Авторски
- 100 хубави думи за България
Публикуваме тук предложение към аудиторията на Българската редакция на Дойче Веле, наречено „100 хубави думи за България“. Както и резултатите от него. Предложението гласи:
Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, вкусите, прочетете. С радост ще публикуваме отзивите Ви, стига да са до 100 думи.
Скъпи приятели,
Редом с многобройните положителни отзиви, получаваме естествено и критични коментари. Най-често ни се сърдите, че публикациите на Дойче веле за България са твърде отрицателни. Ние винаги добросъвестно се опитваме да поддържаме обективен баланс, но защо пък да не отидем крачка напред?
В рубриката „100 хубави думи за България“ авторите сте Вие. Отзивите си можете да изпращате на електронния ни адрес: [email protected]. Единственото условие е да са в обем до 100 думи. Пишете ни за всичко хубаво в България, което видите, чуете, помиришете, вкусите, прочетете.
Чакаме с нетърпение!
Ето Вашите „100 хубави думи за България“, пристигнали по електронната поща или във Фейсбук (запазваме шрифта и ортографията на авторите):
Любомир Ганчев:
Разбира се, че може да се кажат хубави думи за България. Трудно се намират, но може. Стига да иска човек. Могат да се направят поетични сравнения, могат да се опишат и красиви природни картини, каквито има в изобилие, но най-вече може да се говори за онези, които населяват България. Тук-там в обществените дълбини се намират едни обикновени и незабележими, кротки и смирени хора, за които човешкият морал е онази ценност, която ни превръща в човешки същества. Хора, които не блестят с публични изяви, които не гонят слава и известност. Хора, които живеят тихо и спокойно, но които само за ден може би са направили повече добро, отколкото някои от изявените за цял живот. Те не обичат да шумят около себе си, но без да хленчат и мърморят правят онова, за което ние само говорим. Те така и си отиват от този свят – тихо и безшумно, без спомен за себе си. Те правят смислено нашето съществуване. Те са хубавите думи за България.
***
Дияна Йоткова:
Искам да Ви поздравя за прекрасната тема, не само защото е за България, но и защото е с положителна насоченост. Ние, гражданите на един свят, пълен с противоречия, имаме нужда да слушаме и за хубавата страна на нещата.
България… Родино мила! Толкова си богата: на природа; на история; на талант; на противоречия; на трудности… на хора. Да, българите сме една огромна палитра от характери. Имаме си от всичко: активни/пасивни; позитивни/негативни; трудолюбиви/мързеливи; домошари и крале на нощния живот.
Обичам страната си! Тук съм се родила. Тук са се формирали ценностите ми. Тук обичам. И ако трябва да избера място на прераждане, пак ще избера малката, но безкрайно уютна България.
Въпреки всички превратности, аз продължавам да вярвам в силата, добротата и интелигентността на българите; в историята и традициите; в бъдещето!
***
Павлина Радева:
Хммммм… хубави думи за България ли? Нека опитам: Харесвам природата, харесвам простора и свободата. Харесвам наниза от дървета, обримчили пътищата ни, и накацалите по тях пернати стражи. Харесвам наситеното зелено на листата, аромата на прясно окосената трева, шума на морето и скърцането на снега под краката ми. Харесвам сплотеността на семействата. Загрижеността и спонтанния смях, веселите танци и отворените сърца. Не харесвам ДВОЙНИТЕ стандарти, променящите се закони и високите глоби. Не харесвам намусените физиономии и враждебните погледи. Не харесвам политиците, мислещи си, че държавата е семейно имение, а хората са техни роби. Иска ми се да живея в страна, която подкрепя народа си, стимулира го да развива идеите си, страна, в която законите се спазват от всички, страна, която обича децата си, а не ги отпраща в изгнание. Нима това е утопия?
***
Камелия Янакиева:
България – символ на красота! Трудно е да се опише със 100 думи величието на нашата родина. Тук всеки от нас е израснал и е получил най-ценните си житейски уроци. От миналото до днес България е извървяла тежък и труден път. От хомота на робството стигаме до зората на демокрацията. Не толкова красива, както си я представяхме – всекидневно ставаме свидетели на много несправедливости. Боли много да гледаш как хората, изнемощели, се борят неумолимо всеки ден. Нашите родители дават здравето си в името на светлото ни бъдеще. В същото време управниците не спират да се гаврят с народа. Думите на Христо Ботев от стихотворението му „Борба” за жалост важат с пълна сила и днес. „Брат брата убива” – нашата тъжна реалност, всякакъв морал и ценности биват потъпквани. Борбата за оцеляване не прощава на никого. Мизерията чука на вратата ни – ще й отворим ли?
Силата е вътре в нас. Българите като народ нееднократно сме доказвали възможностите си и сме демонстрирали мощ. Защо да не го направим отново, заедно? Разбирам, че в днешно време е трудно, всеки гледа в своята паница и толкова. Но нека спрем да си затваряме очите и прогледнем най-накрая. Животът може да бъде и песен, стига да го пожелаем. Нека не оставяме бъдещето си на хора, които не ги интересува!Само ние можем да се погрижим за себе си, като се обединим под едно име – България!
***
Атанас Янев:
Много ми се иска да кажа сто хубави думи за България! Даже и хиляда хубави думи ми се иска да кажа, но уви не мога. Впрочем, хубавите думи винаги могат да се кажат, винаги могат да се напишат, но дали винаги могат да се почувстват в душата? Прочетох наскоро какво пишат моите съотечественици в рубриката – ужас! Потръпнах, настръхнах и ми стана тъжно и тягостно. Някой си искал да сърба боб чорба с домашна наденица в селото на баба си, друг пише да не вярваме на тези, които казват, че живеят добре в чужбина – те били нещастни… Заблуда, ограниченост и човешка простота – това бих казал аз на тези хора. Ще кажа хубави неща, когато някой управник се събуди от вековния си политическо-партиен сън и каже, както е казал великият Стефан Стамболов: „Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставим на страна и да пожертваме пред олтара на Отечеството си“. Ще кажа хубави думи, когато хората разберат, че са манипулирани и залети с пошлата помия на чалгата и фалшивата телевизионна наркоза. Иначе мога само да мечтая… И да се надявам!
***
Ана Маргина:
Вчера гледах в YouTube как млади хора играха хоро на площада в Русе. Изведнъж засвири музика, двама-трима младежи започнаха да танцуват и постепенно се изви голямо хоро. Всичко беше толкова естествено и красиво! Този запис ме изпълни с най-хубави чувства. И с гордост, че в България се случват и хубави неща. Искам да кажа БРАВО и БЛАГОДАРЯ!
***
Иван Мишев ни изпрати следния стих, посветен на България:Моята земя
Кой ли не те е поисквал?
За кого ли не била си мечта?
Да имат в земите си Искър
и зелените Родопски плата.
Конете си с вода да напият,
с бистра, планинска вода
и да обгърнат с поглед ония
тъй прекрасни райски места,
които Бог създавал с любов
от Пирин до Балкана-Стария.
Сетне с Божи, благ благослов
нарекъл земята България.
И населил по тези земи
Българи – пазачи на Рая –
твоите и моите деди
от началото на рая до края.
После отпочинал си Бог
и забравил сякаш България.
Но един прекрасен народ
още Земята си пази я…
Иван Мишев
***
Яна Петрова ни написа следното:
Изпращам ви есето на сина ми на тема „Добрите хора“, защото ми се иска светът да узнае кое е истинското лице на българина. Това есе съдържа много повече от 100 думи, но пък истинско описание на характера на по-голяма част от обществото ни.Добрите хора
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ (Лев Толстой)
Вече втори ден стоя у дома, защото есенните вируси ме затвориха между 4 стени. Написах си всички домашни, дори реших няколко извънредни задачи по математика. Сетих се за обявения конкурс „Добрите хора”, за който ни каза госпожа Касабова, учителката ни по български език и литература.
Седнах на бюрото си с лист и химикал, решен да напиша поне 5 имена на мои познати, които съм виждал да правят добрини. Началото ми беше трудно, наложи се първо да проверя за абсолютна сигурност в тълковния речник какво точно е добро. Добро – нещо, което е хубаво, което е в полза на хората, което има висока морална стойност. Оказа се, че доброто не е нещо точно, то може да бъде всичко, в зависимост от индивидуалните разбирания на всяка личност. Понякога правейки добро на някого, нараняваш някого другиго.
Спомням си как свако ми, на село, спаси пощальонката от нахвърлилото й се съседско куче, като го удари и то избяга. Спаси жената, но нарани животното! А то кучето не е лошо, просто пази дома си. Аз често си играя с него, а то ми благодари за приятелството с влажни целувки по бузата. Добро ли направи свако?
Със сигурност мога да кажа обаче, че познавам не един, а цели двама истински добри човеци. Това са моите прабаба и прадядо. И не са добри, защото просто правят добрини, добри са, защото никога не правят нищо зло, никога по никакъв начин не нараняват някого, никога не говорят лоши приказки, никога не укоряват другите, винаги когато съм при тях съм усмихнат, не ми се карат, разказват ми с такава любов за хората, които са срещали в живота си – близки и далечни познати, че ми се иска и аз да съм бил с тях, и аз да ги познавам.
Докато пиша, си припомням за една случка от преди няколко дни в училище. Имахме извънреден час – модул, беше около 12:30 часа, време в което родители идват да прибират децата от първа смяна. Ние играехме в училищния двор, а посрещачите стояха около оградата в очакване на последния за сутрешната смяна звънец. Там на оградата се беше подпряла и една възрастна жена – най вероятно баба на някое дете. Изведнъж около старицата настана суматоха и видях как двама мъже я носят в училищния двор, слагат я да седне на бордюра на скромната ни градинка. Една от майките се завтече към магазинчето на отсрещния тротоар, за да купи студена вода, друга се затича да търси медицинска сестра в училището, а един баща вече даваше указания на Бърза помощ по мобилния си телефон. Видях как напръскаха жената с вода, как един татко й държа ръката и през цялото време нещо й говори, а бабата гледа в една точка и не помръдва. Една от майките доближи шишенцето с водата до устните й и я накара да пие, а друга мокреше ръцете си и милваше старицата по челото. И стана чудо – пострадалата взе да мърда, а секунди след това се опита да проговори.
Ясно видях как всички си отдъхнаха – жената беше спасена, поне докато дойде линейката, а тя не закъсня, пристигна бързо и лекарят взе случая в свои ръце. Всички се разотидоха, поведоха децата си, всеки по своя път. Сега като се замисля, главите им като че ли бяха по-повдигнати от друг път, очите им бяха по-бляскави и тялото на всеки един бе гордо изпъчено. Бяха удовлетворени. И имаше защо! Защото Добрите хора са ТЕ – нашите родители, нашите баби и дядовци, нашите учители, приятели, съседи. Всички онези, които ни обичат, помагат ни, даряват ни внимание, знания и усмивки, или дори всички онези, които не ни нараняват.
Аз също съм добър човек!
Денислав Петров
VІ а клас
ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
гр. Варна
***
Петър Петров:
Най-важното в България са българите. Ако се вгледаме и вслушаме в себе си и хората около нас, ще усетим доброта и мъдрост. Това усещане се подчертава особено силно, когато общуваме с чужденци. Усещаме амбицията за доказване и желанието да сме „най“. Виждаме и слабите си страни. За съжаление губим енергията си и я пилеем. Губим ценни десетилетия. Стопяваме се като нация. Това е обезсърчаващо. Потенциалът ни е огромен. Водачите на България трябва да определят идеалите, да ги развиват и разпространяват, та всеки българин да вижда себе си и своите мечти тясно свързани с НАШЕТО общо настояще и бъдеще.
***
Златка Долапчиева:
Обичам страната си, не мога без нея и близките ми. Тя е моя Родина, тук съм родена и тук ще остана до края на живота си. Със сто думи не мога да опиша очарованието, което има България – нейната природа, земя и море. Наред с хубавите неща, трябва да си кажем и някои истини за нас, българите. Безкрайният преход не успя да ни изгради като граждани, няма истинско гражданско общество. Липсата на качества като смирение, вярност към Бога, страх от законите ни докара до това положение. Вина имат всички институции, църкви и синдикати. Оказахме се слаби, бездуховни! Е, затова ще гледаме картината на „Тъжния залез” на села и малки градове.
Ежедневното ни недоволство от сегашното положение, от недоимъка и безпаричието, няма да се промени, ако не променим нагласата в самите нас. Не бива да униваме. Нека гледаме напред. Какво прави всеки от нас, та да станем по-богати и да останем в България? А за мен България е най-прекрасната страна.
***
Митат Гокай:
Който се е отделил от България, никога не е бил щастлив, дори да е станал много богат. В сънищата си винаги се е връщал в селото на баба си и е сърбал стар фасул с домашна наденица. Ако някой ви каже, че е много щастлив в чужбина, не му вярвайте.
***
Таня Джекова:
Предварително да кажа, че това не съм го измислила аз, а беше написано върху опаковката на типов хляб „Заря“ – съвсем случайно се зачетох. Ще ми се някой ден да отида в този завод и да се запозная с човека, чиято идея е този текст. Той не се оплаква, не плюе по политиците, а променя себе си и нас. Това е нещото, което ни трябва – обединение около хубавите и добрите идеи.
„От години човек чете и търси книги за силата на Мисълта, за силата на Подсъзнанието, книги за Любовта, как да опознае Себе си и Истината за света. След всичко това човек би трябвало да е силен, знаещ, безкрайно търпелив и обичащ.
Не харесвам всичко, което открих в Себе си. Със сигурност можеше да изглеждам и по-добре. Би трябвало да изпитвам повече толерантност и любов и да отделям повече време за близки и приятели. Мисля, че когато го правя, защото Трябва или защото така са ни Учили, това е всъщност моето Его – този хищен стар другар.
Реших. Приемам се такъв, какъвто ме е създала Вселената. Давам Доброта, защото Искам, а не защото Трябва. И Благодаря.
Понеже ми харесва на Земята, ще си оставя невзети уроци, за да ме пратят пак обратно и пак в България. Навсякъде другаде би ми било скучно.“
***
Богдана Тонева:
Невероятно е, че толкова много хора ОБИЧАТ родината си България, а всъщност всички гледаме как я рушат и ни правят на маймуни. Браво, това се казва родолюбие. Дали примирението всъщност не ни е генетично заложено след 500-те години турско робство? Иначе навсякъде – на работа, в автобус, на гости, на заведение или в някоя институция – българинът недоволства от сегашното положение в страната. Докога? Имаме нужда от Левски и Ботев, може би.
***
Диана Маркова:
Най-хубавото нещо, което съм чувала за България, е от трима турски граждани – студенти у нас. Наложи се да им свърша една услуга (имаха проблеми в администрацията на ВУЗ-а, трябваше някой да им помогне с документите). След като им помогнах, ги помолих за едно интервю, което след това публикувах в един сайт за емигрантски живот. За интервюто те казаха няколко неща, които доста ме изненадаха. Те бяха: турските студенти в България са щастливи; българите са готини хора – когато ти обещаят нещо, го правят; обичаме България, защото тук ДДС е само 20%, докато турският VAT e 40%.
***
Владимир Симеонов:
Здравейте! Надявам се да не е късно и аз да кажа моите 100 думи за моята родина. Мислейки какво да ви напиша, се досетих за едно интервю, което гледах с едно българче от бесарабските българи в Молдова. На въпроса защо обича България тя просто отговори: защото там се говори български. Това са и моите добри думи за страната ни: каквато и да е – добра или лоша – тя ще бъде винаги мястото, където се чувствам истински, където се чувствам у дома сред свои и където всички говорим на нашия си език, имаме нашите си традиции и манталитет, пеем нашите си песни и се обичаме (и мразим) по НАШЕНСКИ.
***
Елена Ковальова:
Я была в Болгарии только раз – в 1988 году целый месяц гостила у моих друзей. Мы объехали тогда всю страну. Хотя с тех пор прошло много лет, я очень хорошо помню каждый день, проведенный в Болгарии. Помню, как рано-рано утром мы вышли из автобуса и шли по улице города Видин. Едва начало светать, было очень тихо, спокойно, только наши негромкие разговоры и звук шагов по брусчатке. Но главное, что запомнилось, это запах свежего хлеба. Невероятный аромат! И вот это всё – старинная улочка, дома, брусчатка и запах хлеба – всё это осталось в памяти на всю жизнь. Это только одно воспоминание из многих-многих прекрасных воспоминаний о Болгарии. Я помню вкус воды в горных ручьях недалеко от Кърджали, помню фонтаны в Плевене, но самое главное – я помню людей, которых я встретила, помню отношение к нам, доброту и гостеприимство. Болгария стала для меня родной, я люблю Болгарию, её народ и желаю всем вам, дорогие друзья, процветания и счастья!
***
Мария Добрева, Атланта:И знам България ще Бъде!
Тя има мисия на таз Земя
И не е късно пак да я прегърнем
Изстрадалите, нейните чеда.
Върнете се по родните места!
И този, който вярва ще го бъде!
Заради вечната, небесната мечта,
Да разберем кои сме и защо на таз земя.
Върнете се по родните места!
Такава е повелята на древния ни род.
Небето знае порива на вашата душа,
За да сме вечен, цял един народ.
***
Айлин Тасим:
България е моят дом. Най-специалното и най-красивото място на света, на което наистина принадлежа. България е моята родина. Страната, в която съм родена и надявам се ще прекарам по-голямата част от живота си. Тя е моята голяма любов, разочарование и вдъхновение. И въпреки всички абсурдни неща, България е моята вяра, търпение и надежда. А там е толкова красиво и пъстро, особено сега през пролетта. Свежестта на току-що раззеленяващите се дървета и мириса на майски цветя е изживяване, което не може да бъде сравнено с никое друго. Просто няма как със сто думи да опиша всички тези невероятни гледки, хора, забележителности и какво ли още не. Но едно със сигурност мога да кажа: Родино мила, ти това не заслужаваш! Твоята съдба трябва да е друга.
***
Марин Стефанов:
Все още има останали места в природата ни, в които няма маргинално натрупване на останки от човешка дейност, които да те отвратят да ги посещаваш. Все още се намират домашни продукти, с които да направиш шопска салата. Все още бащите ни варят истинска ракия. Все още ни се удава възможност да си направим лютеница, туршия, луканки и друга зимнина, с които да разнообразим „Junkfood“-изобилието, което ни залива. Все още има хора в България, които се опитват да работят, за разлика от по-голямата част, които присвояват изработеното от труда им. Все още имам приятели. Все още мисля позитивно.
***
Стефан Манчев:
Аз съм от хората, които винаги търсят добрата страна във всичко което ни се случва и все по-лесно го намирам. За мен България е най-богатата държава в света, но ние българите сме свикнали с това богатство и го приемаме за даденост. За мен истинското богатство са не парите, а природата която ни осигурява невероятно високо жизнено равнище, което малко държави имат. България има четири ясно изразени годишни сезона, има гори на 35% от територията си, има 40 планини, има Черно море със стотици километри плажове със ситен пясък, има равнини с плодородна земя, има 5500 пещери, има 540 реки.
***
Пресиян Костадинов:
Думите издават емоции, а емоциите не винаги обхващат цялата речева палитра, с която разполагаме. България е не само красота, но и емоция. Тънка утринна усмивка върху красивото лице на любимата. Или непознатият мирис на безкрайните планини, озарени от августовското слънце. Не бихме сгрешили, ако кажем, че Тя може да бъде и сурова като февруарско утро над Дунавската равнина. Ако искате да разберете какво е всъщност нашата България, елате да чуете вековната тишина, която кънти в природната застиналост на един селски пейзаж в Балкана. България е набраздената от годините ръка на възрастна жена, милваща русите коси на слънчевото ново начало.
***
Марин Мидилев:
България е много богата държава. Преходът не е свършил, защото има още какво да се краде. Когато България съвсем обеднее, ще бъде принудена да използва ефективно интелектуалния си потенциал, а не да го унищожава и прогонва. Асен Йорданов, Радул Милков и Продан Таракчиев, Yull Brown-Илия Георгиев Вълков, Джон Атанасов, д-р Стамен Григоров, проф. Георги Наджаков, Петър Петров, Ангел Балевски и Иван Димов, Румен Антонов, д-р Митов, проф. Карл Джераси, Иван Ночев, акад. Цветан Цветков, Емил Минев, Стефан Найденов, Стефан Маринов, Никола Димков, Милен Николов, Георги Бакалов, Юри Марков, Койчо Митев, проф. д-р Мария Златева, инж. Георги Гушлеков, Даниела Симидчиева… Списъкът е дълъг и е в процес на допълване.
***
Николай Данев:
Мой приятел веднъж ми каза: „Ако не можеш да кажеш нещо добро за някого, просто замълчи”. Е, аз няма да мълча, когато става въпрос за България, защото имам какво добро да кажа за моята родина. Вярно е, че България има богата история, чудесна природа, красиви обичаи… Но в България има и много хора, в които виждам доброто. Наближава Великден… Като нация мисля, че вече е крайно време да осъзнаем, че вярата ни в Бог и принадлежността ни към християнската религия не трябва да се изразява в ходене на църква само по празници. Не казвам, че въобще не ходят хора, но разликата е очебийна, когато съпоставим един обикновен неделен ден и християнски празник. Вярвам, че съчетанието от качества като смирение, вярност към Всевишния, трудолюбие, спазване на законите (и земни, и Божии), любов към семейството и дома ще ни помогнат да се издигнем като нация и да живеем достойния живот, който заслужаваме. От нас зависи.
***
Ивайло Петков:
Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски, планини, море, гора, Витошко лале, Рилска иглика, Родопски крем, роза, мартеница, Трети март, народни песни, хоро, мома, Мелник, Златоград, Несебър, Созопол, Жеравна, Чипровци, Берковица, Търново, Плиска, Преслав, София, Стара Загора, Античен Пловдив, Крушуна, Рилски Езера, Родопи, Странджа, Добруджа, Сребърна, Дунав, Искърски пролом, Тунжда, Ерма, Велека, Ропотамо…
Нека Европа да научи повече за нас, за нашата същност, за какво се пее в песните ни, за обичаите и празниците, които имаме.
***
Милена Костадинова:
Харесва ми рубриката „100 хубави думи за България“ и Ви приветствам за това! Следя материалите, които публикувате за моята държава, и ми се свива сърцето, защото съм от поколението, възпитавано в преклонение и уважение към Родината! Вярно е, че оценките понякога са жестоки, но вярни и от това не ни олеква! Вярно е, че не говоренето, а действията са тези, които ще променят нещата. Може за европейците търпението на българите да е необяснимо и да е признак на безволие, но ние не сме лоши и безхарактерни хора по принцип. Просто сме объркани, смачкани и ни е срината ценностната система. С една дума: трудно се справяме с новите промени, съпътстващи така лелеяната демокрация.
Винаги съм смятала, че колкото повече българи имат възможност да пътуват по света, толкова повече те ще имат възможност да добиват впечатления, ще могат да съпоставят и оценяват предимства и недостатъци, ще имат идеи и ще станат предприемчиви, непримирими и дейни както повечето европейци. Но за това трябва време и търпение! Лошото е, че много българи заминаха, заминават и ще заминават, защото не виждат алтернатива за себе си тук! Да, трудно е, но не е невъзможно да се преборим! Никъде нищо не е дадено даром! Много бавно нещата ще си дойдат по местата, няма начин! Хората тук го знаят и не си мислете, че се примиряват и не се борят. Просто медиите не дават гласност и не вдигат шум за разлика от други части на света. Ето преборихме се за шистовия газ и АСТА. Сигурно ще успеем и за другите неща!
***
Иван Аладжов:
Трудно е днес да се пишат хубави думи за България, когато дори международно изследване ни определи като най-тъжното място на света. А че в предишната България е било красиво и чисто, може да прочетем дори в западни издания от тогава. Напр. консервативното западногерманско издателство “Bertelsmann” пише в своята книга от 1970 г. „Европейските столици”, че София е от най-чистите градове на континента, и че всяка сутрин мирише на свежо, след като още в ранни зори се измиват улиците му. Но за столицата ни сега не може да се каже това. Тя е един от най-мръсните, грозни и неуредени градове на континента.
***
Георги Симеонов Петров:
24 Май, 15 септември, първолак, хоро, песен, седянка, менци, бистра вода, мома, Златю Бояджиев, Владимир Димитров (Майстора), Борис Киров, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Борис Христов, Никола Гюзелев, Вапцаров, Захари Зограф, баница, шопска салата, кисело мляко, бащино огнище, мартеничка, казан, ракия, шкембе чорба, червено вино, Мелник, Ванга, минерални извори, Родопи, Пирин, Рила, Балкан, Черно море, Гергьовско агне, 1300 години, Цар Симеон, Орфей, Кирилица, Компютър, Кирил и Методий, Охрид… Има още, но и тия не са малко:)
***
Даниела Василева:
Не искам да казвам 100 хубави думи за историята на България. Защото тя е дело на нашите предци, а не наше.
Не искам да казвам 100 хубави думи за красотата на България. Защото тя е даденост, открита и оценена отново от нашите предци, а не от нас.
Не искам да казвам 100 хубави думи за културата на България. Защото тя е поругана.
Опитвам се да намеря 100 хубави думи за изминалите 22 години. Но не събирам и 10.
Днес ми останаха хубави думи само за мъничкото свестни, трудолюбиви и съвестни хора, които понякога срещам – на пейките пред къщичките привечер в провинциалните градчета, на нивите покрай пътищата през деня, в планинските хижи, на сцените в столицата. Те ми пълнят душата, те ме карат да се усмихвам.
***
Искра Кънева:
Всичко най-хубаво в мен – това е България. Любовта ми към хората, към красотата, към природата; силата да преодолявам трудностите; честността; отговорността; искреността. България, която отдавна съм напуснала, не е само територия. Тя е най-доброто от мен, което предавам и на децата си. Деца, родени на чужда земя, говорещи чужди езици, но наричащи себе си българи. Те носят България в сърцата си, за да я предадат и на техните деца. Най-хубавото в тях – това ще е бъдещата България. Без граници, говореща много езици, но в сърцето си шепнеща най-хубавите думи на възхита и най-съкровените си мечти на български.
***
Христо Алексиев:
Прекрасно е да гледаш лицата на децата в училище на 24 май, първолаците на първия учебен ден. В такива моменти си мисля, че има надежда за историческото оцеляване на нацията.
***
Христина Джоргова:
100 хубави думи за България, а могат да бъдат много повече. Ще цитирам какво казаха за нашата страна американци от Корпус на мира, с които се запознах в родното си градче.
„Вие имате всичко. Имате богата и дълга история. Имате интересна култура и невероятен фолклор. Природата ви е толкова красива и разнообразна. Имате планини, море, красиви зелени долини. Влюбихме се във всичко това, но и във фолклора ви. Вие сте гостоприемни хора. Езикът ви е труден, но е интересен и богат.“
Щом хубавото в нас виждат те, защо да не го видим и ние. И да го показваме по-често! Нали така правят те – американците. - Проститутките ни заработват 1,56 млрд. лв. през 2012 г.
Петя Минкова, в. „168 часа“
.
Български проститутки са заработили 1,26 млрд. лв. през 2012 г. в чужбина, а у нас още 300 млн. лв.
„Доходите на организираната престъпност са между 3 и 5 млрд. лв. (4,7% от Брутния вътрешен продукт на България).
Хиляди момичета търсят препитание на улицата Най-голяма част от тези доходи се получават от проституцията.“ Това се казва в уникално международно изследване на територията на България, Италия, Португалия и Испания. В продължение на две години учени и социолози провеждат десетки интервюта с проститутки и сводници, за да установят има ли пряка връзка между проституцията, наркоманията и наркотрафика.
В проучването, което вече е публикувано, участват проф. Духомир Минев и д-р Мария Желязкова от БАН, и д-р Георги Петрунов от УНСС.
„Бедността хвърли много жени и мъже в проституцията. Това не е само български феномен“, казва проф. Духомир Минев. Според него той и екипът по време на проучването наблюдавали невероятни ситуации.
„Оказва се, че
чрез официални политики преднамерено могат да се организират неформални потоци от мръсни пари
Примерно от проституция и наркотрафик, след което отиват някъде по високите етажи на властта – в непублични структури. Изследвахме много признаци, които сочат, че се насочват в тази посока. Къде точно, ние не успяхме да установим„, казва професорът. Според него тези връзки у нас по-ясно се виждат.
- Операция “Ток и ужас”
Снимка от поредния ден на протест срещу високите цени на тока във Варна Браво на всички смели сърца, които излязоха на улицата и протестираха срещу крадците ЧЕЗ, EVN и EON! Браво на осъзналите, че спасението ни е дело на самите нас! И позор за всички, които си останаха пред телевизорите, позор за робите. Заради вас, роби, заради вашите робски душички съществуват грабителите – олигарси, местни феодали, корумпираните им слуги магистрати и чуждите паразити, правещи се на инвеститори. Позор и за “журналистите”, удобно невиждащи очевадния геноцид.
Министърчето Добрев, в ролята си на адвокат на ЧЕЗ, EVN и EON ни заобяснявал, че три пъти и повече по-големите сметки били защото периодът на отчитане не бил за 25 дни, а за 35-40. Втората причина била увеличението на тока от не знам от коя си дата. Ах, и по-ниски били температурите. Ей, оказа се, че може едновременно да си тъп като пирон и нагъл като срамна въшка. Извади и още безумно смешни причини по безумно нагъл начин. Но не спомена нито дума за това, че такива сметки не са нищо друго, освен грабеж. Не спомена нищо за това, че всъщност никой в България няма полза от енергоразпределителните дружества. Никой освен корумпираните държавни служители, които са участвали в приватизационния процес, и продажните български правителства.
От поведението на Делян Добрев ясно се видя кой му плаща заплатата. Само да не си помислите, че това сме ние – българските данъкоплатци. Не, той не защитаваше нас, човекът си адвокатстваше за ЧЕЗ, EVN и EON. Изтъпанчил до себе си представители на крадците и всички заедно, влачейки сополите си нагоре-надолу, приспивно мънкаха и мрънкаха. Обаче, изведнъж се събудих. Не можех да повярвам, че го чувам. Тия нагли копелета ни успокояваха, че сме можели да платим сметките си на части. Тоест, влиза мутрата с автомат в ръцете и ти казва: Ще ми плащаш толкова и толкова, ама понеже сега са трудни времена, може и на части да ми се издължиш. Еее, министър Делян, ама ти и тия чужди паразити сте тотално изтрещели. Следващият месец ще ни пратите още по-големи сметки и отново ще ни успокоите с това “разсрочено плащане”. И така всеки месец, години след години все на разсрочено плащане сметките за ток, за парно, за въздух, за живот…
А може ли Добревче, вместо вие да ни разсрочвате ние да ви уволним веднага, на мига? Можем, и то така, че да държи топло на следващите кандидати за чорбаджии. Да си знаят какво ги чака, ако и те се пробват да се гаврят с работодателите си – с българските данъкоплатци. Може ли всяка сутрин да ви черпим с по един омлет от яйца, домати и снежни топки, ей така от добро сърце. Всяка сутрин преди да се скриете по министерствата си да похапнете, да се подкрепите. Не можете да арестувате 20 000 човека, нали? Ами, ако на улицата излязат стотици хиляди, милиони отхвърлили робството свободни и единни българи? Можете да посмачкате лидерите, водачите на протестите, но ако няма такива? Ако всички индианци са и вождове? Тогава какво ще правите? Ще ви се наложи да ни слушате.
Как ви се струва да си знаете, че всяка сутрин вашите работодатели ви чакат пред входа със закуската ви? А как ви се струва, ако вместо яйца, домати и снежни топки, към наглите ви, гладко колосани от подкупи личица полетят лайна? Да, хубави, красиво опаковани в целофанчета изпражнения. Както се казва: “Каквото повикало, такова полетяло”.
Ивайло Зартов, Ivailozartov.org
- С пет дни се съкращава срокът, в който българите зад граница ще заявяват желанието си да гласуват
С пет дни се намалява срокът, в който българите зад граница ще могат да подават заявления за гласуване в чужбина и за разкриване на изборни секции. Досега срокът беше 25 дни преди изборния ден, но с гласуваните днес (вчера – бел.ред.) на второ четене от парламента текстове от промените в Изборния кодекс се изтегля 30 дни преди вота.
Не беше прието предложението на БСП изборни секции зад граница да се разкриват при 20 заявления и се запазва изискването за поне 100 желаещи да гласуват.
Възможностите за подаване на заявленията са саморъчно подписано и подадено лично в мисиите ни зад граница или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия (ЦИК). Постъпилите електронни заявления ще се публикуват незабавно на интернет страницата на ЦИК, след което информацията ще се изпраща до Външно министерство.
Там данните ще се обобщават и ще се изпращат на съответните дипломатически и консулски представителства за вписване на избирателите в списъците. Тези, които не са вписвани, могат да обжалват това в срок до три дни от публикуването на списъка пред ЦИК. Тя пък има 3-дневен срок за решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.
Депутатите приеха и текстове, с които се урежда публикуването и обжалването на т.нар. забранителни списъци, с които стана голям проблем на изборите „2 в 1“ в края на 2011 г. Забранителният списък ще се публикува на интернет страницата на съответната община не по-късно от 10 дни преди изборния ден, решиха депутатите и не подкрепиха искането на опозицията срокът да е 20 дни преди вота.
Всеки, който смята, че е вписан неправомерно в този списък, може с писмено заявление до кмета да поиска да бъде заличен, като представи „доказателства и документи“. Срокът за подаване на това заявление е три дни, срещу което опозицията възрази. От ДПС поискаха срокът да е 5 дни, но и това предложение не беше прието от ГЕРБ.
Отказът за заличаване от списъка трябва да се съобщи „незабавно“ и може да се обжалва пред районния съд в срок до 24 часа от съобщението. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в срок до 24 часа от постъпването й, като решението на съда не подлежи на обжалване.
В същото време е предвиден и ред гласуване за тези, които установят в изборния ден, че неправомерно са попаднали с забранителния списък. Той ще има право да гласува, ако представи удостоверение от общината, че е отпаднало основанието за вписването му в списъка. Удостоверението ще се издава от общината в изборния ден по образец, утвърден от ЦИК, въз основа на доказателства и документи.
Източник: в. „Дневник“
- Отново българин на съд в Босилеград за развято българско знаме на 3-ти март
Лидерът на Демократичния съюз на българите в Босилеград Драголюб Иванчов е призован като обвиняем за 20 февруари 2013 г. – ден след планирано поклонение пред паметника на Васил Левски, в памет на 140-та годишнина от неговото обесване в името на свободата не само на България, а и на всички балкански народи от Османско владичество.
От Културно-информационния център в Босилеград в Сърбия алармират за поредната полицейско-съдебна разправа с председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов, за това, че издига българското знаме на свидни български национални празници. Този път поводът за повдигане на обвинение е, че на 3 март 2012 г., по повод Деня на Освобождението на България Иванчов бил изтъкнал знамето на Република България от 13.00 до 20.00 часа на сградата на българския Културно-информационен център.
Драголюб Иванчов е призован да се яви като обвиняем на 20 февруари 2013 г.
Искът за задвижване на процедура по нарушение срещу него е заведен от друг българин, командирът на полицията в Босилеград Новица Стоянов.
Обвинението е за нарушение на чл.41, ал..1, т.3 от Закона за формата и употребата на герба, знамето и химна на Република Сърбия.Това е четвъртото поредно обвинение срещу Иванчов за издигане на българското знаме.
Последната му присъда – глоба в размер на хиляда евро от декември 2012 г. бе, затова че по време на протестния митинг по повод Ньойския договор на 27.11.2010 г. до паметника на Апостола Васил Левски в Босилеград, покрай българското не било изтъкнато и сръбското знаме.
Поредното обвинение председателят на Демократичния съюз на българите коментира така:
„Обвинението е повдигнато с цел сплашване и оказване на натиск върху Демократичния съюз на българите като партия на българското национално малцинство, която се бори за опазване на националната идентичност на българите в Западните покрайнини. Българското знаме е част от нашата българска идентичност, а Денят на Освобождението на България от турско робство е от решаващо историческо значение не само за България, но и за Сърбия и целите Балкани. С този акт сръбската държава не само иска да унищожи в корени всяка помисъл за свобода и национално и човешко достойнство на българите в Западните покрайнини, но и да унищожи Демократичния съюз на българите като легална и легитимна партия на българите, която, както е известно, даже не бе допусната на местните избори през май 2012 година и по този начин, след 4 години бе изхвърлена от общинското управление в Босилеград. Нито една институция в Сърбия тогава не застана в защита на Демократичния съюз на българите от своеволието на Общинската избирателна комисия в Босилеград”.
Случайна ли е датата за насрочване на процеса от съда 20 февруари 2013 г.!?
Връчването на призовката на Драголюб Иванчов се случва дни, след като на сайта на българския Културно-информационен център е публикувана покана за честване на 140-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски на 19 февруари 2013 г. пред неговия паметник в Босилеград.
Буквалният текст на поканата:
„Културно-информационния център в Босилеград, заедно с Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски“, община Босилеград, и редица други български организации, държавни институции и граждани през 2005 г. повдигнаха паметник на Левски в Босилеград.
Образът на Апостола задължава гражданите на Босилеград, българите в Р. Сърбия и официалните представители на България редовно да отдават почит по повод гибелта му с полагане на венци и цветя и изнасяне на съответна програма пред неговия паметник в Босилеград.
Днес повече от всякога е нужно да се учим от безсмъртното дело на Апостола, за да преодолеем разделението, омразата и завистта, която ни разделя, и да утвърждаваме националното самочувствие на българското малцинство в Западните покрайнини. Нека по повод 140 години от смъртта му, отново да му отдадем дължимата почит и да си припомним делото и безсмъртните мисли на Апостола.
С тази цел Ви каним на 19 февруари (вторник) 2013 г., в 11,00 часа местно (12,00 часа българско) време с гостите от България и гражданите на Босилеград, заедно да положим венци и цветя пред паметника на Левски в Босилеград”.
Това е сградата на българския Културно-информационен център в Босилеград, където Драголюб Иванчов е нарушил закона, като е сложил да се вее българското знаме на 3 март 2012 г. Източник: novatarealnost.bg
- Речта на Обама „За състоянието на съюза“
Барак Обама произнесе речта си „За състоянието на съюза“ – традиционното програмно обръщение на всеки американски президент в началото на годината. Обама призова двете камари на Конгреса да подкрепят действията на правителството за съживяване на слабата американска икономика. Сред приоритетите си очерта контрола върху оръжията, имиграционната реформа и борбата с климатичните промени.
Очаквано, икономиката доминираше в речта на Обама – първата след преизбирането му за втора мандат. Президентът подчерта, че недовършена задача на правителството е да работи за мнозинството, не за малцина.
„Една растяща икономика, която създава работни места за средната класа – това трябва да е пътеводната звезда на нашите усилия“, посочи Обама.
Обама не забрави и една от най-трудните задачи пред управлението си – контрола върху бюджетния дефицит и разходите на администрацията.
„Нищо от това, което предлагам тази вечер, няма да увеличи бюджетния дефицит дори и със цент. Не по-голямо, а по-умно правителство трябва да определя приоритетите и да инвестира в растеж на широка основа“, заяви президентът.
Сред приоритети си Обама очерта затягането на контрола върху оръжията. Думите му по темата бяха особено емоционални. Обама спомена имената на някои от децата, застреляни от масовия убиец и многократно повтори, че семействата им заслужават Конгресът да гласува по предложенията за реформа.
„Ако искате да гласувате с не, това е ваш избор. Но предложенията за реформа заслужават да бъдат подложени на гласуване. Защото два месеца след Нютаун, повече от хиляда рождени дни, дипломирания и годишнини бяха откраднати от живота ни само с един изстрел. Една от тези, които изгубиха живота си, е едно младо момиче – Хайдия Пендълтън. Тя беше само на 15“, отбеляза Обама.
За борбата с климатичните промени президентът заяви, че ако Конгресът не действа, за да защити бъдещите поколения, то той самият ще вземе мерки в тази посока. Икономиката е по-силна и настъпи моментът да извършим имиграционна реформа, изтъкна Обама. За външната политика президентът постави акцент върху изтеглянето от Афганистан.
„Тази вечер мога да ви кажа, че през следващата година още 34 000 американски военни ще си дойдат у дома от Афганистан. Изтеглянето ще продължи. До края на годината нашата война в Афганистан ще е свършила„, подчерта Барак Обама.
Относно ядрения опит на Северна Корея, президентът подчерта, че подобни провокации само ще изолират страната още повече и светът ще вземе твърди мерки в отговор на подобни заплахи.
Цветелина Йорданова, БНТ
.
- Медии блажат от скока на цените и надуването на сметките за тока
Георги Котев, gikotev.blog.bg
По-специално ще дам нагледен пример с една от най-претенциозните медийни групи, „любимата ми” Икономедия, на Иво Прокопиев, а главната роля ще изиграе в-к „Капитал”. На 29-ти януари 2013 г. във вестника е публикувано интервю с изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов, носещо култово звучащото в тези дни заглавие:
„Цените на електроенергията в региона падат драстично.”
Усещате ли задявката? Цените на електроенергията в региона падали драстично, но за сметка на това сметките ни за ток се увеличават още по-драстично. Но нека да видим по-добре, как тази медия помага на хората, които си дават парите, за да я четат.
Тук следва да отбележа, че 40% от електропродукцията на АЕЦ-а се продава на т.нар. „свободен пазар”. Опитайте се и вие да участвате на него, за да разберете, колко е „свободен”. Тези 40% представляват малко над 7 милиарда киловат-часа, за изминалата 2012-та година. Как да разберем къде е заровено кучето? Като се върнем една година (8-ми януари 2012 г.) назад и видим една друга публикация на същият вестник, озаглавена:
„Търговци на електроенергия: АЕЦ „Козлодуй“ оскъпява тока за индустрията”
Забелязахте ли, уважаеми дами и господа? Преди една година цената на един мегават-час е била 72 лева, а сега е вече 64.5 лева!!! Това прави спад с около 10.4%. Предполагам, че никой от вас, а също така и нито един журналист от Икономедия, не сме забравили, че от 1-ви юли 2012 г. цената на електроенергията за крайния потребител се покачи с цели 13.6%. Пак питам – забелязахте ли? На едро цената пада с 10.4%, а на дребно расте с 13.6%. Нито в интервюто с шефа на АЕЦ-а, нито в която и да е друга публикация на тази група няма да намерите питане към държавна институция (МИЕТ, ДКВЕР, НЕК, БЕХ, МС или която се сетите още) ЗАЩО СТАВА ТАКА??? ЗАЩО? Цъ – цъ! Няма да намерите.
Простата сметка – седем милиарда киловатчаса, умножени на разликата в цените (0.75 ст. за киловатчас или 0.0075 лв. за мегаватчас), показва пропуснати ползи за предприятието, респективно – на държавата и на всички нас, в размер на 52 500 000 (петдесет и два милиона и половина) лева. Дреме й на държавата за вас!
Във въпросното интервю на шефа на АЕЦ-а, което послужи за основа на горния анализ, има още няколко примера за небрежното отношение на тази медия към престъпни практики в това предприятие. Но за да не съм прекалено досаден, ще ви обърна внимание на само един, но затова пък какъв. Последното изречение, от отговора на първият въпрос гласи: „Намалихме злоупотребите с гориво и др.” !!!
Намалили били злоупотребите с гориво!!!! Уаааауууу… Ама какво гориво, какви злоупотреби, кои са виновни и наказани ли са, на колко възлизат загубите, ама защо само сте намалили загубите, а не сте ги премахнали напълно, значи ли това, че и при вас продължават да се извършват подобни злоупотреби, но в по-малък обем??? Тези и още много подобни въпроси въобще не интересуват журналистката, вземаща интервюто, защото предварително знае, че отговорите им въобще няма да са полезни за читателите. Правилно! Цени времето на читателите и не желае да им го губи? За тези от вас, на които времето им е в излишък, могат да се запознаят с детайлите и механизма на това престъпление, струващо повече от четири пъти по-скъпо от примера с падналите цени на тока, в материала: Ново! Уникално! Престъпление с ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”!
В първият ден от протестите друг вестник от същата медийна група („Дневник” – „безценният ми”) излъга читателите си, че:
Понеже лично участвах в мероприятието, мога със сигурност да кажа, че участниците бяха много над 5000 (пет хиляди) човека. Сигурен съм, че и в мрежата могат да се открият стотици доказателства за това.
През следващите дни същата медия постоянно заливаше читателите си с „гениалните идеи” на калинката-министър Добрев, за преговорите му с ЕРП-тата за разсрочено плащане, за лимитиране на срока на засичане на електромерите, за „умни” електромери и какво ли още не. Но нито един път не повдигна въпроса за преговори с ЕРП-тата да си признаят за грабежа и да ни направят компенсиращи отстъпки в сметката за следващия месец или даже за няколко месеца, за тези, чиито сметки са надписани над 100%.
Забравих да ви попитам: Вие знаете ли защо тази медийна група третира така читателите си? Не? Не сте разбрали още? Наистина ли? ОК! Ще ви кажа.
От много години собственикът на същата медийна група Иво Прокопиев играе със собствена фирма на търговете за продажба на ток от АЕЦ „Козлодуй”, на т.нар. „свободен пазар”. Този факт е надлежно документиран в един от най-първите постинги в този блог, в началото на септември 2009 г. Това е и причината нито едно от изнесените тук многобройни престъпления на ядрената мафия никога да не са били отразявани на страниците на тази групировка.
Но и това не е всичко! Въпросната медийна група получи цели три милиона лева, за период от три години (ноември 2011 – ноември 2014) от фондация „Америка за България” с основна задача – защита на американските интереси в АЕЦ Козлодуй”. Ето как е анонсирано това в сайта на фондация „Америка за България”:
Пак ли нещо не ви е ясно? Ако се върнете по нагоре и си направите труда да прочетете интервюто на изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй” внимателно, може и да се досетите за истинската причина, за „братската” американска субсидия. Кои страни са кандидати за изграждането на 7-ми блок в Козлодуй? Пише го в интервюто на „укрепващата демократичното общество в България” медия.
- Петият подвиг на Херакъл
Българийо, аз чаках, недочакал,
да може чудо да те промени.
Титан да би горкото ни изплакал
със всичките му грешки и вини.Да би видял те някак си отгоре,
сърцето му ще тръпне от печал –
затлачена със хиляди обори,
зловонни от фекалии и кал.Царува власт. А после си отива,
натрупала престъпната си смрад.
Пристига друга. Гнусното прикрива
със лозунги на празничен парад.А след това – мърсейки управлява.
И цвъканото става планини.
От гадости духът се задушава,
че копнеш ли – навсякъде вони.Фекалии от алчност и поквара.
Зловоние от подкупи без срам.
Едни и същи врътки на кантара
и черни грехове на килограм.Безвремие в кошмара бездуховен.
Кючеци, мутри, чалга, силикон.
И въздух, с отчаяние отровен,
в държава без морал, и без закон.Родино моя! В стих съм те изплакал.
С оборите си Авгий те мори.
Роди поне веднъж един Херакъл
и петият му подвиг възцари.Река Алфей за миг да се отприщи
и всичкото ни зло да съкруши.
Безумия и подлост да разнищи.
Корупция и рекет да руши.Не в гръцки мит, но в истинска задруга
да би се включил българският род –
Българийо, не бих сменил те с друга,
щом в теб намеря смисъл и живот.Ясен Ведрин,
- Бенедикт XVI се оттегля от поста си
Главата на Римокатолическата църква папа Бенедикт XVI се оттегля от поста си, съобщиха световните агенции
Папа Бенедикт Шестнадесети заяви, че подава оставка от 28 февруари, защото вече няма сили да изпълнява задълженията на службата си заради напредналата си възраст. С това той стана първият папа от Средновековието насам, който предприема тази стъпка.„В днешния свят, предмет на толкова много резки промени и разтърсван от въпроси от дълбоко значение за живота на вярата, за да пазя делото на Свети Петър и проповядвам Божията истина, са необходими както сила на ума, така и на тялото. Но това са все сили, които през последните няколко месеца се влошиха до степен, която ме кара да призная неспособността си да изпълнявам адекватно поверената ми служба. Скъпи братя, благодаря ви най-искрено за цялата любов и работа, с която сте ме подкрепяли по време на моята служба и моля за прошка за всички мои слабости“, заявил 85-годишният папа според декларация на Ватикана.
Говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди съобщи по-рано, че папата ще се оттегли от поста на 28 февруари в 20.00 ч. (21.00 ч. българско време). Постът ще остане вакантен до избирането на нов папа.
Братът на папа Бенедикт ХVІ – Георг Ратцингер, заяви, че Светият отец е бил посъветван от своя лекар да не предприема повече пътувания в чужбина и от месеци обмислял да се оттегли.
Доайенът на кардиналите Анджело Содано заяви обаче, че станалото е като „гръм от ясно небе“.
„Светият отец е взел решението без външен натиск. Папата не страда от конкретно заболяване“, уточни Ломбарди, като добави, че Бенедикт Шестнадесети през последните няколко месеца се е оплаквал от отслабваща физическа и духовна енергия, което е обичайно за хора на неговата възраст.
След оттеглянето си Бенедикт ХVІ ще живее в женския манастир на Ватиканския хълм, но ще има редица привилегии.
Букмейкърите залагат, че е настъпило времето за африкански папа.
„Ще имаме нов папа за Великден”, заяви Ломбарди и уточни, че конклавът за избор на нов папа ще се проведе 15 или 20 дни след оттеглянето на Светия отец.
Бенедикт Шестнадесети няма да участва в конклава.
Има няколко кандидати за папския престол, но никой от тях не е изявен фаворит, за разлика от 2005 г., когато бе избиран наследник на починалия Йоан Павел Втори.
Букмейкърите вече приемат залози за това кой ще бъде следващият папа след оттеглянето на Бенедикт XVI. Според залозите може би е настъпило времето за папа от Африка, съобщи агенция АНСА.
Една от италианските букмейкърски къщи определя като фаворит нигерийския кардинал Франсис Аринзе, като след него се нарежда кардинал Питър Турксон от Гана.
Сред европейците фаворит е кардиналът на Милано Анджело Скола. Друга агенция също залага на Аринзе, следван от Турксон и от канадския кардинал Марк Уеле.
Според британските букмейкъри фаворити са кардиналът от Гана, Франсис Аринзе от Нигерия и кардинал Марк Уеле от Канада.
Президентът на Италия Джорджо Наполитано определи решението като много смело. Според лидера на италианската Демократическа партия Пиерлуиджи Берсани новината е от историческо значение.
Германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че изпитва най-дълбоко уважение към решението на родения в Германия папа Бенедикт Шестнадесети да се откаже от поста заради отслабващото си здраве.
„Щом самият папа след задълбочен размисъл е стигнал до извода, че вече няма нужните сили да изпълнява задълженията си, това получава моето най-дълбоко уважение. Той бе принуден да вземе трудно решение“, се казва в кратко изявление на Меркел.
Италианският премиер Марио Монти заяви, че е „разтърсен от новината“.
Папата изправен пред скандали
85-годишният папа бе избран през април 2005 г. Той наследи на престола починалия папа Йоан Павел Втори. Той бе един от най-възрастните папи в съвременната история на католическата църква.
Папа Йоан Павел II го назначава през 1981 година за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата. От 1977 г. е архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг и кардинал, от 1993 г. е глава на епископската епархия Велетри-Сени, а от 2002 г. — декан на Колегията на кардиналите. Титулярен епископ на Остия. Бенедикт XVI е един от приближените на Йоан Павел II.
След смъртта на папа Йоан Павел II, кардинал Ратцингер отслужва литургията на погребението му. Бива избран за негов наследник на втория ден от Конклава, приемайки името Бенедикт (т.е. благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и Свети Бенедикт Нурсийски.
Бенедикт Шестнадесети ще остави спомен за папа, който искаше да изясни посланието на една опетнена от различни скандали Църква, сред които този с педофилията, и който се стремеше да помири вярата и разума в съвременния свят, коментира Франс прес, цитирана от БТА.
Именитият германски професор по богословие Йозеф Ратцингер, който не блестеше с пламенното усърдие на предшественика си Йоан Павел Втори, но с течение на годините си спечели нарастващо уважение, става папа на 19 април 2005 г. на 78-годишна възраст, след като близо четвърт век управляваше Конгрегацията за доктрината на вярата.
Той се изправя пред най-тежката криза в съвременната Църква – наплива от разкрития в редица страни от Европа и Северна Америка за случаи на сексуален тормоз над деца от духовници, допълнително влошени от „клетвата за мълчание“ на висшестоящите им.
Бенедикт Шестнадесети остро осъди тези „грехове“ и нареди нулева толерантност към тях. Той изрично поиска прошка от жертвите на сексуални посегателства през юни 2010 г.
През 2012 г. той се сблъска със скандал във Ватикана с изтичане на поверителни документи, при който е арестуван собственият му иконом Паоло Габриеле – симптом на недоволството и разделенията в курията.
В стотици проповеди и речи той развива съдържанието на вярата и често призовава самото духовенство да се върне към същността на Исусовото послание.
Макар и да отказва всякаква еволюция на Църквата по нравствени въпроси (аборти, евтаназия, семейство, хомосексуалност), този консервативен папа, познавач на две хиляди години християнска история, който отхвърля скъсването с традицията, става първият, който приема употребата на презервативите в ограничени случаи, за избягване на заразяване със СПИН.
Този папа породи няколко полемики. Първата избухна през септември 2006 г. и го противопостави на мюсюлманския свят след речта му за отношенията между разум и вяра в Регенсбург. През януари 2009 г. решението му да отмени отлъчването на четирима епископи интегристи, един от които – британецът Ричард Уилямсън – отрича Холокоста, предизвика бурни реакции. Той обаче редовно е проявявал уважение към мюсюлманите и особено към евреите.
Целестин Пети и Григорий Дванадесети
Малко са прецедентите на оттегляне от папския пост в историята на Римокатолическата църква, припомня вестник “Кориере дела сера“. Сред редките случаи най-известен е този с на папа Целестин Пети. Истинското му име е Пиетро да Мороне, който е водил живот на отшелник и е създал Ордена на братята на Светия дух, основал няколко манастира. Целестин Пети става папа на 5 юли 1294 г., когато е на близо 80 години.
Озовавал се обаче в климат на интриги и заплетен в паяжина от сложни политически и икономически интереси, той решава да се оттегли от поста си четири месеца след избирането си, на 13 декември 1294 г. Умира малко след това в условията на принудителна изолация в замъка Фумоне, в Лацио. Данте Алигиери го нарича онзи, който от страхливост се отказва от най-висшето. Днес обаче за Целестин Пети се говори като за човек с изключителна вяра и храброст. Той е сочен за пример за смирение и съобразителност.
Вторият случай, който историята си спомня, е този на Григорий Дванадесети, избран за папа на 19 декември 1406 г. и заемал поста до 4 юли 1415. Той е венецианец по произход и като папа се опитва да сложи край на разделението в Католическата църква, на така наречения папски схизъм, при който има двама папи, единият от които в Рим, а другият в Авиньон. Но опитите му са напразни. Това го принуждава да се оттегли от поста си. Умира през 1417 г.
Източник: Mediapool
- Регистрират инициативен комитет за референдум за отзоваване на политици
Днес в българското Народното събрание, съгласно изискванията на закона, ГД „Модерна България“ ще регистрира широко представителен и надпартиен инициативен комитет за организиране на подписка за национален референдум, съобщиха от движение „Модерна България“, предаде БГНЕС. Референдумът ще е под надслов „Политици и закони – под граждански контрол“.
Два са въпросите, по които Движение „Модерна България“ ще търси подкрепата на гражданското общество:
– Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез пряк вот на избирателите;
– Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават гражданските права.
В Инициативния комитет, предложен от Движение „Модерна България“, участват емблематични за демократичните промени и българския парламентаризъм личности като д-р Желю Желев, президент на България (1990-1997), човекът-парламент Гиньо Ганев, който е председател на Сдружение „Конституционализъм и демокрация“, проф. Огнян Герджиков, председател на 39-то НС. Комитетът се представлява от Борислав Цеков, който е един от идеолозите на Движение „Модерна България“, известният арабист проф. Владимир Чуков и общинският съветник от Варна Добромир Джиков.
Членове на комитета са университетски преподаватели, журналисти, адвокати, представители на граждански и браншови организации, общински съветници от граждански листи. Сред тях са журналистът Иван Гарелов, оперният певец Любомир Дяковски, председателят на Варненската адвокатска колегия Юлиян Георгиев, програмният директор на Института за модерна политика Здравка Кръстева, правозащитникът Петър Кичашки, изследователят от Хъдсън Институт Алекс Алексиев, политологът Емил Георгиев, медийният експерт д-р Иво Инджов, социологът доц. Петко Симеонов. Участват и представители на турската, арменската, еврейската и ромската общности, като писателят Ибрахим Карахасан-Чънар, председателят на Националния съвет на религиозните общности д-р Рупен Крикорян, режисьорът и сценарист Симон Еди Шварц и др. В гражданската инициатива се включиха и Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента на Републиката (1990-1997) и бивш посланик в Белград, бившият депутат и застъпник за свободата в интернет адвокат Минчо Спасов, представители на граждански структури, читалища и младежки организации от всички региони на страната.
Целта на предлаганите промени е да се създадат ефективни инструменти за граждански контрол върху политиците и законите чрез възможността за отзоваване и индивидуалната конституционна жалба.
Отзоваването съществува в редица развити демокрации като САЩ, Канада, Германия, Швейцария, очаква се скоро да бъде прието и във Великобритания. За приемането му не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Движение „Модерна България“ е разработило и ще предложи за обсъждане цялостна концепция за процедура за отзоваване, която гарантира, че политическото мнозинство не може да се саморазправя с опозицията.
Гражданската инициатива на Движение „Модерна България“ няма да разчита на партийна подкрепа и ще включи повече от 3000 доброволци и 80 граждански организации от цялата страна. На специален сайт – www.otzovavane.org, ще бъде публикувана информация за хода на инициативата. Желаещите да събират подписи за каузата на гражданския контрол върху политици и закони могат да заявят това на e-mail: [email protected].
Източник: Аctualno.com
- Лъч светлина проби и в досиетата на прехода
Истината за криминалната държава излиза по-трудно от истината за комунистическата, или за някои особености на българския будизъм (Б.Б.)
Светослав Терзиев, в. „Сега“
Благодарение на просветления Буда доживяхме да видим лъч светлина в досиетата на прехода, които се оказаха по-строга държавна тайна дори от досиетата на действащите разузнавачи на България. От досиетата на комунизма почти всичко вече е извадено на показ даже с риск за държавно предателство, защото те не са нищо друго освен политическа и морална присъда над отминала епоха.
Досиетата на прехода обаче стоят заключени, защото са криминални. Присъдата, която може да последва от тях, би трябвало да е наказателна. Ето защо отварянето на едно-единствено досие е важен пробив в отбраната на несменяемата на власт олигархия. Тя няма как да не си дава сметка, че пътят й към затвора е постлан със същите досиета, по които се изкачи към „необяснимо“ забогатяване.
Електронната енциклопедия „Уикипедия“ твърди, че „според будизма по време на своето пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му“. Българският будизъм (Б.Б.) потвърждава по свой начин просветлението. Желаещите да го разберат трябва да тръгнат
по стъпките на „Буда“
Последните личат ясно. Ето накъде водят:
Най-новото пробуждане на премиера Бойко Борисов е за ролята на организацията „Хизбула“ в атентата на бургаското летище през юли миналата година. Докато бе в Брюксел за срещата на високо равнище на Европейския съюз, той каза пред медиите, за да го чуят останалите ръководители в Европа и по-надалеч: „ДНК на един от извършителите ми даде основание да позволя вече със степен на вероятност да се съобщи информацията, очаквана с месеци“. С други думи не прокуратурата, а лично Бойко Борисов е бил споходен от прозрението кой е виновен.
Изследователите на будизма са изписали планини от книги как Буда е стигнал до своите прозрения. При анализа на българския му аналог се забелязват следните степени: С кримидосие наум той има нужда от авансово оневиняване, за да е защитен при опит да бъде компрометиран. Най-доброто алиби е доверието на западните служби и институции, които от зората на демокрацията в България й спускат еталони за добро и лошо. Всеки чужд орден или значка, всяка снимка с важен чужд ръководител се употребяват от „Буда“ като доказателство за неговата невинност и затова са изложени на показ по стените на кабинетите му, които е обитавал през последните 20 години. Губеше му се обаче най-важната индулгенция от най-високото равнище – снимката с американския президент пред камината в Овалния кабинет. Той е убеден, че ако се сдобие с нея, ще достигне нирвана – състоянието на върховно освобождение или съвършен мир на ума. Никакви подозрения, че е имал вземане-даване с престъпни групировки, не би трябвало сетне да смущават спокойствието му.
Изкачването обаче до тази висша степен на освобождение изисква
достойна жертва
Азиатският Буда е минал през крайностите на аскетизма, почти напълно се е лишавал от храна, като е ял на ден по едно листо или една ядка. Телосложението на нашия „Буда“ не е устроено за такава жертва, която впрочем и никой не му иска. В горещата си амбиция да стигне до Вашингтон той само чака оттам да му кажат какво искат от него. Посланието идва в края на ноември: Eла на 3 декември 2012 г., за да говорим за разследването на атентата, за който сме убедени, че виновникът е „Хизбула“, и се подготви да те питаме също за върховенството на закона в България и борбата с организираната престъпност. Това бяха главните теми – нещо като моркова и тоягата – посочени в краткото официално съобщение на Белия дом, което звучеше като спешно повикване, защото Борисов трябваше да се яви само след седмица. Междувременно неговият вътрешен министър Цветан Цветанов бе подложен три седмици на инструктаж и препитване във всички възможни федерални служби по сигурност. Лично съветникът на президента Барак Обама по контратероризма Джон Бренън – настоящ кандидат за директор на ЦРУ – пръв отправи след среща с Цветанов поканата към Борисов, като я съчета с публична разгласа на дълбокото си убеждение във вината на „Хизбула“.
След като прие Борисов в Белия дом, президентът Обама го остави да наговори всякакви интерпретации за срещата, която нашият премиер охотно представи като възхвала на собствените си успехи. Американците замълчаха тактично и с това
изпълниха своята част от сделката
Ред беше на Борисов да се погрижи за своята, която според простодушното признание на министър Цветанов се свеждаше до назоваване през януари на виновника за атентата. Никой не се съмняваше какво очакват да чуят американците, но проблемът бе, че тяхното мнение се разминава с мнението на германците – най-близките покровители на Борисов в Евросъюза. Освен това и Франция не бе склонна да признае „Хизбула“ за терористична организация. Без тези две държави, които са моторът на ЕС, не би могло да се изработи обща европейска позиция за провъзгласяване на „Хизбула“ за терористична организация с всички произтичащи от това санкции за нея и за Ливан, в чието правителство участва. Досега само Холандия е направила такова признание, а Великобритания е стигнала до полупризнание, като твърди, че само военното крило на „Хизбула“ заслужава международно осъждане. От Вашингтон Цветанов излетя направо за Лондон, за да изучи британския опит като резервен вариант.
Борисов пък се върна в София, сгънал акуратно знамето на войната срещу „Хизбула“, дадено му от Обама с указанието да му намери дръжка. От него се искаше само да го издигне високо, за да постави под засилен американски и израелски натиск европейските държави. Срокът бе кратък, защото Израел планираше да удари легитимно опорните пунктове на „Хизбула“ в отслабената от гражданската война Сирия, която нямаше как да отвърне. Операцията бе извършена на 30 януари.
Тъй като Борисов се обслужи с пиар визитата си в Белия дом, а сетне започна да се помайва, американците го заподозряха, че ги разиграва. Той опита да печели време, като заяви, че му трябват още малко технически доказателства, и за целта дори започна да готви следствен експеримент с взривяването на автобус. За да изпробва докъде ще стигне търпението на американците, първо запланува взривяването в началото на февруари, т.е. малко след крайния срок, а след това дори го разсрочи за пролетта, за да се доближи климатично до условията по времето на атентата, случил се насред лятото. Оттам до изборите щяха да остават два-три месеца и вторият мандат да се очертае безоблачно близо.
Шикалкавенето бе усетено
и още на 1 януари Конгресът, който по принцип почива навръх Нова година като всички по света, прие резолюция, с която заяви, че ще „помага“ на България да разобличи извършителите на атентата. По този начин напомни на Борисов, че Вашингтон държи на януари като вече договорен срок. Премиерът обаче сякаш медитираше и не помръдваше. Когато дойде краят на месеца, израелците вече нямаха нерви да го чакат и приведоха в действие плана си без неговите услуги.
Три дни по-късно Борисов бе ударен с тоягата, която му показа Обама – проблемът с организираната престъпност. Излезе на показ досието „Буда“, според което Борисов е попаднал в обсега на специалните служби през 1997 г. За разлика от комунистическите досиета важното в него не беше разобличаването в сътрудничество с тайната полиция (какво лошо има да се сътрудничи на демократичните пазители на закона?), а разобличаването му като обект на наблюдение „за определяне на приоритетна престъпна ориентация“. В същото досие фигурира и Цветелина Бориславова, дългогодишната приятелка на Борисов, станала обект на атентат, преди да поеме към собственото си „необяснимо“ забогатяване като банкерка.
Едва тогава на Борисов му просветна, че го налагат с тоягата, която трябваше да употреби за дръжка на знаме, за да го оставят на мира (в нирвана). На планирания от по-рано консултативен съвет за национална сигурност при президента Росен Плевнелиев на 5 февруари той нареди на вътрешния министър Цветанов за първи път да направи публично „обосновано предположение“, че „Хизбула“ е автор на атентата. Вашингтон веднага обяви, че го смята за окончателно заключение, но разкриването на документи от досието „Буда“ не спря. Наложи се Борисов отново да излезе публично и да заяви на 7 февруари, че лично е взел това трудно решение, въпреки че следствието не е приключило. Целта бе чрез изтъкване на личните си заслуги да предотврати по-нататъшното разобличаване на своята личност.
Разбира се, пресилено е да се твърди, че американците съхраняват досиетата на прехода и вадят от тях компрометиращи материали по целесъобразност. Онова, което се знае със сигурност, е, че имат траен и много висок интерес към тези досиета за разлика от комунистическите, както се разбра от разсекретените в сайта „Уикилийкс“ телеграми на американските посланици у нас. Освен това е видимо как преследването на техните цели съвпада чудодейно с някои събития в България, които иначе би трябвало да нямат нищо общо. Но около Буда са се случвали какви ли не чудеса.
- Наши политици и скандални олигарси си пазаруват баровски имоти в Лондон
Маджо, Големия Маргин, Милен Велчев, Славчо Христов и Спас Русев са комшии в английската столица
Спас Русев След като избухна гигантският международен скандал, че българи и румънци не сме желани на Острова, посланикът на Великобритания в България официално оповести, че предложението да бъде ограничен достъпът на имигранти от тези страни било само на една от партиите в управляващата коалиция, т.е. не изразявало държавната им политика. Джонатан Алън ни успокои, че от догодина свободно ще можем да ходим там и да…берем ягоди. Преди да почнем да ги берем легално, вероятно ще има още доста случаи, в които да берем срама от случаи като този, в който 9-членно нашенско ромско семейство демонстративно се засели пред катедрала в Лондон, а в. “Сън” озаглави статията си “Алчни българи”. Сигурно ще се чуват и други истории – примерно с българи като прочулия се като крадец и жиголо Милен Касабов, който отарашил бая богаташки къщи на самотни дами там. Това обаче се случва със средна ръка нашенци. И не важи за българските богаташи, заселили се на Острова. “ШОУ” установи, че са все повече богатите българи, които са се обзавели с имоти – къщи, апартаменти или парцели в Лондон.
Репортерската ни проверка установи, че почти 653 000 британски лири, или над 1,5 млн. лева, дължи българското посолство само на кметството в британската столица заради това, че непрекъснато влизали и излизали нашенски автомобили в централната зона на града. Парите са за т.нар. такса “задръстване”
Явно голямо задръстване от българи е станало в Лондон –
сумата била натрупана само в периода 2003-а – декември 2011 г. А това време съвпада и с периода на най-голямото пазаруване на имоти там от нашенски новобогаташи. “Мисия Лондон” за мнозина от тях си била като продължение на сериала “Под прикритие”, бъзикат се родни емигранти. Те ни светват, че там на светло можело да си купиш имот през офшорка и да избегнеш данъците.
Според информация от ИМОТИ БГ нашенските купувачи на недвижимости в Лондон са богати българи, които могат да си позволят инвестиция от порядъка на 250 000 до 600 000 евро. Една част от тях купували жилище за децата си, които учат в британската столица, а други правели фирмена инвестиция.
Големия Маргин вече имаше апартамент там, купен за 1 млн. евро за дъщеря му Александра, студентка в английската столица. Първородната щерка на Красимир Маринов беше приета през 2007-а в престижен лондонски университет, в който само годишната такса за обучение била 30 000 паунда. Отделно, че по същото време жена му и малката им дъщеря живееха в испанския курорт Марбея, където харчовете едва ли са били по-малко.
В Лондон се установява и презабогателият в мътните следдемократични води някогашен шофьор в УБО Спас Русев. Синият олигарх, който за кратко време направи милиони “като Солунската митница”, се измъкна по терлици към Острова, когато започнаха ревизиите за кражбите в АЧП, с помощта на тогавашния ни посланик в Обединеното кралство Иван Станчов. Ловкият комбинатор, родом от култовия Перник, бил представен пред дипломатическия елит в Лондон като преуспял бизнесмен, който познавал “формулата на успеха”. Спас Русев е човекът, който твърдеше, че е “закъсал” с финансите, в момента, когато купи столичния “Радисън” за 10 млн. евро… В началото на миналата година, както научи “ШОУ”, е продал дела си двойно – за 20 млн. евро, на партньора си в телекомуникационната компания “Телелинк” Любомир Минчев. Припомняме, че Русев беше и едно от главните действащи лица в т.нар. “яхтен” скандал през 2002-ра. През 2008-а името му бе замесено и в друг скандал – с италианеца Пиерпаоло Черани – чужденецът, за когото се разкри, че е предлагал пари на хора от правителството, за да печели обществени поръчки в България.
В дъното на тези “опасни връзки”, казват, бил именно Иван Станчов
когото за“по-кратко” в елита на Лондон представяли на ухо като “дипломат и хомосексуалист”.
Друг царски човек и доверено лице на Костов – вездесъщият Славчо Христов – също е “лондончанин”. Завършилият само техникума “Попов” мъж доказа на всички, че не е важно какво си учил, а какво знаеш. Високите си амбиции Славчо Христов заявява още с помпозното име на култовия си ресторант “Олимп”, от който през 1996 г. тръгва неговият възход. Сред съучредителите на оформящия се вече кръг “Олимп” има смесена компания от политици като Иван Костов и хора от подземния свят като Младен Михалев-Маджо и Николай Маринов-Малкия Маргин. Така Славчо Христов на практика показа каква е схемата, гарантираща успех у нас. Зашушука се, че именно той е подставеното лице, извършило покупката на Златни пясъци чрез РМД-тата срещу фиктивната сума от 80 млн. долара. Така на практика олигарсите съсипаха родния туризъм и с парите от комисионите си купиха имоти в Лондон и други по-приятни места за живеене от изнемощялата България. Самият Славчо Христов, освен в Лондон, има и палат в Цюрих – в близост до този на Маджо.
В светските среди се говори и за лондонски имот – “бижу”, подарен на Цеци Красимирова от Косьо Самоковеца. Доколко това е вярно, е трудно да се каже, защото предишна нейна любима дестинация бе не британската столица, а Париж, а в момента били Китай и Дубай.
Със сигурност има къща в Англия на обявена стойност 300 000 лева служителката от правосъдното ни министерство Деница Вълкова-Петкова. Тя и съпругът й Костадин били взели кредит от частна фирма, за да купят имота.
С малък апартамент в Лондон се обзавела и банкерката от БНБ Пенка Кратунова. Той пък струвал 190 000 лева.
Според запознати, от политическия елит притежавали имоти в Лондон и фамилията на ексминистър Милен Велчев, а също и Джевдет Чакъров, но за последния не било много сигурно.
Еми Мариянска, БЛИЦ
- САЩ постепенно се съвземат от снежната буря
Снимка: Ройтерс Североизточната част на САЩ се съвзема днес от връхлетелите я ледени вихрушки, които парализираха транспорта, оставиха без ток над 650 хил. домакинства и убиха най-малко 10 души.
Вчера бурята се насочи на север от САЩ и обилен сняг затрупа някои региони в Канада – Нова Шотландия, Ню Брансуик и Остров Принц Едуард. В Нова Шотландия останаха без електричество към 5 хил. домакинства и бяха отменени повечето полети от летището в Халифакс.
Нова буря се очаква да обхване днес и утре централните и северните Съединени щати – от североизтока на Колорадо до центъра на Минесота, включително Южна Дакота, където преспите може да израснат над 30 сантиметра, а поривите на вятъра да достигнат 80 километра в час, съобщиха синоптиците. В петък и събота обилни снеговалежи паднаха в региона Нова Англия, където скоростта на вятъра надхвърляше на моменти 130 километра в час.
Снежната покривка в Хамдън (Кънектикът) стигна 101 сантиметра и щатските власти съобщиха за четири смъртни случая; 83 сантиметра сняг наваля в Горъм (Мейн), а 55 сантиметра – в Бостън, главния град на Масачузетс. Двайсет и девет сантиметра сняг имаше в нюйоркския Сентръл парк, а 30 сантиметра – на вътрешното летище „Ла Гуардия“. „Разминахме се с най-лошото“, „имахме късмет“, заяви Майкъл Блумбърг, кмет на града, запазил все още спомена за урагана Санди през октомври. Вчера бяха анулирани над 2000 полета, сред които 1400 от и за Ню Йорк и Бостън.
Специалният сайт FlightAware.com очаква днес положението да се нормализира. В събота бе подновен и железопътният трафик към Вашингтон, но влакове ще започнат да се движат между Ню Йорк и Бостън едва днес, посочва АФП. Властите в Кънектикът и Масачузетс започват да вдигат забраните, засягащи пътното движение.
Според службата по ядрената сигурност АЕЦ „Пилгрим“ в Плимът (Масачузетс) е изгубила мощност късно в петък вечерта и автоматично се е самоизключила. Случаят е категоризиран като лек инцидент. Щетите от снежната буря в крайна сметка не бяха твърде големи, защото стихиите се развихриха в началото на уикенда.
В събота по пладне слънцето се завърна в Ню Йорк за най-голяма радост на местните семейства, които наизлизаха из парковете с шейни и фотоапарати. Седмицата на модата с облекчение навлезе в третия ден от дефилетата. Полупразните пътища в района обаче все още са опасни, отбелязва АФП. Бурята уби най-малко 10 души, сред които 11-годишно дете, задушило се с въглероден окис в колата на баща си в Бостън, тъй като ауспухът се задръстил със сняг.
Източник: Dir.bg
- Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо
Безплатни магистърски и бакалавърски програми за българи предлага университетът в Малмьо, Швеция. Негови представители ще обиколят големите градове у нас от 18 до 20 февруари. Специалностите са в областта на политиката, международните отношения, социалните науки, биомедицината, компютърните науки.Всички занятия се водят на английски и кандидатите ще трябва да доказват академично ниво на владеене на езика със сертификат за издържан международен изпит IELTS с резултат поне 6,5, пише „Преса“.
Символично заплащане искат от нашите момичета и момчета и от белгийските вузове – по 400 евро на година. Техни представители ще бъдат в София на 16 и 17 февруари.
Източник: БЛИЦ
- В България ще се проведе Национален протест срещу енергомонополистите и държавната политика в този сектор
„Енергийно лого“ на България В неделя, 10 февруари 2013 г. (11:00 – 16:00 ч.), в България ще се проведе Национален протест срещу ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО, ЕВН, топлофикациите и държавната политика в енергийния сектор.
Информация за този протест се разпространява в социалните мрежи. Повече за протеста може да се прочете в текста по-долу.
.–––––––––––––––––––-.
Сборен пункт за София – МИЕТ, ул „Славянска
“ № 8. 
НОСЕТЕ СИ ФАКТУРИТЕ!
Протестът е граждански. Разпечатване на листовки – http://goo.gl/yr0HR. Самоорганизиране по градове. Нека в неделя излезем заедно в 11 ч.
НЯМА ДА ВИ ТЪРПИМ ПРОСТОТИЯТА, НЕ И ЗА НАША СМЕТКА (НА ГРАЖДАНИТЕ)!Ако партийки или лица смятат, че ще правят пропаганда посредством този протест – НЕ СА ПОЗНАЛИ. ПРОТЕСТЪТ Е ГРАЖДАНСКИ!
Искания:
Енергиен сектор
1. Национализация на ЕРП-тата;
2. Премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция;
3. Разсекретяване на всички договори в сектора Енергетика;
4. Търсене на отговорност на подписалите ги лица;
5. Електроенергията, произведена от АЕЦ – Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото;
6. Да се премахне задължителното изкупуване на ел. енергията от НЕК.Топлинна енергия
1. Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите/гражданите;
2. Уредите да отчитат в МВт/ч.;
3. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия.
http://www.youtube.com/watch?v=kjt6fS_loXg
http://www.vbox7.com/play:93b3216cb2
http://vbox7.com/play:244cd23b04 Градове и събития:
Русе – https://www.facebook.com/
events/128007917371399/ ?notif_t=plan_user_joined Бургас – https://www.facebook.com/
events/239425919526817/ Пловдив – https://www.facebook.com/
events/582407545121093/ ?ref=3 Силистра – https://www.facebook.com/
events/321355821319303/ ?ref=3 Благоевград – https://www.facebook.com/
events/519388171434837/ ?ref=3 Гоце Делчев – https://www.facebook.com/
events/321031331350318/ ?ref=3 Сандански – https://www.facebook.com/
events/590245304326182/ ?ref=3 Варна – http://www.facebook.com/
events/134142056752696/ ?ref=3 Шумен – http://www.facebook.com/
events/151212201701226/ Белене – http://www.facebook.com/
events/134603796707357/ Ямбол – http://www.facebook.com/
events/304617102993976/ Велико Търново – http://www.facebook.com/
events/533329003355041/ ?context=create Монтана – http://www.facebook.com/
events/492290454150557/ Добрич: https://www.facebook.com/
events/152955514861246/ Кърджали: http://www.facebook.com/
events/101325960051523/ ?notif_t=plan_user_invited Източник: Фейсбук
- Върнете ни шопите, вземете си инвеститорите
Валери Найденов, в. „168 часа“
.
Валери Найденов Не се ядосвайте, братя българи, на британския премиер Камерън, който плаши братята англичани с нашествие от румънци и българи. Треперете от страшната вест, че френският президент Оланд казал на Плевнелиев: “Интересува ни българската енергетика.”
И той ли иска да пие българска кръв? Кога най-сетне ще се появи българският Ван Хелзинг* и неговият зареден със сребърни куршуми калашник, за да прогони инвестиционните вампири от нашата едвам дишаща държавица?Камерън е безобиден. Той си отваря устата, колкото да не остава назад от националиста Найджъл Фараж, който отдавна плаши англичаните с имиграцията. След полския водопроводчик – български зидаро-мазач. И е прав, ако погледнем нещата с очите на английския коминочистач. Имиграцията постоянно му сваля заплатата, защото докарва отчаяни субекти, които вършат същата работа за 10 пъти по-малко пари.
А иначе Фараж е голям симпатяга. Голям купон е човек да си сипе една ракия към салатата, да го пусне в ютюба и да слуша той как прави на мат и маскара Ромпой, Барозу, Меркел, Саркози и цялата останала компания.
За какво ми е българска чалга, докато го има Фараж? Ако бях кръчмар,
щях да отворя кръчма “Фараж”и да въртя неговите клипове. Ето само един от стотиците примери: http://www.youtube.com/ watch?v=2gm9q8uabTs
Никак не им цепи басма, нали така? За нашествието на нашего брата той говори с един много по-културен, бих казал минорен тон. Аз лично изобщо не съм обиден. Ако направим простата сметка, че Западна Европа и САЩ са привлекли 1 милион български висшисти, това означава, че са източили поне 100 милиарда евро, които България е похарчила, за да ги отгледа и да ги образова.
Ами да ги върнат! Нека да ни върнат хората, но да си приберат инвеститорите. Защото, ако не бяха те, у нас щеше да има много повече работа, при много по-високи заплати и поне 50% от младежите нямаше така силно да мечтаят за чужбина. Крайно време е българското правителство да вземе пример от Найджъл Фараж. Да спре да целува високопоставените западноевропейски задници и да обясни на Европа с думи прости, че тя направо убива България. Вместо да се хвалят колко стабилно и щастливо е нашето миризливо гробище, правилното послание е – спрете да ни убивате! Стига сте ни пили кръвта!
Някой трябва да обясни на богатия европеец, че не той ни издържа, а ние него. Нашата вноска в ЕС е по-голяма от субсидиите, които реално получаваме. Ние директно
хрантутим евробюрокрацията, късайки от залъка
на пенсионерите, ромите и нисшите банкерски чинове.Но тази вноска е нищо в сравнение с милиардите, които изтичат от България чрез хилядите концесии, приватизации и други каптажи.
Един енциклопедичен пример е “Софийска вода”, която ни бе натресена именно от Великобритания чрез политически лобизъм. Кубик вода тогава струваше 14 стотинки и ВиК работеше на печалба. Днес е 2 лева, а софийското ВиК е затиснато с дългове. Между другото, “Софийска вода” още купува кубика по 1 стотинка. Само преди 10 години сметката за вода беше дребна грижа. Днес тя гони сметката за ток, която, от своя страна, гони звездите.
А електроразпределителните дружества? А златните концесии? А безалкохолните напитки? А бирата? А търговията на едро и дребно, която вече изцяло е монополизирана от чужди компании? Те пък
изнасят от страната
до 700 милиона евро всеки месец,без да са създали никакъв продукт, никаква нова стойност. И така са обнаглели, че наказват недоубития български производител с 40 вида такси, за да му продават стоката. В медиите излезе информация например, че една от веригите иска от дребните фирми по 5000 лева подарък за “рождения си ден”!
Къде е комисията по конкуренция? Къде е икономическото министерство? Имаме ли прокуратура?
На практика цялата добавена стойност, която се създава в България, се източва в чужбина.
Не по-малко от 15 милиарда евро годишно отлита на Запад
или по посока на палмите заради глобализацията и европейската интеграция, която ни накара да отворим потребителските си пазари поне 15 години преди те да отворят своя трудов пазар. И нито едно ново технологично предприятие, да не говорим за модерен промишлен отрасъл.
За какво са ни тези инвестиции?
Именно заради тях в България
няма работа за младите хораИ няма и да има, докато не запушим тази огромна дупка под ватерлинията на българския кораб.
Сега Брюксел се тръшка, че в България нямало медийна свобода. Ами как да има свобода, като няма пари? Няма да отегчавам читателя с вестникарския дъмпинг, който още в далечната 1997 г. съсипа печатните издания. Няма да пиша и за нахлуването на чуждите рекламни агенции. Да погледнем в бъдещето. Всички знаем, че бъдещето и на вестниците, и на телевизията е в интернет.
А в интернет чакат в засада барони разбойници като Google Adsense, които засмукват рекламните бюджети на тукашните фирми някъде в офшорни сметки и връщат едва 10 на сто в българските сайтове. Тенденцията е утре 90 на сто от парите на българската медийна реклама да се изпаряват към Кайманите, незнайни и необложени. Е,
как тогава ще има медийна свобода
и независима журналистика?Друг е въпросът, че без рекламата не може да има маркетинг, оборот, потребление, национално развитие. Уж даваш 100 за реклама, а получаваш продукт за 10. Това е все едно човешкото тяло да се лиши от 90 на сто от витамините, бетонът да се лиши от 90 на сто от цимента, а сексът да се извършва с 10 на сто от пълната ерекция.
От една страна, западните компании убиват българския поминък, от друга – западните политици ще връщат българите, които търсят поминък в чужбина. Чудесно! Да ни ги върнат всичките!
Представяте ли си какво ще се случи, ако изведнъж Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и другите благодетели ни върнат 1,5 милиона българи? След кратък период ругаене и тръшкане тези хора ще запретнат ръкави, за да си създадат поминък тук, в своята родина. А това няма как да стане, без да променят радикално политиката.
Може би затова
българският политик се труди вече 18 години, за да улесни емиграцията на колкото се може повече млади хораХоландия може да поеме поне още 100 хиляди, защо се дърпа? Да се отвори! А Германия? Там и половин милион няма да се усети! От 1 януари 2014 г. трябва да засилим поне 2 милиона младежи. Тогава най-сетне ще спрат тези протести и демонстрации за щяло и за нещяло.
Това е реалната икономическа и социална политика на България. Затова да не се сърдим на Найджъл Фараж, а да му изпратим букет от рози.
––––––––––––––––––––––––––––-
* Ван Хелзинг – холивудски убиец на вампири
- Богатите българи стават по-богати, а бедните – по-бедни
В края на декември 2012 година хората с депозити над 1 милион лева в наши банки се увеличават с 24 души в сравнение с края на септември и вече са 649 души, показват последните данни на Българска народна банка.
Като цяло, парите в банки продължават да растат, но при тенденция да намаляват малките и да се увеличават по-големите депозити. Казано по-просто, богатите стават по-богати, бедните – по-бедни.
Цифрите показват, че депозитите до 1000 лв. са намалели до 9 367 173 броя, а размерът им се е свил с 1,3% до 1,05 млрд. лв. Намаляват и депозитите до 2500 лв. с 0,1% до 1 057 948 броя, но размерът им остава без промяна спрямо предходната година.
При фирмите депозитите над 1 милион лева намаляват и то доста сериозно, сочат още данните на банката. В края на декември миналата година те вече са 1952 броя при 2027 броя в края на септември, предаде БЛИЦ.
И за да бъде разликата с домакинствата пълна, при фирмите малките пари на депозит /до 1000 лева/ растат – те вече са 493 993 броя при 485 362 броя в края на септември.
Източник: Асtualno.com. - „Втората“ България в днешна Македония през VІІ-ІХ век
Проф. д-р Пламен Павлов, Frognews.bg
Феноменът с двете „Българии“, родили се по нашите земи през втората половина на VII в. – държавата на Аспарух на Дунав и онази на Кубер в „Керамисийското поле“ (триделното поле на Прилеп, Битоля и Лерин), все още остава слабо познат на широката публика в България, да не говорим за Република Македония…
За наложената в Скопие пропагандна псевдоисторическа схема Куберовите българи са… „излишни“, да не кажем и откровено опасни! Още повече, че изследванията на съвременни македонски археолози като проф. Иван Микулчич, проф. Блага Алексова и др. показват, че през VІІ-ІХ век в земите на днешна Вардарска Македония почти няма присъствие на славяни, както и на антично население!
Нека „дадем думата“ на Иван Микулчич: „Натамошните словенски продири кон југ на Балканот за нас немаат поголемо значење, бидејќи градскиот живот во Македонија речиси целосно замрел. Преживеаното ромејско население избегало на југ или се повлекло во потешко пристапните планински тврдини. Во 20-ина поважни крепости најдени се потврди за натамошното живеење: монети од крајот на 6. и раниот 7. век, потоа карактеристични византиски војнички фибули (токи) од исто време. Со нив ќе изгасне античката епоха кај нас. Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиј (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грција. За да дојдат таму, тие морале попат да ја прегазат и Македонија. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материјални) траги од присуството на Словените на нашето подрачје од 7., 8. и поголемиот дел од 9 век…“
Славянската „следа“ се появява категорично тогава, когато тези земи влизат в състава на българската държава със столица Плиска! С други думи, т.нар.славянско, вече българизирано население, чиито потомци са днешните „македонци“, се заселва по онези места в резултат от политиката на самата България. В същност, археологическите данни и онези от писмените паметници свидетелстват, че на територията на сегашната държава Република Македония през VІІ-ІХ век доминират не въображаемите „антични македонци“ и дори не „македонските словени“, а … прабългарите! Какво излиза тогава? Не са ли братята ни по Вардар на практика „турано-бугари“ и „татари“ (обичайните ругателски думи по адрес на България и българите, възприети от великосръбската пропаганда), повече даже и от нас, които живеем в скромните предели на Република България?! Тези въпроси, така или иначе, чакат своя отговор от страна на археолозите и историците в съвременните държави Македония и България. И все пак, и онова, което знаем решително оборва ненаучните тези на наукоподобната пропаганда, ширеща се и днес в (теоретично) суверенната Република Македония.
* * *
Трябва да се подчертае, че проблемът за Куберовите прабългари дълго време остава недооценен в историческата наука най-вече поради оскъдните сведения за тази етнополитическа общност. Малко се знае и за връзките между „двете Българии“, въпреки че един надпис на кан Тервел върху скалата на Мадарския конник (705 г.) категорично свидетелства за тяхното съществуване. Когато разказват за хазарската агресия срещу „Старата Велика България“, византийските хронисти не споменават името на Кубер. И все пак данните им за “четвъртия” и “петия син” (Кубер и Алцек) са факт. Според Теофан: “А четвъртият и петият [от синовете на кан Кубрат] преминали реката Истър, наричана и Дунав, и единият, като се подчинил на кагана на аварите в аварска Панония, останал там с войската си, а другият достигнал Пентаполис [областта около Равена] до Равена и се подчинил на властта на християните [Византия]…”
Кубер и Алцек търсят убежище при аварите – традиционни противници и на Кубрат, и на Аспарух. На територията на Аварския каганат те се появяват поотделно и в различно време, а и съдбата им е различна. Специално за Алцек знаем, че отива в Италия преди смъртта на лангобардския крал Гримоалд (671 г.).
Появата на Кубер на аварска територия е поне с няколко години по-късна спрямо групата на Алцек. Докато Аспарух воюва с аварите в земите на север от Дунавската делта и Влашката равнина, Кубер е натоварен с много власт от кагана, ползвайки се с определена автономия. В района на Сирмиум той е начело не само на своите българи, но и на т.нар. „сермисиани“ – потомците на отвлечено десетилетия по-рано ромейско население (най-вече потомци на траките), насилствено преселено от аварите и „смесено“ с други народи. Твърди се, че числеността им е била около 70 хиляди души и че те пазели християнската си вяра. С други думи, Кубер печели доверието на аварския каган, за да му бъде поверена толкова власт.
През 680 г., приблизително по едно и също време, на Балканите се формират „две Българии“. Те имат различни владетели и до известна степен – различна ориентация. Аспарух воюва с империята, принуждавайки Константин IV да признае властта му в завладяната територия. За византийските власти Кубер се явява „варварски вожд“ на търсеща убежище общност, но и „архонт“ на ромейско население, коeто той връща в бащиното отечество.
Смята се, че Кубер се преселва на византийска територия против желанието на империята. Дали това е така? „Сермисианите“ са поддържали връзки с Константинопол и Солун. Инициативата за бунт срещу аварите и бягство във Византия е тяхна. С други думи, тръгвайки на юг Кубер трябва да е имал явното или тайно одобрение на Византия. Приписваните му от автора на „Чудесата на св. Димитър Солунски“ пъклени замисли са констатирани с по-късна дата. Факт е, че византийските власти не се противопоставят на Кубер и дори нареждат на зависимото от тях славянско племе драговити да снабдява хората му с храни.
Според автора на „Чудесата…” българският владетел решава да се възползва от стремежите на християните към бащините им земи, за да се установи безпрепятствено на византийска територия. Аварският каган се опитва да осуети преселението, но е разбит в няколко сражения, като Кубер пленява част от богатствата на своя доскорошен сюзерен. Тези победи са имали висока психологическа стойност, а, ако се вярва на „Чудесата”, Кубер е бил смятан от своите хора за „каган“! Може би след тези впечатляващи успехи той възприема титлата на победения противник. Няма данни това антиаварско въстание, оглавено от Кубер, да е съгласувано с Аспарух. И все пак, съвпадението в действията не бива да се игнорира.
Още нещо, някои учени свързват известните златни съкровища от Врап и Ерсеке (на територията на Албания) именно с Куберовите българи, дори с победата на кан Кубер над неизвестния по име аварски каган по време на преселението. С присъствието на Куберовите българи някои учени основателно свързват и твърде дискутираната археологическа култура „Комани-Круя“, господствала в част от днешна Албания през VІІ-ІХ в. Приема се, че основните й носители са предците на днешните албанци, но в нея се съдържа сериозно участие на население, за което е типична т.нар. Салтово-Маяцка култура от Северното Черноморие, т.е.за древните българи! Налице са и „панонски“ елементи, които пък е приемливо да бъдат отнесени към „сермисианите“. Не може да има никакво съмнение, че заселването на Куберовия „смесен народ“ от древни българи и потомци на античното (тракийско) население в Керамисийското поле е едно от най-значимите събития на седмото столетие – независимо дали това се харесва или не на скопските „историчари“ и техните политически ментори…
Създаването на Куберовата „втора“ България на Балканите има своите особености. Първоначалното статукво не задоволява „сермисианите“, които започват на групи да бягат в земите под пряката власт на императора, най-вече в Солун. Опитите на Кубер да пресече тази нежелателна тенденция нямат очаквания резултат, въпреки увещанията, че единството на „общия народ“ трябва да се запази. Тогава Кубер и най-приближеният до него „съветник“ Мавър измислят „дяволски план“ за превземането на Солун, после за завоевателна война срещу „… островите (в Егейско море), [Мала] Азия и дори срещу този, който обладаваше императорската власт.“
Тези византийски твърдения навярно са преувеличени, но е ясно, че Кубер е имал сериозни амбиции. След осуетяването замисъла от страна на ромеите Мавър с подчинените му дотогава в самия Солун българи е отведен в Цариград, а по-късно – произведен в „патриций и архонт“ и заселен заедно с хората си в областта на Родопите. Той и оттук поддържа връзки с Кубер, но скоро те са прекъснати от ромейските власти. Най-вероятно опитът за завладяването на Солун е към 686-687 г. Неслучайно император Юстиниан II (първо царуване: 685-695) организира наказателен поход срещу българите и солунските славяни. Когато говорят за българите, византийските хронисти не ги делят на “Аспарухови” и “Куберови”! Това означава че не само за авторите, но и за техните читатели българите в края на VІІ в. са единен “организъм” – вероятно започва изграждането на “двете крила”, може би според модела на Кубратова България?
Юстиниан разбива българите и преселва хиляди славяни в Мала Азия начело с Небул. Преселването е извършено по море, а императорът тръгва по суша, използвайки стария римски път „Виа Егнатия“. В една теснина обаче попада в българска засада и едва успява да се спаси, а войската му понася тежки загуби.
Къде са живеели Куберовите българи? На този въпрос е отговаряно с различни, често силно вариращи мнения и предположения. Особено често се лансира предположението, че във времето около историята с Мавър Куберовите българи се преселват в Солунското поле – според едни в района на античната Пела или пък край планината Кисос (тур. Хортач), т.е. на по-малко от 20 км източно от Солун. Тази теория търси подтвърждение в два израза от Тервеловия надпис под Мадарския конник, където се казва: „На носоотрязания василевс не повярваха моите чичовци в Солун[ско] и си отидоха в Кисиниите…“
Някои данни показват, че територията на Куберовите българи е била обширна: както триделното “Керамисийско поле” на Прилеп, Битоля (днес в Р Македония) и Лерин (Флорина, днес в Гърция), така и околни земи, вкл. на територията на съвременна Албания. Както вече стана дума, спекулациите на казионната македонистка „школа“ в Скопие водят до умишлено игнориране на Куберовите българи. Най-много се умува над тяхната „малобройност“. След провала на Мавър общността намалява, но няма основание да се мисли, че Куберовата България изчезва – напротив, българите-„скити“ са известни даже и през X в. Всичко това предполага демографски потенциал от десетки хиляди семейства.
Днес не разполагаме с преки сведения за взаимните връзки между Аспарух и Кубер преди 705 г., като изключим българо-византийския сблъсък през 688 г. Така или иначе, надписът на Тервел свидетелства, че двете общности поддържат връзки, но запазват определена самостоятелност. „Чичовците“ (Кубер и/или неговите приемници) отказват да подкрепят Юстиниан II, въпреки поканата на по-старшия „племенник“ от Плиска. Обаче през 718 г., когато бившият император Артемий-Анастасий II (713-715) прави опит да си върне властта с българска помощ, двете общности действат заедно. Отново намесата е по инициатива на Тервел, но сега в нея участват и Куберовите българи. Император Лъв III (717-741) урежда отношенията си с Тервел, а чрез него и със съплеменниците му в днешна Македония, с което метежът пропада.
Какви са контактите между двете общности през драматичния период в средата на VIII в. остава неизвестно, но едва ли е случаен замисълът на Телериг през 774 г. „да пресели Верзития“ в България. Дали тук става дума просто за „преселване“ или пък за „присъединяване“ може да се спори. И в единия, и в другия вариант е налице един на пръв поглед фантастичен проект на властите в Плиска, който няма обяснение без съпричастието на „другите българи” от днешна Македония. Константин V Копроним, използвайки ангентурата си в Плиска, разкрива този замисъл и разгромява българската войска край нелокализираната Литосория. Вероятно засилването на византийската мощ сближава по-слабата в демографско и военно отношение група на Куберовите българи още повече с властите в Плиска. Въпреки понесените византийски удари и политическата нестабилност, България оцелява и на няколко пъти се опитва да премине в контранастъпление.
Преди време проф. Йордан Андреев, а независимо от него и проф. Станислав Станилов, лансираха предположението, че кан Крум е произлизал не от т.нар. Панонски българи (теза, която не се подкрепя от конкретни доказателства), а вероятно от общността на Куберовите българи. Основанието за подобно предположение се крие в онова, което Николай Мистик пише на цар Симеон Велики в едно от своите писма – че българите са „откъснати клони“ от племето на аварите или “аварски роби и бегълци“. Нека припомним и писаното от Анна Комнина (XII в.) за потеклото на Самуил от династията на българския владетел „Мокрос“ (изопачено от „Кромос“/Крум), което би могло да има хипотетична връзка отново с рода на Кубер. Не е лишено от смисъл да се допусне, че след междуособиците в средата на VIII в., свързани с родовете Вокил (Укил) и Угаин, в един момент в Плиска отново са потърсили владетел от най-харизматичния род – славният Дуло, чиито наследници биха могли да бъдат открити единствено сред потомците на Кубер. Колкото и хипотетични да си остават тези разсъждения, те не трябва да се изключват по принцип в опитите ни да осмислим многото загадки на българския VIII в.
* * *
През IX в. българската държава преминава в решително настъпление, което довежда до присъединяване на обширни земи, които днес са на територията на Македония, Албания, Гърция… Това става в решаваща степен при „архонта на многото българи“ Персиан I (836-852), бащата на княз Борис-Михаил. Така потомците на Куберовите българи, наричани от византийските автори „българи-скити“, окончателно стават поданици на Плиска. Прабългарската общност в Македония, която също е в процес на сливане с местните славяни, става неразделна част от изграждащата се българска народност. По всяка вероятност силната местна аристокрация, сред която през IX – XI в. се срещат достатъчно прабългарски имена (Таридин, Кракра, Елемаг, Ивац и др.), отчасти произлиза от потомците на Куберовите българи. Сред нея се запазва в консервативният дух на прабългарските традиции, което проличава в борбата с Василий II Българоубиец. Етнокултурната симбиоза в днешна Македония напомня развитието на същия процес в Добруджа и българския Североизток. Обединението на „двете Българии“ през IX в. превръща „Долната земя Охридска“ (название на днешна Македония в творби от XIV в.) в крепост на българската държавна идея и народностна идентичност за векове напред.
- Брюксел замириса на БГ кюфтета
Емигрантите лекуват носталгията с шопска салата
„Баба Марта” гощава в Москва, „Бай Ганьо” – в ПарижАроматната българска скара и лютивата ракия са сред най-обичаните хранителни продукти от България. ПАУЛИНА ЙОРГОВА, МАРИЯ КОЛЕВА
В българския склад „Карлово”, който се намира в източния квартал Баркинг, може да се намерят храни и лакомства от родината. Българите в чужбина обичат да похапват нашенски гозби, а през последните години бизнесът с храни от родината постоянно расте, научи „Монитор”. В Брюксел има два-три български магазина, които предлагат различни традиционни за нашата кухня храни, единият от които се намира в района между Европейската комисия и Европарламента. Фаворит за нашенците, които живеят в белгийската столица, е лютеницата във всичките и разновидности. За хора с носталгия към българската скара се продават и кюфтета във вакуумирани опаковки, които за няколко минути в микровълновата стават почти като истински. Оказва се, че в отделните страни
нашенци имат различни предпочитания
За Щатите в първата десетка са вафлата трепач, меденки, бисквити „Детска радост” и слънчогледовите семки. В Берлин сиренето е особено обичано и от сънародниците ни, и от комшиите от Турция, които зареждат магазините си с продукти от България. В Москва пък за наши баници и мляко ходят до ресторант „Баба Марта”. Във френската столица се е настанил „Бай Ганьо” – българският магазин, сгушен на десетина квадрата.
В момента има много голямо търсене на месни продукти от българските складове в чужбина. През декември е имало бум на търсенето на качествени месни продукти от българските складове в чужбина като тенденцията се запазва и през януари, сподели за „Монитор” Тонка Трайкова, която е в ръководството на Асоциацията на месопреработвателите в България и шеф на едно от най-големите предприятия у нас. Променена е и ориентацията –
от кренвирши, наденици и други малотрайни продукти от най-ниския ценови клас към по-качествените и по-скъпи храни. От завода, който тя ръководи, се купуват предимно сурово сушени салами, луканки и суджуци. Нашите сънародници търсят също така традиционните кюфтета, кебапчета, сурови наденици и всички продукти за скара. Най-големите пазари за месни продукти са в Англия, Белгия, Испания и Кипър.
Изнасяме млечни продукти за регионите, където има големи балкански и мюсюлмански общности, съобщи за „Монитор” председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Нашите производители продават предимно в Англия, Германия и други европейски държави, където има големи турски квартали. Най-търсеният продукт си остава сиренето, независимо дали е краве или овче. Интерес има и към кашкавала. Кисело мляко се доставя в българските складове и магазини на Острова, но количествата не са особено големи. Въпреки това като цяло
всяка година търсенето расте с 40-50 на сто
каза още Зоров.
Най-традиционните български продукти – лютеница, печени капии и кисели краставички, се търсят от българските общности в чужбина, сподели председателят на Асоциацията на производителите на консерви Константин Ламбрев. Нашенците не променят навиците си и това е основният асортимент, на който наблягат от години.
Зеленчукови консерви вървят най-много за Испания, Гърция и Чехия. Извън ЕС най-голямата общност е в Щатите, като лютениците са особено търсени в областта около Чикаго. Има също така и фирми, които купуват редовно за българските общности в Австралия и Нова Зеландия, макар да са доста по-малки, каза още Ламбрев.
Суджуци и шкембе чорба в града на любовта
В Париж се предлагат храни от цял свят. ИНА НЕДЕЛЧЕВА
В Париж български ресторант вече няма. Последният затвори врати преди три години. За сметка на това има малък български магазин – „Бай Ганьо”. Разположен е на десетина квадрата и се намира в 10-и арондисмент. В него човек може да си вземе нашенско сирене, лютеница, суджуци, кисело мляко, вино, ракия, та чак и локумени вафли и слънчогледови семки. Българско сирене може да се намери и в турските магазинчета около спирката на метрото „Страсбур Сан Дени” пак в този район. Там има и мини ресторантчета, където правят шкембе чорба.
Българската кухня наподобява ливанската и поради тази причина в ливанските магазинчета лесно се откриват хранителни продукти, подобни на родните.
Много лакомства, които тачим в България, са си чисто ориенталски и се намират под път и над път в Париж. Отскоро във френската столица са започнали да внасят и турски айран, който е неизменна част от менюто в дюнерджийниците. За сънародниците ни, които искат да похапнат балканска скара и плескавица, има няколко сръбски ресторанта. За козунаци по Великден пък българите влизат в руските магазини. Веригата „Гастроном” има обекти на десетки места из целия град. Там може да се намерят и всякакви зеленчукови консерви, сладка и други подобни храни.
Търсим родното при братушките и турците
Българско сирене се намира без проблеми в големите берлински хипермаркети. В германската столица най-сигурният начин човек да купи оригинална българска туршия, домати в буркан, консервирани люти чушлета, гладка лютеница (от едросмляната не предлагат), патладжан, печени белени чушки без оцет и дори нашенско сирене, е като влезе в руски магазин. Българските храни са разположени на отделен регал, където с големи букви пише: “Тук е вкусът от нашето детство”. Храните са направени от големите консервни фабрики у нас и предлагат наистина богато разнообразие. Ако попитате продавачите, те ще ви кажат, че това са сред най-обичаните храни от руските клиенти.
За да приготвят традиционни ястия, българите се нуждаят още от кисело мляко, кайма смес, субпродукти като телешки език, сърца, дробчета, агнешки комплекти и други месни изделия, които са изключително важни. За целта се пазарува в турски магазини, които посрещат българите с “О, комшу!” и избират желания продукт така, сякаш ще го сервират на собствената си трапеза. От тях се намират и няколко вида кори за баница, както и полуготов кадаиф или кори за млечна баница. Продават и чудесни постни лозови сърмички.
Когато правят кюфтета, от турците нашенци купуват прясна телешка кайма, а от друг магазин намират свинска, смесват ги и така се получава желаната пропорция.
На който му се хапва директно сготвена нашенска кухня, може да посети ресторант “София”, където обстановката е типично българска, храната е вкусна и обслужването е добро. На добро отношение се радват още ресторантите “Бай Ганьо” и “Балкан”. Специализираният магазин за български стоки се казва “Пирин”, но според наши студенти е по-изгодно да искат от роднини да им пращат някакви продукти, отколкото да ги купуват оттам – ценовото сравнение е в полза на германските супермаркети.
Пълнено агне по гергьовски в Русия
Българският ресторант в Москва посреща гости с оригинални гозби. Мила КУДРИНА
Сънародниците ни в Москва са ощетени откъм родни гозби и продукти. В руската столица няма нито един български специализиран магазин за традиционни храни.
За да не забравят съвсем вкуса на нашенските манджи, сънародниците ни често посещават ресторанта в посолството ни в Москва на ул. „Мосфилмовска”. Той е любимо място за тържества и почерпка на нашенците, като там се организират бурни купони на Нова година, Коледа и Трифон Зарезан. В ресторанта винаги има ракия, вино и туршия, по поръчка главният готвач, който е българин, може да приготви пълнено агне по гергьовски. Понякога сънародниците ни се събират на по чашка вино и българска кухня в открития преди няколко години от руснаци ресторант „Баба Марта”, където професионално правят баница и сирене по шопски.
Печените семки на особена почит в САЩ
Деница Цекова Слънчогледовите семки са в челото на класацията за най-продаваните хранителни продукти в българските електронни магазини през Океана, става ясно от сайтовете за доставка на български храни.
Вафлата трепач, меденка „Любимка” и бисквитите „Детска радост” са сред другите „лидери” сред пазаруваните стоки. Свои почитатели имат и солетите „Хрус-Хрус”. Чубрица, шарена сол и джоджен са сред най-търсените подправки.
Сирената и нашенските месни продукти са на почит сред българите в САЩ. Млечните продукти се продават предимно в тенекии, така че с една покупка хората се запасяват за по-дълго време. Някой от суджуците пък са приготвени от месарски цехове в Щатите по български рецепти.
В Лондон най-лесно пълнят хладилника
Българските ресторанти в Лондон винаги са пълни с нашенци, които са ценители не само на родната храна. Гроздова и мусака хит в нашите ресторанти на Острова
АЛЕКСАНДРА ЗЛАТИНОВАВ Лондон изобщо не е трудно да си напълниш хладилника с български мезета. В столицата на Обединеното кралство има три големи български склада, които изобилстват от родна стока, научи „Монитор” . Зареждаме всичко – млечни и месни продукти, кори за баница, алкохол, туршии, лютеници и каквото още нашите клиенти поискат, обяснява собственикът на складовете Милена Везенкова. В магазините й
ПАЗАРУВАТ ПРЕДИМНО ХОРА ОТ РАЙОНА
Те водят децата си в българските училища, които се намират в сградите на търговските обекти. Най-много се търсят лютениците, родното сирене, луканките и кюфтетата, както и вино, ракия и боза.
За нашенците, които са извън пределите на Лондон, се предлага и електронно пазаруване по интернет, а доставката е на следващия ден.
Освен това повечето турски и полски магазини в различните квартали на британската столица предлагат наши продукти. Отскоро и в по-големите супермаркети като ASDA и Tesco могат да се намерят нашенски бири и вина, както и сирене. В тези търговски вериги отдавна има оформени щандове с полски продукти, както и специални отдели за халал храни, които отговарят на изискванията на милионите мюсюлмани, които живеят в кралството.
Освен вкъщи на маса българите в Лондон обичат да се веселят и в родните ресторанти и кафенета. Едни от най-старите и популярни в Лондон са “Арда”, “Арда 2”, “Олимп”, “Рио”, “Каприз”, “Джулиана 99”, “Пловдив” и “Валантайн”. Масово в тези заведения се набляга на съчетание между модерен интериор и български фолкмотиви. В кръчмите, в които има музика, тя предимно е чалга, за да се почувства нашенецът още по-близо до родината. Най-отличителната обща черта за всички обаче е българската кухня. В менютата на ресторантите се редуват шопска и редена салата с мусака, сарми и кюфтета и кебапчета на скара. На почти всички места най-продаваният алкохол е нашенската гроздова, като по цена
УСПЕШНО СЕ КОНКУРИРА С ШОТЛАНДСКОТО УИСКИ
Персоналът пък те посреща на български език и се шегува с родни лафове. Заведенията имат и местна клиентела, на която се рекламират с т.нар. средиземноморска кухня, но предимно оборотът се прави от нашенци. „Ходим и по тукашните кръчми и барове, ама когато искаме да си го направим най-густо – все сме или на маса с шопска салатка, български мезенца и телевизия “Планета” на макс, или в някое от БГ ресторантчетата в Лондон, обяснява Димитър Любомиров, който от дълги години си вади хляба на Острова.
Българските студенти също не подминават щандовете с родни мезета и дори обменят съвети как се върти баница и как се прави пиле на фурна и таратор. По традиция пък всички, които идват на гости от България, носят ракия и сирене не защото в Лондон няма, а защото е по-вкусно, когато идва от родината, шегуват се младежите.
Източник: в. „Монитор“
- Какъв е полът на ангелите
Франция е на ръба на фалита, но дебатът в обществото е изместен към това да има или не равен брак за всички
Демонстрации за и против еднополовите бракове разделят френското общество Жан Соломонов, Лион
Една безпрецедентна мобилизация на общественото мнение изненада Франция. Представителите на сдружението „Равен брак за всички” връчиха в Националното събрание петиция с повече от 200 000 подписа в подкрепа на своята кауза. За какво иде реч?
В предизборната си програма Франсоа Оланд бе включил и обещанието равен брак за всички. Тоест членовете на т.н. общество LGBТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) да могат да сключват граждански брак помежду си, както всички останали граждани на страната. Засега, според действуващия във Франция закон, бракът между лица от един и същи пол не е разрешен.
С допълнение от 8 ноември 2012 г. към този закон бе прибавен терминът PACS (Pacte civil de solidarite Пакт за гражданска солидарност). С него на еднополовите двойки се разрешава да притежават общо имущество и съвместното им съжителство не е конкубинат, а брачен съюз. Но пактът не е равнозначен на граждански брак.
Това решение на правителството бе посрещнато с доста резерви от заинтересованите и широко коментирано от останалите граждани. Чуха се мнения, че следващата стъпка ще е логичната промяна в брачния закон. Последваха редица телевизионни дебати, статии, анализи, интервюта, коментари. Всичко това малко по малко нажежаваше публичното пространство, защото законопроектът вече витаеше из коридорите на властта. Официално текстът бе връчен на депутатите на 29 януари тази година и на 12 февруари предстои той да бъде гласуван.
Първи реагираха представителите на официалните религии: католици, протестанти, израилтяни, мюсюлмани и евангелисти. Те се срещнаха с президента и му изказаха своето несъгласие, като се позоваха на изричните за подобен еднополов съюз забрани в свещените текстове на Библията, Евангелието,Талмуда и Корана. Преди Коледа папа Бенедикт ХVI изпрати до католиците във Франция послание в същия дух.
В парламента шест от опозиционните партии заявиха, че не могат да приемат такова равенство. Към тях се присъединиха няколко движения, формации, секти, групи и сдружения на кметове, чиновници по брачната церемонии. Мотивите, вече не религиозни, а чисто граждански, са, че двуполовото семейството е основа за възпроизводството на нацията и че детските надбавки се дават за децата в брака, а не заради самия брак като такъв.
В някои от по-големите градове на страната започнаха и демонстрации. Някъде даже станаха сбивания и полицията трябваше да се намеси. На 26 януари, на контра митинги в страната излязоха близо милион протестиращи.
Привържениците на „Равен брак за всички” отговориха с Национална манифестация в Париж, която започна от историческото място площада на Бастилията. По данни на полицията в нея участваха 125 000 души, според организаторите – 400 000.
Мотивите на привържениците на еднополовите бракове не са лишени от логика. Щом гражданите на групата LGBT плащат данъци, еднакви с останалите граждани на републиката, не е редно някои от правата им да бъдат сведени до нула.
Накратко, един типичен конфликт между нравствените ценности на християнско-патриархалния морал и идеята, формулирана още от Русо, че човек се ражда свободен и независим. Лошото е, че този чисто хуманистичен спор се развихря в много неподходящ за страната период. Защото Франция отива от зле към по-зле. Това вече го разбраха и тези, които досега правеха всичко възможно да не би случайно да го научат. Но нямаше как. Министърът на труда в правителството на Саркози – Мишел Сапен още през септември 2007 г. се изпусна и изрече знаменита си фраза: “Франция е в тотален фалит.” После дълго се опитва да обясни какво точно е искал да каже, но камъчето вече беше изплюто.
В началото на 2012 г. страната изгуби кредитния си рейтинг ААА и тя вече няма репутацията на сигурен платец. През първото тримесечие на миналата година икономическият растеж е 0%, за последното 0.2%. Официално регистрирани като безработни са 3 милиона души, които с разни временни курсове и стажантски места маскират истинската цифра – близо 5 милиона души. Хората, които след дълъг период на безработица получават помощта RSA (Revenu de Solidarite Active – Доход на активната солидарност), са малко над 2 милиона души и са принудени да вегетират с 400 евро на месец при официален праг на бедността от 850 евро. Двете категории продължават бавно, но сигурно да растат.
Минималната заплата е фиксирана на 1073 евро и според Министерството на труда за 2012 г. 11% от работещите французи разчитат само на толкова. В тези проценти не влизат селскостопанските работници и служителите в администрацията. Резултатът? През 1985 г. актьорът Колюш създава мрежа от столови за бедни (Restos du C?ur – Ресторанти на сърцето). В тях се хранят главно клошари и хора с временни затруднения. В първата година безплатно или срещу символична сума са сервирани 8,5 милиона порции. През 2011-та те са вече 115 милиона и са главната опора на студенти и пенсионери.
За момента cоциалистическото правителство на Франсоа Оланд, което дава всички признаци на крайно ляво, не е показало, че може да изправи икономиката на крака. Все повече и повече предприятия се „делокализират“, т.е. напускат Франция в посока бившите страни от Източния блок или Магреб. Ясно защо. Други просто бягат, за да не плащат високите данъци.
Да, според специалистите една огромна икономическа реформа би могла да започне стабилизирането на икономиката. Някои други страни от Европейския съюз вече са го направили. Уви, за социалистите с техните тежки социални програми това ще е по-скоро като Сизифов камък. А полумерките в тази насока показват само огромното им желание и твърде скромни възможности. Затова в момент, в който неплатените сметки се трупат в много френски семейства, дискусията „за” и „против” равен брак за всички ужасно ми прилича на спора за пола на ангелите в обсадения от варварите Константинопол.
Източник: Politika.bg
