Всички авторски страници

Авторски

• България поискала постоянно американско военно присъствие

  САЩ да се ангажира с постоянно военно присъствие в България. За това са настояли преoставителите на нашето военно министерство на среща в Пентагона, пише „Труд“. Военният министър Аню Ангелов и началникът на кабинета му Йордан Божилов бяха част от делегацията начело с премиера Бойко Борисов, която беше в САЩ преди десетина дни по покана на американския президент Барак Обама.

  Мотивът за постоянното присъствие на американската армия на наша територия е да се постигне по-голяма сигурност в региона, казват от МО. От друга страна, ръководството на армията ни вижда възможност войската ни да тренира и да се обучава с по-опитните американски бойци.

  От МО са поискали САЩ да изпращат повече войници на полигон „Ново село“ до Сливен, както и да има постоянно военно командване от US армия там.

  Според договора за използване на съвместните българо-американски съоръжения в страната могат да пребивават постоянно 2500 войници от американската армия. Техният брой може да стига до 5000, но само за 90 дни. Това е период, който е даден, за да може да се извърши съответната ротация на контингентите и техниката.

  Договорът между България и САЩ за отдаване на наши военни бази беше подписан през пролетта на 2006 г. Той има 10-годишен срок и може да бъде прекратен едностранно след едногодишно уведомление. Освен полигон „Ново село“ САЩ могат да използват авиационните ни бази „Граф Игнатиево“ и „Безмер“, както и един военен склад до Бургас.

  Откакто САЩ имат бази в България, най-използван е бил полигон „Ново село“. През годината на два-три пъти там се провеждат учения, като от страна на САЩ идват малки подразделения – до взвод или батальон. Тренировките продължават не повече от десетина дни. След това американците се връщат в базите си в САЩ или в Европа.

  В началото на ноември Съединените щати разположиха първата си бойна единица в Полша. Около 200 души военен и цивилен персонал са разположени във военновъздушната база „Ласк“ край Лодз.

  Източник:  в. „Сега“

• Стилистиката на божествените счетоводители

  

  Всички хора сме смъртни, дори и журналистите. Един ден, един виден български журналист взел та умрял. Приживе бил много важен, изтъкнат, даже според собствените му разбирания бил истински, справедлив, честен, изобщо човекът имал високо мнение за себе си. Явил се той на прага, там където се решавало за къде е. Къде да го пратят, в рая или в ада. И естествено бил подложен на нещо като тест…

  Попитали го: „Ти винаги ли се отзоваваше на болката на хората, помагаше ли им с работата си, защитаваше ли истината без да те е страх от началниците, от силните на деня? Или мишкуваше и си избираше какво да отразяваш, така че да не останеш без работа и да можеш да правиш кариера?“. Вече умрялото светило на българската журналистика започнало да се кълне: „Ама как иначе, разбира се, аз бях самата справедливост, така съм възпитан, честността за мен е била водеща. Не съм си затварял очите пред беззакония и безобразия. Никога не съм се страхувал от властимащи, от политици, от олигарси и местни феодали. Бил съм винаги на страната на онеправданите, на подтиснатите, на слабите, на обезправените. Хайде пускайте ме в рая, то е ясно че съм за там“.

  Божествените счетоводители обаче извадили тефтера и започнали да разлистват страница по страница: „Я виж тук какво пише, получил си сигнал за това, че поръчково се унищожава животът на цяло семейство. Разбрал си, че корумпирани прокурори и съдии убиват невинен човек по поръчка на много богати и силни хора. Ти какво си сторил, спомняш ли си?“ Видният замънкал: „Амии, то случаи много не помня точно“. „Нищо, че не помниш, тук си пише. Отговорил си, че стилистиката ти не била такава!?! Каквото и да означава това. Отказал си да отразиш случая. От страх ли, от какво, ти си знаеш. Ето на следващата страница ти се е “развалила” камерата, с което отново си оставил човек да бъде размазан от силни на деня. При друг случай пък си поискал пари, за да помогнеш на хора в беда. На друг човек си отказал под предлог, че твоето предаване не е с такава насоченост, само след ден обаче си отразил подобен казус, но за него са ти се обадили шефовете. И още, и още, изобщо така като гледаме, ти си бил много избирателен журналист. На първо място си се грижил за себе си. Бил си нагаждач, страхлив и безчувствен към болката на другите хора. На всичкото отгоре се опита и нас да ни излъжеш. Ще се пържиш в ада. За твоя информация да знаеш, че в рая има много малко журналисти от твоята страна. За сметка на това пък в ада е пълно с твои колеги, тъкмо няма да скучаеш, все познати лица“.

  Набеденият за “журналист” се опитал да протестира: „Ама чакайте това е някаква грешка, защо така постъпвате с мен?“ Божествените счетоводители се усмихнали: „Такава е стилистиката ни“.

   

  Ивайло Зартов,

  Ivailozartov.org
  

• Петиция за промени в Закона на здравното осигуряване, касаещи българите в чужбина

   

  ПЕТИЦИЯ ЗА ПРЕKРАТЯВАНЕ НА РЕКЕТА НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ
  В ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

  ДО:

  Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
  ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
  МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  Г-ЖА ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
  МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

  Г-Н СИМЕОН ДЯНКОВ
  МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

  ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

  ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ 

  
  

  П Е Т И Ц И Я

   

  ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ,
  КОИТО ЖИВЕЯТ ПОСТОЯННО В ЧУЖБИНА

  ОТНОСНО: ПРЕKРАТЯВАНЕ НА РЕКЕТА НА ДЪРЖАВАТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ
  В ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

  Като български граждани, които живеят постоянно в чужбина:

  НАСТОЯВАМЕ БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕКРАТИ РЕКЕТА КЪМ БЪЛГАРИТЕ В
  ЧУЖБИНА ЧРЕЗ ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.

  Съгласно Закона за здравното осигуряване  българските граждани, които живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, пропуснали да подадат предварително заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г., могат да направят това до 31 декември 2012 г., като подадат декларация (по § 19п от ПРЗ на ЗЗО) и заявление (по чл.40а от ЗЗО). С поставянето на краен срок държавата цели да превърне начисленията за здравноосигурителни вноски от минали години в бъдещи финансови задължения на българските граждани, които живеят в чужбина, и съгласно чл.40а от ЗЗО не дължат вноски за здравно осигуряване. След това държавата ще започне да събира тези “задължения” по административен или съдебен ред.

  Ето защо настояваме: 

  1. Да се премахне крайният срок за подаване на заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г.

  2. Да се осигури възможност българите от чужбина да подават заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г. по електронен път без електронен подпис.

  3. Българското правителство да организира през 2013 г. информационна кампания за разясняване на направените промените в българското законодателство, които засягат българите в чужбина.

   

  15 декември 2012 г.

  Инициативен комитет на български граждани, постоянно живеещи в чужбина

  http://www.ipetitions.com/petition/zzo/ 

   

  Източник:  в. „България Сега“

• The New National Pastime Theater: “Hannukatz the Musical!”

  The New National Pastime Theater представляет комедийный мюзикл на еврейские темы “Hanukkatz the Musical” композитора Майкла Карлсона и лауреата премии “Грэмми”, поэта Терри Абрахамсона. В аннотации к спектаклю написано: “единственный рок-н-ролльный ханукальный мюзикл на свете, рекомендованный для тех, кто празднует Хануку, и тех, кто не отмечает этот праздник”. В спектакле рассказывается о молодом человеке, приезжающем накануне Хануки к родителям в Скоки объяснить настоящее значение этого праздника…

  Режиссер – Шифра Верч.

  В главных ролях: Веллингтон Да Силва, Исаак Самуэльсон, Марен Розенберг, Рэйчел Палланте, Джордан Левин.

  Мюзикл идет до 30 декабря 2012 года. 25 декабря в 3.00 pm состоится специальное рождественское шоу! The New National Pastime Theater, Masonic Hall in the Preston Bradley Center at 941 West Lawrence Avenue, Chicago, IL 60640. Все подробности на сайте театра http://www.npt2.com/. Заказ билетов на сайте http://hannukatz.brownpapertickets.com или по телефону 773-327-7077.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Индийските траки 🙂

  Текстът, който препубликуваме по-долу, както и да бъде погледнат, си струва според нас малко внимание. Той е написан преди около година от един много активен в областта на древната история български блогър.

  .

  ––––––––––––––––––

  Преди около месец* бе оповестен резултатът от едно важно генетично изследване. То смачка доминиралите около столетие теории за туранския произход на нашите деди. Учените установиха, че ние сме от европейски произход, сродни сме на хървати и поляци. Най-важното откритие бе това, че носим гени на древен средиземноморски народ, т.е. във вените на българите тече тракийска кръв.“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов…” http://www.blitz.bg/news/article/117690

  “Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците…“.

  Две години преди изследването на българските и италианските генетици, имаше друго, на швейцарски учени, като още тогава убедително бяха показани тракийските ни корени:

  

  “Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”… За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер … “ http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

  Много сънародници се зарадваха на новината за признанието, че сме наследници на народа на Орфей, Залмоксис и Ситалк. Други обаче се пообъркаха поради неточно представените изявления на някои вестникари: Древните българи са били малко и те не са били тюрки, както се смята, а индоевропейски народ…. Българите най-вероятно са част от персийското семейство на територията на днешен Иран, смята пък антропологът Александър Илиев… Индоевропейският произход на българите може да се докаже по сходствата в българската и персийската традиционни медицини…

  Добър мой познат ми се обади по телефона и ме помоли за разяснение. Не му беше ясно как така хем сме европейци- потомци на траките, хем пак ни свързват с Памир и персите? Най-сериозно бях попитан: „А бе тия траки да не би да идват от Памир и Тибет, да не сме роднини с индийците?“

  Не можах да се сдържа и се смях дълго със сълзи… Човекът малко се обиди и рече: „Ами какво друго да си мисля, те се това повтарят – Памир, Персия, Памир, Персия… После кажат, че сме траки, ама пак речат, че имало връзка с персите, а кажи де, как да не се омота човек?“

  След като се извиних за реакцията си, започнах да обяснявам: Понятието индоевропейски не може да се упротребява, когато се говори за произхода на един народ, а само за характера на езика му. Днес обитателите на Мозамбик (Африка) говорят португалски, това е индоевропейски език, но със сигурност населението на Мозамбик не е родствено на народите от Европа и Индия…

  Връзката на българите с персите се натрапва не от генетици, а от антрополози, и то въз основа на някакви бегли паралели в културата, т.е. това твърдение не почива на неоспоримото доказателство на генния анализ, а е само… лично мнение. Много народи имат паралели в културата, но това не ги прави роднини. Например Хелоуин е всъщност келтският празник Саваин. Днес Хелоуин се празнува от различни хора, които нямат нищо общо със старите келти, на които този празник изконно принадлежи. Същото важи и за така наречената българо-персийска връзка. Херодот подчертава пределно ясно, че няма друг народ като персите, който да взема толкова много обичаи от другите народи. Това, че в определен период от време персите са приели нещо от нас, не ги прави наши роднини…

  Дедите ни – траките са народ, който е имал огромно влияние в древността. Траките дават не малко богове на гърци, римляни и келти. Южните ни съседи са почитали тракийските Бендида, Арес, Дионис, Зеринтия, Кабирите… Римляните имат култ към тракийските Атис и Кибела. Галите боговеят Земела, Берекинтия и Белсурд (Сбелсурд). Хиполит дори споделя, че келстката религия има корени в учението на тракиеца Залмоксис. Траките са повлияли значително и азиатските народи. Луций Ариан твърди, че тракиеца Дионис е създал цивилизацията на Индия и е основоположника на индийската религия… Това е причината културата на някои народи от Средна Азия да показва общи неща с нашата.

  Когато чу тези неща, събеседникът ми въздъхна: „То било толкова просто, а те ни омайват с перси и индийци, що не кажат на хората истината ами ги будалкат? Хем няма вече да се чудим какви сме, хем ще ни се вдигне самочувствието, па малко ли е да знаеш, че твоите деди са повлияли сума ти народ, стигнали чак до Индия!“

  След още няколко въздишки събеседникът ми добави: „Значи тая българска планина Имеон, дето е в Индия и дето Петър Добрев все я повтаря, носи тракийско име, така ли да разбирам?“

  Зарадван, че истината бе прозряна от моя познат, аз му обясних следното: Индийската планина Имеон, Имеус носи същото название, както и тракийската Хемон, Хемус (Стара планина, позната още като Емъ). Иметос е пеласгийска планина, а най-старото название на Македония е Ематия... Древният корен е хим, отговарящ на арийските думи хима, зима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг. За първи път в историята Имеон, Имеус са споменати в Тракия.

  Съществуват още доказателства за тракийското присъствие в Средна Азия. Името на река Бара (днешен Пакистан) отговаря на тракийската дума бара – малка река. Спомената в “Риг Веда” река Раса има значение роса, подобно име носи тракийската Оросина (оросена). Названието на ведическата река Светия е лесно обяснимо с тракийските думи свит-светъл, светлина, светул-светъл…

  Събеседникът ми въздишаше от изумление: „Бре, какви неща имало, ама кой да ти ги каже. А сега като си почнал, я кажи дали траките са дали език на индийците“. Опитах се да отговоря ясно и точно: Въпреки, че тракийския (древния български) е слабо документиран, то връзката му със санскрит е изумителна:

   

  САНСКРИТ  –  ТРАКИЙСКИ  –  БЪЛГАРСКИ

  ВАЛА                ВОЛИНТ                 ВОЛЕНТЕ (ВОЛ – ст.блг. )

  АПА                   АПА                          ВАПА (ВОДА, ЛОКВА С ВОДА – диал.)

  БУРИЖ            БРУЗ                         БЪРЗ

  БАЛА                БАЛИОС                  БАЛ (БЯЛ)

  БАС                   БАС                            БЪСКАМ (БЛЕСТЯ, СВЕТЯ – диал.)

  БРГУ                 БРЕГ                         БРЕГ, БРЯГ

  ДАМА               ДАМА                       ДОМ

  ДРШИУ           ДЕРЗ                         ДЪРЗЪК

  ДРАМА            ДРУМЕ                     ДРЪМЪ (ГОРИЧКА – ст. блг.)

  ХАНТИ           ГЕНТ                          ГНЕТЯ, ПОТИСКАМ, УДРЯМ

  ЧАТУР            КЕТРИ                       ЧЕТИРИ

  ЛУХА              ЛАС                             ЛОШ

  СУШКА          СУУ                             СУХ

  ЖАРА             СТАР                           СТАР

  СУРА               СУРА                          СУРВА (ЗДРАВЕ)

  САМА             САМА                         САМЪ (САМ – ст. блг.)

  СВИТА           СВЕТУЛ                     СВЕТЪЛ

  УДА                 ВОДА                         ВОДА, УДА

   

  До днес никой не е успял да обясни задоволително защо в Индия се говорят две напълно различни групи езици. Тамилският е дравидски eзик и е неразбираем за говорещите хинди, който е произлязъл от санскрит. Подобен феномен има в Уелс и Ирландия, където жителите говорят както английски, така също и гейлик и кимришки. Английският е наложен от завоевателите, а гейлик и кимришки са езиците на коренното население.

  Смятам, че санскрит е донесен в Индия от тракийски племена в дълбока древност. Както определени археологически находки, така и генетиката потвърждава това мое твърдение. Проучване на Скул, Шарда и Сонина показа, че честотата на определен особен генетичен маркер в Индия и Пакистан е същото както и на… Балканите. Истината никога не е сложна, сложен е пътят тя да се укрие…

  Събеседникът ми остана няколко секунди безмълвен, после с развълнуван глас каза: „Благодаря ти страшно много, ей сега вече съм напълно доволен от отговора ти!“

  Дано и вие да сте доволни 🙂

   

  Източник:  Sparotok.blog.bg

   

  –––––––––––––––––––––––

  * Изследването, за което става дума, е от миналата година.

  
  

• Обама избра наследник на Клинтън

  Президентът на САЩ Барак Обама е избрал сенатора на щата Масачузетс Джон Кери за приемник на Хилари Клинтън за поста шеф на Държавния департамент. Номинацията все още не е официална, но се очаква тя да бъде обявена в края на седмицата.

  Шансовете му за успех се увеличиха, след като в четвъртък смятаната за фаворитка за поста посланичка в ООН Сюзън Райс поиска от президента да изтегли името й от списъка на потенциалните кандидати за държавен секретар.

  Причина за решението й бе, че тя беше подложена на унищожителна критика заради коментарите си по повод атентата срещу американската мисия в Либия на 11 септември тази година, при който загина американският посланик Кристофър Стивънс.

  Източник:   Novinar.bg

• Мюсюлмани в САЩ искат да разграничат джихада от тероризма

  Мюсюлманската общност в Чикаго поде вчера кампания в публичното пространство и социалните мрежи с цел да възвърне същинския смисъл на думата „джихад” и да разграничи от тероризма този термин, означаващ за последователите на исляма духовна борба, предаде АФП.

  От плакати, разлепени в местните автобуси, а също така в Twitter, Facebook и на сайта myjihad.org правоверни разказват за своите лични духовни битки. „MyJihad („Моят джихад”) означава да градя приятелство, простиращо се отвъд религията”, казва мъж, прегърнал през рамо свой приятел евреин.

  „MyJihad е да продължа напред, след като изгубих сина си”, гласи текст под снимка на майка, обкръжена от другите си три деца. „МyJihad е да не съдя за хората по облеклото им”, се чете под изображение на две жени с мюсюлмански забрадки.

  Кампанията бе лансирана, след като автобуси и влакове в Ню Йорк, Чикаго и Сан Франциско бяха облепени с афиши с призиви „джихадът да бъде победен” и твърдения, че мюсюлманите са „диваци”.

  Инициаторите й се стремят също да покажат колко са разтревожени мюсюлманите от изопаченото тълкуване и хулите срещу един стожер на вярата им, посочва активистът Ахмед Рехаб, пише БТА. „Смисълът на думата „джихад” за жалост е твърде изопачен заради действията на екстремистите и заради ислямофобите”, казва Рехаб, един от лидерите на Съвета за американско-ислямски отношения. С кампанията „Моят джихад” искаме да върнем същинското й значение, добавя той.

  Рехаб се надява да събере средства, за да разшири обхвата на кампанията – да бъдат разлепени листовки в автобусите и влаковете на Ню Йорк, Вашингтон, Сан Франциско, Сиатъл, Хюстън, Далас, Кливланд и Оклахома. Организаторите имат желание да поставят афиши и в канадския град Торонто, в британските Лондон и Манчестър, в австралийските Сидни и Мелбърн, добавя АФП.

  Източник:  Dariknews.bg

• Българската следа във френското село Бугараш

  Археологът Николай Овчаров свързва френското село Бугараш с писмо на магистъра на тамплиерите в Прованс Ронселин де Фос и легендите за Светия граал

   

  За мен няма съмнение, че името Бугараш, което всички свързват със спасението от края на света, е с български корен. Това каза археологът проф. Николай Овчаров в интервю за Агенция „Фокус“.

  „Това име Бугараш, което сега е толкова популярно – знаете, че френските власти дори забраняват през последните дни отиването на големи тълпи хора, защото буквално целият свят се е насочил натам, определено вероятно има връзка и с нашата история именно чрез нашите богомили, разпространили своето учение в Италия, във Франция. По моя преценка, това е един от важните приноси, които ние, българите, имаме в средновековната европейска история”, каза Николай Овчаров.

  Малкото село в Южна Франция Бугараш стана известно от новинарски публикации заради засилващия се интерес към него с наближаването на 21 декември. От години се говори, че планината край селото има особено излъчване, че извънземните са му отредили особена роля и че то ще е единственото пощадено кътче на планетата след края на света.

  Предпримачи предлагат седмичен престой в Бугараш срещу 2 хил. евро на човек. Кметът на селото Жан-Пиер Делор обаче заяви, че, за да се избегнат инциденти, пътят към върха ще бъде затворен, а достъпът до селото – ограничен няколко дни преди 21 декември.

  Според проф. Овчаров много хора смятат, че и до днес дори хората в района на Бугараш носят богомилските, катарските идеи, разбира се, не в средновековния вариант.

  „Така например, е открито наскоро едно писмо от италианския професор Умберто Кардини в един средновековен архив, автентично писмо от 1243 г. на магистъра на тамплиерите в Прованс, Ронселин де Фос, който хвърля голяма светлина върху загадката за планината Бугараш и за богомилите – бугри.

  Именно с това писмо се отваря още една страница, много интересна и полулегендарна. Тя е за търсения от тамплиерите Свети граал, който, според някои виждания, е бил притежание на катарите именно в Южна Франция.

  Това са полулегендарни сведения. Защо търсят граала на това място? Според легендарни сведения от Евангелието на Никодим, се споменавало, че именно в Южна Франция се заселва ученикът на Христос – Йосиф Ариматейски.

  Йосиф Ариматейски е много интересна личност. Това е човекът, който предоставя своята собствена гробница на Голгота за погребването на тялото на Христос, който го помазва след смъртта му на кръста, и някои смятат, че именно Йосиф отнася Светия граал – чашата, с която се е пило на тайната вечеря, и са събрани капките кръв на Иисус след неговата смърт. После побягнал към Европа. Разбира се, това е легендарно сведение, но е факт, че има данни, че дали по този начин или чрез катарите, чрез наследниците на богомилите – последното място, на което е бил Светият Граал, е било по тези места“, каза Николай Овчаров.

  Той каза още, че се говори, че името на селото идва от IХ век от немското име буркхарт, но той самият не вижда особена връзка. Още повече, че в последната редакция на френската Уикипедия се вижда, че самите французи виждат връзката между името на селото – Бугараш, и българи, отбеляза Овчаров и добави, че не става дума за българи в съвременния вариант, а за т.нар. бугри или бугараши, както са наричани еретиците в Средновековна Франция.

  Проф. Овчаров припомни богомилското движение, което се разпространява не само в България, но и в много части на Европа, включително в Южна Франция, и в Италия.

  По думите му именно в Южна Франция са последните гнезда на катарите, на френските богомили, които се съпротивляват цели десетилетия на натиска на църквата.

  „От тези времена са останали множество топоними – над 100 топонима се изброяват в такива френски селища, които носят имена с български корен. Интересно е също така да се отбележи, че в катарското движение участват и много благородници, аристократи, включително графът на Тулуза, който загива по време на кръстоносен поход, каза още Николай Овчаров.

  Източник:  Vesti.bg

• 27 души, повечето от които деца, бяха убити в училище в Кънектикът

  При стрелбата в начално училище в американския град Нютаун, щата Кънектикът, са убити 27 души, включително 20 деца, съобщи телевизия Си Би Ес нюз.

  Стрелбата е започнала вчера сутринта в началното училище „Санди Хук“ в малкото градче, намиращо се на 128 км североизточно от Ню Йорк, съобщи полицията. Сред загиналите са директорът на училището и училищният психолог. Повечето деца са между 5 и 10 години и са били застреляни в класните им стаи. 18 деца са починали на място, две – в болницата от раните си.

  Стрелецът е мъртъв. Той е Адам Ланза, на 20 години. Майка му, която е била застреляна сутринта в дома им, е била учителка в детската градина към училището.
  Според CNN Ланза първо застрелял майка си Нанси, после взел колата й, отишъл до училището и открил огън по децата и по възрастни. Накрая се е самоубил.

  На мястото на инцидента полицаите са открили два пистолета – „Глок“ и „Зиг зауер“, в колата на стрелеца е открито трето оръжие. Според полицията поне част от оръжията са били собственост на майката на Адам, която законно е притежавала 5 оръжия. Убиецът е носел бронежилетка. Засега не са известни мотивите за стрелбата. Според полицията убиецът е страдал от психическо разстройство. Братът на Адам – Райън, за който първоначално се предполагаше, че е стрелецът, е бил разпитан от полицията и оказал пълно съдействие. Той работи като счетоводител в друг щат и според полицията няма участие в трагедията. Райън не е поддържал връзка със своя брат от 2010 г. насам.

  В сградата на училището според родители в момента на стрелбата там са се намирали около общо около 600 деца. Децата са разказали на родителите и полицията, че са чули няколко пукота, след което викове. Учителите са заключили класните стаи и са им наредили да застанат в ъгъла, далеч от вратите и прозорците.

  Президентът Барак Обама е бил информиран за трагедията от своя съветник по вътрешната сигурност Джон Бренън, посочи говорителят на Белия дом Джей Карни. След това президентът се е свързал с губернатора на Кънектикът Данел Малой, за да му изрази своите съболезнования и тревога. Обама е разговарял и с директора на ФБР Робърт Мълър. Обама излезе с много емоционално изявление за трагедията, като почти се разплака пред камерите. „Нашите сърца днес са разбити.“, каза Обама и намекна, че ще инициира промени в режима за притежание на оръжия, въпреки очакваната съпротива.

  Джей Карни беше попитан по време на брифинга как би коментирал тази поредна стрелба в светлината на законодателството в материята притежание на оръжие. „Сега не е моментът да се говори за политика. Мисля, че в такъв ден е важно да изпитаме огромна съпричастност към пострадалите“, подчерта говорителят на Белия дом. Всички училища в околностите са затворени и отцепени.

  Източник:  в. „Сега“

   

  ––––––––––––––––––––––––

  Николай Младенов изпрати съболезнователно писмо до Хилари Клинтън

  Министърът на външните работи Николай Младенов изпрати съболезнователно писмо до американския си колега по повод трагедията в началното училище „Санди Хук” Нютаун, щата Кънектикът. „В този труден за американския народ момент, бих искал да поднеса искрените си съболезнования във връзка с това ужасно престъпление, при което бе отнет животът на двадесет и осем души, повечето от които малки деца”, се посочва в писмото до Хилъри Клинтън. „Моля да предадете моята дълбока съпричастност с болката и страданието на близките и семействата на загиналите”, казва още Николай Младенов.

  Дирекция „Информация и ситуационен център“ на МВнР

   

• За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода

   Марина Кирова,  Mediapool

  .

  Ако в традиционните медии в България плурализмът и свободата на словото са силно ограничени, а в алтернативните медии всеки има свободата да изкаже мнението си – в каква позиция попадат професионалните журналисти, имащи и собствен блог?¹

  Да започнем по-отдалеч. В Европа и САЩ е много разпространена практиката журналистите да пишат за блога на медията, в която работят, или да поддържат собствен блог. Мотивацията на журналистите-блогъри (j-bloggers) да пишат в блоговете си се базира на няколко причини: възможността да предложат различни тълкувания и коментари на новините от деня, да си позволят творчески подход в списването на материалите, да подхождат с по-слаба ангажираност към източника на информацията и да отразяват алтернативни становища и различни мнения.²

  В България преди няколко години стана хит да имаш собствен блог и както много граждани и политици, така и редица журналисти създадоха собствени уеб пространства. Сред тях бяха блоговете на много журналисти, пишещи на обществено-политическа тематика и работещи или работили в традиционна медия. Такива все още активно пишещи в блогосферата са например Александър Симов, Веселина Седларска, Галя Горанова, Галина Вълчева, Иван Бедров, Иво Беров, Иво Инджев, Ирен Филева, Любослава Русева, Невена Гюрова, Полина Паунова, Пламен Даракчиев, Петьо Цеков, Ралица Ковачева, д-р Тони Филипов, Филипа Радионова и др. Има и журналисти, които с времето престанаха да поддържат блоговете си – като Велислава Дърева, Велислава Кръстева, Георги Коритаров, Десислава Ризова, Мерим Тенев, Николай Бареков и др. А други журналисти пък публикуват материали в онлайн издания с характеристики на информационно-аналитично-разследваща медия и блог като e-Vestnik, Bivol, Webcafe и т.н.

  В материалите си в блоговете и в социалните мрежи журналистите-блогъри, също както и гражданите-блогъри, коментират различни теми, анализират и оценяват случващото се в общественото пространство, поставят неудобни въпроси, алармират за тревожни тенденции и осветляват прикрити интереси. Отстояват тезите си независимо дали критикуват конформизма на традиционните медии, негативни управленски действия или икономически недомислици. Професионалните им умения допринасят за увлекателното и аргументирано слово. Реално журналистите-блогъри често са сред най-активните и ярки блогъри, будната съвест на обществото и изразители на гражданските настроения.

  Пример за активната и критична гражданска позиция, която журналистите-блогъри проявяват в своите уеб пространства, препраща към последните месеци. Така например, в края на септември медийното пространство беше под знака на рапа, на Гошо от Почивка, Сарафа и Конса, Биг Ша, екс-Мишо Шамара. И докато традиционните медии, политици и прокурори гръмко рапираха и пригласяха ритмично „Ще гласувам аз за Бойко Борисов без съмнение“ и „Бяло, зелено и червено“, то в общественото пространство срамежливо надникна и после се скри темата за нов инвеститор за АЕЦ „Белене“. Първите пиперливи въпроси за важния енергиен проект дойдоха точно от журналистите-блогъри, които поставиха в публичното пространство въпроси от рода: кой, как, какво, защо и на каква цена се случва с доскоро отричания проект за АЕЦ „Белене“.

  Тази гражданска активност обуславя и обяснява безспорния факт, че някои от журналистическите блогове са сред най-популярните, четени и посещавани в социалните медии. В класацията на българските блогове Top Blog Log³ блогът на Иван Бедров се класира на 25 място, а на Иво Инджев на 64 позиция. Още едно доказателство за стойностните материали в журналистическите блогове е практиката на редица чуждестранни медии да следят блоговете на български журналисти. Така например медия от ранга на ВВС цитира материали от споменатите журналисти, както и от други блогъри.⁴

  Но как се съвместява активното блогърстване с основната работа в традиционната медия, попитахме някои от популярните представители на журналистите-блогъри в България. Отговориха ни десет от тях. Тъй като няма статистика за това колко журналисти в България поддържат собствен блог, не знаем доколко представителни са данните. По-важни обаче са отговорите, които ни дадоха.

  Анкетираните журналистите посочиха много причини, поради които списват своя блог и заради които той е ценен. Отговорите бяха обстойни и разнолики. Най-често споменаваната причина бе това, че в блоговете личното мнение може да се изразява спокойно и свободно – по теми, в обем и жанр по желание. Блоговете се приемат като зона на самоосвобождаване и начин да се запази личното достойнство, да се направи публично разграничаване от позицията на медията-работодател.

  Втората основна причина препраща към функцията на блога като дискусионна среда по теми от дневния ред на обществото или по по-широк кръг от въпроси. Посочва се възможността за оценка или коментар на конкретна ситуация, за „сглобяване на пъзела” сред морето от информация и новини. Блогът е място за автентична журналистика и в него се проявява възпитателната роля на медиите.

  Друг чест мотив за поддържането на личното уеб пространство се оказва удобството на блога да служи като каталог на журналистическите анализи, памет за събития, които с времето избледняват, но не губят актуалност, или просто като тефтер за разхвърляни мисли. Обратната връзка с читателите, обменянето на теми и идеи и общуването със съмишленици също се оказва ценно предимство на блогирането. За да популяризират своите текстове, журналистите споделят, че активно използват и социалната мрежа Фейсбук и мироблогинг платформата Туитър. Чрез тях текстовете им стигат до по-голям кръг от хора. А някои препубликуват в блоговете си статиите си от печатните издания, в които работят, пак с цел да достигнат до по-широка аудитория.

  В блоговете си повечето журналисти изразяват позиции, които не биха могли да изкажат в традиционната медия, в която работят. Малко повече от половината журналисти споделят, че в работата си са длъжни да спазват конкретната редакционна линия на медията, в която са наети. Най-често в традиционната медия има теми, които, ако не са забранени, то са умишлено пренебрегвани. Ако журналистът иска да ги коментира, издателите не биха му позволили. Ето защо за част от журналистите решението е „виртуалната емиграция” и в блоговете си те пишат неща, които никога не могат да намерят място в медията, в която работят. Останалите журналисти обаче споделят, че имат щастието да работят в медия, в която личното им мнение съвпада с редакционната линия и нямат проблем с изразяването на собствената позиция.⁵

  Във вашия блог изказвате ли мнения/позиции, които не биха Ви позволили да изразите в медията, за която работите/сте работили?
  

  Изразяването на лична позиция в блога, различна от редакционна линия на традиционната медия съвсем не остава незабелязано. Напротив, води до проблеми. Мнозина от журналистите, попълнили анкетата, споделят, че са имали разговори с издателите и главните редактори във връзка с текстове от блогове, които са били неудобни или неприятни за някого. Линията на мъмрене най-често е следната: бизнесменът Х, банкерът Y или просто някой от символната категория „лошите“ се обаждат на главния редактор с оплакване, а редакторът от своя страна разговаря с „провинилия” се журналист-блогър. В различните случаи предупреждението да не се пише по тази тема или за онази личност в блога е било отправяно като молба, обръщане на внимание или под формата на директни намеци от типа на „да не останеш без заплата в тази криза”.

  Някои журналисти споделят, че темите, по които има оказан натиск, са както политически, така и икономически. Интересен и показателен в този смисъл е коментарът на един от анкетираните: „Парадоксално е, но се оказва, че един журналист може да си позволи и най-злостната политически критика без много проблеми. Но дори намек за недоволство срещу някой икономически субект веднага се проявява като забрана за писане”. Обнадеждаващото е, че друга част от журналистите споделят, че никога не са имали проблеми с работодателите заради позиции, изказани в блога.

  Имали ли сте проблем с работодател за позиция, изказана в блога Ви?
  

  Изводът, който се налага от събраните данни е, че блогирането, изразяването на различна и неофициозна позиция, както и критикуването на властови решения и действия в голямата си част води до проблеми за журналистите с работодателите им от мейнстрийм медиите. Тук витае логичното предположение дали това не е причината да има немалко несписвани и може би въобще незапочвани журналистически блогове.

  През юли 2012 г. Фондация „Медийна демокрация“ очерта картата на проблемните зони в българските медии, в която като водещи бяха посочени проблемите с липсата на плурализъм и свобода на словото, както и с наличието на политически и икономически зависимости в традиционните медии. Оказва се обаче, че тези негативни ограничения се разпростират не само върху служебните задължения на журналистите, но биват прехвърляни и върху личните изяви в мрежата. Степента на оказан натиск и цензура върху свободата на изразяване в личното уеб пространство се определя от ръководството на медията. Налице е изключително тревожна тенденция, напомняща за практики от тоталитарното минало.

  В този контекст много позитивен е фактът, че, въпреки споменатите опасни тенденции, все още има журналисти-блогъри, които смело изразяват мнението си. Активната и неконформистка позиция на журналистите-блогъри е пример за това, че социалните медии не се противопоставят задължително на традиционните медии и че биха могли да си съдействат с тях за преодоляване на проблемите с плурализма и свободата на словото в България.

  –––––––––––––––––––––––––

  ¹ В анализа се коментират само журналсти-блогъри, които пишат на обществено-политическа тематика. Има много други български журналисти-блогъри, които поддържат добри специализирани тематични блогове, например за икономика, за култура, за лайфстайл и др., но те не са обект на този анализ.

  ² Robinson, S. (2006) The mission of the j-blog: Recapturing journalistic authority online, Journalism, 7: 65.

  ³ Според класацията на Google Page Rank двата посочени блога имат рейтинг 5 от 10 възможни точки. Според Alexa Rank блогът на Иво Инджев е на позиция 1,159 в класирането по посещаемост сред българските сайтове а блогът на Иван Бедров – 1,827. Сайтовете за класации и измерване на посещаемост: http://topbloglog.com , http://www.alexa.com , http://www.prchecker.info са посетени на 7.10.1212 г. и отразяват класирането на двата блога към дата 7.10.1212 г.

  ⁴ http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-19799358 , посетен на 5.10.1212 г.

  ⁵ Някои журналисти направиха и паралел между медии, в които са работили преди и в които работят сега. Други направиха съпоставка между работата им в традиционна медия и сегашната им активност основно в личния блог.

  * Текстът е част от проект „Застрашените свобода и плурализъм на медиите. Диагностика и решения” на фондация „Медийна демокрация”. Проектът се осъществява с подкрепата на Институт „Отворено общество” – София. Част от проекта са и анализите „Журналистите – наемници без права?*“  и „За журналистите-блогъри или докъде се простира личната свобода*“.Изказаните становища и мнения са отговорност на автора и не отразяват непременно мненията и политиката на Институт „Отворено общество”.

   

• ГЕРБ си осигури пълен контрол върху изборите

  Депутатите едва не се сбиха заради ината на управляващите да приемат промените в огромния Изборен кодекс набързо и на тъмно

  .

  Любен Обретенов, в. „Сега“

  

  Управляващите от ГЕРБ са на път да си осигурят пълен контрол върху изборния процес с промените в Изборния кодекс. Част от тях бяха гласувани след огромни скандали вчера, друга част влизат в пленарна зала в следващите дни. ГЕРБ престъпи някои от препоръките на ОССЕ и не прие нито едно предложение на опозицията. Заради това цялата опозиция има готовност да бойкотира следващите дебати по кодекса.

  ГЕРБ отказа на опозицията да има свои представители в ръководството на секционни комисии. Предстои да се гласуват и текстовете, вече одобрени от правната комисия, с които се орязва правото на партиите да получават протоколи с изборните резултати. Опозицията се разбунтува заради предстоящото приемане на забрана да се сменят застъпниците, срещу решението да се гласува минимум до 21 часа, както и срещу липсата на ясна методология, разписана в закона, която да определя коя партия колко мандата е спечелила.

  На непрекъснатите реплики на опозиционните депутати, че ГЕРБ гази правилата и си подготвя служебната изборна победа, шефът на правната комисия Искра Фидосова отговори: „ГЕРБ няма да фалшифицира изборите. Готвите се, че ще ги загубите, и си търсите оправдание. Приемете това поражение с достойнство.“

  Най-люти спорове предизвика искането на опозицията да има право на представител в ръководствата на секционните комисии. Лютви Местан от ДПС настоя да бъде записано, че опозицията има представител в ръководството на изборните комисии, като под „опозиционна партия“ се разбират формации, които са гласували „против“ при съставянето на правителство и при всеки вот на недоверие са били срещу кабинета. Според него ГЕРБ ще разчита на квазиопозиционна партия като РЗС, за да изпълни сегашното изискване председателят и секретарят да са от различни формации. В отговор управляващите извадиха състава на ЦИК за парламентарните избори от 2009 г., в чието ръководство са представители на партиите от тройната коалиция. „От 15 години текстът не е променян и това са били винаги правилата“, оправда решението шефът на правната комисия Искра Фидосова. В крайна сметка предложението на опозицията бе отхвърлено.

  Мнозинството отхвърли и предложение на всички заседания на изборни комисии да могат да присъстват наблюдатели, журналисти, застъпници. Местан напомни, че една от препоръките на ОССЕ е да има публичност на комисиите на всички нива и прозрачност през целия изборен период, а не само в изборния ден. Той изтъкна, че манипулациите и фалшификациите се извършват в СИК и ако не се гарантира прозрачност в работата на секционните комисии, препоръките на ОССЕ няма да бъдат изпълнени. Мая Манолова (БСП) също заяви, че от Европа искат на всички равнища да има национални и международни наблюдатели. Фидосова отвърна, че в изборните секции присъстват застъпници, журналисти и представители на неправителствени организации. „Целият изборен процес е 100% публичен, ако в Турция не е имало наблюдатели, разбирам“, заяви тя. „Г-жо Фидосова, дори да постигнете най-високите стойности на децибелите, няма да убедите нито колегите, нито гражданите. Ние говорим за заседания на всички избирателни комисии през целия изборен процес, не само в изборния ден“, отговори й Местан. В текстове от промените, които предстои да бъдат гласувани, е записано, че заседанията на ЦИК и РИК ще се предават пряко в интернет, което е новост за изборния процес.

  Според приетите промени, когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на кодекса. От опозицията настояваха всички решения на ЦИК да могат да бъдат обжалвани, но това не се приема от управляващите. От ДПС настояват например пред ВАС да може да се обжалва решението на ЦИК за разпределение на мандатите на избори. Според опозицията с мнозинството на управляващите ЦИК ще преразпредели депутатските места от по-малките райони (където влияние имат БСП и ДПС) към по-големите като София, Пловдив и Варна (където подкрепата за ГЕРБ е по-голяма).

  В изказвания на депутати от БСП и ДПС бе отбелязано, че в промените на кодекса има записани текстове, които забраняват замяната на застъпници, орязват правото на партиите да получават протоколи и с които се дава право на ЦИК, а не на методология, разписана в закона, да определя коя партия колко мандата е спечелила. В правната комисия бе прието, че изборният ден ще се удължи с един час, което според опозицията се прави, за да може резултатите да се броят на тъмно и да се подменят бюлетини в малките часове на деня. „ЦИК, като даде още един час за избор, какво става – приемаме един закон на тъмно, гласуваме на тъмно, защото няма достатъчно наблюдатели, броите на тъмно“, коментира Христо Бисеров. „Токът спираше в секциите на много места преди 2009 г. Сега свети, сега е посред бял ден“, не му остана длъжна Фидосова.

  В късните часове в сряда дебатът по Изборния кодекс премина всички граници на нормалния диалог и се превърна в подмятане на откровени обиди и закани. От ГЕРБ припомниха за „червените прашки на Азер Меликов“ в „Информационно обслужване“ по времето на тройната коалиция, за СПИН скандала в БСП и т.н. Лидерът на РЗС Яне Янев пък се закани да бъде безмилостен към левицата, когато тя му „падне“ в оглавяваната от него комисия за корупция по висшите етажи на властта. Към 22.00 от БСП поискаха поименна проверка на кворума, тъй като залата вече бе полупразна. Докато зам.-шефът на НС Менда Стоянова, която водеше заседанието, четеше имената на депутатите, представителите на левицата и ДПС тръгнаха да напускат залата. „Абе къде бягате бе, хайдути“, провикна се Фидосова. Шефът на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев поиска проверката на кворума да се предава пряко по БНТ и БНР, за да се види, че отсъстват представителите на опозицията. Михаил Миков (БСП) използва включените камери, за да обяви, че „нощното заседание протича при безпрецедентен натиск на управляващите за промени в Изборния кодекс, които да дадат възможност ГЕРБ да фалшифицира предстоящите избори и да ги открадне от българските граждани“. Проверката установи, че в залата са 100 депутати и поради липсата на кворум заседанието беше закрито. Малко преди това едва не се стигна до сбиване на скупчили се пред трибуната депутати. Менда Стоянова на няколко пъти ги призова да се отдалечат. До сблъсък не се стигна.

  –ГОТОВНОСТ–

  Представители на опозиционни партии заявиха готовност да напуснат пленарната зала и да прекратят участието си в дебата по второто четене на промените в Изборния кодекс. Гневът им бе предизвикан от това, че управляващите от ГЕРБ не се съобразяват с нито едно от техните предложения за нови текстове. Те заявиха, че не искат да легитимират с присъствието си промените в кодекса, с които според тях ГЕРБ цели да фалшифицира и манипулира парламентарните избори догодина. Пръв готовност да напусне залата заяви Ангел Найденов (БСП), а след него това сториха лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и зам.-шефът на ДПС Христо Бисеров.

• За връзката между външните и вътрешните българи

  Интервю на Стефан Манов за  в. „Култура“

  .

  

  Стефан Манов е роден през 1971 г. в София. Завършва 9-та Френска гимназия , а след това и Химико-металургичния университет в София.
  Във Франция е от 1994 г. Защитава дисертация в областта на корозия на металите в Националния политехнически институт в Тулуза. Доктор по материалознание. Сега завежда научен отдел във френския филиал на голяма международна фирма.
  Един от двигателите на движението за институционално представителство в България на българите от чужбина.

   

  – Вие работите активно за правата на българите в чужбина. Откъде тази любов към родината? Не всички развиват такава любов.

  – Всъщност, аз никога не съм губил връзката си с България. Заминах относително късно, на 23 години. Т.е., повечето ми младежки преживявания – когато човек открива света, открива и любовта, и приятелството – са свързани с България. Когато поддържам тази връзка, аз по някакъв начин поддържам връзката с моето собствено минало – една по-скоро лична и времева, отколкото географска носталгия. От друга страна, аз винаги съм се интересувал от съдбата на обществото, как то еволюира. А в годините на преход всичко става на бързи обороти. Първите години на демокрацията, които съвпаднаха с моето юношество, студентство, някак си ме запалиха и по тази тема – за ролята на индивида в демокрацията, за ролята на гражданското общество, партиите, политиката, избори и т.н.

  – А преди да заминете, лепихте ли афиши, участвахте ли в митинги?

  – Разбира се. 90-те години бях по митингите. Афиши не съм лепил, но участвах, спомням си, в тези процеси на съзряване на нашето гражданско общество…

  – Съзряване? Смятате, че е съзряло вече?

  – Уви, не. Това е болката ми, всъщност… Може би затова в последните няколко години се засили у мен желанието, необходимостта да се намеся колкото мога в изграждането на гражданското общество в страната. Защото се убедих, че една демокрация е демокрация не само защото има демократични закони или пък добър съд – зад буквата на закона, зад обикновените правила трябва да има един обществен манталитет, една обществена настройка, да има коректив. Корективът не са изборите на всеки четири години. Корективът е ежедневната реакция от страна на свободни медии и гражданско общество. На активни хора, които защитават демокрацията в ежедневието – защото загубата на демокрацията е понякога и в детайла – те защитават този детайл. Аз бях изключително впечатлен от французите, които, на пръв поглед, се мобилизират и за дреболии, но успяват да направят така, че местната или централната власт да отстъпи. В момента впрочем тече една такава битка между държавата и противници на строежа на летище близо до град Нант, чийто бивш кмет Жан-Mарк Еро е днес министър-председател на Франция. Вероятно тази характерна френска гражданска активност и, дори бих казал, опърничавост се е пропила и в мен; и е вторият лост на моята активност в защита на правата на българите в чужбина.
  Примерът на Франция е често противоположен на ставащото в България. Тема, която много ме вълнува, е опазването на природата. Франция е модел как се опазва крайбрежието от строежи на бетонни ваканционни селища – и изобщо от натиска на инвеститори и от безразборния туристически натиск – правейки това интелигентно. Естествено, през 60-те години, преди да се случи това обществено съзряване, е имало поражения по Средиземно море, но например Атлантическото крайбрежие е изключително запазено. В момента законът за крайбрежието забранява всякакво строителство. И като си спомня за Царския плаж (между Созопол и Черноморец), на който през 70-те години нямаше никой и нищо, станалото сега там, а и по цялото наше черноморско крайбрежие, е нещо, за което изключително ме боли. За щастие, гражданското общество и особено младите в България, това изглежда ги вълнува. Мобилизацията срещу проекта за ваканционно селище на Иракли или срещу комплекса „Златна перла” в Странджа, който беше съборен, бяха първите лястовички. Съпротивата срещу промените в Закона за горите показа, че гражданското общество може да има реална сила.

  – Казахте, че връщането ви към България е в известен смисъл връщане към младостта. А какво ще стане след 20 години, когато родените вече във Франция, в Испания и т.н. българи няма да имат вече тези първи 20 години на българско формиране?

  – Въпросът е много труден. И отговорите са индивидуални. Аз се сблъсквам в момента с него, защото от три години съм баща и този въпрос го чувствам вече значително по-близък… Вижте, това, което ние, граждански активните хора в чужбина, се опитваме да кажем на българските политици, на властта в България, е следното: има една уникална ситуация, при която българската емиграция в последните години беше и е донякъде все още изключително свързана с България. По простата причина, че тя излезе, дето се казва, внезапно, на няколко големи вълни. Все още по-голямата част от българите, които сме извън България, сме много свързани със страната. Има роднини, родители, приятели, имоти; младостта… Влече ни натам по някакъв начин. Проблемът е, че това няма да е вярно по дефиниция за поколението след нас. И тук възниква въпросът – как България ще се опита да запази връзката с тази своя диаспора след едно поколение?

  – Господин Манов, ще стигнем дотам. Кажете преди това, според вас, има ли наистина субектът „българин в чужбина” интерес, любов, порив, настроение да поддържа връзка с майката-държава – с Родината, или просто с България?

  – Няма какво да се лъжем, субектът няма достатъчно вътрешни пружини, които да го задържат в орбитата на държавата, от която са произлезли родителите му. Средностатистическият субект, било то в България, било то в Америка, е част от масата, част от течението. Живот срещу течението, е труден живот. Той изисква голяма психологическа, морална сила. Той изисква жертви, изисква самонасилване. Плуване срещу течението не е естествената ситуация на хората в света. Тези, които плуват срещу течението, са единици. Индивидът, който живее що-годе добре в чужбина, в една чужда езикова, културна среда, особено ако тя е и демократична – няма причини, ей така, спонтанно, отвътре, да плува срещу течението, срещу средата, в която живее. Разбира се, наблюдава се на различни етапи връщане към извора. Понеже живея във Франция, една нация от емигранти, общувам с много хора, които са първо, второ поколение гърци, испанци, португалци, италианци, поляци, руснаци. Закономерността е една и съща. И тук идва въпросът – когато приемем този факт, какво можем да направим? Първо, има ли смисъл да се борим срещу това? И второ, какво да направим, за да спрем тази тенденция или поне малко да я намалим? Има ли смисъл – на това трябва да си отговори българската нация най-напред. Много често на нас, българите в чужбина, ни казват: „Ама вие какво искате? Вие сте там, уредили сте се, ние тук в България се мъчим и се борим, както можем“. На това има циничен отговор: „Не, ние, българите в чужбина, нищо не искаме. Иска го българската нация – след 50 години ще има ли такава?“. Като имаме предвид нашата отрицателна демография и общите тенденции на глобализация в света. Т.е., въпросът е не българите, живеещи в България, и българите, живеещи в чужбина, дали искаме едни от други нещо. Въпросът е какво българската нация, българското общество иска. И тогава, погледнато от този ъгъл, обществото може да си каже: „Да, днес имаме възможност с малко усилие да поддържаме връзката. Усилие, което ще бъде многократно по-голямо след 20 години, когато се смени поколението. Тогава дайте да направим това усилие днес, да запазим тези връзки, да ги направим силни – така че да не се скъсат след едно поколение“.

  – Усилието не се наблюдава особено. И понеже все пак поводът за разговора е конференцията в Брюксел[1], кажете вашите впечатления. Кажете дали българският въпрос е навлязъл в нова фаза, да се изразим с цариградския български отпреди 150 години. Усеща ли се нещо различно след конференцията?

  – Не искам да изглеждам излишно песимистичен или критичен, но ми се струва, че отвъд добрата инициатива и добрата идея, които раздвижиха нещата около тази конференция, няма преломен, ключов момент в отношението на държавата и на политическия елит към българите зад граница. Последните няколко години има промени в обстановката. Има, в чисто демографски смисъл, количествени натрупвания – българите в чужбина, особено след приемането на България в ЕС, станаха доста на брой. От друга страна, това може да прозвучи скандално за обикновения българин, държавата почна да си насмогва на харча – особено в сравнение с 90-те години. Държавата започна да се обръща и към дейности, които не са приоритетни. Защото, нека не се лъжем, че темата за българите в чужбина е приоритетна за управляващите. Не е била никога, при никое правителство или мнозинство, не е и при днешното. Съмнявам се, че ще бъде и при следващото. То не е и нормално. Но между това една тема да не е приоритетна и това изобщо да не й се обръща внимание има доста място за работа. Та, ако се върна на Брюксел, аз лично съм песимистично настроен спрямо това какво ще излезе от тази среща. Имаше един не лош меморандум, който беше написан. Но тези идеи, които ние, а и други българи по света предлагаме там – те вече са на бюрата или по чекмеджетата от години. Конкретно, ако говорим за т.нар. институционално представителство на българите в чужбина и в частност – избирателен район „Чужбина“ – досега няколкократно имаше възможност да бъде създаден такъв. И при писането на Изборния кодекс, и при няколкократните му промени. Лично ние с проф. Гаврилов сме написали няколко статии и експертни доклади по темата, провели сме десетки срещи с депутати, политици, експерти, редица медийни изяви, за да разясняваме и убеждаваме. Други инициативи на българи от чужбина също активно работят в тази посока. Техническите решения също са известни – водещи български изборни експерти са предложили методики за това как да се оформи пълноценен избирателен район „Чужбина“. Т.е., ако имаше реална политическа воля, това щеше да се е случило.
  Може би, като стана дума за институционално представителство, трябва да уточним за какво става дума, каква е ползата от това България да допусне на институционално ниво гласа на българите в чужбина.

  – За да може тук общественото мнение да е наясно за собствената си полза…

  – Това най-напред, чисто символично, ще покаже отношението на държавата, на нацията, на политическия елит към българите в чужбина. Ще им каже: „Вие имате значение за бъдещето, за развитието на нашата държава. Държим вашето мнение да участва по някакъв начин, когато правим политиките, засягащи нашата нация“. Това не е задължително, напротив – може държавата, нацията да каже: „Вижте какво, ние нашите вътрешни проблеми ще си ги решаваме сами. Благодарим за това, че имате български паспорти, но нямаме нужда от вас“. Това е възможен отговор, ние ще приемем този отговор. Но той трябва да бъде казан черно на бяло. Днес отговорът – такъв, какъвто е черно на бяло в българската конституция, е чл. 26, който казва, че българите се ползват с всички права и задължения по тази конституция без значение от тяхното местоживеене. Значи, можем да допуснем, че законодателят, българската нация решава, че българите, живеещи в чужбина, са част от нея и иска те да участват в националния живот. Разбира се, конституцията може да бъде ревизирана; аз не моля никого да направи каквото и да било за българите в чужбина пряко волята на суверена. Процесът трябва да дойде от България. Ако една нация иска да поддържа връзки със своята диаспора, първо тя трябва да каже: „Вашето мнение на нас ни трябва“. И това, че ние не живеем там и не ползваме ежедневно магистрала „Тракия“, не значи, че нацията няма нужда от мнението на българите от чужбина – например, за политиките, които ще се правят в следващите 15-20 години и т.н. Това е принципният въпрос – иска ли нацията да ни държи в орбитата си или не ? Защото, в условията на един все по-глобализиран свят, в който понятието за нация престава да бъде еднозначно свързано с дадена географска територия, държавите ще имат все повече нужда от своите граждани, живеещи зад граница. В търсене на икономическа експанзия или културно и геостратегическо влияние. И това редица нации вече са го осъзнали.

  – Тук опираме до мислене, което изисква малко по-абстрактно виждане за нация. Като че ли българинът има доста конкретно мислене.

  – Аз съм съгласен, че, погледнато от тази гледна точка, въпросът изглежда абстрактен. Но понеже българинът много обича да е най-първият в света или, в най-лошия случай, на Балканите – нека посоча съвсем конкретни неща. Румънската диаспора избира четирима от 334 депутати в долната камара и двама от 137 сенатора в горната. Съседна Македония промени изборното си законодателство така, че македонците от чужбина вече избират трима депутати от общо 120. Защо ли? Хърватите зад граница – шест до десет от 160 депутати, според избирателната активност. Това са балканските примери. Има и по-екзотични, като Кабо Верде, Колумбия, Алжир, Mозамбик и т.н. Но да говорим и за старите демокрации – Франция, Италия, Португалия са държави, в които диаспората излъчва парламентаристи както в долната камера, така и в сената[2]. Т.е., отговорът на въпроса, който поставих преди малко, дори да изисква малко усилие, може да дойде. Стига политическият елит да престане да гледа на българите в чужбина през призмата на няколко десетки хиляди гласа в съседна Турция. И заради това да изхвърля цялата българска диаспора зад борда.

  – Някои противници на тезата казват: „един данъкоплатец, един глас”. Законодателства този, който плаща данъци.

  – Всъщност, това е виждане от средните векове. То в никакъв случай не е принцип на съвременната демокрация. В съвременния свят няма никъде обвързване на имуществен ценз с избирателни права. По същата логика всички пенсионери в България не трябва да гласуват, защото данъци не плащат. Студентите данъци не плащат, безработните данъци не плащат. И те ли да не гласуват? Впрочем, от чисто практическа гледна точка, въпросът за плащането на данъка е свързан с ползването на услугата, която държавата предлага срещу този данък: инфраструктура, пътища, ред, полиция, правосъдие и т.н. В ежедневието си българите в чужбина не ползваме нещата, които ползват българите в България. Не искам да влизам в дребни сметки на тема кой колко допринася финансово за страната. Но не трябва да забравяме, че българите от чужбина изпращат в страната между 1 и 2 млрд. евро годишно по официална статистика на БНБ, което поддържа стабилността на валутния борд. Тези валутни постъпления, заедно с чуждестранните инвестиции, разбира се, поддържат борда, като компенсират отрицателния външнотърговски баланс на страната. Интересно е да се отбележи, че в последните 20 години българите от чужбина са внесли в България повече пари, отколкото Европейският съюз с всички предприсъединителни и други фондове. За това българите в чужбина не искат паметник. Но не искат и да им се изтъква аргументът за имуществения ценз по отношение на правото им да имат и изказват мнение за ставащото в страната. Защото, в крайна сметка, равното избирателно право е конституционно закрепено.

  – Предложенията, представени на конференцията, изискват сериозно финансиране от българската държава. Дори само за училища да говорим, очевидно е, че българските общности няма да се самоорганизират до такава степен, че да могат да платят цялата сметка на училището. Или например предложението за „създаване на Институт за български език по модела на института Сервантес“. Очевидно става въпрос за Институт не само за български език, а за българска култура, за българска цивилизация, както се казва днес. Каквото и да казвате, държавата е бедна. Това са огромни пари – как да стане?

  – Мисля, че си даваме сметка за това. При всяко мое връщане в България тези спорове ги водя с приятели и близки. Изучаването на българския език е право на всеки български гражданин съгласно чл. 36 от Конституцията. Като говорим за пари, трябва да се има предвид, че подкрепата, която България оказва на българските училища в чужбина – 4 млн. лв. за тази учебна година, е само част от разходите на тези училища. Първо, далеч не всички училища искат и получават подкрепа от българската държава. Бенефициенти са само около една трета от училищата зад граница по официални данни. И второ, средствата, отпускани за тях, далеч не покриват 100% от разходите. На местно ниво хората се мобилизират и дават пари. Но за да бъдем точни – в България държавата дава за едно дете 1000 лв. годишно за обучението му. По тазгодишната програма на Министерство на образованието за българските училища в чужбина се падат по около 600 лв. на дете. Числото е относимо само към училищата бенефициенти. Т.е., спрямо общия брой български деца, обхванати в училища в чужбина, средноаритметично излиза под 200 лв. Виждането ми е, че нещата могат да стават и без много пари, стига да има добро желание. Моят опит тук, в Тулуза, показва, че проблемът не е финансов.
  А що се отнася до създаването на български културен институт по примера на Института Сервантес, но и на Гьоте институт, френските културни институти и др., то нека имаме предвид, че те служат най-напред за „износ“ на национална култура и визират чуждата публика, а не са непременно в услуга на диаспората. Очевидно е, че за момента подобна идея изглежда доста амбициозно.
  И ето, пак опираме до амбициите на нацията – да поддържа ли връзката със своята диаспора, да търси ли в днешния глобализиран свят начини да увеличава своето влияние ?

  – Вие казахте, че за училищата е въпрос не само на средства. То е въпрос сигурно и на желание.

  – Въпрос на самоорганизация и въпрос на желание, така е. Въпросът е… пак се връщаме към плуването по течението и срещу течението.

  – Точно там искам да се върнем.

  – Всъщност, аз не съм убеден, че един човек – емигрант, който си остава предишният, който не се интегрира в държавата, в която живее – е модел за следване. Аз вярвам в дуализма – в смисъл, че човек може да се чувства много добре в едно чуждо общество и същевременно да бъде изключително свързан с нацията, от която е произлязъл. Двете неща не са взаимноизключващи се. Впрочем, доц. Анна Кръстева от НБУ теоретизира явлението, формулирайки понятието дигитална диаспора. За мен е по-важно българското у българина в чужбина да се съхрани не защото той по цял ден гледа българска сателитна телевизия и ходи на гости събота и неделя само на приятели българи. За мен това не е правилният модел – не защото той е вреден, а защото България не печели нищо, а, според мен, и самата личност губи от това, че не се отваря към другото общество, в което живее. Имам предвид едно демократично, развито общество, разбира се. За да попие от него положителното, прогреса, неговите ценности и да бъде трансмисия. Аз така виждам ролята на нас, българите в чужбина – в добрия смисъл на думата, да бъдем един коректив и една трансмисия към това, което развитите демократични общества са постигнали. Това е много деликатна тема. Много хора смятат: „Вие се мислите за много нещо, защото сте там“. Става дума за друго – когато има нещо, което се приема за нормално в България, а то не е такова по стандарта на развитите демокрации и общества, човек трябва да има вътрешна пружина, почти рефлекторна, която да отхвърля това нещо като нередно или даже ненормално. И хората, които живеем в чужбина – естествено тези, които са с отворени към обкръжението си сетива – развиват една такава рефлекторна демократична пружинка. И това е богатството, което може да се донесе на българското общество като цяло.
  А моите наблюдения показват, че тези хора, които имат сетива, отворени към света, те са и тези, които успяват да намерят сили, за да заплуват срещу течението. И да запазят българското у себе си.

  – Разкажете ни за Обществените съвети.

  – Когато говорим за институционална връзка между живеещите зад граница и нацията-майка, това понятие включва няколко различни механизма, няколко степени на институционална интеграция. Първата степен е активното избирателно право – могат ли живеещите в чужбина да гласуват за институциите на представителната демокрация. В нашия случай – парламент и президент. Отговорът е да, макар и на практика редът за откриване на избирателни секции в чужбина да лишава много голям брой от българите в чужбина от активно избирателно право. Интересно е, че през последните 30 години държавите в Европа, които преди не са позволявали гражданите им, живеещи в чужбина, да гласуват, отварят тази възможност. Именно за да привлекат диаспората към националния живот. Това е първата степен на институционална интеграция, най-базовото ниво. Днес водещите държави са развили и допълнителни механизми. Най-висшата степен на институционалната интеграция, говорихме за нея, е политическо представителство в националните парламенти чрез избор на парламентаристи от избирателни райони в чужбина. Друг инструмент, който се явява допълващ парламентарното представителство, са т.нар. национални представителства на диаспората. Най-старият пример е френският – още 1948 г. Другите работещи примери са Испания (1987 г.), Италия (1989 г.), Португалия (1996 г.), Сърбия (2006 г.). Каква е идеята на тези национални представителства? Тя е много проста. Гражданите на дадена държава, живеещи извън тази държава, да излъчват чрез избори – това е много важно – органи, които да ги представляват при правенето на политиките, касаещи ги. Това са по същество консултативни органи, т.е., нямат пряка управленска и законодателна функция. Но консултирането с тях е задължително при формирането и провеждането на националните политики относно диаспората. Защо са необходими? Защото естествено гражданите, живеещите извън страната, имат специфични интереси, потребности, проблеми и т.н., които по някакъв начин трябва да бъдат представлявани и защитавани пред държавните институции.

  – Нали съществуват редица дружества на българи в чужбина? Те не могат ли да изпълняват тези задачи?

  – Неправителствените организации – асоциации, фондации, културни дружества и т.н., не могат да извършват това, защото веднага опираме до въпроса за тяхната легитимност и представителност. Въпросът за легитимността е много простичък и той е решен чрез представителната демокрация. Само чрез преки и всеобщи избори, организирани в избирателни райони в чужбина, живеещите в чужбина могат да излъчат свои представители, които легитимно да изразяват техните послания и потребности и да защитават техните интереси на институционално ниво. За да бъде чут гласът им обаче и работата на националното представителство да има ефект, световната практика показва, че, освен избрани представители на диаспората, които са гарант за неговата легитимност в едно национално представителство, в един Национален съвет на българите в чужбина трябва да бъдат включени също така – подчертавам: в малцинство – и представители на изпълнителната и законодателната власт в страната. Те са трансмисията към парламента и управленческите решения. В него се привличат и видни общественици и интелектуалци с отношение към темата като своеобразен морален гарант на висшия интерес на нацията. Важно е да посоча, че нашето предложение е членовете на представителството да работят на обществени начала, т.е. да не получават възнаграждение – нека там да отидат наистина заинтересовани от каузата хора, а не шмекери, търсещи топло местенце.

  – Какви функции има Националният съвет?

  – Националният съвет има непряка законодателна инициатива (чрез депутатите, които участват в него), участва във формирането на националната политика по отношение на диаспората, излиза с конкретни предложения по проекти за закони, наредби, правилници, може да се самосезира по всички теми от неговата компетентност. Знаете ли, сблъскваме се с големи недомислици чисто и просто защото никой в администрацията не е помислил за това, че зад граница живеят 1,5 млн. български граждани. Как българинът ще си подмени настоящия адрес, ако живее на другия край на света? Как ще си смени личния документ? Как ще издаде български акт за раждане на детето си? Как ще гласува за Народно събрание? Ей такива „дреболии“, които всъщност са част от иначе къде по-амбициозно звучащото „запазване на националната идентичност“, с което се кичат официалните документи и стратегии.

  – Как се съотнася този Национален съвет с Обществените съвети?

  – Обществените съвети по държави решават местни проблеми. Идеята е във всяка държава, особено в големите – където има и много българи, и големи територии – да има представителен орган на българите. Впрочем, създаването на консултативни органи към посолствата е предвидено по действащия Закон за българите, живеещи извън Република България, но досега Министерството на външните работи не е организирало избори за такива. Обществените съвети ще изразяват най-напред потребностите на българите от съответната държава и ще защитават техните интереси, но могат да съдействат на държавата по места, във взаимен интерес. Примерно, организирането на т.нар. консулски дни в градовете без дипломатически представителства – недостатъчното консулско обслужване в чужбина, особено в големите държави, е сериозен проблем; подпомагане на провеждането на изборите чрез участие в подготовката на избирателните секции и т.н.
  Колкото до начина на сформиране на Националния съвет – по света има различни практики. Асамблеята на французите от чужбина се избира пряко от всички французи по света. Генералният съвет на италианците от чужбина се избира от комитетите на италианците емигранти – аналог на обществените съвети, за които говоря. Моето лично мнение е, че това трябва да е пряко, от всички българи по света. Така няма да се налага във всяка държава да има предварително оформен Обществен съвет.

  – В Тулуза вие гласувахте експериментално за преходен Обществен съвет на българите във Франция. Натрупахте някакъв опит…

  – Точно така. Идеята беше да покажем нагледно, че идеята е работеща и лесно осъществима. Както на българите в чужбина, така и пред българските власти. През октомври 2011 г., паралелно с изборите за президент на България, организирахме избори за преходни Обществени съвети във Франция, Германия, Австралия и Бразилия. Гласуването беше по Интернет. Специално в Тулуза направихме и присъствен вот. В деня на втория тур за президентските избори, 30 октомври, поставихме втора избирателна урна в предверието на избирателната секция. Имаше отделна избирателна комисия, разбира се. Изборната бюлетина представляваше лист със следния въпрос: „Желаете ли ето тези хора в продължение на две години да работят за това да се проведат редовни избори за Обществени съвети?“. Кандидати бяха българи от пет френски града – Париж, Лион, Марсилия, Лил и Тулуза. И какъв беше резултатът? Над 80% от гласувалите за президент дойдоха и гласуваха и за обществен съвет. Като 100% от отговорите бяха „за“. Тази първа по рода си демократична инициатива показа на практика, че не само е възможно да се проведат избори за обществени съвети, но и че българските граждани в чужбина, когато им се даде възможност, показват висока гражданска активност и споделят необходимостта от създаване на представителни органи, изразяващи и защитаващи техните права и интереси. Естествено, това беше своего рода допитване. Много е важно да подчертая, че ние от временните Обществени съвети нямаме претенции, че сме легитимен представител на българите в чужбина. Нашата инициатива цели да покаже смисъла от тази идея и да провокира – чрез обществен, медиен натиск, лобиране – провеждане на редовни избори. А редовните избори трябва да се проведат от българската държава, за да бъдат те признати и от нея, и от българите в чужбина. Легитимността естествено идва с изборното начало, но важна е и избирателната активност. Затова нашето предложение е изборите за Обществени съвети и за Национален съвет да се извършат едновременно с национални избори, когато има повишен обществен интерес. Важно е избирателите да имат възможност да гласуват както присъствено, в съседно помещение на избирателната секция за националния вот, така и по Интернет.

  – И какви са сега грижите на избрания съвет?

  – Още преди изборите за Народно събрание през 2009 г. помагахме на българите да се организират, за да гласуват – за това се изисква попълване на специално заявление и е доста тромава процедура – оформи се мрежа между българи в различни градове и държави. Това беше и зародишът на идеята за обществените съвети. На последните президентски избори обществените съветници по места участваха в подготовката на изборите, като събираха тези заявления, и осигуриха логистична подкрепа по организацията на изборите – връзка с местната администрация, наемане на зала, изборна техника (урна, тъмна стаичка, скенер, мобилен интернет…), предложиха на посланика членове на секционните избирателни комисии – това всичко не е струвало една стотинка на българската държава. По подобен начин организирахме консулски дни – предоставяме необходимите условия, като запазване на помещение, осигуряване на техника и т.н., така че консулът да дойде на място и да извърши консулски услуги – основно подновяване на лични документи и издаване на пълномощни за пътуващите за България без родителите си деца. Тулуза – Париж е 700 км и 200 евро пътни разходи, за да си свърши човек работата. Така че, това е реално облекчение за хората в района. За съжаление, след въвеждането на новите лични документи с биометрия, издаването им налага ползването на специално оборудване. Въпреки че съществуват преносими устройства, посолствата са снабдени само със стационарни станции. И тези изнесени консулски дни вече не могат да се провеждат. А наскоро MВР се оплака, че има над сто хиляди изтекли и неподновени лични карти. Нека уточня, че изнесените консулски дни реално не струват пари на българската държава по простата причина, че таксите за извършване на консулски услуги извън посолството са със 100% надценка!
  Ето конкретен проблем, който щеше да е разрешен, ако имаше Национален съвет на българите в чужбина. Ако го имаше, той щеше да чука на вратата на министерствата, да тропа по масата…

  – Това означава, че трябва да му се делегират права. Иначе създаването му е безсмислено.

  – Всъщност, както казах, идеята е Националният съвет да има консултативни функции.

  – Консултативно значи пожелателно…

  – Точно така. Въпросът е той да бъде изграден и ситуиран законодателно така, че пожелателното да бъде силно препоръчително. В Националния съвет трябва да има квота за представители на изпълнителната власт. Във Франция и в Италия го председателства например министърът на външните работи. Това автоматично ангажира правителството с участие в работата на този Национален съвет. В него участват и представители на парламента, депутати. Когато има такива от чужбина, те са членове по право, когато няма такива, парламентът излъчва няколко депутати, които да участват в работата му. Те ще са законодателната трансмисия. Т.е., когато Националният съвет излезе с някакво становище, те могат да внесат конкретни текстове като законопроекти в парламента. Естествено, всичко опира до добрата воля. Но аз смятам, че това е донякъде за предпочитане. Нашата цел не е да извиваме ръце на българската държава. Нашата цел е българската държава да си даде сметка за необходимостта от връзка между „вътрешните” и „външните” българи. И когато си даде сметка, да изработи съответния инструмент, за да може тази връзка да работи.

   

  Разговора води Христо Буцев
  24 ноември 2012 г.

  –––––––––––––––––––––––––––––

  [1]Среща на представители на българските общности в чужбина, организирана от вицепрезидента Маргарита Попова и евродепутата Емил Стоянов, която се състоя на 7 и 8 ноември в Брюксел.

  [2]Франция: 12 от 343 сенатора в горната камара и 11 от 577 депутата в долната; Италия: 6 от 315 сенатора в горната камара и 12 от 630 депутата в долната; Португалия: 4 от 230 депутата в еднокамарен парламент.

   

• Hubbard Street Dance Chicago. Декабрь 2012 года…

  В этом сезоне тридцатипятилетний юбилей отмечает одна из интереснейших современных танцевальных компаний Hubbard Street Dance Chicago. 6 декабря в театре музыки и танца “Харрис” началась зимняя серия концертов этой компании.

  Вечер открылся композицией хореографа Азур Бартон “Нетронутый” (“Untouched”) на музыку пианиста Нье Конг Ки, саксофониста и композитора Кертиса Макдональда и альтиста и композитора Льва Журбина (сына известного композитора Александра Журбина). Хореография Бартон оригинальна и остроумна, ее отличает отточенность, свобода движений, их полное слияние с музыкой. Хореограф говорит, что свои спектакли делает вместе с танцовщиками: “Я даю общую структуру, потом работаю вместе с танцорами. Они приносят не только истории, но и движенческие идеи. Чем их больше, тем интереснее. И до финала мы работаем вместе”.

  Азур Бартон получила классическое балетное образование в Канаде, училась в Балетной школе имени Джона Кранко в Штутгарте. Премьера “Нетронутого” состоялась в мае 2010 года и сразу завоевала огромную популярность. Критик Хеди Вайс включила композицию в десятку лучших танцевальных номеров года.

  Во втором отделении вечера были представлены два номера, поставленные Алехандром Керрудо. С 2005 года он работает резидентом-хореографом “Hubbard Street Dance Chicago” и два месяца назад продлил контракт с чикагской труппой еще на три года. Алехандро Керрудо родился в Мадриде. Учился в Консерватории танца в Мадриде. С 1999 по 2005 годы – танцор Штутгартского балета. В 2006 году спектакль Керрудо “Fuel” получил третье место на XX Международном конкурсе молодых хореографов в Ганновере (Германия). В честь тридцатипятилетия компании в октябре 2012 года Керрудо поставил балет “Тысяча шагов” на музыку композитора-минималиста Филиппа Гласса. По словам хореографа, толчком к созданию балета послужила композиция Марка Шагала “Окна Америки” (ее часто называют “Окнами Шагала”). В честь двухсотлетия США великий художник подарил эту композицию АРТ-институту.

  6 декабря мы увидели две небольших композиции Керрудо. “Blanco” на музыку Ф.Мендельсона и французского композитора XIX века Шарля Валантена Алькана – набор абстрактных скульптурных телодвижений, исполняемых четырьмя женщинами под фортепианные произведения эры романтизма в музыке. Композиция разработана Керрудо после отдельных репетиций с каждой из четырех солисток. Следом за этим номером следует “PACOPEPEPLUTO” – композиция для трех солистов по классическим песням пятидесятых-шестидесятых годов в исполнении Дина Мартина и Джо Скалисси.

  Кульминацией вечера стала сорокаминутная композиция Casi-Casa шведского хореографа Матса Эка, созданная им в 2009 году для кубинской труппы Danza Contemporanea de Cuba. В основе композиции – фрагменты балетов “Счастливая случайность” (2002), “Квартира” (2005), а также новая хореография Эка. В композиции использована музыка шведской группы Fleshquartet. Элементы мебели на сцене – пылесосы, кресло, плита – созданы дизайнером Педером Фрежи для премьеры балета “Квартира” в Парижской опере. Hubbard Street Dance Chicago – первая компания в США, взявшаяся за эту композицию Эка. Мы увидели замечательное произведение выдающегося мастера.

  Лауреат премии “Benois de la dance”, хореограф-интеллектуал Матс Эк на протяжении тридцати лет является культовой фигурой в современном балете. За эти годы он успел поработать с крупнейшими танцевальными труппами мира. Его имя стоит в одном ряду с именами Иржи Килиана, Уильяма Форсайта, Джона Ноймайера. Его отец – известный актер, играл в фильмах Ингмара Бергмана, мать – балерина и хореограф Биргит Кулльберг. Матс начинал свой творческий путь в качестве актера, потом немного поработал режиссером и увлекся танцем. С 1973 по 1993 годы работал в компании “Кулльберг-балет”, основанной его матерью. Эк прославился новыми трактовками классических балетов – “Лебединого озера”, “Жизели”, “Спящей красавицы”. Интересны взгляды Эка на современный балет, высказанные им в интервью “Независимой газете”: “Я не верю в разделение балета на классический и современный. Это старомодный взгляд на танец. Будущее – в художественной общности с другими техниками танца. Я не знаю, где сейчас существует “чистая” классика – не музейные экспонаты, а живая. Все сливается в одно русло, танцовщики становятся универсалами, хореографы мыслят системно. Раньше классические танцовщики презирали свободный танец, а “модернисты” отрицали классику. Но это в прошлом”. Сюжеты для постановок Матс Эк черпает из жизни и искусства: “Я много смотрю фильмов, хожу в театр, читаю газеты, наблюдаю за моими детьми, за движениями животных, за явлениями, часто не предназначенными для чужих глаз”. Говоря о танцовщиках Hubard Street Dance, Матс Эк назвал их “яркими индивидуальностями”: “Они взрослые, они мыслят по-взрослому. У них есть классическая база и опыт работы с мастерами современной хореографии. Этот опыт очень важен для работы”.

  Следующая, весенняя серия выступлений Hubbard Street Dance Chicago состоится 14-17 марта 2013 года. В программе – мировая премьера балета (название пока неизвестно) в хореографии Алонзо Кинга, руководителя труппы “LINES Ballet” из Сан-Франциско.

  После чикагской премьеры пройдут гастроли Hubbard Street Dance Chicago в Нью-Йорке (14-26 мая) и Лос-Анджелесе (21-23 июня).

  Об истории и сегодняшнем дне Hubbard Street Dance Chicago читайте на сайте компании http://www.hubbardstreetdance.com/. Там же вы найдете подробную информацию о предстоящих спектаклях.

  Напоминаю любителям балета, что 2 и 3 февраля 2013 года в Чикаго впервые пройдут гастроли Гамбургского балета со спектаклем “Нижинский” в постановке Джона Ноймайера, а в мае будущего года мы увидим новый балет Бориса Эйфмана “Роден”. 4 декабря в Санкт-Петербурге объявили лауреатов самой престижной театральной премии города “Золотой софит”. Балет Эйфмана был признан лучшей балетной постановкой 2012 года.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО

  Фото 2. Алехандро Керрудо

  Фото 3. Сцена из композиции Casi-Casa. Фото Тодда Розенберга

   

• За първи път след 1947 г. броят на българите в страната е под 7 милиона

  205-ти сме по раждаемост в света

  За първи път след 1947 г. броят на българите е под 7 милиона и държавата ни е с 6-милионно население, това съобщиха учени от Центъра за демографска политика. Това означава, че сме се върнали 65 години назад, коментират учените.

  Само за сравнение – за същия този период населението в съседна Турция се е увеличавало с 14,98 промила годишно и наближава времето, когато българите ще са под 5 милиона, а съседите ни – почти 90 милиона души.

  Като основа на анализите са използвани данни, публикувани от европейски и световни институции, включително и от ЦРУ. Цифрите на Централното разузнавателно управление показват, че към юли 2012 г. България е с население от 200 000 души по-малко, отколкото отчита нашата национална статистика.

  „Българското общество се намира в безпътица и тя е във всички области. Най-тъжното е едно общество, което няма светли перспективи пред него“ – тези мрачни констатации направиха от Центъра за демографска политика.

  „Заедно с това се увеличават и конфликтите в обществото ни“, посочи проф. Петър Иванов по време на пресконференция в БТА. Той отбеляза, че за 2012 г. най-голяма част от социалните конфликти се падат на протестите с 51,8%. Блокадите заемат второто място с 25,9%, следвани от стачките със 7,4%.

  Професор Иванов предупреди за пореден път, че населението на страната ни намалява и от 9 милиона през 1985 г. се очаква то да достигне през 2050 година до пет милиона души. Той алармира, че страната ни е на 205 място по раждаемост в света и по девето по смъртност. Комбинацията от тези два показателя ни превръща по думите му в абсолютен световен шампион по намаляване на населението.

  Компания в тази ранглиста ни правят страни от Третия свят като Сирия, Сомалия и Чад.

  „За 20 години ние влизаме в Третия свят, какво се случва?“, запита професор Иванов.

  За да „увековечат“ това първо място, от Центъра за демографска политика бяха подготвили специална купа, която да връчат на премиера Борисов. Той обаче не се отзова на поканата им да присъства на пресконференцията и купата беше дадена на човек от Центъра, който носейки маска с лика на Борисов, влезе в ролята на премиера. Той по примера на министър-председателя, чиято запазена марка е рязването на лентички, преряза лента по случай намаляването на българската нация.

  „България наистина намалява и изчезва в далечен план, ако тези негативни тенденции се запазят. България намалява боледувайки, страдайки и мизерствайки“, подчерта още проф. Иванов. Той обяви, че според данните страната ни е абсолютен европейски шампион в още осем класации – за най-нещастна, бедна и болна нация, както и по отношение на корупцията и престъпността, организираната престъпност, изтичането на мозъци и смъртност от сърдечносъдови заболявания.

  Специалистите недоумяват каква е причината управляващите да не се интересуват от тези въпроси. Според проф. Иванов недопустимо е да не се обсъжда защо една нация изчезва. Той заподозря, че срещата между премиера Борисов и президента на САЩ Барак Обама е била именно заради демографската катастрофа в България и факта, че един съюзник на НАТО изчезва.

  Професор Никола Алтънов призова, когато се говори за количествено намаляване на населението, да се обърне внимание и на качественото такова.

  Според него емигрантите са носители на качествени показатели, които липсват на тези, които остават тук. По думите му другото качество, което не се забелязва, е това, което внасят имигрантите, идващи най-често от Азия. Той добави, че те са носители на други ценности, които почти не се съвместяват или много трудно се съвместяват с българските.

   

  Източник:  News.ibox.bg

• За парите и „гнилите домати“ в науката

  Проф. Иван Канев, Mediapool

  .

  Парите и „гнилите домати“ са безспорно два от най-големите и най-съдбоносните проблеми в науката. За тях говорят учените и служителите на всички академии и университети в страната. За тях са написани десетки статии във вестниците и излъчени многобройни репортажи по радиото и телевизията. За тях търсят решения в правителството, парламента и президентството.

  Те станаха толкова голям и остър проблем, че дори за него са написали отворено писмо и група млади български учени, които работят в „Принстън“, „Харвард“, „Йейл“, Макс Планк“, Калифорнийския технологичен институт и други от най-елитните университети и научни организации в света. Те се срамуват от това, което става с парите за наука в родната им страна и се страхуват да се върнат в България, докато науката не бъде почистена от „гнилите домати” в нея. С тази призив те се обръщат към българското общество и управляващите.

  На фона на тези скандални и разтърсващи цялата наука и държава събития ресорният министър твърди, че няма гнили проблеми в науката. Очевидно г-н министърът не познава историята на собственото си ведомство и не знае, че в него парите за наука и „гнилите домати“ са един стар и огромен проблем, който се точи без прекъсване в продължение на 22 години.

  Този проблем започва още през 1991 година, когато парите на Националния фонд за научни изследвания (НФНИ) се раздават по шуро-баджанашката система с изопачени и побългарени критерии.

  Първото официално съобщение за тези финансови далавери е от 11 декември 1991 година. Тогава журналистката Весела Петкова от вестник “24 часа” написа статия “Нашенски критерии свалят в нокаут 97 световни институти” и подзаглавие “Фонд Национални изследвания се оказва безсмислен, ако средствата му се дават по симпатия”.

  Описаният в статията научен проект е изхвърлен от фонда като “слаб”, но той не е. Това се доказва с факта, че след изхвърлянето му от НФНИ същият проект получава финансиране в САЩ, където се състезават проекти от цял свят. Това е безспорно доказателство, че критериите за оценка в българския фонд са или негодни, или не се прилагат както трябва. В статията е посочено кой, как и защо прави далавери с парите за наука, но разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и когато с парите за наука се купуват и похабяват, без да са били използвани, уникални и скъпи апарати от тъй наречените режещи ръба технологии “cutting edge technology”. Такава е историята на една уникална апаратура, която е произведена в Германия от фирмата “Роботрон”. Тази апаратура е закупена с бюджетни пари, доставена и монтирана в БАН през 1991 година от фирмата “Маймекс” срещу четвърт милион (250 000) германски марки. Три години след закупуването й същата уникална и супермодерна апаратура стои неизползвана, без да е работила нито един ден и час, защото за нея няма подготвени кадри, няма тематика и няма материали за работа. Този факт е бил известен на началниците в БАН от два доклада, написани от акад. Асен Хаджиолов от БАН и доцент Емил Чакъров от Медицинска академия, още преди да бъде закупена апаратурата.

  В доклада си доц. Чакъров предупреждава ръководството на БАН с думите: “…може да се предвиди с вероятност, граничеща със сигурност, че не ще бъдат получени престижни резултати, покриващи много високата цена на апаратурата. Твърде възможно е тази апаратура в близко бъдеще, след като е играла ролята на скъпа играчка, да се превърне в поредния апаратурен паметник в научните ни институти”.

  В същия смисъл е и даденото от акад. Хаджиолов мнение. Въпреки тяхното изрично, категорично и ясно предупреждение, началниците в БАН дават ход на заявката и апаратурата е закупена и превърната в развалина и в паметник, точно така, както са предупреждавали и акад. А. Хаджиолов и доц. Чакъров.

  Историята на тези похабени четвърт милион (250 000) германски марки от парите за наука е описна в детайл в няколко статии. Посочени са имената на всички, които са участвали в закупуването, стопанисването и бракуването на апаратурата. Досега разследване няма. По тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката, сред които има и такива, които са участвали и в описаните по-горе далавери с парите на НФНИ. Един от тях е бил дори и председател на фонда, когато стават далаверите.

  Така е, и когато парите за режийни разходи се плячкосват от външни лица. Типичен пример за това е следната история от 1991-1992 година. Тогава в съседство на блок 21 на БАН се настанява една частна пицария, известна като „Осарника”. По криминален начин тази пицария е свързала огромната си и мощна електическа пещ за денонощно печене на пици за трифазния ток в 21 блок на БАН. Това криминално свързване не би могло да се направи само от собственика на пицарията по следните причини. Първо, заради портиерите на блок 21. По това време те са бивши военни, които записват личните данни на всеки, който влиза в сградата, и следят стриктно къде отиват посетителите. Второ, заради електрозахранването. То е заключено зад две врати. Едната е вратата на избеното помещение, а другата е вратата на електротаблото. Ключове от тези две врати имат само определени хора в БАН. По тези причини собственикът на пицарията не би могъл да проникне в блок 21 и сам да свърже захранването на пицарията с електрозахранването на на БАН. Той е направил това със съдействието на служител на БАН , който заради рушвет или други причини му е направил услуга и е свързал частната пицария с трифазния ток от електрозахранването на блок 21 на БАН. По този начин собственикът на пицарията краде ток, пече пици и прави пари, а бедната БАН му плаща тлъстите сметки за ток.

  Тази кражба става по същото време, когато институтите нямат пари и не плащат разходите за ток, заради което е прекъснато подаването на ток и в хладилниците на биологичните институти са размразени и похабени химикали, реактиви и събирани с години материали за милиони левове.

  Историята на тази кражба също е описана в няколко статии. Посочени са имената на тези, които са участвали в разкриването на кражбата на тока, и на тези, които я покриват и скриват.

  Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и когато парите на фонда на БАН „Развитие на науката” (известен според някои колеги и като Фондация “Развитие на българската наука”) се разпределят по абсурден начин. В този фонд (фондация) всичко е абсурдно, изопачено и опорочено. Статутът му е абсурден. Фондът не е регистриран никъде. Няма адрес. Няма уебстраница. Няма телефон. Няма и имейл адрес. За него няма информация никъде, поради което не се знае дори и точното му име.

  Управлението му е абсурдно. Начело на този фонд стоят същите началници, които са начело в ръководството на БАН. Съчетавайки различни длъжности, управниците на фонда държат в свои ръце всичките власти – административна, финансова, научна и контролна. Правилата му за работа са абсурдни.

  За този фонд няма публикувани правила и правилници. Няма обявени сесии. Няма конкурси. Няма и рецензенти. Затова и финансирането му е абсурдно. Парите на фонда се раздават директно от управниците му. Те решават сами и по собствено усмотрение на кого да раздават. Те вземат решенията си, без дори да искат и без да вземат под внимание мнението на специалистите по темите, които финансират.

  Това създава възможност за огромни финансови разхищения на и без това оскъдните пари за наука. В някои случаи разхищенията продължават с години. Такъв е случаят със станалата легендарна ДНК-лаборатория. В нея се наливат пари години наред, без тя да е работила нито един ден и час и без да е направила дори и един ДНК анализ. Закупената за тази лаборатория скъпа апаратура стои с години неразопакована в кашони. Назначените млади кадри се шляят известно време из лабораторията и, отчаяни и обезверени, поемат за Европа.

  Историята на тази лаборатория е описана също в няколко статии. Посочени са имената на всички, които са участвали в създаването и управлението на ДНК-лабораторията.

  Досега разследване няма и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и когато с парите за наука се финансират шарлатани и измамници в науката. Сред тях са и финансираните през 2007-2010 година цяла серия от фалшиви и измамни открития на „чудотворни” лекарства за лекуване на рака. Например директорът на Института по микробиология акад. Ангел Гълъбов съобщава чрез радиото, телевизията и вестниците за открит от български учени уникален за световната наука метод за лекуване на рак чрез инфектиране на болните с вируси от мишки.

  Бившият директор на Института по експериментална патология и паразитология проф. Иларион Янчев обявява в многобройни вестникарски статии, радио и ТВ предавания как е открил в гората чудотворната билка „Котешка стъпка”, която лекувала на 100% всички видове рак. Лично председателят на БАН дава интервюта за това „чудотворно” лекарство.

  Зам.-директорът на Института по космически изследвания проф. Ставри Ставрев съобщава, че е открил метод за лекуване на рак с наночастици от разпрашени кристали от диаманти.

  Директорът на Института за ядрени изследвания член-кор. Йордан Стаменов съобщава, че БАН ще лекува болните от рак без болка.

  Сега, през 2012 година, истината за тези фалшиви открития е излязла наяве и всички в БАН, България и по света вече знаят, че тези „чудотворни” открития са една голяма измишльотина и не се намират никъде, нито на книга (не са публикувани), нито на нива (не са патентовани и не се произвеждат никъде).

  Няма ги и техните откриватели. Те са пенсионирани от БАН тихомълком. Парите са профукани, обещаните преди години уникални лекарства и лечебни методи ги няма.

  Историята на тази скандални и срамни за бедната наука разхищения на пари е описана в редица статии. Последната е публикувана на 3 декември 2012 година във вестник „Доктор” със заглавие „Няма регистрирано лекарство от билката Котешка стъпка нито у нас, нито в чужбина”. Там са посочени имената на тези, които са толерирали и фаворизирали тази измама в науката.

  Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и когато парите на бедните научни институти се присвояват в особено големи размери. В институт от физическите науки са изчезнали милиони. В институт от биологичните науки са присвоени над 370 000 лева. Тези пари се присвояват по същото време, когато учените са принудени да излизат в принудителен отпуск заради недостиг на при за заплати.

  Според осведомени в БАН колеги, някои от тези огромни по размер финансови злоупотреби са били известни на покойния вече председател на БАН акад. Стефан Додуников още през юни 2012 година. Още тогава той се опитал да ги разследва и да намери “гнилите домати”, но срещнал огромна съпротива, която му създала главоболие и която се счита за една от причините за смъртоносните му здравни проблеми.

  След неговата смърт от юли до ноември в продължение на близо половин година историята на тези огромни финансови злоупотреби се замазва и крие в науката. Те стават публично известни след намесата на журналисти, които разказват за тях по радиото, телевизията и вестниците.

  Така е и когато парите на Фонд „Научни изследвания“ се източват, плячкосват и прахосват през 2003 година. Историята на това източване и плячкосване е описана в статия, която е публикувана на 13.12.2003 г. във вестник ”Капитал” със заглавие ”Финансирането на научни проекти по български ” и ”Националния фонд ”научни изследвания по нашенски”. Там са посочени имената на тези, които са източвали прахосвали парите на фонда.

  Досега разследване няма, и по тази причина няма и кой да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и когато парите на Фонд „Научни изследвания“ се източват, плячкосват и прахосват за пореден път в особено големи размери през 2008-2009 година. За тях научаваме лично от подалия оставка директор на фонда проф. Емил Хорозов. В неговите доклади са посочени имената на тези, които са участвали в източването и прахосването на милиони. Посочени са и тези, които ги толерират и защитават от разследване, което или се мотае с месеци и години или се прави проформа без видими резултати.

  По тази причина и тук няма кой да хване и да изхвърли “гнилите домати” от науката.

  Така е и сега, през 2012 година, когато парите на Фонд „Научни изследвания“ се източват, плячкосват и прахосват отново в милиони. Това създаде поредният огромен финансов скандал за парите на науката. Той стана причина учени от БАН и университети да искат анулиране на конкурсите от 2012 година. То стана причина млади български учени, които работят в чужбина да напишат протестно писмо и да искат „гнилите домати” да бъдат изхвърлени от българската наука.

  Вместо да реши проблема, който трови науката от 22 години, ресорният министър спусна чадър над управниците на Фонда и ги брани със смехотворни тези и аргументи. Като прави така той убива науката на България не само финансово, но и кадрово, защото младите българи от чужбина няма да се завърнат в своя родина, докато там не бъде почистена къщичката на науката и изхвърлени от нея „гнилите домати”.

  Така ще бъде вероятно и на 12 декември 2012 година, когато комисията за образование и наука към парламента ще решава скандалните проблеми с парите за наука.

  И тогава този проблем няма да бъде решен, ако комисията се ограничи само със разследване на финансовите злоупотреби от последната сесия на Фонда и не бръкне дълбоко и мащабно и не намери механизъм, който да почисти науката от онези „гнили домати”, които от 22 години се издигат на власт не само във фонда, но и във университетите и академиите, откъдето те идват във фонда.

  Много е вероятно това почистване да не бъде реализирано в науката поради същите специфични особености в националния ни мироглед и манталитет, поради които не са почистени „гнилите домати” и в правосъдието, и в образованието, и в здравеопазването и в политическите партии и на много други места в държавата.

  Mediapool потърси проф. Канев за потвърждение застава ли зад твърденията си за описаните от него злоупотреби в системата на научните звена и за псевдонаучните, по неговите думи, открития на конкретни учени от БАН. Той отговори:

  За ваше сведение на тези колеги и на техните покровители в науката са дадени 5 (пет) пъти възможност да коментират, да реагират и посочат кое от написаното за тях е вярно и кое не е вярно.

  Първата възможност е дадена под формата на статии, които са публикувани от мен в продължение на 21 години във вестници и интернет-форуми. Досега никой от цитираните не е коментирал и не е направил опровержение пред мен или друга инстанция.

  Втората възможност е дадена чрез една написана от мен брошура, в която са събрани на едно место същите данни, факти, събития и имена, които са описани и в статиите. Над 150 екземпляра от тази брошура са разнесени и раздадени лично от мен и на колеги, които познават събитията и на тези, които са извършили погромите и злодеянията в науката. Отново никой от цитираните в текста погромаджии не направи коментар и не отрече написаното.

  Третата възможност е дадена чрез предишното ръководство и Управителен съвет на БАН. И на негови членове дадох от брошурата. Освен това по етапен ред със входящи номера изпратих до тях и няколко доклада. И те не отговориха, не дискутираха и не отрекоха описаните погроми и злодеяния в управляваната от тях наука.

  Четвърта възможност е дадена чрез последните двама председатели на БАН, академиците Иван Юхновски и Никола Съботинов. И те получиха копие от брошурата. И те не отговориха, не дискутираха и не отрекоха описаните погроми и злодеяния в управляваната от тях академия.

  Пета възможност е дадена чрез ресорния министър за образование и наука г-н Сергей Игнатов. И на него дадох един екземпляр от брошурата в присъствието на двама свидетели – професорите Стамат Командарев и Тодор Кирев. Те увериха г-н министъра, че изнесените в брошурата данни и факти са достоверни. Той обеща да назначи комисия която да разследва погромите и злодеянията в науката и да подведе под отговорност виновните. До сега проверка няма.

   

• Срокът за освобождаване от здравни вноски за българите в чужбина скоро изтича

  Българите в чужбина могат да се освободят от здравни вноски

   

  Само три седмици останаха до края на годината, в които българските граждани, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г., могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски у нас и за стари периоди. Това се напомня в прес-съобщение на Националната агенция за приходите.

  За целта те трябва да подадат декларация и заявление за напускане на страната до 31 декември. Най-лесният и бърз начин това да стане е по пощата. От НАП обаче предупреждават, че за да се отразят промените в българската здравна система, трябва да се подадат и

  двата документа – и декларацията, и заявлението.

  От досегашната си практика служителите на агенцията отчитат, че често срещан пропуск е непосочването в декларацията на конкретна дата за напускане на страната, а само месец и година или само година. По този начин документите не могат да бъдат обработени, въпреки, че са получени в съответния офис на НАП. За по-бързо отстраняване на несъответствията, от агенцията съветват когато декларацията и заявлението се изпращат по пощата, да се посочва електронен адрес за контакт, а при възможност и телефон или човек, с когото данъчните могат да се свържат на територията на България.

   

  Калина Георгиева,

  Novini.bg

• Николай Колев – Босия: Декларация за създаване на нова България

   

  Драги братя и сестри – български граждани,

  Имайки предвид, че вече 23 години България тъпче на едно място и не започва истински преход към реална демокрация и управление в полза на обществото;

  Имайки предвид, че политическата система в този си вид у нас е приемник на старата тоталитарна система и е създадена от група задкулисни играчи, свързани с паралелното създаване на мафията у нас;

  Имайки предвид, че създаването на политически партии има за цел да измами българското общество с цел укрепване на монополите, олигарсите, картелите и партийните кръгове;

  Имайки предвид, че бизнес климатът е негативен за обикновените предприемачи;

  Имайки предвид, че съдебната система е основана на приемственост на старата тоталитарна система, създадена още при т. нар. „Народен съд”;

  Имайки предвид, че благодарение на тази система България изпадна в тежка икономическа, морална, духовна, възпроизводителна, здравословна и образователна криза;

  Имайки предвид, че тази всестранна криза застави близо два милиона българи да живеят постоянно или през част от годината в чужди държави, за да търсят препитание и оцеляване;

  Имайки предвид, че безработицата при младите хора добива критични размери въпреки емигрирането на младите хора;

  Имайки предвид, че българските пенсионери живеят далеч под линията на бедността, а огромната част от тях и под екзистенц минимума;

  Имайки предвид, че българските институции са останали същите тоталитарни институции, които управляват, а не обслужват българските граждани;

  Имайки предвид, че законите в тази държава са направени така, че да обслужват политическата класа, мафията и монополите;

  Имайки предвид, че конституцията е зле създадена и се позволява да бъде погазвана и суспендирана де факто всеки ден и час;

  Имайки предвид, че т. нар. „политическата класа” говори за реформиране на властовите институции, но те не подлежат на реформиране, защото пирамидалната им структура не позволява облагородяването им;

  Имайки предвид, че здравеопазването, образованието, социалните дейности, административното и правоохранителното обслужване непрекъснато се влошават и дегенерират;

  Имайки предвид, че страната се тресе от повсеместна и огромна корупция, престъпност, страх за бъдещето и националният имунитет върви към минимума си;

  Имайки предвид, че обществените и останалите медии обслужват олигарсите, политиците, банкерите и картелите;

  Имайки предвид, че по всички горепосочени критерии страната ни е на последно място в ЕС, и на едно от последните места в Европа и света;

  Имайки предвид, че времето за създаване на нов модел на държавно устройство намалява, обществото бързо се радикализира

  .

  Е НАЛОЖИТЕЛНО:

  .

  Да се вземат спешни мерки за спиране на политическото безумие и да се премине към нов обществен договор, от който сегашните политически партии да бъдат елиминирани, а изборите да бъдат отложени.

  Да се създаде Национален форум на неправителствени организации, които да подготвят нова конституция, програма за излизане от затворения кръг на т. нар. „политически партии” и да се назначи програмно правителство, което да извърши дълбоки политически преобразования, да промени модела на административния, законодателния и съдебен модел. В този форум да участват браншови, регионални, правозащитни, несвързани с политическите структури организации.

  Да се суспендира сегашната конституция, която и без това непрекъснато се нарушава и на практика не работи, а държавният глава да подпише поредица от укази, приети от Националния обществен форум. Новата конституция да постанови двукамарен парламент /сенат/, при което горната камара да заседава постоянно и да има възможност да проверява всички власти, включително да изпълнява ролята на конституционен съд. Така ще се избегнат политическите избори на членове на ВСС, КС и държавни комисии, на обществените медии. Да има право да освободи президента преди да са свършили правомощията му. Изборът за Сенат да бъде само мажоритарен. Долната камара да работи на сесии и изборът да бъде с преобладаващо мажоритарен избор.

  Да се създадат по места граждански съвети, включващи в себе си непартийни високоморални, авторитетни експерти, които да упражнят граждански контрол върху местната и централните власти. Тези съвети да се отчитат на Националния форум.

  Да се изработят нови структури за управление, които имат нова, демократична философия и са подготвени да обслужват обществото и отделния гражданин, а не да го изнудват, мачкат и управляват.

  Да се определят целите на страната и се подготвят стратегии и програми за създаването на нова България.

  Да се създаде школа за подготовка на административни и политически кадри, които да бъдат издирени, подготвени и проверени, за да поемат отговорно и професионално управлението на страната.

  Да се определят дългосрочните и краткосрочни приоритети за развитие на страната като се постави на централно място българския гражданин с неговите права, свободи, интереси и възможност за реализация според интелектуалния му капацитет, моралните му качества и предприемчивостта му.

  Да се гласува незабавно закон за кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси, като Българската национална банка отпусне еднократен дългосрочен нисколихвен кредит на кредитните кооперации и взаимоспомагателните каси, докато те стъпят на крака и започнат да се самоуправляват с парите от членския внос. Кредитните кооперации да бъдат два типа – на браншови или териториален принцип.

  След завършването на новата конституция да се приеме с плебисцит и тогава да бъдат насрочени избори.

  Този проект да бъде разпространен в социалните мрежи, за да бъде прочетен и обсъден от българските граждани. Отделно да бъде даден до медиите, за да имат възможност българските граждани да се запознаят с него и да решат бъдещето на нашата мила родина.

  Бог да пази България!

   

  Николай Колев – Босия,

  Bosia.blog.bg

• Специфичният гнусомер на Дянков

  Според Симеон Дянков е гнусно в съдебната система да си раздават бонуси. Съгласен съм, така е. Гнусно е откъдето и да го погледна, още повече, че на корумпираните кривосъдници не им трябват някакви си жалки две-три хиляди лева. Подкупите им осигуряват достатъчно висок стандарт на живот. Къщи, вили, земи, джипове, луксозните почивки, обучението на децата им в престижни, скъпи учебни заведения в чужбина и другите всевъзможни екстри не са от заплати или бонуси. Работейки на ишлеме разбойниците в тоги не са за жалене.

  Чудно ми е обаче будната съвест на финансовият министър защо спи, когато се раздават бонуси по министерствата, агенциите, комисиите и други всевъзможни търтейски организации. Дупетатите също са се настървили да си подарят по около четири хиляди лева предпразнично. Явно там не е чак толкова гнусно да си раздават парите на данъкоплатците. А дали е гнусно при всяка държавна поръчка от всяко министерство да се закачат външни фирми консултанти и по този начин да се крадат милиони. Например поръчките за хеликоптери и фрегати на военното министерство. Правните, финансовите и пр. въпроси не ги поверяват на специалисти, на които и без това им плащаме заплатите с данъците си – такива има във всяко едно министерство. Въпреки, че хрантутим легиони от чиновници, по държавните поръчки се наемат все едни и същи частни консултанти. Ясно е, че така се крадат нашите пари, но дали Дянков ще го измери за гнусно? Ще разреши ли гнусомерът му да се публикуват сделките на всяко едно от министерствата с имената на всички, които са се облажили по тях. За правни, финансови и пр. консултации. На мен ми се струва доста гнусничко – с наши пари се правят поръчки за неща, които не ни трябват. Печелят производители от чужбина и родни тарикати, на гърба на българските данъкоплатци.

  Но да се върна към бонусите на правосъдниците. Чудя им се защо като са толкова честни тия слуги на закона, не си направят една статистика, да изкарат по списък всички магистрати, кой колко забатачени дела има. Колко пъти и заради кого е осъдена България в Страсбург. Да закачат тези списъци на съдебните си палати така, че всички граждани да могат да ги прочетат. И после нека тези, които се окажат достойни, да си получат бонуса. Няма лошо. Още по-правилно ще бъде, ако се прави системен анализ на дейността на всеки един прокурор и съдия, по всеки един конкретен казус, за конфликт на интереси, за прикриване на престъпление или изпълняване на поръчка с цел да се натопи невинен. Няма да навреди, ако се изследва имотното състояние на служителите на Темида и на техните роднини. И пак на стената, да се виждат отличниците. Нали ни проглушиха ушите с лозунга “прозрачност”.

  Ако пък някой може да ми обясни защо в България имаме повече прокурори от десет пъти по-голямата по население Италия?! Това дори и специфичният гнусомер на Дянков не може да го отчете. Имаме три пъти повече държавни обвинители от италианците! Всъщност сме първенци по този показател в Европа. Шампиони сме и по финансиране на прокурорите като процент от БВП в сравнение с останалите европейски държави! Едновременно с това сме най-корумпираната и най-бедната държава. Гледам статистиките и виждам една много, ама много гнусна зависимост между поводите ни за “гордост”. Моят гнусомер отдавна вече е спрял, на Дянков е някакъв особен – избирателен, така като гледам и по магазините не ги продават тия уреди. Явно е нарочно, за да не можем да измерим точно безобразията, за да си останем само с усещанията за гнус. И като ни питат колко ти е гнусно, само да разперваме ръце и да викаме: е-е-е-й толкова.

   

  Ивайло Зартов,

  Ivailozartov.org

• Проблемите на словесностите и писменостите

  Автор: Венелин Чалъков

  Написването на статията е провокирано от продължаващото неосъзнаване от властите, на острата обществена и тяхна потребност от  нормиране – реформиране на  словесностите и писменостите.

  Действителността, компоненти на която сме и ние , съществува във вид на  полета, вещества, енергии и информации.  Следите са частични образи върху веществата и полетата, породени от взаимните им отразявания. Животните асоциират  едни образи – оригинали, с други образи – знаци и така създават информационната действителност. Информацията за даден оригинал е общото, съществуващо  в неговите следи или  знаци. Информациите не  съществуват без своите носители – полетата или веществата.Информацията за даден оригинал може да бъде частична – бедна, но  може да бъде и пълна – каквато е при копията на  оригинал. Всяка информацията се представя адекватно чрез графи – абстрактни математически модели, съставени от свързвани и свързващи знаци. Графите дават възможност за изчисляване количеството и на знакова и на образна информации. Информацията притежава и други съществени свойства – пълнота, плътност, актуалност, неочакваност, … . Чрез формулата на Шенън не се изчислява количеството на информация, а количеството (величината) на нейната неочакваност.

  Живите същества не могат да живеят без въздух, вода, храна и информация. Необходимата им информация те си получават  чрез търсене,  наблюдаване, обмен и мислене. Обменът се  осъществява чрез говор или знаци. Словата (фонемите) са времеви редици съставени от елементарни фонеми – звуци правени в устната кухина, с използване на гърлото, езика, зъбите. Думите (графемите) са редици от букви, които се осмислят като  елементарни или съставни фонеми, а азбуките – латиница, кирилица, … , са състави от букви. Езиковедите братя Кирил и Методий са добавили към фонемите на латиницата, непритежаваните от нея фонеми на славянската словесност, и са получили комуникативно изобретение – кирилицата.

  Анализът на съвременната българска азбука, прекият наследник на кирилицата, разкрива състав от : 24 елементарни фонеми – а, е, и, о, у, ъ; б, п, м, л, в, ф; д, т, с, з, ч, н; р, ж, ш, г, к, х;  4 съставни фонеми –  ю, я, щ, ц; омекотител – ь; ударение –  ^ . Сравнителният анализ на много азбуки, включително и на азбуката Есперанто, показва, че чрез елементарните фонеми на българската азбука, омекотитела и ударението, могат да се артикулират всички добре различими съставни фонеми на всички  словесности. Това дава основание на предложението, тези 26 знака на  българската азбука да бъдат приети от ЮНЕСКО за световен стандарт при  транскрибиране.

  24-те елементарни фонеми, с добавката омекотител, ударение и съответни букви, единствени дават възможност, за оптимално опростяване на вички писмености, чрез  правописи на думите, определени от изговарянето им в съответните национални словесности. Оптималната българска писменост не се нуждае от буквите дифтонги ю, я, щ, ц.

  Трудната за изучаване англосаксонска писменост,  може да реши проблема за опростяването си, чрез правописни речници, различни за англичаните и американците, написани с  използване на 24-те кирилски елементарни фонеми, означени с релевантни   латински букви.

  Реформирането на националните писмености е предпоставка  за направа на остро необходимите  смислови (семантични) реформи на всички национални словесности и предпоставка за изработване на мечтаната от всички народи изкуствена словесност и писменост.

  Морфемите (корените на  думите) се раждат бедно информативни. Чрез префикси и суфикси, по създадени правила, от морфемите се правят нови думи, които елиминират въпросите : Кога?, Къде?, Как?, Кого?, … . Неспазването на правилата поражда уродливи думи  – неправилни глаголи, … . Развитието на науките бълва нови понятия за които няма имена. Учените решават проблема чрез  заимствувуване на морфеми от по-развити словесности  и  правят от тях необходимите думи. От морфемата “био” и суфикса “логия” се получава  информативното име “биология”- абстрактната наука за живите същества, но със същия суфикс се получава  и заблуждаващото име “геология”, вместо адекватното “планетономия”,  получено със суфикса определящ науките за света -“номия”.

  Употребата в деловите разговори и дебати на метафори, прави комуникирането енигматично, ниско ефективно и издава семантична неграмотност – незнание на адекватните термини.

  Комуникирането е енигматично и при употребата на  равносмислия (изосеми). Снобската употреба на чуждици – изосеми, примерно, “уик енд”, предизвиква въпроса – “Почивните дни или само събота?”, … . Някои наукови изосеми, примерно, “диференциал” и “безкрайно малко”, “извънземни” и  “богове”, … ,  създават трудно лечими мисловни шизофрении.

  Многосмислията (полисемите), тормозят комуникирането с необходимост от  търсене на контекста в който са използвани думите. Примерно, при чуване на думата “езикознание”, не само блондинките, разбират “науката за органа език”. Деловото комуникиране се тормози и става енигматично, когато се объркват термините на родови и видови понятия. Примерно, видовият “организация” бъркат с родовият “система”,  “отрасъл” бъркат със “сектор”, “специализация” със ”специалност”, … .

  Оптималната словесност е едносмислова (моносемна). Постижима е, но не чрез призиви и иронизиране, а чрез ефективен контрол на  словотворчеството,  изчистване  на словесностите от равносмислови и многосмислови думи и термини, и порицания за  смислови обърквания.

  Оптимизиране на национална словесност е възможно чрез изработване на  адекватен тълковен  речник, в които всеки термин е изтълкуван чрез съвременното си научно определение. Примерно, система – цялостност; съществително, родово. организация – целенасочена функционална система; съществително, видово. … . Адекватният тълковен речник включва и думите,  решаващи проблема при многосмислия. Примерно: “езикознание”- словознание; “геометрия” – фигурология;  … .

  Тълковните речници, станали стандарти за националните словесности, са средство за изработване  на адекватни преводи. Анализът показва, че това са буквалните фонетични преводи. Невежите ги осмиват, но те са разбираеми, преведената информация е неизкривена, запазен е смисловият тембър и словореда на превежданата словесност. Примерно: “еърплен лендинг” в буквален превод е “аероплана приземи”; “еърплен из лендинг” е  “аероплана е приземен”; “до иу спиик инглиш” е “вършите вие говорене английски”; … .

  Буквалните преводи са изкуство. Те улесняват много изучаването на говорим чужд език, при ползване на разговорници, съставени от тройки изречения, разположени едно под друго – оригинал, транскрипция,  буквален превод, четени отляво на дясно, от дясно на ляво  или отгоре надолу, в зависимост от изучаваната словесност. Гласното произнасяне на транскрипциите автоматизира запаметяването. Писменото овладяване се постига лесно с диктовки.

  Ползването на трипластови разговорници и учебници, освен трикратно намаление на учебния труд, минимизира риска за някои самолетни катастрофи, причинени от погрешно разбиране на казани изречения.

  Големият проблем – чуждоезиково “замърсяване” на националните езици се решава ефективно, чрез  задължително поставяне в скоби на  писмен и фонетичен запис чуждаа дума, след определената в тълковния речник съответна   българска дума. Примерно, “събота (week end, уик енд)”. При наличие в текст само на чуждицата, редактора се глобява.

  В бъдещата нормална държава, персоналната отговорност за качеството на информационните стоки и услуги, за ефективността на информационните трафици, се носи от комисаря на отрасъл Съобщения. Съюзите на учени, издатели, журналисти, … , са длъжни да инициират реформиране на националните езици и стандартизиране на информационните продукти и пакети, както това се прави за въздуха, водите и храните . Без натиск над политиците от родители, учащи, учители,  учени, … , организирани чрез Фейсбук,  в близкото бъдеще не може да се очаква стандартизиране на националните словесности и писмености. 

  Декември 2012 г.

• Т.нар. фискална скала е заплаха за САЩ и света

  Директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард изрази притесненията си от фискалната скала, срещу която в момента американските лидери търсят решение, предаде АФП.

  По думите на Лагард, комбинацията между по-високи данъци и съкращения на разходите, която се задава през януари, може да унищожи растежа на САЩ.

  Терминът за фискалната скала (fiscal cliff) е въведен от директора на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке и с него се означава прогнозираното голямо понижение на бюджетния дефицит на САЩ през 2013 г. чрез серия от увеличения на данъците и съкращаване на разходи, които влизат в сила автоматично от следващата година.
  „Тази несигурност се отразява и на мястото на страната в света, тя не е само политически или идеологически проблем“, заяви тя.

  Американският президент Барак Обама е решен до Коледа да бъде преодоляна т.нар. „фискална скала“.

  Той призова демократи и републиканци в Конгреса да работят заедно по проблемите и да намерят решение в близките седмици.

  „Искам да е ясно на всеки, че тук не става въпрос само за числа. Тези важни решения ще засегнат милиони семейства в цялата страна.“, подчерта държавният глава. Поради липсата на съгласие между демократи и републиканци до края на годината, в сила автоматично влизат бюджетни съкращения и увеличение на данъците, които имат за цел да намалят американския публичен дефицит, но рискуват да навредят на крехкото възстановяване на американската икономика и оттам на световната икономика, която все още не се е съвзела от кризата.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 192
• 193
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
...
• 416
• >>