Авторски
- Показно покушение в София помете хвалбите на кабинета пред Брюксел
Опозицията поиска оставките на Борисов и Цветанов заради атентата срещу Златомир Иванов-Баретата. Те отново се оправдаха със съда
Самуил Димитров, Любен Обретенов, в. „Сега“
Снимка: Борислав Николов, в. „Сега“ Развълнуван, зам. градският прокурор на София Роман Василев (вляво, на заден план) съдейства за изнасянето на простреляния Златомир Иванов-Златко Баретата на стълбите на Съдебната палата в София. Подсъдимият Иванов беше улучен от снайперист, скрит в таванско помещение в кооперацията срещу централния вход на съда на бул. „Витоша“. Докато охраната му го носеше към линейката, той посочи откъде са дошли изстрелите.
Само 10 дни след опита за покушение на лидера на ДПС Ахмед Доган, ден преди устния доклад за напредъка на България от Европейската комисия в битката срещу престъпността, обвиняемият като наркобос Златомир Иванов-Златко Баретата беше прострелян от снайперист в центъра на София. Стрелбата, при която беше ранен и човек от охраната му, стана в пиков час – към 9.30 ч. сутринта, и прерасна в хаотична престрелка, при която по чудо не бяха ранени минувачи. По същото време в Брюксел министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов и на правосъдието Диана Ковачева се хвалеха с напредъка си срещу престъпността пред свои колеги от ЕС, а главният прокурор Сотир Цацаров обещаваше реформи. Заради инцидента опозицията поиска оставката на Цветанов и на премиера Бойко Борисов. ГЕРБ геройски защити лидера си, а министър-председателят неглижира атентата.
Баретата, който е под домашен арест, беше ранен на влизане в Съдебната палата. Там срещу него и още 20-ина души трябваше да се гледа дело на втора инстанция за ръководене на организирана престъпна група за наркотици и убийства. Миналата година Софийският градски съд го осъди на 8 години затвор. Изстрелите дошли от тавански апартамент в сградата срещу Съдебната палата, а охраната на Иванов веднага отговорила на стрелбата. Според очевидци при настаналата паника гардовете на ранения са произвели поне 7 изстрела. На мястото са открити множество гилзи. Минути след инцидента жилището, откъдето е стреляно, пламна. Версията е, че стрелецът го е подпалил, за да заличи следите си. „На влизане в Съдебната палата чух изстрели. Видях, че Златко беше паднал до вратата, и побързах да го издърпам вътре в сградата“, разказа Валентин Луков – един от подсъдимите по делото за наркоразпространение. „Добре съм, добре съм“, казал Иванов, след като легнал на пода вътре в сградата. Той е откаран в „Пирогов“ с четири огнестрелни рани в крака и корема. Направена му е спешна операция, като от „Пирогов“ снощи съобщиха, че е в шок и състоянието му е тежко. Охранителят му е ранен в крака.
Управляващите веднага отхвърлиха всякаква отговорност за инцидента. Премиерът Борисов по традиция обвини съда, защото Иванов бил на свобода, въпреки че е бил осъден на 8 години затвор. „Когато за извършено престъпление има присъда на първа инстанция, тези хора трябва да стоят в ареста. Това е здравословно за тях. Хората, които са в следствения арест, отиват по съвсем друг път, със специална охрана, през вътрешния двор“, обясни той и посочи, че входът на палатата е много лесно място за стрелба. Борисов отново поиска осъдените на първа инстанция да влизат веднага в затвора и настоя за законодателни промени. След бягството на осъдените братя Галеви обаче Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, че това нарушава презумпцията за невинност. България е съдена многократно в Страсбург за подобни задържания.
Борисов съжали, че инцидентът ще се отрази негативно на имиджа на България. На среща с Американската търговска камара той обяви: „Сами виждате в тази зала – винаги може да се случи, сами виждате, реакцията никога не може да бъде толкова бърза, колкото на всички ни се иска да бъде“.
В същия дух се изказа и МВР шефът Цветанов в Брюксел, който определи стрелбата като изключително неприятен случай: „Ако Иванов беше задържан, нямаше да се стигне до този фатален инцидент“.
Малко по-рязък бе главният прокурор. „Това аз бих нарекъл най-бруталното посегателство дори не с оглед фигурата, а с оглед на мястото и показаното брутално съзнание за пълна безнаказаност, което дай Боже да успеем да ликвидираме“, възмути се Сотир Цацаров, цитиран от „Фокус“.
От прокуратурата се възмутиха и в специално прессъобщение. „Сериозно безпокойство и тревога буди възможността да се извърши такъв брутален акт на насилие в центъра на столицата, в район, в който са ситуирани основни държавни институции и обществени сгради, акт, извършен по начин, застрашаващ живота и здравето на много граждани“, заявиха от пресцентъра на държавното обвинение.
Криминалното събитие бързо се превърна във водеща политическа тема. От опозицията поискаха оставката на вътрешния министър. Лидерът на БСП Сергей Станишев беше категоричен, че първата оставка трябва да е неговата, защото покушението пред Съдебната палата показва колко несъстоятелни са приказките за прекършения гръбнак на престъпността. „Твърденията, че гръбнакът на организираната престъпност е пречупен очевидно са голословни, ние сме искали няколко пъти оставката на Цветанов, но в края на мандата вече става въпрос за оставката на Борисов“, заяви зам.-шефът на ДПС Христо Бисеров. От съюз „Единство“ също поискаха оставката на Цветанов.
ГЕРБ обаче героично защити Борисов и Цветанов. „Много бързо се забравя как при управлението на тройната коалиция страната се събуждаше с по едно отвличане на известен бизнесмен“, отговори шефът на вътрешната комисия Красимир Ципов (ГЕРБ). Той заяви категорично, че премиерът и вътрешният министър няма да подават оставка. Депутатът от ГЕРБ Станислав Иванов припомни, че при разстрелите на Емил Кюлев, Георги Илиев и Шинка Манова през 2005 г. и на Иван Тодоров-Доктора през 2006 г. тогавашният премиер Станишев и вътрешният министър Румен Петков не са подали оставки.
КОЙ Е БАРЕТАТА
Златомир Иванов е роден през 1968 г., завършил е спортно училище, където тренира борба. Завършил е и военния факултет на ВИФ, в който са учили и шефът на МВР Цветан Цветанов, ръководителят на ГДБОП Станимир Флоров и началникът на Национална служба за охрана Тодор Коджейков.
Две години (1991-1993 г.) Иванов е служител на отряда за борба с тероризма в МВР. Напуска покрай страхотен скандал с 6 барети, които влизат в конфликт с полицаи край Свиленград. По-късно Иванов е набъркан в двойно убийство на центъра на София заедно с още две барети. Тогава са разстреляни двама криминално проявени. При разследването е решено, че спецполицаите са действали при самозащита. Той е сред основателите на охранителната фирма „Аполо и Болкан“, в която участие има и Алексей Петров.
След напускането си на МВР участва в над 30 фирми, собственик е на игрални зали и бинго. Иванов бе арестуван през 2009 г. Сочен е за един от най-големите наркобосове у нас, включително и в проучване на Центъра за изследване на демокрацията. Според МВР и прокуратурата той е бил начело на организирана престъпна група, известна като „Фирмата“. Освен за разпространение на наркотици той бе обвинен и за поръчителството на убийството на пернишкия дилър Румен Стефанов-Алф. През миналата година Софийският градски съд го оправда за това, но го осъди на 8 години затвор за лидерство на престъпна група и разпространение на наркотици.
- Най-добрата новина в областта на имиграцията от 1986 г. насам?
4 демократи и 4 републиканци в Сената се договориха по имиграционната реформа
.
Атанас Ненов, в. „България Сега“
Януари 28, 2013 (Вашингтон) – Група сенатори от Демократическата и Републиканската партия (4 демократи и 4 републиканци) се договориха по основни принципи за провеждането на имиграционна реформа, която ще даде път към американско гражданство на 11 милиона души, които пребивават в САЩ незаконно.
Разбира се, прокарването на закона през контролирания от демократите Сенат не е гарантирано, а още по-големи са предизвикателствата в Конгреса, който е доминиран от републиканците.
Освен предоставянето на гражданство, предложеният от сенаторите закон ще увеличи сигурността на границите, ще позволи на повече временни работници да останат в страната и ще търси отговорност от работодатели, които наемат нелегални имигранти. Предстоят месеци на трудни политически преговори, но законодателите са оптимисти, че тази година шансовете за успешна имиграционна реформа са много по-големи.
Сенаторът Чарлз Шумър от Ню Йорк потвърди, че: “Според анкетите никога не е имало по-голяма подкрепа за имиграционна реформа”.
„Републиканската партия губи подкрепата на испаноговорящите граждани. Обама имаше 71% от латино гласовете, в сравнение с 27% за републиканеца Мит Ромни.” Така аргументира подкрепата си за имиграционната реформа сенаторът Джон Маккейн от Аризона.
Очаква се президентът да подкрепи инициативата на сенаторите по време на събитие в Лас Вегас във вторник, според служители в администрацията. Той ще очертае подробно своята визия за реформиране на законите за имиграцията в страната, въз основа на имиграционния му „план“, публикуван за първи път през 2011 г.
Този план се фокусира върху четири ключови области: път към гражданство за 11-те милиона нелегални имигранти в САЩ, подобряване на граничната сигурност, преразглеждане на законите за имиграцията и по-лесна система за проверка на правния статут на работниците.
Подобно на проекта на президента, Сенатът призовава за път към гражданство за нелегалните имигранти, които вече са тук, но сенаторите искат създаването на тази пътека да зависи от осигуряването на границите и по-доброто проследяване на хора, пребиваващи в САЩ с визи.
Ако инициативата на сенаторите се окаже неуспешна, Барак Обама има готовност да изпрати свой проект за имиграционна реформа за разглеждане и одобрение от Конгреса и Сената.
В знак на предстоящите предизвикателства, предложението на сенаторите за имиграционна реформа бе посрещнато хладно от лидера на републиканците в Сената Мич Макконъл от Кентъки.
„Тези усилия са твърде важни, за да се прави споразумение в една задна стая и да се изпраща на пода с ултиматума “приемете го или го забравете”, каза Макконъл. „Това трябва да се обсъди на двупартийна основа, като се включат идеи от двете страни на пътеката.“
На пода на Сената сенаторът Джеф Сешънс от Алабама каза: „Никой не трябва да очаква членовете на Сената просто да подпечатат, каквото Групата се събра и реши.“
Лидера на мнозинството в Сената Хари Рийд – демократ от Невада, аплодира споразумението и каза: „Ще направя всичко по силите ми, за да бъде успешна тази инициатива за имиграционна реформа.“
Външни групи, включително латино организации, одобриха споразумението на сенаторите, но някои бяха по-предпазливи в оценките си.
Ричард Трамка, президент на AFL-CIO, заяви следното: “Изискването към нелегалните имигранти да предоставят доказателство, че работят, може да изключи милиони работници, които не могат да го докажат, тъй като работят като независими контрактори“.
- Повече от гласувалите българи в чужбина са отговорили с „не“ на референдума
Снимка: Булфото Повече от гласувалите в чужбина българи са отговорили с „не“ на въпроса за развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа, става известно след обработката на секционните протоколи, съобщи говорителят на ЦИК Бисер Троянов.
Той уточни, че с „да“ са гласували 47,20 на сто от съотечествениците ни в странство. Отговор „не“ са дали 50,83 на сто от тях.
Най-активно в референдума са участвали сънародниците ни в Германия. В трите секции там вота си за развитието на ядрената енергетика у нас са дали общо 650 българи.
Най-ниска е била активността на българите с право да гласуват в съседна Турция, където бяха открити две избирателни секции – в Анкара, с 55 гласували, и в Бурса – с 85 гласували.
Изцяло са обработени всички секционни протоколи от страната, потвърди тази сутрин Троянов. Няма промяна към момента на обявените в 2.30 часа резултати след обработката на протоколите от районните избирателни комисии.
Данните сочат съотношение 60,66 на сто гласоподаватели, отговорили с „да“, и 37,93 на сто, отговорили с „не“ на националния референдум.
Недействителните бюлетини са 1,4 на сто. Най-големият процент на гласоподаватели, дали отговор „да“ на референдума, са в област Плевен – 82,55 на сто, и в Търговище – 72,05 на сто.
ЦИК ще обяви окончателните резултати от референдума след повторна обработка на протоколите и съпоставка на първоначално и повторно въведените данни, каза Троянов, цитиран от БТА.
Източник: Dnes.bg
- И министър Сергей Игнатов подаде оставка
Премиерът Борисов поиска оставката на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Борисов поиска оставката на Игнатов във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във Фонд „Научни изследвания“ и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда.
Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя беше приета от министър-председателя, допълват от правителствената пресслужба.
Премиерът Борисов ще отправи предложение до депутатите в Народното събрание да гласуват персонална промяна в състава на българското правителство, като освободят от поста Игнатов.Това ще бъде осмата поред персонална смяна в кабинета „Борисов“. В този кабинет най-често бе сменян здравният министър.
Самия Игнатов стана министър през ноември 2009 г.л след като Йорданка Фандъкова беше избрана за кмет на столицата. Игнатов не е член на ГЕРБ и преди да стане министър бе ректор на Нов български университет.
По-pано днес стана ясно, че управителят на Фонд „Научни изследвания“ Христо Петров е подал оставка. Това съобщиха учени след днешната им среща с Борисов.
Тази сутрин в Министерски съвет премиерът и министърът на финансите Дянков се срещнаха с учени, които оспорват резултатите от последната конкурсна сесия във фонда.
Оставката на управителя на Фонд „Научни изследвания“ Христо Петров е подадена през почивните дни и е приета от образователния министър Сергей Игнатов, съобщиха от пресцентъра на образователното министерство.
В Сопот, където бе днес на посещение, Бойко Борисов коментира, че до края на деня ще има още доста оставки. Борисов заяви, че сега бил разбрал за злоупотребите във фонд „Научни изследвания“ и взима мерки.
Пред журналисти след срещата в Министерски съвет с учените вицепремиерът Дянков посочи, че проверката на Инспектората на МС е приключила, като докладът от нея съдържа 60 констатирани нарушения. Тези нарушения ще бъдат представени в рамките на следващата седмица, отбеляза той.
Министерство на образованието, младежта и науката, и в частност министър Сергей Игнатов, следва в 10-15-дневен срок да отговори на препоръките в доклада от проверката във Фонд „Научни изследвания“ и да предложи промени в самия закон за фонда, съобщи Дянков.
Голяма част от нарушенията са административни, има открити нарушения и при провеждане на конкурсите, но целият доклад ще стане публичен през настоящата седмица.
На въпрос защо министърът на образованието Сергей Игнатов не присъства на срещата, и дали ще поеме отговорност за откритите нарушения във фонда, Дянков посочи, че Игнатов е отсъствал по желание на премиера.
Протестиращите учени, които в края на миналата година изразиха съмнение за нарушения относно провеждането на конкурсните сесии във фонда, ще прекратят протестите за 10 дни.
Христо Лафчиев, един от учените, присъствали на срещата, отбеляза, че това е „изключително труден, черен доклад с корупционни практики, с административни нарушения“.
Положението е много тежко, корупцията е много сериозна и ние се надяваме в тези 10 дни, които следват, премиерът да вземе необходимите мерки, за да се изчисти това нещо до край, добави Лафчиев.
Голяма част от фирмите на лица, които не отговарят на условията за фонд „Научни изследвания“, но са спечелили от фонда, имат съдружнически връзки с неговия управител, посочи Лафчиев.
През последните седмици бурни дискусии предизвика и предложението в Закона за училищното и предучилищно образование навършилите 4 години деца задължително да посещават детска градина. Това предложение предизвика съпротива и протести от родители, неправителствени организации и дори от Св. Синод.
Не бих си позволил да кадрувам в Министерството на образованието, младежта и науката, но с оглед на кратките срокове, които остават за работа на сегашното правителство, най-логично е някои от двамата заместник-министри да поеме отговорността и да стане министър на образованието, коментира председателят на парламентарната комисия за образование Огнян Стоичков, помолен да коментира днешната оставка на Сергей Игнатов.
В момента в образователното министерство има двама зам.-министри – Милена Дамянова, която отговаря за средното образование и Петя Евтимова, с ресор еврофондовете и младежката политика.
Източник: Vesti.bg
(Със съкращения)
- Управителят на Фонд „Научни изследвания“ е подал оставка
Управителят на Фонд “Научни изследвания“ Христо Петров е подал оставка след приключването на проверката на Инспектората на Министерския съвет относно последната конкурсна сесия. Това стана ясно днес след среща на учени с премиера Борисов и вицепремиера и министър на финансите Дянков.
По настояване на премиера на срещата не присъства министърът на образованието Сергей Игнатов, който в последните месеци многократно защити управата на фонда и нападна протестиращите срещу съмненията за нагласени конкурси учени.
В края на миналата година в научните среди се надигна недоволство срещу класирането на проекти със спорни качества и с участието на хора, близки до управата на фонда. Сред спечелилите финансиране от фонда има широко присъствие на учени от Нов български университет, чийто ректор бе Игнатов преди да влезе в кабинета.
След няколкото протеста на учените премиерът се срещна с техни представители и беше договорено да започне проверка на Инспектората на Министерския съвет и на Световната банка.
Вицепремиерът Симеон Дянков посочи, че проверката на инспектората е приключила като докладът от нея съдържа 60 констатирани нарушения. Тези нарушения ще бъдат представи в рамките на следващата седмица, съобщи Дянков.
Оставката в научния фонд идва на фона на предстояща в края на седмицата среща между представители на протестиращите учени и председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и главния научен съветник на ЕК Ан Глоувър.
Източник: Mediapool
- Малко над 20 % гласуваха, 60 % от тях – за втора АЕЦ, 40 % – против
Данни от екзит пол
Само 20.3% от имащите право на глас български граждани гласуваха към 18 ч. на първия национален референдум в историята на страната след 1989 г., според екзит пола на Алфа Рисърч.
Българските граждани трябваше да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“
От тях, 60% гласуваха с „да“ , а 40% с „не“, отново според прогнозните резултати на Алфа Рисърч.
За да бъде задължително решението на гласуващите в референдума, техният брой трябваше да е 50%+1 от всички имащи право на глас или 4 345 450, според избирателните списъци, изготвени по данните от ГРАО.
За сравнение, на последните парламентарни избори през 2009 г. са гласували 4 225 124 граждани.
Източник: Novinite.bg
(Със съкращения)
- Британски депутат: Ако съм българин със 100 евро заплата, веднага ще избягам от там
Орди от румънци и българи вече са се наточили да тръгнат за Великобритания
България е в ужасно състояние, съдебната система не е независима, а мафията реално ръководи икономиката. Ако бях българин, веднага щях да избягам от там. Това заяви по Би Би Си лидерът на британската Партия за независимост Найджъл Фараги. Безотговорно и дори глупаво е от януари следващата година да отворим нашите граници за 29 милиона хора от Румъния и България, категоричен бе Фараги. Във видеоматериала, който бе качен вчера в „Ютюб“ Фараги пред цяла Великобритания изтъква, че в тези държави много хора взимат по 100 евро месечна заплата и затова „всеки един българин веднага ще дойде в Обединеното кралство“ след тази дата.
Орди от румънци и българи вече се подготвят да тръгнат за Великобритания в търсене на работа, според разследване на вестник “Мейл он Сънди”. Ограниченията за наемане на работа ще паднат на 31 декември Великобритания ще трябва да отвори вратите на центровете за наемане на работа и социалните служби за това, което групата за натиск „Мигрейшън уоч” предвижда да бъде около 70 000 души годишно през следващите пет години.
Правителството отказва да оповести своите прогнози, а властите в България и Румъния са скептични към данните на „Мигрейшън уоч”, но не са изготвили свои собствени.
Все пак проучване на вестника в двете най-бедни държави в ЕС открива много емигранти сред общото им население от 29 млн. души, чакащи шанса да заминат за Великобритания.
Източник: БЛИЦ
- България – 12-та сред най-обичаните страни в света
93 процента са заявили в класацията, че обичат страната ни, само 7 на сто я мразят
България се оказва една от най-обичаните страни по света, ако се вярва на проучване на аналитичната медиа Аmplicate.com. Силно преобладават хората, които декларират, че обичат страната – 93 процента от анкетираните, а само седем отговарят, че я мразят, и така тя е на 12-то място сред най-популярните.
Причините за това, разбира се, могат да бъдат различни. На първите три места за най-обичани страни са Швейцария, Япония и Тайланд, непосредствено пред нас са Филипините, а след нас на 13-о място е Франция. Освен Швейцария, от европейските страни, по-обичани от нас са само Италия – 4 и Испания – 8. В огледалната класация за най-мразена страна пък, България е на самото дъно – на 68-о място, като и там съседка ни е Франция – на 67-о. Най-малко мразена на последното 79-о място е пак Швейцария.
Оказва се, че най-мразена страна по света – с 42 процента заявили, че я ненавиждат, е Англия. Парадоксално, на второ място тя е следвана от себе си, защото хората са гласували отделно за Обединеното кралство. Изглежда куриозно, но следващите най-мразени са Австралия и Канада. Пето и шесто място вече по-логично заемат Израел и Саудитска Арабия. Русия е 12-а, а традиционно ненавижданите от много хора САЩ са чак на 21.
Източник: БЛИЦ
- Sean Lennon, Yoko Ono and Arun Ghandi visited franking contaminated areas in PА
„I was there. I saw it. It made me cry.“
A letter from Yoko Ono, written while visiting Pennsylvania communities impacted by fracking
..
Sean Lennon, Yoko Ono, and Arun Ghandi visit with families impact by dirty fracking operations in PA.
After being invited to visit Pennsylvania by residents who have experienced the impacts of fracking, my son Sean and I decided to go see the harms of fracking up close. Our friend Susan Sarandon came with us, and we had the incredible honor of being joined by Mahatma Ghandi’s grandson, Arun Ghandi, as well. We also invited members of the media.
Driving into the quaint town of Montrose, PA, I could hardly have anticipated how upsetting the next stops on our tour would be: a gas pad of four drills and a hissing pressure release, a giant compressor station under construction, large trucks full of sand and toxic chemicals rumbling down narrow dirt roads, and a drilling rig reaching to the sky.
To see such a beautiful landscape ruined was disturbing enough, but not nearly as bad as the heart-break of meeting those whose health, homes and lives have been forever changed because of fracking: Vera Scroggins, Craig Stevens, Rebecca Roter, Frank Finan, Ray Kemble and the Manning family. They welcomed us into their homes with complete hospitality, and Tammy Manning even baked us delicious muffins.
And they told us their stories. How they can no longer drink the water from their own wells because they have been poisoned by fracking pollution. These American families are suffering from suddenly not having clean water for the essentials of healthy living. They are not able to use their well water to drink, cook with, wash dishes, bathe or do laundry. They are buying water every day. Can you believe it?
They cannot move to a healthier place to raise their families because the value of their house plummeted when the water went bad – and they cannot afford to relocate. They have to open their windows when they run the water to prevent methane gas from building up and risk explosion. It is a terrible fate, and there is no way to reverse what has happened to them. And it is outrageous that the gas companies accuse these honorable, defenseless people of lying – we saw the brown smelly water ourselves in homes right next to fracking sites. The fact that the water was nasty brown around their houses really scared me.
I hope that Gov. Cuomo will take the same tour that I did before he makes any decisions about whether to allow fracking in New York. And though it is too late to stop the harm that has already come to Susquehanna County, Pennsylvania, I hope that Gov. Corbett of Pennsylvania will visit the same families and sites that I did, and stop the industry from running rough-shod over that beautiful state.
I urge President Obama to make that trip too and put aside any notion of depending on fracking instead of truly clean energy. As industry documents prove, these wells crack and leak, more and more over time. It cannot be prevented and once it happens, it cannot be fixed thousands of feet under the ground. Please, go see for yourselves.
It was a staggering realization that this is now happening in the USA… the country of power and wealth. Why is this national tragedy being kept quiet? Why aren’t any politicians doing anything about it? These families, on top of their terrible fate, are subjected to nasty rumours that they are not people to be believed. It is not only destroying their lives but their spirits as well. I was there. I saw it. It made me cry.
Love,
Yoko
––––––––––––––––
Sign the petition to ban fracking in New York HERE
. - Български учени ще се срещнат с Барозу заради злоупотребите във ФНИ
Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу е поканил наши учени на среща в Брюксел. Поводът е скандалът за 14,8 млн. лева за наука, който се вихри от месеци. Заедно със съветничката си Ан Глоувър Барозу той иска да чуе притесненията на учените около управлението на Фонд “Научни изследвания” (ФНИ).
Както установи разследване на “Труд”, фондът разпредели парите за спорни научни проекти, и то не на учени, а на набързо създадени фирми.
В края на следващата седмица проф. Емил Хорозов, който написа първия доклад за далаверите във фонда и един от основните двигатели на протеста на учените – 31-годишният физик от Софийския университет Виктор Атанасов, ще отпътуват за Брюксел.
Въпреки обещанията за бърза проверка от страна на инспектората на Министерския съвет за делата във фонда, разследването още не е приключило.
Въпросните 14,8 млн. лева обаче вече са раздадени на фирми и приближени на образователното ведомство университети.
Учените, които неколкократно протестираха и търсиха съдействието на премиера Бойко Борисов, вече готвят нов протест. Той е насрочен за 30 януари пред Министерския съвет. Също така е заведена съдебна жалба срещу шефа на фонда Рангел Гюров, в която се оспорва назначението му. Гюров, както стана ясно, не е професор по българското законодателство. А това е изискване за заемането на този пост. На протеста учените ще настояват за оставката му, както и за тази на просветния министър Сергей Игнатов.
Анета Петкова, в. „Труд“
- Нека духът и костите на цар Самуил намерят покой…
Проф. д-р Пламен Павлов, Frognews.bg
.
Цар Самуил приема ослепените си войници – рисунка от Търновския препис на Манасиевата летопис, Библиотека на Ватикана На 6 октомври през следващата 2014 г., която неусетно, но сигурно приближава (!), ще се навършат 1000 години от смъртта на един от най-великите българи в нашата, а и в европейската история – цар Самуил (997-1014 г.).
Надали е нужно да се убеждаваме, че става дума за годишнина на личност, която има своето съкровено място в сърцето на всеки българин; която провокира нашия възможно най-автентичен патриотизъм и преклонение пред далечното минало! От друга страна, със съжаление можем да отбележим, че в една съседна държава същата личност получава „етикети“, които са в пълен дисонанс с историческата истина! И че, уви, поне засега няма изгледи за отказ от тази дълбоко погрешна политика – една забележителна фигура на българин, на български владетел да бъде представяна за „македонски цар“ и дори за „борец против бугарската власт“…
Предстоящата емблематична годишнина не бива да ни завари неподготвени като държава, гражданско общество и обществена мисъл. Напротив, тя може да се превърне в повод за равносметка, за градивен поглед не толкова в миналото, колкото в бъдещето. Поне две идеи определено могат да „заработят“ в тази посока:
1. Паметта за Самуил да бъде отбелязана съвместно от държавите България и Македония, от гражданското общество, културните и научните кръгове в двете страни.
Ако наистина тачим паметта на великия цар, то тази памет не бива да ни разделя, а да ни обединява! Една програма за общо отбелязване на „милениума“ би трябвало да е по силите и добрата воля на държавните институции и гражданските организации в двете страни. Така или иначе, всички сме задължени на безсмъртния дух на цар Самуил, всичко сме отговорни за общото ни минало и бъдеще на хора от една кръв, език, народопсихология…2. Костите на цар Самуил да намерят покой според каноните на християнската вяра и собствената ни традиция за увековечаване на националните герои.
Такава инициатива може (и трябва!) да се осъществи под патронажа на президента на Република България. Тя би следвало да включва различни дейности на компетентните институции на България и Гърция, най-вече на министерствата на културата и на образованието и науката. Разбира се, важна роля трябва да играе неправителственият и медийният сектор – в това отношение вече има стъпки от страна на фондации като „Българска памет“ и „Тангра ТанНакРа“, на медии като агенциите „Фокус“ и „Фрогнюз“, телевизия СКАТ, в. „Преса“, и др. Тази инициатива може да бъде съпътствана от съвместна българо-гръцка археологическа експедиция, изложби, научни конференции, дискусии, и т.н. В подобна насока със сигурност следва да участват държавно-обществения фонд „Тринадесет века България“, Министерството на образованието, младежта и науката, университетите в София, Велико Търново и Благоевград, от една страна, и Солун и Атина, от друга, и т.н. Защото нито Самуил, нито Василий ІІ, останал в историята като „Българоубиец“, би следвало да са „проблем“ за развитието на приятелските отношения между двете държави и народи. Пренасянето на костите на цар Самуил в България би било важен жест на добросъседство от гръцка страна, съотвестващо на съвременната епоха, която все пак е много, и много различна от миналите времена.„БЪЛГАРСКАТА ЕПОПЕЯ“
Войските на цар Самуил обсаждат Солун. Миниатюра от мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица (ХІ-ХІІ в.) Нека накратко да припомним кой е цар Самуил и какво е неговото място в продължилата близо половин век война с Византия за опазването на независимостта на Българското царство.
Три столетия след идването на Аспаруховите българи (т.нар. прабългари) на Балканите създадената от тях държава е изправена пред тежки изпитания. От средата на Х в. нататък в България постепенно настъпват “дни на ратни (военни) беди”. Този израз на големия преславски писател Презвитер Козма, съвременник на царете Петър І (927-969), Борис ІІ (969-971, починал през 978 г.), Роман (978-991, починал през 997 г.), а навярно и на самия Самуил (997-1014), сполучливо фокусира в себе си тежките проблеми пред царството. След повече от два века възходящо развитие, след “Златния Век” на цар Симеон Велики (893-927) българската държава изпада в сложна военнополитическа ситуация.
Дори и при цар Петър, който е прицел на много упреци и критики, България все още продължава да бъде регионална “Велика сила”. Огромната й територия, чието естествено ядро са Мизия, Тракия и Македония, е подложена на чужди набези, спохождана е от години на тежка суша и други природни бедствия. Гибелният удар обаче е нанесен от традиционния противник Византия, която хвърля срещу своята християнска посестрима езическата Киевска Рус на княз Светослав Игоревич. Киевската агресия (968-971 г.) отваря пътя на византийското коварство и “приятелска” намеса, довели до пленяването на цар Борис ІІ и завземането на източните български земи през лятото на 971 г. Император Йоан І Цимисхи (969-976) тържествено обявява „закриването“ на България, въпреки че западните й земи остават извън обсега на византийската окупация. В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Скопие и т.н., така и Средец, Щипон (Ихтиман), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Ниш, Видин, Белград и земи на север от Дунав.След катастрофата през 971 г. в свободните земи държавната власт е поета от колективно наместничество, което управлява от името на пленения цар Борис ІІ. Българското болярство поверява властта на братята Комитопули (Давид, Мойсей, Арон и Самуил), синове на могъщия областен управител (комит) Никола и близки роднини на царската династия във Велики Преслав. Според Българския апокрифен летопис те са „от същото царско коляно“, а за византийската писателка Анна Комнина цар Самуил е потомък на великия кан Крум! Комитопулите не само не свалят оръжието, но търсят съюзници в лицето на Германската империя и раждащата се тогава средновековна унгарска държава. Международната обстановка обаче е такава, че българите могат да разчитат преди всичко на собствените си сили.
Неочакваната смърт на Йоан Цимисхи в началото на 976 г. предизвиква гражданска война във Византия. Българите преминават в контранастъпление, но Давид и Мойсей загиват още в първите сражения. През 978 г. Борис II и брат му Роман бягат от византийския плен. За нещастие, Борис е убит по погрешка от граничната стража. Макар да е превърнат от ромеите в евнух, Роман (978-991) е признат за цар от Самуил, Арон и цялата знат. Най-вероятно духа на тогавашната византийска и българска практика царят-евнух прави Самуил и Арон свои съвладетели. За престолен град на Българското царство е избран градът Скопие – днешната столица на Република Македония. В продължение на близо три, макар и непълни десетилетия Скопие е олицетворението на суверенната държава на българите!
През лятото на 986 г. император Василий ІІ нахлува в България и обсажда Средец (София). Основните български сили начело със Самуил по същото време са на военен поход в Тесалия. Средец, тогава под управлението на Арон, оказва твърда съпротива. Получил известие за ставащото, Самуил по долината на Струма се насочва към района на бойните действия. Българската активност принуждава Василий ІІ само след двадесет дни да потегли назад. Византийското отстъпление се превръща в безредно бягство. В битката в прохода Траянови врата императорът се спасява по чудо благодарение на арменската си гвардия. В български ръце попадат императорската шатра, походна хазна, корони и други инсигнии на властта. На 17 август 986 г. Византия търпи поражение, което се родее с онова на Никифор І Геник (811 г.). Поетът Йоан Геометър възкликва: “Истър (византийското име на р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим …”
В империята пламва гражданска война, което позволява на българите да освободят североизточните земи с Плиска, Преслав и Дръстър (Силистра). Овладени са редица крепости покрай Солун. След пленяването (991 г.) и смъртта на Роман за цар е коронясан Самуил (997–1014), който фактически ръководи държавата от много години. Арон е екзекутиран през 987 г. с цялото си семейство (оцелява само Иван Владислав), тъй като е уличен в съглашателство с Византия. При цар Роман българска столица е Скопие. Представата за формалното царуване на Роман, нещастен човек в личен план, вероятно е погрешна. През 986 г. царят заедно със Самуил и Арон участва в битката при Траянови врата, а през 991 г. е пленен по време на война.През 996 г. Самуил търпи тежко поражение при р. Сперхей, но продължава енергичната си политика. В края на Х в. той предприема поход по адриатическото крайбрежие, подчинява княза на Дукля (днешна Черна гора) Иван Владимир, достига до Задар и се намесва в междуособиците на хърватските князе. Под български контрол попада Драч (дн. Дуръс, Албания), където Самуил поставя като наместник своя зет, арменеца Ашот Таронит.
Въпреки постигнатите успехи и победи, България отстъпва пред стопанската и военна мощ на Византия. Със серия планомерни удари и при надмощие на силите Василий II завладява повторно Велики Преслав и Източна България (1000 г.), редица крепости край Солун, Видин (1002), Скопие (1003 г.) и т.н. Има случаи на измяна, но много повече са примерите на непреклонност пред завоевателя – болярите Кракра, Драгшан, Николица и др. Най-тежкият удар е край с. Ключ на 29 юли 1014 г. – нападнат в тил, Самуил е разбит, 15 хиляди българи са пленени и ослепени, на всеки сто е оставен по един едноок водач. Това престъпление спечелва на Василий II зловещото прозвище “Българоубиец”. При вида на войниците си Самуил получава сърдечен удар и умира (6 октомври 1014 г.). Погребан е в построената от него църква “Св. Ахил” на остров в Малкото Преспанско езеро.
Самуиловите приемници трудно удържат византийския натиск, за което допринасят вътрешните раздори и натрупаната умора. Гаврил Радомир (1014-1015) е свален и убит от своя братовчед Иван Владислав (1015-1018). Макар и опетнен с кръвта на някогашния си спасител, синът на Арон е енергичен държавник. Замислите на царя обаче се натъкват на смазващата византийска мощ. “Българският самодържец”, “българин родом” (според известния Битолски надпис) загива пред Драч през февруари 1018 г. Гибелта на Иван Владислав дава ход на отчаянието – царица Мария, патриарх Давид и повечето боляри капитулират пред Василий II. Няколко месеца престолонаследникът Пресиан II, провъзгласен от войската за владетел, се съпротивлява в планината Томор, но е принуден да се предаде (август 1018). Със сила и коварство са унищожени последните огнища на отпор начело с Ивац и Николица, та чак до крепостта Срем на северозапад. След епична борба в края на 1018 г. Първото българско царство пада под византийска власт.
“ОНЗИ ПРОЧУТ САМУИЛ…” И НЕГОВИЯТ ГРОБ
Византийският църковен писател Йоан Ставракий (началото на ХІІІ в.) донякъде язвително, но точно е написал … онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите!“ Ето колко силна е била паметта за цар Самуил векове след неговата смърт. С течение на времето обаче гробът на великия цар е забравен, а построената от него великолепна базилика „Св. Ахил“ е в руини. Гробът на Самуил е открит от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. в базиликата “Св. Ахил” на острова в Малкото Преспанско езеро – там, където е Преспа, любимата резиденция на Самуил. Българската публика през последните години имаше възможността да се запознае с това свято място чрез книгата на самия проф. Муцопулос „Базиликата Свети Ахилий в Преспа (Един исторически паметник – светиня)”. Пловдив, изд. „Вион“, 2007, благодарение на документалния филм на Горан Благоев „Островът на цар Самуил“ (БНТ, 2006 г.), и други публикации в пресата и електронните медии.
През последните години в общественото пространство периодично се повдига въпросът за пренасянето на костите на цар Самуил от Солун, където се съхраняват в момента, в България. Както вече стана дума, това без съмнение би било важен жест от гръцка страна – жест на добросъседство, жест, който утвърждава историческата истина. Тази истина е само една – Самуил и неговите наследници са царе на българите, на Българското царство, а не на някаква абсурдна “славянска” или “македонска” държава, плод на болната фантазия на великосръбския и „югославски“ шовинизъм, който за съжаление и днес има твърдоглави застъпници в Скопие…
Колкото и да е абсурдно обаче, въпросът с костите на цар Самуил все още няма развитие. Връщането на царските кости в Преспа, където векове наред е бил неговият саркофаг, не изглежда осъществимо, а и надали съответства на днешната обществена значимост на Самуил. Без да е канонизиран от църквата, Самуил за нашият народ е свята личност. Образът на царя воин и страдалец в българската литература и изкуство, включително в знаменития роман на Димитър Талев, на свой ред го приближава към светците и мъчениците.
Църковната, културната и обществената значимост на сакралните личности е довела до практиката техните мощи да бъдат достояние на колкото се може повече поклонници. Къде обаче може и трябва да бъдат пренесени мощите на великия цар? И друг път съм имал възможност да отбележа, че най-подходящото място за такъв акт, както и за още по-силното утвърждаване на паметта за този велик българин е София. И не само защото София е днешната българска столица, но и защото този град е свързан със Самуил и дори най-вероятно е неговото родно място!Разбира се, у нас името на великия цар буди най-преки асоциации със старопрестолния Охрид, с любимата му резиденция Преспа… Впрочем, личността на Самуил има пряко отношение и към така отдалечения от днешна Македония дунавски български град Видин! Както личи от византийските хроники, през 70-те години на Х в. Най-малкият син на комит Никола е управлявал северозападните български земи, а негова резиденция е била крепостта, която сме свикнали да наричаме „Бабини Видини кули“. Оттогава датират и неговите контакти с унгарците, закрепени по-късно с династичен брак между Самуиловия син Гаврил-Радомир и една унгарска принцеса.
САМУИЛ И СРЕДНОВЕКОВНИЯТ СРЕДЕЦ / СОФИЯ
Връзката на Самуил със София не е за пренебрегване. Древната Сердика е включена в български предели от кан Крум през 809 г. Стратегически важният град се превръща в център на голяма област (комитат). Както стана дума, по времето на цар Петър неин управител е комит Никола, бащата на братята Комитопули. Теорията, че Никола е бил “славянски княз” в днешна Македония е напълно безпочвена.
Каква е ролята на Средец / София по време на трагичните събития във Велики Преслав и източните български земи през 968-971 г.? Показателен е фактът, че след падането на Велики Преслав тогавашният български патриарх Дамян търси убежище именно в Средец! С други думи, през 971 г. градът става временна столица на царството. Както стана дума, успелият да избяга през 978 г. цар Роман се установява в Скопие, а промяната явно е свързана с “фронтовата” позиция на Средец. По същата причина седалището на патриарха е местено последователно във Воден, Мъглен, Преспа и Охрид. Въпреки това Средец запазва своите важни, водещи позиции. И все пак, надали е случайно, че през 986 г. Василий ІІ обсажда Средец, управляван тогава от Арон, и че цялата кампания образно може да бъде наречена „война за Средец / Сердика“.
Разбира се, основните събития свързват цар Самуил, с Охрид и Преспа, но в тогавашна България обаче наред със столицата е имало и крепости със статут на владетелски резиденции. Средец очевидно е бил една от тях вероятно още от времето на кан Крум. И откъде Самуил (около 989-990 г.) е организирал “реконкистата” на източните земи с Велики Преслав, Плиска и Дръстър? Отново най-подходяща изходна база е Средец. Когато през 1000-1002 г. Василий ІІ овладява повторно земите на север от Балкана, значението на Средец нараства. През 1003-1004 г. в близката до Средец крепост Перник “блесва звездата” на прочутия воин Кракра, наричан по традиция “Пернишки”. Кракра е тогавашният комит на Средец, а Перник е най-близката голяма крепост и “убежище” при ескалация на военните действия. Още нещо, походът на Самуил към Пловдив и Одрин през 1002 г. явно е организиран именно от Средец.
Цар Самуил е свързан със Средец/София и чрез друг важен акт – пренасянето на мощите на св. Иван Рилски. Така любимият български отец се превръща в “средечка слава” и “средецко светило”. Това става най-вероятно през 992 г. по волята на Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил. Мощите на светеца са положени първоначално в древната базилика “Света София”, дала през ХІІІ-ХІV в. днешното име на столицата.
Къде би трябвало да бъдат положени костите на цар Самуил, ако не в древната християнска базилика “Света София”? – храмът, в който са отеквали стъпките на великия българин, където той се е молел за Божията закрила в неравната борба с Византия… В храма, редом с който гори вечният огън за падналите за България нейни синове от всички нейни изконни земи – Мизия, Тракия и Македония.
- Средната класа между олигарсите и бедняците
Как да възникне и да оцелее… „Дойче веле”
Представителите на средната класа в Румъния може да бъдат описани по следния начин – твърде бедни, за да бъдат смятани за богаташи, но и твърде богати, за да може да бъдат наречени бедняци. През първото десетилетие след смяната на политическия строй през 1989 година този слой на обществото, смятан за опора на демокрацията в западните страни, в Румъния фактически липсваше.
Но според изследвания, проведени в страната, през 2008 година около 20% от румънците е можело да бъдат отнесени към средната класа. След финансовата криза тяхното число намаля двойно. В другите страни от Югоизточна Европа ситуацията е подобна на тази в Румъния. В Хърватия и Сърбия средната класа е около 10% от гражданите. В България средната класа е от 4 до 8% от работещото население на страната. За сравнение – в Германия към средната класа се отнасят две трети от жителите. Това са тези жители, чиито доходи са от 70 до 150% от средностатистическите.
Но средната класа не се определя само по икономически параметри. „С това понятие е свързано самосъзнанието на група хора, които са опора на демократичното държавно устройство и залог за наличието на конкуренция в политическата и икономическата сфера”, посочва Волфганг Хьопкен, вицепрезидент на Обществото на Югоизточна Европа. Според него стремежът на средната класа към установяването и запазването на стабилни икономически отношения и демократично развитие в страната е устояла на времето историка-социологическа теза.
До началото на Втората световна война средната класа на Балканите бе в зародишно състояние. След идването на власт на комунистите тя съвсем изчезна. „Във времената на социализма най-близо до средната класа бяха представителите на интелигенцията, академиците и държавните служители. Но не това ние разбираме под средна класа”, казва Хьопкен.
Професорът по славистика в университета в Йена Габриела Шуберт пояснява, че един от основните компоненти на средната класа е активната гражданска позиция, която например може да се изрази чрез обществени инициативи. „Гражданското общество е слабо развито във всички страни от Югоизточна Европа”, твърди Шуберт.
В края на миналия век в балканските държави се смениха икономическият и политическият строй, но ролята на средната класа не се засили. Бившият президент на България Петър Стоянов открито говори за това, че приватизацията в началото на 90-те години е била проведена неправилно. Капиталът се е оказал в ръцете на предишния политически елит, който е успял да запази своето влияние. А бившата партийна номенклатура и служителите на спецслужбите не са пропуснали момента да се обогатят и в един момент са се превърнали в капиталисти.
Те може да бъдат сравнени със западноевропейските представители на средната класа само с уговорката, че става дума единствено за икономическия аспект. Хората, които се отнасят към този слой в Югоизточна Европа, не са спечелили капитал благодарение на своето образование или предприемачески способности, а възможно са го получили и по не съвсем легален способ. „Тези хора нямат интерес да има правова държава, а политически структури, обслужващи техните интереси и позволяващи им да постъпват така, както са свикнали”, подчертава експертът.
Професор Габриела Шуберт отбелязва и още една типична особеност за населенията на балканските страни. „От една страна, жителите на градовете се стремят да имат съвременна техника, да носят модерни дрехи, като на Запад. От друга страна, те са привърженици на традиционните патриархални символи и ценности”, казва тя. Свидетелство за това е например разпространеността на сексисткия образ на жената в поп културата и агресивният жанр турбо-фолк в музиката.
Освен тези особености за увеличаването на дела на средната класа в Югоизточна Европа пречи и „изтичането на мозъци”. Фактът, че млади, образовани и творчески хора напускат Балканите, вреди не само на икономиките на тези страни, но и не допринася за подобряване на социалната ситуация, смята Волфганг Хьопкен.
Впрочем, в дългосрочна перспектива изтичането на населението все пак може да се отрази положително на развитието на ситуацията в страните от Балканския полуостров – ако заминалите решат да се върнат и приложат у дома усвоените норми на поведение или ако установят икономически връзки със своята родина.
Волфганг Хьопкен смята, че без външна помощ на балканските страни ще им бъде трудно да създадат съвременно гражданско общество, опиращо се на средната класа. Според него страните трябва да използват европейския опит. „Влизането в ЕС е единствената възможност за тези страни да получат равни условия и права, да увеличават шансовете за самореализация на младежите”, казва Хьопкен.
Присъединяването към ЕС е приоритетна политическа задача за всички страни от Югоизточна Европа. През юли 2013 година Хърватия трябва да стане част от ЕС.
- Желание да гласуват в чужбина са изявили 1 773 българи
6 949 120 души са включени в избирателните списъци за референдума в неделя, 27 януари, съобщиха от регионалното министерство. Заличени от избирателните списъци са 16 197 души. От тях 7 315 са осъдени, а 7102 са под забрана. По данни на Министерството на външните работи желание да гласуват в чужбина са изявили 1 773 българи.
ГД „ГРАО“ е осигурила достъп до избирателните списъци за националния референдум на 27 януари за всички български граждани. Те могат да проверят своите данни в избирателните списъци и да се информират за избирателната си секция и място на гласуване на интернет страницата http://www.grao.bg/elections/; чрез SMS на 18429 или обаждане на 0800 1 4726.
Избирателните списъци са публикувани и на интернет страниците на общините и всеки избирател може да прави справки в тях. На изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. броят на избирателите, подали заявления за гласуване в чужбина, е бил 32 390, т.е. желаещите да гласуват в чужбина на референдума са с 30 617 по-малко.
Източник: Dir.bg
(Заглавието е на Еврочикаго.)
- Google експериментира с нова мобилна мрежа
Американският интернет гигант Google отново заяви намеренията си за завземане на дял в мобилната телекомуникация. Дружеството е е получил лиценз от американската Федерална комисия по комуникации за изграждането на експериментална безжична мрежа с ограничен обсег. Първоначално мрежата ще бъде изградена в централата на компанията в Маунтин Вю, съобщава The Wall Street Journal.Тя ще поддържа връзка в честотата от 2524 MHz до 2625 MHz, където няма много работещи мобилни устройства в момента.
В документация към лиценза обаче се описва, че потребителите няма да надвишават 200 мобилни устройства. Първоначално мрежата ще заработи само в сградата, в която е екипът на Google Fiber – оптичната мрежа за интернет достъп, която интернет гигантът разработва. Постепенно тя ще покрие територия от около 3.2 кв. км.
Любопитното е, че честотата на мрежата е точно в лицензираните диапазони на компанията Clearwire, към която според някои публикации в технологични сайтове в САЩ Google има интерес.
Според някои анализатори Google планира да предложи безжичната мрежа като допълнение за клиентите на Google Fiber. Според други обаче компанията се готви за революционен скок в доставката на интернет.
Източник: Аkademika.bg
- Почти милион „странни“ души в избирателните списъци
Статистиката твърди, че има 6 119 757 души с право на глас, ГРАО – 6 949 120
Няколко дни преди референдума за АЕЦ Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) най-после обяви окончателния брой избиратели, които ще имат право на глас. В избирателните списъци са включени 6 949 120 . От избирателните списъци са заличени 16 197 души. От тях: изтърпяващи наказание лишаване от свобода – 7 315; под запрещение – 7 102; заявили желание да гласуват в чужбина по данни от МВнР – 1 773; с издадени удостоверения за гласуване на друго място – 7.
Информацията от ГРАО се разминава с официалните данни на НСИ. Според статистиката към 30 септември 2012 г. населението на България на 18 и повече години е общо 6 119 757 души. Пълнолетните жени са 3 173 736 , а пълнолетните мъже са 2 946 021. Според сега действащия Изборен кодекс гражданите с право на глас са дори още по-малко, тъй като не е достатъчно просто да си пълнолетен, необходимо е и да не си поставен под запрещение и да не изтърпяваш наказание лишаване от свобода.
Така на практика, дори и след като се извадят заличените от списъците, се оказва, че или населението на страната е нараснало изведнъж за три месеца с над 800 000 души, или трябва да се търси друго обяснение за огромната разлика в данните.
От ГРАО не дават обяснение на какво се дължи разликата.
Преди седмици от партията на Меглена Кунева и от левицата повдигнаха въпроса за набъбването на избирателните списъци. Според Движение „България на гражданите“ мъртвите души са около 950 000 имена, а според БСП в общини с нисък прираст и тревожни демографски показатели от изборите 2011 година избирателите са се увеличили с по 2-3 хиляди души. Тогава от МРРБ отговориха, че разликата между данните от преброяването и списъците на ГРАО идва от факта, че в ГРАО са вписани и хората, които постоянно пребивават зад граница, но имат адресна регистрация в България. А преброяването отчита само живеещите тук граждани.
ГРАО съобщи днес и, че между изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. и референдума на 27 януари са починали 134 846 избиратели. Броят на избирателите, навършили 18 години между изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. и референдума на 27 януари, е 101 620.
На изборите за президент и вицепрезидент през 2011 г. броят на избирателите, подали заявления за гласуване в чужбина, по данни от МВнР, е 32 390, т.е. желаещите да гласуват в чужбина на референдума на 27 януари са с 30 617 по-малко. За периода между двата избора 24 539 лица са получили или възстановили българско гражданство.
Източник: в. „Сега“
- В блатото на църковния авторитаризъм
Дори и да се случи така, че за патриарх да бъде избран митрополит, ползващ се със симпатия в обществото, то ще е, защото интересът на владиците е съвпаднал с желанието на народа Божий
Д-р Горан Благоев*, в. „Сега“
Повече от четири десетилетия в Българската православна църква (БПЦ) не са провеждани избори за делегати на патриаршески събор. През 1971 г. за блаженопочиналия патриарх Максим са гласували хора, които получават делегатските си права още при неговия предшественик – патриарх Кирил, докато уставът на БПЦ повелява те да се определят в рамките на четирите месеца между смъртта на предишния и избирането на новия църковен глава. Отгоре на всичкото се оказа, че по-голямата част от бюлетините, с които е гласувано за български патриарх, са написани не собственоръчно от избирателите, а с един почерк?! Очебийните уставни нарушения, белязали избирането на патриарх Максим, бяха сред основните аргументи срещу неговата легитимност след 1989 г. Сега поне такава опасност не грози бъдещия патриарх.
На 13 януари т.г. във всички епархии на БПЦ се проведоха избори за половината делегати, които ще участват на предстоящия патриаршески избирателен събор. Другата половина не се излъчва на изборен принцип. В патриаршеския събор участват по един монах и една монахиня от всяка епархия, които се посочват еднолично от съответния митрополит. Това прави 28 духовни лица от монашеската квота. Към тях се прибавя по един монах от трите пряко подчинени на Св. Синод обители – ставропигиалните манастири Рилски, Бачковски и Троянски. Накрая се излъчва и по един делегат от ръководствата на двете семинарии – в София и Пловдив. Това е или ректорът, или някой от преподавателите, което означава, че делегат от тази квота може да бъде както свещеник, така и мирянин. Единствените, които участват по право, без да са определяни предварително, са всички митрополити и епископи на БПЦ, чийто брой е общо 33.
Църковният устав показва, че
основното сито при подбора на делегатите за патриаршеския събор е в ръцете на епархийските митрополити. Освен, че посочват монаха и монахинята, които ще представляват неговата епархия на събора, те заедно с епархийския си съвет и архиерейските си наместници определят листата, по която епархийските избиратели гласуват за патриаршески делегати. И епархийските съветници, и архиерейските наместници са лица, които се ползват с несъмненото доверие на съответния архирей, а той има несъмнена полза от тях. Те са хората, които придават уставна форма на неговата воля, и по тази причина няма епархийски съвет, в който митрополитът да постави хора, опозиционно настроени срещу него. Архиерейските наместници също са в неформална връзка с митрополита – това са свещеници, оторизирани от него да го представляват по места в т.нар. духовни околии. При това положение председателстваното от митрополита съвещание, което подрежда листите за патриаршески делегати, няма как да не се съобрази с неговата воля – т.е. да включи максимално изгодни за него кандидатури. По тази причина единственият скандал за кандидатска листа се случи в Софийска епархия. Варненският митрополит Кирил, който се явява неин управляващ до избора на нов църковен глава, се опита авторитарно да наложи списъка с кандидат-делегатите, но срещна известен отпор, защото и архиерейските наместници, и епархийските съветници не са назначавани от него, а от покойния патриарх Максим. До избори в Софийска епархия все пак се стигна, тъй като неофициалните съветници на Кирил предложиха едно твърде витиевато тълкуване на устава, според което предварително одобряване на списъка с кандидат-делегатите, предложен от митрополита, не било задължително…
Изнесените досега данни от проведените избори показаха, че като представители на отделните епархии в предстоящия събор преобладават делегатите, които са в пряка зависимост от съответния митрополит. Впечатляващ сред бъдещите патриаршески избиратели е броят на архиерейските наместници – с изключение на две-три епархии всички останали изпращат на събора по един или двама архиерейски наместници. Рекордът принадлежи на Русенска епархия, която в квотата на тримата свещеници избра трима архиерейски наместници. Логичен е въпросът може ли архиерейски наместник или епархийски съветник, който по устав участва в подреждането на кандидатските листи, да бъде включен в тях и после да гласува за себе си.
Уставът на БПЦ обаче не дава отговор.
Още по-абсурден е фактът, че сред делегатите се оказват и миряни, представители на митрополитската администрация, или както масово ги наричат, „хора на хранилка при владиката“. „Призът“ отново е на Русенската епархия, която изпраща като делегати миряни: секретаря на митрополията и нейния главен счетоводител. За бъдещ патриарх ще гласуват още секретарите на Сливенския, Старозагорския и Плевенския митрополит. Конфликт на интереси според църковните правила няма. Показателно е например, че уставът не допуска хора от митрополитската администрация да бъдат епархийски съветници, докато подобно ограничение няма за патриаршеските избиратели.
Проведените на 13 януари избори показаха много пробойни и противоречия в Устава на БПЦ, който бе променен от последния Църковно-народен събор, проведен през 2008 г. Един от авторите на тези поправки е адвокатът на Св. Синод Мария Кьосева, която очевидно добре си е свършила работата в полза на висшия клир, защото Варненският митрополит Кирил я включи в кандидатските листи и тя бе избрана за патриаршески делегат от Софийска епархия. В средите на компетентните по църковно право духовници и миряни се чува все по-настойчив ропот, че недоразуменията в устава трябва най-сетне да бъдат изчистени и новият патриарх трябва да има волята за това. Но това е само пожелание за бъдещето. Настоящето показва друго.
Една от големите слабости на църковния устав е, че де факто той превърна БПЦ в затворена клерикална общност, в която миряните имат все по-малко право на глас. Броят на православните от цивилната квота, които ще избират патриарх, е два пъти по-малко, отколкото предвиждаше старият устав. Което води до тотално подценяване на мирското начало в патриаршеските избори. От близо 140 делегати в бъдещия партриаршески събор миряните ще бъдат едва 30-32 души, което прави 20% от всички участници. Но мнозинството от тях едва ли ще изразят собственото си мнение, когато гласуват за бъдещия патриарх, защото са избрани за делегата на събора по волята на митрополита, а не заради авторитета си. Напомнянето от богослови, че изборът на патриарх е лична отговорност на всеки делегат и в Съдния ден ще му бъде потърсена сметка от Бога, очевидно остава приказка на вятъра.
Реално патриаршеските делегати от всяка епархия носят потенциала да обслужат лобистките интереси
на своя митрополит и да изберат за църковен глава посочения от него кандидат. Механизмите за „убеждение“ са най-разнообразни и не изключват финансови или имотни облаги. Така че, каквато и демократичност да предполага църковният устав с избирането на патриаршеските делегати, всичко в крайна сметка се свежда до волята на йерархичното малцинство, която трябва да бъде изразена от подчиненото мнозинство. Защото гласуването на всички участници в патриаршеския събор се предопределя от това кои ще бъдат тримата кандидати, посочени от Светия синод – т.е. от 13-те митрополити. А при тях сблъсъкът на интереси е най-голям. Шанс да бъдат включени в листата имат само онези митрополити, които спечелят най-много привърженици сред събратята си. Така че борбата за патриарх се решава на събора, но се предопределя от Синода. Владиците така могат да подредят кандидатската листа, че делегатите да нямат друг избор, освен да посочат за патриарх този, който е най-изгоден за Светия синод. Не се съмнявайте. Дори и да се случи така, че за патриарх да бъде избран митрополит, който се ползва с несъмнена симпатия в обществото, то ще е не защото висшият клир е отчел настроението на своето паство, а просто защото интересът на владиците е съвпаднал с желанието на народа Божий. Това всъщност е голямото изкушение на родното ни православие, породено от отдалечаването на пастирите от повереното им стадо и превръщането им от духовни водачи в затворена феодална клика, която не понася инакомислие. Единственото следствие от това е, че Българската църква все повече се дави в блатото на институционалния си авторитаризъм, който е пагубен за нея.
–––––––––––––––––––––––––––-
*Авторът е водещ на седмичното предаване „Вяра и общество“ по БНТ. - Най-тежката битка за Обама предстои
При стъпването си в длъжност за втори мандат президентът Обама призова американците да се възползват от възможностите и да работят заедно с него за създаването на по-загрижена, конструктивна и по-сигурна страна.
Но посланието му по-скоро беше призив към самия него, а не толкова към нацията. Когато за първи път влезе в Белия дом през 2008 година той се носеше на вълната на емоциите и вълнението. Всичко изглеждаше възможно за първия чернокож президент на САЩ с неговото огромно красноречие и способността му да ентусиазира всички около себе си.
Но ако се направи оценка на американската политика, особено след републиканските победи през 2010 година, то ще се види, че той е прекарал първия си мандат в политически битки. Глобалната рецесия и продължаващите войни в Ирак и Афганистан също помрачиха неговото динамично въздействие.
Сега Обама изглежда ободрен, готов за битка и желаещ обикновените хора да го подкрепят. Той трябва да успее с реализацията на своите социални инициативи, като реформите на здравната система и социалното осигуряване. Това са мерки, които може да променят начина, по който живеят американците и да изменят манталитета им „всеки сам за себе си”, който оставя толкова много хора ужасяващо бедни в най-богатата страна на света.
Но неговата най-тежка битка ще бъде да промени законите за притежание на оръжие в Америка. Той знае, че се изправя срещу добре финансирани и политически влиятелни лобита, но е готов за битка. Президентът смята това за проверка на характера и това е идеалният момент за започване на битката, докато все още в съзнанието на нацията е жив ужасът от масовото убийство в началото училище „Санди Хук”. Ако президентът Обама успее да въведе осезаем контрол над оръжията, то това ще бъде важна победа за него.
Никой не отрича, че до известна степен събитията бяха срещу него по време на първия му мандат, но дори самият той изглежда оптимист за това какво може да бъде постигнато през следващите четири години. Предстои да се види дали на обикновените американци им е омръзнало от политическия елит и от личните битки във Вашингтон и вече са готови за радикални промени в широкия политически спектър. Ако президентът Обама може да ги убеди в ценността на своята политика, то тогава той може да остави следа в историята.
„Белфаст телеграф“
Източник: Аctualno.com
- Обама и Европа – една трудна любов
С. Каникова, „Дойче Веле“
.
Барак Обама при полагането на клетвата си за втория президентски мандат. Снимка: Getty Images/Guliver Барак Обама изпусна да спомене Европа в речта по повод началото на втория му мандат. Това засилва опасенията, че и през следващите четири години отчуждаването между трансатлантическите партньори ще продължи.
Помирението с републиканците ще бъде трудно, вътрешнополитическите проблеми ще са немалко на брой и много сериозни, а външната политика ще доминира дневния ред във втория мандат на президента Обама. Това е прогнозата на посланик Елена Поптодорова, която представляваше България на всички събития по повод встъпването в длъжност на стария нов президент на САЩ. Посланик Поптодорова смята, че е по силите на Обама да се пребори със съпротивата на Конгреса по важните за страната въпроси – стабилизирането на икономиката, данъчната политика и климатичните промени. Той има шансове за успех и по въпросите на имиграцията, които са така важни и за двете големи партии. Другояче стоят обаче нещата със социалната политика и здравеопазването, където пробивът ще бъде много труден. Поради което е много важно с какъв екип от експерти ще работи Обама през следващите няколко години, посочва българската посланичка във Вашингтон.
Кери и Хейгъл – екип на мира
За външната политика ключови са постовете на държавния секретар и министъра на отбраната. Според Елена Поптодорова, номинираните за тези постове Джон Кери и Чък Хейгъл не биха избрали военния вариант за решаването на какъвто и да било международен проблем. В този смисъл тя определя двамата най-важни министри за външната политика на Вашингтон като екип на мира. Затова започналото през първия мандат на Обама „съкращаване“ на водените от САЩ войни, което му печели много привърженици и извън Америка, ще продължи още по-видимо и по-енергично. Но като цяло Америка вероятно ще се оттегли от дългогодишната си роля на световен полицай и ще търси други начини да упражнява лидерството си, прогнозира още Поптодорова.
В същото време е ясно, че водещата роля на САЩ в света не може да се поддържа с философски и морални позиции. Много народи в света се нуждаят от Америка като арбитър и генератор на стабилност и мир. „Идват много сложни години – за САЩ, за съюзниците им, за всички нас. България продължава да гледа на Съединените щати не само като на свой съюзник, но и като на гарант за сигурността в региона и цяла Европа”, казва българската посланичка.
Европа: обича ме, не ме обича…
Не е тайна, че по време на първия си мандат Обама доста поохлади отношенията между САЩ и Европа. Някои по-крайни коментатори дори твърдят, че американският президент нямал никакъв интерес към Европа и че вторият му мандат щял още по-силно да разхлаби връзките. В този контекст на Елена Поптодорова й е направило силно впечатление, че в речта на Обама при встъпването му в длъжност Европа изобщо не била спомената. Вярно е, че трансатлантическите връзки се приемат за нещо съвсем естествено. Но го има и другото – отсъствието на Европа от такава важна реч може да създаде впечатлението, че интересът към Европа отслабва, посочва българската посланичка.
Тя се опасява и от възможно прехвърляне на повече отговорности към Европа – както в рамките на НАТО, така и в останалите двустранни външнополитически формати и организации. “Все по-вероятно е това да се случи и по отношение на Югоизточна Европа”, казва Поптодорова. Тя си пожелава новият държавен секретар да продължи наследството на Хилари Клинтън, която си имаше своя история с Балканите и особена чувствителност към този регион на света. „Вярно е, че Европа трябва да поеме отговорност за своите си зони, но предвид състоянието, в което се намира ЕС, това става все по-трудно. Затова е критично важно да се задържат вниманието и ангажиментът на САЩ по отношение на цяла Европа”, посочва в заключение българската посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова.
- Уникален музей на Средновековна България в старопрестолния град
Българската история оживява в музей с восъчни фигури във Велико Търново
Нов музей във Велико Търново ще обогатява представите за средновековна България и ще привлича чужди туристи в сърцето на старопрестолния град. Прекрачвайки прага му, посетителите ще имат възможност да се срещнат „очи в очи” с изящно изработените скулптурни фигури в реален размер на емблематични личности от Второто българско царство (1185 – 1396 г.), предаде БНР.
28-те фигури на средновековни, всяващи респект и възхищение владетели, на безстрашни боляри, но и на обикновени хорица и занаятчии са включени в серия от възстановки на исторически събития и битови сцени. Автор на тези истински произведения на изкуството, които ни връщат назад в епохата на Втората българска държава, е известният търновски скулптор Борис Борисов. А самата идея за музея е на сегашния кмет Даниел Панов, който пък, преди да оглави общинската администрация, отговаряше за развитието на туризма в старопрестолния град.
След като печели европроект за финансирането на добрата идея, общината се захваща с реализацията й. Така се стигна до създаването на уникален за страната ни, а и на Балканите, музей на скулптурите, който ще отвори врати в началото на февруари.
Туристите ще бъдат посрещани „лично” от фигурите на цар Иван Асен ІІ и царица Ирина Комнина, удобно настанени в тронната зала на царския дворец, сред пищна украса и стенописи.
„На 2 етажа върху площ от 800 кв. м са разположени фигури, представляващи в няколко направления живота на средновековен Търновград. Така например посетителите ще могат да се запознаят с някогашните занаяти като грънчарство, ковачество, сечене на монети, строителство и пр. Другият раздел е свързан с държавността през средните векове. Представени са владетели като цар Калоян, управлявал в периода 1197-1207 г., или цар Иван Асен ІІ, бил на трона от 1218 до 1241 г. Специален раздел е посветен на духовенството и на просветната дейност. Показано е как работи средновековен иконописец, или пък битова сцена от живота на болярско ктиторско семейство. Има отделен сектор, посветен на книжнината. В него са изложени старинни ръкописни книги, наречени скриптории и пр. Много интересен е и разделът, пресъздаващ войнската слава на тогавашната българска държава„, разказва Цветомир Бояджиев – управител на общинската агенция по туризъм „Царевград –Търнов”.
Една от най-впечатляващите сцени разкрива пленяването на латинския император Балдуин Фландърски в битката при Адрианопол (Одрин) от българския цар Калоян през 1205 г. Фигурата на българския владетел е яхнала кон, а пред него двама войници водят пленения Балдуин, изпотен от битката, ядосан и недоумяващ, на фона на голяма картина, пресъздаваща конниците на Калоян и разгромените войници на Балдуин. Посетителите ще се запознаят отблизо с цялото бойно снаряжение на нашите предци през Средновековието – мечове, щитове, копия, лъкове, арбалети…
Ще има екскурзоводи, като обиколката на целия музей ще е с продължителност до 60 мин. Сред застиналите във времето фигури ще сноват и „живи скулптури” – виночерпец, който ще поднася местни сортове вина на гостите, и калиграф, който пък ще изготвя специални грамоти на посетителите. Желаещите ще се снимат, пременени в старовремски одежди, рамо до рамо със славните български владетели.
„Техните костюми са изключително автентични“ – обяснява Цветомир Бояджиев. – „Използвани са естествени материали, близки до епохата. А самите лица на скулптурите са забележителни! Направени са от висококачествен силикон с истински очни и зъбни протези! Просто приликата с действителни хора е изключителна. Мисля, че тези фигури са уникални не само за България! Очакваме много гости да посетят музея, тъй като, съдейки по социалните мрежи, интересът към него отсега е голям“.
Мултимедийният посетителски център “Царевград Търнов” се намира на ул. “Никола Пиколо” под ВИП площадката за наблюдение на “Звук и светлина”.
Източник: Art.actualno.com
- Българинът харчи за храна, а пести от здраве
Повече от 80 процента от българите живеят в лишения. С до 290 лв. живеят около 45 процента от домакинствата на страната. Това заяви по БНР Виолета Иванова от Института за социални изследвания на КНСБ.
Тя представи последното изследване на института за издръжката на живота през 2012 година.
„Голямата част от издръжката – над 48 на сто, отива за храна, най-вече за месо и хляб. Ограничават се разходите за здраве и образование“, каза още Виолета Иванова.
Средно по 565 лв са необходимите средства, с които трябва да разполага един човек от 4-членно семейство, за да може да си покрива разходите: да се храни, облича и почива, спрямо нормалните български стандарти.
В София издръжката на живот е значително по-голяма, отколкото в по-малките градове. Хранителните стоки в столицата са с по-висок ръст, жилищните разходи са с по-голям относителен дял, но пък безработицата е на по-ниско ниво и заплатите са по-високи.
Преди дни бяха оповестени данни на европейската статистическа служба Евростат, според които 55,6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г. По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49,2% и Латвия с 46,1%.
Според Евростат над 30% от населението на България живее в остри материални лишения.Източник: Dir.bg
