Всички авторски страници

Авторски

• Небивало остър български сблъсък смая Европарламента

  Светослав Терзиев, в. „Сега”

   

  Европарламентът в Страсбург стана свидетел в сряда вечерта на небивало остър сблъсък между българските евродепутати, в който бяха привлечени съюзници от други държави по политически признак. Дебатът за върховенството на закона и свободата в България излезе от конкретния си повод – покушението срещу Ахмед Доган – и стигна до призиви да се въведе пълно наблюдение над България, която не спазва елементарните демократични принципи, задължителни за държавите в ЕС.

  Депутатите от ГЕРБ бяха в отбранителна позиция и настояваха чрез съпартийците си в Европейската народна партия (ЕНП), че дебатът е безпредметен. „Чудя се какво се дискутира днес”, даде тон депутатът от германския Християн-социален съюз (ХСС) Манфред Вебер, чиято партия е силно ангажирана с израстването на Бойко Борисов като политик в България.

  Британският либерал Греъм Уотсън, който предизвика дебата, заяви, че е очевидец на покушението над Доган като гост на конференцията на ДПС, и затова ще следи как наблюдението над България от Европейската комисия ще вземе предвид този инцидент. Самата Комисия вече го определи като вътрешна работа на държавата и се постара да се дистанцира. Уотсън й подсказа какво има предвид: „Българите се движат в правилна посока, но управляващите – не”.

  Неговият сънародник консерватор Джефри ван Орден, който бе докладчик за България в ЕП и препоръча да бъде приета в ЕС през 2007 г., заяви, че е разочарован от нея, защото след шест години членство продължава да страда от проблемите, които й е сочел преди приемането – нечестни назначения в съдебната система, връзки на политици с организираната престъпност, атаки против политически лидери и пр.

  „Тези проблеми трябваше да бъдат решени отдавна, необходимо е да се предложи истинска промяна от българския народ”, каза той. Репликиран защо е настоявал за приемането на България в ЕС при такава неподготвеност, той отвърна, че „беше правилно България да се присъедини, защото е част от европейската цивилизация и защото така бе спечелено доверието към нея на европейските инвеститори”.

  Британският националист Джерард Батън се възползва от спора, за да заяви, че от 2014 г. българи и румънци се готвят да залеят страната му с имигранти. „Българите искат да напуснат страната си, защото е бедна и обхваната от престъпност. В България животът няма цена – много е евтин. Мафията в България си е купила държавата, няма свобода на словото. Предлагам да се спрат европейските фондове за България, за да не отиват милиони евро в джобовете на престъпници”, каза той.

  Лейбъристът Клод Мораес продължи британската серия по адрес на България, като напомни, че със сегашните си действия управляващите нарушават дори базовите Копенхагенски критерии за членство в ЕС. „Трябва да помогнем на тази държава членка, в която след 20 години демокрация съдебната независимост остава проблем”, каза той.

  След като имаше изказвания на депутати от Испания, Холандия и Франция започна бурна престрелка между български евродепутати. „Сегашният дебат е безпрецедентен”, даде първи изстрел Андрей Ковачев от ГЕРБ. Той обвини БСП, че „иска да го използва за изборите и че не се колебае да дискредитира страната”. Според него е манипулация, че у нас липсва свобода на словото, защото опозицията от сутрин до вечер шества из медиите. „Девизът е: всички против ГЕРБ”, заключи той.

  Илиана Йотова от БСП отправи призив за „цялостен мониторинг над България от ЕК на подготовката и провеждането на изборите”, но бе прекъсната поради изтичане на времето. Филиз Хюсменова от ДПС поиска друг мониторинг: „ЕК да наблюдава делото за покушението над Ахмед Доган като дело с висока обществена опасност”.

  Моника Панайотова от ГЕРБ скочи с обвинение срещу опозицията: „Социалистите и ДПС водят антиправителствена кампания в ЕП, която се превръща в антибългарска кампания. Това е компроматна предизборна надпревара”. Тя им опонира с констатацията, че в България „сега има пълна прозрачност и свобода на медиите”. Като изчете предварително подготвен текст, Панайотова се обяви остро срещу „спекулациите за миналото на нашия премиер”. Никой от депутатите обаче не бе повдигал до този момент въпроса за миналото на Бойко Борисов и фактически темата бе подхваната от неговата защитничка, която очевидно бе очаквала дебатът да вземе такава посока.

  Унгарската социалистка Кинга Гьонц не се съгласи с твърдението за пълна свобода на медите в България и заяви, че наблюдава „концентрация и монополизцация на медиите в едни ръце”. Тя призова ЕК „да обръща повече внимание на България”.

  Станимир Илчев от НДСВ додаде: „От сутрин до вечер правителството се грижи за своя образ чрез контролирания печат, а обществото е оставено само да се оправя с престъпността”. „Днес българският гражданин е в опасна зависимост от държава, в която министър-председателят се изявява като неин собственик”, каза той.

  „Този дебат унижава България”, възкликна Надежда Нейнски от групата на ЕНП, която все пак се дистанцира от ГЕРБ, като добави, че при сегашното управление държавата остана извън Шенгенската зона.

  Мария Габриел от ГЕРБ направи бърз отчет за успехите на правителството, според който България в момента се радва на „най-ниско ниво на престъпност, защото вече няма знакови фигури на престъпността под чадъра на политически партии”. По повод стрелбата срещу Златко Баретата пред Съдебната палата тя отправи призив: „Нека не броим трупове!”

  Португалската социалистка Ана Гомеш репликира: „Много тревожни са сигналите от България за мафията и поведението на министър-председателя”. Тя призова европейските институции да наблюдават как на изборите ще се спазват демократичнте принципи и гражданските свободи. Нейното изявление предизвика остра реакция на Андрей Ковачев: „Не може да се говори със слухове за министър-председателя. Какви са източниците за престъпни връзки на Бойко Борисов?” А португалката отвърна: „Не повдигам обвинения”.

  Депутатът от ГЕРБ Владимир Уручев обобщи: „Днешното омаскаряване на страната е недостойно”, а съпартиецът му Преслав Борисов добави: „Позорно поведение е да се представя държавата по такъв начин в Европарламента с цел само да се влезе в българските вестници”. Антония Първанова от НДСВ репликира, че правителството ограничава журналистичската независимост, като злоупотребява с европейски средства, за да финансира незаконно медии.

  Унгарската социалистка Зита Гурмай призова към края на дебата: „Аз също искам да се засили контролът над България”. Нейният съпартиец Ивайло Калфин се съгласи: „Това е полезно за българските граждани, които искат подкрепата на ЕП, за да се промени положението”.

   

• Седем идеи, които може да променят света

  Webcafe.bg, по Wired.com
  Андре Кейперс

  

  Презареждащи се самолети

  Tesla. Prius. Volt. Автоиндустрията е пълна с радикални нови проекти, които намаляват въздействието върху околната среда от шофирането. Самолетната индустрия от десетилетия подобрява ефективността на употребата на горива, но е достигнала тавана на възможностите на сегашния дизайн и скоро ще се наложи да премине през също толкова трансформативно преосмисляне.

  И това трябва да се случи бързо. Пътуванията по въздуха се очаква да се удвоят до 2031 г., когато развиващите се страни ще подобрят имущественото си състояние. Този ръст би могъл да ликвидира всички подобрения, които сме постигнали чрез по-екологична автоиндустрия или електрически системи.

  Има много начини за решаване на проблема. НАСА преосмислят дизайна на самолети, като финансират привличащи внимание концепти като MIT D Series – в който двуцилиндрово тяло позволява задно монтиране на двигателите и общо намаляване на потреблението на гориво с около 50%. (Те са и доста по-тихи.)

  По-интелигентните навигационни системи биха позволили на самолетите да летят на по-малки разстояния и чрез по-директни летателни маршрути. А малките самолети с ограничен обхват вероятно биха станали и изцяло електрически: словенската фирма Pipistrel вече е разработила електрически четириместен самолет, който изминава двойно по-голямо разстояние от класическите самолети.

  „Всички тези технологии се съчетават, за да осигурят възможности, невъобразими преди 10 години,“ казва Дейвид Хинтън, зам.-директор по изследванията за въздухоплаването в НАСА. В крайна сметка небесата са пределът.

  Захранване на планетата чрез микро-машини

  През 1982 г. химикът от Калифорнийския технологичен институт Хари Грей открива, че електроните преминават през дълги вериги от молекули чрез протеини. Този трик се оказва вдъхващ живот; така живите същества преобразуват енергията в нещо, което могат да използват – от растенията, улавящи слънчевата енергия в клетките си, до всичко останали живи същества, използващи източници от типа на глюкозата за получаване на енергия.

  Всичко това е постижимо заради хибридни молекули, наречени металопротеини, които съчетават гъвкавостта на протеините със способността на металите да катализират химически реакции.
  Когато Грей разбира това, той вече се е заинтересувал от слънчевата енергия.

  Ако се опитвате да изобретите почти безкрайно възобновяем генератор на енергия, осъзнава той, опитайте с базирана на металопротеини система като фотосинтезата. Това обаче не би проработило. Биологичните машини са твърде крехки и неефективни – и синтезата трябва да става на всеки няколко минути, за да има реален резултат.

  Така че ако желаем молекулярна машина, която да произвежда ефективно и надеждно енергия, според Грей трябва да си я направим сами. Той и колегите му си представят миниатюрни акумулатори с метални окиси в единия край и силиций в другия, изградени като масивите от металопротеини в растителните клетъчни мембрани.

  Металните окиси ще абсорбират синия спектър от слънчевите лъчи и ще използват енергията, за да преобразуват морската вода на кислород и протони, а силицият ще абсорбира червения спектър и ще съчетава протоните с електрони.

  Което е удобно, защото протонът и електронът заедно генерират водород, който може да се използва като гориво. Накратко: получава се безплатен водород от слънчевата светлина. „Целта на работата ни е да получим молекули или материали, които са много гъвкави,“ казва той, „и издържат дълго в соларните горивни генератори“.

  И това може и да се получи. Изкуствените процеси за разделяне на водата на съставни елементи вече са 10 пъти по-ефективни от естествената фотосинтеза, макар че подобни инсталации с големи мащаби са постижими едва след десетилетия – учените търсят нови катализатори, с които да управляват химическия процес (екзотичните метали, които те използват сега, са скъпи и твърде токсични).

  Грей е оптимист. „Природата като система е трябвало да конструира нещо, което реално да живее,“ коментира той. „А ние само трябва да произведем гориво.“ И междувременно да спасим планетата.

  Wi-Fi точки за достъп от флакон

  Цялата мобилна икономика се базира на една нестабилна хипотеза – че ще имаме достъп до мобилен уеб където и когато пожелаем, с все по-нарастваща скорост. Реалността обаче не е така розова: вече видяхме някои оператори по цял свят да се отказват от неограничените тарифни планове за мобилен трафик – и борбата за мобилен трансфер ще е още по-тежка, докато броят на таблетите и смартфоните продължава да нараства с бързи темпове.

  Ограниченият Интернет достъп е не само дразнещ – той е смъртна заплаха за иновациите. Към 2020 г. безжичните технологии се очаква да имат глобален ефект на стойност $4.5 трлн. Растежът обаче зависи от способността ни да се разрастваме. Нуждаем се от достъп, който да отговаря на броя устройства, нуждаещи се от него.

  Леснодостъпната Wi-Fi мрежа би могла да реши този проблем. Интернет и телеком компаниите вече започват да въвеждат миниклетки – миниатюрни кули, които осигуряват Wi-Fi наравно с 4G в най-гъсто населените райони. Операторите обаче нямат особени стимули да инвестират в огромната инфраструктура, необходима за свързването на целия свят в мащабна високоскоростна мрежа.

  Една компания е измислила уникално смело решение – Wi-Fi антена във флакон. Chamtech са разработили течност, пълна с милиони нано-кондензатори, която при пръскане върху повърхност приема радиосигнал по-добре от стандартен метален прът.

  Чрез рутер антените на Chamtech могат да комуникират с оптична мрежа, да приемат сигнали от насочени сателити и да се свързват каскадно със съседните възли, създавайки мрежа от евтини, високоскоростни Wi-Fi точки за достъп.

  Тъй като антените могат да се нанасят върху всякакви повърхности, няма да има масова съпротива срещу тях, каквато има сега срещу мобилните кули. Ако това не ви се вижда достатъчно, погледнете го от този аспект: повече няма да псувате Mtel, Globul, Vivacom или който друг още мобилен оператор се появи.

  Пустините могат да станат електроцентрали

  Не мислете за Сахара като за пустош – приемете ги за почти безкраен източник на чиста енергия. За шест часа дневна светлина пустините на Земята поемат повече енергия, отколкото човечеството използва за цяла година. Сега невероятен консорциум от политици, учени и икономисти от Средиземноморския регион има план да се възползва от нея.

  Проектът „Desertec“ предвижда стотици квадратни километри ветрови и слънчеви централи в световните пустини, свързани към електрическа преносна мрежа за осигуряване на надеждна, възобновима и достъпна енергия до по-лишените от слънце региони.

  Проектантите засега се надяват да пренесат слънчевата енергия първо от Северна Африка до Европа. Около 3500 кв. км северноафрикански пустини биха могли да осигуряват близо 20% от нужната за Европа енергия към 2050 г. „Единственото, което е нужно да осъзнаем, е, че прототипите на Desertec вече са налице,“ казва единият от директорите на фондацията – Тиемо Гроп.

  Както става с повечето мащабни инфраструктурни проекти, засега най-големите предизвикателства са политически. Северноафриканските лидери приемат Desertec като източник на работни места, но „Арабската пролет“ породи у инвеститорите несигурност за дълготрайната стабилност на региона.

  Икономическата криза в Европа пък намали публичното финансиране, а континентът представлява хаос от несъвместими електрически системи и регулации. Все пак Desertec има сериозни шансове да пожъне успех. 90% от световното население живее на не повече от 3000 км разстояние от някоя пустиня; китайските градове биха могли да разчитат на електричество от Гоби, а Южна Америка би могла да прокара мрежа от Атакама. А където има светлина, има и надежда.

  Цифрови дисплеи във вашите очи

  Смартфоните са ни осигурили постоянна връзка към информация от цял свят. Но реалният достъп до тази информация изисква да гледаме в нашите джаджи, което води до автомобилни катастрофи и раздразнение на събеседниците ни на масата за вечеря. Какво би станало, ако се свързваме незабележимо към всичката тази информация, без това да вреди на живота или приятелствата ни?

  Съоснователите на Google обсъждат осигуряването на директна връзка на данните с мозъка още от 2002 г. Засега те са стигнали най-далеч с прототипа си Google Glass, очила, които прожектират информация върху дисплей, видим само за гледащия през тях. Но Бабак Парвиз, основател на Project Glass и преподавател във Вашингтонския университет, се надява да изведе нещата една стъпка по-далеч.

  Парвиз предлага мащабен план да се откажем от масивните очила и да изградим микросистема върху контактни лещи. Чрез нишки, не по-дебели от човешки косъм, тези лещи могат да разширяват реалността и да елиминират нуждата от дисплеи на телефоните, компютрите и телевизорите, смята той. „Единственото, което тези дисплеи правят, е да генерират образ върху ретината ви,“ пояснява Парвиз. „Така че ако имате контактна леща, която да прави това, нито един от тези дисплеи повече не ви е нужен.“ Допълнителна екстра: лещите могат да служат за постоянно следене на здравословното ви състояние, използвайки миниатюрни биосензори за анализ на очните ви клетки.

  На война с наближаващите астероиди

  Филмът „Армагедон“ уцели десятката в два аспекта: първо, човечеството е отчайващо неподготвено за появата на наближаващ астероид. И второ – нужни са подходящи инструменти за конкретната цел. „Брус Уилис има огромен принос към защитата на планетата,“ казва Бон Уи, директор на изследователския център за отклоняване на астероиди към Университета на Айова.

  Не, това не е шега – „Армагедон“ е спомогнал да се популяризира теорията за взривове под повърхността на астероидите. И Уи разполага с ракета – т.нар. „Свръхскоростен летателен апарат за прихващане на астероиди“ (HAIV) – която прави точно това.

  Отпред HAIV има „прихващач на кинетична енергия“; отзад има атомна бомба. Кинетичната част забива ракетата в скалата, след което бомбата я взривява на части. Очевидно това е прозвучало добре за НАСА – агенцията е отпуснала на Уи грант на стойност $100 000.

  Дизайнът на ракетата преодолява един от най-големите недостатъци на атомните взривове в Космоса. Ударът на бомба в повърхността на астероид кара материала в нея да се разтопи, преди да се взриви, а пряк сблъсък не би разрушил астероида. HAIV обаче прехвърля бомбата вътре в скалата, където тя предизвиква взривове под повърхността, увеличаващи двадесеткрактно мощността на експлозията.

  Уи планира да тества системата без атомна бомба в нея към 2020 г., но твърди, че би могъл да изстреля такава за по-малко от година, ако се зададе опасен астероид. „Много хора от нашата общност смятат, че когато е необходимо, можем доста бързо да сглобим тази система,“ казва той. Тя би струвала $500 млн., но това е прашинка в сравнение с евентуалния край на цивилизацията във вида, в който я познаваме сега (и е с $50 млн. по-малко от световния боксофис на „Армагедон“!).

  Строеж на небостъргачи от диаманти

  Диамантът е един от най-твърдите материали във вселената. Той е абсолютно прозрачен, практически неподатлив на триене, химически инертен и е отличен проводник на топлина. И на всичкото отгоре се получава от един от най-разпространените елементи: въглерод.

  Диамантът – реално само въглероден кристал – е изключително полезен в области като микроелектроника или пречистване на води. За съжаление големите диаманти са и изключително редки. Представете си обаче ситуация, в която те стават толкова разпространени, колкото сега е стоманата.

  Стивън Бейтс се надява да постигне точно това. Освен че е работил на места като НАСА и Принстън, 64-годишният учен е прекарал няколко години в General Motors, където е конструирал прозрачен бутален двигател от сапфир, осигуряващ безпрецедентна видимост на движението на пламък и газове.

  Този сапфирен двигател накарал Бейтс да се замисли за употребата на диамант. „Всичко, което можете да направите със сапфир, би проработило даже още по-добре с диамант, ако можете да си го позволите,“ обяснява той.

  След като се заема със задълбочени изследвания на синтеза на кристали в тънко фолио чрез процес, наречен химично отлагане чрез изпарение (CVD), Бейтс патентова метод за постигане на същото при диамантите. Концепцията е проста: поставя се диамантен прах – евтин индустриален продукт – във форма с изпарен C60 фулерен (имаща форма на футболна топка решетка от 60 въглеродни атома).

  След това всичко това се обработва с лазерен лъч. Фулеренът се разпада, а въглеродът се кондензира между диамантените частици, на практика сливайки ги в относително солидна маса.

  Дори и методът да се окаже технически и икономически реализуем, полученият материал ще бъде порест, а никой реално не знае какви свойства би имал порестият диамант. Първата стъпка за Бейтс засега е да се снабди със струващ $100 000 импулсен лазер.

  Какво би станало обаче, ако технологията пожъне успех? Представете си диамантени основи под вашия дом, диамантени трегери в небостъргачите, диамантени кости в тялото ви, или диамантени части за самолети и космически кораби. Само едно не си представяйте – изцяло диамантени стени на къщите. Ако те се правят от най-добрия проводник на топлина в света, домът ви би станал твърде студено място, за да е подходящ за живеене.

• Английска журналистка: Отношението ни към българите ме разболява от срам

  Лондон, Великобритания

  Правителството иска да ни убеди, че идващите румънци и българи са необразовани, паразитиращи туристи. Що за подло, тесногръдо, лъжливо, ксенофобско и невъзпитано правителство имаме? – пише Мишел Хенсън в коментар за “Гардиън”. – Аз съм особено притеснена от това, защото дъщеря ми има румънски съученици, а аз имам българска приятелка. Е, да, само една, но много ми липсва. Тези хора заслужават повече.

  Тя живееше тук няколко години, работеше във ферма, а след това и като чистачка (единствените й разрешени професии), издържаше се, плащаше данъци, научи се да говори английски перфектно, отиде в университет, плащаше си за учението сама, взе бакалавърска и магистърска степен с отличие и през цялото това време изпращаше пари на майка си и баба си. След това се прибра у дома.

  Тя беше умна, чаровна и скрупульозно честна. И сега идва нашето правителство и се опитва да ни накара да изпаднем в ужас от задаващите се румънски и български орди от размъкнати, необразовани паразити. Чувствам се болна от срам.

  Навярно съм предубедена, защото съм второ поколение от семейство на източноевропейски емигранти с еврейски корен. Затова и ще припомня, че гневът и протестите на българския народ предотвратиха депортацията на евреите в нацистките концентрационни лагери по време на Втората световна война, така че не искам да чувам как нашите лидери злословят срещу него.

  Знам, че за Дейвид Камерън това е начин да привлече гласове – да убеди всички, че тези хора са товар, че са почти някаква човекоподобна раса, но наистина няма нужда да се стига чак дотам. Не сме чак толкова претъпкани. Не ни се налага да седим край брега с крака във водата. Още повече, че далеч не сме им любимата дестинация, а и България, и Румъния се опитват да върнат работниците си обратно.

  Колкото до глупостите, че чужденците ще ни вземат работата и домовете, всичко, от което имаме нужда е някакъв контрол и минимална надница за всеки и никакви драматични последици няма да настъпят.

  Наместо да се шпионират работниците защо да не се започне с проверка на строителната индустрия, чиито високи ешелони са претъпкани с алчни, корумпирани мошеници?

   

  Източник: БЛИЦ

• Лазаре, излез!

   

  Умира сиромахът. Безпризорен.

  Останал без утеха и без чест.

  И няма Божий пратеник отгоре

  да му извика:

  „Лазаре, излез!“

   

  На гробищата – мафия с лопати.

  Ковчегът – евтин. Не като за Крез.

  Кръстосват мародери, психопати.

  Не казва никой:

  „Лазаре, излез!“

   

  По-скоро е щастлив, че се избави…

  Светът не е готов за Блага Вест.

  Изстинал спи под буците корави,

  дори без възглас:

  „Лазаре, излез!“

   

  Отвъд преминал – що ли да излиза?

  Не свърши ли окаян и злочест?

  Да беше ближен – би получил риза,

  и къшей хляб…

  И „Лазаре, излез!“

   

  Народът – цветен. Китно лазарува.

  Готов да оцелява – със…, и без…

  И някак невъзможно му се струва

  Христос да викне:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ракийка, чалга… Камъните падат!

  Опело. Кръст. Погребаното „днес“…

  А щом в живота се намъква адът –

  оттатък ще е:

  „Лазаре, излез!“

   

  Ясен Ведрин,

  jasen-vedrin.blogspot.com

   

• Да-то и Не-то за бг енергетиката

  Палми Ранчев, komentator.bg

   

  Слушам ги по едно време тези в парламента как се карат, присмиват се един на друг, смеят се и дори злобно се хилят, защото ядрената енергетика не била ядрена, даже не била атомна, а била – така и не разбрах точно каква. Но пък разбрах, че българските руски ченгета са за тази енергетика, тоест настояват за „да”-то, а българските американски ченгета са против и настояват за „не”-то. Не чух българските български ченгета. Може да няма вече такива. Възможно е и да не им е достатъчно ясен гласът. Демек, дълбоко са законспирирани. Имат свое мнение, действат по свой начин, даже на баровците най по върховете дават акъл и информация, ама в парламента си кютат и гледат сеира на другите ченгета. Иска ми се да е така. Но такива като мен се затрудняват, че не знаят мнението им по въпроса. И макар по принцип да избягвам еж беш с типчета от тази порода, в случаи като днешния ми липсват.

  Признавам, че съм един от мушмуроците, дето не гласуват. Знам какво ще кажете, колко мръсно ще ме погледнете и така нататък, но ще направя още едно признание: никога до сега не съм съжалявал за не-гласуването си. Дори в известен смисъл ще доволствам, когато накрая видя какъв е резултатът от изборната активност, естествената и предизвиканата по всеизвестните начини. За себе си съм наясно, че щом има около милион, казват, мъртви души, които винаги си гласуват, какво значение има моят глас. Смисълът, тоест – безсмислието му е доста ясно. Даже без да разбирам много-много от математика като този, май професор станал, дето се мотае и критикува, има ли някъде избори. Но това гласуване е различно. Защото е допитване, казват, до такива като мене. Дето като бройка хич ни няма, но като глас може и да се чуем. Затова тръгнах към мястото, където щяло да се пита и отговаря. Референдване му викат.

  Още се двоумя, ако наистина ме попитат, така очи в очите, да да-кам, или обратно, да задрасквам българската ядрена, пардон, атомна, пардон не съм наясно точно каква, пардон, енергетика. Разбрахте проблема.

  Трудно ми е да избера с българските руски ченгета ли да съм, или с българските американски,

  след като никакъв не се чува гласът на българските български, защото са дълбоко законспирирани. Вярно, разните парламентарни тарикати се надвикваха много убедително, ама освен, че ще трябва да се връщат комисионните, ако не стане каквото на тях им се ще, друго не разбрах. Не че не се опитвах. Но до сега все те печелят от разните му енергетики. От тук нататък, казват, щяло да бъде друго. Щото втората АЕЦ щяла да е от друг клас. Пак не съм наясно. Сигурно защото не знам никой от квартала да е спечелил от киловатчасовете на предишната. И от новата и от старата АЕЦ все едни и същи ще печелят. Така мисля. Затова преди години застреляха май седмина във връзка с този въпрос. Но това са минали работи и да не размирисваме положението, както се казва.

  Ще ме референдват и само затова още се влача по улиците. Нали е за първи път. Иначе, следващия ще действам, както си знам. И хич няма да им се връзвам. Ама сега някаква сила, демек любопитство, ме води. И докато предъвквам от една страна своето категорично „да”, както и не по-малко безсмисленото си „не”, се сетих за една моя далечна братовчедка, която работеше край козлодуйския реактор. Затварят го от сума ти години, ама до две хиляди и не знам коя си щял да произвежда и така нататък, за благото на когото трябва, а и за други работи. Та тази моя братовчедка взела, че забременяло около реактора, разказва тя. Не в буквалния смисъл като място, защото с мъжа й работели доста далече един от друг и поначало там, където се намирала, по цял ден хич не й било до любов и други такива. Забременяла, но не посмя да роди. Казва, страх ме е да не е с три ръце. Ама как така? Ами така, отвърна тя. И роди много по-късно, след няколко години де, когато вече беше се преквалифицирала от атомен инженер в инженер-продавач на детски дрехи на Илиянци.

  От друга страна, мъжът й също ми е говорил по въпроса, как минавал след работа през душа да отмие отровите,

  които са се натрупали по с каквото там е облечен, но тази джаджа, броячът де, звънял ли звънял. И той пак минавал под душа, което не ми е много ясно как става, ама само от една страна, защото от друга ми е напълно ясно. Дори си го представям. Накрая, каза мъжът на тази моя братовчедка, май изключваха брояча да не звъни. И си отивал по живо по здраво. Защото вече му било писнало и звъненето, и че го бавят и не можел да се прибере навреме при жена си, моята братовчедка, дето била бременна, но се страхувала да роди. Понеже беше се ядосал, по инерция ми спомена и за

  половин тон радиоактивна вода, как всекидневно изчезвала и се утаявала в плодородния дунавски чернозем

  Ама много, бе! Много-малко, толкова. Както се казва в такива случаи, наздраве за днес, че да има и за следващия ден.

  Тук се сетих, сигурно защото стана дума за вода, как веднъж, беше преди доста години, говорих с един известен режисьор. На плажа „Република”, дето не се знае чия собственост е. Бил в Америка, американската Америка, и живеел на петдесетия етаж в някакъв небостъргач, а ходел да плува в басейна на дванайсетия. Направо зяпнах. Как така на дванайсетия? Ами така, казва. Ами не протича ли, водата де, по етажите надолу. Не протича, завъртя глава режисьорът. Дълго мислих по-късно и бях сигурен, че у нас ще протече. Бях готов на бас да се хвана. Ама това преди много години. Сега вероятно не е същото. Още повече, ако басейна го открият тържествено. И да протече, ще запушват дупките. На всеки шест месеца. Или на три, ако се налага. Не че има отношение към „да”-то или „не”-то за българската атомна, пардон, ядрена, пардон не знам каква точно, пардон, енергетика. Казвам го така, защо ми дойде на езика. А и защото с тези мисли и спомени тръгнах обратно. Пропуснах референдването. И не са виновни нито братовчедката и мъжът й, които от години работят като инженер-продавачи на „Илиянци”, нито режисьорът от плажа „Република”. За съвсем друго става дума.

   

• САЩ съдят „Стандард енд Пуърс“ за 5 млрд. долара

  Американското правосъдно министерство посочи агенцията сред виновните за кризата от 2009 г.

  Министерството на правосъдието на САЩ и няколко американски щата подадоха във федералния съд в Лос Анджелис граждански иск за 5 млрд. долара срещу международната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ (Standard & Poor’s).

  Агенцията е обвинена, че е завишила рейтинга на ипотечните книжа в навечерието на световната финансова криза през 2008 г. Според в. „Улстрийт Джърнъл“ от министерството предполагат, че действията на „Стандард енд Пуърс“ са една от причините за кризата и милиардните загуби на инвеститорите.

  Искът, който бе подаден в понеделник, се основава на различни електронни и други съобщения, които, по мнението на министерството, свидетелстват, че ръководителите на агенцията са знаели за приближаващия крах на имотния пазар, но не са намалили рейтинга на стотици ценни книги, опасявайки се, че това ще нанесе загуби на фирмите и ще предизвика гнева на техните собственици, които са клиенти на агенцията.

  В резултат заради завишаването на рейтингите на банките и на компаниите инвеститорите са заложили на рискови книжа и са понесли загуби за повече от 5 млрд. долара, се казва в иска.

  От своя страна S&P отрича обвиненията за измами с рейтингите. След четири месеца преговори, по време на които страните се опитваха да уредят спора, без да се стига до съд, агенцията отказа да плати „компромисно“ един милиард долара, опасявайки се, че това може да я погуби. Освен това, признавайки вината си, S&P щеше да даде основания да се появят нови искове от страна на инвеститорите срещу нея.

  Като последица от това американските власти искат пет пъти повече. Двете страни са решени да се борят до последно. Адвокатът на S&P Флойд Абрамс заяви, че компанията има намерение да използва „нетипична защитна стратегия“. В частност тя нямало да прибегне до първата поправка в американската конституция, която защитава свободата на словото. Ако се приложи поправката, данните, публикувани от рейтинговите агенции, могат да се считат само мнение. Впрочем първата поправка не може да бъде използвана като защита от измама, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.

  Най-вероятната отбранителна линия на S&P ще бъде позоваването на аналогичните рейтинги на американските държавни учреждения и финансови структури, които са били сходни с тези, давани от агенцията, отбелязват експерти.

  Въпреки че искът е току-що подаден, „Стандард енд Пуърс“ вече понесе първите тежки загуби. След като в пресата се появиха съобщения за иска, акциите на корпорацията McGraw-Hill, чиято дъщерна компания е S&P, поевтиняха с 11%, а след това – с 23%, намалявайки капитализацията на компанията с повече от 3.5 млрд. долара.

  Сегашният иск е кулминация на разследването на федералните прокурори на САЩ, което се води от 2009 г. под кодовото наименование „Алхимия“. Зад тази дума се крие намека за усилията на средновековните алхимици да превърнат оловото в злато. Според американското правосъдно министерство именно с това се е занимавала „Стандард енд Пуърс“, издавайки с помощта на своите рейтинги „златни“ книжа, които всъщност са били „оловни“.

  Това не е първият подобен скандал с участието на „S&P“. През ноември 2012 г. федералният съд на Австралия призна агенцията за виновна, че през 2006 г. е давала завишени рейтинги на производни финансови инструменти. Тогава агенцията заяви, че е разочарована от решението на съда и отхвърли всички обвинения, че оценката на активите е била невярна.

   

  Източник:  Mediapool

• „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд” убиват българските производители

  Гигантите не инвестират почти нищо в България. Всеки месец изнасят от страната до 700 млн. евро

  

  „Само тази седмица, само в „Лидъл” можете да вземете пакет с ориз само за 1.59 лв или буркан с боб само за 2,50”. „ Ей, аз съм Джовани и като готвач знам къде продават най-свежите и вкусни стоки – само сега, само в „Била” можете да намерите всичко на изключителна цена”. „Карфур” ви очаква със своите специални коледни намаления”, „Седмица на големите отстъпки в „Кауфланд”.

  Сигурно сте се наслушали на подобни рекламни съобщения тези дни. Освен това със задоволство сте забелязали, че поне една, а най-често цели три големи търговски вериги са отворили врати в центъра на вашия град, така че да пазарувате удобно, без да е необходимо да палите колата и да губите време в задръствания и обиколки в покрайнините.

  Преди 12 г. откриването на „Била” в София бе събитие от национално значение. То бе знак, че в България вече влизат големи чужди инвеститори и страната се отваря за Европа. Досега от тази верига са открити 88 обекта, а името й означава „евтин магазин”. Конкуренцията не закъсня, появиха се „Кауфланд”, „Карфур” и „Лидъл”, които много бързо покриха територията на страната и както вече казахме, превзеха центровете на големите и малки български градове.

  Всичко това изглежда много хубаво, но само на пръв поглед. И не само защото веригите са измислени така, че да влизаш за едно, а да излизаш с три неща, или пък защото цените им в България много по-често са по-високи от тези в Германия, Испания, Австрия или Италия. Оказва се, че известните марки експлоатират безскрупулно българските производители, не инвестират почти нищо в България, нямат дори влогове в банки у нас и плащат минимални данъци, защото много често отчитат загуби. Това не им пречи да изнасят от България огромни суми. Според неофициална информация големите търговски вериги

  изнасят от страната между 500 и 700 млн. лева месечно,

  които депозират в банки извън територията на страната. Навлизането им в центровете на големите градове пък унищожи малките квартални магазини за хранителни стоки и дрогерия, които бяха средство за препитание на десетки хиляди българи, а и много често по-удобни и уютни за пазаруване обекти. Най-убийствено обаче се оказа влиянието им върху българските производители, които бяха оставени без избор и принудени на сила да се съобразяват с търговския монопол на „Била”, „Лидъл”, „Карфур” и „Кауфланд”.

  Веригата „Метро” прави някои изключения, но тя не е толкова масово разпространена. Няколко български производители се обърнаха към „Галерия” с потресаващи факти за условията, при които са принудени да продават продуктите си.

  Големите вериги вземат 40 вида такси и бонуси, за да ви продават стоката

  За да може да стигне до българските потребители, българският производител трябва да плати между 30 и 40 вида такси, забележете, за всеки един артикул поотделно, на чуждестранните търговци. Започва се с т.нар. входна такса, която е последвана от различни и най-разнообразни таксички, бонуси, отстъпки и дори подаръци, които трябва да се правят на търговеца. Само за отварянето на обект като „Била”, „Лидъл”, „Карфур” или „Кауфланд” в дадено населено място българските търговци са задължени да направят между 8 и 10 на сто отстъпка по фактура и стока, която може да стигне количества от пет тона. Следват фиксирани отстъпки за бонус оборот. При определено количество продадена стока, описано в договора, веригата взема фиксирана сума от производителя и това не е всичко. Предвиден е и плаващ бонус оборот – ако даден артикул се продаде в по-големи количества от очакваното, търговеца пак си взема процент от производителя.

  Един собственик на млечни продукти ни показа фактура за 5000 лева, която бил задължен да плати на „Била” по случай рождения ден на веригата в България, и така всяка година, откакто работи с тях. Друг производител ни се оплака, че от две вериги поотделно му искат между 30 и 40 хил. лв., за да включат продуктите му в рекламните си листовки, а за да се появят и на страниците на вестници, цената се увеличава.

  Освен това се оказа, че чуждите търговци не вземат стоки, които не им носят брутна печалба от 40-50 на сто, което рязко стеснява кръга от качествен асортимент. Всички големи вериги се разплащат 30 дни след като фактурата е заведена в тяхната система. Много често те натискат доставчиците да дават фактури на ръка, които биват вкарвани в системата с два-три дни закъснение. Това акумулира за гигантите огромни средства от лихви по депозити, които са в банки извън България.

  От своя страна пък производителят трябва веднага да се разплаща със своите доставчици, което много често кара хората да вземат кредити с големи лихви. Освен това се случва често търговците да акумулират наведнъж и без предупреждение сумата, която си удържат от различни бонуси, и в деня на разплащането сметките на производителя да не излязат с няколко хиляди лева, без той да е подготвен за това. Договорите са направени така, че всички загуби да са за сметка на българския доставчик, а огромните печалби – за чуждестранния търговец. Ако някой не достави в „Кауфланд” или „Карфур” заявеното количество стоки, плаща глоба. Ако веригата обаче не ги продаде, загубите си остават изцяло за сметка на производителя, а парите му се удържат автоматично от следващата фактура.

  През 2010 г. всички големи търговски вериги отчитат спад на потреблението от цели 32 на сто. Това обаче не им пречи в търговските споразумения за 2012 г. да поискат 5 на сто отстъпка от всички български производители. Огромен шок предизвиква и непредвиденото, но чувствително повишаване на цените на различните суровини, стигащо понякога до рекордните 60 на сто. Това, разбира се, оскъпява крайния продукт. Например даден производител на месо трябва да плати веднага на своите доставчици увеличението на дадена суровина заради по-скъпия ток, бензин или нещо друго, но веригата, която продава стоката му, увеличава цената само след едномесечно предизвестие.

  Така рентабилността на българските производители, които са принудени да продават стоките си през „Била”, „Кауфланд”, „Лидъл” и „Карфур” достига скромните 3 до 5 на сто процента рентабилност, което е оцеляване с по-голям риск от потъване, но с почти никакъв шанс за развитие, разширяване на бизнеса и перспективи в бъдеще.

  В Лидъл 80 на сто от стоките са чуждестранни

  Огромен проблем е, че все по-малко български стоки се продават в големите магазини. В „Лидъл“ например артикулите, произведени в България, са едва 20 на сто, а много от вносните стоки са със съмнително качество, има дори и преопаковани, с неизвестен или подправен срок на годност, а разликата между качеството на асортиментите между „Лидъл – България” и „Лидъл – Германия” е очевидно. И дума не става за износ на български стоки в други европейски страни, което би било най-логичното нещо за международни гиганти като споменатите марки.

  Кой е виновен? Лесният отговор на този въпрос е, че няма виновни. При свободния пазар е така. Всъщност виновници има и те се намират по върховете на държавата и съответните администрации и институции. Работата е там, че държавата не дава равен старт на участниците в тази игра, а недалновидната политика на родните управници от всички правителства досега позволява на чуждите търговци да злоупотребяват както намерят за добре с българските производители.

  Неслучайна е приказката, че не е луд онзи, който яде зелника, а онзи който му го дава. У нас споменатите големи търговски вериги минават за големи чуждестранни инвеститори и се ползват с изключителни преференции, някои от тях дори са освобождавани за известно време от данъци, а държавата не е направила и минимални усилия, за да защити интересите на българските производители и търговци.

  Работата е там, че нито „Била”, нито „Лидъл”, нито „Карфур” или „Кауфланд” са големи инвеститори. Те не са вложили значителни средства, за да започнат бизнес у нас, персоналът, който работи за тях, е значително малък, така че не може да се говори за висока работна заетост, а както вече казахме, всичките им печалби се изнасят извън страната. В последно време дори не купуват земя и не строят собствени сгради, а просто наемат помещения, и то в центъра на съответните градове.

  Това, както казахме, остави без поминък много хора, притежатели на малки и средни магазини, чийто бизнес най-често е семеен. За сравнение в Полша е забранено големите вериги да имат магазини в центъра на столицата или останалите градове, за да се насърчават местните търговци. Гигантите имат разрешение да търгуват само в покрайнините, на околовръстните шосета или малко извън съответното населено място. Още по-добър е примерът на Словения. Тамошните политици са постъпили по-разумно от нашите и са пуснали споменатите марки, при условие че ще продават 5 на сто словенски стоки във всичките си европейски вериги.

  Тук държавата е абдикирала от задълженията си и не се намира дори един-единствен политик, който да защити собствените ни интереси. Защото ударът по производителите неизменно ще се разпростре и върху потребителите, а в края на краищата, нито едните, нито другите ще могат да се възползват от отварянето на България към света, от който за сега успяваме да вземаме само най-лошото. Оставаме обаче слепи и глухи за доброто и големите шансове за развитие, които сами пропиляваме.

   

  Източник:   в. „Гласове“

• Мистериите около атентата в Бургас не са свършили

  Резюмиращ коментар* на Нихал Йозерган, съдържащ логически извадки от публикация на в. „24 часа“ „Приликите между атентата в Бургас и убийството на ливанския премиер Харири“

   

  След като отишъл до автобуса на израелците (мистериозният атентатор-самоубиец) се обърнал и вероятно е искал да си тръгне, когато е бил взривен. Очите му не са сини, а пъстри. На мястото на атентата е намерена мароканска симкарта.

  Всичко това ни бе съобщено в първите дни на януари от следователката Станелия Караджова в интервю за “24 часа”, заради което тя веднага бе отстранена от поста… Оказа се, че сходствата се набиват на очи. И в двата случая имаме мистериозен извършител. И на двете места отговорността е поета от организация, която се представя за „Ал Кайда“. После и там, и тук тези сигнали са отхвърлени като фалшива следа. И на двете места от Израел е имало предхождащо предупреждение за готвен атентат. Както и в двата случая, следва обвинение към „Хизбула“ още на десетата минута след атаката… Това, че терористът от Бургас все още не е разпознат половин година след взрива, явно не би трябвало да изглежда голям проблем, след като в Бейрут тази енигма съществува вече осма година… Западните експерти и представителите на американските и израелските служби обаче отхвърлят това като фалшив сигнал. Вероятно защото целта е шиитската организация „Хизбула“, а версията за джихадисти-сунити не се връзва с този сценарий…

  ДНК анализ на един от труповете все пак доказва, че останките наистина са на Ахмад Абу Адас – палестинец, за когото преди това има информация, че е бил свързан с Абу Мухджин и групировката „Асбат ал Ансар“, подвизаваща се в палестинския бежански лагер „Айн ал Хелуе“ в Южен Ливан… Остава твърдението, че джихадистът не е извършителят на атентата, просто тялото му е било на мястото на взрива… Ако при Харири имаме мистерия с подхвърлен труп, то в нашия случай имаме мистерия с останки на човек, който явно не е искал да умира. Човекът със сините очи (които междувременно се оказаха пъстри) и с най-многото противоречащи си фотороботи може и никога да не бъде идентифициран…

  

  Тук идва интересният момент с мароканската симкарта… Възможно ли е следователката Караджова да е отстранена, защото със споменаването за тази карта е отклонила вниманието в неподходящата посока? Или точно така е трябвало да стане? Как може досега да няма получена от Мароко разпечатка за разговорите? Официалното обяснение е, че арабското кралство не дава информация. Странно. Мароко е най-близката страна на САЩ и Израел в Северна Африка… Възможно е тя да се окаже и подхвърлена фалшива следа. Нарочен сценарий. Защото телефонни разговори и разпечатки могат да се манипулират лесно. Точно това показва и делото „Харири“.

  При атентата в Бейрут доказателствата срещу четиримата заподозрени са само на базата на телефонни разговори. Факт, който Israel Defence услужливо ни припомня в анализа си. При случая „Харири“ в крайна сметка следите от разговорите стигат до „Хизбула“. Но ливанците правят свое контраразследване. В публична демонстрация пред журналисти бе показано как може да бъде проведен разговор от даден телефон, без дори собственикът му да подозира за това. Последваха арести на високопоставени служители от ливанския мобилен оператор и обвинения за в шпионаж в полза на Израел. Защото от разследването излезе, че израелците не само могат да подслушват спокойно всички мобилни телефони в Ливан, но и да манипулират разговорите….

  Американски и израелски сайтове преди време обявиха, че месец преди атентата е имало засечено увеличение на телефонни разговори от Ливан към България. Кой го е засякъл и как – не бе съобщено. Публикациите не цитираха източник на информацията, нито някакво съпътстващо доказателство… След атентата в Бейрут през 2005 г. бе наложено разбирането, че ливанските следователи и магистрати нямат капацитета и силите да се справят с положението и затова случаят трябва да бъде поет от специален международен трибунал. Тази идея бе подкрепена от американците и това, разбира се, се случи. Ще се случи ли и при нас?…

  След завръщането си от САЩ вътрешният министър Цветан Цветанов заяви, че американските власти са доволни от нашите служби, но не и от съдилищата в България. В Държавния департамент били обезпокоени от леките мерки по знакови дела. „Концентрираме усилията си върху партньорството за предаване на Международния съд на арестувани при международни разследвания“.

  Ако трябва да се върнем на сравнението между казусите „Бургас“ и „Харири“, то и при двата наистина има предварително предупреждение от Израел. В нашия случай израелски сайтове пуснаха информация половин година преди това, че в автобус с израелски туристи за България може да има бомба…

  И накрая последната прилика. И при двата атентата още на 10-ата минута от Израел посочват вероятния извършител. Далеч преди да са започнали каквито и да било следствени действия!.. Цялото сравнение на двата казуса води до извода, че и у нас рано или късно ще се стигне до официално обвинение към „Хизбула“.

  Махането на американските визи звучи като добра сделка за правителството в София и ако в подобна спекулация може да има някаква истина, то тя трябва да се очаква да излезе още това лято преди изборите… И по делото „Харири“ всички доказателства бяха косвени. Разследването и процесът съответно бяха силно политизирани, поради което стигнаха до задънена улица. Възможно е точно такава съдба да очаква и казуса „Бургас“.

   

  ––––––––––––––––––––––––

  * Коментарът е написан във Фейсбук. Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Всеки българин – с микро чип?

  България се кани да приеме аналогичен на американския закон, приет от кабинета на Барак Обама, според който всеки човек ще има вграден в тялото микро-чип. Очакванията са това да се случи с гражданите на България през 2013 г.

  Валери Борисов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и секретар на Съвета за административна реформа, съобщи по време на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Административен капацитет”, че започва работа по изграждане на система за електронно идентифициране на българските граждани.

  Гражданите, които откажат да бъдат микро чипирани, няма да имат достъп до редица услуги или ще бъде затруднено ползването на същите от тях. Чипираните българи ще получат “бонуси”, а това озночавало, че болшинството граждани щели да приемат радиочестотния чип (RFID), сподели Валери Борисов.

  “Светът днес” припомня, че на 28 май 2012 г. Валери Борисов, зам.-министър на Транспорта, ИТ и съобщенията заяви по време на форума BizTech 2012, че “в момента се изгражда система за електронна идентификация на българския гражданин. Това ще бъде уникален идентификатор, подобен на личната карта”, – добави тогава Борисов.

  “Светът днес” припомня, че това е само прелюдия към т.нар. микро-чип, наричан още “Дигитален Ангел”, който е с големина на оризово зърно. Предназначението му е да запамени всички налични документи за самоличност, а така също и всички банкоматни и кредитни карти. Импантацията на Дигиталния Ангел се извършвала върху дясната ръка или челото. Той заменял необходимостта от плащане на пари в брой, като всякакъв вид плащания ще се извършват по електронен път. Ръководителите на всички развити страни са взели решение за повсеместно въвеждане и имплантиране на Дигиталния Ангел на цялото население по света, което трябвало да се осъществи в най-кратки срокове.

  Дигиталният Ангел съдържа идентифицираща преносителя си информация и постоянно излъчва идентификационен код-номер за всеки човек, ретланслиращ се от GPS-сателити. Идеята за имплантирането е да предотврати изгубването на който и да е човек, постоянна наличност на личните му документи, удостоверяващи самоличността, образованието, криминалното минало, здравното осигуряване, финансовия статус и пр.

  Така се увеличавала сигурността на хората срещу отвличане, защото местонахождението на всеки човек се следи непрекъснато от GPS-сателити. Финансовите злоупотреби също били изключени, защото при изваждане на изпланта от тялото на човека, той спира да функционира, а към глобалния компютър се изпраща съобщение, че той е вън от тялото му.

  Дигиталният Ангел осигурявал също откриването изгубени хора, свързвал пациентите с компютъра на личния му лекар, изпращал информация за здравословното състояние (кръвно налягане, сърдечен пулс, кръвна захар и др.).

  Какви са заплахите от микро-чиповете в тялото ни?

  – Без наличието на Дигиталните Ангели вие няма да можете да продавате, т.е. да осъществявате бизнес, няма да можете да купувате, защото всеки друг метод за разплащане ще бъде изключен и по същество ще бъде излишен.

  – В Дигиталния Ангел е вложена технология, позволяваща ПСИХИЧЕСКИ КОНТРОЛ над хората и убежденията им.

  – Информацията за всяка банкова сметка, с която боравите чрез кредитните и банковите ви карти, ще се съхранява и обработва от Мегакомпютъра.

  – При повреда на Дигиталния Ангел, ще получите силно болезнени и обезпокояващи симптоми.

  – Чрез Дигиталния Ангел вие ще се превърнете в биоробот, ще бъдете под постоянен психически контрол.

  Био-чипът е с размери 7 мм дължина и 0.075 мм широчина. Той се състои от транспондер (система за запазване и възпроизвеждане на информация за микрочипове) и презареждаща се литиева батерия. Батерията се презарежда от термодиод, който произвежда електричество, съответстващо на промените на телесната температура. Прочитането на информацията се излъчва чрез лъчение, както при дистанционното.

  Смисълът на био-чипизацията откриваме в документ на Европейския съюз, приет през март 2005 г. (от Европейската групи по етика в науката и новите технологии, раздел 5): “Съвременното общество застана лице в лице с промените, които са в състояние да променят човешката същност…”

  През юни 2008 г., на заседание на елитната международна организация “Билдербергски клуб”, е обсъден въпросът за широкомащабната имплантация на подкожни микрочипове, под предлог с борбата срещу тероризма и необходимостта да се гарантира на лекарите достъп до информация за състоянието на болните в извънредни ситуации.

  Предполага се, че на първо време процесът по микро-чипирането ще бъде доброволен, но след първия етап ще последва задължителна процедура, става ясно от съобщението от Центъра “Франклин” по изучаване на законодателството, а именно: “след запознаване с процедурата и всички преимущества, може да се пристъпи към задължителна имплантация”.

  По непотвърдени данни MOTOROLА е фирмата, която ще произведе био-чиповете.

  Ако чипът бъде отстранен чрез хирургическа намеса, малката капсула ще се спука, човекът ще бъде заразен от лития и микробактериите, а глобалната система ще засече, че чипът е бил отстранен и ще осведоми съответните власти.

  Анализирайки представената информация, можем да направим следните изводи: чип-имплантирането е сериозен процес, резултат от добре финансирани изследвания. Настоящите му възможности са много по-огромни, отколкото се декларират официално.

  До края на юли тази година теоретично трябва да приключи избора на фирма – изпълнител, а цялостният проект, ако няма обжалване, да бъде факт в средата на 2013 година, смята Борисов.

   

  Източник:  Worldtodaybg.com

• Българските деца – втори в Европа по продължителност на ежедневно ползване на интернет

  София. Българските деца между 9 и 16 години са на 2-ро място в Европа след шведските, по продължителност на ежедневно ползване на интернет, сочи изследване. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет.

  „Изследването „Децата на ЕС онлайн III” показва, че не трябва да се ограничава ползването на интернет и България е един сериозен пример в това отношение. Българските деца са на едно от първите места по основни базови умения за защита в онлайн среда. Средноевропейските деца показаха 4 от възможните 8 базови умения, докато при български деца сме с половин пункт над това. Те са с 4.5 умения, които гарантират някаква защита в интернет” каза още Апостолов.

  „Това изследване е уникално. То обхвана 25 европейски държави. За първи път в него беше включена гледната точка на самите деца и младежи – в изследването участваха 9904 деца. На тях им беше задаван въпрос за всеки отделен риск и за онлайн опасност, както ние ги възприемаме, кое им е оказало най-сериозно въздействие през последните три месеца. По този начин се видя, че картината, която ние възрастните имаме в главите си за това какво се случва с децата и младите хора онлайн, не е правилна”, посочи Апостолов. Той обясни, че картината е изкривена, защото всеки възрастен се безпокои от възможностите за попадане на педофилско съдържание, гледането на порнография онлайн или на сцени с екстремно насилие.

  „Изследването показва, че фактически най-големият проблем на съвременните деца и младежи в интернет е тормозът между връстниците”, допълни Георги Апостолов.

  .
  Мария Калоянова,  Focus-news.net

• Стагнацията на българската икономика ще продължи

  Задълбочава се разделението между регионите в страната

  Българската икономика ще продължи да стагнира и през тази година, след като беше в такова състояние и през миналата. Това прогнозираха от Центъра за икономическо развитие (ЦИР), които представиха редовния си тримесечен доклад за стопанското развитие на България. Според експертите на неправителствената организация ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2012 г. ще бъде 1 на сто, а през тази година – под 2 на сто. Подобни са и международните прогнози за българската икономика през тази година.

  Председателят на центъра Георги Прохаски подчерта, че се задълбочава разделението между регионите. В най-изостаналите икономически райони се наблюдава и най-голяма безработица. От ЦИР прогнозират, че безработицата ще остане над 12 на сто и през тази година, а инфлацията няма да не надхвърли 3%.

  Според ЦИР заявеният досега интерес от страна на чуждестранните инвеститори дава основание да се очаква по-нататъшно нарастване на притока на преки чужди вложения през 2013 г. до около 2.3-2.5 млрд. евро. Тези обеми обаче са много далеч от необходимите за дългосрочно и устойчиво развитие на българската икономика, смята Прохаски.

  Безработицата ще се запази 12%

  По-бавни темпове на възстановяване на икономиката са причина за задържане на заетостта. Отчетената безработица за цялата минала година ще бъде над 12 на сто и ще се запази на това равнище и през тази, очакват от ЦИР.

  Динамиката в промишлеността през 2012 г. е положителна, но по-слаба в сравнение с очакванията на организацията. Както спадовете, така и растежите във всички сектори на икономиката са по-свити в сравнение с 2011 година.

  Ръст ще има и в аграрния сектор. Макар че като цяло 2012 г. се очертава не особено благоприятна по отношение на реколтата, вероятно селскостопанските производители успяват да свиват доста повече междинните си разходи, и това рефлектира в растеж на добавената стойност, пише в доклада.

  Забавянето на едва появилата се тенденция за растеж на крайното потребление и на годишна база, и на тримесечна база, е неблагоприятен знак. Експертите смятат, че крайното потребление ще бъде с ръст от около 2 на сто за цялата 2012 г.

  Все по-голям дисбаланс в развитието на регионите
  
  Като все по-остър проблем за българската икономика се откроява нарастването на нейния териториален дисбаланс, предупреди Георги Прохаски. Според него може да се говори и за териториален дисбаланс на общия икономическия растеж – докато едни области са по-слабо повлияни от кризата и тяхното БВП расте, други области не само че продължават да изостават от водещата област (София-град), но тяхното БВП най-вероятно продължава да намалява.

  И тази година София ще продължи да бъде център на растежа и вече има особен статут в икономиката, каза Прохаски. Той допълни, че без целенасочена държавна политика към изоставащите райони през следващите няколко години не би могло да се очаква балансирано икономическо развитие на страната.

  През 2000 г. София-столица надхвърля с 61 на сто средния размер на БВП на човек от населението за страната, а през 2009 г. превишението е вече със 137 процента. През 2000 г. общо 5 области имат БВП на човек от населението в по-висок размер от този средно за страната. След област София-столица, това са областите Бургас (125%), Враца (122%), Варна (112%) и Стара Загора (109%), но техните показатели са по-близо до средния за страната, отколкото до този за София-столица.

  Всички останали области, които са били под средното ниво през 2000 г., са под средното и за 2009 г. Под средното са паднали Враца (през 2009 г. нейният БВП на човек от населението е 77 на сто от този за страната) и Бургас (90%).

  Надежди за повече чужди инвестиции

  Според предварителните данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции в страната за единадесетте месеца на 2012 г. възлизат на близо 1.4 млрд. евро или 3.5 на сто от прогнозния БВП (при 1.2 млрд. евро и 3.2 на от БВП за същия период на 2011 г.).

  Налице е ясна тенденция на увеличаване притока на преките чуждестранни инвестиции в страната и е възможно да се отчетем до два милиарда евро чужди инвестиции за цялата 2012 г. Заявеният досега интерес от страна на чуждестранните инвеститори дава основание да се очаква по-нататъшно нарастване на притока на преките чуждестранни инвестиции през 2013 г. до около 2.3-2.5 млрд. евро, сочи анализът на ЦИР.

   

  Източник:   в. „Капитал“

• Девети фестивал на българското кино в Ню Йорк

  От 19-ти до 23 февруари 2013 г. ще се проведе Деветият фестивал на българското кино в Ню Йорк. В киното на Робърт Де Ниро ще се представят най-новите български филми. В програмата са включени 8 игрални и около 20 документални и късометражни филма.

  Създателят на българския филмов фестивал („Со Индипендънт – Ню Йорк“) е популярната българска актриса от близкото минало Жана Караиванова. От години този фестивал е единственото място в Америка, където се предлага българско кино. Традиционни гости са български продуценти, режисьори и актьори, които създават полезни контакти със своите американски колеги. Българската общност в Ню Йорк е една от най-големите в САЩ. Сред зрителите, обаче, има не само българи, но и хора от най-различни националности, които се интересуват от тенденциите в световното кино.Генерален спонсор на българския филмов фестивал е Фондация “Америка за България”.

  Това са имената на някои от включените филми:

  Игрални: „Аве“ (режисьор Константин Божанов), „Аз съм ти“ (Петър Попзлатев), „Вяра, любов и уиски“ (Кристина Николова), „Джулай“ (Кирил Станков), „Инкогнита“ (Михаил Пандурски), „Испания“ (Аня Саломоновиц), „Операция “Шменти капели“ (Иван Митов), „Слънчево“ (Илия Костов).

  Документални: „Малък – голям“ ( Ясен Григоров), „Момчето, което беше цар“ (Андрей Паунов), „Последната линейка на София“ (Илиян Метев), „Стоичков“ (Борислав Колев), „Апостол Карамитев“ (Момчил Карамитев), „Водна паша“ (Филип Трифонов), „Дългият път на крокодила“ (Панчо Цанков) и др.

  Жана Караиванова: “Елате да гледаме заедно българско кино и да се срещнем с младите български творци в сърцето на Манхатън!”

  За повече информация посетете:  soindependentfilmfest.com

   

  Атанас Ненов, в. “България Сега” 

• Как да уплашим българин?

  Лола Монтескьо,  в. „24 часа“

   

  Скъпи Дейвид, разбрах от пресата, че в мъгливия Лондон упорито обмисляте стратегия как да уплашите българите и румънците, за да не ви залеят като цунами. Доколкото разбрах, очаквате на 1 януари 2014 година на Острова да цъфнат общо 29 милиона от нас. С което горещо ви поздравявам – явно вашата демографска статистика е по-напредничава и от тази на нашия някогашен управник мистър Тодор Живков. Нашите сметки са по-скромни, според тях към днешна дата в България и Румъния я има 20-22 милиона, я няма. Останалите отдавна са при вас.

  Честно казано, аз лично още нямам планове къде ще карам следващата Нова година, ама щом каните… Не че много ми се идва във Великобритания, но се притеснявам да не останете разочаровани, като се събудите на 2 януари след празненствата и не заварите ни българин, ни румънец около вас. При тези високи очаквания, които създавате сега, то ще си е направо обидно да не ги уважим. А ние сме възпитани и сърдечни хора, както вече не едно и две открити писма, циркулиращи тия дни из румънско-българския нет, се опитват да ви убедят.

  Прочетох из английските вестници и как точно смятате да ни стреснете и като възпитан и сърдечен човек, искам да ви помогна. Дейвид, на грешен път сте! Българин не се плаши току-така!

  Всеизвестно е, че българинът се страхува само от две неща – от голям късмет и от силно течение. Сигурно не сте чували българската поговорка “Много хубаво не е на хубаво“. Тя напълно аргументира тезата ми, че подходът ви към нашего брата е дълбоко погрешен. С лошо нас не можеш да ни впечатлиш.

  Казвате, ще направите кофти реклама на здравната си система. Хем е скъпа, хем е затворена за българи. Ми то и у нас е така бе, господин Камерън. Или си плащаш, или… отиваш при арменския поп! А пък в някои села и градчета здравна система даже не съществува.

  Другата ви идея е да ни убеждавате, че надницата във Великобритания била мизерна. Ха-ха! За Румъния не знам, ама за България се сещам от воле за поне два завода, в които на няколко хиляди работници надниците не само са им ниски, ами даже не им ги и дават. И пак ходят на работа.

  Казвате още, че наемите на Острова били непоносимо високи. Непоносимо, ако си сам. Ама ние знаем и 2 и 200. В смисъл, че можем да живеем и по 2-ма в гарсониерата, ама можем и по 200. Та ще се справим.

  Вашите министри искат да ни пратят плакати, с които да ни убедят, че страната ви е в криза. Това щяло да ни уплаши.

  Ама вие сериозно ли точно нас с криза ще плашите?

  Че аз целия си живот в криза прекарах – имаше и преди 1989 г., само дето тогава я наричаха дефицит. Дето се казва, ние в реката живеем, вие с воден пистолет ни плашите.

  Още смятате да ни разяснявате, че улиците ви не били павирани със злато. Да, ама нашите са. В моя квартал на централната улица има една дупка, дето всяка пролет я зариват, а тя всяка зима отново се отваря, защото сигурно някой краде от материала. Та ако сметна парите, които за последните 7-8 зими са потънали в тая дупка, сигурно за поне няколко златни павета ще стигнат.

  А най-силният аргумент според вас, който гарантирано ще ни държи далече от родината ви, е лошото време. Ама не, наистина, колко британско! Ще ни плашите с вятър и мъгла. Виж, ако споменете нещо за течение, друга работа. Зарежете го този дъжд, говорете за Гълфстрийма. Рекламирайте го – в крайна сметка то е най-мощното течение в света. Гаранция, че нито една българска майка няма да пусне детето си да стои на такова течение.

  Та, скъпи Дейвид, не се напъвайте да направите страната си по-страшна от България и Румъния. Това е обречена работа. Няма как да успеете с една-две кампании. За целта си трябват минимум няколко балкански и световни войни, един комунистически режим и 24 години преход като нашия. С лозунги такъв стаж не се наваксва.

  Както вече ви издадох, освен от течение българинът се плаши и от твърде хубаво. Така че обърнете медала. Кажете някоя и друга добра дума. Поканете ни. Обещайте ни, политик сте все пак. Кажете, че ще ни вземете всичките. Усмихнете ни се широко от екрана на Би Би Си и направо ни осиновете. Гарантирайте ни, че при вас има място за всички ни и като дойдем, нищо че ще сме във Великобритания, съседите ни отгоре и отдолу пак ще са българи. Честна дума, това ще проработи много повече от всякакви ваши стратегии.

  Но ако езикът не ви се обръща и по никакъв начин не можете да се насилите за една усмивка поне, то ето още няколко съвета по настоящата ви кампания, които вероятно ще имат ефект.

  Примерно разкажете малко подробности за трафика. Обяснете, че във Великобритания навсякъде има камери. А не само като у нас – две на Орлов мост. Пуснете лозунг:

  „Не само ще ви хванем, но и ще ви глобим!“

  Това автоматично ще откаже от имиграция поне българския шофьор. Освен ако не се излъжете да споменете, че у вас се изпреварва от дясно. Така рискувате въпреки всичко да го привлечете с голяма сила. Българският шофьор обича да кара по британски.

  Също така разяснете, че британците не вземат, а дават субсидите в ЕС. “Вашата надница – директно в джоба на Пайнера“, е хубав лозунг. Напишете на големи плакати колко струва малката водка в един британски бар и онагледете добре колко МАЛКА е малката водка наистина. Обявете балконинга за олимпийска дисциплина. И ако всичко това не проработи, то извадете и последния, но най-сериозен аргумент – вашето правителство. Защото, ако българинът иска да избяга от нещо, то не е от времето и дупките по улицата, а от българските политици. Но ако успеете да го убедите, че във Великобритания той няма да е спасен, защото там също управляват идиоти, може би наистина ще ви заобиколи. Честно казано, с тази кампания поне по тази точка сте на прав път.

  Ах, и да не забравя… За да е успешна кампанията ви, е наложително да промените името на държавата си. Иначе кой ще й повярва, ако продължавате да се казвате ВЕЛИКОбритания? Помислете за нещо по-скромно, но отблъскващо. Идеи за ново име могат да ви дадат вестниците ви.

  Хайде преосмислете стратегиите си и ако те въпреки това не проработят, ще се видим на Нова година в Лондон.

  Гуд лак! Лола

   

• Борисов разпореди досието „Буда“ да бъде публично отворено

  МВР: Липсват документи, които сочат съгласие от страна на посочения кандидат за вербовка като информатор

  Министър-председателят Бойко Борисов е разрешил и разпоредил публичното отваряне на досието „Буда“. Това обяви самият той пред „Сега“.

  Часове по-рано вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че дълги години се спекулирало с досието „Буда“. „Премиерът е този, който може да прецени и евентуално да реши тази информация да бъде изнесена публично. Доколкото знам, това, което чета, е било през 1995-1996 година и грифът „класифицирана информация“ при всички случаи е изтекъл“, отбеляза вътрешният министър, цитиран от „Фокус“. И допълни, че е въпрос на процедура да се отвори официално и да се спрат подобни спекулации. Според Цветанов „показването в интернет пространството на досието „Буда“ е сценарий, който се осъществява от определени сили в държавата, и няма нищо притеснително в това, което излиза“.

  „Преди избори винаги излизат подобни теми и спекулации“, смята Цветанов. По думите му една малка част от показаното в интернет пространството по този случай „вече сме чели през 2005 г., когато Бойко Борисов бе кандидат за кмет на София“. „Тогава преди втория тур почти всички, които ползваха интернет, получиха на своите адреси подобна информация. През 2009 година това отново бе актуална тема, през 2011 година – някъде преди президентските и местните избори също се появи подобна информация и тогава се говореше за досието „Буда“, допълни Цветанов.

  Затова и „Сега“ попита премиерът дали ще разреши и разпореди отварянето на досието „Буда“. Той отговори: „Направил съм го“.

  Малко по-късно МВР официално съобщи на сайта си, че „комисия в ГДБОП разгледа материалите по случай, засягащ оперативния отчет на ЦСБОП“. В енигматичното съобщение се казва дословно:

  „Във връзка с публикация в медиите относно материал за регистриране на лице – кандидат за вербовка в оперативния отчет на ЦСБОП, в ГДБОП беше създадена комисия, която разгледа материалите по случая.

  След като се е запознала със съдържанието на документите, комисията е установила, че са изтекли сроковете за защита на класифицираната информация, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗКИ, броени от датата на създаването на документите. Комисията е установила също, че са отпаднали основанията, наложили тяхното класифициране към датата на изготвянето им, поради което се счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 50, ал. 2 от ППЗЗКИ и материалите се декласифицират.

  При извършения преглед по делото е установено, че документите съдържат предложение за кандидат за вербовка като информатор и предложение за изключване на информатор поради „липса на среда“. Сред тях няма документи, които да сочат съгласие за вербовка от страна на лицето, не фигурират и подписи. Липсват и документи, показващи, че съответното лице е извършвало подобна дейност и е предоставяло информация.

  Източник:  в. „Сега“

• България е страната в ЕС с най-малко млади хора

  България е сред страните в ЕС с най-малък процент население на възраст до 14 години, сочат данни от анализ на Евростат за структурата на населението в ЕС през 2011 година. Младите хора в страната на възраст до 14 години са едва 13.2 на сто от населението. През 1991 г. тази възрастова група е била 20.1 на сто от българското население, отчита Евростат.

  Хората в трудоспособна възраст у нас между 15 и 64 години са били 68.3 на сто от населението, а хората в пенсионна възраст – 18.5 на сто. Средната възраст на българското население през 2011 година е била 42.5 години, показват данните.

  Според анализа най-много млади хора сред страните-членки на ЕС през 2011 година е имало в Ирландия – 21.3 на сто от населението на страната, Исландия – 20.9 на сто, Норвегия – 18.7 на сто, Франция – 18.5 на сто, Дания – 18 на сто.

  Ирландия има най-малък дял и за хората в пенсионна възраст – едва 11.5 на сто от населението на страната е на възраст над 65 години. Делът на хората в пенсионна възраст е относително нисък още в Кипър и Словакия – по 12.6 на сто, Люксембург – 13.9 на сто, Румъния – 15 на сто, Чехия – 15.6 на сто.

  Най-висок е делът на възрастните хора в Германия – 20.6 на сто, следват Италия – 20.3 на сто, Гърция – 19.3 на сто, България и Швеция – по 18.5 на сто и др.

  През последните две десетилетия делът на населението на възраст до 14 години в ЕС-27 е намалял с 3.7 процентни пункта, а делът на възрастното население над 65 години се е увеличил с 3.6 процентни пункта, в резултат на което върхът на възрастовата пирамида на ЕС-27 за 2011 г. се е разширил, отчита европейската статистическа служба, цитирана от БТА.

  Като бъдещ сценарий за съдбата на ЕС в период от 50 години напред европейската статистика коментира, че застаряването на населението е вероятно да засегне всички държави-членки на ЕС през този период. Според сценария населението на ЕС-27 се очаква да нарасне до 525 милиона през 2035 г., да достигне връхна точка от 526 милиона около 2040 г., а след това постепенно да намалява до 517 милиона през 2060 г. През същия период, средната възраст на населението на ЕС-27 се очаква да нарасне до 47.6 години.

  Населението в трудоспособна възраст в ЕС се очаква да намалява непрекъснато, докато делът на по-възрастните хора вероятно ще достигне 29.5 на сто за ЕС-27 през 2060 г. при 17.5 на сто през 2011 година.

  По три прогнозни сценария НСИ разкрива и какво ще е населението у нас през 2060 г. Около 5.3 млн. българи ще живеят при реалистично демографско и социално-икономическо развитие на страната през 2060 г. Оптимистичният вариант за 2060 г. отчита население от около 5.8 млн. българи, а песимистичният – около 5.2 милиона през 2060 г.

  Според експерти в НСИ – през 2060 година на 100 българи в работоспособна възраст ще се падат 84 неработоспособни българи – деца до 14 години и възрастни хора над 65 години. За по-близката 2015 г. прогнозата е, че на 100 работоспособни българи ще се падат по 52-ма души в неработоспособна възраст.

   

  Източник:  Mediapool

• Найджъл Фараж: Силно се старая да не демонизирам българите

  Не е редно новодошлите имигранти от самото начало да имат достъп до социалните помощи във Великобритания. Тази възможност трябва да им се отваря чак след 5-годишен престой, по време на който те ще са си плащали данъците в тази държава. Това каза пред „Дарик“ британският политик Найджъл Фараж, лидер на Британската партия за независимост ЮКИП (UKIP), който стана известен в България през последните седмици след изказванията си, че българите и румънците щели да се преселят масово в Англия през януари 2014-а, когато отпадат ограниченията за трудовия пазар там, предаде „Дарик“.

  Фараж твърди, че позицията му не е свързана с ксенофобия, а е чисто практическа и базирана на факти. А те са, че 30-те милиона българи и румънци са сравнително бедни, каквито са били и 40-те милиона поляци през 2004-та – от които половин милион вече са в Англия.

  „Моето послание към българите не е враждебно. Посланието ми е, че Великобритания отдавна страда от сериозна безработица сред младите – в момента тя е 22 %. Просто не е възможно да отворим вратите си безусловно“, добави Фараж.

  „Да, вероятно има квалифицирани българи, които се чувстват дискриминирани. На тях искам да кажа твърдо, че не ние ги дискриминираме. Нашата партия иска квалифицирани работници да идват, да работят и да си плащат данъците. Това, с което Великобритания не може да се справи обаче, е въпросният неограничен брой на неквалифицирани хора“, каза още британският политик: „Аз силно съм се старал да не демонизирам българи, румънци или поляци, но ще продължавам да твърдя, че трябва да действаме в полза на собствените ни национални интереси, а е очевидно, че не е в наш интерес да отпускаме социални помощи на хора, които не са били в страната ни поне пет години’.

  Фараж заяви още, че друг елемент, който го притеснява, е, че ако се отворят вратите, има голяма вероятност някои от лошите хора да дойдат заедно с добрите:

  „Честно казано, ние не ви искаме лошите хора. Сигурен съм, че и вие не ги искате, но ние със сигурност не ги искаме! А според европейските закони, ако лошите ви хора дойдат в Англия и извършват престъпления, ние нямаме право да ги депортираме. А това е пълна лудост и поредният аргумент, който показва защо не искаме Великобритания да бъде част от Евросъюза и защо е важно да се проведе този дебат. Аз не определям всички българи като престъпници, но сам знаете, че в България има голям проблем с организираната престъпност и аз не искам това да се превърне и в наш проблем“.

  Източник:  в. „Сега“

• Досието БУДА – досието за вербуване на Б. Борисов

  Сайтът Болканлийкс, който е свързан с Уикилийкс, разпространяващ секретните грами на американската дипломация, публикува днес, 3 февруари 2013 г., за първи път досието за вербуване на Бойко Борисов. Следва текстът от разследването, което е качено в сайта „Биволъ“.

  

  На 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП, като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“. Според водещия офицер кандидатът Борисов има качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент-информатор, заведено му е „картонче“ и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник.

  Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно получаване на документи Balkanleaks, работеща на същия принцип като Wikileaks. Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява. Да се търси източникът е безмислено. Подчертаваме това, заради българските данъкоплатци, които финансират богато ДАНС и сектора „Компютърни престъпления“ на ГДБОП в името на една много спорна сигурност.

  Документът (виж приложения опис *) се публикува след щателна проверка за автентичност, потвърдена от 2 независими източника. Биволъ проследи съдбата на оперативния работник вербувал Борисов – Младен Георгиев и на началника му Спас Спасов, утвърдил регистрацията. Оперативният работник е бил шеф в охранителната фирма на Борисов ИПОН, а в момента е на висша позиция в ДАНС. Началникът Спас Спасов, който е бивш кадрови служител на Държавна сигурност, е работил във фирма на Алексей Петров.

  

  Ако срещнеш Буда – вербувай го!

  Документът е изготвен в началото на „Виденовата зима“. Малко по-късно страната влиза в хиперинфлационна спирала. Официалните заплати, включително и в МВР, достигат невиждани нива от 5-8 долара и държавата е буквално в ръцете на престъпността. Докато мизерията сковава България и хората излизат на улицата, за да изгонят проваленото социалистическо правителство на Виденов, „оперативно интересните“ личности като Борисов продължават да печелят милиони в зелено.

  Оперативният отчет на секретните сътрудници е система създадена по съветско време и работи като своеобразна звънчева система. След като сътрудникът е регистриран, всеки сигнал за него или опит да бъде разработван от друга служба, стига задължително до неговия водещ офицер, който стопира разработката. По време на прехода тази система има и друго предназначение – опъва безотказен чадър над престъпниците от корумпирани офицери **. Именно това се случва с Бойко Борисов. Нещо повече. Впоследствие вербовчикът на Борисов става зависим от своя агент, назначен е за служител в „Ипон“ и израства в кариерата, благодарение на лицето, което е вербувал.

  Тео и Буда – Генезисът

  През 1993 г. Бойко Борисов регистрира фирма заедно с Алексей Петров. Наричат я „Будоинвест. Самият Борисов твърди, че тази фирма никога не е развивала дейност. Името обаче е интересно. Дали са имали предвид инвестиция в „пътя на духа“ (яп. budō) и по-точно в бойните му измерения като каратето, в което Борисов и Петров са партньори? Дали прочитът на офицера от ЦСБОП е дал името на делото „Буда“ от 1996 г., или пък фирмата е кръстена на друго дело, отпреди нейното създаване? Но „Будоинвест“ не е единствената фирма с участието на Борисов с „култово“ име.

  Година и половина преди да бъде вербуван Борисов, в края на март 1995 г., антимафиоти пратени от София удрят фабрика за незаконно производство на цигари в Крайморие, собственост на фирма „Тео Интернационал“. „Тео“ на старогръцки означава божество. Акционери в „международните“ дела на въпросното „божество“ са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Румен Николов – Пашата, Ангел Бончев от Литекс, Емил Райков (агент „Кънчев“ на ВГУ на ДС) и други „оперативно интересни“ личности. На 25 март 1995 е започнато досъдебно производство срещу фирмата, но делото е смачкано с помощта на Георги Пенев – шеф на полицията в Бургас и близък приятел на Бойко Борисов.

  През ноември същата година публикация на Капитал е фиксирала Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата на парти по случай рождения ден на СИК, където „духнали свещичка под звуците на роял“. На партито Борисов е бил в ролята на прессекретар и е развеждал журналистите, държани все пак зад кордон, за да не попречат на старателната режисура на празника.

  Няколко дни по-късно, на 9 декември 1995 г. Пашата и Борисов влизат в управителния съвет на „Тео“ където дотогава са само акционери. Заседанието се провежда на адрес Раковска 209, на който са регистрирани и други фирми на Борисов и Цветелина Бориславова. На 31 май на следващата година те излизат от борда на фирмата и са заместени от други „божества“ на мутренския бизнес – Иво Каменов от ТИМ и Недялко Кирезиев (Първа частна милиция). Неофициално се знае, че контрабандата е продължавала през цялото това време, а чадърът над „Тео“ е идвал от „високо място“.

  Все пак срещу фирмата започва досъдебно производство за контрабандата и съдебна процедура за невърнати милиони на ПЧБ. Ударът обаче се насочва изключително срещу Емил Райков, който загадъчно изчезва от България през есента на 2001 г., след като Борисов вече е главен секретар на МВР. Според бургаски следователи Райков, който е обявен за международно издирване не би могъл да напусне България без специална помощ и ако не е бил предупреден предварително, че предстои да бъде арестуван. С изчезването на Райков, пада и всякаква отговорност за невърнатите милиони от бившите съдружници в „Тео“. По оперативна информация от наши източници Райков неколкократно се е връщал в България и е осъществявал преки контакти с Борисов, който му е съдействал да си поднови паспорта. Тази информация косвено се потвърждава от факта, че Райков присъства в избирателните списъци, за което Биволъ вече писа.

  Няколко години по-късно, като главен секретар в МВР Борисов се отблагодарява и на Георги Пенев. Пенсионира го с почести и го назначава на поста регионален директор на ИПОН в Бургас. Историята с участието на Борисов в контрабандата е напълно покрита и забравена. Повтаря се симптоматичната схема: разработваният престъпник става работодател и шеф на разработващия го офицер на МВР. Но без съмнение още през 1995 г. в ЦСБОП са регистрирали „обекта“ Борисов и са започнали да го следят.

  Борисов на повод в „Шесто“

  Предложението за регистрация на секретния сътрудник Бойко Борисов е подписано от оперативен работник обозначен като НБ-22. С него се е съгласил (но подпис липсва) колегата му НБ-20. Предложението е утвърдено от началника на сектор „НБ“ в ЦСБОП – подполковник Спас Спасов. Това е и единственото име с подпис в документа.

  Тук трябва да се припомни, че ЦСБОП всъщност наследява голяма част от Шесто управление на Държавна сигурност. Почти всички офицери в службата са бивши „шестаци“. Такъв е и подполковник Спас Мирчов Спасов, разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010. След промените кадровият разузнавач от Шесто управление на ДС работи в МВР като началник на сектор от 26.03.1990 г. до 04.03.1997 г., после като началник на направление от 04.03.1997 г. до 19.11.1997 г. Освободен е от ЦСБОП на 48 годишна възраст от тогавашния директор Кирил Радев. Причината: подпомагане на групировките и теч на информация от службата към тях.

  От март 2000 Спас Спасов работи в управата на фирма свързвана с Алексей Петров – „Спартак Секюрити“ (предишни имена „Виктория Инс“ и „Спартак Живот“), става ясно от Търговския регистър. Съсобственик във фирмата и неин прокурист в периода 2007-2009 г. е бил Антон Петров – Хамстера, считан за дясната ръка на Алексей Петров и обвиняем за отвличания по делото „Наглите“. От 2005 г. Спасов е и в управителния съвет на Спартак Интер Холдинг – С.И.Х., където мажоритарен акционер е „Лев Корпорация“.

  Проверката на Биволъ установи, че подписът на оперативния работник с код НБ-22 принадлежи на Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Младен Георгиев не е осветяван до момента като офицер от ДС. Той също е отстранен от системата на МВР през 1997 г. за подпомагане на престъпни групировки и изнасяне на информация.

  

  Журналистката Мария Дерменджиева дава следния портрет на Младен Георгиев на базата на изтекли секретни справки от ДАНС:

  „Младен Георгиев към 1991 год. е бил шофьор и автомобилен механик в ЦСБОП. За известен период е оглавявал сектор „Автотранспорт“ в същата служба. Завършил задочно школата в Симеоново, а впоследствие и право. След това е назначен за оперативен работник в сектор „Вътрешен тероризъм“ – ЦСБОП. Освободен е със заповед на тогавашния директор Кирил Радев, като се твърди, че причина са връзките му с престъпни и силови групировки. Естествено пак „нерегламентирани“. И къде отива да работи? Младен Георгиев става изпълнителен директор на „Ипон-Агенция за сигурност и охрана“- ООД, регистрирана през м. април 1998 г. на адрес: София, ул.“Гечкенли“ 4. Съсобственици и управители на фирмата са Бойко Борисов, Владимир Петев (бивш офицер от СГУ-ДС) и Васил Калугеров (бивш началник на охранителна полиция в СДВР). От справката на Папалезов е видно, че когато Борисов става главен секретар на МВР, Георгиев отново е върнат в министерството, при това се издига и до поста заместник-началник на Инспектората. Но „нерегламентираните“ контакти отново му подпалват чергата, щом като е образувана разработка срещу него от „Вътрешна сигурност“… Твърди се, че именно той в началото поддържа контактите с братя Галеви. Става „жега“ и хайде в ДАНС. А сега след приемането на промените в Закона за ДАНС се очаква Младен Георгиев да заеме новосъздадената длъжност главен секретар на агенцията. „Нерегламентираните“ услуги се награждават с регламентирана служба.“

  (Мария Дерменджиева, „Кой е по-по-най агент“ в. Гласове 01.11.2009) Справката на Папалезов може да бъде видяна тук.

  Биволъ потвърди и от два други източника, че съкращението „НБ“ според номенклатурата на ЦСБОП обозначава направление „Терор“, сектор „Вътрешен тероризъм“ („Външният тероризъм“ се обозначава с „НА“). Tака нареченият „Терор“ всъщност работи основно по контрабандните канали и организираните престъпни групи. По това време с „вътрешен тероризъм“ се занимават силовите групировки на мутрите. Именно те тероризират страната, обикновените граждани в нея и особено тези, които успяват да постигнат нещо не благодарение на съмнителни обвързаности и задкулисни сделки с властта, а с талант, енергия и интелект, най-вече това са честните предприемачи у нас. „Вътрешен тероризъм“ са групировките, осуетяващи нормалната икономическа дейност в границите на България, гражданските свободи и всяка спонтанна проява на активност и воля за живот.

  Тъкмо досието „Буда“ е документът, който дава субстанция на подозренията за „нерегламентираните услуги“, които се извършват от „бандита-сътрудник“ Борисов. Неясно остава кой за кого е работил. Дали организираната престъпност е „помагала“ на службите, или обратното? Събитията разкриват хронологично една картината на пълна симбиоза на държавата и мафията, в полза на последната, която хронологично протича така:

  1. Вербовчикът, под зоркото око на ДС, прави бандита специален сътрудник и така опъва чадър над бандитските му дела.

  2. Вербовчикът се заиграва с бандитите, разкрит е, и е изгонен от службите заедно с шефа си – агент на ДС.

  3. Вербуваният бандит (Борисов) назначава вербовчика (Младенов) за шеф в бандитската си фирма (ИПОН).

  4. Низвегнатият шеф на вербовчика (Спасов) започва работа във фирми на друг вербуван бандит (А. Петров);

  5. Бандитът става шеф на МВР (Борисов) и прибира под крилото си вербовчика (Младенов).

  6. Бандитът става шеф на цялата държава, членка на НАТО и ЕС, а неговият вербовчик е втори човек в най-мощната секретна служба на тази държава (ДАНС).

  Вече няма шанс никой да бъде разкрит и да бъде изгонен…

  Следва…

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Документ: Няма видим гриф. Предложение за вербовка на Бойко Методиев Борисов от оперативен работник НБ-22, подписано от него. Липсва подпис за съгласие на оперативен работник НБ-20. Документът съдържа 1 страница. Отпечатан е на 09.12.1996 г. на пишеща машина в един екземпляр от самия НБ-22. Регистрационният му номер е 8772 от 09.12.1996. Положена е резолюция за утвърждаване от началник сектор „НБ“ подполковник Сп. Спасов с неговия подпис на дата 09.12.1996. След резолюцията предложението е регистрирано с номер 0380 от 10.12.1996 от регистратор с инициали КБ-16 Документът и резолюцията са напечатани на една и съща пишеща машина с характерен наклон на долната хоризонтална черта на малката буква д.

  ** Вербовката на известни фигури от криминалния контингент е било обичайна практика за службите. Известно е, че като сътрудници са били регистрирани Поли Пантев, Косьо Самоковеца и други лица с прякори. Тази информация фигурира и в „Швейцарския доклад“ на Джеф Щайн, до момента публикуван единствено от Биволъ.

• Отворено писмо на Кирил Станков до Ралица Бехар

  Поместеното тук Отворено писмо на Кирил Станков е реакция на друго – Отворено писмо на Ралица Бехар до евродепутата и лидер на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж, което е публикувано в economy.bg на 28 януари т.г. Отвореното писмо на Станков до Бехар е публикувано в няколко български сайта. Тези две писма представляват интересен сблъсък не само на тези, но и на житейски опити, които са различни.

  –––––––––––––-

  Г-це Бехар,

  Казвам се Кирил Станков, българин съм.

  Реших да ви пиша, защото съм силно изненадан (да не кажа и възмутен) от отвореното ви писмо до г-н Фараж (когото нямам честта да познавам). Като българин учил и живял в Израел и Канада и върнал се тук, за да поддържа родителите си, но и с някаква надежда за развитие, реших да не остана безраличен към наивните твърдения във вашия текст. За да не досаждам на вас и останалите неколцина читатели на това скромно мое откровение, ще спестя подробностите колко факултета бих могъл да завърша – избрах само един и имам скромната титла Бакалавър по Изкуствата от Тел-Авивският Университет.

  За разлика от вас, Ралица, аз не произхождам от семейство с много успешен PR бизнес и не успях да се посветя на благотворителни дейности по време на образованието си, защото пристигнах в Израел с 50 долара, подарък от чичо ми, и много хъс. Наложи ми се в продължение на 5 години да спя по 4-5 часа на ден, защото трябваше да работя като куриер нощно време и като готвач в пицария за да платя образованието си (каня ви някой ден да пробвате от моите пици с биологично чисти продукти – прекрасни са!). Също така искам да спомена, че Тел Авив (както и Единбург) е град със страхотна атмосфера, особено след някой атентат. Мисля, че с това се изчерпват приликите между нас.

  Моята силна връзка с България е причината да напиша това писмо. Аз обичам тази страна, природата й, и хората, които познавам – моите приятели. Избрах да живея на село, далеч от големия град. И в това село живеят около 120 души. Съдейки по моите съселяни, коментарите на г-н Фараж са доста точни. В момента съм дал заеми и вересии за около 1000 лева на хора, които просто не могат да свързват двата края, всеки месец! За щастие имам професия (освен кинорежисурата, която в нашата прекрасна – според вас – страна не може да ми осигури нормално преживяване), позволяваща ми да живея с доходи над средните в България.

  Вие цитирате данни на официални институции в България, които – априори – обслужват интересите на правителството. Тези данни са абсолютно неверни. Смея да твърдя, че средната, официално платена (тоест не сива и черна заплата) далеч не надхвърля 500-600 лева. Невероятно е, че млади лекари и учители започват и с по-малко от това. Забравяте да споменете във вашето писмо, че по данни на същата тази статистика едно 4-членно семейство има нужда от 1800-2000 лева (двама родители и две деца). Тази сума не се получава дори и според „вашата” средна заплата. А и тя не включва дори и една едноседмична почивка – било то в България или съседни нам държави (за Великобритания няма какво да говорим).

  Ралица, според вас – дори и да сте права – нормално ли е в една държава от ЕС 27% да живеят на границата на бедността или под нея? Това е почти всеки трети човек и дете! Аз съм изключително учуден от наивността ви да се обуславяте с информация, тиражирана от едно правителство, което прикрива импотентността си с масова дезинформация, демагогия и популизъм!

  България (и управляващите я олигарси) позволят бизнес само на хора от тяхната клика. Опитайте да „въртите” честен, малък бизнес и ще видите как бюрокрацията, абсурдните наредби и нереалните данъци и такси ще ви съсипят. Голяма работа, че учредителния капитал (отскоро) е 1 евро. Какво е 1 евро в България, след като „Кремиковци“ струва пoловината? Какво, наистина е 1 евро, като всеки заблуден проверяващ очаква да го „почерпите” поне за 10 (ей-така, за да „не се хващаме за дреболии”). И колко евро да очакват хората от десетки държавни предприятия, неполучили заплати с месеци? Каква държава е това? Ако аз не платя заплата на моите работници до 10-то число, ще ми „цъфнат“ 5 инспектора и икономическа полиция…

  И така… Вие, Ралица, пишете само за числа и цифри. Твърдите, че има потенциал в България. Ала това е далеч от истината. Причината тези цифри да нямат значение, е, че моралът и атмосферата в тази „държава” са непоносими. И ако аз бях на 20 години, щях да си стягам багажа не по икономически (защото да – тук е възможно да се оцелее), а по човешко-морално-философки причини. Убеден съм, че преди да имате „оферти” от 4 университета във Великобритания, сте посещавали елитно училище в България, вероятно не под „шапката” на МНО. Че сте имали достъп до курсове и учители, които по никакъв начин децата от моето село не могат да си позволят. И, че когато сте искали пари в брой от баща си (в съседната стая) по Скайп, малко хора са можели да си позволят компютър и интернет достъп (а и днес в моето село има максимум 10 такива).

  Тоест – животът ви е минал в един кръг повече или по-малко отдалечен от живуркането, на което са обречени 80% от представителите на тази заг(н)иваща нация.

  Забравяте да споменете, че България е управлявана в последните години (няма да уточнявам колко) от една институционализирана мафия, че корупцията и чалгата са завладели тотално това общество, че образователната ни система бълва некадърни, самонадеяни изтърсаци. За здравеопазването няма да говоря – ако искате да видите как е, идете на един преглед и лабораторни изследвания, в който и да е провинциален град. Че шансовете за професионално развитие са нулеви, защото тук наука и индустрия няма, а само далавери. Че културата и изкуството са едва ли не „табу”, а малкото занимаващи се с тях са смятани за „лузери” и откачалки. И че, София – моя роден град – далеч не е България.

  Да, аз също се върнах тук след 16 години в чужбина, и то доста успешни – творчески и финансово. За разлика от вас, аз съм не толкова млад, и имам други причини, които ме карат да остана тук. Ала с всичката гнусотия, която ни залива в последните години – като се започне с икономиката и се свърши с екологията – аз не мога да виня нито г-н Фараж за неговите твърдения, нито всеки млад българин, който мисли да напусне тази страна. Просто „страна” вече няма. Мафията си я приватизира и прави каквото си иска, и си има официална статистика, с която да замазва положението.

  Искам да използвам възможността да ви поканя в моето село, и в близкия провинциален град, за да ви покажа колко много се заблуждавате. И да имам лично възможността да ви кажа как вашето самодоволство и късогледство са една от причините т.нар. елит на България да не прави нищо полезно за спасяването на тази „нация”.

  И аз написах това писмо с добри чувства, но и с малко гняв. С гнева на нашето поколение, което изгуби най-хубавите си години в т.нар. „преход”. Не очаквам отговор от вас.

  С умиление,
  Кирил Станков

   

  Източник:  Dnes.bg

• United States to President Obama: Protect our Future, Ban Fracking and Liquefied Natural Gas Exports
  

  
Broad-based coalition calls on the Obama administration to stand up for Americans, not the oil and gas industry
  

  Washington, D.C.—A week after President Barak Obama committed to addressing the increasing threat of global climate change in his second inaugural address, 119 local, state and national environmental, public health, consumer and faith-based organizations today called on him to stop promoting policies that facilitate drilling and fracking for oil and gas, including those that would increase the exportation of liquefied natural gas (LNG). Led by Americans Against Fracking, this effort to protect communities from the environmental, economic and health risks associated with natural gas development also came just several days after more than 8,000 concerned Americans flooded White House phone lines asking President Obama to ban fracking and exports of liquefied natural gas.

  “President Obama said it best himself in his inaugural address—we need to protect current and future generations of Americans by addressing the increasing threat of climate change,” said Food & Water Watch Executive Director Wenonah Hauter. “Mounting scientific evidence clearly shows that fracking and drilling are contributing to this problem. He needs to heed his own words of wisdom and ban fracking now.”

  Extracting, transporting and burning natural gas all contribute significantly to greenhouse gas emissions and worsen global climate change. In addition to the carbon dioxide emitted from burning natural gas, significant amounts of methane leak as new wells are fracked and as natural gas is transported. Methane is a potent greenhouse gas, about 33 times more efficient at trapping heat than carbon dioxide over 100 years, and about 70 to 100 times more potent than carbon dioxide over 20 years according to a 2009 study published in Science. New evidence, including data from researchers at the National Oceanic and Atmospheric Administration, indicates that the oil and gas industry and the Environmental Protection Agency have drastically underestimated the extent of methane emissions from drilling and fracking operations.

  “The massive methane emissions linked to fracking could push us over climate cliff,” said Kassie Siegel, director of the Center for Biological Diversity’s Climate Law Institute. “President Obama has spoken forcefully about the dangers of global warming, but now he needs to act. To protect our children’s future, we need to halt the fracking boom.”

  In the coming months, President Obama will face several key decisions regarding the United States’ energy future, including whether to approve any of the 16 applications and counting, that the Department of Energy has received to export liquefied natural gas (LNG) overseas to non-free trade agreement countries. Such exports would intensify drilling and fracking across the United States.

  “DFA Members around the country are calling for a ban on this dangerous drilling method. Fracking is bad for our communities, it’s bad for our environment and it’s bad for our health — we should be rejecting this risky practice rather than expanding it,” added Jim Dean, chair of Democracy for America.

  President Obama is also expected to weigh in on a proposal to open the Delaware River Basin to fracking and drilling, a decision that has been postponed several times over the past two years due to heated public opposition. To date, the Delaware River Basin Commission has received more than 35,000 public comments regarding the decision, the majority of which oppose fracking. The Delaware River provides drinking water to over 15 million Americans and would be significantly threatened if drilling and fracking is allowed in the Delaware River Basin.

  “There is a growing body of evidence demonstrating the connection between environmental links to increased risk of breast cancer,” said Karuna Jaggar, executive director of Breast Cancer Action. “As long as breast cancer remains a public health crisis, we need to take concrete steps to protect public health and stop cancer before it starts. Our government has a responsibility to protect us from toxic fracking chemicals that may increase a woman’s risk of developing the disease. We need common sense measures to protect our health.”

  The movement to ban fracking in the United States is building momentum. Last month, over 170 local, state and national organizations came together to launch Americans Against Fracking, a national coalition calling for a ban on the controversial and dangerous practice.

  “When a coalition like Americans Against Fracking that has only been around for a month can generate over 8,000 calls to the President urging a ban on fracking, it’s clear that Americans have serious concerns about this dangerous practice,” said David Braun of United for Action. “Even Obama’s own EPA has found contaminated groundwater in areas where fracking has taken place. But the practice is still legal, and our president still seems to be turning a blind eye to the egregious consequences that many Americans suffer as a result of fracking. We need true leadership that takes us towards renewable energy, not backwards into policies that support the dirty energies of the past.”

  Read the letter to President Obama here.

  Americans Against Fracking is composed of the following groups: www.americansagainstfracking.org/members/.

  For more information about Americans Against Fracking, visit www.AmericansAgainstFracking.org

   

  Source:  Foodandwaterwatch.org

• „Файненшъл таймс”: Имигрантите вършат черната работа

  Британският финансов всекидневник „Файненшъл таймс“ публикува серия от статии, посветени на опасенията на британците от вълна от български и румънски имигранти към Великобритания и на реакциите на тези притеснения.

  В редакционна статия, озаглавена „Британски мигранти“, изданието посочва, че българите и румънците ще поемат към Германия, където перспективите за работа са по-блестящи, или към Италия, където се чувстват в културен план повече като у дома, предаде БТА., цитирана от Dir.bg.

  Имигрантите идват във Великобритания не да живеят от подаяния на правителството, а да работят. Официалните статистики показват, че само 7 процента от имигрантите получават помощи при безработица в сравнение със 17-те процента от родените във Великобритания хора. Тези хора вършат работа, която британските работници пренебрегват, те прибират реколтата или работят в хотели или в сектора на здравеопазването, където недостигът на работна ръка е голям. Великобритания може да бъде горда от успеха на своето мултикултурно общество, отбелязва изданието.

  Полските жени, които дойдоха в страната след 2004 г., допринасят най-много за настоящия взрив на раждаемостта във Великобритания, посочва изданието в статията.

  В друга статия пред вестника говори румънският посланик във Великобритания Йон Джинга, който подчертава, че страната му е в началото на икономически подем и затова към Великобритания няма да потегли поток от румънски имигранти. Британската икономика миналата година може би е имала нулев растеж, докато румънската е отчела 2,5-процентен растеж през 2011 г. и 1,7-процентен през 2012 г., посочва посланикът като пример, че румънската икономика се възстановява по-бързо от другите европейски икономики и румънците ще предпочетат да останат у дома.

  В трета статия вестникът припомня, че според български експерти българите пък по традиция предпочитат Испания, Гърция, Германия и Италия. Миналата година Ирландия отвори пазара на труда за българи, но те не наводниха тази страна, казват експертите.

  От началото на 2014 г. българите и румънците ще имат неограничено право да живеят и работят във Великобритания, съгласно правилата за свободата на движение в Европейския съюз, и служители предупреждават, че това може да доведе до вълна от имигранти. Социологическо проучване по-рано тази седмица показа, че 79 процента от британските избиратели искат да бъдат запазени ограниченията за българи и румънци, отбелязва „Дейли експрес“.

  Румъния и България отвърнаха на усилията на Великобритания да разубеди техните съграждани да емигрират към Острова, заявявайки, че са заклеймени като второкласни членове на Европейския съюз.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 186
• 187
• 188
• 189
• 190
• 191
• 192
• 193
• 194
• 195
• 196
...
• 416
• >>