Авторски
- Президентът свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство
На 1 март, петък, от 14 ч. на „Дондуков“ 2 президентът Росен Плевнелиев свиква консултации за Обществения съвет към бъдещото служебно правителство, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
На срещата представители на протестиращите граждани, на широк кръг граждански и браншови организации, синдикални и работодателски организации ще обсъдят бъдещите задачи и проект на Правила за устройството и дейността на Обществения съвет. Правилата уреждат функциите и задачите на този орган, неговата структура и организацията на работата му към служебното правителство.
Съветът е консултативен орган към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи от служебното правителство за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност.
Поканени за участие в консултациите от протестиращите: Янко Петров, Мариана Христова, Ангел Славчев, Янко Андреев, Дончо Дудев, Людмила Манова, Георги Арсов, Светлин Тачев, Иван Петров, Ангел Георгиев – Националното представителство на Студентските съвети.
Поканени са още: представител на пациентските организации и сдружения, председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов, Богомил Николов от Асоциация „Активни потребители“, Георги Русанов от комитета по проблемите на възрастните хора. И още: Елка Тодорова – Националния съвет за интеграция на хората с увреждания; Константин Стаменов – Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори ; Иван Милов – Офицерска легия „Раковски“; Валентин Попов – Председател на УС на СФСМВР; Георги Богданов – Национална мрежа за децата; Пламен Димитров – КНСБ; д-р Константин Тренчев –КТ „Подкрепа“; Тома Белев – Коалиция „За да остане природа в България“; Огнян Донев –КРИБ; Божидар Данев – Българската стопанска камара; Цветан Симеонов – Българската търговско-промишлена палата; Васил Велев – Асоциация на индустриалния капитал в България; Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда; Георги Ганев – Център за либерални стратегии; Гинка Чавдарова – Национално сдружение на общините; Боян Кулев – представител на българските общности зад граница; Биляна Гяурова-Вегертседер – Български институт за правни инициативи; Огнян Минчев – Асоциация „Прозрачност без граници“; Георги Стоев – Индъстри Уоч; доц. д-р Даниел Смилов – СУ „Св. Климент Охридски“; доц. д-р Антоний Гълъбов – Нов Български Университет.
Източник: e-79.com
- Открито писмо на Едвин Сугарев до Сотир Цацаров
С настоятелното искане да започне наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г., поетът Едвин Сугарев се обръща с открито писмо към главния прокурор Сотир Цацаров.
В писмото, изпратено и до медиите, Сугарев – някогашен политик от СДС, депутат и дипломат, предявява искането въз основа на действия и бездействия на председателя на БСП, които са накърнили националните интереси и са ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.
„Не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки“, пише Едвин Сугарев.
Следва пълният текст на писмото до Цацаров.
ОТКРИТО ПИСМО
До главния прокурор на Република България
Копия:
До г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ
До посланиците на страните от ЕС
До Комисията за борба срещу корупцията към ЕС
До лидерите на партиите от ПЕС
До медиитеУважаеми г-н Главен прокурор,
Обръщам се към Вас в качеството си на български гражданин и Ваш работодател. Ваше – и на оглавяваната от Вас институция – е задължението да защитава интересите на държавата и нейните граждани в случаите, в които се нарушава законът и националните интереси биват накърнени. В същото време нравствен дълг на самите граждани е да сезират Вашата институция, когато се натъкнат на престъпни, корупционни и влизащи в разрез със законите на РБ прецеденти.
Именно в това си качество си позволявам да се обърна към Вас – с настоятелното искане да започнете наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г. Предявявам това искане въз основа на негови действия и бездействия, накърнили националните интереси и ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.
Бих искал да подчертая също, че не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските такива, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки. Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове. Без всякакво преувеличение мога да посоча, че това е най-корупционното правителство в контекста на българския преход към демокрация, нанесло трайни щети на националната икономика, националното достойнство и престижа на Република България като правова и демократична страна, чиито последствия са пределно осезаеми до днес – а ще бъдат осезаеми още много години. Тези години формираха и в съзнанието на българските граждани, и в съзнанието на цивилизования свят една друга представа за страната ни – корупционната България, в която всичко е възможно, всичко е позволено…
По време на управлението на Тройната коалиция разследването на тези злоупотреби беше на практика невъзможно. След парламентарните избори през 2009 г. новото правителство направи заявка за такива разследвания, но не прояви нужната последователност в това свое намерение. В същото време е повече от очевидно, че тези действия срещат силна съпротива от страна на съда и ръководената от Вас прокуратура. Това е причината повечето разследвания да завършат без резултат, дори когато престъпната дейност е безусловно доказана.
Не бих могъл да сумирам всички корупционни практики на тройната коалиция в това обръщение към Вас – това изисква томове, а не просто едно открито писмо. Ето защо ще се задоволя само с някои от най-основните, а именно следните:
Заменките на гори и земи
Става дума за систематична корупционна практика, която в своята съвкупност представлява най-мащабния корупционен прецедент в цялата история на България. Според експертни оценки загубите за държавния бюджет се изчисляват на над 6,2 милиарда лева, като общият обем на заменените държавни гори и земи е около 440 хиляди декара. Заменят се гори и земи в атрактивни от икономическа гледна точка райони на страната – Черноморското крайбрежие, планински курорти, ловни стопанства и др. – срещу неизползваеми земи в изостанали и труднодостъпни райони на страната. Част от тези замени обхващат хиляди декари площ, като има прецеденти, при които само от една заменка загубите за държавния бюджет се изчисляват на десетки милиони евро. В редица случаи заменките са извършвани чрез подставени фирми, които непосредствено след осъществяването им препродават земята с огромна разлика в цената.
Всички по-мащабни заменки по времето на тройната коалиция са утвърждавани с решения на Министерския съвет, подписани персонално от Сергей Станишев в качеството му на премиер, или от Ивайло Калфин – в качеството му на вицепремиер. Същите носят пряко отговорност за тази фрапираща злоупотреба с държавни земи, чиито мащаби са абсолютен прецедент в българската история.
Заменките се извършват преди всичко в полза на олигарси, приближени до БСП, респективно до ДПС. Общо около 350 юридически и физически лица са се облагодателствали от тази корупционна практика. Връзката с политическата власт на тройната коалиция е очевидна: изключителна наситеност от такива корупционни сделки можем да открием в общините, в които е имало кметове от БСП – примерно в Царево, Поморие, Несебър, Бяла и Шабла, респективно – кметове от ДПС – в района на Родопите, в планинските курорти, в ловните стопанства, в Ябланица и другаде. Министър Найденов с основание предполага, че тази именно практика, начената при правителството на Симеон Сакскобургготски, но развита изключително интензивно при управлението на Тройната коалиция, е превърната в основен източник за партийно финансиране.
Както Ви е добре известно, именно заради тази корупционна практика в момента срещу България е започната наказателна процедура от страна на ЕС, чиито санкции могат да достигнат милиарди евро. Визирани са 47 заменки, като договорите за тях са подписани ударно за 5 дни – от 22 до 26 януари 2009 г. от бившия шеф на агенцията по горите Стефан Юруков. Средната оценка е 8,09 лв. на кв. м. – при условие, че става дума за земи, чиято реална оценка в редица случаи е десетки пъти по-висока. От тях са се възползвали най-вече близки до БСП крупни бизнесмени – като Красимир Гергов, Христо Ковачки, Тодор Батков, както и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев.
Само няколко примера са достатъчни, за да можете да оцените за какво безобразие става дума. Може би най-драстичният случай е този със заменката на земи, включени в защитена местност „Камчийски пясъци“. През 2006 г. Нихат Кабил, тогава министър на земеделието и горите в правителството на Сергей Станишев, заменя в полза на инвеститора „Рийс Интернешънъл“ 407 дка край брега, южно от устието на Камчия, в които влиза и част от защитената местност „Камчийски пясъци“, срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ от 650 дка. При тази сделка терените на първа линия на плажа в Шкорпиловци са оценени на 55 673 лв., а нивите във Видинско – на 415 340 лв. Сметката показва, че според държавата през 2006 г. един декар земя на морето струва близо 137 лв. или по-малко от 14 стотинки за квадратен метър. По-късно част от тези земи са продадени по 200 евро/кв.м, т.е. за 2600 пъти по-висока цена.
След придобиването на земите дружеството собственик “Рийс Интернешънъл” оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за обявяване на защитена местност “Камчийски пясъци“, тъй като природозащитният режим пречел на неговите строителни намерения. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС, воден от съдия Андрей Икономов, взима решение в полза на „Рийс интернешънъл“ АД, потвърдено на 2 ноември 2006 г. и от петчленен състав на ВАС, председателстван от Константин Пенчев, което е обосновано с мотива, че е налице “недостатъчното индивидуализиране на територията на местността „Камчийски пясъци”. С което защитената местност е заличена, а пътят към застрояването й – открит.
На 28 януари 2008 г. „Мет Риъл Истейт“, едноличен собственик и пълномощник на „Рийс Интернешънъл“ получава от Българска агенция за инвестиции сертификат за инвеститор първи клас за проекта си „Спортно-рекреационен комплекс „Камчия Парк Ризорт“. Консултант на инвеститора е не друг, а адвокат Тодор Батков, застъпник на интересите на Майкъл Чорни в България, с чието име се свързани и други заменки.
И накрая като финал – на 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет № 587 от 8.09.2008 г. се променя предназначението на земите и изключването им от горския фонд – за да бъде реализиран инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008. Подписът под това решение принадлежи на Сергей Станишев.
Това далеч не са единствените сделки в този район. В последните дни от управлението на тройната коалиция “Експат бета” АДСИЦ, компания на бившия министър Николай Василев, е закупила 140 декара до курорта Камчия срещу 4,55 млн. лева от “Кирови инвест” и “Кава консулт”, които пък са ги закупили на цена 7,8 лв. на квадрат от Държавна агенция по горите. Сделката при цена 4.55 млн. лева означава 32 лева на квадратен метър. Средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg е 40 евро на квадратен метър.
Десетпроцентно участие в “Експат бета” АДСИЦ има Моника Йосифова, тогава съветничка на премиера Сергей Станишев – лично и чрез нейната PR агенция “Актив груп”. В същото време министър-председателят на България, подкрепен и от основния акционер в “Експат бета” АДСИЦ – неговия министър Николай Василев – гласува решение на МС да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на “общинска техническа инфраструктура – магистрален водопровод” в курортен комплекс Камчия, което очевидно е от полза за евентуалните инвеститори в този район. Освен със средства от бюджета обаче, проектът за канализацията в к. к. Камчия на стойност 1.48 млн. лв. се финансира и от европейски фондове – по оперативна програма “Околна среда”.
Със 138,5 дка край Каварна се е сдобил в последния момент преди мораториума Тодор Гергов, брат на Красимир Гергов, собственик на БТВ и монополист в областта на рекламния бизнес. Сделката е осъществена чрез фирма “Про консулт 2004”. Горите край морето са оценени за 7,87 лв./кв. м. В отговор на медийния шум около скандалните сделки Красимир Гергов обяви, че може да върне заменените земи, граничещи с неговия голф комплекс “Блексийрама”, ако получи гаранции, че върху тях няма да се строи – но, разбира се, това и до днес не е направено. С 207.3 дка край Бургас се е сдобил Тодор Батков, като държавата е получила в замяна 927.6 дка. Върху тях се проектира строеж на жилищен комплекс за 20 000 души в бургаския квартал „Крайморие“. В случая държавата е получила гори, които вървят в диапазона от 60 до 500 евро за декар, а Батков е получил масиви, които струват от 4 000 до 40 000 евро/дка.
Един от най-драстичните корупционни примери е този със сделката за 707 дка в района на Старо Оряхово. Заменката е за гори във вътрешността на страната от близо 1 900 дка. Консултант по сделката е братът на Сергей Станишев – арх. Георги Станишев.
Облагодетелстваната компания е Мадара Бяла Норд, собственост на Момчил Караджов и Димитър Борисов (последният е собственик на небезизвестната фирма «Титан», за която тепърва ще става дума в писмото). Освен като консултант, Георги Станишев е и проектант на курортния комплекс, чието построяване се предвижда върху заменената територия. Проектът на Георги Станишев е реализиран и скъпо заплатен, но строежът още не е започнат. Не е трудно човек да се досети каква е реалната функция на този тип сътрудничество.
Със 167 дка до брега на Русалка срещу скромната сума от 8 лв. на кв. м. се е сдобил близкият приятел на Сергей Станишев Николай Банев. Друг близък негов приятел, Борислав Гигов, е получил пет парцела на морето – в Несебър, Свети Влас и Царево – на най-ниската възможна цена – 6 лв. на кв. м. Подобни са случаите със заменките на 1000 дка ведно с комплекса „Тузлата”, на 1048 дка от „Сребристия бряг” край Каварна – и много други.
Не по-малко драстични са и заменките, свързани с планинските курорти. Например тези на енергийния олигарх Христо Ковачки. През 2007 г. неговата фирма „Агролес“ е заменила около 4000 дка гори край град Мездра с 1200 дка земя около рилския връх Мальовица. Целта му е да придобие туристическата хижа и да я превърне в луксозен хотел. Във връзка с тази заменка се водят дела от страна на Българския туристически съюз, който си иска хижата. Фирмата „Агролес“ обаче се оказва фантом – и липсва валиден адрес, на който да получи съдебна призовка.
Само за периода 2007-2008 г. Ковачки е придобил чрез заменки общо 3000 дка в Рила. Сделките са свързани с проекта за ски зона „Искровете – Говедарци – Мальовица“. В замяна държавата получава 10 198 дка гори в Своге, изкупени на безценица по 150-200 лв. за декар. Според поверената Ви институция тези сделки са ощетили държавата с общо 116 млн. лева.
Общият извод на експертите, наблюдаващи тези корупционни практики е, че бизнесът със заменки на гори и земи е по-печеливш от търговията с наркотици и оръжие. Цинизмът, с който се оправдават основните виновници за това продължаващо престъпление, е наистина впечатляващ. Би трябвало да напомня, че БСП пое управлението на Държавната агенция по горите с презумпцията, че иска да ограничи именно тази корупционна практика. Вместо това в рамките на мандата нейният председател Стефан Юруков осъществи около седем пъти повече заменки, отколкото бяха реализирани от агенцията през същия период, когато тя бе в кръга на интересите на ДПС. При това същият този Юруков не се посвени да изтъкне, че разписаните от него сделки са “от полза за държавата”.
Проектът АЕЦ “Белене” и корупционните афери в енергийния сектор
Ако заменките са най-мащабната корупционна практика на правителството, оглавявано от Сергей Станишев, то проектът АЕЦ “Белене” съвсем пряко застрашава националната сигурност на България. Самият проект е част от договореностите, постигнати между руския президент Владимир Путин и българския му колега Георги Първанов през януари 2008 г. – и обхващащи освен Белене още и нефтопровода Бургас-Александропулис, както и газопровода Южен поток. Реализацията на тези три проекта, обявени от тогавашния български президент за “голям шлем”, би довела до пълна енергийна зависимост на България от Русия с всички произтичащи от това политически последствия – и би компрометирала окончателно страната ни в очите на нейните евро-атлантически партньори.
От тези проекти днес на дневен ред е единствено “Южен поток”, от което обаче не следва, че другите два са се разминали без корупционни практики и огромни загуби за държавата. Това важи с пълна сила за проекта АЕЦ “Белене”, прекратен с решение на българското правителство, но струващ вече близо два милиарда лева на българските данъкоплатци – плюс заема от 250 милиона евро от “Париба банк”, по който страната ни засега плаща само лихвите (възлизащи вече на повече от 55 милиона евро), плюс факта, че НЕК, която е ключов елемент от националната ни сигурност, е доведена до тежък финансов дефицит от над два милиарда лева и на практика е изправена пред фалит – именно заради ангажиментите си към този проект. (Това между впрочем е и реалната причина за скока на цените на електроенергията през лятото на 2012 г., които днес доведоха до драматично обществено напрежение с непредвидим изход – и до оставката на кабинета на Бойко Борисов.)
Един кратък поглед върху структурата на разходите по проекта, фактурирани от НЕК към 31.12.2011 г., дава ясна представа за корупционния размах, с който са разграбвани средствата, отпускани за АЕЦ “Белене”. Към тази дата фактурираните разходи са в размер 837 810 224 евро, като от тях са платени 678 089 125 евро. Срещу тези пари на терена има един голям гьол, който с много въображение може да бъде мислен като площадка за ядрена централа. Капитализираните дълготрайни активи са на стойност 45 069 597 евро. Разликата между двете цифри ясно показва, че АЕЦ “Белене” е изцяло корупционен проект, чиято основна функция е да служи като скачен съд за източване на финансовите ресурси на държавата.
Един от механизмите за това източване са тъй наречените “консултантски услуги”. Над една пета от всички разходи за проекта са дадени именно за тях. На инженеринговия консултант “Уорли Парсън”, към който като подизпълнител участва и “Риск инженеринг” на Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140 евро – при това за една не само незавършена, но и направо незапочната централа.
Изборът на Манчев като подизпълнител на “Уорли Парсън” съвсем не е случаен. Той е де факто създателятна проекта АЕЦ “Белене”. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Милко Ковачев (който днес е на работа в Париба банк, с която бе сключен крайно неизгоден за българската страна заем от 250 млн. евро за финансиране на АЕЦ “Белене”) реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка.
Пак той – редом с Ковачки и Красимир Георгиев, фигурира в поверителните грами на посолството на САЩ в София като ключова фигура в българския енергиен бизнес. Неговата връзка с австралийско – американската компания “Worley Parsons” се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма “Parsons E & C Bulgaria” е същият, като на основната компания на Манчев “Риск инженеринг”.
Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ “Белене”. Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ “Козлодуй” – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловат часа през 2005 г. – а НЕК губи около 50 милиона годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.
Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. “EFT България” пък е собственост на фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. И така кръгът се затваря.
Ако над двеста милиона са потънали в консултантските джобове, то е резонен въпросът за съдбата на останалите харчове, направени от НЕК по този проект. Огромна част от тях съставляват фактурираните задължения към изпълнителя Атомстройекспорт (АСЕ) по анекси 3, 4 и 5 към тъй наречения договор за реализация на АЕЦ “Белене”. Те възлизат съответно на 101 575 721, 180 065 092 и 217 810 747 евро, по-голямата част от които са вече изплатени. Големият въпрос е обаче на какво основание са направени поръчките към АСЕ, след като окончателен договор за инженеринг, доставка и строителство на централата де факто няма.
В това отношение докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, визиращи редица констатирани нарушения във връзка с осъществяването на проекта, са абсолютно категорични. В тях се посочва, че още при самата процедура за избор на изпълнител, проведена през 2005 г., не са договорени основни параметри на договора за инженеринг, доставка и строителство, които са предмет на проведената процедура за обществена поръчка. Неизяснените въпроси са свързани основно с плащането на ключови събития, с графиците за плащане и определянето на формулата за ескалация. Същите параметри остават недоговорени и при подписването на Споразумението на 29 ноември 2006 г. Видно от него, към момента на подписването преговорите между страните продължават – като в него е вписан и 12-месечен срок за тяхното финализиране.
Въпреки липсата на споменатите основни договорености, съветът на директорите на НЕК взема решение с протокол № 42 от 30 октомври 2006 г., с което упълномощава главния изпълнителен директор да подпише договор с класирания на първо място Атомстройекспорт за сумата 3 милиарда 997 милиона и 260 хиляди евро. В доклада на агенцията се установява, че по смисъла на Закона за обществените поръчки и взетото решение няма подписан договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ “Белене”, а на 29 ноември 2006 г. се подписва споразумение, по силата на което страните се задължават да продължат преговорите по някои недоговорени до този момент условия, сред които е формулата за ескалация на цената, която е трябвало да се договори до 31 май 2007 г. – но дори и след изтичане на посочените срокове, няма договорена формула за ескалация и цената остава неопределяема. За сметка на това със споразумението се възлагат предварително част от дейностите по проекта на стойност 193 189 000 евро, което е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки.
Това обаче не е единственото нарушение. Всъщност и самата процедура при избора на изпълнител е предпоставена и опорочена, тъй като е поставено условието за изпълнението на проекта да се ползва площадката и доставеното преди повече от двадесет години оборудване – при първоначалния старт на строежа на АЕЦ “Белене”.
Това изискване естествено стеснява кръга на възможните изпълнители само до Росатом и неговите дъщерни копмании. Иначе казано – обществената поръчка е формулирана така, че да се гарантира спечелването й от руска страна. В същото време основанията за така поставените условия се оказват фалшиви: площадката е разрушена, а доставеното оборудване – продадено на изпълнителя и изнесено.Дори само това обстоятелство – тенденциозното опорочаване на избора на изпълнител – вече свидетелства за корупция от особено голям мащаб, както и за прокарване на чужди геополитически интереси. Корупционните практики обаче продължават – и са свързани именно с продажбата на старото оборудване на АСЕ. През юни 2008 г. е подписан анекс 3 към споразумението от 2006 г., с който НЕК възлага на изпълнителя да извърши дейности по разрушаване на съществуващите сгради и конструкции, намиращи се на ядрената площадка. Въпреки че става дума за плащане от над 100 милиона евро, конкурс за изпълнението на тези дейности не е проведен – вместо това е сключен директен договор с АСЕ – отново в нарушение на Закона за обществените поръчки.
Същевременно в споразумението от 29 ноември 2006 г. се посочва, че оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”, ще бъде изкупено от АСЕ, като това изкупуване ще бъде предмет на отделни преговори. При подобни преговори съгласно Правилника на реда за упражняване правата на собственост в капитала на търговските дружества, се изисква началната цена на преговорите да бъде определена в оценка на лицензиран оценител. Такава липсва – налична е оценката само на архитект-инженера Уорли Парсънс, възлизаща на 295 милиона евро. Но и тази оценка не е спазена – като на практика без всякакви преговори НЕК се съгласява да бъде посочена цена от 205 млн. евро – или с 90 млн. по-ниска.
С това обаче не приключва сагата с голямото разчистване на старите ядрени реактори и машинарии, платени от България преди повече от 20 години. Плюс това намаление съветът на директорите на НЕК се съгласява да намали продажната цена с още цели 77 милиона евро – като с тази сума се заплащат руските разходи по ремонт, транспорт, товарене и разтоварване на оборудването. Тези разходи обаче не са документирани и доказани, а вероятно са и раздути – като се има предвид факта, че за митническото освобождаване на оборудването са платени 14 945 786 евро, за товарене и разтоварване – 11 767 468 евро, а за ремонтно-възстановителни работи (на техника, която изобщо не е работила) – 50 129 521 евро. Равносметката е печална – ядреното оборудване е на практика подарено на руската страна, като приходите от продажбата са 87 612 525 евро, а прихванатите разходи възлизат на 77 172 475 евро.
Пак от доклада на същата комисия е видно, че е налице нецелево разходване на част от целево предоставените от държавния бюджет 300 милиона лева за покриване на вноската в уставния капитал и предстоящите увеличения в капитала на съвместното дружество между НЕК и РВЕ Пауър – избран за стратегически инвеститор. На практика такава нова и юридически самостоятелна съвместна компания изобщо не е създадена.
Казусът с тези 300 млн. лева, предоставени с решение на МС, представлява много сериозно законово нарушение, за което пряка отговорност носи тогавашният премиер Сергей Станишев. Парите са отпуснати с постановление на МС по предложение на министър Петър Димитров – като държавата закупува акции на стойност 300 млн. лв. за увеличаване капитала на Български енергиен холдинг, при което последващо трябва да бъде увеличен капиталът на НЕК, с цел изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Решението предполага също министър Орешарски да извърши корекции в бюджета, както и в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Фрапиращ е обаче фактът, че тази сума не е предвидена в бюджета за 2008 г. и е отпусната без дебати и решение на НС – което е грубо нарушение на закона. Още повече, че парите са използвани не по предназначение – и че с тях са извършени преки плащания на също тъй незаконосъобразно поръчаното оборудване, а според някои данни – и плащания на комисионни на лобисти в полза на проекта.
Това бюджетно финансиране противоречи на многократно лансираната от Сергей Станишев теза, че за проекта АЕЦ “Белене” не е платен нито един лев от държавния бюджет. Напротив – основните плащания по проекта са направени именно с бюджетни пари – при това отпуснати незаконосъобразно. Като връх на цялото това безобразие е видно, че обсъждащите този незаконен акт министри са били съвсем наясно какво правят – ако се съди по предложението на Петър Димитров, според когото “при 49% частно участие, няма никакви основания да се предполага, че Европейската комисия ще ни упрекне, че това е държавна помощ за един финансово неефективен проект”.
Що се отнася до финансовата неефективност на този проект, то правителството е било наясно още тогава, че реалната му стойност ще надхвърли в пъти примерната цена от 3,9 милиарда евро, фиксирана от руския изпълнител в първоначалното споразумение (в него така посочената цена не задължава АСЕ с абсолютно нищо, тъй като се предвижда ескалация на цената, но не са договорени нейните параметри – и следователно всякакво нарастване е възможно!). Това става ясно от две писма на “РВЕ Пауър” – единственият престижен инвеститор, проявил интерес към този проект. Принципните възражения на РВЕ са свързани с факта, че без наличието на окончателен договор и без да е взето предвид тяхното мнение и съгласие, се правят поръчки за оборудване на стойност стотици милиони евро, в плащането на които немският консорциум категорично отказва да участва.
В писмо от 25 март 2009 г. от РВЕ до НЕК с вх. № 99-00-225/25.03.2009 г. са изразени резервите от страна на стратегическия инвеститор от нерешаването на редица ключови въпроси, включително и свързаните с финансовото структуриране на проекта. РВЕ подчертава, че финансовите задължения на НЕК ще бъдат около 5 милиарда евро, като настоява в най-кратки срокове НЕК да покаже готовност да осигури своя дял от финансирането. В следващо писмо с вх. № в НЕК 99-00-458/15.07.2009 г. немският концерн информира, че подходът за съвместно финансиране, предвиден в споразумението с НЕК, не може да бъде изпълнен при текущата финансова ситуация, ограниченото банково финансиране, възможността за привличане на не повече от 5 милиарда евро външно финансиране на проекта, което зависи от външни кредити от Франция и Германия, които пък зависят от потвърждание на споразуменията за подизпълнение с Атомстройекспорт, както и от предоставяне на гаранции за сумите по кредитите – и гаранции за завършване на проекта. И в това писмо се подчертава, че общият обем на разходите по проекта ще бъде над 10 милиарда евро, а делът на НЕК за 51% дял от общата компания трябва да бъде около 5,4 милиарда евро. Поради което РВЕ официално предоставя на НЕК гратисен период за изпълнение на задължението за финансово приключване на проекта до 30 септеври 2009 г. – и предупреждава, че при непостигане на посочените условия ще упражни правото си на предизвестие за излизане от проекта АЕЦ “Белене”. Във връзка с това се поставят и изисквания към НЕК да представи доказателства за възможността да финансира дела си – и график за осигуряване на необходимите средства.
Разбира се, НЕК не изпълнява тези изисквания. Няма и как да ги изпълни, тъй като компанията е източена – и към момента е най-големият длъжник на държавата – с дългове в размер от над два милиарда лева. Поради което се стига до закономерния отказ на РВЕ от проекта АЕЦ “Белене”, реализиран на 27 октомври с връчено чрез нотариус писмо, с което се прекратява договора за съвместно сътрудничество от 19 декември 2008 г. Като основание са посочени неизпълнението на съществено условие №2 – постигане на споразумение за съвместен подход за финансиране на проекта, и съществено условия № 6 – неподписване на договор за инженеринг, доставка и строителство с АСЕ (такъв договор не е подписан и до ден днешен). Това писмо на практика бележи и края на проекта: всички опити да се намери стратегически инвеститор пропадат, а България няма възможност да поеме харчове от подобен мащаб, без те да доведат държавата до фалит. Единствената възможна опция си остава предложението на руската страна да финансира проекта, като покрие разходите си (неясно какви) с продажба на ток от централата в неясно колко дълъг експлоатационен период. Това на практика означава да се построи руска ядрена централа на българска територия – с което настоящото правителство не се съгласява – но което може би е било и целта на всички свързани с този проект усилия, хвърлени от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и управляващата БСП.
От цитираните писма на РВЕ става ясно, че още в началото на 2009 г. правителството на Сергей Станишев е знаело, че реалната цена на проекта ще надхвърли 10 милиарда евро – и че подобни харчове са немислими за една малка страна като България в условията на тежка икономическа криза. Упорството да бъде наложен въпреки това този проект и щедрите лъжи за това как той ще струва 3,9 милиарда, ще се изплати за 10-12 години и ще донесе приходи от 200 милиарда евро, могат да имат само две обяснения – или става дума за корупционни апетити, или пък за обслужване на чужди геополитически интереси. И двете са от Вашите компетенции, г-н Главен прокурор.
Моето скромно мнение е, че двете хипотези не си противоречат и са в еднаква степен верни. Записите от СРС по следствено дело № 245 от 2006 г., разсекретени наскоро от парламентарната комисия за борба с корупцията, хвърлят известна светлина върху това как и с какви мотиви са се вземали правителствените решения, свързани с проекта АЕЦ “Белене”, а и с други крупни инвестиционни проекти. В тези СРС са следени разговорите на енергийния олигарх Красимир Георгиев, президент на консултантската компания “Фронтиер”.
Същият – без да заема какъвто и да е официален пост – се оказва посредник по много сделки и договори, свързани с АЕЦ “Белене”, доставките на ядрено гориво за България, строежа на автомагистрала “Тракия”, преговорите за продажба на “Булгартабак” и много други. Постоянни партньори, включително при договорености с откровена корупционна насоченост, са министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, зам.-министър Корнелия Нинова, висши администратори в енергийния сектор, Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев, Любомир Велков, изпълнителен директор на НЕК и изключително близък до министър Овчаров, руски официални ръководители и бизнесмени в областта на енергетиката, други енергийни олигарси – като небезизвестния Богомил Манчев. Въпреки липсата на каквито и да било официално дадени правомощия, Красимир Георгиев е преговарял съвсем директно с руската страна по проблеми от изключително важно значение за националната сигурност на страната – като договореностите за АЕЦ “Белене” и доставките на ядрено гориво – и е лобирал отново в полза на руската страна пред български министри и лица от висшата държавна администрация – включително договаряйки комисионни.
Например при разговор с руската страна за уточняване на датата, на която да бъде обявено, че “Атомстройекспорт” печели поръчката за строежа на АЕЦ “Белене”, той изисква и “обещаните 30% да бъдат получени напред”. Още на 26 октомври 2006 г. той съобщава на руските си партньори, че са победители в търга – което би трябвало да съставлява държавна тайна – и посочва, че на 31 октомври премиерът на България ще обяви тяхната победа. Датата е стратегически избрана – тъй като вторият тур на президентските избори е на 29 октомври – и целта е победата на Георги Първанов да бъде обявена паралелно с победителя в търга за строителството на АЕЦ “Белене”.
Един специфичен момент, характеризиращ особените правомощия на Красимир Георгиев в сферата на енергетиката, дадени му от тройната коалиция, е свързан с преговорите му за доставка на ядрено гориво – както за АЕЦ “Козлодуй”, така и за бъдещата ядрена централа. През октомври и ноември 2006 г. той води разговори с различни руски представители, като целта е договорите за руски доставки на ядрено гориво да бъдат подписани преди януари 2007 г., когато се очаква влизането на България в ЕС – и съответно влизането в сила на европейското законодателство, според което се позволава само 20% доставки от Русия. Целта е да се изпревари тази дата, като руската компания, която се появява на много места в разговорите като евентуален доставчик, е ТВЕЛ – същата, която беше уличена от ядрения дисидент Георги Котев като доставчик на нелицензирано преработено горива за АЕЦ “Козлодуй”.
За това какъв огромен корупционен потенциал се крие в неговата фигура на посредник, може да се съди по разговори 772 и 779 от описа на следствената служба, проведени на 14.11.2006 г., в които се обсъжда офертата на Уестингхаус, която била по-ниска от тези на Атомстройекспорт, Арева и Фромаком – “малко над 200 млн. долара на енергоблок”. В следващи разговори – 796 и 797 – стават видни усилията на Красимир Георгиев да парира тази оферта. Особено впечатляващ е също разговор 805, в който съвсем очевидно се обсъждат комисионни за доставени турбоблокове, сумите и начините за превеждане на парите. Сродни проблеми се обсъждат и в разговор 835 с неизвестен мъж, който договаря плащания през кипърските компании “Блус” и “Блус Рок Кепитъл”. В тези разговори можем да срещнем следните думи, изречени от Красимир Георгиев: “Тия дет сме договорили да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори се обсъждат банкови сметки, през които да се осъществяват плащания, откриване на фирми в Гърция и Македония – за “да затворят целия цикъл навсякъде” (разговор 840) и прочее необходими подробности за очевадно корупционни сделки.
Естествено, в случая не става дума само за лични интереси. Красимир Георгиев менажира преговорния процес по АЕЦ “Белене” и редица други сделки – но на практика той играе единствено ролята на посредник, на проводник на корупционните интереси на официалните държавни ръководители. Кои са те, много ясно личи от контекста на проведените разтовори и договаряните “схеми”. Именно във връзка с АЕЦ “Белене” в разговор 413 Красимир Георгиев споделя, че “По принцип двама души ще решават – премиерът и Овчаров”. И наистина драматично пропадналият опит за реализация на този пагубен за България проект се дължи до голяма степен на техния избор и тяхната воля.
Изкуственият фалит на “Кремиковци”
На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.
С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.
Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).
Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.
Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.
В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.
Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.
На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.
Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.
В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.
Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”
След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.
Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.
Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.
Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.
Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.
Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.
Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.
Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)
В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:
„Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.
В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.
А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”
Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.
Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.
На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.
Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.
В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.
В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.
Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.
Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни
На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат твърде интересни данни за друга една афера, пряко свързана с бившия министър-председател на България Сергей Станишев – опорочаването на търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, свързано с конкретно изискване на ЕС.
Вероятно мнозина си спомнят за аферата с тези паспорти: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хора, които заради гафа с тези паспорти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат. Проблемите бяха свързани с факта, че системата, разработена от “Сименс”, която спечели търга за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканваше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.
Тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите от МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.
Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма „Сажем“, които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.
Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договорът – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява пред “168 часа” по телефона от Виена: “Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”
Изборът е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за огромни по обем, но съмнителни финансови преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като редица настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка. При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница “Bundesdruckerei” и френската “Sagem” е – много меко казано – съмнителен.
И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. – „Сименс“ ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.
Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си припомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г., Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам.-министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.-министър от премиера се една едниствена цел – за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.
Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока.
Причините за това в два пасажа от споменатото интервю – където е можем да открием и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:
“Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”
Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Можем само да гадаем в чий. Друг един отговор в интервюто обаче ни дава възможност да предположим, че тази корупционна сделка има не само икономически, но и политически измерения. Фактът, че “Сименс” ЕООД – България е дъщерна фирма не на германската “Сименс”, а на австрийския клон на този концерн, също не е случаен – и вероятно се дължи на добрите коонтакти на Сергей Станишев с австрийския политически и икономически елит. В същото това интервю интервюиращата пита следното: “Добре, но премиерът Станишев не може да не е бил запознат с тези факти, които казвате. Представител на “Сименс” не е ли идвал у нас?” Тошо Недялков отговаря:
“Присъствал съм на среща на Пламен Вачков с Бригит Едерер през 2006 г. в неговия кабинет. Мисля, че тя беше тогава в България по покана на Станишев. Едерер беше главен изпълнителен директор на “Сименс” – Австрия и отговаряше за дейността на компанията в Централна и Източна Европа. Доколкото си спомням, тя е била дълги години виден член и ръководител на Социалистическата партия на Австрия, а съпругът й – Ханес Свобода, беше по това време евродепутат и заместник-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента. Интересно е, че в кабинета на Вачков не обсъждахме електронните документи, а какво са говорили при Станишев, не зная.”
Ханес Свобода е сред ораторите, които горещо подкрепиха кандидатурата на Сергей Станишев за шеф на ПЕС. Неотдавна медиите в България споменаха, че двойката Бригит Ердерер и Ханес Свобода ще кумуват на сватбата на бившия министър-председател с Моника Йосифова.
Австрийската връзка обаче не е единственият странен прецедент в сагата с избора на българската “Сименс” ЕООД и отпечатването на българските лични карти и паспорти според изискванията на ЕС. На 22 септември 2010 г. журналистическо разследване на в. “168 часа” със заглавие “Кадри от село Сирищник печатат новите паспорти” хвърля известна светлина върху избраната фирма и подизпълнителите по скандалния договор за 116 милиона евро. В него са извадени наяве редица пикантни подробности и за самия търг, спечелен от “Сименс” ЕООД – България, и за начина, по който са отстранени нейните именити конкуренти. Посочено е например, че е била съставена специална комисия, чийто състав се пази в тайна – но която е била ръководена от зам.-министър на МВР (споменатия вече Калин Славов), и в която е участвал небезизвестният Азер Меликов, бивш шеф на надзорния съвет на Информационно обслужване. Тя е селектирала 6 фирми и те са били поканени да дадат оферти. Тази комисия е формулирала и едно от новите условия на търга – фирмата, която ще прави новите документи, да има достъп до класифицирана информация.
Подобен документ се получава по служебен път в ДАНС и агенцията го препраща в МВР. Оригиналните документи се съхраняват в министерството. Въпреки това трите фирми – държавните печатници на Германия и Унгария и френската „Сажем“, са отстранени, защото не били представили оригинала. След като трите фирми обжалват пред Административния съд, МВР признава този гаф, но това не е достатъчно, за да се развали договорът със Сименс-България. Допълнително държавната печатница на Германия е обвинена, че не е представила и оригинала на банковата си гаранция. Това също е опровергано пред съда. Изяснява се, че става въпрос за грешка. И този гаф остава без последствия – договорът със “Сименс-ЕООД България” отдавна е сключен и вече се изпълнява.
Подробностите за опорочения търг, сключен в ущърб на националните интереси, попадат в полезрението на прокуратурата и тайните служби – и през септември 2010 г. в медиите се появяват съобщения, според които бившият премиер Сергей Станишев и съветниците му Азер Мелников и Росен Карадимов ще бъдат привикани на разпит в ДАНС – във връзка с разследване именно за този търг.
Разследването е започнало след подаден сигнал от една от загубилите търга фирми – като негов автор е Живко Желев, президент на фирмата “Кейт”, която е отстранена от конкурса заедно с нейния партньор – германската държавна печатница „Бундес Друкерай“. Той именно е разработил технологията за криптирано шифриране, която е използвана при отпечатването на паспортите в Германия – и която мистериозно отпада от изискванията при българския търг.
Ефектът от което е предвидимият – половин година след отпечатването на новите и уж надеждно защитени паспорти вече са заловени и първите ментета. Според бившият зам.-шеф на ДАИТС Красимир Симонски още преди сключването на договора със “Сименс” е било ясно, че тяхната технология не е трудна за подправяне – като самото подправяне може да се осъществи с техника, струваща едва няколко хиляди долара.
Сигурна техника, която не подлежи на подправяне, е предлагала именно “Бундес Друкерай”. Само че мотивите на правителството при сключване на този договор очевидно са били различни от интересите на българските данъкопланци, с чиито пари е заплатен свръхнадутият договор със “Сименс” ЕООД – България.
Според интервю на Живко Желев от 20 януари 2011 г. по този прецедент e съществувал огромен скандал, документацията е била манипулирана, като от нея е извадено изискването за шифрирано перфориране, по което именно тече разследването на ДАНС – като се посочват и основните виновници за манипулацията: Сергей Станишев, Росен Карадимов и бившият зам.министър на МВР Калин Славов. Нещо повече – споменава се, че в случая става дума и за комисионни, а основният извод е, че политици като Станишев и Михаил Миков не би трябвало да излизат на трибуната от срам – след като са разигравали два и половина милиона българи.
Реакцията на Сергей Станишев относно предстоящия разпит в ДАНС е следната: “Какви са тези глупости? Нещата около конкурса ги движеше Михаил Миков, аз нямам нищо общо с паспортите”. Дребната подробност е, че проблемът с тези документи е обсъждан на заседание на Министерския съвет на 4 декември 2008 г., така че казването “нямам нищо общо” просто не върви. И нещо повече – на това заседание са изразени много ясно резерви към изпълнителя – от страна на тогавашния председател на ДАИТС Пламен Вачков – но тези резерви са били оспорени от зам.министъра на МВР (и бивш съветник на Станишев) Калин Славов, което много ясно личи от следната стенограма:
“НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Сега имате много важна процедура за документите за самоличност. Ще бъде ли успешна?
КАЛИН СЛАВОВ (заместник-министър на вътрешните работи): Процедурата е успешна. В момента сме във финалната част, в която с определения за изпълнител “Сименс” довършваме детайлите по договора.
ПЛАМЕН ВАЧКОВ (председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщенията): Опасявам се, че възприемането на децентрализирана система няма да е в съответствие с изискванията за информационна сигурност и безопасност.
Първо, не могат да се направят защити, тъй като ще се печата на 28 места и ще има 28 принтера.
Второ, в страната ще се разнасят ненаписани документи, което е по-опасно, отколкото да се разнасят надписани документи.
Трето, само две европейски страни са възприели такава децентрализирана система.
Четвърто, всички служители, които ще се намират в съответните окръжни полицейски дирекции, трябва да имат достъп до т. нар. PKI код, което означава, че ще има 28 души повече най-малко, които ще разполагат с този код, което също нарушава сигурността.
КАЛИН СЛАВОВ:Системата е децентрализирана, което позволява да се запазят сегашните услуги, т. е. бърза и експресна услуга. По отношение на кода файлът ще бъде централизирано кодиран и ще бъде изпращан по мрежата за включване във всяко от местата за персонализация. Не се разнасят бланки, които не са надписани. Всяка бланка и фолио имат свой идентификационен номер и се управляват централизирано и електронно. Заключението на европейските експерти е, че отговаряме както на изискванията за сигурност, така и за полиграфична изработка.”Както по-късно се оказа, въпросната “система” се оказа негодна дори за нормалното отпечатване на паспорти, поради което всякакви експресни и бързи услуги отпадат, а министър Цветанов е принуден да моли българските граждани да не си вадят задгранични паспорти, ако не им предстои пътуване. За сметка на това пък сделката дава шанс за бъдната политическа кариера на българския министър-председател, който успя да стане най-високопоставения българин, заемайки поста председател на ПЕС.
Разбира се, не може да се каже, че това се дължи само на този договор. Всъщност при правителството на тройната коалиция “Сименс” е доста ухажвана корпорация – и под вещото ръководство на Бригит Едерер, съпруга на Ханес Свобода, тогава зам-шеф на парламентарната група на социалистите в Европарламента, компанията е спечелила впечатляващи държавни поръчки. Сред които примерно изграждането на интегрирана информационна система за кадастър и имотна регистрация, проектът на министерството на администрацията за изграждане на инфраструктурата на електронното правителство, информационната система за финансово управление на НАП, както и електронният търговски регистър към Министерството на правосъдието. Освен всичко това компанията доставя 25 мотриси на БДЖ и участва в модернизацията на столичното метро.
Случаят “Хохегер”
Скандалът с договора на австрийския лобист Петер Хохегер, нает от правителството на Сергей Станишев да подобри имиджа на България, е свързан с неизмеримо по-малко щети, отколкото огромните по своя мащаб корупционни процеси, свързани със заменките на гори и земи или с изкуствено предизвикания фалит на “Кремиковци” АД: става дума за договор на стойност милион и половина евро. Същевременно той е и най-скандалният, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя – функциите на подизпълнител се изпълняват от компанията “PR Медия” на Моника Йосифова, която, както е широко известно, съжителства с г-н Станишев.
Историята на скандала е, накратко казано, следната. На 16 февруари в парламента на Австрия избухва скандал, свързан с корупционни схеми, като в това шумно и широко отразено заседание името на България се споменава 27 пъти. Това се дължи на факта, че австрийския лобист Петер Хохегер, срещу когото се води разследване за корупция – и от прокуратурата, и от специално назначена парламентарна комисия, е избран от българското правителство да работи за публичния имидж на страната ни. В хода на тази “работа” са намесени и видни фигури от политически елит на Австрия – като бившият министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, осъден впоследствие на четири години затвор, който не е много ясно какво по-точно върши по договора с правителството на тройната коалиция в България, но прибира за една вечеря с премиера Станишев хонорар от 100 000 евро.
Този прецедент впрочем не остава скрит за австрийскате медии. Според виенския вестник “Ди Пресе” част от парите, които българският кабинет е дал на агенцията, са отишли в джоба на тогавашния австрийски вътрешен министър. Самият Щрасер е привикан пред анкетната комисия на австрийския парламент за аферата „Хохегер“. Там той свидетелства, че Хохегер е получил през 2008 г. поръчка от българското правителство да подобри образа на България в ЕС. Трябвало да подобри имиджа във връзка с корупцията и организираната престъпност, както и да даде съвети за реформата на полицията.
В крайна сметка прокуратурата във Виена повдига обвинения срещу лобиста Петер Хохегер, както и срещу бившият шеф на „Телеком Австрия” Рудолф Фишер и Клаус Витауер, член на партия „Съюз за бъдещето на Австрия”. Обвинението е базирано върху превод на 960 000 евро отиват от австрийския телеком до две агенции, които организират предизборната кампания на „Съюз за бъдещето на Австрия”. Според прокуратурата става дума за „фалшиви фактури”, които са изготвени без знанието на „Телеком Австрия”. Тримата австрийци са обвинени в организирането на схемата, като срещу тях има подозрения и за пране на пари, лъжесвидетелстване и редица други злоупотреби.
Австрийският скандал става повод и за журналистически разследвания в България, сред които особено впечатляващо е това на в. “Капитал”. Фактът, че името на България се споменава във връзка със замесването й в корупционни действия, провокира съответните политически реакции, които довеждат до формирането на парламентарна анкетна комисия, която да разследва всички факти и обстоятелства, свързани със “случая Хохегер”. В хода на разследванията на тази комисия се оказва, че Сметната палата е изготвила специален доклад, свързан с нарушенията в одита на управлението на имуществото и бюджета на Министерсткия съвет за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2009 г., в който подробно се разглежда и казуса със сключените с Хохегер договори. Докладът обаче не е бил оповостен, тъй като колегията на Сметната палата установява, че има данни за престъпление – поради което го изпраща на прокуратурата.
Одиторите констатират, че има проблемен договор № 108 от 14.12.2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване положителния образ на Република България в рамките на Европейския съюз. На първо място за неговото изпълнение са преведени 2 244 159 лв., а същият е обезпечен с банкови гаранции на стойност само 1 252 969 лв. – при което не са защитени в пълна степен финансовите интереси на МС в случай, че изпълнителят не изпълни своите задължения. На второ място плащането е 100% авансово – като 50% от сумата се изплаща в деня на подписването на договора, а останалите 50% – само десет дни по-късно – което повишава риска от неизпълнение на задълженията по договора. И на трето място, одитният екип не е могъл да установи доколко договорът изобщо е изпълнен, тъй като окончателният доклад по изпълнението е даден на немски език и към момента на одита не е бил преведен.
Този одит е изпратен на Софийска градска прокуратура, която възлага проверка на ДАНС, а след нейното приключване с Постановление от 5 октомври образува съдебно производство за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Не е известно какво по-точно е направила поверената Ви институция с това дело, но най-вероятно е приключило без резултат или – предвид добрите връзки на Вашия предшественик с БСП – просто е било поставено на трупчета.
Безкрайно интересни са и констатациите на Агенцията за обществени поръчки във връзка с договореностите на българското правителство с Хохегер. В регистъра на Агенцията присъства единствено информация относно договор 108 от 14 декември 2007 г. с предмет – провеждане на кампания за утвърждаване на положителния образ на Република България в рамките на ЕС, предоставена от МС като възложител на 30 юни 2007 г. Договорите, сключени с Хохегер, обаче са два – като при единия възложител е МС, а вторият, данни за който липсват в Агенцията, е сключен чрез пренасочване на дивидента от Пловдивския панаир, който по това време е все още държавна предприятие. В подадената от възложителя информация обаче изрично се посочва, че “при изпълнение на предмета на договора няма да се използват подизпълнители”. Подизпълнител обаче има – и това е Моника Йосифова. Изводът, направен от парламентарната комисия по този повод, гласи: “Министерския съвет е изпратил невярна информация до Агенцията за обществени поръчки”.
Фактът, че Министерския съвет лъже Агенцията за обществени поръчки, изобщо не е случаен. Самата технология по сключването на този договор и избора на Хохегер за негов изпълнител издават очевиден опит да се заобиколи Законът за обществените поръчки и да се наложи предварително избран изпълнител – което много ясно личи и от становището на Агенцията за държавна финансова инспекция, и от заключенията на парламентарната комисия.
Решението за сключване на договора с Хохегер е обсъждано на заседание на МС на 20 юли 2006 и утвърдено с Постановление №198. Тогава министър Румен Овчаров внася идеята Пловдивският да не даде част от печалбата си за държавния бюджет, както е по закон, а със задържаната сума да проведе рекламна кампания на България. Подобно решение е безпрецедентно и незаконно – но въпреки това намира подкрепата на министър-председателя Сергей Станишев със следните “съображения”: “Реалната нужда от такова решение на Министерския съвет е свързана с практическата необходимост да засилим нашето комуникационно поведение и кампания по отношение на Европейския съюз в този важен и критичен момент на нашия процес на присъединяване.”
В същото време – буквално паралелно със заседанието на МС, Хохегер внася в Пловдивския панаир оферти за провеждане на рекламна кампания на България – чрез три фирми – “Д-р Хохегер комуникационсбератунг”, “Валора” и “Матрикс” и “Д-р Хохегер меркетингконсултинг”. И трите са негова собственост, сиреч в хода на обществената поръчка австрийския лобист се е състезавал сам със себе си. В резултат на тези оферти – както изрично се подчертава в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ): “Още на 19.07.2006 г., преди обсъждането на 20.07.2006 г. в МС, в Пловдивския панаир са депозирани три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата “Хохегер” на г-н Петер Хохегер/… /Не е ясно как австрийския лобист Хохегер и неговите съграждани са получили яснота, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България.”
Подчертава се обстоятелството, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент – което буди съмнения “какво всъщност става”. На практика на датата 01.08.2006 г., на която Постановлението на Министерския съвет става факт, е сключен и самият договор – реално без обществена поръчка, като изпълнителят е имал предварителна информация за заплащането и за действията, които трябва да изпълни. В тази връзка инспекторите констатират, че е налице “едно от най-сериозните нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно непровеждането на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това”. Техният обобщен извод гласи следното:
“Извършени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, в нарушение на изискванията на закона е сключен договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.”
Иначе казано – договорът е незаконен, а обществената поръчка – фалшифицирана и предпоставена. Заключението на АДФИ е категорично: “Съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”
В допълнение към всичко това си струва да отбележим констатациите, че “публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин” и че “този договор определено е неизгоден и е сключен, без да защитава интересите на възложителя. Обратното, облагодетелства изпълнителя.” Агенцията констатира също така, че става въпрос за деяния, които излизат от нейните компетенции, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи. Тези компетентни органи са подвластните Ви, г-н Главен прокурор. Става дума именно за прокуратурата. И става дума за престъпление, извършено със санкцията на Министерския съвет на Република България.
Най-парадоксалното в този случай е, че министър-председателят и министрите, издали постановлението на МС, добре са съзнавали, че вършат нещо нередно и заобикалят Закона за обществените поръчки – но въпреки това са го направили. Това много ясно личи от думите на Сергей Станишев, който в отговор на реплика от Николай Василев, министър на държавната администрация, казва следното: “Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.”
Този договор обаче едва ли е прицелен в лъскането на българския имидж пред европейските партньори. Фактът, че половината от дадените по него пари са получени от Моника Йосифова по два договора като подизпълнител, издава по-скоро корупционни намерения.
Нещо повече – самият Петер Хохегер в интервю пред в. “Капитал” изтъква, че за страна по единия договор е избран Пловдивският панаир, за да бъде избегната задължителната процедура за обществена поръчка. Неговото обяснение е следното: “Понеже нямаше как договорът да бъде подписан с нас, без да се проведе нов конкурс, а в същото време трябваше да се действа бързо, тогавашното правителство включи панаира в Пловдив. На нас ни беше обяснено, че приходите от панаира отиват директно в държавния бюджет и освен това панаирът има голям принос за комуникирането на икономическите реформи на страната.”
Що се отнася до самата Моника Йосифова, получила благодарение на решението на МС възможността да участва като подизпълнител в този проект с крайно съмнителна ефективност с два договора: между PR Медия ЕООД и Хохегер – Австрия на стойност 239 000 евро, и във връзка с договор между “Hochegger-Kommunikationbetratung” и “Международен панаир Пловдив” АД на стойност 500 000 евро, то има един твърде показателен детайл в нейното поведение: първоначално тя заявява пред в. “Капитал”, че не познава Хохегер и никога не е работила по негови проекти. Едва след като излизат конкретни данни за тяхната съвместна работа, тя коригира поведението си и се извинява на журналистите от този вестник за това, че е говорила пред тях неистини.
А що се отнася до изпълнението на самия договор – не е много ясно доколко някои клаузи по договора изобщо са били осъществявани – както и в каква степен и с какво качество са осъществени тези, по които се забелязва някакво изпълнение. В редица случаи едни дейности са замествани с други, давани са пари без ясни основания – какъвто е и случаят с онези 100 000 евро, броени на вече осъдения бивш министър на вътрешните работи Ернст Щрасер, който бил дал консултации на Сергей Станишев в рамките на един работен обяд, за който българският министър-председател днес услужливо не може да си спомни. Показателно е също така, че основен мотив за избора на Хохегер е неговата идея да се създаде консултативен съвет от независими експерти от България и други страни на ЕС. Сред тези независими експерти фигурира и Меглена Кунева, която свидетелства пред парламентарната комисия, че нито е участвала в такъв съвет, нито пък с нея е разговаряно за подобно участие, нито пък такова е било изобщо допустимо във връзка със заеманата от нея длъжност на комисар в ЕС.
За капак на всичко се оказва, че Моника Йосифова не е единствената близка до Сергей Станишев фигура, получила пари от договор с Хохегер. Над 30 000 евро е получил и съветникът на тогавашния министър-председател Росен Карадимов. По повод на неговите много особени позиции в правителството на тройната коалиция Татяна Дончева споменава за връзките му с Гриша Ганчев, както и че:
“Той бе съпричастен към заменките на гори и даже лично облагодетелстван. Росен Карадимов бе съпричастен с голф игрищата, с онова, което се случи в Балчик. Беше съпричастен със сградите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които правителството имаше намерение да им подари. Беше съпричастен с мултиплексите на Цветан Василев. На практика Росен Карадимов ръководеше тези процеси. Между другото той продължава да бъде сред приближените на Сергей Станишев и е един от шестимата, които са специалната група на Станишев за управление на БСП. Те не са нито изпълнително бюро, нито нещо друго, но са особено привилегировани.”
За платените услуги на Росен Карадимов към Хохегер става ясно от показанията, дадени от бившата му съдружничка адвокат Деяна Марчева пред парламентарната комисия по случая Хохегер. Там тя заявява, че е работила с фирмата на Моника Йосифова “PR and media” по два договора – с Хохегер и с Министерство на финансите, за което е получила хонорар от 35 000 евро през 2006 г. От тях обаче само 1500 били за нея, а останалите трябвало да предаде на Росен Карадимов “на фиктивно основание” – както е заявила едно към едно Деяна Марчева. Парите обаче не са дадени нахалос – при втория договор с Хохегер, вече директно с МС, тъкмо Росен Карадимов е бил консултантът, който е препоръчал на комисията, подготвяща обществената поръчка, да избере именно Хохегер – и между неговото становище и протокола с решението на комисията няма практически никаква разлика.
Казусите с договорите на Хохегер и тези с PR агенцията на Моника Йосифова повдигат много въпроси, най-важен от коио ми се струва прецедентът, при който самият Министерски съвет взема решение в разрез със законите на страната и с неприкритата цел да бъдат избегнати изискванията на Закона за обществените поръчки. Както вече стана ясно, при по-фрапиращия от тези казуси като инструмент за заобикаляне на закона е бил използван Плавдивският панаир. Това създава основателни съмнения дали и в други случаи същото предприятие – или други държавни предприятия не са били използвани със същата цел? Още повече, че казусът с промяната на собствеността на самия Пловдивски панаир е сам по себе си корупционен прецедент, при който именно правителството на Сергей Станишев със свои действия и бездействия харизва това емблематично за българската икономика предприятие на Георги Гергов – член на Висшия партиен съвет на БСП, областен председател на БСП – Пловдив, близък приятел на бившия президент Георги Първанов. Но тази срамна сделка, разбира се, е отделна тема.
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Визираните от мен прецеденти съставляват само част от корупционните практики на правителството на тройната коалиция, оглавявано от лицето Сергей Дмитриевич Станишев. Вън от моето внимание останаха:
– потъването на милиони левове в трите министерства на ДПС, отпуснати за борба с бедствията;
– скандалът с феодала от Еленския Балкан Гео Дундаров, който е пряко свързан с Министерството на земеделието и горите, и за чиито фрапатни своеволия носи отговорност и министър Нихат Кабил;
– корупционните практики в АЕЦ “Козлодуй”, свързани със заобикаляне на Закона за обществените поръчки;
– скандалът, свързан със заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Красимир Неделчев, който е уволнен и са му повдигнати обвинения за пране на пари и получаване на подкуп в размер на 357 000 лева от фирми с интереси в програма САПАРД;
– разграбването на Държавния резерв, за което уволненият негов шеф Димитър Димитров изнася скандални данни;
– договорът за 51 милиона евро за закупуване и доставка на 60 хиляди софтуерни пакета за държавната администрация, при който конкурсът предопределя кой да е продуктът, както и изискването да не бъде купен директно от производителя, а от посредническа фирма;
– скандалът между Министерството на околната среда и водите и “Дънди Прешъс Метълс”, при който изпълнителният директор на канадската компания обявява България за “корупционно блато”;
– скандалът с фирма “Краш 2000”, получила разрешително да строи в територия край село Варвара, част от парка Странджа – при което става дума за очевидна корупция в местната власт и в Министерството на околната среда и водите- като и до ден днешен не се знае кой точно е издал разрешителните по строежа;
– постоянното отлагане на закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието гледане в пленарна зала бива спирано всеки път, когато ДПС и БСП не са наясно какво искат точно строителните лобисти;
– скандалът с обвиненията на директора на НСлС Ангел Александров към Румен Овчаров, че препятства разследвания на изпълнителния директор на “Булгартабак” и на Красимир Георгиев от фирма “Фронтиер” – при който директорът на Булгартабак Христо Лачев на свой ред обвинява шефът на НСС в рекет;
– аферата “Куйович”, която остава подозрението за ясна свързаност между организираната престъпност и органите за сигурност;
– скандалът с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев, при който се оказва, че над 120 милиона лева, спечелени от фирми на братята му – а в същото време министър Асен Гагаузов заявява, че не вижда конфликт на интереси;
– залавянето на двама шефове от Пътния фонд – директорът на Дирекция “Усвояване на европейски фондове” Любомир Лилов и началника на сектор “Подготовка, търгове и договаряне”, в момент на получаване на подкуп – като този скандал води до прекратяване на европейски плащания по инфраструктурни проекти;
– скандалът с пернишкия бизнесмен Людмил Стойков, спонсор на бившия президент Георги Първанов, и Марио Николов, спонсор на БСП за източване на седем и половина милиона лева от САПАРД по схема, разкрита от ОЛАФ – при което се стига до блокиране на плащания по присъединителните фондове, от което страната ни губи стотици милиони евро;
и още много, наистина много по-едри и по-дребни корупционни скандали, които няма как да бъдат разгледани в рамките на едно открито писмо, но чиято безнаказаност маркира очевидния дефицит от справедливост в България, както и дефицитите в дейността на ръководената от Вас институция, г-н Главен прокурор.
Това не може да продължава така. Липсата на справедливост е вече нетърпима за българските граждани – в много по-голяма степен, отколкото материалния недоимък. Този дефицит води до натрупване на обществени напрежения с непредвидими последици – включително застрашаващи гражданския мир в страната. Такива бяха в много голяма степен и причините за неодавнашните протести, които доведоха до оставката на управляващия кабинет.
За това, изпращайки настоящото писмо, силно се надавам да си свършите работата. Принуден съм да отбележа, че към настоящия момент визираното от мен лице вижда себе си като бъдещ министър-председател на България и бленува ренесанса на същия тип коалиционен кабинет с размити отговорности, какъвто беше тройната коалиция. И съжалявам, че трябва да го кажа, но България не разполага вече нито с ресурса, нито с търпението да издържи още едно таково управление. Хората няма как да останат мирни и спокойни, виждайки как се погазва законът и как отговорните за реални престъпления и мащабни корупционни практики не само остават безнаказани, но и биват толерирани в качеството си на политически елит – и се готвят да продължават да грабят обществените ресурси по същия начин.
Именно затова смятам, че трябва да приложите закона с цялата му строгост спрямо Сергей Дмитриевич Станишев и свързаните с него лица. И се надявам да бъдете на висотата на Вашата мисия – и да не се измъквате с обясненията на Вашите предшественици – за това как нямало колективна отговорност и как никой не можел да санкционира решенията на Министерския съвет. Един министър-председател е отговорен за всички действия на своето правителство – без тази отговорност неговите функции са лишени от смисъл.
Г-н Главен прокурор, оповестявам публично това писмо, изпратено както до Вас, така и до други адресати. Правя това, защото според мен българските граждани имат право да знаят кой ги е управлявал и кой крои планове да ги управлява отново.
Изпращам Ви това писмо с надежда да предприемете мерките, за които Ви задължава заеманата от Вас позиция, и да информирате обществеността за тяхната реализация.
27.02.2013 г. Искрено Ваш:
/Едвин Сугарев/
Източник: Svobodata.com
- За Ролекса и Вожда
Топ новината и медийните сирени Какъв чуден ден беше 26.02.2013 г. Странен, изпълнен със знаци. Бащицата вдигнал кръвно. Ужас! Ах, ох, трепетното отразяване по медиите ме хвърли в сериозен уплах. Не за хипертоника, той е железен, супермен, няма да се даде така лесно. Обаче се изплаших сериозно за здравето на журналята, видимо бяха побелели, милите докато интервюираха доктора от правителствена болница. Докато той разказваше за великите болежки на вожда, за това как го заболяла глава, пък и му се гадило, те горкичките поемаха цялата болка и отразяваха буквално с лицата си важността на момента, величието на мига.. Освен тази драма от междуконтинентален характер, един човечец се самозапали в Раднево. Дреболия, при това тази година той не е първата жива факла. Това е четвъртият човек решил да се запали. Вече не е новина даже. Нормално е – хората в България се палят от радост. Такива сме си ние – лесно се палим. Не съм сигурен дали има връзка между двете събития. Но нищо чудно човекът да е изпаднал в остра непреодолима депресия заради високото кръвно на любимия и непрежалим борец за справедливост. Някакви слухове се носят, че този човек се е облял с бензин и си е драснал клечката кибрит заради мизерията. Заради безизходицата, имал деца, но не можел да ги нахрани. Но това някак не се връзва. Не може в България, след като 23г. всички, които ни управляваха и се кълняха, че мислят за народа, че се грижат само и единствено за нашето благоденствие някой да слага край на живота си от бедност. Абсурд.
После се случи ново епохално събитие. Излезе представител на синдиката на проститутките – политологосоциолози и заяви, че според последните проби на вожда пак му растял, рейтинга де. В прав текст изрази възхитата си от това какъв голям политик е футболист номер едно на републиката. Оказа се, че Бойко никога не пада, а земята се надига към него. Само да не си помислите, че с това великите събития от вчерашният ден свършиха.
Пловдивският митрополит Николай щял да си продаде златния часовник “ролекс”. О Боже, пощади ме! И веднага още едно чудо – с парите щял да плати сметките за ток на една пловдивска църква, които се били натрупали вече около 3 000лв.. Каква жертва! Потрес! Какво става в тая държава? Докъде я докарахме? Висшите духовни пастири да си продават ролексите. Потресени миряни от пловдивско веднага образували групи за натиск и издигнали барикади пред всички заложни къщи в града. Само и само да попречат на митрополита да се жертва. Едновременно с това организирали бърза разпродажба на бъбреци, далаци, пикочни мехури и други ненужни органи с цел да спасят часовника на дядо Николай.
Какъв ден! Сега и вулкан да изригне, и земетресение да тресне все ми е тая. Единствено малко ме притеснява високото кръвно на вожда. Всичко друго както и да е, ама това да си с високо кръвно си е уникално. В България няма друг случай с такова рядко заболяване.
По-бързо да идват радостни и благодатни вести за спасяването на ролекса и вожда. Какъв ден!
Ивайло Зартов, Ivailozartov.org
- Евростат: Децата в България се хранят най-лошо
Една трета от българчетата нямат възможност да консумират плодове, зеленчуци и месо веднъж дневно
Децата в България на възраст от 1 до 15 години се хранят най-зле сред европейските си връстници, сочат последни данни от анализ на Евростат за риска от бедност или социално изключване в ЕС-27, предаде БТА.
Според данни на българската статистика децата на възраст 1-15 г. у нас са около 1 милион.
По данните на Евростат – 34,5 на сто от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, където 23,8 на сто от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17,2 на сто, а в Латвия – 15,4 на сто.
По този показател на другия полюс са: Швейцария (0,2 на сто), Люксембург (0,5 на сто) Исландия и Дания (0,6 на сто), Норвегия и Кипър(0,7 на сто). В тези страни едва под един процент от децата нямат възможност да консумират пресни плодове и зеленчуци.
В България и Румъния всяко трето дете (или около 30 на сто) не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят.
По този показател далеч зад нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13 на сто от децата нямат всекидневен достъп до месни храни. Във Финландия, Дания, Исландия, Люксембург и Кипър пък почти няма семейства, които не могат да предложат на трапезата на децата си храна с месо, пиле, риба или вегетарианския им вариант с протеини. В тези страни процентите варират от нула за Финландия, до 0,7 на сто в Кипър.
Що се отнася до дрехи и обувки – в България има най-голям дял в лишаването на децата от тях – 35 на сто от българчетата не могат да си позволят нови дрехи, а 44 на сто – нови обувки, заради бедност на семействата. Ситуацията е сходна в Румъния (25,2 на сто), Латвия (24,5 на сто), Унгария (21,8 на сто), както и в Португалия и Словакия – по 13 на сто.
Най-задоволени с нови дрехи са децата в Люксембург, Исландия, Норвегия и Кипър, където едва 0,6 на сто не могат да разполагат с нови дрехи и обувки.Негативни данни за лошото хранене на българските деца и ученици са публикувани и в изследване на Националния център по обществено здраве.
Неблагоприятните тенденции и характеристики в храненето на българските деца и ученици са предпоставки за появата в по-късен етап на риск от хронични неинфекциозни болести, сърдечносъдови заболявания, рак, диабет тип 2, остеопороза и други, сочи изследването на експертите от Националния център по обществено здраве, цитирано от БТА.
52% от децата в България под 18-годишна възраст са били застрашени от бедност и социално изключване, като по този показател страната ни е на първо място в ЕС, сочат данни на Евростат за 2011 г., предаде БГНЕС На второ място е Румъния с 49%, следвана от Латвия с 44%, Унгария с 40% и Ирландия с 38% (според данни за 2010 г.).
В Швеция, Дания и Финландия само 16% от децата са в подобно положение. Тези страни са следвани от Словения със 17%, Холандия с 18% и Австрия с 19%.
Източник: БЛИЦ (Със съкращения)
- Как по време на безнадеждна рецесия може да се стигне до подем в икономиката?
Волфганг Ухациус, “Ди Цайт”
(Представено от Григор Симов)*
Паричният експеримент на един австрийски кмет от 1932 година
Днес, във времето на новата финансова криза и на пукащите се балони, надути от спекуланти, едва ли някой си спомня.
Главният герой идва на бял свят на 15 август 1884 година в Тирол. Михаел Унтергугенбергер е дете на обикновен работник. Момчето само си изкарва парите, с които да плати обучението си като механик. Железницата се оказва златният му шанс. В селцето Вьоргел си дават среща долините на Ин и Бриксен, мястото е идеално за железопътен възел. Търсят се огняри, занаятчии, общи работници. Младият Унтергугенбергер намира тук работно място, след няколко години се издига до машинист.
Оттогава е запазена една снимка: Унтергугенбергер пред един парен локомотив. На снимката има и един гаечен ключ, който стига до бедрата на машиниста. Наистина по това време подобни огромни инструменти не са рядкост, но гаечният ключ изглежда толкова внушително и заради това, че Унтергугенбергер е доста хилав, висок не повече от 1.60 метра. Не е и много силен. Но пък намира силни думи. През 1904 става член на социалдемократическата работническа партия, а по-късно успява да убеди стотици от колегите си да станат членове на железничарския профсъюз.
Михаел Унтергугенбергер не е от хората, които се страхуват да мислят самостоятелно. Бил е принуден да напусне училище на 12 години? Е, и, това не го спира да чете дори още повече: Маркс и Енгелс, биографията на американския производител на автомобили Хенри Форд, анализи на индустриализацията и на капитализма.
Така започва да се занимава с парите. Само на теория, в джоба си няма почти никакви.
Революцията за социалдемократа Унтергугенбергер не е решение, за нея 4-хилядният Вьоргел е твърде малък. Който седи на маса в кръчмата със собствениците на пивоварната и на фабриката за целулоза, няма желание да им разбие главите. Парите, смята Унтергугенбергер, трябва някак сами да потекат към работниците. Обаче как да стане това?
Тази мисъл не излиза от главата на Михаел Унтергугенбергер при неговите пътувания с железницата през Хабсбургската империя. И този въпрос се разглежда в политическото списание, което изведнъж се озовава пред него на фронтовата линия, в центъра на войната.
“Физиократът” излиза веднъж месечно, тиражът е малък, около 600 бройки. Издател и един от основните автори е Силвио Гезел, търговец, вегетарианец и и самоук икономист с една странна идея: според него всичкото зло във финансовия свят произтича от факта, че парите се смятат за нещо различно от желязото. Че могат да се складират безкрайно дълго. И не ръждясват.
Напротив, умножават се. Който къта парите си, който ги депозира, може да събира лихви и лихвите на лихвите, без да се замисли, че някой трябва да изработи тези лихви. Работници, наменици, мениджъри. Докато компаниите печелят пари, всичко е идеално. Но в един момент дори и най-голямото усърдие и най-добрите идеи не стигат, за да се плащат лихвите и лихвите на лихвите. Тогава кредитите стават непосилни и фирмите фалират.
Края на войната съвсем няма да е край на мизерията, подозира Гезел. Нещастията този път ще бъде причинени не от оръдия и танкове, но от бористе и банките.
“Физиократът” става жертва на военната цензура. Но въпреки това се чете. Унтергугенбергер намира идеите на Гезел интригуващи, но не е убеден в правотата им. Много хора твърдят много неща през тези последни дни на монархията. “Гезел смята, че парите не бива да остават повече извън кръговрата и преходността на всичко земно, това ще доведе до един по-добър свят”, казва немският икономист и познавач на Гезел Вернер Онкен. Около тази мисъл Гезел конструира цяла теория. Така наречената теория на свободните пари. Но какво трябва да значи това, преходни пари? Как може да накараме парите да ръждясат?
Години по-късно, през 1929, предсказанията на Гезел се сбъдват. Борсата в Ню Йорк се срива. Спекуланти скачат от прозорците, фалират банки. Скоро САЩ се изпълват със скитащи и гладуващи безработни, докато машинистите подкарват локомотивите с жито, защото никой вече не купува пшеница.
Унтергугенбергер чете във вестниците за голямата криза. И се замисля: как може да бъде повлияна циркулацията на парите, така че те да достигнат до обикновените хора, вместо да стоят безполезно из нечии банкови сметки? Човек би помислил, че тези размишления на Унтергугенбергер нямат никакво влияние върху световното положение. На кого му пука какви отговори дава някакъв си машинист на въпроси от финансовата теория? Унтергугенбергер обаче отдавна не е прост машинист.
Австрия е демократична република и Унтергугенбергер е общински съветник от партията на социалдемократите. Той е председател на групата общински съветници от своята партия, през 1928 те и консерваторите имат еднакво силно влияние във Вьоргел. При съществуващия пат кой ще е кмет не се решава на нови избори както е прието в наши дни. Разиграва се с жребий. През 1928 година късметът е на страната на консервативната партия. Но през 1931 отново се тегли чоп. И този път печели Унтергугенбергер. Той, синът на прост работник, става кмет на Вьоргел.
И то – редно е да отбележим – съвсем навреме. Защото голямата икономическа криза, на чийто фон ще се случи чудото от Вьоргел, вече е пристигнала от Америка и в Централна Европа. И във Вьоргел. Фабриката за целулоза, давала хляб на 400 работника, е прекратила производство, пивоварната се бори за оцеляване, млади мъже с кафяви ризи и ленти с пречупен кръст маршируват през пазара нагоре към пасищата. На парламентарните избори през 1932 Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) печели близо 20% от гласовете.
Леви и десни вдигат общи наздравици в кръчмата за подема
Една четвърт от мъжете са безработни. Новият кмет познава лично всеки от тях. Хората идват при Унтергугенбергер и го молят за пари за гладуващите си деца. Безработните получават държавни помощи съвсем кратко. Един очевидец ще разкаже: “Всеки ден на вратата ни тропаха по осем до десет просяка.”
На правителството във Виена му хрумва само едно средство срещу кризата: да спестява. Да ореже заплатите, да намали държавните разходи, да съкращава работни места. Така в един момент на всички ще им потръгне, такава е тяхната сметка. По този повод Унтергугенбергер ще напише: “Смисълът на тези мерки лежи на длан и изглежда по следния начин: “Аз се ограничавам и тръгвам бос (помага ли това на обущаря?) Аз се ограничавам и не пътувам (помага ли това на железниците?) Аз се ограничавам и няма да ям масло (помага ли това на селянина?)
Не помага, убеден е Унтергугенбергер. Без пари никой не отива на пазар. И ако хората нямат пари, управляващите са длъжни да им дадат.
Управляващите във Вьоргел, това сега е той. И кметът Унтергугенбергер решава, че няма да пести. Напротив, по поръчка на общината започва строежа на нов мост, ще се поправят улици, това е първата част от неговия план. Така парите отиват при хората, завъртат се отново. Но кръгът не е достатъчно широк. Строителите, дърводелците, инженерите ще получават своите заплати. И после? Сигурно в тези тежки времена те ще предпочетат да спестят парите си, за да са подготвени за идващите още по-лоши. Нали парите не ръждясват. Или все пак…?
Това е втората част на плана, която Михаел Унтергугенбергер представя на общинските съветници и големците във Вьоргел, в гостилница “При пощата”. Той иска да вкара в употреба нови, различни пари. Те се отличават от обикновените само в едно: за да останат валидни, всеки месец на тях трябва да се залепи пощенска марка. Това е предложението на Силвио Гезел, което Унтергугенбергер сега иска да изпробва. Който иска да задържи банкнота от 10 шилинга за следващия месец, трябва да си купи марка за десет гроша. Така стойността й става само 9.90 шилинга.
Парите стават преходни, това е и идеята на Гезел. Губят стойността си. Освен ако човек не ги изхарчи.
На 25 юли 1932 Вьоргел се буди с гръм и трясък. Скалите ехтят под ударите на чуковете, в количките с трясък се товарят камъни, лопати скърцат по чакъла. “Жизнерадостен шум” ще нарече това австрийският историк и журналист Волфганг Брьоер в книгата си “Топящите се пари”. Три улици и селското училище са вързани към канализацията. Над един планински поток е построен железобетонен мост, изградена е и шанца за скискокове. След месеци и дори години на бездействие работниците отново имат работа – и за нея получават тези малки жълти, сини и розови банкноти. “Удостоверения за стойността на труда” е официалното им име, на стойност от един, пет или десет шилинга и на всяка от тях е отпечатано изречението: “Ако бедността криле разпери: работа и хляб да се намери.”
В началото вьоргелци са доста скептични. Само четири магазина са готови да приемат новите пари. Единият е модният магазин на г-жа Роза Унтергугенбергер, съпругата на кмета.
Но с времето магазините стават повече. Защото рабтниците се държат точно както е предсказал Гезел и се е надявал Унтергугенбергер: те харчат топящите се пари. По-големите обороти увеличават покупателната способност на търговците. Те поръчват нови стоки: на занаятчиите, на селяните, на фабриките. Които наемат нови хора на работа, за да изпълнят поръчките.
Безработицата в Австрия се покачва. Във Вьогел намалява. Затова пък се покачват доходите и данъчните постъпления в общината. На гражданите им се струва, че някой е дошъл и е изсипал над градчето купища пари. Всъщност те са съвсем малко повече от преди. Удостоверенията за стойността на труда са на стойност общо 5500 шилинга. Но се въртят много бързо. От дърводелеца при месаря, от месаря при селянина, от селянина при кръчмаря и всеки има полза от този въртеж.
Съседните общини подемат експеримента. Новите пари водят до изненадващо единомислие в цял Вьоргел. Навсякъде в Австрия социалдемократи, австрофашисти и националсоциалисти се карат за властта. Избухват престрелки между въоръжени партийни отряди. Вестикарско заглавие призовава: “Да разпуснем парламента, нужна ни е диктатура!”
Но във Вьоргел успехът на свободните пари потушава всяка кавга. Общинският съвет единодушно подкрепя кмета. Леви и десни вдигат общи наздравици в кръчмата за подема.
Не след дълго довтасват и журналистите. Обикновено вестникарите биват привлечени по-скоро от лошите новини. Но напоследък добрите са рядкост. Репортерите сноват по улиците, разпитват лекаря, шивача, собственика на киносалона. Търсят тайната на Вьоргел. Подземни богатства? Солидни инвестиции? Няма? Няколко цветни хартийки, обявени за банкноти – това ли е всичко?
Това е всичко. Хората отново са в състояние да пазаруват и изведнъж им потръгва. Капитализмът може и да изглежда една непрозрачна, трудна за разбиране система, зависима от търговски потоци, промени в оборота и лихвени проценти. Но случващото се във Вьоргел доказва, че става дума само за едно: максимален брой хора трябва да харчат колкото може повече пари.
Първите вестникарски репортажи за Вьоргел вече излизат от печат, и не само в Австрия. В Англия, Югославия и Румъния също пишат по темата. Едно френско списание определя Вьоргел като “новата икономическа Мека”. Американските вестници разказват за необикновения “Mayor Унтергугенбергер” от малката община “в сърцето на планината”.
След интервю с кмета един репортер ще напише: “По време на разговора ни прекъснаха три пъти. Запитвания от редакция във Виена, от един швейцарски журналист от Цюрих и още едно обаждане от Лайпциг.”
През тези месеци Унтергугенбергер пътува постоянно. Обикаля като истински машинист. Изнася доклади в Австрия, в Швейцария. Той, главата на една малка община, става най-известният кмет в страната си.
Правителството във Виена получава писма с искане Унтергугенбергер да бъде назначен за финансов министър на Австрия. В ранната пролет на 1933 той говори в ресторант “Кайзерхоф” във Виена пред 170 кмета, които обмислят дали да не последват примера на Вьоргел. Всички искат да въведат топящите се пари. И вече не става дума за малки съседни общини, а за градове като Линц, Шпитал, Щейр. Става дума за една немалка част от Австрия.
И защо не? Защо чудото от Вьоргел да не стане чудото от Виена, чудото от Австрия?
Защото Националната банка на Австрия се противопоставя. Само тя има право да печата пари. Така е според законите и така трябва да остане. Скоро след въвеждането на парите за бедни банката споменава във вътрешна кореспонденция за “прекратяване на това безумие”. В началото на 1933 Унтергугенбергер обжалва държавното решение за спиране на експеримента, като вече подозира, че “умните глави ще ми забранят да продължа”. На 18-ти ноември 1933, почти шест месеца след началото на експеримента, Конституционния съд на Австрия решава: парите за бедни във Вьоргел нарушават Конституцията.
На чудото е сложен край.
Банкнотите се изтеглят от употреба, наетите от общината строители биват уволнени. Оборотите на търговците намаляват, съответно и данъците. “Бедността тук не ни е изпратена от Бог, тя е причинена от законите и човешкото неразбиране”, пише разочарованият Унтергугенбергер в писмо до редакцията на един вестник.
И големият икономист Джон Мейнард Кейнс оценява идеята
Кризата се завръща в малката тиролска община. Не след дълго във Вьоргел се подновяват и старите вражди. В средата на февруари 1934 полицаи и части на дясната военна милиция нападат въоръжените социалдемократи в много австрийски градове. Междуособиците не подминават и Вьоргел. Младите социалисти се барикадират в целулозната фабрика. Полицията иска да ги обезоръжи, започва престрелка, има ранени. Преди да загине някой, Унтергугенбергер успява да прекрати конфликта, като посредничи между враждущаите. На него, умерения социалдемократ, вярват и двете страни.
…Във Втората световна война ще загинат много от свидетелите на чудото от Вьоргел, теорията за свободните пари ще остане на заден план, непозната дори за много икономически експерти. Но тя е жива, както и преди. Далеч от света на световната икономика, в немскоговорящите региони има десетки регионални валути. Те се наричат първични талери, чимгауери или рейнско злато. Някои са като игра, други са сериозна втора валута, но навсякъде инициаторите имат все същата идея: парите не трябва да се застояват, те трябва да циркулират, от дърводелеца при месаря, от месаря при селянина, за да бъдат всички спокойни и доволни, както някога във Вьоргел.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Материалът е бил сред най-популярните в Blog.bg
- Чер арапин бял кон яха. А на коня…
Пак идете и пак гласувайте за гробокопачите си… - Кръвното на Борисов е топ новината, не и третият самозапалил се за последната седмица
В сайтовете и на четирите национални телевизии бТВ, Нова ТВ, ТВ 7, както и на обществената БНТ, а и на доста други, водещата новина е високото кръвно налягане на Бойко Борисов, предаде репортер на БГНЕС. Директорът на болница Лозенец Любомир Спасов съобщи, че най-късно до утре Борисов ще бъде изписан от медицинското заведение.Тази новина продължава да е водеща час, след като в страната 53-годишен мъж се самозапали от отчаяние в сградата на Община Раднево. Мъжът е в изключително тежко състояние, с над 70 на сто изгаряния.
Единствено Канал 3 съобщи в ефир за трагичния инцидент в Раднево.
Самозапалилият се днес е баща на пет деца. Жената му също е била безработна. Това е третият самозапалил се за около седмица в страната.
Следва съобщение на Информационна агенция Дестар:
53-годишният Венцислав Асенов Василев се е самозапалил в сградата на община Раднево днес. Инцидентът е станал около 15:30 часа. Мъжът е в много тежко състояние и е транспортиран в Клиниката по изгаряния в Пловдив, информираха медици. Според кметът на града д-р Юлиан Илчев мъжът е социално слаб, безработен. Живеел на семейни начала с жена, имал пет деца. Обитавал общинско жилище, но плащал навреме сметките си.
„Много е неприятно това, което се случи“, заяви кметът Илчев. Той обясни, че мъжът не е искал среща с него досега. Не издигал и някакви искания или лозунги срещу общината. През есента е работил по програмите за временна заетост на археологически обект в Радневско. В момента обаче и той и жена му били без работа.
Когато влязъл в сградата на общината, мъжът се обърнал към служителката на пропуска и казал, че ще се запали, след което лумнал в пламъци. Общинари смятат, че се е полял с бензин точно преди да влезе в сградата. Охранител на общината скочил да гаси мъжа, но пламъците бързо го обхванали. Разнесъл се силен дим в коридорите на общината, разказаха очевидци.
Веднага пристигнала и линейка, но Венцислав вече имал тежки изгаряния. /www.destar.bg/
Редакционен послеслов:
Народът ритуално се замозапалва, а президентът ден по ден ни съобщава как скоро щял да направи и обръщение към нацията, в което щял да посочи ясни задачи и да постави срокове, но засега би искал да ги запази в тайна, докато му дойде времето….
- Още един българин се самозапали
53-годишен мъж се самозапали днес в сградата на Община Раднево, област Стара Загора, предаде БГНЕС. Секунди преди да посегне на живота си мъжът е казал на кмета, че „е отчаян от живота и от социалното си положение”, уточнява кореспондентът на БГНЕС. Портиерката в общината е тръгнала да го разубеждава, но 53-годишният мъж е изпълнил заканата и се самозапалил. Жената е в шок от случилото се и е прибрана в полицията за показания.
Пострадалият в момента се намира в Клиниката за изгаряния в Пловдив. Той е със 71% изгаряния. Кървавият инцидент стана малко след 16.00 ч.
Само за един месец това е третият случай на самозапалил се от отчаяние.
Първият е варненецът Пламен Горанов, който се самозапали пред община Варна. Горанов е отишъл до кметството във Варна с две туби бензин и един ултиматум: „Оставка на Кирил Йорданов и всички съветници до 5 часа на 20 февруари”. Пламен Горанов изля пет литра бензин върху себе си и се запали като факла пред кметството. Той е все още медикаментозна кома в болницата във Варна и тече кампания за кръводаряване за него.
Вторият случай е от 18 февруари. Тогава друг отчаян от живота млад мъж се запали в центъра на Велико Търново на бул. „България”. Той се заля с бензин на пешеходна пътека и се подпали със запалка. Въпреки опитите на случайно минаващ възрастен мъж да го спаси, отчаяният човек по-късно почина. Самозапалилият се обяснил на спасителя си, че го е направил, защото е отчаян от живота.
Източник: Dariknews.bg
- 13 задържани в София при протестите снощи, 5 от тях непълнолетни
За последния месец две български семейства са се самоубили и двама души са се самозапалили. „Това щастлив народ ли е”, попитаха протестиращите
13 души са задържани снощи в Първо районно управление в София след поредния протест. Петима от задържаните са непълнолетни. Днес сутринта ще бъдат ясни причините за задържането им. Няма данни за пострадали лица при протеста и не се е стигало до сериозни сблъсъци снощи.
Протестът в столицата вчера започна около 18.30 ч. и продължи два часа. Участниците тръгнаха от Орлов мост, спряха при Паметника на съветската армия, след което продължиха към сградата на парламента. Те развяваха български флагове, освиркаха и скандираха „Елате с нас, протестът е за вас”, „Българи юнаци”, издигаха лозунги. Пред парламента протестиращите заявиха, че не искат това Народно събрание да продължи своята дейност. „Бойко Борисов отказа всякакви преговори с нас, а той е работодател на 20 депутати от неговата парламентарна група, следователно те зависят от него, не от нас. Искаме ли такива хора да бъдат отново в парламента”, попитаха организаторите на протеста. Протестиращите единодушно отговориха „не”. След това те се отправиха към Президентството и частично блокираха движението по бул. „Цар Освободител”.
Организаторите на протеста казаха, че само за последния месец две семейства са се самоубили и двама души са се самозапалили. „Това щастлив народ ли е”, попитаха те. По думите им всички управници носят отговорност за това. „Властимащите трябва да се ръководят от интересите на народа”, посочи един от организаторите. Протестиращите представиха част от исканията си, адресирани до президента Росен Плевнелиев – някои от тях са за провеждане на мажоритарни избори през юли, да не се допускат до избори партиите ДПС, ГЕРБ, БСП, НДСВ, СДС, ДСБ. Протестиращите искат още намаляване на броя на народните представители в парламента, да има 10% гражданска квота в управлението, да се определи минимална заплата от 600 лева и максимална от 6000 лева, както и национализация на ЕРП-тата.
По-късно протестиращите отново се върнаха към Орлов мост и блокираха движението за кратко. Организаторите на протеста в София съобщиха, че Българският футболен съюз е отменил мачовете за две седмици в подкрепа на протеста на Орлов мост.
Източник: в. „Сега“
- За последните 10 години са емигрирали 8 % от българите
Младите хора от икономически бедните страни в ЕС напускат масово родината си в търсене на по-добър живот, като най-яркият пример в това отношение е България, пише в свой материал британският експерт Едуард Хю, съобщи БГНЕС.
Според изследване от 2011 г., 582 хил. българи са напуснали родината си за последните 10 години. За страна с население 7,3 млн. души това е твърде много. От 1985 г. досега България е изгубила 1,5 млн. от своето население – абсолютен рекорд сред страните-членки в ЕС.
През 1985 г. българите са били почти 9 млн. души. Сега те са малко над 7 млн. Налице е и друга тревожна тенденция: населението на страната стремително застарява. През 2001 г. българите над 65 г. са били 16,8%. Десет години по-късно те вече са 18,9%. Броят на хората на средна възраст също се увеличава.
Основната дестинация на българските имигранти е Испания, като поелите да си търсят късмета към Иберийския полуостров стават все повече и повече. Само през 2010 г. Испания е приела 10 400 български имигранти – с 9% повече от 2009 г.
Сред българските имигранти в Испания е и налице същински престъпен бум. По данни на испанските власти, през 2009 г. 5200 от имигрантите от България са си имали неприятности със закона. През 2010 г. броят им е вече 7600, или с 52% повече.
МВФ очаква българската икономика да регистрира растеж от 1,4% за 2013 г. и между 3 и 4% за 2014 г. С оглед на отрицателната демографска статистика обаче, процентите изглеждат доста нереалистични, заключава британският експерт Едуард Хю.Източник: Аctualno.com
- Германският вътрешен министър призова България за мерки срещу емиграцията
Общинските власти в белгийския град Антверпен изпълниха намерението си и утвърдиха мерки, с които ограничават допълнително достъпа на чужденци.
Германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих призова България и Румъния да предприемат мерки, за да предотвратят емиграцията към по-богатите страни от ЕС, включително и Германия.
Редица имигранти от България и Румъния идват в Германия единствено, за да получават социални помощи, заяви Фридрих пред телевизия Це Де Еф.
„Ние не можем да приемем това“, каза германският министър и добави, че ЕС вече отделя значителна част от своя бюджет за помощ за новите страни-членки.
Според официалните данни в момента в Германия има около 209 хил. румънци и близо 121 хил. българи.
Общинските власти в белгийския град Антверпен изпълниха намерението си и утвърдиха мерки, с които ограничават допълнително достъпа на чужденци, съобщиха местните медии.
Цената за регистрация в общината на Антверпен на чужденец се повишава близо 15 пъти – от 17 на 250 евро
Регистрацията е задължителна процедура при престой над три месеца за граждани на ЕС и до няколко дни след пристигането на граждани от държави извън Общността.
Предложението е било подкрепено от управляващата местна коалиция, оглавявана от определяната като умерена националистическа партия Нов фламандски алианс, първата политическа сила в страната.
От опозиционните сили за промяната са гласували единствено крайните националисти от Влаамс беланг (Фламандски интерес), за които социолозите отчитат постоянна загуба на доверие от избирателите.
Според общински съветници и юристи, мярката ще бъде обжалвана и вероятно ще бъде отхвърлена от съдебните власти, тъй като е в нарушение на закон от 1968 г., в който е записано, че таксите не могат да бъдат различни за белгийски и други граждани.
По-рано този месец новоизбраните градски власти съобщиха, че ще прекратят финансирането на медикаментите на незаконно пребиваващи, носители на ХИВ. Градската управа възнамерява също да не предоставя спешна медицинска помощ на нерегистрираните по надлежния ред чужденци.
Източник: Vesti.bg
- Борисов върна мандата за съставяне на нов кабинет
Премиерът Бойко Борисов върна на президента Росен Плевнелиев мандата за съставяне на нов кабинет.
„Правителството подава оставка и върнах мандата”, обясни Борисов. „Четири години сме градили, никога не сме рушили и аз не исках това да го гледам и да съм съучастник по какъвто и да е начин”, заяви още той.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага БСП или ДПС да вземат мандата за съставяне на правителство. Това каза Борисов след срещата с президента Плевнелиев. Така, според Борисов, БСП или ДПС ще проведат изборите и няма да могат да кажат, че са манипулирани, а и няма да има нужда президентът да понесе пасив.
Всички ние работим за стабилност и резултати по исканията на хората, заяви президентът Росен Плевнелиев след като Бойко Борисов върна мандата за съставяне на правителството, връчен на ГЕРБ.
Плевнелиев съобщи, че в сряда ще връчи мандат за съставяне на правителството на БСП. „Конституцията ще бъде спазена. Институциите ще работят, правителството в оставка върши своята работа”, каза още президентът. Плевнелиев призова всички институции да полагат усилия, така че да отговорят на интересите на гражданите. „Като президент съм силно мотивиран, аз съм обединител на нацията – ще чуя всеки. В четвъртък ще направя обръщение към нацията от най-високата трибуна – Народното събрание”, допълни държавният глава.
Следващият мандат за нов кабинет трябва да бъде връчен на БСП. Социалистите също вече казаха, че няма да приемат. Държавният глава съобщи в петък, че третият мандат ще даде на ДПС.
Президентът Плевнелиев обяви, че ще направи обръщение към нацията в четвъртък в Народното събрание.
Всички политически сили анонсираха вече, че няма да съставят правителство в рамките на този мандат и затова се върви към служебен кабинет.
Протестиращите обаче настояват за програмно правителство, а парламентът да не спира работа, за да приеме важни закони.
Междувременно държавният глава насрочи за вторник заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, който да обсъди рисковете и заплахите за стабилността на страната, произтичащи от политическата и социалната криза.
Източник: Dariknews.bg
- Д. Добрев: Знаете ли кой работи в ЧЕЗ?
Бившата съпруга на Ахмед Доган и синът на Христо Бисеров, а Моника Йосифова прави рекламата на компанията – твърди министърът в оставка.
В енергоразпределителната компания ЧЕЗ са назначени бившата съпруга на Ахмед Доган и синът на Христо Бисеров, а Моника Йосифова прави рекламата на компанията – обяви икономическият министър в оставка Делян Добрев пред Би Ти Ви.
Така той коментира информацията за назначаването на близкия до Румен Николов-Пашата Митко Каратиста в управлението на ЧЕЗ.
Добрев подчерта, че той не е назначен нито от него, нито от предшественика му Трайчо Трайков, нито от друга държавна институция.
Лицензът на ЧЕЗ ще бъде отнет, категоричен бе министърът в оставка, но обясни, че процедурата изисква време.
„Има много интересни съвпадения между протестите и събития в енергетиката. Непосредствено след публикуването на СРС-тата за далаверите на Тройната коалиция в енергетиката. След оставката на правителството на протестите вече няма хора с качулки“, посочи енергийният министър в оставка, цитиран от „24 часа“.
По думите му, до 2009 г. търговията с електроенергия се е разпределяла като баница, а правителството на ГЕРБ е въвело търговете.
Според министъра в оставка и други подобни „истини“ от СРС-тата на Яне Янев са били потулени от протестите.
„Нито съм назначена в ЧЕЗ, нито пък правя рекламата на компанията. Подобни твърдения са лъжа“, каза пред БГНЕС Моника Йосифова по повод изявлението на министъра на енергетиката Делян Добрев.
На въпрос дали знае кои агенции правят рекламата на трите енергоразпределителни дружества Йосифова отговори, че няма представа, но че нейната агенция не е сред тях.
Източник: Vesti.bg
- Вие гласувате – те избират
Така са ви свикнали вече над двадесет години – трудно ви е да се отучите, нали… братя българи? - Оскари ‘2013 – победителите
Неделя 24-ти февруари 2013 г. в Dolby Theater в Лос Анджелис се проведе 85-та церемония по връчването на наградите Оскар – най-голямото събитие в света на киното.
Голямата награда за Най-добър филм, в конкуренцията на цели осем други топ филма, излезли през изминалата 2012 г., спечели Argo (Арго) на Бен Афлек (Ben Affleck), който завърши успешно похода си за филмови награди, минал през отличията на всички кино гилдии в САЩ, включително и престижните Златни глобуси.
Режисьор и продуцентът Бен Афлек, в ляво, и продуцентите Грант Хеслов и Джордж Клуни, в дясно приемат наградата за най-добър филм за „Арго““ MARIO ANZUONI /REUTERS Водещ на Оскари 2013 беше комикът Сет Макфарлън (Seth MacFarlane), който започна вечерта успешно с няколко шеги, след което покани на сцената за танцов номер, Даниел Радклиф (Daniel Radcliffe), Джоузеф Гордън-Левит (Joseph Gordon-Levitt)
Първата статуетка за вечерта, за Най-добър поддържащ актьор, беше връчена на Кристоф Валц (Christoph Waltz) за ролята му на доктор Кинг Шулц в уестърна на Куентин Тарантино (Quentin Tarantino) – Django Unchained (Джанго без окови).
В баланс с обявяването на носителите на Оскар, се редуваха и множество музикални изпълнения, на които беше отделена голяма част от церемонията по раздаването на престижните награди – Чарлийз Терон(Charlize Theron) и Чанинг Тейтъм (Channing Tatum), Барбара Стрейзанд ( Barbra Streisand ) и мнго други.
Barbra Streisand at te Oscars 2013 Специално внимание беше отделено на мюзикълите в киното и по-специално на Chicago (Чикаго) с изпълнение на Катрин Зита-Джоунс (Catherine Zeta-Jones), Dreamgirls с изпълнение на Дженифър Хъдзън (Jennifer Hudson), както и Les Miserables (Клетниците), представен от целия основен актьорски състав на филма.
Ан Хатауей приема наградата
MARIO ANZUONI /REUTERSАн Хатауей (Anne Hathaway) очаквано грабна така желания Оскар за Най-добра поддържаща актриса, продължавайки серията на Les Miserables (Клетниците), спечелил дотогава статуетките за Най-добро озвучаване и Най-добър грим и прически.
Време от церемонията естествено беше отделено и за отбелязване на 50-годишнината на екран на Агент 007 – Джеймс Бонд. На сцената бяха изпяти някои от емблематичните за поредицата песни, включително и Skyfall на Адел (Adele), която спечели Оскар за Най-добра оригинална песен.
Поради силната конкуренция през 2012 г., нито един филм не доминира над останалите обирайки всички награди, а няколко заглавия си поделиха отличията. Сред лентите с най-много статуетки са Life of Pi с четири, както и Les Miserables с три.
Отличието за Най-добър режисьор изненадващо за някои бе спечелено от Анг Лий (Ang Lee) за впечатляващата му филмова адаптация на романа Life of Pi (Животът на Пи).
С най-много номинации 12 в надпреварата започна биографичният „Линкълн“, но в крайна сметка той се размина само със спечелването на призовете за главна мъжка роля и статуетката за продукция. „Линкълн“ не успя да донесе Стивън Спилбърг награда за режисура, нито на Томи Лий Джоунс и Сали Филд – за поддържащи роли.
Както се очакваше Оскар за най-добър чуждоезичен филм получи „Любов“ Amour“ (Austria) на Микаел Ханеке, който е номиниран и за най-добър филм, както и в още четири категории.
Последните категории за вечерта бяха и най-очакваните и оспорвани – за най-добър актьор, Най-добра актриса и естествено най-добър филм.
Дженифър Лоурънс приема наградата за най-добра актриса
Chris Pizzello / INVISION/APБез изненади, статуетката за най-добър актьор беше връчена на Даниел Дей-Луис (Daniel Day-Lewis) за изключителната му игра като Ейбрахам Линкълн в Lincoln (Линкълн), а Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence) грабна приза за най-добра актриса за главната роля в „Наръчник на оптимиста“.
Пълен списък на победителите:
Най-добър филм – Argo
Най-добър режисьор – Анг Лий (Life of Pi)
Най-добра актриса – Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence)
Най-добър актьор – Даниел Дей-Луис (Daniel Day-Lewis)
Най-добра актриса в поддържаща роля – Ан Хатауей (Anne Hathaway)
Най-добър актьор в поддържаща роля – Кристоф Валц (Christoph Waltz)
Най-добър чуждестранен филм – Amour
Най-добър документален филм – Searching For Sugar Man
Най-добър анимационен филм – Brave
Най-добър късометражен анимационен филм – Paperman
Най-добра оригинална песен – Skyfall
Най-добра музика – Life of Pi
Най-добра кинематография – Life of Pi
Най-добри визуални ефекти – Life of Pi
Най-добри костюми – Anna Karenina
Най-добър грим и прически – Les Miserables
Най-добър късометражен игрален филм – Curfew
Най-добър късометражен документален филм – Inocente
Най-добро озвучаване – Les Miserables
Най-добър звуков монтаж – Zero Dark Thirty / Skyfall
Най-добър филмов монтаж – Argo
Най-добра сценография – LincolnЕто и спечелите повече от един Оскар:
„Животът на Пи“ – 4
„Арго“ – 3
„Клетниците“ – 3
„Линкълн“ -2
„Скайфол“ – 2
„Джанго без окови“ – 2Източници със съкращения: www.avtora.com и www.bnews.bg
Повече за оскарите през 2013 четете тук The Oscars 2013 winners list
Пристигането на червения килим на Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас - The Oscars ‘2013 winners list
The Oscar for best picture Sunday night at the 85th Academy Awards took “Argo”. It was announced by First Lady Michelle Obama — via satellite from the White House. The Ben Affleck-directed drama about rescuing hostages in Tehran during the Iranian revolution had been largely expected to win, even as there was controversy about the seeming snub for Affleck in the director category. “Argo” won three Oscars. It also won for adapted screenplay for Chris Terrio and film editing for William Goldenberg.
“Les Miserables” leads the Oscar tally at the Dolby Theatre in Hollywood. It went into the evening with eight nominations, including best film. It has picked up three Oscars, including for makeup and hairstyle and for sound mixing.
“Life of Pi” continues to defy expectations. The fable-adventure about a young man and a tiger sharing a life raft after a ship wreck has earned nearly $600 million worldwide. And now it has four Oscars to show for the leap of faith it took to bring the bestselling book to the big screen, including director for Ang Lee.
Complete list of winners and nominees:
Best Picture
Winner: „Argo“
„Django Unchained“
„Les Miserables“
„Life of Pi“
„Amour“
„Lincoln“
„Silver Linings Playbook“
„Zero Dark Thirty“
„Beasts of the Southern Wild“Actor in a Leading Role
Winner: Daniel Day-Lewis – „Lincoln“
Bradley Cooper – „Silver Linings Playbook“
Hugh Jackman – „Les Miserables“
Joaquin Phoenix – „The Master“
Denzel Washington – „Flight“Actress in a Leading Role
Winner: Jennifer Lawrence – „Silver Linings Playbook“
Jessica Chastain – „Zero Dark Thirty“
Emmanuelle Riva – „Amour“
Quvenzhané Wallis – „Beasts of Southern Wild“
Naomi Watts – „The Impossible“
Jennifer Lawrence, Ben Affleck, Anne Hathaway and Quentin Taranmtino turn up for the 2013 Oscars in LA. Photograph: Getty Images Actor in a Supporting Role
Winner: Christoph Waltz – „Django Unchained“
Alan Arkin – „Argo“
Robert De Niro – „Silver Linings Playbook“
Philip Seymour Hoffman – „The Master“
Tommy Lee Jones – „Lincoln“Actress in a Supporting Role
Winner: Anne Hathaway – „Les Miserables“
Amy Adams – „The Master“
Sally Field – „Lincoln“
Helen Hunt – „The Sessions“
Jackie Weaver – „Silver Linings Playbook“Animated Feature Film
Winner: „Brave“
„Frankenweenie“
„ParaNorman“
„The Pirates! Band of Misfits“
„Wreck-It Ralph“Directing
Winner: „Life of Pi“ – Ang Lee
„Amour“ – Michael Haneke
„Beasts of the Southern Wild“ – Benh Zeitlin
„Lincoln“ – Steven Spielberg
„Silver Linings Playbook“ – David O. RussellWriting – Original Screenplay
Winner: „Django Unchained“ – Quentin Tarantino
„Amour“ – Michael Haneke
„Flight“ – John Gatins
„Moonrise Kingdom“ – Wes Anderson & Roman Coppola
„Zero Dark Thirty“ – Mark BoalWriting – Adapted Screenplay
Winner: „Argo“ – Chris Terrio
„Beasts of the Southern Wild“ – Lucy Alibar & Benh Zeitlin
„Life of Pi“ – David Magee
„Lincoln“ – Tony Kushner
„Silver Linings Playbook“ – David O. RussellMusic – Original Song
Adele at the 2013 Oscars Winner: „Skyfall“ from „Skyfall,“ music and lyrics by Adele Adkins and Paul Epworth
„Before My Time“ from „Chasing Ice,“ music and lyrics by J. Ralph
„Everybody Needs a Best Friend“ from „Ted,“ music by Walter Murphy, lyrics by Seth MacFarlane
„Pi’s Lullaby“ from „Life of Pi,“ music by Mychael Danna, lyrics by Bombay Jayashri
„Suddenly“ from „Les Miserables,“ music by Claude-Michel Schönberg, lyrics by Herbert Kretzmer and Alain BoublilForeign Language Film
Winner: „Amour“ (Austria)
„Kon-Tiki“ (Norway)
„No“ (Chile)
„A Royal Affair“ (Denmark)
„War Witch“ (Canada)Cinematography
Winner: „Life of Pi“
„Anna Karenina“
„Django Unchained“
„Lincoln“
„Skyfall“Costume Design
Jacqueline Durran – british designer wins the costume Oscar for Anna Karenina, starring Keira Knightley Winner: „Anna Karenina“
„Les Miserables“
„Lincoln“
„Mirror Mirror“
„Snow White and the Huntsman“Documentary – Feature
Winner: „Searching for Sugar Man“
„5 Broken Cameras“
„The Gatekeepers“
„How to Survive a Plague“
„The Invisible War“Documentary – Short
Winner: „Inocente“
„Kings Point“
„Mondays at Racine“
„Open Heart“
„Redemption“Film Editing
Winner: „Argo“
„Life of Pi“
„Lincoln“
„Silver Linings Playbook“
„Zero Dark Thirty“Makeup And Hairstyling
Winner: „Les Miserables“
„Hitchcock“
„The Hobbit: An Unexpected Journey“Music – Original Score
Life of Pi’s with four Oscars Winner: „Life of Pi“
„Anna Karenina“
„Argo“
„Lincoln“
„Skyfall“Production Design
Winner: „Lincoln“
„Anna Karenina“
„The Hobbit: An Unexpected Journey“
„Les Miserables“
„Life of Pi“Short Film – Animated
Winner: „Paperman“
„Adam and Dog“
„Fresh Guacamole“
„Head over Heels“
„Maggie Simpson in ‘The Longest Daycare'“Short Film – Live Action
Winner: „Curfew“
„Asad“
„Buzkashi Boys“
„Death of a Shadow (Dood van een Schaduw)“
„Henry“Sound Editing
Tie: „Zero Dark Thirty“ and „Skyfall“
„Argo“
„Django Unchained“
„Life of Pi“Sound Mixing
Winner: „Les Miserables“
„Argo“
„Life of Pi“
„Lincoln“
„Skyfall“Visual Effects
Winner: „Life of Pi“
„The Hobbit: An Unexpected Journey“
„Marvel’s The Avengers“
„Prometheus“
„Snow White and the Huntsman“
Channing Tatum and Charlize Theron - Исканията на протестиращите – едно към едно
Протестиращите връчиха на президента своите искания, а Росен Плевнелиев ги изпрати до Народното събрание, председателите на парламентарните групи, Министерския съвет в оставка и до членовете на Консултативния съвет за национална сигурност.
Публикуваме пълния списък на исканията на протестиращите, така, както те са ги избрали и подредили, и както бяха връчени на държавния глава:
1. Да не се разпуска Народното събрание.
2. Създаване на Обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите.
3. Създаване на програмен кабинет.
4. Сключване на договор между обществения съвет и програмния кабинет.
Промяна на изборния закон. Преминаване от пропорционална към мажоритарна изборна система.
Право на гражданите да отзовават народни представители.
Носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри.
50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи.
I. Енергетика
1. Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу клиентите на ЕРП-та, Топлофикация и ВиК, до установяване легитимността на сметките.
2. Намаляване на квотите за производство на скъпа ел.енергия. 100% от евтиния ток, произвеждан от АЕЦ Козлодуй, да се ползва за задоволяване нуждите на вътрешния пазар.
3. Преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата, в съответствие с европейските норми и директиви.
4.Премахване на всички посредници. НЕК да поеме техните функции.
5. Разсекретяване на всички договори на производители на ел.енергия за вътрешния пазар.
6. Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани.
7. Търсене на съдебна и наказателна отговорност за нанесени вреди на държавата от лицата, подписали съответните договори.
II. Топлофикация
1. Сключване на индивидуални договори с топлофикационните дружества. Всеки клиент на дружествата с право да прекрати своя договор с едномесечно предизвестие.
2. Индивидуален уред за измерване на изразходваната топлоенергия /в Мвтч/ така, че по всяко време да се знае колко е реалната консумация.
3. Премахване на понятието „прогнозно количество“.
4. Ежемесечно отчитане на реално изразходваната топлоенергия.
5. Премахване на дружествата за топлинно счетводство.
III. Вода
1. Разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на вода до гражданите на България.
2. Държавата да поеме функциите на концесионните дружества.
Източник: Dir.bg
- Две варненки организириха протеста на българите в Лондон
Две варненки организираха българите, живеещи на Острова, да излязат на протест в подкрепа на сънародниците си. Те се събраха пред посолството ни Лондон в 14 часа българско време. Българите дори организираха предаване на живо, което можеше да следи в сайта на www.varnautre.bg.
Снощи участие бяха заявили над 600 души. Въпреки студа в английската столица, българите днес излязоха да протестират и издигнаха плакати в знак на солидарност към сънародниците си. Точно като и на протестите по нашите ширини, протестиращите в Лондон скандираха „Българи – юнаци“. „Протестът е спокоен, хора излизат отпред, споделят мисли, идеи, изисквания и подкрепа. Очаква се зам.-консулът да приеме декларацията на протестиращите“, разказаха от Лондон за Varnautre.bg.
Плакати с надпис „We are with you“ и „Да си върнем България“ издигнаха сънародниците ни. В даден момент от тонколоните, озвучаващи протеста, прозвуча и Дунавско хоро.
Източник: Varnautre.bg
- Българи от Виена изразиха солидарност с протестите в България
С плакати „Обичам родината, но мразя държавата“, „Дела трябват, а не думи“, „Край на апатията“ около 30 човека се събраха днес по обяд пред българското посолство във Виена. Те искаха да изразят своята солидарност със сънародниците си в България и да подкрепят техните искания.
Организацията на мирната демонстрация бе дело на Мирослава Козлеков от Виена, която освен, че създаде група във Фейсбук, се погрижи и за спазване на всички законови изисквания за мероприятието.
Теодора Милетиева бе пропътувала повече от 230 километра, за да се присъедини към протестиращите и да изрази своето желание „България да бъде нормална и уважавана държава“.
След около 20 минути от началото на демонстрацията, обявена за 11 ч. местно време, от сградата на посолството излезе посланик Елена Шекерлетова. Тя благодари на събралите се за съпричастността към проблемите на хората в България и каза, че е готова да изслуша исканията на българите в Австрия.
Група от пет човека влезе в сградата на посолството и предаде писмо, което ще бъде препратено към президентската администрация. В него се настоява за въвеждане на директен избор на съдии, мажоритарен избор за всички важни постове, намаляване броя на депутатите, разследване на използването на европейските фондове, повишаване на жизнения стандарт на българите, стимулиране на малкия и средния бизнес, разбиване на организираната престъпност, прекратяване на корупцията.
По информация на БНР демонстрации на подкрепа са били проведени и от българите в Барселона, Испания, в Германия и в Гърция. Вчера в социалните мрежи беше обявено за готвени митинги пред българските посолства и другаде в чужбина.
Източник: в. „Дневник“
Снимки: Елица Ценова
- Президентът препрати исканията на протестиращите до парламента и МС
Сядаме и започваме да работим! Толкова е елементарно!
Плевнелиев сред протестиращите днес. Снимка: в. „Сега“ Президентът Росен Плевнелиев изпрати исканията на протестиращите граждани до Народното събрание, председателите на парламентарните групи, Министерския съвет в оставка, до членовете на Консултативния съвет за национална сигурност и до други компетентни органи.
„Идеите на гражданите могат да бъдат реализирани само чрез институциите на демократичната правова държава“, смята Плевнелиев.
Президентът апелира всички институции да мобилизират усилията си, за да отговорят на очакванията на гражданите. „Надявам се да се постави началото на диалог, който да бъде конструктивен, да се запази правовия ред в държавата и да се гарантира стабилността на България“, коментира той.
По-рано днес той отиде при протестиращите пред Министерството на икономиката, за да получи лично исканията им. Там бе мощно освиркан от част от присъстващите. Организаторите на протеста го призоваха той да подкрепи искането им за промяна на политическата система. Плевнелиев обаче си замълча.
„Запрятаме ръкави и работим! Няма друг сценарий! Аз мисля, че, като човек, дори като президент, казах много ясно, че аз съм човек, който търси решенията и прогреса. Да, те вече имат легитимно представителство! Да, имат ясни искания! Сядаме и започваме да работим! Толкова е елементарно! Разбира се, че има разнопосочни искания! Всеки иска всичко в тази държава. Днес има митинги на доктори, на студенти и кой ли още не, но, в крайна сметка, по-важното е това, че не бягаме от проблемите. Всеки един трябва да ги дефинира много точно и да бъде добронамерен, и да ги решава. Именно затова аз посочвам моята добронамереност! Дойдох тук, за да ги чуя, за да ги уважа, за да получа техните искания. Оттук нататък работим. Съветът, общественият съвет към президента е легитимна институция, която тепърва трябва да бъде формирана. В нея със сигурност всеки един от представителите ще представлява, ще бъде легитимен и ще има какво да каже. Няма да го обърнем на говорилня. Аз обещавам!“, каза Плевнелиев.
Още следващата седмица ще бъде създаден обещаният от президента обществен съвет, в който ще влязат и представители на протестиращите.
Източник: в. „Сега“
