Всички авторски страници

Авторски

• Марси Рийс: Чувала съм за сплашване на журналисти

  Темата за медиите е от голямо значение от гледна точка на демократичните институции. Това казва американският посланик в София Марси Рийс в интервю за българското списание Vagabond, излизащо на английски език.

  Медиите са известни като четвъртата власт и са от огромно значение за демократичното общество, казва още новият американски посланик в София. „Вече говорих с много журналисти. Опитвам се да следя случващото се в медиите. Мислим за много неща, когато става въпрос за свободата на медиите. Едното е, разбира се, че журналистите трябва да са отговорни, обективни и точни. Другото е, че те трябва да са свободни да пишат по каквато тема изберат”, подчертава Рийс, цитирана от БГНЕС.

  Американският посланик пояснява още: „Чувала съм информации за сплашване на журналисти, което води до налагане на автоцензура”. „Друго важно нещо е разследващата журналистика. Трябва да видим отговорна журналистика, основана на разследването на теми като корупцията и така нататък”, посочва още дипломатът.

  Подробното изучаване на медийната свобода в България е един от основните приоритети на посланик Рийс. Друг неин приоритет е улесняването на бизнеса между български и американски компании. „България е добра дестинация за правене на бизнес. Тя е в Европейския съюз, има благоприятно географско положение, важно е да работим за създаването на добра атмосфера за предприемачите в България”, отбелязва още Рийс.

  Източник:  Dariknews.bg

• Първото новогодишно слово на Плевнелиев не мина без гаф

  Първата новогодишна реч на българския президент Росен Плевнелиев взриви социалните мрежи, след като иначе новаторското му обръщение към нацията съдържа и един гаф. Когато държавният глава говори за красотата на България и нейната впечатляваща история, на малкия екран след снимката на хълма Царевец се появява не някоя красива българска планина, а прочутите Скалисти планини в Колорадо.
  

   

  Тази година администрацията на държавния глава реши да разчупи иначе сухите президентски обръщения, като речта бе заснета на фона на книгите в библиотеката на Софийския университет, а различни снимки онагледяваха събитията, на които Плевнелиев се спираше в словото си.

  До тук добре, само че когато държавният глава говореше за красотата на страната ни и нейната впечатляваща история, на малкия екран след снимката на хълма Царевец се появи не някоя красива българска планина, а прочутите Скалисти планини в Колорадо.

  Гафът на президентската администрация моментално беше забелязан и в Twitter и Facebook се появиха саркастични коментари.

  В мрежата за видеосподеляне YouTube пък веднага беше качена новогодишната реч на Плевнелиев, като при появяването на снимката с изглед от САЩ се появява следния надпис: „Г-н президент, това е България?!?“.

  Повечето язвителни коментари са насочени към компетентността на съветниците на президента.

  „Така е като се крадат снимки без права – срам за президентската администрация“, бе един от коментарите.

  „Дано когато води разговори на високо ниво за бъдещето на България е по-внимателен в избора на съветниците си“, коментира друг потребител.

  Все пак не липсват и такива, които отбелязват, че въпреки гафа, хората трябва да се вслушат и в думите на президента, а не само да се вглеждат в грешката.

   

  Източник:  inews.bg

• Западната демокрация прераства в диктатура на старците

  „Комерсант“

  .

  И в САЩ, и в Европа кризата е съпроводена с непропорционално висок ръст на безработицата сред младежите. През септември т.г. в САЩ тя беше 17.1% (като цяло е 7.9%). През 2007 г. тези показатели бяха около 10.8% и съответно 4.6%. В Испания безработицата е 25.8%, като сред младежите тя е 54.2%. Преди четири години тя бе 17.5%. Същата е гледката и в другите страни, особено в отслабената от дълговата криза еврозона. Компаниите като цяло реагират на кризата, като замразяват свободните работни места, след което почват да съкращават броя на работниците. Това обаче става много трудно в страни като Франция или Испания, затова е по-лесно просто да не се наемат нови служители. При тези ситуации по-възрастните хора, които имат работа, се оказват в по-благоприятно положение в сравнение с младежите.

  Икономистът от Дойче банк Жил Мок наскоро дори изчисли коефициента на жертвите, които младежите дават (youth sacrifice ratio). Целта е да се покаже колко диспропорционално кризата удря именно по младите хора, като в същото време по-възрастните работници дори могат да спечелят от нея. В Италия например заетостта сред по-възрастното поколение по време на кризата като цяло е нараснала, като ръстът на безработицата е изцяло за сметка на по-младите. Поколението, което сега излиза в пенсия, ще бъде изцяло осигурявано от младите. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) сега на един пенсионер в света се падат девет работещи (четири в старите развити страни), като към 2050 г. съотношението пенсионери и работещи ще се удвои – на всеки пенсионер ще се падат четирима работещи (и поне двама в развитите страни). И въобще не е ясно как ще се изхранва такава армия от възрастни хора.

  Младежта губи и по други параметри – разходите за училище, университет, наука, култура в развитите страни са замразени или намаляват, а държавните разходи за пенсии и здравеопазване постоянно растат. При това държавните дългове и дефицитите на бюджетите са високи както никога. Защо? Популисткият отговор на този въпрос е известен – това е цената за финансовата криза. Но това е вярно само отчасти. Според разчетите на МВФ кризата и рецесията от 2007-2009 г. са били отговорни само за 15-20% от очаквания ръст на държавния дълг в развитите страни през следващото десетилетие. Другите 80% са предизвикани от очаквания ръст на разходите за здравеопазване и пенсионно осигуряване.

  Бъдеще с японски привкус

  Най-големите противоречия между поколенията демонстрира нагледно Япония. Разходката до „Гинза“, търговския район на Токио, не е много показателна, защото там всичко изглежда наред. Обаче т.нар. японски прекариат (бъдещ пролетариат), т.е. временно заетите работници без застраховки и социални осигуровки, е нараснал през последните години до 20 милиона души (34% от работната сила), като прагът на бедността е достигнал 14% (два пъти повече, отколкото бе преди десет години). А самоубийствата и „кароши“ (термин за смъртта от изнурителна работа) са се превърнали в основна причина за смъртни случаи при мъжете между 20 и 44 години. В същото време държавните финанси се пръскат по шевовете – приходите вече не само не покриват разходите, но не стигат и за задължителните разходи за социално осигуряване (като лъвската част са именно пенсиите), образование и обслужване на държавния дълг. През последните десет години икономическият ръст на Япония бе значително по-нисък от средния за ОИСР и изоставаше поне двойно от този на САЩ (средно годишно 1.25% от БВП срещу 2.6% в САЩ). Всъщност японската икономика вече две десетилетия се намира в стагнация.

  Каква е причината за това изоставане? Парадоксално, но БВП на един работещ през последните десет години в Япония е нараствал малко по-бързо, отколкото в САЩ (1.5% годишно срещу 1.45%). Разгадаването е просто – остаряването на населението се оказва по-силно от старанията на работещите. Населението на Япония в работоспособна възраст (от 15 до 64 години) достигна своя пик през 1995 г., когато беше около 87.3 милиона души, а оттогава е спаднало до 81.5 млн. Едновременно с това броят на по-възрастните хора (65+) се е увеличил от 18.3 милиона до 29 млн. души. Тези проблеми едва ли ще могат да се решат в близко бъдеще, а Япония просто демонстрира какво се случва, когато една страна мине своя демографски пик.

  Остаряването в Европа и САЩ с малко закъснение повтаря японската динамика на демографския колапс. Към 2050 г. по данни на ОИСР възрастната група 65+ ще достигне в ЕС почти 133.5 милиона души (срещу 71.4 млн. през 2000 г.), а работоспособното население ще се съкрати до 258.3 млн. (срещу 302.4 млн. през 2000 г.). В САЩ броят на пенсионерите ще расте още по-бързо, като към 2050 г. възрастната група 65+ ще достигне 86.7 млн.(срещу 35 милиона през 2000 г.). Работоспособното население в Америка обаче ще нарасне до 250.7 млн. (187 млн. през 2000 г.), тъй като раждаемостта в САЩ е значително по-висока от средноевропейската. Така че в демографско отношение Щатите безусловно се намират в по-благоприятно положение, отколкото Европа.

  Геронтокрацията във възход

  Япония на практика вече е демократическа геронтокрация, където политиците напълно зависят от най-могъщата част от електората – старците. Те не само са много, но и са извънредно влиятелни, тъй като по традиция са по-активни по време на изборите, а избирателните окръзи в Япония са така конструирани, че регионите с по-възрастно население имат повече представители в парламента. Така тази тенденция засяга вече не само икономиката, но и японската политика. Засега европейските страни още не са стигнали дотам и се опитват да решат задаващите се проблеми, като вдигат пенсионната възраст. Но тези мерки срещат силна съпротива от страна на избирателите. Наскоро Франция бе принудена да спре плановете си да вдигне пенсионната възраст от 60 на 62 години, независимо от предупрежденията, че страната може да повтори съдбата на закъсалата съседна Испания.

  Повишаването на пенсионната възраст е правилна и неизбежна мярка. Иначе армията от пенсионери просто няма да може да бъде изхранена. По данни на ОИСР производителността на труда започва да спада след 45-годишна възраст, а заплатата започва да расте именно тогава. Затова и японските корпорации са препълнени с високо платени възрастни сътрудници. И това бреме отново тегне над младите. Работата на старците „до смърт“ дори роди в Япония негативния феномен хикикомори. Така японците наричат младите хора, които живеят в социална изолация и напълно зависят от своите родители. Това е така, защото младежите в тази страна трябва задължително да издържат сложни встъпителни изпити в една шепа престижни университети, а след завършването им трябва веднага да бъдат наети на работа в някои от корпорациите. Ако не успеят да сторят това, не ги чака много весело бъдеще. За възрастен японец е голям проблем да си намери добра работа, защото повечето от тях цял живот работят в една и съща фирма. По данни на правителството поне 700 000 млади японци са хикикомори, а 1.55 милиона са смятани за потенциални кандидати да попаднат в тази графа. На Запад постепенно се появява подобен аналог, който се нарича neet – not in employment, education or training (не са в трудова заетост, образование или обучение).

  Така че повишаването на пенсионната възраст е един вид „Параграф 22“. От една страна, това е необходимо за съкращаване на пенсионните разходи, от друга обаче, то затваря социалния асансьор за младите. Един от радикалните изходи е намаляването на разходите за пенсионно осигуряване и здравеопазване, както и либерална реформа на пазара на труда. Но именно тези сфери се смятат от западните политици за неприкосновени, даже ако се налага да се режат други разходи. Популистките действия на новия френски президент Франсоа Оланд за съкращаване на пенсионната възраст са много показателни в това отношение. През септември правителството на Италия, която е спасявана от фалит от цялата еврозона, заяви, че смята да вдигне догодина пенсиите с 1% в допълнение към инфлационния индекс. Така на практика западната демокрация се превръща в демократична геронтокрация, а глобалната криза ще се съпровожда и с битката за разпределение на пресъхващите данъци и държавните разходи между поколенията.

  Източник:  в. „Сега“

• Митрополит Йосиф: Сред управляващите виждаме хора, които не милеят за бъдещето на българина

  

  Сред управляващите ни слушаме и виждаме хора, на които не вярваме, защото те не милеят за бъдещето на българина, защото те гледат с пренебрежение на просвещението и духовността. Това каза в словото си след Новогодишния молебен в София Негово Високопреосвещенство Йосиф, митрополит на САЩ, Канада и Австралия, цитиран от БГНЕС.

  Митрополит Йосиф посочи, че истината, която трябва да знаем е, че българинът много рядко е умирал от глад. „Тоест ние трябва да правим всичко възможно и да знаем къде да намерим това, отгладуването на какво – на учението, защото не само с хляб живее човек, а и със свято слово, което излиза от Божията уста. Къде е той, къде е то словото? При Господа Иисуса, къде – в Светото евангелие. Там ние ще намерим ясно показано, че Господ говори, че ние няма да загинем от недояждане, но ти, българино и аз, и всички ние гладуваме, и жадуваме за духовен глад, за духовна жажда, и само Господ може да задоволи тези наши нужди“, каза той.

  Негово Високопреосвещенство разказа, че Св. Николай Велимирович през комунизма е бил извикан и два пъти двама агенти го питат: Ти вярваш ли в Христа? Той казал: Не, не вярвам! На третия път го питали пак: Чуваш ли ни добре? Той казал: Да, чувам ви. Аз не вярвам в Христос, аз го познавам лично, той е в мен и аз съм в него. Ето това е, от което ние се нуждаем, каза митрополит Йосиф.

  „Ето това е посланието, братя и сестри, как да имаме Христос с нас, който се роди и стана като нас, прие човешка плът и сега е сред нас. Него като имаме, ние ще имаме всичко. Затова трябва да имате същите мисли и чувства, каквито е имал Христос“, посочи той.

  Негово Високопреосвещенство посочи и необходимостта от смирение и благоговение. Той не пропусна и българите зад граница и призова хората в родината да се молят в нея да е хубаво и всички те лека по лека да се върнат.

  По време на Новогодишния молебен за изпросване на Божието благословение над българския народ за мирна, благоденствена и успешна 2013 година, той помоли цялата година да бъде мирна, здрава, благоденствена, честита. Митрополитът подчерта, че всички преди няколко дни отпразнувахме Рождество Христово – Христос сега е сред нас, ние имаме ли го в себе си и той има ли ни нас – ето това е смисълът и това е мъдростта на Новата година. „Дай Бог тази година цялата да бъде благословена, да бъде добра, да ни даде Господ ум и разум в големите избори, които президентът спомена. Не само в църквата, но и в държавата.

   

  Източник:  в. „Сега“

  (Със съкращения)

• Скокът от „фискалната скала“ се отложи

  Сенатът на САЩ с голямо мнозинство от 89 гласа „за“ и едва 8 „против“ одобри споразумението за избягване на „фискалната скала“, предаде АП.

  Документът е сбор от рестриктивни икономически мерки като вдигане на данъци и орязване на социални плащания, които трябваше да влязат автоматично в сила с настъпването на новата година, ако нямаше договорка.

  Тя беше постигната с активното участие на вицепрезидента Джо Байдън, отбелязва Би Би Си.

  Споразумението трябва да премине гласуване и в Камарата на представителите, след което ще бъде обнародван от президента Барак Обама.

  До приемането на нормативния акт от Сената се стигна в последния момент след усилени преговори на държавния глава с републиканците от горната камара. В последния момент в документа беше добавено, че законът ще предотвратява и увеличаването с 900 долара на заплатите за членовете на Конгреса, което трябваше да влезе в сила през март.

  Ако не беше приет този законопроект, то от днес средната класа щеше да е обложена с по-високи данъци, а данъчните ставки за физическите лица с доходи от 400 000 долара и за семейства с доходи от 450 000 долара щяха също да се повишат, припомня АП.

  Законът блокира и за два месеца орязването на бюджетните разходи и удължава помощите за хората, които от дълго време са без работа. Законът предотвратява и 27-процентно орязване на хонорарите на лекарите, които работят с пациенти по програмата Медикеър за пациенти над 65 години и млади инвалиди.

  Бизнесът ще продължи и през 2013 г. да използва данъчни облекчения за изследвания и разработки или за инвестиции, които подобряват ефективността на производството.

  Временно се удължава действието на програми за подпомагане на земеделието.

  Източник:   Fakti.bg

• 2012-ра в цитати от българския премиер

  „Когато казвам „аз“ – това е събирателен образ на партия, правителство, министри, проектанти, строители, екипи. Заслугата ми е, че съм ги събрал. Затова казвам „аз“. Нямам претенциите да съм всë и вся… Нито съм монумент, нито съм паметник.“

  Бойко Борисов

   

  Казано е: дела трябват, не думи! И от двете имаше в действията на управляващите през годината. Следните цитати на премиера Борисов ни дават възможност да сравним неговата представа за България през 2012 г. с нашата, коментира „Дойче веле„.

  Страна в пръстени от магистрали; страна отличник и пример за Европа с финансовата си стабилност; страна с висша степен на демокрация и развито гражданско общество, в което правителството неизменно се вслушва; с много успехи, заради които се ползва с много уважение по света. И всичко това – въпреки лъжите и наглостта на опозицията и трудностите на кризата. И благодарение на ГЕРБ, правителството и него самия. Така изглежда България през 2012-та през погледа на премиера:

  „Аз съм убеден, че рано или късно сериозните политически анализатори ще оценят, че ние бяхме шансът на България – в най-тежката финансова икономическа криза да я запазим стабилна.“

  „Сега не е хубаво да си на власт. И България има късмет, че точно ние и аз се паднахме да ни има в този период. А да не говорим, че и в условията на криза си построихме и спортни зали, и магистрали строим, и жп линии, и естакади, и пречиствателни станции…“

  „Ако сме ние, в никакъв случай няма да стане по-зле. При всеки друг ще е катастрофа. Само за три години направихме така, че когато се изказваме, да има какво да покажем и да не ни е срам от нищо.“

  „Сърцето ми е пълно с кауза! Изключително ми е приятно в момента – България, погледната отгоре, е в пръстени от магистрали.“

  „Така ми се иска да изглежда България – слънчогледи, жита, по средата магистрала.“

  „Мечтите стават реалност… Проявил съм най-силната политическа воля, за да го има това нещо.“

  „Защото аз имам четири години да построя това, което те не са построили 22 години…“

  „Обещали сме всеки ден да откриваме и да оставяме на обществото нови обекти… Аз не ходя на първи копки, много рядко ходя. Аз ходя на откриване… Не някой път. Всеки ден откриваме опери, театри, читалища, пътища и ги даваме на българския народ.“

  „Моята единствена задачка е да спестявам живите пари, за да може да ги вкарваме в реалното строителство… Всяка стотинка я изнамираме, спестяваме и влагаме, затова ги помня всичките.“

  А някои много ги е яд!

  „Нашето правителство в момента е за пример в Европа, защото ние сме от малкото правителства, които спазваме Маастрихтските критерии.“

  „Сега сме в една компания с Дания и Швеция. Ако бяхме оставили Станишев и Тройната коалиция, сега щяхме да сме с гърците и по-лошо.“

  „На последната ни обща среща канцлерката, като ме видя от едната част на залата, дойде на другата да ме разцелува. Възможно най-добри отношения имаме с Германия. И неслучайно ЕК махна процедурата по свръхдефицит само на България и Германия. Ние с Меркел сме образец на финансова дисциплина. Много ги е яд мнозина за това.“

  „Поскарах се малко на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихтските критерии.“

  „Ако ние се поставим на мястото на германците – непрекъснато да ни искат пари, няма да ни бъде много приятно.“

  Я, колко много демокрация!

  „Когато има числени измерения, и боговете мълчат.“

  „Хайде да видим за какво ще е критичен докладът? – За това, че приехме най-силния закон за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин в Европа, ли? За това, че новият ВСС ще избира главния прокурор по възможно най-прозрачната процедура? За това, че задържахме най-търсените организатори на престъпни групи в света, не само тук? Кой ще ми пише слаба оценка? Холандия ли ще ни напише слаба оценка или кой? Кой е по-добре от България в момента? Те да си оправят фискалните дефицити. Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе! За всичко, което е направено у нас, ние сме си заложили живота! С мене вече много по-различно се говори в Брюксел, като ги питам: Колега, колко тона кокаин сте задържали вие? Колко тона хероин или синтетика? Да ви чуя! – Ми, фа, сол, ла, това го знам и аз. Ни-кол-ко!“

  „А що се касае до г-жа Марковска, аз й благодаря, че най-накрая, след третата ми молба, излезе в пенсия и даде възможност държавата да няма проблем в Брюксел.“

  „Преди нашето управление тези въпроси не се поставяха. Тези хора биваха назначени, имаше само един кандидат и нямаше обществен дебат… Да, защото сега е победила демокрацията и се работи по демократичен начин. Толкова демокрация, колкото има сега, никога не е имало.“

  Я, колко много свобода на словото!

  „Нали започнаха първо – той живее в медиен комфорт. А бе какъв комфорт? Цели телевизии, вестници само с мен се занимават и само лошо пишат и говорят?“

  „Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш. Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Нас ни интересува какво казват хората.“

  „Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и можете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма.“

  „В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате! Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората.“

  Я, какво развито гражданско общество

  „С ченгеджийски хватки се опитват да покажат, че има гражданско общество, което ни се е противопоставило на нас. А е точно обратното, ние сме се вслушвали във всяко искане.“

  „Никакви лобистки интереси няма при нас. Никакви! Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя само в пожарната? Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо.“

  „Законът за горите наистина е лобистки, но в полза на скиорите и сноубордистите – тези, които обичат зимните спортове и искат да спортуват на нормални съоръжения и без да се избиват на пистите. Лобистки са тези интереси, които в момента говорят срещу това…“

  „…Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски. Ако гражданското общество е това да блокираш „Орлов мост“ и да спреш даден проект, то ние имаме много, много развито гражданско общество.“

  Енергийно независими

  „Съумяхме да направим своята енергийна независимост факт.“

  „Уверен съм, че България успешно ще диверсифицира своите енергийни доставки в рамките на три до четири години.“

  „Взехме правителствено решение да прекратим проекта АЕЦ „Белене“. И тук е единствената ни прилика със Станишев. Единствената ни прилика – както той, така и аз не подписахме проекта „Белене“. Това ни е една изключителна обща черта.“

  „Когато се подписва подобен проект, той трябва да бъде изгледан, изпипан, а не в пиано-бар да се подписва. Както беше подписан – в пиано-бар. И то как го подписват, нали ви го четох договора? Подписваме го, ама една година след това трябва да си изчистим детайлите. Що го подписвате? Все едно на твоя език да го кажа – ще се женя днеска, ама след една година ще започна да спя с жена ми. Това са правили. Ама, след една година тя е избягала вече жената.“

  „Абсолютно вероломно ни изненадаха с този иск. Изведнъж ми искат 1 млрд. евро… Какви са тези трънски сметки? Хем сме приятели, хем зад гърба ни действат. Аз истински се надявам, че президентът Путин не знае за това им действие.“

  „След като Германия и канцлерката Меркел нямат проблем да пуснат „Северен поток“, за мен няма проблем да пусна „Южен поток“ и да доставям газ.“

  Я, колко много ни уважават!

  „Президентът Обама каза само суперлативи за България и нито една забележка по никоя от темите… Овалният кабинет. С толкова похвали за България. Факт е, че, по думите на президента Обама, България е много дисциплинирана, много партньорска държава. С много успехи, с много уважение се ползва в света.“

  „…в случая не става въпрос дали обичаме Америка, или мразим Русия. Аз специално ги уважавам и двете страни, но искам да защитя нашия си интерес. Това е много важно за нас, защото сме твърдо на Запад – в НАТО и ЕС, но парите и пазарите са ни главно на Изток.“

  „Абсолютно лоялни партньори сме, никога не бихме допуснали да бъдем троянски кон на който и да било…“

  „Посочете ми името на някой премиер в света, който е отменил два от три проекта с Москва.“

  Въпреки техните лъжи и наглост

  „Наглостта им е безкрайна! Лъжат, лъжат, лъжат и понеже са много – защото са малки, но много, и се чува от пет-шест места едно и също.“

  „Надявах се, че като изберат Станишев за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) ще започне да говори по-малко лъжи. Затова сме амбицирани много, ПЕС да ги бием в България на изборите, не само БСП, а целия ПЕС.“

  „Ахмед Доган е вече в паника… Доган ме подтиква по този начин да направя предсрочни избори… Как може на човек, който мирише на джибри, да му мирише на избори?“

  „Те сега са силни, много накокържени, много резки, много страшни…“

  „Точно Станишев, където цялата му рода през годините са допринесли за това да сме най-бедни, да е ехиден, не му отива. Просто не му отива.“

  „Един ден в БСП на мен ще ми издигнат паметник. Запомнете ми думата!“

  Въпреки кризата

  „Това се оказва най-дългата криза в човечеството.“

  „Кой не иска да даде? Кой политик не иска? Но кой иска да си направи държавата след това развалина? Аз не съм такъв.“

  „Надали има премиер, президент, който да не иска пенсиите да са високи, заплатите да са големи и непрекъснато да растат, да се работи по-малко, да има ниска пенсионна възраст. Ако има такъв, той е за убиване.“

  „За една или две години никой не може да вдигне приходите и икономиката, освен в комунистическите лъжи.“

  „Да сме дисциплинирани, мобилизирани като нация. Докато другите се тресат, ние да успеем да прескочим този трап, наречен финансово-икономическа криза.“

  За министрите си

  „Ние сме младо правителство, млада партия и виждате колко много хора са се издигнали на каквито и да е длъжности. Имаме министри, които ще останат в историята като най-добрите министри в сферата им.“

  „Вицепремиерите, и двамата са ми много добри. Те затова така ги мразят…“

  „Много съм благодарен на Дянков, че го има, защото иначе щяхте да свиркате срещу мен или срещу Пламен Димитров. С изключение на голямата му уста, оценките ми за него са непроменени.

  Понеже първо министрите се оправдаваха с него, като не си свърши някой работата, и най-лесно е пред съсловието, за което отговаряш, да кажеш „ами, Дянков не дава пари“. Само че той се научи и започна: „Борисов не дава пари“ и така…“

  Той за себе си

  „В политиката съм 12-13 години на различни постове. Върху името ми не съм дал думичка да се каже и това ми е силата в политиката.“

  „При мен целите идват вследствие събитията. Човек, ако си поставя цел да става някакъв, той обикновено не става… Просто събитията са ме довеждали на постовете, които заемам.“

  „От дистанцията на времето виждам, че почти целият ми личен живот е само в грешки…“

  „Има една госпожица, която ми е по-близка. Милата, само да я обявя и ще я разкостят. Когато приключа с държавата работа, ще се оженя и ще си я прибера.“

  „Действително съм много уморен. Всяко нещо, което говоря, ми минава през главата. Всяко нещо.“

  „Когато казвам „аз“ – това е събирателен образ на партия, правителство, министри, проектанти, строители, екипи. Заслугата ми е, че съм ги събрал. Затова казвам „аз“. Нямам претенциите да съм всë и вся… Нито съм монумент, нито съм паметник.“

  Той за избирателите

  „Аз съм убеден в инстинкта на българите. Сигурно има по-умни, по-интелигентни от нас, но силната воля, която имаме и това, че се научихме да го правим добре, ще повлияе на българите.“

  „И разчитам да кажат, и аз, ако бях на тяхно място, щях да кажа: Ще го оставя този, поне да ги довърши тези работи, защото другите могат да ги объркат.“

  „Идват избори и аз ще застана до моите обекти, това, което съм произвел за тези три години и половина. Да застане Станишев и да покаже неговите.“

  „Може да съм по-притеснен за тези избори, но след десет години всички ще ни кажат браво за това, че в най-голямата криза успяхме да си оправим инфраструктурата. Думите отлитат, пътят остава…“

  .

  Източник:  Vesti.bg

  .
• Конгресът на САЩ одобри подслушването на чужденци

  Конгресът на САЩ одобри закон, позволяващ на американските спецслужби да подслушват телефонни разговори и преглеждат електронната поща на чужденци, които са заподозрени в шпионаж и тероризъм. Това може да става без съдебно разрешение.

  Документът получи мнозинството от гласовете в Сената, след като по-рано беше одобрен от Камарата на представителите. Очаква се президентът Барак Обама да подпише закона, който е смятан за много важен за гарантирането на националната сигурност.

  Противоречието между интересите на сигурността и човешките права обаче предизвика разгорещени дебати при обсъждането на законопроекта, отбелязва БГНЕС. Някои законодатели – както демократи, така и републиканци – изказаха опасения, че при подслушването на телефонните разговори и преглеждането на електронната поща на чужденците може да бъде нарушено правото на неприкосновеност на частния живот и на самите американци.

  Противниците на тази мярка все пак се оказаха малцинство – само 23 души не подкрепиха документа, а 73-ма гласуваха в негова полза.

  Източник:  в. „Сега“

• Откога произхожда култът към бог Сурва?

  Бог Кубар (Куар), Сувар, Сурва… Най-старото прабългарско божество, заедно с бог Коледа / Халди…

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  КОИ СА БЪЛГАРИТЕ?
  www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2079981946-Koi_sa_balgarite.html

   

  През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар). Отношението на Авраам към тази „религиозна общност” е аналогично на по-късното отрицателно отношение на Мойсей към египетската религия.

  

  Бог Куар е засвидетелствуван в урартския божествен пантеон, наред с Халди/ Коледа….

  Арменският късноантичен историк Мовсес Калакантуаци, директно пише в своята „История на Алуянк“, че хуните почитан… бог Куар…

  Божеството е известно по-късно и във Волжка и в Дунавска България…

  Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята” е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкописи и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация.

  Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни.

  Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа  „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар””. Това учение, според автора, се простирало на „р. Ефрат”.

  Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Кубар със семитската дума „акбар” (велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ. По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествува за древното анатолийско езическо божество Кубар, което явно древните гърци са отъждествявали със своята Афродита.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Твърдението ми по-горе, че бог Куар, Кубар, Сувар, Сурва е част от урартския пантеон, не е измислица…

  V. Об одной урартской посвятительной надписи

  Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.25) Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

  Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ú-ri-e Ime-nu-ú-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ú-ri]-e-i Ime-nu-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ú-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера………… 

  Меликишвили Г.А., „Урартоведческие заметки„

  Вестник древней истории, 1951, № 3. 

   

  Подарък за истината за ранната българска история от Урарту. Така е била наричана от акадците държавата, чието самоназвание, след разчитане на урартските надписи в началото на ХХ в., било… БОЯН. ТОВА Е ЗНАК ПЪРВОЗВАН ЗА НАШАТА БЪЛГАРЩИНА.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Източник:  Letopisec.blog.bg
• Американците се запасяват с оръжия

  Собственици на оръжейни магазини съобщиха за наплив от клиенти, нетърпеливи да се сдобият с автоматично оръжие като това, с което Адам Ланза уби 26 души

  Много американци бързат да се запасят с всякакви оръжия, които може да бъдат забранени съгласно обмисляна федерална мярка, пише британският в. „Индипендънт“.

  Това се случва в момент, в който американският град Нютаун продължава да скърби за жертвите на масовото убийство в местно училище, а във Вашингтон правителството се чуди как да се справи с пристрастеността на своите граждани към огнестрелните оръжия.

  Собственици на оръжейни магазини съобщиха за наплив от клиенти,

  нетърпеливи да се сдобият с автоматично оръжие като това, с което Адам Ланза уби 26 души преди седмица

  В Америка има тъжна традиция след всеки подобен масов разстрел да се увеличават продажбите на оръжия. Отчасти тя се дължи на усещането на хората, че имат нужда от по-голяма огнева мощ, за да се защитават. Това обяснява защо след трагедията в Нютаун нараснаха продажбите на специални

  ученически раници, подплатени с устойчив на куршуми материал.

  Производителите им твърдят, че те служат добре като щитове при стрелба в класните стаи, посочва изданието.

  Сега обаче към тези фактори се прибавя и страхът на любителите на оръжия, че може да бъдат наложени нови ограничения. Затова те бързат да си купят желаните оръжия, преди да е станало твърде късно, изтъква вестникът.

  Президентът Барак Обама подкрепи връщане на забраната на автоматичните оръжия, изтекла преди девет години, и създаде работна група, която да потърси и други начини за предотвратяване на масови убийства като това в Нютаун.

  Оттогава продажбите са се увеличили още повече, констатира „Индипендънт“.

  В сряда Обама призова за създаването на нов закон за контрол върху оръжията идния месец и обеща, че незабавно ще застане зад него с политическата си тежест.

  Той възложи задача на вицепрезидента Джо Байдън да проучи проблема с насилието с огнестрелни оръжия в Америка. Обама обаче уточни, че подкрепя правото на гражданите да носят оръжия.

  „Може никога да не узнаем всички причини защо се случи тази трагедия – заяви Обама. – Но ако има дори едно нещо, което можем да направим, за да предотвратим подобни събития, ние всички имаме дълбокото задължение да опитаме“.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Chicago-area home sales and prices up in November

  SPRINGFIELD, Ill. — Illinois home sales increased 30.6%  over previous-year levels in November and median prices increased 7.7% , according to the Illinois Association of REALTORS®.

  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in November 2012 totaled 10,135 homes sold, up from 7,758 in November 2011.

  The statewide median price in November was $140,000, up 7.7 % from November 2011 when the median price was $130,000. The November median price reflects a 16.7%  gain from the year’s low point of $120,000 in February 2012. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

  “All of the measurements we are seeing in this report point to a housing market that is not losing strength,” said Michael D. Oldenettel, CRS, GRI, president of the Illinois Association of REALTORS® and Managing Broker/Owner with RE/MAX Results Plus in Jacksonville, Ill. “In fact, we have seen a respectable momentum in a part of the year when the real estate business tends to slow down for the holidays.”

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 3.33 percent in November 2012, down from 3.36 percent during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. Last November it averaged 4.0 percent.

  In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single family and condominiums) in November 2012 totaled 7,604 homes sold, up 36.2%  from November 2011 sales of 5,582 homes. The median price in November 2012 was $155,000 in the Chicago PMSA, up 3.4%  from $149,900 in November 2011.

  “The trends have changed from down to up, but as we look ahead to 2013 there are a number of concerns about whether this will be sustained,” said Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois. “The most obvious one is the potential for the non-resolution of the fiscal cliff, we still have uncertainty about what is happening in Europe and China. If all these have a positive resolution then we can expect 2013 to continue this modest recovery.”

  Fifty-five (55) of 102 Illinois counties reporting to IAR showed year-over-year home sales increases in November 2012. More than half (54) counties showed year-over-year median price increases including Cook, up 7.9% to $151,000; DuPage, up 5.4 percent to $195,000; Grundy, up 30.2 percent to $152,000; McLean, up 14.4 percent to $155,000; Peoria, up 14.3%  to $120,000; Kankakee, up 10.5 %  to $105,000; Madison, up 3.7 %  to $112,000.

  The city of Chicago saw a 22.5 % year-over-year home sales increase in November 2012 with 1,750 sales, up from 1,429 in November 2011. The condo market in the city of Chicago showed a sales increase of 36.2 % to 1,047 units sold in November 2012. The median price of a home in the city of Chicago in November 2012 was $180,000 up 14.6% compared to November 2011 when it was $157,000.

  “We are encouraged by positive trends we’re seeing across the Chicago market,” said REALTOR® Zeke Morris, president of the Chicago Association of REALTORS® and Operating Principal and Managing Broker, Keller Williams Realty, CCG. “Adding to the mix, November saw a 41.2 % drop in inventory compared to last year, which tells us the big banks are working through their bottleneck of pending financing agreements. We also saw a decrease in market days, signaling greater confidence among buyers who are picking up attractively priced homes while they still can.”

  Sales and price information is generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 31 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of Dec. 7, 2012 for the period Nov. 1 through Nov. 30, 2012. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.

  The Illinois Association of REALTORS® is a voluntary trade association whose 41,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, the Illinois Association of REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation to safeguard and advance the interest of real property ownership.

  Find Illinois housing stats, data and the University of Illinois REAL forecast at

  http://www.illinoisrealtor.org/marketstats

   

• Четирима българи ни показаха как да спасим света

  Светът просто няма как да свърши. Не и щом те, четиримата, са се събудили тази сутрин. Четирима млади мъже, с истински лъвски сърца, които ни накараха да се гордеем, че сме българи. Петър, Наско, Марио, Пламен направиха немислимото за мнозина – заложиха своя живот на карта, за да спасят ближния си. Единият от тях, героят от Сатън, загуби облога със смъртта. Затова пък паметта му ще живее вечно – и тук, и във високомерна Англия. Когато и утре, дай Боже, се събудим, нека си пожелаем – да попием поне малко от доблестта на тези четирима герои, пише „Стандарт“.
  

   

  СКРОМНИЯТ

  Петър измъкна 500 от “Конкордия”

  Брюксел го избра за европеец №1, сега се бори за “Мъж на годината”

  Един български моряк ни накара истински да се гордеем тази година. Първият механик на злополучния круизен кораб „Коста Конкордия“ Петър Петров от Варна спаси почти 500 души от 4200 на борда. И последен напусна потъващия лайнер. Във фаталния петък 13 в първия месец на 2012 г. при корабокрушението на съвременния „Титаник“ край бреговете на Тоскана загинаха 30 души, а още двама и до днес се считат за безследно изчезнали. Петър прави 5-6 курса със спасителната лодка до брега и обратно до потъващия лайнер, за да извози пътниците му. Тогава най-големият му страх е да не види тела на удавници в морето, призна спасителят след завръщането си в родината. Нощта на 13 януари е най-дългата в живота му. Пред очите му все още са лутащи се, изплашени хора. Не може да изтрие от съзнанието си британско семейство с малко момиченце. „Бащата беше бос. И се чудеше как да спаси дъщеря си. За миг си помислих, че това може да е моето дете“, казва Петър, който е баща на две деца.

  „Виждал съм много извънредни ситуации, но трябва да се действа по време на самия инцидент. Ситуацията няма да стане по-лека, а ще стане още по-аварийна, ако не направиш нещо. Аз леко съм претръпнал, автоматично действам по своя дълг“, е простичкото му обяснение за подвига. 17 г. от живота на Петър са минали в морето – преживял е какво ли не. Дори по време на друг негов курс през 2010 г. лумнал пожар на борда.

  Храбростта на Петър Петров го изпрати чак в Брюксел. Там, на церемония в Европарламента (ЕП), смелият механик взе приза за „Европейски гражданин“ в конкуренцията на 37 герои от 18 държави. Първи го приветстваха комисарят ни Кристалина Георгиева, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, както и евродепутатът Кристиян Вигенин, който го номинира за наградата. „Аз съм средностатистически българин. Много от нас не спаха цяла нощ. В критични моменти всяка минута е с измерението на час“, изказа се скромно на церемонията морякът. И добави, че и останалите в спасителната лодка – готвачите от Индия и Индонезия, са достойни за приза, защото са спасявали хора редом с него. Кристалина Георгиева пък помоли на шега Петър да ни държи в течение на какви курсове плава, за да си избираме круизи с него на борда.

  Само месец след като стана „Европеец номер 1“, варненци коментираха, че го видели чинно и скромно да чака на дълга опашка пред детската кухня в центъра на морската столица. А дни по-късно Петър трябваше да се раздели със семейството и да поеме поредния курс.

  Сега Петров се състезава за друго отличие – титлата „Мъж на годината“. Трима са в битката за меча на доблестта – механикът от „Конкордия“, футболистът Стилиян Петров и боксьорът Кубрат Пулев. Гласуване на сайта www.manoftheyear.bg ще продължи до 8 януари 2013 г. А новият „Мъж на годината“ ще бъде обявен на 21 януари. Дори той да се казва Петър Петров, е сигурно – „смелото сърце“ от Варна никога няма да се зарази със звездомания.

   

  ПОДВИГ

  И Лондон коленичи пред героя от Сатън

  Англичаните правят паметник на Пламен на плажа в Уест Уитъринг

  Героят от Сатън, така британските медии кръстиха българина Пламен Петков, който с цената на живота си спаси 5-годишно момиченце. Трагедията се разигра на плажа в английския курорт Уест Уитъринг на 26 май 2012 г. пред очите на стотици туристи. В съботния ден Пламен и приятелката му се разхождали по плажа, когато чули писъците на ужасена майка. Течението и вятърът повлекли навътре в океана дъщеричката й заедно с надуваемия пояс. Пламен се хвърлил пръв във водата и бързо достигнал момиченцето. На връщане обаче попаднал на опасно подводно течение. Негов приятел и англичанка му се притекли на помощ, докато пазел над водата изхлузилото се от пояса дете. Пламен само успял да им подаде момиченцето и течението го завлякло навътре.

  Подвигът на 32-годишния старозагорец, който от десетина години живеел със семейството си в Англия, получи широк отзвук и признание и на Острова, и в България. Пламен Петков бе награден посмъртно с правителствен орден за храброст. Мемориална паметна плоча бе поставена на фасадата на професионалната гимназия по електроника „Джон Атанасов“ в Стара Загора в началото на тази учебна година. Само преди месец майката на Пламен е получила още едно отличие на името на сина си. Британската асоциация на спешната медицинска помощ му е присъдила годишната си награда „За гражданска доблест“. За пръв път в 50-годишната си история е направила изключение и връчила награда посмъртно. Церемонията била в една от залите на Камарата на лордовете в английския парламент. Домакинята на събитието – баронеса Анжела Браунинг, както и всички присъстващи приветствали на крака с бурни аплодисменти една българска майка.

  Съвсем наскоро Антоанета получили трогателно писмо и от собствениците на тръста, който стопанисва плажа на Уест Уитарнг, превърнал се в лобно място за Пламен. „Тук от столетие не е имало такъв случай – човек да се жертва, за да спаси живота на друг, и искаме това да се помни“, пишели англичаните за намерението си да поставят мемориален знак на самия плаж. Поискали да обсъдят заедно със семейството на Пламен всичко в детайли – какъв ще е постаментът, какво ще пише на него и т.н.

  В отговор на широката обществена подкрепа на Острова семейството на Пламен е създало фонд към една от най-старите благотворителни организации за спасяване на хора във водни бедствия – Plamen Petkov Forever by the Sea fund for RNLI. В него хора, трогнати от саможертвата му, вече са дарили около 5000 паунда. „Учредихме го, защото не искаме други семейства да преживяват подобна трагедия“, казва безутешната майка. Антоанета Петкова бе за кратко в България преди Коледа, за да получи още едно отличие за сина си. Старозагорското сдружение „Самаряни“ му присъди почетната награда за добротворство – „Добрият самарянин на 2012“. За съжаление лични ангажименти не й позволиха да присъства на церемонията, но остави коледното си послание. „Мисля, че най-важното е да се обичаме и да бъдем добри едни към други и да възпитаваме децата си любов, Трудно ми е да опиша гордостта, че Пламен е мой син и спаси дете, огромната мъка и шок, че така неочаквано си отиде и благодарността за високата обществена оценка на саможертвата му“, казва Антоанета.

   

  ДОН КИХОТ

  Бисер забрави своя Рамбо

  Наско 14 часа вади хора от потопа, селото му завидя за премия от 500 лв.

  „По-добре да няма герои като мен, но да няма и бедствия като това в родното ми Бисер. Аз, другият Атанас и Красимир сме герои на една трагедия“. С тези размисли, 10 месеца след потопа в харманлийското село, който остави десетки без домове и отне живота на 9 души, Рамбо от Бисер изпраща 2012-а. Чака края й с нетърпение, защото още помни писъците на приятелите, съселяните и роднините от утрото на черния 6 февруари 2012 г., когато яз. „Иваново“ преля и стотици хиляди тонове тиня тръгнаха на талази към с. Бисер. Именно тогава Наско, когото до този момент всички наричаха Багера заради страстта му към любимия „Беларус“, се прероди в Рамбо.

  В утрото на 6 февруари Наско пътува с червения си пикап „Мазда“ от Харманли, където през зимата живее с домочадието си, към родния Бисер. Още на влизане в селото разбира, че нещо лошо се е случило. Точно 5 минути преди това вълната ги е ударила. „Водата вече беше заляла ниската част от селото. Областният управител на Хасково и кметът на община Харманли бяха там и звъняха по телефоните си за помощ. Отвсякъде се чуваха писъци. Напоените с вода кирпичени къщи падаха пред очите ми като детски играчки. Едни момчета от Димитровград, не им разбрах имената, дошли за риба край местните язовири, бяха извадили надуваемите си лодки и пренасяха бедстващите. Трябваха още помощници, защото не смогваха. Нагазих в талазите, докъдето можах с джипа – на около 50 см“, спомня си ужаса Наско. Следват дълги часове, които дори на моменти вече му се губят. С пикапа си той тегли лодката пълна и води спасените до линейките. Или пък спира под прозорците на някоя от наводнените къщи и хората направо скачат от втория етаж. Така Багера успява да спаси повече от 25 души. Помагат му криминалист от Харманли и съселянинът му Тошко, които също са в пикапа.

  В галимацията чува звук в небето. Вижда хеликоптерите да кръжат: „Нямаше къде да кацнат, всичко беше море. Керемидите на къщите хвъркаха и от оголените покриви водата извираше като гейзер. Цялата им мисия всъщност се състоя в това да пообиколят и да бъде снимано потопеното село отвисоко“, признава Наско.

  „След това, което се случи, няма герои. Помагаха всички, които можаха да запазят самообладание. Има още много спасители като мен, чиито имена останаха незнайни. Геройство тогава беше дори да успееш сам да спасиш живота си. Всъщност всички хора от Бисер са герои“, продължава Наско. Не си спомня как е свършил черният 6 февруари. Някак, след 14 часа в „калното море“, се прибира у дома. За… 40 минути – колкото да вземе душ и да сложи сухи дрехи. И да помогне на съпругата си Диана да настанят вкъщи семейството на сестра й, чийто дом е сред наводнените. После Наско поема обратно към Бисер, за да разтоварва първите камиони с помощи. „Някой трябваше да свърши тежката работа“, казва.

  20 дни след като небето над селото се прояснява, идват и гръмките почести. Наско и още двама негови съселяни получават награди – премии от 500 лв., от държавата. „В селото започнаха да злословят защо на мен са дали плик с пари“, тъжен е и досега Рамбо. Прословутата награда похарчил само за домакински нужди. Наско от години се изхранва от 160 дка дини, тикви, слънчоглед, жито и царевица. Сиромашията не му тежи. Мъчно ми е, че нито един от хората, на които е помогнал в потопа, не е дошъл през тези 10 месеца да му стисне ръката и да пита как е.

  „Така е трябвало да стане!“, философски отпраща тежките мисли Наско. И се готви за празниците, които ще посрещне при тъщата в Орестиада. Признава, че вече е измислил изненади за всички от фамилията, защото момичетата му – тийнейджърката Златина, първолачето Кристиана и съпругата Диана, са неговите герои.

   

  ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ

  Чудесата валят за Супер Марио

  Храбростта превърна сирачето от Белоградчик от просяк в принц

  Храбростта извади от анонимност едно 15-годишно момче, изоставено от родителите си в социален дом, и го направи герой. На 22 ноември 2012 г. Марио Тихомиров от сиропиталището „Надежда“ в Белоградчик спаси свой връстник от смърт на Скалите. Дни след случката го „удавиха“ във внимание и подаръци. „Да, аз спасих дете. Спуснах се в голямата пропаст, за да го извадя от заклещването. Уплашено, с окървавена глава, притихнало. Но какво толкова?“, чуди се Марио. А в онзи миг малчуганът е действал като истински зрял мъж. На място веднага преценил, че трябва да сложи падналия – Мишо от Карловица, на гръб, за да го пренесе по-бързо до улицата, където минават коли. Казал на първите двама срещнати мъже да извикат линейка, че момчето не е добре. После преценил, че до линейката ще се загуби ценно време и направо спрял случаен автомобил. Шофьорката се оказала жена, която веднага завила към болницата с припадналото вече дете. Нещата нататък следват своя логичен ход. Лекарите преглеждат второкласника, превързват го и решават да го изпратят в болницата на Монтана. Защото при падането от високо не само е наранил главата си, а е получил и сътресение на мозъка.

  А Марио? Марио се прибира в дома както винаги. Не казва никому, че му се наложило да скача отвисоко, за да спаси дете. Не смята, че е направил нещо извънредно. Всеки друг би сторил същото, щом някой вика за помощ, убеден е той.
  След време Марио ще разбере, че по време на инцидента между скалите виковете за помощ на брата на Мишо – Шабан, трябва да са чули и други хора, които по това време като него са се намирали наблизо. „Добре, че с него не се е случило нещо“, казва бащата на Мишо, който на следващия ден отишъл на мястото, за да види откъде е паднал синът му. На око премерил 8 – 10 м. Възрастен човек не би издържал спускането, но слабоватият Марио се е спуснал като перце долу, казват и други, които също посетили въпросната скала до каменните „гъби“.

  Тази постъпка направи Марио герой на деня. Скромното дете от дома за изоставени стигна до няколко национални телевизии, снимката му се появи в много вестници. Хората го харесаха, мъж от София веднага го облече в топло яке, жена му дари малко пари, 2 деца от Плевен се отказаха от коледните си подаръци, за да купят родителите им нещо на Марио. Семейство евреи от Бургас го покани на гости за Коледа и пътуването вече е уредено. Ще го водят социални работници, защото Марио се намира под тяхна закрила. Заместник-кмет на Бургас го покани на почивка на море през 2013 г. за негова сметка. Областната полицейска дирекция направи специално тържество в Белоградчик в негова чест и го награди. Местното управление отвори вратите си за всички деца от дома, за да им покаже как и за тяхната работа се иска смелост, решителност, хладнокръвност. „След 4-5 г. някои от вас може да ни станат колеги и заедно да гоним бандитите“, каза им полицай. А Марио бе екипиран с полицейска жилетка и шлем, досущ като полицай. „Заради теб цяла България говори за Белоградчик“, каза му кметът Борис Николов. И понеже мечтата на смелото момче е да стане футболист, ако не на „Челси“, то на „Левски“, бе поканено от играчите на сините. „Още звучи в ушите ми това „Чакаме те в „Левски“, казано ми от Илиян Илиев“, признава Марио. Фен е на Владимир Гаджев, който пък му дал телефона си с молба да му звъни по всяко време, ако има нужда от нещо.

  „Марио си дава сметка какво се случва с него“, твърди и директорката на дома Емилия Григорова, с която момчето споделя всичките си чувства и мечти. Не се възгордял, не се е взел за много важен, все така тих и скромен си остава. Обещал й е да заляга повече над книгите и да запази доброто си поведение. Всичко останало носи в себе си – Марио е дете с широко сърце. „Усещам много симпатии към мен, като че ли тези хора, с които се срещнах, винаги са ме обичали, казва и Марио. Драго ми е дори и когато в дома и в училище подвикват по мен: „Ей, Супер Марио…“ Вече трябва да живея така, че да не се изложа“, признава и страховете си смелото момче.

   

  Източник:  БЛИЦ

• Решаващият фактор

  Любослава Русева,  сп. „Тема“

   .

  

  „Аз не съм готов да играя нечисто, никога не съм го правил, няма и тепърва да се уча”, казва в едно интервю 46-годишният магистрат. На въпрос не му ли се струва, че мачът за поста е свирен тъкмо в негова полза, отговаря: „Очевидно, че се полагат сериозни усилия да се създаде усещането, че битката е предрешена. Какво да се прави, щом такива са нечии неписани правила на играта.”

  Сотир Цацаров, както се казва въпросният магистрат, е прав за едно. Играта има неписани правила, като основното от тях гласи, че считаният за най-близък (и удобен) до текущото управление е съответно с най-големи шансове да стигне до финала. Да се впуснеш в нея само с принципи и визии за реформа изглежда симпатично, но и твърде идеалистично, а реалността, особено българската, не си хаби силите да „вика” за отбора на идеалистите.

  Доколкото политиката винаги е била фактор в избора на главен прокурор, няма да е прецедент, ако фаворитът на властта, който днес се кълне, че никога не е играл нечестно, утре спечели надпреварата малко или повече служебно. Председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров не би бил първият, а със сигурност не и последният, чието издигане е благоприятствано от по-топлите му отношения с управляващите. Нека не забравяме, че същото се случи и с Никола Филчев в далечната 1999 г., когато СДС разполагаше с пълно мнозинство и току-що бе назначил 11 души от парламентарната квота в 25-членния Висш съдебен съвет. Традицията продължи и с Борис Велчев, чийто избор през януари 2006 г. беше подсигурен от неговата близост до президента Първанов (дотогава оглавяваше правния му съвет) и предварителното одобрение на тройната коалиция, сглобена отново с любезното съдействие на бившия държавен глава.

  За всяко управление е изкушение да има „свой” главен прокурор, тъй като това му дава шанса да разполага едновременно с гръб, лост за натиск и бъдещ изход за измъкване от натворените батаци. Каквото и да си говорим за разделението на властите, изпълнителната е устоявала рядко до никак на примамливата възможност да кадрува в полето на правораздавателната. Правили са го, иначе казано, всички, които сега се гневят срещу намерението на ГЕРБ да се намеси пряко в избора на главен прокурор, а след 6-7 години най-вероятно ще го прави и ГЕРБ, стига, разбира се, да е в опозиция.

  Предстоящият вот за обвинител обаче е съпътстван от усложняващо обстоятелство, каквото липсваше през 1999 и 2006 г.: България е член на ЕС, който вече шеста година бива наблюдаван с подозрение/презрение заради неумението/нежеланието си да проведе реформи в сферите на сигурността и правораздаването. Това ще рече, че дори формално да не ни е наложен и „съдебен борд”, ние де факто сме вкарани в такъв и самонадеяната ни самодейност ще става все по-невъзможна.

  Уви, тия дни Европейската комисия, чиито реакции имаха решаваща роля за проваленото назначение на вече печално известната Венета Марковска в Конституционния съд, отново предупреди, че ще продължи да следи много внимателно предстоящите рокади по върховете на съдебната власт, включително избора на главен прокурор. Това поредно за нас унижение казва достатъчно с какъв имидж сме се сдобили покрай историята с госпожа „Ами аз?”, и показва и до каква степен е рухнало доверието, че няма да извършим рецидив. „ЕК подчертава важността, която отдава на принципите за прозрачност при избора на личности, които изпълняват всички критерии за професионални качества и почтеност“, каза говорителят й Марк Грей с обидното уточнение, че всичко това ни е напомняно многократно, и с още по-обидния подтекст, че в Брюксел са наясно какъв сценарий се заформя и около бъдещия главен прокурор.

  „Истината е, че аз не се включих в тази надпревара със съзнанието – влизам, защото изборът ми е сигурен” – така Сотир Цацаров се опита да опровергае съмненията (11 ноември), но твърдението му не прозвуча особено правдоподобно. Напротив:

  В разгара на скандала „Марковска” председателят на Окръжен съд – Пловдив се оказа първият и единствен номиниран от седем членове на Висшия съдебен съвет, трима от парламентарната квота на ГЕРБ. Почти никой не обърна внимание на това, защото всички бяхме вторачени в кризата около Конституционния съд и пропуснахме да забележим, че минути преди номинацията ВСС прекрои правилата за избор така, щото да паснат на цацаровия силует.

  За целта смятаният за близък до вътрешния министър Цветанов председател на Върховния административен съд Георги Колев предложи, а мнозинството в съвета одобри, промяна на традиционното гласуване с бюлетини чрез провеждането му по електронен път. По същество ВСС прие, че за номинираните няма да се гласува едновременно, а последователно и, нещо по-важно – по реда на номинациите, а не по азбучен ред. Така стана ясно, че ако за Цацаров, чиято кандидатура постъпи първа, се съберат 17 гласа (толкова са необходими за избора), вот за втория или третия кандидат изобщо няма да се състои. Стана ясно още, че промяната на правилата представлява елементарен опит на мнозинството да окаже пряк контрол върху колебаещите си, като междувременно калкулира кой от уговорените е подал гласа си „правилно” и премахне всички възможности за объркване на сценария…

  Въпреки че две седмици след това Цацаров си оставаше единственият (техен) кандидат, а казусът „Марковска” продължаваше да им виси на шията, управляващите ни най-малко не се съобразиха с предупреждението на ЕК и съвсем открито агитираха за фаворита си. „Сотир Цацаров има безупречна репутация в Пловдив и това, мисля, че е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор“, коментира вътрешният министър Цветан Цветанов, след което и премиерът го нарече „най-добрият окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“. В резултат датиращата поне от 2010 г. пропагада на Цветанов в полза на пловдивския магистрат стигна билото на възходящата градация, а изказаното през юли предположение на Бойко Борисов, че постът на обвинител може да бъде зает и от някой съдия, заприлича на буквално указание. Директната намеса дотам притесни шефа на националното следствие и и.д. главен обвинител Бойко Найденов, че той си позволи да заяви в прав текст: „Политически мотивиран избор на главен прокурор би надминал скандала с Венета Марковска.”

  Самият Цацаров изглежда също се притесни, че евентуалното му избиране ще бъде опорочено от нововъведената процедура и изведнъж поиска промяна на променените правила (как само звучи!) с писмо до правосъдния министър. Комичното в случая е, че от 8 до 20 ноември, т.е. от датата на номинирането до датата на изпращане на писмото, пловдивският висш съдия не само нямаше възражения по очевидно несправедливата поредност за гласуване, а увърташе по темата с клишета за съдържанието и идеите в концепциите на състезаващите се за поста. Извъртането му броени дни преди да изтече крайният срок за номиниране и на други кандидати издаде страх от скандал, в случай че наистина бъде избран (в интернет отдавна циркулира вицът „Изборът е между Сотир и Цацаров”) и би могло да се разтълкува единствено като панически опит щетите да се минимилизират превантивно…

  Но въпросът защо изобщо беше допуснато процедурата за избор на главен прокурор да бъде изменена така драстично, остава валиден. При това рискът от повторна излагация, както вече казах, бе загатнат от развиващия се успоредно със съмнителните действия на ВСС скандал „Марковска”.

  Едно от възможните обяснения е, че в ГЕРБ така и не си научиха урока (нищо, че президентът твърди тъкмо обратното) и затова извършват кадрови промени по познатия им начин. Тъй като то звучи прекалено елементарно, по-вероятно обаче е друго:

  Въпреки ежедневно демонстрираното самочувствие, че са сигурни в преизбирането си догодина, и въпреки нелепостите на Дянков, че сме живеели по-добре, но не сме го съзнавали, в ГЕРБ си дават ясна сметка, че влизат в тежка ситуация, която ще се усили през зимата (според „Галъп” разликата в подкрепата към управляващите и БСП вече е сведена до 3%). Това, както каза социологът Живко Георгиев, съвсем естествено ще доведе дотам властта все повече „да се изкушава от политически жестове, които биват разчитани от широката публика като панически и безпринципни” – включително трескава кадрова подмяна с цел овладяване на ключови постове на всяка цена.

  Но в казуса с избора на главен прокурор има и още нещо, което заслужава внимание:

  1.От това кой ще води прокуратурата през следващите седем години зависи дали от настоящите управляващи ще бъде търсена отговорност за техни действия или бездействия. Досегашната практика показва, че спокойствието им е гарантирано, а дори и да се появят подобни опити, те ще се провалят преди всичко заради грешки в досъдебното производство и нескопосно обвинение (последният красноречив пример е оневиняването на „абсолютния престъпник” Николай Цонев заради издишащи отвсякъде „доказателства”).

  2. Прокуратурата, да повторим, освен „закрилник” на бившите си покровители, понякога служи и като средство за натиск. В оставащите месеци до изборите, ако на кормилото й застане „разбран” човек, тя може да бъде употребена в добре разработени схеми спрямо политически опоненти или непослушни фактори в бизнеса. Казвам добре разработени, защото бившият главен обвинител Борис Велчев ги описа надлежно в книгата си „Проблеми на наказателната политика в република България“: „За съжаление, познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност…Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез „услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване…Привличането към наказателна отговорност може да бъде контролирано… Дори делото да бъде прекратено, това няма да промени факта, че с неговото начало е започнала и процедурата по гражданската конфискация, която може да отнеме години и да се съсипе всеки бизнес“.

  Тези думи са ужасяващи, а още по-ужасяващ е фактът, че Борис Велчев сподели мислите си през 2012 г. Те, с други думи, са валидни към днешна дата – в годината, която ще приключи с избора на негов наследник, и която предшества ключова година на парламентарни избори.

  Най-ужасяващото обаче е, че никой не опроверга нито него, нито националния омбудсман Константин Пенчев, който направи публично още едно смразяващо признание: важните постове в съдебната власт винаги са решавани задкулисно от юридически кръгове с възможности за влияние и контакти с икономически и политически силните лобита. Винаги…

  Дали и Цацаров е получил тяхното одобрение, как мислите?

  Съдията с манталитет на прокурор

  Сотир Цацаров е роден през 1966 г. в Пловдив. Веднага след дипломирането си става съдия в Районния съд в Асеновград. Четири години е редови магистрат, а после непрекъснато е административен ръководител. През 1996 г. е председател на Районен съд – Асеновград. Две години по-късно се премества като зам.-председател в горестоящата инстанция Окръжен съд – Пловдив, без да е бил редови съдия там. От 1999 г. е негов неизменен председател, което означава, че като такъв е оцелял при четири правителства.

  Под ръководството на Цацаров пловдивският окръжен съд нашумя с най-високия процент осъдителни присъди. По данни на НСИ оправданите подсъдими миналата година са били едва 1.64%, т.е. съдът, според юристи, е по-скоро единомишленик с прокурора, отколкото негов коректив.

  Районът на Пловдив е известен и с голямото количество осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧС). „Пловдивските съдилища са произвели най-много поводи (в много случаи еднотипни и повтарящи се) за осъдителни решения срещу държавата“, твърди адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев, който определя това като „един от страничните ефекти на особената наказателна политика на г-н Цацаров.“ Самият съдия нарича подобни твърдения „пропагандна мантра”, но статистиката показва, че от 395 осъдителни решения на ЕСПЧС срещу България, 120 са заради допуснати нарушения в Пловдив.

  За наказателната политика на Сотир Цацаров свидетелства и фактът, че той е един от съдиите, които оставиха за постоянно пловдивчанина Максим Савов в ареста. Савов беше обвинен във въоръжен грабеж само на базата на показанията на продавачка в магазина, а прокуратурата през цялото време игнорираше десетките доказателства, които го оневиняваха. Впоследствие той беше оправдан и осъди прокуратурата вече на две инстанции.

  В интервю от януари 2012 г. Цацаров признава, че в Пловдивския съдебен район има обща наказателно-правна политика: „Моята оценка за работата по наказателните дела е повече от добра, колкото и по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив да е обект на критика от някои представители на адвокатурата“. В друго интервю той се разкрива и като привърженик на използването на специални разузнавателни средства (СРС), като по собствените му думи от началото на 2011 г. е разрешил 1371 СРС. „Съвременната престъпност е високотехнологична, какъвто трябва да е и подходът при разследването“, обясни съдията, което стана повод окръжният съд в Пловдив да бъде заподозрян, че често върши услуги на МВР при издаването на разрешителни за подслушване и следене.

  Номинацията на Цацаров се свързва с още една негова заслуга, този път лично към вътрешния министър – надзора му върху съдиите, ангажирани по делото, заведено от Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов. Уволнената съдийка вече изгуби в Районния съд в Пловдив и сега предстои делото да се гледа на втора инстанция, т.е. от… пловдивския окръжен съд.

• Какво ни чака утре?

  А. Бьоке, К. Цанев,  Дойче Веле

  .

  От няколко месеца светът се е вторачил в маите, но не в съвременните, а в древните и техния календар, предвещаващ края на света. Според някои трактовки обаче ни най-малко не става дума за край, а за ново начало.

  Древните маи са наблюдавали съзвездията, движенията на слънцето, луната и звездите, анализирали са сезоните, дължината на деня и нощта, топлината и студа, дъжда и сушата. След това дефинирали годината като съвкупност от 18 единици, състоящи се от по 20 дни. В края на всяка година имало пет свещени дни, предназначени за разсъждения върху миналото, настоящето и бъдещето. И годината в календара на маите продължавала точно 365 дни – колкото и в Грегорианския календар.

  Назад към бъдещето

  Маите обаче не са само хора от миналото, обитавали сгради, чиито руини предизвикват възхитата на туристите – в Гватемала маите и днес са мнозинството от населението. Те говорят свой собствен език, обработват земите си така, както са го правили техните предци, и се борят за оцеляване в модерния глобализиран свят.

  В Западна Европа древният календар предизвика сериозни вълнения с предсказанията за края на света, докато съвременните потомци на маите гледат спокойно на предсказанията: Мария Матео от племето „попкомчи“ смята, че краят на 13-ия „бактун“ е повод за надежда. „Ние наистина вярваме, че ще настъпи промяна, но не на точно определена дата. Всеки човек може да допринесе за тази промяна. Народът на маите и преди всичко жените трябва да се солидаризират и заедно да се борят за нашата майка Земя“, казва тя.

  

  Започва ли нова епоха?

  За древните маи годината е била част от много по-дълъг цикъл – бактун, който продължавал 400 години. 13-ият бактун приключва именно на 21 декември 2012. Той слага край на един определен период. След което се слага началото на нова епоха, свързвана от маите с настъпването на подобрения в техния живот и поминък.

  Социологът Вирхилио Алварес смята, че най-вече западните булевардни медии са отговорни за всички предизвикани вълнения около „края на света“. Духовните водачи на маите в Гватемала пък излязоха с декларация, в която формулират своите грижи и надежди за новата епоха. „Светът се вълнува от разрушаването на природата, последиците от климатичните промени и унищожаването на биологичното разнообразие. Над 80 процента от нашия народ живеят в бедност. Големите фирми окрадоха нашите планини, гори и реки. Те строят електроцентрали, добиват петрол и засаждат монокултури – ограбват нашите естествени богатства и нарушават нашите права, също както преди 400 години, когато е започнал 13-ият бактун“, пише в декларацията.

   

• „Данък народ“ – България се топи бързо и неотклонно

  В средата на века Турция ще бъде с 96 млн. души население, Гърция с 11.5, румънците ще са над 18 млн. Ние – доста под 6 млн. Най-накрая трябва да разберем, че намаляването на населението си е наш, чисто български феномен.

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  Месеци наред майки с деца протестираха с искането да бъде увеличен размерът на майчинството и на детските надбавки. Но депутатите не намериха пари за това. Чудно ли е, че все по-малко жени се решават да раждат деца?

  България ще се стопи до 5.3 милиона души през 2060 г., би камбаната НСИ. Това е само единият вариант, най-реалистичният. Песимистичният сочи, че ще бъдем 5.1 милиона, т.е. за период от 48 години ще намалеем с 2.1 милиона (30%). Ако има нещо не толкова черно в безрадостната картина, то е, че изчезването ни е с „укротен“ темп. За 27 години след 1985 г. България намаля с 1.7 души (18-19%), което в условията на мир, липса на природни катаклизми и запазване на териториална цялост е феномен. Сигурен съм, че един ден науката ще се пита как точно тази държава е загубила населението си без мор, чума и геноцид.

  Прогнозите за България сами по себе си значат много, но те не могат да нарисуват

  бъдещата картина в регионален контекст

  Затова ще представим прогнозите за демографските процеси в близките ни държави. Вземаме реалистичния вариант с хоризонт 2050 г. Населението на България ще се свие от сегашните 7.3 на 5.7 милиона.

  В момента Турция е почти 75 милиона, увеличава се с над милион на година. „През 2050 г. населението ни ще бъде 96.5 милиона души“, прогнозира преди време турският статистически институт.

  Населението на Гърция сега е 11.3 млн. Според прогнозата на Евростат през 2050 г. ще е с 200 000 души повече. Увеличението е леко, показва баланс, устойчивост. Гърция също е своеобразен феномен. От средата на 80-те години на миналия век населението й се увеличи с 1.7 милиона, т.е. нарасна толкова, колкото ние загубихме за същия период. Как? С преференции при раждане на деца, данъчни облекчения за завърналата се емиграция (плюс осигуряване на имоти, работа) и предоставяне на гражданство. Последният процес протече ударно през 90-те години, особено в страните от бившия СССР.

  Населението на Македония в момента е малко над 2 млн. души. Увеличава се през годините, което се дължи на етническите албанци.

  Албанците все повече ще бъдат фактор

  в регионален контекст. Държавата Албания е с население около 3 млн. плюс приблизително толкова албанци в емиграция и живеещи в съседни държави. Етносът нараства стремително.

  Населението на Сърбия намалява. В момента е 7.2 милиона, спадът е с около 600 000 от началото на 90-те. Сравнете техния темп с нашия, припомнете си през какви войни мина държавата. Румънците сега са 21.4 милиона, а според Евростат през 2050 г. ще са 18.4 милиона. Но темпът на намаляване е по-малък от нашия. Румънците притежават два благоприятни фактора спрямо нас – нямат обезлюдяване, градското население е 56% (в България 71%); намаляването на населението се дължи основно не на ниска раждаемост, а на отрицателен механичен прираст.

  Сбъдването на тези прогнози зависи от много фактори. Действителността в средата на века може да е такава, може да е по-различна. Но данните са изведени научно и са единственият начин да си представим бъдещата демографска карта на региона. България според реалистичния вариант ще е с 5.7 милиона. население, на юг Турция и Гърция съответно с 96.5 и 11.5 милиона. На запад са нарастващи албанци, изнемогващи от демографския им натиск братя македонци, както и Сърбия, която е възможно да надмине по численост България (заради нашия по-голям темп на намаление).

  А как стоят нещата в европейски контекст? С изключение на Чехия всички бивши социалистически държави, членки сега на ЕС, ще намалеят през 2050 г. Но това ще стане с 5-10%, някъде минимално, само ние и Латвия ще се стопим с около 20%. Всички други държави от ЕС, без Малта, Германия и Португалия, ще бъдат с повече население.

  Прилича на „данък народ“,

  който бившият Източен блок плаща заради загубата на Студената война. Ние сме сред най-големите платци.

  „Интеграция, технологии, ресурси и демография са основните предизвикателства, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект“, заяви президентът Росен Плевнелиев. Думите бяха изречени в края на ноември и съвпаднаха с прогнозите на НСИ. „Стимулиране на раждаемостта, повишаване качеството на живот, връщане на сънародниците ни от чужбина и привличане на висококачествени имигранти от трети държави са необходимите действия за преодоляване на негативната демографска картина в България“, добави държавният глава. Предшественикът му Първанов също на думи вземаше демографските проблеми присърце. Дано Плевнелиев даде импулс и най-после думите бъдат превърнати в дела.

  Анализът не включи етнически и религиозни промени в населението на сега съществуващите държави. Те също са ключов политически фактор, но носят по-висок риск за прогнозиране. Камбаната бие силно и с наличните данни. За 2100-тната година не ми се мисли. Ще има ли все още камбана?

  ––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• Няма да търсят здравни вноски от българите в ЕС

  За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве

  НАП няма да предприема принудителни мерки за събиране на здравни вноски от българите в чужбина, съобщиха от приходното ведомство.

  Информацията идва в отговор на множество въпроси и слухове, че сънародниците ни, живеещи извън страната, ще бъдат спирани на границата или имуществото им ще бъде разпродавано.

  Декларациите и заявленията за освобождаване от задълженията за здравни вноски, чиито краен срок е 31 декември 2012 г., се отнасят основно за емигрантите в страни извън Европейския съюз.

  Българите, които работят и живеят в държави членки на ЕС и се осигуряват за здраве в съответната държава, не са длъжни да подават никакви документи до края на годината в НАП. За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве в съюза и осигурителните им права ще бъдат запазени.

   

  Източник:  Novini.bg

  Бел.ред.:   Заглавието на Еврочикаго. В заглавието на източника се казва, че неплащането на здравни осигуровки се отнася до всички българи в чужбина, но в самия текст се казва друго.

• Обама е Личност на годината на „Тайм“

  Президентът на САЩ Барак Обама е „Личността на годината“ в класацията на американското списание „Тайм“.

  

  Авторитетното издание похвали Обама за това, че е „открил и създал ново мнозинство, че е превърнал слабостта във възможност и че се е стремял в условия на големи беди да създаде един по-съвършен съюз (САЩ)“.

  „По същество той е едновременно печелившият и създателят на една своего рода нова Америка – нова демографски, нова в културно отношение Америка, на която той сега е символ“, отбеляза редакторът на „Тайм“ Рик Стенгъл.

  Той получава престижното отличие за втори път след 2008 г., когато бе избран за първия чернокож президент в историята на Съединените щати.

  Обама спечели в конкуренцията на съперници като Маляля Юсуфзай, 15-годишното пакистанско момиче, простреляно в главата от талибаните заради борбата си за правото на жените на образование, египетския президент Мохамед Морси, както и Бил и Хилари Клинтън.

  Списание „Тайм“ присъжда наградата „Личност на годината“ на хора или неща, които са повлияли най-много на културата или са имали най-силно присъствие в новините. Миналата година изданието отличи „Протестиращия“ като признание за активистите от Арабската пролет, посочва БТА.

  Източник:  Dnes.bg

• Дарителски Индекс ‘2012: Всеки трети българин е помогнал на непознат човек

  Един от всеки трима българи (31%) е помогнал на непознат човек през произволно избран месец от годината. Това показва Световният КАФ Дарителски Индекс 2012 – най-голямото до момента изследване на дарителството в световен мащаб, съобщават от Фондация „Помощ за благотворителността в България„.

  Всеки 10-ти българин е направил финансово дарение през последния месец. Това е повече от дарителството в Русия (7%) и Украйна (7%), но по-малко от Словакия (37%), Полша (28%) и Унгария (26%). Само 4% от българите казват, че са помогнали, предоставяйки доброволен труд.

  Световният Дарителски Индекс на КАФ 2012 използва данни за дарителското поведение на хората в 146 държави, като покрива над 90% от населението на земята.

  Проучването измерва три аспекта на дарителството – даряване на пари, даряването на време (доброволчество) и оказването на помощ на непознат. Като цяло докладът показва, че светът е станал по-малко щедър през изминалата година и дарителството по света е огледален образ на световните икономически модели.

  Острият спад в благотворителните нагласи в световен мащаб през 2011 г. доведе до така нареченото „двойно пропадане“ в дарителството. Според доклада процентът на хората, които даряват пари за добри каузи, ангажирани са с доброволен труд или помагат на непознати са намалели през изминалата година и са по-ниски от резултатите за 2007 г.

  Дарилите пари за благотворителност в света са станали по-малко – 28% през 2011 г. в сравнение с 29.8% през 2007 г. Хората, помогнали на непознат през 2011 г., са били 45.1%, – в сравнение с 47% през 2007 г. Съотношението в областта на доброволния труд е 18.4% през 2011 г. спрямо 21.4% през 2007 г.

  Анализът на глобалното дарителство през последните пет години показва, че дарителството изживя спад през 2009 г., в годината след финансовата криза от 2008 г., възстанови се през 2010 г., и след това отново спадна рязко през 2011 г.

  Като цяло Световният Дарителски Индекс на КАФ установява, че Австралия е най-щедрата държава на света, а на второ място е Ирландия. Канада е на трето място, следвана от Нова Зеландия, САЩ, Холандия, Индонезия, Великобритания, Парагвай и Дания.

  Навсякъде по света жените даряват повече пари, отколкото мъжете, но мъжете са по-склонни да работят като доброволци и да помогнат на непознат в нужда.

  В доклада се посочва също, че между различните поколения има разлики в дарителството. През последните пет години сред 16-24 годишните вероятността да дарят средства е с 10% по-малко спрямо хората над 50 години.

  Най-много хора даряват пари в Индия – 164.5 милиона дарители. Най-много доброволци има в САЩ – 105.1 милиона души. Най-много хора са помогнали на непознат в Либерия – 81%.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Пет партии влизат в БГ парламента, ако изборите бяха днес

  Следващият парламент ще бъде доста пъстър. Много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации. Това е един от изводите от националното представително изследване на НЦИОМ, което беше обявено днес. Със сигурност в Народното събрание влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и „България на гражданите“.

  Заради възможния съюз между Надежда Нейнски и Иван Костов много вероятно е „Синята коалиция“ да се докопа до законодателна власт. Засега тя има подкрепата на 3,1% от избирателите. Депутати може да вкара и Волен Сидеров, но за целта ще трябва да се коалира, защото засега „Атака“ получава подкрепа от 2,8 на сто от избирателите в страната.

  Данните потвърждават разликата между електоралната тежест на ГЕРБ и БСП през ноември. И в началото на декември те са на 6 процента разстояние. ГЕРБ може да разчита на политическите симпатии на 24,5% от българите, а БСП – на 18,5%. Много рисковано в началото на зимния сезон е обаче да се твърди, че е налице някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас, коментират от НЦИОМ.

  ДПС е трета политическа формация с електорални симпатии от 6,3%, а „България на гражданите“ е с много близък резултат от 5,8%.

  Намалява персоналният рейтинг на одобрение за Меглена Кунева. През последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти. Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите“ по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели.

  Скандалите в СДС вдигнаха неодобрението към лидера Емил Кабаиванов. То е скочило с 18% (от 17% на 35%).

  Според социолозите редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула. Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите, смятат експертите.

   

  Източник:  в. „Стандарт“

• Каквото и да обещае ГЕРБ, не може да го изпълни

  Управляващите приеха шумно куп закони, които след това тихомълком сами отмениха

  .

  Дина Христова, в. „Сега“

  Стенограма от заседанието на здравната комисия от 8 октомври 2009 г. Встъпителни думи на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, тогава все още председател на комисията: „Колеги, преди да започнем, бих искал да направя едно изказване, за да няма по време на обсъждането на законопроекта някакви неясноти. Предвид това, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика, ние не се отказваме от това, което аз съм бил предложил тогава. Но икономическата ситуация, която ние заварихме след управлението на тройната коалиция, огромният финансов дефицит, който унаследихме и сега търсим средства, за да можем да завършим годината, не дават възможност за изпълнение на тези желания и за тези идеи, които ние сме заложили в политическата програма на ГЕРБ, да бъдат реализирани.“

  Така Иванов обяснява защо като депутат от предишния парламент през септември 2007 г. е внесъл законопроект за намаление на ДДС върху лекарствата, но сега

  мнозинството няма да подкрепи същото предложение

  на Ваньо Шарков от „Синята коалиция“.

  Последвалите години на управление на ГЕРБ ще докажат, че партията наистина е най-последователна в обвиненията към старото управление и даването на обещания, които не смята да изпълнява. Една от най-трайните практики се оказа замазването на очите на бизнес, синдикати, електорат и съсловни организации с приемането на обещания в законите с отложено действие и отмяната им тихомълком, малко преди да влязат в сила. Като например решението от 2013 г. държавата да плаща пълни здравни вноски за категорията лица, които сега осигурява с 8% върху половината минимален осигурителен доход, или върху 210 лв. вместо върху 420 лв. Така за деца, затворници, социално слаби, безработни с право на обезщетения бюджетът внася по 16.80 лв., а от 2013 г. трябваше да са 33.60 лв. Това са 300 млн. лв. повече за здраве. Но ГЕРБ няма да ги даде, защото тайно през закона за държавния бюджет отмени текста. Предложението за пълна вноска първо беше направено от Ваньо Шарков и Мартин Димитров, а няколко дни по-късно припознато и от Лъчезар Иванов в негов законопроект. По-късно то беше прието с пълно мнозинство.

  Най-често в ГЕРБ попарват надеждите на възрастните –

  на пенсионери и кандидат-пенсионери. Това показаха двете пенсионни реформи и промените в Кодекса за социално осигуряване.

  През закона за бюджета на държавното обществено осигуряване например в края на 2012 г. управляващите се отмятат вече окончателно от свое твърдо предизборно обещание, прието със закон – вдовишката добавка да стане 40% от пенсията на починалия съпруг до края на мандата. И тя замръзва на сегашните 26.5%. Обяснението е, че като се индексират догодина всички пенсии, тези добавки пак ще се вдигнат, защото ще са процент от по-висока стойност. Но едно е 26.5% от нея, съвсем друго 40%. Решението вдовишката добавка да тръгне към 40%, както е записано в предизборната управленска програма на ГЕРБ, беше взето в края на 2009 г. Гласуваната от парламента схема за увеличение на процента на добавката, която тогава беше 20%, стартираше от 1 юли 2010 г. с 5 процентни пункта – до 25%, и до 2013 г. трябваше да стигне 40%. Малко преди юли 2010 г. от ГЕРБ обаче забравиха какво са обещали и приеха нова схема, с която се отложи първото увеличение за 2012 г., а 40% трябваше да стигне добавката две години след мандата – през 2015 г. Но дойдоха местните и президентски избори през 2011 г. и понеже нямаше пари за вдигане на всички пенсии, под благородната идея да помогнем на тези, които са в най-тежко състояние, увеличението на добавката беше изтеглено от 1 септември. Така се вдигнаха доходите с 10 лв. на около 700 000 пенсионери. Около 500 000 бяха пенсионерите с минимална пенсия, тогава от 136 лв., които са в по-бедствено положение от тези с вдовишките добавки, но ГЕРБ не са обещавали да вдигат техните доходи и съответно нямаше аргумент от типа на „предизборно обещание“ за подобно увеличение.

  В края на 2009 г., въпреки кризата, в КСО беше записано и друго обещание от управленската програма на ГЕРБ – от 1 юли 2010 г. да започне изплащане на добавка към пенсиите на възрастните над 75 г., която да се определя ежегодно. Но малко преди да влезе в сила, този текст беше напълно заличен от кодекса. А

  над 600 000 възрастни хора останаха излъгани

  Венецът на потъпканите обещания обаче, естествено, е пенсионната реформа. В края на 2010 г. ГЕРБ гласуваха увеличение на изискуемия стаж плавно от 2012 г. и ръст на възрастта чак от 2021 г. Обяснението – стабилност на НОИ и по-адекватни пенсии в бъдеще. Тях пък трябваше да гарантира решението от 2017 г. всяка изработена година да има по-висока тежест във формулата за изчисляване на парите, т.е. по-високи пенсии.

  Но докато министър Тотю Младенов и депутати от ГЕРБ обещаваха на хората, че с тези дългосрочни мерки вече ще могат да си правят сметка за пенсионирането и дори ще имат по-високи пенсии, дойде краят на 2011 г. А с него и нови промени на промените. ГЕРБ издърпа вдигането на възрастта още от 2012 г. Така сложи край на възможността за пенсионни планове. Тихомълком и без дебати беше отменен и приетият от същите тези управляващи текст за преизчисляване и на пенсиите до края на 2016 г. с по-благоприятния коефициент. Така само пенсиите след 2017 г. ще бъдат малко по-адекватни, а старите пенсионери ще бъдат обречени на мизерия, която ще се задълбочава и заради друго ГЕРБ-ерско решение – индексирането вече да става само с инфлацията, без да се взема предвид ръстът на осигурителния доход. А точно това е показателят, който гарантира повече адекватност при ежегодното увеличение на пенсиите. Но и това не бе последната промяна. Доказа го законът за бюджета на НОИ за 2013 г., който предвижда индексиране на пенсиите, но не със записания в КСО ръст на индекса на потребителските цени, а с т.нар. хармонизирана инфлация. Тя включва и луксозните стоки и винаги е по-ниска от обикновената. В случая ГЕРБ ще индексира диференцирано пенсиите според годината на отпускането им най-много с 9.8%, докато според индекса на потребителските цени би трябвало да е с над 13%.

  На този фон направо

  смешно звучи уверението на социалния министър

  Тотю Младенов, че от началото на 2014 г. ще падне таванът на новоотпуснатите пенсии и това е една от мерките за доверие в осигурителната система. За негово сведение – ГЕРБ на два пъти отлага това падане. Управляващите завариха решение това да стане от 2010 г., но в края на 2009 г. гласуваха без таван да са пенсиите от 2012 г. В края на 2010 г. последва ново отлагане, вече за 2014 г. Дали това ще стане, няма как да е ясно, докато не дойде 2014 г.

  Бизнесът и синдикатите сигурно стократно съжаляват, че повярваха на управляващите и решиха да помогнат „временно“ на бюджета, като се съгласят първите три дни от болничните да минат за сметка на работодателите от юли до края на 2010 г. От това бизнесът губи 100 млн. лв. на година, а работниците около 50% от надницата си за трите дни болнични. Защото ГЕРБ в края на 2010 г. удължи действието на разпоредбата до края на 2011 г., след това до края на 2012 г., а сега вече предвижда тя да стане постоянна норма. В началото имаше обвинения, че хората и работодателите злоупотребяват с болничните, за да си вършат собствена работа или да пестят от заплати. След като се доказа, че не е така, защото болничните не намаляват, аргументът вече е „добрият фискален ефект“, т.е. НОИ се освобождава от плащането на 100 млн. лв.

  Подобни стъпки са грубо потъпкване на обществения договор между управляващи и избиратели, който едно добро управление би трябвало да спазва стриктно. Или поне честно да заявява причините, поради които не може да го направи. ГЕРБ имаше идеалното оправдание – икономическата криза. Управляващите обаче залагат много по-често на шмекеруването, отколкото на обективността. На изборите догодина ще стане ясно дали у нас наистина винаги печелят хитреците.

   

• Проф. Емил Хорозов: Парите за българската наука се източват незаконно

  Интервю на Мария Гинева с проф. Емил Хорозов,

  бивш директор на фонд „Научни изследвания“

   

  Професор Емил Хорозов е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в Софийския университет, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.

  Основните му научни интереси са в сферата на теорията на бифуркациите, Хамилтоновите системи и теорията на солитоните.

  Хорозов става директор на фонд „Научни изследвания“ през януари 2010 г. Отправя множество критики към състоянието, в което е заварил фонда. През 2010 г. създава комисия за проверка на работата на ведомството. Докладът е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов през ноември 2010 г. Подава оставка през февруари 2011 г. През март 2011 г. публикува резюме на  споменатия доклад, където се говори за нарушения „от много сериозен характер“, свързани с източването на десетки милиони предназначени за наука по няколко схеми.

  През май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила голяма част от данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда.

  Докладът, който е изпратен и до прокуратурата, не предизвика реакцията на просветното министерство и не намери място в казионните медии. Обърнаха му внимание само няколко издания като сайта Mediapool.bg, смятани за опозиционни, и независимият сайт за разследваща журналистика Бивол. Най-престижното чуждестранно научно списание Nature обаче му посвети две статии.

  Наскоро скандалът с финансирането на научните изследвания избухна с пълна сила поради опасенията научени, че се фаворизират проекти със спорни научни качества, но на хора близки до управата на фонда.

  Учените твърдят, че сегашният председател на ИС на фонда Рангел Гюров е назначен незаконно тъй като няма хабилитация в България.

  От своя страна Гюров, който отрича всички обвинения, обяви, че дава проф. Мирослава Кортенска, бивш член на Изпълнителния съвет на фонда на прокурор, защото изнудвала членове на временни комисии и служители на фонда и била автор на няколко десетки рецензии от чуждо име.

  Кортенска също отрича и твърди, че това е саморазправа заради разкритията й в медиите, че във фонда се готвят да откраднат 14 милиона лева, които са и единствените пари отпуснати тази година за разработки и открития.

  В момента тече подписка на учени от БАН и университетите и вече над 1200 души са подписали искане за анулиране на конкурса за фонд „Научни изследвания“.

  Само преди няколко часа стотици български учени организираха протестен митинг пред сградата на Министерството на образованието заради опитите на Игнатов да покрие скандала във Фонда, както те твърдят.

  – По Ваша инициатива, след назначението Ви като директор на фонд „Научни изследвания„, беше създадена работна група и беше изготвен доклад за финансирането в периода 2008 г. -2009 г., който установява фрапиращи нарушения. Бихте ли разказали накратко за този доклад и тези нарушения?

  – Дават се пари на проекти, които нямат нищо общо с науката. За да се случи това се наемат рецензенти, които нямат право да рецензират със задачата да  дадат положителни оценки. Вторият начин е да се скриват рецензии. Крайно отрицателните рецензиите изчезвали като обяснението, включително на АДФИ, е че тези, които са ги написали, са забравили да натиснат копчето, за да потвърдят, че са ги изпратили. Никак не обясняват как забравянето се е случило за 160 рецензии, всички без изключение с най-ниски оценки на класирани проекти.  По тази линия на класирани проекти със скрити рецензии са потънали 27 милиона лева, дадени на над 40% от участниците.

  Други десетки милиони са отишли за финансиране на проекти, които не са успели да съберат достатъчно точки. Може самостоятелно или чрез „обединение“. Два непечеливши проекта се събират в един и така получават финансиране. Само че ръководителите не са си направили сметката, че така получената смес от проекти не е рецензирана в този си вид, т.е. действието „обединяване“ е незаконно. „Парите са отишли и във фирми, които в наименованието си имат нещо научно, но се занимават с „търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ (имам документ, а данните са от търговския регистър). Аз тълкувам тази дейност като продажба на кашкавал и чорапи. Не можах да разбера защо са им нужни пари за научни разработки за тази цел. Беше ми казано, че е хубаво фирми, които произвеждат, да получават научни помощи, за да развиват производството си, но случаят не беше такъв. За да продаваш стоки за широко потребление не се изисква наука. Шефът на проекта, за който говорим се казва проф. Ирина Колева и сега тя е научен съветник на президента Росен Плевнелиев.

  – Защо проверката обхваща само периода 2008–2009 г.?

  – Преди 2008 г. са давани сравнително малки суми за научни изследвания. Изведнъж държавните ръководители решават (предполагам след натиск от Европейския съюз), че трябва да се увеличи финансирането. През тези 2 години са разпределени по 125 милиона лева за научни проекти във фонда, като се предполага тези пари да се изплащат в продължение на 3 и повече години. Точно по това време започва масово фалшифициране на резултатите за крупни суми. Разбира се, че има смисъл да се върнем и по назад, но преди 2008 г. сумите са били сравнително малки (но вероятно се е вършело същото), а документацията стоеше в Дирекция „Наука“ на МОМН незаконно и в разрез с предписания на Сметната палата. Тази дирекция е министерство в министерството, а отгоре на това управлява и до сега част от проектите на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Министърът има строго фиксирани функции по отношение на фонда и не може да прехвърля  дейностите му към министерството, но чрез лостовете налага незаконни правила като споменатите.

  – Имаше критики, че работната група извършила тази проверка и изготвила доклада включва хора, които не са спечелили финансиране. Така ли е?

  – Това, че са участвали такива хора е вярно. Аз също съм такъв (без да съм член на комисията). Но не е критика, а търсене да се умаловажат резултатите от проверката. Комисията не се е занимавала с рецензиране, а само с проследяване на документи, сортирането им, броене и т.н. Всеки резултат на комисията може да се провери и не представлява тълкуване или оценка, а лесно проверяем факт, най-често изразен с числа. Докладът е публикуван изцяло и не съм чул някой да възрази.

  – Защо подадохте оставка през февруари 2011 г.?

  – Отговорът  на този въпрос се оказва частично подготвен от предишните въпроси и отговори.  В министерството течеше  конфликт между неравни сили – тежката машина на просветните бюрократи, начело с директорката на Дирекция „Наука“ и подпомагана от министъра и останалия чиновнически апарат от една страна и даже част от служителите на фонда. От другата бях аз, практически сам. А конфликтът се водеше за това, дали споменатите по-горе проекти на фонда да се администрират от него самия, а не от ненужния посредник – дирекцията.

  И за да не си помисли някой, че се боря като феодал да ми се върне моето ще кажа, че нарушението на законите произлиза от това, че чиновници назначават рецензенти и класират проекти, което е пълен абсурд само по себе си, но и нарушение на законите. За да бъде картината още по-ярка ще добавя още една подробност – парите все пак се плащаха от фонда, наричан от съответните чиновници техен „финансов отдел“. С други думи с всяко плащане аз също бях принуждаван да участвам в нарушаване на законите.

  Да не говорим, че лисваше планиране за милиони; аз научавах колко трябва да се плати когато ми сервираха сметката. В един момент отказах да платя  на чужда рецензентка с мотив, че тези, които са я наели, не представляват фонда и не са негови служители. Естествено избухна скандал, министърът ми организира другарски съд. Чух и думи, които ще пропусна. Аз разбира се потвърдих мнението си, че служителките на дирекцията не са служители на фонда и нямат право да извършват каквато и да е негова работа. Впрочем, ако бяха служителки на фонда пак нямаше да имат право, само официални комисии от хабилитирани лица имат такива права.

  Припомних на министъра, че съм го информирал многократно за тази аномалия с предложение за въвеждане на законност, но той не ми е отговорил. „Значи не съм съгласен“, отговори ми той. – „Сега аз управлявам образованието и науката и каквото кажа, това ще е.“ А пък аз до този момент съм се заблуждавал, че преди всичко законът управлява. На следващия ден информирах министъра официално, че напускам с мотив, че имаме различия във възгледите за управление на фонда.

  – Въпросният доклад е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов още през ноември 2010 година. Какво се случи след това?

  – Предадох го на 10 ноември, 2010 г. А беше препратен на министъра на финансите С. Дянков чак в края на декември. Вероятно 40 дни са обмисляли къде може да се прати, за да няма истинска проверка.

  Все пак през май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда. Твърдите, че не сте доволен и от проверката на АДФИ. Защо?

  – Агенцията наистина е потвърдила голяма част от нарушенията. Нещо повече, намерила е и други, главно за периода 2011-2012 г., който впрочем няма как да е обект на изследване на научната комисия. Дори само това би трябвало да ни зарадва. И в интерес на истината има колеги, които са доволни от резултатите на агенцията. И наистина, не е нормално да сме максималисти.

  Само че има няколко сериозни възражения срещу тяхната работа. Първото е, че практически няма посочени нарушители, освен за дребни административни нарушения, които отгоре на всичко е съмнително, че са нарушения. При това забележете, те посочват неправомерно раздадени пари от порядъка на десетки милиони. И на всяка такава констатация се дава заключение „Не беше наложено административно наказание, тъй като административната отговорност е лична, а нарушението е колективно“. Само, че законът, управляващ фонда, е предвидил имуществена отговорност за нанесени материални щети. А законът управляващ агенцията дава право да се поиска съдебна отговорност.

  – Този доклад публикуван ли е някъде?

  – Да, на моя сайт http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/de/horozov , както и на http://sci-society-bg.eu/node/4

  – Разговаряли ли сте лично с Игнатов за доклада?

  Не, никога.

  Изпратили сте доклада до прокуратурата, до главния прокурор Борис Велчев (който вече не е на този пост…). Има ли отговор, реакция?

  – Да, имам съобщение, че е препратен в Софийска градска прокуратура, ако това това може да се счита за реакция.

  – След като, с малки изключения, този доклад беше игнориран от медиите в страната, сега изведнъж му се обръща внимание… Как си обяснявате това? Има ли нещо общо с публикациите в най-престижното научно списание в света – Nature? И как успяхте да заинтригувате Nature?

  – В нашата преса с цената на огромни усилия и вероятно с риск за някои журналист има публикувани малки части. Нито един ежедневник не  написа нещо подредено за доклада, а доколкото някои написаха, то е за да остане читателят с впечатление, че виновникът за някакви нарушения съм аз. Например, в. „Новинар“ от 18 март 2011 г. като заглавие на съобщението за доклада е сложил „Игнатов не бърза с обвиненията към Емил Хорозов“. Така са и „Стандарт“, „Телеграф“. Сега се пише поради желание едновременно да се атакува министъра („Дума“, „Сега“), така и отново да не се каже нищо по същество. За тези вестници докладът не съществува.

  За телевизиите, с изключение на по-малко гледаните като „Алфа“ и „Канал 3“, също такова явление няма. бТВ ме покани на два пъти и единият път отряза от записа всичко съществено, а  вторият път не ми разреши да говоря, тъй като беше на живо.  А има простички въпроси, които идват наум. Например, това нова практика ли е? Някой казал ли е нещо по старите практики? Единствения вестник, в който видях честно описана историята, е „Труд“ от 26.11.2012 г. (но не от март или април 2011 г.). Включително с бележката „Проверката е засекретена“. Така че не е много точно да се каже, че сега медиите се интересуват от случая.

  Списание Nature е нещо друго. Те се интересуват от науката по целия свят и пишат за много страни – Румъния, Пакистан, имат издание на арабски език. За тях фактът, че едно звено от световната наука е на път да отпадне, е повод за тревога. С цел поддържането на тази линия в тяхното списание са назначили и регионални редактори, съчетаващи научни познания с журналистически умения. И затова в техните статии (първата е началото на април, 2011 г.!) има анализ на факти от доклада.

  – Сега се вихри нов скандал заради финансирането на 95 проекта (от общо 1025 кандидатствали). Учените твърдят, че мизерните 14.8 милиона лева ще бъдат разпределени между тях без оглед на научната стойност на проектите  и с подписка на близо 1 200 души от БАН и университетите искат анулиране на конкурса. Споделяте ли тяхното мнение?

  – Напълно го споделям. Ако не протестират, така ще е винаги.

  – Смятате ли (като протестиращите), че Рангел Гюров е назначен незаконно за председател на ИС на фонда, и че обръчи от фирми около НБУ (на който Игнатов беше ректор преди да стане министър) се облагодетелстват от финансирането на фонда?

  – Разбира се, че е в нарушение на Чл. 8. от Правилника на ФНИ, изискващ на поста да бъде назначено хабилитирано лице. Г-н Гюров няма хабилитация в България. Безсмислените приказки, които се разпространяват, че е професор в Ангола, а професурата му е приравнена в Португалия, а поради това и в България (заради членството в ЕС) засега не са убедили никого, а освен това не е важно дали убеждават някого освен съдебните власти. Понятие „приравняване“ на професорска титла не съществува в правния мир на България. С други думи г-н Гюров не е професор според българските закони. Ако съдът, в чиито компетенции е проблемът, реши друго, лично аз ще му се извиня.

  Втората част на въпроса ви се нуждае от уточнение, което ще направя чрез отговора си. НБУ е получил множество договори на проекти със скромна или никаква научна стойност, с участието на лица, които досега не са доказали, че могат да правят наука. А последното е едно от изискванията на всички научни фондове в света, включително и нашата. И да не е учен човек се сеща, че толкова много проекти на НБУ и на УНИБИТ не е нормално и е дори скандално. Данните сочат, че те са спечелили в пъти повече в сравнение със Софийския университет или БАН спрямо подадените проекти. И двата университета са малки и с изключително скромен научен капацитет.

  Друго нещо са фирмите и фондациите, получили финансиране и нямам индикации, че са свързани с НБУ. Лично за мене те са не по-малко интересни. Някои от тях са печелили и по-рано с огромни нарушения, описани в един от отговорите ми по-горе. Това не са „приятели от НБУ“. Тогава Гюров го нямаше. Мисля (на основание на анализ на данните), че далече по-простичко обяснение ще намерите в началото на Гоголевия „Ревизор“:  „Градоначалникът вече е поостарял в службата и съвсем не глупав по своему. Макар и рушветчия, се държи доста солидно…“

  – Ще коментирате ли случая Мирослава Кортенска?

  – Щеше ми се да не го коментирам. Но вече ми се налага. Пак ще си послужа с цитат, този път от Б. Брехт, който в стихотворението си  „Към потомците“ (1939) казва:

  „Що за времена са това, когато

  Един разговор за дървета става почти престъпление,

  Понеже включва мълчание за толкова много злодейства!“

  Според мене „случаят Кортенска“ е „разговор за дървета“, поддържан преди всичко от министъра, но и от „опонентите му“, няколко ежедневника, които искат да се забрави, че има доста аргументиран и подробен доклад, в който са изброени престъпления и който сочи необходимостта от промяна на системата като единствен начин за намаляване на корупцията.

  Нито младите хора, събрали подписката, нито аз имаме общо с този телевизионен скандал. Подписката е инициирана от млади учени от Физическия факултет на СУ, противно на твърденията в печата, че тя „също е инициатива на Кортенска“. Тази подмяна дава възможност на министъра на образованието Сергей Игнатов да пренебрегне истинската причина за протестите и да заяви, че Общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса. Според него срещу проф. М. Кортенска има четири дела, нещо което няма никакво отношение към протеста на младите учени, наречени „паразити“ от управителя Х. Петров.

  Върха на наглостта е съобщението в сайта Vesti.bg, че „В отворено писмо учените от университетите Принстън,  Харвард, Йейл, … заявяват, че са потресени от събитията от последните седмици, свързани с българската наука и по-специално с Фонд „Научни изследвания“. Няма такова нещо в техните заявления. Ако го имаше аз нямаше да подпиша.  Те са потресени от това, че „десетилетия наред науката е била пренебрегвана от управляващите в България. Затова е време за силен и непрекъснат обществен натиск върху властта в министерствата, академиите, институтите и университетите. Крайно време е да изхвърлим „гнилите домати“ от българската наука!“. Лично аз препоръчвам на всички, които обичат страната си да подпишат тяхната декларация на адрес: http://www.peticiq.com/za_da_ima_nauka

  – Но не искам да пропусна, че и Кортенска се опълчи срещу бившите си колеги. И независимо дали обвиненията срещу нея са верни или не, аз охотно вярвам на внушенията й за корупция във фонда. Просто защото и преди това съм бил убеден от данните, които е събрала комисията и от личните си наблюдения.

  – А реакцията на Игнатов, че общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса? Мислите ли, както Вашите колеги, че се опитва да прикрие скандала?

  – Дори и в горния си отговор посочих, че целта е да се прикриват скандали като сегашния, който е естествено продължение на практиката от 2008-2009 г., услужливо прикривана от казионната преса, без значение дали е проправителствена или „опозиционна“.

  – Игнатов наскоро каза по БНР, че „учените са подведени от човек, който хвърля в пространството думи без никаква подплата. Ако знаеха само малка част от това, което аз знам, щяха да се почувстват неудобно“. Ще коментирате ли? Вас ли визира?

  – Не вярвам да визира мене. Това ще е новост. Предполагам, че визира Кортенска с цел да отклони учените от техния истински протест. Тук не е зле да кажа, че за разлика от спечелилите смехотворни проекти, инициаторите на протеста са учени, които се занимават на изключително високо световно ниво в област „на гребена на вълната“ – изследване на многообещаващия материал „графен“. За изследването преди 2 години беше дадена Нобелова награда по физика. А нашите младежи правят експериментите си с „домашни приспособления“ и въпреки това публикуват в елитни световни списания за разлика от получателите на милиони.

  – От тук нататък какво? Продължавате ли борбата?

  Борбата никога не е спирала. Преди около месец информирах както писмено, така и в личен разговор няколко от водещите личности в управлението на Европейската наука. Сред тях искам специално да подчертая проф. Ан Глоувър, Главен научен съветник на Европейската комисия. Младежите също й написаха и тя им отговори само 2 часа по-късно. „Това наистина е сериозен проблем. Информирана съм от българските си колеги за този въпрос и в момента той се проучва на ниво Европейска комисия“, пише проф. Глоувър в лично съобщение до един от инициаторите на подписката Виктор Атанасов…  Но нито един вестник не се сети да каже или попита кои са тези български колеги.

  Сигурно ще кажете, че не трябва да съм толкова тщеславен. Може би щях да се съглася, ако някоя водеща медия обърнеше внимание на доклада на комисията от 2010 г. (за тяхно спокойствие ще кажа отново, че аз не съм неин член). Така че, с риск да ме обвинят в каквото искат престъпление, ще казвам всичко, което мога и знам, независимо как се тълкува. Впрочем мястото, където се срещнах с нея също не е без значение – Министерството на Външните работи на Германия, където се провеждаше кръгла маса за бъдещето на Европейската наука. Поканата ми за участие дойде от фондация „Falling Walls“, организатор на конференция и кръгла маса и специално е подчертано, че всички покани са лични, а не институционални. А домакини бяха Държавните секретари Харалд Браун (Външни работи)  и Георг Шуте (Образование и наука). Та искам да кажа, че това което се върши в България е станало известно на най-високо международно ниво.

  – Според Вас може ли да се направи нещо да се прекратят дългогодишните порочни практики въвфонда и да стане така, че парите да отиват наистина за наука?

  – Да, може и то не много трудно. Когато бях управител на фонда, написах проект за правилник на фонда. Изглежда, че много съм ги затруднил за да се мотаят повече от 2 години и да сътворят такъв нов правилник, че да не се различава от стария. А моят проект беше основан на правилници и практики на водещи фондове, особено използвах австрийския фонд. Използвам случая да отговоря на някои писания по форуми, че не трябва да се използва опита на богати и подредени държави. Но никой не казва какво точно пречи да се използва. Моят проект беше наблегнал особено много на техния опит за избягване на корупцията. Не е място да го коментирам целия, но ще кажа, че най-съществените разлики са солидните прегради пред корупцията в страни, където тя и без това е доста по-ограничена и нашите правила, които според мене са създадени специално за да я облагодетелствуват. А ние докато чакаме да направим правилник, пригоден точно за България, взет от точно толкова голяма, бедна и т.н. страна, краденето ще продължи.

  – Почти в края на мандата им, каква оценка давате на ГЕРБ и в частност на министър Игнатов за работата им в сферите на образованието и науката?

  – Аз мисля, че и дотук съм я дал. Въпреки всичко имам и още една-две думи. Новата стратегия за развитие на науката е още една стъпка в грешна посока. Миналата година написах статия, чието заглавие характеризира тази стратегия като „Стратегия за устойчиво развитие на невежеството“. Естествено нямаше желаещи да я публикуват, освен 2 сайта с малка посещаемост и в. „Сега“ в  силно орязан вариант. Носят се слухове, че редакторът допуснал този „пасквил“, е бил наказан или предупреден, че ще бъде наказан.  А статията беше сред най-четените и най-коментираните на техния сайт дълго време без да е по темите, любими на читателите.

  Източник: Novinite.bg

• <<
• 1
...
• 191
• 192
• 193
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
...
• 416
• >>