Всички авторски страници

Авторски

• В България ще се проведе Национален протест срещу енергомонополистите и държавната политика в този сектор

  

  В неделя, 10 февруари 2013 г. (11:00 – 16:00 ч.), в България ще се проведе Национален протест срещу ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО, ЕВН, топлофикациите и държавната политика в енергийния сектор.

  Информация за този протест се разпространява в социалните мрежи. Повече за протеста може да се прочете в текста по-долу.

  .

  –––––––––––––––––––-

  .

  Сборен пункт за София – МИЕТ, ул „Славянска“ № 8.

  НОСЕТЕ СИ ФАКТУРИТЕ! Протестът е граждански. Разпечатване на листовки – http://goo.gl/yr0HR. Самоорганизиране по градове. Нека в неделя излезем заедно в 11 ч. НЯМА ДА ВИ ТЪРПИМ ПРОСТОТИЯТА, НЕ И ЗА НАША СМЕТКА (НА ГРАЖДАНИТЕ)! Ако партийки или лица смятат, че ще правят пропаганда посредством този протест – НЕ СА ПОЗНАЛИ. ПРОТЕСТЪТ Е ГРАЖДАНСКИ! Искания: Енергиен сектор 1. Национализация на ЕРП-тата; 2. Премахване на всички посредници – НЕК да поеме тяхната функция; 3. Разсекретяване на всички договори в сектора Енергетика; 4. Търсене на отговорност на подписалите ги лица; 5. Електроенергията, произведена от АЕЦ – Козлодуй, да се разпределя само на вътрешния пазар за нуждите на гражданите и обществото; 6. Да се премахне задължителното изкупуване на ел. енергията от НЕК. Топлинна енергия 1. Индивидуални договори с топлофикационните дружества с право на прекратяване с едномесечно предизвестие от страна на клиентите/гражданите; 2. Уредите да отчитат в МВт/ч.; 3. Реално отчитане на изразходваната топлоенергия. http://www.youtube.com/watch?v=kjt6fS_loXg http://www.vbox7.com/play:93b3216cb2 http://vbox7.com/play:244cd23b04 Градове и събития: Русе – https://www.facebook.com/events/128007917371399/?notif_t=plan_user_joined Бургас – https://www.facebook.com/events/239425919526817/ Пловдив – https://www.facebook.com/events/582407545121093/?ref=3 Силистра – https://www.facebook.com/events/321355821319303/?ref=3 Благоевград – https://www.facebook.com/events/519388171434837/?ref=3 Гоце Делчев – https://www.facebook.com/events/321031331350318/?ref=3 Сандански – https://www.facebook.com/events/590245304326182/?ref=3 Варна – http://www.facebook.com/events/134142056752696/?ref=3 Шумен – http://www.facebook.com/events/151212201701226/ Белене – http://www.facebook.com/events/134603796707357/ Ямбол – http://www.facebook.com/events/304617102993976/ Велико Търново – http://www.facebook.com/events/533329003355041/?context=create Монтана – http://www.facebook.com/events/492290454150557/ Добрич: https://www.facebook.com/events/152955514861246/ Кърджали: http://www.facebook.com/events/101325960051523/?notif_t=plan_user_invited   Източник:  Фейсбук

• Върнете ни шопите, вземете си инвеститорите

  Валери Найденов, в. „168 часа“

  .

  

  Не се ядосвайте, братя българи, на британския премиер Камерън, който плаши братята англичани с нашествие от румънци и българи. Треперете от страшната вест, че френският президент Оланд казал на Плевнелиев: “Интересува ни българската енергетика.”
  И той ли иска да пие българска кръв? Кога най-сетне ще се появи българският Ван Хелзинг* и неговият зареден със сребърни куршуми калашник, за да прогони инвестиционните вампири от нашата едвам дишаща държавица?

  Камерън е безобиден. Той си отваря устата, колкото да не остава назад от националиста Найджъл Фараж, който отдавна плаши англичаните с имиграцията. След полския водопроводчик – български зидаро-мазач. И е прав, ако погледнем нещата с очите на английския коминочистач. Имиграцията постоянно му сваля заплатата, защото докарва отчаяни субекти, които вършат същата работа за 10 пъти по-малко пари.

  А иначе Фараж е голям симпатяга. Голям купон е човек да си сипе една ракия към салатата, да го пусне в ютюба и да слуша той как прави на мат и маскара Ромпой, Барозу, Меркел, Саркози и цялата останала компания.

  За какво ми е българска чалга, докато го има Фараж? Ако бях кръчмар,
  щях да отворя кръчма “Фараж”

  и да въртя неговите клипове. Ето само един от стотиците примери: http://www.youtube.com/ watch?v=2gm9q8uabTs

  ЕС се управлява от комунисти

  Никак не им цепи басма, нали така? За нашествието на нашего брата той говори с един много по-културен, бих казал минорен тон. Аз лично изобщо не съм обиден. Ако направим простата сметка, че Западна Европа и САЩ са привлекли 1 милион български висшисти, това означава, че са източили поне 100 милиарда евро, които България е похарчила, за да ги отгледа и да ги образова.
  

  Ами да ги върнат! Нека да ни върнат хората, но да си приберат инвеститорите. Защото, ако не бяха те, у нас щеше да има много повече работа, при много по-високи заплати и поне 50% от младежите нямаше така силно да мечтаят за чужбина. Крайно време е българското правителство да вземе пример от Найджъл Фараж. Да спре да целува високопоставените западноевропейски задници и да обясни на Европа с думи прости, че тя направо убива България. Вместо да се хвалят колко стабилно и щастливо е нашето миризливо гробище, правилното послание е – спрете да ни убивате! Стига сте ни пили кръвта!

  Някой трябва да обясни на богатия европеец, че не той ни издържа, а ние него. Нашата вноска в ЕС е по-голяма от субсидиите, които реално получаваме. Ние директно

  хрантутим евробюрокрацията, късайки от залъка
  на пенсионерите, ромите и нисшите банкерски чинове.

  Но тази вноска е нищо в сравнение с милиардите, които изтичат от България чрез хилядите концесии, приватизации и други каптажи.

  Един енциклопедичен пример е “Софийска вода”, която ни бе натресена именно от Великобритания чрез политически лобизъм. Кубик вода тогава струваше 14 стотинки и ВиК работеше на печалба. Днес е 2 лева, а софийското ВиК е затиснато с дългове. Между другото, “Софийска вода” още купува кубика по 1 стотинка. Само преди 10 години сметката за вода беше дребна грижа. Днес тя гони сметката за ток, която, от своя страна, гони звездите.

  А електроразпределителните дружества? А златните концесии? А безалкохолните напитки? А бирата? А търговията на едро и дребно, която вече изцяло е монополизирана от чужди компании? Те пък

  изнасят от страната
  до 700 милиона евро всеки месец,

  без да са създали никакъв продукт, никаква нова стойност. И така са обнаглели, че наказват недоубития български производител с 40 вида такси, за да му продават стоката. В медиите излезе информация например, че една от веригите иска от дребните фирми по 5000 лева подарък за “рождения си ден”!

  Къде е комисията по конкуренция? Къде е икономическото министерство? Имаме ли прокуратура?

  На практика цялата добавена стойност, която се създава в България, се източва в чужбина.

  Не по-малко от 15 милиарда евро годишно отлита на Запад

  или по посока на палмите заради глобализацията и европейската интеграция, която ни накара да отворим потребителските си пазари поне 15 години преди те да отворят своя трудов пазар. И нито едно ново технологично предприятие, да не говорим за модерен промишлен отрасъл.

  За какво са ни тези инвестиции?

  Именно заради тях в България
  няма работа за младите хора

  И няма и да има, докато не запушим тази огромна дупка под ватерлинията на българския кораб.

  Сега Брюксел се тръшка, че в България нямало медийна свобода. Ами как да има свобода, като няма пари? Няма да отегчавам читателя с вестникарския дъмпинг, който още в далечната 1997 г. съсипа печатните издания. Няма да пиша и за нахлуването на чуждите рекламни агенции. Да погледнем в бъдещето. Всички знаем, че бъдещето и на вестниците, и на телевизията е в интернет.

  А в интернет чакат в засада барони разбойници като Google Adsense, които засмукват рекламните бюджети на тукашните фирми някъде в офшорни сметки и връщат едва 10 на сто в българските сайтове. Тенденцията е утре 90 на сто от парите на българската медийна реклама да се изпаряват към Кайманите, незнайни и необложени. Е,

  как тогава ще има медийна свобода
  и независима журналистика?

  Друг е въпросът, че без рекламата не може да има маркетинг, оборот, потребление, национално развитие. Уж даваш 100 за реклама, а получаваш продукт за 10. Това е все едно човешкото тяло да се лиши от 90 на сто от витамините, бетонът да се лиши от 90 на сто от цимента, а сексът да се извършва с 10 на сто от пълната ерекция.

  От една страна, западните компании убиват българския поминък, от друга – западните политици ще връщат българите, които търсят поминък в чужбина. Чудесно! Да ни ги върнат всичките!
  

  Представяте ли си какво ще се случи, ако изведнъж Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и другите благодетели ни върнат 1,5 милиона българи? След кратък период ругаене и тръшкане тези хора ще запретнат ръкави, за да си създадат поминък тук, в своята родина. А това няма как да стане, без да променят радикално политиката.

  Може би затова
  българският политик се труди вече 18 години, за да улесни емиграцията на колкото се може повече млади хора

  Холандия може да поеме поне още 100 хиляди, защо се дърпа? Да се отвори! А Германия? Там и половин милион няма да се усети! От 1 януари 2014 г. трябва да засилим поне 2 милиона младежи. Тогава най-сетне ще спрат тези протести и демонстрации за щяло и за нещяло.

  Това е реалната икономическа и социална политика на България. Затова да не се сърдим на Найджъл Фараж, а да му изпратим букет от рози.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  * Ван Хелзинг – холивудски убиец на вампири
  

• Богатите българи стават по-богати, а бедните – по-бедни

  В края на декември 2012 година хората с депозити над 1 милион лева в наши банки се увеличават с 24 души в сравнение с края на септември и вече са 649 души, показват последните данни на Българска народна банка.

  Като цяло, парите в банки продължават да растат, но при тенденция да намаляват малките и да се увеличават по-големите депозити. Казано по-просто, богатите стават по-богати, бедните – по-бедни.

  Цифрите показват, че депозитите до 1000 лв. са намалели до 9 367 173 броя, а размерът им се е свил с 1,3% до 1,05 млрд. лв. Намаляват и депозитите до 2500 лв. с 0,1% до 1 057 948 броя, но размерът им остава без промяна спрямо предходната година.

  При фирмите депозитите над 1 милион лева намаляват и то доста сериозно, сочат още данните на банката. В края на декември миналата година те вече са 1952 броя при 2027 броя в края на септември, предаде БЛИЦ.

  И за да бъде разликата с домакинствата пълна, при фирмите малките пари на депозит /до 1000 лева/ растат – те вече са 493 993 броя при 485 362 броя в края на септември.

  Източник:   Асtualno.com

  .
• „Втората“ България в днешна Македония през VІІ-ІХ век

  Проф. д-р Пламен Павлов, Frognews.bg

   

  Феноменът с двете „Българии“, родили се по нашите земи през втората половина на VII в. – държавата на Аспарух на Дунав и онази на Кубер в „Керамисийското поле“ (триделното поле на Прилеп, Битоля и Лерин), все още остава слабо познат на широката публика в България, да не говорим за Република Македония…
  

  За наложената в Скопие пропагандна псевдоисторическа схема Куберовите българи са… „излишни“, да не кажем и откровено опасни! Още повече, че изследванията на съвременни македонски археолози като проф. Иван Микулчич, проф. Блага Алексова и др. показват, че през VІІ-ІХ век в земите на днешна Вардарска Македония почти няма присъствие на славяни, както и на антично население!

  Нека „дадем думата“ на Иван Микулчич: „Натамошните словенски продири кон југ на Балканот за нас немаат поголемо значење, бидејќи градскиот живот во Македонија речиси целосно замрел. Преживеаното ромејско население избегало на југ или се повлекло во потешко пристапните планински тврдини. Во 20-ина поважни крепости најдени се потврди за натамошното живеење: монети од крајот на 6. и раниот 7. век, потоа карактеристични византиски војнички фибули (токи) од исто време. Со нив ќе изгасне античката епоха кај нас. Исидор од Севиља забележал дека во 5-та година од владеењето на Ираклиј (614/15 г.) Словените целосно го окупирале просторот на Грција. За да дојдат таму, тие морале попат да ја прегазат и Македонија. За жал, досега не успеавме да регистрираме археолошки (материјални) траги од присуството на Словените на нашето подрачје од 7., 8. и поголемиот дел од 9 век…“

  Славянската „следа“ се появява категорично тогава, когато тези земи влизат в състава на българската държава със столица Плиска! С други думи, т.нар.славянско, вече българизирано население, чиито потомци са днешните „македонци“, се заселва по онези места в резултат от политиката на самата България. В същност, археологическите данни и онези от писмените паметници свидетелстват, че на територията на сегашната държава Република Македония през VІІ-ІХ век доминират не въображаемите „антични македонци“ и дори не „македонските словени“, а … прабългарите! Какво излиза тогава? Не са ли братята ни по Вардар на практика „турано-бугари“ и „татари“ (обичайните ругателски думи по адрес на България и българите, възприети от великосръбската пропаганда), повече даже и от нас, които живеем в скромните предели на Република България?! Тези въпроси, така или иначе, чакат своя отговор от страна на археолозите и историците в съвременните държави Македония и България. И все пак, и онова, което знаем решително оборва ненаучните тези на наукоподобната пропаганда, ширеща се и днес в (теоретично) суверенната Република Македония.

  * * *

  Трябва да се подчертае, че проблемът за Куберовите прабългари дълго време остава недооценен в историческата наука най-вече поради оскъдните сведения за тази етнополитическа общност. Малко се знае и за връзките между „двете Българии“, въпреки че един надпис на кан Тервел върху скалата на Мадарския конник (705 г.) категорично свидетелства за тяхното съществуване. Когато разказват за хазарската агресия срещу „Старата Велика България“, византийските хронисти не споменават името на Кубер. И все пак данните им за “четвъртия” и “петия син” (Кубер и Алцек) са факт. Според Теофан: “А четвъртият и петият [от синовете на кан Кубрат] преминали реката Истър, наричана и Дунав, и единият, като се подчинил на кагана на аварите в аварска Панония, останал там с войската си, а другият достигнал Пентаполис [областта около Равена] до Равена и се подчинил на властта на християните [Византия]…”

  Кубер и Алцек търсят убежище при аварите – традиционни противници и на Кубрат, и на Аспарух. На територията на Аварския каганат те се появяват поотделно и в различно време, а и съдбата им е различна. Специално за Алцек знаем, че отива в Италия преди смъртта на лангобардския крал Гримоалд (671 г.).

  Появата на Кубер на аварска територия е поне с няколко години по-късна спрямо групата на Алцек. Докато Аспарух воюва с аварите в земите на север от Дунавската делта и Влашката равнина, Кубер е натоварен с много власт от кагана, ползвайки се с определена автономия. В района на Сирмиум той е начело не само на своите българи, но и на т.нар. „сермисиани“ – потомците на отвлечено десетилетия по-рано ромейско население (най-вече потомци на траките), насилствено преселено от аварите и „смесено“ с други народи. Твърди се, че числеността им е била около 70 хиляди души и че те пазели християнската си вяра. С други думи, Кубер печели доверието на аварския каган, за да му бъде поверена толкова власт.

  През 680 г., приблизително по едно и също време, на Балканите се формират „две Българии“. Те имат различни владетели и до известна степен – различна ориентация. Аспарух воюва с империята, принуждавайки Константин IV да признае властта му в завладяната територия. За византийските власти Кубер се явява „варварски вожд“ на търсеща убежище общност, но и „архонт“ на ромейско население, коeто той връща в бащиното отечество.

  Смята се, че Кубер се преселва на византийска територия против желанието на империята. Дали това е така? „Сермисианите“ са поддържали връзки с Константинопол и Солун. Инициативата за бунт срещу аварите и бягство във Византия е тяхна. С други думи, тръгвайки на юг Кубер трябва да е имал явното или тайно одобрение на Византия. Приписваните му от автора на „Чудесата на св. Димитър Солунски“ пъклени замисли са констатирани с по-късна дата. Факт е, че византийските власти не се противопоставят на Кубер и дори нареждат на зависимото от тях славянско племе драговити да снабдява хората му с храни.

  Според автора на „Чудесата…” българският владетел решава да се възползва от стремежите на християните към бащините им земи, за да се установи безпрепятствено на византийска територия. Аварският каган се опитва да осуети преселението, но е разбит в няколко сражения, като Кубер пленява част от богатствата на своя доскорошен сюзерен. Тези победи са имали висока психологическа стойност, а, ако се вярва на „Чудесата”, Кубер е бил смятан от своите хора за „каган“! Може би след тези впечатляващи успехи той възприема титлата на победения противник. Няма данни това антиаварско въстание, оглавено от Кубер, да е съгласувано с Аспарух. И все пак, съвпадението в действията не бива да се игнорира.

  Още нещо, някои учени свързват известните златни съкровища от Врап и Ерсеке (на територията на Албания) именно с Куберовите българи, дори с победата на кан Кубер над неизвестния по име аварски каган по време на преселението. С присъствието на Куберовите българи някои учени основателно свързват и твърде дискутираната археологическа култура „Комани-Круя“, господствала в част от днешна Албания през VІІ-ІХ в. Приема се, че основните й носители са предците на днешните албанци, но в нея се съдържа сериозно участие на население, за което е типична т.нар. Салтово-Маяцка култура от Северното Черноморие, т.е.за древните българи! Налице са и „панонски“ елементи, които пък е приемливо да бъдат отнесени към „сермисианите“. Не може да има никакво съмнение, че заселването на Куберовия „смесен народ“ от древни българи и потомци на античното (тракийско) население в Керамисийското поле е едно от най-значимите събития на седмото столетие – независимо дали това се харесва или не на скопските „историчари“ и техните политически ментори…

  Създаването на Куберовата „втора“ България на Балканите има своите особености. Първоначалното статукво не задоволява „сермисианите“, които започват на групи да бягат в земите под пряката власт на императора, най-вече в Солун. Опитите на Кубер да пресече тази нежелателна тенденция нямат очаквания резултат, въпреки увещанията, че единството на „общия народ“ трябва да се запази. Тогава Кубер и най-приближеният до него „съветник“ Мавър измислят „дяволски план“ за превземането на Солун, после за завоевателна война срещу „… островите (в Егейско море), [Мала] Азия и дори срещу този, който обладаваше императорската власт.“

  Тези византийски твърдения навярно са преувеличени, но е ясно, че Кубер е имал сериозни амбиции. След осуетяването замисъла от страна на ромеите Мавър с подчинените му дотогава в самия Солун българи е отведен в Цариград, а по-късно – произведен в „патриций и архонт“ и заселен заедно с хората си в областта на Родопите. Той и оттук поддържа връзки с Кубер, но скоро те са прекъснати от ромейските власти. Най-вероятно опитът за завладяването на Солун е към 686-687 г. Неслучайно император Юстиниан II (първо царуване: 685-695) организира наказателен поход срещу българите и солунските славяни. Когато говорят за българите, византийските хронисти не ги делят на “Аспарухови” и “Куберови”! Това означава че не само за авторите, но и за техните читатели българите в края на VІІ в. са единен “организъм” – вероятно започва изграждането на “двете крила”, може би според модела на Кубратова България?

  Юстиниан разбива българите и преселва хиляди славяни в Мала Азия начело с Небул. Преселването е извършено по море, а императорът тръгва по суша, използвайки стария римски път „Виа Егнатия“. В една теснина обаче попада в българска засада и едва успява да се спаси, а войската му понася тежки загуби.

  Къде са живеели Куберовите българи? На този въпрос е отговаряно с различни, често силно вариращи мнения и предположения. Особено често се лансира предположението, че във времето около историята с Мавър Куберовите българи се преселват в Солунското поле – според едни в района на античната Пела или пък край планината Кисос (тур. Хортач), т.е. на по-малко от 20 км източно от Солун. Тази теория търси подтвърждение в два израза от Тервеловия надпис под Мадарския конник, където се казва: „На носоотрязания василевс не повярваха моите чичовци в Солун[ско] и си отидоха в Кисиниите…“

  Някои данни показват, че територията на Куберовите българи е била обширна: както триделното “Керамисийско поле” на Прилеп, Битоля (днес в Р Македония) и Лерин (Флорина, днес в Гърция), така и околни земи, вкл. на територията на съвременна Албания. Както вече стана дума, спекулациите на казионната македонистка „школа“ в Скопие водят до умишлено игнориране на Куберовите българи. Най-много се умува над тяхната „малобройност“. След провала на Мавър общността намалява, но няма основание да се мисли, че Куберовата България изчезва – напротив, българите-„скити“ са известни даже и през X в. Всичко това предполага демографски потенциал от десетки хиляди семейства.

  Днес не разполагаме с преки сведения за взаимните връзки между Аспарух и Кубер преди 705 г., като изключим българо-византийския сблъсък през 688 г. Така или иначе, надписът на Тервел свидетелства, че двете общности поддържат връзки, но запазват определена самостоятелност. „Чичовците“ (Кубер и/или неговите приемници) отказват да подкрепят Юстиниан II, въпреки поканата на по-старшия „племенник“ от Плиска. Обаче през 718 г., когато бившият император Артемий-Анастасий II (713-715) прави опит да си върне властта с българска помощ, двете общности действат заедно. Отново намесата е по инициатива на Тервел, но сега в нея участват и Куберовите българи. Император Лъв III (717-741) урежда отношенията си с Тервел, а чрез него и със съплеменниците му в днешна Македония, с което метежът пропада.

  Какви са контактите между двете общности през драматичния период в средата на VIII в. остава неизвестно, но едва ли е случаен замисълът на Телериг през 774 г. „да пресели Верзития“ в България. Дали тук става дума просто за „преселване“ или пък за „присъединяване“ може да се спори. И в единия, и в другия вариант е налице един на пръв поглед фантастичен проект на властите в Плиска, който няма обяснение без съпричастието на „другите българи” от днешна Македония. Константин V Копроним, използвайки ангентурата си в Плиска, разкрива този замисъл и разгромява българската войска край нелокализираната Литосория. Вероятно засилването на византийската мощ сближава по-слабата в демографско и военно отношение група на Куберовите българи още повече с властите в Плиска. Въпреки понесените византийски удари и политическата нестабилност, България оцелява и на няколко пъти се опитва да премине в контранастъпление.

  Преди време проф. Йордан Андреев, а независимо от него и проф. Станислав Станилов, лансираха предположението, че кан Крум е произлизал не от т.нар. Панонски българи (теза, която не се подкрепя от конкретни доказателства), а вероятно от общността на Куберовите българи. Основанието за подобно предположение се крие в онова, което Николай Мистик пише на цар Симеон Велики в едно от своите писма – че българите са „откъснати клони“ от племето на аварите или “аварски роби и бегълци“. Нека припомним и писаното от Анна Комнина (XII в.) за потеклото на Самуил от династията на българския владетел „Мокрос“ (изопачено от „Кромос“/Крум), което би могло да има хипотетична връзка отново с рода на Кубер. Не е лишено от смисъл да се допусне, че след междуособиците в средата на VIII в., свързани с родовете Вокил (Укил) и Угаин, в един момент в Плиска отново са потърсили владетел от най-харизматичния род – славният Дуло, чиито наследници биха могли да бъдат открити единствено сред потомците на Кубер. Колкото и хипотетични да си остават тези разсъждения, те не трябва да се изключват по принцип в опитите ни да осмислим многото загадки на българския VIII в.

  * * *

  През IX в. българската държава преминава в решително настъпление, което довежда до присъединяване на обширни земи, които днес са на територията на Македония, Албания, Гърция… Това става в решаваща степен при „архонта на многото българи“ Персиан I (836-852), бащата на княз Борис-Михаил. Така потомците на Куберовите българи, наричани от византийските автори „българи-скити“, окончателно стават поданици на Плиска. Прабългарската общност в Македония, която също е в процес на сливане с местните славяни, става неразделна част от изграждащата се българска народност. По всяка вероятност силната местна аристокрация, сред която през IX – XI в. се срещат достатъчно прабългарски имена (Таридин, Кракра, Елемаг, Ивац и др.), отчасти произлиза от потомците на Куберовите българи. Сред нея се запазва в консервативният дух на прабългарските традиции, което проличава в борбата с Василий II Българоубиец. Етнокултурната симбиоза в днешна Македония напомня развитието на същия процес в Добруджа и българския Североизток. Обединението на „двете Българии“ през IX в. превръща „Долната земя Охридска“ (название на днешна Македония в творби от XIV в.) в крепост на българската държавна идея и народностна идентичност за векове напред.

   

• Брюксел замириса на БГ кюфтета

  Емигрантите лекуват носталгията с шопска салата
  „Баба Марта” гощава в Москва, „Бай Ганьо” – в Париж

  

  ПАУЛИНА ЙОРГОВА, МАРИЯ КОЛЕВА

  

  Българите в чужбина обичат да похапват нашенски гозби, а през последните години бизнесът с храни от родината постоянно расте, научи „Монитор”. В Брюксел има два-три български магазина, които предлагат различни традиционни за нашата кухня храни, единият от които се намира в района между Европейската комисия и Европарламента. Фаворит за нашенците, които живеят в белгийската столица, е лютеницата във всичките и разновидности. За хора с носталгия към българската скара се продават и кюфтета във вакуумирани опаковки, които за няколко минути в микровълновата стават почти като истински. Оказва се, че в отделните страни

  нашенци имат различни предпочитания

  За Щатите в първата десетка са вафлата трепач, меденки, бисквити „Детска радост” и слънчогледовите семки. В Берлин сиренето е особено обичано и от сънародниците ни, и от комшиите от Турция, които зареждат магазините си с продукти от България. В Москва пък за наши баници и мляко ходят до ресторант „Баба Марта”. Във френската столица се е настанил „Бай Ганьо” – българският магазин, сгушен на десетина квадрата.

  В момента има много голямо търсене на месни продукти от българските складове в чужбина. През декември е имало бум на търсенето на качествени месни продукти от българските складове в чужбина като тенденцията се запазва и през януари, сподели за „Монитор” Тонка Трайкова, която е в ръководството на Асоциацията на месопреработвателите в България и шеф на едно от най-големите предприятия у нас. Променена е и ориентацията –

  от кренвирши, наденици и други малотрайни продукти от най-ниския ценови клас към по-качествените и по-скъпи храни. От завода, който тя ръководи, се купуват предимно сурово сушени салами, луканки и суджуци. Нашите сънародници търсят също така традиционните кюфтета, кебапчета, сурови наденици и всички продукти за скара. Най-големите пазари за месни продукти са в Англия, Белгия, Испания и Кипър.

  Изнасяме млечни продукти за регионите, където има големи балкански и мюсюлмански общности, съобщи за „Монитор” председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Нашите производители продават предимно в Англия, Германия и други европейски държави, където има големи турски квартали. Най-търсеният продукт си остава сиренето, независимо дали е краве или овче. Интерес има и към кашкавала. Кисело мляко се доставя в българските складове и магазини на Острова, но количествата не са особено големи. Въпреки това като цяло

  всяка година търсенето расте с 40-50 на сто

  каза още Зоров.

  Най-традиционните български продукти – лютеница, печени капии и кисели краставички, се търсят от българските общности в чужбина, сподели председателят на Асоциацията на производителите на консерви Константин Ламбрев. Нашенците не променят навиците си и това е основният асортимент, на който наблягат от години.

  Зеленчукови консерви вървят най-много за Испания, Гърция и Чехия. Извън ЕС най-голямата общност е в Щатите, като лютениците са особено търсени в областта около Чикаго. Има също така и фирми, които купуват редовно за българските общности в Австралия и Нова Зеландия, макар да са доста по-малки, каза още Ламбрев.

   

  Суджуци и шкембе чорба в града на любовта

  

  ИНА НЕДЕЛЧЕВА

  В Париж български ресторант вече няма. Последният затвори врати преди три години. За сметка на това има малък български магазин – „Бай Ганьо”. Разположен е на десетина квадрата и се намира в 10-и арондисмент. В него човек може да си вземе нашенско сирене, лютеница, суджуци, кисело мляко, вино, ракия, та чак и локумени вафли и слънчогледови семки. Българско сирене може да се намери и в турските магазинчета около спирката на метрото „Страсбур Сан Дени” пак в този район. Там има и мини ресторантчета, където правят шкембе чорба.

  Българската кухня наподобява ливанската и поради тази причина в ливанските магазинчета лесно се откриват хранителни продукти, подобни на родните.

  Много лакомства, които тачим в България, са си чисто ориенталски и се намират под път и над път в Париж. Отскоро във френската столица са започнали да внасят и турски айран, който е неизменна част от менюто в дюнерджийниците. За сънародниците ни, които искат да похапнат балканска скара и плескавица, има няколко сръбски ресторанта. За козунаци по Великден пък българите влизат в руските магазини. Веригата „Гастроном” има обекти на десетки места из целия град. Там може да се намерят и всякакви зеленчукови консерви, сладка и други подобни храни.

  Търсим родното при братушките и турците

  

  В германската столица най-сигурният начин човек да купи оригинална българска туршия, домати в буркан, консервирани люти чушлета, гладка лютеница (от едросмляната не предлагат), патладжан, печени белени чушки без оцет и дори нашенско сирене, е като влезе в руски магазин. Българските храни са разположени на отделен регал, където с големи букви пише: “Тук е вкусът от нашето детство”. Храните са направени от големите консервни фабрики у нас и предлагат наистина богато разнообразие. Ако попитате продавачите, те ще ви кажат, че това са сред най-обичаните храни от руските клиенти.

  За да приготвят традиционни ястия, българите се нуждаят още от кисело мляко, кайма смес, субпродукти като телешки език, сърца, дробчета, агнешки комплекти и други месни изделия, които са изключително важни. За целта се пазарува в турски магазини, които посрещат българите с “О, комшу!” и избират желания продукт така, сякаш ще го сервират на собствената си трапеза. От тях се намират и няколко вида кори за баница, както и полуготов кадаиф или кори за млечна баница. Продават и чудесни постни лозови сърмички.

  Когато правят кюфтета, от турците нашенци купуват прясна телешка кайма, а от друг магазин намират свинска, смесват ги и така се получава желаната пропорция.

  На който му се хапва директно сготвена нашенска кухня, може да посети ресторант “София”, където обстановката е типично българска, храната е вкусна и обслужването е добро. На добро отношение се радват още ресторантите “Бай Ганьо” и “Балкан”. Специализираният магазин за български стоки се казва “Пирин”, но според наши студенти е по-изгодно да искат от роднини да им пращат някакви продукти, отколкото да ги купуват оттам – ценовото сравнение е в полза на германските супермаркети.

   

  Пълнено агне по гергьовски в Русия

  

  Мила КУДРИНА

  Сънародниците ни в Москва са ощетени откъм родни гозби и продукти. В руската столица няма нито един български специализиран магазин за традиционни храни.

  За да не забравят съвсем вкуса на нашенските манджи, сънародниците ни често посещават ресторанта в посолството ни в Москва на ул. „Мосфилмовска”. Той е любимо място за тържества и почерпка на нашенците, като там се организират бурни купони на Нова година, Коледа и Трифон Зарезан. В ресторанта винаги има ракия, вино и туршия, по поръчка главният готвач, който е българин, може да приготви пълнено агне по гергьовски. Понякога сънародниците ни се събират на по чашка вино и българска кухня в открития преди няколко години от руснаци ресторант „Баба Марта”, където професионално правят баница и сирене по шопски.

  Печените семки на особена почит в САЩ

  

  Слънчогледовите семки са в челото на класацията за най-продаваните хранителни продукти в българските електронни магазини през Океана, става ясно от сайтовете за доставка на български храни.

  Вафлата трепач, меденка „Любимка” и бисквитите „Детска радост” са сред другите „лидери” сред пазаруваните стоки. Свои почитатели имат и солетите „Хрус-Хрус”. Чубрица, шарена сол и джоджен са сред най-търсените подправки.

  Сирената и нашенските месни продукти са на почит сред българите в САЩ. Млечните продукти се продават предимно в тенекии, така че с една покупка хората се запасяват за по-дълго време. Някой от суджуците пък са приготвени от месарски цехове в Щатите по български рецепти.

   

  В Лондон най-лесно пълнят хладилника

  

  Гроздова и мусака хит в нашите ресторанти на Острова
  
  АЛЕКСАНДРА ЗЛАТИНОВА

  В Лондон изобщо не е трудно да си напълниш хладилника с български мезета. В столицата на Обединеното кралство има три големи български склада, които изобилстват от родна стока, научи „Монитор” . Зареждаме всичко – млечни и месни продукти, кори за баница, алкохол, туршии, лютеници и каквото още нашите клиенти поискат, обяснява собственикът на складовете Милена Везенкова. В магазините й

  ПАЗАРУВАТ ПРЕДИМНО ХОРА ОТ РАЙОНА

  Те водят децата си в българските училища, които се намират в сградите на търговските обекти. Най-много се търсят лютениците, родното сирене, луканките и кюфтетата, както и вино, ракия и боза.

  За нашенците, които са извън пределите на Лондон, се предлага и електронно пазаруване по интернет, а доставката е на следващия ден.

  Освен това повечето турски и полски магазини в различните квартали на британската столица предлагат наши продукти. Отскоро и в по-големите супермаркети като ASDA и Tesco могат да се намерят нашенски бири и вина, както и сирене. В тези търговски вериги отдавна има оформени щандове с полски продукти, както и специални отдели за халал храни, които отговарят на изискванията на милионите мюсюлмани, които живеят в кралството.

  Освен вкъщи на маса българите в Лондон обичат да се веселят и в родните ресторанти и кафенета. Едни от най-старите и популярни в Лондон са “Арда”, “Арда 2”, “Олимп”, “Рио”, “Каприз”, “Джулиана 99”, “Пловдив” и “Валантайн”. Масово в тези заведения се набляга на съчетание между модерен интериор и български фолкмотиви. В кръчмите, в които има музика, тя предимно е чалга, за да се почувства нашенецът още по-близо до родината. Най-отличителната обща черта за всички обаче е българската кухня. В менютата на ресторантите се редуват шопска и редена салата с мусака, сарми и кюфтета и кебапчета на скара. На почти всички места най-продаваният алкохол е нашенската гроздова, като по цена

  УСПЕШНО СЕ КОНКУРИРА С ШОТЛАНДСКОТО УИСКИ

  Персоналът пък те посреща на български език и се шегува с родни лафове. Заведенията имат и местна клиентела, на която се рекламират с т.нар. средиземноморска кухня, но предимно оборотът се прави от нашенци. „Ходим и по тукашните кръчми и барове, ама когато искаме да си го направим най-густо – все сме или на маса с шопска салатка, български мезенца и телевизия “Планета” на макс, или в някое от БГ ресторантчетата в Лондон, обяснява Димитър Любомиров, който от дълги години си вади хляба на Острова.

  Българските студенти също не подминават щандовете с родни мезета и дори обменят съвети как се върти баница и как се прави пиле на фурна и таратор. По традиция пък всички, които идват на гости от България, носят ракия и сирене не защото в Лондон няма, а защото е по-вкусно, когато идва от родината, шегуват се младежите.

   

  Източник:  в. „Монитор“

• Какъв е полът на ангелите

  Франция е на ръба на фалита, но дебатът в обществото е изместен към това да има или не равен брак за всички

   

  

   

  Жан Соломонов, Лион

  Една безпрецедентна мобилизация на общественото мнение изненада Франция. Представителите на сдружението „Равен брак за всички” връчиха в Националното събрание петиция с повече от 200 000 подписа в подкрепа на своята кауза. За какво иде реч?

  В предизборната си програма Франсоа Оланд бе включил и обещанието равен брак за всички. Тоест членовете на т.н. общество LGBТ (лесбийки, гейове, бисексуални и травестити) да могат да сключват граждански брак помежду си, както всички останали граждани на страната. Засега, според действуващия във Франция закон, бракът между лица от един и същи пол не е разрешен.

  С допълнение от 8 ноември 2012 г. към този закон бе прибавен терминът PACS (Pacte civil de solidarite ­ Пакт за гражданска солидарност). С него на еднополовите двойки се разрешава да притежават общо имущество и съвместното им съжителство не е конкубинат, а брачен съюз. Но пактът не е равнозначен на граждански брак.

  Това решение на правителството бе посрещнато с доста резерви от заинтересованите и широко коментирано от останалите граждани. Чуха се мнения, че следващата стъпка ще е логичната промяна в брачния закон. Последваха редица телевизионни дебати, статии, анализи, интервюта, коментари. Всичко това малко по малко нажежаваше публичното пространство, защото законопроектът вече витаеше из коридорите на властта. Официално текстът бе връчен на депутатите на 29 януари тази година и на 12 февруари предстои той да бъде гласуван.

  Първи реагираха представителите на официалните религии: католици, протестанти, израилтяни, мюсюлмани и евангелисти. Те се срещнаха с президента и му изказаха своето несъгласие, като се позоваха на изричните за подобен еднополов съюз забрани в свещените текстове на Библията, Евангелието,Талмуда и Корана. Преди Коледа папа Бенедикт ХVI изпрати до католиците във Франция послание в същия дух.

  В парламента шест от опозиционните партии заявиха, че не могат да приемат такова равенство. Към тях се присъединиха няколко движения, формации, секти, групи и сдружения на кметове, чиновници по брачната церемонии. Мотивите, вече не религиозни, а чисто граждански, са, че двуполовото семейството е основа за възпроизводството на нацията и че детските надбавки се дават за децата в брака, а не заради самия брак като такъв.

  В някои от по-големите градове на страната започнаха и демонстрации. Някъде даже станаха сбивания и полицията трябваше да се намеси. На 26 януари, на контра митинги в страната излязоха близо милион протестиращи.

  Привържениците на „Равен брак за всички” отговориха с Национална манифестация в Париж, която започна от историческото място ­ площада на Бастилията. По данни на полицията в нея участваха 125 000 души, според организаторите – 400 000.

  Мотивите на привържениците на еднополовите бракове не са лишени от логика. Щом гражданите на групата LGBT плащат данъци, еднакви с останалите граждани на републиката, не е редно някои от правата им да бъдат сведени до нула.

  Накратко, един типичен конфликт между нравствените ценности на християнско-патриархалния морал и идеята, формулирана още от Русо, че човек се ражда свободен и независим. Лошото е, че този чисто хуманистичен спор се развихря в много неподходящ за страната период. Защото Франция отива от зле към по-зле. Това вече го разбраха и тези, които досега правеха всичко възможно да не би случайно да го научат. Но нямаше как. Министърът на труда в правителството на Саркози – Мишел Сапен още през септември 2007 г. се изпусна и изрече знаменита си фраза: “Франция е в тотален фалит.” После дълго се опитва да обясни какво точно е искал да каже, но камъчето вече беше изплюто.

  В началото на 2012 г. страната изгуби кредитния си рейтинг ААА и тя вече няма репутацията на сигурен платец. През първото тримесечие на миналата година икономическият растеж е 0%, за последното ­ 0.2%. Официално регистрирани като безработни са 3 милиона души, които с разни временни курсове и стажантски места маскират истинската цифра – близо 5 милиона души. Хората, които след дълъг период на безработица получават помощта RSA (Revenu de Solidarite Active – Доход на активната солидарност), са малко над 2 милиона души и са принудени да вегетират с 400 евро на месец при официален праг на бедността от 850 евро. Двете категории продължават бавно, но сигурно да растат.

  Минималната заплата е фиксирана на 1073 евро и според Министерството на труда за 2012 г. 11% от работещите французи разчитат само на толкова. В тези проценти не влизат селскостопанските работници и служителите в администрацията. Резултатът? През 1985 г. актьорът Колюш създава мрежа от столови за бедни (Restos du C?ur – Ресторанти на сърцето). В тях се хранят главно клошари и хора с временни затруднения. В първата година безплатно или срещу символична сума са сервирани 8,5 милиона порции. През 2011-та те са вече 115 милиона и са главната опора на студенти и пенсионери.

  За момента cоциалистическото правителство на Франсоа Оланд, което дава всички признаци на крайно ляво, не е показало, че може да изправи икономиката на крака. Все повече и повече предприятия се „делокализират“, т.е. напускат Франция в посока бившите страни от Източния блок или Магреб. Ясно защо. Други просто бягат, за да не плащат високите данъци.

  Да, според специалистите една огромна икономическа реформа би могла да започне стабилизирането на икономиката. Някои други страни от Европейския съюз вече са го направили. Уви, за социалистите с техните тежки социални програми това ще е по-скоро като Сизифов камък. А полумерките в тази насока показват само огромното им желание и твърде скромни възможности. Затова в момент, в който неплатените сметки се трупат в много френски семейства, дискусията „за” и „против” равен брак за всички ужасно ми прилича на спора за пола на ангелите в обсадения от варварите Константинопол.

   

  Източник:  Politika.bg
  

• Българите, които ги няма

  Стефан Краев,  Bulblog.com

   

  Близо два милиона българи живеят някъде зад граница. И общуват с близките си в родината главно по Скайп. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крият тежки човешки драми – драмите на хиляди деца, майки и бащи.

  За българите отдавна не е новост, че страната им е с най-малък процент на младежи до 14 години в ЕС и че всеки осми български младеж се готви в обозримо бъдеще да загърби родината. Това е съвсем обяснимо, след като в края на миналата година почти 40 на сто от българите декларираха пред НЦИОМ, че насърчават децата си да напуснат завинаги България, а 70 на сто обявиха, че искат децата им да учат някъде в чужбина.

  Голямата илюзия

  Още в началото на 90-те, подгонени от постоянната криза и немотия, българите потеглиха масово на гурбет. Голяма част от гурбетчиите оставиха децата си в родината – на отглеждане от баби и дядовци. Други ги взеха със себе си, като по този начин скъсаха връзките им с близки, език и приятели. Трети изпратиха децата си да се учат в чужбина – със заръката да не се връщат в родината, която вече над две десетилетия не може да се отърси от мизерията, корупцията и престъпността. Резултатът: днес почти два милиона способни, квалифицирани българи общуват с България главно по Скайп. Най-вече защото чрез безплатната компютърна връзка могат да поддържат илюзията, че разстоянията всъщност не са толкова големи, а контактите с близки и роднини далеч не са прекъснати. Но зад пресилените усмивки от монитора често се крие тежка човешка драма.

  Ще си дойдете ли през лятото?

  Тази драма изживяват най-тежко децата на емигрантите. Да, по Скайп те виждат мама и татко в чужбина, чуват всекидневните им напътствия, но да ги прегърнат, да усетят тяхната ласка и топлина – това е невъзможно. В същото време родителите не спират да им повтарят, че усилията и лишенията са заради тях – за да са добре нахранени и облечени, за да имат и те онова, с което разполагат по-заможните им връстници. И така до няколкото летни седмици в родината, през които гурбетчиите ще трябва да компенсират цялата детска мъка, трупана през останалите 11 месеца от годината – въпреки безплатния Скайп. Така, според детски психолози, тези малки създания се разкъсват вътрешно между страната, където родителите им живеят в лишения и тежък труд, но откъдето идват подаръците и парите, и незврачната реалност в семейния дом, който се изпълва с радостни емоции само по време на лятната почивка на мама и татко.

  Страшната самота

  Не по-малка е драмата на всички онези възрастни българи, чиито деца и внуци живеят по всички краища на света. Животът им преминава основно в дежурства пред компютъра в очакване на поредния Скайп-сеанс – за да зърнат отново любимите лица, за да чуят отново любимите гласове. И когато разговорът завърши, да отронят поредната сълза и да пропъдят натрапливите мисли за страшния самотен край.

  Демографските изследвания сочат, че с всяка изминала година България все повече заприличва на старчески дом, който съществува главно благодарение на парите, които изпращат емигрантите. Още миналата година икономистът Петър Ганев поясни в интервю за швейцарското радио ДРС, че българите зад граница са изключително важен икономически фактор заради двата милиарда лева, които превеждат годишно в страната. Без тези пари много семейства не биха могли да преживяват – защото обитават държавата, наречена България.

   

• Governor Cuomo is considering lifting a temporary ban on fracking in New York

  Yoko Ono and Artists Against Fracking Find Out What Fracking Has Done to Pennsylvania

  
  

  Realizing the fight New York’s communities face, Yoko Ono and Sean Lennon started the Artists Against Fracking campaign, which has organized over nearly 200 of the world’s biggest artists, musicians and filmmakers to raise public awareness about fracking to new levels. Now we’re taking public awareness and turning it into public action to get fracking banned, starting in New York.

  .

  .

  Right now, New York Governor Andrew Cuomo is considering lifting a temporary ban on fracking in New York. Lifting this temporary ban would threaten communities’ health, pollute vital water sources, open up peoples’ lands to gas exploration, and speed up global climate change. Communities across the country are watching to see if the Governor will stand with communities calling for a healthy environment or an industry determined to exploit New York’s gas fields. What happens in New York is critical to the nationwide fight against fracking.
  

  Realizing the fight New York’s communities face, Yoko Ono and Sean Lennon started the Artists Against Fracking campaign, which has organized over nearly 200 of the world’s biggest artists, musicians and filmmakers to raise public awareness about fracking to new levels. Now we’re taking public awareness and turning it into public action to get fracking banned, starting in New York!

  What is Fracking?
  Hydraulic fracturing, also known as „fracking“, is a new method of extracting natural gas and oil from rocks at depths from 2,000 to 10,000 feet. First, deep wells are drilled straight down through the aquifer. This drilling then curves horizontally below the earth’s surface and into its shale rock formations. Next, millions of gallons of water laced with chemicals is injected at extremely high pressure into these rock formations, breaking apart the rock and freeing trapped methane along with other dangerous materials.

  There are more than 27,000 wells in the US and each well uses 1-8 million gallons of water and 80-300 tons of chemicals each time it’s fracked (wells can be fracked up to 8 times). However, only 4 states of the 31 that have major fracking projects have robust drilling rules in place. The fracking industry remains exempt from Clean Water, Safe Drinking Water and Clean Air Acts, hazardous waste disposal and other federal regulations.

  Why New York?
  New York, a bellwether state for natural gas development, is home to the marcellus shale, the type of rock formation that holds large reserves in natural gas. Many states with natural gas reserves are watching New York’s decision on whether to lift the temporary ban. Lifting the ban instead of making it permanent would likely usher in a new era of gas drilling across the country. New York Governor Cuomo’s decision on fracking will define his administration’s clean energy policy. Let’s help him make the right choice and turn New York into a clean energy state!

   

  Source:  www.causes.com/banfracking?utm_source=causes.com&utm_medium=twitter&utm_campaign=twstorm

• Небивало остър български сблъсък смая Европарламента

  Светослав Терзиев, в. „Сега”

   

  Европарламентът в Страсбург стана свидетел в сряда вечерта на небивало остър сблъсък между българските евродепутати, в който бяха привлечени съюзници от други държави по политически признак. Дебатът за върховенството на закона и свободата в България излезе от конкретния си повод – покушението срещу Ахмед Доган – и стигна до призиви да се въведе пълно наблюдение над България, която не спазва елементарните демократични принципи, задължителни за държавите в ЕС.

  Депутатите от ГЕРБ бяха в отбранителна позиция и настояваха чрез съпартийците си в Европейската народна партия (ЕНП), че дебатът е безпредметен. „Чудя се какво се дискутира днес”, даде тон депутатът от германския Християн-социален съюз (ХСС) Манфред Вебер, чиято партия е силно ангажирана с израстването на Бойко Борисов като политик в България.

  Британският либерал Греъм Уотсън, който предизвика дебата, заяви, че е очевидец на покушението над Доган като гост на конференцията на ДПС, и затова ще следи как наблюдението над България от Европейската комисия ще вземе предвид този инцидент. Самата Комисия вече го определи като вътрешна работа на държавата и се постара да се дистанцира. Уотсън й подсказа какво има предвид: „Българите се движат в правилна посока, но управляващите – не”.

  Неговият сънародник консерватор Джефри ван Орден, който бе докладчик за България в ЕП и препоръча да бъде приета в ЕС през 2007 г., заяви, че е разочарован от нея, защото след шест години членство продължава да страда от проблемите, които й е сочел преди приемането – нечестни назначения в съдебната система, връзки на политици с организираната престъпност, атаки против политически лидери и пр.

  „Тези проблеми трябваше да бъдат решени отдавна, необходимо е да се предложи истинска промяна от българския народ”, каза той. Репликиран защо е настоявал за приемането на България в ЕС при такава неподготвеност, той отвърна, че „беше правилно България да се присъедини, защото е част от европейската цивилизация и защото така бе спечелено доверието към нея на европейските инвеститори”.

  Британският националист Джерард Батън се възползва от спора, за да заяви, че от 2014 г. българи и румънци се готвят да залеят страната му с имигранти. „Българите искат да напуснат страната си, защото е бедна и обхваната от престъпност. В България животът няма цена – много е евтин. Мафията в България си е купила държавата, няма свобода на словото. Предлагам да се спрат европейските фондове за България, за да не отиват милиони евро в джобовете на престъпници”, каза той.

  Лейбъристът Клод Мораес продължи британската серия по адрес на България, като напомни, че със сегашните си действия управляващите нарушават дори базовите Копенхагенски критерии за членство в ЕС. „Трябва да помогнем на тази държава членка, в която след 20 години демокрация съдебната независимост остава проблем”, каза той.

  След като имаше изказвания на депутати от Испания, Холандия и Франция започна бурна престрелка между български евродепутати. „Сегашният дебат е безпрецедентен”, даде първи изстрел Андрей Ковачев от ГЕРБ. Той обвини БСП, че „иска да го използва за изборите и че не се колебае да дискредитира страната”. Според него е манипулация, че у нас липсва свобода на словото, защото опозицията от сутрин до вечер шества из медиите. „Девизът е: всички против ГЕРБ”, заключи той.

  Илиана Йотова от БСП отправи призив за „цялостен мониторинг над България от ЕК на подготовката и провеждането на изборите”, но бе прекъсната поради изтичане на времето. Филиз Хюсменова от ДПС поиска друг мониторинг: „ЕК да наблюдава делото за покушението над Ахмед Доган като дело с висока обществена опасност”.

  Моника Панайотова от ГЕРБ скочи с обвинение срещу опозицията: „Социалистите и ДПС водят антиправителствена кампания в ЕП, която се превръща в антибългарска кампания. Това е компроматна предизборна надпревара”. Тя им опонира с констатацията, че в България „сега има пълна прозрачност и свобода на медиите”. Като изчете предварително подготвен текст, Панайотова се обяви остро срещу „спекулациите за миналото на нашия премиер”. Никой от депутатите обаче не бе повдигал до този момент въпроса за миналото на Бойко Борисов и фактически темата бе подхваната от неговата защитничка, която очевидно бе очаквала дебатът да вземе такава посока.

  Унгарската социалистка Кинга Гьонц не се съгласи с твърдението за пълна свобода на медите в България и заяви, че наблюдава „концентрация и монополизцация на медиите в едни ръце”. Тя призова ЕК „да обръща повече внимание на България”.

  Станимир Илчев от НДСВ додаде: „От сутрин до вечер правителството се грижи за своя образ чрез контролирания печат, а обществото е оставено само да се оправя с престъпността”. „Днес българският гражданин е в опасна зависимост от държава, в която министър-председателят се изявява като неин собственик”, каза той.

  „Този дебат унижава България”, възкликна Надежда Нейнски от групата на ЕНП, която все пак се дистанцира от ГЕРБ, като добави, че при сегашното управление държавата остана извън Шенгенската зона.

  Мария Габриел от ГЕРБ направи бърз отчет за успехите на правителството, според който България в момента се радва на „най-ниско ниво на престъпност, защото вече няма знакови фигури на престъпността под чадъра на политически партии”. По повод стрелбата срещу Златко Баретата пред Съдебната палата тя отправи призив: „Нека не броим трупове!”

  Португалската социалистка Ана Гомеш репликира: „Много тревожни са сигналите от България за мафията и поведението на министър-председателя”. Тя призова европейските институции да наблюдават как на изборите ще се спазват демократичнте принципи и гражданските свободи. Нейното изявление предизвика остра реакция на Андрей Ковачев: „Не може да се говори със слухове за министър-председателя. Какви са източниците за престъпни връзки на Бойко Борисов?” А португалката отвърна: „Не повдигам обвинения”.

  Депутатът от ГЕРБ Владимир Уручев обобщи: „Днешното омаскаряване на страната е недостойно”, а съпартиецът му Преслав Борисов добави: „Позорно поведение е да се представя държавата по такъв начин в Европарламента с цел само да се влезе в българските вестници”. Антония Първанова от НДСВ репликира, че правителството ограничава журналистичската независимост, като злоупотребява с европейски средства, за да финансира незаконно медии.

  Унгарската социалистка Зита Гурмай призова към края на дебата: „Аз също искам да се засили контролът над България”. Нейният съпартиец Ивайло Калфин се съгласи: „Това е полезно за българските граждани, които искат подкрепата на ЕП, за да се промени положението”.

   

• Седем идеи, които може да променят света

  Webcafe.bg, по Wired.com
  Андре Кейперс

  

  Презареждащи се самолети

  Tesla. Prius. Volt. Автоиндустрията е пълна с радикални нови проекти, които намаляват въздействието върху околната среда от шофирането. Самолетната индустрия от десетилетия подобрява ефективността на употребата на горива, но е достигнала тавана на възможностите на сегашния дизайн и скоро ще се наложи да премине през също толкова трансформативно преосмисляне.

  И това трябва да се случи бързо. Пътуванията по въздуха се очаква да се удвоят до 2031 г., когато развиващите се страни ще подобрят имущественото си състояние. Този ръст би могъл да ликвидира всички подобрения, които сме постигнали чрез по-екологична автоиндустрия или електрически системи.

  Има много начини за решаване на проблема. НАСА преосмислят дизайна на самолети, като финансират привличащи внимание концепти като MIT D Series – в който двуцилиндрово тяло позволява задно монтиране на двигателите и общо намаляване на потреблението на гориво с около 50%. (Те са и доста по-тихи.)

  По-интелигентните навигационни системи биха позволили на самолетите да летят на по-малки разстояния и чрез по-директни летателни маршрути. А малките самолети с ограничен обхват вероятно биха станали и изцяло електрически: словенската фирма Pipistrel вече е разработила електрически четириместен самолет, който изминава двойно по-голямо разстояние от класическите самолети.

  „Всички тези технологии се съчетават, за да осигурят възможности, невъобразими преди 10 години,“ казва Дейвид Хинтън, зам.-директор по изследванията за въздухоплаването в НАСА. В крайна сметка небесата са пределът.

  Захранване на планетата чрез микро-машини

  През 1982 г. химикът от Калифорнийския технологичен институт Хари Грей открива, че електроните преминават през дълги вериги от молекули чрез протеини. Този трик се оказва вдъхващ живот; така живите същества преобразуват енергията в нещо, което могат да използват – от растенията, улавящи слънчевата енергия в клетките си, до всичко останали живи същества, използващи източници от типа на глюкозата за получаване на енергия.

  Всичко това е постижимо заради хибридни молекули, наречени металопротеини, които съчетават гъвкавостта на протеините със способността на металите да катализират химически реакции.
  Когато Грей разбира това, той вече се е заинтересувал от слънчевата енергия.

  Ако се опитвате да изобретите почти безкрайно възобновяем генератор на енергия, осъзнава той, опитайте с базирана на металопротеини система като фотосинтезата. Това обаче не би проработило. Биологичните машини са твърде крехки и неефективни – и синтезата трябва да става на всеки няколко минути, за да има реален резултат.

  Така че ако желаем молекулярна машина, която да произвежда ефективно и надеждно енергия, според Грей трябва да си я направим сами. Той и колегите му си представят миниатюрни акумулатори с метални окиси в единия край и силиций в другия, изградени като масивите от металопротеини в растителните клетъчни мембрани.

  Металните окиси ще абсорбират синия спектър от слънчевите лъчи и ще използват енергията, за да преобразуват морската вода на кислород и протони, а силицият ще абсорбира червения спектър и ще съчетава протоните с електрони.

  Което е удобно, защото протонът и електронът заедно генерират водород, който може да се използва като гориво. Накратко: получава се безплатен водород от слънчевата светлина. „Целта на работата ни е да получим молекули или материали, които са много гъвкави,“ казва той, „и издържат дълго в соларните горивни генератори“.

  И това може и да се получи. Изкуствените процеси за разделяне на водата на съставни елементи вече са 10 пъти по-ефективни от естествената фотосинтеза, макар че подобни инсталации с големи мащаби са постижими едва след десетилетия – учените търсят нови катализатори, с които да управляват химическия процес (екзотичните метали, които те използват сега, са скъпи и твърде токсични).

  Грей е оптимист. „Природата като система е трябвало да конструира нещо, което реално да живее,“ коментира той. „А ние само трябва да произведем гориво.“ И междувременно да спасим планетата.

  Wi-Fi точки за достъп от флакон

  Цялата мобилна икономика се базира на една нестабилна хипотеза – че ще имаме достъп до мобилен уеб където и когато пожелаем, с все по-нарастваща скорост. Реалността обаче не е така розова: вече видяхме някои оператори по цял свят да се отказват от неограничените тарифни планове за мобилен трафик – и борбата за мобилен трансфер ще е още по-тежка, докато броят на таблетите и смартфоните продължава да нараства с бързи темпове.

  Ограниченият Интернет достъп е не само дразнещ – той е смъртна заплаха за иновациите. Към 2020 г. безжичните технологии се очаква да имат глобален ефект на стойност $4.5 трлн. Растежът обаче зависи от способността ни да се разрастваме. Нуждаем се от достъп, който да отговаря на броя устройства, нуждаещи се от него.

  Леснодостъпната Wi-Fi мрежа би могла да реши този проблем. Интернет и телеком компаниите вече започват да въвеждат миниклетки – миниатюрни кули, които осигуряват Wi-Fi наравно с 4G в най-гъсто населените райони. Операторите обаче нямат особени стимули да инвестират в огромната инфраструктура, необходима за свързването на целия свят в мащабна високоскоростна мрежа.

  Една компания е измислила уникално смело решение – Wi-Fi антена във флакон. Chamtech са разработили течност, пълна с милиони нано-кондензатори, която при пръскане върху повърхност приема радиосигнал по-добре от стандартен метален прът.

  Чрез рутер антените на Chamtech могат да комуникират с оптична мрежа, да приемат сигнали от насочени сателити и да се свързват каскадно със съседните възли, създавайки мрежа от евтини, високоскоростни Wi-Fi точки за достъп.

  Тъй като антените могат да се нанасят върху всякакви повърхности, няма да има масова съпротива срещу тях, каквато има сега срещу мобилните кули. Ако това не ви се вижда достатъчно, погледнете го от този аспект: повече няма да псувате Mtel, Globul, Vivacom или който друг още мобилен оператор се появи.

  Пустините могат да станат електроцентрали

  Не мислете за Сахара като за пустош – приемете ги за почти безкраен източник на чиста енергия. За шест часа дневна светлина пустините на Земята поемат повече енергия, отколкото човечеството използва за цяла година. Сега невероятен консорциум от политици, учени и икономисти от Средиземноморския регион има план да се възползва от нея.

  Проектът „Desertec“ предвижда стотици квадратни километри ветрови и слънчеви централи в световните пустини, свързани към електрическа преносна мрежа за осигуряване на надеждна, възобновима и достъпна енергия до по-лишените от слънце региони.

  Проектантите засега се надяват да пренесат слънчевата енергия първо от Северна Африка до Европа. Около 3500 кв. км северноафрикански пустини биха могли да осигуряват близо 20% от нужната за Европа енергия към 2050 г. „Единственото, което е нужно да осъзнаем, е, че прототипите на Desertec вече са налице,“ казва единият от директорите на фондацията – Тиемо Гроп.

  Както става с повечето мащабни инфраструктурни проекти, засега най-големите предизвикателства са политически. Северноафриканските лидери приемат Desertec като източник на работни места, но „Арабската пролет“ породи у инвеститорите несигурност за дълготрайната стабилност на региона.

  Икономическата криза в Европа пък намали публичното финансиране, а континентът представлява хаос от несъвместими електрически системи и регулации. Все пак Desertec има сериозни шансове да пожъне успех. 90% от световното население живее на не повече от 3000 км разстояние от някоя пустиня; китайските градове биха могли да разчитат на електричество от Гоби, а Южна Америка би могла да прокара мрежа от Атакама. А където има светлина, има и надежда.

  Цифрови дисплеи във вашите очи

  Смартфоните са ни осигурили постоянна връзка към информация от цял свят. Но реалният достъп до тази информация изисква да гледаме в нашите джаджи, което води до автомобилни катастрофи и раздразнение на събеседниците ни на масата за вечеря. Какво би станало, ако се свързваме незабележимо към всичката тази информация, без това да вреди на живота или приятелствата ни?

  Съоснователите на Google обсъждат осигуряването на директна връзка на данните с мозъка още от 2002 г. Засега те са стигнали най-далеч с прототипа си Google Glass, очила, които прожектират информация върху дисплей, видим само за гледащия през тях. Но Бабак Парвиз, основател на Project Glass и преподавател във Вашингтонския университет, се надява да изведе нещата една стъпка по-далеч.

  Парвиз предлага мащабен план да се откажем от масивните очила и да изградим микросистема върху контактни лещи. Чрез нишки, не по-дебели от човешки косъм, тези лещи могат да разширяват реалността и да елиминират нуждата от дисплеи на телефоните, компютрите и телевизорите, смята той. „Единственото, което тези дисплеи правят, е да генерират образ върху ретината ви,“ пояснява Парвиз. „Така че ако имате контактна леща, която да прави това, нито един от тези дисплеи повече не ви е нужен.“ Допълнителна екстра: лещите могат да служат за постоянно следене на здравословното ви състояние, използвайки миниатюрни биосензори за анализ на очните ви клетки.

  На война с наближаващите астероиди

  Филмът „Армагедон“ уцели десятката в два аспекта: първо, човечеството е отчайващо неподготвено за появата на наближаващ астероид. И второ – нужни са подходящи инструменти за конкретната цел. „Брус Уилис има огромен принос към защитата на планетата,“ казва Бон Уи, директор на изследователския център за отклоняване на астероиди към Университета на Айова.

  Не, това не е шега – „Армагедон“ е спомогнал да се популяризира теорията за взривове под повърхността на астероидите. И Уи разполага с ракета – т.нар. „Свръхскоростен летателен апарат за прихващане на астероиди“ (HAIV) – която прави точно това.

  Отпред HAIV има „прихващач на кинетична енергия“; отзад има атомна бомба. Кинетичната част забива ракетата в скалата, след което бомбата я взривява на части. Очевидно това е прозвучало добре за НАСА – агенцията е отпуснала на Уи грант на стойност $100 000.

  Дизайнът на ракетата преодолява един от най-големите недостатъци на атомните взривове в Космоса. Ударът на бомба в повърхността на астероид кара материала в нея да се разтопи, преди да се взриви, а пряк сблъсък не би разрушил астероида. HAIV обаче прехвърля бомбата вътре в скалата, където тя предизвиква взривове под повърхността, увеличаващи двадесеткрактно мощността на експлозията.

  Уи планира да тества системата без атомна бомба в нея към 2020 г., но твърди, че би могъл да изстреля такава за по-малко от година, ако се зададе опасен астероид. „Много хора от нашата общност смятат, че когато е необходимо, можем доста бързо да сглобим тази система,“ казва той. Тя би струвала $500 млн., но това е прашинка в сравнение с евентуалния край на цивилизацията във вида, в който я познаваме сега (и е с $50 млн. по-малко от световния боксофис на „Армагедон“!).

  Строеж на небостъргачи от диаманти

  Диамантът е един от най-твърдите материали във вселената. Той е абсолютно прозрачен, практически неподатлив на триене, химически инертен и е отличен проводник на топлина. И на всичкото отгоре се получава от един от най-разпространените елементи: въглерод.

  Диамантът – реално само въглероден кристал – е изключително полезен в области като микроелектроника или пречистване на води. За съжаление големите диаманти са и изключително редки. Представете си обаче ситуация, в която те стават толкова разпространени, колкото сега е стоманата.

  Стивън Бейтс се надява да постигне точно това. Освен че е работил на места като НАСА и Принстън, 64-годишният учен е прекарал няколко години в General Motors, където е конструирал прозрачен бутален двигател от сапфир, осигуряващ безпрецедентна видимост на движението на пламък и газове.

  Този сапфирен двигател накарал Бейтс да се замисли за употребата на диамант. „Всичко, което можете да направите със сапфир, би проработило даже още по-добре с диамант, ако можете да си го позволите,“ обяснява той.

  След като се заема със задълбочени изследвания на синтеза на кристали в тънко фолио чрез процес, наречен химично отлагане чрез изпарение (CVD), Бейтс патентова метод за постигане на същото при диамантите. Концепцията е проста: поставя се диамантен прах – евтин индустриален продукт – във форма с изпарен C60 фулерен (имаща форма на футболна топка решетка от 60 въглеродни атома).

  След това всичко това се обработва с лазерен лъч. Фулеренът се разпада, а въглеродът се кондензира между диамантените частици, на практика сливайки ги в относително солидна маса.

  Дори и методът да се окаже технически и икономически реализуем, полученият материал ще бъде порест, а никой реално не знае какви свойства би имал порестият диамант. Първата стъпка за Бейтс засега е да се снабди със струващ $100 000 импулсен лазер.

  Какво би станало обаче, ако технологията пожъне успех? Представете си диамантени основи под вашия дом, диамантени трегери в небостъргачите, диамантени кости в тялото ви, или диамантени части за самолети и космически кораби. Само едно не си представяйте – изцяло диамантени стени на къщите. Ако те се правят от най-добрия проводник на топлина в света, домът ви би станал твърде студено място, за да е подходящ за живеене.

• Английска журналистка: Отношението ни към българите ме разболява от срам

  Лондон, Великобритания

  Правителството иска да ни убеди, че идващите румънци и българи са необразовани, паразитиращи туристи. Що за подло, тесногръдо, лъжливо, ксенофобско и невъзпитано правителство имаме? – пише Мишел Хенсън в коментар за “Гардиън”. – Аз съм особено притеснена от това, защото дъщеря ми има румънски съученици, а аз имам българска приятелка. Е, да, само една, но много ми липсва. Тези хора заслужават повече.

  Тя живееше тук няколко години, работеше във ферма, а след това и като чистачка (единствените й разрешени професии), издържаше се, плащаше данъци, научи се да говори английски перфектно, отиде в университет, плащаше си за учението сама, взе бакалавърска и магистърска степен с отличие и през цялото това време изпращаше пари на майка си и баба си. След това се прибра у дома.

  Тя беше умна, чаровна и скрупульозно честна. И сега идва нашето правителство и се опитва да ни накара да изпаднем в ужас от задаващите се румънски и български орди от размъкнати, необразовани паразити. Чувствам се болна от срам.

  Навярно съм предубедена, защото съм второ поколение от семейство на източноевропейски емигранти с еврейски корен. Затова и ще припомня, че гневът и протестите на българския народ предотвратиха депортацията на евреите в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война, така че не искам да чувам как нашите лидери злословят срещу него.

  Знам, че за Дейвид Камерън това е начин да привлече гласове – да убеди всички, че тези хора са товар, че са почти някаква човекоподобна раса, но наистина няма нужда да се стига чак дотам. Не сме чак толкова претъпкани. Не ни се налага да седим край брега с крака във водата. Още повече, че далеч не сме им любимата дестинация, а и България, и Румъния се опитват да върнат работниците си обратно.

  Колкото до глупостите, че чужденците ще ни вземат работата и домовете, всичко, от което имаме нужда е някакъв контрол и минимална надница за всеки и никакви драматични последици няма да настъпят.

  Наместо да се шпионират работниците защо да не се започне с проверка на строителната индустрия, чиито високи ешелони са претъпкани с алчни, корумпирани мошеници?

   

  Източник: БЛИЦ

• Лазаре, излез!

   

  Умира сиромахът. Безпризорен.

  Останал без утеха и без чест.

  И няма Божий пратеник отгоре

  да му извика:

  „Лазаре, излез!“

   

  На гробищата – мафия с лопати.

  Ковчегът – евтин. Не като за Крез.

  Кръстосват мародери, психопати.

  Не казва никой:

  „Лазаре, излез!“

   

  По-скоро е щастлив, че се избави…

  Светът не е готов за Блага Вест.

  Изстинал спи под буците корави,

  дори без възглас:

  „Лазаре, излез!“

   

  Отвъд преминал – що ли да излиза?

  Не свърши ли окаян и злочест?

  Да беше ближен – би получил риза,

  и къшей хляб…

  И „Лазаре, излез!“

   

  Народът – цветен. Китно лазарува.

  Готов да оцелява – със…, и без…

  И някак невъзможно му се струва

  Христос да викне:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ракийка, чалга… Камъните падат!

  Опело. Кръст. Погребаното „днес“…

  А щом в живота се намъква адът –

  оттатък ще е:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ясен Ведрин,

  jasen-vedrin.blogspot.com

   

• Да-то и Не-то за бг енергетиката

  Палми Ранчев, komentator.bg

   

  Слушам ги по едно време тези в парламента как се карат, присмиват се един на друг, смеят се и дори злобно се хилят, защото ядрената енергетика не била ядрена, даже не била атомна, а била – така и не разбрах точно каква. Но пък разбрах, че българските руски ченгета са за тази енергетика, тоест настояват за „да”-то, а българските американски ченгета са против и настояват за „не”-то. Не чух българските български ченгета. Може да няма вече такива. Възможно е и да не им е достатъчно ясен гласът. Демек, дълбоко са законспирирани. Имат свое мнение, действат по свой начин, даже на баровците най по върховете дават акъл и информация, ама в парламента си кютат и гледат сеира на другите ченгета. Иска ми се да е така. Но такива като мен се затрудняват, че не знаят мнението им по въпроса. И макар по принцип да избягвам еж беш с типчета от тази порода, в случаи като днешния ми липсват.

  Признавам, че съм един от мушмуроците, дето не гласуват. Знам какво ще кажете, колко мръсно ще ме погледнете и така нататък, но ще направя още едно признание: никога до сега не съм съжалявал за не-гласуването си. Дори в известен смисъл ще доволствам, когато накрая видя какъв е резултатът от изборната активност, естествената и предизвиканата по всеизвестните начини. За себе си съм наясно, че щом има около милион, казват, мъртви души, които винаги си гласуват, какво значение има моят глас. Смисълът, тоест – безсмислието му е доста ясно. Даже без да разбирам много-много от математика като този, май професор станал, дето се мотае и критикува, има ли някъде избори. Но това гласуване е различно. Защото е допитване, казват, до такива като мене. Дето като бройка хич ни няма, но като глас може и да се чуем. Затова тръгнах към мястото, където щяло да се пита и отговаря. Референдване му викат.

  Още се двоумя, ако наистина ме попитат, така очи в очите, да да-кам, или обратно, да задрасквам българската ядрена, пардон, атомна, пардон не съм наясно точно каква, пардон, енергетика. Разбрахте проблема.

  Трудно ми е да избера с българските руски ченгета ли да съм, или с българските американски,

  след като никакъв не се чува гласът на българските български, защото са дълбоко законспирирани. Вярно, разните парламентарни тарикати се надвикваха много убедително, ама освен, че ще трябва да се връщат комисионните, ако не стане каквото на тях им се ще, друго не разбрах. Не че не се опитвах. Но до сега все те печелят от разните му енергетики. От тук нататък, казват, щяло да бъде друго. Щото втората АЕЦ щяла да е от друг клас. Пак не съм наясно. Сигурно защото не знам никой от квартала да е спечелил от киловатчасовете на предишната. И от новата и от старата АЕЦ все едни и същи ще печелят. Така мисля. Затова преди години застреляха май седмина във връзка с този въпрос. Но това са минали работи и да не размирисваме положението, както се казва.

  Ще ме референдват и само затова още се влача по улиците. Нали е за първи път. Иначе, следващия ще действам, както си знам. И хич няма да им се връзвам. Ама сега някаква сила, демек любопитство, ме води. И докато предъвквам от една страна своето категорично „да”, както и не по-малко безсмисленото си „не”, се сетих за една моя далечна братовчедка, която работеше край козлодуйския реактор. Затварят го от сума ти години, ама до две хиляди и не знам коя си щял да произвежда и така нататък, за благото на когото трябва, а и за други работи. Та тази моя братовчедка взела, че забременяло около реактора, разказва тя. Не в буквалния смисъл като място, защото с мъжа й работели доста далече един от друг и поначало там, където се намирала, по цял ден хич не й било до любов и други такива. Забременяла, но не посмя да роди. Казва, страх ме е да не е с три ръце. Ама как така? Ами така, отвърна тя. И роди много по-късно, след няколко години де, когато вече беше се преквалифицирала от атомен инженер в инженер-продавач на детски дрехи на Илиянци.

  От друга страна, мъжът й също ми е говорил по въпроса, как минавал след работа през душа да отмие отровите,

  които са се натрупали по с каквото там е облечен, но тази джаджа, броячът де, звънял ли звънял. И той пак минавал под душа, което не ми е много ясно как става, ама само от една страна, защото от друга ми е напълно ясно. Дори си го представям. Накрая, каза мъжът на тази моя братовчедка, май изключваха брояча да не звъни. И си отивал по живо по здраво. Защото вече му било писнало и звъненето, и че го бавят и не можел да се прибере навреме при жена си, моята братовчедка, дето била бременна, но се страхувала да роди. Понеже беше се ядосал, по инерция ми спомена и за

  половин тон радиоактивна вода, как всекидневно изчезвала и се утаявала в плодородния дунавски чернозем

  Ама много, бе! Много-малко, толкова. Както се казва в такива случаи, наздраве за днес, че да има и за следващия ден.

  Тук се сетих, сигурно защото стана дума за вода, как веднъж, беше преди доста години, говорих с един известен режисьор. На плажа „Република”, дето не се знае чия собственост е. Бил в Америка, американската Америка, и живеел на петдесетия етаж в някакъв небостъргач, а ходел да плува в басейна на дванайсетия. Направо зяпнах. Как така на дванайсетия? Ами така, казва. Ами не протича ли, водата де, по етажите надолу. Не протича, завъртя глава режисьорът. Дълго мислих по-късно и бях сигурен, че у нас ще протече. Бях готов на бас да се хвана. Ама това преди много години. Сега вероятно не е същото. Още повече, ако басейна го открият тържествено. И да протече, ще запушват дупките. На всеки шест месеца. Или на три, ако се налага. Не че има отношение към „да”-то или „не”-то за българската атомна, пардон, ядрена, пардон не знам каква точно, пардон, енергетика. Казвам го така, защо ми дойде на езика. А и защото с тези мисли и спомени тръгнах обратно. Пропуснах референдването. И не са виновни нито братовчедката и мъжът й, които от години работят като инженер-продавачи на „Илиянци”, нито режисьорът от плажа „Република”. За съвсем друго става дума.

   

• САЩ съдят „Стандард енд Пуърс“ за 5 млрд. долара

  Американското правосъдно министерство посочи агенцията сред виновните за кризата от 2009 г.

  Министерството на правосъдието на САЩ и няколко американски щата подадоха във федералния съд в Лос Анджелис граждански иск за 5 млрд. долара срещу международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s).

  Агенцията е обвинена, че е завишила рейтинга на ипотечните книжа в навечерието на световната финансова криза през 2008 г. Според в. „Улстрийт Джърнъл“ от министерството предполагат, че действията на „Стандард енд Пуърс“ са една от причините за кризата и милиардните загуби на инвеститорите.

  Искът, който бе подаден в понеделник, се основава на различни електронни и други съобщения, които, по мнението на министерството, свидетелстват, че ръководителите на агенцията са знаели за приближаващия крах на имотния пазар, но не са намалили рейтинга на стотици ценни книги, опасявайки се, че това ще нанесе загуби на фирмите и ще предизвика гнева на техните собственици, които са клиенти на агенцията.

  В резултат заради завишаването на рейтингите на банките и на компаниите инвеститорите са заложили на рискови книжа и са понесли загуби за повече от 5 млрд. долара, се казва в иска.

  От своя страна S&P отрича обвиненията за измами с рейтингите. След четири месеца преговори, по време на които страните се опитваха да уредят спора, без да се стига до съд, агенцията отказа да плати „компромисно“ един милиард долара, опасявайки се, че това може да я погуби. Освен това, признавайки вината си, S&P щеше да даде основания да се появят нови искове от страна на инвеститорите срещу нея.

  Като последица от това американските власти искат пет пъти повече. Двете страни са решени да се борят до последно. Адвокатът на S&P Флойд Абрамс заяви, че компанията има намерение да използва „нетипична защитна стратегия“. В частност тя нямало да прибегне до първата поправка в американската конституция, която защитава свободата на словото. Ако се приложи поправката, данните, публикувани от рейтинговите агенции, могат да се считат само мнение. Впрочем първата поправка не може да бъде използвана като защита от измама, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.

  Най-вероятната отбранителна линия на S&P ще бъде позоваването на аналогичните рейтинги на американските държавни учреждения и финансови структури, които са били сходни с тези, давани от агенцията, отбелязват експерти.

  Въпреки че искът е току-що подаден, „Стандард енд Пуърс“ вече понесе първите тежки загуби. След като в пресата се появиха съобщения за иска, акциите на корпорацията McGraw-Hill, чиято дъщерна компания е S&P, поевтиняха с 11%, а след това – с 23%, намалявайки капитализацията на компанията с повече от 3.5 млрд. долара.

  Сегашният иск е кулминация на разследването на федералните прокурори на САЩ, което се води от 2009 г. под кодовото наименование „Алхимия“. Зад тази дума се крие намека за усилията на средновековните алхимици да превърнат оловото в злато. Според американското правосъдно министерство именно с това се е занимавала „Стандард енд Пуърс“, издавайки с помощта на своите рейтинги „златни“ книжа, които всъщност са били „оловни“.

  Това не е първият подобен скандал с участието на „S&P“. През ноември 2012 г. федералният съд на Австралия призна агенцията за виновна, че през 2006 г. е давала завишени рейтинги на производни финансови инструменти. Тогава агенцията заяви, че е разочарована от решението на съда и отхвърли всички обвинения, че оценката на активите е била невярна.

   

  Източник:  Mediapool

• „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд” убиват българските производители

  Гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната до 700 млн. евро

  

  „Само тази седмица, само в „Лидъл” можете да вземете пакет с ориз само за 1.59 лв или буркан с боб само за 2,50”. „ Ей, аз съм Джовани и като готвач знам къде продават най-свежите и вкусни стоки – само сега, само в „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.

  Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.

  Преди 12 г. откриването на „Била” в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.

  Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед. И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия. Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги

  изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,

  които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти. Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.

  Веригата „Метро” прави някои изключения, но тя не е толкова масово разпространена. Няколко български производители се обърнаха към „Галерия” с потресаващи факти за условията, при които са принудени да продават продуктите си.

  Големите вериги вземат 40 вида такси и бонуси, за да ви продават стоката

  За да може да стигне до българските потребители, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете, за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговеца пак си взема процент от производителя.

  Един собственик на млечни продукти ни показа фактура за 5000 лева, която бил задължен да плати на „Била” по случай рождения ден на веригата в България, и така всяка година, откакто работи с тях. Друг производител ни се оплака, че от две вериги поотделно му искат между 30 и 40 хил. лв., за да включат продуктите му в рекламните си листовки, а за да се появят и на страниците на вестници, цената се увеличава.

  Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.

  От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това. Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.

  През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.

  Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.

  В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни

  Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно. И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.

  Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни. При свободния пазар е така. Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.

  Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.

  Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.

  Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен. За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място. Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.

  Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси. Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.

   

  Източник:   в. „Гласове“

• Мистериите около атентата в Бургас не са свършили

  Резюмиращ коментар* на Нихал Йозерган, съдържащ логически извадки от публикация на в. „24 часа“ „Приликите между атентата в Бургас и убийството на ливанския премиер Харири“

   

  След като отишъл до автобуса на израелците (мистериозният атентатор-самоубиец) се обърнал и вероятно е искал да си тръгне, когато е бил взривен. Очите му не са сини, а пъстри. На мястото на атентата е намерена мароканска симкарта.

  Всичко това ни бе съобщено в първите дни на януари от следователката Станелия Караджова в интервю за “24 часа”, заради което тя веднага бе отстранена от поста… Оказа се, че сходствата се набиват на очи. И в двата случая имаме мистериозен извършител. И на двете места отговорността е поета от организация, която се представя за „Ал Кайда“. После и там, и тук тези сигнали са отхвърлени като фалшива следа. И на двете места от Израел е имало предхождащо предупреждение за готвен атентат. Както и в двата случая, следва обвинение към „Хизбула“ още на десетата минута след атаката… Това, че терористът от Бургас все още не е разпознат половин година след взрива, явно не би трябвало да изглежда голям проблем, след като в Бейрут тази енигма съществува вече осма година… Западните експерти и представителите на американските и израелските служби обаче отхвърлят това като фалшив сигнал. Вероятно защото целта е шиитската организация „Хизбула“, а версията за джихадисти-сунити не се връзва с този сценарий…

  ДНК анализ на един от труповете все пак доказва, че останките наистина са на Ахмад Абу Адас – палестинец, за когото преди това има информация, че е бил свързан с Абу Мухджин и групировката „Асбат ал Ансар“, подвизаваща се в палестинския бежански лагер „Айн ал Хелуе“ в Южен Ливан… Остава твърдението, че джихадистът не е извършителят на атентата, просто тялото му е било на мястото на взрива… Ако при Харири имаме мистерия с подхвърлен труп, то в нашия случай имаме мистерия с останки на човек, който явно не е искал да умира. Човекът със сините очи (които междувременно се оказаха пъстри) и с най-многото противоречащи си фотороботи може и никога да не бъде идентифициран…

  

  Тук идва интересният момент с мароканската симкарта… Възможно ли е следователката Караджова да е отстранена, защото със споменаването за тази карта е отклонила вниманието в неподходящата посока? Или точно така е трябвало да стане? Как може досега да няма получена от Мароко разпечатка за разговорите? Официалното обяснение е, че арабското кралство не дава информация. Странно. Мароко е най-близката страна на САЩ и Израел в Северна Африка… Възможно е тя да се окаже и подхвърлена фалшива следа. Нарочен сценарий. Защото телефонни разговори и разпечатки могат да се манипулират лесно. Точно това показва и делото „Харири“.

  При атентата в Бейрут доказателствата срещу четиримата заподозрени са само на базата на телефонни разговори. Факт, който Israel Defence услужливо ни припомня в анализа си. При случая „Харири“ в крайна сметка следите от разговорите стигат до „Хизбула“. Но ливанците правят свое контраразследване. В публична демонстрация пред журналисти бе показано как може да бъде проведен разговор от даден телефон, без дори собственикът му да подозира за това. Последваха арести на високопоставени служители от ливанския мобилен оператор и обвинения за в шпионаж в полза на Израел. Защото от разследването излезе, че израелците не само могат да подслушват спокойно всички мобилни телефони в Ливан, но и да манипулират разговорите….

  Американски и израелски сайтове преди време обявиха, че месец преди атентата е имало засечено увеличение на телефонни разговори от Ливан към България. Кой го е засякъл и как – не бе съобщено. Публикациите не цитираха източник на информацията, нито някакво съпътстващо доказателство… След атентата в Бейрут през 2005 г. бе наложено разбирането, че ливанските следователи и магистрати нямат капацитета и силите да се справят с положението и затова случаят трябва да бъде поет от специален международен трибунал. Тази идея бе подкрепена от американците и това, разбира се, се случи. Ще се случи ли и при нас?…

  След завръщането си от САЩ вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че американските власти са доволни от нашите служби, но не и от съдилищата в България. В Държавния департамент били обезпокоени от леките мерки по знакови дела. „Концентрираме усилията си върху партньорството за предаване на Международния съд на арестувани при международни разследвания“.

  Ако трябва да се върнем на сравнението между казусите „Бургас“ и „Харири“, то и при двата наистина има предварително предупреждение от Израел. В нашия случай израелски сайтове пуснаха информация половин година преди това, че в автобус с израелски туристи за България може да има бомба…

  И накрая последната прилика. И при двата атентата още на 10-ата минута от Израел посочват вероятния извършител. Далеч преди да са започнали каквито и да било следствени действия!.. Цялото сравнение на двата казуса води до извода, че и у нас рано или късно ще се стигне до официално обвинение към „Хизбула“.

  Махането на американските визи звучи като добра сделка за правителството в София и ако в подобна спекулация може да има някаква истина, то тя трябва да се очаква да излезе още това лято преди изборите… И по делото „Харири“ всички доказателства бяха косвени. Разследването и процесът съответно бяха силно политизирани, поради което стигнаха до задънена улица. Възможно е точно такава съдба да очаква и казуса „Бургас“.

   

  ––––––––––––––––––––––––

  * Коментарът е написан във Фейсбук. Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Всеки българин – с микро чип?

  България се кани да приеме аналогичен на американския закон, приет от кабинета на Барак Обама, според който всеки човек ще има вграден в тялото микро-чип. Очакванията са това да се случи с гражданите на България през 2013 г.

  Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа, съобщи по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”, че започва работа по изграждане на система за електронно идентифициране на българските граждани.

  Гражданите, които откажат да бъдат микро чипирани, няма да имат достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Чипираните българи ще получат “бонуси”, а това озночавало, че болшинството граждани щели да приемат радиочестотния чип (RFID), сподели Валери Борисов.

  “Светът днес” припомня, че на 28 май 2012 г. Валери Борисов, зам.-министър на Транспорта, ИТ и съобщенията заяви по време на форума BizTech 2012, че “в момента се изгражда система за електронна идентификация на българския гражданин. Това ще бъде уникален идентификатор, подобен на личната карта”, – добави тогава Борисов.

  “Светът днес” припомня, че това е само прелюдия към т.нар. микро-чип, наричан още “Дигитален Ангел”, който е с големина на оризово зърно. Предназначението му е да запамени всички налични документи за самоличност, а така също и всички банкоматни и кредитни карти. Импантацията на Дигиталния Ангел се извършвала върху дясната ръка или челото. Той заменял необходимостта от плащане на пари в брой, като всякакъв вид плащания ще се извършват по електронен път. Ръководителите на всички развити страни са взели решение за повсеместно въвеждане и имплантиране на Дигиталния Ангел на цялото население по света, което трябвало да се осъществи в най-кратки срокове.

  Дигиталният Ангел съдържа идентифицираща преносителя си информация и постоянно излъчва идентификационен код-номер за всеки човек, ретланслиращ се от GPS-сателити. Идеята за имплантирането е да предотврати изгубването на който и да е човек, постоянна наличност на личните му документи, удостоверяващи самоличността, образованието, криминалното минало, здравното осигуряване, финансовия статус и пр.

  Така се увеличавала сигурността на хората срещу отвличане, защото местонахождението на всеки човек се следи непрекъснато от GPS-сателити. Финансовите злоупотреби също били изключени, защото при изваждане на изпланта от тялото на човека, той спира да функционира, а към глобалния компютър се изпраща съобщение, че той е вън от тялото му.

  Дигиталният Ангел осигурявал също откриването изгубени хора, свързвал пациентите с компютъра на личния му лекар, изпращал информация за здравословното състояние (кръвно налягане, сърдечен пулс, кръвна захар и др.).

  Какви са заплахите от микро-чиповете в тялото ни?

  – Без наличието на Дигиталните Ангели вие няма да можете да продавате, т.е. да осъществявате бизнес, няма да можете да купувате, защото всеки друг метод за разплащане ще бъде изключен и по същество ще бъде излишен.

  – В Дигиталния Ангел е вложена технология, позволяваща ПСИХИЧЕСКИ КОНТРОЛ над хората и убежденията им.

  – Информацията за всяка банкова сметка, с която боравите чрез кредитните и банковите ви карти, ще се съхранява и обработва от Мегакомпютъра.

  – При повреда на Дигиталния Ангел, ще получите силно болезнени и обезпокояващи симптоми.

  – Чрез Дигиталния Ангел вие ще се превърнете в биоробот, ще бъдете под постоянен психически контрол.

  Био-чипът е с размери 7 мм дължина и 0.075 мм широчина. Той се състои от транспондер (система за запазване и възпроизвеждане на информация за микрочипове) и презареждаща се литиева батерия. Батерията се презарежда от термодиод, който произвежда електричество, съответстващо на промените на телесната температура. Прочитането на информацията се излъчва чрез лъчение, както при дистанционното.

  Смисълът на био-чипизацията откриваме в документ на Европейския съюз, приет през март 2005 г. (от Европейската групи по етика в науката и новите технологии, раздел 5): “Съвременното общество застана лице в лице с промените, които са в състояние да променят човешката същност…”

  През юни 2008 г., на заседание на елитната международна организация “Билдербергски клуб”, е обсъден въпросът за широкомащабната имплантация на подкожни микрочипове, под предлог с борбата срещу тероризма и необходимостта да се гарантира на лекарите достъп до информация за състоянието на болните в извънредни ситуации.

  Предполага се, че на първо време процесът по микро-чипирането ще бъде доброволен, но след първия етап ще последва задължителна процедура, става ясно от съобщението от Центъра “Франклин” по изучаване на законодателството, а именно: “след запознаване с процедурата и всички преимущества, може да се пристъпи към задължителна имплантация”.

  По непотвърдени данни MOTOROLА е фирмата, която ще произведе био-чиповете.

  Ако чипът бъде отстранен чрез хирургическа намеса, малката капсула ще се спука, човекът ще бъде заразен от лития и микробактериите, а глобалната система ще засече, че чипът е бил отстранен и ще осведоми съответните власти.

  Анализирайки представената информация, можем да направим следните изводи: чип-имплантирането е сериозен процес, резултат от добре финансирани изследвания. Настоящите му възможности са много по-огромни, отколкото се декларират официално.

  До края на юли тази година теоретично трябва да приключи избора на фирма – изпълнител, а цялостният проект, ако няма обжалване, да бъде факт в средата на 2013 година, смята Борисов.

   

  Източник:  Worldtodaybg.com

• Българските деца – втори в Европа по продължителност на ежедневно ползване на интернет

  София. Българските деца между 9 и 16 години са на 2-ро място в Европа след шведските, по продължителност на ежедневно ползване на интернет, сочи изследване. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет.

  „Изследването „Децата на ЕС онлайн III” показва, че не трябва да се ограничава ползването на интернет и България е един сериозен пример в това отношение. Българските деца са на едно от първите места по основни базови умения за защита в онлайн среда. Средноевропейските деца показаха 4 от възможните 8 базови умения, докато при български деца сме с половин пункт над това. Те са с 4.5 умения, които гарантират някаква защита в интернет” каза още Апостолов.

  „Това изследване е уникално. То обхвана 25 европейски държави. За първи път в него беше включена гледната точка на самите деца и младежи – в изследването участваха 9904 деца. На тях им беше задаван въпрос за всеки отделен риск и за онлайн опасност, както ние ги възприемаме, кое им е оказало най-сериозно въздействие през последните три месеца. По този начин се видя, че картината, която ние възрастните имаме в главите си за това какво се случва с децата и младите хора онлайн, не е правилна”, посочи Апостолов. Той обясни, че картината е изкривена, защото всеки възрастен се безпокои от възможностите за попадане на педофилско съдържание, гледането на порнография онлайн или на сцени с екстремно насилие.

  „Изследването показва, че фактически най-големият проблем на съвременните деца и младежи в интернет е тормозът между връстниците”, допълни Георги Апостолов.

  .
  Мария Калоянова,  Focus-news.net

• Стагнацията на българската икономика ще продължи

  Задълбочава се разделението между регионите в страната

  Българската икономика ще продължи да стагнира и през тази година, след като беше в такова състояние и през миналата. Това прогнозираха от Центъра за икономическо развитие (ЦИР), които представиха редовния си тримесечен доклад за стопанското развитие на България. Според експертите на неправителствената организация ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2012 г. ще бъде 1 на сто, а през тази година – под 2 на сто. Подобни са и международните прогнози за българската икономика през тази година.

  Председателят на центъра Георги Прохаски подчерта, че се задълбочава разделението между регионите. В най-изостаналите икономически райони се наблюдава и най-голяма безработица. От ЦИР прогнозират, че безработицата ще остане над 12 на сто и през тази година, а инфлацията няма да не надхвърли 3%.

  Според ЦИР заявеният досега интерес от страна на чуждестранните инвеститори дава основание да се очаква по-нататъшно нарастване на притока на преки чужди вложения през 2013 г. до около 2.3-2.5 млрд. евро. Тези обеми обаче са много далеч от необходимите за дългосрочно и устойчиво развитие на българската икономика, смята Прохаски.

  Безработицата ще се запази 12%

  По-бавни темпове на възстановяване на икономиката са причина за задържане на заетостта. Отчетената безработица за цялата минала година ще бъде над 12 на сто и ще се запази на това равнище и през тази, очакват от ЦИР.

  Динамиката в промишлеността през 2012 г. е положителна, но по-слаба в сравнение с очакванията на организацията. Както спадовете, така и растежите във всички сектори на икономиката са по-свити в сравнение с 2011 година.

  Ръст ще има и в аграрния сектор. Макар че като цяло 2012 г. се очертава не особено благоприятна по отношение на реколтата, вероятно селскостопанските производители успяват да свиват доста повече междинните си разходи, и това рефлектира в растеж на добавената стойност, пише в доклада.

  Забавянето на едва появилата се тенденция за растеж на крайното потребление и на годишна база, и на тримесечна база, е неблагоприятен знак. Експертите смятат, че крайното потребление ще бъде с ръст от около 2 на сто за цялата 2012 г.

  Все по-голям дисбаланс в развитието на регионите
  
  Като все по-остър проблем за българската икономика се откроява нарастването на нейния териториален дисбаланс, предупреди Георги Прохаски. Според него може да се говори и за териториален дисбаланс на общия икономическия растеж – докато едни области са по-слабо повлияни от кризата и тяхното БВП расте, други области не само че продължават да изостават от водещата област (София-град), но тяхното БВП най-вероятно продължава да намалява.

  И тази година София ще продължи да бъде център на растежа и вече има особен статут в икономиката, каза Прохаски. Той допълни, че без целенасочена държавна политика към изоставащите райони през следващите няколко години не би могло да се очаква балансирано икономическо развитие на страната.

  През 2000 г. София-столица надхвърля с 61 на сто средния размер на БВП на човек от населението за страната, а през 2009 г. превишението е вече със 137 процента. През 2000 г. общо 5 области имат БВП на човек от населението в по-висок размер от този средно за страната. След област София-столица, това са областите Бургас (125%), Враца (122%), Варна (112%) и Стара Загора (109%), но техните показатели са по-близо до средния за страната, отколкото до този за София-столица.

  Всички останали области, които са били под средното ниво през 2000 г., са под средното и за 2009 г. Под средното са паднали Враца (през 2009 г. нейният БВП на човек от населението е 77 на сто от този за страната) и Бургас (90%).

  Надежди за повече чужди инвестиции

  Според предварителните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за единадесетте месеца на 2012 г. възлизат на близо 1.4 млрд. евро или 3.5 на сто от прогнозния БВП (при 1.2 млрд. евро и 3.2 на от БВП за същия период на 2011 г.).

  Налице е ясна тенденция на увеличаване притока на преките чуждестранни инвестиции в страната и е възможно да се отчетем до два милиарда евро чужди инвестиции за цялата 2012 г. Заявеният досега интерес от страна на чуждестранните инвеститори дава основание да се очаква по-нататъшно нарастване на притока на преките чуждестранни инвестиции през 2013 г. до около 2.3-2.5 млрд. евро, сочи анализът на ЦИР.

   

  Източник:   в. „Капитал“

• Девети фестивал на българското кино в Ню Йорк

  От 19-ти до 23 февруари 2013 г. ще се проведе Деветият фестивал на българското кино в Ню Йорк. В киното на Робърт Де Ниро ще се представят най-новите български филми. В програмата са включени 8 игрални и около 20 документални и късометражни филма.

  Създателят на българския филмов фестивал („Со Индипендънт – Ню Йорк“) е популярната българска актриса от близкото минало Жана Караиванова. От години този фестивал е единственото място в Америка, където се предлага българско кино. Традиционни гости са български продуценти, режисьори и актьори, които създават полезни контакти със своите американски колеги. Българската общност в Ню Йорк е една от най-големите в САЩ. Сред зрителите, обаче, има не само българи, но и хора от най-различни националности, които се интересуват от тенденциите в световното кино.Генерален спонсор на българския филмов фестивал е Фондация “Америка за България”.

  Това са имената на някои от включените филми:

  Игрални: „Аве“ (режисьор Константин Божанов), „Аз съм ти“ (Петър Попзлатев), „Вяра, любов и уиски“ (Кристина Николова), „Джулай“ (Кирил Станков), „Инкогнита“ (Михаил Пандурски), „Испания“ (Аня Саломоновиц), „Операция “Шменти капели“ (Иван Митов), „Слънчево“ (Илия Костов).

  Документални: „Малък – голям“ ( Ясен Григоров), „Момчето, което беше цар“ (Андрей Паунов), „Последната линейка на София“ (Илиян Метев), „Стоичков“ (Борислав Колев), „Апостол Карамитев“ (Момчил Карамитев), „Водна паша“ (Филип Трифонов), „Дългият път на крокодила“ (Панчо Цанков) и др.

  Жана Караиванова: “Елате да гледаме заедно българско кино и да се срещнем с младите български творци в сърцето на Манхатън!”

  За повече информация посетете:  soindependentfilmfest.com

   

  Атанас Ненов, в. “България Сега” 

• <<
• 1
...
• 185
• 186
• 187
• 188
• 189
• 190
• 191
• 192
• 193
• 194
• 195
...
• 415
• >>