Авторски
- Оставка на Дянков, промени в българския кабинет
Премиерът Борисов предлага Томислав Дончев за министър на финансите, а регионалния министър Лиляна Павлова – за вицепремиер.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е подал оставка, съобщи Агенция „Фокус“. От правителствения пресцентър потвърдиха новината за оставката.
Премиерът Бойко Борисов ще предложи на народните представители в парламента да гласуват персонални и структурни промени в състава на българското правителство, съобщиха от правителствената информационна служба.
Предложенията на министър-председателя предвиждат Симеон Дянков да бъде освободен като заместник министър-председател и министър на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да бъде избрана за вицепремиер, а Томислав Дончев да бъде избран за министър на финансите и управление на средствата от ЕС.
Това ще бъде осмата поред персонална смяна в кабинета „Борисов“ и първа смяна на вицепремиер в този Министерски съвет. Преди по-малко от месец бе сменен министърът на образованието и науката заради скандалите във Фонд „Научни изследвания“.
Симеон Дянков е на поста вицепремиер и министър на финансите от самото създаване на кабинета на Бойко Борисов през юли 2009 г. През годините оставката на Дянков беше искана многократно от опозицията и от браншови организации в бизнеса.
Днес „Труд“ пише, че миналата седмица Дянков се е разминал с уволнение, заради отложеното изплащане на субсидиите на зърнопроизводителите. Дянков беше заявил, че парите ще им бъдат платени през април, независимо от протестите им, но в петък на среща при премиера с браншовите структури в земеделието, зам.-министърът на финансите Владислав Горанов съобщи, че са намерени пари за субсидиите и на 18 февруари започва изплащането им.
Източник: Vesti.bg
(Заглавието е на Еврочикаго.)
- О, неразумни юроде, не национализирай ЕРП-тата…
Масовите протести в цяла България имат една особеност – плакати срещу правителството и Борисов почти няма, тук-там скандирания. Гневът е срещу ЕРП-тата.
Което подсказва как премиерът ще излезе от ситуацията. Ще удари монополите. Как? Няма много варианти. Трябва да развали сделките за продажба на електроразпределителната мрежа. И така ще спечели народната любов предизборно. Но всички заедно ще гризнем дървото. Има и по-интелигентен начин…
Досега нито един политик не обясни какво е в интерес на хората. Не обясни защо ЕК съди България и тя трябва да плаща глоби, защото не е либерализирала докрай пазара си на ток, за да може той да поевтинее. Сега протестиращите искат да се изгонят ЕРП-тата и …държавата да стане пак пълен монополист. И понеже цените при това положение ще зависят в по-голяма степен от правителството, въпросът ще е решен. Уви, това е сладка заблуда. По принцип това означава връщане на комунизма, който поддържа нереално ниски непазарни цени. Това, рано или късно, означава тотален монопол и робство за потребителя. При една такава перспектива, ако правителствата поддържат ниски цени на тока, това ще е загуба за държавния бюджет чрез неговите държавни фирми. И загубата ще я плащат всички пак чрез данъците си. Че и по-лошо ще стане, защото загубите могат да станат неуправляеми.
В момента никой не разследва сериозно защо в цяла България има надписани сметки за ток с по 300-500%. Тихо и полека правителството и опозицията прехвърлят отговорността на ЕРП-тата. Дали е така? Откъде идва този технически проблем? От ниско напрежение и кражби на ток? От производители на ток? Докъде се простира вината на ЕРП? Няма отговор. Вместо това има искания тези ЕРП-та да бъдат изгонени.
Това, което е в интерес на потребителя, е много просто – броят на ЕРП-та да се увеличи и мрежата за доставки на ток да стане достъпна за всички. Да може в един жилищен блок хората да си избират различни доставчици, така както мобилни оператори. Така е в много страни на Запад, потребителят в една и съща сграда може да избира между 5-6 доставчика и да ги сменя с месечно предизвестие. Само така ЕРП-тата ще се конкурират, ще купуват кой откъдето може по-евтин ток и ще предлагат атрактивни оферти за цените. Сега няма такова нещо, а заблудените протестиращи не искат и да има.
Има техническа възможност това да стане. Вече има подобен прецедент с БТК – част от неговата мрежа се използва от конкурентите му мобилни оператори. С ЕРП трябва да се случи точно това – да бъдат принудени да пуснат в своите райони конкуренти, които да доставят ток по тяхната мрежа. Това го има по света. Но не се чува тук някой да го иска.
С изключение на една малка група във Фейсбук – виж тук.
Източник: e-vestnik
- Най-масовия протест в България от 16 години насам
Снимка: Импактпресгруп Около 100 000 души в поне 35 български града излязоха вчера на протест срещу високите цени на електроенергията и завишените сметки за ток и парно. Това са най-масовите демонстрации от времето на Виденовата зима преди 16 години.
Протестиращите блокираха улици и кръстовища, пътища и магистрали. Исканията за изгонване на фирмите, собственици на ЕРП-тата, ескалираха в бунт срещу ГЕРБ и Бойко Борисов. Демонстрациите в София, Варна, Дупница продължиха най-дълго – над 5 часа. Протестиращи нарекоха бунта „начало на Българската пролет“.
По сградите на енергоразпределителните дружества, Министерството на икономиката и по Народното събрание полетяха камъни, бутилки, яйца, плодове. В столицата се стигна до сблъсъци с полицията. В други градове органите на реда само охраняваха шествията и пренасочваха движението, за да не се стигне до инциденти.
Единствената реакция на премиера бе да поиска спешно оставката на назначената от него едва преди 4 дни шефка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Юлиана Иванова. Повод са разкритията от деня след избора й, че държи интернет магазин, който продава незаконно цигари. Както и в случая с нейния предшественик Ангел Семерджиев, оставката бе подадена незабавно. Иванова имаше задача до дни да представи анализ за възможностите да бъде намалена цената на тока. Министър Делян Добрев даде снощи извънредна пресконференция, на която заяви, че договорите с ЕРП и ТЕЦ „Марица“ 1 и 3 ще станат публични заради високия обществен интерес. Обсъжда се дали лицензията на ЧЕЗ не може да бъде отнета.
Демонстрациите започнаха в 11 ч. в цялата страна. В София шествието тръгна от сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Софиянци дадоха на властта една седмица да изпълни исканията им, свързани със сметките за парно и ток. Близо час по-късно протестиращите вече искаха незабавната оставка на цялото правителство. Мощните освирквания бяха прекратени само в началото за минута мълчание в памет на актьора Тодор Колев, чието поклонение съвпадна с началото на протеста.
Поне 10 хиляди в столицата се отправиха към сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет и ЧЕЗ. Блокирано за известно време бе кръстовището на Орлов мост. Пътем протестиращите замеряха с яйца и бутилки Министерството на финансите. Пиратки, домати и плодове полетяха към парламента. Късно следобед пред Народното събрание протестиращите запалиха американското знаме. Пред сградата на ЧЕЗ на ул. „Раковски“ се събраха около 4000 души с викове „Мафия“ и „Оставка“. Служителите на реда се опитаха да отместят протестиращите от входа на централата на енергодружеството, при което последваха сблъсъци с демонстрантите, които се опитаха и да обърнат един от автомобилите на жандармерията. Задържани са четирима, съобщиха по-късно от МВР.
Най-многолюден вчера бе протестът във Варна, където се събраха над 20 000 души. Такава демонстрация градът не помни от средата на 90-те години. Хората се събраха най-напред на площадчето до община Варна. Чуха се всякакви искания – за национализация на ЕРП-тата, разсекретяване на приватизационните договори, гражданско участие в ДКЕВР. Появиха се дори позиви, описващи световен заговор срещу човечеството. Сред плакатите с надписи срещу енергийния монопол се появи още един: „Буда, ние не сме будали“.
След като постоя 30 минути пред общината, множеството се понесе към Аспаруховия мост. Бившият футболист Иван Петров, сочен за един от лидерите на недоволните, най-напред обяви хората от авангарда на шествието за провокатори, после сам го оглави. В сряда Петров бе приет в болница, след като се разбра, че е бил наръган. Но вчера участваше наравно с всички.
На площада пред катедралата множеството бе посрещнато от кордон жандармерия, който запречи пътя към Аспаруховия мост. Шествието се разцепи. По-голяма част от тълпата се отправи към жандармеристите. Те отстъпиха от „барикадата“ и множеството се понесе към моста. Въоръжените с щитове и палки полицаи се придвижваха в колона заедно с протестиращите. Техни колеги отбиваха трафика, за да не влизат другите граждани в конфликт с демонстрантите.
Аспаруховият мост бе блокиран за около час. Входът му откъм Варна почерня от народ, шествието се извиваше 2-3 километра назад. След това множеството се пръсна. Повечето хора се прибраха по домовете, други се отправиха към мол „Двете кули“, отстоящ на 10-ина километра, където е централата на „Енерго-Про“. Около 1000 души се скупчиха пред клиентския офис на компанията на ул. „Девня“ и го обстрелваха с яйца, мляко, плодове, буркани с лютеница. Полетяха и камъни, които изпотрошиха витрините. Жандармерията не се намеси.
Около 13 часа протестиращите поеха обратно към общината. Друга група от около 2000 души се придвижваха към мол „Двете кули“. Ситуацията в центъра на Варна започна да прилича на анархия. Към 16.30 часа младежи блокираха магистрала „Хемус“ на изхода на Варна.
Километрични опашки се извиха на пътя от София за Кулата, след като граждани на Благоевград и Дупница блокираха главен път Е-79. В Дупница блокадата трая до 18 ч. въпреки заканите, че ще останат там и през нощта. Кюстендилци затвориха входа на града откъм столицата и спряха движението към ГКПП Гюешево за около 20 минути.
Десетки хиляди българи протестираха и в останалите градове, като почти навсякъде сградите на енергоразпределителните дружества бяха „окъпани“ в яйца и домати. Гражданите на Бургас и Велико Търново дори призоваха за „всенародна революция“. В Търново участниците в протеста събраха около 150 лв. за 70-годишен пенсионер, чиято сметка за ток е 230 лв.
Протестиращите се заканиха акциите им да продължат и в следващите дни и да стават още по-многолюдни.
От компанията ЧЕЗ вчера пуснаха информация, че едва 1.3% от проверените 3341 сигнала за надвишени сметки, подадени при тях, са основателни. Изпълнителният директор на дружеството Стефан Апостолов заяви, че при ценообразуването на ЧЕЗ се падат само 9 на сто от фактурираната сума. Той призова абонатите на компанията да подават жалби, ако се съмняват в сметките си за ток, тъй като от дружеството са готови да работят в полза на гражданите. От „Енерго-Про“ обявиха около 16% средно намаление на сметките за ток за последния месец.
Бившият директор на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев застана на страната на ЕРП-тата. Според него електроразпределителните компании не са причината за поскъпването и техният принос в крайната цена на тока за потребителите е нищожен.
КАКВО СЕ ИСКА
Енергиен сектор:
1. Национализация на ЕРП-тата;
2. Премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция;
3. Разсекретяване на всички договори в сектор „Енергетика“;
4. Търсене на отговорност на подписалите ги лица;
5. Електроенергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй“, да се разпределя само на вътрешния пазар;
6. Да се премахне задължителното изкупуване на електроенергията от НЕК.
Топлинна енергия:
1. Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите;
2. Уредите да отчитат в МВт/ч;
3. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия, а не чрез прогнозни дялове.
ПОРЪЧКА
Държавата ще направи анализ на енергийното потребление до 2035 г., става ясно от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Министерството на икономиката ще плати 90 000 лв. без ДДС, за да разбере прогнозния гориво-енергиен баланс през следващите над 20 г. Ще бъде изготвен отделен документ за гориво-енергийния баланс в периода 2000-2011 г., който ще включва и данни за страните от Балканите. Ще бъде анализирана и енергийната стратегия на страната до 2020 г.
Източник: в. „Сега“
- Българските протести прерастват в гражданско неподчинение
Десетки хиляди хора в цяла България протестират срещу високите сметки за ток, като на много места протестните шествия прераснаха в гражданско неподчинение. В София се стигна до боеве между полиция и протестиращите.
Снимка: БГНЕС Протести под надслов „Да запалим монополите“, в които участват десетки хиляди хора, се провеждат в цялата страна. На много места шествията и демонстрациите прераснаха в гражданско неподчинение.
В София протестират около 10 хиляди души. Скандиранията в началото бяха насочени срещу монополите, но бързи се насочиха срещу властта и преминаха в „Оставка!“, „Мафия!“ и „Всеки ден ще е така до победата!“.
На протеста в столицата се стигна до боеве между полицията и протестиращите близо до централата на ЧЕЗ.
По информация на БНР побоят е започнал, след като протестиращите са започнали да хвърлят камъни и бирени бутилки по кола на жандармерията. Има и арестувани.
Преди да се насочат към централата на ЧЕЗ хилядите протестиращи блокираха Орлов мост за повече от час, съобщи Агенция „Фокус“
Тъй като пътят им към офиса на ЧЕЗ бе блокиран от жандармеристи, застанали пред централата на СДС на улица „Раковски“ 134, хората започнаха да хвърлят предмети по партийния офис, а след това решиха да се упътят към Президентството.
Пред президентството не се стигна до нови сблъсъци с полицията, след като служителите на реда се наредиха в плътни редици пред фонтана на площад „Независимост“.
Около 300-те полицаи станаха отново обект на скандиранията на протестиращите, като бяха хвърлени и бутилки. Протестиращите отправиха своите искания и към президента да се намеси при решаването на проблема с монополите. Някои от протестиращите за пореден път отправиха искания за оставка на премиера.
Орлов мост бе блокиран от около 12 ч. до 13 ч. на обяд
Протестиращите обявиха, че дават срок до 22 февруари на премиера за национализация н ЕРП-тата и поемане на функциите им от НЕК. Преди да блокират Орлов мост, протестиращите срещу високите сметки за ток и парно замеряха сградата на Народното събрание с домати, пиратки, банани, ябълки и портокали, предаде репортер на „Фокус“.
По сградата на парламента бяха метнати няколко домата, както и други предмети. И пред Народното събрание гражданите скандираха „Оставка“ и „Мафия!“.
Протестни шествия има и в Пловдив, Варна, Бургас, Смолян, Пазарджик, Благоевград, Шумен, Русе, Ловеч, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Кюстендил.
По информция на Агенция „Фокус“ над 10 хиляди души протестират във Варна. Видео от протеста в морската столица:
Стотици граждани на Бургас поискаха намаляване наполовина на сметките за ток за декември и януари:
Над 5000 души протестират пред сградата на „EVN България“ в Пловдив.
Над 2000 протестиращи срещу високите цени на тока се събраха пред сградата на „EVN България“ в Пазарджик.
Над 150 души са се събрали на протеста в Смолян срещу високите сметки за ток и монопола на енергоразпределителните дружества.
Над 2000 души са се събрали на протест срещу „ЕVN България“ в Сливен. Исканията на протестиращите са за Национализация на ЕРП-тата, премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция разсекретяване на всички договори в сектора Енергетика и други.
Над 3000 души участваха в протест в Ловеч, съобщава БНР. Протестиращите са счупили прозорец на електроразпределителното дружество в града.
Няколко хиляди души се събраха на протест и в Стара Загора.
Над 500 великотърновци се обявиха срещу високите сметки за ток. Недоволните граждани се събраха пред сградата на Община Велико Търново. Шествието стигна до касите на електроразпределителното дружество, където протестиращите хвърляха яйца по прозорците на сградата.
Над 1000 души в Дупница блокираха движението по главен път Е-79. Въпреки че нямат разрешение за шествие, протестиращите блокират движението като вървят по главния път, при тунелите.
Повече от 500 души блокираха за около 15 минути едно от кръговите движения в Кюстендил като протест срещу високите сметки за електроенергия.
В Русе над 2000 души се събраха пред сградата на „Енерго Про“ в града, откъдето се упътиха към сградата на общината. Там те скандираха „Мафия“ и „Оставка“.
Над 3000 души протестираха срещу високите сметки за ток в Шумен.
Стотици граждани на Добрич излязоха на мирен протест срещу високите сметки.
В Благоевград и в Дупница протестиращите блокираха главен път Е-79
в знак на протест срещу ЧЕЗ. Пътят остана затворен за повече от два часа.
Блокадата на ГП Е-79 край Благоевград бе вдигната към 13,50 ч., а движението възстановено, предаде кореспондентът на БГНЕС в Благоевград. Хиляди блокираха международния път за близо два часа с искане оставката на правителството, имаше скандирания срещу премиера.
Блокадата бе вдигната от самите протестиращи, които седяха на пътното платно.
За същото време – около два часа, бе блокиран и Е-79 при Дупница. Протестиращите отказваха да чуят призива на организаторите да освободят пътното платно, поне за 10 минути, за да се пропуснат чакащите, леки автомобили, автобуси, товарни.
Протестиращите първоначално се заканиха да стоят на пътя до вечерта, докато не дойде някой от правителството. Полицаите стояха безпомощно с щитове, след като на два пъти бяха пометени от хилядното множество.
В призивите си за участие в националния протест организаторите казват: „Протестите са, защото българите са принудени да плащат по прогнозни сметки. Ако забавят плащанията, се трупат лихви. Българите не могат да се откажат от услугата. Това е рекет. Гражданите и монополите не са равноправни пред съда (те съдят за 1 ден, а ние за 12 г.).
60% от сметката за ток са такси. Пазарът не е либерализиран. Договорите са изключително неизгодни договори. Всички нарушения на българското и европейско законодателство се толерират от правителствата в България“.
Ето какво искат гражданите в цялата страна: В енергийния сектор те настояват за национализация на ЕРП-ата. Премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция.
Разсекретяване на всички договори в сектора Енергетика и търсене на отговорност на подписалите ги лица. Електроенергията, произведена от АЕЦ „Козлодуй“ да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото. Да се премахне задължителното изкупуване на еленергията от НЕК.
В сектора на топлинната енергия протестиращите настояват за индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите/гражданите. Уредите да отчитат в МВтч. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия.
Организаторите на протестите категорично се разграничават от всички политически партии.
„Цяла България излиза под цветовете на националния флаг. Други символи не са позволени. Предвид опитите да се „яхне“ народното недоволство и различните пиар активности на властимащите, ние категорично заявяваме, че г-н Делян Добрев подведе широката общественост, че винаги е бил отворен за диалог и не е бягал от тежки теми. Още през юни 2012 г., граждани на София входираха конкретни искания за сектор Енергетика, като отговорът от институцията беше меко казано неудовлетворителен. На следващи наши запитвания отговор не получихме!
Ще парираме действията на г-н Станишев, г-жа Кунева и всички други политици, които искат да извлекат политически дивиденти на гърба на народа.
Знаем, че те са част от виновниците за незавидното състояние на българите и са пряко отговорни за произвола на монополите в България. Предвид многократните опити за диалог с институциите: срещи с представители на институции като МИЕТ, ДКЕВР и Омбудсмана, отворено писмо до президента, парламента, омбудсмана, председателя на ДКЕВР, МИЕТ, МФ, раздаване на папки с искания лично на депутатите, смятаме, че изчерпахме всички възможни законови начини да накараме институциите да ни чуят. С преговорите до тук! Ние с терористи не преговаряме! Настояваме за реални действия“, заявяват организаторите.
Гражданско движение „ДНЕС“ също обяви, че ще подкрепя и участва заедно с гражданите във всички протести.
Източник: Vesti.bg
- Съборът за избор на нов български патриарх – пред провал?
Съборът за избор на патриарх може да се провали, ако до полунощ не се излъчат тримата кандидати за водач на Българската православна църква. Пред журналисти говорителят на Синода митрополит Йосиф коментира, че подобно развитие би било „разруха” и се разплака. Той не изключи и възможността някои от делегатите да напусне заседанието.
Засега единственият сигурен кандидат за нов патриарх е митрополит Галактион, който получи доверието на останалите митрополити още вчера. За останалите двама – митрополит Неофит от Русенската митрополия и митрополит Гавриил от Ловешката не достига по един глас.
Митрополит Йосиф призна, че има вероятност изборният събор, насрочен за 24 февруари, да се повали. „Както вървим, аз съм разочарован, може и това да се случи. Разруха”, заяви той.
Йосиф намекна, че останалите митрополити са против честото даване на информация на медиите за случващото се в Синода. „Осмелявам се, макар че всичките братя са против моето приятелско отношение към вас и не бива да ви казвам нещо, което предполагам. Имам право като говорител да ви казвам само това, което се случва горе. А аз си позволявам и повече”, обърна се той към журналистите.
Вчерашното заседание на архиереите не успя да излъчи три номинации и беше прекратено вечерта. До патовата ситуация се стигна след невъзможността повече от един от митрополитите да събере нужните 10 архиерейски гласа, за да участва в битката за поста.
Единствено Старозагорският владика Галакатион събра 11 гласа от 13-те присъствали митрополити. Русенският Неофит и Варненският Кирил имат по девет гласа. За да се стигне до някакво решение е необходимо един от четиримата митрополити, гласуващи твърдо против (Калиник, Григорий, Игнатий и Николай) да смени мнението си.
Източник: Dariknews.bg
- „Опасният“ чар на Тодор Колев напусна сцената на живота
Големият български актьор, комик, музикант и шоумен Тодор Колев е починал вчера след тежко боледуване и три операции.
Снимка: ЕПА/БГНЕС Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Приемат го заради шоуменската хитрост, която проявява – пред комисията той обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.
Тодор Колев е работил в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, а по-късно в столичните Сълза и смях и Театър София. Ще го запомним с участието му в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.
Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията „Как ще ги стигнем с… Тодор Колев“ и „Вход свободен“. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.
През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
В последните си дни Тодор Колев бе опериран заради множество туморни разсейки в костите. Основната диагноза на актьора бе рак на белия дроб, от който страда повече от година.
Източник: в. „Труд“
(Заглавието е на Еврочикаго.)
- 100 хубави думи за България
Публикуваме тук предложение към аудиторията на Българската редакция на Дойче Веле, наречено „100 хубави думи за България“. Както и резултатите от него. Предложението гласи:
Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, вкусите, прочетете. С радост ще публикуваме отзивите Ви, стига да са до 100 думи.
Скъпи приятели,
Редом с многобройните положителни отзиви, получаваме естествено и критични коментари. Най-често ни се сърдите, че публикациите на Дойче веле за България са твърде отрицателни. Ние винаги добросъвестно се опитваме да поддържаме обективен баланс, но защо пък да не отидем крачка напред?
В рубриката „100 хубави думи за България“ авторите сте Вие. Отзивите си можете да изпращате на електронния ни адрес: [email protected]. Единственото условие е да са в обем до 100 думи. Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, помиришете, вкусите, прочетете.
Чакаме с нетърпение!
Ето Вашите „100 хубави думи за България“, пристигнали по електронната поща или във Фейсбук (запазваме шрифта и ортографията на авторите):
Любомир Ганчев:
Разбира се, че може да се кажат хубави думи за България. Трудно се намират, но може. Стига да иска човек. Могат да се направят поетични сравнения, могат да се опишат и красиви природни картини, каквито има в изобилие, но най-вече може да се говори за онези, които населяват България. Тук-там в обществените дълбини се намират едни обикновени и незабележими, кротки и смирени хора, за които човешкият морал е онази ценност, която ни превръща в човешки същества. Хора, които не блестят с публични изяви, които не гонят слава и известност. Хора, които живеят тихо и спокойно, но които само за ден може би са направили повече добро, отколкото някои от изявените за цял живот. Те не обичат да шумят около себе си, но без да хленчат и мърморят правят онова, за което ние само говорим. Те така и си отиват от този свят – тихо и безшумно, без спомен за себе си. Те правят смислено нашето съществуване. Те са хубавите думи за България.
***
Дияна Йоткова:
Искам да Ви поздравя за прекрасната тема, не само защото е за България, но и защото е с положителна насоченост. Ние, гражданите на един свят, пълен с противоречия, имаме нужда да слушаме и за хубавата страна на нещата.
България… Родино мила! Толкова си богата: на природа; на история; на талант; на противоречия; на трудности… на хора. Да, българите сме една огромна палитра от характери. Имаме си от всичко: активни/пасивни; позитивни/негативни; трудолюбиви/мързеливи; домошари и крале на нощния живот.
Обичам страната си! Тук съм се родила. Тук са се формирали ценностите ми. Тук обичам. И ако трябва да избера място на прераждане, пак ще избера малката, но безкрайно уютна България.
Въпреки всички превратности, аз продължавам да вярвам в силата, добротата и интелигентността на българите; в историята и традициите; в бъдещето!
***
Павлина Радева:
Хммммм… хубави думи за България ли? Нека опитам: Харесвам природата, харесвам простора и свободата. Харесвам наниза от дървета, обримчили пътищата ни, и накацалите по тях пернати стражи. Харесвам наситеното зелено на листата, аромата на прясно окосената трева, шума на морето и скърцането на снега под краката ми. Харесвам сплотеността на семействата. Загрижеността и спонтанния смях, веселите танци и отворените сърца. Не харесвам ДВОЙНИТЕ стандарти, променящите се закони и високите глоби. Не харесвам намусените физиономии и враждебните погледи. Не харесвам политиците, мислещи си, че държавата е семейно имение, а хората са техни роби. Иска ми се да живея в страна, която подкрепя народа си, стимулира го да развива идеите си, страна, в която законите се спазват от всички, страна, която обича децата си, а не ги отпраща в изгнание. Нима това е утопия?
***
Камелия Янакиева:
България – символ на красота! Трудно е да се опише със 100 думи величието на нашата родина. Тук всеки от нас е израснал и е получил най-ценните си житейски уроци. От миналото до днес България е извървяла тежък и труден път. От хомота на робството стигаме до зората на демокрацията. Не толкова красива, както си я представяхме – всекидневно ставаме свидетели на много несправедливости. Боли много да гледаш как хората, изнемощели, се борят неумолимо всеки ден. Нашите родители дават здравето си в името на светлото ни бъдеще. В същото време управниците не спират да се гаврят с народа. Думите на Христо Ботев от стихотворението му „Борба” за жалост важат с пълна сила и днес. „Брат брата убива” – нашата тъжна реалност, всякакъв морал и ценности биват потъпквани. Борбата за оцеляване не прощава на никого. Мизерията чука на вратата ни – ще й отворим ли?
Силата е вътре в нас. Българите като народ нееднократно сме доказвали възможностите си и сме демонстрирали мощ. Защо да не го направим отново, заедно? Разбирам, че в днешно време е трудно, всеки гледа в своята паница и толкова. Но нека спрем да си затваряме очите и прогледнем най-накрая. Животът може да бъде и песен, стига да го пожелаем. Нека не оставяме бъдещето си на хора, които не ги интересува!Само ние можем да се погрижим за себе си, като се обединим под едно име – България!
***
Атанас Янев:
Много ми се иска да кажа сто хубави думи за България! Даже и хиляда хубави думи ми се иска да кажа, но уви не мога. Впрочем, хубавите думи винаги могат да се кажат, винаги могат да се напишат, но дали винаги могат да се почувстват в душата? Прочетох наскоро какво пишат моите съотечественици в рубриката – ужас! Потръпнах, настръхнах и ми стана тъжно и тягостно. Някой си искал да сърба боб чорба с домашна наденица в селото на баба си, друг пише да не вярваме на тези, които казват, че живеят добре в чужбина – те били нещастни… Заблуда, ограниченост и човешка простота – това бих казал аз на тези хора. Ще кажа хубави неща, когато някой управник се събуди от вековния си политическо-партиен сън и каже, както е казал великият Стефан Стамболов: „Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим на страна и да пожертваме пред олтара на Отечеството си“. Ще кажа хубави думи, когато хората разберат, че са манипулирани и залети с пошлата помия на чалгата и фалшивата телевизионна наркоза. Иначе мога само да мечтая… И да се надявам!
***
Ана Маргина:
Вчера гледах в YouTube как млади хора играха хоро на площада в Русе. Изведнъж засвири музика, двама-трима младежи започнаха да танцуват и постепенно се изви голямо хоро. Всичко беше толкова естествено и красиво! Този запис ме изпълни с най-хубави чувства. И с гордост, че в България се случват и хубави неща. Искам да кажа БРАВО и БЛАГОДАРЯ!
***
Иван Мишев ни изпрати следния стих, посветен на България:Моята земя
Кой ли не те е поисквал?
За кого ли не била си мечта?
Да имат в земите си Искър
и зелените Родопски плата.
Конете си с вода да напият,
с бистра, планинска вода
и да обгърнат с поглед ония
тъй прекрасни райски места,
които Бог създавал с любов
от Пирин до Балкана-Стария.
Сетне с Божи, благ благослов
нарекъл земята България.
И населил по тези земи
Българи – пазачи на Рая –
твоите и моите деди
от началото на рая до края.
После отпочинал си Бог
и забравил сякаш България.
Но един прекрасен народ
още Земята си пази я…
Иван Мишев
***
Яна Петрова ни написа следното:
Изпращам ви есето на сина ми на тема „Добрите хора“, защото ми се иска светът да узнае кое е истинското лице на българина. Това есе съдържа много повече от 100 думи, но пък истинско описание на характера на по-голяма част от обществото ни.Добрите хора
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ (Лев Толстой)
Вече втори ден стоя у дома, защото есенните вируси ме затвориха между 4 стени. Написах си всички домашни, дори реших няколко извънредни задачи по математика. Сетих се за обявения конкурс „Добрите хора”, за който ни каза госпожа Касабова, учителката ни по български език и литература.
Седнах на бюрото си с лист и химикал, решен да напиша поне 5 имена на мои познати, които съм виждал да правят добрини. Началото ми беше трудно, наложи се първо да проверя за абсолютна сигурност в тълковния речник какво точно е добро. Добро – нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Оказа се, че доброто не е нещо точно, то може да бъде всичко, в зависимост от индивидуалните разбирания на всяка личност. Понякога правейки добро на някого, нараняваш някого другиго.
Спомням си как свако ми, на село, спаси пощальонката от нахвърлилото й се съседско куче, като го удари и то избяга. Спаси жената, но нарани животното! А то кучето не е лошо, просто пази дома си. Аз често си играя с него, а то ми благодари за приятелството с влажни целувки по бузата. Добро ли направи свако?
Със сигурност мога да кажа обаче, че познавам не един, а цели двама истински добри човеци. Това са моите прабаба и прадядо. И не са добри, защото просто правят добрини, добри са, защото никога не правят нищо зло, никога по никакъв начин не нараняват някого, никога не говорят лоши приказки, никога не укоряват другите, винаги когато съм при тях съм усмихнат, не ми се карат, разказват ми с такава любов за хората, които са срещали в живота си – близки и далечни познати, че ми се иска и аз да съм бил с тях, и аз да ги познавам.
Докато пиша, си припомням за една случка от преди няколко дни в училище. Имахме извънреден час – модул, беше около 12:30 часа, време в което родители идват да прибират децата от първа смяна. Ние играехме в училищния двор, а посрещачите стояха около оградата в очакване на последния за сутрешната смяна звънец. Там на оградата се беше подпряла и една възрастна жена – най вероятно баба на някое дете. Изведнъж около старицата настана суматоха и видях как двама мъже я носят в училищния двор, слагат я да седне на бордюра на скромната ни градинка. Една от майките се завтече към магазинчето на отсрещния тротоар, за да купи студена вода, друга се затича да търси медицинска сестра в училището, а един баща вече даваше указания на Бърза помощ по мобилния си телефон. Видях как напръскаха жената с вода, как един татко й държа ръката и през цялото време нещо й говори, а бабата гледа в една точка и не помръдва. Една от майките доближи шишенцето с водата до устните й и я накара да пие, а друга мокреше ръцете си и милваше старицата по челото. И стана чудо – пострадалата взе да мърда, а секунди след това се опита да проговори.
Ясно видях как всички си отдъхнаха – жената беше спасена, поне докато дойде линейката, а тя не закъсня, пристигна бързо и лекарят взе случая в свои ръце. Всички се разотидоха, поведоха децата си, всеки по своя път. Сега като се замисля, главите им като че ли бяха по-повдигнати от друг път, очите им бяха по-бляскави и тялото на всеки един бе гордо изпъчено. Бяха удовлетворени. И имаше защо! Защото Добрите хора са ТЕ – нашите родители, нашите баби и дядовци, нашите учители, приятели, съседи. Всички онези, които ни обичат, помагат ни, даряват ни внимание, знания и усмивки, или дори всички онези, които не ни нараняват.
Аз също съм добър човек!
Денислав Петров
VІ а клас
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
гр. Варна
***
Петър Петров:
Най-важното в България са българите. Ако се вгледаме и вслушаме в себе си и хората около нас, ще усетим доброта и мъдрост. Това усещане се подчертава особено силно, когато общуваме с чужденци. Усещаме амбицията за доказване и желанието да сме „най“. Виждаме и слабите си страни. За съжаление губим енергията си и я пилеем. Губим ценни десетилетия. Стопяваме се като нация. Това е обезсърчаващо. Потенциалът ни е огромен. Водачите на България трябва да определят идеалите, да ги развиват и разпространяват, та всеки българин да вижда себе си и своите мечти тясно свързани с НАШЕТО общо настояще и бъдеще.
***
Златка Долапчиева:
Обичам страната си, не мога без нея и близките ми. Тя е моя Родина, тук съм родена и тук ще остана до края на живота си. Със сто думи не мога да опиша очарованието, което има България – нейната природа, земя и море. Наред с хубавите неща, трябва да си кажем и някои истини за нас, българите. Безкрайният преход не успя да ни изгради като граждани, няма истинско гражданско общество. Липсата на качества като смирение, вярност към Бога, страх от законите ни докара до това положение. Вина имат всички институции, църкви и синдикати. Оказахме се слаби, бездуховни! Е, затова ще гледаме картината на „Тъжния залез” на села и малки градове.
Ежедневното ни недоволство от сегашното положение, от недоимъка и безпаричието, няма да се промени, ако не променим нагласата в самите нас. Не бива да униваме. Нека гледаме напред. Какво прави всеки от нас, та да станем по-богати и да останем в България? А за мен България е най-прекрасната страна.
***
Митат Гокай:
Който се е отделил от България, никога не е бил щастлив, дори да е станал много богат. В сънищата си винаги се е връщал в селото на баба си и е сърбал стар фасул с домашна наденица. Ако някой ви каже, че е много щастлив в чужбина, не му вярвайте.
***
Таня Джекова:
Предварително да кажа, че това не съм го измислила аз, а беше написано върху опаковката на типов хляб „Заря“ – съвсем случайно се зачетох. Ще ми се някой ден да отида в този завод и да се запозная с човека, чиято идея е този текст. Той не се оплаква, не плюе по политиците, а променя себе си и нас. Това е нещото, което ни трябва – обединение около хубавите и добрите идеи.
„От години човек чете и търси книги за силата на Мисълта, за силата на Подсъзнанието, книги за Любовта, как да опознае Себе си и Истината за света. След всичко това човек би трябвало да е силен, знаещ, безкрайно търпелив и обичащ.
Не харесвам всичко, което открих в Себе си. Със сигурност можеше да изглеждам и по-добре. Би трябвало да изпитвам повече толерантност и любов и да отделям повече време за близки и приятели. Мисля, че когато го правя, защото Трябва или защото така са ни Учили, това е всъщност моето Его – този хищен стар другар.
Реших. Приемам се такъв, какъвто ме е създала Вселената. Давам Доброта, защото Искам, а не защото Трябва. И Благодаря.
Понеже ми харесва на Земята, ще си оставя невзети уроци, за да ме пратят пак обратно и пак в България. Навсякъде другаде би ми било скучно.“
***
Богдана Тонева:
Невероятно е, че толкова много хора ОБИЧАТ родината си България, а всъщност всички гледаме как я рушат и ни правят на маймуни. Браво, това се казва родолюбие. Дали примирението всъщност не ни е генетично заложено след 500-те години турско робство? Иначе навсякъде – на работа, в автобус, на гости, на заведение или в някоя институция – българинът недоволства от сегашното положение в страната. Докога? Имаме нужда от Левски и Ботев, може би.
***
Диана Маркова:
Най-хубавото нещо, което съм чувала за България, е от трима турски граждани – студенти у нас. Наложи се да им свърша една услуга (имаха проблеми в администрацията на ВУЗ-а, трябваше някой да им помогне с документите). След като им помогнах, ги помолих за едно интервю, което след това публикувах в един сайт за емигрантски живот. За интервюто те казаха няколко неща, които доста ме изненадаха. Те бяха: турските студенти в България са щастливи; българите са готини хора – когато ти обещаят нещо, го правят; обичаме България, защото тук ДДС е само 20%, докато турският VAT e 40%.
***
Владимир Симеонов:
Здравейте! Надявам се да не е късно и аз да кажа моите 100 думи за моята родина. Мислейки какво да ви напиша, се досетих за едно интервю, което гледах с едно българче от бесарабските българи в Молдова. На въпроса защо обича България тя просто отговори: защото там се говори български. Това са и моите добри думи за страната ни: каквато и да е – добра или лоша – тя ще бъде винаги мястото, където се чувствам истински, където се чувствам у дома сред свои и където всички говорим на нашия си език, имаме нашите си традиции и манталитет, пеем нашите си песни и се обичаме (и мразим) по НАШЕНСКИ.
***
Елена Ковальова:
Я была в Болгарии только раз – в 1988 году целый месяц гостила у моих друзей. Мы объехали тогда всю страну. Хотя с тех пор прошло много лет, я очень хорошо помню каждый день, проведенный в Болгарии. Помню, как рано-рано утром мы вышли из автобуса и шли по улице города Видин. Едва начало светать, было очень тихо, спокойно, только наши негромкие разговоры и звук шагов по брусчатке. Но главное, что запомнилось, это запах свежего хлеба. Невероятный аромат! И вот это всё – старинная улочка, дома, брусчатка и запах хлеба – всё это осталось в памяти на всю жизнь. Это только одно воспоминание из многих-многих прекрасных воспоминаний о Болгарии. Я помню вкус воды в горных ручьях недалеко от Кърджали, помню фонтаны в Плевене, но самое главное – я помню людей, которых я встретила, помню отношение к нам, доброту и гостеприимство. Болгария стала для меня родной, я люблю Болгарию, её народ и желаю всем вам, дорогие друзья, процветания и счастья!
***
Мария Добрева, Атланта:И знам България ще Бъде!
Тя има мисия на таз Земя
И не е късно пак да я прегърнем
Изстрадалите, нейните чеда.
Върнете се по родните места!
И този, който вярва ще го бъде!
Заради вечната, небесната мечта,
Да разберем кои сме и защо на таз земя.
Върнете се по родните места!
Такава е повелята на древния ни род.
Небето знае порива на вашата душа,
За да сме вечен, цял един народ.
***
Айлин Тасим:
България е моят дом. Най-специалното и най-красивото място на света, на което наистина принадлежа. България е моята родина. Страната, в която съм родена и надявам се ще прекарам по-голямата част от живота си. Тя е моята голяма любов, разочарование и вдъхновение. И въпреки всички абсурдни неща, България е моята вяра, търпение и надежда. А там е толкова красиво и пъстро, особено сега през пролетта. Свежестта на току-що раззеленяващите се дървета и мириса на майски цветя е изживяване, което не може да бъде сравнено с никое друго. Просто няма как със сто думи да опиша всички тези невероятни гледки, хора, забележителности и какво ли още не. Но едно със сигурност мога да кажа: Родино мила, ти това не заслужаваш! Твоята съдба трябва да е друга.
***
Марин Стефанов:
Все още има останали места в природата ни, в които няма маргинално натрупване на останки от човешка дейност, които да те отвратят да ги посещаваш. Все още се намират домашни продукти, с които да направиш шопска салата. Все още бащите ни варят истинска ракия. Все още ни се удава възможност да си направим лютеница, туршия, луканки и друга зимнина, с които да разнообразим „Junkfood“-изобилието, което ни залива. Все още има хора в България, които се опитват да работят, за разлика от по-голямата част, които присвояват изработеното от труда им. Все още имам приятели. Все още мисля позитивно.
***
Стефан Манчев:
Аз съм от хората, които винаги търсят добрата страна във всичко което ни се случва и все по-лесно го намирам. За мен България е най-богатата държава в света, но ние българите сме свикнали с това богатство и го приемаме за даденост. За мен истинското богатство са не парите, а природата която ни осигурява невероятно високо жизнено равнище, което малко държави имат. България има четири ясно изразени годишни сезона, има гори на 35% от територията си, има 40 планини, има Черно море със стотици километри плажове със ситен пясък, има равнини с плодородна земя, има 5500 пещери, има 540 реки.
***
Пресиян Костадинов:
Думите издават емоции, а емоциите не винаги обхващат цялата речева палитра, с която разполагаме. България е не само красота, но и емоция. Тънка утринна усмивка върху красивото лице на любимата. Или непознатият мирис на безкрайните планини, озарени от августовското слънце. Не бихме сгрешили, ако кажем, че Тя може да бъде и сурова като февруарско утро над Дунавската равнина. Ако искате да разберете какво е всъщност нашата България, елате да чуете вековната тишина, която кънти в природната застиналост на един селски пейзаж в Балкана. България е набраздената от годините ръка на възрастна жена, милваща русите коси на слънчевото ново начало.
***
Марин Мидилев:
България е много богата държава. Преходът не е свършил, защото има още какво да се краде. Когато България съвсем обеднее, ще бъде принудена да използва ефективно интелектуалния си потенциал, а не да го унищожава и прогонва. Асен Йорданов, Радул Милков и Продан Таракчиев, Yull Brown-Илия Георгиев Вълков, Джон Атанасов, д-р Стамен Григоров, проф. Георги Наджаков, Петър Петров, Ангел Балевски и Иван Димов, Румен Антонов, д-р Митов, проф. Карл Джераси, Иван Ночев, акад. Цветан Цветков, Емил Минев, Стефан Найденов, Стефан Маринов, Никола Димков, Милен Николов, Георги Бакалов, Юри Марков, Койчо Митев, проф. д-р Мария Златева, инж. Георги Гушлеков, Даниела Симидчиева… Списъкът е дълъг и е в процес на допълване.
***
Николай Данев:
Мой приятел веднъж ми каза: „Ако не можеш да кажеш нещо добро за някого, просто замълчи”. Е, аз няма да мълча, когато става въпрос за България, защото имам какво добро да кажа за моята родина. Вярно е, че България има богата история, чудесна природа, красиви обичаи… Но в България има и много хора, в които виждам доброто. Наближава Великден… Като нация мисля, че вече е крайно време да осъзнаем, че вярата ни в Бог и принадлежността ни към християнската религия не трябва да се изразява в ходене на църква само по празници. Не казвам, че въобще не ходят хора, но разликата е очебийна, когато съпоставим един обикновен неделен ден и християнски празник. Вярвам, че съчетанието от качества като смирение, вярност към Всевишния, трудолюбие, спазване на законите (и земни, и Божии), любов към семейството и дома ще ни помогнат да се издигнем като нация и да живеем достойния живот, който заслужаваме. От нас зависи.
***
Ивайло Петков:
Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, планини, море, гора, Витошко лале, Рилска иглика, Родопски крем, роза, мартеница, Трети март, народни песни, хоро, мома, Мелник, Златоград, Несебър, Созопол, Жеравна, Чипровци, Берковица, Търново, Плиска, Преслав, София, Стара Загора, Античен Пловдив, Крушуна, Рилски Езера, Родопи, Странджа, Добруджа, Сребърна, Дунав, Искърски пролом, Тунжда, Ерма, Велека, Ропотамо…
Нека Европа да научи повече за нас, за нашата същност, за какво се пее в песните ни, за обичаите и празниците, които имаме.
***
Милена Костадинова:
Харесва ми рубриката „100 хубави думи за България“ и Ви приветствам за това! Следя материалите, които публикувате за моята държава, и ми се свива сърцето, защото съм от поколението, възпитавано в преклонение и уважение към Родината! Вярно е, че оценките понякога са жестоки, но вярни и от това не ни олеква! Вярно е, че не говоренето, а действията са тези, които ще променят нещата. Може за европейците търпението на българите да е необяснимо и да е признак на безволие, но ние не сме лоши и безхарактерни хора по принцип. Просто сме объркани, смачкани и ни е срината ценностната система. С една дума: трудно се справяме с новите промени, съпътстващи така лелеяната демокрация.
Винаги съм смятала, че колкото повече българи имат възможност да пътуват по света, толкова повече те ще имат възможност да добиват впечатления, ще могат да съпоставят и оценяват предимства и недостатъци, ще имат идеи и ще станат предприемчиви, непримирими и дейни както повечето европейци. Но за това трябва време и търпение! Лошото е, че много българи заминаха, заминават и ще заминават, защото не виждат алтернатива за себе си тук! Да, трудно е, но не е невъзможно да се преборим! Никъде нищо не е дадено даром! Много бавно нещата ще си дойдат по местата, няма начин! Хората тук го знаят и не си мислете, че се примиряват и не се борят. Просто медиите не дават гласност и не вдигат шум за разлика от други части на света. Ето преборихме се за шистовия газ и АСТА. Сигурно ще успеем и за другите неща!
***
Иван Аладжов:
Трудно е днес да се пишат хубави думи за България, когато дори международно изследване ни определи като най-тъжното място на света. А че в предишната България е било красиво и чисто, може да прочетем дори в западни издания от тогава. Напр. консервативното западногерманско издателство “Bertelsmann” пише в своята книга от 1970 г. „Европейските столици”, че София е от най-чистите градове на континента, и че всяка сутрин мирише на свежо, след като още в ранни зори се измиват улиците му. Но за столицата ни сега не може да се каже това. Тя е един от най-мръсните, грозни и неуредени градове на континента.
***
Георги Симеонов Петров:
24 Май, 15 септември, първолак, хоро, песен, седянка, менци, бистра вода, мома, Златю Бояджиев, Владимир Димитров (Майстора), Борис Киров, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Борис Христов, Никола Гюзелев, Вапцаров, Захари Зограф, баница, шопска салата, кисело мляко, бащино огнище, мартеничка, казан, ракия, шкембе чорба, червено вино, Мелник, Ванга, минерални извори, Родопи, Пирин, Рила, Балкан, Черно море, Гергьовско агне, 1300 години, Цар Симеон, Орфей, Кирилица, Компютър, Кирил и Методий, Охрид… Има още, но и тия не са малко:)
***
Даниела Василева:
Не искам да казвам 100 хубави думи за историята на България. Защото тя е дело на нашите предци, а не наше.
Не искам да казвам 100 хубави думи за красотата на България. Защото тя е даденост, открита и оценена отново от нашите предци, а не от нас.
Не искам да казвам 100 хубави думи за културата на България. Защото тя е поругана.
Опитвам се да намеря 100 хубави думи за изминалите 22 години. Но не събирам и 10.
Днес ми останаха хубави думи само за мъничкото свестни, трудолюбиви и съвестни хора, които понякога срещам – на пейките пред къщичките привечер в провинциалните градчета, на нивите покрай пътищата през деня, в планинските хижи, на сцените в столицата. Те ми пълнят душата, те ме карат да се усмихвам.
***
Искра Кънева:
Всичко най-хубаво в мен – това е България. Любовта ми към хората, към красотата, към природата; силата да преодолявам трудностите; честността; отговорността; искреността. България, която отдавна съм напуснала, не е само територия. Тя е най-доброто от мен, което предавам и на децата си. Деца, родени на чужда земя, говорещи чужди езици, но наричащи себе си българи. Те носят България в сърцата си, за да я предадат и на техните деца. Най-хубавото в тях – това ще е бъдещата България. Без граници, говореща много езици, но в сърцето си шепнеща най-хубавите думи на възхита и най-съкровените си мечти на български.
***
Христо Алексиев:
Прекрасно е да гледаш лицата на децата в училище на 24 май, първолаците на първия учебен ден. В такива моменти си мисля, че има надежда за историческото оцеляване на нацията.
***
Христина Джоргова:
100 хубави думи за България, а могат да бъдат много повече. Ще цитирам какво казаха за нашата страна американци от Корпус на мира, с които се запознах в родното си градче.
„Вие имате всичко. Имате богата и дълга история. Имате интересна култура и невероятен фолклор. Природата ви е толкова красива и разнообразна. Имате планини, море, красиви зелени долини. Влюбихме се във всичко това, но и във фолклора ви. Вие сте гостоприемни хора. Езикът ви е труден, но е интересен и богат.“
Щом хубавото в нас виждат те, защо да не го видим и ние. И да го показваме по-често! Нали така правят те – американците. - Проститутките ни заработват 1,56 млрд. лв. през 2012 г.
Петя Минкова, в. „168 часа“
.
Български проститутки са заработили 1,26 млрд. лв. през 2012 г. в чужбина, а у нас още 300 млн. лв.
„Доходите на организираната престъпност са между 3 и 5 млрд. лв. (4,7% от Брутния вътрешен продукт на България).
Хиляди момичета търсят препитание на улицата Най-голяма част от тези доходи се получават от проституцията.“ Това се казва в уникално международно изследване на територията на България, Италия, Португалия и Испания. В продължение на две години учени и социолози провеждат десетки интервюта с проститутки и сводници, за да установят има ли пряка връзка между проституцията, наркоманията и наркотрафика.
В проучването, което вече е публикувано, участват проф. Духомир Минев и д-р Мария Желязкова от БАН, и д-р Георги Петрунов от УНСС.
„Бедността хвърли много жени и мъже в проституцията. Това не е само български феномен“, казва проф. Духомир Минев. Според него той и екипът по време на проучването наблюдавали невероятни ситуации.
„Оказва се, че
чрез официални политики преднамерено могат да се организират неформални потоци от мръсни пари
Примерно от проституция и наркотрафик, след което отиват някъде по високите етажи на властта – в непублични структури. Изследвахме много признаци, които сочат, че се насочват в тази посока. Къде точно, ние не успяхме да установим„, казва професорът. Според него тези връзки у нас по-ясно се виждат.
- Операция “Ток и ужас”
Снимка от поредния ден на протест срещу високите цени на тока във Варна Браво на всички смели сърца, които излязоха на улицата и протестираха срещу крадците ЧЕЗ, EVN и EON! Браво на осъзналите, че спасението ни е дело на самите нас! И позор за всички, които си останаха пред телевизорите, позор за робите. Заради вас, роби, заради вашите робски душички съществуват грабителите – олигарси, местни феодали, корумпираните им слуги магистрати и чуждите паразити, правещи се на инвеститори. Позор и за “журналистите”, удобно невиждащи очевадния геноцид.
Министърчето Добрев, в ролята си на адвокат на ЧЕЗ, EVN и EON ни заобяснявал, че три пъти и повече по-големите сметки били защото периодът на отчитане не бил за 25 дни, а за 35-40. Втората причина била увеличението на тока от не знам от коя си дата. Ах, и по-ниски били температурите. Ей, оказа се, че може едновременно да си тъп като пирон и нагъл като срамна въшка. Извади и още безумно смешни причини по безумно нагъл начин. Но не спомена нито дума за това, че такива сметки не са нищо друго, освен грабеж. Не спомена нищо за това, че всъщност никой в България няма полза от енергоразпределителните дружества. Никой освен корумпираните държавни служители, които са участвали в приватизационния процес, и продажните български правителства.
От поведението на Делян Добрев ясно се видя кой му плаща заплатата. Само да не си помислите, че това сме ние – българските данъкоплатци. Не, той не защитаваше нас, човекът си адвокатстваше за ЧЕЗ, EVN и EON. Изтъпанчил до себе си представители на крадците и всички заедно, влачейки сополите си нагоре-надолу, приспивно мънкаха и мрънкаха. Обаче, изведнъж се събудих. Не можех да повярвам, че го чувам. Тия нагли копелета ни успокояваха, че сме можели да платим сметките си на части. Тоест, влиза мутрата с автомат в ръцете и ти казва: Ще ми плащаш толкова и толкова, ама понеже сега са трудни времена, може и на части да ми се издължиш. Еее, министър Делян, ама ти и тия чужди паразити сте тотално изтрещели. Следващият месец ще ни пратите още по-големи сметки и отново ще ни успокоите с това “разсрочено плащане”. И така всеки месец, години след години все на разсрочено плащане сметките за ток, за парно, за въздух, за живот…
А може ли Добревче, вместо вие да ни разсрочвате ние да ви уволним веднага, на мига? Можем, и то така, че да държи топло на следващите кандидати за чорбаджии. Да си знаят какво ги чака, ако и те се пробват да се гаврят с работодателите си – с българските данъкоплатци. Може ли всяка сутрин да ви черпим с по един омлет от яйца, домати и снежни топки, ей така от добро сърце. Всяка сутрин преди да се скриете по министерствата си да похапнете, да се подкрепите. Не можете да арестувате 20 000 човека, нали? Ами, ако на улицата излязат стотици хиляди, милиони отхвърлили робството свободни и единни българи? Можете да посмачкате лидерите, водачите на протестите, но ако няма такива? Ако всички индианци са и вождове? Тогава какво ще правите? Ще ви се наложи да ни слушате.
Как ви се струва да си знаете, че всяка сутрин вашите работодатели ви чакат пред входа със закуската ви? А как ви се струва, ако вместо яйца, домати и снежни топки, към наглите ви, гладко колосани от подкупи личица полетят лайна? Да, хубави, красиво опаковани в целофанчета изпражнения. Както се казва: “Каквото повикало, такова полетяло”.
Ивайло Зартов, Ivailozartov.org
- С пет дни се съкращава срокът, в който българите зад граница ще заявяват желанието си да гласуват
С пет дни се намалява срокът, в който българите зад граница ще могат да подават заявления за гласуване в чужбина и за разкриване на изборни секции. Досега срокът беше 25 дни преди изборния ден, но с гласуваните днес (вчера – бел.ред.) на второ четене от парламента текстове от промените в Изборния кодекс се изтегля 30 дни преди вота.
Не беше прието предложението на БСП изборни секции зад граница да се разкриват при 20 заявления и се запазва изискването за поне 100 желаещи да гласуват.
Възможностите за подаване на заявленията са саморъчно подписано и подадено лично в мисиите ни зад граница или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК). Постъпилите електронни заявления ще се публикуват незабавно на интернет страницата на ЦИК, след което информацията ще се изпраща до Външно министерство.
Там данните ще се обобщават и ще се изпращат на съответните дипломатически и консулски представителства за вписване на избирателите в списъците. Тези, които не са вписвани, могат да обжалват това в срок до три дни от публикуването на списъка пред ЦИК. Тя пък има 3-дневен срок за решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
Депутатите приеха и текстове, с които се урежда публикуването и обжалването на т.нар. забранителни списъци, с които стана голям проблем на изборите „2 в 1“ в края на 2011 г. Забранителният списък ще се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден, решиха депутатите и не подкрепиха искането на опозицията срокът да е 20 дни преди вота.
Всеки, който смята, че е вписан неправомерно в този списък, може с писмено заявление до кмета да поиска да бъде заличен, като представи „доказателства и документи“. Срокът за подаване на това заявление е три дни, срещу което опозицията възрази. От ДПС поискаха срокът да е 5 дни, но и това предложение не беше прието от ГЕРБ.
Отказът за заличаване от списъка трябва да се съобщи „незабавно“ и може да се обжалва пред районния съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й, като решението на съда не подлежи на обжалване.
В същото време е предвиден и ред гласуване за тези, които установят в изборния ден, че неправомерно са попаднали с забранителния списък. Той ще има право да гласува, ако представи удостоверение от общината, че е отпаднало основанието за вписването му в списъка. Удостоверението ще се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден от ЦИК, въз основа на доказателства и документи.
Източник: в. „Дневник“
- Отново българин на съд в Босилеград за развято българско знаме на 3-ти март
Лидерът на Демократичния съюз на българите в Босилеград Драголюб Иванчов е призован като обвиняем за 20 февруари 2013 г. – ден след планирано поклонение пред паметника на Васил Левски, в памет на 140-та годишнина от неговото обесване в името на свободата не само на България, а и на всички балкански народи от Османско владичество.
От Културно-информационния център в Босилеград в Сърбия алармират за поредната полицейско-съдебна разправа с председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов, за това, че издига българското знаме на свидни български национални празници. Този път поводът за повдигане на обвинение е, че на 3 март 2012 г., по повод Деня на Освобождението на България Иванчов бил изтъкнал знамето на Република България от 13.00 до 20.00 часа на сградата на българския Културно-информационен център.
Драголюб Иванчов е призован да се яви като обвиняем на 20 февруари 2013 г.
Искът за задвижване на процедура по нарушение срещу него е заведен от друг българин, командирът на полицията в Босилеград Новица Стоянов.
Обвинението е за нарушение на чл.41, ал..1, т.3 от Закона за формата и употребата на герба, знамето и химна на Република Сърбия.Това е четвъртото поредно обвинение срещу Иванчов за издигане на българското знаме.
Последната му присъда – глоба в размер на хиляда евро от декември 2012 г. бе, затова че по време на протестния митинг по повод Ньойския договор на 27.11.2010 г. до паметника на Апостола Васил Левски в Босилеград, покрай българското не било изтъкнато и сръбското знаме.
Поредното обвинение председателят на Демократичния съюз на българите коментира така:
„Обвинението е повдигнато с цел сплашване и оказване на натиск върху Демократичния съюз на българите като партия на българското национално малцинство, която се бори за опазване на националната идентичност на българите в Западните покрайнини. Българското знаме е част от нашата българска идентичност, а Денят на Освобождението на България от турско робство е от решаващо историческо значение не само за България, но и за Сърбия и целите Балкани. С този акт сръбската държава не само иска да унищожи в корени всяка помисъл за свобода и национално и човешко достойнство на българите в Западните покрайнини, но и да унищожи Демократичния съюз на българите като легална и легитимна партия на българите, която, както е известно, даже не бе допусната на местните избори през май 2012 година и по този начин, след 4 години бе изхвърлена от общинското управление в Босилеград. Нито една институция в Сърбия тогава не застана в защита на Демократичния съюз на българите от своеволието на Общинската избирателна комисия в Босилеград”.
Случайна ли е датата за насрочване на процеса от съда 20 февруари 2013 г.!?
Връчването на призовката на Драголюб Иванчов се случва дни, след като на сайта на българския Културно-информационен център е публикувана покана за честване на 140-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски на 19 февруари 2013 г. пред неговия паметник в Босилеград.
Буквалният текст на поканата:
„Културно-информационния център в Босилеград, заедно с Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски“, община Босилеград, и редица други български организации, държавни институции и граждани през 2005 г. повдигнаха паметник на Левски в Босилеград.
Образът на Апостола задължава гражданите на Босилеград, българите в Р. Сърбия и официалните представители на България редовно да отдават почит по повод гибелта му с полагане на венци и цветя и изнасяне на съответна програма пред неговия паметник в Босилеград.
Днес повече от всякога е нужно да се учим от безсмъртното дело на Апостола, за да преодолеем разделението, омразата и завистта, която ни разделя, и да утвърждаваме националното самочувствие на българското малцинство в Западните покрайнини. Нека по повод 140 години от смъртта му, отново да му отдадем дължимата почит и да си припомним делото и безсмъртните мисли на Апостола.
С тази цел Ви каним на 19 февруари (вторник) 2013 г., в 11,00 часа местно (12,00 часа българско) време с гостите от България и гражданите на Босилеград, заедно да положим венци и цветя пред паметника на Левски в Босилеград”.
Това е сградата на българския Културно-информационен център в Босилеград, където Драголюб Иванчов е нарушил закона, като е сложил да се вее българското знаме на 3 март 2012 г. Източник: novatarealnost.bg
- Речта на Обама „За състоянието на съюза“
Барак Обама произнесе речта си „За състоянието на съюза“ – традиционното програмно обръщение на всеки американски президент в началото на годината. Обама призова двете камари на Конгреса да подкрепят действията на правителството за съживяване на слабата американска икономика. Сред приоритетите си очерта контрола върху оръжията, имиграционната реформа и борбата с климатичните промени.
Очаквано, икономиката доминираше в речта на Обама – първата след преизбирането му за втора мандат. Президентът подчерта, че недовършена задача на правителството е да работи за мнозинството, не за малцина.
„Една растяща икономика, която създава работни места за средната класа – това трябва да е пътеводната звезда на нашите усилия“, посочи Обама.
Обама не забрави и една от най-трудните задачи пред управлението си – контрола върху бюджетния дефицит и разходите на администрацията.
„Нищо от това, което предлагам тази вечер, няма да увеличи бюджетния дефицит дори и със цент. Не по-голямо, а по-умно правителство трябва да определя приоритетите и да инвестира в растеж на широка основа“, заяви президентът.
Сред приоритети си Обама очерта затягането на контрола върху оръжията. Думите му по темата бяха особено емоционални. Обама спомена имената на някои от децата, застреляни от масовия убиец и многократно повтори, че семействата им заслужават Конгресът да гласува по предложенията за реформа.
„Ако искате да гласувате с не, това е ваш избор. Но предложенията за реформа заслужават да бъдат подложени на гласуване. Защото два месеца след Нютаун, повече от хиляда рождени дни, дипломирания и годишнини бяха откраднати от живота ни само с един изстрел. Една от тези, които изгубиха живота си, е едно младо момиче – Хайдия Пендълтън. Тя беше само на 15“, отбеляза Обама.
За борбата с климатичните промени президентът заяви, че ако Конгресът не действа, за да защити бъдещите поколения, то той самият ще вземе мерки в тази посока. Икономиката е по-силна и настъпи моментът да извършим имиграционна реформа, изтъкна Обама. За външната политика президентът постави акцент върху изтеглянето от Афганистан.
„Тази вечер мога да ви кажа, че през следващата година още 34 000 американски военни ще си дойдат у дома от Афганистан. Изтеглянето ще продължи. До края на годината нашата война в Афганистан ще е свършила„, подчерта Барак Обама.
Относно ядрения опит на Северна Корея, президентът подчерта, че подобни провокации само ще изолират страната още повече и светът ще вземе твърди мерки в отговор на подобни заплахи.
Цветелина Йорданова, БНТ
.
- Медии блажат от скока на цените и надуването на сметките за тока
Георги Котев, gikotev.blog.bg
По-специално ще дам нагледен пример с една от най-претенциозните медийни групи, „любимата ми” Икономедия, на Иво Прокопиев, а главната роля ще изиграе в-к „Капитал”. На 29-ти януари 2013 г. във вестника е публикувано интервю с изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов, носещо култово звучащото в тези дни заглавие:
„Цените на електроенергията в региона падат драстично.”
Усещате ли задявката? Цените на електроенергията в региона падали драстично, но за сметка на това сметките ни за ток се увеличават още по-драстично. Но нека да видим по-добре, как тази медия помага на хората, които си дават парите, за да я четат.
Тук следва да отбележа, че 40% от електропродукцията на АЕЦ-а се продава на т.нар. „свободен пазар”. Опитайте се и вие да участвате на него, за да разберете, колко е „свободен”. Тези 40% представляват малко над 7 милиарда киловат-часа, за изминалата 2012-та година. Как да разберем къде е заровено кучето? Като се върнем една година (8-ми януари 2012 г.) назад и видим една друга публикация на същият вестник, озаглавена:
„Търговци на електроенергия: АЕЦ „Козлодуй“ оскъпява тока за индустрията”
Забелязахте ли, уважаеми дами и господа? Преди една година цената на един мегават-час е била 72 лева, а сега е вече 64.5 лева!!! Това прави спад с около 10.4%. Предполагам, че никой от вас, а също така и нито един журналист от Икономедия, не сме забравили, че от 1-ви юли 2012 г. цената на електроенергията за крайния потребител се покачи с цели 13.6%. Пак питам – забелязахте ли? На едро цената пада с 10.4%, а на дребно расте с 13.6%. Нито в интервюто с шефа на АЕЦ-а, нито в която и да е друга публикация на тази група няма да намерите питане към държавна институция (МИЕТ, ДКВЕР, НЕК, БЕХ, МС или която се сетите още) ЗАЩО СТАВА ТАКА??? ЗАЩО? Цъ – цъ! Няма да намерите.
Простата сметка – седем милиарда киловатчаса, умножени на разликата в цените (0.75 ст. за киловатчас или 0.0075 лв. за мегаватчас), показва пропуснати ползи за предприятието, респективно – на държавата и на всички нас, в размер на 52 500 000 (петдесет и два милиона и половина) лева. Дреме й на държавата за вас!
Във въпросното интервю на шефа на АЕЦ-а, което послужи за основа на горния анализ, има още няколко примера за небрежното отношение на тази медия към престъпни практики в това предприятие. Но за да не съм прекалено досаден, ще ви обърна внимание на само един, но затова пък какъв. Последното изречение, от отговора на първият въпрос гласи: „Намалихме злоупотребите с гориво и др.” !!!
Намалили били злоупотребите с гориво!!!! Уаааауууу… Ама какво гориво, какви злоупотреби, кои са виновни и наказани ли са, на колко възлизат загубите, ама защо само сте намалили загубите, а не сте ги премахнали напълно, значи ли това, че и при вас продължават да се извършват подобни злоупотреби, но в по-малък обем??? Тези и още много подобни въпроси въобще не интересуват журналистката, вземаща интервюто, защото предварително знае, че отговорите им въобще няма да са полезни за читателите. Правилно! Цени времето на читателите и не желае да им го губи? За тези от вас, на които времето им е в излишък, могат да се запознаят с детайлите и механизма на това престъпление, струващо повече от четири пъти по-скъпо от примера с падналите цени на тока, в материала: Ново! Уникално! Престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”!
В първият ден от протестите друг вестник от същата медийна група („Дневник” – „безценният ми”) излъга читателите си, че:
Понеже лично участвах в мероприятието, мога със сигурност да кажа, че участниците бяха много над 5000 (пет хиляди) човека. Сигурен съм, че и в мрежата могат да се открият стотици доказателства за това.
През следващите дни същата медия постоянно заливаше читателите си с „гениалните идеи” на калинката-министър Добрев, за преговорите му с ЕРП-тата за разсрочено плащане, за лимитиране на срока на засичане на електромерите, за „умни” електромери и какво ли още не. Но нито един път не повдигна въпроса за преговори с ЕРП-тата да си признаят за грабежа и да ни направят компенсиращи отстъпки в сметката за следващия месец или даже за няколко месеца, за тези, чиито сметки са надписани над 100%.
Забравих да ви попитам: Вие знаете ли защо тази медийна група третира така читателите си? Не? Не сте разбрали още? Наистина ли? ОК! Ще ви кажа.
От много години собственикът на същата медийна група Иво Прокопиев играе със собствена фирма на търговете за продажба на ток от АЕЦ „Козлодуй”, на т.нар. „свободен пазар”. Този факт е надлежно документиран в един от най-първите постинги в този блог, в началото на септември 2009 г. Това е и причината нито едно от изнесените тук многобройни престъпления на ядрената мафия никога да не са били отразявани на страниците на тази групировка.
Но и това не е всичко! Въпросната медийна група получи цели три милиона лева, за период от три години (ноември 2011 – ноември 2014) от фондация „Америка за България” с основна задача – защита на американските интереси в АЕЦ Козлодуй”. Ето как е анонсирано това в сайта на фондация „Америка за България”:
Пак ли нещо не ви е ясно? Ако се върнете по нагоре и си направите труда да прочетете интервюто на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” внимателно, може и да се досетите за истинската причина, за „братската” американска субсидия. Кои страни са кандидати за изграждането на 7-ми блок в Козлодуй? Пише го в интервюто на „укрепващата демократичното общество в България” медия.
- Петият подвиг на Херакъл
Българийо, аз чаках, недочакал,
да може чудо да те промени.
Титан да би горкото ни изплакал
със всичките му грешки и вини.Да би видял те някак си отгоре,
сърцето му ще тръпне от печал –
затлачена със хиляди обори,
зловонни от фекалии и кал.Царува власт. А после си отива,
натрупала престъпната си смрад.
Пристига друга. Гнусното прикрива
със лозунги на празничен парад.А след това – мърсейки управлява.
И цвъканото става планини.
От гадости духът се задушава,
че копнеш ли – навсякъде вони.Фекалии от алчност и поквара.
Зловоние от подкупи без срам.
Едни и същи врътки на кантара
и черни грехове на килограм.Безвремие в кошмара бездуховен.
Кючеци, мутри, чалга, силикон.
И въздух, с отчаяние отровен,
в държава без морал, и без закон.Родино моя! В стих съм те изплакал.
С оборите си Авгий те мори.
Роди поне веднъж един Херакъл
и петият му подвиг възцари.Река Алфей за миг да се отприщи
и всичкото ни зло да съкруши.
Безумия и подлост да разнищи.
Корупция и рекет да руши.Не в гръцки мит, но в истинска задруга
да би се включил българският род –
Българийо, не бих сменил те с друга,
щом в теб намеря смисъл и живот.Ясен Ведрин,
- Бенедикт XVI се оттегля от поста си
Главата на Римокатолическата църква папа Бенедикт XVI се оттегля от поста си, съобщиха световните агенции
Папа Бенедикт Шестнадесети заяви, че подава оставка от 28 февруари, защото вече няма сили да изпълнява задълженията на службата си заради напредналата си възраст. С това той стана първият папа от Средновековието насам, който предприема тази стъпка.„В днешния свят, предмет на толкова много резки промени и разтърсван от въпроси от дълбоко значение за живота на вярата, за да пазя делото на Свети Петър и проповядвам Божията истина, са необходими както сила на ума, така и на тялото. Но това са все сили, които през последните няколко месеца се влошиха до степен, която ме кара да призная неспособността си да изпълнявам адекватно поверената ми служба. Скъпи братя, благодаря ви най-искрено за цялата любов и работа, с която сте ме подкрепяли по време на моята служба и моля за прошка за всички мои слабости“, заявил 85-годишният папа според декларация на Ватикана.
Говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди съобщи по-рано, че папата ще се оттегли от поста на 28 февруари в 20.00 ч. (21.00 ч. българско време). Постът ще остане вакантен до избирането на нов папа.
Братът на папа Бенедикт ХVІ – Георг Ратцингер, заяви, че Светият отец е бил посъветван от своя лекар да не предприема повече пътувания в чужбина и от месеци обмислял да се оттегли.
Доайенът на кардиналите Анджело Содано заяви обаче, че станалото е като „гръм от ясно небе“.
„Светият отец е взел решението без външен натиск. Папата не страда от конкретно заболяване“, уточни Ломбарди, като добави, че Бенедикт Шестнадесети през последните няколко месеца се е оплаквал от отслабваща физическа и духовна енергия, което е обичайно за хора на неговата възраст.
След оттеглянето си Бенедикт ХVІ ще живее в женския манастир на Ватиканския хълм, но ще има редица привилегии.
Букмейкърите залагат, че е настъпило времето за африкански папа.
„Ще имаме нов папа за Великден”, заяви Ломбарди и уточни, че конклавът за избор на нов папа ще се проведе 15 или 20 дни след оттеглянето на Светия отец.
Бенедикт Шестнадесети няма да участва в конклава.
Има няколко кандидати за папския престол, но никой от тях не е изявен фаворит, за разлика от 2005 г., когато бе избиран наследник на починалия Йоан Павел Втори.
Букмейкърите вече приемат залози за това кой ще бъде следващият папа след оттеглянето на Бенедикт XVI. Според залозите може би е настъпило времето за папа от Африка, съобщи агенция АНСА.
Една от италианските букмейкърски къщи определя като фаворит нигерийския кардинал Франсис Аринзе, като след него се нарежда кардинал Питър Турксон от Гана.
Сред европейците фаворит е кардиналът на Милано Анджело Скола. Друга агенция също залага на Аринзе, следван от Турксон и от канадския кардинал Марк Уеле.
Според британските букмейкъри фаворити са кардиналът от Гана, Франсис Аринзе от Нигерия и кардинал Марк Уеле от Канада.
Президентът на Италия Джорджо Наполитано определи решението като много смело. Според лидера на италианската Демократическа партия Пиерлуиджи Берсани новината е от историческо значение.
Германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че изпитва най-дълбоко уважение към решението на родения в Германия папа Бенедикт Шестнадесети да се откаже от поста заради отслабващото си здраве.
„Щом самият папа след задълбочен размисъл е стигнал до извода, че вече няма нужните сили да изпълнява задълженията си, това получава моето най-дълбоко уважение. Той бе принуден да вземе трудно решение“, се казва в кратко изявление на Меркел.
Италианският премиер Марио Монти заяви, че е „разтърсен от новината“.
Папата изправен пред скандали
85-годишният папа бе избран през април 2005 г. Той наследи на престола починалия папа Йоан Павел Втори. Той бе един от най-възрастните папи в съвременната история на католическата църква.
Папа Йоан Павел II го назначава през 1981 година за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. От 1977 г. е архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг и кардинал, от 1993 г. е глава на епископската епархия Велетри-Сени, а от 2002 г. — декан на Колегията на кардиналите. Титулярен епископ на Остия. Бенедикт XVI е един от приближените на Йоан Павел II.
След смъртта на папа Йоан Павел II, кардинал Ратцингер отслужва литургията на погребението му. Бива избран за негов наследник на втория ден от Конклава, приемайки името Бенедикт (т.е. благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и Свети Бенедикт Нурсийски.
Бенедикт Шестнадесети ще остави спомен за папа, който искаше да изясни посланието на една опетнена от различни скандали Църква, сред които този с педофилията, и който се стремеше да помири вярата и разума в съвременния свят, коментира Франс прес, цитирана от БТА.
Именитият германски професор по богословие Йозеф Ратцингер, който не блестеше с пламенното усърдие на предшественика си Йоан Павел Втори, но с течение на годините си спечели нарастващо уважение, става папа на 19 април 2005 г. на 78-годишна възраст, след като близо четвърт век управляваше Конгрегацията за доктрината на вярата.
Той се изправя пред най-тежката криза в съвременната Църква – наплива от разкрития в редица страни от Европа и Северна Америка за случаи на сексуален тормоз над деца от духовници, допълнително влошени от „клетвата за мълчание“ на висшестоящите им.
Бенедикт Шестнадесети остро осъди тези „грехове“ и нареди нулева толерантност към тях. Той изрично поиска прошка от жертвите на сексуални посегателства през юни 2010 г.
През 2012 г. той се сблъска със скандал във Ватикана с изтичане на поверителни документи, при който е арестуван собственият му иконом Паоло Габриеле – симптом на недоволството и разделенията в курията.
В стотици проповеди и речи той развива съдържанието на вярата и често призовава самото духовенство да се върне към същността на Исусовото послание.
Макар и да отказва всякаква еволюция на Църквата по нравствени въпроси (аборти, евтаназия, семейство, хомосексуалност), този консервативен папа, познавач на две хиляди години християнска история, който отхвърля скъсването с традицията, става първият, който приема употребата на презервативите в ограничени случаи, за избягване на заразяване със СПИН.
Този папа породи няколко полемики. Първата избухна през септември 2006 г. и го противопостави на мюсюлманския свят след речта му за отношенията между разум и вяра в Регенсбург. През януари 2009 г. решението му да отмени отлъчването на четирима епископи интегристи, един от които – британецът Ричард Уилямсън – отрича Холокоста, предизвика бурни реакции. Той обаче редовно е проявявал уважение към мюсюлманите и особено към евреите.
Целестин Пети и Григорий Дванадесети
Малко са прецедентите на оттегляне от папския пост в историята на Римокатолическата църква, припомня вестник “Кориере дела сера“. Сред редките случаи най-известен е този с на папа Целестин Пети. Истинското му име е Пиетро да Мороне, който е водил живот на отшелник и е създал Ордена на братята на Светия дух, основал няколко манастира. Целестин Пети става папа на 5 юли 1294 г., когато е на близо 80 години.
Озовавал се обаче в климат на интриги и заплетен в паяжина от сложни политически и икономически интереси, той решава да се оттегли от поста си четири месеца след избирането си, на 13 декември 1294 г. Умира малко след това в условията на принудителна изолация в замъка Фумоне, в Лацио. Данте Алигиери го нарича онзи, който от страхливост се отказва от най-висшето. Днес обаче за Целестин Пети се говори като за човек с изключителна вяра и храброст. Той е сочен за пример за смирение и съобразителност.
Вторият случай, който историята си спомня, е този на Григорий Дванадесети, избран за папа на 19 декември 1406 г. и заемал поста до 4 юли 1415. Той е венецианец по произход и като папа се опитва да сложи край на разделението в Католическата църква, на така наречения папски схизъм, при който има двама папи, единият от които в Рим, а другият в Авиньон. Но опитите му са напразни. Това го принуждава да се оттегли от поста си. Умира през 1417 г.
Източник: Mediapool
- Регистрират инициативен комитет за референдум за отзоваване на политици
Днес в българското Народното събрание, съгласно изискванията на закона, ГД „Модерна България“ ще регистрира широко представителен и надпартиен инициативен комитет за организиране на подписка за национален референдум, съобщиха от движение „Модерна България“, предаде БГНЕС. Референдумът ще е под надслов „Политици и закони – под граждански контрол“.
Два са въпросите, по които Движение „Модерна България“ ще търси подкрепата на гражданското общество:
– Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез пряк вот на избирателите;
– Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават гражданските права.
В Инициативния комитет, предложен от Движение „Модерна България“, участват емблематични за демократичните промени и българския парламентаризъм личности като д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997), човекът-парламент Гиньо Ганев, който е председател на Сдружение „Конституционализъм и демокрация“, проф. Огнян Герджиков, председател на 39-то НС. Комитетът се представлява от Борислав Цеков, който е един от идеолозите на Движение „Модерна България“, известният арабист проф. Владимир Чуков и общинският съветник от Варна Добромир Джиков.
Членове на комитета са университетски преподаватели, журналисти, адвокати, представители на граждански и браншови организации, общински съветници от граждански листи. Сред тях са журналистът Иван Гарелов, оперният певец Любомир Дяковски, председателят на Варненската адвокатска колегия Юлиян Георгиев, програмният директор на Института за модерна политика Здравка Кръстева, правозащитникът Петър Кичашки, изследователят от Хъдсън Институт Алекс Алексиев, политологът Емил Георгиев, медийният експерт д-р Иво Инджов, социологът доц. Петко Симеонов. Участват и представители на турската, арменската, еврейската и ромската общности, като писателят Ибрахим Карахасан-Чънар, председателят на Националния съвет на религиозните общности д-р Рупен Крикорян, режисьорът и сценарист Симон Еди Шварц и др. В гражданската инициатива се включиха и Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента на Републиката (1990-1997) и бивш посланик в Белград, бившият депутат и застъпник за свободата в интернет адвокат Минчо Спасов, представители на граждански структури, читалища и младежки организации от всички региони на страната.
Целта на предлаганите промени е да се създадат ефективни инструменти за граждански контрол върху политиците и законите чрез възможността за отзоваване и индивидуалната конституционна жалба.
Отзоваването съществува в редица развити демокрации като САЩ, Канада, Германия, Швейцария, очаква се скоро да бъде прието и във Великобритания. За приемането му не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Движение „Модерна България“ е разработило и ще предложи за обсъждане цялостна концепция за процедура за отзоваване, която гарантира, че политическото мнозинство не може да се саморазправя с опозицията.
Гражданската инициатива на Движение „Модерна България“ няма да разчита на партийна подкрепа и ще включи повече от 3000 доброволци и 80 граждански организации от цялата страна. На специален сайт – www.otzovavane.org, ще бъде публикувана информация за хода на инициативата. Желаещите да събират подписи за каузата на гражданския контрол върху политици и закони могат да заявят това на e-mail: [email protected].
Източник: Аctualno.com
- Лъч светлина проби и в досиетата на прехода
Истината за криминалната държава излиза по-трудно от истината за комунистическата, или за някои особености на българския будизъм (Б.Б.)
Светослав Терзиев, в. „Сега“
Благодарение на просветления Буда доживяхме да видим лъч светлина в досиетата на прехода, които се оказаха по-строга държавна тайна дори от досиетата на действащите разузнавачи на България. От досиетата на комунизма почти всичко вече е извадено на показ даже с риск за държавно предателство, защото те не са нищо друго освен политическа и морална присъда над отминала епоха.
Досиетата на прехода обаче стоят заключени, защото са криминални. Присъдата, която може да последва от тях, би трябвало да е наказателна. Ето защо отварянето на едно-единствено досие е важен пробив в отбраната на несменяемата на власт олигархия. Тя няма как да не си дава сметка, че пътят й към затвора е постлан със същите досиета, по които се изкачи към „необяснимо“ забогатяване.
Електронната енциклопедия „Уикипедия“ твърди, че „според будизма по време на своето пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му“. Българският будизъм (Б.Б.) потвърждава по свой начин просветлението. Желаещите да го разберат трябва да тръгнат
по стъпките на „Буда“
Последните личат ясно. Ето накъде водят:
Най-новото пробуждане на премиера Бойко Борисов е за ролята на организацията „Хизбула“ в атентата на бургаското летище през юли миналата година. Докато бе в Брюксел за срещата на високо равнище на Европейския съюз, той каза пред медиите, за да го чуят останалите ръководители в Европа и по-надалеч: „ДНК на един от извършителите ми даде основание да позволя вече със степен на вероятност да се съобщи информацията, очаквана с месеци“. С други думи не прокуратурата, а лично Бойко Борисов е бил споходен от прозрението кой е виновен.
Изследователите на будизма са изписали планини от книги как Буда е стигнал до своите прозрения. При анализа на българския му аналог се забелязват следните степени: С кримидосие наум той има нужда от авансово оневиняване, за да е защитен при опит да бъде компрометиран. Най-доброто алиби е доверието на западните служби и институции, които от зората на демокрацията в България й спускат еталони за добро и лошо. Всеки чужд орден или значка, всяка снимка с важен чужд ръководител се употребяват от „Буда“ като доказателство за неговата невинност и затова са изложени на показ по стените на кабинетите му, които е обитавал през последните 20 години. Губеше му се обаче най-важната индулгенция от най-високото равнище – снимката с американския президент пред камината в Овалния кабинет. Той е убеден, че ако се сдобие с нея, ще достигне нирвана – състоянието на върховно освобождение или съвършен мир на ума. Никакви подозрения, че е имал вземане-даване с престъпни групировки, не би трябвало сетне да смущават спокойствието му.
Изкачването обаче до тази висша степен на освобождение изисква
достойна жертва
Азиатският Буда е минал през крайностите на аскетизма, почти напълно се е лишавал от храна, като е ял на ден по едно листо или една ядка. Телосложението на нашия „Буда“ не е устроено за такава жертва, която впрочем и никой не му иска. В горещата си амбиция да стигне до Вашингтон той само чака оттам да му кажат какво искат от него. Посланието идва в края на ноември: Eла на 3 декември 2012 г., за да говорим за разследването на атентата, за който сме убедени, че виновникът е „Хизбула“, и се подготви да те питаме също за върховенството на закона в България и борбата с организираната престъпност. Това бяха главните теми – нещо като моркова и тоягата – посочени в краткото официално съобщение на Белия дом, което звучеше като спешно повикване, защото Борисов трябваше да се яви само след седмица. Междувременно неговият вътрешен министър Цветан Цветанов бе подложен три седмици на инструктаж и препитване във всички възможни федерални служби по сигурност. Лично съветникът на президента Барак Обама по контратероризма Джон Бренън – настоящ кандидат за директор на ЦРУ – пръв отправи след среща с Цветанов поканата към Борисов, като я съчета с публична разгласа на дълбокото си убеждение във вината на „Хизбула“.
След като прие Борисов в Белия дом, президентът Обама го остави да наговори всякакви интерпретации за срещата, която нашият премиер охотно представи като възхвала на собствените си успехи. Американците замълчаха тактично и с това
изпълниха своята част от сделката
Ред беше на Борисов да се погрижи за своята, която според простодушното признание на министър Цветанов се свеждаше до назоваване през януари на виновника за атентата. Никой не се съмняваше какво очакват да чуят американците, но проблемът бе, че тяхното мнение се разминава с мнението на германците – най-близките покровители на Борисов в Евросъюза. Освен това и Франция не бе склонна да признае „Хизбула“ за терористична организация. Без тези две държави, които са моторът на ЕС, не би могло да се изработи обща европейска позиция за провъзгласяване на „Хизбула“ за терористична организация с всички произтичащи от това санкции за нея и за Ливан, в чието правителство участва. Досега само Холандия е направила такова признание, а Великобритания е стигнала до полупризнание, като твърди, че само военното крило на „Хизбула“ заслужава международно осъждане. От Вашингтон Цветанов излетя направо за Лондон, за да изучи британския опит като резервен вариант.
Борисов пък се върна в София, сгънал акуратно знамето на войната срещу „Хизбула“, дадено му от Обама с указанието да му намери дръжка. От него се искаше само да го издигне високо, за да постави под засилен американски и израелски натиск европейските държави. Срокът бе кратък, защото Израел планираше да удари легитимно опорните пунктове на „Хизбула“ в отслабената от гражданската война Сирия, която нямаше как да отвърне. Операцията бе извършена на 30 януари.
Тъй като Борисов се обслужи с пиар визитата си в Белия дом, а сетне започна да се помайва, американците го заподозряха, че ги разиграва. Той опита да печели време, като заяви, че му трябват още малко технически доказателства, и за целта дори започна да готви следствен експеримент с взривяването на автобус. За да изпробва докъде ще стигне търпението на американците, първо запланува взривяването в началото на февруари, т.е. малко след крайния срок, а след това дори го разсрочи за пролетта, за да се доближи климатично до условията по времето на атентата, случил се насред лятото. Оттам до изборите щяха да остават два-три месеца и вторият мандат да се очертае безоблачно близо.
Шикалкавенето бе усетено
и още на 1 януари Конгресът, който по принцип почива навръх Нова година като всички по света, прие резолюция, с която заяви, че ще „помага“ на България да разобличи извършителите на атентата. По този начин напомни на Борисов, че Вашингтон държи на януари като вече договорен срок. Премиерът обаче сякаш медитираше и не помръдваше. Когато дойде краят на месеца, израелците вече нямаха нерви да го чакат и приведоха в действие плана си без неговите услуги.
Три дни по-късно Борисов бе ударен с тоягата, която му показа Обама – проблемът с организираната престъпност. Излезе на показ досието „Буда“, според което Борисов е попаднал в обсега на специалните служби през 1997 г. За разлика от комунистическите досиета важното в него не беше разобличаването в сътрудничество с тайната полиция (какво лошо има да се сътрудничи на демократичните пазители на закона?), а разобличаването му като обект на наблюдение „за определяне на приоритетна престъпна ориентация“. В същото досие фигурира и Цветелина Бориславова, дългогодишната приятелка на Борисов, станала обект на атентат, преди да поеме към собственото си „необяснимо“ забогатяване като банкерка.
Едва тогава на Борисов му просветна, че го налагат с тоягата, която трябваше да употреби за дръжка на знаме, за да го оставят на мира (в нирвана). На планирания от по-рано консултативен съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев на 5 февруари той нареди на вътрешния министър Цветанов за първи път да направи публично „обосновано предположение“, че „Хизбула“ е автор на атентата. Вашингтон веднага обяви, че го смята за окончателно заключение, но разкриването на документи от досието „Буда“ не спря. Наложи се Борисов отново да излезе публично и да заяви на 7 февруари, че лично е взел това трудно решение, въпреки че следствието не е приключило. Целта бе чрез изтъкване на личните си заслуги да предотврати по-нататъшното разобличаване на своята личност.
Разбира се, пресилено е да се твърди, че американците съхраняват досиетата на прехода и вадят от тях компрометиращи материали по целесъобразност. Онова, което се знае със сигурност, е, че имат траен и много висок интерес към тези досиета за разлика от комунистическите, както се разбра от разсекретените в сайта „Уикилийкс“ телеграми на американските посланици у нас. Освен това е видимо как преследването на техните цели съвпада чудодейно с някои събития в България, които иначе би трябвало да нямат нищо общо. Но около Буда са се случвали какви ли не чудеса.
- Наши политици и скандални олигарси си пазаруват баровски имоти в Лондон
Маджо, Големия Маргин, Милен Велчев, Славчо Христов и Спас Русев са комшии в английската столица
Спас Русев След като избухна гигантският международен скандал, че българи и румънци не сме желани на Острова, посланикът на Великобритания в България официално оповести, че предложението да бъде ограничен достъпът на имигранти от тези страни било само на една от партиите в управляващата коалиция, т.е. не изразявало държавната им политика. Джонатан Алън ни успокои, че от догодина свободно ще можем да ходим там и да…берем ягоди. Преди да почнем да ги берем легално, вероятно ще има още доста случаи, в които да берем срама от случаи като този, в който 9-членно нашенско ромско семейство демонстративно се засели пред катедрала в Лондон, а в. “Сън” озаглави статията си “Алчни българи”. Сигурно ще се чуват и други истории – примерно с българи като прочулия се като крадец и жиголо Милен Касабов, който отарашил бая богаташки къщи на самотни дами там. Това обаче се случва със средна ръка нашенци. И не важи за българските богаташи, заселили се на Острова. “ШОУ” установи, че са все повече богатите българи, които са се обзавели с имоти – къщи, апартаменти или парцели в Лондон.
Репортерската ни проверка установи, че почти 653 000 британски лири, или над 1,5 млн. лева, дължи българското посолство само на кметството в британската столица заради това, че непрекъснато влизали и излизали нашенски автомобили в централната зона на града. Парите са за т.нар. такса “задръстване”
Явно голямо задръстване от българи е станало в Лондон –
сумата била натрупана само в периода 2003-а – декември 2011 г. А това време съвпада и с периода на най-голямото пазаруване на имоти там от нашенски новобогаташи. “Мисия Лондон” за мнозина от тях си била като продължение на сериала “Под прикритие”, бъзикат се родни емигранти. Те ни светват, че там на светло можело да си купиш имот през офшорка и да избегнеш данъците.
Според информация от ИМОТИ БГ нашенските купувачи на недвижимости в Лондон са богати българи, които могат да си позволят инвестиция от порядъка на 250 000 до 600 000 евро. Една част от тях купували жилище за децата си, които учат в британската столица, а други правели фирмена инвестиция.
Големия Маргин вече имаше апартамент там, купен за 1 млн. евро за дъщеря му Александра, студентка в английската столица. Първородната щерка на Красимир Маринов беше приета през 2007-а в престижен лондонски университет, в който само годишната такса за обучение била 30 000 паунда. Отделно, че по същото време жена му и малката им дъщеря живееха в испанския курорт Марбея, където харчовете едва ли са били по-малко.
В Лондон се установява и презабогателият в мътните следдемократични води някогашен шофьор в УБО Спас Русев. Синият олигарх, който за кратко време направи милиони “като Солунската митница”, се измъкна по терлици към Острова, когато започнаха ревизиите за кражбите в АЧП, с помощта на тогавашния ни посланик в Обединеното кралство Иван Станчов. Ловкият комбинатор, родом от култовия Перник, бил представен пред дипломатическия елит в Лондон като преуспял бизнесмен, който познавал “формулата на успеха”. Спас Русев е човекът, който твърдеше, че е “закъсал” с финансите, в момента, когато купи столичния “Радисън” за 10 млн. евро… В началото на миналата година, както научи “ШОУ”, е продал дела си двойно – за 20 млн. евро, на партньора си в телекомуникационната компания “Телелинк” Любомир Минчев. Припомняме, че Русев беше и едно от главните действащи лица в т.нар. “яхтен” скандал през 2002-ра. През 2008-а името му бе замесено и в друг скандал – с италианеца Пиерпаоло Черани – чужденецът, за когото се разкри, че е предлагал пари на хора от правителството, за да печели обществени поръчки в България.
В дъното на тези “опасни връзки”, казват, бил именно Иван Станчов
когото за“по-кратко” в елита на Лондон представяли на ухо като “дипломат и хомосексуалист”.
Друг царски човек и доверено лице на Костов – вездесъщият Славчо Христов – също е “лондончанин”. Завършилият само техникума “Попов” мъж доказа на всички, че не е важно какво си учил, а какво знаеш. Високите си амбиции Славчо Христов заявява още с помпозното име на култовия си ресторант “Олимп”, от който през 1996 г. тръгва неговият възход. Сред съучредителите на оформящия се вече кръг “Олимп” има смесена компания от политици като Иван Костов и хора от подземния свят като Младен Михалев-Маджо и Николай Маринов-Малкия Маргин. Така Славчо Христов на практика показа каква е схемата, гарантираща успех у нас. Зашушука се, че именно той е подставеното лице, извършило покупката на Златни пясъци чрез РМД-тата срещу фиктивната сума от 80 млн. долара. Така на практика олигарсите съсипаха родния туризъм и с парите от комисионите си купиха имоти в Лондон и други по-приятни места за живеене от изнемощялата България. Самият Славчо Христов, освен в Лондон, има и палат в Цюрих – в близост до този на Маджо.
В светските среди се говори и за лондонски имот – “бижу”, подарен на Цеци Красимирова от Косьо Самоковеца. Доколко това е вярно, е трудно да се каже, защото предишна нейна любима дестинация бе не британската столица, а Париж, а в момента били Китай и Дубай.
Със сигурност има къща в Англия на обявена стойност 300 000 лева служителката от правосъдното ни министерство Деница Вълкова-Петкова. Тя и съпругът й Костадин били взели кредит от частна фирма, за да купят имота.
С малък апартамент в Лондон се обзавела и банкерката от БНБ Пенка Кратунова. Той пък струвал 190 000 лева.
Според запознати, от политическия елит притежавали имоти в Лондон и фамилията на ексминистър Милен Велчев, а също и Джевдет Чакъров, но за последния не било много сигурно.
Еми Мариянска, БЛИЦ
- САЩ постепенно се съвземат от снежната буря
Снимка: Ройтерс Североизточната част на САЩ се съвзема днес от връхлетелите я ледени вихрушки, които парализираха транспорта, оставиха без ток над 650 хил. домакинства и убиха най-малко 10 души.
Вчера бурята се насочи на север от САЩ и обилен сняг затрупа някои региони в Канада – Нова Шотландия, Ню Брансуик и Остров Принц Едуард. В Нова Шотландия останаха без електричество към 5 хил. домакинства и бяха отменени повечето полети от летището в Халифакс.
Нова буря се очаква да обхване днес и утре централните и северните Съединени щати – от североизтока на Колорадо до центъра на Минесота, включително Южна Дакота, където преспите може да израснат над 30 сантиметра, а поривите на вятъра да достигнат 80 километра в час, съобщиха синоптиците. В петък и събота обилни снеговалежи паднаха в региона Нова Англия, където скоростта на вятъра надхвърляше на моменти 130 километра в час.
Снежната покривка в Хамдън (Кънектикът) стигна 101 сантиметра и щатските власти съобщиха за четири смъртни случая; 83 сантиметра сняг наваля в Горъм (Мейн), а 55 сантиметра – в Бостън, главния град на Масачузетс. Двайсет и девет сантиметра сняг имаше в нюйоркския Сентръл парк, а 30 сантиметра – на вътрешното летище „Ла Гуардия“. „Разминахме се с най-лошото“, „имахме късмет“, заяви Майкъл Блумбърг, кмет на града, запазил все още спомена за урагана Санди през октомври. Вчера бяха анулирани над 2000 полета, сред които 1400 от и за Ню Йорк и Бостън.
Специалният сайт FlightAware.com очаква днес положението да се нормализира. В събота бе подновен и железопътният трафик към Вашингтон, но влакове ще започнат да се движат между Ню Йорк и Бостън едва днес, посочва АФП. Властите в Кънектикът и Масачузетс започват да вдигат забраните, засягащи пътното движение.
Според службата по ядрената сигурност АЕЦ „Пилгрим“ в Плимът (Масачузетс) е изгубила мощност късно в петък вечерта и автоматично се е самоизключила. Случаят е категоризиран като лек инцидент. Щетите от снежната буря в крайна сметка не бяха твърде големи, защото стихиите се развихриха в началото на уикенда.
В събота по пладне слънцето се завърна в Ню Йорк за най-голяма радост на местните семейства, които наизлизаха из парковете с шейни и фотоапарати. Седмицата на модата с облекчение навлезе в третия ден от дефилетата. Полупразните пътища в района обаче все още са опасни, отбелязва АФП. Бурята уби най-малко 10 души, сред които 11-годишно дете, задушило се с въглероден окис в колата на баща си в Бостън, тъй като ауспухът се задръстил със сняг.
Източник: Dir.bg
- Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо
Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо, Швеция. Негови представители ще обиколят големите градове у нас от 18 до 20 февруари. Специалностите са в областта на политиката, международните отношения, социалните науки, биомедицината, компютърните науки.Всички занятия се водят на английски и кандидатите ще трябва да доказват академично ниво на владеене на езика със сертификат за издържан международен изпит IELTS с резултат поне 6,5, пише „Преса“.
Символично заплащане искат от нашите момичета и момчета и от белгийските вузове – по 400 евро на година. Техни представители ще бъдат в София на 16 и 17 февруари.
Източник: БЛИЦ
