Всички авторски страници

Авторски

• Европа затваря аварийния изход на българите

  Не е сигурно, че социалната безчувственост на Борисов служи за пример в ЕС, но няма съмнение, че тя допринесе да ни гледат в чужбина като бедни навлеци

   

  Аварийният изход, през който 23 години България изпускаше социалното си напрежение, се затваря в най-неподходящия за управляващите момент. Хората са на улиците и търсят сметка на своите политици, губейки надежда за поединично спасяване в чужбина, както разчитаха през всичките години на прехода. Все повече държави обмислят как да отнемат на българите правото им на свободно движение в ЕС, защото смятат, че с него се злоупотребява чрез прехвърляне на социални проблеми. Някои започнаха да ги ограждат със стъклена стена. Защо стъклена? За да не бие на очи, тъй като влиза в конфликт с принципите на Обединена Европа.

  Гражданите скоро ще усетят, че се блъскат като мухи в стъкло, надявайки се на европейско избавление от националната мизерия. Ако успеят да се самоорганизират, може и да проумеят, че решението на проблемите им се намира в собствената им държава, която трябва да променят.

  Ентусиазмът от разширяването на Евросъюза свърши с настъпването на кризата, която продължава пета година и още не се готви да си тръгне. Според прогнозите тя може да трае поне до 2020 година, което личи от рестриктивния бюджет на ЕС, обсъждан за следващия седемгодишен период. Доминира настроение за икономии, свиване, самозатваряне, изолация – сякаш е пламнала епидемия, от която всеки се опитва да се спаси като през Средновековието зад стените на своя дом, зад градските стени или като Великобритания – на своите острови. Пришълците са нежелани, защото разнасят заразата на кризата. Те бягат от по-бедните държави към по-богатите в търсене на по-високи заплати и по-щедри социални помощи, което се тълкува като посегателство срещу чуждата икономическа стабилност в условията на стагнация и рецесия.

  Българите, които все са в криза, откакто са в преход, си спечелиха име на хронично болни и все по-малко предизвикват симпатия с желанието си да се възползват от преимуществата на европейското си членство – особено от правото на свободно движение. Същото се отнася и до Румъния, която се състезава с България за последното място в ЕС по материално благополучие. Положението на двете страни се утежнява от големите им ромски малцинства, които в аспекта на кризата са най-забележимите

  носители на заразата на беднотията в ЕС

  Вече на никого не прави впечатление, че две години Съветът по правосъдие и вътрешен ред отлага от заседание на заседание въпроса за приемането на България и Румъния в шенгенската зона, както ще се случи и на заседанието идния четвъртък. След като двете държави изпълниха техническите критерии за членство, няма как да им се заяви официално „Не ви щем!“ и се прилага правилото „Ако не искаш нещо да стане – отлагай!“. Проблемът не е във вътрешните политически игри на тази или онази държава, както ни обясняваха премиерът в оставка Бойко Борисов и неговият вътрешен министър Цветан Цветанов по адрес на Холандия и нейните националистически забежки. Проблемът е по-голям, или както се казва на брюкселски жаргон – проблемът е системен за Евросъюза, защото влиза в противоречие с правилата за функциониране на ЕС съгласно неговия основен договор (Лисабонския).

  За българите и румънците трескаво се търсят на общинско и дори на държавно равнище специални правила, които да ги лишат от основни права в ЕС или поне да ги затруднят да се възползват от тях. Опитите в повечето случаи са нескопосани поради прибързаност, но усилията продължават, което говори за наличието на трайна цел. Първи бяха Италия и Франция през 2010 г., които организираха масов лов и експулсиране на български и румънски роми, но опитът им да спуснат нова желязна завеса пред нежеланите вътрешни имигранти в ЕС предизвика твърде много критики заради етническата избирателност. Тактиката бе сменена, думата „роми“ бе изоставена и вместо това се заговори за нежелани „българи“ и „румънци“.

  Желязната полицейска завеса, чието използване не спря, но стана по-предпазливо, бе допълнена от

  фина златна завеса

  Ползата от нея е, че разделя по-дискретно бедните българи и румънци от по-богатите им „съграждани“ в ЕС. Миналата седмица станахме свидетели на два такива опита – един на общинско и един на национално равнище. Общинските власти в белгийския град Антверпен повишиха от 17 на 250 евро (15 пъти) таксата за регистрация на чужденци. Процедурата е задължителна при престой над три месеца за граждани от ЕС. Управляващата местна коалиция, оглавявана от умерената националистическа партия Нов фламандски алианс, която е първата политическа сила в страната, въобще не се замисли, че нарушава както националното, така и европейското законодателство. С подкрепата на опозиционната крайнодясна партия Влаамс беланг („Фламандски интерес“) тя пропусна да се съобрази с белгийския закон от 1968 г., който гласи, че таксите не могат да бъдат различни за белгийски и други граждани. Забрана за дискриминация в тарифите има и на европейско равнище. Точно тя накара България да се откаже от практиката, наследена още от социализма, за двойни цени в хотелите и по туристическите съоръжения – едни за чужденци и други за българи.

  Можем да погледнем снизходително на някои местни управници, които се разминават с принципи на правото, но не би трябвало да има оправдание за британското правителство, чиято правна грамотност не подлежи на съмнение. Въпреки това не друг, а тъкмо британското Министерство на вътрешните работи предложи да се въведе

  платена регистрация за европейски граждани,

  която „да им помага по-лесно да се идентифицират пред британските власти“. Таксата за издаването й е 55 лири. Британците нямат лични карти, а европейците могат да се легитимират пред властите с националните си лични карти или със задграничните си паспорти, така че не би трябвало да има нужда от повторното им регистриране във Великобритания. Запитан какво се цели, министърът по имиграцията Марк Харпър намигна към медиите: целта е да се въведат задължителни британски карти за самоличност за „българи, румънци и някои други европейци“. Ако предложението мине през парламента, което би било скандално, Лондон ще узакони политиката си за налагане на извънредни национални мерки срещу българи и румънци след изтичането в края на годината на 7-годишното ограничение за техния достъп до британския трудов пазар. Картата ще е задължително условие за получаване на обществени услуги, включително и на социални помощи. Може да се очаква, че издаването й ще е свързано не само с финансова тежест, но и с бюрократични пречки, както става сега с разрешителните за работа на български студенти, записани в британски висши училища. Истерията в печата, че милиони българи и румънци само чакат да настъпи 2014 г., за да се втурнат да източват британските социални фондове, придоби такива размери, че трябваше да се намеси лично председателят на ЕК Жозе Барозу, за да напомни на британците за договорните им задължения, които изискват да се държат по-прилично с гражданите на другите държави в ЕС.

  Специалните ограничения за българи и румънци

  са на дневен ред и в други държави, включително и в Германия, която поради исторически гузна съвест внимава да не бъде заподозряна в дискриминация към други народи и етнически групи. „Ди Велт“ писа миналата седмица за дискусия, предизвикана от Асоциацията на германските градове, която алармира за големия брой бедни роми, прииждащи от балкански държави. Тя даде основание на политика от Християнсоциалния съюз (ХСС) Вилфрид Шарнагъл да поиска спешно да бъде възстановен визовият режим за българи и румънци. След напомняне, че те са европейски граждани и не подлежат на визов режим, той обвини Евросъюза: „Брюксел ни вкара в този проблем, … администрацията на ЕС, вместо да се занимава с реални проблеми, е заета да регулира електрическите крушки и душовете… Германците не могат да решат всички проблеми на света“. Ако някой е забравил, трябва да се напомни, че точно ХСС пое под патронаж Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Баварските консерватори и досега го хвалят за рестриктивната му фискална политика, забравяйки, че тя не само стабилизира бюджета на държавата, но и доведе до още по-голямо обедняване на българите, с което ги насърчи да емигрират в по-богати държави от ЕС, включително и в Германия.

  Възмутително е, че и правителството на канцлера Ангела Меркел, която не криеше симпатиите си към Борисов, сега обмисля как да накаже българските граждани, че са потърпевши от неговата политика. Министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих заяви пред сп. „Шпигел“, че ще предотврати бързото присъединяване на България и Румъния към шенгенското пространство. „В случай, че двете страни настояват за гласуване за приемане в Шенген по време на срещата на европейските министри по правосъдието и вътрешния ред в четвъртък, няма да успеят заради германското вето“, каза Фридрих. „Дори предложението за отваряне на границите само по въздух и вода не стои на дневен ред“, допълни той, въпреки че това предложение е германско. И защо така? Ами, защото Берлин трябва да вземе мерки срещу „имиграцията на бедните“. „Който идва, за да се възползва незаконно от социалните ни помощи, ще бъде ефективно спрян“, каза Фридрих.

  Почти същите думи използват напоследък и френски политици, които си спомниха репликата отпреди 25 години на бившия министър-председател социалист Мишел Рокар: „Франция не може да приеме всичката мизерия на света“.

  Очевидно да си беден в ЕС не е достойнство

  Самохвалството на премиера в оставка Борисов, че в Европейския съвет го сочат за пример заради рестриктивната му политика спрямо заплатите и пенсиите на българите, увисва в безтегловност, защото гражданите не виждат основания за гордост. Никой няма да им се зарадва, че скитат все по-немили-недраги да търсят оцеляване в други държави. Стъклената стена ще става все по-непробиваема. Хубаво е, че след толкова години преход българите най-сетне обърнаха очи от чуждото към собствената държава. За да ги уважават навън, трябва сами да се справят вътре. И преходът (благозвучното название на грабежа) трябва наистина да свърши. Няма да е излишно също така някакво възмездие за грабителите, както периодично ни подканя Европейската комисия в докладите си за правосъдие и вътрешен ред. В тази категория няма как да не фигурират и сегашните управляващи, щом не потърсиха сметка на предишните, а продължиха заразния им пример.

  .
  Светослав Терзиев,  в. „Сега“

• Молитва за народа

  Из „Езерни молитви“* на св. Николай Велимирович

   

  Господи Велики и Страшни, всичките Ти пътища са милост и истина. Какво ще правиш със заслепените, подведените, измамените и ограбените?…

  Тези, които просвещават младежта, не я просвещават, ами я заслепяват – какво ще правиш с тях, Господи?

  Те отбиват Твоите деца от Теб и им забраняват да дойдат при Твоята мъдрост, казвайки: “Господ е една стара дума на вашите мъртви деди. Той е един вехт талисман, която дедите ви мъкнеха със себе си и умряха. Ние ще ви научим как се копае земя, и гои тяло, и кове злато, което блести по-силно от мъртвия Господ“. Какво ще правиш с прелъстителите на Твоите деца, Господи?

  Нищо няма да им направя, защото те сами направиха всичко, за да падне проклятие върху тяхното семе и племе. Истина, по-люта съдба са приготвили за себе си и своя народ от книжниците и садукеите на Юдея. Защото имаха примера им и не се поучиха.

  На стари години ще слушат звънтене на мечове пред своя праг и ще умират от глад, келяви и голи, а няма да посмеят да надникнат вън, за да повикат своите последователи. С какво ще ги повикат, щом са изхвърлили името Ми от зверските им сърца? За какво и да ги викат, щом сами са ги подготвили за това, по бездънната си глупост, която следва всеки, когото Аз не следвам.

  Какво ще стане с тях, Господи?

  По-зле ще им бъде и от вавилонците, дето се кланяха някога на кръв и злато и учеха и децата си да им се кланят.

  Първо ще дойде глад, какъвто и Вавилон не е виждал. После война, война за хляб, от която ще се върнат победени. После междоусобно клане и палене на градове и села. После болести, до които ръката на лекаря няма да смее да се докосне. И учителите ще бъдат бити с бичове и гонени да бъдат гробари на своите ученици, от чиито тела ще смърдят пътищата.

  Тия, които повеждат народа, не го повеждат, ами го подвеждат, – какво ще правиш с тях, Господи мой?

  Насъскват народа за своя полза, а когато народът се разбуни, се оттеглят от власт и ядат на спокойствие плячката си. Обвиняват противниците си, а сами вървят по техните пътища. От врявата им мъдрецът не може да вземе думата.

  Ласкаят глупака и насилника, само за да стигнат до първите места. Всеки ден пишат и разобличават злото на другите, за да прикрият своето зло.

  Не учат народа на истина, ами го хранят с лъжи през цялото време.

  Неспособни са да осигурят на народа правото му, та го плашат с по-страшните неправди на отминалите години.

  Грабят за себе си и за своите приятели, защото знаят, че няма да е задълго.

  Какво ще правиш с тях, праведни Господи?

  Те са си направили всичко сами и Аз няма какво да правя, освен да ги оставя на съдбата им. Истина, няма да ядат плячката си на спокойствие, ами ще я прахосат за своите съзаклятници.

  Ще осиромашеят и мишки ще им пробягват през скъсаните ризи. Ще сънуват бунтове на измамените и ограбените и ще скачат от ужас нощем. Дълъг живот ще имат, за да им бъде дълго наказанието.

  Ще доживеят да видят своя дом в развалини и ще бягат от своята земя, гладни и болни, и няма да смеят да изговорят името си пред никого.

  Ще гледат чужденци в своята страна и ще ги молят за парче хляб.

  По-зле ще бъде на държавата им, отколкото на римската. Защото имаха Рим за пример и не се поучиха.

  По-зле ще бъде на народа им, който ги е родил, отколкото на юдейския народ. Защото имаха примера на юдейския народ и не се поучиха.

  Ще слушат клетви по свой адрес и няма да смеят да си покажат главата през прозореца.

  Ще гледат народа си вързан и воден като стадо и ще се страхуват за себе си.

  И ще слушат насън и наяве проклятия срещу себе си и ще треперят, – ще треперят, а няма да могат да умрат.

  Господи Велики и Страшни, всичките Ти пътища са милост и истина. Какво ще правиш със заслепените, подведените, измамените и ограбените?

  Ако се сети някой за Моето име, ще се сетя и Аз за него и ще го спася.

  Чакам да Ме викне някой – и ще се отзова.

  Докато има вопли на земята, ще има и ехо на небето.

  Аз съм този, който е най-близо до всички и всичко. Давам се на оня, който Ме желае; тръгвам си от оня, който не Ме познава. Без Мен светът е шепа пепел. И без Мен хората са по-слаби и от пепелта.

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  * „Езерни молитви“, ИК „Омофор“, С., 2009 г.

   

  Източник:  Pravoslavie.bg

• ВАС обяви таксите за българските лични документи за незаконни

  МВР приело тарифата без обществено обсъждане, но още миналата година „оправило нещата“

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  Таксите, събирани от МВР за лични карти, международни паспорти и шофьорски книжки, са незаконни, реши Върховният административен съд (ВАС). Според съдиите промените от 2010 г. в Тарифа 4, регламентираща сумите, които удържа Вътрешното министерство, са приети в нарушение на Закона за нормативните актове, което ги прави нищожни.

  Таксите за личните документи бяха атакувани от адвокат Иван Груйкин от гражданското сдружение „Справедливост“. Първоначално съдът отхвърли жалбата, но след това петчленен състав я допусна и върна на тричленката за разглеждане. Причината за отмяната на тарифата е, че МВР не е изпълнило задължението да предостави на всички страни възможността да дадат становища по промените в тарифата. Председателят на състава Ваня Пунева е против решението на колегите си и се е подписала с особено мнение. Според останалите съдии – Галина Христова и Светлана Борисова, вътрешното ведомството не е успяло да представи доказателства, че е изпълнило законовото си задължение да гарантира на всички възможността да дадат становище по проекта на наредбата, определяща размера на таксите.

  „По делото не се представиха доказателства това изискване да е изпълнено, като представените становища по проекта са изготвени и изпратени на съставителя на проекта по негово искане и по негова преценка от кого да изиска такива, а при обсъждането на проекта становища могат да изразят и представят и други обществени организации, ведомства и пр. извън тези, от които съставителят му е изискал. При изпълнение на посочения текст се гарантира, че изработването на проекта за подзаконовия нормативен акт е извършено при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност“, пише в съдебното решение. В особеното си мнение съдия Пунева е записала, че според нея, дори да има такова нарушение, то не е съществено, защото всички засегнати от подобна наредба имат възможност да обжалват пред съда, така че правата им са гарантирани.

  Вчера адвокат Груйкин коментира, че ако тарифата бъде отменена и на втора инстанция и междувременно министерството не е подготвило нови текстове, може да се окаже, че държавата няма правно основание да събира такса, тъй като по закон самите документи – лични карти, международни паспорти и шофьорски книжки, са нейна собственост. От МВР обаче обявиха, че са се застраховали, тъй като атакуваните от Груйкин текстове са променени още през април миналата година. Промените наистина са обнародвани в „Държавен вестник“, но по същество разлика със старата разпоредба няма, защото таксите за издаване на документи са същите, но процедурата най-вероятно е била проведена в съответствие със закона.

  Според Груйкин това не е достатъчно. „Промените в незаконен нормативен акт не го правят законен“, коментира той и допълни, че сегашното решение на съда се базира на изначално сгрешена процедура при приемане и изобщо не са били коментирани таксите, които всъщност са основният мотив за жалбата. Адвокатът твърди, че те са увеличени незаконно заради липсата на икономическа обосновка за скока им.

  Според адвоката при отмяна и на втора инстанция гражданите могат да търсят правата си чрез искове по силата на Закона за отговорността на държавата и общините, тъй като са претърпели вреди. Едно такова дело обаче със сигурност би струвало много повече от разликата в парите, които човекът трябва да получи обратно.

  Със същите мотиви – липса на становища от всички заинтересовани страни, преди година ВАС отмени и 4% такса за завеждане на дела. Единствената разлика беше, че тогава изискванията на закона не бяха изпълнени от правосъдното министерство. Решението бе прието много добре от бизнеса, тъй като сваля сериозна финансова тежест при воденето на дела. В началото на ноември обаче решението на тричленния състав беше отменено от петчленка под председателството на бившия зам.-шеф на съда Венета Марковска. Това се случи няколко дни след като тя бе избрана за член на Конституционния съд. Решението за запазване на таксата беше взето в ден, в който премиерът Борисов твърдеше, че съдийката е в болница.

  ТАРИФА

  В момента обикновена поръчка за издаване на лична карта на пълнолетни струва 18 лв. и отнема 30 дни. Цената на международния паспорт е 40 лв., а на шофьорската книжка – 25. При бърза поръчка до 3 работни дни цената се удвоява, а при експресна (до 8 часа) сумата се умножава по пет. Последните две опции обаче са възможни само за лична карта и паспорт. Най-късият срок за издаване на шофьорска книжка е 10 дни. Преди промените през 2010 г. издаването на лична карта струваше 10 лв., на паспорт – 30, а за шофьорска книжка МВР таксуваше 18 лв. Правилото за скок в цената при бърза или експресна поръчка не е променяно.

• Стотици хора в различни градове на България почетоха паметта на Пламен Горанов

  Стотици из различни градове на България почетоха паметта на 36-годишния Пламен Горанов, който се самозапали пред сградата на община Варна рано сутринта на 20 февруари.

  Варненци изписаха с горящи свещи името на Пламен Горанов точно на мястото, където 36-годишният мъж се самозапали.

  

  Шествието в памет на младия мъж, който почина снощи в болница, е мълчаливо, всички поднасят цветя и са със запалени свещи в ръце.

  Триножник, върху който е закачена снимката на Пламен, е поставен на мястото, където той се самозапали, а под триножника купът от цветя и запалени свещи става все по-голям.

  По стълбите на общината приятелите му подредиха негови снимки.

  „Оставка на Киро и целия Общински съвет до 17 часа на 20 февруари 2013 година“ – са думите, изписани на плаката, който Пламен Горанов държал при самозапалването си на това място.

  За тази вечер варненци бяха организирали и молитва в катедралата „Св. Успение Богородично“, но в последствие сами се отказаха и решиха днешният помен за Пламен да бъде само пред общината.

  Събралите се хора до езерото „Ариана“ в София прочетоха молитвата „Отче наш“

  и на едно коляно почетоха паметта на Пламен с минута мълчание. Запалени са свещи, които изписват „R.I.P“.

  Има плакат, на който е изписано „Мафията убива България“. Все повече и повече хора се събират на Орлов мост, като носят цветя и свещи.

  Призивът е всеки българин да отдаде минута мълчание в негова памет, да запали свещ на прозореца на дома си.

  Приятелите на Пламен се надяват неговата саможертва да не остане само като хроника на протестите.

  В Пазарджик само около десетина души се включиха в бдението със свещи в памет на Горанов. Събралите се бяха млади хора. Те поставиха портрет на Пламен с черна лента под един от най-големите чинари в центъра на Пазарджик.

  Около него бяха запалените свещи. Участниците в мълчаливото бдение изрекоха молитвата „Отче наш“, докато свещите горяха в памет на самозапалилия се млад мъж от Варна.

  Причината за малкото присъстващи на бдението, участниците в него обясниха със спонтанното решение да се присъединят към другите градове в страната.

  Не е необходимо да има много хора, важното е, че ние сме тук и се молим за Пламен, защото като самоубиец църквата отказва опело.

  Поне ние можем да почетем паметта на човек, който даде живота си, за да може хората да се осъзнаят, каза Николай Георгиев, един от участниците в бдението.

  По-малко от 30 души се събраха днес пред сградата на ЕВН в Пловдив на мълчаливо бдение в памет на самозапалилия се. Пловдивчани запалиха свещи през сградата на дружеството и тръгнаха на мълчаливо шествие по Главната.

  След поредни дни на масови протести дойде и денят 20 февруари, когато 36-годишният Пламен Горанов в ранната сутрин се самозапали пред сградата на Община Варна.

  Пламен е човек с изявена гражданска позиция, противник на несправедливостта и готов да протестира в подкрепа на хора, изпаднали в беда.

  Пламен активно се включва в многохилядните граждански протести, които превърнаха Варна в „столица“ на недоволството срещу лошото управление на ГЕРБ, бедността, корупцията и непосилните сметки на ток.

  Отчаян от положението, той се самозапали пред сградата на община Варна. Състоянието на Пламен беше много тежко, той бе поставен в медикаментозна кома и лекарите се бориха за живота му. Във Варна и страната организираха десетки акции за кръводаряване, за да се помогне на Пламен.

  Източник:  Vesti.bg

• МВФ + Световната банка = стотици богати и милиарди бедни

  

  АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР, КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?
  

  Серджо ди Кори Модиляни

  Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в Мрежата.
  

  Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои – през септември същата година. Но бяха нужни 4 години, преди вълната да удари Европа и САЩ. Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се. Всъщност е по-добре да тръгнем от края с някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават. Имам предвид случая с Джулиан Асанж, „Уикилийкс” и Република Еквадор.
  

  Защо случаят избухна сега?

  
  Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица с почти никакво значение?

  Как така се случи, че короната на британската империя побесня и бе шамаросана пред целия свят от някакъв си г-н Патино – външен министър на Еквадор, според европейците и американците един истински Господин Никой, позволил си да отговори на световния супер елит (разбирай Foreign Office на Нейно Величество) по начин, който допреди 5 години би предизвикал само насмешка със съжаление и презрение, а днес този Господин Никой ги принуждава да се отдръпват и извиняват пред целия свят ?

  Защо Еквадор? И защо сега?

  Всичко бе предвидимо и повече от ясно.

  Да уточня: това бе ясно за целия Американски континент, за Австралия, Нова Зеландия , Дания , скандинавските страни. Но Европа и Вашингтон мислеха, че светът е същият като преди 10 години. Защото Европа – и естествено Италия – е 100% евроцентристка, живее под постоянни медийни полудиктаторски бомбардировки, няма никаква представа какво се случва в останалия свят, но – и това е най-важното – мисли още като през 1812 година, тоест: „Ако Европа се срине, ще се срине целият свят; ще изчезне световната цивилизация” и… не променя колониалното си мислене.

  Но в света съвсем не е така.

  В Италия например, никой не знае за битката (която скоро ще се превърне в открит бой) между Бразилия и ООН, зле водена от Кристин Лагард – президентката на Международния валутен фонд, относно една формална, банална, почти глупава концепция, но която би могла да има огромни психо-символични последствия:

  Италия официално е изпаднала!

  Вече не е осмата сила в света, а девета. Задмината е от Бразилия. Затова на следващата среща на групата Г-8 Италия няма да бъде поканена, а ще отиде Бразилия. Оттук и решението да се премахне Г-8 и да бъде превърната в Г-10.

  Първата Истинска Новина (за който иска да получи истинска информация за истинския свят) е следната:

  Европа, водена от Англия и Германия, не може (не иска) да признае триумфа на кейнсианството в южноамериканските държави и тяхната поява на историческата сцена като автономни политически герои. За Европа важи принципът „Да си стоят у дома, да не ни притесняват и да ни благодарят, че сме ги оставили да преживяват, както правим с африканските държави. В противен случай там един след друг ще свършат като Кадафи”. В общи линии, идеята е тази.

  В последните 40 дни от Южна Америка пристигнаха три силни отговора, а в Европа нищо не се каза.

  Абсолютно нищо за последния (най-важния) от 3-ти август, макар че бе излъчен директно от нюйоркското седалище на Международния валутен фонд. Никой не го излъчи в Европа с изключение на Кралство Дания!

  И така, давайки си сметка, че съществува всеобща медийна цензура и давайки си сметка, че ако телевизията не го излъчи, не се намира в интернет и по въпроса нищо не се пише в Уикипедия, то това значи, че не съществува.

  Южна Америка избра възможно най-интелигентно следната световна медийна сцена: сърцето на олигархичния финансов сектор на планетата – лондонското Сити.

  Сега нека да пристъпим към фактите.

  Джулиан Асанж на 15 юни 2012 г. разбира, че с него е свършено! Намира се в Лондон. Английските агенти ще го арестуват следващата седмица, ще го отведат в Стокхолм, където на летището няма да го посрещне полицията на Нейно Величество шведската кралица, а двама офицери от ЦРУ и един американски дипломат, които на базата на специални официални договори, подписани от двете страни, ще приложат „правото за военна опция в случай на деклариран военен конфликт”, твърдейки, че Джулиан Асанж „активно се е намесил” във войната НАТО – Ирак, докато войната е в действие. Ще го отведат в САЩ, в щата Тексас, където ще бъде изправен пред съд за терористичните си действия и ще апелират за смъртна присъда на базата на закона „Патриотичен акт”. Асанж се консултира с групата си и взема правилното решение след 3 дни трескава размяна на съобщения из цялата планета. „Отивай в посолството на Еквадор, пеша, с метрото и остани там”.

  В 9 ч. сутринта на 19 юни влиза в посолството на Еквадор. Никакви новини, никой не го знае. Групата му започва преговори с английските агенти в Лондон, с шведите в Стокхолм и с американските дипломати в Рио де Жанейро. Уговарят се: „Да избегнем риска от атентати и да изчакаме да мине Олимпиадата, на 13-ти август ще може да замине за Южна Америка, ще направим всичко тихомълком, само да не се разчуе”. Неговите хора се съгласяват, но в същото време не вярват (и с право) на англо-американците. Разтичват се и правят два страхотни удара. Първият на 3-ти август, вторият – на 4-ти август.

  На 3-ти август 2012 г.,
  16 месеца по-рано от очакваното, президентката на Република Аржентина Кристина Киршнер,
  се представя във филиала на Международния валутен фонд в Манхатън, съпроводена от своя икономически министър и от външния министър на Еквадор, Патино, като представител на ALBA (акроним на Боливарския алианс на Америките – икономически съюз, включващ Еквадор, Боливия и Венецуела. Възползувайки се от случая, Киршнер се оставя да бъде фотографирана и заснета от телевизиите с един огромен плакат, на който е изобразен чек за 12 милиарда евро за Международния валутен фонд, които аржентинското правителство е погасило няколко часа по-рано.

  „С тази вноска Република Аржентина доказва, че е способна да плати, че е отговорна и надеждна държава за всеки, желаещ да инвестира парите си. През 2003-та година обявихме фалит, но отказахме да поискаме заличаване на дълга: просто избрахме да обявим официално банкрут и поискахме 10- годишна отсрочка, за да върнем парите на всички, включително и лихвите. 10 дълги години живяхме в изолация. 10 дълги години протестирахме, оспорвахме и се борихме срещу решенията на Международния валутен фонд, който искаше да ни наложи рестриктивни икономически мерки, твърдейки, че това е единственият път. Ние последвахме един различен път, точно противоположния: този на кейнсианството, базиращо се върху социални разходи, върху честна, устойчива подкрепа на населението, върху инвестиции в инфраструктурата, изследванията, иновациите, инвестирайки, вместо орязване на бюджети. Решихме своите проблеми. Оправихме се. Днес сме способни да обявим плащането на последната вноска 16 месеца предварително. Идеите на Международния валутен фонд и на Световната банка по икономическите въпроси са грешни, неправилни. И тогава бяха такива, и сега. Който иска да работи, да създава работни места и богатство, е добре дошъл в Аржентина: ние сме нация, която доказа, че е сигурна, затова претендираме уважение и спазване на принципите и правилата от страна на всички, имайки предвид, че ние първи демонстрирахме, че спазваме международните закони…”
  

  Веднага след това (15 минути по-късно) Киршнер представя официална жалба срещу Великобритания и САЩ пред СТО (Световната търговска организация) – най-важната асоциация на планетата за търговски отношения – включвайки в жалбата и Международния валутен фонд благодарение на файловете, предоставени от „Уикилийкс”, ще рече от Асанж.

  Аржентина връща дълга си, но сега иска да й бъдат заплатени щетите. Със съответната лихва.

  „Искаха това, добре, получиха го. Време е да си платят.”

  Това е битка между Киршнер и Лагард. Двете Кристини се дуелират безпощадно от година. Благодарение (или) по вина на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика.

  Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен от Джон Мейнард Кейнс – той се е превърнал във враг номер едно на големите сили.

  В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия, чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Повечето от тях са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

  По-точно Еквадор е първата страна от Южноамериканския континент и първа нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”.

  На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП на Еквадор е около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от БВП на Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията за целия Американски континент, че

  „изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, потискайки народа чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано (което не значи легитимно – б.р.), значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

  Дългът е от 11 милиарда евро. Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка на цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никого. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доменик Строс-Кан, тогава директор на МВФ. Страната е на колене.

  На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години.

  Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предоставя гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за населението, докато страната не си стъпи на краката.

  Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението.

  На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за национално благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за десет години чрез 120 вноски.

  Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу „Юнайтед фрут къмпани (Чикита)” и „Дел Монте” за „робовладелство и престъпление срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чисто био- и еко- земеделие.

  Десет дни по-късно баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein (Шлезвиг Холщайн), в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на производените банани по официални финансови пътища и в европейска валута на Чикагската търговска борса.

  На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на „Юнайтед фрут къмпани”, президентът на САЩ Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на Еквадор от ООН: „Готови сме дори за военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”.

  На следващата сутрин мощното юридическо студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки че съществува юридически прецедент.

  Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието „омразен дълг”. Доказва се, че „Юнайтед фрут къмпани” е „мултинационална компания, системно прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

  Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш.Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение, окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия), благодарение на маневрите на Тарик Азиз – вице на Саддам и човек на „Опус деи”, верен на Ватикана, който дълг САЩ изтриват, използувайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин пресен исторически прецедент.

  Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор:

  Или приемат и си замълчават, или – ако се анулира решението на Еквадор – тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-милиарда евро, включително с лихвите за 4 години.
  

  Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

  Тогава се ражда модерната Южна Америка,
  а легендата за Рафаел Кореа – новоизбрания президент на Еквадор – расте и се разпространява.

  Кореа не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик-интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като

  „християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите се и страдащите”.

  Първото му официално действие се състои в замразяване на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве.

  Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим. Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи.

  Кореа изпраща писмо на папа Ратцингер и обявявайки се за „винаги покорен слуга на Негово Светейшество”, официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

  Всичко това днес можем да го разкажем благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за „омразния дълг”, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американски мултинационални корпорации. В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.

  Дотук обяснихме „защо Еквадор”

  Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа.
  Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални плутократи богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата плутокрация.

  Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска странав света.

  Дори и в Европа!

  Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.

  Но историята не свършва тук.
  Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на

  4-ти август 2012 г.

  „Джулиан Асанж упълномощава испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата.”

  Но кой е Гарсон?

  Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.
  Той е обществен враг номер едно на „Опус деи”.
  Той е най-жестокият противник на Берлускони.
  Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.

  Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Фиделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с „Телесинко”, „Пентафилм”, „Фининвест”, „Рете Италия” и „Ле синя”, от които става ясно, че ”Пентафилм” (собственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) например купува за 100 долара правата върху един филм от „Колумбия пикчърс”, продава ги за 500 долара на „Телсинко”. Тя от своя страна ги препродава за 1000 на „Рете Италия” и накрая – ги продава на RAI в 142 случая по три пъти: на RAI 1, RAI 2, RAI 3. Един и същ филм. Тоест RAI (ще рече – ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии!

  Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател и затова Гарсон е спрян от Европейския съюз.
  Постига само половин победа. Затваря „Телесинко” и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г. пак се появява чрез „Медиасет”. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006 г. смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство на Проди помага на Берлускони да се измъкне.

  През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банка IOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка.

  През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, занимаващо се с дела, свързани с „медии и финанси” със седалище Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла в ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.

  Битката продължава.

  И това е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет. САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също. Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контраинформация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информации, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси, който иска да разбере, разбира.

  Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността. И тогава всички подскачат. В Южна Америка го наричат „Английски танц”. Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия!

  Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.
  Ето защо Гарсон го защитава.
  Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.
  Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.

  Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.
  И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.

  Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация зя случващото се в света. Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството. Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.

  Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче. Не е такова.

  Има хора, които , за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сан Тропе, рискуват кожата си.

  Тези аноними заслужават нашето уважение.

  И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”…

  Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси. Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета не направи нищо, си е негов личен избор. Което ще рече:

  Докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.

  Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки – от една страна, и Кристина Лагард и Меркел – от друга.

  Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?

  Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на „Студената война”.

  Какво казват в Южна Америка, когато някой попита „Ама какво става в Европа, какво се случва там?”.

  Вече навсякъде отговорът е един и същ:

  „В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.

   

  Източник:  zapernik.com

• Bulgaria’s Jan Palach Dies from Severe Burns, Nation Shocked

  Bulgarian artist Plamen Goranov, 36, who set himself on fire in front of the municipality building in his hometown of Varna on February 20, has died late on Sunday.

  

  „The young man passed away about 8 pm on Sunday,“ the director of the Naval Hospital in Varna Ivaylo Vazharov announced early on Monday.

  Two days after the dramatic act, an employee of the City Hall of Bulgaria’s Varna found and took away a poster definitely disclosing the man who set himself of fire just hours before the resignation of the Cabinet „Borisov“ had demanded the ousting of the local mayor.

  Plamen Goranov, 36, set himself on fire a little after 7:30 am on February 20 in front of Varna’s municipality. A meeting against Varna politicians and unbearably high utility bills gathered thousands of demonstrators later in the day.

  Eyewitnesses say they heard the man screaming as the flames overcame him „Kiro, Kiro, today I had to be in Antalya.“ They tried to help him with a fire extinguisher and called the 112 emergency hotline.

  The name Kiro is diminutive from Kiril. Fourth-term Varna Mayor’s name is Kiril Yordanov.

  Goranov was listed in the Naval Hospital with 80% burns on his body. He had also sustained severe lung damage and was on induced coma.

  Several hours after the tragic incident, rumors began spreading quickly that the man was carrying the said poster, demanding the Mayor’s resignation, and that the poster quickly disappeared as citizens were busy helping the victim.

  The Prosecutor’s office spokesperson told the Dnevnik correspondent in Varna, Spas Spassov, the authorities learned about the poster from the media and their first search failed to locate it since none of the questioned policemen and municipal employees seemed to know anything about it. However, on February 20th, the last interrogated witness has mentioned that such poster had been found at the scene and the ensuing search discovered it with a municipal employee. The prosecution has seized the poster which reads: „Resignation of Kiro and all municipal councilors by 5 pm on February 20, 2013.“

  Yotova further disproved other initial claims of the police and the investigation that Goranov has been accidently harmed as he tried to set a dummy of Kiril Yordanov on fire. She reported that two bottles of gasoline – 10-liter and 5-liter – have been found at the scene. Eyewitnesses say Goranov poured gasoline on himself from the smaller bottle. No dummy or remains of it have been found on the scene. In addition, only his feet don’t not have burns, again according to Yotova, who stressed all evidence corroborates the lead he set himself on fire on purpose.

  Goranov’s blood tests did not reveal any alcohol or drug content, disproving another initial police lead that he was a junkie.

  According to the prosecution, on January 17th, when the largest, 30 000-strong protest took place in Varna, Plamen told a friend that he was pessimistic the rallies will lead to anything substantial, adding the following: „I better set myself on fire,“ but the friend had not taken it seriously.

  On February 19, he has declared before the same friend he was no longer going to take part in the protests and was planning to leave for Antalya (Turkey) to practice his hobby – mountain climbing.

  The friend further told the prosecutors Goranov had become extremely emotional about politics and active, even radical, in society after enrolling to study at the Economy University in the Danube town of Svishtov.

  The prosecution’s case is for „incitement to suicide.“

  In addition to being an avid mountain climber, Goranov was a photographer and had his own business using his mountain climbing skills to insulate outside walls.

  He was single and his mother had passed away.

  „We are sheep, and Kiro is our shepherd,“ and „We are going hunting for Kiril Yordanov,“ are the last two things Goranov has written on his Facebook profile, the site for investigative journalism Bivol.bg further informs.

  „My wife and I are in shock since now, when we saw the pictures, we recognized him. During the protest march, we were walking close to him and started a conversation. He was carrying a poster against TIM and the Mayor. He was desperate and told us he keeps his electric power on for 2 hours and turns it off for 2 hours in order to save money for food, and money was very short. At the end of the meeting he took the microphone and said that we must sweep TIM and Kiril away,“ a rally participant has written on Facebook.

  „Plamen is one of us. He had always had a great sense of humor; he was funny, cool, interesting, smiling, and daring. No one knows what made him do this, but I know he always wanted a clean city and nature, an intact Sea Garden. He wanted freedom,“ a friend has written on Facebook.

  Many in Bulgaria have already compared Goranov to Jan Palach and Mohamed Bouazizi.

  Kiril Yordanov was elected Mayor of Varna for his fourth term on the ballot of the Citizens for European Development of Bulgaria party, GERB. Claims and rumors have been circulating for a long time that he is serving the interests of the murky and powerful Varna-based group TIM.

  In a secret cable, leaked through Bivol and WikiLeaks TIM was called by former US Ambassador in Sofia, James Pardew „the new leader in Bulgarian organized crime,“ and the „most modern form of organized crime“ by investigative German journalist, Jurgen Roth.

  On February 20, Prime Minister, Boyko Borisov made the stunning announcement he was resigning, grounding the decision on not wanting to see blood on streets and fences around the building of the Parliament. He said he was returning the power to the people who elected him in the summer of 2009.

  The breaking news about Borisov’s resignation came in the aftermath of large-scale protests across the country against high utility bills, leading to clashes with riot police with many injuries and vandalismat some places.

  Source:  Novinite.com

• Пламен си тръгна, кладата остана…

  Със смъртта си точно на националния ни празник Пламен се превърна в еманация на саможертвата в името на Свободата ни.

  

  Почина Пламен Горанов, който се самозапали в знак на протест пред общината във Варна, съобщи за БГНЕС полк. д-р Ивайло Въжаров, началник на Вонната болница във Варна. Пламен е починал снощи, 3-ти март, около 20 ч. вечерта от полиорганна недостатъчност. 36-годишният Горанов се самозапали рано сутринта на 20 февруари пред сградата на Община Варна.

  САМОИЗГАРЯНЕ
  Валери Петров

  Ян Палах не е между живите вече,
  Ян Палах е нейде далече, далече,
  Високо там нейде във въздуха син,
  над Прага трептящ като дъх на бензин,
  Един миг, едно тяло с пламтящи коси –
  преди миг само бил и вече не си …
  Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
  Ян Палах го няма, а ней сме си тук,
  и бензинът е нашият и го помниме ние
  как във лъскава струя от сондата бие
  и как с него по бузите се мажат със смях
  Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах !
  Филми, книги, идеи, къде сте в живота ?
  Нима сте измислици на два Дон Кихота
  и нищо, и нищо от Вас не остава,
  освен това облаче дим над Вълтава
  и тоз вик „Свобода !“ едва чут, едва чут
  в януарския въздух, синьо – розов от студ ?
  Ян Палах го няма и така ни се пада –
  сега всеки си има своя вътрешна клада,
  на която страхлив, разтреперан и ням,
  се самоизгаря от мъка и срам!

  На 22 февруари Разяреният Биволъ написа това:

  Днес животът на Пламен е особено важен. Най-важното нещо в разпадащата ни се от безверие и цинизъм държава, което може да я възроди. В болницата трябва да бъде поставена охрана срещу мутрите на тимаджиите и срещу мутрите на властта. Цялата престъпна власт в оставка трябва да се моли Пламен да не умре, защото е ясно кой ще понесе отговорността.

  Днес питаме: Имало ли е охрана? Имало ли е пълен лекуващ екип край Пламен или само неделните дежурни? Защо прокуратурата мълчи за разследването? Защо не показва плаката на Пламен?

  Ще питаме до дупка. До ей такава дупка от дебел биволски рог в смърдящите вътрешности на Мафията-Държава!

  П О Ж А Р Ъ Т
  Асен Йорданов 1993

  Българийо. Родино.
  Едничка на земята.
  Аз твой съм скръбен син,·а
  ти си всичко. Свято.

  Ти няма да изчезнеш.
  Защото имаш мене.
  Ти над света ще блеснеш
  за смърт и възкресение.

  Като пожар ще мине
  твойта справедливост.
  Защото с теб Родино
  съдбите ни се сливат.

  Източник: Биволь

• Музикален маратон на Кристина Димитрова и Орлин Горанов в САЩ и Канада

  Турнето на известния български дует включва 21 града

   

  Не са много по света и у нас тандемите, създадени от мъж и жена, които да постигнат нещо забележително в своята професионална дейност. Още по-фрапантно е, че дори и да се появят – съществуват ден до пладне. Аз поне, с моите скромни познания, си спомням бандитската двойка Бони и Клайд и нобелистите Мария и Пиер Кюри, които откриха радия и създадоха теоррията за радиоактивността. Има природни закони, има и хорска мълва, които винаги присъстват при такива „копродукции” и често са непреодолими.

  И ето, че сега почти два месеца при нас, в Щатите и Канада, ще ни гостува един точно такъв невъзможно-невероятен тандем: Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Те са ярки звезди на българската и световна естрада, които са вече 30 години заедно на българската и на световната сцена.

  Те и ние сме вече заедно в Америка. Имах късмета на 1 март, ден преди да отлетят да пеят в Торонто, да ги затормозя с това интервю. Близко сме. Те във Вашингтон, аз в Чикаго, а в беседата ни става дума за нещо грандиозно. Става дума за техния

  „KRISTINA DIMITROVA and ORLIN GORANOV 2013 CANADA – USA TOUR” !

  Маратон!

  На длъж и на шир през Новия Свят!

  От Ванкувър до Атланта. И от Сан Диего до Монреал! Ще бъде един маратон от музика и песен пред 500-600 хилядната България, която живее и работи в Северна Америка.

  Двамата се срещат за пръв път през 1981 г. По ония времена в България е модна италианската класика. Дуетът Ал Бано и Ромина Пауър ги вдъхновява и те да направят същото. През 1983 година се появява първата им обща песен „Детски спомен”. От тогава досега имат над 120 песни, като повечето от тях са незабравими за десетки хиляди хора….

  Маратонският Североамерикански тур на Орлин Горанов и Кристина Димитрова се организира от известната българска музикална компанията CENTRE STAGE, LTD, чиито собственици Ваня Ангарова и Пламен Цветковски лично ръководят тази презатлантическа културна инвазия на българската естрадна музика. Партньори са Българо-Американският Център „Мадара” в Бостън, Културен Център „Зорница”, Монреал, с медийната подкрепа на в. „България Сега”, както и възторженият прием на хиляди българи,които очакват с голяма радост отново да се срещнат със своите любими изпълнители от „българските години”.

  Ваня Ангарова споделя, че от много години насам компанията е съсредоточила дейността си в областта на стойностната класика, симфонична и поп музика, театър. Всяка година те организират популярния Новогодишен концерт в НДК. Между двадесет и тридесет са големите международни прояви, чийто мениджмънт е бил осъществен от CENTRE STAGE, LTD, още повече са копродукциите и контрактите, чрез които български състави и артисти се представят на световните сцени. Самият Орлин Горанов в последно време участва в редица опери на Американския континент и Европа. Ангарова подчерта, че очаква с интерес и предчувствие за добро партньорство в бъдеще с Българо-Американския Център за културно наследство в Чикаго… Както и с българите по всичките 22 градове, които ще посетят.

  Кристина Димитрова е била в Америка – от Канада до Аржентина, може би повече от десет пъти. Но половината от тях в САЩ, където идва с очакването да се види с доста познати от многото концерти – с Орлин или самостоятелно. Питам я колко пъти са се появявали с Орлин Горанов заедно на сцената? „О! Много, много! Тридесет години – понякога по 40-50 пъти годишно!”

  Да говориш с Орлин Горанов, дори когато гласът му идва през много ветрове отдалече, е истинска наслада. Това е толкова богат глас, че и думите му възприемаш като мелодия. Даже забравих какво го бях питал, но какво значение има това? Важното е, че Българската Америка цели 22 вечери ще слуша гласовете на Орлин и Кристина в незабравимите мелодии на техните хитове.

  Поне 40 от песните са събрани в двоен диск, който придружават изпълнителите из маратонската им дистанция – „Най-доброто”. “The best” сигурно ще си намери нов дом в много български къщи из Америка и музиката му ще вдигне малко гарда ни в живота.

  Грандиозният американски музикален тур се посвещава на Националния празник на България, на 8 март и на 30-годишнината от създаването на дуото Кристина Димитрова – Орлин Горанов.

   

  ПРОГРАМАТА:

  МАРТ

  2, събота, Торонто

  3, неделя, Ниагара Фолс

  9, събота, Монреал

  10, неделя, Отава

  15, петък, Калгари

  16, събота, Ванкувър

  17, неделя, Сиатъл

  22, петък, Сан Франциско

  24, неделя, Лос Анджелис

  26, вторник, Лас Вегас

  29, петък, Сан Диего

  30, събота, Финикс

   

  АПРИЛ

  6, събота, Далас

  7, неделя, Хюстън

  10, сряда, Сент Питърсбърг

  12, петък, Атланта

  13, събота, Ню Йорк

  14, неделя, Бостън

  19, петък, Минеаполис

  20, събота, Чикаго

  21, неделя, Сент Луис

  26, петък, Вашингтон

   

  Климент Величков,
  в.”България Сега“

  (Със съкращения.)
  .

  
   

• „Държавата“ (т.е. Мафията) – грабител №1

  

• Хиляди протестират и на Националния празник

  На националния празник хиляди хора от цялата страна отново излязоха по улиците , за да протестират.

  

  В София тръгнаха два лъча – от Орлов мост към Народното събрание и от Министерството на икономиката и енергетиката на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Славянска“.

  Двата лъча се сляха на бул. „Цар Освободител“ и продължиха заедно към парламента. След това шествието отново се раздели. Част от протестиращите тръгнаха към президенството.

  Те носят български знамена, а в центъра на шествието е опънат огромен национален трибагреник.

  Движението по маршрута на шествието от Орлов мост към парламента бе блокирано.

  Исканията на протестиращите не се променят – те засягат монополите, промяна на изборния закон, мажоритарен вот, отзоваване на народните представители, носене на съдебна отговорност от тяхна страна, 50% гражданско участие в държавните регулаторни органи.

  Протестът протича под знака на патриотичната смиреност, но не и на примиреност,

  коментира БНТ. Чуха се протестните възгласи, които познаваме от предишните дни, но протестиращите се отнасят с уважение към днешния празничен ден, към националния празник.

  Издигнали са националните флагове, носят портретите на Ботев и Левски. Протестиращи поднесоха цветя на паметника на Васил Левски. Граждани носят портрети на българските възрожденци и скандират „България, България“. Много са българските знамена и портретите на Апостола на свободата.

  Пред парламента организаторите прочетоха част от исканията си, сред които за разсекретяване на всички приватизационни договори и при откриване на нарушения прокуратурата да се самосезира. Протестиращите настояват и за премахване на политическите квоти при избор на прокурори и съдии, и за промени в Избирателния кодекс, които да позволяват граждански контрол върху изборите.

  Сред издигнатите плакати са и

  призиви да се гонят „маскираните провокатори“ в шествието.

  В същото време организирана група освирка президента Росен Плевнелиев с викове „Оставка“ и „Мафия“ на церемонията по издигане на националното знаме и тържествения марш на гвардейците при Паметника на Незнайния воин.

  Често появяващият се в медиите Янко Петров, който не държи да го наричат организатор на протеста, заяви, че общественият съвет при президента ще е безгласна буква, от него няма да зависят никакви решения, той няма да има правомощия.

  „Ще помогнем на президента да направи структурата с повече обществен достъп на гражданите, не само на организациите. Днес се борим и за право на свободен избор, нашите искания за промяна ще бъдат връчени в днешния ден, най-късно утре на всички парламентарни групи“, заяви Петров.

  Вестник“Труд“ съобщи за него, че е студент по „Стопанска логистика“ във Великотърновския военен университет и работи във фирма за недвижими имоти.

  Шествието достигна до Съдебната палата в столицата и протестиращите скандират „мафия“. В района няма засилено полицейско присъствие, но протестът се охранява.

  Няколко хиляди души са на протеста пред Съдебната палата, съобщи Агенция „Фокус“. Гражданите скандират и сочат с палци надолу. Някои от тях се покачиха върху лъвовете пред сградата на Съдебната палата, където издигнаха българското знаме.

  Временно е спряно движението по бул. „Мария Луиза” между църквата „Св. Неделя“ и Съдебната палата.

  Във Варна около обяд на улицата е имало вече над 50 000 души,

  предвождани от рокери с мощни мотоциклети, твърди кореспондентът на БГНЕС.

  Някои протестиращи казали, че от днес във Варна се обявява гражданско неподчинение и никой няма да плаща сметките си за електроенергия.

  Сред демонстрантите няма коментари за вероятната оставка на кмета Кирил Йорданов.

  Веселин Марешки се появи сред протестиращите във Варна и каза, че е призовал всички общински съветници да подадат оставка и да отговорят на обвиненията, насочени срещу тях от хората. В същото време част от протестиращите викаха против Веселин Марешки.

  Чрез мегафон един от протестиращите помоли всички присъстващи от политически партии да напуснат. Протестиращите започнаха да освиркват Марешки. „Това е шествие на гражданите, не на политиците“, коментират протестиращи, цитирани от Агенция „Фокус“.

  В Пловдив днес протестът започна със скандал

  между обособилите се инициативни комитети, които претендират за лидерство.

  Мирослав Киряков от ИК „Съединение“ предложи всички комитети от крайноляво до крайнодясно да се обединят, тъй като по думите му исканията са едни и същи – „да има граждански контрол върху управляващите, да се осъществи натиск ида се разпуснат политическите партии“. Той предлага комитетите да излъчат една обща група, която да представлява Пловдив на национално ниво.

  Срещу неговото изказване скочиха привържаниците на „Че Гевара“, които продължават да настояват за национализация на енергоразпределителните дружества. От инициативния комитет, оглавяван от Петър Курдов подчертаха, че са за ясни и конкретни искания, зад които да застанят всички. Те уточниха, че вече имат уговорка с представители от други градове в страната за среща в София, където да обединят усилия и да изготвят единно предложение.

  Служителите на реда прекратиха сериозни сблъсъци между различните активисти.

  В шествието в Пловдив се включиха над 10 хиляди пловдивчани, отбелязва Агенция „Фокус“. Те блокираха два възлови булеварда – „Шести септември“ и „Цар Борис Трети Обединител“, но се отказаха да стигнат до Централна гара, както направиха миналата неделя.

  Шествието приключи оттам, откъдето тръгна – на площад „Централен“. Към края изненадващо всички се насочиха към общината с викове „Оставка“, „Мафия“, „Долу данъците“ и „Кметът вън“.

  Полицията също се съсредоточи там, за да предотврати евентуални безредици. На площада пред общината в този момент деца танцуваха по случай празника. Имаше призиви – да оставим децата да се веселят, но множеството не ги чу.

  След половин час скандирания протестиращите се разотидоха.

  По време на протеста стотици пловдивчани се насочиха към хълм „Бунарджика“ за честването на националния празник на България и 135 години от Освобождението.

  Около хиляда души се включиха в днешния мирен граждански протест в Благоевград срещу монополите, съобщи БТА.

  Докато на площад „Македония“ бе общоградското тържество за националния празник, участниците в протеста развяха български знамена на митинг на площад „Георги Измирлиев“. От там те тръгнаха на протестно шествие.

  Протестиращите скандираха „Долу монополите – всички в затворите!“, „Елате с нас, протестът е за вас“, „Долу ЧЕЗ“, „Мафия“, „Българи – юнаци“, „Свобода“, „Победа“. Имаше и скандирания „Магистрала“, но организаторите призоваха участниците в шествието да не опорочават празника и да не тръгват да блокират Главен път Е-79, за което някои настояваха.

  Обявено бе, че граждански протести срещу монополите в Благоевград отново ще има следващата сряда и неделя от 18.30 часа на площад „Георги Измирлиев“.

   

  Източник:  Vesti.bg

  Снимки:  Петко Налбантов / БГНЕС

• Ни ляв, ни десен… и на 3 март 2013 г.

  

• Българи в 25 европейски града ще демонстрират солидарност с националния протест на 3-ти март

  Българи от близо 25 града на Европа ще се присъединят към организирания национален протест на 3-ти март в България. Те ще излязат на мирни демонстрации под надслов: „Заедно на Трети март – в подкрепа на протестиращите в България”.

  Планира се да се осъществи „жива връзка“ между градовете, която да бъде предавана директно в интернет, за да могат всички да научат, че имат подкрепата на българите зад граница. Посланието е „Нека, макар и за една минута, всеки от нас да се почувства свързан с другите”, съобщи „Фокус“.

  По време на демонстрациите ще се проведат и празнични програми с мартеници, питки и баници. Български деца, живеещи в чужбина, ще рисуват по темата „Любима ми Българийо”. Всички получени рисунки ще бъдат залепени на едно руло, което ще бъде предадено в Народното събрание.

   

  Списък на градовете, в които ще се проведат демонстрации:

  – Лондон, Великобритания – 12.00 ч. – пред сградата на Посолството на Република България

  – Манчестър, Великобритания

  – Дънди, Великобритания

  – Глазгоу, Великобритания

  – Берлин, Германия

  – Мюнхен, Германия – 14.00ч. – Steubenplatz

  – Франкфурт, Германия – 11.00 ч.

  – Пред сградата на кметството – Кьолн, Германия – 14.00 ч.

  – Площада пред Römisch-Katolisches Museum до Катедралата – Дюселдорф, Германия

  – Виена, Австрия – 14.00 ч. – пред сградата на Българския културен център „Дом Витгенщайн”

  – Мадрид, Испания – 11.00 ч. – пред сградата на Посолството на Република България

  – Малага, Испания – 17.00 ч.

  – На естрадата в Руския парк – Барселона, Испания

  – Бенидор, Испания

  – Валенсия, Испания

  – Аликанте, Испания

  – Сарагоса, Испания

  – Памплона, Испания

  – Атина, Гърция

  – Париж, Франция – 16.00 ч. – Montaigne/ Cours Albert Ier, 75008

  – Лил, Франция

  – Дъблин, Ирландия – 13.00 ч. – пред сградата на Посолството на Република България

  – Рим, Италия

  – Милано, Италия

   

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Списъкът е предоставен от Групата за координация на протестиращите в чужбина

  .
  Източник:  в. „Стандарт“

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• Писателят Илия Троянов: Държавата мафия България

  Бунтът ще приключи със силен вой срещу монопола на чуждите концерни, но не и срещу националните монополи

  

  В България мафията и държавата са едно и също нещо, твърди писателят Илия Троянов. Определени хора превърнаха България в примитивна плутокрация и отнеха на народа всичко, включително надеждите му, казва още той.

  Сегашните несгоди на България се дължат до голяма степен на непрочетената докрай истина за близкото комунистическо минало, казва в интервю за Дойчланд радио Троянов, цитиран от Дойче веле. Именно заради този несъстоял се прочит на миналото властта днес е концентрирана в ръцете на хора от бившия комунистически елит, от който произлизат съвременните олигарси и мафиотските структури, казва Троянов. Той нарича това примитивна плутокрация, отнела на хората всичко, включително техните надежди.

  „Не диктатът на улицата свали Борисов“

  По време на протестите българите излязоха с искания за повече държава. И в това няма нищо учудващо при положение, че в тази страна на практика няма разлика между държава и мафия. В България мафията не е някаква обособена мрежа от престъпни организации, които водят битки ту с държавната администрация, ту помежду си, както е в другите страни. В България мафията е държавата и обратното – имаме пълно срастване между двете, казва Троянов и добавя: „На практика правовата държава отсъства, поради което хората се чувстват изоставени. Когато ги питам защо не си търсят правата в съда, те ми се изсмиват и казват: Защо да го правим, след като съдът е корумпиран, а медиите, с малки изключения, също участват в схемата„. За тази безизходица вина носи и Европейският съюз, който прие България преди да е изпълнила всички условия. Брюксел просто си затвори едното, а може би и двете очи, казва Илия Троянов.

  Роденият в България писател смята, че не протестите са свалили правителството на Бойко Борисов. Оставката е според него плод на стратегия, целяща да се обезсмисли бунтът. „Изведнъж протестиращите се оказаха без противник, а те не са достатъчно радикални в намеренията си, за да постигнат разбиването на олигархичните структури. В крайна сметка всичко ще приключи с надаването на силен вой срещу монополното положение на чуждите концерни, но не и срещу националните монополи„, казва пред Дойчланд радио писателят Илия Троянов.

  Опразването на България

  По-нататък в интервюто Троянов обяснява, че България е страна с прогресивно намаляващо население – през последните 30 години от близо 9 милиона българите са се стопили до малко над 6 милиона. Това, което се случва днес в тази страна, е израз на хорското отчаяние, казва Троянов и уточнява: „Особено в провинцията населението е отчайващо бедно. Когато в Германия показвам снимки от България, мнозина изобщо не вярват, че е възможно да съществува такава беднотия в Европейския съюз„, споделя роденият в България писател. Това е бедност, която познаваме от Африка или Индия, допълва той.

  За да обясни причините за сегашното нерадостно положение, Троянов се връща към годините на национализацията. Навремето комунистите унищожиха дребното частно земеделие. Създадени бяха ТКЗС-та. След промените през 1989-та част от отнетата собственост беше върната на бившите стопани. В огромната си част обаче те нямаха средства да обработват тези площи и продадоха земите си. Така се стигна до обезлюдяването на българското село. Днес цели области са направо мъртви. Има села с по три баби в тях, разказва Троянов пред Дойчланд радио.

   

  Източник:  Mediapool
  

• Не се разбраха на срещата при президента

  След два часа и половина заседание при президента Росен Плевнелиев завършиха консултациите за сформиране на Обществен съвет към бъдещото служебно правителство.

  Деветима от поканените десет представители на хората и групите, протестиращи по улиците, напуснаха заседанието още в началото, след като припомниха част от исканията си. С тях излезе и председателят на КНСБ Пламен Димитров. Вътре останаха политолози и представители на бизнеса.

  „Няма да седим на една маса с тези, срещу които се борим. Излизаме, за да се борим до край„, заяви пред вратите на президентството Ангел Славчев.

  На тротоара той изчете цялата декларация на протестиращите. Сред тях е и искане да не се разпуска парламентът и да има програмно правителство. Славчев повтори няколко пъти, че няма да предадат народа и призова за участие в национален протест в неделя.

  Но пред сградата на „Дондуков“ 2 имаше и други граждани, които нарекоха тези хора „псевдолидери на протестите и измамници“. Още час преди началото на консултациите се събраха хора, за да се оплачат, че не виждат легитимни техни представители сред поканените за участие в съвета.

  „Хора като политолога Антоний Гълъбов и крупния бизнесмен Огнян Донев нямат място в Обществения съвет. Те не представляват интересите на протестиращите и на хората, които са на улицата“, това заявиха хора пред Президентството, цитирани от БГНЕС.

  Иван Петров, един от водачите на протеста във Варна, който беше нападнат с нож, заяви, че няма разделение между протестиращите и гражданите са единни в своите искания.

  „Гражданското общество за първи път се обединява и този път няма да позволим да ни яхне нито една партия“, убеден е бившия известен варненски футболист.

  Пред президентството имаше обаче хора от Варна, които обявиха и Иван Петров за самозванец.

  Президентът на КНСБ Пламен Димитров влезе в пряк конфликт с един от представителите на протестиращите. В присъствието на журналисти, двамата започнаха остър спор и повишиха тон. Според Агенция „Фокус“ протестиращият попита Димитров къде са били синдикатите през последните години и защо не са защитавали българския народ.

  Пламен Димитров отговори, че именно синдикатите са тези, които се борят за правата на гражданите, и именно те трябва да ги представляват пред президента и останалите отговорни институции.

  Друг мъж заяви, че протестиращите не искат да бъдат представлявани от синдикатите. „Кой беше Тренчев и къде беше през последните 23 години?”, извикал с мегафон някой.

  Пламен Димитров заяви, че синдикатите подкрепят голяма част от исканията на протестиращите, но е песимист за това, че това Народно събрание може да предприеме тепърва адекватни промени.

  Срещата при президента още не беше завършила, когато прессекретариатът на държавния глава разпространи негово изявление, в което се казва, че

  участниците в днешните консултации не са бъдещите членове на Обществения съвет.

  Той ще бъде свикан от служебното правителство и ще работи към него. То ще си приеме правилата за работа на Обществения съвет, е казал президентът Росен Плевнелиев.

  Той уточнява, че проектът на правила за устройството и дейността на този съвет, публикуван на сайта, е платформа за дебат. Президентът е платформа за дебат, е посочил Плевнелиев.

  Президентът е констатирал общото мнение на участниците в консултациите, че бъдещото служебно правителство няма да бъде „правителство в сянка“. „Това правителство няма да бъде и някаква форма на заместител на парламента, напротив“, категоричен е бил президентът.

  Той е допълнил, че исканията и решенията, които гарантират тяхното изпълнение, трябва да бъдат ясно разграничени на краткосрочни, дългосрочни, изпълними и неизпълними. „Само с декларации това няма да се случи, но когато седнем всички на една маса с решения, нещата ще се случат. Служебното правителство, както и президентството, ще отворят вратите си за диалог и очакваме отговорно отношение“, е казал още държавният глава.

  „Настоявах днешните консултации по структурирането на Обществения съвет да се случат възможно най-скоро, за да могат протестиращите и не само те, да имат необходимото време да организират добре своето представителство. Затова след днешните консултации ще има достатъчно време, тъй като вече знаете, че служебно правителство няма да се случи утре или в другиден, а в следващите две седмици вероятно“, е казал Росен Плевнелиев.

  И е напомнил, че „все още сме в конституционна процедура“.

  Търся чуваемост за проблемите. Търся ефективност и искам да не се заглуши и загуби гласът на всеки, и именно затова стартирах тези консултации, е посочил държавният глава.

  Всеки от вас, които сте днес тук на тази маса, представлява не себе си, е казал президентът, добавяйки, че са представени протестиращите, граждански неправителствени организации, работодателски, синдикални и други организации. По думите му в Обществения съвет ще бъдат включени представители на гражданските организации от много сектори, национално представените синдикати и работодателските организации.

  В зависимост от темите ще бъдат канени изтъкнати учени, експерти.

  Целта на днешните консултации била да се представят основните тези, да бъде чут гласът на всеки, но и да се вземат решения по тях – кое е възможно и кое не е, кое е краткосрочно и дългосрочно и как можем да подпомогнем усилията на служебното правителство още от първите дни да заработи по важните за обществото и по актуалните за деня теми, е казал президентът.

  Той предлага Обществен съвет към служебното правителство, но и обществени съвети към съответните министерства на служебното правителство.

  Тези, които се интересуват от цената на тока, тези, които се интересуват от монополите в енергетиката и в други сектори, и тези, които не представляват себе си, а са легитимно избрани представители, са добре дошли в обществените съвети към съответните министерства на служебното правителство, е казал Плевнелиев.

  Той се надява този формат да покаже своята ефективност и да бъде възприет и от следващото правителство, което ще дойде след служебното, легитимно избрано от народа на идващите избори.

  Общественият съвет се предлага да се ръководи от заместник-министър-председател на служебното правителство. Общественият съвет ще бъде консултативен орган към служебното правителство, не към президента, и ще приема становища по цялостната насока на работата на служебното правителство, по дневния му ред, по спешните задачи, като крайното решение е на служебното правителство и то, трябва да е ясно, ще си носи отговорността – така е по Конституция и така ще бъде, е заявил Росен Плевнелиев.

  По думите му е добре всеки министър в служебния кабинет да направи секторен обществен съвет, който да го подпомага в работата в този сектор. В тези съвети вече могат да влязат и много повече представители на заинтересованите групи от съответните секторни политики.

  Днес ключовите думи за България са диалог и стабилност и нека да работим за това да ги гарантираме, защото иначе всички ще загубим много, е казал президентът Росен Плевнелиев.

  В декларацията на протестиращите, които напуснаха срещата,се посочва, че обявеният от президентството формат на Обществения съвет не отговаря на вижданията на гражданите. Те са против председател на Съвета да бъде вицепремиерът в служебното правителство и той да определя членовете на Съвета.

  Според протестиращите Общественият съвет трябва да бъде съставен от експерти в различни сфери, представители на браншовите организации и граждани, трябва да сераздели на сектори и всеки тесен специалист да отговаря за своята област на компетенции.

  Протестиращите искат също председателят на Съвета да се избира от неговите членове и в него да могат да влизат хора необвързани с политическите партии на прехода. В декларацията на протестиращите се посочва, че те не са удовлетворени от реакцията на политическата класа в създадената ситуация. Според тях за пореден път българският народ е манипулиран с цел запазване на статуквото на монополите и политическия живот на страната.

  Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев каза след срещата, че от организацията предлагат в състава на служебното правителство да не влизат членове на политическите кабинети от предходните три правителства, членове от последните два парламента и членове на администрацията на президента, като, ако се прави изключение, може да е само за екипите, които работят по европейските фондове.

  Данев коментира ползите от днешната среща, посочвайки че всеки диалог и консолидация на вижданията е форма на демокрация и е по-добре да се води диалог, отколкото да има противопоставяне.

  Видеозапис на консултациите за бъдещия Обществен съвет към служебното правителство може да бъде изтеглен от адреса: http://streaming.president.bg/mama/konsultacii_za_obshtestven_savet_kam_presidenta.f4v

   

  Източник:  Vesti.bg

• Асен Йорданов номиниран за награда на „Репортери без граници“ и Google

  Българският журналист Асен Йорданов, собственик на сайта Биволъ, е номиниран за наградата „Netizen Prize 2013“, която се присъжда на журналисти, блогъри и интернет активисти, допринесли за защитата на свободата на словото в Интернет.

  Организацията за защита на свободата на пресата е селекционирала тази година девет номинирани. Това са изявени личности, които чрез своите инициативи, разследвания и проекти са допринесли за напредъка на свободата на информацията онлайн и са модел за вдъхновение за други интернет активисти по света – се съобщава в прескомюникето на „Репортери без граници“ и Гугъл.

  За пръв път тази година наградата ще бъде определена с гласуване от публиката. Вотът е отворен от момента до 5-ти март, а победителят ще бъде оповестен официално на 7-ми март. Връчването на наградата ще стане на специална церемония на 12 март в офиса на Гугъл в Париж.

  Асен Йорданов е единственият номиниран от страна членка на ЕС. От няколко години България се срина в класациите за свободата на словото и е повод за притеснение за европейските институции. Другите номинирани са Итсманиа Пинеда Платеро (Хондурас), Шейх Фал (Сенегал), Умару Мохамед Ламине (Мали), Сурен Газарян (Русия), Мурат Тунгишбаев (Казахстан), Хуин Нгок Чен (Виетнам), Мозирин (Египт и Шива Назар Ахари (Иран)

  

  За да гласувате: http://www.youtube.com/netizen2013. Кликнете на името на Асен Йорданов, за да изгледате презентацията и натиснете на Vote. Директен линк за гласуване и споделяне: http://bit.ly/Xju5sG

   

  Източник: Burgasnews.com 

• Президентът свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство

  На 1 март, петък, от 14 ч. на „Дондуков“ 2 президентът Росен Плевнелиев свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

  На срещата представители на протестиращите граждани, на широк кръг граждански и браншови организации, синдикални и работодателски организации ще обсъдят бъдещите задачи и проект на Правила за устройството и дейността на Обществения съвет. Правилата уреждат функциите и задачите на този орган, неговата структура и организацията на работата му към служебното правителство.

  Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност.

  Поканени за участие в консултациите от протестиращите: Янко Петров, Мариана Христова, Ангел Славчев, Янко Андреев, Дончо Дудев, Людмила Манова, Георги Арсов, Светлин Тачев, Иван Петров, Ангел Георгиев – Националното представителство на Студентските съвети.

  Поканени са още: представител на пациентските организации и сдружения, председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов, Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“, Георги Русанов от комитета по проблемите на възрастните хора. И още: Елка Тодорова – Националния съвет за интеграция на хората с увреждания; Константин Стаменов – Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори ; Иван Милов – Офицерска легия „Раковски“; Валентин Попов – Председател на УС на СФСМВР; Георги Богданов – Национална мрежа за децата; Пламен Димитров – КНСБ; д-р Константин Тренчев –КТ „Подкрепа“; Тома Белев – Коалиция „За да остане природа в България“; Огнян Донев –КРИБ; Божидар Данев – Българската стопанска камара; Цветан Симеонов – Българската търговско-промишлена палата; Васил Велев – Асоциация на индустриалния капитал в България; Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда; Георги Ганев – Център за либерални стратегии; Гинка Чавдарова – Национално сдружение на общините; Боян Кулев – представител на българските общности зад граница; Биляна Гяурова-Вегертседер – Български институт за правни инициативи; Огнян Минчев – Асоциация „Прозрачност без граници“; Георги Стоев – Индъстри Уоч; доц. д-р Даниел Смилов – СУ „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Антоний Гълъбов – Нов Български Университет.

  Източник:  e-79.com

• Открито писмо на Едвин Сугарев до Сотир Цацаров

  С настоятелното искане да започне наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г., поетът Едвин Сугарев се обръща с открито писмо към главния прокурор Сотир Цацаров.

  В писмото, изпратено и до медиите, Сугарев – някогашен политик от СДС, депутат и дипломат, предявява искането въз основа на действия и бездействия на председателя на БСП, които са накърнили националните интереси и са ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.

  „Не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки“, пише Едвин Сугарев.

  Следва пълният текст на писмото до Цацаров.

  ОТКРИТО ПИСМО

  До главния прокурор на Република България

  Копия:

  До г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
  До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ
  До посланиците на страните от ЕС
  До Комисията за борба срещу корупцията към ЕС
  До лидерите на партиите от ПЕС
  До медиите

   

  Уважаеми г-н Главен прокурор,

  Обръщам се към Вас в качеството си на български гражданин и Ваш работодател. Ваше – и на оглавяваната от Вас институция – е задължението да защитава интересите на държавата и нейните граждани в случаите, в които се нарушава законът и националните интереси биват накърнени. В същото време нравствен дълг на самите граждани е да сезират Вашата институция, когато се натъкнат на престъпни, корупционни и влизащи в разрез със законите на РБ прецеденти.

  Именно в това си качество си позволявам да се обърна към Вас – с настоятелното искане да започнете наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г. Предявявам това искане въз основа на негови действия и бездействия, накърнили националните интереси и ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.

  Бих искал да подчертая също, че не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските такива, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки. Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове. Без всякакво преувеличение мога да посоча, че това е най-корупционното правителство в контекста на българския преход към демокрация, нанесло трайни щети на националната икономика, националното достойнство и престижа на Република България като правова и демократична страна, чиито последствия са пределно осезаеми до днес – а ще бъдат осезаеми още много години. Тези години формираха и в съзнанието на българските граждани, и в съзнанието на цивилизования свят една друга представа за страната ни – корупционната България, в която всичко е възможно, всичко е позволено…

  По време на управлението на Тройната коалиция разследването на тези злоупотреби беше на практика невъзможно. След парламентарните избори през 2009 г. новото правителство направи заявка за такива разследвания, но не прояви нужната последователност в това свое намерение. В същото време е повече от очевидно, че тези действия срещат силна съпротива от страна на съда и ръководената от Вас прокуратура. Това е причината повечето разследвания да завършат без резултат, дори когато престъпната дейност е безусловно доказана.

  Не бих могъл да сумирам всички корупционни практики на тройната коалиция в това обръщение към Вас – това изисква томове, а не просто едно открито писмо. Ето защо ще се задоволя само с някои от най-основните, а именно следните:

  Заменките на гори и земи

  Става дума за систематична корупционна практика, която в своята съвкупност представлява най-мащабния корупционен прецедент в цялата история на България. Според експертни оценки загубите за държавния бюджет се изчисляват на над 6,2 милиарда лева, като общият обем на заменените държавни гори и земи е около 440 хиляди декара. Заменят се гори и земи в атрактивни от икономическа гледна точка райони на страната – Черноморското крайбрежие, планински курорти, ловни стопанства и др. – срещу неизползваеми земи в изостанали и труднодостъпни райони на страната. Част от тези замени обхващат хиляди декари площ, като има прецеденти, при които само от една заменка загубите за държавния бюджет се изчисляват на десетки милиони евро. В редица случаи заменките са извършвани чрез подставени фирми, които непосредствено след осъществяването им препродават земята с огромна разлика в цената.

  Всички по-мащабни заменки по времето на тройната коалиция са утвърждавани с решения на Министерския съвет, подписани персонално от Сергей Станишев в качеството му на премиер, или от Ивайло Калфин – в качеството му на вицепремиер. Същите носят пряко отговорност за тази фрапираща злоупотреба с държавни земи, чиито мащаби са абсолютен прецедент в българската история.

  Заменките се извършват преди всичко в полза на олигарси, приближени до БСП, респективно до ДПС. Общо около 350 юридически и физически лица са се облагодателствали от тази корупционна практика. Връзката с политическата власт на тройната коалиция е очевидна: изключителна наситеност от такива корупционни сделки можем да открием в общините, в които е имало кметове от БСП – примерно в Царево, Поморие, Несебър, Бяла и Шабла, респективно – кметове от ДПС – в района на Родопите, в планинските курорти, в ловните стопанства, в Ябланица и другаде. Министър Найденов с основание предполага, че тази именно практика, начената при правителството на Симеон Сакскобургготски, но развита изключително интензивно при управлението на Тройната коалиция, е превърната в основен източник за партийно финансиране.

  Както Ви е добре известно, именно заради тази корупционна практика в момента срещу България е започната наказателна процедура от страна на ЕС, чиито санкции могат да достигнат милиарди евро. Визирани са 47 заменки, като договорите за тях са подписани ударно за 5 дни – от 22 до 26 януари 2009 г. от бившия шеф на агенцията по горите Стефан Юруков. Средната оценка е 8,09 лв. на кв. м. – при условие, че става дума за земи, чиято реална оценка в редица случаи е десетки пъти по-висока. От тях са се възползвали най-вече близки до БСП крупни бизнесмени – като Красимир Гергов, Христо Ковачки, Тодор Батков, както и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев.

  Само няколко примера са достатъчни, за да можете да оцените за какво безобразие става дума. Може би най-драстичният случай е този със заменката на земи, включени в защитена местност „Камчийски пясъци“. През 2006 г. Нихат Кабил, тогава министър на земеделието и горите в правителството на Сергей Станишев, заменя в полза на инвеститора „Рийс Интернешънъл“ 407 дка край брега, южно от устието на Камчия, в които влиза и част от защитената местност „Камчийски пясъци“, срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ от 650 дка. При тази сделка терените на първа линия на плажа в Шкорпиловци са оценени на 55 673 лв., а нивите във Видинско – на 415 340 лв. Сметката показва, че според държавата през 2006 г. един декар земя на морето струва близо 137 лв. или по-малко от 14 стотинки за квадратен метър. По-късно част от тези земи са продадени по 200 евро/кв.м, т.е. за 2600 пъти по-висока цена.

  След придобиването на земите дружеството собственик “Рийс Интернешънъл” оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за обявяване на защитена местност “Камчийски пясъци“, тъй като природозащитният режим пречел на неговите строителни намерения. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС, воден от съдия Андрей Икономов, взима решение в полза на „Рийс интернешънъл“ АД, потвърдено на 2 ноември 2006 г. и от петчленен състав на ВАС, председателстван от Константин Пенчев, което е обосновано с мотива, че е налице “недостатъчното индивидуализиране на територията на местността „Камчийски пясъци”. С което защитената местност е заличена, а пътят към застрояването й – открит.

  На 28 януари 2008 г. „Мет Риъл Истейт“, едноличен собственик и пълномощник на „Рийс Интернешънъл“ получава от Българска агенция за инвестиции сертификат за инвеститор първи клас за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. Консултант на инвеститора е не друг, а адвокат Тодор Батков, застъпник на интересите на Майкъл Чорни в България, с чието име се свързани и други заменки.

  И накрая като финал – на 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет № 587 от 8.09.2008 г. се променя предназначението на земите и изключването им от горския фонд – за да бъде реализиран инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008. Подписът под това решение принадлежи на Сергей Станишев.

  Това далеч не са единствените сделки в този район. В последните дни от управлението на тройната коалиция “Експат бета” АДСИЦ, компания на бившия министър Николай Василев, е закупила 140 декара до курорта Камчия срещу 4,55 млн. лева от “Кирови инвест” и “Кава консулт”, които пък са ги закупили на цена 7,8 лв. на квадрат от Държавна агенция по горите. Сделката при цена 4.55 млн. лева означава 32 лева на квадратен метър. Средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg е 40 евро на квадратен метър.

  Десетпроцентно участие в “Експат бета” АДСИЦ има Моника Йосифова, тогава съветничка на премиера Сергей Станишев – лично и чрез нейната PR агенция “Актив груп”. В същото време министър-председателят на България, подкрепен и от основния акционер в “Експат бета” АДСИЦ – неговия министър Николай Василев – гласува решение на МС да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на “общинска техническа инфраструктура – магистрален водопровод” в курортен комплекс Камчия, което очевидно е от полза за евентуалните инвеститори в този район. Освен със средства от бюджета обаче, проектът за канализацията в к. к. Камчия на стойност 1.48 млн. лв. се финансира и от европейски фондове – по оперативна програма “Околна среда”.

  Със 138,5 дка край Каварна се е сдобил в последния момент преди мораториума Тодор Гергов, брат на Красимир Гергов, собственик на БТВ и монополист в областта на рекламния бизнес. Сделката е осъществена чрез фирма “Про консулт 2004”. Горите край морето са оценени за 7,87 лв./кв. м. В отговор на медийния шум около скандалните сделки Красимир Гергов обяви, че може да върне заменените земи, граничещи с неговия голф комплекс “Блексийрама”, ако получи гаранции, че върху тях няма да се строи – но, разбира се, това и до днес не е направено. С 207.3 дка край Бургас се е сдобил Тодор Батков, като държавата е получила в замяна 927.6 дка. Върху тях се проектира строеж на жилищен комплекс за 20 000 души в бургаския квартал „Крайморие“. В случая държавата е получила гори, които вървят в диапазона от 60 до 500 евро за декар, а Батков е получил масиви, които струват от 4 000 до 40 000 евро/дка.

  Един от най-драстичните корупционни примери е този със сделката за 707 дка в района на Старо Оряхово. Заменката е за гори във вътрешността на страната от близо 1 900 дка. Консултант по сделката е братът на Сергей Станишев – арх. Георги Станишев.

  Облагодетелстваната компания е Мадара Бяла Норд, собственост на Момчил Караджов и Димитър Борисов (последният е собственик на небезизвестната фирма «Титан», за която тепърва ще става дума в писмото). Освен като консултант, Георги Станишев е и проектант на курортния комплекс, чието построяване се предвижда върху заменената територия. Проектът на Георги Станишев е реализиран и скъпо заплатен, но строежът още не е започнат. Не е трудно човек да се досети каква е реалната функция на този тип сътрудничество.

  Със 167 дка до брега на Русалка срещу скромната сума от 8 лв. на кв. м. се е сдобил близкият приятел на Сергей Станишев Николай Банев. Друг близък негов приятел, Борислав Гигов, е получил пет парцела на морето – в Несебър, Свети Влас и Царево – на най-ниската възможна цена – 6 лв. на кв. м. Подобни са случаите със заменките на 1000 дка ведно с комплекса „Тузлата”, на 1048 дка от „Сребристия бряг” край Каварна – и много други.

  Не по-малко драстични са и заменките, свързани с планинските курорти. Например тези на енергийния олигарх Христо Ковачки. През 2007 г. неговата фирма „Агролес“ е заменила около 4000 дка гори край град Мездра с 1200 дка земя около рилския връх Мальовица. Целта му е да придобие туристическата хижа и да я превърне в луксозен хотел. Във връзка с тази заменка се водят дела от страна на Българския туристически съюз, който си иска хижата. Фирмата „Агролес“ обаче се оказва фантом – и липсва валиден адрес, на който да получи съдебна призовка.

  Само за периода 2007-2008 г. Ковачки е придобил чрез заменки общо 3000 дка в Рила. Сделките са свързани с проекта за ски зона „Искровете – Говедарци – Мальовица“. В замяна държавата получава 10 198 дка гори в Своге, изкупени на безценица по 150-200 лв. за декар. Според поверената Ви институция тези сделки са ощетили държавата с общо 116 млн. лева.

  Общият извод на експертите, наблюдаващи тези корупционни практики е, че бизнесът със заменки на гори и земи е по-печеливш от търговията с наркотици и оръжие. Цинизмът, с който се оправдават основните виновници за това продължаващо престъпление, е наистина впечатляващ. Би трябвало да напомня, че БСП пое управлението на Държавната агенция по горите с презумпцията, че иска да ограничи именно тази корупционна практика. Вместо това в рамките на мандата нейният председател Стефан Юруков осъществи около седем пъти повече заменки, отколкото бяха реализирани от агенцията през същия период, когато тя бе в кръга на интересите на ДПС. При това същият този Юруков не се посвени да изтъкне, че разписаните от него сделки са “от полза за държавата”.

  Проектът АЕЦ “Белене” и корупционните афери в енергийния сектор

  Ако заменките са най-мащабната корупционна практика на правителството, оглавявано от Сергей Станишев, то проектът АЕЦ “Белене” съвсем пряко застрашава националната сигурност на България. Самият проект е част от договореностите, постигнати между руския президент Владимир Путин и българския му колега Георги Първанов през януари 2008 г. – и обхващащи освен Белене още и нефтопровода Бургас-Александропулис, както и газопровода Южен поток. Реализацията на тези три проекта, обявени от тогавашния български президент за “голям шлем”, би довела до пълна енергийна зависимост на България от Русия с всички произтичащи от това политически последствия – и би компрометирала окончателно страната ни в очите на нейните евро-атлантически партньори.

  От тези проекти днес на дневен ред е единствено “Южен поток”, от което обаче не следва, че другите два са се разминали без корупционни практики и огромни загуби за държавата. Това важи с пълна сила за проекта АЕЦ “Белене”, прекратен с решение на българското правителство, но струващ вече близо два милиарда лева на българските данъкоплатци – плюс заема от 250 милиона евро от “Париба банк”, по който страната ни засега плаща само лихвите (възлизащи вече на повече от 55 милиона евро), плюс факта, че НЕК, която е ключов елемент от националната ни сигурност, е доведена до тежък финансов дефицит от над два милиарда лева и на практика е изправена пред фалит – именно заради ангажиментите си към този проект. (Това между впрочем е и реалната причина за скока на цените на електроенергията през лятото на 2012 г., които днес доведоха до драматично обществено напрежение с непредвидим изход – и до оставката на кабинета на Бойко Борисов.)

  Един кратък поглед върху структурата на разходите по проекта, фактурирани от НЕК към 31.12.2011 г., дава ясна представа за корупционния размах, с който са разграбвани средствата, отпускани за АЕЦ “Белене”. Към тази дата фактурираните разходи са в размер 837 810 224 евро, като от тях са платени 678 089 125 евро. Срещу тези пари на терена има един голям гьол, който с много въображение може да бъде мислен като площадка за ядрена централа. Капитализираните дълготрайни активи са на стойност 45 069 597 евро. Разликата между двете цифри ясно показва, че АЕЦ “Белене” е изцяло корупционен проект, чиято основна функция е да служи като скачен съд за източване на финансовите ресурси на държавата.

  Един от механизмите за това източване са тъй наречените “консултантски услуги”. Над една пета от всички разходи за проекта са дадени именно за тях. На инженеринговия консултант “Уорли Парсън”, към който като подизпълнител участва и “Риск инженеринг” на Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140 евро – при това за една не само незавършена, но и направо незапочната централа.

  Изборът на Манчев като подизпълнител на “Уорли Парсън” съвсем не е случаен. Той е де факто създателятна проекта АЕЦ “Белене”. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Милко Ковачев (който днес е на работа в Париба банк, с която бе сключен крайно неизгоден за българската страна заем от 250 млн. евро за финансиране на АЕЦ “Белене”) реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка.

  Пак той – редом с Ковачки и Красимир Георгиев, фигурира в поверителните грами на посолството на САЩ в София като ключова фигура в българския енергиен бизнес. Неговата връзка с австралийско – американската компания “Worley Parsons” се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма “Parsons E & C Bulgaria” е същият, като на основната компания на Манчев “Риск инженеринг”.

  Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ “Белене”. Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ “Козлодуй” – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловат часа през 2005 г. – а НЕК губи около 50 милиона годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.

  Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. “EFT България” пък е собственост на фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. И така кръгът се затваря.

  Ако над двеста милиона са потънали в консултантските джобове, то е резонен въпросът за съдбата на останалите харчове, направени от НЕК по този проект. Огромна част от тях съставляват фактурираните задължения към изпълнителя Атомстройекспорт (АСЕ) по анекси 3, 4 и 5 към тъй наречения договор за реализация на АЕЦ “Белене”. Те възлизат съответно на 101 575 721, 180 065 092 и 217 810 747 евро, по-голямата част от които са вече изплатени. Големият въпрос е обаче на какво основание са направени поръчките към АСЕ, след като окончателен договор за инженеринг, доставка и строителство на централата де факто няма.

  В това отношение докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, визиращи редица констатирани нарушения във връзка с осъществяването на проекта, са абсолютно категорични. В тях се посочва, че още при самата процедура за избор на изпълнител, проведена през 2005 г., не са договорени основни параметри на договора за инженеринг, доставка и строителство, които са предмет на проведената процедура за обществена поръчка. Неизяснените въпроси са свързани основно с плащането на ключови събития, с графиците за плащане и определянето на формулата за ескалация. Същите параметри остават недоговорени и при подписването на Споразумението на 29 ноември 2006 г. Видно от него, към момента на подписването преговорите между страните продължават – като в него е вписан и 12-месечен срок за тяхното финализиране.

  Въпреки липсата на споменатите основни договорености, съветът на директорите на НЕК взема решение с протокол № 42 от 30 октомври 2006 г., с което упълномощава главния изпълнителен директор да подпише договор с класирания на първо място Атомстройекспорт за сумата 3 милиарда 997 милиона и 260 хиляди евро. В доклада на агенцията се установява, че по смисъла на Закона за обществените поръчки и взетото решение няма подписан договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ “Белене”, а на 29 ноември 2006 г. се подписва споразумение, по силата на което страните се задължават да продължат преговорите по някои недоговорени до този момент условия, сред които е формулата за ескалация на цената, която е трябвало да се договори до 31 май 2007 г. – но дори и след изтичане на посочените срокове, няма договорена формула за ескалация и цената остава неопределяема. За сметка на това със споразумението се възлагат предварително част от дейностите по проекта на стойност 193 189 000 евро, което е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки.

  Това обаче не е единственото нарушение. Всъщност и самата процедура при избора на изпълнител е предпоставена и опорочена, тъй като е поставено условието за изпълнението на проекта да се ползва площадката и доставеното преди повече от двадесет години оборудване – при първоначалния старт на строежа на АЕЦ “Белене”.
  Това изискване естествено стеснява кръга на възможните изпълнители само до Росатом и неговите дъщерни копмании. Иначе казано – обществената поръчка е формулирана така, че да се гарантира спечелването й от руска страна. В същото време основанията за така поставените условия се оказват фалшиви: площадката е разрушена, а доставеното оборудване – продадено на изпълнителя и изнесено.

  Дори само това обстоятелство – тенденциозното опорочаване на избора на изпълнител – вече свидетелства за корупция от особено голям мащаб, както и за прокарване на чужди геополитически интереси. Корупционните практики обаче продължават – и са свързани именно с продажбата на старото оборудване на АСЕ. През юни 2008 г. е подписан анекс 3 към споразумението от 2006 г., с който НЕК възлага на изпълнителя да извърши дейности по разрушаване на съществуващите сгради и конструкции, намиращи се на ядрената площадка. Въпреки че става дума за плащане от над 100 милиона евро, конкурс за изпълнението на тези дейности не е проведен – вместо това е сключен директен договор с АСЕ – отново в нарушение на Закона за обществените поръчки.

  Същевременно в споразумението от 29 ноември 2006 г. се посочва, че оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”, ще бъде изкупено от АСЕ, като това изкупуване ще бъде предмет на отделни преговори. При подобни преговори съгласно Правилника на реда за упражняване правата на собственост в капитала на търговските дружества, се изисква началната цена на преговорите да бъде определена в оценка на лицензиран оценител. Такава липсва – налична е оценката само на архитект-инженера Уорли Парсънс, възлизаща на 295 милиона евро. Но и тази оценка не е спазена – като на практика без всякакви преговори НЕК се съгласява да бъде посочена цена от 205 млн. евро – или с 90 млн. по-ниска.

  С това обаче не приключва сагата с голямото разчистване на старите ядрени реактори и машинарии, платени от България преди повече от 20 години. Плюс това намаление съветът на директорите на НЕК се съгласява да намали продажната цена с още цели 77 милиона евро – като с тази сума се заплащат руските разходи по ремонт, транспорт, товарене и разтоварване на оборудването. Тези разходи обаче не са документирани и доказани, а вероятно са и раздути – като се има предвид факта, че за митническото освобождаване на оборудването са платени 14 945 786 евро, за товарене и разтоварване – 11 767 468 евро, а за ремонтно-възстановителни работи (на техника, която изобщо не е работила) – 50 129 521 евро. Равносметката е печална – ядреното оборудване е на практика подарено на руската страна, като приходите от продажбата са 87 612 525 евро, а прихванатите разходи възлизат на 77 172 475 евро.

  Пак от доклада на същата комисия е видно, че е налице нецелево разходване на част от целево предоставените от държавния бюджет 300 милиона лева за покриване на вноската в уставния капитал и предстоящите увеличения в капитала на съвместното дружество между НЕК и РВЕ Пауър – избран за стратегически инвеститор. На практика такава нова и юридически самостоятелна съвместна компания изобщо не е създадена.

  Казусът с тези 300 млн. лева, предоставени с решение на МС, представлява много сериозно законово нарушение, за което пряка отговорност носи тогавашният премиер Сергей Станишев. Парите са отпуснати с постановление на МС по предложение на министър Петър Димитров – като държавата закупува акции на стойност 300 млн. лв. за увеличаване капитала на Български енергиен холдинг, при което последващо трябва да бъде увеличен капиталът на НЕК, с цел изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Решението предполага също министър Орешарски да извърши корекции в бюджета, както и в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Фрапиращ е обаче фактът, че тази сума не е предвидена в бюджета за 2008 г. и е отпусната без дебати и решение на НС – което е грубо нарушение на закона. Още повече, че парите са използвани не по предназначение – и че с тях са извършени преки плащания на също тъй незаконосъобразно поръчаното оборудване, а според някои данни – и плащания на комисионни на лобисти в полза на проекта.

  Това бюджетно финансиране противоречи на многократно лансираната от Сергей Станишев теза, че за проекта АЕЦ “Белене” не е платен нито един лев от държавния бюджет. Напротив – основните плащания по проекта са направени именно с бюджетни пари – при това отпуснати незаконосъобразно. Като връх на цялото това безобразие е видно, че обсъждащите този незаконен акт министри са били съвсем наясно какво правят – ако се съди по предложението на Петър Димитров, според когото “при 49% частно участие, няма никакви основания да се предполага, че Европейската комисия ще ни упрекне, че това е държавна помощ за един финансово неефективен проект”.

  Що се отнася до финансовата неефективност на този проект, то правителството е било наясно още тогава, че реалната му стойност ще надхвърли в пъти примерната цена от 3,9 милиарда евро, фиксирана от руския изпълнител в първоначалното споразумение (в него така посочената цена не задължава АСЕ с абсолютно нищо, тъй като се предвижда ескалация на цената, но не са договорени нейните параметри – и следователно всякакво нарастване е възможно!). Това става ясно от две писма на “РВЕ Пауър” – единственият престижен инвеститор, проявил интерес към този проект. Принципните възражения на РВЕ са свързани с факта, че без наличието на окончателен договор и без да е взето предвид тяхното мнение и съгласие, се правят поръчки за оборудване на стойност стотици милиони евро, в плащането на които немският консорциум категорично отказва да участва.

  В писмо от 25 март 2009 г. от РВЕ до НЕК с вх. № 99-00-225/25.03.2009 г. са изразени резервите от страна на стратегическия инвеститор от нерешаването на редица ключови въпроси, включително и свързаните с финансовото структуриране на проекта. РВЕ подчертава, че финансовите задължения на НЕК ще бъдат около 5 милиарда евро, като настоява в най-кратки срокове НЕК да покаже готовност да осигури своя дял от финансирането. В следващо писмо с вх. № в НЕК 99-00-458/15.07.2009 г. немският концерн информира, че подходът за съвместно финансиране, предвиден в споразумението с НЕК, не може да бъде изпълнен при текущата финансова ситуация, ограниченото банково финансиране, възможността за привличане на не повече от 5 милиарда евро външно финансиране на проекта, което зависи от външни кредити от Франция и Германия, които пък зависят от потвърждание на споразуменията за подизпълнение с Атомстройекспорт, както и от предоставяне на гаранции за сумите по кредитите – и гаранции за завършване на проекта. И в това писмо се подчертава, че общият обем на разходите по проекта ще бъде над 10 милиарда евро, а делът на НЕК за 51% дял от общата компания трябва да бъде около 5,4 милиарда евро. Поради което РВЕ официално предоставя на НЕК гратисен период за изпълнение на задължението за финансово приключване на проекта до 30 септеври 2009 г. – и предупреждава, че при непостигане на посочените условия ще упражни правото си на предизвестие за излизане от проекта АЕЦ “Белене”. Във връзка с това се поставят и изисквания към НЕК да представи доказателства за възможността да финансира дела си – и график за осигуряване на необходимите средства.

  Разбира се, НЕК не изпълнява тези изисквания. Няма и как да ги изпълни, тъй като компанията е източена – и към момента е най-големият длъжник на държавата – с дългове в размер от над два милиарда лева. Поради което се стига до закономерния отказ на РВЕ от проекта АЕЦ “Белене”, реализиран на 27 октомври с връчено чрез нотариус писмо, с което се прекратява договора за съвместно сътрудничество от 19 декември 2008 г. Като основание са посочени неизпълнението на съществено условие №2 – постигане на споразумение за съвместен подход за финансиране на проекта, и съществено условия № 6 – неподписване на договор за инженеринг, доставка и строителство с АСЕ (такъв договор не е подписан и до ден днешен). Това писмо на практика бележи и края на проекта: всички опити да се намери стратегически инвеститор пропадат, а България няма възможност да поеме харчове от подобен мащаб, без те да доведат държавата до фалит. Единствената възможна опция си остава предложението на руската страна да финансира проекта, като покрие разходите си (неясно какви) с продажба на ток от централата в неясно колко дълъг експлоатационен период. Това на практика означава да се построи руска ядрена централа на българска територия – с което настоящото правителство не се съгласява – но което може би е било и целта на всички свързани с този проект усилия, хвърлени от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и управляващата БСП.

  От цитираните писма на РВЕ става ясно, че още в началото на 2009 г. правителството на Сергей Станишев е знаело, че реалната цена на проекта ще надхвърли 10 милиарда евро – и че подобни харчове са немислими за една малка страна като България в условията на тежка икономическа криза. Упорството да бъде наложен въпреки това този проект и щедрите лъжи за това как той ще струва 3,9 милиарда, ще се изплати за 10-12 години и ще донесе приходи от 200 милиарда евро, могат да имат само две обяснения – или става дума за корупционни апетити, или пък за обслужване на чужди геополитически интереси. И двете са от Вашите компетенции, г-н Главен прокурор.

  Моето скромно мнение е, че двете хипотези не си противоречат и са в еднаква степен верни. Записите от СРС по следствено дело № 245 от 2006 г., разсекретени наскоро от парламентарната комисия за борба с корупцията, хвърлят известна светлина върху това как и с какви мотиви са се вземали правителствените решения, свързани с проекта АЕЦ “Белене”, а и с други крупни инвестиционни проекти. В тези СРС са следени разговорите на енергийния олигарх Красимир Георгиев, президент на консултантската компания “Фронтиер”.

  Същият – без да заема какъвто и да е официален пост – се оказва посредник по много сделки и договори, свързани с АЕЦ “Белене”, доставките на ядрено гориво за България, строежа на автомагистрала “Тракия”, преговорите за продажба на “Булгартабак” и много други. Постоянни партньори, включително при договорености с откровена корупционна насоченост, са министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, зам.-министър Корнелия Нинова, висши администратори в енергийния сектор, Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев, Любомир Велков, изпълнителен директор на НЕК и изключително близък до министър Овчаров, руски официални ръководители и бизнесмени в областта на енергетиката, други енергийни олигарси – като небезизвестния Богомил Манчев. Въпреки липсата на каквито и да било официално дадени правомощия, Красимир Георгиев е преговарял съвсем директно с руската страна по проблеми от изключително важно значение за националната сигурност на страната – като договореностите за АЕЦ “Белене” и доставките на ядрено гориво – и е лобирал отново в полза на руската страна пред български министри и лица от висшата държавна администрация – включително договаряйки комисионни.

  Например при разговор с руската страна за уточняване на датата, на която да бъде обявено, че “Атомстройекспорт” печели поръчката за строежа на АЕЦ “Белене”, той изисква и “обещаните 30% да бъдат получени напред”. Още на 26 октомври 2006 г. той съобщава на руските си партньори, че са победители в търга – което би трябвало да съставлява държавна тайна – и посочва, че на 31 октомври премиерът на България ще обяви тяхната победа. Датата е стратегически избрана – тъй като вторият тур на президентските избори е на 29 октомври – и целта е победата на Георги Първанов да бъде обявена паралелно с победителя в търга за строителството на АЕЦ “Белене”.

  Един специфичен момент, характеризиращ особените правомощия на Красимир Георгиев в сферата на енергетиката, дадени му от тройната коалиция, е свързан с преговорите му за доставка на ядрено гориво – както за АЕЦ “Козлодуй”, така и за бъдещата ядрена централа. През октомври и ноември 2006 г. той води разговори с различни руски представители, като целта е договорите за руски доставки на ядрено гориво да бъдат подписани преди януари 2007 г., когато се очаква влизането на България в ЕС – и съответно влизането в сила на европейското законодателство, според което се позволава само 20% доставки от Русия. Целта е да се изпревари тази дата, като руската компания, която се появява на много места в разговорите като евентуален доставчик, е ТВЕЛ – същата, която беше уличена от ядрения дисидент Георги Котев като доставчик на нелицензирано преработено горива за АЕЦ “Козлодуй”.

  За това какъв огромен корупционен потенциал се крие в неговата фигура на посредник, може да се съди по разговори 772 и 779 от описа на следствената служба, проведени на 14.11.2006 г., в които се обсъжда офертата на Уестингхаус, която била по-ниска от тези на Атомстройекспорт, Арева и Фромаком – “малко над 200 млн. долара на енергоблок”. В следващи разговори – 796 и 797 – стават видни усилията на Красимир Георгиев да парира тази оферта. Особено впечатляващ е също разговор 805, в който съвсем очевидно се обсъждат комисионни за доставени турбоблокове, сумите и начините за превеждане на парите. Сродни проблеми се обсъждат и в разговор 835 с неизвестен мъж, който договаря плащания през кипърските компании “Блус” и “Блус Рок Кепитъл”. В тези разговори можем да срещнем следните думи, изречени от Красимир Георгиев: “Тия дет сме договорили да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори се обсъждат банкови сметки, през които да се осъществяват плащания, откриване на фирми в Гърция и Македония – за “да затворят целия цикъл навсякъде” (разговор 840) и прочее необходими подробности за очевадно корупционни сделки.

  Естествено, в случая не става дума само за лични интереси. Красимир Георгиев менажира преговорния процес по АЕЦ “Белене” и редица други сделки – но на практика той играе единствено ролята на посредник, на проводник на корупционните интереси на официалните държавни ръководители. Кои са те, много ясно личи от контекста на проведените разтовори и договаряните “схеми”. Именно във връзка с АЕЦ “Белене” в разговор 413 Красимир Георгиев споделя, че “По принцип двама души ще решават – премиерът и Овчаров”. И наистина драматично пропадналият опит за реализация на този пагубен за България проект се дължи до голяма степен на техния избор и тяхната воля.

  Изкуственият фалит на “Кремиковци”

  На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.

  С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.

  Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).

  Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.

  Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.

  В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.

  Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.

  На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.

  Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.

  В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.

  Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”

  След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.

  Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.

  Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.

  Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.

  Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.

  Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

  Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.

  Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)

  В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:

  „Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.

  В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.

  А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”

  Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.

  Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.

  На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.

  Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.

  В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.

  В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.

  Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.

  Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни

  На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат твърде интересни данни за друга една афера, пряко свързана с бившия министър-председател на България Сергей Станишев – опорочаването на търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, свързано с конкретно изискване на ЕС.

  Вероятно мнозина си спомнят за аферата с тези паспорти: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хора, които заради гафа с тези паспорти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат. Проблемите бяха свързани с факта, че системата, разработена от “Сименс”, която спечели търга за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканваше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.

  Тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите от МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.

  Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма „Сажем“, които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.

  Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договорът – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява пред “168 часа” по телефона от Виена: “Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”

  Изборът е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за огромни по обем, но съмнителни финансови преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като редица настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка. При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница “Bundesdruckerei” и френската “Sagem” е – много меко казано – съмнителен.

  И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. – „Сименс“ ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.

  Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си припомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г., Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам.-министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.-министър от премиера се една едниствена цел – за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.

  Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока.

  Причините за това в два пасажа от споменатото интервю – където е можем да открием и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:

  “Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”

  Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Можем само да гадаем в чий. Друг един отговор в интервюто обаче ни дава възможност да предположим, че тази корупционна сделка има не само икономически, но и политически измерения. Фактът, че “Сименс” ЕООД – България е дъщерна фирма не на германската “Сименс”, а на австрийския клон на този концерн, също не е случаен – и вероятно се дължи на добрите коонтакти на Сергей Станишев с австрийския политически и икономически елит. В същото това интервю интервюиращата пита следното: “Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?” Тошо Недялков отговаря:

  “Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” – Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й – Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.”

  Ханес Свобода е сред ораторите, които горещо подкрепиха кандидатурата на Сергей Станишев за шеф на ПЕС. Неотдавна медиите в България споменаха, че двойката Бригит Ердерер и Ханес Свобода ще кумуват на сватбата на бившия министър-председател с Моника Йосифова.

  Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската “Сименс” ЕООД и отпечатването на българските лични карти и паспорти според изискванията на ЕС. На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” със заглавие “Кадри от село Сирищник печатат новите паспорти” хвърля известна светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро. В него са извадени наяве редица пикантни подробности и за самия търг, спечелен от “Сименс” ЕООД – България, и за начина, по който са отстранени нейните именити конкуренти. Посочено е например, че е била съставена специална комисия, чийто състав се пази в тайна – но която е била ръководена от зам.-министър на МВР (споменатия вече Калин Славов), и в която е участвал небезизвестният Азер Меликов, бивш шеф на надзорния съвет на Информационно обслужване. Тя е селектирала 6 фирми и те са били поканени да дадат оферти. Тази комисия е формулирала и едно от новите условия на търга – фирмата, която ще прави новите документи, да има достъп до класифицирана информация.

  Подобен документ се получава по служебен път в ДАНС и агенцията го препраща в МВР. Оригиналните документи се съхраняват в министерството. Въпреки това трите фирми – държавните печатници на Германия и Унгария и френската „Сажем“, са отстранени, защото не били представили оригинала. След като трите фирми обжалват пред Административния съд, МВР признава този гаф, но това не е достатъчно, за да се развали договорът със Сименс-България. Допълнително държавната печатница на Германия е обвинена, че не е представила и оригинала на банковата си гаранция. Това също е опровергано пред съда. Изяснява се, че става въпрос за грешка. И този гаф остава без последствия – договорът със “Сименс-ЕООД България” отдавна е сключен и вече се изпълнява.

  Подробностите за опорочения търг, сключен в ущърб на националните интереси, попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби – и през септември 2010 г. в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Мелников и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване именно за този търг.

  Разследването е започнало след подаден сигнал от една от загубилите търга фирми – като негов автор е Живко Желев, президент на фирмата “Кейт”, която е отстранена от конкурса заедно с нейния партньор – германската държавна печатница „Бундес Друкерай“. Той именно е разработил технологията за криптирано шифриране, която е използвана при отпечатването на паспортите в Германия – и която мистериозно отпада от изискванията при българския търг.

  Ефектът от което е предвидимият – половин година след отпечатването на новите и уж надеждно защитени паспорти вече са заловени и първите ментета. Според бившият зам.-шеф на ДАИТС Красимир Симонски още преди сключването на договора със “Сименс” е било ясно, че тяхната технология не е трудна за подправяне – като самото подправяне може да се осъществи с техника, струваща едва няколко хиляди долара.

  Сигурна техника, която не подлежи на подправяне, е предлагала именно “Бундес Друкерай”. Само че мотивите на правителството при сключване на този договор очевидно са били различни от интересите на българските данъкопланци, с чиито пари е заплатен свръхнадутият договор със “Сименс” ЕООД – България.

  Според интервю на Живко Желев от 20 януари 2011 г. по този прецедент e съществувал огромен скандал, документацията е била манипулирана, като от нея е извадено изискването за шифрирано перфориране, по което именно тече разследването на ДАНС – като се посочват и основните виновници за манипулацията: Сергей Станишев, Росен Карадимов и бившият зам.министър на МВР Калин Славов. Нещо повече – споменава се, че в случая става дума и за комисионни, а основният извод е, че политици като Станишев и Михаил Миков не би трябвало да излизат на трибуната от срам – след като са разигравали два и половина милиона българи.

  Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: “Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите”. Дребната подробност е, че проблемът с тези документи е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., така че казването “нямам нищо общо” просто не върви. И нещо повече – на това заседание са изразени много ясно резерви към изпълнителя – от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков – но тези резерви са били оспорени от зам.министъра на МВР (и бивш съветник на Станишев) Калин Славов, което много ясно личи от следната стенограма:

  “НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?
  КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.
  ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.
  Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.
  Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.
  Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.
  Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.
  КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.”

  Както по-късно се оказа, въпросната “система” се оказа негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги отпадат, а министър Цветанов е принуден да моли българските граждани да не си вадят задгранични паспорти, ако не им предстои пътуване. За сметка на това пък сделката дава шанс за бъдната политическа кариера на българския министър-председател, който успя да стане най-високопоставения българин, заемайки поста председател на ПЕС.

  Разбира се, не може да се каже, че това се дължи само на този договор. Всъщност при правителството на тройната коалиция “Сименс” е доста ухажвана корпорация – и под вещото ръководство на Бригит Едерер, съпруга на Ханес Свобода, тогава зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, компанията е спечелила впечатляващи държавни поръчки. Сред които примерно изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация, проектът на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство, информационната система за финансово управление на НАП, както и електронният търговски регистър към Министерството на правосъдието. Освен всичко това компанията доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.

  Случаят “Хохегер”

  Скандалът с договора на австрийския лобист Петер Хохегер, нает от правителството на Сергей Станишев да подобри имиджа на България, е свързан с неизмеримо по-малко щети, отколкото огромните по своя мащаб корупционни процеси, свързани със заменките на гори и земи или с изкуствено предизвикания фалит на “Кремиковци” АД: става дума за договор на стойност милион и половина евро. Същевременно той е и най-скандалният, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя – функциите на подизпълнител се изпълняват от компанията “PR Медия” на Моника Йосифова, която, както е широко известно, съжителства с г-н Станишев.

  Историята на скандала е, накратко казано, следната. На 16 февруари в парламента на Австрия избухва скандал, свързан с корупционни схеми, като в това шумно и широко отразено заседание името на България се споменава 27 пъти. Това се дължи на факта, че австрийския лобист Петер Хохегер, срещу когото се води разследване за корупция – и от прокуратурата, и от специално назначена парламентарна комисия, е избран от българското правителство да работи за публичния имидж на страната ни. В хода на тази “работа” са намесени и видни фигури от политически елит на Австрия – като бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, осъден впоследствие на четири години затвор, който не е много ясно какво по-точно върши по договора с правителството на тройната коалиция в България, но прибира за една вечеря с премиера Станишев хонорар от 100 000 евро.

  Този прецедент впрочем не остава скрит за австрийскате медии. Според виенския вестник “Ди Пресе” част от парите, които българският кабинет е дал на агенцията, са отишли в джоба на тогавашния австрийски вътрешен министър. Самият Щрасер е привикан пред анкетната комисия на австрийския парламент за аферата „Хохегер“. Там той свидетелства, че Хохегер е получил през 2008 г. поръчка от българското правителство да подобри образа на България в ЕС. Трябвало да подобри имиджа във връзка с корупцията и организираната престъпност, както и да даде съвети за реформата на полицията.

  В крайна сметка прокуратурата във Виена повдига обвинения срещу лобиста Петер Хохегер, както и срещу бившият шеф на „Телеком Австрия” Рудолф Фишер и Клаус Витауер, член на партия „Съюз за бъдещето на Австрия”. Обвинението е базирано върху превод на 960 000 евро отиват от австрийския телеком до две агенции, които организират предизборната кампания на „Съюз за бъдещето на Австрия”. Според прокуратурата става дума за „фалшиви фактури”, които са изготвени без знанието на „Телеком Австрия”. Тримата австрийци са обвинени в организирането на схемата, като срещу тях има подозрения и за пране на пари, лъжесвидетелстване и редица други злоупотреби.

  Австрийският скандал става повод и за журналистически разследвания в България, сред които особено впечатляващо е това на в. “Капитал”. Фактът, че името на България се споменава във връзка със замесването й в корупционни действия, провокира съответните политически реакции, които довеждат до формирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва всички факти и обстоятелства, свързани със “случая Хохегер”. В хода на разследванията на тази комисия се оказва, че Сметната палата е изготвила специален доклад, свързан с нарушенията в одита на управлението на имуществото и бюджета на Министерсткия съвет за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2009 г., в който подробно се разглежда и казуса със сключените с Хохегер договори. Докладът обаче не е бил оповостен, тъй като колегията на Сметната палата установява, че има данни за престъпление – поради което го изпраща на прокуратурата.

  Одиторите констатират, че има проблемен договор № 108 от 14.12.2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз. На първо място за неговото изпълнение са преведени 2 244 159 лв., а същият е обезпечен с банкови гаранции на стойност само 1 252 969 лв. – при което не са защитени в пълна степен финансовите интереси на МС в случай, че изпълнителят не изпълни своите задължения. На второ място плащането е 100% авансово – като 50% от сумата се изплаща в деня на подписването на договора, а останалите 50% – само десет дни по-късно – което повишава риска от неизпълнение на задълженията по договора. И на трето място, одитният екип не е могъл да установи доколко договорът изобщо е изпълнен, тъй като окончателният доклад по изпълнението е даден на немски език и към момента на одита не е бил преведен.

  Този одит е изпратен на Софийска градска прокуратура, която възлага проверка на ДАНС, а след нейното приключване с Постановление от 5 октомври образува съдебно производство за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Не е известно какво по-точно е направила поверената Ви институция с това дело, но най-вероятно е приключило без резултат или – предвид добрите връзки на Вашия предшественик с БСП – просто е било поставено на трупчета.

  Безкрайно интересни са и констатациите на Агенцията за обществени поръчки във връзка с договореностите на българското правителство с Хохегер. В регистъра на Агенцията присъства единствено информация относно договор 108 от 14 декември 2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС, предоставена от МС като възложител на 30 юни 2007 г. Договорите, сключени с Хохегер, обаче са два – като при единия възложител е МС, а вторият, данни за който липсват в Агенцията, е сключен чрез пренасочване на дивидента от Пловдивския панаир, който по това време е все още държавна предприятие. В подадената от възложителя информация обаче изрично се посочва, че “при изпълнение на предмета на договора няма да се използват подизпълнители”. Подизпълнител обаче има – и това е Моника Йосифова. Изводът, направен от парламентарната комисия по този повод, гласи: “Министерския съвет е изпратил невярна информация до Агенцията за обществени поръчки”.

  Фактът, че Министерския съвет лъже Агенцията за обществени поръчки, изобщо не е случаен. Самата технология по сключването на този договор и избора на Хохегер за негов изпълнител издават очевиден опит да се заобиколи Законът за обществените поръчки и да се наложи предварително избран изпълнител – което много ясно личи и от становището на Агенцията за държавна финансова инспекция, и от заключенията на парламентарната комисия.

  Решението за сключване на договора с Хохегер е обсъждано на заседание на МС на 20 юли 2006 и утвърдено с Постановление №198. Тогава министър Румен Овчаров внася идеята Пловдивският да не даде част от печалбата си за държавния бюджет, както е по закон, а със задържаната сума да проведе рекламна кампания на България. Подобно решение е безпрецедентно и незаконно – но въпреки това намира подкрепата на министър-председателя Сергей Станишев със следните “съображения”: “Реалната нужда от такова решение на Министерския съвет е свързана с практическата необходимост да засилим нашето комуникационно поведение и кампания по отношение на Европейския съюз в този важен и критичен момент на нашия процес на присъединяване.”

  В същото време – буквално паралелно със заседанието на МС, Хохегер внася в Пловдивския панаир оферти за провеждане на рекламна кампания на България – чрез три фирми – “Д-р Хохегер комуникационсбератунг”, “Валора” и “Матрикс” и “Д-р Хохегер меркетингконсултинг”. И трите са негова собственост, сиреч в хода на обществената поръчка австрийския лобист се е състезавал сам със себе си. В резултат на тези оферти – както изрично се подчертава в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ): “Още на 19.07.2006 г., преди обсъждането на 20.07.2006 г. в МС, в Пловдивския панаир са депозирани три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата “Хохегер” на г-н Петер Хохегер/… /Не е ясно как австрийския лобист Хохегер и неговите съграждани са получили яснота, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България.”

  Подчертава се обстоятелството, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент – което буди съмнения “какво всъщност става”. На практика на датата 01.08.2006 г., на която Постановлението на Министерския съвет става факт, е сключен и самият договор – реално без обществена поръчка, като изпълнителят е имал предварителна информация за заплащането и за действията, които трябва да изпълни. В тази връзка инспекторите констатират, че е налице “едно от най-сериозните нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно непровеждането на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това”. Техният обобщен извод гласи следното:

  “Извършени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, в нарушение на изискванията на закона е сключен договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.”

  Иначе казано – договорът е незаконен, а обществената поръчка – фалшифицирана и предпоставена. Заключението на АДФИ е категорично: “Съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”

  В допълнение към всичко това си струва да отбележим констатациите, че “публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин” и че “този договор определено е неизгоден и е сключен, без да защитава интересите на възложителя. Обратното, облагодетелства изпълнителя.” Агенцията констатира също така, че става въпрос за деяния, които излизат от нейните компетенции, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи. Тези компетентни органи са подвластните Ви, г-н Главен прокурор. Става дума именно за прокуратурата. И става дума за престъпление, извършено със санкцията на Министерския съвет на Република България.

  Най-парадоксалното в този случай е, че министър-председателят и министрите, издали постановлението на МС, добре са съзнавали, че вършат нещо нередно и заобикалят Закона за обществените поръчки – но въпреки това са го направили. Това много ясно личи от думите на Сергей Станишев, който в отговор на реплика от Николай Василев, министър на държавната администрация, казва следното: “Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.”

  Този договор обаче едва ли е прицелен в лъскането на българския имидж пред европейските партньори. Фактът, че половината от дадените по него пари са получени от Моника Йосифова по два договора като подизпълнител, издава по-скоро корупционни намерения.

  Нещо повече – самият Петер Хохегер в интервю пред в. “Капитал” изтъква, че за страна по единия договор е избран Пловдивският панаир, за да бъде избегната задължителната процедура за обществена поръчка. Неговото обяснение е следното: “Понеже нямаше как договорът да бъде подписан с нас, без да се проведе нов конкурс, а в същото време трябваше да се действа бързо, тогавашното правителство включи панаира в Пловдив. На нас ни беше обяснено, че приходите от панаира отиват директно в държавния бюджет и освен това панаирът има голям принос за комуникирането на икономическите реформи на страната.”

  Що се отнася до самата Моника Йосифова, получила благодарение на решението на МС възможността да участва като подизпълнител в този проект с крайно съмнителна ефективност с два договора: между PR Медия ЕООД и Хохегер – Австрия на стойност 239 000 евро, и във връзка с договор между “Hochegger-Kommunikationbetratung” и “Международен панаир Пловдив” АД на стойност 500 000 евро, то има един твърде показателен детайл в нейното поведение: първоначално тя заявява пред в. “Капитал”, че не познава Хохегер и никога не е работила по негови проекти. Едва след като излизат конкретни данни за тяхната съвместна работа, тя коригира поведението си и се извинява на журналистите от този вестник за това, че е говорила пред тях неистини.

  А що се отнася до изпълнението на самия договор – не е много ясно доколко някои клаузи по договора изобщо са били осъществявани – както и в каква степен и с какво качество са осъществени тези, по които се забелязва някакво изпълнение. В редица случаи едни дейности са замествани с други, давани са пари без ясни основания – какъвто е и случаят с онези 100 000 евро, броени на вече осъдения бивш министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, който бил дал консултации на Сергей Станишев в рамките на един работен обяд, за който българският министър-председател днес услужливо не може да си спомни. Показателно е също така, че основен мотив за избора на Хохегер е неговата идея да се създаде консултативен съвет от независими експерти от България и други страни на ЕС. Сред тези независими експерти фигурира и Меглена Кунева, която свидетелства пред парламентарната комисия, че нито е участвала в такъв съвет, нито пък с нея е разговаряно за подобно участие, нито пък такова е било изобщо допустимо във връзка със заеманата от нея длъжност на комисар в ЕС.

  За капак на всичко се оказва, че Моника Йосифова не е единствената близка до Сергей Станишев фигура, получила пари от договор с Хохегер. Над 30 000 евро е получил и съветникът на тогавашния министър-председател Росен Карадимов. По повод на неговите много особени позиции в правителството на тройната коалиция Татяна Дончева споменава за връзките му с Гриша Ганчев, както и че:

  “Той бе съпричастен към заменките на гори и даже лично облагодетелстван. Росен Карадимов бе съпричастен с голф игрищата, с онова, което се случи в Балчик. Беше съпричастен със сградите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които правителството имаше намерение да им подари. Беше съпричастен с мултиплексите на Цветан Василев. На практика Росен Карадимов ръководеше тези процеси. Между другото той продължава да бъде сред приближените на Сергей Станишев и е един от шестимата, които са специалната група на Станишев за управление на БСП. Те не са нито изпълнително бюро, нито нещо друго, но са особено привилегировани.”

  За платените услуги на Росен Карадимов към Хохегер става ясно от показанията, дадени от бившата му съдружничка адвокат Деяна Марчева пред парламентарната комисия по случая Хохегер. Там тя заявява, че е работила с фирмата на Моника Йосифова “PR and media” по два договора – с Хохегер и с Министерство на финансите, за което е получила хонорар от 35 000 евро през 2006 г. От тях обаче само 1500 били за нея, а останалите трябвало да предаде на Росен Карадимов “на фиктивно основание” – както е заявила едно към едно Деяна Марчева. Парите обаче не са дадени нахалос – при втория договор с Хохегер, вече директно с МС, тъкмо Росен Карадимов е бил консултантът, който е препоръчал на комисията, подготвяща обществената поръчка, да избере именно Хохегер – и между неговото становище и протокола с решението на комисията няма практически никаква разлика.

  Казусите с договорите на Хохегер и тези с PR агенцията на Моника Йосифова повдигат много въпроси, най-важен от коио ми се струва прецедентът, при който самият Министерски съвет взема решение в разрез със законите на страната и с неприкритата цел да бъдат избегнати изискванията на Закона за обществените поръчки. Както вече стана ясно, при по-фрапиращия от тези казуси като инструмент за заобикаляне на закона е бил използван Плавдивският панаир. Това създава основателни съмнения дали и в други случаи същото предприятие – или други държавни предприятия не са били използвани със същата цел? Още повече, че казусът с промяната на собствеността на самия Пловдивски панаир е сам по себе си корупционен прецедент, при който именно правителството на Сергей Станишев със свои действия и бездействия харизва това емблематично за българската икономика предприятие на Георги Гергов – член на Висшия партиен съвет на БСП, областен председател на БСП – Пловдив, близък приятел на бившия президент Георги Първанов. Но тази срамна сделка, разбира се, е отделна тема.

  Уважаеми г-н Главен прокурор,

  Визираните от мен прецеденти съставляват само част от корупционните практики на правителството на тройната коалиция, оглавявано от лицето Сергей Дмитриевич Станишев. Вън от моето внимание останаха:

  – потъването на милиони левове в трите министерства на ДПС, отпуснати за борба с бедствията;

  – скандалът с феодала от Еленския Балкан Гео Дундаров, който е пряко свързан с Министерството на земеделието и горите, и за чиито фрапатни своеволия носи отговорност и министър Нихат Кабил;

  – корупционните практики в АЕЦ “Козлодуй”, свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки;

  – скандалът, свързан със заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Красимир Неделчев, който е уволнен и са му повдигнати обвинения за пране на пари и получаване на подкуп в размер на 357 000 лева от фирми с интереси в програма САПАРД;

  – разграбването на Държавния резерв, за което уволненият негов шеф Димитър Димитров изнася скандални данни;

  – договорът за 51 милиона евро за закупуване и доставка на 60 хиляди софтуерни пакета за държавната администрация, при който конкурсът предопределя кой да е продуктът, както и изискването да не бъде купен директно от производителя, а от посредническа фирма;

  – скандалът между Министерството на околната среда и водите и “Дънди Прешъс Метълс”, при който изпълнителният директор на канадската компания обявява България за “корупционно блато”;

  – скандалът с фирма “Краш 2000”, получила разрешително да строи в територия край село Варвара, част от парка Странджа – при което става дума за очевидна корупция в местната власт и в Министерството на околната среда и водите- като и до ден днешен не се знае кой точно е издал разрешителните по строежа;

  – постоянното отлагане на закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието гледане в пленарна зала бива спирано всеки път, когато ДПС и БСП не са наясно какво искат точно строителните лобисти;

  – скандалът с обвиненията на директора на НСлС Ангел Александров към Румен Овчаров, че препятства разследвания на изпълнителния директор на “Булгартабак” и на Красимир Георгиев от фирма “Фронтиер” – при който директорът на Булгартабак Христо Лачев на свой ред обвинява шефът на НСС в рекет;

  – аферата “Куйович”, която остава подозрението за ясна свързаност между организираната престъпност и органите за сигурност;

  – скандалът с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев, при който се оказва, че над 120 милиона лева, спечелени от фирми на братята му – а в същото време министър Асен Гагаузов заявява, че не вижда конфликт на интереси;

  – залавянето на двама шефове от Пътния фонд – директорът на Дирекция “Усвояване на европейски фондове” Любомир Лилов и началника на сектор “Подготовка, търгове и договаряне”, в момент на получаване на подкуп – като този скандал води до прекратяване на европейски плащания по инфраструктурни проекти;

  – скандалът с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП за източване на седем и половина милиона лева от САПАРД по схема, разкрита от ОЛАФ – при което се стига до блокиране на плащания по присъединителните фондове, от което страната ни губи стотици милиони евро;

  и още много, наистина много по-едри и по-дребни корупционни скандали, които няма как да бъдат разгледани в рамките на едно открито писмо, но чиято безнаказаност маркира очевидния дефицит от справедливост в България, както и дефицитите в дейността на ръководената от Вас институция, г-н Главен прокурор.

  Това не може да продължава така. Липсата на справедливост е вече нетърпима за българските граждани – в много по-голяма степен, отколкото материалния недоимък. Този дефицит води до натрупване на обществени напрежения с непредвидими последици – включително застрашаващи гражданския мир в страната. Такива бяха в много голяма степен и причините за неодавнашните протести, които доведоха до оставката на управляващия кабинет.

  За това, изпращайки настоящото писмо, силно се надавам да си свършите работата. Принуден съм да отбележа, че към настоящия момент визираното от мен лице вижда себе си като бъдещ министър-председател на България и бленува ренесанса на същия тип коалиционен кабинет с размити отговорности, какъвто беше тройната коалиция. И съжалявам, че трябва да го кажа, но България не разполага вече нито с ресурса, нито с търпението да издържи още едно таково управление. Хората няма как да останат мирни и спокойни, виждайки как се погазва законът и как отговорните за реални престъпления и мащабни корупционни практики не само остават безнаказани, но и биват толерирани в качеството си на политически елит – и се готвят да продължават да грабят обществените ресурси по същия начин.

  Именно затова смятам, че трябва да приложите закона с цялата му строгост спрямо Сергей Дмитриевич Станишев и свързаните с него лица. И се надявам да бъдете на висотата на Вашата мисия – и да не се измъквате с обясненията на Вашите предшественици – за това как нямало колективна отговорност и как никой не можел да санкционира решенията на Министерския съвет. Един министър-председател е отговорен за всички действия на своето правителство – без тази отговорност неговите функции са лишени от смисъл.

  Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, изпратено както до Вас, така и до други адресати. Правя това, защото според мен българските граждани имат право да знаят кой ги е управлявал и кой крои планове да ги управлява отново.

  Изпращам Ви това писмо с надежда да предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция, и да информирате обществеността за тяхната реализация.

  27.02.2013 г. Искрено Ваш:

  /Едвин Сугарев/

   

  Източник:  Svobodata.com

• За Ролекса и Вожда

  

  Какъв чуден ден беше 26.02.2013 г. Странен, изпълнен със знаци. Бащицата вдигнал кръвно. Ужас! Ах, ох, трепетното отразяване по медиите ме хвърли в сериозен уплах. Не за хипертоника, той е железен, супермен, няма да се даде така лесно. Обаче се изплаших сериозно за здравето на журналята, видимо бяха побелели, милите докато интервюираха доктора от правителствена болница. Докато той разказваше за великите болежки на вожда, за това как го заболяла глава, пък и му се гадило, те горкичките поемаха цялата болка и отразяваха буквално с лицата си важността на момента, величието на мига.. Освен тази драма от междуконтинентален характер, един човечец се самозапали в Раднево. Дреболия, при това тази година той не е първата жива факла. Това е четвъртият човек решил да се запали. Вече не е новина даже. Нормално е – хората в България се палят от радост. Такива сме си ние – лесно се палим. Не съм сигурен дали има връзка между двете събития. Но нищо чудно човекът да е изпаднал в остра непреодолима депресия заради високото кръвно на любимия и непрежалим борец за справедливост. Някакви слухове се носят, че този човек се е облял с бензин и си е драснал клечката кибрит заради мизерията. Заради безизходицата, имал деца, но не можел да ги нахрани. Но това някак не се връзва. Не може в България, след като 23г. всички, които ни управляваха и се кълняха, че мислят за народа, че се грижат само и единствено за нашето благоденствие някой да слага край на живота си от бедност. Абсурд.

  После се случи ново епохално събитие. Излезе представител на синдиката на проститутките – политологосоциолози и заяви, че според последните проби на вожда пак му растял, рейтинга де. В прав текст изрази възхитата си от това какъв голям политик е футболист номер едно на републиката. Оказа се, че Бойко никога не пада, а земята се надига към него. Само да не си помислите, че с това великите събития от вчерашният ден свършиха.

  Пловдивският митрополит Николай щял да си продаде златния часовник “ролекс”. О Боже, пощади ме! И веднага още едно чудо – с парите щял да плати сметките за ток на една пловдивска църква, които се били натрупали вече около 3 000лв.. Каква жертва! Потрес! Какво става в тая държава? Докъде я докарахме? Висшите духовни пастири да си продават ролексите. Потресени миряни от пловдивско веднага образували групи за натиск и издигнали барикади пред всички заложни къщи в града. Само и само да попречат на митрополита да се жертва. Едновременно с това организирали бърза разпродажба на бъбреци, далаци, пикочни мехури и други ненужни органи с цел да спасят часовника на дядо Николай.

  Какъв ден! Сега и вулкан да изригне, и земетресение да тресне все ми е тая. Единствено малко ме притеснява високото кръвно на вожда. Всичко друго както и да е, ама това да си с високо кръвно си е уникално. В България няма друг случай с такова рядко заболяване.

  По-бързо да идват радостни и благодатни вести за спасяването на ролекса и вожда. Какъв ден!

  Ивайло Зартов,  Ivailozartov.org
  

• Евростат: Децата в България се хранят най-лошо

  

  Една трета от българчетата нямат възможност да консумират плодове, зеленчуци и месо веднъж дневно

  Децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле сред европейските си връстници, сочат последни данни от анализ на Евростат за риска от бедност или социално изключване в ЕС-27, предаде БТА.

  Според данни на българската статистика децата на възраст 1-15 г. у нас са около 1 милион.

  По данните на Евростат – 34,5 на сто от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, където 23,8 на сто от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17,2 на сто, а в Латвия – 15,4 на сто.

  По този показател на другия полюс са: Швейцария (0,2 на сто), Люксембург (0,5 на сто) Исландия и Дания (0,6 на сто), Норвегия и Кипър(0,7 на сто). В тези страни едва под един процент от децата нямат възможност да консумират пресни плодове и зеленчуци.

  В България и Румъния всяко трето дете (или около 30 на сто) не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят.

  По този показател далеч зад нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13 на сто от децата нямат всекидневен достъп до месни храни. Във Финландия, Дания, Исландия, Люксембург и Кипър пък почти няма семейства, които не могат да предложат на трапезата на децата си храна с месо, пиле, риба или вегетарианския им вариант с протеини. В тези страни процентите варират от нула за Финландия, до 0,7 на сто в Кипър.

  Що се отнася до дрехи и обувки – в България има най-голям дял в лишаването на децата от тях – 35 на сто от българчетата не могат да си позволят нови дрехи, а 44 на сто – нови обувки, заради бедност на семействата. Ситуацията е сходна в Румъния (25,2 на сто), Латвия (24,5 на сто), Унгария (21,8 на сто), както и в Португалия и Словакия – по 13 на сто.
  Най-задоволени с нови дрехи са децата в Люксембург, Исландия, Норвегия и Кипър, където едва 0,6 на сто не могат да разполагат с нови дрехи и обувки.

  Негативни данни за лошото хранене на българските деца и ученици са публикувани и в изследване на Националния център по обществено здраве.

  Неблагоприятните тенденции и характеристики в храненето на българските деца и ученици са предпоставки за появата в по-късен етап на риск от хронични неинфекциозни болести, сърдечносъдови заболявания, рак, диабет тип 2, остеопороза и други, сочи изследването на експертите от Националния център по обществено здраве, цитирано от БТА.

  52% от децата в България под 18-годишна възраст са били застрашени от бедност и социално изключване, като по този показател страната ни е на първо място в ЕС, сочат данни на Евростат за 2011 г., предаде БГНЕС На второ място е Румъния с 49%, следвана от Латвия с 44%, Унгария с 40% и Ирландия с 38% (според данни за 2010 г.).

  В Швеция, Дания и Финландия само 16% от децата са в подобно положение. Тези страни са следвани от Словения със 17%, Холандия с 18% и Австрия с 19%.

  Източник:  БЛИЦ (Със съкращения)

• Как по време на безнадеждна рецесия може да се стигне до подем в икономиката?

  Волфганг Ухациус, “Ди Цайт”

  (Представено от Григор Симов)*

   

  Паричният експеримент на един австрийски кмет от 1932 година

   

  Днес, във времето на новата финансова криза и на пукащите се балони, надути от спекуланти, едва ли някой си спомня.

  Главният герой идва на бял свят на 15 август 1884 година в Тирол. Михаел Унтергугенбергер е дете на обикновен работник. Момчето само си изкарва парите, с които да плати обучението си като механик. Железницата се оказва златният му шанс. В селцето Вьоргел си дават среща долините на Ин и Бриксен, мястото е идеално за железопътен възел. Търсят се огняри, занаятчии, общи работници. Младият Унтергугенбергер намира тук работно място, след няколко години се издига до машинист.

  Оттогава е запазена една снимка: Унтергугенбергер пред един парен локомотив. На снимката има и един гаечен ключ, който стига до бедрата на машиниста. Наистина по това време подобни огромни инструменти не са рядкост, но гаечният ключ изглежда толкова внушително и заради това, че Унтергугенбергер е доста хилав, висок не повече от 1.60 метра. Не е и много силен. Но пък намира силни думи. През 1904 става член на социалдемократическата работническа партия, а по-късно успява да убеди стотици от колегите си да станат членове на железничарския профсъюз.

  Михаел Унтергугенбергер не е от хората, които се страхуват да мислят самостоятелно. Бил е принуден да напусне училище на 12 години? Е, и, това не го спира да чете дори още повече: Маркс и Енгелс, биографията на американския производител на автомобили Хенри Форд, анализи на индустриализацията и на капитализма.

  Така започва да се занимава с парите. Само на теория, в джоба си няма почти никакви.

  Революцията за социалдемократа Унтергугенбергер не е решение, за нея 4-хилядният Вьоргел е твърде малък. Който седи на маса в кръчмата със собствениците на пивоварната и на фабриката за целулоза, няма желание да им разбие главите. Парите, смята Унтергугенбергер, трябва някак сами да потекат към работниците. Обаче как да стане това?

  Тази мисъл не излиза от главата на Михаел Унтергугенбергер при неговите пътувания с железницата през Хабсбургската империя. И този въпрос се разглежда в политическото списание, което изведнъж се озовава пред него на фронтовата линия, в центъра на войната.

  “Физиократът” излиза веднъж месечно, тиражът е малък, около 600 бройки. Издател и един от основните автори е Силвио Гезел, търговец, вегетарианец и и самоук икономист с една странна идея: според него всичкото зло във финансовия свят произтича от факта, че парите се смятат за нещо различно от желязото. Че могат да се складират безкрайно дълго. И не ръждясват.

  Напротив, умножават се. Който къта парите си, който ги депозира, може да събира лихви и лихвите на лихвите, без да се замисли, че някой трябва да изработи тези лихви. Работници, наменици, мениджъри. Докато компаниите печелят пари, всичко е идеално. Но в един момент дори и най-голямото усърдие и най-добрите идеи не стигат, за да се плащат лихвите и лихвите на лихвите. Тогава кредитите стават непосилни и фирмите фалират.

  Края на войната съвсем няма да е край на мизерията, подозира Гезел. Нещастията този път ще бъде причинени не от оръдия и танкове, но от бористе и банките.

  “Физиократът” става жертва на военната цензура. Но въпреки това се чете. Унтергугенбергер намира идеите на Гезел интригуващи, но не е убеден в правотата им. Много хора твърдят много неща през тези последни дни на монархията. “Гезел смята, че парите не бива да остават повече извън кръговрата и преходността на всичко земно, това ще доведе до един по-добър свят”, казва немският икономист и познавач на Гезел Вернер Онкен. Около тази мисъл Гезел конструира цяла теория. Така наречената теория на свободните пари. Но какво трябва да значи това, преходни пари? Как може да накараме парите да ръждясат?

  Години по-късно, през 1929, предсказанията на Гезел се сбъдват. Борсата в Ню Йорк се срива. Спекуланти скачат от прозорците, фалират банки. Скоро САЩ се изпълват със скитащи и гладуващи безработни, докато машинистите подкарват локомотивите с жито, защото никой вече не купува пшеница.

  Унтергугенбергер чете във вестниците за голямата криза. И се замисля: как може да бъде повлияна циркулацията на парите, така че те да достигнат до обикновените хора, вместо да стоят безполезно из нечии банкови сметки? Човек би помислил, че тези размишления на Унтергугенбергер нямат никакво влияние върху световното положение. На кого му пука какви отговори дава някакъв си машинист на въпроси от финансовата теория? Унтергугенбергер обаче отдавна не е прост машинист.

  Австрия е демократична република и Унтергугенбергер е общински съветник от партията на социалдемократите. Той е председател на групата общински съветници от своята партия, през 1928 те и консерваторите имат еднакво силно влияние във Вьоргел. При съществуващия пат кой ще е кмет не се решава на нови избори както е прието в наши дни. Разиграва се с жребий. През 1928 година късметът е на страната на консервативната партия. Но през 1931 отново се тегли чоп. И този път печели Унтергугенбергер. Той, синът на прост работник, става кмет на Вьоргел.

  И то – редно е да отбележим – съвсем навреме. Защото голямата икономическа криза, на чийто фон ще се случи чудото от Вьоргел, вече е пристигнала от Америка и в Централна Европа. И във Вьоргел. Фабриката за целулоза, давала хляб на 400 работника, е прекратила производство, пивоварната се бори за оцеляване, млади мъже с кафяви ризи и ленти с пречупен кръст маршируват през пазара нагоре към пасищата. На парламентарните избори през 1932 Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) печели близо 20% от гласовете.

  Леви и десни вдигат общи наздравици в кръчмата за подема

  Една четвърт от мъжете са безработни. Новият кмет познава лично всеки от тях. Хората идват при Унтергугенбергер и го молят за пари за гладуващите си деца. Безработните получават държавни помощи съвсем кратко. Един очевидец ще разкаже: “Всеки ден на вратата ни тропаха по осем до десет просяка.”

  На правителството във Виена му хрумва само едно средство срещу кризата: да спестява. Да ореже заплатите, да намали държавните разходи, да съкращава работни места. Така в един момент на всички ще им потръгне, такава е тяхната сметка. По този повод Унтергугенбергер ще напише: “Смисълът на тези мерки лежи на длан и изглежда по следния начин: “Аз се ограничавам и тръгвам бос (помага ли това на обущаря?) Аз се ограничавам и не пътувам (помага ли това на железниците?) Аз се ограничавам и няма да ям масло (помага ли това на селянина?)

  Не помага, убеден е Унтергугенбергер. Без пари никой не отива на пазар. И ако хората нямат пари, управляващите са длъжни да им дадат.

  Управляващите във Вьоргел, това сега е той. И кметът Унтергугенбергер решава, че няма да пести. Напротив, по поръчка на общината започва строежа на нов мост, ще се поправят улици, това е първата част от неговия план. Така парите отиват при хората, завъртат се отново. Но кръгът не е достатъчно широк. Строителите, дърводелците, инженерите ще получават своите заплати. И после? Сигурно в тези тежки времена те ще предпочетат да спестят парите си, за да са подготвени за идващите още по-лоши. Нали парите не ръждясват. Или все пак…?

  Това е втората част на плана, която Михаел Унтергугенбергер представя на общинските съветници и големците във Вьоргел, в гостилница “При пощата”. Той иска да вкара в употреба нови, различни пари. Те се отличават от обикновените само в едно: за да останат валидни, всеки месец на тях трябва да се залепи пощенска марка. Това е предложението на Силвио Гезел, което Унтергугенбергер сега иска да изпробва. Който иска да задържи банкнота от 10 шилинга за следващия месец, трябва да си купи марка за десет гроша. Така стойността й става само 9.90 шилинга.

  Парите стават преходни, това е и идеята на Гезел. Губят стойността си. Освен ако човек не ги изхарчи.
  

  На 25 юли 1932 Вьоргел се буди с гръм и трясък. Скалите ехтят под ударите на чуковете, в количките с трясък се товарят камъни, лопати скърцат по чакъла. “Жизнерадостен шум” ще нарече това австрийският историк и журналист Волфганг Брьоер в книгата си “Топящите се пари”. Три улици и селското училище са вързани към канализацията. Над един планински поток е построен железобетонен мост, изградена е и шанца за скискокове. След месеци и дори години на бездействие работниците отново имат работа – и за нея получават тези малки жълти, сини и розови банкноти. “Удостоверения за стойността на труда” е официалното им име, на стойност от един, пет или десет шилинга и на всяка от тях е отпечатано изречението: “Ако бедността криле разпери: работа и хляб да се намери.”

  В началото вьоргелци са доста скептични. Само четири магазина са готови да приемат новите пари. Единият е модният магазин на г-жа Роза Унтергугенбергер, съпругата на кмета.

  Но с времето магазините стават повече. Защото рабтниците се държат точно както е предсказал Гезел и се е надявал Унтергугенбергер: те харчат топящите се пари. По-големите обороти увеличават покупателната способност на търговците. Те поръчват нови стоки: на занаятчиите, на селяните, на фабриките. Които наемат нови хора на работа, за да изпълнят поръчките.

  Безработицата в Австрия се покачва. Във Вьогел намалява. Затова пък се покачват доходите и данъчните постъпления в общината. На гражданите им се струва, че някой е дошъл и е изсипал над градчето купища пари. Всъщност те са съвсем малко повече от преди. Удостоверенията за стойността на труда са на стойност общо 5500 шилинга. Но се въртят много бързо. От дърводелеца при месаря, от месаря при селянина, от селянина при кръчмаря и всеки има полза от този въртеж.

  Съседните общини подемат експеримента. Новите пари водят до изненадващо единомислие в цял Вьоргел. Навсякъде в Австрия социалдемократи, австрофашисти и националсоциалисти се карат за властта. Избухват престрелки между въоръжени партийни отряди. Вестикарско заглавие призовава: “Да разпуснем парламента, нужна ни е диктатура!”

  Но във Вьоргел успехът на свободните пари потушава всяка кавга. Общинският съвет единодушно подкрепя кмета. Леви и десни вдигат общи наздравици в кръчмата за подема.

  Не след дълго довтасват и журналистите. Обикновено вестникарите биват привлечени по-скоро от лошите новини. Но напоследък добрите са рядкост. Репортерите сноват по улиците, разпитват лекаря, шивача, собственика на киносалона. Търсят тайната на Вьоргел. Подземни богатства? Солидни инвестиции? Няма? Няколко цветни хартийки, обявени за банкноти – това ли е всичко?

  Това е всичко. Хората отново са в състояние да пазаруват и изведнъж им потръгва. Капитализмът може и да изглежда една непрозрачна, трудна за разбиране система, зависима от търговски потоци, промени в оборота и лихвени проценти. Но случващото се във Вьоргел доказва, че става дума само за едно: максимален брой хора трябва да харчат колкото може повече пари.

  Първите вестникарски репортажи за Вьоргел вече излизат от печат, и не само в Австрия. В Англия, Югославия и Румъния също пишат по темата. Едно френско списание определя Вьоргел като “новата икономическа Мека”. Американските вестници разказват за необикновения “Mayor Унтергугенбергер” от малката община “в сърцето на планината”.

  След интервю с кмета един репортер ще напише: “По време на разговора ни прекъснаха три пъти. Запитвания от редакция във Виена, от един швейцарски журналист от Цюрих и още едно обаждане от Лайпциг.”

  През тези месеци Унтергугенбергер пътува постоянно. Обикаля като истински машинист. Изнася доклади в Австрия, в Швейцария. Той, главата на една малка община, става най-известният кмет в страната си.

  Правителството във Виена получава писма с искане Унтергугенбергер да бъде назначен за финансов министър на Австрия. В ранната пролет на 1933 той говори в ресторант “Кайзерхоф” във Виена пред 170 кмета, които обмислят дали да не последват примера на Вьоргел. Всички искат да въведат топящите се пари. И вече не става дума за малки съседни общини, а за градове като Линц, Шпитал, Щейр. Става дума за една немалка част от Австрия.

  И защо не? Защо чудото от Вьоргел да не стане чудото от Виена, чудото от Австрия?

  Защото Националната банка на Австрия се противопоставя. Само тя има право да печата пари. Така е според законите и така трябва да остане. Скоро след въвеждането на парите за бедни банката споменава във вътрешна кореспонденция за “прекратяване на това безумие”. В началото на 1933 Унтергугенбергер обжалва държавното решение за спиране на експеримента, като вече подозира, че “умните глави ще ми забранят да продължа”. На 18-ти ноември 1933, почти шест месеца след началото на експеримента, Конституционния съд на Австрия решава: парите за бедни във Вьоргел нарушават Конституцията.
  

  На чудото е сложен край.

  Банкнотите се изтеглят от употреба, наетите от общината строители биват уволнени. Оборотите на търговците намаляват, съответно и данъците. “Бедността тук не ни е изпратена от Бог, тя е причинена от законите и човешкото неразбиране”, пише разочарованият Унтергугенбергер в писмо до редакцията на един вестник.

  И големият икономист Джон Мейнард Кейнс оценява идеята

  Кризата се завръща в малката тиролска община. Не след дълго във Вьоргел се подновяват и старите вражди. В средата на февруари 1934 полицаи и части на дясната военна милиция нападат въоръжените социалдемократи в много австрийски градове. Междуособиците не подминават и Вьоргел. Младите социалисти се барикадират в целулозната фабрика. Полицията иска да ги обезоръжи, започва престрелка, има ранени. Преди да загине някой, Унтергугенбергер успява да прекрати конфликта, като посредничи между враждущаите. На него, умерения социалдемократ, вярват и двете страни.

  …Във Втората световна война ще загинат много от свидетелите на чудото от Вьоргел, теорията за свободните пари ще остане на заден план, непозната дори за много икономически експерти. Но тя е жива, както и преди. Далеч от света на световната икономика, в немскоговорящите региони има десетки регионални валути. Те се наричат първични талери, чимгауери или рейнско злато. Някои са като игра, други са сериозна втора валута, но навсякъде инициаторите имат все същата идея: парите не трябва да се застояват, те трябва да циркулират, от дърводелеца при месаря, от месаря при селянина, за да бъдат всички спокойни и доволни, както някога във Вьоргел.

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  * Материалът е бил сред най-популярните в Blog.bg

• <<
• 1
...
• 180
• 181
• 182
• 183
• 184
• 185
• 186
• 187
• 188
• 189
• 190
...
• 414
• >>