж холдингс лимитед“ – една от шестте кипърски фирми) и „Браво Интернешънъл“.
  Вероятно и закрилата за този бизнес е идвала от Владимир Владимирович! Стане ли дума за производство и търговия на алкохол в Русия, значи не се визира друго, а само мафията. Само друга сила може да се изправи срещу нея (като вицекмет Путин е отговарял и за спецслужбите в града).

  И едно, как да го нарека – полупризнание за този конфликт от самия Владимир Путин:

  „През лятото на 1996 г. веднага след изборите се пренесохме в провинцията – в къщата, която строихме 6 години на около 100-ина километра от Питер. Тя беше тухлена, но отвътре бе облицована с дърво. В този ден във вилата бяхме аз, жена ми, децата. На гости ни бяха Марина Енталцева, моята секретарка, с мъжа си и дъщеря си. Ние, мъжете, отидохме в сауната, която беше на първия етаж. Запарихме се, изкъпахме се в реката и се върнахме в къщата. И изведъж чувам някакъв трясък (вероятно взрив – б.м.). След това дим – и изведнъж избухва пламък! Аз се разкрещявам със своя командирски глас всички да напуснат къщата. Гореше сауната.

  Катя /по-малката дъщеря на Путин, б.р./ беше в кухнята и нещо ядеше. Тя се оказа най-дисциплинирана. Когато извиках: „Вън от къщата!“, тя изскочи, без да пита защо. А аз побягнах нагоре. Беше толкова задимено, че не се виждаше стълбата, по която трябваше да се спуснеш, за да излезеш. На втория етаж бяха Марина, и Машка, по-голямата ми дъщеря, въртят се и не могат да разберат накъде да бягат, и дори една друга не се виждат. Хванах Маша за ръката и я изведох на балкона. След това разкъсах чаршафите от леглото, съединих ги един за друг, вързах ги за решетката на балкона и казвам на Маша: „Спускай се!“ Тя се изплаши: „Няма да сляза, страх ме е!“ Аз я заплаших: „Сега ще те хвана и като кученце ще те изхвърля оттук! Ти какво, не разбираш ли, че къщата гори?!“ Хванах я за яката, прехвърлих я през решетката, отдолу я поеха.
  След Маша спуснах и Марина. И тогава си спомних, че в стаята остана дипломатическо куфарче с пари, всички наши спестявания. Мисля си: как ще я караме без пари? Върнах се, потърсих, опипвах тук-там… Чувствам, че ако пошаря още няколко секунди, и край, може вече да не бързам… Зарязах търсенето, разбира се. Изкочих на балкона, пламъкът вече излиза. Прехвърлям се през перилата, хващам се за чаршафите и започвам да се спускам.

  И тук има един нюанс – аз съм гол, както майка ме е родила, успях само да се омотая с чаршаф. И представете си картинка: гори къща, гол човек, омотан с чаршаф, слиза през балкона, духа вятър, а наоколо са се събрали хората от предградието и мълчаливо, с голям интерес наблюдават.

  Къщата изгоря като свещ” …

  Втората сметка: цитирана е в документи на „Интерпол”, американските и английски секретни служби. Тук ще дам руския й вариант, понеже в случая той е дело на най-засегнатата страна (откъс от „Тайния проект Борисов”).

  „20 апреля 2009г. № ВК-15\146“.

  Става дума за докладна записка. Адресирана е до тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев и до министър-председателя Владимир Путин. Неин автор е специална работна група по корупцията във висшите ешелони на властта.

  „В 1992-1993 г. в основата на престъпния сговор е финансова група в състав отговорни сътрудници на Централната банка на Русия – по националност чеченци като Кюри Аксаль, Вахиева Иссу и Вельхиев Муссу, Хаджоев Саланбек, Хаджиев Сулейман, Юсупов Сулейман, Абдулкадыров Ревзан, Шахидов Абдула…“ – пише в докладната записка.
  И точно тук се появава страната ни. Често пъти България им е била дестинацията. Четирима от тях бяха сред скъпите гости на рождения ден на изприщения съдружник на Бойко Борисов! Подариха му куршум, който го доизприщи окончателно (откъс от книгата):

  … В тъмнината лазерите накъсват мрака на поръбени с блясък по краищата им парчета. Богдан Томов вещо води програмата. На сцената извиват глас най-именитите наши певци, а изкуственият водапад в залата им приглася..

  Заведението, базирано на столичия бул. „Борис ІІІ“ навремето беше най-елитното в столицата. По масите и край бара са насядали гостите. Над 200 души са – от всички политически бои и разцветки – сини, червени, зелени на ДПС, от правителството, от едрия законен бизнес, но и от най-големия незаконен, от висшите органи на Темида. Дори присъстват няколко посланика. Отвънка тежките лимузини и площите около залата се охраняват от „Ипон“.

  Един от съдружниците на Бойко Борисов, бивш съдружник на Валентин Моллов и други „честни частници“, празнуваше рождения си ден. Не е ясно в качеството на кои и какви сме поканени тук с жена ми, нито защо сме инсталирани на централна маса.
  Наскоро съм му спасил живота заедно с други животи – когато СИК се конфронтира с ТИМ, а МВР подкрепи групировката от Варна. Черноморците бяха задигнали 5 млн. долара от „колегите“ – от износа им на скрап. Ръководството на МВР се оказа в играта, дула на МВР защитиха тимаджиите.

  – Но те са бандити, пълни мафиоти! Идваш от офиса му – вилата, там във ваната са давили човека (превел парите вместо по сметка на СИК – по сметка на ТИМ в Стокхолм, изчезнал, открит в Малта, проследен до Кипър и незнайно как докаран у нас – б.а.) – твърдеше ген. Богомил Бонев, министър на МВР.
  Отложи отпуската си, за да се види с мен. Явно съм бил под „контрол“, явно съм бил проследен от редакцията на в. „Труд“ до онази вила край резиденция „Бояна“, а оттам до овехтелия му кабинет в МВР. Но не бях се и крил. Министърът се оказа прав в детайлите – наистина я имаше съответната вана, видях я с очите си. Предателя – крадец обаче не успях да видя – състоянието му не беше никак, ама никак за показване.

  Съдружникът на Бойко Борисов – потърпевш от ужилването, обаче все още не беше отървал кожата си. Варненската трибуквена групировка можеше да го свитне заради човека си и онези спорни $ 5 млн. Но можеха да го свитнат и своите – пак заради притесненията и парите. „Минаваме на дюшеци! – изкомандори той секретарката си. – Изчезваме!“. Късно беше – убийците със снайпери дебнеха в засади наоколо. Още тогава знаех, че не са тимаджии, а спецкомандоси, организирани от МВР.

  – А като бандитите си задигат взаимно парите и си давят и изтезават хората, какъв арбитър го раздавате между тях? – попитах тогавашния първи Генерал в МВР. – Ако правителството е страна, ако взима страна, значи и то, и ти, и министър-председателят също сте сред бандитите!

  На следващия ден премиерът Иван Костов посети Шумен, откъдето тръгна към неизвестността онзи скрап. Там, в онзи град той заяви, че има мафия във Варна и трябва да бъде смачкана. И да го е искал, макар че не ми се вярва, нямаше да му позволят. А ако не го е искал, защо пък въобще предупреди?! Вероятно уплашен, че ще разкажа някъде цялата история, въпреки цензурата, наложена в «Труд».

  Естествено, „мафията“ оцеля – никой и не помисли да я смазва. Оцеля и софийската „мафия“ – никой не тръгна да я арестува. Оцеля и бойковият съдружник – никой не го подгони, камо ли пък да го трепе след това посещение в меверейския кабинет. Дори оцеля и давеният във ваната благодарение на моята помощ. Намери се някакъв висш арбитър – сигурен съм, че отново беше Властта.

  Само двама Генерали, единият министър, а другият – главен секретар на МВР, Богомил Бонев и Бойко Борисов, от тогава се ненавиждат люто и до смърт.

  Изглежда някаква висша сила накара двамата противници да поддържат една и съща лъжлива версия за отнетия лиценз на «Ипон», макар че си останаха врагове. Изглежда същата сила превърна в добри приятели сивият кардинал на СДС Евгени Бакърджиев, шефът на столичния общински съвет по времето на разграбването на София Антоан Николов и кмета Бойко Борисов.
  Такава сила притежава, такава сила употребява и прилага, щом се наложи, само Проект!

  Както в онзи изпълнен с драматизъм ден на посещението в кабинета на Богомил Бонев, така и на празника за рождението му по лицето на бойковия съдружник се стичаха едри вади пот. Климатикът в залата поддържаше перфектна температура, ефектният огромен изкуствен водопод оросяваше въздуха. Лазерите хващаха в проблясъците си откъсващите се от челото му капки – в светлината те замръзваха за част от секундата. Палитрата на проблясъците осветяваше само скулите, носа и устата му и го правеха да прилича на мъртвец.

  – Виж какво ми подариха! – промълви той. В ръката му трепереше малко найлоново пликче. В пликчето – истински куршум. Обикновен – 9 грама олово. Май от „Макаров“, а може би и по-едър. От АК – автомат „Калашников“. Нещо такова. Попита ни:

  – Как мислите, какво означава това?

  – Или много, ама много те ценят, или вече са те отписали. Но само едно от двете е.

  – Но кое – не знам! По-добре е да ви запозная с тях – гостите с този подарък.

  Те не седяха в залата, а в дискретно помещение до нея. Четирима строги, костюмирани в черно мъже. Блестящи бели ризи, дискретни вратовръзки. Изсечени като от камък, волеви лица. Около 50-годишни. Знаеха английски, говореха руски. Един от тях – завършил Харвард. Другите двама – не по-малко елитни западни университети.
  Забележителни професионалисти – фамилиарно на „ти“ със световните финанси и парите, оцени съпругата ми – банков специалист.

  Бяха сред най-истинските босове, вместо сред онези на конци. Оперираха с огромни капитали. Сред съдружниците им личаха имената на няколко от най-едрите руски олигарси! Двама от тях – облагодетелствани и протежирани лично от президента на „матушка Росия“ Борис Елцин.

  Тези скъпи гости, подаряващи куршуми, се оказаха чистокръвни … чеченци! Парадокс – враговете и славяните въртяха бизнеса заедно! Печелеха заедно, докато сънародниците им проливаха кръвта си!
  Онази война се водеше заради печалбите от тези ужасно много пари, наливани за нея.
  Водеше се и за още нещо, може би най-важното в последните десетилетия. Сраженията прекъснаха пътя на нефтените тръби през територията на Чечня. Така западните компании, настанили се в прикаспийския регион, не можеха да си изнасят добитите нефт и газ. Нямаше как иначе Москва да им го забрани. Войната се оказа война за спиране на преноса на синьото злато и петрола. На нейния фон властниците в Русия притискаха Запада за съучастия и мажоритарни дялове от разработените средноазиатски полета, които бълваха продукция, но нямаше как да я закарат на световните пазари.

  Мръсотията на геополитическата игра се оказа огромна и засмукваща всичко – дори родните елити, дори родните демократически кабинети. На нейния фон миазмите на българското блато ухаеха почти като оригинален френски парфюм „Шанел„. Но и истинският, ошемлително скъп конкурент „Булгари„, с който пръскаха кабинета на един от премиерите ни, не можеше да маскира разнасящата се смрад от неговото и останалите български правителства. Прането на тези мръсни пари при всички тях захранваше родната банкова система, бюджета, строителството и стимулираше така необходимия икономически растеж. Тези пари пълнеха личните сметки на избраните. А случващите се от време на време фалове изприщваха не само бойковите съдружници с подаръци-куршуми, но и най-висшестоящия български елит.

  Защото на бюрото на поредния роден премиер беше зазвънял червеният пряк телефон от Кремъл и …»

  По-нататък документът до Медведев и Путин засяга, макар и съвсем косвено, произхода на редица „западни„ инвестиции у нас.

  „Златото, което от името на асоциация „Тан“ е било закупено от 88 кооператива, в размер на 786 тона и 460 тона сребро, е незаконно изнесено от Русия в Швейцария, Англия, Германия, а след това акумулирано в белгийската банка „Кредитбанк“ на сметка № 4536281560.
  Постъпленията от златото, нефта и всичко останало, та чак до оръжието, са оформяни като „златни сертификати“, които са верефицирани от белгийската банка „Kreditbank“. „От тези пари огромни печалби са получавали не само корумпираните руски държавници, но и лица от Белгия, Евросъюза и САЩ, а също така и от техните спецслужби.“ – пише в документа.

  Тези сертификати са прекрасно финансово обезпечение. Срещу тях всеки ще ви даде кредит, всеки ще ви „отпусне“ името си, твърдят финансовите анализатори.

  Според докладната записка друга част от руските активи са базирани в банки в Сингапур, Индонезия, Тайланд, Тайван, Малайзия, Хонконг. Парите са използвани като оборотни средства и вноски в уставния фонд на…“. В списъка от фирми и имена например фигурират „ЛУКойл“ и собственика му Алекперов, чийто представител у нас е Валентин Златев – най-близкия до Борисов олигарх и да не изборявам уж «западни» банки и корпорации (всъщност техни поделения, но руска собственост), стъпили в България.
  Следва списък от банки, сметки и първата равносметка – 6 500 милиарда долара!!!

  Макар и сензационен, този документ не ни касае освен с посочените чеченски емисари на Централната банка на Русия и някои отделни инвестиции у нас. Публикувам част от него, за да се види за какви пари, съответно лица и техни възможности става дума. Ето и редовете, които засягат инвестициите в България:

  „Активите са концентрирани в 31 банки на Запада в сума, по оценки наближаваща 10 000 милиарда долара“ (10 трилиона долара!)– пише работната група. – „На 29.08.2006 по лична сметка № 4536281560-27 на Загребални в белгийската „Кредитбанк“ – сега КВС банка, наличността е 108 милиарда долара“(!) – се казва в документа.
  „Kreditbank“! Тази Кредитбанк също си смени името. Прекръсти се на „КВС груп“. Тази банка е онази белгийска банка, която се съдружи в нашенската „СИбанк“ на Бойковата приятелка Цветелина Бориславова!

  „При това В.Кузнецов в хода на разпита заяви, че лично се е срещнал с един от шефовете на белгийската банка Марком Скардью и е получил всички уверения от негова страна, че сертификатите на М.Загребални са напълно обезпечени. Той е потвърдил възможността срещу тези сертификати да бъдат отпуснати кредити за инвестиции в Източна Европа и Балканите, но при условие, че наблюдението и контролът над тях бъде извършван от ръководителите на Централната банка на Русия.„.

  Документът е повече от ясен. Изводите от него – също! Инвестициите на Балканите – у нас в икономиката, както и в политиката, може и да са на руските олигарси, но ги командва Централната банка на Русия и руските секретни служби!

  Освен това аз не мога да се доверя на премиера още от времената на либийския скандал в Бенгази с нашите медицински сестри. Аз не мога да се доверя на премиер, който като ръководител на групата по този случай и зам.-министър е спомогнал за задигането на 3.5 млрд. долара заеми, отпуснати от България и заради това е „проспал” историята с ареста им, заради либийския диктатор мерките му не са били адекватни и т.н., и т.н.

  За тези, които не са чели книгата – арестът на медиците ни е решен и договорен в … София! Днешния ни премиер, тогава зам.-министър, активно е участвал в дипломатическите разговори и договорки.

  А какво се крие зад техния фон?

  Арестът е е имиджова операция с цел прикритие на затоплянето на отношенията на България с режими под ембарго – Либия, Ирак, Иран и облагодателстване на родните групировки от операции с тях.
  

  Например на 10 декември 1998 г. въпреки ембаргото са подписани комюникетата на междуправителствените комисии с Багдад и Техеран, в които става дума за всичко – от погасяване на иракските дългове към България с комисионни за родни лица и в крайнас сметка – изцяло в тяхна полза, та чак до иранските инвестиции в товарни превози на БДЖ (при наплива на ирански и арабски капитали у нас и в банковата сфера по времето на Борисов сещате ли се защо ги обявиха за приватизация. Чудите ли се защо Хизбула и Техеран се развихриха у нас, но убедителни доказателства няма и няма да има, както съм обяснил за съучастието на правителството ни в атентата в „Дуел”)

  В този разцвет на отношенията с ембаргови режими е включена и Джамахирията. Арестът е договорен с визитата у нас на лицето д-р Али Юсуф Джума. Либиецът е много близък до Муамар Кадафи, най-висш държавник е като “Секретар на Народния комитет на Генералния борд” и т.н. Роднина е с полковник Джума Мишри – онзи офицер от либийските служби, който ръководеше разследването и мъченията срещу нашите сестри. Заключителните разговори на д-р Джума са в резиденция “Бояна”, където той и домакините му парафират редица споразумения между София и Триполи. Активен участник в разговорите като зам.министър и подготвящ работните документи по всички тези съвместни заседания е Марин Райков!

  Мастилото на подписите още не беше изсъхнало под тях – високият гост отпътува на 9 февруари 1999 г. вечерта, когато по същите часове, макар и на хиляди километри надалеч, 23 български специалисти бяха задържани и натикани в каушите на Бенгази. Повечето впоследствие бяха освободени за „обективност”, а на топа оставиха медицинските сестри.

  И още един откъс от „Либийска връзка” за мръсната игра на Мартин Райков, българските политици и родни служби.

  Случайности в политиката няма! Никога!

  Защото на 21 юни 2000 г. френската връзка отново “опипа” България.
  Това се случи след първия телефонен разговор на високо равнище между експрезидента Петър Стоянов и Муамар Кадафи в нощта на 23 срещу 24 февруари 2000 г.
  – Не исках да засягам схващането на либийците за независимо правосъдие – разказва Петър Стоянов. – Стремях се да бъдем дискретни. Всички поставяха като условие конфиденциалността. Усещането ми беше, че Кадафи ме разбра. Казах му – не бихме искали да вярваме, че процесът е политически или срещу българите, работещи там. Опитвах се да бъда деликатен и внимателен – иначе това щеше да прозвучи абсолютно грубо. Второ – заинтересувах се от съдбата на останалите българи, уверих го, че няма да направим политически скандал до момента, до който либийското правителство е безпристрастно.

  “Не можем да допуснем и да приемем идеята, че български лекари и медицински сестри умишлено са сторили това, в което ги обвиняват”, казва той. Кадафи е спокоен. Той отвръща: “Либия няма да забрави усилията на многото български медици, но след такава трагедия ние сме длъжни да вземем мерки.”.
  Разговорът се води в присъствието на експертите на президента и ръководители от Външно министерство. Нищо не е импровизирано – президентът се обръща към Кадафи с “Братко ръководител”. Превежда преводачът на либийското посолство у нас.

  Тук е необходимо да се отвори една скоба. Много рядък прецедент в дипломацията е преводът от българска страна да се поверява на външен човек, при това от либийското посолство. Подобна стъпка се тълкува като знак за пълно, изключително доверие между страните! Но в случая това не е най-същественото.

  Огромният скандал се крие в още едно, друго обстоятелство – преводачът в посолството на Джамахирията у нас Халед Маклуф Тилиси е бил командирован да помага на другия преводач Идрис за разпитите с изтезания на българските медици! “Естествено” това обстоятелство никога не е изтъквано – нито тогава, нито после, когато прокуратурата и политиците ни се кълняха, че ще заведат дело срещу мъчителите у нас, но няма как да осигурят явяването им на процес у нас. Естествено, Халед Маклуф Тилиси не е посочен в жалбата срещу мъчителите, подадена от нашите сестри в съдилищата на Джамахирията и редактирана от българските им адвокати…

  Със сигурност разговорът между експрезидента ни и Полковника е бил засечен и подслушан от разузнавателните мрежи по света. Със сигурност е била разпозната и идентифицирана личността на преводача. Със сигурност в чужбина – Вашингтон, Лондон, Париж, Бон са знаели достатъчно за драмата – от движещите й мотиви до участващите в нея лица. Със сигурност са се запитали какво става у нас.

  Ето защо не изминава много време и на 21 юни 2000 г. г-жа Даниел Митеран пристигна изненадващо на частно посещение у нас!…
  Съпругата на бившия френски президент дойде в България за представянето на книгата си “Напълно свободно”, публикувана на български език от издателство “Слънце”. За една президенша от велика нация постъпката е несвойствена – да гостува в някаква забутана балканска държава, където произведението й вероятно няма да закупят и прочетат повече от няколкостотин души.
  Освен ако не се запитаме на кого всъщност гостува г-жа Митеран?
  …
  “Пътьом” – в ранния следобед се срещна с президента Петър Стоянов и жена му Антонина. Изглежда това беше скритата й, но истинска цел на визитата. Официално се обсъдиха проекти за устойчиво развитие, за водния проблем, за екологична чистата агропродукция, както и проекти, свързани с жените и тяхното положение в България, Европа и света…

  Неофициално се бистреше съдбата на българските медици в Либия.

  Оказа се, че фондацията на Даниел Митеран – “Франс Либерте”, има намерението да помогне на обвиняемите в Бенгази. Френската президенша предложи идеята като председател на организация за защита на правата на човека да изпрати независим свой експерт на процеса в Либия, който да наблюдава за неговата справедливост. Самата госпожа Митеран се ангажира да помага, използвайки тесните си лични контакти с Муамар Кадафи!

  От тази среща високопоставената съпруга отиде в посолството на държавата си, за да й направят досие на случая (явно българската страна, изненадана от инициативата, не беше подготвила необходимите справки и документи, (което говори и за компетенцията или умишлена пасивност на Райков – бел. моя).

  На 3 юли – дни след визитата си, г-жа Митеран беше изпълнила ангажимента си. Тя изпрати писмо до президента Петър Стоянов, в което го уведоми за личното послание, с което се е обърнала към Муамар Кадафи. В него се казва, че българите не могат да си представят, че медици биха могли да извършат умишлено такова престъпление; дори съдът да потвърди това, следва да е при пълни гаранции за справедлив процес; произходът на кръвните продукти трябва да бъде установен чрез международна експертиза; изразява се надежда, че лично вождът на Джамахирията ще се заинтересува от този въпрос. Точка по точка тези искания започнаха да се изпълняват.
  Точно седем години и месец по-късно друга френска президенша – Сесилия Саркози, осъществи това освобождаване, обсъждано толкова далече назад в миналото.“

  Наистина, случайности в политиката няма, както съм написал в книгата си!

  Именно Марин Райков, ръководителят на работната група за случая с медицинските сестри в Либия, стана посланик в Париж, за да организира срещата между вътрешния минситър на Франция по онова време (и бъдещ президент) Никола Саркози и бъдещия премиер, макар и след години на България – Бойко Борисов.

  И продължавайки размислите за премиера – в моето полезрение сегашният премиер Марин Райков попадна отдавна – още по време на югославските войни, когато беше като дипломат секретар (от трети през втори до първи) в посолството в Белград. Това време е и времето на нарушаване на югоембаргото, наложено от ООН, времето на разгула на групировките и „Мултигруп” у нас, печелещи от контрабандата. Това е и времето на активното съдействие на нашите секретни служби и съответно на завербуваните от тях дипломати за успеха на тези операции.

  Основната секретна служба, която организираше погазването на ембаргото, беше РУМНО – разузнавателното управление на Генщаба на България и близнак на страховитото руско ГРУ – Главно разузнавателно управление (много по-дискретна и ефективна организация от КГБ и също толкова по-могъща от нея в международен план).

  Това обяснява и защо по онова време „Мултигруп” и Илия Павлов бяха най-могъщите у нас – Илия Павлов беше зет на ген. Чергиланов (шефа на военното контраразузнаване), а милиардното му състояние стартира от рязане на скрап на остарели съветски подводници (т.е. с помощта на ГРУ).
  По традиция от времената на Втората световна война и досега родната територия се опекунства от руска страна от ГРУ. От американска страна е неговият аналог – Военното разузнаване на САЩ.

  Още една бележка – американската структура по бюджет и възможности надминава с пъти ЦРУ. В нейния състав е космическото разузнаване, както и могъщата АНС – Агенция за национална сигурност на САЩ. Апропо – по правило почти всички американски посланици у нас преминават 6-месечния си курс по изучаване на България и нашия език в школата им в Монтерей, Калифорния или другия център в Германия. Дипломатическият персонал в посолството ни в Белград беше един от мозъчните центрове на тази контрабанда.

  (откъс от „Операция Президент”) В Търговския регистър в данните за фирмите на Росен Плевнелиев се намериха документите на русенския събрат „Ирис”. Тази фирма е част от печално прочулата се „Мултигруп”. Тя нашумя с редица далавери, с неплатени огромни данъци и акциз към държавата, прочу се с нарушения на югоембаргото. И един стряскащ детайл от нейната история – в първите години на прехода, през 1993-1994 г. в тяхната вила откриха „калкулаторите на бизнеса” по онова време – пластичен взрив, детонатори, лазерни мерници и прибори за нощно виждане, оптически снайперски карабини и пр. полезни „артикули”.
  

  Никой не даде отговор на изнесеното от мен в тв предаване: какво търсеха документите на тази фирма във фирменото досие на семейство Плевнелиеви. В официалния държавен Търговски регистър?! Масивът от Русе, качен на диск, няма как да прехвръкне в диска с масива от София. Освен ако родословието и собствеността – истинската, не е една и съща!
  Да видим дали е така?”

  И най-сетне е полезен още едно позоваване на книгата ми „Операция Президент”, за да обясни избора на Плевнелиев за Райков като премиер:

  „Още на втората година работа в Германия фирмата „Ирис интернешънъл” ООД бе разследвана от тайните служби на Германия, митницата и трудовата полиция. Обискирани бяха офисът им в Ruesselsheim, квартирите на работниците,обектите…” В тамошните публикации се говори дори за намеса на спецслужбите от Пулах (немското контраразузнаване) заради мътни пари…”

  Факт е обаче, че в два български вестника от онова време са публикувани материали за историята с „Ирис” в Германия. Единият от тях е в претендиращият за тежест в. „Демокрация” (вероятно е станало под дипломатически натиск).

  Спорно е доколко можем да се доверим и на нашенските издания в онова изострено време на противопоставяне, а и липсват източниците им. Но съществува меродавен задграничен извор – немското радио „Дойче веле”.

  А реакцията на същото това правителствено радио днес вече я дадох в отделен пост по-надолу.

  Друга фирма на Росен Плевнелиев и приятеля му Иван Тодоров – „Ирис инженеринг” ООД (впоследствие ЕООД) също се оказа сред орисаните. Със смъртта на третия й съдружник – Кирил Димитров Апостолов. Смъртният му акт №622 е издаден на 18 декември 2005 година – ден след смъртта му от Дупница. Като причина е записано „Травматичен шок. Множествена травма с разкъсвания и контузия на вътрешни органи”.

  Не, не е за чудене, че днес там нищо не може да се открие.

  В почти всички фирми на Плевнелиев фигурира лицето Георги Христов Ранчев. От „Имобилиен…” до „Мениджмент…” Той се оказа основна фигура – далеч по-основна, отколкото самият Плевнелиев. За плетеницата от фирми, за адвокатските пълномощия, с които правистите получават права от собствениците да се „разпореждат както намерят за добре” с тяхната собственост, могат да се изпишат стотици страници. Паяжината от дружества е достатъчно разклонена, за да залови и умъртви всеки външен интерес. Но…
  Но в немските търговски регистри може да се открои дори повече от необходимото. Например „Линднер груп” е семейна фирма, създадена през 1965 година в Арнсторф, Бавария. През 1987 г. е преобразувана в акционерно дружество, през 1991 г. се превръщат в холдингова структура с десетки поделения. Те не строят основи, не наливат бетон, не коват кофражи. Занимават се с фасади, окачени тавани, довършителни работи, интериорно оформление. Не са от малките дружества за Германия – за 2010 г. оборотът им гони 700 млн. евро.

  Ала тези „Линднер”, с които новият ни президент се гордее, че е строил за тях, не са онези „Линднер”, за които най-много е работил. Например съдружникът на Росен Плевнелиев – Михаел Линднер според заверките на немските нотариуси (изрично са го посочили) се оказва „родом Улмар”. От друга провинция на Германия вместо от семейното гнездо в Бавария.

  Любопитно е обстоятелството, че на сайта на немската група „Линднер” са посочени десетки обекти в чужбина, но сред тях не фигурира нито Бизнеспарк – Младост, нито „Резиденшъл парк”. Според сайта на фирмата и регистрациите единственото тяхно поделение в България е „Линднер България” ЕООД вместо 18-е фирми от „групата”, свързани с Росен Плевнелиев. Предметът на немците в България е формулиран така: „доставка и монтаж на системи, тавани, стени, подове, развитие и управление на проекти.”. Ала не и собственост върху тях!

  Как ви звучи този текст: „Упълномощавам адвокат …. да се разпорежда с дяловете във фирмата, да продава, купува, инвестира на каквато цена намери и при каквито условия счете за необходими.”. В пълномощното има още една забележка „в случай на необходимост тези правомощия да се тълкуват в разширителен смисъл.” В случая упълномощителят е Първата дама – Юлиана Плевнелиева. Всеки юрист, дори студент, ще ви каже, че такова пълномощно на практика изцяло я лишава от каквито и да са права върху водещата се иначе на нейно име фирма, водила се навремето и на името на съпруга й.

  Чия е тогава цялата българска империя, свързана с новия ни президент?

  Не е негова, както се твърди. Интересни са книгите на акционерите. Например какво четем в една от тях : „Линднер Проектенвинклунгс” – Австрия (а не Германия) има 5 000 акции от дружеството, а останалите съдружници – скромните 115 броя. В тази благодатна за червения капитал страна съществуват и други „Линднери”, които се оказват основните играчи у нас вместо немските им едноименни не-братя. Какво се оказа – никаква немска „Линднер груп” не е инвестирала у нас и наляла онези близо 150 милиона евра в Бизнеспарка и 80 милиона евра в „Резиденшъл парк”…

  Новият български президент най-нагло ни излъга. Очи в очи! С ръка на сърцето!

  Фигурата му се оказа двулична – на честен предприемач, печелещ милиони, и фасада – за други много и много, почти неизброими, но обичащи анонимността милиони.
  Но какви? И на кои?

  В крайна сметка нишката от преплетени съдружия, лица и фирми у нас и в няколко държави ни отвеждат на три адреса – офшорки и едно име. От адресите два са в Кипър – „Сталберг инвестмънт лимитед” и „Уиклеф Холдинг лимитед”. Вписаната като техен управител дама се оказа с купища фирми и съдружия в Русия, като две-трети от тях са свързани с военно-промишления комплекс на Москва. Третият адрес е „Лендмарк” в Люксембург. Името е на Таня Косева-Бошева.

  А за да обясним коя е тя, нека прочетем една поовехтяла, но съдържателна новина от в. „Дневник”:

  07.12.2007 Новозеландецът Ричард Макдоналд пристига в България за пръв път преди четири години. Мисията му е да проучи местния пазар на недвижимости за свой лондонски клиент – Хенри Гуин-Джоунс, който току що е купил софийски хотел. Покрай служебния си ангажимент той се замисля и за лична инвестиция, но не я реализира.

  Две години по-късно Гуин-Джоунс е сред тримата основатели на „Лендмарк”, компания за инвестиции в недвижимости с фокус върху българския пазар. Лондонският бизнесмен успява също да убеди Макдоналд да дойде в България и да я управлява от пролетта на 2006 г. Днес Макдоналд, заедно с другия мениджър на компанията Таня Косева-Бошова стана собственик на „Лендмарк” срещу цена от 210 милиона евро. Това е кратка версия на историята на сключената преди дни най-голяма сделка с недвижими имоти на българския пазар.

  Другото нетипично е, че купувач е мениджърският екип на компанията – дружеството „Бриджкорп”, в което 90% държи Ричард Макдоналд и 10% са на Таня Косева-Бошова. Защо се продава? Досегашните собственици на „Лендмарк” (виж схемата) не коментираха излизането си от инвестицията. „Бракът между акционерите не беше перфектен”, обясни Макдоналд. „Имаха различни виждания как да се развива компанията”, допълва Бошова. Другото предположение на участниците на пазара е, че тримата първоначални инвеститори – Тор Бьорголфсон, Хенри Гуин-Джоунс и управлявания от Георг Цветански фонд Alitma Partners, са решили, че сега моментът е подходящ за продажба. „Следващите 2-3 години в сектора няма да има революционно по-добри резултати. Например през 2009 г. цената едва ли ще е много по-висока. Сега се усеща някакъв пик и затова е нормално да се продава”, обясни мениджър на чуждестранна компания за инвестиции в имоти. Предвид оттеглянето на исландския милиардер Тор Бьорголфсон и от други български инвестиции възможно е той да си набавя средства за други инвестиционни планове. Най-често спряганото направление е глобално разрастване на фармацевтичния бизнес на „Актавис“. Каквито и да са причините, през септември основателите на „Лендмарк“ са наели за консултант по продажбата лондонския офис на Credit Suisse Securities, а договорът с избрания купувач е приключен бързо в края на ноември”.

  Това е новината. Чете се между редовете – сменили са си лицето. Цитираната „Бриджкорп” е тясно свързана с фирмите, водещи се на Плевнелиев. Георг Цветански е известен бизнесмен, един от най-големите у нас. Зет е на Петър Дюлгеров – бивш кандидат-член на Политбюро. Собственик е на значима част от родната фармация, на заводи и дружества в най-различни сфери на икономиката. Има големи интереси и съдружия в Исландия. Исландецът Тор Бьорголфсон е онзи, за който вече стана дума в книгата – забогатял до милиардер в мътна Русия с лиценз, даден от Путин за търговия с водка. Същият Тор въртеше банката на бойковата приятелка Цветелина Бориславова – СИбанк.

  Част от „Лендмарк” беше закупена от „Алфа дивелопмънт”, която е от империята на Иво Прокопиев – Господин Някой-Никой. Този кръг от хора, свързани чрез „Глобална България”, монтираха един премиер, а сега монтират и нов президент.

  Росен Плевнелиев се оказа бурмичка в империя за милиарди, чийто корени започват от Русия и лично от Путин. Сякаш беше дал лицето си назаем – за подобие на скрит образ. Но ще го отдаде ли и като президент?

  Политиката е изкуство на възможното, лидерството – и на невъзможното.

  Проектът Росен Плевнелиев се оказа същото подобие, каквото е и Проектът Бойко Борисов. Те са фасадата на една и съща люпилня, чийто собственик е най-големия кукловод в Русия. В тази люпилня се програмират и излюпват единствено бройлери. Но кудкудякането – убедително или, не ги прави петли!

  Политиката в България се оказа изкуството на повторението. Ужасът на матрицата. Миналото, настоящето и бъдещето на едни и същи Проекти.”
  

  Едните зависимости са ясни.

  А другите?– Марин Райков е американски поданик по рождение.

  Ето какво пише един вестник в Калифорния по повод назначаването му за зам.-министър през 2009 г. – http://www.bulgarica.com/2009/08/24/новини/външният-министър-избра-европа-сащ-ча/

  Ако не е подал молба за отказ от американско поданство, това е огромен скандал и пряко погазване на Конституцията. Аз поне не открих такава молба въпреки дискретното ми разследване. По закон посолството и Държавния департамент нямат право да дават лична информация за техни граждани на неамерикански граждани, структури, фирми и организации, а на правителства – само по преценка. Така че не чакайте каквото и да е официално обяснение от тях.

  Бих искал да отбележа, че американското поданство в никакъв случай не означава работа в защита на САЩ. Познавам достатъчно американски поданици – едри бизнесмени и финансисти, които въобще не се съобразяват с националните интереси на Америка, а единствено с интересите на парите си и нямат никакви скрупули с кого и как работят, стига да не погазват открито законите. Но за мен това е още по-страшно от първата хипотеза за евентуална защита на интереса на Белия дом.

  (Следва)

  Григор Лилов / ФЕЙСБУК

• Кастрацията на българите в чужбина бе потвърдена и от този президент

  Евгени Веселинов,  Bulgarica.com

  

  Президентът на Р. България Росен Плевнелиев с приятна усмивка стисна ръката на колегата си от САЩ Барак Обама в Чикаго – “Столицата на България в САЩ” и роден град на американския президент, по време на двудневната среща на върха на НАТО на 20 май 2012 г. Обама даде най-висока оценка за процесите в страната ни: „Справяте се много добре. Последните данни, с които разполагам, са блестящи. Желая ви успех.” За по-малко от година Плевнелиев доказа, че се справя блестящо, като състави свое ново правителство в трудната кризисна политическа и икономическа ситуация в България, в условия и на улични протести и самозапалвания на отчаяни граждани. Българският държавен глава също така сега потвърди своето отношение към Българо-Американците, като отново ги “кастрира” за изборите, като не се и опита да създаде изборен район за тях в продължение на близо година, въпреки че бе добре известно, че ще има парламентарни избори т.г. и той е добре запознат с проблемите за гласуване в САЩ. ФОТО: БТА

  Какво се случва и защо се мълчи за 3-ят указ на Плевнелиев, който задраска отново избирателният район за сънародниците ни “зад граница”?

  Гледайте видео и чуйте обещанията на българския държавен глава в Чикаго, за да знаете.

  Гледайте видео на британската легенда Мистър Бийн, за да се разтоварите.

  13 март 2013 г. Президентът Росен Плевнелиев издаде цели три указа в един ден. С първият от тях назначи свои министри, като даже прибави един нов модел. Това добре. С вторият се погрижи за разединението и съединението на безценните депутати, като им посочи и календара. И двата указа за велможите силно се коментират от росни и износени политици, гранд-анализатори и медии в страната и чужбина, като всеки се интересува за това КОЙ Е НА ВЛАСТ. Никакво внимание обаче НЕ се обърна на трети указ, с който се определиха Избирателните райони, и който реално КАСТРИРА за пореден път българите в чужбина и този президент потвърди това.

  Какво се случи в официалната част?

  Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на служебното правителство със служебен министър-председател и министър на външните работи Марин Райков, съобщиха от прессекретариата на президента. С друг втори указ държавният глава разпуска 41-то Народно събрание на 15 март и насрочва избори за Народно събрание на 12 май. /ПОЧТИ ВСИЧКО ЗА НОВИЯ КАБИНЕТ ЧЕТЕТЕ В СПЕЦИАЛНА ПУБЛИКАЦИЯ/

  Но, президентът издаде и трети указ, който не се коментира особено в България, но най-вече вълнува нас българите в чужбина, указ с който отново бяха кастрирани над 1 милион и половина сънародници “зад граница”. Президентският указ с пореден номер 3 и официален 58 определя номерацията, наименованията и границите на 31 изборни райони за произвеждане на избори за народни представители на 12 май 2013 г., в който

  ОТНОВО НЕ ФИГУРИРА СПЕЦИАЛЕН ИЗБИРАТЕЛЕН РАЙОН ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА,

  

  Президентът заедно с Н. Пр. посланик Елена Поптодорова (ляво стояща зад президента) и генералният консул в Чикаго г-н Симеон Стоилов (дясно стоящ до президента) на импровизирана трибуна в зала в Ботаническата градина в северното предградие Гленко на 19 май 2012г. Присъстващите очакващи така силно да стиснат и те ръката на “нашия” президент българи бяха над очаквания брой и препълниха залата, като някои останаха и отвън. Някои от отговорите на въпросите към президента зададени вътре в залата в “Столицата на България в САЩ”, останаха “навън” от президентството и дипломатическите представителства и до ден днешен. Най-важният, който “увисна на чист въздух на простора” касае предстоящите парламентарни избори на 12 май 2013г. А именно, за представителство на българите “зад граница” в Парламента, т.е. самостоятелен Избирателен район, който да излъчи подобни. Отново и отново сънародниците в чужбина “кастрирани висят на простора” на нашите политици. ФОТО: Eurochicago.com

  КОЕТО ПРОСТИЧКО ДОКАЗВА НАШИТЕ ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРОГНОЗИ, ЧЕ: българите в чужбина остават пак без глас за съдбата на собствената си Родина. Но ще бъдем поканени да гласуваме … в един от 31-те Избирателни района в България, а 32-ят остава равен на “0″ отново ?! Наздраве, Президенте – от нашата Българска обикновена маса в къщи там далеч, на вашата “резервирана” официална маса там близо пред урните! Урна ли казах, та тя се използва и на друго място, пардон!

  И ПОСЛЕДНАТА ДУПКА НА КАВАЛ НЕ СМЕ – ФАКТИТЕ: В т.нар. 32^и избирателен район Чужбина, в който се обобщава вотът на гласувалите зад граница, гласовете на българите от чужбина (в страните в които е открита избирателна секция) се разделят по регионален признак и се прибавят към избрани чрез жребий многомандатни избирателни района (МИР) в България. След изменението на закона ЗИНП от 2009 г, гласовете от чужбина дори не се прибавят към избирателните райони в страната, а участват в сумата на гласовете при разпределянето на мандатите на национално ниво. При разпределянето на мандатите на партиите между МИР, гласовете от чужбина не се вземат под внимание. За разлика от България, избирателите в чужбина не гласуват за мажоритарни кандидати, а само за кандидати по пропорционалната система. Всеки район носи определен брой мандати (брой депутати). Според решение на Конституционния съд от 12 май 2009 г., шест конституционни съдии смятат, че това дори противоречи на Конституцията на Р. България (2009).

  “Българите в чужбина – активен въпрос по който работя аз и целият ми екип, и за тази стратегия ще има 3 етапа до края на този Парламент”q каза ПЛЕВНЕЛИЕВ В ЧИКАГО НА 19 МАЙ 2012 г. НА СРЕЩА С БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ – ЧУЙТЕ ОЩЕ ТУК (файловете са звуков МР3 формат, кликнете върху изписаните на латински заглавия, за да ги чуете):

  Въпрос за Новата национална стратегия към българите в чужбина –
  NacionalStrategiata

  Какво българската държава прави, за да потърсим ние нашата американска мечта обратно в България – “България ще бъде много по-комуникативна с българите в чужбина, отворена за техните идеи, ще има нов закон, нова национална стратегия и разбира се Президента ще работи за тях” чуйте всичко тук – ZaEmigrantite

  

  Българският президент Росен Плевнелиев направи задушевна снимка за спомен с български деца в българското училище в Ню Йорк на 23 септември 2012 г. Подобни фотоси с дечица и управляващи са много популярни в световната фотография. Въпросът е, как българският президент ще обясни на българските родители на тези сладки наши създания, защо отново техните семейства са изолирани от правото си на значим вот и представителство в българския парламент? Или по-простичко – къде отиват техните гласове и бъдещето на техните деца поне за следващите четири (4) години? На снимки сме се нагледали, на обещания сме се наслушали, но на реални действия така и не станахме свидетели. Надеждата е, че за тези деца от снимката ще дойде по-добро време в което да почувстват, че някой там в Родината мисли и действа и за тях. Така както мисли и действа с тези българи зад граница, които вече години наред силните политически партии откриват и наготово назначават в техните правителства. Последното доказателство е и служебното правителство на президента Плевнелиев.

  Най-големият парадокс и подигравка с българите в чужбина е, че всеки един МИР в България, даже и няколко взети заедно са с по-малък брой гласоподаватели от този на техните сънародници “зад граница”, които по всякакви правила имат правото на глас ! Правят се “на луди”, като много добре знаят и е достатъчно само да преброят колко паспорта са издадени в Консулствата и ще получат една прилична цифра! Да я сравнят например с броят на жителите, забележете не на тези с право за гласуване, на Област Пловдив, която носи цели 11 мандата и втора след София, ами тя има население 683 027 души (по окончателни данни от преброяване 2011). Политическите партии получават мандати, ако са получили поне 4% от действителните гласове (през 2009 г. това бяха над 173,000 гласа, т.г. ще са не повече от 160,000), като през 2009 г. гласовете от чужбина донесоха цели 9 мандата. Гласовете от чужбина зорлем се набутват в МИР в страната и избутват оттам “заработените” в района мандати. Когато цифрите говорят и политиците мълчат … ако искат! Да ама става опасно за местните велможи, защото както експертите настояват да има изборен район “Чужбина”, то така всички гласове на българите зад граница ще излъчват свои представители в парламента. Непокиса на българските политици за сънародниците им в чужбина е постоянен години наред, а ние поставихме въпроса още през 2005 г.: Българите в чужбина не могат да гласуват, като и помагахме и питахме тогава: Консул Георги Пейчинов – Посолство на Република България в…

  Тук е мястото да припомним и добавим другият много важен и неразрешен въпрос за българите, и в страната и в Америка по отношение на договореностите и сътрудничеството със САЩ –

  НАЛИЧИЕТО ВСЕ ОЩЕ НА АМЕРИКАНСКИ ВИЗИ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ.

  

  Росен Плевнелиев е човек, който говори с тих глас, с нюх за бизнес и математика и използва често думата „мъдрост”, съобщава Би Би Си в репортаж за новото служебно правителство събрано от него президента. ФОТО: БТА

  С какво заслужихме това отношение от страна и на Американската администрация (ооопс, те ще кажат “законите, Сър”) и на нашите политици, които и да са правили напъни, нищо не постигнаха за години. Не разбирам, как така гражданите на една държава, която е един “от най-добрите партньори и съюзници на САЩ”, дори според американския президент, остава в списъка на “заподозряните” потенциални емигранти, а може би и на терористи? Как така България – член на НАТО, на ЕС, на множество съвместни комитети и организации, с почти никакъв процент на нелегални емигранти, с експертни представители и ръководители от години в Американски и международни институции, подкрепила и доказала своята лоялност, понякога бе и между първите и единствени съюзници в международните войни с главен участник САЩ – дала си дори и територията за военни бази и посреднически мисии,

  

  „Мистър Бийн“ (Mr. Bean) е световно популярен образ от британски комедиен сериал, с участието на Роуън Аткинсън в ролята на водещия персонаж. “Целувката на мистър Бийн” (Mr Bean Kissing) е много забавна детска популярна игра от категория Забавни игри! На 7 октомври 2012 г. стана ясно, че Британското правителство трескаво търси начини как да запази ограниченията за български и румънски граждани, които след края на 2013 г. ще имат право свободно да се движат и работят навсякъде в ЕС. Въпреки, че на британските правителствени чиновници е пределно ясно, че подобен ход би означавал пряко и грубо нарушение на европейските договори и най-вече на основното право на свободно придвижване в ЕС. Това става ясно от изявление на вътрешния министър Тереза Хей, цитирано от в. “Сънди таймс”. Администрацията във Великобритания, както и в САЩ, явно недолюбват особено българите на политическата сцена. Но пък на екрана, комиците успяват да променят променливият заинтересован строг образ на политиците с веселата неподправена усмивка на комиците. ФОТО: i.perezhilton.com

  КАК ТАКА ТАЗИ ДЪРЖАВА Е ЗАБРАВЕНА? ЗАЩО НЕ ЗАБРАВИХА ЛАТИНОСИТЕ, КОИТО СА ПРЕОБЛАДАВАЩАТА ЧАСТ ОТ НАД 11,000,000 НЕЛЕГАЛНИ ЕМИГРАНТИ В САЩ, КОИТО СА ПОВЕЧЕ ДАЖЕ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ, ТА ДАЖЕ ИМ ТЪРСЯТ НАЧИН ДА ГИ УЗАКОНЯВАТ?

  ЗАЩО НАШИТЕ ПОЛИТИЦИ ПОЗВОЛЯВАХА ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА И СЕ СЛУЧВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ГОДИНИ? ИЗЛИЗА, ЧЕ НИКОЙ НЕ ГО ЕНЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ, А ГО ИНТЕРЕСУВА САМО СЛУЖБИЦАТА ПО МИНИСТЕРСТВА И ПОСОЛСТВА, КОНТРОЛА И ВЛИЯНИЕТО ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

  Росен Плевнелиев е човек, който говори с тих глас, с нюх за бизнес и математика и използва често думата „мъдрост”, съобщава Би Би Си в репортаж за новото служебно правителство събрано от него президента. Мъдростта на българите, които излязоха на улиците, тъй като ситуацията е непоносима, мъдростта нужна за формиране на непартийно служебно правителство. Но той също така говори за опасност и за нуждата от смелост. „Българите обикновено са много консервативни и търпеливи, но когато трябва да се решават проблеми, те действат. Приемам посланието им много сериозно”, казва Плевнелиев. В изказването си президентът не фиксира конкретно къде се намират българите, какво влияние и права имат и как действат, или ще бездействат, или пък логично ще се случи това: Българи протестират в Европа и Израел – в Америка са непокис и слушат музика.

  

  Но никой не може да прогнозира какво ще се случи след изборите, коментира авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс”.

  Великобритания е Родината на „Мистър Бийн“ (Mr. Bean) – световно популярен образ от британски комедиен сериал с участието на Роуън Аткинсън в ролята на водещия персонаж. “Целувката на мистър Бийн” (Mr Bean Kissing) е много забавна детска популярна игра от категория Забавни игри! Администрацията във Великобритания, както и в САЩ, явно недолюбват особено българите на политическата сцена. Но пък на екрана, комиците успяват да променят променливият заинтересован строг образ на политиците, който понякога е един и същ, с веселата неподправена усмивка на комиците.

  Ние ще се усмихнем също и смело ще прогнозираме, че на изборите в САЩ на 12 май 2013г. пак и отново ще има смешен брой на гласувалите, защото простичко казано – БЪЛГАРИТЕ НЕ СА ЧАК ТОЛКОВА ГЛУПАВИ ЗА ДА НЕ РАЗБЕРАТ, ЧЕ ТЕ НИЩО НЕ ОЗНАЧАВАТ, И ПО ЗАКОН, И ПО КАНОН! И НЕ ПРИЛИЧАТ ЧАК ТОЛКОВА НА МИСТЪР БИЙН!

  Mr Bean’s Holiday Trailer (USA Version) VIDEO:

  

   

  Източник: www.bulgarica.com
• Вие си протестирайте, ония си крадат през митниците

  Публикация на  OFFNews 

   

  

  Докато народът протестира, същите тези, срещу които протестира, крадат и се готвят да купят изборите с пари от наркотрафик и контрабанда.

  Едно от първите изказания на новия финансов министър Калин Христов бе, че вече е направил анализ на двете приходни агенции – НАП и “Митници” и там всичко е наред. Христов обяви, че няма да прави смени, защото трябва да има приемственост и всичко е наред.

  Числата говорят друго. Министърът не е сляп, за да ги види, но явно е притиснат да си затвори очите.

  Защото през митниците се финансира партийната каса на ГЕРБ. През контрабандата и наркотрафика ще се купуват избори и ще се осигуряват гласове.

  Нека да сметнем колко влиза в касичката на ГЕРБ само от контрабандата на цигари.

  През 2008 година според статистиката на самата Агенция “Митници” обмитените късове цигари са 22 милиарда или 2 200 ТИР-а. Тогава според данни на Министерството на финансите има 10% контрабанда или общото потребление на цигари през 2008 година е било 25 милиарда къса. Бъдещите управляващи от ГЕРБ тогава твърдят, че контрабандата на цигари е над 30%.

  Сега Ваньо Танов – шефът на Агенция “Митници” – твърди, че в момента контрабандата е до 15%. Обмитените късове цигари са 11,6 милиарда. Плюс 15% това прави 13,4 милиарда къса. На Ваньо Танов му се губят 11,6 милиарда къса до нивото от 2008 г.

  Официалното обяснение е, че българинът е намалил цигарите.

  Митниците и Министерството на здравеопазването обаче нещо не са се синхронизирали. Според анализ на МЗ след мерките за ограничаване на тютюнопушенето и драстичното вдигане на акциза, се очаква от цигарите да се откажат между 5 и 7% от пушачите и то не веднага, а в рамките на 3 години.

  5% от 25 милиарда къса, колкото сме изпушили през 2008 г., са 1,5 милиарда къса. Така излиза, че пушим около 23,5 милиарда къса, но според експерти реалното потребление е около 21-22 милиарда къса.

  Според статистиката ние сме на второ място по тютюнопушене в ЕС след Гърция, на първо място по пушачи под 18 г. и с най-голям процент пушачи жени.

  Защо тогава статистиката на Агенция “Митници” твърди, че потреблението на цигари е намляло с 50%? Отговорът е прост – не е намаляло. Увеличила се е контрабандата и приходите в касичките на ГЕРБ.

  Приходи, обложени късове и средна акцизна ставка на тютюневите изделия в периода 2008–2012 г.

  	2008	2009 (преди възст.)	2010 (преди възст.)	2011 (преди възст.)	2012 (преди възст.)	2013 прогноза АМ и МФ
  АКЦИЗИ ОТ ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ (в млн. лв.)	1715,00	1787,70	1685,7	1680,00	1803,00	1850,00
  ТЮТЮНЕВИ ИЗДЕЛИЯ ( в млрд. къса)	21,90	17,90	11,96	10,9	11,6	11,9
  ИЗЧИСЛЕНА СРЕДНА СТАВКА (лева за 1000 к.)	78,40	101,60	141	155	155	155

  Източник: Агенция “Митници” и Министерство на финансите

  Колко пари правят за ГЕРБ  11 милиарда къса?

  Държавата е загубила за последната година само от цигари 2 160 000 000 лева. Два милиарда сто и шестдесет милиона лева от акциз и ДДС.

  В касичките на ГЕРБ и по цялата контрабандна верига е влязъл около 1 милиард.

  Откъде идва разликата. Най-напред трябва да обясним каква е контрабандната верига?

  Производствената цена на една кутия цигари е между 0,70 и 0,80 лева, като в нея се включва и печалбата на производителя.

  До 4,70 лева, колкото е продажната цена, всичко е акцизи, мита и ДДС.

  Продажната цена на черно на цигарите е между 2,50 и 4 лева.

  Най-евтини са китайските цигари, които дори не са менте на известна марка. Но за сметка на това са с качества, които са абсолютно недопустими за европейския пазар.

  Най-скъпи са цигарите, които са с чужд бандерол – например молдовски или сръбски.

  Българските цигари с официална цена 4,50-4,80 лева се продават на черно за 3,50 лева на единична кутия или 30-32 лева на стек, което прави 3-3,20 лева за кутия.

  Как става контрабандата на български цигари. Има 2 начина.

  “Нормалният”, който винаги се е правил през последните 15 години, е следният:

  Производителят упълномощава определен брой фирми да търгуват с неговите марки.

  Тези фирми винаги са свързани с управляващите, независимо кои са те.

  Следващото звено във веригата е фирма-купувач, която иска да изнесе цигари в далечна страна. Най-големите фенове на български цигари са Япония, Того, Иран, Ирак, Канарските острови, Либия, Филипините и Египет.

  След като фирмата закупи произведените български цигари, те абсолютно легално напускат територията на България, като ТИР-ът се придружава до границата с конвой от МВР, за да не изчезне акцизната стока.

  Камионът с цигарите отива до най-близката безмитна зона в съседна на нас държава извън Европейския съюз.

  В този момент шофьорът на ТИР-а получава уведомление от фирмата, че дестинацията е сменена и трябва да разтовари цигарите в безмитната зона. Обикновено тя е Мерсин в Турция.

  Тираджията разтоварва, подпечатват му документите, че е разтоварил стоката и той се връща в България.

  От Мерсин стоката се връща контрабандно в България най-вече през морската ни граница. Как се случва това?

  Първо намираме високопоставен подкупен служител от безмитната зона. Неговата задачка е проста – срещу 5000 долара да пише документ, според който цигарите се превръщат в дамски превръзки или гащи.

  След това намираме стока (обикновено с произход Китай), която да служи за “тапа”. Любимите стоки са дамски превръзки, тоалетна хартия, гащи и интериорни врати. Логиката е тежестта на стоката-тапа да е същата като тежестта на цигарите в един контейнер.

  Така правят “по-честните” контрабандисти. Фирмите, които са на един бивш силов вицепремиер (жаргонно наричани “талибаните”) слагат каквото имат, като принципът е да е възможно най-евтино, за да спестят допълнителни разходи.

  След това намираме празен контейнер. Той има идентификационен номер, който подлежи на проверка в интернет и от него трябва да личи, че контейнерът се е движил редовно по направлението Китай-Европа, тъй като стоката, която ще контрабандираме е с произход Китай.

  После ни е нужен подкупен капитан на кораб, който е наясно, че няма да кара гащи, а цигари с гащи отзад.

  Плащаме на шефа на безмитната зона официално да напише, че контейнерът е с гащи и е натоварен на еди-кой си кораб с дестинация България.

  Плащаме му още веднъж, за да изпише по документи, че цигарите са напуснали безмитната зона в направление към далечна страна.

  Натоварваме контейнера на кораба и той отива в българско пристанище.

  От там наши проверени митничари го поемат срещу скромно възнаграждение – между 50 000 лева и 50 000 евро на контейнер. Сумата си делят между 5 и 10 души.

  Контейнерът се обмитява като гащи и там с ескорт от МВР отива до нелегалната складова база, където се разтоварва. Ескортът на МВР е сравнително евтин – около 5 000 лева на контейнер. Срещу тази сума се застраховаш от дребния рекет на митнически мобилни групи, патрулиращи полицаи и катаджии. Най-важната застраховака обаче е срещу големи акции на МВР. Ако по-време на акция хванат такъв контейнер, ескортът обяснява, че вече го е арестувал и самият ескорт е участник в акцията, под ръководството на големите началници от морските градове.

  А акциите са правят, за да се хванат тези, които се опитват да правят конкуренция на контрабандната верига или не се отчитат правилно в партийната касичка на ГЕРБ.

  Има отделна тарифа за шефовете на ДАНС по морето, за да си затварят очите. Те са на “твърда заплата” между 5 и 10 хиляди лева на месец.

  Същата “заплата” получават началници от РЗБОП и МВР в морските ни градове.

  Висшите началници в София са на особена почит. Тяхната заплата от различните “честни” контрабандисти почва от 50 000 лева на месец и стига 250 хиляди евро на месец. На “талибаните” им е забранено да дават пари на митниците, тъй като те са под прякото покровителство на гореспоменатия бивш силов вицепремиер.

  От нелегалния склад на едро, цигарите се разпространяват в определени региони на страната. На редовна заплата са: областните управители и местните структури на МВР, които отговарят за “бизнеса”. Хората, които се занимават с разпространение и продажба на дребно, отговарят и за купуването на гласове по регионите. Същите те ще бъдат застъпници в избирателните комисии.

  При фирмите на “талибаните” нещата са още по-простички и директни. Там бившият вицепремиер само казва фирмата на началниците на митниците и МВР и никой по веригата не смее да пипне нито лев.

  Човекът, който съобщава имената на правилните форми, е Митко Каратиста.

  И всичко това е “честният” или поне обикновеният начин за контрабанда.

  В последните няколко години обаче има нововъведение.

  За да се спестят всичките тези разходи от завода производител се прави байпас на системата от измервателни уреди, които митницата въведе и стоката директно отива към нелегалните бази за разпространение. Там монополистът е един и той е ГЕРБ. По левче на кутия цигари отива директно при правилния човек.

  През 2009 година съотношението между едната и другата схема е 90/10 в полза на “обикновената” контрабанда. Сега 50% от контрабандата се извършва чрез байпаса на системата.

  От 2012 година Агенция “Митници” има разследващи функции. Т.е. правомощията й се увеличиха. Резултатът е, че хванатите камиони от 25 (през 2009 г.) станаха 8 (през 2012 г.). Защото митницата работи все по-добре, шефовете й не трябва да се сменят, а трябва да се осигури приемственост.

  Таблица на задържаните късове контрабандни цигари в милиона къса:

  2010	2011	2012
  249,6	194,8	83,6

  
  *Заб.: В един ТИР има 10 000 000 къса цигари.

  Източник: Агенция “Митници”

  Та това е положението с цигарите, а вие си протестирайте.

  Докато си протестирате и говорите глупости за мажоритарна избирателна система, национализация и тинтири-минтири, от началото на годината до изборите през май един човек и неговата партия ще изкарат 200 милиона лева кеш пара.

  Значителна част от тях ще бъдат употребени, за да се спечелят “честно” изборите.

  Това е сумата само от цигарите.

  Тя е само една трета от общата сума, която се лапа през митниците, където всичко е наред.

  Другите две трети се изкарват от горива, наркотици, контрабанда на оръжие, стоки за широко потребление и износ на електроенергия.

   

• Българи бедстват в снежни бури в Унгария

  Българи втори ден стоят блокирани по пътищата на Унгария, които са затрупани от преспи

   

  

  Стоян Тонков, който е сред потърпевшите, разказа по телефона пред bTV, че горивото им е на привършване, а властите са безпомощни пред стихията.

  „Тук е ад. Свържете се с посолството! Хората нищо не могат да направят. Няма вода, няма тоалетна, няма мърдане, няма движение. Нито БТР може да дойде, нито хеликоптер,” помоли той журналистите. По думите на Тонков в километричните опашки има много българи.

  След излъчване на апeла му последва съобщение от външно министерство, че посолството в Унгария има информация за няколко групи блокирани сънародници, с които се поддържа постоянна връзка. Подробности за тяхното състояние и какви мерки се предприемат, за да им бъде помогнато обаче не се посочват.

  От Външно препоръчват да се пътува в Унгария само при крайна необходимост. По данни на унгарските власти пътищата в северозападната част на страната са трудно проходими, със силни навявания и има много закъсали тирове. Магистралата от Будапеща  до Виена е затворен в района на град Гьор до австрийската граница. Образувани са и в двете посоки километрични опашки.

  Унгарските медии съобщават, че са блокирани около 5700 коли. Спасителните екипи режат мантинели, за да могат да достигнат до затрупаните хора. На места има преспи от по 3 метра.

   

  Източник:  Kafene.net

• Ураганен вятър постави в бедствено положение Габровска област

  

  Остава в сила обявеното от снощи бедствено положение в община Габрово заради ураганния вятър със скорост над 120 км/ч, който бушува в района в продължение на 8 часа. 34-годишна жена от село Жълтеш загина при бурята. Жената е била ударена от летяща талпа на скеле на крайречната алея около 20 часа. Десетина души са пострадали при бурята. Те са с порезни рани и счупвания. Само един от ранените – мъж на 76 години, е настанен в болница.

  Допълнителна специализирана техника е насочена към Габрово и региона, съобщиха за Дарик от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”. Екипи от Пловдив и Русе също участват в работата по отстраняване на проблемите след бурята. Най-сериозни са проблемите в Габрово, Трявна и Дряново.

  Продължават огледите на щетите от ураганния вятър, разразил се в Габровска област. Нанесени са огромни поражения на сгради – частни, общински държавни, пострадали са училища, детски градини, отнесени са части от покривите на областния стационар в Габрово и на двете болници в Трявна, театъра, Националната Априловска гимназия, спортния комплекс „Христо Ботев”. Паднали са билбордове, табели, ламарини, изкоренени са дървета. Екипите на областно пътно управление, на полицията, на пожарна безопасност и защита на населението, на електроразпределителното дружество, на общините цяла нощ са работили по отстраняване на щетите. В момента продължават дейностите по разчистване на щетите.

  Пораженията на областния стационар са значителни. 50 м от обшивката на покрива на габровската болница „Тота Венкова” са отнесени от ураганните ветрове. Сградата на лечебното заведение е с 18 счупени прозореца и 6 врати. Паднали са и 80 кв.м от външната топлоизолация на АГ-комплекса. Въпреки че по време на бедствието в града е било прекъснато електричеството, аварийното захранване в областната болница се е включило и не са възникнали проблеми при оказването на медицинска помощ на пациентите. Настанените в Кожното отделение, което се намира на последния етаж в сградата, са били преместени, а пациентите на хемодиализа са оставени да пренощуват в лечебното заведение.

  Министърът на здравеопазването проф. Николай Петров бе рано тази сутрин в болницата, за да огледа пораженията. В момента се извършва оценка на щетите, която ще бъде представена в министерството. Сградите са застраховани, две фирми вече започват работа за възстановяване на разрушенията. Ще се говори и с фирмата, сложила през 2009-та изолацията, тъй като при нея още не е изтекъл гаранционният срок, каза директорът на болницата д-р Нели Савчева.

  Общи 376 населени места в Североизточна България са засегнати от ураганния вятър. Засегната от бурята е подстанция на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), от която в момента не се подава захранване към съоръженията на „Енерго Про”. Всички аварийни екипи на „Енерго-Про” са мобилизирани за локализиране и отстраняване на авариите по съоръженията от електроразпределителната мрежа на територията на Североизточна България, съобщиха от компанията.

  Към 11.00 ч. без ток са били 73 000 потребители в областите Габрово, Велико Търново, Шумен и Търговище. Уверението е, че до края на деня ще бъде възстановено електроподаването. Няма затворени пътища, но на места движението е затруднено и се работи по разширяването им.

  Източник:  Dariknews.bg

• Служебният кабинет ще работи с кадри на ГЕРБ
  Общественото недоволство и европейските критики не се оказаха достатъчна причина за смяна на ключовите кадри в министерствата и за по-радикални промени в политиката.

  .

  Екип на в. „Сега“

  Въпреки общественото недоволство срещу управлението, продължаващите протести и европейските критики към България, служебното правителство ще продължи политиката на кабинета „Борисов“, и то с кадрите на ГЕРБ по министерствата. Повечето нови министри обявиха вчера, че ще работят със сегашните зам.-министри, голяма част от които се прочуха с доста спорни действия. Ревизия на кабинета на ГЕРБ няма да има. Само министърът на икономиката Асен Василев плахо спомена, че ще иска международен одит в енергетиката. Ще има приемственост във водените политики, въпреки нуждата от сериозни промени в отделни сектори.

  На официалната церемония по предаване на властта в Министерския съвет премиерът Марин Райков се въздържа от оценка за управлението на кабинета на Борисов и горещо го похвали за сдаването на властта. „Вие доказахте, че сте силен, а не силов политик, като създадохте условия народът да бъде чут отново. С това вие доказахте, че демократичните принципи не са само основа на нашето законодателство, но и че те са стил на поведение и начин на мислене на българската политическа класа“, заяви Райков. При представянето на отделните министри той изтъкваше най-общо, че в ресорите им са необходими промени, но не влезе в никакви детайли. Райков каза само две конкретни области, в които се очаква решение – цената на тока и допълнителни жестове в областта на доходите на социално най-уязвимите групи. Служебният премиер пое един основен политически ангажимент – да гарантира честни избори, и обяви, че започва политически консултации с партиите за създаването на изборен борд. Идеята е в него да влязат представители на партиите и гражданското общество, но тепърва ще се мисли как да се структурира той и какви да са функциите му.

  Ангажиментът за провеждане на честни избори се препъна още в първия ден в запазване на статуквото в две ключови за провеждането на вота министерства – МВР и регионалното ведомство, в което е служба ГРАО. Въпреки настойчивите искания на лидерите на опозиционни партии за кадрови промени в МВР заради предстоящите избори, служебният вътрешен министър Петя Първанова и предшественикът й Цветан Цветанов дадоха да се разбере, че подобно нещо няма да се случи. От висшите кадри в МВР ще си тръгнат само двама души – шефът на кабинета на министъра Бойко Славчев и зам.-министърът Веселин Вучков, който според Цветанов е с изчерпана роля, защото отговаря за законодателството. „Кадрови промени по професионална линия не предвиждам, още повече че ние всички трябва да си даваме сметка, че това са два месеца, най-много три месеца. За толкова кратък период трябва да се свършат само спешните и важните неща“, заяви Първанова. Цветанов допълни, че сегашните началници са назначения на предшественика му Михаил Миков, но са доказали професионализма си и не са били сменени в мандата на ГЕРБ. Така в МВР остават най-приближените на Цветанов фигури като главния секретар Калин Георгиев, шефа на ГДБОП Станимир Флоров, началника на полицията Ангел Антонов и главен комисар Николай Николов, който е начело на пожарната и Гражданска защита.

  Малко вероятно е сериозна промяна да има и в работата на ГРАО. Вицепремиерът и регионален министър Екатерина Захариева посочи организацията на изборите като основен приоритет, но омаловажи проблема с мъртвите души в списъците. На въпрос дали те ще бъдат изчистени, Захариева заяви, че по темата се спекулирало. „ГРАО работи по темата да се актуализират регистрите. За „мъртви души“ не би следвало да се говори. ГРАО работи на базата на документи и има задачата да отпечата и предаде актуализираните списъци“, каза Захариева, която преди малко повече от година също отговаряше за ГРАО като заместник на тогавашния министър Росен Плевнелиев.

  Статуквото се запазва и в други министерства. Министрите на правосъдието Драгомир Йорданов и на околната среда Юлиан Попов обявиха, че ще продължат изцяло да работят със старите зам.-министри. От социалното министерство ще бъде освободен най-успешният зам.-министър Зорница Русинова, която за година ускори усвояването на еврофондовете, и за нейното място се готви кадър на ГЕРБ със спорна квалификация. Усилено се лобира на поста си да остане зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова, която оня ден подаде оставка. Тя нашумя с одобрението си за редица скандални сделки и с култовата си реплика: „Подписвам, защото ми се носи за подпис“. Загадка е ще има ли промени в министерствата на финансите и на икономиката. Все още не е ясно дали ще бъдат освободени политическите кабинети на министрите от ГЕРБ, които са пълни с верни партийни кадри. Всички служебни министри заявиха, че ще гарантират административната стабилност и няма да правят експертни назначения. От първите им изяви така и не стана ясно кои са най-спешните мерки и кое ще е различното в политиките на служебния кабинет.
• За МВФ, Световната банка и начина, по който се „съживяват“ икономики

  Текстът, който следва, е част от интервю, направено още през 2002 г. Американският радиожурналист Алекс Джоунс разговаря с Грег Паласт – който по това време е репортер в БиБиСи и журналист във  в. “Обзървър”, Лондон. Въпреки, че от момента на това интервю са минали 11 години, то в много отношения не е изгубило своята актуалност.

  Интервюто е преведено на български от един блогър и публикувано под заглавие „Истината за Световната банка, Енрон и ограбването на света“ в kpohoc.blogspot.com в края на 2010 г. Оригиналният текст на английски може да се прочете тук: World Bank Secret Documents Consumes Argentina/ Alex Jones Interviews Reporter Greg Palast

   

  Разговор в радиопредаване на Алекс Джоунс, 4 март 2002 г.

  

  Алекс Джоунс – Това е истинско земетресение! Ще ни разкажеш ли какви ги вършат икономистите?

  Грег Паласт – Искам да изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с уволнения бивш главен икономист на Световната банка, Джо Стиглиц. Проведох известно време в разговори с него, отразени от БиБиСи и Гардиън. Всъщност разговорите бяха, по-точно казано, разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.

  Алекс Джоунс – Тоест, за да се предпази, някой друг е подал информацията вместо него.

  Грег Паласт – Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.

  Алекс Джоунс – Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.

  Грег Паласт – Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той отказа да разговаря с мен. И – представяш ли си? – СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!

  Алекс Джоунс – И сега те заплашват с пълен бойкот.

  Грег Паласт – Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линии Международният валутен фонд и Световната банка изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които правителствата се съгласяват

  – да продават основните си активи;

  – да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им – става въпрос за средно около 111 (сто и единадесет) изисквания. Заплашват ги, че в случай на неизпълнение ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна – без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…

  Алекс Джоунс – Заради инфлацията на дълга, която същите институции създадоха.

  Грег Паласт – Точно така. Разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина и искам да говоря за тайния план, свързан с тази страна. Подписан е от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведение, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опитаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят – заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…

  Алекс Джоунс – Имаш предвид твоя сайт, GregPalast.com?

  Грег Паласт – Да, www.gregpalast.com. И тогава те отстъпиха и признаха, че документите са автентични, но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно разрушена.

  Алекс Джоунс – Не станаха ли вече шест?

  Грег Паласт – Да, може би. Там МВФ и СБ като че ли преминаха на схемата “седмичен президент”, тъй като не могат да се справят с народа. И всичко това става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват заповедите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели дори да докоснем тук, в Съединените щати – например, водоснабдяването.

  Алекс Джоунс – С други думи, те натоварват хората там с високи сметки. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции, Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложи тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците – на хората от правителствата – с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.

  Грег Паласт – Точно така.

  Алекс Джоунс – Това е страхотна история! Моля те, продължавай.

  Грег Паласт – Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Между впрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна с името “Енрон”. На същата компания беше продаден и тръбопровод, свързващ Аржентина и Чили.

  Алекс Джоунс – А след това глобалистите гръмнаха “Енрон”, но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.

  Грег Паласт – Правилно. А, между другото, когато се решаваше въпроса за прехвърлянето на тръбопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.

  Алекс Джоунс – Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт.

  ПРЕКЪСВАНЕ.

  Алекс Джоунс – Разговаряме с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън“ и пусна мощна бомба срещу глобалистите и престъпната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на

  www.inforwars.com

  или на неговия сайт

  www.gregpalast.com,

  където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Световната банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Сега разбираме, че те следват една определена схема – появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им в швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви изяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари – информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! Но отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.

  Грег Паласт – Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за източване на кръв, но не и апетитът им. Разговарях с главния икономист на Световната банка, който получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от работодателите си. Той не е обикновен човек. Каза ми, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за което вече стана дума. Всички от работещите в Международния валутен фонд и Световната банка са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари, докато тези процеси текат. Но си затварят очите пред този факт.

  Алекс Джоунс – Не става въпрос само за т.нар. приватизация. Те чисто и прост ограбват народите си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.

  Грег Паласт – А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата – водоснабдителната мрежа в целия район! Освен това в процеса на източване активите на дадена страна, те унищожават награбените системи. В Буенос Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам – не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето с очакване от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяване за сметка на обществото.

  Алекс Джоунс – Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.

  Грег Паласт – Федералният резерв на Съединените щати притежава 51 % от Международния валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на унищожителен хаос по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Стиглиц сподели с мен, че след време започнал да се пита какво, всъщност, става. “Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари.” Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Каза, че хората от висшата йерархия на Международния валутен фонд и Световната банка дори били разработили планове как да се възползват дори и от бунтовете. Наясно са, че когато източат богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.

  Алекс Джоунс – И това внася елемент на още по-голямо безразсъдство. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега правят същото и тук чрез “Енрон”. Алчността им нараства с такива темпове, че са готови да разкъсат и изядат и тази страна.

  Грег Паласт – Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон” в Калифорния. Разказаха за някои от игрите им, но истината е, че никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.

  Алекс Джоунс – Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.

  Грег Паласт – Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество в Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите от 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.

  Алекс Джоунс – Хванали са губернатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.

  Грег Паласт – Даа, системата е напълно излязла от контрол – някои от проектиралите системата за приватизиране на ел. захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”. Липсват ми думи, за да охарактеризирим този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.

  Алекс Джоунс – Той е и президент на NM Ротшилд.

  Грег Паласт – Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър – той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно – те подписаха и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек оглавяваше комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как захранващите го с тлъсти суми боравят със сметките си.

  Алекс Джоунс – Той е и начело на борда за контрол на медиите.

  Грег Паласт – Знам – имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.

  Алекс Джоунс – Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето на римляните – си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода, намиращ се на собствения ти имот!

  Грег Паласт – Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, ще върже ръцете ти.

  Алекс Джоунс – Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка – четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.

  Грег Паласт – Първо, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана!) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Стиглиц – техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите – сравнява процеса с опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.

  Алекс Джоунс – Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. И така, излиза, че една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.

  Грег Паласт – Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него в книгата си. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, самите Съединени щати са проснати на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.

  Алекс Джоунс – Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.

  Грег Паласт – А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…

  Алекс Джоунс – И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.

  Грег Паласт – (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвор в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази и накрая се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Според него такива са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…

  Алекс Джоунс – Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизията в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.

  Грег Паласт – Темата ни е наистина ужасяваща. Стиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. шаблонно “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…

  Алекс Джоунс – Моля, върнете се към т.нар. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.

  Грег Паласт – Стиглиц я нарича варваризация. Даден политик прокарва продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 г. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент, и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал – “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката – “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как стават тези неща.

  Алекс Джоунс – Това е…

  Грег Паласт – Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява – “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем тръбопровод на “Енрон”. Говоря за Джордж У. Буш, който направи изявление, че до 1994 год не бил познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че…

  Алекс Джоунс – Заловиха се с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината за “Енрон”. Вчера бях в офиса на ”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – но те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Наредих на хората си да продължат снимките и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!

  Грег Паласт – Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на англичаните за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените – не можеха да искат повече от 100 пъти над действителната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието на Лей. Ето как дейдстват тези хора. Давам пример за една добре работеща схема – само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.

  Алекс Джоунс – Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш разни министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и, като капак на всичко това, се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора – какво става, след като МВФ и Световната банка докарат държавите до банкрут?

  Грег Паласт – Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование – все ужасяващи неща. Напомням, че ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза (създадена от същите тези хора!), то това означава пълен разгром на нацията. Забележи – след 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат – “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу този вид лихварство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.

  Алекс Джоунс – Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.

  Грег Паласт – Както вече казах, те отварят границите за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците, например – да ги наречем, узаконени наркотици. А, между другото, такъв е и краят на страните-жертви – разцвет на нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава да правят, освен да ни продават наркотици? Ето как…

  Алекс Джоунс – Да напомня, че точно агенти от ЦРУ – агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограничена власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!

  Грег Паласт – Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.

  Алектс Джоунс – Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?

  Грег Паласт – Част 4 предвижда силово отнемане на властта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това е една от големите им тайни, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.

  Алекс Джоунс – И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.

  Грег Паласт – Хайде да преповторим станалото във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно – информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.нар. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят някакво преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е – “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд.” А той наистина им каза да си прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен – “Ти трябва да направиш това, това и това.” А той им отговори – “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното – ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага щом се съвзеха от шока, те се заловиха да забъркват кашата с военните и аз си казах – ”Президентът на Венецуела ще бъде или изритан от поста си, или застрелян през следващите три месеца. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните им корпорации!”

  Алекс Джоунс – Грег Паласт, тук изскача един проблем – спомена го още в началото. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, следва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон”, и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да предпази тайното правителство от шоков удар. “Вашингтон пост” вече обяви – “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Държа да назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.

  Грег Паласт – Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия – все още съм в БиБиСи, независимо от лорд Уейкхам, който определено не ме иска там. Въпреки това работя и в главния британски всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от обществено значение.

  Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

   

• Безкрайна нощ

  Откъс от едноименен роман на М. Ралчевски
  

  Eдна древна индийска легенда разказва за ненадминат в съвършенството и мъдростта си индуски монах, който от младини бил посветил целия си живот на една-единствена цел – тази да разбере смисъла на човешкия живот.

  Когато навършил осемдесет години, ненадейно, разхождайки се в гората, той срещнал Създателя си, Който му се явил във вид на скромно облечен белобрад старец. Индусът веднага разбрал, че пред него стои не кой да е, а Творецът на всичко. Без да се колебае нито миг, той веднага попитал:

  „Щом ми се явяваш, Господи, значи, че или е дошъл краят ми, или че Си чул молитвите ми и си решил да изпълниш просбата ми.”

  „И за двете си прав – отвърнал Господ – тук съм, защото ти се труди неимоверно много през всичките дни, които ти бях отредил на Земята с една- едничка цел – да разбереш смисъла на творението Ми. Благодарение на твоето неугасващо желание и неспирно постоянство ти се доближи изключително близко до целта си и вече почти знаеш отговора, затова реших да те възнаградя, като ти изпълня едно желание”.

  Индусът навел поглед, защото било непосилно да гледа Създателя в очите, и смирено промълвил:

  „Аз изживях живота си така, както желаех. Придобих мъдрост и знания, каквито едва ли някой на тази земя притежава. Постигнах истинска свобода и спокойствие, за които много хора силно мечтаят, а аз имам от тях в изобилие. Едно нещо обаче не можах да разбера: какво е любовта?”

  „Това ли е желанието ти?” – попитал Бог.

  „И да и не – отвърнал индусът, – да, защото това е наистина желанието ми, но и не, защото за да го осъществя бих искал да изживея живота си отново. Ако е възможно, искам да стана отново на двадесет години, но да запазя разума, който имам в момента.”

  „Всички закони и сили, които познавате вие, човеците, са Ми напълно подвластни – отвърнал Бог, – но има нещо, което явно все не можете да разберете – и това е, че Съм ги създал за да се спазват, а не за да бъдат нарушавани.”

  „Значи няма да изпълниш желанието ми?” – натъжено попитал индусът.

  „Ще ти дам всичко, за което мечтаят хората, но втори живот… това не мога”.

  Индусът не отговорил нищо. Той мълчаливо свел глава и смирено зачакал. Бог видял и оценил голямото му смирение, както и силния му сърдечен копнеж.

  „Понеже наистина виждам, че си мъдър, благочестив и достоен човек, ще направя изключение! – казал Той. – Ще те върна на двадесетгодишна възраст, но както ти казах преди малко, не всички закони ще престъпя. Ще те върна шейсет години назад, но без опита и мъдростта, които си придобил по време на живота си.”

  Индусът се натъжил, защото разбрал, че човек има само един-единствен живот, за да осъществи мечтите си, както и само един-единствен шанс, за да познае любовта и щастието… и пожелал да умре.

   

  Мартин Ралчевски,

  Ralchevski.blogspot.com

• Корупционната България: енергийните олигарси

  Eнергийните олигарси на БСП – статия първа

   

  Eдвин Сугарев, Svobodata.com

  Добра новина: прокуратурата най-сетне прогледна. След години на пълна слепота и щраусови пози, най-корупционният сектор от българската икономика попадна в нейното полезрение.

  Става дума, разбира се, за енергетиката. В момента тече проверка на електроразпределителните дружества. От вчера тя е разширена – и обхваща и договорите за ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 – тъй наречените “американски” тецове. Според главния прокурор Сотир Цацаров по нея работи съвместен екип от прокурори от Софийска градска прокуратура и служители на ДАНС, под ръководството на градския прокурор на София Николай Кокинов – като проверката трябва да приключи до края на март.

  Отделен въпрос е, разбира се, какво ще попадне под лупата на прокуратурата – и дали и това дело няма да сподели съдбата на абсолютно всички останали, водени за многобройните корупционни скандали в енергетиката: сиреч да бъде разтеглено във времето, докато обществото забрави за неговото съществуване – а после поставено на трупчета и тихомълком прекратено. Като се има предвид екзотичната фигура на г-н Кокинов, не би трябвало да се надяваме на кой знае какви резултати.

  Все пак дори самото поставяне на въпроса е позитивен факт. По време на тройната коалиция това бе направо невъзможно – тайните на енергетиката бяха най-строго охраняваните тайни в държавата.

  Не е ясно защо и ГЕРБ толкова дълго време не намери сили да превъзмогне корупционната омерта. И въпреки всичко изявлението на министър Добрев относно договорите на двата теца и “особените залози”, с които е гарантирана тяхната дейност, открехва крайчеца на завесата, която до вчера изглеждаше каменна.

  Това, което се вижда, е в буквалния смисъл на думата смразяващо. Тези залози са наистина много, ама много особени. Защото са заложени приходите на НЕК – или, иначе казано, бъдещите сметки за ток на всички български граждани.

  Според изчисленията на министър Добрев става дума за учредяване на “особен залог” на стойност близо 13,189 млрд. лв. Това е стойността, която България трябва да плати, ако по някаква причина не успее да изпълни договора си с тецовете – който между впрочем предполага дългосрочно изкупуване на произведения ток на крайно неизгодни за българските потребители цени. За сравнение – НЕК в момента е пред фалит – и е най-големият длъжник в държавата – с дългове 2,2 милиарда лева.

  Според условията на тези договори – ако нещо се случи с НЕК – примерно фалира (което впрочем по всички закони на икономиката би трябвало да е вече факт), то тогава инвеститорите в двата теца директно заемат нейното място – и прибират парите си направо от електроразпределителните дружества.

  Този скандал е огромен. Заложена е на практика цялата енергетика. Учреденият залог е към една пета от брутния вътрешен продукт на България! И това е направено тихомълком – без дебати в Народното събрание и без за това да бъдат уведомени българските граждани.

  С основание министър Добрев си задава въпроса защо при учредяването на залог в подобен размер са били необходими изобщо външни инвеститори – и защо държавата сама не е изградила първата и рехабилитирала втората “Марица” – след като при подобен залог всяка банка би предоставила необходимите за това средства. И е прав в своето мнение, че е “недопустимо, когато залагаш над 13 млрд. лв. от сметките на обществото, да не го информираш за това”.

  Недопустимо е мека дума за извършеното. Престъпно е. И става дума за много особен вид продължаващо престъпление – към което са съпричастни министрите на енергетиката от последните няколко правителства.

  По-точно отговорни са Петър Жотев, Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров. Особено последният, който като принципал на НЕК през 2005 г. е дал разрешение за подписване на договора за особен залог с американската AES.

  Неговата роля обаче не се изчерпва само с това. Защото характерът на тези договори просто ни задължава да се замислим дали става дума за нормални търговски отношения – или за тежка корупция и пладнешки грабеж. А също и дали въпросните инвеститори са наистина американски компании – или в тези сделки фигурират – като подизпълнители, консултанти и дявол знае още какви – и български енергийни олигарси.

  Първата следа в това отношение вече е налице. Министър Добрев директно заяви, че “Съученикът на Румен Овчаров Красимир Георгиев-Фронтиера е участвал в сделките с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3”. Твърдението е повече от основателно, тъй като офшорните дружества, с които са сключени споразуменията, са с адрес бул. „Фритьоф Нансен“ 9, където се намира и офисът на Красимир Георгиев.

  В случая не става дума само за инцидентен мушикаджия, каквито българската политическа сцена познава достатъчно добре. В енергийната мафия, структурирана от кадри на ДС и гравитираща изцяло около БСП, такива просто няма. Става дума за посредник – и то за изключително опасен посредник – между държавната власт и чужди на България икономически и политически интереси. По-точно казано – между правителството на тройната коалиция и руската енергийна мафия, върху която се крепи днешния политически режим на Руската федерация.

  И става дума за Октопод – по-опасен от Алексей Петров. Защото ако последният осъществяваше контактите между държавните институции и престъпния свят, то фигури като Фронтиера осигуряват контактите между българското (уж) правителство и Кремъл. И чрез тях именно става далаверата на най-високите възможни равнища – в които комисионните се изчисляват на десетки и стотици милиони.

  Тези хора могат много. Не на последно място и заради това, че не са обременени от никакви ценностни критерии – и от никакъв морал. Могат спокойно да продадат интересите на страната си – и го правят. Могат да жертват нейната независимост. Могат да минат през трупове, ако това се налага. Могат – както току-що видяхме – да свалят легитимни правителства – ако бъдат засегнати техните интереси – или интересите на техните господари.

  Крайно време е мръсните тайни на българската енергетика да бъдат извадени на светло. Ще се опитам – доколкото ми позволяват силите – да направя това. За това кои са тези хора и какви ги вършат – четете в следващите статии.

   

• М. Райков: Няма да допуснем арогантност към протестиращите

  Геополитическата ориентация на страната ни е абсолютна аксиома, каза българският служебен премиер

  

  Няма да допуснем компромис с демократичните ценности, които са в основата на нашето обществено развитие след началото на промените. Това каза служебният премиер и външен министър Марин Райков след предаването на поста в МВнР.

  Райков добави, че геополитическата ориентация на страната ни е абсолютна аксиома.

  Предизвикателствата, пред които е изправено нашето общество, са сериозни, не са драматични, те няма да преформатират българската държавност, каза служебният премиер. По думите му те просто ще внесат съществени нови акценти в начина на възприемане на процесите в страната.

  Искам да разсея всякакви илюзии, че сега ще хвърлим на земята цялата държавна структура и ще започнем някакви екзотични иновации по отношение на начина на функциониране на държавността, заяви премиерът.

  В отговор на въпрос дали ще бъде направена ревизия на управлението на правителството на Бойко Борисов, служебният премиер каза, че за него приемствеността е важна. Служебното правителство има свой образ, отношенията ни към работата на предшествениците ни ще се огледат в начина ни на работа, посочи Райков.

  Той заяви, че ако бъдат забелязани нарушения, при стриктно спазване на прерогативите на институциите в България служебното правителство няма да крие нищо. „Но самоцелни кампании с популистки характер, само и само да се демонстрират някакви действия в момента, подобни инициативи по-скоро биха отнели от енергията, която българският народ очаква да концентрираме в нещо по-градивно и по-полезно, защото има определени тежнения на българите, които са от социално естество, имат конкретна насоченост и те трябва да се усетят, че са станали и наши“, каза Райков.

  Няма допусна никаква арогантност по отношение на протестиращите

  дори когато имаме различия във възприятията, заяви служебният премиер. Тези хора не могат да не бъдат чути и не могат да не бъдат приобщени към общите ни анализи за пътищата, които биха се очертали за излизане от сегашната ситуация, подчерта той.

  Той заяви, че е категорично решен да потърси начини за структуриране на работата на Обществен съвет към Министерски съвет. „Няма да пожаля усилия, търпение и здрави нерви, за да го постигна, защото съм изключително добронамерен“, заяви Райков.

  По отношение на идеята за създаване на Изборен борд той заяви, че не е лошо да се започне работа по създаването му. „Аз държа да започна работа веднага, няма да се бавя. Още днес съм разпоредил да се потърсят контакти с ръководството на втората по брой народни представители политически сила в парламента, с която бих искал да обсъдя как те виждат темата – предизвикателствата, свързани с предстоящите избори, по какъв начин виждат Изборния борд, механизмите за излъчване на участници. Ще продължа тези консултации и с други политически сили, които са парламентарно представени“, заяви премиерът.

  „Един от основните проблеми в нашето общество е, че има дефицит на справедливост,че понякога държавните институции не защитават българските граждани и тук не става въпрос само за монополите“, отбеляза Райков. „Всички ние трябва заедно да опитаме да дадем отговор на тези проблеми пред урната, на изборите“, изтъкна той.

  Райков е категоричен, че няма да прибягва до безразборна национализация,

  която би върнала страната назад и би поставила под въпрос бъдещите инвестиции на партньорите на България. „България е част от европейското икономическо пространство, тя се подчинява на определени принципи на функциониране на това пространство и никакви популистки и екзотични действия няма да бъдат предприемани самоцелно, защото това означава да изпаднем в тежка икономическа изолация, първата и най-тежка последица от която би била цената, която биха платили българските граждани. Това би било катастрофално за обикновените българи, за най-уязвимите слоеве на българското население“, посочи Райков. Той допълни, че

  драматичните заплахи към ЕРП-ата нямат никакъв ефект.

  „Тезата за разтрогване на договори по силата на външен популистки натиск не може да бъде възприемана в ЕС като убедителна, най-малкото защото в международното право има правило, че договорите трябва да се изпълняват. Трябва да се научим, че договорите са свещени и неприкосновени, освен когато се създадат достатъчно правни основания да се върви към друг тип реакция“, каза Райков.

  „Да вземем за пример EVN, това е държавна австрийска компания. Как да удържавим една държавна австрийска компания? Нали си давате сметка, че нещата са малко по-сложни“, отбеляза служебният премиер. Той обаче изтъкна, че правителството няма да остави без последствия съмненията на голяма част от българските граждани относно това как тези дружества извършват своята дейност.

  „Одитите, които са предприети от ДКЕВР в ЕРП-та, текат, настоявам резултатите от тези одити да бъдат публично оповестени. Държа също така да бъдат публично оповестени договорите. Ще направя всичко необходимо те да бъдат качени в интернет. Подобни действия ще бъдат предприети не само към тези структури, но също и към НЕК. Няма да разграничаваме държавните от недържавните структури.

  Към всички ще имаме еднакво отношение, ще направим одит на цялата верига в енергетиката, цялата верига на ценообразуване ще бъде разследвана без никакви компромиси, в това не трябва да има никакво съмнение. Настояваме да се промени начинът на формиране на регулаторите, за да се превърнат в обективно независими и да могат спокойно да си вършат работата, защитавайки интересите на българските граждани“, заяви той. Райков посочи, че чуждестранните инвеститори трябва да са спокойни, че няма да има никакви импровизации и авантюри, но интересите на българските граждани ще бъдат защитени.

  В качеството си на външен министър Райков заяви, че приоритетите на българската външна политика се дефинират в постоянство и е повече от очевидно, че за три месеца приоритетите на българската външна политика няма да се променят, защото това би било безотговорно.

  „Ключовият български приоритет остават Балканите.

  Това е сферата на отговорност на българската външна политика, която е европейска по своята ориентация“, заяви Райков. По отношение на Македония той увери, че нейната европейска перспектива няма алтернатива. „Ние я подкрепяме, ние сме страната, която първа призна независимостта на тази бивша югославска република, ние сме страната, която винаги най-болезнено е реагирала на всяко обществено явление в тази наша най-близка страна, което може да я отдалечи от бързото присъединяване към ЕС. Но едно е сигурно, нашата привързаност към европейската перспектива на Република Македония не е достатъчна, добре би било тя самата да е привързана към тази перспектива“, изтъкна Райков.

  Той допълни, че

  ще продължи работата по изготвянето на договор за добросъседство с Република Македония.

  „За нас е важно това, което е договорено, парафирано и подписано, наистина да е така. Договорите трябва да се изпълняват. Трябва да създадем добра атмосфера. Това, което ни е обединявало в миналото, не може да ни разединява в настоящето, това не е нормално. Ние искаме да имаме общо европейско бъдеще. Това, което искаме за своя народ, го искаме и за народа на Република Македония“, заяви Райков.

  Досегашният министър на външните работи Николай Младенов заяви, че оставя абсолютно спокоен Министерството на външните работи в ръцете на Райков. Той е сигурен, че приоритетите, които България косенсусно отстояваше в годините на управление на досегашното правителство – да се утвърждава образът на страната като държава, която застава зад демокрацията и човешките права, ще бъдат отстоявани и от новия кабинет.

  Той посочи, че си тръгва с едно неудовлетворение от министерството, свързано с невъзможността да бъдат приключени две теми – отношенията между България и Република Македония да бъдат поставени на основата на нов договор за добросъседство и недовършената работа по приемането на закона за консулската защита на българските граждани в чужбина.

  Източник:  Vesti.bg

• Още един българин се самозапали

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  51-годишен мъж от София се самозапали пред сградата на президентството. Мъжът е настанен в „Пирогов“ с опасност за живота. Той е с 25 процента изгаряния по лицето, шията и ръцете. Това съобщи проф. Огнян Хаджийски от лечебното заведение. Състоянието на пострадалия се утежнявало и от това, че пациентът е вдишал токсичните газове и пушеците, което давало тежка прогноза по отношение на лечението, добави Хаджийски.

  По непотвърдена информация мъжът се казва Димитър Димитров.

  Инцидентът е станал около 13.35 ч. Мъжът е седял на фонтана пред президентството и изведнъж е пламнал, разказват свидетели на инцидента. Служители на НСО са го видели и са го угасили. На мястото на инцидента е намерена бутилка от водка, уточнява се съдържанието на течността в нея. Намерен е и кибрит.

  Служител на полицията обясни, че няма данни мъжът да е част от протестиращите. Неволен свидетел на случилото се е станал и Вихрен Михайлов, който активно участва в протестите. По думите му той също не познава самозапалилия се мъж, но обясни, че от изгарянията, които мъжът е получил, не е видял добре лицето му.

  Пред президентството са разпилени останалите вещи на мъжа – връхна дреха и визитни картички, на които пише името Димитър Димитров. Намерени са и бележки. След огледа ще стане ясно дали в тях той е посочил причините, поради които се е самозапалил.

  Районът на инцидента е отцепен от полицията.

  Това е четвъртият случай на самозапалване от началото на годината.

  Първият случай на самозапалил се човек е от 18 февруари. Тогава отчаян от живота млад мъж се запали в центъра на Велико Търново на бул. „България“. Той се заля с бензин на пешеходна пътека и се подпали със запалка. Въпреки опитите на случайно минаващ възрастен мъж да го спаси, отчаяният човек по-късно почина. Самозапалилият се обяснил на спасителя си, че го е направил, защото е отчаян от живота.

  Варненецът Пламен Горанов се самозапали пред Община Варна на 20 февруари. 36-годишният мъж отишъл до кметството във Варна с две туби бензин и един ултиматум: „Оставка на Кирил Йорданов и на всички съветници до 5 часа на 20 февруари“. Горанов изля пет литра бензин върху себе си и се запали пред сградата на общината. Той почина на 3 март, а 6 март беше обявен за ден на национален траур в негова памет.

  На 26 февруари в община Раднево в знак на протест се самозапали 53-годишният Венцислав Асенов Василев. 12 дни лекарите от Клиниката по изгаряния се бориха за живота на пострадалия, който имаше дълбоки изгаряния. Венцислав почина на 10 март.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Служебният премиер похвали Борисов, представи кабинета, не каза и дума за бизнеса
  

  Назначеният от президента Росен Плевнелиев за служебен премиер и външен министър Марин Райков пое днес властта от предшественика си Бойко Борисов на церемония в сградата на Министерския съвет. Присъстваха министрите от двете правителства – досегашното и новото.

  „Вие доказахте, че сте силен, а не силов политик, като създадохте условия народът да бъде чут отново. С това вие доказахте, че демократичните принципи не са само основа на нашето законодателство, но те са стил, поведение и начин на мислене на българските политици и политическа класа. И ние днес можем да се наречем европейска демократична България“, каза в обръщението си към Борисов премиерът Марин Райков с уговорката, че това е личното му мнение.

  „Нямаше абсолютно никакъв смисъл да чакаме още два месеца да дойдат изборите и в една предизборна ситуация да управляваме“, каза в краткото си изявление преди това Бойко Борисов.

  По думите му това е бил единственият възможен ход, тъй като така са осигурили равни възможности на всички партии да участват в предсрочни избори – „това е единственото демократично нещо, което е в демократичния свят“.

  Той отново обърна специално внимание на инфраструктурните проекти, започнати от правителството на ГЕРБ, уточнявайки, че „хората бързо свикват“ с толкова нормални неща, като „многофункционална спортна зала, столично метро с подземни паркинги, детски градини, паркове, да се ремонтират училища“.

  „Ако всяко правителство беше строило по една магистрала, по един музей, ние щяхме да направим една, а ние се хванахме да строим всичко – магистрали, дъги, музеи, пречиствателни станции“, добави Борисов, описвайки „един парадокс“ – „хората много бързо свикват и няма смисъл да им го натякваме и да им го повтаряме, те го виждат сами“.

  Вече бившият министър-председател пожела успех на Райков и колегите му, като добави: „Изобщо не обръщайте внимание на това, което казват политическите партии, включително и нашата, изобщо! Изобщо не обръщайте внимание на това, което ще кажат БСП и ДПС, защото те дезертираха.“

  Борисов отдели време и за кратко предизборно обръщение, заявявайки, че „ние ще си направим в партията изводи и много честно ще предложим на изборите на хората с колко и как може да се вдигнат доходите“, уточнявайки, че няма да обещават с нито лев повече от възможното.

  Източник:  Mediapool

  .

  Служебният премиер похвали Борисов, представи кабинета, но не каза и дума за бизнеса

  .

  Служебното правителство няма да предприема авантюри, ще търсим по-социален подход, ще търсим резерви в бюджета такъв, какъвто е, но няма да създадем предпоставки за риск. Финансовата стабилност е основен приоритет. Това заяви Марин Райков по време на церемонията по встъпването в длъжност на новото правителство.

  В речта си обаче Райков не спомена какво ще направи правителството за бизнеса.

  По думите му той е призван да оглави един надпартиен кабинет. С действията си Бойко Борисов показа, че е един силен, а не силов политик, каза още Райков. Показахте, че демократичните принципи са стил на поведение и начин на мислене на българските политици и българската политическа класа, обърна се служебният премиер към Борисов.

  Ние можем да управляваме и ще управляваме без парламент, без собствен бюджет, но не можем да управляваме без доверието на хората, каза още Райков.

  Бившият вече премиер Бойко Борисов призова да не се обръща внимание на това, което ще кажат БСП и ДПС, защото именно те дезертирали.

  Оставяме на новото правителство да работят абсолютно всички фондове. Ние оставяме финансово дисциплинирана държава, каза още Борисов.

  Източник:  Dariknews.bg

• Издигаме паметник на Алеко в Чикаго

  Бюст-паметник по случай 150-годишнината от рождението на великия български писател Алеко Константинов ще бъде вдигнат в центъра на Чикаго, съобщи за в. “Труд” председателят на Съюза на българските писатели в САЩ и по света г-н Георги Витанов Богат.

  Бюстът на Щастливеца е изработен от скулптура Вежди Рашидов и ще бъде издигнат в края на октомври 2013 година.

  “Паметникът на Алеко Константинов в Чикаго ще е първият на български писател в САЩ, което е голямо постижение за българската култура”, добави г-н Богат. Досега в САЩ са поставяни паметни плочи на Алеко, но не и паметник.

  В инициативния комитет, освен Съюза на българските писатели в САЩ и по света, участват още медийният портал Еврочикаго и издаваният в САЩ седмичник, в. “България сега”. Проектът е получил вече подкрепата и одобрението на посланика на Република България в САЩ г-жа Елена Поптодорова и консулството ни в Чикаго.

  Автор: Симеон Гаспаров

  На снимките:  На 03.03.3013 г. българите в Чикаго издигнаха националния флаг и извиха хоро в центъра на града.

  

  

• Марин Райков е изборът на Плевнелиев за служебен премиер

  „Марин Райков е добра кандидатура, той е професионалист и трябва да получи доверие заради реформите, които предстоят“, заяви пред БТВ Мартин Димитров от Синята коалиция в коментар за бъдещия служебен премиер.

  „Предвид тежката ситуация може би именно дипломат е необходим за премиер, а не толкова политическа кандидатура“, каза Доброслав Димитров от ГЕРБ. Вече няма време за отстрел.

  „Райков е авторитетна фигура, но е по-важно как правителството ще работи в екип, заяви Димчо Михалевски от БСП. Очевидно е, че идеята на президента е кандидатурата на бъдещия премиер е да е равноотдалечен от всички партии“, каза Хасан Адемов от ДПС. Той подкрепи колегата си от БСП, че е изключително важно как ще работи кабинетът в цялост.

  Марин Райков е роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ. През 1984 г. завършва Международни отношения в Икономическия университет в София. Професионалната му кариера в Министерството на външните работи започва през 1987 г. в отдел „Страни от Югоизточна Европа“. За периода 1992-1995 изпълнява длъжността първи сектретар в българското посолство в Белград. След изтичането на мандата му работи по направление „Права на човека“ и е зам.-постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург.

  Влизането му в политиката става през 1998 г., когато става зам.-министър на външните работи в кабинета на Иван Костов. Негов основен ресор е балканската политика на България. През 2001 година става извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция, като съвместява дкъжностите постоянен представител на България в ЮНЕСКО и представител в Постоянния съвет по Франкофонията.

  Марин Райков е преподавател по „Дипломатическа практика” в НБУ, член на Съюза на българските журналисти и на Българската асоциация по международно право. Владее френски, английски и руски. Женен, с две деца.

  В същото време 30-ина души протестират пред сградата на президентството, предава репортер на Агенция „Фокус”. Хората скандират „мафия” и „оставка”. Те развяват български знамена. Сградата на президентството е отцепена. Има засилено полицейско присъствие.
  В момента президентът Росен Плевнелиев и служебният премиер представят състава на служебното правителство.

  Служебният кабинет е в следния състав:

  Марин Райков – министър-председател и министър на външните работи.
  Екатерина Захариева, вицепремиер и министър на регионалното развитие.
  Деяна Костадинова, вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
  Илияна Цанова, вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз.
  Драгомир Йорданов, министър на правосъдието.
  Проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните.
  Калин Христов, министър на финансите.
  Кристиан Кръстев, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
  Николай Милошев, министър на образованието, младежта и науката.
  Проф. Николай Петров, министър на здравеопазването.
  Петя Първанова, министър на вътрешните работи.
  Петър Стойчев, министър на физическото възпитание и спорта.
  Роман Василев, министър за развитие на електронното правителство.
  Тодор Тагарев, министър на отбраната.
  Владимир Пенев, министър на културата.
  Юлиан Попов, министър на околната среда и водите.

  Служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, но с ограничения в неговите правомощия, които произтичат от невъзможността на този кабинет да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.

  Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика. Ако не е налице предварително съгласие, дадено от настоящото Народното събрание, служебното правителство не може да взема държавни заеми.

  Служебният кабинет не може да изпраща български въоръжени сили извън страната или да разрешава пребиваването на чужди на българска територия, тъй като това е от компетентността на Народното събрание. Правителството, назначено от държавния глава, не може да сключва също така международни договори или да денонсира сключени договори, за които чл. 85 от Конституцията изисква ратификация.

• Политическа нумерология

  ИЛИ СТИГА СТЕ ЛЪГАЛИ

   

  Преди дни видях във Facebook нарисувани „Четири ябълки, които промениха света” – под всяка съответно пишеше: на Ева, на Нютон, на Бийтълс, на Стив Джобс. Прибавих още една, под нея писах: на Ерида*, и после текстът „Петата ябълка” се появи в някои електронни издания.

  Днес видях „31 неща, които ще променят нашия живот”, отпечатани с емблемата на Движение „България на гражданите”, горе вляво на листа, а накрая – името и подписа на Меглена Кунева. Всяко от „нещата” започва с „Ще” – любимото бъдеще време на популистите. Последното „Ще” е: „31. Ще изградим и ремонтираме повече пътища от което и да е правителство досега.” – плагиатство или подсещане на ГЕРБ, че приоритетите им са били сгрешени?

  Като цяло този рекламен лист на „българските граждани”, поставен между страниците на вестник, ми напомни първо: на 800-те дни, за които менторът им от НДСВ обещаваше, че ще подобри живота на българите; второ: на „светлото бъдеще”, което 45 години обещаваше Българската комунистическа партия, и трето: на разнообразието от предложения, предлагани от „България на протестиращите граждани”.

  Като прибавим помпозната логорея на Меглена Кунева и съдружници, се вижда, че те имат галопираща кратофилия (властолюбие) – на национално и европейско равнище. А пишат „31 неща, които ще променят нашия живот” – лицемерие, по-натрапчиво от рекламите с позиращи артисти от сапунени телевизионни сериали.

  Дано „бунтът на кокичетата”** да прекърши политическото им (и корпоративно) лицемерие. И да спрат да лъжат!***

   

  Д-р Георги Чалдъков

  ________________________________________________

  * Петата ябълка е митологичната „златна ябълка на раздора”, на която пише Kallisti (На най-красивата), и е подхвърлена под масата от Ерида (богиня на раздора и съперничеството) за Афродита, Хера и Атина. Парис дал „ябълката” на Афродита, тя му помогнала да отвлече Хубавата Елена… и започнала 10-годишната Троянска война.

  ** Заглавие на стихотворение на младия психолог и поет Мартин Николов за „третия бунт на масите”.

  *** „Стига сте лъгали!”- така завършва статията на Валери Найденов, озаглавена „Андрей Райчев срещу ламята. Литературен разбор на абсурда” (в. „168 часа”, 8-14 март 2013 г.).

• <<
• 1
...
• 179
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
• 186
• 187
• 188
• 189
...
• 416
• >>