Всички авторски страници

Авторски

• Какво ни чака утре?

  А. Бьоке, К. Цанев,  Дойче Веле

  .

  От няколко месеца светът се е вторачил в маите, но не в съвременните, а в древните и техния календар, предвещаващ края на света. Според някои трактовки обаче ни най-малко не става дума за край, а за ново начало.

  Древните маи са наблюдавали съзвездията, движенията на слънцето, луната и звездите, анализирали са сезоните, дължината на деня и нощта, топлината и студа, дъжда и сушата. След това дефинирали годината като съвкупност от 18 единици, състоящи се от по 20 дни. В края на всяка година имало пет свещени дни, предназначени за разсъждения върху миналото, настоящето и бъдещето. И годината в календара на маите продължавала точно 365 дни – колкото и в Грегорианския календар.

  Назад към бъдещето

  Маите обаче не са само хора от миналото, обитавали сгради, чиито руини предизвикват възхитата на туристите – в Гватемала маите и днес са мнозинството от населението. Те говорят свой собствен език, обработват земите си така, както са го правили техните предци, и се борят за оцеляване в модерния глобализиран свят.

  В Западна Европа древният календар предизвика сериозни вълнения с предсказанията за края на света, докато съвременните потомци на маите гледат спокойно на предсказанията: Мария Матео от племето „попкомчи“ смята, че краят на 13-ия „бактун“ е повод за надежда. „Ние наистина вярваме, че ще настъпи промяна, но не на точно определена дата. Всеки човек може да допринесе за тази промяна. Народът на маите и преди всичко жените трябва да се солидаризират и заедно да се борят за нашата майка Земя“, казва тя.

  

  Започва ли нова епоха?

  За древните маи годината е била част от много по-дълъг цикъл – бактун, който продължавал 400 години. 13-ият бактун приключва именно на 21 декември 2012. Той слага край на един определен период. След което се слага началото на нова епоха, свързвана от маите с настъпването на подобрения в техния живот и поминък.

  Социологът Вирхилио Алварес смята, че най-вече западните булевардни медии са отговорни за всички предизвикани вълнения около „края на света“. Духовните водачи на маите в Гватемала пък излязоха с декларация, в която формулират своите грижи и надежди за новата епоха. „Светът се вълнува от разрушаването на природата, последиците от климатичните промени и унищожаването на биологичното разнообразие. Над 80 процента от нашия народ живеят в бедност. Големите фирми окрадоха нашите планини, гори и реки. Те строят електроцентрали, добиват петрол и засаждат монокултури – ограбват нашите естествени богатства и нарушават нашите права, също както преди 400 години, когато е започнал 13-ият бактун“, пише в декларацията.

   

• „Данък народ“ – България се топи бързо и неотклонно

  В средата на века Турция ще бъде с 96 млн. души население, Гърция с 11.5, румънците ще са над 18 млн. Ние – доста под 6 млн. Най-накрая трябва да разберем, че намаляването на населението си е наш, чисто български феномен.

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  Месеци наред майки с деца протестираха с искането да бъде увеличен размерът на майчинството и на детските надбавки. Но депутатите не намериха пари за това. Чудно ли е, че все по-малко жени се решават да раждат деца?

  България ще се стопи до 5.3 милиона души през 2060 г., би камбаната НСИ. Това е само единият вариант, най-реалистичният. Песимистичният сочи, че ще бъдем 5.1 милиона, т.е. за период от 48 години ще намалеем с 2.1 милиона (30%). Ако има нещо не толкова черно в безрадостната картина, то е, че изчезването ни е с „укротен“ темп. За 27 години след 1985 г. България намаля с 1.7 души (18-19%), което в условията на мир, липса на природни катаклизми и запазване на териториална цялост е феномен. Сигурен съм, че един ден науката ще се пита как точно тази държава е загубила населението си без мор, чума и геноцид.

  Прогнозите за България сами по себе си значат много, но те не могат да нарисуват

  бъдещата картина в регионален контекст

  Затова ще представим прогнозите за демографските процеси в близките ни държави. Вземаме реалистичния вариант с хоризонт 2050 г. Населението на България ще се свие от сегашните 7.3 на 5.7 милиона.

  В момента Турция е почти 75 милиона, увеличава се с над милион на година. „През 2050 г. населението ни ще бъде 96.5 милиона души“, прогнозира преди време турският статистически институт.

  Населението на Гърция сега е 11.3 млн. Според прогнозата на Евростат през 2050 г. ще е с 200 000 души повече. Увеличението е леко, показва баланс, устойчивост. Гърция също е своеобразен феномен. От средата на 80-те години на миналия век населението й се увеличи с 1.7 милиона, т.е. нарасна толкова, колкото ние загубихме за същия период. Как? С преференции при раждане на деца, данъчни облекчения за завърналата се емиграция (плюс осигуряване на имоти, работа) и предоставяне на гражданство. Последният процес протече ударно през 90-те години, особено в страните от бившия СССР.

  Населението на Македония в момента е малко над 2 млн. души. Увеличава се през годините, което се дължи на етническите албанци.

  Албанците все повече ще бъдат фактор

  в регионален контекст. Държавата Албания е с население около 3 млн. плюс приблизително толкова албанци в емиграция и живеещи в съседни държави. Етносът нараства стремително.

  Населението на Сърбия намалява. В момента е 7.2 милиона, спадът е с около 600 000 от началото на 90-те. Сравнете техния темп с нашия, припомнете си през какви войни мина държавата. Румънците сега са 21.4 милиона, а според Евростат през 2050 г. ще са 18.4 милиона. Но темпът на намаляване е по-малък от нашия. Румънците притежават два благоприятни фактора спрямо нас – нямат обезлюдяване, градското население е 56% (в България 71%); намаляването на населението се дължи основно не на ниска раждаемост, а на отрицателен механичен прираст.

  Сбъдването на тези прогнози зависи от много фактори. Действителността в средата на века може да е такава, може да е по-различна. Но данните са изведени научно и са единственият начин да си представим бъдещата демографска карта на региона. България според реалистичния вариант ще е с 5.7 милиона. население, на юг Турция и Гърция съответно с 96.5 и 11.5 милиона. На запад са нарастващи албанци, изнемогващи от демографския им натиск братя македонци, както и Сърбия, която е възможно да надмине по численост България (заради нашия по-голям темп на намаление).

  А как стоят нещата в европейски контекст? С изключение на Чехия всички бивши социалистически държави, членки сега на ЕС, ще намалеят през 2050 г. Но това ще стане с 5-10%, някъде минимално, само ние и Латвия ще се стопим с около 20%. Всички други държави от ЕС, без Малта, Германия и Португалия, ще бъдат с повече население.

  Прилича на „данък народ“,

  който бившият Източен блок плаща заради загубата на Студената война. Ние сме сред най-големите платци.

  „Интеграция, технологии, ресурси и демография са основните предизвикателства, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект“, заяви президентът Росен Плевнелиев. Думите бяха изречени в края на ноември и съвпаднаха с прогнозите на НСИ. „Стимулиране на раждаемостта, повишаване качеството на живот, връщане на сънародниците ни от чужбина и привличане на висококачествени имигранти от трети държави са необходимите действия за преодоляване на негативната демографска картина в България“, добави държавният глава. Предшественикът му Първанов също на думи вземаше демографските проблеми присърце. Дано Плевнелиев даде импулс и най-после думите бъдат превърнати в дела.

  Анализът не включи етнически и религиозни промени в населението на сега съществуващите държави. Те също са ключов политически фактор, но носят по-висок риск за прогнозиране. Камбаната бие силно и с наличните данни. За 2100-тната година не ми се мисли. Ще има ли все още камбана?

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• Няма да търсят здравни вноски от българите в ЕС

  За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве

  НАП няма да предприема принудителни мерки за събиране на здравни вноски от българите в чужбина, съобщиха от приходното ведомство.

  Информацията идва в отговор на множество въпроси и слухове, че сънародниците ни, живеещи извън страната, ще бъдат спирани на границата или имуществото им ще бъде разпродавано.

  Декларациите и заявленията за освобождаване от задълженията за здравни вноски, чиито краен срок е 31 декември 2012 г., се отнасят основно за емигрантите в страни извън Европейския съюз.

  Българите, които работят и живеят в държави членки на ЕС и се осигуряват за здраве в съответната държава, не са длъжни да подават никакви документи до края на годината в НАП. За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве в съюза и осигурителните им права ще бъдат запазени.

   

  Източник:  Novini.bg

  Бел.ред.:   Заглавието на Еврочикаго. В заглавието на източника се казва, че неплащането на здравни осигуровки се отнася до всички българи в чужбина, но в самия текст се казва друго.

• Обама е Личност на годината на „Тайм“

  Президентът на САЩ Барак Обама е „Личността на годината“ в класацията на американското списание „Тайм“.

  

  Авторитетното издание похвали Обама за това, че е „открил и създал ново мнозинство, че е превърнал слабостта във възможност и че се е стремял в условия на големи беди да създаде един по-съвършен съюз (САЩ)“.

  „По същество той е едновременно печелившият и създателят на една своего рода нова Америка – нова демографски, нова в културно отношение Америка, на която той сега е символ“, отбеляза редакторът на „Тайм“ Рик Стенгъл.

  Той получава престижното отличие за втори път след 2008 г., когато бе избран за първия чернокож президент в историята на Съединените щати.

  Обама спечели в конкуренцията на съперници като Маляля Юсуфзай, 15-годишното пакистанско момиче, простреляно в главата от талибаните заради борбата си за правото на жените на образование, египетския президент Мохамед Морси, както и Бил и Хилари Клинтън.

  Списание „Тайм“ присъжда наградата „Личност на годината“ на хора или неща, които са повлияли най-много на културата или са имали най-силно присъствие в новините. Миналата година изданието отличи „Протестиращия“ като признание за активистите от Арабската пролет, посочва БТА.

  Източник:  Dnes.bg

• Дарителски Индекс ‘2012: Всеки трети българин е помогнал на непознат човек

  Един от всеки трима българи (31%) е помогнал на непознат човек през произволно избран месец от годината. Това показва Световният КАФ Дарителски Индекс 2012 – най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб, съобщават от Фондация „Помощ за благотворителността в България„.

  Всеки 10-ти българин е направил финансово дарение през последния месец. Това е повече от дарителството в Русия (7%) и Украйна (7%), но по-малко от Словакия (37%), Полша (28%) и Унгария (26%). Само 4% от българите казват, че са помогнали, предоставяйки доброволен труд.

  Световният Дарителски Индекс на КАФ 2012 използва данни за дарителското поведение на хората в 146 държави, като покрива над 90% от населението на земята.

  Проучването измерва три аспекта на дарителството – даряване на пари, даряването на време (доброволчество) и оказването на помощ на непознат. Като цяло докладът показва, че светът е станал по-малко щедър през изминалата година и дарителството по света е огледален образ на световните икономически модели.

  Острият спад в благотворителните нагласи в световен мащаб през 2011 г. доведе до така нареченото „двойно пропадане“ в дарителството. Според доклада процентът на хората, които даряват пари за добри каузи, ангажирани са с доброволен труд или помагат на непознати са намалели през изминалата година и са по-ниски от резултатите за 2007 г.

  Дарилите пари за благотворителност в света са станали по-малко – 28% през 2011 г. в сравнение с 29.8% през 2007 г. Хората, помогнали на непознат през 2011 г., са били 45.1%, – в сравнение с 47% през 2007 г. Съотношението в областта на доброволния труд е 18.4% през 2011 г. спрямо 21.4% през 2007 г.

  Анализът на глобалното дарителство през последните пет години показва, че дарителството изживя спад през 2009 г., в годината след финансовата криза от 2008 г., възстанови се през 2010 г., и след това отново спадна рязко през 2011 г.

  Като цяло Световният Дарителски Индекс на КАФ установява, че Австралия е най-щедрата държава на света, а на второ място е Ирландия. Канада е на трето място, следвана от Нова Зеландия, САЩ, Холандия, Индонезия, Великобритания, Парагвай и Дания.

  Навсякъде по света жените даряват повече пари, отколкото мъжете, но мъжете са по-склонни да работят като доброволци и да помогнат на непознат в нужда.

  В доклада се посочва също, че между различните поколения има разлики в дарителството. През последните пет години сред 16-24 годишните вероятността да дарят средства е с 10% по-малко спрямо хората над 50 години.

  Най-много хора даряват пари в Индия – 164.5 милиона дарители. Най-много доброволци има в САЩ – 105.1 милиона души. Най-много хора са помогнали на непознат в Либерия – 81%.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Пет партии влизат в БГ парламента, ако изборите бяха днес

  Следващият парламент ще бъде доста пъстър. Много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации. Това е един от изводите от националното представително изследване на НЦИОМ, което беше обявено днес. Със сигурност в Народното събрание влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и „България на гражданите“.

  Заради възможния съюз между Надежда Нейнски и Иван Костов много вероятно е „Синята коалиция“ да се докопа до законодателна власт. Засега тя има подкрепата на 3,1% от избирателите. Депутати може да вкара и Волен Сидеров, но за целта ще трябва да се коалира, защото засега „Атака“ получава подкрепа от 2,8 на сто от избирателите в страната.

  Данните потвърждават разликата между електоралната тежест на ГЕРБ и БСП през ноември. И в началото на декември те са на 6 процента разстояние. ГЕРБ може да разчита на политическите симпатии на 24,5% от българите, а БСП – на 18,5%. Много рисковано в началото на зимния сезон е обаче да се твърди, че е налице някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас, коментират от НЦИОМ.

  ДПС е трета политическа формация с електорални симпатии от 6,3%, а „България на гражданите“ е с много близък резултат от 5,8%.

  Намалява персоналният рейтинг на одобрение за Меглена Кунева. През последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти. Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите“ по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели.

  Скандалите в СДС вдигнаха неодобрението към лидера Емил Кабаиванов. То е скочило с 18% (от 17% на 35%).

  Според социолозите редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула. Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите, смятат експертите.

   

  Източник:  в. „Стандарт“

• Каквото и да обещае ГЕРБ, не може да го изпълни

  Управляващите приеха шумно куп закони, които след това тихомълком сами отмениха

  .

  Дина Христова, в. „Сега“

  Стенограма от заседанието на здравната комисия от 8 октомври 2009 г. Встъпителни думи на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, тогава все още председател на комисията: „Колеги, преди да започнем, бих искал да направя едно изказване, за да няма по време на обсъждането на законопроекта някакви неясноти. Предвид това, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика, ние не се отказваме от това, което аз съм бил предложил тогава. Но икономическата ситуация, която ние заварихме след управлението на тройната коалиция, огромният финансов дефицит, който унаследихме и сега търсим средства, за да можем да завършим годината, не дават възможност за изпълнение на тези желания и за тези идеи, които ние сме заложили в политическата програма на ГЕРБ, да бъдат реализирани.“

  Така Иванов обяснява защо като депутат от предишния парламент през септември 2007 г. е внесъл законопроект за намаление на ДДС върху лекарствата, но сега

  мнозинството няма да подкрепи същото предложение

  на Ваньо Шарков от „Синята коалиция“.

  Последвалите години на управление на ГЕРБ ще докажат, че партията наистина е най-последователна в обвиненията към старото управление и даването на обещания, които не смята да изпълнява. Една от най-трайните практики се оказа замазването на очите на бизнес, синдикати, електорат и съсловни организации с приемането на обещания в законите с отложено действие и отмяната им тихомълком, малко преди да влязат в сила. Като например решението от 2013 г. държавата да плаща пълни здравни вноски за категорията лица, които сега осигурява с 8% върху половината минимален осигурителен доход, или върху 210 лв. вместо върху 420 лв. Така за деца, затворници, социално слаби, безработни с право на обезщетения бюджетът внася по 16.80 лв., а от 2013 г. трябваше да са 33.60 лв. Това са 300 млн. лв. повече за здраве. Но ГЕРБ няма да ги даде, защото тайно през закона за държавния бюджет отмени текста. Предложението за пълна вноска първо беше направено от Ваньо Шарков и Мартин Димитров, а няколко дни по-късно припознато и от Лъчезар Иванов в негов законопроект. По-късно то беше прието с пълно мнозинство.

  Най-често в ГЕРБ попарват надеждите на възрастните –

  на пенсионери и кандидат-пенсионери. Това показаха двете пенсионни реформи и промените в Кодекса за социално осигуряване.

  През закона за бюджета на държавното обществено осигуряване например в края на 2012 г. управляващите се отмятат вече окончателно от свое твърдо предизборно обещание, прието със закон – вдовишката добавка да стане 40% от пенсията на починалия съпруг до края на мандата. И тя замръзва на сегашните 26.5%. Обяснението е, че като се индексират догодина всички пенсии, тези добавки пак ще се вдигнат, защото ще са процент от по-висока стойност. Но едно е 26.5% от нея, съвсем друго 40%. Решението вдовишката добавка да тръгне към 40%, както е записано в предизборната управленска програма на ГЕРБ, беше взето в края на 2009 г. Гласуваната от парламента схема за увеличение на процента на добавката, която тогава беше 20%, стартираше от 1 юли 2010 г. с 5 процентни пункта – до 25%, и до 2013 г. трябваше да стигне 40%. Малко преди юли 2010 г. от ГЕРБ обаче забравиха какво са обещали и приеха нова схема, с която се отложи първото увеличение за 2012 г., а 40% трябваше да стигне добавката две години след мандата – през 2015 г. Но дойдоха местните и президентски избори през 2011 г. и понеже нямаше пари за вдигане на всички пенсии, под благородната идея да помогнем на тези, които са в най-тежко състояние, увеличението на добавката беше изтеглено от 1 септември. Така се вдигнаха доходите с 10 лв. на около 700 000 пенсионери. Около 500 000 бяха пенсионерите с минимална пенсия, тогава от 136 лв., които са в по-бедствено положение от тези с вдовишките добавки, но ГЕРБ не са обещавали да вдигат техните доходи и съответно нямаше аргумент от типа на „предизборно обещание“ за подобно увеличение.

  В края на 2009 г., въпреки кризата, в КСО беше записано и друго обещание от управленската програма на ГЕРБ – от 1 юли 2010 г. да започне изплащане на добавка към пенсиите на възрастните над 75 г., която да се определя ежегодно. Но малко преди да влезе в сила, този текст беше напълно заличен от кодекса. А

  над 600 000 възрастни хора останаха излъгани

  Венецът на потъпканите обещания обаче, естествено, е пенсионната реформа. В края на 2010 г. ГЕРБ гласуваха увеличение на изискуемия стаж плавно от 2012 г. и ръст на възрастта чак от 2021 г. Обяснението – стабилност на НОИ и по-адекватни пенсии в бъдеще. Тях пък трябваше да гарантира решението от 2017 г. всяка изработена година да има по-висока тежест във формулата за изчисляване на парите, т.е. по-високи пенсии.

  Но докато министър Тотю Младенов и депутати от ГЕРБ обещаваха на хората, че с тези дългосрочни мерки вече ще могат да си правят сметка за пенсионирането и дори ще имат по-високи пенсии, дойде краят на 2011 г. А с него и нови промени на промените. ГЕРБ издърпа вдигането на възрастта още от 2012 г. Така сложи край на възможността за пенсионни планове. Тихомълком и без дебати беше отменен и приетият от същите тези управляващи текст за преизчисляване и на пенсиите до края на 2016 г. с по-благоприятния коефициент. Така само пенсиите след 2017 г. ще бъдат малко по-адекватни, а старите пенсионери ще бъдат обречени на мизерия, която ще се задълбочава и заради друго ГЕРБ-ерско решение – индексирането вече да става само с инфлацията, без да се взема предвид ръстът на осигурителния доход. А точно това е показателят, който гарантира повече адекватност при ежегодното увеличение на пенсиите. Но и това не бе последната промяна. Доказа го законът за бюджета на НОИ за 2013 г., който предвижда индексиране на пенсиите, но не със записания в КСО ръст на индекса на потребителските цени, а с т.нар. хармонизирана инфлация. Тя включва и луксозните стоки и винаги е по-ниска от обикновената. В случая ГЕРБ ще индексира диференцирано пенсиите според годината на отпускането им най-много с 9.8%, докато според индекса на потребителските цени би трябвало да е с над 13%.

  На този фон направо

  смешно звучи уверението на социалния министър

  Тотю Младенов, че от началото на 2014 г. ще падне таванът на новоотпуснатите пенсии и това е една от мерките за доверие в осигурителната система. За негово сведение – ГЕРБ на два пъти отлага това падане. Управляващите завариха решение това да стане от 2010 г., но в края на 2009 г. гласуваха без таван да са пенсиите от 2012 г. В края на 2010 г. последва ново отлагане, вече за 2014 г. Дали това ще стане, няма как да е ясно, докато не дойде 2014 г.

  Бизнесът и синдикатите сигурно стократно съжаляват, че повярваха на управляващите и решиха да помогнат „временно“ на бюджета, като се съгласят първите три дни от болничните да минат за сметка на работодателите от юли до края на 2010 г. От това бизнесът губи 100 млн. лв. на година, а работниците около 50% от надницата си за трите дни болнични. Защото ГЕРБ в края на 2010 г. удължи действието на разпоредбата до края на 2011 г., след това до края на 2012 г., а сега вече предвижда тя да стане постоянна норма. В началото имаше обвинения, че хората и работодателите злоупотребяват с болничните, за да си вършат собствена работа или да пестят от заплати. След като се доказа, че не е така, защото болничните не намаляват, аргументът вече е „добрият фискален ефект“, т.е. НОИ се освобождава от плащането на 100 млн. лв.

  Подобни стъпки са грубо потъпкване на обществения договор между управляващи и избиратели, който едно добро управление би трябвало да спазва стриктно. Или поне честно да заявява причините, поради които не може да го направи. ГЕРБ имаше идеалното оправдание – икономическата криза. Управляващите обаче залагат много по-често на шмекеруването, отколкото на обективността. На изборите догодина ще стане ясно дали у нас наистина винаги печелят хитреците.

   

• Проф. Емил Хорозов: Парите за българската наука се източват незаконно

  Интервю на Мария Гинева с проф. Емил Хорозов,

  бивш директор на фонд „Научни изследвания“

   

  Професор Емил Хорозов е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в Софийския университет, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.

  Основните му научни интереси са в сферата на теорията на бифуркациите, Хамилтоновите системи и теорията на солитоните.

  Хорозов става директор на фонд „Научни изследвания“ през януари 2010 г. Отправя множество критики към състоянието, в което е заварил фонда. През 2010 г. създава комисия за проверка на работата на ведомството. Докладът е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов през ноември 2010 г. Подава оставка през февруари 2011 г. През март 2011 г. публикува резюме на  споменатия доклад, където се говори за нарушения „от много сериозен характер“, свързани с източването на десетки милиони предназначени за наука по няколко схеми.

  През май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила голяма част от данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда.

  Докладът, който е изпратен и до прокуратурата, не предизвика реакцията на просветното министерство и не намери място в казионните медии. Обърнаха му внимание само няколко издания като сайта Mediapool.bg, смятани за опозиционни, и независимият сайт за разследваща журналистика Бивол. Най-престижното чуждестранно научно списание Nature обаче му посвети две статии.

  Наскоро скандалът с финансирането на научните изследвания избухна с пълна сила поради опасенията научени, че се фаворизират проекти със спорни научни качества, но на хора близки до управата на фонда.

  Учените твърдят, че сегашният председател на ИС на фонда Рангел Гюров е назначен незаконно тъй като няма хабилитация в България.

  От своя страна Гюров, който отрича всички обвинения, обяви, че дава проф. Мирослава Кортенска, бивш член на Изпълнителния съвет на фонда на прокурор, защото изнудвала членове на временни комисии и служители на фонда и била автор на няколко десетки рецензии от чуждо име.

  Кортенска също отрича и твърди, че това е саморазправа заради разкритията й в медиите, че във фонда се готвят да откраднат 14 милиона лева, които са и единствените пари отпуснати тази година за разработки и открития.

  В момента тече подписка на учени от БАН и университетите и вече над 1200 души са подписали искане за анулиране на конкурса за фонд „Научни изследвания“.

  Само преди няколко часа стотици български учени организираха протестен митинг пред сградата на Министерството на образованието заради опитите на Игнатов да покрие скандала във Фонда, както те твърдят.

  – По Ваша инициатива, след назначението Ви като директор на фонд „Научни изследвания„, беше създадена работна група и беше изготвен доклад за финансирането в периода 2008 г. -2009 г., който установява фрапиращи нарушения. Бихте ли разказали накратко за този доклад и тези нарушения?

  – Дават се пари на проекти, които нямат нищо общо с науката. За да се случи това се наемат рецензенти, които нямат право да рецензират със задачата да  дадат положителни оценки. Вторият начин е да се скриват рецензии. Крайно отрицателните рецензиите изчезвали като обяснението, включително на АДФИ, е че тези, които са ги написали, са забравили да натиснат копчето, за да потвърдят, че са ги изпратили. Никак не обясняват как забравянето се е случило за 160 рецензии, всички без изключение с най-ниски оценки на класирани проекти.  По тази линия на класирани проекти със скрити рецензии са потънали 27 милиона лева, дадени на над 40% от участниците.

  Други десетки милиони са отишли за финансиране на проекти, които не са успели да съберат достатъчно точки. Може самостоятелно или чрез „обединение“. Два непечеливши проекта се събират в един и така получават финансиране. Само че ръководителите не са си направили сметката, че така получената смес от проекти не е рецензирана в този си вид, т.е. действието „обединяване“ е незаконно. „Парите са отишли и във фирми, които в наименованието си имат нещо научно, но се занимават с „търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ (имам документ, а данните са от търговския регистър). Аз тълкувам тази дейност като продажба на кашкавал и чорапи. Не можах да разбера защо са им нужни пари за научни разработки за тази цел. Беше ми казано, че е хубаво фирми, които произвеждат, да получават научни помощи, за да развиват производството си, но случаят не беше такъв. За да продаваш стоки за широко потребление не се изисква наука. Шефът на проекта, за който говорим се казва проф. Ирина Колева и сега тя е научен съветник на президента Росен Плевнелиев.

  – Защо проверката обхваща само периода 2008–2009 г.?

  – Преди 2008 г. са давани сравнително малки суми за научни изследвания. Изведнъж държавните ръководители решават (предполагам след натиск от Европейския съюз), че трябва да се увеличи финансирането. През тези 2 години са разпределени по 125 милиона лева за научни проекти във фонда, като се предполага тези пари да се изплащат в продължение на 3 и повече години. Точно по това време започва масово фалшифициране на резултатите за крупни суми. Разбира се, че има смисъл да се върнем и по назад, но преди 2008 г. сумите са били сравнително малки (но вероятно се е вършело същото), а документацията стоеше в Дирекция „Наука“ на МОМН незаконно и в разрез с предписания на Сметната палата. Тази дирекция е министерство в министерството, а отгоре на това управлява и до сега част от проектите на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Министърът има строго фиксирани функции по отношение на фонда и не може да прехвърля  дейностите му към министерството, но чрез лостовете налага незаконни правила като споменатите.

  – Имаше критики, че работната група извършила тази проверка и изготвила доклада включва хора, които не са спечелили финансиране. Така ли е?

  – Това, че са участвали такива хора е вярно. Аз също съм такъв (без да съм член на комисията). Но не е критика, а търсене да се умаловажат резултатите от проверката. Комисията не се е занимавала с рецензиране, а само с проследяване на документи, сортирането им, броене и т.н. Всеки резултат на комисията може да се провери и не представлява тълкуване или оценка, а лесно проверяем факт, най-често изразен с числа. Докладът е публикуван изцяло и не съм чул някой да възрази.

  – Защо подадохте оставка през февруари 2011 г.?

  – Отговорът  на този въпрос се оказва частично подготвен от предишните въпроси и отговори.  В министерството течеше  конфликт между неравни сили – тежката машина на просветните бюрократи, начело с директорката на Дирекция „Наука“ и подпомагана от министъра и останалия чиновнически апарат от една страна и даже част от служителите на фонда. От другата бях аз, практически сам. А конфликтът се водеше за това, дали споменатите по-горе проекти на фонда да се администрират от него самия, а не от ненужния посредник – дирекцията.

  И за да не си помисли някой, че се боря като феодал да ми се върне моето ще кажа, че нарушението на законите произлиза от това, че чиновници назначават рецензенти и класират проекти, което е пълен абсурд само по себе си, но и нарушение на законите. За да бъде картината още по-ярка ще добавя още една подробност – парите все пак се плащаха от фонда, наричан от съответните чиновници техен „финансов отдел“. С други думи с всяко плащане аз също бях принуждаван да участвам в нарушаване на законите.

  Да не говорим, че лисваше планиране за милиони; аз научавах колко трябва да се плати когато ми сервираха сметката. В един момент отказах да платя  на чужда рецензентка с мотив, че тези, които са я наели, не представляват фонда и не са негови служители. Естествено избухна скандал, министърът ми организира другарски съд. Чух и думи, които ще пропусна. Аз разбира се потвърдих мнението си, че служителките на дирекцията не са служители на фонда и нямат право да извършват каквато и да е негова работа. Впрочем, ако бяха служителки на фонда пак нямаше да имат право, само официални комисии от хабилитирани лица имат такива права.

  Припомних на министъра, че съм го информирал многократно за тази аномалия с предложение за въвеждане на законност, но той не ми е отговорил. „Значи не съм съгласен“, отговори ми той. – „Сега аз управлявам образованието и науката и каквото кажа, това ще е.“ А пък аз до този момент съм се заблуждавал, че преди всичко законът управлява. На следващия ден информирах министъра официално, че напускам с мотив, че имаме различия във възгледите за управление на фонда.

  – Въпросният доклад е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов още през ноември 2010 година. Какво се случи след това?

  – Предадох го на 10 ноември, 2010 г. А беше препратен на министъра на финансите С. Дянков чак в края на декември. Вероятно 40 дни са обмисляли къде може да се прати, за да няма истинска проверка.

  Все пак през май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда. Твърдите, че не сте доволен и от проверката на АДФИ. Защо?

  – Агенцията наистина е потвърдила голяма част от нарушенията. Нещо повече, намерила е и други, главно за периода 2011-2012 г., който впрочем няма как да е обект на изследване на научната комисия. Дори само това би трябвало да ни зарадва. И в интерес на истината има колеги, които са доволни от резултатите на агенцията. И наистина, не е нормално да сме максималисти.

  Само че има няколко сериозни възражения срещу тяхната работа. Първото е, че практически няма посочени нарушители, освен за дребни административни нарушения, които отгоре на всичко е съмнително, че са нарушения. При това забележете, те посочват неправомерно раздадени пари от порядъка на десетки милиони. И на всяка такава констатация се дава заключение „Не беше наложено административно наказание, тъй като административната отговорност е лична, а нарушението е колективно“. Само, че законът, управляващ фонда, е предвидил имуществена отговорност за нанесени материални щети. А законът управляващ агенцията дава право да се поиска съдебна отговорност.

  – Този доклад публикуван ли е някъде?

  – Да, на моя сайт http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/de/horozov , както и на http://sci-society-bg.eu/node/4

  – Разговаряли ли сте лично с Игнатов за доклада?

  Не, никога.

  Изпратили сте доклада до прокуратурата, до главния прокурор Борис Велчев (който вече не е на този пост…). Има ли отговор, реакция?

  – Да, имам съобщение, че е препратен в Софийска градска прокуратура, ако това това може да се счита за реакция.

  – След като, с малки изключения, този доклад беше игнориран от медиите в страната, сега изведнъж му се обръща внимание… Как си обяснявате това? Има ли нещо общо с публикациите в най-престижното научно списание в света – Nature? И как успяхте да заинтригувате Nature?

  – В нашата преса с цената на огромни усилия и вероятно с риск за някои журналист има публикувани малки части. Нито един ежедневник не  написа нещо подредено за доклада, а доколкото някои написаха, то е за да остане читателят с впечатление, че виновникът за някакви нарушения съм аз. Например, в. „Новинар“ от 18 март 2011 г. като заглавие на съобщението за доклада е сложил „Игнатов не бърза с обвиненията към Емил Хорозов“. Така са и „Стандарт“, „Телеграф“. Сега се пише поради желание едновременно да се атакува министъра („Дума“, „Сега“), така и отново да не се каже нищо по същество. За тези вестници докладът не съществува.

  За телевизиите, с изключение на по-малко гледаните като „Алфа“ и „Канал 3“, също такова явление няма. бТВ ме покани на два пъти и единият път отряза от записа всичко съществено, а  вторият път не ми разреши да говоря, тъй като беше на живо.  А има простички въпроси, които идват наум. Например, това нова практика ли е? Някой казал ли е нещо по старите практики? Единствения вестник, в който видях честно описана историята, е „Труд“ от 26.11.2012 г. (но не от март или април 2011 г.). Включително с бележката „Проверката е засекретена“. Така че не е много точно да се каже, че сега медиите се интересуват от случая.

  Списание Nature е нещо друго. Те се интересуват от науката по целия свят и пишат за много страни – Румъния, Пакистан, имат издание на арабски език. За тях фактът, че едно звено от световната наука е на път да отпадне, е повод за тревога. С цел поддържането на тази линия в тяхното списание са назначили и регионални редактори, съчетаващи научни познания с журналистически умения. И затова в техните статии (първата е началото на април, 2011 г.!) има анализ на факти от доклада.

  – Сега се вихри нов скандал заради финансирането на 95 проекта (от общо 1025 кандидатствали). Учените твърдят, че мизерните 14.8 милиона лева ще бъдат разпределени между тях без оглед на научната стойност на проектите  и с подписка на близо 1 200 души от БАН и университетите искат анулиране на конкурса. Споделяте ли тяхното мнение?

  – Напълно го споделям. Ако не протестират, така ще е винаги.

  – Смятате ли (като протестиращите), че Рангел Гюров е назначен незаконно за председател на ИС на фонда, и че обръчи от фирми около НБУ (на който Игнатов беше ректор преди да стане министър) се облагодетелстват от финансирането на фонда?

  – Разбира се, че е в нарушение на Чл. 8. от Правилника на ФНИ, изискващ на поста да бъде назначено хабилитирано лице. Г-н Гюров няма хабилитация в България. Безсмислените приказки, които се разпространяват, че е професор в Ангола, а професурата му е приравнена в Португалия, а поради това и в България (заради членството в ЕС) засега не са убедили никого, а освен това не е важно дали убеждават някого освен съдебните власти. Понятие „приравняване“ на професорска титла не съществува в правния мир на България. С други думи г-н Гюров не е професор според българските закони. Ако съдът, в чиито компетенции е проблемът, реши друго, лично аз ще му се извиня.

  Втората част на въпроса ви се нуждае от уточнение, което ще направя чрез отговора си. НБУ е получил множество договори на проекти със скромна или никаква научна стойност, с участието на лица, които досега не са доказали, че могат да правят наука. А последното е едно от изискванията на всички научни фондове в света, включително и нашата. И да не е учен човек се сеща, че толкова много проекти на НБУ и на УНИБИТ не е нормално и е дори скандално. Данните сочат, че те са спечелили в пъти повече в сравнение със Софийския университет или БАН спрямо подадените проекти. И двата университета са малки и с изключително скромен научен капацитет.

  Друго нещо са фирмите и фондациите, получили финансиране и нямам индикации, че са свързани с НБУ. Лично за мене те са не по-малко интересни. Някои от тях са печелили и по-рано с огромни нарушения, описани в един от отговорите ми по-горе. Това не са „приятели от НБУ“. Тогава Гюров го нямаше. Мисля (на основание на анализ на данните), че далече по-простичко обяснение ще намерите в началото на Гоголевия „Ревизор“:  „Градоначалникът вече е поостарял в службата и съвсем не глупав по своему. Макар и рушветчия, се държи доста солидно…“

  – Ще коментирате ли случая Мирослава Кортенска?

  – Щеше ми се да не го коментирам. Но вече ми се налага. Пак ще си послужа с цитат, този път от Б. Брехт, който в стихотворението си  „Към потомците“ (1939) казва:

  „Що за времена са това, когато

  Един разговор за дървета става почти престъпление,

  Понеже включва мълчание за толкова много злодейства!“

  Според мене „случаят Кортенска“ е „разговор за дървета“, поддържан преди всичко от министъра, но и от „опонентите му“, няколко ежедневника, които искат да се забрави, че има доста аргументиран и подробен доклад, в който са изброени престъпления и който сочи необходимостта от промяна на системата като единствен начин за намаляване на корупцията.

  Нито младите хора, събрали подписката, нито аз имаме общо с този телевизионен скандал. Подписката е инициирана от млади учени от Физическия факултет на СУ, противно на твърденията в печата, че тя „също е инициатива на Кортенска“. Тази подмяна дава възможност на министъра на образованието Сергей Игнатов да пренебрегне истинската причина за протестите и да заяви, че Общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса. Според него срещу проф. М. Кортенска има четири дела, нещо което няма никакво отношение към протеста на младите учени, наречени „паразити“ от управителя Х. Петров.

  Върха на наглостта е съобщението в сайта Vesti.bg, че „В отворено писмо учените от университетите Принстън,  Харвард, Йейл, … заявяват, че са потресени от събитията от последните седмици, свързани с българската наука и по-специално с Фонд „Научни изследвания“. Няма такова нещо в техните заявления. Ако го имаше аз нямаше да подпиша.  Те са потресени от това, че „десетилетия наред науката е била пренебрегвана от управляващите в България. Затова е време за силен и непрекъснат обществен натиск върху властта в министерствата, академиите, институтите и университетите. Крайно време е да изхвърлим „гнилите домати“ от българската наука!“. Лично аз препоръчвам на всички, които обичат страната си да подпишат тяхната декларация на адрес: http://www.peticiq.com/za_da_ima_nauka

  – Но не искам да пропусна, че и Кортенска се опълчи срещу бившите си колеги. И независимо дали обвиненията срещу нея са верни или не, аз охотно вярвам на внушенията й за корупция във фонда. Просто защото и преди това съм бил убеден от данните, които е събрала комисията и от личните си наблюдения.

  – А реакцията на Игнатов, че общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса? Мислите ли, както Вашите колеги, че се опитва да прикрие скандала?

  – Дори и в горния си отговор посочих, че целта е да се прикриват скандали като сегашния, който е естествено продължение на практиката от 2008-2009 г., услужливо прикривана от казионната преса, без значение дали е проправителствена или „опозиционна“.

  – Игнатов наскоро каза по БНР, че „учените са подведени от човек, който хвърля в пространството думи без никаква подплата. Ако знаеха само малка част от това, което аз знам, щяха да се почувстват неудобно“. Ще коментирате ли? Вас ли визира?

  – Не вярвам да визира мене. Това ще е новост. Предполагам, че визира Кортенска с цел да отклони учените от техния истински протест. Тук не е зле да кажа, че за разлика от спечелилите смехотворни проекти, инициаторите на протеста са учени, които се занимават на изключително високо световно ниво в област „на гребена на вълната“ – изследване на многообещаващия материал „графен“. За изследването преди 2 години беше дадена Нобелова награда по физика. А нашите младежи правят експериментите си с „домашни приспособления“ и въпреки това публикуват в елитни световни списания за разлика от получателите на милиони.

  – От тук нататък какво? Продължавате ли борбата?

  Борбата никога не е спирала. Преди около месец информирах както писмено, така и в личен разговор няколко от водещите личности в управлението на Европейската наука. Сред тях искам специално да подчертая проф. Ан Глоувър, Главен научен съветник на Европейската комисия. Младежите също й написаха и тя им отговори само 2 часа по-късно. „Това наистина е сериозен проблем. Информирана съм от българските си колеги за този въпрос и в момента той се проучва на ниво Европейска комисия“, пише проф. Глоувър в лично съобщение до един от инициаторите на подписката Виктор Атанасов…  Но нито един вестник не се сети да каже или попита кои са тези български колеги.

  Сигурно ще кажете, че не трябва да съм толкова тщеславен. Може би щях да се съглася, ако някоя водеща медия обърнеше внимание на доклада на комисията от 2010 г. (за тяхно спокойствие ще кажа отново, че аз не съм неин член). Така че, с риск да ме обвинят в каквото искат престъпление, ще казвам всичко, което мога и знам, независимо как се тълкува. Впрочем мястото, където се срещнах с нея също не е без значение – Министерството на Външните работи на Германия, където се провеждаше кръгла маса за бъдещето на Европейската наука. Поканата ми за участие дойде от фондация „Falling Walls“, организатор на конференция и кръгла маса и специално е подчертано, че всички покани са лични, а не институционални. А домакини бяха Държавните секретари Харалд Браун (Външни работи)  и Георг Шуте (Образование и наука). Та искам да кажа, че това което се върши в България е станало известно на най-високо международно ниво.

  – Според Вас може ли да се направи нещо да се прекратят дългогодишните порочни практики въвфонда и да стане така, че парите да отиват наистина за наука?

  – Да, може и то не много трудно. Когато бях управител на фонда, написах проект за правилник на фонда. Изглежда, че много съм ги затруднил за да се мотаят повече от 2 години и да сътворят такъв нов правилник, че да не се различава от стария. А моят проект беше основан на правилници и практики на водещи фондове, особено използвах австрийския фонд. Използвам случая да отговоря на някои писания по форуми, че не трябва да се използва опита на богати и подредени държави. Но никой не казва какво точно пречи да се използва. Моят проект беше наблегнал особено много на техния опит за избягване на корупцията. Не е място да го коментирам целия, но ще кажа, че най-съществените разлики са солидните прегради пред корупцията в страни, където тя и без това е доста по-ограничена и нашите правила, които според мене са създадени специално за да я облагодетелствуват. А ние докато чакаме да направим правилник, пригоден точно за България, взет от точно толкова голяма, бедна и т.н. страна, краденето ще продължи.

  – Почти в края на мандата им, каква оценка давате на ГЕРБ и в частност на министър Игнатов за работата им в сферите на образованието и науката?

  – Аз мисля, че и дотук съм я дал. Въпреки всичко имам и още една-две думи. Новата стратегия за развитие на науката е още една стъпка в грешна посока. Миналата година написах статия, чието заглавие характеризира тази стратегия като „Стратегия за устойчиво развитие на невежеството“. Естествено нямаше желаещи да я публикуват, освен 2 сайта с малка посещаемост и в. „Сега“ в  силно орязан вариант. Носят се слухове, че редакторът допуснал този „пасквил“, е бил наказан или предупреден, че ще бъде наказан.  А статията беше сред най-четените и най-коментираните на техния сайт дълго време без да е по темите, любими на читателите.

  Източник: Novinite.bg

• България поискала постоянно американско военно присъствие

  САЩ да се ангажира с постоянно военно присъствие в България. За това са настояли преoставителите на нашето военно министерство на среща в Пентагона, пише „Труд“. Военният министър Аню Ангелов и началникът на кабинета му Йордан Божилов бяха част от делегацията начело с премиера Бойко Борисов, която беше в САЩ преди десетина дни по покана на американския президент Барак Обама.

  Мотивът за постоянното присъствие на американската армия на наша територия е да се постигне по-голяма сигурност в региона, казват от МО. От друга страна, ръководството на армията ни вижда възможност войската ни да тренира и да се обучава с по-опитните американски бойци.

  От МО са поискали САЩ да изпращат повече войници на полигон „Ново село“ до Сливен, както и да има постоянно военно командване от US армия там.

  Според договора за използване на съвместните българо-американски съоръжения в страната могат да пребивават постоянно 2500 войници от американската армия. Техният брой може да стига до 5000, но само за 90 дни. Това е период, който е даден, за да може да се извърши съответната ротация на контингентите и техниката.

  Договорът между България и САЩ за отдаване на наши военни бази беше подписан през пролетта на 2006 г. Той има 10-годишен срок и може да бъде прекратен едностранно след едногодишно уведомление. Освен полигон „Ново село“ САЩ могат да използват авиационните ни бази „Граф Игнатиево“ и „Безмер“, както и един военен склад до Бургас.

  Откакто САЩ имат бази в България, най-използван е бил полигон „Ново село“. През годината на два-три пъти там се провеждат учения, като от страна на САЩ идват малки подразделения – до взвод или батальон. Тренировките продължават не повече от десетина дни. След това американците се връщат в базите си в САЩ или в Европа.

  В началото на ноември Съединените щати разположиха първата си бойна единица в Полша. Около 200 души военен и цивилен персонал са разположени във военновъздушната база „Ласк“ край Лодз.

  Източник:  в. „Сега“

• Стилистиката на божествените счетоводители

  

  Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човекът имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест…

  Попитали го: „Ти винаги ли се отзоваваше на болката на хората, помагаше ли им с работата си, защитаваше ли истината без да те е страх от началниците, от силните на деня? Или мишкуваше и си избираше какво да отразяваш, така че да не останеш без работа и да можеш да правиш кариера?“. Вече умрялото светило на българската журналистика започнало да се кълне: „Ама как иначе, разбира се, аз бях самата справедливост, така съм възпитан, честността за мен е била водеща. Не съм си затварял очите пред беззакония и безобразия. Никога не съм се страхувал от властимащи, от политици, от олигарси и местни феодали. Бил съм винаги на страната на онеправданите, на подтиснатите, на слабите, на обезправените. Хайде пускайте ме в рая, то е ясно че съм за там“.

  Божествените счетоводители обаче извадили тефтера и започнали да разлистват страница по страница: „Я виж тук какво пише, получил си сигнал за това, че поръчково се унищожава животът на цяло семейство. Разбрал си, че корумпирани прокурори и съдии убиват невинен човек по поръчка на много богати и силни хора. Ти какво си сторил, спомняш ли си?“ Видният замънкал: „Амии, то случаи много не помня точно“. „Нищо, че не помниш, тук си пише. Отговорил си, че стилистиката ти не била такава!?! Каквото и да означава това. Отказал си да отразиш случая. От страх ли, от какво, ти си знаеш. Ето на следващата страница ти се е “развалила” камерата, с което отново си оставил човек да бъде размазан от силни на деня. При друг случай пък си поискал пари, за да помогнеш на хора в беда. На друг човек си отказал под предлог, че твоето предаване не е с такава насоченост, само след ден обаче си отразил подобен казус, но за него са ти се обадили шефовете. И още, и още, изобщо така като гледаме, ти си бил много избирателен журналист. На първо място си се грижил за себе си. Бил си нагаждач, страхлив и безчувствен към болката на другите хора. На всичкото отгоре се опита и нас да ни излъжеш. Ще се пържиш в ада. За твоя информация да знаеш, че в рая има много малко журналисти от твоята страна. За сметка на това пък в ада е пълно с твои колеги, тъкмо няма да скучаеш, все познати лица“.

  Набеденият за “журналист” се опитал да протестира: „Ама чакайте това е някаква грешка, защо така постъпвате с мен?“ Божествените счетоводители се усмихнали: „Такава е стилистиката ни“.

   

  Ивайло Зартов,

  Ivailozartov.org
  

• Петиция за промени в Закона на здравното осигуряване, касаещи българите в чужбина

   

  ПЕТИЦИЯ ЗА ПРЕKРАТЯВАНЕ НА РЕКЕТА НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ
  В ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

  ДО:

  Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
  ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
  МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

  Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
  МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

  ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

  ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ 

  
  

  П Е Т И Ц И Я

   

  ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
  КОИТО ЖИВЕЯТ ПОСТОЯННО В ЧУЖБИНА

  ОТНОСНО: ПРЕKРАТЯВАНЕ НА РЕКЕТА НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ
  В ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

  Като български граждани, които живеят постоянно в чужбина:

  НАСТОЯВАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕКРАТИ РЕКЕТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ В
  ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.

  Съгласно Закона за здравното осигуряване  българските граждани, които живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, пропуснали да подадат предварително заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г., могат да направят това до 31 декември 2012 г., като подадат декларация (по § 19п от ПРЗ на ЗЗО) и заявление (по чл.40а от ЗЗО). С поставянето на краен срок държавата цели да превърне начисленията за здравноосигурителни вноски от минали години в бъдещи финансови задължения на българските граждани, които живеят в чужбина, и съгласно чл.40а от ЗЗО не дължат вноски за здравно осигуряване. След това държавата ще започне да събира тези “задължения” по административен или съдебен ред.

  Ето защо настояваме: 

  1. Да се премахне крайният срок за подаване на заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г.

  2. Да се осигури възможност българите от чужбина да подават заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г. по електронен път без електронен подпис.

  3. Българското правителство да организира през 2013 г. информационна кампания за разясняване на направените промените в българското законодателство, които засягат българите в чужбина.

   

  15 декември 2012 г.

  Инициативен комитет на български граждани, постоянно живеещи в чужбина

  http://www.ipetitions.com/petition/zzo/ 

   

  Източник:  в. „България Сега“

• The New National Pastime Theater: “Hannukatz the Musical!”

  The New National Pastime Theater представляет комедийный мюзикл на еврейские темы “Hanukkatz the Musical” композитора Майкла Карлсона и лауреата премии “Грэмми”, поэта Терри Абрахамсона. В аннотации к спектаклю написано: “единственный рок-н-ролльный ханукальный мюзикл на свете, рекомендованный для тех, кто празднует Хануку, и тех, кто не отмечает этот праздник”. В спектакле рассказывается о молодом человеке, приезжающем накануне Хануки к родителям в Скоки объяснить настоящее значение этого праздника…

  Режиссер – Шифра Верч.

  В главных ролях: Веллингтон Да Силва, Исаак Самуэльсон, Марен Розенберг, Рэйчел Палланте, Джордан Левин.

  Мюзикл идет до 30 декабря 2012 года. 25 декабря в 3.00 pm состоится специальное рождественское шоу! The New National Pastime Theater, Masonic Hall in the Preston Bradley Center at 941 West Lawrence Avenue, Chicago, IL 60640. Все подробности на сайте театра http://www.npt2.com/. Заказ билетов на сайте http://hannukatz.brownpapertickets.com или по телефону 773-327-7077.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Индийските траки 🙂

  Текстът, който препубликуваме по-долу, както и да бъде погледнат, си струва според нас малко внимание. Той е написан преди около година от един много активен в областта на древната история български блогър.

  .

  ––––––––––––––––––

  Преди около месец* бе оповестен резултатът от едно важно генетично изследване. То смачка доминиралите около столетие теории за туранския произход на нашите деди. Учените установиха, че ние сме от европейски произход, сродни сме на хървати и поляци. Най-важното откритие бе това, че носим гени на древен средиземноморски народ, т.е. във вените на българите тече тракийска кръв.“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов…” http://www.blitz.bg/news/article/117690

  “Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците…“.

  Две години преди изследването на българските и италианските генетици, имаше друго, на швейцарски учени, като още тогава убедително бяха показани тракийските ни корени:

  

  “Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”… За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер … “ http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

  Много сънародници се зарадваха на новината за признанието, че сме наследници на народа на Орфей, Залмоксис и Ситалк. Други обаче се пообъркаха поради неточно представените изявления на някои вестникари: Древните българи са били малко и те не са били тюрки, както се смята, а индоевропейски народ…. Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът Александър Илиев… Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини…

  Добър мой познат ми се обади по телефона и ме помоли за разяснение. Не му беше ясно как така хем сме европейци- потомци на траките, хем пак ни свързват с Памир и персите? Най-сериозно бях попитан: „А бе тия траки да не би да идват от Памир и Тибет, да не сме роднини с индийците?“

  Не можах да се сдържа и се смях дълго със сълзи… Човекът малко се обиди и рече: „Ами какво друго да си мисля, те се това повтарят – Памир, Персия, Памир, Персия… После кажат, че сме траки, ама пак речат, че имало връзка с персите, а кажи де, как да не се омота човек?“

  След като се извиних за реакцията си, започнах да обяснявам: Понятието индоевропейски не може да се упротребява, когато се говори за произхода на един народ, а само за характера на езика му. Днес обитателите на Мозамбик (Африка) говорят португалски, това е индоевропейски език, но със сигурност населението на Мозамбик не е родствено на народите от Европа и Индия…

  Връзката на българите с персите се натрапва не от генетици, а от антрополози, и то въз основа на някакви бегли паралели в културата, т.е. това твърдение не почива на неоспоримото доказателство на генния анализ, а е само… лично мнение. Много народи имат паралели в културата, но това не ги прави роднини. Например Хелоуин е всъщност келтският празник Саваин. Днес Хелоуин се празнува от различни хора, които нямат нищо общо със старите келти, на които този празник изконно принадлежи. Същото важи и за така наречената българо-персийска връзка. Херодот подчертава пределно ясно, че няма друг народ като персите, който да взема толкова много обичаи от другите народи. Това, че в определен период от време персите са приели нещо от нас, не ги прави наши роднини…

  Дедите ни – траките са народ, който е имал огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите… Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия… Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата.

  Когато чу тези неща, събеседникът ми въздъхна: „То било толкова просто, а те ни омайват с перси и индийци, що не кажат на хората истината ами ги будалкат? Хем няма вече да се чудим какви сме, хем ще ни се вдигне самочувствието, па малко ли е да знаеш, че твоите деди са повлияли сума ти народ, стигнали чак до Индия!“

  След още няколко въздишки събеседникът ми добави: „Значи тая българска планина Имеон, дето е в Индия и дето Петър Добрев все я повтаря, носи тракийско име, така ли да разбирам?“

  Зарадван, че истината бе прозряна от моя познат, аз му обясних следното: Индийската планина Имеон, Имеус носи същото название, както и тракийската Хемон, Хемус (Стара планина, позната още като Емъ). Иметос е пеласгийска планина, а най-старото название на Македония е Ематия... Древният корен е хим, отговарящ на арийските думи хима, зима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг. За първи път в историята Имеон, Имеус са споменати в Тракия.

  Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара – малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл…

  Събеседникът ми въздишаше от изумление: „Бре, какви неща имало, ама кой да ти ги каже. А сега като си почнал, я кажи дали траките са дали език на индийците“. Опитах се да отговоря ясно и точно: Въпреки, че тракийския (древния български) е слабо документиран, то връзката му със санскрит е изумителна:

   

  САНСКРИТ  –  ТРАКИЙСКИ  –  БЪЛГАРСКИ

  ВАЛА                ВОЛИНТ                 ВОЛЕНТЕ (ВОЛ – ст.блг. )

  АПА                   АПА                          ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА – диал.)

  БУРИЖ            БРУЗ                         БЪРЗ

  БАЛА                БАЛИОС                  БАЛ (БЯЛ)

  БАС                   БАС                            БЪСКАМ (БЛЕСТЯ, СВЕТЯ – диал.)

  БРГУ                 БРЕГ                         БРЕГ, БРЯГ

  ДАМА               ДАМА                       ДОМ

  ДРШИУ           ДЕРЗ                         ДЪРЗЪК

  ДРАМА            ДРУМЕ                     ДРЪМЪ (ГОРИЧКА – ст. блг.)

  ХАНТИ           ГЕНТ                          ГНЕТЯ, ПОТИСКАМ, УДРЯМ

  ЧАТУР            КЕТРИ                       ЧЕТИРИ

  ЛУХА              ЛАС                             ЛОШ

  СУШКА          СУУ                             СУХ

  ЖАРА             СТАР                           СТАР

  СУРА               СУРА                          СУРВА (ЗДРАВЕ)

  САМА             САМА                         САМЪ (САМ – ст. блг.)

  СВИТА           СВЕТУЛ                     СВЕТЪЛ

  УДА                 ВОДА                         ВОДА, УДА

   

  До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилският е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също и гейлик и кимришки. Английският е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.

  Смятам, че санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, така и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и на… Балканите. Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да се укрие…

  Събеседникът ми остана няколко секунди безмълвен, после с развълнуван глас каза: „Благодаря ти страшно много, ей сега вече съм напълно доволен от отговора ти!“

  Дано и вие да сте доволни 🙂

   

  Източник:  Sparotok.blog.bg

   

  –––––––––––––––––––––––

  * Изследването, за което става дума, е от миналата година.

  
  

• Обама избра наследник на Клинтън

  Президентът на САЩ Барак Обама е избрал сенатора на щата Масачузетс Джон Кери за приемник на Хилари Клинтън за поста шеф на Държавния департамент. Номинацията все още не е официална, но се очаква тя да бъде обявена в края на седмицата.

  Шансовете му за успех се увеличиха, след като в четвъртък смятаната за фаворитка за поста посланичка в ООН Сюзън Райс поиска от президента да изтегли името й от списъка на потенциалните кандидати за държавен секретар.

  Причина за решението й бе, че тя беше подложена на унищожителна критика заради коментарите си по повод атентата срещу американската мисия в Либия на 11 септември тази година, при който загина американският посланик Кристофър Стивънс.

  Източник:   Novinar.bg

• Мюсюлмани в САЩ искат да разграничат джихада от тероризма

  Мюсюлманската общност в Чикаго поде вчера кампания в публичното пространство и социалните мрежи с цел да възвърне същинския смисъл на думата „джихад” и да разграничи от тероризма този термин, означаващ за последователите на исляма духовна борба, предаде АФП.

  От плакати, разлепени в местните автобуси, а също така в Twitter, Facebook и на сайта myjihad.org правоверни разказват за своите лични духовни битки. „MyJihad („Моят джихад”) означава да градя приятелство, простиращо се отвъд религията”, казва мъж, прегърнал през рамо свой приятел евреин.

  „MyJihad е да продължа напред, след като изгубих сина си”, гласи текст под снимка на майка, обкръжена от другите си три деца. „МyJihad е да не съдя за хората по облеклото им”, се чете под изображение на две жени с мюсюлмански забрадки.

  Кампанията бе лансирана, след като автобуси и влакове в Ню Йорк, Чикаго и Сан Франциско бяха облепени с афиши с призиви „джихадът да бъде победен” и твърдения, че мюсюлманите са „диваци”.

  Инициаторите й се стремят също да покажат колко са разтревожени мюсюлманите от изопаченото тълкуване и хулите срещу един стожер на вярата им, посочва активистът Ахмед Рехаб, пише БТА. „Смисълът на думата „джихад” за жалост е твърде изопачен заради действията на екстремистите и заради ислямофобите”, казва Рехаб, един от лидерите на Съвета за американско-ислямски отношения. С кампанията „Моят джихад” искаме да върнем същинското й значение, добавя той.

  Рехаб се надява да събере средства, за да разшири обхвата на кампанията – да бъдат разлепени листовки в автобусите и влаковете на Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско, Сиатъл, Хюстън, Далас, Кливланд и Оклахома. Организаторите имат желание да поставят афиши и в канадския град Торонто, в британските Лондон и Манчестър, в австралийските Сидни и Мелбърн, добавя АФП.

  Източник:  Dariknews.bg

• Българската следа във френското село Бугараш

  Археологът Николай Овчаров свързва френското село Бугараш с писмо на магистъра на тамплиерите в Прованс Ронселин де Фос и легендите за Светия граал

   

  За мен няма съмнение, че името Бугараш, което всички свързват със спасението от края на света, е с български корен. Това каза археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“.

  „Това име Бугараш, което сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам, определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история”, каза Николай Овчаров.

  Малкото село в Южна Франция Бугараш стана известно от новинарски публикации заради засилващия се интерес към него с наближаването на 21 декември. От години се говори, че планината край селото има особено излъчване, че извънземните са му отредили особена роля и че то ще е единственото пощадено кътче на планетата след края на света.

  Предпримачи предлагат седмичен престой в Бугараш срещу 2 хил. евро на човек. Кметът на селото Жан-Пиер Делор обаче заяви, че, за да се избегнат инциденти, пътят към върха ще бъде затворен, а достъпът до селото – ограничен няколко дни преди 21 декември.

  Според проф. Овчаров много хора смятат, че и до днес дори хората в района на Бугараш носят богомилските, катарските идеи, разбира се, не в средновековния вариант.

  „Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите – бугри.

  Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция.

  Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място? Според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменавало, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски.

  Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите – последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места“, каза Николай Овчаров.

  Той каза още, че се говори, че името на селото идва от IХ век от немското име буркхарт, но той самият не вижда особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото – Бугараш, и българи, отбеляза Овчаров и добави, че не става дума за българи в съвременния вариант, а за т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция.

  Проф. Овчаров припомни богомилското движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция, и в Италия.

  По думите му именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия на натиска на църквата.

  „От тези времена са останали множество топоними – над 100 топонима се изброяват в такива френски селища, които носят имена с български корен. Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносен поход, каза още Николай Овчаров.

  Източник:  Vesti.bg

• 27 души, повечето от които деца, бяха убити в училище в Кънектикът

  При стрелбата в начално училище в американския град Нютаун, щата Кънектикът, са убити 27 души, включително 20 деца, съобщи телевизия Си Би Ес нюз.

  Стрелбата е започнала вчера сутринта в началното училище „Санди Хук“ в малкото градче, намиращо се на 128 км североизточно от Ню Йорк, съобщи полицията. Сред загиналите са директорът на училището и училищният психолог. Повечето деца са между 5 и 10 години и са били застреляни в класните им стаи. 18 деца са починали на място, две – в болницата от раните си.

  Стрелецът е мъртъв. Той е Адам Ланза, на 20 години. Майка му, която е била застреляна сутринта в дома им, е била учителка в детската градина към училището.
  Според CNN Ланза първо застрелял майка си Нанси, после взел колата й, отишъл до училището и открил огън по децата и по възрастни. Накрая се е самоубил.

  На мястото на инцидента полицаите са открили два пистолета – „Глок“ и „Зиг зауер“, в колата на стрелеца е открито трето оръжие. Според полицията поне част от оръжията са били собственост на майката на Адам, която законно е притежавала 5 оръжия. Убиецът е носел бронежилетка. Засега не са известни мотивите за стрелбата. Според полицията убиецът е страдал от психическо разстройство. Братът на Адам – Райън, за който първоначално се предполагаше, че е стрелецът, е бил разпитан от полицията и оказал пълно съдействие. Той работи като счетоводител в друг щат и според полицията няма участие в трагедията. Райън не е поддържал връзка със своя брат от 2010 г. насам.

  В сградата на училището според родители в момента на стрелбата там са се намирали около общо около 600 деца. Децата са разказали на родителите и полицията, че са чули няколко пукота, след което викове. Учителите са заключили класните стаи и са им наредили да застанат в ъгъла, далеч от вратите и прозорците.

  Президентът Барак Обама е бил информиран за трагедията от своя съветник по вътрешната сигурност Джон Бренън, посочи говорителят на Белия дом Джей Карни. След това президентът се е свързал с губернатора на Кънектикът Данел Малой, за да му изрази своите съболезнования и тревога. Обама е разговарял и с директора на ФБР Робърт Мълър. Обама излезе с много емоционално изявление за трагедията, като почти се разплака пред камерите. „Нашите сърца днес са разбити.“, каза Обама и намекна, че ще инициира промени в режима за притежание на оръжия, въпреки очакваната съпротива.

  Джей Карни беше попитан по време на брифинга как би коментирал тази поредна стрелба в светлината на законодателството в материята притежание на оръжие. „Сега не е моментът да се говори за политика. Мисля, че в такъв ден е важно да изпитаме огромна съпричастност към пострадалите“, подчерта говорителят на Белия дом. Всички училища в околностите са затворени и отцепени.

  Източник:  в. „Сега“

   

  ––––––––––––––––––––––––

  Николай Младенов изпрати съболезнователно писмо до Хилари Клинтън

  Министърът на външните работи Николай Младенов изпрати съболезнователно писмо до американския си колега по повод трагедията в началното училище „Санди Хук” Нютаун, щата Кънектикът. „В този труден за американския народ момент, бих искал да поднеса искрените си съболезнования във връзка с това ужасно престъпление, при което бе отнет животът на двадесет и осем души, повечето от които малки деца”, се посочва в писмото до Хилъри Клинтън. „Моля да предадете моята дълбока съпричастност с болката и страданието на близките и семействата на загиналите”, казва още Николай Младенов.

  Дирекция „Информация и ситуационен център“ на МВнР

   

• За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода

   Марина Кирова,  Mediapool

  .

  Ако в традиционните медии в България плурализмът и свободата на словото са силно ограничени, а в алтернативните медии всеки има свободата да изкаже мнението си – в каква позиция попадат професионалните журналисти, имащи и собствен блог?¹

  Да започнем по-отдалеч. В Европа и САЩ е много разпространена практиката журналистите да пишат за блога на медията, в която работят, или да поддържат собствен блог. Мотивацията на журналистите-блогъри (j-bloggers) да пишат в блоговете си се базира на няколко причини: възможността да предложат различни тълкувания и коментари на новините от деня, да си позволят творчески подход в списването на материалите, да подхождат с по-слаба ангажираност към източника на информацията и да отразяват алтернативни становища и различни мнения.²

  В България преди няколко години стана хит да имаш собствен блог и както много граждани и политици, така и редица журналисти създадоха собствени уеб пространства. Сред тях бяха блоговете на много журналисти, пишещи на обществено-политическа тематика и работещи или работили в традиционна медия. Такива все още активно пишещи в блогосферата са например Александър Симов, Веселина Седларска, Галя Горанова, Галина Вълчева, Иван Бедров, Иво Беров, Иво Инджев, Ирен Филева, Любослава Русева, Невена Гюрова, Полина Паунова, Пламен Даракчиев, Петьо Цеков, Ралица Ковачева, д-р Тони Филипов, Филипа Радионова и др. Има и журналисти, които с времето престанаха да поддържат блоговете си – като Велислава Дърева, Велислава Кръстева, Георги Коритаров, Десислава Ризова, Мерим Тенев, Николай Бареков и др. А други журналисти пък публикуват материали в онлайн издания с характеристики на информационно-аналитично-разследваща медия и блог като e-Vestnik, Bivol, Webcafe и т.н.

  В материалите си в блоговете и в социалните мрежи журналистите-блогъри, също както и гражданите-блогъри, коментират различни теми, анализират и оценяват случващото се в общественото пространство, поставят неудобни въпроси, алармират за тревожни тенденции и осветляват прикрити интереси. Отстояват тезите си независимо дали критикуват конформизма на традиционните медии, негативни управленски действия или икономически недомислици. Професионалните им умения допринасят за увлекателното и аргументирано слово. Реално журналистите-блогъри често са сред най-активните и ярки блогъри, будната съвест на обществото и изразители на гражданските настроения.

  Пример за активната и критична гражданска позиция, която журналистите-блогъри проявяват в своите уеб пространства, препраща към последните месеци. Така например, в края на септември медийното пространство беше под знака на рапа, на Гошо от Почивка, Сарафа и Конса, Биг Ша, екс-Мишо Шамара. И докато традиционните медии, политици и прокурори гръмко рапираха и пригласяха ритмично „Ще гласувам аз за Бойко Борисов без съмнение“ и „Бяло, зелено и червено“, то в общественото пространство срамежливо надникна и после се скри темата за нов инвеститор за АЕЦ „Белене“. Първите пиперливи въпроси за важния енергиен проект дойдоха точно от журналистите-блогъри, които поставиха в публичното пространство въпроси от рода: кой, как, какво, защо и на каква цена се случва с доскоро отричания проект за АЕЦ „Белене“.

  Тази гражданска активност обуславя и обяснява безспорния факт, че някои от журналистическите блогове са сред най-популярните, четени и посещавани в социалните медии. В класацията на българските блогове Top Blog Log³ блогът на Иван Бедров се класира на 25 място, а на Иво Инджев на 64 позиция. Още едно доказателство за стойностните материали в журналистическите блогове е практиката на редица чуждестранни медии да следят блоговете на български журналисти. Така например медия от ранга на ВВС цитира материали от споменатите журналисти, както и от други блогъри.⁴

  Но как се съвместява активното блогърстване с основната работа в традиционната медия, попитахме някои от популярните представители на журналистите-блогъри в България. Отговориха ни десет от тях. Тъй като няма статистика за това колко журналисти в България поддържат собствен блог, не знаем доколко представителни са данните. По-важни обаче са отговорите, които ни дадоха.

  Анкетираните журналистите посочиха много причини, поради които списват своя блог и заради които той е ценен. Отговорите бяха обстойни и разнолики. Най-често споменаваната причина бе това, че в блоговете личното мнение може да се изразява спокойно и свободно – по теми, в обем и жанр по желание. Блоговете се приемат като зона на самоосвобождаване и начин да се запази личното достойнство, да се направи публично разграничаване от позицията на медията-работодател.

  Втората основна причина препраща към функцията на блога като дискусионна среда по теми от дневния ред на обществото или по по-широк кръг от въпроси. Посочва се възможността за оценка или коментар на конкретна ситуация, за „сглобяване на пъзела” сред морето от информация и новини. Блогът е място за автентична журналистика и в него се проявява възпитателната роля на медиите.

  Друг чест мотив за поддържането на личното уеб пространство се оказва удобството на блога да служи като каталог на журналистическите анализи, памет за събития, които с времето избледняват, но не губят актуалност, или просто като тефтер за разхвърляни мисли. Обратната връзка с читателите, обменянето на теми и идеи и общуването със съмишленици също се оказва ценно предимство на блогирането. За да популяризират своите текстове, журналистите споделят, че активно използват и социалната мрежа Фейсбук и мироблогинг платформата Туитър. Чрез тях текстовете им стигат до по-голям кръг от хора. А някои препубликуват в блоговете си статиите си от печатните издания, в които работят, пак с цел да достигнат до по-широка аудитория.

  В блоговете си повечето журналисти изразяват позиции, които не биха могли да изкажат в традиционната медия, в която работят. Малко повече от половината журналисти споделят, че в работата си са длъжни да спазват конкретната редакционна линия на медията, в която са наети. Най-често в традиционната медия има теми, които, ако не са забранени, то са умишлено пренебрегвани. Ако журналистът иска да ги коментира, издателите не биха му позволили. Ето защо за част от журналистите решението е „виртуалната емиграция” и в блоговете си те пишат неща, които никога не могат да намерят място в медията, в която работят. Останалите журналисти обаче споделят, че имат щастието да работят в медия, в която личното им мнение съвпада с редакционната линия и нямат проблем с изразяването на собствената позиция.⁵

  Във вашия блог изказвате ли мнения/позиции, които не биха Ви позволили да изразите в медията, за която работите/сте работили?
  

  Изразяването на лична позиция в блога, различна от редакционна линия на традиционната медия съвсем не остава незабелязано. Напротив, води до проблеми. Мнозина от журналистите, попълнили анкетата, споделят, че са имали разговори с издателите и главните редактори във връзка с текстове от блогове, които са били неудобни или неприятни за някого. Линията на мъмрене най-често е следната: бизнесменът Х, банкерът Y или просто някой от символната категория „лошите“ се обаждат на главния редактор с оплакване, а редакторът от своя страна разговаря с „провинилия” се журналист-блогър. В различните случаи предупреждението да не се пише по тази тема или за онази личност в блога е било отправяно като молба, обръщане на внимание или под формата на директни намеци от типа на „да не останеш без заплата в тази криза”.

  Някои журналисти споделят, че темите, по които има оказан натиск, са както политически, така и икономически. Интересен и показателен в този смисъл е коментарът на един от анкетираните: „Парадоксално е, но се оказва, че един журналист може да си позволи и най-злостната политически критика без много проблеми. Но дори намек за недоволство срещу някой икономически субект веднага се проявява като забрана за писане”. Обнадеждаващото е, че друга част от журналистите споделят, че никога не са имали проблеми с работодателите заради позиции, изказани в блога.

  Имали ли сте проблем с работодател за позиция, изказана в блога Ви?
  

  Изводът, който се налага от събраните данни е, че блогирането, изразяването на различна и неофициозна позиция, както и критикуването на властови решения и действия в голямата си част води до проблеми за журналистите с работодателите им от мейнстрийм медиите. Тук витае логичното предположение дали това не е причината да има немалко несписвани и може би въобще незапочвани журналистически блогове.

  През юли 2012 г. Фондация „Медийна демокрация“ очерта картата на проблемните зони в българските медии, в която като водещи бяха посочени проблемите с липсата на плурализъм и свобода на словото, както и с наличието на политически и икономически зависимости в традиционните медии. Оказва се обаче, че тези негативни ограничения се разпростират не само върху служебните задължения на журналистите, но биват прехвърляни и върху личните изяви в мрежата. Степента на оказан натиск и цензура върху свободата на изразяване в личното уеб пространство се определя от ръководството на медията. Налице е изключително тревожна тенденция, напомняща за практики от тоталитарното минало.

  В този контекст много позитивен е фактът, че, въпреки споменатите опасни тенденции, все още има журналисти-блогъри, които смело изразяват мнението си. Активната и неконформистка позиция на журналистите-блогъри е пример за това, че социалните медии не се противопоставят задължително на традиционните медии и че биха могли да си съдействат с тях за преодоляване на проблемите с плурализма и свободата на словото в България.

  –––––––––––––––––––––––––

  ¹ В анализа се коментират само журналсти-блогъри, които пишат на обществено-политическа тематика. Има много други български журналисти-блогъри, които поддържат добри специализирани тематични блогове, например за икономика, за култура, за лайфстайл и др., но те не са обект на този анализ.

  ² Robinson, S. (2006) The mission of the j-blog: Recapturing journalistic authority online, Journalism, 7: 65.

  ³ Според класацията на Google Page Rank двата посочени блога имат рейтинг 5 от 10 възможни точки. Според Alexa Rank блогът на Иво Инджев е на позиция 1,159 в класирането по посещаемост сред българските сайтове а блогът на Иван Бедров – 1,827. Сайтовете за класации и измерване на посещаемост: http://topbloglog.com , http://www.alexa.com , http://www.prchecker.info са посетени на 7.10.1212 г. и отразяват класирането на двата блога към дата 7.10.1212 г.

  ⁴ http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358 , посетен на 5.10.1212 г.

  ⁵ Някои журналисти направиха и паралел между медии, в които са работили преди и в които работят сега. Други направиха съпоставка между работата им в традиционна медия и сегашната им активност основно в личния блог.

  * Текстът е част от проект „Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения” на фондация „Медийна демокрация”. Проектът се осъществява с подкрепата на Институт „Отворено общество” – София. Част от проекта са и анализите „Журналистите – наемници без права?*“  и „За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода*“.Изказаните становища и мнения са отговорност на автора и не отразяват непременно мненията и политиката на Институт „Отворено общество”.

   

• ГЕРБ си осигури пълен контрол върху изборите

  Депутатите едва не се сбиха заради ината на управляващите да приемат промените в огромния Изборен кодекс набързо и на тъмно

  .

  Любен Обретенов, в. „Сега“

  

  Управляващите от ГЕРБ са на път да си осигурят пълен контрол върху изборния процес с промените в Изборния кодекс. Част от тях бяха гласувани след огромни скандали вчера, друга част влизат в пленарна зала в следващите дни. ГЕРБ престъпи някои от препоръките на ОССЕ и не прие нито едно предложение на опозицията. Заради това цялата опозиция има готовност да бойкотира следващите дебати по кодекса.

  ГЕРБ отказа на опозицията да има свои представители в ръководството на секционни комисии. Предстои да се гласуват и текстовете, вече одобрени от правната комисия, с които се орязва правото на партиите да получават протоколи с изборните резултати. Опозицията се разбунтува заради предстоящото приемане на забрана да се сменят застъпниците, срещу решението да се гласува минимум до 21 часа, както и срещу липсата на ясна методология, разписана в закона, която да определя коя партия колко мандата е спечелила.

  На непрекъснатите реплики на опозиционните депутати, че ГЕРБ гази правилата и си подготвя служебната изборна победа, шефът на правната комисия Искра Фидосова отговори: „ГЕРБ няма да фалшифицира изборите. Готвите се, че ще ги загубите, и си търсите оправдание. Приемете това поражение с достойнство.“

  Най-люти спорове предизвика искането на опозицията да има право на представител в ръководствата на секционните комисии. Лютви Местан от ДПС настоя да бъде записано, че опозицията има представител в ръководството на изборните комисии, като под „опозиционна партия“ се разбират формации, които са гласували „против“ при съставянето на правителство и при всеки вот на недоверие са били срещу кабинета. Според него ГЕРБ ще разчита на квазиопозиционна партия като РЗС, за да изпълни сегашното изискване председателят и секретарят да са от различни формации. В отговор управляващите извадиха състава на ЦИК за парламентарните избори от 2009 г., в чието ръководство са представители на партиите от тройната коалиция. „От 15 години текстът не е променян и това са били винаги правилата“, оправда решението шефът на правната комисия Искра Фидосова. В крайна сметка предложението на опозицията бе отхвърлено.

  Мнозинството отхвърли и предложение на всички заседания на изборни комисии да могат да присъстват наблюдатели, журналисти, застъпници. Местан напомни, че една от препоръките на ОССЕ е да има публичност на комисиите на всички нива и прозрачност през целия изборен период, а не само в изборния ден. Той изтъкна, че манипулациите и фалшификациите се извършват в СИК и ако не се гарантира прозрачност в работата на секционните комисии, препоръките на ОССЕ няма да бъдат изпълнени. Мая Манолова (БСП) също заяви, че от Европа искат на всички равнища да има национални и международни наблюдатели. Фидосова отвърна, че в изборните секции присъстват застъпници, журналисти и представители на неправителствени организации. „Целият изборен процес е 100% публичен, ако в Турция не е имало наблюдатели, разбирам“, заяви тя. „Г-жо Фидосова, дори да постигнете най-високите стойности на децибелите, няма да убедите нито колегите, нито гражданите. Ние говорим за заседания на всички избирателни комисии през целия изборен процес, не само в изборния ден“, отговори й Местан. В текстове от промените, които предстои да бъдат гласувани, е записано, че заседанията на ЦИК и РИК ще се предават пряко в интернет, което е новост за изборния процес.

  Според приетите промени, когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса. От опозицията настояваха всички решения на ЦИК да могат да бъдат обжалвани, но това не се приема от управляващите. От ДПС настояват например пред ВАС да може да се обжалва решението на ЦИК за разпределение на мандатите на избори. Според опозицията с мнозинството на управляващите ЦИК ще преразпредели депутатските места от по-малките райони (където влияние имат БСП и ДПС) към по-големите като София, Пловдив и Варна (където подкрепата за ГЕРБ е по-голяма).

  В изказвания на депутати от БСП и ДПС бе отбелязано, че в промените на кодекса има записани текстове, които забраняват замяната на застъпници, орязват правото на партиите да получават протоколи и с които се дава право на ЦИК, а не на методология, разписана в закона, да определя коя партия колко мандата е спечелила. В правната комисия бе прието, че изборният ден ще се удължи с един час, което според опозицията се прави, за да може резултатите да се броят на тъмно и да се подменят бюлетини в малките часове на деня. „ЦИК, като даде още един час за избор, какво става – приемаме един закон на тъмно, гласуваме на тъмно, защото няма достатъчно наблюдатели, броите на тъмно“, коментира Христо Бисеров. „Токът спираше в секциите на много места преди 2009 г. Сега свети, сега е посред бял ден“, не му остана длъжна Фидосова.

  В късните часове в сряда дебатът по Изборния кодекс премина всички граници на нормалния диалог и се превърна в подмятане на откровени обиди и закани. От ГЕРБ припомниха за „червените прашки на Азер Меликов“ в „Информационно обслужване“ по времето на тройната коалиция, за СПИН скандала в БСП и т.н. Лидерът на РЗС Яне Янев пък се закани да бъде безмилостен към левицата, когато тя му „падне“ в оглавяваната от него комисия за корупция по висшите етажи на властта. Към 22.00 от БСП поискаха поименна проверка на кворума, тъй като залата вече бе полупразна. Докато зам.-шефът на НС Менда Стоянова, която водеше заседанието, четеше имената на депутатите, представителите на левицата и ДПС тръгнаха да напускат залата. „Абе къде бягате бе, хайдути“, провикна се Фидосова. Шефът на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев поиска проверката на кворума да се предава пряко по БНТ и БНР, за да се види, че отсъстват представителите на опозицията. Михаил Миков (БСП) използва включените камери, за да обяви, че „нощното заседание протича при безпрецедентен натиск на управляващите за промени в Изборния кодекс, които да дадат възможност ГЕРБ да фалшифицира предстоящите избори и да ги открадне от българските граждани“. Проверката установи, че в залата са 100 депутати и поради липсата на кворум заседанието беше закрито. Малко преди това едва не се стигна до сбиване на скупчили се пред трибуната депутати. Менда Стоянова на няколко пъти ги призова да се отдалечат. До сблъсък не се стигна.

  –ГОТОВНОСТ–

  Представители на опозиционни партии заявиха готовност да напуснат пленарната зала и да прекратят участието си в дебата по второто четене на промените в Изборния кодекс. Гневът им бе предизвикан от това, че управляващите от ГЕРБ не се съобразяват с нито едно от техните предложения за нови текстове. Те заявиха, че не искат да легитимират с присъствието си промените в кодекса, с които според тях ГЕРБ цели да фалшифицира и манипулира парламентарните избори догодина. Пръв готовност да напусне залата заяви Ангел Найденов (БСП), а след него това сториха лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и зам.-шефът на ДПС Христо Бисеров.

• За връзката между външните и вътрешните българи

  Интервю на Стефан Манов за  в. „Култура“

  .

  

  Стефан Манов е роден през 1971 г. в София. Завършва 9-та Френска гимназия , а след това и Химико-металургичния университет в София.
  Във Франция е от 1994 г. Защитава дисертация в областта на корозия на металите в Националния политехнически институт в Тулуза. Доктор по материалознание. Сега завежда научен отдел във френския филиал на голяма международна фирма.
  Един от двигателите на движението за институционално представителство в България на българите от чужбина.

   

  – Вие работите активно за правата на българите в чужбина. Откъде тази любов към родината? Не всички развиват такава любов.

  – Всъщност, аз никога не съм губил връзката си с България. Заминах относително късно, на 23 години. Т.е., повечето ми младежки преживявания – когато човек открива света, открива и любовта, и приятелството – са свързани с България. Когато поддържам тази връзка, аз по някакъв начин поддържам връзката с моето собствено минало – една по-скоро лична и времева, отколкото географска носталгия. От друга страна, аз винаги съм се интересувал от съдбата на обществото, как то еволюира. А в годините на преход всичко става на бързи обороти. Първите години на демокрацията, които съвпаднаха с моето юношество, студентство, някак си ме запалиха и по тази тема – за ролята на индивида в демокрацията, за ролята на гражданското общество, партиите, политиката, избори и т.н.

  – А преди да заминете, лепихте ли афиши, участвахте ли в митинги?

  – Разбира се. 90-те години бях по митингите. Афиши не съм лепил, но участвах, спомням си, в тези процеси на съзряване на нашето гражданско общество…

  – Съзряване? Смятате, че е съзряло вече?

  – Уви, не. Това е болката ми, всъщност… Може би затова в последните няколко години се засили у мен желанието, необходимостта да се намеся колкото мога в изграждането на гражданското общество в страната. Защото се убедих, че една демокрация е демокрация не само защото има демократични закони или пък добър съд – зад буквата на закона, зад обикновените правила трябва да има един обществен манталитет, една обществена настройка, да има коректив. Корективът не са изборите на всеки четири години. Корективът е ежедневната реакция от страна на свободни медии и гражданско общество. На активни хора, които защитават демокрацията в ежедневието – защото загубата на демокрацията е понякога и в детайла – те защитават този детайл. Аз бях изключително впечатлен от французите, които, на пръв поглед, се мобилизират и за дреболии, но успяват да направят така, че местната или централната власт да отстъпи. В момента впрочем тече една такава битка между държавата и противници на строежа на летище близо до град Нант, чийто бивш кмет Жан-Mарк Еро е днес министър-председател на Франция. Вероятно тази характерна френска гражданска активност и, дори бих казал, опърничавост се е пропила и в мен; и е вторият лост на моята активност в защита на правата на българите в чужбина.
  Примерът на Франция е често противоположен на ставащото в България. Тема, която много ме вълнува, е опазването на природата. Франция е модел как се опазва крайбрежието от строежи на бетонни ваканционни селища – и изобщо от натиска на инвеститори и от безразборния туристически натиск – правейки това интелигентно. Естествено, през 60-те години, преди да се случи това обществено съзряване, е имало поражения по Средиземно море, но например Атлантическото крайбрежие е изключително запазено. В момента законът за крайбрежието забранява всякакво строителство. И като си спомня за Царския плаж (между Созопол и Черноморец), на който през 70-те години нямаше никой и нищо, станалото сега там, а и по цялото наше черноморско крайбрежие, е нещо, за което изключително ме боли. За щастие, гражданското общество и особено младите в България, това изглежда ги вълнува. Мобилизацията срещу проекта за ваканционно селище на Иракли или срещу комплекса „Златна перла” в Странджа, който беше съборен, бяха първите лястовички. Съпротивата срещу промените в Закона за горите показа, че гражданското общество може да има реална сила.

  – Казахте, че връщането ви към България е в известен смисъл връщане към младостта. А какво ще стане след 20 години, когато родените вече във Франция, в Испания и т.н. българи няма да имат вече тези първи 20 години на българско формиране?

  – Въпросът е много труден. И отговорите са индивидуални. Аз се сблъсквам в момента с него, защото от три години съм баща и този въпрос го чувствам вече значително по-близък… Вижте, това, което ние, граждански активните хора в чужбина, се опитваме да кажем на българските политици, на властта в България, е следното: има една уникална ситуация, при която българската емиграция в последните години беше и е донякъде все още изключително свързана с България. По простата причина, че тя излезе, дето се казва, внезапно, на няколко големи вълни. Все още по-голямата част от българите, които сме извън България, сме много свързани със страната. Има роднини, родители, приятели, имоти; младостта… Влече ни натам по някакъв начин. Проблемът е, че това няма да е вярно по дефиниция за поколението след нас. И тук възниква въпросът – как България ще се опита да запази връзката с тази своя диаспора след едно поколение?

  – Господин Манов, ще стигнем дотам. Кажете преди това, според вас, има ли наистина субектът „българин в чужбина” интерес, любов, порив, настроение да поддържа връзка с майката-държава – с Родината, или просто с България?

  – Няма какво да се лъжем, субектът няма достатъчно вътрешни пружини, които да го задържат в орбитата на държавата, от която са произлезли родителите му. Средностатистическият субект, било то в България, било то в Америка, е част от масата, част от течението. Живот срещу течението, е труден живот. Той изисква голяма психологическа, морална сила. Той изисква жертви, изисква самонасилване. Плуване срещу течението не е естествената ситуация на хората в света. Тези, които плуват срещу течението, са единици. Индивидът, който живее що-годе добре в чужбина, в една чужда езикова, културна среда, особено ако тя е и демократична – няма причини, ей така, спонтанно, отвътре, да плува срещу течението, срещу средата, в която живее. Разбира се, наблюдава се на различни етапи връщане към извора. Понеже живея във Франция, една нация от емигранти, общувам с много хора, които са първо, второ поколение гърци, испанци, португалци, италианци, поляци, руснаци. Закономерността е една и съща. И тук идва въпросът – когато приемем този факт, какво можем да направим? Първо, има ли смисъл да се борим срещу това? И второ, какво да направим, за да спрем тази тенденция или поне малко да я намалим? Има ли смисъл – на това трябва да си отговори българската нация най-напред. Много често на нас, българите в чужбина, ни казват: „Ама вие какво искате? Вие сте там, уредили сте се, ние тук в България се мъчим и се борим, както можем“. На това има циничен отговор: „Не, ние, българите в чужбина, нищо не искаме. Иска го българската нация – след 50 години ще има ли такава?“. Като имаме предвид нашата отрицателна демография и общите тенденции на глобализация в света. Т.е., въпросът е не българите, живеещи в България, и българите, живеещи в чужбина, дали искаме едни от други нещо. Въпросът е какво българската нация, българското общество иска. И тогава, погледнато от този ъгъл, обществото може да си каже: „Да, днес имаме възможност с малко усилие да поддържаме връзката. Усилие, което ще бъде многократно по-голямо след 20 години, когато се смени поколението. Тогава дайте да направим това усилие днес, да запазим тези връзки, да ги направим силни – така че да не се скъсат след едно поколение“.

  – Усилието не се наблюдава особено. И понеже все пак поводът за разговора е конференцията в Брюксел[1], кажете вашите впечатления. Кажете дали българският въпрос е навлязъл в нова фаза, да се изразим с цариградския български отпреди 150 години. Усеща ли се нещо различно след конференцията?

  – Не искам да изглеждам излишно песимистичен или критичен, но ми се струва, че отвъд добрата инициатива и добрата идея, които раздвижиха нещата около тази конференция, няма преломен, ключов момент в отношението на държавата и на политическия елит към българите зад граница. Последните няколко години има промени в обстановката. Има, в чисто демографски смисъл, количествени натрупвания – българите в чужбина, особено след приемането на България в ЕС, станаха доста на брой. От друга страна, това може да прозвучи скандално за обикновения българин, държавата почна да си насмогва на харча – особено в сравнение с 90-те години. Държавата започна да се обръща и към дейности, които не са приоритетни. Защото, нека не се лъжем, че темата за българите в чужбина е приоритетна за управляващите. Не е била никога, при никое правителство или мнозинство, не е и при днешното. Съмнявам се, че ще бъде и при следващото. То не е и нормално. Но между това една тема да не е приоритетна и това изобщо да не й се обръща внимание има доста място за работа. Та, ако се върна на Брюксел, аз лично съм песимистично настроен спрямо това какво ще излезе от тази среща. Имаше един не лош меморандум, който беше написан. Но тези идеи, които ние, а и други българи по света предлагаме там – те вече са на бюрата или по чекмеджетата от години. Конкретно, ако говорим за т.нар. институционално представителство на българите в чужбина и в частност – избирателен район „Чужбина“ – досега няколкократно имаше възможност да бъде създаден такъв. И при писането на Изборния кодекс, и при няколкократните му промени. Лично ние с проф. Гаврилов сме написали няколко статии и експертни доклади по темата, провели сме десетки срещи с депутати, политици, експерти, редица медийни изяви, за да разясняваме и убеждаваме. Други инициативи на българи от чужбина също активно работят в тази посока. Техническите решения също са известни – водещи български изборни експерти са предложили методики за това как да се оформи пълноценен избирателен район „Чужбина“. Т.е., ако имаше реална политическа воля, това щеше да се е случило.
  Може би, като стана дума за институционално представителство, трябва да уточним за какво става дума, каква е ползата от това България да допусне на институционално ниво гласа на българите в чужбина.

  – За да може тук общественото мнение да е наясно за собствената си полза…

  – Това най-напред, чисто символично, ще покаже отношението на държавата, на нацията, на политическия елит към българите в чужбина. Ще им каже: „Вие имате значение за бъдещето, за развитието на нашата държава. Държим вашето мнение да участва по някакъв начин, когато правим политиките, засягащи нашата нация“. Това не е задължително, напротив – може държавата, нацията да каже: „Вижте какво, ние нашите вътрешни проблеми ще си ги решаваме сами. Благодарим за това, че имате български паспорти, но нямаме нужда от вас“. Това е възможен отговор, ние ще приемем този отговор. Но той трябва да бъде казан черно на бяло. Днес отговорът – такъв, какъвто е черно на бяло в българската конституция, е чл. 26, който казва, че българите се ползват с всички права и задължения по тази конституция без значение от тяхното местоживеене. Значи, можем да допуснем, че законодателят, българската нация решава, че българите, живеещи в чужбина, са част от нея и иска те да участват в националния живот. Разбира се, конституцията може да бъде ревизирана; аз не моля никого да направи каквото и да било за българите в чужбина пряко волята на суверена. Процесът трябва да дойде от България. Ако една нация иска да поддържа връзки със своята диаспора, първо тя трябва да каже: „Вашето мнение на нас ни трябва“. И това, че ние не живеем там и не ползваме ежедневно магистрала „Тракия“, не значи, че нацията няма нужда от мнението на българите от чужбина – например, за политиките, които ще се правят в следващите 15-20 години и т.н. Това е принципният въпрос – иска ли нацията да ни държи в орбитата си или не ? Защото, в условията на един все по-глобализиран свят, в който понятието за нация престава да бъде еднозначно свързано с дадена географска територия, държавите ще имат все повече нужда от своите граждани, живеещи зад граница. В търсене на икономическа експанзия или културно и геостратегическо влияние. И това редица нации вече са го осъзнали.

  – Тук опираме до мислене, което изисква малко по-абстрактно виждане за нация. Като че ли българинът има доста конкретно мислене.

  – Аз съм съгласен, че, погледнато от тази гледна точка, въпросът изглежда абстрактен. Но понеже българинът много обича да е най-първият в света или, в най-лошия случай, на Балканите – нека посоча съвсем конкретни неща. Румънската диаспора избира четирима от 334 депутати в долната камара и двама от 137 сенатора в горната. Съседна Македония промени изборното си законодателство така, че македонците от чужбина вече избират трима депутати от общо 120. Защо ли? Хърватите зад граница – шест до десет от 160 депутати, според избирателната активност. Това са балканските примери. Има и по-екзотични, като Кабо Верде, Колумбия, Алжир, Mозамбик и т.н. Но да говорим и за старите демокрации – Франция, Италия, Португалия са държави, в които диаспората излъчва парламентаристи както в долната камера, така и в сената[2]. Т.е., отговорът на въпроса, който поставих преди малко, дори да изисква малко усилие, може да дойде. Стига политическият елит да престане да гледа на българите в чужбина през призмата на няколко десетки хиляди гласа в съседна Турция. И заради това да изхвърля цялата българска диаспора зад борда.

  – Някои противници на тезата казват: „един данъкоплатец, един глас”. Законодателства този, който плаща данъци.

  – Всъщност, това е виждане от средните векове. То в никакъв случай не е принцип на съвременната демокрация. В съвременния свят няма никъде обвързване на имуществен ценз с избирателни права. По същата логика всички пенсионери в България не трябва да гласуват, защото данъци не плащат. Студентите данъци не плащат, безработните данъци не плащат. И те ли да не гласуват? Впрочем, от чисто практическа гледна точка, въпросът за плащането на данъка е свързан с ползването на услугата, която държавата предлага срещу този данък: инфраструктура, пътища, ред, полиция, правосъдие и т.н. В ежедневието си българите в чужбина не ползваме нещата, които ползват българите в България. Не искам да влизам в дребни сметки на тема кой колко допринася финансово за страната. Но не трябва да забравяме, че българите от чужбина изпращат в страната между 1 и 2 млрд. евро годишно по официална статистика на БНБ, което поддържа стабилността на валутния борд. Тези валутни постъпления, заедно с чуждестранните инвестиции, разбира се, поддържат борда, като компенсират отрицателния външнотърговски баланс на страната. Интересно е да се отбележи, че в последните 20 години българите от чужбина са внесли в България повече пари, отколкото Европейският съюз с всички предприсъединителни и други фондове. За това българите в чужбина не искат паметник. Но не искат и да им се изтъква аргументът за имуществения ценз по отношение на правото им да имат и изказват мнение за ставащото в страната. Защото, в крайна сметка, равното избирателно право е конституционно закрепено.

  – Предложенията, представени на конференцията, изискват сериозно финансиране от българската държава. Дори само за училища да говорим, очевидно е, че българските общности няма да се самоорганизират до такава степен, че да могат да платят цялата сметка на училището. Или например предложението за „създаване на Институт за български език по модела на института Сервантес“. Очевидно става въпрос за Институт не само за български език, а за българска култура, за българска цивилизация, както се казва днес. Каквото и да казвате, държавата е бедна. Това са огромни пари – как да стане?

  – Мисля, че си даваме сметка за това. При всяко мое връщане в България тези спорове ги водя с приятели и близки. Изучаването на българския език е право на всеки български гражданин съгласно чл. 36 от Конституцията. Като говорим за пари, трябва да се има предвид, че подкрепата, която България оказва на българските училища в чужбина – 4 млн. лв. за тази учебна година, е само част от разходите на тези училища. Първо, далеч не всички училища искат и получават подкрепа от българската държава. Бенефициенти са само около една трета от училищата зад граница по официални данни. И второ, средствата, отпускани за тях, далеч не покриват 100% от разходите. На местно ниво хората се мобилизират и дават пари. Но за да бъдем точни – в България държавата дава за едно дете 1000 лв. годишно за обучението му. По тазгодишната програма на Министерство на образованието за българските училища в чужбина се падат по около 600 лв. на дете. Числото е относимо само към училищата бенефициенти. Т.е., спрямо общия брой български деца, обхванати в училища в чужбина, средноаритметично излиза под 200 лв. Виждането ми е, че нещата могат да стават и без много пари, стига да има добро желание. Моят опит тук, в Тулуза, показва, че проблемът не е финансов.
  А що се отнася до създаването на български културен институт по примера на Института Сервантес, но и на Гьоте институт, френските културни институти и др., то нека имаме предвид, че те служат най-напред за „износ“ на национална култура и визират чуждата публика, а не са непременно в услуга на диаспората. Очевидно е, че за момента подобна идея изглежда доста амбициозно.
  И ето, пак опираме до амбициите на нацията – да поддържа ли връзката със своята диаспора, да търси ли в днешния глобализиран свят начини да увеличава своето влияние ?

  – Вие казахте, че за училищата е въпрос не само на средства. То е въпрос сигурно и на желание.

  – Въпрос на самоорганизация и въпрос на желание, така е. Въпросът е… пак се връщаме към плуването по течението и срещу течението.

  – Точно там искам да се върнем.

  – Всъщност, аз не съм убеден, че един човек – емигрант, който си остава предишният, който не се интегрира в държавата, в която живее – е модел за следване. Аз вярвам в дуализма – в смисъл, че човек може да се чувства много добре в едно чуждо общество и същевременно да бъде изключително свързан с нацията, от която е произлязъл. Двете неща не са взаимноизключващи се. Впрочем, доц. Анна Кръстева от НБУ теоретизира явлението, формулирайки понятието дигитална диаспора. За мен е по-важно българското у българина в чужбина да се съхрани не защото той по цял ден гледа българска сателитна телевизия и ходи на гости събота и неделя само на приятели българи. За мен това не е правилният модел – не защото той е вреден, а защото България не печели нищо, а, според мен, и самата личност губи от това, че не се отваря към другото общество, в което живее. Имам предвид едно демократично, развито общество, разбира се. За да попие от него положителното, прогреса, неговите ценности и да бъде трансмисия. Аз така виждам ролята на нас, българите в чужбина – в добрия смисъл на думата, да бъдем един коректив и една трансмисия към това, което развитите демократични общества са постигнали. Това е много деликатна тема. Много хора смятат: „Вие се мислите за много нещо, защото сте там“. Става дума за друго – когато има нещо, което се приема за нормално в България, а то не е такова по стандарта на развитите демокрации и общества, човек трябва да има вътрешна пружина, почти рефлекторна, която да отхвърля това нещо като нередно или даже ненормално. И хората, които живеем в чужбина – естествено тези, които са с отворени към обкръжението си сетива – развиват една такава рефлекторна демократична пружинка. И това е богатството, което може да се донесе на българското общество като цяло.
  А моите наблюдения показват, че тези хора, които имат сетива, отворени към света, те са и тези, които успяват да намерят сили, за да заплуват срещу течението. И да запазят българското у себе си.

  – Разкажете ни за Обществените съвети.

  – Когато говорим за институционална връзка между живеещите зад граница и нацията-майка, това понятие включва няколко различни механизма, няколко степени на институционална интеграция. Първата степен е активното избирателно право – могат ли живеещите в чужбина да гласуват за институциите на представителната демокрация. В нашия случай – парламент и президент. Отговорът е да, макар и на практика редът за откриване на избирателни секции в чужбина да лишава много голям брой от българите в чужбина от активно избирателно право. Интересно е, че през последните 30 години държавите в Европа, които преди не са позволявали гражданите им, живеещи в чужбина, да гласуват, отварят тази възможност. Именно за да привлекат диаспората към националния живот. Това е първата степен на институционална интеграция, най-базовото ниво. Днес водещите държави са развили и допълнителни механизми. Най-висшата степен на институционалната интеграция, говорихме за нея, е политическо представителство в националните парламенти чрез избор на парламентаристи от избирателни райони в чужбина. Друг инструмент, който се явява допълващ парламентарното представителство, са т.нар. национални представителства на диаспората. Най-старият пример е френският – още 1948 г. Другите работещи примери са Испания (1987 г.), Италия (1989 г.), Португалия (1996 г.), Сърбия (2006 г.). Каква е идеята на тези национални представителства? Тя е много проста. Гражданите на дадена държава, живеещи извън тази държава, да излъчват чрез избори – това е много важно – органи, които да ги представляват при правенето на политиките, касаещи ги. Това са по същество консултативни органи, т.е., нямат пряка управленска и законодателна функция. Но консултирането с тях е задължително при формирането и провеждането на националните политики относно диаспората. Защо са необходими? Защото естествено гражданите, живеещите извън страната, имат специфични интереси, потребности, проблеми и т.н., които по някакъв начин трябва да бъдат представлявани и защитавани пред държавните институции.

  – Нали съществуват редица дружества на българи в чужбина? Те не могат ли да изпълняват тези задачи?

  – Неправителствените организации – асоциации, фондации, културни дружества и т.н., не могат да извършват това, защото веднага опираме до въпроса за тяхната легитимност и представителност. Въпросът за легитимността е много простичък и той е решен чрез представителната демокрация. Само чрез преки и всеобщи избори, организирани в избирателни райони в чужбина, живеещите в чужбина могат да излъчат свои представители, които легитимно да изразяват техните послания и потребности и да защитават техните интереси на институционално ниво. За да бъде чут гласът им обаче и работата на националното представителство да има ефект, световната практика показва, че, освен избрани представители на диаспората, които са гарант за неговата легитимност в едно национално представителство, в един Национален съвет на българите в чужбина трябва да бъдат включени също така – подчертавам: в малцинство – и представители на изпълнителната и законодателната власт в страната. Те са трансмисията към парламента и управленческите решения. В него се привличат и видни общественици и интелектуалци с отношение към темата като своеобразен морален гарант на висшия интерес на нацията. Важно е да посоча, че нашето предложение е членовете на представителството да работят на обществени начала, т.е. да не получават възнаграждение – нека там да отидат наистина заинтересовани от каузата хора, а не шмекери, търсещи топло местенце.

  – Какви функции има Националният съвет?

  – Националният съвет има непряка законодателна инициатива (чрез депутатите, които участват в него), участва във формирането на националната политика по отношение на диаспората, излиза с конкретни предложения по проекти за закони, наредби, правилници, може да се самосезира по всички теми от неговата компетентност. Знаете ли, сблъскваме се с големи недомислици чисто и просто защото никой в администрацията не е помислил за това, че зад граница живеят 1,5 млн. български граждани. Как българинът ще си подмени настоящия адрес, ако живее на другия край на света? Как ще си смени личния документ? Как ще издаде български акт за раждане на детето си? Как ще гласува за Народно събрание? Ей такива „дреболии“, които всъщност са част от иначе къде по-амбициозно звучащото „запазване на националната идентичност“, с което се кичат официалните документи и стратегии.

  – Как се съотнася този Национален съвет с Обществените съвети?

  – Обществените съвети по държави решават местни проблеми. Идеята е във всяка държава, особено в големите – където има и много българи, и големи територии – да има представителен орган на българите. Впрочем, създаването на консултативни органи към посолствата е предвидено по действащия Закон за българите, живеещи извън Република България, но досега Министерството на външните работи не е организирало избори за такива. Обществените съвети ще изразяват най-напред потребностите на българите от съответната държава и ще защитават техните интереси, но могат да съдействат на държавата по места, във взаимен интерес. Примерно, организирането на т.нар. консулски дни в градовете без дипломатически представителства – недостатъчното консулско обслужване в чужбина, особено в големите държави, е сериозен проблем; подпомагане на провеждането на изборите чрез участие в подготовката на избирателните секции и т.н.
  Колкото до начина на сформиране на Националния съвет – по света има различни практики. Асамблеята на французите от чужбина се избира пряко от всички французи по света. Генералният съвет на италианците от чужбина се избира от комитетите на италианците емигранти – аналог на обществените съвети, за които говоря. Моето лично мнение е, че това трябва да е пряко, от всички българи по света. Така няма да се налага във всяка държава да има предварително оформен Обществен съвет.

  – В Тулуза вие гласувахте експериментално за преходен Обществен съвет на българите във Франция. Натрупахте някакъв опит…

  – Точно така. Идеята беше да покажем нагледно, че идеята е работеща и лесно осъществима. Както на българите в чужбина, така и пред българските власти. През октомври 2011 г., паралелно с изборите за президент на България, организирахме избори за преходни Обществени съвети във Франция, Германия, Австралия и Бразилия. Гласуването беше по Интернет. Специално в Тулуза направихме и присъствен вот. В деня на втория тур за президентските избори, 30 октомври, поставихме втора избирателна урна в предверието на избирателната секция. Имаше отделна избирателна комисия, разбира се. Изборната бюлетина представляваше лист със следния въпрос: „Желаете ли ето тези хора в продължение на две години да работят за това да се проведат редовни избори за Обществени съвети?“. Кандидати бяха българи от пет френски града – Париж, Лион, Марсилия, Лил и Тулуза. И какъв беше резултатът? Над 80% от гласувалите за президент дойдоха и гласуваха и за обществен съвет. Като 100% от отговорите бяха „за“. Тази първа по рода си демократична инициатива показа на практика, че не само е възможно да се проведат избори за обществени съвети, но и че българските граждани в чужбина, когато им се даде възможност, показват висока гражданска активност и споделят необходимостта от създаване на представителни органи, изразяващи и защитаващи техните права и интереси. Естествено, това беше своего рода допитване. Много е важно да подчертая, че ние от временните Обществени съвети нямаме претенции, че сме легитимен представител на българите в чужбина. Нашата инициатива цели да покаже смисъла от тази идея и да провокира – чрез обществен, медиен натиск, лобиране – провеждане на редовни избори. А редовните избори трябва да се проведат от българската държава, за да бъдат те признати и от нея, и от българите в чужбина. Легитимността естествено идва с изборното начало, но важна е и избирателната активност. Затова нашето предложение е изборите за Обществени съвети и за Национален съвет да се извършат едновременно с национални избори, когато има повишен обществен интерес. Важно е избирателите да имат възможност да гласуват както присъствено, в съседно помещение на избирателната секция за националния вот, така и по Интернет.

  – И какви са сега грижите на избрания съвет?

  – Още преди изборите за Народно събрание през 2009 г. помагахме на българите да се организират, за да гласуват – за това се изисква попълване на специално заявление и е доста тромава процедура – оформи се мрежа между българи в различни градове и държави. Това беше и зародишът на идеята за обществените съвети. На последните президентски избори обществените съветници по места участваха в подготовката на изборите, като събираха тези заявления, и осигуриха логистична подкрепа по организацията на изборите – връзка с местната администрация, наемане на зала, изборна техника (урна, тъмна стаичка, скенер, мобилен интернет…), предложиха на посланика членове на секционните избирателни комисии – това всичко не е струвало една стотинка на българската държава. По подобен начин организирахме консулски дни – предоставяме необходимите условия, като запазване на помещение, осигуряване на техника и т.н., така че консулът да дойде на място и да извърши консулски услуги – основно подновяване на лични документи и издаване на пълномощни за пътуващите за България без родителите си деца. Тулуза – Париж е 700 км и 200 евро пътни разходи, за да си свърши човек работата. Така че, това е реално облекчение за хората в района. За съжаление, след въвеждането на новите лични документи с биометрия, издаването им налага ползването на специално оборудване. Въпреки че съществуват преносими устройства, посолствата са снабдени само със стационарни станции. И тези изнесени консулски дни вече не могат да се провеждат. А наскоро MВР се оплака, че има над сто хиляди изтекли и неподновени лични карти. Нека уточня, че изнесените консулски дни реално не струват пари на българската държава по простата причина, че таксите за извършване на консулски услуги извън посолството са със 100% надценка!
  Ето конкретен проблем, който щеше да е разрешен, ако имаше Национален съвет на българите в чужбина. Ако го имаше, той щеше да чука на вратата на министерствата, да тропа по масата…

  – Това означава, че трябва да му се делегират права. Иначе създаването му е безсмислено.

  – Всъщност, както казах, идеята е Националният съвет да има консултативни функции.

  – Консултативно значи пожелателно…

  – Точно така. Въпросът е той да бъде изграден и ситуиран законодателно така, че пожелателното да бъде силно препоръчително. В Националния съвет трябва да има квота за представители на изпълнителната власт. Във Франция и в Италия го председателства например министърът на външните работи. Това автоматично ангажира правителството с участие в работата на този Национален съвет. В него участват и представители на парламента, депутати. Когато има такива от чужбина, те са членове по право, когато няма такива, парламентът излъчва няколко депутати, които да участват в работата му. Те ще са законодателната трансмисия. Т.е., когато Националният съвет излезе с някакво становище, те могат да внесат конкретни текстове като законопроекти в парламента. Естествено, всичко опира до добрата воля. Но аз смятам, че това е донякъде за предпочитане. Нашата цел не е да извиваме ръце на българската държава. Нашата цел е българската държава да си даде сметка за необходимостта от връзка между „вътрешните” и „външните” българи. И когато си даде сметка, да изработи съответния инструмент, за да може тази връзка да работи.

   

  Разговора води Христо Буцев
  24 ноември 2012 г.

  –––––––––––––––––––––––––––––

  [1]Среща на представители на българските общности в чужбина, организирана от вицепрезидента Маргарита Попова и евродепутата Емил Стоянов, която се състоя на 7 и 8 ноември в Брюксел.

  [2]Франция: 12 от 343 сенатора в горната камара и 11 от 577 депутата в долната; Италия: 6 от 315 сенатора в горната камара и 12 от 630 депутата в долната; Португалия: 4 от 230 депутата в еднокамарен парламент.

   

• <<
• 1
...
• 191
• 192
• 193
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
...
• 415
• >>